Търсене в текстове за 'Гняв'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 131 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Гняв, злоба, завист, ревност, неприязнени чувства и притеснение притискат гърдите на човека и влияят върху вазомоторната функция на кръвоносната система като се нарушава правилността на дихателния процес и кръвообращението.
Физиологическите промени вътре в материалната природа дават повод за психични промени и обратно, едно въздействие от страна на психичната природа може да определи или да видоизмени известен физиологически процес. А болестите, това са нарушения на правилните отношения между психичната и физичната природа на човека. И музиката се явява в случая като едно средство за възстановяване на правилното взаимоотношение на тия нейни две страни. Със своя основен елемент, ритмуса, тя се налага, тъй да се каже, на нервния живот в човека и го принуждава да пулсира в хармония с него. Остава да се познават законите за комбиниране на тоновете така, че в резултат те да дадат ония вибрации, които именно са способни да видоизменят така или иначе нервните течения. Гняв, злоба, завист, ревност, неприязнени чувства и притеснение притискат гърдите на човека и влияят върху вазомоторната функция на кръвоносната система като се нарушава правилността на дихателния процес и кръвообращението. Когато такива душевни състояния продължат, стават опасни за здравето на дихателните органи и се явява разположение към гръдни болести, каквито след известен период от време наистина могат да настъпят, предизвикани, както се видя от едно психично състояние вътре в човека. И лекуването на такива болести цели да направи по-интензивни функциите на дихателната система, за да се възобновят болните части, или малко да се запазят останалите здрави части от заболяване. Музиката може да свърши тази работа и то много ефикасно, защото тя ще подействува отвътре чрез нервните течения. Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение. А правени са опити, които показват, че различно раздразнен в разните си свои разклонения, този нерв различно реагира и дава различни последици в съответните органи и развиващите се в тях функции.
към текста >>

2. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И обратно: всички отрицателни чувства като гняв, егоизъм и пр.
Изобщо, тия две състояния могат да бъдат преживени в по-слаба или по-силна форма от всекиго. Но те започват да се чувствуват особено силно от окултните ученици, които често изпадат заедно в тях. Регулирането на сърдечния център в обикновения човек става независимо от неговата воля. Но все пак неговото състояние се намира в тясна зависимост от чувствата, които той подържа в себе си. Всички благородни и възвишени чувства му действуват благоприятно. И обратно: всички отрицателни чувства като гняв, егоизъм и пр. - вредно. Трети важен център е мозъкът. Той е източник на всички нерви и енергии, които служат като един материален проводник за проява на мислителните процеси. В това си качество той се явява като физическа база на умственото тяло. Благоприятното му състояние поражда общо повишение на интелектуалните качества.
към текста >>

Всяко внезапно излизане от това равновесие, причинено най-често от психични ефекти като уплаха, гняв и пр., поражда нарушение, на съзнанието, което може дори да бъде последство от припадък, умопомрачение и пр.
Когато тоя център вземе надмощие, явяват се всички качества, присъщи на нервния темперамент. Описаните дотук три центъра играят най-важна роля в целия психически живот на човека, всяко нарушение, смущение в тяхната функция поражда дисхармонии и в резултат – страдания. Силите които са свързани с първия и последния център имат противоположна посока в своето движение. Именно тия, на първия (център), имат низходяща посока, а на последния – възходяща. Средния служи като крепител на тяхното равновесие. Всяко внезапно излизане от това равновесие, причинено най-често от психични ефекти като уплаха, гняв и пр., поражда нарушение, на съзнанието, което може дори да бъде последство от припадък, умопомрачение и пр. Регулирането на тия центрове при днешното развитие на човека е извън неговата воля, то е предоставено на тъй нареченото „подсъзнателно", което действително изпълнява добре своята функция, но при сравнително благоприятни обективни условия. Влошат ли се те, регулирането става невъзможно и в резултат всичките отрицателни последствия, за които споменахме. Тук именно се явява необходимостта от съзнанието, което при обикновения човек не е в състояние да изиграе своята роля. А такива влошавания често пъти могат да бъдат причинени и от най-дребни причини. Представете си например, че се намирате в едно най-благоприятно душевно състояние; в този момент вие мислите че сте намерили щастието, но достатъчно е само една обидна дума, един жест, едно горчиво чувство и в миг всичко е разрушено.
към текста >>

3. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Значи, след всяко преживяваме на гняв, ревност, завист, състрадание, любов и пр., аурата претърпява съответна промяна.
Аурата можем да вземем като мерило за степента на човешкия растеж. Когато човек преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване. Когато после човек дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява. Но дали постоянната аура преди и след това преживяване е напълно еднаква? Не, съответния цвят в нея е по-силно развит. Значи, след всяко преживяваме на гняв, ревност, завист, състрадание, любов и пр., аурата претърпява съответна промяна. Това ще ни помогне да разберем значението на молитвата. Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени мисли, чувства и желания у човека, оставя трайни следи в аурата? Молитвата оставя трайни следи в душата. Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията.
към текста >>

4. Живи барометри – Добран Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите.
Наоколо по бреговете му ще посадя бели люляци, а близо до водите му ще изобилствува с момина сълза. Ще го окича с най-любимите си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове лъчи росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини". Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми. Един ден покрай моето езеро минаха двама от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата. Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е". Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите. Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха. Привечер дойде една тълпа начело с първите двама и започнаха да хвърлят изобилно камъни в езерото ми. Нито отчаяните ми викове, нито молбите ми можаха да помогнат. Те яростно хвърляха камъни и ревяха непрестанно: „Той иска да ни бъде, морализатор и затова трябва да се убие с камъни”. Когато езерото ми се обърна на блато, аз побягнах към пустинята.
към текста >>

5. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Техният бурен гняв стига до лудост.
Независими в своите семейства и в делата си, те обикновено се съветват със своята особа. Умеят да внушават страх и подчинение. Те са много честолюбиви, тщеславни, благодарение на което дават силен отпор на препятствията, или когато им правят забележки. Тяхната дребнавост ги прави да избухват при най-малка обида. Проявяват голяма чувствителност, когато им се окаже внимание и нежност. Техният бурен гняв стига до лудост. С голям труд се владеят и леко стават роби на своите горещи страсти и тогава те лесно могат да изгубят здравия смисъл.
към текста >>

6. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Възлестите очертания показват сприхавост, дързост, гняв, рязкост, силни страсти, странност, безразсъдство, смелост, мъжество в постъпките и недостатък в умереността.
Обичат страстно парите и успяват да натрупат големи богатства. Те са изкусни администратори, а личната им организация ги прави способни към редакторски, банкови и финансови операции. Форма и характер на очертанията Формата и характерът на очертанията заслужават особено внимание, защото те причиняват видими изменения в индивидуалния тип, според това, дали те са кръгли, четириъгълни, възлести, ъгловати, остри, подвижни, напрегнати или отслабени, месести, мускулести, тлъсти или костеливи. Четириъгълните очертания показват енергия, твърдост, непреклонност, устойчива воля, упоритост, позитивизъм и сметка. Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и любов към парите. Възлестите очертания показват сприхавост, дързост, гняв, рязкост, силни страсти, странност, безразсъдство, смелост, мъжество в постъпките и недостатък в умереността. Острите очертания показват хитрост, тънкост, лицемерие, лъжа, раздразнителност, подвижност, инициатива и вдъхновение. Кръглите и гъвкави очертания показват добродушие, спокойствие, нерешителност, откровеност, доброта и понякога слабо сърце, чувственост, липса на такт, небрежност, лакомство. бързопреходни страсти и гняв. Меките и отпуснати контури показват крайно слаба воля и характер; пасивна апатична, много ленива натура; мекост в чувствата, недостатъчна жизнена енергия, инертност в страстите, освен деятелност в стомаха. Но формата и характера на очертанията имат още и други особени значения, в свръзка с рода на типа, с който те са свързани.
към текста >>

бързопреходни страсти и гняв.
Четириъгълните очертания показват енергия, твърдост, непреклонност, устойчива воля, упоритост, позитивизъм и сметка. Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и любов към парите. Възлестите очертания показват сприхавост, дързост, гняв, рязкост, силни страсти, странност, безразсъдство, смелост, мъжество в постъпките и недостатък в умереността. Острите очертания показват хитрост, тънкост, лицемерие, лъжа, раздразнителност, подвижност, инициатива и вдъхновение. Кръглите и гъвкави очертания показват добродушие, спокойствие, нерешителност, откровеност, доброта и понякога слабо сърце, чувственост, липса на такт, небрежност, лакомство. бързопреходни страсти и гняв. Меките и отпуснати контури показват крайно слаба воля и характер; пасивна апатична, много ленива натура; мекост в чувствата, недостатъчна жизнена енергия, инертност в страстите, освен деятелност в стомаха. Но формата и характера на очертанията имат още и други особени значения, в свръзка с рода на типа, с който те са свързани. * * * Спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. * * * Под сърце трябва да разбираме корените на нашия живот, а под ум - клонищата и листата.
към текста >>

7. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не като наказание, не като израз на гняв на една отмъстителна власт, но като естествено последствие на собствените ви дела, на упоритото ви отказване да научите уроците на живота, на постоянното ви старание да служите на личността (нисшото аз) вместо на Божественото (Висшето Аз).
Всичко е добре! Всичко, което съществува е добро, така както съществува и е за доброто на всички. Обаче, това не изключва, че то може да стане по-добро - и ще стане. Не се ли убедихте още, че в един свят, който се ръководи от Любовта, свят, чийто всемогъщ ръководител е самата Любов, не може да се търпи никаква неправда? Най-голямото страдание, както и най-малката неприятност са причинени от самия човек. Не като наказание, не като израз на гняв на една отмъстителна власт, но като естествено последствие на собствените ви дела, на упоритото ви отказване да научите уроците на живота, на постоянното ви старание да служите на личността (нисшото аз) вместо на Божественото (Висшето Аз). Може би сте убедени в основната истина, че нищо не е неправедно, но вие я приемате, когато другите страдат, когато другите се намират в мъчнотии. Но де е мъдростта ви, когато вие сами изпадате в мъчнотия? Вие тогаз се ядосвате, гневите, смущавате се, дразните се, излизате вън от себе си и туй, което не ви се харесва, наричате го неоправдано, незаслужено, несправедливо! Вие сте заслепени от живота на нисшото аз! Събудете се, вземете лека, даден от безкористната Мъдрост на Висшето Аз (Божественото във вас) !
към текста >>

8. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нали преди 2,000 години тази черна маса излезе с тояги срещу благия и кроткия Христос и разпръсваше навред омраза, гняв и злоба?
И ако страданието иде от света, то е последната верига в ноктите на черната сила. Не се спирай на омразата на външния свят, за да не паднеш. Това беше едно време твоята омраза. Работи над себе си и когато твоята светлина стане по-силна и твоето сърце отворено за Бога, ти ще укрепнеш още повече и тогаз страшилището отвън само ще напусне поста си. Всичко в света работи за повдигане на душите към Бога. Нали преди 2,000 години тази черна маса излезе с тояги срещу благия и кроткия Христос и разпръсваше навред омраза, гняв и злоба? Всички тия се приближаваха така към великата Любов на Христа, и тя стана по-велика, по-силна и по-светла. Ние знаем от Писанието, че „няма пророк без почест, освен в отечеството си". За щастието Това, което ще кажа сега, се отнася до ония, които имат отворени сърца, да слушат и разбират. Въпросът е за идващата раса, за новата светлина в сърцата на хората. Ще ви поговоря за страната на щастието.
към текста >>

9. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вашата завист и гняв, вашият ламтеж и жестокост, вашето скъперническо дълбания за сръдня, вашата порочност, вашите скрити, грозни мисли, които тъй обилно изпращате от ден в ден, дори и всеки час - всичко това предава на насекомите ония качества, с които ви досаждат.
Не мислете, че с изтреблението им ще се избавите от тях. И тия ще вземат нови форми - и още по-отровни (ядовити), благодарение на отвратителните чувства, с които вие все още можете да убивате. Това са факти, познати на ония, които съвършено разбират закона - факти, които са видими в по-висшите области, невидими за човека, който е заслепен от самосъздадени причини. Изследвайте - и живейте - закона. Тогава ще знаете и ще виждате. Вашата завист и гняв, вашият ламтеж и жестокост, вашето скъперническо дълбания за сръдня, вашата порочност, вашите скрити, грозни мисли, които тъй обилно изпращате от ден в ден, дори и всеки час - всичко това предава на насекомите ония качества, с които ви досаждат. С формите не се унищожават мислите, които събуждат живота на насекомите. Затова трябва да прекъснете вашата омраза, страха си, злите си мисли. Само чрез по-чисти мисли - чрез мислите на любовта можете да изкорените силата, която е изникнала в миналото (може би и вчера) чрез собствената ви безжалостна мисъл. Мъдреци, а дори и обикновени хора, са изпитали, че никое животно, ни насекомо не мъчи ония, които живеят закона на любовта, т.е. обичат всеки живот.
към текста >>

Гняв, страх и омраза, които движат животното при клането - те влизат в кръвта и ви тровят.
Никоя от тия причини не би могла да влияе на духовните, които се стремят към чистота, която ще има новата раса. Тази раса ще счита за най-голямо безумие сегашното удоволствие от отровата - тя ще вижда причините, според които защищават употребленето им като достатъчно обяснение за жалкото състояние на моралното мисловно развитие на днешното човечество. Отсъствие от желание за жертва, лекомислие, доброволно подчинение на плътските нужди и желания, неяснота по отношение на продължението на съзнателното битие - всичко това са знаци на една млада степен на развитие, която трябва да се превъзмогне, преди да стане приемането в новата раса. Месо - трябва ли още веднъж да ви казвам, че е отровно, независимо от престъплението, което тежи върху му. Не само защото животните са повечето болни и че вие правите от смилателните си органи гробници, и така ги осквернявате, с останки от мърши, но и вкарвате чрез кръвта си с месото животински недостатъци. Гняв, страх и омраза, които движат животното при клането - те влизат в кръвта и ви тровят. Това ви прави раздразнителни, чувствени и неспокойни, подтиква взаимни страсти и възбужда желанието за силни питиета и възбудителни корени. Всякакви причини има против яденето на месото - здравни, физиологически, стопански, етически и окултни. Четете книгите „За и против месоядството." Тогава (аз не се впущам да споря с вас върху устройството на зъбите ви и дължината на вашите черва) погледнете около си и вижте убедителния факт: че мнозина са тъй бодри, без да имат нужда от месо. Но преди всичко помислете, какво ще ви кажа: никаква кръв не ще се допре до устните на ония, в които аз трябва да се изявя! И нито едно живо същество не трябва за тях да умре или да страда.
към текста >>

10. ЖЕЛАЛ БИХ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив!
И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка. Всеки може да твори мънички украси в душата си, както детето, що помага на бащата, като му подава тухлите, с които той изгражда новия дом. Велик Майстор! В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми! Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив! Не ме оставяй никога, Ти Великият Майстор, който ден и нощ готвиш за някакъв далечен празник в храма на душата ми човека - твоето творение и твоят образ! Псалом двадесет и седми: ОРАН Сега са дни на оран. Земята се бразди. Бляскаво рало разпаря меката ù гръд Скоро ще дойде сеячът и семето ще протегне нежни ръце към слънцето. Умът е рало.
към текста >>

11. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

— Тъй, когато напускам страстите си, моят гняв пребъдва в мен.
Даже безумство е да питаме, коя е кастата на праведния. Защото и бербери, и перачки, и дърводелци са търсили Господа. Ришът Свапаша, принадлежеше към съсловието на тъкачите. * * * Кажи ми, Братко, как бих могъл да се отрека от Майя. Когато развързах връзките на моето облекло, облеклото все още стоеше прикрепено върху ми; Когато бях снел одеждите, аз все пак покривах тялото си в гънките на облеклото. — Тъй, когато напускам страстите си, моят гняв пребъдва в мен. И когато се отричам от гнева, завистта е още в мен. И, когато завистта е победена, моята гордост и моята суетност са все още там. Когато духът е свободен и когато е изгонил вече Майя, ето, че остава пак привързан към земята. Кабир рече: „Чуй ме, милий Саду, трудно е да се намери истинският път". * * * Кажи ми, о Лебед, издревната твоя повест.
към текста >>

12. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

* Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”.
Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си.
към текста >>

13. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и самолюбие във всичките му форми; но което е така също източник на сила.
Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3. Слънце - Сол (Прана). Животът на физическото и духовно полета. Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание. 4. Марс (Кама). Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и самолюбие във всичките му форми; но което е така също източник на сила. Има многобройни болести, които се причиняват от чрезмерното или нередовно действие на силите, присъщи на това царство; 5. Меркурий (Манас). Умът; 6. Юпитер (Буди). Принципът, който се проявява като духовна сила, била тя за добро или зло.
към текста >>

14. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Сякаш небето щеше да излее гняв върху страната, в която се роди Лао Тцео.
След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите. Притича тогава Офизан уплашена, прегърна побелялата глава на баща си и след дълги молби узна тайната на неговата скръб. Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за молитва праведните синове. За камбаната чакаше и верният служител, но Фуен Ву не можеше да я приготви според даденото обещание. Свечери се, слънцето кърваво залезе на запад и червеният му блясък приличаше на лошо знамение. Сякаш небето щеше да излее гняв върху страната, в която се роди Лао Тцео. Офизан, чието сърце беше чисто като цвета на вишните (защото Офизан ще рече вишнев цвят), с насълзени очи молеше баща си да се не отчайва, да не скърби, а още веднъж да опита своето старо изкуство. Послуша старият майстор своето дете и за последен път отиде и разпали въглените и разтопи непослушния метал. От вратата на ливницата излизаше огнен блясък и осветяваше надалеко заспалата вече махала. Във въздуха само трептеше въздишката на пролетта, напоена с омайващия аромат на нацъфтялите вишни. Офизан тогава отиде при домашния олтар и започна да се моли.
към текста >>

15. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Погледна всички, по лицата на които се четеше досада, нетърпение, дори и гняв.
Та ти и не можеш да не ме познаеш, аз не съм се променил толкова. А ти, ти си станал съвсем друг. Не зная, какво е станало с тебе, но аз виждам, че не си оня, когото познавах някога. Как се променят хората! А аз, знаеш ли – и свенливо той се приближи до него, – аз очаквах да видя оня, чиито нозе бяха здрави и стройни като на елен; оня, който имаше очи... но стига, аз се забравих. Погледна всички, по лицата на които се четеше досада, нетърпение, дори и гняв. – По-скоро кажете, какво искате и защо сте дошли да ни безпокоите в тоя ранен час, каза Бен Яаков, Гласът на Бен Яаков беше толкова далечен и чужд, че в първия момент Бен Йосеф помисли, че някакви чукове го удрят по ушите. Вярно ли беше това, което той говореше? Някакво недоразумение! Преглътна веднъж, дваж, замига и рече: – Ти, та ти нали си Бен Яаков? – Е, що от това, че аз съм Бен Яков?
към текста >>

