НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
140
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От друга страна знае се, че клетката при
делението
си дава само клетки от рода на майчината клетка.
Енергията има свое движение при преминаване от един род в други, атомите, молекулите и те имат специални движения. Самите клетки имат свои вътрешни протоплазмени движения от една страна и външни движения на целокупния организъм – от друга. Растенето, движението, размножаването, това са все особени движения, доскоро считани присъщи само на живата материя. Опитите, обаче, установиха, че и „мъртвата" материя проявява при известни условия същите движения. Течните кристали, поставени в специфична течна, среда, имат същото свойство да растат и да се множат.
От друга страна знае се, че клетката при
делението
си дава само клетки от рода на майчината клетка.
Аналогията показа, че подобно явление се намира и у „мъртвата" материя. Напр. ако в разтвор от сяра поставим пирамидни кристалчета пак от сяра, цялата разтворена маса изкристализира изключително в пирамиди; ако поставим пък призми – изкристализира изключително в призми. Нисшите едноклетъчни организми имат едно особено движение (чрез псевдоподи, лъжекрачка), наречено амебовидно движение. Опитите на Bütschli показаха, че и в мъртвата материя може се намери аналогично явление. Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката почва да се движи като амеба – оживява.
към текста >>
И тук има колонии, повечето със строго
разпределение
на труда.
Понеже тия медузи ще трябва сами да си търсят прехраната, което е много по-трудно за един отделен индивид, затова у тях се развиват особености каквито в колонията ние не намираме. Така явяват се мускулни елементи, изпълняващи роля при движението на медузата, нервни елементи, дори елементарни очни петна. И като плава по такъв начин медузата известно време, тя се прикрепя към някой предмет дето чрез пъпкуване пак образува колония. В тая колония, обаче, всички индивиди са еднакви по форма и служба. У по-висши форми обаче, намираме още по-голяма диференциация не само на отделните тъкани, но и на отделните индивиди.
И тук има колонии, повечето със строго
разпределение
на труда.
Така върхът на колонията се заема от индивид, имащ форма на мехур, чиято служба е да държи колонията в отвесно положение. Други индивиди имат чисто двигателна служба. Те координират своите движения по такъв начин, че като се свиват и разпущат, движат цялата колония в известна посока. След това следват индивиди, играещи ролята на уста, други на пипала, трети на стомах и т.н. Изобщо тая разумна класификация на труда се продължава в още по-усилен темп у сухоземните животни и дори до човека.
към текста >>
При това, наравно със строгата планомерност в
разпределение
на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот.
Но и у растенията ние различаваме корен, стъбло, цвят, листа, плод и пр. Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията. У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен. Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези. Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее.
При това, наравно със строгата планомерност в
разпределение
на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот.
Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения. Казват още астрономите, че и там ставали катастрофи, но прибавят те, че тия катастрофи стават за да се запази тая мирова хармония. То е както изхабения организъм – умира, за да се роди в една по-съвършена форма. Смъртта на небесните тела ние наричаме катастрофи. Всъщност, то е продължение на мировото движение, което се изразява в смяната на формата.
към текста >>
2.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всяка култура има определени задачи и във връзка с това
определение
– характерни черти.
Ние ще поменем за изяснение тук само някои от „новите" изгледи за света, които тя ни открива. Исторически, окултната наука твърди, че развитието на човечеството върху земята е много по-дълго и много по-сложно от колкото обикновено се мисли. То е започнало не от познатия нам древен изток, а от изчезналите сега континенти Лемурия и Атлантида, за някогашното съществуване на които има вече и много веществени доказателства. Културите на египтяни, перси, индуси не само, че не са били примитивни, но крият и величие, което се дължи на наследения опит от лемури и атланти. Според окултната наука възникването и изчезването на културите се ръководи от висши разумни сили и става по строго предначертан план.
Всяка култура има определени задачи и във връзка с това
определение
– характерни черти.
Веществените култури изчезват, но опитът, добит от човечество при тяхното изграждане, се съхранява. И днешната европейска култура има определено място в човешкото развитие. Нейната задача бе да развие ума. Тя постигна това, като насочи неговото внимание изключително върху материалните форми и отношения. Това е и дълбоката вътрешна причина за създаването на днешното ограничено светоразбиране.
към текста >>
3.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тя е далеч от нас по
определение
, но близко при нас по приложение.
Те са прави в известно отношение. Ако искат да дадат дефиниция на истината, никога няма да намерят подходяща. То е също като понятието човек. Всеки знае що е човек, но ако започнем да го определяме, никой не ще може да даде една дефиниция, която да признаят всички. Но тъй както всеки, който види човека ще го познае, тъй и всеки, като види истината, ще я познае.
Тя е далеч от нас по
определение
, но близко при нас по приложение.
Ние в нея живеем. Ако нямаше истина, животът щеше да е невъзможен. И животът се крепи само заради туй, защото ние още намираме истината в него. Педагогиката обикновено се стреми да бъде отражение на истината. Как може да постигне тя това?
към текста >>
4.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
сдружение, защото
разделението
винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение.
И всичко това се прави съзнателно, при пълно вътрешно спокойствие. Заради това, когато многобройните трудности на физ. и дух. живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства. Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр.
сдружение, защото
разделението
винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение.
При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки. По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования. И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж.
към текста >>
Друг един важен въпрос, който се налага за разрешение още в първите дни на общежитието, е въпросът за
разпределението
на работата и респективно прехраната на бр. сдружение.
сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения). Наистина, това е временно състояние, но факт е, че докато то съществува, руши общата дисциплина и създава отрицателни обекти за останалите братя на сдружението. Пак ще напомним на нашия читател мисълта: „Високи съзнания се искат за новия живот"... Как трябва тогава да се постъпва при подобни случаи? Ний сме убедени при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос. – Търпение и (обладание), това са методите на вътрешно въздействие, действуващи направо на съзнанието с много по-реална сила.
Друг един важен въпрос, който се налага за разрешение още в първите дни на общежитието, е въпросът за
разпределението
на работата и респективно прехраната на бр. сдружение.
В едно земеделско общежитие прехраната от земеделския труд при тези примитивни средства на обработка е трудна работа, още повече, че имотите на сдружението не биха могли да издържат машините за модерна обработка. Това от една страна. От друга страна, нашата цел не е да превърнем сдружението в селско земеделско стопанство, гдето работниците обикновено стават роби на тежките условия. Нашата идея е за развитието на едно всестранно образование в областта на науката и изкуството. Пита се тогава: Как ще бъде разрешен въпросът за прехраната?
към текста >>
5.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Неправилното
разпределение
на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя.
За свободата в духовното разбиране на живота Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси. На етичните проблеми те дадоха твърде механично обяснение, а религията остана за официалното научно светоразбиране само един стадий в развитието на човечеството.
Неправилното
разпределение
на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя.
Нравствеността, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота. За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя. И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота. От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми.
към текста >>
6.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Новото по своето естество не се подава на точно
определение
.
Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството. Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат. Новите хора на изкуството, артистите (музиканти, поети, художници) в противовес на днешните, ще водят един по-многостранен и по-интензивен вътрешен живот. Те ще се стремят към едно – чрез тонове бои, думи и всички технически средства на днешното изкуство, да изразяват обективната красота и хармония в света Защото наистина има мнозина, които само през красотата виждат величието на Бога и тръгват по пътя към Него. Накратко – от казаното до тук.
Новото по своето естество не се подава на точно
определение
.
То е може би много просто, както са прости всички велики истини, но до вярното разбиране на които, при днешните заплетени условия, се искат усилия и широка култура. Новото като че ли започва да прониква бавно и незабелязано във всички най-разнообразни и най-тънки разклонения на живота. И едно може би е нужно – доколкото нашата интуиция ни го открива – да му съдействуваме. * * * Схващането на новото и неговото приложение е тясно свързано с въпроса за нашия вътрешен и външен живот – въпрос, който често се е повдигал и който подлежи на изяснение не само сега, а и занапред. Външният си живот ние взаимно познаваме, по своя вътрешен живот Всеки познава сам най-добре.
към текста >>
7.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но горното
определение
на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие.
Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива.
Но горното
определение
на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие.
f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува.
към текста >>
8.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на
разделение
– пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов.
И колкото по чисти са били тия проводници, колкото по-рядка е била средата, в която е идвал слънчевия лъч, толкова по-ярко е греела светлината през тях. И в тях ние виждаме, че така е просветвала тяхната виделина пред человеците, че действително хората виждали техните добри дела и славили Небесния Баща. Сегашните форми на религиите, науките, изкуствата делят хората. В това е голямото зло. Но дошло е време да се разруши илюзията на формите, илюзиите на Мая.
Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на
разделение
– пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов.
Защото няма много религии – а има само една религия – на Духа и Истината. И всички религии изразяват този Дух и тази Истина по особен начин. Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона. Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит.
към текста >>
Разделението
, многообразието е илюзия, сянка, измама.
Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот. Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един.
Разделението
, многообразието е илюзия, сянка, измама.
Единството е истината, реалността. Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина. Ние всички сме едно в извора на живота, в сърцето на сърцата, в слънцето на слънцата. – Ние всички сме едно.
към текста >>
9.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е, което наричаме
предопределение
, а че се движим, показва това че живеем.
Всеки човек трябва да се изкачи по лестницата (стълбата) на човешкия възход. Ако той не се изкачва, а това изкачване е издигането в духовно отношение, той забавя вървежа на идващите. Такъв ще го заставят да се движи Ако доброволно не разбереш, че трябва да научиш закона на пожертвуването, ти ще бъдеш заставен в живота да се пожертвуваш няколко пъти за едно или друго, докато не направиш това сам, по собствена инициатива. Така е, защото нашата свободна воля мяза на следното: представете си един дълъг път, от двете страни на който има пропасти или високи стени. Човек е принуден да се движи по тоя път.
Това е, което наричаме
предопределение
, а че се движим, показва това че живеем.
Нам е предоставено дали да се движим с една бързина или с друга, дали право да се движим или да криволичим, да правим зиг-заг и почивки. Това е нашата свободна воля, за която ще ни дирят сметка идващите след нас. Ония, които дирят наслада в криволиченето, естествено е, че произвеждат по-силен ефект с това, че блъскат своите колесници в камъните и произвеждат искри – те живеят (според тях), а ония, които дирят целта и смисъла на тоя път далече в хоризонта, те вървят право напред. За тях казват, че вегетират, защото не произвеждат сътресения и искри. Дали сега това, което казваме е истина, или са само образи, измислени и нагласени, ще ни покаже самия живот, изминат от нас и оня, който ние ще извървим занапред.
към текста >>
10.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Общата тенденция, която намираме в природата е точното
разпределение
на храните.
почти е невъзможно един гълъб да се застави да яде месо, или един вълк да яде зеле. Обикновено животните имат определена храна: зърнени храни (главно птиците), треви (тревопасните) и месо (хищниците). Но, разбира се, възможни са временни преходи. Напр. срещат се и растения месоядни (Кукувичата прежда, Drosera и други), както има и птици месоядци. Но тия изключения се срещат по рядко.
Общата тенденция, която намираме в природата е точното
разпределение
на храните.
Човек в туй отношение се е съвсем объркал. Забравил с какво се е хранил първоначално, той с едно голямо старание пише, доказва, убеждава, изследва, измисля теории, печата цели трактати, стараейки се да убеди цял свят, че растителната храна е спасителката на човечеството. Други автори все със същия жар пишат, доказват, изчисляват и убеждават, че месоядната храна е избавителката на човечеството. Такъв е Kibert, който доказваше неотдавна, че човечеството яде малко месо (около 130 гр. на човек всекидневно за Англия, страната, където днес най-много се консумира месо) и че за правилното развитие на човечеството били необходими около 230 гр.
към текста >>
11.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови
подразделение
на градуси.
Най-обикновената и употребяваната, някога и сега, си остава една лескова вилка (чаталче) със страни, дълги от 40-55 см., еднакво дебели (5-8 мм.) и ъгълът между тях от 25-50°. Употребявали са и други дървета, освен леската, а за специални изследвания сега употребяват металически с разни форми, понякога и магнетизирани. Като материал за металическите пръчки се употребява меко желязо, стомана закалена, никел поляризиран, електролитична мед, чисто сребро, мелхиор, стомана тунгстенова и стоманени плоски пружини. За по-точни изследвания се употребяват напоследък различно боядисани пръчки с по-малък размер (около 30 см. дължина) или правени от китови банели.
Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови
подразделение
на градуси.
Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество.
към текста >>
12.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това
разпределение
става по различни методи с помощта на доста сложни сферично-тригонометрични изчисления, но таблиците съставени за намиране на домовете, за ориентиране на зодиака в дадено място и време на земното кълбо, ни освобождават от този труд.
и M.C. ни дават ориентировката на зодиака. Но за да се определи с по-голяма точност положението на планетите относно хоризонта и меридиана на дадено място, астролозите са разделили небесната сфера на 12 резена или сегмента, като се тръгне от хоризонта и се вземе пладнената линия (линията север-юг) за ос. Тия 12 резена пресичат еклиптиката в 12 точки, които са две по две противоположни, но на различни разстояния една от друга. Те представят 12-те върха на така наречените домове или къщи, които следват от I до XII по реда на зодиакалните знаци.
Това
разпределение
става по различни методи с помощта на доста сложни сферично-тригонометрични изчисления, но таблиците съставени за намиране на домовете, за ориентиране на зодиака в дадено място и време на земното кълбо, ни освобождават от този труд.
Изобщо, съставянето на небесна карта за един определен момент и място на земята става лесно и бързо с помощта на таблици (ефемериди или годишници). Най-удобни за астрологични изчисления, защото са специално пригодени за тях, са ефемеридите на Raphael (Raphael's astronomical Ephemeris, London: W. Foulsham & Co Ltd. 10-11 Red. Lion Court, Fleet Srreet Е. С.
към текста >>
13.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
– Ние знаем освен това, че отликите на една материална среда от друга следват дотогава, докогато при
делението
не сме преминали един известен предел, който граничи с молекулите и не сме навлезли в по-дребните частици, които съставят така наречената първоматерия или океан на първоматерията.
Ако една геометрична точка обладава инерция, тя става материална точка т.е. фиктивното, абстрактно понятие геометрическа точка като му се прибави друго абстрактно, неуловимо – инерция, се превръща в едно реално материално нещо – т.е, материална точка, която повторена безкрайно пъти в дадена протяжност, в пространството, образува материално тяло. Ако имаме такива материални точки, които надарени с особен род движения са активни в дадено поле с едни скорости, ще имаме едно тяло, а ако са надарени с друг род движения и с друга скорост – друго тяло. Следователно, определящите материята качества не са нищо друго, освен продукт на ония сили, които скрити от нас, действуват непреривно в природата. Ако проследим всички качества на известни материални среди, ще дойдем до убеждение, че те са сътворени от силите, които движат техните безкрайно малки частици.
– Ние знаем освен това, че отликите на една материална среда от друга следват дотогава, докогато при
делението
не сме преминали един известен предел, който граничи с молекулите и не сме навлезли в по-дребните частици, които съставят така наречената първоматерия или океан на първоматерията.
За ония, които са запознати с изводите на модерната физика, особено с радиоактивните явления, където експеримента в своята тънкост е надминал очакваното, това което казваме е твърде ясно. Светът на електроните, тия тайнствени ядра от електрически пълнежи, се явява основата, канавата, от безкрайните комбинации, на която се създават формите на заобикалящия ни свят. Това е едно величаво творчество, една тънка, недосегаема с нашия ум работа на творческите сили в живата природа. За началните домогвания до дверите на това царство от страна на изследователите, се е изисквало много търпение, упорита работа и голяма проницателност. На малцина избрани в областта на научната мисъл и експеримент се удаде да проникнат до пред-стъпалата на голямата тайна за строежа на материята.
към текста >>
14.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
В Свободното Валдорфско Училище още от първо
отделение
изучават музикален инструмент.
Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù.
В Свободното Валдорфско Училище още от първо
отделение
изучават музикален инструмент.
Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление. Музиката е един мир на хармония. Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и тяло.
към текста >>
15.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Макар и не последна дума на науката, поради големия си научен интерес, предлагаме на читателя общия вид на тази космогония, която въпреки
определението
си „дуалистична" – по-пълно от другите хипотези води към монистично разбиране на света.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό В списанието L'Esprit nouveau (№23) под горното заглавие срещаме изложени от френския учен Емил Дерменгам, новите идеи (1924 г.) относно произхода на световете на Емил Белό, подпредседател на Астрономическото дружество във Франция.
Макар и не последна дума на науката, поради големия си научен интерес, предлагаме на читателя общия вид на тази космогония, която въпреки
определението
си „дуалистична" – по-пълно от другите хипотези води към монистично разбиране на света.
Според тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и спътниците.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини. Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система, според Лаплас. Всички са повече или по малко спиралообразни. Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които, според Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли. Всяка от тях е съставена от милиони слънца, групирани всякога върху подобен план: 1) една по-блестяща централна ядка, гдето слънцата са по многобройни и по приближени; 2) спирални завивки (ветви, des spires) – от които едни се завиват, други – разлагат във вселената.
към текста >>
16.
Окултна педагогика - В. В.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
След това почнало живо
деление
на клетките на едно място на ириса.
Освен това, ако се образува от епидермиса, той не би могъл да влезе през тесния отвор на очната ябълка. Волф отстранил очната леща на тритона. Още след 1—2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото. По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца (левкоцити). Tе почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна нa ириса.
След това почнало живо
деление
на клетките на едно място на ириса.
Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се е образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се е извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно.
към текста >>
17.
КНИЖНИНА
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
В чернилката по стените на кварцовата тръба се оказало доста сребро и малко злато,
определението
на което не се поддавало на количествени измервания по техните методи.
Едно „следващо съобщение” от 25 юли 1924 г. дава г-н Stammreich, в което подробно описва апаратурата и начина на работата, дава и количествени данни от анализите. Такива са били направени предварително не само на живака, но и на части от кварцовата тръба, желязото и въглена, които влизали в направата на тяхната лампа. В повечето от тия части се оказали следи от сребро (милионни от грама) и никакви такива от злато. След отдестилирането на живака в остатъците се оказали стохилядни части от грама злато.
В чернилката по стените на кварцовата тръба се оказало доста сребро и малко злато,
определението
на което не се поддавало на количествени измервания по техните методи.
Вероятно., казват тe, металните частици доста дълбоко са навлезли в кварцовите стени, за да не могат да се извадят от там. Така стои въпросът, изложен от самите изследователи, които преди няколко месеца повдигнаха голям шум около себе си като всяка научна сензация; а тази е безспорно такава от първа величина. За практичните последици от този опит, естествено не може и дума да става, тъй че пресмятанията на някои, че 1 кг. изкуствено злато ще коства 25,000,000 зл. франка, когато световният курс на златото днес е 13,000 зл.
към текста >>
18.
За живата вода - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
В една стара книга се казва: „В който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш." И тогава имаме вече
определение
на смъртта.
