Търсене в текстове за 'Гърци'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 162 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И тя иде пак от оня източник, който е давал всичкия блясък на Индия и Египет, на Гърция и Рим.
И тези велики умове и сърца даваха оная светлина и топлина на средновековните мъченици, която изгаряше у тях човешкото преди още те да идат на кладата. Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек. Светлината на днешната наука е само начало заради това, защото днешните учени лишиха човека от най-ценното – Душата, божествената отломка. Приравниха го с животните и го накараха да се хвърли в безпределното време и пространство и там да търси онова, което го интересува и което всъщност той винаги е носил в себе си. Но след тая дълбоко материалистична нощ, за човешкия дух наново се разсипва зората на Вечната Светлина. И тя иде пак от оня източник, който е давал всичкия блясък на Индия и Египет, на Гърция и Рим. Тая светлина иде от Божествените Учители, които преди много милиони години са минали пътя, по който ние сега вървим. И те търпеливо направляват с могъщите сили на своя дух бавният напредък на всеки човек и на всеки народ. Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха истинността на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ за разбиране на Вселената". Те почнаха даже да признават, че пътят към истинското познание почва със себепознанието. Че пътят към властта над природни стихии и над хора, почва с властта над себе си.
към текста >>

2. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

V Сегашното изкуство минава бързо този път, който Египет, Халдея, Индия, Гърция, минаха в пълен покой и съзерцание.
То ще изрази живата природа. То ще изрази идеалните човешки отношения. То ще изрази свободната човешка душа. Любовта, вечна и непостижима, положена в основите на живота, в основанията на световете. То ще изрази - Христа -Бога. V Сегашното изкуство минава бързо този път, който Египет, Халдея, Индия, Гърция, минаха в пълен покой и съзерцание. В тихите духовни и художествени екстази на техните художници, поети, музикални творци, вековете са оставили диря. Без сътресения, без излишен път, без чупливи линии, са успели да изразят те своите идеали. В музея в Гиза, статуята на Хефрен предава тържествения покой на царя, спокойствие, съзерцание, неземна мощ с толкова благородство, че е трудно постигането на по-краен идеализъм. Във фараона е била изразена духовната мощ на Египетския народ. Халдея е дала фигурата на силния, страшно могъщия цар, който води за ухото или за гривата лъв.
към текста >>

И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на тялото, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството.
Идеалът на Индия е вечният покой. Всичко като че ли там е съсредоточено, за да изрази тоя идеал. Неземност и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика простота, концентрираност абсолютна, освободена от всичко земно. Векове са се изминали, за да се изрази тъй седящия Буда. Той олицетворява гения и развитието на индуския народ. И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на тялото, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството. Западното изкуство има свой идеал и той е тъй велик, тъй светъл! * Непознати, нови пътища върви съвременното западно изкуство. Върви - някъде съзнателно, някъде опипом, дълбоко увлечено от своите подсъзнателни стремежи. Между два бряга се движи то. Между два различни свята, които го мамят всеки със своите красоти.
към текста >>

3. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тази концепция — твърде древна — ние срещаме в космогониите на западна Азия, на Египет, Гърция и Италия.
Вземайки под внимание и най-новите опити на Schrenck-Notzing авторът достига до една твърде приложима теория за мисловните вълни, така че горното съчинение макар и малко по обем, но съставя ценен принос в тази област на човешкото познание. Песента на звездите Всеки ден науката потвърждава повечето от данните на окултното предание. В това няма нищо чудно, ако си спомним, че маговете и посветените на древността не са нищо друго, освен тогавашните учени. От много векове философи и посветени са твърдели, че вселената е една огромна лира и че всяка звезда издава известен музикален тон. Съчетанието на тия тонове, извънредно мелодично, образува това, що те наричат хармония на сферите. Тази концепция — твърде древна — ние срещаме в космогониите на западна Азия, на Египет, Гърция и Италия. Така запр. Плутарх твърди, че Земята отговаря на тона ла, Луната — на си, Меркурий — на тона до, а неподвижните звезди на октавата на ла. И ето че напоследък, генерал Перие и двама негови сътрудници намират средство, служейки си с един твърде остроумен диспозитив, да зарегистрират и да чуят трептенията на звездите. Ще кажем някоя и друга дума за начина, по който те са работили. На един голям екваториал те настанили една голяма тръба, на чийто край разположили калий.
към текста >>

4. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Все същият кмет, познавал и други двама братя гърци, работници, Димитър и Яни Карадинизлиеви, които през месец май ги „прихващало" всеки два-три дни.
Дори дрехите им не горят, се чуди кметът на с. Граматиково Той разказва и за дъщерята на дядо Димитър Говедарят, която била нестинарка и по време на празника играела в огъня не на мегдана, а в къщи. Когато се оженила, вече искала да играе на мегдана. но мъжът ù го било срам и не я пускал, наказвал я строго и искал да я отърве от този ù навик да играе в огъня. Но жената напоследък полудяла. Все същият кмет, познавал и други двама братя гърци, работници, Димитър и Яни Карадинизлиеви, които през месец май ги „прихващало" всеки два-три дни. В такъв случай им поднасяли на керемида огън с много тамян, който те жадно поглъщали, викайки „уф! уф! " Колкото повече пушек гълтали, толкова повече се успокоявали. Дядо Стоян Койнов 63 год. от с.
към текста >>

5. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията.
Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката.
към текста >>

6. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия.
Ляйел внесе принципа на еволюцията в геологията като доказа, че сегашният вид на земята е плод на дълго развитие. В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория. Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания. Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия. И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света. Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния. Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в тялото на организма като плод на жизнените процеси. От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения. От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот.
към текста >>

7. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Подобрени, тия раси, като се смесили с V раса, са дали старите гърци и финикийците.
Шестата подраса, Акадийциге, са оставили като потомци пеласгите, етрусците, картагенците, както и скитите. Днешните баски в Испания имат акадийска кръв в жилите си. Седмата, Монголска подраса е дала най-много народи доживели до наше време. Такива остатъци се сочат китайците, малайците, тибетяните, унгарците, фините и ескимосите. Североамериканските индианци са смес на толтеки с монголи Като последно разклонение сочат японците. Подобрени, тия раси, като се смесили с V раса, са дали старите гърци и финикийците. Останали са атланти в източна Азия само полинезийците, самоедите и тонгите. Някои от тия остатъци съединени с Лемурийската раса са дали като последица диваците на Цейлон, Борнео, туземците от Андаманските острови, бушмените и някои австралийски туземци. Към средата на Миоценовата епоха една катастрофа разкъсва Атлантида на 7 големи острови. От катастрофи, станали в края на Миоценовата епоха, от Атлантис останали само два грамадни острова, които потънали едва преди 200,000 години като останал само остров Посейдонис, който също потънал, някъде около 9,000 години преди Христа. Това са най-съществените данни, които намираме в окултната литература.
към текста >>

Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка.
Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове. Това сродство било толкоз голямо, че кравите, като чуят тия звукове, стават тъй безпокойни, като в случай, когато ревът е от истински бик. Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества. Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик. Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка. Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее". Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон. Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години. И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор. В това време съществувал голям остров, разположен срещу пролива наречен от вас Херкулесови стълбове.
към текста >>

Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години.
Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик. Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка. Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее". Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон. Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години. И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор. В това време съществувал голям остров, разположен срещу пролива наречен от вас Херкулесови стълбове. Тоя остров бил по-голям отколкото Либия и Азия взети заедно. Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е. Средиземно море).
към текста >>

По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни.
Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е. Средиземно море). На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество. Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под негова власт. Цялата Либия до самия Египет и цялата Европа до Тирения били тяхно владение. По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни. И тогава именно вашият град показал пред целия свят своята сила и могъщество. Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и народите, които още не били поробени от Анлантида. А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения. Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ.
към текста >>

Това предание се среща у Индия, Халдея, Вавилония, Мидия, Гърция, Скандинавия, Китай, у евреите, келтите, също у мексиканците, гватемалците, хондурас, у жителите на Перу, почти у всички индиански племена на Северна Америка.
Също се говори и за Замна, основател на Юкатанската цивилизация. Ланди, Херч и др. казват, че първоначалното население на Юкатан били пришълци дошли от една богата страна на изток, която те наричали Астланд. Писменото обозначение за тази страна било един сложен знак, в който влизал йероглифа на водата. Преданието за потопа, което някои автори считат, че има отношение към Атлантида е известно у много народи. Това предание се среща у Индия, Халдея, Вавилония, Мидия, Гърция, Скандинавия, Китай, у евреите, келтите, също у мексиканците, гватемалците, хондурас, у жителите на Перу, почти у всички индиански племена на Северна Америка. Тая еднаквост на легендата е доста знаменателен факт. Тук ще приведа за пример и Плонжоновия превод на съчинението на Н. С. Троано, запазено в Британския музеи и написано още преди 3500 год. от Юкатанските жители Майя. Там е описано потъването на последната останка от Атлантида, остров Посейдонис, за който споменува още и Платон.
към текста >>

Според Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много народи: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски народи, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос.
И у мексиканците, както и у египтяните, съществуват пирамиди и свинксове. Обредът кръщаване на децата е бил застъпен както в Египет и Вавилон, тъй в Мексико и Перу, също и една церемония, като причастие – един акт останал от незапомнени времена. Както египтяните и мексиканците са почитали слънцето, луната и звездите. Кланяли се също и на едно божество: „вездесъщо, всезнаещо, невидимо, безтелесно. Един единствен Бог на всяко съвършенство”. Според Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много народи: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски народи, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос. И по отношение на езика съществуват интересни положения. Така напр. езикът на Баските в Испания няма никакво родство с езика на другите народи в Европа, но по строеж много прилича на първобитния език в Америка. Плонжон ето що пише за езика на Майя, цивилизацията от Юкатан. „Една трета от този език, казва той, е чисто гръцки език".
към текста >>

Последното земетресение на Йокахама и Токио, Италия, Гърция не е ли тревожен сигнал.
Тъй загинал Атлантис. Една тайна на морето и времето. Една трагедия записана в легендите и приказките на племената. Атлантис загинал, загинала и четвъртата раса. Нейните последни останки гаснат една след друга. Последното земетресение на Йокахама и Токио, Италия, Гърция не е ли тревожен сигнал. Последната Европейска война посочи, че нашата прославена преждевременно цивилизация завършва своя тържествен марш под свиркането на куршумите и ударите на оръдията. Петата подраса на петата раса изживява вече своя залез. Може би затова се шепне между геолозите, че Атлантическият океан е подмил терена на Франция и някоя заран слънцето ще огрее само белите върхове на Пиренеите и студените води на океана. Може би затова други геолози с въпросителни погледи надничат в загадъчния кратер на Везувий. Въпросът за Европейците става още по-обезпокоителен, като се има предвид, че вече упорито се говори, че към западната страна на Америка откъм страната на Великия океан, дъното на морето се повдига, че даже на Американската земя вече са се родили Деца от нова раса.
към текста >>

8. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Според традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура.
големи мислители. Шпенглер не казва може би нещо ново, но пръв посочва неща, които са тъй-очевидни и които все пак ние не сме виждали[2]. Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер – неговото ново схващане за „прогреса” и неговата идея за предстоящата културна роля на славянството. В тия два пункта се кръстосват и главните мотиви, движещи духа на новото време. По какво собствено се различава Шпенглеровото от традиционното схващане за .прогреса? Според традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура. – Според това схващане прогресът е едно непрекъснато развитие, при което придобивките на всяка предидуща култура се предават изцяло на по-следващата и по такъв начин, индивидуалните особености и границите между отделните култури се обезличават. Ние всички сме научени да мислим така. А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане.
към текста >>

Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали.
Шпенглер не е съгласен с подобно схващане. – Всяка култура според него представлява един жив организъм със своя душа и свои характерни особености Всека култура има ясно очертани начало, възход, кулминационна точка, упадък и край. Или образно казано, има своя пролет, лято, есен и зима. Индивидуалните особености на една култура се изразяват в нейната наука, религия, философия, изкуство, обществен живот и др. Ако хвърлим следователно общ поглед в историята, ще видим не правата линия на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени. Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура. В подкрепа на това свое схващане Шпенглер привежда маса доказателства и прави интересни заключения, от които за нас следното е особено характерно. Една култура, казва той, е към своя край, когато навлезе в епохата на цивилизацията. Под „цивилизация” Шпенглер разбира оня период от живота на една култура, през който творческите сили я изоставят и тя живее за сметка на миналото.
към текста >>

9. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо.
Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия.
към текста >>

10. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

- В географски смисъл, под „запад" обикновено разбираме земите на запад от днешна Полша, Австрия, Унгария, Чехословашко, Югославия и Гърция.
ИЗТОК И ЗАПАД [1] СЪВРЕМЕННИ КУЛТУРНИ ДВИЖЕНИЯ ЗА СБЛИЖЕНИЕТО ИМ Изток и запад и техните взаимни отношения могат да се разгледат от разни страни и да бъдат предмет на разни науки и дисциплини - география, история, етнография, политика и др. - В географски смисъл, под „запад" обикновено разбираме земите на запад от днешна Полша, Австрия, Унгария, Чехословашко, Югославия и Гърция. Център на запада са, както е знайно, Гармания, Франция отчасти Италия и прилежащите около тях малки държави - Швейцария, Белгия, Холандия и др. - Не трябва да забравяме и Англия, която, ако и да лежи малко по на страна, дава тон на целия запад. Според това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония. - Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока. Даже в ново време, както е известно, японците, тъй като в културно отношение бързо се издигат, са наречени „англичаните на далечния изток".
към текста >>

11. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим.
В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация". Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях, па и сега не си много далеч от техния уровен". Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично.
към текста >>

12. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От ,,Натурфилосовско четиво” - От Гърците до Дарвина. 5.
3 2. Наковалня - редовно се получава 3. Покровител на животните г. 4 к. I. 4. От ,,Натурфилосовско четиво” - От Гърците до Дарвина. 5. Занони - роман от Е. Булвер Литон - Излезли са 15 брошури и всяка струва 3 лв. Абонаментът за целия роман е 80 лева. 6. Есперантска библиотека под надслов „Nova Kulturo" започва да излиза наскоро в Бургас. Абонамент за България 40 лева за 10 номера.
към текста >>

13. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява.
Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка. Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление. Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2]. Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3]. С това не искаме да обезценим тяхното мнение и значение, но само да изтъкнем, че погрешките са свойствени на човешкия ум, даже и когато носителят му е накичен с достатъчно титли... И, наистина, ако днес се заговори на обезвереното человечество за самата истина на човешкото постижение - хората биха се отчаяли.
към текста >>

14. МИР ВАМ - А. Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не е случайно, дето в Египет имаме пирамиден стил, в Гърция - йонически или дорийски, в Европа - готически, бароко, рококо и пр.. Всички тези стилове са във връзка с посоката на човешкото развитие, с онези сили, които развиват човешката душа през дадена епоха.
Окултизмът излага принципите на новата архитектура. Последната се основава на вътрешната връзка между идея, форма, тон и цвят. За да схванем основите на новата архитектура, трябва да знаем вътрешното отношение между идеята и формата, между формата и тона, между идеята и цветовете. Знае се, че всяка култура си има своя архитектура. И тая архитектура не е случайна, но в строго съотношение с онези духовни и други сили, които работят в културата. Не е случайно, дето в Египет имаме пирамиден стил, в Гърция - йонически или дорийски, в Европа - готически, бароко, рококо и пр.. Всички тези стилове са във връзка с посоката на човешкото развитие, с онези сили, които развиват човешката душа през дадена епоха. И сега, като се намираме пред зората на една нова култура, виждаме, как се заражда и новата архитектура. Основната идея на новата култура ще даде характера на новата архитектура. Днешната философия на изкуството е изучила историята на изкуството, но може ли да намери връзката? Защо именно в Египет трябваше да се яви пирамидният стил, в Гърция йоническият, дорийският и пр., в западна Европа - готическият? Защо последният трябваше да бъде наследен от други стилове?
към текста >>

Защо именно в Египет трябваше да се яви пирамидният стил, в Гърция йоническият, дорийският и пр., в западна Европа - готическият?
И тая архитектура не е случайна, но в строго съотношение с онези духовни и други сили, които работят в културата. Не е случайно, дето в Египет имаме пирамиден стил, в Гърция - йонически или дорийски, в Европа - готически, бароко, рококо и пр.. Всички тези стилове са във връзка с посоката на човешкото развитие, с онези сили, които развиват човешката душа през дадена епоха. И сега, като се намираме пред зората на една нова култура, виждаме, как се заражда и новата архитектура. Основната идея на новата култура ще даде характера на новата архитектура. Днешната философия на изкуството е изучила историята на изкуството, но може ли да намери връзката? Защо именно в Египет трябваше да се яви пирамидният стил, в Гърция йоническият, дорийският и пр., в западна Европа - готическият? Защо последният трябваше да бъде наследен от други стилове? За да може да се отговори на този въпрос, трябва да се знае точно психичната страна на формите. И тогаз ще се види вътрешната връзка между архитектурата на дадена епоха и общия характер и задачите на епохата. Окултната наука хвърля светлина върху този въпрос, като изучава вътрешната страна на формите на линиите, на тоновете, на цветовете и пр. Формата говори на душата.
към текста >>

15. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция.
С цялата си дейност той даде голям тласък на новото, което иде. „Какво е дала България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г. Ст. Чилингиров. След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г. Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход. Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал. У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм.
към текста >>

16. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

- И когато старите гърци са казвали: „Познай себе си", те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието.
Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно - на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее, да гради с „отвес, ъгъл и кръг". Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви. Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост - бодростта на ясен, тих зимен ден – студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти. За тия - работните - тази година е благодатна и тя ще ги повика след работата на богато угощение. Г. „Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух. - И когато старите гърци са казвали: „Познай себе си", те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието. - Сега Християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието". Учителя
към текста >>

17. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от първите основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция.
То се намира в завоя между две епохи, две култури. Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София. На 12 и 13 юли т.г. заседаваше в София 17 конгрес на българските есперантисти. Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше Йониел Абрамович, - и двамата от Букурещ. Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от първите основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция. Той е съдействувал за отварянето на първата вегетарианска гостилница в Солун. Работите на конгреса протекоха при небивал ентусиазъм и пълно разбирателство. Това е първият конгрес, в който липсваха караници и чийто заседания бяха водени изключително на есперанто. Говорившите се изказаха за даването на нова насока на есперантското движение и това иде да ни вдъхне вяра, че съзнанието на българските есперантисти е достатъчно нараснало и че не ще бъде далеч времето, когато те напълно ще приемат вътрешната идея на есперанто и ще се помъчат да я приложат на практика. Редом с заседанията на конгреса се състоя и първата балканска есперантска конференция, която имаше за цел да се създадат по-интимни и по-трайни връзки между есперантистите от балканските държави, да се постигне едно общо сътрудничество и по такъв начин да се упражни и влияние за подобрение отношенията на тези близки страни.
към текста >>

18. ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това са схващали още древните гърци и затова са казвали: всичко тече.
Вл. Пашов УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Всичко в света се развива. Движението и прогресът са основни закони в проявения свят. Това са схващали още древните гърци и затова са казвали: всичко тече. И всичките придобивки на този прогрес, на това движение се запазват. Защото според окултната наука движението в Битието е резултат от дейността на съзнанието. Така че, самото движение е свързано с това съзнание и като така, съзнанието има известна печалба, известна придобивка от това движение. Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането на душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми. Това е закон за наследствеността на съвременната биология.
към текста >>

На тях се дължи гигантската култура на Египет с неговите пирамиди, на тях дължи Гърция своя разцвет, Индия, Персия, Вавилон, всички са имали първичния си тласък от школите на Братството.
Те са предвестници за края на една епоха и началото на нова. Те са физически центрове на дейност на Бялото Братство и чрез тях действа цялото Братство, цялата жива Природа, за да положи основите на една нова култура. Те са като извори на жива вода и където се появят бликва нов живот, създават се нови схващания, нови методи за живот. Всички древни култури са цъфтели до тогаз, докато са се намирали под прякото влияние на Братството и неговия живот. т.е. докато между тях са съществували школите на Братството, които са ръководили духовния и социалния живот на културата. На тях се дължи гигантската култура на Египет с неговите пирамиди, на тях дължи Гърция своя разцвет, Индия, Персия, Вавилон, всички са имали първичния си тласък от школите на Братството. Всички основатели на религиите на миналото са все представители на Бялото Братство, и всеки от тях е имал за задача да пробуди известни нови сили в човешкото съзнание, които до тогава са били потенциални и по такъв начин да подтикнат човечеството в неговото развитие. За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие върху умовете, сърцата и волите на хората от епохата. Но впоследствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии; прогресът на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми. Културата стига до своя край, оставяйки своя плод в човешкото съзнание и замира, изражда се – за да даде път на нова култура, с нови форми и отношения. И появата на всяка култура се предшества от един велик Учи-тел, който полага основните принципи и закони, върху които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание.
към текста >>

19. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И трите имат форма неправилна (сравни приложените рисунки) Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция.
април 1930 год. до 1. май 1931 година. Описание на петната през месец април 1930 год.: Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-и апр.), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на слънцето (наблюдение на същата дата 1 април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8). В центъра на видимия диск в същото време се намира едно петно, състоящо се от три части, от които най-западното е и най-голямо. И трите имат форма неправилна (сравни приложените рисунки) Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция. Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в часовника (наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта). Като общо правило трябва да се отбележи, че петната обикновено следват една ивица близо около екватора на слънцето и почти все на едно и също място се появяват и минават през видимия диск за 11-13 дена. Във време на тяхната поява, както и на тяхното изчезване за даден меридиан, те действат най-силно върху силовите полета и предизвикват обикновено всичките по-силни прояви: урагани, циклони, земетръси и пр. Така изчезването на едно от петната (11 и 12 април) съвпада с катастрофалното земетресение в Нова-Зеландия. В същото време в Загреб минава ураган.
към текста >>

20. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура.
Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат. Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя. Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род. Г. ----------------------------------------------------- [1] Частите на истукана символизират същевременно и различни ръководни народи, които се характеризират със свой държавен и политически строй. Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура. Това са в друг смисъл, фазите на един цикъл на политическо и социално развитие
към текста >>

21. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Богомилите разпространиха своето учение в Гърция, Сърбия, Италия (Ломбардия), Франция и пр.
Но откак обективната историческа наука се зае с изследването на богомилството, се дойде до съвсем друго заключение. Сведенията, които ни дават историците за богомилите. трябва да ни изпълнят с уважение и благоговение към това учение. В най-тъмната част на средните векове (10 век), когато цяла Европа била заспала в дълбок сън на тъмнина и невежество, те първи са издигнали факела на едно учение за свобода, братски живот, за премахване на неправдите, за издигането на човешката личност и нареждане на човешкия живот на разумни основи. Те издигнаха лозунги, някои от които чак сега се подемат и много от тях още не са приложени, а ще се приложат в бъдеще. Богомилите разпространиха своето учение в Гърция, Сърбия, Италия (Ломбардия), Франция и пр. и навсякъде занесоха лъчите на своите идеи. И тези нови идеи дадоха своите плодове: в 14-15 век се яви ренесансът (хуманизмът), който откърми всички напредничави идеи. А хуманизмът даде тласък, който се чувства и до днес. Богомилството е почти най-ценното, което българският народ е дало на човечеството. Те са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против убийството, смъртното наказание, робството.
към текста >>

22. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят.
И обратно: общи идеи и духовни процеси са проектирани в плоскостта на дадено време и място, където те приемат оцвета на известна историческа епоха и среда. Погрешката на съвременните учени е в това, че те пристъпват с аршина на своята логика, със своите инструменти, да мерят, теглят и броят онова, което не се мери с такива мерки, ни се тегли с такива везни, ни се брои по правилата на количествената аритметика. Бих казал – за да се изразя на езика на съвременната геометрия – те търсят „метрични" свойства и съотношения (исторически лица, факти, дати, географски места) там, където имаме само „проективни, графични, изобразителни" свойства. По отношение на духовните въпроси, съвременните хора още не са преодолели аристотеловата логическа метрика и евклидовата метрична геометрия. Те все още са пленници на плоския ум на гръцкия философ. Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят. Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева". И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност. В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб.
към текста >>

23. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Когато гръцкият законодател Солон посетил Египет, един жрец в Саис му казал: „Вие в Гърция сте деца по отношение на великото знание, което съществува в света.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Когато гръцкият законодател Солон посетил Египет, един жрец в Саис му казал: „Вие в Гърция сте деца по отношение на великото знание, което съществува в света. Вие напр. не знаете, че преди да живее в Гърция вашето племе, Гърция е била море, а по-рано – пак суша. И в нашите летописи е записано, какъв народ е живял там тогаз и каква е неговата история. После вие не знаете, че на запад от Херкулесовите стълбове[2] е имало едно време голяма земя, която сега е потънала под морето. И в нашите документи е записана подробно историята на тази земя, животът, историята, културата на народите, които са живели там и пр.[3]." Тая суша, за която разправял жрецът на Солон, е Атлантида.
към текста >>

не знаете, че преди да живее в Гърция вашето племе, Гърция е била море, а по-рано – пак суша.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Когато гръцкият законодател Солон посетил Египет, един жрец в Саис му казал: „Вие в Гърция сте деца по отношение на великото знание, което съществува в света. Вие напр. не знаете, че преди да живее в Гърция вашето племе, Гърция е била море, а по-рано – пак суша. И в нашите летописи е записано, какъв народ е живял там тогаз и каква е неговата история. После вие не знаете, че на запад от Херкулесовите стълбове[2] е имало едно време голяма земя, която сега е потънала под морето. И в нашите документи е записана подробно историята на тази земя, животът, историята, културата на народите, които са живели там и пр.[3]." Тая суша, за която разправял жрецът на Солон, е Атлантида. Последните изследвания потвърждават думите на жреца от Саис. И наистина, на запад от Африка и близо до нея има ред острови: Канарски, островите на Зеления нос, Мадейра и пр., които по геологически строеж, флора и фауна много повече приличат на Америка, отколкото на Африка, макар и да са близо до нея.
към текста >>

После простират своята дейност и в Гърция; там се наричат орфеисти.
Можем исторически да проследим дейността на тези три клона. Първият клон е имал за цел да подготви условия за християнството; да подготви съзнанието на човечеството за християнството; вторият клон е имал за мисия да внесе християнството в света. А третият е имал за цел да реализира божественото учение (християнството). Първият клон в разните култури носи разни имена; той най-първо работи в Египет; там членовете на този клон се наричат херметисти; после те работят в Персия – това са маздеистите. После работят в Асирия и Вавилон. После простират своята дейност и в Гърция; там се наричат орфеисти. Вторият клон от Индия отива в Египет и от там в Палестина. Това са есеите, есейската школа в Палестина. После оттам той простира своята дейност в Рим, Англия, Германия, Франция и пр. Третият клон най-първо работи в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това в България и туря основата на Богомилското движение; по-после богомилството пренася тая вълна, своите идеи на запад и създава движението на розенкройцерите, илюминатите, мартинистите и пр. Клоновете на Бялото Братство са давали мощен тласък на дадена култура чрез разцъфтяването на философията, науката, поезията, музиката, архитектурата, живописта, чрез разпространение на възвишени идеи за култивиране на индивидуални и социални добродетели.
към текста >>

По-горе споменахме, че египетският клон после почва да работи в Гърция.
В книгата им: „Cuneiform Instruction of Western Asia" е изложен превода на множество таблици от царския палат в Ниневия. Тези таблици съдържат окултни истини. После Layard на същото място е намерил 200 таблици, върху които е написано едно окултно съчинение, което авторът сравнява с „Атарва-Веда" на Индия[6]. Те са запазени в Британския музей. Писани са на акадски език с превод на асирийски. По-горе споменахме, че египетският клон после почва да работи в Гърция. Това става във времето, когато наближава да се подигне Гърция и да даде нещо ново. Орфеистите, едно мистично братство, почва да работи в Гърция. Между Египет и Гърция почва по-нататъшна връзка, за да се оплодотвори гръцката култура от духовните и научните ценности на египетската. Тук можем да изтъкнем два важни факта: 1) че действително най-видните гръцки мъдреци, философи и законодатели са ходили в Египет, за да почерпят висше знание, творчески идеи; такива са Орфей, Талес, Солон, Питагор, Платон, Парменид и пр. „Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8].
към текста >>

Това става във времето, когато наближава да се подигне Гърция и да даде нещо ново.
Тези таблици съдържат окултни истини. После Layard на същото място е намерил 200 таблици, върху които е написано едно окултно съчинение, което авторът сравнява с „Атарва-Веда" на Индия[6]. Те са запазени в Британския музей. Писани са на акадски език с превод на асирийски. По-горе споменахме, че египетският клон после почва да работи в Гърция. Това става във времето, когато наближава да се подигне Гърция и да даде нещо ново. Орфеистите, едно мистично братство, почва да работи в Гърция. Между Египет и Гърция почва по-нататъшна връзка, за да се оплодотвори гръцката култура от духовните и научните ценности на египетската. Тук можем да изтъкнем два важни факта: 1) че действително най-видните гръцки мъдреци, философи и законодатели са ходили в Египет, за да почерпят висше знание, творчески идеи; такива са Орфей, Талес, Солон, Питагор, Платон, Парменид и пр. „Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8]. Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се драмата и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр.
към текста >>

Орфеистите, едно мистично братство, почва да работи в Гърция.
После Layard на същото място е намерил 200 таблици, върху които е написано едно окултно съчинение, което авторът сравнява с „Атарва-Веда" на Индия[6]. Те са запазени в Британския музей. Писани са на акадски език с превод на асирийски. По-горе споменахме, че египетският клон после почва да работи в Гърция. Това става във времето, когато наближава да се подигне Гърция и да даде нещо ново. Орфеистите, едно мистично братство, почва да работи в Гърция. Между Египет и Гърция почва по-нататъшна връзка, за да се оплодотвори гръцката култура от духовните и научните ценности на египетската. Тук можем да изтъкнем два важни факта: 1) че действително най-видните гръцки мъдреци, философи и законодатели са ходили в Египет, за да почерпят висше знание, творчески идеи; такива са Орфей, Талес, Солон, Питагор, Платон, Парменид и пр. „Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8]. Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се драмата и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр. Талес е роден в 640 год.
към текста >>

Между Египет и Гърция почва по-нататъшна връзка, за да се оплодотвори гръцката култура от духовните и научните ценности на египетската.
Те са запазени в Британския музей. Писани са на акадски език с превод на асирийски. По-горе споменахме, че египетският клон после почва да работи в Гърция. Това става във времето, когато наближава да се подигне Гърция и да даде нещо ново. Орфеистите, едно мистично братство, почва да работи в Гърция. Между Египет и Гърция почва по-нататъшна връзка, за да се оплодотвори гръцката култура от духовните и научните ценности на египетската. Тук можем да изтъкнем два важни факта: 1) че действително най-видните гръцки мъдреци, философи и законодатели са ходили в Египет, за да почерпят висше знание, творчески идеи; такива са Орфей, Талес, Солон, Питагор, Платон, Парменид и пр. „Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8]. Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се драмата и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр. Талес е роден в 640 год. преди Христа в Милет.
към текста >>

„Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8].
По-горе споменахме, че египетският клон после почва да работи в Гърция. Това става във времето, когато наближава да се подигне Гърция и да даде нещо ново. Орфеистите, едно мистично братство, почва да работи в Гърция. Между Египет и Гърция почва по-нататъшна връзка, за да се оплодотвори гръцката култура от духовните и научните ценности на египетската. Тук можем да изтъкнем два важни факта: 1) че действително най-видните гръцки мъдреци, философи и законодатели са ходили в Египет, за да почерпят висше знание, творчески идеи; такива са Орфей, Талес, Солон, Питагор, Платон, Парменид и пр. „Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8]. Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се драмата и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр. Талес е роден в 640 год. преди Христа в Милет. Като се връща от Египет, основава Ионийската школа. Той се прочул в Гърция с големите си познания и бил причислен към така наречените седем мъдреци.
към текста >>

Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се драмата и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр.
Това става във времето, когато наближава да се подигне Гърция и да даде нещо ново. Орфеистите, едно мистично братство, почва да работи в Гърция. Между Египет и Гърция почва по-нататъшна връзка, за да се оплодотвори гръцката култура от духовните и научните ценности на египетската. Тук можем да изтъкнем два важни факта: 1) че действително най-видните гръцки мъдреци, философи и законодатели са ходили в Египет, за да почерпят висше знание, творчески идеи; такива са Орфей, Талес, Солон, Питагор, Платон, Парменид и пр. „Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8]. Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се драмата и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр. Талес е роден в 640 год. преди Христа в Милет. Като се връща от Египет, основава Ионийската школа. Той се прочул в Гърция с големите си познания и бил причислен към така наречените седем мъдреци. Мнозина не разбират думите му, че светът е съставен от земя, вода, въздух и огън.
към текста >>

Той се прочул в Гърция с големите си познания и бил причислен към така наречените седем мъдреци.
„Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8]. Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се драмата и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр. Талес е роден в 640 год. преди Христа в Милет. Като се връща от Египет, основава Ионийската школа. Той се прочул в Гърция с големите си познания и бил причислен към така наречените седем мъдреци. Мнозина не разбират думите му, че светът е съставен от земя, вода, въздух и огън. Всъщност тук се крие дълбок символизъм. Ред философи са били ученици на Ионийската школа. С това виждаме, как Египет чрез Талес и др., които са посетили тая страна, влияе върху културата на Гърция. Друго лице, което е дало голям тласък на гръцката култура е Питагор.
към текста >>

С това виждаме, как Египет чрез Талес и др., които са посетили тая страна, влияе върху културата на Гърция.
Като се връща от Египет, основава Ионийската школа. Той се прочул в Гърция с големите си познания и бил причислен към така наречените седем мъдреци. Мнозина не разбират думите му, че светът е съставен от земя, вода, въздух и огън. Всъщност тук се крие дълбок символизъм. Ред философи са били ученици на Ионийската школа. С това виждаме, как Египет чрез Талес и др., които са посетили тая страна, влияе върху културата на Гърция. Друго лице, което е дало голям тласък на гръцката култура е Питагор. Той е роден в 582 год. преди Христа в Самос; после се преселва в Кротона (Южна Италия), дето основава школа. За неговия живот имаме сведения от неопитагорейци и неоплатоници; главно от Ямблих и Порфирий. Той е ходил в Египет и Азия.
към текста >>

Христа и след пътуване в Египет и Азия, се завръща в Гърция и отива в южна Италия и Сицилия, дето влиза в интимна връзка с тогавашните питагорейци.
Те не можаха да откажат направо, но се решиха да го отклонят от желанието му чрез прекомерна работа. Тъй като Питагор точно всичко изпълняваше, те се зачудиха на това толкоз, че го посветиха и го допуснаха до своите тайни, до които иначе никой чужд неподготвен не беше допускан". Питагор е оказал голямо влияние върху хода на гръцката култура. Че наистина е така, се вижда между другото от обстоятелството, че Платон е едновременно ученик на Сократ и Питагор. Платон е роден в 427 г. пр. Христа и след пътуване в Египет и Азия, се завръща в Гърция и отива в южна Италия и Сицилия, дето влиза в интимна връзка с тогавашните питагорейци. След това основава в Атина своята школа. В Платон виждаме по този начин влиянието на Индия и Египет. Той приема културните ценности на Индия и Египет направо или косвено и преобразени и нагодени с духа на епохата ги всажда в гръцката култура. Орфеистите – клонът на Всемирното Бяло Братство в Гърция – работят в няколко направления, за да внесат плодотворни елементи в гръцката култура: 1) чрез елевзинските мистерии ; 2) чрез поставяне на по-напредналите идейни души в контакт със своите идеи; 3) чрез разните разкази, митове, легенди на гръцката митология, пръснати широко из народа, те възпитават съзнанието на народа. Гръцките митове имат дълбока окултна основа.
към текста >>

Орфеистите – клонът на Всемирното Бяло Братство в Гърция – работят в няколко направления, за да внесат плодотворни елементи в гръцката култура: 1) чрез елевзинските мистерии ; 2) чрез поставяне на по-напредналите идейни души в контакт със своите идеи; 3) чрез разните разкази, митове, легенди на гръцката митология, пръснати широко из народа, те възпитават съзнанието на народа.
Платон е роден в 427 г. пр. Христа и след пътуване в Египет и Азия, се завръща в Гърция и отива в южна Италия и Сицилия, дето влиза в интимна връзка с тогавашните питагорейци. След това основава в Атина своята школа. В Платон виждаме по този начин влиянието на Индия и Египет. Той приема културните ценности на Индия и Египет направо или косвено и преобразени и нагодени с духа на епохата ги всажда в гръцката култура. Орфеистите – клонът на Всемирното Бяло Братство в Гърция – работят в няколко направления, за да внесат плодотворни елементи в гръцката култура: 1) чрез елевзинските мистерии ; 2) чрез поставяне на по-напредналите идейни души в контакт със своите идеи; 3) чрез разните разкази, митове, легенди на гръцката митология, пръснати широко из народа, те възпитават съзнанието на народа. Гръцките митове имат дълбока окултна основа. Те са проникнати от дълбок символизъм. Тук важи следният закон: Когато едно съзнание усвои някои висши истини в символична форма, то е подготвено по-после да ги усвои и в тяхната истинска форма. Влиянието на Питагор и Платон се продължава в течение на много векове. По-късно Александрия става духовен център на древността и там действуват три школи: александрийска, неопитагорейска и неоплатоническа.
към текста >>

24. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мисията на богомилството Видяхме от досега изложеното, че богомилството е било едно окултно движение, което представлява клон от онова Братство, което е пращало през вековете своите клонове в Египет, Индия, Персия, Вавилон, Гърция и пр.
Мисията на богомилството Видяхме от досега изложеното, че богомилството е било едно окултно движение, което представлява клон от онова Братство, което е пращало през вековете своите клонове в Египет, Индия, Персия, Вавилон, Гърция и пр. Богомилското движение, от своя страна, на запад ражда от себе си розенкройцерството. Видяхме, че самият Християн Розенкройц, основател на розенкройцерството, е бил албигоец (богомил) и от албигойско семейство. А знае се, че повечето мистични братства на Запад са произлезли по един или друг начин от розенкройцерството. От друга страна се знае, че розенкройцерството и всички други окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже от тях са излизали пряко или косвено всички онези импулси, подтици, всички онези нови идеи, които са действували плодотворно за прогреса на човечеството. Ние видяхме, че в древността всички видни учени, философи, държавници и пр.
към текста >>

Едно нещо трябва да бъде напълно ясно: тези разумни сили, които родиха херметизма в Египет, есеизма в Палестина, маздеизма в Персия, орфеизма в Гърция и богомилството преди 10 века в България и после работиха под формата на розенкройцерското движение и пр.
С тези окултни братства са били свързани даже и такива идейни течения, които на пръв поглед нямат нищо общо с тях. Например онзи индуктивен метод, който принесе такава голяма полза за бляскавия разцвет на естествознанието през последните 3 века, се дължи на тласъка, даден от Франциск Бекон, който беше в свръзка с окултните братства. И няма благородно начинание, възвишени плодотворни идеи, в чието начало като вдъхновител да не стои лице, което има връзка с тези центрове на великата божествена наука. * * * И тези мистични братства, тези центрове на великата божествена наука, винаги внасят в дадената култура, сред която работят, такива идеи, които са в хармония с посоката на развитието, в хармония с нуждите на човечеството в дадения момент и които идеи представляват „насъщния хляб” за дадената епоха. По същите причини, по които са се родили и работили в миналото тези движения, в България почна към края на 19 век външната дейност на Всемирното Бяло Братство. Едно нещо трябва да бъде напълно ясно: тези разумни сили, които родиха херметизма в Египет, есеизма в Палестина, маздеизма в Персия, орфеизма в Гърция и богомилството преди 10 века в България и после работиха под формата на розенкройцерското движение и пр. в Западна Европа, сега същите разумни сили с пълно съзнание за своята цел и мисия дадоха началото на движението на Всемирното Бяло Братство в България. Едно движение, което е в хармония със законите на развитието и е родено от самите нужди на епохата, не може да загасне по никой начин. Богомилското движение, родено в България преди 10 века, извърши тук грамадна работа и после се пренесе на запад и извърши и там също грамадна работа. Днешното движение на Всемирното Бяло Братство в едно отношение e продължение на богомилското движение, но, разбира се, трябва да се има пред вид, че с оглед на особения характер и сложността на днешните задачи за разрешение и с оглед на днешната степен на развитие на съзнанието на човечеството, движението на Всемирното Бяло Братство днес разширява и усложнява своята задача и внася между другото нови елементи, нови сили за работа. Казахме, че от онзи център на посветени излязоха в древността три клона.
към текста >>

Първият клон работеше в Египет (херметисти), после почна да работи в Персия (маздеисти), после в Асирия, Вавилон, Гърция (орфеисти) и пр.
в Западна Европа, сега същите разумни сили с пълно съзнание за своята цел и мисия дадоха началото на движението на Всемирното Бяло Братство в България. Едно движение, което е в хармония със законите на развитието и е родено от самите нужди на епохата, не може да загасне по никой начин. Богомилското движение, родено в България преди 10 века, извърши тук грамадна работа и после се пренесе на запад и извърши и там също грамадна работа. Днешното движение на Всемирното Бяло Братство в едно отношение e продължение на богомилското движение, но, разбира се, трябва да се има пред вид, че с оглед на особения характер и сложността на днешните задачи за разрешение и с оглед на днешната степен на развитие на съзнанието на човечеството, движението на Всемирното Бяло Братство днес разширява и усложнява своята задача и внася между другото нови елементи, нови сили за работа. Казахме, че от онзи център на посветени излязоха в древността три клона. Първият клон работеше в Египет (херметисти), после почна да работи в Персия (маздеисти), после в Асирия, Вавилон, Гърция (орфеисти) и пр. Вторият клон работи в Палестина (есеисти) и после на запад. Третият клон почна да работи отначало в Индия, после в Египет, в Сирия, Мала Азия и после в България като богомилско движение. Именно тези три клона дадоха онзи разцвет на всички тези велики минали култури! Египет дължи своето величие на тези мистични центрове, които притежаваха сила, знание, светлина. Също така на тези клонове дължи своя подем Персия в златния век на своята история; също така и Палестина.
към текста >>

После и Гърция дължи своя подем на онзи тласък, който внесоха в нея идеите на орфеистката окултна школа.
Третият клон почна да работи отначало в Индия, после в Египет, в Сирия, Мала Азия и после в България като богомилско движение. Именно тези три клона дадоха онзи разцвет на всички тези велики минали култури! Египет дължи своето величие на тези мистични центрове, които притежаваха сила, знание, светлина. Също така на тези клонове дължи своя подем Персия в златния век на своята история; също така и Палестина. Последното за да се разбере, достатъчно е да се каже, че пророците излязоха от окултната школа на есеите. После и Гърция дължи своя подем на онзи тласък, който внесоха в нея идеите на орфеистката окултна школа. Казахме, че движението на Всемирното Бяло Братство е в едно отношение като продължение на богомилското движение. Тук трябва да се направи една малка забележка: В България чрез Всемирното Бяло Братство сега работят и трите клона едновременно. И това е лесно обяснимо, като се има пред вид характера на културата, която предстои да се роди; като се имат пред вид разнообразието и обширността на предстоящата градивна работа и разните области на живота, които ще се засегнат при раждането на новата култура. Но могат ли да се кажат, кои са по-конкретно причините за появяването на днешното движение на Всемирното Бяло Братство в България? Ето някои от причините: поради напредващия материализъм, връзката между човешката нервна система и висшите мирове се разхлабва и вследствие на това не може да приижда достатъчно енергия в нея.
към текста >>

По същите причини се издигнаха Асирия, Вавилония, Персия, Гърция и пр.
Това може да е помогнало до известна степен, но реката Нил и сега пак тече и оставя своите утайки, но защо Египет сега не е на тая висота на творчество, каквато е имал по-рано? Защото всяка култура се мери не по това, което тя е взела от другаде, а по това, което тя сама е родила. Всяка култура се мери по участието на творческия гений в нея. Днес европейската култура навсякъде е разпространена. Египет се издигна, когато в него почнаха да се раждат напреднали души. По същите причини се издигнаха Асирия, Вавилония, Персия, Гърция и пр. И когато престанаха да се раждат там напреднали души, тези култури загаснаха. Сега встъпваме в една епоха, когато напредналите души на човечеството ще се въплътят между славяните и други някои народи, в които има условия за подем. В Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем. Разбира се, тая нова култура ще засегне всички народи, но от славянството ще излезе един голям импулс, който после ще се разпространи навсякъде. С последователната смяна на културите човешкото съзнание се е издигало все по-високо и по-високо.
към текста >>

25. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Споменават се в списъка богомилите, розенкройцеритe, Братята на Азия, Братята на Ефрат и пр.. * * * Когато хвърлим поглед върху произхода и мисията на Бялото Братство, на богомилството, върху онзи велик план, по който работи Всемирното Бяло Братство през вековете, като вземем предвид неговата дейност чрез трите велики клона, които то е пращало в Египет, Индия, Асирия, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, западна Европа и пр., тогаз ние оставаме очаровани от величието на този план.
Ето извадки от това писмо: „Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои сведения относно вашето учение. Ние благодарим на Всемогъщия, че в тая страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита, отново сега се появяват ученици на богомилството. Нашето малко общество в Германия е едничкото, останало от стотиците и хилядите анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалните църкви. Нашето общество има силно желание да получи сведения за вас, - нашите братя в светлината на гнозиса (знанието). Прилагаме тук един списък, който е предаден нам от нашите предшественици Този списък показва по-добре, отколкото дългитe изложения, близкия контакт, който е съществувал между богомилите в България и нашето общество в Германия.” В споменатата бележка се изброяват много окултни движения в миналото; те датират от евангелист Йоан досега и са били във връзка едно с друго. Споменават се в списъка богомилите, розенкройцеритe, Братята на Азия, Братята на Ефрат и пр.. * * * Когато хвърлим поглед върху произхода и мисията на Бялото Братство, на богомилството, върху онзи велик план, по който работи Всемирното Бяло Братство през вековете, като вземем предвид неговата дейност чрез трите велики клона, които то е пращало в Египет, Индия, Асирия, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, западна Европа и пр., тогаз ние оставаме очаровани от величието на този план. Как културите се ръководят от напредналите братя на човечеството! Ако изучим историята, ще видим величието на тяхното дело! Какво търпение, каква мъдрост, какво служене, какво себеотрицание, каква любов! Те прилагат великия божествен принцип, върху който се крепи цялото битие: „Силният служи на слабия! ” Този закон може да се изрази и така: „Закон за любовта и жертвата.” (следва)
към текста >>

26. УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Така от най-старо време („Зо(х)ар”, Египет, Гърция, средновековните алхимици) се е считало, че човек е образуван от четири елемента: земя, вода въздух и огън, които съответствуват на главните днес четири темпераменти.
Д-р Ели Рафаилова Увод в сравнителната характерология Характер и темпераменти Характер, темперамент и човек са неща тясно свързани, неделими. Тия проблеми занимават човешкия ум от най-старо време, те са били всякога най-животрептящите въпроси. Като съвкупност от физическите и душевни прояви на човешкото естество, характерът представя една променлива и обработваема наследствена основа, а темпераментът включва в себе си специалното органическо и душевно устройство на човека, през което се пречупва неговият характер. Изучаването на характера и темперамента на човека става въз основа на морфологични (телесни) данни и на основание проявата на човека. Така от най-старо време („Зо(х)ар”, Египет, Гърция, средновековните алхимици) се е считало, че човек е образуван от четири елемента: земя, вода въздух и огън, които съответствуват на главните днес четири темпераменти. Също в старо време още са подразделяли и зодиакалните знаци на четири главни групи: – знаците на земята или на студа отговарят на меланхоличния темперамент, тия на водата – на лимфатичния; знаците на въздуха – топлите знаци – на сангвиничния, тия на огъня на холеричния (жлъчния) темперамент. Днес има още извънредно много подразделения на човека, но най-правилните си остават тези, които ни изнасят телесната форма и душевна проява на човека. Едно модерно подразделение се прави въз основа на преобладаващата телесна система. Така се получават: мускулният темперамент или тип, мозъчният, стомашният и дихателният.*) Учителят**) приема три темперамента от това гледище: жизнен (витивен) темперамент, свързан с кръвоносната, дихателната, стомашната системи и жлезите; двигателен (мотивен) темперамент, свързан с костната, мускулната и лигаментна система и умствен (нервен) темперамент, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. От тия темпераменти Учителят счита, че са излезли другите общоприети черти – жизненият темперамент е родил други два.
към текста >>

27. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той намира, че този тип е силно застъпен в разните му вариации у гърците.
По принцип са мизантропични, егоистични, особено, когато цветът на кожата е ръждиво-костен. Тe са глупаво-свадливи, невъзпитаеми. Йоханес Порта казва, че хора от този тип имат почти всякога отворена уста и са крайно недружелюбни, брутални, ненаситни. Редфилд вижда у този тип и ред положителни черти – те биват много пожертвувателни. И не напразно християнският символ на жертвата е агнето. Той намира, че този тип е силно застъпен в разните му вариации у гърците. В старото гръцко изкуство и архитектура преобладават много елементи, присъщи на овена. Много от видните гръцки философи са белязани от този тип. Гарван. Хората от този тип веднага правят впечатление с широкия, гърбав и заострен, досущ без ноздри, нос. Лицето се стеснява надолу като конус; телесно слаби, сухи. Чело – по средата изпъкнало.
към текста >>

28. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Старите автори говорят, че атлантите са имали връзки не само с египтяните, но и с гърците.
От юг тази област се ограничава от две големи реки, които доста ясно я разграничават от Африканския континент. Рюто дава една реконструирана карта на тази област, от която става ясно, че тези реки и вътрешните езера между тях са образували една цяла водна област от океана до Средиземно море. Така се отделя един голям остров. Като излизат от мнението на Херодот и др. стари автори, дори от самия текст на Платон, Рюто и Берлиу установяват, че споменатата област е била наистина някогашната Атлантида. Старите автори говорят, че атлантите са имали връзки не само с египтяните, но и с гърците. Установява се, че митологията на атлантите има много общо с тази на гърците. Като оставим детайлите на това разглеждане, като положително се изтъква, че атлантите са един вид родоначалници на картагенците, които датират от около 825 год. преди Христа. Една висока култура каквато е била Атлантската не може да бъде предисторична, тя е вървяла в паралел с египетската. Счита се, че изчезването на Атлантската култура датира около 1,500 год.
към текста >>

Установява се, че митологията на атлантите има много общо с тази на гърците.
Рюто дава една реконструирана карта на тази област, от която става ясно, че тези реки и вътрешните езера между тях са образували една цяла водна област от океана до Средиземно море. Така се отделя един голям остров. Като излизат от мнението на Херодот и др. стари автори, дори от самия текст на Платон, Рюто и Берлиу установяват, че споменатата област е била наистина някогашната Атлантида. Старите автори говорят, че атлантите са имали връзки не само с египтяните, но и с гърците. Установява се, че митологията на атлантите има много общо с тази на гърците. Като оставим детайлите на това разглеждане, като положително се изтъква, че атлантите са един вид родоначалници на картагенците, които датират от около 825 год. преди Христа. Една висока култура каквато е била Атлантската не може да бъде предисторична, тя е вървяла в паралел с египетската. Счита се, че изчезването на Атлантската култура датира около 1,500 год. преди Христа.
към текста >>

29. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Същите причини докараха падането на древна Гърция и Рим.
Тази е причината и за потъването на Атлантида, континент, който е завземал мястото на сегашния Атлантически океан между Америка от една страна и Европа и Африка - от друга. Когато Атлантската раса изпаднала в голяма развала, тя привлякла към себе си разрушителни сили, които потопили континента Атлантида. Египтяните чрез неправди, вършени върху робите и околните народи, привлякоха към себе си въз основа на горния закон същите сили, слязоха от своето величие и завинаги загубиха онези творчески сили, на които дължаха по-рано разцвета, от които тъй се възхищаваме днес. По същите причини загинаха великите цивилизации на Асирия и Вавилон. Те даже съвсем се заличиха от лицето на историята. Същите причини докараха падането на древна Гърция и Рим. След разпъването на Христа и гонението на първите християни, Ерусалим беше обсаден, превзет и разрушен, а евреите изгонени във всички посоки. Испанците си служеха с инквизицията за избиването на „еретиците". Те извършиха големи насилия и върху арабите и затова от първостепенна държава трябваше да станат второстепенна. Във Франция избиха и изгониха хугенотите. И това беше една от причините за страшното, катастрофално рухване на тогавашния режим във Франция.
към текста >>

30. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако епохата на древна Гърция е била епоха на мощен напредък в изкуството, в която се създадоха красивите, неотминаващи с времето архитектурни форми, ако Рим издигна обществения и граждански живот на завидна висота, ако средновековието отдели хората един от друг, посредством високите сгни на рицарските замъци, то осемнадесетото, деветнадесетото и повече от първата половина на двадесетото столетие отбелязаха голям възход на аналитичната мисъл.
Георги Томалевски ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И БЕЗЦЕЛНОСТТА НА ЖИВОТА Деветнадесетото столетие се ознаменува с големия тласък на аналитичната мисъл. Историята ни учи, че през различните епохи на човечеството са се развивали различни страни от многостранната човешка природа. Ако епохата на древна Гърция е била епоха на мощен напредък в изкуството, в която се създадоха красивите, неотминаващи с времето архитектурни форми, ако Рим издигна обществения и граждански живот на завидна висота, ако средновековието отдели хората един от друг, посредством високите сгни на рицарските замъци, то осемнадесетото, деветнадесетото и повече от първата половина на двадесетото столетие отбелязаха голям възход на аналитичната мисъл. Човекът започна да дроби. В тоя дробеж той виждаше нещата откъснати едни от други - без връзка, без единство. Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни. Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието. Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм.
към текста >>

31. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Чрез тяхната дейност са се разцъфвали културите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Западна Европа и пр.
И вследствие на това тя им отваря своята съкровищница. И всички окултисти и истински просветлени хора от миналото и настоящето знаят за тяхната дейност. Апостол Павел, който беше един от Посветените, загатва до известна степен за дейността на Всемирното Братство: „И пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, Небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествующи ангели, при сбора на Първородните, които са записани в Небесата, при Бога, Съдията на всички, при Духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото Авеловата." (Послание към евреите, гл. 11, стихове 22—24). Ако погледнем в по-тесните сфери на развитието на човечеството, ще кажем, че всички велики подтици в миналите културни епохи идат от тях ! Чрез тяхната дейност са се разцъфвали културите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Западна Европа и пр. И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали хаос, случайност и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества. Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание. То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете. Културите са се сменяли една с друга, Всека култура е имала за мисия да развие известни способности, известни сили на човешката природа! Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание.
към текста >>

Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр.
И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали хаос, случайност и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества. Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание. То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете. Културите са се сменяли една с друга, Всека култура е имала за мисия да развие известни способности, известни сили на човешката природа! Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание. Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр. Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство. Еврейските пророци са излезли от окултните школи на Есейското Братство, а последното е клон, изпратен от Всемирното Братство за създаване условия на християнството. Всички красиви подтици в миналите култури пряко или косвено идат от тях. Всички по-видни дейци, които са допринесли своята дан за повдигането на човечеството: Питагор, Кеплер, Роберт Флуд, Уилям Максуел, Месмер, Лафатер, Клод до Сен Мартен, Гьоте, Рихард Вагнер и пр., са били в свръзка с окултно-мистични центрове, които от своя страна са били в свръзка с Всемирното Братство. Всемирното Братство преди хиляда години изпрати клон, за да тури основа на богомилското движение.
към текста >>

Също така благодарение на тласъка, който се внесе от идеите на Орфеистката окултна школа в древна Гърция, последната дойде в подема и разцвета на своите сили!
Можем да съдим за важността на днешния момент, като го сравним с някои моменти в миналото. Напр. кога Египет се разцъфтя и дойде в златния период на своята история? Когато в Египет се запали светилникът на мистичните центрове, които притежаваха Сила, Знание, Светлина. Кога в Персия блесна ярко светлината на цивилизацията? Отговорът е същият! Също така благодарение на тласъка, който се внесе от идеите на Орфеистката окултна школа в древна Гърция, последната дойде в подема и разцвета на своите сили! Сега встъпваме в епоха, когато напредналите души на човечеството ще се родят между славяните и в други някои народи, които имате условия за подем. Трябва да се знае, че в Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем. Славянството наближава към златния век на своята история. Ето защо не напразно почна движението на Всемирното Братство в България именно днес. Обаче, разбира се, целите на това Братство далеч надрастват тесните рамки само на славянството!
към текста >>

32. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Гърците, които са имали духовен контакт с Индия, са взели тази наука от там.
Що се отнася за старинността на тази книга, не можеше да има никакво съмнение. Написана бе на най ранния език на страната и датираше от толкова далечно минало, че даже само неколцина от брамините можеха да я четат и тълкуват. За да устои на времето, тази книга бе написана с мастило, приготвено от особена смес. Много подобни богатства има в Индия, но те се пазят ревниво от брамините; нито пари, нито сила или хитрост са в състояние да освободят тези ценности на миналото." Но не само индусите са били посветени в мистериите на тази наука. Тя е била на почит в древния Китай, знаяли са я ламите на Тибет, магите на Персия, астролозите на Халдея, Иерофантите на Египет. Гърците, които са имали духовен контакт с Индия, са взели тази наука от там. Според някои учени индийските Веди са били основата даже на гръцките школи. С идването на Орфей - авторът на гръцката митология - който е учил египетските мистерии в светилищата на Мемфис и Тива - пренесла се е египетската наука в Гърция. Там тя добива своето име (хери - значи ръка и мантия - гадание) и ясна, стегната форма. Прочутият философ Анаксагор (423 год. пр. Хр.) е преподавал И практикувал гаданието по ръцете.
към текста >>

С идването на Орфей - авторът на гръцката митология - който е учил египетските мистерии в светилищата на Мемфис и Тива - пренесла се е египетската наука в Гърция.
За да устои на времето, тази книга бе написана с мастило, приготвено от особена смес. Много подобни богатства има в Индия, но те се пазят ревниво от брамините; нито пари, нито сила или хитрост са в състояние да освободят тези ценности на миналото." Но не само индусите са били посветени в мистериите на тази наука. Тя е била на почит в древния Китай, знаяли са я ламите на Тибет, магите на Персия, астролозите на Халдея, Иерофантите на Египет. Гърците, които са имали духовен контакт с Индия, са взели тази наука от там. Според някои учени индийските Веди са били основата даже на гръцките школи. С идването на Орфей - авторът на гръцката митология - който е учил египетските мистерии в светилищата на Мемфис и Тива - пренесла се е египетската наука в Гърция. Там тя добива своето име (хери - значи ръка и мантия - гадание) и ясна, стегната форма. Прочутият философ Анаксагор (423 год. пр. Хр.) е преподавал И практикувал гаданието по ръцете. Н1зрапи5, който е открил олтар, посветен на Хермеса, е написал книга по хиромантия, написана с златни букви, която изпратил на Александър Велики с Думите: „Изучаване, достойно за вниманието на един издигнат" и Интересуващ се ум". Аристотел също е бил запознат с хиромантията.
към текста >>

33. РЪЦЕТЕ НА РУЗВЕЛТ И ДЖОН РОКФЕЛЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Не напразно старите гърци са дали най-много и най-видни скулптори, които са възприемали правилно физическата форма на нещата.
Долната част на носа - ноздрите, носните отвори, носният мост и върха са правилно устроени, което говори за един правилен и хармоничен физичен и душевен живот. Общо казано, най-надеждните носове, тия които могат да свършат сериозна работа днес на земята са тези англо-саксонски типове носове. Гръцкият нос (фиг. VII) е прав и в основата си. Това говори за голямото чувство за формата на нещата, а също и за голямата индивидуалност на хората, които го притежават. Не напразно старите гърци са дали най-много и най-видни скулптори, които са възприемали правилно физическата форма на нещата. Те са обичали изяществото. Носовете фиг. VIII, IX и X принадлежат на народи и хора с дълъг живот и дело. Римският нос - VIII, който предимно има делтовидна форма, говори веднага за властническия характер на този народ, за стремежа му да владее целия свят. Подобни носове веднага издават военния дух, двигателния натюрел.
към текста >>

34. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

По същия закон са угаснали културите на древния Китай, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция и Рим.
Ако се взрем в историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям хаос: расите и културите са се сменявали една след друга по видимому като че ли без никакъв план. Още в дълбока древност е съществувала знаменитата атлантска култура на местото на сегашния Атлантически океан. Къде остана тя? Макар и да има вече събрани много данни за нейното съществуване, но центърът на дейността й е изчезнал под вълните на океана. В сегашна Северна и Южна Америка живеят полукултурни туземни племена червенокожи, обаче разкопките в Перу, Мексико и другаде доказват, че там е имало в дълбокото минало велики цивилизации, които са построили големи храмове, паметници и пр., чиито развалини виждаме днес. По същия закон са угаснали културите на древния Китай, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция и Рим. Някой би могъл да каже, че и днес виждаме в тия страни известна култура. Да, но тая култура е купена отвън, тя е пренесена от западноевропейските страни, но творчество, което излиза от гения на народната душа, там нямаме днес, както е имало в миналото. Защо е ставало всичко това? Кои са причините? Някой може да мисли, че всичко това е ставало случайно.
към текста >>

35. УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии?
На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии? Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски.
към текста >>

36. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В една свободно падаща дълга, мека коса на мъж, хармонично накъдряща се сама по себе си, вие ще познаете благородната осанка на Юпитер, на Зевс, както са го изразявали старите гърци.
Косата може да разкрие твърде много наклонностите и предразположенията на хората. Един важен характерологичен фактор е прическата на човека - мъж или жена. Защото в нея човек разкрива своя характер като човек на проявата. Там се познава добрият човек, скромният, естет, дълбокият човек, суетният, ученият, деловият човек и пр. Жизнеността между другото се изразява и в блясъка на косата. В една свободно падаща дълга, мека коса на мъж, хармонично накъдряща се сама по себе си, вие ще познаете благородната осанка на Юпитер, на Зевс, както са го изразявали старите гърци. Колкото по-малко натруфена е косата на жената или мъжа, колкото по-хармонично седи тя върху главата, толкова по красноречиво говори за извисения характер и чувства. Вие седите в една концертна зала, гледате отгоре, ще видите хора, мъже и жени с различна коса, с различна прическа. На свой ред към тоалета, косата и прическата ще ви направят най-силно впечатление отдалеч. Вие ще можете да разпознаете по нея най-добре, макар и на първо време бегло, основната черта от характера на хората, които наблюдавате. Наблюдавайте и следете, ще научите повече отколкото много написани книги.
към текста >>

37. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки.
Къде се беше учил Христос? Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят.
към текста >>

38. НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Така една след друга са пламвали и след това изгасвали цивилизациите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Древна Гърция, Рим.
Ако погледнем историята, ще видим, че културите една друга са се унаследявали, всяка култура отначало е почвала като едно малко пламъче, което постепенно се е разгаряло в ярка ослепителна светлина, която е осветлявала света и след своя творчески замах и разцвет постепенно е изгасвала. И ето, на друга някоя точка на земното кълбо се е разгарял друг такъв пламък, който също постепенно се е запламтявал. Всяка залязваща култура е отстъпвала място на други девствени раси, намиращи се още в детинството на своето развитие. Всяка издигаща се култура е приемала в наследство всички ценности от старите изгасващи култури и е творила нови ценности. От всяка издигаща се култура е прозвучавало ново слово, неизричано до тогава. Така една след друга са пламвали и след това изгасвали цивилизациите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Древна Гърция, Рим. Римската култура предаде факела на западна Европа, чиято култура сега господствува в целия свят. Векове минават след векове, хилядолетия след хилядолетия, и въпреки падането, разлагането и израждането на племена, народи, раси, вечно младият живот продължава своя победоносен ход и се издига към все по-високи върхове и все по-ярко пламва светлината на човешката разумност. Например днес въпреки големите дисхармонии, страдания, неправди, насилия и пр., които виждаме около нас по цялото земно кълбо, все пак в известно отношение човешкото съзнание е надраснало някои работи. Например Платон преди 2500 години приемаше робството като нещо естествено, необходимо и даже при описанието на идеалния строй в книгата си „Република" той пак предвижда и робството. Обаче днешното съзнание вече е надраснало това, то е надраснало вече и войните и даже всяко насилие, в каквато и да е форма.
към текста >>

39. РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Може да се каже изобщо, че и хиромантията, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка.
НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА[1] Произходът на хиромантията е много стар - той се губи в здрача на предисторичните времена. Разбира се, че когато говорим за предисторични времена, подразбираме времена, за които ние, съвременните европейци, не притежаваме никакви, или много оскъдни исторически вести. Така че те са „предисторични" за нашата, европейската, история. Както да е, но изследванията показват, че хиромантията, като изкуство за четене характера и най-вече съдбата, е съществувала още през ведическата епоха на древна Индия. Знае се, също така, че тя няколко хилядолетия преди нашето леточисление, е била широко разпространена в Мала Азия, Асирия, Вавилон и особено в Египет. Може да се каже изобщо, че и хиромантията, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка. Ала едва от древно-гръцки времена насам имаме по-сигурни вести за хиромантията. При това, тези вести са вече свързани с познати имена като тия на Анаксагор, Платон, Аристотел, на прочутия лекар Гален, на Артемидор и пр. Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху хиромантията и са я признавали като наука достойна за изучаване. Твърди се дори, че Артемидор (II век след Христа), прочут като вещ сънотълкувател, е оставил първото познато нам съчинение по хиромантия. В Рим най-вещи хироманти ще да са били - по свидетелство на Виргилий, Цицерон и Плавт – авгурите.
към текста >>

40. ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Този процес се продължава още повече в древна Гърция и в Рим.
В следващите култури на Персия, Египет, Асирия, Вавилон и пр. имаме все по-дълбоко потъване на съзнанието в материята. „Аз-ът" все повече и по-ясно се проявява на физическото поле, човек става все по-буден на физическото поле и интересът му към материалния свят расте постепенно. С други думи, от сравнението на културите от Атлантида и индийската култура насам виждаме ясно процеса на слизането! Например, индийската култура е по-духовна и по-малко материалистична, отколкото културите на Персия, Египет, Асирия, Вавилон. Този процес се продължава още повече в древна Гърция и в Рим. Там културата е още по-материалистична. Там интересът към материалния свят е толкоз пораснал, че даже мнозина считат материалното по-важно от духовното. От кога почва еволюционният процес, т.е. процесът на възкачването? От Христа!
към текста >>

41. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др.
Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус. Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални. В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено.
към текста >>

Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи.
Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение. Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса.
към текста >>

42. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Такива просветителни центрове на висша наука, на висша философия и мъдрост е имало във всички култури: в Египет е действувала Херметическата окултна школа, в Гърция и Тракия - Орфеистката и пр.
Но за да открие всичко това сам, би му трябвали може би милиарди години, а сега с помощта на другите той може да го усвои в съкратен срок, за 10-15 години. - Нещо аналогично е и с развитието на цялото човечество. При зазоряването, при детството на всяка култура и на цялото човечество по-напредналите същества вземат голямо участие за възпитанието и развитието ù. По-после, когато тя достигне до по-голям разцвет, те пак вземат участие, но то тогаз е от съвсем друг характер. Центровете, огнищата, чрез които напредналите същества, великите гении на човечеството са действували в миналото, са тъй наречените окултни школи на миналото. Такива просветителни центрове на висша наука, на висша философия и мъдрост е имало във всички култури: в Египет е действувала Херметическата окултна школа, в Гърция и Тракия - Орфеистката и пр. И тия окултни центрове, тия източници на знание, на светлина при зазоряване на всяка култура, са действували по възпитателни методи, които строго отговарят на степента на развитието на дадена култура. Един от начините е бил разпространение всред народа на разни митове, легенди, сказания, в които мъдростта, дълбоката философия, природните и божествени закони са били облечени в красива художествена символична ферма. Великите принципи и закони са били изразени чрез символични разкази, увлекателни сами по себе си. често пъти най-фантастични, но пропити с вътрешна правда и мощ. И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност.
към текста >>

43. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Италия, Естония, Гърция, Англия и пр.
Значи, флуидното тяло постъпва разумно; - разумно върши това или онова, докато физичното тяло лежи в безсъзнание. Този факт е важен, понеже показва, че съзнанието може да съществува и да се проявява и извън физичния мозък. Това показва, че мозъкът е важен само като инструмент на съзнанието, но той не произвежда мисълта. * * * Изследвания в горната посока родиха един нов клон, наречен метапсихика или парапсихология. Има метапсихични обще¬ства в много държави: Франция. Италия, Естония, Гърция, Англия и пр. Има вече грамадна литература по метапсихика. Метапсихичните общества си имат списания, международни конгреси и пр. Напр. в Осло (Норвегия) през 1935 г. се състоя такъв конгрес, на който е присъствувал и проф: Ханс Дриш. В този конгрес френският инженер Живилие е представил апарата си за регистри¬ране на излъчванията на човешкото тяло - аурата.
към текста >>

44. LA VIE POUR LE TOUT Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Из духовното движение в Гърция В Атина в 1923 година се е основало "Гръцко общество за психични изследвания".
Савич казва: "Поп Богомил е предшественик на реформаторите Лютер, Калвин и Хус, които се явиха на историческата сцена няколко века по-късно. Г. Савич в книгата си казва, че първият бунт против всеки гнет е дело на българи, че те са дали първите жертви на кладата за свободата на съвестта, че няколко века преди Хус в 1100 година в Цариград е изгорял на кладата, построена на Хиподрума, Василий, високообразован българин от оная епоха (богомил). Неговото твърдо държане пред палачите е изумило всички присъствуващи. Много столетия преди Галилей да изрече своето "Е pur si muove" (При все това земята се върти), Василий прояви същата твърдост. Авторът цитира Щросмайер, който признава заслугите на българите за духовното прераждане на Европа, защото богомилството, като движение на гордата човешка съвест, която се бори да срути оковите на потисничеството, роди косвено европейския ренесанс. Из духовното движение в Гърция В Атина в 1923 година се е основало "Гръцко общество за психични изследвания". Представител на това общество сега е д-р по медицината Ангелос Танаграс, бивш санитарен инспектор на флотата. Членове на това общество са видни учени: напр. проф. Вореас, проф. Кацарас, проф. Ливиератос и пр.
към текста >>

45. НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Така са си представяли небето и старите гърци – за да не навлизаме по-дълбоко в древността.
ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО Под небе, в най-обикновен смисъл, се подразбира сини свод. който се издига като купол над главите ни, и по който денем обикаля слънцето, а нощем греят месечината и звездите. По него се реят облаците, и когато те покрият цялото небе, казваме че последното се е заоблачило. Изразите "ясно небе", "облачно небе” явно показват, че простите, неуки хора отъждествяват небето с това, което днес наричаме атмосфера. Така са си представяли небето и старите гърци – за да не навлизаме по-дълбоко в древността. И за тях то е било онова полукълбо, което се е издигало над земята, считана тогава за площ, и което Атлас крепял на мощните си плещи. Този свод бил надупчен като сито и през дупките на това сито светел вечният небесен огън на емпирея. Така си обяснявали по онова време естеството на звездите и техния блясък. По-късно, когато в образованите среди, тези полуемпирични полумитологични представи за небе и звезди били преодолени и се установил окончателно възгледа за кълбовидността на земята, създала се друга, по-"научна" представа за небето, която лека-полека проникнала и всред народа според тези по-нови вярвания, земята, която е в центъра на вселената, е заобиколена от концентрични сфери, които са кристални и идеално прозрачни. Тия, именно, сфери образуват небето.
към текста >>

У гърците небесата са десет, а като се брои и емпирея – единадесет.
Всички тия прозрачни кълба, на които са прикрепени планетите, се обгръщат от сферата на неподвижните звезди, зад която пък се стели областта, наречена емпирей – царство на вечната светлина, на първичния огън и обиталище на блажените души. Няма да се спирам върху това, какви мъчнотии е създала тая представа за небето на гръцките астрономи при обясняване движението на планетите около земята. Въпреки поправките и допълненията, които се внесли при описване на планетните обиколки, общата представа за "небето" се запазва непокътната в течение на повече от 12 века, дори до Коперниково време. Тая представа виждаме отразена и в драматичните описания на ада и рая, които Данте ни дава в своята "Божествена комедия”. Броят на небесата, от които е съставено небето, у разните народи е различен. У гърците небесата са десет, а като се брои и емпирея – единадесет. У мюсюлманите тия небеса са девет. У други народи те са седем. Познат е изразът "седмо небе" като място на най-голямото, върховно блаженство. Християнското богословие признава три небеса: първото небе е туй, което днес наричаме атмосфера – областта на въздуха и облаците; второто небе е пространството, в което се движат небесните светила; третото, отвъд областта на светилата, е тъй да речем, същинското небе – обиталище на Бога, на ангелите и на светиите, които блажено съзерцават лика Божи. Ясно е от тия богословски представи за небето, че областта на небесните светила е ограничена и че зад нея именно се простира третото небе.
към текста >>

46. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

което е майсторски изтъкнато във великолепния мит, който са ни завещали древните гърци.
Това почти равномерно тракане е безсловесния говор на една машина, която ще да е изобретена от Меркурий – отдавна знайния от митологията бог на речта и на писмото. Пишещата машина – подобно телеграфа – е "меркурианка". Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурий, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането – еднаот най-типичните функции в сферата на Меркурий – за да бъде то в съгласие с стила на времето. Меркурий, впрочем, е неподражаем в своята приспособимост към условията на живота. При това, той обладава рядък изобретателски дар – нещо. което е майсторски изтъкнато във великолепния мит, който са ни завещали древните гърци. Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент – лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполон. Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурий, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави. Той връхлита с укори хванатия на тясно Меркурий, но последният не е глупак като Марс да се бие – че и без това престъплението му е вече открито. Той гузно се усмихва на Аполон, и цялата му мисъл е, не как да се защити, а как по-ловко да се изплъзне из тая беда, какъ да замаже работата. И той, наистина, успява да стори това.
към текста >>

47. РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Величието на древна Гърция не е ли изразено в Питагор, Сократ, Платон, Аристотел, Есхил, Еврипид, Софокъл, Фидиас, в Илиадата и Одисеята и пр.?
Тия думи могат да се преведат така: един народ, който живее за един велик божествен идеал, който е орган от една велика идея, той не може да загине и не може да бъде погълнат. Днес, поради материалистичното схващане на живота, разсъждават крайно механически за законите, по които един народ може да се повдигне, по които може да се дойде до разцветът на народния гений, на заложбите на народната душа. Един народ, ограничен със старите идеи и разбирания, никога не може да дойде до истинско величие. Всъщност, в що се състои силата на един народ? – В културните ценности, които той е създал! Величието на древна Гърция не е ли изразено в Питагор, Сократ, Платон, Аристотел, Есхил, Еврипид, Софокъл, Фидиас, в Илиадата и Одисеята и пр.? Всичко това са цветът на древногръцката култура. Също така и величието на древноеврейската култура има своя израз в пророците, тия велики души които с чудно прозрение са изявявали вечни истини! Гореказаното е новата идея, към която отива постепенно човечеството. Тая идея се съзнава днес от по-будните души на всички народи. Но тия идеи вече стават достояние на все по-широки кръгове.
към текста >>

48. РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Луварис - Гърция).
Някои от надписите изтъкваха необходимостта от свързване на труда с радостта: "Радостта и трудът ще прекратят социалните борби. С това се обяснява световното значение на тая идея. И ония. които служат на тая идея, служат на мира, толкоз необходим за живота на човечеството". (Д-р Вълчев - България) "Работата се тълкува като нещо, което органически е свързано с душата" (Проф. Луварис - Гърция). "Радостта в труда е новата вяра", (Емануил Букутс - Румъния). "Трябва да направим всичко, щото трудът да престане да бъде бреме, позор, малоценност и потисничество. Трябва да направим отново труда извор на радост за хората. А радостта е език, който се разбира от всички народи" (Д-р Алберт Лай - Германия). Посочват се и средствата за това - както нагледно, чрез картини, модели и пр., така и чрез надписи по стените, като следните: "Организирането и осмислянето на свободното време и почивката на трудещите се гарантират спокойствието и политическия мир в страната, създават сътрудничество и хармония между класите и радост за целия народ".
към текста >>

49. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Но тъй като за мнозина западноевропейци историята и на наука, и на изкуство, и на философия започва от древна Гърция, малцина знаят, че в Индия, например, са се развили известни научно-метафизични системи за космоса, в които са застъпени интересни схващания за слънцето.
В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаяли нищо от онова, което ние днес знаем за слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност на спектроскопа. Ала ония, които са виждали, Посветените, навярно са знаели за слънцето, и като физическо тяло, и като център на духовна дейност, много повече от нас. Те са загатнали за това свое знание чрез символиката па митовете - един особен език, с който са си служили древните посветени от всички школи и времена, и който почива на великия закон за съответствията. Така стои въпросът с митовете за слънцето на древните народи. Какво представят техните научни астрономични системи, като запример Птоломеевата, която е владеела умоветеe на хората в течение на векове, също се знае. Но тъй като за мнозина западноевропейци историята и на наука, и на изкуство, и на философия започва от древна Гърция, малцина знаят, че в Индия, например, са се развили известни научно-метафизични системи за космоса, в които са застъпени интересни схващания за слънцето. Ще изложа накъсо една от тези индуски системи. Източникът, от който почерпвам следващите по-долу данни, е книгата на G. W. Surya и М. Е. Valier: Okkulte Weltallslehre (Окултно учение за Всемира). Предварително ще кажа, че индуската физика се коренно отличава от модерната, западно-европейска физика, и по метод, и по техника.
към текста >>

50. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Космографията на гърци и римляни е окончателно надмогната, веднъж завинаги е свършено с твърденията на църквата и с нелепата басня за антиподите, които ходят по главите си.
"Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг. След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света. Сега вече е сложен край на всяка неувереност. Съмнението, този най-жесток враг на човешкото знание, е победено на географското поле. Откак един кораб излиза от пристанището на Севиля, и пътувайки все направо, се връща отново в същото пристанище, вече е необоримо доказано, че земята е кълбо, което се върти около себе си и, че всички морета са свързани в едно единствено море. Космографията на гърци и римляни е окончателно надмогната, веднъж завинаги е свършено с твърденията на църквата и с нелепата басня за антиподите, които ходят по главите си. Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят. Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният ú образ е даден от Магелан. Сега земята е една неограничена област и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд.
към текста >>

51. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Интересно е да се посочат някои по-крупни политически събития, станали около времето на точния съвпад: Южна Америка се освобождава от игото на Испания, Холандия добива своята независимост, Гърция започва войната за освобождението си от турско робство, Мексико също получава свобода.
При нея "небето", сир. блажения живот, и "боговете", сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички, на почвата на социалното равенство, и в култ към "водачите" и "героите". Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Иршу - бунт, който се е развил под знака на Телеца. Ще си припомнят и ще съзрат, може би интересни съответствия с революционните движения на нашето време. След всички тия разглеждания, направени с едри крачки, аз най-сетне напущам сферата на Нептун, в която наистина има чудни вълшебства. Г. Интересно е да се посочат някои по-крупни политически събития, станали около времето на точния съвпад: Южна Америка се освобождава от игото на Испания, Холандия добива своята независимост, Гърция започва войната за освобождението си от турско робство, Мексико също получава свобода. При това, в първите 20 години от Урано-Нептуновия цикъл, който трае 170 години (от съвпад до съвпад) се правят най-големите научни открития в областта на електричеството, които едва по-късно получават практическо приложение. В тази, именно, атмосфера са расли Маркс и Енгелс, роден две години и някой месец след Маркс. Би било интересно да се проследи връзката между тия двама създатели на марксизма, защото ако Маркс, тоя нов Мойсей, представя законодателят и външния оформител на марксическата доктрина, Енгелс, чиято роля остава по-скрита, защото е била засенчена от ярката фигура на Маркс, е свързан повече с вътрешното ù съдържание.
към текста >>

52. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Първото пробуждане настава в Гърция.
Това е слизането на човешкия дух в материята. Човек е роб на природата. Няма съзнание за себе си, няма свобода на индивида. В религията имаме пантеизъм, в обществения живот – деспотизъм. „Дреме човекът, дреме обществото и даже Божеството дреме". Първото пробуждане настава в Гърция. „Познай себе си! " – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят. Но все пак цялата древност си остава под знака на греха, падението или потъването в материалния свят. Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата. Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят.
към текста >>

53. DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тъй като българите се научили от гърците да пият, а това влечело израждане и пакости, Богомил препоръчал на последователите си пълно въздържание.
Козма негодува, за дето Богомил премахнал робството и искал да се вземат имотите от боляри, епископи и манастири. „Богомил изравнил жената с мъжа, дал право на жената да бъде духовник, старейшина, кмет и пр. В това отношение той е решителен еманципатор на жената през средновековното робство. За богомилите западните християни казвали, че работят от зори до мрак. Богомил, следвайки пътя на Христа, проповядвал братство и мир между народите. Тъй като българите се научили от гърците да пият, а това влечело израждане и пакости, Богомил препоръчал на последователите си пълно въздържание. Той бичувал големците (светски и духовни), които пиели. Богомилството е най-прогресивното явление в нашата история. Чрез богомилството ние сме се приобщили към европейската култура и с право можем да се наречем учители на европейците. Богомилите проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога славяно-българският дух. Богомил е духовен водач от голяма величина, но слепотата на известни люде още пречи да се признае това официално.
към текста >>

54. МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

При изучаване на златното сечение, често се излиза от статуята на Аполон от Белведере, който се счита за телесно въплъщение на идеала за красота у старите гърци.
Той е възхитен от красотата на нейните творби. Той вижда тази красота с погледа на своето собствено умение и вътрешно изживяване и се стреми да я възсъздаде. Така още от стари времена художници и учени, дълбоко посветени в тайните науки, са се добрали до известни закономерности, които поддържат красотата и хармонията на творенията в Природата. Още от древни времена е установено така нареченото „Златно сечение" на хармонията и красотата. Ето някои основи на „Златното сечение": Древните скулптори са познавали тези закони и са се стремили да дадат, колкото се може по-голямо закономерно съвършенство на своите творби. При изучаване на златното сечение, често се излиза от статуята на Аполон от Белведере, който се счита за телесно въплъщение на идеала за красота у старите гърци. Тялото на Аполон се разделя първом на две части – горна, малка част (минор), от темето на главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата на краката. Числената разлика между голямата (мажорна) част и малката (минорна) част дава една величина, която е равна на разстоянието от пъпа до рамената. Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга величина, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата. Долната, мажорна част – от пъпа до петите се разделя на две части А плюс една част В. Лицето – от горната част на челото до основата на брадичката (чоканчето), представя една величина, която се получава от разликата между величините А минус В.
към текста >>

55. БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Корифеите на тези школи в своите най-завършени творби са дали художествена интерпретация на философски концепции, съществуващи в древните школи на Гърция, Египет, Индия.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Немското литературно творчество е до такава степен оплодено от философска мисъл, че не бихме схванали напълно същината на някое творение, било то шедьовър на класическата или романтична литературна школа, ако не сме запознати по-обстойно с историята на философията. Корифеите на тези школи в своите най-завършени творби са дали художествена интерпретация на философски концепции, съществуващи в древните школи на Гърция, Египет, Индия. Кой би се домогнал до същината на великото Гьотево творение „Фауст", ако не би познавал учението на Платон и питагорейците? Енигма би станала великолепната драма „Емпедокъл" на Фридрих Хьолдерлин за този, който не би бил в състояние да открие в нея чудното съчетание на източната философия с идеите на християнството. Редица още други творения в немската литература представляват художествено претълкуване на философски идеи. А този факт е естествена последица от натюрела на немския творчески гений, защото неговата поезия не е израз само на непосредствено изживяното, но в много по-голяма степен е отзвук на оная философска размисъл върху изживелицата, поднесена му от сетивния свят. В това философстващо съзнание се корени и оная склонност на немеца към трансценденталното, метафизичното, плод на която се явява мистичният момент в неговото творчество.
към текста >>

56. ЗА КРАСОТАТА - СТ. КАРАПЕТРОВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Старите гърци имали също подобен религиозен обичай.
Старите арийци са постили един ден в седмицата. Спартанците и персийците приучвали своите деца и жени към продължително постене, за да заздравят тялото им. Старите нормандци постили преди всяка битка. Великият Буда постил дълго и приучвал учениците си на дълги пости. Египетските фараони изпълнявали дългите религиозни пости. Старите гърци имали също подобен религиозен обичай. Доколко лечебните и религиозните пости са се идентифицирали, виждаме от писанията на стария прочут лекар Гален: „Душата се задушава от многото кръв и мазнини и не е способна да схваща небесни и божествени неща." При първите християни еднодневното седмично постене е било нещо в реда на нещата. Теофраст (390 г пр. Хр.) е казал следното: „Изобилното хранене, особено храненето с месо, подтиска разума, прави човека ленив и често глупав”. В историята се споменава често за прочути учени и философи, които са постили редовно през живота си. Така прочутият калугер и философ Роджер Бекон (1214 до 1294 г.) прилагал едно методично и продължително постене за възобновяване и подсилване не само на физическите, но и на душевните си сили.
към текста >>

57. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Учените музиканти днес са единодушни, когато изтъкват значението, което старите гърци са приписвали на космичното начало в музиката.
Същите идеи са лежали в основата и на питагорейското учение, което е главният извор за историята на гръцката музикална теория. Именно питагорейците визира Аристотел, когато казва: „Има философи, които поддържат, че, естествено, движението на тела с такава голяма маса, каквито са звездите, сигурно произвежда някакъв звук, щом като телата, които се движат по земята и които имат много по-малка маса и много по-малка скорост, все пак са способни да звучат. Невъзможно е, прочее, звездите, чийто брой е толкова голям, чиято маса така грамадна, и които са понесени в простора с такава чудовищна бързина, да не произвеждат и те никакъв звук. И понеже откриват известна зависимост между мелодичните съотношения, скоростите на движението на телата и техните разстояния, тия философи заключават, че кръговите движения на звездите произвеждат някаква звукова хармония" (Аристотел, De Coel, II. - 9). Учените музиканти днес са единодушни, когато изтъкват значението, което старите гърци са приписвали на космичното начало в музиката. Тук ще приведем мненията само на двама знаменити учени: Жюл Комбариьо, бивш професор по история на музиката в Колеж дьо Франс, автор на много музикално-научни трудове, и Теодор Ренак, член на Френския Институт и бивш председател на френското музикологическо дружество. „Един път ролята на седемте планети добре установена в магията, казва Комбариьо, музиката е трябвало вече по необходимост да държи сметка за тях. Магия и музика са били в много тясна връзка помежду си, затова иначе и не е могло да бъде. Под влиянието на тая именно доктрина, според Питагор, седмострунната лира на Хермес е символизирала седемете планети, а самото небе е било уподобявано на една лира" (Комбариьо, Музиката и магията, Париж, 1903 г. стр. 195).
към текста >>

Така може да се установи, че различните формули на сидералната гама съответствуват на разните строеве на лирата, които са се практикували у гърците от шестия до първия век преди нашето летоброене.
„Един път ролята на седемте планети добре установена в магията, казва Комбариьо, музиката е трябвало вече по необходимост да държи сметка за тях. Магия и музика са били в много тясна връзка помежду си, затова иначе и не е могло да бъде. Под влиянието на тая именно доктрина, според Питагор, седмострунната лира на Хермес е символизирала седемете планети, а самото небе е било уподобявано на една лира" (Комбариьо, Музиката и магията, Париж, 1903 г. стр. 195). Ето що пише по тоя въпрос и Теодор Ренак в „Ревю филозофик" (Париж, 1900 г.): „В една философска система, която, по всичко изглежда, вече се е ползувала с предпочитанията на Платон, на „мелодията на сферите” се е приписвал един обем, който е могъл да достигне до четири октави и една квинта, но в който само така наречените неподвижни (основни) тонове са били смятани достойни за светостта на небесните тела... Някои са открили в тая формула клавиатурата на усъвършенствуваната осемнайсет-струнна китара, която служи за основа в таблиците на Алипиус. Така може да се установи, че различните формули на сидералната гама съответствуват на разните строеве на лирата, които са се практикували у гърците от шестия до първия век преди нашето летоброене. Всевъзможните формули, предлагани за мелодията на сферите, са само едни проекции в Безкрайното пространство на ония гами, които в даден момент били най-много тачени сред елинския свят". От тия свидетелства, а и от много още, които не можем да приведем тук, се вижда, че старите народи са имали едно много по-дълбоко разбиране за тоновото изкуство и едно много по-сериозно отношение към него, отколкото представителите на днешната музикално-научна мисъл. Схващанията на Питагор за една изключително астрономична или, по-право, астрологична музика, които са легнали в основата не само на елинската, но и на римската музикална теория, се коренят, по всяка вероятност, в тайните учения на египетските и на вавилонските звездобройци. ------------------------------------ [1] Paul Verlain: Art poetique
към текста >>

58. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Затова още древните са казвали: .Познай себе си"... На вратата на храма в Делфи, древните гърци, посветени в култа на Дионис, преминали през всичкото знание на всички времена до тях, са написали великата мъдрост, вярна и истинна през всички времена: „Познай себе си, за да познаеш Истината и Бога" в тази велика мъдрост, една от най-хубавите концепции, до които древните гърци са дошли, се подчертава хармоничното единство между Бога, човека и Истината.
Утрешната наука, науката на идващите десетилетия, ще се занимава с разбулването не само на материалните и силови явления, но и на истините от по-висш разряд, на висшите духовни истини. И само тези истини са внасяли смисъл в живота, само те са давали на човека траен светоглед и творчески импулс. Вековете говорят непрестанно за Истината, чрез всичко, което ни заобикаля, чрез всичко съществуващо в Природата – чрез света на минералите и скалите, чрез цветята и растенията, чрез животното царство и чрез самите нас, тази непозната гатанка – човекът. За Истината ни говорят вечно планините и реките, морето и небето, звездите и слънцето... Вековете мълчат неуклонно за Истината, която е скрита зад всички видими и силови форми на битието. Те мълчат за Истината, която е скрита в нас – човеците на земята, която седи зад всяка проява на живот в цялата Природа, зад нямото вълшебство и красота на звездите. Затова още древните са казвали: .Познай себе си"... На вратата на храма в Делфи, древните гърци, посветени в култа на Дионис, преминали през всичкото знание на всички времена до тях, са написали великата мъдрост, вярна и истинна през всички времена: „Познай себе си, за да познаеш Истината и Бога" в тази велика мъдрост, една от най-хубавите концепции, до които древните гърци са дошли, се подчертава хармоничното единство между Бога, човека и Истината. Разбулване тайната на най-малката космическа същност – човека, довежда до познанието на големите тайни – Истината и Бога. Тук големият въпрос за Истината е поставен от начало като основен духовен въпрос. Херметизмът, дълбокото окултно учение на древния Египет, ни представя Истината по един особен символичен начин. в древните египетски школи, последно изпитание за ученика-посветен е представяла статуята на Богинята Изида, която е била забулена. Ученикът, добил всичкото знание и опитност на школата, минал през всички изпитания, добил чистотата, се явява пред статуята на Богинята Изида.
към текста >>

59. Списанието PDF Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Една книга, която дава представа за музиката в стара Гърция.
Цена 75 лв. Ние отбелязахме досега излизането на всички но¬мера от тази много ценна библиотека, която прави чест на издателя и на България. Великият германски философ е разгледан живо и е подчертано значението му за днешното време. Дадени са най-важните откъси от книгите му: Критика на чистия разум, Основи на една метафизика на нравите, Религия в границите на разума и Критика на способността за съждения. Химни на Аполон Делфийски от Андрей Андреев, 1942 г., цена 40 лв., доставя се от автора в гр. Ямбол. Една книга, която дава представа за музиката в стара Гърция. Тя е богато илюстрирана с цитати и фрагменти от нотописани песни. Разглеждат се също самото гръцко нотописане и редица химни. Накрая са дадени редица химни на съвременен нотопис. Цялата книга е хубав и единствен досега принос от този род в България. Тя е ценна за историка, музиканта, а и за всеки културен човек.
към текста >>

60. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Слънцето разпери криле над Масър, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спре над Гърция, Звездата на Посланика покри с лъчи Иудея.
БОГОМИЛСКО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ „И вложи Господ седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел по един от седемте народа – да го води. И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: един – да го води, а друг – да го пази. Слънцето разпери криле над Масър, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спре над Гърция, Звездата на Посланика покри с лъчи Иудея. Звездата на Бранника – Рома, а Звездата на Отшелника – Бизанс. А народите се не бяха родили още на земята, но те живяха в чертозите на Господнята Всемъдрост. И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. Само над България тъмнееше мрачина – и звезден ангел не развя криле над нея. И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имат другар, а той – нямаше.
към текста >>

