Търсене в текстове за 'Дарба'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 29 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности.
Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат. Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството. Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго. Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир. Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите.
към текста >>

2. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Той не използвал тази своя дарба и станал проповедник.
Задавал много въпроси на професорите си. Проявявал е голям интерес и е показал голяма интелигентност. Той общувал със студентите и когато отивали общо на екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание. Учителят вече свирел много добре на цигулка и е свирел пред студентите. Там е имало един студент българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал на сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар. Той не използвал тази своя дарба и станал проповедник. И според него много загубил. Това го зная от сестра Райна Каназирева, лично от нея. Брат Граблашев разказва още една случка с Учителя: Петър Дънов често отивал някъде за по-дълго време, без да каже къде ходи. Брат Граблашев веднъж Го запитал къде отива и не може ли и той да отиде с Него. Учителят му казал, че може да го заведе със себе си, но при едно условие: Да не задава никакъв въпрос и нищо да не пита.
към текста >>

Можем да си представим какво съпротивление трябвало да преодолява Учителят, като знае, че научната мисъл по това време не беше дошла до познаване, че всяка човешка способност и дарба има свой център в мозъка.
Учителят беше опитен френолог и измерванията си е правил с няколко уреда. Веднъж бяхме със Савка при Учителя и Го помолихме да ни покаже уредите с които прави изследванията. Те бяха няколко уреда за измерване ширината на главата, височината и дължината на главата. Картите представляваха печатани формуляри. На лявата страна бяха наредени центровете и способностите на дарбите, а отдясно имаше останало място за оценката. Можем да си представим какво съпротивление трябвало да преодолява Учителят, като знае, че научната мисъл по това време не беше дошла до познаване, че всяка човешка способност и дарба има свой център в мозъка. Той прави своите изследвания, френологически изследвания от началото на века, близо 11 години. А едва след Първата световна война науката призна, че такива центрове съществуват в мозъка. Ние малко знаем какво е говорил Учителят на сказките си. Знаем само, че е говорил за Френология и някои близки теми от окултната наука. Имаше запазени чертежи и скици, с които си е служил за изясняване на сказките си.
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизхождение.Първата дарба, с която трябва да започнете, то е милосърдието.
Но страданията, това са Божествени благословения, които Господ ни изпраща. И тия страдания, които Той ни изпраща, са както Христос, Който страдаше в Себе си. Защото не страдаше Той от камшиците, които Му удряха, а изпитваше вътрешни страдания. И ние по този начин ще пострадаме вътрешно - ще имаме духовни вътрешни страдания, които като понесем, ще се повдигнем.Прочете 5, 6 и 7 страница от книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината", като разясни:- „Дух вечен" подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим. Казва се: „Бъдете съвършени и вие", т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизхождение.Първата дарба, с която трябва да започнете, то е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, и следователно прогресът на човечеството ще бъде такъв. Златният светилник означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега седемте духове действуват, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бърже и неуморно да гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това.Аз искам на първо място да имате вътрешно спокойствие. Защото ние в сегашното време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята и което от хиляди години се очаквало.
към текста >>

4. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 4 юни

Ще дадат на някого дарба да лекува, на друг – друга дарба.
Великата Йерархия си има план за България и за всички други страни. Щом искате да работите, Те ще ви дадат всички условия, средства и таланти. Проучвайте пътищата на Белите Братя. Те са мислили и са изработили най-добрия път – Божествения път. Те ще ви ръководят. Ще дадат на някого дарба да лекува, на друг – друга дарба. Ще се молим да дойдат работници отгоре, за да се помогне на човечеството. Трябва да дойдат повече жетвари, тогава и вие ще се въодушевите. Една сестра попита: „Единичната работа не е ли по-добра от общата? ” Като не можете да хвърлите големите мрежи, ще хвърлите въдици, та дано да хванете едно попче.
към текста >>

Дарбата не е нещо физическо.
Ще носите торба с хляб. Ще им кажете, че Господ ви е пратил да им занесете хляб. И след това ще им проповядвате. Щом искате дарби, те ще дойдат. Веднъж като попросите, достатъчно е; много като попросите, няма да ви се даде. Дарбата не е нещо физическо. За да дойде дарбата, трябва едно Същество да я донесе със себе си. Ако отидете да работите като евангелисти, ще имате резултати като евангелисти; ако отидете да работите като православни, ще имате резултати като православни; ако отидете да работите като социалисти, ще имате резултати като социалисти. Ако отидете да работите като евангелисти или православни, ще имате кандидати за Евангелската или Православната църква, но не и за Царството Божие. Ако работите за социализма, ще имате кандидати за социализъм, но не за Царството Божие. Трябва да дойде после някой, който наново да ги обръща.
към текста >>

