НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
156
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_13 Старинната цигулка на Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал
грешката
си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше.
Беше от реномирана германска фирма. И така, тази старинна цигулка бе откупена и е в някого. Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години. А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор. А да се свири толкова години Великият Учител с един инструмент, това също не е малко.
Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал
грешката
си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше.
Беше непростима грешка. Кой ли ще я поправи тази моя грешка? Тази цигулка трябва да се прибере, да се знае чия е, кой е свирил с нея и да остане тя за следващото поколение. Аз не можах да разреша тази задача. Ще я разреши някой от вас.
към текста >>
Беше непростима
грешка
.
И така, тази старинна цигулка бе откупена и е в някого. Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години. А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор. А да се свири толкова години Великият Учител с един инструмент, това също не е малко. Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше.
Беше непростима
грешка
.
Кой ли ще я поправи тази моя грешка? Тази цигулка трябва да се прибере, да се знае чия е, кой е свирил с нея и да остане тя за следващото поколение. Аз не можах да разреша тази задача. Ще я разреши някой от вас. През време на продажбата бяха предложени и откупени четири-пет цигулки, които се намираха в стаята на Учителя.
към текста >>
Кой ли ще я поправи тази моя
грешка
?
Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години. А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор. А да се свири толкова години Великият Учител с един инструмент, това също не е малко. Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше. Беше непростима грешка.
Кой ли ще я поправи тази моя
грешка
?
Тази цигулка трябва да се прибере, да се знае чия е, кой е свирил с нея и да остане тя за следващото поколение. Аз не можах да разреша тази задача. Ще я разреши някой от вас. През време на продажбата бяха предложени и откупени четири-пет цигулки, които се намираха в стаята на Учителя. Аз откупих с документ от заложната къща една от тях и тя бе с мене дълги години.
към текста >>
2.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но понеже въпросът е много точен и изказан с голяма откровеност, Той вдига глава, оглежда ни и казва: "Ако Аз ви кажа, ще направя непростима
грешка
.
Учителят само ни изслушваше и не говореше почти нищо за тези събития. Изобщо Той избягваше да говори за политическите и военните събития. Веднъж някой Го запита така: "Учителю, защо не ни кажете как ще се развият събитията, за да бъдем спокойни? Кажете ни кой ще победи, за да знаем към кого да се ориентираме още отсега? " Учителят е мълчалив и строг.
Но понеже въпросът е много точен и изказан с голяма откровеност, Той вдига глава, оглежда ни и казва: "Ако Аз ви кажа, ще направя непростима
грешка
.
Защо ли? Защото тук, около вас, има духове-шпиони, които вие не виждате, но които са наострили очи и уши и са отворили уста и уши - чакат да кажа нещо и мигом, по въздуха, да го занесат там, откъдето са пратени тук да шпионират. По този начин ще знаят развоя на събитията, ще се ожесточат още повече и кръвопролитията ще продължат още по-ожесточено. А като не знаят - залъгват се едни-други. И второ - ако кажа, вие няма да мълчите, ще тръгнете да разправяте насам- натам какво съм казал Аз и с това ще си навлечете лична неприязън, че дори и беди за Братството.
към текста >>
3.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Това решение на Небето щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба
грешка
, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство.
В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София. Може би в мое време няма да се сбъдне, но непременно ще се сбъдне в следващите поколения, които ще дойдат след нас. Онези, които се опитаха да посегнат върху живота на Великия Учител, не могат да преминат годините и времената, без да дадат ответ за това. Може би, когато следващите поколения четат това, тази империя вече няма да я има. Всички империи се разрушават отвътре.
Това решение на Небето щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба
грешка
, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство.
По този начин тя обсеби и присвои, и разруши "Изгрева"! Разруши мястото, където бе Домът Господен! И затова съдбите на света се промениха. И затова онези, които трябваше втори да влезнат в гробницата, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана. А в освободеното място трябва да влязат ония, които разрушиха "Изгрева".
към текста >>
4.
2_48 Свещените думи на Учителя за ученика
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Всичката ви
грешка
седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света.
Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях?
Всичката ви
грешка
седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света.
Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." И понеже "Свещените думи" са продиктувани от Учителя за ученика, то всеки един от вас може да прочете стих № 81, където е написано: Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. То й ги пази свещено в душат а си. Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод.
към текста >>
5.
3_03 Откраднатите хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ето, това ми беше една много голяма
грешка
, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя.
Понеже моето място беше на пианото в салона на "Изгрева" преди беседа и след беседа, където акомпанирах на братята и сестрите, когато се изпълняваха песните на Учителя, то сметнах за нужно да хармонизирам някои песни от Учителя. Тогава нямах опит и нямах познание как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията. Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни. Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем! " Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно.
Ето, това ми беше една много голяма
грешка
, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя.
Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст! Това за мен е великият провал. През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя. И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист. Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г.
към текста >>
И пак направих
грешка
, че нищо не записах върху нотния лист.
" Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя. Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст! Това за мен е великият провал. През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя.
И пак направих
грешка
, че нищо не записах върху нотния лист.
Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас. Този процес и този затвор на Борис ме погубиха като музикант. Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно. През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма.
към текста >>
Учителят ми помогна и този път да не направя
грешка
и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме.
За трета част сложих песента "Венир, Бенир" - на мястото на молитвената част. Учителят, който си беше в стаята, но чието ухо винаги слушаше как вървят моите хармонизации, които понякога одобряваше, а понякога ме поправяше, не остана безучастен и сега. Като ме чу, че сложих "Венир, Бенир", дойде при мен и ми каза: "Сложи "Фир-Фюр- Фен". Не може на всяка песен безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго. Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен".
Учителят ми помогна и този път да не направя
грешка
и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме.
В някои от беседите ще намерите изнесени слова за музиката, но те могат да се схванат само от големи музиканти и то от онези, които работят със Словото на Учителя. Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в салона на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие. Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения. Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си. Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя песен.
към текста >>
Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата
погрешка
бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения.
Не може на всяка песен безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго. Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен". Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме. В някои от беседите ще намерите изнесени слова за музиката, но те могат да се схванат само от големи музиканти и то от онези, които работят със Словото на Учителя. Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в салона на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие.
Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата
погрешка
бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения.
Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си. Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя песен. В Школата имаше случаи, когато много от приятелите, които се залавяха да хармонизират или да импровизират върху дадена тема от Учителя, бяха предупреждавани от Учителя, че ще пострадат, защото неволно променяха духа на музиката Му. И много от тия, които не послушаха, пострадаха, а ние бяхме свидетели на такива случаи. И те не можеха да проумеят как така за един тон или за един фа диез може да се отговаря!
към текста >>
6.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи
грешката
.
Къде изчезна, къде се дяна? Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот. Жестоко, нали? Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му. За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят.
Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи
грешката
.
Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и за предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Опитности и закони вървяха заедно- ръка за ръка. Вторият случай е с певицата, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа и България.
към текста >>
По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба
грешка
, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия.
Всички на "Изгрева" бяхме покрусени. Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея. Имаше решение на задачата. Но това бе едното решение. Оказа, че е имало и друга загадка и също необикновено решение.
По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба
грешка
, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия.
Защо ли? Защото според Учителя психическата среда там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него. Това нещо ме учуди, замая ме, постави на изпитание всичко у мен - нали бях чула от Учителя, че тя била ученичка горе в Невидимата Школа на Бялото Братство! Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа. Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от Небето.
към текста >>
7.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Признавам, че това бе моя груба
грешка
.
Бях я записала наполовина и бях я довършила, но не я записах изцяло. А сега, когато диктувам това през 1972 година, оказа се, че е изчезнало всичко от паметта ми. Ето ви един велик пример за още по-велико непослушание на ученика към Учителя. Ето докъде ме доведе непослушанието. Провал се казва това.
Признавам, че това бе моя груба
грешка
.
А какви "квинти" излизаха под пръстите ми. Направо се учудвах на себе си при разработките. Сега пък се учудвам на себе си, как съм могла да не го запиша това. За това ще отговарям пред Учителя през следващите векове. Току-така няма да ми се размине.
към текста >>
Грешка
и грешки - сега ми се изправят космите на главата от тая моя немарливост.
Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири! " Аз я изсвирих. Беше Му харесала хармонизацията. Отиде си доволен. Жалко, че не я нотирах тогава, както и по-късно.
Грешка
и грешки - сега ми се изправят космите на главата от тая моя немарливост.
Тогава ние смятахме, че имаме много време, че времето е пред нас, ние бяхме млади, а ето как се изминаха годините и пропуснахме много неща. За това ще си платим, непременно ще си платим - дори и с лихвите. В една окултна школа за такива своеволия има и съответни мерки и те ще се стоварят върху нас. Този случай с мен е много показателен за големите разправии и грозни истории около издаването на песните на Учителя, започнали от самото начало. То се дължеше изключително на непослушанието на учениците и на неизпълнението на Волята на Учителя и на Бога.
към текста >>
8.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ако се случеше да има в нотирания текст някоя
погрешка
, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място.
Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента.
Ако се случеше да има в нотирания текст някоя
погрешка
, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място.
Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града.
към текста >>
Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя
погрешка
и поправяше погрешното място от нотирания текст.
Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума.
Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя
погрешка
и поправяше погрешното място от нотирания текст.
Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах. Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев. В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод. В такива случаи аз не присъствувах на записването на песента, но Боян Боев ми подаваше новата песен, аз отивах при Учителя и Му я показвах, за да я провери. Разбира се, има и случаи, когато Боян Боев не ми даваше някоя лесен поради разсеяността си и аз не съм ги проверявала при Учителя.
към текста >>
9.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В такъв случай, всеки един приятел, който получи такава оценка от Учителя, има два пътя - или да отиде при Учителя и да пита къде му е
грешката
, или да унищожи разработките си.
Това състояние не е негово, а хората трябва да го търпят и понасят. Та, за да имаш успех в живота си, научи се от малкия планински извор и от неговата песен. Учителят не винаги одобряваше разработките на Неговите песни от приятелите, които се опитваха да правят това. Винаги се намираше и един свидетел, когато Учителят изказваше неодобрението Си за този приятел и за неговата разработка. Така веднъж Учителят, в присъствието на Мария Златева, след като чул една разработка на Кирил Икономов, се ядосал и се изказал отрицателно за неговите разработки.
В такъв случай, всеки един приятел, който получи такава оценка от Учителя, има два пътя - или да отиде при Учителя и да пита къде му е
грешката
, или да унищожи разработките си.
В противен случай, човек попада под ударите на строгите закони, които управляват окултните песни на Учителя. Веднъж Учителят ме викна при себе си. Той стоеше изправен пред две цигулки и ги разглеждаше. Започна да свири на едната, после на другата, а аз седях и слушах. После се обърна към мен и запита: "Коя ти звучи по- хубаво?
към текста >>
10.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Нямаше
грешка
.
По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото. Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото. Успях да се отскубна за един час и решавам да отида при Учителя и да споделя с Него моите впечатления за това, с което се занимавам сега. Той ме прие, седнах на стола, разказах Му всичко, а Той ми каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш". Стреснах се, огледах се, бях сама с Него.
Нямаше
грешка
.
Това нещо го изрече Той, Учителят. Аз се смутих, станах и излязох. Започнах да се чудя. Как е възможно? Та аз по цял ден работя от сутрин до вечер.
към текста >>
11.
3_33 Съдба от Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Когато разгледах песнарката, откри се една единствена и принципна
грешка
, от която произтичаше недоволството на Учителя и от която произтичаха останалите грешки.
Учителят ме извиква в стаята Си, взе една песнарка, хвърли я пред мен на масата и ми каза строго: "На, вземи. Иди да намериш грешките на Кирил Икономов и ги оправи! " Той не ми я подаде, а я хвърли пред мен на масата. Този жест не беше случаен, а показваше, че Учителят е много недоволен от всичко това. Аз се заех да намеря грешките на Кирил Икономов.
Когато разгледах песнарката, откри се една единствена и принципна
грешка
, от която произтичаше недоволството на Учителя и от която произтичаха останалите грешки.
Принципната грешка бе следната: песните бяха" записани с ноти така, както ги пееха приятелите, а не така, както ги беше дал Учителят. Ще кажете: "че как така? " Ами така - Учителят даде една песен, тя се запише на лист. После тя се записваше в една голяма тетрадка, за да бъде запазена като оригинал. Забележете, че Учителят бе наредил песните да бъдат вписвани в две тетрадки, но поради мързел се вписваше само в една.
към текста >>
Принципната
грешка
бе следната: песните бяха" записани с ноти така, както ги пееха приятелите, а не така, както ги беше дал Учителят.
Иди да намериш грешките на Кирил Икономов и ги оправи! " Той не ми я подаде, а я хвърли пред мен на масата. Този жест не беше случаен, а показваше, че Учителят е много недоволен от всичко това. Аз се заех да намеря грешките на Кирил Икономов. Когато разгледах песнарката, откри се една единствена и принципна грешка, от която произтичаше недоволството на Учителя и от която произтичаха останалите грешки.
Принципната
грешка
бе следната: песните бяха" записани с ноти така, както ги пееха приятелите, а не така, както ги беше дал Учителят.
Ще кажете: "че как така? " Ами така - Учителят даде една песен, тя се запише на лист. После тя се записваше в една голяма тетрадка, за да бъде запазена като оригинал. Забележете, че Учителят бе наредил песните да бъдат вписвани в две тетрадки, но поради мързел се вписваше само в една. Не беше мързел, а непослушание - всеки си правеше каквото си иска.
към текста >>
Накрая приеха и тази моя песен по оригинала, а си бяха отбелязали в протокола, че аз съм била в
грешка
.
Е, как ви се струва това? Аз държах Библията в ръцете си, че като я треснах на масата, че всички подскочиха. Изкрещях: "Никакво преминаване! Ето ви оригинала и да видим сега, кой от вас ще коригира Божественото? " Всички са против мен, но гледат оригинала, той преминава от човек на човек.
Накрая приеха и тази моя песен по оригинала, а си бяха отбелязали в протокола, че аз съм била в
грешка
.
Е, как ви се струва това? Бяха принудени да коригират написаното в протокола. Преминахме на третата песен. Жестоко напрежение. Всички мълчат, а аз държа папката с оригиналите пред себе си.
към текста >>
12.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам издаде песните, като направи най-голямата
грешка
, че не представи нотния текст предварително на Учителя за Неговото мнение и одобрение.
И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от другия, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на концертните зали. Може би музикантите развиваха повече чувствителността си от другите, работейки с музиката - техният етерен двойник се разширяваше и излизаше от тялото, човекът ставаше по-чувствителен към външни влияния и остро реагираше на чуждо вмешателство. Това бе основната причина за острата реакция на всички към проблема за песните на Учителя. Те бяха свикнали да ги пеят по свой начин, който се различаваше от първоначалния нотен текст, даден от Учителя. С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека.
Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам издаде песните, като направи най-голямата
грешка
, че не представи нотния текст предварително на Учителя за Неговото мнение и одобрение.
Ако го беше сторил това, нямаше да се получат последвалите събития. Но непослушанието е голяма сила и голяма работа. Това му бе втората грешка. А първата грешка бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха променили по свой вкус. Тезата на Кирил Икономов беше: да се запишат така и да се дадат така, както се пеят.
към текста >>
Това му бе втората
грешка
.
Те бяха свикнали да ги пеят по свой начин, който се различаваше от първоначалния нотен текст, даден от Учителя. С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека. Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам издаде песните, като направи най-голямата грешка, че не представи нотния текст предварително на Учителя за Неговото мнение и одобрение. Ако го беше сторил това, нямаше да се получат последвалите събития. Но непослушанието е голяма сила и голяма работа.
Това му бе втората
грешка
.
А първата грешка бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха променили по свой вкус. Тезата на Кирил Икономов беше: да се запишат така и да се дадат така, както се пеят. За всеки музикант, който знае какво означава авторско право върху един нотен текст, който знае какво е автентичност, оригиналност - за него би било абсурдно да се променя текста на песента. Когато става дума за аранжировка на даден музикален текст, това е съвсем друго нещо. Но тук трябваше да се запишат оригиналните песни на Учителя така, както ги е дал.
към текста >>
А първата
грешка
бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха променили по свой вкус.
С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека. Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам издаде песните, като направи най-голямата грешка, че не представи нотния текст предварително на Учителя за Неговото мнение и одобрение. Ако го беше сторил това, нямаше да се получат последвалите събития. Но непослушанието е голяма сила и голяма работа. Това му бе втората грешка.
А първата
грешка
бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха променили по свой вкус.
Тезата на Кирил Икономов беше: да се запишат така и да се дадат така, както се пеят. За всеки музикант, който знае какво означава авторско право върху един нотен текст, който знае какво е автентичност, оригиналност - за него би било абсурдно да се променя текста на песента. Когато става дума за аранжировка на даден музикален текст, това е съвсем друго нещо. Но тук трябваше да се запишат оригиналните песни на Учителя така, както ги е дал. Това е толкова просто и толкова естествено за проумяване.
към текста >>
А че не я изпълних така, както трябваше - това е моята
грешка
и първа вина.