Погасна нимбата на Масър, умряха двата народа-близнаци на Междуречието, изгоря Гърция, погина Иудея, разсипа се Рома - само Бизанс и България останаха.
И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имат другар, а той – нямаше. И с плач поиска от Бога звезден дух, другар да му бъде. Та се смили над него Господ—Бог, ала нямаше вече звезда и звезден дух. И духна тогава Бог в простора – и осени с Божествено мановение Млечния Път, та рой светли ангели се родиха там – и повели Бог на Млечния Път да властвува над България. ............................................ И превратна участ спря криле над българи: през изкус и съсипии ще мине България, ала ще изтрае. Погасна нимбата на Масър, умряха двата народа-близнаци на Междуречието, изгоря Гърция, погина Иудея, разсипа се Рома - само Бизанс и България останаха. ...Но, този що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят Бизанс навсегда, а България като Огнена Птица ще се възражда из собствената пепел, та до край на векове ще пребъде. Защото – гаснат звездите една по една. Ала Божият Лентион ще свети вечно – и Млечният Път ще бъде светъл покров на вселената". Из „Книга за Царете" от Николай Райнов.
към текста >>

61. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Спрем ли се на музиката и музикалната философия на старите гърци – за да направим връзка между изтока и запада – ще видим, че главните ù представители Питагор, Платон и Аристотел, са имали едно схващане, което в основата си е подобно на онова, което намираме в древния изток.
Това е така, защото в древността всяко познание е идвало от окултните школи при храмовете и светилищата, а истината е една и съща, ако и понякога да взима различни форми на израз. Тогава силата на музиката се е разкривала и поверявала само на изпитани хора, които предварително са постигали в себе си чистота на душата, самоконтрол и дисциплина на ума и сила на духа. Широките народни маси са изпитвали влиянието на музиката върху себе си, но не са знаели нищо за тайните в нея – за законите, които я управляват, и за силите, които тя събужда. Всъщност, това, което знаем за музиката на древните, е само едно загатване за начина, по който те са я разглеждали и възприемали и не трябва да се мисли, че това е всичко, което може да се каже по този въпрос. Какво са знаели, обаче, самите за музиката и какво са можели чрез нея – това си остава тайна за съвременния човек, така, както са останали за него тайна много още техни постижения в областта на науката, медицината и другите изкуства. Спрем ли се на музиката и музикалната философия на старите гърци – за да направим връзка между изтока и запада – ще видим, че главните ù представители Питагор, Платон и Аристотел, са имали едно схващане, което в основата си е подобно на онова, което намираме в древния изток. Учението на Питагор за "хармония на сферите" се гради на схващането за музиката, което той е възприел през време на пребиваването си в светилищата на Египет. За питагорейците музиката изразява душевни вълнения, а това дава основа на учението им за етоса, т.е. моралното въздействие чрез тонове. Това схващане са споделяли и Платон, и Аристотел, които гледали на музиката като на сигурно средство за въздействие при възпитанието. По-късно неоплатониците приемат музиката като посредник между личното, земното начало и свърхличното, божествено начало.
към текста >>

Музиката на старите гърци – и като философско схващане, и като изкуство – има корените си в музиката на древния изток, но същевременно се наблюдава, че тук се дава една нова насока за нейното развитие, като на преден план се поставя външното н изявление, а вътрешните процеси, които я придружават или от които изхожда, стават все по-скрити, докато в края на гръцката култура и по-после – в живота на римската империя, тя остава само като една външна сръчност и изкусност, които постепенно губят своята връзка с духовното начало у човека и с творческите сили в природата.
Учението на Питагор за "хармония на сферите" се гради на схващането за музиката, което той е възприел през време на пребиваването си в светилищата на Египет. За питагорейците музиката изразява душевни вълнения, а това дава основа на учението им за етоса, т.е. моралното въздействие чрез тонове. Това схващане са споделяли и Платон, и Аристотел, които гледали на музиката като на сигурно средство за въздействие при възпитанието. По-късно неоплатониците приемат музиката като посредник между личното, земното начало и свърхличното, божествено начало. Музиката на старите гърци – и като философско схващане, и като изкуство – има корените си в музиката на древния изток, но същевременно се наблюдава, че тук се дава една нова насока за нейното развитие, като на преден план се поставя външното н изявление, а вътрешните процеси, които я придружават или от които изхожда, стават все по-скрити, докато в края на гръцката култура и по-после – в живота на римската империя, тя остава само като една външна сръчност и изкусност, които постепенно губят своята връзка с духовното начало у човека и с творческите сили в природата. Европейската култура се разви под знака на едно реалистично схващане за живота, което затъна до груб материализъм, при който се отрича всяко духовно начало в природата. Не се признава и, следователно, не се проучва и не се познава друго освен материята, чийто живот се изследва изолирано, сам за себе си, без да се държи сметка, че той е само крайно изявление на един друг живот, с безгранично много форми и неограничени възможности. Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния свят. При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното. Външното стана предмет на изследване и изучаване, а вътрешното постепенно се загуби и изчезна от погледа на човешкото съзнание.
към текста >>

62. И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

От този момент, в съзнанието на римския патриций настанал обрат, той освободил Епиктет от робство, дал му голяма сума пари и го изпратил в Гърция.
Това поведение на Епиктет дразнело неговия господар, който се учудвал на характера му. Веднъж силно разгневен господарят взел да натиска крака на Епиктет. Последният го погледнал кротко и казал: Господарю, както натискаш крака ми, може да го счупиш. Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя. Господарят, обаче, продължавал да натиска крака му, докато го счупил. От този момент, в съзнанието на римския патриций настанал обрат, той освободил Епиктет от робство, дал му голяма сума пари и го изпратил в Гърция. Там в скоро време Епиктет се прочул като виден философ. Ето, това значи търпение. Велико нещо е търпението! Хората на новата култура ще се отличават с търпение. Едно важно нещо, което липсва на много от съвременните хора е търпе¬нието.
към текста >>

63. ЗА МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО - G.N. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Европейският морал и обществена философия не почиват на мохамеданската или индуска философия, а на основите, които се излъчиха от християнството и се разляха в древността в Гърция и Рим.
Разбира се, това е само външен изглед, така ни се струва нам, когато злото напре много. В тия дни на угнетение ние се сещаме за великото учение на любовта на Христа, Учителят от Назарет. И днес някои считат, че то е едно досущ излишно учение, учение, което поддържа робството и блаженството на „нищите". А не си дават труд да помислят и да видят, че без християнството не би имало никаква съвременна европейска култура. Думата ни е за чистите основи на европейската култура — на морал и общественост. Европейският морал и обществена философия не почиват на мохамеданската или индуска философия, а на основите, които се излъчиха от християнството и се разляха в древността в Гърция и Рим. Никой от тия, които са създали някакво учение за етика и социалност, не са отишли по-далеч от Христа. Каквото и учение за доброто и да създадете, пак ще се върнете при Христа — при любовта. „Любовта ражда доброто", казва Учителят. По какъв път Христовите идеи за любов и добро са си пробили място в съзнанието на днешните хора? Наистина, днешният човек още няма сили и разумна воля да ги приложи, но той ги знае.
към текста >>

64. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Висшият, невидим и безплътен и следователно никога неизобразяван Бог се казваше Тео или Зео, което отговаря буквално на Теос и Зеус на гърците.
В тая подморска страна планини, хълмове, долини и равнини се сменяват с такова разнообразие, каквото не се намира никога при едно старо морско дъно, а само при земна покривка, която е потънала в морето преди геоложки съвсем късо време. Измерванията при поставяне на кабела на около 200 мили на север от Азорските острови установиха там едно формално разкъсване на почвата; намери се освен това лава, която може да се е втвърдила само при свободен въздух, не обаче при отсъствие на въздух под натиска на един воден стълб от 3,000 м. височина. Не по-малко убедителни доказателства отколкото изследванията на морското дъно, ни дава археологията за съществуването на Атлантида. Според последните разкопки в Юкатан трябва да се приеме като напълно доказано, че средноамериканската, египетската и старогръцката култури, както и откритите от немския изследовател, Фробениус остатъци от култура в Иоруба на Гвинейския залив са само потомци на прастарата Атлантска култура, насадени в колонии на атлантците и запазени там след потъването на майката-земя, Отдавна бе известно, че формата на черепа на караибите и на гуараните, живеещи в Бразилия, показват забележителна прилика с формата на главата на измрелите първични жители на Канарските острови, на гуанахите, както и с оная на туарегите и берберите, което дава да се заключи за един общ произход. Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната вечеря, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за грехопадението с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния. Висшият, невидим и безплътен и следователно никога неизобразяван Бог се казваше Тео или Зео, което отговаря буквално на Теос и Зеус на гърците. На санскритски тоя бог се казва Диаус, при келтите Тиах, и еврейското Jah-ve напомня последните в своята първа сричка. Може ли да се обясни едно такова сходство иначе, освен с допускането, че религията на всички тия народи произлиза от религията на един първичен народ, от който тия народи произхождат? Но има и нещо още по-убедително: прочутият астроном и географ Птоломей, създател на Птоломеевата система, който живееше около 140 год. преди Христа в Александрия, дава в своята „География" староарамейски имена на градове, няколко от които схождат буквално с такива от Средна Америка. Староарамейски -------------------------Средноамерикански Choi ------------------------------------------------Cholula Coluan---------------------------------------------Colua-can Zuivan----------------------------------------------Zuivan Cholima--------------------------------------------Cotiina Zalissa----------------------------------------------Chalisko Тук няма вече съмнение, че изселниците от Атлантския континент са тръгнали към изток и към запад и съгласно древния обичай са дали на новите селища имена на градовете на своята родина.
към текста >>

65. DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Жрецът му казал, че Гърция е била по-рано море, а преди това е била пак суша.
Това са процеси, които са ставали непрекъснато през цялата земна история. Географското разпределение на сушите и моретата непрекъснато се променя с течение на милиони години. Окултната наука твърди, че много места, които са сега суша, по-рано са били дъно на море и обратно. Днес географията и геологията постепенно потвърждават тия окултни истини. Платон в книгата си „Тимей" говори за разговора на един жрец в Саис, Египет, с гръцкия мъдрец Солон. Жрецът му казал, че Гърция е била по-рано море, а преди това е била пак суша. Той е загатнал на Солон и за съществуването и потъването на Атлантида. Учителят за образованието, от Боян Боев. С предисловие от Д-р Методий Константинов, София, 1943 г.. Стр. 414. Доставя се от редакцията. Вечен календар, стъкмил С. Стоянов.
към текста >>

66. СТИХОВЕ - S. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Но в Самос остава за много малко време, като се преселва окончателно във велика Гърция, южна Италия, в града Кротон, на Тарентския залив, втори град в южна Италия след Сибарис.
В Египет учението на Питагор трае 22 години при великия жрец Сонхис. Той овладява напълно тайните науки, участвува в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес. От Мемфис Питагор отива във Вавилон (Бабел). Тук той се запознава с философията на магите, с висшата математика и с астрологията. Във Вавилон прекарва 12 години и се връща в Самос след 34 годишно отсъствие. Но в Самос остава за много малко време, като се преселва окончателно във велика Гърция, южна Италия, в града Кротон, на Тарентския залив, втори град в южна Италия след Сибарис. Тук той основава своя школа и общество. Питагор не е могъл да понася властта на самоския тиран Поликрат. Затова той напуснал Самос за винаги. Това ще да е станало към шестдесетата олимпиада (около 540 г. до Хр.).
към текста >>

И наистина, той е учителят на светска Гърция, както Орфей е учителят на духовна Гърция.
Затова той напуснал Самос за винаги. Това ще да е станало към шестдесетата олимпиада (около 540 г. до Хр.). Умира в Метапонт. Хераклид казва, че Питагор бил най-ученият човек на своето време. И наистина, той е учителят на светска Гърция, както Орфей е учителят на духовна Гърция. Питагор тълкува и продължава религиозната мисъл на великия Орфей, като я приспособява към новото време. Тълкуването му е цяло творчество, защото си служи с научното доказателство. За Питагор се е писало подробно от Лизис в неговите „Златни стихове", в коментариите на Хироклес, в откъслеците на Филалай, в съчиненията на Архит, в писаното за него от Диоген Лаерций, Аристид от Киренайка, Аристоксен, неоплатолицит Ямблих и Порфирий и от други александрийски философи. Философските писма на Питагор въздействуват и на Сократ, Платон (в Тимей с разбиране е изложена космогонията на Питагор), на Аристотел, Парменид, Емпедокъл, Херодот, Ксенофон и др.. Като късен негов последовател е Никомах, наречен Геразенски, математик и философ от неопитагоровата школа, живял около 100 години след Христа. В своето съчинение „Manuele harmonices" той разглежда мистичното влияние на числата върху тоновете.
към текста >>

От Египет учението се пренесло в стара Тракия и антична Гърция от Орфей, също ученик на египетските жреци.
По-важни от тях са: Питий, Дамон, Филалай, Симий, Тимей Локрийски, Епихарм, Алкмеон Кротонски, Архит Тарентски и много други. Страбон (XIV,1,41) подробно описва музикалната философия на Питагоровия ученик Лизис. Най-ценното, което Питагор донесъл от Изток в дар на своите сънародници, е учението за музиката на небесните сфери, учение, което има своя първоизточник в страните на стария изток: Египет, Халдея и Финикия. В Египет, в Мемфис и Гнербах, жреци иерофанти, наречени пастофори, и техните помощници неокори разнасяли и обяснявали това учение, което в същност се е оформило от магите във вавилонските храмове. От Вавилония и Египет учението се е възприело от финикийските първосвещеници. От Египет учението се пренесло в стара Тракия и антична Гърция от Орфей, също ученик на египетските жреци. Тоя вдъхновен тракиец учил своите многобройни ученици на това учение, добре изложено в книгите му „Светото слово", „Теогония" и „Посвещения", от които се ползували Питагор, Хезиод и Платон. Химните на Орфей загатвали за мистичния характер на това учение. Обаче, истинското свое философско-математическо обяснение учението за музиката на сферите получило от Питагор. Същността на учението е: вселената се къпе в небесна хармония, която не долавяме, защото сме загубили някои от нашите сетива. Тя не е мъртва.
към текста >>

Създаденото от Питагор учение, след смъртта му се пренася в Гърция, гдето господствува над гръцката философия.
Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе, според питагорейците, е „хармония и числа". Плутарх доуяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и други древни философи твърдели, че движението на вселената, и частично на небесните тела, е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по техните думи, е наредено от боговете според изискванията на хармонията". В заключение ще кажем думите на Питагор: „Музиката на небесните сфери е най-дивната музика. Тя е най-съвършеното тоново изкуство. Тая музика може да направи човека истински човек, очистен от всичко лошо, да го направи велика душа, „велик посветен". Създаденото от Питагор учение, след смъртта му се пренася в Гърция, гдето господствува над гръцката философия. Вече при Пизистратидите, питагорейците вземат дейно участие в разработването на орфеическата литература. Към IV в. до Христа, питагорейството се поглъща от платонизма. По-късните продължители на учението на Питагор са новопитагорейците и неоплатониците. Гьоте, запознат с музикалните разбирания на Питагор, в пролога на безсмъртния „Фауст" казва: Запяло слънце стара песен Със братските кълба във хор.
към текста >>

до Христа, из цяла Гърция господствуват музикалните разбирания на Питагор.
По-късните продължители на учението на Питагор са новопитагорейците и неоплатониците. Гьоте, запознат с музикалните разбирания на Питагор, в пролога на безсмъртния „Фауст" казва: Запяло слънце стара песен Със братските кълба във хор. Българските богомили също познавали Питагоровото учение за музиката на небесните сфери. Това най-добре се изразява в богомилския апокриф „Видение Исаево", гдето се говори за музиката на разните небеса и дори се казва, че „песента на всичките седем небеса не само се чуваше, но и се виждаше". През VI и V в. до Христа, из цяла Гърция господствуват музикалните разбирания на Питагор. Но в IV в. до Христа, против тях възстава един от най-големите музикални теоретици на стария свят — Аристоксен от Тарент. Аристотел е повлиял с философията си на Аристоксен. За съжаление, за него и живота му нямаме почти сведения, както много знаем за противника му Питагор. Едно е само сигурно: той е най-плодовитият музикален писател на древността.
към текста >>

67. ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ ЗА МУЗИКАТА Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Старите гърци вярвали, че Аполон е дарил музиката и поезията на хората, Хермес — лирата, Атина Палада — аулоса и др.
Андрей Андреев ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА Старото първо обяснение за произхода на музиката е, че тя е дар от боговете на човечеството. Старите гърци вярвали, че Аполон е дарил музиката и поезията на хората, Хермес — лирата, Атина Палада — аулоса и др. У индусите началото на тона се свързва с музикалния инструмент вина, чийто изобретател е Нарада, един от седемте велики риши (митически мъдреци полубогове), син на Брахма, бащата на музиката. Египтяните смятали музиката за дар от бог Озирис. Лукреций в „De rerum natura (lib. V) прави опит да обясни началото на музиката с подражанието на пението на птиците, със звуците на ветъра от тръстоиката и т. н. През средновековието, началото на тоновото изкуство се приписвало на Адам.
към текста >>

68. Брой 1-2 -1996г. Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Намерил захвърлена обща история на света, още 7-8 годишен с голямо увлечение се запознал с дребните култури на Египет, Гърция, Рим и имал силно усещане, че и той някога е живял в древността.
У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. САВА КАЛИМЕНОВ 1901-1990 Роден в Севлиево на 29 октомври 1901, като девето дете в семейството, Сава Калименов извървява нелек път воден от стремеж към познание и себеотдаване в името на високия Идеал, той си създава име на пламенен трибун и прокламатор на идеята за братството. Стефка Калименова, споделя за отрано проявената любознателност на баща си : “Детството му преминава във време, когато книгите били рядкост /за разлика от войните, които България води през този период/. Намерил захвърлена обща история на света, още 7-8 годишен с голямо увлечение се запознал с дребните култури на Египет, Гърция, Рим и имал силно усещане, че и той някога е живял в древността. Учил в гимназията в родния си град, с особен интерес към литературата и езиците. От ранна възраст изучава и ползва руски език, от западните езици - френски, а по-късно в курсовете на сестра Дафинка Доганова учи английски език. Отличното владеене на есперанто му позволява след време да издава на този език в-к “Frateco”.” По пътя на своето духовно развитие Сава Калименов среща много светли личности, чиито мисли събуждат в него жаждата за себеусъвършенстване, за издигане над обикновеното материално разбиране на живота. Една от тях е Толстой. В душата му завинаги ще остане неговият образ.
към текста >>

69. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава ти ще узнаеш, че няма българи и турци, сърби и гърци, немци и японци, а има синова на Бога; че няма православни и сектанти, католици и протестанти, мохамедани и будисти, а има човешки души, които еднакво търсят Бога, и които, по различни пътища, се стремят към една и съща цел.
Тогава в миг ще падне, ще се стопи заблудата на твоя ум, че ти си нещо смъртно, нещо временно, нещо на което смъртта завинаги ще сложи край. Ти ще знаеш, ти ще чувстваш, ти ще виждаш, че си безсмъртно същество, дошло на земята - училище да се учи и усъвършенства. Ти ще разбереш, че едничкия смисъл на твоя земен живот се състои в това да се стремиш към Бога. Нему да служиш, а не на своята секта. И да Му служиш в дух и истина,- а не в тази или онази ограда. Тогава ти ще узнаеш, че няма българи и турци, сърби и гърци, немци и японци, а има синова на Бога; че няма православни и сектанти, католици и протестанти, мохамедани и будисти, а има човешки души, които еднакво търсят Бога, и които, по различни пътища, се стремят към една и съща цел. При кого да отидем? Към кого да се привържем? Кому да служим? — На Бога! На Безграничната Любов, която обгръща всички и всичко.
към текста >>

70. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето че във Франция, Италия, Чехия, Холандия, Швеция, Полша, Гърция, Япония, Америка и т. н.
Това, което никой до сега не е казал. това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител! ... Нека „свините“ пасат трева и хрупкат жълъди из дъбравите на съвременните наука, философия и социология. Нека те се валят из блатата на политиката, взаимните борби, на низкия и кален живот, но нека великите истини, като скъпоценни бисери, останат далеч от тях, защото те, наистина, „не им са потребни". Но ето че в това време се намират хора, от най-отдалечени краища на земята, които, поради отдалечеността си, последни би трябвало да се научат за Учителя, но които не се отегчават да четат беседите, намират смисъл в „безмисленото“ и признават че „това са най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време“ — (Стеллан Енгхолм,) че това учение „далеч превъзхожда другите философски системи и учения“ (Андерс Розенберг), че то е „всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце“ (Гино Сорделли). Ето че във Франция, Италия, Чехия, Холандия, Швеция, Полша, Гърция, Япония, Америка и т. н. започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята. Защото писано е, че „камъка, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“! Та кой ще спре потока на Божествената Благодат, която се излива чрез един от Неговите пратеници? Кой ще направи преграда там където се проявява Божията сила? Кой ще унищожи това, което е дошло да даде нов живот на цялото човечество?
към текста >>

71. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

.. Българи, сърби, гърци, румънци, — ний всички сме братя, ний всички сме части на едно цяло.
... Да обичаме, прочие, като надмогнем границите, които егоизмът е поставил на нашата обич, и ние ще бъдем щастливи! Ний всички сме едно! Какво значат за нас вашите граници? — За сърцето граници не съществуват! — Ний всички сме едно! .. Българи, сърби, гърци, румънци, — ний всички сме братя, ний всички сме части на едно цяло. Ний всички сме синове на един Бог, деца на една и съща земя. Кои сте вие, които искате да ни разделяте и в името на какво правите това? Защо ни учите да се мразим и ненавиждаме? Защо ни карате да се избиваме едни други? Защо правите от родните братя врагове?
към текста >>

Българи, сърби, гърци, румънци, — ний всички сме едно!
Ще се смири неразумната гордост и ще зацарува завинаги любовта. Народите ще си подадат братски ръце, ще се слеят в една пламенна прегръдка, в която ще изчезне всичко, което ги разделя! ... И ще се разтворят тогава портите на Царството Божие на земята. Човек ще престане вече да разрушава, а непрестанно ще твори. И щастие, благосъстояние и радост ще зацаруват завинаги между хората. Българи, сърби, гърци, румънци, — ний всички сме едно! — Елате, прочие, да изградим с общи усилия величественото здание на новия живот. Елате да възцарим Любовта за върховен и вечен владетел на живота! Елате да превърнем нашите окървавени с братска кръв земи в рай! ... Мироносци. Дълга пътека се вие надолу по планината и се губи в буйната до колене трева.
към текста >>

72. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От известно време насам, печатът в съседните ни държави — Гърция, Сърбия и Румъния, а също и някои официални среди в същите държави, усилено се занимават с идеята за осъществяването на една Балканска Федерация, в която да влизат всички балкански народи.
Съдържание: Балканска Федерация. Обществено мнение. Какво могат да направят те! (Б.Б.) Той ще дойде! (Т.Ч.) Най-бедният (Т.Ч.) Книжнина Балканска Федерация. От известно време насам, печатът в съседните ни държави — Гърция, Сърбия и Румъния, а също и някои официални среди в същите държави, усилено се занимават с идеята за осъществяването на една Балканска Федерация, в която да влизат всички балкански народи. Нам не ни е известно добре върху какви основи и с какви средства смятат нашите съседи, респ. тия среди, които повдигат въпроса, да изградят тая Балканска Федерация. Не ни е известно дали те са достатъчно разумни и идейни, дали те са достатъчно здрави, за да могат да издържат едно такова предприятие и, следователно, дали те са приемливи за нас. Но, въпреки това, нас ни учудва и озадачава обстоятелството, че българският печат, българското общество, в лицето на своите официални и неофициални представители, пази почти пълно мълчание по този въпрос, като че ли той никак не ни засяга и не може да ни интересува. Предложенията на нашите съседи не са били до сега подложени на обсъждането и преценката на нашето обществено мнение.
към текста >>

