Търсене в текстове за 'Жаба'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 51 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Запример мъртва жаба, оставена на лунни лъчи, кога луната се намира вече на разсип, много бързо се разлага.
Фактите, които наблюдаваме показват, че тя влияе мощно върху развитието на органичния живот на земята. Влияе и върху физиологичния и психичен живот на човека. И това влияние се мени според нейните фази, според ония ъглови разстояния, в които тя влиза преди всичко със слънцето. Защото установява се, че първите две смени на луната носят по-други влияния, отколкото последните две – след пълнина. Интересни наблюдения са правени в тази посока. Запример мъртва жаба, оставена на лунни лъчи, кога луната се намира вече на разсип, много бързо се разлага. Остър нож, изложен през нощ на открито, когато луната се празни, отъпява и става негоден за по-нататъшна употреба, колкото и добре да се наточи след това. Явно е, че лунната енергия на разсип действува разрушително върху органичната и неорганична материя. А и сума други наблюдения са правени. Знайно е запр. въздействието на луната върху душевно болните, напр.
към текста >>

2. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката.
Силно чувствителни са карамфилите и цикламите. В животинското царство най-добри певци се намират между птиците. Според Фламарион първият основател тук на земята на пеенето е бил щурецът. Той се е появил в девонския период, когато е имало само пъварци, мекотели, червеи и хрущялни риби, значи цяло море от глухонеми същества. Бръмченето на насекомите, цвърченето на скакалеца са били първите звуци. После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката. „Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори". Според Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее". Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване. Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците. Касае се за самеца-папуняк, който в периода на любовта си свири по един своеобразен начин.
към текста >>

3. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик.
Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно пътешествие от африканския бряг. В съчиненията на Плиний се говори за една мравка, която днес се среща само в Америка. Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове. Това сродство било толкоз голямо, че кравите, като чуят тия звукове, стават тъй безпокойни, като в случай, когато ревът е от истински бик. Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества. Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик. Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка. Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее". Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон. Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години.
към текста >>

Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително.
В съчиненията на Плиний се говори за една мравка, която днес се среща само в Америка. Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове. Това сродство било толкоз голямо, че кравите, като чуят тия звукове, стават тъй безпокойни, като в случай, когато ревът е от истински бик. Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества. Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик. Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка. Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее". Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон. Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години. И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор.
към текста >>

Тук имат свое място и Аристотеловите думи за викащата като вол жаба.
Същото се отнася и за коня. Доказано е, че неговото отечество е Америка. Пита се, как конят е попаднал в Европа? Също и воловете имат произхода си от дивите Американски бизони. Остатъци от лъвове се намират и в американските пещери, както и в Европа. Тук имат свое място и Аристотеловите думи за викащата като вол жаба. Ботанически погледнато на въпрос, също се намират подобни положения. Напр., прави се една констатация, че по източното крайбрежие, откъм страната на Атлантическия океан има един вид растителност, която не се среща откъм страната на Великия океан. Проф. Аса Грей твърди, че от 66 рода и 155 вида по източните гори на Скалистите планини само 31 рода и 78 вида се срещат на западния склон на същите планини. Особен интерес представлява банановото дърво, чието отечество е Азия и Африка, тропика изобщо, и което не може да мине едно пътешествие през умерените пояси, пита се как е попаднало в Америка? Семена няма, чрез издънка не се размножава, коренът му не изтърпява дълго пътешествие, остава само едно предположение, че то е било занесено там от близко разстояние и култивирано изкуствено.
към текста >>

4. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността.
От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето. Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата. Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата. Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение. Още по-интересни са наблюденията върху жабите. Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността. Между народа силно е разпространено убеждението, че по крякането на жабите, може да се познаят близките атмосферни промени. Според Брем мъжките жаби от рода Hila viridis крякат силно само напролет, когато се грижат за продължението на своя род и при настъпване на лошо време. За проверка на това Кайгородов няколко години правил наблюдения върху крякането на жабите и получил следните данни. Първо, една зима жабите са крякали 26 пъти, от които при 21 пъти са последвали атмосферни осадъци, при това 9 пъти осадъците се появили след първото денонощие, 8 пъти след второто денонощие и 4 пъти в третото денонощие. От останалите само в три случаи не настъпили никакви атмосферни изменения, в първите три денонощия.
към текста >>

5. КРАЙ ИЗВОРА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той, освен че повторил с успех опита на Гурвич с коремната вена на жабата, но същият положителен резултат дал и опитът с индуктивното действие на една артерия (Arteria Femoralis).
За да се докаже, че главно кръвта има индуктивно действие, а не толкоз стените, били правени опити с празни вени с отрицателен резултат. С тези опити се установило, че циркулиращата кръв изпуща митогенетични лъчи и че стените са прозрачни за тези лъчи. Според Гурвич последното е важен факт, от който могат да се извадят по-нататъшни заключения. А.Н.Сорин, (който е ученик на Гурвич, както и тези, които споменавам по-долу) продължил в лабораторията на Гурвич изследванията върху кръвта. За детектори избрал луков корен и квасни гъбички. Той, освен че повторил с успех опита на Гурвич с коремната вена на жабата, но същият положителен резултат дал и опитът с индуктивното действие на една артерия (Arteria Femoralis). От опитите му се установило, че индуктивно действие има само кръв, богата с кислород. Сорин казва, че всеки окислителен процес в организма се придружава с отделяне на митогенетични лъчи. Това потвърждава изследванията на Райхенбах, че освен в разните други случаи, още и всички химични процеси се придружават с изобилно отделяне на одична светлина. Митогенетичните лъчи на нервната система А.В.Аникин изследвал през 1925 и 1926 година нервната система като източник на такива лъчи. Опитите правил с личинките от аксолотъл[3].
към текста >>

6. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Във връзка със съобщеното, вече за пълнота ще добавим, че Редфилд вижда у арабите силно изразен типът камила, у французите – типът жаба, хамелеон и алигатор; у руснаците – типът гъска; у турците типът пуйка; у персийците типът паун; у индусите – типът лебед и най-после у негрите – типът риба.
Има хора, които приличат още на мишки, на бухали, кукумявки, крокодили, на папагали, на гълъби, на пуйки, на хиени, чакали, на мор¬жове, тюлени, на камили, па дори и на риби. Мнозина приличат и на разни насекоми. Бъдещето чака големия майстор, който ще разшири кръга на мислене и изучаване в тази област от физиогномиката. Опитът на видния американски физиогном Редфилд да подири у разните народи животински прилики е едно голямо постижение в тази насока. Така могат лесно да се схванат характерните физически и душевни черти на разните народи. Във връзка със съобщеното, вече за пълнота ще добавим, че Редфилд вижда у арабите силно изразен типът камила, у французите – типът жаба, хамелеон и алигатор; у руснаците – типът гъска; у турците типът пуйка; у персийците типът паун; у индусите – типът лебед и най-после у негрите – типът риба. Последния тип той вижда силно изразен в кръглите уста и изобщо устройството на устните и челюстите на негрите. Познаването на животинските типове трябва да стане една вътрешна интуиция. След едни обстойни проучвания, интуицията на човека-изследовател трябва да долови туй, което лъха неусетно от целия образ – едно определено животно, много животни съчетани заедно или един свръхчовек, един ангел. Това ще бъде ореолът на неговите изучвания, той ще схване истинската насока, в която се движи или живее едно същество. Трябва да се каже още, че животните представят известни преходни стадии, елементи, лъчи, сили в природата, през които минават всички същества по пътя на развитието.
към текста >>

