Търсене в текстове за 'Грозен'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 52 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 72. КОКОШЧИЦАТА И КУЧКАТА

Борис Николов

Дадоха я под наем на един груб, грозен човек, нахален, готов по най-малък повод да вдига скандали.
72. КОКОШЧИЦАТА И КУЧКАТА Враговете на Братството откриха кръчма зад салона. Дадоха я под наем на един груб, грозен човек, нахален, готов по най-малък повод да вдига скандали. Той постави скарата си, току до стената на салона, под стаичката на Учителя. Тури разни високоговорители, пущаше шумна и неприятна музика до късно през нощта. Пиянски компании викаха, пееха, вдигаха скандали, че и побоища. Учителят търпеше. Някои по-буйни братя искаха да се намесят, но Учителят не допусна.
към текста >>

2. XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

БОРИС НИКОЛОВ

Когато мъжът е беден, тогава е грозен за жената.
между Бялото и Черното Братства. Тогава Адам е бил победен и Ева е станала наложница. Сега първият Адам ще победи (Дух животворящ). Сега старата „жена" прави договор с всички държави и хора. Сега и жените и мъжете се продават също. Когато мъжът е беден, тогава е грозен за жената. А когато е богат, той е хубав. Въобще сегашните хора са без характер, без благородство. Ето защо трябва да дойде първата жена, направена по образ и по подобие Божие, а не сегашната жена, която е направена от реброто на Адама. Чрез закона на страданието всички трябва да възкръснат. Някои от вас и сега мислят да си правят къщички, но напразно.
към текста >>

3. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

Аз може да те облека в хубави дрехи, но ако от вътре останеш грозен, това любов ли е?
Ако той ти дойде едно дърво от райската градина и ти го поливаш и гледаш и след това се ползваш от плодовете му. Не е външното отличие. На децата най-напред им дават рокли, шапки, чепичета да се радват. А по-сетне ги пращат на училище. В какво седи Любовта? Аз може да те облека в хубави дрехи, но ако от вътре останеш грозен, това любов ли е? Ти няма да обръщаш внимание на външното държание на приятеля си, то не е важно. Какво ти е дадено от вън, то не е твое. Когато перат някоя дреха водата се измърсява и дрехата изглежда още по-мръсна, но това не трябва да те смущава. Някой път има външни условия, които пречат на Божественото да се прояви, но то е временно. Божествената Любов трябва да се прояви точно на време в момента, в който трябва, защото ако се прояви преждевременно резултатите няма да са добри.
към текста >>

4. 207. СТЕФАН БЕЛЕВ

А пък Иван Антонов по физиономия беше наистина грозен брат, но той пък беше вътрешно красив за сметка на онези, които имаха лицеприятни образи, а пък от вътре бяха хищници.
На следващия ден наблюдавам интересна сцена: Белев върви срещу Иван Антонов и държи в ръката си един ръжен от огнището, напредва към него и го държи заплашително. Антонов е уплашен и отстъпва крачка след крачка, а пък Белев му говори: „Маймуна, орангутан, шимпанзе". Иван Антонов отстъпва уплашен, а оня настъпва с ръжена и му се кара за снощи, че го прекъснал. Белев беше честен човек, но много сприхав и бързо хвръкваше и се палеше и можеше от нищо да направи скандал. Ние знаехме за неговият характер и затова стояхме настрана. А пък Иван Антонов по физиономия беше наистина грозен брат, но той пък беше вътрешно красив за сметка на онези, които имаха лицеприятни образи, а пък от вътре бяха хищници. Стефан Белев беше чиновник в Народната банка, знаеше много езици и в първите години бе превел много окултна литература на български език. В първите години той е имал вътрешно прозрение и проповядваше и убеждаваше, че Петър Дънов е прероденият Христос и че ако някой иска да се убеди дали това е така, то той трябва да посети беседите му и да се вгледа в лицето му и тогава Христовия образ ще го осени. А сега ще приложим едно писмо на Учителя до Стефан Белев и то по времето когато Учителят е бил заточен във Варна. Варна, 19 Декември 1917 г. „Обични Ст. П.
към текста >>

5. 2. Родовата карма

от Мария Младенова

„Виж го какъв е грозен, какъв е одран, на какво ти прилича".
И тогава понеже бил добър математик изпратил го във военното училище да стане артилерист. Като свършил дошъл като военен на служба в Сливенския гарнизон. И майка ми като го видяла го харесала. А тя имала много кандидати за женитба и то богати търговци. Отказала и казала на родителите си: „Искам да се оженя за Иван Гешев". „Виж го какъв е грозен, какъв е одран, на какво ти прилича". Искали с грозни думи да я откажат. „Него искам - или той, или никой". На майка ми родителите са от Сливен. На дядо ми Георги е братовчед с Хаджи Димитър. Едно време дядо ми работеше като търговски агент при едни гърци в Цариград, като се върнал в Сливен, баба ми тогава била на 15 години, оженил се за нея и отишли на черква.
към текста >>

6. 74. ИВАН АНТОНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Пък и самата му физиономия беше малко, да Ви кажа много грозен беше някак.
Но иначе той беше чист момък. Разбирате, никога не се проявил така като, да се отнесе към сестрите недостойно. Никога. При него ходеха и се е държал много хубаво към всички. Грубоват беше. Някои ги беше страх от него. Пък и самата му физиономия беше малко, да Ви кажа много грозен беше някак. Макар че в някои неща, има един портрет от Бетховен, малко наподобяваше на него, но не беше така красив. По-накрая попросветна му лицето по-светло, по-приветливо стана. Но особено след тая история на отравянето той изглежда че много дълго е страдал от това нали, и не е било лесно естествено такова нещо. И след това беше на Изгрева. Той сам ми е разказвал своята история на живота си.
към текста >>

7. 85. ДЯДО РАДИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Пък и на лице не беше грозен.
Е.А.: Висок, по-висок от тебе. В.К.: Аз съм 1.70 м., значи 1.80 м.? Е.А.: Да, по-височек беше, изправен ходеше, много така стегнат. В.К.: Значи художника е бил на Изгрева, видял го. Е.А.: Да, видял го, харесал го. Пък и на лице не беше грозен. Ако си видял негов портрет, той е хубав човек и на портрета е хубав. И той му казал: „Ако искаш да ми позираш, искам да направя една скулптура". Той паметник ще прави. Той отива и пита Учителя. Виж какво послушание проявява той.
към текста >>

8. І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

Летопис Вергилий Кръстев

Неочаквано ясното небе потъмнява, забучава грозен вятър, морето бучи със страшна сила.
Тъпаните биели откъм османците, не стихва воя на зурлите. Носи се възглас „Няма друг Бог, освен Аллах и Мохамед е неговият пророк." Мурад II е пред своята шатра, пред него е Корана, върху който се е клел за мира, над него се вее набучено на копие клетвопрестъпление - договора от Сегед. Тогава става, вдига очи и ръце към небето и извиква: „О, Исусе, ако ти наистина си Божий син, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мен и тях, дето не опазиха клетвата, като се клеха в Евангелието." И тогава Божият гняв се излял от Небето на земята и направил своята съдба. Към 9 часа сутринта на 10.XI.1444 г. избухнала внезапна буря. Неочаквано ясното небе потъмнява, забучава грозен вятър, морето бучи със страшна сила. Разразява се буря над кръстоносната армия, разбива редовете им, разкъсва знамената им. Това внася смут. Това спомогнало турците да се хвърлят в атака. Започва битката с променлив успех. По едно време настъпва обрат в боя.
към текста >>

9. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли.
Силата не е за слабите, а за силните; богатството не е за сиромасите, а за богатите. Ако някой е оглупял, то е защото е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак със свързан ум и ограничени свързани дарби. Виждате един човек, който е сакат, и казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака, много ръце на другите, затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По този начин може да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем в Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник на име Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите. Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
към текста >>

10. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли.
Силата не е за слабите, а за силните; богатството не е за сиромасите, а за богатите. Ако някой е оглупял, то е защото е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак със свързан ум и ограничени свързани дарби. Виждате един човек, който е сакат, и казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака, много ръце на другите, затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По този начин може да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем в Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник на име Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите. Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
към текста >>

11. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

Когато мъжът е беден, той е грозен за жената, а когато е богат, той е хубав.
Преди 8000 години в рая имало големи борби между Адама и тъмните сили, между Бялото и Черното Братства. Тогава Адам бил победен и Ева станала наложница. Сега първият човек ще победи. Старата жена сега прави договор с всички държави и хора. Така сега жените се продават, мъжете също. Когато мъжът е беден, той е грозен за жената, а когато е богат, той е хубав. Същото става и с жената. Въобще сегашните хора са без характер, без благородство. Ето защо ще трябва да дойде първата жена, която е направена по образ и подобие Божие, а не тази, сегашната, която е направена от Адамовото ребро. Чрез закона на страданието трябва всички да възкръснат. Някои от вас сега мислят да си правят къщички - напразно.
към текста >>

12. 8. СЪХРАНЕНИЕ НА ДУШЕВНАТА ЕНЕРГИЯ

Ако казвам постоянно на някого от вас, че е грозен, грозен, ще видите, че след един месец той ще почернее.
Това са спретнати хора, които развалят настроението в едно молитвено събрание, това са ваклите моми и момци, това са чернооките и чернокоси хора. Ако си спретнат, трябва, като идеш от вън с разположение, трябва да го внесеш и в останалите. Не е такъв венецът и славата Господня. И действително, в такова събрание човек скоро остарява. Как да не остарееш? Ако казвам постоянно на някого от вас, че е грозен, грозен, ще видите, че след един месец той ще почернее. Ако на някого казвате постоянно, че е хубав, той ще се поправи. Когато ви видя някога почернели, казвам: Някой върху вас е работил. Вътре в дома на Бога не искам червеи. Ако има червеи, да стоят вън. Когото хвана, ще го прехвърля през дувара отвън.
към текста >>

13. 35. ЖАЛБА

Стефан Тошев

В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове.
Цели плантации памук нарочно се изгарят, за да се поддържа по-висока цена на памука, понеже складове пращят от памук; а широките народни маси ходят полуголи... Представете си какво благоденствие ще настане за човечеството, когато този егоизъм, това безлюбие, което ражда тия злини, се превърне в любов... 2/ От стр. 493: „Човекът съзнание без човекът свръхсъзнание е слаб, греховен, едно жалко създание, едно висше животно. Но, действуващ под вдъхновението на своето висше Аз, той е мощен, с прозорлив ум, любвеобилно, благородно сърце, канал на Божествените сили... " 3/ От стр 496: „Когато умът у човека, спекулативният, аналитичният ум (а не висшият ум, чрез който се проявява мъдростта и творчеството), е силно развит, а духовният принцип още не е развит, не е проявен, такъв човек наподобява дявол. Защото този негов ум служи добре на всички низши прояви на сърцето, на всички животински желания, на порочността в човека..." 4/ От стр. 498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове. След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници. Тези комисии ще трябва да имат предвид, че както всички велики религиозни учители, тъй и Учителят Дънов е символист. И ще трябва да се дири вътрешния смисъл на някои негови изрази. Позволете ми, уважаеми другарю министер, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна. Всичко важно, съществено, което е ставало в миналото и което става днес, е обект на историята.
към текста >>

14. 8. НЕЛЕГАЛНАТА БОРБА НА КОМУНИСТА

Милка Говедева

Грозен, невъзможен, но дребен и т.н., но шеф.
М.Г.: Тодор. В.К.: Да. М.Г.: После го разбрах, чак в полицията. А той ми е шеф вече на мене, нали? Той работник - техник от ж.п. гара. Грозен, невъзможен, но дребен и т.н., но шеф. И така с него почнахме да работим за туй, за онуй, поставяше ми разни задачи, идваше в къщи, пишехме симпатични мастила, пращахме до там, до онам, разни позиви и т.н. После се обиграх и почнах сама. Тъй Вяра ме питаше, щото живеех с нея: „Какво е това? " - „Йод." То е симпатично мастило, взе че се намаза. Викам, ще се отровиш, ма.
към текста >>

15. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

Викаха му „Иван Грозни", защото грозен беше той така малко. Възгрозничък.
М.Г.: Не, но вземаше много скъпо за астрологията, за хороскопите. Но за него знам такива случаи, казваха. За младежкия клас специално. Дойдат някои, казва: „Имаш приятелка - вънка, не може тука да влизаш! " Пазач, да. Викаха му „Иван Грозни", защото грозен беше той така малко. Възгрозничък. Но той на мене ми каза така, след тази екскурзия, която правехме със стомничките, аз там отидох и казва: „Ела, момиче, да ти кажа. Ти много хвърчиш, но теб решетки те чакат." - „А, ха, ха, ха" - аз се изсмях. И ми каза: „Ти идеш от Китай и ако искаш да се увериш, че идеш оттам, може да идеш и да си видиш развалините на твоя паметник. Току-така не си дошла в бялата раса. Направила си нещо добро за тоя народ там и затова си дошла в бялата раса." Това той ми го каза.
към текста >>

16. 20. Беседа от Учителя от 25.VIII.1935 г. Силата на убеждението

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Щом обичаш някого, той е красив; щом не го обичаш, той е грозен, не е красив.
Те се хранят с пищна храна. Тези, които се хранят с пищна храна, имат качеството да роптаят. „Пищна храна" и „сочна храна" се разбира както материално, тъй и физически. Често са ме запитвали: „Кой от тия двамата е по-красив? " Мярката за красотата е любовта. Щом обичаш някого, той е красив; щом не го обичаш, той е грозен, не е красив. Ако искате една преценка за красотата, ще кажа: Красотата без любовта е маска отвън. Трябва да имате убеждение без съмнения. Да имате едно убеждение, в което да не влиза съмнението. И като имате убеждение, трябва да го приложите. Данаил се намирал при много неблагоприятни условия; тия четиримата младежи са били взети в плен; и успяват да им се дава сочна храна, а не пищна.
към текста >>

17. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Грозен си, защото майка ти, когато те е носила, срещнала е грозен човек; и обратно.
Защо ви са дълги крака? Зимно време искате леки, книжни обуща. Защо ви са? Искайте желания, да са реални. Последната идея трябва да носи нещо здраво. Грозен си, защото майка ти, когато те е носила, срещнала е грозен човек; и обратно. Ако срещнете доброто или някоя добродетел, това ще ви се предаде на вашето тяло - упражнява влияние. Вие разрешавате кой е прав, кой е крив. Откъде знаете? Онзи, който изяде гроздето от кошницата, се задължава, а на оня кошницата става лека и дава му се възможност да отиде втори път на лозето. Всяка една мисъл, като даде плод, се определя.
към текста >>

18. 94. Любовта е наука

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Та, ако се наблюдавате, красотата е нещо духовно; някой път се виждаш в огледалото хубав, някой път - грозен.
Малко да те побутне, и ти се окуражиш. Любовта има много методи. Бутне те, търкаля те, окаля те, после те вземе и те окъпе. Една млада мома, много красива, трябва да мине през едно царство. Любовта я огрозила, да я не откраднат. Та, ако се наблюдавате, красотата е нещо духовно; някой път се виждаш в огледалото хубав, някой път - грозен. Вие, жените, ако работите, ще дойде красотата у вас. Които са красиви, са работили. Да сте толкова проницателни, че зад грозното лице да намерите красивото, което търсите. Относителна е красотата, то е в сравнение. Духовната красота има една линия и всичките мускули имат еднакво отношение към нея.
към текста >>

19. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади.
Докато се питат с една — всичките други мълчат. Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие. Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква. Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади. Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър. Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи. Ашикере си се видеше кое кьопче от везнето ще натегнее. Та асли и от другата страна немаше що да турят!
към текста >>

20. 49. ЕРАТА НА ЖЕНАТА

Тя ще покаже тогаз, че срещу властта на мъжа има нещо по-хубаво: общочовешката солидарност и споразумение; срещу гордостта на ума - че има смирението на сърцето; срещу сребролюбието, рожба на частната собственост - че има жертвата на сърцето; срещу гнева на властелина -че има тихото покорство на любящото сърце, което не се счита отделно от нищо; срещу завистта, друга рожба на собствеността - че съществува братско разпределение на благата; срещу лакомството, трети плод на собствеността - че съществува всичко, нужно нам, в природата, и по толкоз, колкото трябва за всеки индивид; срещу леността, грозен присадък върху днешния строй - че има приятна и занимателна работа всред природата, която отдавна вика човека между себе си.
Жената, сама била под ярема на робството и отрицанието през дългите векове на господството на мъжа, ще знае най-добре да учи за свободата и положителното, предадени ни от Христа в синтез в Неговата проповед на планината. Тя ще учи, че Бог не е горе негде, далеч в небесата, а е тук - до нас и в нас, гдето се проявява само с всестранната ни благост към всичко живо. Жената ще бъде вярна на своята интуиция, колкото и да й се вижда неправилна по отношение на възприетите възгледи на общественото мнение, създадено от мъжа. Тя ще остане вярна на своето призване като носителка на вечната любов, на която тя е представителка в зародиш със своята майчинска любов, тъй непонятна и далечна за мъжа. Когато жената, в своята върховна интуиция, възприеме да живее по началото, вложено й в нея, тя ще спре победоносния марш на насилието, рожба на мъжа. Тя ще покаже тогаз, че срещу властта на мъжа има нещо по-хубаво: общочовешката солидарност и споразумение; срещу гордостта на ума - че има смирението на сърцето; срещу сребролюбието, рожба на частната собственост - че има жертвата на сърцето; срещу гнева на властелина -че има тихото покорство на любящото сърце, което не се счита отделно от нищо; срещу завистта, друга рожба на собствеността - че съществува братско разпределение на благата; срещу лакомството, трети плод на собствеността - че съществува всичко, нужно нам, в природата, и по толкоз, колкото трябва за всеки индивид; срещу леността, грозен присадък върху днешния строй - че има приятна и занимателна работа всред природата, която отдавна вика човека между себе си. Вярната на своето начало жена днес е повикана да спаси света, който мъжът не може вече да управлява. А подробностите за работата на жената ще й бъдат подсказани от нейното сърце, закърмено от Христовия Дух. М. Б. 137 ________________________ 137 - * М. Б. - Мария Тодорова (бел.
към текста >>

21. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

Сами тънещи в оргии, те обвиниха тия идеалисти в най-грозен разврат; отцеубийците отричаха морал в тях, а палачите на цели народи ги обвиняваха в кръвожадност!
Римската държава, разядана от нравствения упадък на пълни с пороци живи «божества», трещеше из основи, тъкмо когато от изток, с кораби, с кервани, невидимо и неусетно, бяха се вмъкнали странни хора, които носеха онзи нов живот, който щеше, поне привидно, да довърши стария и му изпее погребална песен. С нехайството на привичен пияница, Рим бе изпил една чаша, в която имаше отрова -новият живот - новото светоразбиране, което щеше да се помъчи да измести стария. Новодошлите бяха неразбираеми - странни хора, те твърдяха още по-странни работи! Те признаваха някакво по-друго величие от това на императорите; говореха за някакво по-друго царство, което неминуемо ще дойде; вярваха в други идеали, които не живи, а умрелите и възкръсналите носеха и щяха да реализират!... И разлагащото се тогава общество се нахвърли върху тия хора, които то нарече с най-лошите имена - върху същите тия хора, които съвременната християнска църква смята като своя основа и тачи като светци! Сами тънещи в оргии, те обвиниха тия идеалисти в най-грозен разврат; отцеубийците отричаха морал в тях, а палачите на цели народи ги обвиняваха в кръвожадност! И ето, пред очите ни се разтваря картината на гоненията, на зверщината, на изгарянията... Инеели чудно, че и днес, след 20 столетия, след толкова изминати дни и път на култура божем, человечеството посреща свой-те новатори по същия начин! И днес най-много викат за разрушения морал тия, които отдавна са се простили с него; за реда и държавата - тия, които фактически не признават други ред, освен свойта Воля, и друга държава - вън от тая, която техните широки или ограничени разбирания или интерес им диктуват... В тая величествена борба, която трая две столетия, когато от едната страна се употребиха всички жестокости, а от другата се отговаряше с кротко търпение и непоколебима надежда във Вечното - насилниците бяха победени!... Но и самото християнство се зарази с ония нечистотии, които пълнеха средата, в която то трябваше да съществува... И неговата победа след не много се превръща в негово поражение. То, уморено от продължителното усилие, направи една малка крачка, почти залитна настрана - и това завинаги го отдели от неговия източник; то допусна съществующата държавна форма, примири се с нея - нещо повече - възприе я и я узакони - и с това очерта цялото си бъдеще! Държавата в това време, като форма, беше дело на езически схващания.
към текста >>

