НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
139
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните
грехове
и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали.
Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве.
Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните
грехове
и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали.
Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем.
към текста >>
2.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и
греховете
на земята, които отново падат върху нея.
От движенията в тия чисти висоти, тая вода отново пада към водата на земята, за да я направи прясна и здрава. Също тъй се издига част от човешкия дух нагоре към небето, обаче тоя стремящ се дух постига своята цел тогава чак, когато опреснен, отново се завърне и се влее в обвиващия земята дух. Това е проветряването или духовния живот, това е религията – кръговрата на човешките идеали между небето и земята. Чули сме да говорят, че понякога вали дъжд пропит с кал, дори кървав дъжд. Това се случва тогава, когато атмосферата на земята е пропита с нечистота и прах.
Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и
греховете
на земята, които отново падат върху нея.
По този начин е опетнен духовният живот – религията от колективният егоизъм на народите. Върху греховният прах на земята вали кален дъжд. Ние отколе чакаме чистият оня дъждец, който може да измива! Чакаме, но все не идва той. Вместо него, тиня ни зацапва и погледът ни среща кървави петна.
към текста >>
Върху
греховният
прах на земята вали кален дъжд.
Това е проветряването или духовния живот, това е религията – кръговрата на човешките идеали между небето и земята. Чули сме да говорят, че понякога вали дъжд пропит с кал, дори кървав дъжд. Това се случва тогава, когато атмосферата на земята е пропита с нечистота и прах. Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и греховете на земята, които отново падат върху нея. По този начин е опетнен духовният живот – религията от колективният егоизъм на народите.
Върху
греховният
прах на земята вали кален дъжд.
Ние отколе чакаме чистият оня дъждец, който може да измива! Чакаме, но все не идва той. Вместо него, тиня ни зацапва и погледът ни среща кървави петна. Кога ще ги умием? Званията, титлите и почестите са безсилни.
към текста >>
3.
Новото време - В.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тоя шум ни задавя понякога, притиска гърдите ни, извиква буря в нас и някакъв протест, ръката се свива за отплата, и
грехът
настръхнал бди да му разкрием дверите на нашето сърце.
Така вървим по склоновете на оная планина, която се нарича цел. Тая цел ще ни открие за цел целия безкрай, защото в безпределността е отредено да живее човекът, но малцина познаваме собствения си път. Ние се стряскаме по него от виковете на другите, плашим се от сенките, що ни следват. Не, не трябва да се боим. Това е шум от хиляди милиони стъпки, шум от тежките метални брони, това е кресливото зловещо ехо от казаната тежка дума, от хулите, пропити с омрази и стръв.
Тоя шум ни задавя понякога, притиска гърдите ни, извиква буря в нас и някакъв протест, ръката се свива за отплата, и
грехът
настръхнал бди да му разкрием дверите на нашето сърце.
Но отлита облакът кошмарен и настъпват изново ведри дни. Настъпва новото, което всякога осмисля, опреснява човешкия живот. Ще дойдат неговите дни. Никой не ще ги донесе, а сами те ще се явят от нуждата на възрасналата душа, на която е тясно в рамките на старото. На възземащия се човек ще му бъде нужна по-голяма светлина, за неговото творчество ще са необходими по-малко ограничения и повече простор.
към текста >>
Страх ги е да се не събуди той сред тъмата и
грехът
.
Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него. В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша. На лицето му сияе светлината от неговата лъчезарна мисъл! Човек се нарича той. От него се плашат тия, които издигат стени срещу победния поход на новото.
Страх ги е да се не събуди той сред тъмата и
грехът
.
А тоя страх прилича на страха, що имат нощните кресливи птици, когато на изтока се запали зората на новия ден. Но той ще дойде. ............................................................................................. Сега е тежко, мъчително е нам, защото живеем сред шума на заобикалящата действителност. Всеки зов за правда бива посрещнат с голяма съпротива, всеки подтик загива привидно като кратък зов в широка безлюдна пустиня, но тия гласове се скриват, както семето, посято в земята се закрива за да се яви изново. в нов живот, в нова ера.
към текста >>
4.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от
греховете
, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта.
12, ст. 5 и пр.). Г-н Muler, управляващ едно сиропиталище в Англия, привежда многобройни такива примери из своя живот (Виж „Moderne Rosenкreuzer” от Срна). Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление върху божествените истини). Толстой в „Пътя на живота" стр.
332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от
греховете
, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта.
Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр.
към текста >>
5.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Грехът
е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот.
Така човек ще живее живот напълно самосъзнателен. Приложението на изучените закони няма да бъде от егоистично гледище, когато животът е на разумни основи, понеже ще се съблюдава хармония и по отношение на първата точка, т.е. хармония с извора на всяка сила и творчество – Бога. Всъщност, по-дълбоко погледнато, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от божествен живот. Тогаз какво нещо е грях?
Грехът
е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот.
Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания. Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест. Любовта е най-висшият израз на хармонията.
към текста >>
Грехът
значи е дисхармония.
хармония с извора на всяка сила и творчество – Бога. Всъщност, по-дълбоко погледнато, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от божествен живот. Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации.
Грехът
значи е дисхармония.
Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания. Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест. Любовта е най-висшият израз на хармонията. Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа. Така схваща окултизмът разумния живот.
към текста >>
6.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на
греха
и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика.
А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си. Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо.
И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на
греха
и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика.
Музиката носи идеи на човека, зародиши за трояката проява на човешкото съзнание. Човек не е достигнал още до положението да може да слуша гласа на музиката resp. тоя на своя дух в неговата първична форма и случи ли се да му заговори, той се спира в почуда и се вслушва в нещо си, но сам не знае защо. Първото нещо, което става с човека, когато той слуша музика с едно отдръпване в себе си, едно съсредоточаване навътре и там той се опитва да си даде сметка за онова, което иде у него отвън и което така майсторски го завладява. Разбира се, на първо време той не може да си даде сметка за това така, както е свикнал изобщо да си дава сметка за нещата в него, т.е.
към текста >>
7.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен
греха
– дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда.
В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро. Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота. И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения човек – да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота. Le fraterniste – списание, в което се третират най-актуални въпроси във връзка с духовното движение в Европа и частно – във Франция.
Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен
греха
– дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда.
Тези именно излекувани от него хора са свидетелствували пред съда – и той се видял принуден да осъди двата медицински синдиката да платят съдебните разноски и глоби.
към текста >>
8.
Разказ на потока - Цветан
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Отклонението от завета на живия Бог –
грехът
, това е бремето, което тегне над главите на народа.
Така Господ сложил като основа на своето творение „Истината”. Тя има син цвят, тя е небето! Тя, Истината, е станала Неговия поглед, през нея Той вижда всичко. Когато хората лежат, те гледат надолу към земята. Днес на всички хора главите все надолу гледат, сякаш от тежко бреме наведени.
Отклонението от завета на живия Бог –
грехът
, това е бремето, което тегне над главите на народа.
Доста е вече. Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор. Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите лъчи, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина. Синева, дълбока, тънка, ефирна, небесна синева – израз на мир и на истина! Не е ли дошло време да завземеш и просторите на човешката душа?
към текста >>
9.
Има ли смърт - д-р Кадиев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото,
греха
, болестите.
Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина.
Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото,
греха
, болестите.
Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5.
към текста >>
Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията,
греха
; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите.
За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита. Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането.
Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията,
греха
; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите.
Тялото е храм Божи. И като такова то трябва да се държи чисто не само отвън, но и отвътре. Главното гнездо на болестите у човека, т.е. на злото у него, се намира в червата на човека. Паразити и милиони микроби гъмжат в червата на човека.
към текста >>
10.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тя бе извадила навън опетнената дреха на своите
грехове
и всякой се чуждееше от нея.
Де да отиде сега? Вчера тя обходи всички християнски църкви в Александрия, похлопа на толкова врати – и никой не я прие, никой не иска да ù даде кръщение. Не рачи да я кръсти никой, че „кой знае, може би сам дяволът се е притаил в голямата блудница, за да внесе съблазън в църквата – нека други я кръсти! " – така си думаше всеки. Като прокажена я отритнаха отвред и няма ни един, който да я пригледа, ни една ръка да ù привърже раните.
Тя бе извадила навън опетнената дреха на своите
грехове
и всякой се чуждееше от нея.
В горещите води на покаянието, греховете ù излязоха навън ,както излиза нечистотията на оцапана дреха, потопена в кипяща вода – и всеки се погнуси от нея. И сега в душата ù беше скръбно и пусто като къща, от която току що са изнесли мъртвец. Тя седеше на кладенеца, седеше между два света – там зад нея беше Александрия, нейното минало, а пред нея се стелеше непозната пустиня. Изведнъж Серафиа усети нещо светло и кротко до себе си. Тя отвори очи – пред нея стоеше Христос.
към текста >>
В горещите води на покаянието,
греховете
ù излязоха навън ,както излиза нечистотията на оцапана дреха, потопена в кипяща вода – и всеки се погнуси от нея.
Вчера тя обходи всички християнски църкви в Александрия, похлопа на толкова врати – и никой не я прие, никой не иска да ù даде кръщение. Не рачи да я кръсти никой, че „кой знае, може би сам дяволът се е притаил в голямата блудница, за да внесе съблазън в църквата – нека други я кръсти! " – така си думаше всеки. Като прокажена я отритнаха отвред и няма ни един, който да я пригледа, ни една ръка да ù привърже раните. Тя бе извадила навън опетнената дреха на своите грехове и всякой се чуждееше от нея.
В горещите води на покаянието,
греховете
ù излязоха навън ,както излиза нечистотията на оцапана дреха, потопена в кипяща вода – и всеки се погнуси от нея.
И сега в душата ù беше скръбно и пусто като къща, от която току що са изнесли мъртвец. Тя седеше на кладенеца, седеше между два света – там зад нея беше Александрия, нейното минало, а пред нея се стелеше непозната пустиня. Изведнъж Серафиа усети нещо светло и кротко до себе си. Тя отвори очи – пред нея стоеше Христос. Тя припадна пред нозете му и започна да ги целува.
към текста >>
Целуваше тя нозете му, обливаше ги със сълзи и шепнеше: „Господи, аз Тебе дирих цял живот по залутаните пътища на
греха
.
И сега в душата ù беше скръбно и пусто като къща, от която току що са изнесли мъртвец. Тя седеше на кладенеца, седеше между два света – там зад нея беше Александрия, нейното минало, а пред нея се стелеше непозната пустиня. Изведнъж Серафиа усети нещо светло и кротко до себе си. Тя отвори очи – пред нея стоеше Христос. Тя припадна пред нозете му и започна да ги целува.
Целуваше тя нозете му, обливаше ги със сълзи и шепнеше: „Господи, аз Тебе дирих цял живот по залутаните пътища на
греха
.
Умът ми и сърцето ми не бяха просветлени – и аз не знаех де да Те диря. Но аз Тебе търсих цял живот." И Серафиа се изправи като цвят на току що разцъфнала пъпка. Изправи се като цвят, който е целувал нозете на слънцето. С лъчисти нозе, със светлина ходи слънцето, и цветята ги целуват и разцъфват. А Христос отвори уста и ù каза думите, що бе казал преди години на една нейна сестра: „Жено, прощават ти се греховете.
към текста >>
А Христос отвори уста и ù каза думите, що бе казал преди години на една нейна сестра: „Жено, прощават ти се
греховете
.
Целуваше тя нозете му, обливаше ги със сълзи и шепнеше: „Господи, аз Тебе дирих цял живот по залутаните пътища на греха. Умът ми и сърцето ми не бяха просветлени – и аз не знаех де да Те диря. Но аз Тебе търсих цял живот." И Серафиа се изправи като цвят на току що разцъфнала пъпка. Изправи се като цвят, който е целувал нозете на слънцето. С лъчисти нозе, със светлина ходи слънцето, и цветята ги целуват и разцъфват.
А Христос отвори уста и ù каза думите, що бе казал преди години на една нейна сестра: „Жено, прощават ти се
греховете
.
Напусни туй място и иди в пустинята – там ще намериш един мой ученик. Той ще те приеме и настави. " И той тихо се изгуби. ------------------------------------------------------------------------------------------------- Когато привечер светията седеше пред своята постница, потънал в размишление, той долови по едно време, че някой иде. Дигна поглед и вид – някой идваше към него.
към текста >>
11.
Пробуждане – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А от техните
грехове
се храни до насита Змеят, че туй му е храната.
Ала тъкмо се домогне до нея, току виж Змеят пак загърчил гъвкава снага и всичко се разпръсва като дим, лъжа било? Пак помръдне Змеят и заиграват ярки отражения и измамливи образи. Хайде, пак се раздвижват хората, пак започват да налитат – може би там, на онази люспа, по-близо до главата ще е вече щастието. Не, не на тази глава, на другата! И борят се, и един други се насилват, и един други се избиват.
А от техните
грехове
се храни до насита Змеят, че туй му е храната.
И ей, разчеква паст след паст, проточва седем червени езици и ближе човешка кръв, пролята от братска ръка... Ето, на едната глава, по едрите и лъскави люспи, лъщят царски корони, изправят се престоли и се чупят отраженията на дворци и чертози. А около тях, блъскат мечове на пълководци, меки кресла на царедворци, нижат се една по друга гледки на шумни пиршества, мяркат се знаци на слава и почест. Ето, на другата глава, люспа до люспа блести и разнася ярките бои на свещенически одежди и корони, владишки премени и златни кръстове. По люспите блестят идоли, мержелят се образи рисувани на дърво, пред които се кланят и струват поклони дребни люде, заслепени от измамливите блясъци. И в тъмните гънки на Змейовата снага се борят хора за златни корони, пъстри одежди и външни знакове на власт над съвести и души.
към текста >>
Ето, там в града, в пръстените на оня Змей се гърчат в неволя човеците, плоди се и се множи
греха
и пояжда живота на сума свят.
За друго и говореше, и не, но за Живия Огън и зъб не обелваше. А Земру всеки ден с душа очакваше. И един ден му дотегна туй очакване напусто, па кривна глава и заби из планината. „Като камък ми тежи неговото мълчание, мислеше си Земру, запрашил низ стръмната пътека. Защо ми не казва де има жив Огън?
Ето, там в града, в пръстените на оня Змей се гърчат в неволя човеците, плоди се и се множи
греха
и пояжда живота на сума свят.
Не види ли Бог, защо не прати огън и жупел да го изгори. Ох, там и аз да изгорях. А де е Живият Огън? „Който гори в него не изгаря, а просветва” – още помня думите на оня човек, който ме напъти тук. Уж да ми каже той, мъдрецът в тая планина, а той мълчи.
към текста >>
А един глас му прошепна: Това са човешките пороци и
грехове
, виж!
Най-напред му причерня пред очите, ала лека полека започна да му просветва и най-после той навлезе в една ясна, бяла, много бяла светлина. И видя: далеч пред него пламтеше Живият Огън и изпущаше кротко сияние. И ето, до Огъня застана един ангел. Той се приведе, взе нещо и го хвърли в Огъня. И Земру с уплаха видя разни чудовища, грозни и безобразни, как полетяха в огъня – и затвори очи.
А един глас му прошепна: Това са човешките пороци и
грехове
, виж!
” Кога Земру отвори очи, що да види - Живият Огън лумна още по-силно и в неговия пламък затрептяха лъчезарно-светли духове, цъфнаха и засияха елмазени цветя и се сипнаха многоцветни скъпоценни камъни като звезден рой. А през това време ангели пееха: „Бог е Лгобов”. И докато те пееха, нещо чудно ставаше: светлината, в която той стоеше цяла оживя, затрептяха светли духове и всички заедно запяха: „Ний ще ходим в тоя път На Светлината, В която царува Божията Любов.” Когато Земру отвори пак очи, видя се приседнал на един камък и до него седеше мъдрецът – спокоен и тих. Звездите грееха над тях, а в планината царуваше свещена тишина. Тогава мъдрецът отвори уста и рече: – Заслепен от греха, ти бе помислил.
към текста >>
Тогава мъдрецът отвори уста и рече: – Заслепен от
греха
, ти бе помислил.
А един глас му прошепна: Това са човешките пороци и грехове, виж! ” Кога Земру отвори очи, що да види - Живият Огън лумна още по-силно и в неговия пламък затрептяха лъчезарно-светли духове, цъфнаха и засияха елмазени цветя и се сипнаха многоцветни скъпоценни камъни като звезден рой. А през това време ангели пееха: „Бог е Лгобов”. И докато те пееха, нещо чудно ставаше: светлината, в която той стоеше цяла оживя, затрептяха светли духове и всички заедно запяха: „Ний ще ходим в тоя път На Светлината, В която царува Божията Любов.” Когато Земру отвори пак очи, видя се приседнал на един камък и до него седеше мъдрецът – спокоен и тих. Звездите грееха над тях, а в планината царуваше свещена тишина.
