Търсене в текстове за 'Демократи'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година.
След този събор, по внушение на свещениците, търновските градски първенци организират подписка сред гражданството срещу така наречените "дъновисти". Цялото гражданство на Търново със своите подписи се съгласява да забрани веднъж завинаги съборите на Петър Дънов. Тази подписка се изпраща по надлежен път на правителството и то забранява съборите на Бялото Братство в Търново. Ето защо, съборът през 1926 година се свиква в град София. И следващите събори продължават да се свикват в София, на "Изгрева". През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година. Начело на партията стои Министър-председателят Александър Цанков. И лично Александър Цанков, който оглавява правителството, забранява събора на Бялото Братство в Търново. Какво следва по-нататък? На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание. На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи.
към текста >>

На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи.
През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година. Начело на партията стои Министър-председателят Александър Цанков. И лично Александър Цанков, който оглавява правителството, забранява събора на Бялото Братство в Търново. Какво следва по-нататък? На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание. На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи. Така че този, който забрани събора в Търново, няколко месеца след това бе свален от власт. През юли 1926 година цар Борис III заминава за чужбина и се завръща в България през октомври. През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София. Изпратени са покани и съобщения за предстоящия събор. Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри.
към текста >>

На 19 май 1934 година, чрез държавен преврат, се слага край на Демократичния сговор.
След малко, по команда, войниците се качват на конете и се оттеглят. Остават само двама конни стражари да пазят и охраняват самия събор от евентуални провокатори. До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си. За това разрешение на събора, Андрей Ляпчев управлява най- дълго - от 1926 до 1932 година. Не след дълго, той се оттегли от политиката, поради влошеното си здраве. На 19 май 1934 година, чрез държавен преврат, се слага край на Демократичния сговор. В 11 часа, неделя, 22 август, на "Изгрева" се открива съборът на Бялото Братство. Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията. Тук са и онези, които са пристигнали от гарата, след като е свалена блокадата. Тук са и софиянци, които свободно могат да дойдат на "Изгрева". Тук Учителят разрешава въпроса така: "Христос, това е Любовта в света.
към текста >>

2. 3_74 Политически събития

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Това беше най-демократичният цар в света." Това бяха думи, изречени по време, когато всички се вълнувахме от едно историческо събитие - цар Борис беше отишъл в Берлин на среща с Хитлер, върна се и след няколко дни умря.
Ще си загуби времето, заради което се е родил. Цар Борис почина на 28 август 1943 год. По този повод Учителят каза: "Когато една царица се отдалечи от кошера си на пчелина - или царицата загива, или кошерът. Цар Борис тръгна за Невидимия свят по пътя на Любовта. Желая ви и вие да тръгнете така. Това беше най-демократичният цар в света." Това бяха думи, изречени по време, когато всички се вълнувахме от едно историческо събитие - цар Борис беше отишъл в Берлин на среща с Хитлер, върна се и след няколко дни умря. Носеха се слухове, че бил отровен от Хитлер, понеже се противопоставил на изпращането на българска войска на източния фронт, за да се бие срещу Русия, която ни освободи от турско робство. Изявлението на Учителя, че една царица, когато се отдалечи от кошера, то или тя умира, или кошерът, разкриваше цялата загадка по смъртта на Борис и за нас беше ясно, че той е бил убит. Другото, което ни интересуваше, бе съдбата на цар Борис - ще отговаря ли той пред българския народ, защото през негово време много злини се бяха изсипали върху българите, а и се гонеше Учението и Школата. Учителят бе казал: "Цар Борис бе извикан горе, за да даде отчет пред Бога." А че тръгнал по пътя на Любовта - това го беше казал Учителят: този въпрос се разрешаваше по друг начин от Небето. А че бил най-демократичният цер на света - за него ние имахме друго мнение, защото при него ни гонеха, като Школа и като Учение.
към текста >>

А че бил най-демократичният цер на света - за него ние имахме друго мнение, защото при него ни гонеха, като Школа и като Учение.
Това беше най-демократичният цар в света." Това бяха думи, изречени по време, когато всички се вълнувахме от едно историческо събитие - цар Борис беше отишъл в Берлин на среща с Хитлер, върна се и след няколко дни умря. Носеха се слухове, че бил отровен от Хитлер, понеже се противопоставил на изпращането на българска войска на източния фронт, за да се бие срещу Русия, която ни освободи от турско робство. Изявлението на Учителя, че една царица, когато се отдалечи от кошера, то или тя умира, или кошерът, разкриваше цялата загадка по смъртта на Борис и за нас беше ясно, че той е бил убит. Другото, което ни интересуваше, бе съдбата на цар Борис - ще отговаря ли той пред българския народ, защото през негово време много злини се бяха изсипали върху българите, а и се гонеше Учението и Школата. Учителят бе казал: "Цар Борис бе извикан горе, за да даде отчет пред Бога." А че тръгнал по пътя на Любовта - това го беше казал Учителят: този въпрос се разрешаваше по друг начин от Небето. А че бил най-демократичният цер на света - за него ние имахме друго мнение, защото при него ни гонеха, като Школа и като Учение. Но Учителят сравняваше неговата политика с тази на другите царе и спрямо тях той е най-демократичният цар в света. За нас нещата стояха по-иначе, защото ние не можехме да сравняваме. По времето на общонародния траур, ние четиридесет дни не играхме Паневритмия на "Изгрева". В Мърчаево Учителят каза: "В бъдеще комунистите ще се коригират по отношение на Бялото Братство." За кое бъдеще се отнасяше, не ни се каза. Досега минаха тридесет години и не се коригираха, а проведоха много гонения срещу нас.
към текста >>

Но Учителят сравняваше неговата политика с тази на другите царе и спрямо тях той е най-демократичният цар в света.
Носеха се слухове, че бил отровен от Хитлер, понеже се противопоставил на изпращането на българска войска на източния фронт, за да се бие срещу Русия, която ни освободи от турско робство. Изявлението на Учителя, че една царица, когато се отдалечи от кошера, то или тя умира, или кошерът, разкриваше цялата загадка по смъртта на Борис и за нас беше ясно, че той е бил убит. Другото, което ни интересуваше, бе съдбата на цар Борис - ще отговаря ли той пред българския народ, защото през негово време много злини се бяха изсипали върху българите, а и се гонеше Учението и Школата. Учителят бе казал: "Цар Борис бе извикан горе, за да даде отчет пред Бога." А че тръгнал по пътя на Любовта - това го беше казал Учителят: този въпрос се разрешаваше по друг начин от Небето. А че бил най-демократичният цер на света - за него ние имахме друго мнение, защото при него ни гонеха, като Школа и като Учение. Но Учителят сравняваше неговата политика с тази на другите царе и спрямо тях той е най-демократичният цар в света. За нас нещата стояха по-иначе, защото ние не можехме да сравняваме. По времето на общонародния траур, ние четиридесет дни не играхме Паневритмия на "Изгрева". В Мърчаево Учителят каза: "В бъдеще комунистите ще се коригират по отношение на Бялото Братство." За кое бъдеще се отнасяше, не ни се каза. Досега минаха тридесет години и не се коригираха, а проведоха много гонения срещу нас. Видяха в Учението голям съперник по отношение на някой идеи, като смятаха, че това са техни идеи, а тези идеи бяха общочовешки и Божествени.
към текста >>

3. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява.
Развихрилата се с гръм, светкавици и дъжд буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя. Ние бяхме свидетели на тези събития. Сега ще ви разкажа едно предисловие. На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява. Случи се така, че Учителят с една група приятели излезе на екскурзия в Рила. Министър-председателят Александър Стамболийски по това време бе на почивка в Чамкория - днешен Боровец. Стамболийски научава, че Учителят е на планината, понеже войниците, обслужващи и охраняващи Царска Бистрица срещнали групата на Учителя в Чамкория и му докладвали. Той решава да поиска среща с Учителя в Чамкория. Изпраща своя адютант, подпоручик Бакърджиев, на кон с един допълнителен бял кон за госта му и един за придружителя на Учителя.
към текста >>

4. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

През младите си години е бил по убеждение член на Демократическата партия .
"Най-подходящи са брат Начо Петров и Димитър Грива". Братът си тръгнал изненадан от отговора на Учителя. Отива на "Изгрева" и предава на партийната група думите на Учителя. Събрали се и умуват така: "Тези хора в никакъв случай не могат да бъдат представители пред властта." Започват да умуват върху биографията на Начо Петров, че е военен, че е еди-какъв си и че е най-малко подходящ за тази работа. Той имаше син, който участвува в Отечествената война и бе убит при Страцин. През младите си години е бил по убеждение член на Демократическата партия . Работил е дълги години в Орхание и там се запознава с Учителя, след което в живота му става поврат и промяна в характера му. Той беше много прям - говореше направо и понякога беше остър в думите си. Беше честен, прям, остър - езикът му сечеше, без да се съобразява с никого. Това не се харесваше на мнозина, които се опитваха да хитруват на дребно в Школата. Учителят имаше много хубаво отношение и доверие към него.
към текста >>

5. 158. ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

По това време Министър председател на правителството е Александър Цанков, който оглавява Демократическия сговор от 1923 г.
Ние бяхме изумени от този обрат на нещата. Как така преди това беше брат, учен брат, заслужил брат, издава списание по окултизъм и то солидно списание, помества уводни статии на Учителя и сега всичко това го захвърля и се обявява срещу Братството и Учителя. Обвиняваха Учителя във всички всевъзможни нарушения и че Той е виновен за цялата бъркотия в България по онова време. От тогава имаме един протокол за разпит на свидетели от 21 .VII.1925 г., където Учителят отговаря на всички зададени Му въпроси. Ние го поместваме, за да видите цената на едно окултно списание и да видите колко струва една лъжа и колко тежи онзи, който воюва срещу Учителя и срещу Бога. По това време Министър председател на правителството е Александър Цанков, който оглавява Демократическия сговор от 1923 г. до януари 1926 г. А от януари 1926 г. до 1930 г. е председател на Народното събрание. Той е имал отрицателно отношение и поведение към Учителя и Братството.
към текста >>

6. 160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА

А това е било по времето, когато министър председателя на правителството е Андрей Ляпчев, който е бил лидер на Демократическата партия, която фактически е управлявала страната от януари 1926 до 1932 г.
160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА Не минава много време след последният разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него. Извикали са Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържат и Го заключват в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. А това е било по времето, когато министър председателя на правителството е Андрей Ляпчев, който е бил лидер на Демократическата партия, която фактически е управлявала страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник кмет на град София. Той има власт и голям пост. А тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят.
към текста >>

Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник кмет на град София.
160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА Не минава много време след последният разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него. Извикали са Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържат и Го заключват в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. А това е било по времето, когато министър председателя на правителството е Андрей Ляпчев, който е бил лидер на Демократическата партия, която фактически е управлявала страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник кмет на град София. Той има власт и голям пост. А тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят. Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого.
към текста >>

7. 39. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА

Загуби ги и Демократичния сговор на Андрей Ляпчев.
По това време Александър Цанков е председател на Народното събрание от 1926-1930 г. и води политика срещу Братството и Учителя по всички линии. На другият ден бяха изборите. Те минаха без инциденти. Цанков, който беше замислил големи погроми над Братството, загуби изборите. Загуби ги и Демократичния сговор на Андрей Ляпчев. Те бяха спечелени от коалицията на Народния блок на Александър Малинов и след това дойде Никола Мушанов, който управляваше до държавния преврат на 19 май 1934 г., осъществен от Кимон Георгиев, след което се забраняват всички партии. Учителят искаше мир. Школата трябваше да продължи. Тя бе отворена за 22 години начиная от 1922 г. Оставаше още 13 години до затварянето й.
към текста >>

8. 146. ДЪРЖАВНИЯТ ПРЕВРАТ НА 19 МАЙ 1934 г.

се създава Демократическият сговор чрез сливане на Народния сговор с други партии.
юни 1923 г. се извършва военен преврат и се сваля правителството на Александър Стамболийски. Той се извършва от Народния сговор начело с Александър Цанков и от ръководители на Военния съюз. На 10. август 1923 г. се създава Демократическият сговор чрез сливане на Народния сговор с други партии. Начело на управлението на Демократическия сговор е Александър Цанков от юни 1923 г. до януари 1926 г. След неговото падане от януари 1926 г. до юни 1931 г. начело е Андрей Ляпчев.
към текста >>

Начело на управлението на Демократическия сговор е Александър Цанков от юни 1923 г.
се извършва военен преврат и се сваля правителството на Александър Стамболийски. Той се извършва от Народния сговор начело с Александър Цанков и от ръководители на Военния съюз. На 10. август 1923 г. се създава Демократическият сговор чрез сливане на Народния сговор с други партии. Начело на управлението на Демократическия сговор е Александър Цанков от юни 1923 г. до януари 1926 г. След неговото падане от януари 1926 г. до юни 1931 г. начело е Андрей Ляпчев. През юни 1931 г.
към текста >>

Демократическият сговор губи изборите, които се печелят от коалицията Народен блок.
до януари 1926 г. След неговото падане от януари 1926 г. до юни 1931 г. начело е Андрей Ляпчев. През юни 1931 г. Демократическият сговор губи изборите, които се печелят от коалицията Народен блок. Правителството е съставено от Александър Малинов, а от октомври 1931 г. от Никола Мушанов. През цялото време на това правителство е имало остри вътрешни борби за власт. На 14. май 1934 г.
към текста >>

9. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество.
д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига. През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо. На 29.1Х.1905 г. той си заминава. Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество. Бележка на редактора: Д-р Миркович е съосновател на Българския Червен Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г. беше подготвен благотворителен концерт и се чествува д-р Георги Миркович като съосновател на Червен Кръст и благотворителността в България. Като един от първите трима ученика на Учителя, той бе зачетен с подходящо тържество в Дома на юристите в София, като на концерта бе изпълнена музика на Учителя Петър Дънов от софийски музиканти, членове на общество Бяло Братство. Това бе първия концерт след промените в България от 10 ноември 1989 г. след което се изнесоха досега над десет концерти в София по Слово и музика на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

10. 82. НАЧО ПЕТРОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

По това време той е в демократическата партия на Александър Малинов.
82. НАЧО ПЕТРОВ Той се запознава с Учителя около 1910 г. По това време той е в демократическата партия на Александър Малинов. Когато демократите взимат властта, той е назначен за министър на вътрешните работи. Преди това е бил помощник кмет на София. Така че той преминава през политическия живот, свързва се с Учителя и беше един от енергичните стари приятели, които движеха организацията на Изгрева и на Братството. Той беше предан, енергичен и когато трябваше да се уреждат някакви проблеми свързани със софийската община, той отиваше и веднага ги разрешаваше. Най-интересното бе, че Учителят нареди на негово име да се запише цялата поляна, която се закупи с братски пари и върху, която се играеше Панев-ритмията.
към текста >>

Когато демократите взимат властта, той е назначен за министър на вътрешните работи.
82. НАЧО ПЕТРОВ Той се запознава с Учителя около 1910 г. По това време той е в демократическата партия на Александър Малинов. Когато демократите взимат властта, той е назначен за министър на вътрешните работи. Преди това е бил помощник кмет на София. Така че той преминава през политическия живот, свързва се с Учителя и беше един от енергичните стари приятели, които движеха организацията на Изгрева и на Братството. Той беше предан, енергичен и когато трябваше да се уреждат някакви проблеми свързани със софийската община, той отиваше и веднага ги разрешаваше. Най-интересното бе, че Учителят нареди на негово име да се запише цялата поляна, която се закупи с братски пари и върху, която се играеше Панев-ритмията. Така юридически той бе собственик на поляната.
към текста >>

11. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят двойното „е" (ят) и на нейно място се пише „я" или буква „е" според книжовният изговор на думите.
Пример: грях, живял, вяра. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „е", когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка. Пример: грехове, грешен, живели, вери. През 1921 година министър на просветата е Ст. Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски. Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят двойното „е" (ят) и на нейно място се пише „я" или буква „е" според книжовният изговор на думите. Например: бял-бели, голям-големи. На 9 юни 1923 година става преврат и Стамболийски е убит. Десет дни след преврата за нов министър на просветата е назначен Ал. Цанков, който е организатор на преврата. А Цанков назначава комисия и през август 1923 година Цанков публикува ново упътствие за правопис на българският език, утвърден през 1928 година със специален закон.
към текста >>

12. 3.41. Трифон Кунев

НЕСТОР ИЛИЕВ

Обаче, когато той забеляза с негови други съидейници - земеделци, социалдемократи, че комунистическата партия не управлява според принципите, с които тя декларираше, когато ще дойде на власт да управлява, то той реагираше и пишеше във вестник „Земеделско знаме" статии, озаглавени „Ситни, дребни като камилчета".
Кой е Трифон Кунев? Трифон Кунев е роден в село Ъглен, Луковитска околия. Той иначе е писател, поет, наш приятел, който беше така също приятел на сестра д-р Дафина Кьорчева. Иначе, по убеждение политическо, е земеделец. След II-та Световна война, когато дойде в България комунистическата партия да управлява страната, той беше директор на Народния театър. Обаче, когато той забеляза с негови други съидейници - земеделци, социалдемократи, че комунистическата партия не управлява според принципите, с които тя декларираше, когато ще дойде на власт да управлява, то той реагираше и пишеше във вестник „Земеделско знаме" статии, озаглавени „Ситни, дребни като камилчета". По този начин той изобличаваше комунистическата партия и властта, за което той беше малтретиран, бит по улиците от изпратени младежи на комунистическата партия и беше изпратен в затвора. Обаче известно време имаше тука международна комисия съюзническа, от англичани и американци, и се проведоха избори. Той обаче, Трифон Кунев, беше в затвора. Неговата околия - Луковитска, без той да произнесе нито една дума за предизборна кампания го представи за депутат. Той разбира се е в затвора - затворник.
към текста >>

13. 6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Там се създаде социалдемократическата партия и до голяма степен и комунистическото движение, защото там, по това време, беше учител Тодор Павлов.
36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ Методи Константинов. Аз изнесох реферат: „Анархизмът и Новото Учение". В града, в който съм се родил, гр. Казанлък, беше средище на всички крайни течения. Там се създаде социалдемократическата партия и до голяма степен и комунистическото движение, защото там, по това време, беше учител Тодор Павлов. А той стана след време идеологът на Марксизма у нас. Извън тези две течения анархизмът беше много силен. Там имаше села като Енина, Мъглиж, както и в Казанлък съществуваха много кръжоци. На мен най-силно ми упражниха влияние двама човека за идеята на анархизма. Това беше огнената мисъл на Бакунин и голямото научно проникновение на Кропоткин, който е написал едно капитално съчинение за взаимопомощта, което е диаметрално противоположно на Дарвиновата теория за онази борба, която съществува в природата.
към текста >>

14. 6.38. Следването ми в чужбина

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Диктатурите, в лицето на оторитарните режими, не само че узурпираха много демократични свободи, извоювани с кръвта на народите през вековете, но и не даваха никакви условия да се посеят семената на едно обществено обновление и международно стопанско и политическо сътрудничество.
И от тук Учителят дава своето заключение. Тази кратка, но съдържателна фраза ми отвори очите, да видя с погледа на Мъдреца едно положение, което нищо не обещаваше. Убедих се, че всички обществени деятели, в лицето и на короната, не притежаваха нито едно от качествата, които Учителят смяташе като най-голяма необходимост за един държавен мъж - честност, справедливост, крайна интелигентност и благородство. Тези качества не се отнасяха само към българските общественици, но и към обществениците на всички държави. И действително, всичките народи, в лицето на цялото човечество, минаваха през едни неестествени пътища в своето развитие. Диктатурите, в лицето на оторитарните режими, не само че узурпираха много демократични свободи, извоювани с кръвта на народите през вековете, но и не даваха никакви условия да се посеят семената на едно обществено обновление и международно стопанско и политическо сътрудничество. При тази обстановка аз отново се завърнах в Полша, след като престоях тук 6 месеца, за да си взема университетските изпити и закръгля висшите си образования с докторска титла. Тезата ми беше отпечатана и аз отново се завърнах в България в края на 1937 г. Отначало се отдадох на публицистична дейност, подготвях някои малки книжки с не особено значение. Вземах участие в разните кръжоци по международни проучвания, без да имам някакви конкретни обществени насоки. Годината 1938 беше много решителна за мен.
към текста >>

15. 6.52. НЕИЗБЕЖНИЯТ ЗАВОЙ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

В състава на този център влязоха комунистите, земеделците, социалдемократите и звенарите.
52. НЕИЗБЕЖНИЯТ ЗАВОЙ При този обрат на събитията на руската земя, в България се образува центърът на Отечествения фронт през юни 1943 г. В състава на този център влязоха комунистите, земеделците, социалдемократите и звенарите. Отечественият фронт търсеше изход от това непоносимо вътрешно и външно положение на България. След като чухме, че се е образувал Отечествен фронт, то и Учителят заяви публично: „И сега горе в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт. И никакви убийства. Заставете ги да работят! " Учителят не одобряваше убийствата, защото онези, които ще бъдат убити, като заминат горе в Невидимия свят, стават по-опасни, защото не са вързани с телата си, както когато са на земята, а могат да пътуват през пространството и чрез внушение да накарат други да извършат престъпление, в знак на отмъщение." Но това не бе спазено от комунистите, когато те дойдоха на власт.
към текста >>

16. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Поставени бяха в салона портретите на президент, вицепрезидент, а в преддверието бяха окачени табла по стените със снимки на Демократическата партия.
Онова, което беше написал Галилей Величков като пророчество на стр. 92 от том I-ви на „Изгревът" се изпълни. Под нечие нареждане Общество Бяло Братство започнаха да провеждат събранията си в един трафопост и в един партиен клуб. А това няма нищо общо с Учението на Учителя. Освен това в преддверието бяха накачени портретите на партийни водачи, които бяха представители на новата власт, но те бяха всички бивши партийни комунистически величия с партийни постове, титли и баш комунисти. Поставени бяха в салона портретите на президент, вицепрезидент, а в преддверието бяха окачени табла по стените със снимки на Демократическата партия. В салона се четяха беседи, правеха се молитви, пееха се песни пред портретите на президента и вицепрезидента, бивши комунисти. А портретът на Учителя го нямаше. По-късно дойде един човек - германец, от хиляди километри, видя цялото посмешище и опорочение и закупи едно платно със собствени средства, което да служи като завеса, за да се закриват партийните водачи, когато четат Словото на Учителя и когато се молят. Вече дърпаха завесата, за да прикрият срама си. А по-късно някой се сещаше и донасяше портрета на Учителя, за да бъде сложен вместо този, на президента.
към текста >>

17. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

ТОМ 5

Дори е присъствувал на първата конференция на Бузлуджа когато са се оформили социалдемократите в Българска социалдемократическа партия (БСДП).
И на Юрданка. Само Божията Любов." (Подпис: Беинса Дуно) 1.01.1925 г., София През 1927 г. Иван Жеков преведе една брошура „Учителят Петър Дънов" от италиански език написана от Алдо Лаванини и поместена в едно месечно списание в Италия, N 92, 1927 г., „II Меззаддего йе11а за1и1е". Отзад беше се подписал с д-р И. Ж. Духомиров В младите си години доктор Иван Жеков е бил социалист. Дори е присъствувал на първата конференция на Бузлуджа когато са се оформили социалдемократите в Българска социалдемократическа партия (БСДП). Тогава той е бил на двадесет години и отишъл на връх Бузлуджа на тази конференция. Изведнъж били нападнати от селяни събрани се от съседните села, нападнали ги с тояги и ги разпръснали и ги пребили. Той бил пребит и едвам се спасил. Този Бузлуджански конгрес на БСДП се състоял на 20 юли 1891 г. Използвано е събирането на гражданството по случай тържествата на връх Бузлуджа във връзка с гибелта на четата на Хаджи Димитър, който на 18 юли 1878 г.
към текста >>

Само че в историята на социалдемократите този срамен акт не се споменава поради съвсем други причини, но доктор Жеков е един от участниците в тази конференция и неговият разказ е верен.
Това нещо той успя да го провери, защото дочака комунистите когато дойдоха на власт в България. А затова, че селяните навремето са били с тояги първите участници на тази конференция на връх Бузлуджа, то доктор Жеков видя как на тези селяни им се върна същото. След 9.1Х.1944 г. комунистическата власт започна да прави кооперативи и караше насила селяните да си предадат земята и добитъка и да влезнат в тези кооперативи. Онези, които не искаха опитаха дебелите тояги, същите тояги, с които те разтуриха Бузлуджанската конференция. Само че в историята на социалдемократите този срамен акт не се споменава поради съвсем други причини, но доктор Жеков е един от участниците в тази конференция и неговият разказ е верен. Така че в Школата на Учителя нямаше случайни хора, дори имаше представител на социалдемократите в лицето на доктор Жеков още от 1891 г., един от членовете на Бузлуджанският конгрес. Интересно за размисъл и поучение.
към текста >>

Така че в Школата на Учителя нямаше случайни хора, дори имаше представител на социалдемократите в лицето на доктор Жеков още от 1891 г., един от членовете на Бузлуджанският конгрес.
А затова, че селяните навремето са били с тояги първите участници на тази конференция на връх Бузлуджа, то доктор Жеков видя как на тези селяни им се върна същото. След 9.1Х.1944 г. комунистическата власт започна да прави кооперативи и караше насила селяните да си предадат земята и добитъка и да влезнат в тези кооперативи. Онези, които не искаха опитаха дебелите тояги, същите тояги, с които те разтуриха Бузлуджанската конференция. Само че в историята на социалдемократите този срамен акт не се споменава поради съвсем други причини, но доктор Жеков е един от участниците в тази конференция и неговият разказ е верен. Така че в Школата на Учителя нямаше случайни хора, дори имаше представител на социалдемократите в лицето на доктор Жеков още от 1891 г., един от членовете на Бузлуджанският конгрес. Интересно за размисъл и поучение.
към текста >>

18. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

се създава Конституционния блок съставен от демократи, радикали, прогресисти, социалдемократи, народняци.
Начело застава Александър Греков, но е убит на 25 май 1922 г. На 8 VII.1922 г. е убит висшия градоначалник на София по време на Владайските събития - 1918 г. - Паню Чуклев. На 6.VII.1922 г. се създава Конституционния блок съставен от демократи, радикали, прогресисти, социалдемократи, народняци. На 15.VII.1922 г. Блокът издава позив към българския народ „Долу диктатурата". Поводът за този позии е даден от решенията на 17 конгрес на БЗНС през май 1922 г. където е приета резолюция за обявяване на селска диктатура от земеделското правителство. По повод въвеждането на новата правописна реформа и премахването на „е двойно" академичното представителство протестира.
към текста >>

19. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

ТОМ 7

Правото в света е една абсолютна монархия, която става демократична.
Изтеклата вода не ни ползува, а тази, която тече сега. По-добре от туй, здраве. Новото ще дойде по особен начин. Шумците ще слязат по особен начин. (Забележка: Шумците са комунистическите партизани.) В природата Божественият ред се управлява по особен начин. Правото в света е една абсолютна монархия, която става демократична. Там силният служи на слабия. Този закон е навсякъде. Голямата вода приема малката мътна вода и я очиства. Влязлата вода не може да се върне мътна. Страх ги е от русите.
към текста >>

20. 48. Полковник Тодор Божков

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Нали след туй вече дойде нова демократична България.
Царят, клати се, значи отива си, нали разбираш. Това за Царя се отнася. Че Царя вече като зъба си отива. И Учителят дори е казал, че този Цар за България ще бъде последен Цар. И наистина си отиде от този свят. Нали след туй вече дойде нова демократична България. Станахме република. Друг път като отива при Учителя, си показва езика, ама езика Му червен като че ли боядисан, силно червен. И си го вади, вади си езика така, знаеш ли, да го види. Туй иска да каже, че идва червената, червената власт. Комунистите идват, червените идват.
към текста >>

21. 20. Д-р Иван Жеков

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

ТОМ 7

Присъства на първия Бузлуджански конгрес, когато се организира социалдемократическото движение начело с Димитър Благоев.
А баща му и майка му са се венчали в черквата на дядо поп Константин Дъновски в село Николаевка, Варненско. Бил е с леви убеждения и е създал първия социалистически кръжок във Варна. Васил Коларов е бил две години по-малък от него. Заради тези социалистически идеи го изключват от гимназията. Във връзка с това по-късно пише жалба до Министъра на просветата, че моралните убийци на Алеко Константинов се намират в Министерството на правосъдието. Присъства на първия Бузлуджански конгрес, когато се организира социалдемократическото движение начело с Димитър Благоев. При направената обща снимка на участниците в тоя конгрес, там се вижда лицето на един млад човек. Това е Иван Жеков. Отишъл да учи ветеринарна медицина в Букурещ. Баща му е бил състоятелен и търговията му с вина вървяла добре. Но тук бил отвратен от чокойските синове с пренебрежението им към него, затова напуснал и отишъл да следва в Италия.
към текста >>

22. 18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

И не случайно на връх Бузлуджа - лобното място на Хаджи Димитър, от което из-лезна социалдемократическата партия, от която излезна комунистическата и тя бе, която смъкна бюстовете на двамата братя предатели.
Те съществуват като исторически документи на едно предателство. Не случайно Христо Йорданов си заминава 1872 г. И заради това комунистите след 9.1Х.1944 г. бяха премахнали бюстовете им от пред университета. Не можеш да предадеш 125 човека, които са тръгнали да жертвуват живота си в името на свободата, и след това да даваш хиляди жълтици да си откупваш греха и да строиш университет. И не случайно на връх Бузлуджа - лобното място на Хаджи Димитър, от което из-лезна социалдемократическата партия, от която излезна комунистическата и тя бе, която смъкна бюстовете на двамата братя предатели. После се намесиха други съображения, че ги поставиха отново след 10 години. Та на всеки подвиг в нашата история отговаря едно предателство. Колкото е по-голям подвигът, толкова по-голямо е предателството. Д: Ех, може ми прави изключение един Стамболов, то е голямо нещо. Ние нямаме някакво светило голямо политическо.
към текста >>