22. (55) Среща с Учителя на 19.IX.1939 г., 3 ч след пладне

Дали ще направят красива или грозна фотографията на един човек, това има малко значение за самия човек, той не става от това по-хубав или по-грозен - какъвто е, такъв си остава.
Белите ще изгубят силата си и (?) уважението. Белите са ... умни народи и те трябва да се споразумеят за благото на всички бели народи.» Аз му казах, че царят може да напише на англичаните, а също и на Хитлер; че белгийският крал направи възвание за мир шумно пред всички - по радиото, а той може да го направи по-тайно, с полза. Че може да се позове на своите опитности от миналото на баща му. Учителят се съгласи на това, като ми обърна внимание, че не всяка форма се приема еднакво. «Ценността на един метал не е във външната му лъскавост отвън, а във вътрешното, което е същността на метала. Дали ще направят красива или грозна фотографията на един човек, това има малко значение за самия човек, той не става от това по-хубав или по-грозен - какъвто е, такъв си остава. Англия върви сега по фалшива посока на привидна справедливост. Те някога разделиха България на Северна и Южна, защо? Те после пак се съединиха. Загнездила се е Черната ложа и в Англия, и в Германия - всякъде с особени похвати, и разбърква умовете: в Англия - по един начин, в Германия - по други... Много хора около Хитлера крият истината от него.367 Ето, сега излиза и Русия. Умно трябва отсега да се води с работничеството.
към текста >>

23. VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и към Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Той каза, че е имал някакъв грозен пресантиман, понеже има известни работи, които говорят, че той изживява една голяма криза, и му казах, че тази криза няма да мине така безнаказано за неговия род, макар и не лично за него.
Аз не съм я чел сега. Моля почитаемия съд да я има предвид. 9. (Белгийският крал Алберт I се самоубива през м. февруари 1934 г, като се хвърля от една скала в планината.) - Да, не мога да си спомня датата. Както г-н обвинителят ми напомни, това беше, когато умря белгийският крал - не младият, когато стана катастрофата, а старият. Той каза, че е имал някакъв грозен пресантиман, понеже има известни работи, които говорят, че той изживява една голяма криза, и му казах, че тази криза няма да мине така безнаказано за неговия род, макар и не лично за него. На другия ден подир пладне, в петък, беше разговорът, а в събота той ми каза, че неговият чичо се е самоубил. 13. (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 902, № 66) Председателят: - Други някои да сте препоръчали? - За по-големи длъжности не съм. Аз препоръчах Недев, но той го назначи за министър не на железниците, а министър на вътрешните работи.
към текста >>

24. 3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ

3.1 По разкази от членове на веригата 3.2 По разкази на ученици от Школата

Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син.
Това се повтаря неколкократно и директорът престава да го вика. Братът посещава Учителя, но нищо не му казва за своя случай. Накрая, когато си тръгва, Учителят го пита: „Какво решихте? Ще напуснете ли училището? " Братът отговаря: „Не, няма да го напусна, Учителю. Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син. Посещават ги годежари, но като виждат брат й, се отказват да я вземат за снаха. Тогава родителите решават да махнат брат й от дома, да го пратят в приют, за да не пречи на щастието на дъщеря им. Отиват при Учителя и споделят с него плана си. Учителя ги поглежда сериозно, мълчи известно време и казва: „В тялото на този ваш ненормален син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато. Ако вие го махнете от дома си, няма да остане нищо от семейството ви." Мъжът на наша сестра не води разумен живот, увлича се по други жени.
към текста >>

25. 3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ

3.1 По разкази от членове на веригата 3.2 По разкази на ученици от Школата

Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син.
Това се повтаря неколкократно и директорът престава да го вика. Братът посещава Учителя, но нищо не му казва за своя случай. Накрая, когато си тръгва, Учителят го пита: „Какво решихте? Ще напуснете ли училището? " Братът отговаря: „Не, няма да го напусна, Учителю. Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син. Посещават ги годежари, но като виждат брат й, се отказват да я вземат за снаха. Тогава родителите решават да махнат брат й от дома, да го пратят в приют, за да не пречи на щастието на дъщеря им. Отиват при Учителя и споделят с него плана си. Учителя ги поглежда сериозно, мълчи известно време и казва: „В тялото на този ваш ненормален син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато. Ако вие го махнете от дома си, няма да остане нищо от семейството ви." Мъжът на наша сестра не води разумен живот, увлича се по други жени.
към текста >>

26. По разкази на ученици от Школата

Случки на Учителя с отделни личности

Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син.
Това се повтаря неколкократно и директорът престава да го вика. Братът посещава Учителя, но нищо не му казваза своя случай. Накрая, когато си тръгва, Учителят го пита: „Какво решихте? Ще напуснете ли училището? " Братът отговаря: „Не, няма да го напусна, Учителю. Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син. Посещават ги годежари, но като виждат брат й, се отказват да я вземат за снаха. Тогава родителите решават да махнат брат й от дома, да го пратят в приют, за да не пречи на щастието на дъщеря им. Отиват при Учителя и споделят с него плана си. Учителя ги поглежда сериозно, мълчи известно време и казва: „В тялото на този ваш ненормален син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато. Ако вие го махнете от дома си, няма да остане нищо от семейството ви." Мъжът на наша сестра не води разумен живот, увлича се по други жени.
към текста >>

27. 25. СЪЗНАНИЕТО НА ЧОВЕКА ОПРЕДЕЛЯ СЪДБАТА МУ

Какъвто човек да влезе в тази област - богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира.
В тази област може да влезе само онзи, който живее според законите на абсолютната любов, мъдрост и истина. Това е една свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи. Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област. Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието. Ако едно божество, или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението в което се намира, и така да влезе. Какъвто човек да влезе в тази област - богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира. Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек. Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответствува красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух. Това значи истинска красота."
към текста >>

28. 20. КОМУНИСТИЧЕСКОТО ВЛИЯНИЕ СЛЕД 9.IX.1944 г *

По-рано комунизмът беше външно грозен, с маска.
София .1944. с. 17-18 „Сега дойде новият ред на нещата. Всички, които бяха със стария ред, се подмладиха, туриха червения цвят на първо място. Безверниците станаха вярващи. Като дойде комунистическото влияние, старите възгледи се измениха. По-рано комунизмът беше външно грозен, с маска. Като се освободи, махна маската, и видяха, че е млада, красива мома. Съвременните християни не са дали толкова жертви, колкото комунистите. Ще кажете, че всичко е било глупаво. Не е така. Всеки човек, който се жертвува, е повече на прав път, даже и със заблужденията си, отколкото оня, който не се жертвува.
към текста >>