7. Книгопис Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

За целта той си служил с електро-измерителни апарати, които показвали и най-малкото количество от електричество, а именно Цайсов галванометър, Той е сполучил да установи електрична искра в сърцето на жаба при всеки удар.
Това на пръв поглед е малък симптом, но който говори много за онзи, който знае да чете за тенденциите на развитието въз основа на симптомите, които среща в дадена култура. Тая статия показва, как вече новите идеи проникват всред широките маси, как вече съзнанието на съвременния човек узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Все по-често се срещат статии върху окултни въпроси в разни списания и вестници. Не може да се спре това, което иде по закона на развитието. Електричният характер на сърдечната дейност Професор Д-р Фридрих Краус, известен берлински лекар по вътрешни болести, съобщава в списание на „Обществото за научна философия", как той за пръв път е констатирал електричния характер на сърдечната дейност. За целта той си служил с електро-измерителни апарати, които показвали и най-малкото количество от електричество, а именно Цайсов галванометър, Той е сполучил да установи електрична искра в сърцето на жаба при всеки удар. Това, което важи за жабешкото сърце, важи в това отношение и за всяко друго сърце. Значи през сърцето минава електрическа струя, която именно е пряката причина на неговите туптения. Значи, дейността на живия организъм е отчасти от електричен характер. Разбира се, чрез електричество не може да се обясни животът, а само се обясняват силите, които участвуват.
към текста >>

8. ФИЗИКО- МЕТАФИЗИЧНО В МЕДИЦИНАТА - Д-Р И. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Например, жабата в зелена околна среда е зелена, а в кафява околна среда става кафява.
Тогава мехурите, които постигат целта си, се изгубват. Енгелман твърди, че това е психичен процес. Но понеже този психичен процес не може да се сравни с човешката психика, то Густав Волф го нарича психоиден процес. По същата причина Густав Волф нарича „ентелехията" на Дриш не психичен фактор, а психоиден. Друг пример за влиянието на психичното върху физиологичното имаме у жабите. Например, жабата в зелена околна среда е зелена, а в кафява околна среда става кафява. След унищожението на зрението у жабата, това изменение на цвета ù според околната среда не се извършва. Още по-поразителни примери за въздействието на психичното върху физиологичните процеси имаме в опитите на френския лекар Фокашон. Той хипнотизира едно лице, написва с молив на ръката му една дума и му казва : „След няколко часа на това място, дето е думата, ще бликне кръв от кожата". – Той събужда лицето; то не помни нищо от това, което му е казано, обаче това работи в неговото подсъзнание. И на уречения час, тъкмо на това място, дето е минал моливът, виждаме бликнала кръв от кожата.
към текста >>

След унищожението на зрението у жабата, това изменение на цвета ù според околната среда не се извършва.
Енгелман твърди, че това е психичен процес. Но понеже този психичен процес не може да се сравни с човешката психика, то Густав Волф го нарича психоиден процес. По същата причина Густав Волф нарича „ентелехията" на Дриш не психичен фактор, а психоиден. Друг пример за влиянието на психичното върху физиологичното имаме у жабите. Например, жабата в зелена околна среда е зелена, а в кафява околна среда става кафява. След унищожението на зрението у жабата, това изменение на цвета ù според околната среда не се извършва. Още по-поразителни примери за въздействието на психичното върху физиологичните процеси имаме в опитите на френския лекар Фокашон. Той хипнотизира едно лице, написва с молив на ръката му една дума и му казва : „След няколко часа на това място, дето е думата, ще бликне кръв от кожата". – Той събужда лицето; то не помни нищо от това, което му е казано, обаче това работи в неговото подсъзнание. И на уречения час, тъкмо на това място, дето е минал моливът, виждаме бликнала кръв от кожата. Доктор Фокашон правил и други опити: залепва късче бяла хартия върху ръката на приспаното лице и му казва, че това е пластир-везикатор, който предизвиква мехури върху кожата.
към текста >>

9. АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Например, правени са успешни опити с бактерията Staphilococcus като детектор, После като такъв е употребен и епителът от корнеята на жаба, мишка, куче и пр.
Самото влияние на лъчите се нарича индукция. Източникът, от който излизат лъчите, се нарича индуктор, а предметът, върху който падат лъчите и чиито клетки се активират, се нарича детектор. В първите години за детектор обикновено се избираше луков корен, но по-после се намери за по-практично да се вземат за такива квасни гъбички, развъдени в хранителната среда агар-агар. А напоследък за детектори се избират и други обекти: например, бактерии. Северцов е като пионер за употребата на бактериите за детектори. Например, правени са успешни опити с бактерията Staphilococcus като детектор, После като такъв е употребен и епителът от корнеята на жаба, мишка, куче и пр. от Лидия Гурвич и Аникин в 1928 година. Като детектор е употребен и костният мозък на заека от Браунер. За индуктори се вземаха разни материали, например, коренов връх на слънчоглед, картофени грудки, глава на попова лъжичка, морула на Aholotl, мозък, черен дроб и нервна тръба от зародиша на Aholotl; мозъка на жаба; вени, артерии, кръв, кръвен серум, квасни гъбички и пр. Гурвич е установил, че стъклото е непропускаемо за митогенните лъчи. Кварцът ги пропуща, обаче достатъчно е да намажем кварц с тънък пласт желатин, за да не ги пропуща.
към текста >>

За индуктори се вземаха разни материали, например, коренов връх на слънчоглед, картофени грудки, глава на попова лъжичка, морула на Aholotl, мозък, черен дроб и нервна тръба от зародиша на Aholotl; мозъка на жаба; вени, артерии, кръв, кръвен серум, квасни гъбички и пр.
А напоследък за детектори се избират и други обекти: например, бактерии. Северцов е като пионер за употребата на бактериите за детектори. Например, правени са успешни опити с бактерията Staphilococcus като детектор, После като такъв е употребен и епителът от корнеята на жаба, мишка, куче и пр. от Лидия Гурвич и Аникин в 1928 година. Като детектор е употребен и костният мозък на заека от Браунер. За индуктори се вземаха разни материали, например, коренов връх на слънчоглед, картофени грудки, глава на попова лъжичка, морула на Aholotl, мозък, черен дроб и нервна тръба от зародиша на Aholotl; мозъка на жаба; вени, артерии, кръв, кръвен серум, квасни гъбички и пр. Гурвич е установил, че стъклото е непропускаемо за митогенните лъчи. Кварцът ги пропуща, обаче достатъчно е да намажем кварц с тънък пласт желатин, за да не ги пропуща. Чрез подобни опити Гурвич предполага, че митогенните лъчи са ултравиолетови лъчи с къси вълни. Дължината на вълните според него е 1,930 до 2,370 ангстрьома. В 1927 година Франк и Салкинд доказаха митогенните лъчи в зародиша на морския таралеж Strongylocentrotus.
към текста >>

10. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Попитайте една жаба какви са нейните схващания за живота; тя ще каже: „Над блатото, в което аз живея, искам повечко мухички да хвърчат и да са по-близко, да ги хващам".
В мълчание, те отново обръщат очите си към бариерата и гледат, без даже да мигнат, духовете, които идват там и получават своята присъда. Превод от есперанто Из „Oomoto" --------------- *) „Крадец от Небето" е този, който мисли че сам притежава нещо. което в същност принадлежи на Божествения Дух, но което Бог му дава чрез вътрешно влияние. Из Беседите Животът не се съдържа в материалните благата са само едно просто помагало тъй, както учебниците, плочите, писалките представят помагала за учениците. Да не мислите че Господ е пригогвил за вас само тия дребни неща: Той ви е приготвил по-велики неща. Попитайте една жаба какви са нейните схващания за живота; тя ще каже: „Над блатото, в което аз живея, искам повечко мухички да хвърчат и да са по-близко, да ги хващам". И когато някога я видите, като че ли философски гледа и мълчи, тя наблюдава мухите: като дойдат по-близо до нея, да може да ги улови. Такова е нейното схващане за живота. Като вървим по тази стълба нагоре, да не мислим че сме на върха на своето развитие: в тази стълба на развитие между нас и пътя, към който се стремим, има още много път да се извърви. Разстоянието между човеците и ангелите е толкова голямо, има почти такова отношение, каквото има между един главоч, от който се е образувала жабата и човека. От гледището на ангелите, ние сме още жабички.
към текста >>

Разстоянието между човеците и ангелите е толкова голямо, има почти такова отношение, каквото има между един главоч, от който се е образувала жабата и човека.
Да не мислите че Господ е пригогвил за вас само тия дребни неща: Той ви е приготвил по-велики неща. Попитайте една жаба какви са нейните схващания за живота; тя ще каже: „Над блатото, в което аз живея, искам повечко мухички да хвърчат и да са по-близко, да ги хващам". И когато някога я видите, като че ли философски гледа и мълчи, тя наблюдава мухите: като дойдат по-близо до нея, да може да ги улови. Такова е нейното схващане за живота. Като вървим по тази стълба нагоре, да не мислим че сме на върха на своето развитие: в тази стълба на развитие между нас и пътя, към който се стремим, има още много път да се извърви. Разстоянието между човеците и ангелите е толкова голямо, има почти такова отношение, каквото има между един главоч, от който се е образувала жабата и човека. От гледището на ангелите, ние сме още жабички. Дoм на човеколюбието (Domo de Homamo) По инициативата на Г-н Онисабро Дегучи, Всемирното Човеколюбиво Общество (Universala Homana Asocio) предприема построяването на Дом на Човеколюбието, който ще бъде разположен в средата на Европа и ще струва около 1,000,000 долари. Като израз на универсалната любов към човека, Домът ще бъде уреден и администрират чрез езика Есперанто, който ще бъде единствения официален език в него. Дома на Човеколюбието ще съдържа обща църква, зала за международни събрания, есперантска библиотека, музей, клуб, жилище за бедни посетители и т. н. Дома На Човеколюбието по своята големина и величественост ще прилича на съвременните модерни палати.
към текста >>

11. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл.
Тялото се разрушава от най-малкото престъпление, което се върши в него. Човешкият ум и човешкото сърце се разрушават от най-малките, престъпни мисли и чувства, които се зараждат в тях. Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление. * Някои хора мислят, че като се самоотрекат, те ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се отречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Яжте повече плодове и зеленчуци! Овощията и зеленчуците са най-големия божи дар след въздуха и водата, защото съдържат всички елементи за поддържане на здравето. В тях има всичко, от което се нуждае тялото: белтъци, захар, тлъстини, соли и витамини.
към текста >>

12. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първият, без да му трепне окото, разпъва жива жаба, одира живи кучета, реже и дроби плъхове, морски свинчета, подлага ги на какви ли не изтезания, за да изтръгне божем някоя „тайна“ на живота.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 53 - год. V. Севлиево, 15 ноември, 1932 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Високо съзнание (Радиум) Из „Превъплощения“ (Овидий) Словото на Учителя. Пътят към всечовешко единство (София, 6 ноември 1932 г., "Ето отрока", неделна беседа) Основните идеи на власовденци (Продължение) Редакционни Високо съзнание Срещате в живота двама души: един учен — биолог, да речем — и един прост, неук човек. Първият, без да му трепне окото, разпъва жива жаба, одира живи кучета, реже и дроби плъхове, морски свинчета, подлага ги на какви ли не изтезания, за да изтръгне божем някоя „тайна“ на живота. Той иска да изтръгне тайните на живота така, както полицая изтръгва показанията от някой престъпник — чрез изтезания. Вторият, простият човек, намира нейде някое захвърлено кученце, което зъзне на студа, изпусталяло от глад, вземе го, прегърне го, занесе го у дома си, нахрани го и го тури на топло да спи. Ученият, който разпъва кучето, за да наблюдава кръвообращението му, може отлично да ви опише как става този важен жизнен процес. Но простият, който е нахранил захвърленото на студа гладно куче. знае нещо по-важно, по съществено за живота: той знае как да възвърне кръвообращението на кучето, как да съживи тоя жизнен процес.
към текста >>

13. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека тези, които продължават да се хранят с месо, знаят и това, че ужасът, страхът, които животното изживява в предсмъртния си час — образуват такива силни отрови, че само един сантиграм е достатъчен да умъртви жаба, а половин грам умъртвява веднага куче.
За вегетарианството Привържениците на Бялото братство ратуват за едни пo-естествени отношения между хората, а също така и за изкореняване на жестокостите, за повече човещина в отношенията на хората към животните. Нашият стремеж е да се щади живота, какъвто и да е и където и да е, понеже Любовта изисква това и защото всички живи същества в духовно отношение са като скачени съдове: не може един да бъде щастлив, докато другите страдат и изнемогват. Всичко родено има свещеното право да живее и никой не бива да посяга на това абсолютно право. „Животът е един, тайнствен дар свещен, Да се отнема той е грях неизплатим“. (Будиста мъдрост) Днес вече смело можем де кажем, че почти няма напредничав и просветен човек, който да не признава, че месоядството не е нищо друго, освен самоотравяне чрез ония отрови, които се образуват във всеки жив организъм. Нека тези, които продължават да се хранят с месо, знаят и това, че ужасът, страхът, които животното изживява в предсмъртния си час — образуват такива силни отрови, че само един сантиграм е достатъчен да умъртви жаба, а половин грам умъртвява веднага куче. Като че ли хората не се запитват, на що се дължат разните болести като рак, подагра, диабет, неврастения, артериосклероза и още много други „културни“ болести. Вегетарианството не е само един режим на хранене: то е нещо много повече, — то е първо стъпало към един по-разумен живот, както го нарече Л. Н. Толстой! Вегетарианството е един стадий на развитие, през който всички трябва да минат, да го възприемат и да продължат по-нагоре. Вегетарианството като идея има две страни: етична и хигиенична.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така порът, лисицата, змията, жабата, вонещицата, всеки знае каква миризма отделят.
Но това достатъчно ли е, за да сме сигурни в здравословността на тия продукти? — Не, отговаряме. Затова с настоящите редове искаме да обърнем вниманието на читателя и обществото върху друга една страна на въпроса, която не могат да доловят със своите инструменти, нито контролата, нито консуматорът. За да стане това ясно, ще направим едно малко отклонение. Ония, които са изучавали естествена история, знаят, че животните, между другите средства за защита, служат си и с това - да отделят известни миризми, секреции и отрови, с които правят своя противник да се отврати от тях и да ги изостави. Така порът, лисицата, змията, жабата, вонещицата, всеки знае каква миризма отделят. Сепията пък отделя особена боя, с която обагря водата, и по този начин се закрива от своя противник. Също всеки е чувал, ако не знае от собствен опит, че лекарите препоръчват на майките никога да не кърмят своите деца, когато са раздразнени, уплашени, изморени и пр. Защо така те настояват? Защото, по силата на оня закон за защита у животните, нашите клетки отделят при подобни случаи отрова. Тази отрова съществува и в млякото.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Г. П., Рига, 22.III.1933 год.) Жаба и ковач (басня – Дядо Благо) Книжнина Използвайте копривата!
(К.) Що е човекът и каква е неговата задача (Влад Пашов - продължение от брой 119) Словото на Учителя. Пътят на човешкия възход (Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г.) Тайните на живота и смъртта. Раждането па физическото тяло (Макс Хайндел - продължение от брой 119) Силата е вътре във вас (X. Т. Xамблин) Духовна опитност (В. Хараланов) Черният хляб Изгрев слънце в Рига (П. Г. П., Рига, 22.III.1933 год.) Жаба и ковач (басня – Дядо Благо) Книжнина Използвайте копривата! Всичко се плаща! Тъй мъдро, съвършено и справедливо е устроен живота и света! ... С такава съвършена точност действат Божиите закони в мирозданието! С такава абсолютна справедливост те ръководят, направляват и движат напред нашия човешки живот! Така е за тези, които го виждат и знаят.
към текста >>

