НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
119
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това
разделение
е мисълта на поповете - Черната ложа, която иска да сее раздор.
Който дава живот е от Бога, а не който убива. На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа. Трябва смирение. Да се каже на всички приятели: Няма да поздравяват никого, който отива при Кръстю и Михаил. Човек, който иде от горе, той е смирен.
Това
разделение
е мисълта на поповете - Черната ложа, която иска да сее раздор.
Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци. Бъдете внимателни и всички изпитвайте. Аз няма да позволя в Мое Име да се вършат такива работи. Нека е малко, но чисто. Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, майка, от своя си живот.
към текста >>
2.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Представете си, в тези последни дни Учителят каза: "Една малка работа се завърши." Това бе Неговото
определение
за работата, която Той свърши на земята при слизането Си в плът и кръв при сегашното човечество от 1864 до 1944 година, като Беинса Дуно.
И човек почва да работи от себе си, трябва да изгради себе си и тогава може да се прехвърли и към живота на себеподобните си, да премине в Космическия живот на съзнанието и оттам - в Свръхсъзнанието на Вселената. Ами тогава разбрахме ли Го какво ни каза? Съвсем не. Само записахме думите Му. Трябваше да минат много, много години, за да разбера в края на живота си, че сме пропуснали важни неща, само и само защото се опитвахме да работим с големите неща, които се оказаха непосилни за нас.
Представете си, в тези последни дни Учителят каза: "Една малка работа се завърши." Това бе Неговото
определение
за работата, която Той свърши на земята при слизането Си в плът и кръв при сегашното човечество от 1864 до 1944 година, като Беинса Дуно.
А като проекция на Учителя - от 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слезе върху Него? А като Миров Учител - от 1912 година, когато Христовият Дух се всели в Него в Търново? И оттогава Той започна да държи Словото Си на български език в 7 500 беседи, което е един колосален труд. Това е колосално богатство и труд, а Той го определи като една малка работа, която се свърши за Бога. От 1922 година, когато Той откри Школата, Господният Дух на Силите движеше тази Школа.
към текста >>
3.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Бележк а на редактора:
Разделението
на Германия на две държави просъществува до 1989 година - цели четиридесет и пет години - толкова колкото Учителят бе предсказал пред онези, които записваха Словото Му.
Берлин също бива разделен на две: под руска окупация и под окупация на Англия, Франция и САЩ. Там бе мястото, където навремето, през 1878 година, България бе разделена на две и разполовен бе българският народ на две чрез Берлинският конгрес, след освобождението на България от турско робство чрез Русия. Дойде това време - 1945 година - когато Русия заби червеното знаме и раздели Германия на две, за да провери как се изменят Божиите решения, защото освобождението и обединението на България бе решение на Бога. Защото Великият Учител се бе вече родил в България през 1864 година. Та сега руснаците изпълниха едно Божие възмездие.
Бележк а на редактора:
Разделението
на Германия на две държави просъществува до 1989 година - цели четиридесет и пет години - толкова колкото Учителят бе предсказал пред онези, които записваха Словото Му.
Това се сбъдна! Берлинската стена падна на 6 декември 1989 година. А на 10ти ноември 1989 година падна от власт Тодор Живков, който управляваше България тридесет и пет години начело на комунистическата партия, с комунистическа власт. Към края на войната, българските политици не послушаха нито един съвет, даден от Учителя. За това си има и причини, защото съветникът на царя, Любомир Лулчев, правеше своеволия.
към текста >>
4.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Всеки да има по една стая и
отделение
за гости.
Една дарба не се дава даром. Тя е резултат от труд и постоянство, докато стане качество. Необходими са години, докато се превърне в добродетел. Добродетелта е онзи бисер, който украсява човека. Преди много години, когато веднъж бяхме на поляната, Учителят каза: "Хубаво е да се направи голямо двуетажно здание, построено в полукръг, за да е огряно от слънцето през целия ден.
Всеки да има по една стая и
отделение
за гости.
А долу да има салон за концерти, музикални стаи, библиотека и трапезария. Наоколо, около зданието, да има малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели. Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият.
към текста >>
5.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто
отделение
в училището "Тодор Минков".
През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казвал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и на деца. Така се загуби ценно време.
Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто
отделение
в училището "Тодор Минков".
Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работата в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им.
към текста >>
6.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
,
,
ТОМ 2
Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според
предопределението
Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш.
Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух.
Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според
предопределението
Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш.
Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада.
към текста >>
7.
Разговор Седмий. Заключение
,
,
ТОМ 2
Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и
разделение
; да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят.
Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят очите да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие. Те са сега още деца в начинающия се Господен живот. Страхът, боязънта ги плаши. Те са тъй също в колебание. Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават ума им, да не могат да разберат напълно Господните думи.
Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и
разделение
; да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят.
Но тъй като Господ е най-силният под Небето, Той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа. При това, и други мъчнотии има, самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духът на тоя свят, става и тя за тяхна спънка. И както е казал Господ: горко на книжниците, които взеха ключовете на знанието на Царството Божие, че нито те сами влизат, нито тези, които искат да влязат, те пущат. Но ти в нищо да се не смущаваш от мене, защото Аз ти казвам: верен е Господ. Той сам ще ви посети всинца ви наскоро и ще ви благослови взаимно, за да успявате във всяка добродетел и благост.
към текста >>
8.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И действително с
отделението
ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една надежда.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА В СЕЛО АЧЛАРЕ Габрово, 13.IV.1922 г. Милий Борьо, Отдавна се каня да ти пиша, но от мъка не мога да почна. Не че съм била против твоите идеали, но никога не съм и помислювала, че в такава форма ще ги приложиш. Мъката, която чувствам с думи не може се изказа или да се опише. Като че ли съм изгубила нещо много мило, много ценно.
И действително с
отделението
ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една надежда.
За в бъдеще ти можеше да прокараш твоите идеали при нас, но в друга форма, ползата не щеше да бъде малка. Но щом си избрал този път, трябва волята Божия да е била тъй. Този може би да е Божествения път, по който си тръгнал? Времето ще изличи моята скръб като си спомням хилядите майки, които са изпитвали голяма мъка при такава раздяла с децата си, както те са търпяли така и аз ще търпя. Ето първият Великден ще прекараме без тебе.
към текста >>
9.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Христо си идва по-рано имат 1-во
отделение
два часа, Цветина 4-5 часа.
Където тръгна все пари от хора търся. Всички ще се научат къде отивам и какво правя. Ред ли не зная какво, но не върви. Може би да има братя опитни и умни да поставят ред и стопанството да се обърне на райска градина. Една от мъчнотиите е: без домакиня когато отидем в къра заключваме вратите.
Христо си идва по-рано имат 1-во
отделение
два часа, Цветина 4-5 часа.
Тъй че трябва да чака на двора докато си дойде Цветка и отвори. Вкъщи огън изгаснал, няма приготвено за храна, изпокъсани, работа много. Мъчно брате, мъчно. Добре ще бъде брате ако ни изпращате постоянно подобни бележки от беседите на Учителя. Желая да имам от V серия насетне (следващите беседи след V серия и до днес).
към текста >>
10.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Накрая искам да кажа, че другите песни в песнарката бяха прегледани много старателно и грижливо и може някоя незначителна грешка да е допусната било в темпото, било в тактовото
разпределение
.
А Кръстю Христов по това време не работеше, ходеше и просеше пари от тук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя. Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. А останалото вие ще проверите. А Тодор Павлов бе председател на БАН десетки години.
Накрая искам да кажа, че другите песни в песнарката бяха прегледани много старателно и грижливо и може някоя незначителна грешка да е допусната било в темпото, било в тактовото
разпределение
.
При едно ново издание трябва да се включат и онези песни на Цветана Табакова, които не ги даде на времето. Освен това има мотиви на Учителя, които бяха дадени в класовете. Учителят изсвири един мотив, той се запише и после те бяха събрани в голямата песнарка. Но се оказа, че има и други мотиви дадени при частни случаи от Учителя. Мария ги събра, включи и тях в новата песнарка.
към текста >>
11.
205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След това служих като лекар в артилерийско
отделение
, пехотен полк, ординатор в болница, началник на болница и дивизионен лекар на 10 пехотна дивизия.
София, бул. „Патриарх Евтимий" 16,паспорт N 877057 от I Районно управление София издаден на 17-03-76 с настоящото декларирам следното: 1. През 1924 г. съм завършил медицинския факултет в София и постъпих като военен лекар в гр. Хасково, който е мой роден град.
След това служих като лекар в артилерийско
отделение
, пехотен полк, ординатор в болница, началник на болница и дивизионен лекар на 10 пехотна дивизия.
Като такъв бях натоварен заедно с дивизията върху влак, отправен за Отечествената война през 1944-е. Уа 25 декември 1944 г. влакът чакаше тръгване на гара Надежда-София. Беше студена зима с дебел сняг. Отидох поне за малко да видя Учителя на Бялото Братство, за когото бях чул, че е болен.
към текста >>
12.
25. Безверникът
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Казва: „Доведете ми едно
отделение
от децата." И той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има.
25. БЕЗВЕРНИКЪТ Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типът българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката.
Казва: „Доведете ми едно
отделение
от децата." И той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има.
Учителите се учудват като сравняват това със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. „Не съществува невидим свят", казва той.
към текста >>
13.
19. ЗАКАНАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Един ден научихме, че властите наредили на едно трудово
поделение
и войниците разрушили стената, зидарията от камъни, за да не се събират дъновистите на тази поляна.
Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие. От заминаването на Учителя изминаха повече от тридесет години.
Един ден научихме, че властите наредили на едно трудово
поделение
и войниците разрушили стената, зидарията от камъни, за да не се събират дъновистите на тази поляна.
Сега вижте колко е интересно съвпадението при българите. На времето онзи горски се бе озлобил към нас и за да излее злобата си искаше да убие кучето. Ние не му позволихме, но тая закана остана да виси във въздуха. Значи над 40 години тя витае във въздуха и ето намери се човек, който я хвана и реши да я реализира. Хубаво е, че това стана, за да се видят българите кой за какво беше по времето на Учителя.
към текста >>
14.
8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тогава хартията беше под държавно
разпределение
.
Това се разреши от само себе си. Имах приятел от Габрово - Васил Сираков, който отливаше букви за печат към Горнобански път. Той имаше фабричка за отливане на букви и с радост и готовност се отзова. Винаги когато имахме нужда от букви доставяхме ги от него веднага. Следващият етап бе намирането на хартия.
Тогава хартията беше под държавно
разпределение
.
Непрекъснато поднасяхме молби за отпускане на хартия, но все ми отказваха. Аз съм си водил бележка, от която се вижда, че съм ходил 148 пъти за пет години и нито един път не са ми дали хартия. Трябва да споменем, че само един единствен път аз, Тодор Стоименов и Боян Бо-ев отидохме при нашия Народен представител, който сме избрали да ни ходатайства. Той се облече и дойде. Там властвуваше Димо Казасов, а неговия син отпускаше хартията.
към текста >>
15.
16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
на НОХД при I наказателно
отделение
на ВС. 4.
Обвинителният акт по следствено дело N 343 от 1958 г. на следствения отдел на Държавна сигурност - София бе ми връчено на 23.1.1959 г., гр. София в Софийския затвор подписано от помощник главен прокурор Руменов. 3. Делото се водеше под следния номер НОХД N4 от 1959 г. и под N711 от 1959 г.
на НОХД при I наказателно
отделение
на ВС. 4.
Присъдата бе с N 31 -VII по НОХД N4 от 1959 г. на Софийския градски съд - Наказателен отдел за 12 години затвор, като ми се зачете задържането под следствие в затвора от 3.09.1958 г. 5. Тя трябваше да се обжалва пред Върховния съвет на НРБ в двуседмичен срок от 19.V.1959 г. Тя се потвърди с решение на Върховния съд N851/01 7.IХ. 1959 г.
към текста >>
16.
18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Предадени на съхранение на Минчо Сотиров село Нейчево: при
разпределение
на сумите - лв.
" След това присъствуващите изслушаха обясненията на касиера на Братството - Жечо Панайотов относно сумите, оказали се на лице след смъртта на нашия Учител Петър К. Дънов, как са били съхранявани у верни членове на Братството и в последствие изразходвани за братски нужди по решение на Братския съвет. Установяването и пазенето на тези средства е било предоставено на финансовия съвет на Братството, състоящ се от Никола Антов, Манол Иванов и Жечо Панайотов, като това право им е дадено от Върховния съвет, съгласно протокола на заседанието му от 1 януари 1945 г. На Жечо Панайотов като касиер на Братството са били предадени разписките, издадени от пазителите на сумите, а именно: Предадени на съхранение на Борис Николов - София: при разпределяне на сумите 1 534 000 лично от Учителя 500 000 2 034 000 лв. Предадени на съхранение на Тодор Стоименов - София: лично от Учителя 310 000 лв.
Предадени на съхранение на Минчо Сотиров село Нейчево: при
разпределение
на сумите - лв.
500 000 лихви от касови бонове 22 000 522 058 Предадени на съхранение на Никола Антов - София: 600 000 Предадени на съхранение на Манол Иванов - София: 537 420 Предадени на съхранение на Манол Иванов-ср. монети 320 000 Предадени на съхранение на Панайот Ковачев - Ст. Загора 500 000 Предадени на съхранение на Георги Куртев - Айтос 1 000 000 Всичко лева 5 823 478 Първоначално съставеният опис за тези суми Жечо Панайотов заяви, че не му е предаден. Сумата 5 823 478 е увеличена през 1945-1948 г. така: 5 823 478 Инкасирани лихви по купони N1,2 и 3 от облигации 106 700 Излязла в тираж 1 облигация от „Заема на свободата" 20 000 Всичко за отчитане 5 950 178 Изразходвани съгласно решения на Братския съвет: 1.3.1945 г.
към текста >>
За
разпределение
и пазене на братските средства, оставени от Учителя присъстващите братя и сестри се изказаха, че финансовия съвет и Братския съвет са постъпили правилно и съобразно разбирането на новите отношения, прокламирани от Учителя през време на работата му всред нас, именно -указване доверие на предани на Братството негови членове.
Относно инвентаризацията поискана от К. Стефанов, Братския съвет е взел под внимание на времето това и е назначил комисия, в която са включени Н. Антов и К. Стефанов, но те не извършиха потребното за описване имуществото и осчетоводяването му. Па и никога не са бивали затруднявани или възпрепятствани да извършат това, ако биха искали.
За
разпределение
и пазене на братските средства, оставени от Учителя присъстващите братя и сестри се изказаха, че финансовия съвет и Братския съвет са постъпили правилно и съобразно разбирането на новите отношения, прокламирани от Учителя през време на работата му всред нас, именно -указване доверие на предани на Братството негови членове.