– а при това вярваме в смъртта? И съвременните хора вярват повече в смъртта, нежели в живота. Отрицателните истини в света са по-силни от положителните. Но тогава защо ни е религия, защо ни са, всички научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко? Смъртта – по наше схващане – е изобретение на човешкия ум.
В една стара книга се казва: „В който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш." И тогава имаме вече
определение
на смъртта.
Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв. Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си. Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие.
към текста >>
19.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Изучи се структурата на протоплазмата и ядката, сложните процеси на
делението
, храненето, оплодотворението.
При бозайниците почва да се набръчква сивата кора, която го покрива. И тези гънки при бозайниците, са толкоз повече, колкото животното е с по-развит душевен живот. При човека предният мозък е сравнително най-голям и с най-голямо количество гънки. Но и други факти дойдоха. През 17 век се откри клетката, а в първата половина на 19 век вече всички организми се свеждаха към тази проста органическа единица – клетката.
Изучи се структурата на протоплазмата и ядката, сложните процеси на
делението
, храненето, оплодотворението.
Откри се механизма и химията на белодробното и тъканното дишане. Много по-рано беше открито кръвообращението. Изучиха се процесите и продуктите на асимилацията и дисимилацията в организма. И там, дето можеше да се предполага, че има особени сили, различни от физикохимичните, намериха се само последните. Още по-важна беше физиологията на нервната система.
към текста >>
Той чрез смесване на разни вещества е сполучил да възпроизведе и посредственото клетъчно
деление
(кариокинезис).
постави капка масло в сода: капката почнала да образува лъжекрачка, както едноклетъчните животни. Бючли чрез поставяне на добре разтрита смес от поташ и дървено масло в глицерин сполучи да добие нещо, което наподобява на мехурчестото устройство на протоплазмата у някои организми. Траубе чрез поставяне на капка жълта кръвна сол в разтвор от меден сулфат получил фигури подобни на клетки. Xерер сполучил също така изкуствено да възпроизведе разни видове клетки: мускулни, нервни, епителни, после амеби, инфузории, даже медузи. Ледюк получил по този начин изкуствени многоъгълни клетки с преградни ципи и с ядки: той ги получил като поставил върху желатин капки от разтвор на жълта кръвна сол.
Той чрез смесване на разни вещества е сполучил да възпроизведе и посредственото клетъчно
деление
(кариокинезис).
Кариокинетична фигура е добил и Лизеганг чрез желатин, калиев бромид и сребърен нитрат. Румблер е сполучил да възпроизведе поглъщане на храна от амебата. Но колко са далеч всички тези явления от жизнените! Приликата е само външна, привидна. Разбира се, с това са съгласни и повечето от самите експериментатори и повечето биолози.
към текста >>
20.
Ученик на живота - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
клетките на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено
деление
на клетките.
– съдържа само един вид детерминанти. Но това се отнася само за соматичните клетки. Обаче половите клетки съдържат всички видове детерминанти. Сега тази плазма, която съдържа всички видове детерминанти, се нарича „зародишна плазма". Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите клетки, а като изключение и в тези соматични клетки, които могат да развият цял организъм (напр.
клетките на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено
деление
на клетките.
Делението е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите. При равнонаследственото деление дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината. А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината. Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е. половите клетки и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните клетки.
към текста >>
Делението
е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите.
Но това се отнася само за соматичните клетки. Обаче половите клетки съдържат всички видове детерминанти. Сега тази плазма, която съдържа всички видове детерминанти, се нарича „зародишна плазма". Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите клетки, а като изключение и в тези соматични клетки, които могат да развият цял организъм (напр. клетките на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено деление на клетките.
Делението
е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите.
При равнонаследственото деление дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината. А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината. Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е. половите клетки и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните клетки. По този начин половите клетки на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните клетки в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти.
към текста >>
При равнонаследственото
деление
дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината.
Обаче половите клетки съдържат всички видове детерминанти. Сега тази плазма, която съдържа всички видове детерминанти, се нарича „зародишна плазма". Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите клетки, а като изключение и в тези соматични клетки, които могат да развият цял организъм (напр. клетките на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено деление на клетките. Делението е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите.
При равнонаследственото
деление
дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината.
А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината. Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е. половите клетки и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните клетки. По този начин половите клетки на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните клетки в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти. Няма връзка, казва Вайсман, между половите и соматитните клетки; затова не е възможно унаследяване на придобитите признаци.
към текста >>
Според Вайсман
делението
на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е.
Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите клетки, а като изключение и в тези соматични клетки, които могат да развият цял организъм (напр. клетките на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено деление на клетките. Делението е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите. При равнонаследственото деление дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината. А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината.
Според Вайсман
делението
на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е.
половите клетки и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните клетки. По този начин половите клетки на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните клетки в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти. Няма връзка, казва Вайсман, между половите и соматитните клетки; затова не е възможно унаследяване на придобитите признаци. Вариациите или видоизмененията в детерминантите на зародишната плазма са независими от влиянието на външните условия върху органите на тялото. Тези изменения са самостоятелни.
към текста >>
21.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Размножението става чрез пъпкуване или
деление
.
Във всяка раса човечеството е развивало или усъвършенствувало по някое чувство или орган. При това се сочи, че всяка зараждаща се нова раса е избирала за люлка на своето племе нов континент. Аз ще приведа някои окултни твърдения от по-ново време за движението на човечеството. Към първата раса отнасят безполови, с неправилна влакнеста формапроменливи същества, почти без съзнание и чувства. Тая раса развива осезанието.
Размножението става чрез пъпкуване или
деление
.
Сочи се, че първият континент се е явил на северния полюс, като бавно изплувал над кипящите води. Втората раса се е родила на Хиперборийския континент, който е съединявал Гренландия чрез северна Азия с Камчатка, достигайки на юг до пустинята Гоби, която тогава е била море. Климатът е бил тропически с огромна растителност. Формите на телата са били ципести, дървовидни, до нисши животински, даже получовешки. Тук е началото на млекопитаещите и разделението на половете.
към текста >>
Тук е началото на млекопитаещите и
разделението
на половете.
Размножението става чрез пъпкуване или деление. Сочи се, че първият континент се е явил на северния полюс, като бавно изплувал над кипящите води. Втората раса се е родила на Хиперборийския континент, който е съединявал Гренландия чрез северна Азия с Камчатка, достигайки на юг до пустинята Гоби, която тогава е била море. Климатът е бил тропически с огромна растителност. Формите на телата са били ципести, дървовидни, до нисши животински, даже получовешки.
Тук е началото на млекопитаещите и
разделението
на половете.
Съзнанието у тия форми е било интуитивно. Третата или Лемурийска раса представлява началото на същинския човешки тип. Тя се зародила на континента Лемурия. Тоя континент, известен в старите окултни книги под името Шамали, е обхващал следните области: на север старата земя, като се почне от Швеция, Сибир и Камчатка, на юг Хималаите, Цейлон, Суматра. Австралия, Тасмания и островите на Възсението, на запад до Мадагаскар и една част от Америка.
към текста >>
22.
Портрет – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Както Хаберланд, така и Гурвич са забелязали, че клетъчното
деление
(кариокинезис или митоза) не почва едновременно във всички клетки, но като почва от една точка на даден орган, разпространява се в известни посоки с определена бързина. Напр.
В това направление работят при същия университет жена му Лидия Гурвич (професор в биологическия институт на университета), после Нина Гурвич, асистента Д-р Равин, П. Г. Русинов и С. Салкинд. Всички те печатат от 1922 г. досега ред статии в същото списание по въпроса (до сега са напечатани 11 статии) [1]. Как се е натъкнал Гурвич на тези лъчи?
Както Хаберланд, така и Гурвич са забелязали, че клетъчното
деление
(кариокинезис или митоза) не почва едновременно във всички клетки, но като почва от една точка на даден орган, разпространява се в известни посоки с определена бързина. Напр.
ако в единия край на тичинковия прашник имаме начална митозна фаза, то на известно разстояние клетките ще са в средна фаза, а още по-нататък – в крайна. Същото явление Немец наблюдавал в многоядрените клетки на зачатъците на млечните съдове у семейство Млечкови. Хаберланд предположил, че това се дължи на хормони. Гурвич излезе от предположението, че приемането на хормоните за причина не изключва съществуването и на друга причина. И тогаз при изследванията се натъкнал на тези лъчи.
към текста >>
Понеже тези лъчи дават импулс за по-усилено клетъчно
деление
(митоза), той ги нарекъл митогенетични.
ако в единия край на тичинковия прашник имаме начална митозна фаза, то на известно разстояние клетките ще са в средна фаза, а още по-нататък – в крайна. Същото явление Немец наблюдавал в многоядрените клетки на зачатъците на млечните съдове у семейство Млечкови. Хаберланд предположил, че това се дължи на хормони. Гурвич излезе от предположението, че приемането на хормоните за причина не изключва съществуването и на друга причина. И тогаз при изследванията се натъкнал на тези лъчи.
Понеже тези лъчи дават импулс за по-усилено клетъчно
деление
(митоза), той ги нарекъл митогенетични.
ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЖАБИТЕ Ал. Гурвич причинил на жабите малки рани с диаметър 0.25-0.3 милиметра. Започнало бързо деление на клетките и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури. Когато митозната вълна срещала препятствие, тя го преминавала и зад препятствието продължавала да се разпространява праволинейно. От това Гурвич извадил заключение, че митогенетичните лъчи се разпространяват праволинейно.
към текста >>
Започнало бързо
деление
на клетките и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури.
Гурвич излезе от предположението, че приемането на хормоните за причина не изключва съществуването и на друга причина. И тогаз при изследванията се натъкнал на тези лъчи. Понеже тези лъчи дават импулс за по-усилено клетъчно деление (митоза), той ги нарекъл митогенетични. ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЖАБИТЕ Ал. Гурвич причинил на жабите малки рани с диаметър 0.25-0.3 милиметра.
Започнало бързо
деление
на клетките и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури.
Когато митозната вълна срещала препятствие, тя го преминавала и зад препятствието продължавала да се разпространява праволинейно. От това Гурвич извадил заключение, че митогенетичните лъчи се разпространяват праволинейно. МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯВАТ За да установи способността на лъчите да се отразяват, Гурвич направил опит с корените на лука. Турил луков корен в извита стъклена тръбица и констатирал, че лъчите при сблъскване с кореновите стени се пречупвали много пъти. А линиите на тяхното разпространение се познавали по изобилните митозни фигури.
към текста >>
От по-ранни изследвания тя и сътрудниците ù са знаели, че когато коренът се отреже с част от дънцето, той запазва за няколко дена усилен растеж и
деление
на клетките си.
увеличението на митозните фигури). От друга страна у индуциращия (упоения) корен се наблюдавало състояние, което е характерно при упойката: покой, никакви митозни фигури. От там Нина Гурвич заключила, че корените не са източник на лъчите. Лидия продължила нейните изследвания. Тя предприела изследване на луковичното дънце.
От по-ранни изследвания тя и сътрудниците ù са знаели, че когато коренът се отреже с част от дънцето, той запазва за няколко дена усилен растеж и
деление
на клетките си.
Тогава на Лидия идва идея да подложи на местна упойка началото на корена със съответната част от дънцето. Вместо разтвор на хлорал-хидрат, тя употребила гъст желатинов хлорал-хидрат (1-1 и половина на сто). Желатиновият хлорал-хидрат се поставя в широка стъклена тръбичка. Дънцевата част се туря в нея, а вън от тръбичката свободно излиза неупоеният корен, който е потопен във вода. Желатиновият пласт не трябва да се допира до водата.
към текста >>
23.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Според това обикновено
деление
, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония.
ИЗТОК И ЗАПАД [1] СЪВРЕМЕННИ КУЛТУРНИ ДВИЖЕНИЯ ЗА СБЛИЖЕНИЕТО ИМ Изток и запад и техните взаимни отношения могат да се разгледат от разни страни и да бъдат предмет на разни науки и дисциплини - география, история, етнография, политика и др. - В географски смисъл, под „запад" обикновено разбираме земите на запад от днешна Полша, Австрия, Унгария, Чехословашко, Югославия и Гърция. Център на запада са, както е знайно, Гармания, Франция отчасти Италия и прилежащите около тях малки държави - Швейцария, Белгия, Холандия и др. - Не трябва да забравяме и Англия, която, ако и да лежи малко по на страна, дава тон на целия запад.
Според това обикновено
деление
, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония.
- Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока. Даже в ново време, както е известно, японците, тъй като в културно отношение бързо се издигат, са наречени „англичаните на далечния изток". Историческото понятие за изтока и запада съвпада до голяма степен с географското, но не и изцяло. Това се дължи на подвижността на народите, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения). - Към източните народи, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не заемат точно източно положение.
към текста >>
24.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното
деление
на клетките в тая област.
Те все пак със своите изследвания допринасят нещо. Но жизнените проблеми никога няма да се разберат, ако се ограничим само с изследване протоплазмата, ядката и пр., макар и с най-силни микроскопи или по други начини, като даже не подозираме по-дълбокото естество на организма. Няма процес в организма, който да не е във връзка с някои от тези строителни сили. Че наистина тези строителни сили са във връзка с жизнените процеси в организма, една отдавна известна окултна истина, се вижда между другото и от „индукцията" на Гурвич. Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси.
А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното
деление
на клетките в тая област.
Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси. Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките? – Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място. Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание. Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро, биолог от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние.
към текста >>
25.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
При насочване връхчето на един луков корен към друг луков корен от известно разстояние, той видял, че
делението
на клетките в последния се засилило.
И всяка вода, с която влизаме в връзка, както и всяко друго вещество ни влияят не само със своята видима маса, но и с онези етерни строителни сили, които те притежават. ЕТЕРНИ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА Те са констатирани в ново време от изследванията на Гурвич и учениците му. Обаче това. което той констатира, е отдавна известно на окултната наука и е само една малка частица от това, което окултистът е констатирал. Как Гурвич е дошъл до тия сили в организма?
При насочване връхчето на един луков корен към друг луков корен от известно разстояние, той видял, че
делението
на клетките в последния се засилило.
Той дошъл тогаз до заключение, че трябва да излизат лъчи от първия корен, които влияят на втория. По-после такива лъчи той и учениците му доказаха у много растения и животни. Изследваха се в това отношение нервната система, кръвта, първаците и пр. Това влияние на организъм върху организъм чрез тези „митогенетични" лъчи Гурвич нарече индукция. Пасите не са ли нещо аналогично на индукцията на Гурвич?
към текста >>
26.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно
определение
за индивидуалния тип.
Най-рядко се среща чист, т.е. прост тип. Ако се намери такъв, той определя личност, която рязко се отличава, както в добро тъй и в лошо отношение. Всяка планета има свое добро или лошо влияние върху човека. Като имаме пред себе си физиономията с нейната геометрическа форма, необходими е да се разгледа тя във всичките ù подробности и да се проучи всека черта поотделно, като не се изпущат общите физиономически сведения, получени от индивидуалния тип.
Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно
определение
за индивидуалния тип.
От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване. Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека. Челото има грамадно значение при наблюдението. То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието. Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци.
към текста >>
27.
Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ако разгледаме кръговото
деление
, там са класифицирани разните системи на човека.
При това, в левия ирис намираме сърцето на човека (с), а в десния ирис - черния дроб (ч.д,), сляпото черво (с.ч.) и др. После, в левия ирис се намира храносмилателната тръба (хр.т.), а в десния ирис - дихателната тръба (д.т.). Защото, ако направим напречен разрез на главата, при гърлото от лява страна се намира храносмилателната тръба, а от дясната - дихателната тръба. Значи, органи, които се намират само в лявата половина на човешкото тяло, се намират и само в левия ирис; органи, които се намират само в дясната половина на човешкото тяло, намират място и само в десния ирис. Целият ирис е разпределен на ред кръгове и ред радиални деления.
Ако разгледаме кръговото
деление
, там са класифицирани разните системи на човека.
Така: ирисът е разделен на три големи кръга, всеки от които заема 1/3 от ириса. Всеки голям кръг, взет отделно, се състои от други два по-малки. Така че имаме всичко шест малки кръга (1, ІІ, ІІІ, IV, V, VI) или три големи (1, 2, 3). При внимателно вникване в окото, може и с просто око да се видят тия деления. Първият голям кръг обхваща ириса веднага след зеницата и заема, както се каза вече, 1/3 от целия ирис.
към текста >>
28.
Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Съвременната математика, напр., работи с четири действия: събиране, изваждане, умножение и
деление
.
ЗАЩО ГО СЛУШАТЕ? Има два начина за разбиране на великата Истина в живота: външен и вътрешен начин. Външното разбиране определя отношенията, които съществуват между хората, между нашите ближни и между самите нас. Вътрешното разбиране определя отношенията между нас и Великото Начало на живота. Всеки човек, който няма тези отношения, той е на кривата страна.
Съвременната математика, напр., работи с четири действия: събиране, изваждане, умножение и
деление
.
Божествената математика, обаче, борави само с два от тия процеси, а именно, със събиране и умножение. Изваждането и делението пък съществуват главно във физическия живот. В тия действия няма нищо положително. Защо? - Те са отрицателни. Когато нещата се делят, те не се увеличават; и когато се изваждат, пак не се увеличават.
към текста >>
Изваждането и
делението
пък съществуват главно във физическия живот.
Външното разбиране определя отношенията, които съществуват между хората, между нашите ближни и между самите нас. Вътрешното разбиране определя отношенията между нас и Великото Начало на живота. Всеки човек, който няма тези отношения, той е на кривата страна. Съвременната математика, напр., работи с четири действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Божествената математика, обаче, борави само с два от тия процеси, а именно, със събиране и умножение.
Изваждането и
делението
пък съществуват главно във физическия живот.
В тия действия няма нищо положително. Защо? - Те са отрицателни. Когато нещата се делят, те не се увеличават; и когато се изваждат, пак не се увеличават. В събирането и умножението има увеличение. Те са положителни методи.
към текста >>
Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и
деление
, той принадлежи към физическия свят.
този процес на събиране? Значи, този апаш превръща изваждането в събиране. Друг човек отделя нещо от едно място, друго - от друго място и по такъв начин умножава нещата. Но казвам: разните части от разни величини не могат нито да се събират, нито да се умножават. Вие не можете да събирате, нито да умножавате две части от различни единици, Това е несъвместим закон.
Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и
деление
, той принадлежи към физическия свят.
Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен. Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва. Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката?
към текста >>
29.
Преображение
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое
отделение
на болницата.
IV - нека те говорят сами по себе си (по независещи от нас причини, клишето ще бъде поставено в следващата книжка). Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или студени (електрически). Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5]. Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6]. Има ли човешкият живот отношения и връзка със землетресенията Нека ми простят читателите, ако така сложеният въпрос ги малко шокира и звучи странно за много уши.
Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое
отделение
на болницата.
Но ние не се плашим от подобни присъди. Историята ни е добре позната - някога Исуса нарекоха луд, гледай Евангелието на Йоан гл.10; ст.20, Галилея също. На Колумб се смяха 12 години, че бил смахнат - и то все умни учени... Тъй че има истини, за които са необходими години, за да станат понятни - а има и такива хора, които никога нима да разберат известни истини - за тях се не пише. Схващане съотношенията между явленията е свързано с известна широта на възгледите. която, за съжаление, не е качество често срещано в обикновените учени, но затова в малцината избрани, които водят човешката мисъл - то е винаги техен верен спътник.