Жаба и ковач (б а с н я) Пред селската ковачница били разпрегнати няколко коли.
Никога няма да забравим този дивен час, този дивен изгрев? Изгревът на Слънцето през първия ден на пролетта. Така да изгрее и Слънцето на Любовта в нашите души! П. Г. П. Рига, 22.III.1933 год. Жаба и ковач (б а с н я) Пред селската ковачница били разпрегнати няколко коли. До тях воловете преживяли и спокойно чакали реда си за подковаване. Ковачът подковавал един вол, а близо, на един голям камък, стояла жаба и внимателно наблюдавала какво става. Когато ковачът подковал вола, доприпкала пред него жабата, търкулнала се на мястото, гдето лежал вола, и завикала, замолила се, да подкове и нея. — Ще те подкова, отговорил й ковачът, но първо трябва да държиш изпит. Ако издържиш похвално изпита си, ще те подкова.
към текста >>

Ковачът подковавал един вол, а близо, на един голям камък, стояла жаба и внимателно наблюдавала какво става.
Така да изгрее и Слънцето на Любовта в нашите души! П. Г. П. Рига, 22.III.1933 год. Жаба и ковач (б а с н я) Пред селската ковачница били разпрегнати няколко коли. До тях воловете преживяли и спокойно чакали реда си за подковаване. Ковачът подковавал един вол, а близо, на един голям камък, стояла жаба и внимателно наблюдавала какво става. Когато ковачът подковал вола, доприпкала пред него жабата, търкулнала се на мястото, гдето лежал вола, и завикала, замолила се, да подкове и нея. — Ще те подкова, отговорил й ковачът, но първо трябва да държиш изпит. Ако издържиш похвално изпита си, ще те подкова. Инак не може. — Че какъв изпит?
към текста >>

Когато ковачът подковал вола, доприпкала пред него жабата, търкулнала се на мястото, гдето лежал вола, и завикала, замолила се, да подкове и нея.
П. Г. П. Рига, 22.III.1933 год. Жаба и ковач (б а с н я) Пред селската ковачница били разпрегнати няколко коли. До тях воловете преживяли и спокойно чакали реда си за подковаване. Ковачът подковавал един вол, а близо, на един голям камък, стояла жаба и внимателно наблюдавала какво става. Когато ковачът подковал вола, доприпкала пред него жабата, търкулнала се на мястото, гдето лежал вола, и завикала, замолила се, да подкове и нея. — Ще те подкова, отговорил й ковачът, но първо трябва да държиш изпит. Ако издържиш похвално изпита си, ще те подкова. Инак не може. — Че какъв изпит? - запитала жабата.
към текста >>

- запитала жабата.
Когато ковачът подковал вола, доприпкала пред него жабата, търкулнала се на мястото, гдето лежал вола, и завикала, замолила се, да подкове и нея. — Ще те подкова, отговорил й ковачът, но първо трябва да държиш изпит. Ако издържиш похвално изпита си, ще те подкова. Инак не може. — Че какъв изпит? - запитала жабата. Аз не чух да изпитваш вола, нито той да ти отговаря. Даже ти насила го завали, а аз, виждаш ли, сама си лягам! — Моите изпити не стават с питане и отговаряне, рекъл ковачът. Не трябват дори и много знания. Нужно ти е само можене.
към текста >>

— Не, припряла се жабата, аз сега не мога да тегля, но като ме подковеш, сигурна съм, че ще се засиля.
Не трябват дори и много знания. Нужно ти е само можене. Можеш ли ти, любезна жабке, да теглиш кола, орало или диканя? Ето, иди при онзи чичо да те впрегне! Ако можеш да теглиш колата, аз тутакси ще те повикам да те подкова. — Не, припряла се жабата, аз сега не мога да тегля, но като ме подковеш, сигурна съм, че ще се засиля. В това време незабелязано ковачът взел един остен и боднал жабата по крака. Тя се стреснала, болезнено изохкала и отскочила на страна. — Видя ли, казал й ковачът, ти не можа да изтърпиш едно бодване, а как би изтърпяла да забия пирони в краката ти? Жабата се засрамила и избягала. * * * Първо прецени, после пожелай, за да се не срамиш на самия край.
към текста >>

В това време незабелязано ковачът взел един остен и боднал жабата по крака.
Нужно ти е само можене. Можеш ли ти, любезна жабке, да теглиш кола, орало или диканя? Ето, иди при онзи чичо да те впрегне! Ако можеш да теглиш колата, аз тутакси ще те повикам да те подкова. — Не, припряла се жабата, аз сега не мога да тегля, но като ме подковеш, сигурна съм, че ще се засиля. В това време незабелязано ковачът взел един остен и боднал жабата по крака. Тя се стреснала, болезнено изохкала и отскочила на страна. — Видя ли, казал й ковачът, ти не можа да изтърпиш едно бодване, а как би изтърпяла да забия пирони в краката ти? Жабата се засрамила и избягала. * * * Първо прецени, после пожелай, за да се не срамиш на самия край. Дядо Благо Книжнина Новое посланiе солнца.
към текста >>

