Търсене в текстове за 'Доволство'

Галилей Величков (1911-1985)

Доволството ни бе забелязано и Той каза: - А сега чуйте текста!
Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента. Той запя. Ние записахме още няколко такта. Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове. Бяхме готови със записа. Доволството ни бе забелязано и Той каза: - А сега чуйте текста! И започна, енергично с пълен глас да пее: "Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той". Нанесохме текста под нотите и песента бе готова за разучаване. Учителят се обърна към всички в салона: - Ще можете ли да научите новата песен? Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели.
към текста >>

2. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Галилей Величков (1911-1985)

" изразяваха своето доволство от музицирането.
На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си. Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон. Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф. От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение. Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво". Ето, че във втората част трябваше да прозвучи "Фир Фюр Фен". Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви. Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола. Вапурджиев успя да изтръгне от дебелите струни на контрабаса нежни звуци.
към текста >>

Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво".
Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон. Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф. От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение. Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво". Ето, че във втората част трябваше да прозвучи "Фир Фюр Фен". Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви. Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола. Вапурджиев успя да изтръгне от дебелите струни на контрабаса нежни звуци. Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните.
към текста >>

3. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Надигна се врява, недоволство.
" "Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят." Учителят намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока! Аз пари не давам за тях." Тръгна брат Ангел Вълчев да събира пари от барака на барака. Но никой не дава.Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща общо от братската каса. А в тази братска каса те не бяха внесли нищо. Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство. Надигна се врява, недоволство. Имаше всякакви хора на "Изгрева". Имаше анархисти, комунисти, социалисти, републиканци - имаше идеи от различни политически течения, които витаеха във въздуха и от този въздух те навлизаха в главите им. Казваха: "Ще се плаща от братската каса. Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща.
към текста >>

4. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство".
Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си". Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство". Срещата с Учителя и опознаването Му е вътрешен процес на човешкото съзнание. Срещата на ученика с Учителя става, когато той издигне съзнанието си в Божествения свят, защото това е свят, в който единствен обект е Бог. Връзката между ученик и Учител може да бъде само духовна, тя може да се осъществи само чрез Словото на Всемировия Учител, защото То е глава на Истината, а Истината е свят, в който се проявява Божественото Съзнание.
към текста >>

5. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Идва при мен Милка Аламанчева и изразява недоволството си от песента пред мене - че това не е песен от Учителя, а разработка от Беса Несторова.
Това го е писала собственоръчно Катя Грива и за мен това е оригиналът, защото аз уважавам този, който го е писал, а не вас, която сте тук пред мен". Катя се докачи, заплака и си тръгна. Ще плаче, как няма да плаче. Но трябва да се пита за кого плаче и от кого плаче. Да продължим с "Песен за "Двете сестри", която бе дадена от Учителя на Беса Несторова, която я бе направила шлагер. Идва при мен Милка Аламанчева и изразява недоволството си от песента пред мене - че това не е песен от Учителя, а разработка от Беса Несторова. Аз отидох при Учителя, Той ми даде едно листче, което още не бях проверила като нотен запис на пианото. Преди това аз бях чула песента от самата Беса и си казах: "Това е шлагер, а не песен от Учителя". След като Учителят ми даде оригинала, аз го взех, отидох на пианото и го изсвирих, а до мене стоеше Милка Аламанчева и слушаше. Тя остана доволна от изпълнението. Отидохме двете и докладвахме на Учителя, че песента излиза вече добре.
към текста >>

6. 3_33 Съдба от Небето

Когато разгледах песнарката, откри се една единствена и принципна грешка, от която произтичаше недоволството на Учителя и от която произтичаха останалите грешки.
Учителят ме извиква в стаята Си, взе една песнарка, хвърли я пред мен на масата и ми каза строго: "На, вземи. Иди да намериш грешките на Кирил Икономов и ги оправи! " Той не ми я подаде, а я хвърли пред мен на масата. Този жест не беше случаен, а показваше, че Учителят е много недоволен от всичко това. Аз се заех да намеря грешките на Кирил Икономов. Когато разгледах песнарката, откри се една единствена и принципна грешка, от която произтичаше недоволството на Учителя и от която произтичаха останалите грешки. Принципната грешка бе следната: песните бяха" записани с ноти така, както ги пееха приятелите, а не така, както ги беше дал Учителят. Ще кажете: "че как така? " Ами така - Учителят даде една песен, тя се запише на лист. После тя се записваше в една голяма тетрадка, за да бъде запазена като оригинал. Забележете, че Учителят бе наредил песните да бъдат вписвани в две тетрадки, но поради мързел се вписваше само в една.
към текста >>

7. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Той я хвана, вдигна я леко с два пръста и леко ми я подхвърли от единия край на масата на другия край, към петдесет-шестдесет сантиметра, показвайки недоволството си от тази песнарка.
Но когато личните амбиции излязоха на преден план, всичко се преобърна наопаки. А беше толкова лесно Кирил да вземе оригиналните текстове и оригиналната тетрадка, в която се вписваха тези текстове - да ги препише, да ги поднесе на Учителя за справка и проверка заедно с оригиналните текстове и тогава въпросът би бил приключен. Нямаше да има никакви спорове, разправии, че и накрая да доживеем невероятни борби, стигнали до своята крайност - на живот и смърт. Винаги в мен ще е запечатан онзи миг, когато Учителят ме извика, аз стоях пред Него, а Той беше седнал на стола до масата. Песнарката бе пред Него. Той я хвана, вдигна я леко с два пръста и леко ми я подхвърли от единия край на масата на другия край, към петдесет-шестдесет сантиметра, показвайки недоволството си от тази песнарка. Означаваше още, че щом я подхвърля, Той не я желаеше и я изхвърля от масата така, както Му бе дадена. Това забележете и запомнете. След като ми нареди, аз започнах да се занимавам с този въпрос. Иначе в никакъв случай не бих дръзнала да се занимавам с това без разрешение на Учителя. Той ми нареди, И аз трябваше да изпълня Волята Му.
към текста >>

8. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

Бях написала писмо на Учителя, което по- късно, след заминаването Му, бе намерено и го разнасяха насам-натам и го показваха всекиму - че съм си позволила да се сърдя на Учителя и да изказвам недоволството си от Него за това, че не ме иска и ме отстранява от Мърчаево.
232) Но това го разбрах по-късно, чрез опит и чрез самата себе си. Тогава се разсърдих, че Учителят ме отстранява и се прибрах в София, а после заминахме с Борис в провинцията, за да мога да се справя с това състояние. Мислех си, че цели двадесет и осем години съм била до Учителя, а сега Той не ме иска. Отстранява ме. Така приех нещата и решихме да заминем на село. Бях написала писмо на Учителя, което по- късно, след заминаването Му, бе намерено и го разнасяха насам-натам и го показваха всекиму - че съм си позволила да се сърдя на Учителя и да изказвам недоволството си от Него за това, че не ме иска и ме отстранява от Мърчаево. Ами вие как бихте постъпили в такъв период. Сега е лесно да се умува и да се правят заключения, но тогава, в онзи водовъртеж на събития и хора, аз само послушах Учителя - взех си багажа и напуснах Мърчаево. Учителят се беше завърнал на "Изгрева", здравословното Му състояние се бе влошило и Сам Той бе наредил да изпратят телеграма на мен и на Бориса до село, за да дойдем на "Изгрева" незабавно. Получихме телеграмата и пристигнахме веднага при Него. Той ни беше извикал, имаше нужда от нас.
към текста >>

9. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази песен.
Той не обичаше новите, които идват, веднага влизат в кръга и поради незнанието бъркат и нарушават темпото, ритъма и самата хармонична обстановка, която идва чрез Паневритмията. Учителят беше определил и един критерий - по това кой как се справя с Паневритмията, по това се определяше интелигентността му. Като свършехме Паневритмията, събирахме се около Учителя и Му целувахме ръка. В тези случаи понякога свирехме "Химн на Великата Душа". Веднага запявахме една братска песен "На Учителя покорен". По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази песен. Сметнахме, че Той не я обича и не е доволен от нея. Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи, работници, студенти и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат кръга. Затова Учителят препоръчваше да се съкратят някои от гимнастическите упражнения, според случая, именно по тези съображения - да не закъснеят приятелите за работа. Брат Симеонов прескачаше "Първият ден на пролетта", като най-дълга. Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да Му целуваме ръка.
към текста >>

10. 5_36 Търпението на Учителя

За да се справят с това общо недоволство на "Изгрева", няколко възрастни сестри отиват при Учителя и започват да критикуват младежите.
"Търпението на Учителя" В онези години, когато ние бяхме млади, възрастните приятели недоволствуваха от нас за различни неща и по различни поводи. Ние бяхме недоволни от тях, а и те бяха недоволни от нас. За да се справят с това общо недоволство на "Изгрева", няколко възрастни сестри отиват при Учителя и започват да критикуват младежите. Той ги изслушал внимателно и накрая строго им казал: "Такива ми ги е пратил Господ и с такива работя." Те замлъкнали, били недоволни от отговора Му. Учителят ги изгледал и продължил: "И вас Господ ви е пратил тук при мене такива, каквито сте. И вас приемам по същия начин, както младите." Сестрите се спогледали, но искали по-конкретен отговор от Учителя за това как да се държат с младите и как младите да се държат с по-възрастните. Учителят ги изслушал и добавил: "Търпя всички ви. Щом Господ ви търпи и аз ще ви търпя.
към текста >>

11. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>

12. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Някои приятели със своите неразумни постъпки извикваха в Него недоволство.
Около Него бе приятно да се седи. Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и порядък, чистота и най-главното Истина и Свобода. Виждали сме Го понякога сърдит. Някои приятели със своите неразумни постъпки извикваха в Него недоволство. И Той можеше да гърми като буреносни облаци ако иска. Но каже ли такива думи всички изтръпваха. Имаше такива моменти когато Той се сърдеше и тогава наговорваше страшни работи, които виновните никога не забравяха. Но скоро след това си възвръщаше доброто разположение. Храната на Учителя: Обичаше най-много да пие чай.
към текста >>

13. 126. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕЛИВАНЕТО

Огънят и студът церят недоволството, апатията, всички противоречия.
Ако в този живот ние не можем да се преселим в бъдещето, в следующия живот, от него в трети живот и пр. ще се спрем като някой кон на пътя си. МАЛКО КАТО ТИ ДАДЕ БОГ ДА СЕ ЗАРАДВАШ. Студът ще се обясни другояче в бъдещето. Има учени, които знаят това, но мълчат. Огънят и студът церят недоволството, апатията, всички противоречия. Като се изцериш, ще разбереш смисъла на студа и топлината. ТОГАЗ СТУДА ЩЕ ПРЕМИНЕ В ДРУГА ЕДНА ФОРМА
към текста >>

14. 2. КОЛИБАТА

Направете чай да се напият и да легнат да си починат." Да, такава сладка почивка те изпълня с доволство, че си завършил работата си.
Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата. Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем. От покрива слязохме като герои. Братята и сестрите ни посрещнаха долу с песни. Учителят каза: „Дайте им да се преоблекат! Направете чай да се напият и да легнат да си починат." Да, такава сладка почивка те изпълня с доволство, че си завършил работата си. Това нещо е близко до щастието. Този ден имахме среща за пръв път със Силите Господни и със Словото на Учителя. На този събор Учителят оповести, че Бялото Братство е открило Школата си.
към текста >>

15. 87. МИСИЯТА

А в това време там между войниците става брожение, явява се недоволство, заплашва да се превърне в явен бунт.
Сестрата не посмяла да почука, да каже на Учителя, че е дошъл брата, но в туй време вратата на Учителя се отваря. Той се подал, видял брата и го поканил в стаята си. Като разговаряли братът казал на Учителя, че ще отиде във военното министерство да иска да го преместят. Учителят му казва: „Няма да ходиш в Министерството, ще се върнеш на фронта. Има да изпълниш една важна задача." Братът се зачудил каква ще бъде тази задача, но понеже Учителят му казва той заминал за фронта. А в това време там между войниците става брожение, явява се недоволство, заплашва да се превърне в явен бунт. То значи да се провали фронта. По едно време викат го по телефона от София от Главната квартира и възлагат на брата задачата да се справи с недоволството, с бунта на войниците .Той казва, че ще се се справи със задачата, но иска да бъде свободен в своите действия, да работи тъй както намира за добре. Същата вечер той излиза сред войниците, говори им, убеждава ги, някои ругаят, някои го заплашват, че ще го промушат или ще го застрелят, но братът постоянствува и тъй убедително говори, че най-сетне брожението затихва и войниците се успокояват. Казва брата после : „Аз нямам дар слово, но тази вечер говорих тъй както никога не съм говорил. Имах сила в мене и над мене." Ако бунтът бе успял целият полк тогава щеше да бъде разстрелян според военните закони.
към текста >>

По едно време викат го по телефона от София от Главната квартира и възлагат на брата задачата да се справи с недоволството, с бунта на войниците .Той казва, че ще се се справи със задачата, но иска да бъде свободен в своите действия, да работи тъй както намира за добре.
Като разговаряли братът казал на Учителя, че ще отиде във военното министерство да иска да го преместят. Учителят му казва: „Няма да ходиш в Министерството, ще се върнеш на фронта. Има да изпълниш една важна задача." Братът се зачудил каква ще бъде тази задача, но понеже Учителят му казва той заминал за фронта. А в това време там между войниците става брожение, явява се недоволство, заплашва да се превърне в явен бунт. То значи да се провали фронта. По едно време викат го по телефона от София от Главната квартира и възлагат на брата задачата да се справи с недоволството, с бунта на войниците .Той казва, че ще се се справи със задачата, но иска да бъде свободен в своите действия, да работи тъй както намира за добре. Същата вечер той излиза сред войниците, говори им, убеждава ги, някои ругаят, някои го заплашват, че ще го промушат или ще го застрелят, но братът постоянствува и тъй убедително говори, че най-сетне брожението затихва и войниците се успокояват. Казва брата после : „Аз нямам дар слово, но тази вечер говорих тъй както никога не съм говорил. Имах сила в мене и над мене." Ако бунтът бе успял целият полк тогава щеше да бъде разстрелян според военните закони. Така се спасиха няколко хиляди българи. Така Учителят ги спаси.
към текста >>

