Търсене в текстове за 'Грешка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 135 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Трябва да се избегне една грешка.
Ние в нея живеем. Ако нямаше истина, животът щеше да е невъзможен. И животът се крепи само заради туй, защото ние още намираме истината в него. Педагогиката обикновено се стреми да бъде отражение на истината. Как може да постигне тя това? Трябва да се избегне една грешка. Съвременните хора искат да докажат истината, че тогава да я приложат в живота си. Но как ще я докажат, когато тя не подлежи на доказателство? Да кажем, че един факт е истински можем, но да докажем самата истина, е един абсурд. Че слънцето свети, това е един факт, който всеки може да го констатира, но кой може да каже: що е светлина? Могат да се напишат много теории, но това са само теории.
към текста >>

2. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея.
Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич.
към текста >>

3. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Грешката на тия системи е, че те градят само върху един от елементите на тая двойка: дух и материя.
Интуицията не дава образци, но интуитивни преживявания. Интелектуалният символ ще дава само една констатация на непосредствения опит, като се ограничава в следните думи: ето живота! А и ние чрез вътрешна симпатия ще допълним това указание по самостоятелен път. Само по тоя начин се получават истински наши живи познания, освобождение от затвърделите догми и традиции, към които ни водят предразсъдъците на интелекта. Само по този начин ще могат да се избегнат тия крайности, към които водят някои философски системи, които идват в един краен материализъм, а други – до краен спиритуализъм. Грешката на тия системи е, че те градят само върху един от елементите на тая двойка: дух и материя. Интуицията е, която ги примирява и с едва доловим глас ни посочва пътя към истината. Тъй се ражда вечният копнеж към сливане със скръбта, радостта и живота на цялото. Тъй човек свиква да живее с ритъма на времето и с живота на най-малкото и най-великото.
към текста >>

4. НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но при все това ще бъде грешка да предполагаме, че съществува такава разлика между проявите на двата типа живот: животински и растителен.
Животните притежават сетивни органи, които приемат дразнения от външния свят. Това дразнение по нервната система се препраща до един отдалечен орган, който то поставя в движение. Смятат, че растението не притежава тъкан, подобна на нервната у животните. Животното има пулсиращо сърце, туптящо през целия живот, за да осигури циркулацията на кръвта. Никога нещо подобно не е било наблюдавано у растенията. Но при все това ще бъде грешка да предполагаме, че съществува такава разлика между проявите на двата типа живот: животински и растителен. Посредством разни чувствителни апарати г. Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с чувствителност, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във вътрешността на растението има пулсираща тъкан, която непрекъснато пулсира, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота. Разрешение на смътните проблеми на жизнените функции на животните може да се получи чрез изучаване по простите прояви на растителния живот. ЦИРКУЛАЦИЯТА НА СОКА Фигура 1. Електричен апарат (сонда) за определяне мястото на активния клетъчен пласт.
към текста >>

5. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Забележително е, че в писанието се намират подробни предсказания за важни световни работи, съдбата на човечеството и много други предупреждения, които се изпълняват точно на определеното време, без никаква грешка.
Това състояние води света към гибел. Затова Бог се явява в света за да го преобразува. Приготви се за това. Аз ще обновя света. Преобразил и изчистил света, Бог ще управлява света с любов и мир за да продължи Божието царство вечно. Забележително е, че в писанието се намират подробни предсказания за важни световни работи, съдбата на човечеството и много други предупреждения, които се изпълняват точно на определеното време, без никаква грешка. Голямата световна война и земетресението в Токио миналата година, основателката предсказала още в 1892 година. Тя предсказала още, че ще стане реформиране на света с последната война на човечеството, проповядвана в Библията и напомняла на всички хора да признаят Бога и да му отдадат нужната почит. Сегашният шеф на Оомото господин Онисабуро Дегучи – внук на основателката, се родил на 12. VII. 1871 год., в селото Анао близо до Киото. Още от детинство у него проличавали необикновени чудатости.
към текста >>

6. Съдържание на бр. 6 Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Поправка на печатна погрешка: Цитатът от Август Паули в статията за окултна биология в миналата книжка продължава до новия ред „Друг пример" на стр.
стр. 180. Издава книгоиздателство „Възраждане", ул. „Бачо Киро", № 13, София. Превод от английски. С предговор от преводача Д-р Г. Ефремов. Поправка на печатна погрешка: Цитатът от Август Паули в статията за окултна биология в миналата книжка продължава до новия ред „Друг пример" на стр. 132 Списание „Детска градина" продължава да излиза. Редактора се от Violino Primo и Трайко Симеонов. Третира възпитанието на деца от доучилищна възраст. Съдържа материя за родители и деца от доучилищна възраст. Абонамент 40 лева.
към текста >>

7. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Хората се мъчат да открият великите проблеми на битието - една грешка, проблемът за смъртта - втора грешка.
Веднъж тая способност установена, то това вече посочва пътя на по-нататъшни издирвания, които може би ще ни доведат до откриване на нови способности у организмите, твърде малко известни засега. Така например, загадка представлява още гълъба в далечните си ориентирания, както и ластовиците и други прелетни птици; загадка представлява ориентацията на рибите; загадка е и способността на камилите, конете, котките и други животни да се ориентират в пустини, планини и пр.. Да привеждам ли още всичко онова, което е още загадка? Но нека оставим всички загадки, а да изучим една поне. Едната сочи пътя към втората, тя към третата. Времето узаконява творчеството на търпеливия. Хората се мъчат да открият великите проблеми на битието - една грешка, проблемът за смъртта - втора грешка. Нека решим малките проблеми, разумно и с любов и те ще ни заведат до по-големите. Край
към текста >>

8. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди.
Ако влезем като митаря и признаем погрешките си, обещаем, че ще ги изправим, ние ще сполучим и ще чуем Христовия отговор: ,,Ти си оправдан, имаш бъдеще”. Може би учителят да намери в тетрадката много погрешки, ученикът не трябва да каже: ,,Колко е дребнав – само търси погрешки"! Той може да я зацапа, може да задраска 4-5 думи и ученикът да каже: „Развали ми тетрадката”. Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат и повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб. Достатъчна е по същия закон една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между ангелите. Дайте условията и ако една постъпка е погрешна, ще ви снеме, ако е добродетелна, ще ви въздигне. Следователно, обръщайте внимание, както върху една добродетел, тъй и върху една погрешка. Ако y един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата.
към текста >>

Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб.
Може би учителят да намери в тетрадката много погрешки, ученикът не трябва да каже: ,,Колко е дребнав – само търси погрешки"! Той може да я зацапа, може да задраска 4-5 думи и ученикът да каже: „Развали ми тетрадката”. Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат и повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб. Достатъчна е по същия закон една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между ангелите. Дайте условията и ако една постъпка е погрешна, ще ви снеме, ако е добродетелна, ще ви въздигне. Следователно, обръщайте внимание, както върху една добродетел, тъй и върху една погрешка. Ако y един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата. Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека.
към текста >>

Следователно, обръщайте внимание, както върху една добродетел, тъй и върху една погрешка.
Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб. Достатъчна е по същия закон една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между ангелите. Дайте условията и ако една постъпка е погрешна, ще ви снеме, ако е добродетелна, ще ви въздигне. Следователно, обръщайте внимание, както върху една добродетел, тъй и върху една погрешка. Ако y един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата. Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. Това е закон. И затова Христос казва: „Не бивайте немарливи".
към текста >>

Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека.
Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб. Достатъчна е по същия закон една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между ангелите. Дайте условията и ако една постъпка е погрешна, ще ви снеме, ако е добродетелна, ще ви въздигне. Следователно, обръщайте внимание, както върху една добродетел, тъй и върху една погрешка. Ако y един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата. Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. Това е закон. И затова Христос казва: „Не бивайте немарливи". У фарисея имаше по-благородна черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението.
към текста >>

У фарисея имаше по-благородна черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в ада.
Ако y един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата. Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. Това е закон. И затова Христос казва: „Не бивайте немарливи". У фарисея имаше по-благородна черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението. И той казва: „Аз ще работя за спасението си". И Бог даде благословение нему, защото той имаше надежда, че ще се поправи в бъдеще.
към текста >>

9. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром.
НАСОКА НА НОВИТЕ ИДЕИ За да се създаде една положителна философия за живота, ние трябва да го разбираме, да се стремим да го изучаваме така, както малкото дете е готово да се учи. Човек се ражда с добре устроен организъм, който расте и се развива; човек се ражда с известни таланти, способности и сили, които трябва да разработва. Обаче, има неща, с които човек не се ражда, а именно - знанието и животът. Животът е даден на човека даром, но той трябва да го придобие; знанието е дадено на човека даром, но той трябва да го придобие. Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром. Да, богатството, силите, способностите могат да се наследят даром, но за да се развият те, трябва се работи. Ще изясня мисълта си Когато някой човек се роди като царски син. в неговите жили може да тече царска кръв, но тази кръв още не носи знанието, не носи и живота. Той е роден в царски дом, но може да няма извънредни таланти и способности, може да няма и знания. Друг някой човек може да е роден в овчарска колиба и в жилите му да не тече царска кръв, но при това той е способен, може да придобие повече знания, а може и живот да има повече, отколкото царският син.
към текста >>

10. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той осъзна голямата своя заблуда и погрешка и такава голяма скръб и отчаяние го обхвана, че камъкът с една голяма сила се разтърси и разпукна и от неговия център се появи прозрачен като брилянт извор.
Разбит, изтерзан, със страшна болка, Вайдхава с труд осъзна, че беше заключен в един голям камък. От неговото лъчезарно сияние беше останало едно само мъждиво, червено пламъче. .................................. С бавни крачки и с нестройно пеене вървеше голяма тълпа голи и едва прикрити със зверски кожи хора, които се приближаваха, носейки клонки и плодове. Всичко това те сложиха на камъка, а след това коленичиха и запяха песен, с която славеха справедливостта на Брама. Пеенето и думите, които повтаряха, пробудиха внезапно паметта на Вайдхава. Той осъзна голямата своя заблуда и погрешка и такава голяма скръб и отчаяние го обхвана, че камъкът с една голяма сила се разтърси и разпукна и от неговия център се появи прозрачен като брилянт извор. В непрекъснато леещите се сълзи из каменното сърце на Вайдхава се изливаше самата същност на неговото естество. В изцеляващите капки на този извор беше скрито могъществото на Вайдхава, с което го беше надарил Брама. Знанието му беше стигнало дотам, че той умееш да управлява своите астрални течения и благотворните излъчвания, които предаваха целебните свойства на извора. Тълпата боготвореше чудния извор, отвсякъде се стичаха болни и слепи и получаваха изцеление. Сълзите на праведника облекчаваха страданията на всеки, който вярваше в Брама, в неговата справедливост и могъщество.
към текста >>

11. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват.
Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области. Нещо повече - тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си. Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха. Констатирано е дори у коне, крави, кучета и др. да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази дарба с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните"[8]. И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват. За феите Както всички древни народи, Келтите също са вярвали във феите добрите и лошите природни духове. Поетът Мела нарича Garriagenae онова, що галските Барди наричат Karidgwen и днес Кориган, което е всеобщо име на феите в Британия. Има голяма прилика между Келтската и финикийската митологии. В келтските предания е запазен спомена за Рама, който се наричал на келтски Aeschegel Hopa [9]- дума, която буквално значи: „Надеждата за спасение е в гората". Според Сент Ив Д`Алвеидр [10], това ще да е онзи велик Келт, онзи велик Посветен, основател на Сибилските Школи през всички времена, във всички свещени градове, които в Азия и в Европа носели оттогава едно от неговите имена - името Ниса напр., което на Санскритски значи Дух.
към текста >>

12. Съдържание на 6-7 бр. Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Важна печатна погрешка.
Записват се абонати - абонамент за горните три книги е 90 лв. Адрес: Оборище 24 София. Пусната е също покана и за книгата „Живота на пространството” от Метерлинк. -------------------------------------------------------------------- Редакцията на списанието съобщава, че списанието закъсня по технически причини и най-вече причини лежащи до голяма степен в абонатите. За да се постигне редовност в излизането на списанието, редакцията най-настоятелно замолва не отчелите се абонати и настоятели в най-скоро време да направят това и по такъв начин да се даде възможност на списанието да излиза на определеното време и да следва целта си. Редакцията. Важна печатна погрешка. Редакцията доставя всички беседи на Учителя. Най-новите беседи са: Закон за единство и общност, 15 лева, и Положителните и отрицателни черти на човека, 10 лева. Излезе от печат романа „Занони" и струва 100 лева.
към текста >>

13. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обаче, някои от тях - тези, които гордостта не е съвсем завладяла - виждат грешката си и могат да чуят предупрежденията на своя ангел-пазител При друг случай той ми каза: Ако ти и аз бяхме чисти, ако бихме моАи да се наречем деца на Бога, нищо в битието не би било скрито за нас; всичко бихме разбирали.
Обаче всяко изпитание тонира дробовете ни и довършва модела на статуята на Словото, който модел всички носим в нас. Но сами, със собствените си усилия не можем да оживим тая статуя. Само Словото може да ù вдъхне живот, своя живот мнозина хора, заслепени, мислят статуята за жива. Те се привързват към нея и така тъмнината се увеличава. И мислейки, че отиват при Бога, те отиват към пустота. Обаче, някои от тях - тези, които гордостта не е съвсем завладяла - виждат грешката си и могат да чуят предупрежденията на своя ангел-пазител При друг случай той ми каза: Ако ти и аз бяхме чисти, ако бихме моАи да се наречем деца на Бога, нищо в битието не би било скрито за нас; всичко бихме разбирали. Имайте предвид, че природата всякога работи по един и същи начин и чрез същия закон, по който се развиват звездите, управлява и житното зърно, и знанието, и добродетелите, и всичко друго. Виждаш ли тогаз, защо небесното царство може да се оприличи на синапово зърно? Виждаш ли, с какво вътрешно разбиране трябва да се изучава Евангелието! – Да, казах аз, виждам широки хоризонти. – Понякога у нас стават землетресения.
към текста >>

14. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка.
Някоя слабост, която аз си позволявам тук, може би прави възможно едно престъпление на другия край на света, или може би в някой следващ век ще попречи за създаването на нещо красиво. В първата градина се намират тези, които са привързани само към външните форми на религиите. Във втората се намират тези, които се молят, само когато неотложна нужда ги подтиква към това. У обитателите на третата градина е родено желание за усъвършенствуване. В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога. Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога. Вие знаете, мили приятели, че не делата преценява мъдрият Съдия, но нашите мотиви. Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела. Любовта, която човек чувствува към Бога или ближния, остава призрак, ако човек не ù даде живот чрез действие; и нисшите най милосърдни дела остават мъртви, ако не ги оживи любовта.
към текста >>

15. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ако бутнете ръката на някой вещ писар, когато пише, той ще направи известна погрешка, но тази погрешка е външна, тя не се дължи на него Той, като вещ писар, сам ще поправи погрешката си.
Няма по-велик акт в света от този, да се направи договор между две разумни същества. Това, което осмисля живота, което внася радост и мир в човешката душа, това са разумните отношения между всички живи същества. Думата "разумност" може да се разгледа в най-широк смисъл. В това отношение разумният човек е съвършен във всичките си постъпки. И ако в него се забележи някакво несъвършенство, то се дължи на материалите, с които той работи. Ако бутнете ръката на някой вещ писар, когато пише, той ще направи известна погрешка, но тази погрешка е външна, тя не се дължи на него Той, като вещ писар, сам ще поправи погрешката си. Следователно, разумният човек всякога поправя нещата, а глупавият ги разваля. Старият човек разваля нещата, а младият ги поправя. Под думата "старост" се разбира изхабяване на Божественото. Всеки човек, който изхабява Божественото, остарява. Във всеки човек има по една Божествена идея и когато изгуби тази идея, той започва да остарява.
към текста >>

16. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нищо не трябва да смущава вашето равновесие - нищо нито похвала, нито укор, нито грешка, нито сполука.
Бъдете благоразумни и спокойни и съграждайте вашето тяло чрез спокойствието При това мислете за мене. Обърнете съзнателно мисълта си към нас. Упражнявайте волята си да станете напълно тихи и спокойни. Правете това редовно, тогава ние ще можем да употребяваме тялото ви по-добре. Нашите ученици трябва да бъдат спокойни и твърди като скала, равнодушни към собствените си грижи, но при това да са проницателни и със съчувствие да се отнасят към страданията и тежестите на другите. Нищо не трябва да смущава вашето равновесие - нищо нито похвала, нито укор, нито грешка, нито сполука. Бъдете равнодушни при удоволствие и мъка, в радост и болка с непоколебимо търпение и с растящо доверие в собствената ви божествена същност. Всичко що правите, трябва да става съзнателно; никога страстно, нито вследствие на един внезапен импулс. Каквото и да би ви се случило, бъдете силни и недокоснати и употребете нашата сила, силата на разума. Не си позволявайте никога да бъдете възбудени или нервни, защото тогава ние малко ще можем да ви помогнем. Бъдете спокойни и Неговата сила ще ви помогне.
към текста >>

17. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но всяка погрешка носи и своята поука.
Вие има да поправяте собствените си недъзи; това е една задача, която всеки човек на времето си трябва да изпълни. Всеки дохожда при нас по собствения си път и никой освен нас не знае, на какво стъпало стои човек. Не можете ли да прозрете, че всички се намират в процеса на растене и развитие? Научете се само по тоя начин да съдите за другите и скоро не ще бъдете в състояние изобщо да съдите, вместо което навред и във всеки човек ще виждате развиващата се красота на Божествената сила. Грешки винаги ще се правят както от вас, така и от други. Но всяка погрешка носи и своята поука. Ако вече не правиш такива, ще бъдеш съвършен, но това от никого от вас не може да се очаква. Мисли върху това, преди да се е оформила тебе една мисъл за осъждане. За подобна мисъл затвори своя ум, преди още тя да се е отпечатала в твоя мозък. Тога трябва да правиш нарочно, като виждаш в несъвършенството нещо отвратително. Следи строго за себе си и скоро ще почнеш да виждаш само доброто в другите и усилията на Висшето им Аз да развият инструмента, чрез който ще могат да работят.
към текста >>

Преумората е както духовна, тъй и физическа погрешка, последствието от нея винаги доказва това.
Тук всичко ще зависи от собствените ви усилия. Работете едновременно в съгласие както с физическите, тъй и с духовните закони; старайте се да живеете и според двата. Единия отразява другия; и двата са изявление на едно и също. Изучавайте законите - следете действията им във физическата материя. Във всички области трябва да се вслушвате в закона. Преумората е както духовна, тъй и физическа погрешка, последствието от нея винаги доказва това. Твърде малката дейност донася най-после болестта; твърде многото - тъй също има за последствие страданието. Самите Учители дават почивка на своето тяло и се покоряват на физическите закони. Не трябва да пренебрегвате чистата радост и почивката. Намерете време да се освежите всред природата; слънчевата светлина, чистия въздух са тъй необходими, както и почивката. Превъзмогнете слабостта на тялото чрез равновесие и вътрешно спокойствие.
към текста >>

- Погрешката на всички хора, каквито и да са те — светски или религиозни - седи в това, че ние искаме да разполагаме с живота си тъй, както си искаме.
Имайте силно желание тялото ви да бъда силно и действувайте то да стане такова. Имате ли силно желание да добиете сила, за да помагате на другите, то скоро здравето ще бъде ваше достояние. „Където влезе Любовта, там всички се надпреварват да си отстъпват и да си услужват. По това се познава Любовта. „От вас се иска едно - да пазите да не събаряте онова, което Бог гради във вас". - Погрешката на всички хора, каквито и да са те — светски или религиозни - седи в това, че ние искаме да разполагаме с живота си тъй, както си искаме. - Това е едно голямо заблуждение. „Човек не трябва да се хвали със своята светост, със своята сила и знания - с всички тези похвали човек губи своята сила," Скромност, абсолютна скромност се изисква, като сила, която изтича от вас. - Бог, който живее във вас ще ви въздигне. Учителя
към текста >>

18. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

* Когато човек направи погрешка, той скъсва връзката с Цялото, и душата му се изпълва с тъга.
Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога. Науката и животът са свързани. Само ученият проявява живот, а в резултат на това иде безсмъртието. Само свързаната клетка с Цялото има наука и проявява живот и чрез вечното обновление на формата тя живее в безсмъртие. * Когато човек направи погрешка, той скъсва връзката с Цялото, и душата му се изпълва с тъга. Колкото пъти човек през деня ощети интересите на кое да е живо същество и не му е услужило в нужда, както услужва на себе си, толкова пъти връзката с Цялото е скъсана, и радостта се отдръпва далеко от него. И обратно, колкото повече пазим духовните и материални интереси на всяко същество и не изпущаме случай да се отзовем на нуждите им, връзката с Цялото се усилва, и животът в нас се проявява в пълнота. А в градина, в която тече изобилна вода, всички плодове се развиват буйно. Дето има наука, има връзка с Цялото; дето има връзка с Цялото, има и безсмъртие; дето има безсмъртие, има и свобода; дето има свобода, там царува любовта.
към текста >>

19. ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Който плаче, когато направи погрешка, е пътник за царството Божие, а когато я изправи, той е вътре в него.
Г. Тахчиев АФОРИЗМИ Една от великите истини, която всеки може да опита, е, че колкото е по-силна скръбта, толкова по-силна е и радостта. Доволен ли си от настоящето, ти наполовина си постигнал бъдещето. Свободният дава свобода, защото той знае, че неговото ограничение започва от момента, когато е наченал да ограничава. Който плаче, когато направи погрешка, е пътник за царството Божие, а когато я изправи, той е вътре в него. Който е готов за рая, той в ада почва да гради храм и само тези са излезли из ада, които са почнали в него да градят храм. А сега ще превърнем ада в храм и няма защо да излизаме из него. Гладният се познава по това, че никога не критикува хляба и не пита, кой го е правил, а пристъпва към ядене. Който нанесе някому обида, е по-съвършен от този, когото обижда, ако изпревари да се разкае, преди обиденият да е простил и, ако обиденият продължава да мрази обидчика, който е съзнал своята грешка, то ролите се сменят: обиденият става обидчик. Името на всеки човек е псевдоним на Бога, ако върши Неговата воля.
към текста >>

Който нанесе някому обида, е по-съвършен от този, когото обижда, ако изпревари да се разкае, преди обиденият да е простил и, ако обиденият продължава да мрази обидчика, който е съзнал своята грешка, то ролите се сменят: обиденият става обидчик.
Свободният дава свобода, защото той знае, че неговото ограничение започва от момента, когато е наченал да ограничава. Който плаче, когато направи погрешка, е пътник за царството Божие, а когато я изправи, той е вътре в него. Който е готов за рая, той в ада почва да гради храм и само тези са излезли из ада, които са почнали в него да градят храм. А сега ще превърнем ада в храм и няма защо да излизаме из него. Гладният се познава по това, че никога не критикува хляба и не пита, кой го е правил, а пристъпва към ядене. Който нанесе някому обида, е по-съвършен от този, когото обижда, ако изпревари да се разкае, преди обиденият да е простил и, ако обиденият продължава да мрази обидчика, който е съзнал своята грешка, то ролите се сменят: обиденият става обидчик. Името на всеки човек е псевдоним на Бога, ако върши Неговата воля. Когато брат ни направи погрешка, няма да го укоряваме, а ще се радваме, че ни се е удало случай да видим, какво му липсва в неговия характер, за да се молим и помогнем да се изправи. Който се съблазнява в материалния живот, той още не е изпитал величието на духовния живот. Който предпочете медената монета, не познава цената на златната. Който е започнал да разбира причините на своите състояния, той лесно ще се справи с противоречията.
към текста >>

Когато брат ни направи погрешка, няма да го укоряваме, а ще се радваме, че ни се е удало случай да видим, какво му липсва в неговия характер, за да се молим и помогнем да се изправи.
Който е готов за рая, той в ада почва да гради храм и само тези са излезли из ада, които са почнали в него да градят храм. А сега ще превърнем ада в храм и няма защо да излизаме из него. Гладният се познава по това, че никога не критикува хляба и не пита, кой го е правил, а пристъпва към ядене. Който нанесе някому обида, е по-съвършен от този, когото обижда, ако изпревари да се разкае, преди обиденият да е простил и, ако обиденият продължава да мрази обидчика, който е съзнал своята грешка, то ролите се сменят: обиденият става обидчик. Името на всеки човек е псевдоним на Бога, ако върши Неговата воля. Когато брат ни направи погрешка, няма да го укоряваме, а ще се радваме, че ни се е удало случай да видим, какво му липсва в неговия характер, за да се молим и помогнем да се изправи. Който се съблазнява в материалния живот, той още не е изпитал величието на духовния живот. Който предпочете медената монета, не познава цената на златната. Който е започнал да разбира причините на своите състояния, той лесно ще се справи с противоречията. Който е искрен пред себе си, е чист пред Бога. Когато от дълбочината на душата си любиш Бога, ти ще можеш и да му служиш.
към текста >>

Злото не се състои толкова в големината на погрешката, от колкото в това да допуснеш и най-малкото съмнение, че е непоправимо.
За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен." Ще дойде ден, когато ще бягаме от парите тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми. И пак ще дойде друго време, когато парите ще са наши слуги. И пак ще дойде време, когато няма да има пари, както в едно семейство те нямат приложение. Гениалността се състои в това, щото колкото много да си сломяван от външни и вътрешни противоречия, да тропнеш с крак и да кажеш: Бог, който живее в мен, е силен и да забравиш черното минало и като нов ден да заживееш, като новороден. Всяко противоречие иде да ни каже: новороди се; утре противоречието пак ще ни посети и ще ни каже: новороди се още веднъж в по-голямо съвършенство. Злото не се състои толкова в големината на погрешката, от колкото в това да допуснеш и най-малкото съмнение, че е непоправимо. Най-голямо е спокойствието на мъдреца при най-силните бури, защото тогава той се отдръпва в себе си и предоставя Бог да действа. Всички същества са числа на Бога, с които решава своите задачи при устройване на вселената. Когато стават промени с нашия живот, и не сме цифра, която изменя своето място в Божественото число, с което Бог работи. В едно семейство има мир и щастие, когато всеки член от него като една цифра на семейното число заеме своето място и е доволно. Не е важно толкова да си на първата редица на числата, а важно е да съзнаваме предназначението си, където сме поставени.
към текста >>

20. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Значи има еволюционни фази в мистицизма и грешка на философите е, че турят всички мистици в една и съща категория. Напр.
Човек има способности за интуиция, предчувствие, ясновидство, общение с невидимия свят. Има два пътя: 1) Умствен път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили; 2) Сърдечен път или път на любовта. Първият метод развива личната воля, а вторият – смирението и милосърдието. При втория метод човек чрез молитва влиза в общение с божествения свят. Този втори метод се нарича теургия. Значи има еволюционни фази в мистицизма и грешка на философите е, че турят всички мистици в една и съща категория. Напр. Мартин дьо Паскали е от първия тип. Той има съзнание за великите божествени проблеми и за мисията на Христа. А Клод дьо Сен Мартен е теург . Той предпочита съзерцателния път на теургията. За теургията молитвата не е само едно устно упражнение; при нея се турят в действие живи духовни сили, които трябва да се създадат чрез физични или духовни дела на милосърдие и чрез издържане на разни изпити.
към текста >>

21. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Погрешката на съвременните учени е в това, че те пристъпват с аршина на своята логика, със своите инструменти, да мерят, теглят и броят онова, което не се мери с такива мерки, ни се тегли с такива везни, ни се брои по правилата на количествената аритметика.
Свещените Писания не са исторически документи, ни животописи, ни летописи в съвременния смисъл на думата, па не са и буквално верни жития, пророчества и катехизиси. Те са символични писания на Посветени, езотерични книги, запечатани със седем печата, които, за да се разберат, изискват съответен ключ. Писал съм и друг път, повтарям и сега, в тия книги се пресичат две сфери: видимата сфера на исторически достоверни събития и невидимата сфера на една духовна действителност. В тях исторични събития, лица, места са отнесени чрез една езотерична транспозиция към известни общи типове, идеи и прообрази. И обратно: общи идеи и духовни процеси са проектирани в плоскостта на дадено време и място, където те приемат оцвета на известна историческа епоха и среда. Погрешката на съвременните учени е в това, че те пристъпват с аршина на своята логика, със своите инструменти, да мерят, теглят и броят онова, което не се мери с такива мерки, ни се тегли с такива везни, ни се брои по правилата на количествената аритметика. Бих казал – за да се изразя на езика на съвременната геометрия – те търсят „метрични" свойства и съотношения (исторически лица, факти, дати, географски места) там, където имаме само „проективни, графични, изобразителни" свойства. По отношение на духовните въпроси, съвременните хора още не са преодолели аристотеловата логическа метрика и евклидовата метрична геометрия. Те все още са пленници на плоския ум на гръцкия философ. Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят. Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева".
към текста >>

22. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той знае, че и най-малката допусната погрешка при строежа може да се отрази гибелно на моста.
Животът като изкуство Когато един инженер строи някой висящ мост, да речем, той прави предварително най-точни изчисления. Той знае, че и най-малката допусната погрешка при строежа може да се отрази гибелно на моста. Напразно ще седне да го увещава някой, че не било от значение, ако се допуснали някои „малки” погрешки, или пък се поставял по-друг материал, с по-друга якост и съпротива от оня, който той е предвидил в изчисленията си. Напразно би било да се убеждава и някой математик, че нямало голямо значение, ако при разрешаване на някоя задача поставял минус вместо плюс. Какво от туй, че щял да измени един дребен знак! Зарад невежия, който съди за нещата по техните външни размери, по тяхната маса, един минус е наистина една незначителна чертица. Ала за математика...не е така.
към текста >>

23. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Човек може да изправи една своя погрешка само като мине през страданията.
А хората днес искат да минат без страдания! ” Този, Който нямаше нужда да страда, страда, а хората искат да минат без страдания. Всичката мъчнотия седи в неразбирането на страданията. Разбраното страдание е благословение за този, който го приема с разбиране; а неразбраното страдане е гърчене и мъчение за този, който го носи. Каква голяма разлика между единия и другия! Човек може да изправи една своя погрешка само като мине през страданията. Неприятно е на Господа като гледа, как хората грешат. И като е мислил, по кой начин да изправи погрешките им, Той е намерил като добър път страданието. Всяка погрешка влече след себе си страдание, а страданието – изкупване на греха. След всеки грях като естествен природен закон следва настъпването на едно или друго страдание. Сега, когато хората страдат, всеки вика в себе си, или гласно роптае: Не вижда ли Господ, че страдам?
към текста >>

Всяка погрешка влече след себе си страдание, а страданието – изкупване на греха.
Разбраното страдание е благословение за този, който го приема с разбиране; а неразбраното страдане е гърчене и мъчение за този, който го носи. Каква голяма разлика между единия и другия! Човек може да изправи една своя погрешка само като мине през страданията. Неприятно е на Господа като гледа, как хората грешат. И като е мислил, по кой начин да изправи погрешките им, Той е намерил като добър път страданието. Всяка погрешка влече след себе си страдание, а страданието – изкупване на греха. След всеки грях като естествен природен закон следва настъпването на едно или друго страдание. Сега, когато хората страдат, всеки вика в себе си, или гласно роптае: Не вижда ли Господ, че страдам? Но ние не трябва да забравяме, че и страданието иде от Бога. Самото Провидение е довело хората до туй страдание. В една или в друга форма, страданията идат върху човека, за да изчисти и изправи своята погрешка, своя изкривен път и посока.
към текста >>

В една или в друга форма, страданията идат върху човека, за да изчисти и изправи своята погрешка, своя изкривен път и посока.
Всяка погрешка влече след себе си страдание, а страданието – изкупване на греха. След всеки грях като естествен природен закон следва настъпването на едно или друго страдание. Сега, когато хората страдат, всеки вика в себе си, или гласно роптае: Не вижда ли Господ, че страдам? Но ние не трябва да забравяме, че и страданието иде от Бога. Самото Провидение е довело хората до туй страдание. В една или в друга форма, страданията идат върху човека, за да изчисти и изправи своята погрешка, своя изкривен път и посока. Необходима е чистота за душата! А само страданието чисти душата от всяко петно. Грехът е кал, която покрива чистотата на душата. Чистота вън от огъня не може да се добие; вън от страданието чистота не се добива. Както огънят е пробният камък за чистотата на златото, тъй и страданието е пробният камък за чистотата на човека.
към текста >>

24. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И когато простият направи погрешка, и когато царят направи погрешка, тя си е все погрешка пред закона на Правдата.
Няма ли правда, всички сладки думи са празни. Трябва ни абсолютната Божия правда, онази правда, която да се приложи еднакво спрямо всички без никакво изключение. Която има предвид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Според великата Правда, законът трябва да бъде еднакъв за всички – и спрямо вола и спрямо човека, и спрямо простия и спрямо обикновения гражданин и спрямо царя. Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. И когато простият направи погрешка, и когато царят направи погрешка, тя си е все погрешка пред закона на Правдата. Правдата е отношения на души. Дойде ли тя, ще се изяви онова уважение, онова почитание, което трябва да имат всички човеци един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение никого, а ще бъдем свещени един за друг. Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот, поставете божествената Правда, в която се изявява любовта към всички същества: човеци, животни, растения. Придобиете ли това, дето и да погледнете, ще виждате само добро Виждате ли доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет.
към текста >>

25. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Коя е била основната грешка на всички тези култури?
Можем да кажем, че повечето от досегашните опити на народите са били детински опити за прохождане. Човечеството се намира още в люлката на своето детинство по отношение на някои области на живота, въпреки че в други някои области на живота, напр. в техниката и пр., е направило до известна степен по-голям прогрес. Коя е причината на всички тези рухвания на вековни, мощни култури на миналото? Само като знаем истинските причини за техния упадък и рухване, ще можем да посочим и истинските методи за един хармоничен живот. Коя е била основната грешка на всички тези култури? Това е неспазването великите природни закони, които лежат в основата на развитието, в основата на битието. Природата е благосклонна към всички същества и на всички тях дава условия за проява, за развитие, но нейната благосклонност може да се използува само тогаз, когато животът е нареден в съгласие с нейните закони. Ще си послужим с една аналогия, за да поясним мисълта си. Когато нагласим антената на една радио-приемателна станция да възприема радиовълни с дължина да кажем 419 м., то ще приемаме вълни от берлинската радио-изпращателна станция, обаче към всички други радиовълни нашия радио апарат ще бъде нечувствителен, макар те да го засягат. После, ако нагласим антената за вълни с дължина 4412 м., ще възприемем вълни от Рим и пр.. Но нещо подобно става и с организма.
към текста >>

26. Вести Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В Братството бях от няколко години вече, но на Учителя гледах като на всеки учен човек, за който еднакво е достъпна и науката и погрешката.
- запитах аз с едно скрито желание да проверя, колко е прав тоя метод, върху който Той се базира. Но останах разочарован. – На върха има особени магнетични течения, които започват на и над 3000 метра. По тях съдя, че тоя връх е над 3000 м. Аз го поизгледах. В Братството бях от няколко години вече, но на Учителя гледах като на всеки учен човек, за който еднакво е достъпна и науката и погрешката. Наистина, благодарение Нему, лично аз видях много неочаквани неща в себе си и в природата около мен, научих закони, съществуванието на които не бях и подозирал, но... все пак Го поизгледах в момента малко скептически и си рекох на ума: – Гледай къде ме метна! Върви се оправяй сега! А гласно го запитах. – Ами как, с какви уреди се проверяват тия магнетически течения? Той пак ме погледна, пошава пръстите на едната си ръка, обърната с дланта нагоре, като че ли чакаше да тури някой нещо в нея и ми каза: – Има вътрешни методи... Те са по-точни от външните инструменти!
към текста >>

В едно доста голямо антрефиле се описваше, как една нова германска научна експедиция имала случай да измери върха Мусалла и констатира, че при по-раншните изчисления имало грешка.
– Понякога някои хора може да искат да убият някого. Но това не е в тяхна власт, защото в природата има винаги нещо разумно, което бди! Това се случва! Аз се чудех, защо ми го говори? А то не само беше се случило, а се и „случваше" и с тия, които преследваха самия мен много нощи и дни под ред - и аз като слепец го не виждах... Един ден, като четях сутрешен вестник, скочих изненадан. В едно доста голямо антрефиле се описваше, как една нова германска научна експедиция имала случай да измери върха Мусалла и констатира, че при по-раншните изчисления имало грешка. Върхът Мусалла бил 3009 м. височина. Грабнах вестника, облякох се бързо и тръгнах да го посоча на Учителя. Той обитаваше тогава стаицата си на ул. Опълченска. Пътят за там е доста дълъг. И по пътя, пипащ вестника радостен, аз крачех и мислех.
към текста >>

27. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И техниците знаят, че и най-малката погрешка води често пъти до нежелателни последици.
Трябва да се вземат пред вид много неща и преди всичко - съпротивление на материалите, добра изработка на съответните части и правилно съпоставяне. Не може да се избере какъв да е материал - той трябва да бъде здрав и издръжлив. Всяка част трябва да бъде целесъобразно изработена. Тя не е едно обикновено парче от някакъв материал, а напълно определена откъм състав, форма и размери част. Не само това - тя трябва да бъде сложена точно на своето място. И техниците знаят, че и най-малката погрешка води често пъти до нежелателни последици. Ала не само специалистите-техници знаят това. Най-обикновени хора, които трябва да прехвърлят за мост една греда над някоя буйна планинска река, ще се пазят да турят някоя гнила греда или проядено от чревоточина дърво. Опитът ги е научил, че това е несъвместимо с здравия разум. Просто - очевидно е! Друг очевиден факт.
към текста >>

28. ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Днес всеки човек, който извърши някаква погрешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание.
Когато в далечни времена се е създавал животинския свят, в основата му е бил положен друг принцип, друг морал, различен от този, който действува в човешкия свят. С явяването на човека се е явил нов морал в света. Сега човечеството навлиза в една нова епоха. Преминава се от епохата на механичното създаване към епохата на органичното развитие, от стадия на механичното преустройство към тази на вътрешното възраждане. И понеже хората минават от механичния към органичния процес на колективен живот, затова преживяват такива страдания. Днес всеки човек, който извърши някаква погрешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание. Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове, изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство. Това състояние, обаче, е естествено. То е състояние на бременна жена. Страданията, които блата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея. От балата раса ще се роди, именно, шестата раса - расата на любящите.
към текста >>

29. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

" Слушайте вие, които вече сте извършили непоправимата погрешка - разчупили сте черупката на живота, за да вкусите от неговата ядка.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЯДКА НА БОЖЕСТВЯНОТО УЧЕНИЕ Питате ме: „Кое съставя ядка на учението? " Казвал съм ви и пак ще ви кажа: „Ядка на Божественото учение са Любовта, Мъдростта и Истината". Знам, че пак ще ме попитате: „А що са те? " Слушайте вие, които вече сте извършили непоправимата погрешка - разчупили сте черупката на живота, за да вкусите от неговата ядка. Ядката, която всички ядат, без да могат някога да изядат. Продължете своята погрешка - яжте от ядката! Но не се спъвайте от черупките. И аз ви казвам: „Яжте от ядката, опитайте истината, но не се препъвайте о черупките - не искайте „доказателства". И тъй, чуйте отговор на вашия въпрос!
към текста >>

Продължете своята погрешка - яжте от ядката!
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЯДКА НА БОЖЕСТВЯНОТО УЧЕНИЕ Питате ме: „Кое съставя ядка на учението? " Казвал съм ви и пак ще ви кажа: „Ядка на Божественото учение са Любовта, Мъдростта и Истината". Знам, че пак ще ме попитате: „А що са те? " Слушайте вие, които вече сте извършили непоправимата погрешка - разчупили сте черупката на живота, за да вкусите от неговата ядка. Ядката, която всички ядат, без да могат някога да изядат. Продължете своята погрешка - яжте от ядката! Но не се спъвайте от черупките. И аз ви казвам: „Яжте от ядката, опитайте истината, но не се препъвайте о черупките - не искайте „доказателства". И тъй, чуйте отговор на вашия въпрос! Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот. Мъдростта е това, без което никакво движение не съществува.
към текста >>

30. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ВНУШЕНИЕТО И САМОВНУШЕНИЕТО. ДИШАНЕТО И КРАСИВОТО Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ако се спрете при една ваша погрешка, намерите основния й тон, и почнете да пеете и свирите, тя ще падне.
А процесите и явленията в човешкия живот са свързани с мислите, чувствата и постъпките. Външната обвивка на хармоничните мисли, чувства и постъпки е музика. Всичко е музика! И трябва човек да пее, да е музикално раз-положен, за да мисли, чувствува и постъпва правилно. * * * Ако се спрете при един мост, намерите основния му тон, и почнете да пеете и свирите, той ще падне. Ако се спрете при една ваша погрешка, намерите основния й тон, и почнете да пеете и свирите, тя ще падне. Затова бъдете музикални! Започнете с музиката! Изучавайте Божествената музика, която носи живот. С музиката всичко се постига. Външната обвивка на хармоничните постъпки е музика.
към текста >>

31. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта, колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души.
Учил е дълго време и е минал през известна школа. И наистина, чудесата, които той е направил пред фараона, показват, че той е имал известни знания. Но заради една простъпка - убийството на египтянина, абсолютно забранено за един ученик на Бялото Братство, той трябваше да отиде на уединение цели 40 години в пустинята, за да изкупи своя грях. За едно убийство, той трябваше да учи и изкупва цепи 40 години. Чак след това той получи ново посвещение. Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта, колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души. Затова Христос с такава предупредителност наставя учениците си: „Не се наричайте учители! " Ще ме попитате сега, как се познават истинските учители от лъжеучителите, как се познават учителите на Билото Братство от тия на Черното? Учителят на Черното Братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича с най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити - пръстени, обсипани с брилянти. Той казва на учениците си: „Само мен ще слушате, само в мен ще намерите истината".
към текста >>

32. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство.
И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек. Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство. Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният. Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се идентифицира по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка. Дълбоко погледнато, това са два свята, различни един от друг - или по-право, това са два различни края на една верига в развитието. Докато бушмените е едва една поста семка в пътя на развитието, белият културен европеец е разцъфнало цвете, годно да бъде оплодено от прашеца на дълбокия творчески, вътрешен живот. За един бушмен всичко, което може да му се покаже, е предмет на учудване.
към текста >>

33. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той проверява това, намира грешката и я поправя.
Банковият чиновник я турил между неплатените полици. И се чудел, че сметката в портфейла не излиза с тая сума! Той се поставил в много деликатно, затруднено положение! Сестра му сънува, че полицата на К. 3. не е спадната след изплащането й и е турена между неплатените полици. Той проверява това, намира грешката и я поправя. ------------------------------------------ [1] ангросист – търговец на едро
към текста >>

34. ПРИТЧА ЗА САМАРЯНИНА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ели ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Най-голямата грешка на хората е, че те много малко мислят.
Ели ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Най-голямата грешка на хората е, че те много малко мислят. Вследствие на това, те рядко си задават въпроса как трябва да живеят за да бъдат полезни за себе си и за другите. Те не мислят и не разбират какво значи да расте човек, да се усъвършенствува. А въпросът за растенето и съвършенството на човека е въпрос важен, както за всеки човек - прост или учен, така и за обществото. Само когато в едно общество има личности отишли напред в своето съвършенство, само тогава това общество е добро и върви по прав път. В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно, духовно съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата духовна опитност в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля.
към текста >>

35. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка.
Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите. Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека. Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и любов, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри. Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява. Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот. И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка. А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни. Можеш да почиташ някого заради неговите външни, физически особености. При такива случаи почитанието е много недълготрайно. Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота. Има една българска поговорка, че човек се приема по дрехите, а по ума се изпраща.
към текста >>

36. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И съвременните хора правят голяма погрешка, дето не наблюдават.
КАК СЕ ВЛИЗА В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА Светът никога не е бил така удобен за наблюдение, както сега. Като се има предвид миналото на земята, миналото на цялата слънчева система, оказва се, че никога не е имало по-благоприятен момент за наблюдение, отколкото сега. И съвременните хора правят голяма погрешка, дето не наблюдават. Улисани в своите грижи за всекидневно съществувание, погълнати от своите човешки разправии и борби, заслепени от своите религиозни и научни суеверия за човек, за живот, за природа, те остават чужди на онази велика работа, която природата днес върши на земята с небивал замах. Но за да се приобщи човек към работата на природата, той трябва преди всичко да измени своя възглед за нея. Природата не е само един свет на физико-химични процеси, управлявани от механични закони, не е един бездушен механизъм, в който действуват слепи сили. Тя не е само един извор на енергии, които човек се мъчи да впрегне на работа за постигане на чисто материални цели, често пъти в разрез с истинските цели на природата. Не е и само една съкровищница на несметни богатства, които човек може безогледно да използува и пилее както си ще.
към текста >>

37. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка.
В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил сянка! Чувствуваш, че животът е само от светлина! Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка. Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас. Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени. Като че ли си близо до мястото, отдето блика една вътрешна светлина. Като че ли едно було се вдига и вникваш във великия план на разумните сили. във вътрешно озарение разбираш повече, отколкото с години занимания.
към текста >>

38. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Клерикалите мълчат за тях, или където това е невъзможно - както е случая с Мицкевич, Словацки - представят това за случайна грешка.
Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик". Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава. И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли, възвишени, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на младото поколение в Полша. Материалистите не ги разбират, понеже те възвестяват „Царството Божие". Клерикалите мълчат за тях, или където това е невъзможно - както е случая с Мицкевич, Словацки - представят това за случайна грешка. Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото духовенство прави всичко възможно да отвлече вниманието на младото поколение от тези духовни съкровища. Да воюва открито е неудобно. И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на съзнанието са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици. Разпокъсването - и поробването на Полша е настъпило, след като мрак надвиснал над полската земя - с тържеството на католицизма и иезуитизма" (Трентовски). Товянски не е учил на вяра - а на живот, нов живот.
към текста >>

39. Отзиви, вести и книгопис Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Мнозина например са виждали, как, след като им се кажат 50-60 думи, те ги повтарят в същия ред и в обратен ред без никаква погрешка.
И даже такива факти минават през неговото съзнание, които той отдавна наглед е забравил! Тук пак се потвърждава един закон, че нищо, минало веднъж през човешкото съзнание, не се губи, макар наглед то да е отдавна забравено. То си остава достояние на човешкото съзнание, само че временно то е скрито в глъбините на подсъзнанието и при даден случай може да се прояви, да изплува над прага на съзнанието. Горното хвърля светлина и върху друга една загадка. Знае се, че когато едно лице се приведе до известна дълбочина на хипнотичния сън, проявява необикновена памет. Мнозина например са виждали, как, след като им се кажат 50-60 думи, те ги повтарят в същия ред и в обратен ред без никаква погрешка. А същите лица в будно състояние това не могат да направят. Това се дължи пак на частичното излъчване на етерния двойник при хипнотично състояние. Не са само горните четири случаи на излъчване на етерния двойник. Пети случай на излъчване е при дълбокото пиянство. Това обяснява, защо човек в дълбоко пиянство почва да си припомня най-ранни сцени от своя живот, даже от най-ранно детинство и то с големи подробности.
към текста >>

40. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тяхната грешка е, очевидно, че не са я опитали на практика.
Преди всичко трябва да се забележи, че ако мненията на първоразредни учени още не са доказателство за истинността на астрологията, то не по-малко абсурдно е от друга страна да се допуска, че свръхкритични умове като Кеплер например, са могли да се забавляват и вярват в празни фантазии и дори да ги отстояват въпреки всички неудобства. Освен това, тук се изпускат из предвид и още някои важни моменти. Забравя се, че онези, които с иронична или снизходителна усмивка приказват за астрологическото суеверие на Кеплеровци, обикновено нямат ни най-малко понятие от въпросите, върху които се произнасят с такава авторитетност. От друга страна, критикуваните са не само хора, оставили дълбока следа в официалната наука, не само са познавали спорната област, но са имали и резултати от своите изследвания в нея. Ясно е, че при това положение няма място за сериозно разискване... Между отрицателите има, обаче, и такива, които познават астрологическата теория. Тяхната грешка е, очевидно, че не са я опитали на практика. Един от тях е проф. А. Краузе. Колкото е солиден в първата част на своята „Астрология", където излага основните принципи на астралните влияния и изнася добросъвестно редица сбъднали се астрологически предсказания, толкова изглежда неубедителен в критичния отдел на книгата си. В една глава от тоя отдел проф. Краузе повдига няколко щекотливи астрологически проблеми, в друга се опитва да обясни сбъдналите се предсказания и най-после неочаквано тегли заключението, че „Коперниковото откритие за хелиоцентричността на слънчевата система е подронило завинаги почвата на астрологията".
към текста >>

41. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта.
Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота. Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие. „Човек като творение спада към сътворения свят, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец". Макар че самосъздаването на човека е цел, за която едничко всемирът съществува, човек не е Абсолют. Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта. „Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество. „Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина". „Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията реалност, същества в човека на Божието Слово. Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта.
към текста >>

42. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Такива хора, които лягат късно и стават късно, вечно страдат от липса на жизнени сили и здраво чувство за живот, отдавайки това свое неразположение на околните и на всичко друго, освен на тяхната най-важна погрешка.
След залез-слънце въздухът е богат с жизнена сила, акумулирана през деня. По навик хората са се научили да лягат твърде късно и да стават твърде късно. По този начин те изпускат най-добрия дял от богатата трапеза, която природата им сервира всяка нощ и обират само трохите. Онзи, който рано ляга, отива пръв на пиршеството и може да яде до насита от най-хубавото, което е сложено. Първите часове от 8-9 до 12 часа са сметаната, от 1 до 4 часа са млякото, а от там насетне остава суроватката. Такива хора, които лягат късно и стават късно, вечно страдат от липса на жизнени сили и здраво чувство за живот, отдавайки това свое неразположение на околните и на всичко друго, освен на тяхната най-важна погрешка. Хигиенистът смята нашия селянин за издръжлив, въпреки мизерните и нездравословни условия, при които е поставен, главно поради навика, който той си е създал: да ляга рано и да отива из полето в първите часове на деня. "Изгревът трябва да те завари на нивата със сърпа в ръка", казва селякът и в този дух възпитава поколението си. Днес "културният" човек си е създал неправилни понятия и навици. Силните творчески натури, през които големият живот, прогрес и култура протичат, имат естествения навик да стават рано. И те са първите, които се радват на жизнерадостната капка роса, която блясва като диамант в чашката на ранобудното цвете.
към текста >>

