Търсене в текстове за 'Закрила'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 41 резултата в 33 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния.
” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му. Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др. От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния. Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване. И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг. Казваме въздействие, а самото то не е друго, освен следствието, последицата от действието е една сила. Ние казваме, че щом едно тяло привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако тялото задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н. и в гореприведените примери следва да търсим причината, силата що произвежда тези явления.
към текста >>

Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване.
Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др. От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния. Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване. И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг. Казваме въздействие, а самото то не е друго, освен следствието, последицата от действието е една сила. Ние казваме, че щом едно тяло привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако тялото задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н. и в гореприведените примери следва да търсим причината, силата що произвежда тези явления. Немският физик Fr.
към текста >>

2. „ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И нашият съюз под мощната закрила навеки ще утрай... Ела, сестрице мила, да идем на Тавор!...
В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!... И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!... Припомням си: ти бе красива и засмяна, със сините очи и пламенния взор, но днес... умий се ти и в новата премяна, да идем на Тавор!... Там няма кал, ни прах, ни мрак, нито отрови, на тебе не ще тежат железните окови, но чисто, светло е в безбрежния простор! И нашият съюз под мощната закрила навеки ще утрай... Ела, сестрице мила, да идем на Тавор!... ВАЗА Дете, пази таз вазичка овална и много нежно пипай я с ръце: тя тъй е крехка, звънка и кристална, че би ранила твоето сърце... И пълна е с цветя небесни, живи – лазурни, бели, с розови листа – тъй упоителни и тъй красиви, че ги зоват: цветя на любовта... Откъснати са в райската градина, кога напуснах първата родина, и Някой в мойта ваза ги укрил... Вземи ги ти, косите ти да кичат, но ако те тъй силно не обичат, и мойта ваза бих ти подарил!
към текста >>

3. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност.
Понякога – който умее да слуша езика на детето – ще чуе в тях да звучи някакъв отвъден смисъл. И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си! В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека. И понеже въобще е прието да се оставят децата по-свободни в техните прояви – нали са уж глупави! – то никой не спъва детското сърце в неговите спонтанни изблици. Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност. И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна фиданка, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината обич. Но детето не остава все дете – то пораства и лека полека животът му навлиза в ония форми, в които актуалното съществуване на човека се развива. Светът нахлува в детската душа и най-после изцяло го завладява. Така човек започва да чувствува, да мисли, да действува както другите. Стара и позната история нали?
към текста >>

4. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Закрилата на животните ще изгуби сама по себе си своя смисъл, защото между човека и животните ще се установят правилни отношения.
Лесно е да разберем тогава, какво ще бъде сътрудничеството между животинското и човешко царства. След „грехопадението" човек е изгубил своята царственост. Той е увлякъл в падението си и другите създания. Днес човек трябва отново да възстанови своята царственост и да издигне преди всичко животните до светлите върхове на разума, като ги освободи от разрушителните страсти. Човек трябва да стане изкупител, спасител на животинското царство. Закрилата на животните ще изгуби сама по себе си своя смисъл, защото между човека и животните ще се установят правилни отношения. * * * След като човек разбере смисъла на миналото си развитие той трябва да помисли за своето бъдеще. Да постоянствува в днешното си състояние, това е престъпление, което наистина заслужва наказание. Човек трябва да има достатъчно любов в сърцето си за да мисли за ония, които не са още свободни и които страдат. Тогава той ще напусне своето гордо самодоволство и ще почувствува нуждата да дава, да работи за другите. Тази жажда ще бъде, обаче, напълно утолена едва в царството на новата земя.
към текста >>

5. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението.
По-нататък се казва, че Господ поразил с язви дома на фараона, който узнал истината, върнал Сара на Аврам и го отпратил от Египет: „него, жена му, и всичко що имаше". Така Аврам, след като заложи жена си в Египет, отново си я възвръща. Той забогатя, но трябваше да заложи жена си: човек трябва да заложи в материалния свят, светът на фараона, сърцето си, за да придобие материални богатства. Умът и сърцето в този свят живеят разделени. И все някой трябва да робува в „Египет" – или сърцето, или умът – за да се избегне смъртта. Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението. Яков слиза с домочадието си в Египет при съвсем друга обстановка. Там е Йосиф, продаденият от своите братя любим син на Яков, който след многобройни изпити, достига накрай най-високото обществено положение в земята на фараоните. С пребиваването си в Египет Йосиф е приготвил благоприятни условия за тяхното заселване в тази високо цивилизована и плодородна страна, но заедно с това и бъдещето тежко робство на еврейското племе. Последното започва добре в Египет, но свършва зле. Отбелязахме по-горе, че Лот, братовият Син на Аврам, живее заедно с него и го следва във всичките му пътища.
към текста >>

6. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието.
Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя. А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа. Малък израз на това единение е вдъхновението. Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието. Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът. Тя е живот и дело на познание, единение и творчество. Молитвата е език на Любовта (Учителят). Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство. Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот.
към текста >>

7. СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО - SAGITTARIUS Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Как няма да бъде човек герой под закрилата на щуките или тежките крепости.
Днес героичността е подбуждана от много по-висши интереси: преди всичко социална справедливост, нужда от простор, от въздух, от условие за по-добро развитие. Тя, героичността, е подготвена от високия национален дух за саможертва. Но тя има и още много по-висши подкладки. Съвременната героичност има зад себе си цялата световна наука и техника. Как няма да бъде човек герой, когато се намира в един тежък танк, който може да мине отвсякъде и да устоява досущ на всякакво нападение. Как няма да бъде човек герой под закрилата на щуките или тежките крепости. И колко още неща, открития на науката и техниката покровителствуват героичността у съвременния човек. В края на краищата, героичността, под знака на която живее целият днешен свят, е една чисто интелектуална — духовна проява. Героичността е цяла една сфера на дейност във физиологичния и умствено-духовния живот на отделния човек. От гледището на характерологията, героичността е един сбор от редица добре развити умствени способности, локализирани на определени места на главата. Тези мозъчни центрове френологията ги дава главно около ухото — непосредствено над и зад ухото.
към текста >>