Жабата се засрамила и избягала.
Ако можеш да теглиш колата, аз тутакси ще те повикам да те подкова. — Не, припряла се жабата, аз сега не мога да тегля, но като ме подковеш, сигурна съм, че ще се засиля. В това време незабелязано ковачът взел един остен и боднал жабата по крака. Тя се стреснала, болезнено изохкала и отскочила на страна. — Видя ли, казал й ковачът, ти не можа да изтърпиш едно бодване, а как би изтърпяла да забия пирони в краката ти? Жабата се засрамила и избягала. * * * Първо прецени, после пожелай, за да се не срамиш на самия край. Дядо Благо Книжнина Новое посланiе солнца. Рига, 1935 г. Приятелите на Всемирното Братство в Рига са издали на руски език горната книга за запознаване на интересуващите се с учението и живота на Братството. Същите издадоха по-рано „Трите основи на живота“, а сега наскоро ще излезе „Новата Ева“, също на руски език.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разказът на лорд Бругам (Андрю Ланг) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 4) В пиперките има най-много витамини (Из в-к „Зора“) Жаба и Дилаф (басня – Дядо Благо) ПРЕД ИЗПИТАНИЕ Колелото на живото се върти неспирно.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред изпитание (Г. Събев) Ще дойдеш (стихотворение) Христос и развитието на човечеството (В. Пашов - продължение от брой 134) Словото на Учителя. Основи на новото светоразбиране (По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г.) Скритата страна на живота. Разказът на лорд Бругам (Андрю Ланг) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 4) В пиперките има най-много витамини (Из в-к „Зора“) Жаба и Дилаф (басня – Дядо Благо) ПРЕД ИЗПИТАНИЕ Колелото на живото се върти неспирно. Всеки ден, всеки час сме пред нови неизвестности. Трудно би могло да се предскаже с положителност какво именно ще бъде след месец или година. Човечеството е пред едно голямо изпитание. То тръпне пред неизвестността. Спира се човек, вперва поглед в далечината, като че иска да проникне в бъдещето, да получи откровение за събитията, които идват, но напразно.
към текста >>

Из в-к „Зора“ Жаба и Дилаф (басня) Воденичния улей силно струеше вода срещу порницата.
Те съставляват съществена част от храната на нашия селянин. Това обстоятелство, може би, е причина тъй да е здрав и издръжлив, въпреки лошите икономически условия, при които е поставен да живее и работи. Това американско откритие трябва да се направи достояние но всички и да се използва за реклама на нашите пиперки и други зеленчуци. Ние също трябва да се проникнем от предимството на пиперките и да увеличим тяхната употреба, особено в храната на децата и недъгавите и то в прясно състояние. Яжте пиперки и пресен зеленчук, за да бъдете здрави, силни, млади! Из в-к „Зора“ Жаба и Дилаф (басня) Воденичния улей силно струеше вода срещу порницата. Тя бързо се въртеше и караше воденичния камък. Върху камъка беше настанено дървеното Кречетало. То бързо подскачаше, та клатеше коритцето, да сипе жито във фунийката на камъните. Камъните пък подемаха житото и го стриваха на брашно. Така всички части на воденицата работеха, ала най-много се чуваше гласа на Кречеталото.
към текста >>

Една любопитна жаба се провряла във воденицата, изкачила се по натрупаните чували, и като Кречеталото почнала да кряка и да подскача.
Така всички части на воденицата работеха, ала най-много се чуваше гласа на Кречеталото. То подскачаше, тропаше, крякаше, но вършеше и една много важна работа. Без него не би могло житото постоянно и равномерно да тече. Освен това, крякането на Кречеталото оживяваше воденицата. Негова глас се чуваше, наделеч, което означаваше че тя не седи празна, а мели. Една любопитна жаба се провряла във воденицата, изкачила се по натрупаните чували, и като Кречеталото почнала да кряка и да подскача. — Ей, какво правиш там? —извикал й воденичарският Дилаф. — Каквото прави Кречеталото, — отговорила жабата, — защо питаш ти? Питам те, защото само крякаш и цапаш чувалите, а никаква работа не вършиш. Научи се, прочие, че за такива има место само в блатото.
към текста >>

— Каквото прави Кречеталото, — отговорила жабата, — защо питаш ти?
Освен това, крякането на Кречеталото оживяваше воденицата. Негова глас се чуваше, наделеч, което означаваше че тя не седи празна, а мели. Една любопитна жаба се провряла във воденицата, изкачила се по натрупаните чували, и като Кречеталото почнала да кряка и да подскача. — Ей, какво правиш там? —извикал й воденичарският Дилаф. — Каквото прави Кречеталото, — отговорила жабата, — защо питаш ти? Питам те, защото само крякаш и цапаш чувалите, а никаква работа не вършиш. Научи се, прочие, че за такива има место само в блатото. При тези думи Дилафът хванал жабата през кръста и я из-хвърлил вън от воденицата. * * * Само Кречеталото работи с крякане. А всеки друг, който кряка, подобен е на жабата.
към текста >>

При тези думи Дилафът хванал жабата през кръста и я из-хвърлил вън от воденицата.
— Ей, какво правиш там? —извикал й воденичарският Дилаф. — Каквото прави Кречеталото, — отговорила жабата, — защо питаш ти? Питам те, защото само крякаш и цапаш чувалите, а никаква работа не вършиш. Научи се, прочие, че за такива има место само в блатото. При тези думи Дилафът хванал жабата през кръста и я из-хвърлил вън от воденицата. * * * Само Кречеталото работи с крякане. А всеки друг, който кряка, подобен е на жабата. Дядо Благо
към текста >>

А всеки друг, който кряка, подобен е на жабата.
— Каквото прави Кречеталото, — отговорила жабата, — защо питаш ти? Питам те, защото само крякаш и цапаш чувалите, а никаква работа не вършиш. Научи се, прочие, че за такива има место само в блатото. При тези думи Дилафът хванал жабата през кръста и я из-хвърлил вън от воденицата. * * * Само Кречеталото работи с крякане. А всеки друг, който кряка, подобен е на жабата. Дядо Благо
към текста >>

17. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Макар че авторите им си въобразяват много, като често приличат на жабата в приказката, която искала да стигне вола, тия творения, които не носят нищо вечно в себе си, си остават това, което са — ученически опити на литературни любители — и не могат да избегнат своята съдба — скоропостижната смърт в праха на забвението.
Горния пример ни подсказва, че сме пред прага на една нова ера в историята на човечеството. Г. Искренов Смъртни грехове Драматична фантазия в 5 сцени от Сим. Чирпанлиев Ето една книга, която заслужава прием и внимание, много по-големи от тия, които тя е получила до сега. Като бледи и жалки, мимолетни светлинки. като блуждаещи огньове, които трепват и изгасват, у нас непрестанно се по явяват литературни творения, които не носят със себе си нищо особено, никаква дълбочина, никаква безсмъртна истина, никакво философско прозрение — в са само малки фотографски снимки от безкрайното лице на живота, временни отражения на незначителни лични преживявания. Макар че авторите им си въобразяват много, като често приличат на жабата в приказката, която искала да стигне вола, тия творения, които не носят нищо вечно в себе си, си остават това, което са — ученически опити на литературни любители — и не могат да избегнат своята съдба — скоропостижната смърт в праха на забвението. Смъртното, временното, частичното, ограниченото — е родено да умре! Само това. в което живеят великите безсмъртни истини на живота, само това, в което има неизмерима дълбочина, прозрение и надмогване на обикновеното и временното в живота, само то ще оцелее, само то ще остане безсмъртно, ще живее вечно, давайки духовна храна на поколение след по поколение. Една такава книга, която носи на себе си белега на безсмъртието, е предлаганата ни от Симеон Чирпанлиев драматична фантазия, под заглавие „Смъртни грехове“. С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от гроба, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта.
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Листната жаба се катери по дърветата и изпуска силни крясъци, които предсказват дъжд.
Любомир ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Предсказване на времето от животните Като наблюдава внимателно животните, човек може да съди по техните движения за промените, които ще настъпят в атмосферата. Така, воловете, обикновено тихи и спокойни, при наближаването на дъжд тичат и скачат; подобно нещо се случва и със свинята, защото, с увеличението на влагата във въздуха, кожата й се разпуска. Преди дъжда, мравката става безпокойна, кръстосва около мравуняка, като запушва някои входове. Насекомите се изкачват по дърветата. През лятото, когато наближава буря, раците напущат своите скривалище. Листната жаба се катери по дърветата и изпуска силни крясъци, които предсказват дъжд. Паяците, ако времето застрашава да се развали, заздравяват и прикрепят по-здраво краищата на паяжината. Ибисът, тази свещена за египтяните птица, е била почитана най-вече от тях, защото всяка година им предсказвала разливането на Нил — единственото богатство на страната. Петелът показва, че идва хубаво време, когато се качва по горните клони на дървото, а лошо — когато стои по най-долните клони. Охлювът, когото е неспокоен, по бреговете на блатата, предсказва слана, когато е по-подвижен от обикновено—предизвестява идването на дъжд; паунът каца по-високо и повтаря силно своите викове; гаргите на групи се отправят към горите; лястовиците започват да хвърчат на групи около гнездата си; косът издава звуци, подобни на стъргането на пила. Песента на щиглеца взема един особен тон, като издава, от време на време, редица пронизителни пръскания, дразнещи силно ухото.
към текста >>

19. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Завайкала се мравка Чернориза как ще се живее при такава страшна криза: заридала Баба жаба — как да легне пак във тинята студена, като е такава слаба; писнал комарът, заплакал неутешно, че безкрайна нощ ще бъде и пред Бога грешно; гущеричето във сълзи се заляло, че без слънце непременно би умряло; а Калинка и Смрадлушка и безбройните мушици по дърветата се налепили, под корите им се скрили — с очи да не гледат, с уши да не слушат, в скръб и жалост как ще се издушат.
Борис Юр. Биров Светулка и северняк (басня) Паднала мъгла в гората и превърнала денят на нощ. Загубило се слънцето, не видела се месечината. Полазил страх животните, настанал смут в долчината. Разнесъл се ужасен слух, че слънцето внезапно изгоряло и голяма хала пепелта му далеч отвела, а пък сребърната месечинка като въглен потъмнея в. Завайкала се мравка Чернориза как ще се живее при такава страшна криза: заридала Баба жаба — как да легне пак във тинята студена, като е такава слаба; писнал комарът, заплакал неутешно, че безкрайна нощ ще бъде и пред Бога грешно; гущеричето във сълзи се заляло, че без слънце непременно би умряло; а Калинка и Смрадлушка и безбройните мушици по дърветата се налепили, под корите им се скрили — с очи да не гледат, с уши да не слушат, в скръб и жалост как ще се издушат. В тая скръбна доба, всяка жива твар когато мислела, че слиза в гроба, прилетяла от невиделицата светулка (а на коремчето й бяла светлинка се хулка). И кръстосала гората в дълго и широко, като викала със цяло гърло буйно и високо: — Дързост, дързост, малодушни твари! — братя, сестри и другари! Слънцето безславно догоряло, загаснало, ала жива е сестра ви светлопроизводната светулка, на която светлината денонощно хулка. Зиме-лете ще ви светя в непривността на вековете!
към текста >>

20. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек.
Недев Вярвай – В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата система – продължение от бр. 180) – П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта – Devazid Първият ден на Пролетта – Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек. Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов.
към текста >>

Оса и жаба (басня) Слънцето на изток весело изгряло с пурпур скъпоценен цялото поле постлало, а пък в жабиното блато сипало хиляда крини злато.
Наливаме вряла вода, в която слагаме добре измитите сливи, прибавя се 1 парче канела за аромат и се слага много малко сол. Като се сварят сливите, прибавя се и малко захар или мед. След това слагаме в една чиния малко студена вода, в която разбиваме няколко лъжици брашно. Като се разбие добре брашното във вид на каша, изсипва се в сливите, разбърква се леко и се оставя да ври на слаб огън 5-10 минути, след което се снема от огъня. Тази яхния от сливи е много впусне,, най добре е да се сервира винаги студена като се внимава да не се държи в некалайдисани медни, съдове. Оса и жаба (басня) Слънцето на изток весело изгряло с пурпур скъпоценен цялото поле постлало, а пък в жабиното блато сипало хиляда крини злато. Стара жаба кекерица, най-подир, като царица, весела, доволна, с нова песен на устата леко се подала над водата и възлязло на побит гранитен камък, който имала като старинен замък. Той й служил в ясен ден да се пригрява; обичната си кантата да попява; тъги, скърби да разсява. А най-важно, че под него имало удобства да се крие в случай, че омразен някой враг налети да я затрие. Настанила се на камъка удобно, хем да си поквака, хем за дребен лов спокойно да почака. Скоро прилетяла татък жълта напета оса, чиста и красива като утринна роса.
към текста >>

Стара жаба кекерица, най-подир, като царица, весела, доволна, с нова песен на устата леко се подала над водата и възлязло на побит гранитен камък, който имала като старинен замък.
Като се сварят сливите, прибавя се и малко захар или мед. След това слагаме в една чиния малко студена вода, в която разбиваме няколко лъжици брашно. Като се разбие добре брашното във вид на каша, изсипва се в сливите, разбърква се леко и се оставя да ври на слаб огън 5-10 минути, след което се снема от огъня. Тази яхния от сливи е много впусне,, най добре е да се сервира винаги студена като се внимава да не се държи в некалайдисани медни, съдове. Оса и жаба (басня) Слънцето на изток весело изгряло с пурпур скъпоценен цялото поле постлало, а пък в жабиното блато сипало хиляда крини злато. Стара жаба кекерица, най-подир, като царица, весела, доволна, с нова песен на устата леко се подала над водата и възлязло на побит гранитен камък, който имала като старинен замък. Той й служил в ясен ден да се пригрява; обичната си кантата да попява; тъги, скърби да разсява. А най-важно, че под него имало удобства да се крие в случай, че омразен някой враг налети да я затрие. Настанила се на камъка удобно, хем да си поквака, хем за дребен лов спокойно да почака. Скоро прилетяла татък жълта напета оса, чиста и красива като утринна роса. Жабата се разтреперела от радост, като смятала, че ще й се удаде да вкуси нова сладост от един такъв красив и едър лов, какъвто е осата пред мухата.
към текста >>