Тогава мъдрецът отвори уста и рече: – Заслепен от
греха
, ти бе помислил.
че Бог не вижда страданията на хората, че ги е забравил. Ала Бог всичко вижда, всички болки и страдания вижда, всички стенания и въздишки чува. Ех, да можеха хората да проникнат дълбоко в света, да проникнат дълбоко в природата, те щяха да видят едно такова велико страдание, за което тям и през ум не им минава. А Бог всичко вижда и тихо и спокойно гледа. Но не само гледа, а работи, работи: едного лекува, другиго лекува, тоз превързва, оня превързва, утешава, облекчава, повдига, укрепява.
към текста >>
Някои питат защо са
греховете
и страданията.
С хиляди и милиони години Той работи, дава живот на всички души, а хората като са слепи, са повярвали в лъжата на своите слепи духовни водачи, че Бог седял на някакъв голям престол и оттам управлява с пръста си. Не, не е така. Навсякъде и непрекъснато работи живият Господ, вечно Будният, който никога не спи. Неговата любов прониква навсякъде като Жив Огън и до каквото се допре – оживява и просветва. Едно нещо има в Божията Любов, което в никоя друга сила на света го няма: то е, че и най-ужасният порок, който съществува в света, хвърли ли се в тоя огън на Любовта, мигом се превръща в скъпоценен камък.
Някои питат защо са
греховете
и страданията.
Любовта иска да направи от тях скъпоценни камъни. Скъпоценни камъни, с които Господ ще накичи главите на своите деца. Те плачат и викат сега: „Защо е това голямо нещастие, което ме сполетя? ” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни. Любовта превръща всички грехове, всички страдания и скърби.
към текста >>
Любовта превръща всички
грехове
, всички страдания и скърби.
Някои питат защо са греховете и страданията. Любовта иска да направи от тях скъпоценни камъни. Скъпоценни камъни, с които Господ ще накичи главите на своите деца. Те плачат и викат сега: „Защо е това голямо нещастие, което ме сполетя? ” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни.
Любовта превръща всички
грехове
, всички страдания и скърби.
Тя върши това с вълшебна сила. Омраза ли е, завист ли, съмнение ли, всичко това се събира от ангелите и един ден, като дойде любовта, ще бъде хвърлено в нея. И от единия край до другия ще потекат най-хубави питиета, ще се явят най-сладки плодове и ще се питат хората: отде дойдоха всички тия блага? От греховете и страданията на хората дойдоха. Па и те самите, потопени в живия Огън на Любовта, ще горят в него, без да изгарят и ще просветнат за Нов Живот”.
към текста >>
От
греховете
и страданията на хората дойдоха.
” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни. Любовта превръща всички грехове, всички страдания и скърби. Тя върши това с вълшебна сила. Омраза ли е, завист ли, съмнение ли, всичко това се събира от ангелите и един ден, като дойде любовта, ще бъде хвърлено в нея. И от единия край до другия ще потекат най-хубави питиета, ще се явят най-сладки плодове и ще се питат хората: отде дойдоха всички тия блага?
От
греховете
и страданията на хората дойдоха.
Па и те самите, потопени в живия Огън на Любовта, ще горят в него, без да изгарят и ще просветнат за Нов Живот”. Земру слушаше унесен думите на мъдреца за Живия Огън и му се струваше, че слуша приказка, както преди онова, което видя му се стори сън. Ала нещо дълбоко в душата му казваше, че онова, което сега е приказка някога ще бъде; и туй, което днес е сън, утре ще стане яве. Г.
към текста >>
12.
Стихове – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И нещо чуждо на всяко твое дело; Връз нея не може да хвърлят сянка твоите
грехове
, защото тя сама е светлина Аз също нямам дял в твоите
грехове
; оставам само Аз, защото Аз съм съзнанието на всяко страдание.
Ти си това, което гледам, а аз съм това, което гледа. Този отговор ми се чини най-правдив. А душата ти? – За нея също ми липсва всякаква представа. Само смътно долавям, че тя е нещо чисто и светло.
И нещо чуждо на всяко твое дело; Връз нея не може да хвърлят сянка твоите
грехове
, защото тя сама е светлина Аз също нямам дял в твоите
грехове
; оставам само Аз, защото Аз съм съзнанието на всяко страдание.
Аз съм призмата, през която се пречупват всички лъчи, идещи от твоите дела. И когато делата ти са нечисти, нечисти са и лъчите, що идат от тях. И горко ти, ако един ден тая призма се омърси и стане непрогледна и негодна да пречупва лъчите на делата ти! Ти ще бъдеш изгубил компаса си моряк, залутан по водите на чуждо море, на чието небе хищната паст на бурята е погълнала всички звезди! – Горко ти!
към текста >>
13.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Слепоочните области – силно развити; уши – възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава –,,бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствувам, дано Господ да ни прости
греховете
".
Не искаш ли да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна". Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40 – 45 години. Брада – с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос – развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете. всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна.
Слепоочните области – силно развити; уши – възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава –,,бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствувам, дано Господ да ни прости
греховете
".
Очи има кафяви или винени – белег на естествена мекота и добродушие, които чакат само своето време за да се проявят. Главата – правилно развита, като главата на Сократ. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма предвзети възгледи за своето благородство. Има религия, но в нея той е поставил образа на добрия Бог, а не своя.
към текста >>
14.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
От
грехопадението
насам, вече цели 8000 години как човекът е потънал в гъстата материя и опиянен от
греха
, той се намира в едно наркотическо състояние.
Не, аз трябва да си поръчам такива обуща, каквито природата изисква. Какво означават 12-те престола, за които Христос говори, че ще седне на тях? — Това са 12-те апостоли, които последваха Христа. Това са 12 метода, 12 насоки към новите идеи в свята. Тия насоки водят към пробуждане на спящата човешка душа.
От
грехопадението
насам, вече цели 8000 години как човекът е потънал в гъстата материя и опиянен от
греха
, той се намира в едно наркотическо състояние.
И днес всички казват, че хората са и лоши и добри, че в света има и добра и зла воля. Кое е вярното? Какви са хората, това може отчасти да разберете от следния пример. В старо време имало един богат човек, собственик на много овци, кокошки, прасета... Той обичал да си похапва добре, вследствие на което в двора му често ставали жертвоприношения. Всички тия животни забелязали, че всеки ден липсвало по едно от тях и решили да изпратят специална делегация при своя господар с молба да не прави тия жертвоприношения.
към текста >>
15.
Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Еволюция на съзнанието „
Грехът
е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си".
Учителят За да влезем във вътрешния живот, хубаво е да почнем да размишляваме за единството. И тогаз в слънчевия лъч, в цветята, в тревите, в дърветата, във всички същества ще виждаш израз на Цялото. И тогаз ще се образуват реални връзки с Цялото и струи от сили ще протекат в тебе и ще те преобразят Ти ще навлезеш в един нов живот (всеобемлящата любов) и всичко ще видиш вече в една нова светлина. Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще обичаш Цялото във всяка една форма. Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта.
Еволюция на съзнанието „
Грехът
е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си".
Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно.
към текста >>
16.
Духът на неродените
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ние не сме и за това религиозно схващане, което смята, че Господ наказва тоя или оня за неговите
грехове
.
Но същевременно престъпление вършат, според нас, всички ония учени, които днес употребяват своя научен авторитет да твърдят на хората неистини. А една подобна, съществена по своята последица неистина е, че землетръсите (па и други природни явления) са изолирани. Явления, в които човек е само безучастен зрител. без никакво отношение. Това е една заблуда, една нелогичност, която никой здравомислещ ум не може да допусне и приеме, ако цени себе си.
Ние не сме и за това религиозно схващане, което смята, че Господ наказва тоя или оня за неговите
грехове
.
Колко смешни са наистина нашите понятия за едно най-мъдро Върховно Същество, като Го правим съдия на всекидневните наши погрешки! Та то само от занимание с нашите глупости би изгубило своето време напразно. А и каква привилегия и грандомания е наистина да искаме да се занимава с една прахолинка повече, отколкото с ония милиарди вселени, на които Той е също тъй творец. Според нас, ако съществува едно върховно мъдро Същество, то се занимава с творчество - а предоставя на своите творения да измислят сами наказанията си. И те в това отношение са виртуози, някои съзнателни, други несъзнателни - но всички еднакво ревностни в своя стремеж.
към текста >>
17.
Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Родени в грях -
грехът
към Светия дух - растат множество деца, дишат и възприемат развращаващото влияние (колкото и да е то скрито) на чувства, постъпки и мисли на околните.
Вие, които имате деца - помните ли, кои причини ви подбудиха да ги повикате на света? Мисли за обич ли бяха те към очакваните пришелци? Или това ставаше безсмислено, овладени от страст за удовлетворение на чувствата ви? И когато в святост се образуваше тялото - обърнахте ли внимание на неговата святост? Или се отнася и до вас, че не едно незаконно дете е зачевано било с повече любов и чистота, отколкото вашите деца, високомерници!
Родени в грях -
грехът
към Светия дух - растат множество деца, дишат и възприемат развращаващото влияние (колкото и да е то скрито) на чувства, постъпки и мисли на околните.
И чувствеността се тъй възбужда у тях. Непредпазени - че кой да ги предпази? По нямане истинско знание върху най-съществените неща на живота, падат те в тежко съдбоносни, скрити грехове. И следствието: слабите, които дирят това, което наричат удоволствие в обезчестението на себе си и на другите... И всичко това за моя сметка! Че дето и да идат те, облакът на чувствеността става все по-гъст и по-непроницаем.
към текста >>
По нямане истинско знание върху най-съществените неща на живота, падат те в тежко съдбоносни, скрити
грехове
.
И когато в святост се образуваше тялото - обърнахте ли внимание на неговата святост? Или се отнася и до вас, че не едно незаконно дете е зачевано било с повече любов и чистота, отколкото вашите деца, високомерници! Родени в грях - грехът към Светия дух - растат множество деца, дишат и възприемат развращаващото влияние (колкото и да е то скрито) на чувства, постъпки и мисли на околните. И чувствеността се тъй възбужда у тях. Непредпазени - че кой да ги предпази?
По нямане истинско знание върху най-съществените неща на живота, падат те в тежко съдбоносни, скрити
грехове
.
И следствието: слабите, които дирят това, което наричат удоволствие в обезчестението на себе си и на другите... И всичко това за моя сметка! Че дето и да идат те, облакът на чувствеността става все по-гъст и по-непроницаем. Където са те, за мене вече место няма. Самият им дъх би ме задушил. И жал ми е, дето трябва да кажа, че с по-голямата част от днешното човечество е тъй.
към текста >>
18.
Слънчевите петна и априлските землетресения
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
По цепий свят душите чезнат за свобода, а тънат във веригите на робството,
греха
и престъплението.
П. Г. Пампоров БУНТЪТ НА СИНОВЕТЕ БОЖИ По целий свят сърцата копнеят за Любов, а срещат вражда да царува! По целий свят умовете търсят светлина, а блуждаят в сенките на илюзиите.
По цепий свят душите чезнат за свобода, а тънат във веригите на робството,
греха
и престъплението.
И ето, над тази окървавена земя се възвестява вече бунтът на Синовете Божии! Великата война за свобода, любов и светлина е обявена и няма да се свърши, докато не се извоюва победа! Бунтът на Синовете Божии! Разумният бунт на свободните души. Това е.бунтът на светещите души, които слизат на земята за да въдворят ред, правда и мир!
към текста >>
Озарени от светлина, окрилени с Любов, душите са свободни вече от робството на
греха
и злото.
Бунтът на Синовете Божии! Разумният бунт на свободните души. Това е.бунтът на светещите души, които слизат на земята за да въдворят ред, правда и мир! Това е бунтът на душите, които воюват не с пушка и нож, а с обич и светлина Техните мисли са светкавици и мълнии, а техните чувства са кристални струи на планински извори, утоляващи жаждата на уморените пътници в пустинята на живота. С мощта на светлината - те разпръсват тъмата, че те са живи слънчеви лъчи; с Любов - те разтапят враждата, с огъня на слънчевата Любов, защото те са живи огньове.
Озарени от светлина, окрилени с Любов, душите са свободни вече от робството на
греха
и злото.
Бунтът на синовете Божии! Те идат! Светещите, Белите Братя, облечени в светлината на Божията Любов. те идат за съд и за правда, за мир и за обич. Те идат да въдворят царството на Отца си, Царството на Любовта - че Бог е Бог на Любовта.
към текста >>
19.
ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
А в усмивката на Господа оживял цял един свят, в Който се криело изкуплението на
греха
.
И когато цар Ормузд се научил за станалото, той призовал сина на Слънцето и му повелил да се върне в своята родина. А вестта за станалото се разнесла навред из царството на Ормузд и смут обхванал Синовете на Мъдростта, и смут и негодувание против Сина на Слънцето. И достигнал този смут до Господа. Погледнал Той към земята Ормуздова - да види, какво е туй смущение. И разбрал Господ и се усмихнал.
А в усмивката на Господа оживял цял един свят, в Който се криело изкуплението на
греха
.
И възсияла тая усмивка в ума на Ормузд като светло видение и творчески замисъл се родила в него. Па призовал Синовете на Мъдростта и им повелил да създадат сегашната земя. А дъщерите си, задето не бдели върху своите чувства, той изпратил на тая земя, тогава още неустроена и пуста, като ги преобърнал на цветя. Затуй има цветя на нашата земя - бели, жълти, червени, сини, от всички багри на дъгата. То са все дъщерите на царя Ормузд.
към текста >>
20.
ЧАР - БОЯН МАГЪТ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Мара Белчева МОЛИТВА От Тебе аз не искам милост, Боже, А моля земните си
грехове
, в които нявга сянката си вложих, да не смущават твойте светове, със черния си грак през светлината.
Мара Белчева МОЛИТВА От Тебе аз не искам милост, Боже, А моля земните си
грехове
, в които нявга сянката си вложих, да не смущават твойте светове, със черния си грак през светлината.
- Да могат с други глас да пеят те, - да си намират в други мир храната; Полета им - орел - да израсте: - с криле на вихър да летят високо, и през пъкъла огнен и студен, в познанието да слязат най-дълбоко, и да се върнат ангели при мен...
към текста >>
21.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Смъртта пък е край, в който човек напълно трябва да ликвидира със своите
грехове
и погрешки Не е въпросът, дали тези погрешки са големи или малки, но важно е човек да ликвидира с тях по един разумен начин.
Те нито се раждат, нито умират по своя воля. Това абсолютно не зависи от тях. Те представляват обикновени чиновници, които постоянно се назначават и уволняват. Назначаването на служба наричат „раждане", а уволняването от служба наричат „смърт". Раждането е начало на живот, в което начало човек трябва да работи за изправяне на своите погрешки.
Смъртта пък е край, в който човек напълно трябва да ликвидира със своите
грехове
и погрешки Не е въпросът, дали тези погрешки са големи или малки, но важно е човек да ликвидира с тях по един разумен начин.
В този смисъл човек всеки ден трябва да умира и всеки ден трябва да се ражда. За какво трябва да умира и да се ражда? - За изправяне и ликвидиране на своите грехове, на своите полици. Следователно, всеки момент човек трябва да изплаща, ако не цялата полица, то поне част от нея. Значи, съботата е начало на Божествения ден.
към текста >>
- За изправяне и ликвидиране на своите
грехове
, на своите полици.
Назначаването на служба наричат „раждане", а уволняването от служба наричат „смърт". Раждането е начало на живот, в което начало човек трябва да работи за изправяне на своите погрешки. Смъртта пък е край, в който човек напълно трябва да ликвидира със своите грехове и погрешки Не е въпросът, дали тези погрешки са големи или малки, но важно е човек да ликвидира с тях по един разумен начин. В този смисъл човек всеки ден трябва да умира и всеки ден трябва да се ражда. За какво трябва да умира и да се ражда?
- За изправяне и ликвидиране на своите
грехове
, на своите полици.
Следователно, всеки момент човек трябва да изплаща, ако не цялата полица, то поне част от нея. Значи, съботата е начало на Божествения ден. Христос учил учениците си на науката на доброто. Той ги учил на разни методи и начини, как да отварят своите сърца и умове, както и тия на другите хора. Не е мъчно да се отвори сърцето на един богат човек, но трябва да знаеш, как да го отвориш; трябва да намериш ключа на неговото сърце.
към текста >>
22.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ето защо това ново съзнание и заедно с това и новото направление на труда, е едничкият път за освобождение от смъртта,
греха
, страданията и робството.