към текста >>
30.
Съдържание на 10 бр.
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
При такова разглеждане не се задоволяваме само с обикновеното систематично
разпределение
на металите, но вникваме по-дълбоко в тяхното естество.
Важни реферати са били посветени на металите. От тях ясно се виждало, какви са отношенията между небето, земята и човека. Г-жа Колиско чела реферат за промени в металите при изменение в съчетанията на съответните планети. Д-р Е. Колиско при разглеждане на физиологията на вътрешните органи обяснил, според изследванията на Д-р Щайнер, връзката между тях и металите и разгледал произхода на металите чрез действието на планетите върху земята.
При такова разглеждане не се задоволяваме само с обикновеното систематично
разпределение
на металите, но вникваме по-дълбоко в тяхното естество.
Един от важните реферати бил този на г-жа Д-р Ита Вегман върху приложението на металите при лекуването. Тези реферати върху металите са важен принос към съвременното изучаване на тая област Чрез такива изследвания се хвърля по-голяма светлина и върху човешкото естество. Д-р Вреде говорила върху луната, нейното развитие и нейната материя. Този реферат бил държан от името на Астрономическата секция при „Гьотеанум". Хомеопатичен конгрес в Лондон.
към текста >>
31.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ако си в Божествения свят и кажеш буквата А, това значи, че там си в първо
отделение
, а на земята може да си първокласен професор.
Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата А или думата живот, ако няма съзнание. Значи, основната буква А е животът.
Ако си в Божествения свят и кажеш буквата А, това значи, че там си в първо
отделение
, а на земята може да си първокласен професор.
Щом изучавате буквата А, едновременно с това трябва да изучавате и живота. Животът не може да бъде нито добър, нито лош. Също така и за буквата А не може да се каже, че е добра или лоша. Добрината или лошавината зависят от това, де ще се употреби тази буква, т.е. на какво място ще се постави.
към текста >>
32.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Настоящата раса се характеризира с
разделение
; новата се отличава с единение.
Престанете най-сетне сами да предизвиквате своята неволя, като чрез себелюбие се отлъчвате от радостта на греещата ви същина. По-светла от слънчевите лъчи е същината. Оставете я да грее в вас и да ви осветлява - и с нейната голяма ненарушима радост да осветлява тъмните килии на вашето същество. Тя ще направи това, ако си очистите прозорците и не държите спуснати завесите и затворени капаците на вашето егоистично отдръпване, ако се стараете и се погрижите да бъдете чисти. Затова настоявам аз вашата скръб сега още да бъде облекчена; и твърдя, че вие и сега можете да се запознаете с радостта, в която ще живее новата раса.
Настоящата раса се характеризира с
разделение
; новата се отличава с единение.
Всеки се гордее с това, което другите нямат - и се обръща внимание само на различията: различия в раси, облекло, полове, политически убеждения и религиозни вярвания. Моята раса дири само обединяващото. И тъй като всеки ще разбере, че сам той - неговата вътрешна същина, неговият живот... е Бог - и че всичко, що живее, е самия той, защото по същество е същата същина, същия живот, същия Бог - не може никой, разделен от другите, да преследва по-нататъшни цели. Гледайте сега още да разберете, че вие наистина сте другите. Настоящата раса е свързана; новата ще бъде свободна, Настоящата раса държи на земни форми и формалности, на външен блясък.
към текста >>
33.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Един от моите приятели, аташе в едно
отделение
на външното министерство ми заяви, че тези усложнения имат между другото връзка и с действието на ближните на един банкер.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ В Компиен Настъпи година, в която европейската политика съвсем се забърка.
Един от моите приятели, аташе в едно
отделение
на външното министерство ми заяви, че тези усложнения имат между другото връзка и с действието на ближните на един банкер.
Войната беше предстояща. Андреас ми потвърди точността на този разказ. Веднъж Андреас ми каза: – Имате ли 3-4 дене свободни, за да посветим едно место? – Кога трябва да тръгнем? – Утре вечер в 5 часа от северната гара.
към текста >>
34.
КРАЙ ИЗВОРА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Гурвич констатира присъствието на митогенетичните лъчи чрез тъй наречената от него „индукция": когато насочим от известно разстояние връхче на луков корен към друг такъв корен, ще видим, че броят на митозните фигури (фигурите при клетъчното
деление
) се увеличава.
Б Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ[1] От две години насам са напечатани нови статии от професор Гурвич и учениците му върху тъй наречените от него „митогенетични лъчи"[2] Тъй е нарекъл той лъчите, които е констатирал изпърво в корените на лука и после у много растения и животни. От около две години той е преместен от Симферопол в московския университет, дето работи усилено по този въпрос с голям кръг ученици.
Гурвич констатира присъствието на митогенетичните лъчи чрез тъй наречената от него „индукция": когато насочим от известно разстояние връхче на луков корен към друг такъв корен, ще видим, че броят на митозните фигури (фигурите при клетъчното
деление
) се увеличава.
Тая енергия, която излиза от първия корен и влияе на втория. Гурвич ги нарича митогенетични лъчи, а самото влияние - индукция. По броя на митозните фигури се съди за силата на индукцията. Коренът, който влияе се нарича и индуктор, а вторият - детектор. Когато индукторът и детекторът са от същия вид (напр.
към текста >>
35.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Философите на средните вкове символизираха тия седем принципа със знаковете на седемте планети, от които седем космични тела, видими в небесата, получиха своите имена; и ако това се проумее, то ще стане тутакси ясно, че ония които отричат седморното
подразделение
на планетите, излагат само собственото си невежество и криви понятия.
„Вяра" е станало доверчивост и вярване в мненията на другите. „Надежда" е станала лична корист. „Любов" се предполага да е себелюбиво пожелание и пр. Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумявани за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на съзнателност, които човекът никога не е изпитал. В това именно се съдържа мистерията.
Философите на средните вкове символизираха тия седем принципа със знаковете на седемте планети, от които седем космични тела, видими в небесата, получиха своите имена; и ако това се проумее, то ще стане тутакси ясно, че ония които отричат седморното
подразделение
на планетите, излагат само собственото си невежество и криви понятия.
Никой в същност не може да критикува онова, което не разбира; но в самомнението си въобразява, че стои по-горе от всичко, и се мисли по-мъдър отколкото всичките мъдреци, забравяйки думите на Шекспир: „Глупецът си мисли че той е умен, ала умният знае, че той е глупав". Когато древните учени говореха „за седемте планети", те разбираха седем духовни, творчески принципи, на които популярната наука знае само външната им проява в областта на явленията. Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това което виждаме е само едно проявление на един принцип, наречен „земя". Същинската есенция на „материята" е отвъд понятията на земния ум. Погледнати от това становище, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание: 1.
към текста >>
36.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Кожата със своето богатство от капилярни съдове, образува един вид „периферно сърце", което не може да не влияе за
разпределението
на кръвта в вътрешните органи.
Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза. Слънчевите лъчи действуват преди всичко върху кожата, която притежава важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото.
Кожата със своето богатство от капилярни съдове, образува един вид „периферно сърце", което не може да не влияе за
разпределението
на кръвта в вътрешните органи.
Кожното кръвообращение способствува за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи, С това се обяснява обезболяването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното и повърхностно кръвообращение. Кожата е седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприемания на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонансът на тази игра се усвоява до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло. Тъй се обяснява еуфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания.
към текста >>
37.
НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Хаберланд допуснал, че това се дължи на известни хормони, които може би отделят лико-дървесните снопчета и действат като дразнители за клетъчното
деление
.
Неговата радиация на организмите не е нищо друго, освен слабо загатване за етерния двойник (етерното тяло) на организмите, който е така добре изследван от окултната наука. Изучен е строежа му, характера и посоката на теченията в него, връзката между етерния двойник и физичното тяло (етерния двойник като организатор на физичното тяло) и пр. ОПИТИТЕ НА МАРИЯ СТАТКЕВИЧ Немският ботаник Хаберланд беше направил на времето си интересни опити. Той е отгледал във влажна стая тънки плочки, изрязани от картофени грудки и видял, че делящи се клетки се забелязват само в тези плочки, в които има част от лико-дървесни снопчета. Лишените от такива снопчета плочки само тогаз почвали да делят клетките си, когато се поставяли в контакт с прясно отсечени плочки или с емулсия, приготвена от тези плочки.
Хаберланд допуснал, че това се дължи на известни хормони, които може би отделят лико-дървесните снопчета и действат като дразнители за клетъчното
деление
.
Мария Статкевич, за да провери, да не би това да се дължи на „митогенетичните лъчи" на Гурвич, е предприела следните опити: изрязала от картофените грудки плочки, богати на лико-дървесни снопчета и ги насочила като индуктор към меристемната тъкан на някои корени. Това индуциране траело три часа. След това, при микроскопско изследване на тези корени се забелязало увеличение броя на делящите се клетки. Това показва, че „митогенетичните лъчи" на картофените плочки са оказали своето действие: възбудили са клетките на корена към по-усилено деление. Контролни опити били правени с картофени грудки, в които напълно или почти липсвали лико-дървесни снопчета.
към текста >>
Това показва, че „митогенетичните лъчи" на картофените плочки са оказали своето действие: възбудили са клетките на корена към по-усилено
деление
.
Лишените от такива снопчета плочки само тогаз почвали да делят клетките си, когато се поставяли в контакт с прясно отсечени плочки или с емулсия, приготвена от тези плочки. Хаберланд допуснал, че това се дължи на известни хормони, които може би отделят лико-дървесните снопчета и действат като дразнители за клетъчното деление. Мария Статкевич, за да провери, да не би това да се дължи на „митогенетичните лъчи" на Гурвич, е предприела следните опити: изрязала от картофените грудки плочки, богати на лико-дървесни снопчета и ги насочила като индуктор към меристемната тъкан на някои корени. Това индуциране траело три часа. След това, при микроскопско изследване на тези корени се забелязало увеличение броя на делящите се клетки.
Това показва, че „митогенетичните лъчи" на картофените плочки са оказали своето действие: възбудили са клетките на корена към по-усилено
деление
.
Контролни опити били правени с картофени грудки, в които напълно или почти липсвали лико-дървесни снопчета. Резултатът бил отрицателен. Мария Статкевич заключава, че с тези опити се доказва динамическото действие на лико-дървесните снопчета (като център, който изпуща митогенетични лъчи), като не се изключва обаче, че едновременно могат да действат и хормони (но при опита действието на хормоните било изключено, поради разстоянието между картофените плочки и корените). Но тези „митогенетични лъчи" не са ли едно и също нещо с „радиациите" на Лаковски, с „животния магнетизъм" на Месмер и пр.? ОПИТИТ НА МАНГОЛД И ШПЕМАН, „ОРГАНИЗАТОРСКИ ЦЕНТРОВЕ" О.
към текста >>
38.
НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тук няма место за онова механическо
разпределение
на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне.
Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота. Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата Реалност. Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален.
Тук няма место за онова механическо
разпределение
на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне.
Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си. Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието. И с разширение на съзнанието тази прекъснатост на световния процес се унищожава. Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота. И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата.
към текста >>
39.
СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното
разпределение
.
Самият живот на Исуса, освен това животът подвига и най-велика жертва, е и най-красноречивото обяснение на това учение. Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците). В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях. Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир. Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане.
Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното
разпределение
.
„Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше. Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали.
към текста >>
40.
СТЪПКИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Главно в два центъра работят усилено работници в тая нова област: във вилхелмовия биологичен институт в Берлин (
отделението
на Манголд) и в зоологическия институт в Фрибург (под директорството на Шпеман).
Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани. И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тая област на биологията от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В. Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А. Маркс, Весел и пр.
Главно в два центъра работят усилено работници в тая нова област: във вилхелмовия биологичен институт в Берлин (
отделението
на Манголд) и в зоологическия институт в Фрибург (под директорството на Шпеман).
Важно е, че Шпеман и Манголд със своите ученици са дошли до същите заключения, до които са дошли Лаковски във Франция[1] и Гурвич в Русия, но по съвсем други пътища. Сега е важен характерът на индукционното действие. Могат да се предположат две неща: или че индукционното действие се дължи на известни частици, които преминават от една част в друга и влияят, или пък, че то е от динамичен характер, т.е. се дължи на действието на известни сили. Коршелт казва, че изследваните факти не могат да се обяснят другояче, освен чрез митогенетичните лъчи на Гурвич, т.е.
към текста >>
41.
ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ще се ограничим само с
определението
, че писането е проекция на нашето съзнание в форма на известен род фиксирани движения.
Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото. Също така реагирал почеркът и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер. Последният пример е толкова демонстративен, че може да се приведе тука като образец на обективно възприемане на изследването. Основни положения Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между почерка и личността. Ние няма да се спираме на това, как физиолозите обясняват процеса на писането и връзката му с деятелността на мозъка.
Ще се ограничим само с
определението
, че писането е проекция на нашето съзнание в форма на известен род фиксирани движения.
Чрез изследванията на физиолозите в учението за локализиране на мозъчните функции, потвърдени клинически, е установен специален център на писането, който се намира в задната част на втората челна извивка в лявото полушарие на главния мозък. Историята се движи чрез непрестанната борба на човека с природата и като едно от оръдията на тази борба се явила писмеността у човека. Обаче, преходът от първите изсечени на камък писмени рисунки до съвременното писмо – скоропис изисквал многогодишни наблюдения и опит. Повече или по-малко значително разпространение писмеността е получила едва в епохата на възраждането. В своята писменост човек е влагал не само впечатлението си от предметите и понятията, но в писмото, както и във всяко действие рефлекторно се отразявали и свойствата на психиката.
към текста >>
42.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Да дойде човек при изучаването на хората до правилно
разпределение
на всички ония животински типове, от които са съставени, това значи, че той владее синтетичния ключ за отваряне вратата на душата.
За характеролога обаче, тези прилики са от голямо значение при вадене на заключение. Чрез сравнителното изучаване основните елементи, които дават един образ, приличащ на даден род животно, се идва до изучаване основните елементи, присъщи на дадени характерни черти изобщо. Например, очите на лъва изразяват смелост и благородство. Без съмнение, благородството тук е израз на чувството за господство и сила. Такива очи у човека няма да ни излъжат, ако извадим горното заключение.
Да дойде човек при изучаването на хората до правилно
разпределение
на всички ония животински типове, от които са съставени, това значи, че той владее синтетичния ключ за отваряне вратата на душата.
Казвам животински типове, защото нашето човешко познание не ни дава още възможност да схванем образите, по-високи от нас. Досега и мъдреци и учители са ни давали образи на архангели и ангели в дрехи на животни, а Бога все пак вечно ни го представят в човешки образ, следвайки великата и потайна максима, че човек е направен по образ и подобие на Бога. Нека си спомним сравненията, които ни дава пророк Йехаскиел за архангелите във вид на странни животни. Апокалипсисът на Йоана е изпъстрен с такива сравнения. Идеята за сфинкса, който представя символ на вечното в човешки образ, е свързана пак с четири същества от животинското царство.
към текста >>
43.
УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Едно модерно
подразделение
се прави въз основа на преобладаващата телесна система.
Като съвкупност от физическите и душевни прояви на човешкото естество, характерът представя една променлива и обработваема наследствена основа, а темпераментът включва в себе си специалното органическо и душевно устройство на човека, през което се пречупва неговият характер. Изучаването на характера и темперамента на човека става въз основа на морфологични (телесни) данни и на основание проявата на човека. Така от най-старо време („Зо(х)ар”, Египет, Гърция, средновековните алхимици) се е считало, че човек е образуван от четири елемента: земя, вода въздух и огън, които съответствуват на главните днес четири темпераменти. Също в старо време още са подразделяли и зодиакалните знаци на четири главни групи: – знаците на земята или на студа отговарят на меланхоличния темперамент, тия на водата – на лимфатичния; знаците на въздуха – топлите знаци – на сангвиничния, тия на огъня на холеричния (жлъчния) темперамент. Днес има още извънредно много подразделения на човека, но най-правилните си остават тези, които ни изнасят телесната форма и душевна проява на човека.
Едно модерно
подразделение
се прави въз основа на преобладаващата телесна система.
Така се получават: мускулният темперамент или тип, мозъчният, стомашният и дихателният.*) Учителят**) приема три темперамента от това гледище: жизнен (витивен) темперамент, свързан с кръвоносната, дихателната, стомашната системи и жлезите; двигателен (мотивен) темперамент, свързан с костната, мускулната и лигаментна система и умствен (нервен) темперамент, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. От тия темпераменти Учителят счита, че са излезли другите общоприети черти – жизненият темперамент е родил други два. От белите дробове се е създал сангвиничният темперамент, а от стомаха и жлезите – флегматичният. От мотивния (двигателния) темперамент при силната връзка с черния дроб и жлъчката се е създал холеричният (жлъчният) темперамент, а от умствения темперамент се е създал нервният или меланхоличният темперамент. (Дюрвил счита меланхоличният темперамент за „старчески”, което от гледището на Учителя, а и на много други учени е най-малко едностранчиво).
към текста >>
Във връзка със старото
определение
на темпераментите със знаците на земята, водата, въздуха и огъня, Учителят свързва тия знаци с химическите елементи – въглерод, водород, азот и кислород.
Така се получават: мускулният темперамент или тип, мозъчният, стомашният и дихателният.*) Учителят**) приема три темперамента от това гледище: жизнен (витивен) темперамент, свързан с кръвоносната, дихателната, стомашната системи и жлезите; двигателен (мотивен) темперамент, свързан с костната, мускулната и лигаментна система и умствен (нервен) темперамент, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. От тия темпераменти Учителят счита, че са излезли другите общоприети черти – жизненият темперамент е родил други два. От белите дробове се е създал сангвиничният темперамент, а от стомаха и жлезите – флегматичният. От мотивния (двигателния) темперамент при силната връзка с черния дроб и жлъчката се е създал холеричният (жлъчният) темперамент, а от умствения темперамент се е създал нервният или меланхоличният темперамент. (Дюрвил счита меланхоличният темперамент за „старчески”, което от гледището на Учителя, а и на много други учени е най-малко едностранчиво).
Във връзка със старото
определение
на темпераментите със знаците на земята, водата, въздуха и огъня, Учителят свързва тия знаци с химическите елементи – въглерод, водород, азот и кислород.
Всеки един от тия елементи е една формула на даден темперамент. Ще се спрем по отблизо върху главните четири темперамента, като прибавим и нервния темперамент, като такъв който все пак може да се разгледа отделно. Холеричен (жлъчен) темперамент – това са хора със сравнително малък ръст, цветът на кожата им бива жълто-кафяв до маслено-зелен, очите им са впити, обикновено черни или зеленикави – проницателни и изразителни, а погледът им е страстен. Носът е най-вече заострен, ноздрите добре (сравнително) отворени. Устни – тънки, коса тъмна, черна или кафява, понякога червена, тя бива твърда, суха и сякаш забита.
