Търсене в текстове за 'Дъгата'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 61 резултата в 50 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи.
И рано или късно, това е въпрос на време, науката ще стане окултна и окултизмът „научен". Това е тъй, защото обектът и на съвременната наука, както и на окултната е изучаване на природата в нейната пълнота, не само по форма, но по съдържание и по смисъл. В дадения случай, за влиянието на светлината тук може да се кажат само бегло няколко думи и то най-вече от биологична гледна точка. Въпросът, разгледан само в няколко страници, далеч не може да бъде изчерпателен, но във всеки случай, той ще даде повод поне за по-нататъшни наблюдения и проучвания. Влиянието на светлината в живите организми можем да разпределим в три грамадни отдела: химично влияние, физиологично и психично, с тесни преходи между физиологичното и химичното от една страна, а от друга, между психичното и физиологичното. Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи. В настоящата статия ние ще отбележим влиянието, което светлината оказва целокупно с видимата и невидимата си част върху организмите. Съвременните биолози схващат химичната роля на светлината в живота, като най-важна. Тая роля се състои в асимилационните процеси на зелените растения, които под влияние на слънчевата светлина могат само да асимилират въглерода от въздуха. Без тази слънчева светлина тоя процес е невъзможен. Въглеродът е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът.
към текста >>

2. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.
Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас.
към текста >>

3. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Под аспект между 2 планети, или 2 кои да било точки от еклиптиката, се подразбира изобщо ъгловото разстояние помежду им, или дъгата от еклиптиката (изразена в град., мин.
Луната е на 23'27.5" от Скорпиона в 11 дом и т.н. Ще рече, фигурата ни дава от една страна небесното положение на планетите, положението им по еклиптиката, а от друга страна - тяхното положение относно хоризонта и меридиана на даденото место (в случая София). При това домовете се броят от връх до връх. Тъй X дом се смята от 19° Рак до 22° Лъв и т.н. Ще поменем най-сетне още едно важно астрологично понятие – така наречените аспекти. Под аспект между 2 планети, или 2 кои да било точки от еклиптиката, се подразбира изобщо ъгловото разстояние помежду им, или дъгата от еклиптиката (изразена в град., мин. и сек.), която ги дели. Най-употребими аспекти са следните: 1-о Съединение (съвпад) – планетите се намират в една и съща точка на еклипт., ъгловото им разстояние е 0"; напр. такова е положението на слънцето и луната при новолуние. 2-о Опозиция (противостояне) – планетите се намират на 180° една от друга. 3-о Квадратура – дели ги дъга, равна на 90° (както слънцето и луната при първа и последна четвърт).
към текста >>

4. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вечната сила на съграждането ви създава в скритите дълбини на своето царство и едва проникващия лъч в бездната ви носи чудни багри от дъгата, да ви направи красиви, та окото ни да се усмихне, когато се спре на вас.
Всичко там е широко, волно. Животът е пъстър като приказка, като светливата, набагрена страна на мидена черупка. В една песъчинка там ще найдеш толкова красота, колкото ще найдеш другаде в цял низ перли. Една черупчица на охлювче е така напъстрена, както може би не е напъстрен палатът на най-знатния владетел и, кой знае защо, окото там се спира на нея и дири тънката игра на боите без досада. Мънички творби на морето. Вечната сила на съграждането ви създава в скритите дълбини на своето царство и едва проникващия лъч в бездната ви носи чудни багри от дъгата, да ви направи красиви, та окото ни да се усмихне, когато се спре на вас. Къде на друго място умът ще се досети, че и най-малките зърна на пясъка са сътворени, за да видим отглас в тях на вечната хубост! Златна земя. Часовете на времето в тебе преминават като отблясъците по игривите ивици на водата; в тях ce преживява нещо, което прави живота ни красив и волен. Всеки ден в тебе е откровение а всяко зрънце скъпоценност. Благословеният те е надарил с чар, в който тъгата се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек.
към текста >>

5. Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Явлението е аналогично с разпадането на белия слънчев лъч – прекаран през стъклената призма – в седемте цветове на дъгата.
Gis Moll СИМВОЛИЗЪМ В ПРИРОДАТА И СИМВОЛИЗЪМ В ИЗКУСТВОТО Символизмът в изкуството трябва да има за идеал: постигане символиката на природата. Голяма илюзия си правят ония писатели и теоретици на изкуството, които мислят, че човешкият символизъм, в известни случаи може да надмине символиката на природата, където според тях красотата, музиката, па и всичко друго е дадено в груба, сурова и нестилизирана форма – и следователно, човешкия дух трябва, както художникът, да взема от тази голяма палитра – природата: боите, тоновете, идеите и да ги подрежда, съчетава, хармонира и облича в стройни художествени форми. Това е вярно само в случаи, когато художникът почерпва идеята на своето творение не от природата, а от естетичните царства на своя дух, тогава той търси във външния свят само форми, в които да облече своята идея. Но когато художникът иска да ни предаде красотата, която е непосредствен обект на неговото естетично съзерцание, тогава неговата творческа работа е друга. В този случай – казано на езика на естетиката – той ще ни даде красотата, пречупена през призмата на своята индивидуалност, като подчертае една или друга страна на нейното художествено битие. Явлението е аналогично с разпадането на белия слънчев лъч – прекаран през стъклената призма – в седемте цветове на дъгата. Индивидуалността на художника, бидейки в невъзможност да обгърне целокупното битие на красотата, ни дава последната в нейния колорит. Оттук е ясно колко далеч стои творчеството на художника от произведенията на природата, Аз мисля, че дословно същото може да се каже и за символизма в изкуството. И той е индивидуален, а следователно – и той отстои далеч от истинската символизация на природата. Защо? Защото в природата, както за красотата, така и за символиката има общовалидни критерии и норми – докато в символиката на изкуството, поне за днес, още няма универсални критерии, които да са еднакво валидни за всички творци и ценители на красотата. Постигане символиката на природата – ето идеала на символизма в изкуството.
към текста >>

6. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда.
И някъде от висините блясваше светлината, която в хармонични звуци им отговаряше: „Продължавайте своят път, той още е далеч от вас". И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак. Знанието му бе грамадно, а могъществото му почти безгранично; но все още жадуваше за правосъдието на Брама и за наградата на своя труд. И така той преминаваше от сфера в сфера и накрай достигна до центъра на Вселената. Пред него се представи една стена с ослепителна светлина, състояща се от съединението на редица слънца, пределите на които бяха безконечни и неизмерими. Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда. „Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те. „Ние заслужаваме да се явим пред светещия лик на Брама, ние търпеливо пренасяхме несправедливостите и обидите. Ние без отдих работихме, за да продължим пътя си, дотук нашата вяра никога не отслабваше в изпитанията и страданията. И даже през времето на нашия труд ние всякога възпявахме славата и добрината на Брама. Поддържахме слабите, ободрявахме невежите, убеждавахме недоволните... Сега, уморени от нашия път, ние искаме да бъдем пред трона на Брама и да се насладим от покоя и обещаната справедливост - наказание за нашите неприятели".
към текста >>

7. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Над розовите снажни висини, пред мене се усмихваше дъгата.
Мара Белчева КОГАТО БЯХ... Когаго бях за погледа им праздник, весталка, неразбулена мечта, - не се докосваха до мен съблазни; гнездото си аз свивах в песента. Молитвата си къпех във зората. Над розовите снажни висини, пред мене се усмихваше дъгата. Дружах с орли, елени и сърни. Морето си издигаше гърдите и кораба ми с девствени платна на свойта мачта нижеше звездите: и озарена в бяла светлина, в съня си бдях, сънувах се наяве; и във стихиите дома си бях. Не хвърлях мрежата си в земна слава, не чувах ехото на ничий грях. Под ясний свод, в чаровната градина, берях цветя за скръбните сърца. От Божий образ всякоя картина - прилиташе с невидими крилца...
към текста >>

8. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Затуй има цветя на нашата земя - бели, жълти, червени, сини, от всички багри на дъгата.
И разбрал Господ и се усмихнал. А в усмивката на Господа оживял цял един свят, в Който се криело изкуплението на греха. И възсияла тая усмивка в ума на Ормузд като светло видение и творчески замисъл се родила в него. Па призовал Синовете на Мъдростта и им повелил да създадат сегашната земя. А дъщерите си, задето не бдели върху своите чувства, той изпратил на тая земя, тогава още неустроена и пуста, като ги преобърнал на цветя. Затуй има цветя на нашата земя - бели, жълти, червени, сини, от всички багри на дъгата. То са все дъщерите на царя Ормузд. И те растат и цъфтят непрестанно на нея, за да възвърнат прежната си хубост. Така е писано във великия Летопис на Времената. А синът на Слънцето се върнал наскърбен в своята родина. Той жалел за неволната пакост, що причинил в желанието си да премахне поруганието на оная муха.
към текста >>

9. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мед и нектар капят от цветята, всяка росна капка има прелестта на дъгата след дъжда.
Долините са богати и плодородни, защото Господ е богат, и реките на неговата щедрост са пълноводни, както реките, които тичат да поят ливадите. Ако не бяха изтребителни нашите помисли, нямаше изтребителна градушка да пада на посевите, и пороят нямаше да ни настигне в планината. Безчетни векове поддържа Той огъня на слънцето. Със своя огън, безчетни векове дарява на дните ни бяла светлина. Щедър е Господ! Мед и нектар капят от цветята, всяка росна капка има прелестта на дъгата след дъжда. Щедър е Господ! Ето житницата е пълна. Тежнее пчелният кошер, а реките пълноводни бягат към морето. Реки на благодат текат из Него! (Следва)
към текста >>

10. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека.
Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове. Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието. Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата. Цветята пеят и тяхното нежно благоухание шепне на отдъхващия човек: цветето - това е най-съвършената форма на природата; благоуханието на цветето - това е пение. Пъпката на цвета - това е бъдещия чуден цвят и него можем да сравним с музикална нота на природата, трептяща със светлина и любов в душата на човека, която узрявайки в нейната дълбочина, ще се изрази в края на краищата в чудни музикални звуци.
към текста >>

Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата.
А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове. Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието. Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата. Цветята пеят и тяхното нежно благоухание шепне на отдъхващия човек: цветето - това е най-съвършената форма на природата; благоуханието на цветето - това е пение. Пъпката на цвета - това е бъдещия чуден цвят и него можем да сравним с музикална нота на природата, трептяща със светлина и любов в душата на човека, която узрявайки в нейната дълбочина, ще се изрази в края на краищата в чудни музикални звуци. Всичко красиво, благоуханно, мило, може да се сравни с цветята. Всеки цвят изразява настроението, душата на своята родна земя и после той става символ и емблема. Цветето говори на човека със своята благоуханна реч за това, което е той всъщност - то говори за богатствата на вътрешния човек.
към текста >>

11. Списанието PDF Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

– Дъгата - шарен мост над висините.
– Сластта, която червеят гризе. – На врата зениците големи. – На праведния тихите нозе. – Светулките в недрата на скалите. – По млечни път посланите слънца. – Дъгата - шарен мост над висините. – За жертва оплодените сърца. – Дълбокото око на океана. – Й съвестта във мрака ни звезда. На мрака тайната неотгадана. И пътя на Голгота към Христа.
към текста >>

12. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата.
Отричане на единството показва, че липсва научна мисъл. Каква наука ще има в сърцето, ако отрича главата и не се грижи за нея като за себе си, или отрича краката или дробовете? То е правило научни опити и е доказало, че когато ги отрича, спира се неговият живот. И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото." Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука. Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата. И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити. Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика. Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити. Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога.
към текста >>

13. ВЕСТИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Отключил в раковината море, Четеше ти небесното везмо – Дъгата хор на ангелите бе, В дърво и камък виждаше писмо.
СВЕДЕНБОРГ Ти беше metahomo и пилот От някой странен кораб – свръхчовек. Ти смел четеше в книгата – живот, Де други сричаха от твоя век. Ти беше нявга звездният рибар, Що в лунна мрежа ловеше звезди, И за провидство имаше ти дар, – Ти лунатик се под луна роди... Ти 6tme Божи син – Емануил, И тъй сега чрез тебе с нас е Бог! Бездетен, ти любов не бе вкусил, Евгений – дал обет за девство строг. Отключил в раковината море, Четеше ти небесното везмо – Дъгата хор на ангелите бе, В дърво и камък виждаше писмо. Дълбаеше ти в ледни самоти На златното мълчание руда, И в естеството и в душите ти На Степените пътя разгада. Ти слезе в хаос: хаос не откри, Смъртта видя – цареше там любов, В нощта надникна – грееха зари, И свят звучеше хармоничен нов. Дочу ти Логос – слово да звъни: Там нямаше забрава, нито смърт, И Съответствия като струни Там свързваха в едно: дух, мисъл, плът. Видя ти първообраза живот В кристала многогранен да блести, В растението, в животински род – По стълба творчеството да цъфти. В човека, в ангелски небесен хор – Хармония в единство да сияй, А там сред тях – гори божествен взор И дивни сфери, атоми без край.
към текста >>

14. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата.
За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции. „Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства. Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата. „А повече не е необходимо, заключава Дюрвил, за да се докаже, че той е в пряка връзка с другите природни сили, и че има пълно право да образува отделна глава в нашите съчинения по физика и физиология". Казахме, че човешкото тяло днес за днес е едничкият инструмент, който ни дава възможност да проучим със сравнително по-голяма точност и подробност, явленията на жизнения магнетизъм. Физичните инструменти, с които днес се разполага, са твърде груби и несъвършени, за да могат да послужат за целта. Ето защо, налага се преди всичко необходимостта да се намери начин за лесно установяване на сензитивността, а също така и нейната степен. За целта е изнамерен един прост инструмент, наречен сензитивометър.
към текста >>

15. Разбитата лира свети Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ела, намери ме, мен светлата песен на Бога, Мен извора бистър, в който се сме дъгата.
И там ще поникне... И там ще пожънат. И те ще запеят над златните ниви класили. Те - братята малки! Димитрина Антонова ПЕСЕН НА ИЗВОРА Аз светла съм песен в гората, запята от века, И скрита дълбоко в сърдце й. - Аз песен съм дивна. Ела, намери ме, мен светлата песен на Бога, Мен извора бистър, в който се сме дъгата. Сред дъх теменужен извирам и пея Любовната песен на Бога. Поспри се и чуй ме - във всякоя дума Цял мир отразен е. Във всякоя капка Сам Бог е просяйнал - сам Бог е от века Запял тази песен - мен, светлата песен Мен, извора слънчев. Поспри се и вгледай - ти себе самичек ще видиш Във всякоя капка, във всякоя дума кристална. Запей ме, че песен съм светла на Бога, Запей ме - да минеш усмихнат гората.
към текста >>

