НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Тя се изливаше чрез цигулката - тези мотиви се извисяваха високо като Хималаите и се снишаваха, както са ниски
долините
им.
Извадих молив и лист, начертах си петолиние и зачаках. След настройката на цигулката настъпи тишина. А след това Учителят започна да свири. Наострих уши и слух, взех молива да записвам. До мен долиташе мелодия в някакъв източен стил, с източни мотиви, която изобщо не можах да запиша, нито да схвана, нито да запаметя.
Тя се изливаше чрез цигулката - тези мотиви се извисяваха високо като Хималаите и се снишаваха, както са ниски
долините
им.
Невероятно за слушане - за пръв път присъствувах на такъв концерт на Учителя. Аз стоях долу под балкона, под прозореца Му, с празен лист и молив в ръка, а горе Учителят свиреше. По едно време всичко замря. След малко прозорецът се отвори, показа се главата на Учителя и каза: "Е, рекох, записахте ли нещо? " - "Нищо, Учителю.
към текста >>
2.
2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни
долини
и озарени върхове, са поетично предадени.
Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност. Интонацията на песните е различна. Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна. Безспорно е, че в тези случаи и ритмусът е съответен. Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт.
Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни
долини
и озарени върхове, са поетично предадени.
Всеки образ грижливо е отбран от голямото разнообразие и така е одухотворен, че остава като бъдещ идеал на човечеството. Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни. Текстът на последните е също така Негово творчество. През сравнително дълъг интензивен живот са записани над двеста мотива, музикални упражнения и песни, които са дадени в границите на сопрановия и баритоновия регистри. Трябва да отбележим, че повечето от песните са дадени в двуделна и триделна форма, при строТо спазване на класическия принцип.
към текста >>
3.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в
долините
на човешкия живот.
Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в
долините
на човешкия живот.
Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят. Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа" Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>
4.
56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Орелът лети на високо, слиза от високо в
долините
, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините.
Отгоре ще напишете: „Мисли добре". Третата картина ще бъде нарисувани скали и орел, който гнезди и прави гнездо за пилците си. Ще сложите отгоре: „Работи добре". Защо Учителят свързва орела с работата на ученика, това е една загадка за вас. Отговора ще намерите в Словото Му.
Орелът лети на високо, слиза от високо в
долините
, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините.
Това е образ на ученика, който сваля идеите на Словото от духовния свят на земята и чрез своят живот ги претворява в живот. След като даде тези идеи художничката Цветана Щилянова ги нарисува, после аз моделирах самите фигури. Така завършихме тази чешма и Учителят беше много доволен. Тя е правена към 1934 г. Тази чешма ни служи дълго време, докато съществуваше Изгрева.
към текста >>
5.
25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От време на време горите се отдръпваха и се откриваха чудни гледки на планините, върховете,
долините
, а планинското небе бе над нас.
през Говедарци и постепенно се обзаведохме на второто езеро като на наше постоянно място. Долу, от самото начало ни порази красотата на природата, нейната девственост, тишина и чистота. Пътеката върви покрай рекичката, която слиза от Урдината долина и която е доста буйна река, кристално чиста, богата с пъстърва, а наоколо борови гори, които се издигат високо между скалите, донесени някога от ледниците. Така си'пътувахме през тези чудни години със спокойствие и вътрешно разширение на духа. Тази красота ни хранеше.
От време на време горите се отдръпваха и се откриваха чудни гледки на планините, върховете,
долините
, а планинското небе бе над нас.
Правеше впечатление тази непокътнатост на природата. Нямаше дърво отсечено, горите бяха диви и недокоснати от човека. Сред тази девствена природа ние се чувствахме като в родно място и между нас и нея ставаше пълна обмяна. Имаше някои картини толкова чудни, толкова хубави, че ние се спирахме възхитени да се любуваме на тях така че ставаше една пълна обмяна между нас - нашата мисъл, нашия живот и животът, който тук присъствуваше. Безкрайни гори се разпростираха до върховете, долини дълбоки и недостъпни, далечни върхове със снегове останали от зимата.
към текста >>
Безкрайни гори се разпростираха до върховете,
долини
дълбоки и недостъпни, далечни върхове със снегове останали от зимата.
От време на време горите се отдръпваха и се откриваха чудни гледки на планините, върховете, долините, а планинското небе бе над нас. Правеше впечатление тази непокътнатост на природата. Нямаше дърво отсечено, горите бяха диви и недокоснати от човека. Сред тази девствена природа ние се чувствахме като в родно място и между нас и нея ставаше пълна обмяна. Имаше някои картини толкова чудни, толкова хубави, че ние се спирахме възхитени да се любуваме на тях така че ставаше една пълна обмяна между нас - нашата мисъл, нашия живот и животът, който тук присъствуваше.
Безкрайни гори се разпростираха до върховете,
долини
дълбоки и недостъпни, далечни върхове със снегове останали от зимата.
Като навлизахме в горите дойдохме до една хубава поляна сред самата гора и видяхме, че с някои наши поправки по пътя може до тук да идва нашата кола. Тези поправки ние ги направихме и следващата година колата можеше да дойде до поляната, което ни улесни извънредно много. Тази поляна се казваше Говедарника. Така ние съкращавахме пътя почти с една трета. Нагоре се редуваха поляни, гори, потоци, всичко туй беше един нов свят, който ние сега опознавахме.
към текста >>
Долините
са стръмни, със стръмни склонове, реките буйни, по върховете личи съвсем ясно ледниковото море.
Излизахме от високите гори и идвахме до зоната на клековете. Клековете са толкова гъсти, че тук може да мине само глиган или мечка. Но имаше пътечки между тях покрай които ние се изкачвахме и по които вървяха конете натоварени с нашия багаж. Трябва да ви кажа, че долината покрай, която вървяхме, цялата обстановка - върховете, скалите, водите, всичко това е илюстрация на ледниковия период. Това е тяхна работа.
Долините
са стръмни, със стръмни склонове, реките буйни, по върховете личи съвсем ясно ледниковото море.
Тук най-ясно е илюстриран ледниковия период, който е завършил у нас преди двадесет хиляди години. Така постепенно излизаме над клековете. Пред нас се откриват безкрайни простори. Върхове със снегове и преспи още по тях. Далечини с чудни нюанси и една голямо небе над цялата природа.
към текста >>
6.
26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Долините
, по които вървяхме, също и хребетите, по които се изкачвахме е типична ледникова долина, която има стъпаловидно устройство.
26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ" Първото езеро Учителят нарече „Махарзи", което значи „Голямата почивка".
Долините
, по които вървяхме, също и хребетите, по които се изкачвахме е типична ледникова долина, която има стъпаловидно устройство.
Значи след всяко стъпало следва стръмен баир и след това се изравняваше. След това идва второто стъпало, третото стъпало докато се стигне до първото езеро. Като се излезне от клековете се откриват простори и върхове наоколо. От тук може да се зърне върхът или по-точно купола на „Харамията". Също се вижда един скалист връх в ляво, който в последствие стана наш любим връх „Молитвения връх".
към текста >>
Когато се изкачвахме по пътеката към второто езеро и като се обърнем и огледаме надолу се откриват
долините
на Говедарци и хребети обраснали с вековни гори.
След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за кухнята, така и за нашите вечерни огньове. От първото езеро се вижда големият връх Кабул, който има форма на пирамида и със своят вид указва едно необикновено влияние на цялата местност. Той е като Хеопсовата пирамида, само че увеличен хиляда пъти. От първото езеро можеха да се видят и други върхове, които ние не познавахме, но в последствие ние ги опознахме и те станаха наши любими места, при които ние живеехме. Така ние се приобщихме към големия живот тук.
Когато се изкачвахме по пътеката към второто езеро и като се обърнем и огледаме надолу се откриват
долините
на Говедарци и хребети обраснали с вековни гори.
Накрая стигаме до самият праг, от който започва 2-рото езеро.
към текста >>
7.
38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В подножието на Молитвения връх се забелязват
долините
, които идват от Рупите и от Урдини-те езера, в тях текат бистри води.
На самият връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Камъкът е като стол четвъртит, но доста тежък и голям и само няколко души могат да го преместят. От тук се простира такъв простор, такава обширна гледка към далечни върхове. От тук се вижда билото на Балкана, съзира се Мусала, а при ясно и хубаво време се прозира зад Мусала и Белмекен. От тук се наблюдава цялата верига с била и върхове.
В подножието на Молитвения връх се забелязват
долините
, които идват от Рупите и от Урдини-те езера, в тях текат бистри води.
Ех, тук може човек да се нарадва на чиста и девствена природа. Камъкът на Учителя беше центъра на върха. Наоколо ние насядвахме и тук прекарвахме чудни часове на братски живот, на единство и идеен живот. Камъкът на Учителя, Неговият стол, Неговото присъствие беше център, като че ли на целия свят наоколо. Тъй че гледката от тук е незаменима - долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват.
към текста >>
Тъй че гледката от тук е незаменима -
долините
наоколо, върховете, просторите вдъхновяват.
В подножието на Молитвения връх се забелязват долините, които идват от Рупите и от Урдини-те езера, в тях текат бистри води. Ех, тук може човек да се нарадва на чиста и девствена природа. Камъкът на Учителя беше центъра на върха. Наоколо ние насядвахме и тук прекарвахме чудни часове на братски живот, на единство и идеен живот. Камъкът на Учителя, Неговият стол, Неговото присъствие беше център, като че ли на целия свят наоколо.
Тъй че гледката от тук е незаменима -
долините
наоколо, върховете, просторите вдъхновяват.
На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание.
към текста >>
8.
50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Там има такова едно хармонично съчетание на
долините
, на склоновете, на клековете и потоците.
Урдините сърца са стръмни, мънички, особено красиви, у тях има особен покой и мир от планината. След няколко часа път ние стигаме до Мальовица, а отсреща е Еленин връх. Срещу Еленин връх се издига скалата на Мальовица с отвесни скали. От там по-нататък следват странните форми на върховете на Рупите. В подножието на Еле-нин връх има една кратка долина, която се нарича „Долина на щастието".
Там има такова едно хармонично съчетание на
долините
, на склоновете, на клековете и потоците.
От тази долина се излъчва такава хармония, че човек може да я почувства и отдалече без да я посети, но по-хубаво е да я посетите. Еленин връх е свързан с една легенда. В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар Петър, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха. Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение. Всъщност цар Петър е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел.
към текста >>
9.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От „Върхът на Съзерцанието" се открива чудна гледка към далечните върхове в стройни форми, езера се виждат,
долини
дълбоки, скали отвесни, всичко това съчетано в една велика хармония.
По тях личат още пръстите от ръцете на ледниците, които са работили тук отгоре. Между скалите има полянки, чудни кътчета за почивка и отмора. Тука наистина живеят същества с много висока клтура. Човек може да влезе в общение с тях ако той е съзерцателна натура, ако може да проникне с чувствата си през тези форми и да почувствува живота в тях. Да, тук човек наистина може да разговаря с Невидимия свят.
От „Върхът на Съзерцанието" се открива чудна гледка към далечните върхове в стройни форми, езера се виждат,
долини
дълбоки, скали отвесни, всичко това съчетано в една велика хармония.
Но обърнете ли се към Рупите, от тук е най-хубавата гледка на планинската верига. „Рупеи" значи „Планина на духовете", така Учителят преведе името Рупеи. От тук се вижда, като се почне от Еленин връх, Мальовица, от него веригата на Рупеите като се дойде до Злият зъб и погледа се отмества до фигурата на „Титана", който си е легнал на гърба си. Погледът отива чак до Попова шапка. Това е една чудесна верига със странни и необикновени форми, каквито няма подобни другаде в България, а може би и по целия свят.
към текста >>
10.
І.ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Долу, под молитвеният връх,
долините
още спяха, загърнати от мантията на спокойната пелена на мъглата.
Багрите на слънчевите лъчи са още далеч под хоризонта. Тази ранна утрин бе по-свежа и по-ведра. Поемаме дъх от пречистения въздух, слязъл от мокрите била. За нас - зад молитвения връх, на запад, последните звезди още блестяха в сгъстената синева на небосвода, а далеч от нас, много далеч, на изток, зад купола на Мусала напираше светлината на деня. Бързо се сменяваха дългите и широки ивици, обагрени в нежните цветове на дъгата - великолепен прелюд към раждането на деня.
Долу, под молитвеният връх,
долините
още спяха, загърнати от мантията на спокойната пелена на мъглата.
Долините чакаха първом върховете да се пробудят от слънчевата светлина и от молитвените ни песни. УЧИТЕЛЯТ очакваше този ден, за да ни прелисти първата страница с най-краткото Слово: - Днес никой не посрещна слънцето така, както ние го посрещнахме и затова то показа най-красивата си дреха. Днес милувката му бе най-нежна и най-любяща, това могат да потвърдят и росните капки. Те трептят от радост, без да се отронят. Спокойна радост.
към текста >>
Долините
чакаха първом върховете да се пробудят от слънчевата светлина и от молитвените ни песни.
Тази ранна утрин бе по-свежа и по-ведра. Поемаме дъх от пречистения въздух, слязъл от мокрите била. За нас - зад молитвения връх, на запад, последните звезди още блестяха в сгъстената синева на небосвода, а далеч от нас, много далеч, на изток, зад купола на Мусала напираше светлината на деня. Бързо се сменяваха дългите и широки ивици, обагрени в нежните цветове на дъгата - великолепен прелюд към раждането на деня. Долу, под молитвеният връх, долините още спяха, загърнати от мантията на спокойната пелена на мъглата.
Долините
чакаха първом върховете да се пробудят от слънчевата светлина и от молитвените ни песни.
УЧИТЕЛЯТ очакваше този ден, за да ни прелисти първата страница с най-краткото Слово: - Днес никой не посрещна слънцето така, както ние го посрещнахме и затова то показа най-красивата си дреха. Днес милувката му бе най-нежна и най-любяща, това могат да потвърдят и росните капки. Те трептят от радост, без да се отронят. Спокойна радост. Слънцето знае, че ние го обичаме, но и то ни обича... Да изпеем с вдъхновение и любов нашата слънчева песен - „Изгрява слънцето"...!
към текста >>
11.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Често млечно-бялата пелена забулва само
долините
, над които се извиват смълчани високопланинските вериги.
Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори. А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила. Програмата на тази планина е написана. Понякога, след редица дни, през които светлината щедро раздава багри и живот, се зареждат дни, когато плътна, мъглива завеса скрива сътворения свят. Молитвеният връх тогава остава като едно единствено място, което напомня за познатия нам живот.
Често млечно-бялата пелена забулва само
долините
, над които се извиват смълчани високопланинските вериги.
Тогава небосвода е потопен в нюансите на синия цвят, който оцветява и езерата. Такива дни наричаме библейски, понеже напомнят Сътворението. Учителят е назовал някои от езерата с имена на стар и древен език. Махарзи е първото езеро. Елбур е второто.
към текста >>
12.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
Българите тепърва ще почнат да оценяват своята родина, в която хармонично са съчетани планините и китните
долини
, напоявани от чисти и сладки води.
Душата знае кое и как да цени. Тези мисли споделих с УЧИТЕЛЯ, когато ме прие след завръщането от дългия път. Очаквах разговора да обхване фронтови въпроси, които бях подредил в своя бележник. Но УЧИТЕЛЯТ поде темата за България и каза следното: - Действително дивна и величествена е картината, която се открива от западния вход на България. Познавам тези места от онези години, когато посещавах Цариброд.
Българите тепърва ще почнат да оценяват своята родина, в която хармонично са съчетани планините и китните
долини
, напоявани от чисти и сладки води.
Никоя друга страна в света няма такава планинска верига като Стара планина, която се простира от единия край до другия, опъната като гръбначен стълб. Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на Алпийски върхове и била, като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание на Рила.
към текста >>
13.
ІІ.33. ЛУНАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Пред нейните очи Лунният пейзаж бе още по-светъл и тя сподели, че вижда очертанията на планини и
долини
, които с просто око не се забелязват.
...Луната привлече погледа на УЧИТЕЛЯ и Той се загледа в нейния блестящ лик. Не след дълго запита: - Искате ли да я видите с моят телескоп? Ще донеса тръбата, за да прочетете по-добре написаното по лицето на Луната. Той влезе в приемната и изнесе портативния телескоп - далекогледна тръба с триножник. Помогнахме с Цанка да нагласим металическата стойка, а УЧИТЕЛЯТ се справяше с окуляра, след това сам монтира тръбата и покани Цанка да погледа.
Пред нейните очи Лунният пейзаж бе още по-светъл и тя сподели, че вижда очертанията на планини и
долини
, които с просто око не се забелязват.
В този момент към нас се приближи бати Ради. УЧИТЕЛЯТ го покани и той да погледа Луната. Бати Ради даде израз на своята радост, като възкликна: - Я... там било светло и може да се живее! То било хубаво, ама защо не виждам хора!... УЧИТЕЛЮ, там има ли човеци?
към текста >>
След бати Ради и аз погледнах лунните планини и
долини
.
УЧИТЕЛЯТ го покани и той да погледа Луната. Бати Ради даде израз на своята радост, като възкликна: - Я... там било светло и може да се живее! То било хубаво, ама защо не виждам хора!... УЧИТЕЛЮ, там има ли човеци? Отговор не последва.
След бати Ради и аз погледнах лунните планини и
долини
.
Тогава УЧИТЕЛЯТ добави: - Когато се пробуди третото око, т.е. духовното зрение, когато се пробуди духовното ухо, тогава вие ще виждате съществата, ще общувате с тях, ще се разбирате с тях, тогава ще ви се открият много нови и по-богати възможности за контакт с тези, които засега са невидими. В битието всичко е зримо, но това става със съответните органи. В битието с всекиго може да общувате и да се разбирате, защото обитателите на далечните светове са проникнати от съзнанието за любов към всички, защото те виждат и усещат присъствието на Великият Божествен Дух. Когато завесата от вашите очи се вдигне, когато ухото ви долови изпълненото с Дух и Истина и Любов Божествено Слово, тогава ще разберете Истината, ще разберете смисъла на Живота, който изпълва цялата Вселена.
