Търсене в текстове за 'Гърци'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 124 резултата в 67 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията.
Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот.
към текста >>

В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък.
съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението.
към текста >>

Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят.
Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното. Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото. ІV. Епоха на Овена (2000 г. пр. Хр. до идването на Христос). Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят. Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична. V. Епоха на Рибите (от идването на Христа до 1914 г.). Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата. Също така е емблема на християнството. След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят.
към текста >>

2. Пеню Киров - №12

службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци.
№ 27. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 56. По това време в Бургас е имало две православни църкви - „Успение Богородично" и още недостроената „Св. Св. Кирил и Методий", която официално отваря врати на 11/24 май 1907 г. П. Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г. службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св. Кирил и Методий", то точно в този период (от 1 януари 1899 г.) за архиерейски наместник е назначен отец Константин Христов (1862-1928) от с.
към текста >>

3. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци.
№ 27. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 56. По това време в Бургас е имало две православни църкви - „Успение Богородично" и още недостроената „Св. Св. Кирил и Методий", която официално отваря врати на 11/24 май 1907 г. П. Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г. службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св. Кирил и Методий", то точно в този период (от 1 януари 1899 г.) за архиерейски наместник е назначен отец Константин Христов (1862-1928) от с.
към текста >>

4. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Тук заедно с Добри Чинтулов започват голяма битка срещу гърцизма и решават да открият българско училище в родния си град.
Този факт му прави много дълбоко впечатление. До края на живота си той живо се интересува от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението стават негов идеал. Борба за свобода След завръщането си в България Георги Миркович работи като частен лекар в Сливен. Тук заедно с Добри Чинтулов започват голяма битка срещу гърцизма и решават да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминава за Румъния (1857-1858 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. Успява да събере 600 златни минца, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи. През 1858-1859 г. е градски лекар в Стара Загора. От 1859 г.
към текста >>

Накрая споровете довеждат до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци.
Д-р Миркович е препоръчан от Чайковски и се среща с висшите турски сановници Али паша и Фауд паша. Те възприемат идеята му, но го препращат при Митхад паша в Русе. Последният се съгласява с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени (турски и български). Д-р Миркович не приема и разочарован се отдръпва. Това обаче предизвиква продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участва цялата наша тогавашна интелигенция. Накрая споровете довеждат до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци. През 1867-1868 г. д-р Миркович сътрудничи на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков. От 1867 до 1869 г. е градски лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г.
към текста >>

Идеята е с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунава да преминат чети като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците.
д-р Миркович сътрудничи на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков. От 1867 до 1869 г. е градски лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взема участие в един заговор, целта на който е да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята е с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунава да преминат чети като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците. В този план косвено се включват и чуждите консули, които изпращат до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска Църква. След проверка турското правителство открива противоречия в съобщенията, но опитът, който има с българското четническо движение, го кара да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. е основана Българската екзархия. Поради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г.
към текста >>

5. №58 /Петю Киров/

60 Това обявление е напечатано и на български, и на гръцки, тъй като в Бургас са живеели много гърци.
В неделя всякога затворено. гр. Бургас, 1 февруарий 1902 г. С почитание: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 60 Това обявление е напечатано и на български, и на гръцки, тъй като в Бургас са живеели много гърци. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

6. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

Бургас са живеели много гърци.
Димитър Хаджикостов и хаджи Пенка Повивкова, роден в Сливен през 1853 г. и починал в Бургас от туберкулоза на 2.5.1907 г. По професия е бил шивач на офицерски дрехи. 60 Това обявление е напечатано и на български, и на гръцки, тъй като в Бургас са живеели много гърци. 61 Това писмо се публикува за първи път. 62 Вероятно френологична карта. 63 Това „уречено време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август. 64 Недоверието на протестантите. Вж. писмо №59 на П.
към текста >>

7. 251 ПИСМО

Работите с Гърция и Сърбия ще се уредят добре, стига този народ и неговите управляющи да имат разумното търпение и такт на отмерени действия.
Не се безпокойте от външния вид на нещата. Законите на Небето са неизменяеми и само след време ще видите добрите резултати от висшето ръководство, което Господ влага в света. Политическите събития, които сега - се развиват на Б. П., имат двояка перспектива: първата е ембрионическа, втората - органическа. Ембрионическата перспектива скоро ще слезе от сцената и ще се яви органическата, и само тогава ще се явят по-правилните очертания на външните форми, които да дадат правилен израз на развиващите се закони, които ръководят съдбините на тоя народ. Работите с Гърция и Сърбия ще се уредят добре, стига този народ и неговите управляющи да имат разумното търпение и такт на отмерени действия. Онзи, Който ръководи съдбините на тоя народ, бодърствува и пред Негова взор нищо не се пропуща. Той ще сведе всичко към добро и тогава всички ще познаят, че Господ е всесилен да стори всичко, което Той желае. Ний гледаме засега да смекчим до известна степен кармическите причини на миналото и да отклоним новите кармични сплитания. Атмосферата, която е станала малко тежка, ще се измени, ще дойде Божественото проветрение, ще подухнат топлите южни ветрове на Любовта и всичко ще си влезе наново в реда. Бъдете уверени, развязката иде и Господ ще тури край засега и ще обърне нов лист.
към текста >>

8. 252 ПИСМО

Гърците изгориха училището на Питагора и отровиха Сократа.
Затова Господ Мой действува и Той скоро ще се прояви. Събитията ще си вземат своя естествен ход. Умните, добрите, благородните, самоотвержените ще разберат, а глупавите и алчните ще останат да се справят със своята карма, със своята съдба. Надейте се на бъдещето, което иде е велико и славно за всички народи и племена по лицето на земята. Евреите се прославиха с разпъването на Христа и създадоха съвременното християнство. Гърците изгориха училището на Питагора и отровиха Сократа. Българите не знаят още кой път да хванат. Да разпнат Христа няма си място, това е право на евреите, защото е казано, между своите си дойде и своите Му Го не познаха. Да изгорят училището на своя Учител и да отровят Сократа, няма си смисъл. Това е право на гърците, които се славят със своята култура. Българи - те не са се определили още на Кой Бог да слугуват.
към текста >>

Това е право на гърците, които се славят със своята култура.
Евреите се прославиха с разпъването на Христа и създадоха съвременното християнство. Гърците изгориха училището на Питагора и отровиха Сократа. Българите не знаят още кой път да хванат. Да разпнат Христа няма си място, това е право на евреите, защото е казано, между своите си дойде и своите Му Го не познаха. Да изгорят училището на своя Учител и да отровят Сократа, няма си смисъл. Това е право на гърците, които се славят със своята култура. Българи - те не са се определили още на Кой Бог да слугуват. А които „Го приеха, казва Писанието, даде им се да се наричат Синове Божии". Ето въпросът, който аз разрешавам. Моят Отец, на Когото аз слугувам, Моят Господ и Бог, на Когото върша Волята, върши сега нещо по-велико в света. Мен ме радва Негова Дух, Неговата Сила, Неговата Мъдрост.
към текста >>

9. 253 ПИСМО

Едно време тия седем думи бяха известни на Египет, Индия, Вавилон, Сирия, Палестина и Гърция.
2) Обичай ближния си. 3) Търси съвършенството. Какъв обилен материал за размишление съдържат тия седем думи. Това са седем стъпала, седем съзвучия, седем краски, седем дни на живота, от които три основни и четири производни. И след дълго изпитване на тоя език аз намерих тия седем думи да образуват тия седем емблема на человешкия развой. Едно време тия седем думи бяха известни на Египет, Индия, Вавилон, Сирия, Палестина и Гърция. Докато тия народи знаеха тия думи, там всичко вървеше добре. Когато ги забравиха, те осиромашаха, те изпаднаха. Аз искам сега да ви дам тия седем думи на тоя народ и ако той ме послуша и ако той ги приложи в живота си, той ще стане основа, олтар за една нова култура, за бъдещето, за една наука, обоснована на по-пълно разбиране на физическото, духовното и Божественото. И пътят му ще бъде като на зазоряване. Ще отива от слава в слава.
към текста >>

10. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури.
Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? – Не, то ще губи само времето си.
към текста >>

11. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Българите си имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите -турски.
В самия град Варна, центъра на епархията, положението е било по-друго, отколкото в областта. Тук народностното съотношение на християните е било тъкмо обратното, и българите са били в малцинство. Масата на християнското население образували гагаузите, които говорили турски и при всичко, че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в. До 40-те години във Варна, както и във Варненско, национални противоречия и изобщо въпрос за националности не е имало. Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ. Българите си имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите -турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите. Църковната служба е била извършвана на турски също така, както в наши дни още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем, и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич (днес варненския квартал „Виница"), апостолът се четял на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил освен от митрополита и от неговото духовенство, само от 2-3 души гърци...
към текста >>

В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил освен от митрополита и от неговото духовенство, само от 2-3 души гърци...
Българите си имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите -турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите. Църковната служба е била извършвана на турски също така, както в наши дни още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем, и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич (днес варненския квартал „Виница"), апостолът се четял на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил освен от митрополита и от неговото духовенство, само от 2-3 души гърци... Изглежда, че върху духа и настроението на варненските българи влияние е оказало тогава и пребиваването във Варна на стария, изпитан и широко известен наш народен деец, писател и общественик Петко Р. Славейков. С изтичане на 1863-64 учебна година Сава Добро-плодний напуснал Варна и отишъл за учител, в Тулча. На негово място варненци призовали от Ески Джумая (днес гр. Търговище) П. Р. Славейкова, който наистина пристигнал във Варна, значи, към септемврий 1864 г.
към текста >>

Опитите на гърците да интригуват пред управителя, за да попречат на службата, не дали никакъв резултат и те отнесли работата до патриарха в Цариград.
24. Архим. Михаил Чавдаров, „Петдесетгодишнината и пр.", стр. 27). Обаче паметта е излъгала К. Дъновски; писмото на Рали х.Мавридов показва ясно, че първата литургия, която се е предвиждало първоначално да се отслужи на 14-ти, е станала на 17 февруарий. На вечернята имало пак много народ, както и на следния ден. Опитите на гърците да интригуват пред управителя, за да попречат на службата, не дали никакъв резултат и те отнесли работата до патриарха в Цариград. Неутралното държане на властта окуражила българите и на 17 февруарий в новата българска църква била отслужена вече тържествена редовна литургия, както и на всеки празник след това, в която името на патриарха било изхвърлено и вместо него се поменувало името на Илариона Макариополский. В своите крилати младенчески надежди варненските българи се носили тогава с идеята да съберат средства и построят хубава църква „Св. св. Кирил и Методий", но тая мечта не могла да се осъществи преди Освобождението. Първи църковни епитропи станали Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров, Константин Димитров и Хаджи Никола Абаджията.
към текста >>

12. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

Баща му Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото им училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов Си. „Памятникъ", 1895, 6, 549 - 560 Атанас Георгиев-Фучиджиоглу се е родил в село Гулица, Новоселска околия, Варненски Окръг около 1805 година. Баща му Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото им училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч. Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски момчета, които учил в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият български свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два. Той не учел децата лятно време, а само зимно. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише просто, така и да пей някои черковни тропари. Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанас и на гръцки, за това и отишъл в град Месемврия (днес Несебър), та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище да се учи.
към текста >>

във време на Гръцката завера по преследването от страна на турското правителство първенците гърци не са оставили на мира и българските първенци както в градовете, така и в селата, и в тия случаи трябвало да пострадат някои хора от големите български села Еркеч и Гулица.
Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанас и на гръцки, за това и отишъл в град Месемврия (днес Несебър), та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище да се учи. Тук в разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки. Не стигало само това, а трябвало и турски да се научи Атанас, за която цел той ходел при един ходжа ефенди, когото условил баща му и в същото време, когато се учил гръцки, той се научил и турски да прочита. Настанали размирни години и Атанас трябвало да се прибере в село при родителите си. През 1820-1821 г. във време на Гръцката завера по преследването от страна на турското правителство първенците гърци не са оставили на мира и българските първенци както в градовете, така и в селата, и в тия случаи трябвало да пострадат някои хора от големите български села Еркеч и Гулица. Отец Михаил заедно с няколко още селски първенци били вързани и закарани в град Месемврия при пашата и затворени, а тая същата участ била постигнала и дяда Георги от село Гулица. Присъдата била изпълнявана твърде скоро и виновните ги хвърляли в морето или пък избесвали. Докато отиде дядо Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена и те, отец Михаил и дядо Георги, едвам що са се видели, и първият бил откаран и заедно с други хвърлен в морето! За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град с много светкавици и гърмежи уплашили пашата и той казал: Баашладжъм калан християнларън джанларън (харизвам на останалите християни душите). И така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги.
към текста >>

Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г.
Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи. След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство. В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине.
към текста >>

След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство.
Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи. След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство. В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В. Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол:
към текста >>

В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар.
Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи. След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство. В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В. Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол: „Днес, на двадесет и първий май хилядо осемстотин и шестдесета година ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните непроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на Българския Свещеноначалник Макариополскаго Г-на Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчаване, вула и др., в негово име да се издават.
към текста >>

13. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

От друга страна, не идело добре на гърците, та най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник.
Така били в селото двама свещеници, които обикаляли околните български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в селото, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при гръцката черква „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое - Ектения. И това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките черкви. От друга страна, не идело добре на гърците, та най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник. Варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис. Такава намерили и купили на чуждо име (на Кюркчи Коста). Тогава вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна. Атанас вече се готвил да замине по черковния въпрос за Цариград. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил да се споразумее с варненските първенци българи и да направи едно събрание в село Николаевка.
към текста >>

Тогава вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна.
Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое - Ектения. И това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките черкви. От друга страна, не идело добре на гърците, та най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник. Варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис. Такава намерили и купили на чуждо име (на Кюркчи Коста). Тогава вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна. Атанас вече се готвил да замине по черковния въпрос за Цариград. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил да се споразумее с варненските първенци българи и да направи едно събрание в село Николаевка. Това събрание станало на 21 март 1860 г. На него присъствали пратеници из следующите села: Девня, Козлуджа, Хасарджик, Караач, Ботево (Юшенли), Крумово (Кумлуджа), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджик. В събранието председателствал дядо Атанас.
към текста >>

14. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Гърците във Варна останали смаяни от тая решителна постъпка на българите.
Тюлев, Хр. Попович и свещ. К. Дъновски. В първото си заседание, станало на 11 май, общината разгледа молбата на Кою Чорбаджи от град Балчик, за да се изпрати зет му Димитр в Цариград при Илариона Макариополски, който да го ръкоположи за свещеник в град Балчик. След един месец се върна Димитр като свещеник. Гърците във Варна останали смаяни от тая решителна постъпка на българите. (Варненският владика наклеветил Димитра пред правителството по внушение на цариградския патриарх; решило се да се изпроводи Димитр под стража в Цариград. За да избави Димитра, свещеник К. Дъновски се споразумял с варненския католически свещеник Дамян (Di Aurigo), с когото се добре познавал още от Пловдив. Последният изпратил телеграма (шифрирана) до папския викар г. Брюнони в Цариград (в колегията St.
към текста >>

Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност.
По покана на цариградските българи и варненци решават да не припознават вече патриаршията с владиците и заедно. Окончателното решение по този въпрос се взело в село Николаевка на едно събрание по инициативата на Атанас Чорбаджи, под крушата при извора „Харлата". Съставя се протокол, подписва се от присъствующите и се подпечатва със селския печат. Тоя протокол с писмо от Варненската община се изпраща на Илариона в Цариград, като се молел при това да заобиколи Варненско, гдето имало да се осветяват новопостроени черкви по селата (например в село Гюн догду), което и обещавал да изпълни, но отлагал, види се, поради усложнението на работите в Цариград. Във Варна е бил тогава руски консул Александър Рачински - човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черквата „Свети Георги", в която да се служи поне веднъж в неделята на славянски език. Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност. Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи манастира „Свети Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил. На 6 август 1860 г. станала голяма служба с петихлебие, на която присъствали всички разпалени българи. След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си просвещение, и им обещал, че на следнята година непременно ще се открие славянска черква в град Варна с издръжката на руското правителство. Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриването на българско училище.
към текста >>

Търговци, гърци са записали:
кюркчийски 100 лв. дюлгерски 100 лв. бакърджийски 100 лв. калайджийски 100 лв. калбурджийски 100 лв. Търговци, гърци са записали: Димитрокопуло 100 лв. Сакалука 100 лв. Иванис Чико 100 лв. Георги Филибели 100 лв. Мухтията Ибиш Ефенди подари от вакуфите 400 лв.
към текста >>

Гърците отказали на тая българска отстъпка.
Иванис Чико 100 лв. Георги Филибели 100 лв. Мухтията Ибиш Ефенди подари от вакуфите 400 лв. Един гражданин 800 лв. Събрали се десет хиляди лева и по съвета на благоразумните българи решено било да се дадат на гръцката община, с условие да се издържа български учител при гръцкото училище, който три пъти в седмицата да преподава български език на българските деца. Гърците отказали на тая българска отстъпка. Тогава Българската община решава да купи за три хиляди лева мястото, гдето е старата българска черква „Св. Архангел Михаил". Документът за мястото е бил взет върху Кюркчи Коста Димитров, почетен и състоятелен българин. Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860 г. в къщата на Балтаджи Пейко.
към текста >>

Присъствалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада.
Докато се издаде ферманът, изтекли се девет месеца. През това време училището стояло непокрито и материалите му били разграбени от гагаузите. Като се получил ферманът във Варна, мютесарифинът Ашир Бей го прочел в двора на конака (сегашното Окръжно управление). За тая цел са били поканени всички подписавши мазбатата български и турски мухтари (кметове). Събрало се много народ в двора на конака от разни народности и главният секретар на бея поднася с особен церемониат султанския ферман на мютесарифина, който гръмогласно го прочита на събрания народ. Присъствалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада. Те нищо не знаели от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе края с откриването на българското училище и косвеното припознаване от властта [на] българска училищна община. Преди пристигането на фермана Сава Георгиевич изпросил позволително за доизкарване на зданието от мютесарифина Ашир Бей. Това позволително с денословие 7 декември 1861 г., от който ден се почва пак работата на училището, се пазило у С. Георгиевич. Зданието стояло цели девет месеца - разкрито. Училището било доправено и тържествено осветено от тогавашния гръцки митрополит Порфирий в присъствието на руския консул Рачински, представителите на властта и на всички живущи в гр.
към текста >>

Филарет получавал 10 000 гроша годишна заплата от гърците.
Филарет говорил един ден в съвета при гръцката митрополия, че е нужно да се въведе български език в гръцките училища, защото населението в селата е почти българско. Тогава става на крака покойният Стефанаки Теофако и каза: „По никой начин не се съгласявам да се въведе български език в гръцките училища; предпочитам да видя гробовете на двамата ми синове, нежели да чуя български език". След Теофако протестирали и другите членове на димогерондията (митрополитския съвет) против смелостта на Филарета, за гдето предложил да се въведе българският език в гръцкото училище. На следущия ден го уволнили от службата му. Тогава Филарет отишъл при Рачински и му разправил случившето се. Филарет получавал 10 000 гроша годишна заплата от гърците. Рачински му казал, че от деня на уволнението му ще получава от руското правителство, вместо 10 000 гроша, 1000 рубли т.е. 20 000 гроша. Консулът му обеща още, че като отиде в Русия, ще се старае да получи още 1000 рубли от Св. Синод, както стана. Консулът натъкми тогава в едната част на голямата си квартира в дома на х.
към текста >>

15. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна една вечер младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове-гърци, които го нападнали, за да го убият.
И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан на тази сцена свидетел бил пазачът на черквата-джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и му казал: — Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир. Същият дух и в други важни моменти на живота на свещеник Константин му се е явявал. В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна една вечер младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове-гърци, които го нападнали, за да го убият. С мъка той се изтръгнал от опасността, като оставил част от расото си в ръцете им. В това време той вижда своя духовен водител, който отправил към него одобрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанаса (своя покровител, на когото бил зет), че българското черковно дело върви добре, успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за първи път видял своя покровител в 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна - Белю Пипин, Тодор х.Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море.
към текста >>

16. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

Тук, заедно с Добри Чинтулов, започнали голяма битка срещу гърцизма и решили да открият българско училище в родния си град.
Тогава му предсказали, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказало напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получил. Този факт му направил дълбоко и трайно впечатление и до края на живота си той живо се интересувал от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението станали негов идеал. След завръщането си в България работил като частен лекар в Сливен. Тук, заедно с Добри Чинтулов, започнали голяма битка срещу гърцизма и решили да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминал за Румъния (1857-58 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. През 1858/59 г. бил градски лекар в Стара Загора. От 1859 г. заживял в Цариград.
към текста >>

Накрая споровете довели до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци.
Д-р Миркович бил препоръчан от Чайковски и се срещнал с висшите турски сановници Али паша и Фауд паша. Те възприели идеята му, но го препратили при Митхад паша в Русе. Последният се съгласил с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени - турски и български. Д-р Миркович не приел и разочарован се отдръпнал. Това обаче предизвикало продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участвала цялата наша тогавашна интелигенция. Накрая споровете довели до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци. През 1867-1868 г. д-р Миркович сътрудничил на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков. От 1867 до 1869 г. бил лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г.
към текста >>

Идеята била с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунав да преминат чети, като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците.
д-р Миркович сътрудничил на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков. От 1867 до 1869 г. бил лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взел участие в един заговор, целта на който бил да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята била с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунав да преминат чети, като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците. В този план косвено се включили и чуждите консули, които изпратили до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска църква. След проверка турското правителство открило противоречия в съобщенията, но опитът, който имало с българското четническо движение, го накарало да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. била основана Българската екзархия. През 1870 г.
към текста >>

17. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Да, Сократ е сегашният Толстой - той е живял едно време в Гърция.
Вземете мерки, защото не е изключена възможността да Го разпънете. Името Божие е целта, към която се стремим - то е прицелната точка. И Името Божие е единственото Име, чрез което се спасява целият свят. Може да се приеме, че има хора, които не са чули за Името Господне от плът и кръв, но и такива хора има, които познават Исуса Христа. Сократ например е един мъдрец, който е познавал Христа, а това явства от сегашното му особено появяване в Толстоя. Да, Сократ е сегашният Толстой - той е живял едно време в Гърция. Толстой е същинското прераждане на Сократ. Духът казва: Това, което се казва тук, което видите и чуете през време на срещата, няма да го съобщавате навън, под никакви условия. А ако някои полузаинтересовани и любознателни ви питат, ще отговаряте: „Бяхме във Великото училище на Природата." Това ще бъде името на Веригата - това е заповедта на Духа. Това ви го казвам, за да го имате предвид за една година, а следващия път пак ще ви го спомнят. Да не мислите, че като кажете на света нещо от туй, което става тук, та вие ще го спасите.
към текста >>

18. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Вие не сте били по-напред в този народ, а сте били в Египет, ходили сте с евреите през пустинята, ходили сте в Ханаан, преминали сте в Гърция, Рим, а след това озовавате се между славяните.
А пък другите са ваши деца. Сегашните свещеници, които работят между българския народ, те са тоже ваши ученици. Понеже не сте изпълнили своята длъжност, Господ ви не дава да сте свещеници, а сте турени настрана, за да видите как и какво работят свещениците. Преди шест хиляди години вие сте били в Египет, гдето сте учили египетската мъдрост; пратили са ви в този народ, за да го повдигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност, изпортили сте я 272, затова ви сформироват в тази Верига, за да изправите своите погрешки. Вие сте се провинили и в непослушание - някои работи сте изпълнили много добре, но някои не сте и затова сега сте турени в положение да ги изпълните. Вие не сте били по-напред в този народ, а сте били в Египет, ходили сте с евреите през пустинята, ходили сте в Ханаан, преминали сте в Гърция, Рим, а след това озовавате се между славяните. Разбира се, пак ще кажа: много от вашите длъжности сте изпълнили, а много - не. Най-после Братството ви изпраща между този народ, за да го повдигнете. Всички вие почти, след като свършите работата си между славянството, ще отидете в Америка; обаче всичко това ще бъде подир хиляди години, когато настане Седмата раса. Най-напред дойде Христос да помогне на тия Ангели, които се оплетоха тук. Те са тия, които са се отказали да помогнат на човечеството; и тези са именно Ангелите, които за тая им вина са изгонени.
към текста >>

Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура.
И затова те може да прекарат много прераждалия на Земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало Братството със специална мисия на Земята 273. Веднъж сте изпращани в Палестина - първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте преминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали народите на многото езици. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос.
към текста >>

От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили знание.
Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало Братството със специална мисия на Земята 273. Веднъж сте изпращани в Палестина - първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте преминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали народите на многото езици. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат тридесет и пет-четиридесет години.
към текста >>

Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години, и аз ще ви дам даже и датите, когато сте пребивавали във Вавилон, Гърция 278, Рим, Сирия и прочее, но това ще сторя по-после.
Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното - Сатана, Велзевул. Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята - да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което повдига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с тисящи на тисящи и тми на тми 277, което значи сто милиона. А 100 е число на Ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплътени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години, и аз ще ви дам даже и датите, когато сте пребивавали във Вавилон, Гърция 278, Рим, Сирия и прочее, но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо", събранието се преустанови. Подир 10 ч. вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувст- веност на молещите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение. А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза: Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват.
към текста >>

278 Гърция – думата липсва в протокола на Д. Голов.
274 Моравското братство – общество на езотеричното християнство, действало в пределите на Моравия, област от Австро-Унгария, сега в пределите на Чехия; счита се за приемник на традицията на хусистите; разпространено в Русия, Холандия и Северна Америка. 275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат. 276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси. 277 Цитат от Откровение 5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи. 278 Гърция – думата липсва в протокола на Д. Голов. 279 Злата Боздуганова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Шумен, съпруга на Цани Боздуганов. Присъствието й на срещата през 1912 г. е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г. 280 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 281 По девет души – в протокола на П.
към текста >>

Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура.
И затова те може да прекарат много прераждалия на Земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало Братството със специална мисия на Земята 273. Веднъж сте изпращани в Палестина - първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте преминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали народите на многото езици. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос.
към текста >>

От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили знание.
Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало Братството със специална мисия на Земята 273. Веднъж сте изпращани в Палестина - първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте преминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали народите на многото езици. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат тридесет и пет-четиридесет години.
към текста >>

Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години, и аз ще ви дам даже и датите, когато сте пребивавали във Вавилон, Гърция 278, Рим, Сирия и прочее, но това ще сторя по-после.
Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното - Сатана, Велзевул. Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята - да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което повдига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с тисящи на тисящи и тми на тми 277, което значи сто милиона. А 100 е число на Ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплътени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години, и аз ще ви дам даже и датите, когато сте пребивавали във Вавилон, Гърция 278, Рим, Сирия и прочее, но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо", събранието се преустанови. Подир 10 ч. вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувст- веност на молещите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение. А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза: Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват.
към текста >>

19. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Затова и кротуват засега Гърция, Турция и Румъния.
Илия всичко ще разруши и когато той направи всичко на каша, тогаз Христос ще прибере житото. Св. Илия сега вършее и неговата тояга е четиридесет оки, и не се церемони. И след като той се разправи, ще се появи и ще дойде Христос, за да заговори Духът на Любовта. В тези най-усилни времена Христос ни е събрал - ето, това е едно чудо. И Господ, за да ни събере, така е наредил работите, че България да кротува - затова тя държи неутралитет, когато навсякъде другаде се бият. Затова и кротуват засега Гърция, Турция и Румъния. Това е едно от най-големите чудеса, които Христос върши. В България свещениците щяха да имат събрание на 20 август, но го отложили, защото времената са лоши. Но ние нашето събрание не го отлагаме, защото за нас лошо време няма. И действително, в по-добри времена, отколкото сегашните, право да си кажа, аз не съм живял. Сегашните времена са най-добрите главно защото досега сте били роби, а отсега сте вече свободни.
към текста >>

Ще има изпитания и Русия, а Румъния, Сърбия и Гърция тогава ще претърпят големи страдания.
ще станат най-тежките боеве, но възможно е този период да се съкрати до известно време. Но крайният предел е тогаз. Останалите години - 1916, 1917, 1918 и 1919, ще бъдат с вътрешни размирици в Европа. Сега вас ви интересува като как ще се сложат работите. За Германия и Англия идат големи изпитания, за Франция - още повече. Ще има изпитания и Русия, а Румъния, Сърбия и Гърция тогава ще претърпят големи страдания. След Сърбия иде ред на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване. За Турция тоже идат страдания и от тях Англия е, която ще се възползва. А нас ще ни ползва в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене. Защото ние, доколкото служим Господу, дотолкоз се и благославяме. Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и прилагаме мислите си в служба Нему, т.е.
към текста >>

След Сърбия иде ред на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване.
Но крайният предел е тогаз. Останалите години - 1916, 1917, 1918 и 1919, ще бъдат с вътрешни размирици в Европа. Сега вас ви интересува като как ще се сложат работите. За Германия и Англия идат големи изпитания, за Франция - още повече. Ще има изпитания и Русия, а Румъния, Сърбия и Гърция тогава ще претърпят големи страдания. След Сърбия иде ред на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване. За Турция тоже идат страдания и от тях Англия е, която ще се възползва. А нас ще ни ползва в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене. Защото ние, доколкото служим Господу, дотолкоз се и благославяме. Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и прилагаме мислите си в служба Нему, т.е. като мислим за Него, да се ползваме от Него, също както се обръщаме и мислим за Слънцето и въздуха, и същевременно се и ползваме от тях.
към текста >>

20. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

278 Гърция – думата липсва в протокола на Д. Голов.
274 Моравското братство – общество на езотеричното християнство, действало в пределите на Моравия, област от Австро-Унгария, сега в пределите на Чехия; счита се за приемник на традицията на хусистите; разпространено в Русия, Холандия и Северна Америка. 275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат. 276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси. 277 Цитат от Откровение 5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи. 278 Гърция – думата липсва в протокола на Д. Голов. 279 Злата Боздуганова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Шумен, съпруга на Цани Боздуганов. Присъствието ¢ на срещата през 1912 г. е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г. 280 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 281 По девет души – в протокола на П.
към текста >>

21. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Той е живял едно време в Гърция.
То е прицелната точка. И Името Божие е единственото Име, чрез което се спасява целият свят. Може да се приеме, че има хора, които не са чули за Името Господне от плът и кръв, но такива хора има, които познават Исус Христос. Сократ, например, е един мъдрец, който е познавал Христа, а това явствува3 от сегашното му особено появяване в Толстоя. Да, Сократ е сегашният Толстой. Той е живял едно време в Гърция. Толстой е същинското прераждане на Сократ. Духът казва: „Това, което се казва тук, което видите и чуете през време на срещата, няма да го съобщавате навън, под никакви условия. А ако някои полузаинтересовани и любознателни ви питат, ще отговаряте: „Бяхме във Великото училище на Природата“. Това ще бъде името на Веригата. Това е заповедта на Духа.“
към текста >>

22. ЗА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“

Преди 6000 години те са били в Египет, където са придобили египетска мъдрост; после са отишли в Палестина, откъдето поради съпротивата на еврейския народ са заминали за Вавилон, да учат тогавашната вавилонска мъдрост - магията; били са и в Гърция при основаването на нейната култура, а след падането й под римска власт - в Рим, където са приели християнството.
При това, ако искат да постигнат нещо, да не се молят сами. Учителя им говори още за молитвата и им дава седем петъка, през които да се молят за нуждаещите се членове на Веригата. Една особеност тази година е, че Господнята вечеря е по-тържествена. Учителя говори върху символите й и разликите й от причастието и измива нозете на всички присъстващи. Тази е срещата, на която Учителя обяснява пътя, който са минали членовете на Веригата и задачата, за която са дошли сега. Преди 6000 години те са били в Египет, където са придобили египетска мъдрост; после са отишли в Палестина, откъдето поради съпротивата на еврейския народ са заминали за Вавилон, да учат тогавашната вавилонска мъдрост - магията; били са и в Гърция при основаването на нейната култура, а след падането й под римска власт - в Рим, където са приели християнството. Накрая са изпратени сред славяните, а след хиляди години ще отидат в Америка, за седмата раса. В България те са били изпратени след светите братя Кирил и Методи, за да просвещават българския народ и дълго са живели сред него. Всички те са били свещеници с различен сан. Техните знания, обаче, не са дали желания резултат. С мнозина други те са спъвали този народ, вместо да го повдигнат и сега идват да се поправят.
към текста >>

23. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Вие не сте били по-напред в този народ, а сте били в Египет, ходили сте с евреите през пустинята, ходили сте в Ханаан, преминали сте в Гърция, Рим, а след това озовавате се между славяните.
Сегашните свещеници, които работят между българския народ, те са тоже ваши ученици. Понеже не сте изпълнили своята длъжност, Господ ви не дава да сте свещеници, а сте турени настрана, за да видите как и какво работят свещениците. Преди шест хиляди години вие сте били в Египет, гдето сте учили Египетската мъдрост; пратили са ви в този народ, за да го подигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност,изпортили сте я, затова ви сформироват в тази Верига, за да изправите своите погрешки. Вие сте се провинили и в непослушание. Някои работи сте изпълнили много добре, но някои не сте и затова сега сте турени в положение да ги изпълните. Вие не сте били по-напред в този народ, а сте били в Египет, ходили сте с евреите през пустинята, ходили сте в Ханаан, преминали сте в Гърция, Рим, а след това озовавате се между славяните. Разбира се, пак ще кажа: много от вашите длъжности сте изпълнили, а много не. Най-после Братството ви изпраща между тоз народ, за да го подигнете. Всички вие почти, след като свършите работата си между славянството, ще отидете в Америка, обаче всичко това ще бъде подир хиляди години, когато настане седмата раса. Най-напред дойде Христос да помогне на тия ангели, които се оплетоха тук. И те са тия, които са се отказали да помогнат на человечеството и тези са именно ангелите, които за тая им вина са изгонени.
към текста >>

24. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура.
И Христос иде, за да примири человечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове и затова те може да прекарат много прераждания на земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало (Братството): веднъж сте изпращани в Палестина — първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте приминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция, след завладяването й, когато Римската империя е влязла в своя разгар, вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с Християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте Християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали „народите на многото езици“. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия Братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос.
към текста >>

От Гърция, след завладяването й, когато Римската империя е влязла в своя разгар, вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с Християнското течение, от което сте получили знание.
Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове и затова те може да прекарат много прераждания на земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало (Братството): веднъж сте изпращани в Палестина — първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте приминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция, след завладяването й, когато Римската империя е влязла в своя разгар, вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с Християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте Християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали „народите на многото езици“. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия Братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат 35-40 години; затова и виждаме, че навсякъде се работи, за да се постигне това обединение.
към текста >>

25. 1913 ГОДИНА

Ето защо Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в Гърция и Турция.
„Забраната на събора - кризата която се прекарва днес, е криза в самите вас. Защото България по невнимание и по неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове и отиде много надалече, заблуди се. Бог за да я накара да се опомни и избави, допусна тази криза. Няма защо да недоумявате и негодувате. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги иззема известни привидни блага - изпраща свините да се издавят в морето. Ето защо Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в Гърция и Турция. И българите сега плачат ли плачат. Вие, обаче, освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде, но какви ще ви намери, какво ще ви каже, ако ви намери предали се на сластолюбие, че имате по някоя къща, че сте научили децата си как по-изкусно да се въртят по баловете и прочие. Какво печели човек, ако има всичко това, а изгуби душата си? Пазете душите си. Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час.
към текста >>

26. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

В този момент дойде Драган Попов малко смутен, повика Учителя настрани и му съобщи, че имало официално тайно съобщение, че в Пирин планина от гърците са обградени няколко наши полка, между които и костадиновия 27-ми полк.
Аз заплаках и казах: - Искам да се завърне Костадин жив и здрав. Не ще живея сама в света. Учителя помисли и ми каза: - Добре тогава. В този момент дойде Драган Попов малко смутен, повика Учителя настрани и му съобщи, че имало официално тайно съобщение, че в Пирин планина от гърците са обградени няколко наши полка, между които и костадиновия 27-ми полк. Учителя, все тъй мълчалив, съсредоточен, след няколко време каза: - Няма да падне косъм от главата на Костадина и всички ще се освободят. Като се завърна Костадин здрав и невредим, разказва как здраво са били обградени, но по чудо се спасили. ---- *1 Спомените са отнасят за междусъюзническата воина, румънците навлизат в България през юни и юли 1913 год., след което са изгонени.
към текста >>

27. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Затова и кротуват засега Гърция, Турция и Румъния.
Свети Илия сега вършее и неговата тояга е четиридесет оки и не се церемони. И след като той се разправи, ще се появи и ще дойде Христос, за да заговори Духът на Любовта. В тези най-усилни времена Христос ни е събрал – ето, това е едно чудо. И Господ, за да ни събере, така е наредил работите, че България да кротува. Затова тя държи неутралитет, когато навсякъде другаде се бият. Затова и кротуват засега Гърция, Турция и Румъния. Това е едно от най-големите чудеса, които Христос върши. В България свещениците щяха да имат събрание на 20-ти август, но го отложили, защото времената са лоши. Но ние нашето събрание не го отлагаме, защото за нас лошо време няма. И действително, в по-добри времена, отколкото сегашните, право да си кажа, аз не съм живял. Сегашните времена са най-добрите, главно защото досега сте били роби, а отсега сте вече свободни; и тази свобода ще носим и разносим на всички други.
към текста >>

28. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

А Румъния, Сърбия и Гърция тогава ще претърпят големи страдания.
Останалите же години: 1916, -17, -18 и -19-та ще бъдат с вътрешни размирици в Европа. Сега вас ви интересува, като как ще се сложат работите. За Германия и Англия идат големи изпитания. За Франция – още повече. Ще има изпитания и Русия. А Румъния, Сърбия и Гърция тогава ще претърпят големи страдания. След Сърбия иде ред на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване. За Турция тоже идат страдания и от тях Англия е, която ще се възползва. А нас ще ни ползва – в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене, защото ние, доколкото служим Господу, дотолкоз се и благославяме. Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и прилагаме мислите си в служба Нему; т.е. като мислим за Него, да се ползваме от Него, също както се обръщаме и мислим за слънцето и въздуха, ние същевременно се и ползваме от тях.
към текста >>

След Сърбия иде ред на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване.
Сега вас ви интересува, като как ще се сложат работите. За Германия и Англия идат големи изпитания. За Франция – още повече. Ще има изпитания и Русия. А Румъния, Сърбия и Гърция тогава ще претърпят големи страдания. След Сърбия иде ред на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване. За Турция тоже идат страдания и от тях Англия е, която ще се възползва. А нас ще ни ползва – в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене, защото ние, доколкото служим Господу, дотолкоз се и благославяме. Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и прилагаме мислите си в служба Нему; т.е. като мислим за Него, да се ползваме от Него, също както се обръщаме и мислим за слънцето и въздуха, ние същевременно се и ползваме от тях. Обичаш ли Господа, готов е да даде всичко за тебе; не обичаш ли Го, затваря се като камък.
към текста >>

29. 1919_1 1919 година

Южна Добруджа отново се предава на Румъния; Струмишко, Царибродско и Босилеградско се предават към Югославия; Смолянско преминава към Гърция; Беломорска Тракия - към Обединените сили.
от пряката наследница на Константин Иларионов - Елена Иларионова и сумата от 101 000 лева е предадена в касата на Бялото Братство. Как Драган Попов е процедирал с другата братска къща, нямаме сведения. Политически събития. На 27 ноември 1919г. в Ньой министър-председателят Александър Стамболийски подписва унизителния мирен договор, според който се определят новите граници на страната. Южна Добруджа отново се предава на Румъния; Струмишко, Царибродско и Босилеградско се предават към Югославия; Смолянско преминава към Гърция; Беломорска Тракия - към Обединените сили. Общо, от страната се откъсват 11 хиляди кв.км. територия, населена изключително с българи. Освен това се налагат репарации, на стойност два милиарда и двеста и петдесет милиона златни франка, с 50% лихва. Установява се практически чужд финансов контрол. Паричните репарации се допълват с определени количества въглища и добитък, които България трябва да предаде на съседните държави.
към текста >>

30. 003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго

Независимо от всичко обаче българи, сърби, гърци, румънци търсят спасение от агарянското иго и от верската зависимост в лицето на Русия, която фигуративно назовават Дядо Иван.
в Карловец, Австрия, без обаче да се е получила някаква практическа полза от това. През XIX век по различни поводи Русия води редица войни срещу Турция. Това помрачава техните отношения и дава основание на турците да се опълчат срещу Русия и да поверят църковната опека на християнските народи на гръцката патриаршия в Цариград, със седалище в квартала “Фенер”, откъдето води прозвището си “Фенерско духовенство” и производното от това име фанариоти. По този начин върху християните на Балканския полуостров и в частност върху българите се учредява нова опека, този път фанариотска. С това се увеличава потискането на националното самочувствие у българите и се унижава тяхното лично достойнство. Независимо от всичко обаче българи, сърби, гърци, румънци търсят спасение от агарянското иго и от верската зависимост в лицето на Русия, която фигуративно назовават Дядо Иван. Една историческа справка изяснява как се поражда у поробените българи надеждата, че освобождението им ще дойде от Русия. През 1550 г. московският княз Иван IV Василевич Грозни се застъпва пред турския падишах Сюлейман Страшни, заявявайки му, че той лично поема закрилата на православните калугери-славяни от Хилендарския манастир в Света гора. Научили се за това застъпничество, хилендарските монаси пращат през 1552 г. официална молба-грамота до своя руски закрилник, като го молят да се застъпи пред цариградската Порта, за да бъдат опростени дължимите данъци на манастира, надявайки се, че просбата им ще бъде чута.3
към текста >>

пише, че българи, сърби, гърци гинат под османско робство и очакват своята свобода чрез активната намеса на руснаците7.
Това оказано благоволение на руския самодържец спрямо хилендарските и рилските монаси, както и спря--мо българите изобщо, не остава незабелязано от поробеното славянско население на полуострова, у което се разпалва вярата им за освободителна братска помощ от “Московията”. Оттогава Дядо Иван става нарицателното име на очаквания освободител в продължение на цели три века. На руската помощ разчитат не само българите. На нея възлагат надежди и всички поробени балкански народи. По този повод един венециански дипломат през 1576 г. пише, че българи, сърби, гърци гинат под османско робство и очакват своята свобода чрез активната намеса на руснаците7. За това, че освобождението ни ще дойде от Русия, се търси потвърждение къде ли не. Находчиви българи намират, че това е било подсказано и в “Откровението” на Йоан, както и на други места. Освобождението, се казвало там, ще дойде от “русото племе”, т.е. от Русия и те всеотдайно му вярват. Тази дълбока увереност не е пропуснал да изтъкне и нашият народен поет Иван Вазов, който в “Под игото” описва фанатичната вяра на Мичо Бейзадето в близката свобода, защото това се четяло в нагласеното буквосъчетание на цифрите 1876 – годината на Априлското въстание, която, изписана със старобългарски буквени знаци, се изговаря: “Турция ке падне”(I).
към текста >>

