Търсене в текстове за 'Заповед'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 171 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Затова не му трябват никакви външни норми, никакви писани заповеди, за да знае как да постъпи с всяко живо същество.
Но ако всеки човек иска това за себе си, не е ли естествено да го даде и на другите? Благото, което човек иска за себе си, трябва да го даде и на другите. Законът на единния живот така ни учи. И тук – тъкмо тук стои възелът. И понеже човек е мярка за своите ближни, понеже живее, знае що иска всеки живот. Затова не му трябват никакви външни норми, никакви писани заповеди, за да знае как да постъпи с всяко живо същество. „Не прави другиму това, което не желаеш и на тебе да правят". Едно старо правило, изказано от великите учители на човечеството; правило, което произтича от вътрешните закони на живота, но замирисало на морал от дълга употреба, само употреба без прилагане. Макар и старо, това правило не носи временната стойност на нравствена норма, изкована от човеци, а блика постоянно младо със струите на живота. Всичко изказано до тука са все прости истини, ония прости истини за живота, които всички знаем, но все още не прилагаме. Това са най-малките въпроси, които великият Живот ограничен в нас, ни е дал за разрешаване и те все още стоят неразрешени, а преди да разрешим тях – тези малките въпроси – няма да дойдат големите.
към текста >>

2. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш.
Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно. Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията. Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност. Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното тяло. Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш. За живота в себе си – три: 1) Строго изпълнявай съпружеския си дълг – имай само една жена. 2) Обожавай Бога, уважавай по-старите и по-високо стоящите, обичай всичко и всички. 3) Не отвръщай на злото с зло, не завиждай, не клевети, не лъжи, не кради, не убивай и т.н. ЧИНКОН – КИШИH Церемонията и методата на Чинкон Кишин е една от най-важните светини за човечеството. Употребяват я за лекуване и очистване на душата.
към текста >>

Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си.
Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S".
към текста >>

3. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Който наруши една от най-малките заповеди Христови, той най-малък ще се нарече в Царството Божие, но който изпълни и се поучи – той най-велик ще се нарече.
Царството Божие не е ядене и пиене, но търпение и Любов; то е мир и радост в Духа Святого. Царството Божие силом се взема и него насилващите не го грабват. Лъжците, крадците, убийците, користолюбците и прелюбодейците няма да влезнат в Царството Божие. Ако човек не се роди втори път от Дух и Истина, не може да влезе в Царството Божие. Това е Царството на Духа, приготвено за избраните още при създаването на света. Който наруши една от най-малките заповеди Христови, той най-малък ще се нарече в Царството Божие, но който изпълни и се поучи – той най-велик ще се нарече.
към текста >>

4. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– Заповедта беше закон, който никой не можеше да измени, освен само в изпълнение на детайлности.
После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият съдия и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи. Четенето биваше прекъсвано от религиозна музика и танци, през което време засипваха трона с венци и букети. След аудиенцията негова святост минаваше в страничния кабинет за да поспи малко. После той извършваше службата към Боговете с вино и накадяване и разказваше на свещениците своите сънища, според които мъдреците съставяха най-важните нареждания, които трябваше да реши негова святост. Но някой път, когато той нямаше сънища, или когато изясненията му се виждаха неточни, Негова Святост се усмихваше добросърдечно и заповядваше да направят така, или иначе. – Заповедта беше закон, който никой не можеше да измени, освен само в изпълнение на детайлности. В следобедните часове Негова Святост, носен в носило, се показваше на своята вярна гвардия и после се качваше на терасата и гледаше и на четирите части на земята, за да прати и на тях своите благословии. Тогава върху възвишението на кулите развяваха флагове и се разнасяха звукове на звънчета, които, който ще да чуеше в града или в полето, египтянин или варварин, падаха по лицето си, та също върху неговата глава да падне част от най-висшата благосклонност. В такъв момент не беше разрешено да се бие човек, нито животно. Бастунът, вдигнат върху нечий гръб, сам падаше. Ако престъпник, осъден на смърт докаже, че присъдата му е четена в момента на появяването на „Господаря на небето и на земята", намаляваха неговото наказание.
към текста >>

5. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво самолюбие, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите.
който не могат да осъществят никакви машини, никакви материални етическа знания, Всичко това само увеличава страданията, както се увеличава пламъка на кладата, когато се налива масло. Без познанието на Духа, всяко познание за материята е само наливане масло в огъня, само дава възможност на човека да се залови за това, което принадлежи на другите, да живее в ущърб на другите, да отнема техния живот, вместо да полага своя живот за тях. Но, казват: може ли това да бъде осъществено в съвременното общество? Истината не се прекланя пред обществото, това общество е длъжно да се прекланя пред Истината - да се преклони или да умре. Истината не може да се приспособи км обществото. Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво самолюбие, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите. Има два вида мъжество: едното подбужда човека да се нахвърля в боя върху неприятелските пушки - това е мъжеството на тигъра, на вълка. Но има друго мъжество - духовно мъжество. Когато бил в Индия, Александър Македонски видял веднъж изнемощял старец, седящ на камък Александър заговорил с него и речта на стареца много му се харесала. Той го повикал със себе си. - Не, - отговорил старецът - мене и тука е добре." „Аз см владетел на света - казал Александър - аз ще ти дам всичко, каквото ти пожелаеш: богатство, почести, всичко..." - „Не, мен нищо от това не е нужно" - отговорил старецът.
към текста >>

6. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нерон издал строга заповед никой нищо да не говори за нея.
Но Нерон, отвикнал да държи сметка за обещанията си, не мислел така лесно да се остави и посегнал втори път, но отново се намерил в същото положение. Тогава Амриха отворила вратата и си излязла. Пазителите преторианци се втурнали към нея с желание да я спрат, но всеки, който дръзвал да се доближи до нея, увисвал във въздуха. На другия ден мълвата за това събитие се носела в целия Рим. Никой не смеел да безпокои Амриха; тя помагала на бедните и носела утеха на онеправданите. Нерон издал строга заповед никой нищо да не говори за нея. Забрави се Амриха, но само в паметта на онзи, за които тя беше изобличение с безукоризненото си държане. Обаче хората на доброто я имаха за образец, пример за подражание и не я забравиха.
към текста >>

7. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В Любовта заповеди няма Там всичко се върши доброволно.
Каже ли ви този глас „излез"! - излез. Каже ли ви: влез! " - Влез. Да се подчиниш на Божествения глас, това не е военна дисциплина; това е акт, извършен по любов. В Любовта заповеди няма Там всичко се върши доброволно. Христос обичаше Лазара, и Лазар обичаше Христа, затова, като чу Неговия глас, веднага излезе вън. Божественото начало е заровено днес в гроба. То трябва да се разрови, да възкръсне и да възтържествува. Всички хора трябва да се вслушват в Неговия глас, да Го разбират и да му се подчиняват, за да придобият живота, който търсят. Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и мъчнотии.
към текста >>

8. ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Държите ли нашите заповеди - Аз съм винаги с вас.
По-добре е следователно да направите нещо погрешно - когато предварително грижливо пресметнете - отколкото правото, но против собственото си убеждение. Когато слепешката работите, вие действувате нито по собствената си воля, нито по моята. Вяра Необходима е една твърда вяра. Вярата не е сляпо послушание. Вярата е знание; винаги трябва да растете в мъдрост и разбиране на Божествените повеления, които трябва да следвате. Държите ли нашите заповеди - Аз съм винаги с вас. Съзнайте моето присъствие, растете винаги в по-съвършена вяра в Мен. Във всяко безкористно депо, направено за доброто на ближния, Аз стоя зад вас. Повикате ли ме, аз ида да ви изпълня с моята Любов и Сила и тогава ще крачите напред и никога не ще се почувствувате отпаднали и уморени. Изворът на силата лежи във вашата вяра в мен. Защото вярата е сила.
към текста >>

9. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Фактът, че вие надраснахте Мойсеевите заповеди: „око за око и зъб за зъб" и сега искате да следвате Бога на състраданието и милостта, не е още ясно съзнат от вас.
Правда Милосърдни да бъдете е вашия дял - да съдим е нашият. Забравете справедливостта заради милостта - правете заради любовта. Това включва всичко в себе си; не само вашите приятели и тия, на които желаете доброто. Съчувствие, любов и добродушие принадлежат на една по-висока област отколкото правото. Едва когато интуицията и разсъдъкът станат израз на божествената сила, ще можете да разберете справедливостта, тъй както ние правим. Фактът, че вие надраснахте Мойсеевите заповеди: „око за око и зъб за зъб" и сега искате да следвате Бога на състраданието и милостта, не е още ясно съзнат от вас. Душата трябва първом да научи да бъде справедлива; след това трябва да е готова да пожертвува правото за любовта, преди да бъде в състояние да даде израз на божествената справедливост, която е синоним на любовта. Божествения закон е любовта. Божествената правда е любов — те двете са едно. Любете винаги; оставете правдата на нас. (Продължава)
към текста >>

10. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело.
В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала. Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2). Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3). Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4). Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело. Само така ще се познае нашата искреност и ние ще познаем нашата сила. Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5). Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа.
към текста >>

Заповедта на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам!
Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа. Той не е имал друго оръжие, освен числената солидарност и ума. Съзнанието, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така освободен от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе. Заповедта на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам! (което значи братство между индивида и хармония между свободните народи). 6). Интернационализмът е втората ос на хуманитаризма. Икономически, технически, научен интернационализъм са проява на международна солидарност и сътрудничество. Културата и изкуствата у всички народи имат общи корени. Културата е немислима без взаимното сътрудничество във всички области на живота - на всички народи. 7).
към текста >>

Днес - не утре – ти трябва да почнеш да ставаш истински човек Не чакай заповед от никого.
Войната ражда война. Революцията ражда революция. 9). Любов и свобода — ето „оръжията" на очовечаването. Познай себе си, освободи се от паразитната традиция и от егоистичната любов, която се проявява в омраза освободи се от всички тирани. Душата на човека не може да се ограничи в рамки обществени или духовни, тя твори формите. 10). Днес - не утре – ти трябва да почнеш да ставаш истински човек Не чакай заповед от никого. Толкова поколения говорят в тебе. Бъди човек, издигнал се над своята личност, класа, държава, отечество, общество, раса, запази само красивото, доброто и истинското, претопи всичко в човещината и ако някой те запита: кой си? Отговори смело: „Аз съм гражданин на човечеството" 10. Hat der Mensch das Recht, Fleisch zu essen? von Magnus Schwantje—Bund fur radikale Ethik, e. V.
към текста >>

11. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др.
Дойдем ли до самото отбелязване на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената „школа", към която принадлежи историка. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, напр. френската революция толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма – и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването ù да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти!
към текста >>

12. УВОД КЪМ КАБАЛАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Заповедта: „Почитай съботата", съдържа велика мъдрост... „Шест дни работи, а в седмия си почини и посвети го на Вечния, на Бога".
Може да се каже, истинското поклонение се състои от удивление и уважение. Който се покланя с удивление и уважение, той се покланя Богу в дух и истина. В такъв дух се покланяй на слънцето. С такъв дух освещавай деня. Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното тяло, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и тялото, сила за нова деятелност. Заповедта: „Почитай съботата", съдържа велика мъдрост... „Шест дни работи, а в седмия си почини и посвети го на Вечния, на Бога". Кажи: „Искам да чувствам духът на онова великолепно небесно тяло, което е извор на великия живот на земята. Искам просветление и озарение на моите духовни чувства, за да мога да позная най-могъщото откровение на Божествения и вечния закон в слънцето. Искам да получа сила от всичките форми на природата, от цвят, и дърво, и животно, които както самия мен са сгрети за живот от лъчите на слънцето. Искам да ми се открие и да позная реалността на тези духовни закони все по-ясно и по-хубаво." Тая е молитвата по отношение на слънцето на съвременния човек, който иска да се моли в дух и истина.
към текста >>

13. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тъкмо по заповедта на Христа.
От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва – туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи – са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард аз видях едно скромно, но велико начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война – а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. И там аз почувствах, че няма нещо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото – още сега, в този момент, тука и навсякъде.
към текста >>

14. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Животът на Богомила по-вече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповед". Проф.
Те са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против убийството, смъртното наказание, робството. Тези идеи още не са приложени. Те се стремели на опит да приложат своите идеи чрез уреждане общежития, в които са прилагали великото учение за любовта, мъдростта и истината. Преди да отидем по-нататък, нека споменем няколко мнения за тях, за да се види, как новата историческа наука гледа на тях. Христо Досев[1] казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на този несъмнено забележителен, умен и дълбок човек, който зад купчината заблуждение и суеверия, които са се натрупали несъзнателно и съзнателно върху Иисусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и със своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременици. Животът на Богомила по-вече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповед". Проф. Иордан Иванов[2] казва: „Като носители на възгледите на началното християнско общество за братство и равенство, богомилите се отнасяли с неприязън към съвременния им политически и религиозен строй. Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество. В богомилството отбелязваме прояви от общочовешко братство, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие".
към текста >>

15. ВЕСТИ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всеки човек обладава подсъзнателно съществуване и съзнателно съществуване; подсъзнателният живот неволно изработва установените вярвания на расата и се подчинява на всички заповеди, които са му предали миналите поколения.
Практически, вие сте съвкупността на вашите собствени идеи, които са се вкоренили и са пораснали. Може би, вие даже ни най-малко не сте съзнавали, че идеите и вярванията, на които сте се доверили и които сте отглеждали, пораждат чрез отражение това, което сега като че ли ви управлява. Може би вие мислите, че тези условия на болест, дисхармония и бедност са се родили съвсем не във вас, а вън, че следователно вие съвсем не сте отговорен и съвсем не може да ги управлявате. Никога не е съществувала по-голяма заблуда от тази. "Тези условия вие сами създадохте и както е сигурно, че те съществуват сега във вашето .съзнание и във вашата окръжаваща среда, също така е сигурно, че вие можете да ги измените и да ги подобрите. Всеки човек обладава подсъзнателно съществуване и съзнателно съществуване; подсъзнателният живот неволно изработва установените вярвания на расата и се подчинява на всички заповеди, които са му предали миналите поколения. То е най-големият господар, но то е също и слугата, който осъществява и изразява всички идеи, образувани и преживяни от самосъзнателното битие. Идеите на расата са неговите правила, преобразувани от идеите, които лично са взети от всеки индивид. Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията.
към текста >>

има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза.
"Тези условия вие сами създадохте и както е сигурно, че те съществуват сега във вашето .съзнание и във вашата окръжаваща среда, също така е сигурно, че вие можете да ги измените и да ги подобрите. Всеки човек обладава подсъзнателно съществуване и съзнателно съществуване; подсъзнателният живот неволно изработва установените вярвания на расата и се подчинява на всички заповеди, които са му предали миналите поколения. То е най-големият господар, но то е също и слугата, който осъществява и изразява всички идеи, образувани и преживяни от самосъзнателното битие. Идеите на расата са неговите правила, преобразувани от идеите, които лично са взети от всеки индивид. Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас. Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина. Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба.
към текста >>

Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас.
Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас. Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина. Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба. Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание. Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна. Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич. отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото.
към текста >>

16. МАГИЯТА НА СЛОВОТО - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

– Дванадесетте) и когото не е в състояние нищо да го спре, нито куршуми, нито заповеди.
Тя не е мистика, тя не е аскетизъм, тя не е религия на масите, тя не идва от изток или от запад, тя не е истукан на отделни личности. Претворбата на Духа крие в себе си началото на всяко развитие, на всяка материална култура, на всяка творческа любов, на всяка нова мисъл и физичен образ. Тази мисъл крие в себе си анахронизма на новото учение за погледа на обикновения човек, който вижда нещата като следствия, който иска да види в Духът обобщение на материални същности. Ние живеем във велика епоха, защото можем съзнателно да следим претворбата, революцията на Духа, която обуславя новото, която създава новите образи и форми на бъдещето, която става навсякъде по широката земя и против която нищо не може да се бори. Новото, което носи претворбата на Духа прилича на човека, който се движи забулен по пътя (в книгата на Ал. Блок. – Дванадесетте) и когото не е в състояние нищо да го спре, нито куршуми, нито заповеди. Новото не иде нито от Изток нито от Запад, то се ражда в Духа на всекиго, навсякъде.
към текста >>

17. ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА - О. МАРДЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тук във форма на обичаи и елементарен битов морал, там във форма на религиозни заповеди, другаде във форма на „етични норми", още по-другаде във форма на „природни закони".
Не казвам, че тия схващания, определения на живота са безсмислени, но те имат само временен, преходен характер. В биологичното дърво на всяка една култура, те представят нещо като листа: щом плодът – същественото – върже и узрее, те окапват и стават тор. И споровете на хората – и религиозни и философски и научни и социални – приличат все на шумоленето на листата, кога вятърът разлюлее клонете на туй дърво на Живота. Този шум е нещо външно, той ни най-малко не смущава тишината, в която плодът зрее. Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми. Тук във форма на обичаи и елементарен битов морал, там във форма на религиозни заповеди, другаде във форма на „етични норми", още по-другаде във форма на „природни закони". Според това в какво вървят и кое считат хората, за върховен авторитет. За Живота това е безразлично, защото той седи над всяка наука, религия, морал и бит. Те са все негови форми на проява, негови слуги, които имат своите функции в социалния организъм. Но във всички епохи и времена, хората под една или друга форма са съзнавали онова основното в живота, онова което изчезне ли – идва смъртта. В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката.
към текста >>

18. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Исторически очерк [3] Област във Франция [4] Цитатът по Венгеров [5] С художествен, жив език авторът излага потресающи факти за избиването на албигойците: По заповед на папа Инокентий III калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход против град Тулуза и останалите албигойски места.
За да видим по-добре мисията на богомилството, трябва да разгледаме това движение в свръзка с истеричния развой на човечеството. Това ще направим в следната книжка. Следва --------------------------------- [1] Виж „Житно зърно", кн. 5-6 [2] С. Венгеров: Богомили. Исторически очерк [3] Област във Франция [4] Цитатът по Венгеров [5] С художествен, жив език авторът излага потресающи факти за избиването на албигойците: По заповед на папа Инокентий III калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход против град Тулуза и останалите албигойски места. Извършило се буквално клане на албигойците. Три лица били главните ръководители на клането: папа Инокентий, който пожелал и заповядал кръстоносния поход. Току-що станал папа, той почнал в своите речи да говори, че трябва да се унищожат нечестивците. Това е била господстваща идея в неговия живот. Той мислел, че всеки човек, който има разбиране за Бога, различно от догмите на църквата, трябва да бъде немилостиво изгорен.
към текста >>

19. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

по заповед на папата доминиканците във Вюрцбург учредили инквизицията с клонове в цяла Германия.
В Германия най-силно е било богомилското общество в Бавария. Там е имало около 40 богомилски кръжока; много от тях са имали свои училища. В Австрия, особено във Виена, е имало също така богомили, които били във връзка с тези от Далмация и Ломбардия. И Вестфалските богомили имали свои училища. През 1231 г. по заповед на папата доминиканците във Вюрцбург учредили инквизицията с клонове в цяла Германия. Император Фридрих я взел под свое покровителство. Били изгаряни много богомили, принадлежащи на всички класи от двата пола и от разни възрасти. Tе били пращани на кладата без присъда, с лъжливи свидетели. Сродно движение на богомилството в Германия било „Братството на свободния дух.” И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения. И след кървавото опустошение всред немското богомилство, богомилският дух бил пренесен в това „Братство на свободния дух”, което продължило работата в това направление.
към текста >>

20. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Дънов са основани чисто и сърдечно върху божествените заповеди за Любовта.
От Бургас се разпраща по цял cвят списанието под името „Nova kulturo”, което си поправи път и към Битингхайм. Изявител на това движение е П. Дънов, който се родее по мисъл и идеи със Сведенборг и Махатма Ганди. Той от 30 години проповядва продължаване делото на стария български реформатор поп Богомил. Идеите на П. Дънов са основани чисто и сърдечно върху божествените заповеди за Любовта. Той препоръчва безмесна храна. Привържениците му се наричат братя и сестри. Без съмнение Господ ще благослови тая група от Неговата армия на „Светлината”. Италия В последно време в разни градове на Италия започнаха да излизат нови окултни списания. От тях най-нови са: „Али del pensiero” – излиза в Ruruane.
към текста >>

21. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Великият Учител на човечеството – Христос е казал, че любовта към ближния е една от великите заповеди за да дойде царството на Бога на земята.
Едно от най-великите дела Ели Да помагаш на ближния си е, без съмнение, едно от най-великите дела на земята. Великият Учител на човечеството – Христос е казал, че любовта към ближния е една от великите заповеди за да дойде царството на Бога на земята. Но отвеки най-трудното нещо е било да помага човек на ближния си. А и как бих помогнал?! – Моят ближен е зъл човек, той е пияница, скъперник, крадец, разбойник. Моят ближен е убиец – ти му правиш добро, а той гледа да ти извади окото. Така се реди животът до ден днешен.
към текста >>

22. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Схеми, таблици, графи, параграфи, часовник, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред” в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели – така се идва най-подир до бюрократизма и рутината – истинска артериосклероза на един биологичен или държавно-стопански организъм.
Върховен регулатор на всичките им действия и постъпки практически се явява общественото мнение. Авторитетите им внушават уважение. Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет. Държавни учреждения, банки, дружества, кантори, бюра – ето най-подходящите полета за тяхната дейност. Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред”, с „редовни документи”. Схеми, таблици, графи, параграфи, часовник, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред” в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели – така се идва най-подир до бюрократизма и рутината – истинска артериосклероза на един биологичен или държавно-стопански организъм. Това е то „прозата на живота”, която неумолимият часовник със своите монотонни удари отмерва на часове, дни, респективно надници, месеци, респ. заплати, години – ненавършени и навършени, респ. пенсии. Пенсионерът – ето крайния резултат на този неумолим и безпощаден апарат, ето продукта на неговата механична елиминация. Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба – „пенсията”, спестените във формата на рента късове от „заплатата”. Това е то „прозата на живота”.
към текста >>

23. НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И първата заповед е: да имаш абсолютна вяра, да имаш любов към Бога.
От вяра никой човек досега не е пострадал! Ако има пострадали, то е от вярване, но не и от вяра. Да вярваш, това значи да вярваш в това, което Бог е вложил у човека, да вярваш в неговата душа, да вярваш в Божественото у него. Жената трябва да има мощна вяра! Казано е в Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога”. И първата заповед е: да имаш абсолютна вяра, да имаш любов към Бога. Любовта се проявява там, дето е жената. Отсъствува ли жената у човека, отсъствува и любовта. Жената трябва да прилича на извор. Тя трябва да чисти, да помага и да бъде щедра като него! Защо жената, за да изпълни своята мисия, трябва да има такава вяра?
към текста >>

24. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Като чул гласа й, началникът веднага дал заповед да й изплатят сумата.
Човек не може да се запознае с добрите, с разумните хора, ако волята му не е добре развита; той не може да се запознае с ангелите, ако сърцето му не е добре развито; той не може да влезе във връзка с Великия, ако умът му не е добре развит. Умът в човека е свързан с гласа. Един ден, при един от началниците на пощите в Ню Йорк, се явила Аделина Пати с чек в ръка да получи известна сума. Началникът поискал личната й карта, но понеже тя нямала такава, той не й дал парите. Тогава тя застанала права и започнала да пее. Като чул гласа й, началникът веднага дал заповед да й изплатят сумата. Какво по-голямо знамение от това? Съвременните хора имат богатство, имат скрити сили в себе си, които не са разработили, вследствие на което страдат. Който може да употреби богатството на своя ум, на своето сърце и на своята воля на място, той ще придобие търпението. Да придобие великото търпение, това значи да възкръсне. Човек може още днес да възкръсне, няма защо да чака второто пришествие.
към текста >>

25. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тази мисъл е една от десеттях божи заповеди.
и пр. Тези всички работи са суеверия, които подържат невежеството и робството на човека и макар досущ през всичките векове да са осмивани от баснописците и мъдреците, все пак те са предпоставката на днешния живот на хората. Те трябва да паднат за да дойде правата мисъл, освободена от всички конвенционалности. В семейния живот съществуват същите суеверни начала. В библията е казано: "Почитай баща си и майка си". Тази мисъл е една от десеттях божи заповеди. Ала тя не може да бъде вярна за живота на днешните, па и на нявгашните хора. Представете си пиян баща и майка проститутка, какво възпитание могат да дадат на децата си и какво почитание може да се зароди у тях. Но законът, един от божествените закони ограничава човешкото съзнание - човек трябва да почита, макар че баща и майка те тикат към провала. Не, такова почитание е престъпление! Колко лоши навици имат днешните родители - бащи и майки, с които всаждайки лоши качества у децата, не могат и не трябва да бъдат почитани от тях.
към текста >>

26. ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света.
Тя безвъзвратно залязва - въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят минава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света. И затова, човечеството днес не може да работи с същите мерки, с които е работило досега. Невъзможно е това! Когато в далечни времена се е създавал животинския свят, в основата му е бил положен друг принцип, друг морал, различен от този, който действува в човешкия свят. С явяването на човека се е явил нов морал в света. Сега човечеството навлиза в една нова епоха.
към текста >>

27. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания.
Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти. Тя обича да върти меч, да движи кормилото на кораб или автомобил, да върти лоста на някоя машина. Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да хвърли цяла армия на бойното поле. Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават. Ухото на тези хора обича повече бодрия шум на ония места, дето кипи оживена работа. То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания. Склонни към независимост, тия натури имат ясно изразена воля за власт. Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия - дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество. Тия дейни натури обикновено изпълняват планове, замислени от други. Хора на делото - това са истинските представители на първичния двигателен натюрел. Ето една скица от ръката на Д-р Екенер, така както я намираме в колекцията „Hands of Destiny" на Josef Ranald.
към текста >>

28. ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания.
Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти. Тя обича да върти меч, да движи кормилото на кораб или автомобил, да върти лоста на някоя машина. Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да хвърли цяла армия на бойното поле. Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават. Ухото на тези хора обича повече бодрия шум на ония места, дето кипи оживена работа. То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания. Склонни към независимост, тия натури имат ясно изразена воля за власт. Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия - дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество. Тия дейни натури обикновено изпълняват планове, замислени от други. Хора на делото - това са истинските представители на първичния двигателен натюрел. Ето една скица от ръката на Д-р Екенер, така както я намираме в колекцията „Hands of Destiny" на Josef Ranald.
към текста >>

29. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта.
Тук се цени само полезното, необходимото. Всичко друго се смята за излишен лукс. Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова умствени, колкото мускулни. Подчинен на една сурова, „желязна" дисциплина, която действува с неумолимостта на механизма, той е предназначен да кали преди всичко волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те. Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта. Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта. Послушанието - това е първа добродетел на войника. Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно. Най-малкият бунт нарушава дисциплината. Тук се крие една от най-непонятните и най-неприятни особености на военщината.
към текста >>

Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта.
Всичко друго се смята за излишен лукс. Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова умствени, колкото мускулни. Подчинен на една сурова, „желязна" дисциплина, която действува с неумолимостта на механизма, той е предназначен да кали преди всичко волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те. Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта. Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта. Послушанието - това е първа добродетел на войника. Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно. Най-малкият бунт нарушава дисциплината. Тук се крие една от най-непонятните и най-неприятни особености на военщината. Всъщност, обаче, когато у един индивид действува марсовата енергия в своята първична чистота, той носи в себе си всичките нейни добродетели - самообладание, смелост, дисциплина, повелителна мощ.
към текста >>

Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно.
Подчинен на една сурова, „желязна" дисциплина, която действува с неумолимостта на механизма, той е предназначен да кали преди всичко волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те. Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта. Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта. Послушанието - това е първа добродетел на войника. Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно. Най-малкият бунт нарушава дисциплината. Тук се крие една от най-непонятните и най-неприятни особености на военщината. Всъщност, обаче, когато у един индивид действува марсовата енергия в своята първична чистота, той носи в себе си всичките нейни добродетели - самообладание, смелост, дисциплина, повелителна мощ. Той знае да заповядва. Защото не всички хора умеят и имат правото да заповядват.
към текста >>

И тогава имаме нарушение на оня основен закон, по който се предава енергията в марсовата сфера от центъра към периферията, и който може да се изрази в думите: заповед - подчинение.
Всъщност, обаче, когато у един индивид действува марсовата енергия в своята първична чистота, той носи в себе си всичките нейни добродетели - самообладание, смелост, дисциплина, повелителна мощ. Той знае да заповядва. Защото не всички хора умеят и имат правото да заповядват. Той знае, обаче, и да се покорява на една по-висока воля. В съвременните армии, които не са вече отбор марсови типове, както е било в първите исторически времена, когато са се оформяли спонтанно племената, попадат много хора, които не са родени нито да заповядват, нито да се подчиняват. И тогава имаме нарушение на оня основен закон, по който се предава енергията в марсовата сфера от центъра към периферията, и който може да се изрази в думите: заповед - подчинение. Така се е създала онази началническа психика във военщината, изразявана често чрез думите: „Молчать, не рассуждать. Начальство лучше знает и больше может! " Изтъквам тия всеобщо познати черти на казармения живот, за да извикам у читателя известни живи образи, чрез които да схване действието на силите в Марсовата сфера. Марсовата сфера, с една реч, е сфера на енергията, която се стреми да се разпространи навън и да преустрои, организира и подреди механически околния свят. Тук действува личната воля, която често влиза в борба, от една страна с личните воли на другите, които имат противоположни стремежи, а от друга - с колективната воля на Природата, която марсовите натури искат да покорят, да подчинят по един често пъти брутален начин.
към текста >>

30. РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Вие ще видите още хора - цивилни или в какъвто и да е мундир, които служат на Марс в себе си, хора с по груби черти, кокалести, мускулести, готови винаги да дадат заповед или да изпълнят заповед.
Може да изпъкнат в съзнанието ред картини из обществения живот, които ви ужасяват, от които изтръпвате. За вас е ясно, че интелектуалните подбудители за подобни неща са хората от този тип. В пъстрината от образи, вие наблюдавате образ след образ и неволно в съзнанието ви изпъкват техните способности, техния характер, тяхното житейско всекидневие – техният кръг занимания. Така, вие наблюдавате типове на самодоволството - онези закръглени хора, за които животът има пряката цел да „успокоява“ и „услажда" нервите и вкуса им. Вие ще познаете изтънчени хора с артистични дарования най-добрите типове от които ще са с хубави правилни, симетрични черти, с тънки, изфинени пръсти и с един своеобразен мир, изпълнен с копнеж за творчество, изписан добре на лицето, в походката и жестовете. Вие ще видите още хора - цивилни или в какъвто и да е мундир, които служат на Марс в себе си, хора с по груби черти, кокалести, мускулести, готови винаги да дадат заповед или да изпълнят заповед. У тях няма да видите голяма самостоятелност. И тия, които са способни да дадат заповед, са хора все пак на установените норми и положения на живота. Тяхното заповедничество е заучено. Ако им отнемеш тази „заученост", този навик, те трудно биха могли да се справят с живота. в пътя на живота не се върви всякога с бруталност, заповеди и рязкост.
към текста >>

И тия, които са способни да дадат заповед, са хора все пак на установените норми и положения на живота.
В пъстрината от образи, вие наблюдавате образ след образ и неволно в съзнанието ви изпъкват техните способности, техния характер, тяхното житейско всекидневие – техният кръг занимания. Така, вие наблюдавате типове на самодоволството - онези закръглени хора, за които животът има пряката цел да „успокоява“ и „услажда" нервите и вкуса им. Вие ще познаете изтънчени хора с артистични дарования най-добрите типове от които ще са с хубави правилни, симетрични черти, с тънки, изфинени пръсти и с един своеобразен мир, изпълнен с копнеж за творчество, изписан добре на лицето, в походката и жестовете. Вие ще видите още хора - цивилни или в какъвто и да е мундир, които служат на Марс в себе си, хора с по груби черти, кокалести, мускулести, готови винаги да дадат заповед или да изпълнят заповед. У тях няма да видите голяма самостоятелност. И тия, които са способни да дадат заповед, са хора все пак на установените норми и положения на живота. Тяхното заповедничество е заучено. Ако им отнемеш тази „заученост", този навик, те трудно биха могли да се справят с живота. в пътя на живота не се върви всякога с бруталност, заповеди и рязкост. Вие често сте наблюдавали образи с черти, подобни на тези на големия природоизследовател Свен Хедин, на големия композитор Вагнер, на Хинденбург, големия военачалник и дългогодишен председател на германската република. Първото впечатление, което ще ви направят те, това е тяхната голяма енергия и работоспособност, която изобилно и мощно се излъчва от тяхното лице, фигура, стойка, държание и жестове.
към текста >>

Тяхното заповедничество е заучено.
Така, вие наблюдавате типове на самодоволството - онези закръглени хора, за които животът има пряката цел да „успокоява“ и „услажда" нервите и вкуса им. Вие ще познаете изтънчени хора с артистични дарования най-добрите типове от които ще са с хубави правилни, симетрични черти, с тънки, изфинени пръсти и с един своеобразен мир, изпълнен с копнеж за творчество, изписан добре на лицето, в походката и жестовете. Вие ще видите още хора - цивилни или в какъвто и да е мундир, които служат на Марс в себе си, хора с по груби черти, кокалести, мускулести, готови винаги да дадат заповед или да изпълнят заповед. У тях няма да видите голяма самостоятелност. И тия, които са способни да дадат заповед, са хора все пак на установените норми и положения на живота. Тяхното заповедничество е заучено. Ако им отнемеш тази „заученост", този навик, те трудно биха могли да се справят с живота. в пътя на живота не се върви всякога с бруталност, заповеди и рязкост. Вие често сте наблюдавали образи с черти, подобни на тези на големия природоизследовател Свен Хедин, на големия композитор Вагнер, на Хинденбург, големия военачалник и дългогодишен председател на германската република. Първото впечатление, което ще ви направят те, това е тяхната голяма енергия и работоспособност, която изобилно и мощно се излъчва от тяхното лице, фигура, стойка, държание и жестове. Главата име въздълга, но и достатъчно широка.
към текста >>

в пътя на живота не се върви всякога с бруталност, заповеди и рязкост.
Вие ще видите още хора - цивилни или в какъвто и да е мундир, които служат на Марс в себе си, хора с по груби черти, кокалести, мускулести, готови винаги да дадат заповед или да изпълнят заповед. У тях няма да видите голяма самостоятелност. И тия, които са способни да дадат заповед, са хора все пак на установените норми и положения на живота. Тяхното заповедничество е заучено. Ако им отнемеш тази „заученост", този навик, те трудно биха могли да се справят с живота. в пътя на живота не се върви всякога с бруталност, заповеди и рязкост. Вие често сте наблюдавали образи с черти, подобни на тези на големия природоизследовател Свен Хедин, на големия композитор Вагнер, на Хинденбург, големия военачалник и дългогодишен председател на германската република. Първото впечатление, което ще ви направят те, това е тяхната голяма енергия и работоспособност, която изобилно и мощно се излъчва от тяхното лице, фигура, стойка, държание и жестове. Главата име въздълга, но и достатъчно широка. Челото им, а и всички останали черти следват повечето паралелепипедни форми. Носът им, по-често прав, но не рядко и орлов, е доста широк основата - те са с добра дихателна система и имат дълбоко вътрешно спокойствие и търпение да до изчакват и доизпитват нещата.
към текста >>

31. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

" Вслушайте се в кабинетите на съвременните министри, вслушайте се в канцелариите на началници, на директори и вие ще чуете да се шепнат думите на Завеедевата майка през хиляди уста: „Издай заповед!
Вслушайте се и вие ще чуете да звучи в нея онова чисто земно схващане за силата и властта в света. В нея се крие цял един свят от представи и понятия за човешкия порядък на личния произвол. „Заповядай! Ти си закон и власт. Заповядай, сиреч наложи, както ти е воля. Не воля - и произвол да е, ти узакони произвола! " Вслушайте се в кабинетите на съвременните министри, вслушайте се в канцелариите на началници, на директори и вие ще чуете да се шепнат думите на Завеедевата майка през хиляди уста: „Издай заповед! Подпиши! Назначи! " По някой път се чува несигурен отпор: „Но нали има закон, нали има наредби, нали има хора, които да заемат тази служба по достойнство, по придобито право? " - „Все пак, подпиши, въпреки закона, въпреки наредбите, въпреки достойнството, въпреки правото! " Защото в света, всред който живеем, майката Заведеева не среща винаги Исусовци.
към текста >>

32. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-МОМЕНТНИ СНИМКИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За нея, обаче, никой нищо не знаел, освен осъдените на смърт хора, които, по заповед на царя, донасяли в неговия дом, след като им били отрязвани ръцете и краката или избождани очите.
Той се явил при фараона и му заявил: „Аз ще излекувам дъщеря ти, но при едно условие - да заповядаш, всички осъдени на смърт, на които са били отрязани ръцете, краката или избодени очите, да бъдат пращани при мен". „На драго сърце", отвърнал фараонът, стига да излекуваш дъщеря ми". Ешуа-Бентам излкувал дъщерята на фараона, за чудо на цар и жреци и за приказ у народа. От тоя ден славата му се разнесла по цял Египет. От тоя ден започнала и истинската работа, за която той дошъл в земята на фараоните. За нея, обаче, никой нищо не знаел, освен осъдените на смърт хора, които, по заповед на царя, донасяли в неговия дом, след като им били отрязвани ръцете и краката или избождани очите. Ешуа-Бентам, който бил посветен в тайните на лекуването и най-вече, в тайните на възстановяването на разните телесни органи, започнал да изцерява изпратените при него жертви на жестокия закон. Той възстановявал ръцете на един, краката на други, очите на трети, излекувал ги напълно, възвръщал здравето им и след като променял лицата им, пускал ги на свобода. Едно само изисквал от тях - да не разправят никому за своето изцеление. Ала всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подире му. И когато някой ги запитвал, как ги е привлякъл този човек при себе си, те отговаряли: „На тебе слизала ли е главата ти от раменете?
към текста >>

33. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби".
Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата. А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата. Не е ли ясно, че само такава жена можеше да бъде майка на Предтечата, този велик атлет на духовния подвиг? Евангелистът по-нататък повествува, че Захарий и Елисавета нямали чедо, „понеже Елисавета била неплодна, а и двамата били в напреднала възраст". Ето ви трагедията на този дом и, най-вече, интимната трагедия на тази благочестива, дълбоковерующа жена.
към текста >>

Въпреки своята праведност, въпреки своето благочестие, въпреки строгото изпълнение на „всички Господни заповеди и наредби", сиреч на „Закона", тя надхвърля пределната възраст на майчинството, установена от един неумолим биологичен закон, без да стане майка.
Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата. А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата. Не е ли ясно, че само такава жена можеше да бъде майка на Предтечата, този велик атлет на духовния подвиг? Евангелистът по-нататък повествува, че Захарий и Елисавета нямали чедо, „понеже Елисавета била неплодна, а и двамата били в напреднала възраст". Ето ви трагедията на този дом и, най-вече, интимната трагедия на тази благочестива, дълбоковерующа жена. Въпреки своята праведност, въпреки своето благочестие, въпреки строгото изпълнение на „всички Господни заповеди и наредби", сиреч на „Закона", тя надхвърля пределната възраст на майчинството, установена от един неумолим биологичен закон, без да стане майка. Не е необходимо да се връщаме хилядолетия назад, в предхристиянско време, за да разберем, какво жестоко изпитание е било това за една жена. Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка. В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие. Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра. На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове.
към текста >>

34. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и слугата побягнал в полуда.
Същото нещо става и когато тези тонове бъдат изсвирени или изпети с уста. Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната флейта". Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари. Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно". Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и слугата побягнал в полуда. И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно. Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти. Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една флейта върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина. Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на флейтата и се ослушаха с голямо напрежение. Променяхме ли ние мястото си, те постоянно обръщаха главата в онази посока, откъдето идваха тоновете.
към текста >>

35. Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това е първата заповед на тоя английски лекар.
„Дейли Мейл" статия върху безсъницата и средството за борба с нея. Дардин твърди, че повечето съществуващи мнения за безсъницата са неверни. Какво е в същност най-ефикасното средство против безсъницата? Според него в това отношение най-голяма роля играе посоката на кревата. Най-добре спи човек, когато главата му е на север. Това е първата заповед на тоя английски лекар. Окултизмът отдавна твърди, че за да може да спи човек спокойно и за да бъде сънят благотворен, главата трябва да бъде обърната към север, а когато това бъде невъзможно, то поне главата да бъде към изток. Окултизмът дава следните обяснения по това: когато главата на спящия е на север, то има хармония между електромагнитните течения на човешкото тяло и същите течения на земята. Тук пак виждаме, както в много други случаи, как новите изследвания все повече потвърждават отдавна известните окултни твърдения. Тая статия на Дардин е от тая есен, а Учителят отдавна е посочил това и причините в книгата „В царството на живата природа." Богомилството и Стилиян Чилингиров. Източници за богомилството бяха главно трудовете на противници на богомилството и затова дълго време царуваше едно криво схващане на това движение.
към текста >>

36. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Но като не са можели да изяснят същинския му смисъл на хора, които не са били още в състояние да мислят, те са облекли това правило във форма на религиозна заповед, превърнали са го в обред.
СТАРИТE ПРЕДАНИЯ Едно от главните обвинения, които еврейските книжници и законници са отправяли към Христа е било, че той не спазвал древните предания. Спомняте си въпроса, който му задават при един от случаите, когато учениците Христови нарушават старото предание: "Защо учениците ти ядат, без да си мият ръцете? " А според древния обичай, евреите не сядали на трапезата, преди да си измият ръцете, преди да се "очистят". Без съмнение, онези които са предписали това правило, ще да са се ръководили от чисто хигиенични съображения. Но като не са можели да изяснят същинския му смисъл на хора, които не са били още в състояние да мислят, те са облекли това правило във форма на религиозна заповед, превърнали са го в обред. Днес миенето на ръцете преди ядене, което почти всички хора практикуват, се върши не като религиозен обред, а просто от хигиенични съображения. Ето защо, ако Христос живееше в наши дни, надали някой би му задал подобен въпрос. Ала съвременните хора биха го отрупали с много други въпроси и биха му вменили в грях нарушаването на много човешки правила и закони. На времето си, според както свидетелствува евангелието, Христос е дал отговор на тия въпроси. От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и заповеди човешки" на Божия закон.
към текста >>

От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и заповеди човешки" на Божия закон.
Но като не са можели да изяснят същинския му смисъл на хора, които не са били още в състояние да мислят, те са облекли това правило във форма на религиозна заповед, превърнали са го в обред. Днес миенето на ръцете преди ядене, което почти всички хора практикуват, се върши не като религиозен обред, а просто от хигиенични съображения. Ето защо, ако Христос живееше в наши дни, надали някой би му задал подобен въпрос. Ала съвременните хора биха го отрупали с много други въпроси и биха му вменили в грях нарушаването на много човешки правила и закони. На времето си, според както свидетелствува евангелието, Христос е дал отговор на тия въпроси. От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и заповеди човешки" на Божия закон. Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате Божия закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н. Психологически, всички тия "предания и заповеди човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от деди и прадеди. Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход. Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност. И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта.
към текста >>