към текста >>
14.
6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Новият живот, който ще дойде, е като Слънце, което ще огрее най-напред високите върхове - това са учениците на Окултната школа; после - по-ниските - това са гениалните, талантливите и културните души, и най-после ще озари обикновените хора, намиращи се в
долините
и равнините на живота.
Само по този начин ще бъдеш в състояние да направиш правилна връзка с причинния свят, където обитава безсмъртния лъч на твоята душа. Това е планът, който ти предстои да осъществиш във Великата окултна школа на живота. Знай, че си не само студент в университета, но и ученик на Висшето училище на живота. Този път, който имаш да извървиш, е тесният път на всеки ученик, на всяко общество, на всички народи и на цялото човечество. Започват вече да се пишат страниците на една нова епоха, която ще донесе на човечеството велики откровения за Битието, дълбоки знания за живота и широки простори за действия на творческата воля на ученика.
Новият живот, който ще дойде, е като Слънце, което ще огрее най-напред високите върхове - това са учениците на Окултната школа; после - по-ниските - това са гениалните, талантливите и културните души, и най-после ще озари обикновените хора, намиращи се в
долините
и равнините на живота.
Този път ще бъде път на големи вътрешни и външни изпитания, този път е само за учениците." Така говореше Учителят. Като чуя нещо от Учителя, така това се задълбаваше в моето подсъзнание, че знаех мястото и можех да цитирам неща, казани преди 10 години. Помнех всичко. Никога не записвах в дневник. Като на магнетофонна лента всичко се записваше в съзнанието ми.
към текста >>
15.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Славеят ще провъзгласи най-хубавата зора, то слънцето като блесне, ще огрее навсякъде -първо върховете и после
долините
.
В миналото, всички секти, които са се създавали, са имали за обект в дадени среди дадени съзнания и така са могли да се образуват кръжоци и академии на щайнеристи, теософи и т.н. Когато се говори за Учението на Учителя тези рамки не само са вредни и излишни, но са и пагубни. Християнството създаде йерархии и църква. Учителят по този случай каза: „Когато дойде Божественото, човек ще си бъде на мястото". Тогава петелът ще изпее най-хубавата си песен.
Славеят ще провъзгласи най-хубавата зора, то слънцето като блесне, ще огрее навсякъде -първо върховете и после
долините
.
Затова Учението на Учителя не може да върви по пътя на ограничението, защото то е като слънцето, което огрява всичко. Усвояването на Словото ще става, като всеки сам си чете Словото. А общението между съидейниците ще става чрез Словото. Когато един Учител идва на земята, Неговата Мисъл е толкова могъща, че обгръща цялата земя. Тя действа върху аурата на земята.
към текста >>
16.
114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ
,
,
ТОМ 5
Вървели, що вървели, преминали
долини
и хребети и стигнали до една необикновена поляна, на която се извисявало едно дебело, грамадно, борово дърво.
А това са вътрешни измерения и не подлежат на външни обобщения и на външна оценка. Накрая оценката се извършва по свършената работа и по делата на хората. Един интересен случай с един от старите братя когото заварих. Казваше се дядо Благо и той беше талантлив детски писател. Една година той и двадесетина приятели направили една екскурзия с Учителя до Родопите.
Вървели, що вървели, преминали
долини
и хребети и стигнали до една необикновена поляна, на която се извисявало едно дебело, грамадно, борово дърво.
Учителят казал: „Тук ще спрем. Под това дърво ще се разположим, но трябва да знаете, че на това дърво няма да забивате нито пирон, нито ще режете някакъв клон и изобщо никой да не го пипа, да не се доближава до него, а само ще бъдем под него, ще бъдем под покрива на Всевишния". Два-три дни приятелите престояват на тази поляна, опънали палатки, разположили се и след това Учителят предложил да отидат на една екскурзия на няколко часа, а за да се пази багажа в лагера като дежурни остават двама приятели като между другото те трябва да се погрижат и да приготвят обяд за цялата група. Сложили продуктите в казана, наклали огъня и докато се сготви манджата решили да направят една маса, така че когато сервират храната да бъде на маса, а не на земята. Оглеждали се насам-ната-тък и решили да сковат една маса и от горе да я изплетат с клони от дърветата.
към текста >>
17.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 5
Камъни, скали, езера, извори, върхове,
долини
и цветя - всичко говори на своя красив език.
Как да се опише сиянието на лазурното небе денем, или трептението на звездите нощем? Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори!
Камъни, скали, езера, извори, върхове,
долини
и цветя - всичко говори на своя красив език.
И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с Божествената, мирова симфония. Ние северняците, носим в душите си отзвуци от тази симфония заедно със Словото на Учителя. Николай Каллертс Рига, 12.Х11.1937 г.
към текста >>
18.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Учителят погледна мъглите, които се движеха по
долините
и върховете пред нас и каза: Това е кармата на Европа.
Всеки човек, който не е страдал няма право да се радва. Когато не обичаш някого не се мърдаш от мястото си за него и нищо не му казваш. Но щом обичаш някого, не те свърта, той не иска, а пък ти искаш да му отслужиш. Понеже слънцето обича хората, то ги търси, през дупките се провира да ги търси. Един глашатай е слънцето.
Учителят погледна мъглите, които се движеха по
долините
и върховете пред нас и каза: Това е кармата на Европа.
Раздвижила се е. В съвременното човечество трябва да се събуди онова съзнание - хората съзнателно да изпълняват Волята Божия. Не да мислят, че Бог е от вън и да изпълняват Волята Му, но да Го чувствуват от вътре. Аз като говоря за вътрешния и външен живот разбирам следното: Външният свят е малкия свят, а вътрешния свят е големия свят. Човещината е в малкия свят, а Любовта е в големия свят.
към текста >>
19.
277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ
,
,
ТОМ 5
Водата може да извира само когато има
долини
и върхове.
Така при едно от моите посещения аз си подадох дясната ръка, той я взе, огледа я и ми каза следното: „У тебе хълма на Венера на ръката ти не е много издут. Онези, у които има сладострастие тя е издута и много набраздена. А у тебе е умерена. У теб долината на Марс е силно развита. И да си изменчива под влияние на Луната ти си настойчива под влиянието на Марс.
Водата може да извира само когато има
долини
и върхове.
От върховете тя се спуща надолу и благодарение на този наклон може да извира. Ако земята беше плоска нещеше да може да извира никаква вода. Ето защо нещата не трябва да се приравняват. Те могат само да си сменяват местата. Почвата под моретата образува планини, а върховете се разрушават и образуват долини.
към текста >>
Почвата под моретата образува планини, а върховете се разрушават и образуват
долини
.
Водата може да извира само когато има долини и върхове. От върховете тя се спуща надолу и благодарение на този наклон може да извира. Ако земята беше плоска нещеше да може да извира никаква вода. Ето защо нещата не трябва да се приравняват. Те могат само да си сменяват местата.
Почвата под моретата образува планини, а върховете се разрушават и образуват
долини
.
Върховете и долините са успоредни линии и те се намират понякога като линии на човешката ръка. Смяната на времената са много добри условия, които Бог е поставил. Човек трябва да ги цени, защото те всякога принасят добро. Ти трябва да разшириш дупките на носа си. Твоите дупки са малки.
към текста >>
Върховете и
долините
са успоредни линии и те се намират понякога като линии на човешката ръка.
От върховете тя се спуща надолу и благодарение на този наклон може да извира. Ако земята беше плоска нещеше да може да извира никаква вода. Ето защо нещата не трябва да се приравняват. Те могат само да си сменяват местата. Почвата под моретата образува планини, а върховете се разрушават и образуват долини.
Върховете и
долините
са успоредни линии и те се намират понякога като линии на човешката ръка.
Смяната на времената са много добри условия, които Бог е поставил. Човек трябва да ги цени, защото те всякога принасят добро. Ти трябва да разшириш дупките на носа си. Твоите дупки са малки. Трябва широки ноздри, за да правиш дълбоки дишания и да възприемаш повече въздух и повече прана и живителна сила от слънцето.
към текста >>
20.
16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Обхождахме всички върхове,
долини
по всички сезони.
Искаха да бъда зависима. Решиха, че още ме държат завързана, понеже нямам никакви пари. Реших да се освободя и отвън. Извиках баща ми да ме придружава на разходка в планината. Още като дете ходех с татко по стария Балкан.
Обхождахме всички върхове,
долини
по всички сезони.
Това те знаеха и ме пускаха с баща ми веднъж седмично да се разхождам с него. При една екскурзия с татко, аз се отделих в съзерцание до пълноводен вир на буйната планинска река Козерищица в обятията на върха Малуша. Отправих дълбока молитва за помощ и за изход от това невъзможно положение за мен. Обляна в сълзи аз търсих изход от моята безизходица. Призовах небето за помощ.
към текста >>
21.
73. СЛЪНЦЕТО
,
,
ТОМ 8
Ще посети планини,
долини
, и полета, и гори - със светлина и топлина ще ги обдари -да расте всичко, що в живота се стреми.
73. СЛЪНЦЕТО От Учителя (текст за песен, изпята от Учителя) Може радостно, с думи, да се каже: и утре тъй слънцето пак ще изгрее, и на земята кръгът й ще определи, и лицето й ще освети.
Ще посети планини,
долини
, и полета, и гори - със светлина и топлина ще ги обдари -да расте всичко, що в живота се стреми.
Всичко що диша, що живота и нас обича на крак ще стане - за една светла работа за ръка с хляба ще се хване: Да познае Едногото. Грей, мощно слънце, да можем да учим добре. 18.III.1937 г., Изгрев, София
към текста >>
22.
29. ПОСВЕЩЕНИЕТО
,
,
ТОМ 8
Долини
, където извори на работа отиват.
29. ПОСВЕЩЕНИЕТО Мърчаево, август 1944 г. Среща с Учителя. Той ми говори: „На широкия планински връх слънцето изгря. Върхове, де снегове на покой остават.
Долини
, където извори на работа отиват.
Върхове, където снегове покривала образуват. Долини, където извори избликват. Извори с изобилни чаши вода. Учителю, когато изгрееш, всички ни да огрееш. Който люби, никога не губи.
към текста >>
Долини
, където извори избликват.
Среща с Учителя. Той ми говори: „На широкия планински връх слънцето изгря. Върхове, де снегове на покой остават. Долини, където извори на работа отиват. Върхове, където снегове покривала образуват.
Долини
, където извори избликват.
Извори с изобилни чаши вода. Учителю, когато изгрееш, всички ни да огрееш. Който люби, никога не губи. Който не люби, всякога губи. Този, който обича, пръв се ползува от любовта.
към текста >>
23.
07 - 67. ВЕЛИКАНЪТ В ЕЗЕРОТО
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Мракът пълзеше по
долините
и постепенно се сгъстяваше.
67. ВЕЛИКАНЪТ В ЕЗЕРОТО Последователите на Учителя - общество „Бяло братство" всяколято лагеруват при Седемте езера, в обятията на Рила. Едва бе минало лятото и вече очакваха следващото. Толкова много се бяха привързали към планините, особено към Рила, че животът им сякаш нямаше да бъде пълноценен, ако не се отиде поне за няколко дни на благословената Рила, която разтваряше двери за ония, които я обичаха и тъжаха за нея, когато бяхме далеч. Горещият летен ден вече отмина. Слънцето се закри зад величествения хребет на петото езеро.
Мракът пълзеше по
долините
и постепенно се сгъстяваше.
Лагерният огън бе запален. Мрак и тишина цареше около лагера. Едва се чуваше лекият плисък на второто езеро. Брат Цеко откри литературно-музикалната част край лагерния огън със своя композиция, посветена на първото езеро. Пеню Ганев изпя физкултурния марш „Дишай дълбоко", негова композиция.
към текста >>
24.
7. ДОПИСКИ ОТ ВАРНА В АРХИВАТА НА С. РАКОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И така Варна се намира на равнина между два върха по на час разстояние един от друг; и от единия й край лежи безпределно, тихо и бурно море, а от другия - много голямо блато, зад което нататък се простират малки връхища и могили, между които се намират разноцветни, плодородни равнини и
долини
, които всяка минута могат да дадат балсам на пожалено сърце, радост и веселие на пътна душа, всяка минута са готови да възбудят жално възпоминание за преминалото и благотворна надежда за добра бъдащност.
Мнозина съм слушал, че желаят да се научат какви са и с какъв дух са българите във Варна и селата й и какви са гагаузите. А сега аз, както съм честит да се намирам в този край, който заслужава любопитство на мнозина, и като имах чест да се запозная и с простия народ, можах да науча много любопитни неща, но за всички не мога да се отговори сега, а оставам за друг път; сега само ще кажа накъсо за тогавашния народ и за град Варна. Варна е разположена на бреговете на Черно море и на един малък, но доволно широк залив, до когото наблизо се намира едно твърде голямо блато, за което се говори, че ще го съединят с морето за по-добро пристанище зимно време и между два доволно големи и дълги върха, от които единият е посипан с лозя, 5-6 тепета, няколко стари табии и в полите му два мънастира - „Св. Константин" и „Св. Димитър". В брега му се плескат пак сякога морските вълни; другият бряг е природно, като една градина, накичен с гора (лес)., разновиден храсталак и по някъде с черни угари и зелено класни нивя.
И така Варна се намира на равнина между два върха по на час разстояние един от друг; и от единия й край лежи безпределно, тихо и бурно море, а от другия - много голямо блато, зад което нататък се простират малки връхища и могили, между които се намират разноцветни, плодородни равнини и
долини
, които всяка минута могат да дадат балсам на пожалено сърце, радост и веселие на пътна душа, всяка минута са готови да възбудят жално възпоминание за преминалото и благотворна надежда за добра бъдащност.
Отвред е окружена Варна с каменна стена, между която се намират 8-9 табии (батареи) с топове, което й е калето. „Известия на Варненското археологическо дружество", кн. V1912 год. (стр. 6)
към текста >>
25.
IV.14 август, четвъртък
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Може ли да бъде вашето настроение еднакво, ако пътувате през пустинята или през прекрасни планински
долини
?
Промяната, това е закон за развитието. Промяната на вашите мисли и желания, това са материалите, от които се гради вашето тяло. При граденето на къщата в основата турят камъни, над камъните - печени тухли, над стените - дървета, а най-отгоре - керемиди. Може ли да се турят керемидите в основата и печените тухли на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, същото е вярно и важи за духовните работи.
Може ли да бъде вашето настроение еднакво, ако пътувате през пустинята или през прекрасни планински
долини
?
В пустинята ще усещате едно, в зелените гори -радост, а на планините - подигане на вашия дух. В промяната на нещата е хармонията на живота, затова благодарете за всичко, което Бог е наредил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му, благославяйте Го в душата си, защото Той е диханието, Той е животът. Говоря ви това, за да престанат между вас разните недоразумения, хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие; защото, като не разбирате реда на нещата, вие мислите, че това, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го направите, но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са наши погрешки.
към текста >>
26.
IV.17 август 1907 г., 9.30 часа преди обяд
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
Тя е велико течение, що слиза от царството на Божествените светове и образува краските в
долините
.
В осветения човек Бог живее постоянно. Истината съответствува на очите. Щом основата на мозъка е чиста, никакви лоши желания не могат да се проектират долу в тялото. Основният камък е Истината; тя е основа на Мъдростта и творческа деятелност Божия. Който е в Истината, той е в светлината на Божествения Дух.
Тя е велико течение, що слиза от царството на Божествените светове и образува краските в
долините
.
Любовта ни към Бога се проявява в 3 направления: Първо - в стремление, което значи Правда. Второ - в единство, което значи Добродетел. Трето - в образ, което значи Живот. Божествената Любов спрямо вас се показва в падание, което значи Истина; в ставание, което значи Благост; и в Смърт, което значи осиновление. Сега се въздигате и когато един ден стигнете върха на съвършенството, ще разберете любовта си към Бога, а когато оттам се възвръщате, ще разберете Божествената Любов в себе си.
към текста >>
27.
IV.14 август 1908 г., 10 часа преди обяд
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
Може ли да бъде вашето настроение еднакво, ако пътувате зимно и лятно време през пустиня, зелена гора или хубави прекрасни планински
долини
?
Промяната на вашите желания и мисли - това са материалите, от които се гради вашето тяло. Грешките са за глухите и паданието - за слепите. Вий, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да не ви безпокои прахът, който се повдига в пространството, не си напрягайте ума да отгатнете защо се повдига нагоре. Той извършва своята прекрасна служба, той е носител на небесните капки, слуга на небесните разпореждания.
Може ли да бъде вашето настроение еднакво, ако пътувате зимно и лятно време през пустиня, зелена гора или хубави прекрасни планински
долини
?
Не може да бъде настроението ви еднакво - в пустинята ще усещате униние, в зелената гора - радост, а в подема на планинските върхове - повдигане на вашия дух; но това са само условия, при които животът се появява. В промяната на нещата е и хармонията на живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е наредил и в което вземате участие.
към текста >>
28.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
И
долините
си имат своите облаги.
Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, дето могат да се развият най-хубавите цветя, дето има най-хубави извори, дето пътникът може да утоли своята жажда. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята. Съвременната наука казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето. Така щото, когато дойде Духът да работи в глъбините на вашата душа в смирение, вие да знаете, че това е действие на Духа.
И
долините
си имат своите облаги.
Със смирението ви трябва заедно още едно качество, а именно кротостта. Тя е необходима, когато човек слиза надолу, а когато няма кротост, той слиза с главата надолу, понеже много бърза. Всеки знае, че ако върви един кон из една урва, какво би станало с коня и колата, ако върви бързо. Затова Бог казва: Бъдете кротки. Вие трябва да съсредоточите вашето магнетично течение нагоре, за да може да схванете, защото гледаме, че магнетическото течение от Небето нееднакво действува върху всички.
към текста >>
29.
Наряди за 1921 г.
,
,
ТОМ 12
Снегът, когато топлината дойде, смалява се, топи се, тече, движи се надолу и благо отнася от горните висини на малките тревици в
долините
.
1) ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ 2 януари 1921 г., Русе Има едно правилно учение на живота. Учение, което отваря Светлия път на Любовта. Това учение има особен език, особена азбука. Павел, който изучавал азбуката на тоя особен език, е писал следното: „Ако говоря с обикновените човешки и ангелски езици, а нямам езика на Любовта, ще мязам на мед, що звънти на опнато дъно." А Христос е казал: „Нова заповед ви давам, нов начин ви оставям, да учите езика на Любовта, която осмисля и пояснява всичко, което излязло от тоя Божествен свят." А и Аз, Който много пъти съм говорил от незапомнени времена по разни начини, с разни езици, сега стоя особен език Ви казвам: „Мъчете се, трудете се, работете и езика на Любовта научете." Само тогава ще разбирате кога Господ Ви говори и какво богатство носят тия думи. Цветът, когато светлината дойде, се отваря, цъфва, завързва, зрее и расте.
Снегът, когато топлината дойде, смалява се, топи се, тече, движи се надолу и благо отнася от горните висини на малките тревици в
долините
.
А когато пламтящият език на Любовта проговори, душата наново се разтваря и започва наново да шушне: „Разпери твоите светли крилца, намажи твоята крачка и с полет тръгни към новите цветя. Там ще чуеш Новия език на Любовта. Спри се, изучи азбуката на езика на Твоята душа. Душата на Светлината. Проявената и изявената Душа.
към текста >>
30.
Наряди за 1930 г.
,
,
ТОМ 12
Краев/..., Цяла година ние работим в полята и
долините
на живота, защото там растат и зреят пшеницата и лозата - хлябът и плодът на живота.
Ние се нуждаем сега да дойдат те повече, че да внесат щастие в домовете. Да бутнат със своите тояги и всички затвори да паднат; не само във физическите затвори, но и в духовните всички вериги да паднат от умовете ни и от сърцата ни. И тогаз те ще кажат: „Излезте сега, свободни сте." СИНОВЕТЕ НА ВИДЕЛИНАТА ВИ ПОКАНВАТ НА РАБОТА. В ТОЗИ БОЖЕСТВЕН ДЕН, КОГАТО СЕ РОДИ ХРИСТОС, те дойдоха отгоре и пеяха, и видяха, че светът не е още готов, и казаха: „Втори път като дойдем, ще турим ред и порядък." И като дойдат, ще запеят и тогава ще кажете като онези овчари: „Да отидем да видим." ДА СТЕ СИНОВЕ НА ВИДЕЛИНАТА. 4) СЪОБЩЕНИЕ ЗА БРАТСКА СРЕЩА НА МЛАДЕЖИТЕ До ръководителите на учениците на Всемирното Бяло Братство Любезни брат .../М.
Краев/..., Цяла година ние работим в полята и
долините
на живота, защото там растат и зреят пшеницата и лозата - хлябът и плодът на живота.
Но трябва и едно възлизане по върховете на Планините, дето са главите на всички извори, що поят долините и полята и дето светлината говори най-дълбоко и най-чисто. Тази година братската среща на младите ученици ще започне на 12 юлий - Петровден. Ще трае три дни и след това - на 7-те Рилски езера! Темите, върху които ще работим, са:Основните идеи, които Учителят е изложил в лекциите и беседите през тази година.Новото, което иде! Понеже главната цел на срещата ще бъде екскурзията, желателно е, които дойдат, да бъдат добре екипирани - с дебели дрехи, завивки и по възможност с палатки или платнища.
към текста >>
Но трябва и едно възлизане по върховете на Планините, дето са главите на всички извори, що поят
долините
и полята и дето светлината говори най-дълбоко и най-чисто.
Да бутнат със своите тояги и всички затвори да паднат; не само във физическите затвори, но и в духовните всички вериги да паднат от умовете ни и от сърцата ни. И тогаз те ще кажат: „Излезте сега, свободни сте." СИНОВЕТЕ НА ВИДЕЛИНАТА ВИ ПОКАНВАТ НА РАБОТА. В ТОЗИ БОЖЕСТВЕН ДЕН, КОГАТО СЕ РОДИ ХРИСТОС, те дойдоха отгоре и пеяха, и видяха, че светът не е още готов, и казаха: „Втори път като дойдем, ще турим ред и порядък." И като дойдат, ще запеят и тогава ще кажете като онези овчари: „Да отидем да видим." ДА СТЕ СИНОВЕ НА ВИДЕЛИНАТА. 4) СЪОБЩЕНИЕ ЗА БРАТСКА СРЕЩА НА МЛАДЕЖИТЕ До ръководителите на учениците на Всемирното Бяло Братство Любезни брат .../М. Краев/..., Цяла година ние работим в полята и долините на живота, защото там растат и зреят пшеницата и лозата - хлябът и плодът на живота.
Но трябва и едно възлизане по върховете на Планините, дето са главите на всички извори, що поят
долините
и полята и дето светлината говори най-дълбоко и най-чисто.
Тази година братската среща на младите ученици ще започне на 12 юлий - Петровден. Ще трае три дни и след това - на 7-те Рилски езера! Темите, върху които ще работим, са:Основните идеи, които Учителят е изложил в лекциите и беседите през тази година.Новото, което иде! Понеже главната цел на срещата ще бъде екскурзията, желателно е, които дойдат, да бъдат добре екипирани - с дебели дрехи, завивки и по възможност с палатки или платнища. При това екскурзията може да трае няколко седмици.
към текста >>
31.
26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ
,
,
ТОМ 12
Земята щеше да бъде равномерно навсякъде покрита с малко вода и нищо нямаше да расте на нея, но Земята се огъна, образува
долините
, Земята се пречупи, образува планините.
Някои казват: „Аз не искам да се огъвам.“ При обикновения живот няма огъване, но при минаването от едно състояние в друго, от физическия към духовния живот, непременно трябва да има едно огъване. Туй е в реда на нещата. Ако Земята не беше се огънала, какво щеше да бъде нашето положение? И Земята се е огънала. Ако Земята беше останала тъй, валчеста като топка, нищо не би израснало на нея.
Земята щеше да бъде равномерно навсякъде покрита с малко вода и нищо нямаше да расте на нея, но Земята се огъна, образува
долините
, Земята се пречупи, образува планините.
Когато се огънете, ще образувате долини, когато се пречупите, ще образувате планини, ще дадете условия за развитието на вашия живот. Думата „пречупване“ и днес се схваща криво. „Пречупване“ значи, като вървиш точно в една посока, да вземеш посока перпендикулярно на първото движение; следователно това са качества или методи на самия живот. От кривите линии се образуват долините. Та казвам: Мнозина от вас трябва да се огънете и то на място да се огънете, не навсякъде - да се огънете дето трябва, за да се образува там един континент, да се огънете хубаво.
към текста >>
Когато се огънете, ще образувате
долини
, когато се пречупите, ще образувате планини, ще дадете условия за развитието на вашия живот.
Туй е в реда на нещата. Ако Земята не беше се огънала, какво щеше да бъде нашето положение? И Земята се е огънала. Ако Земята беше останала тъй, валчеста като топка, нищо не би израснало на нея. Земята щеше да бъде равномерно навсякъде покрита с малко вода и нищо нямаше да расте на нея, но Земята се огъна, образува долините, Земята се пречупи, образува планините.
Когато се огънете, ще образувате
долини
, когато се пречупите, ще образувате планини, ще дадете условия за развитието на вашия живот.
Думата „пречупване“ и днес се схваща криво. „Пречупване“ значи, като вървиш точно в една посока, да вземеш посока перпендикулярно на първото движение; следователно това са качества или методи на самия живот. От кривите линии се образуват долините. Та казвам: Мнозина от вас трябва да се огънете и то на място да се огънете, не навсякъде - да се огънете дето трябва, за да се образува там един континент, да се огънете хубаво. И да се пречупите точно там, дето може да се образува един планински връх, както на Хималаите, и в тези високи върхове може да се зародят вашите идеи.
към текста >>
От кривите линии се образуват
долините
.
Ако Земята беше останала тъй, валчеста като топка, нищо не би израснало на нея. Земята щеше да бъде равномерно навсякъде покрита с малко вода и нищо нямаше да расте на нея, но Земята се огъна, образува долините, Земята се пречупи, образува планините. Когато се огънете, ще образувате долини, когато се пречупите, ще образувате планини, ще дадете условия за развитието на вашия живот. Думата „пречупване“ и днес се схваща криво. „Пречупване“ значи, като вървиш точно в една посока, да вземеш посока перпендикулярно на първото движение; следователно това са качества или методи на самия живот.
От кривите линии се образуват
долините
.
Та казвам: Мнозина от вас трябва да се огънете и то на място да се огънете, не навсякъде - да се огънете дето трябва, за да се образува там един континент, да се огънете хубаво. И да се пречупите точно там, дето може да се образува един планински връх, както на Хималаите, и в тези високи върхове може да се зародят вашите идеи. Тези изводи са такива, каквито и в природата се срещат. Природата работи така и човек трябва да работи така. Очите ви как са: изпъкнали или вдлъбнати?
към текста >>
32.
ВЕЛИКАТА ИЗМАМА НА ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ
,
Кражбата на архива на Анина Бертоли чрез семейство Гобо
,
ТОМ 12
Оригиналите бяха разхвърлени по планини и
долини
, докопаха ги скверни ръце и сега не може да се прибере и да се издаде по своя оригинал.
В протоколите от 1924-1925 год. фигурират имената на Паша, Савка, Елена Хаджи Григорова, Мария Тодорова и Сотирка Бабаджова. Това означава незнание на събитията и историята на Класа на Добродетелите. И още една лъжа, че Борис Николов е запазил Словото на Учителя. Напротив, той го разби, даде го да бъде редактирано от Ла(1ка Кръстева, та го промени и го изопачи.
Оригиналите бяха разхвърлени по планини и
долини
, докопаха ги скверни ръце и сега не може да се прибере и да се издаде по своя оригинал.
А той е виновен за всичко. И освен това за разбиването на Протоколите от Класа на Добродетелите и целия материал по тях има вина и Борис Николов, и майстор Борис. 4. Павел Желязков се докопва до един от преписите от откраднатия архив на Анина Бертоли чрез семейство Гобо, които се правят по внушение на майстор Борис на беседите на Учителя пред Класа на Добродетелите. Борис предава тетрадките по протоколите на Мария Тодорова на преписвачи, та да го разбият умишлено целия този материал, за да няма следа от тези протоколи и да не се знае как е работено и как да се работи в бъдеще с Пентограмата. Това е целта на Разрушителят.
към текста >>
33.
7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Тошев, Цяла година ние работим в полята и
долините
на живота, защото там растат и зрееят пшеницата и лозата - хлябът и плодът на живота.
7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ Изгрев, 14.06.1930 Г. До Ръководителите на учениците на Всемирното Бяло Братство Любезни брат Ст.
Тошев, Цяла година ние работим в полята и
долините
на живота, защото там растат и зрееят пшеницата и лозата - хлябът и плодът на живота.
Но трябва и едно възлизане по върховете на планините, дето са главите на всички извори, що поят долините и полята, и дето светлината говори най- дълбоко и най-чисто. Тази година братската среща на младите ученици ще започне на 12 юлий - Петровден. Ще трае три дни, и след това - на 7-те Рилски езера. Темите, върху които ще работим, са: 1. Основните идеи, които Учителят е изложил в лекциите и беседите през тази година. 2.
към текста >>
Но трябва и едно възлизане по върховете на планините, дето са главите на всички извори, що поят
долините
и полята, и дето светлината говори най- дълбоко и най-чисто.
7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ Изгрев, 14.06.1930 Г. До Ръководителите на учениците на Всемирното Бяло Братство Любезни брат Ст. Тошев, Цяла година ние работим в полята и долините на живота, защото там растат и зрееят пшеницата и лозата - хлябът и плодът на живота.
Но трябва и едно възлизане по върховете на планините, дето са главите на всички извори, що поят
долините
и полята, и дето светлината говори най- дълбоко и най-чисто.
Тази година братската среща на младите ученици ще започне на 12 юлий - Петровден. Ще трае три дни, и след това - на 7-те Рилски езера. Темите, върху които ще работим, са: 1. Основните идеи, които Учителят е изложил в лекциите и беседите през тази година. 2. Новото, което иде!
към текста >>
34.
8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Днес целият свят спортува, движи се, обхожда планините надлъж и нашир, нависоко и надълбоко, като не пропуща пещери и
долини
.
Движение, живот, вяра Започвам тази опитност с три думи като заглавие. Това не са три думи, независими една от друга, но три думи, които представят три халки от една, колкото малка верижка, толкова и голяма. Защо? Защото всяка една от тия думи представя цял свят, колкото и малък да е. Днес думата „движение" вълнува всички хора, малки и големи, млади и стари. Ако бебетата биха могли да скочат от люлките си и те биха спортували.
Днес целият свят спортува, движи се, обхожда планините надлъж и нашир, нависоко и надълбоко, като не пропуща пещери и
долини
.
Дойде ли до втората дума - „живот", там вече всеки знае или не знае точно що е живот, всеки човек, всяко живо същество, от микроскопическо до гигант, бори се за живот, мило-драго дава, само да живее. Така е, никой на никого не може да даде живот, ако той не е даден свише. Пък и никой на никого не може да отнеме живота, защото той е непреривен и цялостен. Външно ще отнемеш живота на човека, но не и вътрешно. Той продължава да живее, видимо или невидимо за другите.
към текста >>
35.
7. КЪДЕ СИ ТИ, ГОСПОДИ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Сам ще си отговориш: Намерих те, Господи, във всички Твои дела, на земята и на небето - в реки, морета и океани, в планини и
долини
, във всичко живо, което ги обитава.
в действията на човека, на онзи човек, който първо е възлюбил своя Създател с цялото си същество, а после и своя ближен като себе си. Потърси ме и ще ме намериш във всичко живо, което те обикаля: във всяко семенце, което никне, расте, цъфти и зрее; във всяко живо същество, което пълзи и лази, което ходи по земята, което лети и хвърка из въздуха. Потърси ме и в човека, своя брат, в който край на света и да живее, който стои прав и мисли за великото и красивото на земята и на небето, който се вслушва вътре в себе си, дано там някъде чуе химна на своята душа и заедно с всички хора по лицето на земята запее този химн: „ВЕЛИК СИ ТИ, ГОСПОДИ, ВЕЛИКИ СА ТВОИТЕ ДЕЛА. ВЕЛИКО Е ИМЕТО ТИ НАД ВСИЧКО! " Чуеш ли този химн, ти сам ще си отговориш на въпроса къде си Ти, Господи.
Сам ще си отговориш: Намерих те, Господи, във всички Твои дела, на земята и на небето - в реки, морета и океани, в планини и
долини
, във всичко живо, което ги обитава.
Виждам Те, Господи, и на небето, в ония безбройни звезди и слънца, далечни за човешкото око. * Тези няколко реда написах по случай неизразимата си благодарност за отново възстановеното ми здраве и за подкрепата и участието на моите близки в това възстановяване. Пиша тия няколко реда и в памет на нашата добра и незабравима сестра Надя по случай 20 години от нейното заминаване. Споменът за доброто, красивото и светлото, което тя носеше в себе си не само че не се е отдалечил от нас, но и всеки ден изгрява с по-голяма сила и светлина. Писано на 30 септември - Надиния имен ден -1966 година.
към текста >>
36.
10. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
Обширните
долини
с пъстрите цветя, безбройните градини със зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице.
10. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице.
Обширните
долини
с пъстрите цветя, безбройните градини със зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице.
Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице. В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице. Цв. Г. Симеонова Източник: „Житно зърно", г. IX (1935), кн.
към текста >>
37.
ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 201-227
,
,
ТОМ 14
И водата в
долините
вечно не остава, на пара се обръща и пак на върховете отива и на сняг се обръща. 23.XI.
204 Превръщане в добро. Казано е: Всичко, което се случва с ония, които любят Бога, се превръща в тяхно добро. Аз казвам още: Всичко, което се случва с ония, които не любят Бога, се превръща също в тяхно добро. 205 Кръговратът на живота. Снегът на върховете вечно не остава, в доли- ните слиза и на вода се превръща.
И водата в
долините
вечно не остава, на пара се обръща и пак на върховете отива и на сняг се обръща. 23.XI.
1934 г., петък, обяд. 206 Истината в живота. Коя е истината в живота? Туй, което носи животът - е Истината. Туй, което носи животът - е Любовта!
към текста >>
38.
II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Не само през високи върхове ще минаваш, но и през най-големите
долини
.
Аз говоря за Божествената Любов. Любов към Бога. Готов ли си за Бога да пожертвуваш всичко? Ще кажете: „Мога". Не, всички изпити да изтърпиш и в положителен, и в отрицателен смисъл.
Не само през високи върхове ще минаваш, но и през най-големите
долини
.
Павел казва: „Любовта дълготърпи", но търпението подразбира, че има големи несгоди от окръжаващата среда, значи твоята Любов е само да издържаш, не да се проявиш, значи ти само се въздържаш, а то не е Любов. (Брат Толев пита: „Няма ли граници дълготърпението? ") - Има, ние сме търпеливи, а Бог е дълготърпелив. И на Божието търпение има граници, но Божествена[та] Любов, там е безгранична. Любовта няма граници.
към текста >>
39.
IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
,
ТОМ 14
Скърбите са
долините
, а горе е само за възвишените духове, за светиите.
Първия урок ще си научите при вдовицата и ще си запишете какво сте почувствували при нея, един час ще стоите при нея, ще внимавате с какво ще ви занимава тя, докъде е достигнала. Без страдания не може. Трябва да създадете около себе си една приятна атмосфера, оазис в пустинята. Да турите мир в душата. Страданието е отвън, щом го съзнаваме, го приемаме, то става вече добре.
Скърбите са
долините
, а горе е само за възвишените духове, за светиите.
За учениците са долините, туй което хората не искат. В страданията човек се кали. Материята са долините, възвишените духове и те слизат на земята, в долините и каквото придобият ще го занесат горе. Всичко напредва и еволюира, вселената е без начало и без край, във всяко начало има безначалие и във всеки край има безкрайност. Началото и края е туй, което нашето съзнание схваща доколкото то е будно.
