Търсене в текстове за 'Гости'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 154 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости, може би да ни припомни,че природата е върховно разумна.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА Фактите – това са стъпки на Истината. Природата е проникната от дълбока разумност. И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по голите канари на метафизиката – доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата. И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на неговата книга – някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка. И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно. И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости, може би да ни припомни,че природата е върховно разумна. Няма защо да дирим доказ за това в книги и писания. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден. И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство? Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце.
към текста >>

2. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи.
Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
към текста >>

3. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обикновено по това време пристига и някой „светец", гост от близкото село и всички излизат да срещнат светеца и гостите.
В с. Влахово самия Шивачев е видял един нестинар от с. Пиргопулово обесен за двата си крака, с глава надолу на едно чепато дърво високо 2-3 метра. Когато освободили нестинаря от това положение, той продължавал да лежи почти в несвяст, съвършено омаломощен и изнурен. След това дошла нестинарката, прикадила го, поръсила го със светена вода, умила челото му, той станал и олюлявайки се, си отишъл при домашните. Обикновено по това време пристига и някой „светец", гост от близкото село и всички излизат да срещнат светеца и гостите. Понякога за горната цел се образува цяло религиозно шествие: със слънцата, кръста, хоругвите и др. и сред тях свещеникът, пеещ „светому тропарят", след това настъпва свиждането на двамата светци. Най-първо се „сдумкват" тъпаните: „няколко токмака земат да удрят на един тъпан от двете му страни, че по този начин заглушават въздуха". Сетне се целуват двете най големи, най-стари и най-много украсени икони, а след тях се целуват всичките други. След туй зурлите или гайдите свирят за борба и тогава двата светци се борят.
към текста >>

4. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

наблюдавах и излагам следното: Още от сутринта започнаха да идват гости от съседните села и градове.
Константин и Елена и излагам всичко тъй както съм го наблюдавал и проучил.Тази година на 5.V. в с. Кости дойдоха само нестинари от село Вургари, които бяха посрещнати извън село с икони и гайди от три костенски нестинарки. Властта не им позволи да играят. На 3.VI. наблюдавах и излагам следното: Още от сутринта започнаха да идват гости от съседните села и градове. Събра се много народ. Сбора стана сред селото на мегдана пред църквата, където към 7 ч. и 35 м. след обяд накладоха огън. Дърва за огъня донесоха от конака.
към текста >>

5. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

ІІІ. ОБЛАЦИ Облаци, далечни гости, обгърнали на околовръст небето, приличате на танц от бели, неземни пришълци.
Безкрайността ме е сътворила, безкрайността може да задоволи душата ми. Аз имам всичко. Цяла вечност лежи пред мен... Да бъде благословен гласът, що изрече словото на Вечността и пусна нас по нея. Той ни чака. Цяла безкрайност ни дели от Него, а един миг е потребен само да го зърнем в себе си! ІІІ. ОБЛАЦИ Облаци, далечни гости, обгърнали на околовръст небето, приличате на танц от бели, неземни пришълци. Когато ви погледна в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас. То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта. Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх. Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен. Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път!
към текста >>

Само замечтаните очи на ония, чийто блян е далече потънал в модрия хоризонт на небето, разбират облаците – гости, родени от хладното дихание на далечното море.
Вие храните света. Вие раздухвате огъня на живота в жертвеника на душата. Земята би се превърнала на пустиня, ако нямаше ония, на които сълзите вие изплаквате в бисерни капки. Велика мистерия! Кой разбира това що носят облаците, плувнали по океана на лазура, като бели издути платна на запътени кораби? Само замечтаните очи на ония, чийто блян е далече потънал в модрия хоризонт на небето, разбират облаците – гости, родени от хладното дихание на далечното море. Вечни скитници! Когато ви зърне окото ми, наредени като колело от бели неземни пришелци по хоризонта, в мене трепва радостта по моя вечен блян! Приветствувам ви, гости от далечното море, преди да се скриете от окото ми, запътени по своя вечен друм.
към текста >>

Приветствувам ви, гости от далечното море, преди да се скриете от окото ми, запътени по своя вечен друм.
Велика мистерия! Кой разбира това що носят облаците, плувнали по океана на лазура, като бели издути платна на запътени кораби? Само замечтаните очи на ония, чийто блян е далече потънал в модрия хоризонт на небето, разбират облаците – гости, родени от хладното дихание на далечното море. Вечни скитници! Когато ви зърне окото ми, наредени като колело от бели неземни пришелци по хоризонта, в мене трепва радостта по моя вечен блян! Приветствувам ви, гости от далечното море, преди да се скриете от окото ми, запътени по своя вечен друм.
към текста >>

6. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Докажете днес, че вие не сте били случайни гости в есперантското движение, а че вие с дълбоко съзнание сте прегърнали есперантската кауза и сте работили за нея като сериозни дейци, чиято работа не може да се парализира и обезличи от бурите на обществения живот.
На всички културно-просветни организации се пада дълг в общата велика задача да превъзпитат народа в тоя дух. И нашето дружество трябва, с пълно съзнание за значението на своята дейност, да продължи още по-упорито работата си. В моменти като сегашния проличава, доколко съзнателни и сериозни са били ратниците на едно идейно и културно движение. Днешният момент, който отвлича вниманието на цял народ към актуалните злини, е момент на изпитание за културно-просветните деятели. Такъв момент може да разслаби една организация и да унищожи всички придобивки, издигнати в продължение на години с непосилен труд. Есперантисти! Докажете днес, че вие не сте били случайни гости в есперантското движение, а че вие с дълбоко съзнание сте прегърнали есперантската кауза и сте работили за нея като сериозни дейци, чиято работа не може да се парализира и обезличи от бурите на обществения живот. Помнете, че сте есперантисти и се гответе да подемете с още по-голяма жар вашата културна н народополезна дейност веднага, щом общественият хоризонт се поразведри и настъпи успокоение в страната. Много бури минаха, между които и продължителната световна война, но те не можаха да погребат Есперанто : те минаха, есперанто остана. Ще се преживеят и днешните тежки времена, ще дойде ден да бъдат забравени. Но и сега, и тогава, Есперанто ще живее и цъфти, той не ще бъде забравен. Бъдете достойни за него.
към текста >>

7. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За това ми даде повод следната случка, а именно: веднъж, когато бях на гости в едно семейство, гдето домакинята беше болна, видях 2-3 непознати мен жени, които чистеха и миеха прозорците.
ДЕЛА е неговото мото. Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща. Здравината на едно здание седи от качеството на малките тухли, от които е съградено. Един познат ми разправяше следното: един ден, когато бил с някои свои приятели – бивши офицери, едни от тях нападнали учението и Учителя на Бялото Братство в София. Тогава един запасен полковник, който бил заедно с тях, отговорил: „Вие не знаете, че и аз едно време мислех като вас, но измених мнението си. За това ми даде повод следната случка, а именно: веднъж, когато бях на гости в едно семейство, гдето домакинята беше болна, видях 2-3 непознати мен жени, които чистеха и миеха прозорците. Те не бяха слугини или наемни работнички, което личеше по тяхната външност. Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата и това те сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно. От заведения разговор през време на обяда научих от същите тези жени, че били последователки на Новото учение на „Бялото Братство".
към текста >>

8. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Възторжено чувство сепна ми гърдите Надлъж, нашир изпълни ги със трепет И сякаш ангелско крило душата ми прекоси, И сякаш ангел беше ми на гости.
Oriono СЪЗЕРЦАНИЕ Целуна ми клепача слънчев лъч И със златни струи окото ми погали, Целуна ме и в злато ме окъпа С пълни шепи сутринното слънце. Възторжено чувство сепна ми гърдите Надлъж, нашир изпълни ги със трепет И сякаш ангелско крило душата ми прекоси, И сякаш ангел беше ми на гости.
към текста >>

9. Книгопис Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Късите му гости зъби не достигали до месо, тъй като не могли да пробият през космите на противника.
- Ей, приятелю, ти ли си, който много уповаваш на зъбите си? Я ела да се поизпитаме! Вълкът не чакал втора покана. Два пъти скокнал и хванал елена за шията. Напусто еленът се извивал и мъчил да захапе и той някак вълка за шията, за крака, за корема. Късите му гости зъби не достигали до месо, тъй като не могли да пробият през космите на противника. Вълкът останал неуязвим. След двадесет минути тежка борба, еленът изгубил силите си и се сгромолясал на земята като хубава плячка за вълка. Над тях от високия ясен гледала свраката. Като видяла катастрофата, тя изпънала шия към тях и рекла: - Кой ти е крив, еленчо, кога си оставил собственото си оръжие - рогата - и си дошъл да се бориш със зъби! ------------------------------------------------------------ Всеки човек има нещо, което е само негово.
към текста >>

10. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Сега наскоро стана тържественото му откриване при стечение на много гости.
И това обединение ще даде мощен тласък за духовното събуждане на човечеството. Откриването на свободния окултен университет „Гьотенаум" Веднага след опожаряването на „Гьотенаум" се пристъпи към сбиране на волни помощи за новата постройка. През февруари 1924 г. моделът за новата постройка беше вече изработен. Тя е по съвсем нов стил. Сега наскоро стана тържественото му откриване при стечение на много гости. Присъствуващите при откриването били 2500 души. Понеже салонът побирал само половината, то всяко събрание се повтаряло. Държани били речи от Алберт Стефан, Д-р Попелбаум и пр. Представени били и две мистични драми изцяло: „Портите на посвещението" и „Пазачът на прага". „Гьотенаум" е открит, но това не значи, че е вече окончателно готов.
към текста >>

11. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По-късно схванах, че тези гости не познаваха Андреас.
Не бях ли глупав да увеличавам със сръдните си злото, което ми причини измамата на един трговец? И аз изгоних от себе си всяка сръдня и поисках да вкуся само от красотата на настоящия час. Веднъж, когато бях на обяд у Андреас. към края на обяда влязоха няколко души. Бях изненадан, като видях между тези 15 души лица, познати мен от духовните школи и общества. По-късно схванах, че тези гости не познаваха Андреас. Някои го считаха за церител, други - за един от първите членове на обществото на Алан Кардек, трети - за необикновен лекар; двама или трима го считаха за посветен в източните общества. Всички те говореха за конгреса на метапсихиците идната пролет. Андреас малко се месеше в разговора; той отговаряше доста уклончиво на запитвачите, казваше им, че не знае и че няма качеството да дава съвети. Аз обясних, че няма да го канят да приеме пост в конгреса, че няма да се произнесе името му. Той се съгласи.
към текста >>

12. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не знаех как той, тъй знаменит, богат и могъщ, беше на гости у Андреас.
Вие познавате някои от тях, но аз няма да ги назова с имената им. Часът напредваше. Сбогувах се със съжаление с приятелите си. Обаче, богатството на новите идеи, които ми дадоха, беше доста голямо и аз в продължение на следните няколко месеца имах достатъчно случаи да черпя от него. Китаецът Андреас очакваше от няколко деня като гостенин един стар китаец с известно име Цун-Хинг. Не знаех как той, тъй знаменит, богат и могъщ, беше на гости у Андреас. Той дойде една вечер след вечеря с твърде демократичен файтон, придружен от един мандарин и един моряк. Аз бях поканен на тези приятни събрания, дето един жълтолик господар след императора на 400 милиона народ достатъчно силен да тури в затруднение цялата европейска дипломация, говореше с простота с един прост войник, с един неизвестен лекар и един антиквар . За да направи чест на своя гост, Андреас беше наредил една от стаите в китайски стил: едно широко абаносово легло, рогозки, бродирани кошници, етажерки със скъпи минерали и бронзови предмети, великолепна кадилница, поставена на земята съвсем видоизменяваха малката стая. – За всичко това колко разноски сте направили! – казах на Андреас .
към текста >>

Някога, когато аз ходих на гости у този княз, всички негови хора бяха на крак.
За да направи чест на своя гост, Андреас беше наредил една от стаите в китайски стил: едно широко абаносово легло, рогозки, бродирани кошници, етажерки със скъпи минерали и бронзови предмети, великолепна кадилница, поставена на земята съвсем видоизменяваха малката стая. – За всичко това колко разноски сте направили! – казах на Андреас . – Да, докторе, ориенталецът обича формите. Не трябва да оскърбяваме никого. Някога, когато аз ходих на гости у този княз, всички негови хора бяха на крак. Ти не си в течение на техните формули на учтивост. Трябва да уважаваме навиците на старците. Разговорът на гостенина беше за много неща: за наводнението и пр. Той говореше добре френски. Андреас каза: – Преди стотина цикли, ако говорим с езика на китайските астрономи, нашите европейски народи са знаели, че съществуват богове, богини, гении, флуиди.
към текста >>

13. Вести Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на Божия град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете.
„Да живеем в мир и светлина! " БОГ ДА ЖИВЕЕ В ТЕБЕ! В това е върховното щастие и висшата радост. Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта. Та има ли щастие, има ли радост, която може да се сравни с тая? Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на Божия град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете. Растенията са деца на ангелите, животните са деца на архангелите, а човекът е дете на самия Бог - храм на Всевишния. И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната Божия Любов, тогава Силата на Духа ще го посети и той ще възкръсне от гроба. И тогава той ще живее в Бога и Бог ще живее в него.
към текста >>

14. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън!
Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в гроба. Когато Бог проговори на човека, ако е мъртъв, той възкръсва; ако е болен, оздравява; ако страда, страданието му се превръща в радост; ако се намира в противоречия, те моментално изчезват. Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали Божия глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука. Те са богатите хора в света, на които всички казват: „Влезте вътре! " Тяхната кесия е пъпна. Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара. Когато забогатя, той влезе в гроба. Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън! " По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни.
към текста >>

" Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре!
Когато Бог проговори на човека, ако е мъртъв, той възкръсва; ако е болен, оздравява; ако страда, страданието му се превръща в радост; ако се намира в противоречия, те моментално изчезват. Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали Божия глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука. Те са богатите хора в света, на които всички казват: „Влезте вътре! " Тяхната кесия е пъпна. Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара. Когато забогатя, той влезе в гроба. Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън! " По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни. Докато не се освободят от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият.
към текста >>

15. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той е съдействувал за отварянето на първата вегетарианска гостилница в Солун.
Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София. На 12 и 13 юли т.г. заседаваше в София 17 конгрес на българските есперантисти. Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше Йониел Абрамович, - и двамата от Букурещ. Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от първите основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция. Той е съдействувал за отварянето на първата вегетарианска гостилница в Солун. Работите на конгреса протекоха при небивал ентусиазъм и пълно разбирателство. Това е първият конгрес, в който липсваха караници и чийто заседания бяха водени изключително на есперанто. Говорившите се изказаха за даването на нова насока на есперантското движение и това иде да ни вдъхне вяра, че съзнанието на българските есперантисти е достатъчно нараснало и че не ще бъде далеч времето, когато те напълно ще приемат вътрешната идея на есперанто и ще се помъчат да я приложат на практика. Редом с заседанията на конгреса се състоя и първата балканска есперантска конференция, която имаше за цел да се създадат по-интимни и по-трайни връзки между есперантистите от балканските държави, да се постигне едно общо сътрудничество и по такъв начин да се упражни и влияние за подобрение отношенията на тези близки страни. В тая конференция участвуваха българските есперантисти, както и представителите на споменатите по-горе страни.
към текста >>

* * * Ето думите (в съкратен вид), казани от Учителя пред гостите есперантисти - конгресисти на 13 юли 1930 г., 8 часа вечерта на „Изгрева" : Международен език.
Част от конгресистите есперантисти направиха една малка екскурзия до „Изгрева" - лагера на учениците на Бялото Братство. Духовният подем, който се чувствуваше през заседанията на конгреса, се изрази в масово посещение на казания лагер, дето есперантистите имаха случай да влязат в по-интимни връзки с учениците на това Братство, да разгледат неговия лагер, някои негови особености, да изслушат концерта, изпълнен от учениците на Братството и на края по тяхно желание да изслушат няколко думи, казани от Учителя. Вдъхновени и препълнени с ентусиазъм, те бяха изпратени. От чуждестранните делегати присъствуваха г. Спатарис и Д-р Степанчич със съпругата си. * * * Ето думите (в съкратен вид), казани от Учителя пред гостите есперантисти - конгресисти на 13 юли 1930 г., 8 часа вечерта на „Изгрева" : Международен език. Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята, което говори. Всички наречия, които днес съществуват на земята, са само наречия на един общ език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогаз всички народи могат да изучат този език. И сега, понеже човешкото съзнание се връща към първичното си състояние, човек има желание да се създаде един общ език, на който всички хора да се разбират.
към текста >>

16. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

10 на същото списание (октомври 1930 година) е печатана в есперантски превод беседата, която държа Учителя на 13 юни 1930 година на „Изгрева" пред гостите есперантисти от есперантския конгрес.
В изложбата за духовните течения през 1930 година в Япония е дадено място и за движението на Бялото Братство. В същия брой е напечатана и статията „Всемирното Бяло Братство" от Любомир Лулчев. В друга една статия в същия брой се излагат духовните движения в България и се говори за Бялото Братство. В тая книжка се препоръчва „Nova Kulturo" на читателите. В кн. 10 на същото списание (октомври 1930 година) е печатана в есперантски превод беседата, която държа Учителя на 13 юни 1930 година на „Изгрева" пред гостите есперантисти от есперантския конгрес. Същата беседа „La internacia lingvo” (Международен език) е печатана и в парижкия орган на това общество „Oomoto internacia", год. V, бр. 45-46, 1930 година. Едно немско окултно списание се отнесе с писмо до учениците на Бялото Братство да му пращат статии за идеите на това братство. Един наш приятел в Данциг и Рига развива доста добра дейност.
към текста >>

17. ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ - А. ТОМОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Твърди възможно е и за в бъдеще да ги имаме, като доста чести, макар и нежелателни гости.
Л. Лулчев ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТ ПЕТНА Споходени сме отново от земетресения. Твърди възможно е и за в бъдеще да ги имаме, като доста чести, макар и нежелателни гости. Всеки, който е виждал техните последици, които изменят изгледа на местността в няколко секунди, отнемат живота на стотици хора, в няколко мига превръщат в развалини цветущи градове и селения – разбира, от какво голямо значение е възможността да се избегне това, което най-фрапира в случая – тяхната ненадейност. Оздравяване на конструкцията в жилищните помещения, разбира се, в известни предели и възможности, за да може да се понасят поне по-слабите разтърсвания без сериозни за тях последици и най-важното, известно предупреждение на населението в дадена застрашена област за възможно земетресение, са ония необходими мерки, които тъй или инак биха спомогнали доста, за да се намали ужаса на земетръсната картина. В специална статия (гледай „Житно зърно", книжка 4, 5, 6 и 7 от 1928 год.) още преди три години ние разглеждахме този въпрос доста обширно и по начин, който постави в недоумение някои от представителите на тъй наречената „официална наука", които и до днес още продължават тук, у нас да защищават позиции, които вече на запад са напуснати в интереса на обективната истина. Доста учени в Франция, Англия, Италия, Америка, Съединените Държави в продължение на изминатите три години, благодарение на богатия и разнообразен материал, който им даде природата в това време, значително попълниха наблюденията си и промениха заключенията, като ги разшириха. Ние тогава бяхме се спрели върху две съществени точки: 1) Както някога бурите изненадваха хората и се смятаха за „Божия напаст", а сега се предсказват и предупреждават параходите даже в открито море, така също и земетресението, като едно сложно и грандиозно по своите последици явление, не става мигновено и незабелязано, че то има причинна връзка в повечето случаи с предхождащи явления, които могат да бъдат доловени, и следователно, самото земетресение – предсказано.
към текста >>

18. LE SUBLIME DANS LA VIE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Броят на вегетарианските гостилници в Ленинград (в 1929 година) за една година се увеличил от 3 на 117, от които 2 дружествени.
Вегетарианството в Русия То се разпространява доста усилено там и даже и от официалните среди. Разбира се, последните го разпространяват главно по научни съображения, но в Русия има и доста вегетарианци по морални и духовни съображения. В Москва вегетарианството е повече по морални подбуди, а в Ленинград – предимно по научни. От в. „Поглед" вземаме следните сведения: Ленинградското вегетарианско дружество се нарича „Научно-хигиенично дружество за хранене с растения и мляко". Броят на вегетарианските гостилници в Ленинград (в 1929 година) за една година се увеличил от 3 на 117, от които 2 дружествени. Под ръководството на това дружество се уреждат безплатни курсове за вегетарианско готвене. Това дружество издава и списание „Въпроси за храненето" и досега е издало книгите: „Суровата храна и нейното приготвяне" и „Основата на разумното хранене" и „Реформи в храненето". Сега там самото правителство чрез радиото и по други начини пропагандира вегетарианството. В Москва съществуват няколко вегетариански гостилници, а другите гостилници имат и вегетариански отдел. Самият комисариат на народното здраве открива вегетариански гостилници там, дето има нужда от такива.
към текста >>

В Москва съществуват няколко вегетариански гостилници, а другите гостилници имат и вегетариански отдел.
„Поглед" вземаме следните сведения: Ленинградското вегетарианско дружество се нарича „Научно-хигиенично дружество за хранене с растения и мляко". Броят на вегетарианските гостилници в Ленинград (в 1929 година) за една година се увеличил от 3 на 117, от които 2 дружествени. Под ръководството на това дружество се уреждат безплатни курсове за вегетарианско готвене. Това дружество издава и списание „Въпроси за храненето" и досега е издало книгите: „Суровата храна и нейното приготвяне" и „Основата на разумното хранене" и „Реформи в храненето". Сега там самото правителство чрез радиото и по други начини пропагандира вегетарианството. В Москва съществуват няколко вегетариански гостилници, а другите гостилници имат и вегетариански отдел. Самият комисариат на народното здраве открива вегетариански гостилници там, дето има нужда от такива. Това показва, как новите идеи, в каквато и да е форма, по каквито и да са съображения, си пробиват път. И нищо не може да попречи на тяхното проникване навсякъде, понеже те идат не случайно, но по законите, по които се развива човечеството.
към текста >>

Самият комисариат на народното здраве открива вегетариански гостилници там, дето има нужда от такива.
Броят на вегетарианските гостилници в Ленинград (в 1929 година) за една година се увеличил от 3 на 117, от които 2 дружествени. Под ръководството на това дружество се уреждат безплатни курсове за вегетарианско готвене. Това дружество издава и списание „Въпроси за храненето" и досега е издало книгите: „Суровата храна и нейното приготвяне" и „Основата на разумното хранене" и „Реформи в храненето". Сега там самото правителство чрез радиото и по други начини пропагандира вегетарианството. В Москва съществуват няколко вегетариански гостилници, а другите гостилници имат и вегетариански отдел. Самият комисариат на народното здраве открива вегетариански гостилници там, дето има нужда от такива. Това показва, как новите идеи, в каквато и да е форма, по каквито и да са съображения, си пробиват път. И нищо не може да попречи на тяхното проникване навсякъде, понеже те идат не случайно, но по законите, по които се развива човечеството.
към текста >>

19. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Pierre Bovet – също есперантист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство – учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички.
Като че ли в неговото лице – аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция – между миротворците – по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание. Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet – също есперантист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство – учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането.
към текста >>

Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости.
Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард – новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото вие имахме ключът на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове – за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка! Лопата вместо нож!
към текста >>

В самия град те имат няколко вегетариански гостилници.
В Париж аз се запознах и посетих тредюнионите – едно извънредно симпатично общ. движение за реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма – за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна – растителна и плодова храна – предимно в естествено, сурово състояние – вегетарианство и вегеталианство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествени условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница „Питагор", където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти – моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите идеи – тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette – идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително.
към текста >>

Аз посетих гостилница „Питагор", където имах и сказка за България и новите реформени движения.
движение за реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма – за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна – растителна и плодова храна – предимно в естествено, сурово състояние – вегетарианство и вегеталианство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествени условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница „Питагор", където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти – моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите идеи – тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette – идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр.
към текста >>

20. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Бозал съм на свобода като малко дете от нейната щедрост и красота като дете, което е дошло на гости да се радва.
Еделвайс ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА I. ПЛАНИНАТА ме познава. Много пъти ме е приемала любезно, държала ме е на ръце върху скалите, люляла ме е на слънце върху зелените поляни, приспивала ме е с шума на поточетата и горите. Бозал съм на свобода като малко дете от нейната щедрост и красота като дете, което е дошло на гости да се радва. Радвал съм се и пирувал на слънце и свобода, затова като я видя в гърдите ми нещо трепва. Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност. II НЕ ЗНАЯ, дали и с тебе се е случило това: Сутрин да вървиш из планинска пътека, току що огряна от слънцето, да вървиш стъпка по стъпка, бавно и доволен, без някаква цел, защото самата разходка в тая свежест е целта. И да не липсва нищо: нито обилната светлина, нито синьото и дълбоко небе, нито музикалната тишина, нито безпричинната радост и красота. И да не мислиш за нищо, а само за това, че не намираш начин, не намираш думи да благодариш за това щастие, за това богатство, за тоя празник.
към текста >>

21. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Присъствали са около 800 делегати и гости, В сравнение с други години – много по-малко, поради голямата икономич. криза.
Основател е на университета „Domus nostra", който има за задача да спиритуализира науката, литературата и изящните изкуства в Италия. Същият професор Белоти ръководи във Венеция духовното издателство „Леонардо да Винчи". Есперантски конгрес в Краков Тази година междунар. конгрес се е състоял от 1-8 авг. в Краков, Полша. Присъствали са около 800 делегати и гости, В сравнение с други години – много по-малко, поради голямата икономич. криза. Както всяка година – имало е летен университет, театър-представление, концерт – в замъка Вавел. Също и кон-курс за най-добрия оратор на есперанто, литературно утро, в което най-добрите литер. сили са чели и декламирали свои произведения (Julio Baghi, Sturmer Tes Jung и др.), отделни събрания на въздържатели, пацифисти, Паневропа и пр. В събранието на въздържателите са говорили и Ст. Кадиев и П. Г.
към текста >>

22. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Дни си нареждай благати С гости, свирачи, певци.
Ще чуе мене Божий син, И грабне ли ме той. И ангелския светъл чин Отново ще е мой. 10.XI. 1931. ИГЛА Ако ли някой приятел Дойде и каже: „Ела, Аз съм на щастие сеятел, Давам ти злато с кола. Та си направи палати, Приказни царски дворци. Дни си нареждай благати С гости, свирачи, певци. Щедро на бедни раздавай: Дрехи, злато и храна. Домове, църкви дарявай – Би щеш прочута стана. Тебе народа ще Хвали! „Пресвета" ще ти рече, Име ти впише в скрижали и у история втъче. Няма да стъпваш с нозете Таз клета грешна земя.
към текста >>

23. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират.
Иска се опитно око и дълбоко проникновение. Защото тук вече полето на изследване не е външната природа, протяжното, със своята предметна установеност и причинна закономерност на процесите. Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитийна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност. От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н.
към текста >>

24. НОВА ХИЖА В РИЛА - С. Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Всекилетните ù гости разгъват душите си под нейния чар.
– трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! Трябва да е почувствувал хладните сенки на боровите гори, които с любовна усмивка посрещат жадуващия за планината, обвиват в нежна тога и с целувка го превеждат през дивните си красоти! Трябва да е чувал песента на скалите, затихнала пред този копнеж, да се издига високо, да прелива с жаркия лик на небето и да се носи като шеметен блян над неговия път! Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! * Седмострунната Рилска арфа пее възторжената песен на планината. Всекилетните ù гости разгъват душите си под нейния чар. * Като плахи пеперуди, белите палатки трептят край бистрите води на езерата. Всекидневният живот кипи със своя многообразен лик. Братята и сестрите изживяват дни, които рядко обитават и в най-богатото въображение: Едни – грижливо попълват пропуснатото от утринната беседа на Учителя, други – разменят мисли върху нея, трети – слели се с Духа на Планината, четат неписаните ù книги. А там, млад студент почуква скалата с малкото си чукче, оглежда я. Изследва я.
към текста >>

Тя никога не е имала толкова радостни, толкова благодарни от скромната ù гозба, гости.
– Днес няколко дежурни братя и сестри са родители, които приготовляват храна за своите деца, а всички други днес са деца. * Разхождат, се, четат, пишат големите, играят малките, но вижте ги сега като един човек, като малка дековилка пренасят камъни за новостроящата се хижа, дърва за вечерния огън. Като един! Как чудно знаят те и да работят! Обедната полянка сияе от радост. Тя никога не е имала толкова радостни, толкова благодарни от скромната ù гозба, гости. Тя се радва, радват се и тя. А вечерните песни край големия огън. А брилянтните звезди, които трептят над тях и чудното им отражение в затихналите води на езерата * Изгрява слънцето заран, достига своя зенит на пладне, вечер – залязва. Така беше вчера, така е днес, така ще бъде утре. – Изгрев – пладне — залез... и все така... А какво разнообразие през всеки изминат ден!
към текста >>

25. СЛУЧАЙ, КОЙТО ОЗАДАЧАВАТ- АСПАРУХ БИРНИКОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня”.
Нова хижа в Рила Една нова хижа биде построена това лято на едно от най-красивите места в планината Рила, при второто езеро на „Еди-гьол”. Нуждата от подслон за туристите на това място е много голяма, поради голямото отдалечение на „Еди-гьол” и на хижа „Скакавица” от Рилския манастир. Наистина новата хижа няма нищо от удобствата на досегашните две Рилски хижи „Мусала” и „Скакавица”, но тя е необходима за кратък подслон на туристите, привличани от най-живописните, но отдалечени езера на Рила – Еди-гьол. Новата пространна хижа, построена само от камъни, дървета и плочи, дължим на добрата воля, средства и труд на „Белите братя” и техния Учител, които имат своя летен стан при второто езеро на Еди-гьол. Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня”. Камъните за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни каменари и зидари. Дърветата и плочите за покрива са носени с голяма мъка от твърде далечни и недостъпни места. Хижата ще бъде през идното лято подобрена и снабдена с някои първи удобства. Хвала на братята и сестрите за тяхното добро дело, с което допълнят работата на Дупнишкото туристическо дружество. Нека тук изкажем благодарност и на това дружество за многобройните знаци, поставени от неговите членове по дългия път Рилски манастир – Еди-гьол, тъй необходими и спасителни през мъгливо и дъждовно време, по този на много места опасен път.
към текста >>

26. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Лични особености – на частни писма не отговаря гости не приема и сам не прави посещения.
Казва, че това, което пише, е възникнало по-силата на „магично” внушение – то не е свързано с рецептите и правилата на така нареченото „изкуство” и следователно има твърде малко допирни точки с това, което гимназиалният учител от всички категории разбира под „изкуство” и литература. Той не вярва, че би могло да се даде общо мнение за неговите творби, защото последните са градени върху „магичното” внушение. Във всеки отделен читател те би трябвало да будят различни образи, мисли и чувства. Това е и тяхната цел, а не стремеж да съблюдават каквито и да било рецепти за „изкуството”. Отношение към театъра – той вярва, че и театърът няма нищо общо с изкуството, ала все пак предпочита да запази отрицателното си становище за него. Лични особености – на частни писма не отговаря гости не приема и сам не прави посещения. Густав Майринк напусна вече земята, но той остави такова богато наследство, което през вековете ще поддържа свежестта на духа на всички ония тръгнали по неведомите пътеки на Истината. Д-р Е. К.
към текста >>

27. ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях.
Завиждаме ли, нямаме любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява. Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях. Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света. Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат любовта.
към текста >>

28. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

При тези му думи, госпожата придружена от всички гости отишла в горната стая.
Три деня след това вдовицата е имала у дома си няколко души на кафе. Сведенборг пристигнал и й казал хладнокръвно, че е говорил с нейния мъж. Той казал: „Дългът е бил платен от него 7 месеца преди смъртта му, и разписката се намира в един шкаф в горната стая“. Госпожата отговорила, че тя съвсем изпразнила този шкаф и между всичките книжа тя не е намерила такава разписка. Сведенборг казал: „Вашият мъж ми съобщи, че като се извади от лявата страна на шкафа чекмеджето, ще се покаже една дъска, която трябва да се отстрани и тогаз става видимо едно скрито чекмедже, дето той държал тайната си холандска кореспонденция, и там е и разписката“. При тези му думи, госпожата придружена от всички гости отишла в горната стая. Отворили шкафа и всичко намерили, както било описано. Самата тя не е знаела нищо за това секретно чекмедже, така че тук се изключва телепатията (предаване на мислите). Когато Сведенборг бил в Амстердам, бил запитан от търговеца Кребс, дали може да му даде доказателства. Сведенборг отговорил утвърдително. Търговецът тогаз му казал: „Аз имах един приятел, който следваше богословие в Дуисбург.
към текста >>

29. ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Човекът на добрата постъпка, като отиде някъде на гости, ще види празната стомна и ще отиде на извора да я напълни с чиста, хубава вода; после ще замеси една прясна питка, ще накладе огън и ще я опече.
Добрата постъпка е магическата пръчица, която дава сила на човека. Който постъпва добре, силата е в него, и той е господар на положението. Как се изразява добрата постъпка? – В три неща: вода да донесеш, хляб да замесиш и огън да запалиш, да опечеш хляба. Природата е един голям дом, в който хората са дошли да живеят, но тя всички ще провери. Човекът на добрата постъпка, като отиде някъде на гости, ще види празната стомна и ще отиде на извора да я напълни с чиста, хубава вода; после ще замеси една прясна питка, ще накладе огън и ще я опече. Тази е философията на човешкия живот. И тъй, добрата постъпка е магическата тояжка, върху която трябва да се работи. Мислете върху водата, която трябва да донесете; върху питката, която трябва да омесите и върху огъня, който трябва да запалите. Това се изисква от всеки човек, който е дошъл в дома на великата природа да живее и да се учи.
към текста >>

30. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Коен НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО В ГЬОТЕАНУМ - ДОРНАХ ДО БАЗЕЛ По десните склонове на долината на р.
Д-р Ел. Р. Коен НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО В ГЬОТЕАНУМ - ДОРНАХ ДО БАЗЕЛ По десните склонове на долината на р. Бирзек - ляв приток на р. Рейн - пресичаща напреко планината Швейцарска Юра над с. Dornach, под вcрха Gempen на висока, пространна тераса е кацнал величествено Гьотеанум - висшата окултна школа на Антропософското общество. Пътувате с влак и за десет минути стигате от Базел в Arlesheim - Dornach - две села съединени заедно. Можете да вземете и трамвай от Arlesheim в Basel и за 30 минути най-много сте в Дорнах.
към текста >>

В някои от тия вили е уредена приемница за гости.
и пр. Всички тия, които преподават там, черпят от безкрайно многото идеи на Д-р Щайнер и ги разработват в този единен дух. По лицата на всички, които учат там е изписан изразът на онова дълбоко знание, което те придобиват, Около Гьотеанум са изникнали като гъби много вили и къщи. Теса всички много хубави. Издържани са, повече или по малко сполучливо в същия стил на втория (сегашния) Гьотеанум. В някои от тия вили е уредена приемница за гости. Разбира се, тук се плаща - но най-скъпото е 2 шв. франка за денонощие. Човек има всички удобства, каквито у нас в България не могат лесно да се създадат. Има и няколко вегетариански гостилници. Рядко, някои от тия, които живеят в Гьотеанум и околностите му, се хранят отделно и сами.
към текста >>

Има и няколко вегетариански гостилници.
Издържани са, повече или по малко сполучливо в същия стил на втория (сегашния) Гьотеанум. В някои от тия вили е уредена приемница за гости. Разбира се, тук се плаща - но най-скъпото е 2 шв. франка за денонощие. Човек има всички удобства, каквито у нас в България не могат лесно да се създадат. Има и няколко вегетариански гостилници. Рядко, някои от тия, които живеят в Гьотеанум и околностите му, се хранят отделно и сами. Те всички се събират в тия ресторанти и всички са винаги на братска трапеза и общение. И не струва скъпо. Богат, пребогат обед струва най-много 1'50 до 1'80 шв. фр., а също тъй пребогата вечеря струва 1 до 1'20 шв. фр.
към текста >>

31. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

От няколко дни имаме нови гостенки на Рила: това е плаващото бяло цвете - водното лютиче - което, както и ние, идва всяка година на гости при тези езера.
Лицата са още озарени от това, което са получили там! Пред нас е второто езеро "Елбур". Част е седем сутринта. Небето е ясно и всичко се къпи в слънчеви лъчи. Ухото ни долавя една вечна музика: това са водите, които се вливат във второто езеро! От няколко дни имаме нови гостенки на Рила: това е плаващото бяло цвете - водното лютиче - което, както и ние, идва всяка година на гости при тези езера. Как вълшебно украсява то езерата! Последните са в празничен вид! Чувствуваш ли радостта на тези цветя, че са могли да разтворят чашките си в тези чисти места ? Ще отидем на гости при най-голямото езеро - "Махабур" - за гимнастични упражнения. Почваме да се изкачваме по едни скали.
към текста >>

Ще отидем на гости при най-голямото езеро - "Махабур" - за гимнастични упражнения.
Ухото ни долавя една вечна музика: това са водите, които се вливат във второто езеро! От няколко дни имаме нови гостенки на Рила: това е плаващото бяло цвете - водното лютиче - което, както и ние, идва всяка година на гости при тези езера. Как вълшебно украсява то езерата! Последните са в празничен вид! Чувствуваш ли радостта на тези цветя, че са могли да разтворят чашките си в тези чисти места ? Ще отидем на гости при най-голямото езеро - "Махабур" - за гимнастични упражнения. Почваме да се изкачваме по едни скали. Минаваме край снежни преспи. При самия сняг, до ледените води, които слизат от преспите, се намира най-скъпият накит на Рила: алпийското звънче. Бледно-розовите венчета тъй нежно са увиснали надолу на тънки дръжки! Те са приятели на вечните снегове!
към текста >>

32. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Когато в една гостна стая (в Дания) се събрали на гости по случай един празник десетина души, всички останали възхитени от красивата изработка на една тютюнева кутия от слонова кост, която била сложена на масата.
Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове. А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер. В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето самосъзнание. Но при все това те не са по-малко ефикасни в своето въздействие и даже са още по-ефикасни. Ще дам един пример, за да поясня това. Когато в една гостна стая (в Дания) се събрали на гости по случай един празник десетина души, всички останали възхитени от красивата изработка на една тютюнева кутия от слонова кост, която била сложена на масата. Тя почнала да обикаля от ръка на ръка. Когато стигнала до едно лице, което имало ясновидски способности, то веднага почувствувало голяма неприятност и със силно движение на ръката си отхвърлило кутията настрани. Всички го попитали, какво има. Той казал: Когато ръката ми се допре до кутията, почувствувах голям ужас, страх, отчаяние, голяма мъка и при това пред мен се явиха ред картини: непознати места, жертвеник, диви черни племена, от които някои принасят човешки жертви при жертвеника. Тогаз домакинът казал за историята на тютюневата кутия някои подробности, които не били известни на присъствуващите.
към текста >>

тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал.
Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш. И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина! ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта. Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"?
към текста >>

33. ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал.
ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта. Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"?
към текста >>

34. LE MAITRE PARLE L'ESPRIT Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето някои от по-интересните статии: „На гости у Рабиндранат Тагор", „Астрално виждане", „Умствено внушение", „Окултните сили в скъпоценните камъни" и пр.
Книгата носи заглавие „Синархия" (Варшава, 1929 год.) На края на книгата е печатан и уставът на обществото. Духовното движение в Полша. В Полша има Парапсихологично общество с председател прочутият Охорович, който е обнародвал доста трудове по парапсихология. Орган на обществото е списанието „Лотос", което излиза в Краков. Получи се в редакцията една от последните книжки на това списание с интересно съдържание. Ето някои от по-интересните статии: „На гости у Рабиндранат Тагор", „Астрално виждане", „Умствено внушение", „Окултните сили в скъпоценните камъни" и пр. Обществото, освен това, е издало на полски ред окултни книги - оригинални и преводни. Спиритуализмът в Югославия. Спиритуализмът в Югославия расте от ден на ден. От година и половина в гр. Дарувар - Савска бановина - е почнало да излиза спиритуалистично списание „Живот" (Zivot), което има за цел да запознае югославските граждани със спиртиуализма и главно с идеите за невидимия свят и трансцедентните феномени.
към текста >>

Посетена била от гостите биологическата лаборатория под ръководството на Д-р Пфайер, Великото учение.
„Самопознание и свтопознание в художественото творчество" от Алберт Стефен. „Розенкройцерското движение на прага на модерната епоха" от проф. Маурер и пр. Освен това през време на конгреса били представени някои мистични драми: „Портите на посвещението" от Д-р Щайнер и избрани места от „Елевзинските мистерии" от Едуард Шюре и пр. Освен това били уредени курсове по евритимия, по пластика, по живопис и пр. Посетена била от гостите биологическата лаборатория под ръководството на Д-р Пфайер, Великото учение. Книжка първа: Няколко основни положения. От В. Т. Благодумов. 1935 г. Цена 15 лева.
към текста >>

35. ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Луната изгрява над близките върхове и как ясно при нейната светлина се възвишават околните хълмове като същества, които с радост ни посрещат като гости в своята свещена обител.
Новите идеи подмладяват: братя и сестри на преклонна възраст носят със същата радост и пъргавина, както младите. По-големите дънери се нареждат край огъня за седалища. Ето слънцето, след като позлати второто езеро с последните си лъчи, се скри зад околните върхове, Ниските места са потопени вече в дълбока сянка, но отсрещните склонове са още ярко осветени от слънчевите лъчи. Чуден е в тия мигове контрастът между сенките и светлините! Но скоро картината се сменява, и звездният рой изпълва небето. Луната изгрява над близките върхове и как ясно при нейната светлина се възвишават околните хълмове като същества, които с радост ни посрещат като гости в своята свещена обител. Кръгът около огъня е вече очертан, Тук е и Учителят. Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно. Тук се сливаш с вътрешния живот на планината. Как разнообразно минават миговете край вечерния огън! Има минути, в които прекарваме в мълчаливо съзерцание, като че ли всеки се вслушва тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език!
към текста >>

36. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ще има гости от много айтоски села, от близкия Айтос, после от бургаски и поморски села.
От очите им излиза особена светлина - защото вътрешният им поглед е насочен към високи слънчеви върхове! Черти – чело, нос и пр. – много правилни. От начало се отбиваме в домовете, дето ще гостуваме, и след малко потегляме към братския салон. Още не са пристигнали всички. Ще има гости от много айтоски села, от близкия Айтос, после от бургаски и поморски села. Едни ще дойдат с влака, други пеш, а някои семейства ще дойдат с каруци. Най-важната работа е срещата ни довечера. Но има още време. Нека тогава да отидем при любимата ни чешма! Минаваме през няколко улици и излизаме вън от селото.
към текста >>

В наше отсъствие са дошли много нови гости!
Какви нови мисли минават през нас! Какво прозрение за въпросите на живота! Да, когато се потопиш в съзерцание на извори, ти се учиш от най-великата книга - вълшебната книга на природата. Преобразени и вдъхновени се връщаме в село. Привечер е вече. В наше отсъствие са дошли много нови гости! В салона, в двора и в съседните стаи е пълно с народ. Преди срещата има обща вечеря. Каква красива обстановка! Обща трапеза. Храната е красива - тя е чисто вегетарианска.
към текста >>

Ето, гостите са вече прибрани в определените им домове.
Освен общи песни, има много сола и дуети. Както птичките възвестяват сутринта слънчевия изгрев с шумния си концерт, тъй и музиката трябва да възвести лъха на пристъпващата пролет. Новото ще влезе в света чрез музиката. Тя е вратата, казва Учителят, през която ще мине човек, за да се отворят всички възможности за него! Повечето от песните в тая среща са от Учителя. Ето, гостите са вече прибрани в определените им домове. На другия ден срещи на групи в разни къщи и красиви разговори върху идейни въпроси. Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност! Те постоянно четат, учат. Използуват и най-малкото свободно време за учене. Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат цигулка!
към текста >>

37. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Домакинът най-любезно поканил гостите с по чаша скъпо вино.
Той разполагал с една особено силна, но много бавно действуваща отрова, чиято тайна купил неотдавна на висока цена от един ориенталец. Тя действувала така бавно и така коварно, че смъртта настъпвала едва след шест месеца. Ала Граф Берози, който бил човек с известни окултни дарби и сили, схванал пъклената замисъл, която хранил съперникът на неговия приятел. И действително, един ден, последният най-любезно поканил Нунцио у дома си, под предлог да му покаже някакви особено редки старини, на които Нунцио бил голям любител. Граф Берози, който схванал момента, придружил своя приятел. Домакинът най-любезно поканил гостите с по чаша скъпо вино. В чашата на Нунцио била налята отрова. Но когато последният дигнал чашата и щял да я изпие, Граф Берози, застанал отстрана, на известно разстояние, дигнал револвера си, прицелил се в чашата, и преди приятелят му да погълне нейното съдържание, гръмнал. Чашата се разбила на парчета. И Нунцио и съперникът му се силно изненадали и уплашили от този ненадеен изстрел. Графът, обаче, ги успокоил, като казал загадъчно усмихнат: „Аз исках да проверя, дали не съм забравил своето старо изкуство, исках просто да видя, дали ще мога да улуча чашата, без да нанеса и най-малката повреда комуто и да било".
към текста >>

38. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ала „блага" дума казана от човек, който е работил върху себе си и е постигнал нещо, действа направо на сърцето и е в състояние да преобрази звяра, да тикне човека напред, да го освободи от големи тягости и да му вдъхне наново вяра в себе си, от което зависи всеки негов напредък, здраве, сила и добро.
Това благо говорене на себе си, тези „благи" думи, които ще си каже, преобразяват човека, те му отварят пътеките към съвършенство, те правят от неговото колебливо, непостоянно естество, човек прав, прям, с воля, мисъл и вътрешна устойчивост. Всяка блага дума, която човек би си казал, това е да неутрализира киселините на живота с подобаващи основи и други вещества. А щом се махнат киселините и огорченията, животът става по-приятен и човек може да върви напред. „Благата“ дума е един символ на онова алхимическо работене върху себе си. Ако човек не е направил от себе си нищо, „благите" думи, които би казал на другите, звучат без душа и сила. Ала „блага" дума казана от човек, който е работил върху себе си и е постигнал нещо, действа направо на сърцето и е в състояние да преобрази звяра, да тикне човека напред, да го освободи от големи тягости и да му вдъхне наново вяра в себе си, от което зависи всеки негов напредък, здраве, сила и добро. Вярата в себе си. Права е онази западна поговорка, според която човек загубва всичко едва тогава, когато загуби разположението на духа си, своя кураж. Ние казваме, човек престава да съществува, да мисли, да чувствува, когато загуби вярата в себе си. Най-великият фактор в живота на всяко живо същество, е вярата в себе си. Човек ходи на два крака, само защото има вяра в себе си.
към текста >>

39. LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

- Зъболекарят Михаил Стоицев държал в Пловдив пред въздържатели, вегетарианци и гости две сказки върху темата: „Съществува ли действителна смърт в природата и за човека"?
Попитал за името на селото. То се казвало „Мрежичко“. Видял там същите работи, които видял на сън: същата река, същото здание, съборената воденица и пр. Дотогава той никога не бил ходил в Македония. Сказки в Пловдив. - Зъболекарят Михаил Стоицев държал в Пловдив пред въздържатели, вегетарианци и гости две сказки върху темата: „Съществува ли действителна смърт в природата и за човека"? Сказките били изнесени с голям успех. Между другото към края на втората сказка той изложил и някои основни идеи на Учителя. „Златно и синьо", стихове от Иван Мирчев, 1935 г. Цена 20 лева. Доставя се от автора - Стара Загора.
към текста >>

40. LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Допущат се гости и от другите страни.
За окултизма това е нещо много естествено, понеже той твърди, че в близкото бъдеще ще почне все по-силно развитие и проява на психичните способности на човека, все повече и повече ще се събуждат ясновидките органи у него по естествените закони на развитието. И днес хора с психични способности са много повече, отколкото преди 5-б десетилетия. Този процес ще продължава да се усилва. Югославянски есперантски конгрес в Любляна. - Той ще се състои от 31 май до 2 юни в Любляна. Допущат се гости и от другите страни. Идеите на Учителя в странство. - Имали сме възможност да отбележим на това място неведнъж, че идеите на Учителя ще се разберат в странство по-добре, отколкото в България. Това, в края на краищата, е много естествено; Защото хората в странство знаят да ценят своите големи личности, своите даровити люде, да им дадат всички необходими условия, да им отдадат заслужената почит, внимание и евент. да ги последват. У нас, без да си правим илюзии, липсва едно подобно възпитание, липсва и вътрешна толерантност, затова всеки човек творец в нашия живот ние го чувствуваме като нещо, което трябва да смачкаме, като нещо, което трябва само да отричаме и спъваме.
към текста >>

41. ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Цветята са скъпи земни гости, нежни и красиви.
След буря в нея винаги настъпва тишина. И всичко цъфти, развива се и зрее в дивна хармония и радост. Искаш ли да се освободиш от всичко гнетящо в живота, търси пътя на тишината. В нея и чрез нея ще ти се открият незрими светове на творчество и хармония. И тогава между другото ще разбереш, че шумът, ежбите и всички противоречия и угнетения съществуват, за да калят човека и да му сочат пътя към себе си, към творческата тишина и хармония. Цветята. Цветята са скъпи земни гости, нежни и красиви. те са носители на радостта. Радостта е непълна там, гдето липсват цветята. Пролетта има радостен вид, защото е обкичена от цветя Кой не е бивал преизпълнен от радост, когато се намира в естествена градинка от пъстри цветя всред природата напролет! Цветята пленяват със своя цвят, с устройството си и със своя аромат. Колко ум е употребила природата докато създаде тези дрехи на изящество на тоя свят на цветята.
към текста >>

42. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Нас ни трогва неговото топло участие в съдбата на този човек - той не само че му дава първа помощ, но го настанява на лечение и обещава пак да се върне, да го навиди, па да се наплати и на гостилничаря.
Далеч по пътя се губят два силуета - първият на отминалия равнодушно свещеник, а вторият - на също тъй равнодушно отминалия левит. Детският поглед отпраща с негодувание двата силуета и се спира с жива симпатия на добрия самарянин. Приведен над ранения, той разлива вино и елей на раните му и ги превързва. Неговото осле кротко е застанало отстрани. По-нататък нашето трепетно детско въображение си представя, как милостивият самарянин качва ранения на добичето си, как го завежда в страноприемницата, дето го настанява и се грижи за него. Нас ни трогва неговото топло участие в съдбата на този човек - той не само че му дава първа помощ, но го настанява на лечение и обещава пак да се върне, да го навиди, па да се наплати и на гостилничаря. Това е съдържанието на притчата. У хората на простата, но жива вяра, които са като децата, тази притча действува непосредствено върху душата. За ония пък, които разбират езика на символите, тази малка притча се превръща в цял свят от идеи. Пред вътрешния им взор се разкриват тънки съотношения, възникват широки картини на човешкия живот и развитие, изпъкват хиляди съответствия. Човек ги следи и в душата му се събужда трепетен възторг и благоговение пред великия майстор на тази притча, който е бил такъв голям художник и мъдрец, та е смогнал в тази мъничка притча да вложи такова богато съдържание.
към текста >>

Когато е на път - там дето няма ни страноприемници, ни гостилничари - дисагите му са пълни с хляб, вино и елей.
Милостивият самарянин си има магаре, на което е натоварил своето вино и своят елей. Той, значи, не ходи с голи ръце и не е сиромах. За да може да носи навсякъде благата на живота, даровете на милосърдието, той си има осле. Осле, което той възсяда, което покорно го носи, и което е натоварено с даровете на милосърдието. С една реч, милостивият човек си има всичко, което е потребно. Когато е на път - там дето няма ни страноприемници, ни гостилничари - дисагите му са пълни с хляб, вино и елей. А когато дойде при „гостилничаря” и него има с какво да задоволи - пари. Защото гостилничарите и те се грижат, и те любезно приемат и подслоняват пътниците, но при едно условие - да им се заплати. Както виждате, милостивият самарянин навсякъде има необходимото, за да помогне и задоволи. С една реч, той има и затова дава. В такъв случай не може да се натяква, че не са помогнали, ни на свещеника, ни на левита.
към текста >>

А когато дойде при „гостилничаря” и него има с какво да задоволи - пари.
Той, значи, не ходи с голи ръце и не е сиромах. За да може да носи навсякъде благата на живота, даровете на милосърдието, той си има осле. Осле, което той възсяда, което покорно го носи, и което е натоварено с даровете на милосърдието. С една реч, милостивият човек си има всичко, което е потребно. Когато е на път - там дето няма ни страноприемници, ни гостилничари - дисагите му са пълни с хляб, вино и елей. А когато дойде при „гостилничаря” и него има с какво да задоволи - пари. Защото гостилничарите и те се грижат, и те любезно приемат и подслоняват пътниците, но при едно условие - да им се заплати. Както виждате, милостивият самарянин навсякъде има необходимото, за да помогне и задоволи. С една реч, той има и затова дава. В такъв случай не може да се натяква, че не са помогнали, ни на свещеника, ни на левита. И наистина, с какво щеше да помогне свещеникът?
към текста >>

Защото гостилничарите и те се грижат, и те любезно приемат и подслоняват пътниците, но при едно условие - да им се заплати.
За да може да носи навсякъде благата на живота, даровете на милосърдието, той си има осле. Осле, което той възсяда, което покорно го носи, и което е натоварено с даровете на милосърдието. С една реч, милостивият човек си има всичко, което е потребно. Когато е на път - там дето няма ни страноприемници, ни гостилничари - дисагите му са пълни с хляб, вино и елей. А когато дойде при „гостилничаря” и него има с какво да задоволи - пари. Защото гостилничарите и те се грижат, и те любезно приемат и подслоняват пътниците, но при едно условие - да им се заплати. Както виждате, милостивият самарянин навсякъде има необходимото, за да помогне и задоволи. С една реч, той има и затова дава. В такъв случай не може да се натяква, че не са помогнали, ни на свещеника, ни на левита. И наистина, с какво щеше да помогне свещеникът? С голи ръце?
към текста >>

43. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Само когато душата приеме този дух - никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство.
Следователно, ако искаме да получим една искрена услуга, можем много по-лесно да я получим от оногова, който никога не е канен. Който никога не е канен, всякога ще бъде готов с радост да ни окаже известна услуга, за да може по такъв начин да ни се отплати. В духовния свят Кого кани нашата душа? - Тя често кани низшите мисли и чувства, които се вмъкват като разбойници в нея и ограбват нейното добро, нейния мир, нейната радост. Този, който не е никога канен от нашата душа, е духът, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги справедлива присъда. Само когато душата приеме този дух - никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство. В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание. Приемайки тия непоканвани и нежелани дотогава гости, душата ще се издигне до Христа и ще се изпълни с Божията Любов. Г.
към текста >>

В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание.
Който никога не е канен, всякога ще бъде готов с радост да ни окаже известна услуга, за да може по такъв начин да ни се отплати. В духовния свят Кого кани нашата душа? - Тя често кани низшите мисли и чувства, които се вмъкват като разбойници в нея и ограбват нейното добро, нейния мир, нейната радост. Този, който не е никога канен от нашата душа, е духът, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги справедлива присъда. Само когато душата приеме този дух - никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство. В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание. Приемайки тия непоканвани и нежелани дотогава гости, душата ще се издигне до Христа и ще се изпълни с Божията Любов. Г.
към текста >>

Приемайки тия непоканвани и нежелани дотогава гости, душата ще се издигне до Христа и ще се изпълни с Божията Любов. Г.
В духовния свят Кого кани нашата душа? - Тя често кани низшите мисли и чувства, които се вмъкват като разбойници в нея и ограбват нейното добро, нейния мир, нейната радост. Този, който не е никога канен от нашата душа, е духът, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги справедлива присъда. Само когато душата приеме този дух - никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство. В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание. Приемайки тия непоканвани и нежелани дотогава гости, душата ще се издигне до Христа и ще се изпълни с Божията Любов. Г.
към текста >>

44. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Днес „Салонът" ще ни приеме на гости!
Над това езеро стръмна отвесна стена, недостъпна за никой човешки крак. На самия връх грамадни канари, надвесени над „Езерото на Съзерцанието" и се оглеждат в него. Те са „Салонът"! Още когато ги видях за пръв път от „Изгревния връх", чух техния зов; те ни канят да посетим шеметните им висоти! Ранно утро. Днес „Салонът" ще ни приеме на гости! Минаваме чешмичката и продължаваме нагоре. Ние сме вече на горното било. Пред нас е „Езерото на чистотата". Съвсем друг дух вее оттук! Като чели сме в друга държава.
към текста >>

45. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Защото всеки иска да плати своята дан на цялото Едни от тях се грижат за стола, други за чистотата, трети за доставката на продукти или за настаняване на гостите и пр.
Като че ли цялата среда е проникната от една вътрешна жива светлина, която озарява лицата на присъствуващите с едно сияние, с една радост, която като че ли е предвкусване на красивото, което слиза в света! От всички лица лъха нещо вечно живо и младо, пролетно детско и чисто! Едни са настанени в палатки, а други в околните вили. Всичката външна работа се върши от доброволци. Те се сменят всеки ден. Защото всеки иска да плати своята дан на цялото Едни от тях се грижат за стола, други за чистотата, трети за доставката на продукти или за настаняване на гостите и пр. Всеки с радост става слуга на всички! Що е слуга? Служенето е най-високата точка, до която може да се издигне човек. И тук, и горе няма по-висока точка от служенето! Новият ден започва.
към текста >>

46. DU MAITRE-AU SEULL DE LA NOUVELLE EPOQUE Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

в Познан се състоя първият конгрес на окултистите в Полша с около 200 делегати и гости.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Първият конгрес на окултистите в Полша На 6, 7 и 8 дек. м.г. в Познан се състоя първият конгрес на окултистите в Полша с около 200 делегати и гости. Четоха се следните реферати: 1. Огнища на езотеричното знание в Полша и чужбина, от Елена Витковска - Краков. 2. Мистицизмът като път на постижение - по св. Ян Кжижовски - от Тадеуш Павлцки - Познан. 3. История на астрологията от Пренгел - Бидгошг. 4.
към текста >>

Това се случи напоследък в Гдиня (Полша), дето отишла на гости у свои роднини една млада мома на име Елиза Вирниц.
на „Лотос" - Краков. 6. България като духовно огнище в миналото и днес, в който е даден очерк на богомилството и учението на Всемирното Братство, както и практическите методи - излети, паневритмия, музика и пр. в школата на Учителя. Това възбуди голям интерес у всички. Случай на прераждане в Полша Италианският вестник „Куриере дела сера" от 9 декември пише: Една случка стана причина да обърне внимание на полския печат върху проблема на прераждането. Това се случи напоследък в Гдиня (Полша), дето отишла на гости у свои роднини една млада мома на име Елиза Вирниц. Заедно с тях усетила едни стари гробища, близо до града.Пред един надгробен камък тя се спряла внезапно и почнала да вика: „Ето моят гроб! " И паднала в несвяст на земята. Като дошла на себе си разказала, че преди много години тя е живяла в село близо до гробищата като жена на един рибар, от който имала три деца. Мъж ù починал веднъж през време на една буря в морето. След известно време починала и тя.
към текста >>

47. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва.
И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение. В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва. Вие си спомняте, какъв смут настъпи у нея, когато високият гост, за когото после узнаваме, че бил ангел, я запитва, защо се усмихва така недоверчиво. Смут, от който Сара се опитва да се освободи чрез лъжа. „Не се усмихнах", оправдава се тя. Това са моменти особено характерни за очертаване психологията на старозаветната жена, на която Сара се явява патриархален прототип. Преживяла много разочарования, погребала много покрусени надежди, в душата ù остава горчивата утайка на старческо съмнение.
към текста >>

48. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Да, но тази жена не иска да знае ни Симона, ни останалите гости.
Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали. За фарисея Симон и за другите присъствуващи, това е било цял скандал. Как смее тази грешница да се докосва до тоя свят човек, па да целува и нозете му с грешните си уста? В душата на Симона тутакси плъзва съмнение. „Тоя, ако беше пророк, помислюва си той, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до него". Да, но тази жена не иска да знае ни Симона, ни останалите гости. Нейната душа, цяла отправена към Христа, се отдава на едно непринудено излияние, подобно извор, който блика, подобно цвят, който се разцъфва и разнася надалеч своя аромат. Ала ако зърнеше в този миг негодуващото лице на Симона, тя би могла да му отправи думите, които неведнъж са минавали негли през ума ù в минути на тъжен размисъл: „Ти ли ще ме презираш, Симоне? Не си ли ти един от ония почтени люде, тачен от хората зарад богатството ти и високото ти обществено положение, считан за безупречен съпруг и баща, за високо нравствен човек, който неведнъж си идвал скритом при мене, падналата, презряна жена, блудницата? Не съм ли те виждала да се върдаляш при нозете ми, снел и маска и мантия, да ги прегръщаш с треперливи от страст ръце и да ги целуваш със сластни устни? Ти си изпросвал ласките ми със скъпи дарове, които си ми поднасял с треперлива ръка.
към текста >>

49. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Статията, която ще бъде отпечатана последователно в ня¬колко броя на поменатото по-горе естонско списание, носи заглавието: На гости у великия Учител в България.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В ЧУЖБИНА Брат Валтер Урб от Естония който гостува миналото лято на Изгрева, е предал - в естонското метапсихическо списание: Vaimsuse Іdeologia (№ 2 апр. 1937 г.) впечатленията си, както и свое¬то гостуване в България, така и, по специално, от гостуването си на Изгрева. Статията, която ще бъде отпечатана последователно в ня¬колко броя на поменатото по-горе естонско списание, носи заглавието: На гости у великия Учител в България. Пътни бележки и впечатления от члена на естонското метапсихично дружество В. У. След една кратка бележка от редакцията, която предава гор¬ните сведения, следва първата част от статията на бр. Урб, която тук даваме в превод, надявайки се, че в юнската книга ще можем да дадем на читателите на „Житно Зърно" и останалата част: Миналата година през един летен ден, след като преодолях много трудности, можах да отпътувам за България. Пътят ми минаваше през Рига, Варшава и Букурещ. Поради малкото място, с което разполагам, ще предем накъсо само ония свои наблюдения през време на пътуването, които характеризират донейде някои от народите и техните отношения към чужденците.
към текста >>

50. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В ЧУЖБИНА НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ Пътни бележки и впечатления от члена на естонското метапсихично дружество В. У.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В ЧУЖБИНА НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ Пътни бележки и впечатления от члена на естонското метапсихично дружество В. У. (Продължение) Дойде Учителят. Насядалите около масата станаха и поздравиха Учителя с дигане на ръка. Така се поздравяват членовете на братството при среща и раздяла. По даден знак от Учителя се прочете кратка молитва, след което започна обядът. Всичко тук ставаше малко по-иначе, отколкото сме свикнали в други среди.
към текста >>

51. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил.
СФЕРА НА ЮПИТЕР Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции.
към текста >>

Всред пъстрата смесица от гости, вие веднага различавате домакина.
Често изборът му се ръководи от някой познат художник, чието авторитетно мнение той уважава. Юпитерианецът, изобщо, цени и уважава всичко авторитетно. Може в къщата му да видите и два и три портрета, особено на жена му. Не се учудвайте - в меценатските си жестове, той е поръчал портрети при няколко художници, които често ще срещнете да се навъртат в дома му, особено при угощения и приеми. Юпитер обича да покровителствува. Всред пъстрата смесица от гости, вие веднага различавате домакина. Добродушно усмихнат, той топло се ръкува с новодошлите и покровителствено ги кани. На ръст е среден. Доста пълен дори корпулентен. Както се казва, охранен човек. Костите и мускулите на тялото му не личат под неговите меса.
към текста >>

Чувствува се, че домакинът е приятно разположен в тази охолна, богата обстановка, всред толкова гости.
Очите му се усмихват добродушно. Усмивката му така се е разляла по лицето, че още по-разширява доволно широкия му, средна големина нос и разтваря дебеличките му, месести устни, които, вижда се, обичат да си вкусват и да мляскат. Брадата му, изобщо долната част на лицето, е доста широка и голяма. Челната зона и лицето имат значително надмощие. Лицето му, макар охранено и заоблено, може да се затвори в един правоъгълник. Чувствува се, че домакинът е приятно разположен в тази охолна, богата обстановка, всред толкова гости. Обърнете внимание на костюма му - той е съвсем нов, хубаво, грижливо съшит от виден шивач, но е някак широчък. Защото домакинът е доста пълничък. В момента той е разкопчан дори, та се вижда по-добре неговата нова връзка от тежка коприна. За "линия", за фино изящество и дума не може да става. Просто и чисто добре ушит, нов костюм.
към текста >>

52. СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

СКЪПИЯТ НАКИТ НА РИЛА Тая година пак сме на гости в свещената обител на Рила!
Те чакат! Те чакат някой да дойде при тях и да ги възкреси! Те чакат магическото Слово, за да се преобразят. И тогаз ще се пробудят и изявят съществата, скрити в тия форми. Те чакат любовното Слово, за да възкръснат! СКЪПИЯТ НАКИТ НА РИЛА Тая година пак сме на гости в свещената обител на Рила! Ето, пак сме при езерата, чийто образ пазим тъй свето в душите си през цялата година! Колко снежни преспи са още тук - около езерата и по върховете! Те са още тъй големи! После постепенно ще се смалят, и много от тях скоро ще изчезнат. Обичам да се разхождам при тях.
към текста >>

53. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС НА ГОСТИ ПРИ ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС НА ГОСТИ ПРИ ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ. Пътни бележки и впечатления от В. Урб, член на естонското метапсихично д-во. (Продължение от кн. 6 и край.) Всяко лято Учителят отива на планината с учениците си. Но миналото лято отпътуването малко закъсня.
към текста >>

След няколко дни на Изгрева пристигнаха гости от Латвия.
От Витоша се виждат снежните върхове на Рила, които упражняват мощно притегателно действие върху човека. След като пристигнахме на местоназначението, ние се спряхме на една полянка, намираща се на височина около 1500 метра. Ще отбележа, че веднага след пристигането, ние си измихме нозете с топла вода - нещо, което е особено препоръчително след дълго ходене. Привлечен от височините, по които още имаше снежни. преспи, аз се отправих нагоре, придружен от една художничка и една учителка. След няколко дни на Изгрева пристигнаха гости от Латвия. Като си отпочинаха 1-2 дни, всички заминаха за Рила, към "Седемте езера". Аз не мога да опиша величествените картини на Рилската природа. Човек трябва сам да ги види, за да им се наслади. Лагерът, където летуват учениците на Вс. Бр. е разположен край второто езеро, недалеч от чертата на снеговете.
към текста >>

Между гостите бяха д-р Тартап, поддиректор на дружеството за народни песни и танци в Лондон.
Дори, според виенския издирвач Зайферт, богомилството изиграло още по-голяма роля и то не само в културно-религиозната история на Европа, но и в социал-политическата. По този начин българското културно постижение се дига до велик двигател в историята на нашия материк, дори и на Северна - пуританска - Америка. Този характер на богомилството трябва да се изтъква не само в родната ни история, но и в общата история, когато се говори за реформацията в Европа". Нестинарските игри тая година Тая година интересът към нестинарските игри в селата Българи и Ново Панчево беше доста голям и то не само от български среди, но и от чужденци. Дошли бяха чужденци специално за тия игри. Между гостите бяха д-р Тартап, поддиректор на дружеството за народни песни и танци в Лондон. После г-жа Север, главна организаторка на Лондонското дружество за възобновяване на народните песни и танци, югославянката журналистка Живка Божич и др. Водач на групата е Райна Кацарова, асистентка при Етнографския музей. Англичаните са дошли с намерение да филмират игрите, за да прожектират филма в Англия. Нестинарските игри - ето един факт, който говори за по-дълбоките сили и закони в природата и върху който може да хвърли светлина само окултната наука. Юпитер и слънчевите петна Знае се, че енергията на слънцето не е винаги еднаква.
към текста >>

54. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Гостите се смееха и пируваха.
Но не беше така в къщата на Сафра. Мъжете които влизаха с цилиндри на глава и бели ръкавици, с черни костюми, имаха в ръцете си покани. На вратата стоеше лакей в парадна ливрея, покланяше се учтиво, особено на дамите, които грижливо държаха своите шлейфове. Друг един слуга, по-просто облечен, стоеше на пътната врата и от време на време пъдеше нахалните и любопитни бедняци, които се катереха по железните решетки. Отвътре се чуваха звуците на музика. Гостите се смееха и пируваха. Нали това беше голям празник, а Сафра искаше да го отпразнува с най-голм блясък! Тъкмо сега не беше хубаво, може би, да се припомня за тая сватба, на която нито един бедняк не беше поканен, но виновна е за това, разбира се, бъбривата Рашел, която не знае мярка и време на приказките си. Сега Бен Лазар Сафра лежеше на смъртния си одър, покрит с черна коприна, която се свличаше до паркета. Две големи свещи горяха до края на ковчега му. Около него, потънали в дълбок траур и печал, стояха неговите близки.
към текста >>

55. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Много от гостите, дошли за беседата, се разхождат по полянката и двора, интересуват се от всичко, разпитват за живота на братята и сестрите, за идеите.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА Пролетен неделен ден. Изгревът е потънал в зеленина и цветя. Неделната беседа е свършена. Много от гостите, дошли за беседата, се разхождат по полянката и двора, интересуват се от всичко, разпитват за живота на братята и сестрите, за идеите. Искат да знаят, как схващат тия или ония въпроси на живота, на науката, философията, изкуството и пр.. През това време прииждат нови гости от града. Те са закъснели за беседата, но искат да разгледат Изгрева Нови запознанства. Някои идват, движени само от любопитство, а други искат да проверят, да проучат. Трима души от братството – X, У и Z – си говорят нещо на полянката. Към тях идва една група гости.
към текста >>

Искат да знаят, как схващат тия или ония въпроси на живота, на науката, философията, изкуството и пр.. През това време прииждат нови гости от града.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА Пролетен неделен ден. Изгревът е потънал в зеленина и цветя. Неделната беседа е свършена. Много от гостите, дошли за беседата, се разхождат по полянката и двора, интересуват се от всичко, разпитват за живота на братята и сестрите, за идеите. Искат да знаят, как схващат тия или ония въпроси на живота, на науката, философията, изкуството и пр.. През това време прииждат нови гости от града. Те са закъснели за беседата, но искат да разгледат Изгрева Нови запознанства. Някои идват, движени само от любопитство, а други искат да проверят, да проучат. Трима души от братството – X, У и Z – си говорят нещо на полянката. Към тях идва една група гости. Те са една студентка от държавния университет и двама студенти.
към текста >>

Към тях идва една група гости.
Много от гостите, дошли за беседата, се разхождат по полянката и двора, интересуват се от всичко, разпитват за живота на братята и сестрите, за идеите. Искат да знаят, как схващат тия или ония въпроси на живота, на науката, философията, изкуството и пр.. През това време прииждат нови гости от града. Те са закъснели за беседата, но искат да разгледат Изгрева Нови запознанства. Някои идват, движени само от любопитство, а други искат да проверят, да проучат. Трима души от братството – X, У и Z – си говорят нещо на полянката. Към тях идва една група гости. Те са една студентка от държавния университет и двама студенти. Тя следва философия. Единият от студентите е юрист, другият – медик. Медикът казва: – Каква чистота цари тук! Въздухът тук е особено чист и свеж!
към текста >>

Гостите се сбогуват.
Новата вълна, която се праща света, работи във всички по-будни души! Тя може да се долови не само в новите идейни движения, но и в творенията на Метерлинк, Ибсен, Емерсон, Мълфорд и пр.. Навсякъде, дето виждаме новите прояви на единение, коопериране, взаимопомощ, сътрудничество, дух на братство, на слугуване и жертва, личи действието на тая вълна. И тия общества, народи и раси, които отричат новото, което иде, ще бъдат изродени и нямат никакво бъдеще. Само тия общества и народи имат бъдеще, които имат усет за новите идеи и в които последните намират място и се разцъфтяват. Времето е напреднало. Гостите се сбогуват. Те имат и други въпроси, които оставят за друг път.
към текста >>

56. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

били поканени на гости в сем.
– Защото ни съобщиха по телефона, че имало болни у вас, та да пратим д-р 3. Обаче, в семейство Д. никой не бил болен в момента. Този въпрос така си и останал. Вечерта сем. Д. били поканени на гости в сем. X., - същото семейство, дето било дадено по телефона съобщението. По едно време, когато домакинята правела кафе, г-жа Д., без да гледа часовника, казала : – Да прескоча у дома за малко да видя децата. Децата ù, като никога, били оставени самички в къщи. Нещо я подтикнало да отиде да ги види. Като отишла в къщи, за нейна голяма почуда намерила децата в силна температура - 40 градуса.
към текста >>

57. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Където и да се намираше, в църква, на гости някъде, на улицата, той започваше сладко и гладко да проповядва.
Той обичаше красотата, която щедрата ръка на природата разливаше навред. Той усещаше свежия прилив на жива сила, която извираше от слънцето и земята и съживяваше всичко живо; караше и него, стария човек, да усети как радостно тупа сърцето му, как меко и топло слънчевите лъчи галят лицето му, как бодро и леко стъпваха краката му по равния и чист път. Тая чудна и сладостна вълна, която се носеше покрай него през тая пролетна утрин, изпълни душата му с такова доволство, с такава неизразима благодарност, каквато не рядко поп Грую изпитваше. Тогава нещо у него се събуждаше, запалваше се, и едно стихийно желание да проповядва го обзимаше. И поп Грую не устояваше. Където и да се намираше, в църква, на гости някъде, на улицата, той започваше сладко и гладко да проповядва. В село това нещо беше познато и не малко пъти селяните се спираха при него и чакаха да заговори, да им каже нещо за Бога и за душата, за свята и за хората. Макар някои неща да бяха слушали много пъти, те, обаче, изслушваха приказката му до край. Дар слово имаше поп Грую, та селяните обичаха да го слушат. И тоя път, както винаги, поп Грую започна да говори на единствения си слушател. Започна най-напред своята реч за хубавата пролят, която, ето пак е дошла въпреки всичките грахове на хората, натоварена пак със своите земни блага, които извираха от сърцето на Всеблагия Бог, Който е само Любов.
към текста >>

58. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ония, които пазеха чертата на двете царства, отдадоха нежната почит на високите гости и стегнаха своя сал, с който щяха да прекарат принца.
Нощите биваха лунни и светли. Непобедим чар изпълваше равните полета, където те спираха на почивка. На тридесетия ден те стигнаха бреговете на широка и пълноводна ръка. Тя мъкнеше своите спокойни води, разливаше се нашир, извиваше се като сребърна ива и разсичаше полетата. Там имаше хижа. Ония, които пазеха чертата на двете царства, отдадоха нежната почит на високите гости и стегнаха своя сал, с който щяха да прекарат принца. Скоро всичко беше готово. Бен Ир се качи на сала. Никой не го придружаваше. Царят остана на брега на реката и гледаше блестящата водна повърхност, по която безшумно се носеше салът. Бен Ир стоеше прав и махаше с ръка.
към текста >>

59. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС ГОСТИ ОТ ЧУЖБИНА Тая година бяха дошли за Изгрева и Рила доста гости от странство, повече от други път - около 50 души.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС ГОСТИ ОТ ЧУЖБИНА Тая година бяха дошли за Изгрева и Рила доста гости от странство, повече от други път - около 50 души. Те бяха дошли специално, за да видят Учителя, да го чуят и да участвуват в летуването на Всемирното Братство на Рила. Гостите бяха от разни страни: от Латвия, Франция Югославия, Швеция, Финландия и пр. Френските гости бяха от Париж, Бордо, Лион, Тулуза, Алжир и пр. Между тях имаше и един университетски професор. Той беше развил идеите на Учителя в Тулуза в три сказки, които държа пред радиото и после ги отпечата в отделна брошура: "Свобода, равенство, братство".
към текста >>

Гостите бяха от разни страни: от Латвия, Франция Югославия, Швеция, Финландия и пр.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС ГОСТИ ОТ ЧУЖБИНА Тая година бяха дошли за Изгрева и Рила доста гости от странство, повече от други път - около 50 души. Те бяха дошли специално, за да видят Учителя, да го чуят и да участвуват в летуването на Всемирното Братство на Рила. Гостите бяха от разни страни: от Латвия, Франция Югославия, Швеция, Финландия и пр. Френските гости бяха от Париж, Бордо, Лион, Тулуза, Алжир и пр. Между тях имаше и един университетски професор. Той беше развил идеите на Учителя в Тулуза в три сказки, които държа пред радиото и после ги отпечата в отделна брошура: "Свобода, равенство, братство". След като говорил по радиото, получил 150 възторжени благодарителни писма от цяла Франция. Красиви бяха думите, които произнесе Учителят, когато те се явиха при него след пристигането си на Рила.
към текста >>

Френските гости бяха от Париж, Бордо, Лион, Тулуза, Алжир и пр.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС ГОСТИ ОТ ЧУЖБИНА Тая година бяха дошли за Изгрева и Рила доста гости от странство, повече от други път - около 50 души. Те бяха дошли специално, за да видят Учителя, да го чуят и да участвуват в летуването на Всемирното Братство на Рила. Гостите бяха от разни страни: от Латвия, Франция Югославия, Швеция, Финландия и пр. Френските гости бяха от Париж, Бордо, Лион, Тулуза, Алжир и пр. Между тях имаше и един университетски професор. Той беше развил идеите на Учителя в Тулуза в три сказки, които държа пред радиото и после ги отпечата в отделна брошура: "Свобода, равенство, братство". След като говорил по радиото, получил 150 възторжени благодарителни писма от цяла Франция. Красиви бяха думите, които произнесе Учителят, когато те се явиха при него след пристигането си на Рила. Словото на Учителя беше пълно с дълбоки мисли за новите насоки на развитието и нуждите на днешния момент.
към текста >>

Прощалните думи на французите-гости (28. VIII.
И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа! И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят. който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им. Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите. И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939) Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо, неизразимо хубаво, неизразимо велико! Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото вярвам малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят. Следователно, аз 6их искал да започна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.
към текста >>

После повикал старата си майка и един приятел, който бил на гости у него и заедно с тях се помолил за здравето на принца и неговата жена.
Помнете ни в молитвите си и обичайте и в бъдеще, както до сега, нашите клети деца. Поздравлявам ви сърдечно: принц Франц Фердинанд. Сараево, 28 Юрий 1914 год., 3.30 часа сутринта". Епископът бил толкова развълнуван, че веднага след като се пробудил, седнал на масата и написал това, което сънувал. заедно с точния текст на писмото, като направил и скица от сцената на трагедията. После повикал старата си майка и един приятел, който бил на гости у него и заедно с тях се помолил за здравето на принца и неговата жена. След това повикал двама свидетели и в тяхно присъствие преписал писмото с техните подписи и го изпратил на брат си Едуард. Всичко това се случило сутринта на 28 юни 1914 год. В 3.30 часа, т.е. 12 часа след необикновения сън, виенският епископ получил съобщение за атентата и за трагичния край на престолонаследника. из в. "Зора".
към текста >>

60. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам.
Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят. – Какво е състоянието на човека във време на спането? – В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло. Преди 15 години идва при мен един млад човек, писател и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан. – Кое ти дава повод да мислиш това? – Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам. И виждам себе си в стаята на леглото, и един ми говори: – Това си ти! – А аз запитвам: – Ако това съм аз, а пък аз, който гледам, кой съм? И настана в мене едно смущение. И онзи ми каза: – Ще ти покажа. И ме приближи до онзи, който лежеше на кревата и който спеше и постепенно почнах да хлътвам в него и се събудих в леглото.
към текста >>

61. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Общата снимка на тазгодишните гости от странство излетници на Рила се вижда тука[ ].
На обед и вечеря обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира. Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пение, дишане и пр. Учителят работи повече от 40 год. в България, издига Христовият морал и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов. Общата снимка на тазгодишните гости от странство излетници на Рила се вижда тука[ ]. А втората снимка е добра реклама на вегетарианските деца. Тези свежи и радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят одухотворените родители. Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използуваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи. А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушават сълзите на моята спътница; мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците, с които сърцето се побратимява.
към текста >>

62. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Предполагам, че майка ми е оставила очилата ми в тая дълга кутия, когато ми беше на гости.
Като се приближавам към бюфета, звукът отслабва, а като се отдалечавам от него, звукът се усилва. Като дойда до противоположния край на стаята, звукът е най-силен. Този опит повторих три пъти. По едно време отивам до бюфета и хващам долната му врата. Тя се отваря и виждам вътре дълга кутия и в нея очилата. Предполагам, че майка ми е оставила очилата ми в тая дълга кутия, когато ми беше на гости. Тя е помислила, че бюфетът е на мое разположение и че дългата кутия е моя, а тя принадлежеше на хазяйката. Намерената полица Г-жа М. Ст. от София разказва: Това беше през 1921. година в София. Изгубих полица за 52 хиляди лева.
към текста >>

63. DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

След гостуването на френските гости на Изгрева и на Рила, още повече се разраства движението на Всемирното Братство във Франция.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Идеите на Всемирното Братство намират разбиране в чужбина. Във Франция има вече в 70 града ядра, дето се изучават идеите на Учителя. След гостуването на френските гости на Изгрева и на Рила, още повече се разраства движението на Всемирното Братство във Франция. В Париж вече всяка седмица се правят в един от големите салони репетиции на паневритмичните упражнения, при голям възторг и очарование от тия чудно красиви ритмични движения, които внасят сила, здраве, живот, радост и духовен подем във всички участващи! Защо намират тия идеи такъв голям отзвук във Франция? Защото тия идеи съдържат методи за един нов красив, разумен живот, посочват път за излизане от всички днешни противоречия, в които се намира човечеството! Със старите методи не може да се работи вече! Човешкото съзнание отдавна е надраснало вече всички стари методи, стари разбирания на живота!
към текста >>

64. DU MAITRE - LE PAIX DESIRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Гости от Югославия.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина. Гости от Югославия. На 26 април т.г. пристигнаха като гости на Изгрева един брат и две сестри от Югославия. Те проучват идеите на Учителя и сега дойдоха да направят личен контакт с Учителя и с Братството. Интензивен живот представляваше петдневното им престояване в България. На 29 април участваха в екскурзията на Витоша.
към текста >>

пристигнаха като гости на Изгрева един брат и две сестри от Югославия.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина. Гости от Югославия. На 26 април т.г. пристигнаха като гости на Изгрева един брат и две сестри от Югославия. Те проучват идеите на Учителя и сега дойдоха да направят личен контакт с Учителя и с Братството. Интензивен живот представляваше петдневното им престояване в България. На 29 април участваха в екскурзията на Витоша. Неизгладими са впечатленията у нас и у тях от тая среща. И те, и ние ясно виждахме, че новите идеи са едничкият сигурен път за сближение на двата славянски народа, а също така и за обединение на всички народи на земята.
към текста >>

65. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Мили езера, тая година пак сме ви на гости.
С вълнение го изкачваме. Пред нас се открива първото езеро Махарзи. Всички се спираме. Влизаме в друго царство, в царството на една велика симфония, свещена чистота и мир, в царството на Светлите обитатели на тия девствени висоти. Разговорите спират пред неземната картина. Мили езера, тая година пак сме ви на гости. Пак ще посетим свещената ви обител, за да почерпим от вас нов подтик за красива работа в живота. Знаем, че ни чакате. Знаем, че с радост очаквате всекиго, за да го отрупате щедро със скъпите си дарове. Защо идваме тук? За да чуем, какво ще ни каже планината!
към текста >>

66. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

След обяд пристигат постоянно нови гости.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Неделя. Пролетен ден. Изгревът е в празнични дрехи. Навсякъде цъфнали дървета, цветя и свежа зеленина. Беседите са свършени. След обяд пристигат постоянно нови гости. Едни тръгнали за разходка и пожелали да се отбият да видят Изгрева. Други дошли нарочно, защото се интересуват от идеите на братството. По едно време пристигат група лекари. Те са чували много за Учителя, за идеите Му, за живота на Изгрева и ето, сега искат да се запознаят по отблизо с Него. Те са млади, търсещи души, пълни със сили, идеализъм, желание за работа.
към текста >>

67. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РАК - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Те отдавна са чували за Учителя, чели са някои негови книги и сега желаят да се запознаят непосредствено с основните му идеи.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Те отдавна са чували за Учителя, чели са някои негови книги и сега желаят да се запознаят непосредствено с основните му идеи. От доста време те хранят в душите си желанието си при една среща с Учителя да си уяснят въпросите, които вълнуват техния ум и сърце. Изпърво се засяга въпросът за човешкото естество и за силите, които то крие в себе си. Учителят казва: – Човек трябва да вярва във великите заложби, които има в себе си. Много работи са вложени в човека и чакат своето време. Когато правех своите изучвания в провинцията, казах на един народен учител: „Доведете ми един ученик, и аз ще ви кажа, какви способности има." Направих това и Учителят ми каза: „Отгде знаете това?
към текста >>

68. Списанието PDF Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Из нашия живот – Гости при Учителя – Боян Боев По колелото на зодиака.
В бездната на времето – А. В. С. Нещо от учението на Учителя за дишането – Б. Боев От клетката към организма – Д-р Ил. Стр. Нещо върху главните идеи и образи в романа-фрагмент „Учениците от Саис” от Новалис – В. В. Из нашия живот – Гости при Учителя – Боян Боев По колелото на зодиака. Рак – Стрелец Той иде! Ек. М-ва Стихове Песента – И. Х-в Цвете. Ще се напълни – Д. Ан-ва Загадъчни явления Отзиви, вести, книгопис Du Maitre: Le bon fils Съдържание
към текста >>

69. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Преди да влезеш в стаята си, или в някой салон, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко пъти.
Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ти ще се свържеш с великото Разумно Начало, ще се тонираш, в тебе ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, направи няколко дълбоки вдишки. Преди да се ръкуваш с някого, поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди да влезеш в стаята си, или в някой салон, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди момента за проява на волята, направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по-благородна сила в постъпките си". Човек иска да вземе някое решение. Нека предварително направи няколко упражнения на дълбоко дишане и след това да при-стъпи към вземане на решението. Така той ще събуди по-дълбоките творчески сили на своя дух. Иска да пише писмо.
към текста >>

70. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Заранта се събуждам и разправям съня си на нейната свекърва, която беше дошла от друг град на гости.
с детето си и чаках назначение за чиновничка в гр. Бургас. Беше ми изчезнало вече търпението. Даже ми казваха близките, че това няма да стане и ме съветваха пак да си търся място като учителка. На 5 октомври 1931 г. бях поканена да спя у зълва си. Заранта се събуждам и разправям съня си на нейната свекърва, която беше дошла от друг град на гости. Сънувах следното: — Заранта съм си отишла у нас и тъкмо съм почнала да си мия главата, идва момиченцето на зълва ми и ми казва: — Вуйно, бързо ела, защото има случайно автомобил от град К., и баба ще си заминава. Да си вземете сбогом. В съня си отивам и изпращам свекървата и точно да си тръгвам обратно за у нас, идва едно момиченце и ми казва: — Бързай, имаш телеграма от брат си, че си назначена и още същата вечер да тръгваш за Бургас. След това, все в съня си, си отивам в къщи и почвам да си приготовлявам багажа — най-необходимите работи, които ми трябват. Приготвих ги, изпратих ги и с нощния влак тръгнах за Бургас.
към текста >>

71. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Радвам се на моите гости: мушички, пчелички и хора.
За човека с новото отношение към природата цветята не са мъртви форми. Той се свързва с вътрешния им живот. И когато с такъв усет той се приближава към тях, става възприемчив към разумното начало, което работи в тях и това ражда у него нови идеи и проблясъци. Цветето му говори на своя език и той го разбира. То му казва: „С радост отварям сутрин венчето си на слънчевите лъчи! Радвам се на моите гости: мушички, пчелички и хора. Радвам се най-вече, когато някой може да прочете това, което е писал в мен Онзи, който ме е пратил от моята далечна родина. Имам да ти кажа много неща, да ти разкрия много тайни, понеже аз съм посланик, пратен от други светове. Имам да ти говоря толкова много за света, от който ида! Нося ти поздрав от твоите далечни приятели. И в тебе има градина с благоуханни цветя и плодни дървета.
към текста >>

72. ЕДНА МАЛКА ПРИКАЗКА - G Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Като отидете в една гостилница, гостилничарят като не ви обича, вие трябва да плащате, а като ви обича, след като сте яли, той казва: „Не трябва да плащате".
– Кажете нещо характерно за новата култура, която иде. – Ще има монети на любовта. Например, един човек ще каже на другите: „Елате да вземете хляб без пари”. Вие ще бъдете свидетели на това. Вече го има това. Като отидете в една гостилница, гостилничарят като не ви обича, вие трябва да плащате, а като ви обича, след като сте яли, той казва: „Не трябва да плащате". За в бъдеще така ще бъде. Тая разменна монета, с която ще си служат, е любовта. Това е днес като разказ от „Хиляда и една нощ", но това ще бъде утрешната действителност. Майката в едно семейство е като гостилничаря в една гостилница. Колко ù плаща детето?
към текста >>

Майката в едно семейство е като гостилничаря в една гостилница.
Вече го има това. Като отидете в една гостилница, гостилничарят като не ви обича, вие трябва да плащате, а като ви обича, след като сте яли, той казва: „Не трябва да плащате". За в бъдеще така ще бъде. Тая разменна монета, с която ще си служат, е любовта. Това е днес като разказ от „Хиляда и една нощ", но това ще бъде утрешната действителност. Майката в едно семейство е като гостилничаря в една гостилница. Колко ù плаща детето? Детето, щом е яло, прегръща и целува майка си и си отива по работата. Така ще бъде между всички хора в новата епоха. Колко плащаме за слънцето, за светлината? Значи в разумния живот на природата това е вече една реалност!
към текста >>

73. НОВИТЕ ЧОВЕЦИ - G. N. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те очакват любовта да ги посети, да им дойде на гости.
Няма същество в света, което любовта да не е посетила. Любовта е навсякъде и във всичко. Още една грешка допущат хората. Те постоянно се оплакват и казват, че любовта не ги е посетила. Причината за това е в тях самите. Те очакват любовта да ги посети, да им дойде на гости. А те не знаят, че любовта е дошла отдавна в света и който я търси, сам трябва да отиде при нея. Ако мисли другояче, човек си създава противоречия. Да очаква човек любовта да му дойде на гости, това е все едно да очаква слънцето да го посети. Нека да стане рано и го посрещне. Отворете прозорците си и слънцето ще ви озари.
към текста >>

Да очаква човек любовта да му дойде на гости, това е все едно да очаква слънцето да го посети.
Те постоянно се оплакват и казват, че любовта не ги е посетила. Причината за това е в тях самите. Те очакват любовта да ги посети, да им дойде на гости. А те не знаят, че любовта е дошла отдавна в света и който я търси, сам трябва да отиде при нея. Ако мисли другояче, човек си създава противоречия. Да очаква човек любовта да му дойде на гости, това е все едно да очаква слънцето да го посети. Нека да стане рано и го посрещне. Отворете прозорците си и слънцето ще ви озари. В малките неща се крият подтиците на любовта. Любовта се проявява в малките работи, тя се крие зад малките неща. Малката рекичка е проява на голям извор.
към текста >>

74. КЪМ СЪРЦЕТО НА СВЕТА - N. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

С песен искаме да поздравим скалите, потоците, тревичките и цветята, на които сме гости днес, Песента ни обединява.
При всяко ваше идване ви приготовлявам нови любовни дарове. Елате при мене, за да се научите, че трябва да бъдете чисти като мен! Само при чистотата ще познаете, кои сте вие и ще влезете във великото си предназначение в света! Ето една сценка из тъй пъстрия ни живот на планината: Всички сме около Учителя. Почваме тихо песента: „Давай, давай". С песен искаме да поздравим скалите, потоците, тревичките и цветята, на които сме гости днес, Песента ни обединява. Хармонията, единството и радостта, които ни свързват в този миг, не са ли предвкусване на оня светъл ден, който иде за човечеството? Песента е свършена. Учителят казва: — Хубаво е тая песен да се изпее с движения. Музика, съчетана с движения, има по-голяма мощ. Изпяваме същата песен с движения.
към текста >>

75. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В гостилниците е същото.
И това го смятат за нещо естествено. Значи новото, което иде, има основи в народната душа! Свещеник Григорий Петров събуди голям интерес в България със своята книга: „В страната на белите лилии", гдето описва трогателни черти из финландския живот: ако се остави нещо на улицата, никой няма да го вземе, и след малко време ще се издири стопанина му и ще му се занесе непокътнато. В трамвая или в железницата никой не търси от пътника билети или такса. Но всеки при влизането си пуща в кутията определената такса, без да го контролират, дали прави това или не. В гостилниците е същото. Това са хубави постижения на културата. Това, което е постигнато във Финландия, е честността. Но това, което новата култура носи, е нещо много по-велико, това е любов, служене, живот за другите! Тая велика култура днес е в зазоряване. Нека училището ускори нейното идване чрез създаване на новия човек на любовта.
към текста >>

76. ПОСВЕЩЕНИЕ НА ХРИСТА - Е. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Сложи тогаз трапеза в дома си и покани на гости Любовта, покани на гости Мъдростта, покани на гости Истината.
Това е човекът, който носи светлината на Мъдростта. Те отваря очите на слепите. Това е човекът, който носи Истината и свободата. Това е човекът, който носи живота на безсмъртието. За да се родиш изново, да станеш нов човек, съгради дома си от нишките на Любовта, изплети го от нишките на Мъдростта, украси го с нишките на Истината. Сложи тогаз трапеза в дома си и покани на гости Любовта, покани на гости Мъдростта, покани на гости Истината. Стани, та им послужи. Тогава ще се научиш, как да живееш. И ще разбереш, че от малките неща се създават скъпоценни камъни. Затова, престани да се тревожиш за малките неща. Престани да се тревожиш за метната вода — тя наторява живота.
към текста >>

77. КАЛТА И ДИХАНИЕТО - G. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

В дни на народни бедствия и тягости ще дойде Той и ще донесе спасение и всички други добрини.
Външно, търси се спасител на света, обновител, истински ръководител. Търси се спасение от този ад, в който човек е изпаднал и живее. Малцина се задълбочават в себе си и търсенето на спасение и спасител става външно нещо, става едно външно религиозно търсене и очакване. А и много от съществуващите религиозни учения имат в летописите си обещания и пророкувания за идването на Спасителя. И всички, които вярват, Го очакват по форма. В дни на народни бедствия и тягости ще дойде Той и ще донесе спасение и всички други добрини. Така е предвещано. И мнозина си Го представят да слиза от небето на огнен облак и златна колесница. Всъщност, Спасителят не е спирал да идва по земята всред човеците. Той е идвал през всички времена и не така, както Го очакват. Скромно и незабелязано!
към текста >>

78. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най-спретнатия фурнаджия.
Човек е извикан на земята като в опитно училище,да изпита характера си, да познае своя ум и сърце, да познае себе си. Като седнеш пред трапезата да се храниш, природата отваря широко очите си и наблюдава, как държиш лъжицата и вилицата, как ядеш, с каква кърпа си служиш, и от всичко това заключава, какво може да стане от тебе. Ако си поканен за втората смяна и ядеш от същата чиния, в която е ял друг някой, мислиш ли, че си човек с висок идеал? Какво прави човекът с висок идеал? Той носи в чантата си чиста чиния, лъжица и вилица, и ако не сменят нечистата чиния с чиста, той казва: Ще ми позволите ли да си послужа със своя чиния, със своя лъжица и вилица.Така трябва да постъпва окултният ученик. Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най-спретнатия фурнаджия. След това ще покриете трапезата с бяла, чиста покривка, и пред всеки гост ще сложите по една чиста чиния и парче прясна пита. В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една круша. Гроздето ще бъде донесено от най-хубавото лозе, изложено на чисто, добро място. Ябълките и крушите ще бъдат от дървета, отгледани по високия идеал. След това гостите ще насядат тихо и с разположение на трапезата и ще се нахранят.всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият от водата на чистия извор.
към текста >>

След това гостите ще насядат тихо и с разположение на трапезата и ще се нахранят.всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият от водата на чистия извор.
Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най-спретнатия фурнаджия. След това ще покриете трапезата с бяла, чиста покривка, и пред всеки гост ще сложите по една чиста чиния и парче прясна пита. В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една круша. Гроздето ще бъде донесено от най-хубавото лозе, изложено на чисто, добро място. Ябълките и крушите ще бъдат от дървета, отгледани по високия идеал. След това гостите ще насядат тихо и с разположение на трапезата и ще се нахранят.всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият от водата на чистия извор. Това е угощение по новия начин. Срещате богати хора, крайно взискателни към храната, но в умствения и моралния си живот нямат висок идеал. Те допущат и лъжата, и кражбата в живота си, като обикновени неща. Те започват добре, свършват зле. На физическия свят те се водят от някакъв идеал, но в духовния - никакъв идеал не ги движи.
към текста >>