За да дойде дарбата, трябва едно Същество да я донесе със себе си.
Ще им кажете, че Господ ви е пратил да им занесете хляб. И след това ще им проповядвате. Щом искате дарби, те ще дойдат. Веднъж като попросите, достатъчно е; много като попросите, няма да ви се даде. Дарбата не е нещо физическо. За да дойде дарбата, трябва едно Същество да я донесе със себе си. Ако отидете да работите като евангелисти, ще имате резултати като евангелисти; ако отидете да работите като православни, ще имате резултати като православни; ако отидете да работите като социалисти, ще имате резултати като социалисти. Ако отидете да работите като евангелисти или православни, ще имате кандидати за Евангелската или Православната църква, но не и за Царството Божие. Ако работите за социализма, ще имате кандидати за социализъм, но не за Царството Божие. Трябва да дойде после някой, който наново да ги обръща. Идва един болен и казва: „Готов съм да дам хиляда лева, за да ме излекуваш“.
към текста >>

5. Учителя е на Витоша с учениците - 4 юни 1929

Ще дадат на някого дарба да лекува...
Като искате да работите, Те ще ви дадат всички условия, средства и таланти. Ще проучвате техните пътища. Те са мислили и са изработили най-добрия Път. Той е Божественият път. Те ще ви ръководят. Ще дадат на някого дарба да лекува... Да се молим да дойдат работници от горе, за да се помогне на човечеството. Трябва да дойдат повече жътвари и тогава вие ще се въодушевите. Една сестра попита: - Единичната работа не е ли по-добра от общата? - Като не можете да хвърлите големите мрежи, ще хвърлите въдици, та дано да хванете една рибка!
към текста >>

Дарбата не е нещо физическо.
Щом отидете при някои хора, ще видите първо гладни ли са или не. Ще носите една торба хляб, ще кажете, че Господ ви е пратил да им занесете хляб. И след това ще им проповядвате. Като искате дарби, те ще дойдат. Една като попросите, достатъчно е, много като попросите, няма да ви се даде. Дарбата не е нещо физическо. За да дойде, трябва едно същество да я донесе със себе си. Ако идете да работите като евангелисти, ще имате резултати като евангелисти. Ако идете да работите като православни, ще имате резултати като православни. Ако идете да работите като социалисти, ще имате резултати като социалисти. Ако работите като евангелисти или православни, ще имате хора кандидати за евангелската или православната църква, но не и за Царството Божие.
към текста >>

6. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Той получава дарба, невиждана дотогава от човеците.
Тогава враговете му се отказали от преследването му и го оставили на мира. Лулчев отива при Учителя и горещо му благодари за десетките пъти, при които Учителят спасява живота му. Споменахме, че Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут с голямата си мъдрост, мирна и разумна политика и множество строежи в Израел. Най-импозантният от тях е Домът на Бога, построено голяма вещина. Когато Бог посещава Соломон и му предлагала каже едно свое желание, което Бог ще изпълни, Соломон пожелава да има мъдрост. Той получава дарба, невиждана дотогава от човеците. За усъвършенстването на душите има два пътя: пътят на любовта, по който може да се движи всяко същество и вторият път е на мъдростта, който е за учителите и е много труден. Соломон избра мъдростта - най-трудният път, по който и досега вървят евреите, теософите и източният окултизъм и постоянно страдат. Той е имал знание да връзва духовете, Освен това той е разбирал езика на животните и всяка година ги е събирал на определено място и е разговарял с тях, като им предавал уроци по Божествената мъдрост. Практически знания за живота им. Соломон има 700 жени - княгини, и 300 наложници и желае да изучи процесите в женското сърце и любовта, която го ръководи.
към текста >>

7. Учителя дава песента 'Малката буболечица'

