Търсене в текстове за 'Гняв'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 37 резултата в 31 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Бог не е Бог на гняв, но на Благост.
Радвай се в Господа! Извършвай всичко според съветите на Светия Дух. Защото така говори Духът Господен: на третий стан възвание, а на четвъртий освящение, а в целостта на три и четири, седем служения. Всякога, кога Ме призоваваш, ще те слушам, понеже Съм Бог Святий, Дух близо, силен да помагам. Правота, чистота, вяра, надежда, любов; не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гняв, но на Благост. Той е, който спазва милостите си до тисящи родове. Той не приема одумванието и неблагодарността. Имай пълно упование в Него като неизме- няем и постоянен на своите обещания. А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и Неговите планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети. Господ е крепък във всичко.
към текста >>

2. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Твоят гняв ме заплашва всякой ден.
Господи, ти си смутил духът ми, оставил си ме в ожидание. Ето, аз не съм по-добър от другите пред теб. Всяко усилие е безнадеждно, всяко предприятие - суетно, направил си всичко прах и пепел, скъсал си всички връзки. Макар и да извърших всичко, което можех, да се приближа до теб, но усилията ми останаха безплодни. Ден върху ден донася по-големи осъждения от горе ми. Твоят гняв ме заплашва всякой ден. Казваш, Любовта испъжда вън всякой страх. Стори ми поне едно добро, да разбера, че си близо и че не си замалчал съвършено. с.86 6. Господ е близо, той ми показа чрез доброто, което стори на душата ми. 16 окт[омври, 1899 г.] Велики са Божиите милости и благости.
към текста >>

3. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Твоят гняв ме заплашва всеки ден.
И ако ти не ми дадеш мъдрост и знание, който си всемъдър и всезнаещ, кой друг ще извърши това, освен тебе? Господи, ти си смутил духа ми, оставил си ме в ожидание. Ето, аз не съм по-добър от другите пред тебе, всяко усилие е безнадеждно, всяко предприятие — суетно, направил си всичко прах и пепел, скъсал си всички връзки. Макар и да извърших всичко, което можах да се приближа до тебе, усилията ми останаха безплодни. Ден върху ден донесе по-големи осъждания от горе ми. Твоят гняв ме заплашва всеки ден. Казваш, че любовта ти изпъжда вън всеки страх. Сътвори ми поне едно добро, за да разбера, че си близо и че не си замълчал съвършено. 6. Господ е близо, той ми показа чрез доброто, което стори на душата ми. 16 октомври Велики са Божиите милости и благости.
към текста >>

4. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Ние ще бъдем тъй благи и изпълнени с Духът на Правдата, Милостта и Любовта, щото не ще се чува вече ръмженето на духа на лукавия, духът на разединение, на омраза, на гняв, на гордост, сластолюбие, похотливост.
И няма да има причина да се преследваме и ненавиждаме един друг. Ние ще познаем, както казва Павел, че сме едно тяло в Христа Исуса. Нашите радости и нашите скърби ще бъдат едни. В нас ще живее един дух и ум. Доволството ни ще бъде пълно. Ние ще бъдем тъй благи и изпълнени с Духът на Правдата, Милостта и Любовта, щото не ще се чува вече ръмженето на духа на лукавия, духът на разединение, на омраза, на гняв, на гордост, сластолюбие, похотливост. Не, ние ще бъдем люде благоразумни, люде пълни с почитанието на Истината. Нас ще ни управлява тогава малко дете-кърмилниче, защото Господ ще е наш светилник. Какъв ще е онзи ден, когато се пробудим в пълното съзнание, когато възприемем царството Божие, когато изхвърлим всяка лукава мисъл и всяко лукаво желание и се очистим, както болен человек от нечистата си кръв. Ще станем хора здрави по ум и сърце. Главната спънка в живота са лукавите мисли и лошите желания.
към текста >>

