Търсене в текстове за 'Гробница'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 31 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Без приложението на тези три закона земята ще заприлича на гробница.
Знанието на божествената Мъдрост и Истина не е приложено в индивидуалния, семейния и обществения живот и вследствие на това се явява тази вътрешна криза. И ако тези закони не се приложат, бялата раса ще дойде до израждане, но ще дойде друга една раса, която ще я наследи и ще вземе кормилото на човешкото развитие, като приложи законите на Любовта, Мъдростта и Истината и създаде нови форми и отношения. Става една вътрешна борба в света и тя е неизбежна. Съвременните хора искат мир, но не може да има мир, докато не се приложат Любовта, Мъдростта и Истината, които носят светлина за ума и простор за човешката мисъл, топлина за сърцето, и широта и благородство за чувствата, и простор и свобода за човешката воля. Дето не действат тези три закона, не може да има никаква култура, никаква наука и религия. Без приложението на тези три закона земята ще заприлича на гробница. Мислите и желанията на хората съществуват като обективни реалности в природата и упражняват влияние върху развитието на живота и природните явления. Натрупвани с векове, отрицателните мисли и желания на хората действат като взривни вещества. И много от катастрофите, които стават на нашата планета, се дължат на тези отрицателни мисли и желания. Щом като знаем това, тогаз всеки, който желае доброто и щастието на човечеството, трябва да се откаже да дава ход на отрицателните мисли и желания, които действат в психическия свят като отрови и задушват атмосферата. Затова най-първо хората трябва да се научат да мислят правилно, да дадат ход на светлите мисли и благородни желания, като вървят в хармония с природните закони, и само тогава човечеството ще се радва на благоденствието и щастието.
към текста >>

2. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен пулс на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница.
Както геният на Коперник, Кеплер и Нютон сглобиха в едно разпокъсаните факти от наблюдения върху отделни явления на небето и създадоха една дивна хармонична картина за строежа на слънчевата система и за вселената, така геният на един голям духовен пратеник сглобява в едно разпокъсаните на вид противоречиви факти в живота в едно стройно учение. За това във всички религии е затворена истината. Тя трябва да се прозре, а не само външно и автоматично да се изповядва. Религиозното изповедание без проникване на същината, на скритата истина е едно смешно зрелище, а при това и опасно, защото в света със ставали страшни престъпления в името на верските различия. И за света е по-благодатно да няма никакви религии, щом като в тях не се търси синтетичната мъдрост на всички времена и народи. Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен пулс на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница. И така, синтетичния ум и синтетичния дух е, който сбира в едно житейската опитност и дава цялостна концепция и мироглед. Схващането на природата като нещо механично пречи за доближаване към нейното единство. Тогава ние ще се ограничим само в определени тесни рамки на явленията и ще прокудим духа на общото. Разбира се, ще бъде много неестествено да отречем специализирането, както в науката, така и в другите клонове на човешката деятелност, защото всеки трябва да има своя специалност, но при стесняване в рамките на специалността, никога не трябва да се изпуща из внимание общото. Ние вече споменахме, че нашия век е век на раздробяването.
към текста >>

3. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И късно след вековете, може би, някой ще почука върху неговата гробница и ще каже: – Чуй, Неру-Ра, чуй, защо беше дошъл принцът и защо остави различни подаръци на твоите дщери!...
Когато бащата ги попита, какво им е оставил принцът, те отговориха: – На мен остави своя образ. – На мен свитък книга. – Защо такъв избор? – Не знаем. Въпросът замря в безкрайността на времето. И късно след вековете, може би, някой ще почука върху неговата гробница и ще каже: – Чуй, Неру-Ра, чуй, защо беше дошъл принцът и защо остави различни подаръци на твоите дщери!... Какво стана след тази паметна нощ? Историята мълчи. Знае се само, че след това в царството на Неру-Ра настъпиха страшни дни. Големи изпитания сполетяха народа му. Война, глад и мор.
към текста >>

4. В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той създава черупки без живот, създава собствената си гробница.
Той гласи: когато нещо се зачене без любов, животът му е страдания и мъки, а краят му – смърт и разрушения. Такава е ориста на човешката култура. Тя е рожба на ума, насочил всичките си сили само навън. В това дело няма живот и красота, защото не е оплодено от духа на вечния живот, защото е родено без любов. Умът, който живее окован в железни закони и обръчи, мисли само за лична угода, стреми се към успехи и външен блясък. Той създава черупки без живот, създава собствената си гробница. Какво може да се очаква друго от него, от една егоцентрична култура на ума? – Тя сее безумие и ражда смърт. Тя сее бодили и събира тръни. Тя търси успехи, правда и добро, а жъне нещастия, неправди и омраза.... Така загива рожбата на ума, културата на днешния "разумен" човек. Из глъбините на човешката душа по цялата земя се повдига зов: стига тоя луд набег навън, край на тази външна динамичност, обърнете погледа си навътре, към себе си!
към текста >>

5. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ, Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Но на д-р З., който питал за своя син, убит във войната и отбелязан като изчезнал, госпожа Брифо дала точно описание на неговия син, неговото собствено име и пълни подробности за мястото, на неговия гроб, посочвайки военната гробница, алеята в тая гробница, в която се намира гробът и дори номера на тоя гроб.
След един месец, обаче, намерили скъпоценностите под казания мост." Ето и няколко опити с известни ясновидци. Госпожа Е. Брифо. „Медицинският инспектор генерал Калмет и д-р З. направили заедно визита на госпожа Брифо. Тя познавала д-р Калмет, така че отговорите, които е давала нему, нямат значение. Но на д-р З., който питал за своя син, убит във войната и отбелязан като изчезнал, госпожа Брифо дала точно описание на неговия син, неговото собствено име и пълни подробности за мястото, на неговия гроб, посочвайки военната гробница, алеята в тая гробница, в която се намира гробът и дори номера на тоя гроб. Нито една от тези подробности не бяха познати. В последствие те бяха намерени, че са точни. Нещастният баща можа да узнае лесно, без други указания за това, освен бележките, взети от него през време на сеанса с госпожа Брифо, гроба на своето дете. Тоя експеримент е от голямо значение. За съжаление, ние нямаме писан доклад от д-р З.
към текста >>

6. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя е мек огън, който, като влезе, внася мир в духа, светлина — в ума ни, сила — в ръцете и краката ни, и премахва всички недъзи и болки." Като знаем тази правдива мисъл и като виждаме хората тъй навъсени, не бихме ли се зарадвали, че тя—великата мисъл на великия ни Учител е една велика и всесилна рецепта, с която човечеството би възкръснало от гробницата на омразата и би се зарадвало.
Неговите действия са плод на омразата, която всеки час той подхранва в сърцето си с лошите си и зли мисли. Съвременният човек не се радва ни на слънцето, ни на плодовете, ни даже на своя собствен живот. Цветето на омразата расте в сърцето му: мисли винаги за злото. А така не трябва. Учителя казва: „Трябва да отворим сърцата си за Божествената Любов. Тя е мек огън, който, като влезе, внася мир в духа, светлина — в ума ни, сила — в ръцете и краката ни, и премахва всички недъзи и болки." Като знаем тази правдива мисъл и като виждаме хората тъй навъсени, не бихме ли се зарадвали, че тя—великата мисъл на великия ни Учител е една велика и всесилна рецепта, с която човечеството би възкръснало от гробницата на омразата и би се зарадвало. Днес е нужна Любовта, както е била и както ще бъде нужна, защото тя е живота, защото без Любов няма живот. Да правим всичко, което е Любов! Да мислим само за доброто! Да създаваме добри дела и няма защо да въставаме против злото с дъгобойни, скорострелни оръдия или отровни газове. Нема защо с кървави революции да насаждаме справедливост на земята.
към текста >>

7. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Великата, страшна, последна война — битката при Армагедон, която ще превърне земята о гробница и огнищата на днешната култура — в развалини.
В същност, никой не може никого да излъже и затова всички се готвят здравата за война. Кога ще бъде тя ? Може би много скоро. Но може би и да се по-отложи. Рано или късно, обаче, тя ще дойде, тя идва. Великата, страшна, последна война — битката при Армагедон, която ще превърне земята о гробница и огнищата на днешната култура — в развалини. При това положение какво да правим? Да спрем това, през което светът трябва да мине, за да поумнее, ние не можем. Ако, обаче, ние, българите, поумнеем навреме, ний бихме могли да се спасим от идващия ужас. Всички ще поумнеем, но да не би това да бъде късно! Словото на Учителя Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека Хората се интересуват от нещата дотолкова, доколкото имат отношение към тях.
към текста >>

8. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Египтолозите, които се осмелиха, в името на науката, да насилят многовековната гробница, загинаха един след друг.
Тази склонност към гостоприемство на нашата телесна организация е едно благо, когато се касае до излъчвания, които носят в себе си живот; но тя става една опасност, когато имаме работа със сили, които имат лоши влияния Всички болести, които ний понасяме, произлизат от едно отслабване на нашата психична същност. причинено от действието на тези скрити сили, за нещастие неподозирани, Естествено е, прочие, да се предпазваме от влияния, които могат да ни повредят, и да им се противопоставяме. Ако ние знаехме да се предпазваме в някои зле влияещи среди, ако ний избягвахме грижливо близостта и притежанието на неща. чието лошо влияние е сигурно, ако бихме могли да си служим с един вид психична дезинфекция, ний бихме запазили спокойствието си и до голяма степен бихме се освободили от влиянието на тия зловредни токове, които обливат нашия организъм и се стремят да нарушат нашето вътрешно равновесие. Разкриването гроба на Тутанкамон1) е още твърде близко до нас, за да можем да оставим без внимание полемиките, които се започнаха по повод мистериозните умирания, последвали отварянето на саркофага. Египтолозите, които се осмелиха, в името на науката, да насилят многовековната гробница, загинаха един след друг. Лорд Карнарвън, който доби славата на откривател на гробницата и който организира разкопките, бе първата жертва, после, наскоро след това, неговия помощник Картер; другите учени ги последваха по реда си: рентгенологът Арчи Рейд; двама фотографи; Ричард Бартел, секретар на Картер; лорд Уестбърн и други още. Непосредствено след влизането на първия египтолог в гроба, и в продължение само на няколко години, всички те преминаха прага на смъртта по един трогателен начин. И по тоя повод, бе припомнена историята на една мумия от Британския музей, която надаряваше със смърт всеки, който имаше работа с нея. Принудени бяха да я отнесат на специално място, гдето никой да не може да я види, страхувайки се от нови нещастни случаи, Не е много вероятно, че тук именно починалия, както мнозина твърдят, е този, който си отмъщава за това, което счита като оскверняване на гроба му. По за вярване е, че нови въплъщения са последвали и са скъсали връзките му с неговото мумифицирано тяло; но ние трябва да имаме пред вид, че едно голямо количество излъчвания е затворено при смъртта в гробницата, като резултат на магичните заклинания на жреците.
към текста >>