Психологически, всички тия "предания и заповеди човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от деди и прадеди.
Ето защо, ако Христос живееше в наши дни, надали някой би му задал подобен въпрос. Ала съвременните хора биха го отрупали с много други въпроси и биха му вменили в грях нарушаването на много човешки правила и закони. На времето си, според както свидетелствува евангелието, Христос е дал отговор на тия въпроси. От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и заповеди човешки" на Божия закон. Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате Божия закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н. Психологически, всички тия "предания и заповеди човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от деди и прадеди. Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход. Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност. И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта. Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни. Те са несъвместими с един висш, разумно организиран живот.
към текста >>

И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта.
От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и заповеди човешки" на Божия закон. Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате Божия закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н. Психологически, всички тия "предания и заповеди човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от деди и прадеди. Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход. Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност. И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта. Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни. Те са несъвместими с един висш, разумно организиран живот. Но съвременните хора, в които все още говорят тъмните животински нагони, са създали цяла философия за оправдание на войната, на масово организираното убийство. Техният ловък интелект, опрян на една внушителна за плиткия ум аргументация, въздига "борбата за съществувание*, съществува в сферата на животинския живот, в основно начало на самосъзнателния живот и го превръща в двигател на прогреса. Създал мощни внушения в умовете на хората, интелектът е който пише "човешките закони", той е, който издава "заповеди" и "освещава" традиции.
към текста >>

Създал мощни внушения в умовете на хората, интелектът е който пише "човешките закони", той е, който издава "заповеди" и "освещава" традиции.
И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта. Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни. Те са несъвместими с един висш, разумно организиран живот. Но съвременните хора, в които все още говорят тъмните животински нагони, са създали цяла философия за оправдание на войната, на масово организираното убийство. Техният ловък интелект, опрян на една внушителна за плиткия ум аргументация, въздига "борбата за съществувание*, съществува в сферата на животинския живот, в основно начало на самосъзнателния живот и го превръща в двигател на прогреса. Създал мощни внушения в умовете на хората, интелектът е който пише "човешките закони", той е, който издава "заповеди" и "освещава" традиции. Той е майстор да облича в нови думи, в "научни" термини стари, прастари заблуди – "човешки предания и заповеди". За него, който схваща чисто количествено нещата, животът на едно растение, на едно животно, на един човек, в сравнение с голямото, масовото, е незначителен. Той може безнаказано да се унищожава. Ала от гледище на космичното съзнание, от гледище на върховния закон на живота - Любовта, всичко в природата, всяко живо същество, от най-малкото до най-голямото, си има свой смисъл, своя ценност, свое предназначение, а следователно и пълно право на съществувание. Един човек, от гледище на космичното съзнание, е толкова важен, колкото и една слънчева система.
към текста >>

Той е майстор да облича в нови думи, в "научни" термини стари, прастари заблуди – "човешки предания и заповеди".
Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни. Те са несъвместими с един висш, разумно организиран живот. Но съвременните хора, в които все още говорят тъмните животински нагони, са създали цяла философия за оправдание на войната, на масово организираното убийство. Техният ловък интелект, опрян на една внушителна за плиткия ум аргументация, въздига "борбата за съществувание*, съществува в сферата на животинския живот, в основно начало на самосъзнателния живот и го превръща в двигател на прогреса. Създал мощни внушения в умовете на хората, интелектът е който пише "човешките закони", той е, който издава "заповеди" и "освещава" традиции. Той е майстор да облича в нови думи, в "научни" термини стари, прастари заблуди – "човешки предания и заповеди". За него, който схваща чисто количествено нещата, животът на едно растение, на едно животно, на един човек, в сравнение с голямото, масовото, е незначителен. Той може безнаказано да се унищожава. Ала от гледище на космичното съзнание, от гледище на върховния закон на живота - Любовта, всичко в природата, всяко живо същество, от най-малкото до най-голямото, си има свой смисъл, своя ценност, свое предназначение, а следователно и пълно право на съществувание. Един човек, от гледище на космичното съзнание, е толкова важен, колкото и една слънчева система. Той има толкова право на съществувание, колкото и тя.
към текста >>

Ще рухнат много картонени постройки, ще бъдат пометени много "предания и заповеди човешки", към които хората така сляпо се придържат.
Тия основни истини, произтичащи от висшата математика на Духа, от математиката, с която оперира космичното съзнание, ще останат непонятни за ограничения човешки интелект, който борави с метриката на "евклидовата" геометрия и с количествената аритметика. Макар разумът и математичната интуиция на човешкия дух да са навлезли в други, "неевклидови" пространства, като едно предчувствие за съществуванието на живите пространства, в които оперира космичното съзнание, човек все още изгражда своя мироглед според данните на своя ограничен сетивен опит. И не само мирогледа си, а и своя живот, своята култура. Ала построенията на толкова минали цивилизации са рухвали като картонени колиби под мощния напор на ония сили, които действуват в космичното пространство. Това пространство, което е живо, защото неговите "точки" са живи, разумни същества, днес пак упражнява едно мощно напрежение върху човечеството. Ще рухнат много картонени постройки, ще бъдат пометени много "предания и заповеди човешки", към които хората така сляпо се придържат. Но затова пък съзнанието на човеците постепенно ще премине в космичното пространство, където оперират силовите линии на светлината, линиите на силата, силовите линии на свободата и силовите линии на доброто. По линиите на светлината ще тръгне човешкият ум, по линиите на силата ще действува човешкият дух, по линиите на свободата ще се движи човешката душа и по линиите на доброто - човешкото сърце, за да изградят формите на Новия Живот.
към текста >>

37. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

На евреите в пустинята се дават многобройни закони, наредби, заповеди за външните форми на живота в най-големи подробности.
Макар и човекът, който е в пустинята, не е събудил още своите възвишени принципи, но пак получава едно вътрешно ръководство от "Синай", който е и вътре в него. Макар и да е в "пустинята", но дълбоко вътре в него има един "Синай", дето говори Бог. И този вътрешен "Синай" му нашепва и го ориентира при големите противоречия, на които е изложен от всички страни в пустинята. Същото е изразено и със следното, което е казано там: "И Господ вървеше пред тях дене в облачен стълп, за да ги оправя из пътя, а ноще в огнен стълп, за да им свети, та да пътуват дене и ноще". Това е пак вътрешното ръководство. На евреите в пустинята се дават многобройни закони, наредби, заповеди за външните форми на живота в най-големи подробности. Това са външните закони, които характеризират всяка култура на ума, в която по-горните принципи не са още проявени. Там животът трябва да се механизира, да се определи отвън, защото не е събуден и проявен в своята мощ вътрешният, ненаписаният закон. Що символизира агнето, което евреите заколват при излизането си от Египет и после повтарят това всяка година за спомен? Защо тъкмо в тия домове, дето са правили това, смъртта не грабва жертви, а от всички други домове грабва? Заколването на агнето символизира от една страна Великата Жертва, която после ще направи Христос за повдигането на човечеството и от друга страна то символизира и жертвата, която всеки трябва да направи, за да влезе в новия живот, а именно: да надрасне личния живот, да пожертвува личното, за да влезе в изобилния живот на Цялото.
към текста >>

38. ШИРОТА НА ДУХА - Е. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Която щеш от тях си ти избирай Но тия заповеди само не забравяй!
Тогаз Моллата със ръка поглади Си бялата брада, очи възведе към свода син и къмто госта млади Приведе се и почна таз беседа: Една е истината свята в тия вери, Но само в разни времена родени. Различие в тях не мога да намеря – От Бога всички са благословени. Не виждаш ли, че във всичките учения Законът е еднакъв: люби Бога И ближния! Тук има ли съмнение? Различие в тях да видя аз не мога. Която щеш от тях си ти избирай Но тия заповеди само не забравяй! Във буквата се много не зазирай, Духът търси и него не оставяй. И Бен Ами възихтен се изправи Понечи да си тръгне, но застана, Дълбоки теманета кат направи, Туй слово в отговор захвана: – И аз така си мислех на сърцето, Но рекох си, да питам и Моллата, Дали едно се знае под небето, Че истината скрита е в душата. Възрадван Бен Ами си тръгна, Сияние огрея му лицето. От устните му песен се изтръгна Извираща дълбоко от сърцето. – О, Господи, мой Татко вековечни!
към текста >>

39. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

12 часа след съня, на улица "Жакемон" избухнал голям пожар, и Бюисон видял Лепена, който давал заповеди.
Той със своето влияние освободил Фридберг. Предсказателни сънища Знаменитият френски психолог Шарл Рише в своята книга "Метапсихика", разглеждайки въпроса за тъй наречените предсказателни сънища, изнася следния случай, който особено го учудил. Анри Бюисон през нощта на 9 срещу 10 април видял насън директора на полицията в Париж, Лепен, който тичал по улицата в твърде чудно облекло: на единия му крак чепик, а на другия – нощен чехъл. В този миг на улицата избухнал пожар. На сутринта Бюисон разказал своя сън на домашните си и същия ден вечерта, т.е. 12 часа след съня, на улица "Жакемон" избухнал голям пожар, и Бюисон видял Лепена, който давал заповеди. Лепен толкова бързал за пожара, че не успял да се облече, както трябва – на единия крак имал чепик, а на другия – чехъл. Като изнася цял ред аналогични случаи, Рише идва до това заключение: "В известни условия, слабо още изучени, някои лица могат да предвидят бъдещи сбития, които е съвсем невъзможно да се предскажат. Те посочват толкова точни подробности от тия събития, че такова предсказание не може да се обясни със случайност или съвпадение". Огюст Ломер иска да обясни такива сънища със съвпадение. А д-р Аланди заключава, че макар пророческите сънища да се поддават често на психоаналитично тълкуване, все пак самият факт на предвиждане не може да се отрича.
към текста >>

40. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тогава вие ще срещнете в Евангелието на Йоанна да се казва: „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си.
Това са направили мнозина вдъхновени писатели. Ние бихме желали в настоящите редове да подирим и подчертаем значението на това велико учение на живота при днешните тъй изключителни времена. С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос. Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път. Ако вие отворите евангелието, тази книга на живота, така както са го отваряли мнозина след дълги търсения, лутания и страдания; ако вие отворите евангелието тъй, както го е отворил Нехлюдов от Толстоевото Възкресение, след като се е отчаял от себе си и от всичко друго, или ако го отворите като онзи, който от отчаяние хвърля в огъня последната вещ, която му е останала – Библията – от последната останало само едно парче хартия и на него написано „Бог е любов" – ако при такива условия отворите Евангелието, тогава словата в него ще ви звучат като ноти от особена мелодия, която поддържа в глъбините на душата дълбок ритъм на живот. Тогава вие ще срещнете в Евангелието на Йоанна да се казва: „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си. От това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" (13; 34, 35). И още по нататък: „Тая е моята заповед, да имате любов помежду си" (15; 12). във вашето изстрадало сърце се отеква една хармония, една мелодия от други светове. Вие намирате един дълбок смисъл. Нима има свят, в който царува любов помежду хората, се питате вие в глъбините на сърцето?
към текста >>

И още по нататък: „Тая е моята заповед, да имате любов помежду си" (15; 12).
С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос. Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път. Ако вие отворите евангелието, тази книга на живота, така както са го отваряли мнозина след дълги търсения, лутания и страдания; ако вие отворите евангелието тъй, както го е отворил Нехлюдов от Толстоевото Възкресение, след като се е отчаял от себе си и от всичко друго, или ако го отворите като онзи, който от отчаяние хвърля в огъня последната вещ, която му е останала – Библията – от последната останало само едно парче хартия и на него написано „Бог е любов" – ако при такива условия отворите Евангелието, тогава словата в него ще ви звучат като ноти от особена мелодия, която поддържа в глъбините на душата дълбок ритъм на живот. Тогава вие ще срещнете в Евангелието на Йоанна да се казва: „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си. От това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" (13; 34, 35). И още по нататък: „Тая е моята заповед, да имате любов помежду си" (15; 12). във вашето изстрадало сърце се отеква една хармония, една мелодия от други светове. Вие намирате един дълбок смисъл. Нима има свят, в който царува любов помежду хората, се питате вие в глъбините на сърцето? Нима, не е утопия това? – Възможна ли е любовта на земята, където съществува толкова зло, страдание, безлюбие, егоизъм, завист?
към текста >>

„Нова заповед Ви давам: да живеете в любов помежду си."
Идва този ден и сега, и веч! Той се ражда от кръвта на тия, които не разбраха нуждата от пролет помежду си. Нови вестители, нови творци в любовта са необходими! Вечно живият, чрез своя принцип на любовта, Христос дири нови хора, които ще живеят така, както той от две хиляди години непрестанно учи. Дотегнали са му всичките досегашни езически представители! „Нова заповед Ви давам: да живеете в любов помежду си."
към текста >>

41. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И през ранни сутрини мъжете четяха страшните заповеди и закони със заледен от ужас дъх.
Неговата нечувана жестокост, смразяваше сърцата на жените, вливаше отрова и жажда за мъст в разкъсаната душа на мъжете. Зинобий-Ра беше страшен призрак за своите поданици, които се гърчеха под ударите на неговите немилостиви ръце. Той беше издал страшни закони, подписваше смъртни присъди без да трепне сърцето и ръката му. Законите в страната му бяха груби, безчовечни, жестоки. От ранни зори царските хора ги облепваха по улиците или ги разгласяваха с висок глас по кръстопътищата. И през ранни сутрини мъжете четяха страшните заповеди и закони със заледен от ужас дъх. За най-малката постъпка, която не беше в съгласие с тези закони се подписваха ужасни присъди. Години на ред Зинобий-Ра наказваше своите поданици най жестоко; и затова неговата страна се пълнеше с нещастници, които се скитаха по улиците осакатени от царските джелати. Това беше същинска напаст, по-страшна от чума, която върлуваше в тая могъща империя. Опасността да се покрие тя с живи трупове беше голяма. Но нито царят, нито неговите приближени хора виждаха страданията и мъките на целия народ.
към текста >>

Още същата нощ Зинобий-Ра издаде заповед, да бъдат събрани всичките осъдени престъпници, наказани от неговите съдии.
Ще ги пуснете при мен, след като ги накажете, аз ще ги лекувам. – Вземи ги! Аз ти ги давам, нека бъдат твои доживотни роби, нека ти служат, но върни живота на моята дъщеря. – Да бъде! – рече Ишуа Бентам. Още същата нощ Зинобий-Ра издаде заповед, да бъдат събрани всичките осъдени престъпници, наказани от неговите съдии. Тогава от всичките краища на неговата страна, започнаха да прииждат на тълпи нещастниците, които денонощно пътуваха към престолния град. Това беше едно грозно зрелище, една страхотна маса от обезобразени човешки тела, които едва се влачеха сами или с помощта на своите близки. Имаше между тях такива, които не виждаха, не чуваха, не говореха, без крака, без ръце, хроми и осакатени от жестоките закони на Зинобий. По улиците се чуваха писъците на жените, които плачеха за своите синове и мъже. В това време Ишуа Бентам лекуваше царската дъщеря.
към текста >>

Повика първия си царедворец и му каза: „Отменете заповедта!
Когато след няколко мига принцесата се наведе над него той едва чуто рече: „Искам да видя Ишуа Бентам! " А той чакаше, защото знаеше, какво ще стане. Той влезе веднага при фараона. Новият ден настъпи победоносно, слънцето нахлу в царската стая. Зинобий-Ра отвори очи и позна Ишуа Бентам. Повика първия си царедворец и му каза: „Отменете заповедта! Нито капка кръв не ще се пролее вече в моята страна". И в тоя миг по-безшумно от пролетния зефир Ишуа Бентам изчезна. Когато принцесата го потърси, на неговото място нямаше никой. Той беше видял възкръсналия за нов живот фараон Зинобий, той беше чул шума на топящия се лед в неговото сърце. Задачата му беше свършена, неговото присъствие излишно.
към текста >>

42. СИЛА - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Старозаветният пророк Мойсей, със своите скрижали на десеттях заповеди, дава реален израз на семитската култура, където страхът от моралното понятие „грехът" е бил главният двигател при човешките постъпки, докато в новата култура, когато човечеството преминава в една нова ера на развитие, трябва положителните норми да бъдат ръководещ критерий в действията на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие.
БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО Д-р М. Константинов Големите държавни мъже, общественици и теоретици на междудържавното право са вече убедени, че всички опити да се организира междудържавното общество върху една система, почиваща на „един отрицателен ред, ограничаващ се в запрети и забрани, не може да успее". Действително, ако се направи една аналогия, светът се намира, по отношение на своите правни схващания, още в епохата на стария завет. Старозаветният пророк Мойсей, със своите скрижали на десеттях заповеди, дава реален израз на семитската култура, където страхът от моралното понятие „грехът" е бил главният двигател при човешките постъпки, докато в новата култура, когато човечеството преминава в една нова ера на развитие, трябва положителните норми да бъдат ръководещ критерий в действията на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие. Този е пътят, който непрестанно посочва словото на нашия Учител, път,който трябва да бъде осветен от Божествената мъдрост, която единствена ще преустрои индивидуалния, обществения, народния и междудържавния живот. То значи, че основният подтик на духовния и материалния прогрес трябва да бъде доброто на народите под знака на социалната справедливост, защото нациите се явяват като органи на цялото човечество, което е израз на вечното творческо начало. Не напразно нацията, като орган на международния организъм се взема в междудържавното право, като безсмъртна жизнена единица, която ражда държавния империум – редуцираната воля на милиони индивиди, свързани по силата на едно историческо духовно и материално минало. Това е една реална наука, която е далеко от всички религиозни суеверия и догми, или от онези, материалистични социално-научни доктрини, които извън физическите сили на природата не виждат творческия Дух на Божественото съзнание. Ето защо, след тази голяма криза, която изживява човечеството, изразена в настоящата война, международният ред трябва на всяка цена да се освободи от отрицателните норми на запрети и забрани и вместо тях да дойде истинското сътрудничество във всички области: стопански, социални и духовно-културни.
към текста >>

43. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Религиозните хора са големите синове, които изпълняват Божиите заповеди, спазват законите Му, молят се, постят, живеят благочестиво и се считат за праведни.
Баща му каза: „Синко, всичко, каквото имам е твое. Този твой брат беше изгубен, а сега се намери". Малкият син започна зле и свърши добре. Големият започна добре и свърши зле. Ние, хората на земята сме тия синове. Религиозните хора са големите синове, които изпълняват Божиите заповеди, спазват законите Му, молят се, постят, живеят благочестиво и се считат за праведни. Но, когато видят Божията милост към грешните, стават недоволни и казват: „Господи, ние постоянно се молим, слушаме Те, пък Ти нам нищо си не дал, а на тия грешниците и богатство и къщи, всички блага даваш". Като дойдоха на земята младите синове, заживяха нашироко и всички загазиха. Ние сме тия млади синове, на които баща им даде имане и ги остави свободно да правят, както разбират. И нам нашият баща ни е дал много сили, които са скрити в нас и които може да ги развием. Човешкият организъм е толкоз пластичен и такава енергия има в него, че човек може да развие грамадна сила в себе си.
към текста >>

44. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

34 и 35 Той казва: „Нова заповед Ви давам: да имате Любов помежду си.
Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление. Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците. Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият Христос. В 13 глава от Йоана, ст. 34 и 35 Той казва: „Нова заповед Ви давам: да имате Любов помежду си. От това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов помежду си". А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст. продължава: „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си". И пак завършва в 17 ст. от същата 15 глава: „Това ви заповядвам, да имате Любов един към друг".
към текста >>

45. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И по-нататък: „Всичките Твои заповеди са Истина" (с.
Ясно е, за кабалата, Истината е равнозначна на Бога. Затова и старите библейски пророци и мъдреци считат Истината като начало на Божия закон. Най-добре изразено е това схващане у псалмопевеца. Той казва: „Законът Ти е Истина* (Пс. 119; 142 ст.). И по-нататък: „Всичките Твои заповеди са Истина" (с. Пс.; 151 ст.). в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.). В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1). Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината! В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява.
към текста >>

46. КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Животът на затворника беше помилван с царска заповед.
Ето пред него стои — горда и силна жена, достойна за почит. — Каква тъга и какво величие, — си мисли умният царедворец. Тя е истинска жена с сърце на лъвица, сърце на майка, сърце на дева. Суани-Ом изслуша своя царедворец. Пътят към щастието ù беше открит. Животът на затворника беше помилван с царска заповед. През нощта Суани - Ом слушаше рева на морето, О Хен пътуваше с царски кораб. Тая нощ Суани-Ом ще сънува чудни сънища, пламнали огньове и много цветя. Утре тя че получи скъп подарък. Ръката на възлюбления ще почива в нейната. Колко чудна ще изглежда земята, тя ще блести вълшебно под небесния купол.
към текста >>

47. ЦАР БОРИС III Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В послушанието и изпълнението на Божиите заповеди се крие силата на човека.
Който ги прилага, се ползува от светлината, знанието и свободата. Само така ще се създаде истинската връзка с Първопричината. Човек е силен, докато е свързан с Първата Причина. Ръката е силна, докато е свързана с тялото. Силата на човека се заключава във връзката му с Любовта. В послушанието и изпълнението на Божиите заповеди се крие силата на човека. Религиозните хора говорят за онзи свят, за ангелите. Те, обаче, не знаят, че никой не може да влезе в онзи свят без любов, без знание и без свобода. С човешки неща в онзи свят никого не приемат. Там нищо нечисто не се допуща. Ще кажат, че Христос е изкупил с кръвта си греховете на хората.
към текста >>

48. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Това съвършенство седи в новата заповед на Христа: „Любете враговете си!
Чрез добродетелите човек добива блаженството и стига до едно съвършенство — да бъде „сол на земята" и „виделина на света". Само така подготвеният може да живее и изпълни втората част на проповедта, която се състои от конкретни морални положения, върху които се гради истинският нов християнски живот. Тези морални основи са противоположни на съществуващите в миналото, па и днес норми. Новите форми, които Христос дава, почиват на една Божествена чистота, добротворство и свобода. По тоя път ние стигаме до едно още посвиеше състояние, което е досущ съвършенство за земния човек. Това съвършенство седи в новата заповед на Христа: „Любете враговете си! " Той каза: Чули сте, че е речено: Да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си. Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тия, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят, за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небето." (43—45 ст.) Тук е върхът на съвършенството на земята — Любете враговете си! Само тогава ще бъдете „синове на Отца небеснаго". Няма друг път, за да се удостои човек със синовността на Бога, освен този, който ни дава сили да любим враговете си. А който е „син", той е съвършен, защото само Бог, Бащата, е съвършен.
към текста >>

49. ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ОРГАНИЗМЪТ - Д-Р МЕД. И. СТРАТЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

При първата фаза, а още повече при втората, приспаният приема внушенията и заповедите на хипнотизатора и ги изпълнява, Той вярва във всичко, което му се внушава; например, ако му се покаже молив и му се каже, че това представлява роза, той ще я мирише и ще чувствува приятност от благоуханието й.
По същата причина, когато човек има болка някъде по тялото си, той възлага на това място своите ръце и болката минава, идва едно облекчение. Това става неволно, но основната причина е, че човек в случая несъзнателно използува действието на животния магнетизъм, който излиза от неговите пръсти и облекчава болките. Общоизвестните, плитките фази на хипнотичния сън са[4]: 1. внушаемост, 2. анестезия, 3. каталепсия. При първата фаза, а още повече при втората, приспаният приема внушенията и заповедите на хипнотизатора и ги изпълнява, Той вярва във всичко, което му се внушава; например, ако му се покаже молив и му се каже, че това представлява роза, той ще я мирише и ще чувствува приятност от благоуханието й. Ако му се даде чаша вода и му се каже, че това е малинов сироп, той ще я изпие с приятно чувство. Може да му се внуши, че е генерал, дете, актьор, и той ще действува и говори съобразно ролята, която му е внушена. При анестезията цялото тяло става безчувствено и като го бодем с игла, човек не чувствува никаква болка. При каталепсията тялото се вкочанява, вцепенява. Ако се продължава действието с пасите и се дойде до по-дълбоките хипнотични фази, ще се дойде до състояние, наречено хиперстезия (хипер — премного, стезия — чувство), която означава усилване на чувствителността.
към текста >>

Последният вярва вече в неговите внушения и не следва неговите заповеди.
Паметта се усилва необикновено. Например, ако се кажат на приспания 40-50 думи без никакъв ред, той ще ги повтори в прав и обратен ред безпогрешно. Усилва се и телепатичната способност. Например, ако едно лице види номера на една банкнота и насочи мисълта си към приспания, последният от голямо разстояние ще изговори същия номер. А при още по-дълбоки фази на хипнотичния или магнетичния сън, хиперстезията се усилва още повече и забележителното е, че вече хипнотизаторът изгубва своята власт над приспания. Последният вярва вече в неговите внушения и не следва неговите заповеди. Той добива свобода, самостоятелност, независимост, не е вече под властта на хипнотизатора. Същевременно у него се проявяват нови способности и дарби. Например, може да говори по научни и философски въпроси и то така, както не може в будно състояние. В дълбоката фаза на хиперстезията всички тела стават прозрачни за приспания; тогава човек вижда през стената, чете в затворен плик, вижда вътрешните органи на човешкото тяло, може да даде диагноза на вътрешни болести и пр. В тази фаза се развива ясновидството; човек тогава вежда аурата на растенията, животните и човека, вежда пламъка на магнитната пръчка и пр.
към текста >>

50. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

/Ев. от Матея 22:37-39/ Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот.
1917 "Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано." /Ев. от Лука 21:22/ С други думи казано: "Съд Божий иде в света." - Кога ще дойде Божият съд? - Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората, и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот. Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки.*** 24. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА София, 1916-1920 "Да възлюбиш Господа! /Ев. от Матея 22:37-39/ Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. Тая Заповед ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години. Много работа се иска от човека за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно. Много време е нужно на човека, докато познае Господа*** 25. ДАЛИ МОЖЕ София, 1917-1918 "Рече им и една притча: Дали може сляп сляпаго да води?
към текста >>

Тая Заповед ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно.
от Лука 21:22/ С други думи казано: "Съд Божий иде в света." - Кога ще дойде Божият съд? - Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората, и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот. Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки.*** 24. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА София, 1916-1920 "Да възлюбиш Господа! /Ев. от Матея 22:37-39/ Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. Тая Заповед ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години. Много работа се иска от човека за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно. Много време е нужно на човека, докато познае Господа*** 25. ДАЛИ МОЖЕ София, 1917-1918 "Рече им и една притча: Дали може сляп сляпаго да води? Не щат ли падна и двамата в ямата?
към текста >>

51. УТРИННИ СЛОВА Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той е предаден с двете велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят.
Само в душата, именно, Бог може да се изрази, и да се изяви в своята пълнота. И аз бих желал всички вие младите, да схванете онази идея, че вие сте живи души, разумни души, които имате да завършите една велика задача в света. Всички вие се намирате пред една от най-великите епохи в света -разцъфтяването на човешката душа.*** 2. ДА ВЪЗЛЮБИШ II събор (София, 6-7 юли 1924) В света съществува един Закон, неизвестен на съвременното човечество по своята същина. Tози велик разумен Закон е неизвестен, понеже човешката душа и човешкият дух не са дошли на такава степен на развитие да схващат неговата висота. Той е предаден с двете велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят. Те са: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си! " Това значи, да възлюбиш великото в малкото, и малкото във великото. Който разбере и приложи този закон, той се разширява вътрешно и става доволен от всичко.*** 3. И ОБХОЖДАШЕ ИСУС ВСИЧКА ГАЛИЛЕЯ III събор (София, 5-8 юли 1925) "И обхождаше Исус всичка Галилея..." /Евангелие от Матея 4:23/ Галилея е символ на разумното в човека.
към текста >>

52. Брой 1 -1993г. Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Този нов морал, чиято първа Заповед е: Живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света.*** УЧИТЕЛЯТ (1947) Идването на Учителя не е еднократно явление, макар за дадено време да има конкретен израз в света на формите.
Тя безвъзвратно залязва - въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа Заповед е: Живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света.*** УЧИТЕЛЯТ (1947) Идването на Учителя не е еднократно явление, макар за дадено време да има конкретен израз в света на формите. От този момент Той действува като една нова сила в живота. Той е Високият Идеал към който всички се стремят. Той работи в човешките души през цялата вечност, докато ги повдигне и въведе в света в който Той живее. / Из Предисловие към книгата / УЧИТЕЛЯТ Разговорите при Седемте рилски езера (1948) Разговорите с Учителя се подхващаха естествено, при всички случаи, когато бивахме с Него: през време на пътуванията ни, във време на почивките, през време на обедите или след тях, при срещи с приятелите, винаги имаше въпроси живи, трептущи; те възникваха, като че от само себе си, в повечето случаи без даже да му ги задават Учителят с дълбоко познаване ни въвеждаше в царството на природата и тук в своите беседи и разговори, хвърляше обилно светлина върху важните въпроси на живота /Из Началните слова към книгата/ Словото на Учителя е дадено на хората. То е в техните ръце, то може да влезе и в техните умове и сърца, може да се реализира и чрез тяхната воля От тях зависи дали ще отворят очи и сърца за този нов завет -Завет на Любовта, дали ще го приемат и дали ще го приложат.
към текста >>

53. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За да изпълните тая моя заповед, трябва да мислите." Без да мислят много, те ядоха от забранения плод и сгрешиха.
Болестите показват, че хората не мислят. Великият, Който е създал човека, казва: Дете мое, научи се да мислиш! Да мислиш, това е най-хубавото, най-красивото, което съм определил за тебе. И когато постави първите човеци в рая, Бог им каза: “От дървото, което е всред рая, няма да ядете. То е дърво за познаване доброто и злото. За да изпълните тая моя заповед, трябва да мислите." Без да мислят много, те ядоха от забранения плод и сгрешиха. Ако бяха мислили, нямаше да сгрешат. Когато върши работи без да мисли, човек всякога греши. Запример, някой се разгнеби, лицето му се зачерви, пламне от огън и се заканва на този - на онзи, иска някак да му олекне. Питам: какво ще постигне кравата, която доят, ако ритне гърнето с крака си? - Нищо няма да постигне.
към текста >>

54. Брой 1-2 -1994г. Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато изпълниш най-малката заповед или най-малкия потик, който се явява в твоя ум, сърце или душа, ти чертаеш красивите линии на лицето си.
Най-бедният свят, който някога е съществувал на земята,е сегашният. Той е свят на безправие, а светът се нуждае от правда.Тя е външната страна на живота.За да изпълним Божията воля, нужна е правда. Вътрешното съдържание на живота се изразява чрез стиха: “Всякога бъди верен и истинен.” В това Бог благоволява. Съществуват два вида хора: красиви и грозни. Човек сам става красив, и сам става грозен. Когато изпълниш най-малката заповед или най-малкия потик, който се явява в твоя ум, сърце или душа, ти чертаеш красивите линии на лицето си. Човек става красив, здрав, когато изпълнява Божията воля. Когато не я изпълнява, той погрознява. Следователно, грозотата е признак на неизпълняване на Божията воля. Необходимо е човек да бъде красив. Такива, каквито сте сега, не може да се говори за красота.
към текста >>

55. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

По негова заповед и позволение, или заради него, половината от Белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като първите християни, и биха отишли с песни.
Макар безгласен, той беше съсредоточие на всички погледи и внимание. Вглъбени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание. Те не искат да знаят кой ги гледа и какво мисли за тях. Те смятат това не труд, а висока и свещена привилегия. Мъже и жени говорят за Учителя с преданост и вяра, и гледат на него като властна сила, свръхчовешка и свръхземна. По негова заповед и позволение, или заради него, половината от Белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като първите християни, и биха отишли с песни. Всички за всичко се допитват до него. И като го питат и се сбогуват с него, благоговейно му целуват десницата. Според “Църковен вестник” в България има 15000 дъновисти. Според други, от 40000 нагоре. Тъй щото, след Св.Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България.
към текста >>

56. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Възпитанието там върви по линия на неговите заповеди.
В семейството през годините се родили пет деца, три момчета и две момичета. Първи в семейството се ражда Стефан, но той починал едва две годишен. След него се раждат Мария през 1903 г, Димитър - през 1905 г., Еленка - през 1908, и много по-късно, през 1917 г. - Матей. Избрал попрището на военен, свикнал със суровия живот на изключително дисциплиниран командир Минчо Сотиров е строг и взискателен към семейството си. Възпитанието там върви по линия на неговите заповеди. Разбира се, в своя нелек път, той се е натъквал на много препятствия, на много трудности, за разрешаването на които чувствал нужда от една по-голяма Сила, нежели тази с която той разполага. Именно в лицето на Учителя, той срещнала отдавна търсеният от душата му източник на Сила, знания и духовна светлина. За неговата чувствителност към един по-висш морал говори следната случка, разказана от сина му Димитър: “Още преди моето раждане баща ми е бил голям ловец. Веднъж той излиза на лов с ординареца си и там прострелват една сърна. Когато отиват при нея, виждат, че сърната плаче, а до нея лежи малко сърне.
към текста >>

Единият войник отговорил: “Като идвахме, според заповедта и вие се дигнахте срещу нас, в същия момент се появи зад гърба ви и една бяла конница.
Но в този момент, станало нещо неочаквано. Турците започнали панически да отстъпват. Нашите войници продължили напред и успели да ги обградят и хванат няколко души пленници. Когато се върнали в поделението те започнали да разпитват взетите в плен турски войници. Най-вече искали да разберат, защо така панически са отстъпили. Единият войник отговорил: “Като идвахме, според заповедта и вие се дигнахте срещу нас, в същия момент се появи зад гърба ви и една бяла конница. Тя е, която ни изплаши толкова.” Тогава Минчо Сотиров отново се уверил в невидимото присъствие на Светли Същества, които бдят над неговия път и закрилят и него, и войниците му. Всяка среща с Учителя била среща с великото за ученика Минчо Сотиров. Той се подготвял за тази среща старателно: всякога чист, пригледен, облечен с най-новите си дрехи и със свещен трепет в душата. Една такава среща той предприел преди да замине за Балканската война, която е неговото първо участие в бойни действия. В този момент той се чувствал несигурен в поетия път, и както и при други свои затруднения, той отишъл при Учителя за съвет.
към текста >>

57. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тъкмо по заповедта на Христа.
От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва - туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото - още сега, в този момент, тука и навсякъде.
към текста >>

58. Весела Несторова (1909) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

По чия заповед става това, на нас не ни е известно.” Той почти нищо не ми каза, върна се у дома и след малко заяви, че всичко е уредено.
Той, като че ли ме очакваше. Хвана ме под ръка и ме запита какво желая. Аз му казах следното: “Г-н Министър предстедателю, днес е нашият съборен ден. Вие лично разрешихте този събор да се проведе на Изгрева. Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и искаше да ни разпръсне. По чия заповед става това, на нас не ни е известно.” Той почти нищо не ми каза, върна се у дома и след малко заяви, че всичко е уредено. Аз му благодарих и отидох при Учителя, като отново го придружих до Изгрева. Като пристигнахме там, нямаше нито следа от стражарите. Изнасям този факт между другото и затова, за да подчертая колко мощна е мисълта на Учителя.” Често М. Константинов се допитва до Учителя по всякакви въпроси от личен и обществен характер. Но като философ, го вълнуват повече въпросите от космичен характер.
към текста >>

Понеже е известен във висшите среди като добре владеещ полски език, той получава заповед да придружи ешелоните с български евреи, обречени да заминат за концентрационните лагери в Полша.
След 1937 г. Методи Константинов издава книгата “Нашата външна политика”, в която подробно са разбити идеите за славянското единство, за мира и справедливостта, за сътрудничеството на народите. Той се движи из онези среди, които не остават неутрални в настъпващите военни години. Това положение му създава известни затруднения, които той с помощта на Учителя всякога се старае да разреши. И наистина, има големи въпроси, които само намесата на Учителя може да просветли, може да развърже... Такъв е и следния драматичен момент от биографията на М.Константинов. Понеже е известен във висшите среди като добре владеещ полски език, той получава заповед да придружи ешелоните с български евреи, обречени да заминат за концентрационните лагери в Полша. Той отива веднага при Учителя за съвет и помощ. Учителят говори малко. Методи Константинов скъсва заповедта си пред него, а с това доказва и своята готовност да пострада, но да не стане причина други да пострадат. Методи Константинов участва със свои статии в сп. "Житно зърно”.
към текста >>

Методи Константинов скъсва заповедта си пред него, а с това доказва и своята готовност да пострада, но да не стане причина други да пострадат.
Това положение му създава известни затруднения, които той с помощта на Учителя всякога се старае да разреши. И наистина, има големи въпроси, които само намесата на Учителя може да просветли, може да развърже... Такъв е и следния драматичен момент от биографията на М.Константинов. Понеже е известен във висшите среди като добре владеещ полски език, той получава заповед да придружи ешелоните с български евреи, обречени да заминат за концентрационните лагери в Полша. Той отива веднага при Учителя за съвет и помощ. Учителят говори малко. Методи Константинов скъсва заповедта си пред него, а с това доказва и своята готовност да пострада, но да не стане причина други да пострадат. Методи Константинов участва със свои статии в сп. "Житно зърно”. И там, както и в повечето свои разговори той излага представите си за бъдещия строй на човечеството, основан на висшите принципи управляващи целия Космос. През 1944 г, когато Учителят живее в с. Марчаево, Методи Константинов често го посещава и му носи новините от разбушувалите се сили на световната сцена.
към текста >>

59. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тук, през януари 1892 г., след няколко странни проявления, които са много зачудили както околните, така и самата Нао Дегучи, последната, по заповед на Духа, който се проявявал чрез нея, взима перото и започва да пише автоматически, без самата тя да е можела даже да прочете писаното, защото е била съвсем неграмотна — не е знаела нито да пише, нито да чете.
Нека бъдем смели, спокойни и радостни! Нека вярваме непоколебимо и ... Нека работим! ... Кратка история и същност на движението Оомото Началото на движението Оомото датира от 1892 г., когато една бедна, но същевременно благородна и силно верующа 57 годишна жена, на име Нао Дегучи, внезапно се е почувствала в състояние на „камигакари“, което на български ще рече че тя е станала проводник на висши духовни сили, станала е инструмент, чрез който изявява Божията воля на хората. Според поясненията, които са последвали, духът който се е изявявал чрез Нао Дегучи е бил Великият Дух на нашата планета земята, ръководещ от край време нейните съдбини. Около 50 мили северно от милионния град Киото се намира малкото градче Айабе, в което е живяла Нао Дегучи и което е люлката на движението Оомото. Тук, през януари 1892 г., след няколко странни проявления, които са много зачудили както околните, така и самата Нао Дегучи, последната, по заповед на Духа, който се проявявал чрез нея, взима перото и започва да пише автоматически, без самата тя да е можела даже да прочете писаното, защото е била съвсем неграмотна — не е знаела нито да пише, нито да чете. Цели 27 години е траяло това състояние т. е. до самата й смърт. Сборът от всичко написано чрез ръката на Нао Дегучи съставлява Свещеното Писание на Оомото и се състои от различни пророчества относно бъдещето на човечеството, разкриване тайните на вселената и т. н. До края на земния си живот Нао Дегучи е написала 200,000 листчета с подобно съдържание, в които между другото се говори за второто идване на Христа и за възстановяването на Царството Божие на земята. Ето няколко извадки от него: „ ... Както сливовото дърво се разцъфва през зимата, също тъй внезапно ще се разцъфне славната епоха, когато Царството Божие ще се установи по цялата земя.
към текста >>

60. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз съм Халис и, по заповедта на Оокуронуши, отивам на високата равнина Декатан, след като минах вече през страната Цуки.
ПАЗАЧА (червения). Тук е Йачимата, съдилището на духовния свят. Преди да изследваме вашите добри и лоши дела, сторени преди смъртта ви, ние не можем да ви пуснем да минете през портата. Почакайте тук. МИСИОНЕРА. Аз не ви разбирам. Аз съм Халис и, по заповедта на Оокуронуши, отивам на високата равнина Декатан, след като минах вече през страната Цуки. Та аз съвсем не съм умирал. Не се шегувайте! Получавайки заповедта на Оокуронуши, аз не трябва да пропущам нито минута. Казвайки това, той иска отново да премине. Обаче червеният пазач, хвърляйки свирепи погледи, извиква високо; — Ти, фалшив мисионерино!
към текста >>

Получавайки заповедта на Оокуронуши, аз не трябва да пропущам нито минута.
Почакайте тук. МИСИОНЕРА. Аз не ви разбирам. Аз съм Халис и, по заповедта на Оокуронуши, отивам на високата равнина Декатан, след като минах вече през страната Цуки. Та аз съвсем не съм умирал. Не се шегувайте! Получавайки заповедта на Оокуронуши, аз не трябва да пропущам нито минута. Казвайки това, той иска отново да премине. Обаче червеният пазач, хвърляйки свирепи погледи, извиква високо; — Ти, фалшив мисионерино! Чакай! При този вик Халис почва да се съвзема и казва, като че ли на себе си, поглеждайки наоколо. ХАЛИС. Да!
към текста >>

61. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Даже заповедта за разрушаването постройките била подписана от Министъра на благоустройството г. Данаилов.
(Из първа серия) Есперантисти, подкрепете библиотека „Nova Kulturo“, която разнася по всички части на света Словото на Учителя. Бележки За „Изгрева“. Поели 3 седмици в. в. „Зора" и „Пастирско дело" съобщиха, че „Изгрева" — поселището на Б. Братство край София щяло да бъде разрушен поради това, че било построено незаконно на Слатинскземлище. Даже заповедта за разрушаването постройките била подписана от Министъра на благоустройството г. Данаилов. Разбира се, нито едното нито другото излезе вярно, защото „Изгрева“ е построен на законно купена парче по парче земя, за която се притежават редовни документи. И наистина, още на другия ден в други два в-ка се появи опровержение на писаното от в. „Зора“ и „Пастирско дело“. Миналия брой с дата 10 дек. 1930 г.
към текста >>

62. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съществуват изолирани клетки, от които са произлезли новите клетки и които запазват старите образи и заповедите на ума не ги променят.
Възможно е вие да не можете веднага да видите резултата от една добра мисъл във видимата среда, но въпреки това, тя е една духовна реалност, която, както семето, посято в земята, покълва и дава плод. Вашите съмнения и отрицателни мисли никога не ще ви помогнат, затова забравете ги и дайте ход на вашите полезни и положителни мисли. Вашите умствени бръчки причиняват физическите бръчки, но те отиват още по-дълбоко — те се отразяват и върху заобикалящите ви условия. Върху вашето тяло и вашата обстановка ще се отпечатват старите картини, докато вашата умствена плоча бъде сменена. Клетките на вашето тяло са интелигентни и се сменят всекимесечно, затова, ако желаете те да изразяват здраве, изпратете им творчески потици. Съществуват изолирани клетки, от които са произлезли новите клетки и които запазват старите образи и заповедите на ума не ги променят. Старият закон ще се повтаря, докато новите клетки се изпълнят с нова интелигентност. Някои клетки се отделят от хармонията на цялото и с това разрушават тялото. Хората на физическата и медицинска науки не могат да обяснят произхода на болестотворните зародиши, обаче духовната наука намира обяснението в неестественото мислене и знае, че клетките на тялото представляват отпечатъци на мисълта. Мисъл на неприятелство нарушава хармонията, прави ги да се отделят и така настроените клетки могат да разстроят храносмилането. За това Исус, съвършеният Психолог и Метафизик, познавайки силата на мисълта да съгражда и разрушава тялото, ни учи: „Обичайте враговете си“.
към текста >>

63. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Двадесет века са се минали от заповедта на Великия Учител: „Не убий!
Не само че не сме я спасили, но сме я погубили. К. Въжаров Ана Карима За всеобщия мир Против войната ... Има ли някой човек, който да иска война? Война зарад войната? За да няма война на света, трябва да има братство между държавите, равенство. Трябва да има и във всяка отделна държава братство и равенство между разните народности, попаднали в пределите на тая държава. Двадесет века са се минали от заповедта на Великия Учител: „Не убий! Люби ближния си! “ И човекът убива ближния си ... Защото звярът живее още в него и ще живее много още векове. Звярът, който гледа да грабне залъка от ближния си, който гледа да узурпира неговата свобода, притиска го, смазва го, унищожава. Облечен във власт тоя звяр (или сбор от зверове) става чудовищен в начините на изтреблението, както видяхме това в европейската война, когато гинеха не само сражаващите се, но и съвсем невинни жени, деца ... Никой не иска война, а призракът на войната — по-страшен, по-ужасен — от когато и да било — висне над човечеството. Молбите и проповедите против войната са „глас вопиющаго в пустине“.
към текста >>

64. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Библиотеката е разрешена от М-вото на Просветата със заповед № 1282 от 17. IV.
Храната, която библиотека „Росна капка“ поднася на детската душа, е едно противодействие срещу тази отрова, която съвременния живот разлива по всички посоки. Ето защо, дълг се налага на всички, които съзнават отговорността си пред бъдещето поколение, да подкрепят с всички сили това тъй полезно начинание. Библиотека „Росна капка“ е ценно четиво както за млади така и за възрастни. В нея има мъдрост и поука както за едните така и за другите. И тя заслужава широко разпространение, за да може да изпълни определената й задача. Библиотеката е разрешена от М-вото на Просветата със заповед № 1282 от 17. IV. 1931 год. и препоръчана с окръжно № 41,497 от 14. ХII. 1931 год. Цената на отделна книжка е 6 лв., на настоятели се отстъпва по 5 лв. Издание е на Лазар М.
към текста >>

65. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За него идеите на новия живот са илюзии, празни, момчешки брътвежи, а в същност той е един от тия, които са излезли от строя, и остават да заемат „първото" място и да почнат да командват и дават заповеди на другите.
Антонов Основните идеи на Власовденци Да се формулират едни принципи действително е творческа дейност, за тия, които са опитали във всекидневната си практика тяхната истиност, но това е далеч да се задоволят нуждите на разбиващият се живот, който иска умение съчетано с волеви усилия за приложението им. Теоремите трябва да ги знаем, нещо повече, сами да сме ги извлекли, но умението ни е при решаване на практическите задачи. Ето, затова е ценен живота на малцината идейни хора, които са живели верни на своите разбирания. Обикновеният човек в началото на жизнената си кариера започва много добре, с декларация, че ще бъде верен на великите принципи, но със своето неразбиране на живота и при липса на жива вяра, обоснована на изпитана мъдрост, той скоро се отдалечава от живота в истината и почва да теоритизира своето отстъпление с всичко друго, но не със себе си. От тоя момент ние имаме работа с един стар човек в смисъл на думата — човек на тъмнината и всичко което става в тъмнината. За него идеите на новия живот са илюзии, празни, момчешки брътвежи, а в същност той е един от тия, които са излезли от строя, и остават да заемат „първото" място и да почнат да командват и дават заповеди на другите. Не за такива стари хора ни е думата, а за тяхната противоположност, хора, които, макар и: с бели коси, от ден в ден все повече растат в закрепване на вярата им, от свобода в по-голяма свобода, от радост в по-голяма радост. Такива щастливци сме имали в миналото, имаме ги и сега; от тях само следва да се учим и тях само трябва да следваме. Ето такива хора са Власовденци — от панти века, земеделци, които са останали и до днес верни на принципите на новия живот. Малко история. В турско, а някои предполагат, че и по-рано, в Хасковска околия, из селата има една традиция.
към текста >>

Той е утвърден от Министерството на Вътрешните работи и Народното Здраве със заповед № 14,104 от 24. X.
Влас е работел между тия земеделци и те са се чувствали сигурни за своята прехрана, без страх от градушка, суша, пожар и колко още... Добрият пример се е запазил като традиция и той е оказал доброто си влияние, омекчил нравите на тия българи, че в селата им не се чувало псувня и грубост дори към добитъка. Тъй, безмълвно, са вършили своята работа тия истински труженици, без да подозират величието на своето малко дело. До колко го подозират и сега, то е въпрос, но факт е, че преди две години, на 24. IV. 1930 година, младежи и възрастни от тия села се събраха и формулираха своята традиция в съставянето на един устав, наречен: Устав на Окол. Земеделска Професионална Федерация „Власов ден“ в гр. Хасково. Той е утвърден от Министерството на Вътрешните работи и Народното Здраве със заповед № 14,104 от 24. X. 1930 година. (Следва) Словото на Учителя Пътят към щастието За да може живота в какъвто и да е смисъл да се разреши, човек трябва да разбира закона за превръщането на числата. Сега вземат човека като едно цяло число и искат той да бъде щастлив. Но щастието — това е един непреривен процес, едно прогресивно число. И здравето, силата и пр., това са ред числа, ред непреривни и прогресивни процеси.
към текста >>

66. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”.
Ето защо и Христовото учение, ако се знае само по форма, то не е нищо. Но ако се приложи и по съдържание, то резултата ще е разумния живот и щастието. Понеже ние хората искаме щастие на земята, за нас обект трябва да бъде разумния живот. И затова, когато го разберем, заживеем, осмислим, само тогава можем да имаме и щастие. А този живот, туй щастие, се включват в горните два израза - вяра в Бога, дела в съгласие с вярата и любов между нас. Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”. - Значи, това са аксиоми, без които не може да има един разумен живот. От Свещеното писание ние виждаме, че този идеал на братолюбие и единодушие, се е приложил още в самото начало след възкресението и възнесението на Христа от апостолите и повярвалите в Него; но тази братска задруга не е продължавала дълго време. Защо? Защото съзнанието и еволюцията на хората не са еднакви. Поразителен е примера в това време при образуване на задругата от Анания и Сапфира. Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал.
към текста >>

67. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те очакват големите въпроси на техния личен и колективен живот да бъдат разрешени по тоя именно външен път — чрез заповеди, наредби, закони.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Със закон или без закон Кое е необходимо – права или обич? (Н. Неделчева) Практически съвети за здравето (по беседите на Учителя Дънов) За пиенето на топлата вода Покана за записване абонати за осмата годишнина на списание „ЖИТНО ЗЪРНО" Словото на Учителя. Двата порядка в света (По беседа от Учителя, държана на 23 август 1933 г.) Със закон или без закон „Никакви външни закони не могат да уредят живота на хората“. „Хората ще се освободят от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си." Учителя Хората са привикнали, като едно голямо стадо, да бъдат водени, подтиквани, направлявани от външни сили и фактори. Те са привикнали да вървят в живота като марионетки, движени от ръката на властта и закона, на обичая и предразсъдъка. Те очакват големите въпроси на техния личен и колективен живот да бъдат разрешени по тоя именно външен път — чрез заповеди, наредби, закони. И това е, в същност, една от главните причини за отклонението на човечеството от пътя на неговия естествен развой и за големите противоречия, в които е изпаднало то днес. Стотиците и хиляди закони и закончета, правилници, декрети и наредби, нетрайни, неефикасни, постоянно сменящи се едни с други, и засягащи всяка област на човешките прюяви, са превърнали живота в хаос. А живота, сам по себе си, е един разумен, целесъобразен процес, който не се нуждае от никакво външно, изкуствено ръководство, защото крие вътре в самия себе си сили. годни да го насочват в естествения му път. Очаквайки на външното ръководство, на закона и на властта, предавайки всецяло съдбата си в техните ръце, днешните хора са изгубили онази мощна вътрешна способност, оная непогрешима интуиция, изхождаща от дълбините на тяхното естество, която единствена може да ги води в правия път на живота.
към текста >>

68. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Непознаването става престъпление, когато то позволява гнусота каквато е войната: нашето непознаване парализира нашето сърце, когато то трябва да протестира, живо да застане против заповедта за убийство на нашите скъпи.
А то ще рече да заживеем като братя, да устроим живота си върху началата на сътрудничеството и взаимопомощта, да бъдем готови да жертваме пред олтара на Любовта нашия личен, класов и национален егоизъм. Вие, силни икономически, вие богати и заможни, отворете сърцата си за да ги озарят топлите лъчи на братската любов и направете жертвата — дайте от благата, които ражда и молци ги изядат и на вашите гладни и голи братя, за да бъдете и вие спокойни и братята ви доволни. Така ще дойдат истинския мир и хармония между човеците. Това е задачата на днешното време. Б р а н д КЪМ МОИТЕ СЕСТРИ Разделени от хилядогодишни прегради, ние не можахме до сега да обменяме нашите мисли и поради това ние не се познаване един други. Непознаването става престъпление, когато то позволява гнусота каквато е войната: нашето непознаване парализира нашето сърце, когато то трябва да протестира, живо да застане против заповедта за убийство на нашите скъпи. Ние сме изложени на войната също така както нашите прамайки бяха изложени на чума и холера. Сега чрез хигиената ние знаем да се защитаваме от тези болести; но против най- ужасната — войната, ние сега съглеждаме средството: хигиена против войната, хигиена на сърцето, главно на майчините сърца. И сега ние ви зовем към лекуване. . то не търпи отлагане... Погледнете на около си как по всякакъв начин се приготвя връщането на „чудовището война", как то показва своята кръвожадност. Нека бърже да съзнаем нашия дълг, или то ще вземе кръвта на нашите скъпи.
към текста >>

69. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол.
Държавниците, политиканите и властолюбците мислят, че този стих се отнася до тяхната власти обосновават върху него всичките си деяния. Но това не е правилно разбиране на Писанието, защото езикът на Библията е символистичен и трябва да се разбира онази власт, която се дава на разумната човешка воля над всички сили и елементи, които служат като условия за проявата на живота. Ако въпросният стих се отнасяше до властта на всички ония, които обичат да властват над подобните си, тогава всички престъпления на властващите ще трябва да се считат позволени от Бога. Но такъв Бог, който санкционира престъпленията в света, съществува само бумовете на престъпниците. Има много примери, дадени в Писанието, но ще приведа само един от тях, за да се види, че този стих не се отнася до държавната власт. Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол. Но намирали се като пленници в царството му трима евреи, които познавали истинския Бог и били посветени в тайните на окултната наука и имали власт действително дадена от Бога. Тези евреи не се подчинили на царската заповед и затова ги хвърлили в огнената пещ. Но на тях, понеже били във връзка с Бога и имали власт над всички сили и елементи в Природата, нищо не им станало от огъня. В човека има само трима, които никога не могат да се подчинят на никаква човешка власт и на заблужденията в човешката личност. Това са духът, душата и човешкият ум.
към текста >>

Тези евреи не се подчинили на царската заповед и затова ги хвърлили в огнената пещ.
Ако въпросният стих се отнасяше до властта на всички ония, които обичат да властват над подобните си, тогава всички престъпления на властващите ще трябва да се считат позволени от Бога. Но такъв Бог, който санкционира престъпленията в света, съществува само бумовете на престъпниците. Има много примери, дадени в Писанието, но ще приведа само един от тях, за да се види, че този стих не се отнася до държавната власт. Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол. Но намирали се като пленници в царството му трима евреи, които познавали истинския Бог и били посветени в тайните на окултната наука и имали власт действително дадена от Бога. Тези евреи не се подчинили на царската заповед и затова ги хвърлили в огнената пещ. Но на тях, понеже били във връзка с Бога и имали власт над всички сили и елементи в Природата, нищо не им станало от огъня. В човека има само трима, които никога не могат да се подчинят на никаква човешка власт и на заблужденията в човешката личност. Това са духът, душата и човешкият ум. Каквото и да направим, каквито и теории да прокарваме, те си имат свое убеждение и казват: това, което вие заповядвате, не можем да му се подчиним и да му служим. Много пъти хората си създават излишни страдания, като искат непременно да става това, което те са казали да стане.
към текста >>

70. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но Христос казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие и аз ще бъде с Вас до окончанието на века.“ И още: „Ако ме любите, ще опазите заповедите ми.“ Това показва, че Той не е никога бил далеч от нас.
По малко трябва да работи човек. От невидимия свят искат от нас да мислим повече и да чувстваме повече, а по-малко да работим физически. А днес е обратното. Необходимо е правилно разпределение на човешката дейност в трите свята, за да бъде животът ни разумен и смислен. Сега някой чака второто пришествие, като дойде Христос да направи хората щастливи. Но Христос казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие и аз ще бъде с Вас до окончанието на века.“ И още: „Ако ме любите, ще опазите заповедите ми.“ Това показва, че Той не е никога бил далеч от нас. Но всякога когато не разбираме един човек, ние сме далеч от него; и когато не ни разбира някой, той е далеч от нас. Единственото нещо, което ни отдалечава от Бога и Христа, това е нашето неразбиране. Сега ни трябва едно правилно разбиране на живота, за да сме близо до Христа и да приложим любовта в живота си, за да победим греха и смъртта ида можем да служим на Бога, да живеем за Бога. Човек никога не трябва да живее за себе си, ако иска да прогресира. Бог ще живее за нас, а ние ще живеем за Бога.
към текста >>

71. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да предположим, че редакцията на един вестник изпраща двадесет души репортьори а един град със заповед „да го опишат“.
В същност, всички свидетелства на признати и способни изследователи доказват , че в тия области са нужни много по-големи грижи и старателност, отколкото тук на земята. Ясновидците трябва предварително да се обучат добре в съответната материя преди техните наблюдения да имат някаква реална стойност; и колкото по-способни стават те, толкова по-скромни и въздържани трябва да бъдат когато говорят за това, което виждат; и толкова по снизходителни трябва до бъдат те към схващанията на другите, знаейки колко много има да се учи и разбирайки колко малко отделния изследовател може да схване от всичките подробности имащи връзка с неговите изследвания. Това е също причината за различаващите се описания на невидимите светове, нещо, което повърхностно мислещите считат за аргумент против съществуването на висши светове. Те намират, че ако невидимия свят наистина съществува, неговите изследователи трябва да дават съвършено еднакви описания. Ако направим едно сравнение с обикновения живот, фалшивостта на това схващане ще стане очевидна. Да предположим, че редакцията на един вестник изпраща двадесет души репортьори а един град със заповед „да го опишат“. Репортьорите са, или би трябвало да бъдат обучени, изкусни наблюдатели. Тяхната задача е да видят всичко и да дадат най-доброто описание, което може да се получи. А при това сигурно, че от техните двадесет рапорта, нито два ще си схождат всецяло. Но има пък много неща еднакви, за до не се считат че са съвършено различни. Докато в едни от тях имаме само общи повърхностни описания, то други могат да стоят много по-високо по качествата и проницателността в описанието.
към текста >>

72. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Комитет по алкохолизма При Дирекцията на народното здраве се уреди, по заповед на г.
Електрификация на страната. На 22 ноември Министерският съвет прие окончателно наредба — закон за електрификация на страната. България ще се раздели на няколко електрификационни области, които ще представят отделни предприятия, включващи всички частни инициативи от подобно естество. Тъй ще се поевтини електрическата енергия. Друга важна задача на закона е да поощри обществените предприятия за електрификация. Комитет по алкохолизма При Дирекцията на народното здраве се уреди, по заповед на г. Министъра на вътрешните работи, един комитет по алкохолизма, с научно — съвещателна цел по всички въпроси, засягащи употребата на спиртни питиета. Този комитет ще изучава всички данни засягащи консумацията, производството и търговията на спиртни питиета: ще анкетира влиянието на спиртните питиета върху човека; ще проучва международното законодателство по алкохолизма: ще проучва също тъй възможностите за безболезнено приспособяване на лозарството, овощарството и др. при ограничаване на производството на спиртни питиета. Новата държава цели с това да създаде здрави, трезви, бодри и нравствени личности. Из Дирекцията на обновата Дирекцията на обновата съобщава, че никого не е натоварвала да събира от нейно име материали и реклами за някакъв рекламен филм.
към текста >>

73. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Линия на съдбата Заповедта (стих.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Съдба и щастие (Влад Пашов) Творец (стих. - Олга Славчева) Религия и Фанатизъм Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г.) Космично сътрудничество (Нина Рудникова) Новото (Л. Лулчев) Отзив на чужденци за беседите Хиромантия. Линия на съдбата Заповедта (стих. – Auroro) Усилията (Г. Събев) Фото-портрет на Учителя (К. Г-в — Варна) Пътници и камък (басня - Дядо Благо) Една разходка из Алпите Съдба и щастие Всички хора и всички живи същества се стремят по възможности към по голямо щастие, но в повечето случаи всички остават горчиво разочаровани и щастието им бива разбито от ударите на съдбата. И всички хора са свикнали да мислят, че съдбата е нещо произволно, случайно и независимо от техния живот, което ги преследва и разрушава тяхното щастие. Те мислят от друга страна че няма връзка между личния ни живот, личното ни поведение и съдбата ни.
към текста >>

Заповедта „Любете о, друг друга!
Линия на съдбата, която завършва с вилка нагоре — успех. Ако завършва с вилка надолу — несполука. Ако има вилка и в началото и в края на линията, то успехът е много голям. Линията на съдбата, както и всички други линии, може да търпи известни промени в живота на даден човек. Силната воля, насочена към определена цел, с настойчивост и постоянство, може да даде един или друг характер, едно или друго направление на линията на съдбата. Заповедта „Любете о, друг друга! “ Туй чувство във вси сърца, най-светлите деца на новата култура, разпалват милно там. Таз заповед велика понесли в млада гръд; по всеки земен кът те искат тя да блика, кат извор вечен там. За грешника прокуден те имат тих приют. На техний братски скут ще викне той, пробуден с молитвен поглед веч: „Мен, блудний син, простите! По ваший славен друм аз тръгвам днес без шум; искрее той и свети в безкрая там, далеч.
към текста >>

Таз заповед велика понесли в млада гръд; по всеки земен кът те искат тя да блика, кат извор вечен там.
Ако има вилка и в началото и в края на линията, то успехът е много голям. Линията на съдбата, както и всички други линии, може да търпи известни промени в живота на даден човек. Силната воля, насочена към определена цел, с настойчивост и постоянство, може да даде един или друг характер, едно или друго направление на линията на съдбата. Заповедта „Любете о, друг друга! “ Туй чувство във вси сърца, най-светлите деца на новата култура, разпалват милно там. Таз заповед велика понесли в млада гръд; по всеки земен кът те искат тя да блика, кат извор вечен там. За грешника прокуден те имат тих приют. На техний братски скут ще викне той, пробуден с молитвен поглед веч: „Мен, блудний син, простите! По ваший славен друм аз тръгвам днес без шум; искрее той и свети в безкрая там, далеч. На благ живот и сила плени ме висша цел. Видех зад тоз предел да трепка златокрила речта на Спаса мил.
към текста >>

74. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Умният човек преди всичко няма нужда от заповед.
И върху тази основа е съградена цялата култура. Но работниците за Новата култура вървят по втория път - те изучават науката да заповядват на всичките си състояния и сили и да служат на ближните си. Кои са по-силни и по-умни? Разбира се тези, които заповядват на състоянията и болестите си. Който заповядва на хората е слаб човек. Умният човек преди всичко няма нужда от заповед. Също така, да учиш умния човек не показва, че имаш голямо знание, понеже този човек няма нужда от твоето знание. Да можеш да научиш простите, невежите това е знание. Но за да можеш да учиш и възпитаваш човека, трябва преди всичко дълбоко да познаваш неговото естество. Защото човек е съставен от много и разнообразни материи и енергии и трябва да се знаят качествата на всяка една от тях, за да знаем как да се справим с тях. У някои хора например преобладава медта, у други - желязото, у трети - среброто, у четвърти - златото и т.н.
към текста >>

75. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лъча си, мен, Ти в пространството прати, От светло си Сърце ме Ти отрони, Със заповед велика — да светя в тъмнината... Аз, чистий Дух, облякох се във тяло, Покорно аз приех туй тежко бреме, Но — не забравих Те, не паднах в сън.
То е обиталище на Същества, непонятни за нас по своето величие, сила и красота, същества, чиято, велика, неизменна и всеобгръщаща Любов ние получаваме ежедневно във формата на слънчеви лъчи, които са ни дали живота и които го поддържат. П л а м е н Химни на Слънцето I. При Тебе ида аз, такъв, какъвто съм, О, Слънце златно, Слънце лъчезарно. О, моя Родино, светило — жизнедател! — Аз лъч от Тебе съм, тук долу слязъл, Ти мой си Източник, незабравим и вечен, — При Тебе ида аз, велик Създател! Лъча си, мен, Ти в пространството прати, От светло си Сърце ме Ти отрони, Със заповед велика — да светя в тъмнината... Аз, чистий Дух, облякох се във тяло, Покорно аз приех туй тежко бреме, Но — не забравих Те, не паднах в сън. И зная аз, познавам светлата пътека, През синьото небе що води ме нагоре, Там, где Духът трепти от радостта блаженна... И виждам аз през тоз простор безкраен Протегнати към мен ръцете безтелесни, На тия, що живеят във твойта глъб свещена. II Капка от огнения еликсир В синия лотос на небето! ... Възрастител на златното жито, О, творец на звездния ефир! Във храма вселенски Ти светилник си, Где, обгърнати от Твойта светлина, Своя вечен път с молитва на уста, Следват вси планети от начало. О, елмаз.
към текста >>

76. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поповите лъжички, малки глупави душички и те по заповед се редили едно до друго по брега на локвата и със страхопочитание гледали своя спасителен ден.
Прието, прието! — потвърдили важните жабоци и денят се узаконил. Изведнъж голямата новина се разнесла по жабешкото радио по цялото протежение на реката и празникът започнал. Образувал се многохиляден хор от певци и крякуни, реката екнала, та никой не можал да разбере къде какво става. Виждали се всевъзможни скачания и прескачания, бълбукания и премятания, пуляния и препулвания. Поповите лъжички, малки глупави душички и те по заповед се редили едно до друго по брега на локвата и със страхопочитание гледали своя спасителен ден. Уви, в същото време слънцето пригрявало локвата и водата бързо намалявала в нея. Не минали много дни и Поповите лъжички останали съвършено на сухо. В мъка и страдание едно по-едно изгубвали живота си, а телцата им залепнали и изсъхнали на земята. * * * От слава и прослава Децата нищо не разбират, Те искат дом, във който Медът и хлябът да извират Дядо Благо На оня свят След мъчителна смърт, дядо Васил замина за оня свят. Когато беше стигнал там, той чу един глас: — Върви след мен!
към текста >>

77. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първата заповед за онези, които са опитали реалността, Христос я формулира така: Ако ме любите, ще опазите моята заповед „да имате любов един към друг“.
Това не е суеверие, а една истина, която сега няма да ви доказвам, но всеки от вас може да провери и опита. Бог е Любов за себе си, но Той иска и ние да бъдем Любов. Той е справедлив, но иска и ние да бъдем справедливи и милостиви, иска и ние да бъдем като Него. И когато ние не сме като Него, идва нашето нещастие. Желая на всички да бъдете реалисти като Тома пред Христа, да искате да опитате реалността, но като я опитате да бъдете готови да направите всичко за великото дело. Първата заповед за онези, които са опитали реалността, Христос я формулира така: Ако ме любите, ще опазите моята заповед „да имате любов един към друг“. И ако дойде Христос в света, ще проповядва учението за приложение на Любовта. Всеки да бъде искрен и справедлив и да прояви Любовта така, както я разбира. Любовта носи радост, веселие, знание - всичко в света носи Любовта. Където влезе Любовта, оправя умовете на хората и всичко слага в ред и порядък. Сега иде в света великата Любов, която ще сложи ред и порядък в света.
към текста >>

78. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Листата почервенели, пожълтели, не искали да се подчинят на тази заповед.
Дъбовете и Есента (басня) На висок рид стоял вековен джоб и на широките му клони добре били настанени, наредени Дъбовите листа. Дишали пресен въздух пригрявали се на ясно слънце, шушукали си тихичко и често вятъра далеч разнасял хоровите им песни. С малко думи казано — живеели весело, завидно. Но минало се Лятото дошла Есен. И ето, тя с хладен вятър и ситен дъжд съобщила на листата, че те трябва да слязат от дървото, за да се отворел чист и широк път за Северняка, който идел с голяма и бърза конница. Листата почервенели, пожълтели, не искали да се подчинят на тази заповед. Есента тогава им пратила втори пратеник — Лютата Слана, която с камшик хубаво ги нажулила и нащипала. Рухнали листата към земята, като лястовички към юг, но и много листа упорито се стискали за клончетата си. — Каквото искаш преви, - казвали тези последните не Есента, — ние няма да слезем! Дъбът е наша майка, наш татко, ти нямаш право да ни делиш от него. — Аз изпълнявам вечните закони на майка Природа.
към текста >>

79. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Агмад заговори пак, след един момент на пълно мълчание: „Не може ли нашата повелителка да отвори очите на своите подчинени и да им даде своите заповеди както преди?
О! изпъдете я; страх ме е! “ Един тих и сподавен шепот като че ли се издигне от тълпата жреци. Тогава спокойният глас на Агмад се издигна отново: „Ний приветстваме нашата царица и й поднасяме нашите почитания“. Тогава забулената фигура се наклони и се приближи още по-вече. Агмад заговори пак, след един момент на пълно мълчание: „Не може ли нашата повелителка да отвори очите на своите подчинени и да им даде своите заповеди както преди? “ Фигурата се наведе и като че ли чертаеше нещо по пода. Аз погледнах и видях думи, съставени от огнени букви, които изчезваха след като биваха написвани: „Да, но детето трябва да влезе в моето светилище само с мен“. Аз видях думите, видях ги, и цялото ми тяло изтръпна от ужас. Необяснимия страх, който ми причиняваше тази забулена фигура бе тъй могъщ, че аз бих предпочел да умра, отколкото да се подчиня на тази заповед. Жреците пазеха мълчание и аз разбрах, че, също както и фигурата, огнените букви бяха невидими за тях.
към текста >>

Необяснимия страх, който ми причиняваше тази забулена фигура бе тъй могъщ, че аз бих предпочел да умра, отколкото да се подчиня на тази заповед.
Тогава забулената фигура се наклони и се приближи още по-вече. Агмад заговори пак, след един момент на пълно мълчание: „Не може ли нашата повелителка да отвори очите на своите подчинени и да им даде своите заповеди както преди? “ Фигурата се наведе и като че ли чертаеше нещо по пода. Аз погледнах и видях думи, съставени от огнени букви, които изчезваха след като биваха написвани: „Да, но детето трябва да влезе в моето светилище само с мен“. Аз видях думите, видях ги, и цялото ми тяло изтръпна от ужас. Необяснимия страх, който ми причиняваше тази забулена фигура бе тъй могъщ, че аз бих предпочел да умра, отколкото да се подчиня на тази заповед. Жреците пазеха мълчание и аз разбрах, че, също както и фигурата, огнените букви бяха невидими за тях. Внезапно аз схванах, че щом е така, те не знаят за дадената заповед. Тъй много изплашен, тогава, как бях могъл аз да се реша да произнеса думите, които можеха да ми докарат едно тъй страшно изпитание? Аз продължих де мълча. Фигурата се обърна към мене и като че ли ме гледаше.
към текста >>

Внезапно аз схванах, че щом е така, те не знаят за дадената заповед.
“ Фигурата се наведе и като че ли чертаеше нещо по пода. Аз погледнах и видях думи, съставени от огнени букви, които изчезваха след като биваха написвани: „Да, но детето трябва да влезе в моето светилище само с мен“. Аз видях думите, видях ги, и цялото ми тяло изтръпна от ужас. Необяснимия страх, който ми причиняваше тази забулена фигура бе тъй могъщ, че аз бих предпочел да умра, отколкото да се подчиня на тази заповед. Жреците пазеха мълчание и аз разбрах, че, също както и фигурата, огнените букви бяха невидими за тях. Внезапно аз схванах, че щом е така, те не знаят за дадената заповед. Тъй много изплашен, тогава, как бях могъл аз да се реша да произнеса думите, които можеха да ми докарат едно тъй страшно изпитание? Аз продължих де мълча. Фигурата се обърна към мене и като че ли ме гледаше. Сетне, със същите огнени букви, тъй бързо изчезващи, тя начерта тези думи. „Повтори моето съобщение“.
към текста >>

80. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И с огъня на древните пророци, Толстой разкри пред удивеното човечество — забравените пет заповеди на величествената планинска проповед на Христа, които показват пътя на чистотата, светлината и свободата.
Но Толстоя — като учител на новия живот в светлината на Божествената любов — малцина познават! Когато четете „Изповед“. „Моята вяра“, „Царството Божие“, тази дивна трилогия — вие виждате, вие преживявате най-великото събитие на човешката душа — духовното раждане и възраждане на Божественото начало. Великата заслуга на Толстоя се състои именно в това, че той изнесе отново в нейната сияйна чистота и красота — основните истини на Христовото учение, отдавна забравени, отречени, претълкувани от официалните църкви — а именно: 1) Че върховният закон на човешкия живот е любовта към всички хора, без разлика на народност, вяра, съсловие. Че тази Божествена, слънчева любов изключва всяко насилие, всяко убийство, всяка лъжа, всяко робство, както и да се стараем да ги оправдаваме. И с огъня на древните пророци, Толстой разкри пред удивеното човечество — забравените пет заповеди на величествената планинска проповед на Христа, които показват пътя на чистотата, светлината и свободата. Чули сте, че речено е на старовременните: не убий! А пък аз ви казвам: че всеки, който се гневи на баща си, ще бъде повикан на съд. (Мат. V, 21-22) 2. „Чули сте, че е речено на старовременните: не прелюбодействай. Но аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, той е прелюбодействал вече с нея в сърцето си. 3.
към текста >>

27—48) Наистина проповедта на планината е манифеста на Христа, където той е възвестил петте заповеди, които показват приложението на Божествената Любов в личния, семейния, обществения и международния живот.
Чули сте, че е речено: да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си. Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят. Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш. който е на небеса. (Мат. V. 27—48) Наистина проповедта на планината е манифеста на Христа, където той е възвестил петте заповеди, които показват приложението на Божествената Любов в личния, семейния, обществения и международния живот. Ако хората и на родите ги изпълняваха, те биха построили къщата си на камък и никакви бури не биха я разрушили. Всички страдания и противоречия днес, всички бедствия, които заплашват с гибел християнската цивилизация са от туй, че християнските народи не са приложили в живото си учението на Христа, което е най-ясното и най-съвършеното. Когато обаче четем „Моята вяра“ — ние се удивяваме от гениалността на Толстоя, който е разкрил всички софизми на богословите, софизми, които отричат ясните и велики заповеди за достигане Царството Божие. Богословите твърдят, че учението на Христа е велико, идеално, но неизпълнимо. Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап.
към текста >>

Когато обаче четем „Моята вяра“ — ние се удивяваме от гениалността на Толстоя, който е разкрил всички софизми на богословите, софизми, които отричат ясните и велики заповеди за достигане Царството Божие.
който е на небеса. (Мат. V. 27—48) Наистина проповедта на планината е манифеста на Христа, където той е възвестил петте заповеди, които показват приложението на Божествената Любов в личния, семейния, обществения и международния живот. Ако хората и на родите ги изпълняваха, те биха построили къщата си на камък и никакви бури не биха я разрушили. Всички страдания и противоречия днес, всички бедствия, които заплашват с гибел християнската цивилизация са от туй, че християнските народи не са приложили в живото си учението на Христа, което е най-ясното и най-съвършеното. Когато обаче четем „Моята вяра“ — ние се удивяваме от гениалността на Толстоя, който е разкрил всички софизми на богословите, софизми, които отричат ясните и велики заповеди за достигане Царството Божие. Богословите твърдят, че учението на Христа е велико, идеално, но неизпълнимо. Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап. Йоан, любимият ученик на Христа. Сам Христос, апостолите, първите християни, богомилите, квакерите, духоборите, назаряните и др. са изпълнявали Христовите заповеди и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот.
към текста >>

Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап.
27—48) Наистина проповедта на планината е манифеста на Христа, където той е възвестил петте заповеди, които показват приложението на Божествената Любов в личния, семейния, обществения и международния живот. Ако хората и на родите ги изпълняваха, те биха построили къщата си на камък и никакви бури не биха я разрушили. Всички страдания и противоречия днес, всички бедствия, които заплашват с гибел християнската цивилизация са от туй, че християнските народи не са приложили в живото си учението на Христа, което е най-ясното и най-съвършеното. Когато обаче четем „Моята вяра“ — ние се удивяваме от гениалността на Толстоя, който е разкрил всички софизми на богословите, софизми, които отричат ясните и велики заповеди за достигане Царството Божие. Богословите твърдят, че учението на Христа е велико, идеално, но неизпълнимо. Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап. Йоан, любимият ученик на Христа. Сам Христос, апостолите, първите християни, богомилите, квакерите, духоборите, назаряните и др. са изпълнявали Христовите заповеди и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот. „Царството Божие е вътре във вас“ и „Какво трябва да правим“ — В тези съчинения Толстой разглежда приложението на Божията Любов в обществения и международния живот. „О жизни“ — За живота — това е философско обоснование на учението за Любовта към всички — едно от най-великите философски съчинения на миналото столетие.
към текста >>

са изпълнявали Христовите заповеди и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот.
Когато обаче четем „Моята вяра“ — ние се удивяваме от гениалността на Толстоя, който е разкрил всички софизми на богословите, софизми, които отричат ясните и велики заповеди за достигане Царството Божие. Богословите твърдят, че учението на Христа е велико, идеално, но неизпълнимо. Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап. Йоан, любимият ученик на Христа. Сам Христос, апостолите, първите християни, богомилите, квакерите, духоборите, назаряните и др. са изпълнявали Христовите заповеди и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот. „Царството Божие е вътре във вас“ и „Какво трябва да правим“ — В тези съчинения Толстой разглежда приложението на Божията Любов в обществения и международния живот. „О жизни“ — За живота — това е философско обоснование на учението за Любовта към всички — едно от най-великите философски съчинения на миналото столетие. В него Толстой изтъква, че нашият живот е като отсечка от конус — следователно е съществувал преди рождението и ще съществува после смъртта — само че нам не ни е дадено да знаем това. А за нас е важно да разрешим сега, в този живот основният въпрос за смисъла на живота — а той е само в изпълнението на Божието начало в настоящия миг — в Любовта към Бога и всичко съществуващо, която разрешава всички противоречия и побеждава смъртта. Пътят на живота — и „За всеки ден“ — където Толстой събира мислите на мъдреци и учители от всички времена и народи, и ги разпределя за всеки ден и отпосле в система, е величествен опит за синтеза между изтока и запада;и за системно изложение учението за единството на всички религии и за всемирното братство.
към текста >>

Аз ще те пазя: спи, дете.“ Аз се прострях при нейната заповед, и макар да знаех, че се намирам на студен и твърд под, аз чувствах, че главата ми почива на една нежна ръка, от която изтичаше един успокояващ флуид; потънах в дълбок и непрекъсван сън.
Желаете ли да ме заведете утре през деня? Сега е нощ и аз съм уморен; не мога ли да спя при вас и утре до бъда с вас в градината? “ „Бедно дете — каза тя, навеждайки се към мен тъй близо, че диханието й ме докосваше, а то бе приятно като парфюма на горските цветя — колко сурово са те изпитвали! Почивай, тук в моите ръце, защото ти трябва да станеш моя ясновидец, които ще озари обичаната от мен страна. Сила и здраве трябва да блестят на твоето лице. Аз ще те пазя: спи, дете.“ Аз се прострях при нейната заповед, и макар да знаех, че се намирам на студен и твърд под, аз чувствах, че главата ми почива на една нежна ръка, от която изтичаше един успокояващ флуид; потънах в дълбок и непрекъсван сън. Тази нощ само една дума бе записана в тайните архиви на Агмад! „Напразно“. (следва) ДУХОВНА ВЕРИГА Не е важно кой си, нито къде живееш — дали в горещия екватор. дали под леда на северния полюс, дали в Америка или Европа. Не е важно, каква е твоята професия — дали професор, адвокат или просто рудокопач. Не е важно, каква е твоята народност и официална религия.
към текста >>

81. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Недев Лев Толстой и войната Една от най ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху 6-тата заповед „Не убий“.
Изгрява новий ден! От истина, любов и мъдрост озарен, Изгрява новий ден, Със тих, вълшебен глас навсъда химн се лей, Кат пролетен повей, В възторг и младост — лък за страдните сърца На земните чада. И път към дивен мир отново се чертай, Кат някога в Синай. Кат в древност, там, пред кръста на Христа, Вековната лъжа С разбулен лик, и днес, замлъква и линей; А лъх небесен вей Над будний земен син, за подвиг посветен — Изгрява новий ден. В. С. Недев Лев Толстой и войната Една от най ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху 6-тата заповед „Не убий“. А от планинската проповед на Христа за „не противете се злому“, Толстой провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига. Тези заповеди отдавна бяха провъзгласени от Христа да се изпълняват, но се не изпълняваха в тяхната чистота. — Сега Толстой бе станал проводник на Божия Дух да се застъпи за прилагане на тия заповеди — не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си. Значи, Бог иска от нас не само да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото живота е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим … Но какво виждаме в действителност?
към текста >>

Тези заповеди отдавна бяха провъзгласени от Христа да се изпълняват, но се не изпълняваха в тяхната чистота.
И път към дивен мир отново се чертай, Кат някога в Синай. Кат в древност, там, пред кръста на Христа, Вековната лъжа С разбулен лик, и днес, замлъква и линей; А лъх небесен вей Над будний земен син, за подвиг посветен — Изгрява новий ден. В. С. Недев Лев Толстой и войната Една от най ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху 6-тата заповед „Не убий“. А от планинската проповед на Христа за „не противете се злому“, Толстой провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига. Тези заповеди отдавна бяха провъзгласени от Христа да се изпълняват, но се не изпълняваха в тяхната чистота. — Сега Толстой бе станал проводник на Божия Дух да се застъпи за прилагане на тия заповеди — не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си. Значи, Бог иска от нас не само да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото живота е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим … Но какво виждаме в действителност? Човешкото изобретение е отишло и отива до своеобразни крайности. В една от книгите на Толстоя — „Моята вяра“, четем: В 1897 год.
към текста >>

— Сега Толстой бе станал проводник на Божия Дух да се застъпи за прилагане на тия заповеди — не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си.
Кат в древност, там, пред кръста на Христа, Вековната лъжа С разбулен лик, и днес, замлъква и линей; А лъх небесен вей Над будний земен син, за подвиг посветен — Изгрява новий ден. В. С. Недев Лев Толстой и войната Една от най ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху 6-тата заповед „Не убий“. А от планинската проповед на Христа за „не противете се злому“, Толстой провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига. Тези заповеди отдавна бяха провъзгласени от Христа да се изпълняват, но се не изпълняваха в тяхната чистота. — Сега Толстой бе станал проводник на Божия Дух да се застъпи за прилагане на тия заповеди — не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си. Значи, Бог иска от нас не само да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото живота е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим … Но какво виждаме в действителност? Човешкото изобретение е отишло и отива до своеобразни крайности. В една от книгите на Толстоя — „Моята вяра“, четем: В 1897 год. видния духовен ръководител Филарет, е съчинил един тълкувателен молитвеник, който с височайша заповед е отпечатан в няколко милиона екземпляра и бръснат по цяла Русия.
към текста >>

видния духовен ръководител Филарет, е съчинил един тълкувателен молитвеник, който с височайша заповед е отпечатан в няколко милиона екземпляра и бръснат по цяла Русия.
— Сега Толстой бе станал проводник на Божия Дух да се застъпи за прилагане на тия заповеди — не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си. Значи, Бог иска от нас не само да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото живота е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим … Но какво виждаме в действителност? Човешкото изобретение е отишло и отива до своеобразни крайности. В една от книгите на Толстоя — „Моята вяра“, четем: В 1897 год. видния духовен ръководител Филарет, е съчинил един тълкувателен молитвеник, който с височайша заповед е отпечатан в няколко милиона екземпляра и бръснат по цяла Русия. Един ден един екземпляр попада в ръцете на двама Толстоеви работници и неговия син, и като четат, учудват се на това, което Филарет проповядва и това, което Толстой проповядва. Ето и съдържанието: „Коя е 6-та заповед Божия? Не убий. Бог забранява да се убива, т. е. да се лишава човек от живот.
към текста >>

Ето и съдържанието: „Коя е 6-та заповед Божия?
Защото живота е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим … Но какво виждаме в действителност? Човешкото изобретение е отишло и отива до своеобразни крайности. В една от книгите на Толстоя — „Моята вяра“, четем: В 1897 год. видния духовен ръководител Филарет, е съчинил един тълкувателен молитвеник, който с височайша заповед е отпечатан в няколко милиона екземпляра и бръснат по цяла Русия. Един ден един екземпляр попада в ръцете на двама Толстоеви работници и неговия син, и като четат, учудват се на това, което Филарет проповядва и това, което Толстой проповядва. Ето и съдържанието: „Коя е 6-та заповед Божия? Не убий. Бог забранява да се убива, т. е. да се лишава човек от живот. Но грях ли е да се наказва престъпника с смърт и да се убива неприятеля на война? Не е грях.
към текста >>

82. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И след всичко това, вие мислите, че сте свободни, а не знаете че изпълнявате волята на баща си, който ви е дал заповед още преди да се родите да направите това или онова.
И ако на това дете не се даде някаква външна помощ, то няма да може да изправи недъзите, с които е присадено. Ако бащата е гневен във време на зачеването на детето, искал е да убие някого, но не е имал благоприятни условия да извърши това убийство, понеже тази мисъл е била постоянно в неговия ум, то когато се зачене детето, което може да бъде син, един ден непременно ще бъде изпълнител на идеите на своя баща, и непременно ще извърши убийството. Значи, ако бащата е искал да убие, но не е могъл, синът непременно ще извърши това убийство. Този закон се отнася до всички идеи, с които е бил зает умът на бащата в момента на зачатието. Както войниците изпълняват волята на своя началник, така и синът изпълнява волята на баща си. И след всичко това, вие мислите, че сте свободни, а не знаете че изпълнявате волята на баща си, който ви е дал заповед още преди да се родите да направите това или онова. Питам: кой е отговорен тогава? Вие сте отговорни за това, че безогледно сте изпълнили заповедта на баща си. Вие трябваше да подложите тази заповед на критика. В живота си, вие трябва да подложите на критика всички ваши лоши постъпки. Требва да знаете, на какво основание трябва да изпълните нещо; и ако една постъпка е разумна, можете да я изпълните, но ако не е разумна, ще се откажете.
към текста >>

