Търсене в текстове за 'Закрила'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

С тази своя постъпка той лиши семейството си и двете си деца от бащина грижа и закрила.
Болестта го тръшна и положи на легло близо петнадесет години. Той поиска съдба от Небето и Небето му я даде. Не знам той дали разбра това. Но другите го разбраха, особено онези приятели, пред които Учителят лично беше казал, че Икономов ще отговаря за някои негови импровизации на песните Му. Това ще го прочетете в спомените на другите приятели, ако ги напишат и ако смеят да го напишат. С тази своя постъпка той лиши семейството си и двете си деца от бащина грижа и закрила. Те живееха от бедно по-бедно, мизерствуваха, а с неговата професия на учител в гимназията, като добър преподавател, можеше спокойно да предава уроци на ученици и с това да обезпечи добро съществувание на семейството си и на себе си. Понякога някой от Братството се опитваше да им помогне, но това бяха дребни суми. Времената бяха други, всички преминавахме през изпити и оскъдица. Над нас тежеше съдбата на света и стоеше съдбата на Небето.
към текста >>

2. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ.
Учителят, изправен пред поляната, наблюдавал дълго самолетите - бил строг, затворен и напрегнат. Галилей забелязал това и Му казал: "Учителю, защо се безпокоите? Та те тук няма да бомбардират. Те заминават на север и в Румъния ще падат бомбите! " Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък. След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ. И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове. Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата. Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме възможности за работа. Тук нямахме условия за работа от музикално естество. Беше останала една група братя и сестри на "Изгрева", които три пъти на ден заставаха в молитва в салона - правеха дълги молитви, за да запази Бог "Изгрева" и салона.
към текста >>

3. 5_35 Възрастните приятели и нарядите

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя увиснаха във въздуха.
Така бяха устроени. Идваха от едно време и от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото. А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет- двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно. А ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят. Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя увиснаха във въздуха. С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действуват, но не одобряваше постъпките им в това направление.
към текста >>

4. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Над тях е Божиет о ок о и закрилат а на Учител я и на Христови я Дух.
Бъдете мъжествени, бъдете смел, бодър и весел духом. Онзи, Който води съдбините на този народ, Той ще го изведе на видело и ще възтържествува, в това няма никакво съмнение. Господните дела не търпят отмяна. Моето благословение на теб и на всички ратници на бойното поле. Ваш верен П.К.Дънов (подпис)" Приятелит е с а на бойнот о поле. Над тях е Божиет о ок о и закрилат а на Учител я и на Христови я Дух. Учителя т пише: "Аз съм ви следил през цялото време на войната - виждам доволно ясно как се развиват събитията. Минахме през доста големи мъчнотии и опасности, но Бог на Силите е бил верен на Своите обещания и е превърнал всичко за добро." (Писмо от 11 април 1913 година) Вод и с е войн а з а освобождени е н а българскит е зем и о т турците . Приятелит е запитва т з а смисъл а н а таз и войн а и з а смисъл а н а хилядит е жертви . То й отговар я чрез писмо : "Вие сте зрител и участник при ликвидирането на сметките от миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените Права... Няма случай в историята, гдето народ опровинил се в неправда да не е платил скъпо.
към текста >>

5. 5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея

А това, че Той ги прие означава, че ги взема тях, евреите, под Своя закрила.
Но ги донесоха на Учителя, Той да ги пази. Не е ли това мълчалив зов за помощ? Учителят ги прие и каза: "Добре, оставете ги, ще ги пазя! " Най-чудното е, че Учителят прие да ги пази. Даването на упоменатите диаманти представляваше една безмълвна молба към Учителя да ги закриля. А това, че Той ги прие означава, че ги взема тях, евреите, под Своя закрила. Трябва да се знае, че Всемировият Учител бе в България и то на "Изгрева". Това означава, че представителите на евреите в София и техният равин не бяха случайни хора, а бяха от подходяща духовна йерархия в Невидимия свят. Същият този равин след войната отиде в Израел и започна да проповядва идеите от Словото на Учителя, тоест евреите да приемат Учението на Христа, за което бил гонен много от тамошните евреи. По този въпрос Учителят бе казал: "Докато евреите не приемат Христа, те няма да получат право на Отечество. Чак тогава ще се помирят с арабите и с целия свят." Какво стана по-нататък с този равин ще ви разкажа след малко.
към текста >>

6. 7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен

НЕСТОР ИЛИЕВ

И Асен разбира, че има закрилата на Учителя.
А Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия? " "Да, Учителю, страх ни е. Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото"- казва Методи. Учителят добавя: "Асен ще отиде там. Аз съм зад гърба му". И Асен разбира, че има закрилата на Учителя. Той заминава. По-късно, той ми предава своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато аз учех арфа, до мен бомба не падна. Жертви, разрушения имаше навсякъде. Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години, когато аз учех арфа. Жертви и разрушения имаше навсякъде, а хазайката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището.
към текста >>

7. 7_02 Бомбите и цената на духовния капитал

НЕСТОР ИЛИЕВ

Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал.
Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено така, както трябва според печатарските такси. Значи за направената работа е било заплатено. Заплатено и надплатено. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя. Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал. Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него пред Учителя. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него. Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено. Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, разбира за какво се касае, отива при брата и му разказва всичко.
към текста >>

8. 17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС

17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС Възрастните приятели видяха, че Учителят покровителствува младите и че ги взе под своя закрила, а особено след като откри Младежкия Клас, то всички младежи се прилепиха към Него.
17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС Възрастните приятели видяха, че Учителят покровителствува младите и че ги взе под своя закрила, а особено след като откри Младежкия Клас, то всички младежи се прилепиха към Него. Онези братя и сестри, които бяха съпътници на Учителя от 15-20 години изведнъж започнаха да ревнуват и започнаха да шушукат: „Учителят откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава отива една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: „Учителю, открихте клас за младежите. Искаме и за нас да откриете също такъв клас.,, Вижте сега какъв е окултния закон. На времето ние поискахме от Учителя да ни обучава и Той отвори клас за нас. Ето сега възрастните искат също клас за себе си от Учителя. Значи, когато ученика поиска от Учителя, само тогава може да има разрешение на въпроса.
към текста >>

9. 99. АНТИМИНСЪТ

Когато среща Константин, той го взема под своя закрила и го назначава като свещеник в родното му село.
Там в село Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин. Обикновено той намирал способни българчета на бедни родители и ги изпращал на училище. Учи ги в родния си край или пък ги изпраща в Цариград. След като се върнат той ги прави или учители или свещеници, за да работят за просвещението на българите. Така той изучава доста българчета. Когато среща Константин, той го взема под своя закрила и го назначава като свещеник в родното му село. Той му дава домът си за черква и училище, а после омъжва дъщеря си Добра за младия Константин. Така Константин Дъновски отначало е учител, след това свещеник и взима дейно участие във възраждането на българския дух във Варненско. Съдбата на този Антиминс е необикновена. За нея ще се говори друг пък. По-късно, след освобождението на България от турското робство, този Антиминс беше изкаран на специална хартия и приятелите, сподвижници на Учителя от първите години го окачаха по стените на домовете си.
към текста >>

10. 170. СИЛАТА НА ПСАЛМИТЕ

Изведнъж той вижда силата на Божията закрила, а от друга страна вижда разрушението.
Дошли онези най-големите разрушения. Брат Дряновски след това минал с тефтерчето и проверил къщите, в които е бил поставил онези листчета, написани от Учителя. Всички къщи наоколо били разрушени, а само тия стърчели. Било страшно за гледане. Още по-страшно е било да се провери всичко това от Дряновски. Изведнъж той вижда силата на Божията закрила, а от друга страна вижда разрушението. Несравнима гледка. Отива при Учителя, който е в Мърчаево, изважда тефтерчето си и Му чете имената на своите познати и адресите на къщите, които са били запазени от бомбите. Учителят го изслушал и му казал: „А пък Аз сега ще ти дам нещо да прочетеш! " Подал му Библията и казал: „Отвори на една произволна страница и прочети каквото ти се падне". Брат Дряновски разтворил Библията и погледа му се спрял на Псалм 127 и започнал да чете: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите.
към текста >>

11. 66. ПЧЕЛАТА

Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ и закрила.
Втори път пчелата се завърта около Него и пак се блъска в Учителя. Учителят спира за момент, влиза в стаята си, след малко излиза с кана вода и отива при кошерите, чак на другия край на поляната срещу лозето. Дали са на пчелите сироп с хранилка отвън, но той се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него. Учителя налива вода по малко и с една клечица разбърква сиропа, разредява го и освобождава пчелите. Пчелите отлитат от хранилката и радостни кръжат около кошера. Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ и закрила.
към текста >>

12. 13. УЧИТЕЛЯТ, УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66 И ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Когато стана една блокада от полицията в квартала срещу комунистите и започнаха да претърсват къща след къща, сестрата на Георги Димитров - Елена, преминава през общия таван, спуска се през таванския отвор към половината на къщата, където Учителят живееше и поисква закрила от Него, за да я спаси.
Учителят живееше на ул. „Опълченска" 66 в дома на Гумнерови. Къщата на Петко Гумнеров беше половин близнак, а другата половина беше на баба Парашкева, майката на Георги Димитров. Той живееше при майка си, в едно съседство с Учителя и под един покрив с Него. Покривът на къщата е един и таванът е общ. Когато стана една блокада от полицията в квартала срещу комунистите и започнаха да претърсват къща след къща, сестрата на Георги Димитров - Елена, преминава през общия таван, спуска се през таванския отвор към половината на къщата, където Учителят живееше и поисква закрила от Него, за да я спаси. Ако бяха я хванали, грозеше я смърт. А в най-добрия случай щеше да се отърве с доживотен затвор. Това бяха претърсвания и излавяне на комунисти във връзка с атентата на „Св. Неделя" през 1925 г., когато загинаха стотици хора в църквата. Ако бяха я хванали, милост нямаше да има.
към текста >>

13. 62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Има много опит-ности на първите братя с Учителя от едно време, които показват и доказват Божията закрила върху тези души.
62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА През време на Балканската война и Европейската много приятели, сподвижници на Учителя бяха извикани като войници, запасни офицери и бяха на фронта. Учителят тогава ги изпроводи с „Добрата молитва" и на всички даде „91 Псалом" да го четат и произнасят на глас. Този Псалом запази всички и те се върнаха живи и здрави. Никой не бе убит или ранен. Има много опит-ности на първите братя с Учителя от едно време, които показват и доказват Божията закрила върху тези души. Тези примери ще ги намерите и ще ги прочетете. Те са верни и истински. Аз заварих тези братя когато бяха на възраст, а аз бях млад и виждах и чувах с какво благоговение те разказваха своите опитности. Благоговееха пред Духът на Учителя. Бяха Го познали там, на фронта между снарядите и смъртта, бяха Го видяли как се изявява Учителят в нужда и как се проявява в беда.
към текста >>

14. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Смятаха, че като имаме устав ще имаме по-големи права и закрила от властта.
Преди това ходеха да се узаконяват, да си правят устави, за да ни признаят като юридическа личност. Аз бях против уставите. Той се изработи от юристите Симеон Симеонов и другите, но след като се представи той не беше одобрен. Смениха се много началници, но нищо не стана. Възрастните приятели искаха да бъдем узаконени и да ни признаят за юридическа личност. Смятаха, че като имаме устав ще имаме по-големи права и закрила от властта. Особено на това държеше Тодор Стоименов, който беше председател на Братския съвет до 1952 г., в която година си замина от тоя свят. Пожизнено ръководство на Братството. Аз съм против такова ръководство. Никога не се знае какви промени ще станат с този човек след време. Какво е това пожизнено ръководство?
към текста >>

15. І.9. ЕЛАТЕ С МЕН!

Галилей Величков

Да, Той поиска с очи да видим как живее и твори, как работи, колко изключително тежки са ежедневните приеми, как помага на здрави и на болни, на умни и недосетливи, как раздава правда на малки и големи, объркали взаимните си отношения, как изтрива сълзите на разплакани с години очи, как вдъхва вяра в живота на обезверените, как изтръгва от лапите на безлюбието в своята ненавист амбициозни мъже и жени, как въздига от калта потъпканите и онеправданите, как отрива приспаната душевност на онези, които не знаят що е душа, и не приемат духа, как вдига завесата на очите на заслепените, които не искат да знаят, че има друг, незрим свят, пълен с обитатели - добри и просветени, как предпазва духовните от заблудени и изостанали в развитието си духове, как разчита с вещина миналото, за да извлече от него поуката на съдбата, как разбива всякакви илюзии и заблуди, как повежда с бащинска закрила повлечени от вълните на противоречията невръстни и упорити люде, как призовава всички към по-разумен, по-хармоничен, по-буден живот, как насажда добродетели, как изтръгва из корен злите прояви, как лекува безлюбието, как съзира плодовете на любовта в най-малките прояви на ежедневието, как вижда мъдростта в добрата и светла мисъл, как подава ръка на всеки, потърсил Бога в себе си, или в ближните си, или в разумната природа, как се радва на малкото добро, как пожелава то да бъде начало за нов живот, как скърби за сторената неправда, как съжалява носителите на насилие и зли прояви, как страда, когато другите страдат, какви усилия прави, за да облекчи настоящето и изтръгне от оплитането на тежки кармични завръзки не само отделни личности, но ратуваше за доброто на цели общества, на цели народи.
повик! Израз на безмерна топлота и чистосърдечност. Израз на обич и любов, каквато само Той можеше да изяви. Тези думи бяха отправени към нас в ранните часове на един неделен ден, събрани в салона на Изгрева, да чуем утринното слово - така наричахме първата беседа. Няколкократно прозвуча бащинският зов вплетен в мъдрото и истинно утринно слово. Да, Той поиска с очи да видим как живее и твори, как работи, колко изключително тежки са ежедневните приеми, как помага на здрави и на болни, на умни и недосетливи, как раздава правда на малки и големи, объркали взаимните си отношения, как изтрива сълзите на разплакани с години очи, как вдъхва вяра в живота на обезверените, как изтръгва от лапите на безлюбието в своята ненавист амбициозни мъже и жени, как въздига от калта потъпканите и онеправданите, как отрива приспаната душевност на онези, които не знаят що е душа, и не приемат духа, как вдига завесата на очите на заслепените, които не искат да знаят, че има друг, незрим свят, пълен с обитатели - добри и просветени, как предпазва духовните от заблудени и изостанали в развитието си духове, как разчита с вещина миналото, за да извлече от него поуката на съдбата, как разбива всякакви илюзии и заблуди, как повежда с бащинска закрила повлечени от вълните на противоречията невръстни и упорити люде, как призовава всички към по-разумен, по-хармоничен, по-буден живот, как насажда добродетели, как изтръгва из корен злите прояви, как лекува безлюбието, как съзира плодовете на любовта в най-малките прояви на ежедневието, как вижда мъдростта в добрата и светла мисъл, как подава ръка на всеки, потърсил Бога в себе си, или в ближните си, или в разумната природа, как се радва на малкото добро, как пожелава то да бъде начало за нов живот, как скърби за сторената неправда, как съжалява носителите на насилие и зли прояви, как страда, когато другите страдат, какви усилия прави, за да облекчи настоящето и изтръгне от оплитането на тежки кармични завръзки не само отделни личности, но ратуваше за доброто на цели общества, на цели народи. Погледът на УЧИТЕЛЯ проникваше в дълбините на живота. Той разбираше езика на насекоми и животни, разговаряше с техния разумен дух - непознат на нас, обикновените. Скрижалите на природата Му бяха познати, познаваше написаното писмо от дългите векове и разчиташе скритото съдържание на всяка форма. УЧИТЕЛЯТ ни зовеше да бъдем съпричастни на Неговото знание, да се поучим и да правим опити, не само един, но хиляди опити, за да се уверим, че животът е многостранен и многолик, богат със съдържание. УЧИТЕЛЯТ ни зовеше да ни открие пластичните форми на невидимите светове, обитавани от светли и разумни духове.
към текста >>

