НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
17
резултата в
9
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските
гущери
да съскат и най-накрая е запяла птичката.
Силно чувствителни са карамфилите и цикламите. В животинското царство най-добри певци се намират между птиците. Според Фламарион първият основател тук на земята на пеенето е бил щурецът. Той се е появил в девонския период, когато е имало само пъварци, мекотели, червеи и хрущялни риби, значи цяло море от глухонеми същества. Бръмченето на насекомите, цвърченето на скакалеца са били първите звуци.
После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските
гущери
да съскат и най-накрая е запяла птичката.
„Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори". Според Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее". Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване. Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците. Касае се за самеца-папуняк, който в периода на любовта си свири по един своеобразен начин.
към текста >>
Даже
гущерите
се оказват силно музикални.
В 1886 г. в Брюксел в салона на „Голямата хармония" през април и май, когато Рубенщайн е дал своите три прочути концерта, се е случил следният факт. Още в началото на първия концерт на естрадата всички видели един голям и страшен паяк да се разполага върху пианото. Щом почвали да ръкопляскат животното се скривало в пукнатините на пода. Този факт се е повтарял и на други концерти .
Даже
гущерите
се оказват силно музикални.
Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50 гущера. В Индия факирите с музиката успяват да измъкнат змиите от дупките им. Шатобриан разказва за един случай в Горна Канада (през 1796 г.), където един канадец от племето Онанта-пес със своята флейта успял да отстрани един опасен кротал, който попаднал в лагера му. Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им. Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката.
към текста >>
Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50
гущера
.
в Брюксел в салона на „Голямата хармония" през април и май, когато Рубенщайн е дал своите три прочути концерта, се е случил следният факт. Още в началото на първия концерт на естрадата всички видели един голям и страшен паяк да се разполага върху пианото. Щом почвали да ръкопляскат животното се скривало в пукнатините на пода. Този факт се е повтарял и на други концерти . Даже гущерите се оказват силно музикални.
Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50
гущера
.
В Индия факирите с музиката успяват да измъкнат змиите от дупките им. Шатобриан разказва за един случай в Горна Канада (през 1796 г.), където един канадец от племето Онанта-пес със своята флейта успял да отстрани един опасен кротал, който попаднал в лагера му. Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им. Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката.
към текста >>
2.
Пирамидата - из „Посвещения от Седир
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и
гущери
гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде.
Н a чело на дружината им стои ватафин. Той получава знанието от баща си, то е наследствено по права мъжка линия. Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята.
Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и
гущери
гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде.
Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета.
към текста >>
3.
Вести
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Гущерите
също имат тази способност да предусещат атмосферните промени.
Добран ЖИВИ БАРОМЕТРИ (Продължение и край) Особено чувствителни на промяната на времето са пиявиците. Поставени в стъклен съд, те често пъти служат като верен показател на атмосферното състояние. Тъй, ако пиявицата се намира на повърхността и лениво се движи, показва добро време. Но ако е към дъното на съда и се гърчи неспокойно, показва разваляне на времето. Има хора, които по движението на пиявиците могат, с голяма положителност, да определят, не само валежите, но и вятъра, и бурята, и пр.
Гущерите
също имат тази способност да предусещат атмосферните промени.
При дъжда те се завират в дупките си, а дъждовните глисти плъзват по повърхността на земята. От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето. Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата. Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата. Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение.
към текста >>
4.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Например гигантските
гущери
в мезозойската ера: динозавърът, плезиозавърът, ихтиозавърът и пр., също тъй и допотопните мамут, мастодонт и пр.. Техните форми са били неспособни към по-нататъшен развой и трябвало да изчезнат.
А един народ, невъзприемчив към новото, той вече е тръгнал по пътя на слизането, на израждането. Носителите на новите идеи може да са неразбирани още от своите съвременници, те даже може да са преследвани, гонени, но това ще трае, докато съзнанието на масите се издигне до по-висока степен, за да схване ценността на новото, което те носят. В своя възходящ път разумната природа може да срещне препятствия, а такива препятствия среща там, дето формите са се втвърдили, кристализирали и са изгубили своята първоначална пластичност и податливост за по-нататъшни изменения. Тогаз разумната природа намира нови форми, по-пригодни за целта, а тия втвърдени, кристализирани вече форми се израждат и загиват. Тъй се обяснява измирането на разните растителни и животински форми в миналото.
Например гигантските
гущери
в мезозойската ера: динозавърът, плезиозавърът, ихтиозавърът и пр., също тъй и допотопните мамут, мастодонт и пр.. Техните форми са били неспособни към по-нататъшен развой и трябвало да изчезнат.