5. 13.Червено тефтерче

За да бъде упованието ти на Господа, аз те научих на това днес, най-вече тебе." Защото съм милостив, говори Господ, не ще съхраня гняв за всегда.
Няма мъдрост, няма разум, няма съвет против Господа. Конят се приготвя за деня на бой, но спасението е от Господа. 20;5. Съветът в сърцето на человека е като дълбока вода, но разумният человек ще го извади" 20;22 стих. „Почакай Господа, и ще те избави." 22;18. „Защото е приятно, ако ги пазиш в сърцето си, и ще бъдат всякога готови върху устните ти. За да бъде упованието ти на Господа, аз те научих на това днес, най-вече тебе." Защото съм милостив, говори Господ, не ще съхраня гняв за всегда. Само познай беззаконията си, че си отстъпил от Господа Бога твоего. И ще взема едного от града, а двата от род. И ще ви пасят със знание и разум. И когато се умножите и нарастнете на земята, в онези дни, говори Господ, не ще произнасят вече: ковчегът на завета Господен. Нито ще им дойде наум.
към текста >>

В яростта на Господа Саваота, в деня на пламтящия му гняв (Исайя 13:13).
11. И ще седне като който лее и чисти сребро и ще очисти левийните синове и ще ги претопи като златото и среброто и ще приносят Господу приношения с правда (Малахия 9:3). 12. А пък аз истината ви казвам: за вас е по- добре да отида аз, защото ако не отида аз, Утешителят няма да дойде на вас. 13. А сега остават тези трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта. (I Коринтяни 13: 13). Затова ще разклатя небесата и земята ще се потресе от мястото си. В яростта на Господа Саваота, в деня на пламтящия му гняв (Исайя 13:13). В онзи ден ще бъде олтар Господу всред Египетската земя и стълп Господу при пределите (Исайя 19:19). Както в ден да ходиш благопристойни, не по кощунства и пиянства, не по крамоли и зависти, не по курварство и похотливост, но облечете се в Господа Христа Исуса, и не промишлявайте за плътта и похотите й (139 Псалом). 7 юли 19 Ето, слушай, Господ към тебе говори. Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си, нали затова се трудите постоянно да добиете сила и дух, за да може да живеете, както подобава.
към текста >>

6. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.
Мозъка изобщо е много деятелен и умствените изявления са бързи и магнетически. Лица с този темперамент са готови към всичко. Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите. 3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти. Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност. 4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота. ІІІ. Новото подразделение. Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи.
към текста >>

7. №104 (Петър Дънов)

Не мислете, че това, което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв.
Получих писмото Ви. Разбирам Вашето положение. Желая да влея нов живот в душата Ви. Имайте вяра в думите ми. Вий ще познаете, че Божиите пътища са велики и неизследими. Не мислете, че това, което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв. Не, това е Божията Любов, Божият огън, който Ви пречистя. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. По него са минали всички пророци, всички избраници и сам Господ, Който сега е близо до теб. Помни, Той не мяза на синовете человечески. Той не е от онези, Който забравя и престава да люби.
към текста >>

8. 78 ПИСМО

Не мислете, че което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв.
Получих писмото ви. Разбирам вашето положение. Желая да влея Нов Живот в душата ви. Имайте вяра в думите ми. Вий ще познаете, че Божиите пътища са велики и неизследими. Не мислете, че което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв. Не, това е Божията Любов, Божият огън, който ви пречистя. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. По него са минали всички пророци, всички избраници и сам Господ, Който сега е близо до тебе. Помни, Той не мяза на синовете человечески. Той не е от онези, Който забравя и престава да люби.
към текста >>

9. Повече светлина

Туй е вярно и за самия човек: когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му.
Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцедентална математика, с която малцина са запознати и за която се изискват формули и време, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани: ще си послужим с това, което е по-ясно. За пример: там, където присъствува червената светлина в своето най-ниско проявление, животът е в по-низка проява. Всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек: когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина (само червената; не е приел целокупната светлина); събрал е повече червена светлина, която няма къде да се прояви. Гневът се проявява, когато се спре естествената проява на светлината. Ако човек има повече от тая червена светлина, а другите светлини липсват, тогава той ще има предразположение да се гневи. (Да не се спира енергията на онзи, който иска да се гневи, а да се насочи тая енергия да извърши нещо, да се тури на работа. Това е един хубав начин за поправяне.
към текста >>

