Търсене в текстове за 'Гости'

Този стремеж да се пее и свири на висота привлича гости-музиканти, които дават своя принос за въздействуващото музициране.
За кратко време достатъчно ограмотените музиканти оформят оркестър, хор. Започват да се редуват репетиционни дни. Старателно се изучават отделните партии. Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност. На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство. Този стремеж да се пее и свири на висота привлича гости-музиканти, които дават своя принос за въздействуващото музициране. Репетициите се провеждат в големия салон, който никога не е празен. Учителят взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател. Той никога не се намесваше в работата на диригента. Той винаги се радваше и на най-малките постижения. Диригент и изпълнители бяха свободни да работят, за да успеят да подготвят репертоара за тържествения концерт така, че да задоволят и най-изискания слушател.
към текста >>

2. 2_03 Лунен химн

Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната.
Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната. Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.
към текста >>

Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости.
Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едва доловимото пианисимо. Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието. Лунният концерт завърши. Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание. Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита: - Чуваше ли се музиката? Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина! РS. Братът бе Асен Арнаудов, а гостуващата пианистка бе българска еврейка, състудентка на Асен.
към текста >>

Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина!
Лунният концерт завърши. Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание. Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита: - Чуваше ли се музиката? Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина! РS. Братът бе Асен Арнаудов, а гостуващата пианистка бе българска еврейка, състудентка на Асен.
към текста >>

3. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

"Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите" Една лятна вечер бях останал на гости при приятели на "Изгрева" и разговаряхме до късна доба.
"Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите" Една лятна вечер бях останал на гости при приятели на "Изгрева" и разговаряхме до късна доба. Тръгнах си, но реших да мина покрай салона и да мерна с поглед прозореца на Учителя. Имах такъв навик - когато напусках "Изгрева" и слизах в града, където живеех - винаги да поглеждам светещия прозорец. Но сега беше много късно. За моя изненада прозорецът светеше. Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех.
към текста >>

Помислих си, че Учителят отива някъде на гости - но нали беше много късно?
За моя изненада прозорецът светеше. Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех. Постоях под прозореца известно време. По едно време Учителят излиза на балкона, оглежда нагоре небето, протяга ръка, поглежда към земята и се прибира. Беше облечен официално с шапка на глава. Помислих си, че Учителят отива някъде на гости - но нали беше много късно? Трябваше да има нещо друго. Долавях нещо в себе си - че горе в стаичката Му ще става нещо по-особено. Реших да остана и да наблюдавам. По едно време се чу как Учителят настройва цигулката Си. Изтръпнах - това означаваше, че Той ще свири и може би ще свали и ще даде някоя нова песен.
към текста >>

След малко продължи: "Имах далечни гости от Далечния изток.
Аз стоях долу под балкона, под прозореца Му, с празен лист и молив в ръка, а горе Учителят свиреше. По едно време всичко замря. След малко прозорецът се отвори, показа се главата на Учителя и каза: "Е, рекох, записахте ли нещо? " - "Нищо, Учителю. За пръв път слушам такива безмензурни мотиви от източен образец." Отдолу видях усмивката Му. След малко продължи: "Имах далечни гости от Далечния изток. Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество. И понеже нямаше друг начин, разбираем за тях, аз им изсвирих чрез източни мотиви и им показах чрез музиката какво представляват идеите на моето Учение. Нямаше друг начин, освен този, да им се покаже какво представлява Словото на Бога". Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен. Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец.
към текста >>

4. 2_08 Пророческа дарба

Така неусетно и съвсем естествено посетих всички градове и бях на гости там, където имаше братски кръжоци в страната.
"Пророческа дарба" Случваше се често да ходя в командировка в провинцията. Работех като застрахователен агент в София. Понеже бях млад, моят началник често ме изпращаше по служба - да инспектирам някои застраховки в провинцията. Така неусетно и съвсем естествено посетих всички градове и бях на гости там, където имаше братски кръжоци в страната. След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни. Носех почти винаги цигулката си и им свирех братските песни и песните на Учителя. Така веднъж отседнах в Айтос. Там бе най-голямото Братство в страната. Негов ръководител бе брат Георги Куртев.
към текста >>

След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни.
"Пророческа дарба" Случваше се често да ходя в командировка в провинцията. Работех като застрахователен агент в София. Понеже бях млад, моят началник често ме изпращаше по служба - да инспектирам някои застраховки в провинцията. Така неусетно и съвсем естествено посетих всички градове и бях на гости там, където имаше братски кръжоци в страната. След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни. Носех почти винаги цигулката си и им свирех братските песни и песните на Учителя. Така веднъж отседнах в Айтос. Там бе най-голямото Братство в страната. Негов ръководител бе брат Георги Куртев. Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя".
към текста >>

5. 2_16 Пълководците от миналото

Тази година бяха дошли много туристи и гости от града.
"Пълководците от миналото" Братството е на поредното си лагеруване на Седемте езера на Рила. Палатките са опънати край Второто езеро, а някои от тях са се покатерили отдясно и отляво на езерото. Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години. Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай. Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство. Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж. Аз го познавах много добре.
към текста >>

Гостите се престрашиха и се присъединиха да играят с нас.
Не знаем какво да мислим, какво да правим и къде да се денем. Това трудно се възприема и трудно може да се смели с нашия човешки ум. Дойде време да играем Паневритмия. Ние, музикантите, се наредихме в средата на кръга и засвирихме. Кръгът на Паневритмията се задвижи. Гостите се престрашиха и се присъединиха да играят с нас. Беше великолепно преживяване за всички. Накрая, след като свърши Паневритмията, една от двете сестри, които слушаха горния разговор, се приближава към Учителя. Аз съм до Него. Нали ние музикантите последни целуваме ръка на Учителя. 'Учителю, ама да знаеш как музикантите свириха вдъхновено, особено оня брат с бялото шалче.
към текста >>

6. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Веднъж той ме покани на гости, разговорът ни се проточи и стана въпрос за Учителя.
Така двамата се разделят и всеки тръгва по своя си път. Игнат се връща в своята барака и така там остана щур до края на живота си. Често приятелите го срещаха на екскурзии по Витоша, където той по къси панталони тичаше по горските пътеки. Каляваше тялото си. Каляваше и духа си до почетна старост. Веднъж той ме покани на гости, разговорът ни се проточи и стана въпрос за Учителя. Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах. Учителят имаше много главоболия с мен. Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство." Аз го поглеждам учудено. Той вижда учудения ми поглед и добавя: "А сега за доказателство на това - да ти покажа едно нещо, което пазя от Него като реликва. Става, отива до долапа, отваря едно чекмедже, бърка вътре, изважда нещо увито с канап и го отваря пред мен.
към текста >>

7. 2_36 Чистотата на идеите

Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща.
Навлязохме в селото и влязохме в една къща, защото видяхме, че дими коминът на къщата. Почукахме на портата, стопанката излезе и ни прие. Искахме от нея да се стоплим до огнището. Влязохме вътре. Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко! " Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган.
към текста >>

8. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци.
А бащата тихо ронел сълзи. Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си. Той знаел вече, че единствената светла точка в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала. Разделили се. Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца. Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци. За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз. А за него те били само внуци и толкоз. Повече няма какво да се каже, защото като изгасне светлата точка в съзнанието на човека, след нея идва тъмната точка, която поставя край на всеки разказ. Така завършвам и аз своя разказ. Аз доживях да видя как децата на нашите приятели се втурнаха в света и се изгубиха за нашето общество.
към текста >>

9. 2_39 Ризата на латвийците

Разказваха ми, че Учителят отначало не бил съгласен да отива на гости при латвийците.
Тогава Савка донесе латвийската риза, показа ни я и разказа нейната история. Учителят я беше нахлузил, за да могат те да поддържат с Него постоянна връзка, за да им помогне. Този метод Учителят го бе използувал и с други братя по различен начин. Савка имаше връзка с латвийците. Тя беше ходила в Латвия и беше държала там сказки за Учението на Учителя. Разказваха ми, че Учителят отначало не бил съгласен да отива на гости при латвийците. Но тя така настояла, че Той я пуснал. Какви са били съображенията на Учителя да спира Савка, ние не знаем. От личния опит, който имах с Учителя смятам, че Той бе против това, веднъж дошли в България и родили се тук, учениците Му да напускат страната, да напускат Школата и да се отклоняват от условията, които Небето бе им дало. Имаше моменти, когато ние не можехме да преценим кое е право, кое е полезно за нас и кое ще ни спре в нашия път. Нямахме познания, не можехме да различаваме още нещата.
към текста >>

10. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Учителят е на гости на приятелите в града.
Той трябва да изоре нивата и да посее житото. Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре нивата и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и тръне. Важно е да се посее едно житно зърно от Словото на Бога точно в строго определено време." Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси. Но тази случка трябва да има и финал, Финалът бе даден десетки години преди тази случка, защото Учителят преди нас беше орал и сял от Божието Слово в умовете и главите на възрастните приятели. Този случай е някъде от 1919 година и се развива в Търново. Учителят е на гости на приятелите в града. Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора. Там нямаше прости и невежи. В онова време те бяха цветът на интелигенцията в Търново. Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български. Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов.
към текста >>

11. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

"Учителят готви общ обяд за изгревяни" Обикновено в неделята се правеха общи обеди, защото на "Изгрева" идваха и много приятели и гости.
"Учителят готви общ обяд за изгревяни" Обикновено в неделята се правеха общи обеди, защото на "Изгрева" идваха и много приятели и гости. Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в трапезарията, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси. пред салона. Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки. Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът. През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд.
към текста >>

12. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад.
Сутринта рано, както се случва при всеки събор, те стават в четири часа, правят молитва и заедно с Учителя отиват в салона на улица "Оборище" 14 в града. Разстоянието от местността "Ваучер" или "Изгрева" те минават пешком за около един час. Сутринта, към седем часа, те са в салона. И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия салон. А софиянци, които идват по-късно, остават правостоящи. Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад. Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж. беседата "Свещеният огън", 1926 г., стр. 5) След първото Слово на Учителя в салона в осем часа, те отиват отново на "Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът. От улица "Оборище" Учителят отива на "Опълченска" 66. Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон.
към текста >>

13. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

Ние я наричахме "приемната на Учителя", защото в нея Учителят приемаше Своите гости, които идваха на "Изгрева" и търсеха да се срещнат с Него.
Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм. Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул. "Оборище" 14. Този събор започва на 22 август и продължава до 29 август, включително. Тогава за четири дни, е била построена само една стая с едно антре - постройка, която се прилепи на следващата година до новопостроения салон. Ние я наричахме "приемната на Учителя", защото в нея Учителят приемаше Своите гости, които идваха на "Изгрева" и търсеха да се срещнат с Него. Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат обект на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях. Приемната на Учителя 1. Тя е построена през 1926 година и Учителят приема в нея до 1944 година - тя се използува от Учителя осемнадесет години. 2. Тя се използува до 1958 година - четиринадесет години след заминаването на Учителя 3. От 1958 година, когато е закрит "Изгревът", тя просъществува до 1971 година, когато беше разрушена - всичко тринадесет години, тя не се използува от Братството. Години.
към текста >>

14. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа".
Сега ние можем да си тръгнем." Те станаха, тръгнаха, вървяха и си приказваха нещо. Никой не им пречеше на разговора. Аз останах да затварям и заключвам пианото. Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото. Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа". Аз взех ключа и догоних Учителя и доктор Жеков на поляната. Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение". Брат Жеков бе на върха на своята радост и щастие. Онзи тъмен облак, който го бе засенчил при вида, че съм заела неговото място до Учителя, отдавна бе отлетял. Сега върху него грееше слънцето.
към текста >>

15. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Той е облечен така официално не защото ще присъствува на беседа, а затова, че ще ходи някъде на гости при някоя госпожица.
Но с мене той се държеше на разстояние. Аз не бях негов тип и освен това бях много строга към себе си и към работата, която трябваше да свърша за песните на Учителя. Освен това, аз имах съжителство с Борис Николов - живеехме под един покрив десетилетия наред. Затова работата ми с Асен Арнаудов бе строго лична, индивидуална и в името на делото на Учителя. Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с цигулка под ръка. Той е облечен така официално не защото ще присъствува на беседа, а затова, че ще ходи някъде на гости при някоя госпожица. Беше се отбил при Учителя да Го види, да поговори с Него - дано присъствието на Учителя да му вдъхне кураж, смелост, за да може да се отвори вратата на онова сърце, което е заключено за Асен. Така той си мисли и затова отива при Учителя. Учителят е в стаята Си, горе, в горницата. Влиза Асен с белия си костюм и с цигулка в ръка. Учителят го поглежда и му казва веднага и направо: "Можеш ли да изчистиш печката?
към текста >>

