НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
45
резултата в
31
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Друг път през пролетта си полегнал така под едно дърво и слуша глас: „От това дърво ще излезе един
гущер
, който иска да си почине на ръката ти.
Една пролет седи под брястовете в двора си на пейчицата и слуша глас: „Аз съм духът на щъркелите! След няколко дни ще дойдем и тази година искаме да направим гнездото си на твоите брястове, а не на комшията ти. Затуй направи нужното." Брат Иван скача веднага, извиква синовете си, разказва им всичко, но те не вярват, но все пак изкачват се на брястовете и вързват едно колело от стара кола там здраво. Окастрят клонете, които пречат, а след няколко дни щъркелите пристигат и се заселват на неговия бряст. Синовете му гледат и се чудят.
Друг път през пролетта си полегнал така под едно дърво и слуша глас: „От това дърво ще излезе един
гущер
, който иска да си почине на ръката ти.
Ще го приемеш ли? " Брат Иван казва: „Слушам." И наистина след малко едно малко гущерче излиза от дървото, покачва се на ръката му и се грее на слънцето. Брат Иван не мръдва, не шава. Има договор с духа на гущерите. Това не е шега работа.
към текста >>
" Брат Иван казва: „Слушам." И наистина след малко едно малко
гущерче
излиза от дървото, покачва се на ръката му и се грее на слънцето.
Затуй направи нужното." Брат Иван скача веднага, извиква синовете си, разказва им всичко, но те не вярват, но все пак изкачват се на брястовете и вързват едно колело от стара кола там здраво. Окастрят клонете, които пречат, а след няколко дни щъркелите пристигат и се заселват на неговия бряст. Синовете му гледат и се чудят. Друг път през пролетта си полегнал така под едно дърво и слуша глас: „От това дърво ще излезе един гущер, който иска да си почине на ръката ти. Ще го приемеш ли?
" Брат Иван казва: „Слушам." И наистина след малко едно малко
гущерче
излиза от дървото, покачва се на ръката му и се грее на слънцето.
Брат Иван не мръдва, не шава. Има договор с духа на гущерите. Това не е шега работа. Върви други път през гората, дъбова гора, стара, гласът пак му казва: „В хралупата на този дъб живее един бухал. Той иска да ти се покаже, но не трябва да го увредиш." „Няма да го увредя", казва брат Иван.
към текста >>
Има договор с духа на
гущерите
.
Синовете му гледат и се чудят. Друг път през пролетта си полегнал така под едно дърво и слуша глас: „От това дърво ще излезе един гущер, който иска да си почине на ръката ти. Ще го приемеш ли? " Брат Иван казва: „Слушам." И наистина след малко едно малко гущерче излиза от дървото, покачва се на ръката му и се грее на слънцето. Брат Иван не мръдва, не шава.
Има договор с духа на
гущерите
.
Това не е шега работа. Върви други път през гората, дъбова гора, стара, гласът пак му казва: „В хралупата на този дъб живее един бухал. Той иска да ти се покаже, но не трябва да го увредиш." „Няма да го увредя", казва брат Иван. И наистина от хралупата на дъба излиза един голям бухал, гледа го със своите опулени очи, а брат Иван му се радва и не го закача. Гледат се двамата и не могат да се нагледат.
към текста >>
2.
90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ
,
,
ТОМ 5
А другото по-второстепенното бе, че при огорчението си тя щеше да напусне Изгрева и ще се обяви като враг на Братството и понеже знаеше много неща за живота тук щеше да отиде и да бълва змии и
гущери
, които са в нейното естество на човешка и женска разюзданост.
Беше ме срам, че аз нося също рокля, че съм жена и че женска ръка беше написала такова писмо на Учителя. Какво падение и каква низост. На следващият ден аз наблюдавам тази писателка на любовни писма да се приближава към Учителя, а пред нея той е любезен, отговаря на въпросите й. Аз виждам и разбирам, че той е внимателен пред нея да не би да я огорчи и с огорчението си една душа да напусне и да се отдалечи от Бога. Това беше най-важното.
А другото по-второстепенното бе, че при огорчението си тя щеше да напусне Изгрева и ще се обяви като враг на Братството и понеже знаеше много неща за живота тук щеше да отиде и да бълва змии и
гущери
, които са в нейното естество на човешка и женска разюзданост.
А тя като душа беше дошла да слуша Словото му. Ето в това бе величието на Учителя, че беше еднакъв към душите на човеците дошли при нозете на Всемировия Учител и пред Бога. Аз съм при Учителя на разговор. „Човекът, който е най-съвършеното творение на земята, колкото може да бъде благороден, толкова и ниско може да падне. Ужасни са пороците на човека.
към текста >>
3.
118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА
,
,
ТОМ 5
Та разказа ми не е за житния стрък и бурените и плевелите в Божията нива на Изгрева, а за нещо друго, затова че всички, ама цялото обществено съзнание на българите под въздействието на духовенството се надигна срещу Учителя и както се казва бълваше змии и
гущери
срещу него без да има повод и без да има причина.
Дойде се до там, че накрая се чудехме кое е житен стрък и кое е плевел. Гледаш го брат, сестра, усмихва ти се, ходи, слуша Словото на Учителя, та нали е посят на същата нива, нали е възраснал тук и никой не знае още, че той е плевел, защото нашите очи са затворени и ние приемаме всичко, което е около нас като братя и сестри. Накрая той излезе, че е плевел и бурен. Е, как можеше Учителя да издържи всичко това. Но това бе негово дело и ние не можехме да го упрекваме, но по-късно с годините той ни запозна и по този въпрос и нещата малко ни се изясниха и тъмните неразбираеми неща се избистриха в нашите умове.
Та разказа ми не е за житния стрък и бурените и плевелите в Божията нива на Изгрева, а за нещо друго, затова че всички, ама цялото обществено съзнание на българите под въздействието на духовенството се надигна срещу Учителя и както се казва бълваше змии и
гущери
срещу него без да има повод и без да има причина.
Жестока разправа продължила не с няколко години, а цели десетилетия като се почне от 1900 година та до 1944 година. Тук се включваха различни духовни организации, различни секти, църкви, които колективно се обединяваха само и само да атакуват Учителя с всички възможни средства, Знаех, че това са сили, които търсеха, напираха да се изявят, търсеха проводници между човеците, за да се противопоставят на онази видима и невидима светлина, която излизаше от Учителя чрез неговото Слово и която огряваше България. А между другото ние в своят личен живот не бяхме образци и правехме опущения, отклонения, грешки, които противниците на Учителя ги използваха срещу нас, наричайки ни с името дъно-висти и поставяйки ни на една и съща плоскост, всички глупости, които ние правехме с Учението на Учителя. Ето това най-много наскърбяваше Учителя. Той бе едно огледало, голямо космическо огледало, в което се оглеждахме ние неговите ученици и в което се виждаше нашето несъвършенство.
