Търсене в текстове за 'Гробница'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 32 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница.
Самолетът направи кръг и се запъти към София, за да се приобщи към останалите самолети. Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями. Цялото село Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира. Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета. На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха. Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница. "Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите. Вие ще проверите това." Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем. Ни дума, ни стон може да се отдели от нас. По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това. След една седмица настъпи новата 1944 година.
към текста >>

"Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите.
Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями. Цялото село Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира. Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета. На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха. Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница. "Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите. Вие ще проверите това." Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем. Ни дума, ни стон може да се отдели от нас. По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това. След една седмица настъпи новата 1944 година. А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана София.
към текста >>

Гробницата, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да улучи нас и Великия Учител - в тази гробница бе погребана английската империя.
Настъпи една нова епоха. След войната, Британската империя се разпадна. Всички нейни колонии получиха независимост и Англия остана само с онова, което имаше на Британския остров. Една империя се разруши отвътре, макар че бе една от победителките във войната срещу Германия. Онези, които изпратиха самолетите и които внушаваха полетите на тези самолети и бомбардировки с цел възмездие срещу България, получиха ответ на заслуженото. Гробницата, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да улучи нас и Великия Учител - в тази гробница бе погребана английската империя. Аз дочаках да се сбъднат думите на Учителя. Остана да се сбъдне и другото пророчество на Учителя. В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София. Може би в мое време няма да се сбъдне, но непременно ще се сбъдне в следващите поколения, които ще дойдат след нас. Онези, които се опитаха да посегнат върху живота на Великия Учител, не могат да преминат годините и времената, без да дадат ответ за това.
към текста >>

В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София.
Една империя се разруши отвътре, макар че бе една от победителките във войната срещу Германия. Онези, които изпратиха самолетите и които внушаваха полетите на тези самолети и бомбардировки с цел възмездие срещу България, получиха ответ на заслуженото. Гробницата, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да улучи нас и Великия Учител - в тази гробница бе погребана английската империя. Аз дочаках да се сбъднат думите на Учителя. Остана да се сбъдне и другото пророчество на Учителя. В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София. Може би в мое време няма да се сбъдне, но непременно ще се сбъдне в следващите поколения, които ще дойдат след нас. Онези, които се опитаха да посегнат върху живота на Великия Учител, не могат да преминат годините и времената, без да дадат ответ за това. Може би, когато следващите поколения четат това, тази империя вече няма да я има. Всички империи се разрушават отвътре. Това решение на Небето щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба грешка, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство.
към текста >>

И затова онези, които трябваше втори да влезнат в гробницата, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана.
Всички империи се разрушават отвътре. Това решение на Небето щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба грешка, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство. По този начин тя обсеби и присвои, и разруши "Изгрева"! Разруши мястото, където бе Домът Господен! И затова съдбите на света се промениха. И затова онези, които трябваше втори да влезнат в гробницата, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана. А в освободеното място трябва да влязат ония, които разрушиха "Изгрева". По мое време това може и да не стане, но по ваше време непременно ще стане! В Божиите решения няма обратни действия! Ще изминат години, десетилетия и векове, но написаното от мен ще е като свидетел на тази епоха и трябва да остане, защото аз бях живият свидетел, когато се изричаше това пророчество за съдбините на света от Всемировия Учител. Забележка на редактора: Съветската империя на болшевишка Русия се саморазруши след 1990 година, четиридесет и пет години след Втората световна война и шест години след смъртта на автора - Галилей Величков.
към текста >>

2. 5_52 Учителят пуска руснаците в България

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Сталинград бе гробница за тяхната армия и руснаците вече ги отблъскваха от границите си.
Други се бяха заселили на различни места в освободени и взети под наем от местните селяни стаи. Животът на Школата течеше при крайно неблагоприятни условия, но също така интензивно, както на "Изгрева" в София. Освен това, времената бяха усилни, историческите събития се движеха бързо и всички бяхме напрегнати от неизвестността за утрешния ден. Беше август 1944 година, войната между Германия и Съветска Русия се водеше с пълна сила. Отдавна германците бяха отхвърлени от Москва. Сталинград бе гробница за тяхната армия и руснаците вече ги отблъскваха от границите си. Всички очакваха как ще се развият събитията. Нямаше хора, които да бъдат безразлични. В Братството имаше представители от всички професии: офицери, политици, общественици, хора, които вземаха участие и решаваха чрез своето мнение и намеса събитията в страната. Тези неща може да ги прочетете в спомените на братята, които са взели участие в тези събития. Но всеки един от тях е присъствувал в строго определено време, на строго определено място и е бил свидетел на едно определено историческо разрешение от Учителя.
към текста >>

3. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

ТОМ 4

Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ.
УЧИТЕЛЯТ бе крайно внимателен и деликатен. Поради това, рядко се връщаше назад, във вековете и персонално да посочи изминатия път. Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези страници, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания. Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле. Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша.
към текста >>

4. 6.51. ЦАР БОРИС И УЧИТЕЛЯТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

след Сталинградската битка Сталин-град е вече гробница за германските войски.
След тази среща Мария Стоянова отива при Учителя и разказва целия случай. Тогава Учителят ме извика и ми нареди: „Недей да занимаваш Лулчев повече с астрология и не му казвай нищо вече, защото той го разнася насам и натам." Учителят не искаше тези предсказания да се казват. А това беше вече указание, аз да бъда вече резервиран към Лулчев и към цар Борис. Какви интересни събития станаха през 1943г.? През пролетта на 1943г. след Сталинградската битка Сталин-град е вече гробница за германските войски. Пленена е 300 000 германска армия от Съветската армия. На 25.VII.1943 г. диктаторът Мусолини в Италия пада от власт. През месец август 1943 г. се сформира ядрото на Отечествения фронт, което ще играе важна политическа роля по-късно.
към текста >>

5. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

ТОМ 6

Струваха ми се като затвор, като гробница на моя скрит, вътрешен копнеж към голямото, великото, красивото!
Как да изляза от това положение. Как да литна на простор и слънце? Защо душата ми копнее за простор и слънце? Така измина първата ми учителска година във вътрешно лутане, блъскане над житейските въпроси, без да дойда до някакво разрешение и примирение. Й когато се качих на края на учебната година на колата натоварена с багажа ми, аз не се обърнах нито веднъж към селото и училището да ги видя, не исках да ги видя. Струваха ми се като затвор, като гробница на моя скрит, вътрешен копнеж към голямото, великото, красивото! Да избягам, да избягам далеч от селото, от учителството! Нищо и никой не може да ми вдъхне любов към тях. Далеч! къде? - Сама не знаех. В душата ми имаше спомен ли (какъв спомен, аз досега съм била само дете и ученичка), какво ли, за страна, за среда, за общество, където има простор и слънце.
към текста >>

6. 35. Мобилизацията

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Трапа засипан с клони и пръст, отгоре насипаха вар, стана една могила като гробница.
Отидох при командира и му казах: „Г-н полковник, заповядайте да видите какво сме направили“. „Ама готово ли е? “, пита той. Викам: „Готово е всичко, елате да видите“. Той дойде, отваря вратите, всичко направено, варосано, мирише на чисто. Трапа засипан с клони и пръст, отгоре насипаха вар, стана една могила като гробница. Значи нямаше още и девет часа, а всичко беше готово. Само едно нещо се случи накрая, че царят не дойде, обаче клозетите станаха. И най-важното, което беше, че Гради отърва един голям тормоз, щяха да го строят за коня да го стреля, а той нямаше да стреля и така приключи тая работа. При това разбрах, че моят началник, който ме тормозеше за вегетарианството, той застрелял коня. Именно същият тоя, който беше ударил Учителя през 1936 г.
към текста >>

7. 37. Учителят си замина от този свят

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Брат Бертоли предложи да направим гробница на Учителя.
Всички братя и сестри бяхме много разтревожени от станалото и не знаехме какво да правим в тревогата си. Плачове и ридания се носеха по целия Изгрев. Ще ви предам доколкото мога разсъжденията на някои братя през време на тая тревога, която обхвана всички ни. Брат Трифон Кунев, бивш директор на театър „Иван Вазов“, писател и поет предлагал ако не разрешат да го положим на Изгрева, да бъде пренесен на Рила. Брат Кръстю Трифонов например, Бог светлина да му даде, той вече отдавна е в Невидимия свят, казваше: „Сега ще трябва да направим един стъклен ковчег на Учителя. Брат Бертоли предложи да направим гробница на Учителя. Аз, Гради казах: „Смятам, че не е редно. Учителят ни е говорил против паметници, гробници, а ние сега ще Му направим гробница“. И тъй отпадна това нещо. Други братя и сестри казваха: „Учителят не си е заминал, Той се е излъчил“. „Да, Учителят ще се шегува с толкова братя и сестри да се излъчва“, казвах аз.
към текста >>

