Търсене в текстове за 'Гнездо'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 90 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо.
Рабиндранат Тагор ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Утринта има песните на птичките, а зората на живота – музиката на децата. Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове. Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение. Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония. Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето.
към текста >>

2. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде.
Н a чело на дружината им стои ватафин. Той получава знанието от баща си, то е наследствено по права мъжка линия. Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята. Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета.
към текста >>

3. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Главното гнездо на болестите у човека, т.е.
Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи. И като такова то трябва да се държи чисто не само отвън, но и отвътре. Главното гнездо на болестите у човека, т.е. на злото у него, се намира в червата на човека. Паразити и милиони микроби гъмжат в червата на човека. Храната ферментира в червата. Създават се лоши сокове, които замърсяват кръвта. За да улеснят, следователно, успешното действие на съзнателното дишане с цел очистване на кръвта, Маздазнан изключва месото от храната и препоръчва чиста вегетарианска диета.
към текста >>

4. Двама светии (по народна песен) Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Твоите песни, като птички от далечна снежна земя, долитат да свият гнездо в моето сърце, за да се опазят от горещината на април и аз доволен очаквам веселата пролет.
Шумът от неговите стъпки хлопа на моите гърди и това ми причинява болка. Вятърът бушува, морето стене. Аз оставям всички грижи и съмнения да следват бездомните вълни, защото Вечният Странник, минавайки по пътя, ме зове. ІІ Твоята реч е проста, Учителю, но аз разбирам гласа на Твоите звезди и мълчанието на Твоите дървета. Аз знам, че моето сърце е готово да разцъфне като цвят, че животът ми прилича на скрит водоскок. Твоите песни, като птички от далечна снежна земя, долитат да свият гнездо в моето сърце, за да се опазят от горещината на април и аз доволен очаквам веселата пролет. ІІІ Аз ще изрека Твоето име, седящ самотен сред сенките на безмълвните си мисли. Аз ще го изрека без думи, ще го изрека без цел. Защото аз съм като малкото дете, което за стотен път вика своята майка, радостно, че може да каже: „Мамо"! IV Нощта е тъмна и дълбока е дрямката ви в тишината на моя живот. Събуди се, о болка на Любовта, защото не зная, как да отворя вратата и стоя отвън.
към текста >>

5. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Мара Белчева КОГАТО БЯХ... Когаго бях за погледа им праздник, весталка, неразбулена мечта, - не се докосваха до мен съблазни; гнездото си аз свивах в песента.
Мара Белчева КОГАТО БЯХ... Когаго бях за погледа им праздник, весталка, неразбулена мечта, - не се докосваха до мен съблазни; гнездото си аз свивах в песента. Молитвата си къпех във зората. Над розовите снажни висини, пред мене се усмихваше дъгата. Дружах с орли, елени и сърни. Морето си издигаше гърдите и кораба ми с девствени платна на свойта мачта нижеше звездите: и озарена в бяла светлина, в съня си бдях, сънувах се наяве; и във стихиите дома си бях. Не хвърлях мрежата си в земна слава, не чувах ехото на ничий грях.
към текста >>

6. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вашите кожи вие ги обичате, защото те струват толкова много (тяхната цена: живота и страданията на животни, струват наистина много!) Вашите пера, тях ги скубят от убити (често и от живи) птици, чиито малки трябва да гинат в гнездото - за да можете вие да се разхождате с особени шапки.
Ако вие сте наистина по-старият, по-развитият, то дългът ви налага да помагате, да ръководите, да поучавате, да обичате. Но, ако продължавате да осъждате на смърт и да презирате - то вие не сте много по-високо над престъпника. Тогава вие сами сте виновни поради липса на разбирателство и любов - от което произлизат престъпниците. Не може да има лов там - било от безумие на мода или спорт - където аз се изявявам. Който прави това или го причинява, извършва тежко престъпление против моя морален закон, която цел почива на любов. Вашите кожи вие ги обичате, защото те струват толкова много (тяхната цена: живота и страданията на животни, струват наистина много!) Вашите пера, тях ги скубят от убити (често и от живи) птици, чиито малки трябва да гинат в гнездото - за да можете вие да се разхождате с особени шапки. И неродени телца се изрязват из майчините утроби, за да можете вие от кожичката им да носите меки ръкавици... Само видът на такива неща наранява всяка пора в мен; и където се носят подобни неща, аз трябва да съм далеч. Не разбирате ли, че подобен накит тежи от проклятие и че всеки, който пипне това от пожелание или суета, подлежи на неговото проклятие? Не разбирате ли, че вашият блясък е гнусен в очите на всекиго, който като мене - вижда и чувствува скръбта и страха, които го придружават? Мнозина от вас - в основата си морални и чувствителни - никога не бихте помислили с собствените си ръце да извършите това, което карате други да извършват за вас. Ала и вие еднакво сте виновни - и, ако само за отсъствието на любов, което у мене тежи много — както и онзи, който убива, за да удовлетвори вашето болезнено удобство, Убийство за спорт, за удоволствие, е ужасно нещо - непонятно за всички деца на бъдещата раса.
към текста >>

7. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Където сянката на клоните е най-гъста, там тя има своето гнездо.
В чудно дивното велелепие на Неговите коси се губи блясъкът на милиони слънца и луни. Има връх тоя бряг - един град където безспир се излива дъжд от нектар. Кабир рече: „Ела, о Дхармадас, и виж триумфа на моя Всемогъщ Властелин." * * * На насрещното дърво стои една птичка; тя танцува в радостта на живота. Никой не знае, где тя. И кой би могъл да каже, какъв е припевът на песента ù? Където сянката на клоните е най-гъста, там тя има своето гнездо. И идва в него тя нощем, а в утрото отлита; не я разбирам аз. Не може никой да ми каже, коя е тая птичка, що пее в моята душа. Нито обагрени, нито безцветни са нейните перца. - Нито форма, нито контури има тя. Стои тя под сянката на любовта.
към текста >>

8. ВЕЧНАТА - Д.АНТОНОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Твоята аура се разтворила като крилата на летящ гълъб, който лети към гнездото на викащите го.
Позна ли ме измежду многото? Аз се прислоних до нозете ти и вътрешно те съзерцавах. И дордето другите Те ограждаха с лъчезарен венец, аз мислех за Теб и тези мисли бяха най-светлите ми целувки. Душата ми Те съзерцава като едно бяло слънце. Ти си тъй хубав! Твоята аура се разтворила като крилата на летящ гълъб, който лети към гнездото на викащите го. Косите ти блестят като диамантена корона, по която сияят скъпоценните камъни на твоите благородни мисли. Челото Ти прилича на разгънат лист от цъфтяща роза, която украсява венеца на своите благоуханни дружки. Аз седях до тебе мълчаливо и плаках, и плаках от радост. Не бих сменила това светло щастие за никой земен дар. И ето, върнах се през снеговете.
към текста >>

9. ЗАЩО - Б.Б. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Чу попът от горното село и разпитва дълго и подробно – неговият брат бе кмета – и когато разбра, че са „сектанти", че той, брат му станал причина да им се дадат дървета и строят хижа – тяхно гнездо и свърталище – люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат.
..................................................... Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огрени сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата, Селският кмет и сбраният свет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: – да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за построяването на една хижа там горе – подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна – с радост разрешиха. Но на другия ден още се носеха слухове – от говедарите най-напред, а после подето и от селяни – друга вра са тия хора там. Месо и риба не ядат. На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко – друга вяра! Чу попът от горното село и разпитва дълго и подробно – неговият брат бе кмета – и когато разбра, че са „сектанти", че той, брат му станал причина да им се дадат дървета и строят хижа – тяхно гнездо и свърталище – люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат. – Аз тия агарянци ще пръсна като хамовото семе! Не хижа, а змийско гнездо ще свият те там! Ще привикат душите, ще ги обайват с празни приказки, ще ги прелъстят, ще ги оплетат със своите сектантски мрежи. – Не са такива хората – каза кротко кметът. Ако ги беше видял и опознал – другояче щеше да говориш.
към текста >>

Не хижа, а змийско гнездо ще свият те там!
Но на другия ден още се носеха слухове – от говедарите най-напред, а после подето и от селяни – друга вра са тия хора там. Месо и риба не ядат. На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко – друга вяра! Чу попът от горното село и разпитва дълго и подробно – неговият брат бе кмета – и когато разбра, че са „сектанти", че той, брат му станал причина да им се дадат дървета и строят хижа – тяхно гнездо и свърталище – люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат. – Аз тия агарянци ще пръсна като хамовото семе! Не хижа, а змийско гнездо ще свият те там! Ще привикат душите, ще ги обайват с празни приказки, ще ги прелъстят, ще ги оплетат със своите сектантски мрежи. – Не са такива хората – каза кротко кметът. Ако ги беше видял и опознал – другояче щеше да говориш. – Какво? не ги познавам ли?
към текста >>

Ама аз ще им пръсна гнездото клечка по клечка помен няма да остане – хубаво да знаеш.
– Не са такива хората – каза кротко кметът. Ако ги беше видял и опознал – другояче щеше да говориш. – Какво? не ги познавам ли? – кресна попът цял зачервен – аз и зъбите им зная на подобни изедници и паразити на нашия народ. Ама аз ще им пръсна гнездото клечка по клечка помен няма да остане – хубаво да знаеш. Ти да им даваш дърва от общинската гора, ама аз огън ще ù туря, та все хижи ще станат. Кметът помери нещо да възрази – но се въздържа – по-голям брат бе свещеникът, па и знаеше го той, че от вън само кипи, а отвътре е добър: Един ден все ще види, че тия, които харчат свои пари и от сутрин до вечер като мрави влачат и строят, не са никакви паразити – и ще си измени мнението. А свещеникът бе не на шега разсърден и разтревожен. Крачеше той дълго из своята разхвърлена стая и мислеше, кроеше планове, какво да прави и как да се справи с тая жива рана, която сега му се отваряше тъй неочаквано от тия сектанти. На планината макар, все пак негови енориаши ходят там, ще гледат техните фокуси, ще им дават своите брошури... Ще се разклати вярата им все повече, и без това църквата е празна и в делник и в празник.
към текста >>

Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика.
Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда – конят и без това тичаше твърде силно. ..................................................... В голямата горещина след обед кабриолетчето се връщаше по същият път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той – архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план – великолепен план на нещо отдавна не видяно – Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна.
към текста >>

10. ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Техните мисли прелитат от предмет на предмет, тъй както някои от птиците прехвръкват от дърво на дърво, без да правят гнездо.
Естествено мълчание. II. Негативно мълчание. III. Идейно мълчание. Естественото или пасивното мълчание е присъщо на ония хора, които по природа са мълчаливи. Умът на тези хора не е ангажиран от някаква съществена идея, мисълта им е скитница. Техните мисли прелитат от предмет на предмет, тъй както някои от птиците прехвръкват от дърво на дърво, без да правят гнездо. Те изчезват тъй, както сапунените мехури. Единствената полза от тези хора е, че те могат да пазят тайни, поради естествената им склонност към мълчание. Негативно мълчание е онова, което у някои хора се поражда не от съзнание за ползата от него, а единствено поради страха, да не би да се изложат чрез говоренето пред окръжаващите. Този вид мълчание е най-безплодно. Идейното - творческото мълчание - е най-важното, понеже всякога бива предшествувано и подхранвано от известни идеи; то бива почти всякога придружено от дълбоки и сериозни размишления върху причинната връзка между явленията от външния или вътрешния свят.
към текста >>

11. ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ - Г Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Четох за един лебед, който си имал гнездо край една река и се радвал на един спокоен живот.
За щастие, обаче, такава опасност засега не го застрашава, а и едва ли някога ще го застраши. Защото дори и у малкото „истини", събрани чрез опита и дългия упорен труд през вековете - често пъти настъпва колебание и промяна. Елементите, с които ние боравим почти всеки ден; жизнените процеси, които стават в нашия организъм, ако не са ни съвсем непознати, то поне най-съществената част си остава една тайна за нас. А какво да кажем за безбрежния океан на така наречения психичен живот? За ония скрити сили, които ни обгръщат отвред? Четох за един лебед, който си имал гнездо край една река и се радвал на един спокоен живот. Един ден, обаче, той проявил едно несвойствено му безпокойство и след малко започнал да пренася гнездото си на друго, по-високо место. Ден след това, пада пороен дъжд, реката приижда, но неговото гнездо си остава незасегнато. Откъде този лебед е узнал предварително за прииждането на реката? Може би мнозина са чували, че в области, където са ставали земетресения, няколко дни преди то да стане, животните са ставали особено безпокойни и дори са избягвали от оборите. Това са факти, които ни теглят с непреодолима сила към изследване на непознатото, на потайното.
към текста >>

Един ден, обаче, той проявил едно несвойствено му безпокойство и след малко започнал да пренася гнездото си на друго, по-високо место.
Защото дори и у малкото „истини", събрани чрез опита и дългия упорен труд през вековете - често пъти настъпва колебание и промяна. Елементите, с които ние боравим почти всеки ден; жизнените процеси, които стават в нашия организъм, ако не са ни съвсем непознати, то поне най-съществената част си остава една тайна за нас. А какво да кажем за безбрежния океан на така наречения психичен живот? За ония скрити сили, които ни обгръщат отвред? Четох за един лебед, който си имал гнездо край една река и се радвал на един спокоен живот. Един ден, обаче, той проявил едно несвойствено му безпокойство и след малко започнал да пренася гнездото си на друго, по-високо место. Ден след това, пада пороен дъжд, реката приижда, но неговото гнездо си остава незасегнато. Откъде този лебед е узнал предварително за прииждането на реката? Може би мнозина са чували, че в области, където са ставали земетресения, няколко дни преди то да стане, животните са ставали особено безпокойни и дори са избягвали от оборите. Това са факти, които ни теглят с непреодолима сила към изследване на непознатото, на потайното. Пред нас стои великото разнообразие на света, чудните прояви на живота, които така дълбоко засягат нашата душа!
към текста >>

Ден след това, пада пороен дъжд, реката приижда, но неговото гнездо си остава незасегнато.
Елементите, с които ние боравим почти всеки ден; жизнените процеси, които стават в нашия организъм, ако не са ни съвсем непознати, то поне най-съществената част си остава една тайна за нас. А какво да кажем за безбрежния океан на така наречения психичен живот? За ония скрити сили, които ни обгръщат отвред? Четох за един лебед, който си имал гнездо край една река и се радвал на един спокоен живот. Един ден, обаче, той проявил едно несвойствено му безпокойство и след малко започнал да пренася гнездото си на друго, по-високо место. Ден след това, пада пороен дъжд, реката приижда, но неговото гнездо си остава незасегнато. Откъде този лебед е узнал предварително за прииждането на реката? Може би мнозина са чували, че в области, където са ставали земетресения, няколко дни преди то да стане, животните са ставали особено безпокойни и дори са избягвали от оборите. Това са факти, които ни теглят с непреодолима сила към изследване на непознатото, на потайното. Пред нас стои великото разнообразие на света, чудните прояви на живота, които така дълбоко засягат нашата душа! Майката природа ни е отрупала с блага.
към текста >>

12. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Такова гнездо представя от себе си една уютна, топла люлка, благодарение на събраната от тях слънчева топлина от рефлекторите на отделените въздушни мехурчета.
За това благоприятствува и обстоятелството, че отглеждането и развъждането им не е никак трудно. Даже и в най-малкия съд, тези животинки пристъпят веднага към грижи за запазване на рода. За тази цел мъжките построяват специални гнезда от въздушни мехурчета, които образуват нещо като петна. В тази пяна от въздушни мехурчета женските снасят яйцата. След излюпването тези гнезда продължават да бъдат прибежище на безпомощните малки. Такова гнездо представя от себе си една уютна, топла люлка, благодарение на събраната от тях слънчева топлина от рефлекторите на отделените въздушни мехурчета. Особено в първия период на отглеждането, мъжкарят проявява специална грижа за малките, която грижа достига до самопожертвувателност. Той е готов да защити своите малки до последна капка кръв. След като израснат малките и изучат плаването, което става в един период от около две недели, те се разпръскват по всички посоки на водната шир, за да се заловят самите на следната пролет с продължението на своя род. Но какво общо има всичко това с давенето на рибите? Всъщност, тъкмо опасността от удавяне е най-голямата особеност на и без това много чудноватите рибки.
към текста >>

13. LE MAITRE PARLE. DIEU Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

52: Човек си свива гнездо в долината, но чувствува копнеж към висините на планината!
И той долавя, че животът има велик смисъл, защото води към една висша хармония. Същото е изразено и в стихотворението на стр. 28. Поетът в това стихотворение излага своето отношение към природата: той С тънкия усет на една чувствителна душа долавя, че природата не е мъртва, бездушна, а е жива, любяща! Той долавя разумността, която прониква природата! С дълбок и красив символизъм е проникнато стихотворенето на стр. 52: Човек си свива гнездо в долината, но чувствува копнеж към висините на планината! И той от долината се взира към величествените грамади на планината и поетът чувствува, че невидимо над планинското чело минава небесно ангелско крило! Тук споменах само два-три примера, за да покажа оная дълбочина, която прониква всички стихотворения. Тяхното прочитане ще потопи човека в един мир на красота и светлина! Препоръчваме ги на читателите. „Изпуснати хора" - драма в 5 действия от Йордан Ковачев.
към текста >>

14. ВЪТРЕШНИЯТ МИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ОТЗВУЦИ (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се сбират на ята, чуруликат и пят, така и ние, северняците, след напущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло.
ОТЗВУЦИ (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се сбират на ята, чуруликат и пят, така и ние, северняците, след напущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила. със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила. Може да се каже, че ние рижаните, все още продължаваме да живеем духовно там. Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим.
към текста >>

И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила.
ОТЗВУЦИ (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се сбират на ята, чуруликат и пят, така и ние, северняците, след напущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила. със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила. Може да се каже, че ние рижаните, все още продължаваме да живеем духовно там. Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим. Животът всред учениците, които се стремят да прилагат думите на Учителя, се отличава доста рязко от живота на другите хора.
към текста >>

15. МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Докато си изберат место за жилище, докато свият гнездото си, между тях може да се яви някакъв спор.
Майката и бащата водят дребнави спорове за най-незначителни неща. Техният спор се предава и на децата. При това положение, не може да става въпрос за възпитаване на децата. Птиците, в това отношение, стоят по-високо от хората. Когато мътят яйцата си, те живеят в пълна хармония. Докато си изберат место за жилище, докато свият гнездото си, между тях може да се яви някакъв спор. Започнат ли, обаче, да мътят, всякакъв спор изчезва. Когато мътят яйцата си, те постоянно пеят. И тъй, понеже животът на съвременните хора е построен върху семейството, ако основата на семейството е добра, целият човешки живот ще бъде добър. Ако, обаче, майката и бащата нямат съзнание за своята роля в живота, и децата, които ще им се родят, ще приличат на тях. Майката и бащата трябва да родят такива деца.
към текста >>

16. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Кой кара птичката да си прави гнездо.
За любовта човек не може да се произнесе, докато не я опита. Никакъв въпрос да не прави за любовта, когато обича. Да не споменува и дума за нея. Господ досега не е казал, че ни обича, пък е създал света за нас, от любов поставил слънцето да ни грее, вятърът да ни духа, водата да тече. От любов се движи земята. Кой кара птичката да си прави гнездо. да мъти, да отглежда малките си? Подтикът иде от любовта. Посети ли любовта човка, той става здрав и страданията изчезват. Любовта превръща страданията в скъпоценни камъни. Затова който обича, не може зло да му се случи.
към текста >>

17. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Както е известно, той бе пуснал гълъби, които е трябвало да минат през Мадрид, за да стигнат в своето гнездо в южна Испания.
Но, в интереса на истината ще трябва да кажем няколко думи върху спорната проблема. Преди всичко нека напомним, че отричането не доказва абсолютно нищо в случая — обстоятелството, че амебата или мравката нямат представа за човешкия свят, сигурно не пречи на последния да съществува. Кой допускаше до преди няколко десетилетия наличността на оня океан от етерни вълни, в който сме били потопени, и които едва радиото и други приемници ни разкриха? Впрочем и сега могат да го констатират и използуват само ония, които имат на разположение един такъв апарат. Опитите на Лаковски показаха, че при ориентацията на пощенските гълъби може да се говори за естествено радиопредаване в буквалния смисъл на думата. Както е известно, той бе пуснал гълъби, които е трябвало да минат през Мадрид, за да стигнат в своето гнездо в южна Испания. Когато гълъбите наближили испанската столица, радиопредавателят е бил поставен в действие и те са изгубвали своята ориентация и започвали да обикалят около емисионната станция. Гълъбите са могли да продължат своя праволинеен път, само след като е било спряно предаването. Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото. Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие. Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други сетива, които сега притежава в латентно състояние.
към текста >>

Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото.
Впрочем и сега могат да го констатират и използуват само ония, които имат на разположение един такъв апарат. Опитите на Лаковски показаха, че при ориентацията на пощенските гълъби може да се говори за естествено радиопредаване в буквалния смисъл на думата. Както е известно, той бе пуснал гълъби, които е трябвало да минат през Мадрид, за да стигнат в своето гнездо в южна Испания. Когато гълъбите наближили испанската столица, радиопредавателят е бил поставен в действие и те са изгубвали своята ориентация и започвали да обикалят около емисионната станция. Гълъбите са могли да продължат своя праволинеен път, само след като е било спряно предаването. Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото. Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие. Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други сетива, които сега притежава в латентно състояние. На първо място идва под съображение ясновидството или шестото сетиво, както го нарича проф. Рише. За сега то се проявява като проблясъци на интуицията и само при някои индивиди е достигнало достатъчно развитие, за да им позволи да прехвърлят по-малко или повече сполучливо границите на нашия триизмерен свят. Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето съзнание у човека, на неговото свръхсъзнание, което, изглежда, стои високо над подсъзнанието с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука.
към текста >>

18. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като някаква тиха люлка го обхващат вълните на океана — Огън-Живот — и го носят от вселена на вселена, като че ли сам той е станал звезди, светлина, лъч и слънце едновременно; изпълнил всичко със себе си: и шумът на водопада, и гората, която шушне и нежната песен на птичката, кацнала край своето гнездо... Велики часове, когато душата се слива с всичко, което обича!
Как би могло да стане това? Къде ний, хората, сме сбъркали своя правилен път и как ще го намерим отново, ето въпроси, върху които трябва да се мисли и по които навярно ще продължа в следващото си писмо. Със сърдечен поздрав: твой *** ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ За живота Колкото и да говорим, никога няма да намерим достатъчно думи да кажем за онова велико течение на нещо незнайно, което се струи в нашите жили, минава в умовете като велики или обикновени мисли, строи царства и култури, разрушава цивилизации; вечно стремящо се, никога задоволено, винаги повече от това, което е проявено — Великият Живот! И когато човек го почувства в душата си — всичко дребно му се струва тъй-малко, дребно, малозначно. . . Като някаква тиха люлка го обхващат вълните на океана — Огън-Живот — и го носят от вселена на вселена, като че ли сам той е станал звезди, светлина, лъч и слънце едновременно; изпълнил всичко със себе си: и шумът на водопада, и гората, която шушне и нежната песен на птичката, кацнала край своето гнездо... Велики часове, когато душата се слива с всичко, което обича! За вечният пътник — Човека Като пътник от незнаен друм минава човек през земята. Надежди, радости, скърби и неудържим стремеж; копнеж по нещо неизвестно, желание вечно гладно, ръце протегнати напред, търсещи да хванат миражи ... Вървим — и тези които знаят — и тез които не знаят — непрестанно, от гара на гара ... И на всяка една от тях стоим, добиваме познати — и наново тръгваме ... Някои ни застигат, други — застигаме ний. Забравили се — започваме „нови" приятелства, разговори, отношения... И „скърби” и „радости" — сянка на живота-мираж се стелят след нашите стъпки и думи ... Но за душите, които се обичат раздяла няма — те винаги се познават една друга още при първата среща, при първият поглед — въпреки всичките външни промени. Tе вече знаят една тайна: че животът не спира с формата; една истина: че вкусилите Любовта са безсмъртни! А тези които са приели Божествената Любов, те са станали едно във веки веков!
към текста >>

19. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Печална истина е, че във всички времена на човешката история, где по-рано где по-късно, духът на тъмнината винаги е успявал да свие гнездото си в недрата на официалните църква или религия, и да гони и преследва всяка проява на свободна мисъл, всяка истинска светлина.
И задрънкаха отново в ръцете си ключовете на тоя и оня свят. Черпещи силата си от земната власт, те започнаха отново да гонят и изгасяват всяка появила се светлина в живота, да умъртвяват всеки праведник, да обсипват с хули и клевети всеки, който сочи Истината. Гонения, клади, отлъчвания, подстрекателства, — ето средствата с които си служат тъмните сили, облечени в християнска маска за унищожение на „еретиците" и „сектантите". Така е било до сега. Така е и днес. Печална истина е, че във всички времена на човешката история, где по-рано где по-късно, духът на тъмнината винаги е успявал да свие гнездото си в недрата на официалните църква или религия, и да гони и преследва всяка проява на свободна мисъл, всяка истинска светлина. И затова днес. след 2030 години, Христос все още е разпънат на кръст с благословията на църквата, — все още истината се преследва, все още тъмнината царува в душите на милионите обитатели на нашата планета, ръководещи се в живото си от слепия инстинкт за безогледна животинска борба. Но, както преди 2000 години Христос възкръсна, заживя отново в сърцата на хиляди свои последователи. така и днес злото не може да победи доброто. Всички средства са изпитани, и всички си остават безрезултатни.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато натрият се намира в слабо количество в кръвта, организмът става гнездо на разни болести.
Обаче поради незнание и неумение не може разумно и рационално да се използва от широките народни маси. Изоставя се да изсъхне и изгнива по полетата и балканите. А с това човек се лишава от едно добро средство против много свои телесни недъзи. Учените са установили, че копривата съдържа: мравчена киселина, фосфор, натрий, и др. А известно е, че без фосфор, желязо и натрий няма живот за човешкия организъм. Когато натрият се намира в слабо количество в кръвта, организмът става гнездо на разни болести. Като се има пред вид това, нужно е широко използване на копривата. Бере се, когато листата и стъблото са крехки, и от тях се приготовляват най-различни гозби, които, приети в организма, действат засилващо. Отварата от листата и крехките стебла действа за почистване и засилване на кръвта, очиства белите дробове от храчки, спомага за по-скорошното никнене на зъбите, действа за отделяне на повече мляко в кърмещите жени, против жълтеница, падане на косите, хемороиди; действа твърде сполучливо против копривната (обривна) треска, като боледуващият се окъпе няколко пъти с отварата на копривата; ревматизмът се цери, като се шибат болните места с прясна коприва. Събрана и изсушена през лятото, стрита и смляна на брашно, от което ако се слага малко в гозбите, много болести биха се избегнали. А само корените, като се сварят и получената отвара се употребява от болни, но вече оздравяващи лица, способства за по-скорошното оздравяване и засилване на организма.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Още същия ден ястребът издебнал яребица в гнездото й, застанал над нея като кесежия, не дал й да мръдне от мястото си, па извикал Враната: — Ела сега, Вранке.
им е добре познат — той бил пилот и често участвал като такъв в киноснимките. Щастливите родители писали на сина си като му изложили странния сън и получили отговор от него. Младият човек им отговорил, че той не искал да им съобщава нищо за себе си докато не направи кариера и потвърдил, че в същия ден и час, когато майката го сънувала, той демонстрирал за кинооператорите падане с аероплан, при което малко останало да загине. Из в. „Возрождение“ № 3540 Ястреб, Врана и Орехче (б а с н я) Неизвестно кога и по какъв случай, Ястреб и Врана се сприятелили и съюзили дружно да печелят и спечеленото братски да си делят. Още същия ден ястребът издебнал яребица в гнездото й, застанал над нея като кесежия, не дал й да мръдне от мястото си, па извикал Враната: — Ела сега, Вранке. хванах чуден лов, тлъста яребица! Ще си я делим съгласно условието: На мене половината и на тебе половината. Аз ще взема трупа, ти ще вземеш пуха. Аз имам право на трупа, защото съм гладен, а ти имаш право на пуха, защото гнездото ти е от клечки и има дупки! Ще го постелиш с пух — да ти е меко и топло.
към текста >>

Аз имам право на трупа, защото съм гладен, а ти имаш право на пуха, защото гнездото ти е от клечки и има дупки!
„Возрождение“ № 3540 Ястреб, Врана и Орехче (б а с н я) Неизвестно кога и по какъв случай, Ястреб и Врана се сприятелили и съюзили дружно да печелят и спечеленото братски да си делят. Още същия ден ястребът издебнал яребица в гнездото й, застанал над нея като кесежия, не дал й да мръдне от мястото си, па извикал Враната: — Ела сега, Вранке. хванах чуден лов, тлъста яребица! Ще си я делим съгласно условието: На мене половината и на тебе половината. Аз ще взема трупа, ти ще вземеш пуха. Аз имам право на трупа, защото съм гладен, а ти имаш право на пуха, защото гнездото ти е от клечки и има дупки! Ще го постелиш с пух — да ти е меко и топло. — Но не е такова условието ни, драги Ястребчо! Нали всичко наполовина ще делим? Аз имам право на половината труп и половината пух, и ти имаш право на половината труп и половината пух! В това време изскочила из един трън малка птичката наречена Орехче.
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мислите са като прелетни птици и като мухи, те ще си хвърчат около вас, но не ги оставяйте да свият гнездо на вашата глава.
Защото, колкото по-пластичен е, толкова по-добър проводник на живота ще бъде, ще живее повече и ще има по-големи придобивки. Но за да успява в живота, човек трябва да работи с най- силните си способности, като постепенно развива и другите. За да развивате способностите си, никога не влагайте в себе си каквато и да е отрицателна мисъл. Те ще дойдат. Аз не говоря за онова, което ще дойде до вашия ум. Мислите са като прелетни птици и като мухи, те ще си хвърчат около вас, но не ги оставяйте да свият гнездо на вашата глава. Не оставяйте една отрицателна мисъл да се засели във вашия ум. Изхвърлете я. Дръжте всички отрицателни мисли вън от ума си, защото те носят една проказа и за ума, и за тялото. Дръжте в ума си положителните идеи, защото те имат динамическа и творческа мощ и ще ви свържат с разумните същества в Космоса, които ще бъдат една благоприятна среда за бас. Тя ще би помогне да се повдигнете по- високо във вашето развитие.
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек е роб не злото, което е свило здраво гнездо в душата му, впило е ноктите си, пуснало е надълбоко корените си в нея.
За тях всичко започва и свършва на този свят; човешката душа не съществува; зад нас, като индивиди, няма никакво минало, а и никакво бъдеще не ни очаква. Всичко е и се свършва тук. в този ни живот, и затова: да грабим, да насилваме, да гледаме да преживеем колкото се може по-охолно за сметка на другите. Добрите желания, добрите намерения и добрата воля на малцината стремящи се, се разбиват на прах пред мощната хипнотична сила на злото ... Човек не е господар на себе си. Тъмни сили са пленили неговото сърце и от храм Божий са го превърнали във вертеп на разврата, помрачили са неговия разум и са впрегнали неговата воля да работи като роб за техните цели не разложението и разединението. Човек е роб не злото, което е свило здраво гнездо в душата му, впило е ноктите си, пуснало е надълбоко корените си в нея. Човешката душа е хипнотизирана от силата на злото, тя е безпомощна и безсилна да се бори срещу него … Пърхат прекосени криле, в отчаяни усилия да литнат нагоре, но всеки опит е безрезултатен — неповдигнала се нито педя над своето падение, хипнотичнате сила на злото наново сваля душата в праха, в калта, в бездната, всред отвратителните миазми на падението, разложението и греха. Човешката душа е безсилна робиня, окована в тежки вериги, и моли за помощ, за спасение и освобождение. Кой ще й помогне? Кой ще я спаси и освободи? … Бог, великата Божия Любов направи всичко за нас.
към текста >>

24. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка сутрин рано рано тя се скриваше в шуматата дюлка, където й бяха нарочно поставили плетено кошче за гнездо, и снасяше по едно голямо бяло яйце.
След това те излязоха, като ме оставиха сам в лунната светлина, с две високи, неподвижни фигури, в бели тоги. Аз знаех кои са при мене, макар че не смеех да погледна, това бяха Агмад и Камен Бака. (следва!) Сврака и Кокошка (басня) Качулатка беше красива кокошчица. Обичаха я всички от чифлика: и господари, и слуги. А тя беше и красива, и нослива. Всяка сутрин рано рано тя се скриваше в шуматата дюлка, където й бяха нарочно поставили плетено кошче за гнездо, и снасяше по едно голямо бяло яйце. Една крадлива сврака, която скиташе из чифлика по своя занаят, забеляза къде снася яйцата си Качулатка. От онзи ден тя започна да следи: Щом Качулатка слизаше от гнездото си, Свраката се спущаше в него, счупваше и изпиваше яйцето, а черупката му изхвърляше далеч някъде. И всичко това тя вършеше толкова бързо и предпазително, щото никой от чифлика не подозираше, че тука идва некаква сврака. Обвиняваха Качулатка, че уж се е научила да ги лъже. — Крие се, казваха, в дюлката, а яйце не оставя.
към текста >>

От онзи ден тя започна да следи: Щом Качулатка слизаше от гнездото си, Свраката се спущаше в него, счупваше и изпиваше яйцето, а черупката му изхвърляше далеч някъде.
(следва!) Сврака и Кокошка (басня) Качулатка беше красива кокошчица. Обичаха я всички от чифлика: и господари, и слуги. А тя беше и красива, и нослива. Всяка сутрин рано рано тя се скриваше в шуматата дюлка, където й бяха нарочно поставили плетено кошче за гнездо, и снасяше по едно голямо бяло яйце. Една крадлива сврака, която скиташе из чифлика по своя занаят, забеляза къде снася яйцата си Качулатка. От онзи ден тя започна да следи: Щом Качулатка слизаше от гнездото си, Свраката се спущаше в него, счупваше и изпиваше яйцето, а черупката му изхвърляше далеч някъде. И всичко това тя вършеше толкова бързо и предпазително, щото никой от чифлика не подозираше, че тука идва некаква сврака. Обвиняваха Качулатка, че уж се е научила да ги лъже. — Крие се, казваха, в дюлката, а яйце не оставя. — Нагоила се е, затова не носи. — отсякъл господарят, — заколете я, хубава супа ще стене!
към текста >>

25. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

от нечистите чувства и мисли, които са свили гнездо в тях и огряват живота ни.
то е още н един велик символ, чието значение би трябвало да се съзнава от всички. Да не чистим само механически. Да не чистим само външно-то на чашата, която се нарича наше тяло, а вътрешността да оставяме без внимание. Да очистим дома, да очистим тялото, но да очистим и душата. Да очистим нашето сърце, да очистим нашия ум. от нечистите чувства и мисли, които са свили гнездо в тях и огряват живота ни. Да очистим преди всичко най важното — нашата вътрешна същност — като не забравяме, разбира се, и външното. Едното и другото, трябва да вървят паралелно. Да се очистим! И когато се заловим с тоя процес на чистене, ние ще видим, че той съвсем не е таке лесен. Колко много нечистотии има по домовете и в тъканите на организма ни, но колко по-много са тия в умовете, сърцата и душите ни!
към текста >>

26. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Продължавал да пее на китнатия осен пред гнездото си.
П. Г. П. Славеят и скръбта (басня) Отишла Скръбта при Славея. — Добро утро! поздравила го. Но той ни чул, ни отговорил. Продължавал да пее на китнатия осен пред гнездото си. — Ще почакам да свърши песента си, рекло тя и се спряла малко настрана. Но той не свършвал, не спрял. Тогава тя се приближила, побутнала го и извикала: — Добър ден, Славейко! Той я погледнал набързо и й смахнал да почака, защото е най-важното място от песента си. Тя пак зачакала.
към текста >>

27. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Във своето гнездо леш самин, И кръв тече от раните безброй .
* Ти идваш и раздаваш щедро Тъкани в слънце дарове — Узрели, сладки плодове През лято златно, ведро. S. Орел Защо раниха мощния орел? Защо строшиха силното крило и волний му летеж възпряха смел? — Витае мрак по-гордото чело . . . * Във своето гнездо леш самин, И кръв тече от раните безброй . . . На светли върхове крилати син, Лежи ранен под валящия зной. * И ето, бури идат, гръм ечи. Издъно блъска мощните скали; Светкавицата бляска му в очи И раната му зла боли, боли . . .
към текста >>

28. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Челото — там е гнездото на всички мисли.
Но нека не мисли, че то ще се постигне в един ден, нито в една година. Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Започнете изучаването със себе си или с тия, които обичате най-много. Погледнете лицето си и знайте, че там в него се гнезди всичкото най-възвишено и красиво във вашия живот. Челото — там е гнездото на всички мисли. Там е светът на мечтите —царството на най-реалното и същевременно на най-неуловимото. Вгледайте се в челата но близките си и познатите и ще видите как те са разнообразни. Погледнете носовете, устните, брадите . . . В тия форми е изразен целия душевен, умствен и чувствен свят — това е море.
към текста >>

29. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но на петия прекрасен ден, като прилетяла в своя дом, разкошно украсен, да снесе и петото си яйченце, изненадано видяла, че в гнездото й яйцата, неизвестно как се наредили вече тъкмо пет.
През тази година на Св. Св. Константин и Елена тя, като ме сила хляб, неочаквано някаква сила я подтикнала да разрине огъня, който приготвила за печене на хляба и да започне да играе върху него. От тогава вече редовно играе върху огъня в този ден. Кадънка и сврака (басня) Хубавата горска птичка, малката Кадънка, си направила гнезденце в една гъстолиста трънка. И започнала да носи, с пълна радост на сърце, всеки ден по яйченце. Но на петия прекрасен ден, като прилетяла в своя дом, разкошно украсен, да снесе и петото си яйченце, изненадано видяла, че в гнездото й яйцата, неизвестно как се наредили вече тъкмо пет. Чудила се, вгледвала се, дваж и триж ги преброила — пет, та пет. — Нищо, рекла най-подир, може да съм сбъркала във дните. Ще снеса и днес, туй ще бъде сигурно за моя чест. Великата природа таз година може би така е наредила, неусетно аз да съм близнила. Пък числото шест нали е още символ на илюзиите, на щастливата измама?
към текста >>

Всекичастно се клатушкал и намествал; шавал и преместял, докато избутал из гнездото всичките си братя и сестрици, та останал сам, за майката безчестие и срам.
Семо зяпало насреща и протягало червена шия, да помислиш, че припада от гладия. А Кадънката със тежка грижа литнала по тръни и ливади, като луда, само да улови муха, бръмбар, или пеперуда, с мисълта че храни истински велможа. А велможа да се храни как да е не може. Уви! Със толкоз труд и грижи тъкменият за велможа и дори за нещо по високо ако може: нямал ни осанка, ни обхода, ни забави благородни. А напротив, всякак проявявал тъпоумие, жестокост и постъпки безподобни. Всекичастно се клатушкал и намествал; шавал и преместял, докато избутал из гнездото всичките си братя и сестрици, та останал сам, за майката безчестие и срам. Но един прекрасен ден, любопитна кака Сврака кацнала на кривоклонестия дрян, па високо се изсмяла, колкото й глас държал: Ха ха-ха ! Мари хубава Кадънке, твоят син е Кукувче несретно! Ти си се заблудила, горкичка, неусетно. Мътила кукувичино яйце. Ха ха-ха !
към текста >>

30. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Из една пукнатина на скалата изхвръкна от гнездото си орлица.
Не са сън чутите слова! Не! О, каква радост ме изпълва! Той запълзя бавно по тесният ръб, притискайки се към скалата Мина най опасното место. Излезе на широка поляна. Из една пукнатина на скалата изхвръкна от гнездото си орлица. С крясъци тя се въртеше над главата на иманяря. Дори често се спущаше като стрела към него и го удряше с крилата си. Петко се спре и гледаше усмихнат орлицата. Откакто е измътила малките си, тя всеки път се спуска върху него, когато минава през тая поляна. Това продължава вече цяла седмица.
към текста >>

31. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото си на едно голямо дърво.
Те са работи далечни, които в бъдеще ще изучите и разберете. Сега ще ви приведа един разказ — пример за Божествения Промисъл, който можете да вземете като предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са неимоверни, алегорични. Разправят, че някога имало един много учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: като събирал животните всяка година на събор, той ги учил, наставлявал ги, и в края на краищата заключавал своята реч с думите. „Онова, което Господ е направил, никой не може да го развали.“ На един от съборите присъствали два големи орли, наречени „рока“, единият от тях казал: „Аз мога да разваля онова, що Господ е направил.“ Царят казал: „Много добре, докажи това фактически,“ и разпуснал събора. В същата година се замъжила дъщерята на друг един цар, пък за царски син. Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото си на едно голямо дърво. Младоженецът, останал сам, без другарка, се отчаял и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб. След няколко месеца пътуване кораба се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия оня остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал!
към текста >>

“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото.
Младоженецът, останал сам, без другарка, се отчаял и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб. След няколко месеца пътуване кораба се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия оня остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал! “ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото. Като наближил следующия събор на животните, дохождат двата орли, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал изново своята беседа и в края пак заключил: „Което Бог е направил. никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят. Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото.
към текста >>

Като наближил следующия събор на животните, дохождат двата орли, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора.
Качил се на един кораб. След няколко месеца пътуване кораба се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия оня остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал! “ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото. Като наближил следующия събор на животните, дохождат двата орли, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал изново своята беседа и в края пак заключил: „Което Бог е направил. никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят. Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и младоженецът.
към текста >>

Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото.
“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото. Като наближил следующия събор на животните, дохождат двата орли, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал изново своята беседа и в края пак заключил: „Което Бог е направил. никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят. Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и младоженецът. Орелът, като видел, че не е можал да развали онова, което Бог е направил, се пръснал от гняв. Под орела трябва да се разбира човешкия ум. Ние казваме понякога, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават тъй, както Бог ги е наредил. Съвременните учители на всяка крачка казват: „Опичай си ума: с глупости светът не върви.“ Аз казвам: благодарете на глупавите, защото Господ заради тях държи света.
към текста >>

32. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А те, децата, като птички изхвръкнаха от гнездото и не се за върнаха никога вече.
Где е Бог и защо мълчи? По късно се ожених. Имах деца, които обичах безумно, но които не ме обичаха. Мъжът ми ме тормозеше, измъчваше без жал. Жестоко и кораво бе сърцето му. А те, децата, като птички изхвръкнаха от гнездото и не се за върнаха никога вече. А аз плачех и мислех ден и нощ за тях. О! каква жестока съдба, какъв горчив дял от живот ми даде тя. И аз роптаех и плачех, а дълбоко из самата мен чух пак тихия глас да ми казва ясно: „За всичко си виновна ти! “ — О! , извиквах в горест и скръб, кому направих зло, та така ми се отвърна?
към текста >>

33. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хвала и чест на тия, които не пожалиха труд и средства за да издигнат тук, в това орлово гнездо, тази мощна крепост на Духа.
Какъв извор на енергии, на идеи, на подем е този кът!. Мъглишани живеят всред небивало духовно изобилие. Това, което те имат, е неоценимо богатство. Мнозина вече от селото са разбрали това. И всяка неделя и сряда те отиват нагоре, към ослепително бялото здание, разположено високо, всред вечната зеленина на боровете, и черпят от духовния мед на вечните истини на живота. Хвала и чест на тия, които не пожалиха труд и средства за да издигнат тук, в това орлово гнездо, тази мощна крепост на Духа. „Това, което могат другите, мога и аз“ — казва англичанинът. „Това, което са направили мъглишани, ще го направим и ний“ — трябва да кажат всички други Братства. (следва) Изложбата на българските художници в Белград Напоследък зачестиха културните тържества, имащи за цел взаимното опознаване и сближение между българи и югославяни. Само през декември имахме: изложба на периодичния печат — в Югославия и България, която трая пет дни 1. XII. — 5. XII.
към текста >>

34. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

почиваха в мекопосланото си жилище и нежно си приказваха, като всяка влюбена двойка, поглеждайки мило от време на време някъде назад и надолу, в гнездото си.
—той трябва да притежава и ония качества, които вие бихте искали да развиете у детето. (следва) Емил Куе СТРАШНАТА НАПАСТ Май беше наметнал скъпата, многоцветна мантия на гората. Безброй горски цветя пъстреха полите й и сливаха уханието си ведно с уханието на крехката трева и младите сочни листа на дърветата. Беше свежо, уханно, сладостно навсякъде. Господин Га и госпожа Вранка, упоени от сладкия въздух. почиваха в мекопосланото си жилище и нежно си приказваха, като всяка влюбена двойка, поглеждайки мило от време на време някъде назад и надолу, в гнездото си. Там лежаха пет малки резедови яйчица, които привличаха погледите на двамата съпрузи и изпълваха сърцата им с такава нежност, че те непрестанно бъбреха за бъдещето на своите малки: как ще пробият един ден с клюнчеца си черупката и ще излязат на красивия Божи свят. Какви мънички, немощни и чорлавки ще бъдат, как смешно ще перперкат с недоразвитите си крилца, как най после ще се научат да летят и колко ще им бъдат благодарни, че са се поселили именно в тази хубава гора, при такова изобилие на храна и красота. И госпожа Вранка притискаше топло и нежно петте си малки яйчица, а господин Га оправяше перушинките й, уверен в ненадминатата й красота. Но, така ли е нареден света, и така ли е отредено за всички същества, никога да не могат да се нарадват на пълното си щастие? Господин Га и госпожа Бранна никога до сега не бяха мислили за това.
към текста >>

— Бъди спокойна, миличка, на безопасно място сме, никой не може да ни забележи, гнездото ни е тъй скътано в гъстите листа, утешаваше г-н Га съпругата си, сам малко разколебан в безопасността и смутен от туй, че хората не само не отминаваха, но започнаха да се катерят по дърветата и да тършуват из гнездата.
През една дупчица той можеше да наблюдава всичко, без сам той да бъде забелязан от най-зоркото око. Хората продължаваха своята кървава робота. Война! Истинска война бе обявена на клетия гарженски род. Земята бе покрита с трупове. Останалите живи с писък се бяха пръснали незнайно де. — Бъди спокойна, миличка, на безопасно място сме, никой не може да ни забележи, гнездото ни е тъй скътано в гъстите листа, утешаваше г-н Га съпругата си, сам малко разколебан в безопасността и смутен от туй, че хората не само не отминаваха, но започнаха да се катерят по дърветата и да тършуват из гнездата. Те вадеха малки, току що излюпени вранчета и със злобен смях ги удряха в земята и те ставаха на пихтия. Събираха неизлюпените яйца в шапките си не изказано радостни. Явно, нещо се е провинил гарженския род пред човеците. Човеците бяха решили да изтребят гарженския род. В това нямаше вече съмнение.
към текста >>