43. МЕТЪРЪТ - ПЪРВООБРАЗ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

– Това е една грешка.
Работата е най-благородното проявление, с което човекът е повикан да бъде съработник в неизследими за човека планове на божествено творчество със своята работа човек прилича на плодно дърво, което връща на земеделеца умножена стойността на семето, поставена в земята. Плодното дърво свършва много добре своята работа. Така съзнателният човек гледа на своята работа с радост, като на една длъжност към живота, като на една възможност да връща на Бога умножени талантите които му са дадени в живота. със своята работа той благодари за Божествения дар на живота, с който Бог го е надарил. Мнозина мислят, че под идеална работа се разбира само прояви на виеш интелектуален труд. – Това е една грешка. Нашите човешки класификации нямат никаква стойност; те изгубват всякакво значение пред Бога – пред Неговия творчески план. В Божествения план всичко има цел, причина и завършк. Нищо не е за пренебрегване, както ние понякога съдим от гледището на нашия малък свят. Всичко, което е и което става, е нужно, даже и необходимо за целите на живота. Няма работа, дори най-скромната, най-презряната от хората, която ако е извършена с любов, да не е по-малко нужна и свята в услугите на живота, от всяка друга предпочитана.
към текста >>

44. СФЕРАТА НА ВЕНЕРА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Грешката на повечето от тях е, дето не подчертават достатъчно, че ако се приложат безкритично тия шаблонни афоризми, ще се получат съвсем непълни и неориентирани преценки.
Но най-честите и най-груби грешки, които, безспорно, все още съставят един голям процент в астрологичните предсказания, се дължат не на "необосноваността", не дори и на действителната несигурност на основните елементи и методи, нито на трудността да се определи точната тежест на отделните астрологични фактори. Главният извор на грешки е безкритичното използуване на тия фактори. Работата е в това, че характеристиките на всички комбинации, които могат да се получат въз основа на всички астрологични елементи, биха изпълнили цели библиотеки. Ето защо, авторите често се виждат принудени за улеснение на тълкуването да дават правила базирани само върху два от четирите фактора, напр. планета и знак, планета и дом или планети и аспект, който ги свързва. Грешката на повечето от тях е, дето не подчертават достатъчно, че ако се приложат безкритично тия шаблонни афоризми, ще се получат съвсем непълни и неориентирани преценки. Така, дава ни се една неизменна характеристика на квадратурата между две дадени планети, като че ли е все едно, в кои знаци и в кои домове ще се намират те. Не по-добре стои работата и когато въз основа пък само на два елемента, се теглят далечни заключения, които биха могли да се направят само с оглед на всички фактори. Напр, един голям автор, само въз основа на обстоятелството, че Марс е бил добре поставен в Близнаци, вади заключение за интелект и семейство, за приятели и подчинени, за съюзници и брак, за смърт и пр. Разбира се, самият той ще вземе от всички изброени възможности само една или две, които, с оглед на останалите фактори, ще бъдат верни за някой конкретен случай. Учащият се, обаче, като вземе да преписва цялата "рецепта" от учебника за всеки хороскоп.
към текста >>

45. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Нека се пазим от погрешката да мислим, че слънцето на духовният свят е сам Бог.
Когато човек обича, топлината му се увеличава, а когато мисли мъдро, вижда нещата в светлина. Ясно е, че първият резултат на любовта е топлината, а първият резултат на мъдростта е светлината. Те са също съответствия, защото топлината не е в любовта, но от любовта минава във волята и от там в тялото. И светлината не е в мъдростта, а в разбирането и оттам се проявява в говора. Следователно, любовта и мъдростта се същност на топлината и светлината. Нека се пазим от погрешката да мислим, че слънцето на духовният свят е сам Бог. Бог, проявен в битието, се явява в образа на Великия Миров човек. Първият резултат от Неговата любов и мъдрост е тази огнена духовна субстанция, която се явява на ангелите като слънце. Но когато Бог им се изяви в образ, той се изявява като човек, понякога в слънцето, понякога вън от него. Божествената любов и божествената мъдрост произлизат от Бога и се проявяват като слънце, от което изхожда топлина и светлина, озаряващи цялото небе. Чрез тях, именно, се изявява Божественият Дух.
към текста >>

46. МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Всичката погрешка е, че днес всеки човек живее за себе си.
Ще обичаш частта заради цялото. Ако работиш за цялото, и твоите работи ще се уредят. Същността на живота е да работиш за цялото – да имаш желание да твориш. Ако държиш доброто, ако държиш божественото, животът сам по себе си ще се нарежда. Всяка лозова пръчка, която не работи за цялото, изсъхва и ще се отреже. Всичката погрешка е, че днес всеки човек живее за себе си. Всичкото зло иде от по-голямата любов към себе си, а всичкото добро иде от по-голямата любов към цялото. Аз още не съм говорил за любовта, а само за подаръците и благата на любовта. Хората не са оценили още подаръците и благата на любовта, а пък искат самата любов! Оценяването на подаръците и благата ù е подготовка за разбиране и проява на самата любов. Докато разбирате подаръците на любовта, дотогава ще се подмладявате и ще остарявате.
към текста >>

47. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

При всяко вглъбяване в себе си, след всяка грешка и след всяко страдание, вие чувствувате, вие изживявате, разбирате, че във вас има една друга същност, която не греши, която е абсолютно разумна, която е абсолютно чиста, която е част от Бога и „едно с Бога" - както е казано в Писанието.
Ала вие чувствувате, че навремени отстъпвате от това светло и добро в сърцето си. Защото в живота има коравини и хлъзгави места. И след всяко подхлъзване, нов още по-голям огън се разраства във вас. Чувствувате дъхът, присъствието на Бога до вас. Неговият нов импулс и творческа радост. При всяко вглъбяване в себе си, след всяка грешка и след всяко страдание, вие чувствувате, вие изживявате, разбирате, че във вас има една друга същност, която не греши, която е абсолютно разумна, която е абсолютно чиста, която е част от Бога и „едно с Бога" - както е казано в Писанието. Това е вашата собствена душа, вашето същинско аз, което е неизменно, чисто, разумно, което не може да върши престъпление и не може да бъде ни „път", ни „каменлива почва", ни „трънеста почва". Вие, вашата душа сте само добра почва за всичко разумно, възвишено, благородно! Тя, живият Бог във вас, е която се проявява в света и която превръща всяко зло в него в добро. У всеки човек и най-лошия наглед работи душата, Бог. У всеки човек се проявява тя и го издига.
към текста >>

48. Идеали на младежта Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И в двата случая се прави една голяма грешка, ако не се прибави едно разяснение, което да установи „в какво отношение" или в що по-горе или по-долу.
Нашата надареност, маниер или благородство, изразени по един начин, са понятни само в една среда. Другаде, при други условия и начини на живот, тя е чужда, незавладяваща. Ако ние бихме могли да се пренесем назад в някоя отдалечена епоха и бихме се явили всред отбраното общество, нашите възгледи за естетика, нашият морал и маниер, с който се отнасяме към хората и проблемите на времето, биха били чудовищни, защото и те са били подложени на развитие. Забележително, обаче, си остава едно: хората и до днешен ден се заблуждават относно преимуществата на епохите и времената в общото развитие. Смешно и нелепо е да се съпоставят такива разнородни неща, като отделните епохи на човешкото развитие и да се казва: днес човечеството стои по-високо във всяко отношение от някога или обратното - някога човечеството е било по-високо във всяко отношение от нашите западнали и извратени времена. И в двата случая се прави една голяма грешка, ако не се прибави едно разяснение, което да установи „в какво отношение" или в що по-горе или по-долу. Ако имаше някакъв начин, който би ни позволил да се отдръпнем като безучастни зрители в перспективата на времето и ако развоя на човешкия род би оставил никаква следа като огнена линия върху мрачния фон на вековните панорами, ние ще останем изненадани от това, че тая следа не е една наклонена линия, която започва от някаква „нула" и се стреми нагоре към безкрая, а една вълнова линия или спирала с много слизания и качвания, общата тенденция на която е все пак нагоре. Диаграмата на развоя не е една проста стълба, която изкачва човешкият род гладко, а път с мъчителни възходи и бурни слизания, път с трагически минимуми и блестящи точки на съвършенство във всеки от тия извитъци - епохи, човечеството е докосвало нови, непознати дотогава неща и е живяло под един знак на своето време, който макар и невидим, властно го е направлявал и е бил негова неуловима духовна същност. във всяка историческа епоха, във всяка нова цивилизация, която се е явявала като еманация от световната душа, човечеството догонва и достига нещо, което никога вече не ще може да се повтори със същия чар, блясък и заразяващ ритъм. Човек може да сгреши като гледа сияещата светлина на някоя отминала цивилизация, която е имала друг зенит и други задачи на своето време, като рече да я сравни със своето време, което се намира под своя знак и догонва съвсем други идеали. Ще сгреши, защото привидната нищета все пак не ни показва, че светът е изостанал или върви назад.
към текста >>

49. Стихове – Д. Антонова и О. Славчева Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Грешката на хората е, че искат да се занимават с големи работи, а пък пренебрегват малките.
Красивото обичаш в човека, чистото, святото в него! Когато във всеки човек не можеш да видиш Божественото, ти си в крива посока. И всеки, който не може да види Божественото в тебе, той не може да ти бъде приятел. Новото е, ти да виждаш Божественото в другите и те да виждат Божественото в тебе. Любовта седи в малките работи. Грешката на хората е, че искат да се занимават с големи работи, а пък пренебрегват малките. Всяко страдание на другите е едно условие да се сближиш с тях. Едно дете било пратено от майка си да купи едно шише дървено масло. На връщане то изтървава шишето и го счупва. Спира се на това место и плаче. Среща го един човек и го пита, какво е станало.
към текста >>

50. ИЗ ЖИТИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Погрешката на хората е тази, че те не искат да работят за Цялото.
Защото закон е: С всяка помощ, която можеш да дадеш комуто и да е, ти помагаш и на себе си. Хората са като скачени съдове. Водата, която минава през един от тия съдове, се прелива и в другите. Благото, което минава през един, минава и през другите. Като работи човек за общото добро, това добро ще дойде и при него. Погрешката на хората е тази, че те не искат да работят за Цялото. Всеки намира, че трябва да работи преди всичко за себе си. А как идва общото благо? Посаждаш, да речем, една семка в земята. Тази семка има всички условия да поникне, да се развие в дърво, което след време ще почне да дава плод. Започне ли да ражда дървото, тогава и ти, който си посадил семката, па и другите, ще се ползувате от неговия плод.
към текста >>

51. ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Аз не те познавам, навярно ти имаш грешка, като мислиш, че съм твой познат.
Светията продължавал да плете кошнички в гората и да слиза в града да ги продава. Той минавал все по същия път, но вече отдавна престанал да вижда каменаря. Веднъж като вървял по една улица в града, той срещнал каменаря, зарадвал се, че го видял и го спрял да си поговорят. Ала някогашният каменар, облъчен разкошно сега, надменно го изгледал и му казал: Кой си ти? Как смееш да ме безпокоиш? Аз не те познавам, навярно ти имаш грешка, като мислиш, че съм твой познат. Светията се отдръпнал настрана и дълбоко се замислил. Но понеже познавал добре променливото човешко сърце, обяснил си поведението на каменаря. Видял той, че каменарят, за когото някога той така усърдно се молел на Бога да го избави от сиромашията, наистина забогатял и си подобрил положението, но същевременно погубил душата си. Все пак светията се обърнал към Бога с молба да му покаже, как да изправи погрешката си. За да му даде един добър урок, Бог изпратил при него един ангел.
към текста >>

Все пак светията се обърнал към Бога с молба да му покаже, как да изправи погрешката си.
Как смееш да ме безпокоиш? Аз не те познавам, навярно ти имаш грешка, като мислиш, че съм твой познат. Светията се отдръпнал настрана и дълбоко се замислил. Но понеже познавал добре променливото човешко сърце, обяснил си поведението на каменаря. Видял той, че каменарят, за когото някога той така усърдно се молел на Бога да го избави от сиромашията, наистина забогатял и си подобрил положението, но същевременно погубил душата си. Все пак светията се обърнал към Бога с молба да му покаже, как да изправи погрешката си. За да му даде един добър урок, Бог изпратил при него един ангел. Ангелът се приближил при светията и започвал да го бие. Светията се намерил в чудо. След като ангелът го набил добре, казал му: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му.
към текста >>

Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си.
За да му даде един добър урок, Бог изпратил при него един ангел. Ангелът се приближил при светията и започвал да го бие. Светията се намерил в чудо. След като ангелът го набил добре, казал му: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му. Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си. Светията разбрал, че той трябва на всяка цена да изправи своята грешка и затова отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, за да спаси душата на каменаря. И този път Молитвата му била чута. Против бившия каменар, сега пръв министър, започнали всевъзможни интриги, положението му се разклатило, срещу него се повдигнали какви ли не обвинения и преследвания, така че не след дълго той изгубил и власт, и богатство. Той изпаднал до такава степен, че трябвало отново да се върне към първия си занаят. А светията, доволен, че изправил погрешката си, се върнал отново в гората и пак се заловил да плете кошнички.
към текста >>

Светията разбрал, че той трябва на всяка цена да изправи своята грешка и затова отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, за да спаси душата на каменаря.
Ангелът се приближил при светията и започвал да го бие. Светията се намерил в чудо. След като ангелът го набил добре, казал му: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му. Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си. Светията разбрал, че той трябва на всяка цена да изправи своята грешка и затова отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, за да спаси душата на каменаря. И този път Молитвата му била чута. Против бившия каменар, сега пръв министър, започнали всевъзможни интриги, положението му се разклатило, срещу него се повдигнали какви ли не обвинения и преследвания, така че не след дълго той изгубил и власт, и богатство. Той изпаднал до такава степен, че трябвало отново да се върне към първия си занаят. А светията, доволен, че изправил погрешката си, се върнал отново в гората и пак се заловил да плете кошнички. Когато отивал в града да ги продава, той виждал каменаря на предишното място да чука камъни.
към текста >>

А светията, доволен, че изправил погрешката си, се върнал отново в гората и пак се заловил да плете кошнички.
Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си. Светията разбрал, че той трябва на всяка цена да изправи своята грешка и затова отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, за да спаси душата на каменаря. И този път Молитвата му била чута. Против бившия каменар, сега пръв министър, започнали всевъзможни интриги, положението му се разклатило, срещу него се повдигнали какви ли не обвинения и преследвания, така че не след дълго той изгубил и власт, и богатство. Той изпаднал до такава степен, че трябвало отново да се върне към първия си занаят. А светията, доволен, че изправил погрешката си, се върнал отново в гората и пак се заловил да плете кошнички. Когато отивал в града да ги продава, той виждал каменаря на предишното място да чука камъни. Tе отново се сприятелили. Светията редовно започнал да се отбива в дома на каменаря. Последният го приемал радушно, угощавал го и разговарял с него. Един ден каменарят му казал: Помоли се на Бога да ми върне богатството.
към текста >>

– Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията.
Светията редовно започнал да се отбива в дома на каменаря. Последният го приемал радушно, угощавал го и разговарял с него. Един ден каменарят му казал: Помоли се на Бога да ми върне богатството. Първият път не можах да го оценя и го изгубих. При вида на такова голямо богатство аз се възгордях, забравих Бога, отказах се и от тебе, но ако Бог отново върне богатството ми, аз ще изправя поведението си. – Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията. * * * СЪДЪТ НА ПРИРОДАТА Двама млади момци се влюбили в една красива мома. От ревност единият от тях убил другаря си. Измъчван от съвестта си, той отишъл при един мъдрец, служител на разумната Природа и го попитал как да изкупи престъплението си, дали да се предаде на властта или да чака природата да му наложи своето наказание. – Съдията, отговорил му мъдрецът, осъжда един престъпник на няколко години строг тъмничен затвор. Но знае ли той точно, на колко години трябва да го осъди?
към текста >>

52. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той признава, че с мирните договори англичаните са направили голяма грешка, която трябва да изправят.
Сега всички хора са разделени на два големи лагера. Едните съчувстват на така наречените демокрации, на съюзниците англичани и французи, а другите на Германия и на С. Русия. Въпросът е, обаче, чия кауза е права. А права е каузата на ония, които работят за делото човечество. Преди няколко месеца във вестниците беше предадена статията на един англичанин-архиепископ. Той признава, че с мирните договори англичаните са направили голяма грешка, която трябва да изправят. Ние сме най-богатия народ, казва той и затова трябва да направим нещо за човечеството. Ние не се нуждаем от нищо и затова трябва да престанем да потискаме другите народи. Ако продължаваме да ги потискаме, нищо добро не ни очаква. Това са приблизително думите на един англичанин, който се осмелява да признае погрешките на своя народ. И той предрича, че Англия ще има лошо бъдеще, ако англичаните не изправят погрешките си.
към текста >>

53. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Всичката погрешка на хората седи в това, че искат да живеят своя личен живот.
Когато един обича някого, ти мисли, че тебе обича. Когато поливат някое цвете, мисли, че за тебе го поливат Когато изгряват звездите или слънцето, мисли, че за тебе изгряват. И така е в същност, защото единството лежи в основата на всичко. Благодари, че другите са добре. Щом другите са добре, и на тебе ще бъде добре. Всичката погрешка на хората седи в това, че искат да живеят своя личен живот. Човек постепенно трябва да разшири живота си: отначало ще живее за едного, после за двама, за трима и така постепенно ще се разширява, додето дойде да живее за всички. И хората като не живеят за вас, и вие като не живеете за тях, от там идат всички страдания. В бъдеще колко неща още седят за човека, колко блага човек е още в буквата „А" на живота. Светът съдържа безкрайни възможности. Сегашната ни невъзможност е бъдеща възможност.
към текста >>

54. ПРИРОДА И МАШИНА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Погрешката подразбира едно добро и доброто подразбира една погрешка.
Плътта е един свят за проявление на духа. Ако грънчарят няма кал от какво ще направи грънци? Ако градинарят няма семена, с какво ще посее градината си? Там, дето хората се карат, може и да се радват. Там, дето хората грешат, може и добри да бъдат. Погрешката подразбира едно добро и доброто подразбира една погрешка. Като се говори по този начин, някои може да помислят, че се насърчава злото в света и че хората се развращават. Лошият живот е, който развращава хора. Добрият живот облагородява хората. Лошият живот не може да съдим. И добрия живот не може да съдим.
към текста >>

55. ЗАЩО? - Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Погрешката на мнозина е, че те искат да бъдат фактор на всичко.
Второто положение е, че тая земя трябва да се изоре и засее. Третото положение е възрастване на посятото. И тук човек не е главният фактор. Такива са предимно слънцето, влагата и пр. Значи човек не е фактор на всичко. Погрешката на мнозина е, че те искат да бъдат фактор на всичко. Каквото се посее на нивата, това ще израсне. Трябва да се посее нещо хубаво. Великите божествени идеи трябва да се засеят в душите. И те трябва да се оставят свободни да дадат своя плод. Тоя народ трябва да се учи, трябва да се просвети.
към текста >>

56. ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. К Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Съвършеният никога не се извинява за погрешките си, защото той никога не си позволява да направи погрешка.
Той винаги знае какво да прави и никога не пита, с какво трябва да се занимава. в живота на съвършения човек лъжата и насилието са изключени. Той никога не принуждава другите хора, не иска да се бори, не използува мислите, чувствата и постъпките на другите. Той е искрен в себе си. Винаги представя работата, както е. Съвършеният никога не се извинява за погрешките си, защото той никога не си позволява да направи погрешка. Той изправя погрешките си още в своята мисъл. Съвършен човек е онзи, който не прави никакви погрешки. През целия си живот той е доволен. Той има всичко и от всичко е доволен. Недоволство в него няма.
към текста >>

57. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ: ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ - П.Г.П. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това организиране създава едно своеобразно раздвижване в структурата на физическите форми, което раздвижване старите учени по погрешка сметяха за основа на живота.
Времето със своя ритъм създава условия за изявяването на динамичното в природата в строга закономерност. А тъй като човекът с органическия си свят попада напълно под тези закони, нему е невъзможно да изследва и наблюдава четириизмерния свят на органическия живот чрез физиката — чрез законите на триизмерното. За нас става ясно, че триизмерният свят в природата е подчинен в органическото царство на едно по-висше измерение, което се проявява не статично, а динамично чрез времето. В същината на тази по-висша степен, днес учените дирят следите на живота. Последният е вложен във физическия свят, като го прониква, обгръща и организира. Това организиране създава едно своеобразно раздвижване в структурата на физическите форми, което раздвижване старите учени по погрешка сметяха за основа на живота.
към текста >>

58. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той съзна погрешката си и реши да я изправи, като се върне при баща си.
Има срещи с различни приятели, пият разни ликьори, пушат цигари, свирят цигулки. Тия неща малкият син ги нямаше при баща си. Малкият син върви по линията на майка си, по женския принцип. Той иска да опита всичко. След като ходи по света и изхарчи всичкото си богатство, което баща му даде, като остана да пасе свините, че не му даваха и рошкови да яде, той си спомни, че и слугите при баща му имат по-добро положение от неговото. Той съзна погрешката си и реши да я изправи, като се върне при баща си. Малкият син не обвини майка си, че тя му дала такива заложби, че тя, ако беше по-добра и той щеше да бъде по-добър, но като видя погрешката си, разкая се и реши да я изправи. Той се върна при баща си с вътрешно смирение и каза: „Не съм достоен да бъда твой син, но приеми ме като един от слугите си. Каквото ми кажеш сега, ще го направя". Онзи големият син, който върви по линията на баща си, който е недоволен, в него има честолюбие. Това е мъжкият принцип.
към текста >>

Малкият син не обвини майка си, че тя му дала такива заложби, че тя, ако беше по-добра и той щеше да бъде по-добър, но като видя погрешката си, разкая се и реши да я изправи.
Тия неща малкият син ги нямаше при баща си. Малкият син върви по линията на майка си, по женския принцип. Той иска да опита всичко. След като ходи по света и изхарчи всичкото си богатство, което баща му даде, като остана да пасе свините, че не му даваха и рошкови да яде, той си спомни, че и слугите при баща му имат по-добро положение от неговото. Той съзна погрешката си и реши да я изправи, като се върне при баща си. Малкият син не обвини майка си, че тя му дала такива заложби, че тя, ако беше по-добра и той щеше да бъде по-добър, но като видя погрешката си, разкая се и реши да я изправи. Той се върна при баща си с вътрешно смирение и каза: „Не съм достоен да бъда твой син, но приеми ме като един от слугите си. Каквото ми кажеш сега, ще го направя". Онзи големият син, който върви по линията на баща си, който е недоволен, в него има честолюбие. Това е мъжкият принцип. Големият син се разгневи, като видя, че баща му направи пиршество при връщането на малкия син.
към текста >>

59. ІІІ Качества на Любовта (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Даже има някои хора като не послушат Божия глас, не виждат погрешката в себе си, но казват, че външните условия са причината, намират погрешката в семейството, в приятелите си, в обществото, в народа, във веруюто.
Тоя закон всякога се проявява в нас и ни пошепва, какво трябва да правим. Намислим да правим нещо и в нас нещо ни казва: Не прави това. Три пъти като ни пошепне и млъква. Ние хората сме насилници, всички изнасилваме Божия глас в нас. Често, като направим нещо и имаме лоши резултати, казваме: Нещо ми казваше да не правя това, но не го послушах. Даже има някои хора като не послушат Божия глас, не виждат погрешката в себе си, но казват, че външните условия са причината, намират погрешката в семейството, в приятелите си, в обществото, в народа, във веруюто. Причината сме ние, които не послушахме Божия глас в себе си. Всякога трябва да слушаме своя светъл ум, благородното си сърце и доброто си тяло. Те са постоянните ни добри съветници. Ние хората мислим, че, като изправим нашите работи, ще оправим и работите на света. Това е една погрешка.
към текста >>

Това е една погрешка.
Даже има някои хора като не послушат Божия глас, не виждат погрешката в себе си, но казват, че външните условия са причината, намират погрешката в семейството, в приятелите си, в обществото, в народа, във веруюто. Причината сме ние, които не послушахме Божия глас в себе си. Всякога трябва да слушаме своя светъл ум, благородното си сърце и доброто си тяло. Те са постоянните ни добри съветници. Ние хората мислим, че, като изправим нашите работи, ще оправим и работите на света. Това е една погрешка. Светът е тъй добре създаден от природата, че той е оправен. Няма какво ние да оправяме света. Казват, че светът е лош. По отношение на даден човек или по отношение на даден народ светът може да бъде лош. Светът е тъй хармонично и добре създаден, че всичко, което съвременните хора вършат по отношение на целия космос, е забавление.
към текста >>

60. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . ЛЪВ-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И като помислиш, че си стъпкал едно цвете, реши да си поправиш погрешката.
Музиката, която излиза от различните цветя и даже от разните им части, е различна. Пейте за камъчетата, за изворчетата, за да се свържете с природата. Това, което учите тук, на онзи свят не можете да го научите. Великата Разумност е създала всички звезди заради вас, а пък вие мислите, че никой не мисли за вас! Благодари на Великата Разумност за светлината, за въздуха и пр. И като помислиш, че си стъпкал едно цвете, реши да си поправиш погрешката. Ако дам концерт, ще пея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце. Ние сме много невнимателни. Някое цветенце е цъфнало хубаво. Някой мине и го стъпчи. Аз като минавам край него, спра се, разговаряме се с него и после го отминавам.
към текста >>

61. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние правим една погрешка, от която идат противоречията.
Той е първият пионер, който отваря пътя на живота, за да могат хората да живеят. Природата е създала глада, за да даде след него най-голямото благо. Гладът е едно от най-разумните прояви на природата. Всички нужди, които ражда гладът, природата ги е предвидела и е дала всички средства, за да бъдат задоволени. Ако гладът не е задоволен, причината е в нас. Ние правим една погрешка, от която идат противоречията. Когато казваме, че някои хора умират от глад, в същност от глад ли са умрели? Когато едно растение умира, от глад ли умира? Ако едно паразитно растение живее от соковете на друго и последното изсъхва, гладът ли е причина? Причината е нисшият живот. Да се пазим от нисшия живот, понеже той спира истинските процеси в природата.
към текста >>

62. УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите." Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др.
Като ценен документ в това отношение може да ни послужи красивият труд на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка: „Човекът – неизвестният". Ценността на тази книга е в това, че той е сгрупирал и резюмирал в най-сбита форма най-новите изследвания по въпросите, които засяга. В самия предговор се казва, че говори само въз основа на фактите. Между другото той казва: „Трябва окончателно да изоставим илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб, детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват толкова физиолози и лекари”, (стр 131). А на друго място казва: „Вероятно в областта на сивото вещество на мозъка, Духът, според израза на Бергсон, се включва в материята" (стр. 168). За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите." Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др. се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма. Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации? Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала".
към текста >>

63. КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Христос дойде на земята да изправи тази погрешка на непослушание на Адам и Ева, да оправи болезнените отношения на хората към Бога.
Адам и Ева били поставени в рая да изразят Новото учение и там те не устояли. Затова ги изпъдили из рая и те основали нашия свят. Туй, което сега съществува в света, Адам и Ева го създали. Още като излезли из рая, те родили двама синове, от които единият убил брата си. Всеки един от нас като Адам и Ева не е изпълнил Божия закон и е загубил Божия образ и подобие. Христос дойде на земята да изправи тази погрешка на непослушание на Адам и Ева, да оправи болезнените отношения на хората към Бога. Задачата на Христа беше да образува нова връзка на послушание. Затова Той казва: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил". Христос дойде да ни покаже пътя, по който можем да изправим непослушанието. Всички живеем в непослушание и пренебрегваме малките подтици, които Бог непрестанно ни дава отвътре. Малък подтик може да произведе цял преврат у човека, да го избави от много мъчнотии.
към текста >>

64. Списанието PDF Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Изпитах го десетина пъти, без да направи грешка.
„Къде е червеното", попитах Сами. Гледайки вторачено в куба, той каза: „Там”. Отворих кутията и се изумих, като видях, че той беше прав. Помислих, че това беше едно щастливо налучкване и повторих отново. Но той отново посочи червеното. Изпитах го десетина пъти, без да направи грешка. Най-после той се почувствува изморен и отказа да продължи. Когато го запитах, защо не отиде в града и не опропасти банката на игралния дом, той каза: „О, на мен не е позволено да играя комар”. Д-р Алекси Карел, от Рокфелеровия институт, за ясновидството Д-р Алекси Карел, от Рокфелеровия институт, в известната си книга, „Човекът — неизвестният", казва следните думи за ясновидството (стр. 149—150): „Би могло да се каже, че интуицията се приближава до ясновидството, — способност, която Шарл Рише нарича шесто чувство. Съществуването на ясновидството и телепатията е факт, получен непосредствено от наблюдението.
към текста >>

65. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Системата е наредена съвършено и ако пресметвачът не направи някоя погрешка по невнимание, не би трябвало да има никаква заблуда.
ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА И по-рано имахме случай да изтъкнем, че Пиоб е много сдържан, когато говори за функционирането на Нострадамусовата система. Той се задоволява обикновено с оскъдни бележки, които на времето се опитахме да систематизираме в една от уводните статии. Достигнал епохата след войната, коментаторът се спира по-обстойно върху тоя въпрос и то на две места, без обаче и тоя път да разкрие, каквото и да е, което би било от съществено значение. Ето едно от тия места: "Човек би могъл, обаче, да се учуди, като вижда, че председателят на републиката се означава в последните цитирани стихове по различен начин: най-големият, le monarque d`Hadrie, rex. Впрочем, не би могло да се познае, че тия изрази се прилагат за личности, които изпълняват по същия начин изпълнителната власт, ако нямахме за сигурен водач веригата, съставена от числата, и ако тия последните не караха да се въртят специалните конструкции, които установяват казаната верига по начин, щото върховете на многоъгълниците да дохождат от една страна върху стиха, който трябва да бъде взет, и от друга страна върху точките на кръга на времето, дето са отбелязани всяка година и всеки ден. Системата е наредена съвършено и ако пресметвачът не направи някоя погрешка по невнимание, не би трябвало да има никаква заблуда. Но, различните названия, които се прилагат върху аналогични или идентични личности, са от естество да породят съмнения. За да не се учудваме върху това, трябва да си спомним, че 4,680 те стиха на съчинението съставят един диск на теодолит и че един и същи стих може да служи повече пъти не само в пространството (други народи освен френския), но и във времето (други епохи освен сегашната). Авторът се е стремил очевидно да им даде един вид безличен характер, но той е бил обвързан от задължението, щото буквите, съставящи всеки стих (след като бъде възстановен латинският текст), да послужат за съставяне името на една личност, която не е никога, или по-точно, не е всякога тая, към която се отнася смисълът на стиха. Оттам по необходимост вариации в изразите. Проучването и практиката с текста позволяват да се каже, че за разрешението на тая трудност авторът е проявил една наистина учудваща гениалност.
към текста >>

66. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ако трябва да се преведе на латински, ще се забележи, че е почти невъзможно да се съставят изречения от по 6 думи за първите два стиха; после имаме думата "pycante ", която, така, както е написана, не означава нищо и не е нито френска, нито латинска, нито гръцка и която изглежда да е някаква печатна грешка.
И тук няма никаква загадка, ако човек разсъждава. Но професорът, разбира се, разчита на това, продължава коментаторът, че мнозина няма да разсъждават или пък ще разсъждават зле; и той се пази да посочи пътя, който трябва да следва разсъждението. Това е винаги неговата голяма хитрост. Той казва само: Aux champs Elisiens faire ronde (шестостишие 25) Pycante droite attrairra les contents (VIII, 95) Tout arresté ne vaudra pas un double (Предсказ. 71). Очевидно, казва Пиоб, на френски това е неразбираемо: думите "champs Elisiens " и "ronde " едва събуждат идеята, че може да се касае за Rond-Point des Champs Elysees, но останалото е безнадеждно тъмно. Ако трябва да се преведе на латински, ще се забележи, че е почти невъзможно да се съставят изречения от по 6 думи за първите два стиха; после имаме думата "pycante ", която, така, както е написана, не означава нищо и не е нито френска, нито латинска, нито гръцка и която изглежда да е някаква печатна грешка. Но, каква би била една "права piquante "? Що се отнася до "арестувания, който не струва един двоен", е ли той едно арестувано лице или едно административно решение? И за какъв двоен става дума: дали е това една монета (тая стара френска пара, която струваше 2 стотинки) или това е един документ, наречен сега duplicate? Ние достигаме фантазията на Едгар По! Има защо човек да се губи в предположения.
към текста >>

67. СЛЕД АЛЕНИТЕ СТРУИ - К. М-ВА Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Човек страда, за да поправи една погрешка.
Да си представим, че това дете е турено в една стая, по чийто под има електрическа жица. И да си представим, че като откъсне то главата на мухата, пуща се електрически ток, и детето се опарва. И ако това се повтори няколко пъти, детето ще разбере, че не струва да къса главите на мухите. Всички страдания са токове, които идат от невидимия свят да поправят грешките на хората. След всяко страдание трябва да се поправи нещо. Човек страда, за да поправи една погрешка. Като стане човек съвършен, няма да има страдания. Докато е несвършен, ще страда. Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки. Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини. Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи.
към текста >>

Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи.
Човек страда, за да поправи една погрешка. Като стане човек съвършен, няма да има страдания. Докато е несвършен, ще страда. Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки. Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини. Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си.
към текста >>

Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр.
Като стане човек съвършен, няма да има страдания. Докато е несвършен, ще страда. Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки. Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини. Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си. Защото хората са скачени съдове.
към текста >>

Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си.
Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си. Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм. От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения. Една погрешка прилича на счупена стомна. Благото, което е в нея, ще изтече.
към текста >>