Означаваше още, че щом я подхвърля, Той не я желаеше и я изхвърля от масата така, както Му бе дадена. Това забележете и запомнете. След като ми нареди, аз започнах да се занимавам с този въпрос. Иначе в никакъв случай не бих дръзнала да се занимавам с това без разрешение на Учителя. Той ми нареди, И аз трябваше да изпълня Волята Му.
А че не я изпълних така, както трябваше - това е моята
грешка
и първа вина.
Попречиха ми някои обстоятелства, които винаги се явяват и пречат на Божието Дело. Попречиха ми също някои хора, които бяха сложени да противодействуват от другата ложа, от Черната ложа. Тя също присъствуваше на "Изгрева" - имаше си свои представители. Учителят нееднократно ги бе изобличавал. Ние знаехме имената им от Него и познавахме делата им от самите тях.
към текста >>
13.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това беше
грешка
, която отчетох по-късно.
Преценете сами. Ако не вярвате, проучете документите от онова време. Работих дълго, минаваха години. Дойде войната и животът на всички ни се преобърна, включително и този на Школата, който неусетно се промени. Вълнуваха ни повече военните събития - какво ще стане със съдбините на народите и на света и някак си нашата работа отстъпи на по- заден план.
Това беше
грешка
, която отчетох по-късно.
Ако моята песнарка беше издадена по времето на Учителя, с Неговото одобрение, нямаше да има никакви проблеми. Изпуснаха се благоприятните условия и времена - не бяхме будни за това. В съзнанието ни изпъкнаха други неща - те взеха превес и те ни поведоха в нашето ежедневие, затова аз пропуснах този момент. Но така се случи, че не се сполучи - пропуснах времето, определено за изпълнение Волята на Учителя. По-късно Мария Златева казваше: "Мария трябваше да издаде песнарката по времето на Учителя".
към текста >>
14.
3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ако аз не бях направила
грешка
и ако оригиналът бе в мен, вероятно хорото по друг начин щеше да се играе.
И тогава той ме подкрепи. След това с него работихме заедно песните и той ми помогна да издадем песнарката на Учителя. А комисията повече не се събра. Хорото се разтури - всички се пуснаха от него. Свирачът отгоре бе спрял да свири, свирнята му секна и всичко спря.
Ако аз не бях направила
грешка
и ако оригиналът бе в мен, вероятно хорото по друг начин щеше да се играе.
Така мисля аз. Но онзи, който свиреше на свирка, по друг начин мислеше и по друг начин свиреше. Затова друга свирка се засвири и друго хоро се заигра, а комисията не знаеше как да играе това хоро и се саморазпусна. Комисията се разтури и повече не се събра. Тя водеше протокол, всяка една песен бе приета по оригинала и имаше подписите на всички членове от комисията по тази песен.
към текста >>
15.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но вие, които четете това, трябва да поправите нашата
грешка
.
Но ние нямахме неговия нотен запис - той не беше го направил. Ние не притежавахме негово изпълнение. Години по-късно ние направихме магнетофонен запис на песента, който трябва да се прехвърли на нотен текст и така, при едно второ издание, да се даде песента така, както я е свирил Петър Камбуров. А да знаете само какви атаки срещу нас имаше заради тази песен! Не е за разправяне, нито за вярване.
Но вие, които четете това, трябва да поправите нашата
грешка
.
Аз съм си набелязала вече кой ще я поправи, но това ще кажа по-късно, когато му дойде времето да правя обзор. 2. Обърнах внимание, че поради бързината, с която печатахме и с тайната на книгопечатането, не можахме да прегледаме коректурата и се доверихме изцяло на печатницата. Всички тези грешки аз съм ги коригирала в личната си песнарка, с която работя всеки ден пред пианото. След време аз ще я оставя, за да се ползувате от нея. 3. Същото се отнася и за песните на Учителя, дадени чрез Лиляна Табакова.
към текста >>
Това беше една груба, фатална
грешка
за него и за мен.
Всеки един щеше да определи самостоятелно на чия страна да застане. Ето това исках. Всеки да види оригинала и след това да се определи. А дали ще бъде на моя страна или срещу мен - за мен това нямаше никакво значение. Но Борис ми попречи, а и попречи на онези приятели да видят Истината и да се определят.
Това беше една груба, фатална
грешка
за него и за мен.
А тази фатална грешка доведе и до други събития. Всички онези, които трябваше да минат, да видят оригинала, не можаха да го сторят и не видяха нищо. По същия начин се постъпи и с тези приятели при различни случаи по братските проблеми. Те не бяха уведомявани правилно и своевременно, бяха оставени в неведение и после бяха заблуждавани от други лица. Това най-добре се видя през време на процеса срещу Братството през 1957-58 година.
към текста >>
А тази фатална
грешка
доведе и до други събития.
Ето това исках. Всеки да види оригинала и след това да се определи. А дали ще бъде на моя страна или срещу мен - за мен това нямаше никакво значение. Но Борис ми попречи, а и попречи на онези приятели да видят Истината и да се определят. Това беше една груба, фатална грешка за него и за мен.
А тази фатална
грешка
доведе и до други събития.
Всички онези, които трябваше да минат, да видят оригинала, не можаха да го сторят и не видяха нищо. По същия начин се постъпи и с тези приятели при различни случаи по братските проблеми. Те не бяха уведомявани правилно и своевременно, бяха оставени в неведение и после бяха заблуждавани от други лица. Това най-добре се видя през време на процеса срещу Братството през 1957-58 година. Аз бях първата потърпевша, а след това те, останалите, взеха и заеха моето място.
към текста >>
16.
3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ето, това според мен е нейната втора
грешка
, с която тя не можа да се справи.
Учителят й даваше песни, които тя заучаваше като певица, отличаваща се с музикален талант и добро чувство за изпълнение. По-късно Лиляна Табакова записа тези песни. При изпълнението им аз виждах, че тя прави промени в онези височини, където искаше да блесне с диапазона на гласа си и да покаже висше певческо изпълнение. Но за песните на Учителя това не се допуска. Не се допуска да се променят песните Му с цел да се покаже гласа на певицата - да го прекара тя през тези височини с цел да покаже тавана му и да демонстрира блестящо изпълнение на школувана оперна певица.
Ето, това според мен е нейната втора
грешка
, с която тя не можа да се справи.
Ние знаехме за работата й с Учителя, знаехме, че песните, което тя пееше, са на Учителя. Когато издавах моята песнарка, реших да включа тези песни на Учителя, дадени чрез нея. Направих няколко опита при нея, но безуспешно. Защо ли? Защото се беше намесил онзи "хубостник" Кръстю, който се беше впил в нея като кърлеж и не я изпускаше.
към текста >>
17.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба
грешка
.
Започна да демонстрира пред другите, да показва как се пеят, като вече се опитваше да играе като на сцена пред приятелите, да показва виртуозността на гласа си и своята артистичност като певица и накрая като примадона. Всички от Братството имаха музикална култура, имахме не случайни музиканти и като видяха всичко това, приеха го като една циркова програма - акробатика с текст, глас и песен. Братята изобщо не можеха да я понасят и търпят. Постепенно я изолираха, не я приемаха. Онези, които отиваха при нея, престояваха известно време и после се отдалечаваха с горчиви възпоминания.
Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба
грешка
.
Но това стана, според мен, под влияние на онзи "хубостник" Кръстю. По този начин тя прекрати кариерата си, а от друга страна се лиши от средства за препитание. След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя. Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи. От време на време тя изискваше да изнесе концерт от песни на Учителя в салона на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав.
към текста >>
18.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ще мога ли да поправя
грешката
си?
Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не мига, не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и над тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат." "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас.
Ще мога ли да поправя
грешката
си?
" Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията".
към текста >>
19.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Защото една
грешка
води до друга
грешка
.
И така, за втори път бе ми направена беля и ми се попречи да си завърша работата. Това бе една задача, поставена от Учителя. Да не смятате, че това е нещо случайно? В Школата нямаше случайни неща и събития. Това всичко бе определено да се случи.
Защото една
грешка
води до друга
грешка
.
Най-важно е непослушанието на ученика към Учителя, което се изразяваше в Школата в своеволие - всеки правеше това, което му уйдисва. Ако един съхранява нещо, той смята, че е над другите и може да решава техните съдби. А това води до своеволие и до груби грешки. Тези грешки доведоха до всички неразбории, караници, спорове и естествено се дойде до 1957-58 година. Това бе закономерно.
към текста >>
20.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи
грешката
пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя?
Сега, през 1970 година, тя е тридесетгодишна. А преди двадесет и пет години е била на пет години. Тогава, какво може да знае тя с нейните пет години за онези събития? Нищо. И сега е подведена. Но понеже е добра цигуларка, аз не й прощавам, а съм измислила за нея подходящо наказание за това, че е участвувала в тази комисия, работила с възпоминания от преди двадесет и пет години.
Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи
грешката
пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя?
Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст. Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас. Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя. Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя. Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева.
към текста >>
21.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но това не стана изключение, а се издигна като лозунг в Школата, което бе преиначаване на думите на Учителя и бе груба
грешка
, която доведе до пагубни последствия за Школата.
Когато се отвори Школата - 1922-1944 година - надойдоха много млади хора от селата на "Изгрева", като някои от тях бяха студенти и завършиха университети. На тези, които дойдоха без образование на "Изгрева", Учителят нареди да завършат гимназия, а мнозина завършиха и висше образование. Тези, които не успяха да завършат гимназия, станаха занаятчии и се препитаваха кой как можеше със своя си занаят. В това нямаше нищо лошо. Още в първите години Учителят беше заявил, че всеки ученик трябва да има по един занаят, за да може с него да изкарва хляба си, ако поради идейни причини го уволнят.
Но това не стана изключение, а се издигна като лозунг в Школата, което бе преиначаване на думите на Учителя и бе груба
грешка
, която доведе до пагубни последствия за Школата.
Но сега да видим кои бяха тези братя и сестри, които бяха уволнени по идейни причини. Учителят беше наредил на братята и сестрите, по професия учителки, да не проповядват в училищата, където преподават на учениците си, за идеите на Бялото Братство. Какво се получи? Боян Боев, една година преди да се пенсионира, бе уволнен дисциплинарно, понеже проповядваше на собствените си ученици. Той дойде на "Изгрева" без пенсия.
към текста >>
22.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят ми направи забележка, че съм направила груба
грешка
, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам.
По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото. Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава.
Учителят ми направи забележка, че съм направила груба
грешка
, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам.
Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент. Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме. Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България. А това беше 1923-24 година и в Университета се изучаваха чужди Школи,' чужди философски системи и се смяташе, че ние, българите, излизаме сега от праха на забвението и на духовната нищета, предизвикана от петстотин години турско иго.
към текста >>
23.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха
грешката
си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци.
Но така се отсрочи, за да пострада един вместо всички." Това беше новата Голгота, за която говорихме вече, че Учителят беше казал: "Тук има повече от Голгота." Един много показателен случай беше, когато цялото Братство бе на Рила, включително и аз. А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне работниците, а след това щеше да пристигне на Рила. Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени. Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове. Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия салон и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите.
Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха
грешката
си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци.
Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на възрастните приятели към Учителя. И така, тези трима пийнали мъже и жени искат да влязат през оградата на "Изгрева", за да кощунстват, защото знаят, че Братството е горе на Рила и няма никой тук. Вероятно някой ги беше нахранил и напоил, като беше им платил сметката и ги бе насочил към "Изгрева". Друго обяснение не можеше да има. По това време Борис се завръща от работа на обекта и си отива на "Изгрева" в бараката ни.
към текста >>
24.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това бе наша
грешка
и всеки един от нас плати жестоко за това.
Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклоняване от нея. Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас." Е, какво ще кажете за това? Аз мога да кажа, че нашето поколение не си свърши работата и не подготви свои представители и заместници, които да осъществят приемствеността между нашето и следващото поколение.
Това бе наша
грешка
и всеки един от нас плати жестоко за това.
Защото никой от нас не си свърши работата сам и се изгубиха и пропаднаха много неща, които ние не записахме от живота ни в Школата с Учителя. Имаме голяма вина пред Великия Учител. От заминаването на Учителя до 1957 година, Михаил не преведе и не издаде нито едно томче с беседи от Словото на Учителя, макар че можеше да направи това и никой не му пречеше. А защо не преведе и не издаде? Отговорът ще го намерим в неговите лъскави и луксозни издания - заради своите писания.
към текста >>
25.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но аз направих една груба, фатална
грешка
, която още не мога да си прост я Учителят ми каза да остана при Него, а аз не Го послушах.
Имаше голяма разлика, но не всички можеха да бъдат на "Изгрева". След като приятелите решиха тази неделя сутринта да се прочете една беседа в салона, на мен кой знае защо ми хрумна да отида в салона и да свиря на пианото. Та нали от основаването на Школата, вече двадесет и две години, аз бях тази, която непрекъснато седеше пред пианото и свиреше. Цели двадесет и две години - това не беше малко време. И аз отидох, свирих на пианото, а приятелите, които бяха в салона, пееха песни, четяха молитви, после се чете беседа.
Но аз направих една груба, фатална
грешка
, която още не мога да си прост я Учителят ми каза да остана при Него, а аз не Го послушах.
Той ми каза да остана при Него, защото знаеше, че приятелите ще ме отвлекат от Него в салона с техния мотив, че ще пеят песни за Учителя, ще казват молитви за Учителя и ще четат беседи за Учителя. Та всички, които отиваха в салона, искаха да направят нещо за Учителя по духовен път - с молитви и с песни. Така смятаха всички, така се увлякох и аз. А Учителят ме накара да остана при Него. И аз не Го послушах.
към текста >>
По-голяма
грешка
не можеше да се направи.
Така смятаха всички, така се увлякох и аз. А Учителят ме накара да остана при Него. И аз не Го послушах. Това се казва нещо повече от непослушание и нещо повече от своеволие. Това за мен бе една от най-големите грешки в живота ми пред Учителя.
По-голяма
грешка
не можеше да се направи.
Учителят поиска да остана при Него, Той знаеше, че си заминава и искаше само аз да остана с Него. Защо ли? Да Му помогна ли? Съвсем не. Учителят искаше да ми каже още много неща преди заминаването Си.
към текста >>
Но
грешката
бе направена и не можеше да се поправи вече.
Съвсем не. Учителят искаше да ми каже още много неща преди заминаването Си. Искаше да каже не неща обикновени, а от исторически и космически мащаби - за развитието на човечеството, за съдбата на България, за съдбата на Братството. Тук щяха да ми станат много неща ясни и много неща щях да запиша и щяха да ни бъдат като ориентири, като светещи фарове в онези бурни времена, които ни очакваха. Те дойдоха и ние не можахме да се ориентираме и да излезем от тях, та чак досега - тридесет години след това.
Но
грешката
бе направена и не можеше да се поправи вече.
След като се прочете беседата на приятелите в салона, след като се молихме, пяхме песните на Учителя и след свършването на беседата, се избраха десет души и отидоха при Учителя. Аз също бях в това число. Учителят лежеше в леглото и като видя голямата група Той слезе полека и седна на едно малко плетено столче. Приятелите Го заобиколиха и насядаха отстрани - кой където намери по земята. Учителят ни огледа и каза: "Занимавайте се с малките работи, с микроскопичните неща в живота си." Учителят много пъти, в началните години на Школата, ни бе говорил, че трябва да работим с малките величини в живота си.
към текста >>
А Той беше казал: "Моето Дело не е само тук, то ще продължи и горе." И най-голямата
грешка
бе, че ние не послушахме Неговите съвети да работим малки и микроскопични неща в живота си - чрез тях да проправяме своя път и чрез тях да прилагаме знанието, дадено от Словото на Учителя.
А представяте ли си нашето невежество, когато след като си замина Учителят, смятахме, че ние можем да работим със същите и с всичките величини, с които бе работил Учителят и със същите методи, с които Той работеше? Ние смятахме, че сме определени да завършим Неговото Дело. А Той бе го завършил и Школата на земята бе закрита. Ние смятахме да продължим тази Школа по онзи начин, по който Той я движеше и ръководеше. А това се оказа непосилно за нас и ние се саморазрушихме.
А Той беше казал: "Моето Дело не е само тук, то ще продължи и горе." И най-голямата
грешка
бе, че ние не послушахме Неговите съвети да работим малки и микроскопични неща в живота си - чрез тях да проправяме своя път и чрез тях да прилагаме знанието, дадено от Словото на Учителя.
Това е целта на Школата : Да се проучи , да се усвои и да се приложи в живота на всеки един от на с микроскопична частица от Словото Му ! Амин !
към текста >>
26.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А България отново щеше да бъде окупирана, както навремето, когато съюзниците й, по време на Балканската война, след
грешката
на Фердинанд я окупираха.
А за това си има една голяма причина. А тя е следната: Чърчил настояваше да се отвори втори фронт на Балканите и войските на Англия и САЩ да преминат през Балканите, тоест през Гърция, България и да пресекат река Дунав, да преминат през Румъния и да атакуват германските войски в България и Румъния. Целта е да се спрат руснаците на •тяхната граница и да не се позволи на руските войски да влязат в Европа. Този план на Чърчил би довел до стотици хиляди жертви на български войници и разрушение на България. Освен това, с тях щяха влезнат и гръцки войски, и турски войски.
