НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
101
резултата в
59
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В България имаме също хора, които имат природната
дарба
да си служат с пръчката.
Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др.
В България имаме също хора, които имат природната
дарба
да си служат с пръчката.
А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник. Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки!
към текста >>
А тая
дарба
е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник.
Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката.
А тая
дарба
е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник.
Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят.
към текста >>
2.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Мъчно ли е човек да се научи на това изкуство, или то е изкуство-
дарба
?
Много е писано вече за ирисовата диагноза, от различни автори, важно и неважно, с различни пояснения и открития в окото. В една точка, обаче, всички са единни, всички изтъкват едно и също: за да се види живота на човека в окото, изисква се не само наука, но и изкуство. Изкуство е да говориш за човека по неговото око! Всички автори на новата наука за тайната на окото, или, какво ни открива окото, говорят за изкуството на гледането. Тогава ще се попитаме: наистина ли е изкуство разбирането езика на ириса?
Мъчно ли е човек да се научи на това изкуство, или то е изкуство-
дарба
?
Някои ирисови диагностици са на мнение, че при едно предразположение към това изкуство, за което са необходими добра воля и добра наблюдателна дарба, за няколко седмици само може да се проучат основните черти и ирисовата диагноза. Вярно е, че в няколко седмици човек може да се запознае с ирисовата диагноза, но за да гледа и познава всяко око, което срещне, никой иридиолог не ще оспори, какво години са необходими за наблюдения и упражнения. И тъй, хиляди очи, прегледани и наблюдавани, са допринесли за явяването днес на един Felke, на един Lilgenquist, на един Thiel или най-после на една г-жа д-р М. Madaus. Д-р мед. Рг. Ргаdег има право като казва в своето съчинение „Показване болестите", че мъчно е да се изнесе диагнозата по очите.
към текста >>
Някои ирисови диагностици са на мнение, че при едно предразположение към това изкуство, за което са необходими добра воля и добра наблюдателна
дарба
, за няколко седмици само може да се проучат основните черти и ирисовата диагноза.
В една точка, обаче, всички са единни, всички изтъкват едно и също: за да се види живота на човека в окото, изисква се не само наука, но и изкуство. Изкуство е да говориш за човека по неговото око! Всички автори на новата наука за тайната на окото, или, какво ни открива окото, говорят за изкуството на гледането. Тогава ще се попитаме: наистина ли е изкуство разбирането езика на ириса? Мъчно ли е човек да се научи на това изкуство, или то е изкуство-дарба?
Някои ирисови диагностици са на мнение, че при едно предразположение към това изкуство, за което са необходими добра воля и добра наблюдателна
дарба
, за няколко седмици само може да се проучат основните черти и ирисовата диагноза.
Вярно е, че в няколко седмици човек може да се запознае с ирисовата диагноза, но за да гледа и познава всяко око, което срещне, никой иридиолог не ще оспори, какво години са необходими за наблюдения и упражнения. И тъй, хиляди очи, прегледани и наблюдавани, са допринесли за явяването днес на един Felke, на един Lilgenquist, на един Thiel или най-после на една г-жа д-р М. Madaus. Д-р мед. Рг. Ргаdег има право като казва в своето съчинение „Показване болестите", че мъчно е да се изнесе диагнозата по очите. По-мъчно е да се даде един научен шаблон за всека диагноза.
към текста >>
3.
Философия
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си
дарбата
на интуиция и ясновидство.
Вървежът на душите през последователни превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог! Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение. Учението за превъплъщенията на душите, следователно, е толкова логично, а още повече и категорично и ние съвсем не сме изненадани, като го намираме напълно възприето в окултното учение на Келтите. Певецът от Godolin, Anverenq, е имал способността, когато пожелае да пада в транс. Така твърди Мириам[2], а галският епископ Гиралдус съобщава да е познавал един поет от Clamergan, който могъл да предсказва бъдещето, както и да разказва за неща, които остават скрити за обикновения човек (Futurorum simul et occultarum scienciam habens[3]).
Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си
дарбата
на интуиция и ясновидство.
Бретонците от Арморик и Келтите квалифицираха тази способност като mal sarce (свещено зло)[4], а Галите, като mal benit: (благословено зло)[5]. Корсиканските планинци приписваха на тези, които падаха в транс, дарбата на Божествено вдъхновение и откровени[6], сиреч второ виждане[7]. През епохата, когато Бардът на Clamorgan е давал своите пророчества, казва Галският епископ, един инкуб говорил на околните, като им предсказвал бъдещето и посочвал незнайни събития. Милиериус казваше, че добре познавал този инкуб и го наричаше дори с неговото име. Това било главно за бъдещата война и революциите в страната, с което духът (инкубът) е имал обичай да се занимава и твърде дълго време.
към текста >>
Корсиканските планинци приписваха на тези, които падаха в транс,
дарбата
на Божествено вдъхновение и откровени[6], сиреч второ виждане[7].
Учението за превъплъщенията на душите, следователно, е толкова логично, а още повече и категорично и ние съвсем не сме изненадани, като го намираме напълно възприето в окултното учение на Келтите. Певецът от Godolin, Anverenq, е имал способността, когато пожелае да пада в транс. Така твърди Мириам[2], а галският епископ Гиралдус съобщава да е познавал един поет от Clamergan, който могъл да предсказва бъдещето, както и да разказва за неща, които остават скрити за обикновения човек (Futurorum simul et occultarum scienciam habens[3]). Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си дарбата на интуиция и ясновидство. Бретонците от Арморик и Келтите квалифицираха тази способност като mal sarce (свещено зло)[4], а Галите, като mal benit: (благословено зло)[5].
Корсиканските планинци приписваха на тези, които падаха в транс,
дарбата
на Божествено вдъхновение и откровени[6], сиреч второ виждане[7].
През епохата, когато Бардът на Clamorgan е давал своите пророчества, казва Галският епископ, един инкуб говорил на околните, като им предсказвал бъдещето и посочвал незнайни събития. Милиериус казваше, че добре познавал този инкуб и го наричаше дори с неговото име. Това било главно за бъдещата война и революциите в страната, с което духът (инкубът) е имал обичай да се занимава и твърде дълго време. Отпреди той им е предсказал превземането на кулата Оска от Нормандците. Бардите са били под властта на един особен транс, наречен Aweniddion, сир.
към текста >>
Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена
дарба
в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази
дарба
не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области.
На Галски език са наричани онези, които притежават това второ виждане – Tass hatrim et Phissichin. Коренът на първата дума произхожда от Taish, което значи сянка. която не може да бъде докосвана, която е невесома, сир. нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -дума е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане. В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане.
Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена
дарба
в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази
дарба
не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области.
Нещо повече - тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си. Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха. Констатирано е дори у коне, крави, кучета и др. да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази дарба с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните"[8]. И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват.
към текста >>
Тази
дарба
не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха.
която не може да бъде докосвана, която е невесома, сир. нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -дума е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане. В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане. Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области. Нещо повече - тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си.
Тази
дарба
не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха.
Констатирано е дори у коне, крави, кучета и др. да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази дарба с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните"[8]. И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват. За феите Както всички древни народи, Келтите също са вярвали във феите добрите и лошите природни духове. Поетът Мела нарича Garriagenae онова, що галските Барди наричат Karidgwen и днес Кориган, което е всеобщо име на феите в Британия.
към текста >>
да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази
дарба
с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните"[8].
В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане. Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области. Нещо повече - тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си. Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха. Констатирано е дори у коне, крави, кучета и др.
да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази
дарба
с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните"[8].
И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват. За феите Както всички древни народи, Келтите също са вярвали във феите добрите и лошите природни духове. Поетът Мела нарича Garriagenae онова, що галските Барди наричат Karidgwen и днес Кориган, което е всеобщо име на феите в Британия. Има голяма прилика между Келтската и финикийската митологии. В келтските предания е запазен спомена за Рама, който се наричал на келтски Aeschegel Hopa [9]- дума, която буквално значи: „Надеждата за спасение е в гората".
към текста >>
4.
Съзерцание – Oriono
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез
дарбата
на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух.
Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир.
Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез
дарбата
на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух.
„Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна.
към текста >>
5.
Впечатления от Гьотеанум.
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Обективността на новите изследвания може да се установи по следните начини: 1) Култивиране на абсолютно чувство на тон, също така и сигурност в тоновете, без да е имал човек музикална
дарба
(във външния смисъл на думата) чрез събуждане съзнание за жизнените процеси на органите, които съответствуват на тези или онези тонове.
Долната част на крака от глезена надолу (стъпалото). Гласните у, а, и играят и друга важна роля. Те са свързани с трите страни на душата: ум, чувство и воля. Това познание може да има не само музикално-художествена стойност, но може да бъде плодотворно и за медицинската наука. Изхождайки от тези изследвания, могат да се добият резултати, които да ни отворят неизмерими хоризонти и възможности.
Обективността на новите изследвания може да се установи по следните начини: 1) Култивиране на абсолютно чувство на тон, също така и сигурност в тоновете, без да е имал човек музикална
дарба
(във външния смисъл на думата) чрез събуждане съзнание за жизнените процеси на органите, които съответствуват на тези или онези тонове.
2) Чрез тези изследвания можа да се направи сигурна диагноза на заболявания на органите на трупа, главата и крайниците. 3) Чрез тези методи може да се познае всеки застой в която и да е част на организма, застой в кръвообращението, на нервната, мускулната функция и пр. 4) Чрез тези методи може да се постигне излекуване и облекчение болестите на целия организъм чрез упражнение в пение, говорене и дишане по една система, която е плод на новото познание. 5) Чрез тях се постига повишение на всяка музикално-художествена техника по отношение виртуозността и истинската красота на тоновете, включително и развитието на естетичното чувство за възприемане и възпроизвеждане на едно художествено произведение. 6) Постига се и побеждаване на всички препятствия в организма за една такава техника.
към текста >>
6.
Вести
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Професор Лудвиг Ян от Кьолн пише по този въпрос: „Онова, що Хутер извади наяве благодарение на извънредната си
дарба
за ясночувствуване, е тъй чудно и тъй невъзможно наглед, че на първо време се посрещна с най-голямо недоверие.
Той се нарича така, защото Хутер е констатирал постоянното ù сияние у себе си и у другиго, а с това е дошъл и до откриване ù. Името Xелиод ù е дадено от Карл Хутер. Той я употребява за назоваване на оная жива, одична сила, що излъчват високоорганизованите живи същества. Тя е присъща само на тях, а не и на неорганичното вещество. Всъщност обаче такава тясна граница тук не може да се тегли.
Професор Лудвиг Ян от Кьолн пише по този въпрос: „Онова, що Хутер извади наяве благодарение на извънредната си
дарба
за ясночувствуване, е тъй чудно и тъй невъзможно наглед, че на първо време се посрещна с най-голямо недоверие.
И все пак официалните протоколи ни казват нещо друго. В многобройни публични експерименти Хутер е дал доказателство, че може да почувствува, що се намира зад затворени врати и дебели стени. При това той е различавал мъртви предмети от живи същества. Първите по това, че неговите излъчвания минавали през тях, когато при живи същества като растения, животни и хора той чувствувал силна съпротива и едно съответно противоизлъчване. Това го довело до неговото откритие, че животът е донейде една чувствителна обмяна.
към текста >>
7.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Той добива с упорит духовен подвиг скъпата
дарба
да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите.
На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо.
Той добива с упорит духовен подвиг скъпата
дарба
да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите.
За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва.
към текста >>
8.
СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Друго ще бъде, обаче, ако имаме един човек с тази
дарба
без да прави заключения от видимата част на ръката за по-тънките неща, а направо си вземе онова, което великия разум в природата е изчислил, пресметнал, съпоставил, резюмирал всичко това и го поднася на сензитивния изследовател-хиролог.
Тези вътрешни преживявания след време ще се отбележат и на видимата, грубата, материална част, а до тогава промените стават в една по-тънка област на ръката, област, която прониква в нея, която е от много по фина материя, която е етерна и в която се отразяват най-малките и недоловими състояния а душата. Тия състояния изменят радиацията или магнетичните и електрични течения в дланта и пръстите. Затова, този, който не е отворил душата си за възприемане на тия по-тънки области от вътрешния живот на ръката ще пропусне много важни неща от духовния живот на човека. Наистина, всички тия най-тънки състояния имат своите предпоставки, имат своята основа още в самата конструкция, в самата организация, анатомична и физиологична на организма и заедно с това те са отбелязани и във видимата, грубата част на ръката. Но за да се дойде до едни правилни и верни заключения по пътя на логическия ум, за да се извадят от тия данни заключения за ония невидими и неотпечатани още страни на човешкото същество, ще е нужен много голям ум, много силна логика и математически изчисления.
Друго ще бъде, обаче, ако имаме един човек с тази
дарба
без да прави заключения от видимата част на ръката за по-тънките неща, а направо си вземе онова, което великия разум в природата е изчислил, пресметнал, съпоставил, резюмирал всичко това и го поднася на сензитивния изследовател-хиролог.
Затова е важно и необходимо да можем да възприемаме и оная жива страна на ръката, която постоянно трепти, вибрира, говори, разкрива много. Тогава човек би видял ръце, които са недоволни, мрачни и замислени, ръце с голям оптимизъм и надежда. Би видял ръце, които са гневни, смели или уплашени, страхливи. Ръце които са тихи, кротки, други които са шумни, гръмогласни, бурни – те са също като живи индивидуални същества. Ако човек наблюдава своите ръце всеки ден и обърне внимание на тази тънка страна, ще забележи, че известни дни, една линия изпъква измежду всички останали по своя цвят, по своята яснота и живот.
към текста >>
9.
В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
- не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха
дарбата
и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела.
ЧОВЕШКИТЕ СУЕВЕРИЯ Ако гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр. и пр.
- не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха
дарбата
и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела.
Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби.
към текста >>
10.
ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
То е една чудна
дарба
, която събужда скрити възможности у човека и която далеч още не е проучена от съвременните психолози.
Има външно зрение и вътрешно зрение, има външен слух и вътрешен слух. Въображението събужда у човека вътрешното зрение и вътрешния слух, а те са основата за всяко творчество. Няма ли ги някой, всуе ще се сили да „създаде" нещо, да „сътвори" ново, защото ще трябва да го види с око, което не вижда и да го чуе с ухо, което не чува, осланяйки се единствено на правила и сръчности, добити в академии и консерватории. Човекът на изкуството се ражда такъв, никакво училище не може да го създаде, а ако той се учи някъде, то това е само да дисциплинира и обиграе своите сръчности и дарования, та технически да бъде подготвен за бъдещето си творчество, което се обуславя единствено от вдъхновеното въображение, с което човек требва да се роди. Въображението, което носи в себе си прометеевата искра, не може да се купи с пари, нито да се придобие с труд.
