НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
10
резултата в
10
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И нашият читател много добре вижда сега, какво
единомислие
трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж.
сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки. По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования.
И нашият читател много добре вижда сега, какво
единомислие
трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж.
Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр. сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения). Наистина, това е временно състояние, но факт е, че докато то съществува, руши общата дисциплина и създава отрицателни обекти за останалите братя на сдружението. Пак ще напомним на нашия читател мисълта: „Високи съзнания се искат за новия живот"... Как трябва тогава да се постъпва при подобни случаи? Ний сме убедени при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос.
към текста >>
2.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и
единомислие
, единство в идеала.
Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм. Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр. Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата.
Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и
единомислие
, единство в идеала.
Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний.
към текста >>
3.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Докато цял един екип от разностранни в разбиранията си братя се опитва да създаде план за издаването на книга за Учителя, четирима души, в пълно
единомислие
и с вътрешно ръководство изследват в пълнота учението на Учителя, подготвят и издават най-ценната, написана и досега книга за него - “Учителят”.
Един от милиционерите се отправя към малката дървена стълба и тръгва по нея. Но каква неприятност, първото стъпало се счупва под краката му и той вижда, че е прогнило. Махва с ръка и се връща! Преградата, поставена от една Друга Сила действа неотказно и е всякога в защита на онеправданите. Б.Николов - графика И друга съществена и добра работа е свършена в описваното междувремие, наречено от нас Епилог на Мировата Драма.
Докато цял един екип от разностранни в разбиранията си братя се опитва да създаде план за издаването на книга за Учителя, четирима души, в пълно
единомислие
и с вътрешно ръководство изследват в пълнота учението на Учителя, подготвят и издават най-ценната, написана и досега книга за него - “Учителят”.
Това са Д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова и Борис Николов. Николай Дойнов си спомня: “Идеята да се издаде книга за Учителя и неговото дело се заражда в братята Боян Боев и д-р М.Константинов още когато Учителят е бил в с. Мърчаево. Тогава те отиват при Него и споделят тази своя идея, като предлагат да имат за сътрудник още един брат, като посочват и кой би бил подходящ за това. Учителят им предложил да повикат за съдтрудници Мария Тодорова и Борис Николов. Така тези четиримата, с много ценно съдействие и на Неделчо Попов, като технически ръководител, написват и издават книгата.” След прекратяване дейността на печатницата се явява период на затишие.
към текста >>
4.
За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Изглеждаше нямаме
единомислие
по отношение на изкуството.
Когато Учителят почувствал, че братът не го дава от сърце, отказал да приеме земята. Ето това за мене е важно -Чистотата при вършене на Божията воля. Не остава нищо друго освен чрез чисти действия да изплатим кармата и да се освободим от тази изправителна планета, затвора на нашата слънчева система. 14 август 1995 Вече 4 месеца чакам отговор от Организацията за защита на изкуството. Отговор още не е дошъл.
Изглеждаше нямаме
единомислие
по отношение на изкуството.
За мене истинското изкуство е израз на най-възвишеното, което импулсира душата и е израз на идеалите и принципите на Новото човечество. Израждането на божествените форми е декадентство. Истина е, че днешното изкуство е точно изображение на сегашния морал и естетика. Изглежда за мене няма пространство в света. Никой не желае да публикува моето изкуство.
към текста >>
5.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
в които вече ясно със заговорило колективното съзнание, в които се е пробудила волята за коренно преустройство и обновяване на живота върху основите на правдата, на братството и любовта, група от хора, които са готови на всички жертви (защото новото никога не се ражда без страдания и жертви), се обединяват върху основите на
единомислието
и на свободното братско съглашение за реализиране на новия, свободен трудов братски живот!
По същия начин, творческите сили на отделното човешко съзнание, докоснати от слънчевите лъчи на колективното или космично съзнание, започват да действат отвътре навън и изграждат новите форми на социалния живот, — братските общежития, стопанските колективи, белите комуни. За тия, в които се е пробудило колективното съзнание, не е нужно да взимат в ръцете си държавната власт, та тогава да градят новия обществен строй, тогава да осъществяват комунизма, налагайки го с насилие на всички. Те трябва да започнат със себе си, веднага щом се почувстват годни за това. Нужно е де се разбере, че за новия строй са нужни нови хора, нужно е ново съзнание, защото те са, които ще създадат новия строй, а не обратно. Група от такива нови хора.