Запей ме - да лъсне цветеца във тебе, Да грейне дъгата небесна, звездите сияйни.
Поспри се и вгледай - ти себе самичек ще видиш Във всякоя капка, във всякоя дума кристална. Запей ме, че песен съм светла на Бога, Запей ме - да минеш усмихнат гората. Във мен се оглежда цветеца и клати от радост венчето Ела се огледай, ела усмихни се... Че Бога и себе ще видиш в едно ти - Два образа слети във моята песен. Във мен се изкъпва цветеца, по-хубав и нежен да стане И славея дивен по-дивно да пее. Ела, изкъпи се, ела, възроди се, Че пътя те чака в гората, а той е безкраен... Аз на гората съм бодрата песен; Запей ме - да бликнат струите във тебе. Запей ме - да лъсне цветеца във тебе, Да грейне дъгата небесна, звездите сияйни. Запей ме, да минеш ти слънчев гората.
към текста >>

16. В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Росните капки по листата отразяват цветове на дъгата.
Само трябва да се пробуди то в съзнанието. И след това да дадат условия да дойде новото". Учителят Слънцето е позлатило вече околните планински върхове. Вървя из гората. Цветята едно след друго отварят своите венчета на утринното слънце. Росните капки по листата отразяват цветове на дъгата. Минавам по скали, украсени с разноцветни мъхове и лишеи. Идвам до една полянка само с цветя. Спирам се. Слънчевите лъчи се провират между клоните и падат върху мен. Птички летят над главата ми.
към текста >>

17. ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И колкото и бързо да пътуват през пространството с милионите си „криле", те надали биха описали с ръка дъгата, която Архимед би описал, стига да разполагаше с опорна точка, с толкова дълъг лост и с билиони и билиони години.
Засягам бегло тия въпроси, за да покажа, как лека-полека съвременните хора идват до установяване на ония възможности, за които окултната наука винаги е говорила. Скритите или „окултни" сили, които се таят в човека и в природата, и които са достояние на високо напредналите човеци, движещи съдбините на света, започват да се „изявяват" на днешните хора поне като възможност. И тогава не биха ни се сторили чудни твърденията на знаещите, че ангелите, високо интелигентни същества, които управляват вселената, могат да „носят" в ръката си земята, подобно детска топка. Очевидно, това е само един образ. Защото ангелите, за да подвижат земята, надали биха си служили с лост, както е мечтаел за това Архимед, нито пък биха прибягнали до скритите молекулярни сили, както бълнуват за това съвременните физици. И колкото и бързо да пътуват през пространството с милионите си „криле", те надали биха описали с ръка дъгата, която Архимед би описал, стига да разполагаше с опорна точка, с толкова дълъг лост и с билиони и билиони години. При това, съвременните теории за многоизмерното пространство - безпределното царство на ума - ни разкриват други възможности за действие, много по-съвършени, ако и непостижими за нас. Може би нещата не са всъщност така, както ние бихме си ги обяснили, служейки си с „ясновидството" на метагеометрията и математичната физика, но във всеки случай едно е ясно: че най-прозорливите умове на нашите дни вече разкриват перспективите на известни възможности, за които ни са вещали, вещаят и днес великите Учители на човечеството. Г.
към текста >>

18. ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКТОР-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това би било все едно да говориш на един слепец за великолепието на дъгата, за чудните й краски.
Защото имайте предвид, че Христос е изрекъл тия думи пред един от високо образованите люде на онова време - Никодим, един от ония люде, които са минавали за „учители Израелеви", за авторитети по религиозни и житейски въпроси. Трябва да прочетете трета глава от евангелието на Иоана - очевидно един малък откъс от една дълга беседа, която Никодим е водил с Христа при нощното си посещение у него - за да видите с какво недоумение посреща този учен човек думите на Христа за това „раждане изново". Мислите ли, обаче, че и най-учените хора на наши дни не биха посрещнали със същото недоумение думите на всеки едного, който би им заговорил за този велик процес, чрез който се разкриват вратите на човека в Царството Божие? Живеещи с онези представи - житейски или научни - които те са си създали за „раждането", така както то се извършва в органическия свят, те сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно новораждане". Но как могат да се доказват неща, които лежат извън сферата на обикновения човешки опит? Това би било все едно да говориш на един слепец за великолепието на дъгата, за чудните й краски. Ала в такъв случай някои биха могли да възразят: „Защо да се говори за неща, които са така недостъпни за хората, които не са така „актуални? " Затова защото, всъщност, няма събитие в живота на човека, което да е така „актуално", така важно и съществено за неговата душа както новораждането. Да се роди човек изново - това е едно от епохалните събития в неговия живот, едно събитие, което разкрива нова ера в целия му развой. И ако човек не се роди изново, той няма никога да разбере дълбоките тайни на Живата Природа, нито ще схване интимните си връзки с нея. Ако не се роди човек изново, светът, който той иска да разбере по чисто външен път, ще остане завинаги непонятен за него.
към текста >>

19. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Че в дрехи облече я чудна, от перли тъкана, с преплетени нишки от злато, дъгата се в нея прелива.
А ето, че в утро прекрасно пристигна принц светъл. Сияние чудно излъчваше той - кротост и радост. „На моето ледено царство покорен ще бъдеш, му пряспата рече. Не каза ù слънцето нищо, отвори си само сърцето и топло я грейна. Потрепна от радост царицата снажна, помисли си, слънцето влюби се в нея. Че в дрехи облече я чудна, от перли тъкана, с преплетени нишки от злато, дъгата се в нея прелива. „Любими", му пряспата кротичко рече, погрей още малко, недей си отива, усещам в сърцето ми нещо топи се. Дали то е трепет на рожбата жива, от моята девственост чиста родена, от твоята обич съгряна? .............................................................. Топеше се бялата пряспа, а капчици чисти се стичаха бавно, и къпеха с песен прозрачна прекрасен и нежен цветец синьоцветен, най-чудната рожба на бялата пряспа.
към текста >>

20. PRINCIPES FONDAMENTAUX DE L'ETAT UNIVERSEL Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ще запеят всички сърца и седемте багри на дъгата.
Деца ще пеят, а въздухът ще звъни със звънтежа на златокрили пчелици. Кой вярва сега в тая пролет? Искам да бъда между малцината, които я чакат с обич и копнеж. Искам да бъда между тия, които будни ще дочакат жребците на слънцето, които ще пробудят света с тропота на своите огнени копита. Ще запее въздухът, водата, земята и огънят. Ще запеят всички сърца и седемте багри на дъгата. Ще си подадат ръце в мен и четирите страни на света. Небесният Водолей ще ни умие в кристалните си струи и в земните градини ще цъфне голямо бяло цвете. Сега е зима над света. Ледове са сковали потоците и житното зърно мълчи в недрата на тъжната земя. Как искам да бъда между тия, които чакат идещата пролет!
към текста >>

21. СТИХОВЕ - С. ИЛИЕВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ти ще цъфнеш под лъчите на събудения клон, И нюанси ще преливат и ще бъдеш пеещ тон във дъгата многоцветна на която пролетта Кат на арфа многострунна ще запее песента.
Ти ще цъфнеш, ще разтвориш твоят ароматен цвят, Иде вече на разцвета твоя ден благословен. Ябълков ли цвят ще бъдеш, ароматен и красив, Или вишнев, нежно китен, белоснежен и светлив. Ти ще цъфнеш и ща пееш на усмихнатия клон. Със лъчите светлоткани и със вятъра игрив. Прасковен ли цвят ухаещ, плод разкошен обещал, Или малък храст в гората на пчелици обед дал, Ти ще пееш химн тържествен в едно със цялото небе Малка пъпчице невинна, брулена от ветрове. Ти ще цъфнеш под лъчите на събудения клон, И нюанси ще преливат и ще бъдеш пеещ тон във дъгата многоцветна на която пролетта Кат на арфа многострунна ще запее песента. КОКИЧЕТО Ти крехкото, ти нежното кокиче, Проби снега с листеца си кат меч. Тъй както се във приказката казва, Дошъл юнак вълшебен отдалеч, Дошъл юнак и имал сила чудна, И реч една, щом трижди промълвил, Изскочили пленените девици – За нов живот след сън ги възкресил. Ти кроткото, ти нежното кокиче, Проби снега и пролет възвести. Събудени, зарадвани, след тебе Цветеца цвят преварва и цъфти.
към текста >>