А България отново щеше да бъде окупирана, както навремето, когато съюзниците й, по време на Балканската война, след
грешката
на Фердинанд я окупираха.
Освен това се нарушаваше и Божият план Русия да забие червеното знаме над Райхстага. А какво се случи по- нататък? В двора на брат Темелко имаше един извор. С помощта главно на руснака Владо Николов и на Весела Несторова, този извор бе каптиран. Беше направено едно четвъртито корито, което да събира изтичащата от него вода.
към текста >>
27.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Според мен Мария Тодорова направи голяма
грешка
, че не издаде песнарката по времето на Учителя.
Един от нас държеше песнарката на Кирил Икономов, а друг - песнарката на Мария Тодорова. Сверявахме ги и където не одобрявахме - коригирахме. Означихме погрешките, но не довършихме. Например, в "Химн на Великата Душа", така, както е записано - не го изпълняваме така. Там е записано така, само за да се запълни тактът.
Според мен Мария Тодорова направи голяма
грешка
, че не издаде песнарката по времето на Учителя.
Втора грешка е, че тя, ако искаше да бъдат записани така, както са снети песните отгоре, можеше да напише в книгата: "Така са дадени от Учителя, а така се пяха в клас". И да се напишат песните на две петолиния. Тогава нямаше да има кавги и разправии. Но ние не можем да се отървем от личните чувства, които ни пречат на всички. В края на краищата, да изпеете песента с изживяване, да дадете израз на съдържанието на песента - това е най-важното.
към текста >>
Втора
грешка
е, че тя, ако искаше да бъдат записани така, както са снети песните отгоре, можеше да напише в книгата: "Така са дадени от Учителя, а така се пяха в клас".
Сверявахме ги и където не одобрявахме - коригирахме. Означихме погрешките, но не довършихме. Например, в "Химн на Великата Душа", така, както е записано - не го изпълняваме така. Там е записано така, само за да се запълни тактът. Според мен Мария Тодорова направи голяма грешка, че не издаде песнарката по времето на Учителя.
Втора
грешка
е, че тя, ако искаше да бъдат записани така, както са снети песните отгоре, можеше да напише в книгата: "Така са дадени от Учителя, а така се пяха в клас".
И да се напишат песните на две петолиния. Тогава нямаше да има кавги и разправии. Но ние не можем да се отървем от личните чувства, които ни пречат на всички. В края на краищата, да изпеете песента с изживяване, да дадете израз на съдържанието на песента - това е най-важното. А това, че била с четвъртинка или две осминки - това не е толкова важно.
към текста >>
28.
5_04 Как се записваха песните на Учителя
,
,
ТОМ 1
Според мен, трябва да се поправи
грешката
на сестрите, които не го преписаха на две места.
Ако Мария бе се забавила няколко минути, тефтерът щял да тръгне да се разнася насам и натам. Мария го взима и го прибира. Отива при Учителя и разказва всичко, което се е случило. Учителят й нарежда: "Да се пази добре! " И така ние го пазихме и го пазим до този момент.
Според мен, трябва да се поправи
грешката
на сестрите, които не го преписаха на две места.
Този тефтер трябва да се преснима на негатив, да се прехвърли на фотохартия, да се направят няколко албума и да се раздадат на верни хора, за да се съхраняват на няколко места. Може да се постъпи и по друг начин - със съвременните технически средства за копиране на оригинали. Целта е една - да се направят няколко екземпляра, за да се съхраняват от следващите поколения. А когато има условия за печат, да се вземе песнарката на сестра Мария, която лично е коригирала пропуските, да се вземат оригиналите както от двете папки, така и от тефтера и да се подготви ново издание на "Песни на Учителя". Освен това, трябва да бъдат добавени и други песни на Учителя, които не бяха включени по различни причини.
към текста >>
29.
5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Салонът на "Оборище" бе иззет по мошенически начин и поради груба
грешка
на Радославов, който изобщо не се допита за никакъв съвет до Учителя.
Това съответствуваше на онази стая с месарницата от "Оборище" 14. До кръчмата бе построен свинарник - с храната, оставаща от кръчмата, се угояваха свине. Вятърът разнасяше воня и смрад върху "Изгрева" всеки ден. Пред салона на "Изгрева" един книжар бе сложил маса, на която продаваше окултна литература на Черната ложа и учениците от Школата я разглеждаха и си я купуваха. Това съответствува на онази стая, която бе направена като клуб на комунистите на "Оборище" 14.
Салонът на "Оборище" бе иззет по мошенически начин и поради груба
грешка
на Радославов, който изобщо не се допита за никакъв съвет до Учителя.
Салонът на "Изгрева" също бе иззет от властите според закона за едрата градска собственост, след като бе запечатан. Накрая бе разрушен. На мястото на "Изгрева" бяха построени легации на комунистическа Русия. Смятам, че всички сравнения пасват едно с друго и могат да се направят изводите, че това са методи на Черната ложа, която намери свои служители както в Братството, така и извън него и изпълни своя план за унищожение на "Изгрева". Какво ще стане сега с тези духове?
към текста >>
30.
5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
След първата
грешка
беше направена втората.
Чак след двадесет-тридесет години тези, които останаха живи до дълбока старост видяха резултата от непослушанието си. Защо ли? Защото местата започнаха да се изкупуват от други хора от града и в Братството се вмъкнаха чужди хора, които не само пречеха, но се оказаха проводници на враговете на Братството. Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер". Обходете пеша това пространство да се убедите сами.
След първата
грешка
беше направена втората.
Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и зеленчукова градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години. Но се намесиха вечно знаещите и всичко можещи възрастни приятели и всичко обърнаха наопаки, като започнаха да купуват парцели от по 100 до 400 квадратни метра. Да, купуваха по сто квадратни метра - само да се постави къщичка и толкоз. А след това дойдоха неприятностите и разправиите с оградите на тези малки къщички, сложени върху 300 или 400 квадратни метра. Аз лично съм наблюдавал това.
към текста >>
31.
5_31 Своеволия на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
След като видяха
грешката
си, че допуснаха кръчма, дим на кебапчета и дандания, старите приятели решиха да я поправят.
Ние онемяхме, защото устата ни бе вече изпълнена със слюнка. Учителят видя изумлението ни, усмихна се и каза: "В него беше влезнал един католически кардинал. Трябваше да го нагостя. Трябваше да опита от българските козунаци." После Учителят обясни, че за някои души е благословение да им бъде разрешено да пребивават и да влезнат в едно животно. Затова човек трябва да бъде внимателен към животните - не знаем в това животно коя душа временно пребивава.
След като видяха
грешката
си, че допуснаха кръчма, дим на кебапчета и дандания, старите приятели решиха да я поправят.
Заедно със Славчо Печеников решиха да направят вила на Учителя - Той да ходи там, да диша чист въздух, а не този от дима на кебапчетата тук. Намериха архитект, направиха план и всички тържествено отиват при Учителя. Той беше намръщен. Смръщен ги гледаше, бутна с ръка плана настрана и каза: "Няма нужда от такива работи." Те си отидоха разочаровани. Ето тук се вижда и още нещо.
към текста >>
32.
5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
До 25 октомври 1912 година е превзет Лозенград, но поради груба
грешка
на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас.
Но Фердинанд проигра всичко. Защо ли? Ще ви обясня: На 5 октомври 1912 година България и Гърция обявяват война на Турция. А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция. На 18 октомври българските войски преминават границата.
До 25 октомври 1912 година е превзет Лозенград, но поради груба
грешка
на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас.
От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са превзети турските позиции. Но отново по вина на командуването се спира преследването. На 8 ноември 1912 година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепените турски позиции. На 11 ноември турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие и предварителен мир. Турция иска мир.
към текста >>
33.
5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991
,
ТОМ 1
Никой човек не трябва да коригира Божествения План и затова Англия ще плати с разрушаването на Английската империя." "На Англия се даде да поправи
грешката
си през 1914 година спрямо България.
Ако беше оставила България в границите на Сан-Стефанския мирен договор, то Сан-Стефанска България щеше да бъде в услуга на Англия. Но те не можаха да предвидят това и сбъркаха. Но онези сили, които противодействуваха, не сбъркаха, а сполучиха. Това са същите сили, които направиха атентат на двойния освободител цар Александър II и го убиха. Тези сили не се шегуват." "В Берлин Англия раздели Сан-Стефанска България на две и те попречиха.
Никой човек не трябва да коригира Божествения План и затова Англия ще плати с разрушаването на Английската империя." "На Англия се даде да поправи
грешката
си през 1914 година спрямо България.
Но тя не се поправи. Страданието на България се дължи на Англия. В 1914 година, в началото на Европейската война, България искаше да тръгне с Англия, но Англия я тикна да върви с Германия, за да бъде бариера между Русия и Цариград. Тя е причината България да тръгне в друга посока с Германия и след това да загуби войната. Ако навремето бе се постарала да създаде обединена България, щеше да има благословението на Небето.
към текста >>
Англия трябваше да коригира
грешката
си спрямо България през 1918 година, но това не го направи.
Няма случайни неща в политиката." Според Учителя английската политика се състои в следното спрямо България: 1. Разделянето и разцепването на Сан-Стефанска България. 2. Детронирането на Александър Батемберг, първия български княз и изгонването му от България. 3. Изпъждането на Фердинанд от България. 4. Спъна работата на Бялото Братство между българския народ, като разцепи българите и те не можаха да се обединят в една държава. 5.
Англия трябваше да коригира
грешката
си спрямо България през 1918 година, но това не го направи.
Всеки народ трябва да бъде оставен да изпълни Божествената си мисия. А българският народ има такава мисия, защото Бялото Братство е в този народ. А те Му попречиха и спънаха работата на Бялото Братство в България и на Великия Учител. И за това ще си платят. 6. Англия има предназначение за сближаване на народите.
към текста >>
По-голяма
грешка
не можеше да се измисли. 9.
Едуард VIII също обеща, но не направи нищо. И той бе принуден да абдикира през 1936 година заради това. Не послушаха. А сега е век на ликвидация на миналите методи и кармата на народите. На всичко отгоре те тикнаха Германия да воюва срещу славянството и Русия.
По-голяма
грешка
не можеше да се измисли. 9.
През 1938 година Учителят каза да се предаде на царя, а той да предаде на английския крал Джордж VI да се уредят с мир нещата. През септември 1938 година Чембърлейн ходи при Хитлер. Той му занесе една основна идея: Благото е благо за всички народи. Така в Мюнхен се отложи войната за две години, но Англия изневери на тази идея че "благото е благо за всички народи" и тикна Германия да воюва срещу славянството и Русия. Така отново Англия наруши Божествения План и проигра тази основна идея за благото на всички народи.
към текста >>
34.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Упрекваха ме дълго за това, че съм направил фатална
грешка
.
Аз исках свобода за себе си и за Братството. Човек не може да бъде слуга на двама господари. Това е окултен закон, разглеждан подробно от Учителя в Неговото Слово. Трябваше да изпълня Волята на Учителя. И аз я изпълних.
Упрекваха ме дълго за това, че съм направил фатална
грешка
.
Ха да видим сега каква е тази фатална грешка, която съм направил? Комунистите взеха всички братски имоти от провинцията, както и местата на "Изгрева", според закона за едрата градска собственост, закон - който бяха си изковали сами. След като ни взеха салона и ни го даваха отначало под наем, дойде време, когато го запечатаха и го дадоха под наем на други. Дойде време, посегнаха върху Словото на Учителя. Обраха цялата литература от "Изгрева" и я претопиха.
към текста >>
Ха да видим сега каква е тази фатална
грешка
, която съм направил?
Човек не може да бъде слуга на двама господари. Това е окултен закон, разглеждан подробно от Учителя в Неговото Слово. Трябваше да изпълня Волята на Учителя. И аз я изпълних. Упрекваха ме дълго за това, че съм направил фатална грешка.
Ха да видим сега каква е тази фатална
грешка
, която съм направил?
Комунистите взеха всички братски имоти от провинцията, както и местата на "Изгрева", според закона за едрата градска собственост, закон - който бяха си изковали сами. След като ни взеха салона и ни го даваха отначало под наем, дойде време, когато го запечатаха и го дадоха под наем на други. Дойде време, посегнаха върху Словото на Учителя. Обраха цялата литература от "Изгрева" и я претопиха. След това направиха показен процес срещу нас и ние с Жечо Панайотов престояхме в затвора цели четири години.
към текста >>
35.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Накрая той изчисли и видя, че инженерът е направил фатална
грешка
с една десетична точка.
Баща ми реши да използува водата, за да движи станове, които щяха да тъкат платове. Извика един инженер, той направи изчисление, после купиха машини от чужбина, докараха ги, сглобиха ги и пуснаха да ги движи водата. Но машините не тръгнаха. Моят брат Николай се видя в чудо и не знаеше къде е причината? Понеже беше математик, започна да изчислява какъв е дебитът на водата и дали може този дебит да задвижи тези машини.
Накрая той изчисли и видя, че инженерът е направил фатална
грешка
с една десетична точка.
Трябваше десет пъти по-голям дебит и десет пъти повече вода, за да се задвижат машините. Ами откъде да намерим толкова вода? Така на брат ми Николай за една нощ от притеснение му падна косата и оттогава той е плешив, а баща ми за същата нощ фалира. Тези машини бяха ненужни и никой не искаше да ги купи, а в тях бе вложено цялото състояние на баща ми. Затова като следвах, работех, за да се издържам.
към текста >>
36.
6_04 Мория и Кут Хуми
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя
погрешка
.
Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща й, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьорих. Предговорът на книгата е също от Сава Калименов. След като книгата излиза през 1935 година, той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория. Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя.
По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя
погрешка
.
Това допълнение не противоречи на онова, което бе изнесено и което се е знаело по това време на "Изгрева". То е едно доказателство, че сме в началото на проучаването на онази епоха. Този проблем ще бъде изнесен по-подробно, когато се публикуват спомените на Сава Калименов за времето на Учителя и на Школата. Записал през 1975-1980 година д-р Вергилий Кръстев
към текста >>
37.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Борис допусна още една
грешка
.
На корицата беше напечатано "Учителят". Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет. Всички бяха възмутени. Постъпката бе грозна и не беше метод на Школата. Всички се ожесточиха срещу Борис и книгата, вместо да се радват на това издание, което бе за времето си много сполучливо.
Борис допусна още една
грешка
.
Трябваше да охрабри онези, които работеха и бяха събрали материали, та да ги накара да издадат втора книга за Учителя и така да бъдат поместени и техните материали. Но това не стана и оттук започна разединението, което трае и до днес сред нашето поколение. Всички приеха този метод като удар с нож в гърба на всички онези, които работеха от няколко години и бяха подтиквани да работят. Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга. Това бе първата част от една грозна история.
към текста >>
Е, че станала
грешка
, станала е!
Ние ги създадохме и ние ги възпламенихме с нашите неразумни действия, като не си послужихме с методите на Учителя, дадени в Словото Му. Когато стана яростното противопоставяне на тези групировки, аз си казах: "Ние не вървим на добре! " Не може да има спорове в една Школа. Учителят казва, че когато има спор, отстъпва разумният. Ще отстъпиш!
Е, че станала
грешка
, станала е!
След това всички ще видят грешката и ще се коригират. Трябваше да се намери начин да се разберат. Но това не стана. Според мен, Кирил трябваше да остане до края да работи. Защо? За да настоява някои неща, които са станали, да се коригират.
към текста >>
След това всички ще видят
грешката
и ще се коригират.
Когато стана яростното противопоставяне на тези групировки, аз си казах: "Ние не вървим на добре! " Не може да има спорове в една Школа. Учителят казва, че когато има спор, отстъпва разумният. Ще отстъпиш! Е, че станала грешка, станала е!
След това всички ще видят
грешката
и ще се коригират.
Трябваше да се намери начин да се разберат. Но това не стана. Според мен, Кирил трябваше да остане до края да работи. Защо? За да настоява някои неща, които са станали, да се коригират. След издаването на Песнарката, Мария също бе намерила, че е сбъркала на някои места в своето издание.
към текста >>
38.
8_03 Симеон Симеонов
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Защото Доброто ще донесе светлина в съзнанието на ученика, ще го просветли, той ще осъзнае
грешката
си и след това ще се коригира в едно, второ, трето направление.
Затова по една проява, ние вадим погрешно заключение за ученика. Стотици пъти Учителят е казвал: "Не се критикувайте! " Съветваше ни да намираме една добра черта един в друг и да мислим за нея. По този начин да търсим Доброто във всеки един от нас. По този начин ще се свързваме чрез мисълта, защото, като се види Доброто, даже ако някой реши да критикува, Доброто ще влезе в съзнанието му и ще го спре.
Защото Доброто ще донесе светлина в съзнанието на ученика, ще го просветли, той ще осъзнае
грешката
си и след това ще се коригира в едно, второ, трето направление.
