Търсене в текстове за 'Жаба'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 53 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 1

Жабата, която донесе материализма 30.
Българската народна песен 25. Колективно творчество 26. Таксата 27. Ще се развеселя премного заради Господа 28. “Изгревът” и Бялото Братство 29. Жабата, която донесе материализма 30. Салонът на “Оборище” 14 и свинете 31. Мястото на Баучер се изкупува за “Изгрева” 32. Своеволия на “Изгрева” 33. Имотите на богатите братя 34. Никакви места 35.
към текста >>

2. 5_28 Жабата, която донесе материализма

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

"Жабата, която донесе материализма" Отначало Учителят пребиваваше в дома на Петко Гумнеров на ул."Опълченска" 66.
"Жабата, която донесе материализма" Отначало Учителят пребиваваше в дома на Петко Гумнеров на ул."Опълченска" 66. Това бе мястото, където всички отивахме - там се срещахме и разговаряхме с Учителя. Когато бях там, аз винаги исках да свърша някаква работа, която веднага ми се даваше. Обикновено работех в градината или нещо друго - това, от което имаше нужда. Един ден аз бях там и работех нещо в градината. Изведнъж вдигам глава и виждам Учителят как минава покрай мене.
към текста >>

Той спря до оградата, огледа се, намери една пръчка, вдигна я и започна да налага с нея една жаба.
Обикновено работех в градината или нещо друго - това, от което имаше нужда. Един ден аз бях там и работех нещо в градината. Изведнъж вдигам глава и виждам Учителят как минава покрай мене. Запъти се към оградата. Аз спрях да работя и го загледах. Той спря до оградата, огледа се, намери една пръчка, вдигна я и започна да налага с нея една жаба. Пристъпих и аз към оградата. Видях една голяма жаба с големи изпъкнали очи. "Ти, материалистка такава, тука си се загнездила! " Повтаряше Той и вдигаше пръчката да я наложи силно, но когато стигаше до нея, я потупваше леко- леко, като че ли се докосва до цвете. Повтори го няколко пъти.
към текста >>

Видях една голяма жаба с големи изпъкнали очи.
Изведнъж вдигам глава и виждам Учителят как минава покрай мене. Запъти се към оградата. Аз спрях да работя и го загледах. Той спря до оградата, огледа се, намери една пръчка, вдигна я и започна да налага с нея една жаба. Пристъпих и аз към оградата. Видях една голяма жаба с големи изпъкнали очи. "Ти, материалистка такава, тука си се загнездила! " Повтаряше Той и вдигаше пръчката да я наложи силно, но когато стигаше до нея, я потупваше леко- леко, като че ли се докосва до цвете. Повтори го няколко пъти. После си отиде и аз останах да си върша моята работа. Не можах да разбера какво означава тази символика.
към текста >>

Бях чул в беседите Му, че жабата е символ на грубия материализъм.
"Ти, материалистка такава, тука си се загнездила! " Повтаряше Той и вдигаше пръчката да я наложи силно, но когато стигаше до нея, я потупваше леко- леко, като че ли се докосва до цвете. Повтори го няколко пъти. После си отиде и аз останах да си върша моята работа. Не можах да разбера какво означава тази символика. Бях чул в беседите Му, че жабата е символ на грубия материализъм. Но каква връзка имаше тук този случай и то в този дом? А имаше връзка. Разбрах я не след дълго. След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на обяд в трапезарията, която бе в приземния етаж. Обикновено по обяд там отиваха всички бедни студенти, сядахме на скамейките, сипваха ни по една супа с парче хляб и за нас това бе голяма помощ.
към текста >>

Беше същият жест, когато разговаряше с онази жаба, която се бе загнездила в този двор.
Поглеждам към чинията Му. В нея Той постави един голям залък. Взе лъжицата, после я вдигна на височината на носа си и я докосна до залъка. Аз проследих движението Му. После отново вдигна лъжицата и- рязко свали ръката Си и когато доближи до хляба, леко го докосна. Беше същият жест, когато разговаряше с онази жаба, която се бе загнездила в този двор. Да, материализмът и грубата сметка се бяха загнездили тук. Учителят след това съобщи на Гина Гумнерова, че от следващия ден общата трапеза се закрива. Една идея бе опорочена и трябваше да се спре. И тя бе спряна. Учителят ми показа причината.
към текста >>

3. 29. БРАТ ЖЕЧО ОТ АЧЛАРЕ И ДЖАНКИТЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Иначе щеше да се пукне като жаба.
" „Много ми е добре. Още една кошница с джанки изяждам." Оставих го, но го наглеждах често. Пъшка цял ден и цяла нощ. Беше му се издул корема като овца, която бе пасла мокра люцерна, но после му премина. Та размина му се. Иначе щеше да се пукне като жаба. За нас джанките бяха най-хубавия плод. Коста - един от комунарите даже си беше изсушил, та да носи на домашните си в София. Що глад гладувахме, не е за разправяне в село Ачларе. „Ач" значи глад, значи гладно село. Опитахме го.
към текста >>

4. 105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Във водата в легена се разположила една голяма жаба.
По едно в време чул плясък и след това „цамбур". Той се уплашил и се завил с юргана през глава. Сутринта се събужда здрав и читав, нищо му няма и духът гдето се материализирал не му напакостил. Вижда, че легена не е изхвърлен с водата и решава да го изхвърли. Кога поглежда в него, що да види. Във водата в легена се разположила една голяма жаба. А в онова сухо лято имаше жаби на Изгрева колкото искаш и една от тези жаби влиза в бараката на Иван Жеков и оттам цамбур в легена с водата. Изхвърля той водата и жабата навън и се пита какъв ли ще е този дух гдето се е материализирал. Таман решава да отиде да пита Учителя и пред вратника вижда клекнали и се ококорили три жаби. Гледат го и го очакват. Той се уплашва, като мисли, че са материализирани духове и през оградата се промъква и отива при Учителя.
към текста >>

Изхвърля той водата и жабата навън и се пита какъв ли ще е този дух гдето се е материализирал.
Сутринта се събужда здрав и читав, нищо му няма и духът гдето се материализирал не му напакостил. Вижда, че легена не е изхвърлен с водата и решава да го изхвърли. Кога поглежда в него, що да види. Във водата в легена се разположила една голяма жаба. А в онова сухо лято имаше жаби на Изгрева колкото искаш и една от тези жаби влиза в бараката на Иван Жеков и оттам цамбур в легена с водата. Изхвърля той водата и жабата навън и се пита какъв ли ще е този дух гдето се е материализирал. Таман решава да отиде да пита Учителя и пред вратника вижда клекнали и се ококорили три жаби. Гледат го и го очакват. Той се уплашва, като мисли, че са материализирани духове и през оградата се промъква и отива при Учителя. Там разказва случая на Учителя, който се превива от смях. През това време идва една сестра и се оплаква на Учителя: „Учителю, тази година има много жаби в бараките.
към текста >>

5. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

ТОМ 5

" В малката стаичка, която наричахме приемната беше влезнала една голяма жаба.
Божественото и Учителя бяха от едната страна на бодливата тел, а ние от другата страна. Ние си бяхме сложили сами оградата с тел. Никой не ни я сложи, нито пък наложи, а ние си я приехме. Така се плати за онази ограда и за онова врабче. Тогава Учителят остро реагира: „Защо не прогони сокола? " В малката стаичка, която наричахме приемната беше влезнала една голяма жаба. Минавам там и виждам Учителя нещо пъхтеше. Погледам и чувам как той биеше нещо с пръчка. Отивам и гледам и виждам една голяма жаба, за пръв път виждам такава, като че ли беше царят на жабите, изпъкнала очи и цялата вдъхваща отвращение. Учителят държеше в ръката си една пръчка и от време на време я удари с пръчката и каже: „Материалист такъв". Отново произнесе същото и я наложи с пръчката.
към текста >>

Отивам и гледам и виждам една голяма жаба, за пръв път виждам такава, като че ли беше царят на жабите, изпъкнала очи и цялата вдъхваща отвращение.
Така се плати за онази ограда и за онова врабче. Тогава Учителят остро реагира: „Защо не прогони сокола? " В малката стаичка, която наричахме приемната беше влезнала една голяма жаба. Минавам там и виждам Учителя нещо пъхтеше. Погледам и чувам как той биеше нещо с пръчка. Отивам и гледам и виждам една голяма жаба, за пръв път виждам такава, като че ли беше царят на жабите, изпъкнала очи и цялата вдъхваща отвращение. Учителят държеше в ръката си една пръчка и от време на време я удари с пръчката и каже: „Материалист такъв". Отново произнесе същото и я наложи с пръчката. Беше влязъл някакъв дух в тази жаба и Учителят искаше да го изгони. Накрая вероятно го изгони и нареди да се хвърли жабата в гората където щом бе поставена на земята веднага започнала да кряка. Какво означаваше това не зная, но по-късно когато се развихриха събитията, когато започна финансовата ревизия през 1957 г.
към текста >>

Беше влязъл някакъв дух в тази жаба и Учителят искаше да го изгони.
Минавам там и виждам Учителя нещо пъхтеше. Погледам и чувам как той биеше нещо с пръчка. Отивам и гледам и виждам една голяма жаба, за пръв път виждам такава, като че ли беше царят на жабите, изпъкнала очи и цялата вдъхваща отвращение. Учителят държеше в ръката си една пръчка и от време на време я удари с пръчката и каже: „Материалист такъв". Отново произнесе същото и я наложи с пръчката. Беше влязъл някакъв дух в тази жаба и Учителят искаше да го изгони. Накрая вероятно го изгони и нареди да се хвърли жабата в гората където щом бе поставена на земята веднага започнала да кряка. Какво означаваше това не зная, но по-късно когато се развихриха събитията, когато започна финансовата ревизия през 1957 г. се разигра и се вмъкна един такъв материалистичен дух в много хора, разкрякаха се като онази жаба в гората ама не срещу онези, които бяха крали, а съвсем срещу други. Накрая всичко беше иззето от Изгрева, жабата бе хвърлена в гората и тогава на онези, които предизвикаха бъркотията на Изгрева им дойде ума в главата. Както казват: един бие тъпана, друг прибира парсата, а останалите трябва да играят хорото.
към текста >>

Накрая вероятно го изгони и нареди да се хвърли жабата в гората където щом бе поставена на земята веднага започнала да кряка.
Погледам и чувам как той биеше нещо с пръчка. Отивам и гледам и виждам една голяма жаба, за пръв път виждам такава, като че ли беше царят на жабите, изпъкнала очи и цялата вдъхваща отвращение. Учителят държеше в ръката си една пръчка и от време на време я удари с пръчката и каже: „Материалист такъв". Отново произнесе същото и я наложи с пръчката. Беше влязъл някакъв дух в тази жаба и Учителят искаше да го изгони. Накрая вероятно го изгони и нареди да се хвърли жабата в гората където щом бе поставена на земята веднага започнала да кряка. Какво означаваше това не зная, но по-късно когато се развихриха събитията, когато започна финансовата ревизия през 1957 г. се разигра и се вмъкна един такъв материалистичен дух в много хора, разкрякаха се като онази жаба в гората ама не срещу онези, които бяха крали, а съвсем срещу други. Накрая всичко беше иззето от Изгрева, жабата бе хвърлена в гората и тогава на онези, които предизвикаха бъркотията на Изгрева им дойде ума в главата. Както казват: един бие тъпана, друг прибира парсата, а останалите трябва да играят хорото. А пък някои си останаха само с тумтежа на тъпана, защото само него слушаха.
към текста >>

се разигра и се вмъкна един такъв материалистичен дух в много хора, разкрякаха се като онази жаба в гората ама не срещу онези, които бяха крали, а съвсем срещу други.
Учителят държеше в ръката си една пръчка и от време на време я удари с пръчката и каже: „Материалист такъв". Отново произнесе същото и я наложи с пръчката. Беше влязъл някакъв дух в тази жаба и Учителят искаше да го изгони. Накрая вероятно го изгони и нареди да се хвърли жабата в гората където щом бе поставена на земята веднага започнала да кряка. Какво означаваше това не зная, но по-късно когато се развихриха събитията, когато започна финансовата ревизия през 1957 г. се разигра и се вмъкна един такъв материалистичен дух в много хора, разкрякаха се като онази жаба в гората ама не срещу онези, които бяха крали, а съвсем срещу други. Накрая всичко беше иззето от Изгрева, жабата бе хвърлена в гората и тогава на онези, които предизвикаха бъркотията на Изгрева им дойде ума в главата. Както казват: един бие тъпана, друг прибира парсата, а останалите трябва да играят хорото. А пък някои си останаха само с тумтежа на тъпана, защото само него слушаха. Имаше един брат - Константин Иларионов от Търново, беше се разстроил психически и беше дошъл на Изгрева. По едно време Учителят започва да вика пред няколко сестри: „Вън, не тук, не тук на Изгрева, а в гората".
към текста >>

Накрая всичко беше иззето от Изгрева, жабата бе хвърлена в гората и тогава на онези, които предизвикаха бъркотията на Изгрева им дойде ума в главата.
Отново произнесе същото и я наложи с пръчката. Беше влязъл някакъв дух в тази жаба и Учителят искаше да го изгони. Накрая вероятно го изгони и нареди да се хвърли жабата в гората където щом бе поставена на земята веднага започнала да кряка. Какво означаваше това не зная, но по-късно когато се развихриха събитията, когато започна финансовата ревизия през 1957 г. се разигра и се вмъкна един такъв материалистичен дух в много хора, разкрякаха се като онази жаба в гората ама не срещу онези, които бяха крали, а съвсем срещу други. Накрая всичко беше иззето от Изгрева, жабата бе хвърлена в гората и тогава на онези, които предизвикаха бъркотията на Изгрева им дойде ума в главата. Както казват: един бие тъпана, друг прибира парсата, а останалите трябва да играят хорото. А пък някои си останаха само с тумтежа на тъпана, защото само него слушаха. Имаше един брат - Константин Иларионов от Търново, беше се разстроил психически и беше дошъл на Изгрева. По едно време Учителят започва да вика пред няколко сестри: „Вън, не тук, не тук на Изгрева, а в гората". Сестрите бяха се учудили какво ли означава това.
към текста >>

6. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

ТОМ 5

Сутринта като се събудил поглежда от леглото и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер.
Доктор Жеков започнал да прави и разни пакости, след което Учителят накарал братята да го пазят 14 дни, да дежурят до леглото му като им бе дал наряд да четат определени молитви и псалми. Чак накрая духа, който го бе обзел и завладял се оттегли от него и доктор Жеков стана смислен; смирен, сяда на мястото и казва: „Онзи дух си отиде, сега съм освободен". Но това са 14 дни в непрекъснато дежурство и молитви и с това бяха заангажирани много братя в тази операция и това не е нито така наивно и безобидно за слушане и разказване. Имаше и няколко анекдота, които Учителят разправяше за него като една вечер след като си измил краката решил да си легне, но преди това си казал, че трябва някой дух да му се изяви от невидимия свят. Както си мислел така изведнъж чува плясък в легена и той се уплашва, скача в леглото, завива се с юргана и цяла нощ трепери от страх от духа. Сутринта като се събудил поглежда от леглото и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер. А тогава на Изгрева живеехме в барака и жаби това лято имаше доста в гората и около бараките. Та той гледал жабата и си мислел дали не се е материализирал духа, който той извикал, а жабата го гледа ококорила очи. Той прескача легена с жабата и по бос крак отива при Учителя да го пита това дето е в легена като жаба дали не е материализация на дух. Учителят го изслушал и прихнал да се смее. Той отново отива при легена, хваща за краката жабата и я изхвърля в двора, а с водата полива едно дръвче като грижовен стопанин.
към текста >>

Та той гледал жабата и си мислел дали не се е материализирал духа, който той извикал, а жабата го гледа ококорила очи.
Но това са 14 дни в непрекъснато дежурство и молитви и с това бяха заангажирани много братя в тази операция и това не е нито така наивно и безобидно за слушане и разказване. Имаше и няколко анекдота, които Учителят разправяше за него като една вечер след като си измил краката решил да си легне, но преди това си казал, че трябва някой дух да му се изяви от невидимия свят. Както си мислел така изведнъж чува плясък в легена и той се уплашва, скача в леглото, завива се с юргана и цяла нощ трепери от страх от духа. Сутринта като се събудил поглежда от леглото и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер. А тогава на Изгрева живеехме в барака и жаби това лято имаше доста в гората и около бараките. Та той гледал жабата и си мислел дали не се е материализирал духа, който той извикал, а жабата го гледа ококорила очи. Той прескача легена с жабата и по бос крак отива при Учителя да го пита това дето е в легена като жаба дали не е материализация на дух. Учителят го изслушал и прихнал да се смее. Той отново отива при легена, хваща за краката жабата и я изхвърля в двора, а с водата полива едно дръвче като грижовен стопанин. Разказваха ми как се е запознал с Йорданка. Той питал Учителя дали му е време да се ожени и къде да си намери булка.
към текста >>

Той прескача легена с жабата и по бос крак отива при Учителя да го пита това дето е в легена като жаба дали не е материализация на дух.
Имаше и няколко анекдота, които Учителят разправяше за него като една вечер след като си измил краката решил да си легне, но преди това си казал, че трябва някой дух да му се изяви от невидимия свят. Както си мислел така изведнъж чува плясък в легена и той се уплашва, скача в леглото, завива се с юргана и цяла нощ трепери от страх от духа. Сутринта като се събудил поглежда от леглото и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер. А тогава на Изгрева живеехме в барака и жаби това лято имаше доста в гората и около бараките. Та той гледал жабата и си мислел дали не се е материализирал духа, който той извикал, а жабата го гледа ококорила очи. Той прескача легена с жабата и по бос крак отива при Учителя да го пита това дето е в легена като жаба дали не е материализация на дух. Учителят го изслушал и прихнал да се смее. Той отново отива при легена, хваща за краката жабата и я изхвърля в двора, а с водата полива едно дръвче като грижовен стопанин. Разказваха ми как се е запознал с Йорданка. Той питал Учителя дали му е време да се ожени и къде да си намери булка. Учителят му казал, че като му дойде времето ще му се яви булката.
към текста >>

Той отново отива при легена, хваща за краката жабата и я изхвърля в двора, а с водата полива едно дръвче като грижовен стопанин.
Сутринта като се събудил поглежда от леглото и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер. А тогава на Изгрева живеехме в барака и жаби това лято имаше доста в гората и около бараките. Та той гледал жабата и си мислел дали не се е материализирал духа, който той извикал, а жабата го гледа ококорила очи. Той прескача легена с жабата и по бос крак отива при Учителя да го пита това дето е в легена като жаба дали не е материализация на дух. Учителят го изслушал и прихнал да се смее. Той отново отива при легена, хваща за краката жабата и я изхвърля в двора, а с водата полива едно дръвче като грижовен стопанин. Разказваха ми как се е запознал с Йорданка. Той питал Учителя дали му е време да се ожени и къде да си намери булка. Учителят му казал, че като му дойде времето ще му се яви булката. Пътувал той от село на село, лекувал болните животни и се срещнал на едно място с Йорданка и нещо в него му проговорило „Ето ти стопанката". Така се запознал с нея и тя отначало била домашна помощница в дома му.
към текста >>

7. 11. Пророк Илия и брадвата

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

От което за си правя заключение, че Лулчев владеел не знам какви сили, тъмни, но си е знаел мястото както се казва поговорката: Всяка жаба в своя гьол, и не е нагазвал територията на бай Иван и не е смеел да я нагазва.
Често пъти Лулчев е минавал край бараката му и го е поздравявал, а бай Иван не го е поздравявал. Веднъж даже е минал с цялата си така наречена „упанишада“ и Лулчев поздравява бай Иван, а другите не поздравяват бай Иван. А бай Иван им вика: „Ей, калпазани, с калпазани такива, не виждате ли, че тартора ви ме поздравява, а вие мълчите като риби и минавате като говеда? Друг път да минавате и да поздравявате“. И така ги стреснал, на което Лулчев не е смеел с нищо да реагира. От което за си правя заключение, че Лулчев владеел не знам какви сили, тъмни, но си е знаел мястото както се казва поговорката: Всяка жаба в своя гьол, и не е нагазвал територията на бай Иван и не е смеел да я нагазва. Държал се е на почтено разстояние. Как е знаел, какво е знаел за бай Иван, то си е негова работа, но се е държал настрана. Бай Иван обаче трепери и се ядосва, че Лулчев така се вмъква в живота на Изгрева и губи много от времето на Учителя. А той знае едно бай Иван: Учителят е казвал много пъти, че никой няма право да му губи времето с лични работи повече от пет минути в годината. Бай Иван това го знае.
към текста >>

