НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
127
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и
недоволството
и всички изнемогват под тях.
ЗА СВОБОДАТА Свободата е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в живота. Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване. Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода.
Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и
недоволството
и всички изнемогват под тях.
Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен.
към текста >>
2.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Новото време От многото въпроси, които днес занимават мислещото човечество, най-належащ и при това най-сложен и най-труден се смята големия социален въпрос – въпросът за
доволството
и благоденствието на всички.
Новото време От многото въпроси, които днес занимават мислещото човечество, най-належащ и при това най-сложен и най-труден се смята големия социален въпрос – въпросът за
доволството
и благоденствието на всички.
Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята. Днес почти всеки има свои възгледи по тоя въпрос и бидейки уверен в тяхната правота, често е готов да ги защитава дори до фанатизъм. А теоретичните различия във възгледите причиняват понякога подозрения и вражди между хората и изкуствено ги отдалечават един от друг. Сложността на въпроса е безспорно и ние знаем, че неговото разрешение е дело на колективни усилия и време. Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по него.
към текста >>
3.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но същият ритъм пък, за едни будни, енергични и пъргави хора, ще бъде едно истинско
задоволство
, защото се явява в хармония със самите техни настроения и конструкции.
Ритъмът от окултна гледна точка играе грамадна роля. Той до известна степен представлява основата, на която можем да стъпим, за да обясним влиянието на музиката по-нататък. Понякога ритъмът бива широк, бавен, мек. Такъв ритъм допада на ориенталците, на месестите хора, изобщо на флегматиците. На такива бързият, игривият, дребният, тъй да се каже ритъм, влияе много остро, влиза в твърде голямо противоречие с основния ритъм на техния организъм.
Но същият ритъм пък, за едни будни, енергични и пъргави хора, ще бъде едно истинско
задоволство
, защото се явява в хармония със самите техни настроения и конструкции.
Това винаги трябва да се има предвид, за да се разбере, че не може в даден момент един и същ ритъм или една и съща музика, еднакво да влияе на всички слушатели. Това също явление е констатирано и за някои животни. Но не трябва да се забравя от друга страна, че едно силно музикално парче, въздействувайки известно време върху известна психологическа конструкция на даден организъм, може с течение на времето да го измени, като понижи или повиши общите вибрационни състояния. Това последно положение дава възможност на музиката да бъде фактор за организми с определени вибрационни ритмични настроения. С това се обяснява онова силно влияние на военните маршове върху войските за повдигане на духа.
към текста >>
4.
Нестинарските игри - Добран
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с
доволство
и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край.
И родители и възпитатели се стремят да съкратят този период от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните. И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби. И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край.
Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с
доволство
и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край.
Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност. И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека? На този въпрос отговарят различно. Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети. Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува.
към текста >>
И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща
доволството
и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука. Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата. Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител.
И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща
доволството
и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
към текста >>
5.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо
недоволство
от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез духовно възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък.
Всъщност противоречия няма. Противоречията се раждат само от неправилното отъждествяване на живота с формите, в които той се проявява. Животът се проявява в мисли, чувства, действия, но той не е нито мисли, нито чувства, нито воля, а нещо което обгръща и трите в себе си, нещо което е над тях, нещо реално и вечно. В съвременния живот, ние виждаме противоречия навсякъде: противоречия в живота на личността, на семейството, на класите, народите и човечеството. Говори се за класови социални противоречия, за международни противоречия.
И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо
недоволство
от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез духовно възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък.
Но всички чувствуват днес, че такъв живот, какъвто сега водят европейските народи, не е живот на хармония и радост, а живот на противоречия и страдания. Но къде е причината на тези противоречия и къде е изхода? Причината на всички противоречия и социални, и международни се крие в неразрешеното противоречие на личния живот. А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност.
към текста >>
6.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало
недоволството
на всички искрено мислещи.
Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото.
Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало
недоволството
на всички искрено мислещи.
И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално.
към текста >>
7.
Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нашите схващания се посрещат от някои с
недоволство
и противодействие.
И ние без да отричаме придобивките на културата се стремим да се приближим разумно към (природата). С понятието „окултизъм" и „окултист" често се спекулира. Но на това се поддават само хора с повърхностно любопитство. Ние се борим с предразсъдъците и фанатизма и вярваме, че рано или късно, нищо скрито покрито няма да остане. И користта и безкористието във всички техни най-тънки проявления получават своето възмездие по силата на закона на правдата, на която всички сме подчинени – и в която дълбоко вярваме.
Нашите схващания се посрещат от някои с
недоволство
и противодействие.
– Ние никого не викаме насила. Мислим само, че сме намерили един разумен изходен път, по който вървим. И хората, които като нас са подчинени на същите закони и страдат, са свободни да го опитат. [1]Заинтересувани или предубедени хора понякога отправят към нас обвинение, че изкуствено поддържаме някаква тайнственост около нашите разбирания. Подобни възражения ние намираме за несериозни и по принцип не им отговаряме.
към текста >>
8.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ония, които не са се никога издигали до състоянието на тия души – светии, пророци, мъдреци, велики художници – ги смятат за отстъпници от живота, защото те смятат за живот онова, което се твори шумно по стъгдите или в топлите кътчета на егоистичното
доволство
.
Той се отказва доброволно от сума неща, които хората така желаят, но които той без болка напуща, защото знае, че са нереални. Тук започва онова негово вътрешно отдръпване от света, но не и от живота. Отдръпване само от оня преходен свет на човешките вярвания, на ограничените човешки схващания и разбирания за живота, за да встъпи във великия ритъм на целокупния живот, в който трепти сърцето на Бога. А затова не е нежно да се оттегли в някоя пустиня, защото и в пустиня да избяга, човек може да помъкне със себе си света. Това не е един външен механичен акт, а един дълбок процес, който се извършва естествено в човешката душа по скрити закони.
Ония, които не са се никога издигали до състоянието на тия души – светии, пророци, мъдреци, велики художници – ги смятат за отстъпници от живота, защото те смятат за живот онова, което се твори шумно по стъгдите или в топлите кътчета на егоистичното
доволство
.
Но онези, които вървят по Пътя не се смущават, защото те отдавна са се върнали оттам, където другите отиват. Тоя разрив на ученика със света в окултната и мистична литература е описан по различни начини – повечето в образи, иносказания, но той е един от най-важните етапи през които преминава ученика, поставен в голямата школа на живота. Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на думата, в който тя се употребява. Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази дума: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си. В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас.
към текста >>
9.
На пир (стихове) - Цветан
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това оплакване и
недоволство
на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици.
Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота. Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания. Затова всички се оплакват днес от условията и са недоволни от своето положение. Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата. Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация.
Това оплакване и
недоволство
на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици.
Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи.
към текста >>
От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и
недоволството
, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел.
Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи.
От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и
недоволството
, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел.
А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта. Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и освобождение, защото животът е неразделен, той е един.
към текста >>
Тогава мирът, радостта и
доволството
ще царуват в живота, защото и опрощаването ще стане възможно и радостно.
Ако учителите, свещениците и чиновниците се проникнат повече от съзнанието за общо служене, те не биха мислили за увеличение на заплатите и биха купували всичко на по-евтина цена. При такова съзнание и вяра, тогава и чиновникът ще бъде доволен от своята заплата и няма да бъде сляп за мъките и товара на работния народ. Никога работниците не ще бъдат доволни от заплатите си, докато не се вдъхновят от високия идеал, че служат за общото благо, за спасение и обновление на светя. Нима е толкова нищожен човекът, че да може да го задоволи едната заплата? Трябва много да съжаляваме, че още се намират хора, които продават душата си, която е благословена, само когато служи на високия идеал.
Тогава мирът, радостта и
доволството
ще царуват в живота, защото и опрощаването ще стане възможно и радостно.
Е ли възможно всичко това? За човешкия ограничен ум това изглежда невъзможно, но за Бога всичко е възможно: колкото по-велик и непостижим е идеалът, толкова по-велики и силни са тия, които го следват. Това съзнание, тоя Божествен импулс на неизчерпаема енергия са достижими за всеки поне малко непокварен човек. Днешното възпитание и образование е едностранчиво и не дава това съзнание, което да даде правилна насока на нашите стремежи. Но това съзнание е вложено в човешката природа и чака своето пробуждане и развитие.
към текста >>
10.
Светлина върху пътя
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той усеща трепета на младежки порив, привитите крака се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно
задоволство
.
Той е окрилен, пълен с енергия и трезво, със светъл ум прекрачва прага на живота. Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход. Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан. За него тъмните пътеки на порока и безделието са чужди. А най-покъртителен е видът на стогодишен старец със съзнание на ученик.
Той усеща трепета на младежки порив, привитите крака се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно
задоволство
.
Получил удовлетворението на майстор, който е завършил творението на ръката си – картината на своя живот, той спокоен чака мига, който носи толкова ужас за другите. Всеки човек си има свой път. Пътищата се кръстосват, но не се покриват. Най-велико е да намери човек пътя си, призванието си. Обаче, каквото и да е призванието му, той трябва да знае, че е ученик на живота.
към текста >>
11.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Забелязва се повсеместно
недоволство
от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече.
Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат.
Забелязва се повсеместно
недоволство
от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече.
Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции. Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също. Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши. Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма.
към текста >>
12.
Физиогномия – Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на
недоволство
и разочарование от науката.
Вземете кой да е клон от официалната наука, философията, религията, изкуството, разгледайте най-новите и най-тънки проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения... В началото на третата година ние искаме да хвърлим поглед върху някои характерни страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание. При това, по липса на повече място, настоящата статия е кратка и има предимно уводен характер, към няколко други, които мислим да напишем в подкрепа на подържаната теза. НАУКАТА е основата и гордостта на днешната европейска култура. Техническите средства и материалните удобства, от които всички, без изключение се ползваме, са резултат на научните открития. При това, науката непрекъснато разраства и вдъхва дори у мнозина безгранична вяра в нейните възможности.
Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на
недоволство
и разочарование от науката.
Имат ли последните основание и ако имат, какво е то? Спрямо науката, като един от пътищата на знанието, днес се очертават две по-категорични становища. Едни имат голяма вяра в нея и я въздигат едва ли не в култ (между тях спадат и крайните материалисти). Други гледат на науката, като на нещо не тъй значително в живота. Тук спадат някои религиозни мислители най-често черковни, които използват недоволството от науката за чисто практическите задачи на черквата, а също някои привърженици на крайния примитивизъм в живота, проповядван от Жан Жак Русо.
към текста >>
Тук спадат някои религиозни мислители най-често черковни, които използват
недоволството
от науката за чисто практическите задачи на черквата, а също някои привърженици на крайния примитивизъм в живота, проповядван от Жан Жак Русо.
Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на недоволство и разочарование от науката. Имат ли последните основание и ако имат, какво е то? Спрямо науката, като един от пътищата на знанието, днес се очертават две по-категорични становища. Едни имат голяма вяра в нея и я въздигат едва ли не в култ (между тях спадат и крайните материалисти). Други гледат на науката, като на нещо не тъй значително в живота.
Тук спадат някои религиозни мислители най-често черковни, които използват
недоволството
от науката за чисто практическите задачи на черквата, а също някои привърженици на крайния примитивизъм в живота, проповядван от Жан Жак Русо.
Где са психологическите основания на тия различия? Оръдия на науката са: данните, добити с помощта на петте сетива (разширени понякога с оптически и други уреди), непосредственото умозаключение и хипотезата. При това науката само описва и обяснява фактите. Тя констатира - това е вярно, това – не и малко се интересува от другите отношения на човека към външния свят. По своето естество науката задоволява, ако не изключително, то предимно интелекта (ума) на човека.
към текста >>
13.
Житно зърно – А.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със
задоволство
да погледнат на своето завършено творение.
Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят.
без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със
задоволство
да погледнат на своето завършено творение.
Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма. Обмяната има химически характер.
към текста >>
14.
Физиогномия - г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Защо да не завещае на своя потомък със
задоволство
богатствата на своята душа?
Но копнежът на съвременната душа вещае нейното идване, когато човека и Вечността ще се разговарят на езика на туптящия живот. Ако е вярно, че културите са организми, както твърди Шпенглер, то ще е вярно също, че из недрата на залязващата се оформява и зародиша на идващата. Трагедията на нашето време е знамение. Тя е треската на майката, която ражда новото! И ако една култура трябва да се разложи, защо да не изживее последните си дни почтено и с чувство за изпълнена задача?
Защо да не завещае на своя потомък със
задоволство
богатствата на своята душа?
Все пак това си е нейна работа. Ако ù се нрави, нека западната култура прегърне евангелията, що Шпенглеровци ù поднасят. Нашият зов е отправен към ония, които предусещат и вярват в идването на новата култура. Нека те превърнат сърцата си в градини за нейния разцвет.
към текста >>
15.
ВЕСТИ И КНИЖНИНА
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Едно
доволство
се четеше на неговото лице.
Видът и промивните в града от неговото отсъствие не му правеха впечатление. Той беше зает с нещо друго, с нещо съвсем далечно от обикновеното, искаше да си даде равносметка на всичко преживяно в последните моменти. Така той незабелязано се изправи пред двореца на своя татко. Тази сутрин царят се беше събудил особено рано. Той обичаше да става рано, когато утрото обещаваше да бъде хубаво.
Едно
доволство
се четеше на неговото лице.
Случайно погледна през прозореца, който водеше км главната порта и видя странника, който разговаряше с началника на войниците, които пазеха входа. Особеното му лице, държанието, всичко му се видя познато. Той удари звънеца и заповяда на влезлия роб да повикат стоящия на вратата младеж. Една радост озари лицето му от това си решение. И когато принцът влезе, царят за миг изгуби всяка власт над себе си, като че животът в него се бе прекъснал.
към текста >>
16.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Големи приходи, високо положение, трупане на много частни имоти, лично
задоволство
- това са неща, които днес всеки дири.
Вие искате да притежавате всички неща, които ви се струват ценни, все едно дали са те полезни вам или на другите. Но не важи, какво притежавате - рано или късно, то може и ще бъде изгубено. Старайте се да бъдете - помагайте на другите да бъдат, поддържайте ги в усилията им да придобият вечните добродетели, защото те са едничките неща, които никога не ще се изгубят. Тогава ще ускорите идването на новата раса. Днешната раса гледа да взема; новата ще живее, за да дава.
Големи приходи, високо положение, трупане на много частни имоти, лично
задоволство
- това са неща, които днес всеки дири.
Да даваш се смята за жертва, за „себеотрицание". И там, дето се практикува, то става със скрита надежда за отплащане с някакъв подарък. В моята нова раса „даването" ще бъде общия израз на себеотрицанието на човеците, тяхната най-голяма радост. Девизът на днешната раса е състезаване в печалбата, а тая на новата ще бъде: взаимопомощ . Още в училищата възпитанието е насочено тъй, че единият да превъзхожда своите съученици по знание и физическа сила.
към текста >>
Вашето предпочитание към красивото винаги произлиза само от желанието на лично
задоволство
- и е крайно егоистично.
И тъй като душевните очи са различни — то затова божественото се е показвало различно. Ала истинската религия позволява на човеците праз всяка одежда да съзират в пълната му чистота Божеството: еднакво стоящето във всичко, което не се изявява само в дрехите на отделните религии, а във всекиго и всякъде. В новата раса съвсем ще бъде разбрано истинското значение на религията като съединение с Бога — и това съединение ще бъде индивидуално и непосредствено извършено от всяко едно от моите деца... без учения, догми, служби или религиозни изповядвания. Настоящата раса е обкръжена от грозотии; новата ще бъде облечена в красота. Вашата представа за красота се обуславя от понятията ви за стойност и рядкост: повечето от предметите, които вие цените заради редкостта им, не бихте ги удостоили дори с един поглед, ако биха били евтини, ако би могло всеки да ги има.
Вашето предпочитание към красивото винаги произлиза само от желанието на лично
задоволство
- и е крайно егоистично.
В новата раса изкуството и красотата ще бъдат следствие от вътрешната чистота - и тяхната цел не ще бъде както сега - горд показ на външно превъзходство. Сегашната раса дири чувствената красота, а в новата ще владее духовната красота. Душевната красота ще намира израз във вид и форма, в грациозни ритмични движения, в нежни мелодични гласове и в благодеяния. Вътрешно придобитата хубост ще направи всичко тъй, щото и външните неща да станат красиви. Не чрез презрително отделяне, нито чрез възмутително отлъчване на всичко грозно от вас може да бъде спечелена моята раса: само чрез пречистване, чрез облагородяване на вътрешната природа може тя да бъде постигната.