16. СЪВПАДЕНИЯ-ИНЖ. Р. Н. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен.
Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината. Тогава аз ще тръгна бавно, незабелязано от никого, получил вече своята заплата. След буря Когато градината ми беше пълна с узрели плодове, тогава сякаш всички бяха богати и рядко прекрачваше някой прага на моя дом. Аз бях затворил и никой не можеше да види натежалите клони с богатите дарове, затова и не прескочи гладен друмник да го нахраня с тях. Ничия ръка се не протегна, за да я даря с капка радост! Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен. Сълзи прииждат на очите ми и падат по земята заедно с останалите по листата капки дъжд. В душата ми нещо плаче безнадеждно и горчиво!... Сега аз едва намирам някой изостанал след бурята плод, доближавам с плахи стъпки оградата и го подавам. Взема го една ръка, а там са протегнати още много! Някога слънцето изсипа тук купища от своето обилие.
към текста >>

17. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За типа Глиган се счита, че има малко по-добри качества от свинята, обаче и той си остава същия груб егоист и образец на ужасен гняв.
Шията е къса и месеста. В движенията и жестовете има нещо долно, низко. Тези хора са големи доносници, лицемери, суетни, мръсни и по тяло и по душа. Техният говор е груб и мръсен. По отношение на лакомията и дивотията им те изобщо нямат подобни. За типа Глиган се счита, че има малко по-добри качества от свинята, обаче и той си остава същия груб егоист и образец на ужасен гняв. Редфилд дава, че типът свиня много често се среща в Китай или дори е характерен за китайците. Змия. Този тип бележи хора с повече или по-малко крушообразно лице и глава изобщо. Челото бива конусовидно. Кожата обикновено е с тъмен цвят и бива набръчкана. Очите биват кръгли, или много изпъкнали, или малки и впити; погледът е съсредоточен и остър, прорязващ.
към текста >>

18. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

лоши мисли, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр.
когато човек мисли, той изпраща мислителни вълни по всички посоки и те са толкоз бързи, че даже могат за по-малко от секунда да препашат земята няколко пъти. И безброй такива вълни, изпратени от разни хора, циркулират в пространството във всички посоки. Те са с различен характер и дължина. Законът: Подобно с подобно се привлича, който важи за обикновения живот и който именно се използува, за да слушаме, чрез нагласяване на антената нещо, изпратено от някой център, същият този закон важи и за мислителните вълни. Да си представим, че един човек има мисъл, чувство, желание от по-нисш характер, напр. лоши мисли, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр. Тогаз той се свързва с всички подобни мисли, които циркулират в пространството, той ги привлича към себе си, приема ги в себе си, и те го разрушават. Те внасят в него своето разрушително, отрицателно действие. Той ще пожъне само големи разочарования и в края на краищата ще има само шепа пепел в ръцете си. Такъв човек е нечувствителен към всички онзи вълни на добрите, възвишени мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които също така циркулират в пространството във всички посоки. Това ще се отрази даже и върху неговото физично тяло.
към текста >>

19. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Никой не подозира, а това ще бъде факт, който ще видят идващите след нас - как от наивната „проста душа", която сега гледа на света през две смутени, понякога залени в гняв, а други път в безкрайна нежност очи на славянина, от тая непостоянна, динамична и неулегнала стихия, ще се роди като феникс из пепелищата новия гений, който ще покори света със своята сила на страшен рушител и кротък пророк.
Ние вече споменахме, че нашия век е век на раздробяването. В това, разбира се, има много положителни неща, има ценни придобивки, но крайно време е синтетичния ум на новото човечество да сглоби тия нови факти, да облече в плът тия сухи, костеливи и механични данни. Представители на тоя ум вече се явяват, ще се яви и геният на новата епоха, защото налице са всички признаци, че в червените зари на залеза потъва една цивилизация, а вместо нея на изток спокойно блестят лъчите на изгряващата нова. Това е така необходимо! И за това много са признаците - тия разтърсвания на човечеството, тия родилни мъки на народите, между които на първо место стоят най-светлите, най-силно чувствуващите и най-жизнеспособните - славянските народи. Никой не подозира, а това ще бъде факт, който ще видят идващите след нас - как от наивната „проста душа", която сега гледа на света през две смутени, понякога залени в гняв, а други път в безкрайна нежност очи на славянина, от тая непостоянна, динамична и неулегнала стихия, ще се роди като феникс из пепелищата новия гений, който ще покори света със своята сила на страшен рушител и кротък пророк. Славянските народи по цялата земя, грабнати от неукротимата стихия на създаващата се раса, не съзнават още, колко е полезно, колко необходимо е това да се потърсят едни други, да премахнат ледените прегради между сърцата си, за да се прелее от душа в душа оная стихийна сила, която ще даде новият тласък на световния развой. Новото съзнание за това, че световните проблеми не ще се уреждат вече с кървави конфликти, ще дойде за цялото човечество бавно и постепенно. То не ще се наложи с външна сила и преустройство. Няма защо да мислим, че е необходимо целият свят да се „оправи" изведнъж. Това е наивно схващане, защото за всеки поотделно тоя свет е или „оправен" или „разнебитен".
към текста >>

20. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той показва гняв, насилие, кураж, разточителство, непостоянство и бързина.
Желанието да знае, да проникне във всичко, е голямо. Това е цветът на учените, фанатиците и строгите в нравствено отношение хора. Жълтият цвят в природата - като символ - е цвят на мъдростта, на зрелостта, знанието и умственото спокойствие. Ръце с червен цвят. Това е цветът на топлината, огъня, експанзивността и страстите. Той показва гняв, насилие, кураж, разточителство, непостоянство и бързина. Сърцето води ума. Ако е много силен, този цвят говори за коравина и жестокост, откровеност и грубост. Ръце с червен цвят принадлежат на хора нетърпеливи и ревниви. те са смели, самохвалци и деспотични. Червеният цвят в природата е символ на силата, жизнената енергия, желанието и борбата.
към текста >>

21. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

„Рожби ехидни, кой ви научи да бягате от божия гняв?
Ала и най-малкият в Царството Божие е по-голям от него". Ето го в пустинята великият пророк, облечен в камилска кожа, препасан с ремък, бос. Той се храни с акриди и див мед. Гласът му, строг, суров и повелителен, зове: „Оправете пътя Господен, прави правете пътеките му! " Той звучи безпощадно в ушите на ония, които покаяния идват да се кръстят при него в водите на Йордан. „Рожби ехидни, кой ви научи да бягате от божия гняв? Покажете плодове достойни за покаяние, защото секирата е вече при подножието на дърветата: всяко дърво, което не ражда добър плод, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня". През Иоановото кръщение във „водите на Йордан" минават в края на краищата всички хора, които са „родени от жена". В пустинята завършва пътя на всички земни люде, които са опитали земния живот във всичките му перипетии. Пустинята - това е чистилището на Сатурн, онази планета от слънчевата система, която включва в орбитата си орбитите на всички други планети и представя последната граница на „планетния мир". Там е седалището на „страшния съд".
към текста >>

22. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И ако обидата е силна, та възбуди силен и неудържим гняв, челото ще се смръщи, веждите и без това надвиснали над очите, ще се навъсят, очите ще почнат да пръскат искри, ноздрите ще затрептят и запръхтят, зъбите ще заскърцат, устните и брадата ще затреперят, ръката ще се свие в юмрук и току виж, че се стовари върху оня, който е дръзнал да нанесе обидата.
Според астрологичната физиогномика, струпването на планети в кардинални знаци - знаци на деятелността и волята - предизвиква от една страна образуването на слабо диференцирани, едро отсечени форми, а от друга - по-ярко развитие на долните части в чело, нос и брада. Пътем ще помена, че даденият в нашата фигура тип, поопада астрологически под знака Овен - кардинален, огнен знак, който се намира под господството на Марс. Представете си сега, че у този човек настъпи едно напрежение по посока на означената ос, предизвикано, да речем, от накърняване на неговите лични чувства. Ако центровете около ушите са силно развити - нещо което е обикновено явление у тоя род типове - тяхната енергия тутакси ще избухне. А тук са арсеналите на човека, в които са складирани всички видове оръжия, бомби, избухливи вещества, тук са събрани всички хищници с техните зъби, рога, копита, нокти. И ако обидата е силна, та възбуди силен и неудържим гняв, челото ще се смръщи, веждите и без това надвиснали над очите, ще се навъсят, очите ще почнат да пръскат искри, ноздрите ще затрептят и запръхтят, зъбите ще заскърцат, устните и брадата ще затреперят, ръката ще се свие в юмрук и току виж, че се стовари върху оня, който е дръзнал да нанесе обидата. Бъдете уверени, че той добре ще отмери удара - не напразно долната част на челото му, дето са локализирани способностите на предметния ум, е силно издадена. При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита. За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща.
към текста >>

23. РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Опитите, за които става реч, се състоят в следното: внушават се на известни субекти, приведени в хипноза, разни състояния: гняв, тъга, разточителност, скъперничество и пр.
Едничката ù придобивка беше само тази, че избегна високомерното равнодушие и пасивен скептицизъм, с които често пъти официалните учени посрещат окултните истини. Вярно е, от друга страна, че признаването на графологията за положителна наука, мина без сътресение за научните теории, защото твърденията на графологията можеха да се обяснят задоволително в кръга на общоприетите научни теории за движението като нервно-мозъчно явление. Както да е, но опитите, почиващи върху хипнотичното внушение, които предприеха още в 1886 год. френските учени Пол Жане, Шарл Рише, докторите Ферари и Ерикур, членове на Обществото за физиологична психология, са наистина убедителни - те наистина идат да подкрепят основната теза на графологията: че почеркът разкрива характерните черти на човешката личност. След тази дата са правени многобройни опити и наблюдения в много клиники и болници от разни лекари-психиатри и физиолози, които опити само потвърждават графологичните истини. Опитите, за които става реч, се състоят в следното: внушават се на известни субекти, приведени в хипноза, разни състояния: гняв, тъга, разточителност, скъперничество и пр. и се заставят да пишат при разните тези състояния. Оказва се, че почерците им се изменят заедно със състоянията им, като показват ония графични белези, които и графолозите са установили след дълги наблюдения като характерни за тия душевни състояния. Така запример ония, на които се внушавало, че са разточителни и щедри, пишат досущ така както действително щедрите и разточителни люде - едро, широко, разкрачено,. без да пестят книгата: двадесетина, три-десет думи изпълнят почти цялата страница. Внуши ли им се, че са скъперници, те веднага започват да пишат ситно, сбито, сбъхтано - буквите се сгъстяват, разстоянията между думите се скъсяват, почти изчезват, редовете се изписват до края на листа, полета липсват.
към текста >>

24. Списанието PDF Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Човек, който изпитва гняв, завист, ревност, страх, често почервенява или побледнява.
Трябва да избягваме гнева, злобата, завистта, ревността, раздразнението и да развиваме добри чувства и добро разположение на духа. 3. Да не се боим от смъртта и да вярваме в безсмъртието, т.е. в Бога. Нашето съществуване, казва Лаковски, зависи от кръвообращението, посредством което разните части от тялото ни получават нужните материали, особено кислород. Много кръвоносни съдове могат да се съкращават под влиянието на чисто психически преживявания. Човек, който изпитва гняв, завист, ревност, страх, често почервенява или побледнява. Обяснението на това е, че тия душевни преживявания предизвикват съкращение на съдовете и циркулацията на кръвта се нарушава. Ако това явление е силно и даденият субект има ненормално тънкостенни съдове, последните могат да се пукнат и да дадат опасни, дори смъртоносни вътрешни кръвоизлияния. От друга страна, казва Лаковски, хромозомите и хондриомите в клетките са тънки тръбички, изпълнени с особена течност, която провежда електрическия ток. Благодарение на това те са особени възприематели на електрически вълни, под чието влияние започват да вибрират, както антената на радиоприемна станция. От това тяхно вибриране, според Лаковски, зависи животът на организма и забавянето или спирането му означава болест и смърт.
към текста >>

25. ЗИМА, ПРОЛЕТ - Е. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Не познава морето оня, който не е видял неговия гняв и не е чул провикванията на смъртна, сграбчила кораба в своите костеливи ръце.
" – Ти сам – отвърна оня глас. – Ти сам искаше да станеш плувец. Сам остави тихата стаичка на рибарската хижа, сам се откъсна от кротката милувка на своята добра майка и обикна по-пътния вятър. Та има ли достоен плувец в морето, който не е видял ликът на смъртта? Не беше ти мореплавател до часа на тая буря? Не познава морето оня, който не е видял неговия гняв и не е чул провикванията на смъртна, сграбчила кораба в своите костеливи ръце. Не е мореплавател тоя, комуто не са угасвали звездите, за да загуби и път и надежда... Стани сега и вслушай се. Гласът на бурята ще се превърне в глас на песен. Ти не ще се плашиш вече като малко, безпомощно дете, защото от тая нощ ти си плувец преминал детството на своя избран път. Хвани кормилото и когато настъпи новият ден, ти ще видиш златни брегове, скали и една скромна рибарска колиба, която те чака с обич.
към текста >>

26. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр.
Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр. на ясновидството и пр., на първо време имат опитности, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на съзнанието, напр. при молитва, размишление и пр. Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр. Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек. Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето.
към текста >>

27. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент – лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполон.
Пишещата машина – подобно телеграфа – е "меркурианка". Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурий, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането – еднаот най-типичните функции в сферата на Меркурий – за да бъде то в съгласие с стила на времето. Меркурий, впрочем, е неподражаем в своята приспособимост към условията на живота. При това, той обладава рядък изобретателски дар – нещо. което е майсторски изтъкнато във великолепния мит, който са ни завещали древните гърци. Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент – лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполон. Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурий, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави. Той връхлита с укори хванатия на тясно Меркурий, но последният не е глупак като Марс да се бие – че и без това престъплението му е вече открито. Той гузно се усмихва на Аполон, и цялата му мисъл е, не как да се защити, а как по-ловко да се изплъзне из тая беда, какъ да замаже работата. И той, наистина, успява да стори това. Като показва лирата си на Аполон, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент – майсторско изобретение на Меркурий, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да послъгва и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова Търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели.
към текста >>

28. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Очите му пръскат светкавици от гняв.
– Лъскай, лъскай, да светнат като джам. Мундира изчетка ли? – Тъй вярно, господин поручик. – Туй изчеткване ли е? – гръмва гневно гласът на поручика. Очите му пръскат светкавици от гняв. – Ами тия косми какво търсят на яката? Вестовоят, цял разтреперан, хвърля плах поглед към яката. На нея едва се забелязва един тънък косъм. "За един косъм крещи като луд" помисля си той. Поручикът ядосано крачи из стаята и току изръмжава от време на време: "Бързай!
към текста >>

29. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В тая глава се разглеждат отрицателните, разрушителни сили: гняв, страх, отрицателни мисли, тревогите и омразата и положителните творчески сили: любовта, вътрешния мир, музиката и радостта.
После се разглежда въпросът, коя храна е по-полезна: дали месната заедно с растителните продукти или вегетарианската. Заключението е в полза на вегетарианската храна. И то се подкрепя с важни аргументи, морални и научно-здравословни. След това се разглежда от ново, оригинално гледище въпроса за психичните причини, които влияят благоприятно или неблагоприятно върху храненето и правилното усвояване на храните. Тук се идва до крайно важни заключения. В тая глава се разглеждат отрицателните, разрушителни сили: гняв, страх, отрицателни мисли, тревогите и омразата и положителните творчески сили: любовта, вътрешния мир, музиката и радостта. В сравнение с досегашната литература по въпроса, тая книга внася нови идеи и за това тя е ценен принос в тая област и необходима за всеки. Препоръчваме я на читателите си. Notre-Dame des Neiges. Histoire d'une famille de Boulangers par Gabriel Gobron. Un vol.
към текста >>

30. ДНЕС - Д-Р Е. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Всекиму е известно, че при гняв или страх пулсът се изменя, сърцето почва да бие неправилно, човек може да се зачерви или да побледнее, може да се разстрои стомахът му и пр.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Известно е, че има съотношение между психичния живот на човека и физиологическите процеси в неговото тяло. Всекиму е известно, че при гняв или страх пулсът се изменя, сърцето почва да бие неправилно, човек може да се зачерви или да побледнее, може да се разстрои стомахът му и пр. Но освен това очебийно въздействие на някои афекти върху работата на органите, има и една по-дълбока връзка между мислите, чувствата, желанията, постъпките на човека и здравословното му състояние. По този въпрос ще кажем тук няколко думи. Доказано е, че човек, когато мисли, изпраща числителни радиовълни. Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини. Значи, има един свят на мислителните вълни.
към текста >>

тревоги, безпокойство, гняв, злоба, омраза, желание за отмъщение, отчаяние, обезсърчение и пр., ако продължат по-дълго време, раждат определени болести.
Други нападат черния дроб, трети - бъбреците, четвърти - стомаха или червата, други - ушите или очите и пр.. Ще дам един пример: Всяка по-силна и неестествена проява на индивидуалността, като напр. упражняване на насилие върху другите, тормозенето им и пр. има за последствие известни болести на кръвта. Тъкмо обратното качество, а именно слабоволието, при което човек става играчка в ръцете на другите, причинява пак болест в кръвта, но от съвсем друг характер. Всяка крива мисъл или всяко неестествено, болезнено чувство като напр. тревоги, безпокойство, гняв, злоба, омраза, желание за отмъщение, отчаяние, обезсърчение и пр., ако продължат по-дълго време, раждат определени болести. При това, болестта като резултат няма да идва всякога веднага. Тя може да дойде доста по-късно - понякога даже след десетки и повече години. Тук влиянието на отрицателните състояния на съзнанието е двойно: от една страна те влияят направо върху оня, който ги е произвел, като нападнат някой негов орган. От друга страна ако човек има отрицателни, разрушителни мисли и чувства, тогава той влиза в контакт с разрушителните енергии в природата, привлича ги към себе си и те разрушават неговите тела - видими и невидими. Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял.
към текста >>

31. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа.
Защото през ония далечни времена, както правдиво забелязва Цвайг, "Изтокът лежи тъй далеч от Запада, и какви опасности и пречки имат да преодоляват из пътя си корабите, керваните и колите! Каква одисея има да изтърпи всяко отделно зърно, всеки отделен цвят, докато стигне от зеления храст в Малайския архипелаг до продавницата на европейския търговец. Сама по себе си никоя от тия подправки не е някаква рядкост. Напротив, отвъд, в другата половина на земното кълбо, канелата, карамфила, мускатовите орехи и пиперовите храсти растат в Тидор, в Амбойна, в Банда и в Малабар, също така буйно и свободно, както у нас бодилите и един квинтал от тях струва в Малайските острови не повече отколкото, в Европа, една грибка с върха на ножа." При това, по дългия си път, скъпоценната стока, ако е смогвала да се отърве от бури, тайфуни и пирати, или от пиратите на пустинята - бедуините, не е могла да се освободи от тежките налози, с които са я товарили владетелите на ония земи, през които е имало да премине. Но макар че стоката е минавала най-малко през дванадесет ръце, които са изстисквали доволно златен сок от нея, търговията с подправки и лековити растения в средновековието е била най-доходна от всички. Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока. И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и Божия гроб от ръцете на неверниците. Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък.
към текста >>

32. ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Всяко от тях е предназначено за нещо и пропущането му е причина за гняв, нерви и ужас.
Те бързат, защото си мислят, че по числото на написаните страници ще се премери дарованието им. Няма вече написани неща, които имат значение на сентенции от човешката мъдрост и страдание. Има само пробягващи мигове, краткотрайна ярост, която лесно се утолява с шума на няколко по-едри банкноти. Животът е разкъсан на часове, минути и секунди. Тия сиви и студени късчета от времето са маркирани с етикетчета. Всяко от тях е предназначено за нещо и пропущането му е причина за гняв, нерви и ужас. Колцина са днес хората, които се залавят за някое спокойно и голямо дело, за осъществяването на което се иска потъване в тишината на дълбок размисъл? На пръсти се броят такива, които могат да отделят пет, десет или двадесет години за едно дело. Такива като че не са от нашето време! Днес човек трудно може да се заседи на едно место. Ревът на фабричните свирки ще го сепне, клаксонът на автомобила ще го убоде, бръмченето на мотора и писъкът на радиото ще го прогонят на улицата, където хиляди гласове ще му шепнат: бързай, бързай!
към текста >>

33. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбие, себелюбие, деспотичност.
– Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници. Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. Слънце харм. – Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидност, деловитост, смелост, решителност, самоувереност, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхарм. – Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбие, себелюбие, деспотичност. Луна харм. – Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхарм. – Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий харм. – Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорлияост, писателски дарби, ораторски способности, логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхарм.
към текста >>

34. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост.
Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др. Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм. Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност.
към текста >>

35. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

При възбуда, гняв или апатия човек да направи няколко дълбоки вдишки и всички тия отрицателни прояви изчезват.
А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите”. Когато човек усеща умора, да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувствува освежаване и отмора. Когато се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духа си. Разбира се, при тия вдишки, концентрацията на мисълта е необходима. Отмората, която човек добива след дихателните упражнения, наподобява до известна степен на отмората, която човек чувствува след укрепителен сън. При възбуда, гняв или апатия човек да направи няколко дълбоки вдишки и всички тия отрицателни прояви изчезват. Учителят дава следните упътвания по този въпрос (8): „Някой се гневи, сърди се на този, на онзи и после диша дълбоко. Не! Преди да се разгневи, да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с чист въздух и тогава да говори. Не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат; нито той ще се ползува от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущение в сърцето си.
към текста >>

36. УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всекиму е известно зачервяването при гняв, побледняване и затуптяване на сърцето при страх и пр.
Костният мозък започва да произвежда клетъчни елементи, които довършват възраждането на кръвта. Извършват се значи в цялото тяло верига от физико-химични и градивни процеси, които обуславят приспособяването на организма към кръвозагубата". Никога не можем да вникнем в дълбоките причини на болестите и да разрешим правилно здравните въпроси, ако не ни е ясна връзката между душевните и телесни процеси. Тая връзка е важният ключ, който разкрива обширни хоризонти и възможности. А тя е установена чрез множество опити и наблюдения. Всекиму е известно зачервяването при гняв, побледняване и затуптяване на сърцето при страх и пр. Тия факти показват. че душевното състояние влияе върху кръвообращението. Нещо повече, доказано е, че при силни тревоги се намалява броят на белите кръвни телца – те се разрушават. Установено е, как притеснението и душевното вълнение причиняват болестта копривна треска. Карел цитира един такъв случай (стр.
към текста >>

37. ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П. М-В Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

"Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после болест" (12).
С най-малкото престъпление човек може да разруши своя мозък, своя бял дроб стомах, всичката гениалност, която има". Тогава отрицателните мисли от мисловния му свят слизат към тялото и носят разрушение. И понеже духовните сили са свързани с известни органи, то се разрушава съответният физичен орган. "Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния" (11). .Безпокойството води към болест, между другото и към парализация" (7). "Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после болест" (12). Ето как Учителят обяснява въздействието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото: "Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма. Как ще се обясни тая промяна в организма? Със страха! Като излъже, човек започва да се страхува, а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите" (7). "Цяла война става и вътре в тялото.
към текста >>

38. КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И излезе навън, като фурия с каменно лице и горещи от гняв очи.
— Не! — Твърдо отговора Сауни-Ом. Обичам го и аз Единствен него. Не го давам. Ти трябва да се откажеш от него, иначе той ще умре, — царкинята се откопчи от ръцете на младото момиче и рече: — Давам ти два часа да решиш! И излезе навън, като фурия с каменно лице и горещи от гняв очи. Дълго лежа О-Хен на пода. Тя плачеше за живота на възлюбления и за своята нещастна съдба. И ето, тя се спря за миг с прояснено лице и туптящо сърце — мисъл, като пролетен лъч я огря¬ваше. Тя я събуждаше за нов живот, както пролетното слънце съ¬бужда замръзналата земя. Да отстъпи, да го даде ней, на господарката.
към текста >>

39. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И виждам се тогава ангел лъчезарен, облечен във одежди леки кат воал, и няма вече в мен невяра и съмнение ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал.
И тогава тази чашка скъпоценна отвори, и полей ги с тез свещени, и във тишина родени, чисти, хубави сълзи. НА СЪН Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш прескочила прага на приказен дворец, Аз следвам те покорна, вярваща, любеща повярвала на теб — „Любимия певец". И пееш ти и слушам песента ти. Тя нежна е и тиха, пълна с красота. Душата ми се пълни с вра и надежда Сърцето ми — с живот, любов и доброта. И виждам се тогава ангел лъчезарен, облечен във одежди леки кат воал, и няма вече в мен невяра и съмнение ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал. Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш, прескочила прага на приказен дворец. Аз следвам те покорна, вярваща, любяща повярвала на теб — „Вълшебния стрелец".
към текста >>

40. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Гняв пропълзя по лицето му и над веждите му се вряза мръщина.
Не ми хареса момичето. Очите му загасват и младостта му залязва без време. Как може да са толкова тъжни очите на младо момиче? — Рекох си аз — А по-рано тя беше като птичка, господарю. В очите на Селим пламна светкавица. Гняв пропълзя по лицето му и над веждите му се вряза мръщина. — Грях е това, Селиме — продължи смело старият Адем, който поради мъдростта и годините си, единствен имаше кураж да говори така. — Не виждаш ли, че мъка разяжда сърцето и трови живота на хубавото ти дете? — Не се меси в чужди работи, Адем! — отвърна рязко и студено Селим. — Аз зная по-добре от тебе, кое е справедливо и кое не.
към текста >>

Пустинята, уморена от своя гняв, лежала пред тях жестоко мълчалива и безучастна.
Слънцето пекло убийствено, а окото на отчаяния камилар зърнало и злокобното облаче на идеща буря. Никога Нефуд не е била по-свирепа и по жестока от тоя ден. Пясъците със съскащ вой прелитали над главите на свитите камили и хора. Тя връхлитали яростно върху тях, като че искали да ги погребат на това място. След бурята всички изглеждали полумъртви, жестоко впримчени в огнените обятия на жаждата. Пустинята, уморена от своя гняв, лежала пред тях жестоко мълчалива и безучастна. Ето, в тоя час, Селим, който никога не бе търсил чужда помощ и не познавал що е беда, разбра, че трябва някой да му помогне. Някого той отминавал безучастен и невъзмутим, край страданията на другите, защото мислел, че съдбата, която ги наказва, не обича чужда намеса. Така молейки се, с ръце забити в пясъците, които го изгаряли, той паднал в несвяст. Когато отворил очи край него се движели непознати хора. Усетил, че го пръскат с вода и почти безжизнен, поел глътка в устата си.
към текста >>

41. ПРОЩЕНИЕ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ако човек преживява тревоги, безпокойства, страх, омраза, съмнение, отчаяние, злоба, гняв, обезсърчение, песимизъм и пр., това изменя електромагнитните течения, отклонява ги от естествения им ритъм, а това се отразява пагубно върху строежа и функциите на органите.
Психичните процеси регулират електромагнитните течения в организма, упражняват голямо въздействие върху тях. Характерът на тяхното влияние зависи от естеството на мислите и чувствата. Ако последните са правилни, то те благотворно влияят на електромагнитните течения: последните запазват своя естествен ритъм. А това е важно условие за здравето. Ако мислите, чувствата са отрицателни, напр. ако човек преживява тревоги, безпокойства, страх, омраза, съмнение, отчаяние, злоба, гняв, обезсърчение, песимизъм и пр., това изменя електромагнитните течения, отклонява ги от естествения им ритъм, а това се отразява пагубно върху строежа и функциите на органите. Електромагнитните течения, отклонени по горните причини от своя естествен ритъм, причиняват ред неестествени, болезнени промени в организма, например свиване на капилярните съдове, неправилно пулсиране на сърцето и артериите, промени във функциите на черния и белия дроб, стомаха и червата, мускулатурата, мозъка и пр. А тези неправилности във функциите водят към разстройство и в строежа на органите. 3. Има съответствие между известни психични процеси и определени електромагнитни течения и определени органи в тялото. Ето защо, не е случайно, дето един вид отрицателни психични процеси атакуват черния дроб и причиняват заболяването му, а друг вид – белия дроб, сърцето и пр. Горните три закона са основните такива, които обясняват нормалните и болезнените процеси в организма.
към текста >>

42. ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но ако той прояви нетърпение, гняв, омраза, обезсърчение, то за известно време изгубва прозрението, сензитивността си – значи намалява се силата на неговата възприемчивост.
А лишението от тия сили създава предразположение към много болести. Така се обясняват следните думи на Учителят: "Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на земята по причина на някоя омраза". Издигането на нашето съзнание до възвишени мисли и чувства усилва нашата възприемчивост. Това се вижда и от наблюдение в друга една област. Оня, който има наченки на ясновидство, има по-голяма възприемчивост към вълните, които идат от по-горните светове. Но ако той прояви нетърпение, гняв, омраза, обезсърчение, то за известно време изгубва прозрението, сензитивността си – значи намалява се силата на неговата възприемчивост. Същият закон пояснява и следния факт: Известно е, че оня, у когото е развито ясновидството или шестото чувство, прекарва известно време в молитва и размишление, за да стане по-възприемчив към тия неща, които ще възприеме. Горният закон на Хелмхолц отваря широки възможности за човешкото развитие. От този закон следва, че ние сами със своите мисли и чувства определяме, към кои влияния ще бъдем отзивчиви и ще ги привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на нашата душа ще затрептят в отговор само на влияния от висшите сватове, само към тях ще бъдем отзивчиви и ще ги възприемем. Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към земята?
към текста >>

43. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Значи при ярост и при гняв се нарушава регулаторният апарат, който се представя от черния дроб, бъбреците, панкреаса и нервната система.
Те изпаднали в ярост, перушината им щръкнала, зениците им се разширили. Тия прояви на ярост са били винаги придружавани с отделяне изобилно количество захар в кръвта, което е говорило за голямо отделяне на хормона адреналин. Същите прояви се забелязвали, когато са поставяли кокошки в съседство с кучета. Той с множество подобни опити доказва, че яростта и страхът причиняват отделяне на хормона адреналин, което е тясно свързано с възбуждението на симпатичната нервна система. Увеличението на адреналина в кръвта разстройва физиологичните процеси в тялото: причинява отделяне на захар от бъбреците, количеството на захарта в кръвта се увеличава. Значи при ярост и при гняв се нарушава регулаторният апарат, който се представя от черния дроб, бъбреците, панкреаса и нервната система. Отделянето на адреналина в кръвта поради възбуда, гняв, страх и пр. причинява не само захарна болест, но и различни сърдечни и нервни заболявания. У човека, който преживява силно душевно вълнение: гняв, страх и пр., физиологичните процеси в организма се изменят. обмяната на веществата става ненормална, и плюнката му даже става отровна. Че наистина има връзка между психичното състояние и състоянието на органите се вижда от следното: при безпокойство, тревоги и пр.
към текста >>

Отделянето на адреналина в кръвта поради възбуда, гняв, страх и пр.
Тия прояви на ярост са били винаги придружавани с отделяне изобилно количество захар в кръвта, което е говорило за голямо отделяне на хормона адреналин. Същите прояви се забелязвали, когато са поставяли кокошки в съседство с кучета. Той с множество подобни опити доказва, че яростта и страхът причиняват отделяне на хормона адреналин, което е тясно свързано с възбуждението на симпатичната нервна система. Увеличението на адреналина в кръвта разстройва физиологичните процеси в тялото: причинява отделяне на захар от бъбреците, количеството на захарта в кръвта се увеличава. Значи при ярост и при гняв се нарушава регулаторният апарат, който се представя от черния дроб, бъбреците, панкреаса и нервната система. Отделянето на адреналина в кръвта поради възбуда, гняв, страх и пр. причинява не само захарна болест, но и различни сърдечни и нервни заболявания. У човека, който преживява силно душевно вълнение: гняв, страх и пр., физиологичните процеси в организма се изменят. обмяната на веществата става ненормална, и плюнката му даже става отровна. Че наистина има връзка между психичното състояние и състоянието на органите се вижда от следното: при безпокойство, тревоги и пр. у оня, който има пясъци в бъбреците, тия пясъци се увеличават.
към текста >>

У човека, който преживява силно душевно вълнение: гняв, страх и пр., физиологичните процеси в организма се изменят.
Той с множество подобни опити доказва, че яростта и страхът причиняват отделяне на хормона адреналин, което е тясно свързано с възбуждението на симпатичната нервна система. Увеличението на адреналина в кръвта разстройва физиологичните процеси в тялото: причинява отделяне на захар от бъбреците, количеството на захарта в кръвта се увеличава. Значи при ярост и при гняв се нарушава регулаторният апарат, който се представя от черния дроб, бъбреците, панкреаса и нервната система. Отделянето на адреналина в кръвта поради възбуда, гняв, страх и пр. причинява не само захарна болест, но и различни сърдечни и нервни заболявания. У човека, който преживява силно душевно вълнение: гняв, страх и пр., физиологичните процеси в организма се изменят. обмяната на веществата става ненормална, и плюнката му даже става отровна. Че наистина има връзка между психичното състояние и състоянието на органите се вижда от следното: при безпокойство, тревоги и пр. у оня, който има пясъци в бъбреците, тия пясъци се увеличават. Доказано е, че силното вълнение може да причини даже същинска треска – повишение телесната температура. Това се нарича психогенна треска .
към текста >>

Такива състояния са гняв, страх, униние, съмнение, обезверяване, омраза, завист и пр.
Дисхармонията в ритъма на умственото и астралното тела се предава по-долу на етерното тяло, от дето трябва само една крачка, за да се прояви и във физичното тяло поради някоя външна причина. А кой орган във физичното тяло ще бъде атакуван, това зависи от характера на отрицателната мисъл, чувство и пр. Тук има строга зависимост между опреден вид психични състояния и определени органи и системи на физичното тяло. Този въпрос има и една друга страна, която ще разгледаме тук. Това е тъй нареченото демагнетизиране Има известни отрицателни психични състояния, които демагнетизират. Такива състояния са гняв, страх, униние, съмнение, обезверяване, омраза, завист и пр. При тях в астралното и етерното тела се образуват пукнатини, през които изтича човешкият магнетизъм и други енергии. Това именно се нарича демагнетизиране. А това има голяма важност за здравето. Демагнетизираният е податлив към болести, понеже изтича жизнената му сила; органите обедняват на нея. А знае се, че здравното състояние на органите и тяхната устойчивост към болести зависи от количеството на жизнената сила или праната в тях.
към текста >>

44. ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Да си представим, че човек е в отрицателно състояние на съзнанието, например е изпълнен с гняв, обезсърчение, желание за мъст и пр.
Той има приложение и при въпроса, който разглеждаме тук. Ние сме потопени в един океан от енергии – от най-нисшите до най-висшите, т.е. от енергии с най-малка фреквенция (честота) на вълните до такива с най-висока фреквенция. Но кои от тях ще възприемем, зависи от състоянието на нашия организъм и от състоянието на нашето съзнание. Всемирът е изпълнен както от разрушителни енергии, тъй и от строителни, животворни енергии; той е проникнат и от вълни, които ни носят идеите на един възвишен свят. Да си представим, че човек е в отрицателно състояние на съзнанието, например е изпълнен с гняв, обезсърчение, желание за мъст и пр. Той тогава ще се свърже, ще стане отзивчив към аналогичните разрушителни, низходящи енергии в природата, ще ги приеме, и те от една страна ще понижат нивото на неговото съзнание и от друга страна ще действуват разрушително върху неговия организъм. Това е една от причините за болезненото състояние след отрицателни психични преживявания. Значи прякото действие на такива отрицателни състояния на съзнанието се увеличава чрез привличане на аналогични енергии отвън. Защо Учителят в многобройни лекции и беседи изтъква значението на повдигането на съзнанието чрез размишление и молитва преди и във време на хранене? Защо се препоръчва човек при хранене да не бъде гневен, неразположен, недоволен, обезсърчен, но да бъде пълен с благодарност, с любов, с радостно разположение на духа?
към текста >>

45. РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато детето има разрушителни енергии, например гняв, когато е нервно, сприхаво, нетърпеливо, то има отрицателни енергии и трябва да знаем методите, чрез които да им дадем друго целесъобразно направление.
Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието. Ето защо, на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи. Когато детето е грубо, да не работим за прякото премахване на грубостта, но чрез педагогични средства да увеличим мекотата. Тогава грубостта сама по себе си ще изчезне. Това значи да се работи с положителни, а не с отрицателни методи. Когато детето има разрушителни енергии, например гняв, когато е нервно, сприхаво, нетърпеливо, то има отрицателни енергии и трябва да знаем методите, чрез които да им дадем друго целесъобразно направление. Учителят дава много примери за това. Ще приведем няколко от тях: „Гневът е набиране на излишна енергия. Центърът му е над ушит. Щом гневът дойде у някого, ще вземе мотичка и ще работи. Трябва да имаме една работилница с чукове и други пособия, та онзи, който има излишна енергия, да отиде там да работи.
към текста >>