16. 15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

След тази целувка започва една глъчка, кампания срещу него и общо недоволство.
А той в градината пред всички прегръща го и го целува. Тогава тези неща не се допущаха. Моралът бе друг, много строг. Да се видят прегърнати млади по улиците и да вървят както това сега се прави и че дори се целуват, тогава такова нещо бе изключено. Други бяха времената. След тази целувка започва една глъчка, кампания срещу него и общо недоволство. Събират се възрастните приятели и осъждат чичо Петко. А през това време Учителят не е в София, а в Сливен и заедно с други приятели са опънали палатки на Сините камъни, там до извора Куш Бунар. Приятелите правят съд, укоряват го и го изключват от Братството. Казват му: „Ти вече не си от Братството! " И го изключват от Братството.
към текста >>

17. 19. ЗАКАНАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха.
То беше клекнало на двата си задни крака, изплезило език и наблюдаваше групата ни. Минава по това време горския, вижда цялата група, знае много добре кои се събират тук, не му станало приятно, защото е смятал, че само той е господар на планината, но не казал нищо. Но като видя кучето започна да го псува и веднага вдигна пушката и искаше да го убие. Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен. Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие.
към текста >>

18. 35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Какво строго, какво тъжно лице, недоволство се излъчва от него, поради неблагоразумието на българите да си продадат първородството за паница леща.
Учителят дойде за българите, а не за французите." Какво нещо е Учителят. Идея имаше във всяко Негово действие. А към следващите поколения брат Борис се обръща и ще ви предупредя. „Не си продавайте първородството за паница леща! " Има няколко снимки на Учителя пред палатката на французите. Какво строго, какво тъжно лице, недоволство се излъчва от него, поради неблагоразумието на българите да си продадат първородството за паница леща. Истината трудно се носи! И още по-трудно се изнася! Уредбата на палатката на Учителя бе повече от скромна. За бита на Учителя, за Неговите скромни нужди, за дрехите Му, за леглото се грижеха няколко сестри. Той им даваше съвети, кой какво да направи.
към текста >>

19. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Изрази доволството си от външния ред на лагера и от начина на летуване.
Направете опит да извикате при себе си учениците си, когато спят. Ако в сънно състояние те могат да се свържат със своя учител, от тях може да се очаква нещо добро." - Спрете до тук! - продума УЧИТЕЛЯТ. - Ще споделя с вас срещата, която имах на Рила с училищен инспектор от Дупница. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Същият бе на екскурзия с група учители от местната гимназия. Изрази доволството си от външния ред на лагера и от начина на летуване. Но по един въпрос остана на особено мнение. Той ме запита: Разбират ли Вашето слово последователите на учението Ви? Имам впечатление, че не всички могат да схванат това, което им казвате! - Ако всички не могат да схванат и разберат това, което говоря, вечер след като заспят наново се събираме и продължаваме заниманията. Но не само те идват да ме слушат, идвате и Вие, а заедно с Вас идват всичкй разумни и будни души!
към текста >>

20. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Техните синове и дъщери не скриваха доволството си от дружбата ни, а това още повече създаваше условия за проявен интерес с определена цел.
На добрия прием отговарях с все по-добро изпълнение на музиката. Хармоничната връзка прерастваше в единство и живота ни много наподобяваше онези библейски дни, когато земята и небето си подаваха ръка. Първият изпит не закъсня. Като солист-цигулар музицирах и в евангелски среди, макар и периодично да вземах участие в тържествени и религиозни празници. Старите евангелисти ме опознаха и правеха опити да ме привлекат. Техните синове и дъщери не скриваха доволството си от дружбата ни, а това още повече създаваше условия за проявен интерес с определена цел. Един от твърде заможните евангелисти бе пратил своя син да следва в чужбина. Търсеше другар за него. Спря вниманието си на мен. Повика ме и направо предлага - да замина при сина му да следвам наука по свой избор, да окръгля образованието си и да бъда полезен и на себе си, и на обществото. Слушах внимателно.
към текста >>

Заговори за моята лична съдба и не скри, че банкерските среди, в които се движех, дават израз на доволство от моята работа.
Това не закъснява. Същият добър и заможен евангелист става собственик на търговска фирма за износ и производство на розово масло. Сполучливо организира в подбалканската долина големи розариуми и набира достатъчно голямо количество розово масло, определено за известни търговски центрове в Европа. След като дълго е търсил верен човек за пласьор и уредник на фирмата си, спира се наново на мен. Повика ме на разговор. Заговори за моята лична съдба и не скри, че банкерските среди, в които се движех, дават израз на доволство от моята работа. Направо постави въпроса. Ще работя при него с твърде високо възнаграждение и около два месеца от годината ще трябва да отделя за пласиране на розовото масло по фирмите в чужбина, а след това, както се изрази: - свири, пей и учи! Вярвам, че сега не ще ми откажеш! Наново го помолих за малко отдих, след такова вълнуващо предложение. Разделихме се с надежди - той - да стана негов служител, а аз - да поема онзи път, определен от УЧИТЕЛЯ!
към текста >>

21. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Пълна апатия и грубо недоволство от живота.
На гостенката на Изгрева бронхопневмонията стихва и високите температури са подменени с по-ниски, и при спазване на допълнителните лечебни мероприятия, вероятността за оздравяване е повече от надеждна. Но когато започна да разказва за втория случай - с напредналата скоротечна туберкулоза, докторът не без загриженост сподели: - Болната е в много тежко състояние. Туберкулозата е загнездена и в двата дроба. Остро е засегната сърдечната дейност при всеобща силно изразена слабост, при пълна отпадналост и болезнена немощ. Психиката е потисната от типичния белег на туберкулозните. Пълна апатия и грубо недоволство от живота. УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на доктора, сви вежди и с повелителен тон строго поръча: - Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една възможност да спаси своя живот. Тя е силно демагнетизирана от болестта. Необходима й е жизнена сила на животинския свят. Тя трябва да се храни.С месна храна. Ако прояде месо, смъртта ще се отдалечи.
към текста >>

22. ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА

Изказах и недоволството си от несполуката.
Заех мястото. Взех участие във вечерята, но мисълта за преживяния сън не ме напуща. Настъпи очаквания момент. Той ме запитва: - Записал ли си нещо ново? Вместо отговор - разправих случилото се. Изказах и недоволството си от несполуката. - Бъди готов! В понеделник към 8 часа вечерта, мотива пак ще чуеш. Запиши го! - каза УЧИТЕЛЯТ и продължи разговорите си с приятелите. ... Определеният час настъпи.
към текста >>

23. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Слизам, но в мен нараства доволство и искрица от надежда, че ще мога да бъда полезен, ще мога да извърша една, макар и малка, задача.
- запита УЧИТЕЛЯТ. - Ще направя възможното. Мисля, че ще може да се подвърже - отговорих условно, защото не бях сигурен къде да търся кожа и кой ще бъде този, който ще подвърже библията! Заслизах по стъпалата с една неопределена увереност. Слизам, а не зная накъде да тръгна. Слизам, но в мен нараства доволство и искрица от надежда, че ще мога да бъда полезен, ще мога да извърша една, макар и малка, задача. Впоследствие много лесно и бързо се ориентирах. Намерих кожа. Намерих майстор. Поръчах подвързията. Поисках работата да бъде чиста и естетична.
към текста >>

24. ІІ.35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ...

Доволството ни бе забелязано и Той каза: - А сега чуйте текста!
Поисках УЧИТЕЛЯТ да изпълни още веднъж песента. Той запя. Ние записахме още няколко такта. УЧИТЕЛЯТ продължи да пее, докато песента бе нанесена на нотните листове. Бяхме готови със записа. Доволството ни бе забелязано и Той каза: - А сега чуйте текста! И започна, енергично, с пълен глас да пее: Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде да помага Той, да помага Той. Нанесохме текста под нотите и песента бе готова за разучаване. УЧИТЕЛЯТ се обърна към всички в салона: - Ще можете ли да научите новата песен? Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели.
към текста >>

25. ІІІ.92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА

Летопис Вергилий Кръстев

Той бе доволен от доброто изпотяване и с особено задоволство се преоблече със сухо бельо, грижливо подредено от Савка в малката раница.
Към 7 часа Учителят вече ме чакаше, облечен със сивия си лоден и бялата панамена шапка. Савка бе приготвила раницата с необходимото бельо и закуска, със зареден термус с топъл чай. Мълчаливо поехме пътя през гората и стъпихме с бързи крачки на почти безшумното шосе за село Симеоново. Необезпокоявани от никого, ние преминахме селото и поехме пътечката към младата борова гора. Изкачването до поляната предизвика повече усилие и лицето на Учителя бе оросено с потни капчици. Той бе доволен от доброто изпотяване и с особено задоволство се преоблече със сухо бельо, грижливо подредено от Савка в малката раница. Закусихме с топъл чай, малко хляб, с няколко маслини и сиренце. Облегнат и приседнал до един бор, Учителят внимателно поглеждаше към небето, което бавно се изясняваше. Погледна часовника и продума: „Време е за воя на сирените, но днес няма да има нападение над София от самолети." Това бяха единствените думи, споделени през тези часове, преминали в мълчание. Учителят бе вглъбен в себе си. След обяд ние се приготвихме, за да тръгнем за София.
към текста >>

26. 7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Изказах недоволство.
Те трябваше да се подредят последователно под нотния текст. И онзи, който реши да изучава Паневритмията да има едно практическо ръководство. За тази цел аз работих три месеца с него, заснех всички упражнения, които той показваше и направих 400 снимки, които му ги връчих. Това ми костваше три лекарски заплати и към четири месеца работа. След време отивам и виждам, че той беше изрязал снимките по начин, който не очаквах, по който начин се нарушаваше първоначалния замисъл. Изказах недоволство. Той започна да развива теории и да философства. Разбрах, че нищо няма да направи. Упрекна мнозина, че никой не му съдейства със снимки. Искал да приложи снимки, направени от Васко Искренов на Рила, с общи изгледи на Паневритмията. След една седмица му занасям 52 оригинални снимки на Васко Искренов с формат 6/9 см от рилския живот.
към текста >>

27. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Доволството е важно.
Този ум, това сърце, то е капитал, върху който сега работиш. Ами че Бог живее в теб. Вие сте царски синове, но живеете инкогнито. Кое е по-хубаво да си царица, да ти слугуват слугини и да си недоволна или да си слуга, да служиш на другите, но да си доволна? Разбира се второто. Доволството е важно. Добродетелта е път с най-малкото съпротивление. Сега земята ти говори, учиш нейният език. Материално е това, което е преходно. Например желанието у човека е преходно. Има ли смисъл да се пристрастиш към една книга и все с нея да ходиш?
към текста >>

28. 22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА

Вследствие на това настроението ти е често апатично и има едно недоволство у тебе.
Затова трябва да пазиш връзката си с Бога. Аз те изваждам от кладенеца и ти казвам „Втори път на параход, който потъва да се не качваш". „Учителю, аз искам да се кача на вашият параход та да не потъвам". „Хубаво, качи се. В тебе има уголемение на черния дроб. Вследствие на това настроението ти е често апатично и има едно недоволство у тебе. Черният дроб има своята роля в човешкият организъм и той Представлява уд в Божественият организъм и тоя уд едновременно е в единния, човешкият организъм. Но когато човек минава през творческите енергии в животинското царство ще види много хубави и много грозни работи. Същото е когато човек преминава и през човешкият свят. Когато попадне човек само в творческите енергии той е един калейдоскоп, всичко се преобръща. Сега хората са попаднали там.
към текста >>

29. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Природата не търпи и недоимък, защото от него се създава недоволството, роптанието и завистта.
Приятелите споделили на Учителя, че се въздига нов храм за Бога. Учителят минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали „Запомни, тук няма да се мине без жертви". Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големите камбани обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души работници, направо ги сплескала и ги натикала в земята. Те също участваха в закона на жертвоприношението. Ето защо в природата има закон „Природата не търпи излишък на енергия - тя създава Злото, което разрушава. Природата не търпи и недоимък, защото от него се създава недоволството, роптанието и завистта. Разрешението на задачата е в правилната хармонизация и регулиране на тези два принципа. Те са вън от човека, но и вътре в човека, затова ученикът трябва да започне първата работа от себе си". Много пъти Учителят е споменавал как от Невидимият свят изпращат светли същества, които да съдействат и да подобрят нашето положение. Понякога тези същества ни помагат като осветяват съзнанието си, друг път те влизат в нас и ни променят вътрешно и ни водят, за да разрешим правилно своята задача. Важното е, че човек трябва да има послушание към Господа.
към текста >>

30. 57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Даже и да те направят цар, всичко да ти е дадено, пак ще се роди едно вътрешно недоволство.
Като си готов да отстъпиш всякога, няма кой да те преследва. Някой ще ти каже: „Защо не се качиш на трамвая и защо не се буташ? " Казвам: „Защо да е пръв човек? Не е ли по-хубаво да е последен? " Човек все е недоволен. Даже и да те направят цар, всичко да ти е дадено, пак ще се роди едно вътрешно недоволство. И това състояние на вътрешно недоволство е нещо много по-ужасно. Ще се роди скука, която е нещо страшно. Искаш да ти даде Господ служба. Та ти си имаш служба. Та ти още ли не си научила тази истина?
към текста >>