към текста >>
17.
ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Мислите, които се отнасят до вас, биха силно безпокоили вашето
самодоволство
.
Неща, които досега не са били забелязани, ще очароват с краски, звуци и ухания. Безкрайни съкровища ще дари природата на децата на новата раса. Тоест: вам - ако вие се приготвите за нея, ако пречистите душевните си вълнения. Чистота на мислите Какво бихте сторили, ако бихте видели мисълта на вашите ближни? Радвайте се, че не ги виждате!
Мислите, които се отнасят до вас, биха силно безпокоили вашето
самодоволство
.
И едно тайно узнаване на чуждите мисли за техните търговски или къщни работи би ви увлякло да злоупотребите с тия тайни. И все пак ще ги виждате, като дойдете в моята раса. Ала тогава и помен не ще има от вашето самолюбие. Ако други биха видели всяка ваша мисъл - какво бихте сторили? Бихте ли желали да ги видят?
към текста >>
18.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Някои от вас са тъй добродетелни, че ставате нетърпими и мъчите другите с вашето
самодоволство
.
Защото при някоя церемония или препълнена проповед - според чувствата - ви се струва, че сте примерни? Защото вашият конкретен разум се радва на дефиниции, спекулации върху замъглени, далечни неща? Нито една от тия дребнави причини не ми се вижда ясна. Само като израз на вътрешната ви божественост, като едно неудържимо желание, да възобновите вашата първична връзка с Бога - религията и философията са ценни, а не като една лъжлива външност. Твърде често дори и вашите добродетели са маскирани дребнави пороци.
Някои от вас са тъй добродетелни, че ставате нетърпими и мъчите другите с вашето
самодоволство
.
Истинската добродетел никога не наранява. Вие сте много добри - понякога, според както се случи, когато сте добре разположени, когато ви служи за някоя особена цел. Ако ли наистина бяхте добри, щяхте винаги да сте такива, без изключение. Вие сте добродетелни - при служебното сбиране »а пари. Щедри сте - за да можете с това да си спечелите нещо: любов, приятелство, почит, задоволство, признателност.
към текста >>
Щедри сте - за да можете с това да си спечелите нещо: любов, приятелство, почит,
задоволство
, признателност.
Някои от вас са тъй добродетелни, че ставате нетърпими и мъчите другите с вашето самодоволство. Истинската добродетел никога не наранява. Вие сте много добри - понякога, според както се случи, когато сте добре разположени, когато ви служи за някоя особена цел. Ако ли наистина бяхте добри, щяхте винаги да сте такива, без изключение. Вие сте добродетелни - при служебното сбиране »а пари.
Щедри сте - за да можете с това да си спечелите нещо: любов, приятелство, почит,
задоволство
, признателност.
Вие сте много радостни - когато всичко ви е по угодата. Духовити сте - все едно, кои чувства обиждате, само и само да ви смятат за шеговит. Вашият хумор прави смешна самата ваша нищожна личност. Вие обичате хубаво да завършите работата си - за да блеснете, за да ви уважават повече. Вие се възхищавате от хубавото в музиката, в всяко изкуство - с едничкото желание: да я притежавате за своя радост и величие.
към текста >>
19.
Работа
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Борете се с всички сили против изкусителната сила на
самодоволството
и невежеството.
Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия нисш „Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един, който скоро ще се яви между вас; служете нему, вместо не самите себе си. Но без любов е невъзможно да станеш негов съработник и без готовността да пожертвуваш нисшото за висшето. Работете за и с него, до като напълно се свържете с него. След като станете подобни нему, ще се научите да го разбирате. Той е вашата истинска същност.
Борете се с всички сили против изкусителната сила на
самодоволството
и невежеството.
След като забравите вашето нисшо „Аз" и мислите винаги за нас, ще добиете нашата крепкост и сила. Това може да стане само чрез самозабравяне. Това ще принадлежи на личността да загуби своето значение. Вие можете твърде много да ù помогнете, като се проникнете от чувството, че тя трябва да се подчинява на вас (на Висшето „Аз") но за себе си нищо да не желае. Тя трябва също да бъде мой служител, като изпълнява външни дела, когато се грижи за земните нужди, които правят моята работа възможна.
към текста >>
20.
СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Не забравяйте, че в нашия свят са непознати както обезсърчението, така и
незадоволството
.
Надмогвайте силата на влиянията и окръжаващата среда. Те принадлежат към миналото и не трябва вече да имат власт да ви държат долу. Спомняйте си, колко ние, вашите по-стари братя носим върху нашите плещи. Ние не се безпокоим. Мислете за вашия Учител, който е радостен и силен и от когото вие сте част.
Не забравяйте, че в нашия свят са непознати както обезсърчението, така и
незадоволството
.
Излизайте вън всред природата, гледайте дърветата, цветята, птичките и бъдете като тях. Те не се грижат, но обичат живота. Така и вие трябва да правите. За нищо не трябва да се безпокоите, защото каквото и да ви се случи, дохожда от нас. Не знаете ли, че каквото Аз правя, е направено за добро и че изпълнението на закона, който всичко определя, не можете да измените, нито да възпрете?
към текста >>
21.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Заедно с мизерията и страданията расте и
недоволството
, засилват се социалните конфликти.
Въпреки временните колебания в поминъчното състояние на народните маси, извършило се е и се извършва едно постоянно обедняване на последните. Числото на безработните в най-индустриалните страни като Англия, Съединените Щати, Германия се наброяват с милиони. От това може да се съди и за числото на полуработните, за острата конкуренция в средата на грамадното мнозинство хора. които нямат нищо, освен своите ръце, както за ниските надници и заплати. В още по-тежко състояние са изостаналите в индустриално отношение страни и особено тия от тях, които участвуваха в голямата война.
Заедно с мизерията и страданията расте и
недоволството
, засилват се социалните конфликти.
А с надигането на недоволните и революционни сили, засилва се и икономическото и политическо подтисничество във всяка страна. Почти всички държави развиха през време на войната своя апарат за упражнение на властта, насилието и подтисничеството до чудовищни размери и продължават да го развиват, пригаждайки го главно за борба срещу „вътрешния неприятел." В много държави народните свободи са само една илюзорност; те са запазени само за крепителите на старото. Демократизмът и парламентаризмът са само прикрития за най-сурова диктатура. Наред със „законната власт" действуват полуприкрито или конспиративно „неотговорни фактори" - обикновено въоръжени организации, не спиращи се пред никакви насилия и то под прикритието на държавната власт. Националното подтисничество също така е врастнало.
към текста >>
Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко
недоволство
, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации.
Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл. То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това.
Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко
недоволство
, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации.
Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение.
към текста >>
Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на
недоволството
, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване.
То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации.
Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на
недоволството
, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване.
Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение. Същото се извършва и в самата Италия.
към текста >>
22.
ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Защо всички се чувстват днес нещастни, защо изпитват вътрешно
недоволство
, скръб за нещо незнайно, копнеж към нещо, което даже и сами не могат да определят?
Обстоятелството, че душата на днешния човек не участва в труда, унижава човешкото достойнство, понеже при този начин на труд човек не е душа, ценна сама по себе си, а машина, стока, само условие за произвеждане на стопански блага и нищо повече! По този начин всяка душа живее в затвор и се чувства нещастна. А колко лесно тя може да излезе вън на широки светли простори! Стига да работи човек от любов, без да чака нищо от своя брат! Днешният живот не е осмислен, понеже е механизиран.
Защо всички се чувстват днес нещастни, защо изпитват вътрешно
недоволство
, скръб за нещо незнайно, копнеж към нещо, което даже и сами не могат да определят?
Това е онзи дълбокият стремеж на душата да се освободи, да се прояви, да излезе от тъмницата, в която я е поставил механизираният живот! Тя иска да хвърли оковите си и да се изяви със своята красота, със своята божественост! Дайте й път да се прояви! Отстъпете всички с благоговение пред нейния стремеж навън към свобода и себепроява! Човек трябва да влезе в живота на радостта!
към текста >>
23.
СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Силно подтиснатият под налягането на материята човек се отличава със следните характерни качества, безразлично дали е богат или беден, учен или неук: Той води груба и нескончаема борба за материално задоволяване и обезпечение и не може да намери
задоволство
и мир в целия си живот.
Нашите кратковременни слизания и възлизания са резултат на краткотрайни импулси, създавани от самите нас, а дълготрайните процеси, засягащи не отделни личности или същества, а цели раси, еволюции и космични течения се определят от импулси, които са дело на Божествения Дух. Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс. По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно. Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация. Същият фактор, както видяхме, определя и размера на съзнанието.
Силно подтиснатият под налягането на материята човек се отличава със следните характерни качества, безразлично дали е богат или беден, учен или неук: Той води груба и нескончаема борба за материално задоволяване и обезпечение и не може да намери
задоволство
и мир в целия си живот.
Дори и когато е толкова богат, че може да прекара в охолност десет живота, пак е в тревога за своята материална осигуровка и върши простено и непростено, за да увеличи богатствата си. Той е вече зает с дребните и постоянно менящи се неща и фактори в живота и в зависимост от тях мени и своето състояние на съзнание, от глупав страх, загриженост и раздразнение, ако те не стават по неговия ограничен кръгозор, до пълно безразличие, безчувствие и безгрижие, ако те стават според неговите желания. Изобщо, неговото съзнание е заробено от менящите се форми на материята. Бори ли се, той не знае, защо се бори; работи ли, не знае, за какво работи; учи ли, не знае, какво да учи; радва ли се, не знае защо да се радва; страда ли, не знае защо страда: той не знае, ни защо се ражда, ни защо живее, ни защо си заминава. Разбира се.
към текста >>
Ниско в материята усетите са от грубо физическо естество, а с постепенното повдигане нагоре те се изострят, разширяват, избистрят и осмислят; постепенно се явява и душевното страдание или скръбта, към която съществото става все по-чувствително, и която с пробуждането на свръхсъзнанието във висшите сфери, съвършено се стопява и изчезва в живата светлина; успоредно с това, тъпото физическо
доволство
на низшите състояния на материята постепенно преминава във все по-интензивно душевно
задоволство
, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост.
Изобщо, неговото съзнание е заробено от менящите се форми на материята. Бори ли се, той не знае, защо се бори; работи ли, не знае, за какво работи; учи ли, не знае, какво да учи; радва ли се, не знае защо да се радва; страда ли, не знае защо страда: той не знае, ни защо се ражда, ни защо живее, ни защо си заминава. Разбира се. той мисли, уверен е, че всичко това добре го знае, всички въпроси за него са решени, обаче тия решения са само негови илюзии. В пряка зависимост от разширението на съзнанието, следователно и от налягането на материята, стоят усетите за добро и зло, за страдание и благуване, на радост и скръб.
Ниско в материята усетите са от грубо физическо естество, а с постепенното повдигане нагоре те се изострят, разширяват, избистрят и осмислят; постепенно се явява и душевното страдание или скръбта, към която съществото става все по-чувствително, и която с пробуждането на свръхсъзнанието във висшите сфери, съвършено се стопява и изчезва в живата светлина; успоредно с това, тъпото физическо
доволство
на низшите състояния на материята постепенно преминава във все по-интензивно душевно
задоволство
, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост.
Погледнато на формулирания закон отдолу нагоре, сиреч наблюдателят бидейки в низшите състояния на материята, той изглежда, че носи някакво противоречие в себе си, именно, че срещу низшия човек налягането на материята е по-слабо, че той прекарва си с по-малко мъчнотии, с повече блага, охолност и щастие, отколкото издигнатият човек. Така мисли на много места в псалмите си псалмопевецът, така мисли в своите песни за суетата и цар Соломон. Но за ония, които гледат на закона отгоре надолу, които следователно вкусват от живота на по-висшите сфери на Битието, за тях измамните образи вземат истинския си вид, илюзиите се стопяват в живата светлина и те виждат, че законът е съвършено верен. В нисшите сфери на материята не може да има ни радост, ни щастие, до там достигат само несъвършени, изопачени, едва доловими отражения от истинската радост, която е атрибут само на висшите сфери на живота.
към текста >>
24.
КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Можем ли ние да дешифрираме поне неговия почерк по скалите, полята и горите, в цветята, звездите, в луната в облаците, изгрева и залеза на слънцето, в цялото дело на Неговите ръце; каква радост и
доволство
би се вляла чрез това в нашия живот!
О. Марден ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА Поети и философи от вси времена са считали природата като Божие откровение и всяко същество като вест към хората от царството на вечното и безграничното. „Чудесата на природата текат безспир към мен, като послания, които Вечният изпраща на мен да ми вещаят Неговата любов. Уви, как ги тълкувам аз"? Идвало ли ти е никога на ум, че всяко цвете, всяко дърво и слънчев лъч, всеки пейзаж е една любовна вест, едно писмо от Бога, изпратено нам, неговите деца?
Можем ли ние да дешифрираме поне неговия почерк по скалите, полята и горите, в цветята, звездите, в луната в облаците, изгрева и залеза на слънцето, в цялото дело на Неговите ръце; каква радост и
доволство
би се вляла чрез това в нашия живот!
Как тълкуваме ние тия послания на Твореца? Познанията, нужни за това, трябва да почерпим от първичния източник. Пътят към тяхното пълно разбиране и тяхното правилно разяснение ни сочат не книги и учения. Те впрочем могат да ни служат като посредници, като предусещания за безграничната Божия мъдрост, красотата на природата и последователността на нейните закони. Създателят ни е сътворил така, че нашето най-голямо щастие се състои в това, да откриваме Него самия във всичките Му творения.
към текста >>
Всеки път, който води към мозъка, отваря нов източник на
задоволство
.
Пътят към тяхното пълно разбиране и тяхното правилно разяснение ни сочат не книги и учения. Те впрочем могат да ни служат като посредници, като предусещания за безграничната Божия мъдрост, красотата на природата и последователността на нейните закони. Създателят ни е сътворил така, че нашето най-голямо щастие се състои в това, да откриваме Него самия във всичките Му творения. Природата гъмжи от неща, които са за това, да правят щастливо всяко живо същество. Те освежават всяко наше сетиво: очите, ушите, обонянието, вкуса и осезанието.
Всеки път, който води към мозъка, отваря нов източник на
задоволство
.
От где иде това, че всеки нормален човек обича цветята? Просто оттам, че същата сила, която ни е дала живот и дихание, е създала и цветята. Всичките творби на природата са създадени по един чудесен план. Всяка една показва своето особено назначение и всяка е пригодена за своята задача. Нищо във вселената не е без отношение.
към текста >>
25.
НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Нуждата, която е най-лошият съветник,
недоволството
от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист.
Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си.
Нуждата, която е най-лошият съветник,
недоволството
от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист.
Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба! Но доброто и светлината нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши. А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов!
към текста >>
Недоволството
и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината.
На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист.
Недоволството
и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината.
Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба! Но доброто и светлината нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши. А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов! А ние не виждаме, че сърцата ни тънат в злоба, че очите ни горят за кръв и мъст, че главата ни никога не ражда светла, добра мисъл!...
към текста >>
26.
УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Гласът на сангвиниците е ясен, бърз и шумен, движенията бързи и леки, ако не са много пълни; походката е благородна и уверена, главата държат високо – въобще жестовете са израз на
доволство
.
Умът им е събуден, свободен, но не много дълбок и проницателен, доста паметливи и с правилни и здрави съждения, в които обаче, липсва блясък. Те са добри приятели, сърдечни и състрадателни. Понеже са много доверчиви и големи оптимисти, сангвиниците често биват излъгвани. Тия хора вследствие изнежеността си са изложени към разболяване от туберкулоза, приливи на кръвта, разни стомашни възпаления, вътрешни и външни разстройства на сърцето, хемороиди и въобще болести, свързани с действията на кръвта и пълнокръвието. Умереността в храненето и растителната храна, а също и физически упражнения, е най-добрият режим за сангвиниците.
Гласът на сангвиниците е ясен, бърз и шумен, движенията бързи и леки, ако не са много пълни; походката е благородна и уверена, главата държат високо – въобще жестовете са израз на
доволство
.