8. 2. Димитър Звездински

Крум Божинов

ТОМ 7

“ Тя ме погледна през очилата и вика: „Стигнах до Жабата дето кряка у блатото“.
Но като дойде време и се запознах с Учението на Учителя, разбрах, че човек първо се освобождава отвътре и след това се освобождава отвън. С това Учение се освободих отвътре и сега съм бял брат и ви донесох беседи по поръка на Учителя.“ Ние слушаме, а една баба хаджийка му вика: „Ей, момче, ти добре си сторил, че си донесъл тия книги. Ама аз съм безграмотна и не мога да чета.“ А Звездински й казал: „Учителят за такива като тебе е казал: „Да си купят буквар и да се научат да четат и след това сами да си четат беседите“. На следващият ден баба хаджийка си купи буквар и започна да срича по него. Аз минавам покрай нейното прозорче на къщата, ама то е ниско, навеждам се и питам: „Бабо хаджийке, до къде си стигнала? “ Тя ме погледна през очилата и вика: „Стигнах до Жабата дето кряка у блатото“. Значи бабата е стигнала до буквата „Ж“, по тогавашния буквар. Ама накрая се научи да чете и сама сричаше беседите. Ето как работи Учителят.
към текста >>

9. 23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Един ден, минавайки край едно блато, видяла жаба.
Това е душата, която се вгражда в тялото като инструмент за възприемане на силите, законите и хармонията на мировата мисъл, в която е въплътена Божествената Мъдрост на природата. Тази природа е израз и резервоар на Божествени сили, Любов и Мъдрост. А човешката душа чрез тялото е потопена в тази Божествена среда и черпи сили за своето изграждане и развитие. Тя е източник на знание и ще се формира в съвършено тяло - храм, в който ще се всели завинаги Божественият дух. Един пример - една змия гладувала много дни, не намерила нищо за ядене. Един ден, минавайки край едно блато, видяла жаба. Змията се стрелнала и хванала жабата. Мъчителният й глад изчезнал, и от радост се почувствала като в рая. А жабата? - Тя се гърчела в предсмъртна агония - намирала се на дъното на ада. Пита се, знаела ли е жабата за радостта на змията и знаела ли е змията за трагедията на жабата?
към текста >>

Змията се стрелнала и хванала жабата.
Тази природа е израз и резервоар на Божествени сили, Любов и Мъдрост. А човешката душа чрез тялото е потопена в тази Божествена среда и черпи сили за своето изграждане и развитие. Тя е източник на знание и ще се формира в съвършено тяло - храм, в който ще се всели завинаги Божественият дух. Един пример - една змия гладувала много дни, не намерила нищо за ядене. Един ден, минавайки край едно блато, видяла жаба. Змията се стрелнала и хванала жабата. Мъчителният й глад изчезнал, и от радост се почувствала като в рая. А жабата? - Тя се гърчела в предсмъртна агония - намирала се на дъното на ада. Пита се, знаела ли е жабата за радостта на змията и знаела ли е змията за трагедията на жабата? Нищо не са знаели, защото те представляват два свята без връзка.
към текста >>

А жабата?
Тя е източник на знание и ще се формира в съвършено тяло - храм, в който ще се всели завинаги Божественият дух. Един пример - една змия гладувала много дни, не намерила нищо за ядене. Един ден, минавайки край едно блато, видяла жаба. Змията се стрелнала и хванала жабата. Мъчителният й глад изчезнал, и от радост се почувствала като в рая. А жабата? - Тя се гърчела в предсмъртна агония - намирала се на дъното на ада. Пита се, знаела ли е жабата за радостта на змията и знаела ли е змията за трагедията на жабата? Нищо не са знаели, защото те представляват два свята без връзка. Това, което става между жабата и змията, се случва и между човек и човек. Това отчуждение, което предизвиква враждебност, тласка към грабежи, убийства, бунтове, войни.
към текста >>

Пита се, знаела ли е жабата за радостта на змията и знаела ли е змията за трагедията на жабата?
Един ден, минавайки край едно блато, видяла жаба. Змията се стрелнала и хванала жабата. Мъчителният й глад изчезнал, и от радост се почувствала като в рая. А жабата? - Тя се гърчела в предсмъртна агония - намирала се на дъното на ада. Пита се, знаела ли е жабата за радостта на змията и знаела ли е змията за трагедията на жабата? Нищо не са знаели, защото те представляват два свята без връзка. Това, което става между жабата и змията, се случва и между човек и човек. Това отчуждение, което предизвиква враждебност, тласка към грабежи, убийства, бунтове, войни. Но има една надежда - един младеж напълва раницата си с храна, обува туристически обувки и тръгва за планината. Изкачва се на високо, за да подиша чист въздух, да посрещне изгрева, да се порадва на бистрите извори, свежите гори, треви и цветя, да види чудесата на дивната природа.
към текста >>

Това, което става между жабата и змията, се случва и между човек и човек.
Мъчителният й глад изчезнал, и от радост се почувствала като в рая. А жабата? - Тя се гърчела в предсмъртна агония - намирала се на дъното на ада. Пита се, знаела ли е жабата за радостта на змията и знаела ли е змията за трагедията на жабата? Нищо не са знаели, защото те представляват два свята без връзка. Това, което става между жабата и змията, се случва и между човек и човек. Това отчуждение, което предизвиква враждебност, тласка към грабежи, убийства, бунтове, войни. Но има една надежда - един младеж напълва раницата си с храна, обува туристически обувки и тръгва за планината. Изкачва се на високо, за да подиша чист въздух, да посрещне изгрева, да се порадва на бистрите извори, свежите гори, треви и цветя, да види чудесата на дивната природа. Сяда до един извор да си почине. След малко идва друг пътник, изморен, отчаян.
към текста >>

10. І.03.16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Селяните са основна сила на революцията, но се бият за свобода и земя, която ще бъде отнета от турските феодали и гръцките коджабашии - земевладелци.
16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА В края на месец март 1821 г. етеристкият апостол архимандрит Григориус Дикеос (Панафлесос) вдига въстанието в Пелопонес и прогонват турците. Селяните са основна сила на революцията, но се бият за свобода и земя, която ще бъде отнета от турските феодали и гръцките коджабашии - земевладелци. Чак когато Портата показва, че ще бъде безпощадна към всички гърци, то тогава към революцията се присъединяват едрите корабостроители от островите. Островните грьцки флотилии вдигат флаг и тръгват срещу крайбрежните турски крепости под командата на капитан Томбазис със 170 кораба, с около 7000 души бойци и със стотина бойни оръдия. Веднага коджабашиите (едрите земевладелци) и техните водачи Заимис и владиката Германос водят борба за овладяване на ръководството на въстанието. А през ад. юни 1821 г.
към текста >>