И всяка една добродетел, която човек развива, е връзка, която се съединява с онази добра черта, която се намира във всеки един от нас. Това води до разширение на съзнанието, до навлизане на нови идеи от Словото на Учителя в осветеното и пробудено съзнание на ученика. Тези думи ги споменах, за да може по-ясно да изложа следния случай. На една беседа Учителят каза за Симеон Симеонов: "Ето, този брат вече двадесет и пет години ви свири и е неотклонно на своя пост като цигулар. Вие отблагодарихте ли му се?
към текста >>
39.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Казах им, че ако аз бях там при самото фотографиране, щях да им покажа къде правят
грешка
, защото отстрани човек най-добре вижда какво ще заснеме един фотограф.
Не ми казаха, може би смятаха, че за мен няма място. Трима са много. Направиха снимките и тогава аз им казах, че трябва да видя всички снимки, за да проверя дали не са сбъркали някъде. Дойдоха двете у дома и ми ги показаха. Аз ги прегледах и им посочих няколко малки грешки.
Казах им, че ако аз бях там при самото фотографиране, щях да им покажа къде правят
грешка
, защото отстрани човек най-добре вижда какво ще заснеме един фотограф.
Аз не исках да бъда фотографирана, а те се страхуваха да не би и аз да искам и понеже Паневритмията се играе по двойки, то третият човек щеше да развали нещата. След като им показах малките грешки, те казаха, че ще ги поправят. А дали са ги коригирали след това, аз не зная. Трябва да се провери дали са правени допълнително негативи. Значи, трябва проверка.
към текста >>
40.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Като видят, че са направили
грешка
, те са готови да се изправят.
Ние зачитаме законите на страната и мислим, че всички спорни въпроси могат да се уредят по мирен път, без насилие. Смятаме, че сегашната комунистическа власт постъпи несправедливо към нас и към Братството. Отне ни всякаква възможност за изява и премахна всички условия за работа по методите на Учителя. Остана всеки от нас да прилага тези методи от Словото на Учителя в собствения си живот. Тази власт има само едно положително качество.
Като видят, че са направили
грешка
, те са готови да се изправят.
И след като са направили фатални грешки и са разрушили всичко, те пак са готови да се изправят. Това съм го забелязала и съм убедена в него. И аз чакам да го направят. Сега е 1980 година. Аз чакам и се надявам, че скоро ще го направят и ще се коригират.
към текста >>
41.
8_12 Братските салони и Изгревът
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
След като салонът на "Изгрева" бе построен, поради непослушанието и своенравието на приятелите бе допусната груба
грешка
, че не бе откупено това място, което се допираше до салона.
В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите. Да не смятате, че това е случайно или е само символика. Напротив - пълна реалност. А каква е връзката между салона на "Оборище" 14 и салона на "Изгрева", построен през 1927-28 година?
След като салонът на "Изгрева" бе построен, поради непослушанието и своенравието на приятелите бе допусната груба
грешка
, че не бе откупено това място, което се допираше до салона.
По късно, едни го наеха и направиха там кръчма. Цял ден и цяла нощ пияниците се събираха там и пиеха вино и ракия. Разнасяше се дим и мирис на кебапчета, който стигаше до салона и до стаята на Учителя. Значи кръчмата от "Оборище" 14 дойде и се залепи за салона. А дойде и онова време, когато "Изгревът" беше разрушен от комунистическата власт в България и бе предаден на комунистическата власт на Съветска Русия - там бе изградена легация на Съветска Русия.
към текста >>
42.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална
грешка
.
Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, в тези места всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранват. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие!
Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална
грешка
.
Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара. С това се занимаваха брат доктор Иван Жеков, който бе отговорник, както и брат Любомир Лулчев. Откупуваха от селяните парцелите от по два-три декара и след това ги разцепваха на 200-300 кв.м на човек. Вместо да купят по един декар, както беше казал Учителят, те ги разцепиха на по 200-300 кв. м. Извинението им беше, че хората били бедни и нямали пари.
към текста >>
А веднъж много по-късно, за да освободи онези, които се вайкаха, че са направили
грешка
, Учителят каза между другото,: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това!
Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка.
А веднъж много по-късно, за да освободи онези, които се вайкаха, че са направили
грешка
, Учителят каза между другото,: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това!
" Това бе хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот. Това бяха глупости, но имаше такива, които се хващаха на такава въдица. Те идваха на "Изгрева", за да ни огледат, виждаха ни неугледни и непривлекателни и си казваха: "Тук няма нищо ново и интересно, което да ни накара да дойдем втори път! " Така бодливата тел отстраняваше любопитните. Но аз познавам и мнозина, които не можаха да я прескочат и не дойдоха на "Изгрева", макар че контактуваха по различни начини и при различни случаи с Учителя.
към текста >>
43.
8_14 Дни и години на драматични развръзки
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Грешката
на едного е
грешка
и за останалите от веригата, страданията на едного са страдания за всички и благата на едного са общи за всички.
Туй правило ще го турите! Ако не турите това правило, законът не може да работи и вие ще имате същите закони, каквито светът, държавата и църквата ги имат и тогава нищо не става." Оттук следва, че ако се създаде една организация, великият закон на Любовта не може да се приложи при сегашното състояние на човечеството и на ученическото съзнание. По този начин се огорчава Божият Дух и това е действие, насочено срещу Бога, Словото на Учителя и Школата. Защото има един закон, който гласи, че повдигането на един от учениците по веригата помага да се повдигнат и останалите. Ако не повдигнеш себе си и не решиш правилно задачата си, не можеш да помогнеш на останалите от веригата да се повдигнат.
Грешката
на едного е
грешка
и за останалите от веригата, страданията на едного са страдания за всички и благата на едного са общи за всички.
Този закон важи, когато веригата работи, а тя се включва, когато се задействува законът на Любовта. А той действува само при пробудено съзнание на ученика. Съзнанието се пробужда поотделно за всеки ученик - по различно време и след работа върху Словото на Учителя и за разрешаване на своите задачи по Словото. Чак тогава действува тази верига и протича законът на Любовта. И тогава може да се пее песента "Братство, единство".
към текста >>
Тогава беше направена една фатална
грешка
.
Вие какво ще предпочетете - да реализирате една Божествена Мисъл, която е дошла във вашия ум или да реализирате човешки мисли, минали през главите на седемчленен Братски съвет, избран пожизнено? Помислете върху това и си отговорете сами. Как ги решава тези неща Учителят, ще научите, когато прочетете посочените беседи. А Той завършва въпросната беседа така: "Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! " През 1948 година Братския съвет направи постъпки за юридическо признаване на общество "Бяло Братство".
Тогава беше направена една фатална
грешка
.
Този Братски съвет сам влезе в клопката, като подаде молба да бъде зарегистриран към Комитета по вероизповеданията, в който влизат православната църква, католическата църква и всички видове религии и секти, които съществуват в България. Ние не сме религия, нито религиозна секта, а сме Школа! Но нашите се представиха като верска общност "Бяло Братство" и сами се отклониха от думите на Учителя, които ще ги намерите в Словото Му. Така отделът за вероизповеданията при Министерството на вътрешните работи удостовери, въз основа на молба на Братския съвет от 5 юни 1948 година, под входящ X 27526-40-V, че общество "Бяло Братство" е признато за верска общност и се ползува с правата на свободна дейност на основание на чл. 78 от Конституцията.
към текста >>
Всичката ви
грешка
седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите както в света.
Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй Общество? Вие казвате: "Какво ще кажат хората, какъв е Уставът на това общество? " Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави! Като имат другите общества устави, защо не седите при тях?
Всичката ви
грешка
седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите както в света.
Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." А на стр. 12 Учителят казва следното: "Може, не е грях това, но когато ние влезем в една Школа, Аз искам да бъдем естествени. В Писанието се казва: не естествени, но свободни да бъдете. Свободни да бъдете в своите вътрешни проявления. Под проявления разбирам проявления на вашето сърце, проявления на вашата душа, тъй, както в природата може да се проявят.
към текста >>
44.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Всичко онова, което се случи впоследствие, бе последица именно на тази груба
грешка
.
Мнозина се противопоставяха на това, че той иска да въвежда отчети, организации, както е в града. През 1956 година излезе решение на Министерството на финансите, което бе наредило да се направят финансови ревизии на всички религиозни секти. А ние бяхме регистрирани като религиозна секта за най-голям ужас и позор пред Словото на Учителя. Защо позор? Ами защото ние знаем мнението на Учителя от Словото Му.
Всичко онова, което се случи впоследствие, бе последица именно на тази груба
грешка
.
На 9 юни 1957 година Никола Антов и Коста Стефанов бяха приготвили да се изнесе доклад по финансовите въпроси на Братството от времето на заминаването на Учителя до сега. Той бе получил разрешение от властите и искаше да ръководи събранието. Но Борис Николов, който бе председател на Братския съвет от 1953 година, след заминаването на Тодор Стоименов, предложи за председател на събранието да се избере за Илия Узунов и за протоколчик - Елена Андреева. Но на двамата представители на финансовия съвет при Братството, които бяха избрани за такива още на 1 януари 1945 година, не беше разрешено да изнесат своя доклад и те напуснаха събранието. Тогава събранието гласува резолюция да се освободят Никола Антов и Коста Стефанов от финансовия съвет.
към текста >>
Това ни е
грешката
".
Когато запитах Сава Калименов защо я е издал, той отговори: "Абе сестра, тези преводи ми се изпращат от чужбина, а братята от "Изгрева" настояваха да се издадат. И аз смятам, че това е одобрил Учителят и затова ги издавам. Сега научавам други работи и нямам никаква вина в това. Те ме подведоха. В ония години ние смятахме, че всичко, което е окултно, може да се печата.
Това ни е
грешката
".
Ето ви едно обяснение на един издател. Така че Елиезер Коен стана проводник на другата ложа и накрая премина в другия лагер и се обяви срещу Учителя. А да знаете колко хляб е изял на "Изгрева", колко пъти е целувал ръката на Учителя, на колко братски снимки го има с Учителя и колко пъти му има името, записано в братски издания! То всичко това човек не може да го проумее така лесно. Предателството си е предателство и всеки си плаща за него.
към текста >>
Нашата
грешка
е, че само говорехме и повтаряхме какво е казал Учителят.
Затова ние трябва да се върнем към истинското идейно братство и сестринство. Трябва да се живее чрез Словото на Учителя. И като го видят такъв човек, да се питат защо е такъв и кой го учи на тези неща. Така се проповядва Учението чрез приложение на Словото! Другият начин е само приказки.
Нашата
грешка
е, че само говорехме и повтаряхме какво е казал Учителят.
Повтаряхме го, а не го живеехме! Другите ни гледаха, че не сме като това, за което говорим и се разколебаха чрез нас. Затова ние трябва да се върнем от онова място, откъдето се отклонихме! А къде започва отклонението? Отклонението започва там, където започва неизпълнението на Волята на Учителя, където започва неприложението на Словото Му в живота ни, там, където започва изопачението на Учението Му чрез нашите грешки.
към текста >>
45.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
и й казва: „Вие направихте
грешка
, че не допуснахте женени в Младежкия Клас." С тези думи Учителят е дал да се разбере, че не лично Той е дал това условие за влизане в Младежкия Клас, а това предложение са го направили някои от учениците при формирането на класовете.
Записването в Школата ставаше чрез Божията Воля. Условието в Младежкия Клас да влизат само младежи, бе възникнало от искането на някои млади възпитани по пуритански начин сестри. Учителят спази тяхното искане. Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас. Спомням си, последните години на Школата, Учителят среща Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г.
и й казва: „Вие направихте
грешка
, че не допуснахте женени в Младежкия Клас." С тези думи Учителят е дал да се разбере, че не лично Той е дал това условие за влизане в Младежкия Клас, а това предложение са го направили някои от учениците при формирането на класовете.
Те са били във връзка с Учителя и са дали такова решение, което Учителят е приел. Но в последствие Той сам го наруши, защото според Него за Разумния свят е по-важна духовната подготовка за онзи, който следва класа. Така външните положения заемат едно по-второстепенно място. Така че някои се ожениха, но Учителя ги остави в класа. Това смути мнозина, но отговора беше, че класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг Клас когото поиска и когото намери за добре.
към текста >>
46.
43. МИСЛИ НА БРАТ БОРИС ЗА КОМУНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
3. При всяка
грешка
, при всеки неуспех, при всяко несъвършенство кажи: „Начало".
Ние искаме да опитаме комуната като метод, да се изрази новия живот. Но това нещо може да направим и с нашия личен живот сред обществото, в което се движим и живеем. 2. Общият живот е хубав. Но там с колко и много ограничения имаш да се справяш. За временно може да се допусне, но за постоянно - не!
3. При всяка
грешка
, при всеки неуспех, при всяко несъвършенство кажи: „Начало".
Ново усилие на човешкия дух - още една крачка напред. 4. Човек трябва да прави усилие, да държи съзнанието си по-високо от околната среда, за да не го смъкне тя до своето ниво. Човек трябва да държи връзка с Бога, тогаз всички условия ще може да използва. 5. Три неща за комуните: Когато срещнеш душа, която страда, изпрати й една хубава мисъл. Когато се молиш, отправи една свещена мисъл към Бога право нагоре.
към текста >>
47.
44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отговора му бе: „Борис и Жорж направиха груба
грешка
, че не отидоха да работят с дипломите си там, където ги викат и ще отговарят затова!
Символът бе абсолютно точен. Аз не работих по тази професия нито станах асистент. Мария Тодорова винаги ме упрекваше за това, че съм напуснал кариерата си във факултета. Аз обикновено отговарях, че вината не е в мене, но в черния гарван. Тя отиде тогава при Учителя и сподели с Него всичко.
Отговора му бе: „Борис и Жорж направиха груба
грешка
, че не отидоха да работят с дипломите си там, където ги викат и ще отговарят затова!
" Минаха години и аз трябваше да призная, че с обществения порядък на света съм скаран от край време. Гарванът ли ме скара с обществените порядки или той дойде да ми покаже и посочи задачата, която имам да разрешавам и изпита, който трябва да държа. Онзи изпит по ботаника взех, но не си взех готовата диплома. Отказах научното поприще във факултета. Така бях устроен, пък и да не забравяме, че имаше прокоба на черен гарван.
към текста >>
48.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Накрая искам да кажа, че другите песни в песнарката бяха прегледани много старателно и грижливо и може някоя незначителна
грешка
да е допусната било в темпото, било в тактовото разпределение.
А Кръстю Христов по това време не работеше, ходеше и просеше пари от тук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя. Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. А останалото вие ще проверите. А Тодор Павлов бе председател на БАН десетки години.
Накрая искам да кажа, че другите песни в песнарката бяха прегледани много старателно и грижливо и може някоя незначителна
грешка
да е допусната било в темпото, било в тактовото разпределение.
При едно ново издание трябва да се включат и онези песни на Цветана Табакова, които не ги даде на времето. Освен това има мотиви на Учителя, които бяха дадени в класовете. Учителят изсвири един мотив, той се запише и после те бяха събрани в голямата песнарка. Но се оказа, че има и други мотиви дадени при частни случаи от Учителя. Мария ги събра, включи и тях в новата песнарка.
към текста >>
49.
122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След време когато дойде при нас един млад брат и искаше да се опише подробно историята на всяка една песен, ние разбрахме, че сме направили
грешка
.
122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ Какво значи Братски песни? В голямата песнарка е обяснено как са създадени, но ние нарочно не упоменахме имената на музикантите, за да не се изтъква личния елемент.
След време когато дойде при нас един млад брат и искаше да се опише подробно историята на всяка една песен, ние разбрахме, че сме направили
грешка
.
Бяха изминали 30 години от издаването на песнарката и много материали около нея бяха унищожени през време на обиските. Тогава решихме да дадем някои сведения, които помнехме. Някои Братски песни се приеха да се изпълняват при нашите събрания, защото забележете това добре, че при тяхното създаване участвуваше и Учителя. Някои от песните, текста и мелодията е от Учителя. При други песни мелодията е от Учителя, а текста е от приятел, но по идея на Учителя.
към текста >>
50.
145. СПИРИТИЗМЪТ И ШКОЛАТА. БАЙ ДОНЧО ПРАВИ СПИРИТИЧЕСКА ГРУПА В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Значи
грешката
не е в него, а на друго място.
Веднъж поканили Учителя на сеансите им: „Учителю, елате да присъствувате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме". Учителят се съгласил и отишъл. Учителят седнал в страни. Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума. А това е изпитан медиум, чрез който стават всички проявления!
Значи
грешката
не е в него, а на друго място.
Приближава се ръководителят им бай Дончо, кърши ръце пред Учителя и казва: „Чудно нещо, всяка вечер имаме проявления, а тази вечер няма нищо и никой не се явява". Учителят го изслушал и казал: „А Моето Проявление? Това не е ли малко и не ви ли е достатъчно? " После станал и си тръгнал. От тогава кръжока се разпаднал от само себе си.
към текста >>
51.
171. НАПОЛЕОН БОНАПАРТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той направи
грешка
като тръгна на поход срещу Русия.
Имаше за задача да премахне феодализма в Европа, което той направи. 2. Имаше за задача да премахне светската власт на Папата в Рим, което успя. 3. Най-важната задача бе да направи. Европейски Щати и да обедини цяла Европа. Но в тази задача той не успя.
Той направи
грешка
като тръгна на поход срещу Русия.