Учителят ни е говорил против паметници, гробници, а ние сега ще Му направим гробница“.
Ще ви предам доколкото мога разсъжденията на някои братя през време на тая тревога, която обхвана всички ни. Брат Трифон Кунев, бивш директор на театър „Иван Вазов“, писател и поет предлагал ако не разрешат да го положим на Изгрева, да бъде пренесен на Рила. Брат Кръстю Трифонов например, Бог светлина да му даде, той вече отдавна е в Невидимия свят, казваше: „Сега ще трябва да направим един стъклен ковчег на Учителя. Брат Бертоли предложи да направим гробница на Учителя. Аз, Гради казах: „Смятам, че не е редно. Учителят ни е говорил против паметници, гробници, а ние сега ще Му направим гробница“. И тъй отпадна това нещо. Други братя и сестри казваха: „Учителят не си е заминал, Той се е излъчил“. „Да, Учителят ще се шегува с толкова братя и сестри да се излъчва“, казвах аз. „Учителят си е заминал.“ Минаваха няколко часа. В това време имаше братя и сестри, които бяха около Учителя, облякоха Го и Го подредиха.
към текста >>

8. 2. ПЛОВДИВСКАТА ГРУПА ПО МЕДИУМИЗЪМ

ТОМ 8

Теолозите разсъждават така: Христос е бил свален от кръста по-рано, Той е бил положен в една циментова гробница и отгоре била поставена надгробна плоча.
Неотдавна четох във вестник "Дума" нещо много интересно. Двама английски теолози, мъжът на 82 години се опитват да обяснят възкресението на Христа по един интересен начин. Ето го: осъдените на разпятие разбойници са преживели на кръста около четири дни. Постепенно са умирали. Христос нали е бил разпнат между такива двама разбойници. Теолозите разсъждават така: Христос е бил свален от кръста по-рано, Той е бил положен в една циментова гробница и отгоре била поставена надгробна плоча. Те приемат, че Христос е бил поставен в гроба още не напълно мъртъв. Те не приемат твърдението на първите християни, първите отци Христови, с което искат да докажат, че Христос е син Божий и затова е възкръснал. Някои други изследователи твърдят, че учениците на Христа са извадили тялото на Христос и са го погребали другаде. Аз нямам никакво отношение към това, не мога да се изкажа по него. За мен това не е толкова важно събитие.
към текста >>

9. І.03.26. КОЙ Е СВЕТИ АЛЕКСЕЙ МОСКОВСКИ?

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

При разчистването им откриват и отварят гробницата на Алексей и намерили там „нетленние мощи", част от ръцете му не са се били разложили.
Разказват, че Тайдула, жената на татарския хан Ченибег, се разболяла, той я изцерил. И от благодарност татарският хан спрял настъплението си в руските земи, посока Москва. След смъртта на Алексей на 12 февруари 1378 г., завещал да го погребат в стените на каменния храм на име „Чудесата на архангел Михаил", но княз Димитрий Иванович, вече Димитрий Донски, го погребва в църквата, до олтара с големи почести. На 20 май 1431 г. рухнали сводовете на църквата на Чудовия манастир. При разчистването им откриват и отварят гробницата на Алексей и намерили там „нетленние мощи", част от ръцете му не са се били разложили. Чак през 1448 г. първият руски автокефален митрополит Йона организира прославата на Алексей като светец. Патриаршията в Константинопол вече не съществувала, както и Византийската империя. Турците завладяват Константинопол през 1453 г. Русия остава единствената държава на православието и става трети Рим.
към текста >>

10. 1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

в Цариград и е погребан в гробницата Егри-капу.
Да бъде призната и утвърдена българската църковна независима йерархия. 2. Да позволи, щото българското духовно началство, заедно с българските представители, да уреди църковните дела на българските епархии. Тази просба е подписана и подпечатана от първенците на селата Капаклий, Хадърча, Гюндоглу, Гевреклер, Чатмата и Козлуджа. В Цариград престоял 4 години и издействувал назначаването на двама свои съселяни за свещеници и в околните села. След четири дълги [години] борби за църковната свобода на нашия народ, тоя бележит българин починал в 1865 год. в Цариград и е погребан в гробницата Егри-капу. Близките му искали да пренесат тленните му останки в селото, но била донесена само надгробната плоча, която си бил приготвил приживе. Забележителни са думите му, които той казал в Цариград при уреждане на църковните работи: „Няма да си отида оттук, докато не видя български владици да се упътят за Българско". Надгробната плоча се намира в църковния двор върху гроба на неговия внук Атанас Златев, който е бил убит от турците в Ботевската гора. След Петър Атанасов, учител става Курти Добрев и двамата от същото село. Последният по професия абаджия, като едновременно упражнява занаята си и учи 10 ученика.
към текста >>

