НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
132
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към
долините
, дето богатата с тия соли вода тори почвата, храни растенията и пои животните.
Но внимателното проучване на тия вързани за вечни времена молекули установява, че и те, макар и бавно, се движат, освобождавайки се по един удивителен начин. Без подробности ще упомена само ония фактори от физиката и геологията, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали. Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място влагата, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите. Най-после мъховете и те имат свой дял в това рушене. По тоя начин високите планини се снишават, а грамадните скали се обръщат на пясък и прах.
Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към
долините
, дето богатата с тия соли вода тори почвата, храни растенията и пои животните.
И действително, растенията пък и животните съдържат в тялото си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N. По отношение на съединенията аз ще приведа за пример процентното съдържание на ръжената слама. Калиеви и натриеви соли има 18.65% Калиеви и магнезиеви соли има 1б.52% има 64.4 % И тъй силициевите съединения, които съставляват най-големия процент на скалите са най-голяма необходимост за растенията. Значи молекулите на скалите имат път към растенията. От растителната елементарна клетка до висшите растения се протака една огромна стълба от всевъзможни видове растения, които колкото повече се движат възходящо, толкова повече усложняват своята конструкция.
към текста >>
2.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Съществуват и „пеещи
долини
", една от които най-прочутата, е при Тронелен между Гохвалд и Идарвалд.
Тя е висока 125 метра и се състои от бял пясъчник, който е покрит на места с движими пясъци. Тя издава звукове ту като гръмотевица, ту като басови гласове. Суеверните бедуини вярват, че в нея е скрит, омагьосан манастир. Камбаната (Накус) на тоя манастир звъни от време на време и призовава калугерите на молитва. Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по камъните посредством вятъра.
Съществуват и „пеещи
долини
", една от които най-прочутата, е при Тронелен между Гохвалд и Идарвалд.
Там от време на време се чува звученето на множеството звънци. Отначало тихо, после силно и отново замират бавно. Изследователят на акустичните явления Рело откри, че звуковете идат от дълбочината на клисурата и издигайки се нагоре, те се все повече усилват. Понякога Рело е слушал такива нежни и приятни звукове „каквито няма да чуем никога от нашите прочути певци" Не рядко тия звукове давали вид на долината, като че тя плаче и стене. Всичко се обяснява със стеснената клисура, след която следва вече внезапно разширение на долината и се получават напълно аналогични явления на духовите инструменти или гръкляна.
към текста >>
3.
Противоречията в света – П. Пампоров
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ние намираме, че известни планини не са турени на място, че има известна несъразмерност в планинските върхове, едни са по-ниски други по-високи, някои
долини
са по-големи и по богати, а някои по-малки и по-бедни, ние виждаме противоречие в течението на реките, в изворите, в морето, във ветровете, в слънчевата светлина и топлина – навсякъде забелязваме, че нещата не са тъй, както нам ни се иска.
Детето ще помисли, че пчелите постъпват много жестоко, а пчелите ще помислят, че детето постъпва много глупаво. И пчелата казва на детето „Ти не си пчела, ти си бил по-рано тук, но си излязъл, какво търсиш сега. Ти си човек и трябва само разумно да живееш и да бъдеш далеч от нашия кошер, защото кошерът е за нас, а не за теб". И когато живата природа, която днес се е заела да тури всяко същество на неговото място, да му покаже работата, която трябва да върши, как трябва да си почива, как трябва да се храни, как трябва да работи, как трябва да се учи и да служи на Бога, ние съвременните културни хора се опълчваме срещу тия разпореждания на природата, с всички свои философски умувания и намираме, че нейните постъпки са несъобразни, неразумни и жестоки. И започваме да се питаме защо това е така, онова – инак и навсякъде в природата намираме големи противоречия.
Ние намираме, че известни планини не са турени на място, че има известна несъразмерност в планинските върхове, едни са по-ниски други по-високи, някои
долини
са по-големи и по богати, а някои по-малки и по-бедни, ние виждаме противоречие в течението на реките, в изворите, в морето, във ветровете, в слънчевата светлина и топлина – навсякъде забелязваме, че нещата не са тъй, както нам ни се иска.
Ние искаме да живеем в един свят на 1001 нощ. Но животът на 1001 нощ го няма на земята. На земята има само една нощ и един ден, които се повтарят постоянно и еднообразно и оттук и самият наш живот е еднообразен. Някой път даже, при най-хубавата ни работа – яденето и там се запитваме „Не може ли и без ядене". Докато човек е на земята не може без ядене.
към текста >>
4.
Синевина - Зарко
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Гледайки ви как прекосявате плодородните
долини
, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен.
Цяла безкрайност ни дели от Него, а един миг е потребен само да го зърнем в себе си! ІІІ. ОБЛАЦИ Облаци, далечни гости, обгърнали на околовръст небето, приличате на танц от бели, неземни пришълци. Когато ви погледна в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас. То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта. Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх.
Гледайки ви как прекосявате плодородните
долини
, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен.
Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път! На хиляди очи сълзите изплаквате вие върху меката постилка на полята, върху острите чукари на скалистия гребен и над синьото езерно око в дебрите на планината. Набраната тъга на всичките очи събирате вие и после я изплаквате в бисерни сълзи над долините и родните поля. Земята, напукана и изнурена, жадно поглъща бисерните капки, цветята ги превръщат в аромат, а класовете в хляб! Свещени сълзи!
към текста >>
Набраната тъга на всичките очи събирате вие и после я изплаквате в бисерни сълзи над
долините
и родните поля.
То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта. Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх. Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен. Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път! На хиляди очи сълзите изплаквате вие върху меката постилка на полята, върху острите чукари на скалистия гребен и над синьото езерно око в дебрите на планината.
Набраната тъга на всичките очи събирате вие и после я изплаквате в бисерни сълзи над
долините
и родните поля.
Земята, напукана и изнурена, жадно поглъща бисерните капки, цветята ги превръщат в аромат, а класовете в хляб! Свещени сълзи! Вие храните света. Вие раздухвате огъня на живота в жертвеника на душата. Земята би се превърнала на пустиня, ако нямаше ония, на които сълзите вие изплаквате в бисерни капки.
към текста >>
5.
КНИЖНИНА
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Интересно би било да се направи една анкета какво сънуват децата у нас, било сирачетата или ония с родители; децата в планината или ония от
долините
; вегетарианчетата и месоядчетата.
За разкриването на стария град ще са нужни няколко години. Сънят на децата. От едно направено изследване над съня на 105 деца сирачета в едно сиропиталище, 80 от тях помнели сънищата си: половината от тях (40) сънували за „мама” или „татко дойде да ме вземе”, 16 на сто преживявали страх от операция на сливиците. 9 на сто сънували играчки бонбони и пари. А много малък процент са сънували религиозни сънища.
Интересно би било да се направи една анкета какво сънуват децата у нас, било сирачетата или ония с родители; децата в планината или ония от
долините
; вегетарианчетата и месоядчетата.
Редакцията моли ония от учителите, които биха желали да направят подобна анкета между своите деца, да изпратят своите изучвания в това направление, за да бъдат те публикувани. Американския психолог Шелдок напоследък излиза открито да твърди, че съществува една зависимост между телесните белези и духовните способности. Той е направил антропологически изследвания на повече от петстотин лица и получил следните резултати: той констатирал, че повечето лица с дълги крака притежават по-голям мозък и по-значителни духовни способности, отколкото късокраките им другари. Той уверява още, че има взаимност и между цвета на косата и духовния капацитет. Той още с положителност не е могъл да установи дали русокосите или чернокосите имат духовното предимство.
към текста >>
6.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните
долини
и ниви.
В скръбта си ние недоволни хулим „жестокия" Бог, що ни я праща, а забравяме за Него в часовете на нашата радост. Бог е радост, която просиява като виделина в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта. Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея. Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана. Наглед неясно е, защо забързани водите се стремят в своя неспирен ход?
Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните
долини
и ниви.
Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност. V ЕСЕН Вървя в градината измежду позлатените дървета. Есенна тишина. През нея се промъква шепота от падащите листи – пожълтели, бледни. Студеното приветствие на зимата ги срази със своето дихание в нощта.
към текста >>
7.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
По
долините
и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията!
Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки? " И всяко дихание спря дъха си, дано чуят отзвук на своите молитви жежки! – И чу се Глас тих, едва доловим, кой идваше от дълбоко, де житните зрънца погребаха жестоко. И казваше им: „Изпитвайте Писанията! Изпитвайте свещената книга на Любовта, за да знаете, че там имате живот.
По
долините
и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията!
- тихо шепнеше познатий Глас. Външното не е същественото. То е старата, скъсаната дреха, от която трябва да се съблечете. То е затворът на вашата душа, от който требва да се самоотречете." „Големи са нашите страдания, тежка е нашата участ, заровени тъй дълбоко, в дъното на тази изба". ,,Изпитвайте Писанията!
към текста >>
8.
За отделните народи - Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към
долините
, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра.
За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света. За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота.
За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към
долините
, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра.
Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца. Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове.
към текста >>
9.
Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Помниш ли полята, кичестите
долини
, през които се отива към морето!
Но затова направих цяла низа от малките, вълшебни мигове на нявгашното време – те са моето богатство днес. Помниш ли лазурната усмивка на небето и възторжената песен на чучулигата, която потъваше в океана на небесния лазур! Тогава беше ранна пролет, пременена в бяло, като млада царица. Споменът за тия дни донася ли ти малко радост в ръмливите и мокри дни на есента. Помниш ли гората с вековното мълчание, където стволовете на грамадните елхи стояха като неподвижни великани, забравени в размисъл?
Помниш ли полята, кичестите
долини
, през които се отива към морето!
Морето помниш ли, размятало вълни с бесен рев. В твоя сън ти стряскаш ли се от воя на страшна буря, или пък литваш с плавния летеж на чайките към златната страна, що се недри далече зад бялата преграда на облаците в хоризонта. Аз пазя тоя спомен в душата си... Изгрява и захожда слънцето, поело своя път от първия ден на живота. Лети времето като отнася измамата в своята измама. Земята се превръща отново в земя, прибира в себе си това, що има земна тленност, а духът, поел по стъпките на вечността, отива към това, що няма нивга край.
към текста >>
10.
Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Долините
се сливаха в едно, а планините се възправяха, сякаш опълчени против нещо.
НОЩТА НА ИЗПИТАНИЕТО (Из „Книга на Разговорите" от Бо Ин Ра) Това се случи тогава, когато аз още бях ученик на моя велик гуру. То беше тогава, когато аз тепърва трябваше да покажа, че мога да стана „брат" на моя учител. Нощта разтвори дълбоки, безмълвни бездни.
Долините
се сливаха в едно, а планините се възправяха, сякаш опълчени против нещо.
Из навъсените висини се спуска един орел с тежък размах на крилете. А около мен зацари такава тишина, че кръвта бучеше в жилите ми като поток. И аз се изпълних с такава тъга, че и водопади от мътни дъждове да се излееха, нямаше място нито за капка повече. Неподвижен, като забулена просфора на велики петък, изплува месецът вцепенен и помъртвял из печалните облаци. Тялото ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши.
към текста >>
11.
Книжнина и вести
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нощта, като че тихичко си преповтаряше думите на тая свещена песен и ги изпращаше по върхове и
долини
, езера и реки.
Множество (...) са вече поставени; под тях спят уморени, но щастливи люде. След приятната вечеря и горещия чай, сега те вкусваха райско блаженство в нежните обятия на съня. По едно време някои запяха. То беше дружна песен, излизаща от бодри вдъхновени гласове. Сладките звуци на мелодията ту тихо плавно се изливаха като запалена смирна, ту буйно запламтяваха и като огнени пламъци се издигаха на възбог: „Един си ти мой Мусала, свещено място Божий връх”!
Нощта, като че тихичко си преповтаряше думите на тая свещена песен и ги изпращаше по върхове и
долини
, езера и реки.
Неволно душата със свят възторг дълбоко благодари на Оногова, който така мъдро всичко е създал като е дал и разум на своите чада, за да се радват на неговите непостижими по красота творения. X.
към текста >>
12.
Стихове - Стефан, Иедидия
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
На пръстена, в живия му камък сме ние, когато дочуем мелодията на вечността от небето, когато се издигнем над врявата по стъгдите на нашия празен живот, тогава в часа на молитвата, ние достигаме до извора на Неговата радост и чистото свето око на часа оросява
долините
с милионите капчици на които се разбива Неговата радостна сълза... Той – Великият, стои безмълвен, потънал в свойта размисъл.
Той чака търпеливо и най-сетните в дългата редица. Дарил е своята любов и свобода е дал. Векове летят в синкавия, блъскав камък, миг едва е преминал за будното око. Той чака, безмерно е търпението му. Той чака всички да просветнат както свети неговата размисъл!...
На пръстена, в живия му камък сме ние, когато дочуем мелодията на вечността от небето, когато се издигнем над врявата по стъгдите на нашия празен живот, тогава в часа на молитвата, ние достигаме до извора на Неговата радост и чистото свето око на часа оросява
долините
с милионите капчици на които се разбива Неговата радостна сълза... Той – Великият, стои безмълвен, потънал в свойта размисъл.
Неговото око гледа диаманта. Страданията които имаме, това е сянката, която прави Той, за да проникне по-дълбоко неговият взор. Затова казват мъдреците, че когато имаме страдания, Бог гледа на нас, приготвя ни за празника на радостта. Милиони светове летят като запратени стрели в бездната, но Той е тих, безмълвен, потънал в свойта вечна размисъл... ІІ СТРАННИКЪТ, ЩО БРОДИ ИЗ МОРЕТАТА Всички приказки са скрити в морето. Иди на златния бряг, кога е самотно, пусто, седни и вслушай се.
към текста >>
13.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из
долините
на скръбната земя.
К. Ик. БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство. Чрез музиката човек се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества. Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта.
Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из
долините
на скръбната земя.
Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде. Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях. Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите. които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват пътя на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване.
към текста >>
14.
Красота – А. Т.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В
долините
сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват.
ВИТОША На Великден отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата. Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци, Весело нагоре пеем песни, Гледаме тез прелести чудесни И сме волни, волни като птици. Слънцето изгрява веч от изток, Лъчите му вредом се разливат.
В
долините
сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват.
А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили. Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили. Пихме ние тук вода гореща, Хапнахме си сладко и се смяхме, А след туй с милият ни Учител В кръга три у горската обител Правихме гимнастика и пяхме. След това дъждец ни поокъпа.
към текста >>
15.
Вести
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Полета,
долини
, планини – всичко е той покрил с дивни създания, от които всяко е чудо на творчество и красота.
A. T. КРАСОТА Погледнете как Бог облича полските кринове... Христос В красота е облечена земята... Могъщ живот блика от нейните гърди и оживява в пищно великолепие.
Полета,
долини
, планини – всичко е той покрил с дивни създания, от които всяко е чудо на творчество и красота.
Всека скромна тревица, всеки скромен цветец сякаш говори с усмивка на душата: „Погледни: кой земен цар е по-красиво облечен? Коя земна ръка може изтъка нашит живи коронки и листица? " Потъналите в зеленина и цвят дървеса, подобни на чудни красавици, сякаш са се унесли в тиха опияняваща радост. Пъстрите пеперудки, пчелите, птичките – всичко се радва, всичко е упоено от сияние и красота. Забравил грижи и човекът, изправил е ведро чело; погледът му се носи из безкрайните равнини, из ясните планини, из празнично тихите лазури.
към текста >>
Блажено усмихват се
долините
, блажено усмихват се планините, блажено сияят небесните простори... Душата ми чувствува великото, непостижимото.
Коя дивна ръка с какво вълшебство създаде вашите души, облече ги и ги накити? И ти, душо моя, блажено тръпнеща пред образа на всяка красота, неудържимо стремяща се към висините надзвездни на съвършенството, сама ти вълшебно цвете сред градината на вечните мистерии – отгде идеш ти? Кой запали в теб разгарящото се слънце-дух? Кой създаде твоето тяло – цяла вселена, тайнствена, непостижима, криеща в себе си най-великите тайни на мирозданието? Кой написа в скрижалите на твоята святая светих върховния закон: за красотата вечно да копнееш; в осъществяване на красотата истинското щастие да намираш?
Блажено усмихват се
долините
, блажено усмихват се планините, блажено сияят небесните простори... Душата ми чувствува великото, непостижимото.
Душата ми чувствува диханието на Бога. Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния. Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота.
към текста >>
16.
Ново направление на труда - Б. Боев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни
долини
- така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде?
В такъв вид действителният Човек е Единен, Безконечен, вездесъщ Дух, а човекът, такъв, какъвто нам е познат, е само ограничение на този действителен Човек. В този смисъл, всички митологии, всички легенди, всички предания са справедливи: човекът, какъвто и да ни се струва, колкото и велик да е той, е само мъгливо отражение на действителния Човек, стоящ зад него. Действителният Човек, Духът, бидейки вън от закона на причинността, вън от пространството и времето, трябва да бъде съвършено свободен. Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан. Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за раждане и смърт.
Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни
долини
- така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде?
Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното. И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят. Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено. Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи.
към текста >>
17.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ето с какви думи ми описа веднъж Андреас изгрев слънце в Тибет при второто му посещение на тая страна: – Най-низките
долини
са на 3000 м.
Санкиананда - тъй се наричаше моят водач - ми показа много от тези апарати. Чрез сила, която е независима от физико-химичните и флуидни сили, т.е. от една по-висша категория, те правят грандиозни опити, на някои от които присъствувах. – Ние, европейците, сме още в азбуката на науките. Но също и източните народи, макар и те да знаят повече от нас, но и те учат една друга азбука.
Ето с какви думи ми описа веднъж Андреас изгрев слънце в Тибет при второто му посещение на тая страна: – Най-низките
долини
са на 3000 м.
под тебе. Чистотата на атмосферата, неизразимото мълчание, чудната игра на реките на хоризонта при внезапното показване на слънцето, всичко това се влива изобилно в душата и я обновява. Чувствувах ледения лъх на въздуха, идещ от вечните снегове и повтарях формули от Пътя на ученика, какъвто бях тогаз. Андреас ми разправи за едно свое пътуване в Сиам и Бирмания: – Говорех вече индуски. Научих езика пали, за да мога да чета текста на свещените източни книги Веднъж пътувах сам из горите на Бирмания.
към текста >>
Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на
долините
.
Предложих да вземем околовръстната железница, за да дойдем до-скоро до въздуха и мълчанието на полето. При разходката Андреас ми разправи за някои от спомените си от Азия: – При първото си пътуване до Ласа изпитвах силна морална атака, подобна на оная, за която вие ми бяхте говорили. Но и други грижи ме бяха сполетели. Бях минал през Туркестан и оттам тръгнах за Тибет. Вече трети път съдбата ми ме водеше при снежните Хималайски самоти.
Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на
долините
.
Какъв мир чувствувах там! В този безкраен мир, неподвижен и богат с гледки, величието на видимата природа издига сърцето към „Невидимия". Изкуственото и безполезното падат като сухи кори. Тогаз най-слабата молитва, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и Любовта да слезе в душите. Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо.