10. ПСАЛОМ 27 - Вторник

да не отхвърлиш с гняв раба Си.
и иомилуй ме, и послушай ме. 8. Рекъл си: Потърсете лицето Ми. Рече Тебе сърдцето ми: Лицето Ти, Господи, ще потърся. 9. Да не скриеш от мене Лицето Си, да не отхвърлиш с гняв раба Си. Ти ми стана помощ, недей ме отхвърля, и недей ме оставя, Боже, Спасителю мой. 10. И ако отец ми и майка ми ме оставят, Господ, обаче, ще ме приеме. 11. Научи ме, Господи, пътя Си
към текста >>

11. ПСАЛМИ 19 и 103 - Сряда

нито ще държи гняв във век.
7. Показа пътищата си на Моисея, делата си на Израилевите синове. 8. Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. 9. Не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. 10. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. 11. Защото колкото е Небето високо от Земята, толкоз е голяма милостта Му към онези, които Му ся боят.
към текста >>

12. Псалом 27

9 Да не скриеш от мене лицето Си, да не отхвърлиш с гняв раба Си.
над враговете ми, които ме окръжават, и ще пожертвам в скинията Му жертви на радостни викове. Ще пея и ще възпея Господу. 7 Чуй, Господи, гласа ми, с който викам, и помилуй ме, и послушай ме. 8 Рекъл си: Потърсете лицето Ми. Рече Тебе сърцето ми: Лицето Ти, Господи, ще потърся. 9 Да не скриеш от мене лицето Си, да не отхвърлиш с гняв раба Си. Ти ми стана помощ, недей ме отхвърля, и недей ме оставя, Боже, Спасителю мой. 10 И ако отец ми и майка ми ме оставят, Господ обаче ще ме приеме. 11 Научи ме, Господи, пътя Си и води ме по равен път поради неприятелите ми. 12 Да ме не предадеш на желанието на враговете ми, защото се дигнаха против мене лъжливи свидетели, които дишат насилие.
към текста >>

13. Псалом 103

9 Не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век.
5 насища с благости старостта ти. Младостта ти се подновява като на орел. 6 Господ прави правда и съд на всичките обиждани. 7 Показа пътищата Си на Мойсея, делата Си на израилевите синове. 8 Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. 9 Не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. 10 Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. 11 Защото колкото е небето високо от земята, толкоз е голяма милостта Му към онези, които Му се боят. 12 Колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни. 13 Както жали отец чадата си, така жали Господ онези, които Му се боят. 14 Защото Той познава нашето създание, помни, че ний сме пръст.
към текста >>

14. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Кату чува х.Стамат (страха пъзлю), дету треба да отиди да посрешни работата, но дохожда на магазията ми с един гняв, та ми казва: „ Тебе кой ти каза да угуждаш майстори да развалят й правят?
Преславски, чи да сключати споредени сметката, чи пак, дай Боже, здрави да сми приятели от напред по-добри. Й да Ви явя ний тука направихми една работа (Дели мемет йшй), кату са разговорихми, писахми на Хъдърчя на Поп Константина да доди в градо ни за свещеник; така доди на 8-сущаго, й на 9-го направихми собор на училищито й решихми едногласно да направим на училищито долния кат Дом Божий, да са молим Богу; тутакси направихми едногласно писмо й са подписаха всичките Българи, й проводихми Поп Константина да отиди на селото си да донесе треботиите неща, Антимис й пр. Така на 10-го и 11-го гледам от нашите Българи никой ни са мърда, заспаха, сякаш чи от Бога ша да слезе церквата готова; на 12-го в петак, угуждам един майстор, та сабори вратата за дверите й от лева страна другите врата, й стана Олтар истински; отвън прозорците до половина обковахми с дъски, така й вънкашните врата, за да не са види кату служи светая служба свещеника, й зарачах до Дорамаджия да направи Престолу й проскомидията. Така в суббота са зготвиха всичките; Гагаузите, кату приумяли, провождат Мастор Спиру (дюлгерски калфа) на управителат, та наклеветява как Българите са заловили да правят Църква й угудили темелете. И без да му заповяда управителят за воспиранието, връща са Майстор Спиру, та воспира Масторат, дето работеши, да ни работи, й така дюлгерину утожда на дорамаджийскиа дюкян, та довършат треботните й вечеря нареждат наред всичкото. Кату чува х.Стамат (страха пъзлю), дету треба да отиди да посрешни работата, но дохожда на магазията ми с един гняв, та ми казва: „ Тебе кой ти каза да угуждаш майстори да развалят й правят? Ето сега са се воспре да ни са месиш, на нищо да не стъпваш в училищито, ти казвам" Като чух това, му рекох „Тварде добре". Кату си отиди, нажалими ся и заплаках й рекох „Боже мой, ни ми истудявай сърцето". Ймаши още някои си неща за приготвени, не отидох да ги купя, ала казах на другиго да ги земи, както й са извършиха. В Суббота на 13-го доди от селото Поп Константин с Поп Иванна, донесуха всичките треботии. Нея вечер никой от Общината не са явява в училищито, сякаш че има някои си зверове - да не ги глътнат, чи са изгубят от своето.
към текста >>

15. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

"... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятие се изляла от Небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...
Евангелието на литургията било на свършвание и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка. Дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на местото като вцепенен, без да помръдне. Девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита* за нашия окаян народ християнски... За умножение на греховете на християните дълготърпевший Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна** със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към Небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието! "... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятие се изляла от Небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... Праведен Си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смили, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото от сто петдесеттях и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на Турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.
към текста >>

И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!...
Дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на местото като вцепенен, без да помръдне. Девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита* за нашия окаян народ християнски... За умножение на греховете на християните дълготърпевший Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна** със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към Небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието! "... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятие се изляла от Небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... Праведен Си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смили, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото от сто петдесеттях и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на Турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А да бъде това в действителност, Милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитви и покаяние към Него.
към текста >>

16. Втора част СЛОВОТО

Бог не е Бог на гняв, но на Благост.
Радвай се в Господа! Извършвай всичко според съветите на Светия Дух. Защото така говори Духът Господен: на третий стан възвание, а на четвъртий освящение, а в целостта на три и четири, седем служения. Всякога, кога Ме призоваваш, ще те слушам, понеже Съм Бог Святий, Дух близо, силен да помагам. Правота, чистота, вяра, надежда, любов; не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гняв, но на Благост. Той е, който спазва милостите си до тисящи родове. Той не приема одумванието и неблагодарността. Имай пълно упование в Него като неизменяем и постоянен на своите обещания. А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и Неговите планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети. Господ е крепък във всичко.
към текста >>

17. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Така например в гняв и ярост вие ще се демагнетизирате и паднете.
Голов, И. Тачев, Т. Бъчваров, Сп. Димитров и ние двамата г-н Дънов между другото каза: Гневът, яростта, страстите са отрицателни качества, в които няма интелигентност, а Любовта и смирението са първоначалните добродетели, с които е създаден човек, и те са интелигентните сили, които го повдигат. Така например в гняв и ярост вие ще се демагнетизирате и паднете. Тогава, ако помислите за Любов, смирение и прочее, вие започвате да размишлявате и с това се повдигате. Най-напред е направен а астралната форма на Земята и човек, като е паднал, защото поискал жена и понеже такава не може да има в астралната Земя, то трябваше да слезе тук. На 29 ноември 1909 г., неделя, на събранието в стаята на г-н Дънов, гдето присъстваха Граблашев, И. Тачев, дядо Сапунов от Айтос106, Д. Голов, С.
към текста >>

18. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Та в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ.
Срещнете един човек и иска да говори с вас; вие погледнете към неговата коруба лагадичка и ако е добър, в него ще видите един чучур с добра и кристално прясно течаща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората; освен това ще видите блясък в него. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човека, който чете. Сега някои искат да ме видят, но това, което виждате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена. Защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която даже може да изгаси пламъка на вашата свещ - пламъкът престава и Духът ви напуща. Та в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ. Тук има една сестра, която се оплаква, и аз зная защо тя страда: преди време тя се бе обикнала с един медиум, който е изгасил своята свещ, и сега тя е, която страда. Ето защо ние трябва да разбираме законите, да ги не престъпваме, та да избегнем страдания. После, трябва да следим нашите предчувствия. Така, когато срещнете един човек и има известно стеснение между теб и него, да знаете, че с това Господ прави известна преграда и ти непременно трябва да избегнеш да се съединяваш и сливаш с него. Когато, напротив, като се срещнете с други, такава преграда няма, тогава с такъв човек ще се благословиш.
към текста >>

19. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Та в големия наш гняв има опасност да се угаси нашата свещ.
Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората. Освен това, ще видите блясък в него. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човека, който чете. Сега, някои искат да ме видят, но това, което виждате, е само черупката и в нея ще видите изменение, само ако е възбудена. Защото, когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която даже може да изгаси пламъка на вашата свещ – пламъкът престава и Духът ви напуща. Та в големия наш гняв има опасност да се угаси нашата свещ. Тук има една сестра, която се оплаква, и аз зная защо тя страда: преди време тя се бе обикнала с един медиум, който е изгасил своята свещ и сега тя е, която страда. Ето защо, ние трябва да разбираме законите, да ги не престъпваме, та да избегнем страдания. После, трябва да следим нашите предчувствия. Така: когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, да знаете, че с това Господ прави известна преграда и ти непременно трябва да избегнеш да се съединяваш и сливаш с него. Когато напротив, като се срещнете с други, такава преграда няма, тогава с такъв човек ще се благословиш.
към текста >>

20. 020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт

”... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятия се изле на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт След това в “Откровението” се казва: “За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, т.е. в 1444 г., когато християнските водители (крал Владислав ІІІ Ягело, б. а.) до град Варна със своята измама принудили турския цар (тук се има предвид султан Мурад ІІ, който лично води в битката османската войска, б. а.) да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас отправил своята молба към Бога: “О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както Те изповядват Твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, гдето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието! ”... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятия се изле на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! ” В горния текст от “Откровението” на Константин Дъновски спират вниманието ни две обстоятелства. Първо, че и двете армии в битката при Варна през 1444 г. са се ръководили лично от държавните им глави: на християните – от крал Владислав ІІІ Ягело, а на мюсюлманите – от султан Мурад ІІ. Това ни дава основание да считаме, че и от двете страни се е придавало особено значение за изхода на тази битка.
към текста >>

Отец Константин в своето “Откровение” говори за “срамното престъпване от страна на християнските народи на дадена клетва”, за “умножение на греховете им”, за “препълване чашата на търпението и изливане на Божия гняв върху измамниците”.
Ние няма да описваме този необикновено жесток бой, което е сторено от цяла редица турски хронисти, систематизирани в сборника “Варна 1444 година”.34 Разстроената османска армия бързо се съвзема и се хвърля в атака. Обратът на битката е толкова неочакван за османците, че техните хронисти единодушно го обясняват с вмешателството на Аллаха и Божието възмездие за безчестно потъпкания току-що сключен мирен договор, подписан при особено тържественост, между Владислав ІІІ Ягело и султан Мурад ІІ. Разказаното около битката край Варна получава една и съща нравствена оценка както от страна на османците, и по-специално от султан Мурад ІІ, така и от отец Константина. В съзнанието на мюсюлманите поражението на обединените християнски сили през 1444 г. е преплетено с представата за Божие възмездие, поради грубо потъпкване на тържествено дадената клетва. Отец Константин в своето “Откровение” говори за “срамното престъпване от страна на християнските народи на дадена клетва”, за “умножение на греховете им”, за “препълване чашата на търпението и изливане на Божия гняв върху измамниците”. Въпреки че походът на Владислав ІІІ Ягело срещу османците е бил вдъхновяван от най-добри чувства и възвишени цели за освобождаване на Божи гроб от чуждо иго, всички виждат в разгрома на християните възмездие срещу клетвопрестъпничеството. Коварството и непочтеността, като средство за изправление на каквито и да било деяния, не могат да бъдат оправдани с нищо. Не е достатъчно да сме въодушевени само от добри подбуди и цели. Едновременно с тях е необходимо да се подберат и подходящи средства за тяхното осъществяване. Изобщо каквото и да е деяние, не е ли положено на почтени основи, не може да разчита на траен успех.
към текста >>