29. 22. ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА

Досега считаха комунизма за грозен, защото ходеше с маска.
Ако обичаме цялото, Бог проявен във всички части, то като отидем с тази Любов при един болен, той ще оздравее. Ако не оздравее, нашата Любов е още човешка, частична. Та няма нищо скрито, покрито. За обикновените хора може да има скрито-покрито, но за напредналите, разумните същества, няма нищо скрито-покрито Всеки един носи своята препоръка, своето свидетелство, на лицето си, в очите си, ушите, устата и на цялото си тяло, и в говора, делата и отношенията си. Сега, като дойде новия ред на нещата, всички онези, които бяха със стария ред се подмладиха, приспособиха се, туриха червени ленти, закачиха червени звезди, и от безверници, станаха най-големи верующи.По преди считаха комунизма за вредно учение,но като дойде комунистическото влияние, измениха мнението си. Досега считаха комунизма за грозен, защото ходеше с маска. Но като му даде Господ свобода, махна си маската, и видяха, че е хубава мома. В съвременният век, кой е дал повече жертви от комунистите ? Даже и първите християни не са дали толкова жертви колкото комунистите . Ще каже някой , че тези жертви са глупави . Не, не са глупави .
към текста >>

30. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

Например: Човек, който се опитва да бъде набожен; ала не същевременно и напредничав, правдив и милостив, - макар и с най-православна изповед - постепенно и неизбежно се изражда в оня грозен характер, който в религията е фарисей, в мисълта - софист, в политиката - демагог, а в писмеността - педант Човек, който се опитва да бъде порядъчен (т.е.
Не само, че плода не може да предиде корена или семето; но и в човешката култура и художество известни прицели се постигат само по известен неменим ред. 3. Именно така еис основните начала на човешкия живот Те се изискват от природните закони в духовния свят, и се налагат като условия за идеален характер и красив творчески живот. От това становище, човешките ялови усилия, обществени несполуки, изненадни последици от нещастия и страдания, са напълно обясними: - Било по невежество или нехайство, грамадното мнозинство хора не се отнася сериозно и не се поставя природно, спрямо тези основни принципи. На практика те или ги един от друг разделят, или някой от тях изоставят, или пък ги поставят в неестествен йерархичен ред. И в трите тези случая последиците не могат да бъдат други от безплодие, несполука и провала. Например: Човек, който се опитва да бъде набожен; ала не същевременно и напредничав, правдив и милостив, - макар и с най-православна изповед - постепенно и неизбежно се изражда в оня грозен характер, който в религията е фарисей, в мисълта - софист, в политиката - демагог, а в писмеността - педант Човек, който се опитва да бъде порядъчен (т.е. правдив и милостив), ала не същевременно и набожен, постепенно се изражда в оня злокобен характер, който в религията е безбожник, в етиката - безпринципен и в обществения живот - паразит. Тук именно, фалира най-вече латинската и славянската просвета, която се опитва да строи характер без благочестие. Но има и друг негоден, несъстоятелен характер, който при първа среща обезоръжава всяка критика, защото повидимому възприема, и то не лицемерно, и трите наши начала. Него всеки признава за "добър човек". Той често се явява в религиозните среди.
към текста >>

31. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

Тогава всичко живо там, запъхтяно и охкащо, през гранатни ями и кал, размесена с кръв, през тела, ръце и глави на убитите, които тук лежат от 2-3 дни, подхвърляни от огнения вихър, разкъсвани и раздробявани и няколкократно пъти от ново убивани, запълват гранатните ями на родната земя, която, като че ли уплашена от бесния вой и грозен смъртоносен вихър на войната - отказа да ги приеме в своите недра.
По целия небосклон искрят непрекъснати огнени ивици от мощния артилерийски огън на неизброимите разнокалибрени французки оръдия, които местят капризно своя преграден огън. Човек до човек образуват безкрайната змия от хора, която пъпли в тъмнината на нощта през могилки, долчини и оврази. Никакъв подвоз на храна - всичко е ангажирано в боя, а и всичко, което носи храна, е убито. Всички страхопочитно шепнат в устата си някакви смътни молитви и слушат страховитото и адско бучене на тежките неприятелски гранати и мини, които със своето непрекъснато експлодиране произвеждат страшни земетръси. Една твърда и непреодолима преграда от огън, желязо и дим се изпречва пред смъртния наш поглед. Тогава всичко живо там, запъхтяно и охкащо, през гранатни ями и кал, размесена с кръв, през тела, ръце и глави на убитите, които тук лежат от 2-3 дни, подхвърляни от огнения вихър, разкъсвани и раздробявани и няколкократно пъти от ново убивани, запълват гранатните ями на родната земя, която, като че ли уплашена от бесния вой и грозен смъртоносен вихър на войната - отказа да ги приеме в своите недра. Никакъв ред всичко е разбъркано - всичко представляваше един безнадежден хаос! Един страшен и пронизителен писък: брат намира своя брат мъртъв - разкъсан, с откъсната глава, която гледа безнадеждно и безпомощно към своя изстинал, облян в кърви труп! Сълзи и ридания, ридания и сълзи! Отново бученето и тътнежът се увеличават. Огнени водопади и фонтани се размесват с гейзери от изригващата гореща пръст и се сливат с охканията и с предсмъртните въздишки, но и с честите, макар и отчаяни, команди: "Напред, напред!
към текста >>

32. Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ

Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.

Ще има грозен бяг!
СЕДМО важно съновидение: "Виждам, че нашите войски отстъпили от фронта, който държаха около три години на позициите в Македония и отстъпват панически без порядък. Мене ме нямало на фронта, бил съм някъде в тила, далеч от фронта и аз отивам да посрещам нашите войници, които бягат от фронта." Тези картини ми се явяваха и по-рано, в началото на настъплението ни в Сърбия и Македония, но тази последната картина беше много ясна. Освен това, често пъти сънувах местности и лица с които се срещах после в будно състояние. А също така ми се откриваха на сън почти всички важни моменти през войната. След последното съновидение, казах на войниците: "Ще бягаме. Ще има грозен бяг! От фронта ще бягаме! " Но точно по кое време, не знаех. Някой бе занесъл моите изказвания на командира на ротата ни, капитан Юрдан Пашов. Той ме повика и ме попита: - Верно ли е, че си говорил, че ще бягаме от тука? - Верно е - отговорих му аз, че съм говорил, че ще бягаме от фронта, но не ми е известно кога ще бъде това.
към текста >>

33. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Освен, че няма зъби, но е и толкоз грозен, с щръкнала гъста коса и голямо чело - този горък сирак Иван.
Това беше в старата им къща на „Оборище”. Изтичах за познатия ми д-р Михайлов от ул. „Оборище”. - Навреме си ме повикала, казва добрия човек, известен ми още от Цариброд. Всички, даже с техния Павел го държим за ръцете и нозете, а доктора натиска ли го, натиска по корема докато не предизвика всичкия хинин да излезе. От тогава той доби кокоша слепота, а сега сме на нож, защото нарича литературата „глупости” и не иска да прави упражненията си. Освен, че няма зъби, но е и толкоз грозен, с щръкнала гъста коса и голямо чело - този горък сирак Иван. НОЕМВРИ 1924 г. Богомил купи и за двама ни по един кубик дърва. Да е благословен за това. Защото кишавите студени дни почват, пък аз нямам излишни пари за въглища. Надявам се да шия при Дафинка и тогава ще си купя.
към текста >>

34. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Изведнъж се извива грозен вятър.
Постоянно преработвам стихотворните си бележки и се люлея на въжена люлка. АВГУСТ [1925 г.] В Търново пак срещи със стари познати и приятели; правим нови познанства. Учим песни, слушаме беседи и си разменяме адреси за кореспонденция. Михаил Краев държи за дружбата ми. Иска да ми пише. Изведнъж се извива грозен вятър. Небето потъмняло, фучи бурята, мете земята, засипва очите, изскубва палатките и размята бельо, книги и шапки. Ето на среща ми - Лулчев. - Ти си виновна, вика, за тази буря. -Аз!!! -Да, защото отказваш да влезнеш в литературната школа, ти. - Аз?
към текста >>

35. 2.1.22. Гергьовденска екскурзия, 6 май 1927 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Грозен ураган ехтеше над града и особено блъскаше по прозорците на тия, които с приготвени раници и обувки чакаха да съмне... Заставаше за миг, този голям юнак, негли сили да събере.
Гранките са обкичени със светлозелена копринена шумица. Тревата обилна и сочна навред е поникнала, изтрила всяка следа от есенната шума, сплескана под снега. Нежни остри иглици с жива сила са пробили изсъхналите листа и са излезли над тях. Снощи бе ужас. Небето се бунтуваше с небивал гняв. Грозен ураган ехтеше над града и особено блъскаше по прозорците на тия, които с приготвени раници и обувки чакаха да съмне... Заставаше за миг, този голям юнак, негли сили да събере. Сетне страшно зафучи и с двойна сила замята се и завей, сякаш земята на въздуха иска да вдигне. Мълния, гръм, трясък. Светкавици разлени в пожар, или змийски извити се леят отгоре, последвани от оглушителни, замайващи гръмотевици и проливен дъжд. Като че ли гигантско чудовище с огнедишаща димяща уста, отворило грозна паст с рев налита горката земя и иска да я глътне... Но, види се, този страшен гигант, сам получил някои невидими бодвания по хълбоците, та след като рева и блъска след няколко часа утихна, изчезна, като че ли никога не е бил. Когато подир среднощ - в 3 часа тръгнахме, небето се тъй изведрило, тъй мило ни се усмихва, сякаш да заличи снощната си дивотия.
към текста >>

36. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Автомобилите летят, а зад тях се съединяват луди пороища в грозен и мътен мощен поток.
Кимна ми. Разбира се, веднага се намери място и то широко, широко. Потегляме всред ураганен дъжд. Зад нас се затварят бреговете на огромни пороища. Друган е под вода. Автомобилите летят, а зад тях се съединяват луди пороища в грозен и мътен мощен поток. Учителевият автомобил се изтегли най-напред. Измъкваме се през Радомир, Перник и рано сме на Изгрев. Другите едвам достигнали до Дупница, дето преспали. На другия ден в Друган - страхотия - издавени стари и млади. Мътната стихия отвлякла чистите бели къщички, заедно с покъщнина и стока.
към текста >>

37. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Един грозен вик и после всичко утихнало... Горе пак „Дева Мария” с детето на ръце.
От дясно е „Асеновата кула” - тесен ръб на полуразрушен зид се подава. Из орловото гнездо на тия високи, недостъпни чуки, надвесени страхотно над буйния Искър. Ето я скалата, от която уж, Цар Асен бутнал своята царица за тъмна изневяра. Колко страшно! Как бързо е полетяла отгоре неверницата жена! Един грозен вик и после всичко утихнало... Горе пак „Дева Мария” с детето на ръце. Скулптура на самата природа - сякаш символ, връзка между природата майка и човечеството - нейното дете. Отсреща и Витоша се видней. Сега тя е начумерена. Дългореси облаци над нея ниско, ниско. Лицето й - гневно.
към текста >>

38. 2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Не вярвам същинската Орлеанска дева да е толкоз ъгловата, или просто “ugly” [(англ.) - грозен, -а], както казват англичаните.
А как пеят тия латвийци! Те си имат свои национални песни, що нито руската, нито немското владане не са заглушили. Дошли са и две още от най-горния север - шведка и холандка. Те са художници expressionniste [(фр.) - експресионисти]. Едната се опита да нарисува образа на Jeanne d’Arc, но никой на света не може да убеди никого, че тези два образа си приличат. Не вярвам същинската Орлеанска дева да е толкоз ъгловата, или просто “ugly” [(англ.) - грозен, -а], както казват англичаните. Действително, французойките са обаятелни. От облекло, до усмивка и поглед, походка пълна с грация, а говор, дикция - очарователни! Славата на френския език не е измислена, не е проста хвалба, не! Ний трябва да учим френски език, за да придобием и ние малко нещо от тяхната грация. Но как са пестеливи те, не питай!
към текста >>

39. 2.1.55. РЕЧНИК

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Ohne weiteres (нем.) - без затруднение Pas beaucoup difference (фр.) - Няма голяма разлика Soixante leva (фр.) - шестдесет лева Steiner (нем.) - Щайнер (Рудолф) Turkey (нем.) - Турция Ugly (англ.) - грозен, -а състав.
Щайнер в Швейцария) Griechenland (нем.) - Гърция Kindergarten (нем., англ.)-детска градина Der Meister (нем.) - Учителят Miss Clark (англ.) - госпожица Кларк Mit vergnQgen (нем.) - с удоволствие mon cher (фр.) - скъпи мой Mrs. Haskell (англ.) - госпожа Хаскел О, il уа beaucoup de I’eau, I’eau je vous prie (фр.) - O, има много вода, моля О, топ MaTtre! Mon Maitre! (фр.) - О, мой Учителю! Мой Учителю! Ohne weiteres (нем.) - без затруднение Pas beaucoup difference (фр.) - Няма голяма разлика Soixante leva (фр.) - шестдесет лева Steiner (нем.) - Щайнер (Рудолф) Turkey (нем.) - Турция Ugly (англ.) - грозен, -а състав. Николай Бояджиев ред. Ефросина Ангелова-Пенкова
към текста >>

40. 2. “Ако имах време...