Един особен жизнерадостен ритъм лъха от тях. Учителят дава следната формула за сангвиничния темперамент той е въздухообразен темперамент, тия хора имат свойството да се разширяват силно. В техните мисли, чувства и действия има силно разширение, тe са експанзивни, всякога преувеличават нещата. Най-малката радост в тях се силно изживява, но скоро настава смяна – хора подобни на времето. Ще ги видиш радостни, скръбни, след това – гръмотевици, прах.
към текста >>
27.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Нищо или много малко при следните случаи: При
недоволство
, ако постът е съпроводен с роптание, с разкаяние, че го е започнал.
Но съществуват други, по-упорити. При пост от 4, 5, б, 7, 10, 20 дни и т.н. Ще го напускат все по-устойчиви и упорити. Особено ако този, който прави опит в това направление се въоръжи с някои правила и осветления. Какво се постига с постенето ?
Нищо или много малко при следните случаи: При
недоволство
, ако постът е съпроводен с роптание, с разкаяние, че го е започнал.
При щестлавие и парадиране с него. При караници, диспути, при одумвания, клюки. При тежка физическа работа. Кога се постига много? Когато човек знае защо пости, поставя си една цел, знае в кой ден, знае в какъв ден да го завърши.
към текста >>
Когато постът е съпроводен с молитви при спокойствие и в мълчание, когато се отдаде на духовни мисли, без
недоволство
, а с радост.
При щестлавие и парадиране с него. При караници, диспути, при одумвания, клюки. При тежка физическа работа. Кога се постига много? Когато човек знае защо пости, поставя си една цел, знае в кой ден, знае в какъв ден да го завърши.
Когато постът е съпроводен с молитви при спокойствие и в мълчание, когато се отдаде на духовни мисли, без
недоволство
, а с радост.
Какво може да се постигне с поста? Ето някой състояния и опитности, които по друг начин не биха могли да се постигнат: подобряване на здравето, пречистване на тялото от вредни вещества, усилване на волята, особено оценяване и проникване в тайната на храната. Колко тя е ценна и скъпа. Той разбира, че дотогава не е знаел какво нещо представляват хляба и водата, колко неоценими и неизразими неща са те! Това не може да се разправи на никого и никой не ще може да го разбере, колкото и велик мислител да е, той трябва да го изпита.
към текста >>
28.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си мисли и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност,
доволство
, вяра.
Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични мисли, чувства, стремежи, желания и пр. Всичко зависи от това, как е прекарал през деня. И за да постигне още по-голямо хармонизиране, той и вечерта преди лягане трябва да се тонира. Хубаво е да помисли върху преживяното през деня, да прости на всички и у него да се появи тогаз желание да поправи сторените грешки. Хубава е при лягане човек да се освободи от всички отрицателни мисли и чувства: тъмни мисли, тревоги, безпокойствия, смущение, съмнения и пр.
Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си мисли и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност,
доволство
, вяра.
Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики.
към текста >>
29.
Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Мрачните мисли,
недоволството
, грижите и тревогите се отразяват на черния дроб.
Много медици, физиолози и психолози са констатирали връзката между чувствата, преживяванията, различните състояния на човека и органите на тялото. Така напр. забелязано е, че хората, които са крайни материалисти и интересите в живота им са сведени само до земни работи, страдат от артериосклероза. Тези, които са страхливи, лесно се плашат и са ревниви, рискуват да повредят сърцето си. Те често страдат от сърдечни болести.
Мрачните мисли,
недоволството
, грижите и тревогите се отразяват на черния дроб.
Тези, които са много чувствителни и от най-малко нещо се обиждат, разстройват своя стомах. Меланхолията действува върху далака. Забелязано е, че болните от гръдна болест са големи фантазьори. Те имат планове много фантастични. Злобата се отразява върху бъбреците.
към текста >>
30.
Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Там намират своето
задоволство
.
Само при умерено топла ръка ще имаме условия за хармония, развитие и напредък. Месеста ръка: Това са хора с по-тежка материя, с по-нисша култура. Материята им трябва да се одухотвори, да се префини. Желанията преобладават. Те чувствуват непреодолима нужда да ядат, да пият, да се удоволствуват.
Там намират своето
задоволство
.
Месестата длан показва преобладаване на стомашната и половата системи: лакомство, похот, любов към физически удоволствия. Хората с месеста, тежка длан не са създадени за висш, духовен живот. Пълни противоположности на аскетическия живот. те отиват до крайности в чувствените удоволствия. Мършавата ръка показва тъкмо обратното на месестата.
към текста >>
31.
Из „Живото слово”
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с
недоволство
в живота, докато един ден каже: „Празен е животът".
сила, красота, добиват ценност, само когато любовта влезе в човека. Ако той наруши закона на любовта, веднага смъртта идва вече като едно ограничение в него. Не че любовта може да се ограничи, но като престане тя да действува в човека, той ще изгуби смисъла на живота. Без любовта, т.е. реалността на живота, всичко е страдание и нещастие.
Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с
недоволство
в живота, докато един ден каже: „Празен е животът".
Без любовта не може да има вяра в света. Само любовта е ценното, в което човек може да вярва. Там, дето няма любов, има суеверие. За човека любовта трябва да бъде идеал, който трябва да реализира. Последната победа в света принадлежи на любовта.
към текста >>
32.
МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Без съмнение като резултат на
недоволство
и невъзможността да се говори, хората и масите се подпушват.
Каква частна инициатива може да изпъкне там, освен тази на меродавните политически фактори. В сто и осемдесет милионна Русия налагат волята си едва ли един милион комунисти. Така е и в Германия, и в Италия, и пр. „Новото" дирят хората да го съградят външно. И тези хора на „новото", чрез насилие се налагат на широкия останал свят.
Без съмнение като резултат на
недоволство
и невъзможността да се говори, хората и масите се подпушват.
Това е най-голямото зло. Защото всичко подпушено изригва при някой неканен ден. Ала в какво седи новото в целокупния живот на хората? Например в медицината? Досега медицинската наука се занимава постоянно как да лекува болестите.
към текста >>
33.
ВЕЛИКОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
"
Недоволството
- това е недоимък: от въздух, от светлина - от нещо.
Неизвестното с известното се мери. Затова, известното търси! Търси себе си! Познай се! И питай: „Защо съм недоволен?
"
Недоволството
- това е недоимък: от въздух, от светлина - от нещо.
Не го търси у другите. И те са като тебе бедни. Търси богатите - с въздух, светлина те имат и за тебе, и за всички като тебе. Търси ги! Не спирай бедния!
към текста >>
Радост, която и при
доволството
, и при
недоволството
е радост. Т.
А твоят ум между изобилието и недоимъка да бъде. Стъпки са това. Малки стъпчици към себе. Малки стъпки, от които всяка с нова радост те изпълва. Радост от познание на себе си.
Радост, която и при
доволството
, и при
недоволството
е радост. Т.
към текста >>
34.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Защото, веднъж завинаги трябва да се схване, че смисъл,
задоволство
и щастие няма в преходното.
В историята на литературата като изключим древните писатели, от средните векове насам можем да посочим маса великани на човечеството, които съзнателно са вмъкнали в своите творби окултното. Нека споменем: Данте, Гьоте, Вагнер, Булвер Литон, Едгар По, Евгений Сю, Достоевски, Анатол Франс, Сюли Прюдом, Густав Майринк, Едуард Шюре, Рабиндранат Тагор, Рудолф Щайнер, Николай Райнов, Крижановска, Ларсен, Мабел Колинс, Сурия и др. и др. Техните творения остават вечни, винаги свежи, винаги нови и внасящи смисъл и светлина. Нека повторим - само окултизмът създава и внася вечните проблеми в световната литература - така и тя остава вечно.
Защото, веднъж завинаги трябва да се схване, че смисъл,
задоволство
и щастие няма в преходното.
Тях можем ги намери само в онова, което има вечна стойност и остава неизменно през вековете, следователно то е разумното и творческото начало, живеещо във всичко и свързващо всичко. Наред с правилното разбиране на живота и нещата, което окултизмът внася в световната художествена литература, той дава едно правилно разбиране и в типологията, без която е невъзможно едно истинско художествено творение. Един тип, един характер болшинството от автори го долавят и изнасят най-различно. Често срещаме пълно несъответствие между това, типът, който трябва да се изнесе и това, което се изнася. Някои автори с голяма, богата интуиция успяват сполучливо да предадат своите типове, докато мнозина други тънат в пълна тъмнина по тия въпроси.
към текста >>
35.
МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Но колкото и жертви да погълне, колкото и големи разрушения да причини, той остава вечно незадоволен и ненаситен, в него постоянно кипи горчиво
недоволство
, омраза и ропот, Вторият принцип носи, напротив,
доволство
и мир, тиха и безметежна радост.
В втория принцип смърт не съществува. Той носи в себе си елексира на вечния живот. Той постоянно се стреми да обедини всички същества в едно велико цяло. Първият принцип е алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници. Той иска всичко да погълне.
Но колкото и жертви да погълне, колкото и големи разрушения да причини, той остава вечно незадоволен и ненаситен, в него постоянно кипи горчиво
недоволство
, омраза и ропот, Вторият принцип носи, напротив,
доволство
и мир, тиха и безметежна радост.
Само в него може човек истински да вкуси благото на живота. Щом вторият принцип започне да действува в света, той веднага смекчава първия принцип. А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота. Оставени сами, двата принципа постоянно се борят за надмощие в света. В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли.
към текста >>
36.
СТИХОВЕ - Д. Антонова, Ц. Г. Симеонова
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Все повече взе да се вглъбяваш ти в словата на свещената книга и чувствуваше, как в душата ти се разливаше чудна радост и дълбоко, неизпитвано
задоволство
.
Ти обходи много страни, запозна се с много хора, но никъде не намери топлото майчино чувство и нейната склонност към безвъзмездно служене. Тогава разбра, че майчиното чувство е свещено. Ти мина през науките, създаде си кариера, направи си благосъстояние, доби известност като обществен деятел, но все пак не можа да заглушиш в себе си нещо, което се задушваше в тесните граници на личния живот. Но ето един ден - най-великият от дните ти на земята - ти отвори свещената книга на живота и прочете: „Бъдете като децата! " Замисли се ти дълбоко върху тия слова и споменът далечен за твоето детство изпъкна пред теб с всичката му реалност и красота.
Все повече взе да се вглъбяваш ти в словата на свещената книга и чувствуваше, как в душата ти се разливаше чудна радост и дълбоко, неизпитвано
задоволство
.
Все по-близко до себе си започна да чувствуваш ти по-мъдрият от мъдрите, виждаше, как той хвърляше светлина върху стръмната и камениста пътека на свещения идеал на душата ти и чуваше Неговите ободрителни слова. Както добрият градинар, Той ти създаваше необходимите условия за възрастване на твоите добродетели, поливаше ги с животворна влага и ги сгряваше с топлотата на своята велика любов. Както вещият музикант умее да встъпи тихичко, нежно и неусетно в единството на оркестъра, така и Той се приобщаваше към твоя живот, слизаше на твоето равнище и - без да нарушава твоето свещено право - свободата - ти показваше начините, по които ти можеш да разработиш и оползотвориш вложените в теб съкровища. И малко по малко ти почувствува, че се връщаш към детството. Истинска радост заблика от дълбочините на твоята душа и вярата в доброто, в благото на утрешния ден укрепна у теб.
към текста >>
37.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ето защо, когато свещеният огън гори в човека, у него изчезва всяко
недоволство
, съмнение и гнет.
В него настъпва едно състояние на хармония и пълен мир. Изчезне ли този мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря - той образува дим, сажди и пепел. В свещения огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна топлина, от която лъха живот.
Ето защо, когато свещеният огън гори в човека, у него изчезва всяко
недоволство
, съмнение и гнет.
Яви ли се и най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения огън. В свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство. И действително, немислим е мира у човека без свещения огън. Немислима е разумността у човека без свещения огън.
към текста >>
Яви ли се и най-малкото
недоволство
и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения огън.
Изчезне ли този мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря - той образува дим, сажди и пепел. В свещения огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна топлина, от която лъха живот. Ето защо, когато свещеният огън гори в човека, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет.
Яви ли се и най-малкото
недоволство
и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения огън.
В свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство. И действително, немислим е мира у човека без свещения огън. Немислима е разумността у човека без свещения огън. Немислими са без него любовта, вярата, надеждата, милосърдието, кротостта.
към текста >>
38.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Човек с такова чувство се мисли всякога пренебрегнат от другите, вследствие на което в него се развиват ред отрицателни качества - завист,
недоволство
, скъперничество и пр.
Чрез вярата в себе си, той развива и своя ум. Защото тогава той знае да преценява правилно и добре своите мисли и идеи. Той не подценява и не надценява себе си защото човек вярва, че може да развие своите способности, щом работи. Чувството за малоценност в човка, който вярва в себе си, не може да съществува. А това чувство за малоценност е страшен угнетител.
Човек с такова чувство се мисли всякога пренебрегнат от другите, вследствие на което в него се развиват ред отрицателни качества - завист,
недоволство
, скъперничество и пр.
Вярата в себе си освобождава човека от всички тия отрицателни качества. човек, който вярва в себе си, в своите способности, в своето развитие, е винаги с повдигнат, извисен дух. Който иска да постига в живота, трябва да има вяра в себе си; който иска да бъде здрав, трябва да има вяра в себе си; който иска да има радост и смисъл в своя живот, трябва да има вяра в себе си. Няма сила, която може да спъне онзи човек, който има разумна вяра в себе си. Вярата в себе си отрича всякаква екзалтация.
към текста >>
39.
РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Така, вие наблюдавате типове на
самодоволството
- онези закръглени хора, за които животът има пряката цел да „успокоява“ и „услажда" нервите и вкуса им.
Той говори малко, мери изтънко и има голямо чувство за себе си. Той е редактор или директор на някой голям ежедневник, пише малко, обаче язвително и обича да създава настроение в масите да ги насъсква. Може да изпъкнат в съзнанието ред картини из обществения живот, които ви ужасяват, от които изтръпвате. За вас е ясно, че интелектуалните подбудители за подобни неща са хората от този тип. В пъстрината от образи, вие наблюдавате образ след образ и неволно в съзнанието ви изпъкват техните способности, техния характер, тяхното житейско всекидневие – техният кръг занимания.
Така, вие наблюдавате типове на
самодоволството
- онези закръглени хора, за които животът има пряката цел да „успокоява“ и „услажда" нервите и вкуса им.
Вие ще познаете изтънчени хора с артистични дарования най-добрите типове от които ще са с хубави правилни, симетрични черти, с тънки, изфинени пръсти и с един своеобразен мир, изпълнен с копнеж за творчество, изписан добре на лицето, в походката и жестовете. Вие ще видите още хора - цивилни или в какъвто и да е мундир, които служат на Марс в себе си, хора с по груби черти, кокалести, мускулести, готови винаги да дадат заповед или да изпълнят заповед. У тях няма да видите голяма самостоятелност. И тия, които са способни да дадат заповед, са хора все пак на установените норми и положения на живота. Тяхното заповедничество е заучено.
към текста >>
40.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тогава той ще напусне своето гордо
самодоволство
и ще почувствува нуждата да дава, да работи за другите.
Човек трябва да стане изкупител, спасител на животинското царство. Закрилата на животните ще изгуби сама по себе си своя смисъл, защото между човека и животните ще се установят правилни отношения. * * * След като човек разбере смисъла на миналото си развитие той трябва да помисли за своето бъдеще. Да постоянствува в днешното си състояние, това е престъпление, което наистина заслужва наказание. Човек трябва да има достатъчно любов в сърцето си за да мисли за ония, които не са още свободни и които страдат.
Тогава той ще напусне своето гордо
самодоволство
и ще почувствува нуждата да дава, да работи за другите.
Тази жажда ще бъде, обаче, напълно утолена едва в царството на новата земя. Но днес всеки миг у пробудения човек се усилва любовта към ближния, когото, той чувствува като едно със себе си. При такова състояние бездействието е невъзможно. Само работата, творческата дейност, борбата дори, а понякога и скръбта могат да задоволят нашата жажда и нашата воля за мир. Тогава ще започне новият живот.
към текста >>
41.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
- Колко чувства, колко радост, какъв копнеж, какво вътрешно
задоволство
, събужда това красиво име в нас!
