Търсене в текстове за 'Грозен'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 28 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бог и човек – Свами Вивекананда Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Любещият човек, обаче, може да бъде красив, може да бъде и грозен.
ВЕЧНАТА РАДОСТ Великото в живота не се крие във формата. Красивото в живота не се изразява в силата. Не е силата, която дава красотата на човека. Силният човек може да бъде добър или лош, но силата не подразбира красота. Любещият човек, обаче, може да бъде красив, може да бъде и грозен. Тъй щото, любовта може да бъде изразена или в красота или в грозота. Силата е разумното в света. Значи, разумното дава съдържанието, а Любовта дава формата. Когато любиш, не можеш да получиш никакво съдържание, понеже Любовта е смисълът на живота. Не търси съдържанието в Любовта.
към текста >>

2. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Животът в Цялото е извор на сила „Ако аз стъпча това цвете, спра процеса му, като се върна вечерта усещам в душата си, че нещо ми е криво, направил съм нещо, което не е съобразно с Любовта", „Като намерите, че някой човек е по-красив от вас и страдате, или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено".
И този единствен живот на Бога, който преминава през него, преминава и през всички същества. Тогаз връзките му с Цялото стават реални за него. Новото не означава обезличаване, понеже при тази фаза на развитие индивидуалното съзнание се запазва, само че едновременно човек чувствува връзките с целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души; ето защо, когато човек живее в закона на Цялото, той е във връзка с Първичната Причина, с Бога. Той ще има такова отношение към всички същества каквото Първичната Причина има към тях. Животът в Цялото е извор на сила „Ако аз стъпча това цвете, спра процеса му, като се върна вечерта усещам в душата си, че нещо ми е криво, направил съм нещо, което не е съобразно с Любовта", „Като намерите, че някой човек е по-красив от вас и страдате, или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено". „Всички сме свързани. Съдбата на всекиго е свързана със съдбата на всички същества. Когато познаем този факт ние ще дойдем до една правилна философия на живота.” Учителят Защо животът в Цялото не значи отпадане на силите, но напротив разцъфтяване на всички спящи сили и заложби? Защото соковете, силите, които проявява отделната монада, идат от Живота на Цялото. Това, което е невъзможно за онзи, който живее в закона на частите, става възможно за онзи, който живее в закона на Цялото.
към текста >>

3. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Днес материализмът се явява във форма на грозен, неизлечим цирей върху снагата на човечеството.
След материалистичната вълна, която заля Европа, а след нея и целия свят, през втората половина на 19 и началото на 20 век се яви спиритуалистичната вълна, която осветлява всички прояви на живота, обяснявайки по нов начин значението и целта на живота. Спиритуалистичното учение няма своя извор в спекулативния човешки интелект, нито в празната амбиция, целяща да спечели известни позиции. Напротив, тя произлиза от извора на живота. Силата на тая вълна е голяма. Това е доказано от непрестанното нарастване на нейното влияние във всички отрасли на живота: в науката, в изкуството и пр., въпреки значителните пречки от страна на материалистичните учения, които от векове се всаждат у хората, отравяйки техните души. Днес материализмът се явява във форма на грозен, неизлечим цирей върху снагата на човечеството. Това е архаизъм, от който хората трябва да се освободят. Духовното движение в България отначало е било неорганизирано и не е имало нужното направление, обаче в последните 25-З0 години, с нарастването на неговото влияние и събуждане на все повече души, които търсят истината, то взема формата на движение с окултен характер и със социално значение. Понастоящем съществуват вече среда и условия, в които могат да се развиват и проявяват висши дремещи сили в човека. В България се създаде окултна школа, в която се учат тия, които желаят да се подготвят сериозно за живота и да придобият истински познания за живота, за да бъдат полезни на човечеството. Главният двигател на тая окултна школа е Учителят Петър Дънов, който я ръководи, като държи специални лекции четири пъти седмично.
към текста >>

4. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр.
Това са мощни течения, които народите изпращат един към други. И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр. Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време. И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле. Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу". И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр. Днешното положение показва, че има неразбиране на основните закони, по които се развива човечеството и в това отношение се правят опущения в две посоки: първо, всеки народ схваща своя живот като нещо отделно от живота на цялото човечество и иска да уреди своите лични интереси, макар и в ущърб на интересите на другите народи. Ако някой народ мисли, че може да процъфтява, независимо от благосъстоянието на другите народи, той се лъже. Ако в един континент една или повече държави финансово, икономически изпаднат в тежко положение, то това ще причини криза преди всичко в тяхната среда, но после тая криза ще се разшири и ще стане международна, ще засегне всички държави на света, повече или по-малко. Примери виждаме от последната общоевропейска война. В Европа след тая война няколко държави, тъй наречените победени, бяха във финансово отношение претоварени с много репарации; те изнемогваха икономически.
към текста >>

5. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ако се изпрати любов към един човек, той, ако е бил грозен, става красив; ако е бил глупав, става умен; ако е бил лош, става добър; ако е бил беден, става богат; ако е бил слаб, става силен; ако е бил болен, става здрав; ако е бил бездарен, става даровит; ако не е привличал хората, сега всички го обикват.
Ето защо онзи, който проявява любовта, е радостен, силен, развива дарбите и способностите си. Любовта е космичната сила, която носи изобилния живот. Това се отнася не само за онзи, който проявява любовта, но и за обекта на любовта. Изобилният живот, който минава през любещия, се прелива и в обекта на любовта. Ето защо животът и у последния се разцъфтява, идва в своя прилив, разкрива всичките си богатства. Ако се изпрати любов към един човек, той, ако е бил грозен, става красив; ако е бил глупав, става умен; ако е бил лош, става добър; ако е бил беден, става богат; ако е бил слаб, става силен; ако е бил болен, става здрав; ако е бил бездарен, става даровит; ако не е привличал хората, сега всички го обикват. Изобилен живот се влива в него. Даже и най-големият престъпник, ако го обичат и ако той почувства това, ще се преобрази. Възвишеното му божествено естество ще се изяви с всичката си красота и величие. Любовта, която се изпраща към никого, е подобна на благодатни, животворни слънчеви лъчи, които навсякъде, дето проникнат, внасят живот, растеж, подем, радост, сила, светлина! Любовта, която се изпраща към никого, прилича на благотворната влага, която се изпраща в една градина да напои цветята, които се обличат вчудните си форми и краски!
към текста >>

6. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ако вярваш в Бога и си нещастен, болен, беден, грозен, отчаян, това показва, че липсва нещо съществено на твоята вяра; тя е суеверие, а не жива вяра в живия Бог.
Цената на човека се определя не само по неговите дела, а най-вече по неговите вътрешни отношения към нещата, защото често човек върши добри дела механически или користно. Когато чрез чистота на мисли, чувства и постъпки се свържем с Бога в нас, започва един необикновено силен процес на разширяване на съзнанието, започва да се събужда в нас всестранен интерес към постигане на всичко красиво и добро. При постигане връзката ни с Бога нашето самочувствие се усилва, чувството на малоценност се заменя с чувството на многоценност. Когато говорим за Бога, ние разбираме под това име една жива и разумна реалност, която всеки човек може да опита тъй, както опитва хляба и водата, тъй както са я опитали всички най-велики хора в света. Ако твоето безверие в Бога не те прави щастлив, здрав, свободен и талантлив, това показва, че не е този пътят, по който трябва да вървиш. Ако вярваш в Бога и си нещастен, болен, беден, грозен, отчаян, това показва, че липсва нещо съществено на твоята вяра; тя е суеверие, а не жива вяра в живия Бог. Вярата в живия Бог носи разцвет на тялото, сърцето и ума. За в бъдеще човек ще проявява своята жива вяра в Бога не с думи, а с живота си.
към текста >>

7. Брой 1-2 -1994г. Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Човек сам става красив, и сам става грозен.
Учителят Съвременният свят е обеднял. Най-бедният свят, който някога е съществувал на земята,е сегашният. Той е свят на безправие, а светът се нуждае от правда.Тя е външната страна на живота.За да изпълним Божията воля, нужна е правда. Вътрешното съдържание на живота се изразява чрез стиха: “Всякога бъди верен и истинен.” В това Бог благоволява. Съществуват два вида хора: красиви и грозни. Човек сам става красив, и сам става грозен. Когато изпълниш най-малката заповед или най-малкия потик, който се явява в твоя ум, сърце или душа, ти чертаеш красивите линии на лицето си. Човек става красив, здрав, когато изпълнява Божията воля. Когато не я изпълнява, той погрознява. Следователно, грозотата е признак на неизпълняване на Божията воля. Необходимо е човек да бъде красив.
към текста >>

8. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е възможно човек да има постоянно о себе си лоши мисли и чувства, да се отдава на низки страсти и все пак да бъде красив-външно, нито пък е възможно да живее всякога с добри мисли, чувства и желания и да бъде грозен външно.
Красота в мислите и чувствата, красота в желанията, стремежите и делата — ето за каква красота се говори. Колкото и да бъдете красиви външно, щом във вас има лоши мисли и чувства: мисли на омраза, завист, алчност, и чувства на гордост, себелюбие, егоизъм, тогава вие с един поглед, отправен към околните, с един жест можете да отвратите от себе си всички хора. И обратното е истина. Може да сте грозни външно и на пръв поглед да отблъсвате, но ако във вас има добри мисли и чувства, ако обичате хората и им желаете всичко добро, тогава вие ще бъдете за всички симпатични, приятни, мили и .всички ще привлечете към себе си, от всички ще бъдете обичани и уважавани. Говоря за крайностите, но те са редки изключения. Не е възможно човек да има постоянно о себе си лоши мисли и чувства, да се отдава на низки страсти и все пак да бъде красив-външно, нито пък е възможно да живее всякога с добри мисли, чувства и желания и да бъде грозен външно. Не, това е невъзможно! Некрасивите, лошите мисли и чувства, лошия живот водят, бавно, постепенно, но сигурно към лоша външност, към некрасиво лице. Добрите мисли и чувства, благородните стремежи и благородния живот водят неизбежно и към външна красота. Това е неизменен закон. Това е закон на природата.
към текста >>

9. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изведнъж, обаче, срещу нея се показал вълк, прав, наперен, грозен като смърт.
Медът трябва да намери широко приложение при хора, занимаващи се с умствен труд, принудени по-голямата част от деня да прекарат приковани на писмената маса, защото той подържа бодра нервна система, предпазва от настъпващата в такива случаи ленивост на червата и поощрява отпуснатата мускулатура. Ето защо, въз основа на своята голяма хранителна и лечебна стойност, медът трябва заеме едно от първите места във всекидневната храна на нашия народ. Това от друга страна би повдигнало пчеларско стопанство и много хора биха намерили прехрана. Вълк и овца (б a с н я) Овчар покарал стадото си през гората, а сам той лениво следвал по средата, откъдето ту подсвирвал, ту дебело се провиквал, уж за насърчене на овцете и заплашване на зверовете. Здравата и рунтава Ваклуша, крайната овца на дясното крило на стадото, излязла на пътечка права, гладка, чиста, през красивата дъбрава гъстолиста и запътила се тя по нея черъсто, бодро, като фея, като да е някоя госпожа тръгнала през София за сватба — който я погледне, да й се порадва. Изведнъж, обаче, срещу нея се показал вълк, прав, наперен, грозен като смърт. Току да я хване, след което се не знае, що ще стане. — О, Ваклуша — веднага извикал той, засмяно, като джентълмен, който винаги е пременен и готов за всички изненади със девойки млади. — Ти се, стресна, белки и уплаши. Но небой се! Аз желая от сега нататък да сме наши.
към текста >>

10. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— заповяда строго водача и лицето му придоби още по-грозен и неумолим вид.
Когато беше стигнал там, той чу един глас: — Върви след мен! И дядо Васил видя пред себе си едно намръщено и грозно лице, една облечена в черно фигура. — Но кой си ти ? — попита дядо Васил. — Май не ми се харесваш твърде, та да ти се доверя ... — Върви след мен! — заповяда строго водача и лицето му придоби още по-грозен и неумолим вид. — Аз съм Ангела на омразата. Защото ти живя само с омраза на земята, затова сега ще дойдеш в моето Царство ... Дядо Васил тръгна след своя водач. Минаваха през много красиви места. Навсякъде се виждаха плодни дървета. Едни цъфтяха н пълнеха въздуха със сладък аромат, други се привеждаха под тежестта на своите узрели плодове.
към текста >>

11. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той бе грозен, да; той бе странен, вярно е; черен, и в изгледа му нямаше нищо красиво.
Аз се погледнах да видя дали имам още на себе си дрехата от бял лен, за да бъда готов да изляза с него. Да, тя ме загръщаше, моята чисто бяла дреха, и аз я съзерцавах с чувството на гордост, защото никога до този ден не бях носил нещо от такава финна тъкан. Така аз се успокоих с мисълта, че наскоро ще видя Себуа, и лениво се излежавах, като гледах дрехата си и се питах. какво ли би помислила майка ми, ако ме види облечен с един толкова красив и фин плат. Веднага чух една стъпка, която прекъсна моя блян; странната фигура на Себуа се появи при вратата; черното му тяло се отправи към мен. Той бе грозен, да; той бе странен, вярно е; черен, и в изгледа му нямаше нищо красиво. И все пак, когато той влезе и погледа му се спре на мене, усмивката, за която аз си спомнях. озари пак лицето му. В Себуа имаше нещо човешко, — той обичаше! Аз протегнах ръцете си към него, славейки от леглото. „О! Себуа!
към текста >>

12. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Струваше ми се, че сега вървя без намесата на моята воля; наистина, моята воля би ме отвела назад, към слънчевата светлина, която, заедно с цветята, правеше от живота една славна реалност, а не грозен сън, надминаващ всяко въображение.
Гледайки внимателно тези страшни стени, аз забелязах, когато приближавахме, една малка врата, която беше от левия ъгъл от вратата на светилището. Нейното съществуване можеше да се забележи само от крайно напрегнатия и внимателен поглед; защото в тоя край на коридора беше много тъмно, още повече поради контраста с блестящите слънчеви лъчи, които изобилстваха при входа. Ние бяхме близо до тази врата. Както вече казах, тя беше от лявата страна на светилището. Тя се допираше до входа, но беше вдълбана в стената на коридора. Струваше ми се, че сега вървя без намесата на моята воля; наистина, моята воля би ме отвела назад, към слънчевата светлина, която, заедно с цветята, правеше от живота една славна реалност, а не грозен сън, надминаващ всяко въображение. Вратата бе там и Агмад се спря, слагайки ръката си на нея. Той се обърна и ме погледна. „Не се страхувай никак“, каза той със своя тих и спокоен глас. „Нашето светилище е центъра на нашето жилище, и само неговата близост е достатъчна, за да ни изпълни със сили.“ Имах същото впечатление, както когато Агмад за пръв път ме беше окуражил с глас. Подигнах с усилие очите си към неговите, за да видя същото окуражаване, както тогава, върху неговото величествено лице.
към текста >>

13. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В същата книга Хюго в героя си Квазимодо — приличащ по скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром глух, с криви зъби, грозен, страшен — ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най-низшето, дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето божествено лице .
В „Парижката св. Богородица“ той, в лицето на свещеника — архидякон Клод Фролло ни рисува колко жалък е човка, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и де се свърже с Висшето в себе си. Този свещеник трепери от полова страст когато гледа направо, или през очите на фантазията си красивото тяло на танцьорката Есмералда; търпи унижения от тази своя слабост и въпреки това, не може да надживее тези нисши пориви у себе си. Той дори чрез насилие върху нея когато тя упорства, иска да получи плътска наслада от нея. Очевидно, неговата философия не му е показала пътя, методите за освобождение от ярема на низшето в себе си, нито е разбрал как може да отваря крана, през който протичат силите за трансформиране нисшото в човека във висши духовни сили, за да се освободи човек от робството на нисшото си естество и започне да изпитва радостта, щастието от разкриване висшите сили у него. В същата книга Хюго в героя си Квазимодо — приличащ по скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром глух, с криви зъби, грозен, страшен — ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най-низшето, дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето божествено лице . . . Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия — да облекчи страданията на Есмералда! В „Клетниците“ Хюго ни описва, в лицето на епископа монсиньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там божествени сили към проява; за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда.“ Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа. И наистина, чрез страха които те внасят у човека, те пораждат само палиативни резултати, те нямат сила да лекуват радикално човешките недъзи. Не затвора направи от Жан Валжан един благороден човек, един полезен член на обществото, а жеста на епископа Биенвеню който след извършената кражба на сребърните му вещи от Жан Валжана го изтръгва от ръцете на полицията, съжалява го, нарича го свой брат и според тъй наречения „Американски метод за възпитание,“ той подчертава пред него, че у него има сили да превъзмогне своите слабости и да прояви положителните сили на доброто.
към текста >>

14. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един човек може да е грозен, но да е добър.
Следователно, и в човешкия живот има една такава основа, която той не трябва да пренебрегне. Съществува един свят извън нашата логика, извън нашите обикновени мисли, чувства и постъпки. Това всички трябва да го знаете. Обикновеното в света е една обвивка на нещата, която е потребна, но тя не е същественото. Ние не трябва да се заблуждаваме от обвивките на нещата. Един човек може да е грозен, но да е добър. А някой може да е красив, но да е лош, Външното още нищо не значи. Колко красиви птици има в света, облечени в царски премени, но гълтат мушиците цели. Мушиците отиват цели в стомаха им. Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание. Сега, както и да разсъждавате, не си правете статични заключения.
към текста >>

15. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А той като чуе това, като смръщи вежди, грозен и страшен става.
Разтичат се синове, снахи да му сложат нещо в торбата за из път, а той само кима с глава за сбогом и поема широкия друм да търси посоченото му на сън място, за да изкопае водата. И какао, ще отиде и ще го намери тъй, както му се е присънило. Копне тук-там и ще бликне вода хубава, бистра като сълза, да се чудиш. Съберат се хората от селището, край което е извадена водата и от радост не знаят где да сложат дедо Матея. Поканят го големците, разтичат се селяните да заколят някое агне или овен за гощавка. А той като чуе това, като смръщи вежди, грозен и страшен става. — Стоите бре хора, луди ли сте? Че мене Господ ме е проводил да извадя тая вода за вази и за добитъка ви, че аз за гощавка ли съм дошъл? Сакън, да не сте заклали някое яре, че аз греха му не носвам. Който коли да яде, аз ни коля, ни ям. — И си тръгва.
към текста >>

16. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Запример, често в света вие си правите илюзия, че някой човек е грозен.
Аз наричам щастлив човек този, който изгуби имането си и пропадне. Аз наричам щастлив човек този, който е умрял. Аз разглеждам живота психически, динамически, а не статически. Защото неща, които са верни при едно механическо обяснение, не са верни при едно органическо обяснение, не са верни при едно психическо обяснение. И най-после, неща, които са верни при едно психическо обяснение, не са верни при едно разумно, Божествено обяснение. Запример, често в света вие си правите илюзия, че някой човек е грозен. Това е относително гледане на нещата. Този човек е грозен в сравнение с друг някой, който е по-красив от него. Но ако този красивият не съществуваше, щеше да се яви друг някой, по-грозен от първия, тогава първият щеше да бъде красив. Сега, като се сравняват при това статическо положение, хората се считат бедни, защото се сравняват с някой богат. Но ако този богат се сравнява с някой още по-богат от него, и той става беден.
към текста >>

Този човек е грозен в сравнение с друг някой, който е по-красив от него.
Аз разглеждам живота психически, динамически, а не статически. Защото неща, които са верни при едно механическо обяснение, не са верни при едно органическо обяснение, не са верни при едно психическо обяснение. И най-после, неща, които са верни при едно психическо обяснение, не са верни при едно разумно, Божествено обяснение. Запример, често в света вие си правите илюзия, че някой човек е грозен. Това е относително гледане на нещата. Този човек е грозен в сравнение с друг някой, който е по-красив от него. Но ако този красивият не съществуваше, щеше да се яви друг някой, по-грозен от първия, тогава първият щеше да бъде красив. Сега, като се сравняват при това статическо положение, хората се считат бедни, защото се сравняват с някой богат. Но ако този богат се сравнява с някой още по-богат от него, и той става беден. Но какво придобива богатият със своето богатство? Богатството е условие в живота.
към текста >>