Руският цар Николай не го признаваше и той искаше да го накара чрез война да му коленичи. А той не знаеше, че Наполеон и Николай горе в невидимия свят са от една йерархия и не могат да се подчиняват взаимно. Това беше неговата грешка и затова той бе наказан. Бяха му отнети условията и времето за обединение на Европа. Най-големият противник е Англия.
към текста >>
Това беше неговата
грешка
и затова той бе наказан.
Европейски Щати и да обедини цяла Европа. Но в тази задача той не успя. Той направи грешка като тръгна на поход срещу Русия. Руският цар Николай не го признаваше и той искаше да го накара чрез война да му коленичи. А той не знаеше, че Наполеон и Николай горе в невидимия свят са от една йерархия и не могат да се подчиняват взаимно.
Това беше неговата
грешка
и затова той бе наказан.
Бяха му отнети условията и времето за обединение на Европа. Най-големият противник е Англия. В бъдеще ще трябва да се чакат условия и времето за обединение на Европа. И в бъдеще Франция ще бъде най-големия защитник за обединение на Европа, а Англия неин противник. Но накрая Европа ще се обедини."
към текста >>
52.
181. МЕСТА В СЕЛО БИСТРИЦА ЗА НОВИЯ ИЗГРЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сега разбрахте ли, че брат Борис не е направил
грешка
както някои се опитваха да ме обвиняват?
През 1951 г. беше затворена печатницата на Изгрева, а през 1953 г. властта взе земята на селяните и от нея направиха кооперативи. Ако бяхме купили тези места щяха да ни ги вземат и в такъв случай щяхме да останем с празни ръце. А ние с тези пари, които остави Учителя успяхме да отпечатим 51 томчета.
Сега разбрахте ли, че брат Борис не е направил
грешка
както някои се опитваха да ме обвиняват?
Ако беше Учителят останал, ако трябваше да дойдат други събития, тогава щеше Той сам да нареди да закупим тези места. Но дойдоха другите събития и настъпи нова епоха от 45 години, които Учителят бе предсказал. Питат ме, дали да купим в бъдеще тези места? Отговарям: „Трябва да знаете какво е казал Учителя за епохите, които следват до свършека на века и за нашата задача. Нашата задача е да съхраним Словото на Учителя и да Го прехвърлим на едно следващо поколение." Това е разрешението на задачата с местата на Бистрица.
към текста >>
53.
77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но случи се след време, този брат извърши една голяма
погрешка
в живота си.
Разглежда и идеите, които те засягат. Нашият нов брат остава учуден. Учителят знае, което той знае, но знае и нещо повече. Тогава той се убеди, че Учителят носи висока култура, че тя почива на друга основа - духовна. И братът става ученик на Учителя.
Но случи се след време, този брат извърши една голяма
погрешка
в живота си.
В работата си като учител това го съкруши, съвестта му въстана, той беше отчаян от себе си. Настана в него едно такова угризение на съвестта, такива страдания преживя, че не можеше да си намери място, избягва в гората в най-затънтеното място. Там се скрива съкрушен и отчаян, облегнал се на едно дърво и плаче. След малко чува лек шум, вдига глава и гледа до него Учителя. Посядват, мълчат известно време, после Учителят казва: „Тези изпити Аз ти ги поставих." Братът слуша виновен.
към текста >>
54.
02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По-късно Учителят споделя, че е направил
грешка
, че му е казал кога ще си замине, защото е навлезъл в зона, в която не е могъл да се ориентира.
Ще ви кажа, че по негово настояване и по негова молба той е поискал "на последния събор за него, през лятото на 1905 г. да му се предскаже кога ще си замине. Учителят му казал: „Докторе, време ти е да си заминеш скоро. Приготви се! " Есента той си заминава на 29 септември 1905 г.
По-късно Учителят споделя, че е направил
грешка
, че му е казал кога ще си замине, защото е навлезъл в зона, в която не е могъл да се ориентира.
Когато дошло времето да си заминава от този свят, той е бил в едно състояние нито жив, нито мъртъв. Или както се казва: нито долу, нито горе. Не е могъл да се отдели от тялото си. Съобщават на Учителя и Той заминава за Сливен, посещава дома му, застава пред леглото и го освобождава и тогава той си заминава. Учителят махнал ръка над него, все едно, че късал някаква нишка.
към текста >>
55.
11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят каза по този повод: „Алеко Константинов направи
грешка
с „Бай Ганю", като показа само отрицателните черти и затова бе наказан, че създава типа на българина като тип на отрицанието.
Това е една от причините за убийството на писателят Алеко Константинов, защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектираха извън книгата в умовете на читателите и така изникна този конфликт. А той се разреши с убийството му, което за онова време се смяташе, че е станало съвсем случайно и че ТОЙ не е бил прицелната точка на мишената. Не може да се пише за отрицанието само. Това е недопустимо. Онова, което се допуска най-много е, че колкото отрицателни качества се дадат, толкова трябва да се вложат и положителни качества.
Учителят каза по този повод: „Алеко Константинов направи
грешка
с „Бай Ганю", като показа само отрицателните черти и затова бе наказан, че създава типа на българина като тип на отрицанието.
Той трябваше да изнесе и положителните черти на българина." Учителят беше много недоволен от това развитие на нещата. Трябваше да има равновесие. Затова Учителят поръчва на Михалаки Георгиев да напише разказ с положителни черти на българина. Доста време той умува какво да напише. Не можал да измисли нищо.
към текста >>
56.
17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Един от възрастните братя Петко Гумнеров беше направил някаква
погрешка
.
По такъв начин имаме запазени ликовете на братята и сестрите посетили първите събори в Търново. Много от тези лица са познати, а на други сме забравили имената. Жалко, че тогава никой не се сети да напише имената върху картичките. Но все пак това е материал за изследователите. Аз съм разправял често този случай.
Един от възрастните братя Петко Гумнеров беше направил някаква
погрешка
.
Голяма погрешка за онези години. Беше целунал едно момиче. Как бе станало и как го бе целунал, това зна- еха възрастните приятели, които строго го отсъдиха и отхвърлиха като че ли е вън от Братството. Аз тогава бях младеж на 22 години, а те бяха възрастни братя. И тяхната представа за морала беше друга.
към текста >>
Голяма
погрешка
за онези години.
Много от тези лица са познати, а на други сме забравили имената. Жалко, че тогава никой не се сети да напише имената върху картичките. Но все пак това е материал за изследователите. Аз съм разправял често този случай. Един от възрастните братя Петко Гумнеров беше направил някаква погрешка.
Голяма
погрешка
за онези години.
Беше целунал едно момиче. Как бе станало и как го бе целунал, това зна- еха възрастните приятели, които строго го отсъдиха и отхвърлиха като че ли е вън от Братството. Аз тогава бях младеж на 22 години, а те бяха възрастни братя. И тяхната представа за морала беше друга. Но за тази целувка след време се развиха драматични събития, които ще разкажа при друг повод, защото историята е дълга и поучителна за много хора както и за цялото Братство.
към текста >>
57.
70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална
грешка
в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях.
Като го слушаха и го гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин, физиономията му бе френска. Имаше отличен стил и бе много начетен човек. Дори един от гостите ни от франция на Рила сподели с нас чрез преводач, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. И сега ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите.
По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална
грешка
в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях.
Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: „Това щеше да се уреди, защото над Министър-председателя седи Бог". Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време проф. Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. Значи от двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия.
към текста >>
Може би тук Жорж направи една голяма
погрешка
.
наедно с него предприемахме разни задачи и Учителят накрая ни посочи като пример на ученици, които изпълняват окултни задачи. С него сме правили незабравими екскурзии. Беше любител на природата, винаги весел, разположен и лек за ходене. Брат Жорж беше високо интелигентен с широко разбиране и знание, с широка култура. Знаеше много езици и направи много преводи.
Може би тук Жорж направи една голяма
погрешка
.
Не можа да прозре кой е Бо-Ин-Ра, който бе представител на крайния индивидуализъм и който от началото на Школата започна да го превежда. Не се допита до Учителя. А Учителят бе казал, че той е окултист обърнат с главата надолу и е представител на Черната Ложа. След като години наред превежда Бо-Ин-Ра и работи за Черната Ложа без да я осъзнава, чак накрая ние научихме мнението на Учителя за този автор. Но тогава се правеха неща без да питаме Учителя и всеки вършеше волята на своя господар.
към текста >>
58.
95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като изнасяш една
погрешка
на другия, това означава че ти го чистиш отвътре и има опасност, това което изчистиш от него да влезне в тебе и ти да повториш същата
грешка
.
А нашата работа беше друга. Но ние пазим материалите им. Една вечер ние разговаряхме пред Учителя като обсъждахме или критикувахме този или онзи. Как може да се критикува пред Учителя ли, когато Той изрично е казвал: „Не се критикувайте! Не изнасяйте погрешките си един пред други, защото те ще ви спънат.
Като изнасяш една
погрешка
на другия, това означава че ти го чистиш отвътре и има опасност, това което изчистиш от него да влезне в тебе и ти да повториш същата
грешка
.
Онзи, който иска да чисти погрешките на другите, трябва да има сила и мощ." Да, но ние това не го спазвахме. Тази вечер ние разговаряхме, а Учителят стоеше пред нас и не взе отношение към целият ни разговор. Мълчеше през цялото време. А това много рядко се случваше. Защо се случи ли?
към текста >>
59.
99. ЖЕНЕНИ В МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС НЕ СЕ ДОПУСКАТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова и й казва: „Вие направихте
грешка
, че не допуснахте женени в Младежкия Окултен Клас." Мария вдига рамене и се чуди какво да каже.
Минаха много години. Изминаха 22 години и през това време онези, които се женеха или омъжваха трябваше да напуснат Младежкия Клас. Ако си правеха оглушки другите ги подсещаха и настояваха на това, да отидат в Общия Клас. На тяхно място идваха млади попълнения. Бяха изминали към 20 години.
Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова и й казва: „Вие направихте
грешка
, че не допуснахте женени в Младежкия Окултен Клас." Мария вдига рамене и се чуди какво да каже.
Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се пита, дали да го каже на Учителя? Точно в този момент Учителя повтаря същото изречение, но по друг начин: „Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия Окултен Клас! " Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто изказване на Учителя. Всеки от вас може да проумява и върху едното и върху другото. Но беше вече много късно, бяха преминали много поколения и всички задомени имаха семейства, деца, че някои дочакаха дори и внуци.
към текста >>
Точно в този момент Учителя повтаря същото изречение, но по друг начин: „Ние направихме
грешка
, че не допуснахме женени в Младежкия Окултен Клас!
Ако си правеха оглушки другите ги подсещаха и настояваха на това, да отидат в Общия Клас. На тяхно място идваха млади попълнения. Бяха изминали към 20 години. Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Окултен Клас." Мария вдига рамене и се чуди какво да каже. Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се пита, дали да го каже на Учителя?
Точно в този момент Учителя повтаря същото изречение, но по друг начин: „Ние направихме
грешка
, че не допуснахме женени в Младежкия Окултен Клас!
" Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто изказване на Учителя. Всеки от вас може да проумява и върху едното и върху другото. Но беше вече много късно, бяха преминали много поколения и всички задомени имаха семейства, деца, че някои дочакаха дори и внуци. Каква бе грешката ние вече знаехме. Но точно в какво се заключаваше грешката не разбрахме.
към текста >>
Каква бе
грешката
ние вече знаехме.
Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се пита, дали да го каже на Учителя? Точно в този момент Учителя повтаря същото изречение, но по друг начин: „Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия Окултен Клас! " Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто изказване на Учителя. Всеки от вас може да проумява и върху едното и върху другото. Но беше вече много късно, бяха преминали много поколения и всички задомени имаха семейства, деца, че някои дочакаха дори и внуци.
Каква бе
грешката
ние вече знаехме.
Но точно в какво се заключаваше грешката не разбрахме. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Там е написано много за брака и женитбата. Има едно правило: „На окултния ученик не му е позволено да се жени! На окултния ученик му е строго забранено да се жени!
към текста >>
Но точно в какво се заключаваше
грешката
не разбрахме.
Точно в този момент Учителя повтаря същото изречение, но по друг начин: „Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия Окултен Клас! " Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто изказване на Учителя. Всеки от вас може да проумява и върху едното и върху другото. Но беше вече много късно, бяха преминали много поколения и всички задомени имаха семейства, деца, че някои дочакаха дори и внуци. Каква бе грешката ние вече знаехме.
Но точно в какво се заключаваше
грешката
не разбрахме.
Това ще го намерите в Словото на Учителя. Там е написано много за брака и женитбата. Има едно правило: „На окултния ученик не му е позволено да се жени! На окултния ученик му е строго забранено да се жени! Това е второто правило.
към текста >>
60.
110. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
" „Мани, мани, взеха ме по
погрешка
за Учителя и ме пребиха от бой." Разказва целия случай.
Войниците го захвърлят и след това побягват доволни, че са се справили с врага на царството. Савов с мъка се довлича до Изгрева, ляга на горния край на поляната и като пребито псе си ближе раните. Ближе ги и стене. Минава случайно същата сестра и го вижда. „Какво ти е брат Савов?
" „Мани, мани, взеха ме по
погрешка
за Учителя и ме пребиха от бой." Разказва целия случай.
Сестрата се разплаква от умиление през Божието възмездие. А брат Савов като гледа сестрата смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му побой. Накрая казва: „Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си. Тежка е царската корона за един обикновен поданик." А сестрата добавя: „Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да заприличаш на човек? " „Не мога сестра, такава ми е службата, чужда корона да нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга.
към текста >>
61.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Да нямате
грешка
?
Но едно е да проповядваш, друго е да живееш с проповедта. В една от беседите си Учителят споменава за него, че когато се поминал и заминал в Невидимия свят той очаквал да го посрещнат както трябва, понеже цял живот проповядвал Писанието между народа. Посрещнали го горе, сложили го на една маса и му казали, че ще го нагостят с онези плодове, които той е сътворил долу на земята. Поднесли му една чиния, а в чинията сложили един цървул с една вилица и един нож, за да го яде. Пита ги: „Аз съм Божи служител и какъв е този цървул в тази чиния.
Да нямате
грешка
?
" Казали му: „Това е същия цървул, онзи скъсан цървул, който ти даде на един бедняк, който беше бос и гол, а на теб ти се посвиди да му дадеш новите си цървули, защото с тях на следващия ден щеше да идеш да проповядваш. Ето това ти е наградата: скъсан цървул да ядеш." Ето така бива посрещнат бай Димитър в Невидимия свят. Що проповедници видяхме и що проповедници срещнахме в този си живот? Да се чудиш и маеш от къде.изкочиха толкова много проповедници. Но рано или късно всеки един проповедник го чака скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен.
към текста >>
62.
14. ОНЕПРАВДАНИЯТ РИБАР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като направи един човек
грешка
, то ползвай се от нея и не я прави повече.
„Как така ще ги пусне, та нали аз ги улових? " Учителят се усмихва: „Ти ги улови, но нали ни ги продаде. Те сега са наши. Ние ще направим каквото искаме с тях." Отива братът и пуска рибите в езерото. А Учителят се усмихва: „Тези риби ще разправят на другите риби как са били уловени, та друг път да не се ловят на въдица." Така Учителят ни предаде още един урок.
Като направи един човек
грешка
, то ползвай се от нея и не я прави повече.
Това бе естествената поука от тази случка.
към текста >>
63.
33. СПИРАЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз разбрах
грешката
си, отидох при Него и Му се извиних.
Аз се чудех какво да правя. Накрая се ядосах и ударих няколко пъти с лоста, за да проверя дали може да се разцепи на две половини. Защото някой предложи да го разцепим на две половини и най-после да го измъкнем. Учителят, който наблюдаваше се обърна рязко и се отдалечи. Той не беше доволен да се чупи камъка и да се разцепва на две.
Аз разбрах
грешката
си, отидох при Него и Му се извиних.
Той прие извинението. Отидох при останалите и наблюдаваме камъка. Но с гледане камък не се мести. Тогава Учителят дойде при мен и попита: „Може ли по друг начин да се измести камъка? Помислих и отговорих: „Може, но трябва да разрешите да използваме пейките като лостове." Пейките бяха от цели борове, от цели дървета.
към текста >>
64.
14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имаше грешки в счетоводството и тази
грешка
бе, че сумите, които бяха намерени при Учителя не бяха включени в общото счетоводство на Братството, а за тях се водеше отделна сметка.
За мен те бяха тъмничари, а аз за тях бях затворник, който работеше и изкарваше своята прехрана, а със затворническата бригада, която организирах и работехме по строежите изкарвахме и тяхните заплати на тъмничари. На подсъдимата пейка беше и Жечо Панайотов, който беше счетоводител на Братството. Към него в последствие придадоха и Коста Стефанов, който пое главното счетоводство през 1954 г. Но в първите години Жечо бе счетоводител. И той не беше много добър и точен.
Имаше грешки в счетоводството и тази
грешка
бе, че сумите, които бяха намерени при Учителя не бяха включени в общото счетоводство на Братството, а за тях се водеше отделна сметка.