Учителят знаеше, че като укаже доверие към свой последовател, възложената работа ще бъде извършена според неговите указания, честно и почтено. Така той е поверявал братски суми за пазене, купувал е братски имоти на Изгрева и ги е поверявал на братя и сестри, на имената, на които са издадени нотариални актове. Тези имоти и до днес се владеят по този начин, чрез братя и сестри, пълномощници на Братството, което единствено се ползва от тях. Този начин на владение е възприет от Учителя, тъй като Братството не е юридическа личност. Така финансовия съвет и Братския съвет са били принудени да възприемат и приложат това начало, завещано от Учителя - да разпределят между верни членове на Братството пазенето на братските средства.
към текста >>
17.
25. КОЙ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ОБИСКА НА ИЗГРЕВА НА 6.ХII.1957 г.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
бе съставен от капитан Сидер Колев Меринзов, зам.н-к на
отделение
въз основа на заповед от 5.ХII.1957 г.
Ние стоим за нашите идеи и лицето ни е светло. Поздрав на теб и на всички братя и сестри. Учениците тук са бодри и силни духом. Р.5. Тези дни ще ти изпратя нашите изложения пред Министерства и държавници I, II и III. В този дух сме говорили пред тях." Борис Забележка: Протоколът за обиск на 6.ХII.1957 г.
бе съставен от капитан Сидер Колев Меринзов, зам.н-к на
отделение
въз основа на заповед от 5.ХII.1957 г.
на началник отдел Държавна сигурност и разрешение от заместник прокурора на НРБ от 26.ХI.1957 г. При обиска извършен в квартирата на Боян Боев бе иззет братския архив, който се съхраняаваше у него.
към текста >>
18.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Делението
на класи, народи, раси, религии, това не е съществено.
Тези три типа се срещат и в социалистическия и в капиталистическия свят. Човекът трябва да се подобрява. Бялото Братство работи за това. Нашата работа продължава при всички условия. Дали строят е социалистически или е капиталистически, това не е съществено.
Делението
на класи, народи, раси, религии, това не е съществено.
Важно е човекът да се пробуди. Разумното, Божественото начало да вземе ръководството. Господ държи съдбините ни в ръцете си. 80. Бялото Братство не създава центрове на сила, власт и богатство. Те са центрове на злото.
към текста >>
19.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Но в научните изследвания се стигна и до
делението
на атома.
Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот. Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7. Инженер Д. Кочев. - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята.
Но в научните изследвания се стигна и до
делението
на атома.
Частиците на атома са в постоянно движение около едно ядро. Това доведе до заключението, че атомът е един микрокосмос, подобен на макрокосмоса, че няма материя, а само движение на енергия. Колкото по-силни трептения на енергия имаме, толкова тя е по-възвишена. Тук е допирната точка на науката с окултизма, който твърди, че освен материалния свят има етерен, астрален, ментален и пр. - светове, различаващи се по своите трептения.
към текста >>
20.
7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната собственост и че Той е за разумно
разпределение
на благата за всички. 7.
При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15. Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка". Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища. В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство.
Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната собственост и че Той е за разумно
разпределение
на благата за всички. 7.
През 1948 г. се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за отчуждаване на едрата градска покрита, недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за собственост. Това е сторено, но е направена забележка, че тези собственици не са действителни собственици, а са поставени лица и се явяват скрити пълномощници. Имотите чиито нотариални актове те притежават са закупени с пари на Братството. Ето защо са направени клетвени декларации от притежателите на нотариалните актове, че тези имоти не са тяхни, а са купени с братски средства.
към текста >>
21.
8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
отделение
: Ст.
2, одържавени с акт N 1267/2228 б.с. на Иван Жеков Стойков. СП „Софжилфонд" считано от 11 август 1958 г. отписва горните имоти от основните средства и се считат за предадени на Министерство на транспорта и съобщенията. Зам. нач.
отделение
: Ст.
Николов Зам. директор: Ал. Методиева София, 20 август 1958 г. (следват подписи и печат) 9. На 22.8.1958 г.
към текста >>
22.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Последва
разпределение
на задачите.
А УЧИТЕЛЯТ много добре знаеше, че владея музикалния репертоар, но при изпълнение обичам да се „опирам" на водещия цигулар, или пианиста, или да следвам общото пеене. А сега... на върха трябва да бъда солист!... Освен това имаше една трудност - не познавах акустиката на върха. Разбира се, подобни мисли ме сполетяха и впоследствие. Краткият и делови разговор с УЧИТЕЛЯ бе прекратен и ние с Неделчо излязохме от приемната твърде замислени, но уверени в себе си.
Последва
разпределение
на задачите.
Той - Неделчо, трябваше да подбере и покани приятелите, които ще бъдат ядрото на тази група и след това да организира пътуването на УЧИТЕЛЯ през следващия ден. В това отношение действително Неделчо бе най-подходящ. Неведнъж е придружавал УЧИТЕЛЯ и не веднъж Го е водил и на Мусала. Хижарят му е познат, а това улеснява задачата с настаняването - да се ползва стая, както за УЧИТЕЛЯ, така и за приятелите. На мен се възложи задачата да осигуря автобуса за отиване и връщане, да поддържам музикалния тонус на групата и да изпълня Паневритмията на върха.
към текста >>
23.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Групите се движеха бавно, с ритмична стъпка, за да има баланс на товара и правилно
разпределение
на тежестта.
Слънцето бе още твърде високо по синьото безоблачно небе. Планината бе притаила дъх и не можеше да се нарадва на великолепното шествие, което значително се отличаваше от натоварените конски кервани на власите -нашите добри снабдители, или многочислените групи, предимно от летовници на езерата. Картината на двете групи, носещи лодката, имаше почти библейски характер, така както древните евреи носеха на рамене и плещи свещената скиния. Липсваха само пеещите групи на свещениците - левити. А освен това и декорът не бе пустинен, а типично рилски - с върхове, които винаги се оглеждат в сините води на езерата.
Групите се движеха бавно, с ритмична стъпка, за да има баланс на товара и правилно
разпределение
на тежестта.
При равните и чисти места на пътеката пренасянето не създаваше неприятности, но когато започна възлизането из клековите гори при измитите от пороите серпантини, теснотията бе мъчно поносима. Тогава често тежестта на лодката лягаше на рамената на двама или трима и те с мъка набираха крачка по крачка. Започнаха и чести смени, чести почивки и пренагласяване на опорните пръти. Всички си спомнихме съвета на УЧИТЕЛЯ за внимателно преминаване на серпантините и се уверихме колко уместен бе Неговия съвет. С умно маневриране из теснините на изровената пътека, клековите гори останаха зад нас и лодката бе поставена на превала за по-осезателна почивка на носачите.
към текста >>
24.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Залових се на работа в математично
отделение
за изчисляване на лични сметки и то бе добра основа на препитаване.
Пред своя разплакан и измъчен баща, поех обещанието да се грижа за семейството и да окръгля образованието на моята малка сестричка. А пред съзнанието си заложих стремежа към знание и любов към музиката. Започнах да работя. Първоначално бях оркестрант в кино-оркестър (тогава киното бе без говор, а музиката към филма се програмираше от диригента и изпълняваше от малки оркестри). Не бе по характера на психиката ми подобна работа и отказах да се препитавам чрез нощния труд на тези оркестри.
Залових се на работа в математично
отделение
за изчисляване на лични сметки и то бе добра основа на препитаване.
Записах се в Юридическият факултет с цел да окръгля висшето си образование. Не успях да завърша. Трудно ми бе да нося две дини под една мишница. Но на ангажимента към родовите духове устоях. Те бяха спокойни и уверени в бъднините си.
към текста >>
25.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
На доктора предстоеше държавен изпит и
разпределение
за медицинска практика, а на мен - грижите на всяко ежедневие.
Последвах доктора. С бащинска топлота УЧИТЕЛЯ ни попита: - Имате ли малко свободно време?... Да слезем в приемната и да се видим! Не скривам - ние отивахме при Него за кратко свиждане и най-малко очаквахме по-дълга среща. Искахме само да Му се обадим, преди да поемем пътеките на живота, като свободни същества.
На доктора предстоеше държавен изпит и
разпределение
за медицинска практика, а на мен - грижите на всяко ежедневие.
Свидно ни бе да отклоним УЧИТЕЛЯ от Неговите задачи. Пътеките на живота ни не бяха сплетени с трудности. Считахме, че едно свиждане пред горницата ще бъде достатъчно. Но УЧИТЕЛЯТ имаше по-съществена мисъл, озарена от Любов, която само Той можеше да изяви. Разговорът в приемната премина почти на теми из нашия войнишки живот.
към текста >>
26.
ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Известно е как цели поколения от обикновени и просветени люде са се занимавали със знайното и незнайното, без да могат да дадат правилно
определение
.
В НЕГОВАТА АУРА Част II 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ? В светлината на Словото, редица проблеми и въпроси намериха своето разрешение.
Известно е как цели поколения от обикновени и просветени люде са се занимавали със знайното и незнайното, без да могат да дадат правилно
определение
.
Вековете летят, културите една след друга изгряват и залязват, а редица проблеми остават като неразрешени уравнения. Явленията дефилират пред зрящия, а той седи безмълвен, или, ако проговори, речта му показва, че или явлението е неразбрано, или отчасти разбрано, видно от наивното обяснение. Сетивата като че ли недостатъчно проникват в същността на явлението, логичната връзка между причината и последствията е бледа, дори незрима и така се прибягва до по-лесното - явлението да се приеме, или да се отрече. Има люде, които находчиво се вглъбяват в изживяното и улавят реалността. Така неуловимото става уловимо и незнайното - знайно.
към текста >>
27.
ІІІ.49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Какво означаваше това
определение
, тогава не знаех.
Разбрах, че Евангелието ме спаси. Спаси ме Посланието на апостол Павел към Тита. Имаше и друг, още по-невероятен случай с легендарния герой Тито. За него ми разказваше Паша Теодорова, стенографката на Учителя. През 1944 г., в един разговор с Паша, Учителят казал за Тито следното: „Тито знае всичко".
Какво означаваше това
определение
, тогава не знаех.
Но след войната политическите събития се сменяваха едно след друго. Маршал Тито като президент се опъна на генералисимус Сталин и се отдели от опеката, опекунството на Съветска Русия, която като военна сила бе окупирала цяла Европа. Всички се учудваха на смелостта му. Направи най-неочаквани политически ходове, които никой не очакваше, с големи положителни последици за Югославия. Имаше точна ориентация за време и събития.
към текста >>
28.
ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Ниш,
поделение
5353, получих писмо от 18.ХII.1944 г.
Чрез Него ние оживявахме, възкръсвахме за нов живот и сила идваше у нас, за да можем да изпълним задачата си като ученици. А задачата на всеки ученик е поставена лично от Учителя и тя е строго индивидуална и лична за него. Тя се получава по вътрешен път, лично от Учителя. Но само тогава, когато ученикът отива при Учителя и иска да работи за Делото и Името Божие. Когато бях мобилизиран в гр.
Ниш,
поделение
5353, получих писмо от 18.ХII.1944 г.
от Тереза Керемидчиева. Тя пишеше, че дъщеря й Савка е болна. А Учителят е много слаб, но все си ходи на беседи. Писмото бе повече от тревожно. След 10 дни научих, че Учителят си е заминал.
към текста >>
29.
ІІІ.90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
А на 8.ХII.1943 година бях окончателно освободен, понеже
поделението
, в което бях извикан N74-1, бе демобилизирано.
Това ме накара да потърся лекар, след това получих бележка за заболяването ми, която представих пред медицинска комисия и накрая бях освободен. Имах външни и вътрешни хемороиди, които много често се възпаляваха. И за тях получих медицинска бележка за освобождаване. Всичко това представих пред военната медицинска комисия и аз бях освободен. С нейно решение от 17 септември 1943 година бях отложен за три месеца с писмо, съгласно 844/143/32 и трябваше да се явя на 8 декември 1943 година в 1 инженерен полк.
А на 8.ХII.1943 година бях окончателно освободен, понеже
поделението
, в което бях извикан N74-1, бе демобилизирано.
Така моята войнишка съдба бе значително облекчена. Аз останах свободен и Учителят ме покани да Го придружавам до Витоша, в разстояние на 40 дни. Разбира се, това бяха ежедневни възлизания от Изгрева, през Симеоново, до Витоша. Тези дни не бяха един след друг. Понякога излизахме един, или два пъти в седмицата.
към текста >>
30.
3.34. Нестор от село Тресонче идва в България
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
и завърших своето първоначално училище в моето село, IV
отделение
1927 г.
И така, понеже бе малтретирано от новите окупатори, напуснаха тези села 95% и се преселиха в Скопие, Битоля, Охрид, Гевгели, Велес, Прилеп и т.н. в Македония. Някои дойдоха в Българя, доста от тях, така че вече нашите села останаха празни, запустяха. Тъй като нашето население е миролюбиво и понеже мъжкото население са строителни работници, идват само от време на време в домовете си. Аз роден съм в 1915 г.
и завърших своето първоначално училище в моето село, IV
отделение
1927 г.
И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в Скопие и там, от 1927 до 1930 г. прекарах като чирак в гостилница. От 1930 г. имах горещо желание да се уча, но поради това, че ние бяхме шест деца, баща ми бе строителен работник, нямаше възможност да ме издържа. Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите.
към текста >>
31.
5.51. МАЛКОТО КАНДИЛЦЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Той бе разрушен от едно трудово
поделение
войници.
Групата продължаваше да работи. А през 1973 г. получихме писмено разрешение да заместим брат ми Иван Михайлов - бяхме упълномощени двете рождени сестри - Люба и Драга Михайлови. През 1973 г. получихме писмо за разрушаването на Бивака на Витоша.
Той бе разрушен от едно трудово
поделение
войници.
Ето и писмото: Стопанска дирекция „Благоустройство" - С Г Н С клон: С Р Г П „Лесопаркове" - ул. „Екзарх Йосиф" 12 N 375 До от 7.III.1973 г. Драга Михайлова Иванова София бул. „Евл. Георгиев" № 138-А ТУК Към № 180 от 31.I.1973 г. Напомням Ви, че срокът за събаряне на незаконно построената и стопанисвана от Вас каменна постройка и дървен клозет в м.
към текста >>
32.
7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Според нея Йорданка е имала завършено четвърто
отделение
.
След това Паша Теодорова го научава да чете и да пише и той с нейна помощ, като частен ученик, завършва дори гимназия, че и висше образование. Йорданка Жекова за съвременниците на Школата на Учителя е била неписмена. Това го знам от десетина човека. Вероятно по-късно се е образовала. По-късно накарах Радка Левордашка да опише много от спомените на Йорданка Жекова.
Според нея Йорданка е имала завършено четвърто
отделение
.