8. ВЕЛИКАТА КОСМИЧНА ГОДИНА - G. Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те търсят от Бога, от Провидението само закрила за собствените интереси, за собственото си съществуване.
Съзнанието, че животът е свещен, е едно истинско религиозно съзнание. във всички прояви на живота човек вижда и зачита Бога, Който е единен във всичко. Съвременната религиозност не пробужда съзнанието у хората. Днешните религиозни хора нямат едно свещено отношение към живота. За тях братството е една фикция. Те търсят от Бога, от Провидението само закрила за собствените интереси, за собственото си съществуване. Всичко друго може да изчезне! Единственото нещо, което може да преобрази живота, е това ново съзнание, в което малцина са се стремели да живеят. Съзнанието, че животът е свещен, не е едно теоретично отношение към живота. То трябва да се живее. Този нов живот започва от малкото, от дребното, от това, което ние пренебрегваме, от нашит отношения към растителния и животински свят.
към текста >>

9. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато зацъфтим само под топлите лъчи на любовта, когато живеем под нейна закрила и ръководство.
С всеки изгрев на слънцето изгрява нова радост и красота в живота. Ставай рано и приемай даровете които слънцето поднася с първите си лъчи! Тогава в теб ще изгрява все повече и повече светлината на истината, а в живота ти ще цъфтят и благоухаят най-красивите цветя на любовта ... Т. Ч. Деца на любовта. Ние сме цветя на любовта. И когато зацъфтим само под топлите лъчи на любовта, когато живеем под нейна закрила и ръководство. тогава цялата земя ще се превърне в светла райска градина, изпълнена с красота и благоухания ... Ние сме плодове на любовта. И когато се развиваме, растем и зреем под нейния всеблаг майчин взор, само тогава живо ще почувстваме великото и мило братство и ще заживеем в мир и единение с всички хора и всичко живо. Ние сме деца на любовта. И когато докрай останем само ней верни, само ней близки и мили. само тогава ще бъдем безкрайно щастливи, безкрайно свободни, радостни и спокойни в живота.
към текста >>

10. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Братство — това означава осъзнаване и осъществяване във всекидневния живот пълното единство на живота; това означава уважение и закрила и на най-малките, най-слабите и най-безпомощните; това означава пълно духовно и икономическо обединение, обединение на всички творчески сили за хармонирана и успешна общополезна дейност.
Към него именно трябва българският народ да обърне своя поглед, в неговите думи трябва да се вслуша, по пътя, който той му чертае, трябва да тръгне. Защото той е изпратеният му от Бога духовен водител, и пътя, който той му сочи, е път от Бога предначертан. В какво се състои същността на този НОВ ПЪТ? В братството, — което е равносилно на обединението. Върху основите на братството именно трябва да се изгради новата българска действителности; върху основите ма братството, на пълното единение трябва да се изгради новата духовна и материална култура на българския народ. Братство — това означава осъзнаване и осъществяване във всекидневния живот пълното единство на живота; това означава уважение и закрила и на най-малките, най-слабите и най-безпомощните; това означава пълно духовно и икономическо обединение, обединение на всички творчески сили за хармонирана и успешна общополезна дейност. Братство, — това означава чист живот, чиста храна, чисти радости, то означава че трябва да отхвърлим насилието и жестокостта не само към себеподобните си, но и към своите по-малки братя — животните; то значи че трябва да отхвърлим месната храна като противоестествена и вредна за физическото ни и духовно здраве, а заедно с нея и всички „културни“ удоволствия и привички, които са спътних на израждането. Братство, — това значи да съзнаем че земята, на която живеем и която ни храни не е наше; а Божия, че тя не може да бъде наша собственост и затова да разорем слоговете, които разделят нашите ниви, да ги съединим, да заживеем заедно, да произвеждаме всичко заедно и заедно да използваме благата, които Бог ни дава. Братство, — това значи да съзнаем че всички сме деца на един Баща — Бог и затова нямаме право да вземаме оръжие и да си служим с него за каквото и да било и против когото и да било. Братство, — това значи мир, любов и радост да царуват по цялата земя; това значи разцъфтяване на всичко най-добро, най-красиво, най-възвишено, което съществува в човешката душа; това значи със сдружени усилия, ръка за ръка, с песни, труд и жертви да изградим Царството Божие на земята. * Днес българският народ стои на кръстопът.
към текста >>

11. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

МЕЖДУНАРОДНА ЖЕНСКА ЛИГА ЗА МИР И СВОБОДА Българска секция АПЕЛ Изследванията на учените и техниците от цял свят показват, че модерните методи на войната правят илюзорна народната защита и закрилата на гражданското население; Че една нова война ще има за последствие унищожението на голяма част от гражданското население чрез огън, отрова и микроби; Че от сега нататък всички народи са в опасност!
Само тогава можете да придобиете безсмъртие. Който наистина обича живота и го вижда в очите на ближния, той е свободен от страха пред смъртта. Обичайте живота и бъдете лоялни към него, а не към отделните лица; покланянето пред личности не води към Истината, Тя не е ничия собственост, не се съдържа в никоя религия, тя не може да се намери нито в мрачните светилища на храмовете, нито в ярко осветените зали на разни организации; тя не може да се прочете в книгите или пък да се открие в обредите. Аз искам да ви доведа до разбирането на Истината, макар че вам би ви било много по-приятно, ако аз повтарях това, което сте слушали вече стотици пъти, вий бихте предпочитали да ви преспивам и успокоявам, а не да будя във вас желанието да разбиете всичко и да намерите живота. Ако вий искате да разберете причината за красотата на света, не се подавайте на илюзиите на многообразните проявления на живота; търсете Истината, която сама е Живот, а това е възможно само при пламенна любов към живота. Кришнамурти. МЕЖДУНАРОДНА ЖЕНСКА ЛИГА ЗА МИР И СВОБОДА Българска секция АПЕЛ Изследванията на учените и техниците от цял свят показват, че модерните методи на войната правят илюзорна народната защита и закрилата на гражданското население; Че една нова война ще има за последствие унищожението на голяма част от гражданското население чрез огън, отрова и микроби; Че от сега нататък всички народи са в опасност! Знаете ли какво ще значи една нова война с тия средства на разрушение, които науката усъвършенства всекидневно? Знаете ли, че от сега нататък войната не ще бъде полезна за никого, защото най-напред ще бъдат нападани не само центровете с военни обекти, муниции и прехрана, но и грамадните индустриални предприятия, които ще разорят и ръководителите на индустрията? Знаете ли, че бомбардировки с аероплани могат да разрушат едновременно градове като Лондон, Ню-Йорк, Париж, Берлин? Знаете ли, че газовете не разрушават само човешкия организъм веднага или след дълги и невъобразими страдания но, че проникват дълбоко в почвата и за дълго отравят земята и водата? Знаете ли, че възпламенителни бомби, чрез химическите реакции, могат да предизвикат температура от 3,000 градуса и да осигурят унищожението на всичко, което е успяло да избегне разрушението на отровните газове?
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както физическото тяло постепенно бива подготвено за отделния индивидуален живот, под закрилата на майчината утроба, също така и другите тела постепенно се раждат и подготвят за дейност и когато cpoковете, които ще изложим по-нататък, дойдат, те вече са достатъчно подготвени за изпълнение но главните си функции и реализират връзката между микрокосмос и макрокосмос — между индивида и вселената.
Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г. (следва) Макс Хайндел (14) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Раждането па физическото тяло Телата на новородената душа не започват своята дейност отведнъж. Физическото тяло остава безпомощно дълго време след раждането. Разсъждавайки по аналогия, ний лесно ще заключим, че същото нещо ще бъде и с по-висшите тела. Окултистът ясновидец вижда това, но и без ясновидство разумът ни подсказва, че то трябва да бъде така. Както физическото тяло постепенно бива подготвено за отделния индивидуален живот, под закрилата на майчината утроба, също така и другите тела постепенно се раждат и подготвят за дейност и когато cpoковете, които ще изложим по-нататък, дойдат, те вече са достатъчно подготвени за изпълнение но главните си функции и реализират връзката между микрокосмос и макрокосмос — между индивида и вселената. В периода, непосредствено следващ раждането, различните тела се взаимно проникват, както и посочения от нас по-рано пример, пясъкът прониква гъбата, а водата прониква и в пясъка и в гъбата. Но, макар че те вече напълно съществуват, както при възрастния човек, те само съществуват. Нито една от техните положителни способности не е още и действие. Етерното тяло не може да действа със силите, които се проявяват чрез положителния полюс на етера. Асимилацията, която действа чрез положителния полюс на химическия етер, е сравнително слаба през периода на детството и тя се дължи на макрокосмичного (вселенското етерно тяло, което се явява като утроба за етерното тяло на детето до седмата му година, през което време последното постепенно се развива.
към текста >>

13. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя ни говори за пътуването на човешката душа, под закрилата на Божествения Дух, Асавита, през безграничните звездни предели, към първоизточника на нашия живот, към местото, гдето живеят, напълно реализирани, всички наши идеали за съвършенство, за висша красота, Божествена чистота, мъдрост, истина и любов — към Слънцето, сърцето на нашата планетна система, средището, извора на Божествения живот, който ежедневно и ежеминутно ни храни и поддържа.
Най после, най-упоритите от тях останали чак до Пролетта. Всички ги осмели, а сам дъбът ги презрително изхвърлил. * * * Всичко на земята се мени Искането на една и вечна религия е искане на Дъбовите листа. Дядо Благо Книжнина Асавита, Божествена песен от Хелмира, цена 20 ли. Това е една поема, със съдържание и устрем, за които днешните поети са твърде малко способни. Тя ни говори за пътуването на човешката душа, под закрилата на Божествения Дух, Асавита, през безграничните звездни предели, към първоизточника на нашия живот, към местото, гдето живеят, напълно реализирани, всички наши идеали за съвършенство, за висша красота, Божествена чистота, мъдрост, истина и любов — към Слънцето, сърцето на нашата планетна система, средището, извора на Божествения живот, който ежедневно и ежеминутно ни храни и поддържа. Стилът е лек и гъвкав, образите ясни и леснодостъпни. Книгата се доставя от Олга Слвачева, ул. Опълченска, 64, София. La societo de la amikoj (kvakaroj) — Обществото на приятелите (квакерите), на есперанто, 20 стр. цена 3 пенса (4 лв.) адрес: Friends Service Council, Friends House, Euston Road, London № W.
към текста >>

14. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Станах прав и под закрилата на моята царица, аз гледах с ужас сцената, която ме заобикаляше.
Да дойдеш при мен, това е да живееш във вечността, в истината и мъдростта. Това е твоята нова дреха“. Почувствах, че съм още много силен, не само духовно но и физически. Една нова мощ се вля а мен и умората бе забравена. Станах от мястото, гдето преди минута само лежах безсилен. Станах прав и под закрилата на моята царица, аз гледах с ужас сцената, която ме заобикаляше. „Върви с вяра, каза тя. Ти ще живееш в сърцето на народа, ти ще бъдеш за него един пример, един символ на слава. Ти ще бъдеш жертвата за моето дело, спомена за което ще бъде пазен с любов от черните деца на Шам. Обаче, макар че умираш на моя служба, ти ще поучаваш в идващите векове всред ранните на тоя храм; и, макар и да умираш за мене стотици пъти, ти пак ще живееш, за да проповядваш моите истини в светилището на новия храм, който ще се издигне след време.“ Аз се понесох бързо и преминах незабелязано гневната и настръхнала тълпа. Статуите във входната алея бяха повалени, вратите на храма бяха разрушени.
към текста >>

15. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Силните сами се закрилят, а слабите са под закрилата на Бога.
Дядо Благо Мисли Ние считаме за герой този, който е издържал на големи страдания, а когато ние страдаме, забравяме че трябва да бъдем и ние от тези герои, които похваляваме. Издържането на големи страдания е съпроводено с дълбоки свещения за живота. Ако в нас се усилва все повече и повече любовта може да бъдем спокойни и сигурни, че колкото и тежки кризи да преживяваме това, към което се стремим е право и непременно ще го постигнем. Дори постижението ще бъде по-голямо от колкото ние сме очаквали. Цигуларя, който е дошъл да ти свири, не го карай да троши камъни, защото втори път няма да го видиш и ще бъдеш лишен от песента му. * Силните сами се закрилят, а слабите са под закрилата на Бога. Затова последствията са много по-тежки ако причиниш страдания на слабите, онеправданите отколкото на „силните“. А на тези силни хора, които са съзнателни проводници на божията сила, на тях никой не може причини страдания, те са неуязвими, освен ако сами те не поемат страданията на слабите. * Познаването на Бога е един дълъг вътрешен процес на големи опити, страдания и знания, а един безверник иска Бог току таке да му се изяви и да го види. За познаването на един човек се иска де имаш силна връзка с него, да го обикнеш и да имаш доверие в него. Колко повече е нужно същото условие за да познаем Бога !
към текста >>

16. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То взе ни пак под своята закрила И прошка пак ни даде любовта.
* Че дълго време тъмно бе небето, Закриваха го облаци и мрак. И звездни мир си криеше лицето И слънчев образ лъчезарен драг. * Запитвахме се плахо: — до кога ли Сърцата ни ще пълни смут и страх? Всеблаги Бог да ни прости, пожали За нашия незнаен, тъмен грях. * И ето, днес огрея слънце мило, Яви се то и стопли пак света. То взе ни пак под своята закрила И прошка пак ни даде любовта. Рила, 8. VIII. 1936 год. А с и н е т а СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Вътрешното разбиране на живота (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „Идете в Галилея“, 5.07.1936 г.) Има две разбирания на живота. Едното разбиране е външното, механическото, временното бих го нарекъл, а другото разбиране е вътрешното, дълбокото, вечното.
към текста >>

17. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото един такъв велик народ ще бъде под постоянната закрила на Бога, озарен от Неговата благодат, той ще бъде Негово любимо чадо.
Такъв велик народ ще бъде за пример и образец в света. Той ще пръска навсякъде светлина, ще грее като слънце и към него ще бъдат отправени очите на всички останали народи. Такъв велик народ ще пребъде във виковете. Неговата слава и мощ няма да рухнат като картонен замък, както рухва всяко величие, изградено със силата на меча. В такъв велик народ ще се родят велики души, велики умове, велики характери и сърца — велики гении във всички области на живота, които ще създадат наука, литература, изкуство и всестранен културен напредък, каквито светът досега не е виждал. Защото един такъв велик народ ще бъде под постоянната закрила на Бога, озарен от Неговата благодат, той ще бъде Негово любимо чадо. Обичайки отечеството си и схващайки, че то има нужда от един истински разумен и здрав национален идеал, който не ще го изведе към катастрофи, ние сочим именно този току що описан идеал за идеал на нашия народ, за идеал на всички братя и сестри, българи, в чийто души блика истинско чисто национално чувство, неопетнено от омраза към който и да било чужд народ и неподтикващо към никакво насилническо действие. Разглеждайки нашия национален идеал за велика България, ние не можем да отминем с мълчание и въпроса за „нашето“ —въпроса за българите и българските земи под чужда власт. Това, което е истински наше, никой не може да ни го отнеме — то не може да избяга от нас. Това, което е истински наше, ще дойде само при нас, когато ние изправим напълно някои свои грешки на миналото. Ако то, за наказание, насилствено ни е отнето, то ще ни бъде предложено доброволно, мирно, когато времето за това дойде.
към текста >>

18. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако сега се впусна да ви разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразбира, че нашият духовен живот е под закрилата на същия Божествен Промисъл.
А знаете ли колко са тия косми на главата ? Мнозина са преброявали. Някой хора имат 250,000, други 320,000 косъма. И за всички тия косми се държи сметка от Господа, както един градинар държи сметка за своите плодни дървета — туря на всяко дръвче номер. Ние можем да изтръгнем един косъм от главата си и да го хвърлим, но този косъм извършва известна служба,—много голяма длъжност на глава та ни. Ако сега се впусна да ви разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразбира, че нашият духовен живот е под закрилата на същия Божествен Промисъл. Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл , защото само когато вярваме в него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи. Мъж и жена, като се оженят, мислят че Господ им е дал власт, мъжът казва: „Ти при майка си си живяла така, но сега в моята къща влизаш под друг закон. Аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам — да се пазиш, защото, ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“. Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм малко чувствителна, деликатна, на работа не съм научена, да ме не караш на тежка работа, ако престъпиш този закон, работите веднага ще се изменят“ Както виждате, всички хора си приготвят свои закони.
към текста >>

19. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз на хората ум давам Богу да се молят, вяра да имат, че Той е и оръжие, и щит, и закрила, и майка, и баща, а пък аз с гавазин ще пътувам.
Георги, и вие св 40 мъченици! Не тръгнах ли с Ваше име! Не ме ли подкрепихте вие със светаго Духа? Защо ми трябваше и тоя поганец ? Хич бива ли да съм толкова глупав! Аз на хората ум давам Богу да се молят, вяра да имат, че Той е и оръжие, и щит, и закрила, и майка, и баща, а пък аз с гавазин ще пътувам. Дедо поп друга гозба не ще, с гавазин ще пътува . . . От мене си ме е срам. А, ах, защо ми е тая пущина под килимявката, ах! Защо ли?
към текста >>

20. -

* Навред аз чувствам Твойта власт и сила, Твоята любов и бащинска закрила; и гдето погледа си да обърна, всеки миг аз виждам Твойта воля, Твоя лик.
1940 год. София — Изгрев РАЗМИШЛЕНИЕ Аз виждам Те в безкрайността на вековете, в безпределния простор на световете, в горите, планините, в обширните морета, в дивите пустини, в китните полета. * Аз виждам Те в нищожната тревица и в най-далечната мъждукаща звездица; в слънцето, що пръска светлина и грей, във всека земна твар, що диша и живей. * Аз виждам Твойта сила, Твойта мощ в природните стихии, що ден и нощ бушуват яростно на длъж и шир по цялата земя и в звездний мир. * Аз виждам Те и в истината вечна, в чистата любов, сърдечна, в силата на мъдростта, на добротата, в Правдата, в Братството, в Свободата. * Навред аз чувствам Твойта власт и сила, Твоята любов и бащинска закрила; и гдето погледа си да обърна, всеки миг аз виждам Твойта воля, Твоя лик. . . * Велик си Ти, о, Творче всемогъщи, навред и винаги един и същи; свещен за мен ще бъде онзи ден и час в който Те почувствах и възлюбих аз В. В. НА ПЛАНИНАТА Вървим в планински път, изгубващ във висината! С възхитени очи, усмихват се полята; ручеят ромоли; брези сребристи наредени, като пазители на тайните световни, вдълбочени! * Ето скалата, птичките всред шубрака разстлан, полянката свежо зелена, названа Ел Шадай!
към текста >>