Тя видяла, как се покачило едно момче на дървото където било гнездото им, извадило яйчицата и ги понесло радостно в шапката си.
Ето че се чуха жалостни викове и се зададоха две черни точки, които идеха по направление на тях. Излязоха техни познати, мъж и жена. Той, ударен силно в крака с последни сили едва се домъкна до дървото. След тях запристигаха и други бегълци, които се лутаха кой знае къде и колко, зашеметени от гърма и страха и капнали от умора едва дишайки, накацаха, като видяха своите събратя. Една вранка беше неутешима. Тя видяла, как се покачило едно момче на дървото където било гнездото им, извадило яйчицата и ги понесло радостно в шапката си. Тя знаеше че вече няма никъде да ги види. Умората надви. Почнаха да стихват воплите. Затихнаха и гърмежите. Лек ветрец разклащаше листата на дърветата и милваше клетите бегълци.
към текста >>

35. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Освен това, като се застои водата в нея по-дълго време започва да мирише Така и всеки обособен човек, който живее в тесните рамки на своя егоизъм е щерна, която мирише, която е гнездо за развъждане на епидемии, на болести.
— Само тогава, когато престане да се мисли за център, когато престане да мисли и работи само за себе си, а заработи за общото благо, за великото в света. Когато съзнае и разбере, че той е една частица от великия организъм, и че такива също са и всички негови близки — следователно братя му са и че като работи за общото благо, за ближният си, като премине границите на своята егоистична любов, влиза във великата любов, тогава той започва истинска работа. Когато човек, подтикнат от своя егоизъм, работи само за своето благо, като изключва благото на другите, той се откъсва от общия организъм, обособява се и става нещо като щерна. Затваря се. А знаем много добре, че всека щерна, която няма връзка с извора, скоро се изчерпва. Освен това, като се застои водата в нея по-дълго време започва да мирише Така и всеки обособен човек, който живее в тесните рамки на своя егоизъм е щерна, която мирише, която е гнездо за развъждане на епидемии, на болести. Искаме ли да сме здрави, в пълният смисъл на думата, ние трябва да изхвърлим застоялата вода от нашета щерна и да я свържем с извора на истинският живот. Кога и как ще стане това? — To няма да стане без болка и вътрешна борба. То ще стане с решителност и риск. То ще стане като разтърсим малко нещо животното в себе си и го вържем, като му кажем, че ние не живеем за него, а то живее за нас .
към текста >>

* „Чувай моя свещен глас, който всякога говори от вътрешната виделина на духа ти: — Пази се от яйцето на кукувицата, което може да бъде снесено в твоето гнездо.
* „Аз съм сила с два ума: — В низините — робувам — във висините — царувам. „Аз съм чувство с две сърца: — В дълбините — горя, по върховете — градя! „Аз съм воля с две лица. — Лъва побеждавам и събарям. — На агнето се подчинявам и покорявам. * „Чувай моя свещен глас, който всякога говори от вътрешната виделина на духа ти: — Пази се от яйцето на кукувицата, което може да бъде снесено в твоето гнездо. Защото когато се излюпи, то ще почне да расте и ще измести от леглото им всичките твои светли и крилати пиленца! * „Живота и света са съградени върху основите на моята мъдрост. Ако искаш да се качиш по върха към боговете, трябва да изживееш и надживееш всичките страсти на греховете. Такъв е пътя от царството на тъмнината към царството на светлината! „Ако имаш силата и смелостта на агнето — ще се преминеш!
към текста >>

36. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А организъм, беден откъм витамини, е със слаба съпротивителна сила и става лесно гнездо на болести.
Заедно с другата храна, плодовете освен че дават известен процент калории на организма, но най-съществено е че го снабдяват с витамини — стражите на организма — пазителите на здравето. Науката днес разполага с достатъчно данни, които ни разкриват състава и силата на плодовете. Тук приведената таблица ни дава това за някои плодове. Доматите по съдържание на витамини се равняват на портокалите, — означава минимални количества; — означава достатъчно; — означава голямо; X — означава следи; 0 — означава неустановими. Вода, киселини, захари, соли и витамини, ето що съдържат плодовете; ето от що има нужда нашият организъм. А организъм, беден откъм витамини, е със слаба съпротивителна сила и става лесно гнездо на болести. Науката днес е установила витамините А, В (B1 В2 В3 В4. B5), С, Д, Е. Някой автори допускат съществуването на още витамини. На витамин А са богати къпините, боровинките, прасковите, ягодите. В по-малки количества го съдържат малините, сините сливи, ябълките, кайсиите, крушите и др.
към текста >>

37. -

„ПЛЪХОВЕТЕ НА ВЪЗДУХА“ В един от ежедневните вестници преди известно време четох една малка статия, придружена от една снимка, представляваща, как врабчета хранят малките си в своето гнездо.
Защото най-напредналите народи, които проповядваха словото на другите, сами не приложиха основния закон на Любовта. Не признаха, че Бог е Баща на всички ни и всички сме братя. Сега богатството и властта ще им се отнеме и ще се даде на ония народи, които ще изпълнят до край великият закон на Любовта. Човечеството е едно велико семейство, в което трябва да цари правда, мир и Любов. П. Г. Пампоров. „ПЛЪХОВЕТЕ НА ВЪЗДУХА“ В един от ежедневните вестници преди известно време четох една малка статия, придружена от една снимка, представляваща, как врабчета хранят малките си в своето гнездо. От горното заглавие и дадената е снимката илюстрации, личеше явно, че авторът обръща вниманието ни към домашните врабчета, които според него, като неполезни птици, следва да се унищожават. Ще възпроизведа част от същата статия: „Поради войната, липсата на хранителни материали се чувства както от домашните птици, така и от населението, затова е препоръчано да се избиват всички неполезни птици. Горната снимка представлява гнездо на тия „въздушни плъхове“, чиято смъртна присъда се иска от бедстващото население“. Наистина, врабчетата за да се прехранят, живеят в близост с човешките жилища, където се срещат зрънца, трохи и отпадъци от разпиляната и неизползувана храна, предназначена за домашните птици животни, но те ще отнемат такава нищожна част от храната им, че това съвсем не се забелязва, нито пък ще причини недояждане на кокошките, или ощетяване по този начин на стопанина им. Освен това, често пъти съм наблюдавал когато някое врабче или друго птиче кацне между хранещите се кокошки, привлечено от храната, то последните го прогонват.
към текста >>

Горната снимка представлява гнездо на тия „въздушни плъхове“, чиято смъртна присъда се иска от бедстващото население“.
Човечеството е едно велико семейство, в което трябва да цари правда, мир и Любов. П. Г. Пампоров. „ПЛЪХОВЕТЕ НА ВЪЗДУХА“ В един от ежедневните вестници преди известно време четох една малка статия, придружена от една снимка, представляваща, как врабчета хранят малките си в своето гнездо. От горното заглавие и дадената е снимката илюстрации, личеше явно, че авторът обръща вниманието ни към домашните врабчета, които според него, като неполезни птици, следва да се унищожават. Ще възпроизведа част от същата статия: „Поради войната, липсата на хранителни материали се чувства както от домашните птици, така и от населението, затова е препоръчано да се избиват всички неполезни птици. Горната снимка представлява гнездо на тия „въздушни плъхове“, чиято смъртна присъда се иска от бедстващото население“. Наистина, врабчетата за да се прехранят, живеят в близост с човешките жилища, където се срещат зрънца, трохи и отпадъци от разпиляната и неизползувана храна, предназначена за домашните птици животни, но те ще отнемат такава нищожна част от храната им, че това съвсем не се забелязва, нито пък ще причини недояждане на кокошките, или ощетяване по този начин на стопанина им. Освен това, често пъти съм наблюдавал когато някое врабче или друго птиче кацне между хранещите се кокошки, привлечено от храната, то последните го прогонват. Така че на пръв поглед може да ни се вижда при тоя случай, че като се увират врабчетата между кокошките, ще изпоядат храната им и ще ги оставят гладни, а в същност не е така. Ще моля търпимостта на читателя, като се отклоня за малко, за да приведа един аналогичен пример, който също ще ни потвърди, че когато човек не поглежда нещата в тяхното истинско положение, може в някои случаи да се заблуди: Преди 5 — 6 години се построи в околността на града ни пчелин от пчеларското дружество, в лозята, на подходящо място. Някои от лозарите, които не са просветени в областта на пчеларството, поведоха борба за закриване на пчелина, тъй като помислиха, че пчелите ще изпоядат гроздето им.
към текста >>

38. -

В неговата шума е гнездото на стария орел.
Зашумяха ръкойчани. Дигна се Пано пчеларят: — Не може тъй! Туй дърво само не трябва да бутаме. Под неговата сянка ката ден спират морни пътници, другоселци, почиват си и благославят ръката, която някога го е посадила. Там овчарите пладнят стадата си лятно време. В неговата шума е гнездото на стария орел. Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй дърво и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на дедите ни. — Бабини деветини! — обадиха се младите, — не можем ние в туй работно и усилно време да си зарежем нивите, че да тръгнем вдън Черковната гора, бйло за моста да сечем, когато бйлото е под носа ни. Заради една птица да оставим нивите си, додето вятърът орони зърното им. Не щеме да возиме по харманите снопи с празни класове.
към текста >>

Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй дърво и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на дедите ни.
Дигна се Пано пчеларят: — Не може тъй! Туй дърво само не трябва да бутаме. Под неговата сянка ката ден спират морни пътници, другоселци, почиват си и благославят ръката, която някога го е посадила. Там овчарите пладнят стадата си лятно време. В неговата шума е гнездото на стария орел. Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй дърво и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на дедите ни. — Бабини деветини! — обадиха се младите, — не можем ние в туй работно и усилно време да си зарежем нивите, че да тръгнем вдън Черковната гора, бйло за моста да сечем, когато бйлото е под носа ни. Заради една птица да оставим нивите си, додето вятърът орони зърното им. Не щеме да возиме по харманите снопи с празни класове. Как тъй?
към текста >>

Сутрин той се дигаше от гнездото си и почваше да описва обръчи над селото.
— Ще видите по късно. — Нищо няма да видиме. — Хайде, брадвите! — изкомандва кметът дядо Злати — Ловеч: приказки на воденицата. От незапомнени години старият орел вардеше от градушката нивите на ръкойчани. Сутрин той се дигаше от гнездото си и почваше да описва обръчи над селото. Слънчева светлина заливаше големите му криле и той приличаше на сребърен ангел, проводен от Господа Бога да обади на хората, че е настъпил работният ден и нивите чакат своите стопани. Под стрехите на къщите се обаждаха закъснели петли, млади невести плискаха със студена вода очите си, сънно ромонеха звънци кошерите. Мъжете катранисваха колята и потегляха по кърищата да разорат чернозема на Ръкойка и хвърлят семе в пазвата на плодната земя. Старият орел гледаше надоле селото като баща, който стои на прага и поръчва на челядта си, кой къде да иде и каква работа до залови. През работните пролетни дни Ръкойка приличаш на пчелен кошер.
към текста >>

Когато улиците опустееха и слънцето се дигнеше на две копрали — орелът се спускаше към стария дъб, където беше гнездото му, кацаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета.
През работните пролетни дни Ръкойка приличаш на пчелен кошер. Всички излитаха навън. Копачите отиваха на орляци да копаят, децата тичаха към училище, където ги зовеше един звънец, бабите насмитаха с вършини към реката жълтите патета — да ловят риба. От гъстия шумак на черковната градина се обаждаше като гургулица камбаната. Отец Дамян пееше сам пред олтара и молеше Бога да даде ясни дни, додето ръкойчани сколасат копането и приберат снопите от нивите си. Когато улиците опустееха и слънцето се дигнеше на две копрали — орелът се спускаше към стария дъб, където беше гнездото му, кацаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета. Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас кацнало до дънера му. Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи свят. Годините вървяха. Минарето на някогашната турско джамия сред Ръкойка падна.
към текста >>

Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи свят.
От гъстия шумак на черковната градина се обаждаше като гургулица камбаната. Отец Дамян пееше сам пред олтара и молеше Бога да даде ясни дни, додето ръкойчани сколасат копането и приберат снопите от нивите си. Когато улиците опустееха и слънцето се дигнеше на две копрали — орелът се спускаше към стария дъб, където беше гнездото му, кацаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета. Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас кацнало до дънера му. Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи свят. Годините вървяха. Минарето на някогашната турско джамия сред Ръкойка падна. Бухали се загнездиха в опустялото отоманско светилище. Отиваха си старите, идеха нови поколения, а орелът оставаше все същия — с могъщи криле, със сребърен извит клюн, с напукана кожа на краката и корави нокти. Неговата другарка — една слаба и тиха птица, седеше кротко в гнездото, додето бащата се върне с храна за малките.
към текста >>

Неговата другарка — една слаба и тиха птица, седеше кротко в гнездото, додето бащата се върне с храна за малките.
Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи свят. Годините вървяха. Минарето на някогашната турско джамия сред Ръкойка падна. Бухали се загнездиха в опустялото отоманско светилище. Отиваха си старите, идеха нови поколения, а орелът оставаше все същия — с могъщи криле, със сребърен извит клюн, с напукана кожа на краката и корави нокти. Неговата другарка — една слаба и тиха птица, седеше кротко в гнездото, додето бащата се върне с храна за малките. А той ходеше далеко. Прелиташе белите върхове на снежния Балкан, минаваше Дунава и се спущаше над Влашката равнина. Ако там не найдеше плячка, завиваше към Карпатите и Алпите. Старите хора разправят, че никога този орел не посягал да дигне агне от стадото на български овчар, пиле от хармана на български селяни, или заек от българска нива. Разправят още, че когато преди едно столетие, на 18 юлий 1815 година, Наполеоновата стара гвардия е била разбита при Ватерлоо от англичаните, начело с Велингтона и прусаците, начело с Блюхера, орелът се върнал с една войнишка ръка, на ръката сребърен пръстен, а върху пръстена имало изписана една французка буква — N.
към текста >>

Даваше я на най-сръчен момък — да я отнесе в гнездото на орела.
Надясно от дъба имаше един зеленясал камен кръст. Там беше оброчището на ръкойчани. На Петровден всичките селяни се събраха на обща трапеза. Ядяха печени овни, пиеха старо вино, пееха кахърни песни, останали от робските години. Отец Дамян благославяше курбана и от първия овен откъсваше предната дясна плешка. Даваше я на най-сръчен момък — да я отнесе в гнездото на орела. През този ден орелът не ходеше да търси храна. До вечерта почиваше кацвал на дъба и се радваше на малките си голокрили орлета. Щом гърбът на изкласилите ниви земеше да жълтее, вятърът отронваше последните листа на червените кадънки по синорите Класовете огъваха нодоле тънките си шии и заприличваха на засрамени момичета с наведени глави. Старият орел тръгваше над житния кър. Обикаляше ожаднелите за жътва ниви, слизаше низко над тихите слънчеви долини, където самотни крушеви дървета хвърляха сенки като тъмно-зелени дъждобрани.
към текста >>

Падна орловото гнездо, строшиха се яйцата, в които имаше живи неизмътени оплета.
И разказват стари хора, че от незапомнени години той посрещал градоносните облаци, биел ги с криле и ги отвеждал към Балкана — да изсипят белите куршуми над пазвите на Тилилейските гори, самодивските поляни, където човешки крак не е стъпил. Годините вървяха. Дните окапваха като дъждовни капки от капчук, попиваше ги тъмната земя. И ето, че веднъж потрябва бйло за новия мост. * * * За два часа време ръкойчани отсякоха вековния дъб. Падна орловото гнездо, строшиха се яйцата, в които имаше живи неизмътени оплета. Майката, която ги топлеше, побягна с писък и вече не се върна. Старият орел пристигна откъм Балкана, тъкмо когато камбаната биеше за вечерня. Завъртя се над поваления дънер и като разбра, какво е стенало, полетя низко над селото. Почна да чертае обръчи, додето стана тъмно. А през нощта жените чуваха зловещия шум на крилете му, палеха кандилата и се кръстеха суеверно.
към текста >>

39. -

Ние знаем много добре, че чуждите вредни влияния са свили здраво своето гнездо и там, че голяма част от най-добрите синове селото го изоставят, търсейки другаде, във външните удобства и в готовите условия, това, което то не е могло да им даде, не знаейки, че с това те губят много повече отколкото печелят и неразбирайки, че първом те трябва да дадат, че тогава да получат.
Това е първото нещо. Нищо, истински ново и истински хубаво, не може да се изгради върху една нездрава почва, там където се кръстосват разнообразните вредни влияния на една чужда на българският бит психика, на едно чуждо мировъзрение. Обновата на българския народ трябва да започне от българското село. Ние, разбира се. ни най-малко не си въобразяваме, че покварата, фалша, кривите методи и кривите разбирания, и, изобщо, цялата онази гнила психика, продукт на разложение, донесена ни отвън, е оставила незасегнато българското село. Ние знаем много добре, че чуждите вредни влияния са свили здраво своето гнездо и там, че голяма част от най-добрите синове селото го изоставят, търсейки другаде, във външните удобства и в готовите условия, това, което то не е могло да им даде, не знаейки, че с това те губят много повече отколкото печелят и неразбирайки, че първом те трябва да дадат, че тогава да получат. Ние познаваме много добре недъзите, недостатъците, нуждите и болките на нашето село, ние знаем неговата изостаналост и несъвършенство, и въпреки това, казваме: Всеки, който обича България, който истински обича България, независимо от това, дали е или е бил някога ляв или десен, независимо от това, дали богат или беден, учен или прост, селянин или граждани, — всеки, който истински милее за своя народ и му желае доброто, трябва да посвети своите сили за издигането на родното село. Обновата на България ще дойде от селото! Истинското величие на България ще дойде от селото! Нова България велика и мощна. красива и светла, благоденстваща и лъчезарна — ще бъде изградена, като се започне именно от селото!
към текста >>

40. -

Тя трябва да изгони мухъла на материализма, свил гнездо в човешката душа.
—Той с един слепец, който не вижда величието, красотата, безкрайността, необятните простори и възможности, всред които живее и които са оставени и разположението на безсмъртната човешка душа. Той е един бог. който се мисли за червей. Той е едно същество, което парализира само себе си със своята фалшива, противоречаща на действителността мисъл. Истината за прераждането трябва да проникне навред. Тя трябва да изгони мухъла на материализма, свил гнездо в човешката душа. Едно ценно помагало за изпълнение на тази задача е новоизлязлата книга „Прераждането — надеждата но човечеството“ от английския писател - окултист Ървин С. Купър, В нея той е събрал и изложил с вещина и последователност всички логични доводи, които ни водят към схващането, че прераждането е не само необходимост, но и действителност в живото. Ценността на книгата се увеличава с предговора приложението: „Прераждането светлината на Учителя“, което дава възможност на читателя да обхване по широко разгледания въпрос. Книгата има 7 коли, среден формат, отпечатана е на хубава хартия, с художествена цветна корица струва 15 лева. Има ли друг свят, разкази от Невена Неделчева.
към текста >>

41. -

Генко намира малкото орле на земята паднало и решава на всяка цена да го сложи в гнездото му.
Така Генко от всички е добре приет, всеки намира нещо свое в него, той говори на всички на техните езици, затова от всички е разбран. Само така може да се обясни защо повестта в няколко години се издава вече трети път. Генко Орлето е носител на великата идея — над всяка душа в която има стремеж към знание, към красота, към съвършенство, бди будното око на Бога. Генко Орлето е изразител на един основен принцип — жертвата, като условие за развитие и еволюция. Тази идея и този принцип са като ос около която се развива действието, за която всички в повестта говори. Генко намира малкото орле на земята паднало и решава на всяка цена да го сложи в гнездото му. Пропастите които се откриват под орловите гнезда не са пречка за него. Той веднага слага решението си в действие. Зад тази така обикновена постъпка, родила се из душата на това просто селянче, се крие едно голямо съдържание. Защото правени са много опити и наблюдения от специалисти над проявите на децата и юношите — към животните. Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят, с котенцата и кученцата, събарят гнездата на птичките, убиват ги или си играят когато ги хванат живи.
към текста >>

Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родители те му, без да е чел някаква етика или да е слушал някакъв морал.
Пропастите които се откриват под орловите гнезда не са пречка за него. Той веднага слага решението си в действие. Зад тази така обикновена постъпка, родила се из душата на това просто селянче, се крие едно голямо съдържание. Защото правени са много опити и наблюдения от специалисти над проявите на децата и юношите — към животните. Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят, с котенцата и кученцата, събарят гнездата на птичките, убиват ги или си играят когато ги хванат живи. Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родители те му, без да е чел някаква етика или да е слушал някакъв морал. В Генко моралът, етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целият му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми в които ще се излее това съдържание. — Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да изведи детето и пр. и пр.
към текста >>

И всичко това прави без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това — да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр.
В Генко моралът, етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целият му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми в които ще се излее това съдържание. — Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да изведи детето и пр. и пр. И всичко това прави без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това — да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр. и пр. — да служи на другите. Той прави това което чувства, че трябва да прави, а оставя да се грижи за живота му този, който му го е дал и на когото той служи. В съзнанието на Генковия характер, автора така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четеца остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин — най-смелия, най-самопожертвувателния. Генко слага орлето в гнездото.
към текста >>

Генко слага орлето в гнездото.
И всичко това прави без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това — да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр. и пр. — да служи на другите. Той прави това което чувства, че трябва да прави, а оставя да се грижи за живота му този, който му го е дал и на когото той служи. В съзнанието на Генковия характер, автора така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четеца остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин — най-смелия, най-самопожертвувателния. Генко слага орлето в гнездото. И какво получава срещу това? Но бързам да забележа, Генко не очаква нещо да получи. Той получава острите орлови клюнове по главата и само момент — да загуби живота си в пропастта под орловите гнезда. Христос не поиска ли най-безкористно да заведе падналото човечество, в бащиното му гнездо — рая — Бога? И какво получи срещу това?
към текста >>

Христос не поиска ли най-безкористно да заведе падналото човечество, в бащиното му гнездо — рая — Бога?
В съзнанието на Генковия характер, автора така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четеца остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин — най-смелия, най-самопожертвувателния. Генко слага орлето в гнездото. И какво получава срещу това? Но бързам да забележа, Генко не очаква нещо да получи. Той получава острите орлови клюнове по главата и само момент — да загуби живота си в пропастта под орловите гнезда. Христос не поиска ли най-безкористно да заведе падналото човечество, в бащиното му гнездо — рая — Бога? И какво получи срещу това? Бе бит, заплюван, оклеветяван, наложен му бе трънен венец, с тежък кръст го пратиха на Голгота, и там наравно с разбойниците го разпнаха. Христос бе голям извор Генко Орлето — чешмичка от този извор. Който не е стигнал до големия извор, ще пие от малките чешмички, докато стигне до извора, да пие направо от него. Генко носеше в себе си принципа на Христа, който принцип отначало се проявява в него подсъзнателно, заедно с неговото физическо и духовно развитие и следователно идване в най-различни отношения с живота той биваше все повече и повече осъзнаван, докато кака Иванка му прати новия завет, който отначало не разбираше.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И словата Ти ще прозвучат с песни от всяко гнездо на моите птици, и твоите, мелодии ще се разцъфтят в гористите ми гъсталаци.
Ако Ти не ми откриеш лицето Си, ако ме отхвърлиш, не зная, как ще прекарам тия дълги, дъжделиви часове. Аз гледам далечната тъмнота на небето, и плача, и сърцето ми блуждае с неспокойния вятър. 19. Ако Ти мълчиш, аз ще напълня сърцето си с Твоето мълчание и ще му се отдам. Аз ще пазя тишина, като звездна нощ, която не затваря очите си и смирено навежда глава. Утрото непременно ще дойде, мракът ще изчезне и гласът Ти ще се пролее от небесата в златни потоци. И словата Ти ще прозвучат с песни от всяко гнездо на моите птици, и твоите, мелодии ще се разцъфтят в гористите ми гъсталаци. 20. Уви! В деня, когато цъфтеше лотосът, мислите ми блуждаеха нейде далече, но аз не знаех това. Кошницата ми остана празна и цветето остана незабелязано. Само но нявга тъгата ме обземаше, и аз се пробуждах от дрямката ми и чувствах сладката следа на никакво благоухание в южния вятър. Тази едва уловима сладост измъчваше сърцето ми с желания, и струваше ми се.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ти си небе, но Ти си и гнездо.
От една страна в друга скитах аз, пазех я в глъбината на сърцето си, и около нея се въздигаше и падаше моят живот. Над моите мисли и дела, над моите сънища и мечти царуваше тя, но стоеше далеко и самотно. Мнозина тропаха на моите врата и питаха за нея, и отминаваха в тъга. Никой в света не я е видел лице срещу лице. Тя стоеше в самота и чакаше, че Ти ще я узнаеш. 67. Ти си небе, но Ти си и гнездо. О, прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстрота, звуци и аромати. Ето, настъпва утрото със златна кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята. И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир. Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово. 68.
към текста >>

О, прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстрота, звуци и аромати.
Над моите мисли и дела, над моите сънища и мечти царуваше тя, но стоеше далеко и самотно. Мнозина тропаха на моите врата и питаха за нея, и отминаваха в тъга. Никой в света не я е видел лице срещу лице. Тя стоеше в самота и чакаше, че Ти ще я узнаеш. 67. Ти си небе, но Ти си и гнездо. О, прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстрота, звуци и аромати. Ето, настъпва утрото със златна кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята. И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир. Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово. 68. Твоят слънчев лъч долита при мене на земята с разтворени обятия и през целия дълъг ден стои пред вратата ми, за да отнесе към Твоите стъпки облаци, създадени из моите сълзи, въздишки и песни.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Милата лястовица отдавна беше прилетяла от топлите страни и старателно извила своето гнездо между надвесените стрехи на прохладния трем.
В гънките на некои от техните снежни върхове прозират, като божествени очи, малки планински езерца, кристалните води на които са по сини от чистия небесен лазур. Буйни гори покриват изобилно грамадните плещи на твоите горди балкани и със своята сенчеста прохлада носят мир и благодат на сърцето. Хубава си, скъпа моя родино, аз се прекланям пред величието на твоята красота!... * Пролет! И беше се пробудила Майката-Природа от тежкия си зимен сън и бързаше да възроди живота по земята. Милата лястовица отдавна беше прилетяла от топлите страни и старателно извила своето гнездо между надвесените стрехи на прохладния трем. Пъстрите агънца игриво припкаха по сочните ливади и крехко щипеха меката тревица, със своите още млечни, нежни зъбчета. Шарената пеперуда хвърчеше От цвят на цвят и със своето длъгнесто хоботче смучеше сока на сладкия им аромат. В тъмния кошер на трудолюбивите пчели кипеше усилената работа на благословения труд.... Майката-земя цяла беше пременена в своите светло-зелени кадифени премени : хиляди цветя красяха нейните широки гърди, а тъмните дъбрави, със своите вековни дървета, отрупани с гъста зеленина, покриваха, като със саван, чистото и морно тяло!... Върховете на високия Балкан бяха покрити още със своите белоснежни килими, а долу, в подножието му, безбройните розови градини бяха отрупани с разцъфтените си китни цветове. Старите му плещи бяха покрити с гъсти треви, всред които кротко си пасяха безбройни вакли стада.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един инстинкт кара птиците да мамят своите малки да излязат из гнездото, щом са в състояние да летят.
Често бащата мисли, че обича детето си, а обича само собствените си възгледи, собствените си очаквания в него. Тогава той си позволява да упражнява пълна тирания върху духа на детето, той го подчинява на своите желания. Наистина, над тялото и над душата на детето трябва да се упражнява защита и контрола до тогава, докато младият организъм дорасне за изискванията на живота. След това време, обаче, да се грижим изцяло за издръжката на човека, значи да извършим спрямо него една голяма несправедливост, дори жестокост. Защото по този начин ние ще му препятстваме да развие онези способности, на които едно младо същество се носи през живота като на силни крила. Един инстинкт кара птиците да мамят своите малки да излязат из гнездото, щом са в състояние да летят. Щеше да бъде лоша услуга, ако птиците биха искали да задържат малките си в гнездото, където крилата им, останали неупражнени, биха се атрофирали, когато на тези млади птици предстои да минават през бури, лед, и сняг, през които и старите трябва да отстъпят. При това майките на животните и хората имат нужда от дни на спокойствие след онези периоди, които са били посветени на поколението. Продължителността на тези времена на спокойствие и почивка трябва да бъде пропорционална на сложността на организма и на силата, която се е изисквала, за да се доведе едно тъй високо диференцирано същество до узряване. През времето на почивката, обаче, родителите би трябвало да бъдат освободени от всички искания от страна на техните възрастни деца. Така е при птиците и при животните в гората, само човешките майки не са сигурни, че ще бъдат освободени от грижите за порасналите си деца, додето изнемощеят и, съвсем изсмукани, паднат в гроба.
към текста >>

Щеше да бъде лоша услуга, ако птиците биха искали да задържат малките си в гнездото, където крилата им, останали неупражнени, биха се атрофирали, когато на тези млади птици предстои да минават през бури, лед, и сняг, през които и старите трябва да отстъпят.
Тогава той си позволява да упражнява пълна тирания върху духа на детето, той го подчинява на своите желания. Наистина, над тялото и над душата на детето трябва да се упражнява защита и контрола до тогава, докато младият организъм дорасне за изискванията на живота. След това време, обаче, да се грижим изцяло за издръжката на човека, значи да извършим спрямо него една голяма несправедливост, дори жестокост. Защото по този начин ние ще му препятстваме да развие онези способности, на които едно младо същество се носи през живота като на силни крила. Един инстинкт кара птиците да мамят своите малки да излязат из гнездото, щом са в състояние да летят. Щеше да бъде лоша услуга, ако птиците биха искали да задържат малките си в гнездото, където крилата им, останали неупражнени, биха се атрофирали, когато на тези млади птици предстои да минават през бури, лед, и сняг, през които и старите трябва да отстъпят. При това майките на животните и хората имат нужда от дни на спокойствие след онези периоди, които са били посветени на поколението. Продължителността на тези времена на спокойствие и почивка трябва да бъде пропорционална на сложността на организма и на силата, която се е изисквала, за да се доведе едно тъй високо диференцирано същество до узряване. През времето на почивката, обаче, родителите би трябвало да бъдат освободени от всички искания от страна на техните възрастни деца. Така е при птиците и при животните в гората, само човешките майки не са сигурни, че ще бъдат освободени от грижите за порасналите си деца, додето изнемощеят и, съвсем изсмукани, паднат в гроба. А те би трябвало да бъдат свободни, пак тъй свободни, както са били свободни като момичета, преди да станат майки.
към текста >>

Всичките тези са птиците, които остават в гнездото, додето крилете им се атрофират за собствено летене, и тогава трябва да ги хранят.
“ Да, не са ли сега улиците пълни с безпомощни деца? Не напускат ли хиляди деца родителската къща много късно, без да имат сила за самосъхранение и после изкарват прехраната си само чрез най-низката работа с мизерна заплата? Тази низка и изтощителна работа не ги ли отрязва преждевременно от по-висшето в живота? Има хиляди дъщери, на които родителите не позволяват да влязат в света. и да поемат борбата със смелост и сила! Всичките тези са птиците, които остават в гнездото, додето крилете им се атрофират за собствено летене, и тогава трябва да ги хранят. глупавите им родители, КАБАЛА ЗА СЕФИРОТИТЕ Таблица на съответствията За да завършим предходната глава от Кабалата, остава ни да поговорим за пресмятанията или сефиротите. В бележитото си съчинение един от най-добрите познавачи на тоя предмет измежду съвременните кабалисти, Станислав де Гуайт, излага твърде важни сведения както за божествените имена, така и за сефиротите. Това съчинение е само анализ на кабалистическата карта на Кунрат(Heinrich Khunrath). Ние даваме тук по-напред тая карта, за да могат четците да проследят откритието, направено от де Гуайт. Кабалистическа карта на Хенрих Кунрат.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И тя ме послуша, милата, сгуши се в гнездото и от там тихо наблюдава моя полет и очакваше да й занеса пълна гуша храна.
Но кораво излезе човешкото му сърце: — уби я, клетата ми щерка, тя загина за негово удоволствие, като остави мене в дълбока тъга. Колко прекрасна птичка бе станала! Как ми се молеше докато бе по-малка: „хайде, мамо, да хвръкнем наедно, да отлетим близичко, хе до онова там дръвче, ще кацнем на един клон и двете“. „Още си малка, бе майко, думах й аз; нека пораснеш, чедото ми, че тогава ще летим по цялото божие небе, колкото искаш. Сега още не е време за тебе, ще се умориш или ще се случи някоя беда, която не ще можеш да преодолееш“. И тя ме послуша, милата, сгуши се в гнездото и от там тихо наблюдава моя полет и очакваше да й занеса пълна гуша храна. Защо, Боже, не си създал само птици, животни и растения, ами още и човека? Кому той е полезен? Чувала съм, че имало негде и добри хора, които със закон охранявали живота на животните, но до нас далеч е това още. Цяло ято дребни пъстри птички с крясък прехвръкна над мене така близо, че стори ми се, ще ме засегнат с крилцата си, па се извиха вкупом нагоре, направиха още един кръг около мене и се спряха на един изсъхнал от времето вековен дъб. В скоро време се набраха множество птици от разни видове, а над събралите се в синьото висине се виеха два орла, които следяха за обществения ред и без- опасност.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но от това семе може да поникне било зло, било добро, От злото може да се развие едно дърво, във венеца на което всяка креслива, нещастна птица строи гнездото си.
Колкото е по- дълбоко сънуването, колкото по-пълно е абстрахирането и вдълбочаването, толкова повече и по-интензивно може да действа умствената сила — хиляди мили далече. Всичко онова, което се наричат окултни сили и телепатия, се постига по този път. Всяка умствена картина би могла — представена със съответна интензивност — моментално да се материализира. В всякои човек тези сили съществуват в зародиш. Вярата е семето на всички чудеса! Но от това семе може да поникне било зло, било добро, От злото може да се развие едно дърво, във венеца на което всяка креслива, нещастна птица строи гнездото си. Нашата мрачна и замъглена фантазия е вярата в нещастието. Ние страдаме може би от незначително разстройство на някои орган; след един-два деня почваме да очакваме това разстройство. Ние вече си представяме органа болен. Тогава чуваме да се назове болестта с някое име, което ни я представлява като грандиозна опасност. Всичко това усилва вярата в нещастието.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне в буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците — животът и смъртта — да танцуват по необятния свят, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи“ (Гитанджали, № 58) — „Ти си небе, но Ти си и гнездо.
Отдавна минаха онези дни, когато аз считах за щастие да се нося по вълните. „И сега жадувам смърт в безсмъртното. „В разкошните чертози на неизмеримата бездна, дето се ражда музиката на беззвучните струни, аз ще взема арфата на моя живот. „Аз ще я настроя за винаги и когато изтръгна последния ридаещ звук, ще я положа, безмълвна, до нозете на безмълвния“. (Гитанджали № 100). „Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне в буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците — животът и смъртта — да танцуват по необятния свят, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи“ (Гитанджали, № 58) — „Ти си небе, но Ти си и гнездо. „О прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстроти, звуци и аромати. „Ето настъпва утрото със златната кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята. „И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир. „Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово“.
към текста >>