Щом схващаме нещата частично, лишаваме се от тези живителни струи, които внасят в нас пролет, радост, мир, светлина, живот, творчество. Само жизнените течения, които идат от Цялото, подържат живота. Всяка част е проекция на Цялото. И затова човек, който живее в закона на частите, влиза в дисхармония с Истината. И новото направление на труда се явява като естествен резултат от това ново съзнание за единството, от този живот в закона на Цялото.
Ето защо това ново съзнание и заедно с това и новото направление на труда, е едничкият път за освобождение от смъртта,
греха
, страданията и робството.
Това е едничкият път за влизане в контакт с извора на живота. Единството не е нещо отвлечено, но то е факт. Животът се крепи на това единство, защото Цялото живее във всяка своя част и ù влива живот И когато работим по новия начин, когато сме в това ново съзнание, ние сме в хармония с този закон за единството, с тази велика Реалност. И така, когато работим по новия начин, ние живеем в Истината, ние сме свободни. Една друга страна на новия начин на дейност Когато извършваш нещо както трябва, по Бога, то това се отразява върху цялото битие''.
към текста >>
23.
ЖИВАТА НАУКА
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Старостта, младостта и знанието са неща, които влизат в порядките на живата, разумна природа, а
грехът
, болестите и страданията са неща, които живата природа не включва в своя ред и порядък.
Каквото е научил в младините си, това остава и за целия му живот. Това е криво разбиране. Стар човек е този, който, след като е работил цял ден, връща се вечерта дома си и разправя на своите близки какво е работил, какво е научил през деня и т.н. Млад човек е този, който всеки ден излиза на работа и придобива знания и опитности. Младият учи, а старият преподава, като се ползува от новите начини и методи на науката, за да бъде добър разбран от младото поколение.
Старостта, младостта и знанието са неща, които влизат в порядките на живата, разумна природа, а
грехът
, болестите и страданията са неща, които живата природа не включва в своя ред и порядък.
Всяка идея, която може да се възприеме, разбере и приложи в живота на хората, представлява пълен лотариен билет. Всеки, който може да си купи един такъв лотариен билет, се осигурява на цял живот. Всяка идея, която не може да се възприеме, не може и да се разбере, нито може да се приложи. В такъв случай тя представлява празен лотариен билет, за който всеки съжалява, че го е купил, че напразно е дал парите си. В разумната природа няма старост, няма смърт, няма болести и страдания; там има вечна обнова, вечен живот.
към текста >>
24.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Вън от Бога се създава
грехът
.
Вярвай само в това, което си изпитал и проверил. Няма нищо скрито покрито. Животът трябва да се подобри първо отвътре в човека, а после отвън. Сигурността в живота седи в това, да бъдем свързани с Бога. Знанието за съприкосновението с Бога, за служене на Бога е знание за добродетелите.
Вън от Бога се създава
грехът
.
Само в Бога няма съблазни, а има чистота, има учение, има живот, растене и развитие. Тъй говори Той. Като пример тук ние даваме една от Неговите лекции, а именно: "Високият идеал". В нея той описва, опредял високия идеал на човека на Новата Култура. * * * Следното вадим от вестника за м.
към текста >>
25.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ученикът на Христа воюва, но против злото и
греха
в себе си - и то не с пушка и нож, а с любов и светлина.
Войната е тържество на силата, не на правото. Следователно, човекът на новата култура, ученикът на Любовта и братството не може да убива своите братя. „Един е вашият баща, и всички вие братя сте". „Няма грък нито юдей, мъж нито жена, а всички вие сте едно в Христа". Христос учи за царството Божие на земята, че той не е дошъл да основава национални църкви, които да си враждуват и да благославят войните.
Ученикът на Христа воюва, но против злото и
греха
в себе си - и то не с пушка и нож, а с любов и светлина.
Най-великата победа е победата над себе си, над нисшата животинска природа у нас - тържеството на разумното, божественото начало. И когато ученикът на Любовта прояви светлината и доброто на Божествената душа, тогава той е истински човек. Той става силен да остане верен на съвестта си и е готов по-скоро да умре, отколкото да убива братята си. По-добре е да умре за Истината, отколкото за лъжата. Книгата „Земята в кърви" - описвайки бъдещата война и героите на духа, които с любов и светлина ще възвестят новата култура - е едно прекрасно начало.
към текста >>
26.
ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Да ги заставим да не светят, да им измислим
грехове
, че рушат държави, закони, традиции - казват тия, които се силят да затвърдят разпадащата се сграда на лъжата за духовните хора.
Да, това е самата истина. Духовните хора никога не излизат на оная бран, където се убива, но те никога не ще престанат да приказват за истината, че една сигурна, смела ръка вътре в душата на човека, неотменно и настойчиво твори новото, чиито победни стъпки кънтят вече в ушит на будните и на тия, които могат да чуват отдалеко, Кой е властен в тоя свят да спре тая ръка? Кой може да заповяда на пролетта да не разтопява със своите ветрове снега, остатък от зимата? Никой, защото природата, времето, великият Промисъл, необятният план на развоя изискват това. – Да ги накараме да млъкнат!
Да ги заставим да не светят, да им измислим
грехове
, че рушат държави, закони, традиции - казват тия, които се силят да затвърдят разпадащата се сграда на лъжата за духовните хора.
Те насъскват властта, шпионират, шушукат, надават тревожни викове по вестници, по стъгди и конгреси, но не ще сполучат да направят нищо, защото ако в една страна някои говорят, предупреждават, сигурно през техните уста говори духът на нещо ново, което иде, завладява умовете, душите на хората. И така, нашата епоха си отива. И причините на това отхождане не са тия, които се посочват от различни моралисти, пазители, блюстители на разни ценности и традиции. Те не са появата на радиото, на танца, на декаданса, на онова временното, което се ражда и скоро умира, какъвто е случаят с новата музика, а са други по-дълбоки, скрити в самите нас. Тия, които споменахме, са само мъките на нашето преходно време, те са отчаяното търсене, протягането на ръцете, за да се хване далечното, невидимото, чудното.
към текста >>
Епохата и нашата цивилизация не ще залязат заради така наречените „
грехове
" на младите, а заради старата лъжа, намерила широко място между нас; заради фалша на видимото благочестие, заради невинната кръв, пролята по умиращи идоли, заради
греха
, че сме затворили Бога в четири каменни сгни и сме приготвили бич и нож за тия, които дръзнат да го подирят другаде.
Те насъскват властта, шпионират, шушукат, надават тревожни викове по вестници, по стъгди и конгреси, но не ще сполучат да направят нищо, защото ако в една страна някои говорят, предупреждават, сигурно през техните уста говори духът на нещо ново, което иде, завладява умовете, душите на хората. И така, нашата епоха си отива. И причините на това отхождане не са тия, които се посочват от различни моралисти, пазители, блюстители на разни ценности и традиции. Те не са появата на радиото, на танца, на декаданса, на онова временното, което се ражда и скоро умира, какъвто е случаят с новата музика, а са други по-дълбоки, скрити в самите нас. Тия, които споменахме, са само мъките на нашето преходно време, те са отчаяното търсене, протягането на ръцете, за да се хване далечното, невидимото, чудното.
Епохата и нашата цивилизация не ще залязат заради така наречените „
грехове
" на младите, а заради старата лъжа, намерила широко място между нас; заради фалша на видимото благочестие, заради невинната кръв, пролята по умиращи идоли, заради
греха
, че сме затворили Бога в четири каменни сгни и сме приготвили бич и нож за тия, които дръзнат да го подирят другаде.
Светът се дели на две, както се дели небето сутрин, за да изгрее новият ден. Едни от нас не са готови за утрешния празник на любовта. Те са люде на старото и ще се претопят в казана, където ще отидат отпадъците на нашата епоха. Другите възхождат към нови светове. Между едните и другите едва ли има мост.
към текста >>
27.
НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха
греховете
на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло.
Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция.
Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха
греховете
на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло.
И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността.
към текста >>
И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си
грехове
на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр.
И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло.
И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си
грехове
на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр.
че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите.
към текста >>
28.
ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Грехопадението
е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия.
бр., която го отличава от това на официалните религии, не можем да не се съгласим, че това е идеята за развитието и усъвършенстването. Тя доминира над всички други идеи, отразява се в тях. На място установени за вечни времена замръзнали форми на битието, ние имаме развиващ се, единен в своите мистични дълбини, живот, който създава всички форми, довежда ги до пълно разцъфтяване и развиване, за да ги надживее след това и отрече, като създаде по-нови и по-съвършени. Сътворението не е кратковременен акт, а творчески процес без начало и без край. Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота.
Грехопадението
е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия.
Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние.
към текста >>
29.
НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
С факта, който е известен като
грехопадение
, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания.
Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието.
С факта, който е известен като
грехопадение
, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания.
Тази област може да се сравни с една долина на смъртта, където се разлагат органически трупове и създават атмосфера, невъзможна за живеене. Попаднала в такава среда от космическото пространство, земята преживява големи катаклизми, тогаз и нейната ос се наклонява и се изменят и условията на органическия живот върху нея. Тогава се явява месоядството в света, борбата и антагонизма между хората и се зараждат социалните конфликти и противоречия. Но сега вече се намираме в една епоха, когато нашата земя и цялата слънчева система излизат из тази тъмна зона на невежеството и се приближават към едно ново съзвездие, което в окултната наука наричаме Ал... и което е невидимо засега. То е едно от най-мощните съзвездия, където нашата земя ще се преустрои, също и нашите тела.
към текста >>
30.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват
греховете
си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята.
За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора. Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят. За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл. „Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж.
Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват
греховете
си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята.
На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо.
към текста >>
А на ония, що са стигнали небето, пречистени от
греховните
деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното.
За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл. „Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството.
А на ония, що са стигнали небето, пречистени от
греховните
деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното.
Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море.
към текста >>
31.
СТИХОВЕ - ОРИОНО
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Защото ангелите не познават
греха
.
И винаги ще ставате по-светли, добри и чисти. Не ще чувствате никакво разкаяние, когато познаете. че днешното ви битие не е вчерашното. Ще се радвате, защото сте намерили една по-добра форма, един по-светъл начин на живот. И ще смените тая форма с все по-добра и по-светла.
Защото ангелите не познават
греха
.
Те познават вашето вчерашно съзнание като вчерашно несъвършенство. Ето, ангелите не изискват от никого извинение. Както Вечния, Силата на Силите, те се радват да ви занесат от днешното възхищение към по-великото възхищение на бъдещето. Те знаят, че Безконечният обича да слуша вашето хваление. И в тяхното хваление звучи безкрайна радост."
към текста >>
32.
ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Под думата божествен живот разбираме най-висшето състояние, в което човешкото съзнание може да се прояви, дето
грехът
и престъпленията са изключени и дето царуват само великите добродетели, великите прояви на човешката душа.
Истинският живот е живот на вечното обновяване. Има един живот по-красив от онзи, в който сега живеем. И ние тъй скоро можем да преминем в него, стига да се освободим от старите възгледи и да почнем с новите методи. С досегашните възгледи и методи, какво сме постигнали! Ако за един роман ти пожертваш всички свещени книги, които имаш в библиотеката си, тогаз какво си спечелил?
Под думата божествен живот разбираме най-висшето състояние, в което човешкото съзнание може да се прояви, дето
грехът
и престъпленията са изключени и дето царуват само великите добродетели, великите прояви на човешката душа.
Това ние наричаме „небе". Ние трябва да влезем в този възвишен живот. Човек, когато почне да живее съобразно тези велики закони, които царуват в живата природа и които са написани вътре в самия него, той ще добие своята свобода. Ето защо божественият процес можем да наречем процес на освобождение. Само чрез него човек може да се освободи.
към текста >>
33.
ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА - О. МАРДЕН
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „
греха
" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат.
За Живота това е безразлично, защото той седи над всяка наука, религия, морал и бит. Те са все негови форми на проява, негови слуги, които имат своите функции в социалния организъм. Но във всички епохи и времена, хората под една или друга форма са съзнавали онова основното в живота, онова което изчезне ли – идва смъртта. В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката. В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност.
Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „
греха
" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат.
Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията.
към текста >>
34.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И
грехът
ме в кал повлече Нямам чисти аз ръце. Тя.
Изправи си ти главата, Изпъни гърди напред. Да не ти рече тълпата: „Този е нещастен клет". Той. Но кажи ми, без парици, Може ли живя човек? Често няма ни трошици, Да заглуши глад не лек. Слагах си въжето вече, – Лошо имам аз сърце.
И
грехът
ме в кал повлече Нямам чисти аз ръце. Тя.
Но света е пак красиви Има благ и нежен Бог; Викай Него Милостиви; Казвай често сладки слог. Той. Него аз не ща да зная, Той за мен е тъй голям! Той царува си у рая, И владетел си е там. Тук е царство на лъжата – Никой брата не милей. Всяк оставен на съдбата, Вятъра да го отвей.
към текста >>
35.
ТАКА ГОВОРИ ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на
греха
!
Димитров Из поемата Преображение І О, небеса на пориви блажени! вий сфери, – от преливен цвят дъги... От подни свят душите уморени, На скърби в плен и жертва на тъги, Към вас стремят се, небеса блажени! Понесен с кораб облачен, в забрава, Летях, в ефир окъпан и в роса, И ето ги разтвориха се в слава И в шир и вис там ведри небеса, И нов възторг вкуси душа тогава. О, небеса! Вий царство на Духа!
Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на
греха
!
Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О, небеса на пориви блажени! Душите тук прегръщат се с ръце, Уста в уста – с целувка-жар допрени; Сърце тупти до пламенно сърце – В една любов свещена крепко слени... Тук всяко аз се в чуждо ти прелива, Душа в душата близка пламеней, И всяко аз е тук свръхличност жива, И нейни лъч чрез общи блясък грей, Но всичките души тя в себе слива... ІІ Преситени от щастие душите За чуждо щастие горят от жад. О, няма тук за любовта насита, Че тя възбужда все по-алчен глад И страст за ново щастие в душите. От дар душата тук не оскудява, По-буйно блика извора ù свет, И колкото се повече раздава Чрез милост – слънце и чрез обич – мед, Все повече с любов богата става. На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат.
към текста >>
36.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Обаче резултатите на тия животи са сами по себе си непримирими.” „Тия резултати не са някакви
грехове
.
Вие не можете да го избегнете. Новозаветният живот тече във вашите дробове, във вашата симпатична нервна система, в слънчевия възел. Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя „Пътят на ученика”, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото место. Затова този живот представя идеалното в човека.” „Мнозина хора от разните епохи са се стремили да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати.
Обаче резултатите на тия животи са сами по себе си непримирими.” „Тия резултати не са някакви
грехове
.
Това са естествени състояния, през които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.” „Вие обаче, не сте нито старозаветния човек, нито новозаветния или праведния. Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н. животи, ние подразбираме общи, колективни течения на човешкото съзнание: това са възгледите на всички хора от миналото”.
към текста >>
Затова постоянно ги занимава проблема за „съблазните”, „изкушенията” и „
греха
”.
(В модерен превод: „силните личности”, „диктаторите” и на които те кадят тамян и които често ги подтикват към „човешки жертвоприношения”!). Новозаветните хора са хора на вярванията, хора на чувствата. Те имат едно чисто афективно отношение към света. У тях стават бързи смени в настроенията – те минават от въодушевление към депресии, от вяра към безверие. Те схващат света като борба на добро и зло, на Бога и дявола.
Затова постоянно ги занимава проблема за „съблазните”, „изкушенията” и „
греха
”.
Най-висока социална добродетел е благотворителността, „правенето добрини”, за „спасение на душата”. Усърдно се стремят да разпространяват вярата си – „мисионерство.” Праведните – туй са хората на наши дни. Хората на установения държавен строй, на установения правов ред – с неговите институти, йерархия и бюрокрация. Тук правото принадлежи на мнозинството, съставено теоретично от свободно самоопределени индивиди в името на една политическа идеология или партийна програма. Личността е свободна да избере професия и социално положение в границите на правните, социални и етически норми.
към текста >>
37.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Грехът
е дошъл с храненето и всички болести, всички падения са дошли и идват с храненето.
Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействуват, и да улесняват целата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система. Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувствуването, на мисленето. Тези материали за различните области са различни. Съществува чудна аналогия в света на материалното тяло, света на чувствата и мислите. Закона за аналогията е най-важният ключ, с който посветените отварят вратите на различните царства в природата.
Грехът
е дошъл с храненето и всички болести, всички падения са дошли и идват с храненето.
С това са съгласни само малцина. Но, това не значи, че всичко най-хубаво, най-разумно и най-добро не е дошло с храненето. Но има два вида хранене. Мойсей в книгата Битие символически е показал, че на Адам и Ева е било забранено да ядат от плодовете на едно дърво. Те трябвало да постят само от плодовете на това дърво — но те не могли да издържат тоя пост.
към текста >>
38.
ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Разни теории се изнасят за обяснение на
греха
, на злото в света и между многото теории известна е и следната: от две добрини винаги се ражда едно зло; и от две злини винаги се ражда едно добро.
Щом е така, в качествено отношение, по живот, хората не се различават. Един е животът. Tе се различават в количествено отношение. По количество на живот едни хора носят повече живот в себе си, а други по-малко. Съвременните хора търсят, кои са били подбудителните причини да сгреши човек.
Разни теории се изнасят за обяснение на
греха
, на злото в света и между многото теории известна е и следната: от две добрини винаги се ражда едно зло; и от две злини винаги се ражда едно добро.
На десет добри хора винаги ще има един лош човек; и на десет лоши хора винаги ще има един добър човек. Оттук хората вадят заключение, че добрият човек между лошите е необходим като отдушник, отдето да мине тяхното добро. Лошият пък между добрите е необходим, като канал, през който да минат техните нечистотии. Тъй щото, докато човек живее на земята, той ще бъде кандидат или за отдушник на доброто, или за канал на злото. От човека зависи за какво ще послужи.
към текста >>
39.
ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Страданията изкупват много
грехове
и съвършено заличават минали злини.
Че страданията са необходими за повдигането на човека, за неговото растене и дълбочина, това никой, който е страдал и минал през страданията, не ще отрече. Само страданията са в сила и състояние да направят преврат в човека към добро. След като са минали страданията със своя валяк върху човек жесток и лош, ние виждаме, че той претърпява коренно преобразование в себе си; той се изменя, и в него става цял преврат. И оттам насетне неговият живот и характер се изменят. От корав, той става мек; от неотстъпчив и лош, той става примирителен и кротък; от жесток и коравосърдечен, той става милостив и любещ, добър.
Страданията изкупват много
грехове
и съвършено заличават минали злини.
По пътя на страданието можем да идем и още по-далеч. Учителят, като говори за цената на страданията, казва: „Христос, Който беше Син Божи, най-светият човек, Който дойде на земята, Той претърпя страдания; и затова дойде Той, да покаже на хората начин, как да страдат и да използуват страданията за добро. А хората днес искат да минат без страдания! ” Този, Който нямаше нужда да страда, страда, а хората искат да минат без страдания. Всичката мъчнотия седи в неразбирането на страданията.
към текста >>
Всяка погрешка влече след себе си страдание, а страданието – изкупване на
греха
.
Разбраното страдание е благословение за този, който го приема с разбиране; а неразбраното страдане е гърчене и мъчение за този, който го носи. Каква голяма разлика между единия и другия! Човек може да изправи една своя погрешка само като мине през страданията. Неприятно е на Господа като гледа, как хората грешат. И като е мислил, по кой начин да изправи погрешките им, Той е намерил като добър път страданието.
Всяка погрешка влече след себе си страдание, а страданието – изкупване на
греха
.
След всеки грях като естествен природен закон следва настъпването на едно или друго страдание. Сега, когато хората страдат, всеки вика в себе си, или гласно роптае: Не вижда ли Господ, че страдам? Но ние не трябва да забравяме, че и страданието иде от Бога. Самото Провидение е довело хората до туй страдание. В една или в друга форма, страданията идат върху човека, за да изчисти и изправи своята погрешка, своя изкривен път и посока.
към текста >>
Грехът
е кал, която покрива чистотата на душата.
Но ние не трябва да забравяме, че и страданието иде от Бога. Самото Провидение е довело хората до туй страдание. В една или в друга форма, страданията идат върху човека, за да изчисти и изправи своята погрешка, своя изкривен път и посока. Необходима е чистота за душата! А само страданието чисти душата от всяко петно.
Грехът
е кал, която покрива чистотата на душата.
Чистота вън от огъня не може да се добие; вън от страданието чистота не се добива. Както огънят е пробният камък за чистотата на златото, тъй и страданието е пробният камък за чистотата на човека. Мекотата е също тъй качество или черта, която човек придобива само чрез страдания. Всички хора, които са минали през страдания, са меки, състрадателни, влизат в положението на другите, милостиви, отстъпчиви, тихи и кротки. За да бъде човек силен, преди всичко той трябва да носи страданието съзнателно, с мисъл на поучение към себе си за сила и характер.
към текста >>
40.
А ТИ ?- ТЕОФАНА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Без любов той е изложен само на
грехове
и престъпления.
Ала аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта. Любовта е божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно.
Без любов той е изложен само на
грехове
и престъпления.
Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие". Човекът днес няма „образ и подобие Божие". Един човек, който може да те обере, да те изнасили, да те охули, човек ли е? Един човек, който отначало ти е бил приятел, а после те злослови, човек ли е?
към текста >>
41.
За височината на Мусалла - Любомир Лулчев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
„Аз съм голям грешник" - казал той, „Моля ти се, помоли се на Господа да ми прости
греховете
".
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ I Един ден при един светия, който живял 20 години в пустинята, се явил един странник.
„Аз съм голям грешник" - казал той, „Моля ти се, помоли се на Господа да ми прости
греховете
".
Понеже често идвали страждущи хора при светията и искали да се помоли за тях, то щом отминал странникът, светията започнал да се моли. Изведнъж пред него се явил един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета от Бога". – Защо? - учудил се светията. – Този странник е дяволът.
към текста >>
– За да изпиташ истина ли ти говори, - продължил ангелът, кажи му така: – Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядваш
греховете
си.
- учудил се светията. – Този странник е дяволът. Още по-вече се зачудил светията. Той, в продължение на своето двадесет годишно пребивание тук, го виждал много пъти, скрит в разни форми, но тъкмо в този странник не го очаквал. Той изглеждал така чистосърдечен!
– За да изпиташ истина ли ти говори, - продължил ангелът, кажи му така: – Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядваш
греховете
си.
И още: - Трябва да се помолиш сам. Качи се на една скала и кажи: – Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник! Повтаряй тези думи цяла година. След няколко време странникът дошъл пак при светията. Той му повторил думите на ангела.
към текста >>
42.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Но ако светлината, която седи толкова високо, слиза и си цапа ръцете с
греховете
на хората, колко повече хората на земята трябва да сторят това ?
Това чувство е нежно и деликатно, но и така интензивно, то обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим. И тъй, искаш ли да разбереш светлината, ходи там, където светлината ходи. Светлината само в царски палати ли отива? Тя влиза и в чисти и нечисти места. Оцапани са ръцете на живата светлина.
Но ако светлината, която седи толкова високо, слиза и си цапа ръцете с
греховете
на хората, колко повече хората на земята трябва да сторят това ?
Светлината пред нищо не се спира - тя прониква и в най-тайните места да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината требва да се учите на смирение. Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като светлината!
към текста >>
43.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Вие може десет пъти да се покаете и пак
греховете
ви да останат непростени.
Природата ги е лишавала в последния миг от плода на техните усилия и ги е оставяла отново да работят и да се трудят, за да изправят всичките си погрешки и заблуждения. Човек не бива да се бори с Природата, защото винаги ще претърпява поражение. И знаете ли, кое е неговото поражение? Смъртта. Причината за смъртта на човека е тази, че той се намира в постоянна борба с живата, разумна Природа, която всуе се мъчи да покори. Защото помнете, Природата така лесно не прощава.
Вие може десет пъти да се покаете и пак
греховете
ви да останат непростени.
Природата прощава на човека, само когато се съобрази с нейните закони, с Божията воля; и то не по един външен, механически начин, а съзнателно. Всички, които се стремят да владеят Природата, всички които се борят с нея, които й се противят, дълбоко погледнато, са „вън" от нея. Говоря алегорично. Природата е заключена за тях, тя си остава за тях един затворен свят. Знаете ли какви красоти има в този свят, какви същества живеят в него ?
към текста >>
44.
МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди
грехопадението
- когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината.
Щом вторият принцип започне да действува в света, той веднага смекчава първия принцип. А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота. Оставени сами, двата принципа постоянно се борят за надмощие в света. В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли. И цялата световна история ни показва, че ту единият, ту другият принцип е вземал превес.
Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди
грехопадението
- когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината.
За тази именно райска култура, за тази „златна ера" на човешкото развитие загатва Христос когато казва: „Преди да бъдат Адам и Аврам, аз бях". След падането на тази култура, причините за което падане са забулени в дълбока тайна, прозираща едва зад тъмното було на сказанията, човечеството попада под властта на служителите на първия принцип. Последните поддържат, че светът требва да се управлява със строгост и неумолимост, със сила и железен закон, в противовес на служителите на втория принцип, които поддържат методите на любовта, светлината и свободата. първите поддържат, че човек не е достоен за свобода и знание - той трябва да бъде държан в сляпа покорност, пълна тъмнина и неведение. Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям.
към текста >>
45.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате
греховете
си и ще се мъчите.
Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода.
Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате
греховете
си и ще се мъчите.
В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действуват в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве.
към текста >>
46.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
- Смъртното, тленното,
греховното
.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен огън древните - мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. „Нашият Бог е огън пояждающ", се казва в Писанието. И наистина, този огън пояжда, но какво?
- Смъртното, тленното,
греховното
.
Когато той действува в света, едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват. Всички велики, безсмъртни души, когато излизат от Бога, носят този свещен огън в себе си. Където и да отидат в необятната вселена, те работят с него. И всички тези души имат само едно понятие за него: Свещеният огън е огънят на Любовта. Любовта носи свещения огън.
към текста >>
47.
LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Руменов: „Медицината и нашите
грехове
", В нея се изтъква връзката, която съществува между много психични недъзи и състоянието на тъй наречените жлези с вътрешна секреция; щитовидната, надбъбречната, хипофизната и пр.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Нови пътища в медицината. - Във в. „Слово", брой 4053 от януари т.г. е печатана статията на Д-р Вл.
Руменов: „Медицината и нашите
грехове
", В нея се изтъква връзката, която съществува между много психични недъзи и състоянието на тъй наречените жлези с вътрешна секреция; щитовидната, надбъбречната, хипофизната и пр.
Това разширява хоризонтите на медицината, но този въпрос си има и една по-дълбока страна. Може да се намери причината на много болести в психичния живот на човека. И намирането на тая причинна връзка ще отвори една плодотворна област на медицината. Защото щом се намери причинната връзка между криви, неестествени мисли и чувства и известни болести, които се явяват като тяхно последствие, то ще могат да се намерят пътища и за коренно излекуване, като се отстранят причините. Въздействието на нашия мислен и чувствен живот върху физиологичните процеси в организма никой не може да отрече, обаче от тая връзка като логическа последица следва връзката между много болести и нашите мисли и чувства.
към текста >>
48.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКТОР-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Но защо тогава ти„божества" страдат, защо се оплакват от неправдите в живота, защо роптаят против злото, защо се възмущават от престъпленията и
греха
?
А животът, въпреки голямото си разнообразие, има една обща цел. Той има един велик общ център, който направлява всичките му много сложни функции. Днешните хора не съзнават този общ център на живота, нито връзката си с него. Те отричат този център, те отричат Бога. Ала отричайки Бога, те поставят сами себе си в положението на божества.
Но защо тогава ти„божества" страдат, защо се оплакват от неправдите в живота, защо роптаят против злото, защо се възмущават от престъпленията и
греха
?
Нали няма Бог? И действително, там дето има престъпления, там дето има мъчения и грях, Бог го няма. В нечисти места Бог не живее! Може би философите ще възразят, че Бог живее навсякъде, че той прониква цялото пространство. Ала те трябва да знаят, че нечистите места, местата на престъпление и грях, не заемат никакво пространство.
към текста >>
49.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
След „
грехопадението
" човек е изгубил своята царственост.
Кой може да си представи радостта на плодните дръвчета, които дават своите плодове, кой може да си представи радостта на плода, когато соковете му се всмукват от клетките на човешкото тяло? Кой може да си представи радостта на човека, който има щастието да е извършил едно добро дело, пълно с любов и красота? Човек и растение ще знаят един ден, че са едно. Понеже днес те не знаят това, затуй се чувствуват така злощастни. Лесно е да разберем тогава, какво ще бъде сътрудничеството между животинското и човешко царства.
След „
грехопадението
" човек е изгубил своята царственост.
Той е увлякъл в падението си и другите създания. Днес човек трябва отново да възстанови своята царственост и да издигне преди всичко животните до светлите върхове на разума, като ги освободи от разрушителните страсти. Човек трябва да стане изкупител, спасител на животинското царство. Закрилата на животните ще изгуби сама по себе си своя смисъл, защото между човека и животните ще се установят правилни отношения. * * * След като човек разбере смисъла на миналото си развитие той трябва да помисли за своето бъдеще.
към текста >>
50.
РЪЦЕТЕ НА ЕЛЕНА КЕЛЕР И ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Разправяха стари овчари за волни дни, прекарани на младини из планината, па поклащаха глава и думаха: „Заключи Господ планината заради
греховете
ни.
Побелели от старост овчари разказваха с тъга за тучните й пасбища, за гъстите й гори, за бистрите й езера, които се намираха високо към върховете й, за буйните ручеи, които изпълваха с шумящи песни планината. Днес ни пътник смееше да я превали, ни овчар стадото си на паша да разтури по нейните отдавна неспоходени пасища. Защото планината бе нападната от жива напаст - тя беше възгъмжала от вълци. тях и по-преди ги имаше, че не е кабил в планината вълци да няма. Но от някое време планината сякаш беше пламнала - като живи пламъци бродеха вълците по нея и пояждаха де-да-е си живина.
Разправяха стари овчари за волни дни, прекарани на младини из планината, па поклащаха глава и думаха: „Заключи Господ планината заради
греховете
ни.
Ей ги на, оживели нашити грехове бродят из горите. Ала не Господ, сами ние си затворихме планината..." В тия дни на неволи и беди мъдрецът Исавар се запъти към страхотната планина. Напразно старците го увещаваха да се не излага на явна смърт. Исавар само се усмихваше, без дума да продума. Той тръгна към планината и не след много потъна в една гъста гора.
към текста >>
Ей ги на, оживели нашити
грехове
бродят из горите.
Днес ни пътник смееше да я превали, ни овчар стадото си на паша да разтури по нейните отдавна неспоходени пасища. Защото планината бе нападната от жива напаст - тя беше възгъмжала от вълци. тях и по-преди ги имаше, че не е кабил в планината вълци да няма. Но от някое време планината сякаш беше пламнала - като живи пламъци бродеха вълците по нея и пояждаха де-да-е си живина. Разправяха стари овчари за волни дни, прекарани на младини из планината, па поклащаха глава и думаха: „Заключи Господ планината заради греховете ни.
Ей ги на, оживели нашити
грехове
бродят из горите.
Ала не Господ, сами ние си затворихме планината..." В тия дни на неволи и беди мъдрецът Исавар се запъти към страхотната планина. Напразно старците го увещаваха да се не излага на явна смърт. Исавар само се усмихваше, без дума да продума. Той тръгна към планината и не след много потъна в една гъста гора. Изведнъж насреща му изскочи един едър вълк с пламнали очи и изплезен език.
към текста >>
51.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПОЗДРАВА НА ПЛАНИНАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Нейните романи, някои от които ù създават всесветовна слава, заслужават да бъдат отбелязани Тя почва с „Танците на Ина Рафлай (1921)", после се редят „Свят без
грехове
(1922)" „Але джуджето 1924)".
в Берлин в едно музикално семейство, самата тя е също много музикална. Освен към музиката, тя е живяла винаги с мисълта да стане писателка. Омъжва се млада за писател, когото напуща. После се омъжва за диригент на оркестър. Загубили състоянието си през време на германската инфлация, Вики Баум се отдава изцяло на писателството, не напущайки своя дом и като грижлива и любвеобилна майка се грижи за своите две деца.
Нейните романи, някои от които ù създават всесветовна слава, заслужават да бъдат отбелязани Тя почва с „Танците на Ина Рафлай (1921)", после се редят „Свят без
грехове
(1922)" „Але джуджето 1924)".
„Студентката по химия Елена Вилфюр (1929), „Хора в хотела (1929)", .Случка в Ловинкел (1930)" и др. Волята на В. Баум, нейната голяма амбиция и желание за творчество е изписана в цялото ù лице, в носа, погледа, брадата. На ръка ù е изразено това в кръста на Юпитеровия хълм, който най-често изразява амбиция с добър успех и край. Хармоничните линии на ръцете и правилните черти на лицето, говорят по-вече за широтата на характера ù, както и за способността да се вглъбява в проблемите на живота.
към текста >>
52.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА. МАРИА МАГДАЛИНА
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Около тази основна идея на човешкото битие са се въртели всички митове за така нареченото
грехопадение
, в това число и библейския мит за Адам и Ева.