Вие сте отговорни за това, че безогледно сте изпълнили заповедта на баща си.
Значи, ако бащата е искал да убие, но не е могъл, синът непременно ще извърши това убийство. Този закон се отнася до всички идеи, с които е бил зает умът на бащата в момента на зачатието. Както войниците изпълняват волята на своя началник, така и синът изпълнява волята на баща си. И след всичко това, вие мислите, че сте свободни, а не знаете че изпълнявате волята на баща си, който ви е дал заповед още преди да се родите да направите това или онова. Питам: кой е отговорен тогава? Вие сте отговорни за това, че безогледно сте изпълнили заповедта на баща си. Вие трябваше да подложите тази заповед на критика. В живота си, вие трябва да подложите на критика всички ваши лоши постъпки. Требва да знаете, на какво основание трябва да изпълните нещо; и ако една постъпка е разумна, можете да я изпълните, но ако не е разумна, ще се откажете. У хората има известни идеи, които не са техни. У тях са напластени много архаични идеи.
към текста >>

Вие трябваше да подложите тази заповед на критика.
Този закон се отнася до всички идеи, с които е бил зает умът на бащата в момента на зачатието. Както войниците изпълняват волята на своя началник, така и синът изпълнява волята на баща си. И след всичко това, вие мислите, че сте свободни, а не знаете че изпълнявате волята на баща си, който ви е дал заповед още преди да се родите да направите това или онова. Питам: кой е отговорен тогава? Вие сте отговорни за това, че безогледно сте изпълнили заповедта на баща си. Вие трябваше да подложите тази заповед на критика. В живота си, вие трябва да подложите на критика всички ваши лоши постъпки. Требва да знаете, на какво основание трябва да изпълните нещо; и ако една постъпка е разумна, можете да я изпълните, но ако не е разумна, ще се откажете. У хората има известни идеи, които не са техни. У тях са напластени много архаични идеи. Според еволюционната теория, човек е минал е през 400,000 форми на животинското царство.
към текста >>

Бъдете верен на моите заповеди и няма да има причина да се страхувате.
Как ще мога де ги привлека? “ При тези думи тя отвори ръцете си във въздуха със сила, отново затваряйки ги с един странен жест, който аз не можах да разбера. Очите й блестяха като горещи въглища, после станаха студени и тъмни. „Аз ще ви водя. отговори тя. Бъдете верен на моите заповеди и няма да има причина да се страхувате. Покорявайте ми се само, и вий ще успеете. Вий имате всички необходими елементи в тоя храм. Има десет жреци във вашите ръце. Те са жадни. Аз ще ги задоволя.
към текста >>

83. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но, първо, ти трябва да слушаш моите заповеди.
Тя се приближи към мен и спря ужасните си очи върху моите. Докато я гледах, тя изчезна пред моите очи и аз видях на нейното място една златна светлина, която постепенно се превърна в една такава величествена форма, каквато аз никога не бях виждал. Това бе едно дърво, покрито със зеленина, която падаше надолу по-скоро като коса, отколкото като листа; на всяко клонче имаше разцъфнали цветове, струпани в гъсти букети и между цветовете множество златни птички с блестящи краски, подскачаха насам натам всред блестящите цветове и всичко това бе толкова очарователно и аз бях тъй опиянен, че извиках високо: „О! Дайте ми едно от тези малки птиченца, нека то бъде за мене и да се притисне към мен, както прави това към тези цветя.“ „Ти ще имаш сто и те ще те обичат, ще целуват устата ти и ще вземат, храната си от твоите устни. Ти веднага ще имаш една градина, в която ще расте едно токова дърво и всички птички ще е обичат. Но, първо, ти трябва да слушаш моите заповеди. Говори на Камен Бака и му заповядай да влезе в светилището.“ Той влезе и застана прав при входа не вътрешната пещера. Дървото бе изчезнало и аз виждах пред себе си мрачната фигура с блестящата развяваща се роба и с жестоките очи, спрени върху жреца. „Кажи му, каза тя бавно, че гладът на сърцето му ще бъде задоволен. Той желае любовта и ще я има. Жреците на храма са обръщали до сега към него студени лица и той чувства, че сърцата им са като камък.
към текста >>

„Кажи му да си отиде, каза тя, и да изпрати Агмад тук.“ Когато аз повторих тая заповед, той се отдръпна бавно и аз можах да видя по неговите движения че за неговите очи, стаята бе съвършено тъмна.
Когато той сполучи да изпълни първата задача, тогава той ще дойде пак при тебе призори и ти ще му прочетеш втората и така нататък, докато книгата се свърши. Кажи му това и му звповядай никога да се не отчайва от трудностите. С всяка превъзмогната трудност неговата сила ще се увеличава и, когато всичко бъде свършено, ти ще достигнеш върховната степен.“ Повторих тези думи на Камен. Той беше сега прав при вратата, с ръце сгънати отпред и с глава твърде низко наведена, таке че аз не можех де виждам лицето му. Но когато престанах да говоря, той повдигна глава и каза: „Слушам.“ Лицето му още отразяваше тази странна светлина, която бях видял по-рано. „Кажи му да си отиде, каза тя, и да изпрати Агмад тук.“ Когато аз повторих тая заповед, той се отдръпна бавно и аз можах да видя по неговите движения че за неговите очи, стаята бе съвършено тъмна. След един момента Агмад стоеше прав при вратата. Тя се приближи към него и сложи ръката си на челото му. Веднага аз видях там една корона и Агмад са усмихна. „Тя ще бъде твоя, каза тя. Кажи това на Агмад, това е най-голямата корона на земята с изключение само на една.
към текста >>

84. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато моето тяло се подчиняваше пасивно на заповедите на своите господари, аз бях роб, обаче знаех, че свободата съществува под отвореното небе!
* * * Аз бях дете, когато тези думи ми 6txa казани, едно младо момче, пълно с жизнерадост, но слабо поради своето незнание. През годините на моето израстване, апелът на царицата на Лотоса към моята душа се отрази слабо и без особено влияние в мен и като че ли заглъхна в скритите области на моето съзнание. Нейните думи бяха за мен като песента на жреца за малкото дете, което чува само музиката в нея. Обаче аз не ги забравих. Моят живот беше обречен на хора, които ме държаха в робство физически и духовно; тежки вериги спъваха моята душа. Докато моето тяло се подчиняваше пасивно на заповедите на своите господари, аз бях роб, обаче знаех, че свободата съществува под отвореното небе! Но макар че се подчинявах сляпо и посвещавах всичките си сили в служба, на лошите изисквания на опозорения храм, в моето сърце аз твърдо пазех спомена за величествената царица, и нейните думи бяха написани в моята душа с огнени букви, които не умираха. Когато станах възрастен, моята душа беше пълна с отвращение, но тези думи, които светеха като звезда в душата ми, пръскаха чудна светлина в моя беден живот. Когато моя дух израсна, аз разбрах какво бях станал и една тежка, смъртна скръб, скръбта на отчаянието, направи да изчезне пред мен всичката красота на света. От весело дете, от щастливо създание на светлината, каквото бях некога, аз се превърнах в един младеж, чиито очи бяха разширени и натежали от сълзи и чието болно сърце пазеше скрити в него множество тайни, разбрани само наполовина, срам грях и скръб. Понякога, разхождайки се из градината, аз спирах погледа си върху басейна на лотоса и се молех да видя видението.
към текста >>

85. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бог даде заповедта си в райската градина и когато се оттегли, изкушението дойде.
Трябва да минете във втората, третата, и като дойдете в четвъртата фаза, чак тогава ще се разкрие един просторен свят за вас. Значи, в любовта на физическото поле, ще бъдете разочаровани; в духовния ще усетите скърби и радости; в умствения — омраза и в причинния свят вече ще се примирите и ще узнаете дълбоките причини, които са създали нещата така. Тогава ще съзнаете, че Бог живее във всекиго, и че всеки човек е една възможност за да намерите истинския път. Можете ли да се изкушавате от една красива мома, като знаете, че Бог живее в нея? Изкушението седи там дето не е Бог. Бог даде заповедта си в райската градина и когато се оттегли, изкушението дойде. Ева се изкуси, но и вие се изкушавате, само че в друга форма. В какво седи сега любовта към Бога? — Щастието на другите хора, да бъде и наше; когато някой се жени, да ни е приятно. Защото аз и той сме все едно. Когато някой прави добро — то съм аз; когато никой прави зло — то съм аз, затова не го съдя.
към текста >>

86. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Здравословното състояние на човешката душа (Из беседата „Тази заповед приех от Отца си“ - 1.III.1936 г.) Белият лотос (прод.
Петрова) За мира и братството (Дим. Станев) Корен и корона. Душата на поета (стих. от Дим. Станев) Словото на Учителя. Здравословното състояние на човешката душа (Из беседата „Тази заповед приех от Отца си“ - 1.III.1936 г.) Белият лотос (прод. от брой 159 - Мейбъл Колииз) Две сбирки Предсказания Чута молитва (продължение от 159 брой - Н. Неделчева) Мейбъл Колииз (26) БЕЛИЯТ ЛОТОС Глава VIII. Красивият млад жрец стана и стоеше до мен, докато аз още съзерцавах величието. „Чуй ме, брате мой, каза той. Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не заема пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови.
към текста >>

А как да си обясним и това, че ония, които се упояват, по-често нарушават 10-те заповеди Божи?
За доказателство и потвърждение може да ни послужи онова, което се прави по Гергьовден. Дали от крайна нужда ние заколваме и изядаме агнето? И дали человек при систематичното прибягване до месна храна и до вино, е достигнал траен мир? Как да си обясним това, че ония. които ядат месо, са по-нервни и неспокойни и неизбежно прибягват и до опивателни питиета и тютюн? А как да си обясним и това, че ония, които се упояват, по-често нарушават 10-те заповеди Божи? А войната в повечето случаи е убийство и грабеж, нарушение на Божите заповеди. А казано е, че който пази Божите заповеди, той ще бъде благословен на земята. Следва, че народите, които се въоръжават, нямат Божието благословение и отиват към гибел. Какво да се прави? Где е изхода от това ужасно положение, где е спасението?
към текста >>

А войната в повечето случаи е убийство и грабеж, нарушение на Божите заповеди.
Дали от крайна нужда ние заколваме и изядаме агнето? И дали человек при систематичното прибягване до месна храна и до вино, е достигнал траен мир? Как да си обясним това, че ония. които ядат месо, са по-нервни и неспокойни и неизбежно прибягват и до опивателни питиета и тютюн? А как да си обясним и това, че ония, които се упояват, по-често нарушават 10-те заповеди Божи? А войната в повечето случаи е убийство и грабеж, нарушение на Божите заповеди. А казано е, че който пази Божите заповеди, той ще бъде благословен на земята. Следва, че народите, които се въоръжават, нямат Божието благословение и отиват към гибел. Какво да се прави? Где е изхода от това ужасно положение, где е спасението? — Спасението е а Христа, в Любовта и себепожертвувателността.
към текста >>

А казано е, че който пази Божите заповеди, той ще бъде благословен на земята.
И дали человек при систематичното прибягване до месна храна и до вино, е достигнал траен мир? Как да си обясним това, че ония. които ядат месо, са по-нервни и неспокойни и неизбежно прибягват и до опивателни питиета и тютюн? А как да си обясним и това, че ония, които се упояват, по-често нарушават 10-те заповеди Божи? А войната в повечето случаи е убийство и грабеж, нарушение на Божите заповеди. А казано е, че който пази Божите заповеди, той ще бъде благословен на земята. Следва, че народите, които се въоръжават, нямат Божието благословение и отиват към гибел. Какво да се прави? Где е изхода от това ужасно положение, где е спасението? — Спасението е а Христа, в Любовта и себепожертвувателността. Казва Христос: „Елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.
към текста >>

Дим. Станев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Здравословното състояние на човешката душа (разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Тази заповед приех от Отца си“ – 1. III.
Познаваш ли душа разбрала Божата мъдрост, истина ? * Добро от зло тя различава, Знай смисъла на вси неща; Копней да учи, просвещава И себе Богу завеща. * Със пеене Него възхвалява, Бог — извора на вси блага, И всички подвизи възпява Иа любовта н милостта. * Па всичко хубаво и живо Тя радва се като дете, Рисува вярно и красиво Копнежи свети на сърце. * На седмострунна лира звука Разбира, влада с любов; — Тя пее даром за поука И свят разкрива чуден нов! Дим. Станев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Здравословното състояние на човешката душа (разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Тази заповед приех от Отца си“ – 1. III. 1936 г.) Сега ще ви говоря върху здравословните състояния на човешката душа. Всяко здравословно състояние е естествено състояние. В български език на думата естествено състояние, не се дава това съдържание, което аз сега влагам. В Писанието се говори за естествен и за духовен човек, като се казва, че естественият човек не може да разбере духовните работи, но според мен, и духовният, както го разбират съвременните хора, не може да разбере естествения човек, за който аз говоря. Според мен, думата духовно, дух, още не е осмислена в български език — тя още има да расте.
към текста >>

И Христос казва: „Ако ме обичате, ще опазите моите заповеди“.
реденото от плътта плът е. С това не искам да кажа, че плъзга е грешно състояние, но тя е едно по-нисше състояние, едно по-нисше разбиране но Божиите закони. Докато е в плът та си, човек не може да разбере напълно Божиите пътища. За да разбере Божиите пътища, съзнанието му трябва да се подигне на едно по високо ниво. Само когато се подигне на това по високо ниво, човек ще разбере и приложи законите на висшия живот. И Христос казва: „Ако ме обичате, ще опазите моите заповеди“. А заповедта на Христа е Любовта. Но който иска да приложи любовта, да работи за благото и подигането на човечеството, той най първо трябва да има знание, да знае нуждите на хората. Забелязано е, че там, където има по вече религиозни общества, които разбират религията само по буквата, там има и по вече безбожници. Това е защото тези религиозни хора се занимават с неща които нямат нищо общо с Божествените. Религиозните хора напр.
към текста >>

А заповедта на Христа е Любовта.
С това не искам да кажа, че плъзга е грешно състояние, но тя е едно по-нисше състояние, едно по-нисше разбиране но Божиите закони. Докато е в плът та си, човек не може да разбере напълно Божиите пътища. За да разбере Божиите пътища, съзнанието му трябва да се подигне на едно по високо ниво. Само когато се подигне на това по високо ниво, човек ще разбере и приложи законите на висшия живот. И Христос казва: „Ако ме обичате, ще опазите моите заповеди“. А заповедта на Христа е Любовта. Но който иска да приложи любовта, да работи за благото и подигането на човечеството, той най първо трябва да има знание, да знае нуждите на хората. Забелязано е, че там, където има по вече религиозни общества, които разбират религията само по буквата, там има и по вече безбожници. Това е защото тези религиозни хора се занимават с неща които нямат нищо общо с Божествените. Религиозните хора напр. подържат идеята за троеличието на Бога, Аз разбирам троеличието по следния начин: аз вярвам в любовта и живея в любовта; вярвам в знанието и живея в знанието; вярвам в истината и живея в истината.
към текста >>

Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да из-пълнят заповедите на Отца си.
Езикът на Отца —това е любовта. Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират. Този език си има и своя граматика. Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага. Всички хора в света били те светии, гении, талантливи, трябва да работят с единствена цел до познаят любовта, да научат нейния език. Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да из-пълнят заповедите на Отца си. Гениалните хора не влизат в числото на обикновените. Друго нещо ги занимава тях. Светиите, които са идвали и идват в света, също така друго ги занимава. Те познават човечеството и неговите нужди. Те всички искат да изпълнят волята Божия, а не се интересуват от това, дали хората ще ги признаят, и дели имената им ще бъдат записани на земята.
към текста >>

Сега всички вие сте изпратени на земята, като в училище, за да учите заповедите на вашия Отец, който ви е пратил да учите.
Ако ти на земята не можеш да живееш и не можеш да разрешиш тия въпроси, горе по никой начин не можеш да ги разрешиш. И Христос ще дойде на земята само когато любовта започне да царува между хората. Когато любовта сближи хората и те почнат да си отстъпват едни други, тогава ще дойде Христос на земята. Днес Христос се проявява само тук там. Той не иска да дойде втори път между хората да го разпънат пак. Сега всички вие сте изпратени на земята, като в училище, за да учите заповедите на вашия Отец, който ви е пратил да учите. Ако изпълнявате неговата воля, всички други благословения ще дойдат. Ако не изпълнявате волята на вашия Отец, всичко ще изгубите. Така само могат да се разрешат социалните въпроси в света. Колко култури са се създавали до сега, но понеже не са изпълнявали волята Божия, всички са отишли по вятъра. И сегашната култура, ако не възприеме Божията любов и не изпълни неговата воля също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея.
към текста >>

Според мен всички, които не изпълняват заповедите на Отца си са еретици.
И сегашната култура, ако не възприеме Божията любов и не изпълни неговата воля също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея. Ако съвременната култура, ако цяла Европа не възприеме Божията любов, цялата култура ще бъде изгорена. ще бъде пометена. Ако пък всички народи възприемат Божията любов, тогава те ще минат от смърт в живот. Затова именно, на сегашните хора се проповядва едно учение на любов за да могат всички хора не де се ядат помежду си, били те религиозни или светски нито да се наричат еретици, но да живеят като братя. Според мен всички, които не изпълняват заповедите на Отца си са еретици. Само този, който може да каже „тази заповед приех от Отца си“, само той е правоверен. Онзи, който не обича всички хора, той не е правоверен. Той няма бъдеще, той не може да влезе в царството Божие. А онзи, който е изпълнил заповедите на Отца си той може да влезе в царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него. Няма по-лесна заповед от заповедта на Любовта.
към текста >>

Само този, който може да каже „тази заповед приех от Отца си“, само той е правоверен.
Ако съвременната култура, ако цяла Европа не възприеме Божията любов, цялата култура ще бъде изгорена. ще бъде пометена. Ако пък всички народи възприемат Божията любов, тогава те ще минат от смърт в живот. Затова именно, на сегашните хора се проповядва едно учение на любов за да могат всички хора не де се ядат помежду си, били те религиозни или светски нито да се наричат еретици, но да живеят като братя. Според мен всички, които не изпълняват заповедите на Отца си са еретици. Само този, който може да каже „тази заповед приех от Отца си“, само той е правоверен. Онзи, който не обича всички хора, той не е правоверен. Той няма бъдеще, той не може да влезе в царството Божие. А онзи, който е изпълнил заповедите на Отца си той може да влезе в царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него. Няма по-лесна заповед от заповедта на Любовта. Забележете, че когато обичате някого, лесно и приятно вършите всякаква работа.
към текста >>

А онзи, който е изпълнил заповедите на Отца си той може да влезе в царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него.
Затова именно, на сегашните хора се проповядва едно учение на любов за да могат всички хора не де се ядат помежду си, били те религиозни или светски нито да се наричат еретици, но да живеят като братя. Според мен всички, които не изпълняват заповедите на Отца си са еретици. Само този, който може да каже „тази заповед приех от Отца си“, само той е правоверен. Онзи, който не обича всички хора, той не е правоверен. Той няма бъдеще, той не може да влезе в царството Божие. А онзи, който е изпълнил заповедите на Отца си той може да влезе в царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него. Няма по-лесна заповед от заповедта на Любовта. Забележете, че когато обичате някого, лесно и приятно вършите всякаква работа. Когато не обичате някого и пари да ви дават не ви се работи. Като вършите нещата с любов вие придобивате живот а себе си. Всеки човек, на когото правите добро като го обичате вашето богатство е и негово богатство.
към текста >>

Няма по-лесна заповед от заповедта на Любовта.
Според мен всички, които не изпълняват заповедите на Отца си са еретици. Само този, който може да каже „тази заповед приех от Отца си“, само той е правоверен. Онзи, който не обича всички хора, той не е правоверен. Той няма бъдеще, той не може да влезе в царството Божие. А онзи, който е изпълнил заповедите на Отца си той може да влезе в царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него. Няма по-лесна заповед от заповедта на Любовта. Забележете, че когато обичате някого, лесно и приятно вършите всякаква работа. Когато не обичате някого и пари да ви дават не ви се работи. Като вършите нещата с любов вие придобивате живот а себе си. Всеки човек, на когото правите добро като го обичате вашето богатство е и негово богатство. Казвате: братко, каквото аз имам то е и твое.
към текста >>

Както каза, така и стена — точно един месец от деня, когато бях при бай Атонаса, получих заповед, че ме назначават на същата длъжност — акц. агент.
за да ми каже дали ще ме назначат пак на служба. Гледача, или както сега им думат ясновидец, се казваше бай Атанас. Другото му име не помня. Той беше човек на около 45—50 години. Прие ме любезно, дадох му 2 гроша (такава бе таксата му) и той ми каза, че след един месец ще бъда назначен на същата длъжност. Както каза, така и стена — точно един месец от деня, когато бях при бай Атонаса, получих заповед, че ме назначават на същата длъжност — акц. агент. Когато бях при бай Атанаса, от него и от негови съселяни узнах следната интересна история: Четири месеца по-рано, при бай Атанаса отишъл Ст. Стамболов, като министър председател, придружен от няколко служебни лица. Стамболов изказал желание да му бъде гледано. Бай Атанас е гледал на разтопен восък, който жена му разтапяла в отделна стая, в присъствието на лицето, на което ще се гледа- Гледането е ставало в стаята на гледача, която е била украсена с иерусалими и кандила. Бай Атанас казал на Стамболова: — Аз те познавам, че си министър председателя и няма да откажа да ти гледам, но ме е страх да не се явят някои работи, които не мога да ти ги кажа и може от това да се обидиш и да ми забраниш да гледам.
към текста >>

87. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Който има моите заповеди и ги съблюдава, той е Възлюбен от Отец ми, и аз ще го обличам и ще му се изявя.
Защото целта на Христос е да възстанови Мистериите и да направи да прогледат слепите, следва прочие, че Неговото учение, ако то се съдържа в неговото слово, е пазач на Мистериите. Неговите служители би трябвало да бъдат винаги готови наставници и разпространители на светлината към всички, които се стараят да напредват в Мистериите, готвещи се да станат благочестиви съдове, годни за Великото. Като говори за деянията, които Отец е направил чрез Него, Христос каза: Който вярва в мене, той ще прави същите дела които Аз правя; и Той ще преви по-големи от тези, понеже аз отивам при Отец си. Где са носителите на светлина в днешните религиозни системи? Где са училищата на ученичеството? „Който има моите заповеди и ги съблюдава, той е Възлюбен от Отец ми, и аз ще го обличам и ще му се изявя. Ако някой Ме обича, той ще съблюдава словото Ми и Отец ми ще го обича. И Ние ще дойдем и ще направим жилище в него.“ Човекът, в който живее Бог Отец и синът Христос, е буден дух. Той има знание за Истината. Той е ново създание. Умът Христов функционира в него и чрез него живеейки в Духа на Истината и имайки знания за всички тайни, той не спори с хора за религиозни подробности (въпроси).
към текста >>

88. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“.
Лулчев Преглед – С. К. Книжнина (за книгата „Лица и души“ на Георги Радев – Стефан Раждането на Спасителя Преди две хиляди години, един от великите синове на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус. Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А.
към текста >>

Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия.
Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това.
към текста >>

Но напразно ме обожават, като разпространяват учение и заповеди от хора дадени“.
1936 г. Словото Божие (продължение от бр. 173) Напразно хората търсят светлината в съвременните религии. „Този народ се приближава с устата си и ме хвали с устните си. но неговото сърце е далеч от мене. Но напразно ме обожават, като разпространяват учение и заповеди от хора дадени“. Религиозните началници не трябва ли да се запитат, дали не са попаднали в същото състояние, в което се намери еврейската църква, когато гонеше Христа? Еврейската църква бе непоправима. Затова Христос призова няколко души, които той сам избра, за да бъдат модел на неговото учение на земята Христос не избра хора, чиито сърца бяха отчасти с Него, но избра ония, които всичко напуснаха за да го последват. Той не дойде да се хареса на човека, но да го спаси, да го изкупи от света, от плътта и дявола. Света ще премине и всичките му дела, но словото на Христа ще пребъде вечно.
към текста >>

Да казваме „Аз вярвам в Христа“, а за удобство, по светски съображения, да не постъпваме според Неговите думи и заповеди, е лъжа.
Света ще премине и всичките му дела, но словото на Христа ще пребъде вечно. Християните биха сторили добре да направят избор между Христа и света. Те проявяват силна склонност към Мамона и много слаба връзка с Христа, чиито думи те не възприемат. За да вярва в Христа, човек трябва да приеме Неговото слово без резерва. Той трябва да вярва и да продължава да вярва. Да казваме „Аз вярвам в Христа“, а за удобство, по светски съображения, да не постъпваме според Неговите думи и заповеди, е лъжа. Бог изисква нашите сърца, а не само обожаване от уста. Бог изследва сърцата на хората и познава своите. На всички, които зоват Господа от чисто сърце, Той им дава изобилно. На всеки, който изпълнява условията, се открива знание за тайните на Царството небесно. Христос дойде да открие Царството Небесно за всички, които го приемат в името на Бога.
към текста >>

89. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази заповед дал Бог на Ева по отношение на Адама.
то не е от Бога. Това са вече човешки порядки. Институтът е божествен, но порядките са човешки. Когато е бил създаден този божествен институт, на човека се е казало тъй: Ти ще имаш само един Бог и Него ще обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. А като създал жената, казал й: Ще обичаш този свой баща като себе си. Тази заповед дал Бог на Ева по отношение на Адама. — Ще го обичаш като себе си. А на Адама казал: Ти ще обичаш Ева, понеже аз я създадох. Не му казва как, но казва: заради Мен ще я обичаш. И сега момъкът като дойде да се жени, той не казва истината на момата. Той се представя пред нея като божество и й казва: „Ела да живееш при мен, ще бъдеш щастлива и ще имаш всичко, каквото пожелаеш“.
към текста >>

90. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогаз, каквото слънцето го учи отгоре, каквито заповеди му дава, това той изпълнява на земята.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Разумният човек (из неделната беседа „Разумният човек“ – 7.02.1937 г.) Ще взема само думата „разумният човек.“ По какво се отличава разумният човек? Разумният човек се отличава по това, че всякога ходи прав. Умът на разумния човек е свързан със слънцето, а краката му са свързани със земята. Следователно, той живее между слънцето и земята. И тогаз, каквото слънцето го учи отгоре, каквито заповеди му дава, това той изпълнява на земята. За разумния човек земята е една обширна лаборатория, в която опитно проверява знанието, което получава от слънцето. Разумният човек се отличава по това, че съзнанието му е винаги будно и с мисълта си винаги е отзивчив на наредбите на природете. Но обикновените хора, за да изпълняват наредбите на природата. да мислят, трябва насила да се заставят, защото те са улисани в своите чувства и удоволствия и не им остава време да мислят. Затова природата им праща някоя болест, и те излизат от хипнотичния захлас на чувствата и почват да мислят, как да се справят с болестта.
към текста >>

Получи се заповедта за отстъплението. Д.
Мъчих се да разгатна тия тайнствени думи и идвах до заключението, че те значеха края на моя живот, което щеше да стане след три дни. На другия ден пак бях зает постоянно с тая мисъл. Тя не ми даваше покой. С нетърпение очаквах преминаването и на третия ден. Тогава, обаче, предсказанието на сянката се сбъдна. Получи се заповедта за отстъплението. Д. И-в в. Дневник 13. IV. 1937 г. РАЗМИШЛЕНИЯ Човек е мислещо същество. Той трябва да мисли, за да превъзмогне условията, при които е поставен да живее и да се освободи!
към текста >>

91. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава и Каин ще действа, ще убие брата си, и Лотовата жена ще престъпи заповедта и ще стане на солен стълб, и двете му дъщери ще направят престъпление, и синовете не Ноя, ще се подиграят с баща си.
Та, нещастията на хората идат все от малки работи. От една ябълка, или. както казват българите, от един крив поглед. Таке се нареждат всички работи, примери от всички епохи. Когато настъпи епохата на Сина Человечески, тогава всички епохи на миналото ще действат едновременно. Тогава и Каин ще действа, ще убие брата си, и Лотовата жена ще престъпи заповедта и ще стане на солен стълб, и двете му дъщери ще направят престъпление, и синовете не Ноя, ще се подиграят с баща си. Сега е времето на епохата на Ноя, когато синовете не почитат баща си. Казвам: така ще бъде и в епохата на Сина человечески. И онези, които не разбират тази епоха, ще кажат, че светът ще се свърши. Няма да се свърши света. Той едва сега започва.
към текста >>

Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа.
Но основите на новия свят на правда и мир между народите ще бъдат положени в недалечно бъдеще — може би след катастрофалната война, която изглежда неизбежна, щом народите упорстват в своето заслепление! И ето, сближението на славянските народи е крачка към всеобщото сближение на всички народи. Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях. Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния. Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот. Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа. А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите. Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа. Затова за нас — славянските народи, е от съдбоносно значение взаимното опознаване и сближение. Ние нямаме повече време за губене.
към текста >>

А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите.
И ето, сближението на славянските народи е крачка към всеобщото сближение на всички народи. Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях. Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния. Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот. Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа. А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите. Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа. Затова за нас — славянските народи, е от съдбоносно значение взаимното опознаване и сближение. Ние нямаме повече време за губене. Дошъл е нашият ред.
към текста >>

92. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите заповеди на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха.
Сега аз засягам този въпрос от гледището на новото в света. Старото вече си отива, но онова, което ще дойде на негово място, ще хване ли новия път или пак ще тръгне по пътя на старото? Никой не е доволен от сегашния живот. Защото сегашните хора живеят в една полубожествена култура. Те не са още в Божествената култура. Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите заповеди на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха. Като не изпълниха заповедта на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура. Ако разгледате вярванията на сегашните хора ще видите, че там няма нищо Божествено. Каква култура е тази мъж да бие жена си и обратно? Ще кажете, че тоягата с излязла от рая. Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха.
към текста >>

Като не изпълниха заповедта на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура.
Старото вече си отива, но онова, което ще дойде на негово място, ще хване ли новия път или пак ще тръгне по пътя на старото? Никой не е доволен от сегашния живот. Защото сегашните хора живеят в една полубожествена култура. Те не са още в Божествената култура. Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите заповеди на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха. Като не изпълниха заповедта на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура. Ако разгледате вярванията на сегашните хора ще видите, че там няма нищо Божествено. Каква култура е тази мъж да бие жена си и обратно? Ще кажете, че тоягата с излязла от рая. Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха. Какво нещо е боят?
към текста >>

93. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако неговите последователи днес, за каквито се считат половината жители на земното кълбо, слушат и се подчиняват на думите и заповедите му, стълкновения не само между тях, но и в цял свят не би имало.
Има Един, който винаги бди над нас. Има само едно място, където можем да намерим истински подслон, има само едно направление, което извежда нагоре и на тихо пристанище. Всякъде другаде, където и да е, каквито и обещания да ни дават ще се измамим. На Него апостол Петър, преди две хиляди години, каза: „Къде да отидем Господи, Ти имаш думи на живот вечен“. И ние отговаряме на свой ред: да отидем при Онзи, който носи живото слово, който носи думи на живот вечен. Ако неговите последователи днес, за каквито се считат половината жители на земното кълбо, слушат и се подчиняват на думите и заповедите му, стълкновения не само между тях, но и в цял свят не би имало. В света би имало мир и братски отношения, би имало човеци, които достойно да носят това име. Словата, които носят живот вечен, не са преставали. Те винаги идат на помощ на ония, които се пробуждат. Те ги крепят и вдъхновяват в борбата им срещу мрака и неправдата. Слънцето вечно грее.
към текста >>

Такива паметници са „десетте заповеди“ на Мойсея напр., а от по-низш род — дванадесетте таблици на римското право.
В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“ „Съществуват паметници на Божията мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина. Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия. Значението им е вечно, а предназначението — временно, защото изразяват вечната истина за дадена степен на развитие. Това са звезди, които светят на небосвода на човечеството. И критиката не е могла да разпръсне свещената атмосфера, която увенчава такива звезди. Такива паметници са „десетте заповеди“ на Мойсея напр., а от по-низш род — дванадесетте таблици на римското право. Но паметник на паметниците, звезда лъчезарна, която озарява бъдещата епоха на човечеството с особена свойствена само ней светлина, това е „Отче наш“, паметник на новата епоха. Милиони и милиони люде от всички християнски вероизповедания цели двадесет столетия повтарят тази молитва и тя е едничка, която е останала непокътната и обща у всички християни, която е преживяла всички схизми и разделения и ги обединява в „едно стадо и един пастир“. Защото тя е израз на стремлението на цялото християнство към историческото бъдеще; тя не е частна, а обществена просба, не е лична, а обща, не е случайна, а всемирна. Тя е социална просба за бъдещето, което очакваме и за което трябва да работим всички. Редицата социални просби, изразяват потребностите и стремленията на цялото човечество и затова „Отче наш“ е молитва всемирна и има всемирно значение и предназначение.
към текста >>

94. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз тичах, работех от сутрин до вечер и не сварвах да изпълнявам хилядите заповеди с които ме отрупваха.
Тогава се усмихвах и тази усмивка смразяваше всички Аз бях цар — свободен, а другите бяха роби — под моята власт. И когато умрях, чух как всички си отдъхнаха с облекчение . . . Минаха години, стотици може би — родих се млад и силен, но бях роб. Палатите в които живеех бяха от розов мрамор, но в тях живееше тиранин господар. Аз тичах, работех от сутрин до вечер и не сварвах да изпълнявам хилядите заповеди с които ме отрупваха. И често в моите гърди пламваше огъня на негодуванието, в очите ми блясваше мълния, що аз стисвах зъби и юмруци безсилен — аз бях роб. Всякога, когато престъпвах мярката, на позволеното за роба, моите ръце се заключваха в железа и аз лежах с дни във влажна тъмница. Там, всред студ и влага питах, питах защо се родих и защо живея? Кой ме прати на земята и защо? Защо е тая неправда и защо няма справедливост на земята?
към текста >>

95. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По такъв нечувано жесток начин, носейки кръста на гърдите си и в името на Христа, хората на тъмното религиозно невежество, под заповедите на католическото духовенство, разпънали за втори път Христа в лицето на великото освободително богомилско движение, което се разпространило в Франция под името албигойство.
Преди това, един след друг паднали а ръцете на кръстоносците всички други градове и селища на Южна Франция. Цялата страна била опустошена — градовете били изгаряни, населението безпощадно избивано. Стотици хиляди албигойци загинали. При падането на Монсегюр били изгорени живи само 200 души съвършен. Които могли преди това да избягат от крепостта, били открити в една голяма пещера в южните склонове ма Пиринеите и там били зазидани живи. По такъв нечувано жесток начин, носейки кръста на гърдите си и в името на Христа, хората на тъмното религиозно невежество, под заповедите на католическото духовенство, разпънали за втори път Христа в лицето на великото освободително богомилско движение, което се разпространило в Франция под името албигойство. (В книгата се споменава няколко пъти и за българина Никита, който бил един от учителите на богомилите.) Светлината на Истината, изгряла от България преди 1000 години и разляла се над цяла тогавашна Европа, била загасена по същия зверски начин и в България, Италия, Германия и навсякъде другаде. Тъмнината отново зацарувала. Но не било за дълго. Великата жертва на стотиците хиляди богомили, загинали на кладите и под ножа на инквизицията, породила оная мощна духовна вълна, наречена реформация, която освободила човечеството от веригите на средновековието. Заслугата ма богомилите за това е била до сега забравена.
към текста >>

96. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Новата заповед, която всеки трябва да даде на себе си е; Стани!
Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Живот без любов не може да съществува. Животът е плод на любовта. Знание и светлина без мъдрост не могат да се проявят. Свобода без истина не може да има. Новата заповед, която всеки трябва да даде на себе си е; Стани! Стани, и в Истината крепък бъди! Стани, и в Любовта топъл бъди! Стани, и в Мъдростта светъл бъди! В Истината крепък ти бъди и свобода за всички ти носи. В любовта топъл ти бъди и на всички живият хляб ти носи!
към текста >>

97. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

нашето истинско „Аз“ да стане господар на материалните условия, да победи всички пречки, външни и вътрешни, да овладее напълно плътта, тялото, като го превърне в съвършен, префинен и послушен изпълнител и проводник на заповедите и подтиците на Духа.
(из неделната беседа – 2 януари 1938 г.) Исус и Христос – по Макс Хайндл Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 213) – Влад Пашов Братство – Дим. Станев. Книжнина ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Човешкият живот на земята, от гледището на Духа, е живот във гроба на грубата материя. Духът, Божествената искра, нашата същина, върховната Реалност в нас, е погребана, — обвързана във веригите на материята, подчинена на законите на материалния свят. Нашата задача в това тъмно царство на борби, противоречия, усилия и страдания е: Духът, т. е. нашето истинско „Аз“ да стане господар на материалните условия, да победи всички пречки, външни и вътрешни, да овладее напълно плътта, тялото, като го превърне в съвършен, префинен и послушен изпълнител и проводник на заповедите и подтиците на Духа. Тук, на земята, Духът и плътта са във вечна борба помежду си. И тази борба трябва да завърши и може да завърши само по един начин: с победа на Духа над плътта. Това е именно възкресението на Христа в човешката душа. Това е Великият ден, който очаква човека — освобождението му от робството на грубата материя, възкресението му от гроба на плътската страсти, желания, слабости и пороци. Изграждането на едно ново тяло, в което пулсира чиста, неопетнена с отровата на греха кръв, която е проводник само на чисти мисли, чувства и постъпки, и с което той ще заживее в „новото небе и новата земя“ на бъдещето.
към текста >>

98. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той казал на учителя си, че иска да му поговори нещо за двете велики заповеди: любов към Бога и любов към ближния.
Това е старото правило на любовта. Никога не употребявайте тази формула. Не говорете повече, че трябва да се обичате. Сега трябва да се при стъпи към любовта. Когато искате да познаете и да приложите любовта, постъпете като онзи ученик на древността, който отишъл при Учителя си да го пита нещо за любовта. Той казал на учителя си, че иска да му поговори нещо за двете велики заповеди: любов към Бога и любов към ближния. Като започнал учителят да говори, ученикът казал: Тази е трудна заповед. Не ми говори нищо за любовта към Бога, понеже сега не мога да отида при Него. Разправи ми нещо за втората заповед. Като започнал учителят да говори върху втората заповед, ученикът казал на учителя си:. Моля ти се, освободи ме малко.
към текста >>

Като започнал учителят да говори, ученикът казал: Тази е трудна заповед.
Никога не употребявайте тази формула. Не говорете повече, че трябва да се обичате. Сега трябва да се при стъпи към любовта. Когато искате да познаете и да приложите любовта, постъпете като онзи ученик на древността, който отишъл при Учителя си да го пита нещо за любовта. Той казал на учителя си, че иска да му поговори нещо за двете велики заповеди: любов към Бога и любов към ближния. Като започнал учителят да говори, ученикът казал: Тази е трудна заповед. Не ми говори нищо за любовта към Бога, понеже сега не мога да отида при Него. Разправи ми нещо за втората заповед. Като започнал учителят да говори върху втората заповед, ученикът казал на учителя си:. Моля ти се, освободи ме малко. Скоро ще се върна.
към текста >>

Разправи ми нещо за втората заповед.
Сега трябва да се при стъпи към любовта. Когато искате да познаете и да приложите любовта, постъпете като онзи ученик на древността, който отишъл при Учителя си да го пита нещо за любовта. Той казал на учителя си, че иска да му поговори нещо за двете велики заповеди: любов към Бога и любов към ближния. Като започнал учителят да говори, ученикът казал: Тази е трудна заповед. Не ми говори нищо за любовта към Бога, понеже сега не мога да отида при Него. Разправи ми нещо за втората заповед. Като започнал учителят да говори върху втората заповед, ученикът казал на учителя си:. Моля ти се, освободи ме малко. Скоро ще се върна. Той излиза, отива в света да мери ближния си, да опита любовта, и след две години се връща при учителя си, като му казва: Сега започни да ми говориш . Да опиташ ближния си, това значи да опиташ дали работи закона на любовта.
към текста >>

Като започнал учителят да говори върху втората заповед, ученикът казал на учителя си:.
Когато искате да познаете и да приложите любовта, постъпете като онзи ученик на древността, който отишъл при Учителя си да го пита нещо за любовта. Той казал на учителя си, че иска да му поговори нещо за двете велики заповеди: любов към Бога и любов към ближния. Като започнал учителят да говори, ученикът казал: Тази е трудна заповед. Не ми говори нищо за любовта към Бога, понеже сега не мога да отида при Него. Разправи ми нещо за втората заповед. Като започнал учителят да говори върху втората заповед, ученикът казал на учителя си:. Моля ти се, освободи ме малко. Скоро ще се върна. Той излиза, отива в света да мери ближния си, да опита любовта, и след две години се връща при учителя си, като му казва: Сега започни да ми говориш . Да опиташ ближния си, това значи да опиташ дали работи закона на любовта. Казвам: дошло е време, когато законът на любовта трябва да се приложи.
към текста >>

99. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но днес за нас, разумните същества с будни съзнания, които разбират какво не що новият живот изисква, нова заповед се пише: „Да имаме любов помежду си“!
Колко е жестоко и престъпно това! Но за да видим това нещо, ние трябва да живеем с хода на времето и да се движим с бързината, с която живота се развива. До сега в живота са опитани много методи, много учения, много системи. Те са изиграли своята роля, дали са своя резултат. Ние им благодарим за светлината, която ни са дали и подтика, с който са ни тласнали да вървим напред, да растем и се развиваме. Но днес за нас, разумните същества с будни съзнания, които разбират какво не що новият живот изисква, нова заповед се пише: „Да имаме любов помежду си“! Учителят казва: „Онова нещо, което сега е потребно на съвременното човечество е Любовта, която носи сила в себе си. Тя е любовта, която трябва да внесе мир, разумност и търпение в човешката душа. Тази любов трябва да внесе себеотрицание в човешката душа“. Ето дрехата, ето формата от която днес се нуждае съвременното човечество. Ако то е разумно, ако неговата глава е узряла, то ще напусне старата форма, ще изостави старото разбиране на насилието, на гордостта, на обсебването и ще заживее в новата форма, която е най-удобна и годна за сегашният му ръст.
към текста >>

100. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дишането за тези две дами беше нещо свято: съзнавайки огромното значение на върховната заповед, те се бяха предали с жар на нейното изпълнение и на нейното най-широко пропагандиране: Те напълно забравиха, че са били някога болни и помагаха без умора на всички околни им страдащи.
Тя ни консултира, придружена от своя вуйчо, който след 2 — 3 дни бе заместен от нейната майка. Научена добре да диша пълното дишане с хомоскопа, в комбинация със смелото, новото и слънчевото дишане, с работа — плетене на един шал, с разходки и храна растителна, тя се преобразява напълно и става неузнаваема, каквато никога нее била през живота си! На 15-ия ден тя се завръща в къщата, о дома си, дето мъжът й от силното нервно напрежение, което е преживял в миналото с болната си жена, и от голяма радост пада на легло и тя се предава на него и на своите деца. Тя става на свой ред негов лекар и той бърже се съвзема и заживяват най-щастливо. Въпреки големите си грижи за дом и семейство, тя намира време да пропагандира дишането между свои познати и оздравява една своя приятелка, болна също като нея. Дишането за тези две дами беше нещо свято: съзнавайки огромното значение на върховната заповед, те се бяха предали с жар на нейното изпълнение и на нейното най-широко пропагандиране: Те напълно забравиха, че са били някога болни и помагаха без умора на всички околни им страдащи. Р. С. от Д., 22 год. Дядо и баща алкохолици. Цялото семейство, освен майката и бащата, силно нервни с припадъци. Кризи с изгубване на съзнание.
към текста >>

НАГОРЕ

0.67499303817749