Пак за нея се водеше счетоводство, но то беше вътрешно, отделно счетоводство, то не минаваше за официално счетоводство, защото нямаше документация за него. За самият процес има документация. Оставям нещата така. Не искам реабилитация. Оставям да се разрешат по закона на живата природа като все един ден ще се намери разрешение на тези неща по закона на Правдата.
към текста >>
65.
40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Следствието продължаваше да се води, но аз бях вече ориентиран за много неща и не можех да допусна
грешка
.
Когато Мария изпрати изпраното и изгладено бельо, пристигнаха и чорапите и с тях дойдоха отговорите и на моите три въпроси. Момчето бе запомнило всичко наизуст. Тук нямаше молив и хартия, защото тук бе 13-тия кръг на ада. Но и тук слезна ангел Господен, влезна в един от началниците на затвора и му нареди да поставят това момче в моята килия. Така дойде помощта от Невидимия свят в 13-тия кръг на ада.
Следствието продължаваше да се води, но аз бях вече ориентиран за много неща и не можех да допусна
грешка
.
Бях с ясна мисъл и с будно съзнание.
към текста >>
66.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Не е въпросът мен да освободят, комунистите трябва да изправят
погрешката
си към Бялото братство.
Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни. Тук ме е пратил Учителят на работа, всред унижените и оскърбените. Аз съм благодарен. Сега тъй проповядвам учението. Мъчениците, които устояват на всички мъчения и изпитания, те са безсмъртни, те проповядват Вечния живот. 15.
Не е въпросът мен да освободят, комунистите трябва да изправят
погрешката
си към Бялото братство.
Трябва да изправят отношенията си. 16. Героите и мъчениците се раждат. Те са определени още от Невидимия Свят. Те имат свой път и своя мисия. Ако някой си тури маската на такъв, като дойдат мъчнотиите, не устоява.
към текста >>
67.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
България направи
погрешка
, че имаше неприятни отношения с Русия.
А пък българите ще вървят по обратния път: Те досега са имали все царство, царе, а сега ще имат република. Какво трябва да правят българите? Трябва да се върнат назад. А какво значи това? Да се свържат с Русия!
България направи
погрешка
, че имаше неприятни отношения с Русия.
България трябва да си поправи грешката. Да не се бие с Русия. В Русия ще стане духовна промяна. Те ще приемат новите идеи. Русия ще изпълни своята духовна мисия.
към текста >>
България трябва да си поправи
грешката
.
Какво трябва да правят българите? Трябва да се върнат назад. А какво значи това? Да се свържат с Русия! България направи погрешка, че имаше неприятни отношения с Русия.
България трябва да си поправи
грешката
.
Да не се бие с Русия. В Русия ще стане духовна промяна. Те ще приемат новите идеи. Русия ще изпълни своята духовна мисия. Българите бяха 500 години под турско робство за наказание за гонението против богомилите.
към текста >>
68.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Всичката ви
грешка
седи в това, че вие искате като дойдете тук да се проявите като в света.
Сега, вземете за пример защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави защо не седите при тях?
Всичката ви
грешка
седи в това, че вие искате като дойдете тук да се проявите като в света.
Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." Ето, това е категоричното мнение на Учителя за уставите. Който иска устав да си ходи там, гдето има устави и чрез които устави се управляват общества, организации, партии, сдружения, фондации и т. н. 3. Това изказване на Учителя е също и във връзка с желанието и плана на възрастните приятели от Школата в София, да създадат устав и от Школата да направят организация и да се регистрират пред съда. Една сряда след предварително договаряне те решават след редовната беседа на Учителя, да поставят въпроса пред Него за създаване на устав и организация и съответна регистрация пред съда.
към текста >>
От тук следва, че
грешката
на Елена Андреева се състои в погрешна дата, защото когато бе разказвана тази история е записана през 1975 г., дотогава бяха се изминали 50 години от историята на „Писмото".
Целият този случай е описан в книгата „Изгревът...", том I от Нестор Илиев под надслов „Защо Учителят даде песента „Писмото" на стр. 513. Освен това и стенографката на Учителя Елена Андреева описва подробно този случай, „Как и за какво бе дадена песента „Писмото", от стр. 541-550... Накрая на книгата бе публикуван за първи път нотния текст на песента „Писмото". Според спомените на Елена Андреева, тази случка се отнася за 1926 г., но днес ние се сдобихме със самият оригинал на „Писмото", което ще публикуваме с почерка и подписа на Учителя. Там е записана датата 14 януари 1923 г., София.
От тук следва, че
грешката
на Елена Андреева се състои в погрешна дата, защото когато бе разказвана тази история е записана през 1975 г., дотогава бяха се изминали 50 години от историята на „Писмото".
Нейният ум и разсъдък бяха на изключителна висота и никой не може да постави под съмнение истинността на нейният разказ. 4. Забележете, че датата на „Писмото" е 14.1.1923 г., когато Учителят дава отпор на онези, които искат устав и организация. И понеже някои не мирясват и отново човъркат този въпрос, то няколко месеца по-късно Учителят повдига отново този въпрос и говори в беседата си на 29 април 1923 г., чийто текст бе публикуван в точка втора. От тук какво следва? Учителят е срещу уставите.
към текста >>
69.
13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Днес тези лица посочени в точка 1, 2, 3, 4, които задържат материалите от Боцис Николов трябва да си дадат сметка каква непростима
грешка
са направили и да се коригират докато е време, защото ще бъдат осъдени от следващите поколения и най вече от Небето затова тяхно деяние.
Всички лица и събития описани в този том са документирани и има снимков материал. Всички лица необозначени с имена са разчетени и обозначени на съответните снимки, групови или индивидуални с Учителя. Този материал не бе поместен, защото на този етап е най-важното да се отпечатат тези два тома. Поради финансови затруднения те се отпечатват на обикновена хартия, която е по-евтина, но от своя страна тя не позволява отпечатването на качествени снимки. При едно ново издание на луксозна хартия бихме включили и такъв документален материал.
Днес тези лица посочени в точка 1, 2, 3, 4, които задържат материалите от Боцис Николов трябва да си дадат сметка каква непростима
грешка
са направили и да се коригират докато е време, защото ще бъдат осъдени от следващите поколения и най вече от Небето затова тяхно деяние.
Има един закон на Школата и думите на Учителя са цитирани в тези два тома, а те са следните: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева, няма да остане ненаказано". Ние проверихме, че това се сбъдна! Здравей Борисе! Вергилий си изпълни своята задача. Много здраве имаш от мен и да знаеш, че аз винаги си изпълнявам обещанията.
към текста >>
70.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Но той тук направи една груба
грешка
, като пожела сам да дирижира.
Благодарение на това, че имаше готови музиканти, които можеха да излезнат на концертен подиум, се направи първи пробив. Това бяха музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова. Д-р Филип Стоицев имаше съвсем друга постановка за нещата. Единствено той беше готов със своите музикални разработки на песни от Учителя за инструментален състав. Инструменталистите бяха на лице и бяха готови да изпълняват разработените му песни.
Но той тук направи една груба
грешка
, като пожела сам да дирижира.
А той бе в почетна възраст и не можеше да се справи с тази задача. Не пожела да се вслуша в съвета ми и да отстъпи мястото си на Петър Ганев, който беше професионалист и можеше отлично да се справи като диригент. Стоицев не послуша и сам се провали. Времето го отвя. Следващият проблем след осъществения концерт през м.
към текста >>
А че нямат нормални пенсии - това е тяхна
грешка
.
Получаваха заплата и след това получаваха пенсии, с които днес да преживяват. И никой не е умрял от глад. И никой няма право да проси и да излага себе си и Учението на Учителя. А онези, които мързелуваха, лентяйствуваха и се подвизаваха да работят уж „духовно", а не работеха, накрая пак получиха милост от държавата т. н. социална пенсия.
А че нямат нормални пенсии - това е тяхна
грешка
.
Те имат подарък - социална пенсия от държавата. Днес има такива около 10 човека. Сега се явяват други, които да ги подкупят с пари, помощи от Франция. А защо? За да застъпват методите на михайловистите, които нямат нищо общо с Школата на Учителя.
към текста >>
Който не желае да се възползува от опита на предишните поколения ще направи груба
грешка
и ще се спре сам в своя път като музикант.
Настоящите бележки бяха написани, за да се знае по какъв път трябва да се върви. Твърдя, че това е единствения път, защото аз съм този, който е работил с всички музиканти от времето на Школата и съм свършил тяхната работа. Познавам много добре техния път на извисяване и пътят им на падение. И това го имаше в Школата. Всеки ще ползува това, което му е потребно и необходимо като музикант от тези томове на поредицата „Изгревът".
Който не желае да се възползува от опита на предишните поколения ще направи груба
грешка
и ще се спре сам в своя път като музикант.
И още нещо. Може би това е най-главното за музикантите. Музикантите затова са музиканти, да изучават, проучават музиката на Учителя и да я изпълняват. Музиканти не се занимават с политика. Не се занимават с организация.
към текста >>
71.
15. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ, ТОМ I
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
15. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ I Когато трябваше да се завърши предпечатната подготовка на том I по
погрешка
, вместо последната корекция на материала, отиде предпоследната, в която имаше грешки.
15. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ I Когато трябваше да се завърши предпечатната подготовка на том I по
погрешка
, вместо последната корекция на материала, отиде предпоследната, в която имаше грешки.
Това се видя много късно и в ход трябваше да се коригират пропуските. Някои от тях останаха. Сега ще се спрем на онези, които всеки трябва да си поправи. Не се спираме на печатните грешки, те са явни. 1. На стр.
към текста >>
Това е
грешка
при набирането на текста.
441 стр., 12 ред лицето е К. Иларионов, а не К. Икономов. 4. 571 стр., 9 ред от долу - Учителят не се завръща на З.ХИ.1944 г. от Мърчаево в София.
Това е
грешка
при набирането на текста.
Тя бе изчистена в последната корекция, но при последващото им заменяне поради пропуск се отпечати предпоследната корекция. Днес коригираме. Учителят се завръща в края на м. октомври 1944 г. и най-вероятно към 19 октомври, защото Той започва да изнася беседи на 22 октомври 1944 г., неделя.
към текста >>
72.
10.РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
,
,
ТОМ 4
Затова за 128 години се натрупва
грешка
, равна на двадесет и четири часа.
Когато е пребивавал в Египет, като завоевател, се е запознал с египетския слънчев календар. Разработката е направена под ръководството на египетския астроном Созиген. Същността се изразява в това, че като основен факт е било прието преместването на слънцето сред звездите. Созиген разделил годината на 12 месеца. Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с единадесет минути и четиринадесет секунди.
Затова за 128 години се натрупва
грешка
, равна на двадесет и четири часа.
Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба. Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година. През 325 година бил свикан Никейският църковен събор, който приема за целия християнски свят Юлиянския календар за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март. Това е важно за църквата, за нуждите й да се определи празнуването на Пасхата. Но до 1600 г.
към текста >>
се натрупала
грешка
с десет дни повече, защото на 128 години той натрупва един ден в повече.
Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба. Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година. През 325 година бил свикан Никейският църковен събор, който приема за целия християнски свят Юлиянския календар за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март. Това е важно за църквата, за нуждите й да се определи празнуването на Пасхата. Но до 1600 г.
се натрупала
грешка
с десет дни повече, защото на 128 години той натрупва един ден в повече.
На събора в Константинопол, през 1583 г. е призната неточността на Юлиянския календар. Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е. до Възкресение Христово, или Великден. ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР Поправката се извършва от Папа Григорий XIII (1520-1576).
към текста >>
Поправя се
грешката
, посочена от Никейския събор през 325 г.
е призната неточността на Юлиянския календар. Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е. до Възкресение Христово, или Великден. ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР Поправката се извършва от Папа Григорий XIII (1520-1576). Той приема проекта на д-р Луиджи Лилий (1520-1576 г.) Папата издава специална Була, която датите се преместват с десет дни напред и вместо 5 октомври се приема 15 октомври 1582 г.
Поправя се
грешката
, посочена от Никейския събор през 325 г.
и пролетното равноденствие е отново на 21 март. Но как да се запази пролетното равноденствие да бъде винаги на 21 март? Според Юлиянският календар за 400 г. се събират три денонощия напълно излишни, т.е. се събират плюс три дни.
към текста >>
73.
І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха
грешката
да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания.
Добри и чисти по душа, от основните идеи и принципи на учението те изградиха мироглед, станал съдба в живота им. Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз.
С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха
грешката
да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания.
Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят. Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът.
към текста >>
74.
ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Освен това котаракът използва
погрешката
на закъснелите и влезе в салона.
Съществата от горе не го пускат. Никой от вас не го приема, а проявява интерес към новото учение и иска да го чуе с ушите си, а няма такива и страда. Не само това, но владиката няма и оформено тяло, за да възприема Словото и Божествената мисъл. Виждам го как обикаля салона и търси начин да влезе. Днес той използва котарака, който се оказа добър медиум.
Освен това котаракът използва
погрешката
на закъснелите и влезе в салона.
А сега, владиката наедно с вас ще слуша лекцията. Котаракът е полузаспал, само е излъчен... Лекцията продължи. Тя бе слушана, не само от нас, не само от невидимите същества, но и от един владика. Ето някои от мислите в лекцията: „Нека любовта да бъде подтик в живота ви - да прославите името Божие. Нека мъдростта бъде подтик - да търсите Царството Божие и Неговата правда.
към текста >>
75.
ІІ.31. БИБЛИЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Смутен от извършения без позволение препис на Неговите лични бележки, целувам ръката Му и казвам: - Но аз направих една
погрешка
!
УЧИТЕЛЯТ ме посреща усмихнат, загледан в пакета, който бе в ръцете ми. - Ето библията - продумах и целувам десницата Му. От разгънатата опаковка се показа библията, подвързана чисто и естетично. После Той разлисти няколко страници и се увери, че е подшита добре. Явно, доволен от извършеното, подава десницата си.
Смутен от извършения без позволение препис на Неговите лични бележки, целувам ръката Му и казвам: - Но аз направих една
погрешка
!
- Каква? - Без позволение, цяла нощ съм преписвал личните Ви бележки. Не съм Ви питал. Моля да ме извините! - Позволено е на този, който бърка в меда, да си оближе пръстите - каза УЧИТЕЛЯ и се прибра в горницата.
към текста >>
76.
ІІІ.45. СЪБРАНИЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Погрешката
на един -
грешка
за всички.
Но след малко добави: „Аз се чудя как е възможно жена с три деца да открадне един ученик от Младежкия Окултен Клас? " Учителят ме изгледа строго. Аз се поклоних, целунах ръка и се отдалечих. Загадката бе разрешена. Вината на един - вина за всички.
Погрешката
на един -
грешка
за всички.
Това бе окултен закон. Имаше го в Словото Му. Видяхме го на живо в Школата Му.
към текста >>
77.
ІІІ.52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Не може да има
грешка
.
Има цифрите 157, 159, 161 и 164 см. Дали има противоречие в това? Няма противоречие. Защото Учителят разглежда нещата в строго конкретни времена, за да изведе от тях строго определени закони. А ръстът на Учителя бе 165 см.
Не може да има
грешка
.
И нищо не може да има случайно там - при Великия Учител.
към текста >>
78.
ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
А това бе тяхна
грешка
.
Има и други форми. Но винаги онзи, който изрича Божието Слово, оповестява на слушателите, че това не е негово Слово, а Слово на Господа. И Аз сега, когато разговарям с вас и когато трябва да изкажа Словото на Господа, казвам така: „Рекох, и след това казвам това, което трябва да се каже. Така започвам и беседата. Но стенографите решиха, че това не е литературен израз и го махнаха.
А това бе тяхна
грешка
.
Ако беше запазено, тогава по-ясно щеше да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духът, който обитава в Мен и който се изявява чрез Христовия Дух, и проявява чрез Господния Дух. Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух." Ние сме малцината пред Учителя и слушаме това Откровение за същността на Словото Му. Тогава разбрах, какво представлява беседата на Учителя като форма на общуване. А чрез моя живот и чрез опитностите на учениците от Школата добих нагледна представа какво представлява беседата на Учителя, когато Словото му се изявява като Светлина и Виделина, а се проявява като Сила и Живот.
към текста >>
79.
ІІІ.92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Най-голямата
грешка
е, че човечеството отвори бутилката и от нея излезе духът на разрушението.
Преминахме покрай една яма, изровена от една бомба. „Какво представлява една бомба? Там са затворени духовете на разрушението. Избухне ли бомбата, тези духове разрушават. Не избухне ли, те са затворени.
Най-голямата
грешка
е, че човечеството отвори бутилката и от нея излезе духът на разрушението.
Този дух трудно може да се вкара отново в бутилката." Ние приближихме Изгрева и там ни посрещнаха приятелите.
към текста >>
80.
ІІІ.100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Минаха няколко дни и аз разбрах, че съм направил непоправима
грешка
, че не взех първата цигулка, с която Учителят е свирил може би над двадесет години.