към текста >>
4.
23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
През това време църквата бълваше змии и
гущери
срещу Школата на Учителя и приятелите, които трябваше да сключват брак го правеха това чрез гражданските бюра в общините.
23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА Аз съм пристигнала на Изгрева, срещнала съм се с Учителя и с приятелите. С тях общувам така, както е прието - по братски и по сестрински. Моето поведение в София е безукорно. Старая се да бъда чиста и изрядна в отношенията си с всички, защото при всяко идване тук имам неприятности и скандали от Мария, която беше станала съпруга на брат ми Борис. Те криеха от нас, че са се оженили, но приятелите бяха подшушнали, че са се оженили и то в църква, което бе недопустимо за ученици от Школата.
През това време църквата бълваше змии и
гущери
срещу Школата на Учителя и приятелите, които трябваше да сключват брак го правеха това чрез гражданските бюра в общините.
Аз лично отидох във въпросната църква и проверих и намерих имената им вписани в регистъра за бракосъчетание. Това беше голям удар за нашето семейство и огорчение за всички приятели, понеже всички разбраха, че са се венчали в църква, макар че криеха от нас за това. Освен това аз знаех какво представлява моят съпруг в Габрово и как ме пускаше да дойда сама на Изгрева след като бяха преминали големи битки и сражения с тамошния змей в Габрово. Затова всичко ми беше ясно до всички подробности, какво трябва да бъде моето поведение на Изгрева и аз бях внимателно със себе си и с другите. Но ето, че в Габрово се получава телеграма от София и по-точно някой от Изгрева я бе подал и тя бе пристигнала в Габрово, в провинциалния град.
към текста >>
Аз също искам да ги усмиря тия змии и
гущери
.
След това започнах да свиря на цигулка песни от Учителя. След време идва Юрдан и ме пита защо свиря. Обяснявам му, че с тази музика се успокоявам. Той също сподели, че се успокоява с нея, но добави, че онези там, жените се вбесявали и пощурявали от тази музика. „А бре, Юрдане, ти знаеш, че факирите в Индия с флейти и с музика усмиряват змиите и ги карат да танцуват.
Аз също искам да ги усмиря тия змии и
гущери
.
Ти се убеди лично чрез Учителя, че аз нямам никаква вина". Юрдан се съгласява. Поклаща глава. Единствено от всички той вярва само на Учителя. В Него той не се съмнява.
към текста >>
5.
3. Ръководителят
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
И действително той имаше силна воля, с мисълта си можеше да закрепи неспокойното
гущерче
на ръката си колкото си иска, без да помръдне, докато му каже да си отива, което нееднократно бе демонстрирал пред нас.
3. РЪКОВОДИТЕЛЯТ С такова необикновено уважение и почит се ползваше нашият ръководител Димитър Добрев, освен от братята, които се събираха у нас. Те почнаха да недоволстват явно и да изнасят неговите отрицателни черти. За един ръководител, който се поставяше високо над нас, тия грешки не бяха простени, не можеше вече да остане на тая висота. Всички сестри вярваха, че е прероденият ап. Павел.
И действително той имаше силна воля, с мисълта си можеше да закрепи неспокойното
гущерче
на ръката си колкото си иска, без да помръдне, докато му каже да си отива, което нееднократно бе демонстрирал пред нас.
Това беше цяло чудо. Можеше да влияе на съзнанието на някои, да ги разболява и след това да ги оздравява. Така например него лято на „Куш-бунар" през една нощ на разсъмване разболява Ив. Жеков. Той се събужда със силна болка в коремната област, почва да излазя от устата му пяна, да губи съзнание. Майка му и леля ми, които веднага се сетили от где иде нападението, почват усилена молитва и призовават Учителя.
към текста >>
6.
139. ПОХОЖДЕНИЯ — ЯВНИ И ПОТАЙНИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: И виж, това са всички поводи и обществото като научи започва да бълва змии и
гущери
срещу Учителя.
Е.А.: Сега какво да кажеш? Кажи, какво да кажеш? В.К.: Боже Господи, Учителят какви неща е издържал. Е.А.: Да, какво е изтърпял. Ама аз защо говоря така за Учителя.
В.К.: И виж, това са всички поводи и обществото като научи започва да бълва змии и
гущери
срещу Учителя.
Е.А.: Да. Всичко върху Него се товари. В.К.: И всички тия хули срещу Учителя, като една голяма част причината идва от неговите съподвижници. Е.А.: Неговите ученици. В.К.: Несъвършенства.
към текста >>
7.
170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Бълва змии и
гущери
против Учителя, за да докаже своята теза, изважда цитати от Словото му.
Е те си караха любов с Методи. В.К.: Ха,ха. Е.А.: Как да го кажа иначе. В.К.: Сега разкажи, как някои хора влизат в контакт с учението на Учителя, посредством писанията на Ласков, интересно виж по един отрицателен метод. Е.А.: Ама виж положително е съдържанието.
В.К.: Бълва змии и
гущери
против Учителя, за да докаже своята теза, изважда цитати от Словото му.
Е.А.: И като прочитат цитатите ни харесват ха, ха... В.К.: Да, това е много интересно. Е.А.: Да, интересен е случая с Катя. И Катя има една връзка. Ти знаеш ли за нея? В.К.: Не.
към текста >>
8.
01 - 57. ПОМАГАЙ НА ПО-СЛАБИЯ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Когато отишъл при бадема на високия синор наново чува жален писък, разгръща тревата при основата на бадема и вижда смок, налапал задните крака на
гущерче
.
„Край чешмата е приятно, но кой ще копае лозето? Лозето нас чака." Така се разговаряли те, увлечени в работа. Не забелязали как минали часове и наближавало обяд. Вниманието и на двамата било привлечено от жален писък, но от какво, не можали да отгатнат. Баща ми оставил работата и бързо отишъл в посоката, от която се чувал жалния писък.
Когато отишъл при бадема на високия синор наново чува жален писък, разгръща тревата при основата на бадема и вижда смок, налапал задните крака на
гущерче
.
