Търсене в текстове за 'Жълтица'

Кесията намерих в пояса си, но като я отворих, видях, че тя бе пълна с камъчета, и че в нея нямаше ни една жълтица.

„Една нощ, когато мислех, че войниците, които живееха в същата палатка с мене, спят дълбоко, аз си позволих удоволствието да броя съкровището си. На следния ден аз бях поканен от другарите си да пия шербет с тях. Какво бяха турили в шербета, който пих, не зная, но аз не можах да устоя на съня, който ме налегна. Заспах дълбоко и когато се събудих, намерих се, че лежа под една палма, на значително разстояние от лагера. „Първото нещо, за което помислих след като дойдох на себе си, бе кесията ми с жълтици. Кесията намерих в пояса си, но като я отворих, видях, че тя бе пълна с камъчета, и че в нея нямаше ни една жълтица. Не се съмнявах, че бях обран от войниците, с които бях пил шербет, и бях уверен, че някой от тях трябва да е бил буден, когато броях парите си, понеже, като не бях поверил никому тайната за богатството си, те не биха могли да подозират, че притежавам нещо, тъй като откакто бях почнал да дружа с тях, аз се бях представял, че съм в голяма нужда. „Напразно се отнесох до началството за помощ. Войниците заявяваха, че са невинни. Никакво положително доказателство против тях не можеше да се представи и аз си навлекох само присмехите и ненавистта им. В силната си скръб аз се нарекох с името, което, от пристигането си в Египет, избягвах да произнасям — Мурат Нещастникът.
към текста >>