Една погрешка прилича на счупена стомна.
Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си. Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм. От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения. Една погрешка прилича на счупена стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е пукнатина, през която изтичат човешките мисли, човешките духовни енергии: мислите, чувствата и волята се губят и отслабват. Като поправи своите погрешки, човек отстранява тия пукнатини, за да не изтичат енергиите му. Защото не се до-биват лесно силите на човешката мисъл, чувства и воля. Човек е роден с известни енергии, и ако ги изхарчи и не знае начина, как да внесе нови, той ще се демагнетизира и ще каже: "Не мога да мисля, да чувствувам и да работя".
към текста >>

Всяка погрешка е пукнатина, през която изтичат човешките мисли, човешките духовни енергии: мислите, чувствата и волята се губят и отслабват.
Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм. От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения. Една погрешка прилича на счупена стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е пукнатина, през която изтичат човешките мисли, човешките духовни енергии: мислите, чувствата и волята се губят и отслабват. Като поправи своите погрешки, човек отстранява тия пукнатини, за да не изтичат енергиите му. Защото не се до-биват лесно силите на човешката мисъл, чувства и воля. Човек е роден с известни енергии, и ако ги изхарчи и не знае начина, как да внесе нови, той ще се демагнетизира и ще каже: "Не мога да мисля, да чувствувам и да работя". Да си представим, че някой е приготвил по свой вкус една каша и започва да убеждава другите теоретически, че това е истинска храна. Стомахът на другите като приеме тая храна, ще протестира.
към текста >>

68. И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Правите грешка.
Търпението осмисля страданието. Смисълът на живота е в Любовта. А истинската Любов се изявява само тогава, когато между съществата става правилна обмяна на даване и вземане. Когато няма правилна обмяна хората не могат да се търпят, защото не разбират Божиите пътища. Един художник работи една картина и вие се произнасяте върху нея преди тя да е довършена. Правите грешка. Всеки човек представя една незавършена картина, върху която работи Бог. За да могат хората да се търпят, трябва да си представят и разберат, че се намират в ателието на Бога,. Той изправя с Любов и търпение кривите линии на всеки човешки образ. Нека всеки в себе си да си каже: Както Бог ме търпи, така и аз трябва да търпя своя ближен. Хи¬ляди години още ще работи Бог върху човека, докато го направи съвършен.
към текста >>

69. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

N. ДВА СВЯТА Една основна грешка, която древният Израил трябва да коригира, е схващането му за „избрания народ".
N. ДВА СВЯТА Една основна грешка, която древният Израил трябва да коригира, е схващането му за „избрания народ". Наистина, Израил е избраният народ, но под Израил не се разбира прокудената, отхвърлила Христа маса на сввтовното еврейство. Израил — това са хора, безразлично от коя нация произхождат, които са приели любовта като начало на живота и са готови да станат едно с Тоя, Който показа на човечеството пътя за неговото възкресение от мъртвите. Израил не е само народът, който се рее по всички кътища на земята с тъжния зов на своето "Кол нидре" или плаче при Иерусалимската стена, а ония човешки души. които признават един нов закон, по-голям и по-после даден от скрижалите на Синай, който закон повелява „Да възлюбиш ближния си като себе си". С право никой би ни запитал: има ли такъв народ, приел повелята на тая любов?
към текста >>

70. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Дали това е словесна грешка?
Не, човек само в тяло не е още образ Божи. Макар че думата образ подразбира форма, все пак тук, поради несъвършенство на думите, не ще се разбира формата на човешкото тяло. Въпросът е за един неведом образ на Първопричината, чиято проява са духа и душата, които образуват самия човек. Има нещо интересно в съпоставката на двата следващи един след друг стихове: „И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему" и следващия стих: „И създаде Бог человека по образу своему". Изпъква ясно, че Бог е имал намерение да направи човека по образ и подобие свое, а го създаде само по своя образ. Дали това е словесна грешка? Ние не искаме да мислим, че е така. В това несъответствие между двата стиха ние виждаме истинския план на Бога. Той е създал духа и душата по свой образ и ги е поставил в една черупка, в една дреха, в едно тяло, което е изтъкано от животински качества и особености. Каква е целта да живее душата, Божествената същност в тялото, ако не да пресъздаде и управлява животинското? Що е човек без душа, без проявена чрез тялото душа?
към текста >>

71. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Не е възможно да се направи грешка: човек е сигурен в произведения ефект.
В архитектурата правият ъгъл е само една база — и не е никакъв стил. Той поддържа конструкцията; но ако той е сам, не произвежда хармонично впечатление. За да съществува хармония, трябва върху правия ъгъл да се нанесат пропорционално други наведени ъгли. Такава е фасадата на Нотър Дам — Върху квадратната фасада (без кулите) е вписана окръжност, а в последната — равностранен триъгълник. Последният дава правилния смисъл на пропорциите и цялата катедрала се строи върху тия данни в своите най-малки подробности. Не е възможно да се направи грешка: човек е сигурен в произведения ефект. Ето тайната на строителите, на тия чудни безименни строители, които издигнаха върху перпендикуляра към оста на града, в самия център на неговата начална клетка-майка, в Ситето, тоя великолепен паметник, посветен на Девата-майка на Бога на християните — също така зодиакален знак, поставен на асцендента на мястото, „единствената Дева", както казва Нострадамус, чието име е, по един странен начин, същото, както това на катедралата. Кой е водил тия строители, кой им е показал както равностранния триъгълник, така и неговите приложения, кой им каза, че върху фасадата трябва да се проектира символичният кораб на герба на Париж, без да може да се види, но достатъчно видимо, за да го открият посветените? Кой е тоя, който е решил, щото, като се изгради Нотър Дам, да се втвърдят в камък астрономичните елементи и пророческите детерминации на тоя герб и на девиза, който го придружава? Туй никога няма да се узнае — защото не трябва да се узнае. Каква връзка има между Нострадамус и тези строители?
към текста >>

72. НОВИТЕ ЧОВЕЦИ - G. N. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Още една грешка допущат хората.
Едно от големите заблуждения на човека седи в това, че той търси любовта на специфично място и при специфични условия. А в действителност, любовта е навсякъде. Няма място в света, дето любовта да не присъствува. Няма същество в света, което любовта да не е посетила. Любовта е навсякъде и във всичко. Още една грешка допущат хората. Те постоянно се оплакват и казват, че любовта не ги е посетила. Причината за това е в тях самите. Те очакват любовта да ги посети, да им дойде на гости. А те не знаят, че любовта е дошла отдавна в света и който я търси, сам трябва да отиде при нея. Ако мисли другояче, човек си създава противоречия.
към текста >>

73. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ, Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

За тоя случай, както и за другите, не е възможно никаква грешка в паметта.
Те се опитали да напоят коня при един бараж. Не се знае, как са се удавили. Но към 11 часа сутринта намерили са под водата колата и коня. Две женски шапки плували над водата. Не е чудно, че госпожа Грийн не е познавала своята родственица, защото тя никога не я била виждала. За тоя случай, както и за другите, не е възможно никаква грешка в паметта. Що се отнася до съвпадение, трябва да се обърне внимание на точността в подробностите, — две жени в една кола, с един кон, конят се спира да пие вода и две шапки плуват в езерото. Дните се съвпадат, като се вземе предвид разликата в географската дължина. Невъзможно е случайността да ни даде такива подробности." По-голямата част от книгата на Рише е посветена на експерименти, които установяват реалността на шестото сетиво. Той говори за свои лични експерименти, опити със сомнамбули, експериментални истински видения, явления на приближаване, психометрия, спиритична криптестезия, репродукции на рисунки и експерименти с прочути сензитиви. Ние ще се задоволим да дадем само няколко случаи — един от главата „Спиритична криптестезия", и три от тая върху „Прочути сензитиви." Спиритична криптестезия.
към текста >>

74. ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Усилия да се изправи една грешка Джеймс Шафен бил земеделец в графството Деви, Северна Каролина, Съединените щати.
Но Лодж не е спрял там. Въпреки всички неудобства, които обикновено придружават всяка пионерска работа, той се е застъпил за тия непризнати и осмивани истини в няколко книги, една от които — „Защо вярвам в безсмъртието на човека" — е преведена и на български.[1] Център на тежестта в тая книга е, разбера се, въпросът за продължението живота на човешката личност след смъртта на физическото тяло. Все пак, авторът е засегнал в главата „Изложение на няколко психични феномени" ясновидството, предсказанията, психометрията, съобщението с мъртви и оракулите. Поради липса на място ние ще предадем само по един случай от първите два отдела и то значително съкратени, придружени от няколко заключителни мисли на Лодж. Ясновидство Пример за дейност, проявена след смъртта. Усилия да се изправи една грешка Джеймс Шафен бил земеделец в графството Деви, Северна Каролина, Съединените щати. Той бил женен и имал 4 сина. На 16.11.1905 г. споменатият Шафен е направил своето завещание, с което оставил целия си имот на третия си син Маршал, като не предвиждал нищо за своята жена и за другите си трима сина, Шестнадесет години по-късно, на 7.9.1921г., завещателят умира вследствие на едно падане, а след 2 седмици неговият трети син приел наследството. Няколко години по-късно, обаче, през 1925 г, се случили странни събития. Вторият син на покойния Шафен, именно Джеймс Пинкней Шафен, започнал да сънува често баща си.
към текста >>

Тоя път духът на бащата му казал: „Ти ще намериш моето завещание в джоба на пардесюто ми." Смятайки, че духът на баща му иска да изправи някаква грешка, Джеймс Пинкней Шафен отишъл при майка си да потърси пардесюто, но се оказало, че го няма — майката го дала на най-големия брат Джон, който живеел в графството Йадкин.
На 16.11.1905 г. споменатият Шафен е направил своето завещание, с което оставил целия си имот на третия си син Маршал, като не предвиждал нищо за своята жена и за другите си трима сина, Шестнадесет години по-късно, на 7.9.1921г., завещателят умира вследствие на едно падане, а след 2 седмици неговият трети син приел наследството. Няколко години по-късно, обаче, през 1925 г, се случили странни събития. Вторият син на покойния Шафен, именно Джеймс Пинкней Шафен, започнал да сънува често баща си. Веднъж той го видял облечен в черно пардесю. Тоя път духът на бащата му казал: „Ти ще намериш моето завещание в джоба на пардесюто ми." Смятайки, че духът на баща му иска да изправи някаква грешка, Джеймс Пинкней Шафен отишъл при майка си да потърси пардесюто, но се оказало, че го няма — майката го дала на най-големия брат Джон, който живеел в графството Йадкин. Джеймс Пинкней отишъл там и намерил пардесюто, вътрешният джоб на което бил зашит. Като го разшил, той намерил малък свитък хартия, съдържащ само следните думи: „Четете 27 глава на битието в старата Библия на баща ми." Смятайки, че се касае за истинското завещание на стария Шафен, Джеймс Пинкней искал да има свидетели и затова замолва своя съсед Томас Блякуелдър да го придружи. Двамата, ведно със своите дъщери отиват при майката, за да дирят старата Библия. С доста труд тя е била намерена, но била така разнебитена, че се разпаднала на 3 части, когато я извадили от чекмеджето. Г-н Блякуелдър взел частта, съдържаща книгата на Битието, намерил 27 глава, дето два листа били сгънати един върху друг, за да образуват нещо като плик.
към текста >>

75. DU MAITRE IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В брой 7 е допусната неволно една грешка.
Кършовски успешно работи и в графиката, което се вижда от няколко негови произведения, които са много оригинални, даже ненадминати, особено автопортретът му. И тримата художници със своето творчество вливат свежи струи в днешния живот, съдействуват за идването на една нова, по-светла култура на земята. Б. Боев * * * Съобщение до абонатите. За напред всичко до редакцията да се праща не чрез пощенска кутия, а на адрес: Редакция на сп. „Житно зърно", Изгрвв, София 13. Поправка. В брой 7 е допусната неволно една грешка. Авторът на статията „Статичен или динамичен път" не е Кочов, а Васил Божков. * * * ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Открита е подписката за ОСЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почва от януари 1944 година Абонаментът остава пак 80 лева. * * * Редакцията на сп.
към текста >>

76. ИЗ ЕТО ЧОВЕКЪТ Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

" Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, и защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събуждат за да изправите грешката на миналото.
АВГУСТ 1909, Велико Търново Какво се подразбира под думата "верига"? - Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов, както се казва и в Библията:"... привлякох ви с нишките на любовта." Тази верига, в която сме свързани, и която опасва цялата земя върви отгоре надолу и във всичките народи не действува еднакво. Ние трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да подготви почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове да помогнем за тяхното въплъщение. АВГУСТ 1910, Велико Търново Вие всинца сега тук, сте били в онази тълпа, която преди 2000 години искаше разпятието Христово, и сте викали ведно с нея: "Разпни Го! Разпни Го! " Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, и защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събуждат за да изправите грешката на миналото. АВГУСТ 1911, Велико Търново Hue сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко. Ние действуваме в България така, щото Господ да направи този народ по-религиозен и щедър, 3а да може чрез тия добродетели да му се помогне и повдигне. Христос е в България между вас и с вас. Той е, Който повдига българския народ. Един ден ще Го видите.
към текста >>

77. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И грешка голяма е да бъде човек изгасена свещ Питате:"Какво да правим".
Светът е като тази стая, и всеки от нас трябва да бъде светоносец, да носи по една свещ, и като влезем всички със своите свещи и ги сложим една до друга и така увеличим светлината, ще видим много. Вашите мозъци - това са свещи. Аз не обичам хора, които носят угасени свещи, а само такива, които носят запалени свещи, като на разпети петък. Всеки от нас сам трябва да бъде запалена свещ. Предан, любящ, добър човек е запалена свещ. И грешка голяма е да бъде човек изгасена свещ Питате:"Какво да правим". - Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите 3а тях, да искате да бъдат благословени, и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас. Молитвата има велика сила, и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата. С молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим: то е егоизъм. Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, Защото всичкото зло се таи в сърцата.
към текста >>

78. Общение с Бога - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Някаква мисъл ме озари: Учителят се моли за онези 1200 братя и сестри, за да изправи погрешката им, а те не Знаят това, но се вдигна една сянка от пространството, всички се успокоиха.
Двамата леки, спокойни, приятели, равни на себе си. Братът окъпан, свети, а за Учителя нямам думи да пиша Пак минаха покрай дървото, аз останах пак незабелязана, освен Един, който ме вижда, знае, но Знае да мълчи. Братът отиде в просторния двор на вилата, наричана "колибата" Учителят се изгуби от пред очите ми. Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от него. Стоя и вече спокойно размишлявам и благодаря на случая, който ми даде възможност да бъда свидетел, да видя и чуя, и се поуча как да постъпвам при всички случаи със своя ближен. Някаква мисъл ме озари: Учителят се моли за онези 1200 братя и сестри, за да изправи погрешката им, а те не Знаят това, но се вдигна една сянка от пространството, всички се успокоиха. Въдвори се пълно спокойствие. "Наведе се той и пишеше на земята" "И написа в сърцето на човека великия Божи закон - законът на Любовта." Сега той не се наведе и не написа нищо на земята, но проникна дълбоко в човешкото сърце и там с незаличими думи написа закона на Любовта. Няма по-голямо благо за човека, да дойде някой и да те окъпе от твоя грях Нито има по-голямо нещо от това, да дойде някой и да заличи погрешката ти и да я изкупи. 1920 г., август, съборни дни от 19 - 25, Велико Търново
към текста >>

Няма по-голямо благо за човека, да дойде някой и да те окъпе от твоя грях Нито има по-голямо нещо от това, да дойде някой и да заличи погрешката ти и да я изкупи.
Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от него. Стоя и вече спокойно размишлявам и благодаря на случая, който ми даде възможност да бъда свидетел, да видя и чуя, и се поуча как да постъпвам при всички случаи със своя ближен. Някаква мисъл ме озари: Учителят се моли за онези 1200 братя и сестри, за да изправи погрешката им, а те не Знаят това, но се вдигна една сянка от пространството, всички се успокоиха. Въдвори се пълно спокойствие. "Наведе се той и пишеше на земята" "И написа в сърцето на човека великия Божи закон - законът на Любовта." Сега той не се наведе и не написа нищо на земята, но проникна дълбоко в човешкото сърце и там с незаличими думи написа закона на Любовта. Няма по-голямо благо за човека, да дойде някой и да те окъпе от твоя грях Нито има по-голямо нещо от това, да дойде някой и да заличи погрешката ти и да я изкупи. 1920 г., август, съборни дни от 19 - 25, Велико Търново
към текста >>

79. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Така че, ако вие някой път се усещате, като че никой не ви обръща внимание, като че вие сте изоставени от Бога, от природата, ще знаете, че грешката е във вас, нямате висок идеал.
Всяко нещо, което сега придобиете, то ще ви послужи за в бъдеще.*** 3. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ III година (София, 192з-1924) Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюблени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал те не са написани в нейната книга. Те са бракувани, оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Така че, ако вие някой път се усещате, като че никой не ви обръща внимание, като че вие сте изоставени от Бога, от природата, ще знаете, че грешката е във вас, нямате висок идеал. Туй е правило, това е закон Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото - всичко от първа степен! Това е то великият идеал, високият идеал, който всички трябва да имате.*** Борис Николов - графика 4. АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТ IV година (София, 1924-1925) Aз взимам справедливостта като велик закон за възможностите на добродетелите, които може да се проявят в нашата душа, в нашия дух, в нашия ум, в нашето сърце и в нашата воля. Абсолютна справедливост! То е красивото в живота!
към текста >>