21. Съдържание

Гняв 275
Страх и смелост 256 Младост и старост 260 Личен живот 266 Грешки и слабости 269 Тревоги 272 Гняв 275 Обида 277 Критика 278 Богатство 284 Свобода 290 Красота 292
към текста >>

22. ГРЕШКИ И СЛАБОСТИ

Всеки е изпитал след гняв едно отслабване.
Болките на краката говорят за мързела, за леността на човека. Болките на главата говорят за недоволството и невежеството на човека. Друго нещо, което руши виделината, е гневът. Гневливият човек е човек без воля. На едно място в Писанието се казва: "Гневете се, но не съгре- шавайте." Гневът е известна енергия, неизползвана в добро направление. Всеки е изпитал след гняв едно отслабване. Това показва, че е настанало демагнетизиране. Трети елемент, който спъва виделината, е сладострастието. То е гробът на Любовта. Колко млади моми и момци са отишли преждевременно в гроба от него. Любовта е хармония, а сладострастието - отрова.
към текста >>

23. ГНЯВ

ГНЯВ
ГНЯВ Записки от беседите на Учителя Човек, който не може да задържи злото в себе си, той е безсилен, слабохарактерен. Дошъл гневът, иска да се прояви. Спрете го, хванете го за юздите като кон и му кажете: "Не, аз съм човекът, който заповядвам и в дадения случай ще видя какво мога да направя с теб." Когато се гневи, сърди или обижда, човек трябва да знае, че се намира пред Божието лице и Бог всичко вижда.
към текста >>

Някой път се разгневите, искате да изявите своя гняв навън, да направите нещо.
Записки от беседите на Учителя Човек, който не може да задържи злото в себе си, той е безсилен, слабохарактерен. Дошъл гневът, иска да се прояви. Спрете го, хванете го за юздите като кон и му кажете: "Не, аз съм човекът, който заповядвам и в дадения случай ще видя какво мога да направя с теб." Когато се гневи, сърди или обижда, човек трябва да знае, че се намира пред Божието лице и Бог всичко вижда. Някой път се разгневите, искате да изявите своя гняв навън, да направите нещо. Не, не бързайте, запитайте Господа да се проявите или не. Вие без да питате се проявявате и не искате да знаете нищо повече. Ако всички спазвахте това правило - за всяка работа да се допитвате до Господа в себе си, то нямаше да правите погрешка! Гневливият губи част от енергията си, която мъчно се доставя. Разумният човек пази енергията си, не я изразходва безразборно.
към текста >>

Ако вложиш повече от 1/50 гняв в живота си, ти нарушаваш неговата хармония.
Тези клетки, докато отново се възстановят, ще минат 5-6 месеца. Така се изтощава много организмът. Щом се разгневиш, ще работиш. Обаче, животът не се заключава в гневене. Само 1/50 част от времето е определено за гнева. Ако вложиш повече от 1/50 гняв в живота си, ти нарушаваш неговата хармония. Има невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам как пристигат тия същества. Те идат групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават какво ще прави той.
към текста >>

24. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

Това не беше гняв.
Учителят се бърши с по-голяма кърпа, която Му донесе една сестра. Аз ту седях до Него, ту ставах, ту отново сядах. Не можех да си намеря място. Тогава бях много буен и силен и ми се искаше да съм дошъл една минута по- рано. Ако бях сварил, щях да го смажа онзи побойник, посегнал на Учителя! Това не беше гняв. Това беше сила. Голяма сила имаше в мен тогава. Но бях закъснял с една минута. И то именно с онази минута, с която онзи невидим мой ръководител ме караше ту да бързам, ту да спирам, когато пътувах към Изгрева, за да дойда в строго определено време. Но аз не бях съгласен с това и сега седях до Учителя и ставах със свити юмруци като ги удрях един в друг в очакване на борба.
към текста >>

25. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

За богохулство има Божи гняв.
Над двора на Темелко има стръмен баир, над който минава шосе. Учителят бил при "Извора на доброто" с приятели. А отгоре, по шосето, вървял селянин със своите волове и им говорел: "Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов! " Никой нищо не казал. Не минал месец, месец и половина, един камион го прегазил и той останал инвалид за цял живот. За богохулство има Божи гняв. Гневът Господен възстановява Божията Правда. Георги Събев През лятото в село Мърчаево има един празник на плодородието. На този ден жените месят хлябове и носят плодове в черквата за благословение. Свещеникът чете молитви и благославя хляба и плодовете.
към текста >>

26. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

Когато се храните, вие сте в храма, ето защо не вземайте нищо от олтара на Господа, когато вашият дух е раздразнен, но особено, когато имате лоши мисли и сте пълни с гняв или завист към когото и да е.
Защото истина ви казвам: могъществото ще влезе във вас, ако вие по този начин се храните на Неговата трапеза. Защото сатана превръща в зловонно блато тялото тези хора, над които по време на хранене не са слезли Ангелите на въздуха и водата. И тогава Господ не ще ги търпи повече на Своята трапеза. Защото трапезата на Господа - това е олтар и този, който се храни на трапезата на Бога, се намира в храма. Истина ви казвам: тялото на човешкия син се превръща в храм, а неговите органи в олтар, ако изпълнява Божиите заповеди. Когато се храните, вие сте в храма, ето защо не вземайте нищо от олтара на Господа, когато вашият дух е раздразнен, но особено, когато имате лоши мисли и сте пълни с гняв или завист към когото и да е. Влизайте в храма на Господа само тогава, когато почувствате в себе си призив на Неговите ангели, защото всичко, което ядете с печал, с гняв или без желание, се превръща във вашето тяло в отрова. Действително, дишането на сатаната осквернява тази храна. Поместете с радост своите дарове на олтара на вашето тяло и направете така, че да бъдат далеч от вас всички лоши мисли, когато вие получавате в своето тяло Силата Божия, излизаща от Неговата трапеза. И никога не сядайте на трапезата Божия, докато не ви призове на нея Ангелът на глада. На царската трапеза пребивавайте в радост с ангелите на Бога, защото това е приятно за сърцето на Господа.
към текста >>

Влизайте в храма на Господа само тогава, когато почувствате в себе си призив на Неговите ангели, защото всичко, което ядете с печал, с гняв или без желание, се превръща във вашето тяло в отрова.
Защото сатана превръща в зловонно блато тялото тези хора, над които по време на хранене не са слезли Ангелите на въздуха и водата. И тогава Господ не ще ги търпи повече на Своята трапеза. Защото трапезата на Господа - това е олтар и този, който се храни на трапезата на Бога, се намира в храма. Истина ви казвам: тялото на човешкия син се превръща в храм, а неговите органи в олтар, ако изпълнява Божиите заповеди. Когато се храните, вие сте в храма, ето защо не вземайте нищо от олтара на Господа, когато вашият дух е раздразнен, но особено, когато имате лоши мисли и сте пълни с гняв или завист към когото и да е. Влизайте в храма на Господа само тогава, когато почувствате в себе си призив на Неговите ангели, защото всичко, което ядете с печал, с гняв или без желание, се превръща във вашето тяло в отрова. Действително, дишането на сатаната осквернява тази храна. Поместете с радост своите дарове на олтара на вашето тяло и направете така, че да бъдат далеч от вас всички лоши мисли, когато вие получавате в своето тяло Силата Божия, излизаща от Неговата трапеза. И никога не сядайте на трапезата Божия, докато не ви призове на нея Ангелът на глада. На царската трапеза пребивавайте в радост с ангелите на Бога, защото това е приятно за сърцето на Господа. И ще бъде вашият живот дълъг на Земята, защото тези, които служат на Бога, са Му скъпи, и най-добрият Божи слуга ще ви служи през всичките ваши дни - Ангелът на радостта.
към текста >>

27. ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ

Великият всемирен трус, който ще свърши Божият гняв, ще трае 45 дни.
Тези неща са предвидени, предсказани от хиляди години. Земята се преустройва. Затова ще дойдат тези страдания. Те са години на изпитания. Вярващите като видят тези работи, да знаят, че е наближил вече денят на тяхното избавление. Великият всемирен трус, който ще свърши Божият гняв, ще трае 45 дни. И когато казвам тези думи, това е решението на Небето. Земята и Небето ще преминат, но това, което е казал Господ, няма да премине. На всички съвременни хора по целия свят казвам да не правят високи къщи, защото няма да мине много време, земната кора ще мине големи огъвания и от тези къщи нищо няма да остане. Понеже ние доброволно не искаме да се откажем от стария ред на нещата, затова от Бялата ложа са решили да ни направят хора, да ни освободят от тези постройки, за да гледаме Природата.
към текста >>