Ако е така, това обяснява много неща. Но за онези, които са били с висше образование по време на Школата на Учителя, един човек с четвърто отделение е неграмотен. А иначе Йорданка е имала дар слово и когато е проповядвала и говорела, могла да сложи трима професори спокойно в малкото си джобче. Случайни хора При Учителя не е имало. Онова, което беше написал Галилей Величков като пророчество на стр.
към текста >>
Но за онези, които са били с висше образование по време на Школата на Учителя, един човек с четвърто
отделение
е неграмотен.
Това го знам от десетина човека. Вероятно по-късно се е образовала. По-късно накарах Радка Левордашка да опише много от спомените на Йорданка Жекова. Според нея Йорданка е имала завършено четвърто отделение. Ако е така, това обяснява много неща.
Но за онези, които са били с висше образование по време на Школата на Учителя, един човек с четвърто
отделение
е неграмотен.
А иначе Йорданка е имала дар слово и когато е проповядвала и говорела, могла да сложи трима професори спокойно в малкото си джобче. Случайни хора При Учителя не е имало. Онова, което беше написал Галилей Величков като пророчество на стр. 92 от том I-ви на „Изгревът" се изпълни. Под нечие нареждане Общество Бяло Братство започнаха да провеждат събранията си в един трафопост и в един партиен клуб.
към текста >>
33.
7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Мисълта ми се връща към това, когато научих, че брат Вергилий издава първи том на книгата „Изгревът на Бялото Братство" и почнах да я чета, Започнаха много неща да ми стават ясни и тогава аз се почувствах като че ли съм ученичка от първо
отделение
, или първи клас, и че научила съм буквите и мога да чета.
Сега, вече като възрастна, като размишлявам, вече съм 81-годишна, като си проследявам живота, виждам пропуски, тъй като не съм била в Школата, някакси съм преминавала...идвала съм на беседи, пак съм си отивала на село, била съм и на работа като учителка. Като че съм си вземала от Учението така, на порции, малко по малко. Сега като чета разбирам, че е имало Школа, която е ръководел Учителят. Имало е братя, които са били покрай него. От тях ние бихме могли да се учим.
Мисълта ми се връща към това, когато научих, че брат Вергилий издава първи том на книгата „Изгревът на Бялото Братство" и почнах да я чета, Започнаха много неща да ми стават ясни и тогава аз се почувствах като че ли съм ученичка от първо
отделение
, или първи клас, и че научила съм буквите и мога да чета.
Започнаха да ми се проясняват много работи и започнах да ги разбирам добре. Трябва да кажа какво влияние ми е оказала книгата и какво е събудила в душата ми. Че съм научила много работи и си казвам, че се чувствам като ученичка в първо отделение. Първият том от книгата на Вергилий започнах да чета и от самите разкази на учениците, които са поместени в него ставаше ми все по-ясно, и по такъв начин някак ми се възроди душата, така почувствах една пълнота. И като видях веднъж Вергилий, когото познавах само по име, а не бях го виждала, му казах така: "С тази книга, която си написал, ти ставаш първият евангелист на Братството, който проследява пътя му на развитие".
към текста >>
Че съм научила много работи и си казвам, че се чувствам като ученичка в първо
отделение
.
Имало е братя, които са били покрай него. От тях ние бихме могли да се учим. Мисълта ми се връща към това, когато научих, че брат Вергилий издава първи том на книгата „Изгревът на Бялото Братство" и почнах да я чета, Започнаха много неща да ми стават ясни и тогава аз се почувствах като че ли съм ученичка от първо отделение, или първи клас, и че научила съм буквите и мога да чета. Започнаха да ми се проясняват много работи и започнах да ги разбирам добре. Трябва да кажа какво влияние ми е оказала книгата и какво е събудила в душата ми.
Че съм научила много работи и си казвам, че се чувствам като ученичка в първо
отделение
.
Първият том от книгата на Вергилий започнах да чета и от самите разкази на учениците, които са поместени в него ставаше ми все по-ясно, и по такъв начин някак ми се възроди душата, така почувствах една пълнота. И като видях веднъж Вергилий, когото познавах само по име, а не бях го виждала, му казах така: "С тази книга, която си написал, ти ставаш първият евангелист на Братството, който проследява пътя му на развитие". Като почнах да чета първия том, проследявах разказите на братята и сестрите, които са дали различните събития с Учителя, различните случки. Ставаше ми приятно да чета и така продължавах и продължавах, и по такъв начин научих много работи от тях, и от писаното разбрах какво са изживяли, какво нещо е Учителят за нас. И тъй, когато четях беседите, ги разбирах по-доб-ре.
към текста >>
34.
7.09. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
За да го изплати, той работеше в едно трудово военно
поделение
, където беше назначен като майстор по мозайките, а трудоваците му помагаха.
Той обещаваше, но се отклоняваше. По това време никой не се интересуваше от тези неща. Накрая Николай реши така: „Щом има един човек, който иска и настоява за тях, аз ще ги напиша." Той обеща, но изминаха няколко години и без резултат. Оправдаваше се, че в момента изплаща жилище, което бе закупил в Симеоново. То беше приземен етаж на една къща.
За да го изплати, той работеше в едно трудово военно
поделение
, където беше назначен като майстор по мозайките, а трудоваците му помагаха.
Ходил съм да го търся там. Живееше при оскъдни условия. В това време дъщерите му бяха в Германия и там работеха в музикалните театри като певици. Накрая склони и една зима той ги написа. Отидох да ги прибера, защото те бяха написани за мен.
към текста >>
35.
3. ЛИЧНА ПОКАНА ЗА СЪБОРА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
А вътрешното
определение
е много труден процес - той е непрекъснат, който се осъществява ежедневно и с годините.
Така потънах в една друга атмосфера. И следващата година, когато отидох на събора всичко онова, което се случи около мен вече не бе непознато, а аз бях го вече преживяла всичко чрез разказа на брат Епитропов. През следващата година -1921 аз бях вече поканена лично от Учителя на събора в Търново. Това е един цял обрат в живота на човека слезнал на земята, защото той външно трябва да се определи и да дойде при Учителя. А може и да се размине, както направиха това стотици българи.
А вътрешното
определение
е много труден процес - той е непрекъснат, който се осъществява ежедневно и с годините.
Ти, който си влязъл в това Учение се определяш ежедневно, ежечасно и да не говорим за годините, през които преминаваш. Определяш се ще служиш ли на този жив Бог или не, ще прилагаш ли това, за което си научил от Словото и за което си дошъл на земята и как ще издържиш ежедневните си изпити. Е, това е важното. А другото, че четеш, че слушаш, че одобряваш чутото и прочетено понеже си в присъствието на аурата на Учителя това е само твоя привилегия. Онези от вас, които не сте срещнали Учителя, както по съборите, така и по време на Школата то вие ще го срещнете в Словото му.
към текста >>
36.
4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Бях първолаче, ученичка в първо
отделение
и ме запитаха от къде съм родена.
4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ Споменах, че бях родена в град Дупница, а сега Станке Димитров. Там баща ми беше чиновник, работеше в градската адвокатска кантора. Когато съм била на две години сме се пренесли в Стара Загора и там отраснах до девет години,когато баща ми купи къща в София и се преселихме в столицата.
Бях първолаче, ученичка в първо
отделение
и ме запитаха от къде съм родена.
Отговорих, че съм родена в Дупница, а учениците като чуха това всички се смяха. Те не знаеха, че има такъв смешен град с име на дупка, видя им се толкова смешно и много забавно. Учителката също се засмя заедно с тях, а аз се засрамих много. Бях докачлива и тогава за пръв път се срещнах с това чувство в мене - срамежливостта и докачливост. То ме завладя и не ме пусна до края на живота ми, през всичките години изпитвах го като някакво въже, което ме бе вързало от рождението ми та чак до старостта ми.
към текста >>
37.
36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 5
Тук в присъствието на Учителя, в Школата започнахме обучение като онези първолаци от първо
отделение
и преминавахме буква след буква, за да сричаме и да прочетем първото си изречение.
Наоколо се простираше незасято поле - това бяха нивите на софийските шопи, някои от които бяха ливади. Ние се намирахме далеч от града, далеч от целият свят, който се намираше долу. Ние смятахме, че с идването си на Изгрева сме се отдалечили от света и неговите проблеми. Но какво бе учудването ни, когато видяхме, че този свят отдолу бе се качил горе и дошъл насред Изгрева. Ние си го бяхме донесли самите, защото този свят бе у нас, този свят бе неустроен и всичко се движеше у нас в безпорядък.
Тук в присъствието на Учителя, в Школата започнахме обучение като онези първолаци от първо
отделение
и преминавахме буква след буква, за да сричаме и да прочетем първото си изречение.
Изгревът бе станал наш дом, наше училище, после наша вътрешна потребност и накрая наша съдба. Отначало Изгревът бе една поляна, обградена с поле. В близост до него се намираше разсадника на Борисовата градина, където служеше за разсад на горското стопанство. Тук се кръстосваха алеи и беше понякога за нас доста трудно да се придвижим от града до Изгрева ако хванем някоя погрешна алея. Бяхме жени и сами понякога се придвижвахме с голям страх и готови всякога за изненада.
към текста >>
38.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД
,
,
ТОМ 5
Духът е вътрешно състояние, на което някакво
определение
не може да се даде".
„Учителю, защо оставихте по-рано да изживея тези страдания? " „Трябваше да се научиш да разбираш по-добре. Ще проявиш любовта си такава каквато е и после постепенно ще я усъвършенствуваш. Страстите са най-гъстата материя и в тях човек остава във вцепенено състояние. Затова те трябва да бъдат разширени и облагородени от Духът.
Духът е вътрешно състояние, на което някакво
определение
не може да се даде".
към текста >>
39.
66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
И останаха да повтарят в първо
отделение
.
Ама на никой. Дори и на онзи, с когото съжителствах 50 години. Не ми искаха мнението. А Учителят не случайно проведен този изпит с мене, за да ми провери мнението и моите качества да оценявам и ми постави оценка - отличен. А другите не пожелаха да чуят моето безпогрешно мнение и получиха след това оценка - слаб.
И останаха да повтарят в първо
отделение
.
А защо в първо отделение? Защото днес Изгревът го няма, той е разрушен, пометен и „местото му не го познава вече". Нали има такъв псалм от Давида? Научила съм много неща, получих много опитности от вътрешната школа на Учителя. Моите опитности не правят външно впечатление на хората, но те са школа за мен.
към текста >>
А защо в първо
отделение
?
Дори и на онзи, с когото съжителствах 50 години. Не ми искаха мнението. А Учителят не случайно проведен този изпит с мене, за да ми провери мнението и моите качества да оценявам и ми постави оценка - отличен. А другите не пожелаха да чуят моето безпогрешно мнение и получиха след това оценка - слаб. И останаха да повтарят в първо отделение.
А защо в първо
отделение
?
Защото днес Изгревът го няма, той е разрушен, пометен и „местото му не го познава вече". Нали има такъв псалм от Давида? Научила съм много неща, получих много опитности от вътрешната школа на Учителя. Моите опитности не правят външно впечатление на хората, но те са школа за мен. Но дали ще бъдат школа за другите това ще го реши друг, а не аз и не моето безпогрешно мнение.
към текста >>
40.
69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ
,
,
ТОМ 5
После хората са направили това
разделение
на богати и бедни.
Твоите условия са много добри. Те са по-добри от тези на другите стенографки - Савка и Паша. Има много същества, които искат да ти помогнат. Всяко едно същество изпълнява една длъжност в природата и си има своето значение. Господ е раздал правилно на всички.
После хората са направили това
разделение
на богати и бедни.
Сега трябва съзнание у хората да се даде всекиму по равно - тогава ще дойде царството Божие на земята. Когато направиш погрешка нищо няма да ти кажат от Небето, само ще те накарат да я платиш, но ако излъжеш - ще те накажат. Ти имаш един недостатък, който много пъти те е спъвал и сега ще те спъне. Постарай се него да изправиш. Чистота ти трябва на теб.
към текста >>
41.
91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА
,
,
ТОМ 5
Аз кипнах и на висок глас натъртено казах: „Напротив аз дойдох да ти кажа, че от днес ти нямаш работа тук и не може ти с второ
отделение
да командваш сестри с висше образование.
Отивам аз при Учителя, а той ми казва: „Чудя се на тия умни, образовани сестри една Станка да ги командва". Аз слушам и не мога да повярвам това, което чувам от него. Та тук ли е пак тази Станка и сега къде се е завряла само, за да прави бели. Отивам долу при кухнята, гледам, разглеждам и чувам само команди и разпореждания от Станка. Тя се приближи към мене и ми каза да се махам, че съм пречела.
Аз кипнах и на висок глас натъртено казах: „Напротив аз дойдох да ти кажа, че от днес ти нямаш работа тук и не може ти с второ
отделение
да командваш сестри с висше образование.
Това никъде не е позволено и в Школата не се позволява. Отиди долу в София, завърши си основното образование, после си завърши гимназията, запиши университет и чак тогава след десет години ела да ни командваш". Тя цялата трепери и се развиква. А всичките, които бяха там изведнъж се оглеждат и виждат нещата в друга светлина. Постепенно се окопитват, няколко сестри учителки станаха и леко я избутаха от кухнята.
към текста >>
42.
94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Там няма
разделение
.
Ами вие, които четете това ще се питате дали е вярно и възможно. Ами вземете една беседа, четете Словото му и ще проверите с живота си какво значи „Словото му беше Дух и Светлина за човеците и Истина за света". Това беше за мен, това ще бъде и за вас ако Словото му влезне във вас и направи жилище у вас - храм неръкотворен, където Божият Дух ще служи чрез вашият живот на земята в Дух и Истина. Отново съм при Учителя за разговор. „В Духовния свят когато дават на едного, то е общо за всички и когато дават на всички, то е за Един.
Там няма
разделение
.
Първоначално е бил само един Човек, който после се е размножил." „Учителю, аз си мисля, че вие обичате само една душа във всички ни." „Да, обичам една душа -Божествената душа." „Аз мога ли да се смятам, че съм една малка клетчица от тази душа? " „Да, може." „Но аз си мисля, че на тази клетчица отговаря също една клетка от вашето тяло специално само за нея." „Да, това е вярно." „Къде е тя? " „На най-възвишеното място - в сърцето." „Учителю, вие като ми дадохте да работя върху Любовта какво подразбирахте: Любовта като чувство или като разумна сила, която обгръща в себе си всички други добродетели." „Разбира се всеобемната, разумната Любов, която обгръща и останалите добродетели, тя обхваща и Любовта като чувство, върху която ма ти да поправиш някои свои дефекти." „Ами тези два пътя на ума и сърцето? " „Тези два пътя трябва едновременно да присъстват в човека. Зърцето и душата трябва да бъдат едно.