23. 18. СЪНЯТ ЗА ЦАР БОРИС III СЕ СБЪДНА

Веска: В петък сутринта на 29.август 1943 г., на утринната Школа, школна лекция на Младежкия окултен клас, Учителят каза светли положителни мисли за покойния ни цар: "Той беше най-демократичния цар на България.
Освен това на моя имен ден на Нова година пристига вкъщи Мариолчето, на Райна сестра й и ми носи от Учителя писмо. Отговор на моето писмо до сестрата, но писмото е лично до мене, в което (ще ви го дам аз специално да го прочетете, аз трябваше да го приготвя днеска ама не се сетих да го приготвя. Иначе ще ви го дам да го прочетете.) Той казва за моето малко добро, което съм направила, че се радва. Радва се на това, което съм направила за един човек, който ми е поискал помощ, нали така беше. Изобщо интензивен живот на Изгрева - сбъднати сънища, писма от Учителя, напътствия и съвети. Веска: В петък сутринта на 29.август 1943 г., на утринната Школа, школна лекция на Младежкия окултен клас, Учителят каза светли положителни мисли за покойния ни цар: "Той беше най-демократичния цар на България. Сега от Невидимия свят той ще продължава да решава по-нататък задачи във връзка с България. Цар Борис тръгна в пътя на Любовта. Желая и на вас, когато си заминете в Невидимия свят да тръгнете в пътя на Любовта". Това бяха думи, с които Учителят завърши лекцията си. С тази мисъл Учителят завърши Словото си.
към текста >>

24. 2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ

Манжо на Изгрева беше много демократичен.
Бяха записани песни в хорово изпълнение и солисти. И моят глас беше записан, но и досега не зная какво е станало с тоя звукозапис. Бяхме чули, че този Манжо беше записал и говора на Учителя. Но какво стана после с него, нищо не чухме. Манжо след заминаването си в Париж се изгуби от хоризонта. Манжо на Изгрева беше много демократичен. Макар че не знаеше български, поздравяваше всички, беше общителен и го нарекоха накрая "брат Манжо". Есента на 1938 г. имах самостоятелна стая на Изгрева, която ми бе удобна за музициране, а и по-близо до салона, да слушам лекциите и беседите на Учителя. Един от нашите стари братя - Матей Калудов, бивш военен капел-майстор ми предложи да ми предава уроци по контрабас, защото оркестърът на Изгрева за Паневритмия имаше нужда и от контрабас. Съгласих се и след известно време свирех в оркестъра.
към текста >>

25. 21. МУЗИКАЛНИЯТ ЖИВОТ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗЯВИ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Образува се Съюз на демократичните сили.
А разработката на Неговите песни е специална дарба. Ако чуете как съм направил "Венир, Бенир" и "Скръб и радост" ще разберете какво искам да кажа. След 10.Х1.1989 г. комунистите свалиха от власт Тодор Живков. България пое пътя на демокрация. Образува се Съюз на демократичните сили. Хората си отдъхнаха малко от 45-годишния гнет на комунистите в България. В някои вестници и списания д-р Илиян Стратев, сътрудник на Учителя от младите си години излезе с много статии за Учението на Учителя. Не отдавна му писах писмо, с което го похвалих за неговата дейност. Той ми се обади по телефона на 20 май т.г., поприказвахме за някои неща и той ми отправи малък упрек, че музикантите на Учителя изостават. Те трябва да излезат в пресата със статии за музиката на Учителя и нейното значение.
към текста >>

26. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -1

ТОМ 9

Цар Борис искал бесилки, бесилки...... ПОКАЗАНИЯТА НА ДЪНОВИСТА ЛУЛЧЕВ - БЪЛГАРСКИЯТ РАЗПУТИН Достатъчно беше човек да присъствува на вчерашното заседание на I върховен състав на Народния съд, за да се убеди колко престъпно и безотговорно е била управлявана България, за да узнае какви тъмни сили са ръководили съдбините на българския народ, да види вдигнато булото, което закриваше потайностите на българския дворец, как се руши легендата, че българския монарх цар Борис бил „най-добрия", „най-демократичния", „най-мъдрия" цар на света.
А за вас е поучение. В-К „ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ - Год. I, БРОЙ 97 ОТ 26 ДЕКЕМВРИ 1944 Год. ХИТЛЕРОВАТА АГЕНТУРА В БЪЛГАРИЯ ПРЕД НАРОДНИЯ СЪД БЪЛГАРИЯ УПРАВЛЯВАНА ОТ ГЕРМАНСКИ АГЕНТИ, ГАДАТЕЛИ И МОШЕНИЦИ Булото около българския дворец разкъсано. Как е станало присъединяването ни към Тристранния пакт. Цар Борис искал бесилки, бесилки...... ПОКАЗАНИЯТА НА ДЪНОВИСТА ЛУЛЧЕВ - БЪЛГАРСКИЯТ РАЗПУТИН Достатъчно беше човек да присъствува на вчерашното заседание на I върховен състав на Народния съд, за да се убеди колко престъпно и безотговорно е била управлявана България, за да узнае какви тъмни сили са ръководили съдбините на българския народ, да види вдигнато булото, което закриваше потайностите на българския дворец, как се руши легендата, че българския монарх цар Борис бил „най-добрия", „най-демократичния", „най-мъдрия" цар на света. Достатъчно беше да се чуят вчерашните показания на царските съветници Генчев и дъновистът Лулчев, за да се разбере, че и България е имала своя Разпутин, който редица години е участвувал в насочването политиката на българския дворец, на българските правителства, дори чрез гадания и предсказания, мошеничества и хороскопи. През най-съдбоносните години на човечеството, през втората световна война, българските управници, начело с цар Бориса, вместо да се опират на единна здрава, разумна, научно-исторически обоснована политика, вместо да следват гласа на народа и да се ръководят само от народните и държавни интереси, са били играчка в ръцете на случайни мистици и мошеници, на хитлерови агенти и наемници и са мислили само за себе си, за собствените си афери и далавери. Заседанието бе открито в 9.20 ч. Най-напред бе продължен разпитът на царския съветник - инспектора на дворците Димитър Генчев. На въпросите на обвинителя и защитниците той отговори, както и всички досега разпитани царски съветници, уклончиво и с колебания.
към текста >>

27. 01 - 09. ЗАПАЛИЛИ КОШАРАТА МУ

ТОМ 10

9. ЗАПАЛИЛИ КОШАРАТА МУ По онова време имало две политически партии, които се състезавали кой да вземе властта: демократи и народняци.
9. ЗАПАЛИЛИ КОШАРАТА МУ По онова време имало две политически партии, които се състезавали кой да вземе властта: демократи и народняци. Първата била партия на народа, а народняшката партия била за богатите хора. През 1904 г. народняците загубили изборите, въпреки голямата агитация. Демократите в село Люляково, с 3/4 турско население, не се виждало да агитират, но се случило така, че спечелили изборите, Понеже Георги бил демократ, имал добро отношение към турското население, то чорбаджиите го намразили и търсили начин да му отмъстят. Една вечер кошарата му била опожарена, стадото избягало през отворената врата и се пръснало през нощта из гората.
към текста >>

Демократите в село Люляково, с 3/4 турско население, не се виждало да агитират, но се случило така, че спечелили изборите, Понеже Георги бил демократ, имал добро отношение към турското население, то чорбаджиите го намразили и търсили начин да му отмъстят.
9. ЗАПАЛИЛИ КОШАРАТА МУ По онова време имало две политически партии, които се състезавали кой да вземе властта: демократи и народняци. Първата била партия на народа, а народняшката партия била за богатите хора. През 1904 г. народняците загубили изборите, въпреки голямата агитация. Демократите в село Люляково, с 3/4 турско население, не се виждало да агитират, но се случило така, че спечелили изборите, Понеже Георги бил демократ, имал добро отношение към турското население, то чорбаджиите го намразили и търсили начин да му отмъстят. Една вечер кошарата му била опожарена, стадото избягало през отворената врата и се пръснало през нощта из гората. Събрали се добри хора, направили нова кошара и събрали разпръснатото стадо. През нея година имало голяма суша. Реколтата в полето не станала. Настъпил глад.
към текста >>

28. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

След като някои от нас отговорихме по нещо, г-н Дънов каза: - Защо е този стремеж у хората, че всички демократически управления, при все че цар не искат, а пък гледам, че цар си турят?
Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза. Изпяхме „Достойно ест" и „С нам и Бог" и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в 6 часа. Забележка: На обед към 1 часа, когато всички обядвахме под нарочно стъкмения дървен покрив, заваля дъжд, наставахме всички и се оттеглихме на сушина под сайваните на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни религиозни песни. Подир обед в 6 часа събранието започнахме с „Добрата молитва" и с песента „Тебе поем" и „Да изправится молитва моя". Г-н Дънов, след като покани, та всички изказахме по един стих от Писанието, прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете", каза: - Искам да зная кой е най-важният въпрос, който ви занимава тая вечер? След като някои от нас отговорихме по нещо, г-н Дънов каза: - Защо е този стремеж у хората, че всички демократически управления, при все че цар не искат, а пък гледам, че цар си турят? За да можем да изпълняваме волята Божия на Земята, трябва да разберем основния принцип. Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират. Защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо. Обаче законът е един и същ, този закон има милиони приложения, та затова не можете да намерите нито двама човека на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно.
към текста >>

29. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

ТОМ 12

И жена му се докачи и каза: „Как се разиграл царят пред народа, тъй, по демократически начин!
Тъй е и у децата. Ние, за да изразим своята радост; ще се разиграем. Ние мислим, че игрането е едно грешно състояние. Не, но да играеш когато трябва, и да седиш когато трябва. И Давид играл пред израилския народ. И жена му се докачи и каза: „Как се разиграл царят пред народа, тъй, по демократически начин! “ Той играл, тя обаче осъди неговата постъпка. Сега, едно от правилата: Тия тъжни и скръбни състояния, които идват на обезсърчение, вие криво ги схващате. Най-голямата илюзия по някой път е следната: Вие седите и мислите, че сте изоставени от всички. Ами били ли сте вие в положението на онзи, който е бил заровен в гроба? Вие не сте ходили при мъртвите, да видите, какво е тяхното състояние.
към текста >>

30. 4. ОЧЕРК ЗА ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ ГОВЕДЕВ

Милка Говедева

Във Виена Петър се свързва с отговорни за онуй време немски и български другари на социал-демократическата партия (тесни социалисти).
Недоволен от редуцираната по него време педагогическа гимназия, в града се отварят млекарско, пчеларско и дърводелско училище, които Петър завършва успешно. А по-късно, през войната той става и фелдшер, интереси към лекарства и пр. Но наред с всичко друго Петър е създател и ръководител на Профсъюзите в град Самоков, той е, както го наричат, душата на профсъюзната организация. Обичан и тачен от работническата класа заради своята честност към нея и преданост в родния си град, бива изпратен във Виена на специализация 1908-1909 година, където намира и своята другарка - Ана Каролева, изучаваща там музика. Ана Каролева, закърмена от семейството си с марксическите идеи, продължава борбата, свързвайки живота си с Петър Говедев. Във Виена Петър се свързва с отговорни за онуй време немски и български другари на социал-демократическата партия (тесни социалисти). След завръщането си, като добър масовик и оратор и организатор той бива избиран неколкократно в местната листа на съветниците на Самоковската комуна, е по-късно и за главен помощник-кмет на 3-та Самоковска комуна. Знаейки немски език и добър специалист в своята занаятчийска професия, много от местните чорбаджии му правят преложение да го субсидират финансово за коалиционни печалби, които Петър отхвърля с възмущение. Семейството на Петър и Ана бива често посещавано от Комунистическата партия: В. Коларов, Г.Димитров, Хаджисотиров, Д. Благоев и дЛ.
към текста >>

31. 5. БОРИС ГЕОРГИЕВ - ЖИВОПИСЕЦ (Енциклопедия на изобразителните изкуства в България: т. 1 - София: БАН, 1980, с. 176)

БОРИС ГЕОРГИЕВ

„Джавахарлал Неру", „Амрид Каур Синг", Очите на индускатажена", „Скръбта на Индия", („Среща с париите на Индия") - композиция, проникната с хуманност и дълбок демократизъм, пейзажите „Индуски храм", „Лунна симфония в Хималаите" и др.
С голямо професионално майсторство и дълбок психологизъм създава сборните протрети „Семейство Селла ди сан Джиролано" (1920), „Троен портрет" (1924), портрет на майка си - „О, donna, Sante Madre mia" (1924), на Робиндранат Тагоре (1926, три варианта), на писателя Джовани Папини, на Алберт Айнщайн (1928), и др. През 20-те години Борис Георгиев урежда две самостоятелни изложби в София (1922,1928), комплектувани предимно от портрети на български писатели и др. творци: „ТеодорТраянов" (1922, 2 варианта), „Мара Белчева" (1922), „Чичо Стоян" (Стоян Попов, 1928), „Роза Попова"(1928), „Братя Владигерови" (1928), „Людмил Стоянов" (1928), „Земетръс" (Владимир Димитров - Майстора, 1928), и др. От 1931 до 1936 г. престоява в Индия, където създава редица портрети, пейзажи и фигурни композиции със сюжети из индуски легенди и живота на бедните: „Махатма Ганди" (1935), „Кастур бай Ганди" (1935, жената на Ганди). „Джавахарлал Неру", „Амрид Каур Синг", Очите на индускатажена", „Скръбта на Индия", („Среща с париите на Индия") - композиция, проникната с хуманност и дълбок демократизъм, пейзажите „Индуски храм", „Лунна симфония в Хималаите" и др. От 1952 до 1956 г. е в Бразилия. Участвува в международни изложби във Венеция (1928 и 1942), прави самостоятелни изложби в Берлин и Рим - последната през 1961 г. голяма част от творбите му се намират в Италия. Негови картини притежават НХГ (Националната Художествена Галерия) в България и редица музеи в Индия, Бразилия, ФРГ, ГДР и др.
към текста >>

32. 3. ЮБИЛЕЙНАТА ИЗЛОЖБА 1980 г.

Борис Петров Шаров

Това е времето, когато вече са преодолени етнографските увлечения, характерни за ранния период на съвременната българска живопис; когато навеите на сецесиона и символизма вече са заглъхнали; време, в което се разгръща едно ново, демократично отношение към портрета - противопоставяне на външно репрезентативния официален, салонен портрет и изтъкване на преден план психологическата характеристика на образа.
Юбилейната изложба на Борис Шаров ни открива отново сериозното творчество на този задълбочен и скромен художник. Показаните живописни платна разкриват големите му възможности предимно в областта на интимния психологически портрет. Несъмнено една ретроспективна изложба ни задължава да хвърлим поглед назад в годините; и когато днес оценяваме тези творби, не може да не ги отнесем към времето, в което са създадени; само така можем да почувствуваме тяхното въздействие, да открием истинската им стойност. Роден на 19 август 1894 г. в Батак, Борис Шаров завършва живопис в Софийската художествена академия при професор Стефан Иванов. Това е времето, когато вече са преодолени етнографските увлечения, характерни за ранния период на съвременната българска живопис; когато навеите на сецесиона и символизма вече са заглъхнали; време, в което се разгръща едно ново, демократично отношение към портрета - противопоставяне на външно репрезентативния официален, салонен портрет и изтъкване на преден план психологическата характеристика на образа. Време, в което се формират различни идейно-естетически явления и нови пластически концепции. Верен на натюрела си, Борис Шаров възприема от своя професор предпочитанието към ония образи, които излъчват спокойствие и чистота, духовно равновесие; затова неговите творби понякога ни отвеждат към нашия възрожденски портрет, но винаги наситени с ново емоционално съдържание. Така в продължение на години художникът създава поредица от портрети не само на свои близки, но и на редица културни и обществени дейци. Някои от тях той излага както на времето в изложбите на дружество „Съвременно изкуство", така и в Общите художествени изложби от последните години. Син на селото, Борис Шаров често се връща към теми и образи от народния бит.
към текста >>

И въпреки това, в малкото свободно време, което имаше, той създаде едно значително творчество, което тепърва трябва да намери заслужена оценка, защото е здраво свързано с демократичните традиции на нашето изкуство; неговите задълбочени портрети му отреждат място между майсторите на този жанр у нас.
Творбите от последните години съвсем ясно показват тази еволюция във възгледа на художника както по отношение на психологическото тълкуване на образа, така и при пластическото осъществяване. Той разкрива верните и трайни състояния с още по-дълбоко проникновение, с едно избистряне на тона, все по-точно степенуване и пластически диференциран в цялостния живописен градеж. Не можем да не споменем тук и за голямата серия от автопортрети, която в продължение на години художникът постоянно обогатява. В много от тях различното интерпретиране всеки път ни разкрива сякаш нов образ - състояния на вглъбеност и размисъл, на енергична напрегнатост или лека ирония, постигнати винаги с лекота, с ясна и категорична форма. Немалко от своите творчески сили Борис Шаров отдаде на педагогическа дейност и на работата си като художник в Етнографския институт. И въпреки това, в малкото свободно време, което имаше, той създаде едно значително творчество, което тепърва трябва да намери заслужена оценка, защото е здраво свързано с демократичните традиции на нашето изкуство; неговите задълбочени портрети му отреждат място между майсторите на този жанр у нас. Евгени Клинчаров Източник: Борис Шаров: Юбилейна изложба. (София: Съюз на бълг. художници, 1980 г.)
към текста >>

33. 1. ПЪТ В ЖИВОТА

Преслав Кършовски

Към характерно българската му чувствителност и култура в идейно-творческите му отношения към демократични и революционни традиции в изкуството, в живота и борбите на народа против капиталистическия и фашистки гнет, преминава и преживяното от него, и придобитото от духовното богатство на братската страна.
На това дружество той е един от първите секретари. През същото ваканционно време Александър Жендов и група прогресивни художници, между които и Преслав Кършовски, основават Съюза на дружествата на художниците. Преслав Кършовски е дългогодишен секретар на този Съюз. След изтичане на учебната му ваканция, той отново се връща във Варшава, за да продължи по-нататък следването си. В България Преслав Кършовски се завръща в 1934 г. Към характерно българската му чувствителност и култура в идейно-творческите му отношения към демократични и революционни традиции в изкуството, в живота и борбите на народа против капиталистическия и фашистки гнет, преминава и преживяното от него, и придобитото от духовното богатство на братската страна. Вичо Иванов Източник: Иванов, Вичо. Преслав Кършовски - София: Бълг. художник, 1971 г.-с. 5-6.
към текста >>

34. Приложение Второ

Друго, което се изпълни, че в онова клубче вече се превърна на кръчма, там се събират пияници, пушат, пият, говорят на висок глас, а по стените са окачени фотоси и материали на демократическата партия.
Благодарим ти много, ти беше човекът, който ми съдействува и аз тези неща не ги забравям. Изобщо аз не забравям нищо. Смятам, че книгата на някого е помогнала да му се отворят очите. Няколко пророчества от нея се вече сбъднаха. Онези сили, които навремето наложиха онази табела „Жертва на Дънов" на една нещастница, също миналата година надянаха тази табела на така нареченото Украинско Бяло Братство, с цел да компрометират и да атакуват идеята на Бялото Братство в България. Друго, което се изпълни, че в онова клубче вече се превърна на кръчма, там се събират пияници, пушат, пият, говорят на висок глас, а по стените са окачени фотоси и материали на демократическата партия. А пък в салончето художници излагат всевъзможни картини, а отпред стои една завеса, за да прикрива съвестта на онзи, който ги вкара в този салон. Трето - на площад „Славейков" се продават вече брошури на Михаил Иванов под различни номера и там ще намериш заглавия като „Високият Идеал", „Общение с Бога", а това са заглавия на Учителя от Негови беседи, а нарочно се прави това, за да се подмени Словото на Учителя и да се заблудят онези, които не познават нещата. А преди това ръководството с Илиян Стратев откриха изложба на Михаил Иванов в Народната библиотека заедно с беседите на Учителя. А сега очакват да им дойде една група михайловисти и да им пеят песните на Учителя от чужбина. Ето защо беше необходимо да се издаде тази книга.
към текста >>

35. 10. САЛОНЪТ НА УЛИЦА „ОБОРИЩЕ N 14

Николай Дойнов

Колко демократично е постъпил Учителя.
Гора от ръце са се вдигнали, както ми каза Елена Андреева, нашата стенографка, която е била тогава там. „Сега пък, продължил Учителя да вдигнат ръка онези, които са за построяване на салон на „Изгрева". Вдигат ръка само трима - Елена и още двама братя - Любомир Лулчев и Димитър. С това въпроса е решен. Ще се строи салон на улица „Оборище" N 14. Колко демократично е постъпил Учителя. На улица „Оборище" N14 наш брат - Иван Радославов е имал къща с доста голямо дворно място, пред нея откъм улицата и зад нея. Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове. Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен. Имаше някакъв руски произход. И когато след Октомврийската революция в Русия след 1921 -22 г.
към текста >>

36. 22. ЖЕНИТБА И ДОМ

Николай Дойнов

Откупиха мястото от Григор Василев - демократ, от партията на демократите и голям партиен деятел.
Стана наистина чудо и за много малко време, аз и семейството ми имахме вече жилище, дом, къща. Нейният брат, на Дора Карастоянова, се беше оженил за една артистка от театъра и след това се разведе. Брат й се казваше Борис Карастоянов и имаше къща край Семинарията. И след като се разведе, после се ожени за друга. И в този си устрем за къщи, разтичва се той, с голяма енергия, намери едно място, където е сега къщата ми. Откупиха мястото от Григор Василев - демократ, от партията на демократите и голям партиен деятел. Реши да се строи и ме извика, и разделихме мястото на две - задната част на него, предната част на мен. Построи той долния етаж на къщата и тогаз каза: „Николай, къде ти ще строиш, дай да надстроим още един етаж, така че долния етаж ще бъде за мен, а горния за теб". Добре, съгласих се. Разтичах се аз, намерих пари и построихме горния етаж на къщата. Тогава аз бях вече станал „търговски пътник" на една фирма в Габрово „Христо Бойнов" - наша роднина.
към текста >>

37. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН

Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее.
I, кн. 1 (22.III.1919), с. 13-14 Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена. Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят.
към текста >>

От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери.
Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе. Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното управление на американския народ и управление. Един от неговите трудове: Държавата (около 670 страници) развива разните форми на управление, древни и съвременни, в Европа и Америка. Като образец за неговите възгледи, което пояснява днешната дейност и цели на председателя Уйлсона, ще процитирам думите му на стр.
към текста >>

38. 7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високо- морални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията.
Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло", „опасна зараза" и „злочиние" и че те са били „злосторни деца" на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високо- морални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи - в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала - за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:„Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература".
към текста >>

39. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Като оставим на страна неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление?
Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, понастоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент, социална демокрация, в също такава форма, и комунизъм, във форма на съветска република. При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същи органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.е. задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим"? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори"? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т.е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър?
към текста >>

Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим"?
При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същи органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.е. задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим"? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори"? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т.е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация". Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage uliversel) е чиста политическа мистификация, една пъстра тълпа, наречена „избирателно тяло" и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т.е.
към текста >>

Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори"?
Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.е. задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим"? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори"? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т.е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация". Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage uliversel) е чиста политическа мистификация, една пъстра тълпа, наречена „избирателно тяло" и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т.е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които са посочват в кандидатни листи от политическите партии, сир.
към текста >>

40. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции.
Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия. В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите.
към текста >>

41. 25. ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Няколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появяват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм", който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници.
10 (VI. 1924), с. 223-224 Божии работници от всички страни, съединявайте се! ** Под влиянието на Марксовата теория за икономическото неравенство между съсловията и между отделните лица, организираха се в Европа няколко, така наречени, „интернационали", целта на които е да се измени коренно политико-социалния или конституционно- парламентарния строй на съвременните държави. Последният вид „интернационал" е третият, който действува в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои управлението и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство. Няколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появяват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм", който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти във Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и потикват за своя облага. Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие. Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел. Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бързата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно, и че всяка социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството.
към текста >>

42. 27. ИСТИНСКИЯТ МИР

Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е.
Тя не е едно общежитие на братя, съединени с Христовата любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство. Властниците си написват задължителни норми, наречени „закони", и под страх на наказание принуждават всяка отделна личност да им се подчинява, без оглед на ползата и вредата от тях. Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е. управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствувани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели. Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение. Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е. за народно самоуправление. А в него не се съдържа никакво управление на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа. И чудят се после хората, че тия властници, ръководени и въодушевлявани само от своите лични, материални интереси, размиряват народа и докарват само злини, пакости и страдания: това е естествен резултат от егоизма, измамата и насилието. Същото е и в международния живот: по-силните народи потискат и експлоатират по-слабите. Цялата земя е осеяна с човешки кости от тоя „международен морал" на съвременната фалшива цивилизация.
към текста >>

43. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова.
критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г. насам, в обем по 3 печатни коли голям формат и с дребен шрифт, дало е много ценен материал за четиво, а г. професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно! Ето ви образец на критика! В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил фламарион, неодавна починал, и за който се дават отзиви и във в. Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова. Нима и те са „резултат на болното време"? В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф. Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи на духовно-научната дейност на мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, *Dans „Occult Review" de janvier, Ralph Shirley consacre en entier son article mensuei (ста тията, преведена от нас- Б. P.) a la recente decouverte faite par M-rs Dickinson, d'une maniere toute fortuite, et qui rappelle a beaucoup d'egards la serie de recherhes entreprises ii у a une vingtaine d 'annees deja par notre compatriote Stephane Leduc. Cette decouverte de M-rs Dickinson eut pour point de depart des recherches sur les huiies vegetates et ies gommes exotiques en vue de reaiiser un nouveiantiseptique.
към текста >>

44. 8. Човек и маймуна (Духовна работа)

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

По случай конгреса на Радикал-демократическата антанта, който щеше да заседава в Народния театър на 12.
8. Човек и маймуна (Духовна работа) 11.VIII.1933г., петък. Хубаво, слънчево време. Ентусиазирани за духовна работа. По случай конгреса на Радикал-демократическата антанта, който щеше да заседава в Народния театър на 12. същия месец, ний обградихме театъра, като проектирахме най-хубави мисли и пожелания на делегатите от цяла Европа: Да разрешат въпросите в полза на народите, да работят за мира, братството и свободата и да възприемат новите идеи на Бялото Братство. Обградихме к., гр. гр., като ги обсипахме с най-хубави мисли и пожелания за пробуждане на съзнанието на душите, да намерят правия път в живота; да възлюбят Бога и да Му служат; да работят за мира на Земята, за изграждане царството Божие на Земята; за обединението на всичкц духовни сили и за възприемането на новото учение на Великия Учител. Накрая на Б.гр. [Борисовата градина] отворихме една беседи и прочетохме нещо от „Великия закон".
към текста >>

45. 3. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 27. и 28.IV.1928 год.