към текста >>
44.
РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Едва Huter даде в края на миналия век едно биологически обосновано обяснение и
поделение
на човешки типове, или както ги нарече той - Натюрели - първични типове, които определят органическата и психологическа насока на даден човек.
Д-р Е. Рафаилов. За Натюрелите. От 30-40 години насам това понятие е неразривно свързано с модерните учения за характера. Преди това се е говорело за разни типове хора, но тия схващания не са били обосновани здраво, липсвала е органическа връзка между типа, който се рисува, и основните елементи, от които се извежда този тип. Такива са например старите французки поделения.
Едва Huter даде в края на миналия век едно биологически обосновано обяснение и
поделение
на човешки типове, или както ги нарече той - Натюрели - първични типове, които определят органическата и психологическа насока на даден човек.
За Huter съществуват три основни (първични) натюрели - един Ernahrungs und Ruh-Naturell хранителен (витивен - стомашен) и почивен натюрел. Вторияг първичен натюрел е - Tat und Bewegungs-Naturell - делови и двигателен натюрел (мотивен). Третият основен натюрел Huter нарича Das primare Dеnk - und Empfindungs-Naturell -мислящ (умствен) и чувствителен натюрел. Между темперамент и натюрел има основна разлика. Също голяма разлика има и между раса и натюрел.
към текста >>
Темпераментите нямат нищо общо с основното расово
поделение
, макар за някои раси да са присъщи някои темпераменти повече отколкото други.
Третият основен натюрел Huter нарича Das primare Dеnk - und Empfindungs-Naturell -мислящ (умствен) и чувствителен натюрел. Между темперамент и натюрел има основна разлика. Също голяма разлика има и между раса и натюрел. Египтяните са създали четири раси хора и ги свързвали с четиритe темпераменти. От Блуменбаха насам ние знаем, че съществуват главно пет раси хора: бялата, жълтата, червената, кафявата и черната раса.
Темпераментите нямат нищо общо с основното расово
поделение
, макар за някои раси да са присъщи някои темпераменти повече отколкото други.
Изобщо може да се каже, че във всички раси може да се намерят и всички видове темпераменти. Натюрелът, обаче, е основен (първичен) телесен тип. Ние можем да имаме един двигателен натюрел, който да проявява флегматичен темперамент или да бъде флегматично предразположен. Макар на даден темперамент да съответствува едно определено телесно устройство, все пак знайно е, че темперамента е променчиво нещо. За натюрела не може да се говори така.
към текста >>
Той възприема основното
поделение
на Нutег’а за натюрепит, като всеки тип третира малко по-другояче, отколкото самия Хутер.
Дънов (виж за темпераментите в същото списание кн. 2 и 3 т. г.), макар темперамента да се коренно различава от натюрела. Основната идея на споменатите автори се свежда до основните три натюрела на Хутера. Emil Peters, във втория том от своята много интересна книга: Menschengestalt und Charakter (Човешкият образ и Характер) засега много подробно учението за натюрелит.
Той възприема основното
поделение
на Нutег’а за натюрепит, като всеки тип третира малко по-другояче, отколкото самия Хутер.
На всеки случай, Реters дава едно много пълно и много хубаво разглеждане на всеки отделен натюрел. Все пак той приема само 10 типа, като основни. По голямата част от неговите 10 типа съвпадат с натюрелите на Хутер. Тези са 10-те основни натюрели на Peters: 1. Елементарният човек (примитивен тип), 2.
към текста >>
Макар, че Хутер е много по-пълен в своето
поделение
и описание на типовете, неможе да се оспори, че Кречмер, който е солиден учен попълва Хутера.
Под пикничен тип, Кречмер разбира низките набити хора с търговски ум и удоволствена натура. Под атлетичен тип, схваща високо развитите, физически силни, здрави хора. Този тип включва доста качества присъщи на двата крайни - той е предразположен и към фантастичния живот, но може да бъде и енергичен и делови. Под шизоиден тип, Кречмер разбира онзи тип хора, които биват високи, тънки, предразположени към мечти и са малко делови. В последно време се води голям спор между учениците на Хутер и самия Кречмер върху по-голямата правдивост в поделенията на човешките типове.
Макар, че Хутер е много по-пълен в своето
поделение
и описание на типовете, неможе да се оспори, че Кречмер, който е солиден учен попълва Хутера.
В края на краищата, понятията, дрехата, в която и двамата майстори на типологията обличат нещата, не са важни за търсещия и изучващия - те и двамата говорят за едно и също нещо - за онези основни типове, натюрели, които дават основния тон на живота на човешките същества. Литература. Carl Huter - Menschenkenntnis durch Korper, Lebens, Seelen und Gesichtsausdruckskunde (най-главното съчинение на Хутера). Grundlagen der Menschenkenntnis - I, II, III том. Illustriertes Taschenbuch der praktischen Menschenkenntnis. Die Naturell-Lehre.
към текста >>
45.
НОВИ ПЪТИЩА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Винаги ще бъде подчинен мъжът с една елементарна ръка, на жена си, която изпълнява своето
определение
, чийто знак носи на своите ръце.
Биват ли, обаче, пръстите много остри и ръцете в своята цялост много тънки, това трябва да послужи като предпазител за всеки, който би искал да се доближи до тях. Тези ръце таят в себе си едно безсърдечно чувство, което желае само себе си и вследствие на дълбок егоизъм никога не жертва себе си, но винаги другите. Рядко се среща у жените елементарната ръка. Любов и майчинство, които са истинските обязаности на жената, са области, представящи една известна степен на развитие. Тъкмо тук се показва особено ясно вътрешната връзка между функция и форма.
Винаги ще бъде подчинен мъжът с една елементарна ръка, на жена си, която изпълнява своето
определение
, чийто знак носи на своите ръце.
Защото майката, която таи в себе си бъдещия живот, стои над всеки мъж, който може да бъде само едно товарно животно. От немски К.
към текста >>
46.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Като се спираме върху живите форми в природата, в цялото животинско царство и стигнем до човека, ще се домогнем до ново разбиране на геометрията, при което на геометричните елементи се дава съвършено друго
определение
от това, което е дала досега обикновената, външна геометрия.
Следователно, всеки уд от човешкия организъм, де по-слабо, де по-силно носи белези, по които се съди за характера на човека. Тук поотделно ще разгледаме онези удове от човешкото тяло, в които по-ярко се изразява неговия характер. Един от тези удове е ухото. Обаче, ние ще разгледаме само външното ухо, т.е. хрущялът, който виждаме отстрани на главата.
Като се спираме върху живите форми в природата, в цялото животинско царство и стигнем до човека, ще се домогнем до ново разбиране на геометрията, при което на геометричните елементи се дава съвършено друго
определение
от това, което е дала досега обикновената, външна геометрия.
Например, точката се разглежда като място на най-голямо силово напрежение; линията – като граница между две силови системи, които действуват на една повърхнина. Така и художникът схваща линията като граница между два тона; повърхнината – като граница между две силови полета, които действуват в пространството. Само по себе си, човешкото ухо представя една повърхнина, която в каквато посока и да се сече с плоскостта, никъде сечението ù няма да бъде права линия. Моделировката, която се забелязва в ухото на животните, не е така сложна, както тази в човешкото ухо. Там много по-лесно може да се констатира присъствието на прави линии, както и на повърхнини, близки до плоскостта.
към текста >>
47.
За организиране на идеите - Из беседите на Учителя
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Друго
определение
за злото в природата няма.
И смущението все си остава. Но от що произтича всъщност смущението? То произтича от мисли, които не са наши, произтича от чувства, желания, които не са наши. То произтича от неразбраното добро в света. А неразбраното Добро, то е именно злото.
Друго
определение
за злото в природата няма.
Аз говоря за относителното зло. Относителното зло е неразбраното добро. Ако го разбере човек - то ще се превърне в Добро. Има едно относително зло в света, което като го познаеш, превръща се в добро. Има и едно относително добро, което като го познаеш, превръща се в зло.
към текста >>
48.
Из „Живото слово”
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Какво
определение
можем да дадем на любовта?
Това слугуване как може да се нарече? То е предварителен изпит, за да те приемат в университета. Сега трябва да дойдем до онази любов, която дава. Бъдещата културата е култура на даването. Същността на нещата е в непреривната връзка с любовта на Безграничния.
Какво
определение
можем да дадем на любовта?
Тя съдържа всички придобивки на миналото, всички възможности на настоящето и всички възможности на бъдещето. Единственото нещо, с което човек може да привлече вниманието на любовта, това е Истината. Единственото нещо в света, което не се мени, е любовта. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Без любовта всичко е мъртво.
към текста >>
49.
МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Като оставим на страна, че тези радиовълни са чисто физически, макар че науката не знае още що е електричество, па дори и
определението
, че светлината представя трептение на етера, е по-скоро един резултат, отколкото едно
определение
на същината, радиото хвърли голяма светлина върху естеството на човека.
Необходими са мозъци с голямо проникновение, за да може зад научните и технически постижения, да се видят големите форми в проявата на Разума в природата. Например, радиотехниката разкри безпределни невидими светове. Днес от единия край на света може да се предаде, реч, музика, картина (телевизия) и пр. и пр. с помощта на радиото.
Като оставим на страна, че тези радиовълни са чисто физически, макар че науката не знае още що е електричество, па дори и
определението
, че светлината представя трептение на етера, е по-скоро един резултат, отколкото едно
определение
на същината, радиото хвърли голяма светлина върху естеството на човека.
Нам днес ни е ясно, че предаването мисълта на човека върви по пътя на различната интензивност на самата мисъл, сир. на вълни и градуси. А телепатията е един голям факт, който разкрива духовното естество на човека. Нека си спомним онзи случай, установен в една лондонска болница, където една жена редовно в определени часове на денонощието е възприемала определена музика и вълни. Оказало се, че тя слуша винаги музиката и речите на една определена английска радио станция.
към текста >>
50.
В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Други от тях проявяват своята дейност в
разпределение
на атмосферните енергии.
И тая красота ще почне да работи в теб! И тогаз едно було ще падне от теб и ще си спомниш, че самият ти си изтъкан от светлина. Твоята душа е светлина ! " Те работят върху плодовете и им дават оня чаровен аромат и вкус. Едни от тях работят върху планините и им дават форма и направление, съобразно степента на развитието на народите и расите, и според културата, която те трябва да проявят в дадена степен на развитие.
Други от тях проявяват своята дейност в
разпределение
на атмосферните енергии.
Зад дъжда, снега и пр. стоят разумни сили! Тия Същества са най-великите инженери, най-великите химици и физици, и едновременно най-великите музиканти, поети и художници! Кой нашарва пеперудените крила! Кой нашарва цветята с чудни краски!
към текста >>
51.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
" Във връзка с възпитанието четем по-нататък следните мисли: „Дано братският съюз на народите всеки ден стане за хората все по-дълбоко
въжделение
.
Те се търпят, понеже чувството за достойнството и за правото на личността не е вече достатъчно живо. Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация." Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце. Само примерът на големите и чисти личности може да води към благородни съждения и благородни действия. Среброто (парите) събужда само егоизма и тика всякога неудържимо към лоши навици и обичаи. Можем ли си представи Мойсей, Христос или Ганди въоръжени с кесията на Карнегий?
" Във връзка с възпитанието четем по-нататък следните мисли: „Дано братският съюз на народите всеки ден стане за хората все по-дълбоко
въжделение
.
Аз живея с надеждата, че идващите генерации ще карат да се черви от срам нашето днешно поколение. Всичко, което днес ни учудва, обръща се А. към децата, е дело на много и много поколения, създадено в различни страни на земята с цената на големи мъки и търпеливи усилия. По този начин, ние смъртните ставаме безсмъртни в тия неща, които създаваме взаимно, допринасяйки за дела, които не се губят. Ако мислите всеки ден върху това, ще намерите един смисъл в живота и в усилията за постигане на нещата.
към текста >>
52.
ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Така например в днешната расова наука, подтикната в своето развитие от една страна от евгениката, а от друга - от политически доктрини, напоследък като че ли е добило официално признание
разпределението
на 6 подраси, на които се разпадат, според проф.
Преди да пристъпя към описание на третия основен натюрел - усетен или чувствителен („шизотимния" конституционален тип на Д-р Кречмер), счетох за нужно да направя тоя кратък предговор, за да подчертая първо, че днес - след придобивките на биологията, психологията на подсъзнателното, психо-патологията - идеята за физиогномичното си е вече проправила доволно сигурен път в науката. Дори философи като Шпенглер въздигат физиогномиката в метод за културно-историческо изследване. В резултат на това, днес всяко живо същество, и по-специално човекът, се схваща като биологична цялост, образувана от телесните му и душевни черти, които се намират помежду си във физиогномично съответствие. Искам да подчертая, второ, че много от съчиненията по характерология, като изтъкнатите по-горе на Карус и Хутер - за да не поменавам други френски, английски и американски автори - по богатство и вярност на наблюденията, по дълбочина на схващанията, по системност и координация, далеч превъзхождат някои съчинения на съвременни учени, предимно расови изследователи, в които имаме често пъти само едно голо и схематично описание, подобно на онова, което срещаме в много популярни съчинения по хиромантия, физиогномика и пр. в съвременната окултна литература.
Така например в днешната расова наука, подтикната в своето развитие от една страна от евгениката, а от друга - от политически доктрини, напоследък като че ли е добило официално признание
разпределението
на 6 подраси, на които се разпадат, според проф.
Д-р Хайс Гюнтер и проф. Д-р Егон фон Айкщед, европейските народности от бялата раса. И на това разпределение липсва онази широка научно-статистическа база, каквато липсва, да речем, и в класификациите на Хутер, Карус или Кречмер, поради което то далеч не е „по-научно". Давам тук една скица на шесттях основни раси на Европа, така както ги определят поменатите по-горе расови изследователи. Имената на тия раситеж: 1.
към текста >>
И на това
разпределение
липсва онази широка научно-статистическа база, каквато липсва, да речем, и в класификациите на Хутер, Карус или Кречмер, поради което то далеч не е „по-научно".
Искам да подчертая, второ, че много от съчиненията по характерология, като изтъкнатите по-горе на Карус и Хутер - за да не поменавам други френски, английски и американски автори - по богатство и вярност на наблюденията, по дълбочина на схващанията, по системност и координация, далеч превъзхождат някои съчинения на съвременни учени, предимно расови изследователи, в които имаме често пъти само едно голо и схематично описание, подобно на онова, което срещаме в много популярни съчинения по хиромантия, физиогномика и пр. в съвременната окултна литература. Така например в днешната расова наука, подтикната в своето развитие от една страна от евгениката, а от друга - от политически доктрини, напоследък като че ли е добило официално признание разпределението на 6 подраси, на които се разпадат, според проф. Д-р Хайс Гюнтер и проф. Д-р Егон фон Айкщед, европейските народности от бялата раса.
И на това
разпределение
липсва онази широка научно-статистическа база, каквато липсва, да речем, и в класификациите на Хутер, Карус или Кречмер, поради което то далеч не е „по-научно".
Давам тук една скица на шесттях основни раси на Европа, така както ги определят поменатите по-горе расови изследователи. Имената на тия раситеж: 1. северна, 2. алпийска, 3. динарска, 4.
към текста >>
53.
ОКУЛТНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА-Д-Р Е .Р. КОЕН
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Неравните тактове в песните на Учителя се явяват, като такова временно
деление
, върху което спокойно се изгражда своеобразната им интонация.
Онова, което е ясно видимо за един музикант, който не може да не оцени високо тези песни, е че има една особена логика при съчетание на интервалите и една особена последователност в музикалния израз, който в неговите песни се превръща в истински говор на душата. В тази музика срещаме предадени процеси и състояния, аналогични на тези в природата. Така напр., принципът на музикалния мотив, почиващ на контраста, тъй характерен за проявите на природата, съществува изразен на много места твърде ясно. В песните срещаме тяхна и широка ритмика, но особено ни се налага оня вътрешен жив ритмус, който почива на окултни закони. Специфичните каденци в тази музика са израз на един дълбок мистицизъм.
Неравните тактове в песните на Учителя се явяват, като такова временно
деление
, върху което спокойно се изгражда своеобразната им интонация.
На пръв поглед неговата музика ни се представя като такава, която не е в съгласие със съвременните разбирания, но ако се вмислим по-дълбоко и прибегнем към един по-проникновен музикален анализ, ще се домогнем До ония живи източници, вложени в естеството на новия човек, от които се струи тази музика в нова форма и нов ритъм. Един друг белег. Известно е, че когато една композиция се състои от съчетание на най-нежно вибриращи тонове, тя действува на висшата човешка природа, събуждайки възвишени стремежи. Когато това се разбере, както го разбира опитният окултист, могат да се подбират трептения, съобразно с резултатите, които те произвеждат. Като се има предвид това, чрез музиката могат да се предизвикат различни емоции - благоговение, самоотверженост, милосърдие, надежда вяра, любов и т.н.
към текста >>
54.
ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Не може да се даде никакво точно
определение
на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително
определение
: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата.
Тогава той ще получава сили от цялото битие и ще се повдига. Ето защо любовта носи живот! Това е основна истина във великата божествена наука. Но какво значи този израз? Преди всичко какво се подразбира под думата „живот"?
Не може да се даде никакво точно
определение
на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително
определение
: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата.
И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкоз животът е по интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно, възвишено, вложено в човешката душа. Ето защо любовта преобразява всичко, до което се докосне. Ето защо тя подмладява; тя претворява, обновява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вра. Изобилният живот, който се внася чрез любовта в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите.
към текста >>
55.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Някои измежду тях са: „Мъдростта и
предопределението
", „Погребаният храм", „Смъртта", „Великата тайна", „Животът на пространството", „Великата феерия",„Животът на термитите", „Разумността на цветята" и мн. др.
В душата на Метерлинк е внедрена углъбената мисъл. Той като писател не разделя физическото от душевното. Напротив, той навсякъде подчертава силната намеса на душевното във всяка проява на физическото. Нещо повече, физическото за него е само една символическа проява на душевното, на метафизическото. Това основно положение Метерлинк подчертава наново с дебели линии в своите множество книги третиращи научни проблеми, които той пише от десетина-петнадесет години.Ние познаваме чудно хубавите му книги, написани в този дух.
Някои измежду тях са: „Мъдростта и
предопределението
", „Погребаният храм", „Смъртта", „Великата тайна", „Животът на пространството", „Великата феерия",„Животът на термитите", „Разумността на цветята" и мн. др.
във всички тези книги Мор. Метерлинк се стреми да проникне във всяка най-малка проява на животно, растение, човек, небесно явление или такива в света на най-малкото, в света на инфинитесималните величини - атоми, електрони, корпускули, йони, неурони, ако щете кванти и „супракванти" и да установи и да се възхити от разума, който Ги одушевява. Трябва да се четат неговите книги с внимание и без предразсъдъци, за да може човек да се приобщи наистина с великия разум, който работи навсякъде в природата. Писателят, драматургът Метерлинк сложи своя вдъхновен пръст в областта на съвременното научно знание и внесе един смисъл в него. Този смисъл е без съмнение метафизичен, защото ние виждаме само проявата на разумното, което оживява нещата, но „Разумното" съществува.