Тъй се обяснява и измирането на много от човешките раси. Виждаме множество примри в историята, как един народ като не приеме новото, което дадената епоха носи, той вече се лишава от ония благоприятни условия и сили, които могат да съдействуват за по-нататъшното му възлизане и навлиза в пътя на големи противоречия. Евреите на времето не приеха това новото, което Христос носеше. С това те се лишиха от известни условия и после трябваше да минат през големи противоречия, страдания. Ерусалим беше разрушен и самите те прокудени по всичките страни на света.
към текста >>
5.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г.
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ала ние всички като деца сме наблюдавали твърде интересно явление с
гущери
- тези жалки наследници на гигантите
гущери
- бронтозаври, динозаври и пр.
Един дъждовен червей, нарязва се на късове. Всяка отделна част възстановява загубената. Получава се отново цял червей от всеки отрязан къс. На тритона, изважда се едното око. Загубеното око се възстановява целеничко.
Ала ние всички като деца сме наблюдавали твърде интересно явление с
гущери
- тези жалки наследници на гигантите
гущери
- бронтозаври, динозаври и пр.
и пр., които са. достигали до 30-40 м. дължина през мезозойската (средна) ера от историята на земята. Хващали сме гущери за опашката или сме ги притискали с камък. И те изведнъж се изхлузват из ръцете ни.
към текста >>
Хващали сме
гущери
за опашката или сме ги притискали с камък.
Загубеното око се възстановява целеничко. Ала ние всички като деца сме наблюдавали твърде интересно явление с гущери - тези жалки наследници на гигантите гущери - бронтозаври, динозаври и пр. и пр., които са. достигали до 30-40 м. дължина през мезозойската (средна) ера от историята на земята.
Хващали сме
гущери
за опашката или сме ги притискали с камък.
И те изведнъж се изхлузват из ръцете ни. Между пръстите ни или под камъка остане да шава дълго част от опашката. Какво дълбоко жизнено чувство кара гущера да остави част от опашката си! Това не му пречи да си живeе след това пак нормално. Все при нашите игри и разходки из природата сме наблюдавали, как на гущери със скъсани опашки са се подали, от мястото на скъсването, нови опашки.
към текста >>
Какво дълбоко жизнено чувство кара
гущера
да остави част от опашката си!
достигали до 30-40 м. дължина през мезозойската (средна) ера от историята на земята. Хващали сме гущери за опашката или сме ги притискали с камък. И те изведнъж се изхлузват из ръцете ни. Между пръстите ни или под камъка остане да шава дълго част от опашката.
Какво дълбоко жизнено чувство кара
гущера
да остави част от опашката си!
Това не му пречи да си живeе след това пак нормално. Все при нашите игри и разходки из природата сме наблюдавали, как на гущери със скъсани опашки са се подали, от мястото на скъсването, нови опашки. Те заместват с време загубените. Познато е това явление като много типично у морските бодлокожи - една морска звезда загубва една своя част; както звездата възстановява загубената част, така и отделната част възстановява цялата звезда. У всички низши животни този процес на регенерация е запазен в големи размери.
към текста >>
Все при нашите игри и разходки из природата сме наблюдавали, как на
гущери
със скъсани опашки са се подали, от мястото на скъсването, нови опашки.
Хващали сме гущери за опашката или сме ги притискали с камък. И те изведнъж се изхлузват из ръцете ни. Между пръстите ни или под камъка остане да шава дълго част от опашката. Какво дълбоко жизнено чувство кара гущера да остави част от опашката си! Това не му пречи да си живeе след това пак нормално.
Все при нашите игри и разходки из природата сме наблюдавали, как на
гущери
със скъсани опашки са се подали, от мястото на скъсването, нови опашки.
Те заместват с време загубените. Познато е това явление като много типично у морските бодлокожи - една морска звезда загубва една своя част; както звездата възстановява загубената част, така и отделната част възстановява цялата звезда. У всички низши животни този процес на регенерация е запазен в големи размери. У висшите животни - у насекомите, птиците и млекопитаещите - регенерацията се проявява много по-ограничено. Тя е запазена предимно в зародишното състояние на животните.
към текста >>
6.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Завайкала се мравка Чернориза как ще се живее при такава страшна криза: заридала Баба жаба — как да легне пак във тинята студена, като е такава слаба; писнал комарът, заплакал неутешно, че безкрайна нощ ще бъде и пред Бога грешно;
гущеричето
във сълзи се заляло, че без слънце непременно би умряло; а Калинка и Смрадлушка и безбройните мушици по дърветата се налепили, под корите им се скрили — с очи да не гледат, с уши да не слушат, в скръб и жалост как ще се издушат.