То е една чудна
дарба
, която събужда скрити възможности у човека и която далеч още не е проучена от съвременните психолози.
Благодарение на него поетът, който е изгубил способността да говори, все още може да пише чудни стихове; и художникът, като загуби зрение, все още може да вижда вътре в себе красиви образи и чудни багри. Та нямаме ли случая с Бетовен, който ни даде най-хубавите си творби, когато беше вече съвършено глух? За него не е легенда, че в момент на творческо вдъхновение е чувал дивна музика и неисказуеми хармонии. Човекът на изкуството не трябва да забравя, каква е неговата роля и заслуга в собственото му творчество и най-вече ревниво да се пази от гордост и тщеславие. Нито за момент да не изпуска из предвид, че не е той, който твори изкуството, а е само един проводник на чуждо творчество.
към текста >>
11.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Разбира се, изисква се отличен и прозорлив ум, добре развити способности и
дарба
за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в Природата.
Всъщност, в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великата разумност на Природата, която всичко направлява.
Разбира се, изисква се отличен и прозорлив ум, добре развити способности и
дарба
за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в Природата.
Живата Природа си има свой език и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи нейният език. Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора - сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие.
към текста >>
12.
РЪЦЕТЕ НА ЖУАНА КРАУФОРД И ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПИРШИНГ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Знае се също, че един Бетховен, например, е имал
дарбата
да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез никакви инструменти.
Премахнем ли ограничението на ритъма, т.е. започнем ли да схващаме тоновете като безкрайна манифестация с безчислени модификации, - всеки един със свой собствен живот, тогава и ограничението на метриката само по себе си пада, и тактове, като израз на това ограничение, ще престанат да съществуват. Несъизмеримата музика е значи музика вън от времето, колкото и парадоксално да звучи това. Частични прониквания в тая музика имат големите музиканти (когато те се чувствуват за безсилни да изразят онова безкрайно съдържание що виждат в музиката на своето творческо въображение), пък и всеки човек може да има опитността на следния случай: След като е слушал някой концерт, определен мотив продължава да звучи в неговото съзнание още няколко часа след концерта, а понякога и по-вече време - дотогава, докато неговият потенциал отслабне и той премине в областта, в която съзнанието не може да го проследи. Този случай, наистина, не е пример на несъизмерима музика, но ни подсказва за възможностите у човека да поставя музиката вън от времето и да задържи и проследи известни тонови съчетания и след тяхното първо прозвучаване.
Знае се също, че един Бетховен, например, е имал
дарбата
да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез никакви инструменти.
За такъв човек е нежно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора - и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследят и схванат това ново. Така музиката ще се разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества на един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание. Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области, а шеметното разнообразие, което ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живота в един нов облик - безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство.
към текста >>
13.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
За да развиеш каквато и да е друга
дарба
, ти едновременно трябва да работиш и в музиката, трябва да си музикален.
Всички сили, които човешката душа има, трябва да минат през музиката, за да се уравновесят. Тя е правилният начин за саморазвиване, за усъвършенствуване на човешката душа. Без му¬зика не можеш да се повдигнеш. Който иска да се повдига, трябва да я обикне. Има връзка между нея и всички други дарби.
За да развиеш каквато и да е друга
дарба
, ти едновременно трябва да работиш и в музиката, трябва да си музикален.
Музиката трябва да се направи като едно динамично средство, като път за постижение. Тя е начало на всяка култура, на всяка еволюция в при¬родата. Тя е проводник на истинския живот. С пението могат до известна степен да се реализират нещата, които вие желаете. Това, чрез което нещата се реализират, е музиката.
към текста >>
14.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ако имахме
дарбата
да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия.
Такова нещо ние имаме в материята, чиито съставни първични елементи са невеществени, следователно непознати, а създават познатата реалност - веществото. Да се върнем при точката: за да започне своя живот, както казахме, тя трябва да напусне статичното си битие и да започне движението. Ако при това движение тя не мени посоката си, образува правата линия. Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока. Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност.
Ако имахме
дарбата
да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия.
По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки. Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност.
към текста >>
15.
МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Колкото и страшно да звучи това, но не всички хора, не и всички народи имат
дарбата
да бъдат богати.
Всяка вещ, която има предназначението да бъде дълготрайна, трябва да бъде направена от злато. Докато с желязото може да си служи всеки, със златото може да борави само умният човек. В ръцете на глупавия то се обезценява, а в злия то става страшно оръжие, което убива по-лошо от нож. Златото отива при златото, тъй както благородниците от някое общество се търсят, намират се, събират се и не дружат с простолюдието. За да спечелиш злато, трябва да имаш злато в своята кръв.
Колкото и страшно да звучи това, но не всички хора, не и всички народи имат
дарбата
да бъдат богати.
Има едни, които цял живот се мъчат от тъмно до тъмно, похабяват целия си живот в непосилен, убийствен труд и пак „не им върви". Такива хора не са „роднини" със златото. Тя или са по-горди от него, надвишили със своя дух упоителния му и примамлив звън, или са по-долни и по-груби от оная гама, в която звучи то. Те резонират на грубия повик на желязото, от което произхождат. Хората, при които отива и се задържа златото, са най-честа умни, гъвкави, методични и търпеливи.
към текста >>
16.
Списанието PDF
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Мно¬жество хора, които не притежават
дарбата
на ясновидство, имат веднъж или два пъти в течение на живота си случаи на телепатично съобщение.
Но виждане и чувствуване са думи, които не изразяват точно онова, което става в тяхното съзнание. В много случаи се установява връзката между един индивид и друг в момента на умирането или при голяма опасност. Умиращият или жертвата на нещастна случка, дори когато последната не е причинила смърт, се явява за момент в обикновения си вид пред своя приятел. Често явилият се мълчи, а понякога говори и известява смъртта си. По-рядко ясновидецът вижда на голямо разстояние една случка, един индивид, една гледка, които той описва подробно и точно.
Мно¬жество хора, които не притежават
дарбата
на ясновидство, имат веднъж или два пъти в течение на живота си случаи на телепатично съобщение.
Тия факти, които са из областта на новата наука на мета-психиката, трябва да бъдат приети такива, каквито са. Те са част от действителността. Тая форма на разума, която познаваме, е само един вид от чудната дарба, съставена от способността да схва¬щаме действителността, от разсъдъка, от волята, от вниманието, от интуицията и, може би, от ясновидството". Делата Божии. Беседи от Учителя. Стр.
към текста >>
Тая форма на разума, която познаваме, е само един вид от чудната
дарба
, съставена от способността да схва¬щаме действителността, от разсъдъка, от волята, от вниманието, от интуицията и, може би, от ясновидството".
Често явилият се мълчи, а понякога говори и известява смъртта си. По-рядко ясновидецът вижда на голямо разстояние една случка, един индивид, една гледка, които той описва подробно и точно. Мно¬жество хора, които не притежават дарбата на ясновидство, имат веднъж или два пъти в течение на живота си случаи на телепатично съобщение. Тия факти, които са из областта на новата наука на мета-психиката, трябва да бъдат приети такива, каквито са. Те са част от действителността.
Тая форма на разума, която познаваме, е само един вид от чудната
дарба
, съставена от способността да схва¬щаме действителността, от разсъдъка, от волята, от вниманието, от интуицията и, може би, от ясновидството".
Делата Божии. Беседи от Учителя. Стр. 414 София, 1942 година. Цена 40 лева. Може да се достави и от редакцията на спис.
към текста >>
17.
DU MAITRE - IMAGEDU PARFAIT SOURIRE
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Още от дете тя е имала тая
дарба
.
Чрез системно упражняване в дълбоко дишане човек идва до правата и силна мисъл. Д-р Е. К. Необикновените прояви на Мария Зилберт Тя наскоро се пресели отвъд. Живееше в Грац. С много факти учените установиха у нея ясновидството.
Още от дете тя е имала тая
дарба
.
Можела е да вижда в миналото и бъдещето. Лекари и други учени, които са я изследвали, оставали крайно зачудени от нейните способности. Била е изследвана и от мнозина професори. Тя е пропътувала по-важните европейски градове. Била е също и в Америка.
към текста >>
18.
Тодор Стоименов (1872-1952)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Разумът е една върховна
дарба
, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности.
Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат. Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим.
Разумът е една върховна
дарба
, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности.
Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството. Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго. Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир. Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите.
към текста >>
19.
Марин Камбуров (1902-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
- в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.” Музикалната
дарба
, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на цигулка.
Баща ми, като печатар отпечата два вида афиши, голям формат за разлепване на съответни места в града, и малки, които ние - момчетата от братските семейства разнасяхме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. ... Тогава бях на 11 години. Чувал бях, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време за сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето бяха и родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали наистина Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: Учителю, салонът е препълнен, не е ли време да започнеш сказката?
- в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.” Музикалната
дарба
, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на цигулка.
Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му цигулката, и му предал първия урок - една лека хороводна песничка. В скоро време мелодията била усвоена, а след проявеното старание и воля, Петър наистина научил добре да свири доста хора и ръченици. Той дълги години продължил да свири по слух, без ноти. Усвоил народната музика, така както я изпълнявал баща му. През 1919 година Петър отишъл в София за да следва право в Софийския университет.
към текста >>
20.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Законът и методът на акордирането е следният: когато на даден човек му липсва нещо, което прави живота му анормален, той трябва да намери един друг човек, който има добре и хармонично развита тази
дарба
или способност да акордира и той да положи ръцете си върху главата му на онова място, където се намира центъра на тази способност.
А като чуе за втори, веднага замисля да го премахне. И всички противоречия, и в колективния и в индивидуалния живот на хората, произтичат от стълкновението на тези две тенденции в живота, от стълкновението между господари и слуги. И всички болести в човека се раждат от това вътрешно психологическо стълкновение. Сега трябва да се образува едно общество, което да хармонизира хората в съвременния живот. Трябва едно общество, което да акордира хората, както се акордира едно пиано.
Законът и методът на акордирането е следният: когато на даден човек му липсва нещо, което прави живота му анормален, той трябва да намери един друг човек, който има добре и хармонично развита тази
дарба
или способност да акордира и той да положи ръцете си върху главата му на онова място, където се намира центъра на тази способност.
И като концентрира ума си, да държи така половин час ръцете си. По този начин той ще предаде от своята енергия , която ще събуди към дейност съответната способност и в другия. Всеки може да провери този закон. В туй отношение, когато си търсите приятел, то намерете такъв, който да има развити качества и способности, които вие нямате, за да се допълните и да можете да предадете един на друг нещо. Когато искате да развиете известна дарба или способност, или да придобиете някаква черта в характера си, дружете с такива хора, които ги имат развити силно и хармонично.
към текста >>
Когато искате да развиете известна
дарба
или способност, или да придобиете някаква черта в характера си, дружете с такива хора, които ги имат развити силно и хармонично.
Законът и методът на акордирането е следният: когато на даден човек му липсва нещо, което прави живота му анормален, той трябва да намери един друг човек, който има добре и хармонично развита тази дарба или способност да акордира и той да положи ръцете си върху главата му на онова място, където се намира центъра на тази способност. И като концентрира ума си, да държи така половин час ръцете си. По този начин той ще предаде от своята енергия , която ще събуди към дейност съответната способност и в другия. Всеки може да провери този закон. В туй отношение, когато си търсите приятел, то намерете такъв, който да има развити качества и способности, които вие нямате, за да се допълните и да можете да предадете един на друг нещо.
Когато искате да развиете известна
дарба
или способност, или да придобиете някаква черта в характера си, дружете с такива хора, които ги имат развити силно и хармонично.
Това е разбирал Христос когато е казвал: „Даром сте взели, даром давайте.“ Когато човек има едно дарование, не трябва да го затваря в себе си, но да го направи по възможност достояние на всички, които могат да го възприемат. По този начин хората могат да си помагат в света. Когато един човек има развита една способност в себе си, като влезете във връзка с него, ще почувствате благотворното й влияние. Така, онзи човек, който има любов, без да ви говори нещо за Бога и за любовта, като се приближите при него, ще почувствате любовта му и ще я видите проявена в постъпките му. Като говоря за любовта, разбирам творческата сила на света, която тонира човешкия организъм.
към текста >>
21.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
който не съумее да се наложи на управниците си и да им посочи пътя, по който требва да го водят, народ, който няма в себе си
дарбата
на прозрението — да подбере и да издигне начело но своя живот тия хора.
Идва ден, когато наново ще сърбаме това, което днес и до сега сме дробили. Идва ден, когато злата воля, егоизма, късогледството, неотстъпчивостта и надменността на държавниците ще се платят скъпо и прескъпо от техните народи. Защото и последните са виновни. Нека, по-добре, кажем това сега, отколкото след като дойде нещастието: „Народите с достойни за управниците си“, казва старата поговорка. И народ, конто не намери в себе си достатъчно сили до вземе съдбата си в ръцете си, народ.
който не съумее да се наложи на управниците си и да им посочи пътя, по който требва да го водят, народ, който няма в себе си
дарбата
на прозрението — да подбере и да издигне начело но своя живот тия хора.
които с достойни за водачи и ще го водят в правия път на напредъка и благоденствието, е осъден на гибел, на безкрайни страдания и изпитания. У нас. Съзнават ли нашите днешни и утрешни държавници отговорността си пред народа, пред Бога, в тия съдбоносни времена? Съзнават ли опасностите, на които сме изложени, и които. още повече, се крият в близкото бъдеще.
към текста >>
22.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Имате например
дарбата
на певец - развийте гласа си, защото от това зависи вашето щастие.
В знанието човек трябва да бъде много по-силен, понеже има по-голяма тежест. Вярвайте в онова, което Бог е вложил в главата ви, в сърцето ви и във волята ви - вярвайте и работете. И като си легнете вечерно време, кажете си - като стана, ще служа на Бога с всичкото си сърце и ще си науча всичките уроци и като стана сутринта, каквото съм казал ще го направя. Ако не го направите утре, пак повторете опита докато имате резултат. По този начин човек може да развие дарбите си.
Имате например
дарбата
на певец - развийте гласа си, защото от това зависи вашето щастие.
Като се научите да пеете и да свирите, вашата съдба се оправя. Да мислим правилно, да чувстваме правилно и да постъпваме правилно - това е великата музика в живота, която е необходима за всички. По беседа от Учителя, държана на 25 март 1934 г.
към текста >>
23.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* * * Чрез воля
дарба
се развива и форма хубава, красива.
— Да, също като тебе бях и точно така лакомо унищожавах листата на дърветата. — Ами какво направи, та ти изникнаха тези хубави крилца? Защо ти пораснаха дълги крачката и толкоз красиви пипалцата? — Отказах се от лошите си навици и пожелах шарени крилца, дълги крачка и красиви пипалца. Сетне запостих с молитва до като получих всичко това.