" Аз я взех в ръцете си и се опитах да свиря с нея, но това бе модел от миналия век, пръстите ми не можаха да хванат грифа и аз усетих, че се излагам пред Учителя с моето неумение да се справя с този инструмент. „Учителю, този инструмент не е за мене." „Е, щом е така, ще ти дам друга цигулка". Тогава отиде и отвори капака на една кутия, взе една цигулка и ми я показа. „Това е един хубав инструмент на един от казанлъшките майстори." Аз я взех, опитах я и ми хареса. Задържах я.
Минаха няколко дни и аз разбрах, че съм направил непоправима
грешка
, че не взех първата цигулка, с която Учителят е свирил може би над двадесет години.
В Музикалния живот на Изгрева и аз взех участие с моите скромни възможности. Така чрез мене можа да се създаде песента „Той иде", като първата част бе мое творческо извисяване. Втората част бе допълнена от Учителя. Това стана на 7 януари 1939 година и на 4 февруари 1939 година. Веднъж Учителят пред мен изсвири една мелодия.
към текста >>
81.
ІІІ.106. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
И понеже ние, учениците от Школата на Учителя, също не изкупувахме редовно беседите, то вероятно и другите след нас ще да направят същата
грешка
.
Това се доказа десетки години след заминаването на Учителя. По време на обиска на 6.ХII.1957 година властите прибраха 180 хиляди отпечатани томчета на Учителя, натовариха ги на 19 камиона и ги закараха в книжната фабрика на гара Искър, където ги унищожиха, като ги претопиха на книжна каша. Инквизицията от средните векове, която изгаряше книги и живи хора продължаваше да действа и днес. Затова бъдете внимателни, когато ви се отдаде време за печат, не губете времето си и не печатайте големи тиражи, защото българският народ в никакъв случай няма да се юрне да купува беседи на Учителя. Ще ги купуват само онези души, които са родени между този народ и имат за задача да се срещнат със Словото на Учителя.
И понеже ние, учениците от Школата на Учителя, също не изкупувахме редовно беседите, то вероятно и другите след нас ще да направят същата
грешка
.
А може и да не е грешка. Сега ще ви предоставя един позив на Братския съвет за набиране на средства за отпечатване беседи на Учителя. Същите проблеми ще ги имате и вие. ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Всеки човек чрез своя ум, сърце, воля, душа и дух е свързан с цялото човечество. Онези сили, които работят в него, работят и в Цялото.
към текста >>
А може и да не е
грешка
.
По време на обиска на 6.ХII.1957 година властите прибраха 180 хиляди отпечатани томчета на Учителя, натовариха ги на 19 камиона и ги закараха в книжната фабрика на гара Искър, където ги унищожиха, като ги претопиха на книжна каша. Инквизицията от средните векове, която изгаряше книги и живи хора продължаваше да действа и днес. Затова бъдете внимателни, когато ви се отдаде време за печат, не губете времето си и не печатайте големи тиражи, защото българският народ в никакъв случай няма да се юрне да купува беседи на Учителя. Ще ги купуват само онези души, които са родени между този народ и имат за задача да се срещнат със Словото на Учителя. И понеже ние, учениците от Школата на Учителя, също не изкупувахме редовно беседите, то вероятно и другите след нас ще да направят същата грешка.
А може и да не е
грешка
.
Сега ще ви предоставя един позив на Братския съвет за набиране на средства за отпечатване беседи на Учителя. Същите проблеми ще ги имате и вие. ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Всеки човек чрез своя ум, сърце, воля, душа и дух е свързан с цялото човечество. Онези сили, които работят в него, работят и в Цялото. Затова не е безразлично, какво мисли, чувства и върши човек.
към текста >>
82.
3.47. Симеон Радев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Грешката
е там, че хората търсят Бога вън от себе си.
Това така беше. След това Учителят в една от беседите казва: „Много видни хора тук на земята обещаваха горе на небето, че като слязат на земята, ще работят за Делото Божие, обаче те се залисаха в други неща, между които женитби там и т.н., те горчиво ще съжаляват един ден, когато се върнат горе на небето за изгубеното време тук на земята." И аз сега смятам, това е вече мое мнение, че един от тия, които се бяха захласнали в друга посока е и г-н Симеон Радев. Това нещо, което го разказах сега тук, тази среща и разговор с г-н Симеон Радев беше след заминаването от този свят на Учителя, това беше някъде към 1955/1956 година. Той беше дошъл на Изгрева да търси някого, с когото се беше разминал. „Съзнателно или несъзнателно, всяка душа търси Бога.
Грешката
е там, че хората търсят Бога вън от себе си.
Реалността е в самия човек. Бог, когото търсите вън някъде, е вътре във вас. Ако познаете Бога в себе си, ще го познаете и вън от себе си. Диханието на Бога е небходимо за всеки човек, както млякото за новороденото дете. Следователно процесът на Божественото дихание е непреривен.
към текста >>
83.
4.06. Силата на идеите и силата на вярата
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
По този случай Учителят навремето бе казал, че има
грешка
в израза: "всяка власт е от Бога!
Той беше познал силата на идеите и имаше една реална опитност за силата на вярата чрез онова преминаване през границата на времето - без билет и без паспорт. Такива хора, опознали силата на идеите и силата на вярата, знаеха своя път. Този път бе осветен от техните идеи и постлан от техните дела. Затова, след 45 години ние можем да проверим думите на Учителя за силата на идеите и за силата на техните погрешни методи на действие. Тези погрешни методи на действие разрушиха и „Изгрева", и посегнаха срещу Словото на Учителя, като Го унищожаваха чрез обиски, претопяване и горене.
По този случай Учителят навремето бе казал, че има
грешка
в израза: "всяка власт е от Бога!
" И че истинският превод е следният: „Всяка праведна власт е от Бога! " А кои са праведните? Това са синовете Божии, които носят Светлината, Виделината на Словото на Бога и които оживяват чрез делата си на земята, чрез Добродетел и Правда. Божията Правда възстановява Царството си на земята чрез Светлина в умовете на хората и чрез Виделина в душите им, и чрез праведни дела на земята.
към текста >>
84.
4.18. Кредитори и умът на човека
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Всеки от нас правеше някъде
грешка
и се прекъсваше тази верига, и затова резултатите ни бяха повече от скромни.
Тогава разбрах, че се следва не само с пари, но и с разум, но и с постоянство и воля. Това означава да има последователност в онази верига, която свързва идеята, която я прокарва като мисъл в ума ти, която се организира в самият тебе и която трябва да се организира на физическото поле. Това означава качества, способности, организация, много труд и постоянство, придружени с воля в името на един идеал. Прекъсне ли се някъде тази верига, прекъсва се всичко. Аз това имах възможност да наблюдавам не само със себе си, но и с другите около мен, които бяхме на „Изгрева".
Всеки от нас правеше някъде
грешка
и се прекъсваше тази верига, и затова резултатите ни бяха повече от скромни.
При една друга среща с Учителя аз Го запитах за някои мои проблеми, обаче Той ми отговаряше, както се казва, „ни в клин, ни в ръкав". Той ми каза следното: „Ти надолу из баира не разслабвай спирачката, а нагоре из баира не я стягай." Аз размишлявах върху тези думи на Учителя. Какво значи: Не разслабвай спирачките надолу и не стягай спирачките нагоре. Аз открих в своя характер една черта, че когато всичко ми се нарежда добре, аз се отпускам и засилвам колата и може да катастрофирам. А когато се намирам в някои мъчнотии и затруднения, аз още повече стягам спирачките нагоре.
към текста >>
85.
5. 18. Не коригирай и не възпирай Божественото
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Това бе груба
грешка
.
Това се отнася за пророците. А тук е дошъл Великият Учител и Бог говори чрез Него. Затова Той започва така: „Рекох" и добавя онова, което Бог говори чрез Него. А това нещо се промени и се изхвърли. А не трябваше.
Това бе груба
грешка
.
Много от беседите заради литературните корекции бяха променени. Това е един голям неин грях. Тя направи и друга грешка. На нейно име беше записана една трета идеална част от Салона. Когато излезна законът за едрата градска собственост я запитаха: „От къщата ли се отказваш, или от Салона?
към текста >>
Тя направи и друга
грешка
.
А това нещо се промени и се изхвърли. А не трябваше. Това бе груба грешка. Много от беседите заради литературните корекции бяха променени. Това е един голям неин грях.
Тя направи и друга
грешка
.
На нейно име беше записана една трета идеална част от Салона. Когато излезна законът за едрата градска собственост я запитаха: „От къщата ли се отказваш, или от Салона? " Тя се отказа от Салона, за да си запази къщата. Последствията за нея бяха тежки. Паша ослепя заради това, че се опита да промени Словото на Учителя, и че се отказа от Салона.
към текста >>
86.
5.49. СЪДБАТА НА БРАТСКИТЕ РЪЦЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
„Моля ти се, Учителю,
грешка
направих.
А Лулчев беше германофил и помагаше на германците. Беше споделил пред Темелко, че се излъчва от тялото си и отива да предвожда немските войски, да се бие срещу руснаците; тогава среща Учителя, как Той води руснаците в небесата да се бият срещу германците. Дойде време, когато руснаците минаха през България и се биха срещу германците. Лулчев отива при Учителя да се моли. Учителят не го приема.
„Моля ти се, Учителю,
грешка
направих.
Обичам германците и затова им помагах." А Учителят отвръща: „Не, Русия е славянски народ. Ние сме Славяни и със Славяните ще бъдем." Ето, това бе решение на Учителя. Но Лулчев явно не си научи урока, дори когато го убиха. Яви се на брат си Тошко и му нареди да раздели изкованите от Владо ръце, символизиращи Българо - Руската дружба. Това ще бъде фатално за историята на българския народ.
към текста >>
87.
5.52. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Не се ли познава, ще се направи същата
грешка
и всички ще бъдат отново спряни в пътя си.
Не ги дадоха. Един излъга. А защо? Защото днес има Сили, които не разрешават да се напише как е било и какво е станало. А това е път на едно предишно поколение, който трябва да се познава.
Не се ли познава, ще се направи същата
грешка
и всички ще бъдат отново спряни в пътя си.
А кой е този път? Пътят е в Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Словото Му съгражда Духовната Школа. Но има и друг път. Той започва с устави, с регистрации, с официални писма, които не можахме да публикуваме, понеже ги укриха, но винаги завършват с подобна телеграма, която бе любезна Драга Михайлова да ни предаде за публикация от 24.12.1976 г.
към текста >>
88.
6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тази фатална
грешка
на българската политика беше порицана от Учителя.
На 25 март 1941 г. Югославия се присъедини към Тристранния пакт, като на 27-ми с. м. избухна военен преврат, насочен срещу Германия. След 9 дни Хитлер обяви война на Югославия, като след няколко дни Югославия капитулира. Германците заставиха България да влезе и окупира някои от териториите на Гърция и Югославия.
Тази фатална
грешка
на българската политика беше порицана от Учителя.
Аз бях на Изгрева при Учителя, когато съобщиха тази вест, че българите трябва да окупират Сърбия и Македония. Учителят стана много сериозен и не одобри тази стъпка в българската политика. Той искаше строг неутралитет. Тогава съветниците на цар Борис го уплашиха, че Италия ще вземе Македония и подплашиха българското правителство да направи една погрешна крачка, която им костваше много. И след това българите там направиха много престъпления и си навлякоха карма.
към текста >>
89.
7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
- 30 години след тези събития и е допусната
грешка
.
Наследи я нейният брат Филип Георгиев Керемидчиев. Но той бе откаран в концлагер от властите заради някакви прегрешения пред тях и там си замина". Скандалът, който вдигна племенницата на Савка бе за това, че нейният баща, който е бил в концлагер, не е починал в концлагер, а е починал впоследствие. Това е вярно, при направената проверка след това. Но това са спомени на Елена Андреева, които тя е разказвала през 1975 г.
- 30 години след тези събития и е допусната
грешка
.
По-късно успяхме да се свържем с нея, поканихме я в дома на Марийка Марашлиева, за да се изясни случая. Разказах всичко, което знаех за архива на Савка, който бе ограбен. Разпитах я подробно, дали има някакви материали от Савка, или от баба си Тереза Керемидчиева. Оказа се, че тя не знаеше нищо за тях. Единствено ми връчи едно писмо, преснето на фотохартия на Учителя до Тереза Ке-ремидчиева, което вече притежавах от 20 години.
към текста >>
По този начин се изчиства и поправя една
грешка
, че Филип Керемидчиев не е починал в концлагер, а е починал през 1964 г.
Филип е починал през 1964 година, на 64 години. В спомените на Борис Николов в „Изгревът", том III, стр. 109-110, се разказва подробно за нейния баща и по този начин се коригира една неточност. В том III на „Изгревът", на 362 стр. е публикувана декларацията на Тереза.
По този начин се изчиства и поправя една
грешка
, че Филип Керемидчиев не е починал в концлагер, а е починал през 1964 г.
в дома си. Останалото е вярно. Един приятел - висок, черноок, с мустак ме спря веднъж на един концерт и ми каза, че написаното в „Изгревът", том I от спомените на Мария Тодорова на стр. 325, където е писано, че ..."Йорданка Жекова не знаела да чете и да пише" не било вярно, понеже лично той я слушал в Мърчаево как тя чете беседа на Учителя. Това бе Петър Киров от село Мърчаево.
към текста >>
90.
7.05. САВА КАЛИМЕНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Той ме гледа и продума: „Да, и аз им казах, че това е
грешка
.
Вие за мен всички се провалихте. Правя го за Школата на Учителя и за Учението Му. Не го правя за теб. А това са врагове на теб и на Братството -твоите близки. Ще се убедиш в бъдеще".
Той ме гледа и продума: „Да, и аз им казах, че това е
грешка
.
Казвам, че е тяхна грешка, но те не ми вярват". „Ето Сава, аз ти оставям тези ролки от записите в знак на това, че аз съм свършил твоята работа теб и че нямам нищо общо с милицията. А в скоро време ще се убедиш кой има общо с милицията." Той се успокои, аз му предадох магнетофонните ролки и си тръгнах. Бях ядосан. Винаги така се случваше, че вместо да ми благодарят за свършената работа, изскачаха из невиделица хора, движени от Сили, които да ми пречат.
към текста >>
Казвам, че е тяхна
грешка
, но те не ми вярват".
Правя го за Школата на Учителя и за Учението Му. Не го правя за теб. А това са врагове на теб и на Братството -твоите близки. Ще се убедиш в бъдеще". Той ме гледа и продума: „Да, и аз им казах, че това е грешка.
Казвам, че е тяхна
грешка
, но те не ми вярват".
„Ето Сава, аз ти оставям тези ролки от записите в знак на това, че аз съм свършил твоята работа теб и че нямам нищо общо с милицията. А в скоро време ще се убедиш кой има общо с милицията." Той се успокои, аз му предадох магнетофонните ролки и си тръгнах. Бях ядосан. Винаги така се случваше, че вместо да ми благодарят за свършената работа, изскачаха из невиделица хора, движени от Сили, които да ми пречат. Знаех много добре откъде идваха тези Сили.
към текста >>
И тя излезе на два концерта и изпълни добре песните, но направи
грешка
, че застана по средата на инструменталния състав и той я заглуши.
И дъщеря, и внучка се опитаха да пречат. После внучката предизвика обиск и го унищожиха по този начин психически. Минаха години, аз посетих дъщеря му Стефка, като настоях пред нея да се подготви и изнесе сама концерт от песни на Учителя. Спомних си, че навремето Галилей Величков настояваше пред мен, че ако някога имам време и условия, лично да накарам Стефка Калименова да изпълни песни на Учителя, защото има необикновен глас за тези песни. Употребих много сили и енергия, за да я изведа в една нова орбита, на творческото изпълнение.
И тя излезе на два концерта и изпълни добре песните, но направи
грешка
, че застана по средата на инструменталния състав и той я заглуши.
Трябваше да се спазват класическите правила и да се застава пред оркестъра. Може би засега нейното изпълнение на песните на Учителя да е най-сполучливото досега. Казах на дъщеря й Елена да направи професионален запис на майка си, за да остане като образец на песните на Учителя по времето на Школата. И дано го нап-рави. При една от срещите ми в техния дом в София Стефка влезна ядосано в стаята и ме упрекна.
към текста >>
91.
7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Лично аз съм направил една
грешка
, като съм издал „Агни Йога".
„Житно зърно", щото излязоха след това три книги на Бо-Ин-Ра. Въпрос: Учителят е казал за него, че е обърнат окултист с главата надолу. Какво ще кажете по този въпрос? Отговор: Сигурно. Там е работата.
Лично аз съм направил една
грешка
, като съм издал „Агни Йога".
Направил съм я. Но абсолютно несъзнателно, защото в моето съзнание не беше ясно тогава. Като ми изпратиха книгите на Агни Йога, техен разпространител беше д-р Александър Алексеев, който живееше в Сърбия и там издаваше списание „Окултизъм и йога" като същевременно и разпространяваше литературата на „Агни Йога". Той се свърза с мене. Като започна да ми изпраща литературата и списанието си, и аз като видях това, то моята преценка бе, че аз напълно го отъждествявах това с нашето Учение (на Учителя Дънов) с Учението на Доброто и на Окултизма, и най-искрено писах така в началото на книгата, която аз преведох.