21. -

Че това е то еволюцията, — истинската еволюция в света на Бога и под Неговата закрила, а не резултат на някакви слепи, механически закони.
безграничното синьо небе, което виждаме денем и милиардите златни звезди, които блестят във великолепието на нощта, с нашия дом, са нашето истинско Отечество,— местото, отгдето сме дошли и гдето ще идем; местото, гдето в течение на милиони и милиони векове, безкрай. ние ще живеем. ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога... Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно. Омразата, лъжата, злото, са само краткотрайни сенки, които, при това, могат да съществуват само в нашия несъвършен човешки живот, но не и в светлите простори, които ни очакват след като преодолеем всички трудности и разрешим всички задачи, които ни налага живота на земята. Тази безгранична светлина ни учи, че живота на земята и в цялата Вселена е училище за човешките души, и че ние ще се връщаме много пъти в това училище, минавайки във все по-горен и по-горен клас, за да продължим своето развитие и усъвършенстване. Че това е то еволюцията, — истинската еволюция в света на Бога и под Неговата закрила, а не резултат на някакви слепи, механически закони. Тази именно истинска, безгранична и вечна светлина трябва да пламне като мощен фар в нашите читалища, за да ги освети, да ги издигне, да ги неправи светилища на Бога, на истината и любовта, на правдата и на мира и олтар за истинско богослужение. Тази именно светлина дава живот — тя носи истински живот, тя единствена може да създаде, да изгради новия свят такъв, какъвто той трябва и може да бъде — свят на истинска правда, на мир, братство и любов, свят на истинско знание и мъдрост, свят на истинската Божествена светлина. Тази светлина трябва да свети в нашите читалища. Без нея те, могат да бъдат всичко друго, но не и олтари. светилища и проводници на истинската светлина. С.
към текста >>

22. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Закрилата.
Се агнец грядет. — Сънят на Якова (стихове) 6. Д. Н. Фурнаджиев. Председател Удроу Уилсон, с портрет 7. Г-ца Олга Славчева. Молитва. — Закрилата. — Елегия (Стихове) 8. Проф. Д-р Удроу Уилсон. Програма на световния мир: 14-те точки за мира. Превод от оригинала Стоян Ватралски 9. Кабала. Общи понятия 10 .
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Закрилата.
Се агнец грядет. — Сънят на Якова (стихове) 6. Д. Н. Фурнаджиев. Председател Удроу Уилсон, с портрет 7. Г-ца Олга Славчева. Молитва. — Закрилата. — Елегия (Стихове) 8. Проф. Д-р Удроу Уилсон. Програма на световния мир: 14-те точки за мира. Превод от оригинала Стоян Ватралски 9. Кабала. Общи понятия 10 .
към текста >>

* Благослови ми коравия хлебец, Благослови кристалната вода, И сън ми дай детински, чист и сладък, Да бъда крепка, силна във труда * А във сърце ми младо, Творче Благи, Излей, излей от Своята Любов, — На страднит си братя да помагам И да се вслушвам в техни тъжен зов * * * ЗАКРИЛАТА Кажете ми да ида в планината, Да мина снежни върхове, Ще ида, щом кат светлината Огрява моето сърце .
В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости. Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки. МОЛИТВА Благослови ме, Боже, Татко Благи, Да мога вси неволи да търпя И над съблазните всечасни Да литна волна с чистота . . . * Благослови ми коравия хлебец, Благослови кристалната вода, И сън ми дай детински, чист и сладък, Да бъда крепка, силна във труда * А във сърце ми младо, Творче Благи, Излей, излей от Своята Любов, — На страднит си братя да помагам И да се вслушвам в техни тъжен зов * * * ЗАКРИЛАТА Кажете ми да ида в планината, Да мина снежни върхове, Ще ида, щом кат светлината Огрява моето сърце . . . * Кажете ми да ида във гората, Где пъплят диви зверове, Ще ида, щом като душата Безспирно Господа зове . . . * Морета бурни ще премина И трънен лес ще прелетя: Аз зная, няма да погина, Щом с мен е Божята ръка . . .
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Седя като просякиня, закрила лице с дрехата си, и когато ме питат, какво искам, аз навеждам очи и не отговарям.
Те те блъскат и отминават по прашния път, без да те забележат. Аз Отдавна те чакам тука в сладостни копнежи и съм приготвила жертвоприношение за тебе, а минувачите взимат моите цветя едно по едно, и моята кошница остана почти празна. Мина и утро и пладне. Във вечерния мрак очите ми натежняха от дрямка. Тези, които си отиват у дома, ме изглеждат и се усмихват, а аз горя от срам. Седя като просякиня, закрила лице с дрехата си, и когато ме питат, какво искам, аз навеждам очи и не отговарям. О, как ще кажа, че чакам теб, че ти си обещал да дойдеш? Как ще се осмеля да продумам , че принасям дар на тебе само бедността? Аз скрих тази гордост в глъбините на своето сърце. Аз седя на тревата и не свалям очи от небето и мечтая за блясъка на твоето внезапно появяване: ще засияе светлина, златни ветрила ще се развяват над твоята колесница и всички изумени ще се спрат на пътя, като видят, че ти слизаш от колесницата, за да вдигнеш от земята и поставиш редом със себе си това окъсано момиче, което трепери от срам и гордост, като лиана от летен вятър. Но времето минава и не се чуват колелата на твоята колесница.
към текста >>

негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна.
И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него.
Също така голяма мъдрост има в устройството на растенията, на животните и пр. КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко. 2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него. 3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност. Кабалистите Го наричат „Този, Когото човешко око никога не е виждало“, поради Неговата възвишеност. Той се намира в света, наречен Ен-Соф, т.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е мисълта на любовта и на мира, на закрилата и на благодетелтта“.
Ако наистина това беше станало, щяхме да имаме още едно и то по-добро доказателство за нашата теза. Това не бива да се забравя при бъдещите експерименти. Ние препоръчваме и на други този вид контрола. За онези четци, които немат на ръка и не са видели книгата на Ледбитър, ще поясним, че мисловната форма във фигура 12 прилича донякъде на крилато слънце, каквото се вижда на вратите на старите египетски храмове като праисторически свят символ. Ледбитър казва за него: „малко форми на мислите има по-хубави и по-изразителни от тази. Това е мисълта на любовта и на мира, на закрилата и на благодетелтта“. . . Това изненадващо потвърждение на мисловните форми, чрез един почти безупречен експеримент, ни накара сериозно да се за-мислим. Г-н Z. бил правил само веднъж експеримент с тази молитвена формула, но с друга дама и тогава видели само розово-червени облаци. Г-жа инженер Р.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тъй като тя е по-деликатният инструмент, нуждае се и от по-голяма закрила.
Още повече за съжаление е. когато от някого се излива една нежна мощна мисъл върху г.о-грубия интелект на другиго, и в замяна на своето съкровище получава низши духовни трептения. Тогава по-издигнатият мисли, чувства и действа под своето собствено равнище, той борави с мисли, по-низко стоящи от него, — чуждите нему по същество мисли на неговия другар. Жената е не по-слабият, а само по-нежният съсъд, носителят на неземното вино на духовността. Или, тя за мъжа е това, което магнитната стрелка на компаса е за кормилото на парахода. Тъй като тя е по-деликатният инструмент, нуждае се и от по-голяма закрила. — както и пилотът запазва от пагубни влияния своя компас и другите инструменти. Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите интуитивни токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е. принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя. Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената! Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пред тоя страшен мрак, Варавва без закрила, Като че пред закона, стресна се тогаз, И, взрян в небе, викна: „не съм го сторил аз!
Стърчеше кръст зловещ, със кръв облян И с клинове забит в земята песъчлива. Огледа се — навред все бездна мълчалива. Небето бе разляно в пара и тъма, Де тягостно витай страхотна тишина; Дълбока слепота, смущенйе и уплаха Обвисва над града, над всяка твар и стряха; Йозофатът във плащ, саван и над Сион, И чуй се в тоя мрак на тежък укор тон; То беше адска нощ, нощ страшна и чемерна, Умора кат кошмар, от бурята по-черна — Бе стихнал всеки дъх и всеки шум в света. Невидима ръка с тез думи на нощта, Де всяка тайна ясна става за душата, Чертайше нейде там посреди тъмнината Човешкий грях велик пред Бог и небеса! Безмжлвност нощна, мрак, зловеща пустота, Кръст, гвоздеи, скали — туй бяха там съдии. Пред тоя страшен мрак, Варавва без закрила, Като че пред закона, стресна се тогаз, И, взрян в небе, викна: „не съм го сторил аз! “ * * * А сетне, призрак сам сред тоя мрак и бездни, Обзет от силен страх и цял во тръпки ледни, Пристъпи с плах вървеж към тоя страшен кръст. С наведена глава, превит, с пречупен кръст, Люлеян кат мачта, в играта на вълните, И сякаш запленен, със ужас във гърдите, От странните лъчи на тоя там мъртвец . . . Вървейки, призрак сам, със мъка на слепец, Към други призрак сеят, загубен сред тъмата, Варавва беше с вид, що ужас вей в душата: Настръхнал като звяр, от вятъра развен, За бяг всегда готов, тревожен и студен . . .
към текста >>

Жената направила крачка напред към децата и Николина, като закрила очите си с престилката, спуснала се да бяга с викове, последвана и от другарката си, също уплашена като нея.
Времето било тихо При все това вратата на стаята се блъскала, като да е духало вятър. Николина се затекла да я затвори и в тоя момент видяла една възрастна жена със бели косми, която я гледала лошо. Жената била облечена във бяло и не приличала на обикновените жени. Естествено, Николина се уплашила и силно изпищяла. Притекла се другарката й, на която тя показала видението, но другото дете не виждало нищо. Жената направила крачка напред към децата и Николина, като закрила очите си с престилката, спуснала се да бяга с викове, последвана и от другарката си, също уплашена като нея. Изтичали по стълбата на четири стъпала и, бягайки по улицата, Николина почувствала, че някой я дърпа за рокличката, за да я спре, но тя с едно силно движение се изскубнала и, задъхана дълбоко, едва стигнала у дома си, дето веднага припаднала. С голяма мъка я свестили и, като разказала на майка си и леля си за станалото, последните познали в описаното видение самоотровилата се жена. От тоя разказ д-р Скарнати заключил, че истерията е била причинена от това видение, а не, както невежествените лекари мислят, че виденията са следствие от истерия. Причината на възбудителния удар не е от материален характер, а иде от една духовна област, която трябва да се изследва, както е направил поменатият лекар. Едно 12-годишно здраво дете на родители земеделци, без никаква физиологическа наследствена черта, нито пък придобита такива, не може да бъде истерично по материални причини, а всякога първите манифестации на истерията се докарват от нервен удар.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Когато брат ми се върна, аз му разказах случката, като очаквах той да ме похвали за моето благоразумие, но напротив, той ме осъди за суеверната стойност, която отдавах на стиховете на моята ваза, като каза, че е връх на глупостта да изгубя голямата сума пари — сигурно средство за подпомагане на благополучието ми — срещу несигурната надежда за чудотворна закрила.
Като разгледа някои от стоките, тя случайно зърна моята китайска ваза. Вазата й хареса извънредно много и тя пожела на всяка цена да я купи. Аз, обаче, отказах да й я продам, понеже вярвах, че ще си навлека някое грозно злощастие, ако се разделя от талисмана си. Нервирана от отказа ми, тя опита всяко средство за да постигне целта си, но ни молби, нито пари можаха да ме отклонят от решението ми. Крайно раздразнена от моето вироглавие, както да го нарече, тя излезе из магазина. „Когато брат ми се върна, аз му разказах случката, като очаквах той да ме похвали за моето благоразумие, но напротив, той ме осъди за суеверната стойност, която отдавах на стиховете на моята ваза, като каза, че е връх на глупостта да изгубя голямата сума пари — сигурно средство за подпомагане на благополучието ми — срещу несигурната надежда за чудотворна закрила. Аз не можах да бъда на неговото мнение, нито имам куража да изпълня съвета му. На следния ден дамата пак заобиколи братовия ми магазин и като видя там братовата ми ваза, купи я за 10,000 жълтици. С тия пари брат ми закупи много стока. Аз съжалявах, че изпуснах щастливия случай, но се тешах пък, че грешката не е моя, а тая на участта ми, каквато е и на много хора — да не могат да решават правилно в благоприятния момент. След като той мине, аз винаги съм съжалявал, че не съм направил противното на онова, което съм сторил.
към текста >>