79. Брой 1-2 -1994г. Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ще възприемеш Божията любов и в нейно име ще кажеш на болния: Братко, стани, ела у дома на гости.
Ако искаш да усилиш надеждата си, трябва да правиш такива малки добрини, на които никой не обръща внимание. Казвате: Да проповядваме на хората! Как ще проповядваш Христа по нов начин? Как ще проповядваш на болния? Няма да му кажеш, че Господ ще го изцери, но ще кажеш, че си изпратен от Господа да му помогнеш. Ще възприемеш Божията любов и в нейно име ще кажеш на болния: Братко, стани, ела у дома на гости. Ще го заведеш в дома си, ще го нагостиш и след това двамата ще отидете на нивата да работите. Това е проповед. Кажеш ли на болния, че ще се молиш за него, той няма да оздравее. С думи само не се лекува. Кажеш ли нещо, веднага трябва да го направиш.
към текста >>

Ще го заведеш в дома си, ще го нагостиш и след това двамата ще отидете на нивата да работите.
Казвате: Да проповядваме на хората! Как ще проповядваш Христа по нов начин? Как ще проповядваш на болния? Няма да му кажеш, че Господ ще го изцери, но ще кажеш, че си изпратен от Господа да му помогнеш. Ще възприемеш Божията любов и в нейно име ще кажеш на болния: Братко, стани, ела у дома на гости. Ще го заведеш в дома си, ще го нагостиш и след това двамата ще отидете на нивата да работите. Това е проповед. Кажеш ли на болния, че ще се молиш за него, той няма да оздравее. С думи само не се лекува. Кажеш ли нещо, веднага трябва да го направиш. Езикът на добрия човек е красив; той знае, как да говори.
към текста >>

80. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Живееше обикновено с гости, било дома, или в книжарницата.
На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, като цветния аромат - пчелите. Живееше обикновено с гости, било дома, или в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира. С рядко красноречие умееше да проповядва нейното съдържание.” Факсимиле от учебник издаден от Димитър Голов Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други. Кога е станала първата среща на Дим.
към текста >>

у Голов дошли много гости.
Слугуването на Бога започвайте с молитва и чистене вътре в себе си. Светът ще се пречисти, щом кармата на хората се пречисти, и тогава самата земя ще се пречисти в климатическо отношение. Архангел Михаил е, който сега работи за въдворяване волята Божия на земята, мнозина има вече вързани, каквото например стана в Португалия, и което ще последва и в Испания. Всички водачи, министри, владици, управители, които водят разблуден живот, ако не се оправят, ще бъдат очистени. На Димитровден 1917 г. у Голов дошли много гости. Той бил много разположен и щастлив сред тях. Когато празника завършил той разменил няколко думи с домашните си. Поръчал на сина си Богомил, ученик във военното училище да пише на майка си по-често. После взел Библията и отишъл в спалнята си. Той обичал преди лягане да чете от нея.
към текста >>

81. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Драги братя и сестри, драги гости, От деня, когато обичния ни Учител напусна земята, изминаха 12 интензивни години, дванадесет зодиака.
Тя спазваше правилото: “Никого не критикувай! ” Ученикът не критикува! Ученикът работи и служи на Цялото! Той знае езикът на своя Учител! Споменът за него не го напуска никога. Драги братя и сестри, драги гости, От деня, когато обичния ни Учител напусна земята, изминаха 12 интензивни години, дванадесет зодиака. Въпреки това, Словото на Учителя не престава да звучи, защото това Слово се проектира върху екрана на живота, отдето ехото на самия живот поема Словото, отнася го до най-отдалеченото човешко ухо, до най-усамотения човек в света и тихо му нашепва: Има музика в живота! Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа.
към текста >>

82. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Pierre Bovet - също есперан- тист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство - учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички.
Като че ли в неговото лице - аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция - между миротворците - по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание. Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet - също есперан- тист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство - учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др.
към текста >>

... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости.
Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! ... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото ние имахме ключа на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка! Лопата вместо нож!
към текста >>

В самия град те имат няколко вегетариански гостилници.
Робство, което ни коства стотици хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно! ... В Париж аз се запознах и посетих трейдюнионите - едно извънредно симпатично обществено движение на реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните, отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма - за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна - растителна и плодова храна - предимно в естествено, сурово състояние - вегетарианство и вегеталиянство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница "Питагор”. където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти - моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички - за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение “Trait-d Gnion”, както и самото име показва, е връзката на новите идеи - тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette - идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пасифизъм, ново възпитание, есперанто.
към текста >>

Аз посетих гостилница "Питагор”.
... В Париж аз се запознах и посетих трейдюнионите - едно извънредно симпатично обществено движение на реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните, отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма - за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна - растителна и плодова храна - предимно в естествено, сурово състояние - вегетарианство и вегеталиянство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница "Питагор”. където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти - моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички - за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение “Trait-d Gnion”, както и самото име показва, е връзката на новите идеи - тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette - идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пасифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително.
към текста >>

83. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Неговата малка стая беше винаги посещавана от гости, които излизаха задоволени от разговора и доброто посрещане с любов и усмивка на лице.
Така също техните родни градове и села станаха и за него родни градове и села. Като последовател на велик Учител и велика Идея, неговите идеи излязоха извън границите на България. В това време той написа доста ценни книги: “Наука за образованието”, “Наука за дишането”, “Книга за богомилите”* и много научни статии по биология и естествените науки в списанието “Житно зърно”. Той ходеше из България, държеше сказки, водеше частни разговори, с което дейността му от ден на ден растеше и се увеличаваше. Последните двадесет години, по болезнени причини, той прекара в София, дето беше посещаван непрекъснато от свои бивши ученици, от приятели и познати, от братя и сестри, които посрещаше с голяма любов и готовност за всяка жертва - смело може Боян да се нарече човек на саможертва. Неговата малка стая беше винаги посещавана от гости, които излизаха задоволени от разговора и доброто посрещане с любов и усмивка на лице. Тяхната радост беше негова, но техните страдания и скърби също бяха негови, отзивчив и готов да ги подкрепи. Често посетителите му излизаха с нещо материално - той споделяше своите блага с тях. Той не живееше за себе си. С перо и мастило той осмисляше всеки свободен момент и от перото му се изливаше нещо хубаво написано, общо за всички. Пред нас се извая образът на истински работник и на истински мъченик, мъченик без ох, мъченик без роп- тание и протест, мъченик с усмивка на лице.
към текста >>

84. Марин Камбуров (1902-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

На трапезата при Учителя винаги имаше гости, било от провинцията, било от София, най-вече студенти.
Към 10 часа Учителя държа беседа. Тогава Той държеше своите беседи в същия дом, като посетителите изпълваха двора. Той застанал пред отворения прозорец в стаята, говореше. Словото на Учителя прикова вниманието на слушателите дотолкова, че независимо от силния мраз, дълго след беседата, която трая само един час, останаха на двора, искаха да се домогнат до Учителя, да го поздравят, да му целунат ръка. На голямата маса в трапезарията бе сервиран обяд. На трапезата при Учителя винаги имаше гости, било от провинцията, било от София, най-вече студенти. Това беше истинска комуна. Присъстваха около 20 души гости, в това число и аз. След обяда непринудено се започна разговор относно някои мисли от беседата и от личен характер. Накрая аз взех думата: "Учителю, рекох, искам да ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите. Тази нощ, когато бях вън при пътната врата премръзнал, вие знаехте, че съм там.
към текста >>

Присъстваха около 20 души гости, в това число и аз.
Той застанал пред отворения прозорец в стаята, говореше. Словото на Учителя прикова вниманието на слушателите дотолкова, че независимо от силния мраз, дълго след беседата, която трая само един час, останаха на двора, искаха да се домогнат до Учителя, да го поздравят, да му целунат ръка. На голямата маса в трапезарията бе сервиран обяд. На трапезата при Учителя винаги имаше гости, било от провинцията, било от София, най-вече студенти. Това беше истинска комуна. Присъстваха около 20 души гости, в това число и аз. След обяда непринудено се започна разговор относно някои мисли от беседата и от личен характер. Накрая аз взех думата: "Учителю, рекох, искам да ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите. Тази нощ, когато бях вън при пътната врата премръзнал, вие знаехте, че съм там. Защо не дойдохте да ми отворите вратата преди да я бутна? " Учителят отговори: "Такъв е закона на земята.
към текста >>

Иначе, ако единият не иска или не чука, а ти се отзоваваш, това върви по пътя на насилието." Вечерта на трапезата пак имаше 15-20 души гости.
Накрая аз взех думата: "Учителю, рекох, искам да ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите. Тази нощ, когато бях вън при пътната врата премръзнал, вие знаехте, че съм там. Защо не дойдохте да ми отворите вратата преди да я бутна? " Учителят отговори: "Такъв е закона на земята. За да се прояви Любовта, единият трябва да поиска, а другият да му даде, единият трябва да почука - другият - да му отбори. Иначе, ако единият не иска или не чука, а ти се отзоваваш, това върви по пътя на насилието." Вечерта на трапезата пак имаше 15-20 души гости. Така се водеха интересни разговори. Времето прекарано при Учителя беше всякога много ценно и много приятно. Към 9 часа всички се разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята. За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията.
към текста >>

За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията.
Иначе, ако единият не иска или не чука, а ти се отзоваваш, това върви по пътя на насилието." Вечерта на трапезата пак имаше 15-20 души гости. Така се водеха интересни разговори. Времето прекарано при Учителя беше всякога много ценно и много приятно. Към 9 часа всички се разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята. За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева бе решила да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал /възпроизвел/ тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват." Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка като лък и започнах да тегля въображаемия лък.Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя.
към текста >>

85. Петър Димков (1886-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Често с брат си Петър те бяха най-почетните гости на братски групи из страната, където общия живот се беше запазил и в годините на атеизма.
Но тези проповеди бяха като проповедите на светлината - те пробуждаха. Ето как говори за тях Бояна Андреева, неговата внучка, също музикант: “Песните на дядо ми са идеи, мисли, житейска мъдрост, облечена в музика. Нотирането, колкото и професионално да е направено ги променя в по-малка или по-голяма степен и представлява бледо копие на живата песен. Сам той казва: “Песента не може да се ограничи, да се окове в рамки. Когато Духът работи, Той излиза извън рамките на земните закони.” През своя дълъг и плодотворен живот Марин Камбуров беше желан навсякъде. Често с брат си Петър те бяха най-почетните гости на братски групи из страната, където общия живот се беше запазил и в годините на атеизма. Те ставаха естествен център - двамата братя, вдъхновените певци на Новото. Като старите богомили те обхождаха прашните пътища на България само с по една торба, за хляба, но с души пълни с любов и житейска мъдрост. Когато Петър си замина, Марин продължи тази дейност. Веднъж, когато беше дошъл при дъщеря си Катя 6 Бургас, той прие поканата на току-що създадения детски клуб “Приятели на Слънцето” да ги посети. Децата знаеха, че в музикалното творчество на Марин Камбуров Слънцето заема особено място и пожелаха да му зададат своите въпроси, породени спонтанно.
към текста >>

86. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В книгата на Николай Антонов “Лечителят Димков" четем: “Една вечер отишли с жена си на гости у техни познати.
Своите тетрадки с рецепти носел навсякъде, те били и в офицерската му торба, и в пътническата чанта, и в туристическата раница. Без тях той не тръгвал никъде. Хипократовата клетва Петър Димков дал пред всевишния и пред собствената си съвест. Никога не й изменил. Петър Димков е направил своята първа крачка за самостоятелно лечение в Бургас, където бил на служба след Първата световна война. В книгата на Николай Антонов “Лечителят Димков" четем: “Една вечер отишли с жена си на гости у техни познати. Заварили тъжна картина - единственото дете на тези хора умирало от дифтерит. Лекарите го лекували два-три дни и накрая си отишли с безнадеждно вдигнати рамене. - Мога ли да го видя и аз? - попитал Лечителя. /Тогава той бил майор./ Разгледал зениците на детето.
към текста >>

87. Лиляна Табакова (1913-1995) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Сестра Стоянка и брат Илия Узунов посрещат гостите с усмивка, готови да наситят духовния им глад.
Тя е по архитектурен план, даден от Учителя, но в изпълнението й са внесени и някои подобрения, които Илия Узунов обсъжда лично с Учителя. Учителят е дал съвет да има повече дъги, които създават едно ново усещане за светлината. Той лично ръководи строежа и дава полезни напътствия. Този дом впоследствие става клуб, където през дългите мрачни години след 1944 идват творците, поетите, музикантите за да се срещнат със своята сестра по съдба, и да разменят думи на надежда, и за да споделят размисли за бъдещето. За този светъл дом Мария Старирадева пише в спомените си: “Почти всеки ден в нейния дом има посетители. Сестра Стоянка и брат Илия Узунов посрещат гостите с усмивка, готови да наситят духовния им глад. Колко съдържателни разговори, колко беседи, колко поезия и песни! В този дом никога не се приказват празни приказки и клюки. Никога не се изтъкват слабостите на този или онзи. Всеки, който идва с измъчено сърце, с някакъв тежък кръст, бива утешен, получава светлина от бодрите слова на домакините, от Словото на Учителя.” Повече от 700 стихотворения е създала Стоянка Илиева. Този творчески импулс е породен от невидимата, но силна връзка с Новата светлина, струяща от Учителя и от неговото Живо Слово.
към текста >>

88. Георги Томалевски (1897-1988) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А на 27 август 1943 г изнася своя програма пред Учителя в концерт, организиран с участието на братята Венцислав и Любомир Янкови, чести гости на Учителя по това време.
Случва се да смае с тях дори италианския тенор Тито Скипа, случайно присъстващ на едно нейно представление. След срещата с нея той й изпраща портрета си с автограф, а в разговор с ръководството на Операта споделя, че тя има данни да стане много известна певица. Оценката на авторитет като него не е без значение за една млада певица, на прага на своята кариера. Но Лиляна Табакова е скромен човек, тя не мечтае да покори световните сцени, а е доволна, че учи в Окултната школа на Учителя музиката, която той сам й преподава. Наред с ангажимента си в Операта, Лиляна Табакова изнася самостоятелни концерти и на Изгрева, за Учителя и за всички живущи там. А на 27 август 1943 г изнася своя програма пред Учителя в концерт, организиран с участието на братята Венцислав и Любомир Янкови, чести гости на Учителя по това време. След заминаването на Учителя продължава да служи на изкуството с чистота и святост. Тя е един от учениците на Учителя, за когото можем да кажем че не смеси никога човешкото с Божественото. Тя знаеше кой е Духът, Който й предаде Новото Битие, и всякога благоговееше пред Неговата възвишена природа. Никога не отстъпи от идеите си. Уволнението, веднага след 9 септември 1944, което е предизвикано от идеалистически- те й убеждения, не я сломява.
към текста >>

89. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На гости ми беше малка, светла мисъл.
Не зная! Знам, че едната мисъл за тоя остров ми даваше сила. Мишците ми се свиваха с неподозирана мощ. А никакъв неотразим глас повтаряше в душата ми: „Греби, греби, греби! “ Мисъл. На гости ми беше малка, светла мисъл. Чиста, ефирна, тя приличаше на фея, която нагазва сутрин покритите с роса ливади. Тя помилва душата ми и й пошепна нещо. Какво беше то — не помня. Тя се наведе, целуна смръщеното чело и — отлетя. Душата ми остана като преди: грижи, грижи, грижи!
към текста >>

Мисъл. На гости ми беше малка, светла мисъл.
Но един смътен спомен остана в нея. Някакво тихо, необятно, радостно чувство. И носи се то през цялата сивота и тревоги на деня: дълбоко заседнала, тиха радост. Фея посети ливадата на душата ми — обременена от своя кръст — и й донесе своето благословение. А нейното благословение е — радост! Мисъл. На гости ми беше малка, светла мисъл. Чиста, ефирна, тя приличаше на фея, която нагазва сутрин покритите с роса ливади. Тя помилва душата ми и й пошепна нещо. Какво беше то — не помня. Тя се наведе, целуна смръщеното чело и — отлетя. Душата ми остана като преди: грижи, грижи, грижи!
към текста >>

90. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И, в отговор на него, китните долини, горските дъбрави и обраслите с шубраци чуки на нашата хубава земя се оживяват от веселите гласове на много гости, с нетърпение чакали пукването на пролетта за да излязат на чист въздух и слънце всред природата.
Да отидем за цветя! За кокичета! За теменуги! За кърши-шапки! — Ето един вик, който с идването на пролетта все по-често и по-често се разнася в нашите градове и села. И, в отговор на него, китните долини, горските дъбрави и обраслите с шубраци чуки на нашата хубава земя се оживяват от веселите гласове на много гости, с нетърпение чакали пукването на пролетта за да излязат на чист въздух и слънце всред природата. Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... Произнесете бавно, членоразделно, и с дълбоко внимание се вслушайте в нежните съзвучия на тия думи, които галят ухото и опиват душата със своята красота! Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... колко красиво, колко приятно, колко нежно звучат тия думи и как тяхната красота и нежност е точен отраз на красотата и нежността на самите цветя, които те именуват. А когато, милвани от топлите слънчеви лъчи.
към текста >>

91. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На гости на Рила (С т е л л а) Несбъднат блян.
Вестник Братство e cвoбоден изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните вноски на своите читатели и се изпраща всекиму, който съобщи адреса си в редакцията. Адрес: Сава Калименов. гр. Севлиево. Съдържание: Планината зове! На гости на Рила (С т е л л а) Несбъднат блян. (П л а м е н) Изгрев. (Т. Ч.) Деца на любовта (Т. Ч.) Шепот. (Орионо) ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА. Планината зове!
към текста >>

На гости на Рила Хубава е Рила — същинска царкиня!
Тя е пълна и с бури и мъгли, с урви, пропасти и всякакви изпитания! Но тия изпитания носят радост за победителя! Тия бури и мъгли, тия пропасти не са страшни за този, който е решил да изнесе всичко: Те са само условия за неговото издигане и закаляване. Планината зове! Нека всички чуем гласа й и отидем при нея! На гости на Рила Хубава е Рила — същинска царкиня! Ала е капризна понякога като дете. Ту се засмее, ту свъси вежди и зарони сълзи. Тя обича да си играе със своите гости: Ще разкрие прелестите си за миг, а те не са малко. Горди върхове с още по-гордо изправени по тях борики, които царствено, едва-едва поклащат своите глави, и ели, които кокетно се кланят. Накитила се с едри теменуги, прелестни маргарити и истински незабравими незабравки, тя зове своя гост навътре към дворците си, да му разкрие сякаш, още по-чудни неща.
към текста >>

Тя обича да си играе със своите гости: Ще разкрие прелестите си за миг, а те не са малко.
Планината зове! Нека всички чуем гласа й и отидем при нея! На гости на Рила Хубава е Рила — същинска царкиня! Ала е капризна понякога като дете. Ту се засмее, ту свъси вежди и зарони сълзи. Тя обича да си играе със своите гости: Ще разкрие прелестите си за миг, а те не са малко. Горди върхове с още по-гордо изправени по тях борики, които царствено, едва-едва поклащат своите глави, и ели, които кокетно се кланят. Накитила се с едри теменуги, прелестни маргарити и истински незабравими незабравки, тя зове своя гост навътре към дворците си, да му разкрие сякаш, още по-чудни неща. Поласкан той се усмихва, и доверчиво и радостно, бързо запристъпва. Ала нечаяно, ще заметне сребристо-бял воал и ще се скрие от отворения и жаден за нови красоти поглед. Той се смущава за миг. Спира.
към текста >>

На гости в непристъпните дворци на Рила!
Някаква безгласна вълшебна музика се носи ... Звездите бързат да се скрият една след друга. Зората скоро ще погали първите чукари на нейните дворци. Но нека да е той тогава там! С пресни сили полазва нанагоре ... И скоро го привествуват с „добре дошълъл! " Не може да продума той от радост. На гости в непристъпните дворци на Рила! ... А гледка ... А простор! ... А красота! ... Царкинята е седнала смирено. Прибулила глава с лек, копринен воал, тя чака да почука на портите й нейния всекидневен приятел — слънцето. Служанките шетат в тревога.
към текста >>

92. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Човекът – звяр (Битие, 2:29.) Международният език (Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.) Царството Божие (Орионо) Смисъл и цел в живота (Т.Ч.) Новото иде!
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 25 април1931 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Човекът – звяр (Битие, 2:29.) Международният език (Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.) Царството Божие (Орионо) Смисъл и цел в живота (Т.Ч.) Новото иде! (Т.) Книжнина Човекът - звяр Надарени сме с ум и разум, сътворени сме „по образ и подобие Божие“, претендираме да сме най съвършените същества във вселената, — „венеца на творението“ — и пак, ний хората си оставаме зверове. Зверски инстинкти бушуват в човешките души. Зверски навици, постъпки дават облик на човешкия характер. Ще оставим настрана войните и кървавите революции, които обрисуват най-ярко портрета на озверялото човечество, ще ги отминем като „случайни", инцидентни, непостоянни негови прояви, и ще се занимаем с това, което хората винаги, всеки ден, непрестанно вършат: зверщината, зверското отнасяне към животните! Хората убиват и — ядат!
към текста >>

(Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.) Царството Божие Грамадната многостенна постройка всред големия град е зидана от малки отделни тухли и камъни.
Също така да използваме благата, които водата и въздухът ни носят. Нека се радваме, че живеем на нашата земя, и че ще дойде денят, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогава ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. И той ще бъде езика на Божията Любов, езика на Божията Мъдрост и езика на Божията Истина. Тогава всички ще бъдем братя и сестри! (Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.) Царството Божие Грамадната многостенна постройка всред големия град е зидана от малки отделни тухли и камъни. Оня, който не разбира начините на строенето, не би хванал вяра, че тия малки тухли, тия безформено разхвърляни камъни, пясък, вар, цимент, греди, железа, ще влязат кат съставни части на онова голямо здание. Царството Божие на земята, т. е. това състояние, при което всяко съзнателно същество ще чувства непрестанно радостта на мировата хармония, е грандиозната постройка, която големите майстори на вселената, включително и на земята, се стараят да изградят. При тоя необхватим за човешкия ум градивен процес участва и всяка човешка душа — независимо от нейното съзнание или несъзнание, доброта или злост. Колкото и да бъде лоша, паднала, покварена, дори престъпна една душа, тя все пак чувства лъха на Доброто, на Любовта, които са единствения прям градивен материал за Царството Божие.
към текста >>

93. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Делегати и гости 1500 души.
Спиритическото Братство е здрава духовна организация, която работи за нов живот в чистота, братство. Има свой хор, оркестър, театрална група, младежко д-во и пр. Не само сеанси, а реформа на целия живот върху основите на едно ново съзнание, че ние сме безсмъртни души, че смърт не съществува, а само променя, че законите на кармата и прераждането регулират нашия живот. Бях щастлив да бъда гост на това окултно Братство, което напомня Бялото Братство в България. Братска атмосфера, непринуденост. Делегати и гости 1500 души. Тържествено откриване новия дом с музика и речи от Е. Крочек и Рьоснер. След това почва самия конгрес. Говориха К. Сеземски, - бащата на спиритическото движение там, Д-р О.
към текста >>

94. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това лято гости на Братството са сестрите Амалия Вайланд, Анна Мазурс и Емилия Вилумсон, от Рига, Латвия, където има група последователи на Бялото Братство.
кутия, 6 — Бургас. Бялото Братство в България все повече разширява своите връзки и влияние в чужбина. В редица чуждестранни списания се появяват благоприятни отзиви и статии за движението. Мнозина вече се интересуват, а има и такива, които идват нарочно в България да се запознаят по-отблизо и да изучат движението на самото място. Особено Есперанто много допринася за това. Това лято гости на Братството са сестрите Амалия Вайланд, Анна Мазурс и Емилия Вилумсон, от Рига, Латвия, където има група последователи на Бялото Братство. Те са се запознали с учението чрез Есперанто, а сега изучават български за да могат да четат беседите в оригинал и да ги превеждат на своя роден език. Тазгодишния летен лагер на Бялото Братство разположен в очарователната местност „Седемте езеро" в сърцето на Рила, продължи около два месеца. Летуващите достигнаха до 200 души. По възраст — от 2 години до 80 години. Сами, без никаква външна помощ те построиха на лагера една малка хижа.
към текста >>

95. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той като срещне някой, че страда или се намира в нужда, няма да му проповядва за Господа, нито ще му обяснява неговото положение със закона на кармата, а ще го заведе у дома си, ще го нагости, ще му услужи, с това ще му покаже, че го уважава и зачита и така ще събуди в него едно благородно чувство, ще стимулира мисълта му и той по-лесно ще носи своите страдания.
Докато човек обича и го обичат, той е защитен от смъртта. Но когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт. Днес хората нямат любов или казано на друг език - скъсали са връзката си с висшето съзнание, а не схващат единството на живота и ценността на всички форми. Всеки гледа да осигури себе си, като казва за другите - такава е съдбата им. Но човекът с висше съзнание, човекът на любовта е отзивчив към болките и страданията на всички същества. Той като срещне някой, че страда или се намира в нужда, няма да му проповядва за Господа, нито ще му обяснява неговото положение със закона на кармата, а ще го заведе у дома си, ще го нагости, ще му услужи, с това ще му покаже, че го уважава и зачита и така ще събуди в него едно благородно чувство, ще стимулира мисълта му и той по-лесно ще носи своите страдания. Сегашните хора не си влизат един на друг в положението, което е признак, че нямат любов и затова всеки миг са изложени на смърт и страдания. Топли сърца, светли умове и благородни постъпки трябват сега. Онова, което ще поправи нашия свят, това е животът, който иде сега в света, това са новите хора, които трябва да се родят с топли сърца и светли умове, готови за благородни постъпки! Резюме от беседата, държана от Учителя на 18 дек. 1932 год.
към текста >>

96. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учащите са мобилизирани, за да минели гостите през шпалир от такива.
Цял месец още преди това те непрестанно алармираха чрез вестниците, че предстои някакво велико събитие — идването в България на „800 души американски милионери“ и се даваше вид като че ли след това в България ще потекат реки от злато и тя ще бъде спасена във всяко отношение. И ето ти го бай Ганю в нова роля, неописана от безсмъртния Алеко. Започнаха се трескави приготовления, мобилизираха се всички сили, годни да дадат по-голяма тържественост и пищност на посрещането: изработиха програма с речи, банкети, танци, разходки и т. н. Изпаднали в някакъв телешки възторг пред идващите американски „милионери“, българите, и то не отрудените и стенещи под ударите на кризата българи, които не знаят с какво ще прекарат утрешния ден, а официалните лица, представителите на властта и изобщо тия, на които е широко около врата, заочакваха в трескава възбуда голямото събитие от международен характер, „с грамадно значение за нашата страна и народ“. В деня на посрещането цяла Варна е на крак. Учащите са мобилизирани, за да минели гостите през шпалир от такива. Национални носии, музики, цветя. Нищо повече, вестниците писаха за някакъв „кордон от софийска стража“. И това ако е вярно, изглежда че някой наистина си е изгубил ума. Най после гостиш пристигат. И с това почват разочарованията на посрещачите.
към текста >>

Най после гостиш пристигат.
В деня на посрещането цяла Варна е на крак. Учащите са мобилизирани, за да минели гостите през шпалир от такива. Национални носии, музики, цветя. Нищо повече, вестниците писаха за някакъв „кордон от софийска стража“. И това ако е вярно, изглежда че някой наистина си е изгубил ума. Най после гостиш пристигат. И с това почват разочарованията на посрещачите. Първо, те се надявали да видят някакъв блестящ първокласен параход, а пристигнал най-обикновен малък параход, който при това застанал вън от пристанището, далеч от посрещачите, защото бил направен за по-големи дълбочини. Идва първата лодка с гости, посрещнати с бурни овации, поток от цветя, речи, музика и т. и., но вместо 800 души американски милионери, оказало се че на борда на „Президент Джонсон“ пътували само 300 души американски чиновници, учители и т. н. — т. е.
към текста >>

Идва първата лодка с гости, посрещнати с бурни овации, поток от цветя, речи, музика и т.
Нищо повече, вестниците писаха за някакъв „кордон от софийска стража“. И това ако е вярно, изглежда че някой наистина си е изгубил ума. Най после гостиш пристигат. И с това почват разочарованията на посрещачите. Първо, те се надявали да видят някакъв блестящ първокласен параход, а пристигнал най-обикновен малък параход, който при това застанал вън от пристанището, далеч от посрещачите, защото бил направен за по-големи дълбочини. Идва първата лодка с гости, посрещнати с бурни овации, поток от цветя, речи, музика и т. и., но вместо 800 души американски милионери, оказало се че на борда на „Президент Джонсон“ пътували само 300 души американски чиновници, учители и т. н. — т. е. хора от средна ръка, които в едно по-дълго пътуване използват лятната си ваканция. Нищо особено, нищо необикновено. Никакви милиони, никакви политически или стопански интереси или възможности.
към текста >>

97. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дружеството възнамерява да основе кооперативна евтина вегетарианска гостилница.
Който посети конгреса, ще види и красивия малък остров „Есперанто“ на Дунава, които есперантистите са наели от общината да го използват и култивират. Д-р Жак Демаркет, известния основател на френската организация „Trait d’Union“ за реформи в живота и миролюбив, е посетил Лондон и няколко други места. Неговите сказки с въздействали много добре. Главната му тема е била: „Вегетарианство и световен мир“. Дружеството за природосъобразен живот в Барселона енергично работи със сказки всеки четвъртък, между чийто теми се намират също и борба срещу войната. Дружеството възнамерява да основе кооперативна евтина вегетарианска гостилница. Книжнина сп. Житио Зърно, кн. 3 — 4, год. VIII.. със следното съдържание: Какао знамение показваш? Боян Боев — Всемирното Братство: Д.
към текста >>

98. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Конгреса на есперантистистите в Оряхово В събота пристигат делегатите и гостите на есперантския конгрес едни по Дунава от Русе и Лом, други по дековилкате, която се отделя от главната линия София — Варна и пресича равното северобългарско поле.
Труко, основател на нова финансова система, която, с помощта на особени чекове за внос и износ, ще се стреми да премахне митническите и валутни ограничения, да съживи търговията и производството за общо благоденствие на всички. Системата на проф. Труко, доколкото сме я проучили по изпратената ни литература, е наистина гениално обмислена, но от там до приложението й има грамадно разстояние. Ние възнамеряваме в един от следните броеве на „Братство“ да дадем кратко изложение на основните положения на системата. Интересуващите се могат да получат литература на разни езици отъ: (Jfficio Centrale Propaganda, via della Finanze 14, Roma, Italia. Конгреса на есперантистистите в Оряхово В събота пристигат делегатите и гостите на есперантския конгрес едни по Дунава от Русе и Лом, други по дековилкате, която се отделя от главната линия София — Варна и пресича равното северобългарско поле. По пътя още ние се опознаваме едни с други. На гарата ни посрещнаха със зелени знамена и песни, а след това ни разпределиха на квартири по домовете. Пристигнахме най после в Oряхово. Малко но красиво градче. Прилича на град-градина, понеже зеленината в него е повече от постройките Къщите са наредени амфитеатрално върху стръмната височина край Дунава.
към текста >>

99. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз виждам в големия град разкошно наредени питиепродавници, гостилници и сладкарници, препълнени с весели хора; виждам кабарета, виждам домове, където се излага и продава женска плът, посещавани редовно от безгрижна младеж и от разюздани старци; виждам театри, кинематографи, вечеринки, танцувални зали, места за развлечение и забави, препълнени с хора.
Д-р Стефан Радостта на живота Къде е радостта, която осмисля живота? В богатството ли? В многото ядене и пиене ли? В половите удоволствия ли? Във властта над себеподобните ли? Аз виждам в големия град разкошно наредени питиепродавници, гостилници и сладкарници, препълнени с весели хора; виждам кабарета, виждам домове, където се излага и продава женска плът, посещавани редовно от безгрижна младеж и от разюздани старци; виждам театри, кинематографи, вечеринки, танцувални зали, места за развлечение и забави, препълнени с хора. И тук и там, навсякъде музика ечи и весели това множество от жени и мъже. Това ли е радостта на живота? Това ли го прави смислен и ценен за човека? О, не, не! Това със само жалки забави и развлечения за загубилите истинската радост и смисъла на живота.
към текста >>

100. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот.
Когато са слабо развити, те показват отсъствие на тия качества. Когато са силно разделени, също показват отсъствие на тия качества. Ако на мястото на хълма се намира впадина това е белег на недостатъци съответстващи на тия качества; ако пък хълмовете не са на местото си, то те заимстват влияния и качества принадлежащи на съседния хълм, към когото са приближени. Извънредно развития хълм показва прекаленост на известно качество, нещо което се явява като недостатък. Линиите на ръката, които ще опишем по-долу, усилват или намаляват значението на хълмовете. (следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот. Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години. Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде. Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде. Като съгледал лъва че иде, из пляскал с крилата си и изкукуригал с всичкия си глас: — Кукуриго! Днес пристигна пръв старият разбойник Лъв!
към текста >>

НАГОРЕ

0.37209296226501