Търсене в текстове за 'Заповед'

Галилей Величков (1911-1985)

В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София.
Една империя се разруши отвътре, макар че бе една от победителките във войната срещу Германия. Онези, които изпратиха самолетите и които внушаваха полетите на тези самолети и бомбардировки с цел възмездие срещу България, получиха ответ на заслуженото. Гробницата, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да улучи нас и Великия Учител - в тази гробница бе погребана английската империя. Аз дочаках да се сбъднат думите на Учителя. Остана да се сбъдне и другото пророчество на Учителя. В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София. Може би в мое време няма да се сбъдне, но непременно ще се сбъдне в следващите поколения, които ще дойдат след нас. Онези, които се опитаха да посегнат върху живота на Великия Учител, не могат да преминат годините и времената, без да дадат ответ за това. Може би, когато следващите поколения четат това, тази империя вече няма да я има. Всички империи се разрушават отвътре. Това решение на Небето щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба грешка, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство.
към текста >>

2. 2_36 Чистотата на идеите

Галилей Величков (1911-1985)

Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди.
Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София. В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай! " Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си? На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква. Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват. Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди. Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме. Имаше и други случаи. Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци. А мнението на Учителя бе, че на ученика не е позволено да трови дробовете си с цигарен дим и мозъка си с ракия и алкохол. Аз смятах, че това е несъвместимо с Школата и реших, че трябва да стана и да критикувам тези приятели следващия път на събранието.
към текста >>

3. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Но в деня на събора се получава най-неочакваното за мнозина.По заповед на висша власт, войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града.
През юли 1926 година цар Борис III заминава за чужбина и се завръща в България през октомври. През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София. Изпратени са покани и съобщения за предстоящия събор. Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри. Тези, които пристигат на "Изгрева", разпъват палатки, издигат навеси и под тях се приютяват през летните дни и вечери. Но в деня на събора се получава най-неочакваното за мнозина.По заповед на висша власт, войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града. Това е сутринта на 22 август, неделя. На гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление. Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта. Пропускани са само онези, които са от София или могат да докажат къде отиват и че отиват при роднини или по друга някоя служебна работа. Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в София, за да тъкат платно.
към текста >>

Онзи, който бе дал заповед за възбрана, в скоро време бе свален от поста си.
Христос е проявеният Бог в света. Навсякъде трябва да виждаме Христа. Като сме събрани тук, Бог се проявява между нас и ние трябва да се радваме! " ("Свещеният огън", стр. 19) Ето така проявеният Христос, проявеният Бог в света, отмени блокадата и съборът на Бялото Братство започна в строго определения ден и час. Онзи, който бе дал заповед за възбрана, в скоро време бе свален от поста си. През 1926 година на "Изгрева" е построена само една стая за Учителя, която впоследствие нарекохме "Приемната на Учителя". През 1926 година освен тази стая няма нищо построено на "Изгрева". За доказателство - на този събор присъствува и евангелският пастор Стоян Ватралски. Той издава след това няколко статии, озаглавени "Кои и какви са Белите Братя", поместени във вестник "Зорница", брой 38, 39 и 41. По късно, приятелите ги събраха и ги издадоха в отделна книжка, отпечатана в Нова Загора през 1926 година, в печатница "Светлина".
към текста >>

4. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Единствено военните, братята- офицери, изпълниха думите на Учителя, защото знаеха, че те са за тях като военна заповед.
Нещата бяха ясни и категорични. Но времената и събитията бяха такива, че трябваше да се изпълни всичко онова, предречено от Всемировия Учител. И то се изпълни до края точно и както трябва! Споменах, че през времето на Учителя онова, което Той каза на възрастните приятели - те не го изпълниха. Онези, които се занимаваха с политика - и те не изпълниха думите Му. Единствено военните, братята- офицери, изпълниха думите на Учителя, защото знаеха, че те са за тях като военна заповед. Онова, което беше наредил Учителят да се направи след Неговото заминаване, не бе спазено. В нашите братски среди имаше комунисти - от онези идейни комунисти, които се укриваха след нас. След 9 септември 1944 година тези идейни и образовани комунисти отидоха в света и заеха своите високи постове в новата власт и държава. На "Изгрева" останаха също много комунисти, понеже не можеха да се вредят навън и да заемат големи постове, поради слабото си образование. Имената на тези хора ще ги прочетете в протоколите на тяхната комунистическа партийна група от "Изгрева".
към текста >>

5. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Аз съм анархист и ако ме арестува, ще ме убие, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте вътре в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни.
Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек. Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов? " Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията да ме арестува? Аз съм анархист и ако ме арестува, ще ме убие, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте вътре в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверите лично! " Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого. После претърсват останалите стаи, двора и си заминават. След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остана невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен.
към текста >>

6. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

Те бяха свикнали на военни заповеди, бяха свикнали да изпълняват нарежданията на своите висши началници.
Това ще бъде промяната. Хитлер ще падне в Германия и тогава ще се сключи мир." В едн о от тефтерчетата на Савка Керемидчиева, което ми бе оставено, аз прочетох следното записано от нея при разговор с Учителя: "Божият план е, руските войски да дойдат до Дунава и да не преминават в България." Но тези събития бяха променени лично от Учителя, защото никой не прояви послушание и никой нищо не изпълни от това, което Той каза. Ако го бяха изпълнили, нещата по друг начин щяха да се развият. Тогава, в Мърчаево, една сутрин Учителят излезе на балкона, след като за три дни се беше затворил в стаята и никого не приемаше, и с най- строг тон заяви следното пред присъствуващите: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Всемировият Учител промени историческите събития в България и в Европа, поради своеволието на всички политици, които не послушаха съветите Му и правеха точно обратното. Тук трябва да добавим, че единствените, които проявяваха послушанието към Учителя, това бяха братята офицери. Те бяха свикнали на военни заповеди, бяха свикнали да изпълняват нарежданията на своите висши началници. Те възприемаха Учителя като едно висше същество и изпълниха това, което Той им каза. Така те успяха да спасят хиляди български войници, както и да спася т собствени я с и живот и този н а техните семейства при новата комунистическа власт . От тях никой н е пострада , дори получих а награди и орден и за военните им подвизи пре з врем е на войната , в която те участвуваха , когато Българи я обяви войн а н а Германия и тръгна да воюва срещу нея по заповед на комунистическата власт . "Индия, Канада, Австралия ще се освободят след войната. В Азия Русия ще бъде ангажирана с война в самата Азия." Наистина , Индия , Канада и Австрали я получих а независимост след войната .
към текста >>

От тях никой н е пострада , дори получих а награди и орден и за военните им подвизи пре з врем е на войната , в която те участвуваха , когато Българи я обяви войн а н а Германия и тръгна да воюва срещу нея по заповед на комунистическата власт .
Тогава, в Мърчаево, една сутрин Учителят излезе на балкона, след като за три дни се беше затворил в стаята и никого не приемаше, и с най- строг тон заяви следното пред присъствуващите: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Всемировият Учител промени историческите събития в България и в Европа, поради своеволието на всички политици, които не послушаха съветите Му и правеха точно обратното. Тук трябва да добавим, че единствените, които проявяваха послушанието към Учителя, това бяха братята офицери. Те бяха свикнали на военни заповеди, бяха свикнали да изпълняват нарежданията на своите висши началници. Те възприемаха Учителя като едно висше същество и изпълниха това, което Той им каза. Така те успяха да спасят хиляди български войници, както и да спася т собствени я с и живот и този н а техните семейства при новата комунистическа власт . От тях никой н е пострада , дори получих а награди и орден и за военните им подвизи пре з врем е на войната , в която те участвуваха , когато Българи я обяви войн а н а Германия и тръгна да воюва срещу нея по заповед на комунистическата власт . "Индия, Канада, Австралия ще се освободят след войната. В Азия Русия ще бъде ангажирана с война в самата Азия." Наистина , Индия , Канада и Австрали я получих а независимост след войната . А Руси я бе заангажиран а с войната в Корея през 1951-1952 година , по-късно - във Виетнам, а след това - в Афганистан : бележка на редактора) . Вероятно тя щ е с е ангажира и на друг и места . Разговор с Учител я в село Мърчаево , 1 7 юл и 194 4 година , понеделник "Когато хората на земята се обичат, отварят се вратите на Ада и душите се освобождават.
към текста >>

И третият човек, който бе и който изпълни точно нарежданията на Учителя, бе цар Борис III, който скъса подписаната заповед за депортирането на българските евреи в Германия.
Други пък чакаха своя ред и час. В изпълнението на Волята на Учителя участвуваха трима човека. Първият бе Методи Константинов. Той изпълни точно навреме нарежданията на Учителя. Вторият бе Любомир Лулчев, който също за пръв път изпълни нарежданията на Учителя, без да ги променя. И третият човек, който бе и който изпълни точно нарежданията на Учителя, бе цар Борис III, който скъса подписаната заповед за депортирането на българските евреи в Германия. Може да се каже, че това бе единственият пример за послушание в строго определено време и в строго определено място, и със строго изпълнение Волята на Бога. Как стана това ще прочетете в спомените на Методи Константинов. В тази беседа, на стр. 216, четем: "Ще кажете, че се трудите. За кого се трудите?
към текста >>

7. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

Той подписа заповедта да се отпечатат песните на Учителя.
Тогава Неделчо Попов изкара колите от печатницата, натовари ги бързо на една каруца с кон и ги премести при себе си - там, където работеше и стояха доста време там, непосредствено зад гърба му, на работното му място, натрупани на купища по коли. Когато го питаха какво е това, отговаряше, че са песни, религиозни песни на Синода. Една нощ Неделчо Попов ги пренесе с няколко каруци у нас - на "Симеоновско шосе" 14 и ние ги вдигнахме на нашия таван. Искам да спомена заслугата на един наш приятел, благодарение на който можахме да отпечатаме песните на Учителя. Това е Борис Рогев, който беше директор на военната печатница. Той подписа заповедта да се отпечатат песните на Учителя. Благодарение на него се получи това разрешение. Той бе наредил печатането на песнопойката да става през нощта. И така тя бе напечатана през нощите. Борис Рогев беше верен брат, имаше много срещи и опитности с Учителя, които за съжаление не описа. Но той написа и за пръв път даде на българите един голям свой труд за прабългарския календар, от който водят начало всички днешни календари по света.
към текста >>

8. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците.
Злият му гений му подшушна да нападне съюзниците от Балканската война, та чрез сила да си вземе старите територии. Учителят изпрати отново сестра Мария Стоянова да му предаде да не напада съюзниците си, но той не послуша. Думите на Учителя бяха: "България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море." Но Фердинанд не послуша. На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците. Започват драматични развръзки. На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират. България е разгромена.
към текста >>

9. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

Но злият гений на Европа влиза във Фердинанд и на 16 юни 1913 година той дава заповед за настъпление на войските срещу Сърбия и Гърция.
Велик е Господ в своите замисли! Пред Неговите очи стоят вековете на миналото, а така също и на бъдещето." (Писмо от 27май 1913 година до К. Икономов) Това са думите на Мировия Учител. Това е решението на Невидимия свят. Тази война се води за освобождението на българите от турската империя и тяхното обединение в границите на Сан-Стефанска България. Но злият гений на Европа влиза във Фердинанд и на 16 юни 1913 година той дава заповед за настъпление на войските срещу Сърбия и Гърция. Те са отблъснати, разбити и отстъпват. България е разгромена, а на 28 юли 1913 година в Букурещ се сключва мирен договор за нейната капитулация. Всички надежди за обединението на българите отиват на вятъра. България изгубва благословението на Небето и добрите условия за осъществяване на Божия План. Този Божи План трябваше да се реализира в присъствието на Мировия Учител, в Който бе Божественият Дух и Христовият Дух.
към текста >>

10. 5_57 Кой спаси българските евреи?

Евреите бяха получили вече заповед да се приготвят - на коя дата и на коя гара да чакат влака, който щеше да ги отведе в полските лагери, за да ги претопяват и да правят от тях сапун за пране.
"Кой спаси българските евреи? " Хитлер беше дошъл на власт в Германия и една от първите му задачи бе да създаде чиста арийска раса, за което трябваше да изличи от лицето на земята всички евреи в Германия, както и в окупираните от Германия страни. Това негова решение се провеждаше и дойде време да се проведе и в България. Направени бяха списъци на всички евреи, означени бяха изходните пунктове за събирането и транспортирането им в специални влакови композиции за Германия. Евреите бяха получили вече заповед да се приготвят - на коя дата и на коя гара да чакат влака, който щеше да ги отведе в полските лагери, за да ги претопяват и да правят от тях сапун за пране. Това става през лятото на 1943 година. Министър Габровски, който бе тогава министър на вътрешните работи, извиква нашият брат Методи Константинов и му показва заповедта за изпращането на евреите в Полша, подписана от царя. Казва му: "Изпращането на евреите е предстоящо и решено. Ето указа, който е подписан от цар Борис III. А ти си определен да водиш евреите в Полша." Методи се стресва и пита: "Защо именно аз?
към текста >>

Министър Габровски, който бе тогава министър на вътрешните работи, извиква нашият брат Методи Константинов и му показва заповедта за изпращането на евреите в Полша, подписана от царя.
" Хитлер беше дошъл на власт в Германия и една от първите му задачи бе да създаде чиста арийска раса, за което трябваше да изличи от лицето на земята всички евреи в Германия, както и в окупираните от Германия страни. Това негова решение се провеждаше и дойде време да се проведе и в България. Направени бяха списъци на всички евреи, означени бяха изходните пунктове за събирането и транспортирането им в специални влакови композиции за Германия. Евреите бяха получили вече заповед да се приготвят - на коя дата и на коя гара да чакат влака, който щеше да ги отведе в полските лагери, за да ги претопяват и да правят от тях сапун за пране. Това става през лятото на 1943 година. Министър Габровски, който бе тогава министър на вътрешните работи, извиква нашият брат Методи Константинов и му показва заповедта за изпращането на евреите в Полша, подписана от царя. Казва му: "Изпращането на евреите е предстоящо и решено. Ето указа, който е подписан от цар Борис III. А ти си определен да водиш евреите в Полша." Методи се стресва и пита: "Защо именно аз? " "Защото знаеш полски. Ти си учил в Полша, завършил си международни отношения и имаш докторат за това, както и защото работиш като чиновник в Дирекцията на пропагандата." Методи свива рамене и се измъква тихомълком от кабинета на министъра.
към текста >>

11. 5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея

Нали си спомняте заповедите от скрижалите с десетте Божи заповеди?
Бог поругаем не бива. Бог Йехова, Бог Саваот, поругаем не бива." Думите на Боян Боев бяха силни, а неговият силен глас ехтеше в стаята. Евреите трепереха от гласа му и за пръв път слушаха неща за онзи Бог, комуто те се молеха и се кланяха. Боян Боев продължи: "Това са диаманти-символи. Това са техни символи и скрижали от скинията на Мойсея тук в София. Нали си спомняте заповедите от скрижалите с десетте Божи заповеди? "Не лъжи! " Аз не излъгах, казах истината, че Учителят ги прие да ги пази в мое присъствие. Другата заповед е "Не кради! " Аз не мога да крада, а вие, ако ги задържите, значи крадете и сте престъпили и газите тези десет заповеди и сте противни на Йехова, на Саваот, на Бога, което е едно и също. Бог поругаем не бива. Амин!
към текста >>

Другата заповед е "Не кради!
Боян Боев продължи: "Това са диаманти-символи. Това са техни символи и скрижали от скинията на Мойсея тук в София. Нали си спомняте заповедите от скрижалите с десетте Божи заповеди? "Не лъжи! " Аз не излъгах, казах истината, че Учителят ги прие да ги пази в мое присъствие. Другата заповед е "Не кради! " Аз не мога да крада, а вие, ако ги задържите, значи крадете и сте престъпили и газите тези десет заповеди и сте противни на Йехова, на Саваот, на Бога, което е едно и също. Бог поругаем не бива. Амин! " Евреите стояха като гръмнати. Те плачеха на глас от тази проповед на Боян Боев и неговото застъпничество. След малко и Боян заплака.
към текста >>

" Аз не мога да крада, а вие, ако ги задържите, значи крадете и сте престъпили и газите тези десет заповеди и сте противни на Йехова, на Саваот, на Бога, което е едно и също.
Това са техни символи и скрижали от скинията на Мойсея тук в София. Нали си спомняте заповедите от скрижалите с десетте Божи заповеди? "Не лъжи! " Аз не излъгах, казах истината, че Учителят ги прие да ги пази в мое присъствие. Другата заповед е "Не кради! " Аз не мога да крада, а вие, ако ги задържите, значи крадете и сте престъпили и газите тези десет заповеди и сте противни на Йехова, на Саваот, на Бога, което е едно и също. Бог поругаем не бива. Амин! " Евреите стояха като гръмнати. Те плачеха на глас от тази проповед на Боян Боев и неговото застъпничество. След малко и Боян заплака. Тогава разбрахме, че друг говори чрез него, за да се застъпи за символите от скинията на евреите, които бяха донесени и оставени при нозете на Всемировия Учител.
към текста >>

12. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Първата заповед, която издал, била следната: "Досега хващахме само богатите хора и ги обирахме.
Нямам доверие на никого, освен на тебе, понеже си свят човек, както виждам и чувам. Ако се съгласиш да ръководиш, бандата, докато се върна, аз ще отида в света и ще пробвам твоето учение дали го бива или не го бива. Трябва да се опита." Святият човек му казал: "Хубаво, аз ще те замествам! " Отишъл главатарят в света да прилага учението на светията, а светията се предрешил като главатаря, така че заприличал досущ на него и застанал пред разбойниците. Нито един от тях не могъл да види разликата и не познал, че това не е техният истински главатар. Първата заповед, която издал, била следната: "Досега хващахме само богатите хора и ги обирахме. А отсега нататък ще хващаме и бедните." Тази заповед не била много угодна на разбойниците, защото увеличавала работата им без полза - какво могат да вземат от бедняци и голтаци. Но нямало какво да правят, защото думата на главатаря била закон. Знаели, че който не му се подчинявал веднага, му хвръквала главата. Затова започнали да хващат и бедни, и богати. Какъвто се паднел.
към текста >>

А отсега нататък ще хващаме и бедните." Тази заповед не била много угодна на разбойниците, защото увеличавала работата им без полза - какво могат да вземат от бедняци и голтаци.
Ако се съгласиш да ръководиш, бандата, докато се върна, аз ще отида в света и ще пробвам твоето учение дали го бива или не го бива. Трябва да се опита." Святият човек му казал: "Хубаво, аз ще те замествам! " Отишъл главатарят в света да прилага учението на светията, а светията се предрешил като главатаря, така че заприличал досущ на него и застанал пред разбойниците. Нито един от тях не могъл да види разликата и не познал, че това не е техният истински главатар. Първата заповед, която издал, била следната: "Досега хващахме само богатите хора и ги обирахме. А отсега нататък ще хващаме и бедните." Тази заповед не била много угодна на разбойниците, защото увеличавала работата им без полза - какво могат да вземат от бедняци и голтаци. Но нямало какво да правят, защото думата на главатаря била закон. Знаели, че който не му се подчинявал веднага, му хвръквала главата. Затова започнали да хващат и бедни, и богати. Какъвто се паднел. Първият, когото хванали, бил богат човек.
към текста >>

Наредил им: "Вземете му всичкото богатство, набийте го хубаво и го пуснете." Разбойниците изпълнили заповедта.
Какъвто се паднел. Първият, когото хванали, бил богат човек. Довеждат го при главатаря, а той го пита: "Ти как забогатя? С правда или с неправда? " Правят разследване и се оказва, че богатият забогатял с неправда. Наредил им: "Вземете му всичкото богатство, набийте го хубаво и го пуснете." Разбойниците изпълнили заповедта. А на обрания богаташ казал: "Иди си сега и гледай да забогатееш пак, но с правда. Инак, ако те хванем, ще ядеш отново бой." Вторият, когото хванали, пак бил богат човек. Питат го: "Ти как забогатя, с правда или с неправда? " Оказало се, че забогатял с правда. Главатарят заповядал: "Вземете му всичкото богатство, но не го бийте.
към текста >>

13. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Накрая взема заповедта за назначение и се качва на "Изгрева", за да прибере багажа си.
През следващите шест месеца Учителят не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема. През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на Учителя, за да могат поне да Го зърнат. Когато Учителят излиза от стаята Си, Той понякога разговаря с другите, но нея изобщо не я поглежда - все едно, че не съществува. Накрая Катя не издържа и е принудена да отстъпи. Отива, подава молба и бива назначена за учителка по музика. Накрая взема заповедта за назначение и се качва на "Изгрева", за да прибере багажа си. Там случайно среща Учителя. Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за учителка? " Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка. Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя. Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене".
към текста >>

Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя.
Отива, подава молба и бива назначена за учителка по музика. Накрая взема заповедта за назначение и се качва на "Изгрева", за да прибере багажа си. Там случайно среща Учителя. Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за учителка? " Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка. Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя. Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене". Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място. Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място. Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде учителка. Когато пристигнала, трябвало да подготви духов оркестър.
към текста >>

Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място.
Там случайно среща Учителя. Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за учителка? " Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка. Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя. Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене". Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място. Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място. Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде учителка. Когато пристигнала, трябвало да подготви духов оркестър. А тя не знаела как да направи това. Изпраща телеграма на брат си Димитър Грива: "Ела веднага!
към текста >>

14. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител.
Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа. На една от първите страници на "Заветът на цветните лъчи на светлината" са написани инициалите, които се четат така: "Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий" - 15 август, Търново, 1912 год. От Другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител! Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител. Есента, 5 октомври 1912 година, започва Балканската война, която има за цел освобождението на балканските народи от Турската империя, а България да се обедини в границите, посочени от Сан-Стефанския договор. Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91 псалом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 год. Есента на 1914 година, на 29 септември, България влиза в Европейската война на страната на Централните сили - Германия, Австро- Унгария, Османската империя и която завършва с погром, с пробив на Добро поле на 14/15 септември 1918 год. На 29/30 септември 1918 година са разбити войските на войнишкото въстание при Владая, целящо да срине омразната Кобургска династия и нейния представител цар Фердинанд, виновник за двете национални катастрофи. Пропускат се условията за обединението на българския народ в неговите исконни земи.
към текста >>

15. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

13 февруари 1899 год., гр. Варна

А Духът на Истината ще ви ръководи." (Писмо от 18.11.1898 г., Варна.) Заповедта на Господа е излязла.
А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие. Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух Святий. Това чака нашето обединение за Неговата Слава. А Духът на Истината ще ви ръководи." (Писмо от 18.11.1898 г., Варна.) Заповедта на Господа е излязла. Благата вест е проводена от Него на Петър Дънов, а Той с нея поздравява учениците си. „Господ говори: Духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда във сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да ме чакат с усърдие и вярност, и ето ида да ги посетя и благословя заради своето име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми Име, с което съм ги избавил.
към текста >>

Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде.
Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието. Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух. „Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги. Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви. Признаците почват. Господ иде да ви помогне, призовете Го в „Моето Име" и ще имате радост голяма. Аз чувствувам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви. Моят Дух е с вази и аз ще се моля за вашето преуспяване в Божията Благодат.
към текста >>

приех една заповед от Господа, която ви и пращам да знаете.
Варна.) Идва и настъпва денят, когато от Господа Учителят Петър Дънов получава свидетелствата на Духа Господен и Той ги препраща на своите трима ученици. Всеки един от тях ги прочита, отговаря собственоръчно на свидетелствата, подписва ги и ги изпраща на Учителя. Това са така наречените десет свидетелства на Духа Господен към духовната верига на първите ученици от първите събори. В последствие тези свидетелства се съобщават и на останалите членове от Духовната верига и те също чрез подписите си засвидетелствуват пред Духа Господен, че ще бъдат верни и предани на Духа на Истината. „На 13 февруари 1899 год. приех една заповед от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично за всеки един от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме - вие там и ние тук заедно и същевременно.
към текста >>

16. V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ

ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: Изпълнете Моите Заповеди и Повеления.
V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ 13 февруари 1899 год., гр. Варна. ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: Изпълнете Моите Заповеди и Повеления. Ето Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на Завета Ми чрез живота си. Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие, като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствувайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима благост и вечна милост.
към текста >>

Ето Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми.
V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ 13 февруари 1899 год., гр. Варна. ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: Изпълнете Моите Заповеди и Повеления. Ето Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на Завета Ми чрез живота си. Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие, като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствувайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото Лице Истината, засвидетелствувайте я пред Небето.
към текста >>

Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?
Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел и спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраВе и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото Дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя Глас и Моите Съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, твоят Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който от сега ставаш Мой, поверяваш всичко в Моите ръце.
към текста >>

След всичко бъди винаги готов, да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам.
Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце, ще ме призоваваш рано и ще ти отговарям в утрешните зари на зората. Преди да, повикаш ще ти отговарям и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствувам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми. Знай че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов, да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде, всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си. Аз съм, Аз Бог Един, ще те утвърдя във всичко и мирът ти ще изгрее като утринното слънце на живота. (Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.) Свидетелствата Господни са дадени.
към текста >>

17. Разговор Третий. Храната и Словото

Тия лекарства са истините Божии, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова, просто да не правиш никакво зло дело, или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала.
Техният живот е отпаднал. Той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства. Тия лекарства са истините Божии, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова, просто да не правиш никакво зло дело, или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала. А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за „нашия“? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни.
към текста >>

А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля.
Той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства. Тия лекарства са истините Божии, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова, просто да не правиш никакво зло дело, или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала. А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за „нашия“? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал.
към текста >>

А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот.
Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства. Тия лекарства са истините Божии, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова, просто да не правиш никакво зло дело, или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала. А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за „нашия“? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред тебе? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа.
към текста >>

Не съм те измамил, нито съм те излъгал, говори Господ тъй, но те опитах, за да те позная, верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам.
Ето Аз Съм, който оживявам Словото Божие във всяко сърце, което го приема, този Истий, Който ти говоря и Който ти диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш. Аз те следя на всяко място и те ръководя и пазя във всичко и ти давам Своята благодат да растеш и се усъвършенствуваш в познанието на Моето Слово и желая да си подобен на Този, който е Виделина и Добродетел всякога. Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази и ще живее винаги. Земята и Небето ще преидат, но Моите думи няма; защото Аз Съм Бог живий. Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в род и род, за да Ме знаят и да Ми се боят всички. Не съм те измамил, нито съм те излъгал, говори Господ тъй, но те опитах, за да те позная, верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам. Ходи в пътя Ми и не бой се – изпълнявай думите Ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ Моята вярност, че е неизменна. Положи търпението в душата си и Ме чакай, докато се облека в силата Си и застана да се съдя за правдата Си. Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му, няма да се забавя в пътя Си, мига в който Ме чакаш, ще се явя и ще ти помогна на време.
към текста >>

18. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота.
По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух.
към текста >>

Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него.
Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.
към текста >>

Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я.
Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии.
към текста >>

Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота?
– Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления.
към текста >>

Ето в това действува сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди.
Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните. Ето в това действува сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди. Няма никой да избегне Неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден. Ако милостта му е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е един, чист и свят.
към текста >>

19. Разговор Седмий. Заключение

Пазим закона Му, изпълняваме заповедите Му и всякога сме готови да сторим всичко, което е Нему угодно.
Ний сме всякога близо. Светът не е пуст. Ний се движим и живеем в него, защото това е върховната воля на Бога. Ний Му служим, ний Го любим, ний Го славим. Възвещаваме Словото Му в род и род. Пазим закона Му, изпълняваме заповедите Му и всякога сме готови да сторим всичко, което е Нему угодно. И може ли да има от това нещо по-добро да се върши? Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото Лице, това е повече, отколкото един безсмъртен Дух желае. И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с мен, за да гледат славата ми, която съм имал у теб преди създание мира“.
към текста >>

20. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш.
Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да знаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя. Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост.
към текста >>

Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още.
от Издателство Бяло Братство под ISBN 954-8091 -16-Х, като бе придружено с обяснителни бележки. 2. „Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с Княза на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже Твоята вътрешна духовна сила, че си този, който е верен във всичко... „ (Стр. 96 от ръкописа.) Учителят Петър Дънов разказва целия този случай в своята кореспонденция с Пеню Киров, като ние я предаваме дословно: „Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата Милост, която ви подържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола. Господ е вече възтържествувал. Гпавата на тая старовременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19. миналия (месец) Аз видях нашия Господ. Ние двама смазахме главата на една голяма змия.,Един от нашите големи врагове е премахнат." (Писмо от 4.4.1399 г. гр. варна.) „Аз се моля за вази, Бог да ви укрупява в Дух и Сила, да растете във всяка благодат и Мъдрост Божия. Моля се, щото Бог да осуети всичките лукави замисли на дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне.
към текста >>

21. ПОСЛЕСЛОВ

1-2: „И ако слушаш добре гласа на Господа Бога Твоего и внимаеш да правиш всичките Негови заповеди, които ти аз днес заповядвам, ще те възвиши Господ Бог твой над всичките народи на земята."; „И ще дойдат на тебе всичките тези благословения и ще починат на тебе, ако послушаш гласа на Господа Твоего.") Това е посвещение на ученика в Школата.
Историята на оригиналите е следната: Учителят Петър Дънов на 24.III.1921 год. подарява на Мария Тодорова книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината", като пред нея полага подписа си върху книжката и собственоръчно написва датата. Отдолу написва: „И Господ ще те умножи във Благодат". (Второзаконие, гл. 28, стр. 1-2: „И ако слушаш добре гласа на Господа Бога Твоего и внимаеш да правиш всичките Негови заповеди, които ти аз днес заповядвам, ще те възвиши Господ Бог твой над всичките народи на земята."; „И ще дойдат на тебе всичките тези благословения и ще починат на тебе, ако послушаш гласа на Господа Твоего.") Това е посвещение на ученика в Школата. Това е първото посвещение, което се нарича: „Верният ученик", чийто име е Аверуни. Само верният ученик може да възприеме Словото на Учителя и да изпълни Волята Му. През следващата година Учителят отново връчва на Мария Тодорова нова книжка от „Заветът на Цветните лъчи на Светлината" като написва датата 23 ноември 1922 год. Заедно със Завета Учителят връчва Негово лично тефтерче, на което собственоръчно Учителят е записал „Седемтях разговора с Духа Господен". С този акт Той й дава ново, второ посвещение.
към текста >>

22. 114. КНЯГИНЯТА

Като се връща лейди Станфорд в Англия тя прави доклад пред кралица Виктория, която се трогва и издава заповед: „Всички живи участници от Панагюрското въстание да носят титлите граф или графиня." Ето защо въстаничката Райна е била наречена Райна княгиня.
След Панагюрското въстание, английската кралица изпраща лейди Станфорд в България да проучи издевателствата и зверствата на турците. Тя се свързва с Искрю Мачев, дядото на Мария и той я развежда по всички селища където турците са извършвали злодеяния. Той е знаел езици, завършил е Роберт-колеж в Цариград и затова тя пожелала той да я придружава. Накрая тя му подарява портрета си с посвещение върху гърба с нейния подпис. Баба Недялка пазеше този портрет като светиня. Като се връща лейди Станфорд в Англия тя прави доклад пред кралица Виктория, която се трогва и издава заповед: „Всички живи участници от Панагюрското въстание да носят титлите граф или графиня." Ето защо въстаничката Райна е била наречена Райна княгиня. Така, че майката на Мария баба Недялка имаше документ, че е потомствена графиня. А пък нейните внуци като младежи се шегуваха и се обръщаха един към друг с графе или графиньо. Така че сестра Мария беше потомствена по документ - графиня. Спомням си веднъж ние с Жорж без да искаме я обидихме. Тя стана, тропна с крак, изгледа ни и изкрещя: „Вие знаете ли пред кого се намирате, плебеи такива?
към текста >>

23. 142. ТРУДОВАКЪТ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА ПОЛКОВНИКА

" Но аз нали не съм бил войник, не зная какво е заповед и нямам отношение към военното звание и власт и не желая да се подчинявам.
Когато научава, че аз съм на гарата и нося на гърба си товарите, изпрати един войник да ме заведе при него. Запита ме: „Искаш ли да останеш при мене? " Аз отказах. А той, Бошков, ми нарежда: „Нареждам ти да останеш. Аз съм тук комендант на града и моята воля се изпълнява! " Но аз нали не съм бил войник, не зная какво е заповед и нямам отношение към военното звание и власт и не желая да се подчинявам. Отказах най-категорично и пожелах да се върна на гарата и да нося чувалите, но да бъда свободен от властта на пагоните. Така аз се освободих от пагона на Бошков. След войната аз се отнасях безразлично към всички полковници, които бяха запознати с Учението и дори имаха не малко опитности с Учителя. На времето аз се бях откупил от трудовата повинност, защото желаех да бъда свободен и да не изпълнявам чужди команди. Както по онова време полковниците нямаха власт над мене, така и след заминаването на Учителя когато имаха пенсия на полковници, пак нямаха власт над мен, макар че се опитваха да ми нареждат.
към текста >>

24. 154. НАПАДЕНИЕ И ОТСТЪПЛЕНИЕ

А той е офицер, от кариерата, свикнал е на заповеди и на изречения, които са точно отмерени, а този разговор, който слуша и приказките, които говорят двете сестри за него е едно обикновено дрънкане.
154. НАПАДЕНИЕ И ОТСТЪПЛЕНИЕ Имахме един брат военен, полковник Бошков. Той отива веднъж при Учителя по работа. Учителят го приема, но при Него са били две сестри, с които Той разговарял. Били са Теофана Савова и Катя Грива и са водили такъв разговор, съвсем обикновен за незначителни неща. Така сметнал Бошков като ги чул. А той е офицер, от кариерата, свикнал е на заповеди и на изречения, които са точно отмерени, а този разговор, който слуша и приказките, които говорят двете сестри за него е едно обикновено дрънкане. Той чака, за да свършат сестрите разговора си с Учителя. А това не било според него разговор, а приказки, и то празни приказки изречени от две сестри. Той се възмутил и се скарал с тях, че занимават Учителя с такива неща. Сестрите се сконфузват, разбират, че разговора им е обикновен, а забележката на Бошков е била нещо повече от обида и то пред лицето на Учителя. Като излизат двете, той се обръща към Учителя и казва: „Учителю, аз за Вас съм готов бой да водя, а тези двете Ви губят само времето".
към текста >>

25. 160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА

Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят.
А това е било по времето, когато министър председателя на правителството е Андрей Ляпчев, който е бил лидер на Демократическата партия, която фактически е управлявала страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник кмет на град София. Той има власт и голям пост. А тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят. Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията. Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията". Сълзите на очите на полицая изразяват благодарността си към брат Начо, който се застъпва за него.
към текста >>

Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед.
Той има власт и голям пост. А тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят. Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията. Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията". Сълзите на очите на полицая изразяват благодарността си към брат Начо, който се застъпва за него. Директорът на полицията гледа озадачено, а брат Начо му казва: „Ти не разбра ли, че такъв човек не се арестува? " Онзи мълчи и нищо не може да разбере.
към текста >>

26. 20.Лудият кон

" Братът казва: „Оседлайте този кон". Заповед.
- Никой. Само яде на халос храната. Да остане на мен, ще го застрелям". Брат Гръблев казва на фелдфебела: „Наредете да се оседлае този кон за мен, с него ще отида на гарата." фелдфебела цял изтръпва. „Но г-н капитан, как е възможно това, той е луд кон, ще Ви убие! " Братът казва: „Оседлайте този кон". Заповед. Няма какво да се прави, с големи усилия оседлават коня и четирима войника го държат. Приближава братът до него, говори му меко, успокоява го, даже го поглажда по врата и изведнъж докато се усети коня, мята се на седлото. Войниците пускат коня. Коня рипва изведнъж с четирите си крака нагоре, почва да се мята из двора, хвърля чифтета, изправя се на задните си крака. Офицерите и войниците излизат да гледат, а братът се хванал за гривата му с двете си ръце, оставя го да се наскача.
към текста >>

27. 86. ПОСЛЕДИЦИТЕ НА KAPMATA

Доведоха ги при ротния командир, той може би беше малко пийнал и даде заповед да бъдат убити.
Това е карма." След няколко дни брат Стефан Камбуров като минава край кафененцето отбива се да пие едно кафе. Там е бил и неговият приятел, началник по застраховките. Станало дума за убития човек. Един от присъстващите казал: „Познавам този човек. През Балканската война когато нашите войски превзеха Одрин, войниците заловиха две млади турчета към 15-16-годишни. Доведоха ги при ротния командир, той може би беше малко пийнал и даде заповед да бъдат убити. Никой от войниците обаче не желаеше да извърши това. Те са още деца, каква вина имат? Войниците не искат да убиват момчетата. Да ги задържим като пленници, но защо е нужно да ги убиваме? Тогава този, когото сега убиха, излезе от редицата и каза, че той ще ги убие.
към текста >>

28. 145. ЧЕШМАТА

" Пак влиза тук и там и след малко се явява със заповед за назначение.
Влиза в зданието, ходи из коридорите, в това време от една стая излиза човек, неин познат, журналист. „Какво правиш тук? " „Тъй и тъй, търся работа, но всички места са вече раздадени." Тъй ли! Я чакай малко. Влиза той в една стая, във втора, след малко идва с формуляр, подпиши го! " Пак влиза тук и там и след малко се явява със заповед за назначение. Милка не вярва на очите си, а заповедта си е заповед и Милка остана в София. Вижте сега колко просто е казано тук за онези, които познават окултните закон.и. Ако не беше изчистила чешмата нямаше да се уреди и нейната работа. Животът е неразривно свързан помежду си. Трябваше да изчистиш нещо отвън, което е свързано със същото, което е в теб задръстено и е запушило извора на живота да тече в теб.
към текста >>

Милка не вярва на очите си, а заповедта си е заповед и Милка остана в София.
„Какво правиш тук? " „Тъй и тъй, търся работа, но всички места са вече раздадени." Тъй ли! Я чакай малко. Влиза той в една стая, във втора, след малко идва с формуляр, подпиши го! " Пак влиза тук и там и след малко се явява със заповед за назначение. Милка не вярва на очите си, а заповедта си е заповед и Милка остана в София. Вижте сега колко просто е казано тук за онези, които познават окултните закон.и. Ако не беше изчистила чешмата нямаше да се уреди и нейната работа. Животът е неразривно свързан помежду си. Трябваше да изчистиш нещо отвън, което е свързано със същото, което е в теб задръстено и е запушило извора на живота да тече в теб. Това са съотношения.
към текста >>

29. VI. ОТГОВОРИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ НА ДЕСЕТТЕ СВИДЕТЕЛСТВА НА ДУХА НА ИСТИНАТА

Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите Заповеди без всяко съмнение?
Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов. Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото Дело? Ще посветя живот и здраве и всичко драго за Божията Слава и Славата на Неговото Дело. Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите Съвети, кога ти говоря? Ще слушам, Господи, гласа Ти и Съветите Ти, кога ми говориш. Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите Заповеди без всяко съмнение? ГотоВ съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение. Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. Амин. подпис: п. к. дънов подписи: Пеню Киров, Тодор Стоименов гр.
към текста >>

ГотоВ съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение.
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото Дело? Ще посветя живот и здраве и всичко драго за Божията Слава и Славата на Неговото Дело. Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите Съвети, кога ти говоря? Ще слушам, Господи, гласа Ти и Съветите Ти, кога ми говориш. Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите Заповеди без всяко съмнение? ГотоВ съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение. Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. Амин. подпис: п. к. дънов подписи: Пеню Киров, Тодор Стоименов гр. Бургас, 28.2.1899 год.
към текста >>

-------------------------- Девето свидетелство : Ще ли си готов да из - пълниш Моите заповеди без всяко съмнение ?
Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията любов. ----------------------------- Седмo свидетелство : Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело ? Ще посветя живот и здраве и всичко друго за Божията слава и славата на Неговото дело. ------------------------------ Осмо свидетелство : Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети , кога ти говоря ? Ще слушам, Господи, гласа Ти и съветите Ти, кога ми говориш. -------------------------- Девето свидетелство : Ще ли си готов да из - пълниш Моите заповеди без всяко съмнение ? Готов съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение. ---------------------- Десето свидетелство : Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш ? Ще се трудя, Господи, винаги да ходя пред лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. [подписи П. Киров и Т.
към текста >>

Готов съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение.
----------------------------- Седмo свидетелство : Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело ? Ще посветя живот и здраве и всичко друго за Божията слава и славата на Неговото дело. ------------------------------ Осмо свидетелство : Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети , кога ти говоря ? Ще слушам, Господи, гласа Ти и съветите Ти, кога ми говориш. -------------------------- Девето свидетелство : Ще ли си готов да из - пълниш Моите заповеди без всяко съмнение ? Готов съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение. ---------------------- Десето свидетелство : Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш ? Ще се трудя, Господи, винаги да ходя пред лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. [подписи П. Киров и Т. Стоянов] Амин Гр.
към текста >>

30. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Кой издаде заповед за обиск на Изгрева на 6.Х11.1957 г.
Заем на Свободата - 231 22. Братски пари за свинарник - 232 23. 176 жълтици - 233 24. С какъв полезен труд се е занимавал господин Дънов? - 235 25. Кой издаде заповед за обиск на Изгрева на 6.Х11.1957 г. - 236 26. Любезни брат. Писмо на Боян Боев - 237 ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ Част втора - Окованият ангел на Изгрева 27. Голямата и широка длан - 238 28. Термус с гореща вода от слезналият ангел - 238 29.
към текста >>

31. 10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР

Същата вечер те заминават пешком покрай морето от Бургас за Варна, за да не би на следващия ден да променят заповедта и да ги върнат обратно на работа.
Двамата са работили като чиновници в градския съд. Получават писмо от Учителя, който ги поканил на съборна среща в гр. Варна на определена дата през м. август. По това време съдиите от местният съд са били в годишна отпуска и на тях им е отказана отпуска, защото в съда трябва да има хора, които да движат текущата документация на съда. Отказват им, но се случва тъй, че на следващия ден се връща един от съдиите, той остава в съда и им казва: „Сега може да идете в отпуска". Същата вечер те заминават пешком покрай морето от Бургас за Варна, за да не би на следващия ден да променят заповедта и да ги върнат обратно на работа. Това пътуване трае три дни и е било много драматично. Тодорчо върви по-добре, но на Пеню Киров му се подбиват краката понеже бил едър човек и се опрял да ходи. Накрая взимат една талига, метват Пеню в нея и тя ги закарва до Варна. През това време д-р Мирковйч пристига от Сливен. Учителят Петър Дънов започва първата сборна среща.
към текста >>

32. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш?
Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му. А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш? Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш? Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „въплъщение на Злото". Дядо Благо не очаква такъв обрат. Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма. А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя. После се сеща, че Учителят не е давал поръчение никому да бъде охраняван.
към текста >>

Сеща се, че човеци като него измислиха тая заповед.
Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „въплъщение на Злото". Дядо Благо не очаква такъв обрат. Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма. А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя. После се сеща, че Учителят не е давал поръчение никому да бъде охраняван. Сеща се, че човеци като него измислиха тая заповед. Дядо Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя. Така се развали тази „охрана, въплъщение на Злото". Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г.
към текста >>

33. 33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

Войските се изтеглят, а от началствата няма никой, който да даде заповед за евакуиране на болните - а те са 600 души.
Такива хора изпраща Бог, когато полага основание - хора силни, устойчиви. Те са живото основание. Много примери ни е разправял брат Георги за своя живот, но един съвсем малък ще споделя с вас: През войната с турците, брат Георги беше старши санитар във военната болница, някъде към Беломорието. Някак естествено той беше поел всичката вътрешна работа и умело ръководеше малкия персонал, погълнат в работа от сутрин до вечер. Но идва отстъплението. Войските се изтеглят, а от началствата няма никой, който да даде заповед за евакуиране на болните - а те са 600 души. Тур-ците настъпват ожесточени и избиват всички, които хванат. Тогава, брат Георги на своя глава евакуира болните за България и то с последните влакове. След това го изправят пред военен съд. - Защо ти на своя глава, без да имаш заповед, евакуираш болните? Брат Георги туря ръка на врата си и казва: „Аз реших тъй - по-добре една глава да падне, отколкото 600".
към текста >>

- Защо ти на своя глава, без да имаш заповед, евакуираш болните?
Но идва отстъплението. Войските се изтеглят, а от началствата няма никой, който да даде заповед за евакуиране на болните - а те са 600 души. Тур-ците настъпват ожесточени и избиват всички, които хванат. Тогава, брат Георги на своя глава евакуира болните за България и то с последните влакове. След това го изправят пред военен съд. - Защо ти на своя глава, без да имаш заповед, евакуираш болните? Брат Георги туря ръка на врата си и казва: „Аз реших тъй - по-добре една глава да падне, отколкото 600". Не можаха да го осъдят, явно е - той спаси 600 души. Брат Георги имаше вяра и упование в Бога и беше готов заради него на всички жертви. Рядко съм срещал човек с такъв богат вътрешен живот и с толкова много духовни опитности. При това в него имаше скромност, но и достойнство.
към текста >>

34. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

Болницата получава заповед да се преустрои за приемане на холерно болни.
На прощаване Той ни каза: „Когато сте в нужда или в опасност, призовавайте ме." Брат Георги е фелдшер в стационарна болница. Болницата се движи непосредствено зад бойната линия. Понякога снарядите достигат и до тях. Тъй в битки и походи достигат до Мраморно море. Тогава на фронта избухва холерата. Болницата получава заповед да се преустрои за приемане на холерно болни. Построяват бараките вън от селището на един хълм, обзавеждат всичко потребно и ето от фронта почват да пристигат първите кервани с болни. Пристигат биволските кервани, стоварят болни и отиват за други. Всички са уплашени. Персоналът на болницата се е събрал под хълма, никой не смее да отиде в болницата. А от там се чуват стоновете на болните.
към текста >>

35. 40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ

След време когато лекарите разбират, че на болните дават три пъти по-голяма доза, искат да съдят брат Георги Куртев, че не е изпълнил заповедта им.
Разпореждат се и напълват бараките и коридорите. Мият болните, къпят ги, преобличат ги. Лекарите не смеят да влезат в болницата. Казали са им, да им дават по пет капки три пъти на ден йодова тинктура. А брат Георги нарежда да се увеличи три пъти дозировката. След време когато лекарите разбират, че на болните дават три пъти по-голяма доза, искат да съдят брат Георги Куртев, че не е изпълнил заповедта им. Той отговаря: „С тази трикратна доза по-голяма от вашата аз лекувах 800 войника. Те оживяха. И ако ме съдите, съдете ме за това, че те са живи, а не умрели. Съдете ме и за това, че никой от вас не посмя да дойде горе в болницата". Като чуват това спират обвинението срещу брат Георги и не го осъждат.
към текста >>

36. 57. СТЕФАН КАМБУРОВ.

Застояват се там няколко месеца и тъкмо се приготовляват да празнуват Великден, идва заповед да заминават.
Учителят го прие - остави го на обед, разговаря с него. На прощаване братът се оплака на Учителя: „Учителю, страхувам се, оставям жена с невръстни деца". Учителят му казва: „Когато се намериш в опасност или в трудно положение, повикай ме". Братът замина. Частта им се установява някъде на юг, към Демир-Хи-сар. Застояват се там няколко месеца и тъкмо се приготовляват да празнуват Великден, идва заповед да заминават. Недочакват даже да се доопекат Великденските агнета. Частта тръгва, а обозът с инвентарът щеше да ги последва. Пътуват пешком цяла нощ усилен маршрут, на другия ден също, с малки почивки, и привечер спират близо до някаква гаричка - Демир-Балан. Артелчиците, които мислят, че са вземали хляб за три дни, виждат, че хлябът се е свършил и войниците нямат какво да ядат. Докладват на командира на ротата.
към текста >>

Командирът предава заповедта: „Заминаваш веднага за Демир Хисар.
" Тогава, някой войник подсказва на шега: „Да отиде Стефан". А Стефан - на вид слабичък, деликатен, месо не яде, вино не пие, кротък, послушен, но винаги весел. - Всички избухват в смях. Командирът вече ядосан, вика: „Да излезе Стефан". Излиза брат Стефан, застава мирно. Командирът предава заповедта: „Заминаваш веднага за Демир Хисар. Ще предадеш на фелдфебела да натовари хляб и с другия инвентар ви искам утре вечер тук." Чак сега се сепват войниците, чак сега виждат, че шегата докара беда за добрия човек. Подофицерът казва: „Да му дадем другар, като са двама, по могат да се пазят. Да им дадем и коне, как ще стигнат за една нощ до Демир-Хисар? Пътят не познават, гърците са враждебни, нощта е тъмна". Дават другар на Стефан, дават им и коне - тръгват, изпращани със съчувствие от всички.
към текста >>

Стефан предава заповедта на ротния командир: „До вечерта хлябът трябва да бъде на Демир-Балан.
Прощават се с войниците и препускат по шосето. Точно при изгрева на слънцето пристигат на гарата на Демир-Хисар. Гледат, фелдфебела и няколко войника товарят във вагоните имущество и храни. Като ги виждат, зарадват се много. Кончето, на което Стефан язди, е на фелдфебела. Стефан предава заповедта на ротния командир: „До вечерта хлябът трябва да бъде на Демир-Балан. И понеже са капнали от умора, дават им да се нахранят, и ги пращат във вагона да си поспят, докато дойде локомотивът да прикачи вагоните. След обед влакът потегля. Точно в уреченото време влакът пристига на гаричката Демир-Балан - първият влак. Ротата е още там. Посрещат ги с възторжено „ура".
към текста >>

37. 59. СТЕФАН КАМБУРОВ И ШРАПНЕЛИТЕ

Но канонадата спряла изведнъж по нечия заповед.
Помислил за семейството си, децата си и чак тогава си спомня, какво му е казал Учителя в София. Изведнъж извикал: „Учителю! " Не изрекъл още думата и изведнъж канонадата спряла като под команда. Следващият залп щял да бъде върху неговата позиция и неговия окоп, защото залповете вървяли последователно и обстрелвали наред метър по метър. Ако е имало още един залп шрапнелите щели да паднат в окопа и с тях е било свършено. Но канонадата спряла изведнъж по нечия заповед. Стефан вдигнал глава и благодарил на Учителя. Той с няколко още войника седяли в окопа и мислено преживявали онзи миг, в който обстрела спрял и живота им бил запазен.
към текста >>

38. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по заповед на Стамболийски.
А Дафинка не обърна дори внимание, че Константин си беше заминал и то заради нея. Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. Как ви се струва тази история? А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той бе анархист и бе председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал. Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по заповед на Стамболийски. След смъртта на любимия си Сираков, то Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина. Последните дни от живота си пожела да отиде на Витоша. Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на Витоша на Бивака, защото е слаба и немощна. Учителят посочи мене с пръст. На уречения ден тръгнахме с Дафинка рано сутринта в 5 часа.
към текста >>

39. 73. СТОИЛ СТЕФАНОВ И СЛУГИТЕ

" Стоил Стефанов послушва Учителят и в последния момент отменя заповедта за преврата.
След като излиза от затвора се среща с Учителя и Му благодари за помощта. Той беше политик, волеви и имаше връзка с военните. Искаше да направи преврат след смъртта на цар Борис III, но иска разрешение от Учителя. Стоил изпраща лично Методи Константинов да предаде думите му на Учителя, че е готов: „Довечера ще арестуваме тримата регенти и всички генерали и ще вземем властта и ще се обявим за република". Учителят изслушва Методи и му нарежда: „Оставете слугите да направят това! " Стоил Стефанов послушва Учителят и в последния момент отменя заповедта за преврата. През цялото време се чуди кои са тези слуги, за които споменава Учителят. Но ето дойде 9.1Х. 1944 г., дойдоха бол-шевиките-руснаците и те направиха това, което искаше да стори на времето Стоил. Разбрахме чак тогава кои са слугите. Стоил беше земеделец и имаше идея да приложи нещо казано от Учителя, т. е.
към текста >>

А в София имаше една руска батарея с катюши, които чакаха заповед за стрелба и целия този полк щеше да бъде изгорен и изпепелен с ракетен огън ако бяха настъпили към София.
(Учителят замълчава малко и казал) „От София нищо няма да стане". Това бе загадка, но после се разбули тази загадка. Разбра се, че един български полк се бе разбунтувал през втората фаза на войната когато български войски бяха в Унгария, за да се бият срещу германците. Този полк се върна до югославската граница и благодарение на един подполковник Младенов, съпруг на нашата сестра Мария Младенова, който отиде да разговаря с войниците, за да ги разубеждава, той ги спря сам, но накара Генералният щаб да удовлетвори желанията на разбунтувалия се полк, останал без продоволствие. Те се бунтуваха, че бяха гладни, боси, без всякакво обезпечаване от военното интендантство. А в София имаше една руска батарея с катюши, които чакаха заповед за стрелба и целия този полк щеше да бъде изгорен и изпепелен с ракетен огън ако бяха настъпили към София. Подполковник Младенов разговарял с генералния щаб на армията, обяснил причините, предал ултиматума на войниците и накрая се върнал с разрешение за случая. Полкът бил зачислен на редовна храна, облекло и др. продоволствие. А думите на Учителя: „От София нищо няма да стане" се сбъднаха. Така бяха спасени хиляди българи и бе избегната възможността руско военно оръжие да бъде употребено срещу българите. А тогава в България не пукна нито една пушка срещу руснаците.
към текста >>

40. 84. ВЗИМАНЕ-ДАВАНЕ

И в този дом също се търси слугиня, но не искат селско момиче, което е просто и неуко, а някоя образована, да разбира от всякакви думи и да изпълнява всякакви заповеди на господарката на дома, дори когато са само помислени от нея, без да се изказани.
84. ВЗИМАНЕ-ДАВАНЕ Като взела няколко урока по стихоплетство при писателя Стоян Михай-ловски от дума на дума Олга Славчева разбрала, че те търсят домашна помощница, която на времето се наричаше с една хубава българска дума - слугиня. В София тогава имаше специален пазар, където младите селянки от Софийските села идваха в града придружавани от майките си или бащите си, а пък градските госпожи ги избираха за слугини. Ама така както се избираше на времето, за да се купи някой кон на пазаря. Оглеждаха го от всички страни. Така селяните си цанеха дъщерите и те ставаха градски слугини. И в този дом също се търси слугиня, но не искат селско момиче, което е просто и неуко, а някоя образована, да разбира от всякакви думи и да изпълнява всякакви заповеди на господарката на дома, дори когато са само помислени от нея, без да се изказани. Като научава Олга Славчева това нещо, решава да се предложи като слугиня при тях. Госпожата се съгласила, но Стоян Михайлов-ски решил да я разпита. От къде идва, какво учи, с кого дружи, с кого се среща. И Олга след като изрежда всичко, накрая казва, че е от обществото на Петър Дънов. Писателят така силно се изненадва и изпъжда Олга с думите: „Аз не искам да имам взимане-даване с хората на Дънов!
към текста >>

41. 25. КОЙ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ОБИСКА НА ИЗГРЕВА НА 6.ХII.1957 г.

25. КОЙ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ОБИСКА НА ИЗГРЕВА НА 6.ХII.1957 г.
25. КОЙ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ОБИСКА НА ИЗГРЕВА НА 6.ХII.1957 г. Писмо на Борис до сестра му Цанка „Цанке, някои писма, които ти изпратихме не си ги получила за това е този проблем. Тук направихме всичко, което е възможно, за да спрем унищожението на беседите, но напразно. Акцията беше проведена до край. Подадохме жалби и изложения до прокуратурата, министерството, президиума, Централен комитет на партията, БАН, предприехме срещи, имахме разговори с държавници и общественици, всички изказват съчувствие, не одобряват мярката, но нищо не могат да направят. На 10.1. т.г.
към текста >>

Това е решение на Министерския съвет, заповедта е дал главния прокурор Руменов.
/Бяха дошли от Айтос, Бургас и Поморие 9 души и от София 3 - всичко 12/. Тук трябваше да изслушаме присъдата и изпълнението й. Прие ни помощник министъра с ранг генерал, с адютанта си, и веднага пристъпи към въпроса. Беседите на Учителя са обявени за вредна литература и са забранени за разпространение. Иззетите количества са предадени в книжната фабрика на гара Искър за унищожение. Това е решение на Министерския съвет, заповедта е дал главния прокурор Руменов. Комисия в отдела „Литература", при Министерството за наука и култура се е занимавала с този въпрос, проучвала го е няколко години. Показаха ми решението на Министерския съвет и доклада на комисията. Останалите не иззети беседи у приятелите, се оставят за вътрешно ползване на Братството. Мярката засяга само големите количества беседи, за да не може да се прави пропаганда. Животът на Братството не се изменя.
към текста >>

бе съставен от капитан Сидер Колев Меринзов, зам.н-к на отделение въз основа на заповед от 5.ХII.1957 г.
Ние стоим за нашите идеи и лицето ни е светло. Поздрав на теб и на всички братя и сестри. Учениците тук са бодри и силни духом. Р.5. Тези дни ще ти изпратя нашите изложения пред Министерства и държавници I, II и III. В този дух сме говорили пред тях." Борис Забележка: Протоколът за обиск на 6.ХII.1957 г. бе съставен от капитан Сидер Колев Меринзов, зам.н-к на отделение въз основа на заповед от 5.ХII.1957 г. на началник отдел Държавна сигурност и разрешение от заместник прокурора на НРБ от 26.ХI.1957 г. При обиска извършен в квартирата на Боян Боев бе иззет братския архив, който се съхраняаваше у него.
към текста >>

42. 49. ДЕЛОТО

И те изпълняваха тази заповед.
" Тогава прокурорът Руменов се вбеси: „Вие какво правите? Ние искаме да го осъдим, а вие го защитавате." Да, това не беше правосъдие. Никакво правосъдие. Процесът беше изкуствено монтиран, те знаеха, че ние нямаме вина, но така им беше заповядано. Трябваше да ни ликвидират по всички линии. И те изпълняваха тази заповед. Прокурорът се казваше Руменов. Какво значи това име? Руми = Ром = Рим е равно на Пилат Понтийски. Това е неговият дух в нашата епоха. Римското право бе, което осъди и предаде Христа на разпятие.
към текста >>

43. 51. БЕСЕДИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ

Дойде онзи ден, когато Изгревът осъмна обсаден с милиция и от складовете ни чрез заповед на прокурора бяха натоварени 19 камиона с томчета от Словото на Учителя и бяха иззети.
Излъчването на Учителя бе такова, че само онзи, който е имал достъп до Духът Му знае какво представлява аурата на Учителя. Учителят си беше заминал и бе оставил Словото си. Беше направен опит от Боян Боев и бяха изпратени на няколко места в провинцията беседи безплатно за съхранение. Голяма част от тях бяха прибрани от милицията, а онези които останаха се оказа след 30 години, че бяха поставени в един сандък по 40 броя от едно томче, вместо да поставят едно пълно течение от беседи. Но тогава никой не допускаше, че ще дойдат години на гонение срещу Братството. Дойде онзи ден, когато Изгревът осъмна обсаден с милиция и от складовете ни чрез заповед на прокурора бяха натоварени 19 камиона с томчета от Словото на Учителя и бяха иззети. Минаха през всички бараки, обраха всичко - книги, тетрадки и документи. На Изгрева между нашите хора имаше техни служители, които показваха къде какво има. Та като пропуснеха някъде нещо да вземат, то се явяваше някой който им подсказваше къде какво има. А да бъде всичко законно правеше се опис и протокол за обиск на иззетата литература. Но това беше само за домовете.
към текста >>

44. 53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА

53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА Беседите със Словото на Учителя чрез заповед на прокурора бяха иззети от милицията и с техни служители бяха натоварени с 19 камиона на 6 декември 1957 г.
53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА Беседите със Словото на Учителя чрез заповед на прокурора бяха иззети от милицията и с техни служители бяха натоварени с 19 камиона на 6 декември 1957 г. и бяха откарани на гара Искър във фабриката за хартия. И претопени на хартиена каша. Каква хартия изкараха от нашите беседи, ние можем само да предполагаме. Но онези беседи, които се иззеха по определен списък от отделни лица бяха натъпкани в чували и бяха откарани на друго място. На по-активни приятели, които живееха в града също по определен списък ги обискираха и им взеха беседите.
към текста >>

Идва един милиционер носи една дебела папка и се обръща към него: „Другарю генерал по Ваша заповед папката за дъновистите Ви се поднася".
Отидохме седем човека и ни дадоха по пет томчета от Словото на Учителя на човек в знак на великодушие към нас. А това бяха същите томчета, които чрез обиски те бяха прибрали от приятелите. След време получаваме с Паша Тео-дорова съобщение да се явим във Вътрешно министерство. Наемам аз лека кола и с Паша отиваме там. Сядаме в канцеларията и след малко идва един генерал, който бе в цивилни дрехи и застава срещу нас на бюрото. Идва един милиционер носи една дебела папка и се обръща към него: „Другарю генерал по Ваша заповед папката за дъновистите Ви се поднася". Дебелата папка е на масата, той я отваря, поглежда я и я по.сочва с пръст. „Забраняваме ви да правите повече постъпки за връщане на книгите ви. Забранявам Ви да безпокоите държавните служби с вашите молби, защото в :този момент ние си имаме друга работа. За нас този въпрос е разрешен". И той посочва заповедта на прокурора, с която се нареждаше да се унищожи литературата на Учителя.
към текста >>

И той посочва заповедта на прокурора, с която се нареждаше да се унищожи литературата на Учителя.
Идва един милиционер носи една дебела папка и се обръща към него: „Другарю генерал по Ваша заповед папката за дъновистите Ви се поднася". Дебелата папка е на масата, той я отваря, поглежда я и я по.сочва с пръст. „Забраняваме ви да правите повече постъпки за връщане на книгите ви. Забранявам Ви да безпокоите държавните служби с вашите молби, защото в :този момент ние си имаме друга работа. За нас този въпрос е разрешен". И той посочва заповедта на прокурора, с която се нареждаше да се унищожи литературата на Учителя. Ние се поглеждаме с Паша и мълчим. Разговорът приключи и ние бяхме изведени от Министерството. А какво очаквахме ние? Мислехме, че молбата ни ще бъде удовлетворена и ще ни върнат книгите понеже първия път когато отидохме да се оплакваме, на всеки един от нас дадоха по пет томчета. А сега ново положение.
към текста >>

Значи Върховния съд отмени заповедта на прокурора за изземването и унищожението на беседите чрез решение N 851 от 7 септември 1959 г.
Те ги получаваха от своите учители, които се намираха в Невидимия Свят. И още най-драматичен е случаят когато след присъдата срещу мен и Жечо Панайотов в нашата защита обжалваха делото пред Върховния съд. Върховният съд потвърди присъдата N 31-УИ/19.05.1959 г. по НОХД N 4/59 г. СГС-НО, с която бяхме осъдени, но отхвърли като противозаконно изземването на беседите. Значи Върховния съд отмени заповедта на прокурора за изземването и унищожението на беседите чрез решение N 851 от 7 септември 1959 г. Той отмени това решение, което според него е било противозаконно. Решението на Върховния съд го има черно на бяло, имаме го като исторически документ. Е, какво като го имаме сега, когато претопиха 19 камиона книги около 180 000 томчета? Освен това няколко хиляди томчета бяха събрани, обрани чрез обиск по списък от приятелите. След постановлението на Върховния съд ние правихме жалба и си искахме обратно беседите, които бяха прибрани чрез обиски и по опис от онези служители, които бяха направили описи.
към текста >>