22. ВЪТРЕШНИ ВРЪЗКИ С ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Големината на последния се мери с дъгата, която съответните планети, гледани от земята, образуват в зодиака и която се дава в градуси и минути от еклиптиката.
Манев 4. Аспекти Третият фактор, който причинява промени във влиянието на небесните тела, са аспектите, при които собствено имаме комбинирано влияние на два астрални източника. Аспектите се образуват от това, че планетите се движат с различна скорост в зодиака и така образуват различни ъглови отстояния помежду си. Тук става дума, разбира се. за ъглови отношения спрямо земята, като връх на космичния ъгъл. Големината на последния се мери с дъгата, която съответните планети, гледани от земята, образуват в зодиака и която се дава в градуси и минути от еклиптиката. За главни аспекти се сметат следните шест: 1. съединение или съвпад – ъгловото отстояние между двете планети е 0°. Новолунието представлява съвпад на Слънцето и Луната. 2. секстил – отстоянието между двете планети е 1/6 от кръга = 2 знака = 60°; аспектът представлява страна на вписан в зодиака правилен шестоъгълник. 3. квадрат – отстоянието между двете планети е 1/4 от кръга = 3 знака = 90°; тоя аспект е страна на вписан в зодиака квадрат.
към текста >>

23. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В ушите ми звъняха далечни гласове, а пред очите ми играеха капчиците роса, из които се стрелваха пеещите цветове на дъгата.
но аз ги запомних. Запомних и това, че старецът имаше едра рошава гуня, главата му бе обраснала като на пустинник и цял миришеше на борова смола, на ръжен хляб и мляко, защото скоро бе доил овцете. Още много дни и нощи преживях на планината. Научих се да разбирам думите на вечерника, който слиза по склоновете и навежда главите на цветята, научих да се вслушвам в среднощното мълчание, когато Ралицата се показва на югоизток, гномите излизат от земята и гледат със своите загадъчни очи. – Не излизай от колибата в тоя час - казваше ми старият, защото сега ушите на праведните слушат гласа от хлопките на небесните кервани, а Господ приема молитвите на чистите души... Сутрин, когато в далечината се показваше огромния диск на слънцето, аз разтварях ръце, напълвах гърдите си с хладния кристален въздух и, препълнен с една необяснима радост, исках да литна при малките позлатени облачета в далечината. В ушите ми звъняха далечни гласове, а пред очите ми играеха капчиците роса, из които се стрелваха пеещите цветове на дъгата. Планината е моята щедра, благодатна майка. При нея познах музиката на утрините, дълбокия син купол на пладнето с белите къдрави облаци, които леко преминават над мене и чезнат зад върха, и нощите, които гледат с тъмни влажни очи. Планината ме роди, планината е моята прекрасна майка. – Разкажи, как идват горе времената на годината – молеше ме веднъж тъжния глас на едно дете, което имаше горестни очи и бледо лице. И когато му разказвах, страните му зарумянеха и усмивка се яви на устните му.
към текста >>

24. DU MAITRE: EXPERIMENTATION DE LA MOUR Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

– Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата.
Д. Антонова НИШКИ Вий, нишки, от Него до мене прострени, вий, златни, копринени нишки, недейте се губи, недейте се къса, о, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, където душата е бдяла, от много години, където тъче се одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие и пеете под моите длани, в безмълвната мъка, безмълвното бдение, о, нишки, от слънце облени! – Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата. Аз искам, говори и пее душата. И пръстите странно смълчани, отново докосват вълшебните нишки от мене до Него простряни! МОЛИТВА Ти песен си, мелодия красива на моята душа. Ти гост си мой, безмълвен и сърдечен, споходил ме в скръбта. Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра.
към текста >>

25. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

– Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата.
Д. Антонова НИШКИ Вий, нишки, от Него до мене прострени, вий, златни, копринени нишки, недейте се губи, недейте се къса, о, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, където душата е бдяла, от много години, където тъче се одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие и пеете под моите длани, в безмълвната мъка, безмълвното бдение, о, нишки, от слънце облени! – Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата. Аз искам, говори и пее душата. И пръстите странно смълчани, отново докосват вълшебните нишки от мене до Него простряни! МОЛИТВА Ти песен си, мелодия красива на моята душа. Ти гост си мой, безмълвен и сърдечен, споходил ме в скръбта. Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра.
към текста >>

26. ГОСПОДАР НА СЕБЕ СИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ту капчица роса на цъфналия цвят сияе в красота, ту в пролетния дъжд излива се и пей, и всеки миг живей В дъгата да блести, земята да дълбай, все радост е за ней.
Д. А. КАПЧИЦА Тя всеки миг живей, и всеки миг трепти от радостта, че е на синьото море, на светлото небе най-малкото дете. Ту капчица роса на цъфналия цвят сияе в красота, ту в пролетния дъжд излива се и пей, и всеки миг живей В дъгата да блести, земята да дълбай, все радост е за ней. В плода узрял, честит, и в корена зарит, тя радва се и пей.
към текста >>

27. ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА (Продължение) Първите признаци за вътрешно духовно отклонение от успокоената и водоравна площ на древно-елинския живот е появата на дъгата в римската архитектура.
G. N. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА (Продължение) Първите признаци за вътрешно духовно отклонение от успокоената и водоравна площ на древно-елинския живот е появата на дъгата в римската архитектура. Може някои да смятат, че линиите в архитектурата и скулптурата са случайни хрумвания. Не, на тях трябва да се гледа като на жива геометрия, която изразява мисловиите пътища на хората и епохите. Те са графиката на възхода или падението, белезите за появата на нещо ново във вътрешния строй. Линиите на живата геометрия, въплътени в изкуството, са най-изразителният език на вековете. Привидно, в по-късното време на римското владичество, ние имаме известно западане в импозантността на архитектурните творби, но в тях ние забелязваме появата на едно разширение нагоре към небесния свод, към зенита на живота.
към текста >>

28. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогава безцветния, безсъдържателен и скучен живот ще се облече в красота и радост, ще процъфти пред очите ни с краските на дъгата.
Слънцето на идеала грее над него! И Божественият водител — Духа, е готов да разпери крилете си! — Да се обърнем към него. Него да призовем на помощ. На него да се уповаем! И тогава безцветния, безсъдържателен и скучен живот ще се облече в красота и радост, ще процъфти пред очите ни с краските на дъгата. * Братко и сестро! — С дух ще победим! С дух ще направим живота ценен! С дух ще достигнем това, за което до днеска сме само мечтали! Защото Духа е Царя на живота и Господаря на света, а материалните условия са играчка, с която той се разпорежда както си иска!
към текста >>

29. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изучва биологичното и терапевтичното влияние на различните цветове от слънчевия спектър (боите на дъгата,) строят се лампи с червена, синя, виолетова и др. светлини.
Слънчеви бани! Колко просто звучи вече това природно лекарство, когато преди 30—40 г, било е смешно да се мисли за подобно лекуване. И тогавашните природни лекари, като професор Шьоненбергер, д-р Леаман и др. са били усмивани и подигравани, защото са проповядвали слънчева култура. Днес се разглежда въпросът вече в още по-големи подробности — значението на цветовете в медицината изпъква напоследък особено ярко. Изучва биологичното и терапевтичното влияние на различните цветове от слънчевия спектър (боите на дъгата,) строят се лампи с червена, синя, виолетова и др. светлини. с които вече успешно се лекуват някои болести. Особено живо се разглежда въпроса за лечебната сила на цветовете в Швеция. В някои Стокхолмски болници се прилага това лекуване, като се боядисват различните зали за групи болести л болни, с различни цветовете. Всички слънчеви стаи били боядисани в зелено и сиво. По-тъмните зали, т. е.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Все по-красиво е небето; все по-ярки със седемте цветове на дъгата — едва, едва различими.
— Като че ли легиони светли ангели разперили огнени крила на светлината — воюват и приготвят царския път на Слънцето! Тържествена тишина. Няма студен вятър, бури, сняг, както вчера. Реката — в огледална повърхности отразява красивото небе на изток, което всеки миг се прелива в нови багри на седмоцветната дъга с меки тонове. Настъпва най-тържествения момент. Все по-красиво е небето; все по-ярки със седемте цветове на дъгата — едва, едва различими. Като че ли величествена небесна симфония се разлива от висшите сфери — в присъствието на всички ангели и бели братя на Светлината и Любовта. Първите лъчи на изгряващото слънце вече позлатяват облаците, черните облаци — отстъпили на почетно разстояние. Незабравим момент! Слънцето на златна колесница вече се показва — прекрасно и сияйно като младоженец — очакван от своята възлюбена — земята. Пламти, гори изток!
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Честит е този, кой до край Със песни носи кръста свой Олга Славчева Символичният език но цветните лъчи Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави.
Те никога не ще се почувстват празни, безсилни и безутешни. И те винаги ще чувстват в себе си извора на живота — на великия, чистия, безсмъртния Божествен живот, който им дава радост, доволство и смисъл. Честит! Честит е този, кой до край Със песен носи кръста свой. Той най-подир ще влезне в рай, Ще вкуси радости безброй. Венец от бисерна роса Чело му ще краси тогаз, Ще види светли небеса Ще чуе Бащин мили глас. Честит е този, кой до край Със песни носи кръста свой Олга Славчева Символичният език но цветните лъчи Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата. Ала има и други, по-високи гами на Светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи.
към текста >>

Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата.
И те винаги ще чувстват в себе си извора на живота — на великия, чистия, безсмъртния Божествен живот, който им дава радост, доволство и смисъл. Честит! Честит е този, кой до край Със песен носи кръста свой. Той най-подир ще влезне в рай, Ще вкуси радости безброй. Венец от бисерна роса Чело му ще краси тогаз, Ще види светли небеса Ще чуе Бащин мили глас. Честит е този, кой до край Със песни носи кръста свой Олга Славчева Символичният език но цветните лъчи Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата. Ала има и други, по-високи гами на Светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг.
към текста >>

Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие.
Той най-подир ще влезне в рай, Ще вкуси радости безброй. Венец от бисерна роса Чело му ще краси тогаз, Ще види светли небеса Ще чуе Бащин мили глас. Честит е този, кой до край Със песни носи кръста свой Олга Славчева Символичният език но цветните лъчи Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата. Ала има и други, по-високи гами на Светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свят на Светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свят на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили!
към текста >>

Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове.
Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината. От сърцата на всички възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуванието им, според символичният език на цветните Лъчи, е различно от гама в гама.
към текста >>

32. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

което се вълнува, небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч, взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва какъв важен дял от живота се хроникира.
Там е светът на мечтите —царството на най-реалното и същевременно на най-неуловимото. Вгледайте се в челата но близките си и познатите и ще видите как те са разнообразни. Погледнете носовете, устните, брадите . . . В тия форми е изразен целия душевен, умствен и чувствен свят — това е море. което се вълнува, небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч, взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва какъв важен дял от живота се хроникира. А там, където често минава вода, тя прави и водни улейчета. Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр. Но преди да дойдем до тия живи форми, нека се спрем на някои елементарни истини, които биха ни подпомогнали в това. Естествено е, че досегашните ни знания биха били полезни, но трябва и нещо ново. Това ново може да ни се стори страшно на пръв поглед, но личният опит ще ни покаже, до колко то е вярно.
към текста >>

33. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Цялата природа е като една грамадна алхимическа лаборатория, която непрестанно претворява низшето във висше като по чудо в тази лаборатория изникват едно по едно различните цветя и растения и изпъстрят лицето на земята с цветя от всички цветове на дъгата — от червения до виолетовия.
Тогаз, както в душата на земята, така и в душата на човека се раждат най-красиви и възвишени идеи, мисли и чувство. Каквото изпитва човек с пробудена душа в ранни зори, когато слънцето с невидими лъчи облива хоризонта, и цялата природа в благоговение и свещен трепет очаква неговото величествено появяване, такова е преживяването и не пролетта. Защото пролетта е изгрева на годината — началото на жизнения кръг на слънчевия ритъм, който почва нова творческа дейност. Като погледнем гората и полята напролет, покрити със зеленина, това ни напомня за онзи стремеж към растене и развитие в природете и човека, и ни изпълва с свещен трепет. пред великата замисъл и работа, която се извършва пред очите ни. Цялата природа е като една грамадна алхимическа лаборатория, която непрестанно претворява низшето във висше като по чудо в тази лаборатория изникват едно по едно различните цветя и растения и изпъстрят лицето на земята с цветя от всички цветове на дъгата — от червения до виолетовия. Всичко това събужда в нас благородни подтици и чувства, които се изразяват в нашата аура като цветя, подобни на тези, които наблюдаваме в природата. И природата напролет, в своята пъстра премяна, представя една малка част от аурата не земята. Скритата в храстите виолетова теменужка, изпълваща околността с приятен аромат, ни насочва към онзи дълбок вътрешен копнеж на душата на земята, към великото, към Бога, копнеж към великото вътрешно единство на света — израз на мистичното съзерцание на вътрешната хармония на света. До тях се мъдри златоликата иглика и минзухар, който със своята златиста премяна ни показват, че душата на земята е изпълнена с мъдрост и е потопена в мъдростта. Редом с тях са и сините незабравки, сини като лазура, и ни говорят за вечната истина, която носи свободата.
към текста >>

34. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

60 — „Символичният език на цветните лъчи“, (според Учителя) — В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината: „Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави.
„И рече Бог: да бъдат светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта“ — ден четвърти, в който действа четвъртият принцип. Така се създадоха и останалите принципи, които действат в петия и шестия ден. Ако човек рече да проникне в съдържанието на първата глава, той трябва да употреби години, за да придобие онова знание, което е вложено в нея. Ще ви прочета няколко пасажа от една книжка, преведена от английски и издадена от спис. „Житно зърно“ под заглавие: „Лекуване чрез цветните лъчи.“ Ще ви прочета главата, която е на стр. 60 — „Символичният език на цветните лъчи“, (според Учителя) — В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината: „Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата, Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг.
към текста >>

Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата, Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия.
Така се създадоха и останалите принципи, които действат в петия и шестия ден. Ако човек рече да проникне в съдържанието на първата глава, той трябва да употреби години, за да придобие онова знание, което е вложено в нея. Ще ви прочета няколко пасажа от една книжка, преведена от английски и издадена от спис. „Житно зърно“ под заглавие: „Лекуване чрез цветните лъчи.“ Ще ви прочета главата, която е на стр. 60 — „Символичният език на цветните лъчи“, (според Учителя) — В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината: „Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата, Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свет на светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят.
към текста >>

Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие.
Ако човек рече да проникне в съдържанието на първата глава, той трябва да употреби години, за да придобие онова знание, което е вложено в нея. Ще ви прочета няколко пасажа от една книжка, преведена от английски и издадена от спис. „Житно зърно“ под заглавие: „Лекуване чрез цветните лъчи.“ Ще ви прочета главата, която е на стр. 60 — „Символичният език на цветните лъчи“, (според Учителя) — В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината: „Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата, Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свет на светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свет на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили I И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената.
към текста >>

Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове.
Зад жълтия цвят седи космичната сила на М ъ д р о с т т а. Зад синия цвят седи космичната сила на И с т и н а т а. От сърцата на всички възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която разлива по целия свет. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение не истинския червен цвят. Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуването им, според символичният език на цветните лъчи, е различно от гама в гама.
към текста >>

35. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има прозрачни, кристални, като водите на планински ручей, зърна в които се оглеждат лазура на небето и седемте багри на дъгата.
Слаби те ми ръце държат тънка връв, на която пръстите нанизват зърната. Очите не виждат нито началото, нито края на моята низа. Нито сърцето може да отгатне още колко зърна ще се нанижат там. Колко са те разноцветни, разновидни като морски раковини, като полски цветя! Има между тях светли, бисерни, като че отронени звезди от вечерно небе. Има прозрачни, кристални, като водите на планински ручей, зърна в които се оглеждат лазура на небето и седемте багри на дъгата. Има други с променливи краски, ту ясни, ту тъмни, като облаци пред дъжд. Но има в дългата низа зърна черни като крилото на бурна нощ, тъмни като уста на морска бездна. И светлите и тъмните ли дава все морето, и светлите и тъмните еднакво нижат моите ръце. Но бисерните и кристалните зърна, отразили блясъка на слънце и звезди, ми посочва ръката, която бележи моя път в море го. Познавам я аз!
към текста >>

36. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* В градините обширни н красиви блестеше цвят до цвят, без багрите разкошни на дъгата, без нежен аромат.
* О, майстор беше тя велик да вае с безгрижна леснина. Но там ни песен не потрепна, ни лъч от топлина. * Твореше тя под ледното дихание на вихри и мъгли. Твореше тя по сипеите страшни по шеметни скали. * И статуи извайваше красиви, със царствени лица, но в устните им нямаше усмивка, че бяха без сърца. * В градините обширни н красиви блестеше цвят до цвят, без багрите разкошни на дъгата, без нежен аромат. * С безсмъртие се хвалеше пред всички, че нейните творби от векове живеят те и никой надминал ги не би. * Но че за туй сестра й отдалече, и ето я на път към ледните колони на дворците самотни що стоят. * — Приветствам те — й каза тя с усмивка, тук гений е творил. Ръката ти е майсторка голяма на чистия кристал. * Но най ми се харесват мен цветята, какъв блестящ замах!
към текста >>

За него са лазурите, простора, розовите багри на зората и дъгата със седемте си цветове!
Младежа попълзява нанагоре и скоро весело го поздравява. А край ромонливото поточе тревите и цветята се усмихват кротко клатейки глава и приказчица му разказват, на него, на младежа! И птичките за него пеят песен. Гората за него шумоли. Звездите, слънцето за него греят. За него са лазурите, простора, розовите багри на зората и дъгата със седемте си цветове! За него, за младежа! Да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! * Чия е красотата, науката, доброто? Кой по цели часове над книгата седи, крои, кове доброто, бъднините. И що е то, което от ръцете на младежа ще се отърве?
към текста >>

37. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От друга страна, като една от проявите на тези живи органически сили са седемте цвята на дъгата.
* * * В заключение на тази глава ще кажа още, че когато говорим за планетните влияния имаме предвид известни разумни сили, проявени във физическия свят като органически сили, които действат, както в цялата природа, така и в човека, и във всеки жив организъм по Земята. Схванати така планетните влияния са сили, присъщи на всеки жив организъм, само че се намират в потенциално състояние. Под въздействието на съответните космични сили, те стават динамични и строят човека. И астрологията изучава именно това отношение на космичните сили, с присъщите на организма сили и начините на динамизирането им. Но тъй като планетните сили действат и в цялата природа, чийто външен материален израз са химичните елементи, то тези сили в организма се динамизират чрез внасяне в организма материя, под формата на храна, в която преобладава дадена планетна сила. От друга страна, като една от проявите на тези живи органически сили са седемте цвята на дъгата. И практичната страна на учението за планетните влияния може да го проучим чрез цветовете, които цветове имат специфични качества и свойства. Това са качества и свойства на тези органически сили, които намираме в различните планети. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Ново огнище на нестинарство в Странджа планина Освен известното вече село Българи (Вургари) М. Търновско, където поколенията на две-три семейства са играли от незапомнени времена боси в жарта на деня „Св. Константин и Елена“, по-миналата година, пак в Странджа планина в с.
към текста >>

38. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не само той, но всички цветове на дъгата са само отражение на истинските първични цветове.
Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината.” „От сърцата на всички - възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на Земята, трябва да се превърне седем пъти, да се повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на Земята е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той, но всички цветове на дъгата са само отражение на истинските първични цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни, и крият в себе си мощни сили. Като влезе човек в тяхната аура. може да върши чудеса.” Действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли, и резултата от действието им по-добър, както в органическо, така и в психическо отношение. „Червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят.
към текста >>

39. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Но всеки цвят е бил помилван в безбройни дни, протекли там, от цветовете на дъгата, оставили копнеж и плам.
* Една надежда да те води през всички бури на света. един светилник да ти свети през мрака на нощта. * Една любов да имаш светла, излъчваща лъчи, безбройни златни и трептящи, о, слънце да си ти! Д. Антонова * * * КРИСТАЛИ На масата си имам камъни от Рила, отломени от святата й гръд. Една градина мълчалива със цветове, ши не цъфтят. * Но всеки цвят е бил помилван в безбройни дни, протекли там, от цветовете на дъгата, оставили копнеж и плам. * В сърцето чисто на кристала да зацъфти и да ухай и с малка капчица кристална под слънцето да засияй. * О, камъни, събрани край водите на извори и езера, събирани по сипеи, запели под плясъците на дъжда, * сега сте тука, в тая стая, където спомени трептят, излъчвани от вас самите, деца на чист и дивен свят. Д. Антонова Проф. П. Бакалов СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ И ЧОВЕЧЕСТВОТО Хубав слънчев есенен ден! С голямо удоволствие ние се разхождаме под лепналото върху ясното небе слънце, без да изпитваме неприятното изпотяване и горещина на летния ден.
към текста >>

40. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Прекосил дъгата мистична в безкрая, дъга от пламтящи звезди и слънца, Духът, натоварен със мед и омая, вплътен се вестява и сее зрънца.
Дохождат, дохождат и мирно възхождат със пламнал светилник във дух откован. * България вдъхна на всички славяни любов към просвета чрез син си Кирил. В България пръв ни свести и обля ни с божествено слово отец Богомил. * Духът съвършен е безсмъртен: Той носи живот и живота го носи кат жрец. Минават години, и стъпките боси отново тълпят се край новий мъдрец. * Прекосил дъгата мистична в безкрая, дъга от пламтящи звезди и слънца, Духът, натоварен със мед и омая, вплътен се вестява и сее зрънца. * От хълма на изток, където изгрева светилото мощно на благий Творец, със вяра, с надежда, с любов завладява сърцата на хиляди кротък Отец. * Обсегнал духовно вселенските тайни, сърдечно разгърнал божествений план. из Дъното вади Той с притчи омайни Скала от елмаз за народа избран. * Зарята блестяща, която разпраща Учителят мъдър от връх Мусалла. ще грее, лъчи ще пилее, над наща Родина, света ще залее с порой светила.
към текста >>

41. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Казах, че аспектите са известни ъглови отношения между планетите, като се изхожда от Земята за център, така че ъгълът, който образуват две планети, се измерва с дъгата от еклиптиката, която те заключват помежду си.
Понеже и ние в България се намираме почти на същата северна ширина, служим си с тази таблица за изчисляване положенията на знаците в хороскопа. Във Франция се издават подобни таблици от Пол Фламбарт, но в тях са дадени само положенията на планетите и то за през десет дена. И в Германия има издадени таблици, които дават положенията на планетите за всеки ден от 1850 год. до 1950 год. Но най-подходящи и удобни са таблиците на Raphael. Казах, че аспектите са известни ъглови отношения между планетите, като се изхожда от Земята за център, така че ъгълът, който образуват две планети, се измерва с дъгата от еклиптиката, която те заключват помежду си. Не всички ъглови отношения между планетите са аспекти; аспектите са строго определени ъглови отношения, чието влияние се простира в известни граници, наречени орбиси. Това ме навежда на мисълта, че планетните аспекти крият в себе си нещо по-дълбоко от това, което обикновено се схваща. Разбира се, аспектите си имат и своето механистично обяснение, но то е от второстепенно значение. За нас е важно, какво представя същността на аспекта. От дълбоко езотерично гледище, аспектите са и врати за проявата на известен род космични енергии в живота.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И музика дозема спящий слух — И виж: над мен Дъгата пее седмозвучна, Възправя се кат стълба седмоцветна Към неизведано небе — Небесна стълба от лъчи и звуци.
* * * СЪНЯТ НА ЯКОВА На моите спътници през вековете Т. М. и С. Изпуснал посох из ръка, Положил морна си глава на камък бял, Да спя — обзет от тежкий сън на битието. И ето, моята душа — бездънен хаос, Из който се разбиват водопади звездни, Възпламват и тъмнеят бездни, И — течен изумруден пламък — Се носят Вечните Води, Струящи през неведомите пещери На моя дух . . . И музика дозема спящий слух — И виж: над мен Дъгата пее седмозвучна, Възправя се кат стълба седмоцветна Към неизведано небе — Небесна стълба от лъчи и звуци. И сънмища пресветли духове По нея слизат и възлизат — Поток слънца, роящи се безспирно : мечтите мои сънни по цветната дъга на моята предвечна мисъл... А там — отвъд света На моята мечта, Където свърша огнецветната змия на мисълта, Издига се престол, Блестящ от бял жар на брилянти. И аз — в съня си — искам да погледна Седящия на огнезрачния престол, Но белий скреж на светлината Ме ослепява ... И аз усещам, че Седящият на трона Говори —---- Опивам се от пламък -- Я преди суетний поглед Изчезва пъстрий дим на битието, Стопява се кат сенка Сънеподобното творене Във Славата на Вечния, Най-Древния от Древните . . . И възбленуван сън наяве става : От мълниите на гласа Му Просветва целата земя под мене, И камъкът превръща се на огън тлеещ Лежа на Огнена земя--- А Пясъците Земни се искреят — Безчислите звезди на Млечний Път . . .
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-старите за сега познати надписи произхождат от царете на Лагаз в южна Вавилония и от тия на Ур, Урик и Киш, градът на дъгата.
пр. Хр. се явяват семитските вавилонци и веднага се намирате. в притежание на една висока култура. Историята на шумерците е още твърде малко известна, но може да се предположи, че те обхващали различни народни слоеве, може би също и подраси. които, отслабвайки все повече чрез дегенерация и смесване, са били просмукани от нападащите от Арабия семити. Най-старите за сега познати надписи произхождат от царете на Лагаз в южна Вавилония и от тия на Ур, Урик и Киш, градът на дъгата. Всички тези надписи са на шумерски език, от което става явно, че тая раса още не била напълно просмукана от немитите. Вероятно, настъпващите семити все повече са изтиквали шумерците към юг. Това заключение се прави въз основа на факта, че шумерския писмен език е значително по-дълго време запазен в южна Вавилония, отколкото в северна. За да се изучи съобщителната и стопанската организация през времето на Хамураба (цар Хамураби) и неговите предшественици, достатъчно е да се скицира живота в един от най-старите градове на северна Вавилония. Стария Сипар, градът на северо-вавилонския Бог на Слънцето, 2 часа и половина от Ефрат, 12 км.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който пребивава в единия цвят на дъгата, той остава сляп към останалите й цветове.
Учител без ученици е дърво без плодове; праведник без добри дела е дом без врати. Дъждът не прониква през здравия покрив; тъй и дълбоко уравновесеното настроение не се нарушава от страстта. Праведник, който е щастлив през този живот, ще бъде още по-щастлив в бъдещия. Само този е мъдър, който владее себе си. Човек е това, което мисли: такава е вечната тайна. Който пребивава в единия цвят на дъгата, той остава сляп към останалите й цветове. Живей във всички лъчи, с които сияе дъгата, и ти ще познаеш цялата светлина. На ярко украсено цвете без миризма са подобни умните речи на този, който не живее в съгласие с тях. Да чувстваш своето незнание, значи да бъдеш мъдър; да чувстваш своята мъдрост, значи да бъдеш глупец. Не рядко, като масло, изплава правдата на повърхността на лъжата. Като чиста вода пребивава нерядко правдата в дълбочината на измамата.
към текста >>

Живей във всички лъчи, с които сияе дъгата, и ти ще познаеш цялата светлина.
Дъждът не прониква през здравия покрив; тъй и дълбоко уравновесеното настроение не се нарушава от страстта. Праведник, който е щастлив през този живот, ще бъде още по-щастлив в бъдещия. Само този е мъдър, който владее себе си. Човек е това, което мисли: такава е вечната тайна. Който пребивава в единия цвят на дъгата, той остава сляп към останалите й цветове. Живей във всички лъчи, с които сияе дъгата, и ти ще познаеш цялата светлина. На ярко украсено цвете без миризма са подобни умните речи на този, който не живее в съгласие с тях. Да чувстваш своето незнание, значи да бъдеш мъдър; да чувстваш своята мъдрост, значи да бъдеш глупец. Не рядко, като масло, изплава правдата на повърхността на лъжата. Като чиста вода пребивава нерядко правдата в дълбочината на измамата. От подарък, получаван или даван, от постъпка, предстояща да се свърши, времето изпива всичкия .аромат, ако се забави извършването им.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но той бил сега много по-светещ и то толкоз светещи, че синята боя се превърнала в седемте бои на дъгата, нещо, което не станало в първия случай.
Сега той направил обратен опит, т. е., приближил едноименните полюси и то така: помолил r-ца Цинкел да застане права и да си протегне в хоризонтално положение дясната ръка. Зад нея застанали дърводелецът Хлайбер и поставили дясната си ръка върху дясното й рамо. Същото направила зад него Отона, а зад нея — Хериина. Синият пламък, който излизали от дясната ръка на г-ца Цинкел, станал по-дълъг, обаче, не толкоз дълъг както при случая с веригата. Но той бил сега много по-светещ и то толкоз светещи, че синята боя се превърнала в седемте бои на дъгата, нещо, което не станало в първия случай. Подобен опит бил направени и с левите ръце. И тогава се забелязвал спектър. Същият опит бил повторени и с двете ръце едновременно. Всичко гореказано обяснява, защо при спиритическите сеанси имат обичай да се залавят на верига, за да усилят явленията. Паси Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането на факта, че главните цветове на дъгата са същите ония, които се получават от пречупването на слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни.
Тайнствени символи за широката публика, те откриват силите на човека и на природата на учениците по мистицизма, които могат да четат в тях окултните истини. Човекът, представен в тия индуски храмове, излъчва различни краски, но в очите на мнозинството хора те са само игри на въображението,лишени от точно значение. Старите европейци много малко са познавали цвета. Гръцката история не ни говори нищо за него: гръцкото развитие се е извършвало особено от гледището на скулптурата и архитектурата и, по-скоро в употребата, отколкото в науката на цвета, гърците нямаха даже никакви познания за естеството на трептенията (вибрациите). Също и у римляните липсваха сведения за цвета. Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането на факта, че главните цветове на дъгата са същите ония, които се получават от пречупването на слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни. В средните векове започнали да изследват цвета от гледището на светлината. Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите. Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год. Тя стана основа на теорията за трептящите вълни на светлината и на цветовете.
към текста >>

