Търсене в текстове за 'Догматик'

Една държава се стреми да измести друга държава от стопанския живот на света. И идваме до световните катаклизми, кризи и войни. В съзнанието на хората е всичко. Трябва един обрат на съзнанието и тогава ще дойде нещо ново и в стопанската насока на живота. Два големи отрасла на живота, това са науката и религията. За религията се счита и мисли, че не може да даде вече нищо ново от себе си. Това е вярно по две съображения. Първом, религията, изобщо, се е обърнала в една външна догматика. Черковните ритуали за днешните хора не са нищо друго, освен едно външно, парадно явление, което не засяга глъбините на тяхното съзнание, което не е в състояние да докара един дълбок вътрешен обрат. Има още една причина, която провали авторитета на религията. Това е силното развитие на естествознанието през 19 век, който внесе материалистическото мирозрение в света. Черковната схоластика требваше да падне, но лошото е, че материалистическото миросъзерцание допадна твърде много на „свещеният егоизъм" на хората. Те бидоха освободени от ръцете на жестокия бог „Йехова", който дава страдания на хората и сякаш им се присмива отзад! Те бидоха освободени от „страшния съд" и хората им дойде добре - започнаха не задкулисно и лицемерно, но направо да вършат всички вандалщини и архигрубиянства и безчовечности. Днес най-грубият егоизъм е обоснован научно - човек има животински произход, едно животно и без съмнение при всеки подобен случай в живота, постъпва най целесъобразно според закона на Дарвин за
към текста >>

точка да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм. Напразно хората, които са свързани с този неумолим кръг, се мъчат да го разкъсате - рекат ли да сторят това, колелото на обществения живот не върви. Ето защо, дори и когато искат да се освободят от влиянието и властта на едно от тия четири течения, те се мъчат да трансформирате енергията му и да я пуснат в обществения живот под друга форма. Нима антирелигиозният социализъм можа да се освободи от догматиката, обредността, церемониалността и идолопоклонството на клерикализма? Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна" в тази смисъл на думата. Религиозният, или по-скоро клерикален фашизъм, съзнателно засили обредния, церемониален и догматичен елемент. Знайно е с какво религиозно обаяние се обгражда - чрез непрекъснати внушения - личността на „водача" в страните, дето е установена диктатура. Ние няма да се спираме на оня сложен процес на трансформиране на религиозната и политическа енергия в разните епохи и при разните режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, в които тя се излива в разните сфери на живота. Ние имаме за цел само да фиксираме четирите кардинални точки от този кръг на превръщанията и ги нарекохме, за да бъдем по-конкретни и по-разбрани, с имена взети от социалната сфера, клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Те, обаче, не са само
към текста >>

на времето и на нравите на хората, когато те - религиите - са дадени, е много относителна. С учението на Христа за Любовта, Мойсеевото „Око за око" губи своя високо човешки смисъл - то е нещо много остаряло и присъщо не на разумния човек, а на човека-звяр. Днес, обаче, от всички тия живи учения на Учителите и мъдреците не са останали нищо друго, освен кухи форми. Затова всички черкви са обърнали символичния език на истината - на самата същност на живота - в религиите, на една външна догматика и кухи форми и обреди. Загубена е самата същина. На всеки случай, ако се вглъбим в останалото от древната мъдрост, ние ще видим, че квинтесенцията от това, до което са стигнали в миналото, е максимата, истината, че животът е вечен, че има в основата на всичко създадено един велик разум, който се проявява навсякъде и следователно няма нищо случайно във всяко, дори и най-малко изявление на живота. Ако това чисто схващане, не обременено от никакъв обред, форма и догма, бъде една жива опитност на човека, колко смисъл, колко радост и какъв голям импулс за работа може да му създаде. „Животът е вечен", няма смърт, проявите му се променят, но самата същина на живота не се изменя. Какъв красив живот може да се нареди върху една подобна жива опитност, живо знание и вяра! Това е творчески път в живота на всеки човек. Нови векове бележат нови културни епохи в живота на хората. Средните векове в развитието на човеците се сочат като векове на тъмнина и назадничавост. От великата и неизчерпаема мъдрост на
към текста >>