16. 3_21На балет с брат Ради

Но Той беше обещал да отиде у някои хора преди това на гости и затова не можеше да използува билетите.
Не е като сега, след войната - както си вървиш по улицата, виждаш афиша и хоп - в салона на концерт. Тогава имаше подготовка на тоалета, на дрехите, съществуваше специално общество, което имаше своите порядки и правила и не всеки можеше да влезе в него. Ти можеш да си купиш билет и да влезеш на концерт, но това общество, което е в концертната зала няма да те приеме и ти ще се чувствуваш излишен и отхвърлен. Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет. Да, за балет. Но Той беше обещал да отиде у някои хора преди това на гости и затова не можеше да използува билетите. Оглежда се наляво и надясно и извиква чрез една сестра Ангел Вълков. Ангел работеше като градинар на "Изгрева" с брат Ради. Учителят му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет". Речено-сторено. Ангел тръгнал да търси брат Ради, а него го няма никъде. Търси го по цял "Изгрев", но нито се чува, нито се вижда.
към текста >>

17. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града.
Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах. Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев. В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод.
към текста >>

18. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Обикновено кака Гина посрещаше гостите, докладваше на Учителя кой е посетителят и ако Той разрешаваше, гостът влизаше при Него.
С годините започнахме да я осъзнаваме, да я преосмисляме, да я оживяваме в нас и тези опитности станаха "жив живот", част от живота на Школата на Бялото Братство и част от проявлението на Всемировия Учител на земята. След като видяха всичко това моите очи, след като чуха всичко това моите вътрешни уши и след като съзерцавах дълго време върху тези възторжени песни, накрая реших, че трябва да споделя това с Учителя. По едно време песните секнаха. Работата беше свършена за този ден и сестрите леко се надигнаха, започнаха да шетат и да прибират нещата. След малко кака Гина излезе, видя ме, че стоя и разбра, че съм ги наблюдавала, но й хареса, че съм стояла там и не съм използувала момента да се мушна незабелязано и да влезна при Учителя. Обикновено кака Гина посрещаше гостите, докладваше на Учителя кой е посетителят и ако Той разрешаваше, гостът влизаше при Него. Като ме видя, че съм стояла толкова дълго време, тя се усмихна и ме запита: "Хареса ли ти как пеем? " Отговорих: "Беше необикновено, нечувано за моите уши и за моите очи като музикант". Кака Гина продължи: "Е, видя ли, че и нас ни бива за такива работи! " После тя отиде, почука на вратата и влезна при Учителя. След малко се върна и ми каза да тръгна след нея.
към текста >>

19. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Ако ми отговорите защо комисията скри протокола, след като моята песнарка излезе, ще ми дойдете на гости и аз ще ви почерпя с много хубав щрудел.
Така се преминаха всички песни. А къде е протоколът ли? Ами протоколът остана в комисията, защото протоколът е за комисията. Ето, сега има още живи представители от тази комисия. Отидете и ги питайте защо скриха протокола? Ако ми отговорите защо комисията скри протокола, след като моята песнарка излезе, ще ми дойдете на гости и аз ще ви почерпя с много хубав щрудел. Аз съм добра по тези неща. Ще се облизвате и ще искате още. И с кафе ще ви почерпя, но само ако ми отговорите защо комисията укри протокола и досега е скрит. Когато излезе песнарката, всички скочиха срещу мен. Атаки от всички страни.
към текста >>

20. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Бях си направила план, като всяка вечер ще извикваме по десет човека братя и сестри от "Изгрева" на гости у нас на вечеря.
А веднъж един от тях заплаши комисията, като каза: "Вие коригирате Божественото и ще отговаряте за това! " Но с такъв тон, неподлежащ на никакво съмнение. Това бяха ученици по дух. Тогава аз реших да извикам у нас, в малкия ни дом на ул. "Симеоновско шосе" 14, приятелите - на групи по десет човека. Бях си направила план, като всяка вечер ще извикваме по десет човека братя и сестри от "Изгрева" на гости у нас на вечеря. Целта беше да ги запозная с оригиналите и моята песнарка, защото останалите изобщо не знаеха, че има оригинали и не знаеха изобщо, че Кирил не се е придържал към оригинала. Бях решила брат Боев да присъствува всяка вечер, като удостоверява, че тази тетрадка е оригиналът и че листовете от двете папки също са оригинали. Брат Боян Боев беше авторитет за всички - всички познаваха неговата почтеност и неговата вярност към Учителя. Учителят за него беше казал: "Това е най-безкористният човек на "Изгрева". Това лично Учителят ми го е казал.
към текста >>

21. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя.
С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре? Въпроси безброй и никакъв отговор. Олга започва да става все по- възбудена от ден на ден. Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга.
към текста >>

А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.
Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло.
към текста >>

22. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Остава ми да ги оплаквам, че няма да ми дойдат на гости и да ми донесат своето благословение с присъствието си.
Той не ви е преварил. Нали вие бяхте онези, които искахте да пишете нов текст на "Паневритмията"? През цялото време това искахте, проектирахте тази мисъл, тя вися и витаеше над "Изгрева" вече четиридесет години и ето, намери се един младеж на име Гриша, който хвана тази ваша неосъществена идея и я реализира. За това вие носите също вина заедно с него - защото идеята е ваша, а изпълнението - негово. Вие и той образувате едно цяло - това, което коригира Божественото в Словото и в Школата на Учителя." Те се разсърдиха и ми казаха, че няма вече да стъпят в дома ми, докато са живи. Остава ми да ги оплаквам, че няма да ми дойдат на гости и да ми донесат своето благословение с присъствието си. Има ли право някой от вас да си направи нов текст на "Паневритмията"? Аз съм съгласна да си направите нов текст на "Паневритмията", но също да си създадете нова музика, да си създадете нови упражнения, да си намерите начин да си направите друга Школа и да си привлечете външни хора от света да ви изучават всичко това, което сте измислили. За това съм съгласна. Но да създадете нещо с цел да промените и коригирате онова Божествено, създадено от Учителя и да отклонявате онези, които са изпратени в Школата на Учителя - това е престъпление към Школата и нарушение на окултните закони в нея. А който ги наруши, той си носи последствията.
към текста >>

Казват онези, които са били там, на гости на Михаил, че пеели песните на български, но ги пеели малко по-иначе.
Сравнете ги и ще видите къде има повече динамика и темперамент. Освен това, лично Учителят, заедно с Кирил Икономов, с хронометър бе отбелязал колко секунди трябва да трае всяко упражнение. Учителят лично го е определил. И това е точно така. А че някой иска да промени темпото на Паневритмията, това не е случайно, защото в Школата на Учителя случайни работи няма. Казват онези, които са били там, на гости на Михаил, че пеели песните на български, но ги пеели малко по-иначе. Ние го познаваме Михаил Иванов от времето на Школата и знаем какво беше мнението на Учителя за него, и знаем какви поразии направи тук. Още са живи онези, които бяха потърпевши от него. Те могат да ви разкажат много неща. Често задават въпроса, защо Михаил използува Паневритмията и братските песни, но не чете Словото на Учителя от Неговите беседи, а си говори негови собствени неща. Отговора ще намерите, когато прочетете бележките по частния разговор на Учителя с онези възрастни приятели и си го прочетете.
към текста >>

23. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Сега той ни идваше у дома често на гости и все ни разказваше как Учителят му дал за задача да направи оркестрова разработка на Паневритмията, но нямал пари, за да заплати на симфоничен оркестър и да я изпълнят в зала "България".
Братът го запитва тогава защо е слязъл на земята и е заел едно място в Школата на Учителя, когато друг е могъл да стори това и всичко след това да опише. Та до 1970 година той нищо не бе писал. И ако нещо е написал след това, дължи се най-вече на този млад брат, който трябваше да го задвижи да изпълни своя дълг към Школата и към Учителя. Димитър Грива бе композитор. През време на Школата той ръководеше хора на "Изгрева" и дирижираше понякога музикантите. Сега той ни идваше у дома често на гости и все ни разказваше как Учителят му дал за задача да направи оркестрова разработка на Паневритмията, но нямал пари, за да заплати на симфоничен оркестър и да я изпълнят в зала "България". Той отиде във Франция и с пари на приятели направи запис в Монте Карло, но записът бил несполучлив, понеже французите не могли да уловят правилно българските ритми и да свирят така, както българските музиканти биха свирили. Нито аз, нито пък някой друг можа да чуе този запис, а се похарчиха толкова много пари на приятели от Франция и от България. После той обикаляше у дома и искаше от Борис Николов пари, за да плати на симфоничния оркестър в София да изпълнят "Паневритмията". Дотук добре. Но той можеше да отделя всяка година по една месечна заплата и след двадесет и пет години да има толкова пари, че да си плати и да финансира симфоничния оркестър.
към текста >>

24. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме.
Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения. Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента. Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни. Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба. Ние я умолявахме, но тя не склони. Спомням си, как братът я гонеше, за да заснеме образа й, а тя като сърна тичаше и се криеше между скалите. Казваше: "Много късно си дошъл.
към текста >>

25. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости.
Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите. След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели. В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни. Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости. Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия. Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина.
към текста >>

26. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

А в града по-заможни приятели ги канеха на гости, че провеждаха духовни разговори и по този начин даваха пример на по-младите за отклонение от Школата.
Онова, което сами бяха напечатали първите приятели през 1914-19 година превъзхождаше стократно онова, което четях. А освен това, там имаше методи и внушения на Черната ложа. Аз захвърлих този свитък и се възмутих от онези, които отиваха и му целуваха ръка. Това бе гавра и кощунство към Школата на Учителя. Вместо да вземат и да четат Словото на Учителя и вместо да вземат да си прегледат всички бележки и тетрадки, които имаха от времето на Учителя и да извадят и напечатат онова, което не е казано досега за Учителя, то те тръгнаха и се юрнаха подир йогите, да им целуват ръка и да бъдат тяхната аудитория. А в града по-заможни приятели ги канеха на гости, че провеждаха духовни разговори и по този начин даваха пример на по-младите за отклонение от Школата. Всички тези през време на Школата бяха на "Изгрева", слушаха Учителя и Му целуваха ръка. А да целунеш ръка на Великия Учител, това значи,че правиш общение с Бога и че правиш Завет с Бога и с Неговото Слово. Този Завет бе Заветът на Словото Му, което бе Третият Завет на Бога за днешното и идното човечество. А тези приятели тръгнаха подир йогите. Срам и позор за всички ни.
към текста >>

27. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Поради липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава, пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса.
Единият представител е жена. Това е Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия. Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ, Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава, пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа.
към текста >>

Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване.
Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ, Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава, пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал. Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос.
към текста >>

Когато Атанас и Хилда дойдоха в България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом.
Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя: "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България. Те имаха дете, на което сам Кришнамурти бе кръстник. Когато Атанас и Хилда дойдоха в България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом. Атанас тогава нямаше работа и Борис Николов го взе в неговата мозайкаджийска бригада. По този начин Хилда се сближи с нас и Атанас разказваше с големи подробности всички събития от този конгрес на теософите. А Хилда разказваше допълнителни подробности. Имаме много хубави снимки от тези години с тях. Жалко е, че никой не се сети тогава, а и после, да накара Атанас и Хилда да опишат цялата тази история.
към текста >>

28. 3_68 Самозванецът

Ще ви изпратят билети за влакове и самолети, ще ви приемат на гости и ще ви отрупат с лакомства, ще ви покажат техните разкошни дворци и ще ви изпратят по живо - по здраво в България, за да рекламирате неговата дейност и неговия модел.
Ще дойде време, когато представителите на Михаил ще ви изпращат подаръци във вид на пъстри и разноцветни мъниста и огледалца, и разни свирки, с цел да ви подкупят, за да рекламирате неговите писания. А вие имате право да се определите кому да служите. Ние се определихме и останахме верни на Учителя. От нашето поколение мнозина бяха онези, които се подкупиха от него. Някои - за мъниста и огледалца, а други - с ухажване. Ще ви изпратят билети за влакове и самолети, ще ви приемат на гости и ще ви отрупат с лакомства, ще ви покажат техните разкошни дворци и ще ви изпратят по живо - по здраво в България, за да рекламирате неговата дейност и неговия модел. Всички ще ахнат от блясъка и разкоша и ще го превъзнасят до Небесата. А това са уловки за наивници и невежи. Мога ли да попитам как е спечелено това имущество и кому принадлежи то? То е набирано от наследствени имоти на французи в името на една идеална цел. Този метод е порочен.
към текста >>

29. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Ето горе, в неговата стая, определена за гости сега почива руски офицер и чете беседа от Учителя на руски.
Влакът трябва да пренощува на гарата. Руси Караиванов отива и поканва един офицер да му гостува. Завежда го у дома си и му предоставя гостната стая. След като се нахранили, след като се разговорили за войната, накрая Руси Караиванов му дава една беседа от Учителя, преведена на руски, за да се занимава, докато заспи. Бра'т Руси е доволен, защото са се сбъднали думите на Учителя, че славянството е непобедимо и че Русия има мисия в света. Ето горе, в неговата стая, определена за гости сега почива руски офицер и чете беседа от Учителя на руски. Той взима и разгръща отново онзи вестник "Братство", от който той бе научил какъв ще бъде изходът на войната. Препрочита отново статията и плаче от радост. По едно време в стаята му нахлува руският офицер. Пита го: "Какво е това? Кой го е написал?
към текста >>

30. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

След година-две, той отново дойде на концертно турне в България, изнесе концерт в София и след това дойде на гости на "Изгрева", но вече придружен от жена си.
Учителят също присъствуваше. При разговор с Учителя, Чомпи Му се оплака, че не може да се отърве от жени след концертите си. Учителят Му каза: "Ожени се! Жена ти ще те пази! " След като си замина за Италия, научихме, че се е оженил. След година-две, той отново дойде на концертно турне в България, изнесе концерт в София и след това дойде на гости на "Изгрева", но вече придружен от жена си. Ние знаехме целия случай и се усмихвахме дружелюбно. Един брат при разговор с Учителя Му казал, че иска да се ожени. "Е, ожени се - му казал Учителят. - Но как да разбера коя е по-добра? " Братът имал две кандидатки за женитба.
към текста >>

Всеки да има по една стая и отделение за гости.
Една дарба не се дава даром. Тя е резултат от труд и постоянство, докато стане качество. Необходими са години, докато се превърне в добродетел. Добродетелта е онзи бисер, който украсява човека. Преди много години, когато веднъж бяхме на поляната, Учителят каза: "Хубаво е да се направи голямо двуетажно здание, построено в полукръг, за да е огряно от слънцето през целия ден. Всеки да има по една стая и отделение за гости. А долу да има салон за концерти, музикални стаи, библиотека и трапезария. Наоколо, около зданието, да има малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели. Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият.
към текста >>

31. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Беше дошъл на гости цигуларят Влади Симеонов.
Когато прочетох преди години за този концерт - случаят бе разказан от Николай Дойнов - се изумих и разбрах всичко. А вие ще прочетете това и ще си направите своите изводи. Един ден бяхме на двора до масите, на които ставаха общите обеди на "Изгрева". Учителят донесе една цигулка. Разглеждахме я - нали всички бяхме цигулари. Беше дошъл на гости цигуларят Влади Симеонов. Учителят му я подаде и го покани да изсвири нещо, за да опита цигулката. Влади Симеонов изсвири "Шансон Инду" от операта "Садко" на Римски-Корсаков. След като я изсвири, Учителят каза: "Свирете тази пиеса. Тя е свалена отгоре." Спомням си нещо от времето, когато Учителят даде първите шест упражнения по гимнастика. Когато ги учехме, брояхме по шест за навеждане и шест за изправяне, съпроводени с дишане и то бавно.
към текста >>

32. 5_22 Сламената шапка и общественот о мнение

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

След това Учителят преустанови тази обща трапеза - както за нас, така и за гостите от града.
Учителят също сядаше при нас и се хранехме заедно. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но завидяха възрастните приятели, че Учителят ни приема така радушно. И те започнаха да идват и да сядат на скромната трапеза. Изместиха бедните студенти от нея. След това Учителят преустанови тази обща трапеза - както за нас, така и за гостите от града. Това беше урок за нас и за онези, богатите братя от града, които имаха семейства и заможни домове. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове до паметника Левски на обяд. Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях. Но яденето - тенджерите, гозбите, хляба - трябваше да се пренесе от "Опълченска" 66, където се готвеше, до дома на този брат. Тази работа я извършвахме обикновено ние младите.
към текста >>

33. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Така че ние бяхме приемани като чакани и любими гости.
Майката на Гошо-хижаря бе така благосклонна към Учителя, че често ни посрещаше с топъл хляб една педя дебел и го поднасяше с тавата, в която бе опечен. Казваше се баба Мария. Познаваше по дух Учителя и благоговееше пред Него. Нито бе чела нещо от Него, нито някой й бе говорил за Словото Му, но го разпозна по Дух и това за нея бе достатъчно. Своето разположение тя предаваше на сина си, пазъчът Гошо. Така че ние бяхме приемани като чакани и любими гости. Имахме много интересни опитности с тях и с Учителя. През време на войната приятелите направиха от камъни една землянка на Бивака, за да се подслоняват при лошо време. Накрая нещата се изопачиха и там в нея се събираха, там палеха огън и всички се опушваха около този огън, на който трябваше да заври един голям чайник с вода. Седят вътре опушени, като че ли някой нарочно ги е натикал в тази лисича дупка и ги опушва, за да ги принуди да излязат от нея и след това да ги натика в онзи чувал, с който ловците ловят опушени лисици чрез запалени пред лисичи дупки огньове. Така навремето се ловяха лисиците - пред лисичата дупка се запалва огън и се чака тя да излезе или отпред, или от някоя резервна дупка.
към текста >>

34. 5_50 Отклонението

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Михаил изпрати своята секретарка Стела на гости с една делегация.
Но там той се сблъска с Михаил, много добре разбра какъв е, но не направи нищо, а парите се похарчиха. Освен това, тук наши доброжелатели му помогнаха със съвети да не издава книгата. Когато се върна отново в София, той дойде лично да се извини пред мене и заяви, че ще се коригира. Но беше вече късно, защото беше изпуснал времето и условията, за издаването на книгата. После ние я издадохме чрез други приятели. Михаил изпрати своята секретарка Стела на гости с една делегация. Пристигнаха и ги посрещнахме добре. Уредих да тръгнат на обиколка по Братствата в провинцията. Отличен прием. Но като се върнаха отново в София, за втори път поставиха въпроса да се даде на Михаил пълномощно с право за печат на беседите на Учителя. Ние бяхме твърди и не се съгласихме.
към текста >>

35. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Тогава беше дошла една група гости от Латвия.
Учителят слезе долу на чешмата. Там приятелите изпяха по тоя случай много песни. Паневритмия тази година не се проведе нито една. На 13 август приготвихме всичко и опаковахме багажа. На 14 слязохме от езерата. Тогава беше дошла една група гости от Латвия. Те дори останаха да летуват горе при езерата. Бяха пет сестри. За тях това бе един изпит. За всеки нов човек, който идваше при нас беше изкушение тази гледка около Учителя. Тези сестри от Латвия не се смутиха, защото видяха, че краят е Велик.
към текста >>

36. 8_13 Построяване на Изгрева

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Учителят ни идваше много често тук на гости.
И понеже Паша обичаше да кръщава разни неща с различни имена, затова тя стана кръстница на тази постройка. "Това прилича на параход, който пътува на небето" - каза Паша. Това, което пътува във водата, бе над главите ни и затуй бе кръстено "Параход". Горе на правата страна имаше един голям прозорец и в бараката беше много светло. И на вратата имаше едно малко прозорче. Учителят ни идваше много често тук на гости. Когато идваше, разговаряхме за беседите и всички проблеми около тях - нали ние бяхме стенографките, ние дешифрирахме беседите и ги подготвяхме за печат. Идваше след беседа, понякога за закуска или след закуска. Докато нямаше стол, много пъти се хранеше при нас. Извика някоя от нас, даде ни продукти и каже: "Ха сгответе това и аз ще дойда да се храня". А друг път каже: "Ха сгответе това и донесете в една чиния и за мене".
към текста >>

37. 9_02 Божият огън и Силите Господни

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Пристигаме като гости от провинцията и се отправяме на улица "Оборище" 14.
"Божият огън и Силите Господни" Определеното време дойде и аз тръгнах от село за младежкия събор на "Изгрева" в София. Младежкият събор се състоя на 25 юли 1925 година. Пристигаме като гости от провинцията и се отправяме на улица "Оборище" 14. Салонът беше нов, чист, приветлив. Всички присъствуващи бяха вдъхновени и гледаха с благоговение и любов към Учителя. Започна беседата. Всичко беше хубаво, а беседата беше отлична. На амвона, на който говореше Учителят, се появи голям огън, нещо като клада, в която са горели някога светиите.
към текста >>

38. 9_05 Кой бе Учителят?

В ежедневния живот на "Изгрева" Той беше навсякъде - в приемната за гости, където идваха при Него отвсякъде за съвет, в кухнята, в градината.
Днес Бащата е на "Изгрева" и Всемировият Учител е тук". И действително, каквото предприемеше Учителят да върши, свършваше го и то - образцово. В Него имаше отношение към всяка една малка работа. Имаше маниер, грация и съвършенство в Неговите движения, каквито никъде не съм видял. Всеки жест, всяко движение и всичко в Него даваше подтик за един възвишен живот. В ежедневния живот на "Изгрева" Той беше навсякъде - в приемната за гости, където идваха при Него отвсякъде за съвет, в кухнята, в градината. Той бе навсякъде и намираше време да отскочи и да навести всички. И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл. Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване.
към текста >>

39. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Неговата милост.
Запечати ги в сърцето си и знай, че Аз съм близо и съм готов вече да ти помогна. Аз ще угладя и ще изгладя всичките ти пътища. Ще ходиш отнине винаги в моето присъствие и ще благоволявам в теб всякой ден и всичките ти дела ще прозябнат като дървета, насяти при водните утоки. Ето Божията Мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават неговата слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в Небето за теб. Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Неговата милост. Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата Ми, която съм имал преди създанието на мира. Там, в Моето присъствие ще бъдеш развеселен, както всички мои избраници. Този е гласът на твоя Бог и Господ, Който е толкова низходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на любов. Този е Той Единния и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна.
към текста >>

40. Разговор Седмий. Заключение

Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.
Не са ли те плява, която се отвява от вятърът? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ.
към текста >>

41. 10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора.
Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много. Той беше твърде зает. Скоро стана време за обяд и аз останах да обядвам с Белите братя. А след това по покана на младежите останах да живея при тях на лозето до края на събора. Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. В същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение. Аз отивам да си заверя книжата, за да отивам на запад да следвам, а срещам Учителя. Но бях тъй възхитен от живота на Братството в лозето и на отношенията помежду им.
към текста >>

42. 13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ

Аз си заверих семестъра, но търсех вече вегетарианска храна, а тук имаше вегетариански гостилници и на пазара плодове колкото искаш.
От сега месо не ям! " Никой не ми беше проповядвал вегетарианство. Не бях чувал още думата вегетарианство. Но по свой почин реших да не ям месо. Приятелите ми се смяха, помислиха че не е сериозно и така стигнахме в София и пуйката бе изядена. Аз си заверих семестъра, но търсех вече вегетарианска храна, а тук имаше вегетариански гостилници и на пазара плодове колкото искаш. Върнах се в Габрово, разказвам че съм си заверил семестъра, а масата е отрупана с месо. Казвам: „Няма да ям вече месо! " Всички скочиха срещу мене. Майка ми изпадна в паника. „Как така, като отидеш някъде на гости, ти да не ядеш месо?
към текста >>

„Как така, като отидеш някъде на гости, ти да не ядеш месо?
Аз си заверих семестъра, но търсех вече вегетарианска храна, а тук имаше вегетариански гостилници и на пазара плодове колкото искаш. Върнах се в Габрово, разказвам че съм си заверил семестъра, а масата е отрупана с месо. Казвам: „Няма да ям вече месо! " Всички скочиха срещу мене. Майка ми изпадна в паника. „Как така, като отидеш някъде на гости, ти да не ядеш месо? " Тя държеше на общественото мнение много. Но майка ми упорстваше и не ми даваше друга храна, а аз ядех само хляб. Така че с вегетарианството успях да се справя. Родителите ми след това вдигнаха ръце и ме оставиха. Знаеха, че не могат да излязат на глава с мен.
към текста >>

43. 17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС

Като видяха, че Учителят ни приема, те също ни приеха и започнаха да ни канят на гости в техните големи и хубави къщи.
Ето сега възрастните искат също клас за себе си от Учителя. Значи, когато ученика поиска от Учителя, само тогава може да има разрешение на въпроса. Учителят ги изглежда сериозно и казва: „Хубаво! " И откри Общия Клас за възрастните. Събираха се доста много, защото и ние младежите отивахме там и слушахме беседи. Като видяха, че Учителят ни приема, те също ни приеха и започнаха да ни канят на гости в техните големи и хубави къщи. Добре се сдружиха с нас. Виждаха, че те си отиват, а ние младите идвахме и поемахме от тях работата. Имаше от тях много интелигентни, знаеха езици, превеждаха окултна литература и постепенно започнаха да печатат Словото. Общият Окултен Клас се събираше в сряда в 5 ч. сутринта. Те преминаха през няколко салона и накрая решиха да си построят салон на ул.
към текста >>