16. ІІІ.47. ЗАСПАЛИТЕ ЧАСОВОИ И ЗАПАЗЕНИТЕ ГЛАВИ

Там имаше какви ли не премеждия, но ги преминахме, благодарение на закрилата на Учителя.
Това правителство взе решение - български войски да вземат участие във войната срещу Германия, доскорошният наш вчерашен съюзник. Аз също бях мобилизиран и нашата част беше изпратена в Югославия. Преди да ме облекат като войник, отивам при учителя и Му съобщавам, че съм мобилизиран и Го питам - какво да правя. Отговаря ми само с една дума: „Идете! " Целунах Му ръка и спокойно заминах. Там имаше какви ли не премеждия, но ги преминахме, благодарение на закрилата на Учителя. Бяха ми наредили да придружавам един обоз от няколко камиона с хранителни продукти за предните позиции на войската. Отседнахме да пренощуваме в едно село. Наредихме камионите в кръг, поставихме часовои с пушки в ръце и определихме смените. Трябваше да се внимава много, защото в околността имаше партизани, които бяха цивилни и стреляха срещу българските войници от засада. Това бяха сръбски партизани на Тито.
към текста >>

17. ІІІ.71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА

Преди да тръгне на път се помолил и потърсил закрила от Невидимия свят.
71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА Наложило се брат Георги Куртев да пътува от Айтос за София с влака. Трябвало да се срещне с Учителя по някаква работа. Преди да тръгне на път се помолил и потърсил закрила от Невидимия свят. Получил отговор на молитвата си, че ще има такава поддръжка от Небето при неговото пътуване. Когато се качил на влака, видял как дошло едно светло същество, което се допряло до рамото му и след това веднага се отдалечило от него чрез една тънка сребърна нишка, голяма и дебела колкото паяжинова нишка. Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея. Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака. А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило.
към текста >>

18. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша.
В кръжока влизаха селяни, изпитани в борбите на живота - хора не толкова с някакво развито религиозно чувство, но волеви натури, които по пътя на собствения си опит са дошли в допир с идеите на учението. Те бяха хора енергични и трудолюбиви. След бомбардировката на 10.I.1944 г. на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село. Нашите приятели ни дадоха един топъл славянски прием и ние се приютихме в това малко селце. Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша. Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат Темелко, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините. Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село. Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги. Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите.
към текста >>

19. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми.
За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че Библията бе първото ми учебно помагало. Учителят редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа. А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години. Но това не може да се опише, то трябва да се изживее. Цялата тогавашна обстановка на улица „Опълченска" 66, където домакинята ме посрещаше понякога с неодобрение, понеже според нея отнемах от ценното време на Учителя. А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми. А аз отивах като частна ученичка. Защо казвам частна ученичка? Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една вечеря, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка. След това дойде ревността срещу мен, която ревност понякога се обръщаше в озлобение. Тази ревност беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него.
към текста >>

20. 7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ

Така беше с всеки появил се човек търсещ закрила от Учителя на Изгрева.
Тогава аз се върнах, взех 25 лева за храна, купих това-онова, а Балтова направи каша и ядохме каша. Като разказвах това на комуната от трите сестри защо съм похарчила тези 25 лева и как съм била поканена на обяд без да има нещо те се превиваха от смях и казваха, че Балтова прилагала много често този номер като казвала „Важно е Бог да види, че имам добро сърце и че си отварям сърцето за всички, а Бог като види това ще тури в торбата някой комат хляб". Та комата хляб го донесох аз с тези 25 лева. Всички се смяхме през сълзи. Тук моето появяване донесе толкова много опитности на всички. Така беше с всеки появил се човек търсещ закрила от Учителя на Изгрева. След време се върнах у дома, защото от вкъщи бяха изпратили малкия ми брат Владо да ми съобщи, че ме викат обратно и че могли отново да ме приемат. Отидох при Учителя и го питах какво да правя. Чух гласа му „Рекох - отиди" и аз се върнах. Парите останаха при сестрите. Те бяха много доволни и после казваха „Сестра, добре че те изгони майка ти от вкъщи та дойде на Изгрева и добре че те приехме и добре че ни донесе толкова пари, за да изкараме някой и друг месец".
към текста >>

21. 10. БОЛНИЯТ ЗЪБ

Освен, че ние го безпокояхме, то идваха приятели от различни възрасти и търсеха неговата помощ и закрила.
10. БОЛНИЯТ ЗЪБ Ние младежите от Школата на Учителя бяхме свикнали за всяко нещо да се отнасяме до него. А ние не бяхме малко, а гъмжахме като кошер около него и всеки беше със своят житейски път, със своите проблеми и всичко онова, което ни заобикаляше ежедневно и ежечасно. Освен това броят на посетителите при Учителя не бяха съвсем малко. Освен, че ние го безпокояхме, то идваха приятели от различни възрасти и търсеха неговата помощ и закрила. Трябваше да им се разрешават насъщните нужди и проблеми. А ние идвахме от света, където имаше едно знание предавано исторически от поколение на поколение, предавано от школи и цивилизация. А тук пред нас се изсипа чрез Учителя ново знание, което се даваше за пръв път. И трудно можехме да оставим старото и да се захванем с новото, живеехме между тези два свята. Този въпрос Учителят го засегна веднъж в беседите, че човек представлява като едно дърво с корени, стъбло, листа и за да върже плодовете на новото учение не може изведнъж да се отдръпне и да изхвърли стария свят от себе си, т.е.
към текста >>

22. 24. МЛАДЕЖКАТА ЛЮБОВ

По това време Учителят изнасяше беседи на старите, така че те нямаха право да се сърдят, но имахме привилегия, че бяхме млади и той ни взе под своя закрила.
Имаше едно условие, че в класа влизат само неомъжени и неоженени. Онзи, който наруши това правило трябваше да излезе от класа и след това продължаваше да посещава Общият Окултен клас, където бе съставен изключително от възрастните приятели. Те бяха минали десетки години с Учителя и го съпътстваха близо 20 години. Учителят имаше изключително отношение към младите, беше внимателен, приемаше ни по всяко време, обръщаше ни повече внимание, защото бяхме млади, а всеки знае, че младото дърво е това, което може да се извива или наляво, или надясно. Това не беше приятно много на старите, но те преглъщаха тази обида и понякога правеха забележка на Учителя, че ни се обръща повече внимание, отколкото трябва. По това време Учителят изнасяше беседи на старите, така че те нямаха право да се сърдят, но имахме привилегия, че бяхме млади и той ни взе под своя закрила. Още от самото начало при откриването на Школата в Търново Той ни извика и в края на събора на 25 август 1922 г. Той ни държа една специална беседа, която трябваше да бъде само за младите и то неженените и неомъжените. Стенографката Савка Керемидчиева стенографира тази беседа, а по-късно я дешифрира. Сега ще ви цитирам откъси от нея: „Сега въпросът е за любовта между младите от двата пола. Човешката душа е разделена на два пола - мъже и жени.
към текста >>

23. 72. ГОНЕНИЯ

Учителят ме бе взел под закрила и работеше с мен непрекъснато.
Така се нареждат няколко реда и отгоре се настъргва сирене. Такъв бе качамакът, който обичаше Учителя. А непременно качамакът се поднасяше със зелев сок, а ние винаги в една голяма каца есента слагахме зеле и го заливахме със саламура - вода и сол в подходящи пропорции. Тези последни два случая идва да покажат, че още от самото начало започнаха да ме гонят едните, че дружа с Борис, а пък другите ме гонеха, че Учителят ме бе допуснал в близост до него. От всички страни ме гонеха непрекъснато, без отдих. Учителят ме бе взел под закрила и работеше с мен непрекъснато. Всяка среща с него бе моя опитност и етап от моята вътрешна работа. Когато си замина Учителят смятах, че гонението ще спре. То продължи, гонеха ме пак и то, защото в някои случаи изказвах мнение и не бях съгласна относно това, как някои гледат на Учението, на Школата на Учителя и на Изгрева. Когато се разруши Изгрева смятах, че ще престанат, но гоненията продължиха до днес. Бях гонена, хулена, чернена - точно се сбъднаха думите на Учителя.
към текста >>

24. 78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША

Аз знаех, че имам нужда от неговата помощ и виждах как той ми я даваше и ме обгръщаше с вниманието си, а това бе благословение и закрила към един от неговите ученици.
Където отиваше той нищо не искаше, но изведнъж благодатта започваше да се изсипва и блика около него. Всеки поемаше каквото може и каквото му бе нужно от него. Да, това бяха благата на Бога за човеците. Или по-точно казано: благата на Бога за човеците и за Бога. Пак по онова време поради това, че Учителят ме обгръщаше с много голямо внимание и то особено когато родът ме гонеше ожесточено, то Учителя ме обграждаше с чутка обхода и другите ме гледаха и наблюдаваха така, че на мен ми ставаше неудобно. Аз знаех, че имам нужда от неговата помощ и виждах как той ми я даваше и ме обгръщаше с вниманието си, а това бе благословение и закрила към един от неговите ученици. Но другите подозрително ме оглеждаха и това ми създаваше впечатление за неудобство, което растеше с всеки ден. Във връзка с това Учителят се обърна и каза: „Аз на всички ще покажа Божията Любов". И наистина той показа на всички тази Божия любов, даде я и се раздаде като Любов от начало до край при пребиваването му при българите. Сега ще повторя един предишен случай, но ще добавя и някои други неща към него, защото ще го разгледам в друг аспект. Веднъж ръководителите на братските кръжоци от провинцията се бяха събрали и Учителят им изнасяше беседа.
към текста >>

25. 93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ

На фронта по ония години много братя преминаха с преписан 91 псалм и зашит в куртките си, преминаха под покрива на Всевишния и под закрилата на Учителя и на Бога.
Учителят седи и мълчи. Чаушев решава, че трябва да зададе въпроса по-конкретно и пита как да направи, че да избяга през фронта и да дезертира в друга страна, защото не иска да служи във войската. Учителят го погледнал строго и му казал: „На този въпрос мога да ти отговоря след хиляда години." Чаушев чул отговора, останал много изненадан от неопределеният отговор и не могъл да разбере защо Учителя му казал точно това. Чаушев доживя до дълбока старост, беше енергичен, жив старец, но тогава остана разочарован от отговора на Учителя и след като отива войник преминава през войната, по-късно става толстоист, а те отричат войната, беше вегетарианец, но се движеше в други среди, Той не можа да разбере отговора на Учителя, който е цяла загадка за мнозина. Учителят не обичаше хора, които бягат от трудностите и отговорностите. На фронта по ония години много братя преминаха с преписан 91 псалм и зашит в куртките си, преминаха под покрива на Всевишния и под закрилата на Учителя и на Бога. Никой не бе ранен и всички се върнаха живи. Но работеха с онова, което разполагаха в себе си, работеха с единствената ценност, с живота си да бъдат в помощ на своите братя когато воюваха за една кауза, която бе провалена поради неблагоразумието на хора, които искаха да работят с големите величини. Затова го разказвам този случай. България премина през Втората национална катастрофа. А Учителят беше на земята при българския народ и вместо да го питат, да чуят съвета на един Божествен пратеник на земята, те не само, че не го послушаха когато им даде съветите, но се подиграха с него, че накрая го интернираха във Варна.
към текста >>

26. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА В онези първи години на Школата, когато бях още много млада и когато бях още бях под закрилата на Учителя и не бях още пусната в света както това Учителят стори по-късно, живях в един особен свят горе във висините на едно необикновено преживяване на цялото ми същество.
98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА В онези първи години на Школата, когато бях още много млада и когато бях още бях под закрилата на Учителя и не бях още пусната в света както това Учителят стори по-късно, живях в един особен свят горе във висините на едно необикновено преживяване на цялото ми същество. Преминавах през някои положения, които ми бяха съвсем, ама съвсем познати. По този повод Учителят ми каза: „Преди ти си се движела само в аристократични среди", т.е. искаше да каже, че в моите предишни прераждания на земята аз съм живяла в онези висши среди на всяко едно общество. Тогава аз си обясних защо този свят, в който майка ми непрекъснато искаше да ме води, светския свят на тогавашното т. нар. висше общество в България ми бе до болка познато.
към текста >>

27. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

Ето това е един стих от Писанието, където човек е разрешил правилно задачата си и когато е направил общение с Бога, и когато е получил закрила от него той може правилно да оцени и да каже, че не на него, а на Онзи, Който с десницата го е окрилял в бедата, само тази десница е свещена и славата принадлежи на Нея.
Минават десетина дена и в един ден тревожен за майката на вратата се чука и влиза завърналият се син. Майката плаче от радост и го прегръща, че синът й се е върнал жив и здрав. А пък той за утеха казва: „Какво си заплакала, не бой се. Дори с трън не се убодох". Той без да иска повтаря думите на Учителя, сестрата трепва, усмихва се и мислено изказва благодарност към Учителя: „Не нам Господи, а на Твоето име въздай слава". Ето това е един стих от Писанието, където човек е разрешил правилно задачата си и когато е направил общение с Бога, и когато е получил закрила от него той може правилно да оцени и да каже, че не на него, а на Онзи, Който с десницата го е окрилял в бедата, само тази десница е свещена и славата принадлежи на Нея. Аз съм на разговор при Учителя. „Учителю, трябва ли човек да има желание или пък да се отрече от тях? " „Има три вида желания: на настроението, на разумността и на Любовта. Желанията на настроенията са за човека и с тях и без тях е все едно. Колкото ще ти донесат радост, толкова и скръб.
към текста >>

28. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика).
Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)! Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа.
към текста >>

29. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбите за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото където се разрешаваше този исторически процес. Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти.
към текста >>

30. 2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Истина е, че бях паметлива и че всичките клонове на науката ме интересуваха, но все пак ще разкажа един от случаите, за да покажа тогавашната странна закрила над мене.
Когато почнех да уча уроците си по пиано при първите болки на мускулите на ръцете ми, минаваше ми мисълта: „Защо? Щом като е до гроба, няма смисъл! " И затварях пианото. Почнах да не мога и да уча, а бях честолюбива и се срамувах от учителите и съученичките си. Обаче сякаш че ли някаква невидима сила ме закриляше и от трите ученички в класа, които взеха матурата си с отличие, едната бях аз. Истина е, че бях паметлива и че всичките клонове на науката ме интересуваха, но все пак ще разкажа един от случаите, за да покажа тогавашната странна закрила над мене. Беше час по физика. Вдигнаха две ученички на дъската, едната от които бях аз. Само, защото учителят, като отвори тефтерчето си извика първо Стайкова, а после моето име - Петкова, Стайкова получи двойка, а аз шестица. Имахме за урок шестте закона за притежението на небесните светила на Гей Люсака. Стайкова беше учила, но зубрила думите без да ги разбира.
към текста >>

Случаите за закрилата не са малко, но не им е мястото да ги разказвам тука.
„Петкова, кажи ти! ".Аз го казах. Той до края запитваше Стайкова и след нея ме караше да кажа аз закона. И по този начин, колкото да имаше известна несправедливост в дадения случай,.аз си седнах с шестицата, а Стайкова, милата, с двойката. По този начин и съученичките ми винаги оставаха с убеждението, че всякога знам. Случаите за закрилата не са малко, но не им е мястото да ги разказвам тука. Обаче това не пречеше с всяка нова учебна година вътрешното ми смущение да се увеличава. Мисълта, че всичко свършва до гроба ме доведе до апатия и аз си казах, че щом като всичко свършва до гроба, няма смисъл да се живее, по този начин мисълта за самоубийството се зароди в мен. Това беше преди матурата, в последния клас. Хващаха ме истерични кризи. Затварях се в стаята си и плачех.
към текста >>

31. 14. МОЯТ СВЕКЪР - СТАРИЯТ ЕКИМОВ

Цанка Екимова

Надежда Георгиева Кьосева

Ние бяхме под Неговата закрила.
След малко образът лека-полека изчезна. При една среща с Учителя чух думите Му: „Твоят свекър има нужда от светлина". Аз Го изгледах изумена, защото аз и този път не бях Му казала нищо за случката, която бях преживяла в онази стая в Габрово. Кимнах с глава, че съм разбрала всичко и се усмихнах с дълбока признателност. Знаех, че Учителят следи всичко и се грижи за всички. Ние бяхме под Неговата закрила. Искаше се само нашето послушание и да се работи за Бога. Имах още една такава случка с моят свекър. Беше една нощ, когато мъжът ми Юрдан се събуди, стана и започна да се разхожда из стаята. Аз лежах в кревата, но вече полуразбудена и чувам, че Юрдан се разхожда, защото го няма в кревата. Но се разхожда някакси особено.
към текста >>