Още миг и гущерчето щяло да изчезне в устата на хищника — смок. Нямало време за бавене. Един удар с чука на мотиката и смокът пуснал гущерчето, което бързо полазило по тялото на спасителя си чак до гърдите, където той можал да види как силно биели хълбоците на гущерчето. То го погледнало с благодарност. Ударът за смока бил смъртоносен.
към текста >>
Още миг и
гущерчето
щяло да изчезне в устата на хищника — смок.
Лозето нас чака." Така се разговаряли те, увлечени в работа. Не забелязали как минали часове и наближавало обяд. Вниманието и на двамата било привлечено от жален писък, но от какво, не можали да отгатнат. Баща ми оставил работата и бързо отишъл в посоката, от която се чувал жалния писък. Когато отишъл при бадема на високия синор наново чува жален писък, разгръща тревата при основата на бадема и вижда смок, налапал задните крака на гущерче.
Още миг и
гущерчето
щяло да изчезне в устата на хищника — смок.
Нямало време за бавене. Един удар с чука на мотиката и смокът пуснал гущерчето, което бързо полазило по тялото на спасителя си чак до гърдите, където той можал да види как силно биели хълбоците на гущерчето. То го погледнало с благодарност. Ударът за смока бил смъртоносен. Баща ми се върнал на работа при майка ми и и разказал за случката, като се радвал, че бил спасил гущерчето, а смока бил убит.
към текста >>
Един удар с чука на мотиката и смокът пуснал
гущерчето
, което бързо полазило по тялото на спасителя си чак до гърдите, където той можал да види как силно биели хълбоците на
гущерчето
.
Вниманието и на двамата било привлечено от жален писък, но от какво, не можали да отгатнат. Баща ми оставил работата и бързо отишъл в посоката, от която се чувал жалния писък. Когато отишъл при бадема на високия синор наново чува жален писък, разгръща тревата при основата на бадема и вижда смок, налапал задните крака на гущерче. Още миг и гущерчето щяло да изчезне в устата на хищника — смок. Нямало време за бавене.
Един удар с чука на мотиката и смокът пуснал
гущерчето
, което бързо полазило по тялото на спасителя си чак до гърдите, където той можал да види как силно биели хълбоците на
гущерчето
.
То го погледнало с благодарност. Ударът за смока бил смъртоносен. Баща ми се върнал на работа при майка ми и и разказал за случката, като се радвал, че бил спасил гущерчето, а смока бил убит. „Какво добро си направил" - казала майка ми - „като си спасил гущерчето, а си убил смока? " - „Аз мисля, че постъпих правилно.
към текста >>
Баща ми се върнал на работа при майка ми и и разказал за случката, като се радвал, че бил спасил
гущерчето
, а смока бил убит.
Още миг и гущерчето щяло да изчезне в устата на хищника — смок. Нямало време за бавене. Един удар с чука на мотиката и смокът пуснал гущерчето, което бързо полазило по тялото на спасителя си чак до гърдите, където той можал да види как силно биели хълбоците на гущерчето. То го погледнало с благодарност. Ударът за смока бил смъртоносен.
Баща ми се върнал на работа при майка ми и и разказал за случката, като се радвал, че бил спасил
гущерчето
, а смока бил убит.
„Какво добро си направил" - казала майка ми - „като си спасил гущерчето, а си убил смока? " - „Аз мисля, че постъпих правилно. Нима трябваше да го оставя на смока да го погълне? " Двамата съпрузи били на различно мнение. Решили да отнесат въпроса до Учителя, Той да си каже мнението.
към текста >>
„Какво добро си направил" - казала майка ми - „като си спасил
гущерчето
, а си убил смока?
Нямало време за бавене. Един удар с чука на мотиката и смокът пуснал гущерчето, което бързо полазило по тялото на спасителя си чак до гърдите, където той можал да види как силно биели хълбоците на гущерчето. То го погледнало с благодарност. Ударът за смока бил смъртоносен. Баща ми се върнал на работа при майка ми и и разказал за случката, като се радвал, че бил спасил гущерчето, а смока бил убит.
„Какво добро си направил" - казала майка ми - „като си спасил
гущерчето
, а си убил смока?
" - „Аз мисля, че постъпих правилно. Нима трябваше да го оставя на смока да го погълне? " Двамата съпрузи били на различно мнение. Решили да отнесат въпроса до Учителя, Той да си каже мнението. След известно време на баща ми се паднало път и работа да отиде при Учителя.
към текста >>
Разказал му за случката с
гущерчето
и смока.
" - „Аз мисля, че постъпих правилно. Нима трябваше да го оставя на смока да го погълне? " Двамата съпрузи били на различно мнение. Решили да отнесат въпроса до Учителя, Той да си каже мнението. След известно време на баща ми се паднало път и работа да отиде при Учителя.
Разказал му за случката с
гущерчето
и смока.
За да спаси гущерчето, пожертвал смока. „Вие правилно сте постъпили, понеже сте помогнали на по-слабия" - казал Учителят. За всички по-важни въпроси в живота си баща ми винаги намираше време да се срещне и се посъветва с Учителя. Той беше образец на изпълнителност. Думата на Учителя за него бе закон.
към текста >>
За да спаси
гущерчето
, пожертвал смока.
Нима трябваше да го оставя на смока да го погълне? " Двамата съпрузи били на различно мнение. Решили да отнесат въпроса до Учителя, Той да си каже мнението. След известно време на баща ми се паднало път и работа да отиде при Учителя. Разказал му за случката с гущерчето и смока.
За да спаси
гущерчето
, пожертвал смока.
„Вие правилно сте постъпили, понеже сте помогнали на по-слабия" - казал Учителят. За всички по-важни въпроси в живота си баща ми винаги намираше време да се срещне и се посъветва с Учителя. Той беше образец на изпълнителност. Думата на Учителя за него бе закон.
към текста >>
9.
08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
От двете страни на морето от скалите се подават глави на
гущери
, змии, чудовища, които всяват страх и ужас у зрителя.
След тези символични картини, му хрумнала идеята за серия от три картини, която аз ще нарека трилогия. Тези картини имат връзка една с друга. Свързва ги една обща идея - пробуждане на човешката душа. Първа картина -чистилището. Като застанем пред първата картина, онова, което първо ни прави впечатление, е тъмно-зеленото море, което събужда в нас неприятни усещания, сякаш свързани с отрицателните сили, които искат да спънат нашето развитие.