не престана да търси едно задоволително разрешаване на въпроса за нормалния метър. Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно. Научната съвест не търпи измамите, и това е, може би, една от най-красивите черти на напредничавата научна мисъл. По това тя се коренно различава от консерватизма и догматиката на религиозната мисъл и от застоялостта на обикновения житейски морал. Рече ли, обаче, човек да изтъкне, че много от религиозните и морални мерки, които са задоволявали някога религиозната и нравствена съвест на хората, днес се оказват незадоволителни; че много от тях отдавна са развенчани в съзнанието на най-напредналите хора от своя ореол на „вечна неизменност", защото дават фалшиви резултати в тънките и крайно усложнени вече отношения между съвременните хора, привържениците на „стария метър", тутакси ще го обявят за еретик. Всъщност, ония човеци, чието нравствено съзнание се е разширило, са извършили в моралния ред на нещата онова, що учените извършиха в материалния свят – по пътя на вътрешния опит те се освободиха от свързаните с относителния земен порядък нравствени и религиозни мерки, за да възприемат тънката мярка на „светлинната вълна". И както учените освободиха метра от властта на променливия земен меридиан и го свързаха със светлината, така и духовно напредналите хора
към текста >>

да бъде "гореща и благоговейна" без обреди, в които не е останало днес никакво съдържание. В послеписът са изказани няколко разкошни и верни мисли: за Бога и за пътя, по който можем да достигнем до Него – "топлата и сърдечна молитва, възвисяването на духа и себеотрицанието; за човека, чийто дух (истинската му същност) е по свободен, колкото влиянието на материята става по-малко"; за Библията, чийто "Бож. промисъл е дълбоко скрит за очите на обикновения читател, формалиста и догматика". "Библията има своя душа, своя дух, които могат да се открият чрез ключа, който дава Кабалата", която е една прастара издънка на великото и вечно окултно или Божествено знание (не "че окултизмът е получил своето начало от Кабалата" стр. 124). Както авторите на разгледаната Кабала са имали, вярваме, най-чистите и добрите намерения да просветят хората, за които е била предназначена и да им помогнат за духовно издигане в тия тежки времена, също така и ние сме се ръководили само от любов към Истината, когато направихме горните бележки и посочихме само някои несъобразности, които идват в противоречие с чистото, Божествено учение на Кабалата. Ние вярваме, че те ще се възползуват с радост от тези указания. Д-ръ Ел. Р.
към текста >>

самосъзнание ние не можем да схванем единството, което съществува в Битието, а схващаме само отделни моменти и факти и си вадим заключение за общото. Когато в същност съществува общото, цялото, а частите са само моменти на проява на това цяло. В истинската окултна книжнина ще забележите, че липсва онзи елемент на забуленост и неяснота. Там нещата са ясни и строго определени — доколкото това е възможно. Окултизма не ма нищо общо със спекулативната метафизика и мъглявата теология и догматика. Друга характерна черта в окултното познание е неговата приложимост в живота. Всичко, каквото се изучава в окултната школа, има пряко отношение към нашия живот. Другояче, знанието неме никакъв смисъл. Задачата на знанието е да улесни живота ни, да ни помогне да се справим с големите противоречия в живота. Знанието, казва Учителя пречиства съзнанието на човека, то е храна за човешкия ум. Окултното знание стимулира човека към мисъл и, повдигайки съзнанието му по високо от обикновения уровен, дава му един ясен поглед върху нещата. Онзи, който ви говори, че е окултист а няма ясна и трезва мисъл, който няма будно съзнание — усъмнете се в неговия окултизъм. После, положителната окултна наука е за свободата, всеки според степента на своето съзнание, ще разбере и приложи това, което учи. Когато окултното знание остане неприложено — то, като храна, която се застоява в стомаха, без да се асимилира, произвежда обратна реакция— отравя бих казал човешкото съзнание и произвежда едно анормално състояние в
към текста >>