Търсене в текстове за 'Забрана'

Тук ограниченията на свободите отиват понякога чак до забраната да се говори майчин език - както е случаят в гръцка Македония.

Почти всички държави развиха през време на войната своя апарат за упражнение на властта, насилието и подтисничеството до чудовищни размери и продължават да го развиват, пригаждайки го главно за борба срещу „вътрешния неприятел." В много държави народните свободи са само една илюзорност; те са запазени само за крепителите на старото. Демократизмът и парламентаризмът са само прикрития за най-сурова диктатура. Наред със „законната власт" действуват полуприкрито или конспиративно „неотговорни фактори" - обикновено въоръжени организации, не спиращи се пред никакви насилия и то под прикритието на държавната власт. Националното подтисничество също така е врастнало. Десетки милиони хора в Европа са подложени на жестока и позоряща човека денационализация. Тук ограниченията на свободите отиват понякога чак до забраната да се говори майчин език - както е случаят в гръцка Македония. Това национално подтисничество се изрази още в секвестиране на имоти, принудително изселване на инородните населения и всевъзможни жестоки репресии. Всичко това е от естество да раздухва създадените чрез войната и последвалите я жестоки и несправедливи договори за мир междунационални раздори. Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на Китай и с Индия в най-ново време. Това стесняване на пазаря се отразява най-чувствително върху индустрията, търговията и поминъка в големите индустриални страни, а оттук и върху всеобщия стопански и политически живот. То създава застой, безработица, мизерия, изостря социалните конфликти и борби.
към текста >>

Ако празнуването беше разрешено, то повече от вероятно е, че то щеше да мине мирно и тихо, без кървавите инциденти, които станаха поради забраната.

Ако празнуването беше разрешено, то повече от вероятно е, че то щеше да мине мирно и тихо, без кървавите инциденти, които станаха поради забраната.
Защо хората на труда да нямат право да отпразнуват свободно своя празник? Толкова „дни“ — „ден на детето", - „ден за християнизиране на младежта" и какви ли не още измислиха и празнуват всяка година нашите официални власти, а само деня на труда не бивало да се празнува. Нима българското правителство се толкова страхува от празненствата и манифестациите на работниците, та не им дава възможност свободно да си ги направят? Нима то се съмнява в силата си да запази реда в случай на нужда? Преви или криви, работниците имат право на свободен живот е тая страна. Ако празнуването беше разрешено, то повече от вероятно е, че то щеше да мине мирно и тихо, без кървавите инциденти, които станаха поради забраната. А сега пролятата кръв остава като пасив на властта. Оставете камшика, г-да управници! Не озлобявайте още повече и без това озлобеното работничество. Откажете се с побои, затвори, убийства и конфискации да се борите с една идея. Тия средства не ще ви помогнат!
към текста >>

„Кръвта трябва да се излее като вода.“ Тази забрана, изглежда е, че в кръвта се съдържа най-голяма доза отрова.

То чувства и пролятата пред него кръв. Прибавете при това и грубата обноска към животното, както на тия, що го подкарват към кланицата и самата манипулация при заколването, тогава ще ви бъде ясно, че в самото животно се явява една уплаха, ужасяване, страх. При това положение в неговия организъм се образува пак отрова. — Част от тази отрова ще бъде изхвърлена чрез изтичането на кръвта при заколването, по-голяма част ще остане в неговите мускули, които ще послужат за храна на здрави и болни. Не току така в Библията е казано да не се яде животно с кръвта му. „Кръвта трябва да се излее като вода.“ Тази забрана, изглежда е, че в кръвта се съдържа най-голяма доза отрова. От казаното е ясно, че от голяма важност за нашето и обществено здраве е обходата към животните, както на тия, които ги отглеждат за мляко и храна, така и от разположението на тия, що прибират и приготовляват самите животински продукти. За да се понамали отровността на тия продукти, от обществен интерес е да се работи за облагородяване нравите, като се третират и самите животни като живи организми с чувства и душа. Изобщо млякото, за да бъде здравословно и даде ония резултати, които лекарите му приписват, то трябва да се вземе от напълно здравото дойно животно в момент, когато това животно се намира в най добро настроение, като котка кога мърка. В такова настроение трябва да бъдат и тоя що дои млякото, и тоя що ще ни го приготвя и поднася, и тоя що ши го яде. Но да си обясним как се тровим с мляко и месо взето от нездрави животни или пък такива, които са изморени, разтревожени от бой, уплаха и пр.
към текста >>

