Търсене в текстове за 'Жълтица'

След един хубаво изнесен концерт Учителят възнагради външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение.

След един хубаво изнесен концерт Учителят възнагради външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение.
" Мария Златева През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. След един хубаво изнесен концерт Учителят възнагради външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение. Галилей разказваше: "На другия ден всички ние, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лева и листче с една хубава мисъл във връзка с музиката, която прониква цялата Вселена. Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта. Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия.
към текста >>

Тогава една кутийка се продаваше за една жълтица.

Брат ми го лекуваше с лекарства и силна храна. Тогава още нямаше сулфонамиди, нито антибиотици - това беше преди войната. Сулфонамидите дойдоха след 1943 г. в България от Германия по време на войната и то имаше един препарат, наричащ се "Пронтозил". Човек, когато го поемеше, урината му се оцветяваше оранжево, но лекарството имаше голям ефект. Тогава една кутийка се продаваше за една жълтица. Така немските войници продаваха в България това скъпо и ценно лекарство. Та брат ми лекуваше баща ми с лекарства и силна храна, но още го нямаше "Пронтозил"-а и той ставаше все по-зле. Отидох при Учителя, обясних му всичко и Той ми каза: "Направи млечен компрес. Но ако яде силна храна, организмът му, докато се пригоди на много храна, то той ще си замине. Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода.
към текста >>

През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше по една жълтица.

Това бе лечението. По време на войната бяха открити сулфонамидите от германците и първият препарат, който бе внесен в България, се наричаше "Пронтозил". Когато го пиеха, устата се оцветяваше в жълто, а урината ставаше оранжево-червена. Това бе едно много ефикасно средство. С него се лекуваха остри възпалителни заболявания. През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше по една жълтица. Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес. Той се правеше като във врящото мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, тя се слагаше на гърба и се държеше няколко часа. Това бяха средствата, с които се целеше чрез дразнене на различни рецептори на кожата, да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система и по този начин да се отбремени белият дроб. Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе си. Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено.
към текста >>

Освен това, при връчване на книжката "Завета на цветните лъчи на Светлината" от Учителя, те в знак на благоговение на Бога към тях, са давали по една жълтица.

Освен това, при връчване на книжката "Завета на цветните лъчи на Светлината" от Учителя, те в знак на благоговение на Бога към тях, са давали по една жълтица.
Всичко това направиха, без да имаме право да се защитим. Постепенно изселваха всички наши съмишленици от Изгрева. Само тези, които имаха частни имоти, получиха апартаменти. Елена Андреева Първите приятели даваха десятъка си на Учителя в златни монети. Освен това, при връчване на книжката "Завета на цветните лъчи на Светлината" от Учителя, те в знак на благоговение на Бога към тях, са давали по една жълтица. При описа на финансовия съвет след заминаването на Учителя, те са описани и предадени на Манол Иванов за съхранение. Той бе ръководител на Варненското братство, но дойде на Изгрева, купи си място и си построи къща. Една нощ получава сърдечна атака и едва оживява. Сутринта идва при мен и разказва, че го е страх да пази това злато. А той го бил скрил така, че никой не го знае къде е сложено и ако си замине, както е могло да стане тази нощ, то никой не би могъл да намери златото и това ще му тежи на съвестта.
към текста >>