към текста >>
Колко очарователно беше това пътуване през мълчаливи
долини
, под сянката на борови и брезови гори; от време на време срещахме малки кафяви мечки и маймуни; сивият орел ни следваше от висините.
Самотата и тишината разширяват душата и я правят жадна да почувствува лъха от мистичните върхове. При туй свое пътуване минах праз разни вътрешни и външни изпити. Там се срещнах с едно лице, което вие сте срещали вече, каза Андреас. Той пристигна с един керван от китайски търговци и намери, че здравето ми има нужда от по-мек климат и ми предложи да сляза с него км Индия. Аз приех.
Колко очарователно беше това пътуване през мълчаливи
долини
, под сянката на борови и брезови гори; от време на време срещахме малки кафяви мечки и маймуни; сивият орел ни следваше от висините.
Европейски планински цветя: лютичета. люляк, повет, съсън се увеличаваха, колкото повече слизахме към плодородните бърда на високия Непал. Стигнахме до Калкута. И в течение на тези три месеца колко живи уроци научих от този тайнствен спътник, когото не вярвах вече да срещна на тая земя. * * * Когато Андреас млъкна, слънцето беше се доста издигнало и беше вече топло.
към текста >>
18.
Амриха
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
– Слез в
долините
, където протича голяма река, която знае пътя за океана.
Иван Изворов І СТРЕМЕЖЪТ НА ПОТОКА – Какво е моето предназначение в света, о, свещена майко? запита потокът нимфата, която го беше родила в недрата на високите планини. – Да бъдеш носител на живота, който ти дадох и да намериш океана, който е твой баща, рече нимфата и благослови своята рожба. – Но как да сторя това, о, божествена майко? запита отново потокът.
– Слез в
долините
, където протича голяма река, която знае пътя за океана.
Тя ще те заведе, – каза нимфата и отново се издигна към облаците, откъдето беше слязла. С буен стремеж и радостна песен се спусна потокът към долините да намери голямата река. Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана. Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си.
към текста >>
С буен стремеж и радостна песен се спусна потокът към
долините
да намери голямата река.
– Да бъдеш носител на живота, който ти дадох и да намериш океана, който е твой баща, рече нимфата и благослови своята рожба. – Но как да сторя това, о, божествена майко? запита отново потокът. – Слез в долините, където протича голяма река, която знае пътя за океана. Тя ще те заведе, – каза нимфата и отново се издигна към облаците, откъдето беше слязла.
С буен стремеж и радостна песен се спусна потокът към
долините
да намери голямата река.
Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана. Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата.
към текста >>
19.
НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Долините
са богати и плодородни, защото Господ е богат, и реките на неговата щедрост са пълноводни, както реките, които тичат да поят ливадите.
Ще ме чуеш. Разбрах, че всъде чува Твоето ухо! Псалом двадесет и пети: ЩЕДРОСТ Щедър е Господ! Сърцето Му е като отворена съкровищница, а от ръцете му се сипят блага. Виделина е неговата мисъл, та денят е светъл.
Долините
са богати и плодородни, защото Господ е богат, и реките на неговата щедрост са пълноводни, както реките, които тичат да поят ливадите.
Ако не бяха изтребителни нашите помисли, нямаше изтребителна градушка да пада на посевите, и пороят нямаше да ни настигне в планината. Безчетни векове поддържа Той огъня на слънцето. Със своя огън, безчетни векове дарява на дните ни бяла светлина. Щедър е Господ! Мед и нектар капят от цветята, всяка росна капка има прелестта на дъгата след дъжда.
към текста >>
20.
ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Над
долини
и полета, из ширини и простори се разнася словото на Неговата превелика любов: „Мир вам"' - говори Той, „Мир в душите!
Вслушайте се! - Чрез всичко наоколо говори сам Той, сам Вселюбящият говори! В нас е Той и около нас, навред! В лъчите, що носят радост и живот на всяка твар; в усмивката на лазурните небеса; в диханието на просторите, в свещения трепет на душите... навред е Той1 Над всички люлки на живота, над всички гнезда, над всеки дом, прострял е пресветите си благославящи ръце! Във всяко сърце, във всяка пъпка, във всяка клетка на живота работи Вселюбящият.
Над
долини
и полета, из ширини и простори се разнася словото на Неговата превелика любов: „Мир вам"' - говори Той, „Мир в душите!
" „Мир в домовете! " „Мир и любов сред народите! " Тъй говори Вселюбящият и Неговото дивно слово трепти на струните на всяка разцъфтяла в чистота и красота душа; разлива се в свещените химни на ангели и херувими като всеподемаща хармония сред световете. Свещен трепет да преизпълни душите ни! Да пребъде в душите ни свещеното Божие слово!
към текста >>
21.
ЮНДОЛА - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Планини и
долини
, материци и океани, светове и слънца, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам Божият Дух живее в нея, говори чрез нея.
КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА (Из кн. "Рабби бен Аор") Тъй говореше Рабби бен Аор за великата книга на Истината и Живота: "Свещена радост, о ученици, да преизпълни сърцата ви завинаги. Защото превелика е Божията милост към вас! Защото е разтворил пред вас Вселюбящият дивните страници на тайнствената си книга, Книгата на най-великите истини, на най-светите красоти, на най-непостижимите тайни; Книгата на чудесата и вечното творчество! Защото ви е призовал да се учите, да опитате неговата велика Любов; да познаете Неговата Правда; да постигнете Неговата Мъдрост; да вкусите Неговия мир, Неговата радост и Неговото блаженство и да Го познаете .
Планини и
долини
, материци и океани, светове и слънца, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам Божият Дух живее в нея, говори чрез нея.
Сам Божият Дух вечно работи в нея. Всички истини и тайни на Битието са скрити в нейните страници! Неизмеримото, вечното, непостижимото сдържат те! Ангели и богове в свещен захлас и безмълвен трепет стоят пред тая дивна книга на най-великите истини и тайни... Със слънца са писани страниците ù, с милиарди слънца! Със слънца и вселени!...
към текста >>
22.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Да дойдем до правата мисъл, до правилния мироглед значи да освободим човешкия ум от всички видове окови, които са дали досега толкоз отрицателни плодове,
долини
от сълзи.
Когато кроим дреха, за да не развалим плата, трябва да сме майстори. За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания. Сегашните идеи за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание. Човек с криви възгледи не може да действува плодотворно в живота. Невежеството какво може да донесе, освен излишни страдания?
Да дойдем до правата мисъл, до правилния мироглед значи да освободим човешкия ум от всички видове окови, които са дали досега толкоз отрицателни плодове,
долини
от сълзи.
Правилният мироглед ще даде на човка не само знание на законите на външния и вътрешния живот, но и методи за тяхното приложение в живота. Защото каква полза, ако знаеш химичния състав на хляба, но не се ползуваш от него. Каква полза, ако знаеш химичния състав на водата, но не разполагаш с вода? Ако знаеш свойствата на слънчевите лъчи, но не знаеш. как да се ползуваш от тях?
към текста >>
23.
МАГИЯТА НА СЛОВОТО - Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Днес Европа дири пак спасение в Изтока, в Индия – във високите
долини
на Хималаите и безпределните степи и равнини на долна Индия.
Началото на нещата е винаги духовното. Идеята е зрялата концепция на живота, тя е винаги незримото начало на новото. Революцията на Духът е великата надежда на бъдещето. Изтокът създаде западните Европейски култури. Всичко духовно дошло от там чрез Христа, създаде материална и духовна Европа.
Днес Европа дири пак спасение в Изтока, в Индия – във високите
долини
на Хималаите и безпределните степи и равнини на долна Индия.
Днес източното е на мода в залязваща Европа. Но Европа възприема от изтока това, което то е дало като начало на всички досегашни европейски култури, затова то не е ново. Азия е вървяла досега по пътя на слизането – великата идея за Духът се е въплътила в материалната култура на Европа. В Азия няма ново. Ние виждаме, че и там стават две революции – духовното и там взема ново начало.
към текста >>
24.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Най-ниските
долини
са на 3,000 метра дълбочина.
И богомилите са посрещали изгрева на слънцето. Това виждаме и днес у учениците на Всемирното Бяло Братство в България. Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство. Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави. И Андреас описва така изгрева: „Това е невъобразимо!
Най-ниските
долини
са на 3,000 метра дълбочина.
Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват! Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102). Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр. все посрещат слънчевия изгрев? Защо е това съвпадение?
към текста >>
25.
ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Благословени са тихите часове на върха, когато пред нас се откриват необозрими кръгозори, полета,
долини
, гори, реки, потоци и цветя.
Вие, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! Построи ни хижа – Божията хижа всред човечеството – и ни научи да строим вътрешния храм в нас, Божията хижа в нас, където ще обитават Светлината, Любовта и свободата! Благословени са! Благословени са тихите часове на ранното утро, когато ни приветствуват първите лъчи на изгряващото слънце! Благословени са тихите часове на звездните нощи, когато очите ни отправени към милионите звезди-слънца, долавят поздравите на Любовта от незнайни светове!
Благословени са тихите часове на върха, когато пред нас се откриват необозрими кръгозори, полета,
долини
, гори, реки, потоци и цветя.
Благословени са тихите часове на размисъл и съзерцание край сините кристално бистри езера! Благословени са тихите часове при извора и поточето, пеещи песента на великата, чистата, всеотдайната любов! Благословени са тихите часове на общение с Вечния! Рилски езера, 2. VIII. 1932
към текста >>
26.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тогаз много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли новите идеи.**) Богомилите в разните страни в епохота на преследване правили събранията си в замъци, колиби, планини, гори, полета,
долини
, пещери, а там, дето имали по-голяма свобода, имали специални салони за събрания, както напр.
Лица, чието богомилство се откривало след смъртта им, били разравяни и телата им хвърляни в пламъците по силата на наредбите на папа Инокентий III и наследниците му. Разровеният труп бил влачен по улиците на града, предшествуван от глашатай, който викал на населението; „Който така прави, така ще загине". Към края на кръстоносните походи едно от последните убежища на албигойците във Франция бил Монсегюр. Той паднал през 1244 г. и тогаз 200 души съвършени, живущи там, били изгорени от инквизицията без съд.
Тогаз много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли новите идеи.**) Богомилите в разните страни в епохота на преследване правили събранията си в замъци, колиби, планини, гори, полета,
долини
, пещери, а там, дето имали по-голяма свобода, имали специални салони за събрания, както напр.
в южна Франция в епохата на затишието. При най-голямите преследвания във Франция, както и в България и другите страни, събранията били нощни. През 1284 г. Еймерик Баро и Понс Фогасие обикаляли околностите на Тулуза и ръководели нощните събрания. През деня съвершените се криели в горите или пещерите, отдето излизали нощно време, за да проповядват на верните.
към текста >>
27.
ЗАЩО - Б.Б.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Падат дървета високи – повечето сухи разперени борове и елхи, които като пазачи са надничали извисоко в
долините
, където тихо се кътат три селца едно до друго.
Любомир Лулчев ПРЕКАТУРЕНАТА КОЛА (Истински случай) От няколко дни планината ехти от силни удари на секири.
Падат дървета високи – повечето сухи разперени борове и елхи, които като пазачи са надничали извисоко в
долините
, където тихо се кътат три селца едно до друго.
Но това не са дървари от техните селяни – чужди хора, младежи никакви шетат весели и сговорни, свалят дървета, влачат ги или дигат на рамо със стройни крачки и с задружен вик ги хвърлят на хубава една поляна, край бистрата рекичка. Насреща се вдигат каменисти върхове и вековни гори – между тях изнича сутрешното слънце розово червено, весело, пълно с надежди и живот. ..................................................... Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огрени сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата, Селският кмет и сбраният свет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: – да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за построяването на една хижа там горе – подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна – с радост разрешиха. Но на другия ден още се носеха слухове – от говедарите най-напред, а после подето и от селяни – друга вра са тия хора там.
към текста >>
28.
Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Те ми навяват някои размишления: В България изобилстват голи хълмове,
долини
, клисури и пр.
Всеки ден е вълшебна музика, велик празник! Навлизаме в първите храсти по склоновете. Доста светло е вече. Тук-там виждаме цъфнали сливи, облечени феерично със светлите си накити. тъй са радостни в новите си одежди!
Те ми навяват някои размишления: В България изобилстват голи хълмове,
долини
, клисури и пр.
- места за нищо неизползувани. Чрез ученици, чрез съответни дружества всеки такъв хълм, долина, клисура и пр. може да се покрие с плодни дървета. И цяла България може да заприлича тогаз на овощна градина. Сгушени в храстите първите пролетни цветя привличат вниманието ни: кукуряк, теменуга, иглика, минзухар, меча пита, пролетен синчец и пр.
към текста >>
29.
Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ръка с издигнатини показва местност, богата с планини и
долини
.
Мършавите - много дават на умственото поле, малко дават на физическото поле. Добре развитата, хармонична, любвеобилна ръка не е нито тлъста, нито мършава. Длан с изпъкналости и избраздена показва изобилие на сили и качества, интензивен външен и вътрешен живот. Плоска и равна длан: Липса на сили и дарби. Един по-обикновен, незначителен живот.
Ръка с издигнатини показва местност, богата с планини и
долини
.
Изобилие на реки, които текат; движение и живот в долините. Ръка без издигнатини и бразди представлява една неразработена плоска местност, степ или пустиня с малко оазиси. Живот, бледен, обикновен.
към текста >>
Изобилие на реки, които текат; движение и живот в
долините
.
Добре развитата, хармонична, любвеобилна ръка не е нито тлъста, нито мършава. Длан с изпъкналости и избраздена показва изобилие на сили и качества, интензивен външен и вътрешен живот. Плоска и равна длан: Липса на сили и дарби. Един по-обикновен, незначителен живот. Ръка с издигнатини показва местност, богата с планини и долини.
Изобилие на реки, които текат; движение и живот в
долините
.
Ръка без издигнатини и бразди представлява една неразработена плоска местност, степ или пустиня с малко оазиси. Живот, бледен, обикновен.
към текста >>
30.
Из „Живото слово”
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ще забликат и ще образуват мощна река, която ще слезе в
долините
и ще напои всички цветя, треви, всички плодни дървета, които среща на пътя си.
Тогаз всеки слънчев лъч ще ти говори нещо повече от това, което ти говори сега! Тогаз всяко цвете, всяка тревица, всеки извор ще ти разкрива нови тайни; те ще ти разкрият онзи мир, в който живеят. И всички същества ще имат доверие в теб и ще те считат близък. Ти ще станеш способен да четеш буквите на свещената книга. И споменът за езика, на който е писана тя, ще се събуди в теб И изворите, които са в глъбините на твоята душа.
Ще забликат и ще образуват мощна река, която ще слезе в
долините
и ще напои всички цветя, треви, всички плодни дървета, които среща на пътя си.
Тя ще внесе радост в тях и ще им занесе поздрав от върховете, от които слиза. Птичката без боязън ще каца на твоите рамена и ръце. И звярът, като те види, ще те познае и ще седне кротко при нозете ти. Защо? Защото през тебе ще блести лъчът на Безграничния. Вървим към Езерото на Чистотата!
към текста >>
Всички тези места със своите чудни върхове,
долини
и езера, не приличат ли на кристализирана музика?
И затова колко много могат да ни разкажат тези скали, тези върхове! Всички тези сцени, истории, които са ставали тук в миналото, всичко това е записано от тях. Поглеждам наоколо. Каква стройна архитектура! Какви музикално извити линии, контури на всеки хълм, на всяка низина, на всеки склон.
Всички тези места със своите чудни върхове,
долини
и езера, не приличат ли на кристализирана музика?
Как правилно са наредени езерата амфитеатрално едно под друго, при което водите на по-горното се вливат в по-долното, а най-долу една река отнася водите, които идат от свещените обиталища на Рила! С каква голяма грижливост и усет е работил онзи архитект, който е построил по своя чуден план тези приказни дворци. Когато гледаш тези места, неволно чувствуваш разумността на тези сили, които са изваяли тези форми. Учителят почва да говори. Като че ли не сме само ние слушателите!
към текста >>
31.
Съдържание на 5 и 6 бр.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Те долавят по-скоро новото, което иде и което като изгряващото слънце е вече огряло върховете на планините, когато
долините
са още в сянка.
Той сега е 26 годишен. Ръководителят му е казал, че неговата роля като художник е да изрази чрез картини великата реалност на невидимия свет. за да издигне човечеството към висок спиритуализъм. Той е нарисувал повече от 1000 картини. Всички истински хора на изкуството: поети, художници, музиканти и пр., са носители на новото.
Те долавят по-скоро новото, което иде и което като изгряващото слънце е вече огряло върховете на планините, когато
долините
са още в сянка.
Те с своята чутка душа първи долавят това, което зрее в глъбините на човешкото съзнание като цветя на една нова култура. Те ни посочват пролетта, която иде и пътя км планинските върхове. УЧИТЕЛЮ БЛАГИ! Беседи от Учителя, 12. серия, том I.
към текста >>
32.
ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Това не е ли вечната жива линия на живота, която изкачват вечно съществата от
долините
към светлите върхове на радостта?
Ето на едно място сме стигнали на такава точка, че се вижда цялата ивица нагоре и надолу! Да запомним тая гледка, защото тя е една от най-фееричните! Наоколо скали, бездни и по тях се движи нагоре една жива линия! Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха! Светещите лампички тук-там усилват ефекта.
Това не е ли вечната жива линия на живота, която изкачват вечно съществата от
долините
към светлите върхове на радостта?
Съмва се полека-лека. Почваме по-ясно да различаваме околните предмети. Виждат се вече по-ясно и очертанията на езерата, край които минаваме при изкачването. Още е всичко в гъста мъгла. Но когато мъглата се пръсне за момент, виждаме за миг вълшебното видение на някое езеро или връх и пак се скрива всичко зад дебелото було на мъглите.
към текста >>
Като че ли някое гигантско същество прибира отвсякъде мъглите и ги сваля и трупа дълбоко в
долините
.
Погледни ги - можеш ли да доловиш в тях радостта от предстоящия изгрев и трепетното очакване на светлината ? Ние сме вече на няколко стотина метра под пирамидата. Но какво става? От склоновете малко под върха поглеждам към изток. Кой разчиства от хоризонта мъглите?
Като че ли някое гигантско същество прибира отвсякъде мъглите и ги сваля и трупа дълбоко в
долините
.
И наистина, след няколко мига изтокът е вече напълно разчистен. Не само изтокъг, но и навсякъде хоризонтът се прочиства. Ние сме вече на Мусала. Поглеждам наоколо. Цялото небе е вече напълно пречистено, чисто синьо, а какво виждам долу?
към текста >>
В дъното на
долините
гъсти маси мъгли се движат с голяма бързина в разни посоки, пълзят по повърхнината на земята и заприщват планинските клисури.
И наистина, след няколко мига изтокът е вече напълно разчистен. Не само изтокъг, но и навсякъде хоризонтът се прочиства. Ние сме вече на Мусала. Поглеждам наоколо. Цялото небе е вече напълно пречистено, чисто синьо, а какво виждам долу?