И това състояние на вътрешно недоволство е нещо много по-ужасно.
Някой ще ти каже: „Защо не се качиш на трамвая и защо не се буташ? " Казвам: „Защо да е пръв човек? Не е ли по-хубаво да е последен? " Човек все е недоволен. Даже и да те направят цар, всичко да ти е дадено, пак ще се роди едно вътрешно недоволство. И това състояние на вътрешно недоволство е нещо много по-ужасно. Ще се роди скука, която е нещо страшно. Искаш да ти даде Господ служба. Та ти си имаш служба. Та ти още ли не си научила тази истина? Трябва отдавна да знаеш, че в Бога няма никаква промяна."
към текста >>

31. 60. УЧЕНИК НА ХРИСТА

Трябва да си създадеш едно състояние на доволство и веселост.
При всяко положение ще уповаваш на Бога. Отвън може буря да се дига, ти ще се държиш и ще кажеш: „Бог е при мене и той ми помага". Моите отношения към всички са правилни, установени и съгласни с Волята Божия. Аз нищо не върша случайно, а всичко съзнателно. Не можеш да гледаш Изгрева на слънцето от прашния град, а ще се качиш на Мусала и от там ще му се радваш. Трябва да си създадеш едно състояние на доволство и веселост. Бог винаги обича и е неизменен, но ти очакваш от там, отдето нищо няма ти дойде."
към текста >>

32. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

Много време не можах да се освободя от това недоволство спрямо себе си.
Но трябва да бъде снизходителен към всичко. А това ще постигне като вижда всичко и ще мълчи. Ученикът има право само да учи себе си и другите на послушание към Бога". Ето аз се връщам у дома и се питам успях ли да изтрия онзи срам пред Учителя. Не можах да си простя, че как се случи та да направя такава глупост. Много време не можах да се освободя от това недоволство спрямо себе си. Аз още не можех да разреша този въпрос, а разреших само въпроса с грубата среда и се преместих да живея на друго място, като предварително исках мнението на Учителя. Но за клюките и одумванията още не можах да го разреша как попаднах под тяхното влияние. Исках да ми бъде разрешен този въпрос. Ето ме отново пред Учителя и той ме приема. Запитвам го: „Учителю, когато се срещнем между сестри за какво да говорим?
към текста >>

33. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

Имаше много ръкопляскания, цветя, а майка ми беше на върха на задоволството.
Всички замираха да ме слушат, но след като беше спрян и завъртян този кран над мен музикалното вдъхновение пресекна и аз изгубих дарбата си да изпълнявам с вдъхновение. По-рано музикалният текст го четях направо, нотите преминаваха през мен и пръстите ми без да мисля и моментално влизах в мелодията на песента, а тя се вливаше отгоре върху мен и аз не правех разлика между мен, между автора на музикалната пиеса, между изпълнението и между слушателите. За мен всичко бе едно. Ето това е състоянието на музикалното дарование и на родения талант, както и на изпълнителя. До този момент аз бях подготвила няколко концерта във военния клуб - това бе единствената тогава концертна зала. Имаше много ръкопляскания, цветя, а майка ми беше на върха на задоволството. След сполучливите концерти ми предложиха да ме изпратят да уча в чужбина, във Виена. Започнаха да ме подготвят психически, музикалните педагози се въртяха около мен и ми даваха наставления, а родителите ми оживено коментираха предстоящата ми голяма кариера на пианистка. От една страна родителите ми ме готвеха за чужбина, а от друга страна аз държах да бъда до Учителя, който бе казал, че отново ще дойде таланта. Разбрах, че има нещо много важно да разрешавам. Затова отидох и му разказах всичко от игла до конец за моите музикални състояния.
към текста >>

34. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

Тази сестра от вътре изригваше като вулкан и бълваше недоволството си от това, че не е зачетена в момента, а други дето не можеха да й се хванат за малкото кутре - пръстче, бяха уважавани от Учителя.
Много случаи имахме такива - отиват при него и той изпълняваше веднага и точно онова, което са изисквали от него. Те излизаха доволни от там, че Учителят ги е зачел, че ги е уважил, доволни са, че той се е отзовал на тяхната молба за помощ. Те вървяха и се движеха около нас и искаха да ни служат за пример и за поучение - ето та нали те са получили помощ от Учителя и той се е отзовал и е зачел тяхното прилежно ученичество. А всъщност нещата бяха съвсем обратни, но това го знаеха онези, които познаваха нещата от вътре и които бяха от вътрешната Школа на Учителя. Но ако дойде някоя сестра силна по дух и по характер той я изслушваше, даваше такива отговори, че не само не задоволяваше желанията й, но ще им постави съвсем друго условие за решаване на тяхната задача и тя ще бъде от трудна по-трудна и ще я остави сама да я разрешава. Тази сестра от вътре изригваше като вулкан и бълваше недоволството си от това, че не е зачетена в момента, а други дето не можеха да й се хванат за малкото кутре - пръстче, бяха уважавани от Учителя. Това вътрешно противо-оечие изкарваше от равновесие сестрата и после тя, за да докаже на себе си и на онези, дето бяха под нея, но които Учителят ги зачиташе залягаше над задачата и я изпълняваше и я преизпълняваше. И след това не отиваше при Учителя, а стоеше настрана и наблюдаваше какво ще каже Учителя по нейния въпрос. Тя чакаше, но и Учителя понякога изчакваше съобразно случая. Веднъж Учителят среща сестрата и казва: „Сестра, когато планината не отива при Мохамед то Мохамед отива при планината, за да си свърши работата", Сестрата мига и не разбира кой сега е планината и кой е Мохамед в този случай. Накрая Учителят се усмихва: „Е, сестра когато човек завърши една работа за Бога, то за Бога е без значение кой я е свършиш и къде я е свършил".
към текста >>

35. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Недоволството е съмнение.
Аз съм на разговор пред Учителя. „Човек може да живее само ако има любов," „Учителю, аз като нямам любов? " „Та ти живееш сред Любовта, тъй както си сред въздуха. Както дишаш въздуха така трябва да дишаш Любовта. И както не можеш да поемеш всичкия въздух наведнъж, а го дишаш по малко така също е и с Любовта. Недоволството е съмнение. Ревността е съмнение. Доволството е вяра. Човек е доволен когато има вяра. За да се стремиш към здравето и да го цениш трябва да си болен. За да се стремиш към знанието трябва да ти липсва.
към текста >>

Доволството е вяра.
" „Та ти живееш сред Любовта, тъй както си сред въздуха. Както дишаш въздуха така трябва да дишаш Любовта. И както не можеш да поемеш всичкия въздух наведнъж, а го дишаш по малко така също е и с Любовта. Недоволството е съмнение. Ревността е съмнение. Доволството е вяра. Човек е доволен когато има вяра. За да се стремиш към здравето и да го цениш трябва да си болен. За да се стремиш към знанието трябва да ти липсва. За да се стремиш към доброто трябва да си лишен от него. Какво обичаш в хората?
към текста >>

36. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Има едно вътрешно недоволство, от което човек трябва да се пази.
Коя е истинската Любов? - която ти донася живот. До тогава, до като не изпъдиш Любовта, животът ще продължава. Щом изпъдиш Любовта, животът престава. Като дойде Любовта, човек трябва да я пази. Има едно вътрешно недоволство, от което човек трябва да се пази. В света няма място, дето Любовта да не е. И нашето заблуждение е, че ние я търсим някъде. А пък няма място, дето Любовта да не е. Ти казваш: Защо любовта, като е всякъде, не е дошла в мен? Защото законът е този: Ние трябва да й отидем на гости, Тя няма защо да идва, тя е дошла.
към текста >>

37. 181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА

Отивам при Учителя, а той ми казва: „Да се пазиш от духът на недоволството, който живее у Граблашева.
Само ще образувате връзки и трябва след това да ги развързвате и то чрез кармическия закон. А кармическата развръзка не е лесна работа и за двете страни. Тя е трудна за разрешаване и от кармическите духове". Мина известно време и отново Граблашева изигра поредния си номер, на който бяхме свикнали да виждаме и да чуваме. Тя протестираше срещу Учителя, беше недоволна от него, че не й се обръща внимание и още много такива неща. Отивам при Учителя, а той ми казва: „Да се пазиш от духът на недоволството, който живее у Граблашева. Да се пазиш не от Граблашева, но от този дух, който живее в нея, защото той може да прескочи от нея и да влезе в теб и от теб да премине в други. Този дух прескача от ученик на ученик, но в нея постоянно живее, защото тя е направила дом за него". Ето едно откровение за един свят, за който ние нямахме никаква представа, нямахме познания и не знаехме как да се предпазим. Учителят ни даде знания, методи как да се справяме и все пак не винаги сполучвахме, а някои от нас ставаха потърпевши, а други изгаряха поради незнание и поради проявено любопитство. Методи Константинов по онова време се засели да живее в дома на Граблашева.
към текста >>

38. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

Учителят да изнася своите беседи и като повод и като довод се тръби за недоволството сред войниците на фронта, които били изключително разтревожени заради жените си, които са останали в отечеството и които отивали при някой си Дънов да го слушат докато те проливат кръвта си за милото и свидно отечество.
Защо в единия случай слугата е господин Свинаров, а служителят е господин Семенов. Слугата се подчинява и изпълнява заповедите на своят господар, а неговият господар е онзи, който воюва срещу Учителя. А служителят на Кесаря служи на закона на самият Кесар и въдворява царската правда за своите поданици. Ето това е разликата и затова ще се убедите лично след като цитираме дословно записката на господин Семенов. При този случай целта е да се използва военното положение в страната, защото войниците са на фронта и да се спре. Учителят да изнася своите беседи и като повод и като довод се тръби за недоволството сред войниците на фронта, които били изключително разтревожени заради жените си, които са останали в отечеството и които отивали при някой си Дънов да го слушат докато те проливат кръвта си за милото и свидно отечество. От друга страна по това време са известни изказванията на Учителя за края на войната и че България и Германия ще загубят войната и е наложително България да излезе час по-скоро от войната. Това вбесява правителството на Радославов и цар Фердинанд и решават да вземат конкретни мерки срещу него. Но затова е необходимо да се произнесат държавните инстанции за случая „Петър Дънов". След рапорта на софийския градоначалник до директора на вероизповеданията, то самият господин Семенов, началник на вероизповеданията изпраща своят отговор. Всичко това авторът на статията „Петър Дънов и неговото учение" Д.
към текста >>

39. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

Научавайки за тази случка всички се смяхме със задоволство.
Ето виждате ли методът на Учителя към всеки един от нас. Сега нали можете сами да отхвърлите опита на Савов, който се стремеше да имитира, да живее на чужд гръб и да събира плодовете от чуждата градина. Но това е по същество кражба. Сега се нарича плагиатство, има защита на авторското право и още нови закони ще излезнат в тази насока. Но тогава законите на държавата не можаха да го хванат, но другият, окултният закон го хвана за брадата, а пък трети го яхнаха като муле в лицето на попа и го разхождаха по селото. Научавайки за тази случка всички се смяхме със задоволство. По-късно когато го срещнахме и го разпитахме за случая той само махна с ръка и каза: „Мани, мани, да знаеш какво ми се струпа на главата, на главата и на гърба, че едвам успях да се отърва". Но той продължи по стария си път. Спомням си на събора през 1926 г., който по заповед на градоначалника на града бе забранен и бе изкарана войската да блокира Изгрева. По това време Савов тръгнал от града към Изгрева и понеже е бил с брада и е носел псевдообраза на Учителя той е искал да влезне през кордона направен от войниците. Но някои от войниците казали: „Ето го Дънов, иска да мине през охраната".
към текста >>

40. 232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ

Беше недоволен от редакцията на Паша и от промените, които тя беше сложила в нейната редакция, И това недоволство той го изразяваше с мълчание и строгост.
", а това ми подсказа, че моята работа бе друга и че аз можех да си водя бележки и да си ги чета за моя собствена нужда така както и стана. Така че аз можех да проверя и да сравня с онова, което излезе от печат с моите записки на стенограма от моите тетрадки. Така сравних беседата и се оказа, че има разлики. И тези разлики не бяха малки. Чак тогава разбрах защо Учителят мълчеше. Беше недоволен от редакцията на Паша и от промените, които тя беше сложила в нейната редакция, И това недоволство той го изразяваше с мълчание и строгост. Ако беше възразил на Паша и бе я упрекнал, че променя Словото всичко това щеше да се стовари върху нея, да я изведе от релсите, от един начин на работа и бях съвсем сигурна, че нямаше да може да продължи да работи. Щеше да се спъне. В нея личният елемент беше на преден план и не се ли задоволяваше той, тя не можеше дв работи. Ако Учителят я беше спрял с упреци тя нямаше да може да работи. И да искаше да работи личният елемент щеше да я спре, да я спъне и отхвърли от тази работа.
към текста >>

41. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

За доволство имаш оценка 0. 4.
А сега си запиши: 1. Непостоянна. За постоянство имаш бележка 1. 2. Нетърпелива. За търпение имаш оценка 2. 3. Ти си от недоволните. За доволство имаш оценка 0. 4. В тебе удоволствието е изключение. Недоволството произтича, че преживявате вашия живот в астралния свят и искате да опитате всичко, а то е невъзможно. Ще знаеш, че там където срещаш спънка, Аз присъствувам и ти помагам. Големият недостатък е станал и произлязъл от някой малък и ще намериш този, малкият недостатък, за да работиш върху него и да го изправиш. Ето защо аз ти давам една програма: В пет часа ще ставаш сутринта и от шест до девет часа ще четеш и ще се занимаваш.
към текста >>