към текста >>
За учениците са
долините
, туй което хората не искат.
Без страдания не може. Трябва да създадете около себе си една приятна атмосфера, оазис в пустинята. Да турите мир в душата. Страданието е отвън, щом го съзнаваме, го приемаме, то става вече добре. Скърбите са долините, а горе е само за възвишените духове, за светиите.
За учениците са
долините
, туй което хората не искат.
В страданията човек се кали. Материята са долините, възвишените духове и те слизат на земята, в долините и каквото придобият ще го занесат горе. Всичко напредва и еволюира, вселената е без начало и без край, във всяко начало има безначалие и във всеки край има безкрайност. Началото и края е туй, което нашето съзнание схваща доколкото то е будно. Сряда е ден за интелектуална работа.
към текста >>
Материята са
долините
, възвишените духове и те слизат на земята, в
долините
и каквото придобият ще го занесат горе.
Да турите мир в душата. Страданието е отвън, щом го съзнаваме, го приемаме, то става вече добре. Скърбите са долините, а горе е само за възвишените духове, за светиите. За учениците са долините, туй което хората не искат. В страданията човек се кали.
Материята са
долините
, възвишените духове и те слизат на земята, в
долините
и каквото придобият ще го занесат горе.
Всичко напредва и еволюира, вселената е без начало и без край, във всяко начало има безначалие и във всеки край има безкрайност. Началото и края е туй, което нашето съзнание схваща доколкото то е будно. Сряда е ден за интелектуална работа. Петък - за придобиване на Любовта. Четвъртък - за придобиване благородство, достойнство.
към текста >>
40.
82. 91 ПСАЛОМ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Оттам, погледнете вън, на окръжаващата природа и ще Го видите във всичко чисто и красиво; в небето, осеяно с безброй звезди и слънца, в чистите планински извори, в красивите цветя, в
долини
и планини.
VII /1927-1928 г./, том I, лекция „Будният ден", стр. 232-233. „Днес повечето хора гледат на Бога като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което имат повече страх от Него, отколкото любов. За тях Бог е в бурята, в земетресенията, в страданията. Те не Го търсят в себе си, но само отвън. Докато гледат така на Бога, те всякога остават далеч от Него, Приемете Бога първо в себе си, в своята душа, в своя ум и в своето сърце, като израз на велики мисли и чувства, като потик на добри и възвишени дела.
Оттам, погледнете вън, на окръжаващата природа и ще Го видите във всичко чисто и красиво; в небето, осеяно с безброй звезди и слънца, в чистите планински извори, в красивите цветя, в
долини
и планини.
Вслушвайте се в гласа на пойните птички, в шумоленето на цветята, в тихия ветрец - навсякъде е Бог. Ще Го видите и вън, и вътре във вас, горе и долу, надясно и наляво. Няма кът в света, дето Бог да не присъствува. Ставате ли от сън или лягате да спите, знайте, че животът има смисъл, защото всичко е изпълнено с Божието присъствие. Само при това разбиране можете да четете 91 Псалом и да вярвате в истинността на думите, вложени в.него.
към текста >>
41.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Долини
сенчести, облени с аромат, Где любовта цъфти, кат нежното кокиче, И где чаробний Май разлива благодат И венци от лъчи, от рози и мечти... Где младите моми със сърп в ръката тичат, Червени, кат божур, къмто нивята злачни, И с звучний си език, кат лястовички мили С кристални гласовце, песни запяват мрачни... О, Македонийо, злочест, ти, земен рай, Плачи, плачи!
И нивга, може-би, тя в влажната земя Не ще забие кръст във памет на поета... Прощавай ти навек, вълшебний бащин кът, Че те оставям веч... прости, за сетен път!... Немога ази в теб, немога да живея. За твойта участ зла, за твоите страданья, Във друг злокобен край сълзите си ще лея. Влачи си твойта цеп, всред вопли и стенанья, А аз, безсилна твар, в песни ще ти възпея Безкрайните тегла... До-коле, Боже мой?... Поклон на вас поля, засмени равнини, Где всичките блага избликват като рой, Где спорно лей навред раскошната природа Брилянти и цветя, злато и миризми, И где с зефирний дъх, що шъпне на свобода, Се слива жалний стон на българин отчаян!
Долини
сенчести, облени с аромат, Где любовта цъфти, кат нежното кокиче, И где чаробний Май разлива благодат И венци от лъчи, от рози и мечти... Где младите моми със сърп в ръката тичат, Червени, кат божур, къмто нивята злачни, И с звучний си език, кат лястовички мили С кристални гласовце, песни запяват мрачни... О, Македонийо, злочест, ти, земен рай, Плачи, плачи!
за тебе никой няма сили За помощ веч... Дали тъз хубава природа С насмешка ти дари тез прелести без край?... А ти, ридай, ридай, въздишай за свобода!... Битоля, 22 Юлий, 1893 г. Китара : Лирически стихотворения. - Варна, 1898.
към текста >>
42.
58. МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА НЕ Е СЪГЛАСНА
,
,
ТОМ 16
Ще видя туй, душата ми що люби и копней." И каза: „Напиши сега нови думи, продължение на тези:" Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път и пречките една след друга преминава: безброй скали, поля,
долини
смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.
ВК: Той свиреше „Малката буболечица"? ПГ: Да. Ама каза: „Напиши си нови думи, защото не са написани всичките." И аз ги записах. Ето ги: „Мене роди Бог със любов и озари със живота нов. Едва-едва расте и зрее ми душата, но ето веч, вървя нагоре, слънцето где блести.
Ще видя туй, душата ми що люби и копней." И каза: „Напиши сега нови думи, продължение на тези:" Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път и пречките една след друга преминава: безброй скали, поля,
долини
смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.
Тъй векове безброй летят и времето я преобразява. И ето, веч порасна тя, девица мила, чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света. ВК: Сега, този текст лично Учителят ти го е диктувал. ПГ: Да. ВК: А друг текст диктувал ли ти е?
към текста >>
43.
7. „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА
,
,
ТОМ 16
и пречките една след друга побеждава: безброй скали, поля,
долини
, смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.
Аз сега ще ви дам всички думи на песента, така, както ги е дала сестра Олга и както ги допълни Учителят: Малката буболечка „Мене роди Бог със Любов и озари със живота нов. Едвам-едвам расте и зрее ми душата, но ето веч, вървя нагоре, Слънцето где блести. Ще видя туй, душата ми що люби и копней." Един ден в Мърчаево Учителят свиреше с цигулката същата песен. Аз бях наблизо. Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите на следните два куплета на „Малката буболечка": Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път.
и пречките една след друга побеждава: безброй скали, поля,
долини
, смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.
Тъй векове безброй летят и времето я преобразява. И ето веч порасна тя, девица мила, чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света. Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея. Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно. Единствено аз я зная как се пееше навремето от Олга, защото аз от нея я научих, а аз бях добър слухар - така се казваше по наше време за онези музиканти, които имат точен слух и добра музикална памет.
към текста >>
44.
Малката буболечка (от Учителя според Пеню Ганев)
,
,
ТОМ 16
Безброй скали, поля,
долини
смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.
Малката буболечка (от Учителя според Пеню Ганев) Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път, и пречките една след друга побеждава.
Безброй скали, поля,
долини
смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.
Тъй векове безброй летят и времето я преобразява. И ето, веч порасна тя: девица мила, чиста роса, душа красива. Творение на Бога, разлива мир и светла радост по света. Песента е нотирана от запис, направен от д-р Вергилий Кръстев Изпял: Пеню Ганев Нотирал: Петър Ганев 4.б. Песента „Малката буболечка" от Учителя, според Пеню Ганев -към № 7., стр.
към текста >>
45.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
Рилски, ден петък; като пръв е посетил стаята й Учителят.[/b] [b]В Равна е ясно, а
долините
и Софийско са в море от мъгли.[/b] [b][b]9.ХI.1935 год., събота[/b][/b] [b]Станах рано.
В 1 ч бях у дома си.[/b] [b]Много се двоумих дали да спя в новата си къща или да спя у брата Иванови. Но понеже Еленка ми даде от нейните одеала и на Янкова една черга, затова за първий път останах да спя в къщата си. Понеже говорихме с Еленка до къде 11 ч, то вече и сън не ме хвана. Към 1 ч станах и четох Библията и кога ми се доспа, легнах да спя. Еленка спала за пръв път в къщата на първий ноемврий 1935 година, Ден на народните будители, Св. Ив.
Рилски, ден петък; като пръв е посетил стаята й Учителят.[/b] [b]В Равна е ясно, а
долините
и Софийско са в море от мъгли.[/b] [b][b]9.ХI.1935 год., събота[/b][/b] [b]Станах рано.
Четохме резюмета и разговаряхме. След сутрешните гимнастики, започнах да турям вратата на мазата. След това ходих в канцеларията на българските слепи и получих за 650 лева книги, които се паднаха на Равнени от лотарията им. Следобед пак работих. Дори след вечеря, на Стоянка Илиева с контакта работих до 10 ч вратата на под стълбите, за да ги пригодя за Стоянка да си туря кюмюря и дървата.
към текста >>
46.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Зад мен, изобщо зад гърбовете ни, на запад - чудно хубава панорама с хубави
долини
, обраснали с хубави гори, а наоколо- височини, балкани, които дават още по-голяма великолепност на гледката.
Равна Сън: Намирам се в една хубава местност. Гора с хубави кичести дървета. Преди изгрев слънце е. Окъпах се в една река с дълбока вода, но хладка, не е студена, а топла. При мен са и други братя и след това отидохме на поляна с хубави кичести дървета.
Зад мен, изобщо зад гърбовете ни, на запад - чудно хубава панорама с хубави
долини
, обраснали с хубави гори, а наоколо- височини, балкани, които дават още по-голяма великолепност на гледката.
Слънцето току ще изгрее. Лъчите му се отражават високо в редките кълбести облаци и дават всеки миг чудни цветове на слънчевия спектър. Нещо величествено, с една чудно хубава, лека като мъгла утринна омара, която разните багри на пречупените в облаците лъчи правят омайна. Там бе и Еленка и други братя. На екскурзия сме.
към текста >>
27.ХI.1936 год., петък От сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската
долини
са в море от мъгла.
Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко. Скреж по дърветата.
27.ХI.1936 год., петък От сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската
долини
са в море от мъгла.
Ясно топло слънце предвеща с първите лъчи, че днес ще бъде хубаво време. До обед се колебаха мъглите, ту излизаха до Равна, но следобед се повдигнаха и се изясни небето. Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти. Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини.
към текста >>
47.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3
,
,
ТОМ 16
Шосето извива зигзаговидно все нагоре и все нагоре, като с всеки завой все нови гледки от
долини
, скали и усои се откриваха.
- Продължение 3 1.ХI.1943 год., понеделник, с. Любиш Станах в 5 ч. Закусих и стегнах багажа, за да замина за първа дружина от 64-ти пехотен полк, която е в с. Любиш, на 40 километра в южна посока от гр. Ужица. В 8 ч автомобилите, на брой 8, с охраната на ловната рота, потеглиха.
Шосето извива зигзаговидно все нагоре и все нагоре, като с всеки завой все нови гледки от
долини
, скали и усои се откриваха.
С къси престоявания, поради повреда на някои камиони, в 12 ч пристигнахме. С. Любиш е разпръснато по няколко къщи махалички. По височините се виждат войниците, които заели позиции. Западно от това село се намирали войските на Драже Михаилович и тези на комуниста Тито, които се сражавали помежду си. Дражевистите били разбити и отстъпвали.
към текста >>
48.
11. Духовна работа. За село Мърчаево
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Пред погледа на друг, случайно минаващ пътник, тия бели къщурки по-скоро би наподобили ято бели гълъби, които, подгонени от хищна птица, бяха кацнали изплашени на разни страни из баирите и
долините
на планината.
Минахме през Владая, което е живописно селце, кацнало в полите на Витоша. То изглеждаше като един драгоценен камък, поставен да краси гърдите на млада влюбена мома. Понеже банката ни разполагаше достатъчно със златни монети, ний дадохме и на селото, през което минавахме. Ето ни и пред Мърчаево. Отдалеч се виждаха бели къщурки, които наподобяха бисери, разхвърляни от ръката на щедър баща из долинки и баири на прекрасната планинска местност.
Пред погледа на друг, случайно минаващ пътник, тия бели къщурки по-скоро би наподобили ято бели гълъби, които, подгонени от хищна птица, бяха кацнали изплашени на разни страни из баирите и
долините
на планината.
Спряхме се и с устремени погледи към селото, мислено се свързахме с братята и сестрите, при които отивахме. Ний разчитахме на добри успехи, защото живеехме с пълна вяра, че не сме сами и че сме проводници на Божия Дух, Който ни изпълваше. Чувствувахме се силни не с нашите сили, а със силата на Учителя и на ония разумни същества, които ни придружаваха. Преди да навлезем в селото, настигнахме двама пътници от друго село, на които дадохме беседи. Срещата ни със семейството на брат Симеон, кмет на селото, беше сърдечна.
към текста >>
49.
8. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 17.VII.1932 г.
,
VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев
,
ТОМ 17
И там си има гори,
долини
и пр.
Ето сега други разговори: „При Махабур височината е 2450 метра. Струва си трудът човек да дойде тук, за да си измие поне един път краката и лицето по този начин тук (това Учителят каза, когато се михме на бъбрека). За малките работи вие сте ясновидци. Ясновидството е на степени. Като показа срещните върхове, Учителят каза: Планината си има и друга страна в астралния свят.
И там си има гори,
долини
и пр.
В природата всичко е в движение. Човек като върви напред (като прогресира), ще види много работи. Само да се пази от едно нещо; да не му са гурелясали очите. Другото само по себе си ще дойде. По отношение на тревите, върху които бяхме насядали, Учителят каза: Тези същества (на тревите) колко време са ни чакали и сега се радват, че сме дошли при тях.
към текста >>
50.
5. Педагогическа лекция
,
IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
В ума, в човешката мисъл има
долини
, има и планини, има и равнини.
Челото представя изработена човешка мисъл. Ако вземете носа на човека с двете ноздри, той представя степента на човешките чувства, представя туй, което човек е опитал. Ако вземете неговия подбрадник от носа надолу, това е човешката воля, придобивките на волята. Това е един капитал, който трябва да се обработи. Да кажем, вие искате да разберете вашия ум.
В ума, в човешката мисъл има
долини
, има и планини, има и равнини.
В човешкото сърце също има долини, има и планини, има и равнини. В човешката воля е същото. Казваме често: светъл ум. Умът е проводник на светлината. Той не може да бъде светъл, ако няма светлина.
към текста >>
В човешкото сърце също има
долини
, има и планини, има и равнини.
Ако вземете носа на човека с двете ноздри, той представя степента на човешките чувства, представя туй, което човек е опитал. Ако вземете неговия подбрадник от носа надолу, това е човешката воля, придобивките на волята. Това е един капитал, който трябва да се обработи. Да кажем, вие искате да разберете вашия ум. В ума, в човешката мисъл има долини, има и планини, има и равнини.
В човешкото сърце също има
долини
, има и планини, има и равнини.
В човешката воля е същото. Казваме често: светъл ум. Умът е проводник на светлината. Той не може да бъде светъл, ако няма светлина. Ако човек не е проводник на светлината, той не може да твори мисълта.
към текста >>
51.
67. Самодисциплина
,
II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Погрешката е; В бурно време не ходи нагоре из планините, но из
долините
!
Господарят го изпъдил, без да му плати. Слугата помислил: „Щети търся цаката." Умрял господарят. Слугата го изровил да го набие и господарят, който бил жив заровен, че се бил задавил с нещо, не умрял, изхвърлил това, с което се задавил, като го бил, станал, оживял и богато го наградил. Всяка погрешка съживява човека. Всекиго трябва да го побият малко.
Погрешката е; В бурно време не ходи нагоре из планините, но из
долините
!
Кога се разрешават задачите на хората, е лесно, но при разрешение на нашите задачи... Нашите изпитания са от миналото. От сегашния живот нямаме изпитания. Някой каже някому: „Вагабонт! " Вагабонт значи скитник, който ходи да пътешествува, търси удоволствие в скитането - без смисъл пътуване. Човешката любов е азбука.
към текста >>
52.
II. Към моето сърце
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Горят
долини
, горят дървета, горят камъни и треви, птичките лудо хвърчат, а животни бягат и реват.
За миг се представи пред мен страшната сцена. Пюф, пиюф, пюф, прелитат непрестанно, кат пороен дъжд гранати и разстила се огънят по черната огоряла земя. Големи пропасти се отваряха и жадно обгръщаха хвърчащите млади сили. О, тежък ден е днес, ден на ужасна смърт, която простираше своя безжалостен сърп из света. Виждам страшна картина: човеци горят, пламтят като факли, подпалени от силен взрив, бягат по полето и с вик искат помощ.
Горят
долини
, горят дървета, горят камъни и треви, птичките лудо хвърчат, а животни бягат и реват.
Жалки човече, ти пръв обрече на жертва своя брат! Ти сътвори това адско оръдие, което в миг изгаря всичко по земята и оставяш следи на скръб и печал. Превива колене, пречупва врат на неправдата нечестна, а продава брата си в тегло. Всичко в света се омърси и обезсрами. Окото привикна на зрелища най- низки и най-долни!
към текста >>
53.
VI. Едно от пътуванията ми в другия свят
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Ако искаш, ще те заведа през пътища, през високи балкани, реки,
долини
и ще стигнем на мястото.
Може да минеш покрай нас и да не можеш да ни видиш. Но това не значи, че ний не съществуваме. Всичко това става според нашето вътрешно състояние. Но сега, как искаш да пътуваме? Да проектираме мисълта си направо към мястото, или искаш да те преведа през света на формите?
Ако искаш, ще те заведа през пътища, през високи балкани, реки,
долини
и ще стигнем на мястото.