11. VII.8. КОИ СА ВРАГОВЕТЕ НА УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Събират пари, хвърлят ги, ремонтират, а те не знаят, че това е гробница на закопани пари.
Започнаха да събират пари от последователите на Учителя Дънов от провинцията в името на някакъв идеал, за да правят централа на ръководството на Изгрева. А постановката на Учителя е дадена чрез 5-6 човека в техните спомени в „Изгревът". Особено е показателен в „Изгревът" том VIII, стр. 522, където е казано, че Изгревът няма да съществува вече в тази форма, в която е бил. Значи работят срещу волята на Учителя. Събират пари, хвърлят ги, ремонтират, а те не знаят, че това е гробница на закопани пари. Защо ли? Ами те не знаят нищо за историята на тази къща, за хората, които там са живели, как е купено мястото, как е строено, А историята е много грозна. Така че с такава история там нищо не може да бъде построено. И ако бъде построено, то ще се разруши от себе си - там не може да има т. нар. „братски живот." А бяха предупредени чрез „Изгревът" и устно от мен.
към текста >>

12. 3. С ПОДВИГА НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦАТА НИ

Милка Говедева

ТОМ 13

Той водеше от бреговете на Крива вада към борбите на работниците за хляб и свобода, към нелегалните партийни събрания, където се закаляваше стоманата... След 9 септември, когато свободата озари братската могила край Крива вада, аз и сестра ми Вера с трепетни ръце поехме червеното сандъче с костите на нашия загинал баща, за да ги поставим в общата гробница в градската градина на Самоков.
Тук, на братската могила, малкото ми детско сърце изпита ново, непознато дотогава чувство. Задуши ме омраза и жажда за мъст срещу убийците на баща ми. Заклех се да се боря срещу злодеите, които отнеха детството на хиляди деца като мене! Заклех се да стана като татко борец срещу неправдата! Моят път беше вече очертан. Той водеше от бреговете на Крива вада към борбите на работниците за хляб и свобода, към нелегалните партийни събрания, където се закаляваше стоманата... След 9 септември, когато свободата озари братската могила край Крива вада, аз и сестра ми Вера с трепетни ръце поехме червеното сандъче с костите на нашия загинал баща, за да ги поставим в общата гробница в градската градина на Самоков. От площада звучеше вълнуващата бойка реч на Васил Коларов. Той говореше за борческия Самоков, дал свидни жертви за свободата... Прочете и топлата приветствена телеграма, изпратена от Георги Димитров от Москва, в която той изразяваше съжалението си, че не може да присъствува и почете паметта на своите бойни другари Б. Хаджисотиров, М. Дашин, П. Говедев... Милка Говедева
към текста >>

13. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Жермен Пилон - Гробница на Хенрих II Живопис - Жан Кузен (преди Ренесанса), Семейство Ку - известно в историята на живописта - портретисти и миниатюристи - Жан Клуе и внукът му Франсоа Клуе.
Гойя е и майстор на цялата природа - одушевена и неодушевена. Картини, с които бичува обществени недъзи, а особено управлението, поради което бил принуден да напусне Мадрид и Испания, и да се посели в Бордо, гдето изработил нова сюита картини от този род. * * * Французко изкуство Миниатюристи... 16-то столетие. Архитектура - градеж на замъци - национални особености. Амбоас, Шотодьо... Скулптура - франко-фламандска... Жан Бужн - Декор на Лувър, Диана със сърна. Жермен Пилон - Гробница на Хенрих II Живопис - Жан Кузен (преди Ренесанса), Семейство Ку - известно в историята на живописта - портретисти и миниатюристи - Жан Клуе и внукът му Франсоа Клуе. Екатерина Медичи, Хенрих II французки, конен портрет на Франциск I. По-живи и по-хубави са рисунките му - Маргарита Валоа, Анжуйски херцог, Елисавета Австрийска (с багри), конен портрет на Хенрих II, Карл IX (Лувър), Елисавета Австрийска (най-хубавият му портрет, подробностите са изписани по-модерно, свободно), Мария Стюарт (един от най-мрачните му портрети). 17-то столетие...
към текста >>

14. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Иван Толев

ТОМ 15

Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми, хубави дрехи, почитане на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят.
Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3. Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция, те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи". Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми, хубави дрехи, почитане на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или по-скоро, светът е само външна опора на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят". По-нататък д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т.е. в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за устройството на обществото въз основа на синархическия принцип. Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствувания и астрални сили, от които природата има нужда.
към текста >>

