Търсене в текстове за 'Демократи'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 61 резултата в 38 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня.
ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ към статията АЛХИМИЯ от Д-р Папюс Даваме в превод статията на видния френски окултист Папюс (доктор Жерар Анкос) върху Алхимия, най-вече защото е просто и достъпно изложена и защото дава ясен превод на някои технически термини, които се срещат във всички почти по-видни средновековни съчинения на алхимиците. Езикът, на който са написани тия съчинения - символичен и иносказателен - е представял главна спънка за учените на миналия век, па и в наши дни, да разберат. че алхимиците не са прости мечтатели, а сериозни учени и философи. Този език, изобилстващ с алегории и символи - митични, астрологични, кабалистични - звучи по-скоро като приказка, отколкото като наука. А много от съвременните учени - иначе съвестни работници, но лишени от синтетичен ум и вътрешно прозрение - смятат за научно само онова, което е изказано на техния език, който наистина звучи внушително в своята академична строгост. Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня. Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи. Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури.
към текста >>

2. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Бахаизмът се стреми да даде едно модерно, демократично и либерално религиозно схващане на съвременния човек, очистено от всички заблуждения и суеверия, вмъкнали се като догми в религиите.
на физико-математическото д-во). БАХАИЗЪМ (наричано също Бабизъм) е религиозно учение, основано в средата на миналото столетие от Баха Улах в Персия, което е добило голямо разпространение във всички почти части на земята, дето живеят културни хора. Към средата на февруари т.г. в София бе за няколко дни последователката на това учение, американката г-ца Марта Рут, писателка и журналистка. Тя направи кратки сказки, в които изнесе основните принципи на учението. Бахаизмът се стреми да даде едно модерно, демократично и либерално религиозно схващане на съвременния човек, очистено от всички заблуждения и суеверия, вмъкнали се като догми в религиите. Всички религии в основата си учат едно - любов и служба на Единия Бог. Разликата обаче, се заключава в начина, по който това е предадено, съобразно с народа и епохата, в която великите божи пратеници, основатели на религиите са били поставени да работят. Днес вече, благодарение подготовлението, което Христовото учение направи на човечеството, последното е готово да схване една универсална и истинска религия, която да обедини всички секти и да възстанови мира между всички хора, Баха Улах твърди, че неговото учение ще изиграе тази роля и затова казва, че то има същото отношение към християнството и другите религии, каквото е отношението на плода към цвета и пъпката. Всяка нова епоха в религиозния живот се почва с идването на един пророк. Баха Улах е пророкът на започващата епоха.
към текста >>

3. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той дойде една вечер след вечеря с твърде демократичен файтон, придружен от един мандарин и един моряк.
Часът напредваше. Сбогувах се със съжаление с приятелите си. Обаче, богатството на новите идеи, които ми дадоха, беше доста голямо и аз в продължение на следните няколко месеца имах достатъчно случаи да черпя от него. Китаецът Андреас очакваше от няколко деня като гостенин един стар китаец с известно име Цун-Хинг. Не знаех как той, тъй знаменит, богат и могъщ, беше на гости у Андреас. Той дойде една вечер след вечеря с твърде демократичен файтон, придружен от един мандарин и един моряк. Аз бях поканен на тези приятни събрания, дето един жълтолик господар след императора на 400 милиона народ достатъчно силен да тури в затруднение цялата европейска дипломация, говореше с простота с един прост войник, с един неизвестен лекар и един антиквар . За да направи чест на своя гост, Андреас беше наредил една от стаите в китайски стил: едно широко абаносово легло, рогозки, бродирани кошници, етажерки със скъпи минерали и бронзови предмети, великолепна кадилница, поставена на земята съвсем видоизменяваха малката стая. – За всичко това колко разноски сте направили! – казах на Андреас . – Да, докторе, ориенталецът обича формите.
към текста >>

4. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Демократизмът и парламентаризмът са само прикрития за най-сурова диктатура.
които нямат нищо, освен своите ръце, както за ниските надници и заплати. В още по-тежко състояние са изостаналите в индустриално отношение страни и особено тия от тях, които участвуваха в голямата война. Заедно с мизерията и страданията расте и недоволството, засилват се социалните конфликти. А с надигането на недоволните и революционни сили, засилва се и икономическото и политическо подтисничество във всяка страна. Почти всички държави развиха през време на войната своя апарат за упражнение на властта, насилието и подтисничеството до чудовищни размери и продължават да го развиват, пригаждайки го главно за борба срещу „вътрешния неприятел." В много държави народните свободи са само една илюзорност; те са запазени само за крепителите на старото. Демократизмът и парламентаризмът са само прикрития за най-сурова диктатура. Наред със „законната власт" действуват полуприкрито или конспиративно „неотговорни фактори" - обикновено въоръжени организации, не спиращи се пред никакви насилия и то под прикритието на държавната власт. Националното подтисничество също така е врастнало. Десетки милиони хора в Европа са подложени на жестока и позоряща човека денационализация. Тук ограниченията на свободите отиват понякога чак до забраната да се говори майчин език - както е случаят в гръцка Македония. Това национално подтисничество се изрази още в секвестиране на имоти, принудително изселване на инородните населения и всевъзможни жестоки репресии.
към текста >>

5. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр.
Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници.
към текста >>

6. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад.
Айнщайн в своята искрена книга[1] излязла през тази година се възхищава по следния начин от разума в природата: „Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата". Диренето душата на нещата, на епохата, на самия живот, в последно време взе досущ навсякъде една чисто националистична и милитаристична окраска. Дори философи като Шпенглер, който пророчески схвана залеза на западната култура в своята многоиздавана книга: „Залезът на Запада", в своята нова книга: „Решителни години" в първия й том: „Германrя и световно-историческото развитие", изпадат под влиянието на тази безпътна психоза на времето и величаят милитаризма, грубият национализъм, стадното състояние на тълпата, която трябва и може да се води от „водача" - силната личност, „цезаревият тип". И този или тези „цезареви типове" не са символ на някаква интелектуална или мъдра мощ, но на грубата сила - типът „грабливо животно". Шпенглер в тази си книга е един от най добрите идеолози на грубия, дивия, ако щете национален милитаризъм, в който масата се учи да величае и се подчинява на един „водач", представящ като символ самото отечество. Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад. Това, обаче, не се дължи на обстоятелството, че тези учения за живота и държавно устройство са лоши сами по себе си. Далеч не. Кризата, която изживяват тези доктрини се дължи не на самите тях, а на хората, които са ги прилагали досега. И най-големите привърженици на крайните диктаторско националистични тежнения признават, че не самите учения са лоши, а хората които не умеят да ги прилагат целесъобразно. Не може също да се оспори, че при един демократичен и либерален режим възможността на земята да се поддържа мирът е много по-голяма.
към текста >>

Не може също да се оспори, че при един демократичен и либерален режим възможността на земята да се поддържа мирът е много по-голяма.
Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад. Това, обаче, не се дължи на обстоятелството, че тези учения за живота и държавно устройство са лоши сами по себе си. Далеч не. Кризата, която изживяват тези доктрини се дължи не на самите тях, а на хората, които са ги прилагали досега. И най-големите привърженици на крайните диктаторско националистични тежнения признават, че не самите учения са лоши, а хората които не умеят да ги прилагат целесъобразно. Не може също да се оспори, че при един демократичен и либерален режим възможността на земята да се поддържа мирът е много по-голяма. Душата на нашата епоха е в национализмът, казват мнозина. За да бъде вярна тази максима трябва да се запитаме дали днес през 20-ия век тя издържа критика. Има ли и може ли да има една самостойна национална култура поне в ония континенти, в които балата раса оказва своето влияние? Колкото един народ и да има свое изкуство, свои нрави и обичаи, все пак днес не може да се говори за някакъв особен национален облик. Изкуството е в своята основа международно.
към текста >>

7. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Моят политически идеал е демократичния.
Благосъстоянието и щастието никога не са били за мен някаква абсолютна цел. Идеалите, които са осветявали моя път и които са ме изпълвали мълком с кураж са били доброто, красотата и истината. Баналните идеали, които имат всички хора - притежанието на богатства, външният успех, луксът, всякога, от ранни години, са ми се виждали презрителни. Винаги в живота си съм чувствувал нуждата да бъда самотен. Това чувство е расло с годините. Моят политически идеал е демократичния. Всеки трябва да бъде почитан като личност и никой не трябва да бъде боготворен. Ако днес в Европа демократичният режим търпи голяма криза, това не трябва да се припише на основната идея на демократизма, но на нестабилността на главите на правителствата, които го прилагат. За мене ценният елемент в човечеството не е държавата, но човекът - индивидът, творец и чувствителен. Само човекът е, който твори благородното и възвишеното, сюблимното, докато масата си остава тъпа в мисълта и оградена само от чувства. Презирам всичко милитаристично и героизма проявен под команда !
към текста >>

Ако днес в Европа демократичният режим търпи голяма криза, това не трябва да се припише на основната идея на демократизма, но на нестабилността на главите на правителствата, които го прилагат.
Баналните идеали, които имат всички хора - притежанието на богатства, външният успех, луксът, всякога, от ранни години, са ми се виждали презрителни. Винаги в живота си съм чувствувал нуждата да бъда самотен. Това чувство е расло с годините. Моят политически идеал е демократичния. Всеки трябва да бъде почитан като личност и никой не трябва да бъде боготворен. Ако днес в Европа демократичният режим търпи голяма криза, това не трябва да се припише на основната идея на демократизма, но на нестабилността на главите на правителствата, които го прилагат. За мене ценният елемент в човечеството не е държавата, но човекът - индивидът, творец и чувствителен. Само човекът е, който твори благородното и възвишеното, сюблимното, докато масата си остава тъпа в мисълта и оградена само от чувства. Презирам всичко милитаристично и героизма проявен под команда ! Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, това е мистериозната страна на живота. Това е дълбокото чувство, което се намира в люлката на истинското изкуство и наука.
към текста >>

8. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски.
Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с нисшите. В законите на Ману се казва, че брамините произлизате от главата на Брама - великия Създател на света, военните - от неговите мишци, търговците - от стомаха му, а занаятчиите и работниците - от нозете му. В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи. Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски. Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят". Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг?
към текста >>

9. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Но едно ще подчертая: съвременното човечество, след кризата, която преживя в Юпитеровата сфера, сиреч сферата на правовия държавен ред, на демократичния и парламентарен строй, на гражданската и политическа свобода - с допускането на европейската война допусна и един пробив на Юпитеровата сфера, вследствие на което се получи един поврат назад към Марсовата сфера - диктатури, агресивен национализъм и всепоглъщащ милитаризъм, в който се проявява волята за власт на тъмния Марс, чиито крепости са в оръжейните заводи.
Дълбоки символи, каквито са и образите на Марта и Мария, двете сестри на Пазара. Активната, неспокойна, сприхава, недоволна от живота, но иначе трудолюбива, обичаща ред и порядък Марта - това е Марс. Съзерцателната, спокойна, тиха и нежна Мария - това е Венера. Двете планети, между които минава орбитата на земята! Не мога да се спирам повече в този бегъл очерк върху Марсовата сфера. Но едно ще подчертая: съвременното човечество, след кризата, която преживя в Юпитеровата сфера, сиреч сферата на правовия държавен ред, на демократичния и парламентарен строй, на гражданската и политическа свобода - с допускането на европейската война допусна и един пробив на Юпитеровата сфера, вследствие на което се получи един поврат назад към Марсовата сфера - диктатури, агресивен национализъм и всепоглъщащ милитаризъм, в който се проявява волята за власт на тъмния Марс, чиито крепости са в оръжейните заводи. Нека Слънцето - основният закон, установеният държавен строй, с или без физически център и Юпитер - политическата воля на народа, изразена в неговите държавници-промислители, не оставят Марс да вилнее необуздано. Иначе, ще дойде хаосът на разрушението, в който ще рухнат ценностите на цялата съвременна култура. Г.
към текста >>

10. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Понеже техните религиозни общини са били напълно демократични, то в тях всички членове са били равноправни.
Високо цени ролята на богомилството за духовното прераждане на Европа и хърватския архиепископ Щросмайер. Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша. Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между хората и нова правда на земята. На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството. Понеже техните религиозни общини са били напълно демократични, то в тях всички членове са били равноправни. Следователно, с еднакви права еж се ползували и мъже, и жени. Последните също са могли да стигнат до степента на съвършенство и да бъдат проповедници, стига да са пълнолетни Това пък заставило всички да бъдат грамотни, за да се ползуват непосредствено от евангелието. Те особено повтаряли да се поддържа и разширява книжнината. Нищо чудно, следователно, че при тогавашното всеобщо невежество, особено между широките народни маси на западна Европа, върховенството на богомилската църква се намирало в България. Богомилството носи своето отражение и върху съвременни нравствено-философски учения.
към текста >>

11. ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО НА КРЪСТОПЪТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Привидно нито държавите, образуващи демократическия блок, нито оторитарните държави желаят войната.
Не може да не се признае, че положението на сегашните управници не е леко. Мнозина от тях ясно съзнават, какво страшно бедствие за човечеството би била една бъдеща война. Тя знаят, че от големите градове на държавите, дето са събрани материалните и културни ценности на народите от векове, няма да остане и помен дори - тя ще бъдат изравнени с земята. Тя знаят, че в войната ще погине цветът на народа - най-здравото, най-способното, най годното за живот и производителен труд. След една такава страхотна война, към която народите отиват, въпреки всичко, подтиквани сякаш от някаква фаталност, ще настъпи ужасен упадък - ще са потребни, може би, векове, за да се създаде всичко наново. Привидно нито държавите, образуващи демократическия блок, нито оторитарните държави желаят войната. На думи, управниците на вели китя сили не изпущат случая в речи и изявления да манифестират своята воля за мир. На дело, обаче, нито демокрациите, нито диктатурите правят нещо съществено за предотвратяване на един бъдещ въоръжен конфликт. Защото и едните, и другите защищават своите егоистични интереси. Начело на народите трябва да застанат такива управници, които имат пред вид интересите не само на своя народ, а на всички народи. Трябва да се явят управници, които ръководени от върховната Правда, да водят една международна политика, почиваща на схващането, че народите - малки и големи - са органи на един общочовешки организъм и че не може, следователно, един народ да се развива за сметка и в ущърб на друг.
към текста >>

12. СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Борят се две идеологии – тоталитарна и демократична.
Не свърши, обаче, тази предречена от мнозина мирна година само с това. Преди нейния край, на единадесетия месец изникна една друга война – не по-малко ожесточена – Руско-финландската война. Все в името на справедливостта, в името на мира и с цел да се въдвори ред в страната, срещу която се води войната, се отварят те. И след като се погълне слабата страна, в резултат вместо справедливост, ред и мир, идва бедствието, страданието за дълги, дълги дни, години и поколения. В навечерието на 1940 година светът е избезумял. Борят се две идеологии – тоталитарна и демократична. Фактически бори се нуждата на човечеството за по-добри, по-светли дни, но народните маси не желаят кръвопролитните войни. Водачите им, обаче, ги тикнаха в безизходна война без да се допитат до волята на народите си. Какво ще донесе това? 1940 година се очертава като година, подготвяща много изненади по отношение разрастването на световната война, но има една възможност за умни прояви – има една възможност държавните глави да дойдат до едно мирно разрешение на въпросите. Учителят казва, че тази 1940 година ще бъде решаваща за човечеството – за неговия разум, за мирът и човечността всред хората.
към текста >>