И това си има своята красота. - Аз му казах: „Понеже днес съм ти гостенка на твоето жилище, по който начин искаш ме заведи. Когато мой гостенин ми идва у дома, аз ще го посрещна както моята любов ме движи. Тук, у нас, има и коли, и каляски, тренове, автомобили и аероплани, а там вие какво имате? " А той ми каза: „Тук може и с бързината на мисълта, и с бързината на светлината.
към текста >>
54.
2. Горест на душата ми
,
XII. Съзерцания и молитви. Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
По канари и
долини
разливах сълзите си, да Те диря, и сега по горския пясък ще облея с кръв [стъпките си].
Жив си Ти, и жива е душата Ти. И моята душа се събуди в Теб и няма да заспи. И при всичката радост в живота, предпочитам тази скръб... при нозете на Учителя. Ученикът при Учителя всякога е готов на добродетел, готов е на скърби, изпитания и да го [търпи]. Когато Учителят ми благ се намира при голямото стадо, и там около Него има други да се грижат, Учителю, ще му позволиш да си замине отвъд, в другия мир, да си почине.
По канари и
долини
разливах сълзите си, да Те диря, и сега по горския пясък ще облея с кръв [стъпките си].
Любовта на всичко търпи, на всичко се унижава, страда, гладува, жадува, но тя е сила, с която може да се живей, и без всичко в света, само тя запълня всяка празнота. Ваш верен ученик Ел. Н. Казанлъклиева
към текста >>
55.
5.3. След гимнастиките
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Човек чувствуваше как душата постепенно се откъсва от грижите на деня, започва да се навдига нависоко над земята, над нейните поля,
долини
, планини, над нейните грижи, над нейната сива мъгла.
Учителят гледаше с леко усмихнат, сияещ поглед хората и продължаваше да сипе своите чудни мъдри слова. Той говореше спокойно, без забавяне, без ораторска поза, като че говореше отблизо на един човек, като че разговаряше с всекиго поотделно. Сияеха очите на съборяните! Ето затова наистина е заслужавало да се остави работа, дом, да се понасят несгодите на лагерното пребиваване, на палатките, на скромната вегетарианска, „градинарска" трапеза. Наистина, какво ставаше в човешката душа през време на „беседата"?
Човек чувствуваше как душата постепенно се откъсва от грижите на деня, започва да се навдига нависоко над земята, над нейните поля,
долини
, планини, над нейните грижи, над нейната сива мъгла.
Тя остава все по-малка. Нещата върху нея се осветляват, стават понятни, разумни, смислени, грапавините се заглаждат и стават красиви. Просветление като това на слънчевата светлина се разсипва върху нашето съществувание. То става радостно, весело, пълно с надежди, перспективи. Наблюдавал съм разположението на духа и веднага след „беседата" и няколко дни по-късно.
към текста >>
56.
19. Слънцето на планината
,
II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Гледах и се радвах, като че пръв път виждах през живота си тъмнозелените гънки на планината, сребърните хрумвания на поточетата в
долините
, назъбените тъмносини върхове, ограждащи като бойници кръгозора, наситено зелените гори в техните подножия, светлата синина върху подпрелия небосвода Пирин.
Стократно ти благодаря! Само един час ме грееш и вече ми връщаш това, което пет дъждовни дни ми бяха отнели! И ми го връщаш изобилно, щедро, с пълни шепи! Стрелките на часовника неуморимо се движеха до цифреника, а ме чакаше още дълъг път. Път през планината, обилно обсипана от лъчите на блестящото слънце.
Гледах и се радвах, като че пръв път виждах през живота си тъмнозелените гънки на планината, сребърните хрумвания на поточетата в
долините
, назъбените тъмносини върхове, ограждащи като бойници кръгозора, наситено зелените гори в техните подножия, светлата синина върху подпрелия небосвода Пирин.
И всичко, което моят поглед виждаше, беше само милиони пъти преобразената ласка на моето чудно хубаво, пламтящо, весело планинско слънце. Наричат „слънцепоклонение" възторженото съзерцание на извора на живота върху земята. Нека! Много бих искал да бъде при мене през тия минути тоя, който казва това! Да изживеем няколко дни в студените прегръдки на дъждове, влага и мъгли и след това Провидението да изсипе върху пътя ни един великолепен слънчев ден по пътя от Дамка към Рилския монастир. Истинско августовско планинско слънце.
към текста >>
57.
25. Сфера на Луната
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
А „
долините
” на тия вълни (при новолуние) гледат към „вътрешните” по отношение на Земята планети: Венера, Меркурий.
В това ядро се крие цялата наследственост на човека, резултат на неговото минало, неговата „карма”. Ако се изразим с езика на индуската езотерична философия, популяризиран от теософията, ще кажем, че Луната - това е превъплъщаващата се „личност” с нейната карма. Споменах по-горе, че Луната, в движението си около Земята, се вие около еклиптиката като същинска змия. Това е едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете” на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към „външните планети”, сиреч към ония планети, чиито орбити включват орбитата на Земята - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон.
А „
долините
” на тия вълни (при новолуние) гледат към „вътрешните” по отношение на Земята планети: Венера, Меркурий.
Това обстоятелство ясно показва онази роля, която винаги се е приписвала на Луната по отношение на Земята - да бъде един вид събирателна леща на влиянията, както на „външните”, така и на „вътрешните” планети, които влияния да предава и разпределя на Земята по законите на периодицитета. И наистина, като се проследи движението на Луната в зодиака в течение на един месец, ще се види, че тя идва в досег с всички планети от слънчевата система - идва в „съвпад” с тях, отделя се след туй, като образува всички видове „аспекти”. Луната през време на месечната си обиколка около Земята, като че ли възприема и отпечатва цялата подвижна геоцентрична схема на планетните положения, проектирани в зодиака. Трябва, обаче, да споменем, че Луната не само предава на Земята планетните енергии, а и извлича, изсмуква от нея периодически известни енергии, които са изгубили своя творчески ритъм. Луната е, която постоянно „очиства” Земята от натрупаните в нея нечистотии.
към текста >>
58.
3. По колелото на зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Aries - в твоите трепетни дни се събужда пролетта на земята, и прелетните птици идат с викове в
долините
, където още лежат неразтопените преспи на дълга зима.
XV (1941), кн. 3, с. 104 ОВЕН Една пееща стрела нарани небето на изток, и оттам надникна денят. Слънцето тръгна по колелото на зодиака, за да извърши отново чудото на своя път, за да се затвори още един извитък по спиралата на вечното време. Aries - тайна на всяко начало, велико пробуждане на света, предвечен ден на дните, когато започна разгъването на световната тайна, ключ на мъдростите и глава на вечния закон.
Aries - в твоите трепетни дни се събужда пролетта на земята, и прелетните птици идат с викове в
долините
, където още лежат неразтопените преспи на дълга зима.
Слънцето е вече родено из утробата на предвечното битие. Огнените коне са запрегнати и пътят е очертан. Ще полети колесницата и ще запеят четирите времена на годината. Денят е разделен от нощта с мярката на правдата; светлината е разделена от тъмнината със синора на словото; животът е отделен от смъртта с меча на духа! Ще тръгне Слънцето, ще поеме своя път, ще запеят небесата, и на земята ще цъфнат първите бели цветове.
към текста >>
59.
4. По колелото на зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Дърветата са облечени с прозрачни зелени облачета, по които блести росата преломила слънчевия лъч в седем багри, по
долините
руменеят първите цветя с крехки чашки.
4. По колелото на зодиака Житно зърно, Г. XV (1940), кн. 4, с. 134 ТЕЛЕЦ Над широките поля и пресните угари се носи тихата песен на флейта, излязла от влажната хладина на горите, от цъфналите храсти и от планината, където вече са плъзнали стада и се чуват гласове на звучни хлопки.
Дърветата са облечени с прозрачни зелени облачета, по които блести росата преломила слънчевия лъч в седем багри, по
долините
руменеят първите цветя с крехки чашки.
На небето грее остър сърп на новолуние, клоните тихо прошумяват от вечерника и две очи наблизо чакат с копнежа, събуден от цъфналата пролет. Днес е празник на земята. Изпръхнала е нейната снага, и в топлите й пазви мълчаливо спи зърното, от което ще израстне пълен клас. Като невеста, която чака своя жених, земята чака часа, когато Слънцето ще я обгърне в своите обятия и ще пришепне бликащата радост на своето щедро сърце. И твоите очи са пълни с очакване и обич.
към текста >>
60.
8. По колелото на зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Ще дойде ли то някога в топлите скути на своята майка, навела скръбен лик над
долините
?
206 ДЕВА Печална и суха като пустиня е земята без обич! Ридаят хълмовете, плаче вечерният късен повей от планината, а звездите - високо, високо, тръпнат замислени и мълчаливи, зачакали с векове да цъфне едно цвете в сърцата ни. През деня зреят житата, а вечер потрепват тънките им стволи сякаш жални струни - издали едва дочут шепот. В среднощния час, забулена с тъмно наметало, с влажни очи, бди над света чистата небесна жена, която роди самотното и бездомно дете, привито в чужди дворове, замръкнало по незнайни друмища. Кога ще се завърне?
Ще дойде ли то някога в топлите скути на своята майка, навела скръбен лик над
долините
?
Докога по неговите сирашки сълзи ще се отразяват далечните блясъци на късните съзвездия? Ти чуваш ли го, чиста небесна жено, когато то проплаква в нощта? Не е ли пълно с отровна скръб сърцето ти, че то не те познава, а ти не можеш да го приближиш и да избършеш с топли устни тия едри, много печални сълзи? Навън бушува късния повей от планината и ридае, защото без обич е останала земята! Сирак е човек без тебе, любов небесна!
към текста >>
Затова са скръбни
долините
, и хълмовете ридаят, затова са тъжни и песните на прибиращите се жътвари.
Ти, небесна майко, която ще ни направиш силни, ти, която ще ни направиш безсмъртни... Тъжна е земята без обич! Бродници без радост са людете без теб. По мрачни друмища стъпва ногата им, защото ти още не си запалила светилника пред тях. Корави и студени камъни са сърцата им, защото ти не си ги докоснала с пръст, за да рукнат пробудени и шумящи водите на нов живот! Капки кръв има по камъните на земята.
Затова са скръбни
долините
, и хълмовете ридаят, затова са тъжни и песните на прибиращите се жътвари.
Ти ще слезеш, велико небесно сърце! Видиш ли там, сред черните угари на изоставените ниви, по които минаха мрачни конници, там, небесна майко, един ранобуден младеж, с млада още като нова фиданка снага, впряга едри бели воловци, за да оре земята, да пръсне семето - златното жито, хлябът и животът!... Тогава, когато детето и семето на нивата се възправят, преминали през земята, вятъра, водата и огъня, ти ще откъснеш най-хубавия клас от богатата нива и ще го отнесеш през колелото на зодиака към небесната житница, като дар от новия, възродения човек. G. N. [Georg Nordmann]
към текста >>
61.
9. По колелото на зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Ще заслиза оня, който беше младенец, после юноша и най-сетне зрял мъж по
долините
, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия
долини
, за великата правда, която иде от планината на духа.
Хамбарите и скривниците са препълнени, и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата. Ще получи старецът при топлото огнище, орачът и жетварите, детето с чистите зеници, птичката под стрехата и малката мравя. Там, където са текли капките пот в зноя на морното пладне, е възрастнал стрък с клас, там, където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с цветен мирис, там, където е имало морна въздишка, сега тече песен като планински ручей, там, където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието. Люлеят се небесните капони, но иде ден, когато на техните блюда ще тежи обилието на човешкия труд. На едното блюдо мъката, на другото - небесната радост; на отвъдната страна на сълзите - драгоценни бисери, на едната страна вражда, на другата - братска обич!
Ще заслиза оня, който беше младенец, после юноша и най-сетне зрял мъж по
долините
, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия
долини
, за великата правда, която иде от планината на духа.
Ще запеят тучните угари, ливадите и реките песен на правдата, родена там във възела на небесното колело, където са равни денят и нощта. Стрелец
към текста >>
62.
10. По колелото на зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Някой гали там
долини
и лесове с бледата ръка на есенната скръб.
Тука стихва шумът на земната измама, побягват миражите, стопяват се радостта и скръбта, възторгът и надеждите. Остава великата и безответна тишина на безкрая, в която не се отеква нито буря, нито радостен вик, нито горест. Една ладия безшумно ще заплува по смълчаните води на тъмно езеро. Душата ще се понесе към острова на мълчанието. Един запален светилник, който сама тя ще донесе, ще сочи пътя й, а отражението му ще се плъзга по равното огледало на небесните води... Есен е на земята.
Някой гали там
долини
и лесове с бледата ръка на есенната скръб.
Облечени в много багри, горите шумят, и листата, които се отронват от клоните, полюляват се в хладния въздух, като късове от захвърлено прощално писмо. Върху чистото теменужено небе огромен и властен блести знакът на смъртта. Антарес се казва звездата, която грее на челото му. Безмълвно тя трепти като рубин върху тъжната корона на есенната вечер. Настъпва часът на великото изпитание.
към текста >>
63.
13. По колелото на Зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Ще заслизат планинските води по
долините
, ще напоят ливади и градини.
Не се затваря колелото в спокойната тишина на съзерцанието, защото ти не си един, а множество, което трябва да дойде в теб, след като ти отидеш при него. Който знае да чете писмото на съзвездията, ще познае, че е дошло времето да се отключат небесните извори и да лумнат реки на нов живот всред сухотата на нашите дни, когато земята е напукана и очите са пламнали в пустинна мъка. Със сребърно везмо върху чистото смито небе на Юг, звездите чертаят съдбини, от Север духат ветрове като студени пълчища, на Запад бягат подгонени сенки, а на Изток небето скоро ще покаже пролука, из която първом ще надникне зеницата на утрото, а после ще се втурнат като победни конници светлините на идещия ден. Разкъсан е обръчът! Прогонено е съмнението, разпукани са ледовете, и земята мирише на влага, стадата се пробуждат от зимния сън, гласът на хлопките пее в планината, децата поглеждат през синьото прозорче на къщурката, и едно цвете разтвори своята чашка.
Ще заслизат планинските води по
долините
, ще напоят ливади и градини.
Ще ударят колелото на мелниците, ще забучи радостно реката, и сърцето ще се събуди от един вик в ранното утро. Ти ще тръгнеш надолу като капчица вода, излязла из огромната делва на световното сърце. Ще влезеш в потока, за да те намерят скоро засъхналите жадни уста. Понесъл любовта на планината и синьото небе над нея, ти ще намериш сърцето, което те чака, цветчето, което е разтворило чашка за теб. Пътувай ти, капчице от небесната вода, защото е станало вече великото тайнство, защото е разсечен кръгът на тъмнината, и огнените жребци на деня препускат с развети гриви. Стрелец
към текста >>
64.
15. Автобиография
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
229 Моят баща е свещеният огън на Слънцето, който ми подари живота, а майка ми е прекрасната Земя с гордите планини, моретата и
долините
, където в топлите градини зреят сочни плодове.
15. Автобиография Житно зърно, Г. XVI (1941), кн. 1, с.
229 Моят баща е свещеният огън на Слънцето, който ми подари живота, а майка ми е прекрасната Земя с гордите планини, моретата и
долините
, където в топлите градини зреят сочни плодове.
Люлката, в която пораснах, е небесната обич, която непрестанно слизаше отгоре, а песните, с които заспивах, бяха песните на четирите годишни времена. Когато майка ми ме е родила, на изтока на небето могъщ Стрелец* е изпъвал своя лък. Затуй аз непрестанно гледам хоризонтите и диря пеещата му стрела. Братя и сестри в живота ми са тия, в чиито очи познах свещения, никога неутолен копнеж към белия, искрящ от светлина връх на духа. Своята казан и своята радост нося в себе си.
към текста >>
65.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА II.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Тъй като знаците следват последователно мъжки - женски, можем да си представим зодиака като едно мощно космическо вълнообразно движение с високи върхове — положителните, мъжките знаци, които дават от себе си, и дълбоки
долини
- пасивните, женските знаци, които възприемат и обработват това, което са възприели.
Въз основа на това и знаците се разпределят на мъжки и женски, според тригоните, към които спадат. Така запример, Овен - първият знак на зодиака е мъжки, вторият знак Телец който принадлежи към земния тригон е женски. Третият знак - Близнаци е мъжки, защото принадлежи към тритона на въздуха, който е мъжки. И така се редуват последователно мъжки, женски, като последния знак Риби е женски, понеже принадлежи на водния тригон, който е женски. Така виждаме как във великия космичен ритмус се проявяват и двата творчески принципа на Битието - мъжкия и женския.
Тъй като знаците следват последователно мъжки - женски, можем да си представим зодиака като едно мощно космическо вълнообразно движение с високи върхове — положителните, мъжките знаци, които дават от себе си, и дълбоки
долини
- пасивните, женските знаци, които възприемат и обработват това, което са възприели.
Това е великият ритмус на космоса, който минава в своето движение през дванадесет фази, които астрологията нарича 12 знаци на зодиака, всеки от които носи специфични условия и енергии. И естествено, едни ще бъдат условията на върховете, където енергията има едно състояние, други ще бъдат в долините. И един човек, роден под негативни знаци, е роден при съвсем различни космични условия от онзи, който е роден под положителните знаци. А тези космически условия обуславят вече психическия и органическия живот на индивида, което ще разгледаме подробно в по-нататъшното изложение. * * * Според мястото им в зодиака, или според техните влияния върху човека, или както се казва, според динамичните им свойства, знаците се разпределят на три групи от по четири знаци, т. е.
към текста >>
И естествено, едни ще бъдат условията на върховете, където енергията има едно състояние, други ще бъдат в
долините
.
Третият знак - Близнаци е мъжки, защото принадлежи към тритона на въздуха, който е мъжки. И така се редуват последователно мъжки, женски, като последния знак Риби е женски, понеже принадлежи на водния тригон, който е женски. Така виждаме как във великия космичен ритмус се проявяват и двата творчески принципа на Битието - мъжкия и женския. Тъй като знаците следват последователно мъжки - женски, можем да си представим зодиака като едно мощно космическо вълнообразно движение с високи върхове — положителните, мъжките знаци, които дават от себе си, и дълбоки долини - пасивните, женските знаци, които възприемат и обработват това, което са възприели. Това е великият ритмус на космоса, който минава в своето движение през дванадесет фази, които астрологията нарича 12 знаци на зодиака, всеки от които носи специфични условия и енергии.