В дъното на
долините
гъсти маси мъгли се движат с голяма бързина в разни посоки, пълзят по повърхнината на земята и заприщват планинските клисури.
Ние сме над облаците! Ясно наблюдаваме танца на мъглите под нас! Изток е вече тъй чист и тъй често мени своите краски! Но ето показва се вече слънчевият диск. От тая височина, над всички тия върхове и пропасти, над облаците, посрещането на Изгрева е нещо епохално в човешкия живот.
към текста >>
В нас са планинските области и
долините
, ясните небеса и облачното небе, пустините и оазисите, цветята, дърветата и изворите.
И един ясен глас вътре ти казва: Всичко, което виждаш около себе си, намeри го вътре в глъбините на своето естество! Намери вътре в своята природа „Окото" със своите сини води и с всички околни върхове! Намeри вътре в себе си „Мусала" и „Сфинкса" и всички тия езера. И когато ги намериш вътре в себе си, ще разбереш смисъла им и вън от тебе. И наистина, всичко, което е около нас, няма ли нещо съответно и вътре в нас!
В нас са планинските области и
долините
, ясните небеса и облачното небе, пустините и оазисите, цветята, дърветата и изворите.
Всичко, което е вън, е същевременно и символ за онова, което е вътре. Слънцето е вече доста силно. Тук на тая височина, отдето се виждат очертанията на „Пирин", „Витоша", „Белмекен" и „Стара планина", ние правим нашите гимнастични упражнения. След това всички образуваме кръг около Учителя. Ето Словото на Учителя на Мусала: „Любовта създаде света.
към текста >>
Колко нежно се люлеят те от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от тия свещени места към
долините
и бързат, за да занесат по-скоро радост на всички цветя, треви и дървета, които срещат през време на дългия си път.
Отнеси тоя скъп дар долу със себе си! След малка почивка се спущаме отвъд „Мусала" към „Олтара" - дето са двете езера - изворите на Марица. Бавно се спущаме надолу. Долу минаваме реката и се приближаваме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави звънчета.
Колко нежно се люлеят те от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от тия свещени места към
долините
и бързат, за да занесат по-скоро радост на всички цветя, треви и дървета, които срещат през време на дългия си път.
И тая тяхна музика съдържа всичко онова, което можеш да чувствуваш, когато носиш радост на същества, които обичаш. Установихме се при първото езеро. Ясно е, че се намираме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Какви величествени стени заобикалят Маришките езера! Това не наподобява ли някой храм, светилище?
към текста >>
33.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Обширните
долини
с пъстрите цветя, безбройните градини с зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице.
Мелодия неземна е трептяла. Сърце, и днес я пеш ти. Ти инструмент от славния оркестър, Където зазвучават струните единно, В мелодия единна и неземна. Д. Антонова КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице.
Обширните
долини
с пъстрите цветя, безбройните градини с зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице.
Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице. В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице. Ц. Г. Симеонова
към текста >>
34.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Под тебе
долини
, безброй по-нисш върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки.
И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас ? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистотата, изобилна светлина.
Под тебе
долини
, безброй по-нисш върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки.
Но ти не се чувствуваш сам. Тук са всички от цялата земя, които търсят, всички, които хлопат, всички, които очакват великия празник: Да се роди човекът на светлината. Ти чувстваш тяхното невидимо присъствие. И една радост те изпълва, че техните сили са твои и твоите – техни. Скоро всичко това изчезва.
към текста >>
35.
НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Обаче това е вече една гаранция за близките перспективи на човешкото развитие; това е вече пътепоказател за направлението, което ще вземе утре съзнанието на целокупното човечество Защото отначало слънчевите лъчи позлатяват върховете на високите планини и после вече слизат в
долините
.
Векове минават след векове, хилядолетия след хилядолетия, и въпреки падането, разлагането и израждането на племена, народи, раси, вечно младият живот продължава своя победоносен ход и се издига към все по-високи върхове и все по-ярко пламва светлината на човешката разумност. Например днес въпреки големите дисхармонии, страдания, неправди, насилия и пр., които виждаме около нас по цялото земно кълбо, все пак в известно отношение човешкото съзнание е надраснало някои работи. Например Платон преди 2500 години приемаше робството като нещо естествено, необходимо и даже при описанието на идеалния строй в книгата си „Република" той пак предвижда и робството. Обаче днешното съзнание вече е надраснало това, то е надраснало вече и войните и даже всяко насилие, в каквато и да е форма. Като казваме, че ги е надраснало, не разбираме всички, а само най-будните умове на човечеството.
Обаче това е вече една гаранция за близките перспективи на човешкото развитие; това е вече пътепоказател за направлението, което ще вземе утре съзнанието на целокупното човечество Защото отначало слънчевите лъчи позлатяват върховете на високите планини и после вече слизат в
долините
.
Върховете на планините това са по-будните, по-съзнателните души. Една нова идея най-първо засяга тях и след това става понятна за всички. Кой е онзи живият кълн, който стои в началото на всяка култура? От де иде в зората на всяка култура онзи мощен тласък, който издига нагоре нейната вълна? В зазоряването на всяка култура винаги виждаме една духовна вълна, която е имала живата сила в себе се да разгори сърцата, да подмлади умовете, да даде подтик на волята.
към текста >>
36.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските
долини
, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта!
И едрите бели или розови чашки на ябълка с тънък аромат, оставят в душата ти вечен спомен за пролетта. Шипка, цъфнала китно с развети клонки и отворени цветове, разнася своя аромат, примесен с аромат от трънка, из гладкия и тежък гръб на планински склон. И буйни потоци вода се блъскат и пенят по изгладените от времето блокове на планинските ручеи и реки. И шумно отеква техния рев по скалния бряг. Години наред следях бавните пристъпи на пролетта.
От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските
долини
, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта!
И в душите, и сърцата на хората, обременени от тежкото бреме на живота, настъпва нова радост, нови надежди и смисъл. Пролет - ти си слънце, ти си здраве, наш копнеж и вечно нов смисъл в живота! Ние те обичаме от душа, защото си китна и красива и пълна с живот. — Пролет вечна ! Е.
към текста >>
37.
КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ако земята беше устроена без тия по-високи и по-низки места, ако нямаше
долини
и възвисени планински вериги, един от най-динамичните процеси в природата - движението на водата щеше да запре завинаги.
В чувството на благодарност, което човек подсъзнателно храни в душата си в такива часове, дял има и идеята за великото неравенство в света и живота. Законът за гравитацията и неравенството на земната кора са причината за тоя живот на планината и тая пълен на слизащия поток. Той е най-властният пазач, който не пропуща нищо да по¬бегне от земята. Той зове непрестанно към тъмния център на на¬шата прамайка. Тия бликнали води, които дирят морето, за да при-тихнат там, да се слеят с огромната му снага и да заживеят неговия живот - тихата отпуснатост под синия лазур или страш¬ните му бури под студения и дързък бич на ветровете.
Ако земята беше устроена без тия по-високи и по-низки места, ако нямаше
долини
и възвисени планински вериги, един от най-динамичните процеси в природата - движението на водата щеше да запре завинаги.
За винаги щяха да занемеят песните на реките и планинските потоци. Идеята за равенството е идея, която може да се разпростре само върху факта, че водата е всякъде вода, все същата стихия, но едничко само неравенството е, което създава нейния богат динамичен живот - нейната красота. Без него тя би лежала няма, инертна и неподвижна в басейните, покрита със зелените петна на мухъл и изоставеност. Свечерява се. Планинският вятър слиза надолу по склоно¬вете, навежда главиците на цъфналите планински цветя, зашумява в клоните на дърветата и облъхва лицето със свежа милувка.
към текста >>
38.
ВЪТРЕШНИЯТ МИР
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Камъни скали, езера, извори, върхове,
долини
и цветя – всичко говори на своя красив език.
Как да се опише сиянието на лазурното небе денем, или трептението на звездите нощем? Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори!
Камъни скали, езера, извори, върхове,
долини
и цветя – всичко говори на своя красив език.
И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с божествената, мирова симфония. Ние северняците, носим в душите си отзвуци от тази симфония заедно със словото на Учителя. Рига, 12. XII. 1937 М
към текста >>
39.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
А „
долините
" на тия вълни (при новолуние) гледат към „вътрешните" по отношение на земята планети: Венера, Меркурий.
Ако се изразим с езика на индуската езотерична философия, популяризиран от теософията, ще кажем, че Луната - това е превъплъщаващата се „личност" с нейната карма. Споменах по-горе, че Луната в движението си около земята се вие около еклиптиката като същинска змия. Това е едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете" на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към „външните планети", сир. към ония планети, чиито орбити включват орбитата на земята - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон.
А „
долините
" на тия вълни (при новолуние) гледат към „вътрешните" по отношение на земята планети: Венера, Меркурий.
Това обстоятелство ясно показва онази роля, която винаги се е приписвала на Луната по отношение на земята - да бъде един вид събирателна леща на влиянията, както на „външните", така и на „вътрешните" планети, които влияния да предава и разпределя на земята по законите на периодицитета. И наистина, като се проследи движението на Луната в зодиака в течение на един месец, ще се види, че тя идва в досег с всички планети от слънчевата система - идва в „съвпад" с тях, отделя се след туй, като образува всички видове „аспекти". Луната през време на месечната си обиколка около земята, като че ли възприема и отпечатва цялата подвижна геоцентрична схема на планетните положения, проектирани в зодиака. Трябва, обаче, да споменем, че Луната не само предава на земята планетните енергии, а и извлича, изсмуква от нея периодически известни енергии, които са изгубили своя творчески ритъм. Луната е, която постоянно „очиства" земята от натрупаните в нея нечистотии.
към текста >>
40.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Планините,
долините
, низините и водните басейни са браздите, мощните гънки на този велик мозък на земята, на небесните тела.
В това приобщение с първичния живот, по чиито закони се движи всичко по небето и по земята, се крие тайната на разумността в природата и на творческата свобода. Еволюцията на небесните тела започва с еволюцията, с живота на минералното царство, с кондензиране на материята, с нейната кристализация. Какви зависимости, какви ограничения съществуват в този свят на сгъстяване, в този свят на тъмнината, в този свят на чудесата! Какви закони работят в него! Бих казал, мозъкът на земята, на небесните тела е в този свят на сгъстяване, на кондензиране на материята.
Планините,
долините
, низините и водните басейни са браздите, мощните гънки на този велик мозък на земята, на небесните тела.
Скалите са нервната тъкан, масата, кристалите са нервните клетки. Те са органите на творчеството. Живи закони са ги образували и на още по-живи закони са пътепоказатели те. И когато земята мисли и твори, създават се планините и моретата по нея, претворява се материята. И когато земята чувствува, нови континента се появяват изпод водната стихия.
към текста >>
41.
ЧОВЕКЪТ - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ще ликуват
долините
ù, ще светят върховете ù, ще пеят горите, а малките деца ще припнат с боси крачета по меката ù детелина.
Ще се отворят устата на океаните и ще погълнат желязото, с което се убивахме, ще привлекат води небесата, за да рукнат бързи ручеи, за да умият кръвта, сълзите и греха. Ще дойдат из далечните сини хоризонти птиците и ще донесат топлия поздрав на юга. Ние сами ще излезем из хижите, за да чуем кротките им викове и да напълним сърцата си с радост. Земята ще мълчи като уморена родилка, обвита в топлата влага, и с притворени очи ще сеща милувката на слънцето. По нейната снага не ще препускат орди и не ще свисти стрела, потопена в отрова.
Ще ликуват
долините
ù, ще светят върховете ù, ще пеят горите, а малките деца ще припнат с боси крачета по меката ù детелина.
Ще се поздравят Изтокът и Западът, ще се прегърнат Северът и Югът; ще запеят меридианите като струни, докоснати с ръка, полюсите ще ликуват и небето ще се вслуша в тая златна пчелица, литнала към цветята на Всемира. Ще дойде пролетта, чакана от хиляди столетия, ще цъфнат белите цветове на вишните, ще ни събуди утрото с бодър вик, а орачът ще поведе из топлата угар воловете, бели като преспи сняг. Ще се стопят ледовете, ще паднат зидовете на занданите, ще тръгнат, отначало плахо, а после свободно и с широка стъпка, заключенниците. От очите им ще побегне бледата печал и ще блеснат там сълзи на радост. Ще пеят багрите на светлината, ще звънят секундите, ще екнат часовете, ще танцуват годините и ще размърдат тежка снага хилядолетията.
към текста >>
42.
ЖИТНО ЗЪРНО - НЕДЕЛЧО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ще дойде ли то никога в топлите скути на своята майка, навела скръбен лик над
долините
?
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА Георг Нордман ДЕВА Печална и суха като пустиня е земята без обич! Ридаят хълмовете, плаче вечерният късен повей от планината, а звездите – високо, високо, тръпнат замислени и мълчаливи, зачакали с векове да цъфне едно цвете в сърцата ни. През деня зреят житата, а вечер потрепват тънките им стволи сякаш жални струни – издали едва дочут шепот. В среднощния час, забулена с тъмно наметало, с влажни очи, бди над света чистата небесна жена, която роди самотното и бездомно дете, привито в чужди дворове, замръкнало по незнайни друмища. Кога ще се завърне ?
Ще дойде ли то никога в топлите скути на своята майка, навела скръбен лик над
долините
?
До кога по неговите сирашки сълзи ще се отразяват далечните блясъци на късните съзвездия? Ти чуваш ли го, чиста небесна жено, когато то проплаква в нощта? Не е ли пълно с отровна скръб сърцето ти, че то не те познава, а ти не можеш да го приближиш и да избършеш с топли устни тия едри, много печални сълзи? Навън бушува късния повей от планината и ридае, защото без обич е останала земята! Сирак е човек без тебе, любов небесна!
към текста >>
Затова са скръбни
долините
, и хълмовете ридаят, затова са тъжни и песните на прибиращите се жътвари.
Тъжна е земята без обич! Бродници без радост са людете без теб. По мрачни друмища стъпва ногата им, защото ти още не си запалила светилника пред тях. Корави и студени камъни са сърцата им, защото ти не си ги докоснала с пръст, за да рукнат пробудени и шумящи водите на нов живот! Капки кръв има по камъните на земята.
Затова са скръбни
долините
, и хълмовете ридаят, затова са тъжни и песните на прибиращите се жътвари.
Ти ще слезеш, велико небесно сърце! Видиш ли там, сред черните угари на изоставените ниви, по които минаха мрачни конници, там, небесна майко, един ранобуден младеж, с млада още като нова фиданка снага, впряга едри бели воловци, за да оре земята, да пръсне семето – златното жито, хлябът и животът! Тогава, когато детето и семето на нивата се възправят, преминали през земята, вятъра, водата и огъня, ти ще откъснеш най-хубавия клас от богатата нива и ще го отнесеш през колелото на зодиака към небесната житница, като дар от новия, възродения човек.
към текста >>
43.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,S. И А.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Не си ли ти като едно от поточетата малки, слели се в голямата река, която оросява красивите
долини
?
Заровено в земята, Божия сила те възраства, и ти ставаш житен клас. Твоята смърт е жертва благодатна, защото ти от смърт минаваш в живот. Кое е туй, което свързва теб, невидимото житно зърно, заровено в земята, с класа, узрял на Божията нива? Не си ли ти сега и клас, стебло, и корен? И где си ти в тоя миг?
Не си ли ти като едно от поточетата малки, слели се в голямата река, която оросява красивите
долини
?
Не си ли ти едно и сто, не си ли ти безбройно, че щедро храниш човеците по цялата земя? Другарю мой, не си ли ти златно житно зърно? Не сме ли ние житен клас? Живеем ние и движим се в Него. Той е, който ни събира, умножава, изважда и дели.
към текста >>
44.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Колко разнообразни картини изпъкват в нас, свързани с този момент: появата на топлия слънчев диск всред пръскащите се мъгли, чудният им танц по
долини
и езера под нас, усмихващите се цветя около нас.
– Всеки ден увеличавай с по една стотна от градуса любовта си! * * * Всеки ден интензивен живот. Всеки ден върховете и езерата ни разправят своите вълшебни приказки, поверяват ни своите най-скъпи, лелеяни през вековете, мечти, блянове и надежди. С любов се допираме и до най-малкото камъче, за да ни разкаже то чутовните истории, на които е било свидетел в течение на милионите години. Полянката, дето беше лани палатката на Учителя, остава завинаги свързана в душите ни с оня светъл момент, когато Учителят говори върху магическата сила на любовта.
Колко разнообразни картини изпъкват в нас, свързани с този момент: появата на топлия слънчев диск всред пръскащите се мъгли, чудният им танц по
долини
и езера под нас, усмихващите се цветя около нас.
Как всред мъглите галещите слънчеви лъчи осветиха в миг лицата ни и всичко около нас! Не е ли такава и магическата сила на любовта? * * * Днес сутринта потегляме надолу преобразени. Всичко е готово. Но има още време.
към текста >>
45.
СТИХОВЕ: МИГЪТ, Д. Ан-ва
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ще заслизат планинските води по
долините
, ще напоят ливади и градини.
Не се затваря колелото в спокойната тишина на съзерцанието, защото ти не си един, а множество, което трябва да дойде в теб, след като ти отидеш при него. Който знае да чете писмото на съзвездията, ще познае, че е дошло времето да се отключат небесните извори и да лумнат реки на нов живот всред сухотата на нашите дни, когато земята е напукана и очите са пламнали в пустинна мъка. Със сребърно везмо върху чистото смито небе на Юг, звездите чертаят съдбини, от север лъхат ветрове като студени пълчища, на запад бягат подгонени сенки, а на изток небето скоро ще покаже пролука, из която първом ще надникне зеницата на утрото, а после ще се втурнат като победни конници светлините на идещия ден. Разкъсан е обръчът! Прогонено е съмнението, разпукани са ледовете и земята мирише на влага, стадата се пробуждат от зимния сън, гласът на хлопките пее в планината, децата поглеждат през синьото прозорче на къщурката и едно цвете разтвори своята чашка.
Ще заслизат планинските води по
долините
, ще напоят ливади и градини.
Ще ударят колелото на мелниците, ще забучи радостно реката, и сърцето ще се събуди от един вик в ранното утро. Ти ще тръгнеш надолу като капчица вода, излязла из огромната делва на световното сърце. Ще влезеш в потока, за да те намерят скоро засъхналите жадни уста. Понесъл любовта на планината и синьото небе над нея, ти ще намериш сърцето, което те чака, цветчето, което е разтворило чашка за теб. Пътувай ти, капчице от небесната вода, защото е станало вече великото тайнство, защото е разсечен кръгът на тъмнината и огнените жребци на деня препускат с развети гриви.
към текста >>
46.
ПРОЛЕТ - Н. ПОПОВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Над полята и
долините
кънти шумът на битката.