към текста >>
56.
РЪЦЕТЕ НА ОЛИВЕР ЛОДЖ И ХЕНРИХ ФОРД
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Рудолф Янота, председател на Педагогическото
отделение
при земеделския съвет в Прага, е сам радиестезист, свършил е курса на проф.
В Италия съществува почетното научно дружество „Geo-Rabdico italiano", което развива голяма дейност в тая област за полза на културната техника. От дневниците на международния конгрес на рабдомантите и геофизиците във Верона през 1932 г., в който са участвували неколкостотин теоретици и практици, лесно може да се установи до какво съвършенство са дошли отделните специалисти - влагащи - на основание своите теоретични познания и досегашната практическа опитност - своите рабдомантични способности. Постигнатите успехи са уверили и тия, които досега са гледали скептично на тия явления. В Чехия проф. Д-р инж.
Рудолф Янота, председател на Педагогическото
отделение
при земеделския съвет в Прага, е сам радиестезист, свършил е курса на проф.
Клаус, заедно с инженерите Нойцнер от Карлсбад и Шпишек и Кюнел от областната Моравска управа. Той решително се застъпва за работата по тоя метод и според него радиестезията се явява като мощен фактор и сигурно средство за бързо и евтино проучване на подземни води - за мелиорационни цели. Не трябва да ни учудва, че в последно време в тая област се проявява значителен интерес, особено в кръговете на специалистите, за разлика от по-раншните времена, когато проучването на тия въпроси е било предоставено в голяма степен на несериозни хора, които въпреки добрата си воля, вследствие на недостатъчни теоретични доказателства, са изнасяли своите работи необосновано и много пъти невярно. Днес във франция има редица специалисти, които употребяват багетата и махалото, всеки в своя определена насока, стоящи много по-високо от тия в Германия. Тия специалисти, наречени „майстори на своето изкуство, образуват всеки един своя характерна школа, прилагайки свойствата на багетата и сид.
към текста >>
57.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Това е най-простото и най-достъпно
определение
за учител и ученик.
Учител е само онзи, у когото няма никаква лъжа. Неговата възвишена разумност изключва всякаква лъжа. Учител е само онзи, у когото няма никакво зло. Неговата доброта изключва всякакво зло. Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е учител, той е ученик.
Това е най-простото и най-достъпно
определение
за учител и ученик.
Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който върви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя не може да се изпитва. Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва.
към текста >>
58.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото
разпределение
- сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред.
За да употребим по-съвременни названия, ще наречем тия четири учения клерикализъм, милитаризъм, капитализъм и социализъм. Най-ярък израз на тия четири житейски школи, защото са се въплътили в известни обществени форми, намираме в кастовия строй на древна Индия. Знайно е, че обществото в браминска Индия се е деляло на четири касти, четири съсловия - брамини или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с нисшите. В законите на Ману се казва, че брамините произлизате от главата на Брама - великия Създател на света, военните - от неговите мишци, търговците - от стомаха му, а занаятчиите и работниците - от нозете му.
В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото
разпределение
- сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред.
Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи. Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски. Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят".
към текста >>
59.
УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Някои френолози и психо-физиогномисти отивате още по-нататък в
разпределението
на челото и го делят от долу на горе на следните зони: 1.
Но да оставим поетичните сравнения и образи и да видим, що ни казва за челото френологията. Френолозите са открили, че челото наистина е израз на интелектуалния живот на човека. Те са открили по него специални места, които изразявате развитието на мозъчните центрове, свързани с разните умствени способности. Така запример, в челните издатини над веждите, сиреч в долната част на челото, те са локализирали разните центрове на възприятие. В средните части на челото те са локализирани представните центрове, а в горната част - мисловните, разсъдъчни центрове.
Някои френолози и психо-физиогномисти отивате още по-нататък в
разпределението
на челото и го делят от долу на горе на следните зони: 1.
зона на възприятията; 2. зона на представите; 3. зона на конкретното, практично мислене; 4. зона на абстрактното, идеално и умозрително мислене; 5. зона на интуицията, съзерцанието и творческото въображение.
към текста >>
60.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - М.К.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тя е символ на радостта, на красотата, на всичко онова, което може да бъде
въжделение
в живота.
Изяществото в личния живот на човека е най-хубавият израз на музиката в душата на човка; на онази дълбока хармония, която цари в него. А има ли човек хармония в себе си, той ще бъде здрав физически, той ще има едно красиво, благородно сърце, той ще разполага с един изящен мозък и ум; той, следователно, ще живее добре. И най-голям смисъл в живота има, когато човек мисли добре, когато чувствува добре, когато постъпва добре. Думата изящество крие в себе си много повече от това, което може да се изрази словесно. Човек трябва да живее с нея, за да бъде животът му хубав, красив, смислен. Пролетта.
Тя е символ на радостта, на красотата, на всичко онова, което може да бъде
въжделение
в живота.
С какво чувство очаква човек през зимата пукването на пролетта. Ех, когато малко слънце грейне през студен зимен ден, веднага човек излага гърба си на него. Какъв смисъл, какъв вътрешен импулс се събужда в него! А пролетта събужда всичко. Какъв велик символ е това пролетно пробуждане към живот - всичко трябва да се събуди, да се разцъфне, да узрее, да живее, да живее разумно и добре под лъчите на великото слънце на живота.
към текста >>
61.
ПРАКТИЧНИЯ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ- Д.Р НОВОТНИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Той взема оплоденото яйце веднага след първото
деление
.
Обаче от последните десетилетия на 19 век насам има вече натрупани много нови факти, които не се поддават на механистическо обяснение. Биологичните явления не могат вече да се разберат като механични, като плод на физико-химични сили. Това стана причина за едно по-дълбоко разбиране на биологичните проблеми. Ще разгледаме някои от тия факти. Опити на Ханс Дриш Ханс Дриш, професор по зоология в Лайпциг, а после - по философия, е правил опити върху яйцата на морския таралеж.
Той взема оплоденото яйце веднага след първото
деление
.
Внимателно разделя двете клетки, без да ги повреди и отглежда всяка от тях поотделно. Всяка от тях дава нова цяла бластула, нова цяла граструла, типичен цел плутеус (ларвена фаза на иглокожите). Изпърво всяка клетка чрез клетъчно деление образува нещо като полузародиш. И този последният чрез разместване на клетъчния материал дава цяла ларва с пълна симетричност, без да има типичен рекуперационен процес (т.е., не се образува другата половина на ларвата чрез пъпкуване). Когато Дриш е правил опити след второто деление на оплоденото яйце, във фазата на 4 клетки, то пак всяка отделна клетка давала същия резултат.
към текста >>
Изпърво всяка клетка чрез клетъчно
деление
образува нещо като полузародиш.
Ще разгледаме някои от тия факти. Опити на Ханс Дриш Ханс Дриш, професор по зоология в Лайпциг, а после - по философия, е правил опити върху яйцата на морския таралеж. Той взема оплоденото яйце веднага след първото деление. Внимателно разделя двете клетки, без да ги повреди и отглежда всяка от тях поотделно. Всяка от тях дава нова цяла бластула, нова цяла граструла, типичен цел плутеус (ларвена фаза на иглокожите).
Изпърво всяка клетка чрез клетъчно
деление
образува нещо като полузародиш.
И този последният чрез разместване на клетъчния материал дава цяла ларва с пълна симетричност, без да има типичен рекуперационен процес (т.е., не се образува другата половина на ларвата чрез пъпкуване). Когато Дриш е правил опити след второто деление на оплоденото яйце, във фазата на 4 клетки, то пак всяка отделна клетка давала същия резултат. От този опит може да се извади следното заключение: полузародишът чрез разместване на клетките дава цяла форма, само че по-малка. Това разместване представлява регулация. Тая регулация именно показва, че в организма има нещо, което не може да се подаде по никой начин на механистично обяснение.
към текста >>
Когато Дриш е правил опити след второто
деление
на оплоденото яйце, във фазата на 4 клетки, то пак всяка отделна клетка давала същия резултат.
Той взема оплоденото яйце веднага след първото деление. Внимателно разделя двете клетки, без да ги повреди и отглежда всяка от тях поотделно. Всяка от тях дава нова цяла бластула, нова цяла граструла, типичен цел плутеус (ларвена фаза на иглокожите). Изпърво всяка клетка чрез клетъчно деление образува нещо като полузародиш. И този последният чрез разместване на клетъчния материал дава цяла ларва с пълна симетричност, без да има типичен рекуперационен процес (т.е., не се образува другата половина на ларвата чрез пъпкуване).
Когато Дриш е правил опити след второто
деление
на оплоденото яйце, във фазата на 4 клетки, то пак всяка отделна клетка давала същия резултат.
От този опит може да се извади следното заключение: полузародишът чрез разместване на клетките дава цяла форма, само че по-малка. Това разместване представлява регулация. Тая регулация именно показва, че в организма има нещо, което не може да се подаде по никой начин на механистично обяснение. Кое е характерно при биологичните явления? При всяко изменение на организма от външната среда, организмът винаги реагира целесъобразно.
към текста >>
Делението
на клетките става при тия условия по посока перпендикулярна на натиска, т.е. настрани.
Има нещо в организма, което е над физико-химичното, над механичното. Можем да го наречем както си искаме: разумно, психично, витална сила, ентелехия и пр. Това не изменя същността. За да се хвърли по-голяма светлина върху този въпрос, Дриш направил следния опит: поставил яйца на морски таралеж при съвсем особени условия - между две стъкълца – и упражнявал натиск върху тях. От натиска яйцето се сплесква на тънка плочка.
Делението
на клетките става при тия условия по посока перпендикулярна на натиска, т.е. настрани.
Получава се обезформен зародиш, приличен на плочка. Веднага след премахването на натиска, как става възстановяването на нормалната ларвена форма? Клетъчното деление вече почва да става в посока, перпендикулярна на предидущата посока на деление, т.е. по посоката, по която по-рано е бил упражняван натиск. И по този начин се получава нормален организъм.
към текста >>
Клетъчното
деление
вече почва да става в посока, перпендикулярна на предидущата посока на
деление
, т.е.
За да се хвърли по-голяма светлина върху този въпрос, Дриш направил следния опит: поставил яйца на морски таралеж при съвсем особени условия - между две стъкълца – и упражнявал натиск върху тях. От натиска яйцето се сплесква на тънка плочка. Делението на клетките става при тия условия по посока перпендикулярна на натиска, т.е. настрани. Получава се обезформен зародиш, приличен на плочка. Веднага след премахването на натиска, как става възстановяването на нормалната ларвена форма?
Клетъчното
деление
вече почва да става в посока, перпендикулярна на предидущата посока на
деление
, т.е.
по посоката, по която по-рано е бил упражняван натиск. И по този начин се получава нормален организъм. Какво констатираме, тук? Ларвата поради натиска е деформирана, обаче, тя има в себе си силата на регулацията. Тя веднага по най-целесъобразен, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като става деленето на клетките по посока перпендикулярна на предидущата посока на деление.
към текста >>
Тя веднага по най-целесъобразен, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като става деленето на клетките по посока перпендикулярна на предидущата посока на
деление
.
Клетъчното деление вече почва да става в посока, перпендикулярна на предидущата посока на деление, т.е. по посоката, по която по-рано е бил упражняван натиск. И по този начин се получава нормален организъм. Какво констатираме, тук? Ларвата поради натиска е деформирана, обаче, тя има в себе си силата на регулацията.
Тя веднага по най-целесъобразен, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като става деленето на клетките по посока перпендикулярна на предидущата посока на
деление
.
Тук виждаме още по-ясно регулативната сила на организма. Регулативната сила някои искат да обяснят чрез хормони. Обаче Дриш възразява на това така. Регулацията не е един прост хомогенен акт, за който може да послужи един установен специфичен материал, напр., някой вид хормон, но тя е един извънредно сложен процес и то типичен; в разни специални случаи регулацията се проявява по специални начини. Опитите на Харисон Някой може да каже, че тая регулативна способност на организма, че това целесъобразно реагиране на организма се е изработило чрез естествения подбор.
към текста >>
62.
ПРИТЧА ЗА САМАРЯНИНА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Напоследък, Той даде едно ново
определение
за вярата, което хвърля нова и голяма светлина.
И тъй, нашето първо отношение към Великото, към Първопричината, първичния Разум е вярата. „Бог обръща внимание на ония, които вярват", казва Учителят. Върху вярата Учителят е говорил твърде много. За него тя няма нищо общо с вярата на черквата и с вярването на обикновения човек. Тук не му е мястото да правим разбор на всичко, което намираме в беседите върху вярата.
Напоследък, Той даде едно ново
определение
за вярата, което хвърля нова и голяма светлина.
„Вярата самоопределя. Самоопределянето е път на Божествена необходимост ". А човек, който е самоопределен, той има знание и сила. Затова У. казва, че силата и знанието зависят от вярата на човека.
към текста >>
Много философи и моралисти са се занимавали с въпроса за търпението, но такова
определение
, което Учителят дава, не се среща никъде.
Не е търпение това, да търпиш само несгодите, да търпиш несъвършенството и невежеството - лично и обществено. „Търпението е в очакване на онова, което требва да придобиеш. Целият живот седи в онази божественна придобивка, която може да имаме. Тя е придобивка на съзнанието". В този смисъл търпението е един процес на разширение на съзнанието за възприемане на Истината, на Великото в живота.
Много философи и моралисти са се занимавали с въпроса за търпението, но такова
определение
, което Учителят дава, не се среща никъде.
В това определение ние виждаме човека в своя истински път на изграждане правилните отношения в живота, въоръжен с онова истинско „човешко" качество - търпението - основа на всяка придобивка и разширение на съзнанието. Венец на отношенията към Великото в живота е „Изпълнението волята на Бога". Това е да живееш истински, непринудено, в вътрешно освобождение и спокойствие на духа. Да служиш, да изпълниш волята на Бога, това не е външно нещо. „Онова дълбокото начало, което дава сила на човека е да изпълниш волята на Бога.
към текста >>
В това
определение
ние виждаме човека в своя истински път на изграждане правилните отношения в живота, въоръжен с онова истинско „човешко" качество - търпението - основа на всяка придобивка и разширение на съзнанието.
„Търпението е в очакване на онова, което требва да придобиеш. Целият живот седи в онази божественна придобивка, която може да имаме. Тя е придобивка на съзнанието". В този смисъл търпението е един процес на разширение на съзнанието за възприемане на Истината, на Великото в живота. Много философи и моралисти са се занимавали с въпроса за търпението, но такова определение, което Учителят дава, не се среща никъде.
В това
определение
ние виждаме човека в своя истински път на изграждане правилните отношения в живота, въоръжен с онова истинско „човешко" качество - търпението - основа на всяка придобивка и разширение на съзнанието.
Венец на отношенията към Великото в живота е „Изпълнението волята на Бога". Това е да живееш истински, непринудено, в вътрешно освобождение и спокойствие на духа. Да служиш, да изпълниш волята на Бога, това не е външно нещо. „Онова дълбокото начало, което дава сила на човека е да изпълниш волята на Бога. То не е външно служене.
към текста >>
63.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И наистина, при това
разделение
на религиите, което днес съществува, не може представител на едно чуждо за една държава вероизповедание да извършва официална служба в нейните предели, тъй както не можело един чуждестранен управник да се меси в държавните работи на чужда държава.
Този човек може да бъде и аз, и ти, и всеки един, но това е изобщо голяма част от страдащото човечество. И ето - казва се в притчата - първият, който съглежда ранения, но го отминава, без да му помогне, е един свещеник. Би трябвало да се очаква, че този официален представител на религията - най-възвишеният, най-хуманен институт на земята, ще се притече на помощ на пострадалия и по съвест, и по дълъг. Той е представител на един специално учреден институт, поддържан от държава и народ, предназначен да изпълнява една определена задача Този свещеник, избран от Христа с такава гениална находчивост, се явява символ изобщо на всички външно организирани институти, на които е възложено по закон изпълнението на известни обществени функции. Полето на дейност на тези институти е ограничено в тесните рамки на един народ, на една държава - това са затворени системи от форми и закони, които са предназначени за един определен кръг от хора.
И наистина, при това
разделение
на религиите, което днес съществува, не може представител на едно чуждо за една държава вероизповедание да извършва официална служба в нейните предели, тъй както не можело един чуждестранен управник да се меси в държавните работи на чужда държава.
С една реч, Христос е символизирал в свещеника човешкото, ограниченото, външното и формалното, което е подчинено на средата и историческия момент - все едно дали е религиозен култ, обществен строй или държавна организация. То има чисто външна, официална и обредна задача. Това, обаче, е човекът, който не може да се издигне над своите национални, класови, верски и обществени ограничения, който е затворен в рамките на една автоматично действаща система, където функционира като отделна част, изпълнявайки своя „дълг" заради лични облаги. В притчата е казано по-нататък, че покрай ранения минал и един левит. Той идва до него, вижда го, но досущ като своя „началник", „шеф" се „отбива насреща", минава от другата страна на пътя.
към текста >>
64.
НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Друго
разпределение
на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус.
Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата. Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят.
Друго
разпределение
на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус.
Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални. В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др.
към текста >>
(снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото
разпределение
на отделните раси.
За илюстрация на смесен, но благороден тип, ще дам портрета на Тагор. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Върху първичния, арийски тип се кръстосват влиянията на източно средиземноморския и ориенталския: тъмни бадемовидни очи, слабо заорлен нос, долу широк и месест – нещо, което нарушава красивата му моделировка, мургав цвят на лицето. Стройна, тънка и изящна фигура. Ето ви и един тип от монголоидите - татарин, очевидно от най-нискостоящият. В него, обаче, ясно личат основните морфологични белези на монголския расов тип.
(снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото
разпределение
на отделните раси.
Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия.
към текста >>
65.
НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото
предопределение
на този народ, на неговата историческа мисия.
И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях. В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека, между Бога и неговите избрани. С други думи, там се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателен човек и оня вечен Извор, от който произтича неговият живот. Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет". Казано е, например, в Библията: „Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив".
Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото
предопределение
на този народ, на неговата историческа мисия.
Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия. Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля. И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели.
към текста >>
66.
Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Прекръстосани яйцеклетки в стадий на
деление
четири, получават се зародиши с две предни части - с две глави и пр.
Нови опити от зародишната тъкан преди да се е диференцирала в трите зародишни листа, взимат коя и да е част - напълно безразлично (може би част от която би се развил мозъка или пък костната система или крайниците) и от нея при по-нататъшното развитие се получава целия организъм на животното. Явно е, че Вайсмановата теория е напълно невярна. Ако всичките тези явления са резултат на една ръководна същност в развитието и жизнените отправления на организма, то при опитите трябва да се получат и други резултати. Споменатите неовиталисти, особено Манголд в последното десетилетие, предприеха нов род опити. Съединяват се две оплодени яйцеклетки, от които според Вайсман би трябвало да се получат два съвсем отделни и различни организми; получава се един цял организъм.