Каква сладка нега внася тихия ветрец, който слиза от планината привечер. Сякаш е преизпълнен със слънчевата свежест, що обновява всичко и го събужда към нов живот. А вълшебните звездни нощи, които приковават погледа на човека към тия безчетни небесни светила, що оглеждат непрестанно земята, ни мамят със своя чар. Росните утрини, когато цветя, растения и трева са обкичени от капки бисери роса, които отразяват в хиляди багри благодатните слънчеви лъчи, подържат непрекъснато вдъхновение в нашата душа и вечен копнеж по тебе, о Пролет ! С твоето слънце пълно с радост, с твоите утрини пълни със свежест и красота, пъстрите и многообразни цветя, чудните привечери, пропити с обновителна тишина, звездните нощи и топлия ветрец, ти ни привличаш и събуждаш всякога нашата любов към теб. Пролет!
- Колко чувства, колко радост, какъв копнеж, какво вътрешно
задоволство
, събужда това красиво име в нас!
Ние те познаваме с малките цветя, които поединично почват да цъфтят и после пълнят китни поляни. И ги пъстрят със своите чудни багри и ги правят примамливи и упоителни с кадифената мекота и аромата, що се излъчва от цветята по тях. Когато пчеличките се разшават прилежно и кацват от цвят на цвят, ние знаем, че е настъпила пролет. В разцъфнали клонки от ябълка и праскова, живее в мене пролетта. На тънка гранка са накацали бели чашки-цветя, изпъстрени с морави нишки и петна - праскова.
към текста >>
42.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно
недоволство
, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата.
Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост.
Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно
недоволство
, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата.
И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания.
към текста >>
43.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно
задоволство
, дава импулси за работа, творчество и добро.
И у вас се събуди трепета на онази любов, която раздвижва всичко. Вие изживявате непосредствено любовта, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот. Колко много случаи, малки случаи, които ние често пренебрегваме, ни заставят да се вмисляме върху нашия собствен живот, върху всичко, което ни обкръжава. И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени. Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е ценност.
За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно
задоволство
, дава импулси за работа, творчество и добро.
За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията. Слушали ли сте някоя цигулкова соната от Бах или от Хендел? Да ви зазвучат ония тонове в своята първична чистота и ритмика! Вие ще разберете какво е задоволство на душата. Вие ще почувствувате една душевна пълнота и сили и инициатива и възможност да направите много нещо.
към текста >>
Вие ще разберете какво е
задоволство
на душата.
Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е ценност. За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно задоволство, дава импулси за работа, творчество и добро. За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията. Слушали ли сте някоя цигулкова соната от Бах или от Хендел? Да ви зазвучат ония тонове в своята първична чистота и ритмика!
Вие ще разберете какво е
задоволство
на душата.
Вие ще почувствувате една душевна пълнота и сили и инициатива и възможност да направите много нещо. Не пренебрегвайте тези родили се във вас инициативи под звуците на тази изпълнена с първична красота и жизненост музика! Така в душата си ще посадим семена на други още по-велики ценности от друг разряд, които нам, хората на днешния крайно нервен, крайно материалистичен век са непознати. Ценности, които ни отварят очите за същината на нещата и истината в битието. Ще прозрем негли съществуването на Бога, на великата творческа разумност.
към текста >>
44.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П.
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
А
доволството
, то е събуждане към красивото и хубавото, което идва, което е и което ние често пренебрегваме.
И с пъпни гърди дишаме свежия пролетен утринен въздух. Никога въздухът не е тъй свеж и приятен за дишане, както сутрин на пролет. Пролетта ни учи да ценим живота, когато го видим в неговото разнообразие и красота. Това е върховно благо за душата – да цениш с неговата истинска цена живота. Да бъдеш доволен – едно творческо качество на душата – това се учи само на пролет.
А
доволството
, то е събуждане към красивото и хубавото, което идва, което е и което ние често пренебрегваме.
Доволството внася смисъл. С всяко цвете на пролетта расте нашата душа, крепне нашето сърце и се разцъфтява нашият ум. с всеки свеж пролетен лъх, с всеки полет на пеперудите и с всяка песен на птичките се събужда в нас любовта, и ние познаваме великата мъдрост, която живее навсякъде, във всяко дихание и във всяка проява на живот. И всяка звездна нощ през пролетта ни разправя дивни приказки, пълни с чар и мъдрост за пътищата, по които се движат човешките души, по които слизат боговете на земята и по които е създадено небесното творение. Когато вакли стада вечер пасат сочната трева напролет из полетата и планините и песента на овчарския кавал заглуши дебрите и чукарите през нощния мрак, звездите тогава са най-чаровни, пленителни, унасящи.
към текста >>
Доволството
внася смисъл.
Никога въздухът не е тъй свеж и приятен за дишане, както сутрин на пролет. Пролетта ни учи да ценим живота, когато го видим в неговото разнообразие и красота. Това е върховно благо за душата – да цениш с неговата истинска цена живота. Да бъдеш доволен – едно творческо качество на душата – това се учи само на пролет. А доволството, то е събуждане към красивото и хубавото, което идва, което е и което ние често пренебрегваме.
Доволството
внася смисъл.
С всяко цвете на пролетта расте нашата душа, крепне нашето сърце и се разцъфтява нашият ум. с всеки свеж пролетен лъх, с всеки полет на пеперудите и с всяка песен на птичките се събужда в нас любовта, и ние познаваме великата мъдрост, която живее навсякъде, във всяко дихание и във всяка проява на живот. И всяка звездна нощ през пролетта ни разправя дивни приказки, пълни с чар и мъдрост за пътищата, по които се движат човешките души, по които слизат боговете на земята и по които е създадено небесното творение. Когато вакли стада вечер пасат сочната трева напролет из полетата и планините и песента на овчарския кавал заглуши дебрите и чукарите през нощния мрак, звездите тогава са най-чаровни, пленителни, унасящи. с часове можеш да ги гледаш и да се забравиш, унесен в тях.
към текста >>
45.
ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА - БУЧА БЕХАР
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ако, обаче, в него забушуват всичките животински инстинкти на
недоволство
, на омраза, завист, отмъщение, на страх и отчаяние, този човек е от по-ниска култура.
Само онези са спасили живота си от жажда, които не са чакали да дойде извора при тях. Когато понасяме страданията без роптание, без да обвиняваме някого за тях, в нас се събуждат дарбите. Разумните прояви в живота са извлечени от любящето сърце на човека; те са плод на проявената любов на Бога. Искаш ли да познаеш един човек, остави го да гладува известно време. Ако понася глада със смирение и кротост и ако започне мисълта му да работи, този човек е добър и умен.
Ако, обаче, в него забушуват всичките животински инстинкти на
недоволство
, на омраза, завист, отмъщение, на страх и отчаяние, този човек е от по-ниска култура.
Мекотата, смирението и чистотата са най-големите врагове на страданията. Само който ни обича, ще ни придружи в ада и в рая, а ако и ние го обичаме, вратите на ада ще бъдат затворени за нас. Яловите крави ги чакат вълци и касапи! Какво ни ползува яловата крава, колкото и добре да е угоявана тя? Ти можеш да умираш от глад, но тя като не ти даде мляко, какво те ползува?
към текста >>
46.
ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
От едно само трябва да се пази човек - от
недоволството
.
Дръж доброто в ума си като една мощна колективна сила в света, която постоянно подмладява мислите, чувствата и волята на човека; която подмладява неговото тяло. Доброто е, което поддържа хармонията и целостта на организъма. То е, което го поддържа в здравословно състояние. Ако не е доброто, човешкият организъм тутакси ще се разпадне на съставните си части. Благодарение на доброто, човек расте под благодатните лъчи на божественото слънце.
От едно само трябва да се пази човек - от
недоволството
.
То е онзи непрозрачен похлупак, който пречи на тези лъчи да проникват в човека. То, следователно, спира растенето. Когато човек навлезе съзнателно в доброто, ще види, че то е един велик свят, в който живеят и работят много същества. Доброто е една велика лаборатория за оногова, който се учи. Да се научи човек да борави с елементите на доброто, с неговите сили и закони, това е цяла наука.
към текста >>
47.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Тая чудна и сладостна вълна, която се носеше покрай него през тая пролетна утрин, изпълни душата му с такова
доволство
, с такава неизразима благодарност, каквато не рядко поп Грую изпитваше.
Пролетта отдавна беше разнесла своя сладостен дъх. Първите предвестници шумно летяха над полето, покрито със сочен, зелен губер. Поп Грую, като всички живи хора по земята, обичаше това примамливо и вълшебно годишно време. Той обичаше красотата, която щедрата ръка на природата разливаше навред. Той усещаше свежия прилив на жива сила, която извираше от слънцето и земята и съживяваше всичко живо; караше и него, стария човек, да усети как радостно тупа сърцето му, как меко и топло слънчевите лъчи галят лицето му, как бодро и леко стъпваха краката му по равния и чист път.
Тая чудна и сладостна вълна, която се носеше покрай него през тая пролетна утрин, изпълни душата му с такова
доволство
, с такава неизразима благодарност, каквато не рядко поп Грую изпитваше.
Тогава нещо у него се събуждаше, запалваше се, и едно стихийно желание да проповядва го обзимаше. И поп Грую не устояваше. Където и да се намираше, в църква, на гости някъде, на улицата, той започваше сладко и гладко да проповядва. В село това нещо беше познато и не малко пъти селяните се спираха при него и чакаха да заговори, да им каже нещо за Бога и за душата, за свята и за хората. Макар някои неща да бяха слушали много пъти, те, обаче, изслушваха приказката му до край.
към текста >>
48.
ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Някога се случва да сложим уморената си глава с някакво малко
доволство
и блещукаща радост.
Колцина са днес хората, които се залавят за някое спокойно и голямо дело, за осъществяването на което се иска потъване в тишината на дълбок размисъл? На пръсти се броят такива, които могат да отделят пет, десет или двадесет години за едно дело. Такива като че не са от нашето време! Днес човек трудно може да се заседи на едно место. Ревът на фабричните свирки ще го сепне, клаксонът на автомобила ще го убоде, бръмченето на мотора и писъкът на радиото ще го прогонят на улицата, където хиляди гласове ще му шепнат: бързай, бързай!
Някога се случва да сложим уморената си глава с някакво малко
доволство
и блещукаща радост.
Ние не можем да си дадем сметка как ни посетиха тия редки и скъпи приятели, но когато се размислим добре, в лабиринта на нашето аз откриваме причината. През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени планове, без катадневни принципи и излъчва от себе си простата и велика правда на живота, заедно с чистите непритворни трепети на едно ценно човешко сърце. Споменът за тия две простодушни зеници са като едно далечно приветствие, долитнало от сърцето на всемира. Вечността сякаш ни е поздравила през тия човешки очи и ние сме обнадеждени и щастливи. В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни.
към текста >>
49.
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - Г.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Той ни е дал в изобилие всички блага, но въпреки това навсякъде се чуват само гласове на
недоволство
и роптание.
И наистина, ако овцата не се жертва за нас, щяхме ли ние да можем да живеем? Ако житото, плодните дървета не се жертваха за нас, щяхме ли да можем да живеем? Ако въздухът, водата, светлината и хиляди още блага не се жертваха за нас, какъв прогрес щяхме да направим? Всичко в света е жертва, всичко се подчинява на закона на самопожертвованието. При жертвата, обаче, нещата и съществата не изчезват – те се трансформират, минават през много превращения, за да подпомогнат живота на ония, за които са се пренесли в жертва Най-съвършен пример за жертва представя великата жертва на Бога.
Той ни е дал в изобилие всички блага, но въпреки това навсякъде се чуват само гласове на
недоволство
и роптание.
Всички роптаят против Бога, ала Той търпи и все помага. Ние не можем дори да си представим, колко велико е дълготърпението на Бога. А дълбоко погледнато, всичко онова, от което хората са недоволни, за което те роптаят, представя разни начини за познаване на Бога. Болестите, запример, идват с единствената цел да познае човек Бога. Щом си болен, старай се да познаеш Бога зад болестта си.
към текста >>
50.
НАБРОСКИ ВЪРХУ НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ В ЖИВОТА НА ВЕЛИКИТЕ ХОРА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Доволството
в живота до известна степен е резултат на възпитанието.
За да можем да се ползуваме по-пълно от живота, не трябва да отминем, без да забележим, без да удостоим с внимание хилядите дребни неща и да ги поставим на подобаващата им висота и значимост, независимо от тяхната скромна външност. Най-често малките неща крият велики тайни. Малките причини създават големи последствия. Умен е оня, който може да се ползува от малкото. Който не вижда малкото, никога няма да дойде до великото.
Доволството
в живота до известна степен е резултат на възпитанието.
Сега има много недоволни хора, вследствие погрешността в насоката на досегашното възпитание. Досега хората с вeкове са насочвани към материалното богатство като към единствен извор на доволство; от там този ламтеж за богатство и тази настървеност за неговото запазване. Но красотата на живота се крие не в притежаване на много, а в умението ни да извличаме най-голяма полза от това, което днес имаме. Готовността ни да споделяме само онова положителното, красивото и възвишеното ще въздейства благотворно върху околната среда и ние постоянно ще внасяме нови струи на радост в живота, което е тъй необходимо днес. Само така никога няма да пресъхне за нас и за околните изворът на нови радости и вдъхновения – изворът на доброто разположение.
към текста >>
Досега хората с вeкове са насочвани към материалното богатство като към единствен извор на
доволство
; от там този ламтеж за богатство и тази настървеност за неговото запазване.
Малките причини създават големи последствия. Умен е оня, който може да се ползува от малкото. Който не вижда малкото, никога няма да дойде до великото. Доволството в живота до известна степен е резултат на възпитанието. Сега има много недоволни хора, вследствие погрешността в насоката на досегашното възпитание.
Досега хората с вeкове са насочвани към материалното богатство като към единствен извор на
доволство
; от там този ламтеж за богатство и тази настървеност за неговото запазване.
Но красотата на живота се крие не в притежаване на много, а в умението ни да извличаме най-голяма полза от това, което днес имаме. Готовността ни да споделяме само онова положителното, красивото и възвишеното ще въздейства благотворно върху околната среда и ние постоянно ще внасяме нови струи на радост в живота, което е тъй необходимо днес. Само така никога няма да пресъхне за нас и за околните изворът на нови радости и вдъхновения – изворът на доброто разположение.
към текста >>
51.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Но и тя, изпълнена с топло чувство на
доволство
и благодарност, че е свършила работата си добре, им отговаряше със същото.
Силен беше огънят. Невъзможно беше да влезе човек в него, без да се изгори. След това видях жената-нестинарка, която, пак боса, без никакъв израз на болка от изгоряло, отиваше към параклисчето. Духът ù беше подигнат, като на човек, който е очаквал деня или момента, да свърши някаква работа за Бога. Селянките, които се ръкуваха с нея, целуваха ù ръка.
Но и тя, изпълнена с топло чувство на
доволство
и благодарност, че е свършила работата си добре, им отговаряше със същото.
От видяното при тия игри вадя следното заключение, когато вътрешните условия и качества в човека са по-силни от външните, той лесно се справя с тях. С това се обяснява, защо някои хора не са страхливи, не се плашат от мъчнотии и страдания. Вътрешните качества и условия у тях са по-силни от ония, които могат да предизвикват страх, мъчнотии и страдания. Следователно нестинар, в техен смисъл на думата, т.е човек, който влиза в огъня, без да изгаря, може да бъде всеки, на когото вибрациите на тялото са по-силни от вибрациите на огъня. Нестинар, в широк смисъл на думата, може да бъде всеки, който е готов да влезе, както в огъня на мъчнотиите, изпитанията и страданията, без да се разколебае във великите закони на живота, така и в свещения огън на Любовта, който лекува, повдига и възкресява човека.
към текста >>
52.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
– Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност,
недоволство
, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм.
– Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност,
недоволство
, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
Уран харм. – Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбие, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхарм. – Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун харм. – Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музикалност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхарм.
към текста >>
53.
ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. К
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Недоволство
в него няма.
Съвършеният никога не се извинява за погрешките си, защото той никога не си позволява да направи погрешка. Той изправя погрешките си още в своята мисъл. Съвършен човек е онзи, който не прави никакви погрешки. През целия си живот той е доволен. Той има всичко и от всичко е доволен.
Недоволство
в него няма.
Той никога не роптае. Съвършеният човек прави всяко нещо навреме и на място,нито по-рано, нито по-късно. Обикновеният човек или закъснява, или избързва. Съвършеният поставя всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка на тяхното място. Той има в себе си един ритъм, който регулира мислите, чувствата и постъпките.