По хазарта: Закриване комарджийския дом във Варна и строги санкции срещу, съдържателите на тайни комарджийници в големите градове; премахване комаржийските машини и пълна забрана на всички пиянки, въртелешки, късметчета по улиците, училищата и пр.; бойкотиране всички що-коладени фабрики, популяризиращи хазарта и всред най-малките български граждани чрез шоколадчета и бонбони. IV.

По хазарта: Закриване комарджийския дом във Варна и строги санкции срещу, съдържателите на тайни комарджийници в големите градове; премахване комаржийските машини и пълна забрана на всички пиянки, въртелешки, късметчета по улиците, училищата и пр.; бойкотиране всички що-коладени фабрики, популяризиращи хазарта и всред най-малките български граждани чрез шоколадчета и бонбони. IV.
Исканията на българското въздържателно движение Последният общ конгрес на Българската въздържателна федерация, която обединява целокупното българско въздържателно движение, със специални резолюции е приел е днешни искания на въздържателно движение, както следва: I. По алкохолизма: Изработване общ национален план за борба с алкохолизма; създаване от инспектората по алкохолизма при Д. Н. З. творчески институт и общ ръководител на борбата против алкохолизма; въвеждане въздържателно образование в програмите на всички учебни заведения в страната; възстановяване правото на народа с референдуми да затваря кръчмите по села и градове; признаване въздържанието като обществена добродетел и предпочитане на въздържатели, при равни други условия, при назначаваме на всички държавни и обществени служби, особено: учители, лекари, свещеници и пр. II. По наркотизма: Строго забраняване пушенето от учащите се, но същевременно и забраняване на учителите да пушат в училищата; строго забраняване пушенето във всички държавни, и обществени заведения, трамвай увеличаване вагоните за непушачи по влаковете и пр. III. По хазарта: Закриване комарджийския дом във Варна и строги санкции срещу, съдържателите на тайни комарджийници в големите градове; премахване комаржийските машини и пълна забрана на всички пиянки, въртелешки, късметчета по улиците, училищата и пр.; бойкотиране всички що-коладени фабрики, популяризиращи хазарта и всред най-малките български граждани чрез шоколадчета и бонбони. IV. По разврата: Енергични мерки за борба срещу проституцията на принципа на абсолютно премахване публичните домове и търпимостта на проститутката; строг контрол на филма: допускане в контролната комисия при М. Н. П. представител на Б. В. Ф. и засилване санкциите с максимални глоби на всички съдържатели на кина, в които бъдат заловени малолетни зрители на филми неразрешени за тях; ефикасни мерки за борба срещу порнографската литература и пр.
към текста >>

Но мълчанието на тия поети може се обясни напълно, със забраната на местните негови противници да се говори за великия музикант.

Илиада II, 594 -603 В запазените исторически паметници името на Орфей се споменава за първи път от гръцкия поет Ибик (средата на VI в. до Хр.). Към това време се явяват творби, които се приписват нему. Интересното е, че Хомер (Омир) в „Илиада“ и „Одисея“ и Хезиод в „Теогония“ не го споменават. Хомер, който е посветил такива хубави стихове на друг тракиец музикант Тамирис не говори за Орфея. Но мълчанието на тия поети може се обясни напълно, със забраната на местните негови противници да се говори за великия музикант. Хомер, учил се в Тир и познаващ теологията на Санониатон и Хезиод, роден близо до Парнас, трябва да са познавали добре Орфей. Интересен образ на Орфей е създал Есхил в недостигналата до нас трагедия „Басаридите”. посветена нему. За Орфей говорят почти всички стари гръцки и римски писатели. И занимателното е там, че всички те ни дават един и същи образ на великия тракиец.
към текста >>