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Къде слагаше човекът Той, за да искаше да го освободи от всичко обикновено, вредно, старо, което обезличаваше човека и го правеше хилав, слаб, грозен, обикновен?
Атмосферата след това щеше да се сгъсти за нас, обикновените идеи като скакалци можеха да унищожат хубавия и здравия плод - “Ако имах време”. Ако имаше време - казваме днес - идеята нямаше да бъде дадена в този сгъстен вид - липсваше време, но не липсваше енергия, не липсваше светлина и топлина на които щяха да зреят посадените семена, на които узряваха плодовете в градината на мъдростта. Плодът беше поднесен и ние щяхме да го опитаме. "Ако имах време” - едва сега разбираме, че всичките години през които Той живя и работи, бяха години на Преодоляване тази неподатлива величина, която по друг начин и по друг път беше победена. Свойствата на Словото, животът в Словото, богатството, което непрестанно щеше да ни открива значението на тази идея и съкровеното желание да ни освободи от този онаследен от деди и прадеди страх от глад, от жажда, от сиромашия, от болест, от старостта и още от какво ли не. Къде слагаше човекът Той, за да искаше да го освободи от всичко обикновено, вредно, старо, което обезличаваше човека и го правеше хилав, слаб, грозен, обикновен? “Бих ви освободил от всичките форми на страха” - какво значи това за ония, които бяха усвоили навика да мислят. Не значи ли това, че Той го направи, свърши тази работа, именно тогава и много преди това - времето беше безсилно да Му попречи, за да разреши един социален и икономически въпрос със замах, и да освободи човека от материалистическите идеи, да губи най-прекрасното, най-благородното, за да се осигури, за да се защити, за да пожертвува целия си живот за неща, които нямаха никаква цена. Смисълът на живота беше другаде, идеалите на човека трябваше да бъдат високи. "И Соломон във всичката си слава не бе облечен в дрехите на ...бели” “И всичко ще се даде на ония, които любят Господа” и още много стихове от Писанието говорят за онова, което Той го направи като отвори широк път, даде пропуска и мощно каза: “Не се страхувайте! ", “От нищо не се бойте, дори и от смъртта!
към текста >>

41. 18. Цялото

Глава 2. Ученикът - път и живот

Може ли тогава да се пита защо е малката буболечка, или вредната гъсеница, или невзрачната гад, или тоя човек добър или лош, грозен или хубав?
Ония, които разбират от изкуство знаят, как да пристъпят към него, застават наравно с творците и откриват интимната идея, вложена в творбата. Те притежават същата тънка сетивност и само така изравнени до автора те могат да дадат преценка за цялото като нещо важно и централно, с което авторът иска да ни запознае. Цялата природа с всичките разнообразни форми не е нищо друго, а едно велико завършено творение, една картина, едно музикално произведение, една поема - завършено цяло, което блести с всичката си хубост. По същия начин и тук всичко е събрано на едно място, съчетано е и тон и багра, и линия, тъмна или светла, грозна или хубава, различно звучащи, всичко на своето място, за да се изрази идеята за цялото. Тогава виждаме в тази необозрима панорама, която изглежда величествена само за това, че всичко е поставено на своето място, всичко е нужно, всичко изпълнява своята макар и скромна партитура, като в голям симфоничен оркестър, еднакво ценни са всичките инструменти. Може ли тогава да се пита защо е малката буболечка, или вредната гъсеница, или невзрачната гад, или тоя човек добър или лош, грозен или хубав? Цялото, това е важно, а за да изглежда прекрасно всичко е нужно. Няма нищо случайно или вметнато - всичко е на място и играе своята роля. Поставено е всичко на своето място, както всичките тонове в едно съзвучие, както всичките светлини и сенки в една картина, както всичките инструменти на един оркестър. Ученикът на всичко гледа със свещен трепет - необикновен е автора, който стои зад красотата, зад цялото. Външната форма няма значение, важна е ролята, колкото и незначителна да е, тя е допринесла за да изглежда цялото богато по замисъл и съдържание.
към текста >>

42. 135. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Пред прага на Новата епоха. Отечествения фронт в природата, човека и обществото. Резюме от беседата, 22.10.1944 г.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Досега считаха комунизма за грозен, защото ходеше с маска.
Та няма нищо скрито-покрито. За обикновенните хора може да има скрито-покрито, но за напредналите, разумните същества, няма нищо скрито-покрито. Всеки един носи своята препоръка, своето свидетелство, на лицето си, в очите си, ушите, устата и на цялото си тяло, и в говора, делата и отношенията си. Сега, като дойде новия ред на нещата, всички онези, които бяха със стария ред, се подмладиха, приспособиха се, туриха червени ленти, закачиха червени звезди, и от безверници, станаха най-големи верующи. По преди считаха комунизма за вредно учение, но като дойде комунистическото влияние, измениха мнението си. Досега считаха комунизма за грозен, защото ходеше с маска. Но като му даде Господ свобода, махна си маската, и видяха, че е хубава мома. В съвременният век, кой е дал повече жертви от комунистите? Даже и първите християни не са дали толкова жертви колкото комунистите. Ще каже някой, че тези жертви са глупави. Не, не са глупави.
към текста >>

43. 148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев

II. В колибата на Христов

Срещу всеки видян от него грозен образ, той потърсваше в околната действителност или в съзнанието си, където имаше богата колекция от красиви - равностоен, но красив образ, за да балансира, запази равновесието на съзнанието си.
Защото очите му бяха една от петте врати, през които влизаха материалите за изграждането на душевния му живот. Очите му обикновено биваха полуотворени, присвити. Дългите им и гъсти мигли бяха като решетки, които прецеждаха буйните талази на светлината и струящият се в тях свят. Те, като съзнателни бленди се свиваха и разпущаха, пропущаха толкова светлина, колкото им беше необходимо. Когато искаше, те приближаваха света към него, за да види подробностите му, или го отдалечаваха, за да пропусне да види дребното, нището, грозното и да обхванат само най-общото, красивото, хармоничното. Срещу всеки видян от него грозен образ, той потърсваше в околната действителност или в съзнанието си, където имаше богата колекция от красиви - равностоен, но красив образ, за да балансира, запази равновесието на съзнанието си. Тези очи бяха още много строги, безпощадни, но вече се забелязваше една мекота да наднича през тях. Те като свредели се забиваха най-безцеремонно в най-потайните и интимни кътчета на съзнанията, и там виждаха всичко, без страх и колебание се спущаха в лабиринтите на човешките души и съдби. Винаги бяха будни, готови да бъдат изненадани и мълниеносно да реагират! В тях често проблясваха светкавици, чуваха се гръмотевици и ужасни трясъци! Когато се разгневеше, а той още се гневеше, но вече гнева си използваше като метод за въздействие, тогава тези очи широко се разтваряха и заприличваха на разпалено ковашко огнище.
към текста >>

44. 367. Тук е Школа за учене и работа

VI. Разни срещи

Сега усмихнат, на Андрей вече не изглеждаше така грозен, дори беше симпатичен.
Но му направи впечатление, че орангутана не се обиди от тези обиди. Сети се, че в раницата на гърба си носеше нелегални материали, затова и той омекна: - Дошъл съм да се записвам в Братството ви. Кой е касиера ви, къде живее? Аз вече говорих с него, но веднага не ме записа, защото кочана с квитанциите не беше в него - излъга Андрей. На това орангутанът почна с висок глас да се смее, въпреки, че искаше да бъде сериозен. Сега усмихнат, на Андрей вече не изглеждаше така грозен, дори беше симпатичен.
към текста >>

45. 368. Ние сме записани на Небето

VI. Разни срещи

- И отново стана сериозен, грозен и страшен.
368. НИЕ СМЕ ЗАПИСАНИ НА НЕБЕТО - Ти мошенико, като мислиш, че живеем тука че сме глупави ли, кого ще лъжеш? - И отново стана сериозен, грозен и страшен. - Ние никога не сме имали касиери, и няма никога да имаме! Ние никъде не се записваме! Ние сме записани на небето - Бог ни е записал! - Точно и аз затова съм дошъл при вас - Бога да търся - свари да издума Андрей. - Но орангутанът си знаеше своето, не го слушаше вече: - Ние не сме никакво дружество, ние сме Братство.
към текста >>