Борис Юр. Биров Светулка и северняк (басня) Паднала мъгла в гората и превърнала денят на нощ. Загубило се слънцето, не видела се месечината. Полазил страх животните, настанал смут в долчината. Разнесъл се ужасен слух, че слънцето внезапно изгоряло и голяма хала пепелта му далеч отвела, а пък сребърната месечинка като въглен потъмнея в.
Завайкала се мравка Чернориза как ще се живее при такава страшна криза: заридала Баба жаба — как да легне пак във тинята студена, като е такава слаба; писнал комарът, заплакал неутешно, че безкрайна нощ ще бъде и пред Бога грешно;
гущеричето
във сълзи се заляло, че без слънце непременно би умряло; а Калинка и Смрадлушка и безбройните мушици по дърветата се налепили, под корите им се скрили — с очи да не гледат, с уши да не слушат, в скръб и жалост как ще се издушат.
В тая скръбна доба, всяка жива твар когато мислела, че слиза в гроба, прилетяла от невиделицата светулка (а на коремчето й бяла светлинка се хулка). И кръстосала гората в дълго и широко, като викала със цяло гърло буйно и високо: — Дързост, дързост, малодушни твари! — братя, сестри и другари! Слънцето безславно догоряло, загаснало, ала жива е сестра ви светлопроизводната светулка, на която светлината денонощно хулка. Зиме-лете ще ви светя в непривността на вековете!
към текста >>
7.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Както
гущерите
, така и отровните змии са играли едно време важна роля в медицината.
Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека. Обратно пък действат златото и медта заедно върху интелектуалното или духовното в човека и правят последния все по-възприемчив към по-високи и най-висши влияния на живота, подпомагайки му да постигне здрав мироглед, а с това и жизнерадост и удоволствие в работата. Апаратът на Отингер е едно гениално откритие, ползата от което е безсъмнена. Наблюденията и опитите са доказали това. Отровните змии в медицината, козметиката и кухнята.
Както
гущерите
, така и отровните змии са играли едно време важна роля в медицината.
Така, употреблението на усойницата (Viper) като лечебно средство се среща още във времето на Хипократ. Кожата на усойницата се е смятала като най-сигурно лечебно средство за всякакъв вид кожни болести, екземи. Архиген считало месото на усойницата за главно средство против проказата. Лайбмедикът на император Август, Муза, употребявал същото средство против лоши циреи. Особено много е употребявано тогава месото на усойницата като съставна част на едно универсално лечебно средство, известно под името теряк.
към текста >>
казва: „В италианските градове се употребява месото на усойниците толкова много, че често, особено в Венеция, ще видите по прозорците пълни кофи с такова месо, а тука също тъй много се употребява месото на
гущерите
“.
Катанеус препоръчвал да се намазват болните с една живачна помада, която, освен живак и някои други съставни части, съдържала и месо от усойница. За да може да лекува болните и през зимата с това средство, приготвил от това змийско месо един сироп. Това средство употребявали и против чумата и ней подобни епидемии. Ученият немски лекар д-р Янсен в едно свое писмо от г. Сиена до професор Зандифорт праз 1794 г.
казва: „В италианските градове се употребява месото на усойниците толкова много, че често, особено в Венеция, ще видите по прозорците пълни кофи с такова месо, а тука също тъй много се употребява месото на
гущерите
“.
Прочутият английски лекар Мид през 18 век познава употреблението на виното от усойници, което се приготовлявало, като се натопявали сушени усойници в малко стоплено вино и се държали в него една седмица. Такова вино се употребявало за възбуждане апетит. Лекарят на Карл II, Тома Шерлей, препоръчвал „прилепов балсам“ като средство против хипохондрия. Този балсам се приготвял от усойници, прилепи, глисти, еленов мозък, свинска мас и от волско бедро. Но и другите отровни змии са употребявани в терапията.
към текста >>
8.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Преди появата на човека и на по-интелигентните животни, природата е била вече много по-интелигентна от нас и е реализирала в света на растенията, рибите,
гущерите
, птиците - влечуги, а най вече в света на насекомите, най-чудни изобретения, пред които ние и днес замираме от възхищение.
Ако ли, напротив, духът е започнал, не по-малко е възможно, че той, знаещ да трансформира и организира материята, е много по-могъщ и от по-друго естество, отколкото тя самата. Като знае да си служи с нея, духът извлича част от нея и я прави да еволюира, да се разраства и повдига — това, значи, е духовната еволюция, която ние констатираме и която на земята започва от минерала и стига до човека. Той е, бих казал, господар на материята, щом знае да си служи с нея, и не би й позволил, когато ней й се струва, че се разлага, да разложи и него, заедно със себе си, да го изгаси, когато изгасва самата тая или да го възвърне към тая пълна между молекулярна активност, откъдето я е измъкнал. IV. В всеки случай, това, което особено ни интересува, т. е. първенството на мисълта или мозъка или възможността на мисълта без мозъка, е очертано от фактите.