към текста >>
43.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН
,
,
ТОМ 5
Ние се свихме, сгушихме се от такова
определение
, защото беше казано с такъв тон, който изключваше възможността онези, които бяха около него и го слушаха да попаднат в тази десетки.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН Споменах не еднократно, че в Школата на Учителя имаше външни методи, които бяха предназначени за онези, които посещаваха Школата и сяха в Младежкия окултен клас както и онези, които бяха в Общия окултен клас. Те всички носеха името ученици. Вие сега вече разбирате, че думата ученик има съвсем друго значение и че едва ли в Школата на Учителя да е имало един ученик в онзи смисъл, който го разбираше Учителя и смисъла, който влагаше в това име. Спомням си, че в един разговор с него с голямо огорчение пред група приятели каза: „Ако имах десет истински ученика бих преобърнал Света".
Ние се свихме, сгушихме се от такова
определение
, защото беше казано с такъв тон, който изключваше възможността онези, които бяха около него и го слушаха да попаднат в тази десетки.
След като ни изгледа помълча и каза с огорчение: „Е, ех, ако имах само един ученик щях да разора света на угар, след това да го изора втори път и да посадя в него семената на Словото Божие" и замълча. Настъпи мълчание, което се предаде и на нас и навлезнахме в един свят на безпределна тишина и необятна Вселена, където преобладаваше необятността и безпределността. Усетихме наяве какво означава безпределност на времето и необятност на пространството, всичко това се включваше в атрибутите на Божествения Дух, който бе тук в тялото му както тук бе и Христовия Дух, Който се изявяваше като Миров Учител, Защото само Божествения Дух може да бъде Учител, когато се изяви като Принцип, на Силите, които определят времето и Силите, които очертават пространството, в които се проявява Духа. Ние се бяхме сгушили от начало и не се чувствувахме ученици и като че ли бяхме вън от времето и пространството, в което оперираше Духа на Учителя. Но постепенно това състояние се пренесе върху нас, то заработи у нас и се включихме и ние и по време, и по пространство и се озовахме и се видяхме, че бяхме някаква една милионна част от мига на това проявление.
към текста >>
44.
143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
Не зная как бихте възприели това, но за мен остана едно вътрешно
определение
в живота ми.
Това нещо не бе плод на моето естество, на личността Марийка, а на моят дух. На мен духа ми го каза. И вторият етап е, когато Бог съизволява към тебе. А какво по-хубаво можеше да се иска освен да ти се каже: „Блажена си ти, че кръв и плът не са ти го казали". Това състояние трая много дълго време, а много по-късно разбрах, че това е посвещението на ученика и то започва с откриването на Учителя, на онзи Дух във Вселената, който е Учител на всички светове.
Не зная как бихте възприели това, но за мен остана едно вътрешно
определение
в живота ми.
Та какво по-добро нещо е да се определиш и то чрез опознаването на Учителя си, че той е онзи, чийто Дух е едно с Бога. Да не смятате, че това, което казвам е някакво пре-нареждане на думи и изречения. Не, това бе етап в моят живот и от тогава когато пристъпвах към него вече пристъпвах като към Живия Господ, а това не бяха една-две срещи, а цели 25 години. Винаги съм се стремяла да пристъпвам с благоговейно чувство и със съзнание, че отивам при Бога. За мен в моето съзнание той бе Учител и Бог.
към текста >>
45.
151. УРВАТА И СКАЛАТА
,
,
ТОМ 5
Най-силният ученик в първо
отделение
нали е последен във второ
отделение
и първият ученик във второ
отделение
е последен в трето
отделение
и т.н.
После ще преминеш - умен, по-умен, най-умен и идейно-умен". „Учителю, аз в кой стадий съм? " „Ти си от добрите и по-умните. Сега трябва да станеш най-добра и най-умна и после идейно-добра и идейно-умна." „Аз съм глупава." „Защо? Не си глупава, но всеки и ученият като дойде до духовния живот започва от буквите „а", „б" и става като малко дете.
Най-силният ученик в първо
отделение
нали е последен във второ
отделение
и първият ученик във второ
отделение
е последен в трето
отделение
и т.н.
При всяка нова фаза на живота си човек оставя всичко старо и започва като малко дете, което нищо не знае."
към текста >>
46.
193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ
,
,
ТОМ 5
Но Дънов тука съвършено неочаквано си намери влиятелен защитник; това бе господин Семенов, тогава началник на вероизповедното
отделение
.
Ласков обстойно проследява този случай и цитира своите доводи както и бележката на господин Семенов. Понеже тя е поучителна ние я цитираме дословно от стр. 45-48 на „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г. „Рапортът на градоначалника, написан въз основа на горното дознание, бе изпратен от Министерството на вътрешните работи и народното здраве в Министерството на външните работи и изповеданията, понеже въпросът беше от вероизповеден характер.
Но Дънов тука съвършено неочаквано си намери влиятелен защитник; това бе господин Семенов, тогава началник на вероизповедното
отделение
.
От една страна, за да защити Дънов, а от друга, за да ужили ненавистното нему българско духовенство, Семенов написа следната „поверителна" бележка до Министъра на вероизповеданията, която ще остане паметна в архива на външното министерство. Поверителна бележка „По въпроса за проповедите на господин Петър Дънов се срещнах както с градоначалника господин Свинаров, така и с коменданта господин Полковник Пачев. Видях и дознанието на съдебния инспектор П. Нечелтов. В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действуващите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам за занемелия амвон на народната ни църква.
към текста >>
47.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ
,
,
ТОМ 5
Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо
отделение
трябва да са завършили осем години.
Бракът на Мария с евангелиста Петър Стамов е бил сполучлив според спомените на съвременниците, Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата й са останали евангелисти и само една от дъщерите й става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си. Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна. Петър Дънов е роден 1864 г.
Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо
отделение
трябва да са завършили осем години.
Така че през 1872 г. е в първо отделение. След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г. През 1877-78 г. е Руско-турската война и дедо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хадърджа и се крият от турските войски, така че тази година Петър Дънов не е посещавал училище.
към текста >>
е в първо
отделение
.
на вуйчо си. Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна. Петър Дънов е роден 1864 г. Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години. Така че през 1872 г.
е в първо
отделение
.
След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г. През 1877-78 г. е Руско-турската война и дедо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хадърджа и се крият от турските войски, така че тази година Петър Дънов не е посещавал училище. През 1878 г. той постъпва в петокласната гимназия в град Варна и я завършва през 1881-82 г.
към текста >>
След четири години завършва четвърто
отделение
, а това е 1876 г.
Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна. Петър Дънов е роден 1864 г. Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години. Така че през 1872 г. е в първо отделение.
След четири години завършва четвърто
отделение
, а това е 1876 г.
През 1877-78 г. е Руско-турската война и дедо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хадърджа и се крият от турските войски, така че тази година Петър Дънов не е посещавал училище. През 1878 г. той постъпва в петокласната гимназия в град Варна и я завършва през 1881-82 г. Чрез евангелистите-методисти той отива да учи в Свищов където той се записва в Богословски отдел с двегодишен курс през 1883 г.
към текста >>
48.
221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 5
Те се запознават с Учението посредством техният учител Теню Стефанов, който е бил учител на Жорж още от първо
отделение
.
221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА Тя бе рождена сестра на Георги (Жорж) Радев. Семейството бе от град Пловдив. Имаше още две рождени сестри. На 18 години те двамата се запознават с Петър Дънов през 1920 г. където той е държал сказки в Военния клуб в град Пловдив.
Те се запознават с Учението посредством техният учител Теню Стефанов, който е бил учител на Жорж още от първо
отделение
.
Теню е бил епитроп в църквата „Света Марина", станал после окултист, теософ и е давал теософска литература на двамата да четат. След първата им среща с Учителя той им е гледал на ръка понеже в онези години той е четял сказки по хиромантия, френология и други окултни науки. Те са си записали в една бележка предсказанието на Учителя, което впоследствие според Жорж всичко се е изпълнило точ в точ. По онова време в Пловдив е семейството на Петко Епитропов. Там се образувал спиритически кръжок и се занимавали със сеанси като Мария и Жорж са присъствали на тези кръжоци.
към текста >>
49.
252. ПЪРВОТО МЯСТО НА НАЙ-НЕЩАСТНИЯТ ЧОВЕК
,
,
ТОМ 5
Тогава виждам, че ние сме записани в първо
отделение
на началното училище и сега учим буквите от българската азбука в Словото на Учителя.
Аз съм към всички еднакво справедлив. Ако имам в нещо погрешка, аз бих желал да ми я каже някой, за да я изправя. Аз съм забелязал, всичките мислите, че аз постъпвам несправедливо. Даже Савка и тя мисли така". Аз се оглеждам и търся моето място сред останалите.
Тогава виждам, че ние сме записани в първо
отделение
на началното училище и сега учим буквите от българската азбука в Словото на Учителя.
към текста >>
50.
256. ЙЕРАРХИЯТА НА ТРИТЕ УЧЕНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
Запомнете това
определение
.
Въздадох Слава на Бога, че днес бях при нозете на Великия Учител, който ме въведе във второто посвещение на ученичеството от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Първото посвещение е Аверуни, което значи Верния Ученик. Второто посвещение е Амриха, което означава Духовния Ученик. Третото посвещение е Ил Рах, което означава Космическия Ученик, съединил се с Божествената Душа и Божествения Дух е над него. Ученичеството в Школата на Учителя е състояние на човешкото съзнание, което се схваща като душа, търсеща да се съедини с Божия Дух.
Запомнете това
определение
.
Друго определение няма. Това е единственото и истинското определение, защото показва пътят на ученика, пътят от външната и от вътрешната Школа на Учителя. В едната Школа ще вземеш едно място, а в другата Школа ще имаш друго място. Но пътят е един. Изучаване, проучаване и приложение на Словото на Учителя в нашия живот.
към текста >>
Друго
определение
няма.
Първото посвещение е Аверуни, което значи Верния Ученик. Второто посвещение е Амриха, което означава Духовния Ученик. Третото посвещение е Ил Рах, което означава Космическия Ученик, съединил се с Божествената Душа и Божествения Дух е над него. Ученичеството в Школата на Учителя е състояние на човешкото съзнание, което се схваща като душа, търсеща да се съедини с Божия Дух. Запомнете това определение.
Друго
определение
няма.
Това е единственото и истинското определение, защото показва пътят на ученика, пътят от външната и от вътрешната Школа на Учителя. В едната Школа ще вземеш едно място, а в другата Школа ще имаш друго място. Но пътят е един. Изучаване, проучаване и приложение на Словото на Учителя в нашия живот. Сторите ли това, то знайте, че вече сте в пътя на ученика.
към текста >>
Това е единственото и истинското
определение
, защото показва пътят на ученика, пътят от външната и от вътрешната Школа на Учителя.
Второто посвещение е Амриха, което означава Духовния Ученик. Третото посвещение е Ил Рах, което означава Космическия Ученик, съединил се с Божествената Душа и Божествения Дух е над него. Ученичеството в Школата на Учителя е състояние на човешкото съзнание, което се схваща като душа, търсеща да се съедини с Божия Дух. Запомнете това определение. Друго определение няма.
Това е единственото и истинското
определение
, защото показва пътят на ученика, пътят от външната и от вътрешната Школа на Учителя.
В едната Школа ще вземеш едно място, а в другата Школа ще имаш друго място. Но пътят е един. Изучаване, проучаване и приложение на Словото на Учителя в нашия живот. Сторите ли това, то знайте, че вече сте в пътя на ученика. И Духът е този, който ще определя вашият път във вътрешната и външна Школа.
към текста >>
51.
264. МЯСТОТО НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
То се даваше по
самоопределение
.
Това не бяха малко тези двадесет и две години. Та не всеки осъзнаваше своето вътрешно място в Школата, а да не говорим за онова външно място, което той заемаше и трябваше да отстоява. Но с какво? С учение, с труд, с постоянство и много работа ежедневна, работа над себе си във всички посоки. Та това място не се даваше даром, то се заемаше не по достойнство, не по заслуги.
То се даваше по
самоопределение
.
Определиш ли се, самоотречеш ли се от всичко, посветиш ли се изцяло, наложиш ли живота си в името на едно служение, то тогава ти се даваше място в Школата, ти го заемаше и работеше. Това място бе само твое и ничие друго. И никой не можеше да посегне на него. Единствено ти можеше да го освободиш или Учителя да те освободи от това място ако правиш прегрешения към Бога и към своя личен път като душа. Примери имаше най-различни и всякакви.
към текста >>
52.
28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО
,
,
ТОМ 6
От тази среща зависеше моето
самоопределение
, да остана в Братството или да си отида в света.
Дали няма да се обиди, дали няма да бъде строг и сърдит, разсъждавах по човешки. Въобще, у мене ставаше борба между старото и новото разбиране за Него, за Божественото. И това ме страшно 41 измъчваше. И когато отидох при Него аз бях толкова уморена от тази вътрешна борба, че ми беше безразлично вече как ще ме приеме. Така или иначе, да се тури край на тази борба.
От тази среща зависеше моето
самоопределение
, да остана в Братството или да си отида в света.
Бях съгласна и на второто, само да се успокоя, толкова ми беше непосилна тази борба. И това щеше да зависи само от Него, от приема Му - как ще ме приеме и какво ще ми каже. От мене беше началната стъпка - да отида, а от Него - да остана. Но Той беше майстор. Голям Майстор!
към текста >>
53.
40. ДВАТА МЕТОДА ЗА ПРОТИВЕНЕ НА ЗЛОТО
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Тъкмо постъпих на работа и получих призовка да се явя в запас при жп
поделение
, гр. Плевен.
40. ДВАТА МЕТОДА ЗА ПРОТИВЕНЕ НА ЗЛОТО В 1941 година, след като се завърнах от курса в Асеновград, получих назначение - счетоводител при Музикалната фабрика „Кремон" - предприятие на Казанлъшката популярна банка.
Тъкмо постъпих на работа и получих призовка да се явя в запас при жп
поделение
, гр. Плевен.
Тъкмо тогава през Плевен 31 денонощия непрекъснато минаваше Хитлеровата армия на път за Гърция. Бяха тежки, тревожни дни, германците настъпваха по всички направления. След Плевен ни изпратиха в София, но поради опасност от бомбардировки, веднага ни евакуираха в с. Драгалевци. Няколко нощи подред наблюдавахме бомбардировките над София. Една нощ и върху нас пуснаха 19 бомби, но слава Богу жертви нямаше.
към текста >>
54.
3. НЕТЪРПЕНИЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
3. НЕТЪРПЕНИЕ Когато ме записаха в първо
отделение
в училище, аз не спах през нощта от вълнение.
3. НЕТЪРПЕНИЕ Когато ме записаха в първо
отделение
в училище, аз не спах през нощта от вълнение.