15. 1931 година

ТОМ 16

Някъде в пътуването разкопахме една гробница от Руско-туреката война.
Макар да реагира - ори и сей, плодовете някога ще бъдат горчиви! 27.II.1931 год. Сънувах, че сме братството някъде на екскурзия, но ще си отиваме вече и то нещо през Стара планина за към Водица. Много багажи. Но ние с наш Ивана си имаме хубави коне, та в каруцата напълнихме много багаж на наши хора. Някъде в пътуването разкопахме една гробница от Руско-туреката война. Иманяри копали някъде отстрани гроба. Но оказа се, че ножът, дълга сабя, била до самия гроб забито при погребението и сега с тия, които пътувахме, те откриха сабята и поискаха да разровят гроба, защото можело под мъртвеца да намерят имане. Които копаеха, бяха Добри Бобев, Михаил Драганов и други от нашата махала, но мен ме отврати лошата гледка на мъртвеца, който още отдавна погребан, но още не сплуго всичкото месо и така, отдето започва тялото му, е една червенина, така, червена пръст. После като пътувахме, минахме през някое си село, където съм учил като ученик. Сава Йорданов от Попово ме заведе на гости някъде, уж у дома си, но аз исках да отида у хазяите, уж там е Мама, която веднага отиде у тях, щом пристигнахме и т.
към текста >>

16. 2. ЕССЕ HOMO

ТОМ 20

И този, който ще може да му ги даде - ще бъде слушан и ще води - всичко останало или ще разбере Истината и възкръсне, или ще остане една хубаво варосана гробница, в която има само кости и смрад.
Да вървиш с народа си и времето е достойнство на всеки интелигентен человек, но да вървиш с Исуса Христа е една необходимост, без изпълнението на която всеки, носещ името Христово, върши фалшификация. Време е вече натрупаният през вековете товар под общото име «Християнство» да се разрови и само истинското, нечовешкото, дадено ни с Новия Завет, да бъде турено в основата на хората в сърцата им, където е истинската църква, да се заживее християнството! Сигурно при това ще трябва да се простим и с много, което ний самите, за хатър на интереси или поради невежество и угодничество, сме трупали под закрилата на Божественото име. Но що значи нашето, дребното, тленното пред Истинското и Вечното; ако ний действително вярваме в него? Времето на думите мина вече - сега животът иска дела. И този, който ще може да му ги даде - ще бъде слушан и ще води - всичко останало или ще разбере Истината и възкръсне, или ще остане една хубаво варосана гробница, в която има само кости и смрад. Само Божата Истина е Истина! ________________________ * Гледай «Деяния Апостолски», гл. 3, ст. 22: «Мойсей каза за Христа: «Пророк като Мене - нищо повече! » (Второзаконие, гл.
към текста >>

17. (89) Среща с царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня

ТОМ 20

И без петли ще съмне, но трябва да се направи нещо... - Чувствам, че тая Добруджа ще ми бъде гробница.
И с калпак, и с цилиндър, и с цървули, и с туристически обуща и шпори върху тях, пояс и фрак, и всичко това - едновременно...557 Почнах да се смея. - [Трябва] да кажете така да Ви нарисуват, тогава няма нужда да Ви се пише история... Като видят тая картина, ще разберат... - Не мога повече, нямам хора, нямам и сили. Останал съм с един сополив Груев. Няма до кого да се допитам за нищо... Не мога повече... - Като не можете, ще дойде някой, който ще може. Една държава и народ не може да се спре. И без петли ще съмне, но трябва да се направи нещо... - Чувствам, че тая Добруджа ще ми бъде гробница. Ще повлече Карол крак и аз - подире му. Това малодушие ме възмути. - Ама това е срамота! - казах. - Вас Ви поднесоха на тепсия Добруджа и Вие пак сте недоволен.
към текста >>

18. 37. ИМА ЛИ НУЖДА ОТ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ? (бр.14, 22.IV.1924г.)

