Търсене в текстове за 'Девственост'

Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения".

Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения".
Тяхното слово е огнено, защото е слово на Живот. Айнщайн е всеизвестен учен. Неговото голямо значение с тази книга седи в това, че гениалният учен е слязъл от своите сфери за да покаже на хората, че те не вървят по правия път и за да хвърли светлина върху пътя. Ще има ли кой да слуша? - „Съдбата на човечеството днес повтаря многократно Айнщайн, повече от всякога друг път, зависи от неговите морални сили. Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения". „Не да господствуваме, но да служим”. Ето пътят на освобождението.
към текста >>

Това не е чистотата на снега, а чистотата на изворната вода, на жизнения елексир, чистотата и девствеността на пролетните пъпки, от които ще се разпукнат бъдещите цветове.

Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст. Сърцето ù е затихнало, чувствата улегнали, умът избистрен. Ала това е спокойствието на покритата със сняг земя, чистотата на снега, прозрачността на студения въздух. Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на старостта. Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена младост в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота. Това не е чистотата на снега, а чистотата на изворната вода, на жизнения елексир, чистотата и девствеността на пролетните пъпки, от които ще се разпукнат бъдещите цветове. Това е чистотата на росните капки, а не чистотата на избистрената в съд вода, на чието дъно са паднали всички утайки. В девствената материя, в която няма нищо старо, никакви органически остатъци, не може да става ферментация, както в онази материя, в която се е разтопила торта на толкова измрели организми. И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става. Ще кажат някои, че и у нея се заражда страх и смут, когато ù се явява архангел Гавриил, че и в нея се поражда недоумение, как ще роди син, когато не е познала мъж. Ала това е колебанието на нежната лилия, чието стъбло е било разлюляно от силен вятър.
към текста >>

Дали то е трепет на рожбата жива, от моята девственост чиста родена, от твоята обич съгряна?

„На моето ледено царство покорен ще бъдеш, му пряспата рече. Не каза ù слънцето нищо, отвори си само сърцето и топло я грейна. Потрепна от радост царицата снажна, помисли си, слънцето влюби се в нея. Че в дрехи облече я чудна, от перли тъкана, с преплетени нишки от злато, дъгата се в нея прелива. „Любими", му пряспата кротичко рече, погрей още малко, недей си отива, усещам в сърцето ми нещо топи се. Дали то е трепет на рожбата жива, от моята девственост чиста родена, от твоята обич съгряна? .............................................................. Топеше се бялата пряспа, а капчици чисти се стичаха бавно, и къпеха с песен прозрачна прекрасен и нежен цветец синьоцветен, най-чудната рожба на бялата пряспа.
към текста >>

Отдали се на себелюбието, станали роби на алчността за много, за големи радости и блага, за господство над природата и света, ние сме загубили, ние сме похабили своята девственост, своята първична чистота, потъпкали сме, пренебрегнали сме задълженията, наложени ни от природата, тая наша майка, отклонили, отчуждили сме се от нея и по тоя начин сме загубили истинските радости и блага на живота.

Отдали се на себелюбието, станали роби на алчността за много, за големи радости и блага, за господство над природата и света, ние сме загубили, ние сме похабили своята девственост, своята първична чистота, потъпкали сме, пренебрегнали сме задълженията, наложени ни от природата, тая наша майка, отклонили, отчуждили сме се от нея и по тоя начин сме загубили истинските радости и блага на живота.
Чуйте как оживяват околността с мелодията на приятния си глас. От ранно утро до късна вечер техният живот е само радост и песен. Това е радостта на живота. Ние хората сме изгубили тая истинска радост на живота, защото сме хукнали да гоним външни, фалшиви радости и блага. Оставили сме питомното, за да гоним дивото, както казва народната поговорка. Отдали се на себелюбието, станали роби на алчността за много, за големи радости и блага, за господство над природата и света, ние сме загубили, ние сме похабили своята девственост, своята първична чистота, потъпкали сме, пренебрегнали сме задълженията, наложени ни от природата, тая наша майка, отклонили, отчуждили сме се от нея и по тоя начин сме загубили истинските радости и блага на живота. Да намерим и хванем отново пътя към природата, да се сближим с нея, да изпълним нейните изисквания. Да се задоволяваме само с тая храна, която е естествена за нас. Да не пием спиртни, алкохолни питиета. Да не се отдаваме на полови наслади. Да се освободим от своя груб егоизъм и да заживеем с любовта, с обичта към всички хора и всичко живо.
към текста >>

Символ на непорочност, девственост.

Във физическото тяло управлява сърцето и гърба. Той е център на всичките жизнени сили и както Овен, който е глава на огнения тригон, управлява главата и интелекта, също така и Лъв управлява сърцето и Любовта. Изразява благородство, свободолюбив и любезност. 6. Дева. Земен знак, подвижен. Символ на непорочност, девственост. Във физическото тяло управлява корема и червата - слънчевия възел и свързаните с него асимилационни и разпределителни процеси. В психическия живот - егоистични чувства, чувствителност, свенливост, нерешителност и приспособимост. В умствено отношение - критицизъм, анализ, логика и разговорчивост. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Защо някои от посадените дръвчета не се хващат или остават безплодни?
към текста >>

Мистерията на вечната девственост.

