Търсене в текстове за 'Гнездо'

ТОМ 2

Третата картина ще бъде нарисувани скали и орел, който гнезди и прави гнездо за пилците си.
И тях не одобри. Накрая каза: „Не, тук ще изпишете сърничка, която пасе. Над нея ще сложите надпис: „Храни се добре". До сърничката ще нарисувате човек, това е образа на ученика. Отгоре ще напишете: „Мисли добре". Третата картина ще бъде нарисувани скали и орел, който гнезди и прави гнездо за пилците си. Ще сложите отгоре: „Работи добре". Защо Учителят свързва орела с работата на ученика, това е една загадка за вас. Отговора ще намерите в Словото Му. Орелът лети на високо, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините. Това е образ на ученика, който сваля идеите на Словото от духовния свят на земята и чрез своят живот ги претворява в живот.
към текста >>

Орелът лети на високо, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините.
Отгоре ще напишете: „Мисли добре". Третата картина ще бъде нарисувани скали и орел, който гнезди и прави гнездо за пилците си. Ще сложите отгоре: „Работи добре". Защо Учителят свързва орела с работата на ученика, това е една загадка за вас. Отговора ще намерите в Словото Му. Орелът лети на високо, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините. Това е образ на ученика, който сваля идеите на Словото от духовния свят на земята и чрез своят живот ги претворява в живот. След като даде тези идеи художничката Цветана Щилянова ги нарисува, после аз моделирах самите фигури. Така завършихме тази чешма и Учителят беше много доволен. Тя е правена към 1934 г. Тази чешма ни служи дълго време, докато съществуваше Изгрева.
към текста >>

4. 99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ

ТОМ 2

След няколко дни ще дойдем и тази година искаме да направим гнездото си на твоите брястове, а не на комшията ти.
99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ Имаше наш брат от старозагорските села, който се казваше Иван Гашнев. Той имаше странната способност да слуша гласове. Една пролет седи под брястовете в двора си на пейчицата и слуша глас: „Аз съм духът на щъркелите! След няколко дни ще дойдем и тази година искаме да направим гнездото си на твоите брястове, а не на комшията ти. Затуй направи нужното." Брат Иван скача веднага, извиква синовете си, разказва им всичко, но те не вярват, но все пак изкачват се на брястовете и вързват едно колело от стара кола там здраво. Окастрят клонете, които пречат, а след няколко дни щъркелите пристигат и се заселват на неговия бряст. Синовете му гледат и се чудят. Друг път през пролетта си полегнал така под едно дърво и слуша глас: „От това дърво ще излезе един гущер, който иска да си почине на ръката ти. Ще го приемеш ли?
към текста >>

5. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Направихме за Учителя едно хубаво място покрито от клекове, като гнездо.
А аз винаги нося брадва. Без брадва не ходя в планината. Тя ни услужи много. Сечем сухи клони и запалихме огън. Натрупахме клони от клекове върху снега, за да можем да седнем и лежим. Направихме за Учителя едно хубаво място покрито от клекове, като гнездо. С каквито платна имахме заградихме така наоколо да не духа, като се засили огъня стана приятно. А времето беше тихо, ясно и студено. Студът се засилва след залязване на слънцето. Първата ни грижа бе да набавим главно сухи клекове. Сечем или къртим клека, носим и натрупваме дърва.
към текста >>

След като бяхме направили от клонки хубаво гнездо на Учителя Той седна върху него и така прекара цялата нощ.
Затоплихме се в тази зимна нощ така, като че ли бяхме в стая. Дойде доброто разположение, изпяха се песни, водеха се разговори. Прекарахме цялата нощ в най-добро разположение и при всички удобства. Никой не усети студ, а някои подремнаха. Групата не спа. След като бяхме направили от клонки хубаво гнездо на Учителя Той седна върху него и така прекара цялата нощ. Сутринта станахме рано. Направихме молитвата си, засилихме огъня, завряха чайниците и тъкмо да закусваме гледаме от долу по пътеката идват хора. Напред върви човек с калпак. Висок селски калпак. Зад него следват няколко човека и 7-8 коня един след друг.
към текста >>

6. 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони.
Учителят я отсече с нож и тя спря. Спря изведнъж. Но ние не можехме вече да останем под платното и излезнахме навън, а там лед 15 см покрил всичко. Стана студено. Щем не щем се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище. Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони. Опънахме платнището, което имахме към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огъня и турнахме чайника. Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва. Клекове имаше, с брадвичката сечем и поддържаме огъня.
към текста >>

7. ІІІ.51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН

Летопис Вергилий Кръстев

Ожени се, преди да си направят "птиче гнездо" и после премина през големи изпитания, докато си направи барака за младото семейство.
Искаше да се жени. А той нямаше къде да се подслони, живееше в една обща барака с няколко младежи. Учителят го среща и му казва: „Николай, виж птиците какво правят. Когато решат да се женят, те първом си правят гнезда и тогава се женят". Николай мига, разбира примера, но му се жени. Ожени се, преди да си направят "птиче гнездо" и после премина през големи изпитания, докато си направи барака за младото семейство. Дойде време, роди му се първата дъщеря и той я вози гордо в една количка и прекосява поляната. Учителят го среща и го пита: „Николай, доволен ли си, че сега возиш баба си в тази количка! " Николай изтръпва и занемява. Той смята, че всички, които се раждат на Изгрева, са деца и бъдещи жители на земята от шестата раса. Учителят толкова много е говорил за шестата раса, която трябва да дойде.
към текста >>

8. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Учителят погледнал групата и казал: „Това змийско гнездо ще се разтури".
А и Лулчев имаше вина за този побой. Предстояли големи политически размествания и Учителят казал на Лулчев да не се слага Цанков за министър-председател. Той го предал на царя, но едновременно се похвалил тук и там, разчуло се и тогава решили да си отмъстят на Дънов. Веднъж на поляната след беседа Лулчев събира своята група от Упанишадите и им говори. Говори им и обяснява какво е искал да каже Учителят в беседата си. Учителят погледнал групата и казал: „Това змийско гнездо ще се разтури". И след време се разтури. Но дойдоха хора отвън и те го разтуриха, като убиха главната змия. Веднъж седим с Учителя на Изгрева и виждаме, че Лулчев бие един от своите последователи от Упанишадите. Това бе Йордан - шофьора. Учителят го посочи: „Виж как той постъпва с него!
към текста >>

9. 6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Забелязват по едно време, че от едно гнездо виси бялото шалче.
В едно далечно царство живял един мъдър цар. Той имал едничък син, който щял да стане негов наследник. От друго далечно царство донесли едно бяло шалче на царя и той го подарява на своя син. Не след дълго време идва синът и му казва, че шалчето е откраднато. Царят взима своята свита, отива в гората и търси шалчето с престолонаследника. Забелязват по едно време, че от едно гнездо виси бялото шалче. Значи орлите са го взели. Заповядва на своя син да се качи горе до гнездото и да си вземе шалчето. Синът намира в гнездото две орлета. Взима шалчето, слага го на врата си и казва: „Сега ще го пазя, а тези две малки орлета ще ги взема да ги опитомя, та да не вършат престъпления, както това са направили орелът и орлицата". Сънят свършва и моят приятел се събужда.
към текста >>

Заповядва на своя син да се качи горе до гнездото и да си вземе шалчето.
От друго далечно царство донесли едно бяло шалче на царя и той го подарява на своя син. Не след дълго време идва синът и му казва, че шалчето е откраднато. Царят взима своята свита, отива в гората и търси шалчето с престолонаследника. Забелязват по едно време, че от едно гнездо виси бялото шалче. Значи орлите са го взели. Заповядва на своя син да се качи горе до гнездото и да си вземе шалчето. Синът намира в гнездото две орлета. Взима шалчето, слага го на врата си и казва: „Сега ще го пазя, а тези две малки орлета ще ги взема да ги опитомя, та да не вършат престъпления, както това са направили орелът и орлицата". Сънят свършва и моят приятел се събужда. Мъката му отпада, защото научава, че в недалечно бъдеще други ще се радват на белия шал, а крадливите орли ще бъдат опитомени. И тази кал, която е хвърлена от другите режими срещу Учението, ще изтече.
към текста >>

Синът намира в гнездото две орлета.
Не след дълго време идва синът и му казва, че шалчето е откраднато. Царят взима своята свита, отива в гората и търси шалчето с престолонаследника. Забелязват по едно време, че от едно гнездо виси бялото шалче. Значи орлите са го взели. Заповядва на своя син да се качи горе до гнездото и да си вземе шалчето. Синът намира в гнездото две орлета. Взима шалчето, слага го на врата си и казва: „Сега ще го пазя, а тези две малки орлета ще ги взема да ги опитомя, та да не вършат престъпления, както това са направили орелът и орлицата". Сънят свършва и моят приятел се събужда. Мъката му отпада, защото научава, че в недалечно бъдеще други ще се радват на белия шал, а крадливите орли ще бъдат опитомени. И тази кал, която е хвърлена от другите режими срещу Учението, ще изтече. Впоследствие всичко ще се превърне в добро и Учението ще се оцени.
към текста >>

10. 6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Казах й: „Това змийско гнездо ще бъде изчистено от Изгрева.
Антов продължава да го налага, а Боян Боев вика: „Стига бе, Антов, утрепа ме! " А Антов вика: „Това ти е за урок, друг път да не се изметваш." А Боян Боев по това време беше болен, беше го свила артрозата и не можеше да ходи. При мен беше един гимназиален учител и като дотърча онази сестра и разказа всичко, в мен се надигна един гняв. Излязох вън и се упътих към Антов. Срещнах на Манол Иванов жена му, която беше заедно с Антов и го поддържаше. Казах й: „Това змийско гнездо ще бъде изчистено от Изгрева. Тя ме нагруби много жестоко и избяга. И накрая изсъска: „Ако не си опичаш акъла, всички ще изгорите и няма да ви има! " Отивам при Боян и го виждам - едвам се държи след нанесения побой. Отивам към Антов и казвам: „Ела тука да се обясним! Защо би този безпомощен човек?
към текста >>

11. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

ТОМ 5

Отзвуци (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние, северняците, след на-пущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло.
-И тогава ще се изпълнят думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончание на века". Учителят казва още: „Всички хора живеят вече в окончанието на века, защото окончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото". Николай Каллертс Рига, 12.Х1.1937 г. Сп. „Житно зърно",,бр. 9-10,1937 г. Отзвуци (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние, северняците, след на-пущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила. Със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила. Може да се каже, че ние рижаните, все още продължаваме да живеем духовно там. Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим.
към текста >>