28. СТЪПАЛАТА НА ЛЮБОВТА

Гняв Божий означава в случая, че се намаляват добрите условия на Живота.
Но всяко от тях приема от нея според степента на своето развитие – според вярата си. Бог обича еднакво светията и грешника, посреща еднакво светията и комара. В случая важна е възприемчивостта на дадено същество към Живота, който иде от Великото сърце на света! Всички същества не са еднакво възприемчиви за този Живот. Казано е в Писанието: “Бог се разгневил на евреите.” Този стих трябва да се разбира в по-друг смисъл: когато евреите са изпадали в грях, ставали са невъзприемчиви към Живота, който иде от Разумната Природа, слагали са преграда между себе си и Любовта. Гняв Божий означава в случая, че се намаляват добрите условия на Живота. Когато животинското в човека вземе надмощие, той трябва да почне да мисли, за да се издигне в по-висок свят – човешкия. Който иска да се качи на по-високо стъпало, трябва да следва пътя на Любовта. Любовта има много степени. Любовта е неизменна. Каквато е била преди хиляди години, такава е и днес.
към текста >>

29. ОЦЕНЯВАЙТЕ МАЛКИТЕ БЛАГА

Когато човек има отрицателни състояния – гняв, съмнение, обезверяване, злоба, омраза, завист и пр., в астралното и етерните му тела се образуват пропуквания, през които изтича неговият магнетизъм, както и други енергии.
За разумния човек противоречие няма. Има само хармония, симфония, защото той знае, че всичко ще се превърне в добро. Заболи те кракът, радвай се, че излиза всичко нечисто навън. Също, каквато и друга болест да дойде, ти се радвай. И същевременно се лекувай. Когато човек има отрицателни състояния – гняв, съмнение, обезверяване, злоба, омраза, завист и пр., в астралното и етерните му тела се образуват пропуквания, през които изтича неговият магнетизъм, както и други енергии. Такъв човек се демагнетизира. Защо човек не трябва да се гневи? Защо не трябва да се отчайва? Защо не трябва да се озлобява или нервира? За да не се демагнетизирва.
към текста >>

30. Е. ПСАЛОМ 27

Да не скриеш от мене Лицето Си, да не отхвърлиш с гняв раба Си.
И сега главата ми ще се възвиши над враговете ми, които ме окружават; и ще пожертвувам в скинията Му жертви на радостни викове. Ще пея и ще възпея Господу. 7. Чуй, Господи, гласа ми, с който викам. И помилвай ме, и послушай ме. 8. Рекъл Си: “Потърсете Лицето Ми.” Рече Тебе сърцето ми: Лицето Ти, Господи, ще потърся. 9. Да не скриеш от мене Лицето Си, да не отхвърлиш с гняв раба Си. Ти ми стана помощ, недей ме отх върля и недей ме оставя, Боже, Спасителю мой. 10. И ако отец ми и майка ми ме оставят, Господ обаче ще ме приеме, 11. Научи ме, Господи, Пътя Си и води ме по равен път поради неприятелите ми. 12. Да ме не предадеш на желанието на враговете ми; защото се дигнаха против мене лъжливи свидетели, които дишат насилие. 13. Повярвах, че ще видя благостите Господни на Земята на живите. 14.
към текста >>

31. 3. ПСАЛОМ 103

Не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. 10.
насища с благости старостта ти. Младостта ти се подновява като на орел. 6. Господ прави правда и съд на всичките обиждани. 7. Показа пътищата Си на Моисея, Делата Си на Израилевите синове. 8. Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. 9. Не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. 10. Не ни е сторил според греховете ни. Нито е въздал нам според беззаконията ни. 11. Защото колкото е Небето високо от Земята, толкоз е голяма Милостта Му към онези, които Му се боят. 12. Колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни. 13. Както жали отец чадата си, така жали Господ онези, които Му се боят. 14.
към текста >>

0.1994640827179