Но ако този красивият не съществуваше, щеше да се яви друг някой, по-грозен от първия, тогава първият щеше да бъде красив.
Защото неща, които са верни при едно механическо обяснение, не са верни при едно органическо обяснение, не са верни при едно психическо обяснение. И най-после, неща, които са верни при едно психическо обяснение, не са верни при едно разумно, Божествено обяснение. Запример, често в света вие си правите илюзия, че някой човек е грозен. Това е относително гледане на нещата. Този човек е грозен в сравнение с друг някой, който е по-красив от него. Но ако този красивият не съществуваше, щеше да се яви друг някой, по-грозен от първия, тогава първият щеше да бъде красив. Сега, като се сравняват при това статическо положение, хората се считат бедни, защото се сравняват с някой богат. Но ако този богат се сравнява с някой още по-богат от него, и той става беден. Но какво придобива богатият със своето богатство? Богатството е условие в живота. Или, какво при дава красотата на човека?
към текста >>

17. -

Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец.
Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове. Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество. А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества. Това същество се откъсва от своята духовна среда. Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие. Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец. Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния свят. Не е възможно да се опише точно висшия свят, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания. И затова, когато употребяваме известни концепции, създадени за физическото съществуване, без да ги видоизменим и да вложим друго съдържание в тях, ние получаваме само неточни описания. Необходимо е да отбележим, че, водени от нашата интуиция, ний употребяваме понякога, в един повече или по малко символичен смисъл, или в тяхното обикновено значение, изрази, които имат своята пълна стойност само във висшите светове. Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата.
към текста >>

18. -

Виждаш някой човек грозен.
Човекът е едно хармонично съчетание на мисъл, чувство и воля — постъпки, действия. Под думата човек разбираме същество на което мислите са отмерени, чувствата, постъпките и силите, които действат, са отмерени. То е човек. Всякога, когато дойде некакво страдание в човека, този порядък е нарушен. Може едно страдание да произтича от съчетанието на мислите и външната форма. Виждаш някой човек грозен. Понеже обичаш изящното, красивото, веднага се възмущаваш от грозотата. Казваш: грозота. Друг човек, който е малко по умен, зад тази грозота вижда нещо хубаво. Може човек отвън да е грозен, но отвътре има някакво богатство. Виждаш някоя къща много хубава, но ни кой не живее в нея.
към текста >>

Може човек отвън да е грозен, но отвътре има някакво богатство.
Може едно страдание да произтича от съчетанието на мислите и външната форма. Виждаш някой човек грозен. Понеже обичаш изящното, красивото, веднага се възмущаваш от грозотата. Казваш: грозота. Друг човек, който е малко по умен, зад тази грозота вижда нещо хубаво. Може човек отвън да е грозен, но отвътре има някакво богатство. Виждаш някоя къща много хубава, но ни кой не живее в нея. Пък не всякога хубавите къщи са здравословни. Много къщи са красиви, но не са поставени на място. Светлината не влиза добре и ти в една такава къща ще боледуваш. Сегашните хора вземат пред вид строежа на една къща, но най-първо трябва да вземеш под внимание и да изследваш дали има някакви течения под къщата, която искаш да строиш.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Името Нора или грозен съответства също на името Емануела, което значи „с нами Бог“, т. е.
Крайното мем ם е основна буква и съответства на петото небе и на петото име на Бога Елоха. То е петото име на княза, който управлява сферата на Марс. Разумното същество на Марса е Самаел. Последният получава влиянието на Бога чрез Цадкиеля и го предава на разумните същества от шестия ред. 14) Нун — נ. Името Нора или грозен съответства също на името Емануела, което значи „с нами Бог“, т. е. на шестото име на Бога. То господства над шестото небе на Слънцето. Първото разумно същество на слънцето е Рафаел или Михаел. Крайното нун ן се отнася към седмото име на Бога — Арарит, съставено от седем букви и което означава „Бог неподвижен“. То господства над седмото небе и над Венера.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той очаквал грозен шум, понеже били оставени сами.
Когато няма тази атмосфера, бедното дете страда, като растение лишено от слънце. Веднъж учителят закъснял няколко минути, понеже имал друга работа. Учителката влязла на време в своята стая, но за да мируват в другата стая, тя влязла там, набила няколко души, а на другите се заканила грозно, че ще ги изпобие, ако се мръднат или даже пошушнат. След това ги оставила сами и отишла в своята стая да работи. След малко дохожда учителят в училище; в салона на училището той се вслушва и не чува никакъв шум в своята стая. Той очаквал грозен шум, понеже били оставени сами. Той си казал: да не би да има някой при тях. Като влязъл в стаята, забелязал, че в стаята царува гробно мълчание, и всички ученици като заковани стоят на местата си с двете си ръце върху чина. Като влязъл, чак тогаз се прекъснала тишината и всички почнали да се оплакват: „мен ме би учителката“, „и мен ме би“ и пр. Децата се страхували от учителката ; в същност този техен страх е бил отрова за техните нежни души. На хорото когато срещали учителката, всички деца се разбягвали като от страшно привидение, а когато срещали учителя, всички го заобикаляли, скачали върху му и му разправяли радостно това, което ги интересувало.
към текста >>