Благодарение на своята свобода за избор, която е вложена първично в човека от Бога, той може да избере божественото или човешкото. А в човека е вложена свободата, защото без свобода любовта не може да се прояви у него. И когато ние говорим за проява на любовта в живота на хората, подразбираме преди всичко, две неща у човека - свобода и воля. Отнеме ли се свободата и волята на човека, той не може да прояви никаква любов, ни божествена, ни човешка. Това е закон.
Около тази основна идея на човешкото битие са се въртели всички митове за така нареченото
грехопадение
, в това число и библейския мит за Адам и Ева.
Според библейската легенда, Бог посочил на Адам дървото за познание добро и зло, забранил му да яде от него, ала не поставил пазачи да го вардят. Той, следователно, ограничил донейде свободата на човека, без да му я отнеме, като оставил същевременно напълно свободна неговата воля. Ако Бог бе поставил пазачи, първите хора не щяха да съгрешат, но нямаше да бъдат и свободни. Понеже Любовта не може да се прояви вън от свободата, предпочело се е да сгрешат хората, но да са свободни, отколкото да са праведни, но да нямат свобода. Защото както човек е имал свобода при направянето на греха, така ще има свобода и при възприемането на Любовта.
към текста >>
Защото както човек е имал свобода при направянето на
греха
, така ще има свобода и при възприемането на Любовта.
Около тази основна идея на човешкото битие са се въртели всички митове за така нареченото грехопадение, в това число и библейския мит за Адам и Ева. Според библейската легенда, Бог посочил на Адам дървото за познание добро и зло, забранил му да яде от него, ала не поставил пазачи да го вардят. Той, следователно, ограничил донейде свободата на човека, без да му я отнеме, като оставил същевременно напълно свободна неговата воля. Ако Бог бе поставил пазачи, първите хора не щяха да съгрешат, но нямаше да бъдат и свободни. Понеже Любовта не може да се прояви вън от свободата, предпочело се е да сгрешат хората, но да са свободни, отколкото да са праведни, но да нямат свобода.
Защото както човек е имал свобода при направянето на
греха
, така ще има свобода и при възприемането на Любовта.
Човек трябва да има свобода, та от свободна воля да приеме Любовта и да я прояви. Само свободната воля може Да бъде проводник на Любовта. Тъкмо този космичен закон, който сверява свободата и Любовта, остава и до ден днешен най-непонятен за хората. За това и не могат да разберат психологията на мистика, затова не могат да разберат в нейната дълбока същина и жертвата на Христа, великото жертвено тайнство на Голгота. Около това ядро, обаче, се организира душевният живот на човека, у когото съзнанието се е пробудило, у когото всеки миг става различаване на проявите, които произтичат от двата порядъка - божествен и човешки.
към текста >>
53.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Затова ти казвам, прощават ù се многото
грехове
, защото тя много възлюби".
Знам, че вън пред хората ти ще издигнеш глас на възмущение против жените, които прелюбодействуват, ще произнесеш с тържествен глас строгата присъда на Мойсеевия закон - „такива с камъни да се убиват" - и със спокойна съвест пръв ще хвърлиш камък върху „грешницата". И щеше дълго време да постъпваш така, ако не беше чул думите на великия Учител: „Който от вас се смята за безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея", и ако той не бе събудил съзнанието ти с притчата за двамата длъжника и със следните откровени думи: „Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми. Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми.
Затова ти казвам, прощават ù се многото
грехове
, защото тя много възлюби".
Мария Магдалина - това е душата на човека, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния свят. Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон. Напразно, тя разрушава всички изкуствени норми, всички изкуствени прегради, нарушава целия им обществен ред и става блудница - „асоциален тип". Докато намери своето Слънце, своя космичен център и тръгне по истинската си орбита. Защото никакви Симоновци, с всичкия им морал, с всичкия им правов ред, с всичките им закони, не могат да издигнат жената, да я ,,спасят".
към текста >>
54.
АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "
греховете
" им.
Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена. Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни.
Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "
греховете
" им.
Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал. Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците". За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата. Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба.
към текста >>
Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "
греховете
" и "паденията" на "грешниците".
Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена. Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни. Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал.
Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "
греховете
" и "паденията" на "грешниците".
За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата. Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба. На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип.
към текста >>
55.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
– Всемогъщият да му прости
греховете
, – добавяше Маир с упорит глас.
– Горкият Бен Сафра! – казваха случайните минувачи и бързаха да го споделят с други. По-нататък новината се носеше от ония, които, уморени от будуване край смъртно-болния, сега се прибираха по домовете си. – Бен Сафра умре, – казваха старите евреи от кварталното кафене на Бен Шица. – Бог да успокои душата му !
– Всемогъщият да му прости
греховете
, – добавяше Маир с упорит глас.
– Да наследи рая, добавяше друг. Няколко часа по-късно целият град знаеше, че Бен Сафра, най-богатият човек в града, не беше вече между живите. И както винаги, събрани по праговете, жените разискваха, разказваха, някои дори се надпреварваха да изброяват добрите му качества. Нали за умрелите не бива да се говори лошо. Само жената на Арон месаря, Рашел, за която се говореше, че има дълъг език, рече: – Сега вече всеки ще може да влезе в къщата му, вратите за погребението ще бъдат отворени.
към текста >>
56.
DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в
греха
възкръсват за нов живот на Божията Любов.
в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи.
На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в
греха
възкръсват за нов живот на Божията Любов.
И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото, греха и лъжата. Много пияници, месоядци, болни, след като се запознаят с него и с новите идеи, които той възвестява, започват нов живот, стават трезвеници, вегетарианци! люде кротки по душа и здрави телом, – с една реч нови люде, ученици на Божественото училище. Наистина, едно такова велико дело е най-добро доказателство, че Учителят има да извърши известна мисия в славянството и човечеството. Той изглежда като великан, който повдига огромни блокове и ги слага в своята величествена сграда – сграда с прости линии, ала наистина импонираща на своите съвременници.
към текста >>
И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото,
греха
и лъжата.
Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на Божията Любов.
И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото,
греха
и лъжата.
Много пияници, месоядци, болни, след като се запознаят с него и с новите идеи, които той възвестява, започват нов живот, стават трезвеници, вегетарианци! люде кротки по душа и здрави телом, – с една реч нови люде, ученици на Божественото училище. Наистина, едно такова велико дело е най-добро доказателство, че Учителят има да извърши известна мисия в славянството и човечеството. Той изглежда като великан, който повдига огромни блокове и ги слага в своята величествена сграда – сграда с прости линии, ала наистина импонираща на своите съвременници. Той спокойно, без бързане, но и без закъснение както природата, математично точно на време, когато трябва, върши своето велико дело с творческа мощ и с велико търпение и издръжливост.
към текста >>
57.
ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Какво нещо е
грехът
?
Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек. Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето.
Какво нещо е
грехът
?
Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре. Той не може да го приеме. Тогава организмът е вече предразположен към заболяване. Този въпрос има и една друга страна.
към текста >>
58.
ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Грехът
и мъката ме гледаха през тях.
Само стени, стени и шум. Сърцето ми проплакваше за планината. В сънищата си чувах нежния глас на хлопките, и очите ми плачеха. Погубваха ме очите на града. От тях излизаше омайваща, но душна светлина.
Грехът
и мъката ме гледаха през тях.
– Ти още ли тъгуваш за твоята планина? – питаха ме тия огнени зеници. В града имаше затворени, душни стаи, където миришеше на увехнали цветя и на човешка скръб. И в тия затворени стени ме гледаха очите му и тука ме докосваха горещите му длани. Тия очи се приближаваха до мене и оня въпрос пак започваше да пари моето сърце.
към текста >>
59.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В нея четем, че след като всички израилеви синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите
грехове
и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона.
държали вехтозаветните „началници народни" пред множествата, към „Неемия" – една от книгите на Стария Завет. Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са. си служили тогавашните водачи народни за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл. от Неемия.
В нея четем, че след като всички израилеви синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите
грехове
и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона.
В същата глава е дадена една молитва-слово, която е напълно издържана в споменатия по-горе стил. Но да оставим тия вехтозаветни слова и да се върнем отново към речта на Стефана, която е била последната негова реч. Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос. „Твърдоглави и с необрезани сърца и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух – както бащите ви, така и вие.
към текста >>
60.
ЗА БЛИЗНАЦИТЕ - Г.
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Христос е, Който събаря затворите на душите, разтопява леда на егоизма, разпръсва тъмнината на заблуждението и разкъсва веригите на лъжата и
греха
.
Нито е възможно да се задържа напора на новия живот. Може ли зимата да задържи идването на пролетта? Остава ни само едно: да разберем духа на новото време и да приемем с радост вестта за великото освобождение на човешките души. Христос още преди 2000 г. беше предсказал дните на велики страдания, борби и мъчения – родилните мъки на Царството Божие и беше възгласил: „А когато чуете всичко това (войни, революции, бедствия) вдигнете главите си, защото наближава часът на вашето освобождение." Христос е сега, Който идва в света, в съзнанието на християнските народи, в сърцата като любов, в умовете като светлина, в душите като свобода!
Христос е, Който събаря затворите на душите, разтопява леда на егоизма, разпръсва тъмнината на заблуждението и разкъсва веригите на лъжата и
греха
.
И горко на фарисеите и книжниците, на всички онези, които търгуват с религията и науката и искат за свои лични изгоди да продължат стария порядък на неправди и насилия. Край на всички лъжи, неправди, насилия и убийства! Край на всяко робство! Край на стария свят! Новият свят на Царството Божие, новият свят на Любовта, Светлината и свободата за всички люде и народи настъпва вече, ражда се всред големите страдания и борби.
към текста >>
61.
ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Но чрез тези страдания той изкупил завинаги
греха
си.
Има много по-разумни начини за изкупване на едно престъпление, отколкото обесването, затварянето и пр. Като казал това, мъдрецът посъветвал момъка да се ожени за красивата мома, зарад която извършил престъплението. – Ще ви се роди син, завършил той и този син ще бъде убитият. Момъкът постъпил така, както го посъветвал мъдрецът. Наистина му се родил син – убитият, който му причинил големи страдания.
Но чрез тези страдания той изкупил завинаги
греха
си.
към текста >>
62.
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Една от догмите на тази религия е, че Христос умрял за грешните, за да изкупи
греховете
им.
Но със спасението въпросът за християнството не се разрешава. Като мине само през процеса на спасението, човек християнин не става. За да стане такъв, той трябва да учи. Трябва, след като бъде избавен, спасен, да му се дадат условия да работи. Почти всички, обаче, схващат учението на Христа не като учение, а като една обикновена религия.
Една от догмите на тази религия е, че Христос умрял за грешните, за да изкупи
греховете
им.
Но тези, за които Христос е умрял и на които е изкупил греховете, ни най-малко не се вслушват в неговите думи, а продължават да се борят помежду си, да се бият, да водят братоубийствени войни. Много факти показват, че хората, освен дето не разбират учението на Христа, но нямат дори и ясна представа за него. Преди време във вестниците дадоха един портрет на Христа, рисуван от някакъв художник. Но ако не прочете човек отдолу, че това е Христос, преспокойно може да го сметне за някой военачалник. Досега поне рисуваха Христа по-нежен, по-женствен, а в този портрет образът му е необикновено груб.
към текста >>
Но тези, за които Христос е умрял и на които е изкупил
греховете
, ни най-малко не се вслушват в неговите думи, а продължават да се борят помежду си, да се бият, да водят братоубийствени войни.
Като мине само през процеса на спасението, човек християнин не става. За да стане такъв, той трябва да учи. Трябва, след като бъде избавен, спасен, да му се дадат условия да работи. Почти всички, обаче, схващат учението на Христа не като учение, а като една обикновена религия. Една от догмите на тази религия е, че Христос умрял за грешните, за да изкупи греховете им.
Но тези, за които Христос е умрял и на които е изкупил
греховете
, ни най-малко не се вслушват в неговите думи, а продължават да се борят помежду си, да се бият, да водят братоубийствени войни.
Много факти показват, че хората, освен дето не разбират учението на Христа, но нямат дори и ясна представа за него. Преди време във вестниците дадоха един портрет на Христа, рисуван от някакъв художник. Но ако не прочете човек отдолу, че това е Христос, преспокойно може да го сметне за някой военачалник. Досега поне рисуваха Христа по-нежен, по-женствен, а в този портрет образът му е необикновено груб. Навярно такъв ще е в представите на някои хора оня Христос, когото всички християнски народи, а най-вече воюващите, призовават да им дари победа.
към текста >>
63.
ЧОВЕКЪТ - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ще се отворят устата на океаните и ще погълнат желязото, с което се убивахме, ще привлекат води небесата, за да рукнат бързи ручеи, за да умият кръвта, сълзите и
греха
.
ЩЕ ДОЙДЕ ТЯ Георг Нордман Както дойде пролетта на годината – неусетно и мълчаливо, така ще дойдеш и ти – дълго чакан, лъчезарен ден на друга пролет, която ще ни роди изново. Твоето знамение ще бъде тихият поздрав на една обич, която ще сбере людете от всички меридиани на разораната земя в едно човечество, в едно семейство, в едно сърце!
Ще се отворят устата на океаните и ще погълнат желязото, с което се убивахме, ще привлекат води небесата, за да рукнат бързи ручеи, за да умият кръвта, сълзите и
греха
.
Ще дойдат из далечните сини хоризонти птиците и ще донесат топлия поздрав на юга. Ние сами ще излезем из хижите, за да чуем кротките им викове и да напълним сърцата си с радост. Земята ще мълчи като уморена родилка, обвита в топлата влага, и с притворени очи ще сеща милувката на слънцето. По нейната снага не ще препускат орди и не ще свисти стрела, потопена в отрова. Ще ликуват долините ù, ще светят върховете ù, ще пеят горите, а малките деца ще припнат с боси крачета по меката ù детелина.
към текста >>
64.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Но все пак цялата древност си остава под знака на
греха
, падението или потъването в материалния свят.
В религията имаме пантеизъм, в обществения живот – деспотизъм. „Дреме човекът, дреме обществото и даже Божеството дреме". Първото пробуждане настава в Гърция. „Познай себе си! " – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят.
Но все пак цялата древност си остава под знака на
греха
, падението или потъването в материалния свят.
Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата. Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят. От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното. Синтезата на Битието и мисленето неминуемо трябва да настъпи – това е същността на диалектическия закон на развитието. Всека теза и антитеза се стреми към синтеза.
към текста >>
65.
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Така, от хиляди години се говори: „Да повярваме в Господа Исуса, да повярваме, че Той е Син Божи, че е бил изпратен на земята да изкупи с кръвта си
греховете
на хората, да ги спаси".
Все пак, тази идея за светлина и тъмнина, като две враждебни същини, постоянно съпътства човешкия живот, защото се корени в съзнанието на човека. Тя се подхранва от обстановката на физическия свят, свят на гъстата материя, която хвърля сенки. Тия сенки, именно, хората наричат тъмнина. Подобно идеята за борба между светлината и тъмнината, която се повтаря вековечно, повтарят се и много религиозни вярвания от различен произход. В християнската религия, запример, често ще чуете да се преповтарят едни и същи неща.
Така, от хиляди години се говори: „Да повярваме в Господа Исуса, да повярваме, че Той е Син Божи, че е бил изпратен на земята да изкупи с кръвта си
греховете
на хората, да ги спаси".
Много добре, вярваме във всичко това. Но какво се придобива от всички тия вярвания? Религиозните хора ще възразят, може би, че не се отнасяме с достатъчно уважение към религията, към Бога. Съгласни сме, че за всичко това трябва да се говори не само с уважение, но и с благоговение. Но все пак питаме, когато един човек не живее съобразно с живота, проявява ли той уважение към Великото?
към текста >>
66.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Докато те наказваха и обременяваха прашната история на Египет с нечуван товар и нейните страници с кървави писмена, друга ръка, грижлива и майчинска, движена от непозната безмерна любов, заличаваше
греха
и престъпленията.
Не, и не от зла воля; сърцето не сещаше, че беше време да измени своя ритъм. Защо ще промени своята държавна уредба и своите твърди закони? Народът е свикнал вече. И неговите достойни служители и началници продължаваха да изпълняват своите служби. Но в страната живееше Ишуа Бентам.
Докато те наказваха и обременяваха прашната история на Египет с нечуван товар и нейните страници с кървави писмена, друга ръка, грижлива и майчинска, движена от непозната безмерна любов, заличаваше
греха
и престъпленията.
Една сутрин Ишуа Бентам видя през своя прозорец една внушителна група от ония нещастници, които той беше излекувал. Царят узна за това и изпрати един от телохранителите да види и разбере, какво мислят те. – Искат да видят Ишуа Бентам, няма да си отидат, докато не го видят, – доложиха на царя. Ишуа Бентам излезе тогава и остана дълго при тях. Говори им хубави думи и приятелски се раздели с тях.