— помислих си в тая минута. Ето, преминала е вече бурята. Земята е попила тъмната кръв, полето е притихнало, отминали са болките, пресъхнали са някъде сълзите, и пролетта тихо, на пръсти сякаш, е пристигнала със своите бели цветове, с ромона на ручеите, с възторжената песен на славея. Каква тиха, прекрасна и неминуема победа! Какво величаво безшумно тържество на живота I Представих си дните на адските страдания.
Над полята и
долините
кънти шумът на битката.
Очите мрачни и помътени се взират в далечината, откъдето никога не ще дойде надежда. Свири вятърът, бучат барабаните и от едни младежки гърди бавно слизат тежки кървави капки. Жени, забрадени в черни забрадки, със сподавен плач палят свещи по черквите и пламъчетата се люлеят като полъхнати от вятъра минзухари. После, в дългите черни нощи се чува вой на псета и бедните къщурки, потънали в мрачината, крият безмерна скръб. Смъртта е господар и властелин... Но преминаха като вихри годините над това поле и тия долини.
към текста >>
Смъртта е господар и властелин... Но преминаха като вихри годините над това поле и тия
долини
.
Над полята и долините кънти шумът на битката. Очите мрачни и помътени се взират в далечината, откъдето никога не ще дойде надежда. Свири вятърът, бучат барабаните и от едни младежки гърди бавно слизат тежки кървави капки. Жени, забрадени в черни забрадки, със сподавен плач палят свещи по черквите и пламъчетата се люлеят като полъхнати от вятъра минзухари. После, в дългите черни нощи се чува вой на псета и бедните къщурки, потънали в мрачината, крият безмерна скръб.
Смъртта е господар и властелин... Но преминаха като вихри годините над това поле и тия
долини
.
Под пластовете на чернозема, наблизо там, където спят падналите в боя, прораства млад стрък и чака нова жетва. Рало пробраздява всяка пролет и всяка есен нивите. Тъжно мълчи зимата над посетите зърна и ето пак пролет пробужда света. Наблизо до забравеното, полузаровено оръдие прораства младо дръвче. То цъфти и се усмихва като мъничка девойка.
към текста >>
47.
СТИХОВЕ: КАК ? - Д. А-ВА; ЩЕ ЗВЪННЕ - Н.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Aries — в твоите трепетни дни се събужда пролетта на земята и прелетните птици идат с викове в
долините
, където още лежат неразтопените преспи на дълга зима.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА ОВЕН Една пееща стрела нарани небето на изток и от там надникна денят. Слънцето тръгна по колелото на зодиака, за да извърши отново чудото на своя път, за да се затвори още един извитък по спиралата на вечното време. Aries — тайна на всяко начало, велико пробуждане на света, предвечен ден на дните, когато започна разгъването на световната тайна, ключ на мъдростите и глава на вечния закон.
Aries — в твоите трепетни дни се събужда пролетта на земята и прелетните птици идат с викове в
долините
, където още лежат неразтопените преспи на дълга зима.
Слънцето е вече родено из утробата на предвечното битие. Огнените коне са запрегнати и пътят е очертан. Ще полети колесницата и ще запеят четирите времена на годината. Денят е разделен от нощта с мярката на правдата; светлината е разделена от тъмнината със синора на словото; животът е отделен от смъртта с меча на духа! Ще тръгне слънцето, ще поеме своя път, ще запеят небесата, и на земята ще цъфнат първите бели цветове.
към текста >>
48.
МИР ВАМ! - ЕК. М-ВА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Дърветата са облечени с прозрачни зелени облачета, по които блести росата преломила слънчевия лъч в седем багри, по
долините
руменеят първите цветя с крехки чашки.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА Т Е Л Е Ц Над широките поля и пресните угари се носи тихата песен на флейта, излязла от влажната хладина на горите, от цъфналите храсти и от планината, където вече са плъзнали стада и се чуват гласове на звучни хлопки.
Дърветата са облечени с прозрачни зелени облачета, по които блести росата преломила слънчевия лъч в седем багри, по
долините
руменеят първите цветя с крехки чашки.
На небето грее остър сърп на новолуние, клоните тихо прошумяват от вечерника и две очи наблизо чакат с копнежа, събуден от цъфналата пролет. Днес е празник на земята. Изпръхнала е нейната снага и в топлите й пазви мълчаливо спи зърното, от което ще израсне пълен клас. Като невеста, която чака своя жених, земята чака часа, когато слънцето ще я обгърне в своите обятия и ще пришепне бликащата радост на своето щедро сърце. И твоите очи са пълни с очакване и обич.
към текста >>
49.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нито помен от планините, нито помен от тия прекрасни върхове,
долини
и цветни поляни.
Облъхва го стихийността на космичните сили, величието на могъщата и необуздана младост на нашата прамайка, и той се възправя пред космоса. В душата му прозвънява мелодията на едно далечно, неуловимо битие и защото е така безкрайно далечно и непостижимо, той започва да чувствува мистичния трепет на безкрая! Както всяко същество, предназначено да роди из себе си нов живот, така и земята е трябвало да премине през големи изпитни и преобразования. Докато се установи едно относително равновесие между охлаждането на кората и процеса на изпарението, на нея са падали неописуеми дъждове, ставали са буйни изпарения, докато най-после водата е покрила цялата земя. Само който е пътувал в открито море, където не се види нито най-малкият признак на суша, може да си представи, какъв безкраен шумящ океан е представлявала цялата земя!
Нито помен от планините, нито помен от тия прекрасни върхове,
долини
и цветни поляни.
Едно мрачно бушуващо море, което е криело в глъбините си заканата за бъдния живот, който ще роди, едно море без край! Един ден из недрата на тая шир започнали да се поддават материците, а скоро по тях е почнал да се проявява скромен, първичен, едва пърхащ живот. Хилядолетията са сновали над тая пуста изоставена планета. Никой не може да каже тяхната бройка от времето, когато са се появили водораслите, рибите, земноводните чудовища, птиците, млекопитаещите и най-после човекът. Не се ли разкрива за съзерцанието и за полета на човешката мисъл едно огромно неизбродно царство?
към текста >>
50.
АВТОБИОГРАФИЯ (ПОЕМА В ПРОЗА) - G
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Чрез бавната си и упорита работа тя оглажда скалите, сринва в прах цели исполини, реже
долините
, подготвя катастрофите, бавно гради благополучието.
Бог разтваряше своите язове и показваше Своето могъщество. Тримата маври стояха неподвижни...” Водата има и една друга необикновена цена. Тя е вечна, защото има явното безсмъртие през дългата, безконечна верига от столетия и хилядолетия! Тя е пратеникът, който преустройва лицето на земята още от памтивека. Непрестанно ръката на някакъв велик майстор мени лицето на нашата планета, а водата е неговата стихия.
Чрез бавната си и упорита работа тя оглажда скалите, сринва в прах цели исполини, реже
долините
, подготвя катастрофите, бавно гради благополучието.
Една и съща водна капчица преживява милиони години. Тя може да утоли жаждата на някои морни засъхнали устни, но тя може да участвува и в процеса на сриването на коравите скали, възправени гордо към небесата. Има ли по-дълговечно от тая нежна капчица вода, която трепне върху розовия лист! Водата е помощник и двигател за човека. Най-първите машини на човека, па и тия, които сега има той, се движат предимно се вода.
към текста >>
Долини
, градове и села се заливал със светлина и друга енергия, взета от енергията на течещата вода.
Тя може да утоли жаждата на някои морни засъхнали устни, но тя може да участвува и в процеса на сриването на коравите скали, възправени гордо към небесата. Има ли по-дълговечно от тая нежна капчица вода, която трепне върху розовия лист! Водата е помощник и двигател за човека. Най-първите машини на човека, па и тия, които сега има той, се движат предимно се вода. Водата и до днес върти колелото на материалния прогрес.
Долини
, градове и села се заливал със светлина и друга енергия, взета от енергията на течещата вода.
Водата е най-голямото украшение на земята. Тя ни отразява звездното небе, и нейният прекрасен говор в планинския буен поток ни увежда в тайната на първичната стихийност на силите, увежда ни в тайната на ония времена, когато земята е била „неустроена и пуста". Водата е живият спомен, преминал през веригата на епохите и ерите, който ни свързва се диханието на творческия дух. Водата, която държиш в шепата си и с която освежаваш своето лице, е била във времето, когато се е откривала Америка, през кръстоносните походи, в епохата на Цезар, във времето на олимпийските игри, през династията на Рамзесите и по рано, по-рано, когато земната твърд е била чудна градина се тайнствени лесове, из които са ревали допотопните чудовища. Водата, която слушаш ти, пътнико, да шумоли и пее в ручейчето, е огласяла други долини и е галела ухото на други пътници по земята.
към текста >>
Водата, която слушаш ти, пътнико, да шумоли и пее в ручейчето, е огласяла други
долини
и е галела ухото на други пътници по земята.
Долини, градове и села се заливал със светлина и друга енергия, взета от енергията на течещата вода. Водата е най-голямото украшение на земята. Тя ни отразява звездното небе, и нейният прекрасен говор в планинския буен поток ни увежда в тайната на първичната стихийност на силите, увежда ни в тайната на ония времена, когато земята е била „неустроена и пуста". Водата е живият спомен, преминал през веригата на епохите и ерите, който ни свързва се диханието на творческия дух. Водата, която държиш в шепата си и с която освежаваш своето лице, е била във времето, когато се е откривала Америка, през кръстоносните походи, в епохата на Цезар, във времето на олимпийските игри, през династията на Рамзесите и по рано, по-рано, когато земната твърд е била чудна градина се тайнствени лесове, из които са ревали допотопните чудовища.
Водата, която слушаш ти, пътнико, да шумоли и пее в ручейчето, е огласяла други
долини
и е галела ухото на други пътници по земята.
Тя е била и ще пребъде в тоя прекрасен свят, ще взема много форми, ще слиза в тъмните недра на земята при заровеното зърно на хляба, ще пада на снежно кристалче върху румените устни на едно малко дете и тогава, когато от нас не ще има нито помен. После ще удари перката на една огромна машина, а може би ще посети като пламнала кръв едно любещо сърце. Тя е безсмъртна като твоя дух, пътниче. Вода! Прекрасен и нестихващ ритъм като самия живот, като самия Творец!
към текста >>
51.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
G. АВТОБИОГРАФИЯ Моят баща е свещеният огън на слънцето, който ми подари живота, а майка ми е прекрасната земя с гордите планини, моретата и
долините
, където в топлите градини зреят сочни плодове.
G. АВТОБИОГРАФИЯ Моят баща е свещеният огън на слънцето, който ми подари живота, а майка ми е прекрасната земя с гордите планини, моретата и
долините
, където в топлите градини зреят сочни плодове.
Люлката, в която пораснах, е небесната обич, която непрестанно слизаше отгоре, а песните, с които заспивах, бяха песните на четирите годишни времена. Когато майка ми ме е родила, на изтока на небето могъщ стрелец е изпъвал своя лък. Затуй аз непрестанно гледам хоризонтите и диря пеещата му стрела. Братя и сестри в живота ми са тия, в чиито очи познах свещения, никога неутолен копнеж към белия, искрящ от светлина връх на духа. Своята казън и своята радост нося в себе си.
към текста >>
52.
СТИХОВЕ - Д. АН-ВА
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ще заслиза оня, който беше младенец, после юноша и най-сетне зрял мъж по
долините
, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия
долини
, за великата правда, която иде от планината на духа.
Хамбарите и скривниците са препълнени и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата. Ще получи старецът при топлото огнище, орачът и жетварите, детето с чистите зеници, птичката под стрехата и малката мравя. Там, където са текли капките пот в зноя на морното пладне, е възрастнал стрък с клас, там където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с цветен мирис, там където е имало морна въздишка, сега тече песен като планински ручей, там където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието. Люлеят се небесните капони, но иде ден, когато на техните блюда ще тежи обилието на човешкия труд. На едното блюдо мъката, на другата — небесната радост; на отвъдната страна на сълзите — драгоценни бисери, на едната страна вражда, на другата — братска обич!
Ще заслиза оня, който беше младенец, после юноша и най-сетне зрял мъж по
долините
, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия
долини
, за великата правда, която иде от планината на духа.
Ще запеят тучните угари, ливадите и реките песен на правдата, родена там във възела на небесното колело, където са равни денят и нощта.
към текста >>
53.
ОБИЧАМ ЕСЕНТА - ЕК. М-ВА
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Някой гали там
долини
и лесове с бледата ръка на есенната скръб.
Тука стихва шумът на земната измама, побягват миражите, стопяват се радостта и скръбта, възторгът и надеждите. Остава великата и безответна тишина на безкрая, в която не отеква нито буря, нито радостен вик, нито горест. Една ладия безшумно ще заплува по смълчаните води на тъмно езеро. Душата ще се понесе към острова на мълчанието. Един запален светилник, който сама тя ще донесе, ще сочи пътя й, а отражението му ще се плъзга по равното огледало на небесните води... Есен е на земята.
Някой гали там
долини
и лесове с бледата ръка на есенната скръб.
Облечени в много багри, горите шумят и листата, които се отронват от клоните, полюляват се в хладния въздух, като късове от захвърлено прощално писмо. Върху чистото теменужено небе огромен и властен блести знакът на смъртта. Антарес се казва звездата, която грее на челото му. Безмълвно тя трепти като рубин върху тъжната корона на есенната вечер. Настъпва часът на великото изпитание.
към текста >>
54.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Каква тишина изпълва нейните
долини
и върхове!
Тогава ти се потопяваш в изобилния й живот и в един миг научаваш това, що се учи за хилядолетия. А висшият израз на съзвучието е Любовта. Планината ти проговорва, ако отидеш при нея с любов. Ако я обичаш, тя те обсипва със своите дарове, понеже тогава душата ти е отворена, за да ги приеме. Планината те дарява, ако отидеш в чистите й сфери със свето благоговение.
Каква тишина изпълва нейните
долини
и върхове!
В нея по-лесно можеш да чуеш това, що ти говори Великият в светилището на твоята душа. А живеейки всред шума на обикновените тревоги и безпокойства, ти не можеш да чуеш тихия глас на планината. За да ти проговори тя, иди при нея с трепетно очакване; душата ти да е пълна с доверие към нея; да си уверен, че планината е приготвила много нещо за тебе и че тя има всичкото желание и благоразположение да ти го даде. Когато навлезеш в нейното приказно царство, считай душата й близка до себе си; съзнавай, че тя те познава и че можеш да й повериш най светите си копнежи и блянове. Когато си отруден и обременен, иди на планината, за да добиеш отново крила, вяра в своите мечти и непоколебима увереност, че те са утрешна действителност.
към текста >>
55.
ТИ ДОЙДЕ - N.
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Поглеждам безкрайните простори от
долини
и върхове и в мълчанието чувам говора, нежния шепот на планината: „Ето, вие пак сте в нашит чисти селения.
От тук се открива един нов свят: ето хижа „Алеко", сгушена всред боровете. Ето по-горе се издигат Резньовете във висините и си шепнат с небесните сфери за мировите тайни. Ето пред нас се открива Рилската верига, която е свързана с най-ценното от нашия живот. Търсим да намерим Мусала, мястото на Седемте Рилски езера и пр. Рилската верига се очертава пред нас като видение от друго царство — мълчаливо, вълшебно и тайнствено.
Поглеждам безкрайните простори от
долини
и върхове и в мълчанието чувам говора, нежния шепот на планината: „Ето, вие пак сте в нашит чисти селения.
Ние искаме да внесем лъч от радост във вашите сърца чрез нашит дарове. Красотата на слънчевия изгрев, музиката на шумните потоци, милувката на вятъра, вечния предначертан път на звездите, благоуханието на цветята не ви ли говорят, че вие живеете в рая, само че не знаете това? Вие сте щастливи, понеже сте потопени в любовта на Безкрайното Начало в света, само че не подозирате своето щастие. Почувствувайте се граждани на вселената, за да добиете куража и вярата в своите съдбини. Вслушайте се в слънчевия лъч, който иде от небесните пространства и ще чуете в него думи на любов.
към текста >>
56.
СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В тая подморска страна планини, хълмове,
долини
и равнини се сменяват с такова разнообразие, каквото не се намира никога при едно старо морско дъно, а само при земна покривка, която е потънала в морето преди геоложки съвсем късо време.
Но загадката би била още по-голяма, ако Платон беше съчинил само една приказка, тъй като модерното изследване потвърждава и доказва съществуването на Атлантида. Английската експедиция Challenger през 1872 г.-1876 г., едновременно опериращата германска експедиция „Gazelle” и американската експедиция „Dolphin" установиха единодушно, че от дълбочините на Атлантическия океан, приблизително успоредно на Кордилерите, се издига един гребен, който започва от южния връх на Гренландия и достига до острова Тристан да Куна и там се разширява и снишава. Тая планина изпъква средно 3,000 м. по-близо до свободната повърхност, отколкото околните площи. — Пресмятанията показаха, че при едно пълно изплаване на Атлантида, нейните планини биха достигнали една височина повече от 9,000 м.
В тая подморска страна планини, хълмове,
долини
и равнини се сменяват с такова разнообразие, каквото не се намира никога при едно старо морско дъно, а само при земна покривка, която е потънала в морето преди геоложки съвсем късо време.
Измерванията при поставяне на кабела на около 200 мили на север от Азорските острови установиха там едно формално разкъсване на почвата; намери се освен това лава, която може да се е втвърдила само при свободен въздух, не обаче при отсъствие на въздух под натиска на един воден стълб от 3,000 м. височина. Не по-малко убедителни доказателства отколкото изследванията на морското дъно, ни дава археологията за съществуването на Атлантида. Според последните разкопки в Юкатан трябва да се приеме като напълно доказано, че средноамериканската, египетската и старогръцката култури, както и откритите от немския изследовател, Фробениус остатъци от култура в Иоруба на Гвинейския залив са само потомци на прастарата Атлантска култура, насадени в колонии на атлантците и запазени там след потъването на майката-земя, Отдавна бе известно, че формата на черепа на караибите и на гуараните, живеещи в Бразилия, показват забележителна прилика с формата на главата на измрелите първични жители на Канарските острови, на гуанахите, както и с оная на туарегите и берберите, което дава да се заключи за един общ произход. Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната вечеря, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за грехопадението с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния. Висшият, невидим и безплътен и следователно никога неизобразяван Бог се казваше Тео или Зео, което отговаря буквално на Теос и Зеус на гърците.
към текста >>
57.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПЪРВИЯ ДЕ4Н НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Мнозина днес стоят в
долините
и отричат най-разпалено това, което виждат тия, които са по върховете.
Любомили В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ Големината на видимия хоризонт зависи от височината, на която сме се качили.
Мнозина днес стоят в
долините
и отричат най-разпалено това, което виждат тия, които са по върховете.
* Какъв банкер може да бъде тоя, който не разпознава монетите и предпочита фалшивите пред истинските? А такива днес се срещат на всяка крачка. Най-често сега хората обосновават живота и делата си на такива именно недействителни или скоропреходни ценности. * Всички бихме счели за безумен актьора, който би забравил собствената си жена и би тръгнал с една партньорка от пиесата, която играе на сцената само за това, че там ролята е била такава! А сега колцина правим същото — забравили Божественото, ние тръгваме подир временни цели в живота си и после се оплакваме от несполуките си, на които предварително сме се обрекли, щом сме предпочели сенките пред същността.