Особено грозен симптом представлява ужасяването увеличение на числото на душевните болести.
И действително, болестта, която до скоро беше достояние само на висшите класи, проникна вече и в низшите слоеве на обществения организъм, като не пожали и народната маса. Не само високо-поставени госпожи, но даже и готвачките, слугините имат своите „нерви“ и своите „припадъци“. Нервозността, нервните, истеричните болести съвсем не са плод на нашето време. Те са съществували във всички времена и във всички степени на културата. Но това, което вълнува хигиенистите, което ги зове на бойното поле, е обстоятелството, че в наше време нервните разстройства от ден на ден стават по-чести, обхващат всички възрасти, съсловия и професии. Особено грозен симптом представлява ужасяването увеличение на числото на душевните болести. Колкото и да е слаба статистиката за умопобърканите, всичките психиатри — Крафт-Ебинг, Крепелин и пр. — са съгласни в това, че даже нейните недостатъци не могат да скрият ужасяващото нарастване на душевно-болните. В Германия, дето преди 50 години имаше едвам 20,000 умопобъркани, сега са повече от 100000. Същото се наблюдава и в другите страни. Така, в Англия в последните 20 години числото им се е почти утроило.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той бе с червена коса, беше грозен просяк и голям пияница, но като че притежаваше известни окултни сили или, по-право, като че ли биваше обземан от такива сили, защото той ми казваше, че когато силно пожелае тая или оная къща в града, в който живее, да изгори, тя винаги, без изключение, изгаря.
Понякога, додето загасяха огъня на едно място, друг избухваше, в друга част на къщата. Местното население единодушно отдаваше тия явления на действието на- огнения елементал наречен Авари Аман, на който през известна част на годината те принасят жертва. Казват, че духът обитавал в един малък храм, който бил на края на селото Ако тия жертви се правят на време, всичко върви добре, но ако елементалът види,че е пренебрегнат, той си отмъщава, като подпалва къщата. Тия елементали понякога като че ли обземат някои медиумични лица, и работят задружно с тяхната воля. САЛАМАНДРИ Аз познавам един беден рудокопач в Колорадо. Той бе с червена коса, беше грозен просяк и голям пияница, но като че притежаваше известни окултни сили или, по-право, като че ли биваше обземан от такива сили, защото той ми казваше, че когато силно пожелае тая или оная къща в града, в който живее, да изгори, тя винаги, без изключение, изгаря. Той ми каза, че е правил няколко такива опити, за да задоволи своето любопитство и се увери, пали наистина има такава сила, и винаги той е успявал в опита си. Ако проучим историята на чародейството и на модерния спиритизъм, ние намираме там да се говори за случаи, при които някои „духове“ или „видения са пипвали някои предмети и са оставяли по тях черни следи от своите пръсти. Огнените елементали могат понякога да причинят вулканически изригвания — теория, която не изключва добре известния факт, че такива неща могат да бъдат обяснени и с физически и химически причини, защото тия явления, за да станат, изискват известни условия. Сготвянето на ястието може да се обясни с действието на огъня върху огнището, но и присъствието на готвача не бива да се игнорира, когато се изследва предмета. Саламандрите живеят в елемента, огън и там те се чувстват отлично.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Други път, когато гледаше през прозореца, тя видя да минава една непозната жена, която я поздрави, но тя бърже се отдръпна, и когато я попитах за причината, тя ми каза, че зад жената, която току-що мина, видяла една мъжка форма с много грозен вид и облечена в черно.