13. СИЛА - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Настоящата война, която се води между демократическите режими и авторитарните държави, е предвестие на една нова ера – ерата на братството между народите.
Това е една реална наука, която е далеко от всички религиозни суеверия и догми, или от онези, материалистични социално-научни доктрини, които извън физическите сили на природата не виждат творческия Дух на Божественото съзнание. Ето защо, след тази голяма криза, която изживява човечеството, изразена в настоящата война, международният ред трябва на всяка цена да се освободи от отрицателните норми на запрети и забрани и вместо тях да дойде истинското сътрудничество във всички области: стопански, социални и духовно-културни. Днес човечеството не се нуждае от сухи формулни права и кодекси, но от братски, преки конкретни действия, дирижирани от великия идеал на Божествената свобода, която ще разкрие възможностите и ценностите на живота, който е вечен и единен. Изпъква пред нашето внимание въпросът, по какъв начин ще се изрази това сътрудничество на международна почва? Настоящето време, в което живее човечеството, е изключително и преходно. Настоящата война, която се води между демократическите режими и авторитарните държави, е предвестие на една нова ера – ерата на братството между народите. Това братско сътрудничество, което ще настъпи след тази война между народите, не е един чисто механичен процес, но една органическа стопанска и духовна взаимопомощ, която ще има своята форма, своята правна конструкция. Защото нацията, която се стреми да се покрие със социологическото понятие държава, е едно важно явление в международната политика. Това се подчертава и от последните исторически факти, които красноречиво говорят, че всички народностни малцинства се присъединяват при своите първоначални национални центрове Веднъж разрешен въпроса за националното самоопределение на народите, изразено в самостоятелни държавни единици за всички – те ще могат леко да се справят със социал-икономическия проблем т.е. антагонизма между капитала и труда, въпрос, разрешението на който няколко десетки години погрешно се смятеше за постижимо само чрез революцията и то на международна почва. Големите държавници, политици и икономисти се убедиха, че социалния въпрос всека държава ще разреши специфично, с оглед на своите географски, стопански, политически, социални и културни условия.
към текста >>

14. IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Често питал, кои са по-прави: комунистите, хитлеристите или демократите.
Състоянието на съвременното човечество също ще се измени. Днешното състояние на хората прилича на състоянието на гъсеницата, която трябва да се превърне в пеперуда. Тя трябва да свие своя пашкул и да стане пеперуда. Като пеперуда ще има съвършено други условия и възможности и ще използува други, нови блага на природата. Разните учения, които хората поддържал, са опити, проби. Често питал, кои са по-прави: комунистите, хитлеристите или демократите. Но хората не се раждат, нито комунисти, нито хитлеристи, нито демократи. Много от идеите, които тия учения поддържал, са хубави, но в тях трябва да се внесат още много други неща. Учение, което носи любов, което носи мъдрост, което носи истина, е добро. Всички тия учения ще се реформират. Защото Този, Който е създал света, днес иде да го оправи.
към текста >>

Но хората не се раждат, нито комунисти, нито хитлеристи, нито демократи.
Днешното състояние на хората прилича на състоянието на гъсеницата, която трябва да се превърне в пеперуда. Тя трябва да свие своя пашкул и да стане пеперуда. Като пеперуда ще има съвършено други условия и възможности и ще използува други, нови блага на природата. Разните учения, които хората поддържал, са опити, проби. Често питал, кои са по-прави: комунистите, хитлеристите или демократите. Но хората не се раждат, нито комунисти, нито хитлеристи, нито демократи. Много от идеите, които тия учения поддържал, са хубави, но в тях трябва да се внесат още много други неща. Учение, което носи любов, което носи мъдрост, което носи истина, е добро. Всички тия учения ще се реформират. Защото Този, Който е създал света, днес иде да го оправи. Ние да не вземаме ничия страна, защото чиято и страна да вземем, може да попаднем в заблуждение.
към текста >>

15. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Занапред градът, увеличавайки се, не ще престане да получава все по голямо и по-голямо политическо значение — неговите демократически идеи — произлезли от тия на неговите първи жители, които се наричаха вече pares или parisii, което ще рече равни — ще греят над света.
Оттогава тя е на ос: това е бременността. Колективното същество действува. От крепостта на Лувъра до тая на Бастилията, от Дома на Тамплиерския орден до височините на Сент Женевиев се простира неговият градски живот и се изпълнява историята на Париж (вж. фиг. 1.). Символът, вследствие на уголемяването на кръга, расте пропорционално. Занапред градът, увеличавайки се, не ще престане да получава все по голямо и по-голямо политическо значение — неговите демократически идеи — произлезли от тия на неговите първи жители, които се наричаха вече pares или parisii, което ще рече равни — ще греят над света. След това коментаторът се впуска в дълги разсъждения, които предаваме в резюме. Университетът на Париж бе надарен от царската власт с всевъзможни привилегии, които му осигуряваха най-голяма свобода на мисълта. Тогавашният Париж беше малък, но неговият мозък почваше вече да се отваря с умствената работа. Прочее, построи се фасадата на Нотър Дам. Наблюдавайте я — дори ако не сте художник или архитект — тя ви прави впечатление.
към текста >>

16. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тази длъжност е теократично, а не демократично избираема.
Но с първите не се съгласяваше и не ставаше маша в ръцете им, колкото и те да го подкупваха или заплашваха. А с вторите беше духовно щедър, беше истински Брат и Приятел. Годините минаваха, дълголетникът от стария габровски род на дядо Ботьо Житото, остана верен на своя духовен пост, даден му след заминаването на Учителя. Той имаше ръководството на Духа. Истинският устав на Братството гласеше: Председателя на Братския съвет е пожизнена длъжност. Тази длъжност е теократично, а не демократично избираема. Щестлавните хора в братството, желаещи да станат централни фигури, но неизработили в себе си духовни качества, не се съобразиха с това. Те създадоха нов закон. За да помогнат на себе си. Създадоха нов устав, създадоха и ново братство. Може би тях е имал пред вид Борис Николов когато е записал в бележника си: “Има упорити, своенравни души.
към текста >>

17. Споделено като с братя Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

С други думи, домакините от Демократичния съюз на жените първоначално предоставили стая от своя обществен имот за излагане на паната, но в последния момент се отказали, подплашени вероятно от нечий доброжелателен съвет да внимават, можело да е работа на секта... За отговор нека послужат мислите на самия автор: "Днешният човек не се нуждае от изкуство, отразяващо хаоса и безредието, които тровят всеки ден живота ни.
се среща със словото на Учителя Петър Дънов и оттогава започва духовното му пробуждане. Целият му творчески път е посветен на идеите за разширяване на човешкото съзнание и за достигане на космическите измерения на любовта между хората. Символиката на художествените пана наследява окултния език на Учителя, придавайки универсалност на всеки сюжетен детайл. А защо изложбата беше аранжирана в частен дом? Това е въпрос, на който отговорът следва да се търси не толкова на физическо ниво, както би се изразил ученик на окултна школа, колкото на ниво по-високо - на мислене, обаче не разумно и свободно, а предразсъдъчно и обеременено от всякакви идеологеми. С други думи, домакините от Демократичния съюз на жените първоначално предоставили стая от своя обществен имот за излагане на паната, но в последния момент се отказали, подплашени вероятно от нечий доброжелателен съвет да внимават, можело да е работа на секта... За отговор нека послужат мислите на самия автор: "Днешният човек не се нуждае от изкуство, отразяващо хаоса и безредието, които тровят всеки ден живота ни. Необходимо е душата да се храни с изкуство, което носи послание за Новото." А какво има предвид говорейки за Новото, авторът го е разкрил в своите творби. Стоянка Гоудова вестник ЧЕРНО МОРЕ - ЮГ" бр. 9. 27.10.1993 г. Г.Куртев "Даването, това е новото, написано в книгата на великия, живот. То е основа на Любовта."
към текста >>

18. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вести България има вече нова власт, в лицето на правителството на народния блок, съставен от демократи, земеделци, н.
Адрес: А. Николов, пощ. кутия 6, Бургасъ. Познай себе си, психофизиологична студия, от Ц. Д. Ракитски, цена 20 лв. Вести България има вече нова власт, в лицето на правителството на народния блок, съставен от демократи, земеделци, н. либерали и радикали. Никога до сега бълг. народ не е очаквал с такова нетърпение падането на една компрометирана със своите насилия и жестокости власт и никога не е възлагал толкова надежди на едно ново правителство. Българският народ преживя страшни дни на беззаконие и жестокост. Дано те никога вече не се повторят.
към текста >>

19. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Живкович и в цялата страна има голямо брожение за установяване на демократическо управление, за възвръщане на всички свободи, отнети през време на диктатурата.
Веднага след изборите, частната армия на хитлеристите бе обезоръжена и разформирована твърде лесно, с един замах на германското правителство. Това показва, че меча. който хитлеристите досега размахваха, е бил направен от картон, и че може би сегашния им успех, изразен в получените 13 милиона гласове, е най-високата точка, достигната от тяхната надигаща се вълна, след което ще започне нейното спадане и заглъхване, както стана и с нашата „Родна Защита“. *** В Югославия се извършват големи промени във вътрешното управление на държавата. Сменен бе досегашния диктатор ген. Живкович и в цялата страна има голямо брожение за установяване на демократическо управление, за възвръщане на всички свободи, отнети през време на диктатурата. В един манифест издадени от възстановените политически партии, се заявява, че народа иска пълна свобода за всички отделни югославянски племена в границите на югославската държава и братски отношения с България. Ний вярваме, че в Югославия почва да вее един нов пролетен вятър, който ще донесе обновление на политическия живот в нашата съседка и ще спомогне много за стопяването на ледените прегради, издигнати между нас и сърбите. С добра воля всичко може да се постигне. Нужни са отстъпки. Нужно е преди всичко да се стопи взаимното недоверие и подозрителност, да се разчисти атмосферата в нашите взаимни отношения и да се напраавят сериозни стъпки към сближение и избягване на всякакви причини за омраза и конфликти.
към текста >>

20. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както се вижда, тук е отречена практиката на прехвалената „демократичност", в която на практика излиза, че на един чисто земеделски конгрес, неколцина - интелигентни, помежду своите доверени, избрани от долу, по свое разбиране коват съдбините на мнозинството което само знае да плаща и ... гласува.
А по въпросите, по които няма едно мнение, като недостатъчно проучени се отлагат, ако е по събора за следващата година, ако ли е по дружествено събрание, за следващото събрание. Ако и тогава не се дойде до общо решение, оставят се като неуместни, ненавременни. На съборите присъстват неограничено число делегати, всеки който може със свои средства да дойде: чл. 20 е определил; „Дружествата имат право на неограничено число делегати във федеративната сбирка, които трябва да са снабдени с пълномощия. Забележка: Всеки член има право да изказва свои мнения в сбирката. Както се вижда, тук е отречена практиката на прехвалената „демократичност", в която на практика излиза, че на един чисто земеделски конгрес, неколцина - интелигентни, помежду своите доверени, избрани от долу, по свое разбиране коват съдбините на мнозинството което само знае да плаща и ... гласува. Дружествата се ръководят от управителен съвет, в който могат да влязат всички които желаят да работят усърдно за прокарване принципите на федерацията. Техните права са никакви, а имат само задължения, доброволно поети. Член 2. гласи: Управителният съвет е само изпълнително тяло на общите събрания, то няма право да взема решения и да действа от името на дружеството, без предварително допитване до общото събрание. Принципът на федерацията, който се прокарва в цялата организация, осветява свобода и автономия, както на отделните членове, така и на дружествата, стига да не се противодейства, на общо начертаната цел.
към текста >>

Вижда се, че е извлечена добра поука от съществуващите демократически организации, дружества, съюзи, партии, синдикати и др.
бюрото е само помощен орган, то изпълнява възложената му от федералните събрания работа, събира статистически и др. данни, нужни за дружеството, води редовна кореспонденция с дружествата и др. сдружения. За бюрото. Чл. 34. определя — То няма право да излага своето мнение под формата на окръжни със задължителен характер. Вижда се, че е извлечена добра поука от съществуващите демократически организации, дружества, съюзи, партии, синдикати и др. дето управителните съвети като сведущи, с окръжни наредби стъкмяват общо взети решения и задължават тия които са долу, да играят по тяхната свирка. Чл. 36. Членовете на управителните и контролни съвети не получават никакви възнаграждения за своята длъжност. — Ето хора, които имат задължения, без права — практика, която отрича „здравия“ разум, но която давя преднина на новите „диви" хора да работят, и то тъй както се работи за Бога, мълком, безкористно. Да би имало възможност, ако не сега, то поне в бъдеще, когато ни потрябва, да изменим тоя „глупав" устав, пък то Чл.
към текста >>

21. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поради тая си слабохарактерност, те се намериха в плен на реакцията с демократична маска, която взе пълно надмощие.
Днес, обаче, ние сме длъжни да приз-наем, че сме се лъгали. Демокрацията на новото правителство се оказа лъжедемокрация. Частно водачите на Земеделския съюз се оказаха недостойни за големите надежди, които народа възлагаше на тях. Те се оказаха слаби, ограничени, амбициозни хора. за които министерското кресло стои по-горе от интересите на народа. Поради тая си слабохарактерност, те се намериха в плен на реакцията с демократична маска, която взе пълно надмощие. Така, за ръководители на външната и вътрешна политика на страната изпъкнаха хора с все същите стари разбирания. — Хора, които не познават по голяма сила от тази на насилието и които дълбоко в себе си мислят, че на народа не бива и не може да се даде пълна свобода, че той не заслужава по-добра участ от тази да бъде ограбван и тормозен. Ето защо, никаква съществена промяна не се направи. Насилията продължиха, ограбването на народа продължи, икономии истински и там дето трябваше не се направиха. Народните представители, обаче, добре се погрижиха за себе си, като прокараха закон за увеличение на заплатите си, тогава, когато мизерното положение на народа изисква върховни усилия и жертви от всички.
към текста >>

22. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

по който трудещият се народ от градове и села, ще изгради сам, с ръцете си и с ума си — без да го чака от комунистическа, демократическа или фашистка власт - своето велико и светло бъдеще.
и никой друг, може да си създаде ония желани условия, при които да може да заживее смислено и човешки. Първата задача, и свещен дълг едновременно, на ония, които с призвани да бъдат истински водачи на народа си, е да го на- учат да вземе сак съдбините си в ръцете си, да се не надява ни на червени, ни на черни, ни на сини. ни на оранжеви вълци, стремящи се към власт и плячка, а надявайки се на своите сили, на своята естествена мъдрост. да за- изгражда бъдещето си. Трудовата Братска задруга, съединението на всички сили и воли, на всичко материално и духовно, с което разполагат група единомислещи хора, е път. по който трудещият се народ от градове и села, ще изгради сам, с ръцете си и с ума си — без да го чака от комунистическа, демократическа или фашистка власт - своето велико и светло бъдеще. Братската задруга е онази истинска революция, онази дълбока, основна, коренна промяна, която преобразява едновременно цялото битие на човека — и духовния и материалния му живот, и съзнанието му, и заобикалящите го условия. Защото тя е краен резултат на един вътрешен копнеж, на един свободно и естествено извършен акт, а не на външни сили и закони. Защото тя е наше собствено дело, осмислено, решено и извършено от самите нас, а не от нашите, каквито и да били те, управници. Защото в нея всичко става естествено и свободно, а не изкуствено, насилствено да се насажда от горе. В братската задруга е изхода и спасението за тия, който дирят път из днешния хаос, и които с готови да живеят, да работят и даже да умрат за общото благо, — за братството и единството на всички хора.
към текста >>

23. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Общинските избори Както се и предвиждаше, те дадоха болшинството от селските общини в ръцете на правителствените партии, — земеделци и демократи.
Да изхвърлим из ума си всяка мисъл за извоюване на правата си със силата но оръжието. Нам е нужна разумна външна политика. Нам е нужно мъдра дипломация, която да действа, а не да чака събитията да я изпреварват. Ние трябва да бъдем активни във външната си политика, защото, в противен случай, има сили в страната ни. които при пръв удобен момент, ще ни наложат да бъдем активни с оръжие. Общинските избори Както се и предвиждаше, те дадоха болшинството от селските общини в ръцете на правителствените партии, — земеделци и демократи. След тях се очертават — опозиционния земеделски съюз „Ал. Стамболийски и Врабча 1“ и партията на Ал. Цанков. Гласовете за работническата партия отбелязват голям упадък. Всички останали партии вземат незначително число гласове. Имайки предвид колко променлива е „волята но народа", действащ често под заплахата и измамата на опитни политически фокусници, нищо положително не може да се изведе за неговата бъдеще ориентировка.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх.
Въпроса не е в недоимъка, защото има храна за всички същества. Но храната не е правилно разпределена, и туй неразпределение зависи от самия човека. Човек е създаден най-после. за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над животинското царство. Но животинското церово е вътре в него. Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх. И бащата в къщи е демократичен монарх. Бащата дава право на всички свои деца, и всички деца имат свобода, според степента на своето развитие. В този кратковременен живот, който живеем на земята, ние не можем да имаме това, което искаме, понеже живота ни е подложен на постоянни промени и преминаваме през фазите на децата, възрастните и старите! Минавайки през тези фази, ние сме в света на прогреса, но ние не сме намерили истинския път, по който можем да достигнем щастието. Аз наричам щастие не да ти го донесат отвън с шишенце, но да бъде един непреривен процес, и де тече от вас, като водата от извора.
към текста >>