Не можах да изтрая, за да дойде уречения час, когато всички мои връстници отиват на училище. Аз ставах сутрин рано, исках да се оправя първа, тръгвах сама за училището и с вълнение и трепет заставах първа до вратата преди да са дошли слугите, за да отворят училището. Те трябваше да чистят стаите, а аз влизах вътре първа и чаках докато те метяха стаите, а пък аз търках с гъбата черната дъска. Бях много нетърпелива и това ми качество се предаде и по-къс но в мен. Като гледах как другите се мотаеха и действуваха бавно, аз цялата изтръпвах от вълнението на първолака на първо отделение, който искаше да влезе пръв в училището.
към текста >>
Като гледах как другите се мотаеха и действуваха бавно, аз цялата изтръпвах от вълнението на първолака на първо
отделение
, който искаше да влезе пръв в училището.
3. НЕТЪРПЕНИЕ Когато ме записаха в първо отделение в училище, аз не спах през нощта от вълнение. Не можах да изтрая, за да дойде уречения час, когато всички мои връстници отиват на училище. Аз ставах сутрин рано, исках да се оправя първа, тръгвах сама за училището и с вълнение и трепет заставах първа до вратата преди да са дошли слугите, за да отворят училището. Те трябваше да чистят стаите, а аз влизах вътре първа и чаках докато те метяха стаите, а пък аз търках с гъбата черната дъска. Бях много нетърпелива и това ми качество се предаде и по-къс но в мен.
Като гледах как другите се мотаеха и действуваха бавно, аз цялата изтръпвах от вълнението на първолака на първо
отделение
, който искаше да влезе пръв в училището.
Жадуваше душата ми за училището. По-късно влезнах в истинското училище, в Школата на Учителя. А после и в Школата на живота и тръгнах по пътя на ежедневието си.
към текста >>
55.
27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
А това била стаята където малкото момче Петър си учил уроците като ученик от второ
отделение
.
Но дядо поп бил твърд и казал, че неговата дума на две не се троши, а се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци, не само от турци, но от ходжи и паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори на най-голямата чаршия в Истанбул. Казал това и това не било лъжа. Но Мария отказала. Но все пак те я натикали в стаята на годежарите, за да бъде огледана и да послуша техния разговор. На нея й дотегнало да слуша разни приказки, излезнала от стаята и влезнала в една друга стая, за да се наплаче.
А това била стаята където малкото момче Петър си учил уроците като ученик от второ
отделение
.
Като влязла Мария в неговата стая тя се хвърлила на кревата, захлупи-ла си лицето с двете ръце и започнала да ридае. Петърчо я запитал: „Како, защо плачеш? " Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големи хора, когато са моми и когато дойдат годежари да ги сватосват и уговарят. Но понеже дошло време, че трябва да отиде пак при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, то тя си избърсва сълзите и се запътила нататък в другата стая, където са били сватовниците. Но между двете стаи имало малко килерче, което съединявало двете стаи.
към текста >>
56.
1. ПРИДВИЖВАМЕ НА РОДА КЪМ СОФИЯ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
В Княжево съм учила в първо
отделение
, второ
отделение
.
Цялата къща с мебели, с всичко сме оставили и сме тръгнали от там към България и сме отишли в Кюстендил. Това помня много добре, била съм на 5 ^ 6 години. После идваме в Княжево. Там бяхме под наем. След това се преместваме в София.
В Княжево съм учила в първо
отделение
, второ
отделение
.
Помня, че съм участвувала там в разни пиески, музикални сценки и т. н. В София бях в 1936 г. в I девическа гимназия полукласичка IV, V и VI клас и понеже се преместих в реалка VI клас трябваше да държа два допълнителни изпита, аз не ги държах. Брат ми казваше: „И дума да не става" и баща ми също казваше „без диплома да останеш" и се преместих в търговската гимназия и дипломата ми е от там. Не ми признаха от I девическа гимназия трите години, само двете и още две, та станаха пак пет години, но дипломата ми е от търговската гимназия.
към текста >>
57.
11. СКИТНИЦИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Тук съм учила вероятно първо и второ
отделение
и имам едно страшно приключение, което можеше да ми коства живота.
После той бил писал много спомени-пътеписи от Африка. Маймунката като гледала как той пише, че си топи перото и пише и тя като излязъл той си топила ръката в мастилото и после направила писаното от него на нищо. Накрая била отишла на спирката на трамвая в Княжево, качила се на дърветата и започнала да се премята като по тоя начин се събрало множество хора от трамваите от Княжево и София. Спрели и трамваите и се наложило да се намеси тогавашната полиция, за да дойде Радев да прибере маймунката. Той като й показал камшика, тя се изплашила и си тръгнала.
Тук съм учила вероятно първо и второ
отделение
и имам едно страшно приключение, което можеше да ми коства живота.
На връщане от училище минавам по една забутана улица, на която пасяха крави и един грамаден бик с голяма глава. Как съм го погледнала или съм го подразнила, но той като ме подгони, та аз като вятър съм тичала да стигна обратно и да вляза в една от отворените врати, просто връхлетях вътре, а той остана отвън да беснее. Но сърцето ми от ужас щеше да изхвръкне. От тогава не смея да погледна нито бивол, нито бик. Страшно нещо беше.
към текста >>
58.
2. МЕКИЦИ НА РИЛА
,
Русава Стойчева
,
ТОМ 6
Завършил е четвърто
отделение
.
в с. Славейково, Ямболско. Баща ми от 1912 г. е излязъл от село и се е борил сам в живота. Бил е от много бедно семейство.
Завършил е четвърто
отделение
.
Като свършил училище баща му го изпратил да пасе свинете на село. Но той бил по-буден, не се покорил на баща си, взел си торбичката и отишъл в Ямбол където се хванал чирак в един хан, да мете на добитъка. Там се запознава с някои хора и отива в Чехия и Унгария като градинар. Когато дошло време да го викат войник се завърнал е България. В запас е бил с брат Пеню Ганев и брат Георги Радев от Ямбол: който сега е във Варна.
към текста >>
59.
1. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА МАЙКАТА
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Когато завърших четвърто
отделение
по сегашному четвърти клас, беше дошъл училищния инспектор да ревизира учителите.
Леля ми е обяснила защо е дошла толкова рано. Тогава жената не се е върнала да влезе в дома си, но отишла веднага в близкия храм и ме кръстила на нейното име. Откакто се помня обичах да слушам разкази за различни духовни опитности. Те ме въвеждаха в някакъв непознат за мене, малкото дете, мир, където се чувствувах безкрайно приятно. Освен това, обичах неизказано много науката и бях отлична ученичка.
Когато завърших четвърто
отделение
по сегашному четвърти клас, беше дошъл училищния инспектор да ревизира учителите.
Беше ни дадено да напишем съчинение за минзухара. Аз го написах и сигурно учителя ми, познаващ ме от по-рано как пиша е дал моето съчинение, а може и на някои други на инспектора да ги прегледа. Инспекторът след като е прочел моето съчинение отишъл и в другите три стаи, понеже бяха три паралелки четвърти клас и е показал моето съчинение като най-доброто. Тогава той е казал на главния ни учител, че намира мене като крайно способно дете и ако родителите ми нямат необходимите средства, той ще съдействува да ми бъде отпусната стипендия, за да мога да продължа образованието си. Това главният учител Стою и моят учител на класа Здравчо, идват у дома и са казали това, което инспекторът им е казал.
към текста >>
60.
6. ОТКОЛЕШНИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Трябва да си призная, че аз съм учила само до IV
отделение
и никак не зная кой е този град и къде се намира.
След няколко години на сън при мене дойде големият български революционер Христо Ботев с пушка в ръка, препасан с патрондаш. Той ми заговори и каза: „Не се чуди, че съм дошъл при тебе. Сега ще ти покажа един от нашите минали животи, през които сме имали връзка с тебе". Не зная как той ме отведе край Черно море, само че не на българския бряг. Той ми каза, че това е град Севастопол.
Трябва да си призная, че аз съм учила само до IV
отделение
и никак не зная кой е този град и къде се намира.
След това той ме заведе в една огромна пещера и ми показа много нарове за спане. „Погледни, ми каза той - тука преди стотици години аз бях пак водач на револкщионна чета и тази пещера ни беше нашата спалня. Между всички четници, само ти беше жена. Между нас беше уговорено, ако ни нападне неприятеля и ние се видим обкръжени и не ни е възможно да се спасиш, то аз да те убия, за да не попаднеш в неприятелските ръце и да бъдеш жестоко измъчена". От пещерата той ме изведе и ме заведе на едно много високо място с връх, с голяма поляна.
към текста >>
61.
1. РОДОВАТА ПЕСЕН
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Майка ми беше завършила 2
отделение
, а баща ми 4
отделение
, което обстоятелство го издигаше пред другите селяни, които бяха неграмотни.
Той ходел навсякъде с нея. Така израства тя с него по сборове, сватби и седенки. Гита: Майка ми беше добра певица и обичаше да пее стари народни песни за моми и ергени и за стари войводи. Тя пееше много вдъхновено и се вживяваше при пеенето, плачеше и нареждаше. Песента беше в кръвта й.
Майка ми беше завършила 2
отделение
, а баща ми 4
отделение
, което обстоятелство го издигаше пред другите селяни, които бяха неграмотни.
За тях той беше интелигентен, той пишеше красиво като такъв работеше в София в банката като чиновник. Но какво точно е работел не зная. Майка ми е родила за сведение 14 деца, от които бяхме останали 5 момичета и три момчета. Останалите бяха починали още като малки от различни заболявания. Родителите ми бяха религиозни и обичаха да отиват на църква неделен или празничен ден, обличаха се празнично и отиваха на църква.
към текста >>
62.
ПЕНКА КРАЕВА
,
,
ТОМ 6
При завършването ми на четвърто
отделение
тя дойде у нас на гости и настоятелно говори пред баща ми, че съм добра, отлична ученичка, та да продължа образованието си.
ПЕНКА КРАЕВА Родена съм в Ново село, Русенско. Това село се нарича Ново село, понеже до края на турското робство е било бейски чифлик. Бея разпродал имотите си и се преселил в Турция. Между тези, които са дошли да купуват е имало най-много хора от габровския, тревненския Балкан. Заслуга за завършването на прогимназията ми има учителката ни от първоначалното училище Невянка Димова от Разград.
При завършването ми на четвърто
отделение
тя дойде у нас на гости и настоятелно говори пред баща ми, че съм добра, отлична ученичка, та да продължа образованието си.
Имах в Русе леля, моя братовчедка. Значи условията за завършване на прогимназията ми бяха добри, понеже родителите ми едва ли имаха пари за плащане на квартира. Но аз живеех у тая братовчедка Марийка Георгиева Казакова - шивачка. Родителите ми скромно заплащаха моя престой у братовчедката ми с докарване на продукти за ядене, дърва за горене и плодове, каквито имахме на село. Прогимназия завърших пак с отличие.
към текста >>
63.
4. ЛЕКАР ПО СЪДБА
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
Другият син, който бил лекар при военните в някакво
поделение
към Изгрева, тъй се случило, че в
поделението
се заразяват с краста.
Мъжът й взема един ден всичко златно, което е имала, вързал го е в една торбичка и го хвърлил в клозета като казал, че жената на един комунист не може да носи бижута. Та тя отишла при Учителя да пита, какво да прави със синът си, който бил болен от туберкулоза. Учителят казал: „Домът ще се успокои много скоро, да бъдеш спокойна". На другия ден, за който Учителят казал, че ще настъпи спокойствие, синът й починал. Значи с неговата смърт отпочива домът.
Другият син, който бил лекар при военните в някакво
поделение
към Изгрева, тъй се случило, че в
поделението
се заразяват с краста.
Назначават него да почисти, както и да се заеме с лекуването на войниците, срещу което той помолил да бъде изпратен на специализация във Франция. И той, без да каже на майка си, подготвя цялото заминаване и я поставя пред свършен факт, че е назначен и един ден й казва: „Утре заран аз заминавам за Франция! " И тя взема да приготви куфара му и в смущението си го поставя на печката, така че изгаря дъното на куфара. А сутринта той заминава за Париж. Когато сутринта идва таксито да го вземе той казва на майка си: „Майко, никому няма да кажеш нищо докато не получиш телеграма от Париж, че съм пристигнал благополучно".
към текста >>
64.
1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Баща ми е учил до 4
отделение
, после чиракувал при търговци в Тулча докато постъпи войник в румънската армия.
Обаче тия наши родственици не стигат до село Равна, а остават в северна Добруджа, с. Горна Чамурлия, която тогава е румънска. Там се ражда баща ми в семейството на дядо ми Велико и баба ми Марийка. Те първоначално са нямали деца, та баща ми казваше, че е носил обица (в старо време е имало обичай да носят обица, за да се задържи детето). След това баща ми е имал един брат Иван и сестра Кръстина.
Баща ми е учил до 4
отделение
, после чиракувал при търговци в Тулча докато постъпи войник в румънската армия.
По това време румънците притеснявали българите по отношение на езика им в църквите и училищата. Баща ми бил непредпазлив и бил говорил тук и там по нещо заради, което можел да отиде в затвора съгласно румънските закони. Той обаче научава това нещо и без да е подготвен избягва от казармата на едни австрийски кораб, с който идва в България. В Силистра имал познати роднини. Бащата на Димка Попова, наша братовчедка му дава панталони и риза, за да може да се движи безпрепятствено, иначе той бил с военна униформа.
към текста >>
65.
9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Две нощи бях при него в
отделението
.
Гледаха го на рентген. Беше сензация. Заредиха се лекари, фелдшери да го гледат и да ме разпитват. Дойде и съдебен лекар. Идваше ми да потъна в земята и не знаех вече какво да отговарям.
Две нощи бях при него в
отделението
.
На третата нощ лекарят каза, че вече не ще мога да издържа и тогава остана сестра му. Дори и тя даде кръв да му прелеят. Тя имаше същата група. През всичкото това време той бълнуваше, говореше за крушки и ябълки, за детето, че го обича и т. н. Но на третата нощ той почина и около три часа дойде сестра му и каза, че той е свършил.
към текста >>
66.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Той бил подофицер тогава и
поделението
му се намирало на едно място, при което не можели да знаят от къде ще ги нападнат и къде трябва да застанат.
Годините са изтрили вече всичко от съзнанието ми. Друг от братята Маркови - Рашко разказвал на една сестра Марийка Костадинова, която го посетила, когато бил болен към края на живота му. Той беше известно време в болница, а после лежеше вкъщи. В разговора си с нея той й разказал една своя опитност, която имал през земеделско време 1919 - 1923 г. на сръбската граница.
Той бил подофицер тогава и
поделението
му се намирало на едно място, при което не можели да знаят от къде ще ги нападнат и къде трябва да застанат.