46. ВЯРА В ЖИВОТА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ще умрат в злоба и гняв мнозина, ала ще има много, които ще потърсят истината, ще потърсят истинските опори на живота, ще потърсят духовното, онова .което не гние и нито молец, нито ръжда го хваща".
Тях книгите и словата не могат да убедят. Единственият начин за убеждение за тях са страданията и обезверяването в собствените земни богове, на които се кланят. А страдания има вече много по земята. И ще има още и то твърде много. Ще се раздруса всеки, ще се разклатят всичките му устои и вярвания. Ще умрат в злоба и гняв мнозина, ала ще има много, които ще потърсят истината, ще потърсят истинските опори на живота, ще потърсят духовното, онова .което не гние и нито молец, нито ръжда го хваща". И ще намерят утеха и смисъл, а след това ще почнат да живеят така, както никога не са живели. Ще живеят със светлина и пробудено съзнание, ще живеят със знание и любов за един нов живот — живот свързан с всички хора, с цялата природа, с Бога, който обхваща всичко. За тия, които търсят и ще потърсят, за тях желаем да нахвърлим тези редове върху най-съществените, най-дълбоките и най-красивите въпроси на живота. На тях желаем да разясним въпросите, обект на религията и духовния живот — в тяхната чистота и от гледището на най-извисеното схващане на съвременността и на новото учение. В днешните времена па угнетение, наш морален дълг е да сторим това, защото „даром сме взели и даром трябва да дадем".
към текста >>

47. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ти ще ме приемеш без гняв и без упрек.
Преминах по острите кремъци на тясната пътека и стъпка по стъпка те приближавах, като падах и ставах, като плачех и ликувах. Сега съм тук, на края на пътеката и никой не може да ми подаде ръка, освен тебе. Силата на силните е като лекия ветрец, който едва полюлява тревата, мъдростта на земните мъдреци е като измамна сянка. Над мене е небето с мълчаливото величие на звездите, а долу зеят мрачни урви, като уста на чудовища. О, повикай ме и ми подай ръка, ти единствена, която можеш да ме изведеш от тук — кротка и безкрайна любов! Ти ще ме приемеш без гняв и без упрек. Ти, която забравяш моите грешки и можеш да избършеш сълзите и кървавите капки по нозете ми. О, ти благодатно и любещо сърце на Всемира, повикай ме да склоня глава и да потъна като малко дете в твоята милувка!
към текста >>

48. ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато пък злъч и гняв бликне от някого, той ще се прихване под дясното подребрие и ще се присвие от болка, защото злъчката се обажда.
Вие чувствувате тежест под лъжичката и като че ли всичко е пълно в стомаха ви. Вие сте обременени с някакво чувство, което ви спъва и накърнява. В такива моменти сърцето може болезнено да се свива, като че ли някоя ръка го е хванала и не му дава волно да се разпусне. Пулсът е ту ускорен, ту забавен. Огън или студенина облива снагата ви, а руменина лази по лицето ви. Когато пък злъч и гняв бликне от някого, той ще се прихване под дясното подребрие и ще се присвие от болка, защото злъчката се обажда. Не са ли това прояви на чувствата, символизирани и изразени чрез храносмилателната и кръвоносна системи, които ние чувствуваме дисхармонирани във функциите си, когато настане в нас известно подпушване? Нашият организъм е символ на нашето цялостно „Аз", като прави видими всички наши вътрешни състояния. Тази физическа видимост на постъпките, чувствата и мислите трябва да търсим във физиологичния живот на органите. Тук от тяхното състояние ние можем да заключим за вида и качеството на проявените мисли, чувства и постъпки. Затова Учителят казва: „Тялото е символ, но идеите не идват от него, а те се проявяват чрез него".
към текста >>

49. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето няколко правила, които ще ви водят към възвръщането на младостта и към дълъг живот: Въздържайте се от гняв, безпокойство, спорове, осъждания, както се въздържате от убийство или кражба.
„Живота е нещо повече от ядене, и тялото е нещо повече от дрехите“. Умът е по-ценен от всички неща, за които се употребяват неговите сили. „Праведникът върви по своя път и силите му от ден на ден растат", — ето мъдрост стара и истинска. Дейността и мисълта, които са в хармония с основния Закон на живота, наистина увеличават силата на тялото и на ума. И едната и другата унищожават вярата в остаряване и немощ и ни дават възможности да чувстваме, с течение на годините, увеличаването на нашите физически сили и способности. Ето няколко правила, които ще ви водят към възвръщането на младостта и към дълъг живот: Въздържайте се от гняв, безпокойство, спорове, осъждания, както се въздържате от убийство или кражба. Те убиват мира на вашия дух и отнемат жизнената сила на тялото ви. Не се стремете, чрез притежанието на външни неща, да добиете сила и щастие. Черпете тези последните от вашия собствен живот. Всичко, което търсите, е там, скрито дълбоко. Вие може би не го съзнавате, но това е така, и, докато поискате, исканото ще се яви пред вас.
към текста >>

50. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да избягва всякакви лоши мисли, гняв, псувни и др.
Мъдрите хора препоръчват да се сее през първите 14 дни, след новолунието, т. е. докогато дискът на луната се пълни, като се избягват дните вторник и събота, като свързани с други планети, които в тези дни лошо влияят на земята. През тях и останалото време (когато луната се разсипва) да се вършат подготвителни работи. Но освен космичното влияние, за добро плодородие влияе и настроението на човека — неговите мисли, чувства и постъпки, както при сеитбата, така и през останалото време. Човек поверява живота си, свързан с храната, на Бога и затова мислите му трябва да са отправени към Него: да бъде весел, радостен, с добри мисли и обноски към ближните си, и към добитъка, който му помага да изкара прехраната си. Да избягва всякакви лоши мисли, гняв, псувни и др. подобни, защото това са живи сили, които се връщат на този който ги изпраща! Житното зърно умира, жертва се, за да даде много плод — да храни човека. Така и човекът трябва да е готов да направи жертва за доброто, т. е. да бъде добър! Като се постъпва така, ще се постигне хармония с по-висшите сили, с Бога и ще се получи Неговото благоволение.
към текста >>

51. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чрезмерното и неблагоприятно влияние на Марса се изразява в насилие, жестокост, гняв, свадливост, кръвожадност, тирания, несправедливост, презрение.
Освен тия четири най-важни линии, на човешката ръка, има още много, които ще бъдат разгледани по-нататък. Марс според митологията е Бог на войната. Той владее марсовата долина, която се простира между линията на живота и главната линия, а също и марсовия хълм, който заема пространството зад марсовата долина срещу полето на хълма на Венера (основата на палеца). Добрите качества на Марса са: храброст. спокойствие, самообладание, покорност, преданост, решителност. Чрезмерното и неблагоприятно влияние на Марса се изразява в насилие, жестокост, гняв, свадливост, кръвожадност, тирания, несправедливост, презрение. Отсъствието на марсовото влияние в един човек означава подлост, страхливост, липса на самообладание и решителност. Луната в хиромантията означава въображението, фантазията. Нейната област, т. е. лунният хълм, заема най-долната част на дланта. Добрите качества на луната са: силно въображение, чистота, хармония, стремеж към възвишеното.
към текста >>

52. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв.
Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв. Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие. Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло.
към текста >>

53. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му.
В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческия и разрушителен инстинкти. Ето защо всички същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червената светлина в нейната най-низка проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека. Когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Този човек е приел малко светлина — само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цялата светлина с всичките й цветове, които един други се допълнят и хармонизират. И действително, гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина. И така, в заключение, за червения цвят ще кажем: Червеният цвят в своята по-висока и чиста проява внася животворна сила; той произвежда оживотворяване. Възприеме ли се, обаче, в неговата груба проява, той произвежда у човека дразнене и буди грубите му инстинкти.
към текста >>

54. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие, жестокост и несправедливост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за убийство и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си.
е благополучието и щастието, или неуспехите и нещастието на всеки човек през живота му са в голяма зависимост от силата на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния на майката и бащата в момента на зачеването, а така също и от силата на техните естествени или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки през време то, когато майката е в бременно състояние, както и през периода на ранното му детство. Така например, ако едно дете е заченато в момент, когато майката и бащата не са имали помежду си силна обич, чиято трайност да е продължавала през всичкото време на зародишното му развитие, както и през време на ранното му детство, то това дете няма да има необходимите жизнени сили за здравето си, поради което често ще боледува и животът му ще е кратък. Ако едно дете бъде заченато в момент, когато двамата са или само единият от родителите му е бил в пияно състояние или страдащ от някакви наследствени или придобити през живота си болести, то неминуемо това дете ще има наклонности към пиянство и ще носи болестите и предразположения към заболяване от същите болести, от които са страдали родителите му. Особено голямо и решаващо влияние върху живота и съдбата на човека оказват силата и трайността на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния, както и естественик или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки на майката през времето на зародишното му развитие и в периода на ранното му детство. Така напр., ако през това време майката не се храни с необходимата храна, не разполага с хубава и удобна обстановка и няма благоприятна среда от хора, а е подложена на неблагоприятни психически, физиологически и физически влияния, които спомагат за появяването на дисхармоничните състояния като: меланхолия, песимизъм, страх, ревност, завист. злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие, жестокост и несправедливост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за убийство и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си. И нека да се знае, че всички унаследени болести и противоестествени склонности, мисли, чувства, стремежи и прояви в човека почти с никакви средства — лекувания, поправителни институти, наказания, огорчения и възпитание — не могат да се отстранят напълно и да се насочи човека в пътя на доброто и разумния живот. Хора, които са родени при гореспоменатите условия, целият им живот бива редица от нещастия и неуспехи, а дейността им е само немислици и пакости, както за околната сряда, така и за самите тях. Това са елементи, които постоянно разрушават живота си и живота на обществото със своите противоестествени, порочни чувства и желания, изопачени мисли, схващания, разбирания и прояви. Това са носители и разпространители на зарази и разрушителни сили, които причиняват бързо израждане и загиване на цели народи. Г-н Дънов казва, че една жена може да стане в истинската смисъл на думата майка и да роди здраво, силно и даровито поколение, което правилно да се развива и да разбира силите и законите на природата и съобразно тях да устройва живота си, само тогава, когато тя има високо умствено развитие, възвишен морал и широка култура.
към текста >>

55. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Фигурата се обърна към мен с един жест на ужасен гняв.
Фигурата се обърна към мене и като че ли ме гледаше. Сетне, със същите огнени букви, тъй бързо изчезващи, тя начерта тези думи. „Повтори моето съобщение“. Но аз неможех да направя това, страхът ме бе направил физически неспособен да го направя. Езикът ми бе станал голям и като че ли изпълваше цялата ми уста. Фигурата се обърна към мен с един жест на ужасен гняв. С едно бързо движение, тя се хвърли към мен и разкъса воала, който я покриваше. Аз почувствах очите ми да са разширяват, когато фигурата се изправи тъй близо до мен. Тя не бе грозна, макар че очите й бяха пълни със студен гняв, гняв, който не възпламеняваше, но вледеняваше. Тя не бе грозна, обаче тя ме изпълни с такова отвращение и страх, каквито аз никога не бих повярвал, че мога да изпитам; нейният ужас се състоеше в нейната страшно противоестествена външност. Тя изглеждаше съставена от елементите месо и кръв.
към текста >>

Тя не бе грозна, макар че очите й бяха пълни със студен гняв, гняв, който не възпламеняваше, но вледеняваше.
Но аз неможех да направя това, страхът ме бе направил физически неспособен да го направя. Езикът ми бе станал голям и като че ли изпълваше цялата ми уста. Фигурата се обърна към мен с един жест на ужасен гняв. С едно бързо движение, тя се хвърли към мен и разкъса воала, който я покриваше. Аз почувствах очите ми да са разширяват, когато фигурата се изправи тъй близо до мен. Тя не бе грозна, макар че очите й бяха пълни със студен гняв, гняв, който не възпламеняваше, но вледеняваше. Тя не бе грозна, обаче тя ме изпълни с такова отвращение и страх, каквито аз никога не бих повярвал, че мога да изпитам; нейният ужас се състоеше в нейната страшно противоестествена външност. Тя изглеждаше съставена от елементите месо и кръв. обаче мене ми се струваше, че това бе сако една човешка маска, взета от една не материална ужасна форма, съставена от плът н кръв, без да има живота на плътта и кръвта. Само в една секунда всички тия ужаси преминаха през моето съзнание. Тогава, след един пронизителен вик, аз изгубих за втори път съзнание в това денонощие, първото, прекарано от мене в храма.
към текста >>

56. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз очаквах да срещна гняв, но нейният глас проникна до моя слух тъй нежен, тъй приятен, като дъждовните капки, и ми направи впечатлението на една божествена еманация, която ни доставя оная сладост, която изпитват обитателите на една изсъхнала страна при един проливен дъжд.
Но дръж се близо до мен, и до моята светлина и аз ще ти покажа пътя, по който трябва да вървиш“ . „Майко, казах аз, а сянката? “ Аз не можех де поставя въпроса си по-ясно. Струваше ми се, че око бих й говорил за тези ужасна фигура, то веднага бих я видял да се появява разгневена пред мене. Почувствах една тръпка, излизаща от нейните ръце, да минава по цялото ми тяло, когато произнасях тия думи. Аз очаквах да срещна гняв, но нейният глас проникна до моя слух тъй нежен, тъй приятен, като дъждовните капки, и ми направи впечатлението на една божествена еманация, която ни доставя оная сладост, която изпитват обитателите на една изсъхнала страна при един проливен дъжд. „Не трябва да се страхуваш от сянката; тя ще бъде победена и унищожена паралелно с растежа на душата и с нейното издигане и закрепване в светлината. Сине мой, сянката съществува в най-вътрешната част на светилището на храма, защото поклонниците, които се намират там, не могат да понасят светлината. Светлинната на вашия свят е изключена там, за да може светлината на духа да я озари. Но слепите жреци се мамят със залъгванията на сянката. Те се жестоко подиграват с моето име, като го произнасят; кажи им, сине мой, че тяхната царица не носи своя скиптър в царството на мрака.
към текста >>

57. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз се повърнах избухнал от гняв, който ме заслепяваше, но запазих мълчание и се възвърнах към спокойното си състояние, защото жрецът Агмад стоеше прав пред мене.
Последвах го с всичката бързина, на която бях способен. Аз бях само едно дете и като дете го преследвах, защото бях разсърден и вярвах, че имам надмощие. Тичайки, ний преминахме през огромни зали, гдето не видяхме никого, детето се промъкваше през големите завеси и аз го следвах с лекотата на едно момче, израсло в полето. Но внезапно се спънах о нещо, което ми се стори като стена от солиден камък. Как бе възможно тя да ми убягна, когато бях точно по петите й? Аз се повърнах избухнал от гняв, който ме заслепяваше, но запазих мълчание и се възвърнах към спокойното си състояние, защото жрецът Агмад стоеше прав пред мене. Бях ли постъпил зле? — Навярно не, защото той се усмихваше. „Ела с мене,“ каза той, като говореше тъй сладко, че аз не се страхувах да го придружа. Той отвори една врата и аз видях пред очите си една градина пълна с цветя, една правоъгълна градина, наобиколена с ограда също покрита с цветя и тази градина беше пълна с деца, които бягаха насам натам, извънредна леко и подвижно, според комбинациите на некаква игра, която аз не разбирах. Те бяха тъй многобройни и се движеха тъй бързо, че изпърво бях смутен, но внезапно аз видех помежду тях детето, което взе моето цвете.
към текста >>

58. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогаз вече анормалните психични състояния, като гняв, безпокойство, отчаяние и пр., които унищожават милиони клетки в човешкия организъм, ще бъдат отстранени.
Науката е създадена за развиване на човешкия ум, е религията — за развиване на човешкото сърце. А това, което наричат философия, — тя е създадена за да съедини силите на човешкият ум и силите на човешкото сърце в едно. Като приложите тези принципи в живота, ще имате новото възпитание. Когато човек проучи законите на своя ум и законите на своето сърце и ги хармонизира, ще се създадат условия на човешката воля да се прояви, канализира и разпредели хармонично енергиите в човешкия организъм. в човешкия мозък. Тогаз вече анормалните психични състояния, като гняв, безпокойство, отчаяние и пр., които унищожават милиони клетки в човешкия организъм, ще бъдат отстранени. Това като знаете, няма да разрушавате организма си, а ще го съграждате. И смисъла на науката им на знанието е да ни научи да градим, а не да рушим. Аз не говоря за едно знание, което осакатява хората и разрушава техния живот, но говоря за знание, което гради, което повдига и облагородява хората, което ги кара да живеят братски, да си взаимно-помагат и да разбират единството, което лежи в техния живот. В света съществува една разумна причина, една разумна основа, която обединява всички хора. С различни имена я кръщават: Бог, Първична причина, Безконечност.
към текста >>

59. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ПРОМЕТЕЙ Когато пълзях между бодливите храсти, които разкисваха дрехите ми и кожата ми; когато пристъпвах но острите скали, които раздираха петите ми до кръв, о, богове, аз бях само едва пробуден юноша, който не разбираше смисъла на своя устрем, нито знаеше размерите на вашия гняв.
Не че простъпките ви не са чисти, но турете още един филтър, през кой го да минат. Филтрирайте мислите, чувствата и постъпките си, и вярвайте, че има Един, който ви обича и иска вие да прогресирате. Той иска да постигнете онези желания, които е вложил в душата ви. Това и аз желая на всинца ви. Из неделната беседа „ Да се не изгуби нищо“, 15 Декември 1935г. ПРОМЕТЕЙ Когато пълзях между бодливите храсти, които разкисваха дрехите ми и кожата ми; когато пристъпвах но острите скали, които раздираха петите ми до кръв, о, богове, аз бях само едва пробуден юноша, който не разбираше смисъла на своя устрем, нито знаеше размерите на вашия гняв. Когато стъпих върху свещената земя, когато почувствах трепета на въздуха над нея, когато съзрях Огъня, който тлееше над короната па Олимп, аз не мислех, о, велики братя, да ставам някакъв герой, ни мъченик. Аз почувствах, че пламна в мен самия огън лампадата неволно както се запалва до жертвената клада. Душата ми просветна от блесналото изведнъж ПРОЗРЕНИЕ, което причинява шемет като силно вино. И знаех. че и аз горя, о, братя, ведно с Огъня, който движи колесницата на небосвода, че съм докоснат от ръката.
към текста >>

60. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

нека тогава построим туй бъдеще от всичко онова що е най доброто в нашата душа, а не от най-лошото: нека го построим от любов, а не от гняв.
Нека го създадем от най-благородното в сърцата си и от най-възвишеното в умовете си. „Бъдещето е едно тайнствено здание, казва В. Хюго, което ние самите, със собствените си ръце, строим в мрака и което по-късно ще трябва да послужи на всички ни за жилище. Но може да настъпи ден, в който то да се затвори над главите на ония, които са го строили и понеже го строим днес, за да живеем в него утре . . . нека тогава построим туй бъдеще от всичко онова що е най доброто в нашата душа, а не от най-лошото: нека го построим от любов, а не от гняв. Нека го направим светло, а не мрачно; нека го направим палат, а не затвор! “ Къде е изхода? — Нека всеки народ да заработи преди всичко за своето духовно повдигане. Да работи за укрепване вярата във всичко положително и добро. Само така, само по този път се създават културни ценности; само така се създават характери и изграждат воли.
към текста >>

И аз видях, че те бяха пълни с голям гняв.
Погледнах, и ето — вътрешната пещера изпълнена със светлина: там стоеше изправена царицата на Лотоса. Бях при вратата, съвсем близко до нея и под погледа на нейните очи. Опитах се да бягам — исках да се повърна — но не можах. Треперех, както никога не бях треперил, нито от ужас, нито от страх. Защото тя стоеше безмълвно, с очи фиксирани върху мен. И аз видях, че те бяха пълни с голям гняв. Тази, която беше за мен нежна приятелка, грижлива като добре майка, стоеше сега пред мен във всичкото си величие и аз знаех, че бях разгневил едно божество, нещо, от което най-много трябваше да се страхувам. „Затова ли, о Сенса! любимец на боговете! затова ли ти бе роден? Зареди това ли твоите очи бяха отворени и твоите чувства направени способни да виждат?
към текста >>

61. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ту искат кораба на прах да разбият И с гняв да разхвърляте го вред по морето• Във страшното дъно во век да го скрият — И кораб и корабник и пътници в него: И затова, злокобно и страшно те вият.
Всички трябва да изучите езика на природата, да разбирате какво ви говори, тогава страданията ще престанат за вас. Това е веруюто на знанието, което като влезе в живота, ще ни преобрази индивидуално, семейно, обществено и ще ни покаже методите на новия живот. УРАГАН Развилнели се вихри, разкипели се бури: Морето реве, талази се бият. В неравен летеж корабът се мата; Ту в бездни, потъне, изчезне в безкрая. Ту хълм от вълни го блъска несвесен. * Ту искат кораба на прах да разбият И с гняв да разхвърляте го вред по морето• Във страшното дъно во век да го скрият — И кораб и корабник и пътници в него: И затова, злокобно и страшно те вият. * А от далече тоз кораб се носи и бяга . . . Към бряг възжелан стреми се и тича — От век обещан. Корабът безспирно напредва, Лети. Корабникът бди над свято кормило И смали, велики Той думи изрича: * — Каквото да стане, каквито и бури да вият, Ще стигне брега корабът и пътници в него.
към текста >>

62. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато тълпата развълнувана, обзета от гняв поради противодействието на жреците, напираше заплашително, много жертви на нейния гняв бяха паднали около мен.
До моите отслабнали уши достигна звука на една дълбока въздишка, която идваше от сърцето на народа и тогава аз разбрах, че тялото ми не напразно е умряло. Моята душа бе това. Тя не само че бе силна, но бе и неуязвима. За нея вече се свърши времето на мизерното съществуване а тези отслабнала форма; тя бе се изтръгнала от този затвор, в който толкова време бе задържана. И това бе само за да се прояви в друга форма, в един здрав, красив и чист храм. Докато тълпата развълнувана, обзета от гняв поради противодействието на жреците, напираше заплашително, много жертви на нейния гняв бяха паднали около мен. Близо до моето безчувствено тяло се бе прострял Агмад, премазан до смърт от тълпата и на страна от мене, срещу леглото, на което лежах бе простряно мъртво прекрасното тяло на Мален. Докато се реех там, потънал в мистичното съзнание на душата, аз забелязах тия паднали духове, потъмнели от порока и амбицията, които царицата на желанието бе запалила в тях, принудени да се хвърлят в този неизбежен кръг, от който не могат да се изтръгнат. Душата на Агмад се беше устремила с бясна ярост, като една черна, нощна птица и Мален, този млад жрец, който ме бе завел до града, го следваше с бърз полет. Той, който подчинявайки се на правилата на своето звание, бе запазил чистотата на тялото си, вътре в себе си бе почернял от непрестанното и незадоволено желание; но тялото му лежеше, като откъснат цвят, красиво като лотос, когато почва де се разтваря над водната повърхности. Чувствах, че моята царица, моята майка ме задържаше в своите обятия за да ми попречи да избягам от сцената а на ужаса.
към текста >>

63. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Силно изживяното чувство на гняв, ярост, озлобление и други, неизбежно се съпровожда от нервни сътресения, които имат значение на разрушителни експлозии в нервната система, а зачестят ли тия експлозии, явяват се нервните разстройства и от там всички нервни и психични заболявания.
Умът се проявява на земята чрез мозъка, сърцето (чувствата) — чрез дихателната система, а волята чрез двигателния апарат на мускулната система. Мозъкът, сърцето, балите дробове, стомаха, ръцете, краката, очите, ушите, носът и пр. са струните на този инструмент и по тия струни се отекват тоновете, които, бидейки в едно правилни хармонично съчетание да-ват това, което наричаме здраве и бодрост, а когато те дойдат в дисонанс (поради това, че някой от тия тонове е нарушил правилното си съотношение спрямо другите), тогава имаме заболяване на една или друга част на тялото. В последно време все повече се засилва схващането, че здравето е резултат на една вътрешна хармония между мислите, чувствата и постъпките у човека, резултат на едно вътрешно и дълбоко разположение. А една такава хармония, едно такова разположение е музика за онзи, който има уши да я чуе. Силно изживяното чувство на гняв, ярост, озлобление и други, неизбежно се съпровожда от нервни сътресения, които имат значение на разрушителни експлозии в нервната система, а зачестят ли тия експлозии, явяват се нервните разстройства и от там всички нервни и психични заболявания. Ако носим в гърдите си едно покискващо чувство на огорчение, завист, отчаяние и др., процесите в дихателната система нарушават своя нормален и хармоничен ход и ако не вземем на време мерки да се освободим от тия разрушителни елементи, скоро ще се появят първите признаци на белодробни заболявания. Върху всички тия състояния може да се въздейства отлично чрез музиката. Всеки може да направи следния опит: Когато човек е силно разгневен за нещо и е изпаднал в крайна възбуда, като рискува да направи нещо, за което в следния момент би съжалявал искрено, нека се спре за миг и да изпее гамата 2 — 3 пъти нагоре и надолу с едно вслушване в тоновете. Ако този опит се направи без предубеждение непременно ще даде резултат: ще се почувства едно облекчение и едно освобождение от някакъв товар, който е притискал преди съзнанието на човека и го е довел до хипнотично състояние на гневната възбуда. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Радиофеномените в Моравска Острава Пръснатата преди няколко месеца сензационна новина за изключителните и неподаващи се на никакво научно обяснение способности на двама фабрични работници от Моравска Острава — Чехословашко, наречени „радио хора“ продължава да занимава специалистите, печата и любопитните из цяла Европа.
към текста >>

64. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Орелът, като видел, че не е можал да развали онова, което Бог е направил, се пръснал от гняв.
Царят започнал изново своята беседа и в края пак заключил: „Което Бог е направил. никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят. Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и младоженецът. Орелът, като видел, че не е можал да развали онова, което Бог е направил, се пръснал от гняв. Под орела трябва да се разбира човешкия ум. Ние казваме понякога, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават тъй, както Бог ги е наредил. Съвременните учители на всяка крачка казват: „Опичай си ума: с глупости светът не върви.“ Аз казвам: благодарете на глупавите, защото Господ заради тях държи света. По-умни духове от дяволите в света няма. Влизали ли сте в тяхното царство, да видите как живеят?
към текста >>

65. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му.
В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческия и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червената светлина в нейната най-низка проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека. Когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Този човек е приел малко светлина — само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цел а та светлина, с всичките й цветове, които един други се допълват и хармонизират. И действително, гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина. И така, в заключение, червения цвят ще кажем: Червеният цвят в своята по-висока и чиста проява внася животворна сила; той произвежда о ж и в о т в о р я в а н е. Възприеме ли се, обаче, в неговата груба проява, той произвежда у човека дразнене и буди грубите му инстинкти.
към текста >>

66. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Върху това не може да се спори; може само да се каже: аз разбирам под понятието мисъл — мисъл, а не никакво движение на мозъчни молекули, както и в думите гняв и страх, се обозначава самия гняв и страх, а не никакво стеснение, или разширение на кръвоносните съдове.
. . (стр. 42) „Да вземем най-напред втората формула: психически ят процес по себе си не е нищо друго, освен физически процес. Ако материалистът действително е решен да се придържа здраво в това твърдение, тогава той е необорим. Положенията: мисълта не е нищо друго, освен движение в мозъка, чувството — нищо друго, освен телесни процеси във фазомоторната система — са напълно необорими, разбира се, не за туй, защото са верни, но затова, защото са абсолютни безсмислици: а глупостта споделя това преимущество с истината, че не може да се обори. Мисъл, която в основата си не е нищо друго, освен движение, е желязо, което е дървено. Върху това не може да се спори; може само да се каже: аз разбирам под понятието мисъл — мисъл, а не никакво движение на мозъчни молекули, както и в думите гняв и страх, се обозначава самия гняв и страх, а не никакво стеснение, или разширение на кръвоносните съдове. Тези последните явления стават и ще стават всякога, когато се явяват първите, но те не са мислите и чувствата; те могат да се обръщат както се ще, но в движението не се крие абсолютно никаква мисъл . . . (стр. 63) „От времето на гръцките философи чак до ден днешен, философията — т. е. универсалното изследване на:действителността, което се издига над физично-астрономичния възглед — е считала за необходимо да постави в основата на действителността един идеален, духовен принцип. Платон и Аристотел, Спиноза и Лайбниц, Беркли и Кант, Шелинг и Шопенхауер, Лотце и Фехнер, колкото и да се различават по друго в своите мисли, в това са всички съгласни, че духовното не играе роля на единично, на странично явление в света, но нещо повече, цялата телесна природа посочва едно вътрешно, интелигибелно, само за себе си съществуващо, което е сходно преживяването в нашата вътрешност.
към текста >>

67. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И виждам се тогаз неволницата земна облъчена в одежди, леки кат воал, и няма вече в мен безверие и съмнение, ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал.
Тези думи са казани от Христа, но до сега те не са приложени. Любовта — това е грамадно, широко понятие, обхващащо в себе си всичко — всички възможности за прогрес и развитие. (следва) На сън Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. * И пееш ти и слушам песента ти — тя нежна е и тиха, пълна с красота; душата ми се пълни с вяра и надежда, сърцето ми с живот, любов и доброта. * И виждам се тогаз неволницата земна облъчена в одежди, леки кат воал, и няма вече в мен безверие и съмнение, ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал. * И няма вече враг и тъмнина, и ужас и лутане и сенки в нерадостен живот, а има светлина, приятелство и обич, към върхове далечни чудния възход. * Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. Д. Антонова СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ ПРЕДЧУВСТВИЕ НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон. Тази жена често е пътувала от Лондон до Па риж с аероплан.
към текста >>

68. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Например, понякога в човека се явява гняв.
И от приложеното ще вземеш онова, което е вярно, а което не е вярно, ще го оставиш настрана. В човека има известни мисли, които са положителни, и други, които са отрицателни. Или, има мисли, които са възходящи, има мисли които са низходящи. Има мисли в човешкия мозък, които разрушават човека, а има и такива мисли, които го съграждат. Има чувства в човешкото сърце, които го разрушават , а има и такива чувства, които го съграждат. Например, понякога в човека се явява гняв. Гневът е едно триене. Ти си слязъл в екваториалната област на човешкия живот или в една вулканическа. местност. Невъзможно е човек да попадне под едно течение, без това течение да го понесе. Не мислете, че хората могат да бъдат свободни от гнева. Гневът е стихия, която навсякъде се проявява.
към текста >>

69. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко едно е предназначено за нещо и пропускането му е причина за гняв, нерви и ужас.
Всеки гони нещо. Не му стига времето. Обхванат от страшната сила на скоростта, гледа да свърши много, макар и повърхностно подхванати неща. Животът е разкъсан на часове, минути и секунди. Тия сиви студени късчета от времето са маркирани с етикетчета. Всяко едно е предназначено за нещо и пропускането му е причина за гняв, нерви и ужас. Няма спокойно творчество. Много са малко ония, които се залавят на някое спокойно и голямо дело, за чието осъществяване се иска потъване в тишината на широка размисъл. Сега трудно се намират такива, които биха могли да отделят пет, десет или двадесет години за някакъв труд. Такъв човек, сякаш, не е от своето време. Той не би могъл да устои.
към текста >>

70. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Предвид на късото време и невъзможността да бъдат консултирани всяка по отделно, лекуването се извърши в един курс, беседи за всички, на тема: „Страх, гняв, грижи, болки н пр.
На семейството тя става главна опора, чувства се щастлива и се провиква: „Какво бих правила,ако нямах съзнанието за съзнателното дишане? “. Обича да говори, разправя много за „чудесата“' на дишането и действително прави такива, негласно, да не дразни „белите кучета“! И мнозина се чудят от къде тя още намира време, за да помага на другите. За дадената на нея помощ, тя се отлага, издължава се към всички, особено към децата, които тя силно обича. Група нервни мъже и жени, млади и стари. Предвид на късото време и невъзможността да бъдат консултирани всяка по отделно, лекуването се извърши в един курс, беседи за всички, на тема: „Страх, гняв, грижи, болки н пр. и техния лек“. В разстояние на 2 часа и 20 минути — изложени в сбита форма тактиката и изкуството да се диша, тези болни слушатели, схващайки добре психологичното значение на дишането, като фактор на твърда воля, всички те бяха излекувани, без разпит, без преглед, без опознаване взаимно. Трудността бе в самата техника на дишането, която не всички успяваха еднакво добре да усвоят, за което ние си бяхме послужили само с пълното дишане, със задръжки от време на време. Това бе достатъчно тези същите болни да могат да лекуват други такива, които на свой ред им оставаха силно благодарни, че са успели да се освободят от тъй скъпите специалитети. Мнозина бяха излекувани само се хомоскопа и с едно упътване, как да си служат с него правилно и колкото е възможно по-често.
към текста >>

71. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако една дума може да доведе човека до изстъпление на гняв или друга да го изпълни с радост и блаженство, колко повече това може да стори музиката, която със своите елементи — ритъм, мелодия и хармония — дълбоко засяга цялата му битност.
Там, в тия области, се пробужда цяла серия от тонове, които създават една вътрешна музика, която излиза вън от плоскостта на обикновеното съзнание, за да навлезе в област, която за сега се проявява у човека само подсъзнателно. В този случай обикновеният човек схваща, че му става някак леко и приятно на душата, изпитва красотата на една чудна хармония, която изпълва цялото му същество със спокойствие и мир и сякаш усеща мека и приятна топлина да се разлива по неговите жили. Всичко това, обаче, за човек с пробудено съзнание на тия по-висши полета е музика и тая музика е така реална за него, както е реална за човек с обикновено съзнание музиката, която той слуша да идва от някой музикален инструмент или от човешки глас. Тая вътрешна музика пробуденото съзнание може да долови още и когато се потопи в размисъл или съзерцание на висшето — великото разумно и великото любящо, които творях света —, когато се отдаде на трепета на някоя добродетелна проява и най после то може да я чуе и в красотата на хубав слънчев ден или тиха звездна нощ, както и в погледа на любящ приятел или в жеста на добро дело. Музиката е едно космично явление, и това, което ние наричаме музика на земята, е само една малка частица от всеобщата музика и то такава, която носи в себе си недостатъците и несъвършенството на едно общочовешко съзнание, което все още е ограничено в тесногърдието на материалистичния мирогледи. Ако една дума може да доведе човека до изстъпление на гняв или друга да го изпълни с радост и блаженство, колко повече това може да стори музиката, която със своите елементи — ритъм, мелодия и хармония — дълбоко засяга цялата му битност. Учителят, който познава добре скритата страна на музиката, препоръчва, когато човек се разгневи да изпее гамата — бавно, тон по тон — нагоре и после надолу. Това като направи два или три пъти гневът ще го напусне. Така, чрез музика, той ще трансформира хаотичните енергии на своето състояние и ще почувства едно успокоение. Когато човек е силно развълнуван, ядосан, оскърбен или е изпаднал в каквато и да е друга силна възбуда, достатъчно е той да запее нещо — любима песен или част от някоя мелодия — за да настъпи успокоение у него. Още с отварянето на устата си той наблюдава едно съсредоточаване на силите в себе си, обръщане поглед навътре, а това е вече начално условие за туряне в равновесие и правилно съотношение противоречивите нервни течения, които възникват при едно от изброените състояния.
към текста >>

Това е вярно и за човека - когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му.
Той е емблемата на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворната сила.+ В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу от октава в октава той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борчески и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-ниска проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека - когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Това показва, че този човек е приел малко светлина - само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цялата светлина - с всичките й цветове, които един друг се допълват и хармонират. Гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина. Червеният цвят, както се проявява на Земята, е свързан в астрологията с планетата Марс. И качествата, които приписваме на този цвят - борчество, активност, грубост, са качества, които астрологията приписва на Марса.
към текста >>

72. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са неспособни на негодувание или гняв.
За да се решат на каквото и да било, те трябва да бъдат подбуждани от външни влияния. Склонни са да отлагат работите винаги за „утре” даже и това, което е твърде спешно и потребно. Отстъпват пред най-малките препятствия и за нищо не се загрижват и не се трогват, каквато и опасност да ги застрашава. Не се сърдят. Не излизат от себе си, когато ги оскърбяват. Те са неспособни на негодувание или гняв. Чуждият успех не им всява завист, тъй като за тях честолюбието няма никакво значение. Техният ум е студен и бавно работи. Те живеят във въображението си и са силно впечатлителни, силно чувствителни и са възприемчиви към сантиментални и поетически впечатления. Те са съзерцателни, пасивни и безропотно се покоряват на съдбата си и лесно пренасят горести и разочарования. Техните душевни и сърдечни страдания са твърде тихи.
към текста >>

73. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Техният гняв бавно се възбужда, но затова пък, възбуди ли се, е ужасен.
Храносмилането у тях е бавно, запичането силно и продължително. Техните сънища са безпокойни, следствие страшни съновидения и ужасни кошмари. Често страдат от дълги и жестоки безсъници, и тревожни и странни халюцинации. Те са мрачни, мълчаливи, недоверчиви, песимисти. Те прекарват своя живот в безпокойства, грижи, страхове и подозрения. Техният гняв бавно се възбужда, но затова пък, възбуди ли се, е ужасен. Те са злобни и отмъстителни. Никога не прощават обида. За дълго държат в сърцето си злобата и чувството на мъст. Тяхната чувственост е твърде силна и страстите им отиват до крайност. Те са постоянни във всичко, както в ненавистта, така и в любовта.
към текста >>

Човек, който изпитва гняв, завист, ревност, страх, често почервенява или побледнява.
Трябва да избягваме гнева, злобата, завистта, ревността, раздразнението и да развиваме добри чувства и добро разположение на духа. 3. Да не се боим от смъртта, и да вярваме в безсмъртието, т. е. в Бога. Нашето съществуване, казва Лаковски, зависи от кръвообращението, посредством което разните части от тялото ни получават нужния материали, особено кислород. Много кръвоносни съдове могат да се съкращават под влиянието на чисто психически преживявания. Човек, който изпитва гняв, завист, ревност, страх, често почервенява или побледнява. Обяснението на това е, че тия душевни преживявания предизвикват съкращение на съдовете, и циркулацията на кръвта се нарушава. Ако това явление е силно и даденият субект има ненормално тънкостенни съдове, последните могат да се пукнат и да дадат опасни, дори смъртоносни вътрешни кръвоизливи. От друга страна, казва Лаковски, хромозомите и хондромите в клетките с тънки тръбички, изпълнени с особена течност, която провежда електрическия ток. Благодарение на това те са особени възприематели на електрически вълни, под чието влияние започнат да вибрират, както антенна на радиоприемна станция. От това тяхно вибриране, според Лаковски, зависи животът на организма, и забавянето или спирането му означава болест и смърт.
към текста >>

74. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А видиш ли опасност да налита земята, откърмила душата ти — обличаш броня на светлина, за да се биеш с облечените в мрак — и тогава твоят свещен гняв цепи с бранен вик тъмнините,— както меч разцепва череп на противник.
Ще трепне ли в тебе смелост — с едно движение на ножа да разделиш Вчера от Утре — и да внесеш в душата си вечното Днес —? Направиш ли това, Скорпион ще те назоват. И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш душата си. за да пази всичко живо от зло и от гибел и от вражески напади. Стрелец е твоето име. А видиш ли опасност да налита земята, откърмила душата ти — обличаш броня на светлина, за да се биеш с облечените в мрак — и тогава твоят свещен гняв цепи с бранен вик тъмнините,— както меч разцепва череп на противник. И тогава те наричат Козирог. Иде твоят сетен завой —: да победиш Великия Змей, който плува в огнени вълни — и дига бури и клати земята —и пак се крие, за да го не уловят. А ти ще прецедиш през шепата си цялото море — и ще уловиш Змея, както се улавя бисер или коралово клонче. И Водолей ще те назоват тогава. Твои са Двете Риби — Черната и Бялата —: ти знаеш най-страшното, което човек узнава най-подире.
към текста >>

75. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност.
Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 247) Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност. Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени. Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата. ГЛАВА VI Отношения между знаците и планетите Досега разгледахме елементарното естество на знаците и планетите.
към текста >>

76. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко възбуждане, всеки гняв не е нищо друго, освен война.
Трябва ли за този спор на тия двама души да се хвърлят бомби всред мирното население? В старо време е имало два начина за разрешаване на въпросите. Когато е ставало война, докато хората не са били много културни, всички са се биели, всички са вземали участие» Когато станали по-културни, тогава оставали да се бият само двамата държавни глави. И след като единият от тях побеждавал, другите се подчинявали на съдбата. Война става и в нашето тяло. Всяко възбуждане, всеки гняв не е нищо друго, освен война. Знаете ли. колко милиона клетки стават жертва при едно сърдене или при един гняв? Някой път по 500 — 600 милиона клетки стават жертва, а по някой път и по няколко милиарда. Ето защо. като знаете това, вие не трябва да се сърдите.
към текста >>

колко милиона клетки стават жертва при едно сърдене или при един гняв?
Когато е ставало война, докато хората не са били много културни, всички са се биели, всички са вземали участие» Когато станали по-културни, тогава оставали да се бият само двамата държавни глави. И след като единият от тях побеждавал, другите се подчинявали на съдбата. Война става и в нашето тяло. Всяко възбуждане, всеки гняв не е нищо друго, освен война. Знаете ли. колко милиона клетки стават жертва при едно сърдене или при един гняв? Някой път по 500 — 600 милиона клетки стават жертва, а по някой път и по няколко милиарда. Ето защо. като знаете това, вие не трябва да се сърдите. При една война в тялото се унищожават множество здрави, разумни клетки. След това човек се чувства отслабнал, разорен и си казва: Защо ми трябваше да водя тази война?
към текста >>

77. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Божият справедлив гняв ще се излее и над вашите глави.
Но тя ще бъде още по-страшна. След изпитанията на които подлагате живота на милиони поверени ви същества, съзнателни и несъзнателни, виновни и невинни, идват и собствените ви изпитания. Ще отговаряте за всички и за всичко. Гответе се от сега да понесете заслуженото Божие наказание. Гласът на Правдата, Истината, Светлината, Мъдростта и най-сетне и гласът на съвестта ви ще проговори и поиска възмездие. Божият справедлив гняв ще се излее и над вашите глави. Дълготърпеливият, но справедлив Съдия, седящ на невидимия небесен Престол, Който само Вашите очи, замрежени от пролятата кръв, не могат да видят, гръмогласно ще ви призове на подсъдимата скамейка Гответе се. Дарин ВЕЛИКОТО Велико, прекрасно събитие: се е хор светъл — души, сплотени пред чудно откритие — пътека, към Бога която виши. * И тръгват в пътека желана и в песни преливат избликнал екстаз. Към тях се прилепят душите страдални, дочули във себе си Божия глас. * Метежен, безформен остатък от минало се гърчи в предсмъртна агония.
към текста >>

* Аз ида в Правда — с меч да припозная насилието с колко е глави, лъжата — с колко е езици в тая земя, която с гняв ще размотая и сам кълбо ще свия без „уви“.
* Аз ида в мощ и слава от безкрая и силата Си всекиму ще дам и славата Си ще му обещая и мъдростта Си ще му завещая — О, стига да ме чака буден, сам. * Аз ида, ето ида в сън-омая . . . Недей мисли, че ме сънуваш в сън: почуквам вече — и във твойта стая ще вляза с блясък и ще възридая, ако те сваря сух, безлистен пън. * Аз ида, благ и строг, да обладая с крило на обич, мир и прелюбов душите ви и с пламък да узная, дали сте с плът и дух съсъд за Рая или тепърва ще горите в ров. * Аз ида в Правда — с меч да припозная насилието с колко е глави, лъжата — с колко е езици в тая земя, която с гняв ще размотая и сам кълбо ще свия без „уви“. * Аз ида лек и тих, като сияя във утринния от лъчи букет: Над рамото ми пламеней, играе на слънцето ликът пресветъл. В края узнай, че грея Аз и лея мед. * Аз ида вихрен пряко Звездороя по друм, осеян от планетен цвят . . . Запалена стрела - летя в прибоя на етерния океан и във пороя съм Пеперуда-плам над тоя свят.
към текста >>

78. -

Страшен гняв обзел Силният когато разбрал, че Любящият не изпълнил заповедта му Той изпратил един полк войници, водени от един генерал, да хванат Любящият и жив или мъртъв да го доведат при него След много дни и дълъг път войниците стигнали до оня град, където бил влязъл Любящият.
Любящият получил царската заповед и отговорил: — Идете и кажете на вашият цар, че минава и отживява вече времето си царството на Силният и че е дошло времето на Любящият. Ала пратениците на Силният не се върнали вече при своя цар: те били пленени от Любящият и станали поданници на Новото царство. А Любящият продължавал до ходи по села и градове. И всички поданници на Силният, които виждали красивото лице не Любящият и слушали сладките му слова, всички ставали поданници на Новото царство. Половината от поданниците на Силният били вече преминали в Новото царство. Страшен гняв обзел Силният когато разбрал, че Любящият не изпълнил заповедта му Той изпратил един полк войници, водени от един генерал, да хванат Любящият и жив или мъртъв да го доведат при него След много дни и дълъг път войниците стигнали до оня град, където бил влязъл Любящият. Генералът дал заповед на войниците да заобиколят площада, всред който Любящият говорел на заобикалящите го хора. Ала работата не станала тъй, както заповядал генерала. Вместо да заобиколят и хванат Любящият, войниците се загледали в неговото красиво лице и били пленени от неговите силни слова. И всички войници, заедно с генерала си оставили царството на Силният и преминали в Новото царство, намерили жадуваното щастие и свобода, които им липсвали по-преди. Любящият напредвал вече към столицата на Силния.
към текста >>

79. -

Има много и добре проверени случаи, от които се вижда, че при всяко избухване на гняв и ярост, млякото на майката става отровно и може па причини смърт или тежко заболяване на кърмачето.
Гневът превръща химическите свойства на слюнката в опасна за живота отрова. Внезапните и безмерни душевни вълнения разслабват сърцето и причиняват понякога лудост и смърт. Научно е доказано, че обикновената пот химически се различава от студената пот, която избива при силно съзнание на своята виновност. Един естествоизпитател чрез опити е достигнал до там, че да определя с химически анализ по капката пот или слюнка, каква страст е вълнувала човека, когато тази капка пот или слюнка е взета в момента на изпитваната страст“. Страхът убива хиляди животи, когато спокойствие и куражът упражняват животворно влияние. Има много и добре проверени случаи, от които се вижда, че при всяко избухване на гняв и ярост, млякото на майката става отровно и може па причини смърт или тежко заболяване на кърмачето. Един припадък от ярост често бива причина на апоплексия и смърт. Тежки душевни борби могат в една нощ да сломят един живот. Скръбта, ревността, постоянните грижи и изтощителния страх довеждат до лудост и тежки разстройства. Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху тялото и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести. Страхът, гневът, злобата влияят върху тялото по тоя начин — като затварят каналите на тялото и поради това замедляват течението на жизнените сили.
към текста >>

80. -

При възбуда, гняв или апатия, човек да направи няколко дълбоки вдишки, и всички тия отрицателни прояви изчезват.
Учителят казва по този въпрос така: „Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да добие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите“. Дълбокото дишане облагородява чувствата Когато човек се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духът си. Разбира се, при тези вдишки съсредоточаването на мисълта е необходимо. При възбуда, гняв или апатия, човек да направи няколко дълбоки вдишки, и всички тия отрицателни прояви изчезват. Човек, който почва да диша правилно, става спокоен. Това е. защото всички физиологични функции в организма му стават правилно, и от друга страна дълбокото дишане внася хармония, сила и музикално състояние и в психичния му живот. При правилното, дълбоко, ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си. От друга страна, по този начин той се освобождава и от всякаква апатия.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

способни са за обич и гняв; предпазливи са, тайни, способни да придобиват, борят се и разрушават в голяма или малка степен; така, ако хитростта преобладава в някой човек, защо да не бъде допустимо, че той ще има хитър, лисичи изглед?
Голямата разлика лежи в свръхструктурата — в съществуването в единия случай на разсъдителните сили и духовните чувства и в отсъствието им, в другия. Животното е просто едно животно, и не може да бъде нищо друго. Човекът е всичко, което е животното, с прибавка на разум и духовност. Защо тогава не трябва да има прилика между човека и животните? И едните и другите имат сетива на зрение, слух, вкус, обоняние и пипане, имат любов към живота и инстинкт за себесъхранение;. способни са за обич и гняв; предпазливи са, тайни, способни да придобиват, борят се и разрушават в голяма или малка степен; така, ако хитростта преобладава в някой човек, защо да не бъде допустимо, че той ще има хитър, лисичи изглед? Или защо куражът и съзнанието му за сила не ще го направят като лъва и му да- лат лъвско изражение? Древните физиогномисти придаваха голяма важност на същинските или въображаемите прилики между човека и животното, но техните теории не са толкоз ценни. Модерни писатели по същия предмет също тъй си въобразяват и се смятат за забавни, вместо поучителни. Ние ще претендираме малко повече за бележките си в тази глава. Ако четецът се забавлява приятно и органа на веселостта се развие, горните извивки на ъглите на устата се подобрят, това значи, че не сме писали напразно.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато слушал за новите победи на македонците под началството на баща му, той плакал от гняв и завист и казвал: „баща ми ще покори целия свят, и за мен няма нищо да остане“.
За какво е извършил толкоз военни подвизи ? За доброто и славата на отечеството или за обогатяването на своята страна? Не. Своето отечество Македония, поради вечните войни, той съсипал и обезлюдил, а пък нейната слава не била нему твърде драга и скъпа. Нему трябвало само своя, Александрова слава. Когато баща му Филип воювал сполучливо, той не се радвал за успехите на отечеството си. Когато слушал за новите победи на македонците под началството на баща му, той плакал от гняв и завист и казвал: „баща ми ще покори целия свят, и за мен няма нищо да остане“. Той бил от тези човеци, които живеят само за своя лична слава, за да се разнася името му гръмогласно по целия свят. И наистина, неговата колесница е преминала с голям шум и блясък по световната сцена. Но какво е имало вътре в тази външно позлатена колесница? Ето какви: множество градове и села били съсипани. Развитието на живота за десетки години се сгряло.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* На заледеното сърце любовно благите слова милуват нежно бол и гняв със огъня на любовта.
* И лунни нощи звездочели, и мрак потаен и покой . . . Там пътници за сън примрели, изнесли веч пустинни бой, * заспиват сладко и сънуват за приказен неземен кът, че утре пак ще да пътуват по пясъчни, безводен път * * * ДВЕТЕ ТОПЛИНИ Де има ледена скала, макар да е накрай света, що слънчевата топлина не може я разледени? * Де има кораво сърце, окаменело от злина, що милостта и любовта не могат го преобрази? * Безспирно слънчеви лъчи милуват ледната скала, и тя топи се и сълзи, кат бистра, прелестна роса. * На заледеното сърце любовно благите слова милуват нежно бол и гняв със огъня на любовта. . . * На край света, на край света скала вледена и злина не могат вече устоя пред огъня на любовта. * * * НАПРЕД! Напред, девойко, във борбата! Не бой се ти, не крий се веч: по цели свят зове тръбата, арената не е далеч!
към текста >>

* Но на безмерната й жал глас тихичко й отвещал: „девойко мила, не тъжи, от Божи гняв не се плаши, че колко всеки да греши, сам себе с сълзи той теши.
Покорих ли му се тогаз, когато милият Отец, на път за грешната земя, да бъда чиста и света, заръча, украси с венец? * Той нивга туй не би простил, Той мене люто би проклел. Изгубих свойта чистота, възлюбих земен господар, любих и любя го със жар, — изгубих волни си крила. * Конец, конец на тоз живот, във тесни дъсчени кивот, аз искам, искам да умра, но как? Безсмъртна ми душа, в ад ли слезна да горя, ще съм пак жива, да скърбя. * Но на безмерната й жал глас тихичко й отвещал: „девойко мила, не тъжи, от Божи гняв не се плаши, че колко всеки да греши, сам себе с сълзи той теши. * А твойта рана, що боли, сал времето ще излечи! Дерзай! напред и песни пей за свойте болки и тъги, за хорски сълзи и беди, любов в сърца човешки лей. * Аз Бог съм строг от край света, но с правда движа таз земя, и теб не ще да прокълна, че кой е страдал и любил, на мене трижди е по-мил — Аз тебе ще благословя. . .“ ОЛГА СЛАВЧЕВА РЕЛИГИЯ И МУЗИКА Лекция, прочетена от А.
към текста >>

Той, който гледа да не греши, за да не привлече Божия гняв и отмъщение, не е религиозен.
С това той не е религиозен. Може човек да ходи редовно в църква, да пали свещи, да пости в среда и петък, и пак да не е религиозен. Може човек да пости постоянно, да живее като аскет в скъсани като парцали дрехи, да си къса месата, за да привлече благоволението на Бога, и пак да не е истински религиозен. Такъв човек може да е далеч, твърде далеч от Бога. Може човек да се моли Богу да има къщи, ниви, ливади, воденици и пр., и пак да не е религиозен. Той, който гледа да не греши, за да не привлече Божия гняв и отмъщение, не е религиозен. Този, който не греши и даже прави добрини, за да бъде удостоен след смъртта си с вечното блаженство в рая, няма понятие, що е истински религиозен живот. За да разберем, що е истинско религиозно чувство, нека вземем едно сравнение. В Средня-гора има местност, наречена „Борикаш“. Тя се намира в дефилето на река Златевица, приток на Тополница. Тези, които са ходили на това място, казват, че това е едно от най-красивите места в Средна гора със своите борови гори, прагове, лъки, цветя и пр.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей!
. . * Но моето сърце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял свят от красоти и светлини без край!... * * * ПРЪЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се река и там, да ме убий, * аз питам, в смут дълбок: змиярника — земята как е можал до днес Творецът да търпи? Как ангелът лъчист в скинията си свята дръзна убийцата от мен да утаи? . . . * О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей! * Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей! . . . Иван ТОЛЕВ A. DUCASSE — HAR1SPE. САМАРЯНКАТА (библейски епизод) „Ако би знаяла божията дарба“.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Върховният е едно съединение на два очевидно противоречиви елементи, които той нарича Огън и Светлина, или Гняв и Милост.
Произвеждането на всичките неща става чрез съединението на Волята с Мъдростта, Бащата с Майката, неизявеното става изявено, скритото (латентното) става активно. На всяко поле манифестацията произлиза от междудействието на две противоположни, но зачитащи една друга, сили или начала, активни и пасивни, и от тяхното равновесие. Волята и Мъдростта или Бащата и Майката на божествените творчески сили стават в природата Сила и Пространство, които раждат движение. Междудействието на разните форми на движение съставят атома или електрона; комбинациите на атомите или електроните произвеждат химически същности, и т. н. В всичките съждения на Бьоме се изтъкват, както той ги нарича, Трите Начала. Върховният е едно съединение на два очевидно противоречиви елементи, които той нарича Огън и Светлина, или Гняв и Милост. с други думи, Закон и Любов. Тези два принципа съществуват във всичките създадени неща. От съединението им произлиза третият, който се проявява в нашето външно или временно естество и възприема от качествата на двата. Това, което Бьоме нарича Огънят или тъмният принцип у Бога, е в същност едно латентно и неизявено състояние, което формира, както е било, основата, върху която Светлината или Любовта -принцип може да действа. Тъмният принцип става лош, когато се открие, т. е.
към текста >>