към текста >>
Мрачна и тъмна нощта се спусна над Египет, страната на насилието и
греха
.
– Когато изгубиш зрението, тоя небесен дар, ти ще разбереш, кой е Ишуа Бентам. – Като те погубят и останеш без нищо, тогава царю честни ще разбереш, кой е Ишуа Бентам, когото ние ще следваме през вековете!... – Смърт, – изрева разгневеният фараон, – смърт на всички ви, смърт и на Бентам, това е бунт, това е анархия, смърт на всички! Целият дворец се тресеше от неговия вик и заплаха, които се смесваха с шума на оръжията, с които царските хора бяха въоръжени Така в Египет, в тая могъща и старинна империя избухна война, така в страната на най-жестокия фараон с каменно сърце пламна първата гражданска война. Почитателите на Ишуа Бентам бяха безбройни, но и тия на фараона, богато платени войници не бяха малко, Предстоеше им неравна борба, страшна и безчовечна.
Мрачна и тъмна нощта се спусна над Египет, страната на насилието и
греха
.
Разединен, народът очакваше с трепет кървавата зора, която щеше да залее страната с невинна кръв. Царският дворец потъна в страхотно и мрачно мълчание, Нощта беше гъста и тъмна. Само в стаята на принцесата Земру-За беше светло, тихо и лъчезарно. Тя знаеше всичко, което беше станало и това, което се готвеше. Знаеше и нещо повече, което не беше тайно за нея и за Бентам, който виждаше всичко.
към текста >>
67.
СИЛА - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Старозаветният пророк Мойсей, със своите скрижали на десеттях заповеди, дава реален израз на семитската култура, където страхът от моралното понятие „
грехът
" е бил главният двигател при човешките постъпки, докато в новата култура, когато човечеството преминава в една нова ера на развитие, трябва положителните норми да бъдат ръководещ критерий в действията на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие.
БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО Д-р М. Константинов Големите държавни мъже, общественици и теоретици на междудържавното право са вече убедени, че всички опити да се организира междудържавното общество върху една система, почиваща на „един отрицателен ред, ограничаващ се в запрети и забрани, не може да успее". Действително, ако се направи една аналогия, светът се намира, по отношение на своите правни схващания, още в епохата на стария завет.
Старозаветният пророк Мойсей, със своите скрижали на десеттях заповеди, дава реален израз на семитската култура, където страхът от моралното понятие „
грехът
" е бил главният двигател при човешките постъпки, докато в новата култура, когато човечеството преминава в една нова ера на развитие, трябва положителните норми да бъдат ръководещ критерий в действията на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие.
Този е пътят, който непрестанно посочва словото на нашия Учител, път,който трябва да бъде осветен от Божествената мъдрост, която единствена ще преустрои индивидуалния, обществения, народния и междудържавния живот. То значи, че основният подтик на духовния и материалния прогрес трябва да бъде доброто на народите под знака на социалната справедливост, защото нациите се явяват като органи на цялото човечество, което е израз на вечното творческо начало. Не напразно нацията, като орган на международния организъм се взема в междудържавното право, като безсмъртна жизнена единица, която ражда държавния империум – редуцираната воля на милиони индивиди, свързани по силата на едно историческо духовно и материално минало. Това е една реална наука, която е далеко от всички религиозни суеверия и догми, или от онези, материалистични социално-научни доктрини, които извън физическите сили на природата не виждат творческия Дух на Божественото съзнание. Ето защо, след тази голяма криза, която изживява човечеството, изразена в настоящата война, международният ред трябва на всяка цена да се освободи от отрицателните норми на запрети и забрани и вместо тях да дойде истинското сътрудничество във всички области: стопански, социални и духовно-културни.
към текста >>
68.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от
греха
, за който споменахме в началото —
грехът
на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена.
Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса. Колкото е смешна самомнителността на едно дете, което казва, че като порасне, ще стане интелигентен човек, без помощта на своите родители, без напътствията на учителите си, без любовта на добрите хора и организираната общност, толкова е смешна самомнителността на всеки от нас, който изговаря думичката аз с особен патос, забравил истинската стойност на нашити изолирани от общото сили. Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот. Всеки от нас, в ръцете на когото се намира за миг участта на едно множество, би взел във внимание, че той е оная тънка нишка, през която протича мировата воля и ще изпълни задачата си така, както е достойно за общия план на развитието.
При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от
греха
, за който споменахме в началото —
грехът
на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена.
А ние сме храненици. Едва ли някой от нас може да изплати онова богатство, което получава даром от природата. Ако ние знаехме стойността на онова, което се прави за нас от живите сили на битието, ние бихме се срамували от себе си и от делата, с които отвръщаме на тоя дар. Тогава едва ли бихме имали кураж да произнесем думата аз без стеснение. Вземете аналите на човешката история и вие ще видите как говорят за себе си наистина великите представители на човешкия род и как многократно надуто, дори безсрамно говорят за своето аз самовлюбените в себе си, за които един от най-дълбоките и дейни апостоли на Христа казва, че са „мед, що звънти, и кимвал, що дрънка".
към текста >>
69.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Кървавочервени зари
багреха
града, чиито стражи облякоха Богочеловека в багреница.
Ек. М-ва МИР ВАМ!
Кървавочервени зари
багреха
града, чиито стражи облякоха Богочеловека в багреница.
Едва дочакали утрото, трите жени взеха пътя към града. Смирено сложила ръка на своето сърце, Майката стъпяше напред. След нея Мария — сестрата на Лазар, подкрепяше изнемощялата от скръб Мария от Магдала. Пред градските порти те се спряха. — Добро утро, майсторе — рече Майката на циганина, който раздухваше жаравата в огнището си.
към текста >>
70.
ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Чрез злото и
греха
човек се отдалечава от своя идеал, от Бога.
Да проявиш Любовта си, значи да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят (13). „Идеалът на човека и човечеството трябва да е Любовта към Бога. Тя включва в себе си и Любовта към ближния. Идеята за Бога дава здраве и богатство на човека. Да носи човек в себе си идеята за Бога, ще рече да живее като Бога (10).
Чрез злото и
греха
човек се отдалечава от своя идеал, от Бога.
Раздвоението на човека го отдалечава от Бога (12). Изнесените мисли от Учителя ни разкриват интимната страна в отношенията на човека към Бога. Ето няколко мисли, които ни разкривал най-великите отношения в живота — отношенията на Бога към човека: „Любовта на Бога е великото в света (11). Чрез своя подтик, чрез Любовта си, Бог е създал небето и земята, всички светила, растения и животни, а най-после и човека. Чрез Любовта Бог е създал света (12).
към текста >>
Който служи на Любовта, е сляп за човешките
грехове
и престъпления.
Без Любовта животът се обезсмисля. В Любовта си към Бога човек има всичко на разположение. Единствено Любовта освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Единствената сила, която може да се справи с егоизма, това е Любовта. Всеки дом, основан на Любовта, успява.
Който служи на Любовта, е сляп за човешките
грехове
и престъпления.
Докато ревнува, човек не може да възприеме Любовта. Идейната Любов непрекъснато расте и се увеличава, Тя има отношение към всички същества, които Бог е създал (13). Чистата, безкористна Любов е Любов към всички. Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право, но никога не го и губи. Тя никога не съжалява.
към текста >>
Тя осмисля живота и за нея не съществувал
грехове
и престъпления.
Тя е волята на Бога, тя е относителната реалност спрямо Любовта към Бога, която е абсолютната реалност. Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее. Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души.
Тя осмисля живота и за нея не съществувал
грехове
и престъпления.
Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов. Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога. Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея. Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта.
към текста >>
71.
DU MAITRE: LA FAIM
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Не е ли
грехът
наш, че то е тъй безпомощно, въпреки че има неоценими качества, толкова достойнства?
От това можем да си представим, каква обширна и безкрайна е вселената, като знаем още повече, че в нея се наброяват с хиляди и хиляди подобни огромни по пространство звездни системи. Адриана Будевска и проблемите на възпитанието В едно свое писмо до редакцията на сп. „Съвременно изкуство" тя пише: „Какво направихме ние за душата на нашия младенец, за неговото възпитание, за развитието на неговия мироглед? Какви жертви принесохме, какво отделихме от себе си за това младо, крехко поколение, жадуващо да поглъща всичко хубаво и здраво? Не го ли оставихме всред океана „ά quatre vents", люшкано безмилостно от всички ветрове?
Не е ли
грехът
наш, че то е тъй безпомощно, въпреки че има неоценими качества, толкова достойнства?
Кой поведе това поколение към самоопределение и цел в живота? " С тези редове Будевска засяга най-важния въпрос на днешното възпитание. Трябва да се засили идейният живот в днешното училище. Т трябва да се дадат път и условия, за да се прояви Божественото у подрастващото поколение. Трябва да се подхрани и насърчи неговият идеализъм и то в духа на новите идеи — идеите, които ще легнат в основата на новата култура, която иде — културата на шестата раса, расата на любовта и братството.
към текста >>
72.
КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Всички сме се окаляли от калта на
греха
и сме загубили своя първичен образ.
Никой не може да го ограничи или затвори. Той не се оплаква от сиромашия, или болести. Някои твърдят, че имат образ и подобие, а в същото време се оплакват от беднотия, от страдания. Това не може да бъде. Съвременните хора носим вътрешна кал на миналото, която окаляла ума, сърцето и тялото на човека.
Всички сме се окаляли от калта на
греха
и сме загубили своя първичен образ.
Сега трябва да се завземем да се очистим и освободим от калта и само тогава ще имаме образ и подобие. Който успее да се освободи от калта на миналото, ще бъде красив и неговото ухание от половин километър ще усещаме от него ще излиза светлина, която ще осветява цялата местност. Може ли да бъде това? Когато лампата е свързана с елек¬трически източник, може да освети цяла къща. Когато човек се е освободил от наслоенията на греха, от вътрешната кал, добил е образ на своя Творец, през него протича Божията светлина и той може да свети.
към текста >>
Когато човек се е освободил от наслоенията на
греха
, от вътрешната кал, добил е образ на своя Творец, през него протича Божията светлина и той може да свети.
Всички сме се окаляли от калта на греха и сме загубили своя първичен образ. Сега трябва да се завземем да се очистим и освободим от калта и само тогава ще имаме образ и подобие. Който успее да се освободи от калта на миналото, ще бъде красив и неговото ухание от половин километър ще усещаме от него ще излиза светлина, която ще осветява цялата местност. Може ли да бъде това? Когато лампата е свързана с елек¬трически източник, може да освети цяла къща.
Когато човек се е освободил от наслоенията на
греха
, от вътрешната кал, добил е образ на своя Творец, през него протича Божията светлина и той може да свети.
Затова Христос казва: „Вие сте виделина на света." В Писанието се казва, че, когато Бог създал човека по образ и подобие свое, поставил го в рая, при най-добрите условия. Раят била отлична градина, в която човек живеел, съобщавал се с ангелите, всичките растения и животни му служели. И при това човек бил недоволен. Мислил си, че като му забранил Бог да яде от плодовете на дървото за познание добро и зло, Той го лишил от благо, от някаква велика възможност. Решил да опита плода, за да стане като Бога, както го посъветвали.
към текста >>
За да бъдем Нему благоприятни, трябва да се освободим от всичката кал на миналото, да напуснем завинаги живота на
греха
, да изявим божествената си природа и да добием образ и подобие Божие.
Ползувайте се от светлината му. Светът е създаден за вас, учете се. Използувайте всички блага, те са за вас. Може ли да бъдем приятни на нашия небесен баща такива как¬вито сме днес? Може ли цигуларят, който не знае да свири, да ни бъде приятен?
За да бъдем Нему благоприятни, трябва да се освободим от всичката кал на миналото, да напуснем завинаги живота на
греха
, да изявим божествената си природа и да добием образ и подобие Божие.
към текста >>
73.
DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
65 се казва: "Но той признавал не онази кабала, която повелява на човека вечно да се измъчва, да умъртвява плътта си и да гледа, как да изкупи
греховете
си, а тази кабала, която се стреми да установи сърдечно общуване между човека и Бога и пр.” Кабала, която умъртвява, не съществува!
39.: "Разумът, безсилен да проникне в тайните на мирозданието, повика на помощ капризната фантазия; полож. рационалистична философия отстъпи местото си на мистичната философия, на ирационализма. Излиза, че мистичната философия е капризна фантазия. А тя всъщност е добиране до Реалността. На стр.
65 се казва: "Но той признавал не онази кабала, която повелява на човека вечно да се измъчва, да умъртвява плътта си и да гледа, как да изкупи
греховете
си, а тази кабала, която се стреми да установи сърдечно общуване между човека и Бога и пр.” Кабала, която умъртвява, не съществува!
Такава може да е съществувала само в мозъците на хора, които никога не са разбрали Божията Любов и Неговото Слово. Ние считаме, че изнесените във втория отдел месиански, хасидски и цадикски движения всред еврейството, които показват по-скоро за едно криво възприемане и прилагане кабалистичните учения, не допринасят за положителното възприемане на Кабалата дори от самите евр. маси, за които е предназначена книгата и с каквото намерение, предполагаме, трябва да е написана тя. Третият отдел се занимава със самата същина и пр. на Кабалата.
към текста >>
74.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ела, защото любовта Ти е по-голяма от човешките
грехове
.
И днес някои гласове Го призовават: Ела Ти, Който се роди в пещерата. Ела Ти, Който донесе утеха на милиони и Когото не познахме, защото беше облечен в проста дреха и ходеше бос. Ела Ти, Царят, Който донесе кротостта и милосърдието, като мечове за победа. Ела, Твоят щит е по-могъщ от тоя на Давида, защото любовта Ти побеждава по-силно от прашката на пастира, която срази филистимския гигант, а пред сиянието на Твоите кротки слова, Соломоновите мъдрости са само трошици. Ела Ти, Който преди да се родиш, ни пусна манна в пустинята, защото Бог, Който ни помагаше, ни обичаше и тъкмо тая любов Той въплъти в най-възлюбленото Си Дете.
Ела, защото любовта Ти е по-голяма от човешките
грехове
.
Въздигни ни като Мария от Магдала, отвори очите ни, както ги отвори на слепия, изгони ни от ръкотворния каменен храм и ни възкреси като Лазара. И когато тия гласове се умножат, тогава ще спрат неспокойните стъпки на трагическия скиталец по света и ще проиграе сърцето му като юнец, защото чрез него и чрез неговата любов и жертва пръснатият нявгашен древен Израил ще славослови с псалтир и цимбали и китара великия Баща на света и ще стане Новият Израил.
към текста >>
75.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Казано е за Него, че е вземал върху себе си
греховете
на човечеството.
Това е намеса на разумните сили на Природата, за да изправят нарушеното равновесие. Разумността, добротата и справедливостта ще станат живи трансформатори на тези космични енергии, на които е нарушен правилния ритмус и по такъв начин ще се възстанови нарушеното равновесие на енергията, и така ще освободи човечеството от лошите последствия, които само си е създало. Тази идея е мъчно разбираема за обикновения човек, който още не може да мисли правилно, но това е един факт. Окултната история ни разправя, че в миналото човечеството на няколко пъти е стигало до едно такова състояние в развитието си, че е рискувало да бъде затрупано под развалините, причинени от собствените му глупости и невежество, но е било спасявано от праведните, добрите и разумните. Един от тези праведни, добри и разумни беше Христос, за Когото се казва, че стана изкупителна жертва за човечеството.
Казано е за Него, че е вземал върху себе си
греховете
на човечеството.
Преведено на научен език, това значи, че Той стана трансформатор на всички отрицателни енергии, които се б4ха набрали вследствие нарушението на космичния ритмус, които, като преминаха през Него, като през мощен акумулатор, се трансформираха и спасиха човечеството от земни катастрофи и органическо и психическо разрушаване. По такъв начин Той даде възможности на човечеството да продължи развитието си и да възстанови прекъснатата си връзка с Бога. Без Него човечеството е било дошло до такова положение, че рискувало да загуби живота си. В още по-далечно минало в още по голяма степен имаме същото нещо. И тогава на земята настанали такива трудни условия за живеене, че по-голяма част от човечеството е буквално измряло.
към текста >>
76.
РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Щом се говори на човека за
греха
, у него се събужда старият инстинкт и той отива да го опитва.
Тогава детето казва: Да опитам, какво нищо е лъжата. Или пък му се казва: Не трябва да мразиш. Като кажеш на детето: Не бъди груб или: Не трябва да мразиш, то казва: Чакай да го опитам". Едно месоядно животно може да е научено на растителна храна. Когато му замирише на месо, у него може да се събуди старият инстинкт.
Щом се говори на човека за
греха
, у него се събужда старият инстинкт и той отива да го опитва.