Лорд Карнарвън, който доби славата на откривател на гробницата и който организира разкопките, бе първата жертва, после, наскоро след това, неговия помощник Картер; другите учени ги последваха по реда си: рентгенологът Арчи Рейд; двама фотографи; Ричард Бартел, секретар на Картер; лорд Уестбърн и други още.
причинено от действието на тези скрити сили, за нещастие неподозирани, Естествено е, прочие, да се предпазваме от влияния, които могат да ни повредят, и да им се противопоставяме. Ако ние знаехме да се предпазваме в някои зле влияещи среди, ако ний избягвахме грижливо близостта и притежанието на неща. чието лошо влияние е сигурно, ако бихме могли да си служим с един вид психична дезинфекция, ний бихме запазили спокойствието си и до голяма степен бихме се освободили от влиянието на тия зловредни токове, които обливат нашия организъм и се стремят да нарушат нашето вътрешно равновесие. Разкриването гроба на Тутанкамон1) е още твърде близко до нас, за да можем да оставим без внимание полемиките, които се започнаха по повод мистериозните умирания, последвали отварянето на саркофага. Египтолозите, които се осмелиха, в името на науката, да насилят многовековната гробница, загинаха един след друг. Лорд Карнарвън, който доби славата на откривател на гробницата и който организира разкопките, бе първата жертва, после, наскоро след това, неговия помощник Картер; другите учени ги последваха по реда си: рентгенологът Арчи Рейд; двама фотографи; Ричард Бартел, секретар на Картер; лорд Уестбърн и други още. Непосредствено след влизането на първия египтолог в гроба, и в продължение само на няколко години, всички те преминаха прага на смъртта по един трогателен начин. И по тоя повод, бе припомнена историята на една мумия от Британския музей, която надаряваше със смърт всеки, който имаше работа с нея. Принудени бяха да я отнесат на специално място, гдето никой да не може да я види, страхувайки се от нови нещастни случаи, Не е много вероятно, че тук именно починалия, както мнозина твърдят, е този, който си отмъщава за това, което счита като оскверняване на гроба му. По за вярване е, че нови въплъщения са последвали и са скъсали връзките му с неговото мумифицирано тяло; но ние трябва да имаме пред вид, че едно голямо количество излъчвания е затворено при смъртта в гробницата, като резултат на магичните заклинания на жреците. Вредоносния динамизъм, акумулиран чрез тия процеси, се е запазил до нашите дни поради свойството на предметите да акумулират психичните еманации.
към текста >>

По за вярване е, че нови въплъщения са последвали и са скъсали връзките му с неговото мумифицирано тяло; но ние трябва да имаме пред вид, че едно голямо количество излъчвания е затворено при смъртта в гробницата, като резултат на магичните заклинания на жреците.
Египтолозите, които се осмелиха, в името на науката, да насилят многовековната гробница, загинаха един след друг. Лорд Карнарвън, който доби славата на откривател на гробницата и който организира разкопките, бе първата жертва, после, наскоро след това, неговия помощник Картер; другите учени ги последваха по реда си: рентгенологът Арчи Рейд; двама фотографи; Ричард Бартел, секретар на Картер; лорд Уестбърн и други още. Непосредствено след влизането на първия египтолог в гроба, и в продължение само на няколко години, всички те преминаха прага на смъртта по един трогателен начин. И по тоя повод, бе припомнена историята на една мумия от Британския музей, която надаряваше със смърт всеки, който имаше работа с нея. Принудени бяха да я отнесат на специално място, гдето никой да не може да я види, страхувайки се от нови нещастни случаи, Не е много вероятно, че тук именно починалия, както мнозина твърдят, е този, който си отмъщава за това, което счита като оскверняване на гроба му. По за вярване е, че нови въплъщения са последвали и са скъсали връзките му с неговото мумифицирано тяло; но ние трябва да имаме пред вид, че едно голямо количество излъчвания е затворено при смъртта в гробницата, като резултат на магичните заклинания на жреците. Вредоносния динамизъм, акумулиран чрез тия процеси, се е запазил до нашите дни поради свойството на предметите да акумулират психичните еманации. Наблюденията, направени при проучването на тези явления ни показват преди всичко, че мястото, което обитаваме, съвсем не е без значение. Аз съм чувствал, на известни места, впечатлението като че ли цял съм обхванат от едни особени тръпки; един вид щипения произвеждащи лека реакция върху епидермата и, без ни най-малко да разбирам причината или да чувствам и най-малкия студ, кожата ми настръхваше. Тя имаше вида на „кокоша кожа”, нещо което показваше, че контакта, който аз почувствах, имаше един реален, осезаем ефект и, следователно, една също така реална причина. Понякога това явление биваше локализирано например в едната ръка, вместо да бъде общо.
към текста >>