Прекръстосани яйцеклетки в стадий на
деление
четири, получават се зародиши с две предни части - с две глави и пр.
Шпеман отива още по-нататък, взима части от тъй наречената медуларна плоча - предната част от зародиша вече диференциран на своите три зародишни листа (от всеки зародишен лист се развива една определена част от организма - от външния пласт - ектодермален - се образува нервната система, която се диференцира на централна и гръбначна; от средния - мезодермален пласт - се развива скелетът и мускулите, а от вътрешния - ектодермален - се развива храносмилателната система) и ги заменя с други части, от които би се получило не мозък, а друга част от организма; в резултат получава цялостно и нормално развит индивид. Maнголд - съпрузи, продължават опитите от този род и получават в резултат, заменяйки средния зародишен пласт с външен или външния със среден или вътрешен, нормалния зародиш, от който ще се развие цялостния организъм. В тези опити се установи, между другото, че „първичната уста" - онази част в медуларната плоча, от която се развива мозъкът, доминира във въздействието си в останалите части, на които е присадена (инплантирана). От това се вади заключение, че седалището на този ,,организатор" в живите организми е в предната част на медуларната плоча - в мозъка. Шпеман прави още и други много интересни опити.
към текста >>
67.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично
определение
без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението.
Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна.
В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично
определение
без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението.
Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща. Идеята за правата линия в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност. Правата линия не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора. Тя е линията, по която лъвът се втурва към своята жертва, детето към новата играчка, гладният към хляба.
към текста >>
68.
РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Идеята за "несъзнателното" и преди Фройд се изтъкваше, обаче, той я задълбочи и й даде едно точно
определение
Тя стана основния камък, върху който се съградиха схващанията на Фройд, а по-сетне и тези на новата психология.
Роден в 1856 год., той, след като свършил медицина, станал ученик на прочутия тогава лекар в Париж, Шарко. Последният си служил с хипнотизъм при лекуване на истерия. Обаче, Фройд не останал за дълго при Шарко. Завърнал се във Виена, той почва самостоятелно да прилага метода на Шарко, обаче, остава незадоволен от постигнатия резултат. И не след дълго той почва по свой метод да лекува душевните заболявания, като същевременно разработва собствена теория, за да обясни тия последните.
Идеята за "несъзнателното" и преди Фройд се изтъкваше, обаче, той я задълбочи и й даде едно точно
определение
Тя стана основния камък, върху който се съградиха схващанията на Фройд, а по-сетне и тези на новата психология.
В глъбините на душевния ни живот, казва Фройд, се извършват известни несъзнателни душевни процеси, съвършено независими от съзнателната ни воля. Тази сфера от нашия душевен живот, където стават тези несъзнателни процеси, Фройд нарича "сфера на несъзнателното". Методът, начинът, по който можем да се доберем до "несъзнателното“, това е психоанализата. И от там Фройд и неговите последователи се наричат психоаналитици. Някои, и то неправилно, наричат новата психология психоаналитична.
към текста >>
Различни автори различават най-разнообразни инстинкти, обаче, за по-голяма прегледност и простота на изложението, аз ще се придържам към
разпределението
, което дава Weatherhead в своята книга "Psychology and Life" (изд.
Това, което става с отделния човешки индивид, се извършва в голям мащаб в органическото царство. Тази реакция, която се е повтаряла в продължение на ред поколения в даден род или вид, се превръща в наследствено предразположение. При това не всички реакции се съхраняват в родовата памет, за да се изразим с езика на Юнг, а само онези, които идват да оправдаят известна биологична цел. Тази крайна биологична цел е съхранение на рода, вида, расата, съхранение на отделните растителни или животински царства и най-сетне съхранение на организирания, проявения живот. Такива наследствени предразположения към известни реакции по отношение на даден външен стимул и с една определена биологична цел, в животинското царство ние наричаме инстинкти.
Различни автори различават най-разнообразни инстинкти, обаче, за по-голяма прегледност и простота на изложението, аз ще се придържам към
разпределението
, което дава Weatherhead в своята книга "Psychology and Life" (изд.
1934 г.). Той разграничава три главни инстинкта: инстинкт за самосъхранение, полов и социален, като всички останали инстинкти той ги нарича подинстинкти и ги причислява към една от горните групи. Проявяването на всеки инстинкт се съпътствува с освобождаване на нервна енергия, което ние преживяваме като едно чувство, или да се изразим с терминологията на Hartfield, като инстинктивна емоция. Когато инстинктивната емоция се насочи към даден обект и се свърже с него, като образува едно неразделно цяло, ние говорим за психологическа констелация. Тя се състои, както видяхме от два елемента: единият, инстинктивната емоция, е субективен и наследствен, а другият, обектът, о който се скрепва инстинктивната емоция е обективен и придобит.
към текста >>
69.
ВЪТРЕШНИ ВРЪЗКИ С ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Аспектите, почиващи на четворното
деление
на еклиптиката, се дават във всички ръководства като неблагоприятни.
В много отношения дори е съвсем необходима наличността на няколко лоши ъгли, за да се предизвикат значителни „влияния" (фон Кльоклер). Аспектите, почиващи на тройното разделяне на еклиптиката, се означават от всички автори като благоприятни, хармонични аспекти. Най-важният от тия благоприятни аспекти е тригонът, при който „хармонията се вижда вече от това, че планетите, които стоят точно в тоя аспект помежду си, трябва да се намират в знаци на един и същ елемент, които, както е известно, отстоят на 120° един от друг". (Синдбад — Д-р Вайс). Вторият по сила от благоприятните аспекти е секстилът, при който отстоянието на планетите е два пъти по-малко от това при тригона.
Аспектите, почиващи на четворното
деление
на еклиптиката, се дават във всички ръководства като неблагоприятни.
Най-силен от тия неблагоприятни аспекти е опозицията при която планетното отстояние е 180°. След него идва квадратът, при който планетното отстояние, е – 90°. „Неблагоприятните ъгли отговарят, във всеки случай, на борба и пречки. Като аспект на пречките, според моето мнение, трябва да се счита повече квадратът, като „аспект на борбата" – повече опозицията... Още Гьоте, който се е занимавал с астрологични проблеми, посочи това, че опозицията при известни условия би трябвало да бъде благоприятна. Нашата статистика потвърждава това, а също и геометрическото разглеждане на ъглите, от гледна точка на преминаванията на планетите потвърждава тоя възглед.
към текста >>
Синдбад и Д-р Вайс, които дават едно по-друго
разпределение
на съвпадите според Бейли, продълъжават: „Бейли съветва това да се схваща само в общ смисъл, тъй като във всеки отделен случай трябва да се вземе под внимание и знакът, в който се намират въпросните планети, както и другите аспектирания на двете планети.
За свпадите и паралелите могат да се дадат само общи правила. Съвпади и паралели между благотворно действуващи планети (Слънцето, Юпитер, Венера) трябва да се разглеждат като, благоприятни; тия между неблаготворните (Сатурн, Марс, Уран) – като неблагоприятни. Съвпади между неутрални планети – Луна, Меркурий, Нептун (мнозина считат Нептун за неблаготворна планета) – обикновено нямат ясно изразено влияние в положителен или отрицателен смисъл. Съвпади между благотворни и неутрални планети клонят към хармония, тия между неблаготворни и неутрални – към дисхармония. Съвпади между благотворни и неблаготворни планети имат двойствен характер.
Синдбад и Д-р Вайс, които дават едно по-друго
разпределение
на съвпадите според Бейли, продълъжават: „Бейли съветва това да се схваща само в общ смисъл, тъй като във всеки отделен случай трябва да се вземе под внимание и знакът, в който се намират въпросните планети, както и другите аспектирания на двете планети.
Един благоприятен съвпад или паралел може, поради лошо аспектиране на планетите, които се разглеждат. да бъде ослабен, един неблагоприятен може да бъде подобрен чрез благоприятно аспектиране". Тъй като, обикновено, надмощие взима планетата, която е по-силна във въпросния знак, последният има голямо значение при двойствените съвпади. Така съвпадът на Венера с Марс ще бъде съществено по-добър във Везни (знакът на Венера), отколкото в Скорпион (знакът на Марс), съвпадът Юпитер и Сатурн ще бъде по-добре в Стрелец (знак на Юпитер), отколкото в Козирог (знакът на Сатурн). Общо взето, при преценяване на хармоничното или дисхармонично влияние на всички аспекти, трябва да се вземе пред вид освен видът на интересуващия ни аспект, още характерът на планетите, който го образуват, тяхното положение по знак и по дом, както и аспектите, който те получават от другите планети.
към текста >>
70.
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Но при цялото това
подразделение
, Бог е съединил всяко небе с другите чрез посредствени връзки, така че всичките заедно образуват пред Него едно цяло.
Тъй като вътрешната страна е по-близо до Бога, съвършенството се увеличава колкото се приближаваме към нея, а се намалява с приближаването ни към външната страна. Поради това различие, ангелите от едно небе не могат да общуват с тези от друго небе. Никой не може да се издигне от по-низшето към по-висшето, или да слезе от по-висшето към по-низшето небе. Ако някой ангел се опита да се изкачи в висшето небе, той бива обзет от неописуема мъка и отчаяние, че не може да види Тези, между които се намира, а още по-малко е способен да влезе в разговор с някого. А който се опита да слезе от висшето в низшето небе, се лишава от мъдростта си, спъва се в говора си и се отчайва.
Но при цялото това
подразделение
, Бог е съединил всяко небе с другите чрез посредствени връзки, така че всичките заедно образуват пред Него едно цяло.
Всички те са свързани помежду си, защото ако не са свързани, не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали. Не може да се каже, че небето се намира някъде вън от човека – то е в самия него. Защото според небето, което е вътре в него, всеки ангел възприема онова, което е вън от него. Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешният ти живот. Така че те смятат влизането в небето като благодат.
към текста >>
71.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
в тези сфери има едно светло и едно тъмно полукълбо, в тях има едно
разпределение
на сектори, в които енергията на тия сфери функционира по различни начини.
" Меркуриевата сфера така дълбоко прониква Юпитеровата в капиталистическия строй, че нейното влияние навсякъде е на лице. Представете си каквото щете крупно индустриално предприятие на наши дни, в което са съсредоточени огромни капитали и си помислите, възможно ли е то без научни лаборатории – "научна секция", без счетоводство, без цял щаб от чиновници, без връзки с пресата – и не само за рекламни цели – без адвокати, юрисконсулти, без съдействието на всички модерни съобщителни и транспортни средства. Навсякъде се явява Меркурий с своята папка документи, със своите подробни статистики и пресмятания, със своите баланси. Цифрата – изобретение на Меркурий – владее цялата съвременна култура, в която често пъти и човекът се явява само едно жалко число в дългите статистически редици. Не ще и дума, че юпитерово-меркуриевото сечение, в което се разви западноевропейската материалистична култура, е само едно "сечение" – то не изчерпва цялото съдържание на двете сфери.
в тези сфери има едно светло и едно тъмно полукълбо, в тях има едно
разпределение
на сектори, в които енергията на тия сфери функционира по различни начини.
Възможни са и други сечения на двете сфери. Това, в което се разви западноевропейската култура, засяга не само светлите, но и "Тъмните полукълба" на Юпитер и Меркурий – и то в голяма степен. При това, особено интересно би било да се проследи влиянието и на другите планетни сфери върху тази юпитеро-меркуриева основа. И особено, това на Уран. Но този въпрос излиза из кръга на настоящата статия и изисква специално разглеждане. Г.
към текста >>
72.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Когато царската колесница, която отвеждаше принца, потегли от терасата на женското
отделение
на царския дворец, две млади и красиви жени гледаха печално след отдалечаващия се принц.
Нещо, което ставаше по целия свят с всички, които имаха годините на неговите дъщери. И двете се бяха влюбили дълбоко и безнадеждно в младия принц. Знаеше ли той за това, което става в техните сърца? А може би, и за това беше дошъл тъкмо тогава. Знаеха само ония, които го бяха пратили и които се грижеха за световния ред.
Когато царската колесница, която отвеждаше принца, потегли от терасата на женското
отделение
на царския дворец, две млади и красиви жени гледаха печално след отдалечаващия се принц.
А тоя, който беше смутил младите сърца, си отиваше мълчалив и спотаен като сфинкс. И сега. в ранното утро на своя живот, те стояха вече дълбоко наранени от това, което хората наричаха любов. Какво им остави той в замяна на това, което те за винаги му бяха отдали? На Дуна-Фу той беше подарил своя образ, великолепно изваян и украсен с блестящи камъни, а на Меру-Ир – свитък, чиито страници, живи и трептящи, горяха нейните пръсти, които не смееха да ги разлистят.
към текста >>
73.
DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Всъщност трябва да дадем на Сведенборг
определението
, което Шелли даде за Байрон: "Пилигрим на вечността".
Признавам, че Сведенборг ме е заставил да повярвам в реалността на неговия мистичен опит." Не е лесно да се чете Сведенборг. Още по-трудно е да се разбере. Неговите съчинения са особен вид Кабала, изискващи дълго проучване. Но в основата на философията му лежи светла творческа мисъл. Той вярва, че светът се ръководи с любов, Мъдрост и че пълното въплъщение на любовта и Мъдростта се заключва в Христа.
Всъщност трябва да дадем на Сведенборг
определението
, което Шелли даде за Байрон: "Пилигрим на вечността".
Адриана Тиркова (Из в. "Сегодня".) Цигулар, спасен от смъртта чрез цигулката "Дейли Експрес" предава една история, която звучи повече като романтична, отколкото като правдоподобна. в Лондон понастоящем живее полският цигулар Станислав Фридберг, за когото този вестник разказва следното: В 1918 година Фридберг бил арестуван в Москва и осъден на разстрелване. При арестуването той едва успял да вземе сбогом от жена си и от тригодишния си син, и можал да измоли разрешение да вземе със себе си в затвора своята цигулка. Там той цялата нощ свирил, мислейки, че за по-следен път се отдава на любимата си музика.
към текста >>
74.
Стихове - Д. Антонова и S.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В любовта не може да има раздори, понеже в нея не може да има
деление
.
– С любовта! Докато хората не почнат да се хранят с любовта, ще имат стария живот. Всички хора са носители на Божествената любов, само че у едни изворите не са още протекли. Сега любовта не е приложена в живота. Това, което има сега, е само сянка на любовта.
В любовта не може да има раздори, понеже в нея не може да има
деление
.
Тя е, която урегулирва всички неща. Тя като дойде, задоволява всички нужди на човека: и ума му, и живота му, и свободата му. Защото на човека му трябват три неща: живот, светлина, знание и свобода. Няма по-голяма основа от основата на любовта. Няма по-светла мисъл от мисълта на любовта.
към текста >>
75.
Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Но такова едно
деление
е безсмислено, защото вярата не трябва се смесва с религиозните вярвания и представи на хората.
Любовта е сила, която отваря ума и сърцето на човека за всички хора. Който люби по този начин, е готов да помага на всички, които срещне по пътя си. Такъв човек внася разположение на духа у всекиго, без разлика. Съвременните хора проявяват същото неразбиране и по отношение на вярата. Те се делят на верующи и безверници.
Но такова едно
деление
е безсмислено, защото вярата не трябва се смесва с религиозните вярвания и представи на хората.
Вярата е една велика мирова сила, която е свързана с умствения принцип в света. Тя подържа човешкият ум. Ако вярата на човека е слаба и умът му е слаб. Такова съответствие съществува и между надеждата и сърцето, както и между любовта и духа. Ако надеждата на човека е слаба, и сърцето му е слабо.
към текста >>
76.
Сфера на Нептун – Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Христос сигурно намеква за характера на човека, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и
поделение
.
Те могат да бъдат така безцеремонно разпуснати и всеки и всичко може да гази и бърка там. В тях може да намерят место тръне и бодили. Христос намеква за мислите на човека, които се движат в една широка амплитуда между „зло" и „добро". Христос намеква за волята на човека, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и възвишени дела. В своята цялост волята, чувствата и мисълта в човека правят неговия характер.
Христос сигурно намеква за характера на човека, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и
поделение
.
Вероятно в притчата на Христа трябва да доловим трите главни прояви на характера, на неговите прояви като темпераменти. Те са жизненият (сангвиничен) темперамент, витивният (лимфатичен) темперамент и динамичният (холеричният и меланхоличен) темперамент, който някои автори поделят не безоснователно на две. И Христос препоръчва „добрата почва", онзи човешки тип, в когото е всичко уравновесено, в когото живеят всички добри качества на всеки споменат темперамент. В същия този смисъл и Учителят, в лекцията си за темпераментите, говори да се вземе доброто от всеки един от тях. Има път, начин за това.
към текста >>
77.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Няма да изнасям ония по-тънки изследвания, при които
разпределението
на материала става по двучасови интервали и които вземат под внимание и пола, защото те изискват познаване на статистичната терминология.
Отношението между броя на смъртните случаи през третата и последната четвърт от денонощието е 1,36:1 или кръгло 4:3. Други по-точни изследвания върху денонощния ритъм на умиранията, при които е взета под внимание и причината на смъртта (Berlinski), показват известни различия в резултатите, сравнени с тия на Кетле. Така запример, максимумът у Берлински се пада между 6 часа сутр. и пладне, а минимумът за всички хронични болести съвпада с този на Кетле (между 18 ч. и полунощ).
Няма да изнасям ония по-тънки изследвания, при които
разпределението
на материала става по двучасови интервали и които вземат под внимание и пола, защото те изискват познаване на статистичната терминология.
Наистина, те разкриват интересни тънкости, които навеждат изследователите на смели размишления относно причините на денонощния ритъм на ражданията и умиранията, но аз няма да се спирам на тях. С настоящата статия исках само да обърна вниманието на читателите върху факта, че и там, дето ни се струва да цари случайност, все пак има известна закономерност. Г.
към текста >>
78.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Измеренията на конското тяло са подчинени на закона на златното
деление
.
Вътрешната връзка, която свързва така получените величини, „единството на строителния план", става ясно едва при това математическо разлагане. Нейното съществувание, обаче, ние чувстваме и без това пояснение при наблюдаване хармоничната пластика на статуята. Растежът на растението в неговото постоянно напредване води често също така към златното сечение, дори там, дето нешколуваното око не различава никакво правило. Отсечките между отделните възли на едно малко клонче от топола, да речем, се намират в отношения, определени от златното сечение и тези отношения се запазват и при по-нататъшното надлъжно нарастване. Благородното животно.
Измеренията на конското тяло са подчинени на закона на златното
деление
.
Ако вземем височината на задницата за основа, то навсякъде се получават „златни правоъгълници", т.е. правоъгълници, чиито страни са образувани според златното сечение. Също и шията, и главата, се подчиняват на същата основна мярка, въпреки ъгъла, който те образуват с оста на тялото – един ъгъл, който е ъгъл на правилния петоъгълник! Симетрия в природата. Чудноватите образувания на отделните кристали имат като основна форма шестоъгълника, обаче и тук може да се докаже, че неравни отсечки често се намират в отношение на златно сечение.