45. 59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК

Хрушчов си отиде и остави една заповед, според която всички политически затворници трябваше да се освободят.
59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК През 1962 г. беше дошъл на официално правителствено посещение Никита Хрушчов - той беше партиен и държавен ръководител на Съветската държава и на Комунистическата империя. През онази година се започна едно политическо разведряване и той искаше да покаже на западните държави, че ще води друга политика. Мария Тодорова го беше сънувала как съветската делегация пристига с бели коне в облаците. Хрушчов си отиде и остави една заповед, според която всички политически затворници трябваше да се освободят. Бяха поставили условия кои да бъдат освободени. Затворниците също научиха новината, но не бяхме сигурни. Аз работех в София с моята бригада, правехме тротоара на милицията и на нейния културен дом, който в последствие стана Сатиричен театър. Мария идваше на посещение пред затвора. Аз бях застанал до нея и разговаряхме.
към текста >>

46. 66. РАДОСТТА

При къпината той получи заповед да изведе Израил из Египет, от робството, и от начало се противеше, но после прие.
В Писанието се говори за Мойсея, който видял къпина, която гори и не изгаря (Изход, 3 глава, стих 5). Той се приближил да види защо не изгаря къпината, но чул глас: „Изуй обущата си от нозете си, защото местото, на което стоиш - земя свята е." Днес повече от всякога, човеците трябва да се вслушат в гласа, който иде от горящата къпина. Земята трябва да се пази чиста и свята. Не само физически, но и по отношение на мислите и чувствата. Мойсей не познаваше радостта. При къпината той получи заповед да изведе Израил из Египет, от робството, и от начало се противеше, но после прие. Радостта се явява по-късно - в пророците, в псалмопевеца, в Христа, в Апостолите. При Учителят радостта съпътствува цялото Негово творчество - Словото, музиката, живота, който Той ни показа. Учителят даваше щедро и сам се радваше на онова, което даваше. От Учителя трябва да се учим да работим с радост и благодарност -„мястото на което стоиш, земя е свята". Днес човечеството трябва да знае това повече от всякога.
към текста >>

47. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Глава 14,стих 15.„Ако имате Любов към мене, опазете Моите заповеди." 2.
Тя лежеше на катедрата Му. Когато четеше си служеше с лупа. А на планината, когато бяхме, тя лежеше на коленете Му. После след справката я слагаше леко на катедрата или на плоския камък до себе си на Молитвения връх на Рила. Ето тук в моето тефтерче съм записал следното: Десетте най-важни стихове от Евенгелието на Йоанна, които Учителят е дал на учениците от Школата и на които стихове лично е опитал Силата им. .1. Глава 14,стих 15.„Ако имате Любов към мене, опазете Моите заповеди." 2. Глава 11,стих 42.„И Аз знаех, че винаги Ме слушаш, но за предстоящият народ рекох това, за да повярват, че Ти си ме проводил." 3. Глава 12,стих 23.„А Исус им отговори и рече: дойде часът да се прослави Син человечески." 4. Глава 8,стих 29.„И този, Който Ме е проводил с Мене е: не ме е оставил Отец самичък, защото аз правя всякога що е Нему угодно." 5. Глава 6,стих 63.„Духът е онова, което дава живот: плътта нищо не ползува. Думите, които аз ви говоря - Дух са и Живот са." 6.
към текста >>

48. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" ПОКАНА Заповедта на Учителя Обичай съвършения път на Истината и Живота.
И той ще се яви между Славяните, но те няма да го разпънат както направиха евреите. Казано от Учителя в 1911 г. в гр. Търново. Забележка: Пълният текст на „Призванието" бе публикувано от издателство „Бяло Братство" през 1994 г. със стария ръкопис по оригинала с 13ВМ 954-8091-16-Х във връзка с организирания концерт-рецитал, който бе осъществен за първи път в България. ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" ПОКАНА Заповедта на Учителя Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще ме познаеш и аз ще ти се изявя. Концерт по случай 130-годишнината от рождението на Учителя Петър Дънов (1864-1944) ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ „ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО" Дадено чрез Учителя на 8 октомври 1898 година С участието на Виолета Гиндева - четец на Призванието Музиканти: Ина Дойнова, Иоанна Стратева, Добринка Стратева, Коста Динков. Режисьор Зунка Янкова, художник Георги Пенчев. Вход свободен.
към текста >>

49. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, „Ако ме любите, ще упазите моите заповеди.
Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. София-Изгрев, 20.III.1945 г. ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, „Ако ме любите, ще упазите моите заповеди. И аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас във века. Духът на Истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не вижда, нито Го познава. Вие го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас." Ев. от Иана, гл.
към текста >>

Христос казва: „Ако имате любов към Мене, упазете заповедите ми".
Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, упазете заповедите ми". Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят е достапен за нас чрез петте ни сетива, които трябва да подържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си. Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душивните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете. И методите за работа ни е дал пак там. Мнозина от вас сте слушали лекциите.
към текста >>

50. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди.
Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5). Аз съм ваш хранител и Върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана.
към текста >>

Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете.
Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие.
към текста >>

51. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

„Аз съм Господ, Бог твой, заповедта ми излезе.
Този е Който е и Който ще предиде. Този е, Който от-нима думата от уверените и взима ума на старейшините". 12 октомври, неделя 1897 г. „Господ яви Своята Благодат и Своята Милост. Изяви Господ Завета на Своята Любов." 6 февруари 1899 г. „Аз съм Господ, Бог твой, заповедта ми излезе. Бъди твърд и непоколебим в пътя Ми. Ето моят Ангел, Когото пращам да ти помогне и той неотложно ще пристигне навреме." (Учителят Дънов)
към текста >>

52. ІІІ.90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА

Летопис Вергилий Кръстев

90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА Зелената мобилизационна заповед бе в ръцете ми.
90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА Зелената мобилизационна заповед бе в ръцете ми. Викаха ме в редовете на запаса. Дълго се вглеждах в малката хартийка, която този път не ме разтревожи. Беше към средата на август 1943 година. Предишната повиквателна заповед, която получих на 19 февруари 1943 година я посрещнах със смут. Рояк от противоречиви мисли разпънаха съзнанието ми.
към текста >>

Предишната повиквателна заповед, която получих на 19 февруари 1943 година я посрещнах със смут.
90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА Зелената мобилизационна заповед бе в ръцете ми. Викаха ме в редовете на запаса. Дълго се вглеждах в малката хартийка, която този път не ме разтревожи. Беше към средата на август 1943 година. Предишната повиквателна заповед, която получих на 19 февруари 1943 година я посрещнах със смут. Рояк от противоречиви мисли разпънаха съзнанието ми. Спомням си как с ридание изкачвах стъпалата към Горницата на Учителя, да Му съобщя, че пак отивам да воювам. Но сега, при втората повиквателна заповед нямах това душевно притеснение от кървавите събития на бушуващата война. Озадачен от себе си и от обикновеното равнодушие към заповедта, реших да отскоча до Изгрева и да уведомя Учителя за неприятната вест. Трябва да споделя, че Учителят позволяваше да хлопаме на Неговата врата и да Го занимаваме с нашето ежедневие, нашите тревоги и скърби.
към текста >>

Но сега, при втората повиквателна заповед нямах това душевно притеснение от кървавите събития на бушуващата война.
Дълго се вглеждах в малката хартийка, която този път не ме разтревожи. Беше към средата на август 1943 година. Предишната повиквателна заповед, която получих на 19 февруари 1943 година я посрещнах със смут. Рояк от противоречиви мисли разпънаха съзнанието ми. Спомням си как с ридание изкачвах стъпалата към Горницата на Учителя, да Му съобщя, че пак отивам да воювам. Но сега, при втората повиквателна заповед нямах това душевно притеснение от кървавите събития на бушуващата война. Озадачен от себе си и от обикновеното равнодушие към заповедта, реших да отскоча до Изгрева и да уведомя Учителя за неприятната вест. Трябва да споделя, че Учителят позволяваше да хлопаме на Неговата врата и да Го занимаваме с нашето ежедневие, нашите тревоги и скърби. А Той с особено бащинско разположение проявяваше интерес към всеки и ни помагаше. Учителят не бе в приемната, нито в салона. Почуках в Горницата.
към текста >>

Озадачен от себе си и от обикновеното равнодушие към заповедта, реших да отскоча до Изгрева и да уведомя Учителя за неприятната вест.
Беше към средата на август 1943 година. Предишната повиквателна заповед, която получих на 19 февруари 1943 година я посрещнах със смут. Рояк от противоречиви мисли разпънаха съзнанието ми. Спомням си как с ридание изкачвах стъпалата към Горницата на Учителя, да Му съобщя, че пак отивам да воювам. Но сега, при втората повиквателна заповед нямах това душевно притеснение от кървавите събития на бушуващата война. Озадачен от себе си и от обикновеното равнодушие към заповедта, реших да отскоча до Изгрева и да уведомя Учителя за неприятната вест. Трябва да споделя, че Учителят позволяваше да хлопаме на Неговата врата и да Го занимаваме с нашето ежедневие, нашите тревоги и скърби. А Той с особено бащинско разположение проявяваше интерес към всеки и ни помагаше. Учителят не бе в приемната, нито в салона. Почуках в Горницата. Секретната брава зачатка, вратата се отвори и на прага застана Учителят със своето делнично облекло.
към текста >>

Той съзря зелената повиквателна заповед и разбра за какво Го търся.
А Той с особено бащинско разположение проявяваше интерес към всеки и ни помагаше. Учителят не бе в приемната, нито в салона. Почуках в Горницата. Секретната брава зачатка, вратата се отвори и на прага застана Учителят със своето делнично облекло. Сивият костюм и бялата плетена шапчица показваха намерението Му да слезе в приемната. Той съзря зелената повиквателна заповед и разбра за какво Го търся. „Този път няма да бъдеш мобилизиран. Направи постъпки да те освободят." Разговорът с Учителя бе приключен. Аз бях изненадан от това благоприятно решение, което трябваше да дойде. Но как щях да получа това освобождение? Мислих дълго.
към текста >>

53. 3.14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта?

НЕСТОР ИЛИЕВ

И обратно решение изпращат телеграфически до Дунавските пристанища и до всички онези пунктове в страната, които се грижат за тяхното експортиране, със заповед обратна - да се върнат по местата си там, където са живели досега.
" Лулчев му казва: „Аз идвам да ти кажа само две изречения, препоръка от Учителя и се връщам, ко-лата не освобождавам". Царят пита: „Какво ти каза? " „Ако се реализира декретът, който си подписал за изселване на евреите от България, от династията ти помен няма да остане, а страданията на българския народ ще бъдат неописуеми." „Така ли каза? " „Така". „Чакай тогава, заедно ще пътуваме с таксиметровата кола." Заедно пристигат в двореца в София, извикват вътрешния министър Габровски, скъсват този декрет. И обратно решение изпращат телеграфически до Дунавските пристанища и до всички онези пунктове в страната, които се грижат за тяхното експортиране, със заповед обратна - да се върнат по местата си там, където са живели досега. А те бяха изселени от София. Така евреите, нито един не беше изселен вън от България, благодарение на съвета и препоръката на Учителя. А решението бе на цар Борис да послуша Учителя, за да останат те тука, а не да бъдат изселени там, с риск да загинат. Така те бяха спасени от лагерите на смъртта. Учителят ги спаси.
към текста >>

54. 3.59. Божествената партия

НЕСТОР ИЛИЕВ

аз получавам повиквателна заповед от един подучастък на полицията от Лозенец, който участък не е от района където живея, а от този участък ги изпращали на лагер.
в квартала, където живеех на ул. „Венелин" и в квартала между „Венелин", „Любен Каравелов", „Гурко" и „Евлоги Георгиев" само аз не бях член в единната организация и разбира се, работа не ми даваха, трябваше да имам бележка от Отечествения фронт. Аз, тъй като не членувах там, не ми дават работа. А приемаха се на работа от личния състав изрично лица, които притежават бележка от Оф, като член в тази организация. И 1948 г. аз получавам повиквателна заповед от един подучастък на полицията от Лозенец, който участък не е от района където живея, а от този участък ги изпращали на лагер. И на повиквателната, на гърба пише: „Носете си одеало! " И сутринта, когато трябваше вече да се явя в участъка, тръгнах от „Венелин", прекосих „Любен Каравелов" и вървя по посока на „Граф Игнатиев". На „Паренсов" и „Любен Каравелов" срещам кварталния си отговорник кап. Захариев. Той усмихнат, поздравихме се с "добро утро". Той ме пита, къде сте тръгнали сега и аз му подавам повиквателната.
към текста >>

55. 5.08. Бомбата, която знаеше къде да падне

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Беше определено от някого и се яви друг някой, който изпълни заповедта, пусна там бомбата, разруши пансиона за деца и уби директорката.
В Скопие пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита. Получихме вест от другата ми сестра, която бе учителка в Скопие. Тя ни разказа най-подробно целият случай. Тогава сестра ми Цвета разбира защо Учителят не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци. Значи върху това директорско място бе определено от някого да падне бомба. Беше определено от някого и се яви друг някой, който изпълни заповедта, пусна там бомбата, разруши пансиона за деца и уби директорката. Ето това е опитност - живот или смърт.
към текста >>

56. 6.26. Погледът на мъдреца

По чия заповед става това, на нас не ни е известно".
И наистина, ако бях закъснял само с 2-3 минути, нямаше да го заваря, понеже той тръгваше със своя автомобил за Варна. Флуидът, с който ме изпрати Учителят, беше така силен, че когато аз се приближих до министъра, той като че ли ме очакваше, хвана ме под ръка и ме запита какво желая. Аз му казах следните думи: „Г-н министър-председателю, днес е нашият съборен ден на Бялото Братство. Вие лично вчера разрешихте този събор да се състои на Изгрева. Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и иска да ни разпръсне. По чия заповед става това, на нас не ни е известно". Той почти нищо не ми каза, върна се в дома си и след две минути дойде и ми каза, че всичко е уредено. Аз му благодарих, отидох при Учителя и отново Го придружих до Изгрева. Когато пристигнахме там, нямаше нито следа от стражари. Изнасям този факт, само да подчертая колко е мощна мисълта на Учителя, особено когато приемният апарат на ученика е в изправност. Наистина в това време аз бях се абстрахирал от всичко; цялото ми внимание беше насочено изключително върху действията и проявите в братството и около Учителя.
към текста >>

57. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Станишев,, хирург по професия, но в момента министър на вътрешните работи, издава заповед от 21 юни 1944 г.
с Постановление на Министерския съвет е взето решение да се отмени предишното постановление № 30 от 28 април 1944 г. Но борбата срещу нелегалните комунисти продължава под ръководството на министъра на вътрешните работи, оглавявано от проф. Станишев, известен хирург. Сега кое е най-интересното? Багрянов не изпълнява указанието на Учителя - да не се избиват повече хора и като капак на всички отгоре, проф. Станишев,, хирург по професия, но в момента министър на вътрешните работи, издава заповед от 21 юни 1944 г. под № 4273 - да се продължи избиването на партизаните. Дори определя срок - до 30 август 1944 г. да се приключи с нелегалните групи, т. е. да бъдат унищожени. И какво става по-нататък?
към текста >>

58. 6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Аз нямам заповед за арестуване, докато Лулчев имаше такава.
Аз вървя и я утешавам. По едно време онези с пистолетите дойдоха при мен и ми казаха: „Горе ръцете! " и ме арестуваха заедно с Лулчев. Заведоха ни долу, на Лъвовия мост, където беше сградата на бившата Обществена безопасност на бившия предишен режим. Бившият режим падна от власт, но сградата е останала и сега новата власт - комунистическа, я използва за същото, както предишната власт. Аз нямам заповед за арестуване, докато Лулчев имаше такава. Но интересното и странно бе, че когато отидохме там, видяхме, че там са арестувани всички министри, личности, общественици и различни фактори, които играеха голяма роля в българската предишна действителност. За нас нямаше място в никаква килия. Легнахме на едни дъски. Разговаряхме си помежду си. Те бяха много любезни към нас и не ни обискираха.
към текста >>

Тихо му казвам: „Иди при твоя началник и му кажи, че аз без всякаква заповед съм арестуван, за да може да ме изслуша и да види как ще постъпи с мене." Момчето с голяма готовност прие.
Лулчев се раздели с мен и каза: „Този живот аз ще го жертвам. Тебе ще те пуснат! " Кое бе най-интересното? Следобед, на този ден, аз виждам един войник с пушка да ни пази. Оглеждам го и виждам, че носи на лицето си черти на Бялото Братство. Тихо му казвам: „Иди при твоя началник и му кажи, че аз без всякаква заповед съм арестуван, за да може да ме изслуша и да види как ще постъпи с мене." Момчето с голяма готовност прие. След един час се връща: „Няма го началника! " Казвам му: „Пак ще се върнеш и ще го потърсиш". Той отиде и след половин час се връща отново и казва на други войник, който е на пост: „Началникът го вика". А той му казва: „Ти знаеш, че тук без подпис не може да се излезне, но ако ме лъжеш, ще ти тегля куршума". Заведе ме на първия етаж, а долу навсякъде е тъмно.
към текста >>

59. 6.78. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Отивам там и той ми връчва една заповед, в която е написано моето име, и че аз съм определен да придружавам всички евреи, които ще бъдат изпратени на еталони в Полша.
Бяхме се присъединили към Германия във войната. Германските войници минаха през България и отидоха да воюват в Гърция и Югославия. Българското правителство тук изпълняваше волята на цар Борис, който се стремеше да се укрива зад правителството и министрите и да се оправдава, че решенията се взимат от Правителството, а не от него. По това време аз работех в Дирекцията на пропагандата и заемах важен пост. Един ден ме извиква по телефона министърът на вътрешните работи Габровски в неговия кабинет. Отивам там и той ми връчва една заповед, в която е написано моето име, и че аз съм определен да придружавам всички евреи, които ще бъдат изпратени на еталони в Полша. Питам го, защо аз съм назначен за тази работа, а не някой друг? Отговори ми, че аз съм висш служител в Дирекцията на пропагандата, че тя се приема със симпатия от германците, че в мен имат доверие и накрая, че аз съм учил в Полша и знам полски език. Бях не само изненадан, но и шокиран и не можах да кажа нито една дума повече. Взех заповедта и уплашен забързах на Изгрева при Учителя. Като служител в тази дирекция през мен минаваха всички новини от 120 чужди радиостанции.
към текста >>

Взех заповедта и уплашен забързах на Изгрева при Учителя.
Един ден ме извиква по телефона министърът на вътрешните работи Габровски в неговия кабинет. Отивам там и той ми връчва една заповед, в която е написано моето име, и че аз съм определен да придружавам всички евреи, които ще бъдат изпратени на еталони в Полша. Питам го, защо аз съм назначен за тази работа, а не някой друг? Отговори ми, че аз съм висш служител в Дирекцията на пропагандата, че тя се приема със симпатия от германците, че в мен имат доверие и накрая, че аз съм учил в Полша и знам полски език. Бях не само изненадан, но и шокиран и не можах да кажа нито една дума повече. Взех заповедта и уплашен забързах на Изгрева при Учителя. Като служител в тази дирекция през мен минаваха всички новини от 120 чужди радиостанции. Аз узнах, че германците избиват евреите в концлагери в Полша. Значи аз трябваше да заведа всички български евреи да бъдат избити там. Целият разтреперан, пристигнах на Изгрева и предадох заповедта на Учителя, с която съм назначен да придружавам евакуацията на българските евреи в Полша. Учителят ме попита: „Какъв е въпросът?
към текста >>

Целият разтреперан, пристигнах на Изгрева и предадох заповедта на Учителя, с която съм назначен да придружавам евакуацията на българските евреи в Полша.
Бях не само изненадан, но и шокиран и не можах да кажа нито една дума повече. Взех заповедта и уплашен забързах на Изгрева при Учителя. Като служител в тази дирекция през мен минаваха всички новини от 120 чужди радиостанции. Аз узнах, че германците избиват евреите в концлагери в Полша. Значи аз трябваше да заведа всички български евреи да бъдат избити там. Целият разтреперан, пристигнах на Изгрева и предадох заповедта на Учителя, с която съм назначен да придружавам евакуацията на българските евреи в Полша. Учителят ме попита: „Какъв е въпросът? " „Учителю, вече няколко години всички евреи от окупираните територии от Германия се изпращат в концлагерите в Полша, където ги избиват." Учителят хвърли на земята моята заповед, стана изключително строг и ми нареди: „Веднага иди и извикай Лулчев! " На бегом аз пристигнах в бараката на Лулчев и го намерих там да чете някакъв вестник. Предадох поръката на Учителя и по пътя му разправям какво се е случило с мене. Заставаме двамата с Лулчев пред Учителя.
към текста >>