Преди появата на човека и на по-интелигентните животни, природата е била вече много по-интелигентна от нас и е реализирала в света на растенията, рибите,
гущерите
, птиците - влечуги, а най вече в света на насекомите, най-чудни изобретения, пред които ние и днес замираме от възхищение.
Де е бил в тоя момент мозъка на природата? Вероятно, в материята, а възможно и. вън от нея, всякъде и никъде, както си е и до днес. Вие можете да ни забележите, че всичко това се е формирало малко по малко, с една безкрайна бавност и непрекъснато опитване. Това е така, но не е времето, което решава въпроса в случая.
към текста >>
9.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Шарко е повторил този опит и с други животни:
гущери
, раци, врабчета и зайци.
Той хванал един петел и като го стиснал за шията, принудил го да гледа от близо една бяла линия, която предварително;била начертана върху черна дъска, поставена на земята. Като е държал петела известно време в това положение, оставил го, понеже последния паднал скоро в каталепсия. неспособен и за най-малкото движение. Шарко си е послужил, вместо с черната дъска и бялата черта, с силна светлина, пред която държал главата на петела няколко минути. Последният скоро паднал в каталепсия.
Шарко е повторил този опит и с други животни:
гущери
, раци, врабчета и зайци.
Всичките ловци знаят едно средство да докарват цели ята чучулиги пред пушките си с помощта на едно въртящо се огледало. Горките птички, омаяни от тоя блясък, слизат от висините, приближават се почти без чувствени и стават жертви на сачмите. Но никой пример не е по-типичен от тоя на птицата, омаяна от змията. В каменистите места, дето има много змии, това явление може да се наблюдава в всичките му подробности. Змията се разполага недалеч от гнездото, което й е недостъпно, и чака да влязат в него бащата и майката или някои от малките, още неопитни да хвърчат.
към текста >>
Гущерите
се подчиняват на същата хипнотизация.
Фактът за отбраната на кокошките се наблюдава всякога, когато те защищават пилетата си: соколът, който иска да ги омае, избягва пред нейната атака. Чрез омайване се действа и когато укротяват змиите. В това се съдържа, вероятно, и тайната на магесниците, които ги хващат без никаква опасност за себе си. В Индия са правени успешни опити (напр. от Кюлан в Делхи) за приспиване на змии чрез фиксиране на погледа и балансиране на главите им.
Гущерите
се подчиняват на същата хипнотизация.
В 1889 г. Данилевски от Киев, след като е опитал омайването върху саламандрите и дъждовниците, опитал е същото средство даже върху крокодилите, и е успял. Жабите са също чувствителни на тия опити. Те могат лесно да се приспят чрез търкане на гръбначната им област. Бернак в 1890 г.
към текста >>
Бине и Чермак са правили други опити: последният е хипнотизирал птици,
гущери
, раци и зайци, просто с запалване на кибритена клечка пред учите им.· Естествено, всичките животни не са еднакво податливи на хипнотизацията.
А за да се хипнотизират изобщо животните, Прайер препоръчва леките и продължителни дразнения. Ако стиснете леко с клещи ноздрите на морското прасе, трябва доста време, за да се хипнотизира. Но след това вие можете да го турнете, без да се пробуди, в най-чудновати положения. Хюбел показал, че ако държите някоя лека жаба между пръстите си — палецът на корема, а четирите пръсти на гърба й, без притискане — за две- три минути тя ще стане неподвижна. Тогава може да я прострете на гърба й н да я турнете в настрани положения, но тя няма да направи никакви движения.
Бине и Чермак са правили други опити: последният е хипнотизирал птици,
гущери
, раци и зайци, просто с запалване на кибритена клечка пред учите им.· Естествено, всичките животни не са еднакво податливи на хипнотизацията.
Някои абсолютно упорстват, а има и такива, които побесняват и опитите с тях, както напр. с един тигър, представляват повече опасност, отколкото полза. Обикновено по-слабите или болните приемат по-лесно хипнотизацията, а силните и здравите противостоят и често много мъчно е да се приспят. Както и у човека, констатирало се, че опитите с хипнотизация са опасни, защото, както доказва и проф. Хартинг, честото хипнотизиране разрушава нервната система и може да докара дори и смърт.
към текста >>
НАГОРЕ