в които вече ясно със заговорило колективното съзнание, в които се е пробудила волята за коренно преустройство и обновяване на живота върху основите на правдата, на братството и любовта, група от хора, които са готови на всички жертви (защото новото никога не се ражда без страдания и жертви), се обединяват върху основите на
единомислието
и на свободното братско съглашение за реализиране на новия, свободен трудов братски живот!
— Ето, това е първата, основната клетка на новото общество, това е зародиша на новия социален строй, това е началото на новия живот, на новата, слънчева култура, за която говорим тук. Това е първате, най-естествена, най-разумна и най-лесно осъществима крачка към реализирането на новия социален строй тъй дълго бленуван, тъй дълго идеализиран, от толкова мечтатели на миналото и настоящето. И наистина, каква нужда имат една група идеалисти, в чиито сърца гори пламъка на любовта и самопожертването, които са готови да понесат всички несгоди, лишения и страдания, нужни за осъществяване на идеала им, каква нужда имат те от държавната власт и от богатствата на големите собственици, за да реализират своята мечта за свободен, братски, трудов живот, близко до природата? Не са нужни кой знае какави големи капитали за това, ако всеки от участниците като даде по малко все ще се получи нещо, което да послужи за основа. Най важното нещо, най-мощният фактор във всяка стопанска дейност, това е труда, а заедно с него разумността, плана в ръководството на роботите и пестеливостта.
към текста >>
6.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По цял свят милиони духовници и миряни говорят за християнство и християнски добродетели, но думите толкова са последвани от дела, че ако днес Христос се яви в света, държавните и църковни власти, сдушени в трогателно
единомислие
и загриженост за правовия ред и строй в света, за добрите нрави, за вековните навици и традиции, незабавно ще го обявят за най-опасен еретик и бунтовник.
П а м п о р о в Всред океана без компас Това е точната характеристика на положението в света днес, изразена с четири думи. И тя не е пресилена ни най-малко. Дезориентацията във всички области на живота е пълна. Противоречията и абсурдите изобилстват. Неискреността и лъжата в блестящи мантии са навред приети с почит и респект.
По цял свят милиони духовници и миряни говорят за християнство и християнски добродетели, но думите толкова са последвани от дела, че ако днес Христос се яви в света, държавните и църковни власти, сдушени в трогателно
единомислие
и загриженост за правовия ред и строй в света, за добрите нрави, за вековните навици и традиции, незабавно ще го обявят за най-опасен еретик и бунтовник.
По цял свят се говори за свобода и правда, а се търпят диктатори и насилия. Постоянно се пише за финансова и стопанска криза, свикват се международни конференции, а нищо не се предприема за отстранението й. Тия, които създадоха кризата в света, имат в ръцете си и силата да я отстранят, но те не ще направят това, защото носят някогашните си умове и разбирания, а на хора с други умове и разбирания не дават път. И така, не остава друго, освен да чакаме войни и революции, които да коригират световния ред на нещата. Против войната сме, защото при разрушителните и смъртоносни средства с които разполага военната техника, тя е еднакво страшна за всички участници в нея.
към текста >>
7.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И какво по-хубаво от това да живеят братя в в единодушие, в
единомислие
за доброто.
Националният егоизъм копае гроба на народите! По въпроса за Трудовата Братска Задруга повдигнат от в-к „Братство", брой 61 от 22 март тази година Ето един въпрос, който допущаме да е като принцип у Бог Отец. а и Негово желание е да живеят всички хора на земята като братя и сестри и в единодушие, защото всички съставляваме едно цяло. Този въпрос, този принцип бе изявен преди 2000 години от Христа и това бе и е Неговия идеал да се любят всички человеци и да живеят в единодушие. С една дума, да се приложи Христовия комунизъм в неговата пълнота и чистота.
И какво по-хубаво от това да живеят братя в в единодушие, в
единомислие
за доброто.
Нима две души в семейството - бащата и майката, а после и децата, не са една задруга? Нима двама съдружника, които вършат известна работа, не са една задруга? Нима няколко души, събрани да вършат нещо благородно. не са една задруга? Нима в едно село, град или една държава, жителите на които живеят разумно и в съгласие, не са една добра задруга?