" „Учителю, вече няколко години всички евреи от окупираните територии от Германия се изпращат в концлагерите в Полша, където ги избиват." Учителят хвърли на земята моята заповед, стана изключително строг и ми нареди: „Веднага иди и извикай Лулчев!
Като служител в тази дирекция през мен минаваха всички новини от 120 чужди радиостанции. Аз узнах, че германците избиват евреите в концлагери в Полша. Значи аз трябваше да заведа всички български евреи да бъдат избити там. Целият разтреперан, пристигнах на Изгрева и предадох заповедта на Учителя, с която съм назначен да придружавам евакуацията на българските евреи в Полша. Учителят ме попита: „Какъв е въпросът? " „Учителю, вече няколко години всички евреи от окупираните територии от Германия се изпращат в концлагерите в Полша, където ги избиват." Учителят хвърли на земята моята заповед, стана изключително строг и ми нареди: „Веднага иди и извикай Лулчев! " На бегом аз пристигнах в бараката на Лулчев и го намерих там да чете някакъв вестник. Предадох поръката на Учителя и по пътя му разправям какво се е случило с мене. Заставаме двамата с Лулчев пред Учителя. Учителят е ядосан и се движи наляво и надясно в стаята си. Спре се, огледа ни и изрече към Лулчев: „Иди и намери царя и му кажи, че ако изпрати дори един евреин в концлагерите, от него и династията му помен няма да остане!
към текста >>

60. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Такъв устав бе узаконен при Дирекцията на Вероизповеданията със заповед КВ-15 от 06.12.1995 г.
27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР Дами и господа от „Отворено писмо", Всички сме убедени, че вие пишете отлични писма, затова аз искам да задам въпросът: Защо вие не напишете Отворено писмо срещу онези: 1. Които вкараха последователите на Учителя в партиен клуб и в трафопост, където впоследствие се откри кръчма? Намерете и посочете лицата. 2. Които решиха да съставят устав, за да могат да се регистрират там, където членуват всички църкви и се събираха нееднократно като по този начин работят срещу Словото на Учителя, което е срещу устави, организации и регистрации. Такъв устав бе узаконен при Дирекцията на Вероизповеданията със заповед КВ-15 от 06.12.1995 г. Избраха си Управителен съвет и го узакониха също при Дирекцията на Вероизповеданията с писмо 18 от 18.01.1994 г. А в тази Дирекцията членуват и влизат всички църкви. А Словото на Учителя Дънов не е религия и Школата Му не е църква. Това е становище на Учителя и го има публикувано още по времето на Учителя в неговите беседи. Този акт на регистрации с устава и членуването там, където са всички църкви, е насочен срещу Учението Му.
към текста >>

61. 27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Такъв устав бе узаконен при Дирекцията на Вероизповеданията със заповед КВ-15 от 06.12.1995г.
27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР Дами и господа от „Отворено писмо". Всички сме убедени, че вие пишете отлични писма, затова аз искам да задам въпросът: Защо вие не напишете Отворено писмо срещу онези: 1. Които вкараха последователите на Учителя в партиен клуб и в трафопост, където впоследствие се откри кръчма? Намерете и посочете лицата. 2. Които решиха да съставят устав, за да могат да се регистрират там, където членуват всички църкви и се събираха нееднократно като по този начин работят срещу Словото на Учителя, което е срещу устави, организации и регистрации. Такъв устав бе узаконен при Дирекцията на Вероизповеданията със заповед КВ-15 от 06.12.1995г. Избраха си Управителен съвет и го узакониха също при Дирекцията на Вероизповеданията с писмо 18 от 18.01.1994 г. А в тази Дирекцията членуват и влизат всички църкви. А Словото на Учителя Дънов не е религия и Школата Му не е църква. Това е становище на Учителя и го има публикувано още по времето на Учителя в неговите беседи. Този акт на регистрации с устава и членуването там, където са всички църкви, е насочен срещу Учението Му.
към текста >>

62. 18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА

Затова вяра, вяра ти трябва и да не се обезсърчаваш." Споделих с него, че след молитвата у дома ми се е паднала заповедта на Учителя.
Представи си, че си на моето място и си Учител." „Не мога да си представя". Учителят продължи: „Знаеш ли ти в какво положение се намираш? Представи си, че си паднала в калта, но и двете ти ръце са покрити с отворени рани и ми се молиш да те вдигна, ти викаш и аз не знам какво да направя. Но аз трябва да те грабна и ти колкото и да крякаш и да викаш да те вдигна веднъж завинаги от калта. Ти можеш да ми викаш тогава „Какъв е този безсърдечен, жесток човек, защото ме мъчи", а аз фактически те вдигам от калта, макар че си си наранила ръцете. Затова вяра, вяра ти трябва и да не се обезсърчаваш." Споделих с него, че след молитвата у дома ми се е паднала заповедта на Учителя. Той допълни: „Е, когато поставиш доброто за основа на своя дом, то аз ще те приема." „Учителю, чумким онези, които ги приемате като посетители са го поставили? " „Та това не е приемане, това е влизане и излизане от една стая. Ти си силна. В миналото си заемала толкова различни положения, а сега това да не можеш да издържиш. Можеш, можеш, ти си силна.
към текста >>

63. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

получава заповед от новата комунистическа власт за изселване на цялото семейство от София като дъновистка.
Много пъти Учителят е споменавал как от Невидимият свят изпращат светли същества, които да съдействат и да подобрят нашето положение. Понякога тези същества ни помагат като осветяват съзнанието си, друг път те влизат в нас и ни променят вътрешно и ни водят, за да разрешим правилно своята задача. Важното е, че човек трябва да има послушание към Господа. Това е първото правило в Школата. Един друг пример за една сестра - Драга Михайлова, която през 1949 г. получава заповед от новата комунистическа власт за изселване на цялото семейство от София като дъновистка. Семейството тръгнало да търсят връзки, но никой не посмял да им даде някакъв адрес - нито от Изгрева, нито от някъде другаде, за да намери хора, които имат влияние пред управляващите, за да отменят заповедта за изселване. По онова време всички се страхували и то с право. Тогава семейството решило вечерно време всеки ден да се моли и през деня, и през нощта. Молили се, какво се молили: но в заповедта имало дата, до която имат право да престоят в София. Накрая си опаковали най-необходимият багаж и раздали цветята на съседите, като им ги подарили, за да не би да изсъхнат в тяхно отсъствие.
към текста >>

Семейството тръгнало да търсят връзки, но никой не посмял да им даде някакъв адрес - нито от Изгрева, нито от някъде другаде, за да намери хора, които имат влияние пред управляващите, за да отменят заповедта за изселване.
Понякога тези същества ни помагат като осветяват съзнанието си, друг път те влизат в нас и ни променят вътрешно и ни водят, за да разрешим правилно своята задача. Важното е, че човек трябва да има послушание към Господа. Това е първото правило в Школата. Един друг пример за една сестра - Драга Михайлова, която през 1949 г. получава заповед от новата комунистическа власт за изселване на цялото семейство от София като дъновистка. Семейството тръгнало да търсят връзки, но никой не посмял да им даде някакъв адрес - нито от Изгрева, нито от някъде другаде, за да намери хора, които имат влияние пред управляващите, за да отменят заповедта за изселване. По онова време всички се страхували и то с право. Тогава семейството решило вечерно време всеки ден да се моли и през деня, и през нощта. Молили се, какво се молили: но в заповедта имало дата, до която имат право да престоят в София. Накрая си опаковали най-необходимият багаж и раздали цветята на съседите, като им ги подарили, за да не би да изсъхнат в тяхно отсъствие. Вече успели да намерят и кола, която да им прекара багажа до гарата и оттам с влака на посоченото място за интерниране.
към текста >>

Молили се, какво се молили: но в заповедта имало дата, до която имат право да престоят в София.
Един друг пример за една сестра - Драга Михайлова, която през 1949 г. получава заповед от новата комунистическа власт за изселване на цялото семейство от София като дъновистка. Семейството тръгнало да търсят връзки, но никой не посмял да им даде някакъв адрес - нито от Изгрева, нито от някъде другаде, за да намери хора, които имат влияние пред управляващите, за да отменят заповедта за изселване. По онова време всички се страхували и то с право. Тогава семейството решило вечерно време всеки ден да се моли и през деня, и през нощта. Молили се, какво се молили: но в заповедта имало дата, до която имат право да престоят в София. Накрая си опаковали най-необходимият багаж и раздали цветята на съседите, като им ги подарили, за да не би да изсъхнат в тяхно отсъствие. Вече успели да намерят и кола, която да им прекара багажа до гарата и оттам с влака на посоченото място за интерниране. Един ден, когато трябвало да бъдат изселени идва, почуква и влиза един много красив мъж, потърсил брат й Иван и поискал да види заповедта за изселване. Подали му я, а той я взел, погледнал я, сложил я в джоба и казал: „Заповедта се отменя от най-голямо и от най-високо място". Всички го гледали, стояли като изумени и не посмели нито да мръднат, нито да шавнат, нито да продумат.
към текста >>

Един ден, когато трябвало да бъдат изселени идва, почуква и влиза един много красив мъж, потърсил брат й Иван и поискал да види заповедта за изселване.
По онова време всички се страхували и то с право. Тогава семейството решило вечерно време всеки ден да се моли и през деня, и през нощта. Молили се, какво се молили: но в заповедта имало дата, до която имат право да престоят в София. Накрая си опаковали най-необходимият багаж и раздали цветята на съседите, като им ги подарили, за да не би да изсъхнат в тяхно отсъствие. Вече успели да намерят и кола, която да им прекара багажа до гарата и оттам с влака на посоченото място за интерниране. Един ден, когато трябвало да бъдат изселени идва, почуква и влиза един много красив мъж, потърсил брат й Иван и поискал да види заповедта за изселване. Подали му я, а той я взел, погледнал я, сложил я в джоба и казал: „Заповедта се отменя от най-голямо и от най-високо място". Всички го гледали, стояли като изумени и не посмели нито да мръднат, нито да шавнат, нито да продумат. Той си отишъл, а те стояли и не знаели какво да правят. Накрая решили да чакат, за да видят какво ще да става. Чакали ден, чакали два, седмица и месец с неразопакования багаж.
към текста >>

Подали му я, а той я взел, погледнал я, сложил я в джоба и казал: „Заповедта се отменя от най-голямо и от най-високо място".
Тогава семейството решило вечерно време всеки ден да се моли и през деня, и през нощта. Молили се, какво се молили: но в заповедта имало дата, до която имат право да престоят в София. Накрая си опаковали най-необходимият багаж и раздали цветята на съседите, като им ги подарили, за да не би да изсъхнат в тяхно отсъствие. Вече успели да намерят и кола, която да им прекара багажа до гарата и оттам с влака на посоченото място за интерниране. Един ден, когато трябвало да бъдат изселени идва, почуква и влиза един много красив мъж, потърсил брат й Иван и поискал да види заповедта за изселване. Подали му я, а той я взел, погледнал я, сложил я в джоба и казал: „Заповедта се отменя от най-голямо и от най-високо място". Всички го гледали, стояли като изумени и не посмели нито да мръднат, нито да шавнат, нито да продумат. Той си отишъл, а те стояли и не знаели какво да правят. Накрая решили да чакат, за да видят какво ще да става. Чакали ден, чакали два, седмица и месец с неразопакования багаж. Не смеели да се радват и не посмели с никого да споделят.
към текста >>

Някой бе дошъл и бе отменил със Сила и с Власт заповедта за изселване.
Накрая решили да чакат, за да видят какво ще да става. Чакали ден, чакали два, седмица и месец с неразопакования багаж. Не смеели да се радват и не посмели с никого да споделят. Най-интересното е, че никой не дошъл повече да ги безпокои. Така останали да живеят в собствената си къща без да бъдат изселени. Някой бе дошъл и бе отменил със Сила и с Власт заповедта за изселване. Беше изпратен някой Божий служител и той отмени изселването. Следващите месеци и години семейството винаги се е опитвало да проучи и да намери онзи млад мъж, който им помогнал, за да благодарят, но се оказало, че в местното управление на милицията, където живеели такъв човек изобщо не е бил на служба и никой не е познавал такова лице. А той е бил един Божий служител. Тук имаме няколко случая, които преведохме, за да видите как Невидимият свят когато реши да помогне откликва и изпраща своите служители. Те идват след като нашата молба е препратена до Бога и след което се получава разрешение те тръгват да изпълнят Волята на Бога.
към текста >>

64. 93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ

Това бяха земни величия, които смятаха, че с една заповед можеха да хвърлят хиляди хора на смърт, безогледно в свои прищевки и за свои амбиции.
Никой не бе ранен и всички се върнаха живи. Но работеха с онова, което разполагаха в себе си, работеха с единствената ценност, с живота си да бъдат в помощ на своите братя когато воюваха за една кауза, която бе провалена поради неблагоразумието на хора, които искаха да работят с големите величини. Затова го разказвам този случай. България премина през Втората национална катастрофа. А Учителят беше на земята при българския народ и вместо да го питат, да чуят съвета на един Божествен пратеник на земята, те не само, че не го послушаха когато им даде съветите, но се подиграха с него, че накрая го интернираха във Варна. Това бяха земни величия, които смятаха, че с една заповед можеха да хвърлят хиляди хора на смърт, безогледно в свои прищевки и за свои амбиции. Та брат Чаушев остана да получи отговора на Учителя след хиляда години, а това беше един много дълъг човешки период. Аз не бях чувала досега Учителят да е отговарял по такъв начин, че ще им отговори след хиляда човешки години. А тогава ще бъде един друг свят където няма да има войни и отговора за брата Чаушев ще дойде от само себе си. Аз съм при Учителя за разговор. „Какво трябва да прави ученика?
към текста >>

65. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

Заповедта идва от най-високо и най-отговорно място за този процес".
В ложата бе седнал Учителя и аз съм до него. След като свърши представлението, казаха: „Гардеробът е разграбен". Та този сън се сбъдна, аз бях с Учителя и след събитията през 1957/58 г. пострадах и аз в този процес на властта срещу Братството. Спомням си тогава аз имах братовчед, който бе прокурор и отивам да го питам как стоят нещата с този процес срещу Братството, а той ми каза: „Разбери, ти не си малка. Заповедта идва от най-високо и най-отговорно място за този процес". За мен беше ясно от къде идва, защото аз бях присъствувала на сън на този театър, бях седнала до Учителя в ложата. А след като взеха литературата, конфискуваха я и я претопиха на хартиена каша в хартиената фабрика на гара Искър разбрах, че също съня ми се сбъдна и че гардеробът на зрителите на театъра е разграбен. Така стана, че всичко се разграби. Нищо не можа да се спаси, взеха всичко. Когато отидох отново при моят прокурор-братовчед, но този път за литературата, която ни я взеха чрез обиск, той каза: „Има нареждане от горе главата на видрата да бъде унищожена".
към текста >>

66. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Междусъюзническата война започва на 16 юни 1913 година когато Фердинанд дава заповед за настъпление на българските войски срещу предишните си съюзници - Сърбия и Гърция.
Разруши със силата Си крепостите на тия, които враждуват, направи смущение в лагерите им, заслепи очите им, за да не могат да вършат зло на Твоите раби. Покори Господи под нозете Си всички враждуващи души и пре-бъди с всички тия, които се надяват на Тебе. Чуй, Господи, молитвата ни и дай внимание на молението ни, защото на Тебе уповавахме. Спаси братята ни заради милостта си, бъди им силна крепост и щит техен, за да не се зарадват тия, които искат душите им. Свят Си Ти Господи,свято и прославно е Твоето Име, сега и през всичките времена. Амин". Междусъюзническата война започва на 16 юни 1913 година когато Фердинанд дава заповед за настъпление на българските войски срещу предишните си съюзници - Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 година във войната се намесва Румъния и тя навлиза в северна България и я окупира, а след три дни Турция също навлиза в България. Така България е разгромена и на 28 юли 1913 година се подписва в Букурещ мирен договор и България се лишава от предишните придобити територии. Това е първата национална катастрофа. През 1912 година официалните власти започват да пречат на Учителя Дънов и той спира събранията в София. Последицата от това решение на властите са ужасяващи за българските войски и за управляващите.
към текста >>

и се идва до Втора национална катастрофа, а Фердинанд абдикира и напуска България, а с него напуска и Радославов същият, който е подписал заповедта да бъде интерниран Учителя.
В писмото се споменава, че за Учителя Дънов се застъпва госпожа генерал Мария Стоянова, съпруга на адютанта на цар Фердинанд, както и госпожа генерал Недялкова, но тяхното застъпничество е отхвърлено. По това време Учителят предупреждава, че Германия ще загуби войната и затова е редно България да излезе от нея докато е време. Затова изявление той бива интерниран в град Варна. Какво става по-нататък? България губи войната през 1918 г. и се идва до Втора национална катастрофа, а Фердинанд абдикира и напуска България, а с него напуска и Радославов същият, който е подписал заповедта да бъде интерниран Учителя. Тези двама изобщо не се връщат никога вече в България, а остават в чужбина, за да си пишат спомените. На събора през 1922 година Учителят споменава за този градоначалник и то е написано на стр. 44, а за това, че бяха спрели събранията и го бяха глобили то Невидимия свят санкционира по особен начин българите. Учителят споменава този факт и то е отпечатано в серията „Сила и живот", пета серия, стр. 309. „Ако аз проповядвам едно Учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз е от Бога, знаете ли какво могат българите да пострадат?
към текста >>

67. 186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ

Ако ме любиш, ще опазиш моята заповед до край.
Сега от теб искам да бъдеш търпелив и да ме винаги слушаш. Това ще донесе голямо благословение на душата ти. Ти трябва да помагаш на бедните и немощните. С твоето пробуждане в мен ще приемаш всеки ден моята подкрепа и благословение. Мира на тебе. Ако ме любиш, ще опазиш моята заповед до край. Твоя добър приятел Исус" От двете писма е видно, че Гина и Петко Гумнерови са души от времето на Израиля и от времето на Христа. Едното писмо Учителя е подписал с „твоя господ Емануил". Господ Емануил - това е Божествената троица и означава Великият Учител на Вселената (вж стр. 36, том IV на „Изгревът"). Другото писмо е подписано от Учителя „твой добър приятел Исус".
към текста >>

68. 190. РУЖА ИВАНОВИЧ

Нечелтов, съдебен инспектор при столичното градоначалство, произведох настоящето дознание по устната заповед на г.
Тя беше шивачка-модистка, имаше шивашко ателие и вечерно време тя отстъпваше своето ателие, което се намираше на ул. „Витоша" и там се събираха приятелите, а Учителят държеше своите беседи. Днес едва ли някой може да каже нещо повече за нея, но благодарение на едно публикувано дознание извършено от градоначалника на София, г-н Свинаров през онези години, когато се атакуваше Учителя ние имаме показанията на един чиновник Станчев при столичното градоначалство. Ето и самото дознание. Днес, 11 юли 1917 г., подписаният П. Нечелтов, съдебен инспектор при столичното градоначалство, произведох настоящето дознание по устната заповед на г. градоначалника относно изложеното в прот. вх. И, от 10 т., както следва: Разпитан Станчев, чиновник при градоначалството, показа: Вчера 10 т., неделя, преди обед бех в зданието, където се помещава ателието на г-жа Ружа Иванович, дето имаше насъбрало се народ повече от 150 души, между които се забелязваха видни дами, госпожици, учители, офицери и др., които пееха божествени песни. Къде 9 и половина часа дойде и г. Дънов и с неговото влизане всички станаха на крака, след това се изпя „Иже херувим" и няколко божествени песни. С пристигането на г.
към текста >>

69. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

Слугата се подчинява и изпълнява заповедите на своят господар, а неговият господар е онзи, който воюва срещу Учителя.
193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ Рапортът на софийският градоначалник Свинаров е изпратен освен до министъра на вътрешните работи Радославов, но и до началника на вероизповеданията господин Семенов. Тук ще видите как един служител на Кесаря отговаря на рапорта на един друг слуга на Кесаря. Защо в единия случай слугата е господин Свинаров, а служителят е господин Семенов. Слугата се подчинява и изпълнява заповедите на своят господар, а неговият господар е онзи, който воюва срещу Учителя. А служителят на Кесаря служи на закона на самият Кесар и въдворява царската правда за своите поданици. Ето това е разликата и затова ще се убедите лично след като цитираме дословно записката на господин Семенов. При този случай целта е да се използва военното положение в страната, защото войниците са на фронта и да се спре. Учителят да изнася своите беседи и като повод и като довод се тръби за недоволството сред войниците на фронта, които били изключително разтревожени заради жените си, които са останали в отечеството и които отивали при някой си Дънов да го слушат докато те проливат кръвта си за милото и свидно отечество. От друга страна по това време са известни изказванията на Учителя за края на войната и че България и Германия ще загубят войната и е наложително България да излезе час по-скоро от войната.
към текста >>

70. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

Това е същият събор, когато жандармерията е блокирала Изгрева и по заповед на градоначалника на град София съборът е бил забранен, но след намесата на министър-председателя Андрей Ляпчев тази възбрана е била премахната и събора е бил проведен на 26-27 август като Ватралски присъствува през тези дни на Изгрева и неговите впечатления са отбелязани в тези статии.
В органа на протестантите в. „Зорница" от 1926 г. в брой 38, 39 и 41 той помества статии озаглавени „Кои и какви са Белите братя (дъновистите". По-късно тези статии с разрешение на автора им бяха отпечатани в Пловдив в отделни книжки и представляваха една хубава защита на Учението на Учителя. Ватралски присъствува на събора на Бялото братство през месец август 1926 г. Това е същият събор, когато жандармерията е блокирала Изгрева и по заповед на градоначалника на град София съборът е бил забранен, но след намесата на министър-председателя Андрей Ляпчев тази възбрана е била премахната и събора е бил проведен на 26-27 август като Ватралски присъствува през тези дни на Изгрева и неговите впечатления са отбелязани в тези статии. Така че те представляват един исторически източник какво представляват съборите на Бялото братство. Забележете сега, че никой от нашите приятели и ученици на Учителя не седна и не написа и не описа как се провежда съборите на Бялото Братство. А Небето изпрати един протестант, който да дойде от любопитство и по идейни подбуждения, за да види какво представлява Учението и учениците на Петър Дънов. И той взе, че написа и описа събора в тези посочени статии. Накрая ще цитираме част от заключителните му слова на стр.
към текста >>

Сталин, който е бил бивш семинарист и който по негова заповед са били взривени десетки църкви в Москва, то за рождената си майка нарежда да й се направи един параклис в Кремъл където тя да се черкува.
след подпалването на Райхстага в Берлин и след като Георги Димитров бе обвинен, че като комунист е запалил Райхстага, започна големият Лайпцигски процес. Като защитници на Георги Димитров се явяват и еванге-листите-протестанти от САЩ понеже баба Парашкева, майката на Георги Димитров е евангелистка и по линия на евангелистите търси защита за сина си. Именно за това на Георги Димитров е било разрешено да държи в килията си голяма Библия на български, издание на Британското библейско дружество, което се разпространява от евангелистите-протестанти. След освобождаването му от затвора Георги Димитров заедно с майка си, баба Парашкева заминават в Москва и там баба Парашкева престояват известно време. Разказваше ни как се е запознала с майката на Сталин. Сталин, който е бил бивш семинарист и който по негова заповед са били взривени десетки църкви в Москва, то за рождената си майка нарежда да й се направи един параклис в Кремъл където тя да се черкува. Майката на Сталин е грузинка, а всички грузинци са християни. Но понеже тя е била черковница, а пък баба Парашкева е била евангелистка то много, много не са си уйдисвали по този въпрос. Тя ни разказваше какви ли не преживелици и ние слушахме понякога захласнати. Тя имаше изключително добро отношение към Учителя и към нас и това не е случайно, защото аз лично по онези години бях свидетел на следният случай.. Когато Георги Димитров по онези години е бил в нелегалност в чужбина в къщата им нахълтва полиция, а сестра му Елена е била в къщата и поле-ка-лека се прекачва през една капандура и преминава общият таван. По това време аз бях при Учителя и когато над главата ни се чу едно топуркане поради това, че някой минаваше по тавана Учителят се усмихна, сложи пръст на устните ми и каза: „Пшът".
към текста >>

71. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

Спомням си на събора през 1926 г., който по заповед на градоначалника на града бе забранен и бе изкарана войската да блокира Изгрева.
Сега се нарича плагиатство, има защита на авторското право и още нови закони ще излезнат в тази насока. Но тогава законите на държавата не можаха да го хванат, но другият, окултният закон го хвана за брадата, а пък трети го яхнаха като муле в лицето на попа и го разхождаха по селото. Научавайки за тази случка всички се смяхме със задоволство. По-късно когато го срещнахме и го разпитахме за случая той само махна с ръка и каза: „Мани, мани, да знаеш какво ми се струпа на главата, на главата и на гърба, че едвам успях да се отърва". Но той продължи по стария си път. Спомням си на събора през 1926 г., който по заповед на градоначалника на града бе забранен и бе изкарана войската да блокира Изгрева. По това време Савов тръгнал от града към Изгрева и понеже е бил с брада и е носел псевдообраза на Учителя той е искал да влезне през кордона направен от войниците. Но някои от войниците казали: „Ето го Дънов, иска да мине през охраната". Войниците го набили и свалили на земята с прикладите на пушките. Мислели, че е Дънов. След малко идва началството и го вижда как се търкаля по земята бит и пребит.
към текста >>

72. 229. КАТЯ ГРИВА

Мотае се известно време накрая отива при Учителя, поднася му заповедта и пита какво да прави.
Но се върна на Изгрева и по едно време не искаше да работи, а очакваше онези скромни средства, които тя получаваше от родителите си. Учителят няколко пъти я караше да отиде да работи, но тя не искаше. Ето защо Учителят към нея приложи един необикновен метод и в разстояние на шест месеца не й обърна никакво внимание, не разговаряше с нея и не я приемаше. Накрая тя бе принудена, подаде документите си и бяха я назначили учителка по пеене и то в град Трън. Тя отначало не искаше. Мотае се известно време накрая отива при Учителя, поднася му заповедта и пита какво да прави. Той й казва: „Ще отидеш там, защото имаш работа. Чрез теб ще се помогне на младежите, които са там комунисти и могат да пострадат и дори да им се отнеме живота от властта. Чрез теб ще се помогне на тези души". Катя си прибра куфарите и 1 замина там и стана една обикновена, провинциална учителка по пеене. На пръв поглед тя нищо не правеше, но вероятно чрез нея и чрез нейното присъствие там Учителят работеше посредством нейното съзнание върху всички жители на Трън.
към текста >>

73. 231. МЕТОДИ ШИВАЧЕВ

Наистина само командирът е знаел, че това са маневри и на следващият ден от щаба на армията била дадена заповед да се спрат маневрите на войските.
Там били написани само два реда: „Само пушилки за деца. Няма да има война". Методи получава писмото, съобщава на всички офицери, войници и всички се успокоили. Командирът на дивизията след като научил, че някакъв си учител говори противното, извикал го и го питал: „От къде ти знаеш за плана на нашите маневри". А Методи отговорил: „Знам го от един човек, който знае как ще се развият съдбините на света". Наистина само командирът е знаел, че това са маневри и на следващият ден от щаба на армията била дадена заповед да се спрат маневрите на войските. Методи Шивачев беше зет на ръководителя в Нова Загора Георги Маринов. Беше се оженил за дъщеря му Ричка. По-късно той замести тъста си и стана ръководител на Братството в Нова Загора. Беше от онова поколение ръководители, които бяха верни на Учителя в Дух и в Дело.
към текста >>

74. 242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Това беше заповед на властта.
Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат. Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден. Не можеше личността да предхожда Божественото. Не можеше личния подтик да предхожда Божественото. През време на войната се получи нареждане да се затъмнят всички частни домове и обществени сгради, така че при вечерното им осветление с лампи и електрически крушки да не прозира никаква светлина през прозорците и с това да бъде ориентир на американските и английски самолети, които бомбардираха София през нощите. Това беше заповед на властта. Тереза по този случай като изпълнителен немски дух на всички разпореждания решава, че трябва да се сложи черна хартия на прозорците, за да ги затъмнят, за да не ставаме обект на самолетните нападения. Тя искаше да сложи тази черна хартия на прозорците в салона и в стаята на Учителя. Но Учителят дава да се подразбере с един жест, че не желае тази черна хартия, защото е лоша емблема. През цялото време на Школата Учителят говори за Светлината като емблема на новия Божествен порядък, който идва в света. А сега тази черна хартия и тази черна емблема.
към текста >>

75. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Той не чака заповед, покана.
Как сте? " „Добре сме, много сме добре, Учителю)", обадихме се и двете заедно зарадвани в един глас. Отварям очи. Учителят надвесен над нас свети с фенерче, оглежда палатката. До Него брат Борис Николов. Той не чака заповед, покана. Здравите му жилести мишци заработиха. Дигна коловете, оправи палатката, 108 няколко чука и тя се изправи на краката си. След туй продължиха пътя си. На другия ден разбрахме, че са обиколили целия лагер и поправили всичките съборени палатки. След като се прибрали се изля страшен, пороен дъжд.
към текста >>

76. 8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА

Веднага дадох заповед да впрегнат каруцата и почти без багаж тръгнах за Каспичан да взема нощния влак и сутринта към 6 часа ще бъда във Варна, което и направих Като минах през площад „Мусала" във Варна, отбих се при една будка, продавач, в която беше наш брат.
" Оня рабски хленчи: „Домну ле капитан" и се оправдаваше за нещо на румънски пред капитана. Върнах се от поста в щаба и веднага по телефона помолих началника на участъка да иска разрешение от началника на сектора да отида до Варна да си ушия косткш. Той ми каза: „Няма какво да го питам, защото той ми е казал за тебе. Гръблев е подивял в Делиормана, гледай сегиз-тогиз да идва към Варна, Шумен, да се среща с хора, пущай го без да ме питаш". Аз това и чаках. Веднага дадох заповед да впрегнат каруцата и почти без багаж тръгнах за Каспичан да взема нощния влак и сутринта към 6 часа ще бъда във Варна, което и направих Като минах през площад „Мусала" във Варна, отбих се при една будка, продавач, в която беше наш брат. Викам му: „Здравей, какво правите тука във Варна? " „Учителят е тук", ми вика той. „Затова нещо ме кара да дойда." „Довечера в брат Калудов Учителят ще държи беседа". Каза ми той и адреса. След това отидох и се настаних във Военния клуб.
към текста >>

77. 9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ

" В това време влиза писарят на полка със заповедта за смяна на караулите. „Не-е-е!...
Със своето убедително, хладнокръвно държание кап. Гръблев не подписва смяната на караула и с това спасява жертвите. В обвинението на полк. Пенев той смело отговаря: „Клетвопрестъпник и изменник на отечеството си не съм бил. Правете с мен каквото искате... Ето ми бойното снаряжение! " В това време влиза писарят на полка със заповедта за смяна на караулите. „Не-е-е!... Няма да подписвам", казва с глух глас полковника. „Отивай си! ", казал на писаря. А на кап. Гръблев казал да си вземе от бюрото оръжието.
към текста >>

78. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

По заповед на полковник Пенев идем да ни предадете по този списък 54 затворници, които тези наши другари от София ще отведат в друг затвор." Последва твърдия отговор на караулния началник: „Без заповед на дежурния офицер по караулите г-н капитан Гръблев, не позволявам да се взема нито един от затворниците".
Кокалчето ни 153 съобщи, че през нощта се готви страхотна изненада, но и надеждата за предотвратяване не е малка - съберете сили! Ново напрежение... Към 12 часа полунощ, от към града се чуват стъпки на много хора, които бавно се приближават към вагоните. Караулът е извикан в оръжие. Караулният началник извиква: „Кой там? " Последва отговор: „Началника на обществената безопасност Баладински и неговите помощници Мандражийски и Коларов. По заповед на полковник Пенев идем да ни предадете по този списък 54 затворници, които тези наши другари от София ще отведат в друг затвор." Последва твърдия отговор на караулния началник: „Без заповед на дежурния офицер по караулите г-н капитан Гръблев, не позволявам да се взема нито един от затворниците". Възбуден от резкия отказ на караулния началник, Баладински отговаря: „Щом доброволно не ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Това няма да позволя" и веднага последва заповед на караулния началник: „Готови за стрелба". Препълнен със злоба, Баладински пита: „Къде е дежурният офицер по караулите? " Отговор: „Не е наша длъжност да знаем къде е, щом на вас трябва, намерете го! " Пред страха от грозящата ги опасност, палачите отстъпиха, но не си отидоха, а спряха в страни от караулното помещение.
към текста >>

„Това няма да позволя" и веднага последва заповед на караулния началник: „Готови за стрелба".
Караулът е извикан в оръжие. Караулният началник извиква: „Кой там? " Последва отговор: „Началника на обществената безопасност Баладински и неговите помощници Мандражийски и Коларов. По заповед на полковник Пенев идем да ни предадете по този списък 54 затворници, които тези наши другари от София ще отведат в друг затвор." Последва твърдия отговор на караулния началник: „Без заповед на дежурния офицер по караулите г-н капитан Гръблев, не позволявам да се взема нито един от затворниците". Възбуден от резкия отказ на караулния началник, Баладински отговаря: „Щом доброволно не ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Това няма да позволя" и веднага последва заповед на караулния началник: „Готови за стрелба". Препълнен със злоба, Баладински пита: „Къде е дежурният офицер по караулите? " Отговор: „Не е наша длъжност да знаем къде е, щом на вас трябва, намерете го! " Пред страха от грозящата ги опасност, палачите отстъпиха, но не си отидоха, а спряха в страни от караулното помещение. Само един потегли към града, навярно изпратен да търси дежурния по караулите офицер - капитан Гръблев. Караулът също остана в оръжие.
към текста >>

Баладински се отделя от своите хора и изправяйки се гордо пред капитана, заговорва: „Господин капитан Гръблев, по заповед на полковник Пенев трябва да ми предадете по тук посочения списък 54 затворника, които пристигналите от София агенти ще отведат в друг затвор".
А те - палачите са все на същото място, издавайки своето присъствие с малките светлинки на цигарите си. Най-после към четири часа, от към града се чуват тихи стъпки. Стъпките все повече се приближават, все по-близо и по-близо и, о чудо! Пред караулното помещение се показва капитан Гръблев. Изтръпнали от ужас, следим развръзката. Баладински се отделя от своите хора и изправяйки се гордо пред капитана, заговорва: „Господин капитан Гръблев, по заповед на полковник Пенев трябва да ми предадете по тук посочения списък 54 затворника, които пристигналите от София агенти ще отведат в друг затвор". Гръблев отговаря: „Имате ли писмена заповед за това? " „Не", отговаря твърдо Баладински - и ако доброволно не ми ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Значи нападате караула" и веднага заповядва: „Караул, готови за стрелба! Втората редица приготви бомбите! " Озлобен от своя неуспех, садиста Баладински, отивайки към своите хора, почти реве: „Утре ще отговаряте с главата си за неизпълнение заповедта на г-н полковник Пенев"... Почна да се развиделява.
към текста >>

Гръблев отговаря: „Имате ли писмена заповед за това?
Най-после към четири часа, от към града се чуват тихи стъпки. Стъпките все повече се приближават, все по-близо и по-близо и, о чудо! Пред караулното помещение се показва капитан Гръблев. Изтръпнали от ужас, следим развръзката. Баладински се отделя от своите хора и изправяйки се гордо пред капитана, заговорва: „Господин капитан Гръблев, по заповед на полковник Пенев трябва да ми предадете по тук посочения списък 54 затворника, които пристигналите от София агенти ще отведат в друг затвор". Гръблев отговаря: „Имате ли писмена заповед за това? " „Не", отговаря твърдо Баладински - и ако доброволно не ми ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Значи нападате караула" и веднага заповядва: „Караул, готови за стрелба! Втората редица приготви бомбите! " Озлобен от своя неуспех, садиста Баладински, отивайки към своите хора, почти реве: „Утре ще отговаряте с главата си за неизпълнение заповедта на г-н полковник Пенев"... Почна да се развиделява. Звездите, които бяха свидетели на разигралата се нощна драма избледняваха и сякаш се стопяваха на небосвода.
към текста >>

" Озлобен от своя неуспех, садиста Баладински, отивайки към своите хора, почти реве: „Утре ще отговаряте с главата си за неизпълнение заповедта на г-н полковник Пенев"... Почна да се развиделява.
Баладински се отделя от своите хора и изправяйки се гордо пред капитана, заговорва: „Господин капитан Гръблев, по заповед на полковник Пенев трябва да ми предадете по тук посочения списък 54 затворника, които пристигналите от София агенти ще отведат в друг затвор". Гръблев отговаря: „Имате ли писмена заповед за това? " „Не", отговаря твърдо Баладински - и ако доброволно не ми ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Значи нападате караула" и веднага заповядва: „Караул, готови за стрелба! Втората редица приготви бомбите! " Озлобен от своя неуспех, садиста Баладински, отивайки към своите хора, почти реве: „Утре ще отговаряте с главата си за неизпълнение заповедта на г-н полковник Пенев"... Почна да се развиделява. Звездите, които бяха свидетели на разигралата се нощна драма избледняваха и сякаш се стопяваха на небосвода. А слънцето се показа иззад морето и сложи началото на новия ден. Морето леко плискаше своите вълни и сънливо люлее закотвените край брега лодки и гемии. 154 Следствието беше към своя край. Подсъдимите щели да бъдат разстреляни на групи.
към текста >>

79. 2. БРАТЯТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ -БАЛКАНСКАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА

Петър Камбуров

Брат Христо Касев от село Секирчево, Казанлъшко бил пленен от сърбите и имало заповед да разстрелят пленниците.
през тези шест военни години от братята-войници не се даде нито една жертва. Напротив, всички се завърнаха здрави, бодри и обогатени с много духовни опитности. Мнозина от тях са имали чудни преживявания, в които са видели ръководството и покровителството на Божия Дух. Така например брат Георги Куртев от Айтос и още няколко души обслужвали един лазарет само за холерно болни. Същата служба на друг сектор изпълнявал и баща ми, който прекарал цялата война без да вземе един хинин. Брат Христо Касев от село Секирчево, Казанлъшко бил пленен от сърбите и имало заповед да разстрелят пленниците. Но той отправил молитвата си към Учителя и когато ги отвели на определеното място, дето преди тази група са разстреляли други групи, неочаквано за всички, старшината - сърбин наредил всички от тази група (8-10 души) да се пуснат на свобода. Разказва брат Христо Касев, как след това пътували няколко дни по гори и планини, без пътеки, докато стигнали гладни и окъсани българската граница и най-сетне щастливо преминали в България. Подобни и ред други преживявания са имали и много наши братя на фронта, дето са видели Славата Божия. Може би, много братя и сестри си задават въпроса - служил ли е Учителят войник и защо не е бил на фронта? Този е, наистина интересен и много важен въпрос, който много малко наши приятели знаят.
към текста >>

80. 40. ДВАТА МЕТОДА ЗА ПРОТИВЕНЕ НА ЗЛОТО

Петър Камбуров

Защото той не можеше да търпи неправдата и навсякъде и всякога влизаше в конфликт с военните началници, като или се сбиваше с тях, или не изпълняваше техните заповеди, които според него били глупави, неразумни, несправедливи.
Няколко нощи подред наблюдавахме бомбардировките над София. Една нощ и върху нас пуснаха 19 бомби, но слава Богу жертви нямаше. След като се нормализира положението, веднага ни върнаха в казармата в София. Аз бях назначен ключар на 4-та жп рота, а братовчед ми Игнат Котаров, редник във 2-ра рота. Така се случваше, че Игнат ден беше свободен, два дни беше в ареста. Защо? Защото той не можеше да търпи неправдата и навсякъде и всякога влизаше в конфликт с военните началници, като или се сбиваше с тях, или не изпълняваше техните заповеди, които според него били глупави, неразумни, несправедливи. Аз пък разсъждавах другояче: „Казармата е институт, където се прилага закона на насилието като средство за възпитанието на хората и не търсех любов там. Когато към мене понякога постъпваха несправедливо, аз си казвах: Така трябва да бъде. Не им се сърдех, не реагирах. Когато след като се освободих от запаса, отидох на Изгрева, при срещата ми с Учителя му разказах и за преживяното в запаса: за начина, по който реагираше Игнат, за моето разбираме. Запитах го да ми обясни кой от двата метода е по-правилен.
към текста >>

81. 19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА

Но ето Мария Тодорова идва и категорично ми изрече една заповед, която ме стресна: „Ти днес целия ден няма да се явяваш тук, защото аз си имам днес специална задача".
А другата питка я задържах - нали бе определена за братска трапеза. Аз се настаних в бараката на моят голям рожден брат Борис Николов . На другият ден, може би след два дни дойде от вилата си приятелката на брат ми, който бе купил къщичка на два километра от Изгрева на Симеоновското шосе. Аз се бях настанила в стаята за гости в бараката, защото тя бе свободна. А тази барака беше на брат ми, а освен това, неговата приятелка Мария, вече не живееше на Изгрева, а живееше с брат ми в онзи малък дом на „Симеоновско шосе" N 14. Но ето Мария Тодорова идва и категорично ми изрече една заповед, която ме стресна: „Ти днес целия ден няма да се явяваш тук, защото аз си имам днес специална задача". Както всякога при такива случаи аз си замълчах, взех си куфарчето с багажа и излезнах от бараката. Отидох при стенографките, взех някоя от беседите, които не бях слушала, които бяха на машинописни страници и отидох на полянката под борчетата и седнах на тревата и започнах да си взимам и вадя бележки от Словото на Учителя. Към обяд при мен се отби една сестра, която бе приятелка на Мария и ме заговори, защото току-що се връща от Мария и носела важна новина: „Учителят ще бъде днес на обяд при вас в бараката. Мария вече приготовлява обяда. Сигурно се прави всичко това по случай твоето пристигане".
към текста >>

82. 24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Но нали ти беше ми дала да прочета в една беседа трите заповеди на ученика.
" След една седмица с Юрдан в собствената му фабрика, когато минавал покрай машините с него се случила злополука. Беше му счупена едната ръка, ключицата, имаше изпотрошени ребра и беше поставен целият в бинтове и шини. Докарах го и го положиха на легло. Питам го: „Ти сега разкъсан ли си или си мъртъв? " Отговаря ми: „Сега аз съм разкъсан. Но нали ти беше ми дала да прочета в една беседа трите заповеди на ученика. Първата от тях е да обичаш Бога, втората - да обичаш ближния с, а третата - да любиш врага си". Беше ме яд на това, че той успя да намери начин да се измъкне и този път чрез цитат от Словото на Учителя. Но нямаше как, аз не можех да се измъкна както чрез втората заповед, защото му бях законна съпруга, както и чрез третата заповед, защото трябваше да любя врага си. И така той беше шест месеца на легло, та аз му бях болногледачката, която се грижи за ближния си по втората заповед на Учителя и бях онази, която трябваше да люби врага си по третата заповед на Учителя към ученика. Но след 10-15 дни аз не изтърпях и му казах, че отивам нарочно за няколко дни на Изгрева в София, да се срещна с Учителя и да го питам за неговото състояние и положение, дали ще го бъде или няма да го бъде.
към текста >>