32. 2. СРЕЩАТА С УЧИТЕЛЯ

И знаете ли, така ме трогна всичко и като съм си закрила лицето с ръка и плача и сълзите ми текат по лицето и ръцете и не смея да ги махна.
Мина доста време и той ми каза веднъж: „Абе ела един път да чуеш една беседа". И аз една неделя отивам на беседа. А салона пълен, сядам и слушам, да чуя беседата. Учителят отвори Библията, прочете един стих и след това започна беседата. Аз като гледам и слушам си казвам, ами аз за такова нещо мечтая, за такова общество, те ходят там в салона, после ходят на екскурзия на Витоша, на Рила, играят гимнастика и казвам: „Аз за такова общество мечтая отдавна". И знаете ли, така ме трогна всичко и като съм си закрила лицето с ръка и плача и сълзите ми текат по лицето и ръцете и не смея да ги махна. По едно време си махнах ръцете, а Учителят право ме гледаше и се усмихна, а аз още повече заревах. Мина малко време и аз се успокоих постепенно и после излязох. Това беше първото ми впечатление, че се разревах от беседата, замая ми се главата и затова излязох вънка. Това е било 1931 - 32 г. Още не бях омъжена.
към текста >>

33. 3. БЕЛЕЖКИ

Русава Стойчева

А този покрив на Рила е било рилското небе и закрилата на Всемировия Учител.
Примерът ще го намерите в разказа на Русава за онези вкусни мекици правени през 1939 г. на седемте Рилски езера, която е последната година от летуването на Учителя на Рила. Те имат подтик и желание да лагеруват на Рила, но нямат средства. Нещата се завъртат в един кръг, като един дава идеята, че със собствен труд човек може да препитава себе си и семейството си, когато този труд е подчинен на една идея, да служи на организирания лагер на Рила. Вероятно мекиците са били вкусни и всеки е давал своята лепта за вкусните мекици, но това е било лепта и за осъществяване на общия братски живот, чийто изисквания целят добруването и благополучието на всяка една душа под покрива на Всевишнаго. А този покрив на Рила е било рилското небе и закрилата на Всемировия Учител. Мнозина са се подслонявали в братските палатки, а други увити в наметала и платнища са спали до лагерния огън. От образите на предоставените ни снимки ни гледат лицата на заминали души и непознати за нас и вас лица. Зад всяко едно от тях стои жива съдба и свойствен житейски път, който в даден момент се пресича с този на Школата. Някои идват и си заминават, други остават, трети отиват в света и пак се връщат. Всеки търси да намери в себе си онази пресечна точка, в която неговият път се пресича с пътя на Школата и намира Великия Учител.
към текста >>

34. ПОСЛЕСЛОВ

В житейския път на учениците имаше драматизъм и най-невероятни обрати от живот и съдби и някои бързо напускаха физическия свят с най-голямо изумление на останалите, защото всички, които бяха в Школата смятах, че са под закрила на Учителя.
ПОСЛЕСЛОВ Животът на Школата на Учителя 1922 - 1944 г. не се заключаваше само в слушане на беседи, в пеенето на песни, екскурзии и лагеруване на Рила. Това беше външната страна на Школата, макар че в този път се срещаха и съпътствуваха противоречия и наглед неразрешими въпроси, но те се разрешаваха само тогава, когато някои от учениците решаваше сам да понесе бремето и своя кръст в общото служение. В житейския път на учениците имаше драматизъм и най-невероятни обрати от живот и съдби и някои бързо напускаха физическия свят с най-голямо изумление на останалите, защото всички, които бяха в Школата смятах, че са под закрила на Учителя. Това беше вярно, но окултните закони бяха строги и трябваше да се изпълнят от съдбата. Опитностите на Гита са именно от този порядък. Нейният съпруг е осъден на смърт чрез обесване и Учителят разрешава въпроса от гледна точка на неговата назряла карма. Когато споделят с Учителя, че той като способен човек трябва да остане жив, Учителят разрешава въпроса така, че „и в другия свят има нужда от хора като него". По този начин, това е един от малкото примери в Школата, където Учителят дава ход на една назряла карма, да се разреши от неговата съдба, така също на онази заминала душа да й се даде възможност и условия да работи и в Невидимия свят.
към текста >>

35. 2. Хвърковати деца

Атанас Минчев

Макар, че получавахме помощ от чичо ми Драган Минчев от Белгия, аз винаги съм чувствувал и виждал, че помощта и закрилата ни идваше от друго място.
повече отколкото на Гради. Гради обаче разбра това нещо и каза: „Защо? Аз съм работник тука и работя повече от Атанас“. А Бертоли му казал: „Атанас няма да стане мозайкаджия, той ще стане цигулар и му трябват пари“. Бертоли както и майка ми винаги са ме стимулирали и са ми давали зелена улица. Макар, че получавахме помощ от чичо ми Драган Минчев от Белгия, аз винаги съм чувствувал и виждал, че помощта и закрилата ни идваше от друго място. Тя идеше и се ръководеше и направляваше от Учителя. Майка ми беше в Братството от нейните млади години. Премина през немотия, труд и неволи, но винаги една невидима ръка бе я подкрепяла и направлявала. Тази невидима ръка ни доведе всички на Изгрева в София. Тук се вляхме в братските среди и бяхме едни от слушателите в салона където Учителят даваше своето Слово.
към текста >>

36. 17. Помощта

Стефка Няголова

Когато братът попитал своя ръководител: „Защо трябваше да спася тази жена, а не другата“, той му отговорил: „Защото в дадения момент тя беше единствената, която се молеше на Бога и търсеше Неговата подкрепа и закрила.
“ Брата видял една красива, хубава жена и се спуснал да помогне на нея. Пожелал да помогне на тази жена, но неговият ръководител веднага го спрял, издърпал го и казал: „Не, не на тази, а на онази ще помогнеш“. Той погледнал, тя била грозна, слаба, дребна, но послушал своя ръководител и спасил нея. И действително на другия ден местни жители намират на сушата тази жена останала единствена жива от катастрофиралия самолет. Всички останали членове и екипажа загинали. Когато братът попитал своя ръководител: „Защо трябваше да спася тази жена, а не другата“, той му отговорил: „Защото в дадения момент тя беше единствената, която се молеше на Бога и търсеше Неговата подкрепа и закрила. Ние можем да помогнем само на този, който в дадения момент има будно съзнание. Понякога се спасява само той, а понякога заради него се спасяват и всички останали. Това зависи от кармата на присъстващите“.
към текста >>

37. 38. Сестрата

Ангел Вълков

Ако Той одобряваше, ние знаехме, че сме под Негова закрила.
Братята не искаха сестра, а ето дойде при нас сестра да ни посрещне. Та сестрите от тук ни изпратиха и ни напълниха раниците с продукти, а горе на върха ни посрещна и ни приветствува пак сестрата. Та в началото на всичко е сестрата и в края на краищата пак идва сестрата. Сестрата трябва да дойде, за да се заключи кръга около братята, за да протече живота на Братството.“ След тези две екскурзии и още много такива, където сестрите героически редом с братята вървяха по планините, постепенно ние променихме мнението си за тях и вече сами почнахме да ги каним. Но винаги спазвахме основното правило: преди всяка екскурзия искахме разрешение от Учителя и споделяхме с Него какъв е нашият план. Ако Той одобряваше, ние знаехме, че сме под Негова закрила. Когато ни възпираше, ние не тръгвахме. Онези, които тръгваха на своя глава винаги ги съпътствуваха инциденти и едвам се отърваваха живи.
към текста >>

38. 2. Железните и медни врати

Мариета Бертоли

Но узрелият плод сам си пада и накрая падна в ръцете му - така получи закрила от Учителя.
В Университета предавах италианска филология, колеги по английска, немска филология бяха пуснали версия, че папата ни е женил, понеже ние в Италия се женихме, нали, че той ни е бил кум и затова ходихме все в Италия, та бяха спрели моята колежка-италиянка да питат дали е вярно. И аз й казвам: „Де да беше вярно. Папата да ми е бил кум аз щях да съм на кон". Нали казват, да имаш вуйчо владика, аз пък папа да имам. Така завиждаха. Но узрелият плод сам си пада и накрая падна в ръцете му - така получи закрила от Учителя. Учителят е бил на концерта на Влади със симфоничния оркестър. Кога е било това? В настоящия театър „Иван Ba3QB", в една ложа беше. Той все казваше Владо: „От едната страна беше Учителят в една ложа, от другата страна бяха регентите". Значи това беше веднага след 9.IX.1944 г.
към текста >>

39. 2. Димитър Звездински

Крум Божинов

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

А да носиш книжката у себе си без да си работил с нея и без да си направил връзка с Христа, то от нея не можеш да получиш Сила и Закрила.
“ „Не“, отговорила тя. „Затова е станало това“, забелязал Учителят. Разговорът бил приключен. А брат Звездински добави, че Учителят му казал, че не е достатъчно само да я носиш тази книжка у себе си, но трябва да работиш с нея. А като работиш с нея, чрез нея се свързваш с Христовия Дух и Той, Христовия Дух те пази и закриля. А да носиш книжката у себе си без да си работил с нея и без да си направил връзка с Христа, то от нея не можеш да получиш Сила и Закрила. Сега разбрахте ли урока? През време на войната, през 1942 г. германците бяха окупирали нашият град Петрич. Всички се бяхме уплашили, да не би германците да ни изтрепят. Тогава заминах за София, преспах при брат Звездински и на следващия ден отивам при Учителя и Го питам, дали ще пострадаме петричани от германците.
към текста >>

40. 2. ИНСПЕКТОРЪТ

ТОМ 8

Тя инстинктивно потърсила закрилата на Учителя и както ми каза, искала да се скрие при Учителя, приискало й се да се мушне под дрехата Му, както децата правят с майките си.
Сестра Стоянка ми разказа историята на тази снимка, а именно: през това лято, когато е била направена снимката, всички братя и сестри са били насядали в голям кръг заедно с Учителя на една поляна, някъде в района на 7-те рилски езера. Сестра Стоянка била седнала до Учителя. Изведнъж тя вижда, че идва един от нейните началници - инспекторът по просветата (а тя беше учителка). Сестра Стоянка се смутила и казала на Учителя кого вижда. Тя се изплашила и помислила, че като я види инспекторът й всред Бялото Братство, ще бъде уволнена. Тя инстинктивно потърсила закрилата на Учителя и както ми каза, искала да се скрие при Учителя, приискало й се да се мушне под дрехата Му, както децата правят с майките си. Разбира се, тя това не е направила. Учителят бил спокоен, леко се усмихвал, а сестра Стоянка като разбрала, че няма къде да се скрие, изведнъж решила и казала на Учителя, че ако се наложи, ще престане да работи като учителка, като сама си подаде оставката. Тогава Учителят й казал: "Не, ще работиш! " Инспекторът минал и заминал без да забележи сестра Стоянка. След време доколкото си спомням още същия ден, отишли на чешмичката "Ръцете, които дават" заедно с Учителят.
към текста >>

41. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

ТОМ 8

Но и този път с божията закрила оцеляхме.
Поканиха ни вечерта на 10.януари да отидем и нощуваме в техния дом. Но към 10 часа вечерта отново се чу предупредителния сигнал на сирените и преди да успеем да слезем в скривалището, което се намираше в мазето на кооперативното жилище, видяхме осветителните бомби, които с ослепителен блясък и грохот се спускаха над сградите на София. И така останахме известно време в антрето на апартамента. И след като настана малка пауза избързахме по стълбите към скривалището. Нова вълна от осветителни бомби връхлетя върху София. Но и този път с божията закрила оцеляхме. След обеда на другия ден брат ми Апостол реши да се евакуират в Асеновград, където Виргиния, снаха ми, имаше близки сродници. Мама и тате с леля ми и баба ми отидоха в Красно село в дома на една от лелите ми, сестра на майка ми. А когато след бомбардировката брат ми Гавраил е отишъл при Учителя и чул думите Му: "Вземи сестра си и идете на Изгрева". С малко багаж в раниците се отправихме брат ми Гавраил и аз към Изгрева. Там радушно приети в дома на сестра Сийка Динова живяхме до месец март 1944 г.
към текста >>

42. 07 - 18. НЕ АНГАЖИРАЙТЕ НЕБЕТО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Учителят излязъл на балкона да види коя е тази сестра, която през целия път бе го зовяла за закрила.
Другите хора от Изгрева отишли в града при свои близки, а тя останала сама в нощта, по пътя за Изгрева, който минавал през едрата борова гора. Вървяла тя по средата на шосето. И през целият път се молила за помощ от Небето и четяла псалми. Когато пристигнала на Изгрева, минала край салона. В стаята на Учителя още светело. Учителят излязъл на балкона да види коя е тази сестра, която през целия път бе го зовяла за закрила. Учителят я познал и на другия ден й пратил предупреждение, друг път да не закъснява и да не ангажирва Небето поради своето неблагоразумие. Нейният зов за помощ му пречел да да работи. От ученика се иска разумност и предвидливост, за да може сам да се пази, като предварително вземе необходимите мерки.
към текста >>

43. 07 - 21. В КЛЕТКАТА НА ЛЪВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Както сърни, така и други диви животни и птици, при голяма опасност или беда търсят помощта или закрилата на човека, когото имат за свой покровител.
Даже той пъхнал голата си ръка в устата на лъва, но бързо я извадил невредима. Заключил клетката и се отдалечил. Лъвът не ял няколко дни от тъга по приятеля си. Многовековният човешки опит ни учи, че куче, което е получавало храна от ръката на човек, никога не го хапе и напада. Както кучето, така и лъвът помнят гласа на своя господар - човека много години и щом го чуят, му се покоряват. Както сърни, така и други диви животни и птици, при голяма опасност или беда търсят помощта или закрилата на човека, когото имат за свой покровител.
към текста >>

44. 09 - 75. УЧИТЕЛЯТ Е НАВСЯКЪДЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Летял влакът през полето, като да бил крилат, а тя гледала през прозореца широкото, сякаш безкрайно поле и си мислела така: „Господи, толкова много хора по полето, животни, птици, насекоми, растения и тревички - всичко на Тебе се надява, на Тебе се моли, от Тебе иска помощ, храна и закрила.
75. УЧИТЕЛЯТ Е НАВСЯКЪДЕ Била китна пролет, когато сестра П. се връщала от София и влакът я носел към родния й град. Летял влакът през полето, като да бил крилат, а тя гледала през прозореца широкото, сякаш безкрайно поле и си мислела така: „Господи, толкова много хора по полето, животни, птици, насекоми, растения и тревички - всичко на Тебе се надява, на Тебе се моли, от Тебе иска помощ, храна и закрила. Как успяваш на всички да помагаш? " Ето какви мисли изпълвали ума и съзнанието на сестра П., а влакът летял като изтърван кон през полето. Застанала тя на прозореца на купето и вижда следната картина: Учителят в бяло ленено палто се разхожда, не, а се носи над изкласилите ниви. Влакът лети с шеметна скорост, а ето Учителят всее пред очите й над изкласилите ниви. Тя гледала и си мислела тъй: Ето на, сега колко съм далеч от София, където оставих Учителя, а ето че и тук, над нивите и навсякъде все е Учителят, всичко вижда, от всичко се интересува.
към текста >>

45. 11 - 14. ЖИВИЯТ ГОСПОД

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Ученикът мъчно може да живее на земята без духовна закрила.
За мен това бе откровение на Мировия Учител и това се крепеше на окултни закони, дадени в Словото на Учителя, които ние с нашето човешко съзнание трудно можем да обхванем. Но да преживееш всичко това и да видиш как действа законът е едно истинско знание. И понеже опитността на един ученик е опитност на цялата школа, затова аз се осмелявам да ви я предам. А как ще използвате тази опитност и този закон, оставам да прецните сами. Ето законът: Човек не може да успее в каквато и да е работа, ако няма съдействието на невидимия свят. Ученикът мъчно може да живее на земята без духовна закрила. Затуй трябва да бъде свързан с Бога. Това нещо аз го проверих. Но научих и нещо друго: никога не изкушавай напразно живия Господ! * * * Над леглото си Верка бе окачила няколко листчета, изписани с печатни букви мисли от Учителя Дънов. „Всичко, което е добро, мога да приема.
към текста >>

46. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

И понеже Словото Божие е под Божия закрила и закрилата на Учителя, когато правиха обиските през 1956 година в неговата къща не бе направен такъв, а там бе просто склад на Словото на Учителя.
Участвува в Младежките събори в София. По препоръката на Учителя всеки да научи да свири някакъв инструмент, той научава да свири на цигулка, с което активно участва в музикалния живот на Айтоската братска група. Под негово ръководство се разучават братските песни, с което спомага за правилното им разучаване. Свири и в оркестъра при играенето на Паневритмията. Беседите, които получавахме от София, пристигаха на неговия адрес и оттам всеки си ги получаваше. И понеже Словото Божие е под Божия закрила и закрилата на Учителя, когато правиха обиските през 1956 година в неговата къща не бе направен такъв, а там бе просто склад на Словото на Учителя. От 1948 година той работеше като чиновник в Т.П. кооперацията и умееше да пише на пишуща машина. От София бяха донесли една пишуща машина, на която той преписваше нарядите, мислите за всеки ден и водеше кореспонденцията на братството. Тази пишуща машина след заминаването на брат Милевски, от София си я взеха, не знам по чие мнение. По характер благ, отзивчив, доброделен, той беше предан ученик на Учителя.
към текста >>

47. І.02.24. ОТНОШЕНИЕТО НА РУСИЯ КЪМ „ОТКРОВЕНИЕТО И УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Онези, които отхвърлиха „Откровението", то тяхното име също бе заличено в небесата и се лишиха от закрилата на Святия Дух, който движеше времена, събития и народи.
Русия преминава през революция, която я разтърсва из основи. През 1905 г. тя губи войната си с Япония и загубва Манджурия в далечния Изток. До остров Цушима руският балтийски военен флот, прехвърлен през океани и морета, за да помогне на морската база Порт Артур на обсадните руски войски в Далечния Изток бива потопен от японската армада. Русия капитулира със загуби на далекоизточните си територии. Онези, които отхвърлиха „Откровението", то тяхното име също бе заличено в небесата и се лишиха от закрилата на Святия Дух, който движеше времена, събития и народи. Император Александър II бе убит на 1 март 1881 г., а синът му Александър III (1881-1894) скоропостижно почива на 49 години, на 20.Х.1894 г. Наследява го синът му Николай II (1894-1918), който бива свален по време на февруарската руска революция (1917 г.), а след Октомврийската революция от 1917 г., то на следващата година е убито цялото императорско семейство, во главе с императора. Така че трима последователни руски императори са премахнати и изчезва династията на Романовци, управляваща Русия 200 години. „Откровението" продължава да действува, както в Русия, така и в България. Не случайно Константин Дъновски, в писмото си до Мария Казакова завършва така: „Аз съм убеден, че с време ще познаят и руси, и българи, онова, което Бог предупредил за тях и тогава ще потърсят Истината." Сега сме още във времето, когато очите на българина са затворени за „Откровението".
към текста >>

48. І.03.16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

Те всички са били християни, които са под закрилата на Патриаршията, която е била представител пред Портата на всички християнски народи в турската империя.
Русия обявява война на Турция, Генерал Дибич преминава Балкана през лятото на 1829 г. и приближава до Цариград. На 2.IX.1829 г. в Одрин се подписва мирен договор, с който Гърция получава независимост, закрепва се независимостта на Сърбия, а за българите не се споменава нито дума. Те за Великите сили, за турския султан не съществуват като народност и нация. Те всички са били християни, които са под закрилата на Патриаршията, която е била представител пред Портата на всички християнски народи в турската империя. Тогава българите след Одринския договор от 1829 г. напускат северо и югоизточна България, като стотици хиляди преминават в Румъния или се заселват в Бесарабия. Така се обезлюдяват онези територии, които се заемат от гърци, гагаузи и се променя етническия състав и по този начин се забавя Възраждането на България със десетки години! А освобождението на България се забавя с 50 години (вместо 1828 г. то става в 1878 г.), а обявяването и признаването на независимостта на България се забавя с 80 години, вместо 1828 то става в 1908 година.
към текста >>

49. І.03.24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

И под нейна закрила започва обединението на руските земи при Московското царство.
Турция води война срещу Русия за Украйна. През 1681 г. се сключва договор и Турция признава Украйна и Киев за руски земи. Иконата на Иверската Св. Богородица охранява една от вратите на Кремъл. И под нейна закрила започва обединението на руските земи при Московското царство.
към текста >>

50. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Закрилата, интересът и подбудата на руския представител влели нова сила в българското национално дело.
Освен това на сцената изпъкнаха нови външни фактори, които дадоха мощен тласък на пробуждането на българщината и ускориха развитието на българското национално дело в тези места. На първо място новият руски варненски вицеконсул Александър Викторович Рачински. Той пристигнал във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и особно българофил, той бил добре запознат с борбата на българския народ за национално съществуване още от своето пребивание и служение в Македония, съчувствувал му горещо и съзирал една от най-важните свои задачи като руски консул в това да му помогне с всички средства, за да стъпи здраво на краката си като крепка самостойна славянска нация. Още с идването си във Варна той наченал да действува в това направление, като влязъл в най-близки сношения с поп Константина Дъновски и другите видни българи, както и с Атанаса Чорбаджи. Закрилата, интересът и подбудата на руския представител влели нова сила в българското национално дело. По-будните българи се сплотили в един национален кръжок, в който участвувал и Рачински. Рачински се опитал с всички средства, с които разполагал, да спечели за българите във Варна двата най-важни фактора за национално просветяване и въздигане, именно църква и училище, обаче се натъкнал на силното противодействие на гърците. След дълги настоявания митрополит Порфирий през март 1860 г. позволил на Конст. Дъновски да служи славянска служба в църквата „Св.
към текста >>

51. Наряди за 1948 г.

ТОМ 12

Затова от дълбочината на сърцето ни отправяме нашите общи молитви към Бога, да помолим за Неговата подкрепа и закрила, да помолим за преуспяване делото на обичния ни Учител.
В това преустройство учениците на Божествената школа ще извършат своята работа. Сега е епохата, в която се пробужда Божествената природа в човека и той се подготвя да бъде носител на новата форма на Любовта, която влиза вече в света - Мировата Любов. Днес вълната на Мировата Любов слиза към човешките души. Учениците на Бялото Братство и всички благородни и високопросветени, без разлика на вяра и народност, имат мисията да възприемат и предадат тази любов в живота. Мировата Любов ще създаде новия човек - човекът на новата раса, който във всички същества ще вижда и ще люби Бога. Затова от дълбочината на сърцето ни отправяме нашите общи молитви към Бога, да помолим за Неговата подкрепа и закрила, да помолим за преуспяване делото на обичния ни Учител. Ние трябва да благодарим и за великата милост, която ни е сторил Бог, като изпрати обичния ни Учител да ни призове и свърже с Него, да Го познаваме, да имаме живот, да се учим, да Го славословим, да осветяваме Неговото име, да работим за идването на Неговото царство на земята. Така, обединени всички в Любовта, да прославим Бога - нашия Баща. Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов. ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ 22. IX. 1948 г.
към текста >>

52. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

Цяла нощ ме завива и вика: „Моето дете, моето дете." Аз почувствувах майчина закрила от нея.
Нали в спомените й има там някои неща. И тя лично ми е разправяла. Но Паша беше малко така, как да кажа, въздържана. Тя, например, по време на бомбардировките се питам: „Къде да отида, къде да отида? " При Паша отивам, разбира се и лягаме на пода, слагаме дюшеци, туй, онуй. Цяла нощ ме завива и вика: „Моето дете, моето дете." Аз почувствувах майчина закрила от нея. Аз майка не помня, но ето от нея почувствувах майчина закрила. Това е едно. Второ, Паша беше иначе строга към мене. Нали, вика, ще четеш, ще учиш, д-то ти мазол трябва да хване. Така се учи, вика, не с разходки нагоре надолу.
към текста >>

Аз майка не помня, но ето от нея почувствувах майчина закрила.
И тя лично ми е разправяла. Но Паша беше малко така, как да кажа, въздържана. Тя, например, по време на бомбардировките се питам: „Къде да отида, къде да отида? " При Паша отивам, разбира се и лягаме на пода, слагаме дюшеци, туй, онуй. Цяла нощ ме завива и вика: „Моето дете, моето дете." Аз почувствувах майчина закрила от нея. Аз майка не помня, но ето от нея почувствувах майчина закрила. Това е едно. Второ, Паша беше иначе строга към мене. Нали, вика, ще четеш, ще учиш, д-то ти мазол трябва да хване. Така се учи, вика, не с разходки нагоре надолу. И, разбира се, послушах я.
към текста >>

53. 8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА

Милка Говедева

Не помисли за своята Мила, че е тъй малка и без закрила.
Аз нямах майка, нито татко, сълзите ми да обърше мама. Течеше времето без радост, кротко татко да ме погали само. Жадувах страшно за майчина милувка, в прегръдка топла да ме стопли. Жадувах за една искрена целувка, леглото ми топло да приготви. О майко мила и любима, защо тъй рано си отиде? Не помисли за своята Мила, че е тъй малка и без закрила. Днес съм вече остаряла, бурите далеч отлетяха, но обичта ми към теб не е престанала, макар годините доста да натежаха. 9.11.1982 г. Болката на самота Тежи ми пак самотата, тежи ми, тежи. Но с кой да свържа съдбата, като навсякъде срещам лъжи? Обичам чистотата на слънчевите лъчи.
към текста >>

54. 17. РАЗМИШЛЕНИЯ

Лидия Соломонова Аладжем

Магдалина Стефанова Григорова

Разнищваш ми душата на хиляди частици и изнурена я оставяш без подкрепа и закрила.
И ще дойда да изпълня дома ти с мир и веселие за този ден. С цветя украси дома, с търпение сърцето си. Със светъл поглед облечи се, защото идва Велик ден. Велик празник на душата, копнежът на човешката Любов - Очакваният. КЪМ СКРЪБТА Не те обичам, скръб, очите ми разплакваш и сълзи бисери изхвърляш от моя свещен дом. Разнищваш ми душата на хиляди частици и изнурена я оставяш без подкрепа и закрила. Неканена пристигаш, свещен кът заемаш и разпалваш сили спомени в душата ми доволна. Навън, навън изпъждам те, нахална гостенка на моя дом, бой свещен приемам аз, пази се от мен, далеч отбий се веч. 40 ДНИ ОТ ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ Изминаха четиридесет дни, от когато Любимият ни Учител замина за страната на Ангелите, Серафимите и Херувимите, за страната на светлината - Неговата родина. Изминаха четиридесет дни, от както нашите сърца отдаваха последен поздрав на любимия ни и скъп образ, на свещената Му осанка - Неговата украса. Днес, събрани в Твоето име, Учителю, празнуваме.
към текста >>

55. 5. АНАСТАСИЯ КАРАСТОЯНОВА (11.08.1905 г. - 7.01.1987 г.)

БОЖИСЛАВА ПАНТЕЛЕЕВА КАРАПЕТРОВА

Този сън съвпада със закрилата на Учителя към Анастасийка, особено в последните дни от живота й.
Там е сънувала Учителя три пъти. При първия сън Му измива само единия крак. При втория сън Учителят й казал: „Винаги да сверяваш часовника си с моя! " При третия сън тя лежи върху красива мраморна плоча, но мраморът не е студен, а приятно топъл. Учителят отива при нея и я покрива грижовно с пелерината си. Този сън съвпада със закрилата на Учителя към Анастасийка, особено в последните дни от живота й. На 24 декември 1986 година тя заедно с медицинския персонал е посрещнала Бъдни вечер и пред всички се е помолила с думите: „Учителю, искам леко да умра." След две седмици, на 7.01.1987 година, сряда, след обед, към 4 часа е заспала и тихо си е отлетяла. Учителят казал още за нея, че на камък да седне, масло ще пусне. Толкова е била пробивна и деятелна. А нейната рождена сестра, Дора Карастоянова, ми е казвала следното от Учителя за нея: „Анастасия е голям океански параход с много малка дупчица." Значи рано или късно параходът ще се наводни и потъне. Имаше големи заложби и талант, но не успя да ги реализира.
към текста >>

56. 7. ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВИЯТ ПСАЛОМ

Затова отишъл при Учителя да Го попита дали предстои нещо лошо на брат му и да Го помоли за закрила.
7. ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВИЯТ ПСАЛОМ През Втората световна война бил мобилизиран най-малкият брат на баща ми и след няколко дни трябвало да замине на фронта. Този негов брат - Любомир - бил малко момче, когато починала майка им. Пантелей се грижел за него, издържал го, ориентирал го при избора на професия. Разликата във възрастта им била голяма и той го чувствал като свой син, много се притеснявал за съдбата му на фронта. Затова отишъл при Учителя да Го попита дали предстои нещо лошо на брат му и да Го помоли за закрила. Учителят казал да даде на брат си едно листче, на което е написан „Деветдесет и първият псалом", и да му каже да го носи винаги в себе си. Баща ми дал едно листче с този псалом на брат си и му обяснил какво е казал Учителят. Чичо ми не беше вярващ, но тогава взел листчето и го сложил в горния джоб на куртката си. Държал го там през цялото време на воюването си. А той бил офицер на действащия фронт.
към текста >>

57. VI. КАКВО НАПРАВИ ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО ЧРЕЗ СИЛИТЕ НА РАЗРУШЕНИЕТО С ФИЛМА ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

И нито един не се намери да вдигне глас за закрила на оригинала и Паневритмията.
Изпълнителни и верни слуги! 10. Веднага се намериха умници, които тиражираха филма, размножиха го и го разпространяват със същата светска музика от класически автори. И това е нещо повече от престъпление. Сега са развързали Силите на Разрушението и те действуват навсякъде, където се види тази видео-касета на екран. Събират се на групи и поединично, и гледат. И нито един не се намери да вдигне глас за закрила на оригинала и Паневритмията. Няма ги защитниците. А защо? Защото преди това Духът на Заблуждението ги е разрушил отвътре и ги е отклонил. Сега е времето на отклонението и на разрухата. Да живее тяхното време, защото те затова са изпратени.
към текста >>

58. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 251-300

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

257.Духовна закрила.
255.Средата на ученика. Живей и се движи винаги в Любовта! 256.С Бога. Всеки уд има смисъл, доколкото е свързан с организма. Живееш правилно, докато си в контакт с Бога. 257.Духовна закрила. Човек не може да успее в каквато и да е ра- бота, ако няма съдействието на невидимия свят. Ученикът мъчно може да живее на земята без духовна закрила. Затуй трябва да бъде свързан с Бога. 258.Страданията. Ученикът трябва с радост да посреща страданията и да се радва, защото от тях ще научи нещо Добро. Разбере ли тъй страданията, той ще се подмлади.
към текста >>

Ученикът мъчно може да живее на земята без духовна закрила.
256.С Бога. Всеки уд има смисъл, доколкото е свързан с организма. Живееш правилно, докато си в контакт с Бога. 257.Духовна закрила. Човек не може да успее в каквато и да е ра- бота, ако няма съдействието на невидимия свят. Ученикът мъчно може да живее на земята без духовна закрила. Затуй трябва да бъде свързан с Бога. 258.Страданията. Ученикът трябва с радост да посреща страданията и да се радва, защото от тях ще научи нещо Добро. Разбере ли тъй страданията, той ще се подмлади. Човечеството само в една фаза на своето развитие минава през областта на страданията. Те каляват нервната система, за да издържи новата Светлина, която ще дойде. 259.Независимост.
към текста >>

59. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 681-700

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

697 Защото си на светлите, затова черните те гонят. Закрила.
Най-първо, стряскаш се, сърцето тупа, после утихва и не знаеш какво ще стане. Но два момента има, от които мислиш ще се прекрати живота, образуват се психически страдания, които не могат да се предадат. Сърцето бие съобразно с електричеството. Когато този ток над главата се прекъсне, сърцето спира веднага. С електрическа сила се движи сърцето и в хармония, иначе сърцето не е в състояние да прекара кръвта. Гонене. 697 Защото си на светлите, затова черните те гонят. Закрила. 698 Човек, ако няма тази невидима духовна закрила, мъчно може да се живей на земята. Душите влизат. 699 Някои души влизат във воловете, дегизират се и ще си идат; затова човек с благоговение трябва да гледа на всичко. Волът заслужава една целувка, да го погалиш, да му благодариш, че ти работи. Моралът. 700 Който влезе в пътя на живота, много страдания ще има, докато се научи да живее.
към текста >>

698 Човек, ако няма тази невидима духовна закрила, мъчно може да се живей на земята.
Но два момента има, от които мислиш ще се прекрати живота, образуват се психически страдания, които не могат да се предадат. Сърцето бие съобразно с електричеството. Когато този ток над главата се прекъсне, сърцето спира веднага. С електрическа сила се движи сърцето и в хармония, иначе сърцето не е в състояние да прекара кръвта. Гонене. 697 Защото си на светлите, затова черните те гонят. Закрила. 698 Човек, ако няма тази невидима духовна закрила, мъчно може да се живей на земята. Душите влизат. 699 Някои души влизат във воловете, дегизират се и ще си идат; затова човек с благоговение трябва да гледа на всичко. Волът заслужава една целувка, да го погалиш, да му благодариш, че ти работи. Моралът. 700 Който влезе в пътя на живота, много страдания ще има, докато се научи да живее. Аз - това е моята душа, а Божественото, това е висшето, в което аз живея и се движа.
към текста >>

60. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I 61-80

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

80 Човек, ако няма тази невидима закрила, мъчно може да се справи на земята сам.
77 Земята без другият свят е затвор. Природата. 78 Нещата в природата са разхвърляни, по този начин тя иска да ни застави да мислим. Плачът. 79 Плачът носи живот. Най-тежкото положение е, когато човек не може да плаче, прилича на пустиня, дето изворите са пресъхнали. Невидимите помагачи. 80 Човек, ако няма тази невидима закрила, мъчно може да се справи на земята сам. 20.I.1921 г.
към текста >>

61. 82. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

" Все пак, оня който се подвизава в пътя на посвещението, в пътя на ученика, той невидимо е под закрилата на ангелите, които го предпазват от неочаквани премеждия.
Както казва Учителят, ако изкусителят бе сполучил да го научи от Христа, в един момент той щеше да стане владетел на човечеството за вечни времена. Предоставям на всеки, който обича да мисли, нека разглежда в съзнанието си тези важни събития от живота на Христа. Вярвам, че ще стигне до интересни заключения, а и Словото на Учителя ще му помогне, когато срещне в лекциите и беседите, какво той е казал. Знаете, че Христос отговори: „Не само с хляб ще живее човек. но и с всяко Слово Божие, което излиза от Божиите уста! " Все пак, оня който се подвизава в пътя на посвещението, в пътя на ученика, той невидимо е под закрилата на ангелите, които го предпазват от неочаквани премеждия. Следват заключителните думи на Ангела-ръководител: Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя! " Това може да се вземе и символич но - ученикът може да се срещне със същества, които имат силата на лъва или отровата на змия, а може да стане това и действително, без да пострада. Изглежда, че в ония времена на израилските земи е имало лъвове, защото и на друго място в Писанието се споменава за тях. Сам Давид в разговора си със Саула, преди да влезе в бой с Голиат, уверяваше, че се е борил с лъв, когато е нападал стадото им. Всеки случай, тези лъвове не са били от размера на познатите днес лъвове, обитатели на Африканската пустиня.
към текста >>

62. 113. ЗАЩО СЕ ИЗДАДОХА ТЕЖКИТЕ ПРИСЪДИ НА ПРОЦЕСА?

Николай Дойнов

Къде бяха големия счетоводител Коста Стефанов и Никола Антов, който беше облечен в такава висока длъжност от новата власт, за да не знаят за тази и без това популярна наредба, за да предложат от Братския съвет да се разгледа, обсъди и потърсят някакви възможности за закрила на тези монети и още повече ценностите, които Учителят е носил?
С това възможността за злоупотреба с тях отпадна. Но Борис беше обвинен, че не ги е декларирал, тъй като имаше наредба, по силата на която всички граждани, които имат златни монети са длъжни да ги декларират. И за неспазване на това нареждане, златните монети се конфискуват и изземват от държавата. Е нямаше как, намери се законно положение за тяхното изземване. Но питам се аз, за този случай. Къде бяха големия счетоводител Коста Стефанов и Никола Антов, който беше облечен в такава висока длъжност от новата власт, за да не знаят за тази и без това популярна наредба, за да предложат от Братския съвет да се разгледа, обсъди и потърсят някакви възможности за закрила на тези монети и още повече ценностите, които Учителят е носил? Тъй като те като върховни членове на финансовият съвет е било преди всичко тяхно задължение, да се погрижат за това нещо. Но са си мълчали. ------------------------------ [1]Виж „Изгревът", том III, стр. 221-222.
към текста >>

63. 25. ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Иван Толев

То има насъщна нужда от помощ и закрила.
Засега, ние се задоволяваме само с горните общи разсъждения. Ние поставяме въпроса, а неговото разрешение и пристъпване към практическа работа ще зависи от становището, което ще заемат съмишлениците ни в чужбина. Веднъж мисълта хвърлена, тя ще намери своите пионери: ако семето попадне на добра почва, Бог ще го възрасти и то ще даде очаквания плод. Чрез тясното идейно сътрудничество и единение между искрените и безкористни ратници на свободата и благоденствието на народите в пътя на разумния живот, убедени сме, ще може да се постигне начертаната цел. Човечеството днес пъшка под непосилния гнет на политическото, икономическото и духовно робство. То има насъщна нужда от помощ и закрила. Буреносни облаци се задават, за да потопят още веднъж народите в море от кръв. И тъкмо сега, докато тия облаци не са се още разразили, а само бляскат отдалеч страховитите стрели на мълнията и се чува злокобния тътнеж, нека ние, божите работници от всички страни, да се съединим и ако не предотвратим новата ужасна катастрофа, която иде, поне да облекчим до висока степен страданията на човечеството. ------------------------ * Уводна, редакторска статия без подпис. **„Пролетарий от всички страни съединявайте се" е лозунга на Комунистическия интернационал.
към текста >>

64. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика).
- нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг". И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната библиотека, дето даже не стъпват на работа.
към текста >>

65. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

Закрилата на Бога е крайната цел на духовната еволюция.
Когато индивидуалният човешки дух се утвърди върху тех, той ще намери своя Бог,т. е. основата на живота си, опората и надеждата си, с силата на която ще възприеме всичките божествени възможности и ще се укрепи завинаги. Това е висшето посвещение... "Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор". Сетта на ловеца е лъстта и съблазънта на сатаната, духът на съпротивата и душегубството, обладанието на земните слабости и похоти, в които духът човешки пот[ъ]ва и страда. "С перата си ще те покрива и под крилата му ще имаш прибежище". Закрилата на Бога е крайната цел на духовната еволюция. Това е осъществяване на "сливането" на индивидуалния дух, микрокосмоса, с всеобятния Божи Дух, т.е.-, Макрокосмоса. "Неговата Истина е щит и всеоръжие". Истината, това е Христос - проявеният Бог на живата природа или живият Бог, според Писанието. А Христос, който обгръща пречистения човешки дух с своята светла и мощна аура, е щитът и всеоръжието лротив всички посегателства, ухищрения и уловки на падналия сатана, т. е. сборът на нечестивите духове, за които се говори в следните стихове на псалома: "Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене, от мор, който ходи в тъмнина, и от погибел, която запустява всред пладнина.
към текста >>

66. X. Пеню Ганев и Пророчеството на Духа Господен

ТОМ 16

Ето така работихме ние неколцината, осъществяващи Програмата на „Изгревът" - една работа, започната от времето, когато Пеню Ганев се е приближил до Учителя Петър Дънов, вървял е по пътищата човешки с Господнята закрила, понеже бе спазил законите от живото Слово на Учителя Петър Дънов.
А отпечатването на „Изгревът" том XVI доказва именно това. Доказва, че Господ е жив и живи са Силите Господни за онези, които ходят в пътищата Господни. Амин. 9. И вчера, и днес, и утре Господният Дух работи с онези, които вървят по Неговите пътища, изпълняват Неговите повеления и не престъпват заповедите му. Господният Дух на Силите работи за онези, които са с чисто сърце, със светъл ум и с прави постъпки пред Господа. Ето така работихме ние неколцината, осъществяващи Програмата на „Изгревът" - една работа, започната от времето, когато Пеню Ганев се е приближил до Учителя Петър Дънов, вървял е по пътищата човешки с Господнята закрила, понеже бе спазил законите от живото Слово на Учителя Петър Дънов. Не само спазил, но е живял с тях. Ето, това е обяснението на Знамението Господне и за Духа Господен, Който осъществи всичко това в том XVI на „Изгревът", чрез Силата Господня, защото Господ на Силите е с нас. (Псалом 46, ст. 7) А защо ли? Защото Господ на Силите е Цар на Славата и Цар до вечни времена.
към текста >>

67. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Бръмбарчето, пчеличката, пъстрата пеперудка и гущерчето, което е толкова страхливо, и те застават в закрила над своите мънички.
Така, като я гледам, за мен майката е великан. Пред нейното сърце всеки лед ще се стопи и всички страдания са бисери изкупени за нейната любов. Нейната топла любов ще вдъхнови поета, ще вдъхнови писателя, ще вдъхнови художника и той ще рисува майчината любов с най-нежни тонове и ще й даде най-красива усмивка. Ще вдъхнови артиста, музиканта и неговото чувствително сърце ще излее най-чудната песен с божествена хармония. Нейната любов и вятъра спира, и бурята утихва. Бръмбарчето, пчеличката, пъстрата пеперудка и гущерчето, което е толкова страхливо, и те застават в закрила над своите мънички. В своята обилна любов тя е чудна и може чудеса да стори, ако би знаяла какво повече да направи. Но тази любов бива прекъсвана от друг живот, който е от друг род и той тъй хитро се вплита в тази майка, в този нежен живот и после какво става? - Нарушава се тази божествена хармония и почват се викове, охкания, проклятия, бури се вият над този живот и както ябълката отначало е чиста, а после става грапава, червива и огрозява плодът, така и този майчин живот, вместо радост, изпълва се с грижи, с плач и не е така хармоничен, както е мислила тя. А не знае, клетата, че в нея играят роля два живота и че трябваше отдавна да ги отдели, както би отделила житото от къклицата, както би отделила семето от пясъка. Не е лесно да бъдеш майка, в нея има най-голямата приятност, има красиви моменти на святост, но ако не работиш над това, ти ще вървиш донякъде и като изникне плевелят, ще заглуши житото.
към текста >>

68. 36. Животът на старозаветните – I

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението.
По-нататък се казва, че Господ поразил с язви дома на фараона, който узнал истината, върнал Сара на Аврама и го отпратил от Египет: „него, жена му, и всичко що имаше”. Така Аврам, след като заложи жена си в Египет, отново си я възвръща. Той забогатя, но трябваше да заложи жена си: човек трябва да заложи в материалния свят, светът на фараона, сърцето си, за да придобие материални богатства. Умът и сърцето в този свят живеят разделени. И все някой трябва да робува в „Египет” - или сърцето, или умът - за да се избегне смъртта. Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението. Яков слиза с домочадието си в Египет при съвсем друга обстановка. Там е Йосиф, продаденият от своите братя любим син на Якова, който след многобройни изпити, достига накрай най-високото обществено положение в земята на фараоните. С пребиваването си в Египет Йосиф е приготвил благоприятни условия за тяхното заселване в тази високо цивилизована и плодородна страна, но заедно с това и бъдещето тежко робство на еврейското племе. Последното започва добре в Египет, но свършва зле. Отбелязахме по-горе, че Лот, братовия син на Аврама, живее заедно с него и го следва във всичките му пътища.
към текста >>

69. 9. МЕРКУРИЙ

Иван Антонов

ТОМ 18

Човек, който е отказал да приеме в сърцето си идеите, мислите, словата и внушенията на висшите светове и не им е послужил с любов, такъв човек остава без закрила от висшите светове, без тяхното ръководство, поради което той бива нападан и обсебван от идеите и мислите на черната ложа, става насилствено техен роб и носител, изявител и служителка техните желания и внушения”.
По количеството и силата на хармоничните съчетания, които Меркурий получава от различните светила, съдим за количеството и силата на добротворните идеи и мисли, които човешкият ум възприема и придобива от тях, за творческите сили и светлината, които възприема за развитието, дейността и проявите на висшите дарби и способности. По количеството и силата на дисхармоничните съчетания, които Меркурий получава от другите светила, особено от злосторниците, се съди за количеството, силата на нечистотата и противоестествената храна, която възприема ума, т. е. нечистите, противоестествени, разрушителни идеи и мисли, които умът е предразположен да възприема и проявява. Учителят казва: „Идеите и мислите от всички висши светове идват в ума на човека като гости и ако човек приема в ума си такива идеи и мисли с любов, задържа ги с любов, проучва ги с любов, готов е да им служи с любов, тогава те му оставят много творчески сили и благословения, даруват му светлина, умствени и духовни богатства. Когато, обаче, човек не приема идеите и мислите на висши светове, не ги проучва с любов и не им служи, тогава те си заминават, без да оставят на човека никакво благословение. Човек, който е отказал да приеме в сърцето си идеите, мислите, словата и внушенията на висшите светове и не им е послужил с любов, такъв човек остава без закрила от висшите светове, без тяхното ръководство, поради което той бива нападан и обсебван от идеите и мислите на черната ложа, става насилствено техен роб и носител, изявител и служителка техните желания и внушения”. По количеството и силата на хармоничните съчетания между Меркурий и добротворците, съдим доколко човек е бил гостоприемен спрямо идеите и мислите на висшите светове. По количеството и силата на дисхармоничните съчетания между Меркурий и злосторниците определяме до каква степен човек е робувал на низшите светове. Народната поговорка казва: „Ум царува, ум робува, ум патки пасе”. Тази поговорка се отнася именно към Меркуриевия ум. Когато човек се стреми с всичките си сили и любов да бъде ученик на висшите светове, тогава неговият ум добива силите и светлината да царува.
към текста >>

70. 3.5 ТРИТЕ МИРОГЛЕДА

Великите държави СССР, САЩ, Англия и Франция са първи които трябва да дадат пример за новия космичен мироглед, който носи свобода, по-висока хуманност и пълна закрила на малките народи.
Това са световни блага, сътворени през хода на историята на народите и те трябва да се ползват от всички човеци, от всички народи и от всички раси. Това са основните повели на новия космичен мироглед, който е универсален и безусловен. Пред този мироглед се изключват и отпадат личните, обществените, класовите, народните и расовите егоистични домогвания. Расова, класова, национална или обществена сила, която би се опитала да се противопоставя на това мощно идеологично течение ще бъде пометена без остатък. Така чертаят звездите пътя на народите и на човешката култура. Великите държави СССР, САЩ, Англия и Франция са първи които трябва да дадат пример за новия космичен мироглед, който носи свобода, по-висока хуманност и пълна закрила на малките народи. Учителят казва: „Съществува една велика мирова държава. По нея се устройва човешкото общество сега. Всичко което не е в съгласие с този миров ред, прехожда или преминава. Само той е вечен. В този космичен, съвършен ред на живата природа са предвидени нуждите на всички същества, от най-малкото до най-голямото.
към текста >>