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Земетресението, това е един начин, по който Бог (разумната природа) говори - че трябва да станете по-демократични, да се смекчат сърцата на пострадалите - бедни и богати - всички в палатки - на открито - приравнени са.
Ако грешите, ще има земетрес, ако сте праведни, няма да има. Греховете причиняват страдания - земетресите. Избиването на добрите хора произвежда земетреса - не е случайно това. Всяка държава ще отговаря за делата си. Няма да минат 10 години, и всяка от държавите в Европа ще получи заслуженото. Земетресението, това е един начин, по който Бог (разумната природа) говори - че трябва да станете по-демократични, да се смекчат сърцата на пострадалите - бедни и богати - всички в палатки - на открито - приравнени са. * Започнах на 27и да пиша, довършвам на 28й в 8 часа сутринта. Друго сега няма какво да ти пиша. Вярвам, сте говорили с Георги как сме изкарали празниците, защото бяхме все заедно. Сега съм добре. Ето, слънцето тая сутрин грее хубаво, след цяла седмица дъжд.
към текста >>

46. III. Вестник „Балканска трибуна, Черната джамия и освиркването на княз Фердинанд

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Вестник „Балканска трибуна", просъществувал от края на 1906 година до началото на 1908 година под ръководството на Михалаки Георгиев, има твърде ясно определена демократическа, антидинастична и антимонархическа идейно-политическа програма, насочена против демагогската и експлоататорска политика на буржоазно-капиталистическите правителства, представляващи едрия търговско-лихварски и промишлен капитал, и главно против личния режим на цар Фердинанд.
Спомени за Михалаки Гзоргиев, в: Избрани разкази от М. Георгиев, т. Ill, изд. „Хемус", 1942 г., стр. 191-192. 2. Вестник „Балканска трибуна", просъществувал от края на 1906 година до началото на 1908 година под ръководството на Михалаки Георгиев, има твърде ясно определена демократическа, антидинастична и антимонархическа идейно-политическа програма, насочена против демагогската и експлоататорска политика на буржоазно-капиталистическите правителства, представляващи едрия търговско-лихварски и промишлен капитал, и главно против личния режим на цар Фердинанд. Вестникът е запълван с материали, разобличаващи моше- ничествата и грабежите на управляващите среди и на техните оръдия, остро критикуващи диктаторството и маниащините на Фердинанд, неговата омраза и презрение към българския народ. Всичко това, естествено, не остава без отговор от страна на властвуващите шайки и на фердинандовите агенти. Сътрудниците на вестника, включително и Михалаки Георгиев, са подложени на нападки, оскърбления, преследвания, заплахи и пр. Сътрудниците получават непрекъснато анонимни, заплашителни писма, художникът на вестника, карикатуристът Иван Славов, който в карикатурите си напада и подиграва Фердинанд, е пребит на улицата, печатницата на вестника е подпалена, отделни броеве на вестника са конфискувани и пр. Като стопанин и ръководител на вестника Михалаки Георгиев често пъти е подвеждан под съдебна отговорност и арестуван.
към текста >>

47. 15. Начо Петров

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Начо Петров вече беше редовен и активен член на Демократическата партия.
15. Начо Петров Когато Начо Петров се запозна с Учителя, беше едвам на тридесет години - през 1910 г. Беше млад, хубав, висок, снажен мъж с широко, отворено лице, високо чело, облечен според последната мода, с добре огладени дрехи от английски плат, винаги според сезона. Начо Петров вече беше редовен и активен член на Демократическата партия. Твърде приближен до Александър Малинов, той вземаше живо участие в политическия живот на страната ни. Последователно той беше общински съветник, после помощник-кмет на столицата, като от онова време си запази живи спомени и твърди връзки. Когато демократите взеха властта, той беше назначен за помощник-министър на вътрешните работи, [при министър] Гиргинов, като през цялото време си запази значителна свобода на отношенията си към гражданите: свободолюбиво-демократично. Това негово отношение към гражданите се смяташе дори не само като негова лична заслуга, а и като ценен капитал на самата Демократична партия. Контактът на Начо Петров с Учителя беше отговор на дълбоко негово търсене.
към текста >>

Когато демократите взеха властта, той беше назначен за помощник-министър на вътрешните работи, [при министър] Гиргинов, като през цялото време си запази значителна свобода на отношенията си към гражданите: свободолюбиво-демократично.
15. Начо Петров Когато Начо Петров се запозна с Учителя, беше едвам на тридесет години - през 1910 г. Беше млад, хубав, висок, снажен мъж с широко, отворено лице, високо чело, облечен според последната мода, с добре огладени дрехи от английски плат, винаги според сезона. Начо Петров вече беше редовен и активен член на Демократическата партия. Твърде приближен до Александър Малинов, той вземаше живо участие в политическия живот на страната ни. Последователно той беше общински съветник, после помощник-кмет на столицата, като от онова време си запази живи спомени и твърди връзки. Когато демократите взеха властта, той беше назначен за помощник-министър на вътрешните работи, [при министър] Гиргинов, като през цялото време си запази значителна свобода на отношенията си към гражданите: свободолюбиво-демократично. Това негово отношение към гражданите се смяташе дори не само като негова лична заслуга, а и като ценен капитал на самата Демократична партия. Контактът на Начо Петров с Учителя беше отговор на дълбоко негово търсене. Скоро той стана един от най-редовните Негови последователи. Той Го слушаше редовно на публичните беседи, особено на неделните беседи, когато си беше обикновено в София. Когато отиваше в провинцията, той си носеше винаги томче с беседи и никога, нито един ден, не пропущаше без да прочете нещо от Учителя, без да свърже мисълта си с тая на Учителя.
към текста >>

Това негово отношение към гражданите се смяташе дори не само като негова лична заслуга, а и като ценен капитал на самата Демократична партия.
Беше млад, хубав, висок, снажен мъж с широко, отворено лице, високо чело, облечен според последната мода, с добре огладени дрехи от английски плат, винаги според сезона. Начо Петров вече беше редовен и активен член на Демократическата партия. Твърде приближен до Александър Малинов, той вземаше живо участие в политическия живот на страната ни. Последователно той беше общински съветник, после помощник-кмет на столицата, като от онова време си запази живи спомени и твърди връзки. Когато демократите взеха властта, той беше назначен за помощник-министър на вътрешните работи, [при министър] Гиргинов, като през цялото време си запази значителна свобода на отношенията си към гражданите: свободолюбиво-демократично. Това негово отношение към гражданите се смяташе дори не само като негова лична заслуга, а и като ценен капитал на самата Демократична партия. Контактът на Начо Петров с Учителя беше отговор на дълбоко негово търсене. Скоро той стана един от най-редовните Негови последователи. Той Го слушаше редовно на публичните беседи, особено на неделните беседи, когато си беше обикновено в София. Когато отиваше в провинцията, той си носеше винаги томче с беседи и никога, нито един ден, не пропущаше без да прочете нещо от Учителя, без да свърже мисълта си с тая на Учителя. Това му стана навик за всеки ден, на който не изневери нито един ден и през всичките останали дни на живота си.
към текста >>

48. 65. Любомир Лулчев

Това беше през времето след 19 май, когато парламентът беше несигурен, царският режим ставаше все повече абсолютен, оформяха се позициите на комунистите, които лишаваха от основа всички умерени демократични партии.
Убийството било извършено при съдействието на майката на Малина. Убийците били разкрити само три дни по-късно. Вестниците най-подробно описваха процеса, в който не малко участие вземаше и Лулчев. Не липсваха въпроси като тоя: как не е могъл той, като ясновидец, да предвиди какво ще се случи на жена му и не е могъл да вземе мерки това да не се случва? Не ни е известно по какъв начин цар Борис се запознал с Лулчев и започнал да търси неговата помощ като съветник. Това беше през времето след 19 май, когато парламентът беше несигурен, царският режим ставаше все повече абсолютен, оформяха се позициите на комунистите, които лишаваха от основа всички умерени демократични партии. Министрите бяха назначавани от двореца и бяха случайни хора, „професори", за които самият цар знаеше, че нямат никаква връзка с народа. Това принуди царя да търси помощта на „съветници" - хора, които сам той си харесваше или избираше. Един от тази съветници беше и Лулчев. (За Любомир Лулчев вж. „Изгревът" том VII, с.
към текста >>

49. 20. Сферата на Марс

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Но едно ще подчертая; съвременното човечество, след кризата, която преживя в Юпитеровата сфера, сиреч сферата на правовия държавен ред, на демократичния и парламентарен строй, на гражданската и политическа свобода - с допущането на европейската война допусна и един пробив на Юпитеровата сфера, вследствие на което се получи един поврат назад към Марсовата сфера - диктатури, агресивен национализъм и всепоглъщащ милитаризъм, в който се проявява волята за власт на тъмния Марс, чиито крепости са в оръжейните заводи.
Дълбоки символи, каквито са и образите на Марта и Мария, двете сестри на Лазара. Активната, неспокойна, сприхава, недоволна от живота, но иначе трудолюбива, обичаща ред и порядък Марта - това е Марс. Съзерцателната, спокойна, тиха и нежна Мария - това е Венера. Двете планети, между които минава орбитата на земята! Не мога да се спирам повече в този бегъл очерк върху Марсовата сфера. Но едно ще подчертая; съвременното човечество, след кризата, която преживя в Юпитеровата сфера, сиреч сферата на правовия държавен ред, на демократичния и парламентарен строй, на гражданската и политическа свобода - с допущането на европейската война допусна и един пробив на Юпитеровата сфера, вследствие на което се получи един поврат назад към Марсовата сфера - диктатури, агресивен национализъм и всепоглъщащ милитаризъм, в който се проявява волята за власт на тъмния Марс, чиито крепости са в оръжейните заводи. Нека Слънцето - основният закон, установеният държавен строй, с или без физически център и Юпитер - политическата воля на народа, изразена в неговите държавници - промислители, не оставят Марс да вилнее необуздано. Иначе, ще дойде хаоса на разрушението, в който ще рухнат ценностите на цялата съвременна култура.
към текста >>

50. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

ТОМ 19

Водолеят управлява също и кооперациите, законодателните институции на държавата, парламента, накратко: републиканските и демократичните режими. Стр.
В този знак Слънцето е в изгнание, Меркурий - в екзалтация. Природа: изобретателност, стремеж към хуманитарните науки, подтик на обществените движения. Дух на организираност в кооперативите. Гениални прояви при откритията в модерните науки, най-вече в областта на атомната физика, геохимията и радиолектрониката. Астросоциологическо значение: земната атмосфера, космическото пространство, ултрамодерните науки, новите движения за прогрес и благоденствие на народите, парапсихологията, приятелството на основата на общи идеи, устрем към свобода и справедливост. Водолеят управлява също и кооперациите, законодателните институции на държавата, парламента, накратко: републиканските и демократичните режими. Стр. 26/943 Положителен полюс: международната политика, международните институции, практическите инициативи за изследване на космическото пространство, космическите полети, горивата и двигателите. Новаторски дух, подтик към сътрудничество между народите. Отрицателен полюс: ексцентричност, неочаквани хаотични и неразумни действия, що се отнася до обществените движения. Неискреност у народните маси, зле координирани и екзалтирани обществени и държавни инициативи, несправедливост и недоглеждане в областите на правото и на свободата, провали поради необмислени инициативи. Изкуствата страдат от екзалтирана и стигаща до крайности оригиналност, водеща до упадък.
към текста >>

51. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ

ТОМ 19

Управлява също гражданските и кооперативните сдружения, държавните законодателни институти, камари и сенати, изобщо — републиканско-демократичен строй.
Слънцето - в заточение, а Меркурий - в екзалтация. Този знак е знак на новата култура. Стр. 125/943 Природа: изобретателност, висша менталност, тласък и огнен импулс към хуманитарните и социалните движения. Умение в организирането на големи кооперативни единици, гениални проблясъци към новите, модерни открития (особено в областта на ядрената физика, геохимията и висшата радиоелектронна механика). Астросоциологично значение: земната атмосфера, космичните простори, ултрамодерните науки, мощните социални движения към прогрес и благоденствие на народите, висшата метапсихология, идейното приятелство, свързано с копнеж към свобода и справедливост. Управлява също гражданските и кооперативните сдружения, държавните законодателни институти, камари и сенати, изобщо — републиканско-демократичен строй. Положителен полюс: в международната политика създава стимул за всестранна политическа и икономическа сплотеност, изразена чрез правни и международни институции, конкретни инициативи за изследване на космичното пространство, авиационното дело и космическите полети, чрез всевъзможни най-съвършени двигатели и горива. Силен импулс към новаторство и братско сътрудничество между народите. Отрицателен полюс: ексцентричност, внезапни, неразумни и хаотични действия по отношение на социалните движения. Неискреност у народните маси, екзалтирана некоординираност към всички държавни и обществени инициативи, несправедливост и потъпкване на личните и обществените свободи, а също и по отношение на обществения прогрес, замразен от изненади. Неуспехи, вследствие необмислени инициативи.
към текста >>

52. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

- Ето, ний имаме в обществения живот две системи, по-право - три, които се борят за съществувание -демократическата, авторитарната и болшевишката.
То носи живот, светлина, свобода. При новото няма недоволни, няма и излишно. Новото е целесъобразно. Изхожда от общото добро - доброто за всички. - Това е много общо казано - каза царят. - Ето, ний имаме в обществения живот две системи, по-право - три, които се борят за съществувание -демократическата, авторитарната и болшевишката. Коя според вас носи новото? - Всичките имат по малко ново в себе си и затова съществуват. Но добра система е тая, която при максимум свобода, дава необходимите за всички блага. Материалните блага на един затворник нямат стойност, щом няма свобода да се разполага с тях по свое разбиране. - Ами ако това разбиране е в разрез с интересите на цялото?
към текста >>

53. 15. В ГОЛЕМИЯ ХРАМ ИЛИ ВЪВ ВИЗАНТИЙСКА ЧЕРКВИЦА

В България - казва той - се създаде Демократическият сговор119 - велика обществена сила, това не е друго, а великолепен «Голям храм» - нещо като готическите средновековни събори, като «Ап. Невски».
2, 25. IV. 1924 г., стр. 3) Някога хората без да искат казват истината. Професор Моллов (бивш министър) в «Пряпорец» (бр. 85,17 април) пише статия под горното заглавие. В България - казва той - се създаде Демократическият сговор119 - велика обществена сила, това не е друго, а великолепен «Голям храм» - нещо като готическите средновековни събори, като «Ап. Невски». В тоя храм трябва да влязат всички. Престъпно е да се отбива човек в някой византийски параклис, каквито уважаемият професор наблюдавал в Месемврия (непременно там, и нигде другаде). Професор М. като библейски пророк вика: «Или в голям великолепен храм - в сговора, гдето има място за всички добри воли и начинания, или ще се върнем във византийските черквици на Месемврия, да мечтаем за византийските принцеси (непременно за принцесите, за нищо друго)» и да не съзираме, че новите условия на живота искат нещо ново - по формация, по дух, по метод, па даже и хора». И представете си, и нови хора!
към текста >>

В тая демократическа сила ще остане, възможно е, само попщината и десетина души владици, а всичко друго ще отиде другаде, защото това не е храм, а е инквизиционно съдилище... Народът - широки трудещи се маси - хората на мисълта - всички тия хора отдавна са оставили без съжаление разни храмове с мъртвите кости, с модерни или във византийски дух икони.
В тоя храм има не една икона, а много, и то все чудотворни. Непременно там е иконата на Ивана Рилски, който предрекъл мъченическата смърт на «диктатора», според светите старци, както писа в. «Слово» на времето. В тоя храм изглежда няма място за свободната мисъл, за свободната съвест. В тоя храм владее не безличието, безжизнеността на «византийските черквици», а шествува синодалният инквизитор. В тая демократическа сила ще остане, възможно е, само попщината и десетина души владици, а всичко друго ще отиде другаде, защото това не е храм, а е инквизиционно съдилище... Народът - широки трудещи се маси - хората на мисълта - всички тия хора отдавна са оставили без съжаление разни храмове с мъртвите кости, с модерни или във византийски дух икони. С храмове имат работа погребачите на мъртъвци. А. Б. Р. Горната статия изразява частния възглед на г-н А.
към текста >>

54. 26. «МИСТИЧНОТО» ПРОЗРЕНИЕ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ МИНИСТЪР И КЛЕРИКАЛИТЕ

Нещо повече, калугерът кани духовенството да се моли и да работи и в политическото дело на Цанкова, за тържеството на демократическия сговор125 Разбира се, че тъй трябва и да бъде.
Ето защо калугерът Евтимий казва буквално: «може би много още го дели от нас» (клерикалите, б.н.). По много може би въпроси по-късно (?) ще се наложи (Нима?) и не една полемика на него с нас. («Ц. в.», бр. 17 и 18, стр. 5). Ние мислехме, че мостовете между клерикалите и първия министър в България са здрави и трайни, а всъщност излиза, че там негде в глъбините има рязко противоречие и че всичко онова, което се върши, е лицемерие. Ето защо днешният архимандрит, утрешен епископ, а по-нататъшен митрополит и член на Синода, кани българските попове и владици да се молят за Цанкова, щото той да стане пълен клерикал, да се подчини напълно и безрезервно на разни фанатици калугери, за да потече мед и масло в нашата страна. Нещо повече, калугерът кани духовенството да се моли и да работи и в политическото дело на Цанкова, за тържеството на демократическия сговор125 Разбира се, че тъй трябва и да бъде. Кога ли българските черковници не са се явявали крепители на консерватизма и рутината в България? Изхождайки от това гледище, те проклинаха Цанкова и Каравелова в 1880 г. и работиха против тях, докато успяха да съборят, с помощта на княза, «нечестивците». Така те постъпваха и през Стамболовия режим. На Стамболийски владиците правеха мили очи, валяха му из краката, очакваха от него митрополитски и екзарски постове.
към текста >>

55. 35. КАК СЕ КРИТИКУВА В НАС

(В. «Живот», бр. 6, 26.IV.1929 г, стр. 1)

А от цитатите ми сега вее: безбожие, комунизъм, антисоци-алност, мизантропия, анархия... зов към анархия... С други цитати мога да представя Ницше и като префинен аристократ, който с презрение гледа на бедните и слабите; с трети цитати ще го представя като върл противник на всички демократични течения; с четвърти ще го представя като брат на всички хора на земята и като велик страдалец на всичко живо по цялата вселена; с пети ще го представя като луд... Но нито първото ми твърдение е вярно, нито второто, нито третото и т.н.
- Цял вързоп от диви змии, които рядко имат спокойствие една до друга - и ето, те излизат поотделно и търсят плячка в света.» «Държава? Що е? Я сега си отворете ушите, защото сега ще ви кажа своята дума за смъртта на народите. - Държава се зове най-студеното чудовище от всички студени чудовища. Също студено лъже, и такава лъжа лази из устата му: «Аз - държавата - съм народът.» «Дето още има народ, не разбира той държавата и я мрази като лош поглед и грях спрямо обичаи и права,» Аз съзнателно откъснах от общата Ницшева мисъл горните цитати, за да представя несъстоятелността и тенденциозността на критиката, която краде цитати оттук-оттам. А от цитатите ми сега вее: безбожие, комунизъм, антисоци-алност, мизантропия, анархия... зов към анархия... С други цитати мога да представя Ницше и като префинен аристократ, който с презрение гледа на бедните и слабите; с трети цитати ще го представя като върл противник на всички демократични течения; с четвърти ще го представя като брат на всички хора на земята и като велик страдалец на всичко живо по цялата вселена; с пети ще го представя като луд... Но нито първото ми твърдение е вярно, нито второто, нито третото и т.н. А най-накрая пак имаме същността на въпроса: един велик Ницше, велик гений, океан на мисълта, неуязвима висота на мисъл, сърце и воля. Имаме океан на мисълта, волята и сърцето, от който океан всеки може да загребе толкова, колкото му е позволила неговата еволюция. А по логиката на «П. Д.» - с отделни цитати - аз мога да критикувам и Христа, Когото в няколко цитата мога да направя бунтовник, разрушител, безотечественик и т.н.... А вярно ли ще бъде това? Вярно ще е само по отношение на отделните мои цитати, а невярно - по отношение на общото течение на неговата мисъл и учение, които в никой случай не могат и не бива да се разкъсват, ако искаме да бъдем в периферията на истината, която е изнасял последователно и постепенно... Великите мислители са океани - техните брегове не могат да се видят.
към текста >>

56. 10. Вeчнният Път

Паднаха едни след други царски тронове и монархиите бяха заместени с демократическите републики, а след това - и с болшевишки.
Дойде семейството, а след него - селищата, които воюваха всеки ден помежду си. Създаде се държава, управлявана от цар, който беше най-юначен и главен свещеник. Дотегна на Мойсей светската и духовна власт и отстъпи на брата си едната. Царете бяха неограничени монарси. После неправдата на царете застави народа да поиска дял в управлението и дойдоха конституционните монархии. Паднаха едни след други царски тронове и монархиите бяха заместени с демократическите републики, а след това - и с болшевишки. А като ехо на тях се явиха диктатури в Италия, Испания и др. Вечният път за живите ще продължи... Вечен път е и търсението на Бога. Първият човек не Го е познавал, бил идолопоклонник. Идва Старият Завет, а след него дванадесет рибари разнесоха учението на Новия Завет. Загинаха култури, пропаднаха империи, царства, силни царе, и от някогашните могъщи сатрапии, опрени върху оръжието, насилието и омразата, са останали тук-таме откъслеци, в които от време на време някои учени се ровят и се мъчат чрез тях да надникнат в миналото... А онова, що посяха дванадесетте дрипави, «прости», неуки рибари, изникна, пусна корени, заживя и стана идеал на милиони носители на новото.
към текста >>

57. II. ТАЙНИТЕ ОБЩЕСТВА И ТЯХНАТА РОЛЯ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ И ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ НА ЕВРОПА

ПРЕДГОВОР

И днес не само в България, а пред целия културен свят се изправя наново съдбоносната проблема: с насилието и превратите ли - или с демократичните форми на обществения живот?
Макар и набързо, пригодено за една беседа, все пак, смятам, ще допринесе светлинка и за по-широк кръг хора -затова я и публикуваме. Тя носи може би печата на бързината, с която бе преработвана, но трябва да се изповядаме, че истински се бояхме, че и без туй сме закъснели за събитията, които стават в нашата страна. За нас, па и за всеки гледащ с очите си человек, е ясно като бял ден, че политическите партии, като фактори в обществения живот, са изместени - 9 юний в нас**, фашизмът в Италия, Русия, Испания, Гърция и пр. са най-явното доказателство затова. Те от ден на ден обезсиляват, намаляват, защото всичките искат - но не свят, защото да се очертае с най-черни краски тоя, който не мисли като нас и да се преследва с всички позволени и непозволени средства - това не е никакво сеение - поне на положителни нуждни народу ни качества... Самото тяхно партийно роение сочи на едно търсение изход от тежкото положение, в което са изпаднали. И днес не само в България, а пред целия културен свят се изправя наново съдбоносната проблема: с насилието и превратите ли - или с демократичните форми на обществения живот? И тоя въпрос става толкова по-значителен, защото тия демократически форми в повечето случаи са останали само празни сенки и е забравена вече истината, че онова, което действително винаги е движило прогреса, не са били формите - а духът, духовните стремежи на хората, които са взимали разни изгледи във философията, политическия, обществен и религиозен живот. И днес именно трябва да се влее това духовно в анемичния български политически живот, жизнена кръв в полуразлагающето се общество. Тая малка книжка има скромния стремеж да повика будните души от всички слоеве на обществото, да посочи значението на духовните (не религиозните - да се забележи това!) елементи и сили в нашата страна, да се призоват към постигание необходимото днес - спокойствие и добрувание на Родината ни. Ласкаем се, че колкото и от малко - все ще бъдем чути от будните и ще допринесем нещичко за обединение усилията на положителното и характерното, на което предстои вече да излезе на обществената сцена като творчески елемент. София, 1928 година ______________________ * Доктор Г.
към текста >>

И тоя въпрос става толкова по-значителен, защото тия демократически форми в повечето случаи са останали само празни сенки и е забравена вече истината, че онова, което действително винаги е движило прогреса, не са били формите - а духът, духовните стремежи на хората, които са взимали разни изгледи във философията, политическия, обществен и религиозен живот.
Тя носи може би печата на бързината, с която бе преработвана, но трябва да се изповядаме, че истински се бояхме, че и без туй сме закъснели за събитията, които стават в нашата страна. За нас, па и за всеки гледащ с очите си человек, е ясно като бял ден, че политическите партии, като фактори в обществения живот, са изместени - 9 юний в нас**, фашизмът в Италия, Русия, Испания, Гърция и пр. са най-явното доказателство затова. Те от ден на ден обезсиляват, намаляват, защото всичките искат - но не свят, защото да се очертае с най-черни краски тоя, който не мисли като нас и да се преследва с всички позволени и непозволени средства - това не е никакво сеение - поне на положителни нуждни народу ни качества... Самото тяхно партийно роение сочи на едно търсение изход от тежкото положение, в което са изпаднали. И днес не само в България, а пред целия културен свят се изправя наново съдбоносната проблема: с насилието и превратите ли - или с демократичните форми на обществения живот? И тоя въпрос става толкова по-значителен, защото тия демократически форми в повечето случаи са останали само празни сенки и е забравена вече истината, че онова, което действително винаги е движило прогреса, не са били формите - а духът, духовните стремежи на хората, които са взимали разни изгледи във философията, политическия, обществен и религиозен живот. И днес именно трябва да се влее това духовно в анемичния български политически живот, жизнена кръв в полуразлагающето се общество. Тая малка книжка има скромния стремеж да повика будните души от всички слоеве на обществото, да посочи значението на духовните (не религиозните - да се забележи това!) елементи и сили в нашата страна, да се призоват към постигание необходимото днес - спокойствие и добрувание на Родината ни. Ласкаем се, че колкото и от малко - все ще бъдем чути от будните и ще допринесем нещичко за обединение усилията на положителното и характерното, на което предстои вече да излезе на обществената сцена като творчески елемент. София, 1928 година ______________________ * Доктор Г. Трифонов е псевдоним на Любомир Лулчев.
към текста >>

58. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

I. МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Популяризирането на науката, демократичността на политическите строеве и акционерните и кооперативни икономически предприятия изтъкват вече еднакво решително значение, както на личността, която разполага с материалните средства, така и на работника - живия инвентар, който дава смисъл и оплодотворява фактически капитала.
Но материалистичното разбирание на света не можеше да задоволи че-ловечеството, въпреки своята проста схема за обяснение на природните събития, което го правеше удобно, приемливо за всички, даже и за посредствените умове. Напротив, человечеството, което бе видяло между себе си в свойто минало истински велики духове в историческия си живот, пред дълбочината на чиито философски умове то бе свикнало да благоговее - не можеше да се задоволи с плитките и широки изводи, които даваха лесно обяснение на всички факти, без да разрешават основния въпрос, който именно обосноваваше всичко останало. Те се задоволяваха да твърдят, че битието предхожда мисълта, допущащи неволно нелогичността, че делото може да предхожда твореца си, защото нито помисляха, че самото битие - животът, е една реализирана мисъл на някое по-висше същество, както и всички наши творения са само реализирани наши мисли; че ако има едно «дадено» (с което мнозина съвременни философи започват своите обяснения), то несъмнено и логично е да се допусне, че съществува и нещо, което дава, и че това «нещо» трябва, по необходимостта на логиката, да се намира вън от това, с което се оперира. Ето защо материалистическата философия, като една река, която се разлива по някое плоско и равно поле, се разклони по всевъзможни посоки, като изгуби почти всецяло своята дълбочина. Но като реакция срещу нея, като реакция на това люшкане на обществото без съществени морални устои, като противовес на едно преситено и отиващо си вече малцинство от избраници, което се е уморило да желае и изпълва прищевките си - на което въображението не стига вече да изнамери нови наслади, след като бе изпитало всички стари на разлагащата се някога Римска империя - се вдигат масите, които смятат, че имат дял от тоя живот, като несъмнени творци на неговите блага. Популяризирането на науката, демократичността на политическите строеве и акционерните и кооперативни икономически предприятия изтъкват вече еднакво решително значение, както на личността, която разполага с материалните средства, така и на работника - живия инвентар, който дава смисъл и оплодотворява фактически капитала. Но лишено от някакво здраво духовно сцепление, вдъхновявано от мате-риалистичното разбиране на морала, непросветено от някакви високи идеали, освен от собствените изгоди, като висше благо, което се маскира по хиляди начини, но ясно изпъква особено в последната война - голямата част от съвременното человечество се раздели не само държава срещу държава, но дори в собствения си дом - родни братя застанаха едни срещу други! На много места те и днес са готови да се нахвърлят едни срещу други само защото мненията им по един или други въпрос са различни! Националното чувство изчезна като основен тон при разрешение на жизнените въпроси. На хоризонта днес смътно се мяркат интернационалните отношения и влияния, а долу, в обез-надеждените, потиснати от живота маси, започват да тлеят тия смътни надежди за бъдно добруване, които са били винаги предшественици за тяхното реализиране. Колкото и да искаме да бъдем оптимисти, справедливи и доволни, обективният наблюдател не може да не отбележи, че съвременното общество лежи на нездрава духовна и обществена основа, че духовната струя, която е крепяла и въздигала обществата и народите, е отново изгубена - потънала дълбоко в масите, че человеческите духове днес се лутат и губят в разни теории, които може би са много логични, но които не носят никаква утеха никому, а науката всеки ден донася изобретения, които издигат в перспектива хиляди мъки и страдания на народите, които утре ще се хванат пак гуша за гуша... Философията, тая някогашна царица на науките, от която се чакаше пре-махвание на човешките страдания и издигание човешката личност на по-високо ниво, не чрез духовен опиум, разбира се, а чрез познавание на Истината, която ще ги направи свободни и смели, съвременната философия е капитулирала, поела чисто служебна роля и - лишена от първокласни жреци - се подслонила между многото «положителни» науки като една по милост приета сестра.
към текста >>

59. XI Цар Борис III, Цар на българите

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

Роден на хубавата българска земя и духовно чедо на Православната вяра, израснал в средата на моя любим народ и заедно с него споделял радостите на светлите му подвизи и постоянния му напредък, винаги въодушевен от идеалите му, проникнат от демократическия дух, проявен както в традиционните му борби за свобода и независимост, така и във всичките му държавни и обществени институти, Аз тържествено заявявам, че ще почитам Конституцията и ще служа вярно и предано за благоденствието и преуспяването на народа.
БОРИС III, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ З.Х.1918-3.Х.1938 г.: ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ НА ПРЕСТОЛА НА ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИ ЦАРЕ 1. Манифест към българския народ на Цар Борис III от З.Х.1918 г. при встъпването на престола (стр. 5) МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Българи, С манифест от днешна дата моят възлюблен баща възвести отказването си от Престола в моя полза и с това велико самопожертвуване пред върховните интереси на нацията даде пример на неизменна обич към България. Обявявам на българския народ, че от днес аз встъпвам на Престола на българските царе под името Цар Борис III. Роден на хубавата българска земя и духовно чедо на Православната вяра, израснал в средата на моя любим народ и заедно с него споделял радостите на светлите му подвизи и постоянния му напредък, винаги въодушевен от идеалите му, проникнат от демократическия дух, проявен както в традиционните му борби за свобода и независимост, така и във всичките му държавни и обществени институти, Аз тържествено заявявам, че ще почитам Конституцията и ще служа вярно и предано за благоденствието и преуспяването на народа. Осланяйки се на волята на народа и уповавайки се на закрилата на Всевишния, призовавам всички българи да се сплотят около Моя Престол и Ми дадат пълната си подкрепа, за да изпълня свещения си дълг към милата Ми Родина, която преживява моменти на крайни усилия и тежки изпитания, и да приготвя достойно и честито бъдеще на българското племе. Да живее България! София, 3 октомври 1918 г. На първообразния със собствената на Негово Величество Царя ръка написано Борис III 2. 1918-1938 г.
към текста >>

60. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

Той е добросърдечен, демократичен, еднакво внимателен към всекиго.
» Гръмко ура изпрати трогателните думи на Царя. Довчера заложници, измъчвани и ругани, когато тия окъсани герои-свет-ци видяха своя върховен вожд, веднага се преобразиха и сърцата им радостно затуптяха, защото почувствуваха, че Родината не е загинала, че България е спасена, и че млад, изпълнен с вяра и надежда, стои пред тях любимият им Цар, както довчера стоеше пред очите им в окопите като Престолонаследник. Един ден историкът ще прецени и отбележи, че България едва ли би могла да оцелее от сполетялата я страшна катастрофа, ако Провидението не бе я сдобило с този мъдър, благ и даровит Държавен глава. И наистина, възцаряването на Бориса III спаси България от явна гибел. Цар Борис е надарен с редки качества. Той е добросърдечен, демократичен, еднакво внимателен към всекиго. Вродената скромност, наследена от майка му, и простотата в неговия живот са най-скъпите и блестящи брилянти на неговата корона. Неговото благородно сърце трепти от най-хубави чувства към всеки добър българин. У Цар Бориса няма гордост. Той еднакво почита и учения, и простия. В лицето на всеки българин той вижда частица от народа, за когото е положил тържествена клетва да му служи беззаветно.
към текста >>

61. (2) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 6.I.1938 г.