* * * Чрез воля
дарба
се развива и форма хубава, красива.
Но в пост се волята калява, в молитва Господ одарява. Дядо Благо
към текста >>
24.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако имаме знания, добродетели, или каквато и да е
дарба
, това представя такава една пръчица, с два края.
Същевременно, той му казал и две думи, които той никога не трябва да забравя. Ученикът казал на Учителя си: — Ти ми дай пръчицата, аз мога да я управлявам. Ученикът, обаче, не употребил пръчицата на място, вследствие на което дошли до главата му големи изпитания. На какво е символ тази пръчица, която в дадения случай трябва да се държи само за добрия край? — Всяко благо, което се дава на човека, представлява пръчица с два края.
Ако имаме знания, добродетели, или каквато и да е
дарба
, това представя такава една пръчица, с два края.
И човек трябва да знае, кой край на пръчицата да хване. Ако не хване края, с който може да прави добро, той ще се натъкне на големи страдания и изпитания. За да не попадне на противоположния край на доброто, човек трябва да бъде благодарен за всяко благо, което му се дава, колкото малко и да е то. Това ангелско чувство на благодарност, колко малко е развито у нас, хората! И колко пъти хващаме лошия край на пръчицата поради недоволството си, поради неблагодарността си.
към текста >>
25.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кому е известен начина да скрие виденията от вътрешното око, което има страшната
дарба
на зрението, което никаква тъмнина не може да ослепи?
„Мое дете, извиках аз, коленичейки до него, и ти ли също си отминаваш? Ще остана ли аз съвсем сам? “ Аз взех от чашата извяхващия цвят и го сложих на гърдите си, в дрехата си. И тогава, съвършено отчаян, в момента, аз се хвърлих още веднъж на моето легло и затворих очите си, силейки се да ги направя да потънат в тъмнината, без никакви видения. Но как?
Кому е известен начина да скрие виденията от вътрешното око, което има страшната
дарба
на зрението, което никаква тъмнина не може да ослепи?
Във всеки случай, това не бях аз. (следва) Вчера и днес (По случай 25 години от смъртта на Толстоя) Преди 25 години се пукна една тръба от Божествената канализация на земята и спре да блика бистрата вода, която поеше душите на жадуващите за Божествената вода, за висшата Правда. Преди 25 години изгасна един фар, който пръскаше светлина и показваше пътя на лутащите се в мрака кораби, за да намерят истинския път, да не попаднат на подводни скали. Срути се фара, през който Божествената светлина гонеше мрака и осветяваше делата земя. Преди 25 години се развали един високоговорител, чрез който Бог говореше на човечеството и будеше неговата съвест и съзнание, призовавайки го да излезе от вонящото блато, в което е попаднало, и да влезе в истинския, чудно красив живот на Мир, Любов и Правда.
към текста >>
26.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* * * Природно
дарба
— вечна слава; Което се от нея дава, То лична собственост остава.
Вълкът почувствал болка и уплашил се да не би да бъде промушен, та пуснал шията и отскочил два метра далече. Сега Еленът не чакал: Прощавай, рекъл, наистина зъбите са твое оръжие. Срещу тях аз мога да поставям само острието на роговете си и бързината на краката си. При тези думи щукнал през гората като стрела. Останал Вълкът празен и недоволен.
* * * Природно
дарба
— вечна слава; Което се от нея дава, То лична собственост остава.
Книжнина сп. „Страници за всички“, месечно списание. След изплащането на абонамента абонатите получават следните приложения: Луннатв долина част I, II.; Дивото зове и Приключенията на Джиоана, романи от Дж. Лондон. Абонамент 120 лв. Адрес: ул.
към текста >>
27.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяка
дарба
си има своя произход.
Защо това момиченце, без да е следвало, без да се е подготвяло за тая цел, е придобило такива способности? Ц. Ц. Отговор. Това момиченце е работило в миналото. Един скъпоценен камък, не е придобил своите качества сега, изведнъж, а отпреди хиляди години през течение на вековете. Ние днес само се радваме на неговата красота.
Всяка
дарба
си има своя произход.
Тя има връзки от преди със светли същества, които сега й помагат и я ръководят. Сега използва тя тия връзки. Тя се излъчва от тялото си и водена от тия светли същества посещава един друг свят, сиреч в тая вселено, но с друго съзнание — прави друг разрез на вселената и това което вижда, казва. Да си представим един човек и някое си плоско същество, което може да гледа само в една.равнина. Ако се прави разрез през главата, шията, гърдите, стомаха — колко разнородни картини ще има за него, които то ще смята съвсем отделни и особени, а едно триизмерно същество ще знае, че това са само изгледи, условно и относително схващане на една и съща реалност.
към текста >>
28.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
че известни лица притежават
дарбата
на ясновидството.
29. III. 1936 год. ШЕСТОТО ЧУВСТВО Исторически преглед (Из книгата със същото заглавие на проф. Шарл Рише) Във всички времена и във всички страни. хората са вярвали.
че известни лица притежават
дарбата
на ясновидството.
т. е. да узнават, в известни случаи, това, което техните обикновени чувства не биха могли да доловят. Цицерон напр. е написал едно съчинение върху ясновидството. От началото на деветнадесетия век, след откритията на Месмер и на Пюйсегюр върху животинския магнетизъм и сомнамбулизма, известни сомнамбули, във Франция, Германия, Англия, дадоха множество примери на ясновидство.
към текста >>
29.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този цигулар е придобил тази
дарба
чрез постоянство в упражненията Съвременните хора са по-силни в науката на разрушаване то, отколкото в науката на съграждането.
Защото, ако противоречията, които сега имаме, ние не можем да ги примирим, как ще ги примирим в бъдеще? Преди години един цигулар слушал в Одеса един европейски цигулар. Последният свирил толкова хубаво, че руският цигулар, който го слушал, толкова се обезсърчил, че като се върнал у дома си, счупил цигулката си и се самоубил. Не, всеки, който слуша този цигулар, може да стане като него. Това е само въпрос на време.
Този цигулар е придобил тази
дарба
чрез постоянство в упражненията Съвременните хора са по-силни в науката на разрушаване то, отколкото в науката на съграждането.
Срещате един вярващ, който има отлично състояние и разположение на духа, което струва милиони, но виждате след малко, че за една обидна дума, казана от някого, или за това, че някой го подял със стотина или двеста лева, той е готов да изгуби това състояние, да изгуби своя мир. Ето, днес англичаните, които са много умни, прилагат своето хладнокръвие. В Средиземно море има много подводници, но те се отнасят към тях хладнокръвно, защото, ако се отвори война, целият свет ще се блокира, всичко ще спре. Ако се отвори една такава война, въздухът ще се запали. Ако в Европа сега се отвори една война, ще има най-малко 20,000 хвърчила из въздуха, всяко от които ще носи около 50 тона взривни вещества.
към текста >>
30.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да можем да употребим златната монета, за да можем да приложим дадено знание, изкуство,
дарба
и талант, ние трябва да имаме досег с обществото.
Няма къде. Имаме нещо ценно, имаме и насъщна нужда, но липсват благоприятни условия, липсва досег с хората, който би ни дал условие да ни послужи златната монета, като разменна единица. Същото се отнася и до знанието. Ако няма човек де и как да го приложи, каква полза ще имаме от него? Следователно, сам човек не може да създаде хармонична среда за себе си, не може да организира благоприятни условия за своето развитие, не може да се докосне до „благоприятната година“, в която човечеството отдавна е почнало да живее и която не е 365 дни, а цяла вечност, в която Бог работи и духът му организира и пресъздава нещата.
За да можем да употребим златната монета, за да можем да приложим дадено знание, изкуство,
дарба
и талант, ние трябва да имаме досег с обществото.
Следователно, трябва да заживеем в един колектив, в който става правилна обмяна и хармонично преливане. За тая цел човек трябва да извърви дълъг път, да се развие и разшири за да добие колективно съзнание. А то идва, когато се събуди в него свърхсъзнанието, когато човек разбере, че е част от едно голямо и велико Цяло. Тогава лесно ще му е да влиза съзнателно във връзка с другите части и да съгласува своите сили, стремежи и способности с общите. Силата на бъдещето — на Новото — човечество, общество и семейство е в колективното, общото благо за всички.
към текста >>
31.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Имаш ли една малка
дарба
, отдай й нужната цена.
“ Не! Когато получите едно Божие благо, вие трябва да постъпите така, както синът постъпва към баща си. Ще кажете: Много ти благодаря, татко, за голямата любов, която имаш към мене. Много се зарадвах, когато получих твоето благо. Имаш ли един малък талант, отдай му нужната цена.
Имаш ли една малка
дарба
, отдай й нужната цена.
Не казвай, че не си даровит човек. Ако жълъдът не е станал голям дъб, причината за това не се крие в него, — не са му дадени благоприятни условия. Като го посадите в земята, след сто години той ще стане величествен дъб. Ако имаш в себе си една малка дарба, във вид на семе, след сто години тя ще се прояви в тебе като едно голямо дърво, като голяма дарба. Вие не знаете колко много зародиши има във вас, които, като малки семенца, чакат времето на своето развитие, да се проявят като голяма дарби.
към текста >>
Ако имаш в себе си една малка
дарба
, във вид на семе, след сто години тя ще се прояви в тебе като едно голямо дърво, като голяма
дарба
.
Имаш ли един малък талант, отдай му нужната цена. Имаш ли една малка дарба, отдай й нужната цена. Не казвай, че не си даровит човек. Ако жълъдът не е станал голям дъб, причината за това не се крие в него, — не са му дадени благоприятни условия. Като го посадите в земята, след сто години той ще стане величествен дъб.
Ако имаш в себе си една малка
дарба
, във вид на семе, след сто години тя ще се прояви в тебе като едно голямо дърво, като голяма
дарба
.
Вие не знаете колко много зародиши има във вас, които, като малки семенца, чакат времето на своето развитие, да се проявят като голяма дарби. Някои от вас очакват, като умрат, като отидат на другия свят, че отново да се преродят, при подобри, по-благоприятни условия. Че вие сега трябва да използвате живота си, който сте го взели за 60 — 70 години. Като слязохте отгоре, какво мислихте? Вие сте мислили нещо.
към текста >>
32.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Разбира се, изисква се отличен и прозорлив ум, добре развити способности и
дарба
за тънко проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в Природата.
Всъщност, в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великата разумност на Природата, която всичко направлява.
Разбира се, изисква се отличен и прозорлив ум, добре развити способности и
дарба
за тънко проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в Природата.
Живата Природа си има свой език, и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи нейният език. Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора — сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие Изобщо, Природата не търпи еднообразието, повторението.
към текста >>
33.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
... И в Дорион (тамо срещнали Музите трак Тамириса, когато се от Евхолия Връщал, от къща Евритова, и песента му отнели: Че се похвалил, че може и музите, щерки на Зевса Егидоносния, той да надпей, ако с него запеят: Та се разсърдили и го лишили от зрение: па и
Дарбата
божия да пей му отнели, на лира да свири.
У вавилоняните, бог Мардук (Бел) е трябвало да се бие с женското чудовище Тиамет (сравни с вакханките!), което е искало да убие слънчевия бог и музикант Самас (сравни с Орфей и Аполон!). Вавилонската богиня Иштар се спуща в ада и звуците на нейната ти-ги-а или тибиа (асировавилонски музикален инструмент, приличен на днешния обой) събуждат мъртвите в подземното царство. В Сирия при изпълнение на култа на Адонис, жени и девици, с разпуснати коси, боси. с траурни дрехи и мимически движения, възпроизвеждали скръбта на Астарта, оплакващи смъртта на един прекрасен юноша - музикант, слязъл в подземния Тартар и веселите й чувства от връщането му от там. Сита, прославен полубог — музикант у индусите, моли бог Суря да му върне любимата Уша.
... И в Дорион (тамо срещнали Музите трак Тамириса, когато се от Евхолия Връщал, от къща Евритова, и песента му отнели: Че се похвалил, че може и музите, щерки на Зевса Егидоносния, той да надпей, ако с него запеят: Та се разсърдили и го лишили от зрение: па и
Дарбата
божия да пей му отнели, на лира да свири.
Илиада II, 594 -603 В запазените исторически паметници името на Орфей се споменава за първи път от гръцкия поет Ибик (средата на VI в. до Хр.). Към това време се явяват творби, които се приписват нему. Интересното е, че Хомер (Омир) в „Илиада“ и „Одисея“ и Хезиод в „Теогония“ не го споменават. Хомер, който е посветил такива хубави стихове на друг тракиец музикант Тамирис не говори за Орфея.
към текста >>
34.
 
-
Дарба
е то - другояче как ще си обясниш?
Не му ли стига дето си кълве червейчета или зрънца, ами се хване за някое клонче и примижи очи, па като зацвърка, като запее, като че ли е най-щастливото създание на света. Кой го кара да прави това? Нещо отвътре го кара. Види се, потреба му е, и пилето си го прави. Но не всяко пиле пее, и не всеки човек се моли.
Дарба
е то - другояче как ще си обясниш?
Има някои хора никога не запяват. Някои пилци цвъркат, някои не. Някои пеят, пеят та се късат, а други крещят — гаргите, свраките например. Така е и с човеците. Едни се молят, други не се молят.
към текста >>
35.
 
-
Тук ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно съчетание с другите, ще достигне до едно хармонично съединяване, и чрез това ще спомогне да се извиши, или
дарбата
ще се превърне в нещо несполучливо и забъркано.
Тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Квадрат и половина (135°). Може да се разглежда като второ пречистване на астралното поле, след като дадено качество в характера е претърпяло огнено изпитание на физическото поле и въоръжено вече с опита, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в опозицията своя брак. При квинконцията (150°) се повтаря същото в умственото поле. Опозиция (180°).
Тук ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно съчетание с другите, ще достигне до едно хармонично съединяване, и чрез това ще спомогне да се извиши, или
дарбата
ще се превърне в нещо несполучливо и забъркано.
Паралелът действа като съвпада, само че се проявява повече като склонност, нежели качество. С това завършвам краткото изложение върху аспектите, с което завършвам и краткия преглед на четирите основни елемента в астрологията - знаци, планети, домове и аспекти. Разгледах на кратко и главните отношения между знаците и планетите. По-нататък ще се спра върху други отношения, които съществуват между тези четири основни елемента. Тези четири елемента се явяват като проявления и условия за това проявление на четирите елементарни стихии.
към текста >>
36.
 
-
Едно нещо, което трябва да помните, е следното: човек никога не може да придобие една
дарба
, ако не дойде в съобщение със същества, по-напреднали от него.