По такъв начин вътре в границите на обширната Балканска Федерация ще могат свободно да съществуват независимите и със свое собствено управление: България, Сърбия, Гърция, Румъния, Албания, и Черна Гора, а също така и: Македония, Добруджа, Тракия, Хърватско, Трансилвания, Босна, Херцеговина и т. н.
* Как изглежда пред очите на тия нови хора светлия идеал на бъдещата Балканска Федерация? Върху какви основи и с какви средства се изгражда тя? Балканската Федерация, в нейния идеален образ, не е нищо друго, освен едно истинско Братство на Народите, на всички народи, населяващи Балканския полуостров. В това Братство всички народи са с равни права: — никой не може да бъде потискан, никой не може да бъде пренебрегван. Всяка една област чието население пожелае, може да се обособи като отделна единица със свои закони и обществен ред, със свое самоуправление. По такъв начин вътре в границите на обширната Балканска Федерация ще могат свободно да съществуват независимите и със свое собствено управление: България, Сърбия, Гърция, Румъния, Албания, и Черна Гора, а също така и: Македония, Добруджа, Тракия, Хърватско, Трансилвания, Босна, Херцеговина и т. н. Защото само по този начин, — чрез освобождаване и обособяване като отделни единици на различните племена и области, а не чрез тяхното завладяване или разделяне от по-големите, ще може да се сложи край на националните и племенни борби на Балканския полуостров. Има две възможности, които на всяка цена трябва да се избегнат при реализирането на Балканската Федерация. Първата е: образуването Федерацията за да се противопостави тя на една или друга държава, или за защита на една или друга държава, напр. — да пази Сърбия от Италия, Румъния от Русия или Унгария, Гърция от Турция и т. н. Втората възможност е тази — всеки един народ да влезе с всичкия свой шовинизъм и национален егоизъм, очаквайки само полза за себе си от Федерацията, без да има сериозно намерение да зачита правата, като даде свобода на другите народи.
към текста >>

— да пази Сърбия от Италия, Румъния от Русия или Унгария, Гърция от Турция и т. н.
Всяка една област чието население пожелае, може да се обособи като отделна единица със свои закони и обществен ред, със свое самоуправление. По такъв начин вътре в границите на обширната Балканска Федерация ще могат свободно да съществуват независимите и със свое собствено управление: България, Сърбия, Гърция, Румъния, Албания, и Черна Гора, а също така и: Македония, Добруджа, Тракия, Хърватско, Трансилвания, Босна, Херцеговина и т. н. Защото само по този начин, — чрез освобождаване и обособяване като отделни единици на различните племена и области, а не чрез тяхното завладяване или разделяне от по-големите, ще може да се сложи край на националните и племенни борби на Балканския полуостров. Има две възможности, които на всяка цена трябва да се избегнат при реализирането на Балканската Федерация. Първата е: образуването Федерацията за да се противопостави тя на една или друга държава, или за защита на една или друга държава, напр. — да пази Сърбия от Италия, Румъния от Русия или Унгария, Гърция от Турция и т. н. Втората възможност е тази — всеки един народ да влезе с всичкия свой шовинизъм и национален егоизъм, очаквайки само полза за себе си от Федерацията, без да има сериозно намерение да зачита правата, като даде свобода на другите народи. Една такава Федерация, в която хървати, македонци и т. н. продължават да бъдат потиснати, както днес, не ще бъде нищо друго, освен същото огнище на междуособици, каквото е бил и до сега Балканския Полуостров. Следователно, осъществяването на Балк. Федерация трябва да бъде дело на хора, в които старите стремежи за господство, за надмощие чрез потискане на по-слабия не съществуват.
към текста >>

73. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Kaтo започнем от пророческите сънища на Йосифа, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т. н.
Шарл Рише или последната позиция на грубия позитивизъм. Примери на предсказване бъдещето и заключителната дума по тях на проф. Шарл Рише. Субективни и социални предпоставки на грубия позитивизъм. Ясновидството и ясновидските предсказания на Любомир Лулчев. * Kaтo започнем от пророческите сънища на Йосифа, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т. н. та дойдем до нашите дни, цялата човешка история е изпълнена с многобройни случаи, когато в пълна точност са предвиждани от по-рано събития, които след това напълно се осъществяват. Това са факти. И тия факти са толкова многобройни, разнородни и характерни, че в никой случай не може да се дължат на случайности и съвпадения. Тези факти — случаи из всекидневния живота на хората — са съществували вчера, съществуват днес, ще съществуват и утре и са достъпни за наблюдение и проверка. И намериха се мнозина учени с всесветска известност като Уйл.
към текста >>

74. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някои пък казват, че сърби, гърци и румънци ни дебнат.
Животът има смисъл не само когато успиваме, когато печелим, но и когато губим. Положението на един човек или народ се определя от неговите мисли, чувства и действия. Всяко явление има значение за напредъка ни в бъдеще. Едно голямо страдание, от което бягаме, може да стане условие за нашето бъдещо добруване. Обикновено нещо е днес да се оплакваме че има криза, че живота е тежък, да обвиняваме и да дирим причините вън от себе си. Някои пък казват, че сърби, гърци и румънци ни дебнат. Ако ний им желаем доброто, невъзможно е те да ни желаят злото. Умните хора търсят причините за всичко в себе си. Те знаят, че ако са заслужили добра съдба, никой не може да им стори зло. Те знаят че в живота има едно вечно бдящо Провидение, което безпогрешно отрежда всекиму заслуженото. Че Божествената Справедливост забавя, но не забравя.
към текста >>

75. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В Солун, Гърция, неотдавна станаха големи изстъпления над местните евреи от страна на националистите — гръцката „родна защита".
И тогава, заедно с хората, ще престанат да страдат също и животните. Читателю, помисли си: — ако ти не желаеш да тровиш своя организъм, ако ти не желаеш да излагаш духовния си живот на неблагоприятни влияния и ако искаш да имаш чиста и спокойна съвест, — ти не трябва да ядеш месо! РАЗНИ В Краков, Полша, от 1 до 8 август т. г. ще се състои 23-ти международен есперантски конгрес. Ще присъстват и българи. В Солун, Гърция, неотдавна станаха големи изстъпления над местните евреи от страна на националистите — гръцката „родна защита". Има опожарени стотици домове, убити и ранени. Хиляди евреи са останали без подслон. — Ето, това са плодовете на национализма и националистическото възпитание. Днес те избиват в погроми, а утре, при най-малък повод, могат да докарат една нова война. И у нас, в България, преди няколко години имаше наченки на подобни изстъпления над евреите, но, слава Богу, общественото презрение към подобни „родолюбиви“ прояви бе толкова силно, че ги задуши още в самото им начало.
към текста >>

76. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Във Франция, напротив, характерните черти на расата изобщо много повече схождат с тези на древна Гърция.
Купър ПРЕРАЖДАНЕТО (продължение от бр. 35) Прераждането обяснява защо се появяват наново характерните черти на древните раси. Изучавайки темперамента на разните народи, взети в тяхната цялост, ние сме понякога учудени от голямото сходство с известни древни цивилизации. Например, има голяма прилика между Британската Империя и древния Рим. У англичаните, в частност, се забелязва същия стремеж към колонизиране, същия инстинкт към законодателство, същата съзнателност в дейността, същия масивен стил в архитектурата, същата склонност да се жертва красотата заради ползата и силата; и нека го признаем, същата липса на въображение в изкуството, религията и философията. Във Франция, напротив, характерните черти на расата изобщо много повече схождат с тези на древна Гърция. Тук имаме същата сила на въображението, същата любов към красотата, същото обожаване на формата и израза, същата интелектуална изтънченост, същата подвижност. Естествено, и у англичаните има понякога нещо от гръцкия темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо? Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия? Това възобновяване на характера на една минала раса е още по-очебийно у отделните индивиди. Китс би трябвало да бъде въплъщение на някой поет от древна Гърция, докато пък големият талант на старите римски историци се проявява в Маколей, Хюм и Ги-бои.
към текста >>

Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия?
Например, има голяма прилика между Британската Империя и древния Рим. У англичаните, в частност, се забелязва същия стремеж към колонизиране, същия инстинкт към законодателство, същата съзнателност в дейността, същия масивен стил в архитектурата, същата склонност да се жертва красотата заради ползата и силата; и нека го признаем, същата липса на въображение в изкуството, религията и философията. Във Франция, напротив, характерните черти на расата изобщо много повече схождат с тези на древна Гърция. Тук имаме същата сила на въображението, същата любов към красотата, същото обожаване на формата и израза, същата интелектуална изтънченост, същата подвижност. Естествено, и у англичаните има понякога нещо от гръцкия темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо? Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия? Това възобновяване на характера на една минала раса е още по-очебийно у отделните индивиди. Китс би трябвало да бъде въплъщение на някой поет от древна Гърция, докато пък големият талант на старите римски историци се проявява в Маколей, Хюм и Ги-бои. Духът на ведантската философия на Индия се възобновява в творенията на Хегел, Фихте и Кант, докато пък Шопенхауер е запазил безсъмнено спомени от будистката философия, познавана в един предишен живот. С право е казано че „винаги, когато едно човешко същество дава на света това, което е най-ценно и най-дълбоко в него, под формата на едно философско, литературно, художествено или научно произведение, винаги в такива случаи корена на това произхожда от минали животи“. Прераждането обяснява защо великите хора идват на групи.
към текста >>

Китс би трябвало да бъде въплъщение на някой поет от древна Гърция, докато пък големият талант на старите римски историци се проявява в Маколей, Хюм и Ги-бои.
Във Франция, напротив, характерните черти на расата изобщо много повече схождат с тези на древна Гърция. Тук имаме същата сила на въображението, същата любов към красотата, същото обожаване на формата и израза, същата интелектуална изтънченост, същата подвижност. Естествено, и у англичаните има понякога нещо от гръцкия темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо? Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия? Това възобновяване на характера на една минала раса е още по-очебийно у отделните индивиди. Китс би трябвало да бъде въплъщение на някой поет от древна Гърция, докато пък големият талант на старите римски историци се проявява в Маколей, Хюм и Ги-бои. Духът на ведантската философия на Индия се възобновява в творенията на Хегел, Фихте и Кант, докато пък Шопенхауер е запазил безсъмнено спомени от будистката философия, познавана в един предишен живот. С право е казано че „винаги, когато едно човешко същество дава на света това, което е най-ценно и най-дълбоко в него, под формата на едно философско, литературно, художествено или научно произведение, винаги в такива случаи корена на това произхожда от минали животи“. Прераждането обяснява защо великите хора идват на групи. Когато изучаваме от хронологична гледна точка появата на хората, които са помогнали за напредъка на науките и изкуствата, на философията и религията, интересно е да се отбележи, че те като че ли идат на групи и че тези групи имат поотделно един общ характер. Особено ясно изпъква това при хората на изкуството.
към текста >>

77. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В нея живеят българи, сърби, гърци и албанци.
И то не напразно. Редица години тук се водиха непрестанни войни. Тук започна световната война. Тук имат огнището си редица революционни организации, чиято дейност, както се вижда, не ще престане да смущава реда в съответните държави и да бъде пречка за добрите отношения между балканските народи, докато не добият свобода или автономия за своите народи. Македония е била, е, и ще продължава да бъде занапред ябълката на раздора. В нея живеят българи, сърби, гърци и албанци. Българите се съсипват да доказват, че Македония е българска. Сърбите -тя е сръбска. Гърците и албанците и те имат свои претенции, ако не за цялата Македония, то поне за част от нея. И всички имат право. И, същевременно, всички трябва да се коригират.
към текста >>

Гърците и албанците и те имат свои претенции, ако не за цялата Македония, то поне за част от нея.
Тук имат огнището си редица революционни организации, чиято дейност, както се вижда, не ще престане да смущава реда в съответните държави и да бъде пречка за добрите отношения между балканските народи, докато не добият свобода или автономия за своите народи. Македония е била, е, и ще продължава да бъде занапред ябълката на раздора. В нея живеят българи, сърби, гърци и албанци. Българите се съсипват да доказват, че Македония е българска. Сърбите -тя е сръбска. Гърците и албанците и те имат свои претенции, ако не за цялата Македония, то поне за част от нея. И всички имат право. И, същевременно, всички трябва да се коригират. Според нас, не е много важно кой елемент преобладава в Македония — българския ли или сръбския. Важното е тия хора да живеят в мир и разбирателство помежду си. Важното е да престанат да се мразят, да се преследват, да се избиват едни други, за да настане мир и в целия Балкански полуостров.
към текста >>

Македония, като цяло, може и не трябва да принадлежи нито на Българи, нито на Сърбия, нито на Гърция.
Нека ний, българите, не се смятаме за съвършено невинни жертви! Ние сме направили досега много грешки, и продължаваме да ги правим и днес с нашето тясно националистично схващане и отношение към въпроса за балканското умиротворение. Разбира се, нашитe минали и сегашни грешки и нашия шовинизъм съвсем не могат да служат за оправдание на насилията и шовинизма на нашите съседи. И нека никой не тълкува нашите думи така, защото ние искаме да кажем само истината, а тя говори, че за днешното тежко положение са еднакво виновни всички балкански народи или по-право техните правителства и ръководещи кръгове, които винаги са се ръководили само от егоизма. Но да оставим ужасното минало и тежкото настояще и да видим какъв може да бъде изхода от това положение. Македония, като цяло, може и не трябва да принадлежи нито на Българи, нито на Сърбия, нито на Гърция. Но тя не трябва да се поделя и на части. Тя трябва да стане самостоятелна единица, в която съставните етнични елементи да живеят в мир и съгласие помежду си, а това може да стане само в границите на една Балканска Федерация. Същото нещо се отнася и за Добруджа и Тракия. Единственото правилно разрешение на болния национален въпрос на Балканите е образуването на Балканска Федерация, в която границите между отделните нейни членове ще бъдат разтворени, ще се учреди един федерален съвет, който ще разрешава общите въпроси, а всяка една отделна държава ще се ползува с пълната си досегашна свобода, ще си има свое отделно народно събрание, което ще урежда работите в нея самостоятелно. В тая Федерация ще трябва да влязат, като свободни и самостоятелни единици, наред с Сърбия, България, Гърция, Румъния и Албания, още и Македония.
към текста >>

В тая Федерация ще трябва да влязат, като свободни и самостоятелни единици, наред с Сърбия, България, Гърция, Румъния и Албания, още и Македония.
Македония, като цяло, може и не трябва да принадлежи нито на Българи, нито на Сърбия, нито на Гърция. Но тя не трябва да се поделя и на части. Тя трябва да стане самостоятелна единица, в която съставните етнични елементи да живеят в мир и съгласие помежду си, а това може да стане само в границите на една Балканска Федерация. Същото нещо се отнася и за Добруджа и Тракия. Единственото правилно разрешение на болния национален въпрос на Балканите е образуването на Балканска Федерация, в която границите между отделните нейни членове ще бъдат разтворени, ще се учреди един федерален съвет, който ще разрешава общите въпроси, а всяка една отделна държава ще се ползува с пълната си досегашна свобода, ще си има свое отделно народно събрание, което ще урежда работите в нея самостоятелно. В тая Федерация ще трябва да влязат, като свободни и самостоятелни единици, наред с Сърбия, България, Гърция, Румъния и Албания, още и Македония. Хърватско, Тракия и Добруджа, а може би и Турция. В тази огромна Федерация, имаща повече от 20 милиона души население, митническите и паспортни граници ще бъдат премахнати, но всяка от тях ще може да има каквото си иска вътрешно управление, ще си създава и ще се управлява по каквито иска закони. В тая Федерация всичките населяващи я народи ще трябва да живеят мирно помежду си, без насилия и гонения, без шовинизъм, без стремеж към хегемония. В тази Федерация народите ще могат да си отдъхнат от непрестанни войни и въоръжения, армията ще може да се премахне и огнището на войни и безредици, димящият вулкан на Балканите ще се превърне в обетована земя на мир и благоденствие. Вместо да се възпитаваме в омраза едни към други, вместо да се готвим постоянно за войни и революции, ний, жителите на Балканския полуостров, стига да искаме, можем да разрешим болния национален въпрос чрез помирение и взаимно уважение и зачитане правата и свободите на другите.
към текста >>

Тях ги има както в България, така също и в Сърбия, Гърция, Румъния, Турция и т. н.
В тая Федерация всичките населяващи я народи ще трябва да живеят мирно помежду си, без насилия и гонения, без шовинизъм, без стремеж към хегемония. В тази Федерация народите ще могат да си отдъхнат от непрестанни войни и въоръжения, армията ще може да се премахне и огнището на войни и безредици, димящият вулкан на Балканите ще се превърне в обетована земя на мир и благоденствие. Вместо да се възпитаваме в омраза едни към други, вместо да се готвим постоянно за войни и революции, ний, жителите на Балканския полуостров, стига да искаме, можем да разрешим болния национален въпрос чрез помирение и взаимно уважение и зачитане правата и свободите на другите. Нужни са нови хора за това ново и най-добро разрешение на балканския национален въпрос. Тия хора вече съществуват. Тях ги има както в България, така също и в Сърбия, Гърция, Румъния, Турция и т. н. Навсякъде вече има хора, които съзнават. че по пътя на насилието, егоизма и омразата може да се дойде само до всеобщи страдания и че само по пътя на доброто, на любовта и разбирателството може да се постигне щастие и благоденствие за всички. Днес народните маси мизерстват навсякъде по света, но няма държава в която бюджета на военното министерство да не е най-големия измежду тези на всички останали министерства. Навсякъде най много пари се харчат за въоръжение и военна подготовка. Навсякъде синовете на народа са грабвани от семействата им и заставяни дълго време да се обучават да убиват.
към текста >>

Народите, населяващи Балканския полуостров, българи, сърби, гърци, румънци и т. н.
Но те имат силата в ръцете си. Те разполагат с печата и с властта. Те заповядват. Те, същевременно, играят на конференции и т. н. Нищо не трябва да се очаква от тях. Народите, населяващи Балканския полуостров, българи, сърби, гърци, румънци и т. н. трябва да започнат сами, отдолу: те трябва да възприемат идеята за Свободна Балканска Федерация и да я наложат на своите правителства. Трябва да се заинтересуваме всички, защото въпроса се отнася до кожата ни. Утре барабана може да дрънне и тези, които толкова години водиха Балканските народи на човешката касапница, да поискат и от нас да проливаме кръвта си и да убиваме братята си ! ... За да избегнем страшната опасност, която иначе неминуемо виси над главите ни, нека всички ние, жителите на Балканския полуостров, заработим за мирното разрешение на балканския национален въпрос чрез осъществяването на Свободната Балканска Федерация, в която всяка съставна част ще има възможността да урежда както си иска своите вътрешни работи, но която същевременно ще представлява едно цяло по отношение на външния свят. Вътре в границите на тази Федерация ще намерят своята свобода и Македония, Добруджа и Тракия.
към текста >>

Ние сме хора, и тогава сме българи, гърци, сърби и т.н.“ — това е лозунга на новия свят.
И ние не се чудим. Но ние се отвращаваме от едно такова подценяване на свещеническия сан от страна на самите му носители. И ние съжаляваме, че тези, на които българския народ плаща за да му проповядват Христовото учение на любовта, вместо това го възпитават в шовинизъм т. е. в омраза. Но напразно са тези усилия да се спре победния ход на новото съзнание за братството на всички хора, за братското единение на всички народи. Ние сме хора, и тогава сме българи, гърци, сърби и т.н.“ — това е лозунга на новия свят. И само въз основа на този лозунг може да се достигне до осъществяване идеала за Царството Божие на земята. КНИЖНИНА Житно Зърно, окултно списание, кн. 5-6, год. VI., със следното съдържание: Разширение иа съзнанието — ***; Сънят на Небукаднецара — Г.; Вътрешният глас — Г. Тахчиев; Прентис Мълфорд (животопис): Молитва.
към текста >>

78. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* В Гърция избухна обща стачка.
Затова молим тия наши читатели, които са преживели или знаят подобни случаи, особено такива, които имат характер но доказателства, да ни ги съобщават за поместване във вестника. Тия от нашите читатели, които желаят да разпространяват, нашите издания: „Защо вярвам в безсмъртието на човека“ и „Човек и Бог“, ще им се прави 30 не сто отстъпка. * Есперантисти, съидейника Никола М. Коцев, прогминазиален учител в гр. Оряхово, желае да състави сборник от есперантски песни и затова се обръща към всички, които имат възможност, да го подпомогнете, като му изпратите материал за сборника. * В Гърция избухна обща стачка. Обявено е военно положение. Според някои вестници, готвело се установяване на военна диктатура. * В Япония военните убиха министър-предсевателя Имукаи, защото не водел сериозна външна политика и бил отстъпчив по въпроса за Манджурия. Военните били против спирането на военните действия в Китай и намирали, че изхода от кризата, която е обхванала Япония, ще бъде в заемането на нови области на Азиатския континент. Да видим какво ще забъркат за света тия военни.
към текста >>

79. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Низките места около Средиземно море — Гърция и др.
Човешкия дух създава все нови и нови форми и не трябва да бъдем роби на миналото. Сега всички очакват едно по-светло бъдеще. Кога ще дойде то? Според мен остават ни 2100 години до това светло бъдеще, до началото на тази нова епоха. Тогаз Европа ще бъде доста видоизменена. Низките места около Средиземно море — Гърция и др. ще бъдат под морето, низките места в западна Европа ще бъдат под водата, нови места ще се издигнат, и ще имаме една нова раса, с нови обществени порядки, с нова култура. И когато в други беседи съм говорил, че след 10 години ще се оправи света, аз съм разбирал едно божествено число, което включва подсъзнанието и свърхсъзнанието Царството Божие и сега може да дойде за едни хора, но след 2100 години ще имаме един друг ред и порядък и земята ще се измени във всяко едно отношение — климатически и органически, и ще доближи в пространството до една нова система, която ще упражни грамадно благотворно влияние върху цялата наша слънчева система, тогаз и цвета на месечината ще се измени, тя ще бъде малко синкава и ще има вече растителност върху нея. Ако искате да оправите вашия живот, престанете да живеете в съзнанието и самосъзнанието, престанете да се безпокойте и тревожите. Докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, ще сте изложени на всички противоречия на живота — болести, безпокойства, страдания, сиромашия, смърт. А когато влезете в подсъзнанието и свърхсъзнанието, вие ще влезете във връзка с Първичната Причина, с всички разумни същества в света, които споделят и живеят с една обща и основна идея — за единството.
към текста >>

80. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той отишъл първо на остров Крит, а после посетил главните градове на Гърция.
Прочути учители са го обучавали по философия, математика, поезия, музика и гимнастика. Всестранното образование и възпитание му е помогнало да доразвие присъщата му склонност към науката изобщо, да издигне своя дух, могъщ едновременно в анализата и синтезата. След това, желанието му да задълбочи още повече придобитите така познания и да придобие други, още по-обширни, го е накарало да пътува, за да изучи институциите на другите народи и да бъде посветен в тайните учения на най прочутите тогавашни храмове. И наистина, в древността, пълното знание се е давало само в храмовете и тези, които са се стремели към мъдростта и към висши познания трябвало е да отидат да приемат посвещение в мистериите, т. с в тези върховни религиозни, философски и научни истини, синтеза на които ни дава ключа на всичко съществуващо и ни приготвя по-високо предназначение. Той отишъл първо на остров Крит, а после посетил главните градове на Гърция. След като получил посвещение в мистериите на Орфея, проникнал се от дълбокия и скрит смисъл на музикалните хармонии и на техния небесен език, в него се зародила идеята да създаде една доктрина, едно учение, което в своята възвишеност и всеобхватност, ще обхваща всички области на човешкото знание и ще се радва на едно неизмеримо практично приложение. По това време той направил своето пътуване в Египет. Казват, че времето, което той yпoтpебил за своето посвещение в тайната наука на Египетските храмове, траяло повече от двадесет години. Той е задълбочил преди всичко познанията си в областта на свещената математика, която е направил основна ос на своето учение. Там му е била разкрита тайната на световната еволюция, която върви последователно по двойния път — първо на инволюцията, на слизането на духа в материята, и после на издигането към Божественият Източник, към Творческото Единство, чрез съзнателни волеви усилия, в течение на цяла серия от жизнени форми и превъплъщения в земното училище.
към текста >>

81. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Клонове от питагоровото общество се появили в много градове на Италия и Гърция.
Трезвостта, а също и периодически повтаряния пост засилвали и обновявали психичната енергия на учебниците. След това идвало четене с висок глас, придружено с коментарии от най-напредналите. Вечерта наново разходка, но този път тя била обща. И при всички положения било изисквано безрезервно послушание, основано върху йерархията и чувството на уважение към по-високо стоящите по мъдрост и добродетел. Успеха на Питагоровото възпитание бил бърз и блестящ. Клонове от питагоровото общество се появили в много градове на Италия и Гърция. Истината навсякъде си пробила път и оставила дълбок отпечатък върху духовете и институциите. Трансформацията, обаче, на обичаите и начините на мисленето, била твърде прибързана. Още повече че общото възпитание на тълпата в тая епоха било недостатъчно за да се пригоди към тъй-възвишените схващания за индивидуален живот и за колективни взаимоотношения. Ето защо, с течение на времето се появила реакция срещу питагоровото учение. Намерили се хора, които пожелали да спрат потока на новите идеи, които вече били създали по-естествени условия и по-справедливо отношения в живота на хората.
към текста >>

Някои историци казват, че Питагор загинал при това нападение, а други твърдят, че той успял да избяга в Гърция, гдето продължавал да учи и умрял на 90 годишна възраст.
Ето защо, с течение на времето се появила реакция срещу питагоровото учение. Намерили се хора, които пожелали да спрат потока на новите идеи, които вече били създали по-естествени условия и по-справедливо отношения в живота на хората. Явили се спречквания. Имало хора, които, по различни причини, били недоволни от дейността на Питагора. Най-после те успели да изпаднат школата на Питагора в Кротон и да я разгромят, като избили и прокудили последователите на Питагор. Някои историци казват, че Питагор загинал при това нападение, а други твърдят, че той успял да избяга в Гърция, гдето продължавал да учи и умрял на 90 годишна възраст. Влиянието на Питагора било грамадно. То е въздействало решително върху двамата гении на древните гърци: Сократ и Платон. Може да се твърди, че то продължава и до днес по един бавен, но сигурен начин. Всички истини, които Питагор е учил, са предназначени да възкръснат, засилени чрез демонстрацията на научно-установените факти и усъвършенствани чрез приложението на божествените закони за любовта към ближния и чрез индивидуалната жертва, която Христос дойде да посочи на хората. Щастливата синтеза, която идва като резултат на двете учения, ще озари духовете и ще осигури триумфа на истината, правдата и мира за човечеството.
към текста >>

То е въздействало решително върху двамата гении на древните гърци: Сократ и Платон.
Явили се спречквания. Имало хора, които, по различни причини, били недоволни от дейността на Питагора. Най-после те успели да изпаднат школата на Питагора в Кротон и да я разгромят, като избили и прокудили последователите на Питагор. Някои историци казват, че Питагор загинал при това нападение, а други твърдят, че той успял да избяга в Гърция, гдето продължавал да учи и умрял на 90 годишна възраст. Влиянието на Питагора било грамадно. То е въздействало решително върху двамата гении на древните гърци: Сократ и Платон. Може да се твърди, че то продължава и до днес по един бавен, но сигурен начин. Всички истини, които Питагор е учил, са предназначени да възкръснат, засилени чрез демонстрацията на научно-установените факти и усъвършенствани чрез приложението на божествените закони за любовта към ближния и чрез индивидуалната жертва, която Христос дойде да посочи на хората. Щастливата синтеза, която идва като резултат на двете учения, ще озари духовете и ще осигури триумфа на истината, правдата и мира за човечеството. Д-р Пол Картон Словото на Учителя Тайната на дългият живот Земята е една велика опитна школа. И всички хора са дошли тук да се учат.
към текста >>

82. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пред старо учреждение стоеше прост сандък, където се оставяха хартишки, пепел, угърци и вяска вещ изслужила и чест и лик изгубила.
А всеки 2003 години се ражда по един велик Учител, който създава епоха в развитието на човечеството, като полага основите на една нова култура. И днешното човечество се намира на границата между две епохи — едната, която си отива, и друга, която се ражда в недрата на старата. В минатлото не е имало органическа връзка между епохата, която умира, и раждащата се нова епоха, и затова всяка нова епоха е започвала от варварското състояние на хората и е минавала през всички фази на развитието, като почти не е могло да използват придобивките на миналото. Но, както казва Учителят на новата епоха, днес между старата епоха, която си заминава, и новата, ще има органическа връзка, затова новата епоха ще използва всички богатства и придобивки на старата. В. П а ш о в (следва) Златни пени (Басня) Посветена на Византоложкия събор в София. Пред старо учреждение стоеше прост сандък, където се оставяха хартишки, пепел, угърци и вяска вещ изслужила и чест и лик изгубила. А вечер тука идваха, след школните занятия, деца невръстни, палави, та ровеха с пръчици да дирят изхабени писци, названи пени Пък аз им думам кротичко: Дечица мои мили, тез пени са прогнили! В книжарницата има такива пребогато. Византия културна отдавна веч изчезна Сега възстановена на никого не може да бъде тя полезна! Заслугата й малка за днес е вече жалка. Дядо Благо
към текста >>

83. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето защо, вероятно знаейки колко е много важно и от какво съдбоносно значение е за бъдещето на детето всяко преживяване на майката, затова старите гърци са хранели особена почит към жената-майка.
Минава време и случката била забравена. Детето се ражда и отраства (сега вече учителка) и всякога когато чуе автомобил от близко, макар и в двор да се намира, или дори на петия етаж на некоя къща, тя се сепва. Очевидно без всякаква фактическа опасност. Тя запитва майка си и тя твърде точно си припомнила цялата някогашна почти забравена случка. И така, отрицателните състояния или изживявания дават своя еднороден резултат. Ето защо, вероятно знаейки колко е много важно и от какво съдбоносно значение е за бъдещето на детето всяко преживяване на майката, затова старите гърци са хранели особена почит към жената-майка. „Жената през време на бременността е била на особена почит и внимание. Правено е всичко възможно, за да се запази душевния мир на майката, като са се стараели да й доставят приятни изживявания било чрез поезия или музика, било чрез галерия от картини на автори със световна известност и тям подобни, а най-главно чрез музика“. Чрез всички тия и подобни средства се е целило не само да се достави приятно изживяване на майката, а още и да се събудят ония финни трепети, които са присъщи на чувствителната душа на жената-майка. Да се подхранват ония чувства на благоговение пред красотата и доброто, на почит и зачитане всички права и свободи, на воля, вяра и възторг пред благородните потици и стремления. Майката паралелно с всичко това да откърми в себе си чувството на отвращение и погнуса от всяко насилие, престъпление и порочност.
към текста >>

Народни библиотеки в Гърция.
Образованието в Нанкин. Град Нанкин твърде много е прогресирал през кметуването на Shih Ying относно общественото образование. Смята се че града изразходва почти една трета от своите приходи за образование. Основани са серии от 30 училища, които се посещават от две групи ученици: едната група от учениците посещават училището преди обяд, другите — след обяд. Много труд е положено да се научат неграмотните; смята се че 25000 души се научили да четат и пишат през изтеклата година. Народни библиотеки в Гърция. В Гърция сега може да се видят магарета натоварени с големи сандъци съдържащи по 200 книги да отиват от село в село. По този начин 48 села редовно получават нови серии книги, което позволява на селяните да уреждат публични четения. „Aurora“ кореспондира на есперанто и на френски с всички страни относно Астрология, Теософия, История на догмите и религиите, Окултни и Херметични науки, Библейски и еврейски изучавания. Всякакви акуратни кореспонденции от просветени съидейници са твърде добре приети. Кореспондентите ще намерят добра подкрепа и помощ в своите проучвания.
към текста >>

В Гърция сега може да се видят магарета натоварени с големи сандъци съдържащи по 200 книги да отиват от село в село.
Град Нанкин твърде много е прогресирал през кметуването на Shih Ying относно общественото образование. Смята се че града изразходва почти една трета от своите приходи за образование. Основани са серии от 30 училища, които се посещават от две групи ученици: едната група от учениците посещават училището преди обяд, другите — след обяд. Много труд е положено да се научат неграмотните; смята се че 25000 души се научили да четат и пишат през изтеклата година. Народни библиотеки в Гърция. В Гърция сега може да се видят магарета натоварени с големи сандъци съдържащи по 200 книги да отиват от село в село. По този начин 48 села редовно получават нови серии книги, което позволява на селяните да уреждат публични четения. „Aurora“ кореспондира на есперанто и на френски с всички страни относно Астрология, Теософия, История на догмите и религиите, Окултни и Херметични науки, Библейски и еврейски изучавания. Всякакви акуратни кореспонденции от просветени съидейници са твърде добре приети. Кореспондентите ще намерят добра подкрепа и помощ в своите проучвания. Пишете незабавно на „Aurora“, Redaktejo de „Sisterona Esperntisto", vila Zamenhoff, Sisteron, France.
към текста >>

84. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но всички тези раси принадлежат към петата подраса от петата раса; към първата подраса принадлежат индусите, към втората подраса принадлежат иранците (персите) към третата подраса принадлежат египтяните и асировавилонците, към четвъртата подраса принадлежат гърците и римляните, а към петата подраса принадлежат, както казах, англосаксонците, латинците и славяните.
Но все пак тези факти не могат да ни дадат ясна представа за историческия процес в онази далечна епоха. Но окултната наука познава този процес още от полярната епоха и го проследява до наши дни. А познанията на сегашните учени се отнасят повече до настоящото състояние на този процес - до историята на Бялата раса. И тази Бяла раса се е развила в ред подpacu и народности. В Бялата раса проличават три големи подраси: Англосаксонска, в която влизат англичани, германци, шведи, норвежци, датчани; Латинска, в която влизат французи, италианци, испанци и третата под- раса е Славянската, в която влизат руси, поляци, чехи, югославяни и българи. Но всички тези раси принадлежат към петата подраса от петата раса; към първата подраса принадлежат индусите, към втората подраса принадлежат иранците (персите) към третата подраса принадлежат египтяните и асировавилонците, към четвъртата подраса принадлежат гърците и римляните, а към петата подраса принадлежат, както казах, англосаксонците, латинците и славяните. Но освен народите от тези подраси, днес по лицето на земята има племена изостанали от Лемурия, а по-голямата част от населението на Земята е от Атланската раса - китайци, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса. Всички тези народи до сега се намираха в едно спящо състояние, в един застой в своето развитие. И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение. Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса.
към текста >>

85. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Асирия, Вавилон, Египет, Финикия, Гърция, Рим, Персия и евреите са обзети от постоянни външни и вътрешни смущения, разгромяване на царства, преследвания и т. н.
слънцето минава през знака Телец. За тоя период историята разправя че съвпада с кулминационната точка в развитието, могъществото и мирния разцвет на Египет, гдето е съществувал култа на бика Апис и гдето той е бил изобщо покровителствано животно. Същият култ се явява по-късно и у евреите и у други древни народи. В следващия цикъл на годините от 2300 до около 150 пр. Хр. слънцето се е движило в Марсовия войнствен, подтикващ към борба знак на Aries — Овен. Асирия, Вавилон, Египет, Финикия, Гърция, Рим, Персия и евреите са обзети от постоянни външни и вътрешни смущения, разгромяване на царства, преследвания и т. н. — това са признаците на космично обоснованата епоха, започната с навлизането на слънцето в знака Телец. Днес ние живеем в края на една подобна слънчева епоха — през която слънцето е извървяло повече от 2000 години под знака Риби. Тя е започнала малко преди нашето леточисление, едновременно с появата на религията със световно влияние — християнството. Историята говори, че първите християни са употребявали образа на рибата като знак за взаимно опознаване. Петър, приемникът на Христа и неговия първи представител на земята, беше рибар.
към текста >>

86. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

от Германия 13, от Гърция 14, от Дания 6, от Норвегия 6.
Ние се покланяме с почит и удивление пред държавните мъже, които, въодушевени от истинска култура и съвършен морал, показват на своите народи от висотата на техния пост, пътя на мира. Само те имат правото на славното име водачи на своите народи. Благоволете да приемете господа, уверението на нашето дълбоко уважение. Октомври 1935 год. Писмото е подписано както следва: От Англия 58 души, от Австрия 16, от Белгия 21. от Германия 13, от Гърция 14, от Дания 6, от Норвегия 6. от Канада 7. от Румъния 8, от Полша 8, от Турция 1, от Унгария 3, от Франция 16. от Холандия 51, от Швейцария 35, от Швеция 13 от Финландия 8. от Съединените американски щати 3 и др. От България е подписал д-р Донаджиев.
към текста >>

87. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Старите гърци са знаели това и са го спазвали.
Трябва да знаете, че като дойдат на земята, децата трябва да имат всички необходими условия за развиване. Преди да станат бащи и майки, родителите трябва да знаят с какви материални и духовни условия разполагат, за да осигурят условията за правилното развиване на детето. И държавата трябва да знае това. Бременната жена трябва да се постави при най-благоприятните условия, за да роди едно в истинския смисъл на думата нормално дете: иначе ще роди плевели, деца, на които все ще им недостига нещо, за да могат да се развиват правилно. В бременното си състояние жената е крайно чувствителна и ако не се постави при съответните условия, ще се осакати зародиша й. Старите гърци са знаели това и са го спазвали. Когато някоя жена е бивала бременна, те са я поставяли при най-хубава обстановка, при най-добри условия. Окръжавали са я с хубави картини, давали са й да чете най хубави книги, и по този начин са й въздействали в добър смисъл — давали са й хубав потик. Затова виждаме в древна Гърция да се създават толкова красиви типове. При спазване на този закон, за създаване на благородни и възвишени стремежи и образи в бременната жена, децата ще се раждат с по-добри заложби и възможности, и ще имат по-добри условия, няма да имат излишни мъчнотии, които трябва да преодоляват. И без това в природата има доста големи мъчнотии, които трябва да се преодоляват, затова хората сами не трябва да си създават ненужни страдания и мъчнотии.
към текста >>

Затова виждаме в древна Гърция да се създават толкова красиви типове.
Бременната жена трябва да се постави при най-благоприятните условия, за да роди едно в истинския смисъл на думата нормално дете: иначе ще роди плевели, деца, на които все ще им недостига нещо, за да могат да се развиват правилно. В бременното си състояние жената е крайно чувствителна и ако не се постави при съответните условия, ще се осакати зародиша й. Старите гърци са знаели това и са го спазвали. Когато някоя жена е бивала бременна, те са я поставяли при най-хубава обстановка, при най-добри условия. Окръжавали са я с хубави картини, давали са й да чете най хубави книги, и по този начин са й въздействали в добър смисъл — давали са й хубав потик. Затова виждаме в древна Гърция да се създават толкова красиви типове. При спазване на този закон, за създаване на благородни и възвишени стремежи и образи в бременната жена, децата ще се раждат с по-добри заложби и възможности, и ще имат по-добри условия, няма да имат излишни мъчнотии, които трябва да преодоляват. И без това в природата има доста големи мъчнотии, които трябва да се преодоляват, затова хората сами не трябва да си създават ненужни страдания и мъчнотии. Ние трябва да се пазим от излишни мъчнотии. Христос дойде на земята да донесе на хората една наука, с която да им покаже как да живеят и да се обновят във всички направления. Той донесе идеята за братството — че всички хора са братя помежду си.
към текста >>

88. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нашите електротехници биха били поразени, ако узнаеха, че жреците и посветените на Египет, Гърция и Рим са знаяли как да направляват мълнията и да я използват, и са я използвали, както ние използваме топлината.
след Христа, е написал книга която е препечатана в 1660 г. На стр. 150 и 151 се намира по-дробно описание по употребата парата, като двигателна сила. В нея се намира подробно указание как да се манипулира с водата за да се получи пара с високо налагане и как да се управлява огъня. Сент Ив д’Алвейдр говори, че всичко това е било известно в дълбока древност. Нашите електротехници биха били поразени, ако узнаеха, че жреците и посветените на Египет, Гърция и Рим са знаяли как да направляват мълнията и да я използват, и са я използвали, както ние използваме топлината. Д'Алвейдр, като споменава за този факт, говори, че този секрет съставлявал една от ней важните тайни пазени в светилищата. От книгата „Църковна История“ от Созомена узнаваме, че етруските жреци са защитавали с гръмотевични удари град Нарния, обсаден от Аларих, и го отблъснали. Тит Ливи, (книга 1. гл. 31 от съчиненията му); и Плиний (в своята Histoire naiurelle“ кн. 2; гл.
към текста >>

89. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това в него се пробужда съзнанието, той съзнава грешката си, изцерява крака му, дава му достатъчно пари и му подарява свободата, след което той отива в Гърция, където живее до края на живота си и написва много хубави работи.
В историята има един класически пример на спокойствие и при най-големите противоречия — това е случаят с гръцкият философ Епиктет, който е имал много по правилни възгледи за живота от съвременните християни, при все че не е бил християнин. Той бил роб у един римски патриции, който бил много жесток и несправедлив човек. И често заедно с другите роби наказвал и Епиктета. Един ден той се разсърдил нещо не Епиктета и налегнал крака му до счупване. Епиктет стоял тих и спокоен, като само казал на господаря си: „Господарю, внимавай само да не ми счупиш крака, защото няма да мога до ви бъда полезен.“ Това спокойствие още повече озлобило римлянино и му налегнал още по-силно крака и го счупил. След това в него се пробужда съзнанието, той съзнава грешката си, изцерява крака му, дава му достатъчно пари и му подарява свободата, след което той отива в Гърция, където живее до края на живота си и написва много хубави работи. От къде е дошло това самообладание у него? И християните вярват в Бога, но като дойдат изпитанията, тяхната вяра се разколебава. Това показва, че вие нямате правилни понятия за нещата. Не може да сме при извора и да бъдем жадни; не може да бъдем при хляба, и да бъдем гладни. Това са неща невъзможни.
към текста >>

четем следното: Едно предсказание, което плаши гърците.
И новото учение, което иде в света, е една велика наука, която ще запознае хората със законите, силите и енергиите в природата, за да могат да живеят разумно и да придобият онова щастие, което търсят. 15. III. 1936 год. Сбъднато ясновидецо предсказание В вестник Дневник от 16. V. т. г. четем следното: Едно предсказание, което плаши гърците. Във връзка със смъртта на бившите министри председатели на Гърция — Кондилис, Венизелос и Демерджис, вестниците съобщават, какво атинския медиум Елефтерия Скартотис още в началото на 1936 год. предсказала че през течение на годината ще умрат 4 бивши президенти на правителството. За тримата предсказанието се сбъднало. Вестниците недоумяват — кой ли ще е четвъртия президент, който, според предсказанието на медиума, ще има съдбата на тримата. Във вестник „Последен час“ от 18. V.
към текста >>

Във връзка със смъртта на бившите министри председатели на Гърция — Кондилис, Венизелос и Демерджис, вестниците съобщават, какво атинския медиум Елефтерия Скартотис още в началото на 1936 год.
15. III. 1936 год. Сбъднато ясновидецо предсказание В вестник Дневник от 16. V. т. г. четем следното: Едно предсказание, което плаши гърците. Във връзка със смъртта на бившите министри председатели на Гърция — Кондилис, Венизелос и Демерджис, вестниците съобщават, какво атинския медиум Елефтерия Скартотис още в началото на 1936 год. предсказала че през течение на годината ще умрат 4 бивши президенти на правителството. За тримата предсказанието се сбъднало. Вестниците недоумяват — кой ли ще е четвъртия президент, който, според предсказанието на медиума, ще има съдбата на тримата. Във вестник „Последен час“ от 18. V. четем: И Цалдарис умрял от задуха.
към текста >>

90. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Старите гърци са смятали като норма лицето да е равно на една десета от ръста на тялото, а челото на една трета от лицето. Л.
А като общо норма, дава 2 пъти обиколката на ръката при дланта да е равна на една обиколка на ши ята. Два пъти обиколката на шията — обиколката на кръста. Всяко отклонение плюс или минус е признак на качества на притежателя им. Намали ли се дебелината на врата, изтънее ли (в туберкулозните), това е лош признак, но и увеличили се много, (апоплектичните натури), това е също не добър знак. Късите дебели вратове са признак на затлъстяване и апоплексия. Старите гърци са смятали като норма лицето да е равно на една десета от ръста на тялото, а челото на една трета от лицето. Л. Лулчев (следва) Една сказка На 20. XI т. г., в салона на Военния клуб. в Пловдив зъболекаря М. Стоицев изнесе една сказка в полза на питомците в Пловдивското сиропиталище на тема: „Моралните добродетели на човека, необходими за неговото физическо и духовно усъвършенстване.
към текста >>

91. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените Щати и др., Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение.
Но тя винаги казва, — „не аз, а Бог ги излекува.“ Наистина, за нас е твърде голямо щастие, че сме близко при нея и винаги можем да имаме нейното присъствие, което от само себе си носи спокойствие, мир и вътрешна радост, даже и когато нищо не говори. А неизказано голяма е радостта ни, когато, освен присъствието й, ний имаме и по някой подарък от невидимия свят, както се изразяваме помежду си, — като ни каже нещо от горе, което й казват за нас. Пожелавам от сърце на всички тая радост. Н. Неделчева Движението на Всемирното Братство Движението на Всемирното Братство се разпростира нашироко по света. В много държави като напр. Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените Щати и др., Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение. Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползват от беседи.е на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици. Беседи има вече преведени и издадени на ^английски, френски, германски, руски, италиански, испански, полски, латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство“ и „Frateco“ (есперантски орган на движението), често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук.
към текста >>

92. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първото пробуждане на Духа виждаме в Гърция.
Античността като свят на непосредственото Битие. Древността — това е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието. Имаме първоначалното състояние в живота на човечеството — „непосредствено, пасивно, зависимо.“ Човекът е роб на природата, няма свобода на индивида. В религията — пантеизъм, в обществения живот — деспотизъм. „Човекът дреме, обществото дреме и даже Божеството дреме.“ (Отче наш — 71 стр.) Това е Изтока. Първото пробуждане на Духа виждаме в Гърция. „Познай себе си! “ От външния свят почва стремление към вътрешния свят. Имаме вече чувство на свободата — съзнание още на. Абсолютното превъзходство на съдбата, влиянието на оракула показва, че целият Гръцки живот, макар че в сравнение с изтока е твърде одухотворен, още е в природно състояние. Процесът на индивидуализиране продължава в Рим.
към текста >>

93. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бюрет, най-малко извинимия в този случай, защото неговите познания трябваше да го направят по-справедлив, претендира, че чудесата, които се разправят за музиката на древните гърци съвсем не доказват нейното превъзходство над нашата, и че Орфей, Демодокус, Фемиус и Терпандър не са правили нищо повече от това, което, в наши дни, биха могли да правят най-лошите селски свирачи, ако биха намерили подобни слушатели.
както си въобразяват днес, само изкуство да се комбинират звуците или способност да се възпроизвеждат по начин да бъдат най-приятни за ухото: това със само нейната външна страна, от която произхождат временни форми, повече или по-малко блестящи, според времето и мястото, според вкуса и каприза на публиката, които ги правят да варират по хиляди начини. Музиката, разглеждана от нейната вътрешна страна, е, както я определяха древните, познанието за реда на всички неща, науката за хармоничните отношения във вселената; тя почива върху ненарушими принципи, които не търпят никаква промяна. Когато съвременните учени четат, в съчиненията на древността, блестящите похвали, които се отправят в тях към музиката, и чудесата, които й се приписват, те не могат да ги разберат. И понеже в теорията и практиката на това изкуство, тъй неустановено в техните очи, те не виждат нищо, което да оправдае тези похвали и да удостовери тези чудеса, те третират авторите на въпросните древни съчинения като увлечени от фантазията си или ги обвиняват в лъжа, без да мислят, че тези писатели, които те така обиждат, са най-разумните, най-мъдрите, най-учените и най-добродетелните хора на своето време. Самите музиканти, силно затруднени да достигнат, посредством модерната музика, за която те мислят, че е стигнала до последната степен на съвършенство, удивителните въздействия, приписвани на древната музика, се задоволяват с това да обясняват възможността на такива въздействия било с новостта на изкуството, било със силата на поезията, която е била съединена с музиката, било с предполагаемата грубост на народите. Бюрет, най-малко извинимия в този случай, защото неговите познания трябваше да го направят по-справедлив, претендира, че чудесата, които се разправят за музиката на древните гърци съвсем не доказват нейното превъзходство над нашата, и че Орфей, Демодокус, Фемиус и Терпандър не са правили нищо повече от това, което, в наши дни, биха могли да правят най-лошите селски свирачи, ако биха намерили подобни слушатели. Този писател, който иска да сравни древните гърци с някакви диви орди, сигурно забравя, че, от всички народи на земята, те са били най-чувствителните към красотата п изкуството и най-способните за нейното култивиране. Той не мисли, че наскоро след времето, в което се счита, че е живял Орфей, се явяват поети като Хезиод и Омир, законодатели като Ликург и Залеукус. Той не желае да види, че Тиртей и Терпандър са били почти съвременници на Сафо и Езоп, на Солон и Пиндар. Аз не мога да разбера как може да се нареждат нещата така противоречиво, ако се разсъждаваше поне малко; и как ще ни се докаже, че тези които са имали поезия като тая на Омира и Сафо, закони като тези на Ликург и Солон и статуи като тези на Фидий, биха могли да идват във възхищение от някаква посредствена музика. Защото, ний, които имаме толкова съвършена музика, според нашето мнение, който имаме такива величествени опери, ний нямаме още нищо, което да може да се сравни с Илиадата и Одисеята, нищо, което да се приближава до статуите на Аполона Белведерски и Венера Милоска, макар че нашите поети и скулптори копират и прекопирват непрестанно тези очарователни модели.
към текста >>

Този писател, който иска да сравни древните гърци с някакви диви орди, сигурно забравя, че, от всички народи на земята, те са били най-чувствителните към красотата п изкуството и най-способните за нейното култивиране.
Музиката, разглеждана от нейната вътрешна страна, е, както я определяха древните, познанието за реда на всички неща, науката за хармоничните отношения във вселената; тя почива върху ненарушими принципи, които не търпят никаква промяна. Когато съвременните учени четат, в съчиненията на древността, блестящите похвали, които се отправят в тях към музиката, и чудесата, които й се приписват, те не могат да ги разберат. И понеже в теорията и практиката на това изкуство, тъй неустановено в техните очи, те не виждат нищо, което да оправдае тези похвали и да удостовери тези чудеса, те третират авторите на въпросните древни съчинения като увлечени от фантазията си или ги обвиняват в лъжа, без да мислят, че тези писатели, които те така обиждат, са най-разумните, най-мъдрите, най-учените и най-добродетелните хора на своето време. Самите музиканти, силно затруднени да достигнат, посредством модерната музика, за която те мислят, че е стигнала до последната степен на съвършенство, удивителните въздействия, приписвани на древната музика, се задоволяват с това да обясняват възможността на такива въздействия било с новостта на изкуството, било със силата на поезията, която е била съединена с музиката, било с предполагаемата грубост на народите. Бюрет, най-малко извинимия в този случай, защото неговите познания трябваше да го направят по-справедлив, претендира, че чудесата, които се разправят за музиката на древните гърци съвсем не доказват нейното превъзходство над нашата, и че Орфей, Демодокус, Фемиус и Терпандър не са правили нищо повече от това, което, в наши дни, биха могли да правят най-лошите селски свирачи, ако биха намерили подобни слушатели. Този писател, който иска да сравни древните гърци с някакви диви орди, сигурно забравя, че, от всички народи на земята, те са били най-чувствителните към красотата п изкуството и най-способните за нейното култивиране. Той не мисли, че наскоро след времето, в което се счита, че е живял Орфей, се явяват поети като Хезиод и Омир, законодатели като Ликург и Залеукус. Той не желае да види, че Тиртей и Терпандър са били почти съвременници на Сафо и Езоп, на Солон и Пиндар. Аз не мога да разбера как може да се нареждат нещата така противоречиво, ако се разсъждаваше поне малко; и как ще ни се докаже, че тези които са имали поезия като тая на Омира и Сафо, закони като тези на Ликург и Солон и статуи като тези на Фидий, биха могли да идват във възхищение от някаква посредствена музика. Защото, ний, които имаме толкова съвършена музика, според нашето мнение, който имаме такива величествени опери, ний нямаме още нищо, което да може да се сравни с Илиадата и Одисеята, нищо, което да се приближава до статуите на Аполона Белведерски и Венера Милоска, макар че нашите поети и скулптори копират и прекопирват непрестанно тези очарователни модели. Ясно е, че, по отношение музиката на древните, ние ще трябва да възприемем мнението на Платона, на Аристотеля, на Плутарха и на Полибия; но за да направим това, би трябвало да признаем чудесата, дължими на музиката, за които говорят тези философи, а не да се задоволяваме да ги отхвърляме без разсъждение.
към текста >>

Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет.
„Човекът на доброто, казва той на друго място, е единствения съвършено музикант, защото той ни дава една съвършена хармония, не чрез една лира или някакъв друг инструмент, а чрез целокупността на своя живот“. Платон мисли,че съвършенство то на музиката не се състои в изкуството да се доставя удоволствие на чувствата, и че напротив, нищо не е тъй противно на здравия разум и на истината, както музиката, която възбужда чувствата. Според него, красотата на музиката се състои в красотата на добродетелта, която тя ни вдъхва. Той казва, че наклонностите на различните хора могат да се узнаят според вида на музиката, която те обичат и хвалят, и намира за нужно техния вкус в тая област да се формира още от рано, като музиката се въведе във възпитанието по точно определена система и закони. „Една държава, управлявана от добри закони, казва той, никога не оставя на каприза на поетите и на музикантите това, което е основа на възпитанието; тя трябва да урегулира тия неща, както това е в Египет, гдето младежта бива приучвана да следва това, което е най-свършено, както в мелодията, така и в мярката и формата“. Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет. Защото египетските жреци не са съобщавали научните принципи освен след подлагане учениците на най-големи изпитания и след тържествени клетви да пазят мълчание и да ги предават само на хора достойни да ги притежават. Ето причината за това дълго мълчание, което Питагор изискваше от своите ученици и произхода на тези тайнствени воали, с които той закриваше своите учения. Музикалната система, която ний притежаваме днес, идвайки до нас от гърците чрез римляните, е прочие, що се отнася до нейния принцип, същата, която са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени. Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело. (следва) В гората (разказ) Една катерица бе застанала на един ръб на самия път.
към текста >>

Музикалната система, която ний притежаваме днес, идвайки до нас от гърците чрез римляните, е прочие, що се отнася до нейния принцип, същата, която са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени.
Той казва, че наклонностите на различните хора могат да се узнаят според вида на музиката, която те обичат и хвалят, и намира за нужно техния вкус в тая област да се формира още от рано, като музиката се въведе във възпитанието по точно определена система и закони. „Една държава, управлявана от добри закони, казва той, никога не оставя на каприза на поетите и на музикантите това, което е основа на възпитанието; тя трябва да урегулира тия неща, както това е в Египет, гдето младежта бива приучвана да следва това, което е най-свършено, както в мелодията, така и в мярката и формата“. Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет. Защото египетските жреци не са съобщавали научните принципи освен след подлагане учениците на най-големи изпитания и след тържествени клетви да пазят мълчание и да ги предават само на хора достойни да ги притежават. Ето причината за това дълго мълчание, което Питагор изискваше от своите ученици и произхода на тези тайнствени воали, с които той закриваше своите учения. Музикалната система, която ний притежаваме днес, идвайки до нас от гърците чрез римляните, е прочие, що се отнася до нейния принцип, същата, която са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени. Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело. (следва) В гората (разказ) Една катерица бе застанала на един ръб на самия път. За миг тя погледна с черничките си очички и се немести зад едно клонче, скочи като кестенява космата топка на друго дърво, и се изгуби в храсталака. Чокоинът се сепна с пушка в ръка; после се успокои, когато Васил каза: „Ето едно дребничко същество“. . .
към текста >>

94. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И едните и другите преписват голямо могъщество на тази музика, чиято система, която е същата като тази на египтяните и гърците, не се различава съществено от нашата, освен с малки отклонения и с външните форми, които времето и мястото е налагало.
И понеже едни и същи закони управляват музиката, живописта и скулптурата, произведенията на тези три изкуства са продължавали своя живот в течение на десет хиляди години. Платон, отбелязвайки този голям период от време, и, като че ли предчувствайки, че следващите поколения ще погледнат на него със съмнение, повтаря: „Когато аз казвам десет хиляди години, то това не е само един израз, но означава буквално десет хиляди години: така, на този институт трябва да се гледа като на шеф д’ьовр на законодателството и политиката.“ Стариността на тази музикална система се доказва от нейната универсалност. Така, ний я намираме, с различни модификации, по всички части на земята, които са обитавани още или са били обитавани от цивилизовани народи: Арабия, Персия, Индия, Китай. Арабите както го признават сами, са заели своята музика от персите. Персите дължат своята музика на индусите, което се доказва от числото и сходността на гамите. И едните и другите преписват голямо могъщество на тази музика, чиято система, която е същата като тази на египтяните и гърците, не се различава съществено от нашата, освен с малки отклонения и с външните форми, които времето и мястото е налагало. Що се отнася до китайската музика, тя е същата, като тази на египтяните, както е проучил това абат Русие. и, следователно, като тази и на гърцитЬ въпреки външната разлика, която на пръв поглед бие в очи. На друго място ще се постарая да изясня как е възможно египтяните и китайците да имат едновременно същата музика, без да са я заели едни от други — посочвайки общия извор, от гдето са я почерпили и едните и другите. В тази глава, за да не се отдалеча много от предмета си, аз ще се огранича да докажа, че китайците, от незапомнени времена са имали, по отношение на духовното въздействие на музиката, същите идеи, както гърците. Известният Конг-Тзе, когото нашите първи мисионери, в стремежа си да латинизират всичко, са нарекли Конфуциус, Конг-Тзе, Сократът на Китай, след като е изучил музиката основно, както мъдрият атинянин, намирал, в тази наука най-сигурния и най-практичния начин за реформиране и пълно обновяване на обществените нрави.
към текста >>

и, следователно, като тази и на гърцитЬ въпреки външната разлика, която на пръв поглед бие в очи.
Така, ний я намираме, с различни модификации, по всички части на земята, които са обитавани още или са били обитавани от цивилизовани народи: Арабия, Персия, Индия, Китай. Арабите както го признават сами, са заели своята музика от персите. Персите дължат своята музика на индусите, което се доказва от числото и сходността на гамите. И едните и другите преписват голямо могъщество на тази музика, чиято система, която е същата като тази на египтяните и гърците, не се различава съществено от нашата, освен с малки отклонения и с външните форми, които времето и мястото е налагало. Що се отнася до китайската музика, тя е същата, като тази на египтяните, както е проучил това абат Русие. и, следователно, като тази и на гърцитЬ въпреки външната разлика, която на пръв поглед бие в очи. На друго място ще се постарая да изясня как е възможно египтяните и китайците да имат едновременно същата музика, без да са я заели едни от други — посочвайки общия извор, от гдето са я почерпили и едните и другите. В тази глава, за да не се отдалеча много от предмета си, аз ще се огранича да докажа, че китайците, от незапомнени времена са имали, по отношение на духовното въздействие на музиката, същите идеи, както гърците. Известният Конг-Тзе, когото нашите първи мисионери, в стремежа си да латинизират всичко, са нарекли Конфуциус, Конг-Тзе, Сократът на Китай, след като е изучил музиката основно, както мъдрият атинянин, намирал, в тази наука най-сигурния и най-практичния начин за реформиране и пълно обновяване на обществените нрави. Той мислел, както Платон е изразил това няколко века по-късно, че музиката трябва да бъде считана като един от първите елементи на възпитанието и че нейния упадък е най-сигурния признак за упадъка на народите. Конг-Тзе е бил, приблизително, съвременник на Питагора и на втория Зороастър; без да познава тези божествени хора, без дори да е чувал де се говори за тях, той изповядвал тяхната доктрина.
към текста >>

В тази глава, за да не се отдалеча много от предмета си, аз ще се огранича да докажа, че китайците, от незапомнени времена са имали, по отношение на духовното въздействие на музиката, същите идеи, както гърците.
Персите дължат своята музика на индусите, което се доказва от числото и сходността на гамите. И едните и другите преписват голямо могъщество на тази музика, чиято система, която е същата като тази на египтяните и гърците, не се различава съществено от нашата, освен с малки отклонения и с външните форми, които времето и мястото е налагало. Що се отнася до китайската музика, тя е същата, като тази на египтяните, както е проучил това абат Русие. и, следователно, като тази и на гърцитЬ въпреки външната разлика, която на пръв поглед бие в очи. На друго място ще се постарая да изясня как е възможно египтяните и китайците да имат едновременно същата музика, без да са я заели едни от други — посочвайки общия извор, от гдето са я почерпили и едните и другите. В тази глава, за да не се отдалеча много от предмета си, аз ще се огранича да докажа, че китайците, от незапомнени времена са имали, по отношение на духовното въздействие на музиката, същите идеи, както гърците. Известният Конг-Тзе, когото нашите първи мисионери, в стремежа си да латинизират всичко, са нарекли Конфуциус, Конг-Тзе, Сократът на Китай, след като е изучил музиката основно, както мъдрият атинянин, намирал, в тази наука най-сигурния и най-практичния начин за реформиране и пълно обновяване на обществените нрави. Той мислел, както Платон е изразил това няколко века по-късно, че музиката трябва да бъде считана като един от първите елементи на възпитанието и че нейния упадък е най-сигурния признак за упадъка на народите. Конг-Тзе е бил, приблизително, съвременник на Питагора и на втория Зороастър; без да познава тези божествени хора, без дори да е чувал де се говори за тях, той изповядвал тяхната доктрина. Дълбок моралист като законодателя на персите, той е прониквал в научните принципи като Питагор. Музикалната система на неговото отечество му е била напълно позната и изглежда дори, че той е бил — вещ и в изпълнението на музиката.
към текста >>

95. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той, обаче, е разбирал и „земните неща“ — бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците.
И днес още има хора. които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така Сам Христос. обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? “ Като говори за „небесни неща,“ Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща“ — бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците. както и с тогавашните науки. Наистина. Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение ма своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, Той е могъл да черпи винаги познания направо от него.
към текста >>

96. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гърците са казали: „Познай себе си!
Колкото и да разисквате върху него, нищо няма да постигнете. Хората разискват върху създаването на света по един механически начин. Създаването на света не е механически процес. Светът е създаден разумно. В днешно време ний трябва да изучаваме преди всичко човека. Гърците са казали: „Познай себе си! “ Но как може човек да се познае ? Има неща, които не могат да се кажат, но могат само да се загатнат, за да мислите върху тях. Например, човешкото лице представя една книга, върху която са написани най-хубавите работи. Върху лицето на човека има особени линии, които може да се познае, дали даден човек е добър, разумен, дали има воля, постоянство в себе си и т. н. По линиите на лицето може да се познае дали сърцето на човека е добре развито, дали той е музикант, художник, скулптор, оратор.
към текста >>

97. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От същия клон излизат и Орфей и Питагор, които са работили в Гърция и Тракия.
Хермес е бил във връзка с духа на слънцето и е имал едно велико откровение, с което прониква в тайните на трите свята. И нищо не е останало за него скрито под слънцето. Той е проникнал във всички тайни на времето и пространството. И когато говорим за Херметичната наука, имаме пред вид Божествената наука, чиито принципи са изнесени от Хермес Трисмегист, които са били светлина в пътя на човешкия възход, от древния Египет до днес. Като представител и Учител на този първи клон в Персия е работил великият Учител, известен под името Заратустра, който е бил във връзка с Ахура-Мазда, духът на Слънцето и затова там се наричат маздаисти. От същия клон излизат и Орфей и Питагор, които са работили в Гърция и Тракия. От същия клон излиза и Мойсей — в петокнижието на когото са вложени всичките тайни на херметичната наука. И Учителя каза в една своя беседа, че в първата глава на Битието са скрити всичките тайни на окултната наука стига да знае човек как да ги чете. Вторият клон почва от Мойсея и има за център Палестина, където се явяват много посветени, които под върховното ръководство на Великия Дух на Слънцето, подготвят човечеството да приеме великия импулс на Словото, станало плът. Към този клон принадлежат всички пророци и апостолите и са известни под името Есейска школа. В тази епоха Словото става плът и дава един велик и мощен импулс на човешкото развитие, който е още в началото си и за в бъдеще има да се реализира.
към текста >>

98. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Древните гърци, както и други народи, имаха много по-правилни схващания за музиката, отколкото тия на нашите съвременници.
В. С. Недев МУЗИКАТА И НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ За много работи, свързани с възпитанието и образованието на младите поколения, се грижат хората днес, но най-важното са пропуснали. Възпитание и образование без музика, са непълни, не достатъчни, неспособни да създадат цялостна, хармонична, всестранно развита личност. Днешните педагози, днешните държавници, днешните ръководители на образователното дело, са останали далеч назад от правилното схващане за мястото, за ролята и значението на музиката при възпитанието и образованието на подрастващите поколения. Може би, ръководени от кривото схващане че „цигулар къща не храни“, ръководени от грубо утилитарното схващане за „ползата“ и „приложимостта на преподаваните знания, а най-вече, нека си го кажем направо, поради невежество, поради непознаване безграничната мощ и безграничните простори във възпитателното въздействие на музиката, поради непознаване, изобщо, силата на музиката, нейната творческа мощ, способността й да създава мощни творчески импулси в душата на човека, съвременните ръководители на учебното дело са оставили съвсем малко място за нея в учебната програма, и то само за вокалната музика, за пеенето. Древните гърци, както и други народи, имаха много по-правилни схващания за музиката, отколкото тия на нашите съвременници. Тогава музиката беше неразделна и най-съществена част на образованието и възпитанието, а не като сега, некаква от последно значение притурка. И това не е чудно, защото, изобщо взето, древните имаха много по-правилни схващания за живота и много по-големи успехи в създаването на един разумен, смислен, красив човешки живот. Но да оставим древните настрана. Ний трябва не сляпо да ги подражаваме, но да създадем нещо повече от тях, съобразно с изменилите се условия. Днес вече няма и не трябва на има роби, затова музиката, изкуството, красотата изобщо и разумният и смислен живот трябва да бъдат за всички, а не само за едно малцинство, както е било в миналото, както е, до известна степен, и днес.
към текста >>

99. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дано и ние българи, сърби, гърци, румънци и др.
Държах стотина безплатни сказки за България и накарах да заговорят за нашата страна и народ повече от 360 (триста) вестници, които ме интервюираха, снимаха и поместиха дълги статии с картини от родината ни, изрезки от които са пратени и в дирекцията на печата о София с консулски доклади. Говорих на всевъзможни езици: руски, френски, немски, английски, италиански, исландски, но най-много ми служеше международният език есперанто, защото навсякъде из дългия си път намирах есперантисти, които ме улесняваха и така можах много леко, приятно и евтино да видя не само хубостите на посетените страни, но и да вникна в домашния живот на хората, което е най-важното в случая Възхитен съм от високата култура на северните народи, от тяхното миролюбие, работливост, начетеност, тишина и честност. Например шведите и норвежците не са воювали повече от сто години, а исландците никога не са имали и до сега нямат войска. Високо културните северняци харчат парите си не за въоръжения, а за библиотеки, които по всичко надминават ония на западните народи, а там горе всеки има и домашна библиотека, хиляди книги за седмици се пласират и само идиотите не знаят да четат. Има много да разправям за скандалите и ги соча за пример на балканците, както поради горните им качества, така и за намалените им пощенски, митнически и други тарифи помежду им. Дано и ние българи, сърби, гърци, румънци и др. съседи ги последваме и се превъзпитаме. Стига вече кърви, пушеци и развалини, а да съградим приятелството, което с най-солидна крепост между съседните породи! В Анверс се качих на „Балкан“ на 1 октомври т. г. Това е бивш пасажерски параход, купен от Франция за 8 милиона лева. Бях единствен пасажер при 40 души екипаж.
към текста >>

100. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Същото очакване се проявява и в Гърция, в култа на Адонис.
В древната Атлантида, която с прародителката на нашата култура, и от гдето е дошла до нас древната мъдрост, култът на слънцето е бил единствената религия в храмовете на Атлантида, в епохата на нейния златен век. След погиването на Атлантида гази религия преминала в Мексико и Перу. В Египет тя се проявявала в култа не Озирис. Озирис, светлият слънчев Бог, е убит от бога на тъмнината и после възкръсва. Мигът за Озирис представлява очакване за идването на Христа на земята. Същото очакване се проявява и в Гърция, в култа на Адонис. Младият и красив Бог на любовта и красотата, трябва да слезе в царството на тъмнината, в ада, отгдето той после отново излиза, като прекарва част от живота си между хората на земята, а друга част — в ада. Мистериите на Адонис означават слънчевия цикъл, четирите годишни времена в природата и в същото време те са едно предзнаменование за живота, смъртта и възкресението на Христа. Същите тези „езически“ представи са преминали отчасти и в християнската религия Фактически, древната мъдрост на Посветените съвсем не е „езическа“. Езически са били само грубите схващания и представи на невежата тълпа, която се е борила с християнството за своите идоли и, в лицето на своите управници и императори е осъждала християните на страшна смърт, хвърляйки ги но дивите зверове в цирковете. Наопаки, представителите на Посветените в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на младенеца — Исус, като му донесли своите дарове.
към текста >>

НАГОРЕ

0.21180415153503