И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила.
Учителят казва още: „Всички хора живеят вече в окончанието на века, защото окончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото". Николай Каллертс Рига, 12.Х1.1937 г. Сп. „Житно зърно",,бр. 9-10,1937 г. Отзвуци (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние, северняците, след на-пущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила. Със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила. Може да се каже, че ние рижаните, все още продължаваме да живеем духовно там. Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим. Животът сред учениците, които се стремят да прилагат думите на Учителя, се отличава доста рязко от живота на другите хора.
към текста >>

12. 228. БОГАТСТВОТО НА БОГАТИТЕ

ТОМ 5

Те като видят нещо лъскаво го вземат и го носят в гнездото си".
Божията правда бе в действие. Учителят отделяше приятелите на близки и чужди по съзнание на делото. И той ги отделяше и на всеки му даваше мястото. На едни им даваше да се занимават с второстепенни въпроси, за да заангажират вниманието и силите си, за да не пречат на делото, защото бяха чужди по дух, но бяха дошли тук на Изгрева по различни обстоятелства и ако ги отстранеше щеше да стане по-голяма беда - щяха да се настроят срещу Братството както бе станало с някои, които бяха преживели много години с нас и след това напуснаха Изгрева като наши врагове. Веднъж Учителят като че ли се отклони от беседата и каза следното: „Всички бижутери живеят в гаргите. Те като видят нещо лъскаво го вземат и го носят в гнездото си". Вие сте виждали онези големи черни птици, дето грачат „Га-га-га", Затова се казват гарги, те влачат и обират всичко по полето понякога и разравят с краката си посевите и посятото семе. Та селяните понякога убият някоя гарга и я увесят на някой кол и го побият на полето, за да покажат на другите гарги, че тях ги очаква същото. Та Учителят се отклони в беседата и това не беше случайно, искаше на някой в салона, който носеше бижута и накити да му покаже състоянието на бижутерските духове с какви мисли и, неща се занимават. А Учителят беше забранил да се влиза в салона с пръстени, злато и с бижута. И тези, които идваха в салона предварително те ги сваляха у дома и така пристигаха без тях.
към текста >>

13. 42. БАРОМЕТЪРЪТ И ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО НА ИЗГРЕВА

Цанка Екимова

Забележително е това, че дори и посоката на вятъра се вижда ясно; гнездото на стрелките се образува винаги на тая страна на съда, отдето ще духа вятърът!
По този начин се научавахме да съзираме онази връзка, която съществува между живота в нас с този на околната окръжаваща ни среда. Така аз изисках веднъж от Боян Боев да ми изпрати едно указание за един барометър-камфоров, който си бях купила. Той го изпрати. ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО Упътване за камфоровия барометърПрозрачната течност предвещава ясно време.Мътната течност предвещава дъжд.Лед на дъното (високо налягане на атмосферата) - студ.Мътна течност с малко звездички - буря.Големи кичури - влажен въздух - облачно време, а зиме - сняг.Конци в горната част на течността - вятър.Кичурите, ако се издигат нагоре и остават там - вятър в горните слоеве на въздуха.Малки звездички зиме при ясно време - сняг на другия ден или на третия ден; а понякога - мъгла.Колкото повече се издига ледът, толкова по-голям ще бъде студът. 10. Стрелките ако възкачват - вятър. Забележително е това, че дори и посоката на вятъра се вижда ясно; гнездото на стрелките се образува винаги на тая страна на съда, отдето ще духа вятърът! Изгрев, 1.октомври 1934 г.
към текста >>

14. 28. ЕЛИЕЗЕР КОЕН И МАРИЯНА

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Обвиниха Учителя за фашист и заявиха, че Изгрева е фашистко гнездо, което трябва да бъде изтребено.
беше дошла една група от Латвия. Те престояха в София и отидоха на летуване на Рила. В групата имаше едно семейство Петър и Марияна. Но Марияна се влюби в Елиезер, напусна мъжа си и се ожени за Коен. По-късно те се боядисаха, станаха комунисти и така се обезобразиха, че станаха върли противници на цялото Братство. Обвиниха Учителя за фашист и заявиха, че Изгрева е фашистко гнездо, което трябва да бъде изтребено. Не мина много време след тези изказвания, той заболя от рак на черния дроб и си замина от адски мъчения. А Марияна бе принудена да се грижи за него.
към текста >>

15. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Малко по-късно моят баща беше дошъл у нас на гости и понеже беше диабетик казваше ми, че след една сватба, на която е присъствувал е ял повечко от колкото трябва и му се явиха на гърба циреи, които бяха много опасни и толкова опасни са били, че когато извиках лекар, той каза: „Това е едно гнездо от оси, веднага трябва да го заведете в болница".
Така тя си отиде без да разбере, че ще има внук. А детето се роди мъртво. (Това беше преди Гриша.) Не знам каква беля стана, не се движеше, но добре, че не й казахме. Ние вече се бяхме прибрали на ул. „Самуил" 107 и свекъра постоянно ни казваше, да отидем при него да живеем в първата къща, а Жоро му казваше: „Не, ти ще дойдеш при нас". Малко по-късно моят баща беше дошъл у нас на гости и понеже беше диабетик казваше ми, че след една сватба, на която е присъствувал е ял повечко от колкото трябва и му се явиха на гърба циреи, които бяха много опасни и толкова опасни са били, че когато извиках лекар, той каза: „Това е едно гнездо от оси, веднага трябва да го заведете в болница". И той постъпи в болница. Аз не можех да отида там, защото Гриша беше една годинка и нямаше на кого да го оставя. Жоро ходеше при него. Добрия Жоро, за всичко се грижеше той. И дядо Гиго, бащата на Жоро толкова се радваше на Гриша, който се роди на 15.III.1942 г., че ми купи и шевна машина.
към текста >>

16. БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ

Йордан Георгиев Бобев

За доказателство ми приведе думите на Учителя, който като погледнал групата на Лулчев казал: „Това змийско гнездо ще се разтури!
Защото след свършване на беседата на Учителя всички заобикаляха брат Лулчев, който ни разясняваше беседата. Приятелите бяха против тази група, но ние от групата не бяхме съгласни с тях. Веднъж дойде един приятел и ми се скара, че правим група в Братството. Ама аз групата не бях я направил. Друг я беше направил. За доказателство ми приведе думите на Учителя, който като погледнал групата на Лулчев казал: „Това змийско гнездо ще се разтури! " Аз изтръпнах и се уплаших. Защото все около мене се въртеше тази история за змиите. Историята е такава, че змиите не се трепят в Братството, защото има други хора, които са определени да ги бият. След като бе задържан Любомир Лулчев, той бе осъден от народния съд на комунистите и беше убит чрез разстрел. Значи други се явиха да бият и убиват.
към текста >>

17. 24. Ясновидците и школата на Учителя

Георги Йорданов Добрев

Тъй че Учителят наричаше тази група на упанишадите на Лулчев „Змийско гнездо“.
Имаше школа, знаеш нали за „Упанишадата“ там. Аз бях много против. В.К.: Защо ги наричаха „Упанишада“? Какво значи това? Г.Д.: Имало някаква школа преди няколко века и оттам той си сложил името „Упанишади“. Тъй че Учителят наричаше тази група на упанишадите на Лулчев „Змийско гнездо“. В.К.: Учителят? Г.Д.: Учителят. Тъй че те бяха тъй да се каже както го казах на Стойка, ти правиш школа в Школата на Бялото Братство на Учителя. Хаир няма да видиш, както и не видя и всички онези, които бяха при Лулчев си отидоха един по един, но и не видяха хаир. В.К.: не видяха хаир.
към текста >>

18. 29. В Русе и по Дунава

Гради Колев Минчв

Тоя ловец разказваше, че веднъж попаднал на едно гнездо на яребица, в което тя майката лежала с малките си.
Неговата другарка - Стефанка беше също много хубав човек. Те бяха прекарали една трагедия със своето дете през 1931 г. След връщането си от Рила като пресичат по една от софийските улици, момчето им, което било палавичко попада под колелата на някаква кола. Братя Маркови. Веднъж като ходих у братя Маркови се срещнах с един ловец, техен познат. Тоя ловец разказваше, че веднъж попаднал на едно гнездо на яребица, в което тя майката лежала с малките си. Като го забелязали, малките се разбягали на различни посоки, а яребицата се хвърлила в краката му. Понеже и той имал няколко деца в момента му се представила картина, че това са неговите деца и че те са се разбягали. Особено го впечатлила саможертвата на майката, която била готова да даде своя живот, но да запази този на малките си деца. Като си отишъл вкъщи той забил един гвоздей на стената, окачил пушката, за да не я вземе никога повече. Аз бях близък с братя и сестри и ги обикалях когато бях в Русе, тъй като прекарах почти десет години там.
към текста >>

19. 46. Лъжата и истината

Гради Колев Минчв

Елиезер Коен, на когото бе дадена думата, веднага се нахвърля върху брат Антов, като го обвинява, че не е изпълнил партийния си дълг, защитава гнездо фашистко, бил двуличен, превишил си правата като натупал Хр.
Същият предложи да се избере председател, за да води заседанието и секретар за изработване на протокола. Първият бе избран: Стефан Николчев, а втория бе избран: Мария Методиева. Събранието предвещаваше буря, която пролича веднага с даването думата на Генчо Делийски, същият започна с разни обвинения върху брат Антов: Строго се държи в партийната група, отишъл много на дясно, защитавал богатите - фашисти в братството, бил двуличен. Жена му Райна Генчова Делийска също го обвиняваше; така двамата се редуваха с измислени обвинения. Стефан Николчев и жена му Гинка Николчева също го обвиняват, както и първите. Елиезер Коен, на когото бе дадена думата, веднага се нахвърля върху брат Антов, като го обвинява, че не е изпълнил партийния си дълг, защитава гнездо фашистко, бил двуличен, превишил си правата като натупал Хр. Миндов, като предлага да бъде изключен, независимо от това поставя ребром въпроса: Дъновизмът е религия и опиум за народа, като така, всички партийци трябва да се определят тази вечер: Който е за дъновизма да се откаже от комунизма, като дъновисти- те-комунисти следва да напуснат групата, щом не се отказват от дъновизма, същите се считат за изключени. Същият Елиезер Коен даде пред брат Антов и нас следната ДЕКЛАРАЦИЯ „Аз, Елиезер Коен заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в Учението на П.Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим.“ Брат Антов взе думата, същият на дълго и детайлно даде обяснение и отхвърли всички обвинения, които са дело на устроен шантаж на завист и лична неприязън, с изключение случката с Хр. Миндов, който в отбрана го натупал. Причината за недоволството от Антов на Генчо Делийски и съпругата му е следната: Делийски, като се почувствувал партиец, веднага определя Йордан Бобев за фашист, взема кирка и мотика и започва да му събаря бараката, като го изпъжда от мястото, щото бил фашист, обаче брат Антов, в качеството си на председател на Vl-ти район на Оф, заставил Делийски да спре изпъждането на Бобев, като му определили и място за живеене, състави комисия, която оцени дърветата и пр. на 6750 лв., които му бяха веднага броени.
към текста >>