След като я магнетизира, духът й каза да стане и да пише, и тя направи това, с обяснение, че това трябва да остане като едно наставление за лекаря й, по кой начин да я магнетизира. Г-жа Хауфе молеше духа да я магнетизирва постоянно, но духът й отговори: „ако можех да правя това, ти щеше скоро да станеш от леглото си и да ходиш.“ Както и по-рано бе станало веднъж, тя виждаше често една спектрална форма зад лицето, кое то стоеше пред нея. Често тая форма биваше на духа-покровител на това лице или пък образа на вътрешното му същество. Така, зад една жена, която не бе виждала никога преди това, тя видя веднъж една въздухообразна форма с тънки членове и бързи движения. Тя позна, че естеството на тази жена бе крайно неспокойно. Други път, когато гледаше през прозореца, тя видя да минава една непозната жена, която я поздрави, но тя бърже се отдръпна, и когато я попитах за причината, тя ми каза, че зад жената, която току-що мина, видяла една мъжка форма с много грозен вид и облечена в черно. Аз погледнах на вън и познах тая жена, която наистина се отличаваше с твърде лош и свадлив характер, но идваше от далеч и бе съвсем чужда за г-жа Хауфе. Зад една млада слугиня, коя то живееше при мен, тя виждаше често формата на едно момче на около 11 години. Аз попитах слугинчето, дали не е имала някой сродник на тая възраст, но тя ми отвърна, че нямала такъв. Но малко по-после, като размишлявала по моя въпрос, спомнила си, че братчето й, което умряло на три го дини, сега би станало точно единадесетгодишно. Това привидно порастване на духа ще изтъкваме пак сегиз-тогиз.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях!
Значи, от чистенето на пътя може да се дойде до морала“. Един Учител2) Чистене пътищата Когато учителят прави екскурзии с децата, той трябва да има винаги за обект некаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата полза; разумността на тази работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Пътищата по нашите планини, по нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и клечки и с по-големи сухи дървета. Всичко това пречи на движението на хората и добитъка. Учителят ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр. по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях! И после, когато учителят влезе с тях в разговор, който ще се води в свръзка с добитата опитност и някои приказки, у самите тях може да се яви желание да очистят пътя. Учителят трябва да се радва, ако те правят това с радост, — за да облекчат движението на хората и добитъка. Колко по-красив и по-удобен би станал пътят след очистването му от децата! Децата се намират в правилна посока на развитие, когато тези две са подбудителните причини за дейността им: да облекчат движението на хората и добитъка и да направят пътя по-красив, по-спретнат. Значи, за да има тази работа възпитателен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от любов към околните и от желание да внесат красота, като махнат всяко безредие, всяка разхвърляност.
към текста >>

Колко грозен е този навик не само по себе си, но още и във възпитателно отношение!
Един Учител2) казва: „В време на екскурзия няма да се обядва по-отделно, а общо, на братска трапеза.“ Така ще се съдейства за развитието на колективното съзнание. После има и друго важно обстоятелство: след ядене, местото трябва да се очисти от най-малкия къс хартия, кори и други останки. Какви добри навици могат да се развият от това наглед малко обстоятелство! А у нас сега как е? Около красиви извори или кристални потоци често от пръв поглед ще познаете, че са обядвали, по разхвърлените останки от яденето! Колко грозен е този навик не само по себе си, но още и във възпитателно отношение! Този, който прави така, — въз основа на едно подсъзнателно трансформиране на енергиите, ще проявява тази небрежност и безвкусие и в други страни на своя живот! От всичко гореказано се вижда ясно, каква е тенденцията на окултната педагогика: от физическото към духовното! Не е достатъчно само да се работи всред природата! От една страна, да се внесе подобрение в обективния свят, да бъде детето строител в същия свят,. и от друга страна, от работата всред природата, да се издигне то до духовни висоти, да изгради нещо в своя дух.
към текста >>

0.35644602775574