Тогава брат Рашко се отделил на страна от войниците, а това било по вечеря и се молел за помощ към света Богородица. Той не познавал още Учителя. Положението било критично и той се молел най-горещо, от сърце... и, о чудо! Явила му се света Богородица и му посочила мястото, където да застанат. Те трябвало да се преместят от там, където били в момента.
към текста >>
67.
1. ОЧЕРК ОТ СИНА МУ ПЕТЪР Н. ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Работил е като ковчежник на военно
поделение
.
Като отрасъл среща на улицата група млади момичета. Погледът му се привлича върху едно от тях и той веднага решава: „Това ще бъде моята съпруга". Оженва се. Раждат му се 5 деца. От Търново Никола Ватев отива в Русе.
Работил е като ковчежник на военно
поделение
.
В Русе живеят под наем в къщата на турски бей на ул. „Видин". По-късно беят се изселва в Цариград и продава къщата на Никола Ватев с 11 стаи и 2 салона. В единият салон се събирали 100 човека и там се провеждат събрания в сряда и неделя. В неговата къща първоначално са се събирали на беседи. Там около 1920 г.
към текста >>
68.
10. ОТНОШЕНИЯ КЪМ ЖЕНАТА И СЕСТРАТА
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Там е мястото на опознаването и
определението
им като брат и сестра в една окултна школа.
И пак си бяха брат и сестра. Той беше чист човек. Той ме е водил на много места без да покаже, че има нещо мъжко в него като лъст. Та аз казвам така: Братът го познаваш с връзката му с жената. И сестрата я познаваш с връзката й с мъжа.
Там е мястото на опознаването и
определението
им като брат и сестра в една окултна школа.
Той ме водеше като абсолютен кавалер в онези места, които се посещаваха от аристокрацията. Той беше образец със своите изящни маниери - много изискан и много издържан. Разговорът му бе идеен. Идейният човек може да мисли идейно и да пресъздава своите идеи в живота си.
към текста >>
69.
1. КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ ЧРЕЗ СЛОВО И ДУХ
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Когато започнах занятията си във Варна като учителка, дадоха ми първи клас (тогава първо
отделение
).
Възрастният, ако мога така да го нарека, ми посочи едно единствено свободно място, където имаше също сложена закуска. Аз седнах и се събудих. Разбрах, че този сън има някакво значение, но какво. Още не разбирах много неща. Изчаквах да видя какво ще стане.
Когато започнах занятията си във Варна като учителка, дадоха ми първи клас (тогава първо
отделение
).
Един ден една моя ученичка като се вьрнала вкъщи, казала на майка си: „Мамо, пък да знаеш, видях около главата на учителката една светлина! " А по-късно разбрах, че майката е била в Братството. Още след обяд майката пристигна вкъщи и ми донесе една беседа от единичните като брошурки: „Ново послание към слънцето". И до днес я помня тази беседа. Каза, че в четвъртък в 4 ч.
към текста >>
70.
9. Чужденецът
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
В трето
отделение
учеше едно стихотворение наизуст.
9. ЧУЖДЕНЕЦЪТ Синът ми Младен проговори късно, мъчно свързваше изреченията. Ако беше гладен казва: „Дай хляб", „Гладен" или „Дай пия". Когато сестра му Лиляна още на 9 месеца проговори, изговаряше ясно думите, свързваше ги в цели изречения бързо, за което баща й я беше кръстил „лястовичката", така сладко чуруликаше. Младен мъчно говореше, но погледа му беше дълбок, с разбиране и някаква тъга в него.
В трето
отделение
учеше едно стихотворение наизуст.
Имаше думата „облаче". Баща му и аз го карахме да повтаря няколко пъти, но все местеше ударението, гледайки с учудване, нали чете вярно буквите. Пък баща му го чука по главата, кара му се, че не е вярно. Той пак гледа буквите, срича ги и пак мести ударението. Ний, като неопитни, недосетливи и неразумни, само му се караме и накрая детето плаче и гледа плахо със страх.
към текста >>
71.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
На Младенчо можах да наредя следното: Отмениха отиването му в Щип, остава тук в допълняющето
отделение
на 4-ти Артилерийски полк, които са в новите казарми при Дървеница.
Бог дава понякога така нещата, че да има хармония и щастие между хората. Хората трябва да станат разумни, за да подготвят по-добри условия да посрещнат доброто, което идва.“ Така приключи разговорът ми с него. Мислите му ти ги пиша неогладени стилистично, но няма време. Трябва да седна да помисля върху писаното и да си припомня разговора, за да огладя бележките. Това ще стане като си дода в Сливен след десетина дни.
На Младенчо можах да наредя следното: Отмениха отиването му в Щип, остава тук в допълняющето
отделение
на 4-ти Артилерийски полк, които са в новите казарми при Дървеница.
Командир е полковник Кръстев Андрей (който беше във Враца) и който ти прати много здраве и поръча да ти кажа да не се безпокоиш и мислиш за Младенчо, той ще го нареди добре. Навярно ще го вземе при себе си. Тази сутрин го заведох в казармата аз и го оставих при Кръстев да го облечат. Вярвам, че ще може да си идва всеки месец в отпуска, а освен това ще може да прескача и до София да наглежда къщата и складовете с паркет, защото Мирчо го мобилизират и тези дни и той заминава. Искаш да съм го освободил съвсем, а не знаеш, какъв зор видях докато можах това да наредя.
към текста >>
72.
42. Двата свята - два морала
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
„Религията е партия,
деление
.
Караше ги на Мусала да отидат горе. Та това е една напаст с тази стара религия. Тя датира от толкова хиляди години обаче е съвсем изопачена. Къде е Христовото Учение, кога е говорил Христос за кръстове, за благославяне на войните и за техните тия църковни обреди. Цялата тази система на тяхната религия, тя е създадена от тях, противниците на Христовото Учение, казва Учителят.
„Религията е партия,
деление
.
Религията е човешко изобретение, а истинската религия, истинското Учение, това е Христовото Учение, Божественото Учение, това е истинското Учение.“ Днес Учението на Учителя е същото Христово Учение. Днес Христа е с нас. Той бе тук с нас на Изгрева. Христовият Дух бе тук на Изгрева. Ние го видяхме как работи чрез Слово и чрез Сила в Дух и Истина.
към текста >>
73.
1. Бягство към обетованата земя
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Отначало ние учихме в български училища до трето
отделение
, но като ни окупираха сърбите аз трябваше да уча в четвърто
отделение
на сръбски.
ни окупираха сърбите, понеже България загуби през Европейската война, великите сили я осъдиха и отрязаха от българската територия. Така нашият край попадна под Югославия. Баща ми се казваше Стою Петков. Той беше писар в общината. Майка ми се казваше Миланка и имаше две деца: аз съм по-големия, а сестра ми остана там.
Отначало ние учихме в български училища до трето
отделение
, но като ни окупираха сърбите аз трябваше да уча в четвърто
отделение
на сръбски.
На село бях до 1925 г. След това отидох в Белград и там учих занаят - автомеханика. Там учих от 1925-1929 г., след което отидох в Крагуевац, където имаше един голям завод и там работех. Но след това през 1932 г. напуснах тази работа и отидох в Белград.
към текста >>
74.
13. Грозната мома
,
Стоянка Цанева Драгнева
,
ТОМ 7
И затуй според мене, тука софийското богатство се разби, едно, че стана
разделение
между Антов и Борис Николов.
А тя каква малка работа? Това, което ни остави, то е океан. Гребеш, гребеш, гребеш я че можеш да го изчерпиш никога. А този процес, който стана тука 1957/58 г., понеже те бяха много зле настроени срещу всички религиозни системи. Всичко искаха да унищожат, всичко да присвоят, а Братството има една идеология, с която те не могат да се борят, защото тя излиза от законите на природата.
И затуй според мене, тука софийското богатство се разби, едно, че стана
разделение
между Антов и Борис Николов.
Те искаха да разбият главата тука, центъра. Това е ясно. И вече търсеха повод. Търсят повод. А повода го има.
към текста >>
Трябваше по някакъв начин в братския, в колективния живот да не се допуска това
разделение
.
А повода го има. Разделиха се на две и така се започна. И причината я има. И причината. А те, виж сега, според мене стана тъй - разделяй и владей!
Трябваше по някакъв начин в братския, в колективния живот да не се допуска това
разделение
.
А имаше начин да не озлобят Антов. Можеше. Можеше, обаче така се развиха събитията, че не съобразиха, много неща не съобразиха приятелите. Сега може би не са имали опит. И изгубихме всичко. Като резултат изгубихме всичко.
към текста >>
75.
3. Янко-комуниста и Пею-цанковиста
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
3. ЯНКО-КОМУНИСТА И ПЕЮ-ЦАНКОВИСТА Като тръгнах в първо
отделение
, какво да кажа, първото
отделение
ми тръгна много, хареса ми много, та на всичко отгоре останах.
3. ЯНКО-КОМУНИСТА И ПЕЮ-ЦАНКОВИСТА Като тръгнах в първо
отделение
, какво да кажа, първото
отделение
ми тръгна много, хареса ми много, та на всичко отгоре останах.
Повтарях първото отделение, после почнах второ. По това време имахме един учител Янко Андонов, който беше голям комунист. Те го убиха после. Той идва една вечер и вика: „Како Маро, казаха ми, че вашите деца са ми убили юрдечките“. Нали имахме чешма на село и до нея едно деренце пълно с вода и юрдечките отиват там.
към текста >>
Повтарях първото
отделение
, после почнах второ.
3. ЯНКО-КОМУНИСТА И ПЕЮ-ЦАНКОВИСТА Като тръгнах в първо отделение, какво да кажа, първото отделение ми тръгна много, хареса ми много, та на всичко отгоре останах.
Повтарях първото
отделение
, после почнах второ.
По това време имахме един учител Янко Андонов, който беше голям комунист. Те го убиха после. Той идва една вечер и вика: „Како Маро, казаха ми, че вашите деца са ми убили юрдечките“. Нали имахме чешма на село и до нея едно деренце пълно с вода и юрдечките отиват там. Мама гледа и му вика: „Янко, аз ще проверя, ако наистина са направили такова нещо, аз ще дойда да ти жъна или да ти копая, ще ти се отплатя“.
към текста >>
Както споменах по-горе, аз останах в първо
отделение
две години.
Даже е направил няколко къщи в съседни села и на мене ми беше много драго като отида там. В село Бата, на директора на училището Стоян Попов баща ми беше направил къща. Тя беше добре извършена като работа и много ми харесваше. Даже по селата нали има мелници, тепавици, баща ми беше правил там бентове. Та едновременно е бил и майстор, и предприемач.
Както споменах по-горе, аз останах в първо
отделение
две години.
После второ, трето, четвърто отделение Янко Андонов ми беше учител. Той ни учеше и тогава спомням си за пръв път на бедните деца бяха раздадени подаръци. На кого сандалки, чорапи, терлички. От време на време даваха по някоя закуска. Това ни направи добро впечатление, защото нито преви това, нито след това биваха раздавани нито закуски, нито подаръци - само през времето на Янко Андонов, тогава имаше.
към текста >>
После второ, трето, четвърто
отделение
Янко Андонов ми беше учител.
В село Бата, на директора на училището Стоян Попов баща ми беше направил къща. Тя беше добре извършена като работа и много ми харесваше. Даже по селата нали има мелници, тепавици, баща ми беше правил там бентове. Та едновременно е бил и майстор, и предприемач. Както споменах по-горе, аз останах в първо отделение две години.
После второ, трето, четвърто
отделение
Янко Андонов ми беше учител.
Той ни учеше и тогава спомням си за пръв път на бедните деца бяха раздадени подаръци. На кого сандалки, чорапи, терлички. От време на време даваха по някоя закуска. Това ни направи добро впечатление, защото нито преви това, нито след това биваха раздавани нито закуски, нито подаръци - само през времето на Янко Андонов, тогава имаше. А пък училището имаше фонд, имаше ниви, доходи, но къде отиваха тия средства, не зная.
към текста >>
бях в четвърто
отделение
.
На кого сандалки, чорапи, терлички. От време на време даваха по някоя закуска. Това ни направи добро впечатление, защото нито преви това, нито след това биваха раздавани нито закуски, нито подаръци - само през времето на Янко Андонов, тогава имаше. А пък училището имаше фонд, имаше ниви, доходи, но къде отиваха тия средства, не зная. През 1923 г.
бях в четвърто
отделение
.
Понеже учех вече в село Бата където имаше прогимназия, събота след обед и неделя си отивах на село. Веднъж като си отивам на село гледам селото оградено с войска. Можеш да влезеш в селото, но не можеш да излезеш. То пък се случи него ден събота, нали аз съм цяла седмица в село Бата и уча. Ние нали живеехме до кръчмата, а началниците бяха в кръчмата.
към текста >>
76.
9. На работа в братската градина
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Завършил е четвърто
отделение
.
Отидох още веднъж при Учителя и Му казах, че съм ходил няколко пъти да търся работа, но не мога да намеря и че не зная какво да правя. Учителят отговори: „Ще идеш да работиш при брат Ради, рекох“. Тогава отидох при брат Ради и работих братска работа докато стана време за отиване на Рила. Копаех в градината и изобщо работех братска работа на Изгрева. Брат Ради според изказване на сестра Елена Андреева - стенографка, идва от Ямбол.
Завършил е четвърто
отделение
.
През 1929 г. е дошъл на Рила. 1929 г. е първата когато са започнали да ходят на Рила. Брат Ради е природно интелигентен, чист, непретенциозен, един от хубавите хора при Учителя.
към текста >>
77.
32. Точната прогноза
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Когато се прибрах в
поделението
, тогава съобщиха по радиото, че Хитлер обявил война на Русия.
Като се поразправихме с него, той ми каза: „Аз този офицер съм го взел в моя дом, но той нито наем ми плаща, нищо, така като гост го имам и трябва да знаеш, че го нахоках много добре“. Казах му: „Това е най-добрия ми приятел от София, но не казах, че си от братството“. А те имаха вършачка и той казал на офицера: „Този човек много пъти ми е помагал да ходим да купуваме части за вършачката, толкова да ми е помагал, а ти да го изгониш! “ След това като отидох втори път, а той иначе беше много симпатичен човек военния, той беше поручик, някакъв командир. Та ме извика и се извинява за случилото се.
Когато се прибрах в
поделението
, тогава съобщиха по радиото, че Хитлер обявил война на Русия.
Мисля, че беше на 22.VI.1941 г. Германците струпаха изведнъж много войски на източния фронт, това беше голяма офанзива и първоначално бързо напредваха като превземаха градове и села. Много жертви дадоха тогава руснаците, жестока беше войната. Не бяха малко и жертвите на германците. През есента на 1941 г.
към текста >>
78.
39. Игнат Котаров
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
А тая имаше спалня,
отделение
като кухничка, имаше коридорче, но какво стана с тази палатка не знам.