От двете страни на морето от скалите се подават глави на
гущери
, змии, чудовища, които всяват страх и ужас у зрителя.
Те действат смразяващо. Тези чудовища не са друго, освен низшите страсти, които завладяват човека с непробудено съзнание. Те му пречат да поеме своя възходящ път. А ето там, наляво, се откроява светла пътека, по която вече са се устремили пробудените души, които следват сзоя духовен ръководител. От окултната наука знаем, че напредналите братя от Небето следят много зорко за прогреса на всяка душа и веднага пращат помощ на ония.
към текста >>
10.
23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Познава формите, цвета, жабите, мишките,
гущерите
.
Има центрове за форма, говора, тоналност, ред, пресметливост и др. Тази способност на възприятията се намира и у животните. Тези центрове се намират на същото място, както и при човека, като някои са развити по-добре, отколкото в човека, а други са в зародишно състояние. Най-низшите от гръбначните животни е змията, която има също своите възприятия и тези центрове се намират над очите й. Тя знае къде се намира нейната храна,обикаля, отдалечава се и се връща в своето леговище.
Познава формите, цвета, жабите, мишките,
гущерите
.
Възприема звуковете, знае къде да снесе яйцата си. Освен това тя притежава разрушителност, чувство за самосъхранение, родителски чувства. Ако изправим змията така, че нейният гръбначен стълб да е успореден на човешкия, нейните очи ще гледат назад и нейните мозъчни центрове ще останат зад очите. Същите тези способности, които се намират в змията, са и в съответните центрове в задния мозък на човек. Когато отидем нагоре по еволюционната стълба при по-висшите гръбначни животни като кучето, коня, вола и др.
към текста >>
11.
5. ДЯДО БОЖЕ Мария Димитрова
,
Вяра Христова
,
ТОМ 13
Тя отишла да види и гледа един зелен
гущер
.
След това били дошли някои сестри и също го галели по главата, а нейната сестра Виктория им се скарала, да не му вземат благословението, а Учителят бил още там и казал: „Няма нищо. Аз което дам, никой не може да го вземе." В началото на този месец тази сестра е паднала и си е счупила десния крак горе в ябълката. Не са я оперирали, понеже не е искала, че трябвало да се подпише за сърцето си. Лежи сама. Ходих да я видя и тя ми каза, че преди да падне нещо изтупало в кухнята.
Тя отишла да види и гледа един зелен
гущер
.
Обърнала се към мъжа си, който е починал, и му казала: „Абе ти така ли ми се обаждаш? " И изведнъж гущерът изчезнал.
към текста >>
" И изведнъж
гущерът
изчезнал.
Не са я оперирали, понеже не е искала, че трябвало да се подпише за сърцето си. Лежи сама. Ходих да я видя и тя ми каза, че преди да падне нещо изтупало в кухнята. Тя отишла да види и гледа един зелен гущер. Обърнала се към мъжа си, който е починал, и му казала: „Абе ти така ли ми се обаждаш?
" И изведнъж
гущерът
изчезнал.
към текста >>
12.
А. Подвизаване на человека земен в пътищата Господни
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
Имаше и други случаи, когато тя крещеше срещу мен озлобена и бълваше змии и
гущери
срещу мен пред всички в това клубче на Изгрева, където се събираха последователите на Учителя.
Още от самото начало в мое присъствие бе любезна, усмихната като слезнал ангел небесен. И това бе вярно. Ангелът небесен слизаше, когато бе при мен усмихната. Но само тогава. После отлиташе на небето.
Имаше и други случаи, когато тя крещеше срещу мен озлобена и бълваше змии и
гущери
срещу мен пред всички в това клубче на Изгрева, където се събираха последователите на Учителя.
И след като изхвърляше през себе си всичко, което се беше събрало във въздуха срещу мен, то тръгваше от дом на дом и говореше срещу мен. Идваха и ми съобщаваха всичко. Аз знаех, че трябваше да се защитавам. Помолих Вихър Пенков да опише всичко, за онези моменти, когато крещя и бълва хули срещу мен, а на следващия ден я вижда седнала, усмихнала се в дома на Марийка Марашлиева и разговаря с мен. Предният ден е била хвъркат триглав змей и с триустови уста и глави е бълвала огън срещу мен, а на следващия ден е седнала срещу мен усмихната, весела като ангел небесен.
към текста >>
13.
XI. Призов към майките
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Бръмбарчето, пчеличката, пъстрата пеперудка и
гущерчето
, което е толкова страхливо, и те застават в закрила над своите мънички.
Така, като я гледам, за мен майката е великан. Пред нейното сърце всеки лед ще се стопи и всички страдания са бисери изкупени за нейната любов. Нейната топла любов ще вдъхнови поета, ще вдъхнови писателя, ще вдъхнови художника и той ще рисува майчината любов с най-нежни тонове и ще й даде най-красива усмивка. Ще вдъхнови артиста, музиканта и неговото чувствително сърце ще излее най-чудната песен с божествена хармония. Нейната любов и вятъра спира, и бурята утихва.
Бръмбарчето, пчеличката, пъстрата пеперудка и
гущерчето
, което е толкова страхливо, и те застават в закрила над своите мънички.
В своята обилна любов тя е чудна и може чудеса да стори, ако би знаяла какво повече да направи. Но тази любов бива прекъсвана от друг живот, който е от друг род и той тъй хитро се вплита в тази майка, в този нежен живот и после какво става? - Нарушава се тази божествена хармония и почват се викове, охкания, проклятия, бури се вият над този живот и както ябълката отначало е чиста, а после става грапава, червива и огрозява плодът, така и този майчин живот, вместо радост, изпълва се с грижи, с плач и не е така хармоничен, както е мислила тя. А не знае, клетата, че в нея играят роля два живота и че трябваше отдавна да ги отдели, както би отделила житото от къклицата, както би отделила семето от пясъка. Не е лесно да бъдеш майка, в нея има най-голямата приятност, има красиви моменти на святост, но ако не работиш над това, ти ще вървиш донякъде и като изникне плевелят, ще заглуши житото.
към текста >>
Около нас чакат нашите нисши малки братчета и сестри, бръмбарчета и пъстри пеперудки, щурчета, гурнати се тревата за песен, жабки отскачаттихо и
гущерчета
бързат страхливо.