към текста >>
54.
ІІІ Качества на Любовта (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Недоволството
показва, че човек иска благата само за себе си.
Като страдаме, иска да ни научи, как да не постъпваме. То ни казва: Не прави това, от което страдаш. Прави това, което те радва. Днес хората са недоволни от това, което имат. Грамадно богатство има човек в ума си, в сърцето си, повече от 300 милиарда клетки има в тялото си, които са се пожертвували за него и той пак е недоволен.
Недоволството
показва, че човек иска благата само за себе си.
Той се отделя от общия живот, от който е част и иска само тази малка част да е щастлива, а всички други да работят заради нея. Това е невъзможно. Такова щастие в света няма. Докато цялото е щастливо, ще бъде щастлива и всяка част. От благоденствието на тялото зависи и нашето благоденствие.
към текста >>
55.
В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Това вътрешно състояние на
доволство
му дава свобода, широта, благородство, смисъл, щедрост, пожертвувателност.
Паричното богатство не дава смисъл и щастие. То прави човека по-скоро роб на материалното и в много отношения го осакатява духовно. Мисълта на Учителя е някъде другаде. За него богатият е задоволен, той може да раздава и на ближните си. Тази задоволеност на богатия човек се крие в един дълбок процес, станал в цялото му естество — в ума, в сърцето, в волята му и е стигнал до състоянието да бъде доволен от същественото в живота.
Това вътрешно състояние на
доволство
му дава свобода, широта, благородство, смисъл, щедрост, пожертвувателност.
Това състояние, което става постепенно негова неразделна същност, го свързва с Бога, който е извор на всички блага. Тия божии блага са за всички. Тях благосклонният раздава на всички, защото Бог е във всичко. В същия смисъл трябва да схванем думата „учен". Учителят едва ли ще разбира съвременния учен, който „отчасти знае и отчасти може", който, извън своя тесен кръг на знание, си остава най-обикновен човек.
към текста >>
56.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Гладът ни подтиква към ядене, да намерим благата в природата и след това иде
доволството
.
Чрез яденето ние ще разберем една страна на живота, която по никой друг начин не може да разберем. Какво можем да разберем за ябълките, крушите, сливите, за всичките плодове, за всичките хубави неща, които природата е създала за нас, живите същества, ако не беше яденето? Какво знание бихме имали за тях? Гладът е първата и сигурна подбуда в природата, която ни подтиква да разберем какво са благата на природата. Когато дойде гладът, не трябва да се уплашим, но да се зарадваме и да го приемем с разположение.
Гладът ни подтиква към ядене, да намерим благата в природата и след това иде
доволството
.
Като се нахрани едно същество, изпитва доволство, което по никой друг начин не може да има. Във всички органически същества гладът е причина за създаване редица органи, чиято служба е задоволяването му. Храносмилателната система с всичката си разновидност в разните същества има тая служба. Много от другите органи в тялото също помагат за задоволяване глада. Може да се попитаме, какво ни носи гладът.
към текста >>
Като се нахрани едно същество, изпитва
доволство
, което по никой друг начин не може да има.
Какво можем да разберем за ябълките, крушите, сливите, за всичките плодове, за всичките хубави неща, които природата е създала за нас, живите същества, ако не беше яденето? Какво знание бихме имали за тях? Гладът е първата и сигурна подбуда в природата, която ни подтиква да разберем какво са благата на природата. Когато дойде гладът, не трябва да се уплашим, но да се зарадваме и да го приемем с разположение. Гладът ни подтиква към ядене, да намерим благата в природата и след това иде доволството.
Като се нахрани едно същество, изпитва
доволство
, което по никой друг начин не може да има.
Във всички органически същества гладът е причина за създаване редица органи, чиято служба е задоволяването му. Храносмилателната система с всичката си разновидност в разните същества има тая служба. Много от другите органи в тялото също помагат за задоволяване глада. Може да се попитаме, какво ни носи гладът. Гладът носи живота.
към текста >>
Щом задоволим глада, иде
доволството
.
Гладът носи живота. Хората искат да живеят, но нямат ясна представа, как се добива той. Ако човек не гладува, животът не може да дойде. Щом човек е недоволен от глада, той не разбира, какво е гладът. Чрез глада ние добиваме много блага, затова не трябва да го оценяваме.
Щом задоволим глада, иде
доволството
.
Щом човек е доволен, свършва една разумна работа. Музикантът започва да свири, художникът да рисува, добрият прави добро, ораторът почва да говори и т.н. Има глад физически, има сърдечен глад, има и умствен глад. Ако човек не усети физическия глад, той не би потърсил храната, не би се запознал с хляба. Ако не е гладен за знание, не ще потърси знанието.
към текста >>
57.
КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д.
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Безспорно, Учителят не мисли за ония страдания, които човек изживява с непробудено съзнание и които оставят човека да живее във вечно
недоволство
.
Вдигнете кръста и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта. Друг път към Любовта освен страданията не съществува (18, Ценната дума, Утринни слова — 1941 г,). Тия мисли на Учителя недвусмислено ни показват, че за да се преобрази човек, трябва да придобие Любовта и тя да проникне навсякъде в него. За да я придобие, трябва да мине по пътя на страданията, като единствен път към Любовта.
Безспорно, Учителят не мисли за ония страдания, които човек изживява с непробудено съзнание и които оставят човека да живее във вечно
недоволство
.
Тия страдания не издигат човека. Само ония страдания, които посреща с дълбок вътрешен мир и благодарност, просветяват човека и го преизпълват с Любов. Защото „само когато човек даде предимство на Божественото в себе си, тогава се пробужда в него Любовта". И Любовта на този, който я е придобил, се познава не от думите му, но тя се изпитва чрез неговия живот, който е чист и съвършен. Защото страданията очистват човека от всяко зло, за да може да дойде в него Любовта.
към текста >>
58.
ТИХИЯТ ГЛАС - G. N.
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Сега има един ропот, едно
недоволство
, всеки се оплаква, че това или онова му липсва.
Като премине токът на любовта през човека, той съвършено се променя. Хората, които любовта е посетила, се отличават по това, че те са благодарни от всичко. Каквото и да правят, както и другите да се отнасят с тях, те са благодарни. Ядат ли, работят ли, страдат ли, благодарни са. Колко от хората в света днес благодарят?
Сега има един ропот, едно
недоволство
, всеки се оплаква, че това или онова му липсва.
Човек, когото любовта е посетила, е доволен, където и да мине, носи доволство, носи благодарност в себе си. Дето влезе такъв човек, носи благословение, хората и природата го слушат. Ако приемем и проявим любовта, животът ни ще бъде уреден и от нищо няма да бъдем лишени. Не изпълняваме ли нейните закони, ще имаме затруднения, мъчнотии. Тогава ще мислим, че причината е нашето минало, нашите деди и прадеди са ни оставили такова наследство.
към текста >>
Човек, когото любовта е посетила, е доволен, където и да мине, носи
доволство
, носи благодарност в себе си.
Хората, които любовта е посетила, се отличават по това, че те са благодарни от всичко. Каквото и да правят, както и другите да се отнасят с тях, те са благодарни. Ядат ли, работят ли, страдат ли, благодарни са. Колко от хората в света днес благодарят? Сега има един ропот, едно недоволство, всеки се оплаква, че това или онова му липсва.
Човек, когото любовта е посетила, е доволен, където и да мине, носи
доволство
, носи благодарност в себе си.
Дето влезе такъв човек, носи благословение, хората и природата го слушат. Ако приемем и проявим любовта, животът ни ще бъде уреден и от нищо няма да бъдем лишени. Не изпълняваме ли нейните закони, ще имаме затруднения, мъчнотии. Тогава ще мислим, че причината е нашето минало, нашите деди и прадеди са ни оставили такова наследство. Ако ние се подчиним на нейните закони, любовта е в сила да се справи с всичкото наше минало.
към текста >>
59.
ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П. М-В
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
"Подпушването на чувствата носи гняв,
недоволство
и после болест" (12).
С най-малкото престъпление човек може да разруши своя мозък, своя бял дроб стомах, всичката гениалност, която има". Тогава отрицателните мисли от мисловния му свят слизат към тялото и носят разрушение. И понеже духовните сили са свързани с известни органи, то се разрушава съответният физичен орган. "Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния" (11). .Безпокойството води към болест, между другото и към парализация" (7).
"Подпушването на чувствата носи гняв,
недоволство
и после болест" (12).
Ето как Учителят обяснява въздействието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото: "Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма. Как ще се обясни тая промяна в организма? Със страха! Като излъже, човек започва да се страхува, а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите" (7). "Цяла война става и вътре в тялото.
към текста >>
60.
СТИХОВЕ-S.
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
И ще заживее человек в мир и
доволство
.
Виждаш ли щастливото и доволно лице на детето? То иде да положи основата на утрешния нов ден на живота, като подмлади и облагороди всичко в света, защото е казано в свещената книга на живота: "Ако не станете кротки и невинни като децата, не можете да наследите Царството на Светлината". Виждаш ли светлия лик на Богочовека? – Той иде да тури ред и порядък в целокупния живот на обществото, като възцари разума, мъдростта и любовта между народите! Той иде да въдвори правда и мир в света!
И ще заживее человек в мир и
доволство
.
И ще бъде написано в сърцето и душата му един единствен закон, казан от Христа, който той ще съблюдава през всичките дни на вековете: "Не прави на ближния си това, което не искаш да правят и на тебе! " И ще възкръсне человек от гроба на тленното със светлината на нетленното към вечния живот, проявен в пробуденото свръхсъзнание у него. И земята ще бъде увенчана с духовната красота на мъдростта и ще стане рай за щастливата човешка душа" 1 И видя той – ученикът на смирението, вътре в себе си и вънка от себе си тайнствената виделина на Божия Дух, как озари цялото Битие. И стана ново Небе и нова Земя! Ден първи на възроденото човечество.
към текста >>
61.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Човек трябва да го извърши с пълно съзнание, с радост, смисъл и
доволство
.
Че човек не трябва да трупа богатства, които не му трябват и че трябва от сърце да помага на ближните, които са в нужда е ясно като бял ден, а възможно за всеки разумен човек с добра воля. Да раздадеш, обаче, всичко земно — имането, което имаш, е наглед не всякога разумно и полезно за другите, а съще¬временно непрактично. Такива хора биват считани за луди. Желаем да мислим, че другаде е смисълът на тия Христови думи. Едно подобно дело — да раздадеш всичко, е свързано с една дълбока вътрешна психична подготовка.
Човек трябва да го извърши с пълно съзнание, с радост, смисъл и
доволство
.
Само тогава няма да му тежи нищо и ще види значението на това „олекване". Дали е целе¬съобразно, при дадени условия, да стори човек това или когато съдбата му го наложи? За вътрешно подготвения въпросът е ясен, той може всякога да се освободи от това, което е земно богатство, което е начало на толкова зло на земята. И за да не бъдат хората неразумни, когато не са подготвени, Христос нарочно казва: „А който иска да бъде съвършен"... Тази дума „съвършен" говори за вътрешната подготвеност. Такъв човек не е свързан с земните богатства, които раждат социална неправда.
към текста >>
62.
НОВОЛУНИЕ - ПЛАНИНСКИ
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Има дни, когато в своето отчаяние или
недоволство
, човек се гневи на съдбата и Провидението Той обвинява за всичко разумните сили в природата и обявява „бойкот" на Бога.
Като частица от общия огромен организъм на цялото, ние мъчно съзнаваме неговите общи задачи и планове и се чудим, когато застанали срещу течението, би¬ваме отвличани в противна посока. Кой е мъдър? Само този, който живее в хармония с целокупния живот. Няма отделна воля, освен волята на безумеца, която да се противопостави на потока на разумния живот в природата. Ако сляпото подражание на човешкия порядък е безличност и унижение, противопоставянето на мировия порядък е невежество.
Има дни, когато в своето отчаяние или
недоволство
, човек се гневи на съдбата и Провидението Той обвинява за всичко разумните сили в природата и обявява „бойкот" на Бога.
— Напускам аз тоя живот, в който съм се заблуждавал и ставам атеист, ставам „свободен" човек и мога да правя, каквото си искам. Така казал и така сторил веднъж един заек, който се разсърдил на гората. — Не ми трябваш вече — креснал той на гората. — Наскърбен съм от тебе, не те обичам повече и ще те напусна. И тръгнал заекът напред назад из полето, скитал се тук, скитал се там, погнали го ловджийските хрътки и положението му станало непоносимо.
към текста >>
63.
ХРАНА И ЖИВОТ - Д-Р ИЛ. СТР.
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
тук под песимизъм се разбира потиснатото състояние на духа: всяко съмнение,
недоволство
, недоверие, страх, тревога и пр.
Вътрешните причини създават предразположение за действието на външните. Оня, който изучава живота повърхностно, вижда само външните причини, но при по-дълбо¬кото изучаване на живота се виждат ясно и вътрешните причини, кои¬то са съществени, понеже без тях външните причини не биха имали поле на действие. На много места в беседите и лекциите Учителят изтъква важността на вътрешните причини на болестите. Той казва: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на този песимизъм, който съществува у хората" (Лекция от Учителя, държана на 4. III. 1942 г.).
тук под песимизъм се разбира потиснатото състояние на духа: всяко съмнение,
недоволство
, недоверие, страх, тревога и пр.
Същата идея е вложена и в сладните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойство. Когато почнете да се дразните, склерозата идва." Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Както всяка мисъл или чувство си има свои треп¬тения, тъй и всеки орган. Има съответствие между трептенията на дадена мисъл и известен орган. Човешките органи не са само физически форми, но всеки орган на човешкото тяло е свързан с из¬вестна категория психични сили.
към текста >>
64.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VI - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното
доволство
е създало гробищата.
Реалното е само в духовното, което е вечно. Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в човека истинския морал и начин за живеене. В този живот човек поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава. В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството. Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда.
Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното
доволство
е създало гробищата.
Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72). Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път. Ако човек не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75). За нас е ясно – само в Любовта е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение.
към текста >>
65.
ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Околните се чудят на моето
доволство
при трудностите, на които се натъквам понякога.
Хваща ви една болест. Каквото имате да вземате от този, от онзи, ще го ликвидирате, ще го опростите, и болестта ще мине. Това ще стане, ако ликвидирате с всичките си вземания и давания и събудите в себе си любовно чувство към всички хора – такова чувство, каквото Господ има към тях! " Един, който познава горните закони, ни разправи следното: "Стремя се винаги да бъда доволен и с добро разположение, каквито и препятствия да срещна в живота си. Гледам никога да не нарушавам своето търпение, спокойствието, вярата, тихата радост, която пълни душата ми, и любовното чувство към всички околни – не само към хората, но и към цветята, към камъните, към изворите, слънчевия лъч.
Околните се чудят на моето
доволство
при трудностите, на които се натъквам понякога.
Съзнателно работя в това направление, защото знам, че всяко нарушение на споменатото.състояние, всяко нарушение на доволството, на тихата вътрешна радост, всяка нервност и всеки страх ще създаде предразположение към болест". Учителят пояснява тая идея със следните думи: "Любовта премахва всички болести в света! " (Лекция от 21 януари т.г. ) "Възприемайте нещата чрез обичта и предавайте ги чрез любовта, и тогава материята, плазмата на човешкия организъм ще се обнови, ще се преорганизира".— "Не можеш да живееш, ако не обичаш някого. (Утринно слово на Учителя на 7.
към текста >>
Съзнателно работя в това направление, защото знам, че всяко нарушение на споменатото.състояние, всяко нарушение на
доволството
, на тихата вътрешна радост, всяка нервност и всеки страх ще създаде предразположение към болест".
Каквото имате да вземате от този, от онзи, ще го ликвидирате, ще го опростите, и болестта ще мине. Това ще стане, ако ликвидирате с всичките си вземания и давания и събудите в себе си любовно чувство към всички хора – такова чувство, каквото Господ има към тях! " Един, който познава горните закони, ни разправи следното: "Стремя се винаги да бъда доволен и с добро разположение, каквито и препятствия да срещна в живота си. Гледам никога да не нарушавам своето търпение, спокойствието, вярата, тихата радост, която пълни душата ми, и любовното чувство към всички околни – не само към хората, но и към цветята, към камъните, към изворите, слънчевия лъч. Околните се чудят на моето доволство при трудностите, на които се натъквам понякога.