71. 8.1. МАРС В ДОМОВЕТЕ

При интелигентният и възпитан човек имаме реформатора, а също човека, борещ се за закрила на слабите и онеправданите.
Опасност от катастрофа, падане, нараняване при пътуване. В десети дом - роденият обикновено ще бъде военен. Общественото му положение ще бъде свързано с метали, машини, оръжия. В единадесети дом - връзки с военни и взаимоотношенията с тях, като често партньорът е женитбата му ще бъде военен или все връзка с военните. В дванадесети дом - голяма енергия, усет за справедливост и застъпничество за нея. При интелигентният и възпитан човек имаме реформатора, а също човека, борещ се за закрила на слабите и онеправданите. Но също и неприятни случки е живота му - катастрофи, операция, падане, нараняване.
към текста >>

72. 5. ДУНАНМА

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Ние не можем да приемем, че от нашата планета сме в състояние да видим всички тези избухвания на слънца - грамадна част би се закрила от непрозрачното звездно лъченапускане от диска на нашата галактика.
Една звезда, едно Слънце, което до този момент не се отличава с нищо особено от другите звезди, изведнъж почва да нараства, да увеличава своя блясък, своето лъчеизпускане с такова могъщество и сила, каквато е извън всякакви представни мерки. Ние, обикновените хора, можем и да не забележим това събитие, защото то става много, много далеч. Но астрономите със своите оптически и радиотелескопи го наблюдават. Тези гигантски процеси, които приковават вниманието на учените от астрономията и физиката и които те наричат гигантски катастрофални процеси, отскоро се откриха от тях в разни области на вселената. Това явление те наричат „удивителни звезди” или „свръхзвезди”. Ние не можем да приемем, че от нашата планета сме в състояние да видим всички тези избухвания на слънца - грамадна част би се закрила от непрозрачното звездно лъченапускане от диска на нашата галактика. Самото явление е описано по следния начин: В продължение на няколко седмици, избухващото слънце почва да свети толкова силно, с такава ярка светлина, с такова могъщо лъчеизпускане, че надминава по мощност няколко милиарда пъти светлината, лъчеизпускането и енергията, която нашето Слънце излъчва. Това са измерванията на учените. Но не за дълго продължава този фойерверк, тази „дунанма”, това тържество. Светлината й бързо отслабва и вече след няколко месеца звездата престава да се вижда и с най-големите оптически телескопи. На мястото, обаче, се образува грамаден, непонятен за нас по своите размери облак от елементарни частици, наситени с грамадна сила космични лъчи.
към текста >>

73. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов

Работи се в пълна нелегалност и този човек бива запазен благодарение на закрилата на Небето.
Учителят Дънов изпраща един человек, роден между българите, за да организира спасението на онова, което е останало от опустошението извършено от комунистическата власт и чрез българите по плът и врагове по дух. (Виж „Изгревът”, т. XVI, с. 820 ÷ 823.) 3). Започва се издирването на материали записването на спомените и подготовката за издаването на поредицата „Изгревът” от 1970 г., та досега, 2004 г. 4). Работи се в пълна нелегалност и този човек бива запазен благодарение на закрилата на Небето. Мнозина, с които бе работил, биха го предали на властите, но знаеха, че властите ще унищожат всичко и те също ще се загубят от паметта на този народ. Затова не го направиха, макар че го искаха. А сега имат историческа проекция чрез „Изгревът”. И те сега към 2004 г. я имате издадените 19 тома на „Изгревът”.
към текста >>

74. II. БУНТ

Когато сваленият, но недал си още оставката околийски се опита да ги обходи с около 15 конни стражари, които бяха му останали още верни, те, всичкото местно ново самоуправление и военни импровизирани чинове, натоварени на каруци, кабриолети, файтони и автомобили, бягаха вече към Севлиево, където се надяваха да намерят закрила под мощните гърла на артилерията.
Скоро доведоха и коне, кой знае отгде взети, и някои началници се покатериха на тях, кой със седло, кой само някоя дреха метнал - те всички се мъчеха да се крепят как да е върху тях, което не беше много лесно, защото някои имаха само въженца вместо юзда, а други от конниците, малцина наистина, им се струваше, че са се качили на слонове, а не на коне... Няколко музики, или по-право, части от музики, защото бяха ги споделили, да стигнат на всички отряди по малко, писнаха най-отчаяно, когато вече трябваше да тръгнат. Това бяха ухораздирател-ни звукове, много мъчно можеха да се понасят, но и не ги и слушаха. Всички си пееха сами марша на Интернационала, а който го не знаеше, имаше и такива, просто викаха и кряскаха на приумица... Червените книжни ленти шумяха, криваците, коловете и прътите, на някои от които бяха завързани остри големи ножове, се клатеха неравномерно като вълни на море, разбивани от невидим вятър. Всички при това тупаха крака по прашния път - маршируваха с такова усърдие и ревност, че скоро над тях се вдигна тежък облак прах и ги закри всецяло. И това изглежда ги направи още по-страшни в очите на техните противници, та и не дочакаха да се срещнат. Когато сваленият, но недал си още оставката околийски се опита да ги обходи с около 15 конни стражари, които бяха му останали още верни, те, всичкото местно ново самоуправление и военни импровизирани чинове, натоварени на каруци, кабриолети, файтони и автомобили, бягаха вече към Севлиево, където се надяваха да намерят закрила под мощните гърла на артилерията. Но когато изпратени хора от околийския по околни пътища, ги подплашиха с лъжата, че и в Севлиево е съветско управление, мнозина се пръснаха като пилци по разни посоки, окайвайки лековерието си. Но няколко от тях поискаха да проверят това, не се поддадоха и продължиха пътя си. В същото време в града, вместо очаквания бой, се разви грандиозна манифестация. Радостните викове нямаха край. Струваше се, че и самите къщи викаха - тъй трепереше всичко от гласовете им.
към текста >>

75. 2. ЕССЕ HOMO

I. МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Сигурно при това ще трябва да се простим и с много, което ний самите, за хатър на интереси или поради невежество и угодничество, сме трупали под закрилата на Божественото име.
- а ако е от Бога - всуе се тревожите!... Вместо да спорите и клеветите - не е ли по-добре да заработите, «отци»** наши църковни? И когато вашите градини родят нещо по-друго, отколкото сълзи, нещастия и смърт, каквото досега са давали - всички «самоотлъчили» сами ще се върнат при вас - кой би бягал от доброто? Да вървиш с народа си и времето е достойнство на всеки интелигентен человек, но да вървиш с Исуса Христа е една необходимост, без изпълнението на която всеки, носещ името Христово, върши фалшификация. Време е вече натрупаният през вековете товар под общото име «Християнство» да се разрови и само истинското, нечовешкото, дадено ни с Новия Завет, да бъде турено в основата на хората в сърцата им, където е истинската църква, да се заживее християнството! Сигурно при това ще трябва да се простим и с много, което ний самите, за хатър на интереси или поради невежество и угодничество, сме трупали под закрилата на Божественото име. Но що значи нашето, дребното, тленното пред Истинското и Вечното; ако ний действително вярваме в него? Времето на думите мина вече - сега животът иска дела. И този, който ще може да му ги даде - ще бъде слушан и ще води - всичко останало или ще разбере Истината и възкръсне, или ще остане една хубаво варосана гробница, в която има само кости и смрад. Само Божата Истина е Истина! ________________________ * Гледай «Деяния Апостолски», гл.
към текста >>

76. XI Цар Борис III, Цар на българите

30. VIII. 1939 г., 8 ч сутринта. Учителят:

Осланяйки се на волята на народа и уповавайки се на закрилата на Всевишния, призовавам всички българи да се сплотят около Моя Престол и Ми дадат пълната си подкрепа, за да изпълня свещения си дълг към милата Ми Родина, която преживява моменти на крайни усилия и тежки изпитания, и да приготвя достойно и честито бъдеще на българското племе.
Манифест към българския народ на Цар Борис III от З.Х.1918 г. при встъпването на престола (стр. 5) МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Българи, С манифест от днешна дата моят възлюблен баща възвести отказването си от Престола в моя полза и с това велико самопожертвуване пред върховните интереси на нацията даде пример на неизменна обич към България. Обявявам на българския народ, че от днес аз встъпвам на Престола на българските царе под името Цар Борис III. Роден на хубавата българска земя и духовно чедо на Православната вяра, израснал в средата на моя любим народ и заедно с него споделял радостите на светлите му подвизи и постоянния му напредък, винаги въодушевен от идеалите му, проникнат от демократическия дух, проявен както в традиционните му борби за свобода и независимост, така и във всичките му държавни и обществени институти, Аз тържествено заявявам, че ще почитам Конституцията и ще служа вярно и предано за благоденствието и преуспяването на народа. Осланяйки се на волята на народа и уповавайки се на закрилата на Всевишния, призовавам всички българи да се сплотят около Моя Престол и Ми дадат пълната си подкрепа, за да изпълня свещения си дълг към милата Ми Родина, която преживява моменти на крайни усилия и тежки изпитания, и да приготвя достойно и честито бъдеще на българското племе. Да живее България! София, 3 октомври 1918 г. На първообразния със собствената на Негово Величество Царя ръка написано Борис III 2. 1918-1938 г. Изминаха се двадесет години от времето, когато по силата на стеклите се обстоятелства, нашият героичен народ бе принуден да свие победните си знамена и, разстроен морално и стопански, да се прибере в сегашните си граници.
към текста >>

77. (53) ПИСМО

- Ний не искаме от Вас помощ или закрила, но справедливо отнасяне с нещата, защото после пак Вие ще страдате от тия несправедливости.
Говорих му и върху него самия, да се не колебае вътрешно, че разбирам защо скита по манастири и черкви, но да остави това колебание. Външно нека се държи както иска, но да знае, че докато има контакт с Божественото, ще има и резултати. После му заговорих вече и за назначаванията - за д-р Боев и алармата, че е дъновист, че трябва да тури край на този начин на борение честните хора. Посочих му преписката за Пращилов и анонимните доноси, въз основа на които е уволнен, и че е време, когато му говорят за дъновисти, да пита нас, ние ще му кажем кой какъв е. Ще дойде време, че ще целуват земята, по която сме ходили. - Ний не искаме от Вас помощ или закрила, но справедливо отнасяне с нещата, защото после пак Вие ще страдате от тия несправедливости. - Зная това - каза той. - Сега и ти ме наоножда. - А, пардон - казах му, смеящ се, - с подобни работи не се занимавам. Говоря за това, от което утре може да страдаш. Има неща, които трябва да се променят.
към текста >>

78. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

целият Китай е освободен, а Чан Кайши с неговата армия под закрилата на американския флот се прехвърлят на остров Тайван.
операция срещу японците, окупирали Манджурия. До 20 август 1945 г. японската армия в Квантунския полуостров капитулира. Това дава условия за нова офанзива на комунистите в Китай и от 1948 г. до 1949 г. целият Китай е освободен, а Чан Кайши с неговата армия под закрилата на американския флот се прехвърлят на остров Тайван. И на финала трябва да споменем, че Чан Кайши и Мао Цзедун са баджа-наци, водят за жени две балдъзи. Оженили са се за две рождени сестри. И през цялото това време по радио Лондон слушахме коя от двете сестри е по-силна и коя е тази, която ще управлява Китай. Така че и двете сестри бяха като императрици, едната - при Чан Кайши, а другата - при Мао Цзедун. ________________ * Генерал Георги Сапов е министър на вътрешните работи от 25 ноември 1935 г.
към текста >>

79. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Къде и от кого трябва да търсят закрила тия невинни дечица, които са сраснали с всичко българско, които са прегърнали като единствени българския семеен бит, българските традиции и българската славна история?
Нима тия деца могат да имат друг психически строеж, освен българския? Не сме ли ние - майките, които провеждаме традициите вкъщи? Трябва ли да се отрече възпитателното въздействие на майката върху поколението? В нашите народни песни не се ли възпява майката, когато се слави някой герой? В колко песни, в кои епопеи се говори за бащата, когато се бележи някое лице - било с добри или лоши качества? Къде и от кого трябва да търсят закрила тия невинни дечица, които са сраснали с всичко българско, които са прегърнали като единствени българския семеен бит, българските традиции и българската славна история? Най- после, нека ни бъде позволено да зададем въпроса, който е повик на невинните душички на нашите деца, без да се счете изпадане в нечовешка дребнавост: нима децата на майките еврейки, омъжени за българи, могат да бъдат по-чисти българи от нашите деца? А децата на смесени бракове помежду еврейки и българи, поради предвидени формални предпоставки в Закона за защита на нацията, се третират като българи поради това, че майките им, следвайки формалните гражданско-правни качества на мъжете си, и като така венчани по тяхната религия - християнски брачен обред, са изключени от ограниченията и задълженията, предвидени в Наредбата за уреждане на еврейския въпрос. Действително съществува правната норма, правният принцип, че незнанието на един закон не извинява никого. Но незнанието на кой закон? - Отнася се до съществуващия такъв.
към текста >>

80. B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА

втора част - писма 1913г - 1914г

Ако би било възможно, бих взела върху себе си неговото наказание, само той да ми остане, едничка закрила на другите ми деца.
Децата ми са расли в бедност, недояли, недооблечени, но съм ги възпитала да бъдат добри граждани и честни хора. И колко пъти моят Иван е декламирал стихове от Вазов, каква любов е показвал към България и всичко българско! Трябва ли сега, Ваше Величество, да изпитам най- голямото разочарование в живота си, да умра със съзнанието, че синът ми е станал жертва на една жестока несправедливост? По цели дни и нощи лежа и плача: очите ми ще изтекат. Броя дните и всеки ден ме приближава към страшното, как ще се лиша от детето си, което с такава мъка, с такъв труд и с такава любов съм изгледала. Ако би било възможно, бих взела върху себе си неговото наказание, само той да ми остане, едничка закрила на другите ми деца. По цели нощи сънувам бесилки и разстрели. Непрекъснато виждам ръцете на нещастното ми дете, прострени към мен, за да го защитя. Последната ми надежда е във Вас, Ваше Величество. Вашето милостиво сърце не може да не се трогне, само като знаете, че син ми е едва 22-годишен. Пред него стоят толкова години - цяла младост, за да може да изкупи грешката, дори и престъплението, ако го е извършил, и да я поправи, като посвети останалия си живот във вярна служба на родината си.
към текста >>

81. Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви

Всички са опитали закрилата и обичта Божия.
И колко добре е изразил Духът тая мисъл чрез устата на великия Учител на човечеството: Това е Живот вечен, дето да познаят Тебе, Единого Истиного Бога и Христа, Когото си пратил. Нека да говорят мислите, нека да говорят чувствата и нека да говори и душата чрез своите уста. Нека всичко, което се върши, да е благоприятно пред лицето на Бога. Аз всякой ден изпращам добрите си мисли към всички. И зная, че всички са получили повече, отколкото заслужават, а като е така, да благодарят всички на Господа Бога Единия Спасител. Всички са опитали закрилата и обичта Божия. Той е показал Своята вярност и голяма грижливост. И бъдещето е в Неговите ръце. А като е така - бъдете уверени, че и то ще е добро. Защото Господ е велик и по ум и по дух, и по сила. В. В.
към текста >>

82. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

Но от този случай нататък и за през целия живот на Светозар, Учителят го взима под Своя закрила и го носи на гърба Си.
И завеждат децата на съд при Учителя. И сестра Елена Андреева е била там, И Учителят заявява: „Аз ще платя палатките” - взима вината на Себе си. Като чула това, сестра Елена Андреева пребледняла и взела да казва: „Не, Учителю, не е нужно да се платят тези палатки, те бяха стари и изгнили. Аз ще ушия нови! ” И така се разрешил този спор. Но от този случай нататък и за през целия живот на Светозар, Учителят го взима под Своя закрила и го носи на гърба Си. Поемайки да плати детинските лудории, Той поема Светозар за цял живот. И все му е помагал, и го е крепил в трудни моменти. Често Той е взимал на колене Косьо и Светозар и им е разказвал приказки. И Учителят казва, че това са двама видни философи в Гърция, но с противни възгледи. А на Светозар казал: „И ти, как така се реши да слезеш на Земята?
към текста >>