Жорж Гонзалес _____________________________ 1) Гробницата е открита в Долината на царете през 1922 г.
Хартията е добър акумулатор на излъчванията; също така тя е чудесен резервоар, които задържа чувствата на тия, които ги четат, също както и техните реакции, възвишени или посредствени. Пред вид на това, ясна ни става опасността, която се съдържа в употребата на книги, купени „оказион“, или взети от обществени библиотеки, когато те съдържат пикантни, чувствени описания или са проникнати от сектантска нетолерантност,защото те са напоени с порочни, страстни мисли или такива на омраза, произхождащи от всички тия, които преди това са ги чели. Често дори, само при набързо преглеждане на заглавията на изложените букиниста книги, ние биваме обхванати от внезапно вълнение, смущение, явяващо се като следствие на радиациите, на влиянията, които се излъчват от тях. Ако ние ги вземем в ръце, действието е още по-силно. Това особено чувство, което изпитваме при контакта си с тази осквернена хартия, е най-добрия свидетел за нейната вреда. Жорж Гонзалес _____________________________ 1) Гробницата е открита в Долината на царете през 1922 г. от английския археолог Хауърд Картър. Проклятието на фараона. Словото на Учителя Първите стъпки в пътя на човешкия възход „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Ев. Йоана 6;53 Всички живи същества ядът и които ядът правилно, са здрави и красиви. Ако разберем мисълта на Христа „ако не ядете плътта Ми“ буквално, тя няма смисъл.
към текста >>

9. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

цялата земя е станала гробница все на разумни същества.
Бог казваше на Адама: Без любов работите не стават. — Чакай да проверя този закон. И той провери. Ние имаме един дълъг опит. Целият свят, т. е. цялата земя е станала гробница все на разумни същества. Всичко това е резултат все на безлюбие. Безлюбието съществува навсякъде. Само тук-таме се проявява любовта. Не че хората нямат любов, но те държат любовта за себе си. Аз виждам как квачката взима пиленцата под крилата си - любов има тя.
към текста >>

10. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За сега земята мяза па една гробница, на място на изтребление.
Природата не е глупава. Тя е разумна. Следователно, ние трябва да имаме ясна представа за устройството на земния, на физическия живот. Това е необходимо, за да може човек да се избави от сегашните неприятности, в които постоянно изпада. Тези неприятности и нещастия следват не само отделния човек, но и всички нареди, както и сялото човечество. За сега земята мяза па една гробница, на място на изтребление. Най-големите нещастия стават на земята. Това със смени, промени в природата. Формите постоянно умират. а животът минава от една форма в друга. Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, тя ще се насърчат.
към текста >>

11. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там имахме буря, която се разрази в Бискайския залив , наречен гробницата на моряците, та вземахме едва по 4 морски мили в час и водихме страшна борба с вълните.
В Анверс се качих на „Балкан“ на 1 октомври т. г. Това е бивш пасажерски параход, купен от Франция за 8 милиона лева. Бях единствен пасажер при 40 души екипаж. Товар имаше 4,200 тона стоки за разни южни страни. Пътуването с тоя български параход бе спокойно, с изключение на Атлантика. Там имахме буря, която се разрази в Бискайския залив , наречен гробницата на моряците, та вземахме едва по 4 морски мили в час и водихме страшна борба с вълните. Останалото пътуване беше отлично. Минахме край Лисабон през Гибралтар. покрай Африканските брегове (Мароко, Алжир, Тунис), спряхме по 3 — 4 дни в остров Малта, в Пирея, Стамбул и Самсун на югоизточния бряг на Черно море, в Анадола (Мала Азия.) Добри българи намерих, повече търговци, и в Малта и в Атина и в Стамбул и в Самсун. На 30 октомври в Бургас и на 1 ноември т. г. във Варна имах случая да предам поздравите на северните есперантисти до българските.
към текста >>

12. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изследванията са показали, че тя не е само една гробница на фараони, но и един научен паметник: в нея египетските мъдреци са вложили много от своите строителни, математични, астрономични, геодезични и пр.
Единия т е светът на старото, което ни води към гибел, а другият е светът на Новото, което ни води към озарената от слънцето на любовта земя, в която има простор и условия за живот за всички. Да престанем да говорим и да мислим за интереси, които не могат да се хармонират с интересите на нашите ближни. Да спрем погледа си и да отправим усилията и надеждите си към,наши я върховен интерес — Любовта, който е интерес на всички и за всички едновременно и който единствен ще може да излекува всички рани, да разреши всички противоречия, да хармонира всички досега хаотични и противоречиви сили и така да създаде нечуван и непомислян досега възход за цялото човечество, за всички хора и народи на земята. Новото ще дойде само по пътя на Любовта. Пламен ХЕОПСОВАТА ПИРАМИДА Хеопсовата пирамида е един от най-величествените паметници, които ни е завещал древният Египет. Изследванията са показали, че тя не е само една гробница на фараони, но и един научен паметник: в нея египетските мъдреци са вложили много от своите строителни, математични, астрономични, геодезични и пр. познания, които извикват възхищение със своята точност. Ще дадем някои данни за Хеопсовата пирамида, които потвърждават казаното по-горе. Размерите на голямата пирамида, изразени в съвременни мерки, са: височина — 148 м. 208; страни на основата — 232 м. 805; повърхнината, която тя заема е, следователно, 5 х.
към текста >>

13. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Шишков по случай откриването гробницата на египетския фараон. 13.
Т. 11. Един учител на древността: Питагор и неговата окултни школа (продължение от кн. VII и край). 12. Отмъщението на Тутанкамона. Разяснения от Ал. Шишков по случай откриването гробницата на египетския фараон. 13. Странна история. Окултен разказ от Siner Sinelles, прев. от английски Любомир Лулчев. 14. Законът за изобилието. Лекция от американския окултист Ричард Ингалезе. 15.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

същия месец и погребано в гробницата на Лоаяс, в присъствието на грамадно стечение на почитатели и ученици.
След завръщането си в Лион, Филип продължи пак сношенията си с руския дворец, като разменяше писма, особено с императрицата, която бе му подарила, от признателност за грижите му към нея, един великолепен автомобил. В 1904 г·, той изгуби 26 годишната си дъщеря, омъжена за док- тор Л. и толкова се разтъжи за тая загуба, че реши да прекрати своите консултации, продаде една част от движимите си имоти и се оттегли в Арбрел, поменатото по-горе малко градче в околностите на Лион. Там той се помина на 2 август 1905 год. Тялото му биде донесено в Лион на 5. същия месец и погребано в гробницата на Лоаяс, в присъствието на грамадно стечение на почитатели и ученици. * * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост. След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери. Дворецът, повече от всякога, бил отворен за свещениците, калугерите и просяците от всички сортове. Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор. Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При краката й горели лампи, светлината на които изгаснала при отварянето на гробницата.
Колкото се отнася до онази изкуствена и движеща се фигура в подземната стая, изглежда, че била там нарочно поставена, щото при идването на когото и да било, който не знаел тайната, да унищожи лампата. Фигурата била съединена с механизъм с каменните плочи на дюшемето тъй, че при стъпване на тях била поставена в движение. Но тази вечна лампа не е единствената известна лампа, тъй като има подобни още много други и то в гробове много по-стари. Във времето на папа Павел III на пътя, водещ от Рим към Апия, където са погребани голямо множество прочути езичници, бил отворен един гроб, в който било намерено напълно запазено тялото на много красива девица, плуващо в чудна течност, която я запазвала от разтляване. Лицето й било много красиво и косата й била сплетена с златен кръг. При краката й горели лампи, светлината на които изгаснала при отварянето на гробницата. Според няколкото надписи, които били там намерени, там лежала погребана повече от 1,500 години. Коя е била, не било установено, но мнозина се съмняват, че тя е била Цицероновата дъщеря Тулиола. Cedrenus разправя за една лампа, която била намерена през владичеството на императора Юстиниана в Edesse, и то с образа на Спасителя. Висяла под една кула и била грижливо затворена, за да няма въздуха достъп към нея. Тази лампа била, както се установило от намерените написани на нея данни, запалена наскоро след разпятието на Христа.
към текста >>

Babtista Posta, в трактата си за „Естествената магия“ пише, че около 1550 година била отворена на остров Xesis в Неаполския залив мраморна гробница на един римлянин.
Това масло или есенция било злато в особено течно състояние. Това ни навежда на мисълта, дали тази течност не е била някакъв си вид от тъй нареченото колодиално злато — не този вид злато, който днешната химия познава. Това изкуство било изключително владение на розенкройцерите (или изобщо на адептите) и те съществували сигурно дълго преди римската империя. Това, което от историята се знае. са само откъслеци, отнасящи се до лицата, които били техни външни инструменти. Babtista Posta, в трактата си за „Естествената магия“ пише, че около 1550 година била отворена на остров Xesis в Неаполския залив мраморна гробница на един римлянин. При отварянето й била намерена горяща лампа, която издавала силна светлина. Тази светлина започнала бързо да побледнява, щом като въздухът получи достъп към нея и бърже изгаснала. Според надписите, намерени в гробницата, било установено без всяко съмнение, че тази лампа била поставена в гробницата във времето преди идването на Спасителя. Тези, които видели тази лампа, твърдели, че нейната светлина била ослепителна, че светлината й нито се увеличавала нито се изменяла, но горяла спокойно като че пламъкът бил издълбан в мрамора. Една много забележителна лампа, наречена лампата на Pallada, син на Evandera, която според разказа на Виргилий бил убит в Гиш.
към текста >>

