Търсене в текстове за 'Ефирност'

Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род.

Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род.
Когато човек престане за известно време да се храни със своя стомах, той започва да се храни с белите дробове по-интензивно. Той влиза във връзка с ония сили и същества, които стоят на по-висок ред. Има посветени, които продължават тоя прогрес по-нататък и престават да се хранят и през 6елите дробове, известно време не дишат. Tе започват да се хранят чрез мозъка си. За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка. Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род. Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я. Каква е разликата между мъдреца, високо нравствената личност и обикновения човек? Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува. Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество.
към текста >>

Погледнете кое и да е цвете и ще видите каква нежност и ефирност лъха от него.

Онези, които са развили в себе си космичното съзнание и могат да се дигнат високо в пространството, те чуват вълшебната музика на космичният ритмус, на която и най-съвършената музика е само едно бледо отражение. За тази музика говори Питагор, наричайки я „хармония на сферите“. Цялото космично пространство е проникнато от тази жива музика и под нейния ритмус се развива космичното творчество. Ние тук, на периферията на Битието, не можем да схванем тази космична симфония, защо то ни препятства гъстата материя, в която живеем. В приливите и отливите на океаните и моретата, в движението и шумоленето на реките, в духането на вятъра и шумоленето на листата на гората, в растежа и цъфтенето на растенията и цветята, в бликането на изворите — на всякъде е отразен космичния ритмус. Погледнете кое и да е цвете и ще видите каква нежност и ефирност лъха от него. И ако имате развит слух, ще схванете музиката която то издава. Защото всеки цвят е един основен тон във величествената симфония на космичния ритмус. Всеки цвят е като врата, прозорец, през който можем да надникнем в един вълшебен свят, през който можем да схванем и влезем в контакт с вели ката космична хармонии. Цветята са живата азбука и живия език на природата, който, ако го научим, ще можем да влезем във връзка с великата Разумност, която се проявява в този ритмус. Космичният ритмус се отличава със закономерност и целесъобразност, което е един признак, че той е проникнат от безграничната космична мждрост.
към текста >>

Тия крилати скитници, летящи като грамадни птици по небесната шир, отначало бели, вълнообразни, дивни със своята ефирност, гонени от северни ветрове, бавно свличайки се надолу, почернели вече, морни и тежки, напоени с водни капки, — Няма, няма дъжд, — думаше сподавено и глухо дядо Първан на сина си, през един късен пролетен следобед.

Тия крилати скитници, летящи като грамадни птици по небесната шир, отначало бели, вълнообразни, дивни със своята ефирност, гонени от северни ветрове, бавно свличайки се надолу, почернели вече, морни и тежки, напоени с водни капки, — Няма, няма дъжд, — думаше сподавено и глухо дядо Първан на сина си, през един късен пролетен следобед.
Много ранни за ония, които могат да познават, още когато кракът не затъва в снега над коленото и през пролетта за ония, които жадно впиваха очите в ясносиньото небе, дивно и спокойно през април, чисто, като окото на дете, което не мисли да плаче. Липсват облаци по това небе. И колкото да е красиво с цвета на спокойните морета през деня, колкото да е вълшебно и дивно през спокойните нощи, осеяно с блестящи и едри звезди, това Дели-Орманско небе, не е хубаво, не е добро за тях. Липсват облаци! . . Тия крилати скитници, летящи като грамадни птици по небесната шир, отначало бели, вълнообразни, дивни със своята ефирност, гонени от северни ветрове, бавно свличайки се надолу, почернели вече, морни и тежки, напоени с водни капки, — Няма, няма дъжд, — думаше сподавено и глухо дядо Първан на сина си, през един късен пролетен следобед. — Може и да има, тате. — Знам аз, познавам си земята . . . На 40 мъченици не вале ли . . .
към текста >>

Но когато го озари познанието на всичко това, когато неговото око почне да прозира в „всекидневния трагизъм“ — той вижда ефирността на щастието и вместо да бъде завладян от черното отчаяние, той попада във водите на царственото спокойствие.

Но когато го озари познанието на всичко това, когато неговото око почне да прозира в „всекидневния трагизъм“ — той вижда ефирността на щастието и вместо да бъде завладян от черното отчаяние, той попада във водите на царственото спокойствие.
Всички алегории на Метерлинк имат такъв мощен изблик на живот, че ние естествено изпитваме едно умилно или изпълнено с веселост вълнение — дори и сълзите са за нас радостни. Метерлинк ни дава най-ценните причини, поради които заслужава да се живее. Тая вълшебна феерия, тая меланхолична и лъчезарна идилия е урок от един поет, от чийто поглед не избягва действителността“. Тези думи на Ернест Шарла изясняват почти цялото дълбоко философско съдържание на „Синята птица“. Ние разбираме, че в глухия въртеж на вековете човешкият дух само блуждае, подкарван от неизвестни причини, стреми се към задоблачните пространства, дето мисли, че е скрита Синята птица, без, обаче да намери някъде нещо. Но когато го озари познанието на всичко това, когато неговото око почне да прозира в „всекидневния трагизъм“ — той вижда ефирността на щастието и вместо да бъде завладян от черното отчаяние, той попада във водите на царственото спокойствие. Живота ни оковава във вериги, които никой, освен блянът, не е в състояние да снеме. Блянът, обаче, ги снима като блян: чрез едно мигновено завъртване на вълшебния диамант, а не чрез действително заменяне на формите. И в края всеки би могъл да завърши с думите на малкия Тилтил, с които завършва и пиесата: „Ако някой я намери, ще бъде ли тъй добър да ни я върне? Тя ни е потребна, за да бъдем щастливи отпосле“. Отпосле! Когато разцъфне цвета на проявената мистична реалност!
към текста >>