към текста >>
58.
РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Тогава са руквали гигантските пробудени води на тая космическа пролет и земята, пробудена от тежкия сън, е сякаш проплакала от радост, и сълзите й са залели
долини
, поля и континенти.
Тая зима отговаря на ледения период, когато северното полушарие на земята е било вкаменена и страшна ледена пустиня. Сякаш животът, оттеглен от там, е оставил тая част от нашата земя в страшната и ледена прегръдка на бялата смърт. Някога там топликът на благодатното слънце не е бил достатъчен, за да сгрее и възрадва пазвите на плодоносната земя. Само суровият вой на бурите криел в своя неразгадан език тайната на световете, както и мъдростта на ръката, която чертае съдбините. Последното космично равноденствие се е случило в 5644 година преди Христа — време, което съвпада с потопа, описан в Библията.
Тогава са руквали гигантските пробудени води на тая космическа пролет и земята, пробудена от тежкия сън, е сякаш проплакала от радост, и сълзите й са залели
долини
, поля и континенти.
Великото космично лято ще се падне през 2,295 година след Христа — с други думи 352 години от днешния ден, когато по същият тия места, където е властвувала хладната сянка на космичната зима, където после са бушували ураганите и водната стихия е мятала своите талази, ще цъфти и ликува една необикновена растителна, климатична и духовна красота. Ние не се съмняваме нито за миг, че това време ще съвпадне с тържеството на новата космическа „раса", която ще изостави след печалните опити на злото всички досегашни методи и ще приеме за основен закон любовта, която в преизобилието на своя цъфтеж ще гледа с мъдра снизходителност на нашето време. И ще протекат нови хилядолетия и в 10,234 година след Христа, ще почне новата космическа есен. Ще пламне земята в багрите на тоя тъжен космичен сезон и сред огромните неизчерпаеми богатства, цъфнали през пролетта и узрели в лятото, ще се промъкне печалният повей на идещата нова зима. И ето пак ледниковата епоха, пак вечният мраз и както се изразява един от интерпретаторите на тая теория за космичната година, Европа със своя Лондон и Париж в 18,137 година, ще се превърне в ледена пустиня, където северният елен ще хрупти оскъдната растителност на тия места.
към текста >>
59.
Д-р Методи Константинов (1902-1979)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ 1897-1988 “Моят баща е свещеният огън на слънцето, който ми подари живота, а майка ми е прекрасната земя с гордите планини, моретата и
долините
, където в топлите градини зреят сочни плодове.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души.
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ 1897-1988 “Моят баща е свещеният огън на слънцето, който ми подари живота, а майка ми е прекрасната земя с гордите планини, моретата и
долините
, където в топлите градини зреят сочни плодове.
Люлката, в която пораснах, е небесната обич, която непрестанно слизаше отгоре, а песните, с които заспивах, бяха песните на четирите годишни времена. Когато майка ми ме е родила, на изтока на небето могъщ стрелец е изпъвал своя лък. Затуй аз непрекъснато гледам хоризонтите и диря пеещата стрела. Братя и сестри в живота ми са тия, в чиито очи познах свещения, никога неутолен копнеж към белия, искрящ връх на духа. Своята казън и своята радост нося в себе си.
към текста >>
Вслушайте се в шума на буйната планинска река, която слиза в
долините
, потънете в тая песен наводните снопове, вие ще чуете многогласната музика на вековете, прилична на хвалебствен химн.
Водата е най-необходимият и най-верният помощник на живота. Тя иде от лазурните висини, където е стояла във формата на микроскопични капчици или сублимирали кристалчета, измива ни, очиства мърсотии и отпадъци, помага за разлагането на непотребните вещества и потъва отново в своя път през очистителните процеси на земята, огъня и въздуха, за да се върне пак чиста, кристална, с незатихваща мощ.Хиляди и милиони пъти водата идва и си отива, като промива, охлажда, опреснява и поддържа нашия живот. Тя се докосва до нашето лице, отива в стомаха ни, посещава сърцето ни и всяка клетка на нашия организъм. Водата блести в огледална повърхност, отразила съвършената световна красота. Тя пее, слизайки по склоновете на планината, и бушува до скалите в среднощния час, когато морето е сърдито.
Вслушайте се в шума на буйната планинска река, която слиза в
долините
, потънете в тая песен наводните снопове, вие ще чуете многогласната музика на вековете, прилична на хвалебствен химн.
В тоя бумтящ глас ще чуете родената от памтивека приказка за света, която единствено водата и вятърът – тия най-стари свидетели на развитието, разказват сред дълбокото и замечтано мълчание на природата. Г. Томалевски Из “всекидневните чудеса” Погледнат през погледа на своите колеги писатели Г.Томалевски е един талантлив, скромен и трудолюбив творец, един принципен и честен човек, гражданин и общественик. Те са убедени, че неговите произведения ще вдъхновяват нови поколения читатели и всякога ще ги учат на добро, на любов, на красота. Г. Томалевски е издал е 19 белетристични и есеистични книги. “По свещената пътека”, “(Цветя сред тръни”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред тръни”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др. Г.
към текста >>
60.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И, в отговор на него, китните
долини
, горските дъбрави и обраслите с шубраци чуки на нашата хубава земя се оживяват от веселите гласове на много гости, с нетърпение чакали пукването на пролетта за да излязат на чист въздух и слънце всред природата.
Да отидем за цветя! За кокичета! За теменуги! За кърши-шапки! — Ето един вик, който с идването на пролетта все по-често и по-често се разнася в нашите градове и села.
И, в отговор на него, китните
долини
, горските дъбрави и обраслите с шубраци чуки на нашата хубава земя се оживяват от веселите гласове на много гости, с нетърпение чакали пукването на пролетта за да излязат на чист въздух и слънце всред природата.
Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... Произнесете бавно, членоразделно, и с дълбоко внимание се вслушайте в нежните съзвучия на тия думи, които галят ухото и опиват душата със своята красота! Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... колко красиво, колко приятно, колко нежно звучат тия думи и как тяхната красота и нежност е точен отраз на красотата и нежността на самите цветя, които те именуват. А когато, милвани от топлите слънчеви лъчи.
към текста >>
отидете при самите тях — сгушени край някой храст или пръснати по полето и
долините
, — каква радост събуждат в сърцето на незагрубелия човек техните нежни форми и какво чувство на хармония се разлива в душата на този, който, прониквайки и схващайки хармонията в тяхното устройство, успява да се докосне, да се приобщи до великата Божествена хармония, която изпълва цялата природа, цялата вселена.
Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... Произнесете бавно, членоразделно, и с дълбоко внимание се вслушайте в нежните съзвучия на тия думи, които галят ухото и опиват душата със своята красота! Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... колко красиво, колко приятно, колко нежно звучат тия думи и как тяхната красота и нежност е точен отраз на красотата и нежността на самите цветя, които те именуват. А когато, милвани от топлите слънчеви лъчи.
отидете при самите тях — сгушени край някой храст или пръснати по полето и
долините
, — каква радост събуждат в сърцето на незагрубелия човек техните нежни форми и какво чувство на хармония се разлива в душата на този, който, прониквайки и схващайки хармонията в тяхното устройство, успява да се докосне, да се приобщи до великата Божествена хармония, която изпълва цялата природа, цялата вселена.
Природата е живата книга на Твореца. Всяка нейна форма е символ. Всеки образ — идея ... Цветята са едни от най-красивите нейни букви. И във всяко едно от тях е скрита много повече мъдрост, отколкото в хиляди томове на нашите учени. *** Бавни са стъпките на човешката еволюция!
към текста >>
Преди всичко нека знаем, че тия цветя съвсем не са за наше удоволствие разсеяни по поляни и
долини
; че те имат свой индивидуален и съзнателен живот, своя еволюция и заемат своето място в природата като известни тонове в една хармония.
що ни е нужно. Това е все същата жажда, която импулсира личности, партии, организации, съсловия и държави в тяхната безогледна борба помежду им. Еднаква е същността, която лежи в основата на подобни действия, различни са само проявите, формите й. *** Бавно се облагородява човешкото сърце! Но решим ли да тръгнем по един път, ние трябва да започнем от малкото, да започнем с първата стъпка.
Преди всичко нека знаем, че тия цветя съвсем не са за наше удоволствие разсеяни по поляни и
долини
; че те имат свой индивидуален и съзнателен живот, своя еволюция и заемат своето място в природата като известни тонове в една хармония.
Следователно тяхното безогледно унищожаване, прекъсването на нормалния им развой нарушава тая хармония на природата. Който познава духовното единство във вселената, дълбоката вътрешна връзка, която съществува между различните елементи в природата и работата на духовните закони, той разбира че следствията от нарушението на тази хармония по какъвто и да било начин не може да не се почувстват от човека. Но човек, в своята сляпа и безогледна жажда за притежаване винаги се е лъгал: воден от своята алчност той винаги се е задоволявал с формите, с черупката на нещата, а същността, ядката им винаги се е изплъзвала от ръцете му. Той се е награбвал със злато, но вместо полза имал е само вреда, защото сам той е ставал роб на златото си. Той е заграбвал власт, но вместо това да го ползва, той е ставал роб на злите сили и на пороците си, за проклятие и вреда на себе си и на подвластните си!
към текста >>
61.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И днес, залутани в прашните градове и глухите села на
долините
, нашия вътрешен взор несъзнателно се отправя към нея, в нашето съзнание просияват величествените очертания на духовните висини и в вътрешната тишина на нашата душа ние дочуваме нейния тих но мощен глас — зова на Планината.
Имаме една планина физическа, а имаме и една Планина духовна: физическото е само сянка, отражение, проекция на духовното, тук, на земята. Физическите неща са само символи, въплощение на известни идеи от единствено реалния духовен свят. Ето защо, когато ние говорим за планината, когато ние мислим за нея, когато ние отиваме при нея, ние имаме пред вид не толкова физическото, не външната форма, а онази вътрешна идея, които е сътворила и оживотворява тази форма! И смисъла на нашето отиване в планината, тук, на физическия свят, се състои преди всичко в това, да можем да проникнем със своето съзнание през тъмната обвивка на тази форма и да се издигнем и приобщим с величествената идея, която я оживява! А планината е символа на най-великото, за което копнее човешката душа — символ на оня стръмен, нагорен път, който води към духовните висини, и който единствен дава пълен смисъл на човешкото съществуване.
И днес, залутани в прашните градове и глухите села на
долините
, нашия вътрешен взор несъзнателно се отправя към нея, в нашето съзнание просияват величествените очертания на духовните висини и в вътрешната тишина на нашата душа ние дочуваме нейния тих но мощен глас — зова на Планината.
* „Ела! ... „Далечен пътниче, залутан в прашния житейски път! ... „Ела! ... „Бремето на живота те смазва, — ти си цял покрит с праха на житейските дребнавости; ти си цял изкалян в мътния поток на човешките страсти; ти си затънал цял в калта на грубия материален живот ... „Ела! ... „Потопи се в светлите води на моите пенливи потоци; изкъпи се във чистия блясък но моите сини лазури; измий всяко петно на твоето съзнание във вечната чистота, която лъха от моята снага ... „Далечен пътниче в света на суетата!
към текста >>
62.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
О, братя мои, не е ли това войнство от мъдреци, що слиза към метежните
долини
и носи маслинената клонка на мира и силата, която ще открий пътечката към изгубения рай!
Сякаш войнство небесно, що чезне по равнините и носи в себе си светлик от друг мир. И раздалечени са камъните един от друг. Строги, студени, безстрастни — те стоят със запечатани уста и крият в сърцето си неразгадаема тайна. Тихо, незримо пъплят около им храсти и се услушват. Мълчат камъните: хилядолетия вече те стоят по местата си усамотени, неподвижни и безмълвни ... От шеметните висини на планината до подножието й — блокове гранит.
О, братя мои, не е ли това войнство от мъдреци, що слиза към метежните
долини
и носи маслинената клонка на мира и силата, която ще открий пътечката към изгубения рай!
Към нашите читатели Благодарим сърдечно на всички, които с доброволните си помощи ни подкрепиха за да можем да издаваме в. Братство до сега. Главната причина, поради която „Братство" излизаше до сега тъй рядко е тази, че една част от получените суми бе дадена за купуването на негови собствени букви, с които да се печата. Това бе нужно за да може да се осигури излизането на в-ка и за да може печатането му да излиза по-евтино. Сега, след като имаме вече тия букви, всичките получени суми ще отиват само за в-ка и, поради това, надяваме се че той ще може да излиза занапред двуседмично.
към текста >>
63.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бог, природата са създали други, несравнено по-добри условия: покрити със зеленина и обкичени с плодове полета,
долини
, гори и планини, изобилната ведрост на слънцето, чистия въздух, чистата вода: а хората създадоха тия каменни гробници, наречени модерни фабрики и жилища.
Та кой създаде този обществен ред, кой съгради тия нехигиенични градове, тия здания, прилични на циментени гробници, на затвори, в които са погребани милиони хора от раждането си до самата си смърт? Кой прикова хората към нехигиеничния градски живот. ако не самите те? Условията? — Та днешните условия хората ги създадоха.
Бог, природата са създали други, несравнено по-добри условия: покрити със зеленина и обкичени с плодове полета,
долини
, гори и планини, изобилната ведрост на слънцето, чистия въздух, чистата вода: а хората създадоха тия каменни гробници, наречени модерни фабрики и жилища.
Природата ни е дала за храна всевъзможни видове плодове и зеленчуци, а ние убиваме животните за да се храним с месото им и с това тровим организма си. Природата ни създаде да живеем в мир помежду си, а ние се избиваме едни други, непрестанно се готвим за война, даваме мило и драго, съсипваме се, за да поддържаме военната си мощ. Природата иска от нас да живеем братски, „един за всички и всички за един", да има щастие и благоденствие за всички, а ние гледаме кой повече да заграби, за да може да живее за сметка на другите, като най безчовечно използва техният труд за свои лични облаги. Най-сетне, не природата, не слепите икономически закони ни карат, а ние отиваме да ставаме оръдия в ръцете на капиталисти, властници и воснолюбци, за постигане на техните егоистични цели. Защото този.
към текста >>
64.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На ранина, аз в
долини
Ще ида при родни си братя, Ще викна със мощ във гърди: Възлезте, чада на земята, Хей там във онез планини.
След Божи ден слънцето скри се, Небето обсипват звезди, И скоро луната яви се, В небесната шир се изви. И сякаш природните тайни Милуват ми страдна душа И звуци вълшебни, омайни Ми шепнат във таз самота. Мир светъл духът ми намери, И мълком молитва шепти, Потънал в небесните сфери, В неземни обвит красоти. Сега с вдъхновение сияйно И радост обилна в душа Ще пея за всичко потайно И ценно във таз планина. И с първия лъч на зората.
На ранина, аз в
долини
Ще ида при родни си братя, Ще викна със мощ във гърди: Възлезте, чада на земята, Хей там във онез планини.
Вдъхнете и бий красотата На чисти Божествени дни. В. С. Н е д е в Към съзнателно самоусъвършенстване Когато ние видим, било то в областта на изкуството, или в добродетелния живот някаква проява, която надвишава нашите възможности, то ние си казваме че искаме да достигнем това положение, или, това за нас е един идеал. Идеалът може да бъде личен, обществен и общочовешки. Той изважда човека от едно пасивно състояние, дава насока на неговото движение и осмисля живота му.
към текста >>
65.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Деца на
долините
Поемат стръмний път нагор с възторжен вик — Изплували из душен мир, за Слънце в жад.
— О, Съдба, над мен благослови Новий ден! И. И. Фихар Възход Величествен издига планината лик. Пилей по върховете слънце ярк позлат. И сей копнеж в душите.
Деца на
долините
Поемат стръмний път нагор с възторжен вик — Изплували из душен мир, за Слънце в жад.
На ехото гласа кънти кат водопад: чист смях цъфти из гръд — без грижи, злоби веч. И жалките товари на чувства, мисли стари, що във възход превива щат гърба, назад търкалят се по прашните следи далеч - ... „О, слънчев ти престол. Скрижал на висша реч. Приют на птици царствени. Призвезден храм!
към текста >>
Например, във физическия свят има планини и
долини
.
Трети мислят, че човек може да живее само в света на мисъл- та. Това е третата квадратна глупост. Истината е, че ние живеем в трите свята едновременно. Всяко живо същество е сплетено от известни мисли, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята. И за да може човек да живее разумен живот, той трябва да познава законите на тези три свята и техните влияния и отношенията им към него, трябва да знае значението и отношението на всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи.
Например, във физическия свят има планини и
долини
.
Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергия за долините. Те са като един проводник на енергиите, които идат от пространството. И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух. Има съответствие между планината и полето. Планинският живот, това е животът на ума; животът на полето, това е животът на човешкото сърце.
към текста >>
Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергия за
долините
.
Това е третата квадратна глупост. Истината е, че ние живеем в трите свята едновременно. Всяко живо същество е сплетено от известни мисли, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята. И за да може човек да живее разумен живот, той трябва да познава законите на тези три свята и техните влияния и отношенията им към него, трябва да знае значението и отношението на всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи. Например, във физическия свят има планини и долини.
Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергия за
долините
.
Те са като един проводник на енергиите, които идат от пространството. И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух. Има съответствие между планината и полето. Планинският живот, това е животът на ума; животът на полето, това е животът на човешкото сърце. Направлението на реките в дадена страна също така оказва влияние върху развоя на живота; всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството.
към текста >>
66.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Още не е изсъхнала кръвта от миналата война, още се разлагат хиляди трупове по
долините
на полесраженията, още плачат майките за загубени и мили чада, още бедстват жени, останали без подкрепа в живота, още страдат деца, останали без скъп баща.
Т. Ч. Да се борим против войната! Страшната политическа комедия, която се разиграва, възмущава будната и чиста съвест на цялото миролюбиво човечество. Призракът на войната, черният злокобен призрак от ден на ден като че ли изпъква все по-ясно и по-наложително. Мълвата за една бъдеща война се носи не само в пресата, но и надникна със силата си в недрата на народа.
Още не е изсъхнала кръвта от миналата война, още се разлагат хиляди трупове по
долините
на полесраженията, още плачат майките за загубени и мили чада, още бедстват жени, останали без подкрепа в живота, още страдат деца, останали без скъп баща.
Но въпреки това от горе се готвят, кроят чудовищни планове за нова касапница. Защо тия, които стоят на върха, тия, които водят човечеството към новото, към красивото, тия, които той е избрал да го учат, забравиха тъй скоро, тъй непростено бързо ужасите на световната война? Tе не хвърлят поглед надолу, в низините на живота, където се раждат и живеят тия които ги създадоха, тия които ги откърмиха, тия които ги издигнаха, за да видят тяхното тегло, тяхната мизерия, тяхното отвръщение от най-голямото зло в света — войната! Защо? Защо ?