Когато аз му разказах как съм се сдобил с нея, той има добрината да ме вземе под своята закрила.
Един роб дойде и ми даде малко вода. След като пих, аз им обясних кой съм и как попаднах в това положение. „Додето говорех, един от пътниците забеляза кесията, която висеше от моя пояс. Тя бе същата, която ми даде търговецът, на когото бях намерил пръстена, той ми я беше дал и аз я бях внимателно запазил, защото на нея бе изписано името на моя благодетел и един стих от Корана. Когато той ми я даде, каза ми, че навярно ние ще се срещнем пак в друга не- коя част на света и че той ще ме познае по този знак Лицето, което сега забеляза кесията, бе негова брат. Когато аз му разказах как съм се сдобил с нея, той има добрината да ме вземе под своята закрила. Той бе търговец, който сега отиваше с кервана към Кайро. Той предложи па ме вземе с себе си и аз драговолно приех предложението, като обещах да му служа тъй вярно, както робите му. Керванът тръгна и аз бях отнесен с него. „Търговецът, който стана мой господар, се отнасяше с мен много благо, но като узна всичките ми злощастия, той ме накара да му се обещая, че не ще правя нищо додето първом не се посъветвам с него. „Понеже ти си тъй нещастен, Мураде“, каза той, и понеже когато решаваш за себе си, твоите решения са погрешни, ти ще трябва да се довериш напълно на разсъдъка на един по-мъдър и по-щастлив приятел“.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато съм искала неговата помощ или неговия съвет в моята нощна работа, като съм била далеч от моето физическо тяло, те винаги са ми били давани, а също тъй съм намирала и закрила, когато е било нужно, против духовете от „по-долно стъпало“, които са се опитвали да ме сплашат или пък да ми нанесат не- коя вреда.
Аз зная, че в сегашно време психичните сили не са много широко разпространени, зла, ако хората биха се опитали само да си представят, че техните ангели хранители са съвсем близо до тях, ако биха поискали да се съобщават с тях в своите сърца, в тишината на нощния час или пък в ранно утро, преди започване ежедневните занятия, аз съм уверена, че в много случаи техните ангели хранители биха изпълнили техните молби и биха ги убедили по един очевиден начин, че са близо до тях. Следните стихове на Теннисън, макар и да не са се отнасяли първоначално за ангела хранител, имат приложение в нашия случай и са буквално верни: „Говори Нему ти, защото Той слуша; И Дух с Дух ще се срещнат. По-близо е Той, отколкото дишането, По близо, отколкото ръцете и нозете“. („Висш пантеизъм“). Нито един път не съм се обръщала към своя ангел хранител денем или нощем, без да получа от него веднага отговор, ала никога той не е пречил на моята свобода в мисли или действия. Когато съм искала неговата помощ или неговия съвет в моята нощна работа, като съм била далеч от моето физическо тяло, те винаги са ми били давани, а също тъй съм намирала и закрила, когато е било нужно, против духовете от „по-долно стъпало“, които са се опитвали да ме сплашат или пък да ми нанесат не- коя вреда. Преди няколко време открих известна магнетична сила на върха на пръстите от ръцете си, да разпръсвам веднага, като с магически жезъл, болки по тялото и нервно главоболие. И в тази работа също така моят ангел хранител е винаги готов да ми помага, като излива през главата и ръката ми своя прекрасен чист магнетизъм. Ако болният е чувствителен (сензитивен) и от явно висок тип ефектите са достойни за отбелязване, понеже тогава моят ангел хранител може да влее в него по-силен магнетизъм, но ако пациентът е от по-долен, по-земен тип, той — ангелът — трябва да употребява по-голямо старание, за да не повреди по-грубата астрална материя със своите много бързи трептения. Един случай, който моят ангел хранител излекува чрез мене, бе случаят с една жена от много развит чувствителен тип, която бе страдала твърде много от мъчително главоболие и напразно бе опитвала всички обикновени лекарства. Само този магнетизъм изглеждаше да й дава едно, макар и, слабо, облекчение в началото.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Страхотен биваш Ти във Своя гняв велик: в пожарища превръщаш кроткия светлик, заливаш с води полетата, горите, добитъка избиваш, тровиш ни водите, но който упование във Теб намери, от зло ще го избави Твоята закрила.
От Теб излезе тя, душата на човека, ведно със светилата, що горят от века. Ти Боже, Ти си зърно, Ти си клас и цвят, от Тебе иде всичко, Ти си целий свят, чрез Тебе всичко, всичко, о безсмъртни Боже, цари в безсмъртие във Твоето подноже. Къде е равната на Тебе мощ и сила? Де огъня, досегнал Твоите светила? Със гръм от небесата отговаряш Ти, в морета, в урагани Твоя глас кънти, разтърсиш земна гръд, и вест във нея трепне, или зашушне сладко, шумоли и шепне. Страхотен биваш Ти във Своя гняв велик: в пожарища превръщаш кроткия светлик, заливаш с води полетата, горите, добитъка избиваш, тровиш ни водите, но който упование във Теб намери, от зло ще го избави Твоята закрила. Де е добротата с Твойта що се мери? де е равната на Тебе мощ и сила?... * * * Боже! Защо ме тъй наказваш? Застанал си в безкрая разкален, и по-голям от самия безкрай, с огромен кръст, горещ в Твоите ръце, Ти хвърляш в очите ми оттам възпламналия Свет .
към текста >>