0, майки и сестри мои, да се върнем към хубавото име майка, което ни е дадено от природата. 0, как мило звучи то в душата ми и с нищо не искам да го изменя, ни с богатства, ни със знания, нито с разкошни дрехи, ни с питателна храна, ни с царски палати, - при това хубаво име - свещено призвание, да бъдем майки! След като майката дойде, всичко ще дойде, тя е любовта, а в любовта е живота. Не зная дали съм аз първата пчеличка, която обикаля около кошера и пее сладки песни, и буди вече моите проспали се сестри. - Станете, о, мои милички сестри и майки, веч пролетта дойде, цветенцата цъфнаха тъй нежно и пръскат благоуханния си аромат.
Около нас чакат нашите нисши малки братчета и сестри, бръмбарчета и пъстри пеперудки, щурчета, гурнати се тревата за песен, жабки отскачаттихо и
гущерчета
бързат страхливо.
Птички песнопойни, весело прелитат към нас, обикалят и пеят, чакат великият пример от нас - човеците, майките, жените, за да се предадем всички в обща божествена работа. Тогава ще се чуе песента на вечната хармония и радостта ще бъде безкрайна, че са се събрали най-после след толкова мъки и страдания, Божията Любов, Мъдрост и Истина! [2] ------------------------------------------------------------------------ [1] Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева от 3.1.1924 г. (вж. „Изгревът" том VII, стр. 62 и тук, стр.
към текста >>
14.
4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)
,
VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Често се случва по пътеката, по която се движи, да трябва да се движи внимателно между таралежи,
гущери
или лениво излегнали се пепелянки.
Какво точно й казва, тя така и не споделя с близките си. Но след разговора си с Него, тя се появява на Черни връх. Наблюдателят на станцията на Черни връх е също следовник на Петър Дънов и й дава подслон. Всеки ден тя ходи боса по тежката планинска роса, посреща слънцето. Пие козе мляко.
Често се случва по пътеката, по която се движи, да трябва да се движи внимателно между таралежи,
гущери
или лениво излегнали се пепелянки.
Това може да е било част от лечението и ученичеството й - така или иначе, съумява да се размине с тях безконфликтно. Около месец след началото на лечението си, при връщането си от обичайната си вече разходка, тя среща наблюдателя на станцията, придружен от млад мъж, облечен елегантно-туристически - с голф, каскет, туристическо яке и обувки. Това бил цар Борис III. Макар и с възстановено здраве, Иванка повече не може да работи в митницата. Постъпва на работа като учителка в отлично оборудваното професионално училище по градинарство и овощарство в Садово.
към текста >>
15.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 19
Бяха срещу всякакъв род дъновисти, защото те бяха съвременници на онази епоха, когато общество, журналисти, власт, църква са бълвали змии и
гущери
срещу Учителя.
Помолих го да ми направи хороскопа. Той се съгласи. На следващата ни среща аз му бях записал на лист хартия към 20 въпроса, на които трябваше да отговори. След известно време се срещнах с него в дома на родителите ми, които бяха отишли в провинцията за няколко дни. На онзи етап те бяха срещу това, с което се занимавах.
Бяха срещу всякакъв род дъновисти, защото те бяха съвременници на онази епоха, когато общество, журналисти, власт, църква са бълвали змии и
гущери
срещу Учителя.
И те вярваха на това злословие. 3. Бях поставил ролков магнетофон и микрофон пред Методи. Извади ми хороскопа, извади си бележките, които бе правил предварително за моя хороскоп и започна да говори. Ту поглеждаше тях, ту гледаше мен, а по едно време гледаше и слушаше онзи, който стоеше над главата ми. Погледът му бе обърнат на 30 градуса над главата ми и като че ли някой му диктуваше или пък четеше някакъв надпис, който му подаваха отнякъде.
към текста >>
16.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
Та, това представлява кошницата на Мушанов - яйца от разнородни птици и от
гущери
и змии.
Започват раздори. Неговото правителство, като сбор от 5 партии, е представлявало образно «кошницата на Мушанов», в която са сложени яйца, които той като квачка трябва да измъти. И като се излюпват яйцата, се оказва, че освен кокоши, има и пачи, и гъши, и накрая - и змийски яйца. Накрая, вследствие на раздорите от излюпилите се яйца, той подава оставка на кабинета на 15 май 1934 г. А след 4 дни - на 19 май 1934 г., е извършен превратът от Военния съюз и политически кръг «Звено» с министър-председател Кимон Георгиев.
Та, това представлява кошницата на Мушанов - яйца от разнородни птици и от
гущери
и змии.
През 1939-1944 г. се обявява срещу влизането на България в Тристранния пакт на страната на Германия. Това го спасява от смъртна присъда, като Народният съд го осъжда на една година затвор. Спасява го празната кошница, която си я държи като домашен спомен. 138. Според Учителя Дънов досега Злото е управлявало света.
към текста >>
17.
11. ПОБОЯТ НАНЕСЕН НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 22
Присъстващите започват да коментират и казват, че сигурно е ухапана от
гущер
или друго животно.
Той, както си почива, скача изведнъж, като че нищо му няма, и тръгва бързо към нас. Млади братя и сестри тичат след него изпотяват се, но не могат да го стигнат. Майка ми с притворени очи вижда пред себе си как една ярка светлина, бързо се приближава към нея. В светлината тя разпознава Учителя, който върви начело на група от братя и сестри, без да си влачи краката. Идва до нея, сяда от лявата й страна и се обляга на камъка.
Присъстващите започват да коментират и казват, че сигурно е ухапана от
гущер
или друго животно.
Майка ми казва: „Учителю, видях змията с черна зигзаг линия на гърба." Учителят мълчи и нищо не продумва. Предлагат му да пие гореща вода и му наливат в една чаша, а той нарежда да я дадат на майка ми Стефка тя да я изпие. Майка ми изпива водата и вътре в стомаха й става голямо разбъркване. Учителят й казва: „Стани, иди отсреща и повърни! " Тя става и всичко, което е яла, го повръща.
към текста >>
18.
55. ЕДНА ПРЕЦЕНКА НА УЧИТЕЛЯ
,
Сава Симеонов
,
ТОМ 23
Но аз съм му ял попарата от змии и
гущери
.
и Изгревът бе разрушен. Аз през цялото време работех мозайка с Борис. Аз бях бригадир на бригадата, защото той бе осъждан и нямаше право да заема обществени постове. Та, видях и проверих какво означаваше реакцията на Учителя към Борис. А сега го възвеличават, като че ли е божество.
Но аз съм му ял попарата от змии и
гущери
.