Според надписите, намерени в гробницата, било установено без всяко съмнение, че тази лампа била поставена в гробницата във времето преди идването на Спасителя.
Това, което от историята се знае. са само откъслеци, отнасящи се до лицата, които били техни външни инструменти. Babtista Posta, в трактата си за „Естествената магия“ пише, че около 1550 година била отворена на остров Xesis в Неаполския залив мраморна гробница на един римлянин. При отварянето й била намерена горяща лампа, която издавала силна светлина. Тази светлина започнала бързо да побледнява, щом като въздухът получи достъп към нея и бърже изгаснала. Според надписите, намерени в гробницата, било установено без всяко съмнение, че тази лампа била поставена в гробницата във времето преди идването на Спасителя. Тези, които видели тази лампа, твърдели, че нейната светлина била ослепителна, че светлината й нито се увеличавала нито се изменяла, но горяла спокойно като че пламъкът бил издълбан в мрамора. Една много забележителна лампа, наречена лампата на Pallada, син на Evandera, която според разказа на Виргилий бил убит в Гиш. (Този разказ е в Виргилиевата Енеида, в гл. X ) била намерена в 1461 година недалече от Рим. Разказва се, че наблизо копал някой си земеделец, и когато изкопал малко по-дълбоко, копачът му ударил в каменна плоча.
към текста >>

При тялото намерено в гробницата Pelladova, имало лампа с чуден, вечногорящ пламък.
Разказва се, че наблизо копал някой си земеделец, и когато изкопал малко по-дълбоко, копачът му ударил в каменна плоча. Под нея бил гроб, в който било намерено тялото на мъж, с необикновена големина и било тъй добре запазено, че изглеждало, като че току що било погребано. — (Възможно е, че тези вечни лампи изпълвали около си с особена мумуфикачна атмосфера, и че затуй именно били поставяни в гробовете, за да запазват от изгниване телата на мъртвите. На тази мисъл ни навежда и особената чудна миризма, която оня земеделец в Staffordshire забелязал. Но това е само предположение). При тялото намерено в гробницата Pelladova, имало лампа с чуден, вечногорящ пламък. Но лампата била при все това у- гасена и то тъй, че хората, които наблюдавали това преинтересно откритие,искали да узнаят причината и устройството на оная светлина и на дъното на лампата пробили дупка, която от това изгаснала и веднага се строшила. От това се види, че такива конструкции били неколко вида и че не всички лампи били с еднакво устройство. Една угасвала веднага при отваряне гроба, друга била неугасяема и пр. Мъжът, положен в гробницата Palladova, имал на гърдите си широка рана. Че това било тялото на Паладия, доказва надписът открит в гроба: „Pallas, син на Евандера, лежи тук, могъщото Турново копие го уби е боя“.
към текста >>

Мъжът, положен в гробницата Palladova, имал на гърдите си широка рана.
Но това е само предположение). При тялото намерено в гробницата Pelladova, имало лампа с чуден, вечногорящ пламък. Но лампата била при все това у- гасена и то тъй, че хората, които наблюдавали това преинтересно откритие,искали да узнаят причината и устройството на оная светлина и на дъното на лампата пробили дупка, която от това изгаснала и веднага се строшила. От това се види, че такива конструкции били неколко вида и че не всички лампи били с еднакво устройство. Една угасвала веднага при отваряне гроба, друга била неугасяема и пр. Мъжът, положен в гробницата Palladova, имал на гърдите си широка рана. Че това било тялото на Паладия, доказва надписът открит в гроба: „Pallas, син на Евандера, лежи тук, могъщото Турново копие го уби е боя“. Една много интересна лампа била открита в Atesta. близо до Падуа в Италия. Намерил я един селянин, който, като копал в полето, изкопал ракла, в която била друга ракла и в тази имало лампа — една от тези, вечногорящите, за които било изказано толкова предположения. Горящата материя на тази лампа била при това некаква си необикновено ясна кристална течност, от силата на която трябвало тази лампа да гори повече от 1,500 години и ако при намирането тази лампа би била достатъчно добре запазена от внезапния достъп на въздуха, би горяла още произволно дълго време.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят.
Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2) Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3) Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или, по-скоро, светът е само ВЪНШНА ОПОРА на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“. По-нататък, Д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т. е. в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за устройството на обществото въз основа на синархическия принцип. Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствания и астрални сили, от които природата има нужда.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Шишков по случай откриването гробницата на египетския фараон. 13.
Т. 11. Един учител на древността: Питагор и неговата окултни школа (продължение от кн. VII и край). 12. Отмъщението на Тутанкамона. Разяснения от Ал. Шишков по случай откриването гробницата на египетския фараон. 13. Странна история. Окултен разказ от Siner Sinelles, прев. от английски Любомир Лулчев. 14. Законът за изобилието. Лекция от американския окултист Ричард Ингалезе. 15.
към текста >>