Същият Елиезер Коен даде пред брат Антов и нас следната ДЕКЛАРАЦИЯ „Аз, Елиезер Коен заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в Учението на П.Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим.“ Брат Антов взе думата, същият на дълго и детайлно даде обяснение и отхвърли всички обвинения, които са дело на устроен шантаж на завист и лична неприязън, с изключение случката с Хр.
Събранието предвещаваше буря, която пролича веднага с даването думата на Генчо Делийски, същият започна с разни обвинения върху брат Антов: Строго се държи в партийната група, отишъл много на дясно, защитавал богатите - фашисти в братството, бил двуличен. Жена му Райна Генчова Делийска също го обвиняваше; така двамата се редуваха с измислени обвинения. Стефан Николчев и жена му Гинка Николчева също го обвиняват, както и първите. Елиезер Коен, на когото бе дадена думата, веднага се нахвърля върху брат Антов, като го обвинява, че не е изпълнил партийния си дълг, защитава гнездо фашистко, бил двуличен, превишил си правата като натупал Хр. Миндов, като предлага да бъде изключен, независимо от това поставя ребром въпроса: Дъновизмът е религия и опиум за народа, като така, всички партийци трябва да се определят тази вечер: Който е за дъновизма да се откаже от комунизма, като дъновисти- те-комунисти следва да напуснат групата, щом не се отказват от дъновизма, същите се считат за изключени. Същият Елиезер Коен даде пред брат Антов и нас следната ДЕКЛАРАЦИЯ „Аз, Елиезер Коен заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в Учението на П.Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим.“ Брат Антов взе думата, същият на дълго и детайлно даде обяснение и отхвърли всички обвинения, които са дело на устроен шантаж на завист и лична неприязън, с изключение случката с Хр. Миндов, който в отбрана го натупал. Причината за недоволството от Антов на Генчо Делийски и съпругата му е следната: Делийски, като се почувствувал партиец, веднага определя Йордан Бобев за фашист, взема кирка и мотика и започва да му събаря бараката, като го изпъжда от мястото, щото бил фашист, обаче брат Антов, в качеството си на председател на Vl-ти район на Оф, заставил Делийски да спре изпъждането на Бобев, като му определили и място за живеене, състави комисия, която оцени дърветата и пр. на 6750 лв., които му бяха веднага броени. Вторият, Ст. Николчев е пак недоволен затова, защото брат Антов също в качеството си на председател на Оф Vl-ти район, поиска сметка за вещите на заминалия Иван Атанасов, респ.
към текста >>

20. 14. Змийското гнездо

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

14. ЗМИЙСКОТО ГНЕЗДО Един неделен ден, когато Учителят беше още на земята, ние с Него бяхме под борчетата до полянката.
14. ЗМИЙСКОТО ГНЕЗДО Един неделен ден, когато Учителят беше още на земята, ние с Него бяхме под борчетата до полянката. А от дъното на полянката Любомир Лулчев беше събрал около 20-тина младежи и им говореше. Той имаше амбиция да създаде свои последователи и беше създал група, която се наричаше Упанишади. Значи тук на Изгрева си има Учител и то не какъв да е, а сам Бог слезнал на земята, а там в дъното един човек се опитваше да прави своя школа от последователи. Значи школа в Школата. Та така седим с Учителя, разговаряме за някакви обикновени работи и от време на време Учителят хвърля поглед към онази група младежи заобиколила Лулчев и го слуша ли слуша.
към текста >>

Учителят помълча малко време и после добави: „Рекох, това змийско гнездо ще се разтури!
Та човеците вървяха след човек на Изгрева. А пък учениците си търсеха своя Учител. По едно време от групата се отдели сестра Магдалина, тя беше куца и психически не беше добре и тя беше онази, която създаваше много неприятности на Учителя. Но сега тя прекоси поляната и се озова при нас. Обръща се към Учителя и Му казва: „Учителю, бях при брат Лулчев и го слушах какво говори, слушах му сказката, но ми се видя много блудкава“. Учителят помълча малко време и после добави: „Рекох, това змийско гнездо ще се разтури! “ Какво стана по-нататък. След 9.IX.1944 г. Любомир Лулчев беше арестуван от комунистите, бе осъден от народния съд като царски съветник, беше осъден на смърт и след това ликвидиран. След него групата му се разпадна. Змийското гнездо се разтури, то се пръсна, но змийчетата се пръснаха и се скриха в шубраците.
към текста >>

Змийското гнездо се разтури, то се пръсна, но змийчетата се пръснаха и се скриха в шубраците.
Учителят помълча малко време и после добави: „Рекох, това змийско гнездо ще се разтури! “ Какво стана по-нататък. След 9.IX.1944 г. Любомир Лулчев беше арестуван от комунистите, бе осъден от народния съд като царски съветник, беше осъден на смърт и след това ликвидиран. След него групата му се разпадна. Змийското гнездо се разтури, то се пръсна, но змийчетата се пръснаха и се скриха в шубраците. Ето вече минаха 15 години и от време на време някое змийче излезе на припек и дойде на Изгрева. Ама вече ние знаем и казваме: „Ето го, това змийче е от змийското гнездо на Лулчев! “ И много ги е яд, че това казваме. Ама ние го казваме нарочно, за да предпазим младите, които идват. Защото те не знаят тази история за змийското гнездо, защото и Лулчев, и тия около него се наричаха братя и сестри, а според Учителя бяха едно обикновено змийско гнездо.
към текста >>