44. 19. ОБЩАТА КУХНЯ

Няма да я хвърлим я." Там храната не се застояваше, защото на обед и вечеря винаги имаше гости.
Сядаме на трапезата, след малко идва Учителят и Той сяда до нас, кажем си общата молитва и сестрите ни поднасят топлата манджа в едни паници напълнени до горе. А ние от гладни по-гладни. Имаше само едно ядене, нямаше никакъв разкош, но беше достатъчно. Учителят ще намигне на сестрата, ще й даде знак и тя донесе тенджерата и с големия черпак напълни втори че и трети път чиниите ни. Ние се смущавахме, а тя каже: „Сготвили сме да се изяде. Няма да я хвърлим я." Там храната не се застояваше, защото на обед и вечеря винаги имаше гости. След обеда винаги се повдигаха въпроси, които ни интересуваха пред Учителя и се водеха интересни разговори. Тази обща кухня ни улесни много. За около един месец ние малко се съвзехме. Тук искам да кажа, че продуктите за общата кухня идваха от комуната в село Ачларе, които ние бяхме изработили и за която комуна ще разкажа по-късно. На следващата година русенската комуна бе ни изпратила продукти.
към текста >>

45. 20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66

и приемаше гости от сутрин до вечер.
Когато стаята стана тясна, Учителят седна до прозореца пред една масичка и почна до говори, както на тези в стаята, така и през отворения прозорец на онези, които слушаха на двора. В стаята на Учителя имаше една печка, която Той сам си палеше и не даваше на други да Му я палят. Имаше едно бюро, един стол и един шкаф. Скромна обстановка. Учителят живееше там от 1905 до 1926 г. и приемаше гости от сутрин до вечер. Той ги приемаше в една малка стаичка, която беше два на два метра. Идваха приятели, както и гости от цяла България. При Учителя винаги имаше върволица от хора. Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите. Той обичаше да бъде винаги спретнат, чист и никога не се явяваше небрежно облечен.
към текста >>

Идваха приятели, както и гости от цяла България.
Имаше едно бюро, един стол и един шкаф. Скромна обстановка. Учителят живееше там от 1905 до 1926 г. и приемаше гости от сутрин до вечер. Той ги приемаше в една малка стаичка, която беше два на два метра. Идваха приятели, както и гости от цяла България. При Учителя винаги имаше върволица от хора. Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите. Той обичаше да бъде винаги спретнат, чист и никога не се явяваше небрежно облечен. Той беше изискан в туй отношение. Сестра Василка се грижеше за Неговата външност и за обстановката.
към текста >>

46. 57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА

От тогава всички пиеха гореща вода, независимо къде бяха - на Изгрева, на гости или на планината.
Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство. Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години. Той даде тези задачи с водите и дълги години всички, които живееха на Изгрева ги правеха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха и имаха много добри резултати от тези упражнения. От тогава всички пиеха гореща вода, независимо къде бяха - на Изгрева, на гости или на планината. Понякога прекаляваха, за което Учителят каза: „Като ви казах да пиете гореща вода вие почнахте да се щавите." По онези години българите обработваха кожите като ги поставяха в гореща вода, от която космите падат. Като заколят кокошка, сложат я във вряла вода, тя се попарва и лесно се оскубва перушината. Обикновено минаваха под един и същ израз - „щавене". Та като пиеха гореща вода и прекаляваха, те си изгаряха стомаха и с това го щавеха. Тогава тази дума беше за нас жива дума, защото беше свързана с живота на българина.
към текста >>

47. 64. КРЪЧМАТА

Учителят често негодуваше и веднъж каза: „Те поповете отвориха тази кръчма, но тази кръчма ще отиде у тях и жестоко ще съжаляват за това." Минаха много години, дойдоха комунистите на власт и точно в тяхната сграда на площад „Баба Неделя" изхвърлиха тяхната книжарница и там направиха гостилница, а отзад имаше ресторант и кръчма.
Кръчмата заработи и по цял ден там гърмяха грамофони, скандали ставаха често, а побоищата не бяха рядкост. Стана пивница и половина. От там бълваше пушек от скарата на кебапчийницата, а на скарата се печеше риба и черен дроб. От тях се издигаше пушек, прехвърляше салона и слизаше пред двора и каква миризма и какъв тормоз изпитвахме само. А ние бяхме вегетарианци. Учителят често негодуваше и веднъж каза: „Те поповете отвориха тази кръчма, но тази кръчма ще отиде у тях и жестоко ще съжаляват за това." Минаха много години, дойдоха комунистите на власт и точно в тяхната сграда на площад „Баба Неделя" изхвърлиха тяхната книжарница и там направиха гостилница, а отзад имаше ресторант и кръчма. Така че ние проверихме как им се връщаше след 35 години това. Направиха свинарник, за да. използват храната,която оставаше и хранеха свинете. Грухтяха свине,разнасяше се воня. Срам и позор.
към текста >>

48. 65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ

Учителят приемаше понякога и горе гости.
65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ През 1927 г. бе построен братския салон. Имаше стълби, които извеждаха в горната стая, където Учителят живееше. Имаше антре, а стаята Му беше молитвена стая. В антрето пред стаята имаше няколко стола, едно легло и печка. Учителят приемаше понякога и горе гости. Тази стая ние я наричахме Горницата. Казах, че отпред, пред Горницата в антретото имаше легло и Учителят спеше понякога тук, а понякога долу в приемната. Всичко беше от скромно, по-скромно. Приятелите които бяха богати и заможни решили, че обстановката на Учителя е много скромна и че има неудобства. Той нямаше елементарни условия, които изискваше едно жилище.
към текста >>

49. 67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА

Учителят след Паневритмията се оттегляше в стаичката си, не приемаше гости и не провеждаше разговори.
Но те пресъздаваха един хубав живот в ранната неделна утрин. След утринната беседа навън се изпълняваха шестте упражнения. След тях се играеше Паневритмията от 7-8 часа сутринта. След нея следваше закуска и разговор. Така се прекарваше до 9.30 часа, когато всички отиваха в салона. Учителят след Паневритмията се оттегляше в стаичката си, не приемаше гости и не провеждаше разговори. Явяваше се точно в десет часа официално облечен, изгладен, чист, красив. Изкачи се на катедрата и почне неделното Слово, което беше една хубава дълга беседа, където зясагаше въпросите на живота, разглеждаше ги от всички страни, осветяваше ги, отговаряше на мълчаливите запитвания на слушателите. С чудно интуитивно прозрение Той долавяше какви въпроси вълнуваха учениците. В своите беседи Той отговаряше именно на тези въпроси. Ние оставахме учудени някой път как нашите най-дълбоки, интимни въпроси Учителят долавяше и отговаряше в беседата.
към текста >>

50. 70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА

Направената двойна барака с две помещения бе половината на Стоянка Илиева, а другата част бе определена за братска барака и за посрещане на гости.
Бараката беше готова, с хубав вид. Тогава аз разбрах, че втората половина на бараката, която прибавих към първата беше за Стоянка Илиева, която беше учителка в провинцията и искаше да има жилище, за което беше дала пари на Учителя. При туй ние получихме едно писмо от този, който ни беше дал мястото под наем, в което ни съобщи: „Или купете мястото или ще го продам на други." Тогава влязохме в пазарлък, обединихме се няколко души, защото нямахме пари и разпределихме закупеното място по толкова метра, колкото всеки бе платил. Той ни даде нотариален акт, а и Стоян Илиева бе в тази група. Ето така една голяма нива от два декара и шестотин квадрата се разцепи на седем човека. Направената двойна барака с две помещения бе половината на Стоянка Илиева, а другата част бе определена за братска барака и за посрещане на гости. В тази част, която бе определена за посрещане на гости много по-късно след заминаването на Учителя поради квартирна криза се засели сестра Янакиева, а след нея Илия Узунов. Денят когато приключихме със строежа на бараката отидох да занеса на Учителя сметката, където в една тетрадка точно записвах какви материали съм купувал и какво съм заплащал на работниците, когато трябваше. Беше началото на зимата. Сварвам Учителя да си пали сам печката. Обикновено Той сам си палеше печката с дърва.
към текста >>

В тази част, която бе определена за посрещане на гости много по-късно след заминаването на Учителя поради квартирна криза се засели сестра Янакиева, а след нея Илия Узунов.
Тогава аз разбрах, че втората половина на бараката, която прибавих към първата беше за Стоянка Илиева, която беше учителка в провинцията и искаше да има жилище, за което беше дала пари на Учителя. При туй ние получихме едно писмо от този, който ни беше дал мястото под наем, в което ни съобщи: „Или купете мястото или ще го продам на други." Тогава влязохме в пазарлък, обединихме се няколко души, защото нямахме пари и разпределихме закупеното място по толкова метра, колкото всеки бе платил. Той ни даде нотариален акт, а и Стоян Илиева бе в тази група. Ето така една голяма нива от два декара и шестотин квадрата се разцепи на седем човека. Направената двойна барака с две помещения бе половината на Стоянка Илиева, а другата част бе определена за братска барака и за посрещане на гости. В тази част, която бе определена за посрещане на гости много по-късно след заминаването на Учителя поради квартирна криза се засели сестра Янакиева, а след нея Илия Узунов. Денят когато приключихме със строежа на бараката отидох да занеса на Учителя сметката, където в една тетрадка точно записвах какви материали съм купувал и какво съм заплащал на работниците, когато трябваше. Беше началото на зимата. Сварвам Учителя да си пали сам печката. Обикновено Той сам си палеше печката с дърва. Каменни въглища не употребяваше.
към текста >>

51. 103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?

Ходел е да мие чинии в гостилници, ходил е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището.
По този начин Петър Дънов се освобождава да стане евангелист-проповедник и сами те Го освобождават от това задължение, което Той е приел при заминаването си в САЩ. Не отказва да стане проповедник, но не иска заплата. А те пък без заплата не искат да Го приемат, понеже Той ще им разруши цялата система. Така по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите. Като студент в САЩ Той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилници, ходил е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището. Отивал е и е чакал посрещачи, след това им е помагал при пренасянето на багажа и те Го питали, колко струва, а Той казвал: „Колкото обичате." Те са пъхали едри банкноти в джобовете Му и така с тях е прекарвал по някой месец. По това време негов състудент е и Величко Гръблашев. Него го е било срам да носи багаж като хамалин или да мие чинии в гостилници и затова е отивал та е ставал или учител или е гледал като е занимавал в определени часове децата на богати американци. Това по-късно Величко Гръблашев ми го разказваше. Учителят имаше един дневник от следването си в САЩ и след това, но Той в Мърчаево го изгори заедно с други Негови тефтерчета.
към текста >>

Него го е било срам да носи багаж като хамалин или да мие чинии в гостилници и затова е отивал та е ставал или учител или е гледал като е занимавал в определени часове децата на богати американци.
Така по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите. Като студент в САЩ Той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилници, ходил е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището. Отивал е и е чакал посрещачи, след това им е помагал при пренасянето на багажа и те Го питали, колко струва, а Той казвал: „Колкото обичате." Те са пъхали едри банкноти в джобовете Му и така с тях е прекарвал по някой месец. По това време негов състудент е и Величко Гръблашев. Него го е било срам да носи багаж като хамалин или да мие чинии в гостилници и затова е отивал та е ставал или учител или е гледал като е занимавал в определени часове децата на богати американци. Това по-късно Величко Гръблашев ми го разказваше. Учителят имаше един дневник от следването си в САЩ и след това, но Той в Мърчаево го изгори заедно с други Негови тефтерчета. Този случай е вече разказан и аз няма да се спирам на него. В София като идва, още не е имал познати и затова е прекарвал в една страноприемница на ул. „Леге" на протестантите.
към текста >>

52. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

След туй Учителят отиваше някъде в провинцията където Го канеха на гости.
Животът бе хубав и чист. Съборът обикновено продължаваше 7 дни. От неделята до неделята. След това почваха да се разотиват. Една малка групичка оставаше още с Учителя докато се прибере инвентара, да се тури ред и така завършваше съборът. След туй Учителят отиваше някъде в провинцията където Го канеха на гости. Например през 1920 г. Той беше в Сливен и с десетина братя се качи на Сливенския балкан, където стояха десетина дни на палатки. А след това след като бе поканен от Георги Куртев, отиде и посети Айтос за първи път. И от там започна възраждането на Айтоското братство. Тук трябва да споменем семейство Иларионови.
към текста >>