И естествено, едни ще бъдат условията на върховете, където енергията има едно състояние, други ще бъдат в
долините
.
И един човек, роден под негативни знаци, е роден при съвсем различни космични условия от онзи, който е роден под положителните знаци. А тези космически условия обуславят вече психическия и органическия живот на индивида, което ще разгледаме подробно в по-нататъшното изложение. * * * Според мястото им в зодиака, или според техните влияния върху човека, или както се казва, според динамичните им свойства, знаците се разпределят на три групи от по четири знаци, т. е. образуват 3 кръста, които ни показват проявлението на четирите елемента в трите свята. Тези три групи знаци носят следните названия в астрологията.
към текста >>
66.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Не си ли ти като едно от поточетата малки, слели се в голямата река, която оросява красивите
долини
?
Заровено в земята, Божия сила те възрасна, и ти ставаш житен клас. Твоята смърт е жертва благодатна, защото ти от смърт минаваш в живот. Кое е туй, което свързва теб, невидимото житно зърно, заровено в земята, с класа, узрял на Божията нива? Не си ли ти сега и клас, стебло, и корен? И где си ти в тоя миг?
Не си ли ти като едно от поточетата малки, слели се в голямата река, която оросява красивите
долини
?
Не си ли ти едно и сто, не си ли ти без- бройно, че щедро храниш човеците по цялата земя? Другарю мой, не си ли ти златно житно зърно? Не сме ли ние житен клас? Живеем ние и движим се в Него. Той е, който ни събира, умножава, изважда и дели.
към текста >>
67.
Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)
,
,
ТОМ 19
Новият живот, които ще дойде е като слънце, което ще огрее най-първо високите върхове, това са учениците на Окултната Школа, после по-ниските върхове - това са гениалните и талантливите души, след това културните души и най-после ще озари обикновените хора, които живеят в
долините
и равнините на живота.
По този начин ще влезеш в контакт с причинния свят, където обитава безсмъртния лъч на твоята душа. Това е планът, който имаш да реализираш във Великата Окултна Школа на живота. Знай, че не си само студент в университета, но ученик във Висшето училище на живота. Този път, които имаш да изминеш, е пътят на всеки ученик, на обществото, на народите и на цялото човечество. Започват да се пишат страниците на една нова епоха, която ще донесе на човечеството нови откровения за Битието, дълбоки знания за живота и широки простори за действие на творческата воля на човека.
Новият живот, които ще дойде е като слънце, което ще огрее най-първо високите върхове, това са учениците на Окултната Школа, после по-ниските върхове - това са гениалните и талантливите души, след това културните души и най-после ще озари обикновените хора, които живеят в
долините
и равнините на живота.
В този път най-големите изпитания ще бъдат за учениците”. Имаше важни исторически моменти в историята на човечеството, когато Той насочваше моето внимание към дълбокия паралелизъм съществуващ между планетните разположения и обществените явления. Той гледаше на планетите, като на някакви същества, големи същества, които със своите електромагнитни влияния - варианти на могъща слънчева енергия вземаха участие в живота на всички творения. Също така, зодиакалните знаци маркираха епохите, културите и расите в духовно-политическата история на човечеството. Също така научих, че колкото са редки срещите между планетите, толкова по-големи са техните отражения в духовния, политическия и стопански живот на хората.
към текста >>
68.
1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ
,
,
ТОМ 19
Голяма загадка са старинните географски карти на Антарктида, в които са изобразени планините, върховете,
долините
, покрити сега с дебели ледове и снегове, а също и очертанията на самия континент, които съвпадат с очертанията, направени с големи усилия едва в ново време.
Тази раса е живяла някога не само на континентите, които сега съществуват, но и на такива, които са съществували и потънали в океаните по-после. За съществуването на такава раса имаме безспорни доказателства и е била преди потопа. Тя, според мъдреците е дошла да организира и уреди живота на Земята. В много слисания и книги се изнасят учудващи остатъци от дейността на тази раса по всички континенти, имащи общи елементи, показващи техният единен произход. Така например, тъй наречената „Балбески тераси” в Ливан, построена от каменни блокове с дължина 20 метра и с тежина не по- малко от 500 тона, според както ги описват.
Голяма загадка са старинните географски карти на Антарктида, в които са изобразени планините, върховете,
долините
, покрити сега с дебели ледове и снегове, а също и очертанията на самия континент, които съвпадат с очертанията, направени с големи усилия едва в ново време.
Такава карта е могла да се направи само, когато Антарктида е била свободна от сегашните си ледове и снегове. Че тази част на Земята някога е била свободна от съществуващата сега ледена шапка и е била покрита с богата растителност, показва това, че в последните години там са били открити под дебелия лед въглищни пластове и вкаменени дървета. Археологьт Дж. А. Уасън съобщава, че са открити древни перуански украшения, направени от платина. Знае се, че платината се топи при 1780 градуса и е необходима сложна технология за обработването й.
към текста >>
69.
8. МАРС
,
,
ТОМ 19
Че наистина е така, влага да излиза от глъбините на Марс и все пак да има растителен свят, говори и това, че в тези по-тъмни
долини
измерената температура при тях е значително по-висока, отколкото в светлите петна - пустините.
Въглеродът, съединявайки се с водата, е образувал първите органични вещества, а свободният кислород е останал в атмосферата. Именно поради това в атмосферата на Земята се съдържа кислород, които е необходим за живота. Следователно и на Марс е имало растения и вода, живот, свободен кислород, като част от него е подкрепила живота там, а друга се е съединила с веществата от неговите повърхностни слоеве, давайки им онзи червеникав цвят, който е тъй характерен за тази планета. Тъмните петна са снижения на неговата повърхнина, където от глъбините на Марс се прецеждат вода, влага, която ще трябва да приемем, че дава възможност да се развиват растения, живот. Засега подобни на тези, които имаме в полярните и по-студени области на нашата планета, поради по-суровия климат там, като лишеи, мъхове и други подобни, способни да се развиват при подобни условия.
Че наистина е така, влага да излиза от глъбините на Марс и все пак да има растителен свят, говори и това, че в тези по-тъмни
долини
измерената температура при тях е значително по-висока, отколкото в светлите петна - пустините.
Първоначалното влияние на Марс, според Саабеи е било извънредно добро и благородно, защото за неговото образуване и оформяне са взели участие небесните образувания в съзвездие „Овен”. То е било в защита на слабите и онеправданите. И наистина в съзвездие Овен могат да се видят с просто око около 50 звезди, но те са изобщо слаби. Това е не че самите звезди са със слаб блясък, но че те са много отдалечени от нас, което както споменахме и преди това, при нас идват само силовите течения с къси вълни, които действат на горните мозъчни центрове. Там има и двойни звезди, които придават и по-голяма активност на силовите течения, което дава това съзвездие.
към текста >>
70.
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.
,
ТОМ 19
В този живот има светли и тъмни места, върхове и
долини
, вследствие на което се явяват сенки.
София, 1936, с. 126 ÷ 130 „Следователно, в природата съществуват главно два вида енергии: низходящи, наречени енергии на тъмнината в живота (схема ІІІ) и възходящи, т. е. енергии на светлината (схема II). Схема I представя кръстосани енергии на светлината и на тъмнината. Дето тези енергии се уравновесяват, там започва разумният живот.
В този живот има светли и тъмни места, върхове и
долини
, вследствие на което се явяват сенки.
Сенките са предметите, които човек трябва да изучава. Как се познава, кога човек живее в светлината и кога - в тъмнината? За да отговоря на този въпрос, ще си послужа със следното обяснение. Във втората схема са представени възходящите енергии на природата, т. е. живота на светлината.
към текста >>
71.
ЩО Е СФИНКСЪТ?
,
,
ТОМ 20
От качване по върховете и слизането в
долините
се добива знанието.
И тъй, когато се молиш Богу, то значи - на гости при Него отиваш. Само когато си направил погрешка, имаш право да разговаряш с Него. А направите ли добро - тия, на които си сторил доброто, ще идат при Него, а не ти. За доброто ще говорят те, а за злото - ти сам, - и за доброто, което тебе са сторили! Защото казвам ви: да живееш, то е да изправяш погрешки!
От качване по върховете и слизането в
долините
се добива знанието.
И всяка култура, която възхожда, ще залезе. И на залез със себе знанието ще носи - за другата, която иде след нея. Днес хората търсят Любовта - и Христа - чак в Палестина. И мнозина по стъпките Му минават. И сочат: - Тук бе някога!
към текста >>
72.
КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА
,
,
ТОМ 20
КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА Вървеше бързо Учителят през
долини
и върхове, рекички и камъни.
КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА Вървеше бързо Учителят през
долини
и върхове, рекички и камъни.
Тичаха учениците, протегнали шии, да не изпуснат нито дума. Силният вятър грабнеше и отнасяше понякога словата възбог, в голямата пустиня на Планината. И питаха се тогава учениците един друг за отлитнапите думи - и тичаха пак, защото изворът изливаше нови... ... Казвам ви: Ако не приложите Любовта, напразно ще прилагате всичко друго! Култура без Любов е живот без слънце. Горчива е вашата наука, но казвате: плодовете й са сладки.
към текста >>
73.
ВИДЕНИЯ
,
,
ТОМ 20
Главите им се губеха във висините, а нозете им - в
долините
.
- «Ний сме чисти като живата вода, ний сме чисти като живата светлина, ние сме чисти като Любовта.» - Тяхната чистота ще победи света - каза Той. - Да отида ли и аз с тях? - запитах Го аз. - Не - каза ми Той, - почакай малко. И ето - след тях се зададоха едри, високи великани някакви, които бяха дошли сякаш в свят, в който им беше тясно.
Главите им се губеха във висините, а нозете им - в
долините
.
Като че те самите бяха облаци от блясък и светкавици, а нозете им - от разтопено стъкло. И от техните стъпки се тресеше земята, а от думите им трепереше всичко. А в мен самия те внесоха хилядократно по-голям живот и сърцето ми залепна при тях и без моя воля тръгна подире им. - «Нашият закон е чистата любов, нашият път е чистата светлина, нашето слово е Мъдростта. Ние всички сме крепки със силата на Извора на любовта.
към текста >>
74.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя
,
Вечният извор
,
ТОМ 20
Минават те през
долини
и градини, щастие носят, радост и живот, мир и утеха на гладните и жадните, светлина на будните, сила на мъдрите, живот на любящите и всички зоват: «Елате и пийте!
Вечният извор: Приказки и разкази за всички. София, 1939 г. Печатница «Братство» - Севлиево, стр. 1-56) ВЕЧНИЯТ ИЗВОР «Когато низшето съзнание у човека отстъпи на висшето, тогава той ще бъде свободен, способен за великата наука на живота, да разбере неговия дълбок смисъл и да намери това, което търси. Само по този начин човек може да добие истинското щастие.» от «Книгата на Живота» Извор безкраен, светъл и чист струи своите води от планината.
Минават те през
долини
и градини, щастие носят, радост и живот, мир и утеха на гладните и жадните, светлина на будните, сила на мъдрите, живот на любящите и всички зоват: «Елате и пийте!
Любовта е извор! » - Ела и пий, ти, който си минал през пустинята на днешната мисъл, лишена от роден кът; сираче, тласкано от страсти, носено на черните криле на алчността и животинщината - ела и пий от този извор, в който наднича слънцето и се къпят звездите! - Ти, умореният, когото животът е отрупал с грижи и посипал главата с белия прах на времето и несгодите, направи няколко крачки, не губи надеждата. Ето, близък е потокът, който ще ти върне силите, изправи наведената глава, облекчи товара - няколко стъпки още! - И ти, майко, на която бремето на живота е превило гърба ти, а кървавите ръце на нуждата и изопаченият живот измъкнаха свидни чеда едно по едно в бойните полета и дните на нещастията, приближи своите разтреперани стъпки до чудния извор и пий с пълни шепи.
към текста >>
75.
ПОД СЯНКАТА НА ДЪРВОТО
,
,
ТОМ 20
И ето - сянката попъпли по хълмовете и
долините
, сякаш огромна змия с отворени уста, която търсеше да погълне нещо.
Той бе вперил поглед като че ли в една точка - тъй се гледа през далечината на вековете. Слънцето полека се вдигаше на хоризонта. Сянката на дървото, под което седяха, се местеше, скъсяваше, изправяше. Погледът на Мъдреца я следеше. По неговия поглед отправи своя Човекът, на когото душата гореше с пламъка на неугасимата жажда.
И ето - сянката попъпли по хълмовете и
долините
, сякаш огромна змия с отворени уста, която търсеше да погълне нещо.
Тя се приближаваше до едно или друго, покриваше го със своята тъмнота, поглъщаше го за малко и после го изоставяше отново, като че ли наситена за миг. - Що е това, Наставниче? - запита пак човекът. - Твоят живот - животът на Ума - каза тихо мъдрецът. Загледа се човекът пак.
към текста >>
76.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.
,
СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ
,
ТОМ 20
Ние се движим по върхове и
долини
, в сянка и светлина.
Най-после остават да действуват механическите. Тъй че заповедите може да се изпълняват и само с механически средства и въздействия. Това трябва да се има предвид от тия държавници, които мислят, че е достатъчно да се напише една заповед, за да се измени възгледът или структурата на едно общество. Те имат наивността да смятат народа за нещо иреално, без своя собствена инерция и като че ли в безвъздушно пространство. Моли се човек на Бога, говори на човека, а животното го принуждават условията.
Ние се движим по върхове и
долини
, в сянка и светлина.
Всичко зависи при това в какво вярваме, какво мислим. Ако сме в долината, в тъмнината и мислим за слънцето, за върха - там ще идем и стигнем! И ако мислим, че долината, в която сме попаднали, е краят на света, на нещата - до края и там ще останем, защото сме изгубили импулса на движението - едничкото, което може да ни въведе в друга обстановка. Не учи една вода как трябва да тече и накъде - достатъчно е да я пуснеш по удобна посока - тя и без тебе ще знае накъде да търси морето. Политиците се оплакват от военни преврати, не се сещат, че причината си е пак в тях самите: обществените течения изпълват също механическите закони и ако политиците бяха на своите си места в живота, военните няма[ше] да напуснат местата си и да вземат техните - непроницаемост има и в обществения живот: две величини едновременно не може да се намират на едно и също място!
към текста >>
77.
ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ
,
,
ТОМ 20
И после падат и нови растат... По-постоянни са клончетата, но и те се изменят, че и цялото дърво расте... Същественото е пътят, а не
долините
или хълмовете, по които той минава.
Онези, които изучават формата, виждат безкрайно разнообразие, например всяка ябълка се различава от друга и всяка круша - също. Дойдем ли до понятието на «съдържание», там всичките ябълки и круши са едно видово понятие. После това многообразие дохожда в един свят на закони на единство: растения. Значи ние имаме много начини, за да знаем нещата. Но ония, които изучават многообразието на формите, никога няма да имат същественото знание, понеже формите в света са като листите на дървото - приличат си и все пак се различават.
И после падат и нови растат... По-постоянни са клончетата, но и те се изменят, че и цялото дърво расте... Същественото е пътят, а не
долините
или хълмовете, по които той минава.
Те създават само състояния на лесно, приятно или трудно. Тъй и радостите и скърбите са състояния, а не самият живот. Процесите в природата следват своя път и създават една действителност. Но понятията на хората са объркани, често несъответни и те създават противоречията и разместват в съзнанието ни процесите, които са в тяхна зависимост. Първият идол в света беше Ева.
към текста >>
Радостите и скърбите на един обикновен живот са като
долините
и хълмовете на един обикновен пътешественик - лесни са слизанията, трудни са каченията.
Ако се влее и най-малката река в Дунава, и тя има силата и пътя на Дунава. Така е и с човека и Бога. Знанието бива механично, когато действува паметта, навикът, инстинктът; логично, когато действуват законите на логиката без изпълнението. Знание органично - тогава живот и знание се покриват, въплотена целесъобразност, разумна и съзнателна. Който иска да заповядва някому, трябва да го храни и носи тъй, както носи и храни ръката си или крака си - другото е насилие, срещу което се отвръща с насилие.
Радостите и скърбите на един обикновен живот са като
долините
и хълмовете на един обикновен пътешественик - лесни са слизанията, трудни са каченията.
Но за един авиатор това е само разнообразие на пейзажа - толкова по-красиви, колкото контрастите са по силни. Когато една причина не обяснява всички явления («енергетизъм», «психизъм» и пр.), то значи, че тая причина сама е следствие на някоя по-обща причина. Ако постигнеш това, което чакаш - знаеш. За да преместиш цяло море, достатъчно е да гребнеш само едно канче вода от него. Понякога аз виждам странни хора: те държат цяла реч на термометъра си, недоволни, че той показва 0° (нула градуси).
към текста >>
78.
IX. СРЕДНОЩНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ПРЕД ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС
,
ТОМ 20
Но когато лети с аероплан, колкото повече са планините и
долините
, толкова по-красив е пейзажът.
- И той зарида над ръката на Учителя. Учителят седеше съсредоточен, неподвижен. Скоро Генко усети, че някаква преснота и хладина като че ли се вливаше в него, че му става радостно, светло. И той изведнъж стана, отърси се машинално, отри сълзите си и като седна на стола, загледа се в Учителя. И Той го погледна и Генко усети, че в него всичко стана леко и хубаво.91 - Когато човек върви по земята, горите и планините са препятствие на неговия път.
Но когато лети с аероплан, колкото повече са планините и
долините
, толкова по-красив е пейзажът.
Скърбите и радостите, сиромашията и богатството, това са промените на живота - в тях е красотата на пейзажа за летящия и препятствията за тия, които ходят пешком... - Учителю, помогни ми - простена Генко. - Има неща, които не разбирам в живота си. Той се нещо промени. Изгубих нещо, което е много важно, а не зная какво е? - Няма нищо - каза Учителят спокойно и тихо.