към текста >>
8.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да бъдем справедливи, не бива да забравяме и всички ония, които макар и не непосредствено, но все пак са били в
единомислие
с нас, и мълчаливо са ни съдействали.
Тази сърдечност и топлота постепенно ще изпълнят всички сърца, но сега от нас трябва да почнати. Ние дължим признателност на всички, но преди всичко на тия, които най-много са жертвали за нас — както за нашето физическо отглеждане, тъй и за духовното ни израстване. Ние трябва да благодарим на всички ония, които са взели живо участие с тежките и решителни за нас минути, като са направили възможното. Ние им дължим признателност, не толкова, защото много са направили, а най-вече затова, че на време са го направили. Защото „който навреме помага, двойно помага“.
За да бъдем справедливи, не бива да забравяме и всички ония, които макар и не непосредствено, но все пак са били в
единомислие
с нас, и мълчаливо са ни съдействали.
Тях можем да наречем безименни доброжелатели, които имат също дял в това, което сега накратко именуваме: наш успех. За услугите ще благодарим, а за добрините, които ни се правят, ще се отплатим само с вечна признателност. Само които достойно оценява малкото, заслужава повече. Г. Събев РАЗЦЪФТЯВАНЕ Дебела и твърда е дрехата на Цветната пъпка. А цяла нощ трепереше.
към текста >>
9.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Успехът е плод на колективните усилия на всички ония същества, които са в
единомислие
с нас, т. е.
Стремежът и усилията не са напразни дори и тогава, когато човек не е успял. Те имат свой смисъл и оправдание поне в това, че човек вместо да е бездействал, все пак се е стремил към нещо положително и красиво. А тия усилия ще създадат навика да се работи, ще активизират други сродни способности, ще пробудят към дейност спящи сили у човека, които днес или утре ще му донесат успех. Успехът принадлежи еднакво на личността и на обществото, но той всякога идва само след продължителна работа и напрегнати усилия на индивида. „Ако мислим добре, ако чувстваме добре и ако работим добре, непременно успеха ще дойде“.
Успехът е плод на колективните усилия на всички ония същества, които са в
единомислие
с нас, т. е.
с този, който работи. Ако съдействаме на другите за да успяват и им сърадваме, то и ние ще успяваме. Такъв е неписания закон на природата, че каквото желаеш на другите, придобиваш го и ти. Всеки успех се обуславя още и от количеството и качеството на душите, на който човек става изразител в даден момент или при да-ден случай. Колкото по-интензивно човек работи, толкова връзката му с напредналите същества става по-жива и поздрава; и това продължава до тогава, докато стане толкова възприемчив, че да може да възпроизвежда направо онова което му се внушава от вътре — от един по-висш и по-разумен свят.
към текста >>
10.
 
-
защото националното съзнание, единен роден език и
единомислието
са първите условия за запазването и развитието на един народ.
Това е единствения път, по който можем, да достигнем истинското добро за себе си и за народа си. Пламен НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛИЗЪМ От няколко години с всички сили се работи чрез печата, училището и радиото за създаване високо национално съзнание в българския народ. За постигане на тази цел се апелира най-вече към учителството, писателите и интелигенцията, изобщо да работят за усвояване от всеки българин на чистия български език и да го изчистят от чуждици. Апелира се още и за поддържане единство между всички българи, защото само в единството на нацията е нейната сила. Всичко това е много хубаво, много необходимо и навременно.
защото националното съзнание, единен роден език и
единомислието
са първите условия за запазването и развитието на един народ.
По това две мнения няма, и би трябвало всеки, който обича себе си и своя дом да живее за своята нация от която той е част. Това е хубаво и необходимо, но то е невъзможно, ако преди това в гражданството не се събуди, най-ценното и основно качество на една нация и на отделната личност — справедливостта, честността — високо нравствено съзнание при което личността да вижда себе си в другите и в своята нация. Горните качества са ос новата върху която се гради здрава, силна и културна нация, която има смисъл да съществува и която ще бъде носител не само на национални, но и на общочовешки ценности. В природата съществуват закони, които обуславят разумните отношения между хората и когато личността или държавата наруши тези закони на справедливост и човечност, то рано или късно провидението ще иска сметка. Тъй както стана и с онеправдана България, която изчака съдбата на Провидението и си получи това, което й бе отнето.
към текста >>
НАГОРЕ