към текста >>
67.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Има ли смисъл да се гордеел и радва оня човек, който е тръгнал за Юмрук-чал, а се отклони по някоя горска пътека, залута се из мрачни и непроходими
долини
?
И това е радостно. Но тая радост и тоя успех не трябва да ни възгордяват и заслепяват, за да не виждаме действителността - това, което става с човека и неговия живот. Напредва ли човек и увеличава ли се неговото благо, неговата радост и свобода в живота, или отива назад, изражда се и губи смисъла и радостта — ето кое трябва да виждаме добре. Защото това е най-важното за нас и то говори най-добре за добрия или лош път, който следваме, за истинския или фалшивия напредък, който имаме. Има ли смисъл да се гордеем с напредъка на науката и изкуството, който е достигнал културния човек, когато самия тоя човек се изражда все повече и губи радостта и смисъла в своя живот?
Има ли смисъл да се гордеел и радва оня човек, който е тръгнал за Юмрук-чал, а се отклони по някоя горска пътека, залута се из мрачни и непроходими
долини
?
А не е ли такова положението и на днешния културен човек? Той иска здраве, щастие и свобода, а достига болести и живота му е увеличаващо се страдание и робство. И не радост, не забави и развлечения трябва да дири тоя човек, а трябва да работи, да работи трезво и разумно, да изправя себе си, да издирва и следва най-добрите пътища, за да дойде до здравето, до щастието и свободата, които са цел и смисъл в неговия живот. Погледнете миналата война, която се води между държавите от културна Европа! Погледнете и това, което се готви между тия държави днес: то е много по ужасно!
към текста >>
68.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обичаш ли ти радостта, игрите През пролетните дни; Да бродиш в планините; И в китни
долини
?
единия екземпляр. Побързайте със записването абонати за „Неука за дишането“, за да се улесни нейното издаване. Подпомогнете в този случай и подпомагайте винаги нашето начинаещо книгоиздателство, защото само с тази ваша помощ то ще може да закрепне и да ви даде още много ценни книги. Обичаш ли? Обичаш ли ти в небеса звездите Тук ширните поля; На птичките песните Сред горските цветя?
Обичаш ли ти радостта, игрите През пролетните дни; Да бродиш в планините; И в китни
долини
?
Обичаш ли във утро да посрещаш Ти пурпурни зари; Във трепет да приветстваш Мил, първите лъчи? Обичаш ли ти ширните морета, Безбрежни океан; Да сещаш мир в душата, Отдавна възжелан? Обичай братко, пей за красотата, Със чувства накипели, И слей се с пулса на живота В мирови предели. Обичай вечно всички хора — братя Природните закони Узнай, в природните обятия Намирай ти подслони. В неспир разбулвай всяка власт и тайна И с радост във душата Пей свойта песен благодарна Прославяй небесата.
към текста >>
69.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето, че почват да се мяркат, да танцувах пред него росата по ливадите, зеленината по нивята, ручея из
долините
, синевината из Балкана, сянката на облаците.
Те се стопяват и като огнена река потичат по пода и искат да горят нозете му. Лавата расте, той потъва в нея и вика за помощ. Вика, пък никой не идва, а цял гори. Железни бодливи обръчи го стягат още по-силно, между които се промъква с големи нокти пъстри, огромни паяци. Забиват се в тялото му и смучат последните капки кръв.
Ето, че почват да се мяркат, да танцувах пред него росата по ливадите, зеленината по нивята, ручея из
долините
, синевината из Балкана, сянката на облаците.
Той иска да разхлади гърлото си, посяга с шепа да пие от ручея, а той сладко шумоли, отдалечен пенливо протича надоле татък из нивята и ливадите и попива в земята. Иска да се покачи нагоре към Балкана, посяга с ръце към скалите, но те се къртят и той с тях полита надоле в огнената река. Пак тръгне, но като че ли е закован на стола, чиновник нали е. Мръдне с ходила, но бокаи на луд жребец разяждат краката му. И чува само далечна песен извивана бавно от бялото гърло на синеоката му изгора, която стои някъде на върха забулена от млечна, тънка мъгла, простира дълги ръце да го спаси.
към текста >>
70.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Влака лети с крилата на вятъра, плъзга се по желязото, фучи и тресе
долини
и рътлини, преминава през чудни панорами на заснежени върхове и островърхи скали, над бездънни пропасти.
Само опита и човешкия ум откриват истината, увеличават знанието и носят щастие и благоденствие, — казваше често той и сега се подсмиваше на своите спътници. Поглежда през прозореца и се радва как само химията е могла де пресече тия планини и по техните пазви да лъкатуши днес тоя трен, провиращ се под стотици върхове и съединяваш две земи. Погледа му съзира негде далеч силуети на прегърбени селяни, които знаят само де орат и копаят. И се чуди на техния прост живот. Колко са жалки тия същества, колко нещастни са, които не знаят физиологична химия, нямат понятие от анализ на почвата и живеят като животни.
Влака лети с крилата на вятъра, плъзга се по желязото, фучи и тресе
долини
и рътлини, преминава през чудни панорами на заснежени върхове и островърхи скали, над бездънни пропасти.
Но нищо не може да спре окото му. да завладее душата, за да изпита насладата, що изпитват тия. които се трупат по прозорците, стоят часове прави, само и само да притежават едно парче стъкло от вълшебното прозорче, що като голямо око открива прелестите на най-великата книга — природата, разгърната тъй-щедро сега пред тях. И нервно трака Стругов по пода, сърди се защо влека върви така бавно и как не може изведнъж да го отнесе при стъклениците, при епруветките, в лабораторията. С тия мисли той прекара своето пътуване, не говори с никого във влака, не потърси сродна душа за да прекара по-лесно голямото си пътуване.
към текста >>
71.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към
долините
, за доброто на всички.
Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт.
Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към
долините
, за доброто на всички.
И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли. Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри; във всяко отношение ще стане промяна. Щом направите връзка с Христа, вашето обществено и индивидуално положение ще се измени. А ако от невидимия свят ни обичат, какво има да ни смущава? Така мислят всички добри хора на земята, така мисля и аз.
към текста >>
72.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А щом има огрени върхове от светлината, това е признак, че слънцето скоро ще изгрее и за
долините
, това е признак, че в сайта почва нова работа, нова култура, по-светла, с една степен по-висока от досегашната.
Когато Божественото се проявява, когато се надига една духовна вълна, тя засяга не само един кът от земното кълбо, а цялото човечество. Тя засяга струните на всяка пробудила се душа. Когато слънцето изгрява, неговите лъчи докосват първом най-високите върхове. Може би те са скалисти, непроходими, но първом те биват осветени. Така също, от духовната вълна, от Божествената светлина биват огрени първом будните съзнания, пробудените души.
А щом има огрени върхове от светлината, това е признак, че слънцето скоро ще изгрее и за
долините
, това е признак, че в сайта почва нова работа, нова култура, по-светла, с една степен по-висока от досегашната.
Брат Тоаб Елиот усърдно работи по духовен път и чрез пропаганда да даде тласък на едно ново възпитание, а именно, че всички хора по лицето на земята са братя, и че ако между тях има различие, то се дължи само на степента на тяхното развитие — но в основата си са братя. Във всички има условия да проявят доброто, да заживеят справедливо и в добра обхода. Той казва че не е важно човек към коя нация принадлежи, дали е англичанин, французин, германец или българин. Важно е преди всичко той да е човек, да има човещина в себе си. Това което и Учителя от 30-40 години проповядва.
към текста >>
73.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Духовните хора можем да ги уподобим на високи планински върхове, по които нищо не може да се сее, а пък светските хора може да ги уподобим, на богати торни
долини
, където стават хубави градини, жито, селища, концерти, забавления и пр.
Те може да си имат свои слабости, за мен техните слабости са външна страна. Една златна монета може да е паднала в калта и да се е окаляла. Заради тази кал аз не унижавам монетата. Измивам я, и я турям в джоба си, калта ни най малко не намалява ценността на монетата. Същото се отнася и до човека — ако се е окалял, ще го измием, това не намалява неговата цена.
Духовните хора можем да ги уподобим на високи планински върхове, по които нищо не може да се сее, а пък светските хора може да ги уподобим, на богати торни
долини
, където стават хубави градини, жито, селища, концерти, забавления и пр.
Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в долините. Една обмяна трябва да има между светските и духовните хора. Духовните и светските хора съществено не се различават, различието е само външно. И двамата приемат същата светлина и същия въздух, и двата еднакво употребяват вода и хляб. Тъй че и двамата имат едно верую.
към текста >>
Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в
долините
.
Една златна монета може да е паднала в калта и да се е окаляла. Заради тази кал аз не унижавам монетата. Измивам я, и я турям в джоба си, калта ни най малко не намалява ценността на монетата. Същото се отнася и до човека — ако се е окалял, ще го измием, това не намалява неговата цена. Духовните хора можем да ги уподобим на високи планински върхове, по които нищо не може да се сее, а пък светските хора може да ги уподобим, на богати торни долини, където стават хубави градини, жито, селища, концерти, забавления и пр.
Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в
долините
.
Една обмяна трябва да има между светските и духовните хора. Духовните и светските хора съществено не се различават, различието е само външно. И двамата приемат същата светлина и същия въздух, и двата еднакво употребяват вода и хляб. Тъй че и двамата имат едно верую. И светски и духовни правят погрешки и проявяват добродетели — и едните и другите когато правят добро, са под влиянието на светлите същества; а когато правят погрешки, са под влиянието на тъмните същества.
към текста >>
74.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Под тебе
долини
, безброй по-низки върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки.
И тогаз ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе.“ Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистота, изобилна светлина.
Под тебе
долини
, безброй по-низки върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки.
Но ти не се чувстваш сам. Тук са всички от цялата земя, които търсят, всички, които хлопат, всички, които очакват великия празник: да се роди човекът на светлината. Ги чувстваш тяхното невидимо присъствие. И една радост те изпълва, че техните сили са твои и твоите — техни. Скоро всичко това изчезва.
към текста >>
75.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То буди познат и сладък трепет; по него ние сещаме, че скоро ще повеят южни ветрове, които ще погалят снега по
долините
и ледените чела но планинските върхове.
Влива се дълбоко във душите Шепотът на сините, вълни. В. С. Недев Другата пролет Как идва пролетта у нас и кой я изпраща? Нейната астрономическа и суха история ние я знаем. Но, ние знаем още, че рано, много рано след нова година, по заснежените още полета се вестява едно нежно и миловидно цвете, чийто цвят хармонично се слива с белината на снежната покривка, която още обвива земята.
То буди познат и сладък трепет; по него ние сещаме, че скоро ще повеят южни ветрове, които ще погалят снега по
долините
и ледените чела но планинските върхове.
Буйни потоци ще потекат, шумно ще гонят равнините и спокойно ще търсят път към морето. След това незнайна ръка ще палне жълти свещици по росни и свежи ливади, ще блъснат като звезди, златни пламъчета и палави деца ще викнат: „Минзухари“! После следват други, много събратя на едно вълшебно царство, които се надпреварват да покажат своя неземен чар. Идват по същото време, много, много гонени гости сладкогласни певци; прииждат на рояци, огласяват простора и започват своите вълшебни концерти из пустите дъбрави. Само това ли знаем за нея?
към текста >>
Шумни потоци се спущат с трясък от планините и поят
долините
, те влачат камъни и пясък, чистят равнината.
Не веднъж на земята, нейните ранни предвестници са възвестявали нейното идване. Ранни пролетни цветя благоухаят по заснежени още поляни. Тяхната дивна пелена се слива с белината на снега. На земята се раждат хора, които сочат върховете! . . .
Шумни потоци се спущат с трясък от планините и поят
долините
, те влачат камъни и пясък, чистят равнината.
На земята много хора възвестяват нови идеи и истини, които рушат старото и поят човешката мисъл. Ранни чучулиги огласяват простора. Днес за новото се пее! . . . Пойна птичка носи велика вест от юг.
към текста >>
76.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изворски СТЪПКИ КЪМ ВЪРХА Колко е красиво да наблюдаваме своите радости и скърби, тъй както пътникът към планинският връх наблюдава
долините
, височините и стръмните завои, до като стигне до върха!
И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането. Тези люде, които непреривно гледат с очите на милосърдието, говорят с езика на благостта и ръцете им винаги са пълни и раздават сладки плодове, те са. които притежават творческите сили, носещи винаги победа: те познават и пътищата към изворите не безграничния живот и на вечното щастие. Само тези люде могат да бъдат учители на света и водачи на человеците към съвършенство. И. А.
Изворски СТЪПКИ КЪМ ВЪРХА Колко е красиво да наблюдаваме своите радости и скърби, тъй както пътникът към планинският връх наблюдава
долините
, височините и стръмните завои, до като стигне до върха!
Всичкото това разнообразие на нашия път ни се вижда тъй естествено и тъй необходимо, за да достигнем до целта. * Всеки човек има условия във всеки момент на живота си да бъде щастлив, понеже природата му е предоставила красивата възможност да бъде чист в мислите, чувствата и постъпките си, дала му е тази свобода; е главното условие за щастието е чистотата в мислите, чувствата и постъпките. * Днес хората са много суеверни. Те вярват, че като служат на злото и мислят само за себе си, ще станат щастливи. Вярват, че чрез война народите ще постигнат благоденствие.
към текста >>
77.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но не можем я възстанови и като скитосваме безцелно по гори и
долини
, не съблюдавайки законите на природата.
Те разбират закона за растенето по-добре. Някой от цветята обръщат цвета си към слънцето, а псалмопевецът казва: „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни; да възвестяваме на ранина милостта Ти.“ Търсим много неща и все пак нещо ни липсва. Търсим, и не можем да го намерим. — Това е връзката, реалната, хармонична-та връзка с живата природа. И тая връзка не ще можем я възстанови като седим в кабинетите си под сянка.
Но не можем я възстанови и като скитосваме безцелно по гори и
долини
, не съблюдавайки законите на природата.
Тая връзка ще се възстанови с истинска, упорита и съзнателна работа. Тая връзка инстинктът няма да ни покаже, а Висшият Разум, Божествената интуиция. Излез всред природата, изложи се на слънце, разтвори широко прозорците, ходи по високите планини, пий най-бистрата планинска вода и имай пълно доверие и вяра в източника на живота! Не се откъсвай от него! „СЪЗДАЙТЕ ХАРМОНИЧНА СРЕДА“!
към текста >>
78.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ей я по
долини
!
* Слънцето изгряло, Цъфнали цветята. В тиха благодарност Свеждали челцата. * * * Вълк Вълчо, вълчо, пак ли дебнеш, В стадото се взираш. Нямаш ли сърце та вечно Кротките намираш? * Няма ли трева за тебе?
Ей я по
долини
!
Остави на мира вече Агънца невинни! * Я си похапни тревица. Мека и зелена! После пък сръбни водица, Бистра и студена. * Мирна ще ти е душата, Леко на сърцето.
към текста >>
79.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато една нишка от смелчаци се отправи от индийските
долини
към снежните върхове на Хималаите през 1938 г, отново хора от всички раси и народности ще ги придружават мислено в техния поход към върха — похода на Човешкия дух.
Хю Рътледж, водачът на последната Хималайска експедиция, 1936 г. Г-н Рътледж, който неотдавна говори и в София, публикува наскоро в Англия книгата „Еверест — незавършената авантюра“. В нея той описва преживелиците на експедицията и главните мъчнотии, на които тя се е натъкнала. Някои физиолози предлагат, участниците в експедицията да бъдат снабдени с апарати, произвеждащи кислород за последната фаза на експедицията, когато въздухът е разреден и дишането става трудно На много места г. Рътледж описва безпримерната преданост, издръжливост и ентусиазъм на местните носачи, които са придружавали експедицията.
Когато една нишка от смелчаци се отправи от индийските
долини
към снежните върхове на Хималаите през 1938 г, отново хора от всички раси и народности ще ги придружават мислено в техния поход към върха — похода на Човешкия дух.
Есенно посаждане на дръвчета Плодовете са отлична, полезна и здравословна храна за човека. Природата ги дава в изобилие и те винаги, през цялата година могат да бъдат достъпни за всички. Но при едно условие, че всеки засажда дръвчета. Плодовете са любими за всички, затова пък трябва всеки ежегодно да засажда плодни дръвчета: в двора, в лозето, в градината нивата, край улицата и пътя и пр. Дръвчетата могат да се преместват и посаждат на ново място през време на почивката им — от опадане листата, на есен, та до новото им разлистване на пролет, но най-доброто време за тази цел е есента или много рано на пролет.
към текста >>
80.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* И далеч по върховете и далеч по
долини
, Се разнася нова радост, чудна радост на вълни!
* Крайно време днес е вече и започва светъл век, В нови пътища ще тръгнеш, о повярвай, ти човек! * Нова ера на земята, нови хора веч зове, Ще се сбъдне туй, което е мечта на векове, * Мир ще бъде на земята, и любов и красота! “ Тъй завърши свойте думи светъл глас от вечността. * На брега съм на реката, гдето времето тече, Потопени в блян далечен бдят титани върхове. * И усмихнати ги виждам и с огрени чела, На воали леки бавно от тях дръпва се мъгла.
* И далеч по върховете и далеч по
долини
, Се разнася нова радост, чудна радост на вълни!
* „Мир веч идва на земята, о красив и вечен мир! “ И ликуват небесата, и ликува земна шир. Д. Антонова ПЪТЯТ КЪМ РАДОСТТА Би трябвало човек да скърби и да се плаши не когато е на върха на своите мъчнотии. защото тогава е вече на прага на избавлението, а да страда най-много когато е в първите стъпки на своите страдания, а още повече когато още страданията не са дошли — да скърби, защото има много път да извърви, докато постигне освобождение. * Блажен е този, който при първата стъпка, с която се отклонява от правия път на природата, изпитва най-силните страдания, които го предпазват да направи втората стъпка в това отклонение.
към текста >>
81.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* А после в извор чист избликва, Тече и пои
долините
.
Мисъл тънка и дълбока се роди — осветена от лъча. Невидима ръка — с любов простряна — с него ме докосна и обилно радост в мен разля. * Кой безумец би поискал слънчевия лъч до себе си да спре? Кой посмял би да помисли, че за него само е изпратен той? Р. КЪДЕ ОТИВАТ Аз знам дъжда къде отива Докосне ли се до земята; Дълбоко се у нея скрива И струи сбира в глъбината.
* А после в извор чист избликва, Тече и пои
долините
.
След туй се радостно провиква И в пара бяга във висините. * А моите сълзи где отиват? Къде потъват, где изчезват? В коя река, море се вливат? — Следа от тях не забелязвам.
към текста >>
82.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички форми, които наблюдаваме в природата — планини и
долини
, извори, реки, езера, морета и океани, гори, дървета, цветя и треви — всичко това са само символи, зад които действат космични сили.