към текста >>
79.
XI. НА МОЛИТВЕНИЯ ВРЪХ
,
,
ТОМ 20
А около нас - море от хълмове - планини, в
долините
на които се вдигат леки пушеци - сутрешни мъгли.
То е тъкмо на вододела от едната страна с езерата на Искъра, който се влива в Черно море, другата - сините седем езера, които дават водите си на река Джерман, отиваща за Бяло море - между бялото и черното. Колко е красива долината, която се открива пред нас право. Там долу се виждат сънливите села. На юг като малък хълм с бяла облачна шапка ми сочат Витоша. Скромна и тиха, неузнаваема оттук.
А около нас - море от хълмове - планини, в
долините
на които се вдигат леки пушеци - сутрешни мъгли.
На запад се простира пак Рила - големи могъщи върхове, между които се крият другите езера, които още не съм видял... Какъв простор, каква красота! Полека изток зарозовя. Златисти ивици се размесват с огненочервени къдрици. Виолетовите дълбини стават сиви. Явяват се между тях огнени прослойки, а горе високо някакъв розов воал, пуснат от невидими ръце, се свлича постепенно към хоризонта.
към текста >>
80.
XVI. БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
,
,
ТОМ 20
В
долините
се вдигаха мъгли и ги запълваха и закриваха.
Езерата като че ли си шепнеха нещо с планините около тях, а в леките мъгли се криеха сякаш много русалки и самодиви, които нашето минаване смущаваше. Ние вървяхме бързо и повече мълчаливо. И ако проговорехме, тихо правехме това, без да щем. Когато стигнахме при Сърцето - шестото езеро, то беше полупокрито с лед и от откритата му част се вдигаше лека пара и се качваше към върховете. Изток светлееше.
В
долините
се вдигаха мъгли и ги запълваха и закриваха.
Зазоряваше се вече, когато се покачихме над седмото езеро. Слънцето ни огря малко преди да стигнем Дамга. Пред нас бяха голите и страхотни долини на Урдините езера. Нямахме беседа както други път, но Учителят ни обяснява структурата на планините и ни говори върху някои работи, които ми направиха много силно впечатление. Там - на върха, те бяха естествени, както са естествени думите на една песен, когато ги пееш, но когато вземеш да ги казваш без мелодия, почват да ти се струват като неясни или необикновени.
към текста >>
Пред нас бяха голите и страхотни
долини
на Урдините езера.
Когато стигнахме при Сърцето - шестото езеро, то беше полупокрито с лед и от откритата му част се вдигаше лека пара и се качваше към върховете. Изток светлееше. В долините се вдигаха мъгли и ги запълваха и закриваха. Зазоряваше се вече, когато се покачихме над седмото езеро. Слънцето ни огря малко преди да стигнем Дамга.
Пред нас бяха голите и страхотни
долини
на Урдините езера.
Нямахме беседа както други път, но Учителят ни обяснява структурата на планините и ни говори върху някои работи, които ми направиха много силно впечатление. Там - на върха, те бяха естествени, както са естествени думите на една песен, когато ги пееш, но когато вземеш да ги казваш без мелодия, почват да ти се струват като неясни или необикновени. И мене така ми се струват сега, като ги преписвам по бележките си в планината. Там - на върха, те бяха думи на самата природа, която ни говореше чрез устата на Учителя. Колко е хубаво да чува човек думите и разбира смисъла на думите на това голямо същество, което ни носи по повърхността си с такава бързина.
към текста >>
81.
XXIII. ПАЛАТКОВИЯТ ЛАГЕР НА РИЛА. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 20
Обикновеният живот бе останал долу - в облаците, мъглите и
долините
.
Палатки никнеха.111 Пъстри се околността с тях. Различни хора от всички страни на света бяха се стекли да чуят словото на Учителя, казано от върха на планината при изгрев слънце. Започна живот, който приличаше на приказка. С много песни, с обща храна, със сутрешни гимнастики, които тук, всред планината, изглеждаха още по-неземни. Душите ликуваха, физическото беше само слуга на духовното.
Обикновеният живот бе останал долу - в облаците, мъглите и
долините
.
Бяха останали само песните и радостите на ония души, които бяха успели да се освободят от всекидневието, въззели се в устрем към новото, жадуващи по това, което ще обнови света, това, което носеше живота, радостите. Рано преди изгрев се появяваше жив поток по пътеката към върха - Молитвеният връх е недалек. И там - на камъните, се дочакваше Учителят, словото на когото съвпадаше в появата на слънцето, което някога надничаше розово-червено, други път - по-светло, по-златисто и бляскаво. Но аз вече малко гледах, а много виждах. Разбирах нещо, което не бях разбрал досега.
към текста >>
82.
46. НА ВЪРХА134
,
,
ТОМ 20
Тъмнината изравня
долините
, покрива пропастите, при-булва видимото - всичко става загадка.
И започват бавно пътя, обливани в пот, крачка по крачка. Слънцето целува за последен път грапавото мощно чело на върха - и се скрива. Нощта пуща своите леки покривала и обръща далечнината. Тя потъмнява. Всичко добива нова премяна.
Тъмнината изравня
долините
, покрива пропастите, при-булва видимото - всичко става загадка.
Людете пъплят като малки мравки по изритите гърди на великана връх, където облаци нощуват и мъглите оставят своята роса. Но вятърът се усилва. Облаците се пускат ниско и обвиват всичко с мраз и скреж, гонени като уплашено стадо от невидими камшици. Започва дъждът, бурята. Черни ръце дърпат, блъскат или ръсят с ледени струици - шибат лицето, режат ръцете, замръзват тялото.
към текста >>
83.
2. Ангела на живота
,
(В. «Живот», г. I, бр. 1, 22.III.1929 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
Нова вълна от живот ще залее планините и
долините
, хора и животни... Ще се стопят снеговете, ще букнат реките, ще повдигнат главички красивите цветя, чакащи тъй отдавна... Ще духнат ветрища и бури и ще отнесат всичко гнило, изживяло своите дни... А на здравото и годното ще донесат нов подтик, нов живот!
Ако една форма е изгубила своето първично съдържание, значи животът е оставил тая форма и твори нова. Тогава старите форми съществуват, но не творят - безсилни са. А животът, където и да мине, той винаги донася нещо ново - и по форма, и по съдържание, и по смисъл. И колкото по-висш е животът, който иде - толкова формата, в която се изявява, е по-съвършена. Сега пролет иде!
Нова вълна от живот ще залее планините и
долините
, хора и животни... Ще се стопят снеговете, ще букнат реките, ще повдигнат главички красивите цветя, чакащи тъй отдавна... Ще духнат ветрища и бури и ще отнесат всичко гнило, изживяло своите дни... А на здравото и годното ще донесат нов подтик, нов живот!
АНГЕЛА НА ЖИВОТА (В. «Живот», бр. 1, 22.III.1929 г., стр. 1)
към текста >>
84.
13. Вечният извор (от Любомир)
,
(В. «Живот», г. I, бр. 8, 10.V.1929 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
Минават те през
долини
и градини, щастие носят, радост и живот, мир и утеха на гладните и жадните; светлина на будните, сила на мъдрите, живот на любящите и всички зоват: «Елате и пийте!
13. ВЕЧНИЯТ ИЗВОР (В. "Живот», бр. 8, 10.V.1929 г., стр. 1) «Когато низшето съзнание у човека отстъпи на висшето, тогава той ще бъде свободен, способен за великата наука на живота, да разбере неговия дълбок смисъл и да намери това, което търси. Само по този начин човекът може да добие истинското щастие.» Извор безкраен, светъл и чист струи своите води от планината.
Минават те през
долини
и градини, щастие носят, радост и живот, мир и утеха на гладните и жадните; светлина на будните, сила на мъдрите, живот на любящите и всички зоват: «Елате и пийте!
Любовта е извор.» - Ела и пий и ти, който си минал през пустините на днешната мисъл, лишена от роден кът; сираче, тласкано от страсти, носено на черните криле на алчността и животинщината - ела и пий от този извор, в който наднича слънцето и се къпят звездите! - Ти, умореният, когото животът е отрупал с грижи и посипал главата с белия прах на времето и несгодите - направи няколко крачки, не губи надеждата - ето, близък е потокът, който ще ти върне силите, изправи наведената глава, облекчи товара - няколко стъпки още! - И ти, майко, на която бремето на живота е превило гърба ти, а кървавите ръце на нуждата и изопачения живот измъкнаха свидни чада едно по едно в бойните полета и дните на нещастията, приближи своите разтреперани стъпки до чудния извор и пий с пълни шепи. И светлината и Истината ще те огрее и ще се родиш наново. - И ти, младежо, който започваш живота с шум и суета, страст, стремеж по онова, което е преходно - и тъй често свършващ дните, станали тягостни, преди време - ела и пий.
към текста >>
85.
14. Прекатурената кола (Истински случай). 15. В светлината на Учителя
,
(Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г., кн. 2, стр. 59-62); (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 1, стр. 25)
,
ТОМ 20
Падат дървета високи - повечето сухи разперени борове и елхи, които като пазачи са надничали извисоко в
долините
, където тихо се кътат три селца едно до друго.
14. ПРЕКАТУРЕНАТА КОЛА (Истински случай) (Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г, кн. 2, стр. 59-62) Любомир Лулчев От няколко дни планината ехти от силни удари на секири.
Падат дървета високи - повечето сухи разперени борове и елхи, които като пазачи са надничали извисоко в
долините
, където тихо се кътат три селца едно до друго.
Но това не са дървари от техните селяни - чужди хора, младежи някакви шетат весели и сговорни, свалят дървета, влачат ги или дигат на рамо със стройни крачки и със задружен вик ги хвърлят на хубава една поляна, край бистрата рекичка. Насреща се вдигат каменисти върхове и вековни гори - между тях изнича сутрешното слънце розово-червено, весело, пълно с надежди и живот. Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огреяни сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата. Селският кмет и събраният съвет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за постройването на една хижа там горе - подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна - с радост разрешиха.
към текста >>
86.
18. В светлината на Учителя
,
(Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 4, стр. 117)
,
ТОМ 20
Мнозина днес стоят в
долините
и отричат най-разпалено това, което виждат тия, които са по върховете.
18. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Сп. ««Житно зърно», г. XVII, 1943 г, кн. 4, стр. 117) Любомили Големината на видимия хоризонт зависи от височината, на която сме се качили.
Мнозина днес стоят в
долините
и отричат най-разпалено това, което виждат тия, които са по върховете.
Какъв банкер може да бъде тоя, който не разпознава монетите и предпочита фалшивите пред истинските? А такива днес се срещат на всяка крачка. Най-често сега хората обосновават живота и делата си на такива именно недействителни или скоропреходни ценности. Всички бихме счели за безумен актьора, който би забравил собствената си жена и би тръгнал с една партньорка от пиесата, която играе на сцената, само за това, че там ролята е била такава! А сега колцина правим същото забравили Божественото, ние тръгваме подир временни цели в живота си и после се оплакваме от несполуките си, на които предварително сме се обрекли, щом сме предпочели сенките пред същността.
към текста >>
87.
НЕОБХОДИМ СИНТЕЗ
,
,
ТОМ 20
Тия будни души, колкото и да са малки - подобни на извори, които, каквито и да са срещнатите препятствия, все пак един ден достигат с водите си големите реки и океаните, - веднъж ще се обединят в мощни потоци, ще оросят обезнадежде-ните печални
долини
на нашия живот и ще дадат сили, тласък и смисъл на бъдните дни.
Оптимист - не в смисъл на вулгарни, доволни от своето положение полуживотни, каквито понякога и материалното доволство и изобилието могат временно да създадат; а съзнателни личности, които, възприели свещените идеали за безкористно служение на обществото, се ръководят в своята дейност от дълбокото познание на Природните закони във всички области на живота; прилагат и имат резултати и се ползуват от техните плодове. Тези оптимисти са истинските разсадници на енергия в изгубилия вярата за по-добро бъдеще народ; малък квас, който има достатъчно сили да закваси околната среда. Те са винаги извори на енергия - индивидуална и обществена - оптимистът е самоценна личност, която дава стойност на самия народ. Нация, в която преобладават оптимистите, се отличава с висока жизненост, готова на всички жертви за общо благо, ценяща себе си, любяща ближния си. Създаванието на такъв народ, или, по-право - пробужданието и насочванието към подобна цел на годното в нашия народ, ние смятаме за една благородна и необходима задача на всички ония истински хора на науката, изкуствата и обществени дейци, чиито сърца трептят от безкористна любов към своите събратя, гледат на своя живот като на свещено призвание, за да проявят Разумното и Правдата, и желаят благото, достъпно тям, да стане достъпно на всички.
Тия будни души, колкото и да са малки - подобни на извори, които, каквито и да са срещнатите препятствия, все пак един ден достигат с водите си големите реки и океаните, - веднъж ще се обединят в мощни потоци, ще оросят обезнадежде-ните печални
долини
на нашия живот и ще дадат сили, тласък и смисъл на бъдните дни.
Природата никога не е изоставяла носителите на разумното, защото те са нейните истински деца. Страданията и нещастията, които преживяваме, сочат само на отдалечавание от истинските нейни пътища. Дълбоко проучвание и разумно следвание на тия нейните вечни пътища, наричани от нас Природни закони, правилно използувание силите, с които ни е надарила живата Природа, уместното им разходвание и съзнателното отнасяние към великите задачи на Битието, малка проява на която е нашият собствен живот с неговото външно многообразие във всички области на наука, изкуства и общественост- всичко това ще ни даде вярна насока и правилна цел; ще осмисли дните ни, ще донесе необходимите методи, ще направи възможни и постижими задачите, които сме си поставили, ще дари нов тласък на будните души, а те от своя страна ще станат истински живи светилници на свойте загубени всред дълбоката мрачина братя, които тъкмо поради това, често вдигат ръка един срещу други... А дотогава нека работим и се надяваме! - Край -
към текста >>
88.
21. СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ (бр. 7, 4.ІІІ.1924 г.
,
,
ТОМ 21
1) Това беше девизът на онези ратници, които в тежките времена на турското владичество зарязваха бащин дом и стряха, за да отидат или в равната Влашка и Боцансказемя, или в братската Сърбия, да подишат чист свободен въздух, да поживеят човешки, гдето никой ги не угнетява, гдето никой ги не преследва за техните идеи, и там, впоследствие събрани в чети, преминаваха или Тих бял Дунав, или през
долини
и усои навлизаха в Славната Стара планина, която им даваше убежище и подслон като истинска майка, гдето под Свилен байрак я кръстосваха надлъж и нашир, пеяха славни песни за по-славни победи на загинали вече ратници.
21. СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ (бр. 7, 4.ІІІ.1924 г.) (В. „Ратникна свободата”, бр. 7, 4.ІІІ.1924 г., София, стр.
1) Това беше девизът на онези ратници, които в тежките времена на турското владичество зарязваха бащин дом и стряха, за да отидат или в равната Влашка и Боцансказемя, или в братската Сърбия, да подишат чист свободен въздух, да поживеят човешки, гдето никой ги не угнетява, гдето никой ги не преследва за техните идеи, и там, впоследствие събрани в чети, преминаваха или Тих бял Дунав, или през
долини
и усои навлизаха в Славната Стара планина, която им даваше убежище и подслон като истинска майка, гдето под Свилен байрак я кръстосваха надлъж и нашир, пеяха славни песни за по-славни победи на загинали вече ратници.
Те дишаха свободно там и когато се срещаха с душманина, ако паднеха в неравен бой - падаха с усмивка на уста, падаха с последна дума: „Сладка е смъртта за свободата.” Има ли нужда да се изброяват имената на славно загиналите ратници на Свободата? Или по-право - има ли възможност да се изброят те? Достатъчно е да се посочат имената на онези неустрашими ратници от последната епоха - предосвободителната: Раковски, Илю, Дядо Цеко, Панайот Хитоа, Филип Тотю, Македонски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Васил Левски, Ангел Кънчев, Ботев! Това са същите - ратници на свободата и след тях - хиляди и хиляди незнайни ратници, едни от които умряха от неприятелски куршуми и ятагани, други - от българските, все с една и съща последна дума: „Сладка е смъртта за свободата! ” Единици оттях само след като преживяха всички кървави боеве, склопиха очи в дълбоката старост, но и дотогаз са били ратници на свободата.
към текста >>
89.
VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
,
първа част - писма от 1908г до 1912г
,
ТОМ 21
Но колкото слиза по- надолу към
долините
и дойде да тече в поляните, тя се размъща и става негодна за пиение.
(препис)* София, 22.ІІ.1912 Животът на земята в сегашното си свое състояние има своето предназначение. Често става онова, което най-малко желаем. И всеки, който не може да разбере вътрешния смисъл, може да се спъне. Тоя живот трябва да завърши своя кръг, определен от първоначалния източник. Когато малката рекичка, като слиза от някой планински връх, е кристално чиста.
Но колкото слиза по- надолу към
долините
и дойде да тече в поляните, тя се размъща и става негодна за пиение.
Но при все това тя е полезна за градинарите. Така е животът на някои хора в този свят. Но Господ има начини, чрез които да чисти нечистото. Ако във вашата река се е вмъкнала много кал от вън, това да ви не обезсърдчава - тя постепенно ще се утаи и ще стане почва за обработка. Нека да ви радва бъдещето, което Господ е приготвил за онези, които Го любят.
към текста >>
90.
Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви
,
втора част - писма 1913г - 1914г
,
ТОМ 21
И когато ний хвърляме поглед на морето, на небето, на планинските върхове и
долини
, схващаме ли великите мисли, скрити в тях?
Великите неща, святите неща са ония, които са далече от човешката ръка - само те спазват своята първоначална свежест и красота, които Господ им е дал отначало. И бих ви посочил много такива още примери, за да ви поясня великата Божествена мисъл, която е скрита в окръжающите нам предмети, но това оставям за друг път. Казано е: Пътят, Истината и Животът е Той. Но колко е важно да знае човек, когато пътува, къде да се спре и къде да върви. И ако той иска да посети важно историческо място, колко е важно да има някой да му обясни събитията, свързани с него.