Нс поставяйте криви мисли в ума си за любовта, защото така се поврежда мозъка. Не поставяйте криви чувства в сърцето си за любовта, защото така се поврежда сърцето. Не поставяйте криви постъпки във волята си за любовта, защото така ще се осакатите. За всяко нещо, което правите, ще чуете един вътрешен глас, който ще ви коригира, ще ви каже доколко сте постъпили право. Има неща в любовта, които са верни, но има неща, които не са верни, които не представят тази пълнота, която очаквате.
Едно нещо, което трябва да помните, е следното: човек никога не може да придобие една
дарба
, ако не дойде в съобщение със същества, по-напреднали от него.
Много неща има вложени в човека, но те изискват условия за проявяване. Ако Христос се беше дошъл на земята и не беше влязъл съобщение с хората, те нямаше да придобият нищо от Него. Той дойде на земята, между хората, които го прободоха. От Него протече кръв, която отиде в земята. Но от тази кръв земята измени естеството си.
към текста >>
37.
 
-
Всеки човек трябва да има поне една
дарба
в себе си, от която да излиза прана.
Като види някой способен ученик, на когото очите светят, професорът разбира, че той е даровит и веднага започва да го учи без пари. Способният ученик отваря сърцето на професора си. От музикалното и даровито дете излиза музикална енергия, от която и учителят се ползва. Учителят черпи нещо от своя способен ученик. От ученика излиза прана, с която той плаща на учителя си за уроци те, които му преподава.
Всеки човек трябва да има поне една
дарба
в себе си, от която да излиза прана.
С тази прана човек плаща на хората за услугите, които те му правят. Сега аз искам вие да схванете научната страна, да знаете в какво се крият погрешките на съвременните хора. Мнозина са дошли до положение да очакват всичко от Бога и казват: Господ ще промисли. Господ е промислил за всичко отдавна, но остава ние да промислим. Казвате: да се помолим на Бога.
към текста >>
38.
 
-
Знае се също, че един Бетховен, например, е имал
дарбата
да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез някакви инструменти.
Премахнем ли ограничението на ритъма, т. е. започнем ли ди схващаме тоновете като безкрайна манифестация с безчислени модификации, — всеки един със свой собствен живот, тогава и ограничението на метриката само по себе си пада, и тактове, като израз на това ограничение, ще престанат да съществуват. Несъизмеримата музика е, значи, музика вън от времето, колкото и парадоксално да звучи това. Частични прониквания в тая музика имат големите музиканти (когато те се чувстват безсилни да изразят онова безкрайно съдържание що виждат в музиката на своето творческо въображение), пък и всеки човек може да има опитността на следния случай: След като е слушал някой концерт, определен мотив продължава да звучи в неговото съзнание още няколко часа след концерта, а по някога и повече време — до тогава, докато неговият потенциал отслабне и той премине в областта в която на съзнанието не може да го проследи. Този случай, наистина, не е пример на несъизмерима музика, но ни подсказва за възможностите у човека да поставя музиката вън от времето и да задържи и проследи известни тонови съчетания и след тяхното първо прозвучаване.
Знае се също, че един Бетховен, например, е имал
дарбата
да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез някакви инструменти.
За такъв човек е нужно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора — и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследял, и схванат, това ново. Така музиката ще са разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества но един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание. Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области.
към текста >>
39.
 
-
Дарбата
— това е един инструмент, една сила.
Боси, но да знаете защо сте боси; обути, но да знаете защо сте обути; богати, но да знаете защо сте богати; сиромаси, но да знаете защо сте сиромаси. Ако сте учени, вие трябва да разбирате първом всяко нещо, което е у вас. Само при една такава наука може да се уреди вашия живот. Вие мислите, че Господ излива дарбите току така. Не, не е така, дарбите се дават даром само на способните.
Дарбата
— това е един инструмент, една сила.
Кому давате най-хубавата цигулка да свири? Най-хубавата цигулка е в ръцете на онзи велик цигулар. Той е достоен за такава цигулка. Следователно, когато Бог раздава дарбите, той прави много добре своята сметка. Не мислете, че ще ви надари с някоя голяма дарба, преди да сте я заслужили.
към текста >>
Не мислете, че ще ви надари с някоя голяма
дарба
, преди да сте я заслужили.
Дарбата — това е един инструмент, една сила. Кому давате най-хубавата цигулка да свири? Най-хубавата цигулка е в ръцете на онзи велик цигулар. Той е достоен за такава цигулка. Следователно, когато Бог раздава дарбите, той прави много добре своята сметка.
Не мислете, че ще ви надари с някоя голяма
дарба
, преди да сте я заслужили.
Вие ще кажете: „Господ нали знае? “ Знаете ли какво нещо е знание? Знанието се побива само в живота. Знанието, което Бог има, се дължи на милиарди години, в които Той е придобил това знание от опит Той е опитал всичките неща той знае всичките положения които съществуват в света. И ако некой от вас попита: „Не можем ли да знаем?
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство,
дарба
за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин.
От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата линия, която също свършва в ставата на ръката. Тя показва интуитивния живот на човека, т. е. неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване. Тя е линията на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища. Често тази линия съвсем липсва.
Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство,
дарба
за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин.
Аполоновата линия, която излиза от този пръст, е линията на художниците и откривателите. Излизаща от Аполонова или безименния пръст, тя свършва понякога при дъното на палеца и ставата на китката. Повечето пъти е прекъсната и се разпада на части. Юпитеровият пръст се отнася до чест и почести, но и до преданост и великодушие, с една дума, до сърцето. Сърдечната линия излиза от юпитеровата могилка и се извива под пръстните могилки в слаба дъга към малкия пръст.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ясна слънчева линия означава
дарба
за изнамерване.
Линията на сърцето, както и името и показва, има връзки със сърдечните прояви, душевното настроение и идеалната любов. Колкото по-изразителна и по-ясна е тази линия, толкова по-благороден и по-великодушен е човекът, толкова повече той проявява верност и преданост. От пресечните точки на сърдечна, та линия с другите се определят времената за големи душевни вълнения и грижи, които пък с означени с пречупвания в линията, чрез веригообразна форма в линията, покрай която се виждат малка зъбци. Определянето на моментите в живота и тук става както при главната линия, също и тук пресечните точки с линиите на съдбата, на слънцето и на Меркурий маркират Определена възраст. Нека се има пред очи фигура 18 и да се знае, че пресичането с Меркурий е десетата година, с Аполон двадесетата и с Сатурн четиридесетата.
Ясна слънчева линия означава
дарба
за изнамерване.
Ако тази линия в своето начало под пръста Аполон е придружена от множество малки линии, това показва, че лицето има високо развити художествени способности (ф.19 А). Музикантите обикновено имат повече, но по-слаби линии, а живописците и поетите обратно, по-малко на брой, но по-силно врязани. Разклонение на аполоновата линия означава богатство (фиг. 19. В). Ако линията Меркурий се придружава от малки странични линии под пръста Меркурий, това означава наклонност към наука (фиг. 20).
към текста >>
Като вземем пред вид, обаче, че в много случаи хората по разни причини се виждат принудени да се посветят на някоя професия, за която не притежават нито
дарба
, нито наклонност, ще ни стане ясно, защо някои търговци пишат като учените, както и обратно, някои учени имат търговски почерк, макар че и двете тези категории лица могат да постигнат успехи в своите професии.
Същото може да се каже и за формите на писмото от различни времена. С тези форми ще трябва един ден да се занимае психологията на народите. Индивидуалният отпечатък в ръкописа зависи, от една страна, от душевното състояние на пишещия, изразено в писмовните движения, а от друга — от общи принципи, наклонности, предразположения, обществени особености и пр. Така че стремежите към постигане на хубавото, художническите дарби, чувството за правилни форми могат, в зависимост и от другите качества на индивида, да упражнят в известна мера влияние върху писмото му. Като излезем пък От становището, че отделните професии предполагат у носителите си и точно определени характерни качества, когато този индивиди отговарят на всички изисквания и условия, тогава можем да говорим и га професионални ръкописи, в които се отразяват особеностите на професиите.
Като вземем пред вид, обаче, че в много случаи хората по разни причини се виждат принудени да се посветят на някоя професия, за която не притежават нито
дарба
, нито наклонност, ще ни стане ясно, защо някои търговци пишат като учените, както и обратно, някои учени имат търговски почерк, макар че и двете тези категории лица могат да постигнат успехи в своите професии.
Понякога могат да се срещнат у едно и също лице качества за разни професии, тези качества ще се изразят и във формите на ръкописа. Трябва да се оформят и известни типични писмовни особености. Ако известните вече професионални признаци се срещнат в ръкописа на едно лице, трябва да приемем, че това лице има и привичките на своето съсловие и притежава онези характерни черти, които са способствали за успешното упражнение на професията. По ръкописа може да се съди, дали известно лице притежава нужните качества, за да може с успех да се посвети на определена професия. Числото на професиите, за които е било досега възможно да се установяват тези качества, е малко.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Паралелно с това може Аполон или слънчевият хълм да означава наклонности и
дарба
в изкуството, Марс — смелост и решителност, Луната — богато развита фантазия, Венера — Известна суетност. 3.
Тези правила са следните: 1. Когато един от хълмовете е много по-вече развит от другите, тогава качествата, които този хълм означава, съставляват главните черти в характера на човека. 2. Макар, че този най-силно развит хълм не унищожава значението на другите, той, обаче, поради това, че чрез своята особена сила има известно надмощие над другите, влияе върху качествата които изразяват другите хълмове. Да приемем напр,, че на ръката на известен човек хълмът Юпитер се отличава от другите чрез големина и сила. Понеже Юпитер означава преди всичко честолюбие, то основната черта в характера на този човек ще бъде честолюбието и гордостта.
Паралелно с това може Аполон или слънчевият хълм да означава наклонности и
дарба
в изкуството, Марс — смелост и решителност, Луната — богато развита фантазия, Венера — Известна суетност. 3.
Един хълм, който развит добре и се намира точно на съответното му място, означава притежание на известни качества в достатъчна мярка. 4. Когато един хълм е отместен към положението на друг, той участва със своите качества в качествата на втория хълм и влияе върху тях. 5. Един извънредно високо издигнат хълм означава крайност в съответното му качество, 6. Недостатъчно или негативно развит хълм означава, че свързаните с него качества липсват. 7. Една вдлъбнатина на местото на някой хълм означава, че положителните качества се за.честват чрез съответните им недостатъци, “ Независимо от тези седем правила, трябва при преценката на хълмовете да се вземе под внимание и това, дали ръката е гладка или е покрита с линии и бръчки, защото последните могат да повлияят върху качествата на хълмовете в благоприятна или неблагоприятна смисъл.
към текста >>
Една линия върху това възвишение предсказва
дарба
и слава.
При едно прекомерно развитие на този хълм пък вървят ръка за ръка печал, прикритост, аскетизъм, спокойствие на съвестта и наклонност към самоубийство. 4. Хълм на Слънцето Понеже слънчевият хълм се намира при корена на безимения пръст, който е пръстът на Аполон, този хълм се нарича още Аполонов хълм. Той се намира между хълмовете на Сатурн и Меркурий. От към юг граничи с линията на сърцето. Когато слънчевият хълм е гладък и правилно оформен; това означава задоволство, спокойствие и радости, но един живот без особен блясък и слава.
Една линия върху това възвишение предсказва
дарба
и слава.
Две кръстосващи се линии предсказват талант, който остава без външни успехи. Един прекомерно развит слънчев хълм означава алчност, свързана с разточителност, а покрай това славолюбие, лекомислие и самохвалство. Един не висок, но иначе добре развит слънчев хълм означава интелигентност, художествено чувство, гениалност и склонност към литература. При такива хора се среща чувство на хубавото и особена любов към външен блясък. Те могат да постигнат и богатство.
към текста >>
на
дарбата
бързо и сигурно да схващат новото и истината.
При такива хора се среща чувство на хубавото и особена любов към външен блясък. Те могат да постигнат и богатство. Темпераментът им е смешение От сангвиничен и холеричен. При тях се съединяват толерантност в религиозно отношение, доброта и добродушие с току що споменатите качества. Успехът им в науките и изкуствата не се дължи толкова на примерно занимание, колкото на интуитивните им способности, т. е.
на
дарбата
бързо и сигурно да схващат новото и истината.
Където слънчевият хълм съвсем липсва човекът е голям материалист, комуто липсва всякакво чувство за изкуството и по-високи идеали. Той е съвсем прозаична натура. 5. Хълмът на Меркурий Както се вижда на фиг. 23, хълмът на Меркурий се намира при основата на малкия пръст, съседен на слънчевия хълм, отделен от Марсовия хълм чрез линията на сърцето. Гладък и пълен хълм на Меркурий означава интелигентност и остроумие.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска
дарба
, макар и от по-низша степен.
Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр. Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око. Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха. По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин. Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието.
Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска
дарба
, макар и от по-низша степен.
Неговото ясновидство било смътно, неясно, мъгляво. Тогаз човек е имал известна власт над природните сили, които е могъл до известна степен да командва с окултните сили на своята воля. Каква е била тенденцията в развитието на човечеството от тогаз насам? Тенденцията е била тази: постепенно развитие на самосъзнанието и умствените способности. В същност импулсът за развитие на умствените способности е бил даден още от лемурската епоха, но този импулс бавно, твърде бавно е давал своя плод.
към текста >>
Ако този ъгъл е остър, означава
дарба
, благородство на чувствата и свобода на духа.
26 а) б) вътрешния (фиг. 25 б, фиг. 26 б) и в) долния (фиг. 25 с, фиг. 26 с) Горният ъгъл е онзи, който близко до показалеца се образува чрез съединението на линията на главата и тази на живота.
Ако този ъгъл е остър, означава
дарба
, благородство на чувствата и свобода на духа.
Ако е тъп, това е признак на ленива интелигентност. Вътрешният ъгъл е онзи, който се образува от линията на главата и този на черния дроб или на Сатурн. Този ъгъл предсказва дълъг живот, когато линиите му са ясни. Понеже е възможно да липсват, поне отчасти, както линията на черния дроб, така и тази на Сатурн, възможно е естествено да липсва и този ъгъл. Ако вътрешният ъгъл е много остър, това означава нервозен темперамент, раздразнителност, зли настроения и злоба.
към текста >>
Деца, които имат добре и ясно очертан малък триъгълник, имат
дарба
и способност за наука.
Ако долният ъгъл е изразен ясно, това означава здраве и добро сърце. Ако той е остър, това показва слабост, алчност, невежество, леност, общо бездействие и сънливост. 2.Малкият триъгълник Големият триъгълник се разделя от линията на Сатурн, където въобще има такава, на две части, и онова пространство, което се загражда от линиите на Сатурн, на Меркурий и на главата, се казва малък триъгълник (фиг. 27). Понеже освен линията на Сатурн много често може да липсва и линията на Меркурий, от това трябва да се разбере, че и малкият триъгълник може да липсва. Когато тази фигура е ясно изразена, това е добро предзнаменование.