53. 112. КОМУНАТА В РУСЕ

В Русе Учителят ни идва на гости.
Това го правеха и пред Учителя, за да Му покажат какво представляват младежите и чакаха Учителя да ни укори пред всички, за да бъде за назидание на другите. А Учителят им каза: „Такива ми ги е дал Господ, с тях работя." Те останаха недоволни. Не можаха да разберат думите на Учителя. Русенската комуна беше през ваканцията. Тя завърши благоприятно и ние се завърнахме за съборните дни в Търново. В Русе Учителят ни идва на гости. Гостува ни 10 дни. Освен нашата комуна срещу нашето стопанство имаше и друго стопанство. Там бяха направили комуна анархистите. Те бяха около 12 млади хора. Имахме много добри отношения с тях.
към текста >>

Случи се така, че те дойдоха на гости на един общ обяд, където присъстваше и Учителя.
Там бяха направили комуна анархистите. Те бяха около 12 млади хора. Имахме много добри отношения с тях. Много често се срещахме и с часове провеждахме разговори. Те бяха анархисти-терористи, бяха за борба с бомби и с оръжие да разрушат стария свят. Случи се така, че те дойдоха на гости на един общ обяд, където присъстваше и Учителя. Те Му задаваха въпроси, а те бяха интелигентни хора и Учителят с няколко изречения им доказа, че с тероризъм и убийства не може да се разреши въпроса за социалната справедливост, а тяхната дейност няма да донесе хубаво нито за тях, нито за другите. И те се промениха. От терористи станаха анархисти-идеалисти. Като се върнахме в София те станаха наши приятели и много често ни гостуваха. Особено когато ги подгонеше полицията бягаха у нас за пренощуване и ние ги укривахме.
към текста >>

54. 114. КНЯГИНЯТА

Майката на Мария беше завършила гимназия, беше умна, деятелна, посрещаше и изпращаше гости.
Обърна се към нас и изрече: „От днес ви назначавам за мои поданици и телохранители! И нито дума по този въпрос." И наистина, тя никога повече не спомена през живота си, че е потомствена графиня. Майката на Мария, баба Недялка беше голяма политикантка, беше в стихията си да се занимава с политика и се движеше в тогавашното висше общество. Искрю Мачев имаше синове и дъщери и бе изпратил децата си да следват на държавни разноски. Сестрата на баба Недялка беше завършила колеж в Русия. Майката на Мария беше завършила гимназия, беше умна, деятелна, посрещаше и изпращаше гости. Мария по черти прилича на майка си, но по характер на баща си. Той се казваше Михаил Тодоров, беше сериозен и интелигентен човек. Винаги е живял с идеи. Бил е стипендиант на патриаршията в Русия, но се отказал да бъде църковен служител в църквата поради социалистическите си идеи. Беше учител по литература.
към текста >>

55. 117. МАЛКИЯ ДОМ

А брат Борис трябваше да носи на плещите си издръжката на тоя малък дом с неговите гости.
При нас от сутрин до вечер има върволица от хора, както по времето на Учителя, така и тридесет години след това. Най-малко по 20 човека идват на ден. Тези хора трябва да се посрещат, трябва да им се поднесе чай, кафе, сладкиши и винаги по няколко човека оставаха или за обед или за вечеря. А кой ще слугува на толкова много хора? Значи трябваше да има къщна помощничка, която да помага в кухнята и в дома, за да може да отмени Мария, та тя да види някоя своя работа. А брат Борис трябваше да носи на плещите си издръжката на тоя малък дом с неговите гости. Тъй седи въпроса с нашата домашна помощничка. Слугиня или робиня ли? Слуга и роб бях аз! Много често Учителят посещаваше малкия ни дом на Симеоновското шосе. Често Учителят минаваше покрай нас, отбиваше се и от тук тръгвахме за редовните екскурзии за Бивака през Симеоново.
към текста >>

56. 118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ

Понякога е идвал сам на гости при нас.
Отидоха да се оплачат на Учителя. Той нищо не каза. Но на следващия ден излезе с цялото Братство и Го доведе пред нашата палатка и нашия огън. Пред нашата поляна се разположиха всички и Учителя тук държа беседата си. Има снимки направени с Учителя на това място. Понякога е идвал сам на гости при нас. По-късно Той тук държа няколко беседи. Така ние открихме лагера на Яворови пресои на Витоша. Първо ние с Мария живеехме там и после Учителят доведе Братството на същата поляна. И тук беше лагера през 1932 и 1933 година. След излизането ми от затвора ние направихме бивак при езерото на Чистотата.
към текста >>

57. 157. ОТКУПВАНЕ

Макар че беше във всичко задоволен един ден го посети и му дойде на гости една тежка болест.
157. ОТКУПВАНЕ Имаше един богат банкер, с голяма къща, прислуга, с много пари. Живееше в охолство. Макар че беше във всичко задоволен един ден го посети и му дойде на гости една тежка болест. Влезна в къщата му и не го напуска. Нито със слуги, нито с молби, нито с лекари можеше да изпъди болестта от себе си. Тя го тръшна на легло и той се завайка и се уплаши не на шега. Болест е това. Тръшна го и ще го завлече.
към текста >>

58. 168. РАЗХОДКА ВЪВ ВЪЗДУХА

„Симеоновско шосе" бяха ни дошли гости.
168. РАЗХОДКА ВЪВ ВЪЗДУХА В малкия ни дом на ул. „Симеоновско шосе" бяха ни дошли гости. Заприказвахме се както обикновено за Учителя. Една сестра разказа една своя опитност. Тя живееше на стотина метра „от нас в една барака. Случката е следната. През времето на Школата една неделя след сутрешната беседа и след Паневритмията Учителят се прибрал в стаичката си да Си почине.
към текста >>

59. 169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО

Беше дошъл на гости и разказваше този случай.
От друга страна той изведнъж се чувства ведно с цялата Вселена и че е обхванат от една неземна радост, където всичко около него е светло, хубаво и красиво. Необятно и неописуемо блаженство се разлива в него. Цялото му мъчително състояние, което е имал преди минути сега изчезва. Това състояние продължило няколко часа. А след това като едно далечно ехо то продължавало да откликва в неговото съзнание месеци наред. Беше дошъл на гости и разказваше този случай. Един млад брат го пита: „Ти по това време в тялото ли си беше или се беше извлякъл? " Брат Чернев се усмихва и отговаря: „Бях в тялото си. Но в това състояние, в което бях имах чувството, че животът е неразрушим и съм едно с Големия Живот на Космоса. Тогава разбрах защо първите християни, когато са ги хвърляли на зверовете в римските арени, са пеели и с радост са посрещали смъртта. Ако някой на мен беше ми казал, отиди и умри за Христа, аз щях да го направя без да се уплаша за своя живот в човешкото ми тяло, защото аз в този момент принадлежах на Големия Живот в Космоса.
към текста >>

60. 192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА

Но по цял ден приемаше гости от София и от страната.
Учителят беше Божествения Център, около който той се разви. Братя и сестри държаха много изпити в дома Темелков пред Учителя. Учителят бе много огорчен от събитията. Той виждаше безумието на войната. Говореше много малко. Но по цял ден приемаше гости от София и от страната. Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един близък връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден. Излизахме почти всяка сутрин. Беше още зимата на 1944 г., бяха паднали снегове, но Учителят излизаше сутрин. Той никога не се застояваше постоянно в къщи, в стаята си. Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка.
към текста >>

При хубаво време, кога се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости.
Животът тук беше много напрегнат понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети. Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя. В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапеза, за общите обеди и вечери. Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше едно напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии особено при лошо време. При хубаво време, кога се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше. В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около Учителя винаги имаше изобилие. Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на Учителя, така че на братската трапеза имаше изобилие. Всички участваха в последната пдсха на Учителя с учениците Му.
към текста >>

61. 200. НОВАТА ЕПОХА

Или пък донасяха когато идваха на гости при Него.
От Мърчаево има една каменарска пътечка, която води високо в планината, стръмна и мъчна, но по нея се излизаше сравнително лесно по високите поляни на Витоша. Там отивахме често, имахме любими места, където се разполагахме. Запалвахме огньове, туряхме чайниците, те завираха, пиехме топли води и прекарвахме по цял ден на слънце и припек. Храна си носехме и всеки е екипиран за екскурзия. Ние не чувствувахме липса на продукти, защото нашите братя от провинцията, които имаха стопанства винаги изпращаха масло, брашно, жито, боб, леща на Учителя. Или пък донасяха когато идваха на гости при Него. Около Учителя винаги имаше изобилие от хора и блага. По-късно екскурзиите станаха по-далечни и отивахме до хижа Острица-Брокс, където имахме също добри дни, в които братския живот се изяви в своята пълнота. Учителят не беше много здрав по това време. Беше доста изтощен, доста угрижен и нямаше апетит. Беше доста поотслабнал.
към текста >>

62. 18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА

Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва.
18. Бялата кърпичка Хиляда деветстотин и седма година, срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов. Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо. Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива.
към текста >>

63. 50. ВСИЧКО Е МОЕ

50. ВСИЧКО Е МОЕ Дойде Учителя в нашия малък дом на гости.
50. ВСИЧКО Е МОЕ Дойде Учителя в нашия малък дом на гости. Той си идваше свободно, когато поискаше. Сестра Мария Му казва: „Учителю, чувствайте се тук като у дома си." Учителят казва: „Че Аз съм у дома си! Всички домове са Мои! Ако един ден отида в пространството ще посещавам всички къщи като свои, където искам, там ще влезна. Каквото пожелая, него ще си взема." Да, животът е Един и той присъствува навсякъде.
към текста >>

64. 63. СРЕЩАТА

Като си починал, нагостила го и човекът си отишъл.
63. СРЕЩАТА В Самоков живееше офицерско семейство. Жената чуваше често да се говори за Учителя и искаше много да Го види, но не можеше да намери време. Една нощ сънува сън: Влиза в стаята човек с бели коси и брада, много изморен, помолил я да го приеме, да си почине. Поканила Го жената, наредила му легло, сама събула обущата му. Направило й впечатление, че чорапите му били съвсем чисти. Като си починал, нагостила го и човекът си отишъл. На другия ден жената си рекла: „Ще отида да видя Учителя да чуя Неговата беседа." Идва на Изгрева, било неделен ден. Салонът пълен. Влиза Учителят. Като Го вижда жената изтръпва: „Та това е човекът от моя сън! Дали ще ме забележи сред толкова хора?
към текста >>

65. 75. УЧЕНИЯТ БРАТ

75. УЧЕНИЯТ БРАТ Преди години, когато правехме нашите опити за братски комунален живот в Русе, на стопанството на братя Маркови, дойде ни на гости Учителят.
75. УЧЕНИЯТ БРАТ Преди години, когато правехме нашите опити за братски комунален живот в Русе, на стопанството на братя Маркови, дойде ни на гости Учителят. В неделния ден дойдоха мнозина приятели от Русе, да се видят с Учителя и да им поговори. Разположихме се вън на открито на масите, а на масите в панери какви ли не плодове - ябълки, круши, грозде, дюли, всичко най-хубаво. Случи се на масата един брат, който като взема думата и вече не престана. Той искаше да покаже на всички колко много знае. Непрекъснато цитираше автори, окултисти, учени, философи, поети.
към текста >>

66. 116. СРЕБЪРНАТА МОНЕТА

Тръгват към гостилницата, но брат Абаджиев изтръпва.
116. СРЕБЪРНАТА МОНЕТА Първите години Учителят като се е върнал от Америка, посещавал понякога събранията на евангелистите. Брат Тодор Абаджиев също посетил едно тяхно събрание във Варна и вижда на крайната скамейка, най-отзад млад човек, красив. Направил му такова хубаво впечатление, че поискал от пастора да го запознае с него. Пасторът го представил: „Г-н Дънов". Брат Абаджиев го поканва на обед. Тръгват към гостилницата, но брат Абаджиев изтръпва. Разбира, че е забравил парите си в хотела в другите си дрехи. Толкова се притеснява, че не знае какво да прави. Да остави Учителя, да изтича до хотела, неудобно, да заложи нещо в гостилницата, неприлично. От притеснение чак се изпотява. Пот студена избива на челото му.
към текста >>