С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят, и като греши, да знае, къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите, или на постъпките.
Силата не е единна, тя се дължи на колективната работа на милиардите клетки. Да събереш силата на всички клетки в едно, да обединиш всички разумни същества в себе си, за това е нужно знание, умение и вяра.*** "Трите Свещи" Г. Куртев -метало пластика 30. ТРИТЕ ПОСОКИ XII година / III том (София, 1933) В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл. Човек трябва да работи в три посоки, да усъвършенствува формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят, и като греши, да знае, къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите, или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението.*** 31. НОВИЯТ СВЕТИЛНИК XXIII година (София, 1943-1944) Човек трябва да носи три запалени свещи, за да се справя с мъчнотиите в живота си. Първата запалена свещ е свещта на Божествената мисъл. Тая свещ трябва всякога да гори и свети. Втората свещ е на Божествената топлина.
към текста >>

80. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като направиш една погрешка и не искаш да я признаеш, ти излъгваш.
НЯКОИ НЕЩА НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРИЛОЖАТ ОЩЕ ДНЕС. УЧИТЕЛЯ 1. АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА I година София, 1930-1932 Като ученици, вие трябва да говорите истината. На ученика не се позволява никаква лъжа. Лъжата е двоен грях. Като направиш една погрешка и не искаш да я признаеш, ти излъгваш. Не е позволено на човека да лъже! Aз имам най-голямото отвращение към лъжата. Всичко може да се прости на човека, но лъжата - никога. Няма по-красиво нещо да срещнеш човек у когото няма никаква лъжа. Няма по-красиво лице от това, което никога не лъже.
към текста >>

81. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Ето ти хиляда лева." А вие веднага казвате: "Де да бяха и моите хиляда лева." Това е грешката, не сте доволни и благодарни никога.
Когато човек изучава Божиите тайни движенията са едни, когато изучава Божествените откровения движенията са други. “Мъчно е да се премахне една скръб.” Никак не е мъчно, стига да знаете как. Някой ви открадне парите, да кажем хиляда лева. Натъжите се. Идва един ваш приятел и казва: "За хиляда лева ли толкова много си се умислил? - Ето ти хиляда лева." А вие веднага казвате: "Де да бяха и моите хиляда лева." Това е грешката, не сте доволни и благодарни никога. Не мислете за изгубеното. Ако не бяха ви откраднали парите, вашият приятел нямаше да мине в този ден, пък и нямаше да има пари, за да ви услужи и успокои. Във всяка скръб, която преживявате на земята невидимия свят иска да открие една тайна на вашия ум и на вашето сърце. Всякога тайни няма да изучавате, ще изучавате и откровения. Онези, които постоянно изучават тайни животът им е нещастен, тогава от сутрин до вечер ви съветвам да изучавате откровения.
към текста >>

Много знаеш, направиш погрешка, много ще те бият.
Царят се радва, че е цар, работникът се радва, че е работник, няма разлика, както на земята. Дотогава, докато правите разлика между едни и други сте в човешкия свят. Всички искате да сте големи, учени, силни. И това един ден ще стане, но и отговорностите съответно ще се увеличат. Малко знаеш, малко си отговорен. Много знаеш, направиш погрешка, много ще те бият. Има правда, въпреки, че не я виждате. Не си нарушавайте мира за нищо и никакво. Ако на едно място не ти харесва, застани на друго, трето място. Нито се бутайте, нито си правете забележки. Направо се чудя на някои сестри, които постоянно се бутат и мърморят, не могат да си намерят място никъде.
към текста >>

82. Разумното сърце - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Докато не изправиш и най-малката си погрешка, все ще има нещо, което ще те спъва.
- Чрез вглеждане в малките неща. Умееш ли да предадеш израз на дребните неща, ти си изпълнител. Изпълнение е нужно не само в музиката, но навсякъде, и в знанието, и в писането, и в говоренето и т.н. Изпълнение е нужно във всички човешки прояви. Сега аз говоря за малките неща, които остават скрити от погледа на всички, но Бог ги вижда. Докато не изправиш и най-малката си погрешка, все ще има нещо, което ще те спъва. Може да си постигнал много, но в момента, когато започнеш да се повдигаш, ще се натъкнеш на някакво малко препятствие, което ще те препъне. Няма скрито-покрито, което Бог не вижда. Не е важно, дали хората виждат погрешките ти; важно е, дали Бог ги вижда. Понеже Той вижда всичко, затова махни всички препятствия, които стоят на пътя между Бога и твоята душа. Изчистете ума и сърцето си от всички погрешки, които стоят като препятствия на пътя ви.
към текста >>

83. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Разсъждаваш ли така, ти вече си направил първата погрешка.
Дойде ти едно побуждение, една добра мисъл да направиш някому добро. Минаваш покрай пътя, гледаш една бедна вдовица. Ти бръкнеш в джоба си, но веднага започваш да философствуваш. Казваш си: имам пари, но те ми трябват днес. Хайде друг ден ще направя това добро. Разсъждаваш ли така, ти вече си направил първата погрешка. Няма да се мине дълго време, и ти ще платиш десетократна глоба за неизпълнение на ония хубави Божествени чувства. Следователно, ние всякога трябва да се подчиняваме на Божествения глас в себе си. Щом това Божествено чувство заговорва в нас, то е изпит в живота ни. Бог ни изпитва.Трябва абсолютно да Му се подчиним! Възприемеш ли Божественото, изпълни го.
към текста >>

Когато поправяме грешките на кой и да е брат, трябва да ги поправяме с любов, та той да почувствува, че ние правим това нещо от любов, а не че искаме да се радваме на някоя негова погрешка.Първото нещо, което сега липсва на хората, то е благородство.
Когато правиш бележка на себе си, как постъпваш? Осъждаш ли се строго? Нали смекчаваш условията? Защо да не постъпваме спрямо другите тъй, както и спрямо себе си? Следователно, ние трябва да изнесем Истината с любов. Когато поправяме грешките на кой и да е брат, трябва да ги поправяме с любов, та той да почувствува, че ние правим това нещо от любов, а не че искаме да се радваме на някоя негова погрешка.Първото нещо, което сега липсва на хората, то е благородство. Запример, в тази школа някой път се карате за столове. Някой ме пита: “Ние нямаме ли право да седнем напред да слушаме? ” Питам: кой е по-благороден- който сяда отпред, или който сяда отзад? Ако си човекът, който можеш да отвориш устата си и да кажеш една любовна дума, да изпълниш волята Божия, седни на първия стол! Ако си човекът, който можеш да кажеш най-грубата дума, седни най-последен!
към текста >>

Вие ще кажете: “Ама да не направи той някаква погрешка!
- Един. Ако всички станат машинисти, ще има караница. Един машинист е нужен! Той ще се качи на машината, а всички останали ще насядат във вагоните, и работата ще тръгне. Това добро сърце ще потегли; този лост ще се съобрази с великия Божествен закон, а всички други ще стоят във вагоните тихо и спокойно. Вие ще кажете: “Ама да не направи той някаква погрешка! ” Историята, която ние знаем от хиляди години, казва, че всички онези, които са се ръководили от своето разумно сърце, са постъпвали разумно. Те никога не са създали някаква катастрофа. И затова псалмопевецът казва “Млад бях и остарях, но не видях праведния да проси. Не видях човек с разумно сърце да проси, да е излязъл на поругание.” Ако някой път праведните са били излагани на поругание, то е било по простата причина, да помогнат на своите братя. И тъй, сега ще апелирате към вашите добри навици, които имате, към вашето разумно сърце.
към текста >>

84. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Хвани най-голямата и най-малката си погрешка и ги дръж в съзнанието си, докато се освободиш от тях.
Ако и на другия ден го изпуснете, денят ви е загубен. Посрещнете ли днес първия лъч, и останалите дни можете да го посрещате. Само така можете да подобрите живота си. Най-светлата мисъл, най-възвишеното чувство, най-красивото действие съдържат в себе си първия лъч на слънцето, който прониква в човешката душа. Как може да се изправи човешкият живот? Хвани най-голямата и най-малката си погрешка и ги дръж в съзнанието си, докато се освободиш от тях. И години да ги държиш в себе си, не отстъпвай пред тях. Най-после погрешките ти ще кажат: Ние имаме пред себе си човек с характер, който заслужава да живее. Отстъпваме ти своето положение и ставаме твои слуги. Ти ще вървиш напред, а ние след тебе. Някои ученици пропадат на изпитите, претърпяват неуспех в живота си и бързо се отчайват.
към текста >>

85. Правият път - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Да, но не съм израснал достатъчно, не съм като другите хора.- Благодари, че не си като другите хора.- Направих една голяма погрешка.
Всяко нещо е ценно на времето си и на мястото си. Благодарете на Бога за старите възгледи. Благодарете и за новите възгледи. Някой казва: защо минах по този път? - Благодари, че си минал, именно по този път. - Да, но не съм израснал достатъчно, не съм като другите хора.- Благодари, че не си като другите хора.- Направих една голяма погрешка. - Благодари и за това. Ако не беше я направил, ти нямаше да знаеш, де е слабото ти място. Може би твоята погрешка носи благо на друго някое същество. Човек трябва да има дълбоко разбиране за всичко, което става в живота. Каквото става в даден момент, то е най-доброто.
към текста >>

Може би твоята погрешка носи благо на друго някое същество.
Някой казва: защо минах по този път? - Благодари, че си минал, именно по този път. - Да, но не съм израснал достатъчно, не съм като другите хора.- Благодари, че не си като другите хора.- Направих една голяма погрешка. - Благодари и за това. Ако не беше я направил, ти нямаше да знаеш, де е слабото ти място. Може би твоята погрешка носи благо на друго някое същество. Човек трябва да има дълбоко разбиране за всичко, което става в живота. Каквото става в даден момент, то е най-доброто. И тъй, не разрешавайте,нито примирявайте противоречията в живота. Запример, вие ли дигнахте мъглата? - Не.
към текста >>

86. Брой 1-2 -1994г. Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Погрешката на хората се заключава в това, че взимат първо място.
Да благодарим на Бога за чувствата, които проникват в нашето сърце. Да благодарим на Бога за всяка постъпка. Да е пълен животът ни с благодарност за великата любов, която всеки ден се излива върху нас. "Иде Новото в света! " Когато изучавате любовта, всякога взимайте последно място. Погрешката на хората се заключава в това, че взимат първо място. Не можеш да разбереш любовта, ако не вземеш последно място. Две неща са важни: великото голямо и великото малко. Бог е и в двете неща. Великото голямо слиза надолу и се смалява. То не може да остане голямо.
към текста >>

87. Петър Пампоров (1894-1983) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Така Учителят държеше будно съзнанието ни и ни караше да мислим, да търсим в себе си погрешката, която трябва да изправим.
Застанах очи в очи с него. Той се обърна на другата страна. Когато отидох пак срещу лицето му мислено се обърнах към него с думите: Благодаря ти Учителю, че ми обръщаш гръб, защото по този начин ми обръщаш внимание. Той веднага се обърна към мене. Това нещо той така естествено го направи, сякаш нищо не е станало. Така Учителят държеше будно съзнанието ни и ни караше да мислим, да търсим в себе си погрешката, която трябва да изправим. Веднъж тръгнах за нещо в града по работа. Учителят говореше с Паша и Савка пред приемната стая. Аз се спрях при тях. Учителят ме погледна засмяно и каза: Ти, Еленке, вече си уредила работите си, накривила си шапката. На главата си носех барета и бях я дръпнала малко надясно.
към текста >>

88. Георги Томалевски (1897-1988) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не ми е позволено да направя ни най-малката погрешка.
- Учителю, Словото ли се е родило по-рано, или музиката? - Първичното слово, това е музиката. - Учителю, вие като сте велик Учител, бихте ли играли на сцената като артист? - И аз играя роля. Ангелите и невидимият свят са моята публика. Не ми е позволено да направя ни най-малката погрешка. - Учителю, кое изкуство е по-старо, вокалното ли, или инструменталното? - Вокалното изкуство, пеенето е играло важна роля още от дълбока древност. Вокалната музика е много по-стара от инструменталната. - Учителю, кои са първите качества на ученика? - Послушание, самопознание, самопожертване - това са първите качества, които трябва да има ученика.
към текста >>

89. Борис Николов (1900-1991) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ученик, който е направил една погрешка и я е осъзнал и изправил, е пo-ценен за Разумния свят от онзи, който никога не е грешил.” По всяко време, когато условията са позволявали М.Тодорова е имала стремежа да научи нещо ново.
Тя пише: “Един път бях сгрешила и си казах: Сега Учителят сигурно ще ме изпъди. Обаче аз съм длъжна всичко да му разкажа. Отидох при него и направих една безпощадна изповед. След това останах да чакам присъдата си. Учителят се обърна към мене и каза: Ти сега си 100 пъти по-близо до Истината. Ученик, който е направил една погрешка и я е осъзнал и изправил, е пo-ценен за Разумния свят от онзи, който никога не е грешил.” По всяко време, когато условията са позволявали М.Тодорова е имала стремежа да научи нещо ново. Задавала е много въпроси. И всичко ново, чуто от Учителя е записвала в своите тетрадки. Животът й е бил пълен с този възвишен стремеж към скритото Знание за живота. Тя е записала: “След разговор с Учителя като се прибирах у дома, и сядах да си запиша което говорехме. Пишех в началото: Бях при Господа, разговаряхме за това и това... Когато отивах на разговор считах за светотатство да скрия и най-малкото нещо от Него /Учителя - бел.ред./ И зная, че заради тази моя откровеност и искреност, Той отговаряше на молбата ми и винаги ми помагаше.” - “На кого да уповавам, Учителю?
към текста >>

90. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Погрешката на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме със своя живот тъй, както ние искаме.
Б. Б. Из Беседите Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени. небожествени желания, защото внасят дисхармония в света. И целия свет е пълен с такива дисхармонични желания. Ние искаме това, което не е за наше добро. * Погрешката на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме със своя живот тъй, както ние искаме. Това е едно много голямо заблуждение ... Смисълът на живота е, че всички ний сме пратени в света да служим вярно на Бога. Как ще изпълним своята длъжност? Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и, трето, към нашите ближни. Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия закон и другите два закона не можем да изпълним.
към текста >>

91. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ти правиш голема грешка като мислиш, че сам можеш да разбереш истината.
Сега тръгвай бързо в източна посока. ХАЛИС. Да, господине. Аз сърдечно ви благодаря, че ми направихте особената милост давайки ми този срок и отлагайки моето изпращане в ада. От сега аз започвам да се движа в Междинния Свят и с всичките си сили ще правя добро заради самото него, и усърдно ще уча скитащите духове, които срещна, на това, което сам съм можал да разбера. ПАЗАЧА. Не, не, Халис! Ти правиш голема грешка като мислиш, че сам можеш да разбереш истината. Само благодарение на вътрешното влияние на Божествения Дух, хората могат да схващат, да съзнават и разбират. Ако ти си помислиш че разбирането е твоя собствена способност, ти веднага ще попаднеш в числото на „крадците от небето"*) Разбра ли? ХАЛИС. Да. благодаря, разбрах. Следователно, аз отивам на изток да придобия опитност. ПАЗАЧА.
към текста >>

Грамадна грешка!
Някои неверници с право са ни нарекли на смях „скитници“. ТАЦУКОО. По какъв начин тогава може да се отиде в Царството Небесно? ХАРУКУНИУАКЕ. Ето как. Да възприемем с цялото си същество Божественото, де познаем истинската Божия Любов и да станем истински хора, които Обичат заради самата любов, правят доброто и търсят истината заради самите тях — само по такъв начин човек може да отиде в Царството Небесно. Ето, поради нашите молитви ние започнахме да чувстваме силата на Духа в нас и ни се струва че това е нашата собствена сила. Грамадна грешка! Ние не сме обърнали внимание на факта, че Божественият живот на Мизу-но-митама е изпълнил нашата душа и се проявява чрез нашето тяло. Вземайки пред вид това, човек никога не трябва да се възгордява. Който мисли че прави нещо със своята собствена мъдрост, сила и способност, той е „крадец от небето", защото усвоява качества, които принадлежат на Бога. Завладения от такива мисли човек постоянно ще скита в Междинния Свят, отгдето лесно може да попадне в Ада. О! Благодарение на безкрайната Божия милост, ние можахме да видим ясно състоянието ма Духовния свят.
към текста >>

92. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Грешка е да мислим за какаото н да било, като за нещо отделно и изолирано.
Ето защо ние тръгва да служим на Бога, нещо което трябва да се изрази преди всичко в състоянието на нашето сърце и в нашите дела, а не във външни неща. Както е необходимо да отворим очите си за да можем да видим нещо, също — така ние трябва да отворим очите на нашето сърце, ако искаме да познаем Бога. Част и цяло. И най-малкото същество в нашия свят не е сътворено да живее само за себе си, но да служи същевременно и на другите. Всяко нещо винаги си има, своето предназначение, своята мисия, а мисията — това е служене. Грешка е да мислим за какаото н да било, като за нещо отделно и изолирано. Да вземем за пример семейството; ако в него има един болен, цялото семейство, тъй да се каже, е болно. Същото може да се каже и за отделна група или държава, поради, злото, появило се в една нейна част, цялата група или държава страда от неговото лошо влияние. Има хора, които казват: „Колкото и да ставаме по-добри, всичко това е напразен труд, щом другите не ни следват“. Навярно те забравят, че подобряването на една личност оказва голямо влияние за подобряването и на другите. Ето защо, понеже частта и цялото винаги си влияят взаимно, направо или посредствено, нашита мисли и дела винаги оказват своето влияние във вселената.
към текста >>

93. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Грешката е поправена, но колко скъпо е платено за нея!
Да си не подигне друг главата повече от околните, ще я смажат, както ония еднооки слепци от приказката, които, като видели човек с две очи между тях, викнали: „Дръжте да го уловим и да го направим като нас". И му извадили едното око. Винаги великите хора са били гонени, клеймени и опозорявани, книгите им изгаряни и забранявани, те самите изпъждани или убивани, или, най-малкото, пренебрегвани и забравяни. И трябвало е винаги чужденци или късни поколения да се заравят в книгите им, в спомените за тях, в живота им, да ги разберат, обикнат и възкресят из гроба на забвението, на предразсъдъка и суетата; да ги покажат на света във всичката им красота и величие, да извикат късната почит и уважение и да им заизграждат паметници. Но късно! Грешката е поправена, но колко скъпо е платено за нея! Евреите и до днес изплащат непознаването на Христа. Българите платиха за нечовешкото изгонване на богомилите с петвековно робство. А русите плащат още оглушката, която си направиха за гласа на Толстоя. Това са най-близките до нас примери, без да навеждаме стотиците други по-далечни по време или по място, където велики хора са били пренебрегвани, техните предупредителни гласове не са чувани, техните истини, които носят само добро за народа — забравяни. И всички днес знаем тази истина и все пак не взимаме урок от нея.
към текста >>

94. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаче колелата, които тъй леко се въртяха в тоя свет, дето взаимното проникване е закон, често започват да се търкат и да си пречат взаимно, когато моделът е направен вече от физически материал; това показва, че мисълта му е била погрешна, и че той трябва отново да заработи за да поправи своята грешка или пък съвсем да изостави проекта си.
Космичната мъдрост и космичната любов не могат да бъдат усвоени за късо време; цели епохи са нужни, защото Божествените качества не са гъбовидни растения, които могат да бъдат намерени пипнешком. Те приличат повече на мощния дъб, който се нуждае от столетие за своето пълно развитие, но който има, в замяна на това, сила и мощност, които са непостижими за гъбата. Освен това, характера и условията на духовния свят го правят неудобен за тази фаза на развитието, която човек трябва да прекара тук на физическия свят. Днес човечеството развива ума си чрез правилно мислене, което трябва да се изрази в правилно действане, а това най-лесно може да става там, дето условията са строги и неумолими към нашите грешки. Когато изобретателят си въобразява една машина или друго някакво откритие, той го прави видимо в своя ум, виждайки го да работи съвършено там. Обаче колелата, които тъй леко се въртяха в тоя свет, дето взаимното проникване е закон, често започват да се търкат и да си пречат взаимно, когато моделът е направен вече от физически материал; това показва, че мисълта му е била погрешна, и че той трябва отново да заработи за да поправи своята грешка или пък съвсем да изостави проекта си. По такъв начин, физическото условие действува като указател, и, показвайки грешката му, дава му възможност да достигне до правилно мислене и да го въплъти в машина, която свободно функционира. По подобие на това, ако един човек проектира някакво търговско предприятие, той подробно обмисля по какъв начин ще се работи, обаче последващите събития често го научават, че той неправилно е пресмятал, и така също и той бива поучен от своята грешка къде плана му е бил погрешен и благодарение на това има възможността да се поправи. Тия неща не могат да се научат в духовния свет, където може да се влезе през прозореца или да се мине през камината, тъй лесно, както се преминава през вратата, защото там всичко е проницаемо и пластично. Бидейки божествени по природа, ние притежаваме безгранични възможности скрити в нас, ние сме богове в процес на творчество. Мисълта е творческа сила и ако ние не се научим да я употребяваме правилно, тя ще ни донесе проклятие вместо благословение, както за нас, така и за всички същества, които ни заобикалят, и които ние сме длъжни да подпомагаме така, както и ние сме подпомагани от същества, стоящи по-горе от нас в стълбата на еволюцията.
към текста >>

По такъв начин, физическото условие действува като указател, и, показвайки грешката му, дава му възможност да достигне до правилно мислене и да го въплъти в машина, която свободно функционира.
Те приличат повече на мощния дъб, който се нуждае от столетие за своето пълно развитие, но който има, в замяна на това, сила и мощност, които са непостижими за гъбата. Освен това, характера и условията на духовния свят го правят неудобен за тази фаза на развитието, която човек трябва да прекара тук на физическия свят. Днес човечеството развива ума си чрез правилно мислене, което трябва да се изрази в правилно действане, а това най-лесно може да става там, дето условията са строги и неумолими към нашите грешки. Когато изобретателят си въобразява една машина или друго някакво откритие, той го прави видимо в своя ум, виждайки го да работи съвършено там. Обаче колелата, които тъй леко се въртяха в тоя свет, дето взаимното проникване е закон, често започват да се търкат и да си пречат взаимно, когато моделът е направен вече от физически материал; това показва, че мисълта му е била погрешна, и че той трябва отново да заработи за да поправи своята грешка или пък съвсем да изостави проекта си. По такъв начин, физическото условие действува като указател, и, показвайки грешката му, дава му възможност да достигне до правилно мислене и да го въплъти в машина, която свободно функционира. По подобие на това, ако един човек проектира някакво търговско предприятие, той подробно обмисля по какъв начин ще се работи, обаче последващите събития често го научават, че той неправилно е пресмятал, и така също и той бива поучен от своята грешка къде плана му е бил погрешен и благодарение на това има възможността да се поправи. Тия неща не могат да се научат в духовния свет, където може да се влезе през прозореца или да се мине през камината, тъй лесно, както се преминава през вратата, защото там всичко е проницаемо и пластично. Бидейки божествени по природа, ние притежаваме безгранични възможности скрити в нас, ние сме богове в процес на творчество. Мисълта е творческа сила и ако ние не се научим да я употребяваме правилно, тя ще ни донесе проклятие вместо благословение, както за нас, така и за всички същества, които ни заобикалят, и които ние сме длъжни да подпомагаме така, както и ние сме подпомагани от същества, стоящи по-горе от нас в стълбата на еволюцията. Когато грешим, ние си създаваме неестествени положения, които ни причиняват страдания и ни учат да изправяме грешките си, и затова земното училище е необходимо за да ни научи право да мислим и, следователно, право да действаме, както в най-грубите, така и в най-деликатните условия на космичния живот, в който ние трябва да работим.
към текста >>

По подобие на това, ако един човек проектира някакво търговско предприятие, той подробно обмисля по какъв начин ще се работи, обаче последващите събития често го научават, че той неправилно е пресмятал, и така също и той бива поучен от своята грешка къде плана му е бил погрешен и благодарение на това има възможността да се поправи.
Освен това, характера и условията на духовния свят го правят неудобен за тази фаза на развитието, която човек трябва да прекара тук на физическия свят. Днес човечеството развива ума си чрез правилно мислене, което трябва да се изрази в правилно действане, а това най-лесно може да става там, дето условията са строги и неумолими към нашите грешки. Когато изобретателят си въобразява една машина или друго някакво откритие, той го прави видимо в своя ум, виждайки го да работи съвършено там. Обаче колелата, които тъй леко се въртяха в тоя свет, дето взаимното проникване е закон, често започват да се търкат и да си пречат взаимно, когато моделът е направен вече от физически материал; това показва, че мисълта му е била погрешна, и че той трябва отново да заработи за да поправи своята грешка или пък съвсем да изостави проекта си. По такъв начин, физическото условие действува като указател, и, показвайки грешката му, дава му възможност да достигне до правилно мислене и да го въплъти в машина, която свободно функционира. По подобие на това, ако един човек проектира някакво търговско предприятие, той подробно обмисля по какъв начин ще се работи, обаче последващите събития често го научават, че той неправилно е пресмятал, и така също и той бива поучен от своята грешка къде плана му е бил погрешен и благодарение на това има възможността да се поправи. Тия неща не могат да се научат в духовния свет, където може да се влезе през прозореца или да се мине през камината, тъй лесно, както се преминава през вратата, защото там всичко е проницаемо и пластично. Бидейки божествени по природа, ние притежаваме безгранични възможности скрити в нас, ние сме богове в процес на творчество. Мисълта е творческа сила и ако ние не се научим да я употребяваме правилно, тя ще ни донесе проклятие вместо благословение, както за нас, така и за всички същества, които ни заобикалят, и които ние сме длъжни да подпомагаме така, както и ние сме подпомагани от същества, стоящи по-горе от нас в стълбата на еволюцията. Когато грешим, ние си създаваме неестествени положения, които ни причиняват страдания и ни учат да изправяме грешките си, и затова земното училище е необходимо за да ни научи право да мислим и, следователно, право да действаме, както в най-грубите, така и в най-деликатните условия на космичния живот, в който ние трябва да работим. Из „Rosicrucian Magazine“ Аз ви призовавам!
към текста >>

95. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Очевидно е, че ако ний днес притежаваме способността да различаваме доброто от злото, ний сме я придобили в миналото, като сме избирали злото и сме научвали, по резултатите от нашите действия, че имаме грешка.
Когато едно добро качество се появи „лошият“ инстинкт изчезва, защото „злото" не е нещо положително, то е само отсъствие на доброто. Малките деца са често извънредно жестоки спрямо животите и им причиняват страдания, без и най-малко да се съмняват, че това не е добро. Няколко години по-късно, когато душата на детето овладява и прониква неговите чувства, детето не е вече жестоко. Същият принцип се отнася и до еволюцията на душата в продължение на вековете. Когато ний почнем да гледаме на света като на едно училище, и разберем че всяко живо същество получава там своето обучение не чрез поучения, а чрез непосредствена опитност, проблемът за злото взема по-друга форма. Очевидно е, че ако ний днес притежаваме способността да различаваме доброто от злото, ний сме я придобили в миналото, като сме избирали злото и сме научвали, по резултатите от нашите действия, че имаме грешка. Когато ни кажат, че една постъпка е лоша, ний можем да се въздържим няколко време, да не я правим, но ние не сме уверени в това. Но когато ние сме страдали, след като сме извършили тази постъпка, нашето убеждение е пълно. В Училището на живота, за да можем истински да научаваме нещата, нам се позволява да правим зло; няма други начин за да можем да добием познание за доброто и злото. Прераждането съответства на стремежа към икономии в природата. Понеже живота на земята има за цел добиването на опитности, то икономията на природата изисква, щото човешките същества, придобили тези опитности, да се възвръщат на земята, за да могат да приложат своите знания.
към текста >>

96. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Из един катехизис Ако си скръбен, че си направил погрешка, то радвай се, че още сега имаш възможност да я изправиш.
Затова те чакат ние да направим първата крачка, ние първи да им протегнем ръка за сближение. Ето защо, ние не трябва още да чакаме, а искрено да се обърнем направо към сърбите, чисто, просто и ясно да разрешим болния въпрос за нашите взаимни отношения, за съдбата на македонските българи и тия от западните покрайнини. Една такава постъпка би била много по-полезна и резултатна, отколкото хиляди протестни манифестации и речи, язвителни вестникарски статии, или пък коленопреклонни моления, придружени с милиони подписи пред О. Н. Сърбите са и те хора, каквито сме и ние, и затова ние можем и трябва да се разберем направо с тях. Ако чакаме на Обществото на Народите, то може да издаде само една присъда, от която ще останат недоволни или едните, или другите, а нас ни трябва помирение, а не присъда, защото само доброволното и искрено помирение е истинско и трайно разрешение на въпроса. Из един катехизис Ако си скръбен, че си направил погрешка, то радвай се, че още сега имаш възможност да я изправиш. * Само който се съмнява в любовта си към Бога и към хората той се страхува да не изгуби любовта на другите. * Говориш ли много високо, аз ще се срещам с тебе само при крайна необходимост, говориш ли умерено, тихо и нежно, мен ми е приятно да те слушам. Говориш ли съвсем тихо, ще си запуша ушите никак да те не чувам. * Ако обикнеш музиканта, той ще те накара да свириш, ако обикнеш артиста, той ще те накара да играеш на сцената, ако обикнеш религиозния той ще те накара да се молиш, ако обикнеш земеделеца, той ще те накара да ореш, ако обикнеш каменаря, той ще те накара камъни да чукаш. Ако обикнеш Бога, Той ще те накара да любиш.
към текста >>

97. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според нас това е една голяма грешка.
Само с такт и доброта ще постигнем целта си в това отношение. Ние желаем румъно-българското приятелство да се закрепи върху основите на Правдата, за да може то да бъде трайно и да даде добри резултати и за двата народа. * На 1. май, както винаги, така и тая година работниците искаха да отпразнуват своя празник — деня на труда. Под предлог, че това отпразнуване било заповядано от Москва, за да се правят опити за смущение на обществения ред и за насилствено събаряне на днешния строй, правителството забрани всякакви събрания и манифестации, както на открито, така и на закрито, и то не само на крайната и революционно настроена работническа партия, но и на умерените, легално настроени широки социалисти. Според нас това е една голяма грешка. Защо хората на труда да нямат право да отпразнуват свободно своя празник? Толкова „дни“ — „ден на детето", - „ден за християнизиране на младежта" и какви ли не още измислиха и празнуват всяка година нашите официални власти, а само деня на труда не бивало да се празнува. Нима българското правителство се толкова страхува от празненствата и манифестациите на работниците, та не им дава възможност свободно да си ги направят? Нима то се съмнява в силата си да запази реда в случай на нужда? Преви или криви, работниците имат право на свободен живот е тая страна.
към текста >>

98. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е голяма грешка.
Братя от всички страни на земята, чуйте гласа на Правдата, на Истината и Любовта, приложете ги в живота си, и вие ще бъдете винаги щастливи! Не мислете само за себе си, защото вие сте неразривно свързани с Цялото. Хармонирайте живота си, интересите си, мислите и постъпките си с тия на Цялото, защото само по този път може да се достигне реално благо както за всички, така и за самите вас. Пътят към вечната младост от Анна У. Милс Ний сме свикнали да празнуваме рождения си ден и да мерим времето на своето телесно съществуваме. Това е голяма грешка. В същност, ние сме без начало и без край по дух, бидейки в недрата на Първичната Причина, която е също така безначална и безкрайна. Ние сме безсмъртни синове на Бога, и затова нашият живот няма нито начало, нито край. Поради това, най-добре ще бъде да престанем да мерим времето, да забравим, да се откажем от всяка идея, която ни води към отдалечаване, ограничаване или към отделяне от тая Първопричина. Забравете годината на вашето плътско раждане. Никога не говорете за него, нито пък го празнувайте.
към текста >>

99. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обикновено когато децата направят погрешка, те не се признават за виновни пред моите колеги и най хитро ги лъжат, а пред мен са искрени и чистосърдечни.
По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933 г.. Г. Тахчиев Педагогически въпроси и опитности Прогимназиалната учителка Е. А. разправя следното: Селяни и колеги ме упрекват, че съм давала голяма свобода на децата и с това ставали много разпуснати. Вярно е че децата са свободни пред мен. Аз съм доволна обаче, защото в замяна на това имам следния резултат: с моето държане към децата аз достигнах това, те да ми казват истината. Обикновено когато децата направят погрешка, те не се признават за виновни пред моите колеги и най хитро ги лъжат, а пред мен са искрени и чистосърдечни. Това особено много ме радва. За един голям немирник от моя клас колегите ме заставят да го накажа, за да не деморализира цялото училите. Аз им казах: ако считате за необходимо да бъде наказан, предоставям на учителския съвет да го накаже, аз обаче по никакъв начин не бих наказала детето. За това си имам своите основания. Същата учителка казва: привърженица съм на живото училище, както аз го наричам.
към текста >>

100. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне.
Човек всякога има отлични идеи и казва: Искам да живея добре. Но не живее, тъй както иска, а това показва, че той не е още господар на всичките условия, които му влияят. А ако външните условия са господари на положението, тогава е невъзможно да се изправим. Не, човек е господар на своята съдба, и той може да използва условията; той може да използва и средата, в която живее. А затова той трябва да бъде умен и силен. Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне. Когато човек развие в себе си Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва да знае как да се справя с тях и как да ги използва, защото, който не знае, ще си причини нещастие: Всеки трябва да се приготви да може да използва условията, които природата ще му даде; само така той може да бъде господар на съдбата си. Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното.
към текста >>

НАГОРЕ

0.21506309509277