Недоволството произтича, че преживявате вашия живот в астралния свят и искате да опитате всичко, а то е невъзможно.
2. Нетърпелива. За търпение имаш оценка 2. 3. Ти си от недоволните. За доволство имаш оценка 0. 4. В тебе удоволствието е изключение. Недоволството произтича, че преживявате вашия живот в астралния свят и искате да опитате всичко, а то е невъзможно. Ще знаеш, че там където срещаш спънка, Аз присъствувам и ти помагам. Големият недостатък е станал и произлязъл от някой малък и ще намериш този, малкият недостатък, за да работиш върху него и да го изправиш. Ето защо аз ти давам една програма: В пет часа ще ставаш сутринта и от шест до девет часа ще четеш и ще се занимаваш. Ще имаш един час за работа вкъщи. От десет до дванадесет часа пак ще учиш.
към текста >>

42. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

И недоволството ме сграбчи с две ръце!
3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА Заниза се живот сив и еднообразен, бедничък сред хора по-бедни от мене, в по-невежа, по-глупава, по-еснафска среда от досегашната в първото ми Новозагорско село - Събрано! И недоволството ме сграбчи с две ръце! По цели дни и нощи плачех, роптаех, питах: Защо? Защо? Защо? Защо по-неспособни, по-посредствени от мене момичета заминаха за София, за Германия, за Франция, за Швейцария да учат литература, философия, математика, медицина, музика и т.н., а аз попаднах в тази печална среда? Защо трябваше да бъда без родители, без близки?
към текста >>

43. 8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ

Наталия Чакова

Защото до сега не живеех, но съществувах само, креех, влачех се по земята без майка, без баща, без средства, без надежда в бъдещето, без вяра в нещо хубаво, без смисъл, без цел към която да се стремя, без доволство от онова, което имам, без радост.
Не напразно носеше това название томчето: „Сила и живот". Сила ми трябваше на мене да преодолявам трудностите по пътя си, който за едно младо и неопитно само момиче не са малко. Сила ми трябваше и живот! Да, живот, да чувствувам, че живея, че раста, че придобивам нещо. Живот пълнокръвен, смислен, радостен. Защото до сега не живеех, но съществувах само, креех, влачех се по земята без майка, без баща, без средства, без надежда в бъдещето, без вяра в нещо хубаво, без смисъл, без цел към която да се стремя, без доволство от онова, което имам, без радост. Новото село, новата обстановка, новите колеги макар и да не се отличаваха с нещо повече от предишните, ме някак задоволиха. Може би това се дължеше на малката вътрешна промяна, която беше станала с мене. Аз започнах да живея с по-жив темп. Държах се с колегите си весело и дружелюбно. Почнах да обичам децата и да влагам повече усърдие в учителската си работа.
към текста >>

44. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

Бях на върха на моето щастие, на моето задоволство.
Това е много важно. По-нататък ще разкажа как влязох и в специалния клас. Тук се крият указания как трябва да се влиза в класовете, а не както се влизаше напоследък след заминаването на Учителя. И залових се през учебната 1923-24 година да чета, да проучавам беседите и лекциите в село. През ваканциите посещавах събранията в Стара Загора, а по-късно и в София. Бях на върха на моето щастие, на моето задоволство. Това беше моят стремеж, моят копнеж, моят идеал в живота: да уча, да събирам знания, да раста духовно... Нищо, че не съм в университет. Школата беше за мене много по-голям университет. В нея се даваха знания каквито в никой университет не се дават. Нищо, че няма да постигна високо обществено положение, към каквото се стремях по-рано. Моето малко селце ме задоволяваше.
към текста >>

45. 34. НА ВЕЛИКДЕН

Покани ме Той, за да не предизвика недоволство и порицание у десетките хора, които Го чакаха за обяд и погледите, на които бяха отправени към мене.
Щом приближих до стаята където мислех да чакам да излезе другия човек, Той излезе, кимна ми с глава и ме покани вътре. Трогнах се и ревнах пак. Значи мене е чакал. Значи знае всичко. И как хубаво го направи. Покани ме Той, за да не предизвика недоволство и порицание у десетките хора, които Го чакаха за обяд и погледите, на които бяха отправени към мене. Аз Му разказах накратко всичко. „Идете у брата си, рекох, ще се смени състоянието." „Аз мисля да отида у леля си. Страхувам се да не се разплача пред брат си и как да му обяснявам състоянието си." Аз не се сетих, че щом Той казва, че ще ми мине, това няма да се случи вече там, но Той добави веднага: „Добре, иди у леля си" Подаде ми ръката си - милата, бащина, топла, грижовна ръка и излязохме. Той - на обед, аз - към града. Никакви обяснения обаче не ми даде защо и за какво и как се случи всичко това.
към текста >>

46. 20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене!
Пък песни, пък цигулки! Славно нещо било комуналния живот! Всички, които посещаваха оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно. През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито. Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене! " Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е. стойността на два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам.
към текста >>

47. МАРИН КАМБУРОВ

У тях имаше недоволство по отношение на старите.
Тия, които внушаваха това най не работеха и нищо не направиха и нищо не дадоха, а бяха готовановци, само критикуваха и не щяха старите. А пък ние на гърба на старите изкарахме 4-5 години. И като си отидоха старите и комуната се разтури. Те мислеха да работят по два часа и през другото време да пеят и да живеят братски. А то не излезе така. У тях имаше недоволство по отношение на старите. А пък те старите крепяха положението. Ами ние развалихме тяхното положение. (Към N 25) Въпрос: „Брат ти Петър говори за един бордей, който се пълни с вода". Отговор: Става въпрос за София, в Подуяне. Стаята се пълнеше с вода, защото 30 дни валяха проливни дъждове.
към текста >>

48. 45. ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Поднасям спомените и изнесения материал на Цанка Екимова с голямо задоволство, защото й доказах, че аз бях този, който бе изпратен при тях.
Не дадоха нито един лев, всичко аз финансирах! Спомням си, когато запитвах Мария Тодорова, която посрещаше и изпращаше гости от сутрин до вечер: „Е, добре, за какво говорите през цялото това време? " Говорим си за боб и за леща." Аз станах и не можах да повярвам, че говорят за обикновени неща, защото през тази епоха ястията от боб и леща се смятаха за най-обикновените ястия и те бяха за бедните хора! Значи приказки за бедни духом хора. Ето такова бе положението след заминаването на Учителя от 1945 г. досега. Поднасям спомените и изнесения материал на Цанка Екимова с голямо задоволство, защото й доказах, че аз бях този, който бе изпратен при тях. Бях изпратен, но те не ме приеха. Аз си влезнах сам и сам си свърших работата, за която бях изпратен. И много съм доволен от това. Поднесените страници имат голяма стойност, те са достоверни и имат своето почетно място в поредицата на „Изгревът". Вергилий Кръстев
към текста >>

49. 2. КОНЧЕТО МИЦКА

Станка Иванова Тотева

И така като давал на кончето, то си въртяло ушичките и по такъв начин давало израз на доволството си и така Мицка станала кротка.
Имам много трудности с него". Учителят отговорил: „Трябва да го обикнеш! Като го обикнеш и то ще те обикне". И баща ми започнал така: каквото ядял давал и на кончето. Като си купи геврече, давал и на коня геврече, като си купел грозде, давал и на коня грозде. И така като давал на кончето, то си въртяло ушичките и по такъв начин давало израз на доволството си и така Мицка станала кротка. Но Мицка се помина и тогава баща ми си купи нова кобила. Но тя беше толкова лоша, гдето не може да бъде. Тя си роди едно малко конче и тогава стана звяр. Кобилата беше много красива и кончето просто изваяно. Татко пак отиде при Учителя да Го запита за кобилата как да се справи с нея.
към текста >>

50. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

В страната расте недоволство срещу правителството на Стамболийски.
В същото това време министър Райко Даскалов, който оглавява Министерството на вътрешните работи (от 5.1.1922 ^ 9.11.1923 г.) създава така наречената Оранжева гвардия, съставена от активисти на Земеделската партия от млади борбени мъже, въоръжени с бели дебели сопи. За противодействие на събора на Конституционния блок в Търново той организира на същата дата в Търново събор на цвекло-производителите заедно с конгрес на инвалидите, вдовиците и сираците от войните. Предстоящ е бил сблъсък между „Блокът" и Дружбашите" - така наречените активисти на земеделските дружби, които участвуват в оранжевата гвардия. С „Манифест към работния български народ" от 12.IX.1922 г. БЗНС обявява Отечеството в опасност и призовава своите членове да превърнат акцията на Конституционния блок в народен съд над виновниците за Националните катастрофи. В страната расте недоволство срещу правителството на Стамболийски. Офицерите са недоволни от малките заплати, македонците от ВМРО са враждебни, в страната присъствуват белогвардейски войски на генерал Врангел, които били обезоръжени от правителството на Стамболийски и им е било забранено да ходят по улиците с военните си царски руски униформи. Хиляди привърженици на двата лагера потеглят към Търново с влак. Правителството на БЗНС прикачва няколко вагона натоварени с полицаи, миньори, селяни и активисти от Оранжевата гвардия. Влакът тръгва от София. В него пътуват бившите министри и водачи на Конституционния блок: Теодоров, Малинов, Данев, Маджаров, Ляпчев, Цанов и др., пътуващи в специален министерски вагон.
към текста >>

51. 4. КАРМИЧЕСКИ СЛУЧАЙ

Той държеше идейната страна на живота - бе вегетарианец със сърдечно, външно отношение към хората, с една широта, която много ме пълнеше с доволство.
Веднъж вървя с децата. Учителят се зададе, спря ме и ме запита: „Майка ти жива ли е? Ти идваш по линията на майка си". Аз искрено изтръпнах, обхвана ме студ. Аз имах голяма почит към баща си. Той държеше идейната страна на живота - бе вегетарианец със сърдечно, външно отношение към хората, с една широта, която много ме пълнеше с доволство. Уважавах го, обичах го. Майка ми бе един провинциален тип, къщата й бе подредена, беше по-ограничена, но морала й бе здрав и устойчив. Тя не лъжеше, докато баща ми може да излъже. Имаше хумор и безобидност в баща ми и не беше циник. Знаеше вицове и анекдоти, но никога не си служеше с вулгарни изрази.
към текста >>

52. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Нарушение на окултните закони

Вследствие на това се явяеат недоразумения, недоволство и виждате, че след една година най- много, комуната се разваля. Защо?
Момичета и момчета, всички ще работят: Ще слагат трапеза, ще я вдигат, ще сипват ядене, ще прислужват, ще мият чинии, тенджери - всичко ще става по дежурство. Всеки ще знае, кога е дежурен и ще изпълни задълженията си, както трябва. Между комунарите трябва да съществуват добри отношения; да не се обиждат, да не се докачат - всички да се разбират помежду си като братя и сестри. Какво става сега в братските комуни? Едни работят, други чакат на готово. Вследствие на това се явяеат недоразумения, недоволство и виждате, че след една година най- много, комуната се разваля. Защо? -Всички искат да устроят нещо ново, но на стари основи. Така работите вървят. Какво трябва да се прави в такива случаи? Всеки трябва да работи съзнателно в комуната, да развива добри навици в себе си". И по-нататък на стр.
към текста >>

53. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Той е можал по такъв начин да проведе разговор с Учителя на тая тема и е изказал недоволството си от негативните страни в комуната.
Преди да дойде Учителят на комуната баща ми боледува от треска. В момента когато Учителят пристига, треската му изчезва. Когато Учителят си тръгва треската отново го започва. Баща ми, живеейки там има впечатления от целия живот на комуната. Някои страни от тоя живот са негативни. Той е можал по такъв начин да проведе разговор с Учителя на тая тема и е изказал недоволството си от негативните страни в комуната. Учителят се съгласил с него и му казал: „Брат, ние за сега правим само опити. Ще видим какви ще излязат опитите". Добре е да спомена тука и една хумористична случка, че при животните, които били използвани при обработката на земята е имало и един катър. Как е станало не зная, но Учителят бил казал, че в тоя катър е затворена душата на един владика. И наистина, тоя катър е правел много бели и много от приятелите там са си изпатили при опит да го яздят.
към текста >>

54. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Напуснете недоволството.
Има много несгоди в земния живот, но тия несгоди ги имат почти всички. Прилагайте своята опитност. В нищо не бързайте. Работете постоянно над себе си. Влизайте и в положението на другите. Напуснете недоволството. Ползвайте се от това, което всеки ден ви се дава от горе. Вярвайте твърдо и непоколебимо във Вечния Промисъл. Вършете Волята на Господа. Не се обезсърчавайте. Всичко, което ви се случи, благодарете на Бога.
към текста >>

55. 3. Ръководителят

Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Първият повод за недоволството беше, че като ръководител получаваше беседи от София още непечатани, четеше ги само той.
Павел, а е обикновен човек. Почнах усилена борба за истината. Агитирах разпалено със сила. Почна да ми праща братя и сестри по отделно, да ме вразумяват, но аз не се вразумих. Продължих борбата дори по-остро докрай и дойде разрива. Първият повод за недоволството беше, че като ръководител получаваше беседи от София още непечатани, четеше ги само той. Държеше се високомерно, тъй че да чувствуваш, че е „нещо" над тебе, недостигнато. Имаше и молитви като „Лозинката", „Хвалата" и др. и не ги даваше, само на най-достойните според него.
към текста >>

56. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Щом има справедливост не може да има недоволство.
Питате ме, как могат да се поправят отношенията между народите, когато сега от войната се е наслоило толкова злоба? Изостреният камък може да се отъпи. Ама може и обратното да става - тъпото да се заостри. Правия път, по който трябва да вървим го е написал Бог, свещениците няма нужда да ни го показват. Трябва да дойде справедливостта, това трябва да го разберат всички. Щом има справедливост не може да има недоволство. Не трябва да има насилие. Сега вече трябва да се научат всички да казват истината. Мина времето на лъжите. Ако оризът ти не е чист, трябва да кажеш, макар и едно камъче да има в него. Вече идва времето, когато ще се говори само истината.
към текста >>

57. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа.
Само Божията Любов. (Свещеният подпис) София, 27.I.1925 г. Любезна Елена Казанлъклиева, Получих писмото ви. Ти бъди бодра духом. Изследвай вътрешните състояния на Новия живот. Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа. Само съвършената Любов е в състояние да отмахне всичките противоречия и да даде мир и вътрешна радост на живота. На Люба й кажи да помни, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Когато има мъчнотии, да си спомня и произнася тия думи. Нейните близки засега живеят в сянката на живота, в обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв на Великия Учител на Любовта, а тя да бъде смела в своята душа, да служи на Великата Любов, на великия живот, на необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае Истината и Истината ще я направи свободна. Да се учи на търпение, разумност, да отбягва дреболиите, да не очаква много от хората.
към текста >>

58. 46. Лъжата и истината

Гради Колев Минчв

Причината за недоволството от Антов на Генчо Делийски и съпругата му е следната: Делийски, като се почувствувал партиец, веднага определя Йордан Бобев за фашист, взема кирка и мотика и започва да му събаря бараката, като го изпъжда от мястото, щото бил фашист, обаче брат Антов, в качеството си на председател на Vl-ти район на Оф, заставил Делийски да спре изпъждането на Бобев, като му определили и място за живеене, състави комисия, която оцени дърветата и пр.
Стефан Николчев и жена му Гинка Николчева също го обвиняват, както и първите. Елиезер Коен, на когото бе дадена думата, веднага се нахвърля върху брат Антов, като го обвинява, че не е изпълнил партийния си дълг, защитава гнездо фашистко, бил двуличен, превишил си правата като натупал Хр. Миндов, като предлага да бъде изключен, независимо от това поставя ребром въпроса: Дъновизмът е религия и опиум за народа, като така, всички партийци трябва да се определят тази вечер: Който е за дъновизма да се откаже от комунизма, като дъновисти- те-комунисти следва да напуснат групата, щом не се отказват от дъновизма, същите се считат за изключени. Същият Елиезер Коен даде пред брат Антов и нас следната ДЕКЛАРАЦИЯ „Аз, Елиезер Коен заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в Учението на П.Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим.“ Брат Антов взе думата, същият на дълго и детайлно даде обяснение и отхвърли всички обвинения, които са дело на устроен шантаж на завист и лична неприязън, с изключение случката с Хр. Миндов, който в отбрана го натупал. Причината за недоволството от Антов на Генчо Делийски и съпругата му е следната: Делийски, като се почувствувал партиец, веднага определя Йордан Бобев за фашист, взема кирка и мотика и започва да му събаря бараката, като го изпъжда от мястото, щото бил фашист, обаче брат Антов, в качеството си на председател на Vl-ти район на Оф, заставил Делийски да спре изпъждането на Бобев, като му определили и място за живеене, състави комисия, която оцени дърветата и пр. на 6750 лв., които му бяха веднага броени. Вторият, Ст. Николчев е пак недоволен затова, защото брат Антов също в качеството си на председател на Оф Vl-ти район, поиска сметка за вещите на заминалия Иван Атанасов, респ. цигулката, която и до ден днешен не я е върнал, та по тези лични неприятности създадоха шантаж. Брат Антов зададе въпрос на Елиезер Коен: Учението на П.
към текста >>

59. 24. Недоволството

Ангел Вълков

24. НЕДОВОЛСТВОТО Един ден бяхме на обяд в трапезарията.
24. НЕДОВОЛСТВОТО Един ден бяхме на обяд в трапезарията. Нахранихме се и преди да излезнем от помещението, Учителят измежду другото каза това: „Някога българите са направили едно голямо добро на Горпода и Господ чрез мен се реваншира. Аз правя на българите добро, а те ми цапат лицето с лайна. Но въпреки това Аз пак ще им го направя това добро, защото Духът Господен изисква това. Българите след хиляди години ще видят и разберат какво добро съм им направил“. Ние стояхме и не можехме да повярваме.
към текста >>

По това време пред мене минаваше някакво недоволство от живота.
Българското общество, църква и държава водеше злостна кампания на клевети срещу Учителя. Бяха недоволни от Него. На Изгрева също имаше недоволни хора от Него, понеже не им угажда и не им изпълнява понякога техните човешки приумици. Една година отивайки с Учителя и цялото Братство на Мусала по средата на пътя бяхме спрели за почивка. На една хубава полянка бяхме насядали около Учителя и Той започна да говори. По това време пред мене минаваше някакво недоволство от живота. А Учителят схвана това и продължавайки да говори се обърна към мен: „Някой е недоволен от живота. Какво е животът? Една тархана. Но като те прекарат през разни изпитания ще дойдеш до положението да кажеш: „По-хубаво нещо от тази тархана няма“. А тарханата беше една чорба, която се правеше от бедните.
към текста >>

Затова една от задачите на ученика е да превърне недоволството си в доволство, за да оцени малките блага.
През 1925 г. на събора в Търново след като всички се разотидоха, останахме една група младежи доброволци да помогнем да се прибере всичко, което беше останало след събора. А това бяха казани, пейки, столове, палатки. Един ден на обяд с Учителя след като се нахранихме и започнахме разговорите, Той взема една съвсем суха коричка хляб и рече: „Тази малка коричка тук е суха и тука не я поглеждаме и вече са я приготвили да я изхвърлят, ама тая малка коричка да ви се падне в пустинята, когато десет дена не сте яли, тогава ще видите нейната цена и какво тя представлява за гладните. Човек непрекъснато е недоволен и не може да оценява малките блага, които му се дават. Затова една от задачите на ученика е да превърне недоволството си в доволство, за да оцени малките блага. Това става по два начина: или чрез страдания и мъчение или когато и се пробуди съзнанието и видиш, че малките неща съграждат живота“. По-късно ние оценихме това - преминахме и през глад, и през немотия.
към текста >>

60. 2. Среща със Словото на Учителя

Любка Хаджиева

Лицата на всички светеха, озарени от една вътрешна радост, вътрешно доволство и благодарност за Словото на Учителя.
Масата в средата на салона, покрита с бяла покривка, върху нея бяха поставени хлябове, питки, сирене, кашкавал, лук, чесън и пр. Все вегетариански храни. И аз сложих два хляба. А отстрани на масата вреше на печката казан с картофи. Вечерта мина много добре като се молеха братята и сестрите и аз заедно с тях. Лицата на всички светеха, озарени от една вътрешна радост, вътрешно доволство и благодарност за Словото на Учителя.
към текста >>

61. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

Бъдете доволни в недоволството си!
Той каза там: „Щастието е нещо земно, материално. То има връзка със земята. На Небето няма щастие. Там има блаженство! Бъдете доволни при всички условия! Бъдете доволни в недоволството си! “ Нарочен поздрав до всички братя и сестри. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Поздрав и до вашите домашни от мен. С братски поздрав: Б. Боев С.
към текста >>

62. 11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Цяла нощ не спах, бях в голямо недоволство от себе си и когато на следния ден, а беше неделя, след беседа отидох да Му целуна ръка, Той усмихнато ми каза, като да се извинява: "Че ти много присърце си взела думите ми, много надълбоко, че кой не минава оттам, кой не е грешил в тая област?
Аз слушам мълчаливо и си мисля: Учителя съзнателно омаловажава постъпката ми, но след като почувствувах облекчение, бързо се коригирах като си казах: Учителя ми дава критерий за това кое е добро, кое е лошо, кое е грозно, кое е красиво, защото вижда, че съм преувеличила факта и съм си създала ненужни терзания. Аз, която имах сериозен интерес към науките френология, физиогномика, графология, при все че не един път съм разговаряла с Него по тия въпроси, никога не отправих просба да ми каже нещо за характера ми или за минали прераждания. Но просбата ми е стояла открита в съзнанието ми и Учителя ми е отговарял в продължение на години през разни интервали, като ми е давал на малки дози знание, сведения за самата мен. Един ден без да съм го питала, съвсем естествено, невинно подхвърли, загатна за това как съм се проявила в едно свое прераждане. Аз замълчах, разговора продължи, както бе почнал, но когато останах сама, случайно вметнатите думи задълбаха в съзнанието ми като свредел. Цяла нощ не спах, бях в голямо недоволство от себе си и когато на следния ден, а беше неделя, след беседа отидох да Му целуна ръка, Той усмихнато ми каза, като да се извинява: "Че ти много присърце си взела думите ми, много надълбоко, че кой не минава оттам, кой не е грешил в тая област? " Късно, късно си възвърнах спокойствието и простих на себе си.
към текста >>

63. 19. КОФАТА, КОЯТО РОДИ ПРОЗА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Наруга ме и изля всичко, което се бе събрало в нея в разстояние на година като огорчение и недоволство върху главата ми.
Учителят препоръчваше дъждовната вода събрана от покривите и от улуците и сестрата бе решила да изпълни съвета на Учителя, поставяйки кофата там където не трябва, но точно там, където можеше да се събере дъждовна вода. Чу се трясък, кофата се търкулна и водата се разля. Аз не знаех кому е хрумнало да сложи точно тази кофа тук. Навън ръмеше тих дъждец. Като чу трясъка от кофата сестрата излезе и започна да се кара с мене. Наруга ме и изля всичко, което се бе събрало в нея в разстояние на година като огорчение и недоволство върху главата ми. А беше по-млада от мене. Какво бе видяла като символика от тази бутната и разлята кофа, аз не знаех, но това което тя изля върху ми като хули беше много. Аз замълчах. Бях виновна. Заболя ме глава.
към текста >>

64. 23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ

Разбрах, какво искаше да каже, че недостатъчно използуваме любовта, светлината, която се струеше обилно от Него, за да живеем повече в радост, доволство, веселие, песни, мир, а ние опознахме и скръбта край Него.
Той ме викаше сам по-често в палатката Му и на открито край нея на разговор, даваше ми някои формули, упражнения, по някое зрънце познание за самата мен, за родителите ми, за развитието ми, обръщаше ми внимание на какво специално да се спра в работата над себе си. И това продължи и след като се завърнахме от Рила и с прекъсвания, когато заминах на село - почти цяла година. Моето отношение към Него растеше, растеше и аз знаех вече в себе си, че не мога да живея без Учителя. За мене като във фокус се събра и кристализира всичко най-възвишено, което душата долавя, но думите не могат да изразят - Той ме научи да вниквам още повече в себе си и у другите, да гледам и на света с отворени очи, да търся и откривам навсякъде красотата и доброто, да позная възвишени състояния като щастие, блаженство, дълбок мир. И все пак, на два пъти Го чух да прави мек упрек: "Че аз гледам, вие вода газите, жадни ходите". Разбрах, какво искаше да каже, че недостатъчно използуваме любовта, светлината, която се струеше обилно от Него, за да живеем повече в радост, доволство, веселие, песни, мир, а ние опознахме и скръбта край Него. Пък нали радостта и скръбта са двете граници на живота на земята, а ние живеехме един богат, интензивен, пълноценен, разнообразен живот, който минаваше през бързи вътрешни промени. Дали успях да изразя още тогава всичката дължима благодарност за това, Той знае. И когато става въпрос за щастие на земята, с оглед на епохата, в която живяхме, преходна, бурна, ликвидационна епоха, аз казвам, че ние въпреки това бяхме щастливи, тъкмо защото срещнахме Учителя. Да познаеш мигове, когато се чувствуваш като душа, която общува с друга по-напреднала, с едно велико съзнание, какво по-високо от това на земята? Че имаше толкова беседи, от които се излизаше с криле, като че не стъпваш на земята, но това с човешки език не може да се предаде, пък и не е нужно.
към текста >>

65. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Тук заживяхме в дървени къщурки, потънали в цветя и слънце, в красива простота, в доволство, в песни защото знаехме: гради ме братство!
ИЗГРЕВЪТ 1. На таз земя ний стъпихме със Него, и пръв Той "Изгрев" я нарече, защото тук посрещахме години мистично слънцето в душите. 2. А пуста бе в началото земята -дръвчета диви, стърнища, треви, но Извор бликнал беше чудотворен, заселихме се покрай него. 3. И стана тя за нас оазис светъл, неотразимо ни привлече тъй чистия и благодатен Извор, разлял обилно, свежи струи. 4. И неусетно ден след ден израсна край Извора една градина, цветя уханни, сочни плодове отглеждахме с любов и радост. 5. Тук заживяхме в дървени къщурки, потънали в цветя и слънце, в красива простота, в доволство, в песни защото знаехме: гради ме братство! 11.1.1971 г. 6. Оазиса ни сочеха мнозина и казваха: "Да, Изгрева е рай", където слънчевата мъдрост е храна а любовта - вода кристална. 7. От туй, което беше и отмина остана само светъл спомен, залезе слънцето и в здрача хладен тъгата ръми в тихи сълзи. 8. Към таз земя на Изгрева посягат днес много ръце настървени, разкъсват я, заграбват и разравят, а людете далеч прогонват. 9. Ще отнесат те Изгрева в душите, не се обсебва светлината, и като слънчеви лъчи ще будят готови пъпчици да цъфнат. 10.
към текста >>