Да остави Учителя, да изтича до хотела, неудобно, да заложи нещо в гостилницата, неприлично.
Пасторът го представил: „Г-н Дънов". Брат Абаджиев го поканва на обед. Тръгват към гостилницата, но брат Абаджиев изтръпва. Разбира, че е забравил парите си в хотела в другите си дрехи. Толкова се притеснява, че не знае какво да прави. Да остави Учителя, да изтича до хотела, неудобно, да заложи нещо в гостилницата, неприлично. От притеснение чак се изпотява. Пот студена избива на челото му. В туй време както вървят Учителят вижда една сребърна петолевка на пътя и казва на брат Абаджиев: „Вземи я, това е за нашият обед." Навежда се, взима я, изправя се, а в очите му сълзи от умиление, че е прескочил срама от необикновеното положение, в което сам е изпаднал. Поръчва обяд и монетата точно заплаща сметката. Всичко е изчислено от точно по-точно.
към текста >>

67. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

На гости при циганите - 241 33.
Голямата и широка длан - 238 28. Термус с гореща вода от слезналият ангел - 238 29. Образът на Учителя в светлина - 239 30. Хирургът, който ме оперира - 240 31. Огнището на печката и топлата пита - 240 32. На гости при циганите - 241 33. Небето над нас винаги е свободно - 243 34. Костницата - 244 35. Злите кучета - 245 36. Олтарят на църквата - 246 37. Окованият ангел - 247 38.
към текста >>

68. 13. УЧИТЕЛЯТ, УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66 И ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

Василка живееше у Гумнерови и помагаше в семейството, за да се посрещат и изпращат толкова много гости, които идваха при Учителя.
Нашите хора изобщо не ги спираха. Излизат през портата, минават през кордона, а полицията претърсва вече дома на баба Парашкева. Така сестрата на Георги Димитров беше извлечена от Василка, от блокадата на полицията и заведена в техните среди. Те си имаха тайни квартири. И което е най-важното архивът на комунистическата партия се пазеше от същата тази Василка, която имаше плетачна машина и плетеше пуловери, чорапи, рокли, долу в приземната стая. Василка живееше у Гумнерови и помагаше в семейството, за да се посрещат и изпращат толкова много гости, които идваха при Учителя. Там, в плетачната машина, около нея долу беше направила едно скривалище и там пазеше архива на комунистите и после тя им го предаде. Учителят знаеше това, но мълчеше. Комунистите в нашите среди никога не са загубили нищо - било човек, било материали. Но въпреки това тази сестра на Георги Димитров не беше разположена към Братството. По-късно тя взе голям държавен пост, обаче към Братството имаше отрицателно отношение.
към текста >>

69. 15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО

Тук Учителят живееше, приемаше непрекъснато гости и държеше пред отворения прозорец своите беседи.
15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО Домът на чичо Петко Гумнеров беше отворен за всички. Той стана Божи дом. Тук Учителят живееше, приемаше непрекъснато гости и държеше пред отворения прозорец своите беседи. Особено неделята бе много тържествена. Българите по онова време тачеха неделята и селянина и гражданина не работеха в този ден. По селата ходеха на черква сутрин, а след обед правеха кръшни хора по мегданите. Гражданите в градовете сутрин посещаваха черквите, но не всички, пълнеха кафенетата, а вечерта всеки се запиляваше там къде душа му искаше. За нашите приятели неделята също беше Божи ден.
към текста >>

70. 16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!

Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака.
Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука! " Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач. Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие. Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака. Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София. Ето влакът от София пристига и оттам слизат трима братя. Те се срещат и запитват Паша: „Ти от къде идваш? " „Идвам от Сините камъни където е Учителят".
към текста >>

71. 23. КОЙ КАК ПРОПОВЯДВА

Идваха често у нас на гости и беше мило да се гледат как двамата разговарят.
Беше най-добър работник на Учителя, изцяло предан на делото. Към него се присъедини проф. Консулов, с когото бяха съученици. Той бе професор по геология и привърженик на атеизма и материализма. Но под влияние на Боян Боев той се промени и мина към духовния мироглед и след това те споделяха като родни братя. Идваха често у нас на гости и беше мило да се гледат как двамата разговарят. Боян привлече и Стоил Стефанов, който беше секретар на Стамболийски. Стоил си купи място на Изгрева, построи си къщичка, но не живя в нея. Идваше често на разговор с Учителя и понеже беше личен приятел с Боян винаги се отбиваше при него. Стоил беше един честен човек, който е бил хвърлен в затвора от цар Борис, защото бе републиканец. В затвора прекарал около 10 години и не е искал да разговаря с цар Борис.
към текста >>

72. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

„Опълченска" 66 и помагаше на Учителя в Неговия бит, помагаше на Гина Гумнерова в посрещане на гостите, а беше от Айтос, получи наследство една нива.
Това е история за вас, а за брат Георги Куртев и съвременниците му, това бе живот за Цялото и за Бога. Георги поставя пред Учителя въпроса за създаване на братска градина в Айтос. Учителят го запитва: „С каква цел? " Отговор: „С идеална цел." Учителят му казва: „Ще се нареди, но по-късно". Така се случи, че по-късно онази сестра, която обслужваше на ул. „Опълченска" 66 и помагаше на Учителя в Неговия бит, помагаше на Гина Гумнерова в посрещане на гостите, а беше от Айтос, получи наследство една нива. Тя я подари на братството в Айтос. От тази нива изникна братската градина. Името на тази сестра бе Василка Иванова от Айтос. Аз лично съм ходил в тази градина. След заминаването на Учителя я превърнаха в култово средище, а не като място за братски идеи и живот.
към текста >>

73. 40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ

След 2-3 дни понеже аз съм на гости у него, предизвиках го да ми разказва случките си.
Той беше много добър разказвач. Разказваше просто, естествено, по народному. Веднъж му казах: „Ти брат Ге-орге разказвай, а аз ще стенографирам. Турих си аз тефтерчето, а той почна, но като гледа, че аз пиша стеснява се и не може да разказва така свободно." „Няма да може брат Борис, не ми върви тази работа както други път". Рекох му: „Остави, няма нужда". След 2-3 дни понеже аз съм на гости у него, предизвиках го да ми разказва случките си. Не му казвам: „Разказвай ми сега", но като водим общите разговори, аз поведа разговора тъй, че да започне да разказва. А той тъй сладко разказваше. Но тефтерчето не го държа на масата, а съм го сложил на коляното си и го гледам в очите, за да не ме разбере, че аз стенографирам. Той започва да разправя. Така записах истории от неговия живот.
към текста >>

74. 43. НЕОБИКНОВЕНА ПОЧЕРПУШКА

Понякога идваха и гости от провинцията и те приспиваха в приземния етаж при Василка.
Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на умът и сърцето не са застанали точно на онзи час и минута когато е твоето време. Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора беше необикновена. А да се посрещнат толкова много хора трябваше и домашни помощници. Освен леля Гина там беше и сестра Янакиева, която се грижеше за кухнята и неизменната Василка Иванова. Понякога идваха и гости от провинцията и те приспиваха в приземния етаж при Василка. Така веднъж идва една сестра Еленка Цочева от Айтос. Вечерта след като Василка е приключила с разтребването на къщата дошло време и за сладки приказки. А за сладките приказки няма определено време. То се разтегля с часове. Както си приказвали сладко, сладко, изведнъж пред тях застава Учителят и държи в ръцете си една чиния с ябълки.
към текста >>

75. 54. СЪРМИТЕ НА КОЛЮ КАИШЕВ

Колю беше там и реши да ни нагости като обяви, че ще ни направи сърми със ориз.
54. СЪРМИТЕ НА КОЛЮ КАИШЕВ Бяхме в село Арбанаси, Търново една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Колю беше там и реши да ни нагости като обяви, че ще ни направи сърми със ориз. Откъсна листа от лозите в двора, едни големи листа, после започва да завива с тях приготвения ориз и станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи те почнаха да поемат течност и станаха колкото два юмрука всяка една от сърмите. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно. Ние го наблюдаваме и се облизваме, а той най-тържествено заявява, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми.
към текста >>

76. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

Започнали да пристигат гостите за конгреса.
Той беше преминал през Теософската ложа и имаше диплом. След като научи за Теософския конгрес, реши и той да замине. Но понеже беше беден и нямаше пари тръгва пеш. Той пропътува 40 дни пешком до холандския замък „Ерде" и пристигайки там бил в такова окаяно положение, поради което го бяха настанили и му дали да се грижи за градината на този замък. Направили го градинар, за да си заслужи прехраната и облеклото, с което го пременили. Започнали да пристигат гостите за конгреса. А това са били все заможни и все интелигентни хора. Прости хора няма при теософите, защото тяхната литература е за просветен и интелигентен ум. И бедни хора няма при тях, защото те си плащат сами всички разноски както и курсовете. У нас в България се записваха в техните кръжоци и студенти както и ученици от горните класове на гимназията, но те също си плащаха таксите. Така че бедни и прости хора при теософите нямаше и не можеше да има.
към текста >>

Той се грижел да осигури настаняването им по квартирите, посрещал гостите и боравел с паричните средства в замъка „Ерде" до края на конгреса.
Прости хора няма при теософите, защото тяхната литература е за просветен и интелигентен ум. И бедни хора няма при тях, защото те си плащат сами всички разноски както и курсовете. У нас в България се записваха в техните кръжоци и студенти както и ученици от горните класове на гимназията, но те също си плащаха таксите. Така че бедни и прости хора при теософите нямаше и не можеше да има. А нашият Атанас после го назначават да управлява замъка след като го виждат, че разбира от всичко. Той се грижел да осигури настаняването им по квартирите, посрещал гостите и боравел с паричните средства в замъка „Ерде" до края на конгреса. Атанас всяка сутрин излизал на разходка и чакал изгрева на слънцето, нали така е свикнал от Изгрева в София. Така той тук се среща с Кришна Мурти, който е бил вече пристигнал и който е търсел място сутрин да се усамотява. Всяка сутрин двамата излизали, срещали се, разхождали и разговаряли. Атанас през цялото време му разказвал за Учителя в София и за Школата на Изгрева. През цялото време Кришна Мури слушал и задавал въпроси.
към текста >>

77. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

Дори един от гостите ни от франция на Рила сподели с нас чрез преводач, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него.
Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Говореше френски като парижанин. Като го слушаха и го гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин, физиономията му бе френска. Имаше отличен стил и бе много начетен човек. Дори един от гостите ни от франция на Рила сподели с нас чрез преводач, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. И сега ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите. По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях. Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: „Това щеше да се уреди, защото над Министър-председателя седи Бог". Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент.
към текста >>

78. 93. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА. ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА

ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА Една година стенографката Савка е поканена на гости от Братството в гр.
93. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА. ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА Една година стенографката Савка е поканена на гости от Братството в гр. Айтос и тя на един от техните събори ги посещава. Връща се от там възхитена от Айтоските братя и сестри и ги хвали пред Учителя. Учителят я изслушва и накрая казва: „Рекох, ами опитани ли са те? Минали ли са изпитите, изпитани ли са? Не говорете неща, които не познавате!
към текста >>

79. 94. ЛАТВИЙСКОТО БРАТСТВО

от Латвия дойдоха много гости на Братството.
94. ЛАТВИЙСКОТО БРАТСТВО През 1939 г. от Латвия дойдоха много гости на Братството. Пампоров бе направил връзката с тях, бяха разменени писма и те дойдоха по покана на Савка. Много от тях знаеха немски и понеже Савка знаеше езика, тъй като майка й беше гермапка, то след като дойдоха на Изгрева, те се прилепиха към Савка и майка й. Но тъй фанатично, че не поглеждаха други братя и сестри и не поддържаха връзка с тях. Може би това бе внушение на самата Савка и на майка й. Те гледаха на тях като на свещени особи и с голямо уважение.
към текста >>

80. 28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО

Беше известен шофьор, беше се сприятелил с нас и когато отивахме в Самоков да го търсим, винаги ни поканваше у тях на гости.
На покрива му можеше също да се сложи багаж. Тогава всички, които отиваха на Рила, този частен рейс ги изкарваше до Говедарци заедно с багажа им. Пътя до Говедарци беше хубав, но от там беше горски път до Гюлечица, който не бе много удобен за такава голяма и мощна кола. Мостчетата не можеха да издържат тежестта обаче този човек беше много усърден, беше обикнал Учителя и Братството и изкарваше с удоволствие багажа до където можеше да стигне колата. Тя излизаше над горите на село Говедарци. Беше известен шофьор, беше се сприятелил с нас и когато отивахме в Самоков да го търсим, винаги ни поканваше у тях на гости. Той стоварваше багажа до гората. Там идваха власите с конете, а те бяха овчари в планината и пасеха овцете по високите пасища. Имаха по 10-20 коня. Яки планински кончета, специална порода, за да носят на гърбовете си тежки товари. Бяха с къси, но много здрави крака и мускули.
към текста >>