към текста >>
На Тициановата „Почиваща Венера" може особено добре да се посочи, как отношението на златното сечение прониква цялото творение, как един едничък винаги повтарян принцип на
деление
, установява най-важните точки на композицията и сякаш създава за фигурите една невидима опорна система, достъпна само за подсъзнанието.
Чудноватите образувания на отделните кристали имат като основна форма шестоъгълника, обаче и тук може да се докаже, че неравни отсечки често се намират в отношение на златно сечение. У някои скални кристали се срещат впрочем правилни петоъгълници и възможно е питагорейците да са били подтикнати от тях към изследвания върху закона на хармонията. Симетрия и в строителното изкуство. Браманте, строителят на черквата „Свети Петър" в Рим, е дал на мощната сграда една строго симетрична, хоризонтална проекция, изведена от квадрата. При установяването на отделните размери, обаче, той се е ръководил от златното сечение. Хармония.
На Тициановата „Почиваща Венера" може особено добре да се посочи, как отношението на златното сечение прониква цялото творение, как един едничък винаги повтарян принцип на
деление
, установява най-важните точки на композицията и сякаш създава за фигурите една невидима опорна система, достъпна само за подсъзнанието.
Форматът на картината е така избран, че половината диагонал е толкова голям, колкото по-голямата част от ширината на картината. Построена съразмерност. Албрехт Дюрер се е занимавал много с математическите основи на художествената композиция и ни е оставил множество конструкции и учебни примери. Особено са го интересували пропорциите на човешкото тяло. Означи ли се цялата дължина с Д, то горната част на тялото, например, трябва да бъде 1/2, главата – 1/8, лицето, а също така и дължината на ръката – 1/10 от тая дължина.
към текста >>
79.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Затова великите хора са помощни инструменти в ръцете на Разумността, на Бога на
предопределението
в преобразяването на живота, в неговото развитие.
Животът ù е наглед като на всички други хора, ала проявите ù, усилията ù, творческата и добротворната енергия – безгранични, съвършени При това, всичко става с дълбока вътрешна скромност и безпретенциозност. В това тихо и скромно дело, което мълниеносно завладя света трябва да съзрем пръста на неведомата разумност на живота. Намесата на този „пръст" на Разумността създава историческите епохи, които са етапи в цялостното съграждане на духовната и материална еволюция на човечеството. За да разберем тази проява на великата Разумност в живота, трябва да схванем живота на отделните велики личности и значението им в дадената епоха. Ако Кюри би се родила преди две хиляди години, тя не би могла да извърши своето дело и да допринесе за издигането на човечеството, както сега.
Затова великите хора са помощни инструменти в ръцете на Разумността, на Бога на
предопределението
в преобразяването на живота, в неговото развитие.
Нека съвсем набърже хвърлим поглед върху живота на друга голяма творческа представителка на нашето време – Елеонора Дузе. Тя работи и живя в съвсем противоположна област от тази на Кюри, но живя славно и велико по сърце. Че Елеонора Дузе е била една от най-големите артистки до нашето време, това е добре известно. Противно, обаче, на други знаменитости в света на изкуството тя далеч не е обичала и не се е подавала на суетностите на славата. Чувствала е голямо отвращение към всичко парадно, външно.
към текста >>
80.
ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Светът се нуждаеше от едно разумно
разпределение
на земите, от разумно
разпределение
на благата между всички народи, между всички хора.
Дойдоха вследствие на това редица стопански кризи. И в резултат от всичко туй – последната война – може би най-страшната война, която човечеството изживява. За една нощ косите на войниците побеляват. Луди се връщат те от бойните полета в своите домове. Светът се нуждаеше от свобода, от отворени морета, от свободни граници.
Светът се нуждаеше от едно разумно
разпределение
на земите, от разумно
разпределение
на благата между всички народи, между всички хора.
Тия, които държеха благата в ръцете си, не разбраха това, не разбраха тази въпиюща нужда на изстрадалото човечество. Те допуснаха първата световна война. Те дадоха един несправедлив мир. Създадоха Обществото на народите, но не намериха време да направят ревизия на своите дела, да върнат свободите на народите, да премахнат неправдите, да заличат сълзите по земята. Затова дойде новата война, която бушува – ето вече година – и помете толкова държави от лицето на земята.
към текста >>
81.
HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
После трябва да се изучат тъй наречените „митогенни лъчи" на Гурвич, който е почнал своите опити най-първо с корените на лука и дошъл до констатиране на тия еманации у организмите; той нарича тия еманации „митогенни лъчи", понеже под тяхно въздействие се усилва дележът на клетките (митоза значи клетъчно
деление
).
А истинското естество на човешката душа е Божественото! От друга страна се знае, че третият период в развитието на човека – от 14 до 21 година – е период за умствено развитие и затова през този период по научен път, чрез логична работа трябва да се дойде до един мироглед. Кои нови факти трябва да се изучават в горните гимназиални класове? Преди всичко трябва да се въведе изучаването „Теорията за радиациите" на Лаковски. Трябва да се изучат подробно опитите на Лаковски с гълъби, пеперуди, бръмбари, растения и пр., за да се докаже, че всяко същество изпуща еманации, радиации, лъчи, чрез които всеки организъм е жив радиоапарат – предавателен и приемателен едновременно.
После трябва да се изучат тъй наречените „митогенни лъчи" на Гурвич, който е почнал своите опити най-първо с корените на лука и дошъл до констатиране на тия еманации у организмите; той нарича тия еманации „митогенни лъчи", понеже под тяхно въздействие се усилва дележът на клетките (митоза значи клетъчно
деление
).
Освен това трябва да се изучават изследванията на Райхенбах и пр., чрез които се доказва още по-ясно съществуването на радиациите и ясновидството. После трябва да се изучават опитите на Д-р Килнер, на Бонския професор д-р Ханс Бендер за доказване на ясновидството; опитите на Дюрвил, Де Роша и пр. Необходимо е да се изучават и биологичните опити на Ханс Дриш, на Харисон, на Густав Волф и пр. Напр. Густав Волф е извадил лещата от окото на тритона (от опашатите земноводни) и тя после регенерира (възобновява се) не от ектодермата, както е при зародиша, но от мезодермата. А това е по-целесъобразно, понеже мезодермата е по-близо до мястото на лещата, отколкото ектодермата.
към текста >>
82.
ПРИ НЕСТИНАРИТЕ - ПАША
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Когато един индивид се ражда всред един народ, той носи не само историческото, но и едно свръхфизично
предопределение
, което му повелява да развие всред тоя народ известни страни на своята природа, за което тук именно има най-добри условия.
То се движи като невидима връзка между народа, като медиум, в който е потопен той. В тоя процент неуяснено и метафизично се крие съдбата на тоя народ, възможностите му и неговата мисия. Въпросът за нацията досега е бивал разглеждан чисто материалистично и механично. Ако приемем, че светът е една бездушна машина, в която процесите на живата и мъртвата природа, както и животът на индивида и колектива се направляват от несъзнателни сили, тогава въпросите за човека, за нацията и за целокупната човешка общност могат да се обясняват произволно и комуто както хрумне, но ако ние приемем, че тоя свят, всред който живеем, е направляван в своята цялост, както и в своите части от съзнателни творчески сили, тогава на въпроса за същността на една нация не можем да отговорим иначе, освен със сравнението, че една нация по лицето на земята между архипелага на народите е както един орган от организма на един човек, който има специална функция за поддържане общия целесъобразен и неразделен живот на цялото. Тогава е ясно, че без тоя орган в организма ще настъпят неблагоприятни промени.
Когато един индивид се ражда всред един народ, той носи не само историческото, но и едно свръхфизично
предопределение
, което му повелява да развие всред тоя народ известни страни на своята природа, за което тук именно има най-добри условия.
Това е необходимо както за личната еволюция на индивида, така и във връзка с възможностите тоя индивид да стори нещо за общото повдигане на колектива, след като се потопи, заживее и обикне историческата му съдба, страданията му и неговите радости. Ние отричаме напълно, като нелепа приумица, биологическия расизъм, но за сметка на това приемаме една духовна общност, която можем само условно да наречем „духовен расизъм". Един англичанин няма в своята кръв никакви специфични английски съставки, но той има нещо, което е характерно за английската нация. То е създадено и оформено освен в непрекъснатата общност, освен в приемането на вътрешните и външни белези на английската култура, което от социолозите е наречено подражание, но и във флуидите, духовната атмосфера на тая нация. Ние бихме могли да направим от всеки народ по един показен синтетичен тип, който крие у себе си в най-чиста проба качествата на своя народ.
към текста >>
83.
ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тя е първото
отделение
, което трябва да завърши.
Ако той не се кали в Божията любов, ако не се кали в Божията мъдрост и в Божията истина, той не може да се ползува от тях. За да бъдат мислите, чувствата и постъпките хармонични, те трябва да бъдат проникнати от Божията любов. Тя е подтикът в живота. Божествената любов се изявява в цялото Битие от най-големите глъбини до най-големите висини. Най-първо човек трябва да изучава любовта.
Тя е първото
отделение
, което трябва да завърши.
Второто отделение е изучаване на мъдростта. Третото отделение е изучаване на истината. Когато изучи тия три отделения, човек ще постъпи в четвъртото отделение, където ще изучава изпълнението Волята Божия. * * *
към текста >>
Второто
отделение
е изучаване на мъдростта.
За да бъдат мислите, чувствата и постъпките хармонични, те трябва да бъдат проникнати от Божията любов. Тя е подтикът в живота. Божествената любов се изявява в цялото Битие от най-големите глъбини до най-големите висини. Най-първо човек трябва да изучава любовта. Тя е първото отделение, което трябва да завърши.
Второто
отделение
е изучаване на мъдростта.
Третото отделение е изучаване на истината. Когато изучи тия три отделения, човек ще постъпи в четвъртото отделение, където ще изучава изпълнението Волята Божия. * * *
към текста >>
Третото
отделение
е изучаване на истината.
Тя е подтикът в живота. Божествената любов се изявява в цялото Битие от най-големите глъбини до най-големите висини. Най-първо човек трябва да изучава любовта. Тя е първото отделение, което трябва да завърши. Второто отделение е изучаване на мъдростта.
Третото
отделение
е изучаване на истината.
Когато изучи тия три отделения, човек ще постъпи в четвъртото отделение, където ще изучава изпълнението Волята Божия. * * *
към текста >>
Когато изучи тия три отделения, човек ще постъпи в четвъртото
отделение
, където ще изучава изпълнението Волята Божия.
Божествената любов се изявява в цялото Битие от най-големите глъбини до най-големите висини. Най-първо човек трябва да изучава любовта. Тя е първото отделение, което трябва да завърши. Второто отделение е изучаване на мъдростта. Третото отделение е изучаване на истината.
Когато изучи тия три отделения, човек ще постъпи в четвъртото
отделение
, където ще изучава изпълнението Волята Божия.
* * *
към текста >>
84.
НАЦИОНАЛИЗМЪТ В НАШАТА СЪВРЕМЕННОСТ - N
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Свободата, като мистично философско понятие, е много широко, но конкретно, от гледището на международното право, се изразява в националното
самоопределение
на народите, които трябва да станат съзнателни органи по пътя на сътрудничеството в общочовешкия организъм.
Тази мисъл е подчертавана многократно в политическата история на човечеството, обаче, най-ярко е илюстрирана в клаузите на всички досегашни мирни договори, които пренебрегват основните принципи на един поне относително справедлив и траен мир. Идеята за мир беше прегърната и от Обществото на народите, като едно от най-големите международни институции, познати в дипломатическата история на държавите. Редицата опити, да се задържи мирът след световната война по силата на постановленията от статута на О.Н., останаха безрезултатни. Също така, много други средства се препоръчваха от висшите политически среди, като метода за разоръжаването, колективните пактове за сигурност и др., обаче, не дадоха никакви реални резултати, напротив, доведоха до още по-голям международен конфликт, който се изрази в последно време във войната между демокрациите и авторитарните държави. Всички тези опити, които се правеха на международна почва, пропаднаха, защото беше пренебрегнато най-важното начало, което е душата на мира, именно свободата.
Свободата, като мистично философско понятие, е много широко, но конкретно, от гледището на международното право, се изразява в националното
самоопределение
на народите, които трябва да станат съзнателни органи по пътя на сътрудничеството в общочовешкия организъм.
Както казва Учителят – народите трябва в края на краищата да осъзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно променливи политически и стопански интереси... Последните международни събития, които стават почти по всички континенти и специално в Европа, идат да подчертаят, че, ако не се вземе за база принципът на свободата, който е най-важният стимул за стопанско, духовно и културно творчество, мирът, който е желан от всички държави, ще остане едно празно понятие, формула без всякакво реално съдържание. Световното мнение трябва да каже своята разумна дума, т.е. да се претвори международният хаос, който е продукт на едно неорганизирано минало, чрез мирна международна конференция, на която световната съвест и висшата политическа справедливост, която има божествен произход, да диктуват пресъздаването на новия международен ред, който ще открие по-светли хоризонти за стопанското освобождение на народите и ще даде път на онези духовни и културни заложби, скрити дълбоко в общочовешкия гений.
към текста >>
85.
DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
разпределението
на сушите и моретата в разните древни епохи.
Наулти е уверен, че новият континент ще се издигне над морето без всякакви геоложки сътресения, понеже процесът продължава вече от десетилетия. Днес вече е известно, че в тия места, гдето океанографите преди години са отбелязали голяма дълбочина, дъното се намира вече съвсем близо до морската повърхност. Може би днешните поколения ще дочакат появяването на новия континент, за който – както ученият твърди – правителството на Съединените щати трябва да вземе още от сега мерки. Из „Нова вечер". От окултните изследвания се знае подробно тъй наречената палеогеография, т.е.
разпределението
на сушите и моретата в разните древни епохи.
Това, което окултната палеогеография е твърдяла, по-после много пъти се е потвърждавало от официалната палеогеография, напр. за съществуването на древните континенти Атлантида, Лемурия и пр. Окултната наука отдавна твърди за явяване на нов континент. И множество изследвания на геолози, географи и пр. потвърждават това.
към текста >>
86.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Никой не би могъл да даде
определение
на една безформена и невеществена реалност, но човешкият ум, все пак по някакъв начин мисли за нея.
Тя е онова комбинативно качество на човешкото мислене, което за първи път е отделило човека от животинския свят и което качество се състои в събирането познати отделни части в едно. В тоя смисъл на думата, сложната машина представя най-чудната рожба на човешкото конкретно мислене. Машината е най-чистият паметник на конкретна гениалност и най-висшата рожба на обективния ум. Втората клонка на мисловната дейност, това е абстрактното. Човек е надарен с качество да мисли и за невеществените неща.
Никой не би могъл да даде
определение
на една безформена и невеществена реалност, но човешкият ум, все пак по някакъв начин мисли за нея.
Ето така, ние приказваме за дух, за съвест, за истина, за сила и за безкрайност. Това показва, че човек има усет и някакво вътрешно ирационално „знание" и за неща, които са извън обсега на неговото имперично битие. Тоя факт говори и за туй, че човешкото аз иде тъкмо от тия неуловими светове, за които ние понякога имаме далечни мигновени сигнали. Човек, независимо от това дали е учен или прост, е роден по някакъв начин с идеята за Бога. Религиозното, по-право набожното чувство е нещо, с което човек живее през целия си живот и тогава даже, когато смело го отрича.
към текста >>
87.
АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тая дума е производна от думата „митоза" – това е научното име на клетъчното
деление
.
МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ Боян Боев Знае се, че в 1924 година руският учен Александър Гурвич, професор в Симферополския университет – а сега в Москва, – откри митогенните лъчи. Ако закрепим отвесно чрез статив луков корен и насочим срещу него върха на хоризонтален луков корен, закрепен също с статив и ги държим известно време в такова положение, то при микроскопско изследване на отвесния корен на мястото, дето е бил насочен върхът на хоризонталния, ще видим, че броят на клетките, които са във време на дележ, е увеличен значително. Двата корена не са допрени един до друг; от това следва, че хоризонталният корен е излъчил от себе си нещо, което през пространството е действувало и привело към активност клетките на другия корен. Значи, трябва да предположим, че особени лъчи на хоризонталния корен са действували в случая. Тях именно Гурвич нарича митогенни.
Тая дума е производна от думата „митоза" – това е научното име на клетъчното
деление
.
Митогенните лъчи значи активират клетките и ги подбуждат км деление. Самото влияние на лъчите се нарича индукция. Източникът, от който излизат лъчите, се нарича индуктор, а предметът, върху който падат лъчите и чиито клетки се активират, се нарича детектор. В първите години за детектор обикновено се избираше луков корен, но по-после се намери за по-практично да се вземат за такива квасни гъбички, развъдени в хранителната среда агар-агар. А напоследък за детектори се избират и други обекти: например, бактерии.
към текста >>
Митогенните лъчи значи активират клетките и ги подбуждат км
деление
.
Ако закрепим отвесно чрез статив луков корен и насочим срещу него върха на хоризонтален луков корен, закрепен също с статив и ги държим известно време в такова положение, то при микроскопско изследване на отвесния корен на мястото, дето е бил насочен върхът на хоризонталния, ще видим, че броят на клетките, които са във време на дележ, е увеличен значително. Двата корена не са допрени един до друг; от това следва, че хоризонталният корен е излъчил от себе си нещо, което през пространството е действувало и привело към активност клетките на другия корен. Значи, трябва да предположим, че особени лъчи на хоризонталния корен са действували в случая. Тях именно Гурвич нарича митогенни. Тая дума е производна от думата „митоза" – това е научното име на клетъчното деление.
Митогенните лъчи значи активират клетките и ги подбуждат км
деление
.
Самото влияние на лъчите се нарича индукция. Източникът, от който излизат лъчите, се нарича индуктор, а предметът, върху който падат лъчите и чиито клетки се активират, се нарича детектор. В първите години за детектор обикновено се избираше луков корен, но по-после се намери за по-практично да се вземат за такива квасни гъбички, развъдени в хранителната среда агар-агар. А напоследък за детектори се избират и други обекти: например, бактерии. Северцов е като пионер за употребата на бактериите за детектори.
към текста >>
Общият резултат бил този: чрез индуциране с митогенни лъчи клетъчното
деление
на зародиша и изобщо ритъмът на развитието се ускорявали.
Яйцата били изложени на индукционно действие 10 минути, а в някои случаи 5. След опита двете кристални панички били поставени в голям съд с течаща вода, за да се намират зародишите по възможност в по-охладена температура. Броенето на клетъчните дележи почвало половин час след опита и продължавало до образуване на зародиш с 32 или 64 клетки. Броенето ставало при слабо увеличение на микроскопа в самите панички. Особено благоприятни за това били големите яйца на Saccocirrus.
Общият резултат бил този: чрез индуциране с митогенни лъчи клетъчното
деление
на зародиша и изобщо ритъмът на развитието се ускорявали.
При някои от опитите индукционното действие се забелязвало след 2-4 часа, а в някои случаи и по-рано – след 1-2 часа. Тия резултати надминали очакванията. Опитът имал и друг резултат: в техните култури обикновено 50% от яйцата не се делели. Това е за неиндуцираните култури. Обаче при индуцираните култури този процент се намалявал значително – с други думи се получава подобрение на условията за зародишното развитие под влиянието на митогенните лъчи.