66. 47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ ОСВОБОЖДЕНИЕ - СОФИЯ

- Солата и хоровите песни, както и художествено рецитираните стихотворения и разкази бяха посрещани и изпращани с ръкопляскания и задоволство се четеше по лицата на слушателите.
Когато художествения колектив при Женското дружество, IV секция посети каучуковата трудова кооперация "Освобождение" - улица "Дървениш-ко шосе", работниците се приготовляваха за обед. Приготовлението стана бързо и обеда почна. Трапезарията, в този хубав ден беше на открито, под изобилните лъчи на слънцето и благодатния, напоен с пролетен мирис, въздух. Не видях кой сервира, но видях как сладко другарите и другарките задоволиха своя глад. С импровизираната трапезария се превърна в концертна зала и колектива изпълни с вещина, за голяма радост и изненада на другарите, своята добре подбрана програма. - Солата и хоровите песни, както и художествено рецитираните стихотворения и разкази бяха посрещани и изпращани с ръкопляскания и задоволство се четеше по лицата на слушателите. Интересът беше голям, но времето малко и още по-малко стана сега. Половиният час, предназначен за почивка отмина и концертната зала беше веднага превърната в склад за каучукови сандалетки, очакващи боси крака да ги зарадват за първи май. Защото сега е време за предмайско съревнование и гумените сандалетки бързаха. Художествения колектив напусна кооперация "Освобождение" задоволен, че донесе тук, на самото място на физическата работа от работата на майсторите на изкуството, които от по-рано са предчувствували тези епохални и исторически времена и са ги възпели в художествените си творби. А работниците ободрени продължиха своята работа.
към текста >>

67. 50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА

Не мога да го кажа, защото се отнася за друг човек, но така изрази едно недоволство от тази разработка.
Нямаше да я направя, аз искам да бъда много внимателен, когато правя нещо, щото де да знам. Аз помня, че Учителят Кирил Икономов доста така го порица. Той каза нещо на Кирил, гдето правеше някаква разработка на "Вехади". В: В какъв смисъл го порица? Д: Каза, че той ако знае какво ще го сполети. Не мога да го кажа, защото се отнася за друг човек, но така изрази едно недоволство от тази разработка. И то доста така категорично, нали. Като имаш предвид колко Учителят беше внимателен, оставяше всеки свободно да се прояви. Той не му забрани разбира се, но го предупреди. Щото виж какво, това са свещени песни. Към свещеното трябва да отидеш със свещено чувство, а не с професионалната си подготовка, в това съм дълбоко уверен и ако е свещеното чувство, ако имаш един порив вътрешен, нищо няма да те спре да го направиш.
към текста >>

68. 9. ЗАЩО ОТВОРИ КАПАКА

Нямаше граници недоволството ми.
Насочвах се бързо, понеже не търсех буркана, понеже само простирах ръка и вземах нужния буркан с помощта на онзи невидим водач, който ме водеше. Този път се спрях и се попитах какво ли има в тази купа, че е покрита с капак? И без да мисля много, хванах капака, вдигнах го, отворих купата и веднага я затворих. Видях, че вътре имаше ошав от сини сливи. Много се ядосах на себе си, че посегнах към капака, за да видя какво има вътре. Нямаше граници недоволството ми. Защо ми беше това любопитство? Занесох на Учителя буркана, който Той ми връчи да го ям вкъщи, но аз бях крайно недоволна от себе си. Стоях пред Учителя виновна и не Му казах нищо. Отидох си. И още вечерта и на другия ден сутринта се чувствах много зле.
към текста >>

69. 21. УРОК ПО МУЗИКА

Когато в душата на човека е болно и празно, то всичко му е криво и безсмислено, като мисли че тук и там ще намери мир и задоволство, но напразно ще се труди, ще си остане празен.
Ако знаех, че няма да мога да си свърша работата нямаше да идвам. Със секретаря на общината се ядосах, но после се примирих. Пак ще ми даде парите, даже ги спестих, иначе щях да ги похарча. Господи, желанието ми е да си свърша благополучно работата, та да си отида да уча и да си изкарам изпита. Това е желанието ми. Когато в душата на човека е болно и празно, то всичко му е криво и безсмислено, като мисли че тук и там ще намери мир и задоволство, но напразно ще се труди, ще си остане празен. Поне да се науча да пиша правилно, това е голямо мое желание. Благослови, Господи, днешния ми ден, нека проблесне някакво разрешение и нека успея да си предам благополучно урока по музика. Като се огледах, какъв строг и суров вид имам ,то аз се уплаших от себе си. Как се отразява само вътрешната празнота у човека на външния му вид. Все пак моят опит тук мина благополучно и получих добра оценка.
към текста >>

70. 27. ОРЕХЧЕТО

Не помня какво е било и как съм схванала недоволството на Учителя от мене след като аз изпуснах ореха.
Не беше никак добре това за мене, защото това е знак, че аз изпускам благословението, което ми се дава чрез ръката на Учителя. Той ме погледна. Не означаваше този поглед за мене нищо хубаво. Аз се смутих и върху мене падна една мъгла от скръб. Време е да тръгна за София и оттам за село. Не помня какво е било и как съм схванала недоволството на Учителя от мене след като аз изпуснах ореха. Той затвори вратата на стаята си, прибра се вътре, след което аз трябваше да си тръгна за София. Аз не можах да направя това. Скръб, скръб. Как ще дочакам деня, когато отново ще се намеря тук. Как ще се прекара това време на село.
към текста >>

71. 62. ГРЕХОВЕТЕ НА МИНАЛОТО

Аз изпитвам недоволство от себе си и от миналото си.
На Изгрева съм и търся помощ от Учителя. "Защо, Учителю, когато плача лицето ми просто като че подпухва и стои така с дни? " "Това е от ропот." "Как от ропот? Не разбирам нищо." "Голям господар си била в миналото." "Какъв господар? " "Някакъв си голям турски бей." Учителят се смее, а аз изпитвам срам. Аз изпитвам недоволство от себе си и от миналото си. Така разбрах какво означава ропот. На следващия ден още ме занимава този случай и Го питам: "Защо съм дошла, Учителю, на земята? " "Да си поправиш погрешките." О-о-о, стана ми ужасно скръбно. Тогава разбрах, че моят недъг в недоразвитата ми ръка е данък, който плащам от миналото. И че това е кармична развръзка.
към текста >>

72. 73. ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ

Всички отрицателни прояви: безверие, съмнение, недоволство са причина за прекъсване на връзката на човека с Бога.
73. ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ (Мисли от Учителя) „Слушайте гласа на Любовта и ще приемете истинския живот. Изправи погрешките си и повече не греши! Не съди, за да не бъдеш съден! Кажете в себе си: Господи, благодарим Ти, че си ни подмладил, за да работим в Твое име и Твоята слава! Съдиш ли другите, съдбата ти се връща към тебе. Всички отрицателни прояви: безверие, съмнение, недоволство са причина за прекъсване на връзката на човека с Бога. Има погрешки, които трябва да се изправят още в момента. "Любовта не завижда" - Само онзи човек завижда, който е лишен от музикално чувство. Само сиромахът завижда. За да не завижда, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее, да облагороди сърцето си. Каквото положение да заемате, вие постоянно трябва да учите, да прилагате един, втори, трети метод, докато дойдете до известно постижение.
към текста >>

73. 13. БОЛНОТО ГЪРЛО

Тя приветливо ме приветствува за идването в колежа и с особено задоволство ми каза: "Разбирам, че вие сте от обществото на г-н Дънов".
Бях приета. Преди да замина за новото си учителско място, един неделен ден след обед се озовах в салона, където Учителят изнасяше беседите и ето там беше и Той. Когато се отправих към Него, попита ме за новото ми назначение, като грижливо ми обърна внимание на факта, че в мястото където е разположен колежът винаги се чувства едно течение от Владайския проход. И наистина, когато отидох там да живея установих това явление и бях осторожна в грижите си да опазя здравето си. Беше за мене също приятно изненадващо, когато една сутрин преди започване на учебните занятия на моята врата се почука и влезе съпругата на директора, г-жа Бляк. Тя приветливо ме приветствува за идването в колежа и с особено задоволство ми каза: "Разбирам, че вие сте от обществото на г-н Дънов". Аз потвърдих нейните думи. Отношението на директора Бляк, флейд Бляк и на другите ми колеги американци беше много добро. Зачитаха моят вегетариански режим и когато ме канеха на трапеза във вилите си се стараеха да ми сервират изящно приготвени вегетариански блюда. Но това беше в частните жилища. А не в трапезарията където се хранехме.
към текста >>

74. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Всички лица около Него ликуваха, сияеха от радост и доволство!
Това значи "събуй обущата си, защото мястото, на което седиш е свято". Значи, събуй обущата си, когато влизаш в своя вътрешен живот." Всичко най-добро ти пожелава /твоята/ и една нежна целувка твоята Савка Отворена картичка на немски език 21.111.1943 г. Неделя. Чудесно и слънчево време! Изгрев. Моя най-мила душо, Днес имаме един голям празник или най-големия празник е днес. Учителят ни държа едно чудесно и богато слово. Всички лица около Него ликуваха, сияеха от радост и доволство! Всичко беше тъй богато на съдържание и Истина! Ти можеш добре да си го представиш. За първи път ние правихме нашите паневритмични упражнения. Ние имахме много гости от провинцията, много селяни и някои учителки и други. На този ден имам да се срещам и говоря с мнозина от нашите, затова ще ми е невъзможно да ти напиша по-дълго писмо.
към текста >>

75. 35. АСЕН АРНАУДОВ

Болезнено, свръхчувствително, песимистично, имаше някакво вечно недоволство в живота у него.
Асен беше написал Рапсодията, и много други неща на Учителя. Пианистът каза: "Асен Арнаудов, това е посредствена работа". Понеже Асен си почиваше може би в тоя живот. Сега, доколкото зная в дадени момент чрез него се е проявявал Шопен. И действително, Асен имаше нещо от характера на Шопен. Болезнено, свръхчувствително, песимистично, имаше някакво вечно недоволство в живота у него. Аз имах с него един интересен път, заедно с него извървяхме един интересен път и Учителят ме насърчаваше да бъда с него, понеже моето отношение беше съвсем, в друга гама протече моето отношение към него, макар че много от Изгрева, дори майка му и сестра му мислеха, че аз имам някакви еснафски намерения, които бяха далеч, далеч от моето съзнание. Но интересното беше, че когато той, да, те ми направиха предложение за женитба. Майка му говореше така малко диалектно, проста женица, беше ограничена жена всъщност и като всяка майка гледа да нареди синът си някъде добре. Тя първо не знаеше, че ние не сме заможно семейство, те това не го знаеха, понеже начина, по който аз се обличам, начина по който аз се държах им говореше нещо друго. Обаче вкъщи обстановката беше съвсем семпла, живота ни беше много така, в една проста линия протичаше, здрава, проста линия, чиста, проста здрава линия без разкош, без лукс и т.н., а той обичаше лукса безспорно и си спомням, че когато се запознахме, много интересно беше, че той ме намери.
към текста >>

76. 6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

След умел ретуш - какъвто междувпрочем съветските фо-тографи-документалисти владееха с голямо съвършенство, позволяващо им да махат или поставят на снимките известни хора и дори цели групи - снимката бива одобрена, публикувана, и доставя на автора си заслужената популярност, позволяваща му да преживее дори гоненията на евреи в Съветския съюз от 50-те години, както и кризата в жанра при разпадането на Съюза - със задоволство той разказваше пред телевизията, как неотдавна някаква английска енциклопедия му превела 200 долара за поредна публикация на тази фотография с висока документална и художествена стойност.
На служба като военен фоторепортер при един от централните московски вестници, той получава в първите дни след победата командировка до Берлин за снимки във връзка с победата. Преди да излети, той отива при домакина на вестника и го замолва да му даде една от червените покривки, с които се покривала масата на деловия президиум при тържествените събрания на партийната организация. Пристигнал в Берлин, той вожда един войник, мародерстващ около Райхстага, и му казва: "Ела с мен да свършим една работа! " Двамата се качват на покрива на Райхстага и правят цяла серия снимки в различни пози - негативите на тези снимки са запазени и фотографът показа разни снимки със същия сюжет, но от различни места на покрива. При правенето на снимките, те обаче не забелязват една дребна подробност, поради която снимката за малко не била отхвърлена - на ръката на храбрия войник, с която той държи знамето, се виждат два часовника! След умел ретуш - какъвто междувпрочем съветските фо-тографи-документалисти владееха с голямо съвършенство, позволяващо им да махат или поставят на снимките известни хора и дори цели групи - снимката бива одобрена, публикувана, и доставя на автора си заслужената популярност, позволяваща му да преживее дори гоненията на евреи в Съветския съюз от 50-те години, както и кризата в жанра при разпадането на Съюза - със задоволство той разказваше пред телевизията, как неотдавна някаква английска енциклопедия му превела 200 долара за поредна публикация на тази фотография с висока документална и художествена стойност. След второто действие обаче следващо и трето - но не последно! За известно време репутацията на символ придоби на 13.VIII.1961 г. Бранденбургската порта, когато стана център на стената, опасваща Западен Берлин. (Междувпрочем на същата дата се запознах с бъдещата си съпруга, което запознанство и последвалия го брак ме доведоха в Берлин.) От западната страна на Бранденбургската порта беше проведен през 1988 г. митингът, на който Реган (прочут артист) каза в речта си забележителните думи: Т-н Горбачов (също прочут артист, който обаче бъркаше ролите си), разрушете тази стена!
към текста >>