81. 35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ

лятото дойдоха много гости от Франция, Латвия и Естония, за да гостуват на Братството и да прекарат с нас на Рила.
35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ През 1939 г. лятото дойдоха много гости от Франция, Латвия и Естония, за да гостуват на Братството и да прекарат с нас на Рила. Бяха около тридесет човека, французите, които бяха много официални, амбициозни и обичаха да ни поглеждат от високо, така както някакъв перест петел се качва на плета и кукурига. Това не е измислица. Те донесоха на Учителя една изключителна, хубава палатка, европейска, модерна с всички удобства и приспособления, които може човешкия ум да измисли. А нашите палатки бяха простички, ние си ги правехме сами. Купувахме американ, шиехме ги, де на ръка, де на машина и накрая американа го импрегнираме хубаво с парафин.
към текста >>

82. 50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ

Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение.
В подножието на Еле-нин връх има една кратка долина, която се нарича „Долина на щастието". Там има такова едно хармонично съчетание на долините, на склоновете, на клековете и потоците. От тази долина се излъчва такава хармония, че човек може да я почувства и отдалече без да я посети, но по-хубаво е да я посетите. Еленин връх е свързан с една легенда. В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар Петър, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха. Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение. Всъщност цар Петър е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел. Цар Петър се оженил за внучката на василевска от Цариград, сключили 30-годишен мир с Византия и царската принцеса, която му дали за жена я нарекли Ирина, тя носела това име, което преведено значи „мир". Но разговор между двамата братя е имало и той се е осъществил между двата върха. След това цар Петър си е отишъл. Някои искат да изкарат, че Иван Рилски произхожда от селски род.
към текста >>

83. 12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

Дори беше разказвал и това бяха го чули лично наши сестри българки, които му бяха отишли на гости, че Учителят се бил уплашил от комунистите и се бил самоубил.
Михаил Иванов, който бе в Париж и си бе създал общество се провъзгласи за Учител на Бялото Братство. Като разбира, че ще се издаде книгата „Учителят" се противопоставя на издаването като предлага пари на издателя да не я издава. А защо ли? Защото французите щяха да разберат кой е Учителят на Бялото Братство, щяха да видят снимките, щяха да прочетат Словото Му. А това щеше да го разобличи. Дори беше разказвал и това бяха го чули лично наши сестри българки, които му бяха отишли на гости, че Учителят се бил уплашил от комунистите и се бил самоубил. Тези сестри са живи и до днес и могат да ви го разкажат по-подробно. Но ние знаехме тук всички номера на „артиста Михаил" още от 1922 г. Ние знаехме това, но французите нямаше от къде да го узнаят. Това бе цялата трагедия за заблудените французи и за онези, които ни предадоха. Ето, виждате ли как действа Черната Ложа?
към текста >>

84. 32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ

32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ Аз излезнах пред началника на затвора с предложение да създам една бригада от тези затворници, които да работят.
32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ Аз излезнах пред началника на затвора с предложение да създам една бригада от тези затворници, които да работят. Защо да седим тук и да ядем готов хляб, когато може да си го изработиме. Те ме изгледаха подозрително. Обясних им, че съм майстор и след като прегледаха подробно досието ми се съгласиха, защото разбраха, че съм бил такъв. Аз организирах курсове за мозайкаджии, 2 курса по 30 затворника. Отначало затворниците не искаха, смятаха че това е уловка на управата.
към текста >>

85. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Преди много години Учителят е казал тихо на една вечеря у Русеви, наш приятел, който канеше Учителя на гости.
Там не се дават готови правила. Три свещени правила дадени от Учителя: Първо правило: Без отлагане. Второ правило: С пълна вяра. Трето правило: С чисто сърце. 7. Тайната Школа. Преди много години Учителят е казал тихо на една вечеря у Русеви, наш приятел, който канеше Учителя на гости. Той беше банкер. Ето какво чухме от Учителя: „Трябва да се образува една тайна Школа на Витоша." 8. Своят свят. Школата на Учителя продължава вечно. Човек трябва да намери своят свят, да живее в него, да общува там със своите близки.
към текста >>

86. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости.
Съобщава Ви се за сведение, че на 2.ХII. т.г. сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII. -петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици". Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер. Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране.
към текста >>

87. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Други музиканти бяха повикани във Франция от михайловистите на гости.
Отваря на стр. 303.Прочита я, остава потресен от пророчеството на тази страница, защото всичко, което е написано там се е изпълнило до последната буква пред неговите очи и уши. Това ми го разказа лично Огнян през есента на 1994 г. на един от концертите, които аз организирах в София. Ей Богу, това пророчество се изпълни не само чрез него, но и чрез всички музиканти, които из-лезнаха в чужбина и се продадоха за паница леща. Други музиканти бяха повикани във Франция от михайловистите на гости. Поеха разноските им, музикантите им свириха, върнаха се оттам и донесоха методите на Михаил Иванов, и сега станаха техни застъпници. Започнаха да отпечатват в бюлетини и вестници за гостуванията си там. И те се продадоха за паница леща. Защо споменавам за паницата леща. Защото за тази леща Учителят спомена през 1939 г.
към текста >>

88. 58. СЛАВИ КАМБУРОВ И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ

Като бил на гости при братята си и като слушал как те непрекъснато говорят за Петър Дънов, не издържал и изрекъл: „Ако се срещна с Вашия Учител аз тутакси ще го оборя за нула време." Той смятал, че като владеел марксическа"диалектика щял да го обори в спора.
58. СЛАВИ КАМБУРОВ И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ Родът Камбурови е стар род с дълбоки корени. По онова време родът е представен от Никола Камбуров, който е в Казанлък, Стефан Камбуров в Стара Загора и третия - Слави Камбуров в Нова Загора. Камбурови са запознати с учението на Учителя и се подвизават в Братството. А Слави Камбуров е социалист по идеи и материалист по убеждение. Бил е начетен, учен и писал статии по вестниците. Като бил на гости при братята си и като слушал как те непрекъснато говорят за Петър Дънов, не издържал и изрекъл: „Ако се срещна с Вашия Учител аз тутакси ще го оборя за нула време." Той смятал, че като владеел марксическа"диалектика щял да го обори в спора. Но искал да слушат и гледат и другите му двама братя, за да видят какъв учен брат имат и да се гордеят с него след това. Минало време Учителят пристигнал в Ст. Загора, където живееше Стефан Камбуров и Слави Камбуров получава телеграма в Нова Загора, че Учителят е пристигнал на гости при другите двама братя. Учителят го приема насаме в една от стаите на дома, където е отседнал на разговор. След малко Слави излязъл от стаята на Учителя уплашен и замислен с наведена глава.
към текста >>

Загора, където живееше Стефан Камбуров и Слави Камбуров получава телеграма в Нова Загора, че Учителят е пристигнал на гости при другите двама братя.
А Слави Камбуров е социалист по идеи и материалист по убеждение. Бил е начетен, учен и писал статии по вестниците. Като бил на гости при братята си и като слушал как те непрекъснато говорят за Петър Дънов, не издържал и изрекъл: „Ако се срещна с Вашия Учител аз тутакси ще го оборя за нула време." Той смятал, че като владеел марксическа"диалектика щял да го обори в спора. Но искал да слушат и гледат и другите му двама братя, за да видят какъв учен брат имат и да се гордеят с него след това. Минало време Учителят пристигнал в Ст. Загора, където живееше Стефан Камбуров и Слави Камбуров получава телеграма в Нова Загора, че Учителят е пристигнал на гости при другите двама братя. Учителят го приема насаме в една от стаите на дома, където е отседнал на разговор. След малко Слави излязъл от стаята на Учителя уплашен и замислен с наведена глава. А преди това влезнал горд като паун с разперени крила. Дори носел няколко книги, с които да обори своят опонент. След това Братството излезнало извън града на екскурзия.
към текста >>

89. СЪДЪРЖАНИЕ

Далечни гости 25.
Последната кибритена клечка (Игнат) 21. Двете свещи за дядо Благо (Брат Стоян Русев) Част 2. В НЕГОВАТА АУРА 22. Спите ли...сънувате ли? 23. Пратеници от ангелските светове - 19 ноември 1943 г. 24. Далечни гости 25. Планът на небето е такъв 26. Кой е автора? 27. Бележити прераждания 28. Още едно прераждане 29. Кучето от село Батак 30.
към текста >>

Дом за приеми и гости 55.
Послушание 50. Истинското лекарство 51. Монсеньор Ронкали и папа Йоан ХХIII 52. Нападките срещу Учителя 53. Анатемата и владиката Симеон Варненски 54. Дом за приеми и гости 55. Ненадейни срещи 9 56. Д-р Дафинка Кьорчева 57. Сава Калименов 58. Кармата на Георги Томалевски 59. Божествената партия2 60.
към текста >>

90. 11.СЪБОТА - ДЕН ЗА ГОСПОДА

Учителят, по време на Школата, в съботния ден не е приемал гости и посетители както от Изгрева, така и от града.
римският император Константин, след като приел християнството, узаконил неделята от седмицата като държавен празник. Неделята означава ден, в който не се работи. Думата "неделя" се състои от две срички: „не" и „деля". „Деля" означава "работа". А „не" „деля" означава "не" "работя". Учителят, по време на Школата, в съботния ден не е приемал гости и посетители както от Изгрева, така и от града. Казвал е: „Това е ден за Господа". Обикновено е бил в Горницата, стаичката Си и не е приемал никого. Сестрите са Му оставяли блюда с храна, които Той не винаги е докосвал. Понякога по спешност и при големи настоявания от нуждающите, Той ги е приемал и в този ден, макар че е събота, и е разрешавал някой техен въпрос. Защото и Христос казва, че Син Божий е Господар и на съботата.
към текста >>

91. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Ще имаме среща с невидими същества - наши гости от ангелските йерархии и ще бъдат изяснени някои въпроси за воюващите европейски народи и поведението на нашата страна.
2. ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА Няколко дни преди 9 юли с.г., УЧИТЕЛЯТ повика двама ни с Неделчо Попов и пожела да организираме екскурзия до връх Мусала за няколко дни. Разговорът бе проведен в приемната. УЧИТЕЛЯТ бе кратък, делови и твърде сериозен. Най-определено Той отбеляза: „Това посещение на планината трябва да бъде образцово и хармонично. Ние отиваме на връх Мусала за работа и то твърде важна. Ще имаме среща с невидими същества - наши гости от ангелските йерархии и ще бъдат изяснени някои въпроси за воюващите европейски народи и поведението на нашата страна. Ето защо, това посещение на върха трябва да бъде твърде различно от обикновените разходки! " Последва дълго мълчание. Ние, двамата с Неделчо Попов, бяхме изненадани от много важната и отговорна задача. Въобще, както ние, така и голямото мнозинство в нашата страна малко бяха запознати с предстоящия международен трагизъм и затова много внимателно се вслушвахме в думите на УЧИТЕЛЯ. Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите трудности.
към текста >>

92. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

В подобни случаи Изгревяни трябваше да посрещнат гости от цялата страна.
10. ЗА ПРАЗНИКА (Олга Славчева) Изгревът бе в предпразнични дни. Наближаваше Петровден. В подобни случаи Изгревяни трябваше да посрещнат гости от цялата страна. С отговорно чувство за естетика и чистота - важно условие за добрия прием, всеки правеше възможното, за да създаде уют и приветлива обстановка за гостите. А те - живели дълго с мисълта да посетят Изгрева, да се срещнат с УЧИТЕЛЯ и добрите приятели, да чуят Неговото слово, да освежат душите си с Неговите съвети, пристигат с добро настроение. Домакините - изгревяни имаха опит. Не веднъж те са посрещали и не веднъж са се радвали на добро посрещане. Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения.
към текста >>

С отговорно чувство за естетика и чистота - важно условие за добрия прием, всеки правеше възможното, за да създаде уют и приветлива обстановка за гостите.
10. ЗА ПРАЗНИКА (Олга Славчева) Изгревът бе в предпразнични дни. Наближаваше Петровден. В подобни случаи Изгревяни трябваше да посрещнат гости от цялата страна. С отговорно чувство за естетика и чистота - важно условие за добрия прием, всеки правеше възможното, за да създаде уют и приветлива обстановка за гостите. А те - живели дълго с мисълта да посетят Изгрева, да се срещнат с УЧИТЕЛЯ и добрите приятели, да чуят Неговото слово, да освежат душите си с Неговите съвети, пристигат с добро настроение. Домакините - изгревяни имаха опит. Не веднъж те са посрещали и не веднъж са се радвали на добро посрещане. Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича.
към текста >>