Съзнателно работя в това направление, защото знам, че всяко нарушение на споменатото.състояние, всяко нарушение на
доволството
, на тихата вътрешна радост, всяка нервност и всеки страх ще създаде предразположение към болест".
Учителят пояснява тая идея със следните думи: "Любовта премахва всички болести в света! " (Лекция от 21 януари т.г. ) "Възприемайте нещата чрез обичта и предавайте ги чрез любовта, и тогава материята, плазмата на човешкия организъм ще се обнови, ще се преорганизира".— "Не можеш да живееш, ако не обичаш някого. (Утринно слово на Учителя на 7. XII, 1941 г.) – "Ако в нас влезе божественият ток на любовта, никаква нечиста материя не може да остане в тялото ни.
към текста >>
66.
В ДУХ И ИСТИНА - ПЛАНИНСКИ
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Само онази благодарност, която е пропита с любовта ни към Бога, която е израз на
доволството
– а то седи в живата връзка между Разумното и човека, само тази благодарност осветява името на Всевишния И чрез тази наша благодарност, чрез това осветяване, ние правим първата връзка с живия Бог.
Единици измежду човеците постигат тази връзка и те са благословени винаги. Когато Учителят от Назарет е посочил на търсещия как трябва да се моли и му е дал "Отче наш", Той му е посочил, че първите му думи трябва да бъдат изпълнени с благодарност към нашия Небесен Баща. Затова първите думи на молитвата са: "Отче наш, Който Си на небеса, да се свети името Твое". А що значи да се освети името на Бога, ако не да изречем хвала и благодарност Нему, за живота, който ни е дал, за благата, от които се ползуваме всеки ден! как бихме осветили името Божие, ако нашата благодарност не е израз на нашето разбиране, на нашето убеждение, на нашия живот въобще.
Само онази благодарност, която е пропита с любовта ни към Бога, която е израз на
доволството
– а то седи в живата връзка между Разумното и човека, само тази благодарност осветява името на Всевишния И чрез тази наша благодарност, чрез това осветяване, ние правим първата връзка с живия Бог.
Нашата молитва е постигнала целта— връзката. Следващите стихове от молитвата са повече или по-малко просбени стихове, истински молебствени. Великият Сърцеведец от Витлеем е знаел, че само когато е направена връзката с Бога, може да се изкажат прошения и молби. И какви молби ни казва Той да произнесем? – Не за лична угода.
към текста >>
67.
И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ - Е.
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява
недоволство
.
Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив. Щом изчезне тъм¬нината търпението не е необходимо. Докато има препятствия на пътя си, човек трябва да бъде търпелив. Щом се махнат препятстви¬ята, търпението само по себе си отстъпва. Човек може вече свободно да се движи.
Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява
недоволство
.
Търпението е за разумните хора. Разумният първо опитва нещата и после се произ¬нася за тях. Хората на земята са крайно нетърпеливи. Докато са били в невидимия свят, те са причинявали големи смущения. За да се избавят от тях, изпратили ги на земята да се учат, да придобият търпение.
към текста >>
68.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
При неговото осъществяване, творецът изпитва висша, необяснима радост и
задоволство
, защото идва в допир с вечното.
Когато човек стане инструмент да отрази или превъплъти в себе си музиката, която долавя от висините на вечната хармония, от напевите на природните сили или от смяната на годишните времена, той постига това с необикновена леснина. Исторически спомени за отделните компонисти ни разказват, че Моцарт е писал своите композиции с голяма леснота. Той е чувал музиката направо в себе си и трябвало само малко усилие, за да я увековечи на нотния лист. Дали по-лесно, или по-трудно, но всеки композитор улавя идеи от музиката на Всемира, за да ги свали на земята в света на материалното осъществяване като дар от един свят, където тая музика звучи непрестанно и в пълна хармония. Тоновото изкуство — композирането, като всяко друго изкуство, е творческа радост.
При неговото осъществяване, творецът изпитва висша, необяснима радост и
задоволство
, защото идва в допир с вечното.
Тая радост не могат да разберат грубо материалните човешки същества, за които животът начева и спира тук, на земята. Те са, които окачествяват повишената чувствителност на творците за необикновени прояви и считат хората на изкуството за хора не от тоя свят, към делата и живота на които те се отнасят често с грубо и непросветено недоверие. Тайната на себеотдаването на творците във всяко изкуство е неразрешима, както е неразрешима тайната на техните творби.
към текста >>
69.
КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН ПОРЯДЪК - Е.
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Досега
недоволството
и неблагодарността са били господари в човешкия живот; отсега нататък, те ще станат слуги, а
доволството
и благодарността — господари.
Затова, гледайте с благоговение на душата си като жилище на Бога, на ума си — като на свещен олтар и на сърцето си — като на свещена стая. Така ще добиете сила и мъдрост и ще разберете, че болестите, страданията, сиромашията представят едни от проявите на Бога. С тях Той ви хваща с ръцете си и изпитва любовта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрез тях ви посочват нов път към любовта. Благодарете за това.
Досега
недоволството
и неблагодарността са били господари в човешкия живот; отсега нататък, те ще станат слуги, а
доволството
и благодарността — господари.
Господар може да бъде само онзи, който се е научил да служи. Днес хората се учат да служат чрез благодарността. Ако Този, Който е създал света, служи на всички същества, какво остава за човека, който не е създал нищо. Човек трябва да следва Неговия пример, вътрешно да стане слуга, за да служи на любовта. Сократ е бил метач в Атина.
към текста >>
70.
НОВИТЕ ЧОВЕЦИ - G. N.
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Пазете любовта в себе си, да не изпаднете в противоречията на живота, да не изгубите своя вътрешен мир и
доволство
.
Дайте винаги първо място на любовта. Пред любовта всякакъв спор отстъпва. А истинската любов се познава по това, че тя носи живот и светлина. За да продължи човек живота си, трябва да живее в любовта. Щом любовта напусне човека, животът му се прекратява.
Пазете любовта в себе си, да не изпаднете в противоречията на живота, да не изгубите своя вътрешен мир и
доволство
.
Едно от големите заблуждения на човека седи в това, че той търси любовта на специфично място и при специфични условия. А в действителност, любовта е навсякъде. Няма място в света, дето любовта да не присъствува. Няма същество в света, което любовта да не е посетила. Любовта е навсякъде и във всичко.
към текста >>
71.
ЗА БОГА - ТОЗИ, КОЙТО НИ ОБИЧА - Е.
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Всяко
недоволство
, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща.
Затова, всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща. Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с волята Божия. Човек трябва да знае правилно да се обхожда с всичко онова, което Великият е създал. Той трябва да цени създаденото от своя баща. Да не цени тия неща, значи да влезе в разрез с Великия закон, който действува в света, както и в самите нас.
Всяко
недоволство
, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща.
Велико нещо е обходата. Да обичаш някого, значи, да му отдадеш най-малката любов. Човек се нуждае от малко. Дайте малко внимание на човека и той ще бъде доволен. За да покажете, че цените никого, постъпете с него така, както постъпвате със себе си.
към текста >>
72.
ВСЕ ТЯ - S. (СТИХОВЕ)
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Недоволството
, като завеса се спущаше пред моя взор и ми пречеше да виждам безбройните форми на заобикалящата ме красота.
Ек. М-ва Изпълни сърцето си с благодарност Оттогава, когато душата ми се отлъчи от Него, за да дири съкровище по-драгоценно от Неговото, от тогава е нарушена хармонията на моя живот. Обременена от желания, залутана всред безброй заблуди и измами, с ръце и нозе оковани във веригите на робство, което сама си създадох, аз се намерих пред вратите на смъртта. Чак тогава се съкруши гордостта на моя дух; тогава сърцето ми отново подири Него, чийто образ е Любов. От тоя миг, когато пожелах да се върна в чертозите на своя Повелител, сърцето ми поведе тежка борба с оковите, с които смъртта го беше оковала. И аз не помня, по-тежка борба от тая.
Недоволството
, като завеса се спущаше пред моя взор и ми пречеше да виждам безбройните форми на заобикалящата ме красота.
„Виж, колко е хубаво времето, как топло и приятно грее слънцето" — чувах да шепне кротък глас в мене. Но друг дръзко и настойчиво се обаждаше: — „Не виждаш ли облака на запад". „Пролет е", — си казвах. — „Виж цветя и дървета са цъфнали! Как приятно ухае зелената тревица".
към текста >>
„Но всичко това скоро ще се промени", обаждаше се настойчивият глас на
недоволството
.
„Виж, колко е хубаво времето, как топло и приятно грее слънцето" — чувах да шепне кротък глас в мене. Но друг дръзко и настойчиво се обаждаше: — „Не виждаш ли облака на запад". „Пролет е", — си казвах. — „Виж цветя и дървета са цъфнали! Как приятно ухае зелената тревица".
„Но всичко това скоро ще се промени", обаждаше се настойчивият глас на
недоволството
.
„Не ще минат много дни н цветовете на дърветата ще окапят. Летният пек ще изсуши цветята, посипани с прах". И аз не чувствувах вече милувката на пролетния вятър. Не спирах поглед, нито на палавата му игра, нито на цъфналите цветове, Умора и отегчение ме гнетяха. И всеки миг, в който се опитвах да позова радостта, упоритият глас на недоволството я прогонваше.
към текста >>
И всеки миг, в който се опитвах да позова радостта, упоритият глас на
недоволството
я прогонваше.
„Но всичко това скоро ще се промени", обаждаше се настойчивият глас на недоволството. „Не ще минат много дни н цветовете на дърветата ще окапят. Летният пек ще изсуши цветята, посипани с прах". И аз не чувствувах вече милувката на пролетния вятър. Не спирах поглед, нито на палавата му игра, нито на цъфналите цветове, Умора и отегчение ме гнетяха.
И всеки миг, в който се опитвах да позова радостта, упоритият глас на
недоволството
я прогонваше.
Той прогонваше всеки благороден порив на моето сърце! — „Хората са лоши" — нашепваше ми той! — „Те не заслужават внимание и жертви, животът е тежък, ти своето си бреме и несгоди премахни". Така безмилостно той унищожаваше всеки цвят на радостта, разцъфнал в моята душа. Далеч от Тебе, душата ми дири съкровище по-драгоценно от Твоето.
към текста >>
В живота ми цари хармония, в която
недоволството
и смъртта нямат власт.
Но светлината на Твоето слово проникна в моя дом. И в глъбините на моето сърце, аз чух гласа на Непобедимия да ми говори. — „Изпълни сърцето си с благодарност и ти ще разбереш вълшебната игра около безкрайното Единство". Ти запали светилника на Любовта в моето сърце, Повелително мой! И сега, отново душата ми почива в светлина.
В живота ми цари хармония, в която
недоволството
и смъртта нямат власт.
към текста >>
73.
УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Каква грамадна разлика между едно здание, строено с любов, и друго, строено от хора, които работят с тегота, досада,
недоволство
, индиферентни към тия, които ще живеят в него.
Разбира се, в това няма нищо за укор, но този вид труд е механичен, той убива красивите заложби на човешката душа. Какъв лъч на радост би се внесъл в неговия живот, ако той работи вдъхновен от любов към тия, които ще носят дрехите, а не заради възнаграждението, което ще му се даде. Тогава той в ушитата дреха ще вложи нещо свето, нещо от своята любов, и това ще почувствува онзи, който ще я носи. във всяко произведение, извършено с любов, се влага нещо ценно. Когато някой гради къща, вдъхновен от любов към тия, които ще обитават в нея, той влага в къщата свещена мисъл, която ще се почувствува от бъдещите й обитатели; те ще имат благоприятна среда за работа.
Каква грамадна разлика между едно здание, строено с любов, и друго, строено от хора, които работят с тегота, досада,
недоволство
, индиферентни към тия, които ще живеят в него.
Те ще вложат нещо отрицателно в аурата на зданието. И чувствителният обитател ще долови това! Някой може да каже: „Ако всички работят така, тогава как ще поддържат те живота си? " На това възражение може да се отговори така: Именно любовта ще стане разменна монета в новата култура! Някой ще каже: „Как е възможно туй?
към текста >>
74.
СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Неочаквано почувствувах в необикновена степен величието на картината, която ме приведе в състояние на пълно вътрешно
задоволство
; почувствувах единството на всичко!
Такива опитности имал после още няколко пъти в живота си. Друг пример. Един българин разказва: „Веднъж надвечер, есенно време, стоях у дома си. Качих се на по-високо място в двора, отгдето се откриваше панорама на София. Далече се очертаваше и Люлин.
Неочаквано почувствувах в необикновена степен величието на картината, която ме приведе в състояние на пълно вътрешно
задоволство
; почувствувах единството на всичко!
Почувствувах, че обичам всички същества до степен, че ще бъде за мене блаженство да дам живота си и за най-малкото същество. Съжалявах, че в момента няма кому да дам живота си. Почувствувах велика любов към всичко и всички! Това състояние трая известно време". Този нов човек се ражда днес в света.
към текста >>
75.
ПОСВЕЩЕНИЕ НА ХРИСТА - Е.
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Научи хапливите мухи да забравят своето
недоволство
и гордост, защото това е израз на слабост.
Впрегни хапливите мухи на работа. Нека те да работят, да помагат на живота. Така те ще се научат да работят. вместо да хапят; да се хранят, вместо да ритат; да говорят, вместо да злословят. Научи хапливите мухи да станат ученици на добрите хора, да станат ученици на живота.
Научи хапливите мухи да забравят своето
недоволство
и гордост, защото това е израз на слабост.
Когато слабият гони силния, смешен става; когато слабият рита силния, краката му се изкълчват; когато слабият се бори с силния. ръцете му се осакатяват; когато слабият спори с силния, той оглупява. Стани силен, като възприемеш живота на Любовта, знанието и светлината на Мъдростта и свободата на Истината. Запомни: Не се опитвай да победиш Всесилния. — Той е непобедим.
към текста >>
76.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Доволство
За да бъде доволен от живота си, човек трябва да има едно вътрешно просветление.
Щастие е за човека да използува едновременно приливите на ума и на сърцето си. Дисхармонията в нашите мисли и чувства докарват отливите. Ето защо, будното съзнание определя нещата; трябва да използуваме благоприятните условия на живота, защото всяка мисъл, всяка идея, всяка истина се предава от пространството в определено време. Не трябва да изпущаме времето, защото то носи в себе си ценности. Не отлагай нещата и не се поддавай на стари навици. 5.
Доволство
За да бъде доволен от живота си, човек трябва да има едно вътрешно просветление.
Колкото и да е напреднал в духовно отношение, човек все се нуждае от нещо ново. Той трябва всеки ден да придобива нещо ново, което да се влива като струя в неговия живот, да го освежава. Кое е онова, което освежава и облагородява човека? — Любовта. Любовта носи всички блага и богатства в живота.
към текста >>
Тя води към истинското
доволство
.
Колкото и да е напреднал в духовно отношение, човек все се нуждае от нещо ново. Той трябва всеки ден да придобива нещо ново, което да се влива като струя в неговия живот, да го освежава. Кое е онова, което освежава и облагородява човека? — Любовта. Любовта носи всички блага и богатства в живота.
Тя води към истинското
доволство
.
Хората разбират любовта едностранчиво. Имаме пред вид онази любов, която осмисля живота. 6. Ад и рай Кой създаде ада? — Хората. От своите стари, криви, изопачени разбирания хората са създали здрави, високи крепости, в които са се затворили сами.
към текста >>
77.
Окултната музика - Учителят
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Недоволството
, съмнението, подозрението, завистта са стари навици, които причиняват разрушения.
Новото е храната на човека. Докато сте млади, хранете се с новото, та като остареете, да имате материал за бъдещето. Ще кажете, че човек трябва да се осигури. Не е въпрос 3а осигуряване, но 3а съграждане на своето духовно тяло. Пазете се от старото, което руши и подяжда човешкия живот.
Недоволството
, съмнението, подозрението, завистта са стари навици, които причиняват разрушения.
Защо се съмнявате в Господа? Ще кажете, че той ви изоставил. Не ви е изоставил Бог, но вие Го напущате. Когато синът умре, баща му ли го оставя? Колкото и да страда 3а умрелия си син, бащата е принуден да го изостави.
към текста >>
78.
Да мисли! - Учителят
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Щом направиш най-малкото добро, ти усещаш вътрешно
доволство
в себе си,като че си придобил целия свят.