Той криво разбира Бога и го счита като изпълнен с гняв и отмъщение, вместо с любов.
Това, което Бьоме нарича Огънят или тъмният принцип у Бога, е в същност едно латентно и неизявено състояние, което формира, както е било, основата, върху която Светлината или Любовта -принцип може да действа. Тъмният принцип става лош, когато се открие, т. е. се събуди за дейност. преди да е бил превърнат от Светлината или Любовта-принцип. Върховният не желае той да се открива, но му позволява да действа, ако човекът така иска, защото иначе човек никога не би станал самосъзнателен, Човекът се намира в едно“фалшиво въображение“ , като Бьоме го нарича, когато отстъпи на Тъмния Принцип, и тогава Бог може да му говори само с езика на огъня и гнева, термини, които човекът е направил за себе си, а това ще става до тогава, до когато човекът остава в онова „фалшиво въображение“ . Той криво разбира Бога и го счита като изпълнен с гняв и отмъщение, вместо с любов. милост и благост. Освен тези Три Начала има, или по скоро се съдържат в тях, и тези, които Бьоме нарича седем качества на Вечната Природа, седемте свойства на силите, чрез които божествената енергия оперира. При всичко че всички качества имат собствена специфична същност. те пак образуват едно хармонично цяло, и всяко от тях по отделно зависи от другите шест или съществува вътре в тях. Те работят едновременно, както нашите пет сетива и проникват във всичките неща, От най-висшето до най-низшето.
към текста >>

„Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден.
Вместо да се разсее от божествената светлина, която примирява противоположните сили, то ги подклажда, докато най-после страданието стане постоянно и съществуването се превърне на борба и мъка. Така се явяват тъй наречените дявол и ад, когато отрицателната или тъмна троица, отделена от светлата троица, се манифестира в разумното творение, вместо да остане в скрито или латентно състояние. Злото, като такова, което се е появило за пръв път. според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй. Този себе-център или „centrum naturae“ , е основата, на която почива адът. „Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден. Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга. Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ . Той е противопоставил волята си на божествената воля. Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце.
към текста >>

Луцифер събудил принципа на Божия гняв, и тъмната троица го завладяла.
Тъмният принцип вътре в него търсел начин да се манифестира. Той отворил „centrum naturae“ и паднал. Той се съсредоточил в самия себе си, вместо да се съсредоточи в Бога. С това падане, основата на ада, която била скрита от цялата вечност. се манифестирала. Луцифер събудил принципа на Божия гняв, и тъмната троица го завладяла. Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля. Цялото снаряжение на природата се разслабило и един нов свет се издигнал, в който двойствените принципи се разделили, понеже единият бил винаги по-силен от другия. Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането. Извън-едноелементния свят се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други. И настъпило ужасно „мъчилище“ или смущение.
към текста >>

Той не е имал онова себелюбиво знание на злата воля или користолюбие, завист и гняв, а само чиста наслада на любов“.
Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил лъчисто същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност. Тялото му не било грубо като нашето, а етерно, по естеството си. Вътрешният човек държал в себе си външния, като затворник, и го прониквал, като желязото, което свети, когато е проникнато от огъня и изглежда като да е самото то огън. Когато, обаче, огънят изгасне, тъмното желязо пак се появява. Бьоме описва положението на Адам преди падането му така: „умът на Адам е бил невинен като на дете, което играе с чудесата на баща си. Той не е имал онова себелюбиво знание на злата воля или користолюбие, завист и гняв, а само чиста наслада на любов“. „Вътрешният човек се намирал на небето. . . Той знаел езика на Бога и на ангелите, както и езика на природата . . . той давал имена на всичките създания, според същността и качеството им“.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изглежда да се доказва това, защото много клетви, изказани в силен гняв, са се изпълнявали с всички пророкувани подробности.
Могат ли духове или сили да произведат физически резултати чрез нашите тила, които да превишават и надминават това, което можем да извършваме само чрез волята си? Некои така са мислили, и тази идея е основа на голяма част от средновековната магия. И от де е дошло широко разпространеното вярване в силата на умишлената и концентрирана клетва да прави действително зло на прокълнатия? Омагьосванията и котлите на врачките, восъчните фигури, които се набождат с игли от магьосника, не са нищо друго, освен средства да успокояват външните чувства, и да завладяват мисълта, която в желания момент, се проектира с ужасна сила и злоба против омразния обект. Може ли такова действие да има някакви последици? Изглежда да се доказва това, защото много клетви, изказани в силен гняв, са се изпълнявали с всички пророкувани подробности. Вярно е, че колкото повече човек изучава тези неща, толкоз по-малко се чувства наклонен да ги изостави без изследване. И макар че никоя теория не обяснява всички случаи, при все туй може да се достигне до известно разбиране. Чрез хипнотизма или самовнушението човек може да види и да чувства по начини, за които още ни е малко известно. Безспорно е, обаче, че около нас съществува един свръхфизически свят, със свои жители и закони, който дохожда в стълкновение с нашия, и трябва само една малка промяна на действието, за да има видимо явление. Теориите и фактите сигурно помагат, за да се наредят разпръснатите откъслеци от сведения в един методичен план на вселената.
към текста >>

Съобразно с това, ревнивостта (смешението от егоизъм, загриженост и гняв или алчност, свързана с лукавство) зеленосиньо-кафяво с червени петна, които изглеждат като петната на скарлатината.
В началото на поменатото съчинение има една табела (фронтоспис), която ориентира в „значението на боите“. На всеки психогонист, според характера му, е свойствена една боя. И ако народната традиция приписва на вярата синя боя, на любовта червена и на надеждата зелена, изглежда, че тези символи, черпени от чиста интуиция, се оправдават чрез табелата за боите на ясновидеца. Тази табела дава хубава синя боя на един акт от чисто религиозно чувстване; на способността за приспособяване (която е близко до надеждата) един зелен психогон, а на любовта червени бои: алтруистичната любов ясно червена (розова), егоистичната — червена на петна, - чистата любов — приблизително рубиново-червена. Гневът е огнено-червен, чувствеността е кръвно-червена; егоизмът създава кафяви психогони, а отчаянието сивовиолетни. Съобразно с това, ревнивостта (смешението от егоизъм, загриженост и гняв или алчност, свързана с лукавство) зеленосиньо-кафяво с червени петна, които изглеждат като петната на скарлатината. Високата сила на ума се характеризира чрез лимонено-жълти образи, остроумието дава хромово-жълти психогони, ограничен ум — тъпи. Гордостта се изразява чрез оранжева боя, съчувствието чрез зеленикава, любовта към човечеството чрез мека, светла виолетова, подобно на това и възвишената душа. Егоистичната религиозност се познава по мътните петна в сини образи, хитростта по зелено-сивата боя, а злобата по черно-кафявата. Естествено, тези определения на ясновидците, понеже почиват на субективни наблюдения, са изложени на произволни съмнения, додето не се намерят средства, за да се направят същите наблюдения „с една степен по-дълбоко“ и по-достъпни за физиологическото възприемане. Най-сетне, трябва да повярваме в това, което всички очи виждат.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Формалната връзка между чувствените вълнения (като гняв или печал) и получаващата се фигура на плочата още за дълго не ще може да се контролира.
Неговите съчинения са творения на удивително усърдие, на един голям изследвач в науката, и резултат на грамадни познания. Но изглежда, че тези съчинения не можаха да ползват съвременниците на автора. Може би следващите поколения ще ги оценят и използват. Днес те са още малко известни, защото повечето от онези, които ги вземат на ръка, обикновено си казват: „трябва да се признае, че това е една трудна и сериозна наука, но почти на всяка страница има толкова мистицизъм, че разбирането е доста затруднено“. Както и по-рано казах, за разрешаване на проблемата за възможността на психографията, най-целесъобразно е да си послужим с представи от оптически произход и да ги поставим да действат върху плочата. Формалната връзка между чувствените вълнения (като гняв или печал) и получаващата се фигура на плочата още за дълго не ще може да се контролира. Когато, обаче, поискаме да добием психограма на един нагледен обект, доказателството за съществуването на психографията е толкова по-силно, колкото по-ясно бъде полученото изображение. Чрез упражнение психографът би трябвало да достигне до безпогрешна сръчност и съвършенство. Мисля, че този феномен наложително се нуждае от изследване и проверка и целта ми тук е да дам едно теоретическо осветление по прЯд- мета, както и да дам потик към нови опити и изследвания. Не искам да се разбере, че се опитвам да наложа догматически същината на психографията. Например, аз сам съм от дирещите истината в случая и се старая да поднеса събрания до сега материал за ориентиране на другите.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато тя се възбуждал (от гняв, страх и пр.), сензитивността й се усилвала.
Това показва, че връзката (rapport) между приспания и магнетизатора е нещо независимо от силите на ода. Тая връзка между тях не лежи в ода, а в нещо друго. Такова е мнението на Райхенбаха („Сензитивният човек“ том II, стр. 669.). Според Райхенбаха, сензитивното виждане на ода и ясновидството във време не магнетичния сън не са идентични. Напр. у г-ца Ацмансдорфер, когато едното се усилвало, другото отслабвало, и обратно Първото е нещо по-външно, а второто — по-вътрешно. Когато тя се възбуждал (от гняв, страх и пр.), сензитивността й се усилвала. Ясновидството й в бъдещето — обратно — се усилвало, когато била в спокойствие. Обратните паси действат соретичнс и усилват сензитивното виждане на ода. А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват. От друга страна знае се, че правите паси причиняват падане в магнетичен сън, в който субектът проявява ясновидство. От всичко това се вижда, че не можем да отъждествим сензитивното виждане на од с ясновидството.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Туй е вярно и за самия човек, когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му.
Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. Запример там, дето присъствува червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек, когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой, защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина! Гневът или негодуванието в даден момент, тъй както ние ги схващаме, подразбират една вътрешна нужда, отсъствие на нещо, за което ние се борим да го добием. А кой се бори в света? - гладният. Кой се стреми да забогатее?
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Щом като Бог е любов, защо в Библията Той изглежда понякога като същество, пълно с гняв и отмъщение?
Библията е за човешкия род едно откровение на живот, любов и истина. 51. По какъв начин тя е дадена на човечеството? Чрез просветените хора от всички времена. 52. Каква е целта на Библията? Целта на Библията е да открие Божието естество, естеството на човеците, отношението на Бога спрямо тях и техните отношения помежду им. 53. Щом като Бог е любов, защо в Библията Той изглежда понякога като същество, пълно с гняв и отмъщение? Защото Библията е написана от хора и несъвършените понятия на човеците са отразени в нея. 54. Как може да се отстрани всичкия Анев и отмъщение от Библията? Чрез едно духовно тълкуване. 55. Кой е ключът за разбиране духовният смисъл на Светото Писание? Законът на духа. 56.
към текста >>

Кои са неприятелите, срещу конто ние можем да проявим своя гняв?
Кой е ключът за разбиране духовният смисъл на Светото Писание? Законът на духа. 56. Какъв е законът на духа? Каквото човек посее, такова и ще пожъне. Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той. 57. Кои са неприятелите, срещу конто ние можем да проявим своя гняв? Лошите мисли. 58. Щом като злото не е положителна сила, какво трябва тогава да мислим върху противоречието между доброто и злото? То е противопоставяне на заблуждението спрямо истината. 59. Що е истина? Истината е прилагане на правилни и добри мисли. 60.
към текста >>

В книгите на индийския законодател Ману е отбелязано следното очертание относно този характер на ориенталската, особено индийската, жена: „Брама даде на жената, покрай любовта й към леглото, стола и разкошеството още и зли жажди, гняв, лоши наклонности и извратености“.
Групата ръце с малки палци принадлежи на жени, които са повече чувствени и чувствителни, отколкото остроумни. Тяхната любов е все и вся, и ако и да не са понякога хубавици — то все пак са по-привлекателни, отколкото първите. Такива жени обикват мъжете със своята присъща истинска женственост. Тъй като у жените владее повече малкия палец съразмерно с женската им конструкция, то преди всичко ние ще говорим за значението на малките палци. Малък палец на тясна, дълга и тънка ръчица срещаме у ориенталските, горящи за наслада, жени, които живеят само за веселие и удоволствия, а къщните им задължения, с малко изключения, са почти занемарени. В книгите на индийския законодател Ману е отбелязано следното очертание относно този характер на ориенталската, особено индийската, жена: „Брама даде на жената, покрай любовта й към леглото, стола и разкошеството още и зли жажди, гняв, лоши наклонности и извратености“. Малък палец в свръзка с лопатовидни пръсти показва преданост и широка душа, но също и обич за дейност и разбиране на условията на реалния живот. Такива жени обичат и разбират от коне и други такива домашни животни. Техните идеи са насочени въобще повече към полезното и практичното, отколкото към идеалното. У жени, които притежават малък палец в свръзка с ъглести пръсти, намираме винаги любов към ред и точност. Такива жени държат своите къщи приветливи и.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Има много и добре проверени случаи, от които се вижда, че, при всяко избухване на гняв и ярост, млякото на майката става отровно и може да причини смърт или тежко заболяване на кърмачето.
Гневът преобръща химическите свойства на слюнката в опасна за живота отрова. Внезапните и безмерни душевни вълнения разслабват сърцето и причиняват поне-кога лудост и смърт. Научно е доказано, че обикновената пот химически се различава от студената пот, която избива при силно съзнание на своята виновност. Един естествоизпитател чрез опити е достигнал дотам, че да определя с химически анализ по капката пот или слюнка, каква страст е вълнувала човека, когато тази капка пот или слюнка е взета в момента на изпитваната страст. Страхът убива хиляди животни, когато спокойствието и куражът упражняват животворно влияние. Има много и добре проверени случаи, от които се вижда, че, при всяко избухване на гняв и ярост, млякото на майката става отровно и може да причини смърт или тежко заболяване на кърмачето. Един припадък от ярост често бива причина на апоплексия и смърт. Тежки душевни борби могат в една нощ да сломят един живот. Скръбта, ревността, постоянните грижи и изтощителният страх довеждат до лудост и тежки разстройства. Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху тялото и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести. Страхът, гневът, злобата влияят върху тялото по начин — като затварят каналите на тялото и поради това забавят течението на жизнените сили.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пази се, скрий се ти във храсталака тъмен, не спъвай ме ни миг по склона див и стръмен, че може твоят чар да спре в последен зов под огнения дъх на моята любов ... Виж как трепти в зари и ревността на Бога — не би ли той, с гняв и гръм, те поразил?
... 28. V. 1923. НЕЗАБРАВКА Защо се появи на пътя ми, пред мен. о жив и цъкнал блян? — Не си ли синьото око на майски ден?... Пази се, скрий се ти във храсталака тъмен, не спъвай ме ни миг по склона див и стръмен, че може твоят чар да спре в последен зов под огнения дъх на моята любов ... Виж как трепти в зари и ревността на Бога — не би ли той, с гняв и гръм, те поразил? О блян, ако не бях те любил толкоз много, за да цъфтиш безкрай, аз бих те намразил! Но, свидно цвете, ще увехнеш някой ден, и твоят прах безцен ще тлее в някой кът душевен, съкровен .. . 6.V. 1923. ОТКРИЙ СЕ! . . .
към текста >>

Разните натрупвания в много органи може да се причинят от силен гняв.
Духът, който действа върху тялото, причинява неправилност на кръвообращението. Страхът със своите симптоми на сърдечни смущения предизвиква трептение от ненормална степен и това състояние, което отначало е само едно функционално смущение, скоро става органическа болест. Много видове треска се дължат на страха. Щом се. премахне страха, температурата на болния в късо време спада на много градуси. Разните натрупвания в много органи може да се причинят от силен гняв. Професор Елмер Гейтс, от Вашингтон, е констатирал, че голямо количество киселини и отрови, които се съдържат в кръвта, са създадени от прякото действие на духа. Понякога е невъзможно да се проследи умствената причина, понеже са съединени много и различни умствени условия, за да произведат материалния резултат. Също така често една болест може да бъде произведена умствено, но преди да се прояви физически, настъпват нови умствени условия, които пречат да се долови първоначалната причина. Окултизмът отива по далеч, като поддържа, че даже така наречените наследствени болести се дължат На умственото състояние на болния, на умственото състояние или разположение на духа в едно предшестващо въплъщение, които са го завели именно в това семейство, дето той трябвало да се роди с болно тяло. Болестите може да се разделят на два разреда: въображаеми и истински.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло.
Даже, понякога, позволява се на аза, във време на съня, да чете в аналите на природата историята на миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго тяло. Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго. По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото.
към текста >>

но заедно с туй в нея закипя и гняв: не мисли ли тая окултистка да върши с нея „благотворителност“?
Първите дни гостенката почти че не виждаше стопанката, само заран тя се явяваше със закуска, мълчаливо я туряше на масичка до постелята и с весел привет се скриваше. Денем Джен служеше на мис Елтон, донасяше й обед, чай, стъкмяваше вана, предлагаше й да се разхожда в парка. На всички въпроси тя отговаряше, че госпожата е твърде заета, че се извинява, но не може да дойде при нея. Странно вълнение обхвана девойката. Необикновените обноски будеха у нея някакво ново, смътно, меко чувство. но заедно с туй в нея закипя и гняв: не мисли ли тая окултистка да върши с нея „благотворителност“? На петата заран, когато стопанката, като тури таблата със закуската, се готвеше да си излезе, мис Елтон с остро движение я спря. — Кажете, моля ви се, каква комедия играем с вас? — Комедия ли? Аз не ви разбирам! ,. —Да, комедия !
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние няма да изнесем обширно, какво лошо впечатление прави той на един мъж, когато забележи някоя нежна дама, вместо да говори тихо, да оставя устата си да се къса от гняв, да проклина и да пръждосва.
Особено това се забелязва там, дето се намира разкъсано венериното пръстенче. Веригообразна или разкъсана на части сърдечна линия е също признак на чувственост, която се потвърждава с змиеобразна червена или жълтеникава жизнена линия. Като по-нататъшни признаци за това качество в палмистрията са: кръст на третата фаланга на палеца към жизнената линия и, най-после, мрежа от малки линии на венериния хълм. Както се вижда, чувствеността е един недостатък, който може да се забележи по многото знаци както в формата на ръката, така и в дланта, следователно, от този сбор на характерни признаци сме в положение съвсем лесно да познаем тази характерна черта на жената. Гневът. Друг един недостатък, който извънредно вреди както на телесната, така и на душевната красота на една жена, е гневът. Ние няма да изнесем обширно, какво лошо впечатление прави той на един мъж, когато забележи някоя нежна дама, вместо да говори тихо, да оставя устата си да се къса от гняв, да проклина и да пръждосва. Разбира се, всяка жена, която иска да обърне внимание, прави всичко възможно, за да прикрие този, както и всички други, недостатъци, пред изпитателните очи на мъжа, комуто иска да се хареса, но изкуството на ръкогаданието осуетява този стремеж, защото, щом ръката й попадне под нашите погледи, ние знаем вече, какво да мислим за характера на въпросната жена. Що се отнася, обаче, до гнева, то следните хирогномически знаци ще ни покажат всичко: първата фаланга на палеца на една гневлива личност обикновено е много къса и представлява валчеста форма, пръстите са лопатовидни и гладки, ръцете изобщо твърде слаби и с зеленикав цвят. Този зеленикав цвят трябва въобще добре да се наблюдава като знак, който важи не само за ръцете, но и за лицето. Срещне ли се дама, която е бледа — с „особен“ оттенък, който твърде често мени цвета си и получава, при най-малките душевни вълнения, един сивозеленикав цвят, то това може винаги да се вземе за знак на една твърде гневлива личност, и то не такава с открит гняв, защото тя би станала червена като божур, но такава, която предъвква в себе си гневът, без да прости на причинителя, влачи го дълго в себе си и чака удобен момент да си отмъсти. И тук пак палмистрията ни дава няколко много добри знаци за ръката, на която ще познаем порочния гняв, а то е, когато жизнената линия на една гневлива жена е широка, вдлъбната и червена.
към текста >>