77. 22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

В.К.: На едно място бях срещнал Учителят си изказваше недоволството относно Пентаграмата не трябва да стои на стената открита, трябва да се сложи едно бяло платно, за да не се вижда, освен от този който влиза в стаята.
Някакъв руснак, художник. А Пентаграмът е даден 1912 год., това мисля че пише в протоколите, кога е дадена. Има и упътване за работа с а и аз ги имах. Някой ми ги взе и не ми ги върна за съжаление. Но аз имам нещо от тях. В.К.: На едно място бях срещнал Учителят си изказваше недоволството относно Пентаграмата не трябва да стои на стената открита, трябва да се сложи едно бяло платно, за да не се вижда, освен от този който влиза в стаята. Слушал съм да казват, че е поръчал да не се изнася от България. Знаете ли нещо по тоя въпрос? Е.А.: Не, не съм чувала такова нещо. В.К.: Сега за Антиминса да ми кажете нещо. Е.А.: Туй което съм чула ще Ви кажа.
към текста >>

78. 56. БИБЛИЯТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

В разумността няма противоречия у човека, те просто не съществуват, доволството е негов постоянен спътник и трудностите и мъчнотиите се преодоляват и превъзмогват с лекота и песен, а пътищата на скръбта и на съмнението заобикалят надалеч из чужди места, където птичките не правят гнездата си и не пеят, където цветята не цъвтят на пролет и снеговете не се стопяват.
Неразумност значи ограничение, значи отсъствие на светлина поради ограничението на стените и капаците по прозорците и вратите, мрак, в който пътят не се вижда освен когато блесне неочаквано някоя светкавица и човек разбере, че е объркал пътя. Разумността носи, със светлина изобилно, разумността, светлината е нещо организирано, хармонично, в него присъствува Бог, или в него Бог се проявява. Неразумността е тъмнина, мрак, хаос, отсъствие на хармония, там Бог не се проявява. В разумността се проявяват възвишени високо интелигентни същества, които напътствуват човека в неговото усъвършенствуване, защото го обичат, а обича само Бог. Значи, ако човек в живота си намери пътя на разумността и тръгне по него, много същества от невидимия свят ще му помагат. В разумността няма противоречия у човека, те просто не съществуват, доволството е негов постоянен спътник и трудностите и мъчнотиите се преодоляват и превъзмогват с лекота и песен, а пътищата на скръбта и на съмнението заобикалят надалеч из чужди места, където птичките не правят гнездата си и не пеят, където цветята не цъвтят на пролет и снеговете не се стопяват. Там, в тия места царува неразумността почвата е мочурлива и всяко семе, което в нея попадне, изгнива, изчезва без да прорасте, да пусне корени и стъбло. А има и пустинни места, към които води и минава пътеката на неразумността, там всичкото е голо, сухо, няма ни капка вода и никаква растителност не се вижда. Тук там се срещат оазиси, създадени от съществата на разумността, за да помагат на пътниците през пустинята, защото милосърдието е един от спътниците на разумността. 2 ч.37 м. преди пладне
към текста >>

79. 69. ОТВОДЯЩИЯТ КАНАЛ В ШКОЛАТА

В тоя начин на говорене нямаше негодувание, недоволство.
Даже в това време когато говореше срещу Учителя дълго време не идва. Но когато дойде на Изгрева Учителя я попита: „Е колко ти платиха за това което говори? " „Е Учителю - 6000". „Много евтино си се продала". Но виждате ли, в тези случаи нямаше злоба. В тоя начин на говорене нямаше негодувание, недоволство. Просто фактът го подчертаваше. Той я попита, колко ти платиха? Сега, в тези неща Учителят израстваше пред нашите очи, защото никой от нас не можеше така да постъпи. Тъй любовно и към тези, които бяха Негови врагове, но Магдалина не можеш да я смяташ враг, защото идваше при Него на Изгрева. Друг път тя говореше към Него като на враг.
към текста >>

80. 105. ОКУЛТНИ ОПИТИ

Впоследствие другаде съм бъркала, не съм била така будна, но там съм била будна, щото Той идваше много често при нас и аз щях да видя недоволството, ако бях направила така.
Той нямаше еднакви отношения към трите ни. И това можеше да породи нали ревност, завист, да, но да ви кажа „Слава Богу", аз за себе си мога да кажа, че когато съм имала случаи такива опити съм се справяла. Един път, аз понеже умеех така да шия, Савка пожела нещо да си ушие, две престилки да си ушие и Учителят не купи нито на Паша, нито на мене, само на нея купи, и аз ги уших. И през цялото време съм следяла мисълта си, да не ми се породи лоша завист, щото ще се изложа пред Учителя. Разбирате! Щото имах вече това съзнание и разбиране, та когато сме бивали заедно, аз там съм била много будна, по будна като сме били заедно. Впоследствие другаде съм бъркала, не съм била така будна, но там съм била будна, щото Той идваше много често при нас и аз щях да видя недоволството, ако бях направила така. И после мислех си, че Той нарочно прави така, за да ме изпита и не исках да не издържа изпита си. Това е било, но иначе Той казваше и друго нещо: „В Школата на Питагора учениците престоявали 2-3 години като оглашени, не били приемани в Школата, но другите ученици били излагани на подигравки, новите ученици, кадидатите за ученици били излагани на подигравките и грубата обхода на другите ученици". Сега казва, няма да бъде така в Школата, естествени ще бъдат тези изпити. Нали, един да речем ще се прояви грубо към някого, този към който се е проявил трябва да издържи изпита си. Щото Учителят казва така: „Ако видиш, че някой направи една погрешка и искаш да проявиш любовта си към него, помоли се с него, да разбере погрешката си, да се изправи, а пък ти в себе си кажи: „ Толкова му стига ума!
към текста >>

81. 127. ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ИЗГРЕВА

Тя нищо не е направила, тя нищо не е изказала, нито недоволство от мястото, нищо".
В.К.: Понеже са свързани с една верига те си влияят. Е.А.: Точно така. Когато стана скандала с Белеви в салона, те след това се разсърдиха и дълго време не идваха на клас. Даже след като Учителят започна да говори беседите на Нова година пак не дойдоха и много по-късно така дойдоха и Учителят праща Савка да иска извинение. Аз когато чух това казвам: „Че какво е виновна Савка сега, за да я прати Учителя да иска извинение? Тя нищо не е направила, тя нищо не е изказала, нито недоволство от мястото, нищо". Намирах, че в нищо не е виновна, но понеже Учителят я е пратил, Той го прави това, за да облекчи тях, да има някой така да излезе виновен, та те да се освободят, да. Че това е само един метод на Учителя, за да им помогне. Е да, след това дойдоха. Когато Лулчев си изказа съмнението към Учителя аз изкарах една много голяма борба вътрешна, защото аз не бях съгласна с повечето от нещата, които ми говореше. Някои неща, които ми казваше той аз не ги разбирах, но иначе, аз не приех в съзнанието си грешките, които той намираше в Учителя.
към текста >>

82. 137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ

Ако пътувате по планините и имате единство в мисълта си, няма да паднете, но когато дойдат 3-4 мисли в ума ви, когато се раздвои умът ви и дойдат някои отрицателни мисли, например мислиш за недостатъците на някой човек, или изпращате мисли на недоволство и омраза към някого, тогава ще паднете.
Защото Любовта има едно ухание, както карамфила, отдалеч го чувстваш. Когато някой мъж има връзка с някоя жена и когато нейния мъж я убие,' то първия мъж е отговорен за това убийство; все едно че той убива човек. В бъдеще, в новата епоха няма да се позволява на нисшите души да се въплътяват на земята. Както е казано „Кротките ще наследят земята". И това е почнало вече. Ако пътувате по планините и имате единство в мисълта си, няма да паднете, но когато дойдат 3-4 мисли в ума ви, когато се раздвои умът ви и дойдат някои отрицателни мисли, например мислиш за недостатъците на някой човек, или изпращате мисли на недоволство и омраза към някого, тогава ще паднете. Та на екскурзии по планина никога не мисли отрицателно, лоши работи. Ние сега прекарваме най-хубавите изпитания, които могат да ни се дадат. А пък в бъдеще ще ви се дадат още по-добри изпитания. Земята е една книга, в която е написана най-хубавата поезия. Природата пише писма, например някой път ти си загрижен, мрачен и тогава видиш едно хубаво бяло цветенце, то е едно писмо.
към текста >>

83. 138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Ама го каза така с недоволство, защото на Изгрева стана.
И аз така изтръпнах от това, защото властта винаги следеше такива престъпления, търсеше виновник затова и останах така приятно изненадана, че нищо не се повдигна по този въпрос. Още повече, че нейният зет, мъжът на сестра й някакъв прокурор беше в съда. Сега какво стана, защо така стана не мога да знам причините, но ми направи впечатление, че никакъв скандал не се повдигна. То беше може би така точно преди бомбардировките, даже може би да бяха почнали бомбардировките. По-късно Учителят за този случай каза: „Те ме свързаха с едно престъпление". Ама го каза така с недоволство, защото на Изгрева стана. По-рано се обеси брат Костадин Иларионов, но той се беси в гората, а тука стана на самия Изгрев. В.К.: Чух че Учителят взел камък и го запратил към гората „Исках да го спася, но духовете го обесиха". И се прибрал. Е.А.:„Исках да го спася, обаче го обесиха". За Иларионов вижте какво, той нещо от войната беше останал с някакъв комплекс.
към текста >>

84. 149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА

Бъди доволен в недоволството си, радостен в скръбта си и весел в непостижението си.
Мисли само за това, което носи животът в себе си. Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието. Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението. Ако искаш да бъдеш силен, мисли за светлината. Ако искаш да се не спъваш, бъди всякога доволен без да има защо. Бъди доволен в недоволството си, радостен в скръбта си и весел в непостижението си. Постижението за едного е непостижение за другиго, а непостижението за другиго е постижение за теб. Ако видиш грешника, че греши, дошло е време за тебе да станеш праведник. И, ако видиш светия човек и не разбереш неговата святост има условия да паднеш. Не очаквай много от огън, дето всичко изгаря. Не очаквай много от богатство, дето всичко се изгубва.
към текста >>

85. 6.Учителят живееше при несгоди и неудобства

Учителят живееше при несгоди и неудобства Учителят живееше при несгоди и неудобства, никога не се оплака и никога не изказа недоволство.
Учителят живееше при несгоди и неудобства Учителят живееше при несгоди и неудобства, никога не се оплака и никога не изказа недоволство. Той можеше да изтърпи всичко, фактът, че той изтърпя нас такива, каквито бяхме без да ни упрекне, показва неговото голямо търпение. Веднъж присъствах, когато няколко души дойдоха последователно и му разказваха едно и също нещо. Това беше за борбите на Дан Колов. Първият дойде и разказа на Учителя какво е видял и той го изслуша с внимание. Дойде втори и той изказа впечатлението си от борбата, Учителят го изслуша със същото внимание.
към текста >>

86. 16.В природата действуват положителни и отрицателни сили

Ако имаме недоволство или раздразнение, да направим опит да завладеем силите на недоволството и раздразнението и да се накараме да извършим някакво добро - или услуга някому.
В природата действуват положителни и отрицателни сили. И едните и другите изпълняват своя служба необходима за природата. При тонирането на силите няма да превръщаме положителните сили в отрицателни, но ще правим опит отрицателните сили да ги впрегнем да служат на доброто. Ако имаме недоволство или раздразнение, да направим опит да завладеем силите на недоволството и раздразнението и да се накараме да извършим някакво добро - или услуга някому. Направим ли това, недоволството и раздразнението си отиват. Особено трябва да се пазим от оскърбление и обида. Те са отрицателни състояния, които действат потискащо, принизяващо. Със светла мисъл, с благородно чувство и добра воля ние можем моментално да излезем от тези нисши състояния. И колкото по-скоро излезем от тяхното влияние, колкото по-скоро отворим ума и сърцето си за светлината и за доброто, толкова по-скоро ще повдигнем съзнанието си в едно поле на радост и разумност.
към текста >>

Направим ли това, недоволството и раздразнението си отиват.
В природата действуват положителни и отрицателни сили. И едните и другите изпълняват своя служба необходима за природата. При тонирането на силите няма да превръщаме положителните сили в отрицателни, но ще правим опит отрицателните сили да ги впрегнем да служат на доброто. Ако имаме недоволство или раздразнение, да направим опит да завладеем силите на недоволството и раздразнението и да се накараме да извършим някакво добро - или услуга някому. Направим ли това, недоволството и раздразнението си отиват. Особено трябва да се пазим от оскърбление и обида. Те са отрицателни състояния, които действат потискащо, принизяващо. Със светла мисъл, с благородно чувство и добра воля ние можем моментално да излезем от тези нисши състояния. И колкото по-скоро излезем от тяхното влияние, колкото по-скоро отворим ума и сърцето си за светлината и за доброто, толкова по-скоро ще повдигнем съзнанието си в едно поле на радост и разумност. От всяко състояние, което помрачава съзнанието ни трябва да излезем от неговото влияние, а най-лесно е, когато с неговата сила направим някакво добро.
към текста >>

87. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

Спомням си, че както Учителят говореше, започна да изразява недоволство от нашето поведение, от работата ни като ученици и каза: „Ако така постъпвате, ще си отида".
Пристигнахме на Бивака, направихме закуската и понеже беше ден, в който Учителят държеше лекция, се събрахме на най-високото място на Бивака около разпръснатите големи камъни, обиколени с трева до самата пътека, която идва от София. Всички бяхме насядали там. Учителят започна беседата си. Той говори около 15-20 минути. Не мога да възстановя нищо от това, което е говорил в беседата. Спомням си, че както Учителят говореше, започна да изразява недоволство от нашето поведение, от работата ни като ученици и каза: „Ако така постъпвате, ще си отида". Действително, стана, взе си шапката и бастуна и тръгна по пътеката, която водеше за града и по която бяхме дошли. По това време за Бивака минавахме през Драгалевци. Повървя малко Учителя и сестра Балтова скочи и тръгна след него да го догони. Той пресече долчето, където течеше малка река и започна да се изкачва на другия бряг на реката. Там сестрата го настигна.
към текста >>

И тогава изрази недоволство от нашето поведение.
Другата случка пак стана на Бивака. Бяхме на екскурзия с Учителя. Някои неща са отпаднали от съзнанието ми, ще кажа само това, което ясно си спомням. Всички бяхме събрани всред поляната. Бяхме прави и Учителят говореше. И тогава изрази недоволство от нашето поведение. Пак беше строг и каза, че ще ни остави. Нещо пак беше станало, което не можах да разбера. И както Учителят говореше строго, лицето му потъмня. Кожата на лицето му огрубя. Учителят имаше нежна кожа на лицето, но тогава кожата на лицето му стана тъмна, груба, дебела някак и неравна.
към текста >>

88. 21. Учителят е бдял над нас

Такива проблясъци в съзнанието изпълват човека с вътрешен мир, доволство и радост.
Ние изучаваме какво трябва да правим, как трябва да постъпваме, за да имаме добри резултати от нашата дейност. Понякога човек дълго е работил, правил е опити, правил е усилия, страдал, превъзмогвал, минавал през разочарования и очарования, и падения, и издигания, и изведнъж блесва светлина в съзнанието му, радост изпълва душата му, той разбира и вече знае как да постъпи. Това го изпълва с вяра и упование. Добил е нещо ценно, разбрал е нещо, което не е разбирал. Вътрешна светлина го изпълва с яснота и разбиране, изпълва съзнанието му, той е доволен и благодарност изпълва душата му. Такива проблясъци в съзнанието изпълват човека с вътрешен мир, доволство и радост. Той се радва за всичко, което му е дадено. Животът е осмислен, има защо да живее. При такива вътрешни проблясъци, при такова озаряване на съзнанието от духовна вътрешна светлина човек разбира защо живее и намира толкова хубав живота. Всички трудности, през които е минал са осветени, оправдани, те са били необходими, всички усилия, които е правил човек са дали своя плод. Човек заживява с един вътрешен подем от светлината, която е придобил.
към текста >>

89. 10.Поради работата която имах

Незадоволените ми желания ме измъчваха, създаваха недоволството.
Аз я чувствах, че нахлува в мене и ме завладява. Тогава аз го търсех да го виждам, да се срещам, да говоря с него. Аз имах и скрито желание за близост, но срещу това желание беше моята съвест, която ми казваше, че нямам право на това. Срещу това желание беше и моят идеал за чист живот. В мен настъпваше борба на сили, желанието ми се бореше срещу съвестта и идеала ми. Незадоволените ми желания ме измъчваха, създаваха недоволството. Случвало се е да получа някакво задоволяване. Тогава пък съвестта ми и идеалът ми се помрачаваха. Съвестта ми казваше, че не трябва да допущам това, идеала ми за чист живот се посипваше с пепел. В такива борби живях много години. По това време Учителят беше казал на Паша - това впоследствие разбрах - да ми говорят, да ме съветват.
към текста >>

90. 13.След като уволниха Любомир

Понеже Учителят в началото изказа своето недоволство от това, че стълбът не е сложен встрани, където е казал, той освободи съзнанието на Лулчев от този упрек.
Любомир тъкмо обратното беше направил, беше поставил стълб в средата на поляната, който остана до края. Пак беше проявил своето особено мнение, пак противно на Учителя. Питах се несъзнателно ли прави това, от неразбиране ли прави или защото мисли, че той разбира повече. Може би той беше останал с това впечатление, че понеже Учителят и техническите въпроси обясняваше духовно, а не само външно физически, както обикновено става. Много по-късно след този случай Любомир ми каза, че Учителят при един разговор с него казал: „Хубаво е, че е поставен този стълб в средата на поляната". Понеже Учителят в началото изказа своето недоволство от това, че стълбът не е сложен встрани, където е казал, той освободи съзнанието на Лулчев от този упрек. Учителят ми каза, че Любомир сега има една приятелка в провинцията. Аз не бях чувала за тази му връзка, но не след много време това момиче дойде на Изгрева. Казваше се Невена Неделчева. Тя посещаваше класовете -Младежкия и Общия клас. Беше с голямо желание да се включи в братския живот, но скоро след това тя се отдели абсолютно от всякаква връзка с общия живот на Братството.
към текста >>

91. 14.Около убийството на жена му

Имаше един случай, когато Учителят изказа едно недоволство от Любомир.
Какво искаше Любомир повече, не можех да разбера. Чудех се как и какво да му говоря. За мене беше ясно, че по-добър път в живота от учението на Учителя, което е в пълна хармания с Христовото учение няма. Аз исках да следвам този път, като в същото време исках и Любомир да го следва. Аз исках да му помогна да върви в този път. Имаше един случай, когато Учителят изказа едно недоволство от Любомир. Каза ми: „Какво е направил той за Братството? Какво е дал за Братството? Дал е три хиляди лева, аз мога да му ги върна". Когато ми каза тия думи, мене ми стана страшно за Любомир, защото това би значело, че Учителят иска да скъса с него, не иска нищо от него. Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше Учителя към всички същества, че това може да не го направи, но от друга страна тези негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в Братството са тежали на Учителя.
към текста >>

92. 19.Втората година от учителството ми

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Като му казах това, той нищо не възрази, никаква критика или недоволство, но престана да гледа на поляната.
В тази си роля той се чувстваше свободен, независим, дава само мнение, без да има отговорност и задължение. В това време той живееше на Изгрева и беше посещаван от доста хора от града, защото гледаше на ръка. Благодарение на тази му дейност гледането на ръка - в много среди в града той беше вече известен като ясновидец. В началото имаше определени дни, когато идваха желаещите да им гледа и той им гледаше на поляната на Изгрева, където ние правехме гимнастическите упражнения и Паневритмията. Разбира се, това беше през пролетта и лятото, но не помня колко време мина откакто гледаше на хората и веднъж Учителят ми каза, да кажа на Любомир, да не гледа на поляната. Като му казах това, той нищо не възрази, никаква критика или недоволство, но престана да гледа на поляната. После разбрах, че хората отивали в дома му да им гледа. Като се срещах с Любомир, често ми е разказвал за разговорите си с царя. Правеше ми впечатление езика, на който са говорили, че не е на висота и аз го попитах: „Ама така ли си говориш с царя, както на мене ми казващ, с тия думи? " Той потвърди, че така си говорел с него. Аз намирах, че езикът, на който си говорят не съответствува на въпросите, с които се занимават.
към текста >>

93. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Не съм чула да изказват недоволство, нито някакъв ропот и от двамата.
След свършване на беседата всички вещи се нареждат пак в стаята. И това става при всяка беседа, която се държи в дома на семейство Гумнерови. Каква жертва са правили тези скромни хора, брат и сестра Гумнерови. Колко затруднения е трябвало да търпят. При това всичко са понесли мълком, като че е в реда на нещата. Не съм чула да изказват недоволство, нито някакъв ропот и от двамата. Нека всеки си представи, че това става в неговата стая, за да разбере жертвата, която те са правили и неудобствата, които е трябвало те да понасят. В.К.: Там се пере, готви се, посрещат и изпращат много гости. Е.А.: Всичко се прави. В.К.: Взимали ли са наем за стаята? Е.А.: Кой ще вземе наем от Учителя. Изключено.
към текста >>

94. IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Не е имало недоволство една от друга.
IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА" Е.А.: Въпреки това, ние живеехме хармонично. Не е имало спорове помежду ни. Не е имало недоволство една от друга. От една страна или от друга. Може би аз имам някакви грехове в това отношение, защото аз съм правила забележки на двете, било за поддържане на чистотата в „Парахода", било за поддържане на реда. Те не са ми правили забележки. И трите бяхме готови всеки момент да си услужим заедно каквото можем. Не си спомням случай да не е имало готовност някоя да услужи на другите.
към текста >>

95. IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

При това никога не е изказвал недоволство, нито оплакване.
Това са прекрасни, елитни беседи, бисери на Словото Му. Ние виждаме готовност, да се извърши поставената задача, да се изрази Словото. Условията са на последно място. Дори, когато направиха стая на Учителя на Изгрева, малцина знаят, че Той нямаше никакви удобства. Той нямаше течаща вода, с която да си измие ръцете, а трябваше да се мие, като си полива със стомничка над един леген и никакви сервизни помещения. При това никога не е изказвал недоволство, нито оплакване. Оставаше впечатление, че за тия неща Той не мислеше. Когато съм казвала, при почистване на стаята Му, да се подобрят малко условията Му, ми казваше: „И така може". И така може. А пред приятелите съм казвала, че много от приятелите създадоха на семействата си всички условия, а цяло братство не можа да създаде най-елементарни условия за Учителя. Ама аз го казвам това.
към текста >>

Докато не прогоним от сърцето си недоволството, можем ли да говорим за чистота на сърцето?
За да не се отпущаме Учителят казваше: „Да бъдем безпощадни към себе си". Тъкмо сега е необходимо да бъдем безпощадни към себе си. Към кое в себе си? Към онова себе, което не иска още да слуша и да служи на висшето. Онова себе, което не обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Докато не прогоним от сърцето си недоволството, можем ли да говорим за чистота на сърцето? Докато се страхуваме можем ли да обичаме Господа? Докато критикуваме, имаме ли светлина на ума? Докато умствено не познаваме Истината, може ли да имаме светлина в ума? Докато проявяваме грубост не преграждаме ли пътя на душата си да се прояви? Докато не се изтърпяваме, проявяваме ли душата си?
към текста >>

96. РАЗМИШЛЕНИЯ И РАЗГОВОР СЪС СЕБЕ СИ

Всяко нещо, което носи недоволство не ми е потребно.
Да не мисля и за бъдещето, защото и то не е в моите ръце. Бъдещето е в ръцете на напредналите същества, на тия, които ме обичат - те ще ми дадат само светло, добро и благо. Докато аз не добия ум светъл без никаква сянка, докато и зад най-голямото зло не видя доброто, за което Бог го е допуснал, аз съм в стария живот. Докато не добия сърце чисто, докато при всички положения в живота и при най-големите скърби и най-големите радости сърцето ми не е тихо и спокойно, когато трепти от благодарност към Бога, тогава съм направила първата стъпка на ученика. Всяко нещо, което нарушава моя светъл ум е сянка - не ми е потребно. Всяко нещо, което носи недоволство не ми е потребно. В живота само без Бога не мога. И зад злото и зад доброто е Бог, аз трябва да Го открия. Във всички прояви в живота да виждам разумността - изявление на Божията Мъдрост. Да простя на другите, значи абсолютно да забравя, какво те са ми направили, казали, в ума си да не държа никаква мисъл затова и в сърцето си никакво недоволство. Постоянно миналото, старото нахлува в ума и в сърцето ми, постоянно трябва да чистя ума от сенките и сърцето от петната без осъждане и без болка.
към текста >>

Да простя на другите, значи абсолютно да забравя, какво те са ми направили, казали, в ума си да не държа никаква мисъл затова и в сърцето си никакво недоволство.
Всяко нещо, което нарушава моя светъл ум е сянка - не ми е потребно. Всяко нещо, което носи недоволство не ми е потребно. В живота само без Бога не мога. И зад злото и зад доброто е Бог, аз трябва да Го открия. Във всички прояви в живота да виждам разумността - изявление на Божията Мъдрост. Да простя на другите, значи абсолютно да забравя, какво те са ми направили, казали, в ума си да не държа никаква мисъл затова и в сърцето си никакво недоволство. Постоянно миналото, старото нахлува в ума и в сърцето ми, постоянно трябва да чистя ума от сенките и сърцето от петната без осъждане и без болка. Когато мога да разреша едно противоречие, един Божи лъч присъствува в ума ми. Когато мога да изляза от недоволството, свързана съм с Бога. Не мога ли да направя това, да се моля, докато Божията виделина ме озари? Разрешението на всички въпроси мога да го намеря в Бога, който живее в душата ми.
към текста >>

Когато мога да изляза от недоволството, свързана съм с Бога.
И зад злото и зад доброто е Бог, аз трябва да Го открия. Във всички прояви в живота да виждам разумността - изявление на Божията Мъдрост. Да простя на другите, значи абсолютно да забравя, какво те са ми направили, казали, в ума си да не държа никаква мисъл затова и в сърцето си никакво недоволство. Постоянно миналото, старото нахлува в ума и в сърцето ми, постоянно трябва да чистя ума от сенките и сърцето от петната без осъждане и без болка. Когато мога да разреша едно противоречие, един Божи лъч присъствува в ума ми. Когато мога да изляза от недоволството, свързана съм с Бога. Не мога ли да направя това, да се моля, докато Божията виделина ме озари? Разрешението на всички въпроси мога да го намеря в Бога, който живее в душата ми. Да намеря в себе си една неподвижна точка, на коята да се опре моят ум и моето сърце, която нищо в света да не е в състояние да я поклати.
към текста >>

97. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Пример I