към текста >>
Обаче, когато се поставят квасни гъбички в много разредена течност, те са отдалечени една от друга и с това се отстранява възможността за взаимна индукция; а това причинява забавяне на клетъчното
деление
; в този случай отстраняването на взаимната индукция може да се компенсира чрез чужда индукция, т.е.
Това отваря нови перспективи за митогенната индукция. Барон беше констатирал взаимна индукция или мутоиндукция у квасните гъбички, т.е. квасните гъбички си влияят една на друга чрез митогенните си лъчи. Всека квасна гъбичка влияе на съседните и получава влияние от тях. Значи всяка от тях в случая действа едновременно като индуктор и детектор.
Обаче, когато се поставят квасни гъбички в много разредена течност, те са отдалечени една от друга и с това се отстранява възможността за взаимна индукция; а това причинява забавяне на клетъчното
деление
; в този случай отстраняването на взаимната индукция може да се компенсира чрез чужда индукция, т.е.
чрез митогенни лъчи, действащи отвън. Г. Франк и М. Куперина в 1930 година искали да проверят, дали е възможна взаимна индукция и между яйцата на морския таралеж. За целта те правили опити с яйца, много сгъстени едно до друго и други контролни опити с отделни яйца. На 15 места се отглеждали единични яйца, а в десет места се отглеждали яйца по 5-6-30 събрани заедно.
към текста >>
Днес терминът митогенни лъчи се употребява само по традиция, обаче в същност тия лъчи нямат значение само за клетъчното
деление
.
Изобщо, силно митогенно излъчване било констатирано в органи, които се намират в период на резорбиране. Те са наблюдавали регенерация на опашката у тритона. Знае се, че на местото на раната след отрязването на опашката на тритона се появява млада тъкан от индиферентни клетки. Тая млада тъкан с недиференцирани още клетки се нарича регенерационен бластем. Горните автори забелязали, че източникът на митогенните лъчи не е бластемът, но старата тъкан, съседна до бластема.
Днес терминът митогенни лъчи се употребява само по традиция, обаче в същност тия лъчи нямат значение само за клетъчното
деление
.
Значението им далеч надраства въпросът за клетъчното деление. Даже наблюдавани са случаи, когато митогенните лъчи спират клетъчното деление на детектора. Това може да се сравни с интерференцията на вълните. Въз основа на последните изследвания трябва да се дойде до по-широко разбиране на биологичното действие на митогенните лъчи. Например, правени са изследвания на работещия мускул; после, изследвано е влиянието на митогенните лъчи върху обмяната на веществата у квасните гъбички и пр.
към текста >>
Значението им далеч надраства въпросът за клетъчното
деление
.
Те са наблюдавали регенерация на опашката у тритона. Знае се, че на местото на раната след отрязването на опашката на тритона се появява млада тъкан от индиферентни клетки. Тая млада тъкан с недиференцирани още клетки се нарича регенерационен бластем. Горните автори забелязали, че източникът на митогенните лъчи не е бластемът, но старата тъкан, съседна до бластема. Днес терминът митогенни лъчи се употребява само по традиция, обаче в същност тия лъчи нямат значение само за клетъчното деление.
Значението им далеч надраства въпросът за клетъчното
деление
.
Даже наблюдавани са случаи, когато митогенните лъчи спират клетъчното деление на детектора. Това може да се сравни с интерференцията на вълните. Въз основа на последните изследвания трябва да се дойде до по-широко разбиране на биологичното действие на митогенните лъчи. Например, правени са изследвания на работещия мускул; после, изследвано е влиянието на митогенните лъчи върху обмяната на веществата у квасните гъбички и пр. Венечните листа на цветовете, подложени на действието на митогенните лъчи, претърпяват големи изменения: белите венечни листа стават прозрачни, а цветните постепенно изгубват своята окраска.
към текста >>
Даже наблюдавани са случаи, когато митогенните лъчи спират клетъчното
деление
на детектора.
Знае се, че на местото на раната след отрязването на опашката на тритона се появява млада тъкан от индиферентни клетки. Тая млада тъкан с недиференцирани още клетки се нарича регенерационен бластем. Горните автори забелязали, че източникът на митогенните лъчи не е бластемът, но старата тъкан, съседна до бластема. Днес терминът митогенни лъчи се употребява само по традиция, обаче в същност тия лъчи нямат значение само за клетъчното деление. Значението им далеч надраства въпросът за клетъчното деление.
Даже наблюдавани са случаи, когато митогенните лъчи спират клетъчното
деление
на детектора.
Това може да се сравни с интерференцията на вълните. Въз основа на последните изследвания трябва да се дойде до по-широко разбиране на биологичното действие на митогенните лъчи. Например, правени са изследвания на работещия мускул; после, изследвано е влиянието на митогенните лъчи върху обмяната на веществата у квасните гъбички и пр. Венечните листа на цветовете, подложени на действието на митогенните лъчи, претърпяват големи изменения: белите венечни листа стават прозрачни, а цветните постепенно изгубват своята окраска. Червеният цвят става син и това е първата стъпка към прозрачност.
към текста >>
88.
СИЛА - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Това се подчертава и от последните исторически факти, които красноречиво говорят, че всички народностни малцинства се присъединяват при своите първоначални национални центрове Веднъж разрешен въпроса за националното
самоопределение
на народите, изразено в самостоятелни държавни единици за всички – те ще могат леко да се справят със социал-икономическия проблем т.е.
Изпъква пред нашето внимание въпросът, по какъв начин ще се изрази това сътрудничество на международна почва? Настоящето време, в което живее човечеството, е изключително и преходно. Настоящата война, която се води между демократическите режими и авторитарните държави, е предвестие на една нова ера – ерата на братството между народите. Това братско сътрудничество, което ще настъпи след тази война между народите, не е един чисто механичен процес, но една органическа стопанска и духовна взаимопомощ, която ще има своята форма, своята правна конструкция. Защото нацията, която се стреми да се покрие със социологическото понятие държава, е едно важно явление в международната политика.
Това се подчертава и от последните исторически факти, които красноречиво говорят, че всички народностни малцинства се присъединяват при своите първоначални национални центрове Веднъж разрешен въпроса за националното
самоопределение
на народите, изразено в самостоятелни държавни единици за всички – те ще могат леко да се справят със социал-икономическия проблем т.е.
антагонизма между капитала и труда, въпрос, разрешението на който няколко десетки години погрешно се смятеше за постижимо само чрез революцията и то на международна почва. Големите държавници, политици и икономисти се убедиха, че социалния въпрос всека държава ще разреши специфично, с оглед на своите географски, стопански, политически, социални и културни условия. Нация-държава, политическата форма, към която се стремят народите – само тя може да бъде арбитър между тези два важни стопански фактора (трудът и капиталът), които са творците на духовните и материалните богатства на нацията. Така самоопределени националните държави, по пътя на свободата, ще бъдат добре подготвени да разрешат един важен въпрос, който е в по-висока гама. – Малките държавни единици поотделно винаги са били принасяни в жертва на големите империи, които разполагат с материалната сила.
към текста >>
89.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Хората са още в първо
отделение
, в забавачницата, в сравнение с напредналите същества.
Ярко осветени лица, по които играят светлините на огъня. Грамадни фантастични сенки постоянно се менят по стените. От време на време се вслушвам в песента на водите, които се вливат във второто езеро. По естествен начин се подкачва разговор с Учителя. – Съществата, които са строили архитектурата при Седемте езера са били много възвишени.
Хората са още в първо
отделение
, в забавачницата, в сравнение с напредналите същества.
– Как се отразява планината върху организма? – Върху всички системи тя действа благотворно – върху нервната и други системи. Нервните хора трябва да ги карат на екскурзии по планините, да правят гимнастически упражнения и да се лекуват чрез музика. Знаете ли, колко е красив животът? Той е пълен с велики блага.
към текста >>
90.
ПОДРАЖАНИЕТО - Г. С. Г.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ако наблюдаваме крайните граници, установяваме една голяма „несъразмерност" в това
разпределение
на свойствата.
Или другояче казано: пространството доби едно ново измерение — времето. Това, което новото четириизмерно мислене създава е, че вместо частите на цялото да бъдат обект на човешкото знание, целият свят като една единица — живот и среда в едно единство — е предмет на човешкия ум. Задачата на науката сега е да сглоби елементите, частите, които тя установи в едно цялостно единство на вселената, за която Балзак казва: „Вселената е многообразие в единството" В своята книга „Средата на живота" Хендерсон казва, че околната среда, създадена така „като че ли всичко се отнася за самия живот". Или още както Wehwells се изказва, „че всички свойства на материята, са подбрани специално за самия живот". Това става доста ясно от следното обяснение: Свойствата на елементите не са равномерно разпределени върху самите тях, тъй както би било в една затворена закономерна периодическа система.
Ако наблюдаваме крайните граници, установяваме една голяма „несъразмерност" в това
разпределение
на свойствата.
Измежду всички елементи, с най-постоянни свойства се указват предимно водородът, кислородът и въглеродът В космичното и биологичното развитие се установява едно непроменливо постоянство във физико-химичното състояние на активното поле на планетите и същевременно една максимална усложненост в съотношенията (групировките) в същото. Този ред създава върху повърхнината на планетите системи от най-голяма устойчивост. Целият процес на развитието, космичен или биологичен, е единен. Обосновката на тези мисли в книгата на Хендерсон изисква едно по-дълго разяснение. Но нам би било достатъчно да разгледаме едно от свойствата на една от главните съставки на природата – водата.
към текста >>
91.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Често прибавя към това
определение
и воля, но тя в естеството на човека се явява производна, щом е на лице този колективитет, тази общност от четири члена.
Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2]. Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Смело може да се каже, че човек може да преброди всичката психологическа, философска, окултна и християнска литература в света и няма да намери такава оригинална и дълбока мисъл, така вярна и истинна при това. Само този, който може да направи дълбок анализ на човешкото естество, или по-право казано на окултен език: само този, който познава истинското естество на нещата, респективно на човека и на Любовта, може да изкаже такава дълбока и вярна истина за проява на Любовта в човека. Сам Учителят казва, че човек е Дух, душа, ум и сърце.
Често прибавя към това
определение
и воля, но тя в естеството на човека се явява производна, щом е на лице този колективитет, тази общност от четири члена.
Те олицетворяват в пълнота естеството на човека. И в проявата на Любовта в тия четири съставни елементи на човека, можем да съзрем цялото развитие на самия човек като едно божествено растение. То първом се оформя в корените на живота и се събужда стремежът към растене. След това намира своя път — отправя се нагоре, към слънцето, към Бога, добива своето съдържание — това е чувството в душата. Следващите два процеса на развитието са.
към текста >>
92.
В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Наистина, сиромашията е дълбок социален въпрос и тя външно съществува поради несправедливо
разпределение
на благата, но има една сиромашия, която лежи в психиката на човека.
Не е лесно бедният да надрасне беднотията си и да не завижда на другите, които имат нещо в повече. Завистта е страшна болест, страшно зло в живота на човека. Тя не произлиза само от физическа беднота. Завистта е израз и на духовна, сърдечна, умствена беднота. Тя е израз, както Учителят казва, „на липса на музикално чувство", което ще рече — на липса на широта в сърцето и благородни импулси.
Наистина, сиромашията е дълбок социален въпрос и тя външно съществува поради несправедливо
разпределение
на благата, но има една сиромашия, която лежи в психиката на човека.
Човек, сиромах по душа, никой не може да го измъкне из духовната сиромашия, в която тъне, освен самият той. В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота. Четвърто качество на Любовта е, че „тя не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло". Това е 5 стих от 13 гл. на ап. Павла.
към текста >>
93.
ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Това е топлото
въжделение
на всички нас, малките на земята.
А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно, сляпо, лично, което има за цел само собственото съществуване. Изказваме тази мисъл с горните думи, за да не повтаряме изтърканата от употреба дума егоизъм. Прочее, Любовта, приложението на Любовта отрича всеки егоизъм, всяка негова проява. И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично. В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта.
Това е топлото
въжделение
на всички нас, малките на земята.
То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот.
към текста >>
94.
КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д.
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Учителят не е спрял да изнася още важни работи върху основите на това свое велико учение на Любовта, затова трудно може да се постави в някакво общо
определение
.
в модерно време има вече указания, че някои са тръгнали по пътя на Любовта. В това отношение антропософията, учението на Руполф Щайнер, издига високо над всичко Христовият принцип и импулс — Любовта. Съвсем особено е мястото на Учителя във великото учение на Любовта. Вековете ще определят най-точно това място. Но то седи високо над всичко, което светът познава в това отношение.
Учителят не е спрял да изнася още важни работи върху основите на това свое велико учение на Любовта, затова трудно може да се постави в някакво общо
определение
.
От това, обаче, което имахме възможност да проучим, съберем и изнесем — а то не е малко — можем да заключим, че Любовта у Учителя е обхваната в една съвършена пълнота, необхващана досега от други. В хармонично и красиво единство между същина, проява, качества и приложение, Учителят създава едно велико цялостно учение за Любовта, което издига човека, ученика до съвършенство.
към текста >>
95.
DU MAITRE: LA FAIM
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Кой поведе това поколение към
самоопределение
и цел в живота?
Адриана Будевска и проблемите на възпитанието В едно свое писмо до редакцията на сп. „Съвременно изкуство" тя пише: „Какво направихме ние за душата на нашия младенец, за неговото възпитание, за развитието на неговия мироглед? Какви жертви принесохме, какво отделихме от себе си за това младо, крехко поколение, жадуващо да поглъща всичко хубаво и здраво? Не го ли оставихме всред океана „ά quatre vents", люшкано безмилостно от всички ветрове? Не е ли грехът наш, че то е тъй безпомощно, въпреки че има неоценими качества, толкова достойнства?
Кой поведе това поколение към
самоопределение
и цел в живота?
" С тези редове Будевска засяга най-важния въпрос на днешното възпитание. Трябва да се засили идейният живот в днешното училище. Т трябва да се дадат път и условия, за да се прояви Божественото у подрастващото поколение. Трябва да се подхрани и насърчи неговият идеализъм и то в духа на новите идеи — идеите, които ще легнат в основата на новата култура, която иде — културата на шестата раса, расата на любовта и братството. Още от първоначалното училище трябва да се работи в това направление.
към текста >>
96.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Пиоб разполага прочее, тия букви върху един кръг и получава едно зодиакално
деление
.
Foy rompue" (22 куплет от „Предсказанията") Сам коментаторът смета, че в тоя стих няма нищо понятно. Ясно е само, че първите две латински думи, дадени с курсив, както Нострадамус обикновено дава формулите, трябва да се вземат отделно. Когато не може да се направи друго, мисли по-нататък Пиоб, може да се броят буквите. Във въпросните две латински думи те са 12. А всеки начинаещ астролог знае ролята на това число в окултните науки.
Пиоб разполага прочее, тия букви върху един кръг и получава едно зодиакално
деление
.
След това той съединява гласните букви и добива един неправилен, несиметричен петоъгълник. В него Пиоб открива „Гроба на великия римлянин," който се сочи от Нострадамус на други места като „моят царски дар и завещание".фиг. 1. Целият стих, преведен на латински гласи: Floram patere, ingrediri castra. Fides rupta.. ingrediri castra, според Пиоб, не значи нищо. Поради това, той се пита, дали тия думи не биха могли да се напишат по друг начин.
към текста >>
97.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
в същия псалом намираме и най красивото
определение
на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.).
Най-добре изразено е това схващане у псалмопевеца. Той казва: „Законът Ти е Истина* (Пс. 119; 142 ст.). И по-нататък: „Всичките Твои заповеди са Истина" (с. Пс.; 151 ст.).
в същия псалом намираме и най красивото
определение
на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.).
В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1). Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината! В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява. Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието.
към текста >>
98.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез
подделение
– оста на Франция.
Требва да се отбележи, че символът на монархията – лилията, който беше изчезнал в началото на разглежданата епоха, се явява пак при реставрацията, а също и символът на първата империя – орелът – се връща при втората: тоя факт се дължи, пояснява Пиоб, на връщанията, отбелязани в кръга на „Floram patere": между буквите на тая „дума" се намират две R, поставени на разстояние 150° или 210° една от друга (според следваната посока). Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на народите, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на прогреса, намаление на благоденствието на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите. Така че животът изглежда, като че ли е съставен от постоянни приливи и отливи, в които повърхностният наблюдател открива само несвързаност и случайности, когато всичко става с математическа правилност. Дългата стабилност – напр. тая на стария режим, казва коментаторът, има своята геометрична причина в кръга на епохите, който е кръг на живота на човечеството.
Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез
подделение
– оста на Франция.
Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също. Фригийската шапка заема неговото място. Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Парижъ. Фигурата заема следния вид: Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год.
към текста >>
99.
НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Пък и това е
въжделението
на всеки човек тук долу.
Тогава ще паднат всякакви вериги, ще дойде свободата. — Ние желаем да схванем Христовата мисъл в нейния творчески динамизъм. "Търсете, казва Той, първом царството Божие, и всичко останало ще ви се приложи" (Лука 12; 31). Дали трябва да се занимаваме с въпроса – ще дойде ли някога царството Божие на земята между человеците? На този въпрос трябва да отговорим с думите на Христа и на всички велики Учители на човечеството – Царството Божие ще дойде на земята.
Пък и това е
въжделението
на всеки човек тук долу.
Същественото и динамичното, обаче, е, как ще дойде това царство Божие? – Христос, Който решава всички въпроси честно, след като дава разни психични, индивидуални и обществени указания за тия времена и място казва: Не се лъжете! Ето, царството Божие вътре във вас е! – Това е пътят. Няма по-верен път от този.
към текста >>
100.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Разпределението
става така, че към центъра на ириса (т. е.
Сложната градивна симетрия, която е приложена за изграждането на човешкото тяло, е необхватна за нашите слаби домогвания, но все пак, няма места, които по силата на един закон отразяват цялостната структура на телесната форма. "Окото е огледало на човешката душа" – казват, но окото е и едно от най-достъпните огледала на организма. тук, върху ириса на окото, можем да намерим място на всеки орган или органна система. Въз основа на това наблюдение почива и ирисовата диагноза. Но как е проектиран този всестранен организъм върху една кръгла площ, като тази на ириса?
Разпределението
става така, че към центъра на ириса (т. е.
към зеницата) е разположена чувствената сфера, след това двигателната и периферно сетивната. Този ред ни показва произхода на органите, тяхното предназначение, функция и влияние. в това проектиране на целия организъм върху един кръг с централизиране към зеницата – извора на светлина за тялото – се прозират законите за градежа на най-малката и най-голямата системи в нашата слънчева сфера – тази на атома и на слънчевата система. Сравнението на пръв поглед е недопустимо, но ако споменем, че между градежа на нашия организъм и този на слънчевата система има една пряка връзка нам става ясно, колко несамостоятелен е животът на нашето тяло, а чрез него и на нашия психичен живот. Но пита се, дали установеното вече влияние на планетите върху живота на индивида е случайно или подчинено на известни закони?
към текста >>
НАГОРЕ