Той не признаваше нито държава, нито законите, нито правилата им. Отхвърляше всичко. Искаше да бъде свободен. Да, ама беше заел пост като ръководител на Братството и това задължаваше да се съобразява със законите на държавата. А той не ги спазваше.
към текста >>
19.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Те, турците, невежи малоазиатци, като че бяха хипнотизирани, като безчувствени стояха легнали в своите импровизирани от камъни трапчета, не се помръдваха и тук се чуват от разни места гласове: "Тюю брей, като
гущер
залегнал, не се мърда от мястото си, буташ го, а той се прави на умрял!
Положението е критическо или ние ще бъдем унищожени тук, или трябва да се прогони противника и се освободим от неговия натиск - друг изход няма за разрешение въпроса, а излизането ни от това безизходно положение се налагаше да стане моментно... Нова заповед,,, "Напред на нож... в контраатака! ,,," Едва изречена тая заповед, гръмогласно се поде и разпространи по цялата линия: "на нооож! "... Това бяха лъвове що се хвърляха върху своите нападатели за да спасят живота си и да ги прогонят на там от гдето бяха дошли. Те не искаха техния живот, той не им бе нужен, но те трябваше да си отидат, за да оставят спокойно и българина да живее и се развива свободно в пътя на творчеството. Това е право и не може от никоя тъмна сила да бъде отнето... Светлината и свободата са права на всяко същество... Те, низамите [войници от редовната войска на Османската империя] малоазиатци, като че не виждаха какво става около тях и какво се искаше от тях - да напуснат доброволно окопите си и да си отидат при своите домове и родове, но те продължаваха да си лежат спокойно в окопните си трапчета и за жалост, мнозина намериха там смъртта си... Чичовците с безстрашие ги прегазваха и изхвърляха със своите бердани из окопите им.
Те, турците, невежи малоазиатци, като че бяха хипнотизирани, като безчувствени стояха легнали в своите импровизирани от камъни трапчета, не се помръдваха и тук се чуват от разни места гласове: "Тюю брей, като
гущер
залегнал, не се мърда от мястото си, буташ го, а той се прави на умрял!
" От другаде глас се чуе: "Хей, Иване, я го гледай отзад ти, ще те убие, насочил пушката към тебе, как го не виждаш! "... И ето отстрани някой другар е забелязал опасността и я отстранява и спасява другаря си, като му дарува живота. Сега бе вече не редовен бой, а гонитба, както на сюзен се преследва дивеч от редица опитни ловци, които преследват равномерно, методично подплашения и бягащ пред тях дивеч... и все се чуват гласовете: ето тук още един, ето там еее, где е залегнал друг между камъните, а най-вече се чуваха и гласове: уааа, уааа..., цял сюзен бе това, а не редовен бой... Отстъпващите от първата линия турски бегълци редовен аскер, бидоха задържани на задния, третия хребет от масива, от пристигащите там турски поддръжки на полка им, но енергичното настъпление и стремителнотонападениеотнашастранаотразнипосоки.внасяшеизненади всеки момент в турското разположение, те останаха неориентирани за истинското ни положение и състав, особено от появата на 2-ра рота и отряда доброволци. Подпоручик Аянов върху крайния им десен фланг, а по-подир и тила им, а от хвърлените най-сполучливо няколко бомби от доброволческия отряд върху сгъстените части подържки, разколеба се окончателно турския боен ред. Поддържките им се обърнаха в бягство, бидоха преследвани от безстрашните бойци и отлични стрелци, мнозина от които се увлякоха в тази "гонитба", докато почна да се стъмнява.
към текста >>
20.
26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Шарани-марани, змии,
гущери
, насекоми левкоцити - всичко е линия и цветове у него.
Като изведем правилото, изведнъж трепва нещо у нас, ние се развикваме от радост и почваме сами да решаваме задачата. О, тогава всичко е лесно, тогава всичко тече по вода. Нашите зелени чернови си запазиха прозвището „дамаски”. А пък какъв велик майстор е да рисува по естествена история. Разните системи оцветява различно - просто като живи ги гледаш.
Шарани-марани, змии,
гущери
, насекоми левкоцити - всичко е линия и цветове у него.
По немски иска да му уча наизуст. Ах, все иска, иска и аз едвам смогвам да го преведа. Веднъж проявих своенравие - може би умора, отчаяние и не исках да решавам задачи. Боже, гръм и молния - хиляди гърмотевици, Етна, Хекпа, Везувий, Стромболи. Той ревна върху мен като Зевс гърмовержец, едва ли не ми пукна тъпанчето.
към текста >>
21.
7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Тогава аз приличам на суха безводна градина, в която има змии и
гущери
.
Ако не е той, природата ще постави другиго да се опитва Силата на Духа към нещо по-висше, по-съвършено. Когато тъй философствувам, той идва и седи като чужденец. Аз цяла съм обладана от философски мисли и стоя пред него стиснала устни, като късно разкаяла се весталка. Той ме гледа учудено. Сам той е дошел за отдих, за радост.
Тогава аз приличам на суха безводна градина, в която има змии и
гущери
.
Тогава той си отива с изострени нерви, с пресъхнала глътка. В последния момент аз хващам ръката му и се събуждам. Слагам главата си върху гърдите му и ридая. Тогава той въздъхва облекчително и ме гледа с усмивка. В очите му бляскат радостни лъчи.
към текста >>
22.
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Навярно те някога са били „зелени”, но топорът ги е оголил и ги е направил скривалище само на
гущери
и змии.
Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне. Слизаме на прашния път. Дирим нашите съмишленици, гдето след малко сме приютени с топла вода за пиене, приятна вечеря и място за почивка. Но още среди нощи сме пак на крак и потегляме по сипеите на прочутите „Сини камъни”. Да, те са сини, защото са голи и се ронят опасно под нозете ни.
Навярно те някога са били „зелени”, но топорът ги е оголил и ги е направил скривалище само на
гущери
и змии.
Заспалият град остава под нозете ни. Ние пъплим по голия гръб на планината, а над нас се разстила Божественото небе. Тишина и покой. От тук като че ли се чува говорът на златните звезди. Цялата природа се вслушва в техния нежен шепот и слухти за чудните слова.
към текста >>
23.
2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Гущер
дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена -
гущерица
млада, накичена като него.
Здравец лъхва благоуханен мирис и вика пътника при него да поседне. Росата шепне: Гурни лицето си в мен, красив и млад ще станеш. Горският поток, бърз и силен от придошлите му притоци, развързан от сняг и лед, лудо бяга из долища и камънаци. Мравчици, буболечки, червейчета - всичко лазнало, всичко се разшавало на някъде тръгнало да празнува. Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция.