Те имат връзки с народняци, демократи, земледелии и работници и биха могли да внушат поотделно, по на един човек от тях, да се групират заедно и да дойдат до едно съглашение (по десетина по-видни човека от всяка бивша партия) и в едно изложение, признавайки погрешките на партизанството, тържествено да се откажат от грешките на миналото и да направят една обществена декларация4, подписана от хора на бившата Народняшка, бившата Демократическа, бившата Земледелска и бившата Работническа партия, с която [да] декларират, че ще работят в името на тези и тези принципи (те могат да им се посочат допълнително или те самите да си ги изберат), като обещаят свещено да ги пазят.
(2) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 6.I.1938 г. 6.I.1938 Ваше Величество, Изпращам «положението и разрешението». По изпълнението на този план, ако намерите за добре, можете да си послужите със следния метод: допитайте се по околен път до английския представител3, като му съобщите което миелите да правите, да не се изненада и допусне, че някаква подозрителна политика се прокарва. Те имат връзки с народняци, демократи, земледелии и работници и биха могли да внушат поотделно, по на един човек от тях, да се групират заедно и да дойдат до едно съглашение (по десетина по-видни човека от всяка бивша партия) и в едно изложение, признавайки погрешките на партизанството, тържествено да се откажат от грешките на миналото и да направят една обществена декларация4, подписана от хора на бившата Народняшка, бившата Демократическа, бившата Земледелска и бившата Работническа партия, с която [да] декларират, че ще работят в името на тези и тези принципи (те могат да им се посочат допълнително или те самите да си ги изберат), като обещаят свещено да ги пазят. Всички други «движения» са механически, безпринципни и ще се движат докато имат «бензин». Временните успехи на техните образци не трябва да ни заблуждават. Нека си спомним империята на Константин в Мала Азия, която трая от ден до пладне, фанатизъм, преследване и реакцията не могат даде нищо добро на българския народ. Каква смисъл има да се отварят войни, предварително осъдени на неуспех? Запасното офицерство е крайно безидейно и е готово да тръгне подир първия срещнат, без да мисли къде ще го изведе пътят, който му се сочи.
към текста >>

62. (76) Срещи с Учителя и с царя на 25.IV.1940 г.

- Ами това Ви е най-хубавото качество, изнесено там - демократичността, да се грижите за всички, да слизате и се разбирате с всички.
Четохте ли го? - Четоха ми го.521 Нямам какво да кажа за оплакване. - И при колата? - Да, и тоя случай хубаво е предаден, доволен съм, няма оплаквания. - И се засмя. - Ами това Ви е най-хубавото качество, изнесено там - демократичността, да се грижите за всички, да слизате и се разбирате с всички. Това ще ви остане. Другото, което са писали, за да Ви се харесат, е едно, а тука сте изнесени, както сте си. После разговорът мина върху детенцето, което бях срещнал случайно -Симеончо. Пожелахме си всичко хубаво и се разделихме. Туй, което засяга личното, не го пиша, а част от разговора и позабравих, защото го записвам след 4 дни.
към текста >>

63. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

След това да извика десетина души от тези партии - демократическата и народняшката, - които да образуват една група, работниците и селяните да образуват друга група - на тези две партии да даде обществен ход по начин, който той намери за добре и по ония принципи, които те си намират за добре, като програма.
както английските политически мъже се водят със своя народ. - Той какво Ви отговори? - Какво ми отговори, не помня, но аз му представих едно писмо, което е записано в дневника ми на първа страница, в което го съветвах да извика някои хора от нашите министри и да се разбере с тях. Аз казах: тези хора да бъдат единични хора, в които той има доверие. След това да се срещне с английския посланик, да му каже, че това, което става в България, не е някакъв заговор, за да не мисли, че се прави нещо ново. След това да извика десетина души от тези партии - демократическата и народняшката, - които да образуват една група, работниците и селяните да образуват друга група - на тези две партии да даде обществен ход по начин, който той намери за добре и по ония принципи, които те си намират за добре, като програма. Това нещо аз му го потвърдих с едно писмо, което е приложено. - Той отговори ли? - Той се отнасяше много внимателно към моите съвети. 4. На 19 май 1934 г. се извършва военен преврат от Военния съюз и политическия кръг «Звено».
към текста >>

Участвува в организирането на Демократическия сговор и в подготовката на свалянето на Стамболийски на 9 юни 1923 г.
Кимон Георгиев - роден през 1882 г. в гр. Пазарджик. Завършва военно училище през 1902 г. Командир на рота и дружина през войните от 1912-1918 г. Основател на Военния съюз през 1919 г. Участвува в организирането на Демократическия сговор и в подготовката на свалянето на Стамболийски на 9 юни 1923 г. От 1926 г. до 1928 г. е министър на железниците. Подава си оставката поради разногласия с министър-председателя Ляпчев. Напуска Демократическия сговор и преминава към кръг «Звено», който организира преврата на 19 май 1934 г.
към текста >>

Напуска Демократическия сговор и преминава към кръг «Звено», който организира преврата на 19 май 1934 г.
Участвува в организирането на Демократическия сговор и в подготовката на свалянето на Стамболийски на 9 юни 1923 г. От 1926 г. до 1928 г. е министър на железниците. Подава си оставката поради разногласия с министър-председателя Ляпчев. Напуска Демократическия сговор и преминава към кръг «Звено», който организира преврата на 19 май 1934 г. От 1934 г. до 1935 г. е министър-председател. Антимонар-хист. От 1935 г. до 1939 г.
към текста >>

е един от ръководителите на Българската работническа социалдемократическа партия - широки социалисти.
През 1895 г. завършва право в София, специализира право в Германия. Оттам се връща социалдемократ. От 1909 г. до 1946 г. е един от ръководителите на Българската работническа социалдемократическа партия - широки социалисти. 19111927 г. - депутат. 1923-1935 г. - противник на фашизма. Заточен на остров «Св. Анастасия».
към текста >>

- член на ръководството на Демократическата партия.
Стойчо Мошанов - роден през 1892 г. в гр. Дряново. През 1912 г. завършва право във Франция. 1912-1919 г. - член на ръководството на Демократическата партия. 1920-1923 г. - участва във Военната лига. През 1923 г. - в Демократическия сговор. От 1923 г.
към текста >>

- в Демократическия сговор.
1912-1919 г. - член на ръководството на Демократическата партия. 1920-1923 г. - участва във Военната лига. През 1923 г. - в Демократическия сговор. От 1923 г. до 1939 г. е депутат. През 1935 г. е министър на народното стопанство и на финансите.
към текста >>

е в опозиция с Демократическата партия.
Ат 1939 г. до 1944 г. е в легална опозиция. Ръководи тайните преговори в Кайро за излизане от войната с Англия и САЩ. През 1945-1947 г. е в опозиция с Демократическата партия. От 1949 г. до 1959 г. е в лагера в Белене. Осъден на 20 години затвор. Умира през 1975 г.
към текста >>

- член на Радикал-демократическата партия и редактор на в.
Петър Тодоров - роден през 1881 г. в гр. Ловеч. 1907-1911 г. - следва финансови науки в Берлин. 1911—1919 г. - член на Радикал-демократическата партия и редактор на в. «Родина» и сп. «Демократически преглед». 1923-1926 г. -министър на финансите в правителството на Цанков. 1920-1927 г.
към текста >>

«Демократически преглед».
1907-1911 г. - следва финансови науки в Берлин. 1911—1919 г. - член на Радикал-демократическата партия и редактор на в. «Родина» и сп. «Демократически преглед». 1923-1926 г. -министър на финансите в правителството на Цанков. 1920-1927 г. - депутат. 1926-1935 г.
към текста >>

- член на УС на Демократическия сговор и групата, която оформя кръг «Звено».
1923-1926 г. -министър на финансите в правителството на Цанков. 1920-1927 г. - депутат. 1926-1935 г. - член на УС на Демократическия сговор и групата, която оформя кръг «Звено». 1934-1935 г. - министър на финансите в правителството на Кимон Георгиев. През 1936 г. е подсъдим в процеса срещу Дамян Велчев. Участник в изграждането на Отечествения фронт през 1944 г.
към текста >>

Става водач на Демократическия сговор след разцеплението му през 1932 г.
- депутат. 1930-1931 г. - министър на просветата в правителството на Андрей Ляпчев. 1926-1930 г. - председател на Народното събрание. Става водач на Демократическия сговор след разцеплението му през 1932 г. 1932-1934 г. - ръководител на фашистката организация «Народно социално движение». 1934-1944 г. е ръководител на фашистко политическо движение в България. Преди 9 септември 1944 г.
към текста >>

Член на Демократическата партия. 85.
1918-1919 г. - министър на войната. От 1925 г. до 1934 г. е депутат. Член на Демократическата партия. 85. За 1939 г. Учителят Дънов е говорил многократно пред учениците Си. Той ги приканва да се качат на Рила - на Седемте рилски езера, защото това е последната благоприятна година. Война наистина няма. Но на 1 септември 1939 г.
към текста >>

Депутат на Демократическата партия - 1902-1903 г.
Отнася се за Никола Мушанов, роден през 1872 г. в гр. Дряново. От 1889 г. до 1897 г. учи право във Франция. Депутат на Демократическата партия - 1902-1903 г. и 1911-1944 г. 1908-1910 г. - министър на народното просвещение. 1910-1911 г. - министър на вътрешните работи в правителството на Александър Малинов.
към текста >>

Кабинетът е съставен от политическо обединение «Народен блок», в което влизат 5 партии, като водещата е Демократическата партия, в която влиза и Мушанов.
През 1931 г. - министър на вътрешните работи в правителството на Александър Малинов. От 1931 г. до 1934г. е министър-председател на 48-ото и 49-ото правителства на Царство България. Кабинетът е съставен от политическо обединение «Народен блок», в което влизат 5 партии, като водещата е Демократическата партия, в която влиза и Мушанов. Земеделците започват да негодуват, че имат малко министерски кресла. Започват раздори. Неговото правителство, като сбор от 5 партии, е представлявало образно «кошницата на Мушанов», в която са сложени яйца, които той като квачка трябва да измъти. И като се излюпват яйцата, се оказва, че освен кокоши, има и пачи, и гъши, и накрая - и змийски яйца. Накрая, вследствие на раздорите от излюпилите се яйца, той подава оставка на кабинета на 15 май 1934 г.
към текста >>

Секретар на Демократическия сговор.
до 1922 г. е адютант на цар Борис. Калфов е един от организаторите на преврата на 9 юни 1923 г. Министър на външните работи в правителствата на Александър Цанков от 1923 г. до 1926 г. Секретар на Демократическия сговор. 1923-1934 г. - народен представител в XXI—XXIII ОНС. От 1932 г. е член на Централното бюро на «Народно социално движение» на проф. Ап. Цанков.
към текста >>

- деец на Демократическата партия.
Радово, Пернишко. През 1900-1904 г. учи право в София и Женева. Член на БРСДП - широки социалисти. 1913-1923 г. - деец на Демократическата партия. 1923-1931 г. - член на Демократическия сговор. 1930-1931 г. - министър на земеделието и на държавните имоти в правителството на А. Ляпчев. 1931-1932 г.
към текста >>

- член на Демократическия сговор.
учи право в София и Женева. Член на БРСДП - широки социалисти. 1913-1923 г. - деец на Демократическата партия. 1923-1931 г. - член на Демократическия сговор. 1930-1931 г. - министър на земеделието и на държавните имоти в правителството на А. Ляпчев. 1931-1932 г. - главен редактор на сп. «Българска земя».
към текста >>

След Балканската война е активен член на Демократическата партия, по-късно преминава към «Звено» и участвува в преврата на 19 май 1934 г.
Журналист, юрист, завършва докторат в Брюксел. Деец на Македоно-одринското революционно движение. През 1903 г. участвува в Илинденско-Преображенското въстание, секретар и сътрудник на Яне Сандански. Избран за член на ЦК на ВМРО. След Балканската война е активен член на Демократическата партия, по-късно преминава към «Звено» и участвува в преврата на 19 май 1934 г. През 1942 г. приема платформата на Отечествения фронт на Георги Димитров от Москва. Председател на съюза на българските журналисти - 1931-1934 г., 1944-1945 г. Сътрудничи в много вестници. 331. Тодор Паница - роден през 1879 г.
към текста >>

е ръководител на Демократическата партия.
Александър Малинов - роден през 1867 г. в Бесарабия. 1880-1891 г. -завършва гимназия в Болград (Бесарабия) и право в Киев. От 1903 г. е ръководител на Демократическата партия. 1908-1901 г. - министър-председател. 1918 г. - министър-председател на двупартийния кабинет между демократи и радикали. През 1923 г.
към текста >>

- министър-председател на двупартийния кабинет между демократи и радикали.
От 1903 г. е ръководител на Демократическата партия. 1908-1901 г. - министър-председател. 1918 г. - министър-председател на двупартийния кабинет между демократи и радикали. През 1923 г. е съден като един от виновниците за двете национални катастрофи. След преврата на 9 юни 1923 г. е амнистиран. 1931 г.
към текста >>

се завръща в България, участник в Демократическия сговор.
-министър на търговията и промишлеността в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски. Водач на Народната партия, банкер. 1920-1922 г. - емигрант в Западна Европа заради конфликти със Стамболийски. След 9 юни 1923 г. се завръща в България, участник в Демократическия сговор. 1926-1930 г. - министър на външните работи в правителството на Ляпчев. От 1899 г. до 1934 г. -депутат. От 1931 г.
към текста >>

Съветската зона бе оформена като Източна Германия с името Германска демократична република (Г.Д.Р.) и просъществува до 9 ноември 1989 г.
Когато това съобщават на Учителя Дънов, той така се ядосал, че веднага казал: «Ще видим накрая кой на кого ще бъде тор! » Виж «Изгревът», том IV, стр. 470-472. След капитулацията на Германия на 9 май 1945 г. германската територия бе разделена между съюзниците: Франция, САЩ, Англия от една страна, и СССР от друга страна. Столицата Берлин беше в съветската територия и зона, но бе разделена на две - на Източен Берлин и Западен Берлин, където бяха съюзниците. Съветската зона бе оформена като Източна Германия с името Германска демократична република (Г.Д.Р.) и просъществува до 9 ноември 1989 г. когато падна Берлинската стена. Така в продължение на 45 г. Източна Германия бе в територията на Съветската империя и стана тор на тази империя. 378. Според договора между Рибентроп и Молотов от 23 август 1939 г. Латвия, Литва и Естония преминават към СССР.
към текста >>

Под натиска на левите сили във ВМРО подписва майския манифест от 1924 г., но после се отказва от подписа си по искане на Демократическия сговор.
1920 г. - възглавява ВМРО. Обявява се срещу Стамболийски, понеже се сближава с Югославия. Взел участие на страната на военния преврат от 9 юни 1923 г. и в потушаването на Септемврийското въстание. Под натиска на левите сили във ВМРО подписва майския манифест от 1924 г., но после се отказва от подписа си по искане на Демократическия сговор. Това се приема за предателство от левите сили във ВМРО, които го убиват през 1924 г. Правителството започва кървава разправа с тях. 411. Срещу Любомир Лулчев се правят няколко атентата, и то все несполучливи. Когато на Изгрева споделят с Учителя Дънов, Той им казва: «Лулчев е един от тези, който се моли усърдно и молитвите му отиват и достигат дотам, откъдето отменят атентатите срещу него. Моли се и има отговор за себе си.» 412.
към текста >>

- един от основателите на Радикал-демократическата партия.
1891-1892 г. - следва право в Женева. 1893-1906 г. - учител в различни градове. 1905 г. - един от основателите на Радикал-демократическата партия. 1918-1919 г. - министър на просвещението. 1931 г. - участник в образуването на Народния блок. 1931-1934 г.
към текста >>

- ръководената от него Радикал-демократическа партия се обединява с Отечествения фронт.
1931 г. - участник в образуването на Народния блок. 1931-1934 г. - министър на железниците и пощите. 1945 г. - ръководената от него Радикал-демократическа партия се обединява с Отечествения фронт. 1945-1946 г. - министър на народното просвещение. 416. Спас Дупаринов- роден през 1892 г. в с. Чешмединово, Софийско.
към текста >>

- член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Марксист.
През 1895 г. прекъсва образованието си във Втори прогимназиален клас на 12-годишна възраст и работи като чирак словослагател в София. 1901 г. -член на ръководството на Софийското печатарско дружество. 1902 г. - член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Марксист. 1909 г. - член на ЦК на БРСДП (тесни социалисти). Ръководител на Общия работнически синдикален съюз. 1913-1923 г. - депутат в XVI-XIX ОНС.
към текста >>

64. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Секретар на Демократическия сговор.
до 1922 г. е адютант на цар Борис. Калфов е един от организаторите на преврата на 9 юни 1923 г. Министър на външните работи в правителствата на Александър Цанков от 1923 г. до 1926 г. Секретар на Демократическия сговор. 1923-1934 г. - народен представител в XXI—XXIII ОНС. От 1932 г. е член на Централното бюро на «Народно социално движение» на проф. Ап. Цанков.
към текста >>

- деец на Демократическата партия.
Радово, Пернишко. През 1900-1904 г. учи право в София и Женева. Член на БРСДП - широки социалисти. 1913-1923 г. - деец на Демократическата партия. 1923-1931 г. - член на Демократическия сговор. 1930-1931 г. - министър на земеделието и на държавните имоти в правителството на А. Ляпчев. 1931-1932 г.
към текста >>

- член на Демократическия сговор.
учи право в София и Женева. Член на БРСДП - широки социалисти. 1913-1923 г. - деец на Демократическата партия. 1923-1931 г. - член на Демократическия сговор. 1930-1931 г. - министър на земеделието и на държавните имоти в правителството на А. Ляпчев. 1931-1932 г. - главен редактор на сп. «Българска земя».
към текста >>

След Балканската война е активен член на Демократическата партия, по-късно преминава към «Звено» и участвува в преврата на 19 май 1934 г.
Журналист, юрист, завършва докторат в Брюксел. Деец на Македоно-одринското революционно движение. През 1903 г. участвува в Илинденско-Преображенското въстание, секретар и сътрудник на Яне Сандански. Избран за член на ЦК на ВМРО. След Балканската война е активен член на Демократическата партия, по-късно преминава към «Звено» и участвува в преврата на 19 май 1934 г. През 1942 г. приема платформата на Отечествения фронт на Георги Димитров от Москва. Председател на съюза на българските журналисти - 1931-1934 г., 1944-1945 г. Сътрудничи в много вестници. 331. Тодор Паница - роден през 1879 г.
към текста >>

е ръководител на Демократическата партия.
Александър Малинов - роден през 1867 г. в Бесарабия. 1880-1891 г. -завършва гимназия в Болград (Бесарабия) и право в Киев. От 1903 г. е ръководител на Демократическата партия. 1908-1901 г. - министър-председател. 1918 г. - министър-председател на двупартийния кабинет между демократи и радикали. През 1923 г.
към текста >>

- министър-председател на двупартийния кабинет между демократи и радикали.
От 1903 г. е ръководител на Демократическата партия. 1908-1901 г. - министър-председател. 1918 г. - министър-председател на двупартийния кабинет между демократи и радикали. През 1923 г. е съден като един от виновниците за двете национални катастрофи. След преврата на 9 юни 1923 г. е амнистиран. 1931 г.
към текста >>

се завръща в България, участник в Демократическия сговор.
-министър на търговията и промишлеността в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски. Водач на Народната партия, банкер. 1920-1922 г. - емигрант в Западна Европа заради конфликти със Стамболийски. След 9 юни 1923 г. се завръща в България, участник в Демократическия сговор. 1926-1930 г. - министър на външните работи в правителството на Ляпчев. От 1899 г. до 1934 г. -депутат. От 1931 г.
към текста >>

Съветската зона бе оформена като Източна Германия с името Германска демократична република (Г.Д.Р.) и просъществува до 9 ноември 1989 г.
Когато това съобщават на Учителя Дънов, той така се ядосал, че веднага казал: «Ще видим накрая кой на кого ще бъде тор! » Виж «Изгревът», том IV, стр. 470-472. След капитулацията на Германия на 9 май 1945 г. германската територия бе разделена между съюзниците: Франция, САЩ, Англия от една страна, и СССР от друга страна. Столицата Берлин беше в съветската територия и зона, но бе разделена на две - на Източен Берлин и Западен Берлин, където бяха съюзниците. Съветската зона бе оформена като Източна Германия с името Германска демократична република (Г.Д.Р.) и просъществува до 9 ноември 1989 г. когато падна Берлинската стена. Така в продължение на 45 г. Източна Германия бе в територията на Съветската империя и стана тор на тази империя. 378. Според договора между Рибентроп и Молотов от 23 август 1939 г. Латвия, Литва и Естония преминават към СССР.
към текста >>

Под натиска на левите сили във ВМРО подписва майския манифест от 1924 г., но после се отказва от подписа си по искане на Демократическия сговор.
1920 г. - възглавява ВМРО. Обявява се срещу Стамболийски, понеже се сближава с Югославия. Взел участие на страната на военния преврат от 9 юни 1923 г. и в потушаването на Септемврийското въстание. Под натиска на левите сили във ВМРО подписва майския манифест от 1924 г., но после се отказва от подписа си по искане на Демократическия сговор. Това се приема за предателство от левите сили във ВМРО, които го убиват през 1924 г. Правителството започва кървава разправа с тях. 411. Срещу Любомир Лулчев се правят няколко атентата, и то все несполучливи. Когато на Изгрева споделят с Учителя Дънов, Той им казва: «Лулчев е един от тези, който се моли усърдно и молитвите му отиват и достигат дотам, откъдето отменят атентатите срещу него. Моли се и има отговор за себе си.» 412.
към текста >>

- един от основателите на Радикал-демократическата партия.
1891-1892 г. - следва право в Женева. 1893-1906 г. - учител в различни градове. 1905 г. - един от основателите на Радикал-демократическата партия. 1918-1919 г. - министър на просвещението. 1931 г. - участник в образуването на Народния блок. 1931-1934 г.
към текста >>

- ръководената от него Радикал-демократическа партия се обединява с Отечествения фронт.
1931 г. - участник в образуването на Народния блок. 1931-1934 г. - министър на железниците и пощите. 1945 г. - ръководената от него Радикал-демократическа партия се обединява с Отечествения фронт. 1945-1946 г. - министър на народното просвещение. 416. Спас Дупаринов- роден през 1892 г. в с. Чешмединово, Софийско.
към текста >>

- член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Марксист.
През 1895 г. прекъсва образованието си във Втори прогимназиален клас на 12-годишна възраст и работи като чирак словослагател в София. 1901 г. -член на ръководството на Софийското печатарско дружество. 1902 г. - член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Марксист. 1909 г. - член на ЦК на БРСДП (тесни социалисти). Ръководител на Общия работнически синдикален съюз. 1913-1923 г. - депутат в XVI-XIX ОНС.
към текста >>

65. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

М.И.) 119 «Демократически сговор» е образуван на 10.VIII.1923 г.
678-679, 683-684, 695-697, 708, 783- 789, 798-801. Доказателство за промяна на Словото на Учителя вж в «Изгревът», том IX, ктр. 801-824. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 117 Възкресението се отнася за Божествения Дух, и за тялото - но не за физическото, а за духовното тяло. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 118 тюрма (остар.) - затвор, тъмница (бел. М.И.) 119 «Демократически сговор» е образуван на 10.VIII.1923 г. чрез сливането на фашисткия «Народен сговор» на Ал. Цанков - който извършва преврата на 9.VI.1923 г. и потушава Септемврийското въстание от 22-23.IX. 1923 г. - със «Съюза на демокрацията», съставен от партиите: Демократическа обединена, Народнопрогресивна, Радикалдемократическа и Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти). (бел.
към текста >>

- със «Съюза на демокрацията», съставен от партиите: Демократическа обединена, Народнопрогресивна, Радикалдемократическа и Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти). (бел.
М.И.) 119 «Демократически сговор» е образуван на 10.VIII.1923 г. чрез сливането на фашисткия «Народен сговор» на Ал. Цанков - който извършва преврата на 9.VI.1923 г. и потушава Септемврийското въстание от 22-23.IX. 1923 г. - със «Съюза на демокрацията», съставен от партиите: Демократическа обединена, Народнопрогресивна, Радикалдемократическа и Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти). (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 120 Същата беседа е отпечатана през 1950 г., редактирана от Паша Теодорова. ОЩЕ МАЛКО: Беседа от Учителя, държана на 13.IV. 1924 г., София. - В: Който дойде при мене: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1950.
към текста >>

се създава «Демократическият сговор» от сливането със «Съюза на демокрацията».
Архимандрит Евтимий пише «Писма до дъновистката младеж», за да разгроми дъновизма. А каква е неговата съдба - вж «Изгревът», том VI, стр. 404-405. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 125 Александър Цанков - ръководител на фашисткия «Народен сговор», заедно с военните, е извършителят на преврата на 9 юни 1923 г. На 10 август 1923 г. се създава «Демократическият сговор» от сливането със «Съюза на демокрацията». От 9 юни 1923 г. до месец януари 1926 г. фактически лидер е Ал. Цанков. Той с военния съюз потушава с кръв въстанието на 22-23 септември 1923 г. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 126 Д. Б.
към текста >>

66. 25. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (бр. 11, 2.IV.1924г.)

Трудовата партия заедно с комунистическата, преследвани така усилено, ще минат като радикали и демократи по неволя, а може би и гонените земледелци; ще подкрепят временно Малинов и съдружие за един преходен кабинет, който всеки ден става все по-необходим.
затова, което липсваше. Но когато се мина към дела - дисхармонията между думите и тях стана още по-очебиюща и част от партиите се дръпнаха настрана. Радикалите се разделиха. И не е мъчно да се предвиди какво ще стане по-нататък. Който управлява, той се хаби. Трудовата партия заедно с комунистическата, преследвани така усилено, ще минат като радикали и демократи по неволя, а може би и гонените земледелци; ще подкрепят временно Малинов и съдружие за един преходен кабинет, който всеки ден става все по-необходим. Първите избори още ще покажат голямо числено надмощие на недоволниците от днешното правителство. И тогава пред него ще се изправи кръстопътят - да си върви или да мине в открито насилие - диктатурата. Обаче с насилие и бруталности нищо трайно се не постига - това нека се помни от всички. * На 9 юни 1923 г. е фашисткият преврат, с който е свалено правителството на Александър Стамболийски и той е убит.
към текста >>

67. 29. ОТВОРЕНО ПИСМО (бр. 12, 8.ІV.1924 г.)

„Ратник на свободата” официозът „Демократически сговор” се нахвърля върху ни, за да пита коя била тая организация.
12, 8.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 8.ІV.1924 г., София, стр, 1) Преди месеци още, след обиска, архивата на „Ратници на свободата” заедно с печата ни, бе задържана в обществената безопасност. Неколкократните опити да я получим назад не дадоха никакви резултати. Още с излизанието първия брой от в. „Ратник на свободата” официозът „Демократически сговор” се нахвърля върху ни, за да пита коя била тая организация. Нам се видя странно, че общественици, каквито редакторите претендират да са, питаха за организация, която мнозина, в това число техните министри, много добре познаваха още от основаванието й през 1922 година. Предпочетохме делата да отговарят вместо нас. Но напоследък нашият вестник е подложен на един изключителен режим. Хората, които го продават и разнасят - повечето инвалиди, се гонят от стражари, задържат по участъци. Секретарят на организацията е викан в обществената безопасност под разни предлози, но с явната цел да бъдат сплашени и престанат да разнасят вестника.
към текста >>

68. 32. КОГА ЩЕ ДОЙДЕ МИР В БЪЛГАРИЯ? (бр. 13, 14.ІV.1924 г.)