Деца, които имат добре и ясно очертан малък триъгълник, имат
дарба
и способност за наука.
Когато малкият триъгълник е лошо развит, това показва слаба интелигентност. 3. Четириъгълникът Както се вижда на фиг. 28, тази фигура се загражда от линиите на главата и на сърцето, от една страна, и от друга, от линиите на Сатурн и на Меркурий. Но, когато последната липсва, което твърде често се среща, тогава четириъгълникът се ограничава в равнината, която се загражда от линията на главата и тази на сърцето, от една страна, и от друга, от линиите на Сатурн и на Аполон (фиг. 29). Формата на четириъгълника, който носи и името „маса на ръката“, зависи от по-доброто или по-лошо положение на линиите, които образуват страните му.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Пророческата
дарба
не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека.
При усърдна молитва, като дете, също тъй е задържал дишането си, а когато станал по-възрастен и по-наблюдателен, забелязал, че когато задържал дишането си, то друго едно дишане, се забелязвало, което ставало мълком, и за него заявявал, че то е дишането на душата. Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна.
Пророческата
дарба
не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека.
Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим. Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда. Внушените от духове сънища са често измамливи и понякога е мъчно да се разбере символизма на небесните събития, чрез познати вече на земята неща.
към текста >>
Добре ще бъде да отбележим в полза на Сведенборг положението, което той държа по онова време, преди да изтъкнем доказателствата за
дарбата
му, като пророк.
Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда. Внушените от духове сънища са често измамливи и понякога е мъчно да се разбере символизма на небесните събития, чрез познати вече на земята неща. Виденията могат да вземат понякога форма на сънища; могат да се явят на човека и посред бял ден, преди или след сън. Ангелите хранители, които бдят над смъртните човеци, когато спят, ги придружават и при смъртта им, а след като дихателното движение на белите дробове и систолическото (свиворазпусквателното) движение на сърцето престанат, те могат да се съобщават свободно с волния дух. Те приготвят душата за новия живот и не я напущат, додето не се утвърдят старите й наклонности към добро или зло и до като не решат съдбата й към едното или към другото.
Добре ще бъде да отбележим в полза на Сведенборг положението, което той държа по онова време, преди да изтъкнем доказателствата за
дарбата
му, като пророк.
Той е бил описван като шарлатанин, който се мъчи да се наложи на света, и като умопобъркан, който се е наложил на себе си. В собственото си отечество, дето се предполага, че никой не може да бъде приет като пророк, успокоително е да знаем, че той бил всеобщо почитан и никой не се съмнявал в характера му. Духовенството, като считало некои от доктрините му за еретически, се опитало да подигне срещу него обвинение в лудост, но то пропаднало в Диетата (Народното събрание) и е било отхвърлено от краля. Убеждението в тая лудост, което се среща и до днес, е основано главно на един разказ от Уесли върху авторитета на един човек, който отрече впоследствие всека подробност от него. Той казваше, че Сведенборг, когато бил болен от треска и, вероятно, в некой припадък, излязъл на улицата гол, търкалял се в калта и се провъзгласил за Месия.
към текста >>
Те с по-долни от ангелските чинове по святост, влияят върху знанията на синовете човешки и им дават чудесно разбиране на нещата, промисъл и пророческа
дарба
или, както се казва, разумение.
* * * Десетото име е Адонай Мелех. То значи властител, цар. Сефиротът Малкут (владичество и царство) означава църква и храм на Бога, и врата. То влияе чрез анимастическия ред, т, е. Преблажените Души (наричани от евреите Ишим — благородни, Елирос — князе).
Те с по-долни от ангелските чинове по святост, влияят върху знанията на синовете човешки и им дават чудесно разбиране на нещата, промисъл и пророческа
дарба
или, както се казва, разумение.
Неговото разумно същество е Металхин, носи името Първо Създание или Душа на Света, и е бил ръководител на Моисея. (Следва). __________________________________________ 1) Крайното х се произнася като френското h. 2) Н. С. Agrippa: „Philosophic occulte“, т. II. 3) Изглежда, че тук се прави подсещане за буквата алеф, че йероглифически изобразява четирите стихии, които взаимно се противопоставят по две.
към текста >>
Единично срещащи се, твърде малки, тесни ръце означават голяма
дарба
за обобщаване.
Червеният цвят пък наопаки означава горделивост, надменност, любов към блясъка и често малко презрение към хората. Такъв човек е повлиян от Юпитер и Марс. Една средно голяма, дебела и груба ръка приляга на силен, но глупав човек. Малката ръка означава повече весел и холеричен темперамент. Когато малката ръка е широка и има възлести четириъгълни пръсти, това означава неспокоен дух, хитрец и любител на спорове.
Единично срещащи се, твърде малки, тесни ръце означават голяма
дарба
за обобщаване.
Ако такива ръце се срещат масово у един народ, това означава обща декадентност и отживялост. Когато пък ръце с голяма площ и твърди, мъчно подвижни пръсти са свойствени на раса, която се намира в началото на своето развитие. Такива ръце строят пирамиди и циклопски укрепления или означават склонност към фетишизъм. Малка, стройна ръка означава гордост, холеричен темперамент, склонност към разпуснатост и към меланхолия. Ако такава ръка е влажна, това намалява лошите предразположения и Означава духовитост.
към текста >>
Такива „естествено“ корави ръце показват, че притежателят им е лишен от изтънчени маниери и учтивост, макар да има
дарба
и чувство за тях.
Паралелно с това явление като признак на остаряването постепенно настъпва и отслабване на енергията на интелекта : способността за схващане, фантазията и паметта стават забележимо по-слаби. С изгубването на огнената фантазия и чувството за хубавото и за поезия губи своята острота. Застарелият човек се държи наел рана от забави, които хранят фантазията, като става по достъпен за трезви, домашни занятия. Едновременно с естественото отпадане на ръцете при остаряването изпъкват все повече всички стави и човекът става по-малко достъпен за външни впечатления и по-малко лековерен, но заради това пък по-аргументативен и по-логичен. „Естествено“ корави ръце ще наричаме ние онези, които имат това качество още от младини, за разлика от такива, които стават корави на старини.
Такива „естествено“ корави ръце показват, че притежателят им е лишен от изтънчени маниери и учтивост, макар да има
дарба
и чувство за тях.
Този род хора с грапави в своите обноски, но не винаги и в своя характер. Те с много по-искрени и по-верни в своите чувствени наклонности, отколкото, например, индивидите с меките ръце, макар любовта им да не е тъй нежна и изразителна. Притежателят на корави ръце е повече енергичен и активен от човека с меки ръце. Неговата наклонност към материални наслади е свързана с липса на всяко влечение към бленуване и често с отвращение от поезията. Понеже притежателят на корави ръце обича силното телесно движение, той ще бъде любител на лова и на всякакъв спорт, на яздене, пътуване по планините, плаване, фехтуване и пр.
към текста >>
Една ръка с гладки и конически пръсти означава наклонност и
дарба
за художествените изкуства, напр.
И у двамата ще има наклонност към промяна и разнообразие, но в начина за задоволяване това влечение ще се прояви различно. Човекът с меките ръце ще се стреми само към умерени удоволствия и развлечения, другият пък ще налага своите искания със сила и енергия. Първият ще обича да спи дълго, но ще на пуска леглото, когато огладнее, когато вторият ще скача из леглото, щом пропеят първи петли. Това влияние ще се прояви не само в начина на домогването до разнообразие, а и в избора на професията или научната кариера. В основата ще има подобие, но ще има и много различия.
Една ръка с гладки и конически пръсти означава наклонност и
дарба
за художествените изкуства, напр.
живопис, скулптура и пр. Но от двама художници този, който има стегнати ръце, ще прояви повече сила и дълбочина на идеите, когато другият, с меките ръце, ще прояви повече външност и повърхностно схващане, но затова пък повече дух, повече тънкост в схващането и по-голямо разнообразие в сюжетите. Изобщо с меката ръка е свързано едно естествено влечение към чудното, защото у такъв човек с концентрирани повече електрически флуиди, отколкото у човека с корави ръце. А високо електрическо напрежение в тялото обусловява по-голяма чувствителност. Във всеки случай не може да се отрича, че подадената ръка възбужда у нас известни чувства и чрез своята външност, и чрез своя изглед.
към текста >>
Случайно му било казано да упражни „
дарбата
за лечение“, която му била възложена.
Друг един от свидетелите дал твърде ценни показания. Той обяснил как страдал от парализа на езика, но бил излекуван от мадам Лалос, и прибавил, че вместо да я преследват, докторите ще направят добре да изучат нейните методи и да ги употребяват за лечение в практиката си. Любопитно, обаче, е, че в същия ден в големия вестник Daily Express се съобщило за друг такъв „церител“ в Белгия — един човек на име Антоан, бивш рудничар, който, като наследил малко пари, напуснал работата си и се посветил да изучва спиритуализма. Като намерил, че сам той е добър медиум, решил да се постави в сношение с невидимия свят и да направи изследвания по собствени плетища. По-късно този човек приемал визити от духовете, които му предавали послания от небето.
Случайно му било казано да упражни „
дарбата
за лечение“, която му била възложена.
Антоан тогаз посетил бедните и болните в града си, говорил им по духовни въпроси и извършил някои чудни лечения. Славата му скоро се разнесла и страдалци от всякъде дошли да молят да ги изцери. За сега той е твърде популярен в долината на Мйоза и в родното му село Жйонеп била построена една църква, а парите за постройката й били събрани чрез подписка в една седмица. Тази сума възлизала на 100,000 лева. В тази църква Антоан проповядвал и служил на болните и пострадалите.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
тия, при които поменатите възли почти не се забелязват, винаги означават една по-голяма или по-малка
дарба
към изкуството, колкото и положителна и практично реална да е целта, към която нейния притежател се стреми.
Достатъчно е да хвърлим само един повърхностен поглед върху пръстите на различни ръце и ние ще забележим, че има гладки и възлести пръсти, според това дали главичките на отделните костици при ставите изпъкват от основните линии на пръста или не (фигура 32). Така наречените възли на пръстите, както се вижда от фигурата, се съвпадат с надебеляваният на костичките при ставите и ние имаме на всеки пръст, с изключение на палеца, по два такива възела, които се характеризират с по-силно набръчкване на кожата по горната повърхност на пръста. Има пръсти, на които и двата възела са силно изпъкнали, и други, на които само единия възел е значително изпъкнал. Разбира.се, за хирогномичната преценка са от значение не тия възли, които се откриват чрез старателно напипване, а онези, които се забелязват веднага, при пръв поглед, даже когато пръстът е в ръкавица. Гладките пръсти, т. е.
тия, при които поменатите възли почти не се забелязват, винаги означават една по-голяма или по-малка
дарба
към изкуството, колкото и положителна и практично реална да е целта, към която нейния притежател се стреми.
При възлите на пръстите преди всичко трябва да се внимава върху това, дали силно изпъкналия възел е на първата, т. е. вътрешната, или на втората, т. е. външната става. Ако възелът, който съединява първия фаланг на пръста с втория, е силно изпъкнал, то това показва ред в мислите, а ако другият възел, тоя, който съединява втория с третия фаланг. е силно изпъкнал, то това показва ред в материалните работи, любов към реда. (Фиг.
към текста >>
Ако при това и върховете на пръстите са остри, то лицето притежава рядка
дарба
.
Същото нещо показват и ъглестите пръсти с малък палец. Хората, в чиято ръка големият палец е свързан с ъглести или с лопатовидни възлести пръсти изглеждат обезателно предразположени към науките. Един голям палец показва, че притежателят му по-лесно може да излиза от рамките, които неговата природа му поставя, отколкото притежателят на малък палец, защото с големия палец е свързана по-голяма волева сила. Притежателите на малки палци, поради своята малка волева сила, по-трудно ще се справят с обстоятелствата, които техните инстинкти създават. Малък палец с гладки пръсти показва, че техният притежател обича поезията и изкуството.
Ако при това и върховете на пръстите са остри, то лицето притежава рядка
дарба
.
Тия лица се стремят повече към духовното, отколкото към така наречените духовити творения. Малък палец с конусовидни гладки пръсти винаги показва призвание към поезията и изящните изкуства. Фиг. 37. а) Малка и колеблива воля; б) Липса на логика. Палец на нерешителните.
към текста >>
По-висшите трептения на показват
дарба
към ясновидство и изкуства.
Той е подложен на често меняващи се душевни възбуждения. Той трябва чрез непрекъснато сменяващи се условия на живота да се развива по-нататък; вероятно защото в предишните въплътявания той е имал твърде малко опитност да почувства всички степени на емоцията, както най-висшите, така и най-низшите. В много съчинения върху астрологията се среща, че Канцер дава силна памет. Това може да е вярно за слънцето, поставено в Канцера, но Канцер като асцендент дава, напротив, твърде слаба памет. е знакът на сензитивните и медиумите.
По-висшите трептения на показват
дарба
към ясновидство и изкуства.
Канцер отразява майчинството, грижливостта, симпатията, които винаги, при всички изменения, представляват основния тон на канцеровия характер. Мнозина водят един неуместен скитнически живот, — тласкани тук и там от своите чувства и фантазии, на които те са напълно подвластни Техните настроения обикновено претърпяват много промени. Те лесно се увличат от другите поради своята недостатъчна самостоятелност, и това също е причина за тяхната малка съпротивителна сила против болезнените влияния. — Злото също така остава своят отпечатък, както и доброто. Първият деканат се управлява само от променливия месец, вторият има за свой съвладетел (), който дава на този деканат повече устойчивост; третия деканат има за съвладетел, , () чрез което любовта и удоволствието за служене на другите остават основен тон.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По значението на ръчните форми за душевните качества на своя притежател Карус казва: „малката, нежна ръка, която и у възрастния напомня на детска ръка, е признак на мек, нежен темперамент, но не и голяма духовна
дарба
, а също и слаба воля.
Всички тези промени, които стават с ръката, означават, както вече се каза, една вътрешна връзка между тази част на тялото и душевния живот на човека, една особеност, която се среща само у този краен полюс на горните краища, когато краката, които са твърде много прилични на ръцете, в това отношение остават почти непроменени, така че могат да минат дълги периоди от живота на човека, без да се забележат значителни промени в формите на краката. Трябва да припомним още различието, което се забелязва в ръцете на хората от разните раси. Карус в това отношение изказва мнението, че от установените от него четири типа ръце елементарният тип се среща повече у източните мургави народи, малайци и монголи, а моторната ръка повече при западните, червенокожите в Америка. Ние, обаче, не споделяме това мнение. Расови типове ръце няма.