Тогава се събуждат тия отрицателни сили у него. Защото психологичният закон гласи: Всяко нещо, което е в съзнанието, отива в подсъзнанието на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка. Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието. Ето защо, на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи. Когато детето е грубо, да не работим за прякото премахване на грубостта, но чрез педагогични средства да увеличим мекотата.
към текста >>
77.
НЕБЕ - Д-р Ст. Джаков
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Върху нея беше написана историята на ония същества, които живееха в най-чисти и възвишени сватове, където
греховете
и престъпленията на хората бяха непознати и неразбрани.
СВЕТЪТ НА АЗРАИЛ Синовете на светлината, великите братя на човеците, решиха да изпратят на земята един от своите небесни жители, един светъл пратеник, който да донесе на земята една светла вест, да покаже една нагорна пътека към висините, да изпее една чудна песен за ония, които жадуваха за любов, светлина и свобода. Изпратен беше от света на ангелите. Той беше облечен в чудна и прекрасна дреха, такава, каквато на земята не можеше да съществува. Жителите на земята трябваше да видят този небесен пратеник, да видят и неговата блестяща дреха и по тоя начин да проследят живота на най-възвишените и чисти същества, които се грижеха за своите земни събратя. Неговата дреха беше направена от най-фина материя, изтъкана от тънки и блестящи нишки.
Върху нея беше написана историята на ония същества, които живееха в най-чисти и възвишени сватове, където
греховете
и престъпленията на хората бяха непознати и неразбрани.
Освен това по нея беше написано всичко онова, което очаква ония, които вървят по пътя на съвършенството и следват пътя на небесния жител. Върху тази дреха беше написан най-свещения привет на ония, които милееха своите по-малки братя, които един ден ще бъдат въведени в страната на светлината. Този небесен жител се казваше Азраил. Азраил слезе на земята по време, когато царуваше могъщият владетел Бентам Хайвег. И чудно, тъкмо по това време великият Бентам имά странната идея да направи на своята единствена дъщеря, Мелита, най-чудна и най-блестяща дреха, единствена по своята замисъл в царството му.
към текста >>
По нея, ония, които можеха да четат, трябваше да разчитат историята на човешките престъпления и
грехове
, на човешките страдания, на човешките падания по неговия незнаен и труден път.
Върху тази дреха беше написан най-свещения привет на ония, които милееха своите по-малки братя, които един ден ще бъдат въведени в страната на светлината. Този небесен жител се казваше Азраил. Азраил слезе на земята по време, когато царуваше могъщият владетел Бентам Хайвег. И чудно, тъкмо по това време великият Бентам имά странната идея да направи на своята единствена дъщеря, Мелита, най-чудна и най-блестяща дреха, единствена по своята замисъл в царството му. Всяка гънка на тази дреха трябваше да бъде жива и говореща брънка на човешкия живот.
По нея, ония, които можеха да четат, трябваше да разчитат историята на човешките престъпления и
грехове
, на човешките страдания, на човешките падания по неговия незнаен и труден път.
Откъде се взе желанието у царя да облаче единственото си дете в тази дреха? Какво целеше той? Или това беше желание на неговите учители? Най-красивата жена в неговото царство трябваше да облече тая дреха, върху която беше написана историята на човека в неговата тъмна и беззвездна нощ. Мелита, чиста като зората и хубава като блестящото око на деня, трябваше да покаже на някого тая тъмна и мрачна история.
към текста >>
Кои можеха да видят
греха
, престъплението, злото?
И дрехата на Мелита остана за тях един неразгадан ребус. Те недоумяваха, защото не разбираха живота на хората, те не можеха да четат човешкия, земния език, защото не познаваха, що беше грях и престъпление. Далечен и чужд беше животът на земните жители за тях, защото не знаеха, що беше зло и неправда, що беше омраза и несправедливост. Как можеха да разберат всичко това, когато т живееха в светост и чистота? Как можеха да проследят историята на човешките престъпления, когато не вършеха такива?
Кои можеха да видят
греха
, престъплението, злото?
Нали само тия, които го вършеха и познаваха? Синовете на светлината не разбираха криволичещите пътища, по които човек се движи. Те знаеха и можеха само едно — да пращат от време-навреме по един от своите пратеници, който да донесе на земята благата вест. Те знаеха и можеха само едно: да слязат на земята със своите чисти и блестящи дрехи, да ги оставят върху плещите на някоя Мелита и по тоя начин да познаят живота на земята чрез жертвата и страданието. Азраил пожертвува своята дреха.
към текста >>
78.
ЗА БОГА - ТОЗИ, КОЙТО НИ ОБИЧА - Е.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
А щом се обхождате добре, щом цените нещата,
грехът
и злото ще изчезнат от вас.
Мнозина мислят, че както и да живеят, се ползуват от Божията любов. Това е крива мисъл. Не може Любовта да е благосклонна към вас, ако нямате правилна обхода към всичко, което Тя е създала и, ако не цените създаденото от Нея. Ще кажете, че още не сте съвършен. — Не, вие още днес можете да имате правилна обхода към всичко, което ви заобикаля и да го цените.
А щом се обхождате добре, щом цените нещата,
грехът
и злото ще изчезнат от вас.
Затова от всекиго се изисква съзнателна работа — работа с любов. Всеки ден работете върху себе си да придобиете правилна обхода, да цените всичко, което ви е дадено. Ценете вашия ум, вашето сърце, вашата воля. Обхождайте се добре към ближните си, към всички растения и животни, към цялата природа. Ценете всичко, което ви обикаля.
към текста >>
79.
СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната вечеря, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за
грехопадението
с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния.
— Пресмятанията показаха, че при едно пълно изплаване на Атлантида, нейните планини биха достигнали една височина повече от 9,000 м. В тая подморска страна планини, хълмове, долини и равнини се сменяват с такова разнообразие, каквото не се намира никога при едно старо морско дъно, а само при земна покривка, която е потънала в морето преди геоложки съвсем късо време. Измерванията при поставяне на кабела на около 200 мили на север от Азорските острови установиха там едно формално разкъсване на почвата; намери се освен това лава, която може да се е втвърдила само при свободен въздух, не обаче при отсъствие на въздух под натиска на един воден стълб от 3,000 м. височина. Не по-малко убедителни доказателства отколкото изследванията на морското дъно, ни дава археологията за съществуването на Атлантида. Според последните разкопки в Юкатан трябва да се приеме като напълно доказано, че средноамериканската, египетската и старогръцката култури, както и откритите от немския изследовател, Фробениус остатъци от култура в Иоруба на Гвинейския залив са само потомци на прастарата Атлантска култура, насадени в колонии на атлантците и запазени там след потъването на майката-земя, Отдавна бе известно, че формата на черепа на караибите и на гуараните, живеещи в Бразилия, показват забележителна прилика с формата на главата на измрелите първични жители на Канарските острови, на гуанахите, както и с оная на туарегите и берберите, което дава да се заключи за един общ произход.
Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната вечеря, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за
грехопадението
с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния.
Висшият, невидим и безплътен и следователно никога неизобразяван Бог се казваше Тео или Зео, което отговаря буквално на Теос и Зеус на гърците. На санскритски тоя бог се казва Диаус, при келтите Тиах, и еврейското Jah-ve напомня последните в своята първа сричка. Може ли да се обясни едно такова сходство иначе, освен с допускането, че религията на всички тия народи произлиза от религията на един първичен народ, от който тия народи произхождат? Но има и нещо още по-убедително: прочутият астроном и географ Птоломей, създател на Птоломеевата система, който живееше около 140 год. преди Христа в Александрия, дава в своята „География" староарамейски имена на градове, няколко от които схождат буквално с такива от Средна Америка.
към текста >>
80.
ЦАР БОРИС III
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ще кажат, че Христос е изкупил с кръвта си
греховете
на хората.
В послушанието и изпълнението на Божиите заповеди се крие силата на човека. Религиозните хора говорят за онзи свят, за ангелите. Те, обаче, не знаят, че никой не може да влезе в онзи свят без любов, без знание и без свобода. С човешки неща в онзи свят никого не приемат. Там нищо нечисто не се допуща.
Ще кажат, че Христос е изкупил с кръвта си
греховете
на хората.
Кръвта на Христа е и самото Слово, изявено чрез любовта, мъдростта и истината. Човек страда, когато се отдалечи от Любовта. Тогава той губи и здравето, и чувствата, и мислите, и богатството си. Още първите човеци не изпълниха този закон, поради което и до днес още хората страдат. Те се изпитаха чрез забранения плод, и видяха, колко ценят свободата и как ценят любовта.
към текста >>
81.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Грехът
е една външна дреха на човека.
Както са възпитани сега хората, имат неправилно разбиране за живота. Сегашните хора имат една мъчнотия: те искат най-първо да си наредят материалните работи и тогава да живеят за Великото в света. Това е една от най-големите погрешки. А пък момент след момент трябва да се живее за Великото в света. Ние свързваме грешките на хората с душите.
Грехът
е една външна дреха на човека.
Тя е временна и ще изчезне. Когато обичаш някой човек, ти събличаш старите му дрехи и го обличаш в нови. Тия същества, които обичаш, да не ги владееш! Хората страдат при любовта, когато искат да я завладеят т.е. да завладеят тия, които обичат.
към текста >>
82.
ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН - Б.К.Б.
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
През дебрите на мрака и
греха
безкрайната възможност на Духа ще влива в тебе своето дихание!
И пак ще те въздигна. Ти пак ще бъдеш с нова дреха възправен с нова вяра и пак на таз земя. През скръб и радост ще изграждаш тиха стреха. В която ще събираш опит — светлина. Живей, крепни във вяра, сила и познание!
През дебрите на мрака и
греха
безкрайната възможност на Духа ще влива в тебе своето дихание!
Крепни, расти и век след век към Бога се стреми! О, ти, пробудени человек, душата си със перли украси! " Аз слушам. Неземна тайна, говори! Какво съм аз сред тоз безкраен свят?
към текста >>
83.
Учителят за темите. Две теми от Борис Николов
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Всички хора, които нямат Истината, са мъртви -мъртви в
греховете
си.
Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса: "Мога ли аз да бъда силен", отговарям: всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме. На въпроса "мога ли да имам най-красивия живот", отговарям: живият всякога има Истината в себе си.
Всички хора, които нямат Истината, са мъртви -мъртви в
греховете
си.
Живи хора са само тия, които имат Истината. Животът, значи, носи Истината в себе си. Без Истината няма живот. 5. Гимнастически упражнения. Връзката с цялото
към текста >>
84.
Песни за молитва
 
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
" Страхът е роден от
греха
, като същевременно той произвежда тъмнина.*** Песента "Фир-Фюр-Фен" 8 март 1922 Първите думи “Фир фюр фен” изчистват, а думата “тао” съгражда.
Значи, в Божествени път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението “Фир фюр фен тао би аумен" може да се преведе още и с думите: “Без страх и без тъмнина!
" Страхът е роден от
греха
, като същевременно той произвежда тъмнина.*** Песента "Фир-Фюр-Фен" 8 март 1922 Първите думи “Фир фюр фен” изчистват, а думата “тао” съгражда.
Същото значение имат и останалите думи от формулата.Но първо човек трябва да мине през чистене, а после вече може да гради. Последните думи са силни, защото дето има градеж, там всякога се изисква сила.*** 22 октомври 1922 “Венир Бенир”. Аз избирам стари думи. Тия думи, като на окултен език, много мъчно е да се преведат на български език.*** 5 ноември 1922 Това упражнение има малко източен темп. “Венир Бенир" е окултен източен мотив възприет от западните народи.
към текста >>
85.
ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ти не можеш да премахнеш
греха
, не можеш да се освободиш от болезнените състояния, които мъчат човешката душа, ако не обичаш Бога.
При това положение Любовта има смисъл. Ако те обичат ти си проводник; ако ти обичаш другите са проводници. Когато Бог ни обича, ние ставаме проводници. Когато ние обичаме Бога, Той става проводник за нас. И ние трябва да обичаме Бога, за да се освободим от всички нещастия в този свят.
Ти не можеш да премахнеш
греха
, не можеш да се освободиш от болезнените състояния, които мъчат човешката душа, ако не обичаш Бога.
Ти трябва да обикнеш Бога, за да се освободиш от злото в света. Любовта освобождава хората от злото в света. Когато обичаме Бога, ние дохождаме до най-голямата висота в живота. Онзи, който има истинско схващане за Бога се познава по това, че той придобива вътрешен мир, вътрешна сила, вътрешна светлина на ума. За да се избави от нещастията, човек трябва да учи.
към текста >>
86.
Да мисли! - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Тази вечер Господ ще вземе всичките наши
грехове
и ще ги хвърли зад гърба си.
Този е главният въпрос. Вие започвате обратно. Не, всеки един от вас, от свое гледище, да разреши, как се обхожда с другите, и дали Господ е доволен от неговата обхода. Аз не казвам, че Господ е недоволен, защото ако кажа, че Той е недоволен, то е съдене. Вие можете да изправите всичките ваши погрешки.
Тази вечер Господ ще вземе всичките наши
грехове
и ще ги хвърли зад гърба си.
Моментално ще стане това. Тогава ще се яви това ново състояние, новото раждане на човека, ще се зароди един нов подем в човешкия дух. Новороденият човек ще бъде свободен от своите терзания, ще бъде радостен и весел. Това може да стане още тази вечер. Онези, които са готови, да не отлагат.
към текста >>
87.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Намираме се в края на тъмния период, наречен от индусите Кали Юга или Марсов период, който е започнал от
грехопадането
и продължава и до днес.
могат да се кажат много думи за него. Известни окулисти са писали за същността, характера и дейността на Бялото Братство. Също, и Учителят е изяснявал не веднъж тези въпроси в своите беседи и лекции. Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Според окултната наука и според Учителя, ние се намираме в една от най-важните епохи от развитието на човека.
Намираме се в края на тъмния период, наречен от индусите Кали Юга или Марсов период, който е започнал от
грехопадането
и продължава и до днес.
Ние са намираме в края на този период и Учителят казва,че Христос именно за това дойде на земята, за да възвести на човечеството края на този тъмен период и началото на Новата епоха на Светлината, в която управлението на света минава от ръцете на тъмните сили в ръцете на светлите братя, които сега масово се въплощават между човечеството, за да го повдигнат и да го извадят от мрака, в който живее сега. В течение на тъмния период човечеството не е оставено в непрогледен мрак - от Света на Светлината, от Божествения свят са му пращали Светлоносци, които осветявали пътя му. За тези именно Светлоносци в живота на човечеството, ще говоря сега. Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските фактори и причини на културата и човешкия прогрес. Мнозина познават онази истинска история и нейните творци и герои, за които сега ще говоря.
към текста >>
88.
БЕСЕДА НА БРАТЯТА - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Блажен е онзи, когото
греховете
на брата му не го отчуждават.
Ами с какви? Това е великото в света,за което Господ се радва. Такъв трябва да бъде нашият живот - живот на чистота, живот на святост, живот на любов, живот на знание и мъдрост, живот на свобода и истина, живот на справедливост, живот на доброта и красота, живот, който обема всичката пълнота. И тогава ще напише Христос във великата книга: Блажен е онзи, който изпълнява волята Божия. Блажен е онзи, който не се съблазнява в противоречията на живота.
Блажен е онзи, когото
греховете
на брата му не го отчуждават.
Блажен е онзи, който всякога може да даде право, комуто и да е, без да се съблазнява. Резюме от беседа на Учителя, държана на 22 февруари 1925 год.
към текста >>
89.
НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Там на мястото на
греха
стои благочестието.
Сегашната епоха е почти завършена. Отсега нататък нищо ново не може да ви се даде. Новото е връзката ви с Бога, т.е. преминаването в Божествения свят, който осмисля живота ви. В Божествения свят няма помен от грях.
Там на мястото на
греха
стои благочестието.
Сърцето на благочестивия е готово да помага, да съдейства, да милва. Сега всички вие искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се изисква от вас е смирението. Да ходите с набедени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота.
към текста >>
90.
КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Какво друго мога да сторя на този свят сред людските
греховни
дела и сред нашата тежка робия?
- изрече тихо и с мек глас старият свещеник, а този глас внесе нещо като полъхване на пролетен ветрец в душата му. - Благодаря ти, свети отче - отвърна със смирено почитание Константин и целуна десницата му. - Бог чу твоето молене - продължи старецът със същия кротък гласец, - но сега, в името на любовта Христова, кажи ми точно откъде си и защо искаш да идеш в Света гора? Развълнуван от тази среща, Константин вдигна глава и се вгледа в чудните очи на стария човек, присъствието на когото той чувстваше едва ли не като знамение в този чужд град. - В Света гора отивам, защото реших да стана монах, отче.
Какво друго мога да сторя на този свят сред людските
греховни
дела и сред нашата тежка робия?