И бащата в къщи е демократичен монарх.
Но храната не е правилно разпределена, и туй неразпределение зависи от самия човека. Човек е създаден най-после. за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над животинското царство. Но животинското церово е вътре в него. Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх. И бащата в къщи е демократичен монарх. Бащата дава право на всички свои деца, и всички деца имат свобода, според степента на своето развитие. В този кратковременен живот, който живеем на земята, ние не можем да имаме това, което искаме, понеже живота ни е подложен на постоянни промени и преминаваме през фазите на децата, възрастните и старите! Минавайки през тези фази, ние сме в света на прогреса, но ние не сме намерили истинския път, по който можем да достигнем щастието. Аз наричам щастие не да ти го донесат отвън с шишенце, но да бъде един непреривен процес, и де тече от вас, като водата от извора. Да сте един жив извор.
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дух на свобода и демократичност владее.
“ Днес съществуват няколко религиозни общества, които съзнателно или несъзнателно следват заветите на полските месианисти. Това са преди всичко: Мариавитите — религиозно движение възникнало в края на миналия век, под влиянието на една забележителна жена, която е писала, че не папата, а Христос е глава на църквата; че свещениците трябва да служат безкористно, безплатно; че могат да се женят и пр. Днес мариавитите, по официалната статистика, наброяват 70,000, — но фактически са повече. Свещениците и епископите носят бели одежди; богослужението е на полски език. Не призна ват папската власт; извършват всички треби безплатно и пр. Дух на свобода и демократичност владее. Друго подобно религиозно движение е народната полска църква, което има две подразделения — едното от които е близко до католическата църква, без да признава папската власт, а другото —до евангелската църква, с реформаторски и напредничав дух. Няма платени пастири — а всички могат да проповядват Словото Божие. От 1 год. почва да излиза в Краков религиозен сборник „Свободна религиозна мисъл“ — под редакцията на енергичния Карл Смиловски, където вече свободните и радикалните религиозни схващания се оформяват като историческа мисия на славяните. Така, големите страдания на славянството ни учат, че трябва да възприемем и приложим в пълнота програмата на Христа, за Царството Божие — в това е нашата мисия.
към текста >>

26. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

всичките усилия, всичките средства за оправяне на света на днешните учени, държавници и финансисти, на революционери и на реакционери, на комунисти и фашисти, на демократи и авторитаристи, на безверници и религиозни, ще се окажат безсилни и безплодни, ще се разбият в прах, докато не се вземе под внимание вътрешната, духовната, съществената, Божествената страна на въпроса.
Защото вътрешният живот определя външния живот. Защото духът създава и пременя външните условия. Духът определя битието, а не обратно. Светът но човешки не може да бъде оправен! Това значи, че всичките планове. всичките усилия, всичките средства за оправяне на света на днешните учени, държавници и финансисти, на революционери и на реакционери, на комунисти и фашисти, на демократи и авторитаристи, на безверници и религиозни, ще се окажат безсилни и безплодни, ще се разбият в прах, докато не се вземе под внимание вътрешната, духовната, съществената, Божествената страна на въпроса. Светът по човешки не може да се оправи! И наистина, с това знание, което днешните държавници и учени имат, с тия средства, с които те разполагат, с тия методи, които те употребяват, светът не може да бъде оправен. И не само света, но и своя си народ те не ще могат да оправят с тия си разбирания, с тия си средства и методи. Всичко това ще се разбие в прах. Ще изчезне като сапунен мехур.
към текста >>

27. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички говорят есперанто и ми засвидетелстваха обичта си към нашия народ и обаянието си от нашия демократичен цар.
Есперанто като мощен фактор в услуга на малките народи е на особена почит. И есперантските дружества се субсидират, например в Хелсингфорс са предвидени ежегодно в бюджета 12,000 ф. марки 24,000 б. лева. В есперантския институт на много места са издадени есперанто литературни сборници и пътеводни книжки за страни, градове, университети. Поканен бях и посетих някой видни хора. Всички говорят есперанто и ми засвидетелстваха обичта си към нашия народ и обаянието си от нашия демократичен цар. Особен интерес проявяват и социалдемократични и земеделски вестници, чийто редактори по телефона ми искат среща, но време, време, аз съм като „влак под пара“ бързам, прощавайте и до писане. Ив. х. Кръстанов
към текста >>

Особен интерес проявяват и социалдемократични и земеделски вестници, чийто редактори по телефона ми искат среща, но време, време, аз съм като „влак под пара“ бързам, прощавайте и до писане.
И есперантските дружества се субсидират, например в Хелсингфорс са предвидени ежегодно в бюджета 12,000 ф. марки 24,000 б. лева. В есперантския институт на много места са издадени есперанто литературни сборници и пътеводни книжки за страни, градове, университети. Поканен бях и посетих някой видни хора. Всички говорят есперанто и ми засвидетелстваха обичта си към нашия народ и обаянието си от нашия демократичен цар. Особен интерес проявяват и социалдемократични и земеделски вестници, чийто редактори по телефона ми искат среща, но време, време, аз съм като „влак под пара“ бързам, прощавайте и до писане. Ив. х. Кръстанов
към текста >>

28. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И наистина, задачата на правителството е трудна: от една страна то трябва да възвърне постепенно страната към демократичен режим.
При Обичта всички биха живели в мир и съгласие, всички биха се подпомагали взаимно, всички биха живели едни за други. И тогава, само тогава всички биха били радостни и доволни — всички хора по цялата земя, по целият свят... Тя летеше все по-високо и виждаше все по далеко. Т. Ч. Седмичен преглед У нас Предстоят избори за народни представители. Отдавна се говори и се подготвя закон за тази цел, но все още няма нещо напълно определено. И наистина, задачата на правителството е трудна: от една страна то трябва да възвърне постепенно страната към демократичен режим. а от друга — да ни запази и да не позволява в никой случай издевателствата и лошите страни на партизанството. Починал е във Виена известният български писател Антон Страшимиров, трудолюбив работник почти във всички полета на българската литература. Казват, че последните му думи били: Като се върна, знам каква книга да напиша. В неделя, на 12 т. м. се откри новата ж. п.
към текста >>

29. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Решавайки да пожертват себе си в защита на един принцип, рискувайки да приемат войната, великите демократични народи спасиха мира.
Днес хората са други. Самите управници са други. — Колкото и да се показват готови и решени за война, те няма така лесно да се решат да хвърлят народите в нея. Защото знаят какво значи една нова общоевропейска или световна война. Пои това, тъкмо тази решителност — да се отговори на силата със сила, да не се оставя насилието само да се справя и само да разрешава подигнатите въпроси, е която спре, в последния момент, разразяването на катастрофата. Решавайки да пожертват себе си в защита на един принцип, рискувайки да приемат войната, великите демократични народи спасиха мира. Отречена е грубата сила. Спряно е нейното пагубно действие. Не чрез нея, а с разбирателство, на зелената маса, ще се решават въпросите. Началото е дадено. По този именно път трябва да продължи международният живот.
към текста >>

30. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Благодарение на християнството, революционният демократичен дух намери почва в обществените среди.
Началото на християнството е тясно свързано с историята на човечеството, и то игра голяма роля в освобождението на народите от робство. Въпреки че в СССР всички религии се считат за опиум на народите, християнството според тях не е най-вредното. То бе причината за въвеждане на нещо съвсем ново в света, с провъзгласяването на равенство между хората, народите, расите и дори половете. То прекрати жертвоприношенията, изисква ни от другите религии. Тези са неговите основни идеи и то бе първото да запознае света с тях. Благодарение на християнството, революционният демократичен дух намери почва в обществените среди. След първите два-три века, обаче, християнската църква за губи своя пръв идеал, но демократичният дух и равенство се още спазват от онези, които са лоялни на Христовите принципи“, из в „Зорница“
към текста >>