83. 2. ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС

ТОМ 22

Равинът на София Елиазер Цион отива при Учителя и иска неговата помощ и закрила.
Те започват да продават стоките от магазините си, дори на половин цена, и масово напускат България. Трим а главни равини на Софийската синагога, която е най-голямата в Източна Европа, отиват при Учителя и му дават диамантите, с които си създавали духовни условия в Синагогата при своята религиозна дейност. Те търсят Господа, намират го в лицето на Учителя и му дават да пази най-ценното, което имат. Затова и Учителят по-късно се застъпва за тях. В Европа започва масово депортиране и унищожаване на евреите в специално подготвени за целта лагери на смъртта. Равинът на София Елиазер Цион отива при Учителя и иска неговата помощ и закрила. В проведения дълъг разговор с него, повече от четири часа, между другото Учителят му казва, че „нито един евреин в България няма да пострада". Въодушевен от разговора си сУчителя, той напечатва на пишеща машина над 200 екземпляра така нареченото „Послание от Бога". В него се казва, че няма да пострада нито един евреин в България. Той раздава тези листовки на всички министри и високопоставени хора в обществото. Българският народ се надига на борба за спасяване на евреите.
към текста >>

84. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

А щом Той е вдясно, всеки вярващ в Него, и всички тия, които само в опасни моменти са Го дирили и дирят да им помогне и да им оправи забърканите работи, трябва да Го подирят, да Го изучат, да Го разберат, да заживеят по Неговите желания и тогава не е важно, че не ще се числят в Бялото братство, защото всъщност те са пак истински окултисти и Бог ще ги има винаги под Своята закрила.
Който има уши да слуша, нека слуша! С изказаните дотук накратко някои мисли за новото учение, ние направихме и едно нарушение, като споменахме и някои дребни неща от него, но това го правим само за славата на Господа, да видят непросветналите и клеветниците истината, и ако са честни хора, нека се засрамят и разкаят. Молбата ни пък към всички вярващи в Бога и дирящи истината не е да ги направим непременно окултисти, а да разберат, че Господ иска вече от нас активна работа за нашето духовно издигане, та да бъдем не само по форма, но и по съдържание истински християни и така да предпазим света от катастрофа. Ето защо ние оставяме въпроса открит, и който се интересува, съветваме го, освен Евангелието нека подири и друга подходяща литература, гдето ще намери ценни упътвания. А това ще направи всеки добър человек, щом си зададе въпроса: Бог вляво не може да бъде, защото е абсолютен. А щом Той е вдясно, всеки вярващ в Него, и всички тия, които само в опасни моменти са Го дирили и дирят да им помогне и да им оправи забърканите работи, трябва да Го подирят, да Го изучат, да Го разберат, да заживеят по Неговите желания и тогава не е важно, че не ще се числят в Бялото братство, защото всъщност те са пак истински окултисти и Бог ще ги има винаги под Своята закрила. Но ако след това схванат момента и проучат и окултната наука и се слеят с Бялото братство, по- голяма морална придобивка за душата си не могат другаде да получат. Нека още никой се не плаши от думата «окултист», защото по-голяма придобивка от това да разбере и види человек Бог в себе си и в природата, ние не можем да си представим. И най-щастлив ще бъде този, който със своя чист живот успее да достигне това. Сам Христос е бил най-добрият окултист, а след него и неговите учентди. Апостол Павел пък е бил един от най-добрите окултисти.
към текста >>

85. 2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България

ТОМ 24

Десетки хиляди, мирно население остана без препитание и закрила.
Като имам предвид, че първите от тия училища бяха отворени преди Освобождението на България, когато младия българин копнеещ за наука и просвета, срещаше противодействие от и грък и от турчин - и от църква и от правителство - народно-просветна дейност на въпросните училища става още по-ценна за нас, българите. Днес има стотини висши сановници - образцови учители и полезни общественици, които считат себе си щастливи, че са имали привилегията да учат в тия училища. Помощи при нещастия Изчерпателно не може да се говори тука, но трябва да споменем още един факт, а именно приноса на Евангелското движение по случай въстанието и клането през 1876 г. Девизът "Свобода или Смърт" обви Панагюрище в пламъци, с. Стрелча бе обърнато на пепел, Пловдив трепереше от башибозуците, Клисура бе ограбена до ключовете на къщите и после бе запалена, Батак, Перущица и Брацигово бяха подложени на най-потресни зверства и на изтребителни кланета. Десетки хиляди, мирно население остана без препитание и закрила. Що беше първата нужда на нещастното население? Само "Съчувствително сърце и спомагателна ръка". Това съчувствително сърце и спомагателна ръка дойдоха впоследствие позивите на представители на Евангелското движение в България. Представители на същото движение също допринесоха по случай Сръбско-българската война, 1885 г. Сигурно читателят си спомня какви суми се събираха и раздадоха на пострадалите наши сънародници по случай Крушевското въстание, 1903 г.; какви щедри помощи се раздадоха около балканските войни на бежанци и други; какви суми пари и материали се получиха и раздадоха на бежанците от Световната война; колко делово съчувствие се оказа на пострадалите от земетресението в Южна България, 1928 г.
към текста >>

86. 8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания «Изгревът», том XXIV?

ТОМ 24

Благодаря на Бога за закрилата, която получавах!
Когато бивах на Изгрева и след като си тръгнех, изпитвах желание да хвръкна. Същото преживяваше и майка ми. Щастлив бях, че можех да споделям с близките си преживяното. Елена (съпругата ми), леля Норка (Елеонора Тулешкова), баща ми и майка ми, свако ми Любен Доганов, вуйчо ми Богдан Икономов и т.н. Когато работех в Института по ботаника при бАн, бях викан и предупреден от Партийното бюро, че са ме видели в нощта срещу Великден на площад "Александър Невски". Благодаря на Бога за закрилата, която получавах! Като описвам моите познанства и връзки с Изгрева, като илюстрация на взаимоотношенията през комунистическия период, ще кажа, че ние, родителите ми и аз, не бяхме единствените. Сега ще съобщя една моя изненада. Отивайки на поредния концерт- рецитал, организиран от д-р Вергилий Кръстев, там аз срещнах близо десетина човека от посетителите в църквата "Д-р Лонг". Знам, че това не е случайно. Същият Дух, който работи на Изгрева, присъства и в "Д-р Лонг".
към текста >>

87. 16. Учителят и протестантите

ТОМ 24

униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович, които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим.
София, Библ. Житен клас, 1996, с. 531-532. Мария Тодорова Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбата за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото, където се разрешаваше този исторически процес. Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки ст. нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович, които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим. Те смятат, че това е една легална форма, допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист, по професия кожухар, и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите- методисти.
към текста >>

88. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Няма нужда от казармената "утринна заря", не се нуждае работливият българин от тръбен глас за да го разбуждат от тежък сън - той е буден вече, умил се е и току гледаш из дворовете покрай някои плетове, или на полянки, по единично или по групи се събрали "чичовци" и си правят сутринната молитва, изказват своята благодарност към Баща си Творец - за дадената им през нощта охрана и призовават Неговата закрила за през деня, както върху тях така и върху домовете им.
Гайди, кавали, свирки оглушаваха нощния мрак и изпращаха заедно със своите свирачи и техните слушатели и играчи топла молитва, радушна благодарност към Бога на Свободата, за излятата му милост и над този поробен до сега български кът. Късно през нощта затихна всичко, само гласа на бухалите и воя на чакалите оставаха да се чуват във нощната тишина. Тихото шумолене на горските листа хармонираха на римуваните мелодични сладкопойни песни на нощните "народни обитатели" на горите; самодивите, самовилите, русалките край ручеите и водите на Странджанските долини... Небето е чисто ясно. С трептящи звезди е покрит небесният свод. Ранобудният в дома си българин и тук при бойната обстановка си е все същият "ран петел", готов за нова дейност за през деня. Няма нужда от казармената "утринна заря", не се нуждае работливият българин от тръбен глас за да го разбуждат от тежък сън - той е буден вече, умил се е и току гледаш из дворовете покрай някои плетове, или на полянки, по единично или по групи се събрали "чичовци" и си правят сутринната молитва, изказват своята благодарност към Баща си Творец - за дадената им през нощта охрана и призовават Неговата закрила за през деня, както върху тях така и върху домовете им. Слънцето е още далеч зад хоризонта. Само далечните едва доловими зари показват, че ще имаме добро слънце през деня. Българинът знае закона и го изпълнява: "Който иска да бъде здрав, слънцето в леглото да не го заварва." Така и старите църковници и служители Божи, при изгрева на слънцето са възгласили "Благословено Царство ... Благословен Бог Господ Наш ... Благословено Царство на Бога Триединния," Каква дълбока мистика се крие тук в душата на българина, каква ненарушима връзка с неумолимите, наглед тайнствени закони на Живата Природа! Заради спазването на тия закони именно от человеците е имало изобилие във всичко. А сега?
към текста >>

89. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

То бе оная полкова светиня, която прибираше под своята закрила и групираше Бдинските лъвове и през 1885 година, и през 1912/13 година и през 1915/18 години... Това бе полковото знаме!...
Бдинският полк влизаше в състава на Бдинската дивизия - една от 4-те горни дивизии... И тоя полк се сдаваше в плен-заложник... На 2 октомврий, сряда, с.г. полка, след напускането позицията си при Братиндол по заповед и след като бе правил много обиколки в пътя на определения му път за отстъпление, достигна през г. Тетово при с. Желина. Тук се получи в тоя ден заповедта, че ще се сдава на противника оръжието, и др. имущества на полка и се предупреждаваше да се запазят или унищожат архиви, знамената на полка и пр., въобще да не се сдават ценности на противника... А кое бе най ценното? То бе оная полкова светиня, която прибираше под своята закрила и групираше Бдинските лъвове и през 1885 година, и през 1912/13 година и през 1915/18 години... Това бе полковото знаме!... Как можеше да се опази то? Знаеше се, че всеки противник и най-глупавия, ако може да има глупав противник, ще иска непременно да притежава знамето на войсковите части, с които е водил боеве - това е най-голямата придобивка и гордостта за един победител. Какво да се прави знамето на Бдинския полк?... Ето въпрос, който интересуваше и най-младия Бдинец... Събрани офицерите от полка, по случая, реши се да се изгори... Някои офицери предложиха да им се даде и да избягат със знамето в България от пленничество... Преодоля обаче мнението - да се изгори. Командирът на полка обаче, с малцина офицери си бе решил какво ще стане с полковото знаме-светиня..., емблемата на привързаността към всичко чисто и свята в българската душа и Народния Главен Водач.
към текста >>

90. 1.1. МОБИЛИЗАЦИЯ И СЪСРЕДОТОЧЕНИЕ КРАЙ ГРАНИЦАТА

Митрополитът призова Божията благословия над войните и изпроси над тях закрилата на Небето в постигане идеалите на Българския народ.
Обширното поле е заляно от голяма маса народ. Тук се отслужи тържествен молебен от Н. В. Пр. Митрополита Г. Г. Неофита в съслужение с цялото градско духовенство. Митрополитът призова Божията благословия над войните и изпроси над тях закрилата на Небето в постигане идеалите на Българския народ. Държаха прочувствени речи също командирите на бригадата и окръжният управител. И двамата изказаха силната вяра, че Бдинци и тоя път ще удвоят славата на своето скъпо име и ще увенчаят с нови лаврови венци победното си знаме. Настана тежкият час на раздяла. Слънцето прижуря силно и напрашените потни лица на бъдещите защитници на България се обсипват непрестанно с горещи сълзи и целувки. Картината е мила и трогателна.
към текста >>

91. 1.7. В ДОЛИНАТА НА СТРУМА

Противникът засили още повече своя артилерийски огън: около 150 негови разнокалибрени гърла бълваха адски огън над защитниците, стоящи вече вън от всякаква фортификационна закрила и загубили половината от своя състав в този кипящ вулкан от огън и желязо.
В 5 часа и 30 мин. преди пладне на 30 септември противникът откри по целия участък на полка разрушителна артилерийска стрелба, която по позицията ни при Долно Караджово бе най-силна. Явно бе, че противникът предприема офанзивни действия с цел да завладее с. Долно Караджово и от там да разшири своите успехи. До 81Л часа всички наши фортификационни постройки бяха разрушени до неузнаваемост, а от непрестанните взривове на фугасните гранати цялото полесражение бе покрито от гъст, непроницаем облак, размесен с прах и дим. Противникът засили още повече своя артилерийски огън: около 150 негови разнокалибрени гърла бълваха адски огън над защитниците, стоящи вече вън от всякаква фортификационна закрила и загубили половината от своя състав в този кипящ вулкан от огън и желязо. Под прикритието на този смъртоносен огън гъсти неприятелски пехотни маси настъпиха срещу позицията на 4-а рота, с цел да завладеят с. Долно Караджово. Въпреки всичкия ужас, духът на нашите храбреци не беше сломен, завърза се ожесточена картечна, пушечна, а на места и ръкопашна борба. Противникът има освен огнево, но и числено надмощие, поради което тази рота биде принудена да се оттегли малко назад, от гдето, подпомогната от дружинната поддръжка, контраатакува противника и го отхвърля към южната окрайна на селото. Чувствайки своето огнево, а така също и числено надмощие, въпреки храброто държание на нашите войници, решени да умрат, но да не отстъпят нито педя земя, противникът с още по-голяма ярост продължи своя разрушителен артилерийски огън и към 9 часа отново настъпи с една своя пехотна дружина и множество картечници между с. с.
към текста >>

92. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Ще бъдем несправедливи, ако отречем, че, макар и недостатъчна и несъвършена, работата, която биде извършена по укрепяване на позицията, може да се извърши в голяма степен благодарение мощната и будна закрила на нашата артилерия.
821, ако ние бихме рекли да предприемем настъпление. Във фортификационно отношение ние бяхме тоже при големи неизгоди, тъй като позицията бе със слаби, да не кажем никакви, фортификационни засилвания и следователно, на полка предстоеше огромна и непосилна работа в това отношение, а средствата липсваха почти и главно, нашите предшественици бяха допуснали врага на 100 крачки към бойното ни разположение и по тоя начин той представляваше опасен съсед, прозорците на когото гледаха в нашия двор. И започна една непосилна, упорна и планомерна свръхчовешка работа по укрепяване позицията при всички физически лишения, които са постоянен спътник на войната, и при това работа, лишена от помощта и удобствата на всякакви технически средства, празнотата от които трябваше да бъде запълнена единствено от рядката и чутовна издръжливост на безропотния бдинец, давал в миналото и сега живи доказателства за предана и беззаветна служба към родината. Какво да кажем за артилерията наша, когато оная на противника я далече превъзхождаше по численост, та дори и по качество? И, ако нашата артилерия можеше да претендира за съперничене в известни отношения, това се дължеше единствено само на същия оня висок дух, който живееше и в артилериста, както и в пехотинеца. Ще бъдем несправедливи, ако отречем, че, макар и недостатъчна и несъвършена, работата, която биде извършена по укрепяване на позицията, може да се извърши в голяма степен благодарение мощната и будна закрила на нашата артилерия. Тук бдинци, чрез положените основи на своето безсмъртие, започнаха и дълго градиха новата неръкотворна постройка на старопрестолния си Бдин. Много кърви попиха тези пусти планински чукари и много братски кости погълна тази родна земя, която трябваше педя по педя, след големи жертви за врага, да бъде отстъпвана под бесния негов напор и срещу петорно по-силната негова артилерия! Тук се издигна и братската могила, която за късо време можа да стигне величината на едно малко градско гробище. Всеки божи ден тук гинеха юнак след юнак и гробището все повече и повече растеше. И врагът виждаше това, понеже всичко ставаше под близките негови погледи.
към текста >>