Днес същата песен се пее от министрите, депутати и вестниците: „Демократически сговор”, „Свободна реч”, „Пряпорец”, „Мир” и др.
- Тридесет години учих една армия, и да убие единствения ми син!... Благодаря Ви, Лулчев, за туй, което сторихте. Право казвахте, но защо не Ви слушахме... - Нищо, нищо, г-н Генерал. Късно е. Силно бе развълнуван генералът - баща, той загуби единственото си чедо... Моите твърдения се изпълниха. Днес същата песен се пее от министрите, депутати и вестниците: „Демократически сговор”, „Свободна реч”, „Пряпорец”, „Мир” и др. „България след 9 юний има ред и спокойствие. Законност и ред. Мир цари в България.”* Не е вярно, че мир и спокойствие има в родната земя. И не ще има мир в България, догдето съществува Закон за защита на държавата. Няма мир, догдето в занданите гният най-буйните някогашни бойни войници, а зад граница са хиляди братя българи, скитат немили-недраги далеч от своитеблизки.
към текста >>

Господа министри, депутати, господа журналисти от „Демократически сговор”, „Пряпорец”, „Мир”, „Свободна реч”, не повтаряйте дните през 1918 г.
Няма ред, щом се посяга на Професионалния работнически синдикален съюз и готви удар да се нанесе и на най-голямата българска организация - Б. З. Съюз. [Българския земеделски съюз] За какво спокойствие се говори, щом 2/3 от българския народ се обявяват за нелегални? За какъв ред се говори, щом буйните македонци се затварят, журналисти - интернират и затварят, а в парламента заявяват: „Не знаем как ще осъмнем”? На комисията за събиране помощи за избитите от септемврийските събития не се позволява да работи свободно, да върши чиста своята християнска обязаност. Господа министри, депутати, господа журналисти от „Демократически сговор”, „Пряпорец”, „Мир”, „Свободна реч”, не повтаряйте дните през 1918 г. След тези факти, може ли да твърдите, че има мир и спокойствие? Защо искате да вървите по стари пътища?! Мир, ред, спокойствие, законност няма и няма да има, дордето не отворите широко занданите и границите, за да се завърнат нашите братя при своите близки, защото почти всички се доволно скитаха 5 години в Добруджа, Македония, Сърбия. Оставете на мира Комунистическата партия, Партията на труда, Общо-работническия синдикален съюз, македонската емиграция и другите партии. А доволно са всички други закони и махнете Закона за защита на държавата - България е съществувала толкова време без него, - недейте кара хората да мислят, че не ней, а Вам е нужен той.
към текста >>

69. 34. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (бр. 13, 14.ІV. 1924 г.)

Образувалият се Демократически сговор е вдигнал и монополизирал всички идеи за дълга, законността и реда в България.
” - казал той, и понеже бил фанатик, веднага назначил комисия, на която казал: „Ще прегледате всички книги и ще видите има ли това, което пишат тия книги в Корана, или го няма. Ако го има - няма защо да го има надве места - да се изгорят книгите. А ако го няма, то не е важно - пак да се изгорят! ” И изгорили прочутата Александрийска библиотека, за която разумното человечество съжалява и до днес. В България стана нещо подобно. Образувалият се Демократически сговор е вдигнал и монополизирал всички идеи за дълга, законността и реда в България. Да се прегледат - казва професор Цанков - уставите и идеалите им: ако ги има в нашия устав - то няма защо да ги имат и те отделно - а ако ги няма, те са врагове на милото отечество и съгласно Закона за защита на държавата, трябва да бъдат унищожени. И започнаха: Комунистическата партия - вън от законите, Трудовашката партия - вън от законите, сега се заканват и на земледелците. Ако се кара все тъй, най-после „вътре в законите” ще останат само министрите, сателитът им, стражарите и детективите - а целият български народ ще остане вън от законите! Нашите държавници, за голямо съжаление и професори, които се забравят, изпускат из вид поуките на историята дотолкова, та VI най-елементарните работи не могат да разберат. Партиите разтуряте, но хората са живи.
към текста >>

70. 52. ПРЕДИ И СЕГА (бр. 18, 27.V.1924 г.)

„Демократически сговор” от 3 май т. г.
Сега - същите тези големи защитници на свободата през юни и септември , избиха хиляди български граждани.* * На 9 юни 1923 г. е превратът, свален и убит е министър-председателят Александър Стамболийски и хиляди земеделци. На 22 ÷ 23 септември 1923 г. са избити хиляди комунисти, след потушаване на Септемврийското въстание, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Кога свикахте Велико Народно събрание, та изменихте конституцията. „Демократически сговор” от 3 май т. г. под заглавие: „На тези, които забравят”, обвиняват предшествениците, че разпилявали големи суми по командировки из чужбина. Тръбяха преди, че българската пара се пръска немилостиво по командировки из чужбина. Сега току-що дойдоха вчерашните защитници на държавната пара, пратиха Калфов, Буров, Ляпчев, Каравелова, Григор Василев и много други в чужбина. Вий, господа управници, от Марс ли вземате пари - та платихте командировките? Или имате два метра за мерене.
към текста >>

71. 63. АМНИСТИЯТА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

Днес Демократическият сговор набързо вотира амнистия на бившите радослависти.
„Ратник на свободата”, бр. 23, 21.VII.1924 г., София, стр. 1) Нявга землевладелците, за да можат да се задържат на власт, дадоха амнистия на всички свои партизани, които заради партийни интереси бяха жертвали интересите на Отечеството. Тази тяхна постъпка се протълкува от всички честни хора чисто котерийна. Голям шум се вдигна навремето по този въпрос. Днес Демократическият сговор набързо вотира амнистия на бившите радослависти. Хора, които по една или друга причина бяха осъдени от един съд и признати за виновни според тяхната конституция, за която тъй много плачат. Въпреки присъдата, въпреки настроението сред народа, Демократическият сговор гласува амнистия. С тази си постъпка те показаха за лишен път в България, че гарга на гарга око не вади. Виновни министри няма, депутати няма, чиновници големи няма: а има виновни работници, селяни, бедни граждани, които за луди прищевки на голей фирми биваха избивани като псета. Не са виновни министрите от Радославовия режим, виновни са войниците, защото отидоха да се бият, а не се справиха преди всичко с тези, които ги пратиха да се бият.
към текста >>

Въпреки присъдата, въпреки настроението сред народа, Демократическият сговор гласува амнистия.
1) Нявга землевладелците, за да можат да се задържат на власт, дадоха амнистия на всички свои партизани, които заради партийни интереси бяха жертвали интересите на Отечеството. Тази тяхна постъпка се протълкува от всички честни хора чисто котерийна. Голям шум се вдигна навремето по този въпрос. Днес Демократическият сговор набързо вотира амнистия на бившите радослависти. Хора, които по една или друга причина бяха осъдени от един съд и признати за виновни според тяхната конституция, за която тъй много плачат. Въпреки присъдата, въпреки настроението сред народа, Демократическият сговор гласува амнистия. С тази си постъпка те показаха за лишен път в България, че гарга на гарга око не вади. Виновни министри няма, депутати няма, чиновници големи няма: а има виновни работници, селяни, бедни граждани, които за луди прищевки на голей фирми биваха избивани като псета. Не са виновни министрите от Радославовия режим, виновни са войниците, защото отидоха да се бият, а не се справиха преди всичко с тези, които ги пратиха да се бият. Виновни са и запасното войнство, че не дезертира от фронта, за да дойде в София и се справи с тези, за които отечеството бе само пари и разгулен живот. Демократическият сговор за лични котерийни цели даде амнистия на хора, за които през 1918 ÷ 19 година тъй много ги атакуваха, дори и искаха избиването им.
към текста >>

Демократическият сговор за лични котерийни цели даде амнистия на хора, за които през 1918 ÷ 19 година тъй много ги атакуваха, дори и искаха избиването им.
Въпреки присъдата, въпреки настроението сред народа, Демократическият сговор гласува амнистия. С тази си постъпка те показаха за лишен път в България, че гарга на гарга око не вади. Виновни министри няма, депутати няма, чиновници големи няма: а има виновни работници, селяни, бедни граждани, които за луди прищевки на голей фирми биваха избивани като псета. Не са виновни министрите от Радославовия режим, виновни са войниците, защото отидоха да се бият, а не се справиха преди всичко с тези, които ги пратиха да се бият. Виновни са и запасното войнство, че не дезертира от фронта, за да дойде в София и се справи с тези, за които отечеството бе само пари и разгулен живот. Демократическият сговор за лични котерийни цели даде амнистия на хора, за които през 1918 ÷ 19 година тъй много ги атакуваха, дори и искаха избиването им. Демократическият сговор даде амнистия на провинени хора не затуй, че благото на нацията ни го изисква, а че партийните им интереси го диктува. Но с гласуването на амнистията на Радославовия кабинет, Демократическият сговор гласува и собствената си провала, и гроба на България. Демократическият сговор изгори моста, който разделяше честно изпълнения отечествен дълг и съвестно изпълнения граждански дълг от хората на кражбите, дезертирали от гражданския дълг и мародерствуваха, признати официално. Мислите ли, господа управници, че след този ваш жест ще се намерят вече хора, които биха ви повярвали в случай на нужда? Мислите ли, че вие убихте много хора, които все ви вярваха, че има още в България правосъдие?
към текста >>

Демократическият сговор даде амнистия на провинени хора не затуй, че благото на нацията ни го изисква, а че партийните им интереси го диктува.
С тази си постъпка те показаха за лишен път в България, че гарга на гарга око не вади. Виновни министри няма, депутати няма, чиновници големи няма: а има виновни работници, селяни, бедни граждани, които за луди прищевки на голей фирми биваха избивани като псета. Не са виновни министрите от Радославовия режим, виновни са войниците, защото отидоха да се бият, а не се справиха преди всичко с тези, които ги пратиха да се бият. Виновни са и запасното войнство, че не дезертира от фронта, за да дойде в София и се справи с тези, за които отечеството бе само пари и разгулен живот. Демократическият сговор за лични котерийни цели даде амнистия на хора, за които през 1918 ÷ 19 година тъй много ги атакуваха, дори и искаха избиването им. Демократическият сговор даде амнистия на провинени хора не затуй, че благото на нацията ни го изисква, а че партийните им интереси го диктува. Но с гласуването на амнистията на Радославовия кабинет, Демократическият сговор гласува и собствената си провала, и гроба на България. Демократическият сговор изгори моста, който разделяше честно изпълнения отечествен дълг и съвестно изпълнения граждански дълг от хората на кражбите, дезертирали от гражданския дълг и мародерствуваха, признати официално. Мислите ли, господа управници, че след този ваш жест ще се намерят вече хора, които биха ви повярвали в случай на нужда? Мислите ли, че вие убихте много хора, които все ви вярваха, че има още в България правосъдие? Не мислите ли, че вие по този начин дадохте поощрение на всички да манкират от своя дълг пред мисълта, че всичко е позволено и че, и да ги осъдят, ще бъдат помилвани?
към текста >>

Но с гласуването на амнистията на Радославовия кабинет, Демократическият сговор гласува и собствената си провала, и гроба на България.
Виновни министри няма, депутати няма, чиновници големи няма: а има виновни работници, селяни, бедни граждани, които за луди прищевки на голей фирми биваха избивани като псета. Не са виновни министрите от Радославовия режим, виновни са войниците, защото отидоха да се бият, а не се справиха преди всичко с тези, които ги пратиха да се бият. Виновни са и запасното войнство, че не дезертира от фронта, за да дойде в София и се справи с тези, за които отечеството бе само пари и разгулен живот. Демократическият сговор за лични котерийни цели даде амнистия на хора, за които през 1918 ÷ 19 година тъй много ги атакуваха, дори и искаха избиването им. Демократическият сговор даде амнистия на провинени хора не затуй, че благото на нацията ни го изисква, а че партийните им интереси го диктува. Но с гласуването на амнистията на Радославовия кабинет, Демократическият сговор гласува и собствената си провала, и гроба на България. Демократическият сговор изгори моста, който разделяше честно изпълнения отечествен дълг и съвестно изпълнения граждански дълг от хората на кражбите, дезертирали от гражданския дълг и мародерствуваха, признати официално. Мислите ли, господа управници, че след този ваш жест ще се намерят вече хора, които биха ви повярвали в случай на нужда? Мислите ли, че вие убихте много хора, които все ви вярваха, че има още в България правосъдие? Не мислите ли, че вие по този начин дадохте поощрение на всички да манкират от своя дълг пред мисълта, че всичко е позволено и че, и да ги осъдят, ще бъдат помилвани? Не мислите ли, че вие сравнявате честния военен и граждански дълг с безчестния?
към текста >>

Демократическият сговор изгори моста, който разделяше честно изпълнения отечествен дълг и съвестно изпълнения граждански дълг от хората на кражбите, дезертирали от гражданския дълг и мародерствуваха, признати официално.
Не са виновни министрите от Радославовия режим, виновни са войниците, защото отидоха да се бият, а не се справиха преди всичко с тези, които ги пратиха да се бият. Виновни са и запасното войнство, че не дезертира от фронта, за да дойде в София и се справи с тези, за които отечеството бе само пари и разгулен живот. Демократическият сговор за лични котерийни цели даде амнистия на хора, за които през 1918 ÷ 19 година тъй много ги атакуваха, дори и искаха избиването им. Демократическият сговор даде амнистия на провинени хора не затуй, че благото на нацията ни го изисква, а че партийните им интереси го диктува. Но с гласуването на амнистията на Радославовия кабинет, Демократическият сговор гласува и собствената си провала, и гроба на България. Демократическият сговор изгори моста, който разделяше честно изпълнения отечествен дълг и съвестно изпълнения граждански дълг от хората на кражбите, дезертирали от гражданския дълг и мародерствуваха, признати официално. Мислите ли, господа управници, че след този ваш жест ще се намерят вече хора, които биха ви повярвали в случай на нужда? Мислите ли, че вие убихте много хора, които все ви вярваха, че има още в България правосъдие? Не мислите ли, че вие по този начин дадохте поощрение на всички да манкират от своя дълг пред мисълта, че всичко е позволено и че, и да ги осъдят, ще бъдат помилвани? Не мислите ли, че вие сравнявате честния военен и граждански дълг с безчестния? Всичко това вие сторихте само за едно - за да можете да имате подкрепата на радославистите, защото изгубихте я сред честните граждани, та я търсите от катилите.
към текста >>

72. 70. КАБИНЕТ Д'АФЕР*. ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? (София, 1925 г.)

„Един временен безпартиен кабинет е все пак едно решение...” („Демократически сговор” от 10 февруарий 1925 г.) За всеки българин, който не прави от политиката занаят, статията на вестник „Демократически Сговор” „Да си вървим ли?
Не е ли естествено да се помисли, че употребените методи са дали тия отрицателни резултати? Има ли някой начин - последен може би - да се изглади конфликтът между родни братя не по пътя на самоубийството и саморазправата, па била тя лична или носяща фирмата на една „държавна необходимост”? Нашето скромно мнение по тоя повод излагаме в следващите страници. То е може би непълно и достатъчно мотивирано, може би е и недостатъчно обективно по отношение на управляющите; но ний ги молим да ни повярват, че не сме никакви партизани, не гоним никакви лични цели, и че едничкият мотив, който ни подтиквала напишем тия редове, е оная искрена обич, която храним към всички наши братя, па били те „заблудени” комунисти или „просветени” професори, защото за нас съществува само един авторитет в света - Христос - а Той каза: „Един е вашият Отец - а вий всички братя сте! ” 11.11.1925 г, София КАБИНЕТ Д'АФЕР ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? „Един временен безпартиен кабинет е все пак едно решение...” („Демократически сговор” от 10 февруарий 1925 г.) За всеки българин, който не прави от политиката занаят, статията на вестник „Демократически Сговор” „Да си вървим ли? ” не може да не остави едно отрадно впечатление. Взаимните обвинения, тъй присъщи на българската политическа действителност, не са давали възможност да изпъкнат добрите качества на народните водачи през всички времена, които никога не са липсвали. Почти винаги се забравя, че политическите мъже не са случайни личности, израсли в една нощ като баснословната тиква на пророк Йона, а са само върховете на ония обществени течения, които фактически се намират зад тях. Големи или малки, патриотични или не - тези обществени групировки са именно, които дават смисъл, цел и сила на всичките политически мъже, заставали на чело на управлението. Опитьтда се разрешават въпросите чрез обвинения наличности, като се хвърля само върху тях резултатът от тяхната политика, според нас е несправедлив и нелогичен.
към текста >>

Най-напред всички знаем, че Демократическият Сговор е най-силната организация в България - поне те сами твърдят това и ний нямаме причини да им не вярваме - но веднъж по-силни от тях няма, приказките за взимане някакво надмощие от някои са най-малко нелогични.
Това е тъй очевидно, че са излишни всякакви доводи за не заслепения гражданин, а за прононсирания партизанин - всички доводи са без всяко реално значение, щом се касае да напусне властта, на която той гледа само като средство за лично добруване. Опитът коя да е партия, или партийна групировка да произведе такива избори, само ще изхаби силите й - и, от друга страна, ще я постави пред онова голямо изкушение, на което никоя политическа партия не е устояла: да влияе с властта върху изборните резултати, за да получи нужното й болшинство - а това пак ще даде едни нереални отношения на сили, сиреч крива основа, крива и постройка, което в най-щастливия случай ще повтори събитията, но няма да даде разрешение на въпросите. При един кабинет д'афер, напротив, всичките партии, дошли при равни условия, ще могат по-лесно да се разберат, независимо от количеството им, отколкото когато се делят на правителствени и опозиция, които смятат, че по дълг трябва да се псуват и враждуват помежду си. Изказват се обаче страхове, че „левите” щели да вземат надмощие. Но това е несериозно възражение. Най-напред всички знаем, че Демократическият Сговор е най-силната организация в България - поне те сами твърдят това и ний нямаме причини да им не вярваме - но веднъж по-силни от тях няма, приказките за взимане някакво надмощие от някои са най-малко нелогични. Ако ли пък те са разбирали заедно с партията си армията, стражарите и детективите (както някога Черна гора викаше: „Аз и Русия имаме 152 милиона”) - то това трябва да признае открито, понеже армията и полицията, доколкото знаем, според конституцията, нямат още партийна принадлежност - и си вземат съответното място между политическите групировки на страната, като потърси и тяхното съдействие, да се противопостави на всички тия „разрушителни” политически течения от еднофронтовци. Ако и в такъв случай силата им е недостатъчна, тогава нека ни позволят да ги запитаме: в името на що искате да управлявате нашата демократическа божем държава, където болшинството само е властно да решава нейната съдба? Но ще речете, че вий сте „елитът”, най- умното в нашата страна, та за нейно добро, въпреки конституция и закони, вий трябва да я управлявате. Да се съгласим за минута. Но вий ли сте най-умните в света?
към текста >>

Ако и в такъв случай силата им е недостатъчна, тогава нека ни позволят да ги запитаме: в името на що искате да управлявате нашата демократическа божем държава, където болшинството само е властно да решава нейната съдба?
При един кабинет д'афер, напротив, всичките партии, дошли при равни условия, ще могат по-лесно да се разберат, независимо от количеството им, отколкото когато се делят на правителствени и опозиция, които смятат, че по дълг трябва да се псуват и враждуват помежду си. Изказват се обаче страхове, че „левите” щели да вземат надмощие. Но това е несериозно възражение. Най-напред всички знаем, че Демократическият Сговор е най-силната организация в България - поне те сами твърдят това и ний нямаме причини да им не вярваме - но веднъж по-силни от тях няма, приказките за взимане някакво надмощие от някои са най-малко нелогични. Ако ли пък те са разбирали заедно с партията си армията, стражарите и детективите (както някога Черна гора викаше: „Аз и Русия имаме 152 милиона”) - то това трябва да признае открито, понеже армията и полицията, доколкото знаем, според конституцията, нямат още партийна принадлежност - и си вземат съответното място между политическите групировки на страната, като потърси и тяхното съдействие, да се противопостави на всички тия „разрушителни” политически течения от еднофронтовци. Ако и в такъв случай силата им е недостатъчна, тогава нека ни позволят да ги запитаме: в името на що искате да управлявате нашата демократическа божем държава, където болшинството само е властно да решава нейната съдба? Но ще речете, че вий сте „елитът”, най- умното в нашата страна, та за нейно добро, въпреки конституция и закони, вий трябва да я управлявате. Да се съгласим за минута. Но вий ли сте най-умните в света? Защо тогава да си не пазарим управители американци или англичани, които несъмнено са по-умни и от вас, и от нас? Ами ще речете, че те са чужденци и не милеят за народа ни.
към текста >>

Ако Демократическият Сговор е действителен изразител на народното доверие - срещу което ний не искаме нищо да възразим в момента, министрите му ще имат само една двумесечна ваканция, да си отпочинат и с нови сили да заработят за преуспеването на Отечеството си, при което от само себе си се разбира, че те, щом са една реална сила, няма да престанат да бъдат такива и във ваканцията, както, да речем, г-н професор Цанков си е професор и през ваканцията, понеже е реален професор.
Но вий ли сте най-умните в света? Защо тогава да си не пазарим управители американци или англичани, които несъмнено са по-умни и от вас, и от нас? Ами ще речете, че те са чужденци и не милеят за народа ни. Мислите ли, че е проявление на милост, когато българинът коли българин, „както и турчин не го е клал”? Не, време е вече - и ний се радваме, че управляющите партии разбират това, че те трябва да си вървят, като отстъпят, за тяхно собствено и за това на държавата добро, управлението в ръцете на един кабинет д’афер от общественици. Ако Демократическият Сговор е действителен изразител на народното доверие - срещу което ний не искаме нищо да възразим в момента, министрите му ще имат само една двумесечна ваканция, да си отпочинат и с нови сили да заработят за преуспеването на Отечеството си, при което от само себе си се разбира, че те, щом са една реална сила, няма да престанат да бъдат такива и във ваканцията, както, да речем, г-н професор Цанков си е професор и през ваканцията, понеже е реален професор. Но ако само властта е, която им дава тяхната „реалност”, тогава те именно не са никаква реална сила - и всички трябва да си дадат правилен отчет за тоя факт. Ако ли пък тяхната „реалност” се потвърди и при едни избори, произведени от неутрално правителство, те ще имат всичката възможност да дойдат отново на власт като правителство, лишено от оня опасен нюанс на едното нощно пронуциаменто, за справедливостта или не на което не спорим, но което несъмнено хвърли недобра сянка във всичките вътрешни и външни отношения на Цанковото правителство и с това създаде мъчнотии на България. За непредубедения наблюдател фактите се рисуват много ясно. България вече цялата прилича на зарядена бомба. И трагедията е там, че фитиля й палят тъкмо тия, които може би искрено мислят това, че гасят и усмиряват.
към текста >>

Демократическият сговор бе и е една сила в нашия обществен живот.
Но ако само властта е, която им дава тяхната „реалност”, тогава те именно не са никаква реална сила - и всички трябва да си дадат правилен отчет за тоя факт. Ако ли пък тяхната „реалност” се потвърди и при едни избори, произведени от неутрално правителство, те ще имат всичката възможност да дойдат отново на власт като правителство, лишено от оня опасен нюанс на едното нощно пронуциаменто, за справедливостта или не на което не спорим, но което несъмнено хвърли недобра сянка във всичките вътрешни и външни отношения на Цанковото правителство и с това създаде мъчнотии на България. За непредубедения наблюдател фактите се рисуват много ясно. България вече цялата прилича на зарядена бомба. И трагедията е там, че фитиля й палят тъкмо тия, които може би искрено мислят това, че гасят и усмиряват. Демократическият сговор бе и е една сила в нашия обществен живот. Той се проявява и ще се проявява като един полюс от схващанията на част от българския народ. Правото си на съществуване той сам зарегистрира, като си зае и съответното място. И ако той наистина е една реална сила в страната, той най-добре именно ще докаже това с оттеглянието си от власт, защото реалностите не изменят своите абсолютни стойности от това дали Цанков ще седи на министерското или професорското кресло. Нека вярваме, че неговият ум ще бъде и в двата случая еднакво добър и неговите реални партизани еднакво ще го ценят. Ако ли пък Демократическият Сговор не е това, за което претендира - тогава той, по силата на нещата, ще рухне и нищо не е в състояние да го задържи, като затрупа, може би, в такъв случай под развалините си ония не малко идеалисти, които несъмнено съществуват в него и са турили себе си в неговите основи.
към текста >>

Ако ли пък Демократическият Сговор не е това, за което претендира - тогава той, по силата на нещата, ще рухне и нищо не е в състояние да го задържи, като затрупа, може би, в такъв случай под развалините си ония не малко идеалисти, които несъмнено съществуват в него и са турили себе си в неговите основи.
Демократическият сговор бе и е една сила в нашия обществен живот. Той се проявява и ще се проявява като един полюс от схващанията на част от българския народ. Правото си на съществуване той сам зарегистрира, като си зае и съответното място. И ако той наистина е една реална сила в страната, той най-добре именно ще докаже това с оттеглянието си от власт, защото реалностите не изменят своите абсолютни стойности от това дали Цанков ще седи на министерското или професорското кресло. Нека вярваме, че неговият ум ще бъде и в двата случая еднакво добър и неговите реални партизани еднакво ще го ценят. Ако ли пък Демократическият Сговор не е това, за което претендира - тогава той, по силата на нещата, ще рухне и нищо не е в състояние да го задържи, като затрупа, може би, в такъв случай под развалините си ония не малко идеалисти, които несъмнено съществуват в него и са турили себе си в неговите основи. И ако ний пишем тия редове, то е само да помолим, като добри българи, управляющите, па и всички останали български граждани, да се огледат в действителността около тях и видят нещата такива, каквито са, с всичките техни страшни последици, защото нам трябва да е скъпа всяка българска глава, всяка българска капка кръв, независимо от това дали тя тече в жилите на един „заблуден” комунист, който преди няколко години си е бил, може би, много мирен гражданин - и може утре пак да стане такъв, - или на някой генерал или професор, които са също така хора - и следователно на които греховете са също така присъщи. При това, ако „заблуденият” за „лоши” идеи дава живота си - за красивите, истинските и хубави идеи още с по-голяма охота ще го жертва. Любовта се изпитва с жертвата, която може да се направи в нейното име. Насилието ражда насилие. Грубостта в политическия живот подхранва революциите.
към текста >>

Ако днес най-големите теоретици в Русия правят отстъпки на народа, който не мисли като тях, колко повече това се налага в демократична България!
Непримиримостта винаги е раждала катастрофи, а насилията винаги са свършвали с печалния край на насилниците. Разумното отстъпление, което е спасило хиляди, е всякога по-голяма победа, отколкото много кърваво завладени полета и обгорели селища на собствена страна... Славата на усмирителя е печална слава! Неговата победа е съпроводена винаги с хиляди проклятия и сълзи на собствени сънародници. Да се сдържиш, да разбереш причините и разумно постъпиш - е най-мъчното, но и най-светлото дело в живота на един човек, на една партия, на едно общество. Мир да дадеш на брата си - ето най-възвишеното дело на една личност, за което Христос обеща някога царството Божие на миротворците! Ако днес най-големите теоретици в Русия правят отстъпки на народа, който не мисли като тях, колко повече това се налага в демократична България! Българи, бъдете миротворци, а не насилници един спрямо друг! И нека най-силните, най- разумните, най-мъдрите първи протегнат ръка и направят първата отстъпка – с това те именно ще покажат само своята мъдрост и сила! Не сме ли в правото си да очакваме от Елита на България да се покаже достоен за името си? Един „Ратник на свободата” * Cabinet d’affaires (фр.) - служебен кабинет, (бел. М. И.).
към текста >>

73. 7. НАШИЯТ ПЪТ (бр. 2, 11.I.1930г.)