31. 006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски

Току-що е завършила Руско-турската война (1828-1829 г.), чийто мирен договор донася автономия на Сърбия, Молдавия и Влашко, а на Гърция се обезпечава пълна независимост.
- период на юношество, обучение и първи стъпки в живота (1830-1847 г.); - период на търсене и преориентиране (1848-1864 г.); - период на всеотдайна борба и утвърждаването му като войнстващ дух за верска независимост и народностна свобода (1865-1919 г.). За да почувстваме атмосферата, всред която се ражда и расте малкият Константин, трябва да огледаме в исторически аспект третото десетилетие на ХIX век, което е твърде динамично за жителите на Балканския полуостров. Характерно съвпадение е, че с раждането на Константин Дъновски (1830 г.) настъпват промени в картата на Балканския полуостров. Току-що е завършила Руско-турската война (1828-1829 г.), чийто мирен договор донася автономия на Сърбия, Молдавия и Влашко, а на Гърция се обезпечава пълна независимост. 1830 г. е годината на Юлската революция във Франция, която сваля Бурбоните от власт. В същата година Белгия се отделя по революционен път от Холандия, към която е била присъединена по решението на Виенския конгрес през 1815 г. Пак през 1830 г. във Варшава избухва Полското освободително въстание, което, въпреки че не успява, е убедителен израз на изявено народностно негодувание.
към текста >>

32. 007. Преселване на Константин Дъновски във Варна

Неотразимо впечатление – пише в своите спомени Константин Дъновски – е направила всенародната задушевна благодарност на българи, турци, гърци, гагаузи, отправена към небето за избавлението им от морската стихия.20 Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена с очакваното от векове освобождение на българите от османско иго и фанариотско опекунство.
Започва вторият период от неговия живот, изпълнен с надежди и разочарования, с опит за отдаване на монашество, последван от остър завой за борба срещу верските неправди и национална робия. Още с встъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от едно покъртително зрелище – разрушеното дървено скеле (пристан) на варненското пристанище и намиращите се разбити по него сгради от току-що преминалата буреносна стихия. Ураганът е бил толкова голям, че морските вълни с ярост прехвърляли голямата крепостна порта, наречена Скеля Капусу, като унищожили много пристанищни съоръжения и постройки. Първия си контакт с варненци той прави по време на благодарствения молебен за отминалото бедствие. Всички жители на града се били стекли на табията Йени Дуня (Нов свят) срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление – пише в своите спомени Константин Дъновски – е направила всенародната задушевна благодарност на българи, турци, гърци, гагаузи, отправена към небето за избавлението им от морската стихия.20 Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена с очакваното от векове освобождение на българите от османско иго и фанариотско опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа на свободата за своя народ и, обзет от ентусиазъм и оптимизъм, гори с нетърпение да започне работа в служба на род и родина. Ние не знаем как са протекли за родопския преселник първите дни и седмици във Варна и как е реагирал на заобикалящата го обстановка, но не може да не си дадем сметка за психологическото преживяване на един младеж, закърмен с възрожденските идеи на своите учители – народните будители от Устово, Пловдив и Татар-Пазарджик. Вместо просветител и борец, той се вижда препасан с чирашка престилка в тясното бакърджийско дюкянче на своя вуйчо, проглушавано от ударите на чука върху звънливата мед. С всеки изминал ден младият Константин се опознава със заобикалящата го действителност във Варна, която не само че не му вещае по-светло бъдеще, но дори той намира, че е по-безперспективна от тази в родното му село. Ние няма да търсим исторически данни, които да ни характеризират тежкото положение на българското насе-ление от този край през последните десетилетия преди Освобождението.
към текста >>

В самия град Варна през средата на XIX век българите са били незначително малцинство спрямо турците, гагаузите и гърците.
С всеки изминал ден младият Константин се опознава със заобикалящата го действителност във Варна, която не само че не му вещае по-светло бъдеще, но дори той намира, че е по-безперспективна от тази в родното му село. Ние няма да търсим исторически данни, които да ни характеризират тежкото положение на българското насе-ление от този край през последните десетилетия преди Освобождението. Не можем обаче да не си дадем сметка за покрусата на българското население от територията на днешна Североизточна България и крайчерноморската област, където не са били още заличени следите на оттеглилите се руски воини след Руско-турската война от 1828-1829 г. Тази война, която донесе свобода на гръцкия народ, подобри положението на поробените християни в Сърбия и Румъния, ни най-малко не облагодетелства българския народ. Нещо повече, уязвени от тези събития, османците стават по-брутални и по-мнителни. В самия град Варна през средата на XIX век българите са били незначително малцинство спрямо турците, гагаузите и гърците. Голямата маса от християн-ското население в този град са били гагаузите, които говорели турски и фанатично се гърчеели, въпреки че не били от гръцки произход.21 Църковната “мантия” на Цариградската гръцка патриаршия е обгръщала със своето “покровителство” всички православни, без разлика на език и народност. Дългогодишното турско владичество над целия християнски свят в полуострова е било изгладило всички политически различия между потиснатите народи. Църквата останала да застъпва пред турските власти правата на поробените християнски народи от турската империя, без разлика на националните им различия. Вселенската православна патриаршия в Цариград, която изцяло била в гръцки ръце, по силата на договорни отношения била натоварена да отстоява църковните интереси на православните народи, населяващи полуос-трова. На първо време Цариградската патриаршия играела ролята на наднационално обединяващо зве-но, където религиозното начало е било поставяно над националното.
към текста >>

33. 008. Народностна, духовна и социална обстановка във Варна през ХІХ век

Нещо повече, те стават доброволен отряд за доносничество пред гърци и турци срещу възраждащата се българщина.
Националният въпрос не се поставял и не е ставало дума за народностни различия. Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варна и Варненско да започне да се чувства по-късно от всякъде другаде. През втората четвъртина на XIX век настъпва промяна в народностното разслояване по тия места. Новите националистични идеи за освобождаване от турско иго раздвижват народите на Балканския полуостров, като все повече и повече националните тежнения започват да доминират над верските. Постепенно църквата се превръща в център, който си поставя за задача да елинизира негръцкото население – гагаузи и българи.18 Гагаузите лесно се превръщат в послушни оръдия на елинистичната пропаганда. Нещо повече, те стават доброволен отряд за доносничество пред гърци и турци срещу възраждащата се българщина. В духа на тази елинизаторска дейност се започва преследване на всеки българин, който се въодушевявал от възрожденски идеи. Във Варненската митрополия се открила гръцка библиотека, която се превърнала в разсадник на елинизма. За кратко време Варна се утвърждава като център на фанариотската пропаганда, въпреки че там гръцкото население е било малобройно. За сметка на това обаче гърците успели да приобщят към себе си почти всички гагаузи и да ги противопоставят на българите. От статистически данни през 50-те години на XIX век във Варна е имало 8300 турци, 6100 арменци, 150 гърци и 30 евреи.
към текста >>

За сметка на това обаче гърците успели да приобщят към себе си почти всички гагаузи и да ги противопоставят на българите.
Постепенно църквата се превръща в център, който си поставя за задача да елинизира негръцкото население – гагаузи и българи.18 Гагаузите лесно се превръщат в послушни оръдия на елинистичната пропаганда. Нещо повече, те стават доброволен отряд за доносничество пред гърци и турци срещу възраждащата се българщина. В духа на тази елинизаторска дейност се започва преследване на всеки българин, който се въодушевявал от възрожденски идеи. Във Варненската митрополия се открила гръцка библиотека, която се превърнала в разсадник на елинизма. За кратко време Варна се утвърждава като център на фанариотската пропаганда, въпреки че там гръцкото население е било малобройно. За сметка на това обаче гърците успели да приобщят към себе си почти всички гагаузи и да ги противопоставят на българите. От статистически данни през 50-те години на XIX век във Варна е имало 8300 турци, 6100 арменци, 150 гърци и 30 евреи. С течение на времето една част от българите, числото на които прогресивно растяло, се поддала на гръцкото влияние.18 Елинистичната агресия най-явно започнала да се чувства след идването във Варна на гръцкия владика Порфирий, който заел своя владишки пост през 1848 г., т.е. една година след като Константин Дъновски се установява във Варна. Елинизмът тук се е изявявал преди всичко в преследване на българския език, гонене и закриване на българските училища и злепоставяне на българите.
към текста >>

От статистически данни през 50-те години на XIX век във Варна е имало 8300 турци, 6100 арменци, 150 гърци и 30 евреи.
Нещо повече, те стават доброволен отряд за доносничество пред гърци и турци срещу възраждащата се българщина. В духа на тази елинизаторска дейност се започва преследване на всеки българин, който се въодушевявал от възрожденски идеи. Във Варненската митрополия се открила гръцка библиотека, която се превърнала в разсадник на елинизма. За кратко време Варна се утвърждава като център на фанариотската пропаганда, въпреки че там гръцкото население е било малобройно. За сметка на това обаче гърците успели да приобщят към себе си почти всички гагаузи и да ги противопоставят на българите. От статистически данни през 50-те години на XIX век във Варна е имало 8300 турци, 6100 арменци, 150 гърци и 30 евреи. С течение на времето една част от българите, числото на които прогресивно растяло, се поддала на гръцкото влияние.18 Елинистичната агресия най-явно започнала да се чувства след идването във Варна на гръцкия владика Порфирий, който заел своя владишки пост през 1848 г., т.е. една година след като Константин Дъновски се установява във Варна. Елинизмът тук се е изявявал преди всичко в преследване на българския език, гонене и закриване на българските училища и злепоставяне на българите. Под влияние на това движение Варна скоро се превръща в елинистичен център с незначителен гръцки, но с многоброен гърчеещ се гагаузки елемент.
към текста >>

На първо време никой не е смеел да оспори духовното самовластие на Цариградската патриаршия и на гърцизма.
С течение на времето една част от българите, числото на които прогресивно растяло, се поддала на гръцкото влияние.18 Елинистичната агресия най-явно започнала да се чувства след идването във Варна на гръцкия владика Порфирий, който заел своя владишки пост през 1848 г., т.е. една година след като Константин Дъновски се установява във Варна. Елинизмът тук се е изявявал преди всичко в преследване на българския език, гонене и закриване на българските училища и злепоставяне на българите. Под влияние на това движение Варна скоро се превръща в елинистичен център с незначителен гръцки, но с многоброен гърчеещ се гагаузки елемент. На първо време никой не е смеел да оспори духовното самовластие на Цариградската патриаршия и на гърцизма.
към текста >>

34. 011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история

Мнозина се ориентират за потегляне на изток, като напускат западната част на Балканския полуостров, където сърби, албанци, власи и гърци формират свои притегателни революционни центрове.
в Котел се среща със Софроний Врачански. Тук се открехва нова страница от българското битие и се започва зазоряването. Към същия отправен пункт се насочва и фамилната челяд на Георги Фучеджиоглу. Изселването на семейс-твото на дядо Георги не е изолиран факт. То е в духа на стремежа на българите през втората половина на XVIII век. Мнозина се ориентират за потегляне на изток, като напускат западната част на Балканския полуостров, където сърби, албанци, власи и гърци формират свои притегателни революционни центрове. Това е времето, когато се извършва поляризация на националистичните тежнения в този край. Не може да не се вземе под внимание и обстоятелството, че северозападната част от земите на Балканския полуостров е била подвластна на Хабсбургите и тяхната освободителна борба се е водила на друга основа, отличаваща се значително от борбите на християните в пределите на централната и източната част на полуострова. Гърците и албанците, както и власите от неславянски произход, винаги са странели от македонските българи, а здравият български елемент винаги е държал за коренната си етнична връзка със своите братя българи, населяващи източната половина на полуострова, и са се стремели към приобщаването си с тях. По тази причина мнозина будни българи напускат западните покрайнини, за да емигрират на изток. Към тези преселници е и челядта на Георги Фучеджиоглу.
към текста >>

Гърците и албанците, както и власите от неславянски произход, винаги са странели от македонските българи, а здравият български елемент винаги е държал за коренната си етнична връзка със своите братя българи, населяващи източната половина на полуострова, и са се стремели към приобщаването си с тях.
Изселването на семейс-твото на дядо Георги не е изолиран факт. То е в духа на стремежа на българите през втората половина на XVIII век. Мнозина се ориентират за потегляне на изток, като напускат западната част на Балканския полуостров, където сърби, албанци, власи и гърци формират свои притегателни революционни центрове. Това е времето, когато се извършва поляризация на националистичните тежнения в този край. Не може да не се вземе под внимание и обстоятелството, че северозападната част от земите на Балканския полуостров е била подвластна на Хабсбургите и тяхната освободителна борба се е водила на друга основа, отличаваща се значително от борбите на християните в пределите на централната и източната част на полуострова. Гърците и албанците, както и власите от неславянски произход, винаги са странели от македонските българи, а здравият български елемент винаги е държал за коренната си етнична връзка със своите братя българи, населяващи източната половина на полуострова, и са се стремели към приобщаването си с тях. По тази причина мнозина будни българи напускат западните покрайнини, за да емигрират на изток. Към тези преселници е и челядта на Георги Фучеджиоглу. Организационният талант на дядо Георги Фучеджиоглу бил забелязан от съселяните му и той в скоро време бил посочен за чорбаджия на селото. Така дядо Георги се издига до степен първенец в селото.
към текста >>

35. 013. Възрожденска дейност в с. Хадърджа

Чрез своето застъпничество и отстояване интересите на по-слабите той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.
В желанието си да получат някакви материални изгоди, тези чорбаджии често са се превръщали в послушни оръдия на османските управници и са ставали предатели на родните си братя-българи.(III) Както дядо Георги, така и синът му Атанас са били изпълнени с високо патриотично съзнание за граждански дълг към своите съотечественици. Те не само че не са се възползвали от създаденото им обществено положение като чорбаджии на селото, но и на драго сърце са жертвали свои лични удобства и материални средства, за да услужат на всеки нуждаещ се българин. За кратко време всички от селото започнали да търсят за съвет и помощ Атанас Чорбаджи. Така той се оформя като смел защитник на онеправданите и безпристрастен съдник при публични спорове. Чрез своето застъпничество и отстояване интересите на по-слабите той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци. Към всичко това трябва да се прибави, че той е поддържал тясна връзка с всички будни родолюбиви българи във Варна и цялата околия, като бива изтъкван на централно място във всяка възрожденска инициатива.21 Атанас Чорбаджи има двама сина – Петър и Злати, и една дъщеря – Добра. Тя впоследствие се омъжва за свещеник Константин Дъновски, за което ще стане дума по-долу. Средищното географско положение на с. Хадърджа във Варненска околия и всеотдайната родолюбива дейност на Атанас Чорбаджи стават причина, щото селото да изпревари в културно отношение градовете Варна, Балчик, Каварна и др.
към текста >>

36. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

Недоволни от това българско начинание гърци и гъркоманите гагаузи направили оплакване до турските власти.
Когато Атанас Чорбаджи разбрал, че селяните са готови да го слушат и да го поддържат в неговите проекти, повиква ги на второ събрание, където им предлага да си построят удобна училищна сграда за децата и параклис, в който да се черкуват възрастните. Сега вече всички единодушно одобрили предложението. Без много протакане постройката била започната. Веднага обаче се разчуло из околията, че в с. Хадърджа се строят църква и училище. Недоволни от това българско начинание гърци и гъркоманите гагаузи направили оплакване до турските власти. Скоро довтасала заповед от Варна за спиране на строежа. Трябвало Атанас Чорбаджи да отиде незабавно в града, да се срещне с турските големци, за да ги измоли да му дадат разрешение за строежа. С много такт и умение той успял да спечели за каузата си варненските турски управници. Назначена е била комисия, която отишла в селото да разследва случая. Комисията разгледала строежа и под внушението на Атанас Чорбаджи я нарекли Папазеви, което значи попска къща, която по местните обичаи се ползва с известни привилегии.
към текста >>

Този български гонител забра да търси причина, за да изгони българите от черквата “Свети Никола” и подбуди и други гагаузи във Варна, напоени от гърцизма, и като прибави от Балчик пет-шест гърци беломорци, дошли да купуват жито... С властта на владиката Порфирия изгонват българския епитроп и българския поп Иван, както и българския учител Стойка.
Разорителната Руско-турска война от 1828-1829 г. доубива и последните му надежди за осво-бождение от национално и духовно робство. Вярно описание за състоянието на българите по това време е дадено от Найден Геров24 и Михаил Греков25. Характерен документ, който представя тогавашната обстановка във Варна и Варненско, са бележките на Кольо Райчов от Трявна, който пише: “На 1848 г. Йосиф, варненски владика, се помина и дойде на негово място владиката Порфирий – грък, и неговия протосингел Агахангел. Този български гонител забра да търси причина, за да изгони българите от черквата “Свети Никола” и подбуди и други гагаузи във Варна, напоени от гърцизма, и като прибави от Балчик пет-шест гърци беломорци, дошли да купуват жито... С властта на владиката Порфирия изгонват българския епитроп и българския поп Иван, както и българския учител Стойка. Същите задигат и продават българските черковни книги на саталмашката черква и с парите купят гръцки книги... Този български гонител – варненският протосингел – продължава да ни клевети пред правителството.”21 Странични въздействия върху поробения български народ се упражняват и от “доброжелателските” грижи на някои англичани и французи, които под прикритието на християнски покровители се мъчат едните да въвлекат православния български народ в руслото на католицизма, а други – в протестанството. “Мохамеданите ни държат в тъмница – пише Найден Геров, в своите “Писма от България”, – а западните християни в лицето на разни мисионери и агенти се стремят да ни натрапят ново верую, като ни отвърнат от православието. По този начин те се стремят да внесат разкол между нас и нашите обичани от всички иноверни братя – русите.”24 “Намериха се обаче такива, които по една или друга причина – пише по-нататък Найден Геров – възприеха идеите на католическата и протестантската пропаганда.”24 Имаше и трети, които даваха вид, че “ако русите не вземат присърце нашето освободително и верско дело, налице е сериозната опасност да се отлъчим от православието.” Тази обстановка хвърля в голям смут Константин Дъновски и прекършва надеждите му за освобождение.
към текста >>

37. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

Поради противодействието на гърците обаче могло да се осъществи само създаването на руски параклис при консулството.
От горните сведения се вижда тясната връзка и сътрудничество между Рачински и отец Константин, в резултат на което се получават конкретни придобивки за българите във Варна. Писаното в горецитираното писмо относно руския параклис се покрива с изследването на проф. д-р Петър Ников, където се казва, че през втората половина на 1860 г. Рачински заминал за Петербург, за да издейства построяването във Варна на руска църква и при нея – българско училище. По този въпрос той сондира мнение и със самия руски император. Поради противодействието на гърците обаче могло да се осъществи само създаването на руски параклис при консулството. Той бил осветен от свещеник Константин Дъновски и други двама свещеници през април 1861 г.18 Допълнителни подробности за същия параклис и за намерената в морето камбана четем в “Известия на Варненското археологическо дружество” следното: “В параклиса на руския консул А. В. Рачински, в бившия дом на х. Кости Залъмооглу, където се отслужва литургия на старобългарски език, е била поставена камбаната, която по показанията на свещеник Константин Дъновски била намерена в морето близо до местността “Свети Яни” (“Чатал таш”), между манастирите “Св. Константин” и “Св.
към текста >>

Като разбрали това, гърците започнали да доносничат пред турското правителство за закриването както на училището, така и на църквата.
Радов по следния начин: “Варненските българи, след съставянето на общината си, намислили да купят някоя къща, която да им служи за училище и за параклис. Като такава намерили къщата на Ченгене Махлеси, на която в горния етаж смятали да открият училище за децата, а долния да превърнат в параклис, където да се черкуват варненските източноправославни българи. След като купили къщата, варненци са условили за първи български учител някой си Константин Арабаджиев. На долния етаж започнали да правят преустройства за параклис, който наименовали “Св. Архангел Михаил”. Като разбрали това, гърците започнали да доносничат пред турското правителство за закриването както на училището, така и на църквата. С това се започнала открита борба между българи и гърци. По това време дядо Атанас Чорбаджи се готвел да замине за Цариград като представител на варненските българи по църковния въпрос. Преди да отпътува обаче, той решил, в споразумение с варненските първенци х. Рали, Сава Георгиевич, Велизар Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да свика събрание в село Хадърджа, където да поканят и първенци от околните села, за да се занимаят с националната и църковна борба на българите. Трябвало да се получи тяхното съгласие и подкрепа за организирана борба срещу елинизма и категорично да се откажат от гръцкия владика и цариградската фенерска патриаршия.
към текста >>

С това се започнала открита борба между българи и гърци.
Като такава намерили къщата на Ченгене Махлеси, на която в горния етаж смятали да открият училище за децата, а долния да превърнат в параклис, където да се черкуват варненските източноправославни българи. След като купили къщата, варненци са условили за първи български учител някой си Константин Арабаджиев. На долния етаж започнали да правят преустройства за параклис, който наименовали “Св. Архангел Михаил”. Като разбрали това, гърците започнали да доносничат пред турското правителство за закриването както на училището, така и на църквата. С това се започнала открита борба между българи и гърци. По това време дядо Атанас Чорбаджи се готвел да замине за Цариград като представител на варненските българи по църковния въпрос. Преди да отпътува обаче, той решил, в споразумение с варненските първенци х. Рали, Сава Георгиевич, Велизар Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да свика събрание в село Хадърджа, където да поканят и първенци от околните села, за да се занимаят с националната и църковна борба на българите. Трябвало да се получи тяхното съгласие и подкрепа за организирана борба срещу елинизма и категорично да се откажат от гръцкия владика и цариградската фенерска патриаршия. Едва след това той искал да замине за Цариград, като отнесе на ръка тяхното решение.
към текста >>

38. 026. Дейност на Атанас Георгиев в Цариград

За радост на всички в скоро време от Цариград се получил разрешителният ферман, което изненадало неприятно гърците и гагаузите гъркомани във Варна.
Хадърджа протокол и се присъединили към него, като упълномощили дядо Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да го връчи лично и да говори от името на българите от Варненския санджак (окръг), че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква. В това събрание се решило да се помоли турското правителство да издаде ферман-разрешително за откриването във Варна на българско училище и българска църква. След като получил тези пълномощия, дядо Атанас Чорбаджи се отправил за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. За отбелязване е, че пребиваването му в Цариград е станало на собствени негови разноски, въпреки че е бил на обществена служба. Първата акция на Атанас Чорбаджи в Цариград е била да поднесе лично на Иларион Макариополски молбата на варненските българи до Високата порта за откриването на българско училище и църква във Варна. За радост на всички в скоро време от Цариград се получил разрешителният ферман, което изненадало неприятно гърците и гагаузите гъркомани във Варна. Заминаването на Атанас Чорбаджи в Цариград и личното му активно участие в центъра на черковно-националната борба на българския народ срещу гръцката фенерска патриаршия съвпада по време с второто заточение на Иларион Макариополски в Мала Азия. Оказало се, че Атанас Чорбаджи бил в Цариград точно тогава, когато е имало нужда от нови, ентусиазирани патриотични българи, които в отсъствие на Иларион Макариополски да продължат борбата с неотслабваща сила. С не по-малка енергия и настойчивост се водила същата борба и във Варненско от отец Константин. Българската училищна община във Варна се превърнала в естествен национален център на българщината в североизточния край на полуострова. Въпреки че отец Константин не фигурирал официално като неин член, тъй като все още работел в гръцката митрополия, той е бил вдъхновителят на всички родолюбиви инициативи на българите във Варна и вземал най-активно участие в осъществяването им.
към текста >>

До този момент всички христия-ни, неза-ви-симо дали са българи, или гърци, се чер-кува-ли общо в гръцките църкви, като всички църковни тре-би – кръщения, сватби, погребения, панихиди и дру-ги – се извършвали на гръцки език от гръцки свещени-ци.
Успехът на варненските българи обаче не е бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите, или по-точно казано, народностите са били представлявани в лицето на тяхната църква и на църковните им водители. Тъй като българите християни от Варна са се представяли официално от гръцката цариградска патриаршия, последната винаги ги е злепоставяла пред турските власти. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни граждани, продължавал да бъде официален представител на варненските българи. Фактическото положение на нещата обаче било съвсем друго. С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на Българската църква от Вселенската гръцка патриаршия, настъпва съществена промяна в църковното служение на българите. До този момент всички христия-ни, неза-ви-симо дали са българи, или гърци, се чер-кува-ли общо в гръцките църкви, като всички църковни тре-би – кръщения, сватби, погребения, панихиди и дру-ги – се извършвали на гръцки език от гръцки свещени-ци. След отделянето на Българската църква от фенерската гръцка патриаршия всички църковни служби, за които става дума по-горе, както и самата черковна литургия се извършвала в новоорганизираните български църкви на старобългарски език. Точно тук, при тази важна стъпка във Варна и Варненско отец Константин повече от всеки друг е дал своя неоценим принос за повдигане на народностното съзнание на българите. При това трябва да се има предвид, че той е действал сам, без да има близката подкрепа на Атанас Чорбаджи, който по това време е бил в Цариград. Отделянето на българите християни във Варна от фенерската цариградска патриаршия допринесло твърде много за повишаване на самочувствието им и способствало за подемането с по-голяма сила борбата за национална политическа свобода от османско иго. Изобщо важна предпоставка за повдигане революционния дух и вдъхване вяра за победа в борбата срещу политическия гнет на османците е изиграла извоюваната църковна независимост.
към текста >>

39. 029. Константин Дъновски – първи български свещеник във Варна

Охридският свещеник не одобрил тази им постъпка, като го посъветвал, вместо да предизвикват гърците и техните църковни власти, които естествено ще реагират на постъпките им, по-добре би било без много шум, но с твърда решимост да приспособят за българска църква долния етаж на българското училище и да започнат отслужването на църковни служби на старобългарски.
Така съответната ултимативна молба, подписана от първенците на петдесет-шестдесет села от Варненския санджак (област), бива изпратена в Цариград. На 10 февруари 1865 г. група ентусиазирани вар-ненски младежи доверяват на отец Константин, че възнамеряват да завземат с пристъп гръцката църква “Св. Георги” и търсят неговото одобрение и сътрудничество.42 По това време отец Константин се среща с току-що пристигналия в града стар български свещеник отец Наум от Охридския манастир “Св. Наум”, на когото разказал какво възнамеряват да направят варненските българи. Охридският свещеник не одобрил тази им постъпка, като го посъветвал, вместо да предизвикват гърците и техните църковни власти, които естествено ще реагират на постъпките им, по-добре би било без много шум, но с твърда решимост да приспособят за българска църква долния етаж на българското училище и да започнат отслужването на църковни служби на старобългарски. Тази идея била възприета от отец Константин и той се заел енергично за нейното осъществяване. Предложението било подкрепено и от патриотично настроените български граждани. Без да подозират гърците, отец Константин спечелва на своя страна и турския мухтар (кмет) на Варна Ибиш Ефенди, който дал своето мълчаливо съгласие. На 13 февруари 1865 г. отец Константин отива в с.
към текста >>

Без да подозират гърците, отец Константин спечелва на своя страна и турския мухтар (кмет) на Варна Ибиш Ефенди, който дал своето мълчаливо съгласие.
Георги” и търсят неговото одобрение и сътрудничество.42 По това време отец Константин се среща с току-що пристигналия в града стар български свещеник отец Наум от Охридския манастир “Св. Наум”, на когото разказал какво възнамеряват да направят варненските българи. Охридският свещеник не одобрил тази им постъпка, като го посъветвал, вместо да предизвикват гърците и техните църковни власти, които естествено ще реагират на постъпките им, по-добре би било без много шум, но с твърда решимост да приспособят за българска църква долния етаж на българското училище и да започнат отслужването на църковни служби на старобългарски. Тази идея била възприета от отец Константин и той се заел енергично за нейното осъществяване. Предложението било подкрепено и от патриотично настроените български граждани. Без да подозират гърците, отец Константин спечелва на своя страна и турския мухтар (кмет) на Варна Ибиш Ефенди, който дал своето мълчаливо съгласие. На 13 февруари 1865 г. отец Константин отива в с. Хадърджа, за да вземе от тамошната църква най-необходимите черковни принадлежности – икони, свещ-ници и пр., които същия ден по мръкнало били донесени във Варна. Същата нощ бил приспособен за църква дол-ният етаж на българското училище. Откриването на новата българска църква се проек-тирало да стане на 14 февруари 1865 г.
към текста >>

Гърците и гагаузите-гъркомани незабавно започнали да негодуват срещу дръзката постъпка на отца Константина.
Поради възникнали опасения у някои български първенци този тържествен акт бил отложен. Въпреки това на неделната литургия на 14 февруари 1865 г. в същото помещение отец Константин извършил водосвет в присъствието на много българи и прочел на старобългарски език “Часовете”. На вечерната служба пред много народ същият свещеник изнесъл изцяло църковната служба на старобългарски. Пробивът бил направен. Гърците и гагаузите-гъркомани незабавно започнали да негодуват срещу дръзката постъпка на отца Константина. Гърците направили интриги пред турските власти във Варна, като настоявали да се забрани църковнослужението в новоприспособената църква “Св. Арахангел Михаил”. Оплакванията им обаче не дали никакъв резултат, тъй като отец Константин бил уредил предварително въпроса с Ибиш Ефенди. Тогава гърците отнесли оплакванията си до цариградския патриарх. Държанието на турските управници във Варна окуражило българите и на 17 февруари 1865 г.
към текста >>