Жабата се разтреперела от радост, като смятала, че ще й се удаде да вкуси нова сладост от един такъв красив и едър лов, какъвто е осата пред мухата.
Стара жаба кекерица, най-подир, като царица, весела, доволна, с нова песен на устата леко се подала над водата и възлязло на побит гранитен камък, който имала като старинен замък. Той й служил в ясен ден да се пригрява; обичната си кантата да попява; тъги, скърби да разсява. А най-важно, че под него имало удобства да се крие в случай, че омразен някой враг налети да я затрие. Настанила се на камъка удобно, хем да си поквака, хем за дребен лов спокойно да почака. Скоро прилетяла татък жълта напета оса, чиста и красива като утринна роса. Жабата се разтреперела от радост, като смятала, че ще й се удаде да вкуси нова сладост от един такъв красив и едър лов, какъвто е осата пред мухата. Напрегнела внимание кат пушка срещу заек, готова да гръмне, лова си да клъвне. И. наистина, удало й се, силното това желанийце да й се сбъдне. Подскокнала, прищапнала и в миг осата лепнала. — Стой! извикала осата на ловджийката си из устата.
към текста >>

Писъмцето първо си вземи, па тогава ме глътни I Жабата, суетница голяма, секнала преглътната си и се спряла, като всяка Лала, а осата бързо ядното си жило в езика й забила.
наистина, удало й се, силното това желанийце да й се сбъдне. Подскокнала, прищапнала и в миг осата лепнала. — Стой! извикала осата на ловджийката си из устата. — Мило писъмце ти нося от възлюбения твой, който на футбола днес е най-големия герой. Писъмцето първо си вземи, па тогава ме глътни I Жабата, суетница голяма, секнала преглътната си и се спряла, като всяка Лала, а осата бързо ядното си жило в езика й забила. — Олеле! — завикала с ужас жаба кекерица и разтворила уста широко като кош на воденица. А осата тъй освободена, литнала в простора, като подмладена. Оттогава, казват, вече патилата жаба към гранита не понеча. В ляво; в дясно — обикаля, но до него не припаря.
към текста >>

— завикала с ужас жаба кекерица и разтворила уста широко като кош на воденица.
— Стой! извикала осата на ловджийката си из устата. — Мило писъмце ти нося от възлюбения твой, който на футбола днес е най-големия герой. Писъмцето първо си вземи, па тогава ме глътни I Жабата, суетница голяма, секнала преглътната си и се спряла, като всяка Лала, а осата бързо ядното си жило в езика й забила. — Олеле! — завикала с ужас жаба кекерица и разтворила уста широко като кош на воденица. А осата тъй освободена, литнала в простора, като подмладена. Оттогава, казват, вече патилата жаба към гранита не понеча. В ляво; в дясно — обикаля, но до него не припаря. И за мухи лов не прави. Онзи случай я поправи.
към текста >>

Оттогава, казват, вече патилата жаба към гранита не понеча.
— Мило писъмце ти нося от възлюбения твой, който на футбола днес е най-големия герой. Писъмцето първо си вземи, па тогава ме глътни I Жабата, суетница голяма, секнала преглътната си и се спряла, като всяка Лала, а осата бързо ядното си жило в езика й забила. — Олеле! — завикала с ужас жаба кекерица и разтворила уста широко като кош на воденица. А осата тъй освободена, литнала в простора, като подмладена. Оттогава, казват, вече патилата жаба към гранита не понеча. В ляво; в дясно — обикаля, но до него не припаря. И за мухи лов не прави. Онзи случай я поправи. ____________________________ Тъй и человек злосторник в злополуките се учи. За да се от зло откаже, случка трябва да се случи.
към текста >>

21. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

са предметно учение за него, които той трябва да проучи, да изследва и опита — това ще му помогне да се пробуди съзнанието му, това ще му бъде в помощ без страх и със светлина в себе си да се изкачва по високата стълба на еволюцията — да излезе от състоянието на жабата и да влезе в състоянието на човека и ангелите, за да има по широк кръгозор.
Те се намират в голямо заблуждение и тъмнина и много трудно ще могат да се освободят от тия вериги, които им са слагани в продължение на много векове. За да се освободи от заблудата, човек трябва да има силен вътрешен копнеж към Истината, да се освободи най-първо от предубежденията и като истински ученик на живота да започне основно да поучава живота, да наблюдава явленията и да не си затваря очите за фактите, които тъй добре говорят и му показват истината. Истината е извън желания та на човека! Човек може да иска дадено нещо да стане според неговите разбирания, но скоро той се убеждава в противното, ако желанието му не е на правата страна. Едно е необходимо на човека — да съзнае, че тук на земята той е ученик във велико училище и че всичко в живота— явления, факти и пр. са предметно учение за него, които той трябва да проучи, да изследва и опита — това ще му помогне да се пробуди съзнанието му, това ще му бъде в помощ без страх и със светлина в себе си да се изкачва по високата стълба на еволюцията — да излезе от състоянието на жабата и да влезе в състоянието на човека и ангелите, за да има по широк кръгозор. Ако не хвърлим яшмаците от очите си, ние никога няма да излезем от сегашното си състояние, ние никога няма да познаем истината, ние никога не ще се освободим от фалшивото. Докато не е постъпил като ученик в едно училище, човек мисли, че училището е само сградата, той вижда само външната му страна, обаче, като постъпи като ученик в него той ще види, че в него се намират разни пособия: чинове, маса, дъска, учебници, уреди за опити, ще се срещне с учителите на училището и със самия директор — с оная воля, която дирижира всичко и се грижи за училището и учениците. Който не е отишъл да учи на училище, който е бягал от него и е ходил да играе на улицата и полето вместо да учи, е останал неграмотен и невежа. Както днес държавите се стремят и се грижат да нямат неграмотни граждани, така също и всеки човек, като съзнателна единица на едно цяло, трябва да се стреми да проучи явленията в природата и в своя частен живот за да застане на правия път и да не остане неграмотен и невежа за писмеността и знанието, които са вложени в него и природата. Като гледаме една сграда отвън, ние ще познаваме едната й страна.
към текста >>

22. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Жабата пък се крие в локвата.
Не, в необходимостта човек няма никакъв избор. Каквото ти дадат, ти ще го носиш, без да кажеш нещо. Може ли рибата да каже защо са я турили във водата? Тя не може да излезе вън от водата. Иска не иска, ще живее във водата. Жабата пък се крие в локвата. Иска не иска, и тя живее в локвата. На същото основание, за хората има много неща, които им се налагат. Вследствие на това, и да искат, те не могат да си дадат мнението. Това е необходимостта. В закона има друго нещо.
към текста >>

23. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ангина пекторис, (гръдна жаба).
Опит с животно показва, че действа предпазно и срещу склероза на кръвоносните съдове. В някои случаи етеричните масла на чесъна предизвикват намаление растежа на ракообразни подувания и тумори. Чесънът действа и върху общото състояние на организма и увеличава съпротивителната му сила. Поради тези си свойства чесъна се препоръчва при всички остри и хронично инфекциозни стомашни и чревни заболявания, особено като предпазно лечебно средство при остри и хронически гастроентерити, дизентерия, паратиф, тифус и холера. Добро предпазно средство е и срещу епидемичен полимиелит, а като лечебно средство може да се използва и при главоболие, виене на свят,артериосклероза на кръвоносните съдове. ангина пекторис, (гръдна жаба). Дава се като храна на оперирани или облъчвания при тумори. Напоследък нашия чесън се изнася в странство, гдето от него извличат лечебни етерични масла и произвеждат препарата под име „Allicocaps“ (може би се има предвид алицина), който се дава вместо чесън. По-добре е да се взема самия чесън (по една глава дневно). Тоя навик ще повиши съпротивителната сила на организма и ще предпазва срещу изброените заболявания.
към текста >>