В такива предпразнични дни изгревяни и пристигналите по-отрано гости даваха израз на своята обич към салона, към столовата, към обширния двор, към китната поляна, към овощната градина, към лозето, към всеки кът от Изгрева.
Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно. Преди всяка среща, преди всеки събор, добрият ред, чистотата, приветливата обстановка са били неотменен прелюд към тържеството на празника. Всички обичаха като свой дом белналият се салон - с много прозорци за обилна светлина. В такива предпразнични дни изгревяни и пристигналите по-отрано гости даваха израз на своята обич към салона, към столовата, към обширния двор, към китната поляна, към овощната градина, към лозето, към всеки кът от Изгрева. Навсякъде трябваше да бъде чисто, приветливо и красиво. Прозорците на салона светваха, подът се измиваше, пътеките се премитаха, цветята се поливаха, дръвчетата се окопаваха. Приятелите вече знаеха, че чистотата и редът са добра основа за добър прием и добри отношения. Домакините познаваха своите гости, а и гостите знаеха при кого да квартируват. Имало е празнични и съборни дни, когато и палатките са влизали в ролята си.
към текста >>

Домакините познаваха своите гости, а и гостите знаеха при кого да квартируват.
Всички обичаха като свой дом белналият се салон - с много прозорци за обилна светлина. В такива предпразнични дни изгревяни и пристигналите по-отрано гости даваха израз на своята обич към салона, към столовата, към обширния двор, към китната поляна, към овощната градина, към лозето, към всеки кът от Изгрева. Навсякъде трябваше да бъде чисто, приветливо и красиво. Прозорците на салона светваха, подът се измиваше, пътеките се премитаха, цветята се поливаха, дръвчетата се окопаваха. Приятелите вече знаеха, че чистотата и редът са добра основа за добър прием и добри отношения. Домакините познаваха своите гости, а и гостите знаеха при кого да квартируват. Имало е празнични и съборни дни, когато и палатките са влизали в ролята си. Всеки е получавал подслон, всеки се е радвал на добър прием. Атмосферата на Изгрева добива особена празничност, тръпнеща от възторжени чувства и съзнателно приятелство. Изгревът приличаше на огромен дом с многолюдно семейство. УЧИТЕЛЯТ бе пример за добрите домакини.
към текста >>

През деня бе посрещнал почти всички гости, бе разговарял с тях.
Лунната светлина му придаваше особена красота. Шосето бе безлюдно. Никакво движение. Като че ли и гората бе заспала. Бързо крача и непрестанно мисля за бащинската грижа на УЧИТЕЛЯ. През деня бе посрещнал почти всички гости, бе разговарял с тях. Но между гостите не бе забелязал Олга. А знаеше, че тя ще дойде, че пътува, и че вече е пристигнала. А пътят от гарата до Изгрева не е кратък. Автобусно движение още нямаше и всички гости преминаваха пешком пътя от последната трамвайна спирка до моста. УЧИТЕЛЯТ искаше да посрещне и Олга, да се увери, че е настанена и тогава да се прибере и подготви за следващия ден.
към текста >>

Но между гостите не бе забелязал Олга.
Шосето бе безлюдно. Никакво движение. Като че ли и гората бе заспала. Бързо крача и непрестанно мисля за бащинската грижа на УЧИТЕЛЯ. През деня бе посрещнал почти всички гости, бе разговарял с тях. Но между гостите не бе забелязал Олга. А знаеше, че тя ще дойде, че пътува, и че вече е пристигнала. А пътят от гарата до Изгрева не е кратък. Автобусно движение още нямаше и всички гости преминаваха пешком пътя от последната трамвайна спирка до моста. УЧИТЕЛЯТ искаше да посрещне и Олга, да се увери, че е настанена и тогава да се прибере и подготви за следващия ден. Така си мислех и неусетно преминах половината от пътя.
към текста >>

Автобусно движение още нямаше и всички гости преминаваха пешком пътя от последната трамвайна спирка до моста.
Бързо крача и непрестанно мисля за бащинската грижа на УЧИТЕЛЯ. През деня бе посрещнал почти всички гости, бе разговарял с тях. Но между гостите не бе забелязал Олга. А знаеше, че тя ще дойде, че пътува, и че вече е пристигнала. А пътят от гарата до Изгрева не е кратък. Автобусно движение още нямаше и всички гости преминаваха пешком пътя от последната трамвайна спирка до моста. УЧИТЕЛЯТ искаше да посрещне и Олга, да се увери, че е настанена и тогава да се прибере и подготви за следващия ден. Така си мислех и неусетно преминах половината от пътя. Вглеждах се внимателно и още не бях открил фигурата на Олга. Малко след превала, нейде към кантона, забелязах бяла фигура. Не се поколебах, това бе Олга.
към текста >>

93. І.14. НЕСТИНАРИ

Наблюдатели и гости следяха със захлас и потръпваха при всяко движение и подвикване на нестинарката.
Музикантите, които чакаха отвън, засвириха игриво хоро, задумка ритмично тъпана и всички тръгнахме след жрицата на огъня. Малката уличка е премината в игра. Колкото повече се приближавахме към огнената площадка, толкоз играта ставаше по-буйна и неудържима. Пред нажежената настилка нестинарката се спря, замаха ръце и се понесе над златистата жар. Далеч встрани гайдата и кларнета продължаваха да изпълняват ритмичен странджански хороводен мотив. Наблюдатели и гости следяха със захлас и потръпваха при всяко движение и подвикване на нестинарката. А тя продължаваше играта си бурно и ритмично. Размахваше с ръце бяла кърпичка и в кръшна игра тепаше на място. От време на време под игривите й крака се разбягваха въглени, но те не припалиха сукмана й, жарта не обгори краката, не опърли ръцете, кичура коса, който се подаваше под забрадката й не припламна, парещият нажежен въздух не засуши дробовете й, не възпали гласните струни, които продължаваха да издават възторжени викове, както правят всички хороводци. Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса. ... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха.
към текста >>

94. І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ

Имам гости.
Един ден, когато човечеството приеме Божествените идеи за смислен и разумен живот, примера на швейцарците ще стане ежедневие за всички народи. Последва дълго мълчание... Последва размисъл... Странно откровение за пътя на народите. Замислени върху изречените слова, не забелязахме кога УЧИТЕЛЯТ стана от пейката и отиде при сестрата, която грижливо прибираше сладкото. Тя постави малко от това благо в една чинийка и я поднесе на УЧИТЕЛЯ. - Сложете още - каза УЧИТЕЛЯ - сложете за трима ни! Имам гости. Искам да опитат вишневото сладко от дръвчетата, които всяка сутрин се радват на паневритмията ни! След няколко дни братът замина за Швейцария. Той се казваше Моис Басан.
към текста >>

95. І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО

Сега присъствуха светли същества от високи ангелски йерархии - далечни гости от безкрая на вселената, дошли да чуят Божествени мисли за Любовта, несподелени досега!
От светлина в светлина да пребъдва духът на дядо Благо!... Да слезем в клас!... През време на утринното слово УЧИТЕЛЯТ каза: - Обичах този ученик! ... Това е най-високият атестат, който някога е даван от УЧИТЕЛЯ!... След вдъхновеното слово на втората беседа, изправен на катедрата, УЧИТЕЛЯТ продължи: - Тази беседа е втората свещ за дядо Благо! Сега присъствуха светли същества от високи ангелски йерархии - далечни гости от безкрая на вселената, дошли да чуят Божествени мисли за Любовта, несподелени досега! Същият ден, привечер, бяхме събрани на вечеря в малкия салон. Снеговитият и студен ден бе принудил голяма част от приятелите ни да останат в своите топли стаи. Малцина бяхме на трапезата около УЧИТЕЛЯ. По време на вечерята влиза в салона сестра Магдалина - единствена от сестрите, която е била на погребалната процесия на дядо Благо. Тя сяда на масата и казва: - Бях на погребението на дядо Благо!
към текста >>

96. ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?

Следобед УЧИТЕЛЯТ приемаше до късно гостите - за разговори, съвети и медицинска помощ.
Случи се така, че новата година посрещнахме заедно с Него в салона. Когато стрелката на часовника отбеляза 12 полунощ, Той произнесе новогодишното слово. След няколко часа трябваше да присъстваме на утринното неделно слово и после и на беседата в 10 часа. Неделният ден е известен на Изгрева. Общият обед също така ни привлече. Следобед УЧИТЕЛЯТ приемаше до късно гостите - за разговори, съвети и медицинска помощ. Късно през деня - привечер, бяхме поканени на вечеря от сестра Савка Керемедчиева, където бе и УЧИТЕЛЯ. Разговорите продължиха до полунощ. Клепките ни едвам издържаха напрежението. УЧИТЕЛЯТ с неизтощима енергия продължаваше разговора и прелистваше невидимите страници на живата природа, и ни запознаваше с мъдростта на вековете. При раздяла Той погледна часовника си, когато малката стрелка отбелязва първия час на новия ден и казва: - Побързайте да се приберете и да поспите, че ви чака работа през настъпващия ден.
към текста >>

97. ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ

УЧИТЕЛЯТ има гости!...
Но кого поздрави УЧИТЕЛЯ?! Кого посрещна в този час?!... Потърках очи. Бях буден! Тогава... Това е реалност! УЧИТЕЛЯТ има гости!... Миг след това допуснатата мисъл се потвърди! УЧИТЕЛЯТ тихо проговори. Шепнешком водеше разговор на непознат език!... Съчетанието на гласните и съгласните напомняха за текста на Неговите санскритски песни. Явно УЧИТЕЛЯТ говореше с някого на древен език, на прастар език!
към текста >>

Имах гости от ангелските светове... Отговорът бе кратък и ясен!
УЧИТЕЛЯТ с разположение взе от смокините и стафидите. Побързах да Му кажа: - Миналата нощ Вие станахте и говорихте на непознат език с някого! Усмихнат, Той замълча. След това запита: -Ти не спеше ли?!... Разговорът чуваше ли се?!... Имах гости от ангелските светове... Отговорът бе кратък и ясен! Забележка: За тази екскурзия УЧИТЕЛЯТ споделя в беседата, отпечатана в томчето - "Новият светилник", държана в София - Изгрева на 24.ХI.1943 година. Беседата е озаглавена „Новото разбиране".
към текста >>

98. ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ

24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ Южна вечер.
24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ Южна вечер. Прохладна е поляната. „Параходът" е осветен. Тъй наричахме домът на стенографките. Там често се отбиваше УЧИТЕЛЯТ. Почуках на остъклената врата.
към текста >>

- Имах гости от далечния изток!
Отвори прозореца и ме попита: - Записахте ли нещо?! - Не! - отговорих смутено. Тези мотиви са неуловими! А какъв странен текст! - Имах гости от далечния изток! - продължи УЧИТЕЛЯ - поискаха да им посвиря и попея. Трябваше да изсвиря понятни за културата им музикални мотиви и да пея на родния им език!... Прозорецът се затвори... Далечни гости от още по-далечни светове!
към текста >>

Прозорецът се затвори... Далечни гости от още по-далечни светове!
Тези мотиви са неуловими! А какъв странен текст! - Имах гости от далечния изток! - продължи УЧИТЕЛЯ - поискаха да им посвиря и попея. Трябваше да изсвиря понятни за културата им музикални мотиви и да пея на родния им език!... Прозорецът се затвори... Далечни гости от още по-далечни светове!
към текста >>

99. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Там, до изтривалката, или на малкото столче до вратата посрещаше и изпращаше всички гости.
Тези същества бяха бляскавата ограда, която не бе лесно преодолима от неподготвените духове. В този смисъл, класът бе една невидима аудитория от видими и невидими ученици, събрани в името на велики идеи. Тъй като зачестяваха закъсненията в класа, един от братята реши да пожертва мирът си, да застане до вратата на салона и да не допуска никого, поне през времето, когато се прочитаха молитвите, или когато учениците бяха потопени в размишление. Тази строга мярка на брата бе мълчаливо приета от УЧИТЕЛЯ. Но една сутрин, между закъснелите, които очакваха да се отвори вратата на салона, бе и един едър златист котарак, който се бе „заселил" до горницата на УЧИТЕЛЯ. Там, до изтривалката, или на малкото столче до вратата посрещаше и изпращаше всички гости. Естествено, за това постоянство котарака получаваше дар - парче кашкавал, или сиренце, или сварено яйце. Не бяха редки моментите, когато много важно и наперено следваше УЧИТЕЛЯ до трапезарията, до лозето, до полянката, до жилището на стенографките. Може би никой котарак не е преживявал дните си в такова повишено самочувствие. За отбелязване е, че той не влизаше в салона и затова, когато се нареди между закъснелите и опита да влезе заедно с тях, бе грубо прогонен. Шумното прогонване на котарака обърна внимание на дежурния брат, който го забеляза, разбра намерението му и видимо бе решил да не го допусне в клас.
към текста >>

100. 34. ЛУНЕН ХИМН