Гърците направили интриги пред турските власти във Варна, като настоявали да се забрани църковнослужението в новоприспособената църква “Св.
Въпреки това на неделната литургия на 14 февруари 1865 г. в същото помещение отец Константин извършил водосвет в присъствието на много българи и прочел на старобългарски език “Часовете”. На вечерната служба пред много народ същият свещеник изнесъл изцяло църковната служба на старобългарски. Пробивът бил направен. Гърците и гагаузите-гъркомани незабавно започнали да негодуват срещу дръзката постъпка на отца Константина. Гърците направили интриги пред турските власти във Варна, като настоявали да се забрани църковнослужението в новоприспособената църква “Св. Арахангел Михаил”. Оплакванията им обаче не дали никакъв резултат, тъй като отец Константин бил уредил предварително въпроса с Ибиш Ефенди. Тогава гърците отнесли оплакванията си до цариградския патриарх. Държанието на турските управници във Варна окуражило българите и на 17 февруари 1865 г. в новата църква “Св.
към текста >>

Тогава гърците отнесли оплакванията си до цариградския патриарх.
Пробивът бил направен. Гърците и гагаузите-гъркомани незабавно започнали да негодуват срещу дръзката постъпка на отца Константина. Гърците направили интриги пред турските власти във Варна, като настоявали да се забрани църковнослужението в новоприспособената църква “Св. Арахангел Михаил”. Оплакванията им обаче не дали никакъв резултат, тъй като отец Константин бил уредил предварително въпроса с Ибиш Ефенди. Тогава гърците отнесли оплакванията си до цариградския патриарх. Държанието на турските управници във Варна окуражило българите и на 17 февруари 1865 г. в новата църква “Св. Арахангел Михаил” била отслужена редовна тържествена литургия пак от отец Константин, съвместно с още двама други български свещеници.(X) Литургията била проведена изцяло на старобългарски, като в нея вместо името на гръцкия патриарх се споменавало името на Иларион Макариополски. По този начин отец Константин, който бил първият учител във Варненско, станал и първи български свещеник във Варна. По-подробно перипетиите по откриването на първата българска църква във Варна са разказани от самия свещеник Константин Дъновски в неговите “Спомени”.20 Още по-драматично тези събития са предадени в писмото на варненския първенец и непосредствен участник в тези събития Рали х. П.
към текста >>

40. 030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски

Всичко това възбудило гнева и злостната реакция на гърци и гагаузи-гъркомани.
030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски Период до Освобождението Основният документ, който характеризира отец Константин като глава на българските възрожденци от Варненско, е официалната писмена кореспонденция на гръцкия митрополит Йоаким във Варна, адресирана до гръцката фенерска патриаршия в Цариград през периода от 1865-1873 г.21 Свещеник Константин Дъновски, като председател на българското църковно и училищно настоятелство във Варна и като глава на националната Българска православна църква, поел в свои ръце властта и предста-вителството на българщината в града и околията. Всичко това възбудило гнева и злостната реакция на гърци и гагаузи-гъркомани. Гърците се запретнали да обезвредят “самозвания” български свещеник, а митрополит Йоаким подготвял отстраняването му от Варна и изпращането му на заточение в някой от светогорските манастири. Във връзка с тези планове варненският гръцки владика пише до цариградската фенерска патриаршия следното: “Умолявам Негово Святейшество да благоволи и издейства височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някои от светогорските манастири. С това ще се премахне най-главното зло и ще се обуздаят другите.”21 Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, отец Константин продъл-жавал неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г.
към текста >>

Гърците се запретнали да обезвредят “самозвания” български свещеник, а митрополит Йоаким подготвял отстраняването му от Варна и изпращането му на заточение в някой от светогорските манастири.
030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски Период до Освобождението Основният документ, който характеризира отец Константин като глава на българските възрожденци от Варненско, е официалната писмена кореспонденция на гръцкия митрополит Йоаким във Варна, адресирана до гръцката фенерска патриаршия в Цариград през периода от 1865-1873 г.21 Свещеник Константин Дъновски, като председател на българското църковно и училищно настоятелство във Варна и като глава на националната Българска православна църква, поел в свои ръце властта и предста-вителството на българщината в града и околията. Всичко това възбудило гнева и злостната реакция на гърци и гагаузи-гъркомани. Гърците се запретнали да обезвредят “самозвания” български свещеник, а митрополит Йоаким подготвял отстраняването му от Варна и изпращането му на заточение в някой от светогорските манастири. Във връзка с тези планове варненският гръцки владика пише до цариградската фенерска патриаршия следното: “Умолявам Негово Святейшество да благоволи и издейства височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някои от светогорските манастири. С това ще се премахне най-главното зло и ще се обуздаят другите.”21 Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, отец Константин продъл-жавал неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на отца Константина всички български свещеници и селски първенци от епархията, в който събор е бил изработен и приет “Привремений законник”.
към текста >>

Както в митрополията, така и те в църквата си се събират на редовен съвет под председателството на казания свещеник, с когото разглеждат всички работи на бълга-рите – духовни и други... От около 90 села, канонически подчинени на Варненската (гръцка) епархия, едва около десет, обитавани чисто от гърци, признават светата (гръцка) митрополия, а останалите не ¢ се подчиняват, при това много от тях вършат това против волята си.
варненският гръцки митрополит пише: “... Десет дни преди пристигането ми тук превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който свещ. Костандий (навред в тези доклади свещеник Константин Дъновски се именува като свещеник Костандий) от едно село, по произход българин, поменува в литургията името на Илариона”.21 В доклад от 7 ноември 1866 г. същият владика пише: ”Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на църквата, е вече глава на тукашните и околните българи.”21 В друг доклад от 28 февруари 1867 г. митрополит Йоаким пише: “Главно от преди години, а систематически от пристигането ми тук, тукашните многобройни първенци и братя в Христа българи, заедно с един свещеник на име Костандий съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети икони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и те в църквата си се събират на редовен съвет под председателството на казания свещеник, с когото разглеждат всички работи на бълга-рите – духовни и други... От около 90 села, канонически подчинени на Варненската (гръцка) епархия, едва около десет, обитавани чисто от гърци, признават светата (гръцка) митрополия, а останалите не ¢ се подчиняват, при това много от тях вършат това против волята си. Този духовен предстоятел (свещеник Константин Дъновски, б. а.) управлява целия клир на неподчиняващите се села, църкви, училища и всичко обществено на тези християни. Той назначава и размества свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, дава позволителни за брак, падахурси, освен това осветява църкви, събира безпрепятствено владищината, за което бе свикал през лятото т.г. едно общо събрание от свещениците и първенците на българските села...”21 В доклада си от 13 април 1865 г.
към текста >>

Положението му било значително усложнено и поради отправените атаки срещу него от страна на варненските гърци и гагаузи.
отец Константин започва да служи и в параклиса при руското консулство във Варна. Участието му като инициатор на всички родолюбиви дела на българите от Варненско, както и тесните му връзки с руското консулство във Варна, му навличат големи неприятности. Още в началото на Руско-турската война (1877-1878) той бил задържан от турците като опасен за властта човек. Повод за затварянето му е било обвинението като отявлен русофил и свещенослужител в параклиса на руското консулство. Изправен пред военен турски съд, той едва не бил обесен. Положението му било значително усложнено и поради отправените атаки срещу него от страна на варненските гърци и гагаузи. Благодарение намесата и застъпничеството на холандския консул във Варна, чиято съпруга по народност била рускиня, отец Константин останал жив. С навлизането на руските войски във Варна той бива освободен от затвора, където прекарал седем месеца.
към текста >>

41. 024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева

Естествено това предизвиква съпротива от страна на гърците, гърчеещите се гагаузи и турците, които ясно предусещат надигащия се борчески български дух.
Настъпили са промени в съотношението на националностите. След Кримската война във Варна и Варненско се засилва притокът на българи от Балкана и от другите краища на Полуострова. Тук намират добър прием много занаятчийски работници и търговци. Придошлите от други краища българи са били по-будни в национално отношение и сега те не само че увеличават, но и раздвижват българското малцинство във Варна. Назрели са добри условия за пламенно раздухване на възрожденските идеи, които се подемат с особена сила от всички българи. Естествено това предизвиква съпротива от страна на гърците, гърчеещите се гагаузи и турците, които ясно предусещат надигащия се борчески български дух. Не като ням свидетел, а като движеща сила отец Константин винаги е стоял в първите редици всред борческата българска интелигенция. Не трябва да се изпуска и обстоятелството, че отец Константин е бил на служба към митрополията и че е трябвало винаги да внимава да не си навлече ненавистта на варненския гръцки митрополит Порфирий. Все пак не може да се допусне, че Порфирий не е забелязвал борческото поведение на отца Константина, но ценейки високо неговите качества, не е правил въпрос, за да не се дойде до конфликтни ситуации и разрив. Ето как описва проф. Петър Ников дейността на отец Константин по това време: “Свещеник Константин Дъновски заработил за постепенното укрепване на българщината в град Варна.
към текста >>

Смелостта и дръзновението на отец Константин предизвиква недоволство от страна на варненските гърци и гагаузи, чиито протести достигат до владиката Порфирий.
Той влизал в контакт с най-будните българи и разпалвал у тях чувството за верска самостоятелност и национална свобода. Ползвайки се от благоволението на митрополит Порфирий, той почнал от време на време да произнася при службите си в енорийската църква “Св. Богородица” Евангелието на старобългарски език. Възпитателното въздействие на тези прояви в онова смутно време е било от голямо значение за разгаряне на патриотизма и укрепване на надеждата всред българите. Това обаче не продължило дълго време. Смелостта и дръзновението на отец Константин предизвиква недоволство от страна на варненските гърци и гагаузи, чиито протести достигат до владиката Порфирий. Върховната гръцка църковна администрация знаела за подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че в гр. Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, би могло да се внася разколнически елемент всред българското население.”21 Действителността обаче се оказала съвършено друга. Установило се, че в дъното на всички патриотични инициативи на българите тук стои личността на отец Константин. Имало е моменти, когато атмосферата до такава степен се нажежавала, че въпреки покровителството на гръцкия владика Порфирий, отец Константин е трябвало да реши дали да направи концесия със своята съвест, като се отдръпне от обществените си изяви като народен будител и се превърне в обикновен църковен служител, или да напусне службата си.
към текста >>

Тази негова дейност води началото си още от пребиваването му в Македония.20 С идването си във Варна той поема в свои ръце още по-енергично грижата за цялостната защита на българското население, преследвано от османци, гърци и гагаузи.20
След кратък престой в родното си село той се завръща обратно във Варна, където бива назначен на административна църковна служба във Варненската митрополия. Това е станало по инициатива на варненския гръцки владика Порфирий, който все още хранел симпатии към младия и енергичен свещеник, разчитайки че ще може с течение на времето да го спечели за фенерската кауза на църквата. Заемането на новата длъжност от отец Константин съвпада с раздвижването на тягостната атмосфера на българите във Варна и Варненско поради идването на руския вицеконсул Александър Викторович Рачински. Александър Викторович Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение.(VIII) Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински най-подчертано демонстрира своите симпатии към българите и става ярък защитник на българщината, като полага големи старания за охраняване интересите на онеправданите свои еднокръвни братя. Тази негова дейност води началото си още от пребиваването му в Македония.20 С идването си във Варна той поема в свои ръце още по-енергично грижата за цялостната защита на българското население, преследвано от османци, гърци и гагаузи.20 16* А. Саламбашев, Местните имена в Смолянско, издание на БАН, София, 1976 г. 20 *Възраждане на българщината във Варненско, спомени на свещ. К. Дъновски, сп. “Известие на Варненското археологическо дружество”, 1910 г., кн 4.
към текста >>

42. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци.
Варна в новооткритата църква "Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 г. в долния етаж на българското училище, построено в 1862г. Водител е на борбите за църковна независимост във Варненския край. Дъновски е първият свещеник, започнал да чете на български език в църквата във Варна. Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той е четял на славянски, т.е. на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума. Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите. В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария.
към текста >>

43. УЧИТЕЛЯТ

Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.
От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия. След това я нати- кал в стаята на годежарите. Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче. А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците. Тя се хвърлила на кревата и започнала да ридае. Петър я запитал: "Како, защо плачеш?
към текста >>

44. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Учителят беше дал съвет на цар Фердинанд преди отварянето на Междусъюзническата война, в никой случай да не я отваря, да не напада съюзниците Гърция и Сърбия, а той казал: "Не искам да слушам ясновидци".
Като ми каза, че царят го вика за съвет и той ходи при него, аз го попитах: "Ти попита ли Учителя какво да правиш? " - "Попитах го." - "Какво ти каза Учителят? " - "Каза ми, че царят ще ме послуша толкова, колкото Фердинанд, неговият баща, послушал Учителя." Тогава го попитах: "Ами ти с кой акъл правиш това? " Защото от думите на Учителя се разбира, че той няма да има успех в тази работа. Той ми отговори: "Искам да опитам". Учителят беше дал съвет на цар Фердинанд преди отварянето на Междусъюзническата война, в никой случай да не я отваря, да не напада съюзниците Гърция и Сърбия, а той казал: "Не искам да слушам ясновидци". От разговора, който имах с Любомир, разбрах, че той се блазни от мисълта, че е царски съветник, че може да дава мнение на царя кого да назначи за министър и кого не. Това му харесваше повече, отколкото сам той да бъде министър. В тази си роля той се чувстваше свободен, независим, дава само мнение, без да има отговорност и задължение. Това беше едно тщеславие от негова страна и това му коства живота. Ако беше послушал Учителя, нямаше да бъде царски съветник и нямаше за какво да го съдят.
към текста >>

45. МУЗИКА

В това време при него идва свещеника на полка и му вика уплашено: "Гърците и сърбите настъпват и гранати падат около нас.
" Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката и се залавя за работа. Чете текста,започва да търси мотива на Учителя, който подхожда на песента. Мотивът бавно слиза в ума му и започва да звучи като мелодия и той с треперещи ръце я записва на лист. Точно по това време се чува стрелба от пушки, разпръскване на шрапнели. Той седи в палатката и продължава да работи върху песента без да вдигне глава и да се заинтересува какво става навън. В това време при него идва свещеника на полка и му вика уплашено: "Гърците и сърбите настъпват и гранати падат около нас. Ставай Ковачев да бягаме и да си спасяваме кожите". Но братът останал в палатката си, продължил работата си и завършил нотирането на песента. Излиза навън и какво да види? Бивакът на полка е целият разрушен от гранатите и само неговата палатка стърчи сред разрушението. Оглежда се, няма никой.
към текста >>