ТОМ 21

Има нещо по-силно от Абдул Хамидовия Диарбекир, Николаевия Сибир, Нероновата зверщина, Стамболовата диктатура, Мантовата гробница, Сандовата оранжова армия - това е истината, безкористната работа, на която служим, и които наложи Христос, без картечници, без вестници, без пушки, на цял милион.
Празни бутилки ний не викаме, ний търсим пълните, а празните ги оставяме за другите, да наливат каквито си щат цветове в тях. Говорят някои, че сме цепели и разделяли силите на България и ни карат да влезем в техните „нови” политически партии. Ние не цепим силите, а сгрупирваме хора честни на едно място. Ний обединяваме и готвим се за бъдещия политически живот, да му дадем нов път и смисъл на братска Христова обич и чрез нея да творим, а не да се колим помежду си, тъй както черкезите не са ни клали. Ний не отиваме при другите „нови” партии, защото видяхме техните „нови” методи и те не са нам нужни, С картечници и пушки идеите си няма да налагаме на хората. Има нещо по-силно от Абдул Хамидовия Диарбекир, Николаевия Сибир, Нероновата зверщина, Стамболовата диктатура, Мантовата гробница, Сандовата оранжова армия - това е истината, безкористната работа, на която служим, и които наложи Христос, без картечници, без вестници, без пушки, на цял милион. Тия и други принципи ни карат да не влизаме в новите политически партии, защото ний искаме ново вино в нови мехове да наливаме. Казват ни, че няма място за нова политическа организация. Та така казваха те и преди 25 години на каравелисти, социалисти, земледелци, но времето опревари техните твърдения. Днес повече от всеки друг път нуждата налага да се яви нова политическа организация, с нови хора, и да постави мир в страната. Нова политическа организация с новите принципи, с новите методи на работа и най-важното - да погледнат на българина като на брат, а не на враг, да се има само един метър: да се делят на хора и вълци, а не „наши” и „ваши”.
към текста >>

19. 1.3. ТРЕТА РЕЧ

Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом

ТОМ 21

Къща има дворец, гробница - разкошна, но в действителност няма средства за живот дори за съпругата му.
От добро ли бе? Покойният Малинов не остави ли и той голямо име и къща? Не мислеха ли, че и той има много пари? А всъщност и на неговата госпожа се отпусна пенсия. Само преди няколко дни тук се отпусна пенсия на жената на бившия министър г-н Данаилов. Къща има дворец, гробница - разкошна, но в действителност няма средства за живот дори за съпругата му. Ако се случва това с тия големи хора и със семействата им, какво е положението на пострадалите от войните? Вън говорят, че и ние, депутатите, имаме много пари. А всъщност така ли е? Иска се от тия, които имат възможности, да плащат. Моите сведения са, че при г-н военния министър са ходили пострадали от войните и вероятно някои от тях са му предложили това.
към текста >>

20. 3. Пеньо Киров

VI. Ученици, участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо.
Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души? " В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея. Параходьт пристига и от него слизат много хора. Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него. Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо. Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя* От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият Йосиф от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан. Пеньо идва да работи в България за делото Божие. След първата среща Учителят често посещава Бургас и къщата на Пеньо Киров. Провеждат разговори, срещи и с други приятели и съмишленици, и с третия ученик на Учителя - Тодор Стоименов. При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои.
към текста >>

21. 2.8. КОТА 1248

ТОМ 25

2.8. КОТА 1248 Гробница свещена, неръкотворен и безмълвен паметник на Бдинци - титани, паднали за отечеството, ще остане тя за вечни времена.
2.8. КОТА 1248 Гробница свещена, неръкотворен и безмълвен паметник на Бдинци - титани, паднали за отечеството, ще остане тя за вечни времена. Кърваво червен фар, който с огнения блясък на велика саможертва ще осветява историческия път на млади Бдинци - към народния идеал! Много усилия погреба, много човешки жертви приюти тя в студените си недра... Осем денонощия (10 - 18 март) Бдинци с 1, 2 и 3 дружини са под барабанния огън на врага. Страшен е напорът му, ясни са стремежите му: тук той искаше да пробие фронта и улесни задачата на армията си - да нахлуе и разори бедна и слаба България. Осем денонощия огненият валяк, изригван от повече от 150 разни калибрени смъртоносни чудовища, мини и аеропланни бомби, газеше позицията, късаше и безследно разхвърляше телените мрежи, заравяше окопите, събаряше галерии и скривалища и всичко живо помиташе и затрупваше под развалините. Осем денонощия адски трясъци от силни и отровни експлозиви и зловещи писъци на парчета огнено желязо и разкъсания въздух пълнеха пространството, отнасяха глави, разтваряха черепи, чупеха гръбнаци и кости, късаха меса и нерви, изтърбушваха човешки тела.
към текста >>