Когато тя пак излезе, видях, че бе седнала на цилиндъра ми, който бях купил за осем долара“. КНИЖНИНА Излязла е една нова книга от известния автор на „Великите посветени“ Edouard Schure, озаглавена: Пророците на Възраждането. В последните й глави той развива обширно следните главни мисли: 1. Съставното единство на Вселената и човека (макрокосмосът и микрокосмосът), чрез техния вътрешен строеж и дълбоки съотношения; 2. Законът за промените, възражданията и превъплъщенията или великият закон на еволюцията, от духовно гледище, и 3. Мистерията на вечната девственост. Г-жа В. е издала в Париж един сборник на своите медианимични съобщения. Това, което е особено ценно в тая книга, то е ясно установеното различие между спиритизма и окултизма. Спиритизмът е съобщение с духовете чрез лица, наречени медиуми, а окултизмът е пряко съобщение не само с другия свят, но и с всички окръжаващи сили, разсеяни около нас. Окултистите не са такива въпреки волята си, както са медиумите.
към текста >>

Скалдите, друидите, бардите възпяват смъртта и възкръсването на Таренуса или Тетенуса, и раздават на вярващите свещената омел, както у нас върба, и се покланят на вдъхновената с девственост жрица на островите на Сена.

Скалдите, друидите, бардите възпяват смъртта и възкръсването на Таренуса или Тетенуса, и раздават на вярващите свещената омел, както у нас върба, и се покланят на вдъхновената с девственост жрица на островите на Сена.
Даже обредите са символически и се предават от една религия на друга. Тиарите, митрите и одеянията принадлежат на всичките главни религии. Истината е тази, че религията прогресира едновременно с развитието на човечеството, но остава същата, като се преобразува постоянно. У египтяните Исус Христос се наричал Озирис, а в Скандинавия Озирис се наричал Балдур. Той бил убит от вълка Жйорис и бил възкресен от Водан или Один, а валкириите на Валгала наливат в чашата му хидромел. Скалдите, друидите, бардите възпяват смъртта и възкръсването на Таренуса или Тетенуса, и раздават на вярващите свещената омел, както у нас върба, и се покланят на вдъхновената с девственост жрица на островите на Сена. Затова ние можем с чиста съвест и спокоен разум да изпълняваме задълженията, които ни налага нашата рели- тия. Църковната[служба е всенародно дело, което се повтаря с неуклонно и упорно желание. Такива действия са полезни за заякчаване на волята; като упражнения, те ни завеждат към духовната цял, към която ние се стремим. Магическите упражнения и магнетическите паси служат за същата цел и дават аналогични, но по-съвършени резултати от религиозните обреди. Има много хора, които нямат достатъчно енергия, за да изпълняват това, което трябва.
към текста >>

О девственост и мир!

ти нов си веч човек . . . Светът е бял и нов — ти нова песен пееш, . . , Всред сонм от богове, ти сам си Божи син, постигнал Любовта . . . О девственост и мир! О щастие върховно, що грейш кат утрин лъч, защо си тъй чаровно? О блян на моя дух — видение бързотечно, вълшебни сънища . . . защо не трайте вечно? О чисти мирове на звуци, красота — в свещени мигове!
към текста >>

Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот.

Граал, възкръсналото из гроба тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана. Христос се явява Спасител за хората на земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна на човешкото тяло. И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р. Щайнер цикъла: „Изток в светлината на Запада“). Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот. Това проличава още в началото на Йоановото евангелие при чудото з Кана Галилейска и изпъждането на търговците из храма. За забелязване е, че при първото взема участие и девствената Божия Майка, а при второто Христос, макар и на глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна на бъдещето: „разрушете тоя храм н аз на третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма на тялото си“. Когато човек има винаги пред очи, от една страна, основната същност и разрастване на силите на Грааля, както ни ги уяснява Йоановото евангелие и развитието на човечеството след тайната на Голгота, от друга, никога не ще направи грешката да попълни картините от евангелието с тия на преданието за Св. Граал по един безжизнено-мъртъв начин, но напротив. ще се опита да ги опознае в тяхната положителна метаморфоза под познатата ни форма на Волфрамовия Парсифал1).
към текста >>

Граал, намята мантията на кралицата, мантията на девствеността и колко много говори това.

самото название на Св. Граал „Желание от рая“. На един зелен поднос тя носеше желанието от рая и корени и клонки. То се наричаше Граал, що имаше това свойство: чиста, непорочна трябваше да се пази и никога неправда не биваше да помръдне десницата, предназначена да я съхранява. Как многозначително прозвучава от началото това, че Парсифал, влизайки а замъка на Св. Граал, намята мантията на кралицата, мантията на девствеността и колко много говори това. Само душата, облечена в одеждата на невинността, пречистата етерна одежда, може да прозре тайната на Духа — това е сватбената одежда на евангелието. Възродена райска чистота води към раждането на Св. Граал, към духовната сила на нашето истинско свободно Аз. Това Аз е „желанието от рая”, и родното му место е Голгота. „Преданието казва, че Парсифал дълго с благоговение я гледа, Нея, на която Чашата бе поверена, и мантията й си той наметна“.
към текста >>