Веднага коджабашиите (едрите земевладелци) и техните водачи Заимис и владиката Германос водят борба за овладяване на ръководството на въстанието.
16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА В края на месец март 1821 г. етеристкият апостол архимандрит Григориус Дикеос (Панафлесос) вдига въстанието в Пелопонес и прогонват турците. Селяните са основна сила на революцията, но се бият за свобода и земя, която ще бъде отнета от турските феодали и гръцките коджабашии - земевладелци. Чак когато Портата показва, че ще бъде безпощадна към всички гърци, то тогава към революцията се присъединяват едрите корабостроители от островите. Островните грьцки флотилии вдигат флаг и тръгват срещу крайбрежните турски крепости под командата на капитан Томбазис със 170 кораба, с около 7000 души бойци и със стотина бойни оръдия. Веднага коджабашиите (едрите земевладелци) и техните водачи Заимис и владиката Германос водят борба за овладяване на ръководството на въстанието. А през ад. юни 1821 г. ръководството на възстанието се поема от Герусията - съвет от земевладелци, корабостроители, духовници, фанариоти. Те изместват етеристите и клевтеските водачи, макар че зад тях стоят селяните и дребните занаятчии. През декември 1821 г.
към текста >>

От другата страна е Маврокордатос, начело на коджабашиите и корабостроителите.
се провъзгласява Гърция за република с конституция. На 5 октомври 1821 г. е превзета важната турска крепост Триполи (Морея) с посичане на 8000 жители и граждани от гръцките въстаници. Между гръцките началници настъпва вражда. От едната страна е Колокотронис, който е начело на онези ръководители, които повеждат след себе си селяните и дребните занаятчии. От другата страна е Маврокордатос, начело на коджабашиите и корабостроителите. Димитър Ипселанти, който е главнокомандващ, се отдава на бездействие. Тази разпра и бездействие се използва от турците, които .превземат българския град Негуш в Македония и жителите му са изклани. Същото това посичане се случва и на остров Хиос през май 1823 г., когато 25000 християни са избити, а 30000 са закарани в робство, а останалите са избягали. Това води до гражданска война от 1823-1824 г., която е война за разпределение на земята от именията на турските феодали. Тогава се намесват в разпрата българите хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия и хаджи Стефчо от Охрид - началник на българската пехота.
към текста >>

11. IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги и вие ще се срещнете и с добри, и с лоши, и според какъвто урок иска Небето да ви научи, в такова положение ще ви постави Бог - такива слуги и учители ще ви даде; защото като вземем всички форми на животните, не е жабата, например, която е създала своята форма, а това е желанието на нейния господар.
И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня, та няма на кого да заповядва. Умът, това е хранилище на човешкия дух. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите, също както едно дете почива тихо в люлката, като че няма никаква грижа - така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не го оставяме да ни завладее, а, напротив, ние трябва да го завладеем. Всеки един век си има своите мисли и своите желания и ние трябва да сме внимателни да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги и вие ще се срещнете и с добри, и с лоши, и според какъвто урок иска Небето да ви научи, в такова положение ще ви постави Бог - такива слуги и учители ще ви даде; защото като вземем всички форми на животните, не е жабата, например, която е създала своята форма, а това е желанието на нейния господар. Но вие ще кажете: не е по желанието на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота, така е и с юздата, седлото, и каруцата на коня. Да, така е. Така е със закона в Небето. Всичките същества са такива, каквито ги направи Небето. Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може да стори това, не може да въстава срещу своя господар, защото трябва да бъде далеч много по-силен от него, та да може да се противи на волята му.
към текста >>

12. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Ние сме още едно малко главоче - жабче, което едва ли може да се смята, че напълно е взело формата на жаба, и ние едва ли още сме придобили образа на Бога.
И тогава, значи, злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек щом сгреши, изгубва мира си и потъва. А когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се повдига, докато дойде до една сфера, в която рамките са безгранични. И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменява реда Си. Вие трябва да знаете, че човек още не е добил образ и подобие Божие и сегашното състояние на нашите тела - стомаха, ръцете, краката и пр., ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червея спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче - жабче, което едва ли може да се смята, че напълно е взело формата на жаба, и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е, дето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покаже на Своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяване на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав. Но по отношение на човешката еволюция, тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е сгрешил. Но след тая линия друга пак счупена линия се подига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш.
към текста >>

13. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка.
Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не можете да я задържите във вашите стари форми. Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот и забогатява неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи. То е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви. Ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например, някой станал набожен и казва: „Ще се моля по три пъти на ден", но в какво седи формата, обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали си станал по-снизходителен, по-учтив. То е формата наистина. Ако не я проверите, хората ще кажат, че сте лицемери. И когато ни кажат, когато заслужаваме, аз казвам: Браво, благодаря, че ми каза истината в очите.
към текста >>

14. Наряди за 1920 г.

ТОМ 12

Изпълнение на упражнението; С десния крак описваме кръг от дясно към ляво, докато жабата на десния крак се опре върху подколенния пищел на левия крак.
Пето упражнение За възстановяване равновесие или за урегулирване нервната система. Кръгови движения на десния крак отдясно наляво и отляво надясно и на левия крак отляво надясно и отдясно наляво. а) Тялото, стоежът- както в Първото упражнение. б) Ръцете туряме на бедрата, с дланите навътре. Отпускаме тяжестта на тялото на левия крак и отменяме десния крак встрани от тялото на половин крачка. Изпълнение на упражнението; С десния крак описваме кръг от дясно към ляво, докато жабата на десния крак се опре върху подколенния пищел на левия крак. Със същия крак описваме нов кръг от ляво към дясно, докато предната част на десния пищел се опре върху задната част на левия пищел върху жабата на левия крак. Това продължава 6 пъти с десния крак. По същия начин по буква б) изпълваме и с левия крак. Шесто упражнение Магнетическо обличане и събличане Приклякане и изправяне на тялото с вертикално издигане и отпускане ръцете. С него завършваме първите пет упражнения.
към текста >>

Със същия крак описваме нов кръг от ляво към дясно, докато предната част на десния пищел се опре върху задната част на левия пищел върху жабата на левия крак.
Кръгови движения на десния крак отдясно наляво и отляво надясно и на левия крак отляво надясно и отдясно наляво. а) Тялото, стоежът- както в Първото упражнение. б) Ръцете туряме на бедрата, с дланите навътре. Отпускаме тяжестта на тялото на левия крак и отменяме десния крак встрани от тялото на половин крачка. Изпълнение на упражнението; С десния крак описваме кръг от дясно към ляво, докато жабата на десния крак се опре върху подколенния пищел на левия крак. Със същия крак описваме нов кръг от ляво към дясно, докато предната част на десния пищел се опре върху задната част на левия пищел върху жабата на левия крак. Това продължава 6 пъти с десния крак. По същия начин по буква б) изпълваме и с левия крак. Шесто упражнение Магнетическо обличане и събличане Приклякане и изправяне на тялото с вертикално издигане и отпускане ръцете. С него завършваме първите пет упражнения. а) Тялото, стоежа - както в Първо упражнение.
към текста >>

15. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

ТОМ 12

- „Ами ти как хващаш жабата?
Това е неговото разбиране на живота. Следователно вие няма да се питате за неговите тръне, ако вие искате да изучите таралежа, ще се спрете на основните му черти: как се храни, как си прави своето легловище, как отглежда малките си, какви са неговите отношения към неговите ближни и т.н. Таралежът е добър учител за змията, той като я срещне, хваща я най-напред той за опашката, скрие си главата, тя се увие около него, а той постепенно дърпа по малко, по малко, докато остане само главата, а после и нея глътне. И когато змията го пита: „Защо постъпи ти тъй нечеловеколюбиво към мен? “, какво й отговаря таралежът? - „Ами ти как хващаш жабата? Тя кречи, ти гълташ. Този занаят аз от теб го научих и затова правя този пръв опит, да видя как е тази работа.“ Питам сега: когато змията гълта жабата, Господ ли я е научил? То е пак нейно изкуство. Когато дойдете до живота, вие най-първо ще отделите всички ония видими качества, които съществуват в човешкия живот, туй, което е създадено от самите хора, за да дойдете до чисто Божественото, а Божествен е Духът. И казва Христос: „Аз ще ви изпратя този Дух.“ А сега хората живеят без Духа.
към текста >>

Този занаят аз от теб го научих и затова правя този пръв опит, да видя как е тази работа.“ Питам сега: когато змията гълта жабата, Господ ли я е научил?
Таралежът е добър учител за змията, той като я срещне, хваща я най-напред той за опашката, скрие си главата, тя се увие около него, а той постепенно дърпа по малко, по малко, докато остане само главата, а после и нея глътне. И когато змията го пита: „Защо постъпи ти тъй нечеловеколюбиво към мен? “, какво й отговаря таралежът? - „Ами ти как хващаш жабата? Тя кречи, ти гълташ. Този занаят аз от теб го научих и затова правя този пръв опит, да видя как е тази работа.“ Питам сега: когато змията гълта жабата, Господ ли я е научил? То е пак нейно изкуство. Когато дойдете до живота, вие най-първо ще отделите всички ония видими качества, които съществуват в човешкия живот, туй, което е създадено от самите хора, за да дойдете до чисто Божественото, а Божествен е Духът. И казва Христос: „Аз ще ви изпратя този Дух.“ А сега хората живеят без Духа. И ако вие попитате: „Защо хората не живеят братски? “ Как ще живеят братски?
към текста >>

16. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

ТОМ 12

Дойде някоя жаба при него и той, горкият, я бута, прегръща я, милва я, и се бои да не я загуби.
Не целия живот да бъдеш сам, но ще почувствуваш самотия ден, два, три, месец или година най-много. Но герой трябва да бъде човек, да издържи цяла година тази самота. А за няколко часа отгоре може всеки да изтърпи. И Христос е почувствувал няколко часа самотия. Много са смешни хората, когато изпадат в самотия. Дойде някоя жаба при него и той, горкият, я бута, прегръща я, милва я, и се бои да не я загуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, тъй й се радва. Самотата е красиво нещо. (* Аз мисля, при самотата, човек е на правия път тогава.) При това, ти само за малко време си оставен сам, за да уякне душата ти. Често птичките пуска малките си сами във въздуха, а то трепти, трепти, като че пада вече и току майката пак го хване, после пак го остави само, докато се научи да хвърчи свободно. Тъй и вас, някой път ви извадят из получката и ви пускат и вие мислите, че сте сами, но после пак ви хванат.
към текста >>

Тази жаба като че внася нещо ново в него, тъй й се радва.
Но герой трябва да бъде човек, да издържи цяла година тази самота. А за няколко часа отгоре може всеки да изтърпи. И Христос е почувствувал няколко часа самотия. Много са смешни хората, когато изпадат в самотия. Дойде някоя жаба при него и той, горкият, я бута, прегръща я, милва я, и се бои да не я загуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, тъй й се радва. Самотата е красиво нещо. (* Аз мисля, при самотата, човек е на правия път тогава.) При това, ти само за малко време си оставен сам, за да уякне душата ти. Често птичките пуска малките си сами във въздуха, а то трепти, трепти, като че пада вече и току майката пак го хване, после пак го остави само, докато се научи да хвърчи свободно. Тъй и вас, някой път ви извадят из получката и ви пускат и вие мислите, че сте сами, но после пак ви хванат. То е особено състояние и тогава усещате като че животът няма смисъл, без цел е всичко и после пак се промени състоянието - дойде светлината, пак е зарадваш.
към текста >>

17. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

ТОМ 12

Какво ще говориш на жабата, докато е в блатото?
А Слънцето си върви и си отива по пътя, обаче за тебе Слънцето ти е дало нещо, като че ти е дало един подарък - „Добър ден! Ето, това е от Баща ти! " И целия ден ти мислиш за подаръка си, мислиш за Слънцето, което ти донесе нещо. Има различни отношения в живота на човека. На себе си ще говориш по свой език, а на хората ще говориш по техен език, с преводчици. Какво ще говориш на жабата, докато е в блатото? Срещна един рак - какво ще му говоря? Че е крив? Срещна един паяк - какво ще му разправям, че трябва да ходи на два крака? От наше гледище, има неща, които ние не трябва да разправяме на хората, а да ги оставим в техните заблуждения. На някои хора съзнанието им е пълно, ти виждаш, че не можеш да им влееш нищо ново; ти трябва да му отпушиш нещо, да го изпразниш, за да можеш после да му налееш нещо ново.
към текста >>

18. 22. КОМУНИСТИТЕ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

ТОМ 13

И както показваха един със счупен гръбнак и ръце и крайници, като жаба, вика и се молел - не ме убивай!
И не зная кой се беше застъпил, че я пуснаха една година след това. Но на нас ни казаха, че там са „зози" и „суинги". А това, което аз научих от Николай, той всичко не ми каза. И това, което научих после и което на телевизията разбрах, аз се потресвах. Да даваш хората на свинете да ги ядат, аз това не мога да го проумея. И както показваха един със счупен гръбнак и ръце и крайници, като жаба, вика и се молел - не ме убивай! Това не мога, не мога, умът ми не може да го приеме. В.К.: Аз също се учудвам, че някои от старите комунисти казват: „Ние не знаем! " И аз казвам: „Абе как да не знаете, всички го знаят това, само вие не го знаете." М.Г.: Ето на, че аз не съм знаела. В.К.: А Борис се чуди, че те не могат да не го знаят. М.Г.: Ето, аз не съм знаела.
към текста >>

19. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Жаба и риба в едно не могат да живеят.
Трябва всичко да се остави да се сплуе докрай. Всичко да се стопи. Всяко нещо, което не се вижда, е скрито. Всяко нещо, което не се разбира, е тайна, и всяко нещо, което не се постига, е далечно, и всеки предмет, който не се издига, е тежък. Животът седи в правилните отношения. Жаба и риба в едно не могат да живеят. Какво ще учиш снега на миналото да бъде топъл. - Позволете да Ви целуна ръката от благодарност. - От най-добрия ученик ще научите нещо, че никой не ми е бутал ръката. Даже Учителят Ви никой не Го е бутал. Ние не Му целуваме ръката, Който е вкусил от Божията Любов, ако приеме човешката любов, той върши престъпление.
към текста >>

20. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Положението на нашата държаба обаче става и смешно.
IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени зъби, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява". При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят". 7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете. Да се „препоръчват" обаче тези работи от държавата, това говори много зле за нея. Положението на нашата държаба обаче става и смешно. Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенствува своите форми: ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират". А в препоръчаното от държавата списание „Всемирна Летопис" срещаме следното, което не се нуждае от коментарии и което е писано след 9 юни, 1925 г. (год. Ill, кн. 1): „целото производство, извършено сега от работния народ (ох, този работен народ! - моя бележка) на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най- плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост.
към текста >>

21. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

ТОМ 16

Докторът говори на тема: „Болестта „Жаба" и подуването по добитъка", а Велков - по застраховката.
Станах, закусих. Следобед дойде новият участъков медицински фелдшер - Комщица. Намери махна на учениците, че са с нечисти дрехи. И училището ни било нехигиенично. Тая вечер дойдоха от Годеч ветеринарният лекар Славчо Георгиев и учителят Вл. Велков. Докторът говори на тема: „Болестта „Жаба" и подуването по добитъка", а Велков - по застраховката. Отидоха си в 11 ч среднощ. Тази вечер получих писмо от Еленка с дата 23. XII. Много ме очаквала да си отида и защо не съм й писал. А то тя не знае, че съм много зает с работа, та ми време не остава. Ето, часът е 12 среднощ.
към текста >>

22. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

ТОМ 16

Ако жабата си позволява да пее, защо вие да не пеете?
Разбирането и неразбирането са също един интервал. Знанието води към незнанието. То води към една област, където не знаеш по-нататък. Като кажете един тон, да зазвучат в умовете ви всичките тонове, ще имате един акорд. Оставете мнението, че не можете да пеете. Ако жабата си позволява да пее, защо вие да не пеете? (31.I.1936 год., петък) 292. У вас вътре има един меланхолик; попейте му, бутнете го - това е внушение. Неразположен сте - пейте. Кракът ви е изкълчен - бутайте го, за да се намести. Имаш едно болезнено състояние -попей му.
към текста >>

23. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Ако подплашите заека, той бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга във водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха.
Вънка шуми дъжд периодически. Станах и в 6 без 25 започнах да чета втората лекция от младежкия клас - „Страхът и безстрашието". Страхът се явява след греха, а грехът ражда тъмнината. Окултният ученик трябва да ходи без страх и без тъмнина! „Fir fur fen, tao bi aumen" значи: „Без страх и без тъмнина". Ако подплашите заека, той бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга във водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха. И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина! " Никога да не хвалим децата, защото способствуваме да развием в тях тщеславието. Докато човек е жив, да бъде глух за похвалите и укорите. Да се прявят преводи на всички животни, птици, растения и предмети, защото те са азбуката на природата. * Нощес съм сънувал сън: Някъде съм в балканско място.
към текста >>

24. 13. По македонския въпрос

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

ТОМ 17

Жабата никога не може да стане вол, нито Сърбия - Англия.
Ние не само вярваме, но почти знаем, че Македония ще се освободи. Никога не може човек да закрепи трайно един конус върху върха му. Това положение е неестествено и то може да съществува само благодарение силни човешки напрежения. Такова е положението в Сърбия. Напусто братята сърби се стараят да се надуват. Жабата никога не може да стане вол, нито Сърбия - Англия. Така те причиняват на другите и на себе си излишни страдания, които биха могли да бъдат спестени. От друга страна ние навярно можем да кажем, че убийствата не могат да донесат добро комуто и да било. Даже когато изглежда, че едно убийство е „свещено", то е само за късогледия човешки ум. Човек никога - никога! - не може да предвиди всички и най-отдалечени последствия на своите акции.
към текста >>

25. 2. Планетни влияния

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

За пример мъртва жаба, оставена на лунни лъчи, кога Луната се намира вече на разсип, много бързо се разплува.
Фактите, които наблюдаваме показват, че тя влияе мощно върху развитието на органичния живот на земята. Влияе и върху физиологичния и психичен живот на човека. И това влияние се мени спроти нейните фази, спроти ония ъглови разстояния, в които тя идва преди всичко със Слънцето. Защото установява се, че първите две мени на Луната носят по-други влияния, отколкото последните две - след пълнина. Интересни наблюдения са правени в тази посока. За пример мъртва жаба, оставена на лунни лъчи, кога Луната се намира вече на разсип, много бързо се разплува. Остър нож, изложен презнощ на открито, когато Луната се празни, отъпява и става негоден за по-нататъшна употреба, колкото и добре да се наточи след това. Явно е, че лунната енергия на разсип действува разрушително върху органичната и неорганична материя. А и сума други наблюдения са правени. Знайно е за пример въздействието на Луната върху душевно болните, например върху сомнамбулите. Знайно е влиянието на месечината и върху физиологичния живот на жената.
към текста >>

26. V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов

Иван Антонов (1899 г. -1964г.)

ТОМ 18

Ако някой е решил да подражава на друг, който се е отказал да ползва облагите от дипломата, и това е довело до негативни резултати, то е налице поговорката: „Видяла жабата, че коват вола, и тя си вдигнала крака да я подковат.” Ето един действителен пример, който Учителят ни разказва в една беседа*: Аделина Пати, знаменита оперна певица, отишла в банката да изтегли пари от влога си.
В кошчето за смет! - Да я хвърлиш значи, казано алегорично, да не се ползваш от нея, от възможностите, които тя дава в съвременния свят. А знанията, които стоят зад нея (ако действително ги има), може ли да захвърлиш? - Ами не може! Тогава за какво подвеждане може да стане дума? Ако някой е решил да подражава на друг, който се е отказал да ползва облагите от дипломата, и това е довело до негативни резултати, то е налице поговорката: „Видяла жабата, че коват вола, и тя си вдигнала крака да я подковат.” Ето един действителен пример, който Учителят ни разказва в една беседа*: Аделина Пати, знаменита оперна певица, отишла в банката да изтегли пари от влога си. Чиновникът учтиво поискал да се легитимира с документите си. Тя не ги носела у себе си. Тогава той отказал да извърши банковата операция. Тя казала тогава: „Аз съм Аделина Пати.” -"Не те познавам. Искам личните документи” - бил краткият, неумолим отговор на чиновника.
към текста >>

27. 5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.