И когато ний хвърляме поглед на морето, на небето, на планинските върхове и
долини
, схващаме ли великите мисли, скрити в тях?
За някой морето е важно заради рибата, която излиза оттам. За други небето е важно за птиците, които слизат от горе. За планините някои се интересуват за камъните, снети от тях. За долините някои се интересуват за нивите, оброчавани в тях. Но морето е повече от място на рибите.
към текста >>
За
долините
някои се интересуват за нивите, оброчавани в тях.
И ако той иска да посети важно историческо място, колко е важно да има някой да му обясни събитията, свързани с него. И когато ний хвърляме поглед на морето, на небето, на планинските върхове и долини, схващаме ли великите мисли, скрити в тях? За някой морето е важно заради рибата, която излиза оттам. За други небето е важно за птиците, които слизат от горе. За планините някои се интересуват за камъните, снети от тях.
За
долините
някои се интересуват за нивите, оброчавани в тях.
Но морето е повече от място на рибите. Небето е повече от пространство за птиците. Планините са повече от място за камъните и долините са повече от място за нивите. Така е с човека. Той трябва да се научи да има общение с Господа, Който е във всичко добро и възвишено.
към текста >>
Планините са повече от място за камъните и
долините
са повече от място за нивите.
За други небето е важно за птиците, които слизат от горе. За планините някои се интересуват за камъните, снети от тях. За долините някои се интересуват за нивите, оброчавани в тях. Но морето е повече от място на рибите. Небето е повече от пространство за птиците.
Планините са повече от място за камъните и
долините
са повече от място за нивите.
Така е с човека. Той трябва да се научи да има общение с Господа, Който е във всичко добро и възвишено. Неговата мисъл е в морето, в небето, в планините, в долините. Морето нивга не остава забравено от онези, които постоянно пътуват по него. Небето никога не остава забравено от онези, които постоянно към него отиват.
към текста >>
Неговата мисъл е в морето, в небето, в планините, в
долините
.
Но морето е повече от място на рибите. Небето е повече от пространство за птиците. Планините са повече от място за камъните и долините са повече от място за нивите. Така е с човека. Той трябва да се научи да има общение с Господа, Който е във всичко добро и възвишено.
Неговата мисъл е в морето, в небето, в планините, в
долините
.
Морето нивга не остава забравено от онези, които постоянно пътуват по него. Небето никога не остава забравено от онези, които постоянно към него отиват. Планините никога се не забравят от пътниците, бродещи през тях и долините - от орачите по нивите. Сега, как да уравновесим тия четири неща. Риби ли да сме, птици ли да сме, пътници ли да сме, или орачи.
към текста >>
Планините никога се не забравят от пътниците, бродещи през тях и
долините
- от орачите по нивите.
Така е с човека. Той трябва да се научи да има общение с Господа, Който е във всичко добро и възвишено. Неговата мисъл е в морето, в небето, в планините, в долините. Морето нивга не остава забравено от онези, които постоянно пътуват по него. Небето никога не остава забравено от онези, които постоянно към него отиват.
Планините никога се не забравят от пътниците, бродещи през тях и
долините
- от орачите по нивите.
Сега, как да уравновесим тия четири неща. Риби ли да сме, птици ли да сме, пътници ли да сме, или орачи. Вий в Бургас имате думата. Моя поздрав на всички ви. В. В.
към текста >>
91.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Четвърта част
,
ТОМ 21
Вдясно от Дено блести триъгълникът на Мусала като бяла малка шапка на грамаден великан, който стои неподвижен, но постоянно изпраща блага и сили в
долините
, за да могат да живеят хората.
По пътя зората се усили, промени розовия цвят с червен и накрая стана бял. Слънцето наближаваше да изкочи от околните хълмчета и да възвести, че новият ден е дошъл. Минавайки покрай Панчаревското езеро и язовир „Искър”, видях много лодки и параходчета, останали на сухо, а водата се е дръпнала застрашително с 20 ÷ 30 метра навътре. Суша, недостиг на вода, суша и в умовете, сърцата и душите на хората, отправили егоистичен взор само към своите лични материални работи, а не към Онзи, Който дава всичко. Започна да се вижда бялата Рила.
Вдясно от Дено блести триъгълникът на Мусала като бяла малка шапка на грамаден великан, който стои неподвижен, но постоянно изпраща блага и сили в
долините
, за да могат да живеят хората.
Над Рила небето е синьо, тъмно, до виолетово. Скоро се показа Слънцето изпод един баир, изгряло бледо бяло, и започна да се крие зад дърветата при движението на автобуса. Издигна се нагоре и взе да се чувствува топлината му през прозореца. След язовира Мусала се вижда постоянно като малък триъгълник в бяло, до Самоков. В Самоков изчакахме автобуса за Боровец, Там бе значително по-студено от София.
към текста >>
92.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 1
,
ТОМ 21
Като че ли всяка част на тялото ми е свързана с нейните върхове, нейните сипеи и гъвкавите линии на
долините
й.
Иде ми да избягам някоя нощ, да осъмна там и да се върна след някое време - тъй много ме вика всеки връх. Теб те няма и все едно и Витоша я няма... Мислех да ида, а сега ми казаха да чакам. Но аз вътрешно не роптая - това са думи отвън... 8 ч вечер Залязва слънцето. Никога планината сякаш не е била по-чиста, изгледът й - по-примамлив. Никога не съм изпитвал така осезателно невидимите връзки.
Като че ли всяка част на тялото ми е свързана с нейните върхове, нейните сипеи и гъвкавите линии на
долините
й.
Разбирам - частици от Бебо има разсеяни там. И като някой скъперник, мен се иска да отида да ги събера из всичките камъчета, през които някога сме минали. Чуди ме силата на това желание... И право да ти кажа, иска ми се четвъртък да се дигна и да обходя планината - от единия край до другия - да тръгна от Драгалевци и да се върна през Княжево. Зная, че ще е много пътят, но тъй съм се затъжил за Витоша! А и струва ми се, че там, всред самотата, Бебо ще е по-близо... Тоя Бебо, тоя Бебо!
към текста >>
93.
I. Планината - извор на сила
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
От глациалната дейност на ледниците са се образували много циркуси, коритни
долини
, прагове, скални гърбици и др. образувания.
Срещат се и някои полускъпоценни камъни, рубини и др. Намира се и природно злато на жилки, много кристали и бял опушен кварц. Структурата на Рила има много тектонически особености. Има много разломи, пропадане на известни котловини като Говедарската и др. Има заравнености и главно планински пасища от 1200 до 2600 метра височина.
От глациалната дейност на ледниците са се образували много циркуси, коритни
долини
, прагове, скални гърбици и др. образувания.
Обикновено коритните долини са със загладени корита и доста стръмни скатове. Най-красивият циркус е този при 7-те Рилски езера. Други подобни са Урдините езера, Бистришките езера, езерата при Мусала, Рибните езера и други. Те придават на планината типичен алпийски характер. През последните 10 000 години на Рила е протекла интензивна мразова дейност, в резултат на която са се образували много скални венци и плочници, каменни ивици, подкови и др.
към текста >>
Обикновено коритните
долини
са със загладени корита и доста стръмни скатове.
Намира се и природно злато на жилки, много кристали и бял опушен кварц. Структурата на Рила има много тектонически особености. Има много разломи, пропадане на известни котловини като Говедарската и др. Има заравнености и главно планински пасища от 1200 до 2600 метра височина. От глациалната дейност на ледниците са се образували много циркуси, коритни долини, прагове, скални гърбици и др. образувания.
Обикновено коритните
долини
са със загладени корита и доста стръмни скатове.
Най-красивият циркус е този при 7-те Рилски езера. Други подобни са Урдините езера, Бистришките езера, езерата при Мусала, Рибните езера и други. Те придават на планината типичен алпийски характер. През последните 10 000 години на Рила е протекла интензивна мразова дейност, в резултат на която са се образували много скални венци и плочници, каменни ивици, подкови и др. Появили са се и буйни потоци, които образуват много реки, като Марица, Искър, Джумайска Бистрица, Джерман, Рилска река, Елийна и др.
към текста >>
Сега по-големи промени стават по високите била на планината, главно от лавините, които изкъртват и пренасят големи скални маси към
долините
и често унищожават дървесната растителност.
Други подобни са Урдините езера, Бистришките езера, езерата при Мусала, Рибните езера и други. Те придават на планината типичен алпийски характер. През последните 10 000 години на Рила е протекла интензивна мразова дейност, в резултат на която са се образували много скални венци и плочници, каменни ивици, подкови и др. Появили са се и буйни потоци, които образуват много реки, като Марица, Искър, Джумайска Бистрица, Джерман, Рилска река, Елийна и др. Постепенно снежната граница на Рила спада и се установява на 2100 метра.
Сега по-големи промени стават по високите била на планината, главно от лавините, които изкъртват и пренасят големи скални маси към
долините
и често унищожават дървесната растителност.
Топенето на снеговете често се забавя и снежната покривка присъства по планината до средата на май и най-топлото време не е през месец юли, а по средата на август и първата половина на септември. Броят на дните със снежна покривка на билата над 1800 метра е 250. Обикновено снегът се топи бързо под въздействието на фьона - бурните южни ветрове и обилните пролетни дъждове. *Вж Изгревът т. XX, с.
към текста >>
94.
1. Законите на планината
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Тази част, която е взета нагоре, е образувала върховете, а тази част, която е взета надолу е образувала
долините
.
Това е война за идеи, в която боговете творят. В тази война става поляризиране и в това поляризиране се образува материята. Едните са поляризирали материята в едно направление, другите - в друго направление и веднага се започва разделянето. Така са се образували тия развалини. Значи, за да станат тия развалини, част от енергията е била извадена нагоре, а част от енергията надолу.
Тази част, която е взета нагоре, е образувала върховете, а тази част, която е взета надолу е образувала
долините
.
Има една материя, която постоянно слиза, а друга остава като върхове. Един ден Земята ще претърпи голямо изменение. Ниските места ще се повдигнат и ще образуват върхове, високи до 10 000 метра, но все пак някои от тези върхове ще си останат - няма съвсем да се обезличат. Като се образуват тия върхове, какво ще стане с хората по тия места? Ще пропаднат.
към текста >>
95.
3. Задачи и правила в планината
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Долините
са места, дето човешкото сърце се възпитава." /Лъчи на живота", с.
Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си. Как може човек да помрачи живота си? - Чрез отрицателните мисли и чувства.",/"Ценното от книгата на великия живот", с. 156/ „Всяко високо място, от което човек може да падне е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина... Планините са места, дето човешкият ум се възпитава.
Долините
са места, дето човешкото сърце се възпитава." /Лъчи на живота", с.
134/ „Под думата „планина", „висок връх" разбираме разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слезем в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл." /"Любов към Бога", с. 22/ „През целия си живот човек ще се качва по планинските върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи... Вие дойдохте на планината сами, не ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си." /"Езикът на любовта", с.331/ „Следователно всички хора , които слизат от планинския връх представляват течност.
към текста >>
Който владее числото 6, той може да се качва по планините между снеговете, той може да слиза в
долините
при плодовете.
„Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятни стечения на обстоятелствата за него? Не само, че няма да спечели, но характерът му може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка..." /"По Бога направени", с. 103/ „В стремежа си да стигне върха човек придобива много от елементите на знанието, но ако не може да свърже тия елементи, вместо полза, той си причинява вреда." /"Закони на доброто", с. 370/ „Какво означава числото 6?
Който владее числото 6, той може да се качва по планините между снеговете, той може да слиза в
долините
при плодовете.
Той знае как и кога да работи и кога да почива. Числото 6 наричаме „Закон на прилежание". /" Божествен и човешки свят", с. 319/ Числото 6 е числото на Венера, на Любовта. Във Венера са скрити всички възможности на Любовта, от най-ниското й стъпало - омразата, до любовта към Бога.
към текста >>
96.
4.Учителят за живота в планината Рила
,
,
ТОМ 22
„Сега всички планини на Балканския полуостров претърпяват едно снишаване и след няколко хиляди години ще се превърнат в
долини
, в полета... Това подразбира: високите места у нас, на които нищо досега не е расло, ще се снишат, ще станат
долини
и полета, на които растат жито, царевица и разни плодове.
369/ „Вие сте дошли на планината да разрешите някоя задача. Както търкаляте камъните /които ви пречат на пътя/, така трябва да търкаляте мъчнотията, която седи на пътя ви, и да се освободите от нея. Искате да знаете как ще търкаляте мъчнотиите си, нека всеки от вас търколи по десет камъка, да видите какво ще стане. Не е лесно да търколите десет големи камъка, които седят на пътя ви." /"Двигатели в живота", с.69/ „Сега, като сте дошли на планината, хранете се с плодовете на Любовта, за да се обновите." /"Езикът на Любовта", с. 208/ На езерата Учителят дава много правила и методи, чрез които ние трябва да се подвизаваме в лятната школа и които трябва точно да изпълняваме, за да станем истински ученици на Бялото братство.
„Сега всички планини на Балканския полуостров претърпяват едно снишаване и след няколко хиляди години ще се превърнат в
долини
, в полета... Това подразбира: високите места у нас, на които нищо досега не е расло, ще се снишат, ще станат
долини
и полета, на които растат жито, царевица и разни плодове.
Тогава животът на хората ще се подобри." „Казвам: на много места из Рила, дето човешки крак не е стъпвал, се намира този първичен, жизнен елемент, който още старите алхимици са търсили. Достатъчно е човек да стъпи на мястото, дето е този елемент, за да се подмлади моментално." /"Любов към Бога", с. 127, 120/ „Всичко в природата е на място . Цветята, изворите , камъните представляват писмо, от което всеки може да чете. Ако разбирате написаното на тях, вие ще създадете цяла поема." /"Двигатели в живота", с.
към текста >>
97.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Тя се огъна - и образува
долини
, пречупи се - и образува планините.
(фиг. 38.1) Мекият. Имате непреклонна воля - трябва да се пречупи и да прави добро. Жена, която е тръгнала в кривия път, трябва огъвание от едно състояние в друго. От физическия свят към духовния трябва огъвание. Ако земята не би се огънала, нищо нямаше да израсне.
Тя се огъна - и образува
долини
, пречупи се - и образува планините.
Така и човек трябва да се пречупи и огъне. (фиг. 38.2.) Това е пречупвание. Това е качество на живота. Трябва да се огънете точно там, где трябва, да образувате континент и да се пречупите и образувате висок планински връх, като Хималаите. Трябва огъвание.
към текста >>
98.
3. Моята мечта
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Защото, уверявам Ви, няма по- хубава страна от нашата, с нейните гори и планини, с нейните
долини
, реки, езера.
Няма да Ви разказвам с подробности. Само ще Ви кажа, че след един месец сключихме с него в нашето планинско градче брак. Той бързаше, защото щеше да заминава за чужбина... Отпътувахме заедно. И сега Ви пиша от далечната чужда страна. Но искам да Ви доверя, че колкото времето минава, толкова се радвам, че моят другар е българин и че скоро ще се върна в България.
Защото, уверявам Ви, няма по- хубава страна от нашата, с нейните гори и планини, с нейните
долини
, реки, езера.
С нейните високи върхове, вдигнали чела в чистите сини български небеса! ----------------- [1] на есперанто: «O, скъпа съмишленичке, добър ден! » (бел. М. И.)
към текста >>
99.
6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)
,
,
ТОМ 24
По безлюдните балкани и
долини
със своя кон, под тежкия товар на книгите, понякога и пеш, Гаврил Илиев попадал на засади от разбойници, срещал е глутница вълци и мечки и най-страшното - понякога и неразбирането на населението.
Така Гаврил Илиев става първия библейски книгопродавец. От този ден, той е подложен на изключително теж и изпитания за Божието дело. Налице са лошите битови условия на поробена България. Липсват пътища, превозни средства, електричество, лоша или никаква медицинска помощ. Тук-там се срещат най-прости ханища и гостилници.
По безлюдните балкани и
долини
със своя кон, под тежкия товар на книгите, понякога и пеш, Гаврил Илиев попадал на засади от разбойници, срещал е глутница вълци и мечки и най-страшното - понякога и неразбирането на населението.
За много години той преминал от Цариград до Солун, от Солун до Видин, навлезнал във вътрешността на страната ни, пресичал девствени гори, за да намери човека и да му даде евангелските истини. Задавали ли сте си въпроса: Колко мисионери са загинали у нас, други след година-две са се прибрали обратно в Щатите? Винаги, когато говорим за пристигането на д-р Лонг в България, споменаваме и за пътуващия с него мисионер Уесли Претиман, а за съдбата му после малко се знае. Няколко години след идването му, едно след друго умират двете му деца, които погребва във Варна, а през 1864 г. Претиман си тръгва обратно за Щатите.
към текста >>
100.
6.4. Паметно слово за Гаврил Илиев
,
,
ТОМ 24
За много години той е бродил със своя кон и пеш, по балкани и
долини
- от Цариград до Солун, от Солун до Видин и на вътре из страната, по градове и села да разнася евангелска просвета из народа ни.
Лонг и Притиман. По после препоръчан от Д-р Хамлин - Цариград, той се свързва тясно с Д-р Лонг. Ликвидирва с търговията си в Сливен и Цариград. Купува си свой собствен кон и мишинени дисаги. Снабдява се с Библии и Евангелия и по този начин става първия Български Евангелски Методистки Библейски книгопродавец.
За много години той е бродил със своя кон и пеш, по балкани и
долини
- от Цариград до Солун, от Солун до Видин и на вътре из страната, по градове и села да разнася евангелска просвета из народа ни.
След като придобил ценни опитности в работата си и живота си, бива призван и ръкоположен за пръв редовен методистки пастир. В Ямбол, на 1863 г., е наречен протестант. Като пастир е работил в Русе, Свищов, Търново, Габрово и много други села и градове. На много места са го зовели Даскал Гаврил. Най-после се установява в гр.
към текста >>
НАГОРЕ