„О прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстроти, звуци и аромати.
„И сега жадувам смърт в безсмъртното. „В разкошните чертози на неизмеримата бездна, дето се ражда музиката на беззвучните струни, аз ще взема арфата на моя живот. „Аз ще я настроя за винаги и когато изтръгна последния ридаещ звук, ще я положа, безмълвна, до нозете на безмълвния“. (Гитанджали № 100). „Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне в буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците — животът и смъртта — да танцуват по необятния свят, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи“ (Гитанджали, № 58) — „Ти си небе, но Ти си и гнездо. „О прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстроти, звуци и аромати. „Ето настъпва утрото със златната кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята. „И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир. „Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово“. (Гитанджали, № 67) И тъй, творчеството на Рабиндранат.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Какво е свиването на едно гнездо от две птички ... храненето на квачката от бъдещия баща ... пълната с храна човка на бащата и майката за малките гладничета?
Какво значи кокетирането на младото момиче, което го кара да стане жена, да страда в хубавото си тяло, за да продължи човешкия род, да бъде щастлива в мъчителното материнство? Какво е любовта, тоя обожаем капан? Какво са сърдечните страдания? Какво е чувството? Немият говор на природата не е ли достатъчно понятен? Какво е свиването на едно гнездо от две птички ... храненето на квачката от бъдещия баща ... пълната с храна човка на бащата и майката за малките гладничета? Какво е кокошката и нейните пиленца? Мислили ли сте за първото туптене на едно сърце в някое яйце или в някое дете? Анализирали ли сте оплодотворяването цветята? Не се ли вижда там един разумен ред, едно намерение, план, обща цел, един завършек, организация, която всички ни владее? Не се ли вижда в живота върховната цел на организацията на световете?
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност.
Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този свят, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате. Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата. Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес. Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества. Преди да разгледаме самия тоя закон, нека изследваме някои други страни на закона за еволюцията, които го засягат. Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност. Другите животни постъпват по същия начин, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират. Великото всемирно съзнание, баща майка, през първата половина от еволюционния период на тази планета, стои зад всеки човек в състояние на еволютивен потик и го тласка в него вата кариера докато той добие самоувереност. Тогава тоя импулс бива оттеглен и човек, оставен на собствени те си сили, трябва да се развива с помощта на знанието си за природните закони. Според твърдението на окултистите, първата половина от цикъла на тази планета — Земята — се свърши на 1898 год. В тоя момент е престанало детинството на сегашната раса.
към текста >>

Змията се разполага недалеч от гнездото, което й е недостъпно, и чака да влязат в него бащата и майката или някои от малките, още неопитни да хвърчат.
Шарко е повторил този опит и с други животни: гущери, раци, врабчета и зайци. Всичките ловци знаят едно средство да докарват цели ята чучулиги пред пушките си с помощта на едно въртящо се огледало. Горките птички, омаяни от тоя блясък, слизат от висините, приближават се почти без чувствени и стават жертви на сачмите. Но никой пример не е по-типичен от тоя на птицата, омаяна от змията. В каменистите места, дето има много змии, това явление може да се наблюдава в всичките му подробности. Змията се разполага недалеч от гнездото, което й е недостъпно, и чака да влязат в него бащата и майката или някои от малките, още неопитни да хвърчат. Когато птичката се покаже, а особено, когато кацне на някое клонче, змията се издига на половина и се старае да се застои право нагоре, ако е от големите. Ако птичката, привлечена от шума, се обърне и погледне змията, може да се счита за изгубена. Змийският поглед я притегля с неотразима сила. Птичката слиза от клонче на клонче, макар и против волята си. Тя цвърти слабо, перата й настръхват, но не може да оттегли по гледа си от ужасния неприятел Най-после тя пада на земята и змията я поглъща бавно· Естествено, който присъства на такова мъчително зрелище, не оставя да се довърши действието.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само едно от десетте ще тръгне „играейки“ дотогава, докогато му се каже за .облекчение“, че ще „обитава“ някое братско гнездо, но не и своето.
Ако четецът би вникнал с удоволствие в тях, той с радост ще узнае, че могат да се подобрят дори кривите ъгли на устата, иначе ние не бихме писали с полза. Като приемем, че можем да видим малко в сравнителната физиогномия поне в сегашното й зародишно състояние, тя обещава в голяма степен практическа полза. И ние, обикновено, настояваме, че има известни основания в истината за обикновените вярвания, че животната прилика може да се очертае на мъжете и жените и че тя има своята ценност — малко или много — като белег на характера. „Каква гъска! “ Гъските, според общото разбиране за тях, са създадени да бъдат .оскубани“ и нашето „гъсе“, ако дойде от селото в града, ще има съдба, подобна на своите пернати събратя. Само едно от десетте ще тръгне „играейки“ дотогава, докогато му се каже за .облекчение“, че ще „обитава“ някое братско гнездо, но не и своето. Никога не бихте помислили да наречете гъска остроносия човек, представляващ хитрост и скрит характер. И хората, които приличат на гъски, трябва винаги да се пазят от него. Той лукаво проектира плановете си и предпочита да печели успехи повече чрез хитрост, отколкото чрез сила. Каквото е истинската лисица между другите домашни животни, това е и лисичият лицемер, играчът, търговецът на щастие, подигравателният базиргянин (остар. търговец, търгаш, занаятчия), джебчията между честните хора.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нека хвъркането през небето се свърши в сгъването на крилете над гнездото Нека последното допиране на ръцете ти бъде тъй нежно, както цветето на нощта.
* Всред шума и глъчката на живота, о, Красота, изваяна в камък, ти стоиш няма и безмълвна, усамотена и отстранена. Великото Време седи влюбено при нозете ти и мърмори: „Говори ми, говори, любов моя; говори, невесто моя.“ Ала езикът ти е затворен в камъка, о, неизменна Красота! * Мир, сърце мое, нека времето на раздялата бъде сладостно. Нека не бъде смърт, но пълнота. Нека любовта остане за винаги в паметта и мъката се превърне в песни. Нека хвъркането през небето се свърши в сгъването на крилете над гнездото Нека последното допиране на ръцете ти бъде тъй нежно, както цветето на нощта. Спри за минутка, о, прекрасен Край, и кажи в мълчание последните си думи. Аз се прекланям пред теб и държа нагоре своята лампа, за са осветлява пътя ти. * Аз съм неспокоен, Жадувам за далечни неща. _ Душата ми чезне от копнеж да се допре до края на далечното разстояние, О, Велико отвъд, о остър зов на твоята флейта! Аз забравям, винаги забравям, че нямам крила да хвърча, че съм вечно свързан за това место.
към текста >>

Съзнателно очакване ли е очевидната предвидливост на птичката, която строи гнездо за неродените си птиченца?
Но не е тъй с живите същества. те могат да се съпротивляват, да се колебаят, да се съобразяват и въздържат. Наистина, те се подбуждат към дейност. Но тя се частично самоконтролира; те действат според желанията си, но не се управляват изцяло от миналото, нито са водени от копнеж за нещо в бъдещето, дори ако действието се отнася за търсене на храната. При неорганическото — няма търсене или копнеж; няма нищо, освен сляп ответ на vim a tergo (латинският текст не се разчита добре). Съзнателно очакване ли е очевидната предвидливост на птичката, която строи гнездо за неродените си птиченца? Трудно е да се каже из каква зачатъчна форма възниква съзнанието. Без съмнение, животните имат памет; техните действия проявяват една зачатъчна форма на ум. Кучето си спомня де е закопало спестения си кокал. Целият живот изглежда като проява на зародишен ум, а умът подразбира предвиждане; абсолютният откъслек, наречен настояще, без простор от време, би бил безсмислен. Но няма нужда да се впущаме в разглеждане качествата на по-низшите същества: ние знаем съвършено добре, че самите ние притежаваме ум и съзнание, както и живот; и въпреки това, никаква проява на физическата вселена не може да докосне работата или естеството на кое да е от тия неща.
към текста >>

Вадят се от местата им, и след това детето трябва да постави всеки един от тях в гнездото му.
Също така и уредите и пособията, с които си служи Монтесори в „Дома на детето“, не издържат критика от гледището на окултната педагогика. Те са неестествени. Те са толкоз природо несъобразни! За възпитанието на сетивата Монтесори си служи с цилиндри, поставени в специални издълбани вместилища. Цилиндрите са с разни големини. Вадят се от местата им, и след това детето трябва да постави всеки един от тях в гнездото му. Гнездата им са наредени по големина в низходящ или възходящ ред. Той си служи и с кубчета от разни големини: най-големият куб е с ръб 10 см., а най-малкият — 1 см., с всички междинни степени. От кубчетата детето трябва да издигне кула, като постави долу най-голямото, а горе — най-малкото. Това се прави с цел да наблюдава, сравнява и сортира предметите по големина и форма. Децата се учат със завързани очи да разпознават формите на предметите, за да се засили чрез концентриране на вниманието осезателният усет на пръстите.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ах, вие разчупихте черупката на моето сърце, измъкнахте моята трептяща любов на открито, унищожавайки за винаги сенчестия кът, където си бе свила гнездо.
“ * Веднъж бях аз между жени, заети с мрачни ежедневни занятия в къщи. Защо ме отдалечавате и ме отнасяте далеч от хладния покрив на общия ни живот? Неизразената любов е свещена. Тя свети като скъпоценни камъни в сиянието на скритото сърце. В светлината на любопитния ден тя изглежда мрачна до съжаление. Ах, вие разчупихте черупката на моето сърце, измъкнахте моята трептяща любов на открито, унищожавайки за винаги сенчестия кът, където си бе свила гнездо. Другите жени са все еднакви. Никой не е надзъртал в тяхната истинска същина, и самите те не знаят своята собствена тайна. Лекомислено се усмихват, плачат, бъбрят и работят. Всеки ден те ходят в църква, палят своите кандила и носят вода от ръката. Аз се надявах, че любовта ми ще бъде спасена от открития срам на този, който е без покрив, но вие обръщате лицето си.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всеки цветец дошъл е Той да помилва, на всяка твар да се порадва, над всяко гнездо да надзърне, във всяка песен да се вслуша.
* Благославяй, душо моя, Господа! Над всички твари, над всички люлки на живота прострял е Предвечният благославящи ръце — безбрежни сияния. На свещените станове на неговата любов неизброими светли духове тъчът одеждите на всички твари, на всички души, — тъчът чудесата и красотите на живота. Под всеозаряващото слънце на неговата любов зреят плодовете и благата на живота, зреят душите и световете. * Благославяй, душо моя, Господа! Всеки цветец дошъл е Той да помилва, на всяка твар да се порадва, над всяко гнездо да надзърне, във всяка песен да се вслуша. В всяко сърце дошъл е Той от своя животворен елей на Истината, Любовта и Красотата да налее; на всяка десница, творяща красота — сили да дарува. Благославяй, душо моя, Господа! Чуй: птичките в горите пеят за Него. Потоците, ще весело се спущат от ведрите планини, разправяте за Него. Долините с потънали в сияеща радост за Него.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той носи пашкула с яйцата си със себе си към края на лятото той съгрява пашкула така: наполовина се показва над гнездото и вдига със задачите си крака пашкула срещу слънцето високо, за да се огрява.
От очистения материал той възобновява топката. След това разтваря единия й край и снася в ямичката едно яйце и го покрива. Топката така добива крушообразна форма. Торът служи за храна на излюпената личинка. Наблюдение над паяка тарантул (виж фигура 4). Той носи пашкула с яйцата си със себе си към края на лятото той съгрява пашкула така: наполовина се показва над гнездото и вдига със задачите си крака пашкула срещу слънцето високо, за да се огрява. А за да се огрее пашкула добре от всички страни, той го върти полека. И това прави всекидневно през часовете, когато слънцето е по-силно. Това повтаря в течение на 3 — 4 седмици. На фигура 5 виждаме насекоми от разреда на ципокрили, заловени с челюстите си (мандибулите) за някое клонче. Така те спят!
към текста >>

НАГОРЕ

0.34986615180969