ТОМ 24

Някои пък, "нови мехове със старо вино" в положението на "жабата и вола", нека ни простят за сравнението, излизат да доказват, без достатъчно да познават учението на г.
Все пак, нека ни бъде позволено да добавим от наша страна това - конкретно за г. Дънова, - че той добре ли или зле учи своите последователи, Божествения Христов Дух се проявява чрез него, или този - на сатаната, не сме ясновидци и не можем да знаем, а и най-малко то ни интересува. За нас, обаче, е важно да изтъкнем това, което знаем и положително твърдим, а именно, че той проявява и засява такива добродетели, и че чрез него стават такива модификации в духовния и физически мир на жадните да пият от неговия духовен океански извор, щото и лекари и медицинската наука биха се озадачили, а ако пък биха се направили достояние на уважаемите архиереи при Синода постиженията на последователите му в духовния им мир, едва ли биха казали друго за тия християни люде освен, че те са смахнати, идиоти или формено луди и без всяко колебание биха им посочили психиатрическите приюти и болници, фактите, обаче, за нас са по-силни от всякакви посторонни мнения и критики по адрес на г. Дънова, от където и да произлизат те. И именно тези факти и постижения го издигат пред собствените ни очи на онзи пиедестал, на онази завидна висота, на която по съвест, като публицисти, не можем да удостоим, кого да било друг на това духовно стъпало, защото подобен нему не познаваме. Някои пък, "нови мехове със старо вино" в положението на "жабата и вола", нека ни простят за сравнението, излизат да доказват, без достатъчно да познават учението на г. Дънов, че той не бил никакъв реформатор, без разбира се, това тяхно "меродавно"мнение някой да го иска! Реформатор ли е г. Дънов или не, по това един ден, рано или късно, ще има да каже думата си безпристрастното перо на историка, и безпредметно е следователно, да се залавяме днес с мастилен двубой и го защитаваме: толкова повече, когато насреща си нямаме нито "стари мехове със старо вино", нито пък "нови мехове с ново вино". Но да допуснем дори, че г. Дънов не е никакъв реформатор, а и самият той е тъй скромен, че не е нито претендирал, нито пък претендира, да е такъв; обаче, че той de facto реформира не само душите на своите последователи, а и физическите образи и самият им живот тук на земята чрез чистото Христово учение, за това две мнения, за строго обективния наблюдател и неговите последователи, няма.
към текста >>

28. 242. Без благословението на Божия Дух нищо не можем да постигнем

Весела Несторова

ТОМ 24

Змията яде жабата, но таралежът яде нея.
Бог е, Който просвещава, а ние всички трябва да бъдем проводници на Неговата Любов, знание и сила. Когато човек не изпълнява волята на Бога, главата се деформира. Като не върви по пътя на мъдростта, на друго място се деформира, а като не върви по пътя на истината, другаде се деформира. Такава глава е като змийската глава. Съчувствие няма. Змията яде жабата, но таралежът яде нея. Каквото правиш, ще го намериш. Биенето е копане. Като се разсърди на мъжа, жената да му опере дрехите - това е новото разбиране на нещата. Бог така постъпва с нас - не прави въпрос за нашите прегрешения. Първото нещо в Новото учение е взаимното почитание.
към текста >>

29. 6. Учителят и Живата природа

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Еднакво приемам и човека, еднакво приемам и влечугото и жабата”.
Отношението, което Той имаше към природата за нас не беше чуждо и непознато. В многото лекции и беседи Той е разкривал законите, живи и неизменни с които трябва да се съобразяваме, когато пристъпваме в тоя свят. Неговата отзивчивост и деликатност, всеки жест и проява не беше нищо друго, а израз на дълбоко внимание към “незначителното, обикновеното”, което ни обикаляше. Грижата за растенията, за животните, за човека бяха еднакви. Той каза: “Аз съм дълбок извор, от моята вода се ползуват растенията, животните и човека. Еднакво приемам и човека, еднакво приемам и влечугото и жабата”. Един от основните принципи на Учението беше безмесното хранене. Съществуванието на кланиците и на халите, тия най-страшни и най-позорни места, са доказателство за закъсняла цивилизация и остаряла и негодна култура. Решително Учителя ги беше отрекъл. “Един ден, казваше Той, ако ме повикат за свидетел на делото срещу човека от страна на животните, непременно ще взема страната на животните”. На друго място Той казва: “Докато тия ваши малки братя ги закачват на куки и ги продават, за каква култура може да става дума, за каква любов ще говорят?
към текста >>

Да спасиш едно дърво, да помогнеш на едно водно конче, да пренесеш една жаба, да напоиш един жаден кон, да сториш път на една мравка са неща, които всеки може да направи, стига само да живее с идеята за вътрешния ред и стил на този свят и стига да има доброто желание да живее по нов начин.
Напълват веднага паничките и пчелите се съживяват и успокояват. Нека се върнем на нашето ежедневие, понесли образа на необикновеното в нашите души, да погледнем себе си с очите на обикновеното. Възможностите за които стана дума тук, са далечни перспективи за нас, но ето, че хоризонта и над нас се откроява чист и светъл - човек може да си изработи отношение и с помощта на сетивата си, да погледне на всичко, което става с други очи и отзвучи с друга чувствителност. Ако успеем да направим това, ние ще можем да си изработим правилно отношение към природните сили, които винаги са готови да ни се притекат на помощ. Ще научим изкуството не само внимателно да наблюдаваме, но и да отзвучаваме, там, където са нужни разумността, любовта и доброто желание на човека. Да спасиш едно дърво, да помогнеш на едно водно конче, да пренесеш една жаба, да напоиш един жаден кон, да сториш път на една мравка са неща, които всеки може да направи, стига само да живее с идеята за вътрешния ред и стил на този свят и стига да има доброто желание да живее по нов начин. Красотата се разкрива пред нас, природата непрестанно ни подарява все по-живи и по-живи табла, да умеем да гледаме на целия живот с очите на мъдреца и да преживеем голямата мъдрост: "Всичко, каквото става е за добро” - е указание за нас, че сме успели да вникнем поне отчасти в живота на Учителя и от Неговото светло и богато ежедневие сме успели да си изработим трайни принципи.
към текста >>

30. 4. Неделно утринно слово: 13 юли 1941 г

Боян Боев

ТОМ 32

А пък, че някоя жаба не те обичала, това не е най-голямото нещастие!
Няма по-хубаво нещо от нея, когато тя дойде в дома ви, но няма и по-страшно нещо от нея, когато тя напусне дома ти. Смъртта нищо не е при това. Ти казваш: „Не ме обичат! ” Ти не мислиш право. Слънцето те обича, водата те обича, звездите и снеговете те обичат, Бог те обича. А пък, че някоя жаба не те обичала, това не е най-голямото нещастие! В човешкия свят се оценява, колко струват изгубените неща. Всеки човек, който влезе в Божествения свят, той вече обича всички хора. Ако в Божествения свят ти само един човек пренебрегнеш, ти ще изгубиш всичкото си щастие. В човешкия свят обичаш само най-хубавото, пък в Божествения свят обичаш всички. Питаш: „Как да го обичам?
към текста >>

НАГОРЕ

0.61591219902039