46. ЯСНОВИДСТВО

Тръгват двамата по улица "Пиротска", тогава там са били магазините на търговците, те са били повечето евреи, гърци, арменци и какви ли не още.
Харесали се, сближили се, но решила да отиде да пита Учителя. Отново отишла при Него. Учителят казал: "Кажи на баща си, че този човек не случайно идва в неговия дом. А на теб ще ти кажа, че ти ще му бъдеш юзда, а той ще бъде кон, който да тегли колата". Отишла си в Нова Загора, дала си съгласието и идват в София с годеника си, за да накупят подаръци за сватбата. Тръгват двамата по улица "Пиротска", тогава там са били магазините на търговците, те са били повечето евреи, гърци, арменци и какви ли не още. Вървят и оглеждат магазин след магазин, купуват разни неща за подаръци и на Ричка направило впечтление, че нейният годеник от време на време говори с търговците на разни чужди езици, като един с друг те не си приличат. Понеже била заета с покупките, не го разпитвала, но накрая го запитала: "Я ми кажи, откъде знаеш толкова много езици, че говориш с всеки човек по различному". Той се усмихнал и казал: "Ама не съм ли ти казал досега? Аз преди три месеца се върнах от Америка и докато дойда, преминах през девет морета, чак от десето тръгнах". Ричка изведнъж си спомня думите на Учителя, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет морета.
към текста >>

47. УЧИТЕЛЯТ ЗА ДЪРЖАВИТЕ

Гърците са на юг от България, затова българите трябва да действат към гърците с добро.
На Америка се дават Отгоре още 100 години кредит да бъде силна над всички народи. В Русия ще стане духовна промяна. Там ще се приемат новите идеи. Русия ще изпълни своята духовна мисия. В Русия ще избухне много по-голяма революция от тази, която стана. Гърците са на юг от България, затова българите трябва да действат към гърците с добро. На никого не пожелавам това, през което трябва да мине гръцкият народ. Румъния няма представител в Божествения свят. Затова тя окупира в Междусъюзническата война България, за да направи връзка с нея. А посредством нея, да направи връзка с Великия Учител. Сърбите нямат още оформено астрално тяло.
към текста >>

48. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Гърците са оставили следа в носа.
Българинът е смесица от няколко народа. У него преобладава славянската кръв. Чист тип ще се намери в Родопите. У българина има примес от монголска, римска, гръцка кръв. Римските типове се познават по широчина на брадата долу; монголската кръв се познава по скулите на някои българи. Гърците са оставили следа в носа. Монголските типове са напълно консервативни, римските - смели. Чисти българи, много умни типове, има в Родопите. На други места има смесица с римска и гръцка кръв. Римската кръв е направила челюстта много широка. Гръцката кръв е направила челото широко, по-тясно отгоре.
към текста >>

Гърците копираха, което взеха от Индия, Египет, Асирия и с чуждото се прославиха.
Монголските типове са напълно консервативни, римските - смели. Чисти българи, много умни типове, има в Родопите. На други места има смесица с римска и гръцка кръв. Римската кръв е направила челюстта много широка. Гръцката кръв е направила челото широко, по-тясно отгоре. Гърците копираха, което взеха от Индия, Египет, Асирия и с чуждото се прославиха. Единственото нещо, което създадоха гърците, е скулптурата. Българинът тепърва трябва да се развива. Американците са антипод на българите, затова си приличат в някои отношения. Например: бързане, изтощителен труд, стяженолюбие. Всеки антипод има три точки: две точки на дейност и една точка на проява.
към текста >>

Единственото нещо, което създадоха гърците, е скулптурата.
Чисти българи, много умни типове, има в Родопите. На други места има смесица с римска и гръцка кръв. Римската кръв е направила челюстта много широка. Гръцката кръв е направила челото широко, по-тясно отгоре. Гърците копираха, което взеха от Индия, Египет, Асирия и с чуждото се прославиха. Единственото нещо, което създадоха гърците, е скулптурата. Българинът тепърва трябва да се развива. Американците са антипод на българите, затова си приличат в някои отношения. Например: бързане, изтощителен труд, стяженолюбие. Всеки антипод има три точки: две точки на дейност и една точка на проява. Заселването на Америка е придобивка за Балканския полуостров, защото по този начин може да стане едно подобрение на Балканския полуостров.
към текста >>

Даже нашите южни съседи Гърция и Турция не познават съжителство с лъва.
В България има много ясновидци. Това е добър признак. Значи духовното действа в България. В тая страна кога е имало лъвове? Никога! Даже нашите южни съседи Гърция и Турция не познават съжителство с лъва. Идеята за лъва е пренесена от подсъзнанието на ония българи, имали редица прераждания в миналото като стари евреи, живели на Синайския полуостров, като египтяни в поречието на река Нил, като древните асиро-вавилони и прочие. Така че, за да бъдат верни известни исторически хипотези и теории, трябва да се основават и на проверки в записките на Природата, наричани от някои "Акашови летописи". Какво представя България? - Тя е място, дето всичко расте добре. Който иска да се научи правилно да расте, в България да дойде, българин да стане!
към текста >>

49. МЯСТОТО НА БЪЛГАРИТЕ В ОБЩОЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Гърците са сърцето.
- Не, Българите са слуги на Бога и трябва да слугуват на Бога с Любов. Всички народи са слуги на Бога и трябва да слугуват на великата идея на Любовта. Всички трябва да бъдат носители на Божествения живот. В общославянския организъм България представлява волята. Тя се явява като средоточие, дето тия две сили - умът и Любовта, трябва да се уравновесят. Гърците са сърцето. Сърцето трябва да препраща кръвта навсякъде по тялото, но като се дойде до храносмилането, черният дроб работи. Той е фабрикант. Ако той не работи, с какво ще се занимава сърцето? То ще изпраща онази кръв, която черният дроб е изработил. Българите представляват черния дроб.
към текста >>

50. РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК

С какво е велика днешна Гърция?
Нека бъдат те 5-10-100-1000 души - колкото повече, толкова по-добре! Такъв трябва да бъде великият идеал на всеки човек, на всеки народ. Ако българите искат да съществуват като народ, трябва да си дадат подтик към идейното, защото само в идейното има истински живот. Личността може да съществува само в идейното. Племето може да съществува само в идейното. С какво е велика днешна Гърция? Тя е велика със своите учени хора. Тя е велика със своята минала култура. Нейната велика култура е изразена в лицето на Орфея, Сократа, Питагора, Платона и др. Трябват училища, в които младежите да се възпитават върху тия велики закони - как да могат да станат добри бащи и майки, а също и строители на бъдещото общество. Адвокатът, съдията, които съдят, трябва да бъдат чисти, да не са направили нито едно престъпление.
към текста >>

51. КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Германските войници минаха от тук и отидоха да воюват в Гърция и Югославия.
Това се отнасяше за едрия финансов капитал. Останалата маса трябваше да плати с живота си. Бяха изпращани в концлагери и избивани. Следващият етап бе да се приберат евреите от окупираните по време на войната области на Германия и също да бъдат ликвидирани. България също бе поставена в едно такова положение. Германските войници минаха от тук и отидоха да воюват в Гърция и Югославия. Българското правителство изпълняваше волята на цар Борис, който се стремеше да се укрива зад него и министрите и да се оправдава, че решенията се вземат от правителството, а не от него. По това време аз работех в Дирекцията на пропагандата и заемах важен пост Един ден ме извика министърът на вътрешните работи Габровски. Оти- дох в неговия кабинет и той ми връчи заповед, в която бе написано, че съм определен да придружавам всички евреи, които ще бъдат изпратени на еше- лони в Полша. Попитах го защо аз съм назначен за тази работа, а не някой друг? Отговори ми, че аз съм висш служител в Дирекцията на пропагандата, че тя се приема със симпатия от германците, че в мен имат доверие и накрая, че съм учил в Полша и знам полски език.
към текста >>

52. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

" Накрая, поради непослушанието му към съ- ветите на Учителя, българските войски нападат сръбските, след което идва погромът в Междусъюзническата война и окупацията на българските земи от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция.
Пленена бе 80-хилядна турска армия на Шукри паша. Общо в Балканската война бяха убити 83 000 българи. В 1913 г. Учителят изпраща генерал Стоянова при Фердинанд да му каже да не отваря война на сърбите в никакъв случай. Фердинанд отгово- рил: "Аз не слушам ясновидци! " Накрая, поради непослушанието му към съ- ветите на Учителя, българските войски нападат сръбските, след което идва погромът в Междусъюзническата война и окупацията на българските земи от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция. Така че, съветът на Учителя бе проверен, както трябва! Когато Фердинанд искал да тласне България в Европейската война, ре- шил да се срещне с Учителя. По този въпрос, Учителят му казал следно- то България трябва да остане неутрална. За неутралитета си тя ще получи онова, което й бе отнето несправедливо след Балканската война." В отговор Фердинанд се обърнал, вдигнал си десния крак и с дясната си ръка се потупал по дирника. По онова време това бе една селска шега, която искаше да каже, че онова, което се чува от човешките уши, е достойно само за задните части на човека.
към текста >>

53. НАВОДНЕНИЯ

Части от Франция, Белгия, Гърция ще потънат.
Хората ще видят неща, които не са виждали. Известни континенти ще потънат, а други континенти ще се повдигнат над морето. Водата на Великия океан, например, ще залее някои от съвременните континенти, а голяма част от сега живущите хора на Земята ще се преселят на негова почва. Ще се потопи цял континент, за да се спаси светът. Ще изплува грамаден континент от Великия Тихи океан, а сегашна Европа ще бъде един остров - остров на белите. Части от Франция, Белгия, Гърция ще потънат. Сахара ще се наводни - ще стане море, около което ще възникнат култури. Климатичните условия ще се изменят. Възможно ли е Господ да ни извади от Европа и да ни постави на почвата на Великия океан при съвсем нови условия за нас? В това няма нищо невъзможно. Както сте напуснали Небето и сте слезли на Земята, така ще се изселите и от Европа.
към текста >>

54. КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА

Но още преди това, трябва да стане Балканска федерация и в нея непременно трябва да влезе и Гърция.
След сто години ще намерите Европа съвсем друга. Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между народите и човеците. Ще дойде време, когато цялата Земя ще стане една голяма държава с едно общо управление, общ парламент. Цялото човечество ще има един език, на който всички ще говорят и ще се разбират. Но преди това трябва да стане Европа на Европейски Съединени щати, с общ парламент, общи граници и свобода за всички. Но още преди това, трябва да стане Балканска федерация и в нея непременно трябва да влезе и Гърция. Да паднат границите и противоречията и да се обединят. Хората искат да знаят какъв ще бъде бъдещият международен строй. В бъдещия строй силните народи ще бъдат слуги на слабите народи. Всички народи ще се обединят и то така, че по-големите народи ще покровителстват малките и така ще престане борбата между народите. Всеки народ ще се стреми да стане велик по Дух, Мъдрост и Любов, а не голям - да владее и управлява малките народи.
към текста >>

55. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Той решава, без да сподели с някого, да отиде на екскурзия в Гърция.
Тя се съветва с брат Боян Златарев и му предлага своето решение да внесе парите в пощата на свое име и така те да се увеличават от лихвите. В същото време брат Гавраил Величков беше успял да уреди сестра Буча да получи една голяма сума от банката, вложена от неин роднина отпреди войната и напуснал България. Буча внася парите в пощата на свое име, но след няколко месеца си замина от този свят. Една година сметките се водиха от брат Тодор Стоименов. При приключване на лагера, в него се оказва остатък на повече от 8 000 лв, които няма на кого да отчете. Той решава, без да сподели с някого, да отиде на екскурзия в Гърция. Там прекарва един месец, купува си някои работи и се връща в България. Няколко месеца след това той си замина от този свят. Светозар Няголов Бай Сотир Костов още като малък виждал астралните тела на хората. Вървейки след погребална кола, той виждал мъртвия, седнал в ковчега и се чудел защо погребват жив човек.
към текста >>

56. РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

В древна Гърция индивидуализирането на съзнанието достига висока степен.
Колективното съзнание още повече отстъпва на индивидуалното. Чувството за частна собственост, на лично и индивидуално право се усилва още повече. Заедно с това се усилва и стремежът към лична, индивидуална свобода. Става нужда да се създадат закони, които да осигурят личните права на човека. Римското право, в основата на което лежат частната собственост, свободата и правата на отделната личност, е могло да се яви именно в Римската култура, а не и по-рано, когато колективното съзнание е било още силно. В древна Гърция индивидуализирането на съзнанието достига висока степен. В противовес на това колективното съзнание е вече съвсем отслабнало. А известен е законът, че онова, което става в човешкото съзнание, се отразява във всички области на живота. Ето защо тъкмо когато отслабва колективното съзнание и се засилва индивидуалното, се появява атомистката теория на Демокрит. Според нея цялата Природа е съставена от отделни частици, наречени атоми. Както колективът се разпада на отделни индивиди, така и Природата за тогавашния човек е съставена от отделни частици, наречени атоми.
към текста >>

57. РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

В стара Гърция тя се явява в лицето на Демокрит, но няма голямо значение.
Защото съзнанието на човечеството е насочено предимно към материалното. Човешкото съзнание навлезе в материалния свят. Материализмът беше невъзможен преди няколко хиляди години. Този процес на отиване към материализма се забелязва от по-рано, но се усилва в течение на хилядолетията. Слаби следи от материалистична философия имаме още в Индия. В стара Гърция тя се явява в лицето на Демокрит, но няма голямо значение. Тя бива забравена и не оставя следи. Потъването на човешкото съзнание в материята се усилва постепенно. През ХVIII век във Франция се явява силна материалистична вълна, която после преминава в Германия. Крайната индивидуализация на човечеството върви паралелно с крайния материализъм. Днешната култура има за център Западна Европа, но оттам е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят.
към текста >>

58. ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ИСТИНАТА И СВОБОДАТА – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

По същите причини дойдоха в упадък и израждане древният Египет, Асирия, Вавилон, древна Гърция, Рим и прочее.
А местните жители са така ниско културни, че са неспособни по никой начин на подобно творчество. Така в Перу, Мексико и прочее има останки от храмове и дворци с чудна архитектура. А днешните туземци, перуанци и мексиканци, са изродени потомци на минали велики култури. Атлантската раса загина, когато престъпленията, неправдите в нея стигнаха до голям размер. Тя привлече със своята развала разрушителните сили, които потопиха континента Атлантида. По същите причини дойдоха в упадък и израждане древният Египет, Асирия, Вавилон, древна Гърция, Рим и прочее. Всяко отклонение от мировите закони носи своите последствия. Някои народи избиват в колониите т.нар. диви, варварски племена, но душите на последните ще се въплътят в тези народи и с това ще понижат културата им. Тогава крайните квартали на големите им градове ще се напълнят със слабо развити души с престъпни наклонности. Жестокостите през време на войни, избиване на пленниците, опожаряването на неприятелските села и прочее докарват своите последствия – страдания и катастрофи за народите, които са ги извършили.
към текста >>