Той можеше да има една от най-ху- бавите леки коли. Даже като бяхме на Рила и дойдоха французи от Франция Му донесоха една много хубава палатка. За сведение влязохме само да я разгледаме както се разглеждат музейни ценности. Учителят нито веднъж не се приюти там. Той си имаше бялата палатка и нея си ползваше.
А тая имаше спалня,
отделение
като кухничка, имаше коридорче, но какво стана с тази палатка не знам.
И на много братя и сестри виках: „Златото и парите, за които съдиха брат Жечо Панайотов и брат Борис Николов и ги пратиха в затвора, това беше всичко в ръцете на Учителя. А Той живя толкова скромно. Аз не зная и не съм чувал да е имало поне един квадратен метър на Негово име. Той живя на Изгрева или както казваха „лагера на Бялото Братство“ или „лагера на дъновистите“, но Учителят не е притежавал нито педя земя. Та ние на яве проверихме идеята за безкористния живот, за когото сега говорят комунистите.
към текста >>
79.
44. Неволи от лъжебратя
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
(Брат Борис Димитров беше чиновник в пенсионното
отделение
.
Аз се съгласих. Тогава сестра Ганка работеше още братска работа на Изгрева. И тръгнахме с брат Николай и Ганка на Рила. Тогава брат Коста Стефанов беше счетоводител на братството на Рила. През време на летуването брат Борис Димитров, който страдал от астма, един ден му стана много лошо.
(Брат Борис Димитров беше чиновник в пенсионното
отделение
.
Много пъти той ме е молил да му кажа къде съм работил, да ми оформи документите за пенсия, но аз не обърнах внимание на това нещо на времето. После при пенсионирането си срещнах доста трудности и не можах да събера трудовия си стаж напълно.) Като нямаше кой да му помогне казах на брат Янко, а пък последния ще слиза в Гюлечица: „Брат Янко, остави ми най-добрия кон, да мога да сваля брат Борис“. Брат Янко ми остави, имаше един хубав бял кон, и тръгна напред. Като се приготвих, качих с други братя брат Борис на коня. Конят беше със самар за сведение и при наличността на толкова братя и сестри, само брат Нестор Чуклев ме придружи до второто езеро, да минем най-трудното място до пълното езеро, нали.
към текста >>
80.
47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев
,
Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)
,
ТОМ 7
Понеже това разтакаване по болници, пенсионно
отделение
и ТЕЛК отне доста време, той получи обезщетение за минало време от датата на подадената молба.
Понеже аз самата съм имала дете инвалид, което получаваше пенсия по наследство и добавка за придружител, помислих си, защо пък Гради да не получава такава за придружител? Той получаваше пенсия по инвалидност II.група. В тая връзка ходих в болницата където е лежал при лекуващите го лекари, от които с доста тичане и ровене успях да получа епикриза за неговото заболяване. Епикризата представих с молба от негово име в съответното учреждение. След известно време дойде лекар от ТЕЛК при Гради и като провери състоянието му излезе със заключение, че той трябва да премине към I.група инвалидност и същевременно да получи добавка за придружител.
Понеже това разтакаване по болници, пенсионно
отделение
и ТЕЛК отне доста време, той получи обезщетение за минало време от датата на подадената молба.
По такъв начин пенсията му наедно с добавката за придружител възлизат на 183 лв., която сума вече позволява да се вземе човек, който да поеме грижата за него. Иначе, тия които един вид бяха „дежурни" да му носят храна се грижеха и за хигиената на домът му, както и за измиване на съдовете му. Брат му живееше при него и му носеше дрехите на пералня, за да ги изпират. Иначе брат му не полагаше никакви грижи за Гради, дори го наричаше мързеливец. Когато започнах да записвам от 1986 г.
към текста >>
81.
1. Вдовицата и сираците от войната
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
А чичо ми имал само второ
отделение
.
Горе на палубата, собственика на кораба, който във Франция има мина, разнася въглища и него ден трябвало не зная колко курса да направи и който е долу трябва да работи и добре въглища да нахвърля, за да може кораба да развие максимална скорост и да може да се върне. Собственикът стои на палубата и гледа как барометъра се вдига необичайно. „Кой е долу, бе? “ „Ами един роб! “ Отиват, връщат се, разбират, че той е българин.
А чичо ми имал само второ
отделение
.
И аз след две години изпратих на чичо си документа, за да установи личността си. Той научава пет езика и става водещ. Собственикът го извиква и му казва: „Аз имам мина и искам да дойдеш да работиш при мене“. Така първоначално чичо работи в мината. Обаче Драган вади три норми.
към текста >>
82.
11. Паневритмията и нейните порти
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Обикновено двойките когато играеха упражненията понякога правеха ту по-големи, ту по-малки крачки и с това се нарушаваше равномерното
разпределение
на двойките в кръга.
11. ПАНЕВРИТМИЯТА И НЕЙНИТЕ ПОРТИ Аз редовно свирех на цигулка на Паневритмия. Събираха се много музиканти и често Матей Калудов ни дирижираше с палка. В снимките от онова време ще намерите и моето лице. Приятелите играеха Паневритмия и се движеха в кръг. Учителят играеше вътре в кръга и се движеше също в кръг на десет метра от музикантите.
Обикновено двойките когато играеха упражненията понякога правеха ту по-големи, ту по-малки крачки и с това се нарушаваше равномерното
разпределение
на двойките в кръга.
Виждаше се как някои двойки са се скупчили една след друга, а след тях оставаше три-четири метра празно пространство, след което се движеха следващите двойки от кръга на Паневритмията. Учителят в такива случаи посочваше с ръка и казваше: „Порта да няма! Движете се правилно, на еднакво разстояние! “ Онези там от кръга се коригират, но след малко отново допущат същата грешка и Учителят пак каже: „Оправете портата. Портата оправете!
към текста >>
83.
2.Първа среща с Учителя
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
“ И така Иван, който бил вече на 15-години започва да учи от първо
отделение
.
За да се убеди още по-добре тя отива с него до тази обяда. Той я завежда, тя прочита и вижда, че наистина той дословно е цитирал написаното във обявлението. Тогава тя като се връща с него вкъщи му казва: „Ти, Иване, искаш ли да учиш? “ Той отговорил: „Ами искам“. „Тогава ще ти дадем да учиш!
“ И така Иван, който бил вече на 15-години започва да учи от първо
отделение
.
Първо отделение изкарва за 2-3 месеца, второ отделение за още 2-3 месеца, трето и четвърто. Така за една година той взема четирите отделения. Започва прогимназията и на другата година той се изравнява вече със своите връстници по възраст и влиза в гимназията. Отделенията и прогимназията той изкарва като частен ученик и вече го записват като редовен ученик в гимназията. Но нали не е свикнал с порядките в училище, той не можел да контактува с хората, проявява своеобразие и става нужда да бъде отстранен от училище и да продължи пак като частен ученик.
към текста >>
Първо
отделение
изкарва за 2-3 месеца, второ
отделение
за още 2-3 месеца, трето и четвърто.
Той я завежда, тя прочита и вижда, че наистина той дословно е цитирал написаното във обявлението. Тогава тя като се връща с него вкъщи му казва: „Ти, Иване, искаш ли да учиш? “ Той отговорил: „Ами искам“. „Тогава ще ти дадем да учиш! “ И така Иван, който бил вече на 15-години започва да учи от първо отделение.
Първо
отделение
изкарва за 2-3 месеца, второ
отделение
за още 2-3 месеца, трето и четвърто.
Така за една година той взема четирите отделения. Започва прогимназията и на другата година той се изравнява вече със своите връстници по възраст и влиза в гимназията. Отделенията и прогимназията той изкарва като частен ученик и вече го записват като редовен ученик в гимназията. Но нали не е свикнал с порядките в училище, той не можел да контактува с хората, проявява своеобразие и става нужда да бъде отстранен от училище и да продължи пак като частен ученик. И понеже Паша и сестра й Аня са били учителки в гимназията, имали са доста контакти с учители, та по такъв начин той е могъл като се явява на изпити да си вземе гимназиалното образование.
към текста >>
84.
45. Ясновидците на Изгрева
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Те не са свършили и първо
отделение
и дори някой път те даже и мен се мъчат да ме подведат“.
„Преди няколко дена срещам три-четири от нашите сестри, от възрастните, ама от напредналите, питам ги: „Къде бяхте? “ И те Ми отговарят: „Ами при един ясновидец“. „И какво ви каза тоя ясновидец? “ „Ами нищо особено не ни каза.“ „Ами аз ви питам, колко пари ви взе тоя ясновидец? “ „Ами по 500 лв.“ И Учителят продължил: „Аз ги зная тия ясновидци.
Те не са свършили и първо
отделение
и дори някой път те даже и мен се мъчат да ме подведат“.
Но в друг пасаж, в друга беседа казва така: „За да стане човек ясновидец той трябва да се превърне в един съвършен инструмент. Не може да вземеш една дъска, на нея да опънеш четири тела и от нея да излезе нещо като цигулка. Не, тази дъска трябва да се превърне в съвършен инструмент, а че и да слезе отгоре върху нея и един маг и чак тогава от нея може да излезе нещо. И заради това нашите приятели като Петър Филипов, Велко Петрушев и други приятели около Велко Петрушев и около Петър Филипов си мислеха, че са съвършен инструмент. Ами не, не бяха съвършен инструмент и заради това изпаднаха в такива положения да приказват неща, които нямат нищо общо с истината.
към текста >>
85.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
И почна: „Бехме у
поделението
18 души ремсисти.
Т.: Клекнах. В.: Спомни си за Учителя. Т.: Кажем: „Защо направи това? Защо така ни докара, че толкова тъжихме за тебе? “ „Ето сега ще ти разправим целата моя история“.
И почна: „Бехме у
поделението
18 души ремсисти.
Отгоре ми наредиха партизаните да теглиме жребие тия 18 души, на кого се падне, на двама да разбиеме склада, да изнесеме оръжие на определено место и да чакаме партизаните и да избегаме с них. А другите чакат второ нареждане. Падна се на мене и на Владимир Бонев от Кюстендилско, сега министър, той ми бе другар. Разбихме, изнесохме, а партизаните ги нема. Я казвам: „Владимире, чакай ги тука, аз ще се върнем да вземем още малко пушки от складо.
към текста >>
86.
6 Убийството на сина и прераждането му
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Бяхме в
поделението
18 души ремсисти.
Бях Костадин, сега ме викате Петър. От това не съм доволен“. Казвам му: „Като си същия, защо ни докара на това дередже? “ „Я седни тука, пък ще ти разправим всичко, какво съм правил и какво съм вършил“. И подчиних се на детето, седнах и то почна да разказва: „Слушай.
Бяхме в
поделението
18 души ремсисти.
Отгоре партизаните ни наредиха, тия 18 души да теглиме жребие. На двама, на които се падне да разбием склада през нощта и да изнесем оръжие на определено място и да избягаме с партизаните. Жребият се падна на мене и на Владимир Бонев от Кюстендил. Изнесохме оръжие, но партизаните ги нема и казвам: „Владимире, видя се, че опасност нема. Я че се върнем да вземем още пушки, а ти чекай тука партизаните, а я че донесем още и да вървиме с тях.
към текста >>
87.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Т.: Тук аз учех до четвърто
отделение
и после започнах каменоделство.
Където напуснахме селото доле. Там ни е полето. Там са нивите на стопанството. Значи от там се изхранвахме. В.: Ти като дете тука учеше.
Т.: Тук аз учех до четвърто
отделение
и после започнах каменоделство.
В.: Кой ти даде занаята. Т.: През 1918 г. отидох войник през Европейската война. Вдигнахме стачка на фронта, та дойдохме тука да превземаме властта на Владая. Харно, ама ние оттам не вземахме си целото оръжие.
към текста >>
У
поделението
отгоре им наредили партизаните, тия 18 души да теглят жребие.
В.: А малкия ти син? Т.: Малкия ми син Костадин го убиха на Божурище. На летището. Те са били 11 души ремсисти. Пак ремсисти, но сега ги думат комсомолци.
У
поделението
отгоре им наредили партизаните, тия 18 души да теглят жребие.
На двама, на които се падне, да разбият складо през нощта, да изнесат оръжие на определено место и да избегат с партизаните. Другите ще чакат второ нареждане. Паднало се нему и на Владимир Бонев. Той беше председател на Народното събрание по-рано пък сега не знам къде е. И разбиле складо, нямало опасност, изнесли оръжие, но партизаните ги нема и он казал: „Владимире, чекай ги, аз ще се върнем да вземем още пушки.
към текста >>
“ „Я седни тука, че ти разправим цялата история.“ И пак така почна: „Бехме у
поделението
18 души (аз това го разказах) и като ме мъчиха, мъчиха ме, искат да кажем дружината: „Тебе, че те освободиме“.
Само едно не съм доволен от вас. Защо ми сменихте името? Казвах се Костадин, сега ми викате Петър. От това не съм доволен“. И аз станах: „Като си ти, защо ни докара на това дередже?
“ „Я седни тука, че ти разправим цялата история.“ И пак така почна: „Бехме у
поделението
18 души (аз това го разказах) и като ме мъчиха, мъчиха ме, искат да кажем дружината: „Тебе, че те освободиме“.
„Немам дружина, това що съм го направил, аз съм го направил“. „Имаш дружина, кажи ги, тебе ще те освободим! “ „Немам дружина! “ „Най-после откараха ме на стрелбището, да ме стрелят. Но аз не бех у себе си, у телото.
към текста >>
88.
1. Запознаване с Учителя
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Обаче когато започнах училище, първо
отделение
след свършването на учебната година вуйчовците ми с колите чакат у дома и хайде на село.
Бяхме три деца. Аз съм втората, а имам двама братя. Първия се наричаше Тано Гешев, а другия Илия Гешев. Аз съм средната. На девет месеца съм донесена в София и тук съм израснала.
Обаче когато започнах училище, първо
отделение
след свършването на учебната година вуйчовците ми с колите чакат у дома и хайде на село.
Цяло лято по полето, по планината. А селото ни откъдето излезеш е планина, балкан. Така че там съм израсла на село. Всяко лято съм била на село. То ми е една властна люлка на детството ми.
към текста >>
Почнали са от четвърто
отделение
като са завършили до края пансиона.
Той беше чуден човек, когото не давам за много наши братя, такъв човек беше изработен, много почтен, много одарен и всичко най-хубаво мога да кажа за него. За първи път Учителя го видях когато сестрата на моя другар тука дойде на Изгрева да живее. Тя се казваше Руска Божанчева, от рода Божанчеви, един голям род. Един умен мъж от Етрополе се е преселил в село Саранци, обаче дал всичките си деца в Пловдив във френския пансион. Всичките са завършили там.