По значението на ръчните форми за душевните качества на своя притежател Карус казва: „малката, нежна ръка, която и у възрастния напомня на детска ръка, е признак на мек, нежен темперамент, но не и голяма духовна
дарба
, а също и слаба воля.
Ръката на възрастния може, обаче, да напомня и ръката на старец, и тогава, ако е костелива, мършава и суха, ще показва липса на топлота в темперамента и на фантазия, също и преобладаване на хладен разум и алчна воля“. Нежна, мека, малка, тясна и пълничка ръка, която напомня на женска ръка, у мъжа ще показва по-малко мъжественост и характер, дори женственост. Обратно, една жена с мъжки, големи, груби и силни ръце притежава мъжки характер, т. е. по-силна воля и по-остър ум, а по-малко чувство. Както се спомена, Карус се приближава много към гледището на материалистите анатоми и физиолози, които сами претендират да бъдат представители на истинската наука и затова той признава на хиромантичните линии и хълмове в дланта само патогномическо значение.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
САМАРЯНКАТА (библейски епизод) „Ако би знаяла божията
дарба
“.
* О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей! * Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей! . . . Иван ТОЛЕВ A. DUCASSE — HAR1SPE.
САМАРЯНКАТА (библейски епизод) „Ако би знаяла божията
дарба
“.
. . Ев. Иоан, 4:10. Зима наближаваше. По дългия път от Ерусалим към Галилея, през Самария, Исус и малката му дружина, пътувайки от зори, се поспряха да си починат.Те се намираха на около половин час от древния Сихем1), между планините Хебал и Гаризим. В тази местност, един весел кръстопът поканваше пътника на почивка.
към текста >>
И когато самарянката, завладяна от умилното благоволение на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията
дарба
!
- Как! се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен вода да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?! Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше на хората от тази полу-езическа секта, обречена на презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха мислите си със слепия текст на Закона. - Ако би знала, о жено, кой е Този, който иска от теб да пие! . . .
И когато самарянката, завладяна от умилното благоволение на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията
дарба
!
Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти вода жива, която не може да се сравни с прясната вода на този кладенец.Защото всеки, който пие вода от извора, пак ще ожаднее; но водата, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен. И когато Той говореше, чистият овален изглед на лицето му лъчеизпускаше едно сияние от светъл лазур, а от неговото същество произлизаше едно много приятно благоухание, такова, каквото природата не е никога произвела; думите, които излизаха из устните му, бяха по-сладки от мед, по-гальовни от целувките на тихия вятър върху наведените цветя; неговият поглед беше по-бистър от отразената картина в кристалната бистрота на водата, от небесната твърд на ясните нощи, по-лъчезарен от пурпура на кръгозорите в сиянието на дрезгавината. Развълнувана до дъното на душата си, жената от Сихем се почувства да я пронизват тръпки и от свято наслаждение коленичи пред нозете на Спасителя с лице, наведено с целомъдрие. - О жено, ако би знала, кой е Този, който иска от теб да пие! . . .
към текста >>
- Ако би знала божията
дарба
!
Развълнувана до дъното на душата си, жената от Сихем се почувства да я пронизват тръпки и от свято наслаждение коленичи пред нозете на Спасителя с лице, наведено с целомъдрие. - О жено, ако би знала, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . Учителят я видя да трепери. Той се много смили и като знаеше благотворното действие, което той произвеждаше върху нея, не оттегли реката си от нея, защото тя беше грешница, животът й беше нередовен и Исус беше вече сондирал тъмнотата на душата й.
- Ако би знала божията
дарба
!
Ако би могла да разбереш бездната на любовта, о жено! Аз ще ти кажа безкрайността на милосърдието и извънмерността на прошката. . . Между това, самарянката целомъдрено целуваше ръката на Исуса и я мокреше със сълзите си — чиста роса от любов и покаяние. Около тях, голямата тишина на природата като че ли се покланяше: при звука на божествения глас, птичките бяха млъкнали върху клонете; песента на извора се беше укротила; шумоленето на насекомите отслабваше във въздуха и човек би казал, че едно самосъсредоточение от невидими присъствия изпълваше тишината пред коленичилата жена.
към текста >>
За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила,
дарбата
и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията.
Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника. Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания. Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално възвишеното.
За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила,
дарбата
и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията.
Ако пръстите на такава ръка са гладки и без възли, това означава разбиране на всякакъв вид комфорт и елегантност. Така, произходът на лопатовидната ръка трябва да се дири в онази ширина на земята, където обитателите поради климатическите, орографическите или други условия са принудени да се посветят повече на полезните отколкото на изящните изкуства. Според това, ние намираме такива ръце предимно в планинските и крайбрежни земи, и не е нужно да се подчертава, че този тип ще се срещне масово в северна Америка, в страната на практическата трезвеност. в) Артистическата ръка Този тип (фиг. 53) съвсем се различава от разгледаните досега по приятната форма, тесните и дълги, повечето равни, островръхи пръсти; а и общо китката е по-елегантна и нежна.
към текста >>
Всеки аспект на благоприятен и докарва
дарба
за лесно приспособяване, но лошите аспекти докарват същевременно и голямо непостоянство и мъчнотия в концентриране на мислите.
Неговото влияние създава мъже на литературата и на точните науки; те са твърде възприемчиви, бързи и остро умни в аргументирането, а често и добри оратори и писатели. Недостатъците, които причинява Меркурий, са: егоизъм, своенравие и самохвалство. Този последният недостатък може да се изрази с тези думи: „Бог знае всичко, но един нехармоничен меркуров тип знае всичко по-добре“. Както луната, взема боята на знака, в който е поставен, напр., в огнения знак той прави мисленето остро и навременно, във въздушния знак и идеалистично и художническо, в е проницателен и художнически ум, в прави човека заядлив и по настроения, и т. н. По-нататък зависи от аспектите, които получава от другите планети.
Всеки аспект на благоприятен и докарва
дарба
за лесно приспособяване, но лошите аспекти докарват същевременно и голямо непостоянство и мъчнотия в концентриране на мислите.
Един добър аспект на Сатурн прави ума способен за концентрация и за вдълбочителни научни занятия изобщо. Сатурн не обича бързането и повърхностната работа. Един добър аспект на дава вкус и любов към изкуството и към всичко елегантно и хубаво, но в някой случаи — чувственост и повърхно схващане. Един добър аспект на дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията, когато напр. един лош аспект на докарва противното, а именно липса на кураж и самоувереност, липса на енергия, страхливост, стеснителност и пр.
към текста >>
Един добър аспект на при по-низко развити индивиди ще докара особена наклонност към бленуване, разсеяност в мисленето, на по-високо развитите индивиди ще дарува високо развито художествено чувство, една
дарба
да се отгатват тайните на природата, с други думи, да виждат онова, което за мнозина не съществува, да мислят гениално, да разбират метафизичното.
Един добър аспект на дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията, когато напр. един лош аспект на докарва противното, а именно липса на кураж и самоувереност, липса на енергия, страхливост, стеснителност и пр. Един добър аспект на [] прави ума оригинален, изобретателен, интуитивен, във всичко различен от обикновеното, всекидневното. Под това влияние характерът може да се види странен и непонятен, но оригинален и във всеки случай интересен. Такива хора са врагове на всичко делнично, на всяко имитиране.
Един добър аспект на при по-низко развити индивиди ще докара особена наклонност към бленуване, разсеяност в мисленето, на по-високо развитите индивиди ще дарува високо развито художествено чувство, една
дарба
да се отгатват тайните на природата, с други думи, да виждат онова, което за мнозина не съществува, да мислят гениално, да разбират метафизичното.
За да се убедим в тези влияния на Нептун, достатъчно е да проучим хороскопите на Шелей, Китс, Лисит, Рубенщайн, Рудолф Щайнер и др. От околната среда на новороденото дете Меркурий представлява в хороскопа по-младите братя и сестри. За действието на Меркурий в разните знакове ще се говори по-сетне. Меркурий (Хермес) е бил син на Юпитера (Зевса) и на Майа (богиня). Представляват го като посланик на боговете и като божи син, у него се проявява голямо неспокойство, лъжливост, Остроумие и крадливост.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това блясване скоро ще се последва от едно изтощение и угасване на рано проявената
дарба
.
Тези периоди е в състояние да ги посочи само окултизмът, защото тяхното описание е плод на ясновидско изследване.1) Само чрез тяхното познаване учителят ще знае, през кой период на кое детско тяло трябва да въздейства и по какъв начин. Да вземем за пример паметта. Седалище на паметта е етерното тяло, а етерното тяло се намира в периода на своето оформяване между 7. и 14. година Ако се работи изкуствено от страна на възпитателя за развитието на детската памет преди 7-та година, то детето може би ще блесне с чудесна памет, но това ще бъде временно.
Това блясване скоро ще се последва от едно изтощение и угасване на рано проявената
дарба
.
Това е пресилване на детската природа. Такова дете като порасне ще има лоша памет. Лоша памет ще има и това дете, при което възпитателят е пропуснат периода между 7. и 14. година за развитието на паметта.
към текста >>
Ако Сатурн заема силна поезия в хороскопа и получи добри аспекти, той дава трайност, сила за работа, дълбокомислещ ум,
дарба
за съсредоточаване, интуиция, съобразителност и такт.
Такива хора нямат успех, каквото и да предприемат; те разпространяват около себе си една атмосфера на мизерия и печал, което отблъсва другите. Те обичат уединението. Сатурн владее над костите и ставите, черния дроб, далака, лявото ухо и коленете. Изобщо се казва, че минералното царство се управлява от Сатурн и така той управлява в нашето тяло онези части, които служат за опора и съединение в тялото. Всичко конкретно и в нашето мислене попада под Сатурн.
Ако Сатурн заема силна поезия в хороскопа и получи добри аспекти, той дава трайност, сила за работа, дълбокомислещ ум,
дарба
за съсредоточаване, интуиция, съобразителност и такт.
Той е особено зле поставен в М. С. и в 4-та къщица, когато получи лоши аспекти от другите планети. В М. С. той причинява големи затруднения във всички предприятия, честта постоянно бива застрашавана и падането е близко и лесно възможно. Вече 4-та предсказва печална старост в уединение, далеко от приятели и роднини.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Който се моли за тази вяра и за възможностите, които на самия него изглеждат още странни и необикновени, моли се същевременно и за
дарбата
да открива основания за новите истини.
Мнозина днес тъй са предразположени духовно, че именно така да не могат да вярват! В бъдеще ще има много неща, в които днес никой няма силата да вярва! Но ние можем, когато невъзможното заслужава да бъде желано, да изпросим една вяра, която ще ни даде основанието за това, което ние сме искали да вярваме; дотолкова, доколкото ни сме искали това, тази вяра ще дойде. Вярата е интуитивната сила да се чувства една истина, която нашата чисто умствена сфера не е още достигнала. Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел.
Който се моли за тази вяра и за възможностите, които на самия него изглеждат още странни и необикновени, моли се същевременно и за
дарбата
да открива основания за новите истини.
Който твърди и непоколебимо иска истина и само истина, той ще я получи; цялата истина представлява силата за извършване на това, което изглежда невъзможно. Никой човек, който търси друга опора за своята вяра, освен безкрайното съзнание, не може напълно и за всякога да бъде освободен (това ще рече, да изиска безсмъртие на плътта). В този смисъл всякой дух трябва напълно да се уповава на себе си! Никой, който зависи от другите, не може да привлече най-висшата сила; по този начин той само ще отнеме или ще абсорбира чужда вяра. Това може понякога да причини чудеса, обаче, то е построено на пясък.
към текста >>
Намират ли се на детска ръка, при малък палец, равни и заострени пръсти, това е признак, че съответното дете има особена
дарба
към поезията; би било жалко, подобен зараждащ се талант, що се вижда от споменатите признаци, да бъде притеснен и оставен да линее.
Когато в една детска ръка са съединени равни пръсти с малък палец, то ни позволява да заключаваме винаги за наличността на скрити способности към различни изкуства. Равни, конусообразни пръсти всякога означават, че чувството на техния притежател е насочено към идеалното, и, поради това, деца с подобни пръсти се стремят да дадат израз на тая наклонност. Малък палец, обаче, който свидетелства за един по-малко отличаващ се дух, ще търси да прояви тази наклонност не толкова в гениалност, колкото в духовитост, остроумие: естествено, това качество ще стане ценно едва след достигане духовна зрелост. Но, добре е да се знае, че на деца с равни пръсти, съединени с малък палец, не трябва да се пречи да се посветят на каквито и да са пластични изкуства, защото там те могат да извършат нещо по-голямо. Ако при равни и заострени пръсти на едно дете се прибави още и голям палец, това означава наклонност към изключителен род изкуство, що се отличава чрез методи, логика и изложение.
Намират ли се на детска ръка, при малък палец, равни и заострени пръсти, това е признак, че съответното дете има особена
дарба
към поезията; би било жалко, подобен зараждащ се талант, що се вижда от споменатите признаци, да бъде притеснен и оставен да линее.
Съединява ли едно дете на ръката си голям палец с квадратни или лопатовидни пръсти, това означава изящна склонност и способност към научно поприще. Добре е, също, да се отбележи, че горепоменатите ръце, съединени с по-голям палец, свидетелстват у едно дете за голяма сила на волята, и че, по тази причина, деца с голям палец на ръката си, лесно могат да преодоляват препятствията, които възникват поради собствената им натура. Намерим ли, най-после, у едно дете палец, какъвто е означен във фиг. 42, то това е винаги признак на извънредно развита неподвижност на чувствата; трябва да се обърне голямо внимание на този признак у децата и нужно е да се задуши достатъчно така проявявания инат, защото голямата безчувственост може да даде понякога повод за избухване на яростни припадъци. в. Пръстите Дете с конически пръсти (гл. фиг.
към текста >>
Родените под знака на Уран се отличават по своята
дарба
към интуиция, вдъхновение, ясновидство, а по своята любов — към изучване на живота и природата изобщо.
Ако индивидът е развит по-високо, то влиянието на Уран се проявява освен в необикновеността — и в любов към всичко необикновено — в силно влечение към окултни изучавания, към астрологията, любов към старини и въобще към неща, които са в тясна връзка с гениалното. Въздухоплаването напр., иде под . При авиаторите винаги ще намерим в хороскопа силно влияние на Уран. Нещастният холандски въздухоплавател, Ван Маасдик, напр. е турил в (въздушен знак) , и в 10-а къща (къщата на призванието).
Родените под знака на Уран се отличават по своята
дарба
към интуиция, вдъхновение, ясновидство, а по своята любов — към изучване на живота и природата изобщо.