59. ЕДИН ЗАКОН ЗА КУЛТУРИТЕ

Например в инволюционните култури на Индия, Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим винаги забелязваме възход, разцвет, творчество на духовни ценности, но след това идва упадък, духовно обедняване и огрубяване, механизиране на културата.
Гребенът на всяка нова културна вълна не е равен по височина на предидущия. Тук важи един исторически закон, който Учителя формулира така: При инволюционния процес гребенът на всяка нова културна вълна е по-нисък от гребена на предидущата. А при еволюционния процес е обратно. Учителя дава следното разяснение върху този закон: Например в инволюционните култури на Индия, Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим винаги забелязваме възход, разцвет, творчество на духовни ценности, но след това идва упадък, духовно обедняване и огрубяване, механизиране на културата. Този упадък е по-голям от възхода. Тъй че общата линия на развитието е слизане, инволюция. А при еволюционния процес всеки нов възход е по-голям от предидущия упадък. Общата линия на развитието е възлизане. Учителя обяснява това с приложения тук чертеж.
към текста >>

60. НУЖДА ОТ ПРОУЧВАНЕ ЗАКОНИТЕ ЗА СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА КУЛТУРИТЕ

Загинали са и културите на древния Китай, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция, Рим и прочее.
НУЖДА ОТ ПРОУЧВАНЕ ЗАКОНИТЕ ЗА СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА КУЛТУРИТЕ Ако разгледаме историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям хаос – расите, културите са се сменяли една след друга на пръв поглед без никакъв план и без никакъв закон. Къде остана знаменитата Атлантска култура? Загинали са и културите на древния Китай, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция, Рим и прочее. Някой би могъл да каже, че и днес виждаме в тези страни известна култура. Тя е пренесена отвън, не е творчество, родено от гения на народната душа, както е било в миналото. Кои са причините за всичко това? Някой може да мисли, че всичко това е станало случайно. Но там, където един вижда случайност, друг съзира действието на строго определени закони.
към текста >>

61. МИСИЯТА НА БЯЛАТА РАСА

В Бялата раса влизат индусите, персите, арабите, евреите, египтяните, гърците, римляните, латинските, англосаксонските и славянските народи, келтите, латвийците, литовците и прочее.
Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво. Развитието на мислителните способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път на усъвършенстването. С развитието на ума човек става една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпва на собствените си крака. Тази самостоятелност, това заставане на краката си е необходимо за човека при по-нататъшната му еволюция. Защото новата форма на Любовта, която иде сега, трябва да свързва помежду им свободни личности. В Бялата раса влизат индусите, персите, арабите, евреите, египтяните, гърците, римляните, латинските, англосаксонските и славянските народи, келтите, латвийците, литовците и прочее. Главните епохи или култури, през които е минала Бялата раса, са: 1. Индийска. 2. Персийска. 3. Средно-египетска, асирийска и вавилонска. 4. Еврейска и гръко-римска.
към текста >>

62. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр.
Комунизмът е социално учение на физическия реален живот, а богомилството е учение на разумния духовен живот. Комунистите са най-външният кръг. Като се качат по-горе, те ще се приближат до богомилството. Комунистите не защитават богатите, но бедните. А в Писанието се казва, че Бог е Бог не на богатите, но на бедните и слабите. Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона. И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли от там в разни времена.
към текста >>

Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр.
Като се качат по-горе, те ще се приближат до богомилството. Комунистите не защитават богатите, но бедните. А в Писанието се казва, че Бог е Бог не на богатите, но на бедните и слабите. Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона. И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли от там в разни времена. Първият клон можем да наречем египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция и пр.
към текста >>

Той отива от Египет в Персия, Гърция и пр.
Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона. И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли от там в разни времена. Първият клон можем да наречем египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция и пр. Вторият клон можем да наречем палестински. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и пр. Третият клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата, или български клон. Той от Египет отива в Индия, от там в Арабия, Сирия, Мала Азия и България. Учениците на Всемирното Бяло Братство в днешната епоха представляват сбор от трите клона.
към текста >>

В Гърция те се наричат орфисти, в Палестина – есеисти, в Египет – херметисти, в Персия – маздеисти.
Сега в България работят и трите клона. Тези три клона – Египетски, Палестински и Богомилски в тесния смисъл на думата – идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят трите клона, са посветени. Най-рано е излязъл първият, египетският клон, после палестинският и най-после българският или богомилският клон. Тези три клона могат да се нарекат клонове на Всемирното Бяло Братство. В Гърция те се наричат орфисти, в Палестина – есеисти, в Египет – херметисти, в Персия – маздеисти. Маздеистите са разклонение на първия, египетския клон. Първият клон е построил в Египет пирамидите. В Индия трите клона са оставили повече философска наука, а в Египет – повече научен материал. Съвременната култура почти прилича на египетската. И в двете култури имаме подобни прояви: вдигане на тежести, строеж на пирамиди, на Айфелова кула, на параходи, пробиване на тунели и пр.
към текста >>

63. ВЪВЕДЕНИЕ

Орфей, този представител на светлите гении на човечеството, мъдрец, посветен в мистериите на Египет, владеещ висшето знание и магическите закони на музиката, създал мистичния център на една нова култура, върху която е стъпила класическа древна Гърция.
При идването на българите на Балканите, Тангра не измества Перун и не се възпира разширяващото се християнизиране на полуострова. Тази веротърпимост е осигурила доверието и е стопила бариерата между местните племена и новодошлите българи, които още с покръстването на новата държава проявяват антиклерикалния си дух. От въпросите им към римския папа се разкриват непримиримите противоречия и конфликти с догмата и порядъка на църквата. Самата църква още по онова време се е отдалечила от християнската същност на духа. Да си припомним и за орфизма, онова учение на древните траки, което ни връща две хилядолетия преди Новата ера, духовно свързано с тангризма, отличаващо се с нравствения си монизъм, с вярата в космичната мъдрост и безсмъртието на човека в свободния преход земя-небе. Орфей, този представител на светлите гении на човечеството, мъдрец, посветен в мистериите на Египет, владеещ висшето знание и магическите закони на музиката, създал мистичния център на една нова култура, върху която е стъпила класическа древна Гърция. Ако разлистим всички енциклопедии, ще срещнем навсякъде прецизираната версия на орфизма. Новите тълкувания на старите митове казват, че тракийският Орфей нито е бил син на Аполон или брат на Омир, нито му е било нужно да слиза в ада и да става съпруг на Евридика. Самите древни гърци са смятали Тракия за страна на светлината като отечество на музите, където се е намирало и светилището на Орфей, преподавало се е свещеното изкуство, разкривани са великите закони на живота и природата, както и древната орфическа проповед за преражданията и безсмъртието, със стремежа към безкрайното и съвършеното. Говорим ли за този стремеж към космичното на праотците ни, дълбоко свързан с живителните сили на една космогония, неподатлива на спекулации; за генетичните им връзки с откровението на Духа, ние не можем да не направим една уговорка, даже едно сравнение, защото и в древността митовете са имали различни нива, носили са различни нравствени стойности, оставали са различни следи и е редно да ги разграничим или най-малко да не допуснем грешки на аналогията. Ако за миг приемем, че боговете на нашите праотци са били като олимпийските, то ние през вековете и до днес щяхме да си посипваме главите с пепел и да се извиняваме пред света, че нашите богове са носили толкова човешки слабости, ама са били безсмъртни.
към текста >>

Самите древни гърци са смятали Тракия за страна на светлината като отечество на музите, където се е намирало и светилището на Орфей, преподавало се е свещеното изкуство, разкривани са великите закони на живота и природата, както и древната орфическа проповед за преражданията и безсмъртието, със стремежа към безкрайното и съвършеното.
Самата църква още по онова време се е отдалечила от християнската същност на духа. Да си припомним и за орфизма, онова учение на древните траки, което ни връща две хилядолетия преди Новата ера, духовно свързано с тангризма, отличаващо се с нравствения си монизъм, с вярата в космичната мъдрост и безсмъртието на човека в свободния преход земя-небе. Орфей, този представител на светлите гении на човечеството, мъдрец, посветен в мистериите на Египет, владеещ висшето знание и магическите закони на музиката, създал мистичния център на една нова култура, върху която е стъпила класическа древна Гърция. Ако разлистим всички енциклопедии, ще срещнем навсякъде прецизираната версия на орфизма. Новите тълкувания на старите митове казват, че тракийският Орфей нито е бил син на Аполон или брат на Омир, нито му е било нужно да слиза в ада и да става съпруг на Евридика. Самите древни гърци са смятали Тракия за страна на светлината като отечество на музите, където се е намирало и светилището на Орфей, преподавало се е свещеното изкуство, разкривани са великите закони на живота и природата, както и древната орфическа проповед за преражданията и безсмъртието, със стремежа към безкрайното и съвършеното. Говорим ли за този стремеж към космичното на праотците ни, дълбоко свързан с живителните сили на една космогония, неподатлива на спекулации; за генетичните им връзки с откровението на Духа, ние не можем да не направим една уговорка, даже едно сравнение, защото и в древността митовете са имали различни нива, носили са различни нравствени стойности, оставали са различни следи и е редно да ги разграничим или най-малко да не допуснем грешки на аналогията. Ако за миг приемем, че боговете на нашите праотци са били като олимпийските, то ние през вековете и до днес щяхме да си посипваме главите с пепел и да се извиняваме пред света, че нашите богове са носили толкова човешки слабости, ама са били безсмъртни. А такъв главен бог като Зевс с порочните си деяния предците ни не само не биха го приели, но не биха допуснали и сянката му да се мерне по пътя им. И все пак митичните видения подсказват, че орфическата лира притежава по-голяма власт от тази на Зевс Гръмовержеца... Отминават вековете, но прахът на забравата не покрива следите на Орфическите тайнства.
към текста >>

64. Първа част

Някои казват за гърците и сърбите, че са такива, онакива... Не им обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете ги, те нищо не са спечелили и ще дойде време и те да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва да благодарите, а не да роптаете.
От отсъствието на Любовта... Или пък аз съм щастлив. Защо? Защото Любовта присъства в мен. Но Любовта казва и друго търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце. Страданията са признак на Любовта Божия и нека всички да носим този кръст. Затова и на целия български народ като душа Господ му даде тези страдания, за да усвои двете велики качества дълготърпението и благосклонността. Някои казват за гърците и сърбите, че са такива, онакива... Не им обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете ги, те нищо не са спечелили и ще дойде време и те да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва да благодарите, а не да роптаете. "Нас ни разпнаха", казвате. Няма нищо вие сте по-близо до Мене, отговаря Господ, другите не са. Те сега са далеч, но и те ще дойдат на това място." Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затова нека се радваме, че има нещо повече на този свят. Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим името християни на Земята.
към текста >>

65. Втора част

Китай, Персия, Юдея, Гърция и Рим.
Не е лошо да има високо мнение за себе си, стига то да е право и да няма никакъв примес от горчивина. Фарисеят се обръща към Бога не за да му помогне да изглади някои грапавини в неговия характер, а само да благодари, че не е бил като другите: хулител, крадец, убиец, прелюбодеец... Когато срещнем някои хора, които стоят примерно по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, но да извлечем поука и да потърсим причините, които са ги довели до това положение, и ако има нещо от тях в нас самите, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: Не съдете, за да не бъдете съдени." В тези думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнап до великия закон на човешкото благо... Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея тя е фарисейска цивилизация. Тази цивилизация, в която хората се отличават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон. Китай, Персия, Юдея, Гърция и Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че в своите основи е нещо лошо, а че формата винаги трябва да има в себе си известно съдържание. Вън от него формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити... Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: "Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях и сега не си много далеч от тяхното ниво... Бог гледа в твоето сърце и според него те оценява."
към текста >>

При надбягванията в олимпийските игри в стара Гърция онзи, който стигал до целта пръв, взимал венеца.
Съвременните хора все още не успяват да я постигнат поради една проста причина, че се ръководят от своя неумолим егоизъм и всеки желае да бъде пръв. Един художник много добре е представил това в една своя картина. Нарисувал планински връх, на който се издигал идол и милиони хора го гледали. Но щом един от тях искал да се изкачи и да стигне до идола, другите го хващали и не го пускали. И така хората постоянно се борели помежду си и никой не се изкачвал горе на върха. При надбягванията в олимпийските игри в стара Гърция онзи, който стигал до целта пръв, взимал венеца. В подвига на Христа обаче, всеки може да вземе този венец, стига да се постарае да приложи Христовото учение. Всички трябва да имаме синовни отношения към Бога и да изпълняваме задълженията си към своя Баща. Той не слезе на Земята, а прати Сина Си. И ние трябва да се жертваме в тоя свят като Него. Мнозина ги е страх от жертва и казват, че в нея няма живот, затова в недоумение остават пред думите на Христа: "Ако не ядете от плътта Ми и не пиете от кръвта Ми, няма да имате живот вечен." Ние всеки ден ядем, за да живеем.
към текста >>

66. Осма част

Когато старите гърци са казвали: "Познай себе си!
Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена." С това подразбира, че двата принципа мъжкият и женският, трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата сродна своя душа. Само тогава Христос ще бъде третият между тях... Щом изпълните онзи велик закон "Да възлюбиш ближния си като себе си" вие ще стигнете до истинското знание. И така не считайте, че всяка жертва е Любов. Жертвата може да бъде направена и от примирение. В нея трябва основа да е чистотата. Когато старите гърци са казвали: "Познай себе си! " те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия изучава великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Следователно, човешкият дух и душата трябва да са обединени, за да намерят истинския път на своето развитие. И тогава съвременните мъже и жени ще бъдат свободни, и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вие ще ги разбирате, а днес децата казват: "Майка ни трябва да се пожертва." Майката пък някой път казва: "Децата трябва да се пожертват." А държавата заявява: "Моите поданици трябва да се пожертват." Всички искат жертви. И Давид в един от своите псалми казва: "Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертвите за теб са чисто и смирено сърце, и дух съкрушен." Значи, като разберете своето съзнание и самосъзнание, ще видите, че нито сърцето, нито умът няма да ви спасят.
към текста >>

67. Предисловие

заминава да учи в Атина (Гърция) във Висшия институт, в отдел „Социални грижи“.
Михаил Иванов съобщава, че „много братя и сестри се събираме да я разучаваме заедно със сестра Ярмила“. Това хвърля нова светлина върху този период и означава, че при заминаването си във Франция тя вече е била запозната с Паневритмията (бел. състав.). КРУМ ВЪЖАРОВ (1908-1991) Първоначално завършва Трета мъжка гимназия в София. Още като младеж се увлича от спиритуализма и западния окултизъм. През 1928 г. заминава да учи в Атина (Гърция) във Висшия институт, в отдел „Социални грижи“. След завършването на втората година се завръща в България и завършва психология в Софийския университет, както и английска филология. Работи върху психологията на движенията и има публикации по тази тема. Той е един от основателите на Института за стопанска рационализация, където завежда отдел „Професионално напътствие и подбор“. Бил е три години и председател на Централната комисия по трудови норми. През 1927 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24295878410339