За да измени човек характера си и да го направи от непостоянен на постоянен, той трябва да направи първата крачка, да постави основа в живота си и да почне да работи съзнателно и да изпълнява задачата си, възложена му от Природата с любов, а да не чака тя да го подканва и принуждава. Защото за този, който не върви по пътищата на природата, рано или късно ще дойдат страданията. КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА Светът, в който живеем и когото познаваме като природа, според духовната наука, е на периферията на Битието и е резултат от дейността на творческите сили на Космоса. Учителят казва: „Физическият свят е едно изложение на дейността на възвишените същества на Космоса, той е тяхна картина, която те още не са завършили.“ Целият Космос е проникнат от един величествен и мощен творчески ритмус, който в своите проявления се диференцира на хиляди по малки ритмуси, които в крайните си проявления създават материалните форми, които наблюдаваме около нас. Цялата природа около нас е проникната и е резултат на този ритмус.
Всички форми, които наблюдаваме в природата — планини и
долини
, извори, реки, езера, морета и океани, гори, дървета, цветя и треви — всичко това са само символи, зад които действат космични сили.
Всичко в Битието — от грамадните слънчеви системи до атома, вибрира, трепти под импулса на великата космична мисъл. чиято външна страна е космичния ритмус. Но съвременният човек, благодарение на степента на развитието, на която се намира, не може да схване тази велика световна симфония, не може да схване динамиката на света, но схваща само едни статични, закостенели форми, които се раждат, растат и умират. Но този процес е само външна форма на движението на силите, външна форма на един невидим процес, който стои зад него. Особеностите на формите и техните специфични качества ни показват как да схванем характера на силите, които действат, как да познаем характера на ритмуса, който стои зад тях.
към текста >>
Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата мисъл и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в
долините
: там и мисъл, и емоция са някак по-непринудени, по-интензивни и по-проникващи.
обед София — Изгрев К. Григоров НОВИ ХОРИЗОНТИ ЗА МУЗИКАТА Когато човек слуша музика или когато сам я възпроизвежда, в него се развива един сложен процес на сътрудничество между мозъчните центрове на най-възвишените умствени, морални и духовни способности. Според природата си и наклонностите си, той проявява повече или по-малко чувство за време, пресметливост, съсредоточеност, въображение, възторженост, вдъхновение, благоговение и над всичко това, като обединяваща, се явява дейността на музикалния център. Музиката ангажира най-висшето в човека и при благородна и чиста емоция може да го възвиси до състояния, които по друг път мъчно би достигнал и да му създаде преживявания, които оставят трайни следи и в неговите мисли, и в неговите чувства, и в неговата воля. Всеки, който има навика да се съсредоточава в себе си и да се самонаблюдава, може да открие, че музиката е подбудител на много благородни потици, освежава мисълта и й предава по-голяма еластичност и довежда до едно творческо напрежение, което според природата на слушателя и моментното му разположение, се изразява било във воля за дейност, било в медитация или в съзерцание, било в размишление.
Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата мисъл и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в
долините
: там и мисъл, и емоция са някак по-непринудени, по-интензивни и по-проникващи.
Така и един музикален откъс - лек има едно или друго въздействие, според висотата, на която се намира съзнанието на слушателя и чистотата на неговите мисли и чувства. Според това именно е и голямото различие и разнообразие, което хората показват при възприемането и тълкуването на музиката. Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до висините на чистата и светла мисъл и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-възвишени състояния и най красиви преживявания. Разгледана като физическо явление, музиката представлява съчетание (последователно и едновременно) от тонове, които от своя страна са трептения от въздушни частички. Тия трептения се отекват чрез слуховия апарат в съзнанието на човека и по силата на един сложен резонанс идват в известни отношения с трептенията на по-изтънчената материя на неговото астрално, умствено и духовно тяло.
към текста >>
83.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Докато по върховете действа електричеството, което е проява на положителния полюс на космичния ритмус, то в
долините
действат магнетичните сили, които са свързани с негативния полюс на космичния ритмус.
И когато посещаваме известно място в природата, ние, макар и несъзнателно, се свързваме с енергиите, които функционират а него и със съществата, чийто външен израз се явява тази външна форма от природата. Затова човек, за да може да се ползва от силите на природата, трябва да има знание, да познава силите и енергиите на всяко дадено место, за да знае какво отношение да вземе спрямо него, за да се ползва разумно. Да знае в даден момент какво му е потребно и къде ще го намери в природата, за да го получи. Например не е безразлично, дали ще посетите един висок планински връх, където преобладават острите и прави линии и е покрит с камъни или една красива долина покрита с цветя и плодни дървета. На двете места действат различни сили.
Докато по върховете действа електричеството, което е проява на положителния полюс на космичния ритмус, то в
долините
действат магнетичните сили, които са свързани с негативния полюс на космичния ритмус.
Това е само общо казано — като наблюдаваме природата, ще видим че навсякъде тези два принципа се преплитат и действат съвместно — връхче и долинка се редуват и образуват цели органи и системи — полета на действие на космичните творчески сили Долините с източно и южно изложение са богати с магнетични енергии, затова ще забележим, че те са по-богати с растителност, защото магнетичната енергия е която е свързана с корените на живота. А северните склонове на върховете и долините със западно и северно изложение са по електрични. А електричеството е свързано повече с умствения живот. Затова върховете доставят електрическа енергия за мисълта на човека Но когато човек не знае как да се справи с тази енергия, тя се явява разрушителна. Нормалния човешки живот изисква уравновесяване на двата вида енергии — на електричеството и магнетизма.
към текста >>
Това е само общо казано — като наблюдаваме природата, ще видим че навсякъде тези два принципа се преплитат и действат съвместно — връхче и долинка се редуват и образуват цели органи и системи — полета на действие на космичните творчески сили
Долините
с източно и южно изложение са богати с магнетични енергии, затова ще забележим, че те са по-богати с растителност, защото магнетичната енергия е която е свързана с корените на живота.
Затова човек, за да може да се ползва от силите на природата, трябва да има знание, да познава силите и енергиите на всяко дадено место, за да знае какво отношение да вземе спрямо него, за да се ползва разумно. Да знае в даден момент какво му е потребно и къде ще го намери в природата, за да го получи. Например не е безразлично, дали ще посетите един висок планински връх, където преобладават острите и прави линии и е покрит с камъни или една красива долина покрита с цветя и плодни дървета. На двете места действат различни сили. Докато по върховете действа електричеството, което е проява на положителния полюс на космичния ритмус, то в долините действат магнетичните сили, които са свързани с негативния полюс на космичния ритмус.
Това е само общо казано — като наблюдаваме природата, ще видим че навсякъде тези два принципа се преплитат и действат съвместно — връхче и долинка се редуват и образуват цели органи и системи — полета на действие на космичните творчески сили
Долините
с източно и южно изложение са богати с магнетични енергии, затова ще забележим, че те са по-богати с растителност, защото магнетичната енергия е която е свързана с корените на живота.
А северните склонове на върховете и долините със западно и северно изложение са по електрични. А електричеството е свързано повече с умствения живот. Затова върховете доставят електрическа енергия за мисълта на човека Но когато човек не знае как да се справи с тази енергия, тя се явява разрушителна. Нормалния човешки живот изисква уравновесяване на двата вида енергии — на електричеството и магнетизма. Това значи да се даде правилен ход на космичния ритмус в нашия живот.
към текста >>
А северните склонове на върховете и
долините
със западно и северно изложение са по електрични.
Да знае в даден момент какво му е потребно и къде ще го намери в природата, за да го получи. Например не е безразлично, дали ще посетите един висок планински връх, където преобладават острите и прави линии и е покрит с камъни или една красива долина покрита с цветя и плодни дървета. На двете места действат различни сили. Докато по върховете действа електричеството, което е проява на положителния полюс на космичния ритмус, то в долините действат магнетичните сили, които са свързани с негативния полюс на космичния ритмус. Това е само общо казано — като наблюдаваме природата, ще видим че навсякъде тези два принципа се преплитат и действат съвместно — връхче и долинка се редуват и образуват цели органи и системи — полета на действие на космичните творчески сили Долините с източно и южно изложение са богати с магнетични енергии, затова ще забележим, че те са по-богати с растителност, защото магнетичната енергия е която е свързана с корените на живота.
А северните склонове на върховете и
долините
със западно и северно изложение са по електрични.
А електричеството е свързано повече с умствения живот. Затова върховете доставят електрическа енергия за мисълта на човека Но когато човек не знае как да се справи с тази енергия, тя се явява разрушителна. Нормалния човешки живот изисква уравновесяване на двата вида енергии — на електричеството и магнетизма. Това значи да се даде правилен ход на космичния ритмус в нашия живот. За тази цел Учителя е дал паневритмията, която е метод за хармонизиране на енергиите и поставяне на човека в хармония със силите на живата природа.
към текста >>
84.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Долини
и върхове Без страх.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 228 - год. XI. Севлиево, 6 ноември 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мир чрез правда – С. К.
Долини
и върхове Без страх.
(стих.) – Олга Славчева. Обещанието – Г. Събев Словото на Учителя. Любовта дава живот. (из неделната беседа – 2 октомври 1938 г.) Стихотворения от Д. Антонова.
към текста >>
ДОЛИНИ
И ВЪРХОВЕ В природата има
долини
и върхове, има равни и стръмни пътища.
Повърнете заграбеното, престанете да ограничавате и потискате, откажете се от болни амбиции и ще имате мир, хармония и истински напредък! Това се отнася до всички, а не само до една категория народи. Поправете неправдите, но не извършвайте други на тяхното место. Само така ще бъде осигурен мира. С. К.
ДОЛИНИ
И ВЪРХОВЕ В природата има
долини
и върхове, има равни и стръмни пътища.
В природата има реки, морета, океани — големи височини и големи дълбочини. Също и в живота има долини и върхове, гладки и стръмни пътища Живота не е еднакъв. И всеки се стреми да се изкачи на някой висок връх в живота, от там да наблюдава, за да има по-широк хоризонт, и да може да обхване с погледа си повече неща Както в природата има не достигаеми върхове и дълбочини, така и в живота има недостигаеми върхове и долини — недостигаеми положения. Но въпреки това човешкия дух се стреми да се изкачи все по високо и по високо, да разреши и разбере все повече и повече задачи. Това е вечния глад в неговата душа, който го подтиква към работа и търсения, който го импулсира да твори.
към текста >>
Също и в живота има
долини
и върхове, гладки и стръмни пътища Живота не е еднакъв.
Поправете неправдите, но не извършвайте други на тяхното место. Само така ще бъде осигурен мира. С. К. ДОЛИНИ И ВЪРХОВЕ В природата има долини и върхове, има равни и стръмни пътища. В природата има реки, морета, океани — големи височини и големи дълбочини.
Също и в живота има
долини
и върхове, гладки и стръмни пътища Живота не е еднакъв.
И всеки се стреми да се изкачи на някой висок връх в живота, от там да наблюдава, за да има по-широк хоризонт, и да може да обхване с погледа си повече неща Както в природата има не достигаеми върхове и дълбочини, така и в живота има недостигаеми върхове и долини — недостигаеми положения. Но въпреки това човешкия дух се стреми да се изкачи все по високо и по високо, да разреши и разбере все повече и повече задачи. Това е вечния глад в неговата душа, който го подтиква към работа и търсения, който го импулсира да твори. Живота е много разнообразен, най различни са проявите в него. Затова човек трябва да го изучава във всичките му прояви.
към текста >>
И всеки се стреми да се изкачи на някой висок връх в живота, от там да наблюдава, за да има по-широк хоризонт, и да може да обхване с погледа си повече неща Както в природата има не достигаеми върхове и дълбочини, така и в живота има недостигаеми върхове и
долини
— недостигаеми положения.
Само така ще бъде осигурен мира. С. К. ДОЛИНИ И ВЪРХОВЕ В природата има долини и върхове, има равни и стръмни пътища. В природата има реки, морета, океани — големи височини и големи дълбочини. Също и в живота има долини и върхове, гладки и стръмни пътища Живота не е еднакъв.
И всеки се стреми да се изкачи на някой висок връх в живота, от там да наблюдава, за да има по-широк хоризонт, и да може да обхване с погледа си повече неща Както в природата има не достигаеми върхове и дълбочини, така и в живота има недостигаеми върхове и
долини
— недостигаеми положения.
Но въпреки това човешкия дух се стреми да се изкачи все по високо и по високо, да разреши и разбере все повече и повече задачи. Това е вечния глад в неговата душа, който го подтиква към работа и търсения, който го импулсира да твори. Живота е много разнообразен, най различни са проявите в него. Затова човек трябва да го изучава във всичките му прояви. Учителя казва: „Изучавайте живота във всичките негови прояви и ползвайте се от тях.
към текста >>
Като отивате на екскурзия, всичко не е равно, Някъде има слизане в
долини
, минаване реки без мостове, някъде пък ще срещнете водопади — много неприятности ще срещнете.
Обещай и изпълни. Това да ни бъде за практика. Г. Събев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Любовта дава живот (из неделната беседа „Любовта дава живот“ – 2.X.1938 г.) Това, което ще ви говоря, е мъчно за разбиране, то не е млечна храна. То ще произведе много противоречия в умовете и сърцата ви. Животът не седи само в хармоничните работи, в това, което не е приятно.
Като отивате на екскурзия, всичко не е равно, Някъде има слизане в
долини
, минаване реки без мостове, някъде пък ще срещнете водопади — много неприятности ще срещнете.
Онзи, който иска да изучава планините, той трябва да мине през всякакви пътища. Обаче, в разбиранията си, религиозните и светските хора представят две крайности, две разбирания, два полюса. Светските хора представят религия на света, а религиозните — религия на духовния свят. И едните и другите са крайни. Но има нещо повърхностно в техните разбирания.
към текста >>
85.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъй като знаците следват последователно мъжки - женски, можем да си представим зодиака като едно мощно космическо вълнообразно движение с високи върхове — положителните, мъжките знаци, които дават от себе си, и дълбоки
долини
- пасивните, женските знаци, които възприемат и обработват това, което са възприели.
Въз основа на това и знаците се разпределят на мъжки и женски, според тригоните, към които спадат. Така запример, Овен първият знак на зодиака е: мъжки, вторият знак Телец , който принадлежи към земния тригон е женски. Третия знак — Близнаци е мъжки, защото принадлежи към тригона на въздуха, който е мъжки. И така се редуват последователно мъжки, женски, като последния знак Риби е женски, понеже принадлежи на водния тригон, който е женски. Така виждаме как във великия космичен ритмус се проявяват и двата творчески принципа на Битието - мъжкия и женския.
Тъй като знаците следват последователно мъжки - женски, можем да си представим зодиака като едно мощно космическо вълнообразно движение с високи върхове — положителните, мъжките знаци, които дават от себе си, и дълбоки
долини
- пасивните, женските знаци, които възприемат и обработват това, което са възприели.
Това е великият ритмус на космоса, който минава в своето движение през дванадесет фази, които астрологията нарича 12 знаци на зодиака, всеки от които носи специфични условия и енергии. И естествено, едни ще бъдат условията на върховете, където енергията има едно състояние, други ще бъдат в долините. И един човек, роден под негативни знаци, е роден при съвсем различни космични условия от онзи, който е роден под положителните знаци. А тези космически условия обуславят вече психическия и органическия живот на индивида, което ще разгледаме подробно в по-нататъшното изложение. * * * Според мястото им в зодиака, или според техните влияния върху човека, или както се казва, според динамичните им свойства, знаците се разпределят на три групи от по четири знаци, т. е.
към текста >>
И естествено, едни ще бъдат условията на върховете, където енергията има едно състояние, други ще бъдат в
долините
.
Третия знак — Близнаци е мъжки, защото принадлежи към тригона на въздуха, който е мъжки. И така се редуват последователно мъжки, женски, като последния знак Риби е женски, понеже принадлежи на водния тригон, който е женски. Така виждаме как във великия космичен ритмус се проявяват и двата творчески принципа на Битието - мъжкия и женския. Тъй като знаците следват последователно мъжки - женски, можем да си представим зодиака като едно мощно космическо вълнообразно движение с високи върхове — положителните, мъжките знаци, които дават от себе си, и дълбоки долини - пасивните, женските знаци, които възприемат и обработват това, което са възприели. Това е великият ритмус на космоса, който минава в своето движение през дванадесет фази, които астрологията нарича 12 знаци на зодиака, всеки от които носи специфични условия и енергии.
И естествено, едни ще бъдат условията на върховете, където енергията има едно състояние, други ще бъдат в
долините
.
И един човек, роден под негативни знаци, е роден при съвсем различни космични условия от онзи, който е роден под положителните знаци. А тези космически условия обуславят вече психическия и органическия живот на индивида, което ще разгледаме подробно в по-нататъшното изложение. * * * Според мястото им в зодиака, или според техните влияния върху човека, или както се казва, според динамичните им свойства, знаците се разпределят на три групи от по четири знаци, т. е. образуват 3 кръста, които ни показват проявлението на четирите елемента в трите света. Тези три групи знаци носят следните названия в астрологията: Кардинални, (главни или ъглови), неподвижни и подвижни (общи).
към текста >>
86.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Полетата,
долините
, хълмовете и планините ще се покрият с цветя и зеленина.
Няма завинаги ще бъде студено? Няма завинаги ще бъдат сковани под ледената покривка на зимата, прекрасните цветя, плодоносните растения и дървета? Не! Ще дойде пролет! Идва пролет!
Полетата,
долините
, хълмовете и планините ще се покрият с цветя и зеленина.
Чудно хубави и сладки плодове ще натегнат по дърветата — благословената храна на човека. Това всеки знае. В това никой не се съмнява. Но омразата, заблужденията, противоречията, борбите между хората не ще ли престанат някога? Завинаги ли ще остане студът и ледът в човешките сърца?
към текста >>
87.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към
долините
на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение.
Превел: Николай Рилски ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА СПОРЕД ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ За материалиста възкресението е един абсурд; за религиозно вярващия той е едно чудо; за посветения окултист той е един обективен факт; за мистика той е едно вътрешно преживяване, един вътрешен факт. Също така и за тези, които са писали Евангелията, които са били посветени в окултен смисъл на ду мата, възкресението не е само една празна дума, но е един обективен факт и едно вътрешно преживяване, което стои във връзка с едно велико космично събитие. За онези, които не са запознати с дълбоката философия на живота, факта на възкресението е необясним и невъзможен. Но за онзи, който познава дълбоката философия на живота, възкресението на Христа е един велик космичен факт от голямо значение за развитието и повдигането на човешката душа. Възкресението на Христа отвори нова страница от великата книга на живота, създаде нова епоха в развитието на човешката душа, епохата на възхода към великото и красивото в света, което е скрито дълбоко във всяка душа, но пътищата към него бяха заприщени, заленени и беше невъзможно за човека да се добере до тях.
С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към
долините
на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение.