93. 2.4. В НОЩЕН МАРШ КЪМ ВРЪШКА-ЧУКА

Врагът жестоко бе наказан за неговата дързост, бойното поле бе постлано с убити и ранени, които той, под закрилата на мъглата, прибира през цялата нощ.
Но, последната се запали и ехото на буйния вихров пушечен огън, разкъсвано от нервното тракане на картечниците, заглуши рева на врага, който, смутен и уплашен, падна на лицето си и откри бърза и безредна стрелба, куршумите на която хвърчеха високо над главите на защитниците и прелитаха далече на изток. Очертаха се две горящи, непрекъснати по цялата ширина на фронта линии, които бълваха огън и лава една срещу друга само от 20 крачки разстояние. Но, не се измина нито 34 час и вражеската линия почна да се колебае, да гасне и да замира, а в този момент отекна от високите зъбери, където бе разположена поддръжката на 5-а рота с фелдфебела Иван Ангелов, мощното наше "ура" и подхванато от веригата, ехото му се втурна между редовете на противника и го отхвърли назад и пръсна в мъглата така, както вихрушката помита и разнася из пространството есените окапали листа. Отново всичко утихна, смътно из мъглата се долавяха тежките стенания на ранените, които врагът бе изоставил неприбрани в бягството си. Така бляскаво бе отбита тази бясна атака, която бе първия бой на изпитаните и храбри Бдинци в тази война. Врагът жестоко бе наказан за неговата дързост, бойното поле бе постлано с убити и ранени, които той, под закрилата на мъглата, прибира през цялата нощ. За други действия не му остана време. Нощта преваляваше. Зората на 6-й октомврий студена и мразовита, бавно настъпи и разчисти сивата и гъста мъгла от чернилото на нощния мрак. При все това, непрозрачността бе така голяма, щото всеки, който би дръзнал да се отдели, макар и наблизо от мястото си, рискува да се загуби и попадне в плен. Дъждът не престава, а студеният източен вятър свирепо го гонеше, изстудяваше, блъскаше по чукарите, като ту смесваше и събираше ледените му струи в маса, която изливаше като с ведро върху мокрите и студени тела на защитниците; ту ги разбиваше и пръскаше в остър снежен прашец, когото забиваше като огнени искри в лицето и очите им, които кървясваха и не можаха да се отворят от болки.
към текста >>

94. 2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ

Петър Кръстев, о.з. полковник

При най-тежки условия: непристъпна скалиста местност - с почва неподдаваща се на никакъв инструмент, постоянният неприятелски огън, липсата на материали и инструменти в необходимото количество и качество, при липса на навременна закрила от нашата артилерия, в борба тежка с природните стихии, бушуващи често в планините, при студ над 24-30 градуса под нулата, в борба с лишенията от недостиг на облекло, храна и превозни средства, тази позиция бе не само защитена от врага, но и обърната на недостъпна крепост, след непосилен труд и безпределна преданост на делото, проявени от всички, без изключение войници и техни началници от този с желязна дисциплина и висок дух полк - качества, запазени и в най-тежките моменти, когато катастрофата завърши със заложничество, носещо всички елементи на деморализацията.
Последната - страхливо плъзгайки се по скалистото се дъно, блъскаше своите пенести води от скала на скала, за да ги изхвърли някъде на север и излезе в р. Шемница. На север великанът с грапава и къса седловина се свързваше в обща верига с к. к. 2547, 2429 и 2473 - скалисти, изострени и попукани масиви, плътно покрити по западните си страни с безредно нахвърлени на етажи и стъпала каменни блокове, между които зееха черни пропасти и пещери. Източният им склон, покрит тук-там с редки храсталаци, осеян също с едри камъни, слизаше до р. Червена. Така завършваше лявата половина на грамадната планинска позиция, като допираше на север до Меча-дупка от Червената стена. При най-тежки условия: непристъпна скалиста местност - с почва неподдаваща се на никакъв инструмент, постоянният неприятелски огън, липсата на материали и инструменти в необходимото количество и качество, при липса на навременна закрила от нашата артилерия, в борба тежка с природните стихии, бушуващи често в планините, при студ над 24-30 градуса под нулата, в борба с лишенията от недостиг на облекло, храна и превозни средства, тази позиция бе не само защитена от врага, но и обърната на недостъпна крепост, след непосилен труд и безпределна преданост на делото, проявени от всички, без изключение войници и техни началници от този с желязна дисциплина и висок дух полк - качества, запазени и в най-тежките моменти, когато катастрофата завърши със заложничество, носещо всички елементи на деморализацията. Първата отбранителна линия, обемаща в себе си на една дължина близо 12 км, к. к. 2130, 2127, 2031, 2449, 2559, 2610, 2547 и 2473 бе набраздена с три линии дълбоки окопи, издълбани в земята и скалите, някъде иззидани с едър камък над земята; с дълбоки скривалища под земята, зад и в отвесните скали; пътеки кръстосващи всички посоки на непроходимата местност и няколко пояса телена мрежа. Всичко бе дълбано, дупчено и забивано в една чисто скалиста почва почти с голи ръце, а материалите, бойните припаси и хранителни припаси се изнасяха на гръб от самите защитници от разстояние 8-10 км. С неимоверни усилия, за доста продължително време, бе построена и една въздушна линия зад "Перистера", която почна да снабдява с материали лявата половина на позицията макар, че вместо мотори, обслужваха линията волове, но това внесе известно облекчение в снабдителната служба, защото материалите се изкачваха из планината и изхвърляха на около 900 кр. зад позицията.
към текста >>

95. 3.6. ПРИ ЕЗЕРОТО ТАХИНО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

Към 6 часа сутринта срещу село Кара-Орман (Серско), разположено на северозападния бряг на езерото, след артилерийска подготовка, вражески пехотни части преминаха реката и прикрити от огнения валяк на своята артилерия, бързо настъпиха в тая посока, но изненадани от буйния огън на храбрата 5 рота на поручик Милчев Г.. окопана и добре маскирана в окрайнината на селото, бързо отстъпиха под закрилата на преградния си артилерийски огън и се скриха в окопите си.
Много противникови оръдия от разни калибри обсипаха мястото на заставите на II дружина от Бдинци, със стотици смъртоносни ядра. Огънят бе ураганен, а от време навреме се обръщаше на барабанен, с прекъсване. Ниско хвърчащ аероплан управляваше стрелбата им. Не бе по-слаба канонадата и вдясно по разположението на полка. Гъстият и висок камъш пречеше на непосредственото наблюдение, а връзката в тази блатиста и опасна местност бе слаба и ненадеждна, поради липсата на технически средства и силно разтегнатото разположение на частите в дадения не по силите им участък. Към 6 часа сутринта срещу село Кара-Орман (Серско), разположено на северозападния бряг на езерото, след артилерийска подготовка, вражески пехотни части преминаха реката и прикрити от огнения валяк на своята артилерия, бързо настъпиха в тая посока, но изненадани от буйния огън на храбрата 5 рота на поручик Милчев Г.. окопана и добре маскирана в окрайнината на селото, бързо отстъпиха под закрилата на преградния си артилерийски огън и се скриха в окопите си. Обаче, по-на запад, по брода "Фитоки" незабелязано из гъстия камъш преминават други части и скрито се насочват и примъкват към за ставата от I взвод на 6 рота, която бе добре окопана южно от с. Ени-Махле. Скрита в блиндирания си окоп, тази застава мъчително изживяваше, в момента тежките и дълги минути на вражеския артилерийски огън, който бе запалил земята около нея и тя не виждаше наближаващата я смъртна опасност. Когато към 12 часа на пладне артилерийският огън се пренесе оттук, то на около 150-200 крачки пред окопа и фланговете му неочаквано изпъкват, като изпод земята, две роти шотландци, с шарените пред тях бомбиери, подържани от огъня на осем картечница, разположени вдясно и почти в тила ни взвода. И почва се борба страшна и неравна, борба на 1 срещу 8. Първата линия от бомбиерите на противника със силен бяг се пръска пред окопа, обхваща фланговете му и хвърля бомбите си от три страни срещу него.
към текста >>

96. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Това са за укрепване на физическото здраве, а 91 Псалом е за помощ, за закрила от по-висшестоящите от нас.
Той споменава и му казва да чете всеки ден докато трае войната Лозинката [за Лозинката - виж "Изгревът", т. XVI, с. 641-642]. Д: Лозинката е голяма молитва. Той имаше и аз ги преписах тези молитви, които е дал Учителя. Освен 91 Псалом, и 23 Псалом. Това са за укрепване на физическото здраве, а 91 Псалом е за помощ, за закрила от по-висшестоящите от нас. В: Сега, в писмото от 3.11.1916 г. той споменава: "Едно време злото на Атлантида погуби тогавашния свят, сега доброто по същия закон ще създаде новия." Виж сега за пръв път на него открива това нещо. Д: Той в беседа, мисля, че 1917-та година е казвал, че "от 1945-та година в България ще се възцари Царството на труда, но аз ще си отида." В: Това го знам. И в същото писмо споменава: "В сегашните условия всички стари дългове трябва да се ликвидират, за да се добие пълната свобода." Д: Да, аз лично имах с Учителя един разговор, не зная как да кажа, но много ми беше така неудобно да Го безпокоя, но много съм Го безпокоил, когато животът ми е висял на косъм, да съм получил от него помощ за оздравяване. 1927 година, декември месец едни обуща, нови, които бяха, получих пришка на големия пръст на левия крак.
към текста >>

97. Стихове на Димитър Сотиров

Димитър Сотиров

В най-голямата си скръб при Теб се приютявахме, защото закрилата Ти бащинска познавахме.
Димитър Сотиров ВЪРХОВНО ПРОЗРЕНИЕ Двадесет и две години, а сякаш вчера беше, когато Словата Си бисерни зърна редеше. Ти беше проява на върховното прозрение, вседневен пример на добродетелта смирение. В най-голямата си скръб при Теб се приютявахме, защото закрилата Ти бащинска познавахме. А радостта си идвахме с Тебе пак да споделим, защото знаехме, че на Тебе само я дължим. Ти пося у нас грижовно най-отбрани семена, които плод обилен ще дадат в бъдни времена. Ти пътя ни посочи към безкрайното начало, което преди векове с любов ни е създало. Ти беше за нас светлината в мрака непрогледен, а за душите ни пътя на възхода победен. В бурите житейски сявга беше мощният подслон, затова приеми ученически смирен поклон.
към текста >>

Душата ми благодари за тези дни, които под Негова закрила бяха, Та, ако нявга ме живота нарани, подкрепа да получа, да ми каже: Стани!
Ти беше за нас светлината в мрака непрогледен, а за душите ни пътя на възхода победен. В бурите житейски сявга беше мощният подслон, затова приеми ученически смирен поклон. написано: 27 декември 1966 г. A3 ТЕ ТЪРСИХ В дните раншни връща се моята мисъл, когато сред нас беше Той, Мъдреца свят, и светлите дни в живота ми е писал, да уча великия Божи промисъл. Закона на Битието да ми е познат, по пътя на моя живот аз се спирам, И в трепет душевен обръщам все глава, назад по изминатия път се взирам, И с радост безценните зърна събирам на Неговите мъдри и вечни Слова. Душата ми благодари за тези дни, които под Негова закрила бяха, Та, ако нявга ме живота нарани, подкрепа да получа, да ми каже: Стани! В тези страдания нови дни изгаряха, нека никога духът ти не унива От бурите върху тебе що връхлитат. Чрез тях милостта на Бога те облива. А твойто аз с Вечното в света се слива, та скърбите далеч от теб да отлетят. И в тези Слова, напътствие свещено, аз виждам светлият Му образ, че живей, и вярвам в присъствието Му нетленно, както в Божието Слово неизменно, за което духът ми вечно ще копней. Аз те търсих, защото исках пак да зърна Твоя образ благ и беловласа Ти глава, готов бях малката тревичка да прегърна, Но да Те видя, да чуя Твоите слова.
към текста >>

Създателю, аз вярвам в Твоята сила И в Твоята правда всевечна, аз вярвам в Твоята могъща закрила и в любовта Ти безконечна.
И считат за ерес Словата заветни, всичко що на светът светлина е дало. А всяка година Христос все се ражда, в сърцата, в душите на хора избрани, зрънцата свещени Той нежно посажда и чака плодове от слънце огряни. СЪЗДАТЕЛЯТ И НЕГОВАТА СИЛА Шепота на най-малките треви Отекват тихо в моето сърце, с чистотата на бистрите води виждам о Боже, Твоето лице. Силата на слънцето могъщо И в трепета на хиляди звезди с непрестанна радост виждам също, че тук и там навсякъде си Ти. И в слънчевия или мрачен ден Твойта сила пак се проявява, а Твоят подтик мощно вдъхновен скръбните отново ободрява. Създателю, аз вярвам в Твоята сила И в Твоята правда всевечна, аз вярвам в Твоята могъща закрила и в любовта Ти безконечна. Аз вярвам в Твоята Истина свята И в Твоята Мъдрост велика. Вярвам и в Твоята Благост всепризната да бъдеме Твоя прилика. В дни на страдание към Теб се обръщам И търся Твоята закрила. В дните на радост при Тебе пак се връщам, окрилен от Твоята сила. С радост приети, аз в тези страдания Отново ще бъда възроден, Защото ще бъда с нови познания от Твоята Мъдрост озарен.
към текста >>

В дни на страдание към Теб се обръщам И търся Твоята закрила.
Силата на слънцето могъщо И в трепета на хиляди звезди с непрестанна радост виждам също, че тук и там навсякъде си Ти. И в слънчевия или мрачен ден Твойта сила пак се проявява, а Твоят подтик мощно вдъхновен скръбните отново ободрява. Създателю, аз вярвам в Твоята сила И в Твоята правда всевечна, аз вярвам в Твоята могъща закрила и в любовта Ти безконечна. Аз вярвам в Твоята Истина свята И в Твоята Мъдрост велика. Вярвам и в Твоята Благост всепризната да бъдеме Твоя прилика. В дни на страдание към Теб се обръщам И търся Твоята закрила. В дните на радост при Тебе пак се връщам, окрилен от Твоята сила. С радост приети, аз в тези страдания Отново ще бъда възроден, Защото ще бъда с нови познания от Твоята Мъдрост озарен. ЖИВОТЪТ Е БОРБА Живот, борба, кипеж, към светлина стремеж, Живот, успех, градещ и към върхът вървещ. Живот, съдба, растеж, към висшето копнеж, в пролетта човек се ражда, Детство в светлина изгражда. Младост в лятото създава жертвена любов познава.
към текста >>

98. 32. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 22 април 1916 г., събота, Бургас

Минчо Сотиров, писма

Твоята закрила и помощ - съдействие да бъде за Славата Му чрез мене, твоя ученик Господи!
32. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 22 април 1916 г., събота, Бургас Учителю, Вчера получих телеграма от Началството, с която ме назначават делегат на военното Министерство към Околийска Ревизионна комисия в Карнобат за подтикване и усилване дейността на тая комисия. Трябва да замина веднага и заема длъжността ми. Докога ще се стои там неизвестно сега. Разчитам, ако Бог желае и ми открие път, утре 23- того в 1 часа след пладне с трена да замина за Карнобат. Моля благословете тая ми възложена дейност, за да се прослави Бог Господ чрез моите дела и да се подсили делото Божие в тоя център. Твоята закрила и помощ - съдействие да бъде за Славата Му чрез мене, твоя ученик Господи! Приносящия настоящето е бивш мой добър помощник писар като домакин в полка преди войната ефр. Алберт Декало. След раняването му през сегашната война продължава да боледува и казва, че било се доста влошило положението му след излизането от болницата. Моля, ако намирате за добре, заради Господа и ако има условия дай му някой наставления за лекуване. Разчитам, че заради неговото трудолюбие, добросъвестност може да му се помогне.
към текста >>

99. 33. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 23 април 1916 г., Възкресение Христово, Бургас

Минчо Сотиров, писма

Мир, благодарение и хваление Господу да царува в моят дом под закрилата на Всемогущия!
33. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 23 април 1916 г., Възкресение Христово, Бургас Учителю, В днешния тържествен ден поднасям Ти и моля приемете моите задушевни поздравления на вярност, преданост и послушание - за денят Възкресение Христово! Моля Христовия Дух да просвети моята душа, да озари моят ум и да изпълни моето сърдце със своята мъдрост, за да мога със слабите ми сили, подкрепени от Духът на Истината да работя в пътищата Господни за прославлението Името Божие. Мир, благодарение и хваление Господу да царува в моят дом под закрилата на Всемогущия! Всички от домът ми в Господа целуваме Твоята десница с Христос Возкресе! Твой верен, предан и послушен ученик С. Минчо. Бургас 23 април 1916 г. Възкресение Христово
към текста >>

100. 47. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 6 декември 1916 г., сряда, София

Минчо Сотиров, писма