След първите два-три века, обаче, християнската църква за губи своя пръв идеал, но демократичният дух и равенство се още спазват от онези, които са лоялни на Христовите принципи“, из в „Зорница“
Въпреки че в СССР всички религии се считат за опиум на народите, християнството според тях не е най-вредното. То бе причината за въвеждане на нещо съвсем ново в света, с провъзгласяването на равенство между хората, народите, расите и дори половете. То прекрати жертвоприношенията, изисква ни от другите религии. Тези са неговите основни идеи и то бе първото да запознае света с тях. Благодарение на християнството, революционният демократичен дух намери почва в обществените среди. След първите два-три века, обаче, християнската църква за губи своя пръв идеал, но демократичният дух и равенство се още спазват от онези, които са лоялни на Христовите принципи“, из в „Зорница“
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Лично аз далеч не се възхищавам от демократическите методи, но казвам, че демокрацията поне предполага едно усилие към свободата на народа, макар да мисля, че в нея има много нещо, което е грубо, несъвършено и ненаучно.
Вие знаете, че те не бяха. Не виждате ли, че тази пагубна превратности изисква обяснение, — че тя изисква нещо съвършено необикновено, нещо съвсем ново в начина на обясняване? Аз ще се постарая да ви кажа точно как стана това и как става. Има едно друго обяснение. Всички ние чувствуваме, че ние сме повече или по-малко ангажирани в една принципална война, че тук са в основа велики принципи, че ние се борим за свобода, за това, което се нарича демокрация. Лично аз далеч не се възхищавам от демократическите методи, но казвам, че демокрацията поне предполага едно усилие към свободата на народа, макар да мисля, че в нея има много нещо, което е грубо, несъвършено и ненаучно. Ние сигурно, значи, се бием за тази демокрация и свобода, от една страна, и против грозната тирания и робство, от друга. Не е само за правото на съществуване на по-малките народи. Вие знаете, че беше съвсем открито заявено в германската преса, какво времето на малките народи е минало, че Германия не желае малки народи, че те нямат право да съществуват. Не е, значи, само това, което е същественото, има и друго, което е още по-важно — честта и запазването на едно обещание. Вие добре знаете, как най-близкият до императора човек обявява един тържествен договор за „един къс хартия“, и не е можал да разбере, как ние бихме желали да отидем на война само заради това късче хартия.
към текста >>

После той каза, че ако самите ние служим на истинското вътрешно Правителство на света, ние трябва да знаем, че то, именно, е противно на всички демократически теории, и че следователно, Германия, а не Англия, е която се бори за идеалите на Йерархическото Правителство.
Това е съдба, трябваше да стане, ако не по тоя начин, то по някой други; а този начин ни откриваше най-добрите шансове за успех; при все че, от моя страна, аз бих поставил всичките тези нации да се борят, първо, една с друга и щях да се намеся само когато те биха се съвсем изтощили“. Ние поддържахме, че също и и и е обичаме закона и реда, науката и културата. но ние желаехме същевременно да имаме и свобода и прогрес. Князът като че ли не е имал подобни идеи. Той заявяваше, че демокрацията никак не се грижела за култура, а искала да смъкне всекиго долу, ма едно общо, и то най-долното, равнище: че тя желаела закон, с който да ограби и ограничи богатия, без сама да се подчинява на закона; че тя нямала схващане за „свобода под закон“ (която е единствената истинска свобода), а желаела тържеството на пълното беззаконие, при което себелюбието само би могло да управлява, и че само тези биха били ограничени, които биха желали да живеят и да работят като свободни хора. После той каза, че ако самите ние служим на истинското вътрешно Правителство на света, ние трябва да знаем, че то, именно, е противно на всички демократически теории, и че следователно, Германия, а не Англия, е която се бори за идеалите на Йерархическото Правителство. „Кой“, попита той „е по-близо до истинския идеал за един Владетел. — нашият Кайзер ли, който държи своята власт от Самия Бог или вашият Крал Георг, които един ред но може самостоятелно да напише и на когото всяко действие е толкова ограничено от неговите министри и парламента му, че не може да направи никакво реално добро? А френският Президент, какво друго е, освен пяна, за момент изхвърлена на върха на една кипяща маса от корупция? “ Ние бидохме най-силно възмутени от такава една обида към нашите храбри съюзници: но не можехме да не допуснем, че имаше една частичка от истина в някои от неговите по-раншни бележки. Ние се постарахме да му кажем, че, макар да споделяме неговото вътрешно недоверие към методите на демокрацията, ние я смятаме за един необходим преходен.
към текста >>

Трябва да преминем през непривлекателната стадия на демократическото лошо управление, за да стигнем времето, когато управлението на народите ще бъде най-доброто.
Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва. Разбира се, отначало човекът ще постъпва толкова погрешно, колкото и право. Ще има един преходен период, когато работите съвсем нима да бъдат такива, каквито би трябвало, когато ти в никой смисъл няма да бъдат толкова добри, колкото биха били под един благ деспотизъм. При все това, ние никога няма да спечелим хората за напредъка. ако не им оставим известен дял от свобода. Трябва да преминем през непривлекателната стадия на демократическото лошо управление, за да стигнем времето, когато управлението на народите ще бъде най-доброто. За сега, откровено казано, не е така. Аристокрация значи управление чрез най-добрите. Демокрация значи управление чрез народа. Ние се надяваме, че ще дойде време, когато демокрация и аристокрация ще бъдат едно. Ние очакваме да постигнем това чрез нашата система.
към текста >>

Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее.
И Яз възставам от вековния си сън, Възправям камъка кат огнен стълб, И моята душа над него се възрастя И се въздига кат вселенски храм: Високо Яз издигам своя посох над Земята Като вселенски патриарх И ставам Път отвъдсветовен — Врата на всеко Ново Битие : През Мен минават родовете земни — Дванайсетте колена на Израил — Възземат се във небесата Съзвездия блестящи, Подети златоискри пясъци От Мировия Вихър . . . Ив. Грозев. Д. Н. Фурнаджиев ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УЙЛСОН Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена. Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят.
към текста >>

От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери.
Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе. Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното управление на американския народ и управление. Един от неговите трудове: Държавата (около 670 страници) развива разните форми на управление, древни и съвременни, в Европа и Америка. Като образец за неговите възгледи, което пояснява днешната дейност и цели на председателя Уйлсона, ще процитирам думите му на стр.
към текста >>

Всички „партии“, които се самооценяват като „народни“, „демократически“, още по-демократически (радикални, социални и пр.), па даже и селските книжни милионери, се надпреварват да се покажат, че милеят за народа си и искат да го спасят от лошото положение.
През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство. Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“. Първите крадяха открито, без никакво стеснение, и убиваха с драконовски военно-наказателни закони и с изгладняване на населението, вторите им помагаха с одобрение на бюджетите, военните кредити и всички противоконституционни закони, а третите мълчаха, от природно малодушие и морална слабост. Всички общо, обаче, докараха катастрофата и бедствието на народа. Сега разприте им продължават, за сметка на народа. Всички „партии“, които се самооценяват като „народни“, „демократически“, още по-демократически (радикални, социални и пр.), па даже и селските книжни милионери, се надпреварват да се покажат, че милеят за народа си и искат да го спасят от лошото положение. А тя, всички събрани заедно, не могат да уредят даже прехраната му. По-добра атестация за техния общ фалит не трябва да се иска. Може да се поддържа, от окултно гледище, че едни от българските „партии“ са паразити на народното тяло, а други — неговите задръстени черва. И едните, и другите трябва да се очистите, чрез едно добре действуващо пургативно средство и дезинфекция. Нека не ни се сърдита, за тая диагноза: ние говорим откровено, самата истина.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции.
Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия. В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите.
към текста >>