Но нямаше как, аз не можех да се измъкна както чрез втората заповед, защото му бях законна съпруга, както и чрез третата заповед, защото трябваше да любя врага си.
Питам го: „Ти сега разкъсан ли си или си мъртъв? " Отговаря ми: „Сега аз съм разкъсан. Но нали ти беше ми дала да прочета в една беседа трите заповеди на ученика. Първата от тях е да обичаш Бога, втората - да обичаш ближния с, а третата - да любиш врага си". Беше ме яд на това, че той успя да намери начин да се измъкне и този път чрез цитат от Словото на Учителя. Но нямаше как, аз не можех да се измъкна както чрез втората заповед, защото му бях законна съпруга, както и чрез третата заповед, защото трябваше да любя врага си. И така той беше шест месеца на легло, та аз му бях болногледачката, която се грижи за ближния си по втората заповед на Учителя и бях онази, която трябваше да люби врага си по третата заповед на Учителя към ученика. Но след 10-15 дни аз не изтърпях и му казах, че отивам нарочно за няколко дни на Изгрева в София, да се срещна с Учителя и да го питам за неговото състояние и положение, дали ще го бъде или няма да го бъде. Говорих му направо, това му хареса и той се съгласи да замина за Изгрева. Аз съм пред Учителя и му разказвам всичко каквото се случи. А Учителят ми отговаря: „Това му се случи, защото горе на Рила заплашваше Братството, искаше да спре Паневритмията и второ искаше да разтури лагера и трето, той те отдели от лагера и те смъкна долу в града.
към текста >>

И така той беше шест месеца на легло, та аз му бях болногледачката, която се грижи за ближния си по втората заповед на Учителя и бях онази, която трябваше да люби врага си по третата заповед на Учителя към ученика.
" Отговаря ми: „Сега аз съм разкъсан. Но нали ти беше ми дала да прочета в една беседа трите заповеди на ученика. Първата от тях е да обичаш Бога, втората - да обичаш ближния с, а третата - да любиш врага си". Беше ме яд на това, че той успя да намери начин да се измъкне и този път чрез цитат от Словото на Учителя. Но нямаше как, аз не можех да се измъкна както чрез втората заповед, защото му бях законна съпруга, както и чрез третата заповед, защото трябваше да любя врага си. И така той беше шест месеца на легло, та аз му бях болногледачката, която се грижи за ближния си по втората заповед на Учителя и бях онази, която трябваше да люби врага си по третата заповед на Учителя към ученика. Но след 10-15 дни аз не изтърпях и му казах, че отивам нарочно за няколко дни на Изгрева в София, да се срещна с Учителя и да го питам за неговото състояние и положение, дали ще го бъде или няма да го бъде. Говорих му направо, това му хареса и той се съгласи да замина за Изгрева. Аз съм пред Учителя и му разказвам всичко каквото се случи. А Учителят ми отговаря: „Това му се случи, защото горе на Рила заплашваше Братството, искаше да спре Паневритмията и второ искаше да разтури лагера и трето, той те отдели от лагера и те смъкна долу в града. Горе не се разкъса на скалите, но долу пък го разкъсаха нашите.
към текста >>

Като болногледачка аз си издържах изпита по втората заповед - да обичам ближния си като себе си.
Той мълчи, сърдит е, недоволен е от всичко - и от себе си, и от мене, разбира се и от Учителя. Аз бях безкрайно доволна, че случаят се разреши така. Цели шест месеца бях болногледачка, а той пъшкаше и охкаше на глас. Болеше го много, но и охкаше много, дори и силно. С това искаше да покаже, че срещу него е извършена неправда. Като болногледачка аз си издържах изпита по втората заповед - да обичам ближния си като себе си. По едно време ми казва: „Ами къде ти е третата заповед, къде ти е любовта към врага" Отговарям му: „Сега идва момента да изпълня и тая заповед". Той вече може леко да седи на кревата. Аз отивам в другата стая, донасям цигулката си и от пет месеца като болногледачка за пръв път почвам да свиря песни на Учителя. След половин час свирене, той ме пита: „С това ли се започва любовта към врага? " Отговарям му: „С това се започва, но се продължава с нещо друго".
към текста >>

По едно време ми казва: „Ами къде ти е третата заповед, къде ти е любовта към врага" Отговарям му: „Сега идва момента да изпълня и тая заповед".
Аз бях безкрайно доволна, че случаят се разреши така. Цели шест месеца бях болногледачка, а той пъшкаше и охкаше на глас. Болеше го много, но и охкаше много, дори и силно. С това искаше да покаже, че срещу него е извършена неправда. Като болногледачка аз си издържах изпита по втората заповед - да обичам ближния си като себе си. По едно време ми казва: „Ами къде ти е третата заповед, къде ти е любовта към врага" Отговарям му: „Сега идва момента да изпълня и тая заповед". Той вече може леко да седи на кревата. Аз отивам в другата стая, донасям цигулката си и от пет месеца като болногледачка за пръв път почвам да свиря песни на Учителя. След половин час свирене, той ме пита: „С това ли се започва любовта към врага? " Отговарям му: „С това се започва, но се продължава с нещо друго". „Я да видим и покажи какво е това другото?
към текста >>

Като свърших казах така: „Този концерт бе за теб от ученика съгласно третата заповед, защото песента на Учителя в даден момент се извисява и става молитва.
След няколко часа аз му поднасям редовните блюда с храна на леглото. Казвам му: „Преди два часа ти донесох беседа и духовна храна за душата. А сега ти нося храна за физическото ти тяло.А след това съм ти приготвила друга храна". Той ме гледа учудено и кимва с глава, че е разбрал. След като прибрах посудата от леглото аз взех цигулката, застанах пред него и започнах да му свиря песни от Учителя. Като свърших казах така: „Този концерт бе за теб от ученика съгласно третата заповед, защото песента на Учителя в даден момент се извисява и става молитва. През цялото време аз съм се молила да оздравееш по-бързо и ти да си гледаш твоята работа и на края да ме оставиш на мира и аз да си гледам моята работа. А моята работа е да изпълнявам трите заповеди на Учителя към ученика, които ти така добре си запомнил и които следеше цели шест месеца дали ги изпълнявам". След този случай Юрдан не смееше вече да ме спира за Рила. Летувах безпрепятствено, без никакви забележки от него и противодействия. Но за идването ми всеки път на Изгрева продължаваше да се води с мене генерално сражение.
към текста >>

А моята работа е да изпълнявам трите заповеди на Учителя към ученика, които ти така добре си запомнил и които следеше цели шест месеца дали ги изпълнявам".
А сега ти нося храна за физическото ти тяло.А след това съм ти приготвила друга храна". Той ме гледа учудено и кимва с глава, че е разбрал. След като прибрах посудата от леглото аз взех цигулката, застанах пред него и започнах да му свиря песни от Учителя. Като свърших казах така: „Този концерт бе за теб от ученика съгласно третата заповед, защото песента на Учителя в даден момент се извисява и става молитва. През цялото време аз съм се молила да оздравееш по-бързо и ти да си гледаш твоята работа и на края да ме оставиш на мира и аз да си гледам моята работа. А моята работа е да изпълнявам трите заповеди на Учителя към ученика, които ти така добре си запомнил и които следеше цели шест месеца дали ги изпълнявам". След този случай Юрдан не смееше вече да ме спира за Рила. Летувах безпрепятствено, без никакви забележки от него и противодействия. Но за идването ми всеки път на Изгрева продължаваше да се води с мене генерално сражение. След като оздравя, отивам при Учителя да Му благодаря за съветите, а Той ме посреща с думите: „Според тебе коя е по-голяма заповед? Да обичаш ближния си или да любиш* врага си?
към текста >>

След като оздравя, отивам при Учителя да Му благодаря за съветите, а Той ме посреща с думите: „Според тебе коя е по-голяма заповед?
През цялото време аз съм се молила да оздравееш по-бързо и ти да си гледаш твоята работа и на края да ме оставиш на мира и аз да си гледам моята работа. А моята работа е да изпълнявам трите заповеди на Учителя към ученика, които ти така добре си запомнил и които следеше цели шест месеца дали ги изпълнявам". След този случай Юрдан не смееше вече да ме спира за Рила. Летувах безпрепятствено, без никакви забележки от него и противодействия. Но за идването ми всеки път на Изгрева продължаваше да се води с мене генерално сражение. След като оздравя, отивам при Учителя да Му благодаря за съветите, а Той ме посреща с думите: „Според тебе коя е по-голяма заповед? Да обичаш ближния си или да любиш* врага си? " Аз се стресвам и почвам да плача пред Учителя. След малко ф успокоих и вдигнах очи към Учителя: „Е, рекох, да чуем сега и отговора? " „Най-голямата заповед е да любим Бога и да изпълняваме и трите заповеди на Учителя към ученика." Учителят каза: „Точно така! Сестра, вие правилно разрешихте задачата си и този път!
към текста >>

" „Най-голямата заповед е да любим Бога и да изпълняваме и трите заповеди на Учителя към ученика." Учителят каза: „Точно така!
Но за идването ми всеки път на Изгрева продължаваше да се води с мене генерално сражение. След като оздравя, отивам при Учителя да Му благодаря за съветите, а Той ме посреща с думите: „Според тебе коя е по-голяма заповед? Да обичаш ближния си или да любиш* врага си? " Аз се стресвам и почвам да плача пред Учителя. След малко ф успокоих и вдигнах очи към Учителя: „Е, рекох, да чуем сега и отговора? " „Най-голямата заповед е да любим Бога и да изпълняваме и трите заповеди на Учителя към ученика." Учителят каза: „Точно така! Сестра, вие правилно разрешихте задачата си и този път! " След много години когато Изгрева бе разрушен и Паневритмията спряна и забранена, пред мен винаги изпъкваше този случай, когато един човек искаше да разтури и спре Паневритмията. Знаех закона. Но ще дочакам ли да видя как действува закона на Божествения огън, който е всепояждующ и гори отвън и отвътре хора, общества, държави и империи. Ако не аз, то вие след мене ще проверите това.
към текста >>

83. 44. РАЗВРЪЗКИ И ЧОВЕШКИ СЪДБИ

Гледаха мен, поглеждаха пианото, оглеждаха чувалите и накрая казаха: „Чувалите с книгите взимаме, защото изпълняваме заповед, но пианото оставяме, за да свириш тази песен".
Чудно съвпадение. На 6 декември 1957 година една сутрин в пет часа нахълтаха у дома ми и прибраха всичката литература на Учителя. Бях като потресена. Един от милиционерите видя пианото и попита какво е това? Аз отворих капака и изсвирих и изпях една популярна руска песен, която комунистите много обичаха: „По дивите степи Байкалски", Те останаха изумени, че от пианото и от мен може да излезе такава песен. Гледаха мен, поглеждаха пианото, оглеждаха чувалите и накрая казаха: „Чувалите с книгите взимаме, защото изпълняваме заповед, но пианото оставяме, за да свириш тази песен". И го оставиха. А можеха да го вземат. А дървената барака на Изгрева на брат ми Борис, в която изживях толкова страдания след като снаха ми Мария се обяви господарка там, накрая изгоря от едно малко котлонче, забравено да бъде изключено, в една съдбовна нощ през 1975 година. Развръзки и съдби човешки. Дочакахме ги.
към текста >>

84. ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА

Велик Георгиев Константинов

В ангелския свят никога не се дава една заповед.
При умирането най-първо пресекат желанието да ядеш, че не ти се яде вече. Ще пресекат желанието ти въздух да приемаш по-малко ще започнеш да дишаш. Вземаш по-малко храна, съкращение стане. Днес съкращение, утре съкращение и един ден ти се намериш в ограничение. Чрез готовността да услужиш всякога иде Божието благословение. В ангелския свят никога не се дава една заповед. Всеки схваща, досетлив е, схваща Божията мисъл и я прилага. Ние един ден може да чувствуваме, да схващаме Божиите мисли и да ги прилагаме. То е Божите благословение. Когато главата страда, причините са материални. Когато стомахът страда, причините са духовни.
към текста >>

85. 4. ПОВИШЕНИЕТО

Отидох и след един месец получих заповед, че ме правят касиер Ш.
4. ПОВИШЕНИЕТО След като дипломирах във Варна минах през София и си дадох дипломата и ми казаха, че ще ме повишат с повишение, бях касиер IV степен в БНБ, Ресен, Битолско, че ще ме повишат с една степен в старите предели на България. Отидох и след един месец получих заповед, че ме правят касиер Ш. степен в Охрид, по-надалеч от София. Аз отидох в Охрид, приех длъжността, но понеже те не спазиха дадох си оставката. Какво не спазиха? Че не ме върнаха в старите предели с повишение. Те ме повишиха, полуспазиха го, но не ме върнаха в старите предели, а напротив - в Охрид.
към текста >>

86. 9. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

Симеон Арнаудов

Идват, за да изпълнят заповед да разтурят и разпуснат лагера.
В ония години това беше висш военен чин и те се движеха с ординарци и охрана. Та Илия Младенов беше дошъл на езерата, за да види семейството си. Той пристигна с ординареца си качени на два военни коня, униформени с офицерски пелерини, със сабя, шпори на ботушите и оръжие. Точно по това време Иван Антонов носел вода и наблюдава как отдолу идват от Самоков един цивилен полицай, двама стражари и горският. Всички нарамили пушки. Идват, за да изпълнят заповед да разтурят и разпуснат лагера. Те са горе при първото езеро. И отведнъж виждат как двама висши офицери отиват да целуват ръка на Учителя и си казват: „Ха, тук има офицери и военни. Ние не можем да се борим с войската. Да си вървим". Този разговор го чува Иван Антонов и те си тръгнали.
към текста >>

87. 1. С КРОСНО НА СЪБОР

Донка Илиева

И те дойдоха, подчиниха са на тази заповед.
„Сега разбрахте ли какво иска да ви каже Господ със задачата, която ви даде тази сутрин? Войниците, които ви вардеха отвън, нали и те, като вас са хора? И те са ваши братя, и те имат глави, ръце, крака, пръсти като вас, и те вярват в Бога, и в тях Бог живее и се проявява. Защо дойдоха тогава? Казаха им: идете да вардите онези хора там! И те дойдоха, подчиниха са на тази заповед. Когато обаче на вас дадат такава заповед, да отидете някъде, вие питате: защо трябва да направим това? Вие постъпвате философски. Първо искате да се научите, какво трябва да правите и после да действувате. Както виждате, тези хора дойдоха без разсъждение и си изпълниха задачата. Ето защо аз ви казвам, че на първо място за всинца ви най-важно е послушанието.
към текста >>

Когато обаче на вас дадат такава заповед, да отидете някъде, вие питате: защо трябва да направим това?
Войниците, които ви вардеха отвън, нали и те, като вас са хора? И те са ваши братя, и те имат глави, ръце, крака, пръсти като вас, и те вярват в Бога, и в тях Бог живее и се проявява. Защо дойдоха тогава? Казаха им: идете да вардите онези хора там! И те дойдоха, подчиниха са на тази заповед. Когато обаче на вас дадат такава заповед, да отидете някъде, вие питате: защо трябва да направим това? Вие постъпвате философски. Първо искате да се научите, какво трябва да правите и после да действувате. Както виждате, тези хора дойдоха без разсъждение и си изпълниха задачата. Ето защо аз ви казвам, че на първо място за всинца ви най-важно е послушанието. Аз зная, че при тази среща волята на всички ваши заминали братя, както и волята на Бога е да живеете добре, разумно." (стр.
към текста >>

88. РАЙНА КАМЕНОВА

" проехтя в небесния свод за безумното дело на еврейския народ, поел съдбата кармично да страда и с векове да скита без дом и пощада... А призракът на тежкия кръст Голготен ще стърчи през вековете свидетел самотен и да припомня на живите през вековете на еврейския народ за греховете... По заповед сервилна на „умния" Пилат сложиха на кръста надписа познат: „Исус Назарянин, цар иудейски", сложиха го за подбив, с насмешки злодейски „о, словци безумни!
Зове ни Тя... Зове ни Сам Христа!... О, летен ден! За мен си ти блажен!... Поклон пред призива свещен!... През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко! " проехтя в небесния свод за безумното дело на еврейския народ, поел съдбата кармично да страда и с векове да скита без дом и пощада... А призракът на тежкия кръст Голготен ще стърчи през вековете свидетел самотен и да припомня на живите през вековете на еврейския народ за греховете... По заповед сервилна на „умния" Пилат сложиха на кръста надписа познат: „Исус Назарянин, цар иудейски", сложиха го за подбив, с насмешки злодейски „о, словци безумни! Те никак и не подозират и свещения смисъл те не прозират, че в надписа се крие предвечна окултна Тайна, властна като вечността безкрайна: „В огъня природен пламти Божията Любов", в която царува възвишен, живот нов... И дори разпъната от слепите за огнени страдания Тя Любовта възкръсва в мощни сияния, възкръсва властна, силна безконечна. Защото Христовата Любов е безсмъртна, вечна! На Огъня като Божествен феникс Тя оживява, отново готова да възхвалява Божията Слава. Райна Каменова, гр. Видин „ДЕРЗАЙТЕ!
към текста >>

89. 22. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. КАК БЯХА ЗАКУПЕНИ БРАТСКИТЕ МЕСТА ВЪВ ВАРНА?

Люба Стойкова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Константин", там, където ми е заповедта да се явя.
Ходили тогава, гледали са, правили са сондажи нали, тук-там, но и той не е купил място. Значи от 1919 г., та чак в 1941 г. мен Георги Йорданов ме мобилизират във Варна като работник по строежите и мозайките на „Св. Константин". Бях си вземал от тука багажа и отидох на гости при един мой приятел Васил Ставрев. При него нощувах и на другия ден дори заедно с Васил Ставрев отидохме на „Св. Константин", там, където ми е заповедта да се явя. През 1941 г. нашите военни правеха там бункери срещу руснаците. В неделен ден аз отивах във Варна при брат В. Ставрев и от там отивахме с него в лозята при един брат, който имаше там място и други братя идваха там и четяхме беседа там и оставахме да прекарваме неделния ден общо с приятели. Един неделен ден Васил Ставрев каза: „Хайде да излезем да се поразходим по-нагоре".
към текста >>

90. 8. Разбунтуваният полк

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Получава заповед да ги спре.
Министърът на войната другарят Дамян Велчев праща подред няколко души офицери да спрат тоя полк, но всички нямат никакъв успех и полкът напредва към България. Разбунтувалият се полк приближава бивака където е разположен Карловският полк. Среднощ Илия е извикан от генералния щаб на войната в София на телефона. Веднага му идва мисълта: „Ето мисията, ето задачата. Помоли се на Учителя да ти помогне“. Получава заповед да ги спре. С него тръгват групата от войнишкия комитет от Карловския полк, не искат да го пуснат сам, страхуват се за него от бунтарите, които избиват по-висшите чинове. Генерал Дамян Велчев чрез своя адютант, генерал Кирил Станчев му заповядва да ги спре на всяка цена. Да залови и арестува подстрекателите, да ги обезоръжи и да не им дава храна на всички. Илия води дълги преговори с министъра и казва, щом му дават такава трудна задача да спре цял полк, иска пълна свобода на действие, както сам намери за добре. Най-после след дълги преговори му разрешават.
към текста >>

91. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Вчера взех с мен и Младенчо, за да отидем и вземем новата заповед и сме се возили с влак, вървели пеша 20 км, после с камион и пак с влак, за да се приберем в София.
Навярно ще го вземе при себе си. Тази сутрин го заведох в казармата аз и го оставих при Кръстев да го облечат. Вярвам, че ще може да си идва всеки месец в отпуска, а освен това ще може да прескача и до София да наглежда къщата и складовете с паркет, защото Мирчо го мобилизират и тези дни и той заминава. Искаш да съм го освободил съвсем, а не знаеш, какъв зор видях докато можах това да наредя. Цели пет дни съм тичал непрекъснато по селата докато уредя, защото всички са евакуирани около София, а няма съобщения. Вчера взех с мен и Младенчо, за да отидем и вземем новата заповед и сме се возили с влак, вървели пеша 20 км, после с камион и пак с влак, за да се приберем в София. Както и да е, трябва да бъдем доволни, че Бог помогна, та така се нареди работата. За Лиляна също аз пак виновен. За всичко аз съм виновен? Така да бъде. Колкото до материалната страна, ти никога не си ми съчувствувала и съдействувала.
към текста >>

92. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Любете, това е заповедта на посветените. В.В.
Всичко ще се оправи. Ваш Верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) Бургас, 25.Х.1920 г. Обична Елена, Бъдете съвършени, както е Отец Ваш съвършен. Любящият трябва да вижда навсякъде Божието присъствие. Слепият изпитва тъмнотата, а здравия светлината. Любете, това е заповедта на посветените. В.В. (Свещеният подпис) 18.Х.1921 Л.Е.Казанлъклиева, Получих писмото ви. Разбирам положението ви. На първо място спазвайте абсолютно всички правила на Божествената Любов. Прилагайте нейната сила. А силата й се прилага като поставяме тялото си в жертва жива и свята благоугодна Богу.
към текста >>

93. 47. Неосъщественото разпятие

Георги Йорданов Добрев

Накрая идва заповед, обаче другата заповед ги е изпреварила.
Така че Учителят си замина преди да го арестуват. Не се даде за разпъване. В.К.: Значи преди това два пъти са ходили, но така се случва, че те се отказват. Г.Д.: Те се отказват. Няма защо да Го задържат. Накрая идва заповед, обаче другата заповед ги е изпреварила. Идват на Изгрева, но Той си е вече заминал. В.К.: Да, това е една много интересна епоха. Тази епоха беше много интересна и трябваше на времето преди много години тези приятели, които бяха още живи, да я опишат тая епоха, да я съберат, така да я съпоставят, но времето мина. Мина и замина. Г.Д.: Това са действителни факти, които разказах.
към текста >>

94. 11. Никола Антов

Драган Петков

В първия случай Учителят го спасява от преследващата го полиция, която имала заповед по онова време да разстрелва всеки хванат анархист и то без съд.
Той поема ангажимент да подготви всички подробности по атентата. Но се сеща, че само преди няколко месеца Учителят Петър Дънов лично го спасява като го укрива в домът си на ул. „Опълченска“ 66. Случаят е известен и описан от други по-подробно. Аз го споменавам, за да се види връзката между първото събитие и онова, което предстои да стане. В първия случай Учителят го спасява от преследващата го полиция, която имала заповед по онова време да разстрелва всеки хванат анархист и то без съд. Такива са били времената на терор от страна анархистите и съответен отпор от страна на полицията. Никола Антов отива отново при Учителя и разказва подробно целия случай, че на него му се е паднало да се жертвува и да даде живота си, за да се осъществи предстоящият атентат. Учителят му казва: „Рекох, за тази идея не си заслужава човек да си дава живота. Анархистическата идея няма бъдеще. Погледни онова дърво през прозореца.
към текста >>

95. 17. Войници - вегетарианци

Аз в това време си излизам от стола и до вечерта всички, цялата казарма знаят, че Гради след няколко дена ще го съдят за неизпълнение на заповед.
Аз, тъй както съм застанал викам: „Г- поручик, аз месо не ям и няма да режа. Дайте ми да чистя лук, ориз, всичко друго ще правя, пратете ме да измия клозетите, обаче месо няма да пипна“. Добре, ама той се провикна: „Аз това ти заповядвам да правиш! “ В това време аз седя така с ръката за почит, обаче омаля ми ръката и му казвам: „Г-н поручик, свободен ли съм? “ Той отговори: „Не си свободен, ами взимай ножа да режеш“. Аз в това време си излизам от стола и до вечерта всички, цялата казарма знаят, че Гради след няколко дена ще го съдят за неизпълнение на заповед. Добре, но моят ротен командир и той беше поручик, само че старши поручик, оня беше'по- млад по випуск. Моя ротен командир се казваше Борис Величков. Бог светлина да му даде, той беше от Русе и много ме уважаваше. Трябва да ви обърна внимание на това, че цял месец аз трябваше да ходя цивилен, защото поради високия ми ръст нямаше за мен дрехи, ботуши и др. и когато от министерството на войната изпратиха платове да ми шият дрехи, после шинел, после ботуши, той ме води в шивалнята и обущарната и ми вика: „Гради, понеже си сирак от войната ще наредим да те пратят в Търново, там има школа, да станеш подофицер ли, фелдфебел ли“.
към текста >>

Поляните не бяха далече, вървим, вървим и.по едно време Учителя върви пред нас както ротния командир или пък отстрани, обаче с нас и като стигнахме даде заповед, че до там ще вървим и както бяхме строени, всеки си свали раницата и всички войници, кой където беше заспаха, така от умора ли, от друго ли... Останахме будни Учителят, фелдфебела и аз.
и по едно време сънувам, че отиваме на учение. А там имаше големи поляни, после по Козница по баирите и същият фелдфебел, щото възрастният още не беше се уволнил, а пък младия беше заел службата и като каза: „Строй се рота“, аз понеже бях най-високия в полка, където застанех, там се нареждаха войниците. Бях приготвен с раница, едно друго и забих кола, т.е. застанах. Идва по едно време той и вика: „Глави на ляво, на дясно“ и в това време вместо ротния командир Борис Великов, гледам Учителя, с пелерината така, приема ротата. Викам: „А, Учителю...“, последният прие ротата, но по едно време ни освободи и тръгнахме да отиваме на учение. Поляните не бяха далече, вървим, вървим и.по едно време Учителя върви пред нас както ротния командир или пък отстрани, обаче с нас и като стигнахме даде заповед, че до там ще вървим и както бяхме строени, всеки си свали раницата и всички войници, кой където беше заспаха, така от умора ли, от друго ли... Останахме будни Учителят, фелдфебела и аз. По едно време Учителят седна по турски, така както си кръстосват краката на земята и почна да прави някакви движения с ръцете. Ръцете над главата, после в страни, така, така... Аз гледам Учителя, обърнах се към фелдфебела, гледам той легнал овчарски, обърнал глава към мен, но Учителят не гледа и мен ме е страх, че ме гледа фелдфебела и така мисля, мисля си и викам: и тая хубава. Учителят пред мен, а мен ще ме е страх от фелдфебела. И в това време седнах и аз като Учителя по турски и почнах да правя упражненията. Както ги правихме по едно време се събудих.
към текста >>

96. 35. Мобилизацията

Това е заповед и аз най-малко съм виновен за това“.
Аз бях избрал място, но все пак, добре е и друг да види къде и как ще се прави всичко. Като забих колчетата изкопахме един трап към седем и половина метра дълбок, защото целият клозет беше към осем метра дълъг на два метра ширина. Като дойдоха войниците отначало започнаха да се сърдят. Казвам им: „Вие ще работите по 50 минути и ще си отидете, а пък аз докато не стане клозета няма да мръдна от тука. Какво да правя. Това е заповед и аз най-малко съм виновен за това“. В това време минават 50 минути, аз гледам на часовника и казвам на войниците, че са свободни. Офицерът казва: „Как ще са свободни, няма ги още другите войници“. Аз му отговорих: „Не отговарям за това. Аз отговарям пред тия, на които казах, че ще работят 50 минути“. И офицера като видя, че няма лабаво нареди така, че още едните войници не са свършили и идва смяната.
към текста >>

“ казаха: „Свободен си, само да знаеш, като дойде заповедта от дивизията трябва да я изпълниш“.
И кого да накарат да извърши тая работа, възлагат я на мене. Извика ме именно този началник,който беше ударил Учителя и за когото бях говорил по-преди, в канцеларията. Там се бяха събрали няколко души офицери, фелдфебела, ротния командир и много любопитни войници, на които моят началник беше казал, че Гради ще трябва да убие коня. Като ме извикаха ми казах, че конят трябва да се убие и че се паднало аз да го убия. Гледам така и по едно време вземах свое решение и им казах: „Свободен ли съм? “ казаха: „Свободен си, само да знаеш, като дойде заповедта от дивизията трябва да я изпълниш“. Викам: „Добре“. Навън се бяха събрали „най-добрите ми приятели“, които обичаха да се заяждат с мене за вегетарианската храна и т.н. Викат: „Да, няма да ядеш месо ама сега ще убиваш коня“. Отговорих: „Аз за сведение ще застана до коня когато ще го разстрелват, да разстрелят и мене, но коня няма да го убия“. И това нещо се носи няколко дни из казармата и целия полк знаеше, че аз ще трябва да убия коня.
към текста >>

По едно време обаче излезе заповед да се правят сандъци за пушките.
Аз носех доста кашкавал, черпих ги и те ми викат: „Ами как ти дават суха храна? “ „Ами дават ми“, отговорих. След това тръгнахме всеки по своя път. Трябва да ви кажа, че фелдфебела при когото работих при ветеринарната лечебница, той много не ме обичаше. Стана така, че ми спря сухата храна. По едно време обаче излезе заповед да се правят сандъци за пушките. Стана въпрос, че ще правим поход от Момково до Ямбол. Извикаха ме да правим сандъци. А пък аз, както знаете, познавах всички дърводелци. Казах им: „Извинявайте, но гладна мечка хоро не играе. Ами вие ми спряхте храната от кога... Аз съм почти гладен, не мога“.
към текста >>

97. 36. Първата фаза на Отечествената война

Той, въпреки неговата молба-заповед, други път като ми заповяда нещо слушах, но тогава седнах при него тъй и той извади един сандък с ленти за картечница, донесе сандъци патрони и цяла вечер сме пълнили ленти за картечници.
Аз го гледам и му отговарям: „Г-н фелдфебел“, той беше по-млад от мене, „каквото става с вас да става и с мене. Аз оставам при вас.“ Той вика: „Не може да останеш при мен, защото аз не зная какво ще се случи с мене. Всеки момент може да дойдат тук да ме арестуват. Всичко става“. „Точно за това няма да те оставя сам“, му казвам. Той, въпреки неговата молба-заповед, други път като ми заповяда нещо слушах, но тогава седнах при него тъй и той извади един сандък с ленти за картечница, донесе сандъци патрони и цяла вечер сме пълнили ленти за картечници. Така прекарахме нощта. Сутринта разбрахме, че са хванати няколко офицера, които са стреляли, нали те си имат начин на действие, та като разпуснаха войници едни заминаха за Люлин да вземат позиция, други по заповед направиха един кордон където са стреляли и хванаха някои войници и главно офицери. Добре, но минаха няколко дни, заминаваме за фронта. „А теб какво да те правя“, казва фелдфебела. „Ти пушка не носиш, месо не ядеш.“ Чуди се.
към текста >>

Сутринта разбрахме, че са хванати няколко офицера, които са стреляли, нали те си имат начин на действие, та като разпуснаха войници едни заминаха за Люлин да вземат позиция, други по заповед направиха един кордон където са стреляли и хванаха някои войници и главно офицери.
Всеки момент може да дойдат тук да ме арестуват. Всичко става“. „Точно за това няма да те оставя сам“, му казвам. Той, въпреки неговата молба-заповед, други път като ми заповяда нещо слушах, но тогава седнах при него тъй и той извади един сандък с ленти за картечница, донесе сандъци патрони и цяла вечер сме пълнили ленти за картечници. Така прекарахме нощта. Сутринта разбрахме, че са хванати няколко офицера, които са стреляли, нали те си имат начин на действие, та като разпуснаха войници едни заминаха за Люлин да вземат позиция, други по заповед направиха един кордон където са стреляли и хванаха някои войници и главно офицери. Добре, но минаха няколко дни, заминаваме за фронта. „А теб какво да те правя“, казва фелдфебела. „Ти пушка не носиш, месо не ядеш.“ Чуди се. А той пък и по-ра- но ми помогна, защото като вегетарианец бях по-специален. Викам му: „Г-н фелдфебел, каквото наредите, това ще бъде“.
към текста >>

Той ми вика: „Докато не получа заповед нищо не мога да направя“.
Брат Пеню Ганев пък живееше в другия вход, така че се виждахме с него много пъти когато посещавах брат Пеню или сестра Анка. Един ден пак така отивах за храна и един офицер от дивизионния щаб, който беше по професия адвокат, ми казва: „Гради, знаеш ли, че нашият полк го уволняват вече.“ Ние бяхме стигнали до Куманово, до Скопие и бяхме направили вече девет месеца, та нашия полк ще го връщат. Отидох до Куманово, получих си храната и се явих при ротния командир. Казах му, така и така нашия полк го връщат. Какво ще правим с багажа? Той ми вика: „Докато не получа заповед нищо не мога да направя“. Казвам: „Ще ми разрешиш ли да направя каквото искам? “ „На твоя глава прави каквото искаш, но заповед от мене не можеш да получиш“, отговори той. Аз се съгласих с това, че той не може да ми даде заповед. За сведение при мене идваха някой път войници и носеха разни раници от убити или ранени войници, разни багажи. Вечер аз си лягах вънка в коридора.
към текста >>

“ „На твоя глава прави каквото искаш, но заповед от мене не можеш да получиш“, отговори той.
Отидох до Куманово, получих си храната и се явих при ротния командир. Казах му, така и така нашия полк го връщат. Какво ще правим с багажа? Той ми вика: „Докато не получа заповед нищо не мога да направя“. Казвам: „Ще ми разрешиш ли да направя каквото искам? “ „На твоя глава прави каквото искаш, но заповед от мене не можеш да получиш“, отговори той. Аз се съгласих с това, че той не може да ми даде заповед. За сведение при мене идваха някой път войници и носеха разни раници от убити или ранени войници, разни багажи. Вечер аз си лягах вънка в коридора. Той беше измазан така със стълбове и от него се влизаше в стаите. Когато нямаше войници аз оставях склада отворен, а пък и да имаше лягах до вратата, защото одеала имаше много, колкото искам.
към текста >>

Аз се съгласих с това, че той не може да ми даде заповед.
Казах му, така и така нашия полк го връщат. Какво ще правим с багажа? Той ми вика: „Докато не получа заповед нищо не мога да направя“. Казвам: „Ще ми разрешиш ли да направя каквото искам? “ „На твоя глава прави каквото искаш, но заповед от мене не можеш да получиш“, отговори той. Аз се съгласих с това, че той не може да ми даде заповед. За сведение при мене идваха някой път войници и носеха разни раници от убити или ранени войници, разни багажи. Вечер аз си лягах вънка в коридора. Той беше измазан така със стълбове и от него се влизаше в стаите. Когато нямаше войници аз оставях склада отворен, а пък и да имаше лягах до вратата, защото одеала имаше много, колкото искам. Някой път лягат до мене други войници и си приготвят шмайзера, бомбите до тях.
към текста >>

Аз си направих сметка, че като почнат да вдигат полка след като получат заповед за връщане в България, то ще бъде претоварено навсякъде и няма да има кой да ме прибере.
Той имаше каруца: „Ела да ми пренесеш багажа! “ Вземахме и една войнишка каруца, натоварихме всичко и отидохме на шосето където бяха постройките на Чифте хан. А там пристигат тия, които идват от далечен път вечер. Почиват си и на другия ден тръгват. Пристигнахме значи там, стоварихме багажа, покрих го с брезента на палатката и в това време гледам да мине някой камион. Аз си направих сметка, че като почнат да вдигат полка след като получат заповед за връщане в България, то ще бъде претоварено навсякъде и няма да има кой да ме прибере. И тъй пристигна един празен камион, спрях го. Имаше и други войници, а той отивал в Гюешево. Казвам на шофьора: „Тъкмо ще занесем и тоя багаж до там“. Натоварихме багажа, отидохме в Гюешево и там го стоварихме. Викам на войника: „Сега какво да ти дам за услугата.
към текста >>

А то било, че дошла заповед.
Дадох му да си избере, който иска. Той ми направи такова добро, че ме доведе, какво е един шмайзер. А той се качи на камиона и отиде до Кюстендил да товари там някакви багажи от гарата. Аз курдисах пак голямата палатка, покрих багажа и като легнах и заспах. По едно време чувам гърми, святка и гледам цялото Гюешево свети. А то било, че дошла заповед. VI.пехотен полк го уволняват и всички войници, кой гърми с патрони, кой хвърля разни бомби. На другият ден, още като съмна имаше камиони, които пътуват за Кюстендил. Спрях един камион, помолих шофьора и му казвам: „Ще те почерпя каквото искаш само и само да ме закараш до Кюстендил. Ето, аз съм ключар на VI.пехотен полк“. Той не ми отказа, аз му дадох някои работи и той се радва така.
към текста >>

98. 43. Летуване на Рила с Учителя

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Началника им, им дал заповед да минат през лагера и в това време видях много братя и сестри гледат, а войниците минават и се взират така като че ли правят обиск.
Аз бях много доволен, че сварих навреме да отида на концерта. Една година пак бяхме на лагер на Рила. Хижата още не беше построена. Идва една войскова част и насмалко да мине през лагера. Лагерът беше още долу, нали? Началника им, им дал заповед да минат през лагера и в това време видях много братя и сестри гледат, а войниците минават и се взират така като че ли правят обиск. Аз се спуснах при началника им и му казвам: „Абе, др.началник, вие сте военен, кога през вашия лагер ще пуснете така да минава който и да е, може ли такова нещо? Има пътека по средата или покрай езерото и оттам ще се изкачите, за да идете за където сте тръгнали, а не да минавате през лагера край самите палатки. Как може да вървите така? Забранявам ви, да минавате оттука! В лагера има възрастни хора и деца, ще се изплашат!
към текста >>

99. 3. Затворникът

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Заповедта, с която е осъден той я закача с габърчета на прозорчето на вратата, в която се влиза, за да не го гледат той какво прави, а е могъл чрез сестра Паша да си вкара вътре някои беседи от Учителя и други книги и там да си чете и така той се е занимавал и си чете.
Но минава време, залавят го, съдят го още по-лошо и въпреки намесата на сестра Паша и други приятели, не могат да го освободят и той трябва да бъде затворен. И така минава времето. А това става вече когато Първата световна война е вече към своя край и Александър Стамболийски идва на власт. Стамболийски идва на власт и той тръгва по затворите и се интересува кой за какво е осъден и така стига и до брат Иван. А той е затворен като лют престъпник. Заповедта, с която е осъден той я закача с габърчета на прозорчето на вратата, в която се влиза, за да не го гледат той какво прави, а е могъл чрез сестра Паша да си вкара вътре някои беседи от Учителя и други книги и там да си чете и така той се е занимавал и си чете. Един ден идва Стамболийски с още няколко души, влизат вътре при него и Стамболийски му задава въпрос: „Ти защо си тука? “ А Иван се обръща към него и му казва: „Хей там е заповедта, на която пише! “ И му показал заповедта на вратата. Задава му втори и трети въпрос, но Иван по същия начин отговаря, че там е писано всичко, да не го пита. Стамболийски не бил виждал до тогава такъв затворник.
към текста >>

“ А Иван се обръща към него и му казва: „Хей там е заповедта, на която пише!
А това става вече когато Първата световна война е вече към своя край и Александър Стамболийски идва на власт. Стамболийски идва на власт и той тръгва по затворите и се интересува кой за какво е осъден и така стига и до брат Иван. А той е затворен като лют престъпник. Заповедта, с която е осъден той я закача с габърчета на прозорчето на вратата, в която се влиза, за да не го гледат той какво прави, а е могъл чрез сестра Паша да си вкара вътре някои беседи от Учителя и други книги и там да си чете и така той се е занимавал и си чете. Един ден идва Стамболийски с още няколко души, влизат вътре при него и Стамболийски му задава въпрос: „Ти защо си тука? “ А Иван се обръща към него и му казва: „Хей там е заповедта, на която пише! “ И му показал заповедта на вратата. Задава му втори и трети въпрос, но Иван по същия начин отговаря, че там е писано всичко, да не го пита. Стамболийски не бил виждал до тогава такъв затворник. Какво да прави с него, не се противи, отива и прочита написаното. Оставя го и си излиза.
към текста >>

“ И му показал заповедта на вратата.
Стамболийски идва на власт и той тръгва по затворите и се интересува кой за какво е осъден и така стига и до брат Иван. А той е затворен като лют престъпник. Заповедта, с която е осъден той я закача с габърчета на прозорчето на вратата, в която се влиза, за да не го гледат той какво прави, а е могъл чрез сестра Паша да си вкара вътре някои беседи от Учителя и други книги и там да си чете и така той се е занимавал и си чете. Един ден идва Стамболийски с още няколко души, влизат вътре при него и Стамболийски му задава въпрос: „Ти защо си тука? “ А Иван се обръща към него и му казва: „Хей там е заповедта, на която пише! “ И му показал заповедта на вратата. Задава му втори и трети въпрос, но Иван по същия начин отговаря, че там е писано всичко, да не го пита. Стамболийски не бил виждал до тогава такъв затворник. Какво да прави с него, не се противи, отива и прочита написаното. Оставя го и си излиза. След 2-3 дни идва пазача от охраната на затвора и му казва: „Момче, ти си свободен!
към текста >>

Но те му казват, че има заповед да си ходи.
Какво да прави с него, не се противи, отива и прочита написаното. Оставя го и си излиза. След 2-3 дни идва пазача от охраната на затвора и му казва: „Момче, ти си свободен! “ Иван е учуден. Той смята, че има дълга присъда и че скоро няма да излезе. Но те му казват, че има заповед да си ходи. Той смята, че е станала някаква грешка, но си казва защо пък да не използва тая грешка, стяга си багажа и излиза от затвора. Казва си на ума, тая грешка ще се открие някой ден, не знаейки за амнистията, която е направил Стамболийски и че всички неправилно затворени хора ги е освободил. Така той излиза от затвора, но не знае за политическите промени навън. Взема първия влак и заминава за Бургас, от Бургас във Варна и така се скита с някакви зиг-заги, за да може да скрие следите си. Прави някакви укривания на следи без да има нужда, защото никой не го преследва, но той не знае.
към текста >>

100. 4. Иван Салонски