Каравелов застава начело на управлението като апостол на демократизма.
- двамата идейни приятели Др. Цанков и П. Каравелов се разделят. В съдбоносната за България година 1887 настават тежки дни за родната ни земя, голяма политическа безпътица... Новите времена искаха нови методи, нови идеали, нови пътища, водени от нови хора. От тази паметна година П. Каравелов застава начело на управлението като апостол на демократизма. Доктор В. Радославов с Тончев се отделят. Стамболов става шеф - водител на Народнолибералната партия. В тежки дни заработничеството, учителството и народа ни, в 1897 година нашият политикообществен живот извика няколко идеалисти учители, които в дъжд, кал, сняг, гонени, подигравани, обикаляха села и градове, зовяха народа ни по нови пътища, бълнуващи нови надежди и методи. Тази шепа идеалисти, извикани от времето и историята, бяха първите апостоли на социализма.
към текста >>

Свободният българин получи първото свое политическо кръщение в консерватизма, след него - либерализма, демократизма, социализма, Народовластието, радикализма, комунизма и фашизма.
Цанов се отцепва от своя довчерашен другар и учител П. Каравелов и става апостол на Радикализма. Същата година и социалистите се разцепват на тесни, широки, неутрални. Всяко време си носеше свои идеали, пътища и водачи. Петстотингодишното робство извика големите Ратници на свободата: Отец Паисий, Левски, Ботев, а те - свободата. Свободният българин получи първото свое политическо кръщение в консерватизма, след него - либерализма, демократизма, социализма, Народовластието, радикализма, комунизма и фашизма. А сега - християнизма. Ето нашия път. Ето историческия ни път, ето еволюционния път на нашия политико-обществен живот. В тези тежки дни за родината и народа ний - Ратниците на свободата, и следвайки нашия минал и настоящ живот, виждайки голямата политическа и финансова безпътица, схващаме, че както в миналото, така и сега времената искат нови хора, нови методи, по нови пътища с бързи реформи да се влее нова струя в нашия политико-обществен живот. Безсилието на политическите партии да се справяте днешното тежко положение извиква християнството като първостепенен двигател на политико-обществения живот - единствен път, по който остава да мине народът ни, за да се отърве от партизанщината, безбройните кризи, убийства, рушвети - катастрофи - робство.
към текста >>

организация, Радославистите, земледелците, социалистите, Демократическият сговор - се стрелят, убиват, гонят, дебнат - нашата организация ще бъде политическият центрум, който ще балансира крайната левица и десница, както в повечето държави в Европа.
Безсилието на политическите партии да се справяте днешното тежко положение извиква християнството като първостепенен двигател на политико-обществения живот - единствен път, по който остава да мине народът ни, за да се отърве от партизанщината, безбройните кризи, убийства, рушвети - катастрофи - робство. Историята е зад нас, бъдещето е пред нас. Вземайки поука от историческия ни път, милеейки за народа ни, ний. Ратниците на свободата, сме извикани от времето и историята да творим нова България по нови пътища и методи. При изострените страсти на нашите българи, които, партизани даже на една и съща партия, движение - Македонската В. Р. организация, Радославистите, земледелците, социалистите, Демократическият сговор - се стрелят, убиват, гонят, дебнат - нашата организация ще бъде политическият центрум, който ще балансира крайната левица и десница, както в повечето държави в Европа. Ний знаем, че безбройните кризи, тежки дни за българския народ, са големи; но в този мрак, безпътица, тъй както в миналото, така и сега светват християнството, новите реформи, новите методи по нови пътища, носени от Ратниците на свободата, ще спасят и отърват родината ни от многото кризи и безкрайни страдания. Ние знаем, че пътят ни е тежък; но той не беше лек на Отец Паисий, Раковски, Л. Каравелов, Левски, Ботев, Драган Цанков, Ст. Стамболов, П. Каравелов, Пекарев, Забунов, Драгиев, Благоев, Янко Сакъзов, Н. Цанов.
към текста >>

74. 13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)

От неговите „седмочисленици” не изникна ли днешната Демократическа партия?
Отец Паисий не беше ли утопист, подиграван, че искаше своя народ из нов път да поведе... Разкалугереният 23-годишен Левски не беше ли утопист, завеян, защото не призна държавата на Султана, не призна законите им, заптиетата им, каймаканите, срина ги в душата си и издигна в нея нова държава с нов строй? Въпреки преследванията, подигравките, този смахнат разкалугерен дякон, който имаше смелостта да се бори срещу вековния Султан - идеалите му се осъществиха. Този утопист - младеж, защото днес до 30 години ги смятат младежи още, увисна на бесилка край София, но върху неговите незнайни кости, и на стотици други „хаймани”, „чапкъни”, израсте нова България с нов строй и наш Цар... Не бяха ли чапкъни, хаймани Христо Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и др. за тези, що бяха доволни от агите и сити в душите?... Петко Каравелов - нихилистът, не беше ли преследван, затварян, подигравай за неговото ново учение? От неговите „седмочисленици” не изникна ли днешната Демократическа партия? Благоев, Я. Сакъзов и други не бяха ли подигравани, наричани „утописти”, сугурни за своето утопично учение? А днес? Пекарев, Забунов, Драгиев не бяха ли наричани „опасни люде”, побъркани, и че за техните нови побъркани и разбъркани идеи място няма, и че всички сме били селяни, защото на всички корените били излезли от село; но асе пак място за селска партия нямало? Луди и завеяни наричаха първите апостоли на Б.
към текста >>

Ний вярваме, че щом във всички почти европейски държави има християнски партии, организации, които са управлявали народа си десятки години наред, управляват и ще управляват, и щом имаме Демократически интернационал, IІ социалистически, ІІІ комунистически, Зелен интернационал, за които идеята дадоха нашите неуки селяни, ний вярваме, че дойде време да се създаде* Християнски интернационал, който ще заратува за истинските Съединени щати на Европа.
Всякога новото е надживявало старото. Днес нас, Ратниците на свободата, ни наричат понякога утописти, че място за нова политико-обществена организация няма. Всички сме били християни и не сме малко. Че сме утописти за някой - това ни радва, защото в историята има записани хиляди имена все на утописти. Дали място в политическия живот ще има за нас, това животът ще покаже - но тази стара песен ни е позната. Ний вярваме, че щом във всички почти европейски държави има християнски партии, организации, които са управлявали народа си десятки години наред, управляват и ще управляват, и щом имаме Демократически интернационал, IІ социалистически, ІІІ комунистически, Зелен интернационал, за които идеята дадоха нашите неуки селяни, ний вярваме, че дойде време да се създаде* Християнски интернационал, който ще заратува за истинските Съединени щати на Европа. (Разбира се, утопии днешни.) Че сме били малко, та винаги носителите на новите идеи не са ли били малко? На една кола грънци една тояга не стига ли? Русия не беше ли тъй лесно подпалена от 148 комунисти, между които и двама българи, благодарение горивния материал, който беше струпан от неправдата, мизерията, злобата и глада?? Че сме били всички християни, т. е. хора, които не убиват, не лъжат, не крадат, помагат на бедните и болните, е вярно, но вярно е, че тези християни досега не бяха организирани, наливаха вода в чужда воденица и бяха разединени и управлявани често от „Християни”-езичници, които убиваха, лъжеха и затваряха и пр.
към текста >>

75. 26. ОПИТНИ (бр. 7, 17.ІІ.1930 г.)

Някога първите апостоли на либерализма, демократизма, социализма, народовластието бяха хора все малко „известни”, но идеалисти, и докато бяха те по върховете на партии се твореше в България, но щом дойдоха „опитните”, научните, тръгнахме от добре по-добре... Вярно е, че между нас няма „опитни политически мъже”, които да подават до турския султан махзари, за да го молят да окупира България.
1) Андро Лулчев Днес, след като преживяхме толкова катастрофи, несполуки и дойдохме до това безизходно положение - благодарение на партизанщината, злобата, завистта, някои партизани още не могат да проумеят отговорностите, които носят спрямо народа ни и още имат смелостта да заявяват, че те били опитни и големи политически личности, избраници да водят народа, и че между нас - Ратниците на свободата, нямало големи опитни политически люде. Наистина, между нас няма опитни големи политически мъже. Но и Христос, когато се яви и донесе новото, Той не се обърна към Царете, първосвещениците, а към сиромашта, то пое новото, защото тези „големи” хора бяха пълни съдови и нямаха нужда от ново и друго. Левски някога също не потърси подкрепата на големите чорбаджии и опитни палачи народни, а се обърна за помощ към бедните и никому неизвестни тогава личности, па и той „нехранимайко”, кой ли го познаваше? Чудно - неизвестните оставиха дела, а имената им се шепнат от уста на уста, от поколение на поколение се предават делата и подвизите им, а за хиляди чорбаджии днес никой блага дума не казва. Някога първите апостоли на либерализма, демократизма, социализма, народовластието бяха хора все малко „известни”, но идеалисти, и докато бяха те по върховете на партии се твореше в България, но щом дойдоха „опитните”, научните, тръгнахме от добре по-добре... Вярно е, че между нас няма „опитни политически мъже”, които да подават до турския султан махзари, за да го молят да окупира България. Които да прехвърлят границата без паспорти, с фереджета. Които едно да приказват, друго да мислят, трето да вършат. Които да целуват ръката на своя цар, когато е силен, а щом се стекат обстоятелствата така, че хитрите опитни политици обърнат каруцата и гърба на народа не може да понесе тежестите, те ги прехвърлят на гърба на своя цар и го гонят - детронират Липсват „опитни” политици между нас, които си правят зрелища като Дуранкулак, Шабла, Тръстеник. Няма между нас „големи политици”, които да се перчат и дуят, докато имат под своя команда хиляди явни и тайни полицаи, които да ги пазят от народа, който ги е уж избрал да ни управляват, а щом загубят властта, отиват в Централния затвор, а оттам, щом забрави народът „благодеянията”, що са му вършили, те го възсядват пак и го управляват... Няма между нас Стр. 148/1036 „опитни”, които, щом докарат народа ни до страшни катастрофи, да се провикват: „Моята политика фалира” - и наместо да си тегли куршума, предпочита да иде в парламента на почивка.
към текста >>

76. 42. ВЕЧНИЯТ ПЪТ (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г)

Паднаха едни след други царски тронове и монархиите бяха заместени с демократичните републики, социалистическите републики, а след това и с болшевишки.
Дойде семейството, а след него - селищата, които воюваха всеки ден помежду си. Създаде се държава, управлявана от цар, който беше най-юначен и главен свещеник. Дотегна на Мойсей светската и духовна власт и отстъпи на брата си едната. Царете бяха неограничени монарси. После неправдата на царете застави народа да поиска дял в управлението и дойдоха конституционните монархии. Паднаха едни след други царски тронове и монархиите бяха заместени с демократичните републики, социалистическите републики, а след това и с болшевишки. А като ехо на тях се явиха диктатури в Италия, Испания и др. Вечният път за живите ще продължи... Вечен път е и търсенето на Бога. Първият човек не Го е познавал, бил идолопоклонник. Идва Старият завет, а след него дванадесет рибари разнесоха учението на Новия завет... Загинаха култури, пропаднаха империи, царства, силни царе и от някогашните могъщи сатрапии, опрени върху оръжието, насилието и омразата, са останали тук-таме откъслеци, в които от време навреме някои учени се ровят и се мъчат чрез тях да надникнат в миналото... А онова, що посяха дванадесетте дрипави, „прости”, неуки рибари, изникна, пусна корени, заживя и стана идеал на милиони носители на новото. Тези „завеяни”, „смахнати”, „вредни люде на държавата и народа” - първите ученици на Христа, гонени от официалните властници, преследвани от фарисеи и книжници, събиращи се из катакомби, колиби, без много блясък и често гладни, можаха да се наложат на официалната власт без пушки и топове.
към текста >>

77. 57. ЗАЩО СЕ ПОЯВИХМЕ НИЙ - РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА -

Както в една армия първите й випуски биват зачислени в опълчението, резерва, а се поддържа с нови и по-млади войници, така и в нашия политически живот тесните идеи на консерватизма бяха заместени с идеите на либерализма, демократизма, социализма, народовластието, радикализма, комунизма, а сега - християнизма.
Не дойдохме ний да вървим по пътя на „опитни” политици и си правим развлечения, както тия в Дуранкулак, Шабла, Тръстеник 1912, 1913, 1915, 9.VІ.1923 г, и делим народа на „умни и балами”. Не се появихме ний, за да вървим по старите отъпкани пътища и да разделяме, както беше досега, брата от брата, син от баща, баща от син; селянин от съселянин, гражданин от съгражданин; да насъскваме селянина срещу гражданина, гражданина срещу селянина. Не се появихме ний да делим народа си „исти”, „исти”... и насаждаме и тровим народа със злобата, омразата, „безследно изчезнали”, опит за бягство и крием зад З.З.Д. [Закона за защите на държавата] Не, не, ний се появихме в нашия политико-обществен живот по силата на историческия, еволюционния път и пътя на живота - действителният живот е с нас, зада донесем новото и изведем народа оттози мрак и безпътица по нов път, с нови идеи, бързи реформи - да спасим народа си от самоизтребление, робство. Ний се появихме като нова струя в нашия политико-обществен живот, за да си заемем историческото място в него. Както в една армия първите й випуски биват зачислени в опълчението, резерва, а се поддържа с нови и по-млади войници, така и в нашия политически живот тесните идеи на консерватизма бяха заместени с идеите на либерализма, демократизма, социализма, народовластието, радикализма, комунизма, а сега - християнизма. Така и сега нашия истински политически живот извиква нас - хората на новото, на новите идеи и пътища, опрени на Христовите принципи, да поведат и поемат съдбините на народа. Старите партии, като армия от първите випуски, ще идат в запаса и по силата на необходимостта на историческия път и живота, ще бъдат изместени, отстранени от политическия живот, от хората на новите политически организации и партии, които ще донесат новото, необходимото за времето и нуждите на народа ни. Ний, Ратниците на свободата, сме извикани от времето и нуждите на народа в нашия политикообществен живот да поемем съдбините народни, за да изградим нова утрешна България, каквато тя трябва днес и утре да бъде. Ний, Ратниците на свободата, се появихме като една необходимост за времето и народа ни и тепърва ще кажем нашата дума.
към текста >>

78. 70. ЧИЯ Е БЪЛГАРИЯ? (бр. 20, 26.V.1930 г.)

България е наша, ще кажат утрешните боляри управници и се гонят, дебнат, избиват едни- други днешните боляри за сметка на този измъчен народ, който има друго разбиране за България, искат болярите, които винаги говорят и действуват от негово име, без обаче той да е съгласен с тях и често истинският народ се пита в недоумение: „Чия е България?...” България не е нито на земледелските боляри, нито на работническите, демократическите, сговористическите боляри и много още исти-боляри.
- Ето въпросите, около които се борят и днеска боляри, и които ще станат, може би, причина за ново робство. България е наша, казват земледелците, защото България е земледелска. България е наша, казват работниците, защото работниците са царе на земята. България е наша, се провикват днешните сговористи боляри, защото народът нам ни даде доверието. Всички други, които говорите от нейно име, сте предатели. България е наша, ще кажат утрешните боляри управници и се гонят, дебнат, избиват едни- други днешните боляри за сметка на този измъчен народ, който има друго разбиране за България, искат болярите, които винаги говорят и действуват от негово име, без обаче той да е съгласен с тях и често истинският народ се пита в недоумение: „Чия е България?...” България не е нито на земледелските боляри, нито на работническите, демократическите, сговористическите боляри и много още исти-боляри. България не е на консерваторите, на старите, на катастрофаджиите, на гешефтарите, нито на тези, които от Народното събрание и министерските кресла отиват в Централния затвор на почивка. България не е на тези, които чрез Вътрешното министерство изнасилват и фалшифицират доверието народно. България не е на тези, които избиват народа си, защо не мислели като тях и не вървят из техните пътища. България не е на разните боляриисти, които чакат да дойдат на власт, за да спестят бели пари за черни дни. България не е на тези, които мамят и избиват народа си.
към текста >>

79. 78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

Либерализмът - с демократизма, демократизмът - със социализма, социализмът - с народовластието.
Достатъчно да се разгърне нашата история, за да се уверим в това. За борбите и страданията на първите Ратници на свободата до освобождението не ще се спираме - тях всяко българско чедо трябва да ги знае; страданията, кървите техни са фундаментът, върху който трябва да се изгради новото и свободното княжество, в което консервативният дух в народа извика І-то консервативно правителство. Консерваторите не даваха път на новото, младото - либерализма. Новото винаги след много мъки, страдания вземаше връх - надживяваше старото. Едни след други бяха заместени консервативните идеи с либералните. Либерализмът - с демократизма, демократизмът - със социализма, социализмът - с народовластието. Като овехтели дрехи, които не може, докато човек е жив, все едни и същи да носи, защото той расте, развива се - така и с идеите. В живота, каменният век бе заместен с железния, последният – с днешния - електрическия... Нашият политически живот извикваше едни след други, все нови и нови идеи - знамена по-чисти и по-отговарящи на нуждите на народа, но старото и липса на светлина не позволяваха на народа да възприеме новото и като съпътници на новото станаха невежеството, насилието, демагогията, гоненията на политически противници, арести, убийства на първите ни хора - Стамболов, Петков, Такев, Генадиев, Стамболийски и др.* Когато и убийствата не помогнаха, дойдоха и превратите. Народът в знак на протест бойкотира изборите. Изгуби вяра във всичко, а най-много - в политическите акробати и остана едно малцинство от чалкъни, които играеха постоянно на „предатели” и „спасители”, без обаче да имат принципиално различие помежду си; не даваха път на правилно развитие, нито свобода на народа, и той остана само зрител, да плаща счупените паници на гуляите при сменяване на местата си на спасителите, които ставаха предатели, и предатели-спасители. И туй, което народът не им го даде, те - политическите акробати - с един фокус - по късия път си го взеха - заеха властта.
към текста >>

Демократическият сговор без подкрепата на останалите партии не можеше да извърши преврата и управлява.
9 юний 1923 г. дойде да спре новото и очерта два фронта. Останалото след 9 юний се знае. Отхвърлянето на старите партии отговорностите по 9.VІ.1923 г. е само стар навик на политическите акробати да хвърлят отговорността на други. Демократическият сговор без подкрепата на останалите партии не можеше да извърши преврата и управлява. Старите партии видяха страшната отговорност пред народа и история и искат да стоварят всичко, по стар навик, на други. Ние, Ратниците на свободата, не спорим дали 9 юний е добро дело, дали министър Стамболийски бе прав - това ще оставим да каже историкът, но ние твърдим, че 9.VІ. е дело на всички партии. 9 юний дойде да спре новите реформи на министър Стамболийски. 9 юний очерта два фронта и раздели народа на два враждующи лагера, които рано или късно ще си опитат силите.
към текста >>

80. 85. ВРЕМЕТО ИСКА, НОСИ СВОЕТО (бр. 24, 23.VІ.1930 г.)

Носителите на консервативните идеи гониха, преследваха носителите на либерализма, а те - носителите на демократизма, последните, гониха апостолите на народовластието и т.
Някога Исус Христос с 12 дрипави „завеяни” рибари раздруса великата Римска империя и щом дойде времето, наложи своето - новото, над старото; въпреки гоненията, избиванията на неговите ученици и последователи. Лютер, Галилей и др. са имена, които са долавяли туй, що иска времето, условията, и са донесли и дали новото - туй, що иска животът, въпреки трудностите, при които са работили, те наложиха новото, защото го изискваше времето, отговаряше на нуждите народни и истината. На новото се дължи напредъкът, еволюцията на человечеството. В нашия политически живот неведнъж туй, което го е изисквало и носило времето, е било спирано, гонено, преследвано, избивано. Носителите на консервативните идеи гониха, преследваха носителите на либерализма, а те - носителите на демократизма, последните, гониха апостолите на народовластието и т. н,, но въпреки всичко, новото, туй, което времето е носило и искало, се е налагало над старото. За нас, Ратниците на свободата, неоспорим факт е, че по пътя на историята, еволюцията и живота, времето носи, иска новото, а то - Христовите принципи да ги приложим в политико- обществения живот с бързи реформи, по нови пътища и хора да се организира здрав политически центрум - арбитър, тъй както в много европейски държави да се донесе новото - мира, обичта, братството, юридическо неравенство, социално равенство - туй, което времето иска и носи днес. За нас, Ратниците на свободата, нашите стари политически партии приличат на онази хубава девойка, която на времето си е била хубава, красива, гиздава девойка - тичали по нея вси ергени, но най- после се е оженила, станала жена, майка, родила 2 ÷ 3 деца, отгледала децата, възпитала ги, остарели те, но и тя станала баба, свекърва, а на свекървата и бабата мястото е край огъня, вратника, с хурка, чорап да плетат и клюкарстват, а момъкът става баща, дядо, свекър, той или по кръчмите и кафенетата стои, бистри политика, или със синовете, снахите се кара, но нито бабата (хубавата някогашна девойка), нито дядото (някогашен напет ерген) не работят по ниви, ливади, а всичката работа я поемат синовете, защото всичко е до време, а те - бабата и дядото, с децата се хвалят какво са направили на млади години и охотно разправят на всекиго своето житие и битие, а времето си лети и иска, носи своето. Така са и нашите политически партии, те за времето си бяха добри и нужни. Те някога са били чисти, буйни, продуктивни творци (като момата и момъка), защото то - времето, е било с тях, условията им са помагали, но сега те, както и в живота на човека, миналото трябва да отстъпи и мястото на настоящето, а тона бъдещето, на новите организации, които времето ги носи и иска, и трябва да поемат управлението на народа от старите партии и донесат нов живот, съградят нова България, а старите партии, както дядото и бабата, да седнат край огъня, бабата - с хурка в ръце, а дядото - с писалка в ръка да седне да пише мемоарите си и да оставят за поуки на нас, младите, техния изминал живот, за да не повтаряме техните грешки, а ние, младите организации, трябва да бъдем достойни синове на своите родители с още по-голяма енергия, труд, ентусиазъм да творим, носим новото, туй, което времето иска и носи и както разумен и способен син удвоява, разширява бащините си имоти и предприятия, умело ги ръководи и управлява, така и новите организации трябва да поемат от изтощените, изхабени партии управлението на страната и с нови бързи реформи да помогнат на измъчения и отруден народ, който прилича на имот, оставен без стопани.
към текста >>

81. 10. ЕДНА ИСТИНА (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)

Сегашната власт няма дух на свобода на действие, защото неправилно си окача етикета „Демократическа”, когато в действителност липсва всякаква реална демократичност в отношенията между властта и народа, която най-добре се констатира в непроявяването на народната воля в изборите.
3, 9.ІІ.1931 г., София, стр. 1) Доктор Трифонов* Излизайки от основните принципи в живота, мъдростта е източник на всички лични и обществени добродетели, и че волята е първата основа, върху която почива вселената: Днешните интелигентни уж властници трябва да направят голямо усилие, за да обработят волята си, да махнат старите навици, да приемат здрави мисли. Разкъсайте обвивките на раншните причини и партии но- егоистични побуждения, и ще станете творци на нова България. От правилните схващания на властта зависи развитието на народната воля. В злоупотреблението с народната воля и доверие се крият причините на днешното политико-икономически и стопанско положение. Сегашната власт няма дух на свобода на действие, защото неправилно си окача етикета „Демократическа”, когато в действителност липсва всякаква реална демократичност в отношенията между властта и народа, която най-добре се констатира в непроявяването на народната воля в изборите. Време е да се ограничи явната и тайната полиция на г-н Ляпчев в нейните административни функции за спокойствието и реда на страната, като се остави една нова неутрална коалиционна от опозицията власт - кабинет d’affaire, която да направи народните избори. Интересът и достойнството на днешния „Демократически сговор”, който претендира да бъде най-патриотичната организация, му диктуват да остави изборите другиму. Факт е отегчението и недоверието на народа. Факт е юридическата му отговорност на незаконно заграбената власт - оставете поне народът да ви спаси, като се задоволи да оформи една нова власт, съставена по конституцията: мирно и свободно да си каже думата. Демократическият сговор през 8-годишно управление можа да си създаде съмишленици и подражатели, за да не го е страх да изпусне властта, ако постъпи с жест на достойнство и според конституцията.
към текста >>

Интересът и достойнството на днешния „Демократически сговор”, който претендира да бъде най-патриотичната организация, му диктуват да остави изборите другиму.
Разкъсайте обвивките на раншните причини и партии но- егоистични побуждения, и ще станете творци на нова България. От правилните схващания на властта зависи развитието на народната воля. В злоупотреблението с народната воля и доверие се крият причините на днешното политико-икономически и стопанско положение. Сегашната власт няма дух на свобода на действие, защото неправилно си окача етикета „Демократическа”, когато в действителност липсва всякаква реална демократичност в отношенията между властта и народа, която най-добре се констатира в непроявяването на народната воля в изборите. Време е да се ограничи явната и тайната полиция на г-н Ляпчев в нейните административни функции за спокойствието и реда на страната, като се остави една нова неутрална коалиционна от опозицията власт - кабинет d’affaire, която да направи народните избори. Интересът и достойнството на днешния „Демократически сговор”, който претендира да бъде най-патриотичната организация, му диктуват да остави изборите другиму. Факт е отегчението и недоверието на народа. Факт е юридическата му отговорност на незаконно заграбената власт - оставете поне народът да ви спаси, като се задоволи да оформи една нова власт, съставена по конституцията: мирно и свободно да си каже думата. Демократическият сговор през 8-годишно управление можа да си създаде съмишленици и подражатели, за да не го е страх да изпусне властта, ако постъпи с жест на достойнство и според конституцията. Даже Демократическият сговор, да допуснем, че изгуби властта, той пак ще спечели морално, защото по този начин ще омекоти настроението между партиите и ще направи да се забравят: злобата, мъстта, недоволството и юридическата грешка и отговорност от 9 юний 1923 г. Демократическият сговор трябва да разбере, че в негов интерес е да употреби тази политическа техника, защото той е агломерат, който няма и не е имал никаква идеология, затова и неговата сила ще се изчерпи напълно.
към текста >>

Демократическият сговор през 8-годишно управление можа да си създаде съмишленици и подражатели, за да не го е страх да изпусне властта, ако постъпи с жест на достойнство и според конституцията.
Сегашната власт няма дух на свобода на действие, защото неправилно си окача етикета „Демократическа”, когато в действителност липсва всякаква реална демократичност в отношенията между властта и народа, която най-добре се констатира в непроявяването на народната воля в изборите. Време е да се ограничи явната и тайната полиция на г-н Ляпчев в нейните административни функции за спокойствието и реда на страната, като се остави една нова неутрална коалиционна от опозицията власт - кабинет d’affaire, която да направи народните избори. Интересът и достойнството на днешния „Демократически сговор”, който претендира да бъде най-патриотичната организация, му диктуват да остави изборите другиму. Факт е отегчението и недоверието на народа. Факт е юридическата му отговорност на незаконно заграбената власт - оставете поне народът да ви спаси, като се задоволи да оформи една нова власт, съставена по конституцията: мирно и свободно да си каже думата. Демократическият сговор през 8-годишно управление можа да си създаде съмишленици и подражатели, за да не го е страх да изпусне властта, ако постъпи с жест на достойнство и според конституцията. Даже Демократическият сговор, да допуснем, че изгуби властта, той пак ще спечели морално, защото по този начин ще омекоти настроението между партиите и ще направи да се забравят: злобата, мъстта, недоволството и юридическата грешка и отговорност от 9 юний 1923 г. Демократическият сговор трябва да разбере, че в негов интерес е да употреби тази политическа техника, защото той е агломерат, който няма и не е имал никаква идеология, затова и неговата сила ще се изчерпи напълно. Но нека не чака това, защото ще бъде гибелно за всички. Политическата техника се явява и се прилага, когато съществува едно общо зло, когато едно управление се забрави и не знае какво да прави. В такъв случай ние трябва всички да си помогнем, за да не попадне в поговорката: „Когато човек сам не иска да си помогне и Господ, не може му помогна!
към текста >>

Даже Демократическият сговор, да допуснем, че изгуби властта, той пак ще спечели морално, защото по този начин ще омекоти настроението между партиите и ще направи да се забравят: злобата, мъстта, недоволството и юридическата грешка и отговорност от 9 юний 1923 г.
Време е да се ограничи явната и тайната полиция на г-н Ляпчев в нейните административни функции за спокойствието и реда на страната, като се остави една нова неутрална коалиционна от опозицията власт - кабинет d’affaire, която да направи народните избори. Интересът и достойнството на днешния „Демократически сговор”, който претендира да бъде най-патриотичната организация, му диктуват да остави изборите другиму. Факт е отегчението и недоверието на народа. Факт е юридическата му отговорност на незаконно заграбената власт - оставете поне народът да ви спаси, като се задоволи да оформи една нова власт, съставена по конституцията: мирно и свободно да си каже думата. Демократическият сговор през 8-годишно управление можа да си създаде съмишленици и подражатели, за да не го е страх да изпусне властта, ако постъпи с жест на достойнство и според конституцията. Даже Демократическият сговор, да допуснем, че изгуби властта, той пак ще спечели морално, защото по този начин ще омекоти настроението между партиите и ще направи да се забравят: злобата, мъстта, недоволството и юридическата грешка и отговорност от 9 юний 1923 г. Демократическият сговор трябва да разбере, че в негов интерес е да употреби тази политическа техника, защото той е агломерат, който няма и не е имал никаква идеология, затова и неговата сила ще се изчерпи напълно. Но нека не чака това, защото ще бъде гибелно за всички. Политическата техника се явява и се прилага, когато съществува едно общо зло, когато едно управление се забрави и не знае какво да прави. В такъв случай ние трябва всички да си помогнем, за да не попадне в поговорката: „Когато човек сам не иска да си помогне и Господ, не може му помогна! ” Инстинктът народен, усетът на този, който обича родината си, се надигат и проявяват в желанието да направят нещо добро и законно, за да се създаде едно правилно държавно управление.
към текста >>

Демократическият сговор трябва да разбере, че в негов интерес е да употреби тази политическа техника, защото той е агломерат, който няма и не е имал никаква идеология, затова и неговата сила ще се изчерпи напълно.
Интересът и достойнството на днешния „Демократически сговор”, който претендира да бъде най-патриотичната организация, му диктуват да остави изборите другиму. Факт е отегчението и недоверието на народа. Факт е юридическата му отговорност на незаконно заграбената власт - оставете поне народът да ви спаси, като се задоволи да оформи една нова власт, съставена по конституцията: мирно и свободно да си каже думата. Демократическият сговор през 8-годишно управление можа да си създаде съмишленици и подражатели, за да не го е страх да изпусне властта, ако постъпи с жест на достойнство и според конституцията. Даже Демократическият сговор, да допуснем, че изгуби властта, той пак ще спечели морално, защото по този начин ще омекоти настроението между партиите и ще направи да се забравят: злобата, мъстта, недоволството и юридическата грешка и отговорност от 9 юний 1923 г. Демократическият сговор трябва да разбере, че в негов интерес е да употреби тази политическа техника, защото той е агломерат, който няма и не е имал никаква идеология, затова и неговата сила ще се изчерпи напълно. Но нека не чака това, защото ще бъде гибелно за всички. Политическата техника се явява и се прилага, когато съществува едно общо зло, когато едно управление се забрави и не знае какво да прави. В такъв случай ние трябва всички да си помогнем, за да не попадне в поговорката: „Когато човек сам не иска да си помогне и Господ, не може му помогна! ” Инстинктът народен, усетът на този, който обича родината си, се надигат и проявяват в желанието да направят нещо добро и законно, за да се създаде едно правилно държавно управление. Партиите, както и народните представители, са само изпълнители на този инстинкт, на този усет.
към текста >>