Мисълта ми е тази: ако Тутанкамон беше фараон популярен, както са били всичките други преди него, то сигурно и гробницата му щеше да бъде много по-богата, и следователно, находките в нея днес щяха да бъдат много по-многочислени и скъпоценни.
оригинала им на старогръцки език с точния им превод на български в кн. VII на Всемирна Летопис. Ал. Шишков Отмъщението на Тутанкамона Помолиха ме от няколко места да разкрия загадката около Тутанкамоновата мумия и свързаните с нейното задигане нещастия. Аз ще се потрудя да обясня: кой е бил този фараон, може ли той да отмъщава след смърт и кой собствено отмъщава, ако умрял човек не може да стори това. 1. Кой бе Тутанкамон Макар че личността на Тутанкамоновия тъст, фараон Аменхотеп четвърти, не ни занимава, необходимо е да кажа две думи за него, защото отношението между народа и жреците от една страна и самия фараон — от друга, е преминало с всичката си неприязненост и към зетя на същия фараон, сиреч Тутанкамона, а това е резултат от голямата сравнителна оскъдност, с която е било извършено погребението на Тутанкамона. Мисълта ми е тази: ако Тутанкамон беше фараон популярен, както са били всичките други преди него, то сигурно и гробницата му щеше да бъде много по-богата, и следователно, находките в нея днес щяха да бъдат много по-многочислени и скъпоценни. Тъстът на Тутанкамона, фараонът Аменхотеп четвърти, е бил наречен „еретикът фараон“, защото е отстъпил от вярата на прадедите си и е почнал да се кланя на бога на слънцето, на самия диск на слънцето. Във връзка със своето обръщане, той е променил и името си от Аменхотеп (т. е. Амон е доволен) на Ехнатон (т. е. угоден на слънцето). Вследствие на въвеждането насилствено на новото течение в полза на божеството на слънчевия диск, фараонът изгубил престижа си в обширната своя империя, така че наскоро след обръщането му този организъм е почнал скоро да се разкапва, тъй като нито властите, нито жреците — иначе всевластни — са се грижили за държавата, тъй като са нямали нито охота, нито интереси за държавните работи.
към текста >>

Ако Тутанкамон беше, както казах в началото, фараон популярен, то и скръбта за неговата загуба щеше да бъде популярна, и самата гробница щеше да бъде много по-богато украсена, и музея в Кайро щеше да постави в скрина си под буквата П малко повече скъпоценности и украшения. 2.
Схванали положението и като не искали да продължи тази война с жреците, защото разбирали, че това подрива устоите на мира и държавата, той решили да се върне към религията на праотците си. Той сменили името си Тутанхатон — жив образи на слънцето — с Тутанкамон (жив образи на Амона). С това той привидно е спечелил отново благоразположението на клира, но този последния е бил много предпазливи, и не му е доверявали много· След смъртта на Тутанкамона, жена му Анкезенамон е поискала от съседното царство един нов съпруги, обаче, Анхезенамон властолюбивия генералисимус майор Харемхеб е спрял царския пратеник и скъсал писмото му. Овдовялата царица е трябвало да живее без съпруг и без трон до смъртта си, когато майор Харемхеб основава своята династия. Това е било в 14-то столетие преди Христа. Ако Тутанкамон беше, както казах в началото, фараон популярен, то и скръбта за неговата загуба щеше да бъде популярна, и самата гробница щеше да бъде много по-богато украсена, и музея в Кайро щеше да постави в скрина си под буквата П малко повече скъпоценности и украшения. 2. Може ли фараонът да отмъщава след смъртта? Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр. Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“.
към текста >>

Защо да ни се вижда това чудно, че материята — едно писмо на царица Анкезенамон до съседа цар — е било запазено съвършено в гробницата, или превръзките, бинтовете на мумията, като физическа материя, и до днес са могли да се запазят, макар че са физическа материя, която подлежи на разрушение от въздух и пр., а една материя, която е невидима и по-малко подлежи на разрушение, като изкуствения елементал, да не може да се запази още по-дълго време, като върши волята на Тутанкамона — и убива дръзващите да безпокоят фараона?
Какво се получава в резултат? Получава се една мисъл-форма, един изкуствен елементал с огромна сила, който живял няколко столетия след това и винаги повтарял три деня преди смъртта на някого от това семейство тъжната погребална мелодия, която рицарите пеели при смъртта на детето. 3. Кой убива и отмъщава вместо Тутанкамона? Не ще и съмнение, че това е неговият изкуствен елементал, кой то той е създал с силната творческа воля на посветен, каквито са били мнозина от фараоните. И ако един прост рицар-кръстоносец може да сътвори силен изкуствен елементал, който да трае 3—4 века, като изпълнява волята на твореца си и пее, защо изкуственият елементал на един посветен да не може да трае с хиляди години и да убива? Защо да ни се вижда това чудно, че материята — едно писмо на царица Анкезенамон до съседа цар — е било запазено съвършено в гробницата, или превръзките, бинтовете на мумията, като физическа материя, и до днес са могли да се запазят, макар че са физическа материя, която подлежи на разрушение от въздух и пр., а една материя, която е невидима и по-малко подлежи на разрушение, като изкуствения елементал, да не може да се запази още по-дълго време, като върши волята на Тутанкамона — и убива дръзващите да безпокоят фараона? Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана. Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото. Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука.
към текста >>

Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана.
Получава се една мисъл-форма, един изкуствен елементал с огромна сила, който живял няколко столетия след това и винаги повтарял три деня преди смъртта на някого от това семейство тъжната погребална мелодия, която рицарите пеели при смъртта на детето. 3. Кой убива и отмъщава вместо Тутанкамона? Не ще и съмнение, че това е неговият изкуствен елементал, кой то той е създал с силната творческа воля на посветен, каквито са били мнозина от фараоните. И ако един прост рицар-кръстоносец може да сътвори силен изкуствен елементал, който да трае 3—4 века, като изпълнява волята на твореца си и пее, защо изкуственият елементал на един посветен да не може да трае с хиляди години и да убива? Защо да ни се вижда това чудно, че материята — едно писмо на царица Анкезенамон до съседа цар — е било запазено съвършено в гробницата, или превръзките, бинтовете на мумията, като физическа материя, и до днес са могли да се запазят, макар че са физическа материя, която подлежи на разрушение от въздух и пр., а една материя, която е невидима и по-малко подлежи на разрушение, като изкуствения елементал, да не може да се запази още по-дълго време, като върши волята на Тутанкамона — и убива дръзващите да безпокоят фараона? Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана. Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото. Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука. Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба.
към текста >>

Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе.
Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука. Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба. И ритуалът е давал само напътването на душата за тази област. Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе. И мнозина още има да умират от такива ухапвания на мухи, които дръзват да безпокоят фараоните . . . Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните. Siner Sinelles Странна история (Окултен разказ). — Доларът и стерлингът, ето двата фактора, единствените, които признавам днес, каза мистър Белингтон, като повдигна чашата до пред очите си и изглеждаше цвета на вино то с най-голямо задоволство — стерлингът и доларът, това са последните доводи на всички човешки дела, и при това най-силните; едничките необходими царе на тая земя, на голямото безбрежно море ... — За Ваше здраве, Меджи — вдигна той чашата към нея, като я погледна втренчено с своите си дълбоко-стоящи очи.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И тъй можем да разберем, че в неизвестността на небесните векове, много Млечни пътища, много нации и множество светове са се появявали и падали, за да изчезнат в това тихо етерно поле, плодовито като пълна гробница и в което жътвата на новите звезди се подхранва от изтлената плът на живелите някога съзвездия.
Тя има начало, ще има и край. Тя е, следов., едно от последователните създания, които се раждат и умират в течение на големия цикъл на времето. И слънчевата система, в която се съдържа земята, е също така частично създание, ограничено в пространството, едно от последователните създания, чието раждане и смърт отбелязват ритъмът на времето. И гигантският Млечен път, който обхваща всичките звезди, всичките слънчеви системи, всички мъглявости пред погледа ни, също тъй съставлява едно частично и малотрайно създание, една бела пяна в пространството, с неопределено съществуване. По-нататък, бихме могли да посочим, в етерните простори, други огромни острови, други млечни пътища, подобни на видимия от нас, но толкова далечни, че тяхната светлина, изчерпана по пътя, не може да учудва погледа ни. И тъй можем да разберем, че в неизвестността на небесните векове, много Млечни пътища, много нации и множество светове са се появявали и падали, за да изчезнат в това тихо етерно поле, плодовито като пълна гробница и в което жътвата на новите звезди се подхранва от изтлената плът на живелите някога съзвездия. На късо казано, от това гледище за създадените неща, трябва да се заключи: в пространството се разстилат групи същества, начиная от агрегатите на атомите, образуващи молекулата и от купчинката клетки, които трептят във вътрешността на един молец, до слънчевите системи и мъглявостите, които населват Млечния път. За да бъде, обаче, представата пълна, трябва да прибавим към тия видими организми или групи от материя ония действително реални, макар и възприемливи от чувствата ни организми — нематериалните групировки, които населяват глъбините на безкрайното пространство. А пък във времето: всичките тия светове, всичките тия същества, духовни, материални, гигантски, атомически, се губят и възобновяват неуморно като в един безкраен прилив и отлив, чиито вълни носят живот или го отнасят чрез смъртта, и които подмладяват или застаряват с драмата си този безкраен живот на творението, чието спокойно богатство ни се показва в пространството, заедно с многобройните му преливи, с пълнотата на океана. Прочее, духът ни може да концентрира тази двойна представа за пространството и времето само в една мисъл и тогава ще разберем безкрайното творение, като да обръща всичките възможни творения на продължителността и безграничността. Това безкрайно творение реализира Царството Божие.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Погрешно се е мислило и още се мисли, че пирамидата представлява от себе си една гробница, когато в същност е един паметник, в чийто основи лежи един грамаден храм.
Четвъртитата му форма ни учи за свещената троичност — как да се живее разумно: да си смел, да знаеш, да искаш, да умееш и да мълчиш. Голямата Хеопсова пирамида със своите диагонали е обхващала, удължавайки последните по права линия Нилската Делта, а меридиана. т.е. линията север-юг е разделила тази делта на два сектора съвършено еднакви. Съвременните учени, след дълго занимаване, определиха Парижкия и Гринвичкия меридиани, когато в същност идеалния меридиан е онзи, който минава през Пирамидата, тъй като той преминава през най-голямо число материци и съвсем малко морета. Едно извънредно обстоятелство: ако се изчисли точно пространството на земите, които човечеството може да обитава, ще се установи, че фамозния меридиан ги разделя точно на две равни половини. Погрешно се е мислило и още се мисли, че пирамидата представлява от себе си една гробница, когато в същност е един паметник, в чийто основи лежи един грамаден храм. Самите древни египетски народи са смятали Голямата Пирамида като едно от големите седем чудеса на света. Върхът означава точката, основата — квадрата, т. е. безкрайността и определеното, прогресията и числото. Върхът означава тръгването и пристигането на всичко, вечната подпора на познанието, въображението за Бога. Тялото на пирамидата е създанието, квадратната основа е земята, върху която живеем.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26986908912659