Те намират разрешения там, дето други и светлина не виждат. Тази е причината, дето трябва да търсим откривателите между типовете на Уран. Техният живот е на една по-висока октава, тъй да се каже, от този на обикновените човеци. Освен това, на Уран се гледа и като на една по-висока октава от Меркурий, поради което болезнеността в, по-низките типове се изразява в мисленето. Той е планетата на високия интелект.
към текста >>
По обратния си път за жилищата си ние се отбихме да видим и други неща...“ Като предаваме тоя откъслек от медиумичните съобщения на почтения викарий, ние напомняме на четците, че всички бележити библейски учители и пророци са обладавали
дарбата
да се сношават със задгробния свят, за който са имали ясна представа.
Тя по- действа като телескопични лещи и доближи видението толкова близо, че ние можахме да видим израза на Неговото лице. Постепенно прозирната синкавина се погълна в простора и ние видяхме кръста на планината и Него да стои както по-рано, но по-намален. Ангелите, що бяха дошли до нас, си бяха отишли и постоянно целия сбор около Него се изгуби. Но впечатлението от Неговото присъствие остави дълбоки следи в чувствата на всинца ни . . .
По обратния си път за жилищата си ние се отбихме да видим и други неща...“ Като предаваме тоя откъслек от медиумичните съобщения на почтения викарий, ние напомняме на четците, че всички бележити библейски учители и пророци са обладавали
дарбата
да се сношават със задгробния свят, за който са имали ясна представа.
За това всички тъй ревностно са служили на високите принципи на вярата, която е, според апостола Павла, осъществяване на неща. за които се надеем, и изява на неща, които се не виждат. Същия апостол в посланието към Галатяните, (гл. 3, ст. 19) ни казва, че Мойсей е бил медиум (посредник) на ангелите, които написали заповеди чрез неговата ръка.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва
дарбата
да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа.
Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите интуитивни токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е. принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя. Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената! Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа. Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления.
Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва
дарбата
да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа.
Ако мъжът твърде много се пресилва, тогава пък изчезва способността му да схваща нейната интуиция. Ако един мъж не би могъл или не би искал да признае тия съотношения към истинската своя жена, той би се уподобил на един моряк, който притежава компас, без да иска да си служи с него. Ако той непрестанно подлага на поругание или осмива нейните идеи, впечатления или предчувствия по отношение на неговите предприятия, той ще притъпи с течение на времето нейния интелект, ще изроди интуицията й и ще засипе изворите на нейните вдъхновения. Той прекъсва по този начин връзката й с висшите токове на творческата мисъл. Той ще подкопае нейното здраве, както и своето.
към текста >>
При квинконциата (150° ) се преповтаря същото умственото поле и в: Противостоеж (180° ) ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно схващане, сиреч съчетание с друго, ще достигне до едно хармонично съединяване и чрез това ще смогне да се извиси, или
дарбата
ще се превърне в нещо нестройно и забъркано.
Триъгълникът (120° ). Качеството на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на аза — трайна придобивка — и мощна опора в по-нататъшния му път към хармония. Та тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Сескиквадрата - квадрат и половина (135 ) можем да разгледаме като второ пречистване на астралното поле, след като даденото качество на характера е претърпяло огнения изпит на физическото поле и. въоръжено вече с опит, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в противостоежа своя брак.
При квинконциата (150° ) се преповтаря същото умственото поле и в: Противостоеж (180° ) ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно схващане, сиреч съчетание с друго, ще достигне до едно хармонично съединяване и чрез това ще смогне да се извиси, или
дарбата
ще се превърне в нещо нестройно и забъркано.
Влияние на планетните аспекти Твърде благозвучен е и успоредат (II) между благотворните планети и и Благозвучни са и (II) на и със , или . Отчасти благозвучни и неблагозвучни са и (II) на и със , или . Същият аспект със във проявата си, изцяло зависи от нравственото становище на родения. Неблагозвучни са и (II) на , и със , и . За може да се каже същото, което се каза по-горе за .
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И наистина малко жени има, които притежават
дарба
на комбинираща мощ — причината на това е, че често им липсват развитите възлести пръсти.
Напълно справедливо може да се каже, че мъжът е духът на жената, а жената душата на мъжа. Мъжът се развива чрез своя ум, а жената чрез своето сжрдце, и докато първият създава законите, жената пък твори морала на поколението. б) Пръстите Казаното за пръстите в по-първите отдели важи естествено и за женската ръка. Затова ние тук ще изтъкнем само особените качества на женската ръка. Възлести пръсти се срещат рядко у жените.
И наистина малко жени има, които притежават
дарба
на комбинираща мощ — причината на това е, че често им липсват развитите възлести пръсти.
От умствените занимания жените предпочитат онези, в които има повече чувство, отколкото знание, повече схватливост, отколкото сила и повече фантазия, отколкото спокоен разсъдък. Всяко образуване на възли в женската ръка означава изтънчен интелект, също отчасти впечатлителност и възприемчивост за вдъхновение и силно въображение. Ако проследим портретите на историческите прочути жени, намираме, че напр. Шарлота Корде, Люсил Демулен, София Кондорсе, чиито души трескаво горяха от един единствен идеал, имаха твърде много развити възли на пръстите. Но не е от значение само възловитостта и гладкостта на пръстите при наблюдението на една женска ръка, а и формата на пръстите, особено на техните краища.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но всичко не може да се знае и здравият Ви разум, който е, пред всичко, Ваша
дарба
(нещо рядко), не Ви позволява, убеден съм, да проникнете в това, което изглежда съвсем непроницаемо.
Никой няма право да отрече тия факти. Да виждаш всякъде само илюзии, това е безсмислено, това значи, да отричаш слънцето на пладне. Човешкото същество е за нас още една неизследвана потайност, училищната наука е вървяла до днес по крив път, и този, който търси истината, трябва за напред да бъде убеден, че съществуват непознати способности на душата, които са най важните и които трябва да се изучат, да се определят и обяснят. Моето мнение е, че ние сме длъжни да изучваме всичко безпристрастно. Франциск Сарсей има един ден любезността да ми изпрати едно писмо, Което получил по хиромантията, с дата 22 март 1899 год., и което започва така: „Никой, може-би, не уважава повече от мене Вашия здрав смисъл, отличните принципи, които проповядвате, и благоразумните съвети, които разпространявате с хрониката си.
Но всичко не може да се знае и здравият Ви разум, който е, пред всичко, Ваша
дарба
(нещо рядко), не Ви позволява, убеден съм, да проникнете в това, което изглежда съвсем непроницаемо.
В това отношение Вие сте диаметрално противоположни на г-на Фламариона, който притежава истински здрав научен разум: той не отхвърля нищо без изследване, — А де М.“ (Следва). ______________________________________ 1) Вж. последният му портрет в кн. 8 — 9 от год. II на Всемирна Летопис, стр. 218.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Второто зрение Известно е, че
дарбата
на второто виждане е твърде разпространено в някои местности, като напр.
Сега ще цитирам един пример за узнаване на бъдещето не насъне, а само когато биваше в сомнамбулно състояние. На 6 юли 1827 г.. след като стоя известно време неподвижна, тя каза: „аз виждам Н. на месечината, макар и да живее още на земята, но аз го виждам там, като че ли там е бил по-рано. След три месеци той ще умре и баща ми пръв ще на учи за смъртта му“. Това лице, което беше тогава в пълно здраве, умря точно на определеното от нея време и бащата на ясновидката пръв узна за това.
Второто зрение Известно е, че
дарбата
на второто виждане е твърде разпространено в някои местности, като напр.
в някои части на Шотландия и Дания. Забелязаха е, че ония, кои то са надарени с второто зрение, имат проницателен поглед, как то се констатираше и у г-жа Хауфе, когато виждаше духовете или собствения си двойник. В момента на явлението, тялото на ясновидещия става обтегнато, клепачите се разтварят широко и той става сляп и глух за всичко, което го обикаля, както ставаше това и с г-жа Хауфе. Ако ясновидецът, в момента на второто виждане, би се допрял до някое друго лице или до някое животно, и те биха станали субекти на такива явления. Един кон може да се изпоти и да откаже да тръгне в момента, когато ездачът му има видение; по някога даже, има коне, които съзират ония неща, които избягват от погледа на ездача им.
към текста >>
В Шотландия мнозина вярват, че
дарбата
на второто зрение е на следствена, но това не е всякога така.
Ако ясновидецът, в момента на второто виждане, би се допрял до някое друго лице или до някое животно, и те биха станали субекти на такива явления. Един кон може да се изпоти и да откаже да тръгне в момента, когато ездачът му има видение; по някога даже, има коне, които съзират ония неща, които избягват от погледа на ездача им. Често се случва, някои коне да се развълнуват силно, когато минават край място, дето е погребан някой. В 1823 г. бяха построили един нов яхър при замъка на Шмиделфелд и когато въведоха там един кон, той прояви признаци на силно безпокойство: по-после се откри на това място един човешки скелет.
В Шотландия мнозина вярват, че
дарбата
на второто зрение е на следствена, но това не е всякога така.
Цитира се един бележит случай на ясновидски дар: жената на един министър в Нимберг, която наследила тоя нещастен дар от баща си. На 13 януари 1827 г. г-жа Хауфе бе обзета в необикновено вре ме от спазми и аз се опитах да открия причината на тоя случай. Щом падна в сомнамбулизъм, тя ми каза, че вижда един мъртвешки ковчег, в който е прострян един скъп за нея човек: той бе брат й, който се заплашваше от голяма опасност. Той трябваше да бъде нападнат на 18 същия месец, но тя посочи средството да избегне тая опасност и да открие убиеца.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Кой има тази
дарба
да бъде психометър?
Психометрия 2). В европейските полицейски и съдебни институти има отделения, така наречени психометрични, дето престъпникът се изследва много лесно и почти моментално, например, като представят веществените доказателства, или пък някой предмет, който е в магнитна връзка с престъпника или неговата жертва. Какво нещо е психометрията? Това е окултен способ, да прочетем от тези предмети било чертите на дадено лице и да го проследим до скривалището му, било да наблюдаваме известно събитие в миналото или в бъдещето, отдалечено от сегашния момент с хиляди години. За нас са важни два фактора: кой може да върши тази работа и окултния елемент на процедурата.
Кой има тази
дарба
да бъде психометър?
Проф. Максуел е на мнение, че някои лица имат тази дарба, да влизат във връзка с непознати, видими или невидими хора, често пъти много отдалечени, по време и пространство. Аз ще прибавя, че не само хора могат да се наблюдават, но, както казах и по-горе, това могат да бъдат и предмети или събития, като Александрийската библиотека или Маратонския бой.· Например, ако можем да си набавим, един череп от времето на великата и силна раса на Атлантите, но не по-рано от преди около 9,000 години. Този череп ще може да ни разкаже много работи за това, което науката и Библията наричат потоп, за окултните причини на това същото явление, както и за тогавашните велики науки и учени мъже, за техните велики открития, за техните въздушни кораби от алуминий, движени с електро-психичната сила, която Булвер Литтон назова „врил“ за техните земеделски и зоологически станции за каквито днешната наука и представа даже няма, за ковкото стъкло и пр. и пр. Той ще може да ни разкаже как престъпността на толтеките бе до толкова нараснала, че и последните остатъци от великия материк, наречен Атлантис, именно двата острова Рута и Даития, а по-късно, последния остров, който Платон нарече Посейдонис, бе погълнат от вълните в една само нощ, без да се даде нито на едного от жителите му да се спаси (с изключение на избраните).
към текста >>
Проф. Максуел е на мнение, че някои лица имат тази
дарба
, да влизат във връзка с непознати, видими или невидими хора, често пъти много отдалечени, по време и пространство.
В европейските полицейски и съдебни институти има отделения, така наречени психометрични, дето престъпникът се изследва много лесно и почти моментално, например, като представят веществените доказателства, или пък някой предмет, който е в магнитна връзка с престъпника или неговата жертва. Какво нещо е психометрията? Това е окултен способ, да прочетем от тези предмети било чертите на дадено лице и да го проследим до скривалището му, било да наблюдаваме известно събитие в миналото или в бъдещето, отдалечено от сегашния момент с хиляди години. За нас са важни два фактора: кой може да върши тази работа и окултния елемент на процедурата. Кой има тази дарба да бъде психометър?
Проф. Максуел е на мнение, че някои лица имат тази
дарба
, да влизат във връзка с непознати, видими или невидими хора, често пъти много отдалечени, по време и пространство.
Аз ще прибавя, че не само хора могат да се наблюдават, но, както казах и по-горе, това могат да бъдат и предмети или събития, като Александрийската библиотека или Маратонския бой.· Например, ако можем да си набавим, един череп от времето на великата и силна раса на Атлантите, но не по-рано от преди около 9,000 години. Този череп ще може да ни разкаже много работи за това, което науката и Библията наричат потоп, за окултните причини на това същото явление, както и за тогавашните велики науки и учени мъже, за техните велики открития, за техните въздушни кораби от алуминий, движени с електро-психичната сила, която Булвер Литтон назова „врил“ за техните земеделски и зоологически станции за каквито днешната наука и представа даже няма, за ковкото стъкло и пр. и пр. Той ще може да ни разкаже как престъпността на толтеките бе до толкова нараснала, че и последните остатъци от великия материк, наречен Атлантис, именно двата острова Рута и Даития, а по-късно, последния остров, който Платон нарече Посейдонис, бе погълнат от вълните в една само нощ, без да се даде нито на едного от жителите му да се спаси (с изключение на избраните). Лицата, които имат тази дарба, биват професионални или не, но и в двата случая официалната наука не може да открие особеността в духовния организъм на тези хора, който обусловя възможността да четат в миналото или бъдещето.
към текста >>
Лицата, които имат тази
дарба
, биват професионални или не, но и в двата случая официалната наука не може да открие особеността в духовния организъм на тези хора, който обусловя възможността да четат в миналото или бъдещето.
Проф. Максуел е на мнение, че някои лица имат тази дарба, да влизат във връзка с непознати, видими или невидими хора, често пъти много отдалечени, по време и пространство. Аз ще прибавя, че не само хора могат да се наблюдават, но, както казах и по-горе, това могат да бъдат и предмети или събития, като Александрийската библиотека или Маратонския бой.· Например, ако можем да си набавим, един череп от времето на великата и силна раса на Атлантите, но не по-рано от преди около 9,000 години. Този череп ще може да ни разкаже много работи за това, което науката и Библията наричат потоп, за окултните причини на това същото явление, както и за тогавашните велики науки и учени мъже, за техните велики открития, за техните въздушни кораби от алуминий, движени с електро-психичната сила, която Булвер Литтон назова „врил“ за техните земеделски и зоологически станции за каквито днешната наука и представа даже няма, за ковкото стъкло и пр. и пр. Той ще може да ни разкаже как престъпността на толтеките бе до толкова нараснала, че и последните остатъци от великия материк, наречен Атлантис, именно двата острова Рута и Даития, а по-късно, последния остров, който Платон нарече Посейдонис, бе погълнат от вълните в една само нощ, без да се даде нито на едного от жителите му да се спаси (с изключение на избраните).