Гущер
дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена -
гущерица
млада, накичена като него.
Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик. Ето, на тънко клонче, кос се люлей и тъжна, и сладка песен той пей. От нежно гърлце той свилени струни опнал и пее ли, пей. Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир. Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие.
към текста >>
24.
2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Или пък направо се печем на слънце като
гущери
.
Някой донел немски, френски, италиански преводи, дори и английски. Има преводи и на есперанто. Латвийската група чрез тях е дошла до Учителя. Често хубавото време се задържа за по-дълго. Топлото слънце ни изпъжда по хладни сенки.
Или пък направо се печем на слънце като
гущери
.
Не рядко срещаме пепелянки и усойници. Не ги убиваме, а ги отстраняваме по следния начин, както ни научи Учителя. Взимаме четалесто дърво, натиснем змията за шията; вържем я с канап; така я занесем далече от бивака, спускаме я да си върви по езерния водопад, като си измъкваме връвта от главата й. Така тя се учи да плава, ако може; ако не може, престава да бъде вече змия. Едрата пъстърва безгрижно се мята по бистрите езера на Елбур, Балдер дару и Близнака.
към текста >>
Здравец, къдрава папрат, риган сладкодъхав, жълта и синя тинтява, боровинки, малини, гъби, жаби, змии,
гущери
, пеперуди, птички сладкопойни.
Слизането сега и за коне, и за нас е по-леко, защото нашите, не малко труд - дни на ред, подредиха калните и неравни пътища. Часове слизане, дълги часове. Ту в ляво, ту в дясно, но все слизане по стръмното. Водите на Черни Искър блестят. В тях се белеят скални уломъци, валчести камъни със слънчеви искри по тях.
Здравец, къдрава папрат, риган сладкодъхав, жълта и синя тинтява, боровинки, малини, гъби, жаби, змии,
гущери
, пеперуди, птички сладкопойни.
Сякаш всичко живо на Рила ни пее изпращателни песни. Слънцето би ни опалило, ако не беше хладния сенчест път. Зад нас остана вече спящия фараон, завил нозете си с надиплена каменна черга. Рупите изчезват под облаците, а пред нас все път, все дълъг път. Провиждат се покривите на Говедарци.
към текста >>
25.
24. Списание „Всемирна летопис, Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Значи Учителят е направил това нещо за неговото семейство, независимо от туй той започва да бълва змии и
гущери
, дето има такъв израз, против Учителя, и аз не мога да го обясня с нищо друго, освен с туй, че Учителят ще е отказал да финансира списанието.
Аз го помня, те идваха Толев с жена си идваха там в салона, защото аз съм бил от 1923 до 1927 г. непрекъснато съм бил, помня ги нали. Заболява дъщеря му и няма лек, пада просто на смъртно легло и значи всяка надежда е изгубена и така извикват Учителя и Учителя дето се казва я възвръща от смърт. Всички са видяли. Туй нещо Учителят го е направил за тяхното семейство разбира се, дето се казва те със сълзи на очи благодарят на Учителя за туй, за момента тогава.
Значи Учителят е направил това нещо за неговото семейство, независимо от туй той започва да бълва змии и
гущери
, дето има такъв израз, против Учителя, и аз не мога да го обясня с нищо друго, освен с туй, че Учителят ще е отказал да финансира списанието.
Аз лично така си го обяснявам, че никаква друга причина не може да има. Пък може и да не е тъй, но аз така си го обяснявам. А пък защо Учителя така е постъпил не знам, не мога и не можем да държим сметка на Учителя, нито знаем точно как е работата. Туй са мои така предположения. Туй се отнася за „Всемирна летопис”.
към текста >>
26.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
По-кръвните, по-малки, по-подвижни, по-добре организирани, хищни, с по-съвършена нервна система, с по-голяма чувствителност, почнаха да унищожават гигантските
гущери
.
Природата в далечното минало е правила опити с големите животни преди стотици милиони години. В миналите геологически епохи са живели гигантски земноводни. Те се оказаха, обаче, тежки, тромави, неподвижни. Материята не беше организирана още за по-висш живот. Но природата почва да подготвя друг вид животни, които ще ги заместват.
По-кръвните, по-малки, по-подвижни, по-добре организирани, хищни, с по-съвършена нервна система, с по-голяма чувствителност, почнаха да унищожават гигантските
гущери
.
Палеонтологията представлява широк екран, върху който е проектиран живота. Тук се виждат ясно как действат неговите закони и сили. Природата е правила безброй опити. Те трябва да се познават, защото същите закони и сили действат и в живота на човешкото общество. В развитието на човешкото общество се явяват периоди, които отговарят, съответстват на отделни биологически епохи.
към текста >>
Явяват се обществени форми, които приличат на гигантските
гущери
, живели в миналите времена.
Палеонтологията представлява широк екран, върху който е проектиран живота. Тук се виждат ясно как действат неговите закони и сили. Природата е правила безброй опити. Те трябва да се познават, защото същите закони и сили действат и в живота на човешкото общество. В развитието на човешкото общество се явяват периоди, които отговарят, съответстват на отделни биологически епохи.
Явяват се обществени форми, които приличат на гигантските
гущери
, живели в миналите времена.
Колко ще просъществуват те, какви преимущества, какви недостатъци имат, как ще завършат? Отговор на тези въпроси може да се намери в палеонтологията. Тя говори за опитите на природата през милионите години. Големите стопански формации приличат на онези гигантски, тромави органически форми. Те лесно могат да бъдат разстроени.
към текста >>
27.
2.10. Дядо Иван. Гнездо за щъркели
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Друг път, дядо Иван си почива под някое дърво на сенчица, а гласът му казва: „Едно
гущерче
ще излезе от дупката си под дървото.
Ще го направим на твоите. Направи потребното.” На вътрешния глас дядо Иван отговори само едно: „Слушам! ” Той повиква синовете си и се разпорежда. Качват се на брястовете, избират подходящо място, отсичат няколко клона, които пречат и завързват яко колело от стара кола. След няколко дни щъркелите идват и направят гнездото си на бряста на дядо Иван.
Друг път, дядо Иван си почива под някое дърво на сенчица, а гласът му казва: „Едно
гущерче
ще излезе от дупката си под дървото.