Напротив, ако преградният хрущял е тънък и сух, или тежък и дебел, и ако се губи под дъгата на носа, вместо да слиза малко към устата, това е указание на един тъгуващ, меланхоличен и потаен характер.
Добре отделените, ясно очертани и подвижни крила на носа отбелязват голяма изтънченост на вкуса, голяма деликатност в такта и усещането. Ако тая характерност е преувеличена и крилото на носа бъде много отделено и надарено с извънредна подвижност, това е очевиден признак на живи страсти, на прекалена чувственост, на пламенна нужда от емоции и сладострастие. Едва обрисуваните, тежки и масивни крила на носа, без трептение, показват тежки и груби чувства, известна сънливост на душата. Животът на усещанията и на чувствата всецяло се направлява от инстинкта, а не от светлината на разсъдъка. У Когато хрущялът на носа, който образува преградата между двете ноздри, е доста плътен без да бъде тежък, и слиза малко по начин да се хване лесно между показалеца и палеца, това е знак на един добър, спокоен характер, примесен с известна веселост. Напротив, ако преградният хрущял е тънък и сух, или тежък и дебел, и ако се губи под дъгата на носа, вместо да слиза малко към устата, това е указание на един тъгуващ, меланхоличен и потаен характер. Най-после, за да свършим, ще кажем няколко думи за ъгъла, който краят на носа образува с горната устна: тоя ъгъл може да бъде прав, тъп или остър. Ако е остър, носът има стремеж да се наклони към долната част на лицето, а това значи, че интелектуалният живот се стреми към животинството и, следователно, е указание за чувственост. Ако е тъп, носът има противоположна тенденция, той се изостря към горната част на лицето, а това значи, че интелектуалната искра се губи в пространството, то е безгрижието, лекостта и липса на последователност в идеите. Най после, правият ъгъл, това е мъдрият и разсъдливият човек. (Следва краят).
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Въобразете си една грамадна дъга, която заобикаля земята, и предположете си, че тя е в движение, тогава вие ще имате представа за движенията, които окръжават нашата планета, всека от силите, представена от един от цветовете на дъгата, която, вместо седем цветове, съдържа само пет.
Нека не забравяме, че ако силата е една, то тя се проявява в различни степени на трептение според посредника, чрез който тя действа. Ние ще се занимаем за най-удобно с тия различни видове трептения кат» с отделни течения. Всяко от тия пет течения се подразделя на други течения и всяко от тия подразделения се различава от другите чрез своя степен на трептение, точно тъй, както Гълфщромското течение се различава от водната маса, през която то минава. Тия космически течения трептят червено, оранжево, зелено, синьо и жълто; вие можете да си ги представите като течения с трептящи цветове. За по-голяма точност, нека ги сравним с физическите предмети, с които сме свикнали. Въобразете си една грамадна дъга, която заобикаля земята, и предположете си, че тя е в движение, тогава вие ще имате представа за движенията, които окръжават нашата планета, всека от силите, представена от един от цветовете на дъгата, която, вместо седем цветове, съдържа само пет. Истина е, че тик реални течения са били отчасти съзрени от хората, които са ги нарекли зодиакални светлини, и че многобройните шарки на северните страни изпускат така също неколко проблясъци от тия космически течения, които не царуват само по повърхността на земята, но и я пронизват. Те минават също и през човека, микрокосмоса, проникнат от тях като всека част от света. Разгледани от субективната страна на живота, тия течения изглеждат като едно грамадно количество от ленти с пет различни шарки, плаващи отгоре надолу, обикаляйки земята и обгръщайки всички предмети и всички живи твари. Тия от вас, които са имали случая да гледат нагорещените тротоари на един град посред лято, са могли да видят трептенията от горещина, които се издигат от тях и плуват над тях във вид на неопределени пари. Представете си сега тия топли бледосиви трептения като да са от пет разни цветове и вие ще имате много –точна представа за изгледа на космическите сили, за които сега говорим.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дъгата е образи на слънцето.
Слънцето, луната и другите звезди са богове. Що е звезда? — Един свят, поставени в безкрайния етер, който обгръща всичко. Слънцето е сферическо, луната е населена с живи същества, по-хубави и по-съвършени от нас, и десет пъти по-големи. Кометата е звезда, която изчезва и се отдалечава от нас, но и тя има определено въртене. Дъгата е образи на слънцето. Под небесните сфери и орбитата на луната се намира тази на огъня, под огъня е областта на въздуха, под въздуха е тази на водата, а най- долу е земята. Масата на всички елементи е валчеста, а само онази на огъня е коническа. Има раждане и разрушение или разпадане на своите съставни елементи. Светлината и тъмнината, студът и топлината, сухотата и влагата са в равни количества в света. Там. дето сухотата преодолява, има лято, зимата е студът, пролетта — равновесието между студа и топлината, а през есента — студът преодолява.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата.
И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление. Извън три-измерното пространство, изразено от куба, израства първата от всичките низши сили у човека, илюстровани от двете змии; самите те, обаче, издават навън пречистеното висше духовно естество, представено от световните спирали. Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба. При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата. Около този печат би трябвало да се напише: В Бога се раждаме, в Христа умираме, а се прераждаме в Светия Дух“. В това мото се съдържа всичкото значение на човешката еволюция“. 1) В редакцията на „Всемирна Летопис“ се получи целия албум с тия печати и стълпове, но ние възпроизвеждаме от тях, за сега, само три печата. Българското общество, с неговата „учена“ интелигенция от професори, разни видове „държавници“ и пр., заслужва само толкова. По-нататък, ако условията позволят, ще възпроизведем и останалите печати, заедно с колоните (Occult Seals and Columns.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те са извънредно крехки и прозрачни като крилото на водното конче и блестят с всичките оттенъци на дъгата.
Тапата не се махна за повече от 10 години. През това време действието на радия бе непрекъснато. Невидими лъчи са проникнали в стъкълцето и са се кристализирали вън от него в камъни от различни форми, величини и цветове. Някои от тях са чудни екземпляри обаче подробности за тях не може да се дадат в такава къса статия. Не може обаче да не се спомене за два извънредно красиви кристали. Те са извънредно крехки и прозрачни като крилото на водното конче и блестят с всичките оттенъци на дъгата. Всеки от тях е около един инч дълъг и около четвърт инч широк в най-широката си част, нежно оформяйки се в квадрат в единия край, а в кръг — в другия, като крайчеца на листа на сложно-цветно растение. Те са на жили набраздени извънредно тънко, с очевидно устройство на цветни ефекти, с краска на гърдите на колибра и блясък на опала, но не са пигментирани като розата или смарагда. Тия особени камъни са били поетично наречени „кристализиран слънчев лъч“. Единият от тях е прав, а другият малко завит. Повечето от останалите камъни са бистри, кръгли и гладки; а като се отвори мястото, където бръмбарчето е затворено, твърде често вътре ще се намерят новообразували се такива скъпоценни късчета, които блестят и искреят.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29610419273376