Почнали са от четвърто
отделение
като са завършили до края пансиона.
Още до Коледната ваканция те са знаели вече да говорят.А единия от тях искал да се върне, но баща му го нашляпал и му казал: „Там! “ И така беше станал френски възпитаник. А пък тука е интересно как стана връзката. Значи на моя съпруг сестра му е омъжена за един гдето ви казвам, че френския пансион е завършил в Пловдив. А тука живееше нашия брат Андрей, Аню му викаме, гдето лекуваше и беше близък на брат Лулчев.и той му беше сянката.
към текста >>
89.
13. Юрданка Жекова
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Не, не, тя няма завършено образование, учила е до четвърто
отделение
, малко така, без образование е, но тя си го носеше природно.Това е другата страна.
А, леле, аз се страхувах от нея. Много ме заболя гдето Мика Тодорова пише, че тя е била неграмотна. Така както беше неграмотна, Учителя, тя миеше на Учителя крачката и в скута й седяха и ги криеше и му режеше ноктите и имаше от Неговите нокти и даваше на тоя, на оня и от косата Му и от брадата Му. Интересно защо е останало убеждението и в другите, че и Галилей Величков ми казваше, че не може да чете и да пише. Интересно, защо е останало това в тяхното съзнание, може би защото отначало не е имала образование и после ли се е образовала?
Не, не, тя няма завършено образование, учила е до четвърто
отделение
, малко така, без образование е, но тя си го носеше природно.Това е другата страна.
Въпроса е, че у другите приятели е останало впечатлението, че тя е без образование и била неписмена и не можела да чете. А това не е вярно. Вечно беше с лупата и с беседата. Вечно. Аз пък се чудя, с Галилей бях приятелка, но той казваше, че тя била неграмотна. Дори Савата преди година казваше: „Абе тя не знаеше, тя беше неграмотна, не знаеше да чете и да пише“.
към текста >>
90.
18. Големият дъжд на последния Петровден
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Те бяха без
разпределение
.
Учителят на нея в ръка й даде песнарка, но тя искаше дом да прави, да гради семейство. А такива не са за семейство. Казва се Виолета Данилова. От Софийската опера я командироваха в Германия и там остана. А първо я приеха в Старозагорската опера. Направо.
Те бяха без
разпределение
.
Направо с конкурс. Първи конкурс в Старозагорската опера. Нея веднага я приеха за солистка с категория. Та Учителя й дава песнопойка в ръка. Тя на колко години беше?
към текста >>
91.
19. Баба-акушерка
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
Учила до четвърто
отделение
и завършила основно образование.
19. БАБА-АКУШЕРКА На Юрданка не й вървяло в учението.
Учила до четвърто
отделение
и завършила основно образование.
С него се е записала да учи за акушерка. Била чевръста, работлива и била оценена от акушерите и винаги са търсили тя да им бъде под ръка. След като работила доста време като акушерка, веднъж Учителят й казал: „Стига си акуширала, защото сега се раждат духове, които по-рано са били разбойници и така се свързваш с тях“. Послушала Го и се отказала от акушерството. Веднъж видяла едно подхвърлено дете, прибрала го, измила го, повила го и искала да го осинови.
към текста >>
92.
55. На път за страната Ханаан
,
Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 7
Тук трябва да отбележа, че Юрданка е завършила основно образование, което по онова време се равнява на четвърто
отделение
.
Помолих я да ми ги предаде за печат. Тя подреди бележките си и ги преписа в един голям син тефтер, който лично ми предаде. След като работих върху нейния материал разбрах, че тя си е свършила работата и онова, което ми предава има голяма стойност. По този начин включих материалът написан от Цанка Екимова, на Радка Левордашка и писмата на Учителя до Иван Жеков. Една работа бе свършена, в която взеха участие много хора, но мога да твърде, че до последния ред вземаше живо участие и Юрданка, която отдава е в невидимия свят.
Тук трябва да отбележа, че Юрданка е завършила основно образование, което по онова време се равнява на четвърто
отделение
.
След като се завърши четвърто отделение се учи още три години, което означава, първи, втори и трети клас, след това има изпити и се дава свидетелство за завършено прогимназиално образование. Всички онези, които завършат трети прогимназиален клас по тогавашните закони могат да учат някакъв занаят след което получаваше майсторско свидетелство, а без такова свидетелство тогава не можеше човек да упражнява своя занаят. Това се следеше строго от данъчните власти и беше в сила до 1945 г. Тогава България беше страна на селяни и занаятчии. За всички ученици от Школата, особено онези, които бяха със завършено висше образование в техни очи Юрданка беше необразована и неписмена.
към текста >>
След като се завърши четвърто
отделение
се учи още три години, което означава, първи, втори и трети клас, след това има изпити и се дава свидетелство за завършено прогимназиално образование.
Тя подреди бележките си и ги преписа в един голям син тефтер, който лично ми предаде. След като работих върху нейния материал разбрах, че тя си е свършила работата и онова, което ми предава има голяма стойност. По този начин включих материалът написан от Цанка Екимова, на Радка Левордашка и писмата на Учителя до Иван Жеков. Една работа бе свършена, в която взеха участие много хора, но мога да твърде, че до последния ред вземаше живо участие и Юрданка, която отдава е в невидимия свят. Тук трябва да отбележа, че Юрданка е завършила основно образование, което по онова време се равнява на четвърто отделение.
След като се завърши четвърто
отделение
се учи още три години, което означава, първи, втори и трети клас, след това има изпити и се дава свидетелство за завършено прогимназиално образование.
Всички онези, които завършат трети прогимназиален клас по тогавашните закони могат да учат някакъв занаят след което получаваше майсторско свидетелство, а без такова свидетелство тогава не можеше човек да упражнява своя занаят. Това се следеше строго от данъчните власти и беше в сила до 1945 г. Тогава България беше страна на селяни и занаятчии. За всички ученици от Школата, особено онези, които бяха със завършено висше образование в техни очи Юрданка беше необразована и неписмена. Когато лично я помолих да си напише опитностите, тя ми отговори, че това не може да стори, че е слабо писмена.
към текста >>
93.
7. Силата на астрологията
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
А в България като се върнахме на летището нямаше ни един журналист, ни един човек, никой да пита, даже тогава бяхме взели една „Елка“, най-обикновена сметачна машинка за умножение и
деление
, които сега кой ли ги няма за зет ми.
И аз се питах как може цял свят ще го знае, толкова ще е известен, а пари няма да има. И казва: „Когато вече ще дойдат парите, късно ще е вече“. И наистина, Влади с пионерския оркестър обиколи света, на запад и навсякъде и в Америка. Като бяхме в ООН-то, той там свири през 1979 г., председателя на ООН-то му отстъпи кабинета си, веднага за един час напечатаха табела върху месинг „Маестро Влади Симеонов“, сложиха я на вратата. Пред вратата му имаше една служителка с престилчичка, с бонетка, с всякакви сандвичи, пикета, всеки момент да го обслужва, въобще на ръце го носиха.
А в България като се върнахме на летището нямаше ни един журналист, ни един човек, никой да пита, даже тогава бяхме взели една „Елка“, най-обикновена сметачна машинка за умножение и
деление
, които сега кой ли ги няма за зет ми.
То на митницата ни направиха истории, не ти е работа. Обърнаха ни всичките куфари така, но завистливи, кой знае какво приказваха, че ние сме скрили злато или кой знае какво, да ти кажа колко са проклети хората. А той нямаше пари защо? Защото той пътуваше със 120-130 души оркестранти. Сега като пътува хоровата капела и другите как пътуват?
към текста >>
94.
47. СРОДНИ ДУШИ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Учителят беше дал
определението
за сродните души така: "Онази двойка души, които едновременно са излезнали от Бога, могат да се определят като сродни души и то тогава, когато като двойка се върнат отново към първоизточника на живота".
47. СРОДНИ ДУШИ Много се говореше на Изгрева за сродните души.
Учителят беше дал
определението
за сродните души така: "Онази двойка души, които едновременно са излезнали от Бога, могат да се определят като сродни души и то тогава, когато като двойка се върнат отново към първоизточника на живота".
Той беше споделил, че има 12 кардинални прераждания на земята на тези сродни души. Когато някой брат харесваше някоя сестра на Изгрева, се обръщаше към нея: "Сестра, ние сме сродни души излезнали от Битието. Сега ние сме в кардинално прераждане. Хайде да се съвокуплим в общия идеал към опознаване на Бога". Какво ще кажете, наистина хубаво звучи, особено за женските уши.
към текста >>
95.
80. ОТНОВО НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
"И нямаше дежурство, нямаше външно
разпределение
на труда?
- Доматите ще направя на пюре. По-лесно ще ги отнесем. Защо да се изоставя толкова нещо. И вода има тук, и дърва". И докато едни се занимаваха с палатките, докато другите услужваха на слабите, трети се грижеха за храна и за всичко, което имаше нужда от грижи".
"И нямаше дежурство, нямаше външно
разпределение
на труда?
", се пошегувах аз. "И дума не можеше да става за такъв обикновен човешки порядък там", ми отговори сестра Бочена, която гледах с възхищение. - Там имаше една вътрешна организация, за която ни е говорил Учителят и която ще бъде бъдещият идеал на човечеството". А когато при друг случай се възхитих от геройството на сестра Еленка, тя много скромничко каза: "Това се дължи главно на моя подходящ екип". А аз познавам сестрата Еленка.
към текста >>
96.
23. ЖИВОТЪТ И ТЕАТРАЛНАТА СЦЕНА ЗА ХОРАТА
,
,
ТОМ 8
Но друг е въпросът какви методи се прилагат за
разпределение
на труда и на благата.
Италия и Полша ще преживеят много страшни неща". Днес социализмът е по-еволюирана система от буржоазната. Но ако се приложи като хората със справедливост. Ние направихме едно модерно земеделие. Не може модерно земеделие без колективизация.
Но друг е въпросът какви методи се прилагат за
разпределение
на труда и на благата.
Методите на комунизма излезнаха не човешки и това провали всичко. Църквата издига сега догматичният възглед за Бога. А животът е нещо друго. Чухме, че новият Папа е канонизирал три нови съвременни светии. Както при социализма канонизират някой човек като герой на социалистическия труд, дадат му орден и по-голяма заплата.
към текста >>
97.
29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО
,
,
ТОМ 8
Даже едно дете, когато е в първо
отделение
та то не може да разбере учителя си, който му предава, а той е учил висша математика.
Той каза, че с идването на Христос на земята се е организирало аст-ралното тяло на земята и сега душите си отиват, но някога преди Христа, когато си заминават имали големи противоречия, някаква голяма тъмнина, а сега по-лесно се ориентират. Ето сега ние знаем за Христос, Евангелието и Притчите. Това е може би най-незначителната от дейността на Христос, когато е дошъл на земята. А Той ти казва какво сетиво трябва да имаме да разберем, че се било организирало астралното тяло на земята, когато ние нямаме усет да го разберем какво значи астрално тяло на земята. Така, че явяването на един Учител, Той има присъствие в много сфери, над която ние като децата не знаем нищо.
Даже едно дете, когато е в първо
отделение
та то не може да разбере учителя си, който му предава, а той е учил висша математика.
В: Сега става въпрос каква е ролята на учениците, понеже всеки има своя задача и своя роля. И всеки ученик е изпратен в Школата, във вътрешната школа и външната, за да изпълни дадена задача. Ако не я изпълни? Д: Вижте какво, ако не я изпълни, що се отнася до някой проблем за Учителя, Той казва така: "Ако първия не я изпълни, ще я изпълни втория, ако не я изпълни втория, третия до десетия. Но десетия ще я изпълни.
към текста >>
98.
33. ПРЕДПОЧИТАНИЯ ПРЕД ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 8
Ами, че даже един ученик от първо
отделение
не знае педагогичния метод на своя учител.
Д: Точно така. В: Ама как стават тия процеси вътре у нас. Д: Не ги знаем. В: Ние не знаем. Д: Виж какво, що се отнася до педагогичният метод на Учителя, аз ти казах, там сме пълни невежи.
Ами, че даже един ученик от първо
отделение
не знае педагогичния метод на своя учител.
Но той е учил в университета тая педагогика, която сега я прилага. А той, малкия не може да го разбере. Значи ний сме същите, защо например казва Той, че без смирение няма развитие. Смирението те отваря към Истината. И ако нямаш смирение не можеш да правиш нещо, ти сам се спъваш.
към текста >>
99.
84. БРАТСКА УЧИТЕЛСКА СРЕЩА
,
,
ТОМ 8
Не може да предадеш на хората това, което нямаш." "Да кажем, че в едно
отделение
или клас не седят мирно.
Докато човек се занимава с чужди мисли, той е в автомобила, автомобилът го движи, когато човек започне да се занимава със своите мисли, той е извън автомобила, сам се движи. Трябва да излезе из автомобила навън. Вие трябва да опитате новата култура. Всяка духовна храна, която се дава на децата, трябва да съдържа светлина, топлина и сила. Помнете едно: вие като учители всякога ще предадете на учениците си едновременно вашите добродетели и вашите недъзи; това ще стане, без вие да знаете.
Не може да предадеш на хората това, което нямаш." "Да кажем, че в едно
отделение
или клас не седят мирно.
Какво да се прави? - Учителят да вземе няколко акорди и целият клас ще се хармонизира. Учителят много лесно може да научи децата да станат проводници на доброто, най-първо, той трябва да ги обикне. Децата познават кой ги обича. Да не усетят децата, че ти можеш да излъжеш пред тях.
към текста >>
100.
ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА
,
1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА
,
ТОМ 8
Аз бях в първо или второ
отделение
, когато тя почина в Пловдив.
И двамата са художници и баба ми е именно внучка на Димитър Доспевски, който кръщава нейния баща на брат си Захари. Баба ми беше синеока, много хубава жена. Лично тя ми е разказвала нещо много интересно. Нейният баща - дядо Захари Доспевски е бил също художник-иконописец, бил е женен за една са-моковка много красива, баба Мария, известна със своята красота, с хубава овална глава, бяло лице и беше с един много сериозен характер жена. Помня я, тя беше прабаба и тя почина някъде към 90-тата си година.
Аз бях в първо или второ
отделение
, когато тя почина в Пловдив.
На времето дядо Захари Доспевски решава да замине с цялото си семейство за Йерусалим по един много странен начин. С кораб са заминали за Йерусалим и когато пристигат в патриаршията той решава да изографиса черквите в Йерусалим разбира се като много религиозен и на калпака си носел българското лъвче. Лъвчето, понеже много обичал България. Той бил голям родолюбец, от много богат род. Имали са много лозя, ниви, градини, но той оставя всичкото това нещо и решава да отиде в светите земи, в Йерусалим и там да бъде полезен със своето иконопиство.
към текста >>
НАГОРЕ