Търсене в текстове за 'Ефирност'

Тия крилати скитници, летящи като грамадни птици по небесната шир, отначало бели, вълнообразни, дивни със своята ефирност, гонени от северни ветрове, бавно свличайки се надолу, почернели вече, морни и тежки, напоени с водни капки.

Тия крилати скитници, летящи като грамадни птици по небесната шир, отначало бели, вълнообразни, дивни със своята ефирност, гонени от северни ветрове, бавно свличайки се надолу, почернели вече, морни и тежки, напоени с водни капки.
Признаците са ранни. Много ранни за ония, които могат да познават, още когато кракът не затъва в снега над коляното и през пролетта за ония, които жадно впиваха очите в ясносиньото небе, дивно и спокойно през април, чисто, като окото на дете, което не мисли да плаче. Липсват облаци по това небе. И колкото да е красиво с цвета на спокойните морета през деня, колкото да е вълшебно и дивно през спокойните нощи, осеяно с блестящи и едри звезди, това Дели Орманско небе, не е хубаво, не е добро за тях. Липсват облаци!... Тия крилати скитници, летящи като грамадни птици по небесната шир, отначало бели, вълнообразни, дивни със своята ефирност, гонени от северни ветрове, бавно свличайки се надолу, почернели вече, морни и тежки, напоени с водни капки. - Няма, няма дъжд, - думаше сподавено и глухо, дядо Първан на сина си, през един късен пролетен следобед. - Може и да има, тате. - Знам аз, познавам си земята... На 40 мъченици не вали ли... лошо, -въздъхна той, дълбоко и шумно, и подкара ралото напред. Земята беше твърда. Воловете мудно се движеха.
към текста >>