Парламентарните грешки не трябва да стават правила, защото този навик е противоконституционен, противодемократичен и не може да трае вечно, един арбитър политико- партиен има само - това са народните свободни избори, които са решающи във всяка демократична държава.
” Инстинктът народен, усетът на този, който обича родината си, се надигат и проявяват в желанието да направят нещо добро и законно, за да се създаде едно правилно държавно управление. Партиите, както и народните представители, са само изпълнители на този инстинкт, на този усет. Ако те не го предугадят, не се вслушат в тази народна сила, тогава се изгубва равновесието между народ и власт и става реакция между силата и насилието, откъдето всякога е печелил народът, но за съжаление - с много невинни жертви. Неоспорим факт е, че не са виновни и администрацията, която забравя, че служи на народа, нито е виновен и нашият народ; виновни са по-скоро нашите нрави, нашето ниско индивидуално съзнание, което влошава отношенията между партиите дори до кръвни разпри, за лични и партизански, а не обществени придобивки. Всички партии са спекулирали с това заблудено гражданско съзнание; но демокрацията не дава право на елита на българската интелигенция да злоупотребява с гласа на народа, да забравя конституцията. Парламентарните грешки не трябва да стават правила, защото този навик е противоконституционен, противодемократичен и не може да трае вечно, един арбитър политико- партиен има само - това са народните свободни избори, които са решающи във всяка демократична държава. (следва) * Д-р Трифонов - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев.
към текста >>

82. 15. ЕДНА ИСТИНА (бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)

1) Доктор Трифонов* Демократичността обаче не трябва да остава празен етикет, който служи да хвърля само прах в очите на народа и води след себе си потисничестбо, трудно финансово-стопанско и социално положение.
15. ЕДНА ИСТИНА (бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.) (Продължение) (В. „Ратник на свободата”, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г., София, стр. 1) Доктор Трифонов* Демократичността обаче не трябва да остава празен етикет, който служи да хвърля само прах в очите на народа и води след себе си потисничестбо, трудно финансово-стопанско и социално положение. Такова управление, което не може да даде свобода на мисълта и печата - не е силно. То се крепи чрез насилието - и без да ще създава реакцията, мизерията и безработицата. То е гибелно и води към революция! Днес изнемогванията на хората действуват страшно заплашително не само върху стопанството, но и върху психиката и политическите тежнения на народа. Правителството на „Висшата интелигенция” напълни касите на своите приятели за „културни нужди” на гърба на народа и сега не може да посрещне най-елементарните материални задължения на държавата.
към текста >>

Разните комбинации, които лансират от отцепниците и опозиционни министри по лични подбуди и цели за коалиции с Демократическия сговор е гибелно, вредно и опасно за бъдещето на страната.
Пенсионният фонд изчерпан, чиновническите заплати мъчно се плащат, бюджетният дефицит надминава милиард лева! Всичко това има нужда от един психологически отдушник на днешното положение, но не във вид на нов заем в странство, разбира се... Промяната на правителствата, когато управниците са честни и съвестни хора, не става само чрез блам в парламента или чрез изгубването на изборите, но и по ред други причини, които налагат това: често пъти смяната на едно правителство облекчава едно обтегнато положение, раздвижва противоположните сили и избягва катастрофи. Господин Ляпчев със своя бльоф, макар и в Женева сам да отиде, не може да се справи със стопанската финансова криза, защото психологическото му настроение изказа слабите му карти и бльофът се разбра: безсмислено е да се затъва още повече. Според нас Д.С. не може и не трябва да направи изборите. Разните комбинации, които лансират от отцепниците и опозиционни министри по лични подбуди и цели за коалиции с Демократическия сговор е гибелно, вредно и опасно за бъдещето на страната. Демократическият сговор трябва да излезе временно от политическата арена, докато страстите са по-заглъхнали и докато народът мисли за своето бъдеще, а не за отмъщение. Новото правителство трябва да направи избори по реда, предвиден в Конституцията, за да се спаси страната и Демократическият сговор. Това е истината - за нас една историческа аксиома, една действителност, която няма нужда от доказателства. Образът на новия кабинет трябва да бъде временен, ползуващ се от народното доверие. От голямо значение е поне този път изборите да бъдат строго конституционни, по принципите на демокрацията, а след изборите да се образува траен кабинет, в който може с другите партии и с право да влезе и Демократическият сговор, ако има нужната численост.
към текста >>

Демократическият сговор трябва да излезе временно от политическата арена, докато страстите са по-заглъхнали и докато народът мисли за своето бъдеще, а не за отмъщение.
Всичко това има нужда от един психологически отдушник на днешното положение, но не във вид на нов заем в странство, разбира се... Промяната на правителствата, когато управниците са честни и съвестни хора, не става само чрез блам в парламента или чрез изгубването на изборите, но и по ред други причини, които налагат това: често пъти смяната на едно правителство облекчава едно обтегнато положение, раздвижва противоположните сили и избягва катастрофи. Господин Ляпчев със своя бльоф, макар и в Женева сам да отиде, не може да се справи със стопанската финансова криза, защото психологическото му настроение изказа слабите му карти и бльофът се разбра: безсмислено е да се затъва още повече. Според нас Д.С. не може и не трябва да направи изборите. Разните комбинации, които лансират от отцепниците и опозиционни министри по лични подбуди и цели за коалиции с Демократическия сговор е гибелно, вредно и опасно за бъдещето на страната. Демократическият сговор трябва да излезе временно от политическата арена, докато страстите са по-заглъхнали и докато народът мисли за своето бъдеще, а не за отмъщение. Новото правителство трябва да направи избори по реда, предвиден в Конституцията, за да се спаси страната и Демократическият сговор. Това е истината - за нас една историческа аксиома, една действителност, която няма нужда от доказателства. Образът на новия кабинет трябва да бъде временен, ползуващ се от народното доверие. От голямо значение е поне този път изборите да бъдат строго конституционни, по принципите на демокрацията, а след изборите да се образува траен кабинет, в който може с другите партии и с право да влезе и Демократическият сговор, ако има нужната численост. Нека народът му даде пак властта, но не чрез силата и насилието.
към текста >>

Новото правителство трябва да направи избори по реда, предвиден в Конституцията, за да се спаси страната и Демократическият сговор.
Господин Ляпчев със своя бльоф, макар и в Женева сам да отиде, не може да се справи със стопанската финансова криза, защото психологическото му настроение изказа слабите му карти и бльофът се разбра: безсмислено е да се затъва още повече. Според нас Д.С. не може и не трябва да направи изборите. Разните комбинации, които лансират от отцепниците и опозиционни министри по лични подбуди и цели за коалиции с Демократическия сговор е гибелно, вредно и опасно за бъдещето на страната. Демократическият сговор трябва да излезе временно от политическата арена, докато страстите са по-заглъхнали и докато народът мисли за своето бъдеще, а не за отмъщение. Новото правителство трябва да направи избори по реда, предвиден в Конституцията, за да се спаси страната и Демократическият сговор. Това е истината - за нас една историческа аксиома, една действителност, която няма нужда от доказателства. Образът на новия кабинет трябва да бъде временен, ползуващ се от народното доверие. От голямо значение е поне този път изборите да бъдат строго конституционни, по принципите на демокрацията, а след изборите да се образува траен кабинет, в който може с другите партии и с право да влезе и Демократическият сговор, ако има нужната численост. Нека народът му даде пак властта, но не чрез силата и насилието. Само така ще се извърши една радикална операция - Greff - на подмладяването на властта, която ще може да даде по-добро бъдеще на страната.
към текста >>

От голямо значение е поне този път изборите да бъдат строго конституционни, по принципите на демокрацията, а след изборите да се образува траен кабинет, в който може с другите партии и с право да влезе и Демократическият сговор, ако има нужната численост.
Разните комбинации, които лансират от отцепниците и опозиционни министри по лични подбуди и цели за коалиции с Демократическия сговор е гибелно, вредно и опасно за бъдещето на страната. Демократическият сговор трябва да излезе временно от политическата арена, докато страстите са по-заглъхнали и докато народът мисли за своето бъдеще, а не за отмъщение. Новото правителство трябва да направи избори по реда, предвиден в Конституцията, за да се спаси страната и Демократическият сговор. Това е истината - за нас една историческа аксиома, една действителност, която няма нужда от доказателства. Образът на новия кабинет трябва да бъде временен, ползуващ се от народното доверие. От голямо значение е поне този път изборите да бъдат строго конституционни, по принципите на демокрацията, а след изборите да се образува траен кабинет, в който може с другите партии и с право да влезе и Демократическият сговор, ако има нужната численост. Нека народът му даде пак властта, но не чрез силата и насилието. Само така ще се извърши една радикална операция - Greff - на подмладяването на властта, която ще може да даде по-добро бъдеще на страната. Държавният Глава в случая не може да бъде само зрител, но е длъжен да се намеси в тези противоположни политически сили, зле уравновесени, за да получи движение - проява - за народно благо, тъй като знаем, че Той най-искрено мисли и работи за доброто на своя народ, обаче време е и да го прояви. Ако това не стане, народът сам, който е арбитър политико-партиен, ще се наложи един ден, но по свое разбирание и без оглед на нуждите на момента. Славен исторически път не се твори без воля и без духовни качества, а Българският народ, знай се, е имал славен произход, и че е бил чудовен и могъщ - и духовно и политически, и не ще търпи да се гаврят с него опиянените от властта – „Властници” – кърлежи.
към текста >>

83. 22. ПОЗИВ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)

Вий досега опитахте по един или няколко пъти на консервативните идеи, либерални, демократическите, народовластието, радикализма, социализма, комунизма, фашизма, а сега като по-чисти и по-възвишени идеи са принципите Христови, принципи и идеи да се приложат в частния и политически живот.
Не, не, хиляди пъти не - стига из стари пътища подир стари вожди. Всяка партия е била добра за времето си, както всяка дреха - за сезона си. Безбройните кризи, тежките дни показват, че ний не вървим с времето и с живота. А утрешните дни са пълни с изненади. Новото време изисква нови хора, бързи реформи, чисти, нови, ясни пътища. Вий досега опитахте по един или няколко пъти на консервативните идеи, либерални, демократическите, народовластието, радикализма, социализма, комунизма, фашизма, а сега като по-чисти и по-възвишени идеи са принципите Христови, принципи и идеи да се приложат в частния и политически живот. Старите партии нявга започнаха да сеят демагогията, тя даде насилията, насилията родиха тоягите, тоягите - цепениците, цепениците - парабела, а те картечниците и топовете, с които братът убива брата през последните тези години. Но всичко това беше стара България, старите пътища. Нова България иде, нов път има. Нова България ни зове да сеем обичта между всички. Братство сред всички, истината над всичко.
към текста >>

84. 26. АФИФ РАБОТА (бр. 6, 22.ІV.1931 г.)*

Каравелов на 17 февруарий 1887 година се разделя с Драган Цанков и става апостол на нови идеи - демократизма.
против Драган Цанков, когато той вдигна новите идеи и поведе в защита на народните права борба с Княз Батенберг и хората на старото. Когато думите им не помогнаха, тогава те го интернираха във Враца, сред зима и, за срам на цял народ, те го провъзгласиха и официално за умопобъркан! А трябваше само 2 години да се изминат, и новите идеи, носени от „умопобъркания” Драган Цанков, да залеят народа ни и той, „лудият”, да стане в 1883 година министър-председател в България! „Афиф работа, глупави хора, утописти, демагози и пр., и пр.” - се провикваха, пишеха хората на старото, когато нови хора носеха новите идеи, посочваха нови пътища. Разгърнете в библиотеката вестниците и прочетете какво пишеха хората на старото, когато П. Каравелов на 17 февруарий 1887 година се разделя с Драган Цанков и става апостол на нови идеи - демократизма. В 1897 година, в тежки дни за учителството и работниците, се появиха първите апостоли на социализма. Спомнете си как бяха те приети от старите. Те - хората на старото, дори и държавата насочиха тогава против тях! Но въпреки всичко, делото им се увенча с успех. „Афиф работа, глупава селяшка работа” - се провикваха хората на старото, когато в 1889 година кръстосваха няколко селски учители, носеха нови идеи, посочваха нови пътища, апелираха за сгрупирване около новото знаме на народовластието.
към текста >>

85. 32. ДОЛУ МАСКИТЕ! (бр. 8, 20.VІ.1931 г.

Плюха на програмите си, на уставите си, на миналото, потъпкаха принципи, изложиха онези свои наивни партизани, които отстояваха партийната програма и идеи тогава, когато шефовете и шефчетата им, „противниците”, „предателите” заедно си пиеха кафето... Днес се създаде блок между Радослависти, Земледелци, Демократи и др, и забравиха Дуранкулак, Шабла, Тръстеник десятъка, борби, които създадоха земледелския съюз.
Клаха го, убиваха, за да дойде ден същите тези шефчета и шефове, които нявга клаха и избиваха, деляха народа, днес заради мандати да забравят миналото и в името на „висши” Отечествени интереси (мандати и власт) да си подадат ръка, за да спасят „милия” народ, за който се сещат само през време на изборите. Обединиха се „предателите”, мародерите, кожодерите, гробокопачитена България, разбойниците, хаирсъзите (вж вестниците „Знаме”, „Земеделско знаме”, „Независимост”, „Радикал” през 1918, 1919 ÷ 29 г., и в тях ще се види истинският им лик, книгата на бившия министър Омарчевски, документни факти... пр. пр.), и в тях ще видиш истинските ликове на днешните ортаци за мандати. Обединяват се нови разпри, тъй както нявга се обединиха да смъкнат на „всяка цена” земледелския режим, а същите шефчета днес плачат за земледелския режим. Старите политически акробати, които деляха, избиваха народа ни толкова години, видяха, че народът им научи фокусите - не ги слуша и иска да ги види останали сами генерали - без войските. Плюха на програмите си, на уставите си, на миналото, потъпкаха принципи, изложиха онези свои наивни партизани, които отстояваха партийната програма и идеи тогава, когато шефовете и шефчетата им, „противниците”, „предателите” заедно си пиеха кафето... Днес се създаде блок между Радослависти, Земледелци, Демократи и др, и забравиха Дуранкулак, Шабла, Тръстеник десятъка, борби, които създадоха земледелския съюз. Демократи-Радослависти забравиха, сладките приказки, казани преди първите да поемат управление. Които са ги забравили, да разгърнат партийните им органи през 1918 г. Демократи-земледелци забравиха Владая, Захарната фабрика, Долни Дъбник, забравиха и благите думи, казани на „взаимното уважение”. Ако тяхната памет ги е забравила, да разгърнат партийните си органи през 1918, 1919, 1923 г. и книгата на Омарчевски, а братските могили ще посочат из България къде е тяхната искреност, къде и кога са били с истината.
към текста >>

Демократи-Радослависти забравиха, сладките приказки, казани преди първите да поемат управление.
Обединиха се „предателите”, мародерите, кожодерите, гробокопачитена България, разбойниците, хаирсъзите (вж вестниците „Знаме”, „Земеделско знаме”, „Независимост”, „Радикал” през 1918, 1919 ÷ 29 г., и в тях ще се види истинският им лик, книгата на бившия министър Омарчевски, документни факти... пр. пр.), и в тях ще видиш истинските ликове на днешните ортаци за мандати. Обединяват се нови разпри, тъй както нявга се обединиха да смъкнат на „всяка цена” земледелския режим, а същите шефчета днес плачат за земледелския режим. Старите политически акробати, които деляха, избиваха народа ни толкова години, видяха, че народът им научи фокусите - не ги слуша и иска да ги види останали сами генерали - без войските. Плюха на програмите си, на уставите си, на миналото, потъпкаха принципи, изложиха онези свои наивни партизани, които отстояваха партийната програма и идеи тогава, когато шефовете и шефчетата им, „противниците”, „предателите” заедно си пиеха кафето... Днес се създаде блок между Радослависти, Земледелци, Демократи и др, и забравиха Дуранкулак, Шабла, Тръстеник десятъка, борби, които създадоха земледелския съюз. Демократи-Радослависти забравиха, сладките приказки, казани преди първите да поемат управление. Които са ги забравили, да разгърнат партийните им органи през 1918 г. Демократи-земледелци забравиха Владая, Захарната фабрика, Долни Дъбник, забравиха и благите думи, казани на „взаимното уважение”. Ако тяхната памет ги е забравила, да разгърнат партийните си органи през 1918, 1919, 1923 г. и книгата на Омарчевски, а братските могили ще посочат из България къде е тяхната искреност, къде и кога са били с истината. Всички тези факти, поставени едни до други, казват на старите политически акробати: Долу маските, за да види народът, че вий сте изкуствено делили народа на предатели и „спасители”.
към текста >>

Демократи-земледелци забравиха Владая, Захарната фабрика, Долни Дъбник, забравиха и благите думи, казани на „взаимното уважение”.
Обединяват се нови разпри, тъй както нявга се обединиха да смъкнат на „всяка цена” земледелския режим, а същите шефчета днес плачат за земледелския режим. Старите политически акробати, които деляха, избиваха народа ни толкова години, видяха, че народът им научи фокусите - не ги слуша и иска да ги види останали сами генерали - без войските. Плюха на програмите си, на уставите си, на миналото, потъпкаха принципи, изложиха онези свои наивни партизани, които отстояваха партийната програма и идеи тогава, когато шефовете и шефчетата им, „противниците”, „предателите” заедно си пиеха кафето... Днес се създаде блок между Радослависти, Земледелци, Демократи и др, и забравиха Дуранкулак, Шабла, Тръстеник десятъка, борби, които създадоха земледелския съюз. Демократи-Радослависти забравиха, сладките приказки, казани преди първите да поемат управление. Които са ги забравили, да разгърнат партийните им органи през 1918 г. Демократи-земледелци забравиха Владая, Захарната фабрика, Долни Дъбник, забравиха и благите думи, казани на „взаимното уважение”. Ако тяхната памет ги е забравила, да разгърнат партийните си органи през 1918, 1919, 1923 г. и книгата на Омарчевски, а братските могили ще посочат из България къде е тяхната искреност, къде и кога са били с истината. Всички тези факти, поставени едни до други, казват на старите политически акробати: Долу маските, за да види народът, че вий сте изкуствено делили народа на предатели и „спасители”. Съзнателно избивали, убивали. Съзнателно насаждали омразата и с това докарвали съзнателно безбройните кризи.
към текста >>

86. 36. СНАХИ НИ ТРЯБВАТ (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Ний казваме на нашите Ратници на Свободата, нашите съмишленици, четци: Оставете свекървите, тъщите, грохналите родители да си почиват; изберете си снахи и зетьове - Нови хора, те ще ви донесат новото, берекета; ще прочистят родината ни от хищни птици свои и чужди, които са ни нападнали, и създадат хубав дом за всички - за честните комунисти, демократи, сговористи, земледелци, социалисти, радикали, занаятчиите, работници, офицери, чиновници, за стари и млади, за да престанем да се гоним както турци не са ни гонили и клали.
В нашия парламент трябват снахи, а не грохнали, лениви и омразни тъщи и свекърви. Нашите стари грохнали и изгубили доверието сред народа стари партии трябваше отдавна да отстъпят управата на младите партии, които народът ги сочи и подкрепя, а не чрез вътрешното министерство да се крепят и да си изкалъпват „народни представители”, избрани по конституцията... Старите партии, след като ни „управляваха” 54 години и взаимно обвиняваха, [се] изхабиха - приличат на онези тъщи и свекърви, които след като 54 години са се водили по съдилища, корили и съдили, дошли до споразумение и решили да управляват имота си. Колкото имат ум, обич, енергия и средства са им останали на тези тъщи и свекърви, които бяха се съдили и корили, толкова са останали и в нашите стари партии - фактите говорят: безбройни кризи, братски могили, корупция небивала и пр. пр. Днес българският народ на 21.VI е повикан да избира свои управници. При народа ще идат от всички партии, партийки, крилца и перца и ще искат доверието им. Ний казваме на нашите Ратници на Свободата, нашите съмишленици, четци: Оставете свекървите, тъщите, грохналите родители да си почиват; изберете си снахи и зетьове - Нови хора, те ще ви донесат новото, берекета; ще прочистят родината ни от хищни птици свои и чужди, които са ни нападнали, и създадат хубав дом за всички - за честните комунисти, демократи, сговористи, земледелци, социалисти, радикали, занаятчиите, работници, офицери, чиновници, за стари и млади, за да престанем да се гоним както турци не са ни гонили и клали. Днес е моментът да извикаме: Не щем свекърви и тъщи, а искаме зетьове и снахи. Стига ни хора, на които политиката е фалирала и правят блокове за места в парламента; хора, които едно говорят, друго вършат; плюват върху принципи, морал, програми, липсват чест и доблест, а силата им е толкова, колкото и на вътрешното министерство. Новото време носи, иска своето. То ще донесе и нови управници на Българския народ. Ще дойдат снахите, въпреки всички пречки, които ни се правят.
към текста >>

87. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

В личния той беше много по-демократичен, податлив на чисто човешки постъпки и подтици - съдя по лични мои впечатления.
Но той отказваше това, когато му го казвах, макар че имаше достатъчно поводи да се мисли това. Изпадаше понякога в дребнавости наглед за всеки страничен човек, когато започваше да говори за децата и дреболиите, които са предизвикали недоразуменията между него и царицата, но разбира се, важни за един баща. Това беше една тема, която често, да не кажа винаги, беше завършек на разговорите ни, освен когато имаше да го моля за помилване на някой осъден войник, комунист или някоя друга присъда, на която той трябваше да даде смекчение или отменение. Почти винаги той се отзоваваше с интерес и дори съгласие, когато се отнасяше за отделим присъди, но когато поменах, че е по-лесно да се отмени законът, обикновено отказваше и ме караше неведнъж да му казвам, че като човек е много добър, но като цар е недостатъчно добър, защото не прави това, което е потребно. В него имаше нещо консервативно, което го караше да пази изкуствени граници и ритуали в обществения живот. В личния той беше много по-демократичен, податлив на чисто човешки постъпки и подтици - съдя по лични мои впечатления. Той е правил доста добрини на случайно срещнати хора. Но същевременно с това той си имаше разбирания за своето положение, на което уж не държеше наглед, но което често успяваше да прокара тъй, най- незабелязано. Някой път той привидно се отказваше от някое намерение, щом то се виждаше в неизгодна светлина, а после следеше, изчакваше удобен момент и го реализираше. С него аз съм имал доста срещи, но те бяха все според случая, носеха и своя отделен характер. Но много често се опирах на неговото мнение и му противоречах, като неведнъж съм му напомнял, че не съм му чиновник, че той си има информатори, които той може да пита за подробностите на факти, които му казвах.
към текста >>

Тя беше много демократична в своите обходи - това видях веднъж, особено при едно нейно излизане от скривалището при тухларската фабрика “Виларов” след една въздушна тревога.
907, № 92, 94; стр. 942, № 267; стр. 943, №273) При друг случай заговорихме за българския народ. Тя ми каза дословно: “Грехота е за пренебрежието към този народ, който е толкова добър, че може да му направиш десет злини, но щом му направиш едно добро - готов е да забрави десеттях злини.” Изобщо, моите впечатления от нея си останаха, че тя най-трезво схващаше приближающите събития, говореше за това, но изглежда не е имало кой да я чуе. Тя ми казваше, че царският институт може да се крепи само ако е полезен народу - сега светът излишни работи не може да понася. Тя беше много демократична в своите обходи - това видях веднъж, особено при едно нейно излизане от скривалището при тухларската фабрика “Виларов” след една въздушна тревога. Първата ми среща отделно с нея стана по повод желанието й да има отделна къща вън от двореца. Тя се смяташе като изпъдена, но после разбра, че така ще й бъде по-добре. Изглежда, че между нея и царицата имаше известни - временни, може би - несъгласия. Понеже на царя изглежда са омръзнали тия разправии, той беше взел решение да я отдели. Генерал Стоянов беше предложил своя двор за целта.
към текста >>

88. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

Отнасях се за застъпи и чество към г-н Лулчев в полза на еврейството, защото знаех, че той е човек с миролюбиви разбирания за живота, човеколюбив, демократ и при многократни разговори с него съм слушал да изказва своите убеждения относно демократизма, славянолюбието - братско отнасяне към съседите, и винаги е държал за пълен неутралитет на България.
До Господина Председателя на Върховния Народен съд Тук Осветление от равин Даниел Цион, председател на Върховния еврейски духовен съд, живущ в София, ул. Искър №15 Относно дейността на задържания общественик Любомир Хр. Лулчев кв. Изгрев, София Господин Главен Обвинител, Позволете ми да дам следното кратко осветление относно дейността на задържания общественик Любомир Лулчев, полковник от запаса, София: В качеството си на равин и председател на Върховния еврейски духовен съд, съм се обръщал многократно за съдействието на г-н Любомир Лулчев да ходатайствува пред цар Борис, пред другите членове на царския двор, както и пред министрите от миналите правителства, да се облекчи положението на евреите в България, както и да се спре пъкленото им намерение да пратят българското еврейство в Полша. Господин Лулчев предприе редица сполучливи застъпиичества в полза на евреите в България пред тези висши инстанции и лица и тези негови застъпничества успяха да допринесат за предотвратяването на крайните намерения спрямо еврейството и да се облекчи участта му. Отнасях се за застъпи и чество към г-н Лулчев в полза на еврейството, защото знаех, че той е човек с миролюбиви разбирания за живота, човеколюбив, демократ и при многократни разговори с него съм слушал да изказва своите убеждения относно демократизма, славянолюбието - братско отнасяне към съседите, и винаги е държал за пълен неутралитет на България. Познавайки го като такъв и като активен деец в това направление, си позволих да разкрия наболялото си сърце пред него. И аз зная, че той свърши твърде много човеколюбива работа сред властниците на мрачния фашистки режим. Това като Ви донасям, моля Ви, господин Главен Обвинител, да се вземе под внимание при преценяване дейността на г-н Любомир Лулчев всред властниците на миналите режими. Уверен в пълната справедливост на Народните обвинители и на Народния съд, оставам с отлични почитания и пожелания. Равин, Председател на Върховния еврейски духовен съд (Подпис Дан.
към текста >>

89. XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови

Той получава и още много почетни грамоти, като например от „Световната федерация на демократичната младеж” и много други за високо художествено майсторство и укрепване на дружбата, от Кабинета по музика на Ленинградския институт за усъвършенствуване на учителите (1964 г.) и Почетен член на Музикалното хорово общество на УССР в Киев (1969 г.) Заминава си на 22 май 1975 г.
- Почетния знак на СГНС - I степен. През 1969 г, - хорът става почетен член на Музикалното хорово общество на Украинската ССР в Киев. Хор „Бодра смяна” е удостоен и с Диплом от Националната радиостанция Би Би Си - Лондон за най-добър детски хор в света през 1968 г. Бончо Бочев, със своето забележително майсторство и високи постижения, допринесе много за развитието на музикалната култура и международното хорово сътрудничество и е възнаграден с многобройни звания, дипломи и други отличия. Между тях са званията Лауреат на световните младежки фестивали в Будапеща, Берлин и Букурещ, а в Москва - с Хора на девойките, званията „Заслужил артист” {1952 г), „Народен артист” (1963 г.) и „Герой на социалистическия труд” (1969 г.) Бончо Бочев е награден с ордените „Кирил и Методий” - I степен (1959, 1961 г.) и „Георги Димитров” (1969 г.). Той получава и още много почетни грамоти, като например от „Световната федерация на демократичната младеж” и много други за високо художествено майсторство и укрепване на дружбата, от Кабинета по музика на Ленинградския институт за усъвършенствуване на учителите (1964 г.) и Почетен член на Музикалното хорово общество на УССР в Киев (1969 г.) Заминава си на 22 май 1975 г. За него изказва своето възхищение и преклонение и руският професор В. Соколов. За Бончо Бочев той казва: „Покорява начинът му да се държи пред колектива. Палитрата на жестовете му е необикновена и не се ограничава с общоприетите. Той не дирижира в обикновения смисъл на думата, той изцяло живее с песента, преживява я заедно с децата. Те пеят като че ли са сами, а Бочев стои пред тях, продължавайки задушевния, образен разговор, който е започнал още на репетицията.
към текста >>

90. IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

185) След 9-то юнския преврат и убийството на Стамболийски,********** ********** на власт идва Демократическият сговор с министър-председател Александър Цанков.
Има си друга причина. Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на Черното братство. Сега го извеждат на съд за неизпълнение на Божиите закони. Цялото Черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела." (72, с. 185) След 9-то юнския преврат и убийството на Стамболийски,********** ********** на власт идва Демократическият сговор с министър-председател Александър Цанков. Той най- жесток о с е справ я със земеделцит е и комунистите , коит о организира т Септемврийското въоръжено въстание. Много видни интелектуалци са избити. На поисканот о от Братствот о разрешение, за провеждане на събора в Търново през 1924 г., правителството категорично отказва. Учителят провежда Втория младежки събор в София и изнася през съборните дни, няколко беседи, отпечатани в томчето „Разумният живот" . Дава и наряд за духовна работа на учениците в София и провинцията за изпълнение през 1924/1925 учебна година, без да се провежда събор.
към текста >>

91. 6. Боян Димитров Боев

Те дават кръвта си, за да се разпространи богомилството в цяла Европа и създаде Ренесанса,условията за един нов демократичен живот.
След изпълнението на задачата си като Чингиз Хан, той се включва във втората духовна вълна, организирана от Бялото Братство - създаването и развитието на богомилството в България. Той е бил поп Богомил и майка му е била Пенка Дякова. Заедно с Учителят те са работили за разпространението и развитието на богомилството в България. Хванати са от болярите и осъдени на смърт. Голи са хвърлени върху остри дрянови колци и са заминали в големи мъки. Те дават кръвта си, за да се разпространи богомилството в цяла Европа и създаде Ренесанса,условията за един нов демократичен живот. През 1939 г. брат Боев, Неделчо Попов и Гавраил Величков отиват на Рила на седемте езера и вечерта пристигат късно в лагера. До ушите и на тримата достига едно силно ръмжене. Брат Боев казва: „Виж какво, това е мечка, да бягаме! " Брат Гавраил се ослушва и му казва: „Не е мечка.
към текста >>