Учителят поднасяше нотния текст на приятелите с музикална и поетическа дарба, да създадат текст на песента.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят Спомен на Пеню Ганев: 7. „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА" Ние, съвременниците на Учителя, присъствувахме на различни случаи, когато Той даваше Своите песни: или в салона, или при частни разговори, на планината. Но имаше случаи, когато ще бъде извикан някой от учениците и ще му бъде възложено да напише песен по Негов мотив. Учителят поднасяше нотния текст на приятелите с музикална и поетическа дарба, да създадат текст на песента. И накрая, имаше немалко случаи, когато Той на цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст на научената от него мелодия. Думите биваха създадени и приятелят ги пееше. Трябваше тези песни да се нотират и да се приобщят към творчеството на Учителя. Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това.Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра поетеса и много музикална, с добър глас. Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние на час.
към текста >>

8. Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'

Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Жалко, че в тази книжка няма коментар за тях и не са описани как са създадени и при какви обстоятелства са дадени. Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
към текста >>

Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество.
За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ.
към текста >>

9. Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')

Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Жалко, че в тази книжка няма коментар за тях и не са описани как са създадени и при какви обстоятелства са дадени. Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
към текста >>

Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество.
За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ.
към текста >>

10. Учителя дава песента 'Берхан-Ази'

Той оцени моята музикалност и моята поетична дарба.
Аз тогава свирех на китара. Той каза: "Тези пръсти трябва да свирят музика". И нищо повече не спомена дали трябва да сменя китарата с друг инструмент. И така аз си останах с китарата и в часовете по пеене в училището и като ученик на Школата. А като такъв Учителят ми даде за задача да напиша текста на много негови песни. Той оцени моята музикалност и моята поетична дарба. Оцени я Той, но не и другите около Него и около мене.Песента "Ходи, ходи" е дадена от Учителя на 23.IV.1924 г. на Общият окултен клас, III. година на стр. 26 от томчето. Имаше само един куплет.
към текста >>

11. Учителя дава песента 'Марш на Светлите сили'

Той оцени моята музикалност и моята поетична дарба.
Аз тогава свирех на китара. Той каза: "Тези пръсти трябва да свирят музика". И нищо повече не спомена дали трябва да сменя китарата с друг инструмент. И така аз си останах с китарата и в часовете по пеене в училището и като ученик на Школата. А като такъв Учителят ми даде за задача да напиша текста на много негови песни. Той оцени моята музикалност и моята поетична дарба. Оцени я Той, но не и другите около Него и около мене.Песента "Ходи, ходи" е дадена от Учителя на 23.IV.1924 г. на Общият окултен клас, III. година на стр. 26 от томчето. Имаше само един куплет.
към текста >>

12. Учителя дава песента 'Зов на планината'

Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Жалко, че в тази книжка няма коментар за тях и не са описани как са създадени и при какви обстоятелства са дадени. Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
към текста >>

Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество.
За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ.
към текста >>

13. Учителя дава песента 'Там далече'

Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Жалко, че в тази книжка няма коментар за тях и не са описани как са създадени и при какви обстоятелства са дадени. Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
към текста >>

Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество.
За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ.
към текста >>

14. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №76

153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка.
Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол. 152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост.
към текста >>

15. Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя

Музикалната дарба, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на цигулка.
... Тогава бях на 11 години. Чувал бях, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време за сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето бяха и родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали наистина Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: Учителю, салонът е препълнен, не е ли време да започнеш сказката? - в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.” Музикалната дарба, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на цигулка. Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му цигулката, и му предал първия урок - една лека хороводна песничка. В скоро време мелодията била усвоена, а след проявеното старание и воля, Петър наистина научил добре да свири доста хора и ръченици. Той дълги години продължил да свири по слух, без ноти. Усвоил народната музика, така както я изпълнявал баща му. През 1919 година Петър отишъл в София за да следва право в Софийския университет.
към текста >>

16. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности.
Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат. Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството. Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго. Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир. Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите.
към текста >>

17. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Упражнявал е уникалната си лечителска дарба с ненакърнимата увереност, че тя е дар от Бога и би трябвало да бъде използвана в служението му на хората, без да очаква нищо в замяна.
Личност с космополитен размах на мирогледа и на дейността му в служба на човешкия род. От гледна точка на медицинската наука и лечителското изкуство Петър Димков вече е получил признание като един от родоначалниците на ирисовата диагностика у нас и без съмнение неин най-виден представител, при това не само в отечеството си. Той е със сигурност най-изтъкнатият народен лечител по нашите земи, чиято популярност още приживе далеч надхвърля границите на страната ни. През призмата на нравствената преценка се откроява неговата абсолютна безкористност. Не е взел нито стотинка от десетките си хиляди пациенти. Упражнявал е уникалната си лечителска дарба с ненакърнимата увереност, че тя е дар от Бога и би трябвало да бъде използвана в служението му на хората, без да очаква нищо в замяна. Професионалните му умения и моралната му извисеност го характеризират като”силна, магнетична личност”, според думите на дъщеря му Лили Димкова. През 1939 г., в зряла възраст, Петър Димков среща Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Веднага възприема идеите му, става негов последовател за цял живот. Ученикът е срещнал своя Учител - две съдби, две линии на индивидуално еволюционно развитие, които очевидно са преплетени от векове или дори хилядолетия. Петър Димков смята, че най-великата сила е тази на мисълта.
към текста >>

18. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Имаше дарба за модерните западни езици.
А това е нещо необикновено за ония години, когато гимназистите носеха пълни чанти с учебници и тетрадки. Тогава учениците пишеха в тетрадките си какво говори учителят, после учеха уроците по учебниците си вкъщи и пишеха домашни упражнения задавани лично от учителите. На следващият ден се проверяваха домашните и учениците се изпитваха. Изключение не се правеше никому. Но Жорж не се подчини на тоя порядък, защото имаше отлична памет и просто издекламирваше онова, което са преподавали учителите. Имаше дарба за модерните западни езици. Когато дойде на Изгрева владееше няколко езика. Завърши университета по математика през 1924/25 г. Но не пожела да си вземе дипломата. И сега тя е още там ако има архив. Беше отличник на випуска.
към текста >>

Можеше да работи навсякъде с неговата дарба, но не пожела.
Завърши университета по математика през 1924/25 г. Но не пожела да си вземе дипломата. И сега тя е още там ако има архив. Беше отличник на випуска. Не пожела да отиде да работи с тази диплома. Можеше да работи навсякъде с неговата дарба, но не пожела. Дори и учител по математика можеше да стане в някоя гимназия, но и това не пожела. Започна да се занимава с преводаческа работа. Това бе един непосилен труд, който се заплащаше много малко от издателството. Парите не му достигаха. Предаваше и уроци, и то на мнозина безплатно по математика, френски и латински езици.
към текста >>

19. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Още докато учи в школата за летци, проявява невероятната си дарба да предсказва бъдещето, предричайки автомобилна катастрофа с британския премиер.
Роден е на 18 октомври (1 ноември - стар стил) 1886 г. в Кнежа. Потомък е на възрожденски копривщенски род, дядо му по майчина линия е лечител и ясновидец. Учи медицина в Букурещ и завършва военно училище в София. След конкурс на военното министерство заминава да следва авиация в Лондон. Още докато учи в школата за летци, проявява невероятната си дарба да предсказва бъдещето, предричайки автомобилна катастрофа с британския премиер. Като военен летец участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, ранен е тежко, но оцелява. За кратко време достига до чин подполковник. През 1919 г. Лулчев отива на беседа на Петър Дънов и става негов последовател. Изнася лекции, издава вестници, списания ("Алфа", "Ратник на свободата" и "Живот") и книги ("Ясновидството и ясновидските предсказания на Лулчев", "Обществен морал и Дънов" и др).
към текста >>

20. Разстрел на Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Още докато учи в школата за летци, проявява невероятната си дарба да предсказва бъдещето, предричайки автомобилна катастрофа с британския премиер.
Роден е на 18 октомври (1 ноември - стар стил) 1886 г. в Кнежа. Потомък е на възрожденски копривщенски род, дядо му по майчина линия е лечител и ясновидец. Учи медицина в Букурещ и завършва военно училище в София. След конкурс на военното министерство заминава да следва авиация в Лондон. Още докато учи в школата за летци, проявява невероятната си дарба да предсказва бъдещето, предричайки автомобилна катастрофа с британския премиер. Като военен летец участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, ранен е тежко, но оцелява. За кратко време достига до чин подполковник. През 1919 г. Лулчев отива на беседа на Петър Дънов и става негов последовател. Изнася лекции, издава вестници, списания ("Алфа", "Ратник на свободата" и "Живот") и книги ("Ясновидството и ясновидските предсказания на Лулчев", "Обществен морал и Дънов" и др).
към текста >>

НАГОРЕ

0.18362092971802