Вие ставате играчка на съдбата, т.е. на външните условия. Тия условия идват по единствената причина, че ние не слушаме разумното сърце. "Проповедта на планината" Как познаваме, че в нас действува разумното сърце? Когато това разумно сърце действува в нас, в душата ни всякога настава едно разширение.
Щом направиш най-малкото добро, ти усещаш вътрешно
доволство
в себе си,като че си придобил целия свят.
Всички трябва да се пазите от следното нещо: когато направите най-малкото добро, не го изявявайте навън. Изявите ли го отвън, вие спъвате себе си. Защото в дадения случай, когато направиш доброто, ти вече имаш одобрението на Бога и се радваш. С това ти не се препоръчваш, но Бог те препоръчва. Да кажем, че един човек се дави във водата.
към текста >>
79.
Личност и душа - Учителят
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И най-малкото
недоволство
от положението, в което се намирате, може да направи човека нещастен.
Въпреки това, мнозина се осмеляват да казват, че много неща Бог не е промислил, както трябва, че много неща е изпуснал из пред вид, и оттам вадят заключение, че са изпратени на земята само за страдания. Това е вярно само за онзи, който не учи. Той е дошъл на земята да страда. Но онзи, който учи, той ще се домогне до щастието. Не мислете, че нещастието се изразява в някои големи неща, запример, че някой счупил крака, или ръката си, или друго подобно нещо.
И най-малкото
недоволство
от положението, в което се намирате, може да направи човека нещастен.
Представете си, че се събирате някъде заедно и започвате да гледате, кой какви дрехи, обуща или шапка има и намирате, че еди-кой си е по-добре облечен, по-добре причесан и т.н. И туй може да направи човека нещастен, но това не е мисъл, това са само сравнения. Който мисли, той не обръща внимание на външните неща. Щом видя един човек, аз се интересувам от него, в смисъл, дали той обича, дали той мисли. Щом обича, щом мисли, той ще учи и постоянно ще работи.
към текста >>
80.
КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
- Много добре и много похвално за вас - каза със
задоволство
старият свещеник и като повдигна глава, изгледа отново младежите с поглед, в който имаше и благост, и дълбочина, и който поглед сякаш пронизваше сърцата им.
Познавам тези места. А за какво сте дошли чак тука? - бе следният му въпрос. - Тръгнали сме за Света гора, с Бога напред - отвърна Константин Дъновски. - Имаме желание да станем монаси.
- Много добре и много похвално за вас - каза със
задоволство
старият свещеник и като повдигна глава, изгледа отново младежите с поглед, в който имаше и благост, и дълбочина, и който поглед сякаш пронизваше сърцата им.
Старецът отново се взря и сега по-внимателно с чистите си, светнали от въодушевление очи в лицето на Констатина - устовския родопчанин - и рече: - Млади момко, имам желание да се видя с тебе утре на това място и по същото време. Желая да те попитам нещо и сам да ти кажа някои думи. Ще дойдеш ли? - Как не, отче. Ще дойда с всяко благодарение за тази покана.
към текста >>
81.
Списание Житно зърно 1999- 2010г.
Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.
Има едно
недоволство
у човека, което е от невежество, а има и едно Божествено
недоволство
, когато човек знае, че е вечен ученик и че усъвършенстването е безкрайно.
Като че ли съм минал един 48 годишен сън! Имам ли право да помисля малко за себе си, или трябва да работя и след 80-та си година! За работата си не сме получили никога от никъде парична подкрепа. Всякога само сме давали! Повярвайте, ние живеем много икономично, и правим това, за да предадем Словото на тези, които го заслужават!
Има едно
недоволство
у човека, което е от невежество, а има и едно Божествено
недоволство
, когато човек знае, че е вечен ученик и че усъвършенстването е безкрайно.
Всеки ден трябва да се прибави нещо ново. По този начин пътя е отборен и води към Бога! Моята чувствителност все расте и средата, която върви на зле, ми действа неприятно. Тогава мисля за Учителя, приближавам се до Него и питам какво да правя. И гласът Му ми говори чрез сърцето: "Работи, давай, давай, не бой се от нищо!
към текста >>
82.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако индивида е разочарован, нещастен и неудовлетворен, то и целия свят около него е потънал в скръб,
недоволство
и тъмнина.
Човек, който не е зърнал вечната, непреходящата цел, се губи в нашия хаотичен свят, както кораб без компас се губи в океана. Както капитанът, с помощта на компаса, определя пътя на своя кораб и го направлява в бурните нощи по тъмните вълни, така и човекът, който е познал своята цел, направлява живота си, ползвайки се от компаса на разбирането. Поради това, че човек не знае своята цел, той се намира в състояние на хаотична неувереност. Поради това че отделния човек не е разрешил своята собствена проблема, не е разрешена и световната проблема. Индивидуалната проблема е световна проблема.
Ако индивида е разочарован, нещастен и неудовлетворен, то и целия свят около него е потънал в скръб,
недоволство
и тъмнина.
Ако индивида не намери своята цел, то и света не може да намери своята. Индивида не може да бъде отделен от света. Света и индивида — това е едно. Ако индивидуалната проблема може да бъде разрешена с разбиране, то по същия начин може да бъде разрешена и световната проблема. Но преди да даваме разбиране на другите, трябва ний сами да го добием.
към текста >>
83.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
... Някога, — свидетелстват свещените писания на всички религии и народи — хората са живели щастливо и спокойно, в
доволство
и радост, в любов и мир помежду си!
Защо живота на хората е живот на взаимноизяждащи се, вечно недоволни същества, далеч от чистотата, красотата и естествеността на природата? Защо този живот е пълен с духовна тъмнина, с духовна кал и смрад, с лицемерие, злоба, завист, подлост, всевъзможни извращения и пороци? Защо всички са тласкани от вихрите на злото, като откъснати листа от дървото на живота? ... Защото хората са нарушили волята на Бога. Защото те са отстъпили от Неговите закони, защото те са се откъснали от Цялото, отделили са се в тясната черупка на своята личност и изпълняват само своята воля, своите закони, своите желания и прищевки!
... Някога, — свидетелстват свещените писания на всички религии и народи — хората са живели щастливо и спокойно, в
доволство
и радост, в любов и мир помежду си!
Но те нарушили закона на Бога, и, като следствие на това, са изгонени из Рая на щастието в ада на сегашния човешки живот. Приказка ли е това? — Не, то е самата действителност! Закона на Бога — това е Единството. Това е непрекъснатата връзка с Него, Който е въплъщение на това Единство.
към текста >>
84.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
" Човекът се обръща и казва с
недоволство
: „Какво?
Накрая, за да се получи по-ясна представа за движението, нека споменем, че Оомото поддържа, че усъвършенстването на човека става чрез последователни прераждания на земята и че ако хората искат да направят решителна стъпка напред в своето духовно развитие, те трябва да се откажат от употребата на месна храна. С други думи, Оомото е едно окултно движение, напълно сходно с това не Бялото Братство и проповядва издигането на Духа до състоянието на пълен господар на материята, нещо което ще се изрази в загиването на днешната материалистична цивилизация от нейната естествена смърт и реализирането на Царството Божие на земята! Разкази из Духовния свят ОНИСАБРО ДЕГУЧИ (Из 10-та глава на 47-ия том) Харукуниуаке и Тацукоо са угощавани гостоприемно с чай и баница при бариерата на бога — съдия, където си почиват няколко време. В това време покрай тях минава с бързи и живи крачки пълен мъж, който изглежда около шестдесет годишен. Един пазач с червено лице веднага го спира, извиквайки; „Стой!
" Човекът се обръща и казва с
недоволство
: „Какво?
Никак не е прилично да ме спираш, когато си вървя по пътя. Знаеш ли ти кой стои пред тебе? Чуй тогава, — аз съм вицграфа Господин М. Н. Авар, член на Дома на благородните. Ако ти ми пречиш, ще те пратя в полицията. ПАЗАЧА.
към текста >>
85.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но за да се копае на дълбоко, нужно е да се изкореняват проникналите на дълбоко корени; за да се достигне до дълбоките води, трябва да проникнем далеч в дълбочините на земята, Процесът на вдълбочаването поражда
недоволство
, протести и разрушава много ненужни неща.
Хидемару Дегучи Забележка: Авторът на тази статия, Хидемару Дегучи, е усиновен син на Онисабро Дегучи и е избран от последния да бъде негов заместник като водител на Оомото след като той напусне физическия cвят. Скритият извор За да открием наново един пресъхнал извор, за да освободим затрупаната струя, необходимо е да копаем дълбоко и да превърнем земята. По същия начин, и със същата цел, трябвa да преобърнем всичко в себе си, за да намерим Истината. Както водата е скрита в дълбочините на изсъхналата земя, така и Истината е скрита в дълбините на вашето сърце. Аз желая да разкопая, да достигна във всеки от вас до този дълбоко скрит извор, който ще може да ви поддържа и да ви пои.
Но за да се копае на дълбоко, нужно е да се изкореняват проникналите на дълбоко корени; за да се достигне до дълбоките води, трябва да проникнем далеч в дълбочините на земята, Процесът на вдълбочаването поражда
недоволство
, протести и разрушава много ненужни неща.
Обичайте истината заради нейната красота, живейте според правдата, поради вашето собствено желание и развивайте вътрешното чувство на правилното разбиране. Вървейки сляпо след когото и да било, вие ставате предатели на Истината, а аз не желая да станете такива, защото аз я нося с такава предпазливост и благодарност за нейната красота. Затова именно, аз извиквам бунт вътре в самите вас, аз копая на дълбоко, за да разкрия във вас този извор, който ще утоли жаждата ви. Истината, която ще ви даде покой и възторга на устрема в този бушуващ свят. Ако вие само повтаряте след мене нови фрази вместо старите, това повторение няма да ви открие пътя към истината.
към текста >>
86.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само една коренна духовна революция, — революция в съзнанието на хората, ще можела разруши изкуствените граници, да обедини всички прояви на живота в едно могъщо цяло, да направи от хората клетки на един общ организъм, в който няма да има недоимък нито безработица, няма да се унищожават стоки, само за да не се подбие цената им на пазаря, когато хиляди и милиони се нуждаят от тях, няма да има вече кризи а за всички ще има радост, щастие и
доволство
.
Зависи и от огромното болшинство, а не само от тези, които заемат ръководните постове. Да, те заемат отговорно място и тяхното значение е голямо, но те ще бъдат принудени да отправят посоката на народния кораб натам, накъдето мощния поток на огромните маси го тласнат. Управниците са такива, какъвто е и народа. Нищо по-естествено от това, — един разумен и съзнателен народ, с добре оформено и мощно обществено мнение, да намери в своята среда и да издигне до най-високите постове в ръководството на своя живот разумни, съзнателни за доброто хора, — истински народни водители към освобождение и щастие. * Ние считаме сегашната стопанска криза като малко, частично следствие от огромната, всеобгръщаща, постоянна духовна криза, която е разпокъсала целокупния, а следователно и стопанския, живот на безброй враждуващи частици, при което силите се губят за взаимна борба и унищожение, при което милиони хора могат да умират от глад тогава, когато огромни количества храни изгниват по липса на купувачи, милиони хора са без работа, когато живота се нуждае от трескава дейност във всички направления.
Само една коренна духовна революция, — революция в съзнанието на хората, ще можела разруши изкуствените граници, да обедини всички прояви на живота в едно могъщо цяло, да направи от хората клетки на един общ организъм, в който няма да има недоимък нито безработица, няма да се унищожават стоки, само за да не се подбие цената им на пазаря, когато хиляди и милиони се нуждаят от тях, няма да има вече кризи а за всички ще има радост, щастие и
доволство
.
Сако една духовна революция, революция в съзнанието на хората, може да обнови света и да премахне завинаги извора на всякакви „кризи“. Америка и Китай Детето разсъждава. — Татко, аз снощи много мислих за Китай. — Какво мисли, моето дете? — Кака чете.
към текста >>
87.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Господи, помогни ми да бъда красив и невинен като цветята и да пълня с радост живота на своите братя, както те пълнят въздуха със сладък аромат; помогни ми да бъда волен и безгрижен, като птичките сладкопойни, и с песни на радост и
доволство
да подслаждам живота на целия свят.
Цветя красиви цъфтят и благоухаят около него. Ето и слънцето се надигна от изток и разля над земята своите светли топли лъчи. Птичките с още по-голямо вдъхновение пеят, сякаш приветстват изгрева на слънцето, сякаш отправят към Твореца химни на благодарности. И сватята като че ли по-широко разтварят своите красиви чашки пред благия поглед на слънцето и пълнят въздуха с повече аромат. А той падна на колене, разчувстван, смирен, просветлен, измъчен и се унесе в молитва: Господи, всичко живее, всичко се радва и пее, всичко цъфти и благоухае ... А аз жалкия човек, аз пъшкам ден и нощ под тежкото бреме на грижи и тревоги ... Аз плача и страдам ... О ... Господи, както изгрява сутрин слънцето от изток и със своите лъчи прогонва далеч мрака на нощта, направи тъй да грейне и в моята душа слънцето на истината и да прогони далеч, далеч мрака на заблуждението, за да мога да видя всички свои грешки и престъпления, за да мога да поправя и изменя целия свой живот ... Господи, аз съм най-богат и властен между хората в тоя град, но сега, в това светло утро и всред тия омайни красоти и песни, аз се чувствам най-беден, най-жалък, най-измъчен и слаб между всички Твои творения.
Господи, помогни ми да бъда красив и невинен като цветята и да пълня с радост живота на своите братя, както те пълнят въздуха със сладък аромат; помогни ми да бъда волен и безгрижен, като птичките сладкопойни, и с песни на радост и
доволство
да подслаждам живота на целия свят.
Господи, бъди милостив към мен, най-бедния, и ми помогни! Т.Ч. Книжнина Ратник на Свободата, орган на организацията със същото име. Абонамент 50 лв. годишно. Адрес: булев. „Ген. Тотлебен", 12 — София.
към текста >>
88.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава ще пресъхнат сълзите на страдащите и ще има радост и
доволство
за всички хора на земята.
Като такава, той е обречен на загиване, най малкото — на вечна мизерия. Само обединението на селото в една обща стопанска единица, при което е възможно модернизиране на производството, намиране на пазари, откриване на нови, по-доходни клонове производство, не по силите на отделните стопанства, може не само да спаси селянина от израждане и мизерия, но и да му даде максимума от духовни и материални блага, да даде един небивал мощен тласък към всестранно културно развитие на селото. От там трябва да се почне: от нашето село. Обединението трябва да се започне отдолу, от народа. Тогава то ще се изгради върху гранит-на основа, ще се наложи стъпка по стъпка на целокупния живот, ще обедини целия свет в едно икономическо и духовно цяло.
Тогава ще пресъхнат сълзите на страдащите и ще има радост и
доволство
за всички хора на земята.
Зовът на Бялото Братство към българския народ и към цялото човечество. „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! “ Драги читателю, иди във Рила,— в сърцето на Рила, — в оная божествено прекрасна местност, наречена „Седемте езера“ и там, при едно от тия езера, — където това лято бе разположен лагера на Бялото Братство, — ти ще намериш един чист планински извор, превърнат в чешма, изградена и обградена с малки и големи недялани мраморни камъни, донесени из околността. Озърни се наоколо и близо до нея ти ще видиш да се издига един мощен гранитен блок, върху когото с длетото на каменоделеца са недялани следните прости и ясни, но възвишени и свещени думи, които са зова, който днес Небето отправя към българския народ и към цялото човечество: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! - - - - - - - Прочетете го.
към текста >>
89.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Та казвам, че съвременните хора са обременени — в мислите си, в чувствата си и в света на вещите, във физичния свят, и всичкото това бреме ги измъчва, затова те живеят в едно
недоволство
и ропот, а това отравя живота им.
И всички хора сега са обременени. Някой казва, че вярва в Бога. Че да вярваш в Бога тъй, както днешните хора вярват, е едно бреме! Каква нужда има Бог да вярваш в Него? — Човек трябва да вярва заради себе си, а не за Бога, понеже, ако човек не бъде свързан с тази Реалност, той не може да има правилно развитие.
Та казвам, че съвременните хора са обременени — в мислите си, в чувствата си и в света на вещите, във физичния свят, и всичкото това бреме ги измъчва, затова те живеят в едно
недоволство
и ропот, а това отравя живота им.