Лицата, които имат тази
дарба
, биват професионални или не, но и в двата случая официалната наука не може да открие особеността в духовния организъм на тези хора, който обусловя възможността да четат в миналото или бъдещето.
Някои учени се помъчиха да обяснят феномена на психометрията с четенето на мислите у тогова, който носи вещественото доказателство, или, въобще предмета, но това е най-големият абсурд, който един учен може да извърши . Защото: ако лицето, което носи напр. шапката на убития, е негов близък и мисли за убития, то вярно е, че психометрът може да чете неговите мисли, да види дори и самия образ на жертвата. Но какво ще бъде в случая с едно намерено камъче от Акрополис, напр.? Какво ще може да чете психометрът в мислите на един полуграмотен лукав потомък на Перикла, ако той е селянин или гемиджия?
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И г-жа д-р Килър е притежавала ясновидска
дарба
, даже по-силна от тая на съпруга си.
Д-р Килър фотографирал приятеля си в момента, когато писалката почнала да скърца по плочите. На снимката се показал образа на починалата дъщеря на д-ра Хансман, г-ца Ида Хансман. Както се вижда на клишето, което възпроизвеждаме, младата мома, облечена в бела рокля, е прозрачна. През тялото й се вижда дясната ръка на д-р Хансман, сложена върху плочите, който държи на колените си. Проявлението изглежда обвито с едно бяло облаче, което ясно се очертава на тъмния фон на паравана.
И г-жа д-р Килър е притежавала ясновидска
дарба
, даже по-силна от тая на съпруга си.
Веднъж когато последният я фотографирал, щом забелязал да се материализира един дух, на клишето се обрисувала фигурата на едно младо заминало момиче, близка роднина на д-р Килъровото семейство. Колкото за начина, по който се проявяват материализациите, ясновидците са дали досега достатъчно сведения в разните съчинения по предмета3). Отначало се усеща в тъмната стаичка, в която става сеанса, едно леко духане като от хладен ветрец, после се забелязва малка светлинка, образува се бяло облаче, което постепенно се уголемява и най-сетне се очертава човешката фигура, която се материализира. В следното клише се вижда, как се е проявил образа на г-ца Амуру, поминала се три месеци преди фотографията, като религиозна сестра Магдалина. Това материализиране е станало в присъствието на брата й и на професора Вио.
към текста >>
Обикновено, обаче, липсват благоприятни случаи или
дарбата
за проява, та затова индивидът рядко бива разбран и оценен.
Когато Меркурий е зле аспектиран, общественото положение на индивида ще бъде силно застрашено. Планетата, която хвърля най-дисхармоничния аспект, сочи оня недъг в характера на индивида, който ще предизвика опасността. От аспектитъ на Меркурий в 10-я дом се вади заключение за призванието на индивида, за онова поле на дейност, в което той е призван да работи. Меркурий в 11-ия дом: означава, че приятелите на родения ще бъдат по-млади от него и че приятелските му връзки ще почиват повече на умствена основа, отколкото на сърдечна, Знакът ни дава сведения върху характера на приятелите, Особено благоприятно е положението на Меркурий във въздушни знакове. Меркурий в 12-я дом: 12-я дом е окултен дом и затуй това положение на Меркурий придава склонност към окултизма и мистицизма.
Обикновено, обаче, липсват благоприятни случаи или
дарбата
за проява, та затова индивидът рядко бива разбран и оценен.
Липса на самоувереност и постоянство са характерните белези на 12-ия дом. (Следва). ___________________________ 1) Запр., ако хороскопът указва на човек, който обладава ораторски дар и склонност към популяризаторска дейност, този аспект може да се изтълкува в смисъл, че индивидът ще има възможност да печели чрез четене на популярни лекции и пр. — Б. Пр. Окултна биология Новооткритата органическа сила От Ралф Ширле, редактор на Occult Review. Спомням си преди много години, когато бях ученик, г.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обаче, тази велика
дарба
, която съм получил, може всеки да постигне.
Струва ми се, обаче, примери няма нужда от повече от тия, които ви наведох за успехите в моето лекуване. И всичко това не може да се отмахне само с подигравки. Това са факти, за постигането на които аз трябваше дълго време да работя за облагородяване на душата си. Трябваше така също да се откажа от всички плътски блага, като: употребата на месо, пиво, пушене тютюн и от всякакви полови сношения, за да бъда чист, та да мога своята сила да употребя за полза на своите ближни. По ръцете ми не може да се забележи нищо особено, ала болните приемат чрез тях сила, която благотворно въздейства върху болката на поразеното място.
Обаче, тази велика
дарба
, която съм получил, може всеки да постигне.
Желая ви, щото Бог да просвети вашите души, за да вървете твърдо, че съществува Бог, великата правда и съвършенство. Вие трябва да познаете вътре в себе си, че Христос се е родил и страдал за час, за да ни покаже истинския безкористен и самопожертвувателен път на любовта, който ни прави съвършени. Припомнете си, че той е този Спасител, комуто трябва да докажем своята любов с това, че сме разбрали християнството. Съм на разположение на всекиго, ала дребните болести трябва да лекуват лекарите. Ако дойде някой при мене с малка болка, то е користолюбие, то не е нищо божествено.
към текста >>
Те имат вродена
дарба
за това.
Тази черта се проявява още в детинство, но може да бъде силно видоизменена през този период от асцендента. Напр. тя дълго ще стои дълбоко скрита, ако знакът Рак или Риби възхождаше на изток в мига на раждането и чак по-късно ще изпъкне като черта в характера. Тази позиция на слънцето дава силна импулсивност, но и силна воля, понеже слънцето, символ на волята, е в подем (екзалтация) в знака Овен. Самобитност, достойнство и онази особена сърцатост, която е рожба на светлия оптимизъм, образуващ основния тон на характера, често прави от тях добри водачи, и ако Марс аспектира добре слънцето, може да се очаква успех и благополучие в професии, които се намират под властта на Марс, като военната служба, хирургията и пр. Измежду тях се срещат ония, които пробиват нови пътища, пионерите.
Те имат вродена
дарба
за това.
Тялото им е жизнено и крепко, поне тогава, когато други данни от противоположен характер не противоречат на това, но са много нетърпеливи и често страдат от раздразнителност и безпокойство. Главата е най-чувствителната част на тялото (сиреч най-може да бъде засегната от болести и премеждия. Овен управлява главата!) Слънцето в Телец От 22 апр.—21 май. Йохан Брамс, Алфонс Доде, Турнер, Чайковски, Цар Николай II, Новалис, Фридрих Рюкерт. Голема самоувереност и твърдоглавство са най-важните белези на тия характери.
към текста >>
Носи
дарба
към химия, алхимия, хирургия.
Характерът е понякога неприятен, агресивен, тирански, недоверчив, ревнив. Имаме два съвсем различни типа — висш и низш Скорпионов тип. Първият е надмогнал низшите си страсти и затова горните отрицателни черти му липсват, — обладава силна работоспособност, която желае да отдаде в служба на своя идеал. В никой друг знак не се срещат такива резки противоположности както тук. Скорпион дава гордост, постоянство, енергия, страст и едно извънредно силно чувство на симпатия и антипатия.
Носи
дарба
към химия, алхимия, хирургия.
Въпросите за живота и смъртта, както и половата проблема будят силен интерес у тия типове. (Скорпион управлява половите органи). Слънцето в Стрелец От 23 ноември — 21 дек. Спиноза, Марк Туейн, Хайне, фон Вебер. Дава характери твърде независими и одухотворени с религиозно-философска склонност.
към текста >>
Обаче, за познанието, което изследва непосредствено времето7), е ясно, че това благоговение и по-после действа, видоизменя се и пак излиза на яве в по-напреднала възраст като
дарба
да утешава.
Естествонаучно-интелектуалистичното познание не е в състояние да излезе извън пространството. Да погледнем, казва Д-р Щайнер, на детето, което е изпълнено с благоговение към възрастния. Това благоговение има основата си в детската природа. Виждаме, как детето намира своя образец, как се ражда у него благоговението, как то постепенно се преживява, и в по-късна възраст изчезва в подсъзнанието. За интелектуалистичното познание сега вече нищо не съществува; пространствено то вече не се вижда.
Обаче, за познанието, което изследва непосредствено времето7), е ясно, че това благоговение и по-после действа, видоизменя се и пак излиза на яве в по-напреднала възраст като
дарба
да утешава.
Тази дарба се познава и в тона на гласа, — тон, който пленява и утешава. Който в детинство се моли, на старост може да благославя. Вникването в такива превръщания в течение на развитието не може да се постигне само с едно експериментално наблюдение. Една педагогика, която се основава само на външни, естествонаучни методи, едва ли би дошла до мисълта, че трябва да се развива у детето благоговение. Последствията от онзи начин на възпитание, който следва интелектуалистично-естествонаучния мироглед на последната епоха, ясно виждаме в днешното отношение между бащи и деца.
към текста >>
Тази
дарба
се познава и в тона на гласа, — тон, който пленява и утешава.
Да погледнем, казва Д-р Щайнер, на детето, което е изпълнено с благоговение към възрастния. Това благоговение има основата си в детската природа. Виждаме, как детето намира своя образец, как се ражда у него благоговението, как то постепенно се преживява, и в по-късна възраст изчезва в подсъзнанието. За интелектуалистичното познание сега вече нищо не съществува; пространствено то вече не се вижда. Обаче, за познанието, което изследва непосредствено времето7), е ясно, че това благоговение и по-после действа, видоизменя се и пак излиза на яве в по-напреднала възраст като дарба да утешава.
Тази
дарба
се познава и в тона на гласа, — тон, който пленява и утешава.
Който в детинство се моли, на старост може да благославя. Вникването в такива превръщания в течение на развитието не може да се постигне само с едно експериментално наблюдение. Една педагогика, която се основава само на външни, естествонаучни методи, едва ли би дошла до мисълта, че трябва да се развива у детето благоговение. Последствията от онзи начин на възпитание, който следва интелектуалистично-естествонаучния мироглед на последната епоха, ясно виждаме в днешното отношение между бащи и деца. (Следва) ______________________________________ 1) В. пр.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Музикална
дарба
, особено пеене.
Силна самоувереност, склонност към действие по свой почин, независимост от мненията на другите, обич към борбата. Обича да застава на чело, като вожд на каква-годе група. Луната в Телец Благоприятно положение за придобиване на имане. Издръжлив и самонадеян, консервативен и спокоен. Благоприятства занимаването със земеделие и придобивки от него.
Музикална
дарба
, особено пеене.
Дружелюбен и предан, но повече или по-малко чувствен. Луната в Близнаци Подвижен, непостоянен, нерешителен. Обича пътешествията, обиколките, посещенията. Любов към наука и към интелектуална работа. Сръчен и способен, добър оратор.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Организаторска
дарба
.
Меркурий в Рака. Твърде впечатлителен; лесно се приспособява и е непостоянен в своите възгледи. Ясна памет, тактичност. Меркурий в Лъва. Сърдечна и интуитивна натура Дава самоувереност.
Организаторска
дарба
.
Меркурий в Дева. Критичен интелект, който всичко детайлизира. Мъчно се убеждава, макар и да е непостоянен. Предвидлив, ученолюбив. Меркурий във везни.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Понеже притежаваше първостепенна ораторска
дарба
и увлекателно красноречие, той завладя веднага многобройна публика в Германия, Швейцария, Англия и дори в Италия.
Съдбата на Д-р Щайнер бе изключителна до тоя ден и така продължи. Роден в горна Австрия, той получи висше философско образование във Виена и работи много години във Ваймарския институт за публикацията на научните съчинения на Гьоте, чиято интуитивна философия упражни върху него голямо влияние. Освен това, той получи още на 20-та си година розенкройцерска закваска. Това интимно откровение господстваше обучението му и насочваше умствения му развой. Поради него именно той влезе със свое намерение в теософското общество, чийто общи идеи той споделяше но в което, още от начало, бе си начертал да развие западно о схващане и да даде там на Христа главното место, което му се следва в историята на човечеството и даже в планетната еволюция.
Понеже притежаваше първостепенна ораторска
дарба
и увлекателно красноречие, той завладя веднага многобройна публика в Германия, Швейцария, Англия и дори в Италия.
Както привържениците му, така и самият той не изпущаха да не изявят различието между техните убеждения и ония на учителите на източната теософия. При тия условия, охладняването и недоразуменията, съперничествата и споровете станаха неизбежни. От сладко-киселите пререкания скоро се мина на преки нападения и заплашвания. Оттам и отделянето на Щайнер с групата му от теософското общество. Името антропософско, което той даде на своята група, бе само външния знак на това скъсване, което стана в 1911 год., но то не означаваше още, точно казано, некакво различие между двете учения.
към текста >>
— Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая
дарба
беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие.
Той, след като е пребродил почти цяла Мала-Азия, отишъл е, по покана на ангела на Македония, в тая последната страна, в Гърция и, най-после, в Италия, дето е трябвало да свърши земния си живот с насилствена смърт, за да отплати за проливането кръвта на Стефана, който бил убит с камъни по съизволението на същия Павел, като по негово настояване са били убити и много други невинни, по верни последователи на Христа. (Следва) Великата катастрофа или голямото запустение през периода 1926—1932 г. „И когато видите Йерусалим заобиколен от войски, тогава ще знаете, че е близо неговото разрушение“. (Лука — 21;20). Чрез пророчеството, което е най-възвишената от всички дарби, е възможно да се откриват нещата на бъдещето.
— Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая
дарба
беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие.
Да отгатваш значи да предсказваш, и онзи, който предвижда най-далеч, знае най-много. С цел да се разберат напълно пророчествата, които следват, необходимо е да се изложи на кратко историята на различните пророчества, които са имали за обект нашия свят, а това ще послужи за основа на сегашните предсказания чрез сравнението им с тези на миналите, по-старите пророци. Голямата Пирамида,този удивителен пророчески паметник, възникнал и издигнат преди хиляди години под ръководството на старите пророци, е израз на една тъй дълбока мисъл и на един тъй загадъчен план, че всичките отделения и вътрешни проходи, които се намират там, се отнасят всички към великите събития за които земята е била отредена да бъде едно след друго театър. Нещо повече, всяко изменение в нейната материална постройка е съобразено по начин, че метрическия му размер да съвпада с годините, през които известни събития има да станат. Така че, от хиляди години, на камъка е била поверена грижата да предсказва с една забележителна точност — за ония, които биха могли да разберат — времето, даже годината, когато светът ще претърпи големи злочестини или бележити промени.
към текста >>
НАГОРЕ