Ама вече ние знаем и казваме: „Ето го, това змийче е от змийското гнездо на Лулчев!
След 9.IX.1944 г. Любомир Лулчев беше арестуван от комунистите, бе осъден от народния съд като царски съветник, беше осъден на смърт и след това ликвидиран. След него групата му се разпадна. Змийското гнездо се разтури, то се пръсна, но змийчетата се пръснаха и се скриха в шубраците. Ето вече минаха 15 години и от време на време някое змийче излезе на припек и дойде на Изгрева. Ама вече ние знаем и казваме: „Ето го, това змийче е от змийското гнездо на Лулчев! “ И много ги е яд, че това казваме. Ама ние го казваме нарочно, за да предпазим младите, които идват. Защото те не знаят тази история за змийското гнездо, защото и Лулчев, и тия около него се наричаха братя и сестри, а според Учителя бяха едно обикновено змийско гнездо. Та дойдоха служителите на кесаря и разтуриха туй змийско гнездо. Та пазете се от змийчетата.
към текста >>

Защото те не знаят тази история за змийското гнездо, защото и Лулчев, и тия около него се наричаха братя и сестри, а според Учителя бяха едно обикновено змийско гнездо.
Змийското гнездо се разтури, то се пръсна, но змийчетата се пръснаха и се скриха в шубраците. Ето вече минаха 15 години и от време на време някое змийче излезе на припек и дойде на Изгрева. Ама вече ние знаем и казваме: „Ето го, това змийче е от змийското гнездо на Лулчев! “ И много ги е яд, че това казваме. Ама ние го казваме нарочно, за да предпазим младите, които идват. Защото те не знаят тази история за змийското гнездо, защото и Лулчев, и тия около него се наричаха братя и сестри, а според Учителя бяха едно обикновено змийско гнездо. Та дойдоха служителите на кесаря и разтуриха туй змийско гнездо. Та пазете се от змийчетата. Те всяка година си сменяват кожата и утре ще станат по-големи. Как ще ги различите ли? Там където е Словото на Учителя, там е и Учителят.
към текста >>

Та дойдоха служителите на кесаря и разтуриха туй змийско гнездо.
Ето вече минаха 15 години и от време на време някое змийче излезе на припек и дойде на Изгрева. Ама вече ние знаем и казваме: „Ето го, това змийче е от змийското гнездо на Лулчев! “ И много ги е яд, че това казваме. Ама ние го казваме нарочно, за да предпазим младите, които идват. Защото те не знаят тази история за змийското гнездо, защото и Лулчев, и тия около него се наричаха братя и сестри, а според Учителя бяха едно обикновено змийско гнездо. Та дойдоха служителите на кесаря и разтуриха туй змийско гнездо. Та пазете се от змийчетата. Те всяка година си сменяват кожата и утре ще станат по-големи. Как ще ги различите ли? Там където е Словото на Учителя, там е и Учителят. А там където го няма Словото на Учителя, а излизат човеци да проповядват от името на Учителя, то това са змийчетата от онова змийско гнездо на Лулчев.
към текста >>

А там където го няма Словото на Учителя, а излизат човеци да проповядват от името на Учителя, то това са змийчетата от онова змийско гнездо на Лулчев.
Та дойдоха служителите на кесаря и разтуриха туй змийско гнездо. Та пазете се от змийчетата. Те всяка година си сменяват кожата и утре ще станат по-големи. Как ще ги различите ли? Там където е Словото на Учителя, там е и Учителят. А там където го няма Словото на Учителя, а излизат човеци да проповядват от името на Учителя, то това са змийчетата от онова змийско гнездо на Лулчев. Така ще може да ги различавате. А пък ние различаваме нещата, разграничаваме Истината от лъжата по следния начин: има един Бог, има едно Слово, има един Учител. За вас Той е Учителят Дънов, а за нас, учениците от Школата Той е Всемировия Учител Беинса Дуно.
към текста >>

21. 22. Тиквите

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Тая година го засадих с тикви, а първото гнездо, което насадих го обрекох на Господа.
Братята се запътиха с бърза крачка натам. След известно време гледаме, че трима души се задават и двамата от тях носят такива големи тикви, каквито за пръв път съм виждала, макар че знам какво значи земеделие. Посрещнахме ги с голямо внимание. А братът от провинцията се обръща към всички: „Учителю, тези тикви са Ваши! Това място, на което садяхме всяка година се наводняваше от реката, завличаше посаденото и нищо не можехме да получим като реколта. Тая година го засадих с тикви, а първото гнездо, което насадих го обрекох на Господа. От него гнездо се родиха тия големи тикви.А тая година не се наводни мястото.“ Учителят оглежда тиквите и каза: „Правилно си постъпил, първо, че си ги обрекъл на Господа и второ, че си си изпълнил обещанието“. След това Учителят нареди да бъдат разрязани и да ги опечем на фурна. И на общия обяд беше поднесено на всекиго парче от двете големи тикви.
към текста >>