Представителите на шест от така наречените „политически партии“ (народняци, цанковисти, социалисти-общоделци, раликал-демократи, земеделци от „болшинството“ и земеделци от „меншеството“) са образували временен „блок“ за управление, събират се в Министерския Съвет дето трябва да има винаги единство на идеите и възгледите, обсъждат някакви общи мерки за живота на тоя народ, а вън от вратата на Съвета, на публични събрания.
по-безопасни за спокойствието, елементи н се удовлетвориха други, които отвън биха вдигали повече шум. Но в тоя и нему подобни фокуси народът е безучастен. В очакване да узнае решението за съдбините на България, според човешките норми, които се изготвят в Париж, народът си оставя предаден на мирните си занятия. И той би продължил това си състояние, ако разни недобросъвестни агитатори не бяха се разшетали из делата страна да го свикват на събрания и да го вълнуват или забавляват с взаимните си обвинения. Изглежда, че нашите „политици“ нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили: те живеят с отживелите века си понятия и прилагат в дейността си едновремешните похвати. Представителите на шест от така наречените „политически партии“ (народняци, цанковисти, социалисти-общоделци, раликал-демократи, земеделци от „болшинството“ и земеделци от „меншеството“) са образували временен „блок“ за управление, събират се в Министерския Съвет дето трябва да има винаги единство на идеите и възгледите, обсъждат някакви общи мерки за живота на тоя народ, а вън от вратата на Съвета, на публични събрания. обвиняват се най-безпощадно едни други едва ли не във всички престъпления, предвидени в Наказателния закон. И с такива взаимни „препоръки“ пред народа, без да са съставили блокови кандидатни листи, те се явяват да искат доверието му в приготовляваните обши законодателни избори, датата на които не е още фиксирана. Е добре, тия „партии“ трябва да признаят, че ако е вярно всичко това, което сами си приписват една на друга в своите печатни органи и в събранията, тогава народът има не само право, но и дълг да им откаже както доверието си, така и дори простата си вежливост да изслуша обясненията им. Хора, на които тежи такава тежка отговорност за цялото минало на лъжи, кражби, деморализация, масови убийства чрез инсценираните войни и озлочестяване на няколко стотици хиляди невинни семейства, са изгубили всяко морално право да се вестяват пред народа и да искат подкрепа от него. Необозримата върволица от нещастни инвалиди, изгубили зрението си, краката си или ръцете си е най-страшният агитатор против ония, които създадоха войната, продължиха я повече от три години, и тук, в Народното Събрание, я поддържаха, без да реагират против виновниците й, като самопожертват даже живота си за да спасят народа.
към текста >>

Освен така наречената „работническа социал-демократическа партия“, която е класова, защото носи класово название и оправдава създаването си с един основен програмен принцип — отрицание на частната собственост — но греши в концепциите си за прилагането на тоя принцип в България, страна на дребна поземелна собственост.
Необозримата върволица от нещастни инвалиди, изгубили зрението си, краката си или ръцете си е най-страшният агитатор против ония, които създадоха войната, продължиха я повече от три години, и тук, в Народното Събрание, я поддържаха, без да реагират против виновниците й, като самопожертват даже живота си за да спасят народа. А сега хвърлят едни на други вината за нея. Всички те без изключение, са виновни за на народните бедствия! Впрочем, както поради тази отговорност на „политическите партии“. така и поради тяхната безпринципност, те нямат право на съществуване в сегашната си форма. Освен така наречената „работническа социал-демократическа партия“, която е класова, защото носи класово название и оправдава създаването си с един основен програмен принцип — отрицание на частната собственост — но греши в концепциите си за прилагането на тоя принцип в България, страна на дребна поземелна собственост. нито една от другите съществуващи групи не може та се нарече „п олитическа партия“. Без да се впущаме в подробности тук защото мястото ни е малко, ще изтъкнем само, че според научното определение, под термина „политическа партия“ се подразбира една група пълноправни граждани, съединени в името на един общополезен политически принцип и преследващи една политическа цел от общонароден интерес (вж. за това по-големи подробности в съчиненията, на Блунчли, Острогорски, Гамбаров, Шарл Бенуа, Есмен и др.). Българските политически дружества не са партии. а „фракции“ (на френски) или клики (на български), или „котерии“.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията.
Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Такива пръсти показват любов към неопровержимо истинското, силна логика, нужда от политическа, религиозна и социална независимост, както и наклонност към деизъм и демократизъм.
Притежателите на такива пръсти са художници, скулптори, архитекти или поети с една действаща върху фантазията и върху чувствата поезия. Хората с такива пръсти ценят красивото във външните форми. Те са романтични, лесно се увличат, чувстват голяма нужда от независимост и мразят всички мъчни, изискващи напрягане на ума, разсъждения. Ръката с гладки, конични пръсти въплътява, следователно, чисто художествения тип. Ако коничният пръст е същевременно възлест, така щото неговия външен фаланг да е почти яйцеобразен, то това показва един ум, пълен със спекулативни идеи, с много разсъдливост, с голяма вещина при разрешението на мъчните проблеми на философията. Такива пръсти показват любов към неопровержимо истинското, силна логика, нужда от политическа, религиозна и социална независимост, както и наклонност към деизъм и демократизъм. Такива пръсти принадлежат обикновено на така наречения философски тип. Ако коническият пръст е твърде гладък, нежен и свършва с един тънък, остър връх, то това показва надделяване на вътрешното. Притежателите на такива пръсти са наблюдателни, религиозни, идеалисти, както и често до крайност безразлични към материалните интереси, а в замяна на това притежават твърде много поезия на сърцето и на душата. Това са пръстите на мъчениците на вярата, каквито се срещат у мохамеданите и будистите. Освен това в притежателите на тия пръсти се среща нужда от любов и свобода и то в най-широк размер, както и едно високо почитание към всичко, което по своята същност и форма е красиво.
към текста >>

И колкото повече човек мисли за това, толкова повече се убеждава, че цялостния прогрес на света е работа на твърде малцина, че положителният и прогресивният интелект е рядко изключение и че ако демократическите условия действително биха преодолели (а това, разбира се, те никога не са могли да сторят), цялата цивилизация щеше да остане назад и постепенно щеше да се превърне още веднъж в хаос.
Хумфрей е изчислил количеството на метеорните материи, които биха били достатъчни, за да се обясни феномена. Цифрите, които той е намерил, отговарят на количеството на космическите части, които срещат всеки ден земята. Това количество е преценено чрез пряко наблюдение. (Из „Zentralblatt für Okkultismus“). ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Ралф Ширле Лекарят Парацелзус Укрепените в засада сили на консервативното правоверие са толкова големи, че по некога човек се изкушава да се чуди, как така светът се върти, как успява стремителното движение на прогреса и побеждава толкова много назадничави тенденции, предразсъдъци и връзки със стереотипните условия на деня! И колкото повече човек мисли за това, толкова повече се убеждава, че цялостния прогрес на света е работа на твърде малцина, че положителният и прогресивният интелект е рядко изключение и че ако демократическите условия действително биха преодолели (а това, разбира се, те никога не са могли да сторят), цялата цивилизация щеше да остане назад и постепенно щеше да се превърне още веднъж в хаос. Каква подигравка е демокрацията! И колко безнадеждно съвременният свет е заблуждаван в своите схващания, че някога и някъде демокрацията е държала властта в действителност! Фактически, мнозинствата не са управлявали никога и не са желали да управляват, те само са търсели някой силен мъж, който да ги води. Имало ли някъде стадо от овце, което да не е следвало водача си? Срещаме понякога някой властен ум, който — за добро или зло — води множеството или, ако не го води, то най-малко посочва пътя, по който другите ще вървят.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Византийското православие носило смърт на славяно-българския демократизъм.
Предполагало се, илюзирало се, че тайнството, обредът сами по себе си спасяват. И тъй, от една страна вярване „твърдо, като камък“, а от друга живот, противоречащ на най-елементарните изисквания на евангелския и човешки морал. Ето от какъв извор е пил вода езичникът българин и славянин. Борис възприема християнството не по религиозни, а по политически причини. Византийското православие закрепва монархизма, което твърде се харесвало на Бориса. Византийското православие носило смърт на славяно-българския демократизъм. Тази е причината, че представителите на родовете се бунтуват срещу новата вяра. Гръцките духовници подпомагат Бориса и той потушава с огън и меч не само бунтуващите се, но и техните близки. Новата българска църква се оцапва с кръв. Даже папата, който благославял клането на народите, се възмутил и осъдил постъпката на Бориса. С огън и кръв се насади официалното християнство в България.
към текста >>

* * * На Цариградския събор (1871 г.) се явиха две течения: консервативно и прогресивно (демократично).
Колкото повече народите с невежи, толкоз повече нищожните, падналите могат да господстват. Запад се озарява от реформационните идеи, а на изток е вековна верска нощ... В XIX в. се пробуждат православни гърци и българи, проявяват желание да се намесят във верските работи. Това те постигнаха в 1858 г. гърците, а в 1871 г. българите. * * * На Цариградския събор (1871 г.) се явиха две течения: консервативно и прогресивно (демократично). Едното течение се представляваше от Владиците и някои миряни (Кръстевич, Гешоглу и др.), а прогресивното — от Груева, Чомакова, X. Господина, Стоянова и др. Първите искаха безконтролно властници в управата на църквата да бъдат само Владиците, а вторите настояваха в нея да участват и миряни. Прогресивните, напредничави умове искаха демократична, народна църква, която да върви от слава към слава, от съвършенство към съвършенство, с думите на апостола. Всички цариградски вестници пишеха в напредничав дух статии и искаха жива, обновена църква.
към текста >>