Ти се погледни в огледалото да видиш, че си по-страшен и грозен от дявол, ти си пигмей, парии, вехтошар, отвратителен плужек!
- И за изненада на Андрей, и орангутанът омекна, почна да говори по-меко, не спомена повече, че ще го предава на полиция, само настояваше да си отиде веднага, без отлагане. - Добре, ще си отида, кажете ми откъде да изляза? - Дяволите излизат, откъдето са влезли! Искаш после да се върнеш ли? - Аз ли да съм дявол? Ти се погледни в огледалото да видиш, че си по-страшен и грозен от дявол, ти си пигмей, парии, вехтошар, отвратителен плужек! А по отношение на Христов, на Радев, на Деветаков и всички останали братя, ти си нищо! Христов е истински ясновидец, всичко каквото ми каза беше вярно! Брат Радев е истински благородник - възхитен съм от него! Деветаков е истински брат, ето този хляб той ми го даде! А ти си един орангутан, и нищо повече!
към текста >>

46. 369. Николина Балтова

VI. Разни срещи

- Млади братко, не се сърди, този брат е така грозен, защото живота го е направил такъв.
369. НИКОЛИНА БАЛТОВА Сестра Блатова*, която живееше до самата врата, като чу разправията, излезе ст бараката си и веднага хвана Андрей под ръка като майка и го въведе в коридорчето на бараката си. [*Блатова е сестра Николина Балтова. Нарочно е променил името, понеже е била още жива. Нека да остане Блатова.] Заговори му, като опипваше какво има в раницата, искаше да разбере какво носи. - Млади братко, не се сърди, този брат е така грозен, защото живота го е направил такъв. Той е бил някога анархист, и като такъв - жестоко бит и изхвърлен на полето полумъртъв... Изживял е големи страдания, тровил се е, но не е лош човек, на никого още не е направил нищо лошо. Той ти се кара и те пъди, защото тук постоянно идват чужди хора, правят пакости крадат. Имахме си Самопродавница, която обраха. - Какво значи това Самопродавница? - запита с интерес и учудване Андрей.
към текста >>

47. 375. За всички грешки на учениците държат отговорен Учителя

VI. Разни срещи

Нали го знаете оня мутрестия брат - един грозен, страшен като горила брат?
375. ЗА ВСИЧКИ ГРЕШКИ НА УЧЕНИЦИТЕ ДЪРЖАТ ОТГОВОРЕН УЧИТЕЛЯ - Право да Ви кажа господин Христов, нищо не разбирам, само дълбоко в мен чувствувам, че така както го казвате, така е и в същото време ми се струва, че не е вярно. Вие откъде сте научили тези неща? Както винаги и сега, Андрей най-важните неща ги минаваше и отминаваше мимоходом, както тангентата минава по окръжността: - Брат Христов, знаете ли, че брат орангутан ме изпъди? Нали го знаете оня мутрестия брат - един грозен, страшен като горила брат? - Значи „брат орангутан”? - повтори думите на Андрей Христов, като се смееше с глас. Искаше Андрей да схване, разбере техния смисъл, но Андрей не разбираше, затова му обясни: - Щом казваш „брат”, най-малко баща ви или майка ви са общи - тогава и ти трябва да си орангутан. Андрей разбра, сети се и почна да се смее. - Разбрах.
към текста >>

- Аз много добре зная, че не съм красив, но също така зная, че не съм толкова грозен.
- Разбрах. - Нищо не си разбрал! Това което си видял в него - грозното, за да го видиш, непременно трябва и в тебе да го има, инък не би го видял. - Само в това никога не можете да ме убедите! - възкликна недоволно Андрей. - Аз много добре зная, че не съм красив, но също така зная, че не съм толкова грозен. Знаете ли какви красиви момичета, въпреки многото лоши неща, които имам са ме харесвали? А него сигурен съм, че никое момиче досега не го е харесвало! Коя жена ще целуне такъв маймун? -Христов се усмихна снизходително и каза: - Не бързай, не бързай, помисли. Той е бил красив, но сгрешил и затова е станал грозен.
към текста >>

Той е бил красив, но сгрешил и затова е станал грозен.
- Аз много добре зная, че не съм красив, но също така зная, че не съм толкова грозен. Знаете ли какви красиви момичета, въпреки многото лоши неща, които имам са ме харесвали? А него сигурен съм, че никое момиче досега не го е харесвало! Коя жена ще целуне такъв маймун? -Христов се усмихна снизходително и каза: - Не бързай, не бързай, помисли. Той е бил красив, но сгрешил и затова е станал грозен. Всеки който греши погрознява, и щом си поправи грешката - възвръща си красотата. Той сега в светлината на Учителя работи в това направление, за да си поправи грешките и да стане отново красив. - Гърбицата само в гроба се оправя! Как ще работи да стане красив? - запита раздразнено Андрей.
към текста >>

Човек може да бъде грозен в миналото, настоящето и бъдещето, може да бъде външно грозен, а вътрешно красив и обратно.
- Гърбицата само в гроба се оправя! Как ще работи да стане красив? - запита раздразнено Андрей. - Ти пак бързаш - мислиш, че твоето знание е началото и края изобщо на знанието! Ти си мислиш, че ти си мярката на знанието! Човек може да бъде грозен в миналото, настоящето и бъдещето, може да бъде външно грозен, а вътрешно красив и обратно. - Не, това е и външно и вътрешно и всякак само грозен. Да Ви разкажа как се отнесе с мене, за да се убедите, че съм прав в моите твърдения. Разказа му за брата, после и за сестра Блатова. Накрая Христов стана сериозен, затвори си очите и почна да се моли. Този път Андрей не се молеше, а продължаваше да разказва и когато Христов се молеше, и когато си отвори очите, заговори много сериозно и загрижено: - Аз и още по-малко Учителя имаме нужда от това, което ти или който и да било друг ни носите!
към текста >>

- Не, това е и външно и вътрешно и всякак само грозен.
Как ще работи да стане красив? - запита раздразнено Андрей. - Ти пак бързаш - мислиш, че твоето знание е началото и края изобщо на знанието! Ти си мислиш, че ти си мярката на знанието! Човек може да бъде грозен в миналото, настоящето и бъдещето, може да бъде външно грозен, а вътрешно красив и обратно. - Не, това е и външно и вътрешно и всякак само грозен. Да Ви разкажа как се отнесе с мене, за да се убедите, че съм прав в моите твърдения. Разказа му за брата, после и за сестра Блатова. Накрая Христов стана сериозен, затвори си очите и почна да се моли. Този път Андрей не се молеше, а продължаваше да разказва и когато Христов се молеше, и когато си отвори очите, заговори много сериозно и загрижено: - Аз и още по-малко Учителя имаме нужда от това, което ти или който и да било друг ни носите! Ето виж, не съм изял нито една дюля!
към текста >>

0.88941502571106