Пътищата към великото и красивото са разкрити и човек трябва да тръгне в новия път, който е път на въз-ход. Това е факт, а не само поетически образ. С възкресението на Христа влязоха в действие нови сили в земното развитие, които разведриха атмосферата и отвориха нови перспективи за човека. Мнозина, запознати повърхностно с окултната наука, виждат във факта на възкресението на Христа само едно окултно преживяване, предизвиквано в древните посвещения, което се състои в следното: кандидата за посвещение е бил привеждан в особено състояние, средно между съня и смъртта, което е непознато за обикновения човек и при което положение „азът“, душата е напуснала физическото тяло, но е била в една слаба връзка с него и така е преживявала три дена в невидимия свят, където под ръководството на великите разумни същества е добивала великото знание, великата мъдрост, която прониква цялото битие. Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот.
към текста >>
88.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Възраствай семената, разцъфтявай
долините
, украсявай плодовете, защото в тебе са дошли да работят силите на светлината!
Не огорчаван Божественото ръководство, което благоволи да се изяви към теб. Не ставай плячка на малодушие, безверие и съмнение, но бъди положителен във вярата си в бъдещето. Помни, че Божията нога е стъпила на твоята земя, затова върви по пътя на Доброто и знай, че никакви вражески сили не ще могат да те засегнат. Хубава родна земьо, осияна със Светлите Божии лъчи, вий, китни върхове, от които се разнася сутрин чудния химн на слънцето, вий изобилни извори. от които шепне нежно, тихо и сладко Божията душа, във тебе, о земьо, благоволи всемирният Дух да се всели!
Възраствай семената, разцъфтявай
долините
, украсявай плодовете, защото в тебе са дошли да работят силите на светлината!
Рано е още човешкият ум да разбере безграничното могъщество. безграничното величие и красота на Божията благодат, която се излива над теб, о родна земьо! Вий, малцината, чиито очи са отворени, свято пазете заветите на Учителя, хранете душите си с плодовете на светлината, носете даром и даром раздавайте небесния хляб по четирите страни на света. Изгря веч Светлината! Близко е деня, в който очите на всички люде и народи ще се обърнат към нея!
към текста >>
89.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само Бог знае какви бисери се крият в душата на .грешника“ и затова Той никога не ще остави своята „загубена овца“, а ще я потърси дори ако тя се е заблудила до най-отдалечените и непознати
долини
и бездни на живота.
За Бога има само ученици и малки деца, които се учат да ходят. Защото Той знае че малкото дете, което днес едва се изправя на краката си, утре, след година—две, свободно ще тича навред. Той знае, че този, който днес е отхвърлен от всички, и когото всички сочат с пръст като грешник, крие безценни съкровища в душата си, които утре ще заблестят като бисери и диаманти в светлината на Божия ден. По днес тях никой ги не вижда. Хората виждат само лошото в него.
Само Бог знае какви бисери се крият в душата на .грешника“ и затова Той никога не ще остави своята „загубена овца“, а ще я потърси дори ако тя се е заблудила до най-отдалечените и непознати
долини
и бездни на живота.
В тази светлина, кой е грешник и кой праведник?... Вий, които се смятате за праведници, вий, които смятате че изпълнявате изискванията на Божиите закони, вий, които смятате, че сте изправни във всяко отношение и очаквате да получите, на небето или на земята, наградата за вашия добродетелен живот, с какво наистина вий сте заслужили мечтаното „царство небесно“? Какво вий направихте за неговото идване на земята, в душите на другите, както и във вашите собствени души? Да не се лъжем. Живота на „праведника“ в хорските очи, често бива едно отвратително лицемерие, което в очите на Бога стои по-низко от живота на отявления грешник.
към текста >>
90.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Аз спомням цъфнали градини от лъчисто бели цветове и лъх на зрели сочни плодове; в тоя свят на светлооки синове познавам върхове и китни
долини
.
Всеки ученик в живота, кой по-малко, кой повече, може да възрасти семената на доброто в душата си и даде един ден плод. Истинския празник за човека е всред красивата природа, в разумния и любящ живот, в работата за доброто Присъствахме и на паневритмичните упражнения. Всяка сутрин няколко цигулки и китари свирят, а братята и сестрите играят упражненията. Пожелаваме във всеки град да се създаде такъв добър кръжок, в който да цари Любов и разбирателство, от които да лъха новото отношение между хората, дадено ни от Учителя. *** Всред ледения мраз на твоите деца, о, майчице земя, и техните пустинни брегове, аз зная други свят и други синове и пламналия храм от хиляди сърца.
* Аз спомням цъфнали градини от лъчисто бели цветове и лъх на зрели сочни плодове; в тоя свят на светлооки синове познавам върхове и китни
долини
.
* И слънцето на таз земя аз зная, о, клетнице земя. благато Слънце над благати брегове. възрастло всеки стрък, на всякое сърце тъмнините тежки във зари стопило. * Там няма есен, няма люта зима, и вихрите не веят в таз страна; пролетта сал плиска ведрина и свежест, там камъка дори цъфти, сияй и люби. * Всред ледения мраз на твоите деца, о, майчице земя, и техните пустинни брегове, аз зная други свят и други брегове Д.
към текста >>
91.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото мътната вода, която пороите довличат в
долините
на живота, ще изтече.
Когато злото идва, то идва затуй, защото не е можело да не дойде. Когато злото идва, то идва затуй, защото ний не сме създали условия за доброто, казано в най-мека форма. А, казано по-силно и по-точно, то идва затуй, защото ний сме се противопоставили на Бога, отказани сме да чуем и да изпълним гласа на правдата, истината и доброто. И затова ние трябва да го приемем като едно неизбежно лекарство, чиято цел е да ни излекува. Така трябва да го приемем, да го осмислим, да разберем неговия смисъл, неговите дълбоки причини, ако искаме да извлечем от него възможната поука и полза.
Защото мътната вода, която пороите довличат в
долините
на живота, ще изтече.
Тя ще отмине, и пак отново ще потекат бавно и плавно спокойните и бистри струи на обикновения, мирния живот, в който човек свободно, необезпокояван от нищо, може да твори в себе си и вън от себе си. Мътните води на днешното време, които, в бесните си вълни, влачат милиони човешки трупове и милиардни богатства, натрупани с пот на чело от безброй труженици на непрестанния труд, ще изтекат, ще отминат, като дадат място на нещо по-добро, на нещо по-хубаво от досегашния свят. Бурята ще отмине, отнасяйки със себе си безброй жертви, но дали ний ще вземем поука от нея? Дали ний като индивиди и цялото човечество в неговата съвкупност, ще почерпим поука, ще използваме урока, който ни се дава? Ще изтече мътната вода.
към текста >>
И наистина, векове и хилядолетия вече откак човек е започнал да убива животните и да се храни с месото им, също така и неговата кръв не е престанала да се пролива, да напоява полетата и
долините
на земята.
Той е ясен и определен. Само този го разбира и тълкува криво, според своите интереси, който не желае да го изпълни. Който вади нож, от нож ще загине! —е допълнил Христос. А ние смятаме, че в думите на Христа, както и в думите на Бога, не трябва да има никакво съмнение.
И наистина, векове и хилядолетия вече откак човек е започнал да убива животните и да се храни с месото им, също така и неговата кръв не е престанала да се пролива, да напоява полетата и
долините
на земята.
Кръвта на човека се лее и ще продължава да се лее във взаимни междуособни войни дотогава, докато хората престанат да проливат кръвта на животните. Това е Божествен закон, това е Карма, както го наричат индусите, това е изплащане на извършените престъпления чрез своята собствена смърт. Колкото по-рано хората съзнаят това, толкова по-добре е за тях. Когато те престанат да убиват животните, ще престане да се лее и тяхната кръв. Те ще заживеят в мир, спокойствие и благоденствие, защото техните сили и енергии, богатствата, които те създават и които извличат от природата, няма вече да се употребяват за разрушение, а за творчество.
към текста >>
92.
 
-
В предвкусващ пророчески сън виждаме небесната красота, която залива мрачните покрити с кърви полета и
долини
.
Русия, — но не Русия на един или друг режим, а бъдната, предопределена от съдбата, безсмъртната и велика славянска прамайка, ще поведе своите народи, а после и всички останали, към далечните хоризонти на бъдещето, за да изпълни своята мисия. Тая Русия ще има внедрени в душата си, както молитвения трепет на прострелия ръце страдалец, така и напевите на сибирските вериги, които тая мъченица е влачила по окървавените си ръце: ще има пророческите слова на своите предтечи, гръмовния трясък на бунта, пламналия устрем на борците и грохота на електрическите юзини Тя ще носи тоя трепет и ще го вдъхне на народите, които е събрала в своята фамилия. И нещо друго ще имат тия пробудени народи. Пред неговото величие ще паднат ничком всички, защото цивилизацията и напредъка ще се поемат от яките, измъчени до тогава ръце на славянството. Ние сме още далеч от образа, който ще придобият в бъдеще народите, но в сумрачните часове на утрото се долавят лъчите на надеждата.
В предвкусващ пророчески сън виждаме небесната красота, която залива мрачните покрити с кърви полета и
долини
.
Светът е имал сила, ум, жестокости, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност. Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал. Сега мнозина не вярват в това. Но натам сочат сигналите на времето — към бъдещата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение. Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм.
към текста >>
93.
 
-
Обикаляше ожаднелите за жътва ниви, слизаше низко над тихите слънчеви
долини
, където самотни крушеви дървета хвърляха сенки като тъмно-зелени дъждобрани.
Даваше я на най-сръчен момък — да я отнесе в гнездото на орела. През този ден орелът не ходеше да търси храна. До вечерта почиваше кацвал на дъба и се радваше на малките си голокрили орлета. Щом гърбът на изкласилите ниви земеше да жълтее, вятърът отронваше последните листа на червените кадънки по синорите Класовете огъваха нодоле тънките си шии и заприличваха на засрамени момичета с наведени глави. Старият орел тръгваше над житния кър.
Обикаляше ожаднелите за жътва ниви, слизаше низко над тихите слънчеви
долини
, където самотни крушеви дървета хвърляха сенки като тъмно-зелени дъждобрани.
— Нашият крилат Свети Георги пак е тръгнал да обходи нивето! — думаха ръкойчани. И ако през някой зноен ден от южната далечина се зададеше тъмен градоносен облак, орелът се втурваше срещу него. И разказват стари хора, че от незапомнени години той посрещал градоносните облаци, биел ги с криле и ги отвеждал към Балкана — да изсипят белите куршуми над пазвите на Тилилейските гори, самодивските поляни, където човешки крак не е стъпил. Годините вървяха.
към текста >>
94.
 
-
Ще минеш всички стръмни
долини
и, стигнал на Върхът.
Захвърли ли ни Той (което става когато искаме да наложим нашата вместо Неговата воля) ний ставаме нищо в света. Такава е съдбата на много световни величия. УЧИТЕЛЯТ НА ПЪТ Учителят ни като светлината чертай пред нас най-лъчезарен път: на скромните посочва ширината, на гордите — скалите на духът. * О, Неговата крачка е могъща: като стрела е Неговият ход, на път младежки сили Той разгръща, неуморим водач в порой без брод. * След Него ли вървиш, не бой се момко!
Ще минеш всички стръмни
долини
и, стигнал на Върхът.
ще викнеш громко: — Спасени сме от подмолни злини! * Непостижим е нашият Учител във път, в мисли, в дело и живот! Духът Му е свещената обител, на Творческия огън бял рапсод. * Молитвите и мъдрите Му думи, изказани с пророчески уста, са бял порой над хули и над глуми, и най-правдив тълковни на Христа. * Че ураган е Неговата воля, небето синьо — звездният Му стяг, водите изворни под мрамор: стола, а слънцето — духовния Му знак.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в
долините
.
Растенето на човешкото тяло става по същите закони и от същите елементи, както това на всички други органически тела, като дървета, растения, птици и животни. Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток. Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак.
Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в
долините
.
А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините. Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците.
към текста >>
А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в
долините
и равнините.
Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток. Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините.
А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в
долините
и равнините.
Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното.
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Издателството „Златолира“ е турило тази книга под печат и в скоро време тя ще бъде поднесена на вниманието на българската публика Този малък кавал от тръстика Ти носиш по хълмове и
долини
и свириш на него мелодии вечно нови.
Този бренен съсъд Ти изпразваш непрестанно и отново напълняш със нов живот. 1) Рабиндранат Тагор е най-великият съвременен индуски поет. На бенгалски „Гитанджали“ е писана в стихове, но самият автор я е превел вече на английски в проза, от който текст се правят преводите на другите европейски езици. Преди шест години P. Т. получи за „Гитанджали“ Нобелевата премия по литература.
Издателството „Златолира“ е турило тази книга под печат и в скоро време тя ще бъде поднесена на вниманието на българската публика Този малък кавал от тръстика Ти носиш по хълмове и
долини
и свириш на него мелодии вечно нови.
От безсмъртното допиране на Твоите ръце моето слабо сърце се препълня от радост и ражда слова неизречени. Своите безчислени дарове Ти изпращаш само върху тези мънички, мънички ръце. Векове отлитат, но Ти все ги изпращаш, и все пак за тях има място. 2. Когато Ти ми заповядваш да пея, струва ми се, че сърцето ми ще се пръсне от гордост. Аз гледам Твоето лице и сълзи бликват в моите очи.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те вървяха по хълмове и
долини
и се скриваха в далечни страни.
Изсъхналите листа танцуваха и се въртяха в горещия летен въздух. Момче, овчарче, дремеше и мечтаеше под сянката на една смоковница, и аз легнах на тревата до извора, за да дам почивка на уморените си членове. Моите пътници се смееха над мене. Те гордо дигнаха глави и побързаха напред; ни веднъж те не се обърнаха, ни веднъж не седнаха да си отпочинат. Те изчезнаха далече в знойната гълъбова мъгла.
Те вървяха по хълмове и
долини
и се скриваха в далечни страни.
Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път! Смехът и укорите ме заставиха да стана, но не намериха в мене никакъв отзвук. Покоят на разцъфтелия от слънцето зелен мрак тихо се лееше в моето сърце. Аз забравих целта на своето странстване и без борба потънах в преплитане на сенки и песни. Когато, най-сетне, аз се събудих от дрямката и отворих очи, видех, че Ти стоиш над мене и с усмивка разсейваш моя сън.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нейните розови
долини
са едни от едемските красоти, с които рядко е дарено друго кътче от майката земя.
. . . Моето сърце е опито от величието на твоята красота!... Щедро си я дарила ти, обща майко на човека, в моята родна земя. Аз ти благодаря от цялото си радостно сърце за този ти скъп, божествен дар!.. . Величествени са нейните горди балкани, снежните върхове на които като гигантски исполини, се врязват в сините небеса и, сякаш, с това искат да достигнат подножието на Твореца !.. .
Нейните розови
долини
са едни от едемските красоти, с които рядко е дарено друго кътче от майката земя.
В гънките на некои от техните снежни върхове прозират, като божествени очи, малки планински езерца, кристалните води на които са по сини от чистия небесен лазур. Буйни гори покриват изобилно грамадните плещи на твоите горди балкани и със своята сенчеста прохлада носят мир и благодат на сърцето. Хубава си, скъпа моя родино, аз се прекланям пред величието на твоята красота!... * Пролет! И беше се пробудила Майката-Природа от тежкия си зимен сън и бързаше да възроди живота по земята.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обаче, върнем ли се от височините на екстаза към
долините
на суровата действителност, ще видим, че едно такова същество не е дорасло за материалните тежести на една земна съпружеска връзка, то би било само една некадърна домакиня, тъй като нейните мисли ще витаят далеч от всичко земно.
Психическата или духовна женска ръка е не само най-хубавата, но и най-рядката, т. е. тя се среща най-рядко в непримесена чистота. Духовната ръка е малка и много деликатна, в пълна симетрия с ефирната външност на притежателната. Тъй като философската ръка е предимно мъжка, то психическата или духовната ръка принадлежи, главно, на нежния пол, както гласи изречението: мъжът е главата, а жената нервната система на човешкия род. Може би някой път през живота ни да се срещнем с някое женско същество, което да прилича на Мадона, и чиято красота ни пленява, без да се възбудят в нас чувствени желания, а ненадейно ни довежда до мисълта: „бих желал да гледам това женско божествено лице през целия си живот, макар и само отдалече, защото за физическо допиране то е наистина неземно нежно същество.“ Случи ли се да наблюдаваме ръката на такова едно ангелско същество, то ще видим по неговата форма чистия психически тип ръката.
Обаче, върнем ли се от височините на екстаза към
долините
на суровата действителност, ще видим, че едно такова същество не е дорасло за материалните тежести на една земна съпружеска връзка, то би било само една некадърна домакиня, тъй като нейните мисли ще витаят далеч от всичко земно.
Това, което е казано за смесения тип на артистично-елементарната и духовно- елементарната ръка, важи с малки видоизменения също и за женската ръка. На търговеца, който има нужда от една пъргава домакиня- подхожда повече притежателната на артистично-елементарната ръка, въпреки нейните грешки и слабости, отколкото онази с духовно-елементарна ръка, защото първата ще спомага да се уголемява имота му, когато втората, ако и да не прахосва, поне ще причини вреди със своята некадърност за всичко онова, което попада под сметка и теглилка. Също типът „удоволствена ръка“ може да се постави под смесената ръка. Тя е почти хубава и твърде ни напомя артистическия тип. Една такава ръка притежава също главните свойства със своята форма на установен характер, пръстите й са гладки и конически, дланта е почти широка и, ако я пипнем, ще забележим, че е извънредно мека и топла, качества, които издават нейната наклонност към безделие.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Животът и способностите на ясновидката За тях извличаме от книгата на Юстинус Кернер следните сведения: Наблизо до града Ловенщайн, във Вюртемберг, всред ония планини, чийто най-висок връх е 1879 стъпки над морското равнище, се намира, обиколено от всички страни с могили и
долини
, в живописна самота, малкото селце Префорст.
“ Барон Карл дю Прел, известен философи и изследвач на духовните явления, е запазил и следните стихове на ясновидката: „Боже мой! Само ти познаваш сърцето ми. Само ти знаеш, дали аз съм лъгала и дали тайните, които разкривах, са истински или лъжливи. „Уви! макар и да притежавам от Теб страшната сила да отбулвам задгробните тайни, бих се считала щастлива да се откажа от тоя дар и да затворя очите си за вътрешния живот. Но нека бъде Твоята воля, а не моята“.
Животът и способностите на ясновидката За тях извличаме от книгата на Юстинус Кернер следните сведения: Наблизо до града Ловенщайн, във Вюртемберг, всред ония планини, чийто най-висок връх е 1879 стъпки над морското равнище, се намира, обиколено от всички страни с могили и
долини
, в живописна самота, малкото селце Префорст.
То брои около 400 души жители, мнозинството от които се занимават с горско стопанство, с производство на въглища и с други горски произведения. Тия сурови планинци не знаят никакви болести. Само на младини се появяват у тях некакви нервни смущения, от които те се освобождават като че ли от некакъв магнетичен сън. Това показва, че те са особено чувствителни към магнетичните влияния и способни да откриват разни тайни. В това селце Префорст и между тия горски жители се е родила, в 1801 год., една жена, която, от най-ранното си детинство, е дала доказателства за един необикновен вътрешен живот, явленията на които ще опишем.
към текста >>
НАГОРЕ