24. -

Благодарение на тези си свойства, чесънът си е извоювал заслужено име като изпитано и ефикасно лекарство при гръдна жаба, високо кръвно налягане и артериосклероза.
Едно от тези забравени народни лекарства е и чесъна. Чесънът действа стимулиращо (благотворно, поощрително) върху работата на храносмилателния канал: той подбужда производството на хранителни сокове и жлъчка; спъва развитието на някои чревни бактерии, поради което си свойство действа добре при много инфекциозни болести на храносмилателните органи. Отдавна познато, сега научно потвърдено е действието на чесъна при глистите в червата. Но неговото употребяване предпазва от редица заразни болести, особено децата от епидемиите на детския паралич. Действието на чесъна върху кръвоносната система се проявява в намаляване високото кръвно налягане, намаляване ускорения пулс и добро оросяване на коронарните (на сърдечния мускул) кръвоносни съдове. Благодарение на тези си свойства, чесънът си е извоювал заслужено име като изпитано и ефикасно лекарство при гръдна жаба, високо кръвно налягане и артериосклероза. В още по-ново време много автори мислят даже, че с чесън ще можем да повлияем лечебно на карцинома (рака). Според Lorand, по-малката смъртност от рак в Италия се дължи на това че там се яде много чесън. В последно време първопричината но раковите заболявания (а и повечето други болести) се дири в самоотравянето от червата. От друга страна знаем, че съдържащия се в чесъна „алкилсулфат“ действа добре върху излъчването на солната киселина в стомаха. Така се обяснява противораковото действие на чесъна.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При това новото тяло на жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма на поповата лъжичка.
В семейството на луковиците функционира същият закон. Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота. Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа. „Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане. В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние. При това новото тяло на жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма на поповата лъжичка. А отвратителната и ограничена форма на гъсеницата търси по-хубав израз за себе си, тя заспива вцепенена, нови атоми бавно заемат мястото на старите, образуват една по-висша форма и същото онова съзнание, което пълзеше и се влачеше по земята, се преражда, преоблечено с пъстри крилца, които му позволяват да полети в пространството. Прераждането на гъсеницата в пеперуда не е само една илюстрация на работата на тоя закон за прераждането, но и един типичен образец за еволюцията на душата или на човешкия дух, който се издига от най-низшето незнание, което се нарича грях, до съвършенството и божествеността. Същият закон действа и в най-висшите форми на животинския живот, както и в човешкия живот. Един природен закон трябва да действа в цялата вселена, и макар неговото действие и да не е всякога видно, той съществува. И понеже се проявява различно в различни области, нима това доказва ограничението или несъществуването на тоя закон ?
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Същото катаплексично състояние може да предизвикате, ако свържете веднага с един конец човката на един петел или крака на някоя жаба.
Трябва да се натискат слабо и клепачите около очните ябълки, за да се затворят постепенно. Когато животното се успокои, палците намаляват натискането с голяма предпазливост. А професор Шарл Рише от своя страна препоръчва следната техника: Ако хванете грубо едно морско прасе и искате със сила да го задържите неподвижно, с корема му нагоре, за една или две минути то се унесвестява и не шава. Същият опит става успешно и с кокошката, петела и даже със заека. След това може да го бутате, да го осветявате силно и пр., но не ще можете да го освестите. Същото катаплексично състояние може да предизвикате, ако свържете веднага с един конец човката на един петел или крака на някоя жаба. Възбудителното пипане изглежда по годно от всяко друго, за да се постигне катаплепсията. Прайер също подържа, че силните възбуждания у известни малки животни докарват каталепсия. Например, ако стиснете силно опашката на един дъждовник, животното остава вкаменено няколко време, без да може да шавне с другите си краища. А за да се хипнотизират изобщо животните, Прайер препоръчва леките и продължителни дразнения. Ако стиснете леко с клещи ноздрите на морското прасе, трябва доста време, за да се хипнотизира.
към текста >>

Хюбел показал, че ако държите някоя лека жаба между пръстите си — палецът на корема, а четирите пръсти на гърба й, без притискане — за две- три минути тя ще стане неподвижна.
Прайер също подържа, че силните възбуждания у известни малки животни докарват каталепсия. Например, ако стиснете силно опашката на един дъждовник, животното остава вкаменено няколко време, без да може да шавне с другите си краища. А за да се хипнотизират изобщо животните, Прайер препоръчва леките и продължителни дразнения. Ако стиснете леко с клещи ноздрите на морското прасе, трябва доста време, за да се хипнотизира. Но след това вие можете да го турнете, без да се пробуди, в най-чудновати положения. Хюбел показал, че ако държите някоя лека жаба между пръстите си — палецът на корема, а четирите пръсти на гърба й, без притискане — за две- три минути тя ще стане неподвижна. Тогава може да я прострете на гърба й н да я турнете в настрани положения, но тя няма да направи никакви движения. Бине и Чермак са правили други опити: последният е хипнотизирал птици, гущери, раци и зайци, просто с запалване на кибритена клечка пред учите им.· Естествено, всичките животни не са еднакво податливи на хипнотизацията. Някои абсолютно упорстват, а има и такива, които побесняват и опитите с тях, както напр. с един тигър, представляват повече опасност, отколкото полза. Обикновено по-слабите или болните приемат по-лесно хипнотизацията, а силните и здравите противостоят и често много мъчно е да се приспят.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той бил рисуван по някога с човешка глава, а други път с такава на жаба, когато неговата божествена сила, или женската му половина, е имала змийска глава.
„Сега, не само Бог самият е казал да бъде скрит, но и неговият образ или подобие е казано да бъдат незнайни. Тия положения показват, че „скритото“, когато се прилага към Амен, великият Бог, се приписва на нещо повече отколкото е слънцето... което именно показва Бога, който не може да се види с тленните очи и е колкото невидим, толкова и неизповедим, както за боговете, така и за хората. Във времето, близко до Птолемеевия период, името Амен изглежда да а било свързано с корена „мен“, „да съществува, да пребъдва, като един от атрибутите, който са се придавали Нему, като нещо вечно“ (Египетските богове, от Бъдж, VI, 2. част 12). Амен, впрочем, се считал като присъщ на всички неща. Той бил рисуван по някога с човешка глава, а други път с такава на жаба, когато неговата божествена сила, или женската му половина, е имала змийска глава. Показван е бил и като змия, като гъска, като сокол, маймуна, овен или лъв, когато пък съпругата ду са я представлявали като котка. По някога той е държал, като човек, символът на живота, кръга или кръста, когато пък други път той държи меч, символът на своята разрушителна сила. Всички тия неща държат да покажат, че Животът или Силата на Амен е във всичките неща, Той е наистина „Царят на боговете“, както е бил знаен в стария Египет. Жреците са декларирали, според Бъдж (ibid), че не само Той е бил цар на боговете в Египет, но и че не е имало друг бог като него, че той бил най-великият от всички богове. Той е бил може би най-блестящата скъпоценност, която евреите са задигнали от египтяните.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27181315422058