И всичко това е защото нямат положителна страна в живота си. Всичките им стремежи са без любов, затова се явява недоволството. И когато Христос казва: „Аз съм истинната лоза", той разбира онзи вътрешен организиращ принцип, който дава направление на всяко движение и поставя всяко нещо на мястото му. А онази пръчка, която дава плод, това е човешката душа. Сега у мнозина се заражда желание да отидат в другия свет и искат да знаят къде е този свят.
към текста >>
Всичките им стремежи са без любов, затова се явява
недоволството
.
Че да вярваш в Бога тъй, както днешните хора вярват, е едно бреме! Каква нужда има Бог да вярваш в Него? — Човек трябва да вярва заради себе си, а не за Бога, понеже, ако човек не бъде свързан с тази Реалност, той не може да има правилно развитие. Та казвам, че съвременните хора са обременени — в мислите си, в чувствата си и в света на вещите, във физичния свят, и всичкото това бреме ги измъчва, затова те живеят в едно недоволство и ропот, а това отравя живота им. И всичко това е защото нямат положителна страна в живота си.
Всичките им стремежи са без любов, затова се явява
недоволството
.
И когато Христос казва: „Аз съм истинната лоза", той разбира онзи вътрешен организиращ принцип, който дава направление на всяко движение и поставя всяко нещо на мястото му. А онази пръчка, която дава плод, това е човешката душа. Сега у мнозина се заражда желание да отидат в другия свет и искат да знаят къде е този свят. За да може човек да разбере, трябва да бъде най-малко гений или светия. Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят.
към текста >>
90.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Откажете се да живеете в условията на дългове, но живейте в условията на
доволство
, и не изпращайте ни една мисъл „във въздуха“, която не благославя, не радва или помага, тъй, че всички, които тя докосне, да получат нейното благословение.
Вий ще се чувствате невъобразимо опреснен, ако в продължение на деня посветите поне няколко минути на благославяне — или поне да освободите ума си. Вий те бъдете въодушевени и вашата енергия ще бъде чудно запазена. Сложете си за правило да се смеете всеки ден — предимно преди да легнете да спите — ако не можете да го правите естествено, правете го механически. Вашите мисли и думи са едни от най-динамичните сили във вселената и те ще излязат, ще произведат своето действие в етера и ще осъществят това, което мисълта или думата изразява. По-голямата част от условията са резултат на нашите мисли и могат да бъдат управлявани от нас.
Откажете се да живеете в условията на дългове, но живейте в условията на
доволство
, и не изпращайте ни една мисъл „във въздуха“, която не благославя, не радва или помага, тъй, че всички, които тя докосне, да получат нейното благословение.
Ева Ж. Смит
към текста >>
91.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и
недоволство
; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите.
Той съзнателно слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре. О р и о н о Смисъл и цел в живота Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес. И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота. И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза. От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия.
От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и
недоволство
; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите.
Тук се почва отначало и се отива без скокове напред. Човек най-напред трябва да се стреми да победи и премахне от себе си омразата към другите и да не им прави никога нищо лошо: да не се ползва от техния труд без да им дава в замяна нещо от своя труд, да не ги измамва и ограбва (па било и по законен начин), да не ги насилва и поробва. Това е първото стъпало, от където трябва да тръгне всеки човек, безразлично дали е той богат или беден, властник или подчинен, учен или прост, гений или бездарен. От тук трябва да почне всеки, който иска като човек да изпълни своя най-върховен дълг: към себе си, към другите, към живота. А дошъл веднъж до тук, той трябва вече да отиде още напред и нагоре, трябва да се стреми да обича другите повече отколкото те го обичат, и повече да жертва за тях, отколкото те за него.
към текста >>
92.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
в-к".) Вести Книжнина Изходният път Цялото човечество, както и всяка отделна единица от него, се намират в една бездна на кипящо
недоволство
, неосъществени амбиции, дълбока сърдечна мъка и безнадеждно отчаяние.
Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Изходният път (The Temple of The People, Halcyon, California Нуждата от прераждане (Мах Heindel) - Из „Rosicrucian Magazine“ Аз ви призовавам! (Учителя И.) - Из „The Temple Artisan" Към учителя! (Т.Ч.) Обикнете живота! (Кришнамурти.) Апел на Международна женска лига за мир и свобода, българска секция 650,000,000,000 (Из „Софийски Търг.
в-к".) Вести Книжнина Изходният път Цялото човечество, както и всяка отделна единица от него, се намират в една бездна на кипящо
недоволство
, неосъществени амбиции, дълбока сърдечна мъка и безнадеждно отчаяние.
Проблемите на живота с извънредно трудни, неспокойствието е смущаващо, скръбта съвсем безнадеждна. Колкото и да се стараем да се привържем към последните теории на науката и религията, за да се подкрепим и облекчим в часовете на дълбока скръб и смущение, нашите мисли неотменно бягат назад към някоя фаза от нашите стари схващания за личен Бог или Огец, първо поради нашата страшна нужда от една ръководеща ръка в лабиринтите, в които се намираме, поради съзнанието за нашата слабост и погрешимост и, следователно, поради нашата привидна нужда от лично ръководство. Конфликтът между нашите по-стари и по-нови вярвания твърде често докарва човека до пълно безверие, или до възприемане на някакви предполагаемо-научни тълкувания на тайната на живота. Той не вижда друг изход, не вижда пътя за помирение на видимите противоречия. Но с пълно смирение ние ви казваме: има изходен път!
към текста >>
Би настъпил истински рай на земята и
доволство
между населението.
Обаче, противно на официалните изявления в полза на мира, никога до сега не е съществувала по-страшна и по-грозна опасност от предстоящата война. Ще позволят ли народите, щото техните правителства да подготвят собственото им унищожение? Нека се обединят и нека наложат своята воля, като изискат всеобщо обезоръжените. 650,000,000,000 650 милиарда лева харчат народите годишно за въоръжение. Представете си драги читатели, ако тези стотици милиарди се хвърляха ежегодно в световното стопанство за общото благосъстояние на всички народи.
Би настъпил истински рай на земята и
доволство
между населението.
Но ... въпреки всичко, народите се въоръжават а в това време 20 милиона безработни бедстват. Защо прави това човечеството, защо е това непрестанно въоръжение, за сметка общото добруване на света, това просто не може да се проумее. Из „Софийски Търг. в-к". Вести Под печат е и наскоро ще излезе книгата „Човек и Бог“ от Пламен. Тя ще се изпраща безплатно на всички платили абонати на в. „Братство“.
към текста >>
93.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тия войни, които погубват преждевременно милиони и милиони човешки животи, а другите оставят да живеят всред сълзи и материално разорение; тия „идейни“ и политически борби, които заслепяват мнозинството, озверяват го и правят брат брата да не жали, човек човека да насилва и погубва; тоя стремеж: да бъда между другите най-добре, тая всекидневна борба между човек и човек, тия измами, това ограбване и заробване на слабите и невежите от силните и хитрите; тия две крайности: от една страна безделие, блясък, разкош, охолство, а от друга: преумора от непрекъснат труд, бедност и мизерия; тия болести и нещастия, това израждане, тая хилавост, това вечно
недоволство
, които представят живота тъй чер, тъй горчив и страшен — всичко това е резултат, който е достигнат по пътя на себелюбието.
младежи от двата пола, които още се двоумите кой път да хванете и каква цел да гоните в живота, се обръщам аз. Към вас се обръщам, защото вий сте още свободни да извирате; към вас се обръщам, защото вий сте бъдещето човечество и от сегашния ви избор зависи щастието и нещастието, свободата и робството във вашия бъдещ живот. Два пътя се откриват пред вас, младежи: пътя на себелюбието и пътя на човеколюбието. Кой ще изберете вий ? По пътя на себелюбието се движи мнозинството днес и вий имате пред очите си целия резултат.
Тия войни, които погубват преждевременно милиони и милиони човешки животи, а другите оставят да живеят всред сълзи и материално разорение; тия „идейни“ и политически борби, които заслепяват мнозинството, озверяват го и правят брат брата да не жали, човек човека да насилва и погубва; тоя стремеж: да бъда между другите най-добре, тая всекидневна борба между човек и човек, тия измами, това ограбване и заробване на слабите и невежите от силните и хитрите; тия две крайности: от една страна безделие, блясък, разкош, охолство, а от друга: преумора от непрекъснат труд, бедност и мизерия; тия болести и нещастия, това израждане, тая хилавост, това вечно
недоволство
, които представят живота тъй чер, тъй горчив и страшен — всичко това е резултат, който е достигнат по пътя на себелюбието.
И нека се знае, че най-ужасните резултати от тоя път има тепърва да дочакаме. Желаете ли и вие, младежи, да тръгнете по тоя любим за днешното мнозинство път и така да осигурите в живота си и в живота на бъдещето поколение същите резултати? Другият път, пътя на човеколюбието, извежда към сближение, към мир и братство между хората по цялата земя. По тоя път е минал Христос и цялото му учение е най-мощен зов към човеколюбие, към братство и взаимопомощ. А и всички най-велики умове, най-светли и благородни души са вървели по тоя път.
към текста >>
94.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава ще има щастие,
доволство
и свобода за всички.
Чуха ли те гласа на Правдата, който говори ясно, че всички ний сме изправени пред дилемата: щастие и живот за всички, или — страдания и смърт за всички? - - - - - - - - - Един е изхода за нас като народ, един е изхода за нас като личности, един е изхода и за цялото човечество. Това е пълното икономическо, политическо и духовно обединение, правилно, справедливо разпределение благата на живота, ликвидиране с всякакви войни и военни подготовки, мир между народите, мир и вътре в народите. Тогава няма да има експлоатация, няма да има съсипваща конкуренция, няма да има „свръхпроизводство", безработица, кризи, войни, убийства, революции. Тогава няма да бъдат харчени милиарди за оръжия на разрушението: топове, пушки, задушливи газове, военни аероплани и параходи.
Тогава ще има щастие,
доволство
и свобода за всички.
В пътя към Новото, към щастието, свободата, благоденствието, в пътя към мира и правдата, в пътя към обединението не могат всички да тръгнат едновременно. Все ще трябва някои да бъдат първи. Все ще трябва някои да дадат пример. Все ще трябва някои да понесат някакъв риск, да направят някакви жертви, които впоследствие ще бъдат възнаградени стократно. Днес всички народи чакат друг да започне, днес всички народи се страхуват да излязат начело на общочовешкия напредък, днес всички чакат друг да направи първата крачка към бъдещето.
към текста >>
95.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но освен общепризнатата „наука”, за „вечната борба на всички против всички”, която се преподава в училища и казарми, съществува и друга наука, която казва, че почти 90 на сто от силите на човечеството се изхабяват във взаимната борба между големи и малки единици, и че е достатъчна само една малка част от огромните енергии, харчени днес, за да има
доволство
и щастие за всички.
Човек против човека, съсловие против съсловие, класа против класа, църква против църква, народ против народ - са се вдигнали и живеят в постоянна борба и самоизяждане. Това е днешното състояние на света и то не е никакво християнство, а тъкмо обратното - отрицание на християнството, антихристиянство. Естествена борба за съществуване - казва „науката". И хората, съгласявайки се с тая „наука", ден и нощ се готвят за борба, произвеждат милиони пушки, топове, снаряди, задушливи газове, бойни аероплани, подводници, параходи. Съгласявайки се с тая „наука”, днешните правителства решават и дават по 40 и 50 на сто от държавния бюджет за военни цели.
Но освен общепризнатата „наука”, за „вечната борба на всички против всички”, която се преподава в училища и казарми, съществува и друга наука, която казва, че почти 90 на сто от силите на човечеството се изхабяват във взаимната борба между големи и малки единици, и че е достатъчна само една малка част от огромните енергии, харчени днес, за да има
доволство
и щастие за всички.
Има „място под слънцето" за всички. Земята може да нахрани и задоволи всички. Но - откажете се от своята безумна амбиция за национално и лично превъзходство и хегемония. Отклонете се от своя сляп егоизъм, престанете да разрушавате и живота ще влезе в своя естествен път, ще изчезнат днешните противоречия. Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н.
към текста >>
96.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Такова
доволство
е да поливаш, да оправяш клонки, да разкопаваш около корена и пр и пр.
Алеи за разходка със сводове от нависнали ябълки, круши, сливи, праскови, зарзали, череши и пр. А лозите са приказни, виещи се околовръст край оградата, с кехлибарени кичури, които приканват. Тя е пространна, толкова пространна, за да задоволи нуждите на цялото общежитие. Тук работят постоянни специалисти градинари и любители — всеки желаещ да промени работата си за почивка. Тука е истинска радост!
Такова
доволство
е да поливаш, да оправяш клонки, да разкопаваш около корена и пр и пр.
А да береш с кошничка? По-нататък са зеленчуците, също с разбиране, грижа и любов подредени и гледани. А цветните градини, те са много и навред — пред спалните, салоните, кухните, в овощната и зеленчуковата градини, в двора, горичката, навред и навред, лехи с различна форма и големина. Цветя, цветя, цветя ... пролет, лете, есен, зима! Аромат и красота!
към текста >>
97.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и
недоволство
в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден.
В детската душа и в душата на учителя е вложен плана на природата. Ние не задължаваме никого да приеме тази мисъл за вярна, но ние напълно вярваме в нея. (следва) Властта на разума и любовта „Всяка власт е от Бога“. Тъй е казал апостол Павел. А що е власт?
Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и
недоволство
в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден.
Ето що е власт! Да има човек силата на великата и безкористна любов и чрез нея да привлича, да подчинява, да завладява и да напътва хората към добри, благородни стремежи, благородни постъпки и дела, към добри отношения, към добър живот, към братство, мир и взаимопомощ: да има човек в себе си оная любов, която не позволява да използваме трудът на другите, без сами да се трудим и даваме нещо, която не позволява да се измамваме, насилваме, ограбваме — оная любов, при която няма бедни и богати, висши и нисши, а всички са равни и имат еднакви права и задължения в живота — оная любов, която побеждава и унищожава егоизма и себелюбието, която едничка прави човека способен да живее за другите и да понася леко и радостно всички жертви, нужни за общо благо, за общото щастие и свобода, — да има човек тая велика любов. Това значи, да има той власт над себе си и над света! И тая власт е от Бога. За такава власт е говорил апостол Павел.
към текста >>
98.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние сме за един порядък на
доволство
за всички, светлина и знание за всички, свобода за всички, за да бъдат всички щастливи и да се радват на живота.
Той е разрушен сам по себе си. Това, което имаме днес като държава и строй, не е никаква държава. Ние сме за един разумно организиран обществен порядък, където най-умните и въоръжените със знание ще ръководят, напътстват свободната инициатива, ще служат, съветват и просвещават невежите и ще им показват пътищата на живота. Но няма да има „създатели на закони", които да управляват другите, без да са оправили себе си. Ние сме за един порядък, където да няма гладни, невежи и роби.
Ние сме за един порядък на
доволство
за всички, светлина и знание за всички, свобода за всички, за да бъдат всички щастливи и да се радват на живота.
Защото всички хора имат един и същи произход, всички имат еднакви права и задължения. Но за да се живее в този нов порядък, хората трябва коренно да променят своите разбирания и начина си на живот. Вярвайте в доброто, което е вложено във вас, което е в самото ви естество и не се сравнявайте с другите - нека другите ви бъдат един подтик. По беседа от Учителя, държана на 23 август 1933 г.
към текста >>
99.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и
доволството
трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност.
Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги, където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват.
И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и
доволството
трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност.
Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи. И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество.
към текста >>
100.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
- Не, в това отношение нашият идеал е - блага и
доволство
за всички!
Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички. Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички! А когато сиромахът почне да благодари за малкото, което има той, разбира смисъла на живота и се намира в процес на чистене. Богатството и сиромашията, това са временни отношения в живота. Ние не насърчаваме сиромашията, нито казваме, че човек трябва да се примири със съдбата си.
- Не, в това отношение нашият идеал е - блага и
доволство
за всички!
Но въпросът ни е да се обяснят противоречията, които съществуват в днешния живот. Всички противоречия, които срещаме в живота си, са изпитания, дадени от една Висша Разумност, за да ни подготви да използваме благата, които са вложени в живота. Защото природата не обича да се пилеят благата й. За нас животът е училище и ако в обикновените училища учениците се подлагат на изпит, за да се види какво са научили, колко повече във Великата Школа на Живота!? А всички способности и добродетели у нас - това са Божествени блага.
към текста >>
НАГОРЕ