Срещне ли се дама, която е бледа — с „особен“ оттенък, който твърде често мени цвета си и получава, при най-малките душевни вълнения, един сивозеленикав цвят, то това може винаги да се вземе за знак на една твърде гневлива личност, и то не такава с открит гняв, защото тя би станала червена като божур, но такава, която предъвква в себе си гневът, без да прости на причинителя, влачи го дълго в себе си и чака удобен момент да си отмъсти.
Друг един недостатък, който извънредно вреди както на телесната, така и на душевната красота на една жена, е гневът. Ние няма да изнесем обширно, какво лошо впечатление прави той на един мъж, когато забележи някоя нежна дама, вместо да говори тихо, да оставя устата си да се къса от гняв, да проклина и да пръждосва. Разбира се, всяка жена, която иска да обърне внимание, прави всичко възможно, за да прикрие този, както и всички други, недостатъци, пред изпитателните очи на мъжа, комуто иска да се хареса, но изкуството на ръкогаданието осуетява този стремеж, защото, щом ръката й попадне под нашите погледи, ние знаем вече, какво да мислим за характера на въпросната жена. Що се отнася, обаче, до гнева, то следните хирогномически знаци ще ни покажат всичко: първата фаланга на палеца на една гневлива личност обикновено е много къса и представлява валчеста форма, пръстите са лопатовидни и гладки, ръцете изобщо твърде слаби и с зеленикав цвят. Този зеленикав цвят трябва въобще добре да се наблюдава като знак, който важи не само за ръцете, но и за лицето. Срещне ли се дама, която е бледа — с „особен“ оттенък, който твърде често мени цвета си и получава, при най-малките душевни вълнения, един сивозеленикав цвят, то това може винаги да се вземе за знак на една твърде гневлива личност, и то не такава с открит гняв, защото тя би станала червена като божур, но такава, която предъвква в себе си гневът, без да прости на причинителя, влачи го дълго в себе си и чака удобен момент да си отмъсти. И тук пак палмистрията ни дава няколко много добри знаци за ръката, на която ще познаем порочния гняв, а то е, когато жизнената линия на една гневлива жена е широка, вдлъбната и червена. Там, където се срещнат тези три случаи за жизнената линия, можем с сигурност да заключим, че гневът отива по някой път до бруталност и затова е по-добре, лица с такава жизнена линия съвсем да се избягват или пък да не им се дава ни най малкия повод за възбуждение. Ако марсовата равнина е набраздена и в средата й има кръст, това показва, освен гняв, още и свадливост. Същото е и ако цялата ръка е набраздена—това показва избухливост или поне раздразнителност до висока степен. Леност. Леността — голямата любов за разни удобства (комфорт) също се числи към много разпространените пороци на женския пол.
към текста >>

И тук пак палмистрията ни дава няколко много добри знаци за ръката, на която ще познаем порочния гняв, а то е, когато жизнената линия на една гневлива жена е широка, вдлъбната и червена.
Ние няма да изнесем обширно, какво лошо впечатление прави той на един мъж, когато забележи някоя нежна дама, вместо да говори тихо, да оставя устата си да се къса от гняв, да проклина и да пръждосва. Разбира се, всяка жена, която иска да обърне внимание, прави всичко възможно, за да прикрие този, както и всички други, недостатъци, пред изпитателните очи на мъжа, комуто иска да се хареса, но изкуството на ръкогаданието осуетява този стремеж, защото, щом ръката й попадне под нашите погледи, ние знаем вече, какво да мислим за характера на въпросната жена. Що се отнася, обаче, до гнева, то следните хирогномически знаци ще ни покажат всичко: първата фаланга на палеца на една гневлива личност обикновено е много къса и представлява валчеста форма, пръстите са лопатовидни и гладки, ръцете изобщо твърде слаби и с зеленикав цвят. Този зеленикав цвят трябва въобще добре да се наблюдава като знак, който важи не само за ръцете, но и за лицето. Срещне ли се дама, която е бледа — с „особен“ оттенък, който твърде често мени цвета си и получава, при най-малките душевни вълнения, един сивозеленикав цвят, то това може винаги да се вземе за знак на една твърде гневлива личност, и то не такава с открит гняв, защото тя би станала червена като божур, но такава, която предъвква в себе си гневът, без да прости на причинителя, влачи го дълго в себе си и чака удобен момент да си отмъсти. И тук пак палмистрията ни дава няколко много добри знаци за ръката, на която ще познаем порочния гняв, а то е, когато жизнената линия на една гневлива жена е широка, вдлъбната и червена. Там, където се срещнат тези три случаи за жизнената линия, можем с сигурност да заключим, че гневът отива по някой път до бруталност и затова е по-добре, лица с такава жизнена линия съвсем да се избягват или пък да не им се дава ни най малкия повод за възбуждение. Ако марсовата равнина е набраздена и в средата й има кръст, това показва, освен гняв, още и свадливост. Същото е и ако цялата ръка е набраздена—това показва избухливост или поне раздразнителност до висока степен. Леност. Леността — голямата любов за разни удобства (комфорт) също се числи към много разпространените пороци на женския пол. Тя се познава по тлъстите и много меки ръце.
към текста >>

Ако марсовата равнина е набраздена и в средата й има кръст, това показва, освен гняв, още и свадливост.
Що се отнася, обаче, до гнева, то следните хирогномически знаци ще ни покажат всичко: първата фаланга на палеца на една гневлива личност обикновено е много къса и представлява валчеста форма, пръстите са лопатовидни и гладки, ръцете изобщо твърде слаби и с зеленикав цвят. Този зеленикав цвят трябва въобще добре да се наблюдава като знак, който важи не само за ръцете, но и за лицето. Срещне ли се дама, която е бледа — с „особен“ оттенък, който твърде често мени цвета си и получава, при най-малките душевни вълнения, един сивозеленикав цвят, то това може винаги да се вземе за знак на една твърде гневлива личност, и то не такава с открит гняв, защото тя би станала червена като божур, но такава, която предъвква в себе си гневът, без да прости на причинителя, влачи го дълго в себе си и чака удобен момент да си отмъсти. И тук пак палмистрията ни дава няколко много добри знаци за ръката, на която ще познаем порочния гняв, а то е, когато жизнената линия на една гневлива жена е широка, вдлъбната и червена. Там, където се срещнат тези три случаи за жизнената линия, можем с сигурност да заключим, че гневът отива по някой път до бруталност и затова е по-добре, лица с такава жизнена линия съвсем да се избягват или пък да не им се дава ни най малкия повод за възбуждение. Ако марсовата равнина е набраздена и в средата й има кръст, това показва, освен гняв, още и свадливост. Същото е и ако цялата ръка е набраздена—това показва избухливост или поне раздразнителност до висока степен. Леност. Леността — голямата любов за разни удобства (комфорт) също се числи към много разпространените пороци на женския пол. Тя се познава по тлъстите и много меки ръце. Първата фаланга на палеца на една ленива жена е много къс, което, в свръзка с другите знаци, ни открива най-малко безгрижност към материалните работи. Ако пръстите са остри, то това показва наблюдателност без рефлексия.
към текста >>

Във всички пасажери аз навявах ужас и гняв, гледаха минута по-скоро да ме стоварят на суша, пък ако ще да бъде и пуст остров.
„На мене не позволиха да помагам с нищо. Капитанът заповяда да ме завържат за мачтата, а когато пожарът бе съвсем потушен, всичките пътници го замолиха да ме държи там завързан от главата до петите, за да не стана причина за друго нещастие. Всичко, що се случи, се дължеше, наистина, на моята зла съдба. Когато съм заспал, аз съм изпуснал лулата от устата си и тя е паднала върху балите с памук. Огънят от лулата се е изтърсил и е подпалил памука. Във всички пасажери аз навявах ужас и гняв, гледаха минута по-скоро да ме стоварят на суша, пък ако ще да бъде и пуст остров. Аз забелязах, че даже моя милостив господар чакаше нетърпеливо да се отърве час по- скоро от Мурад Нещастника и от неговата зла участ. „Естествено аз бях много доволен, когато ние стигнахме на едно пристанище и там бях развързан. Господарят ми даде една кесия с петдесет жълтици и, като се сбогува с мене, каза ми: „ако можеш, Мураде, употреби тези пари благоразумно. Може би цялата ти съдба да се промени от сега нататък“. Това аз малко вярвах, но реших, колкото ми е възможно, да употребя парите по-благоразумно.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Линкей казва (във „Фауст“): „Красотата укротява всеки гняв“.
Според схващането на Гьоте, в произведенията на изкуството има такава строга закономерност, каквато срещаме и в природата. Художникът твори интуитивно, но нищо произволно u случайно няма в неговите произведения. В тях е проявен Бог. Д-р Щайнер често цитира прочутите думи на Гьоте относно художествените произведения: В тях има необходимост (т. е. строга закономерност), в тях е проявен Бог“. Линкей казва (във „Фауст“): „Красотата укротява всеки гняв“. Гьоте иска да каже, че гледката на висшето, връзките с висшето променят низшата човешка природа (това Линкей казва при виждане на Елена, която символизира висшето в човешката душа). А пък с това висше човек влиза във връзка и чрез художественото произведение. V. Заключение Ще кажа няколко думи за общите ми впечатления от картините на Борис Георгиев. Запознаването с Борис Георгиев и разглеждането на картините му беше важно събитие за мене. Дълбоки идеи и чувства събуждат картините му в душата на зрителя.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени!
се, Господи, над нас! О Боже! О Безсмъртний! Упиваш се с величието на Свойто сътворение, а тук сред нас е глад! Като от мухомор, пропития народ, преситен от просия, днес загива. А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени! А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко! II. Из „Salve Regina“ Земйо! Земйо! По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . .
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Страхотен биваш Ти във Своя гняв велик: в пожарища превръщаш кроткия светлик, заливаш с води полетата, горите, добитъка избиваш, тровиш ни водите, но който упование във Теб намери, от зло ще го избави Твоята закрила.
От Теб излезе тя, душата на човека, ведно със светилата, що горят от века. Ти Боже, Ти си зърно, Ти си клас и цвят, от Тебе иде всичко, Ти си целий свят, чрез Тебе всичко, всичко, о безсмъртни Боже, цари в безсмъртие във Твоето подноже. Къде е равната на Тебе мощ и сила? Де огъня, досегнал Твоите светила? Със гръм от небесата отговаряш Ти, в морета, в урагани Твоя глас кънти, разтърсиш земна гръд, и вест във нея трепне, или зашушне сладко, шумоли и шепне. Страхотен биваш Ти във Своя гняв велик: в пожарища превръщаш кроткия светлик, заливаш с води полетата, горите, добитъка избиваш, тровиш ни водите, но който упование във Теб намери, от зло ще го избави Твоята закрила. Де е добротата с Твойта що се мери? де е равната на Тебе мощ и сила?... * * * Боже! Защо ме тъй наказваш? Застанал си в безкрая разкален, и по-голям от самия безкрай, с огромен кръст, горещ в Твоите ръце, Ти хвърляш в очите ми оттам възпламналия Свет .
към текста >>

кога светът трепери от твоя гняв велик, стори да не загива, нека се разкае, вземи го, Господи, под своята закрила, велика Твойта мощ, велика твойта сила, и няма добрина със твойта да се мери!
Виновен съм! Жената на другаря си отнех — виновен съм! Πодхвърлих на съседа си дете, от моя животински бяс родено. А грях веднъж така ми затъмни очите, че когато опипом вързах в бездънните недра на страшни лесове и там намерих билки ядовити, отрових аз света в зародиш с тях Виновен съм, голям е моят грях Не ме наказвай, Боже, според него! Във тоя час. кога светът трепери от твоя гняв велик, стори да не загива, нека се разкае, вземи го, Господи, под своята закрила, велика Твойта мощ, велика твойта сила, и няма добрина със твойта да се мери! С разпалени ръце от страст докоснах аз свенливата невинност, преди да се развие в слънчев цвят· Откъснах плод коварно от девойка със слово. Мощ коварството ми даде, че обещах избава в любовта, а шепнех си като крадец, що вижда крадци: откъсвай, друг преди да дойде! На купена за грош един поквара оставих се да ме влече в калта или кога пресита мойта кръв изсмука, пред дома на разврата като сянка спрял, и със очи превърнати в стъкло, в което сетно пламъче блещука, аз труповете като мен следях и в сладострастието тяхно прималняло запалвах в мисълта си свойта мъртва страст. А подлост не веднъж ми пареше душата и да запълня пустотата в нея на минувачите, които своя дом в заблуда дирят, аз едва не шепнех: не таз врата, съветвам ви — през тая Виновен съм, голям е моя грях! Създадох си ярем от дадени обети, а нямах сили в себе си открито да хвърля тия шутовски звънци на първожреца на олтар домашен, и да отида там, под слънчевата пладня където сред градини ароматни, дървото забранено кървавей, и във душата си допущах тоя шепот!
към текста >>

Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти.
Предразположение към убийство. Несправедливостта като общо понятие, според възгледа на един ви- ден моралист, се изразява конкретно най-пълно и най-поразително в людоядството и после в убийството. За това извършването на убийството моментално се последва от ясна до болезненост представа за стореното и гризене на съвестта, спокойствието на духа е безвъзвратно загубено до края на живота. Ужасът и страхът от извършеното в тоя момеят убийство показва страстната привързаност към живота, изразена в желанието да се живее, с която привързаност е пропито всичко живо. Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези. Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти. Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци. Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед. И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На физическата (първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии. Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник. Линията на живота между палеца и показалеца е изпъкнала и по нея неравномерно са разпръснати червени точки или петна.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И едните, и другите обичат живота и имат инстинкт за самосъхранение; и едните и другите са способни за нежност и гняв; и едните, и другите са предпазливи, потайни, алчни, борчески и разрушителни до висша или крайна степен.
Голямото различие лежи в свръхструктурата му — в съществуването в единия случай на разумни сили и духовни чувства и в тяхното отсъствие в другия случай. Животното е просто животно и не може да бъде нищо повече. Човекът е нещо повече от животното, защото го превъзхожда с разсъдъка и духовността си. Но защо пък не би трябвало да има прилика между хората и животните? Те имат еднакво чувствата на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието. И едните, и другите обичат живота и имат инстинкт за самосъхранение; и едните и другите са способни за нежност и гняв; и едните, и другите са предпазливи, потайни, алчни, борчески и разрушителни до висша или крайна степен. Тъй, ако ловкостта преодолява в един човек, защо не би трябвало да има вид на лисица? Или защо да няма той израз на лъв, ако притежава решителност и съзнание на силата си? Старите физиономисти много държат на истинските или въображаемите прилики между хората и животните, но техните разсъждения имат малка стойност. Съвременните писатели по същия предмет също така си въобразяват и по-скоро търсят да се забавляват, отколкото да обучават. Ние ще се издигнем малко по-горе с бележките си в тази глава.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек.
Натъртването на гласа отговаря на неговото чувство, а съчетанието на тоновете, чрез което се образуват думи, отговаря на неговото мислене. Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене. Един остроумен наблюдател може да познае, че всека мисъл се поражда от едно любовно влечение, когато пък представите приемат различните форми, от които се състои изцяло влечението. Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито мисли, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината на другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона на неговия глас, а начина на мисленето му — от съчетанията на тоновете или на думите му. По-мъдрите ангели познават само от една едничка фраза изпъкващото (главното) влечение на другиго, защото те насочват към това нещо цялото свое внимание. Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек. Езикът на ангелите няма нищо общо с езиците на хората, с изключение на някои думи, в които трепти едно особено чувство, и то не са толкова самите думи, колкото тяхното ударение. Ангелите не са в състояние да изговорят нито дори една едничка дума от човешкия език; те се опитваха пред мене да сторят това, обаче не сполучваха ; те могат да изговарят само това, което се съгласява с тяхното чувство, а всичко друго противоречи на техния живот; животът на ангелите се състоя от чувства, а техните чувства съставят тяхната реч. Каза ми се, че праезикът на хората от земята бил познавал това съгласие, защото той произхождал от небето; а и в еврейския език все още имало нещо налице от туй съгласие. Езикът на ангелите съответства на тяхното любовно влечение, а любовта на небето е любов към Бога и към ближния ; оттук се вижда, колко красиво и мило той трябва да звучи ; той прониква не само до ушите на слушателите, но засега дълбоко тяхната душа. Имаше един дух със закоравяло сърце, на когото говореше един ангел ; от думите на ангела той най-после се трогна до такава степен, че се обля със сълзи и изповяда, че не могъл да противостои по-дълго време, защото това било говореща любов, и той преди никога не бил заплаквал.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В обходата си проявява известна гордост и важност: склонен е да се увлича от своя гняв.
Олкът, живописеца Райнолдс. Последният е имал за асцендент Дева и луната се е намирала у него в Рака; оттам неговата обич към детайла, вървяща редом с неговия гениален усет към багра и линия. Е. П. Блаватска, Бърнард Шоу, Матиос Клаудиус. Любов към власт и авторитет, — честен, благороден, симпатичен, неспособен за долни, дребнави работи. В обходата си проявява известна гордост и важност: склонен е да се увлича от своя гняв. Той се чувства не добре в подчинено положение и иска да бъде признаван за авторитет. Притежава силно развито чувство за отговорност към своите окръжаващи, всред които той пръска своя живот и сила (Лъвът управлява сърцето). Той е услужлив и благороден, понякога снизходителен, но често пъти и надменен и дързък. Слънцето в Дева 23 авг. — 23 септ.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40518403053284