22. 3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Неизмерими бяха усилията и недостигнато бе себеотрицанието, с които Бдинци укрепиха, отбраняваха и запазиха тази случайно създадена позиция на южния фронт, недрата на която погълнаха хиляди титани, за да носи тя днес спомена на свещена гробница, на запад от която, като мъртъв и безмълвен паметник, самотно и тъжно стърчи с обгарялата си глава историческата к. 1248.
3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248 (от 10-18 март 1917 г.) Паметни и незабравими по своята опустошителност и проявения от Бдинци героизъм ще останат боевете за к. 1248, бляскавият резултат на които постави корона върху тяхната прослава. Неизмерими бяха усилията и недостигнато бе себеотрицанието, с които Бдинци укрепиха, отбраняваха и запазиха тази случайно създадена позиция на южния фронт, недрата на която погълнаха хиляди титани, за да носи тя днес спомена на свещена гробница, на запад от която, като мъртъв и безмълвен паметник, самотно и тъжно стърчи с обгарялата си глава историческата к. 1248. В края на м. ноемврий 1916 г. слаби части от 51-й полк, прикриващи тежкото отстъпление на полка около Битоля, биват догонени от противника и принудени да спрат на високата хълмиста местност между града (к. 821) и к, 1248 - пред последната. Обсипвани безспирно от адски огън, те почват бързо да се окопават, но французите се нахвърлят бясно върху тях и навлизат в окопите им, където за тяхна горчива изненада, стари Бдинци, герои от Чаталджа и Люле Бургас, макар изтощени, ги посрещат с късите си ножове и страшното победно "ура", избиват голяма част от тях, а другите изхвърлят из окопа и ги преследват със силен огън, като продължават работата по бързото си окопаване.
към текста >>

23. 3.14. ЗНАМЕТО Е СПАСЕНО

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Мнозина скрито минаваха и бродеха през свещената царевица - нова гробница на тяхната слава, но нищо не откриха, защото следите и остатъците бяха дълбоко заровени, а всеки имаше желанието да притежава поне прашинка от свещения прах... Лети нашата славна четница на своите здрави коне, минава долове, дерета и гори, кръстосва непристъпните усои на албанските планини и приближава вече сръбската граница.
А в полкът още след пладне бе обявено, че знамето ще бъде "изгорено", за да не попадне в ръцете на противника, който не скрито бе заявил, че то ще украсява музеите му в Париж! Назначен бе командирът на 3 рота капитан Бояджиев с един взвод от ротата си скрито, но тържествено, с отдаване последната чест на "знамето", представлявано сега само от дръвцето и навития около горния му край кожен калъф, да го изгори и обърне на пепел, в близката до бивака, едра царевица, без какви да е остатъци. Не след много време, из царевицата се разнесе дрезгава като плачът на отчаянието команда: "На знамето, за почест! ", а след това черен стълб от дим се издигна от нея и разнесе из бивака. Когато пък пространството се изпълни с тъжната мелодия на "Кол славен", свирена от музиката на полка при това скрито погребение, тежка скръб потисна душите на хилядите славни борци, а очите им обърнати към свещения дим, търсеха да видят скъпия предмет... и сълзи едри закапаха по изгорелите им лица. Мнозина скрито минаваха и бродеха през свещената царевица - нова гробница на тяхната слава, но нищо не откриха, защото следите и остатъците бяха дълбоко заровени, а всеки имаше желанието да притежава поне прашинка от свещения прах... Лети нашата славна четница на своите здрави коне, минава долове, дерета и гори, кръстосва непристъпните усои на албанските планини и приближава вече сръбската граница. Пътищата са задръстени от обози - германски и австрийски - отстъпващи към Сърбия и през нея за земята си, а нашата бърза експедиция върви безспирно, пътища не търси, а отбива се от тях, препятствия не познава, опасности я не спират. Срещнатите албански бандити са били нищо за тях - нашите сами налитали на тях и без пощада са ги унищожавали и бързо отминавали. Сръбската граница е близо, но и храбреците остават малко: едни от умора и неиздържливост изостанали, други загубени из горите, трети може би убити, но героят Христо върви безспирно, макар останал само със ст. подофицер В. Водов и Н. Воденичарски.
към текста >>

24. 41. ЗА ПОГРЕБЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Тодор Божков

ТОМ 25

Брат Бертоли искаше да се направи голяма циментова гробница със стълба и с каменен похлупак.
Учителят стоя пет дни непогребан, защото не беше уреден въпросът с мястото за погребение, В дома на брат Епитропов бяха събрани старши братя от София и ръководители от провинцията. Аз отидох там по работа, но те ме задържаха. Братята бяха устроили сеанс с една сестра, добра медиумка. Питаха къде да бъде погребан Учителя. Отговори се: "В братската градина при лозичката." След като се получи разрешение за погребение на това място, пак питаха медиумката как да бъде погребан. Брат Бертоли искаше да се направи голяма циментова гробница със стълба и с каменен похлупак. Казваше ми да се погрижа за изкопа, да приготвим пясък, цимент и други материали. Запитаха по този въпрос медиумката и тя отговори, че Учителят не желае това. Учителят иска обикновено погребение. Тялото да бъде в допир със земята, за да може земята да вземе своето, т.е., каквото ние сме взели от земята, да го оставим в земята. Получи се разрешение за погребението на Учителя и на мен се възложи да организирам бригада за изкопаването на гроба.
към текста >>

25. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Тази гробница, която изкопаха американските бомби още стои, и там трябва да влезне империята на САЩ, която в момента я управлява анархизма като идеология, практика и действие.
Но империята на САЩ е съградена на хартийки от долари, които печатат всеки ден и имат всяка година външен дефицит към 900 милиарда долара. Когато народите в един ден кажат: „Не признаваме тази хартийка от долари", то за 24 часа тази империя ще се сгромоляса. А защо? Защото трябва да се сбъднат думите на Учителя Дънов, когато американските самолети през есента на 1943 г. Го търсеха да Го бомбардират и изпратиха специален самолет над село Симеоново, за да изсипе бомбите си върху Учителя Дънов. Тази гробница, която изкопаха американските бомби още стои, и там трябва да влезне империята на САЩ, която в момента я управлява анархизма като идеология, практика и действие. Виж „Изгревът" том I, с. 50, 55-57. 11.2.24. Когато дойде 2035 г., и когато отново се задействува аспекта Сатурн - Уран, който управлява в период от 45 години, то ще дойде нова политическа система за следващите 45 години - от 2035 до 2080 година. Това ще бъде анархо-комунизъм. Как така?
към текста >>

26. 323. Всяко добро или зло, което отправяме към другите, когато и да е - идва при нас

V. Продължение: разказа от първия ден

ТОМ 33

Като го нацапам или скъсам в тази гробница, кой ще ми го заплати?
Магазинера, при когото бях тогава временно продавач, през нощта ни мобилизира нас и един работник зидар. Натъпкахме големи количества захар, които имахме на склад в едната част на мазето, преградихме го, а в останалата част на мазето развалихме осветлението и стълбите, разхвърляхме счупени сандъци и варели, така че го направихме непроходимо. Дойде на сутринта комисията, описа малките количества захар, оставена за продажба, запита за други количества. Магазинера отведе комисията при отвора на мазето, отвори капака, запали свещ и подаде на комисията да влезе да търси. Те се спогледаха и погледите им паднаха на най-младия от тях, но той предварително заяви: „Нямам излишен костюм! Като го нацапам или скъсам в тази гробница, кой ще ми го заплати? Не виждате ли, че тук не може да се съхранява захар? Как ще я внесат и как ще я изнесат, като няма стълба?...” Комисията си отиде, магазинера веднага преустанови работата, спусна рулетката на магазина. Целия персонал отново се залови на работа. Извадихме захарта и я скрихме на друго място. Но най-интересното беше, че докато една част начело с магазинера работеха в мазето, другата, която беше в магазина, ядеше, лапаше шоколади, пълнеше джобовете си с кафе, изобщо грабеше каквото можеше!
към текста >>

27. 6.17.4. Положението на заточениците в Диарбекир

ТОМ 35

Деар-Бекир, 5 юлия Аз бих желал да бъдете барем една минута в тая гробница на българските млади сили, за да видите какви мъки и страдания теглят заточените и хвърлените в безчовечните зверилници ваши братя страдалци.
Но стига до тука. Когато ви изпроводя мартирологът за сичките умрели от 1862 год. и до сега, то и тогава ще да поговоря за живите. Сбогом! Г. 1, бр. 23, 27 юли 1875, с. 92. Деар-Бекир, 5 юлия Аз бих желал да бъдете барем една минута в тая гробница на българските млади сили, за да видите какви мъки и страдания теглят заточените и хвърлените в безчовечните зверилници ваши братя страдалци. Ето толкова време вече става, откакто тия втори и трети път са се молили на везиринът да се умилостиви и да заповяда да се пуснат под поръчители, а и до сега нема никакъв отговор, или ако и да има, то тукашния кюрд (пашата) не дава и да се продума за тяхното пущание. „Нека испукат до един” - говори тоя звер и думите му, сякаш, че имат пророческа и чудотворна сила: нещастните от ден на ден линеят и умират систематически. Само два души, Христов и Маринов, ще да се пуснат тия дни от затвора и то за голем хатър на тукашния ерменски владика, до когото плевенската община беше изпроводила едно прошение и го молеше да посредствова за техното пущание. Тия са преместени за сега из един затвор в други. Владиката е един добър и милостив човек; аз го благодаря публично за неговите християнски добрини - да навещава затворените в темница.
към текста >>

НАГОРЕ

0.69658994674683