Иска да се качи на ръката ти и да се погрее на слънце. Нали нема да му навредиш? ” -„Няма” - казва дядо Иван сърдечно. След малко гущерчето излиза, изпълзява на ръката му и се грее на слънце. Върви дядо Иван през старата дъбова курия.
към текста >>
След малко
гущерчето
излиза, изпълзява на ръката му и се грее на слънце.
След няколко дни щъркелите идват и направят гнездото си на бряста на дядо Иван. Друг път, дядо Иван си почива под някое дърво на сенчица, а гласът му казва: „Едно гущерче ще излезе от дупката си под дървото. Иска да се качи на ръката ти и да се погрее на слънце. Нали нема да му навредиш? ” -„Няма” - казва дядо Иван сърдечно.
След малко
гущерчето
излиза, изпълзява на ръката му и се грее на слънце.
Върви дядо Иван през старата дъбова курия. Гласът му казва: „В хралупата на този дъб живее бухал. Ако обещаеш, че нема да му сториш зло, той иска да ти се покаже.” Дядо Иван казва: „Няма, няма! ” От хралупата излиза голям бухал. Той гледа дядо Иван с големите си жълти очи, а старецът му се радва.
към текста >>
28.
64. Школата на Орфей
,
,
ТОМ 34
А сега са изменили своето предназначение, играят вечер, когато всички
гущери
и всички зверове, които вардят на водопоя, когато излизат животните да пият вода, се нахвърлят вечер.
Във времето на Орфея е имало два социални строя, които воювали помежду си. Жриците на луната, бакханките, които излизали полуголи вечер и танцували с опитомени лъвове и тигри, и увити змии около голото им тяло, и молитвите им били неясни, и вършели оргии до изгряването на слънцето. А жреците, начело с Орфей, са посрещали първия лъч на слънцето и често път воювали с бакханките. И тези бакханки отсякоха главата му и я хвърлиха в Маричините езера, началото на Марица. А това, най-напред театрите, днешните, тогава са били светилища и храмове тогава.
А сега са изменили своето предназначение, играят вечер, когато всички
гущери
и всички зверове, които вардят на водопоя, когато излизат животните да пият вода, се нахвърлят вечер.
Вечер се вършат най-големите престъпления. Учителят казва: „В бъдеще в България няма да има вечерни представления.” Ама кога ще бъде, не каза. Ето, тука го каза. В.К.: Добре. Дай да го видя за десет секунди какво представлява.
към текста >>
29.
197. Покупката на „Изгревът“. Обиските. Кога и как се изпълнява „Битието“
,
,
ТОМ 34
Щото тогава излизат и
гущерите
, и кукумявките, и се вършат най-големите престъпления в тъмнината.
А този нов цикъл казва: няма да се правят вечерни програми в Братството във време на братски празници. Аз го казах на Братския съвет - те не ми обърнаха внимание и пак се събираха вечер. Затова аз вечер не съм вършила никога ритуали, нито концерти, нито изпълнение на братски програми. Само сутрин, най-много до обед, докато слънцето се намира в нашето полушарие. Като отиде под нас, отдолу, нищо не върша духовно.
Щото тогава излизат и
гущерите
, и кукумявките, и се вършат най-големите престъпления в тъмнината.
В.К: Да, така. Л.Т.: Сега те си продължават по стария начин, аз си продължавам по новия начин. Понеже чрез мене се дават новите песни и „Битието”, си изпълнявам каквото казва Учителят. В.К.: И Вие правихте този събор седем дена - първи ден, втори, трети, всеки ден - различна програма? Л.Т: Всеки ден, седем дена.
към текста >>
30.
207. Хелиос - Учителят на Слънцето
,
,
ТОМ 34
И Паневритмията се изпълнява не вечер, а сутрин, защото вечер излизат
гущерите
, кукумявките и бухалите.
Всичките нови песни и „Битието” ми забранява да ги изпълнявам вечер, а само сутрин. В.К: Само сутрин. Л.Т: Даже след изгрев слънце. „Битието” ще се изпълнява след изгрев слънце. Също и новите песни, и всички стари, мистични песни трябва да се изпълняват сутрин.
И Паневритмията се изпълнява не вечер, а сутрин, защото вечер излизат
гущерите
, кукумявките и бухалите.
В.К: Така, това е засега. Л.Т: Всички птиченца като се събудят сутрин и си отворят очичките и се покаже, докато не се [е] показал първият лъч, мълчат. Щом се покаже първият лъч на слънцето и почват: „Тюрлю, тюрлю, тюрлю, тюрлю! ” - почват да благодарят на Бога, почват да пеят. Има една тишина преди първия лъч на слънцето.
към текста >>
31.
5.5.6.2. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.06.1875.
,
,
ТОМ 35
Веселя се, та се утешавам с едно
гущерче
, което излазя от порутената страшна стена и аз го опитомих, та го храня с мухи; като наловя, та му приготвя, дорде още не е излязло, че като си направи закуската, та ги изяде, само си хваща като котка мишките.
И ний давахме прошение, та се молихме на вали кюрд Исмаил паша да ни преместят от това място в друго, но нето на владици и християни се чу гласа, нето нашето пъшкане и охкане от затвора. Най-подир дадохме 350 гроша, та ни извадиха от този зандан 4-5 шага настана в друг, в когото седяхме 3 дни, и пак ни повърнаха, та ни туриха в първия. Само дето се местехме, та си пренасяхме едно-друго и на гръб болните, то ни остана. Стани, стани, пробуди са, хайде на Балкана, няма добро от нашите, нито от султана... Сега си живеем спокойно пак в първото място, което мисли един по един да ни прецеди и погълне, но и ний упорствуваме и юнашки изгонюваме всички неволи, немилости, черни теглила, които ни носи кюрд Исмаил паша, да яде на великия си пророк , че и той неговите. Остава погрешката в 350 гроша, които бокгиби лапна Алия, и не знам самичък ли ги изяде, или и друг си лапна.
Веселя се, та се утешавам с едно
гущерче
, което излазя от порутената страшна стена и аз го опитомих, та го храня с мухи; като наловя, та му приготвя, дорде още не е излязло, че като си направи закуската, та ги изяде, само си хваща като котка мишките.
Под постелките си намираме и змийчета, но досега не са направили някому зло. Георги Данчев много се ядосва, че го не оставят да си го изрисува, както го гледа, но му развалят плана. 12 юни 1875 г. Диарбекир _______________________________ 429) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Садразам(ин) (ар.-тур.: sadrazam) - Велик везир
към текста >>
НАГОРЕ