кога светът трепери от твоя гняв велик, стори да не загива, нека се разкае, вземи го, Господи, под своята закрила, велика Твойта мощ, велика твойта сила, и няма добрина със твойта да се мери!
Виновен съм! Жената на другаря си отнех — виновен съм! Πодхвърлих на съседа си дете, от моя животински бяс родено. А грях веднъж така ми затъмни очите, че когато опипом вързах в бездънните недра на страшни лесове и там намерих билки ядовити, отрових аз света в зародиш с тях Виновен съм, голям е моят грях Не ме наказвай, Боже, според него! Във тоя час. кога светът трепери от твоя гняв велик, стори да не загива, нека се разкае, вземи го, Господи, под своята закрила, велика Твойта мощ, велика твойта сила, и няма добрина със твойта да се мери! С разпалени ръце от страст докоснах аз свенливата невинност, преди да се развие в слънчев цвят· Откъснах плод коварно от девойка със слово. Мощ коварството ми даде, че обещах избава в любовта, а шепнех си като крадец, що вижда крадци: откъсвай, друг преди да дойде! На купена за грош един поквара оставих се да ме влече в калта или кога пресита мойта кръв изсмука, пред дома на разврата като сянка спрял, и със очи превърнати в стъкло, в което сетно пламъче блещука, аз труповете като мен следях и в сладострастието тяхно прималняло запалвах в мисълта си свойта мъртва страст. А подлост не веднъж ми пареше душата и да запълня пустотата в нея на минувачите, които своя дом в заблуда дирят, аз едва не шепнех: не таз врата, съветвам ви — през тая Виновен съм, голям е моя грях! Създадох си ярем от дадени обети, а нямах сили в себе си открито да хвърля тия шутовски звънци на първожреца на олтар домашен, и да отида там, под слънчевата пладня където сред градини ароматни, дървото забранено кървавей, и във душата си допущах тоя шепот!
към текста >>

В това време видях един бял чадър, разтворен над мене и чух или по добре почувствах, че някой ми шепне: „Не бой се, ти си под закрилата на Бялото Братство“.
(абонат на „Всем. Летопис“) Невидимите покровители. Неотдавна г-жа К ва, жена на известен старозагорски адвокат, които сега живеят тук, твърде интелигентна, разказа ми следната опитност, която преживяла наскоро след настаняването им в София. Трябва да спомена, че госпожата не е вярваща и към въпроси от духовен характер се отнася скептически! „Скоро след като се настанихме тук, през една безсънна нощ, в мрачно настроение, тежко ми беше, чувствах се изоставена в страдания та си, напусната от Бога и се обърнах към Него с думите: Господи, защо съм изоставена, до кога ще продължават тия страдания? В това време видях един бял чадър, разтворен над мене и чух или по добре почувствах, че някой ми шепне: „Не бой се, ти си под закрилата на Бялото Братство“. Госпожата не е окултистка и не знае, че действително съществува Бяло Братство, което я е турило под закрилата си. Съобщава: М. Т-ва. Ефекти от гореща молитва. Преди години се появиха в нашия край нови християни, сектанти, наречени пендакоси, които отричат официалната църква и сами четат и тълкуват Писанието, говорят на чужди, незнайни езици и разправят, с голяма увереност, че им се явявал Бог. Тук ще предам опитността на един от тях, на име Baсил Цачев Михевски, от с.
към текста >>

Госпожата не е окултистка и не знае, че действително съществува Бяло Братство, което я е турило под закрилата си.
Летопис“) Невидимите покровители. Неотдавна г-жа К ва, жена на известен старозагорски адвокат, които сега живеят тук, твърде интелигентна, разказа ми следната опитност, която преживяла наскоро след настаняването им в София. Трябва да спомена, че госпожата не е вярваща и към въпроси от духовен характер се отнася скептически! „Скоро след като се настанихме тук, през една безсънна нощ, в мрачно настроение, тежко ми беше, чувствах се изоставена в страдания та си, напусната от Бога и се обърнах към Него с думите: Господи, защо съм изоставена, до кога ще продължават тия страдания? В това време видях един бял чадър, разтворен над мене и чух или по добре почувствах, че някой ми шепне: „Не бой се, ти си под закрилата на Бялото Братство“. Госпожата не е окултистка и не знае, че действително съществува Бяло Братство, което я е турило под закрилата си. Съобщава: М. Т-ва. Ефекти от гореща молитва. Преди години се появиха в нашия край нови християни, сектанти, наречени пендакоси, които отричат официалната църква и сами четат и тълкуват Писанието, говорят на чужди, незнайни езици и разправят, с голяма увереност, че им се явявал Бог. Тук ще предам опитността на един от тях, на име Baсил Цачев Михевски, от с. Патрешко, троянско, 27 годишен, по занятие дърводелец, която той разправя с въодушевление.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То има насъщна нужда от помощ и закрила.
За сега, ние се задоволяваме само с горните общи разсъждения. Ние поставяме въпроса, а неговото разрешение и пристъпване към практическа работа ще зависи от становището, което ще заемат съмишлениците ни в чужбина. Веднъж мисълта хвърлена, тя ще намери своите пионери: ако семето попадне на добра почва, Бог ще го възрасти и то ще даде очаквания плод. Чрез тясното идейно сътрудничество и единение между искрените и безкористни ратници на свободата и благоденствието на народите в пътя на разумния живот, убедени сме, ще може да се постигне начертаната цел. Човечеството днес пъшка под непосилния гнет на политическото, икономическото и духовно робство. То има насъщна нужда от помощ и закрила. Буреносни облаци се задават, за да потопят още веднъж народите в море от кръв. И тъкмо сега, докато тия облаци не са се още разразили, а само бляскат от далеч страховитите стрели на мълнията и се чува злокобния тътнеж, нека ние, божите работници от всички страни, да със съединим и, ако не предотвратим новата ужасна катастрофа, която иде, поне да облекчим до висока степен страданията на човечеството. Свещени мигове Настават мигове, свещени мигове за страдното сърце — когато си обзет във вълните на живота, уединен и сам всред кряска на тълпите, въздигнат в светлини, свободен от хомота на страсти и врази, далеч от суетите — далече от света — пред Божето лице — във чисти мирове . . . Тогава ти копнееш, тогава ти трептиш за жертва и любов — сам жертва ти и жрец И всичко ти прощаваш, ликуваш ти тогава, и плуваш във блаженство, над тайни крепък маг, постигаш съвършенство, възлюбваш всяка твар, и Бога благославяш!
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в некоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен Вестник“ публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика).
и т. н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че, освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви — последната на българска почва — са лика прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи“ и „свещеници“, които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т. е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции“ да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството“, защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават“ от Божествената Мъдрост (теософията) ... А коя война е обявена за „законна отбрана“ и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи . . . По-нататък, и при извършването на религиозните „треби“, както напр. незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в некоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен Вестник“ публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди“(израз, който може всичко да побере . . .). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената“ и не са бивали интернирани или арестувани, но всякога, като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси“, всякога са били добре приети и търпени - „сладкодумни гости на държавната трапеза“, получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество“ и „държавните нужди“, пък и по настояще използват своите синекурни длъжности (т. е.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3176109790802