Прогресивните, напредничави умове искаха демократична, народна църква, която да върви от слава към слава, от съвършенство към съвършенство, с думите на апостола.
гърците, а в 1871 г. българите. * * * На Цариградския събор (1871 г.) се явиха две течения: консервативно и прогресивно (демократично). Едното течение се представляваше от Владиците и някои миряни (Кръстевич, Гешоглу и др.), а прогресивното — от Груева, Чомакова, X. Господина, Стоянова и др. Първите искаха безконтролно властници в управата на църквата да бъдат само Владиците, а вторите настояваха в нея да участват и миряни. Прогресивните, напредничави умове искаха демократична, народна църква, която да върви от слава към слава, от съвършенство към съвършенство, с думите на апостола. Всички цариградски вестници пишеха в напредничав дух статии и искаха жива, обновена църква. Гръцките и арменски устави, от които нашия устав бе копие, се критикуваха. Папизмът и демокрацията се сблъскаха. Борба се водеше на живот и смърт. Много заседания на събора се преустановяваха, известни парливи въпроси се подлагаха не- колко пъти на разглеждане.
към текста >>

След дълги борби между консерватизма и демократизма създаде се един Екзархийски Устав, който напълно не задоволи прогресивното течение, но който съдържаше в себе си условието за по- нататъшно развитие и усъвършенстване.
Избраните и облечени във власт от църквата, ръководят я, управляват я, съдят я. Разбира се, че миряните не отиваха да извършват литургия, да венчават, да опяват. Това се оставаше пак на духовниците — владици и свещеници. Тази практика прогресивните умове на цариградския събор искаха да запазят. Против нея въстанаха владиците и консерваторите миряни. След дълги борби между консерватизма и демократизма създаде се един Екзархийски Устав, който напълно не задоволи прогресивното течение, но който съдържаше в себе си условието за по- нататъшно развитие и усъвършенстване. Това условие бе чл. 134, който поставяше периодичния събор за върховен законодателен и контролен орган на българската православна църква. В Синода, епархиите и духовните околии заседават миряни, избраници на народа и управляват църквата. Миряните се грижат не само за веществената страна на църквата, но и за духовната, правят всичко, за да бъде тя жизнен фактор. Владиците с мъка възприеха „протестантските“ положения в Екзарх. Устав.
към текста >>

Устав се тъй „приспособи“, че от него се изхвърли всичко демократично, що случайно бе останало, не съгледано в 1881 г.
„нечестиви“ представители внасят предложение в Камарата в смисъл, че миряните вземат участие в управата на църквата. Предложението се узакони, но синодалните владици не пожелаха да го приложат. Князът току що се бе помирил с „воинствуващите“ архиереи и, вероятно, е посъветвал Стамболова да „позамълчи“ по въпроса, да се направи глух. В 1894 г., веднага след падането на стамболовия режим, синодалните владици вдигнаха глава и първата им работа бе да измениха Екзарх. Устав и да го „приспособят“ към нуждите на новото време. Екзарх. Устав се тъй „приспособи“, че от него се изхвърли всичко демократично, що случайно бе останало, не съгледано в 1881 г. от „прозорливото“ око на св. старци. В 1894 г., обаче, се погреба насилствено умъртвения чл. 105 (в стария 134), който предвижда да има всеки четири години църковен събор. Архиереите се страхуваха да не би да дойде някое „нечестиво“ правителство, което да поиска свикването на църковен събор, та побързаха да унищожат, при помощта на старите си приятели консерваторите, това „протестантско“ начало. Кой, освен владиците, може да разсъждава за Бог, за религия, за религиозно-евангелска просвета на народа?!
към текста >>

За закона, обаче, гласуваха земеделци, радикали, широки социалисти, демократичната левица, при одобрителното пасуване на комунистите.
Съборът, най после, се свика на 6.II. т. г. Консервативните партии взеха живо участие в изборите; тe поискаха да играят чрeз събора на политика... Даже македонската емиграция се движи към архиереитe, подпомагана от синодални чиновници и архиерейски наместници, дирижирана от известни партизани. Обединените консервативни партии се прилепят към „болшинството“. Още в първия ден на събора се оформиха две течения: едното кристално, абстрахирано от каквато и да било политическа окраска, а другото партийно — фанатизирано консервативно, което подкрепя най-абсурдните искания на синодалните владици. Партизаните — консерватори подкрепят владиците, които казват, че са жертва на правителствено насилие. За закона, обаче, гласуваха земеделци, радикали, широки социалисти, демократичната левица, при одобрителното пасуване на комунистите. Първото дело на архиереите в събора бе да погазят закона. Това те извършиха на 8. II. 1921 год. Най-напред те наложиха свой председател и подпредседатели, въпреки постановлението на закона. Владиците недопуснаха в събора неизбраните свещеници и с туй потъпкаха чл.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като оставим на страна неоспоримият факт, че, на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и, чрез господството на това мнозинство, само зарегистрира всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление?
Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, по настоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент, социална демокрация, в също такава форма, и комунизъм, във форма на съветска република. При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същ органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Некои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т. е- задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че, на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и, чрез господството на това мнозинство, само зарегистрира всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение, наречено „демократически режим“? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т. е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър?
към текста >>

Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение, наречено „демократически режим“?
При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същ органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Некои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т. е- задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че, на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и, чрез господството на това мнозинство, само зарегистрира всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение, наречено „демократически режим“? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т. е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“. Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel) е чиста политическа мистификация: една пъстра тълпа - наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т. е.
към текста >>

Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“?
Некои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т. е- задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че, на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и, чрез господството на това мнозинство, само зарегистрира всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение, наречено „демократически режим“? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т. е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“. Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel) е чиста политическа мистификация: една пъстра тълпа - наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т. е. по образование и възпитание, а после и по имотност и занятие, т. е.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появя- ват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм“ и „парламентаризъм“, който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници.
Една преждевременно заминала душа. 10. Съдържание на год. III (може да се види в приложеният pdf) ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ Преустройство на Обществото на народите — Единен духовен фронт Божии работници от всички страни, съединявайте се! Под влиянието на марксовата теория за икономическото неравенство между съсловията и между отделните лица, организираха се в Европа няколко, така наречени, „интернационали“, целта на които е да се измени коренно политико-социалния или конституционно-парламентарния строй на съвременните държави. Последният вид „интернационал“ е третият, който действа в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои управлението и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство. Неколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появя- ват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм“ и „парламентаризъм“, който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма. какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти в Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и подтикват за своя облага. Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие. Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е.
Тя не е едно общежитие на братя, съединени с Христовата любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство. Властниците си написват задължителни норми, наречени „закони", и под страх на наказание принуждават всяка отделна личност да им се подчинява, без оглед на ползата и вредата от тях. Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е. управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели. Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение. Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е. за народно самоуправление. А в него не се съдържа никакво управление на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа. И чудят се после хората, че тия властници, ръководени и въодушевлявани само от своите лични, материални интереси, размиряват народа и докарват само злини, пакости и страдания: това е естествен резултат от егоизма, измамата и насилието. Същото е и в международния живот: по-силните народи потискат и експлоатират по-слабите. Цялата земя е осеяна с човешки кости от тоя „международен морал" на съвременната фалшива цивилизация.
към текста >>

Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова.
критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г. насам, в обем по 3 печатни коли голям формат и с дребен шрифт, дало е много ценен материал за четиво, а г. професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно! Ето ви образец на критика! В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил Фламарион, неотдавна починал, и за който се дават отзиви и във в. Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова. Нима и те са „резултат на болното време“? В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф. Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи на духовно-научната дейност на мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, за пръв път излезли на български, златни стихове, до Д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария), но и тая „научна литература“, според българския професор, била „фабрикувана“, (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic!) заблудил се българин“, който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи6). След това вече се редят: „полицейските кучета“, „учителите“, „духовете“, „бубулечките, които се разбягвали“ и пр., точно по маниера на „Последна поща“. Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия и да се удовлетвори един дерт.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35745000839233