към текста >>
И после си викам: Ако Георги Радев е бил до самия Учител и е направил такава голяма
грешка
и Учителят е могъл да го предупреди, но не го е направил, защото той тези статии дълго ги печаташе в „Житно зърно".
Аз като съм прочел Бо-Ин-Ра, когато Георги Радев го издаде в книги, аз съм дошъл до впечатлението и не знам в кой брой на „Братство" го написах, че след прочитането им, като един образ се явява в съзнанието ми. Това е житната нива и житните зърна и между житото отровни зърна, това се явява в моето съзнание (за тази книга), и макар че Георги Радев безкрайно го уважавам и почитам и го смятам за най-големия наш интелектуалец, и действително така беше. Въпреки туй писах си мнението в един брой на в-к „Братство", че при прочитането на тези книги в умът ми се дава представа и в съзнанието ми, че са житни зърна, премесени с отровни зърна. И знам, че е наистина така, без да зная мнението на Учителя по този въпрос. Обаче после се оказа, че Учителят е направил изказване, което подкрепя моето.
И после си викам: Ако Георги Радев е бил до самия Учител и е направил такава голяма
грешка
и Учителят е могъл да го предупреди, но не го е направил, защото той тези статии дълго ги печаташе в „Житно зърно".
А Учителят можеше само с една дума да ги спре. Само да му загатне, разбираш ли? Но Учителят ни оставя да се проявя-ваме. Та викам си аз: Ако аз, който съм толкова по-ограничен (изолиран) и по-далеч от Учителя, съм направил грешка, като Георги, който пък е бил до Учителя и който също е направил грешка. Амалия Вайланд, която бе ръководителка на Братството в Рига, с която се бях запознал тука, тя ми изпрати писмо по отношение на „Агни Йога".
към текста >>
Та викам си аз: Ако аз, който съм толкова по-ограничен (изолиран) и по-далеч от Учителя, съм направил
грешка
, като Георги, който пък е бил до Учителя и който също е направил
грешка
.
Обаче после се оказа, че Учителят е направил изказване, което подкрепя моето. И после си викам: Ако Георги Радев е бил до самия Учител и е направил такава голяма грешка и Учителят е могъл да го предупреди, но не го е направил, защото той тези статии дълго ги печаташе в „Житно зърно". А Учителят можеше само с една дума да ги спре. Само да му загатне, разбираш ли? Но Учителят ни оставя да се проявя-ваме.
Та викам си аз: Ако аз, който съм толкова по-ограничен (изолиран) и по-далеч от Учителя, съм направил
грешка
, като Георги, който пък е бил до Учителя и който също е направил
грешка
.
Амалия Вайланд, която бе ръководителка на Братството в Рига, с която се бях запознал тука, тя ми изпрати писмо по отношение на „Агни Йога". Тя ме предупреди как е всъщност работата, но кой знае защо, не съм обърнал внимание. Въпрос: Във в-к „Братство" брой 120 и 123 има статии за „Агни Йога". В този момент ти не си знаел мнението на Учителя по този въпрос. Защо не Го пита?
към текста >>
92.
7.12. НИКОЛА НАНКОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Казах му, че това е груба
грешка
и че той, като писател, знае много добре какво значи авторство.
Беше огорчен от много съвременници. Около 1972 г. Никола, заедно с Галилей Величков и още други лица бяха предоставили материалите си на Георги Томалевски, да напише една книга за Учителя, понеже той имал писателско перо. Георги, в разстояние на шест месеца, успя да подготви книгата, като почти ма-териалът на Галилей не бе променен, но на останалите бе преразказан. При една среща с Томалевски той ми разказа, че няма да вписва нито своето име, нито имената на онези, които са му дали материалите, и които са сътрудници поради това, че духовните хора трябва да имат смирение и да не се самоиз-тъкват.
Казах му, че това е груба
грешка
и че той, като писател, знае много добре какво значи авторство.
Не ме послуша. Пуснаха книгата без автор и без имената на сътрудниците. Всички знаеха, че Георги Томалевски е написал тази книга и го хвалеха. Но никой не знаеше имената на сътрудниците, освен Георги. Той не ги каза на останалите, а читателите на книгата знаеха, че това е труд на Томалевски.
към текста >>
93.
7.16. НАТАЛИЯ ЧАКОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
По този начин ще поправим една допусната
грешка
и ще можем да публикуваме нейните опитности.
Ето ви един пример, който показва, че не е важно да напишеш само опитностите си, но да вземеш и мерки за тяхното съхранение. Опитностите на Наталия Чакова са наниз от бисери и представляват чудна огърлица, която може да украси всяка духовна сестра. А тя е била такава. Днес ние търсим нещо, което е останало от нея, от нейният личен архив. Умоляваме, ако някой е запазил нейната първа тетрадка, то да ни съдейства, като ни я предаде, или да направи ксерокопие и ни го изпрати.
По този начин ще поправим една допусната
грешка
и ще можем да публикуваме нейните опитности.
А този, който ни предостави нейния снимков материал, трябва да бъде убеден, че Наталия Чакова освен че е съществувала като ученик, но трябва да се покаже на следващите поколения, че този човек има лице, образ, че той е съществувал и е изпълнил чрез живота си някои от идеите на Учителя. Като доказателство за това са и превъзходните опитности на Наталия Чакова. Очакваме да се яви и пристигне първата й тетрадка.
към текста >>
94.
7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Но накрая тя направи груба
грешка
, че не ми предаде архива си и накрая я ограбиха.
А защо? Защото тя не разрешаваше и не позволяваше на никого да се докосне до материалите. Дори на своите близки тя не разрешаваше да стоят и останат сами в нейната стая, където са нейните материали. Тя ги пазеше ревниво и дори ги заключваше. Носеше връзка с ключове с пълното съзнание, че ги заключва, за да не я ограбят.
Но накрая тя направи груба
грешка
, че не ми предаде архива си и накрая я ограбиха.
Материалите са днес в ръцете на лица, които изобщо не познават нейния материал, нито са работили с нея, нито пък тя им се довери за материалите, когато беше още способна да контролира всичко това, за което става дума. При една от нашите срещи, тя поиска от мен да заплатя за едно бъдещо издание, защото тя нямаше пари. Тя имаше социална пенсия и нямаше възможност да плаща за осветление, отопление, а за преживяване да не говорим. Тя се хранеше много оскъдно. Всички виждаха това и й носеха при посещенията си нещо за ядене.
към текста >>
95.
7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично
погрешка
-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов!
Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение. С книгите на д-р Кръстев, поради специфичния за него начин да предава иначе толкова интересна информация, Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев? И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро?
Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично
погрешка
-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов!
Кому е нужно едно съчинение по история на Братството, изпълнено с упреци и критика, с негативизъм? Дори и да са правили своите погрешки (така както и ние днес правим своите), братята и сестрите около Учителя никога не биваха заклеймявани от Него за грешките си. Той само с безкрайно търпение им показваше как разумно да ги изправят. Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше. Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага!
към текста >>
96.
7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Трябва да се знае също, че Сава Калименов призна
грешката
си накрая и се опита да се коригира.
Тя също се противопостави, когато работих с баща й. Аз бях този, който й даде подтик да излезне на сцената и да изпълни песни на Учителя, защото според Галилей Величков тя беше едно рядко дарование. Тя беше разгневена, че съм изнесъл „кирливите ризи" на някои хора, включително и на баща й. Това се отнасяше за Мория и за „Агни Йога" и историята за издаването на тази книга от Сава Калименов. Случаят е описан подробно и той трябва да се знае.
Трябва да се знае също, че Сава Калименов призна
грешката
си накрая и се опита да се коригира.
Ако не се изнесе тази грешка, следващите поколения българи няма да знаят какво е становището на Учителя за Мория. Предоставям на Стефка Калименова да публикува писмото на Амалия Вайланд до баща й, където тя предава думите на Учителя, които е чула лично с ушите си от него за Мория. По този начин ще направи една голяма добрина както на баща си, така и на останалото поколение българи. Най-ценните неща от архива на Олга Славчева бяха задържани от Сава Калименов. Те са описани.
към текста >>
Ако не се изнесе тази
грешка
, следващите поколения българи няма да знаят какво е становището на Учителя за Мория.
Аз бях този, който й даде подтик да излезне на сцената и да изпълни песни на Учителя, защото според Галилей Величков тя беше едно рядко дарование. Тя беше разгневена, че съм изнесъл „кирливите ризи" на някои хора, включително и на баща й. Това се отнасяше за Мория и за „Агни Йога" и историята за издаването на тази книга от Сава Калименов. Случаят е описан подробно и той трябва да се знае. Трябва да се знае също, че Сава Калименов призна грешката си накрая и се опита да се коригира.
Ако не се изнесе тази
грешка
, следващите поколения българи няма да знаят какво е становището на Учителя за Мория.
Предоставям на Стефка Калименова да публикува писмото на Амалия Вайланд до баща й, където тя предава думите на Учителя, които е чула лично с ушите си от него за Мория. По този начин ще направи една голяма добрина както на баща си, така и на останалото поколение българи. Най-ценните неща от архива на Олга Славчева бяха задържани от Сава Калименов. Те са описани. Стефка Калименова не пожела да ги предаде.
към текста >>
97.
7.28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
А коректори на самите текстове, за да изправят някоя печатна
грешка
ще бъдат онези, които са събирали и давали десятък за Бога.
Ако десет човека за една година отделят една пенсия или една заплата, което представлява десятък за една година, те спокойно ще могат да финансират издаването на едно томче от беседи на Учителя. С техните пари те ще участвуват сами в реализацията. Пред техните очи и с техните ръце ще се реализира тази идея. Те ще я контролират през всичките й етапи. 3. В почти всички градове на България вече има хора, които могат да набират на компютър текст и могат да осъществят предпечатна подготовка за едно томче.
А коректори на самите текстове, за да изправят някоя печатна
грешка
ще бъдат онези, които са събирали и давали десятък за Бога.
Така те самите участвуват в реализацията на тази идея. 4. Сами ще сключат договор с някоя от печатниците, ще си платят и ще получат отпечатаното томче, които сами ще пуснат за разпространение, а парите ще им се върнат обратно по такъв начин. Със същите пари и с други добавени от следващия десятък ще издадат второ томче. Ако не достигат средства ще се кооперират с някои други братски кръжоци от съседни градове. Ще си платят както трябва, както на онези, които ще подготвят томчетата за печат, така и на печатницата, както и 20% за онези, които ще я продават.
към текста >>
98.
7.29. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ II. НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Това е
грешка
и да се поправи като се обозначи, че първородното дете е Мария, второто дете е Атанас, а третото дете е Петър Константинов Дънов. 4.
август 1878 г. за САЩ, да се чете 1888 г. Тук цифрите са сбъркани при набора. 3. На стр. 10 е отбелязано, че рождения му брат Атанас е първороден в семейството, а сестра Му Мария е второто дете.
Това е
грешка
и да се поправи като се обозначи, че първородното дете е Мария, второто дете е Атанас, а третото дете е Петър Константинов Дънов. 4.
На стр. 11. на 34. ред е направена същата грешка и следва да се поправи по горния начин. Тези грешки се дължат на невнимание на съставителя на сборника понеже в първоначалния текст са дадени както трябва, но при преписа са разменени местата им, поради обемистия материал за въвеждане. 5. На стр.
към текста >>
ред е направена същата
грешка
и следва да се поправи по горния начин.
На стр. 10 е отбелязано, че рождения му брат Атанас е първороден в семейството, а сестра Му Мария е второто дете. Това е грешка и да се поправи като се обозначи, че първородното дете е Мария, второто дете е Атанас, а третото дете е Петър Константинов Дънов. 4. На стр. 11. на 34.
ред е направена същата
грешка
и следва да се поправи по горния начин.
Тези грешки се дължат на невнимание на съставителя на сборника понеже в първоначалния текст са дадени както трябва, но при преписа са разменени местата им, поради обемистия материал за въвеждане. 5. На стр. 355 от N 46 е отбелязано с думи 1944 г. като заглавие. Да се чете 1941 г.
към текста >>
Това е
грешка
при набора. 6.
Тези грешки се дължат на невнимание на съставителя на сборника понеже в първоначалния текст са дадени както трябва, но при преписа са разменени местата им, поради обемистия материал за въвеждане. 5. На стр. 355 от N 46 е отбелязано с думи 1944 г. като заглавие. Да се чете 1941 г.
Това е
грешка
при набора. 6.
На стр. 355. под същото заглавие се започва с думите: „През 1944 г. да се чете 1941 г. Грешката е при набора. 7. На стр. 358.
към текста >>
Грешката
е при набора. 7.
Да се чете 1941 г. Това е грешка при набора. 6. На стр. 355. под същото заглавие се започва с думите: „През 1944 г. да се чете 1941 г.
Грешката
е при набора. 7.
На стр. 358. е отбелязано точно датата 13.XII.1941 г., когато България обявява война на САЩ, Англия и Франция, написано е 28.Х.1994 г. Да се чете 28.XII.1944 г. Грешката е при набора. 8. На последната фотография текста да се чете: ... след оздравяването Му през месец август 1936 г....".
към текста >>
Грешката
е при набора. 8.
да се чете 1941 г. Грешката е при набора. 7. На стр. 358. е отбелязано точно датата 13.XII.1941 г., когато България обявява война на САЩ, Англия и Франция, написано е 28.Х.1994 г. Да се чете 28.XII.1944 г.
Грешката
е при набора. 8.
На последната фотография текста да се чете: ... след оздравяването Му през месец август 1936 г....".
към текста >>
99.
7.30. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ III. НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Грешката
е при набора.
30. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ III. НА „ИЗГРЕВЪТ" 1. На стр. 115., на 20 ред е написано: „Настоящите са стенографирани от мен". Да се чете „Настоящите са дешифрирани от мен".
Грешката
е при набора.
На края на книгата е отпечатан оригинала с подписа на Борис Николов. 2. На стр. 264 е отбелязано за Атанас Буров следното: „Той бе индустриалец преди 9.IX., взимаше участие в политически живот и беше министър в последното правителство." Това изречение отпада, защото тук е сгрешено, защото въпросния Атанас Буров, който е бил министър при последното правителство е роден на 30.1.1875 г. и починал на 15.V.1954 г. А тук се отнася за събития около 1960 г.
към текста >>
Така че инженерът Буров е съименик на министър Буров и поради това е направена тази
грешка
, която се коригира. 3.
На края на книгата е отпечатан оригинала с подписа на Борис Николов. 2. На стр. 264 е отбелязано за Атанас Буров следното: „Той бе индустриалец преди 9.IX., взимаше участие в политически живот и беше министър в последното правителство." Това изречение отпада, защото тук е сгрешено, защото въпросния Атанас Буров, който е бил министър при последното правителство е роден на 30.1.1875 г. и починал на 15.V.1954 г. А тук се отнася за събития около 1960 г.
Така че инженерът Буров е съименик на министър Буров и поради това е направена тази
грешка
, която се коригира. 3.
На стр. 321. е отбелязано името на музиканта Добринка Стратева. Това е грешка при набора и да се чете Добринка Ставрева. Поради това, че корекцията е правена лично от мен вероятно има някои правописви и печатни грешки, които всеки сам може да поправи. Въпреки желанието ми да се намерят коректори, които да поправят правописните и граматически грешки, не можаха да се намерят такива, понеже тези, които се явяваха се нахвърлят веднага да променят текста и съдържанието, което аз в никакъв случай не мога да допусна.
към текста >>
Това е
грешка
при набора и да се чете Добринка Ставрева.
и починал на 15.V.1954 г. А тук се отнася за събития около 1960 г. Така че инженерът Буров е съименик на министър Буров и поради това е направена тази грешка, която се коригира. 3. На стр. 321. е отбелязано името на музиканта Добринка Стратева.
Това е
грешка
при набора и да се чете Добринка Ставрева.
Поради това, че корекцията е правена лично от мен вероятно има някои правописви и печатни грешки, които всеки сам може да поправи. Въпреки желанието ми да се намерят коректори, които да поправят правописните и граматически грешки, не можаха да се намерят такива, понеже тези, които се явяваха се нахвърлят веднага да променят текста и съдържанието, което аз в никакъв случай не мога да допусна. По-добре е да останат правописни и печатни грешки и дори граматически такива, но да остане непокътнат предложения от мен материал. За мен това е най-важното в настоящия етап.
към текста >>
100.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Той го направи с ясното съзнание, че е допуснал една груба
грешка
, и че е дошло времето да се коригира.
" „Тогава аз имах други планове. Те бяха Космически планове. Заблудихме се. Но, добре че помествахме във в-к „Братство" по една статия-резюме, изпратена от Влад Пашов от беседи на Учителя". По-късно накарах Сава Калименов да разкаже целия този случай подробно и той бе записан документално.
Той го направи с ясното съзнание, че е допуснал една груба
грешка
, и че е дошло времето да се коригира.
Беше ми обещал да ми предаде оригиналното писмо на Амалия Вайланд, за да бъде документирано. Но той не можа тогава да го намери. А неговата дъщеря не ми го предаде, въпреки че настоявах. Смяташе, че ще се компрометира баща й. Напротив, с него се измива един грях на баща й спрямо Учителя.
към текста >>
НАГОРЕ