Роден съм в Устово, в Родопите. Учих там нашия народ, доколкото можах, на нашето писмо и книга, а после с вуйко си отидох във Варна. Мислех си, че там ще найда успокоение и смисъл на живота си, но и там, както всякъде. Тегли ме нещо към светинята на нашия народ - към Света гора - и затова Господ пощади живота ми, тъй като страшна беше бурята, която преживяхме. А и гемията се разби в скалите.
към текста >>
91.
Брой 1-2 -1996г.
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Нам, обаче, е известно едно: Той е Божи пратеник, дошъл на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги освободят от робството на
греха
и смъртта!
Той ни приобщи към великата хармония на битието! Той ни изпълни с радост и надежда, с вяра и любов! Кой е той? - ний не можем да разгадаем. Ний не можем по-тънкостно да разглеждаме нещо, което далеч надминава нашите сили и способности!
Нам, обаче, е известно едно: Той е Божи пратеник, дошъл на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги освободят от робството на
греха
и смъртта!
Не случайно Сава Калименов се подписва с псевдонима Пламен. В душата му след срещата с Учителя се разгаря истинския пламък на Новото. В цитираната по-горе негова книга той изнася следните мисли за беседите на Учителя: “Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели... представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник на работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа. Духовната храна, която се съдържа в беседите не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е нужна дълга редица животи.
към текста >>
92.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на
греха
, тъмнината и лъжата измъчени човешки души.
Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно. Понятието за Бога включва в себе си понятието за идеала. Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината. Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята.
Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на
греха
, тъмнината и лъжата измъчени човешки души.
И днес българският народ, както и цялото човечество, стоят пред едно велико освобождение, по-велико от политическото, по-велико и от икономическото. То е духовното освобождение. Като идеал на новото поколение се разкрива освобождението не индивида от робството на омразата, невежеството и лъжата и възцаряването на Любовта, Мъдростта и Истината във всичката тяхна красота. А само просветените и чисти души могат да вземат дял в новия идеал и великите възможности, които той носи. * Nun la bulgara popolo, kiel ankau la tuta homaro, staras antau la plej granda liberigo — pli granda ol la politika, pli granda ol la ekonomia.
към текста >>
Не работи ли той за християнизирането на младежта, за освобождението на поробените от
греха
, за възкресяването на мъртвите духом хора?
Г-н П. Дънов е една такава запалена от Бога свещ, която свети и осветлява нашия живот. Той е един от Белите Братя. Учител на страдащото човечество, най—съвършения служител и проповедник на Господа Исуса Христа. Ако има българи, които го следват и почитат, то е поради светлината, която той дава.
Не работи ли той за християнизирането на младежта, за освобождението на поробените от
греха
, за възкресяването на мъртвите духом хора?
Неговите беседи са изпълнени с премъдър Дух Свят; просвещават ума, облагородяват сърцето и ни помагат да разберем Божествената Премъдрост, чрез която е устроен света. Дошло е вече времето, когато всички вярващи и просветени да се съединят чрез Божествената Мъдрост, Любов и Истина, които въплъщава един от Белите Братя — г-н П. Дънов. Троян Д. Станев ______________________________________________________ * Може да се достави от редакцията на в. Братство Б.
към текста >>
93.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Робувах на
греха
, и господаря мой бе Сатана!
Защото знам! Защото пих аз веч от чашата горчива на отрицанието! Защото видях що си ти за мене и за всяка твар. И ето: Със стъпките на блуден син се връщам пак при Тебе! Пропих, изядох всичко в ширните дворове на суетата земна.
Робувах на
греха
, и господаря мой бе Сатана!
И свините му пасох, и ядох жълъдите с тях. Останал сам самин, нещастен роб, гол, гладен и презрен, Заплаках горко аз за моя мил Баща, и като в сън проблеснаха пред моите очи дворците пищни Твои, които аз презрях зарад съблазни земни. И ето: Аз съм пак при Теб! И слагам в Твоите нозе аз всичко, що ми ощ остана: Едно сърце! — Едно сърце, което ощ тупти във порива на любов безгранична!
към текста >>
94.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е новорождението, прощението на
греховете
, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот.
Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни. Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението. Казахме, че почти над всеки един човек тежи много лоша карма, едно тъмно минало, което той с големи, като че ли безкрайни страдания трябва да изкупи по закона на причинността. Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове.
Това е новорождението, прощението на
греховете
, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот.
Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта. А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е. този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух! И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот!
към текста >>
95.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вкусил веднъж от дървото на познанието, той се е научил да противопоставя своята индивидуална воля на реда, който съществува в природата и той ще продължава да страда от следствията на своите
грехове
до тогава, докато признае превъзходството на Цялото над индивидуалното, и, съединявайки своята воля с тази на Колектива, ще сложи край на конфликта между отделните интереси и по такъв начин ще възстанови единството и хармонията в делото.
Топлина и студ, слънчева светлина и бури действат на неговото тяло, тайните сили на природата действат на неговата душа и вселенският дух влияе на неговия дух. По същия начин и човек въздейства върху цялото. Със своята физическа работа той променя лицето на земята, действайки понякога като творец, понякога като разрушител; неговите емоции произвеждат подобни течения в душата на света, а това извиква към живот нови причинни сили в невидимия свят, които отново въздействат на физическия свет. Неговото въображение може да създаде мисли-зародиши, които с течение на времето се обличат в физически форми, неговите нисши страсти могат да дадат начало на епидемически болести, неговата колективна и акумулирана енергия довежда до конвулсии в природата, и ако хармонията бъде възстановена в универсалният човек, то тя ще бъде възстановена и в природата. Дисхармонията в природата се произвежда от несъвършения човек.
Вкусил веднъж от дървото на познанието, той се е научил да противопоставя своята индивидуална воля на реда, който съществува в природата и той ще продължава да страда от следствията на своите
грехове
до тогава, докато признае превъзходството на Цялото над индивидуалното, и, съединявайки своята воля с тази на Колектива, ще сложи край на конфликта между отделните интереси и по такъв начин ще възстанови единството и хармонията в делото.
Отначало цялата природа е представлявала едно хармоническо цяло, в което дисхармонията е внесена отпосле, поради разделянето на интересите на различните нейни съставни части и поради противопоставянето на индивидуалната воля на волята на цялото. И тъй, природата представлява едно Единство, и всяка нейна част се намира в известно определено отношение към цялото. Нищо не е оставено на случайността. Всяко нещо в природата се управлява от математически закони. Слънцата и звездите си имат своите периодични кръгообращения.
към текста >>
На това обстоятелство се дължи и
грехът
... * И тъй, основната мисъл, която трябва да остане в съзнанието на хората, е следната: давайте повече, асимилирайте, поглъщайте по-малко!
Ако нищо не плащаш, нищо не можеш да получиш. Колкото повече плащаш, повече ще получиш, колкото по-малко плащаш, по-малко ще получиш. Аз говоря за Божествения закон. ... * На слънцето съществува живот от висш порядък и висша хармония. Условията на земята коренно се различават от тия на слънцето, понеже земята поглъща повече енергия, а дава по-малко.
На това обстоятелство се дължи и
грехът
... * И тъй, основната мисъл, която трябва да остане в съзнанието на хората, е следната: давайте повече, асимилирайте, поглъщайте по-малко!
Имайте характера на слънцето! Звездата Беше тъмна нощ. Окото ми беше погълнато от тъмнината: и за това аз чувствах още по-силно всичкия ужас на нощта. Нощни птици си разменяха злокобни подвиквания. Аз чувствах техните викове като звука на трион, който ме реже на части.
към текста >>
96.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хайде застани сега там, на този кантар; аз ще претегля твоята
греховност
. АВАР.
Наистина, защото ти си човек, който е обичал само себе си и златото. Господар, който пази своите интереси, та ако ще даже и родителите му да загинат, който се рекламира, като разкрива простъпките на другите! Негодник! Всичките злини, които ти си направил са точно записани в моята книга. Колкото и мощен да си бил ти между хората, твоето могъщество няма никакво значение тук, в духовния свят.
Хайде застани сега там, на този кантар; аз ще претегля твоята
греховност
. АВАР.
Но наистина ли тук е духовният свят? ПАЗАЧА. Ти взе да идваш на себе си. Навярно си бил затиснат при някое силно земетресение. АВАР. Наистина, както ти каза, аз смътно си спомням нещо подобно. Аз чувствах, че пътувам през въздуха, навярно защото моята душа е хвърчала в това време през него.
към текста >>
97.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега аз ще те огледам в свещеното огледало, за да разкрия
греховете
, които ти си извършил с душата и тялото си. ХАЛИС.
Като че ли наистина тука е духовния свят. Как съм можал аз да дойда в това място? ПАЗАЧА. Претендирайки че проповядваш Божественото евангелие на народите в света и че ги водиш към Царството Небесно, самия ти, в действителност, не си вярвал в съществуването на Бога и духовния свят. Ти си изпратил безброй лица, в едно подобно състояние на полусъмнение, в Междинния Свят (Чистилището — Б. пр.) или даже в Ада. Лицемер!
Сега аз ще те огледам в свещеното огледало, за да разкрия
греховете
, които ти си извършил с душата и тялото си. ХАЛИС.
Аз истински се разкайвам, господине. Както ти сполучливо каза, макар че проповядвах по цели дни; от сутрин до вечер, за закона на справедливостта и за съществуването на Небесното Царство и Ада, сам аз обаче мислех, че в действителност такива места не съществуват, но че хората след смъртта си изчезват като дим. Състоянията на Царството Небесно и Ада, показани в Писанието, са изкуствени средства за контролиране на човешките сърца, мислех си аз. Следователно, за мене беше невъзможно да дам ясно учение; бидейки сам скептик, аз само преповтарях проповедта за Царството Небесно и Ада. Сега аз съм извънредно зачуден, виждайки че действително съществува задгробен свят. ПАЗАЧА.
към текста >>
Макар че
грехът
ти, задето си измамвал хората с титлата си на мисионер, е много голям, от друга страна ти си правил добро с това че си проповядвал на невярващите съществуването на Бога, макар и твърде неясно.
Аз истински се разкайвам, господине. Както ти сполучливо каза, макар че проповядвах по цели дни; от сутрин до вечер, за закона на справедливостта и за съществуването на Небесното Царство и Ада, сам аз обаче мислех, че в действителност такива места не съществуват, но че хората след смъртта си изчезват като дим. Състоянията на Царството Небесно и Ада, показани в Писанието, са изкуствени средства за контролиране на човешките сърца, мислех си аз. Следователно, за мене беше невъзможно да дам ясно учение; бидейки сам скептик, аз само преповтарях проповедта за Царството Небесно и Ада. Сега аз съм извънредно зачуден, виждайки че действително съществува задгробен свят. ПАЗАЧА.
Макар че
грехът
ти, задето си измамвал хората с титлата си на мисионер, е много голям, от друга страна ти си правил добро с това че си проповядвал на невярващите съществуването на Бога, макар и твърде неясно.
Заради това сторено от теб добро, ние ще наредим да не отидеш веднага в Ада. Остани известно време тук, в междинния свят и се постарай да очистиш сърцето си така, че да можеш да разбереш Божествените Добро и Истина. Разрешаваме ти да останеш тридесет дни. Ако ти, в продължение на тези тридесет дни успееш да придобиеш мъдростта и интелигентността, нужни ти за да разбереш напълно истинската любов и истинската вяра, ти ще бъдеш изпратен в тая област на Царството Небесно, която съответства на твоята квалификация. Ако, обаче в продължение на това време ти не успееш до се разкаеш за греха си и да се обърнеш към доброто, ний ще бъдем принудени де те изпратим в Ада, макар и да съжаляваме много за това.
към текста >>
Ако, обаче в продължение на това време ти не успееш до се разкаеш за
греха
си и да се обърнеш към доброто, ний ще бъдем принудени де те изпратим в Ада, макар и да съжаляваме много за това.
Макар че грехът ти, задето си измамвал хората с титлата си на мисионер, е много голям, от друга страна ти си правил добро с това че си проповядвал на невярващите съществуването на Бога, макар и твърде неясно. Заради това сторено от теб добро, ние ще наредим да не отидеш веднага в Ада. Остани известно време тук, в междинния свят и се постарай да очистиш сърцето си така, че да можеш да разбереш Божествените Добро и Истина. Разрешаваме ти да останеш тридесет дни. Ако ти, в продължение на тези тридесет дни успееш да придобиеш мъдростта и интелигентността, нужни ти за да разбереш напълно истинската любов и истинската вяра, ти ще бъдеш изпратен в тая област на Царството Небесно, която съответства на твоята квалификация.
Ако, обаче в продължение на това време ти не успееш до се разкаеш за
греха
си и да се обърнеш към доброто, ний ще бъдем принудени де те изпратим в Ада, макар и да съжаляваме много за това.
Сега тръгвай бързо в източна посока. ХАЛИС. Да, господине. Аз сърдечно ви благодаря, че ми направихте особената милост давайки ми този срок и отлагайки моето изпращане в ада. От сега аз започвам да се движа в Междинния Свят и с всичките си сили ще правя добро заради самото него, и усърдно ще уча скитащите духове, които срещна, на това, което сам съм можал да разбера. ПАЗАЧА. Не, не, Халис!
към текста >>
98.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нивга и никъде престъпно желание не ще завладява неговото сърце, нивга живота на
греха
не ще почерни неговите светли и радостни дни.
Той ще дойде! Той ще дойде — на бъдещето светло човека. В душата му ще грее слънцето на вечната истина, а в сърцето му ще пламти огъньт на великата любов. Той ще живее естествено и разумно. Законите на природата ще бъдат негови най-важни закони, волята на Твореца ще бъде негова най-висша воля в живота.
Нивга и никъде престъпно желание не ще завладява неговото сърце, нивга живота на
греха
не ще почерни неговите светли и радостни дни.
Той ще бъде здрав и силен, красив и благороден. Всякога ще подава на слабите ръка за помощ и подкрепа; всякога ще бъде готов да каже всекиму мили и жадувани слова, за да облекчи скръбта и мъката на сърцето, за да ободри и възвиси душата. Дето мине, само радост светла ще бъдат неговите следи, дето живее, там топлота и благодат наоколо ще се лее. Той ще обича всички и няма да има врагове. Всеки срещнат от него човек ще бъде негов мил и любим брат.
към текста >>
99.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Размислям за еволюцията на човека, за
грехопадението
, за културния напредък и увеличаващите се страдания, за благовестието на Исуса Христа, за идването на Царството Божие на земята и спасението на света от злото.
Давайте и не искайте назад! Пробуждайте, просвещавайте, помагайте за да станете едно с мене — проводници на вечен живот и красота. Наблизо клокочи пенливо ручейче и напомня неспирния ход на времето. Аз се вслушвам, гледам как се дига слънцето и размислям за безкрайността на времето. за постепенното развитие на живата и разумна природа, за праисторията на секта и потъвам в съзерцаване чудото на световното проявление и творчество.
Размислям за еволюцията на човека, за
грехопадението
, за културния напредък и увеличаващите се страдания, за благовестието на Исуса Христа, за идването на Царството Божие на земята и спасението на света от злото.
Като размислям за големината на шестте дни, в които е сътворен света и човека — огромни, милионогодишни периоди време — стигам до седмия,—упокоението, което ще намерят човеците, посветили се в служба Богу. И със свещен трепет спирам пред Словото, което бе в начало, което бе у Бога, което бе Бог. Трепти зората на нов живот! Лъч от чудна светлина озари моето съзнание. Животворния Ляч, който в начало бе у Бога, чрез когото всичко е станало, ме помилва.
към текста >>
100.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днес Бог ни подава своите ръце и иска да ни изведе из бездните на ада, в който е потънало
греховното
, обладано от престъпен егоизъм човечество.
... Но аз зная това. че свещените думи трябва да се чуят на свещено място и трябва да бъдат погълнати със свещения порив на жадната за Истината душа. А всяко място е свещено когато съзнанието ни се издигне към Бога, и всяка душа тогава може да разпери криле и да полети към висините на Божествената красота и мощ. - - - - - - - Днес Бог, чрез Бялото Братство, вика към целия български народ и към цялото човечество! ... Ще чуем ли гласа Му?
Днес Бог ни подава своите ръце и иска да ни изведе из бездните на ада, в който е потънало
греховното
, обладано от престъпен егоизъм човечество.
Той иска да ни издигне и, пречистени и новородени, като малки деца да ни въведе в отдавна изгубения и отново намерен Рай! — Ще Го последваме ли? Днес Бог иска да ни даде нови сърца и души, да ни направи да бъдем „като този извор“—от нас непрестанно да изтича Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина! Ще приемем ли Неговия подарък? Ще приемем ли Божия дар?
към текста >>
НАГОРЕ