92. 3. Сатурн- Нептун

Идва на власт правителството на Андрей Ляпчев, пак от лявото крило на Демократическия сговор, който има за девиз: „Со кроце, со благо".
На власт идва правителството на Александър Цолов Цанков, който жестоко се справя със съпротивата на земеделците. Потушава жестоко и избухналото на 12.09.1923 г. Септемврийско въстание. В 1924 г се създава Закона за защита на държавата (ЗЗД) * * * Сатурн тригон Уран 21.12.1925 г. веднага омекотява положението, макар и в разсипа на цикъла и довежда до падането на Цанков на 4.01.1926 г. Идва на власт правителството на Андрей Ляпчев, пак от лявото крило на Демократическия сговор, който има за девиз: „Со кроце, со благо". Веднага ограничава влиянието на Народния сговор и Военния съюз, стабилизира икономиката и демократизира обществения живот. През февруари 1926 г. (Сатурн ретрограден тригон Уран 23.03.192 6 г.) Народното събрание гласува частична амнистия и освобождават повече от 7 хиляди души от затвора, от които повече от хиляда комунисти. Дава легализиране на дейността на БКП. Всичко това обръща внимание на Америка, която отпуща т.н.
към текста >>

Веднага ограничава влиянието на Народния сговор и Военния съюз, стабилизира икономиката и демократизира обществения живот.
Потушава жестоко и избухналото на 12.09.1923 г. Септемврийско въстание. В 1924 г се създава Закона за защита на държавата (ЗЗД) * * * Сатурн тригон Уран 21.12.1925 г. веднага омекотява положението, макар и в разсипа на цикъла и довежда до падането на Цанков на 4.01.1926 г. Идва на власт правителството на Андрей Ляпчев, пак от лявото крило на Демократическия сговор, който има за девиз: „Со кроце, со благо". Веднага ограничава влиянието на Народния сговор и Военния съюз, стабилизира икономиката и демократизира обществения живот. През февруари 1926 г. (Сатурн ретрограден тригон Уран 23.03.192 6 г.) Народното събрание гласува частична амнистия и освобождават повече от 7 хиляди души от затвора, от които повече от хиляда комунисти. Дава легализиране на дейността на БКП. Всичко това обръща внимание на Америка, която отпуща т.н. Бежански заем, тъй необходим в момента.
към текста >>

се образува Съюза на демократичните сили, начело с Желю Желев.
Показва разсипване на СССР и промяна в управлението на България. Това са четири съвпада все в сатурновия знак Козирог, които довеждат до леко преминаване от комунистическата диктатура към демокрацията. На 10.11.1989 г. Петър Младенов сваля Тодор Живков от поста генерален секретар и председател на Държавния съвет. На 7.12.1989 г. се образува Съюза на демократичните сили, начело с Желю Желев. Петър Младенов става първият президент след промяната, а Андрей Луканов - министър-председател (8.02.1990 г - 20.12.1990 г.) заместен от коалиционно правителство на Димитър Попов (20.12.1990 г. - 08.11.1991 г.), който убеждава политическите сили да сключат споразумение за мирен преход към демократично общество. Идва след изборите Филип Димитров (8.11.1991 г. - 30.12.1992 г.), следва правителството на Любен Беров до 17.10.1994 г Сатурн секстил Нептун 28.06.1995 г. - дава възможност на комунистите да спечелят и идва на власт правителството на Жан Виденов (25.01.1995 г.
към текста >>

- 08.11.1991 г.), който убеждава политическите сили да сключат споразумение за мирен преход към демократично общество.
На 10.11.1989 г. Петър Младенов сваля Тодор Живков от поста генерален секретар и председател на Държавния съвет. На 7.12.1989 г. се образува Съюза на демократичните сили, начело с Желю Желев. Петър Младенов става първият президент след промяната, а Андрей Луканов - министър-председател (8.02.1990 г - 20.12.1990 г.) заместен от коалиционно правителство на Димитър Попов (20.12.1990 г. - 08.11.1991 г.), който убеждава политическите сили да сключат споразумение за мирен преход към демократично общество. Идва след изборите Филип Димитров (8.11.1991 г. - 30.12.1992 г.), следва правителството на Любен Беров до 17.10.1994 г Сатурн секстил Нептун 28.06.1995 г. - дава възможност на комунистите да спечелят и идва на власт правителството на Жан Виденов (25.01.1995 г. -12.02.1997 г.). Сатурн е в зодиакалния знак Риби - удавен и в трудно положение, а Нептун - в Козирог в падение, но в по-добро положение от Сатурн и комунистите идват на власт.
към текста >>

Започва изпита за демократичните сили с още два квадрата: 1.11.1998 г.
- 30.12.1992 г.), следва правителството на Любен Беров до 17.10.1994 г Сатурн секстил Нептун 28.06.1995 г. - дава възможност на комунистите да спечелят и идва на власт правителството на Жан Виденов (25.01.1995 г. -12.02.1997 г.). Сатурн е в зодиакалния знак Риби - удавен и в трудно положение, а Нептун - в Козирог в падение, но в по-добро положение от Сатурн и комунистите идват на власт. Във връзка с наближаващия квадрат Сатурн Нептун ретрограден на 26.06.199 8 г., където Сатурн е в земния знак Телец и е много силен по тригонокрация, а Нептун е в урановия знак Водолей (в чужди води) комунистите губят. Започва изпита за демократичните сили с още два квадрата: 1.11.1998 г. и 7.04.199 9 г. Кабинетът на Виденов изживява т.н. зърнена криза. Положението на народа става нетърпимо - масови недоволства и кабинетът подава оставка. Стефан Софиянски образува служебно правителство (12.02.1997 г.
към текста >>

Поради грешки и лично обогатяване на някои от Демократичния съюз, идва на власт Симеон Кобургготски след изборите на 24.07.2001 г.
Извършва се ориентация към САЩ. Дава въздушен коридор на НАТО за бомбардиране на Сърбия. Сатурн тригон Нептун ретрограден 25.06.200 1 г. - във въздушния тригон. Сатурн е в знака Близнаци, което прави народа умен и взискателен, а Нептун е във Водолей, в знака на епохата и ще излязат заблужденията и лъжите на комунистите. Поради грешки и лично обогатяване на някои от Демократичния съюз, идва на власт Симеон Кобургготски след изборите на 24.07.2001 г. Той е свързан с комунистите и балансира нещата, и подобно на дядо си Фердинанд прави всичко за своя лична полза. Дошъл е в България да вземе, което може и колкото може. Има три тригона във въздушните знаци, което говори за много приказки и неизпълнени обещания и значително влошаване положението на народа. Нептун във Водолей (управниците) не могат да издържат на силните енергии на истината (Нептун във Водолей) и внезапно ще паднат. Сатурн опозиция Нептун 31.08.200 6 г.
към текста >>

Управлението е в полза на народа и демократичните сили в Русия.
Нептун във Водолей (управниците) не могат да издържат на силните енергии на истината (Нептун във Водолей) и внезапно ще паднат. Сатурн опозиция Нептун 31.08.200 6 г. - започва отливът на цикъла и формите на управлението са в пълен упадък и не могат да изразят новите импулси, които настъпват в живота. Сатурн е в знака Лъв, а Нептун - във Водолей, знака на епохата. Комунизмът е поставен на голямо изпитание и положението е подобно на Сатурн съвпад Нептун в знака Лъв 1.08.1917 г., но с обратен знак - разсип, което показва внезапно с революция промяна. Управлението е в полза на народа и демократичните сили в Русия. Водолей е знак на чистене чрез революции и тя ще бъде придружена с много пожари, разрушения - пречистване на всичко старо, останало от комунизма. Ще се даде свобода и нови светли условия за развитието на славянството.
към текста >>

93. 4. Сатурн - Уран

и още два съвпада: 26.06.1988 г.,18.10.1988 г., които стават в Юпитеровия знак Стрелец, който е носител на нови духовни човешки идеи и пробужда съзнанието на народа за излизането му от диктатурата на комунистите и идване на нов демократичен строй на управление, което стана в 1989 г.
Сатурн е в Лъв, в неизгодно положение (това са работниците и селяните), а Уран е в Скорпион в екзалтация. Всеки министър имаше по 10 милиона лева безотчетни пари, които използваше, както желае. Това е най-успешният за комунистите период до 1985 г., помрачен от Възродителния процес и влошаване на отношенията ни с Турция. Народът е потъпкан и много хора са преследвани и изселвани. Сатурн съвпад Уран 13.02.1988 г. и още два съвпада: 26.06.1988 г.,18.10.1988 г., които стават в Юпитеровия знак Стрелец, който е носител на нови духовни човешки идеи и пробужда съзнанието на народа за излизането му от диктатурата на комунистите и идване на нов демократичен строй на управление, което стана в 1989 г. Началото на новия цикъл дава нова насока на държавата, управлението и друг път за развитието на народа.Изпитът, на който беше поставена демокрацията, представена от Съюза на демократичните сили, от квадрата на Сатурн и ретроградния Уран 18.07.1999 г. 14.11.1999 г. и 14.05.2000 г., което доведе до падането на правителството на Иван Йорданов Костов на 24.07.2001 г. и идването на Симеон Кобургготски. То се обуславя и от тригона Сатурн Уран ретрограден 21.08.2002 г.
към текста >>

Началото на новия цикъл дава нова насока на държавата, управлението и друг път за развитието на народа.Изпитът, на който беше поставена демокрацията, представена от Съюза на демократичните сили, от квадрата на Сатурн и ретроградния Уран 18.07.1999 г.
Всеки министър имаше по 10 милиона лева безотчетни пари, които използваше, както желае. Това е най-успешният за комунистите период до 1985 г., помрачен от Възродителния процес и влошаване на отношенията ни с Турция. Народът е потъпкан и много хора са преследвани и изселвани. Сатурн съвпад Уран 13.02.1988 г. и още два съвпада: 26.06.1988 г.,18.10.1988 г., които стават в Юпитеровия знак Стрелец, който е носител на нови духовни човешки идеи и пробужда съзнанието на народа за излизането му от диктатурата на комунистите и идване на нов демократичен строй на управление, което стана в 1989 г. Началото на новия цикъл дава нова насока на държавата, управлението и друг път за развитието на народа.Изпитът, на който беше поставена демокрацията, представена от Съюза на демократичните сили, от квадрата на Сатурн и ретроградния Уран 18.07.1999 г. 14.11.1999 г. и 14.05.2000 г., което доведе до падането на правителството на Иван Йорданов Костов на 24.07.2001 г. и идването на Симеон Кобургготски. То се обуславя и от тригона Сатурн Уран ретрограден 21.08.2002 г. - където Сатурн е в знака Близнаци, а Уран - в собствения си знак Водолей, говорещо за силно влияние на капитализма в България върху вътрешното и устройство и вътрешна и външна политика.Вторият тригон е на 17.12.2002 г.
към текста >>

94. 19. КОМУНИЗМЪТ Е ЕДНА ИДЕЯ

Майката и бащата, които били аристократи, в семейството постепенно отстъпват и стават демократи.
Трябва да мине и тази партия, но и там няма да спре. Комунизмът подразбира нещо общо, общност . В този смисъл, всички трябва да имат еднакви права. Комунистическата идея е права, но тя не може още да се приложи. В малък мащаб, тя се прилага в дома, в семейството. Майката и бащата, които били аристократи, в семейството постепенно отстъпват и стават демократи. Те дават първенство на децата. И децата трябва да си отстъпват. Когато се роди едно дете, по-голямото му братче или сестриче не го приема. Това е ревност в малък мащаб. Гледаш, по-голямото братче налага малкото в люлката.
към текста >>

95. 22. ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА

Стамболийски), земеделци от кръга "Пладне", "Звено", социалдемократи (БРСДП). 3.
Новата епоха, която иде вече в света, изисква от нас да дадем един мил поглед, да храним най- хубавите мисли, чувства и постъпки за когото и да е. Бележки на съставителя: 1. Програмата на "Отечествения фронт" е създадена от Георги Димитров и е прочетена по нелегалната радиостанция "Христо Ботев на 17 юли 1942 г.. 2. През август 1943 г. е създаден Национален комитет, в който влизат БРП (комунисти), БЗНС (Ал. Стамболийски), земеделци от кръга "Пладне", "Звено", социалдемократи (БРСДП). 3. На 9 септември 1944 г. е съставено правителство на "Отечествения фронт" от БРП (комунисти), БЗНС "Пладне", "Звено", Социалдемократическа партия, Радикалдемократическа партия. 4. На 12 септември 1944 г. е издадено постановление на Министерския съвет за задържане на фашистките престъпници, което е подписано от БЗНС - от Никола Петков и от кръг "Звено".. На 20 декември 1944 г. започват първите процеси на Народния съд.
към текста >>

е съставено правителство на "Отечествения фронт" от БРП (комунисти), БЗНС "Пладне", "Звено", Социалдемократическа партия, Радикалдемократическа партия. 4.
Програмата на "Отечествения фронт" е създадена от Георги Димитров и е прочетена по нелегалната радиостанция "Христо Ботев на 17 юли 1942 г.. 2. През август 1943 г. е създаден Национален комитет, в който влизат БРП (комунисти), БЗНС (Ал. Стамболийски), земеделци от кръга "Пладне", "Звено", социалдемократи (БРСДП). 3. На 9 септември 1944 г. е съставено правителство на "Отечествения фронт" от БРП (комунисти), БЗНС "Пладне", "Звено", Социалдемократическа партия, Радикалдемократическа партия. 4. На 12 септември 1944 г. е издадено постановление на Министерския съвет за задържане на фашистките престъпници, което е подписано от БЗНС - от Никола Петков и от кръг "Звено".. На 20 декември 1944 г. започват първите процеси на Народния съд. Подведени са под съдебна отговорност 11122 човека. Осъдени са на смърт 2730 човека, 1305 на доживотен затвор и много други осъдени на 10-15 г.
към текста >>

96. II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София

Д-р Иван Жеков

Записал: Д-р Стефан Кадиев -------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Снимката е от IV конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) от 13-18 юли 1997 г.
Ако тя не е тук, кой ще поеме нейната служба? Това е същият дух, който някога беше изключен от Александрийската школа23 - сега тук е той същият около мене. В многобройните приказки на Учителя с особена обич е обрисуван образът на Амриха - девойката, която безкористно е служила на своя Учител. Когато Го запитахме, той ни даде да разберем, че под това име той е подразбирал САВКА, преданата негова стенографка, която беше почти неотлъчно около Него.24 Горните сведения са дадени от д-р Иван Жеков на 15 януарий 1961 г. в София. Записал: Д-р Стефан Кадиев -------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Снимката е от IV конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) от 13-18 юли 1997 г. в гр. Казанлък, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [2] Казвали са я «кьошек» и Учителят е живял в нея. Ще бъде публикувана снимка, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

97. III. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»

на 18 юли, социалдемократите се отделят на една поляна.
68-72; 72-82. 18. Виж «Изгревът», том XI, стр. 323-345. 19. На 20 юли (2 август) 1891 г. във връзка с тържествата на Бузлуджа по случай откриването на паметника на Хаджи Димитър и неговата чета, разбита от турците през 1868 г. на 18 юли, социалдемократите се отделят на една поляна. Това е официалният им Конгрес, на който приемат програма на Партията, както и Устав, изработени от Димитър Благоев и Никола Габровски. Поместваме част от този документ.[1] ПЪРВИЯТ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ състоял се нелегално на 20 юли 1891 г. на Бузлуджа За първия конгрес на БСДП другарят Д. Благоев в «Приноса към историята на социализма в България» пише: «Ако Търновската сбирка може да се нарече първа социалистическа конференция, в която социалистите скъсаха с всичко старо, със старите възгледи и тактики и се съвещаваха върху своите нови «нравствени задачи» като социалисти, сбирката на Бузлуджа може да се нарече първи учредителен социалистически конгрес, който даде първата конституция, първия организационен устав[2] на българското социалистическо движение и определи характера и задачите му. Той всъщност не беше събрание от определено число делегати на всяка социалистическа дружина; в него участвуваха почти целите близки дружини.
към текста >>

Поместваме част от този документ.[1] ПЪРВИЯТ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ състоял се нелегално на 20 юли 1891 г.
323-345. 19. На 20 юли (2 август) 1891 г. във връзка с тържествата на Бузлуджа по случай откриването на паметника на Хаджи Димитър и неговата чета, разбита от турците през 1868 г. на 18 юли, социалдемократите се отделят на една поляна. Това е официалният им Конгрес, на който приемат програма на Партията, както и Устав, изработени от Димитър Благоев и Никола Габровски. Поместваме част от този документ.[1] ПЪРВИЯТ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ състоял се нелегално на 20 юли 1891 г. на Бузлуджа За първия конгрес на БСДП другарят Д. Благоев в «Приноса към историята на социализма в България» пише: «Ако Търновската сбирка може да се нарече първа социалистическа конференция, в която социалистите скъсаха с всичко старо, със старите възгледи и тактики и се съвещаваха върху своите нови «нравствени задачи» като социалисти, сбирката на Бузлуджа може да се нарече първи учредителен социалистически конгрес, който даде първата конституция, първия организационен устав[2] на българското социалистическо движение и определи характера и задачите му. Той всъщност не беше събрание от определено число делегати на всяка социалистическа дружина; в него участвуваха почти целите близки дружини. Той беше събрание, в което участвуваха не само известните тогава първи социалисти в България - Н. Габровски, Е.
към текста >>

Побоят върху депутатите социалдемократи, както е описан от д-р Иван Жеков, се отнася за IV Конгрес на БРСДП в гр.
против тогавашния режим. Страхът от преследвания караше социалистите да крият своите първи социалистически събрания; социалистическото движение не беше още добило право на гражданство. На 20 юли на Бузлуджа се събираше тогава множество народ и от най-далечни места на България и особено то беше станало място за екскурзии в този ден за мнозина от новата генерация на интелигенцията, учителите и чиновниците, почитатели на нашите революционери, паднали за свободата на България. Мислеше се, че този ден на Бузлуджа е най-безопасен за един социалистически конгрес, колкото многолюден и да е той. И действително, конгресът мина съвсем незабелязан.[3] 20. Побоят върху депутатите социалдемократи, както е описан от д-р Иван Жеков, се отнася за IV Конгрес на БРСДП в гр. Казанлък, който се е състоял от 13 до 18 юли 1897 г. След това решават да се качат на връх Бузлуджа на тържествата в памет на Хаджи Димитър, но били пребити от селяните. Този побой д-р Иван Жеков го описва и в писмото си до д-р Петър Коларов, който в онзи момент е министър на народното здраве (1950-1962 г.). Това писмо е от 8 ноември 1950 г. За този побой се мълчи.
към текста >>

ЧЕТВЪРТИЯТ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ състоял се от 13 до 18 юли 1897 г.
Виж «Изгревът», том V, стр. 486-487. Тази снимка от IV конгрес на БРСДП е от 1897 г. в гр. Казанлък, ще я приложим, а д-р Жеков се намира на 3-ия ред, изправен, най-вляво. Той е най- младият от участниците. ЧЕТВЪРТИЯТ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ състоял се от 13 до 18 юли 1897 г. в Казанлък.[4] «За четвъртия конгрес на БРСДП другарят Д. Благоев в «Приноса към историята на социализма в България» пише: «При горните обстоятелства се събра в Казанлък на 13 юли 1897 г. четвъртият конгрес на Работническата социалдемократическа партия. Този конгрес е първият по-определен партиен конгрес след съединението на бившата «Българска социалдемократическа партия» и бившия «Български социалдемократически съюз». В него се явиха делегати само на партийни групи и дружества, които действуваха като партийни групи.
към текста >>

четвъртият конгрес на Работническата социалдемократическа партия.
Казанлък, ще я приложим, а д-р Жеков се намира на 3-ия ред, изправен, най-вляво. Той е най- младият от участниците. ЧЕТВЪРТИЯТ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ състоял се от 13 до 18 юли 1897 г. в Казанлък.[4] «За четвъртия конгрес на БРСДП другарят Д. Благоев в «Приноса към историята на социализма в България» пише: «При горните обстоятелства се събра в Казанлък на 13 юли 1897 г. четвъртият конгрес на Работническата социалдемократическа партия. Този конгрес е първият по-определен партиен конгрес след съединението на бившата «Българска социалдемократическа партия» и бившия «Български социалдемократически съюз». В него се явиха делегати само на партийни групи и дружества, които действуваха като партийни групи. Доколко групите и дружествата, които се представляваха в четвъртия конгрес, наистина съществуваха и дей- ствуваха като партийни единици, това е друг въпрос, защото, както в по-сетнешните партийни конгреси се констатира за някои групи, като търновската например, делегатите им невярно представляваха работите пред конгресите. Но делегатите на четвъртия конгрес се явяваха като делегати все на партийни групи. Освен това, за пръв път четвъртият конгрес се опита да даде едно решение кои групи имат право да бъдат представлявани в партийните конгреси, а именно групи, които редовно са функционирали през годината, са влизали в състава на партията и са известни за такива на Централния комитет.
към текста >>

Този конгрес е първият по-определен партиен конгрес след съединението на бившата «Българска социалдемократическа партия» и бившия «Български социалдемократически съюз».
Той е най- младият от участниците. ЧЕТВЪРТИЯТ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ състоял се от 13 до 18 юли 1897 г. в Казанлък.[4] «За четвъртия конгрес на БРСДП другарят Д. Благоев в «Приноса към историята на социализма в България» пише: «При горните обстоятелства се събра в Казанлък на 13 юли 1897 г. четвъртият конгрес на Работническата социалдемократическа партия. Този конгрес е първият по-определен партиен конгрес след съединението на бившата «Българска социалдемократическа партия» и бившия «Български социалдемократически съюз». В него се явиха делегати само на партийни групи и дружества, които действуваха като партийни групи. Доколко групите и дружествата, които се представляваха в четвъртия конгрес, наистина съществуваха и дей- ствуваха като партийни единици, това е друг въпрос, защото, както в по-сетнешните партийни конгреси се констатира за някои групи, като търновската например, делегатите им невярно представляваха работите пред конгресите. Но делегатите на четвъртия конгрес се явяваха като делегати все на партийни групи. Освен това, за пръв път четвъртият конгрес се опита да даде едно решение кои групи имат право да бъдат представлявани в партийните конгреси, а именно групи, които редовно са функционирали през годината, са влизали в състава на партията и са известни за такива на Централния комитет. Най-сетне, четвъртият конгрес е първият, който се опита да тури начало на един действителен контрол върху делата на партийните органи от самите конгреси.
към текста >>

Но особеното значение на четвъртия конгрес на Работническата социалдемократическа партия се състои в неговите решения и в грешките му в тия решения.» 21.
В него се явиха делегати само на партийни групи и дружества, които действуваха като партийни групи. Доколко групите и дружествата, които се представляваха в четвъртия конгрес, наистина съществуваха и дей- ствуваха като партийни единици, това е друг въпрос, защото, както в по-сетнешните партийни конгреси се констатира за някои групи, като търновската например, делегатите им невярно представляваха работите пред конгресите. Но делегатите на четвъртия конгрес се явяваха като делегати все на партийни групи. Освен това, за пръв път четвъртият конгрес се опита да даде едно решение кои групи имат право да бъдат представлявани в партийните конгреси, а именно групи, които редовно са функционирали през годината, са влизали в състава на партията и са известни за такива на Централния комитет. Най-сетне, четвъртият конгрес е първият, който се опита да тури начало на един действителен контрол върху делата на партийните органи от самите конгреси. Но особеното значение на четвъртия конгрес на Работническата социалдемократическа партия се състои в неговите решения и в грешките му в тия решения.» 21. Тази снимка я притежаваме и ще бъде публикувана. Това е самата къща, наричана «кьошк». Намерихме и другата снимка с Учителя и д-р Иван Жеков като военен. 22. Според Боян Боев, «Писма до приятелите» от дата 7.11.1951 г., Учителят се завръща от Мърчаево в гр. София на 19.Х.1944 г., ден четвъртък.
към текста >>

- за първия конгрес на Българската социалдемократическа партия (БСДРП), състоял се нелегално на 20 юли 1891 г.
Само Божията Любов. Поздрав на Юрданка. За идвание ще си помисля. (Свещеният подпис) 8.XII.1922 София 43. Успях да намеря една книга на д-р Иван Жеков, а това е «Българската работническа партия (комунисти) в резолюции и решения на конгресите», том 1,1891-1918 г, издание от 1947 г. - за първия конгрес на Българската социалдемократическа партия (БСДРП), състоял се нелегално на 20 юли 1891 г. на връх Бузлуджа по време на тържествата на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На стр. 6-8 се говори за него, но нищо не се говори за побоя, споменаван от д-р Стефан Кадиев, а само се посочва, че е закрит по обяд същия ден - 20 юли 1891 г. На следващата година участниците не желаят да излязат на политическата сцена и се разцепват. Помнят комунистите тоягите на селяните.
към текста >>

98. А. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА III ЧАСТ

В писмото си до Петър Коларов от 8 ноември 1956 г., който е вече министър на Народното здраве (1950-1962 г.), д-р Иван Жеков споменава за няколко важни неща: а) Как е достигнал до метода на лечение на Луи Куне; б) За своята бунтарска дейност като социалист и за изключването си от цяла България; в) За Конгреса на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) в Казанлък през 1897 г.
В писмо до Васил Коларов от 9 юли 1948 г., когато той е министър на външните работи и отговаря за вероизповеданията, той споменава, че е предал две томчета от Учителя Дънов. Едва ли ги е дори прелиствал, защото има постановление на правителството за ограничение на дъновистите от 21 юли 1948 г. Виж «Изгревът» том III, стр. 364. Споменава се за писмо, което са изпратили за среща с Георги Димитров, което изобщо е отхвърлено от властта. Проличава едно непознаване на историческата епоха, която е дошла за следващите 45 години - от 1945 до 1990 г. 4. В писмото си до Петър Коларов от 8 ноември 1956 г., който е вече министър на Народното здраве (1950-1962 г.), д-р Иван Жеков споменава за няколко важни неща: а) Как е достигнал до метода на лечение на Луи Куне; б) За своята бунтарска дейност като социалист и за изключването си от цяла България; в) За Конгреса на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) в Казанлък през 1897 г. и за робоя с тоягите на селяните; г) За следването си в чужбина; д) Приложил е благодарствени писма от онези, които е излекувал с неговата система. Дори споменава, че има благодарствено писмо от Атанас Кръч- маров, който е подпомогнал баща му да избягат с лодка в Румъния заедно с Георги Димитров. Това писмо ще го публикуваме. 5. За да докаже, че е бил наистина заболял и изпратен за лечение, изважда препис-удостоверение за периода 28 февруари 1918 г., а медицинският акт е от 27 февруари 1916 г. 6. На 26.12.1950 г.
към текста >>

99. 6. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов от 8 ноември 1950 г., София

Д-р Иван Жеков

Заминаванието ми в Букурещ, поради свикванието на социалдемократически конгрес в Казанлък в август месец, се отложи за месец септември 1897 г.
И, наистина, другарят Габровски ме придружи и ме представи на Заимов в кабинета на окръжния управител, гдето беше сам, като му каза: «Ето бунтовника, когото търсиш. Чудно ми е, че стар бунтовник търси със стражар млад бунтовник, и то със заповед да бъде насила взет от бюрото ми!?...» Другарят Габровски ме защити със силни упреци към Заимов и последният накрая можа да каже само това, че съм изключен от [училищата] в цяла България. Аз си излязох от кабинета на окръжния управител по знак на другаря Габровски, който продължи със Заимов да се обяснява доста разпален и да го осъжда, че служи на народняците мракобесници, които, именно, ще продадат България на царска Русия... След половин час на пререкания, др. Никола Габровски се завърна в бюрото си доста развълнуван и ми каза, че невъзможно е да се отмени изключването ми от цяла България, но, обаче, има възможност да следвам в Букурещ по някоя специалност, каквато избера. Решихме тогава да следвам в първата година по ветеринарната медицина в Букурещ, и в пос- ледующите години - в Италия, както и стана, като обаче завърших и шестмесечния курс в бактериологически институт в Турин [Торино]. Заминаванието ми в Букурещ, поради свикванието на социалдемократически конгрес в Казанлък в август месец, се отложи за месец септември 1897 г. В този конгрес аз участвувах като делегат на работниците в Горна Оряховица, гдето като ученик' работих между тях за техната просвета по социализма. По случай празника на Стефан Караджа и Хаджи Димитър всички конгресисти-делегати отидохме на върха Бузлуджа и бехме нападнати от шайкаджии-народняци, с които влезохме в упорит бой, в който пострадахме неколцина от ударите на шайкаджиите, които, озверени, немилостиво нанасяха ни тежки удари с дъбови сопи и цепеници, изкъртени из леса. Ръководеше ги един офицер-капитан от Шейновский полк, придружени и от горски стражари, който носеше брада като на Христо Ботев, които насила превзеха трибуната ни, когато др. Янко Сакъзов обявяваше, че Дядо Благоев ще вземе думата да говори. По този двубой има много да се пише и говори, но това, може би, ще остане в бъдеще.
към текста >>

100. 36. ИВАН ЖЕКОВ - СОЦИАЛИСТ И КОМУНИСТ

Сава Симеонов