От него гнездо се родиха тия големи тикви.А тая година не се наводни мястото.“ Учителят оглежда тиквите и каза: „Правилно си постъпил, първо, че си ги обрекъл на Господа и второ, че си си изпълнил обещанието“.
След известно време гледаме, че трима души се задават и двамата от тях носят такива големи тикви, каквито за пръв път съм виждала, макар че знам какво значи земеделие. Посрещнахме ги с голямо внимание. А братът от провинцията се обръща към всички: „Учителю, тези тикви са Ваши! Това място, на което садяхме всяка година се наводняваше от реката, завличаше посаденото и нищо не можехме да получим като реколта. Тая година го засадих с тикви, а първото гнездо, което насадих го обрекох на Господа. От него гнездо се родиха тия големи тикви.А тая година не се наводни мястото.“ Учителят оглежда тиквите и каза: „Правилно си постъпил, първо, че си ги обрекъл на Господа и второ, че си си изпълнил обещанието“. След това Учителят нареди да бъдат разрязани и да ги опечем на фурна. И на общия обяд беше поднесено на всекиго парче от двете големи тикви.
към текста >>

22. 11. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

ТОМ 8

Отговорих му, че тук е "гнездо".
Отговорът беше, че братството на Михаил си имали своя печатница и сами си издавали, каквото си желаят. Попитах го: "А защо не се издават беседите на Учителя, а издавате книгите на Михаил? " Отговори ми: "Издаваме и беседите на Учителя". Казах му още, че никой няма право да ги променя и коригира. Той ми обясни още, че те искат да направят мост между двете братства. Отговорих му, че тук е "гнездо". Казах му още, дали Учителят ще е съгласен за това, което правят. Той ми отговори, че досега всичко добре се било нареждало - значи Учителят е съгласен. Въпреки всичко, те говорили с най-важния шеф на групата на Михаил и днес ще преминем с мъжа ми Християн през бариерата, за да чуем репетицията, която двете девойки подготвят, за концерта, който ще се състои в събота. А ние си тръгваме в други ден. Какво е моето мнение, Вергилий!
към текста >>

23. 3. ВЕСКА КОЗАРЕВА

ТОМ 8

После Учителят обяснил, че птичката се оплакала, че змия е влязла в гнездото й и че щяла да изяде птиченцата й.
По-късно нейната работодателка, която заминала за Париж искала да я вземе със себе си, тъй като Веска била усвоила много добре професията си. Учителят обаче й дал да разбере, че е по-добре да остане в България и да работи за Господа, "отколкото да отиде в Париж, за да прави шапки на дявола", както Той се изразил. Веска Козарева била смела и безстрашна. Тя разказвала, как веднъж като била на Рила и изтръсквала завивките си, от палтото й паднала една змия, която през нощта се била топлила до нея. При друг случай когато отивали групово на Витоша и били спрели някъде да почиват, една птичка просто се пъхнала, за да се скрие в дрехата на Учителя, на гърдите му. После Учителят обяснил, че птичката се оплакала, че змия е влязла в гнездото й и че щяла да изяде птиченцата й. Въпрос: Оставил ли е Данко някакво творчество? Отговор: Имаше композиции върху текстове от Словото, които съм предала на Петър Ганев. Той ще знае най-добре как трябва да постъпи с тях.Това са били задачи поставени от Учителя на Данко. След като се е пенсионирала, Надка е ходела често да помага на мястото на Учителя (гроба). Там работеше брат Ангел и Гита (Маргарита Стратева) му помагаше най-често.
към текста >>

24. 08 - 14. КАК СЕ НАПРАВЛЯВАТ РАЗРУШИТЕЛНИТЕ СИЛИ

ТОМ 10

Учителят запалил лампите, значи хората са предизвестени, така си помислили те и с е отказват от това нещо, от това нападение, запалването на Изгрева, защото тъмните сили винаги са били смущавани от Изгрева, едно място, откъдето се изпраща светлина, голяма светлина и заради това искали да унищожат това гнездо, обаче те не можаха.
Чакат, в уречения час ще запалят бараките с бензин и газ и ще избият хората. Учителят доловил тази мисъл и по тая причина запалил всички лампи. Онези като пристигат, виждат, всичко свети, което показва, че планът им е издаден, си помислили те. Постояли, постояли и след туй се връщат тихомълком, без никой да ги види. И така Изгревът бил запазен по най-невинен начин. Учителят запалил лампите, значи хората са предизвестени, така си помислили те и с е отказват от това нещо, от това нападение, запалването на Изгрева, защото тъмните сили винаги са били смущавани от Изгрева, едно място, откъдето се изпраща светлина, голяма светлина и заради това искали да унищожат това гнездо, обаче те не можаха. По-късно нещата се развиват другояче. Сега Изгревът го няма. Разрушиха го същите сили, но чрез други хора. Един брат македонец имахме тука. Със своя брат дошъл на Изгрева, понеже брат му страдал от ангина.
към текста >>

25. 11 - 1. НАЧАЛОТО

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

Казва: „В една гнездо има седем гълъбчета, славейчета.
Отиваме у Габровски ние, тати и Кальопини, изпращаме Учителя. Аз си спомням майка ми, баща ми и ние бяхме седем деца. Другите не ги помня. Седем деца. Учителят говори за нашето семейство. Казва: „В една гнездо има седем гълъбчета, славейчета. Едно от славейчетата ще си замине." Майка ми веднага разбрала и нещо като нож я прорязало. Първото славейче била най- голямата ми сестра, Цветанка, която си замина. И тя, Цветанка, беше се оженила и имаше две дечица. В. К.: Вие казахте, че Учителят имал добро отношение към Цветанка. Верка: Чакай, чакай, ще кажа после.
към текста >>

26. IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Само да се пазите да не би някой от вас да му се снесе като от кукувица чуждо яйце в гнездото.
Достатъчно е това засега, което вече ви се каза. Борбата ще бъде духовна борба, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание. Да, помнете, че настъпва сражение и вие ще бъдете на първата боева линия в това сражение, което иде за народа. Д. Голов: - Молим интендантството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя. - Има се всичко това предвид. Само да се пазите да не би някой от вас да му се снесе като от кукувица чуждо яйце в гнездото. На зададен въпрос от Деню Цанев г-н Дънов отговори: - Има за народа едно външно условие, което може би ще го поспъне, а освен това има опасност от една война на Балканския полуостров, в която възможно е да се ангажира и цяла Европа. Бурята, която се появи в петък подир обяд, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да регулират с материални и оттуй, че първия ден беше топло, показва, че има първо изпотяване. На други въпроси г-н Дънов отговори: - Гимнастиките, които ви се препоръчаха миналата година, може да ги правите всякога, всеки ден и по колкото пъти искате. Но които искат особени упътвания по гимнастиките, това ще стане в частност. А пък онези от вас, на които са дадени ленти за препасване с тях, могат вече да не струват това.
към текста >>

27. 7. ПЪРВИ МАЙ 1935 г. - ЦЕНТРАЛНИЯТ ЗАТВОР (РОЗОВОТО КЪТЧЕ)

Милка Говедева

ТОМ 13

Така нашите килии се превърнаха в гнездо на любовни копнежи - „розово кътче".
Необходимо бе да се отпразнува тоя светъл ден от политическите затворници в Централния затвор, така че да се почувствува непокорената им борческа воля при тъмничните условия. Тази година Първи май почти съвпадаше с християнския празник Великден. Грижите и вниманието на другарите вън от затвора и на нашите близки, улеснени от отслабналата поради църковния празник бдителност на надзиратели и тъмнична управа, се оказа в струпване на големи количества хранителни продукти в килиите ни - традиционните червени яйца, козунаци, печено агнешко и т.н. Това особено радваше двете малки затворничета - деца на двете майки другарки, за които не се бе намерил приют и топла грижа и те споделяха затвора на своите майки. Решихме да уговорим с другарите политически затворници празнуването на Първи май по твърде оригинален начин: няколко от най-младите политзатворнички - Ася, Рачето, Милка (аз -б.а.) и Елена се обявихме за годеници на неоженени другари от мъжкото политическо отделение. Така нашите килии се превърнаха в гнездо на любовни копнежи - „розово кътче". Управата бе уведомена. Разреши се на годениците да се срещнат в тъмничната приемна на свободно свиждане. Те получиха партийната задача да предадат някои материали и пренесат инструкциите за отпразнуването на 1 май. На Великден „срещата на годениците" се състоя: Рачето и Йордан, Ася с Нецо, Милка с Христо Ников и Елена със Стефан се спуснаха поривисто един към друг и в процеса на умишлена удължена прегръдка получихме необходимия материал. Целувахме се така „жадно в младенчески порив" да изпълним партийната задача, че ключарите вулгарно отбелязаха: „Стигате бре, изядохте ги вече тия моми!
към текста >>

В десния ъгъл имаше дупка - гнездо на плъхове, които свободно пъплеха между нас.
На предна линия бе Милка. Кожената змия се уви около раменете и разкъса блузата, израни лицето - потеклата кръв обагри страните й. Политзатворничките бяха натикани в карцера - циментена тясна дупка с желязна решетка вместо врата. Карцерът бе разположен под клозета на горния етаж. Оттам се просмукваха нечистотии и таеха върху главите ни, проникваше смрад. В десния ъгъл имаше дупка - гнездо на плъхове, които свободно пъплеха между нас. Не можахме нито да легнем, нито да седнем дори - така плътно бяхме натъпкани. Но влагата до известна степен можахме да ограничим, тъй като предусещайки карцирането като последица от майската акция, бяхме се облекли добре. В знак на протест обявихме гладна стачка. Протестираха и другарите политзатворници от мъжкото отделение, криминалните затворници. Протестът проби тъмничните зидове, развълнува се целият квартал „Банишора", населен с бедни трудови хора.
към текста >>

28. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

Учителят: Такива си устройват гнездо и друг път да идват.
Жажда за работа, за подвизи има, ревност има, но все пак утеготяванието съществува. Идванието на един външен брат събира всички около него и с наслада слушат говора му, а колко повече, ако бихме имали радостта да бъде между нас Учителя ни! Той да ни посетеше! Бр. Деню Цанев, София: Това утеготявание е отражение на положението в София и там го възприемат. Бр. Емануил Иванов, Варна - говори в същатата смисъл, изтъква, че някои братя говорят от името на Учителя и добре говорят, но има и други, които криво са разбрали Учителя и внасят разкол. Учителят: Такива си устройват гнездо и друг път да идват. Всеки, който идва да говори или като гост трябва да има позволение от Учителя. Този въпрос се уреди от 1920 год. и всички членове да се предупредят за това. Учителят: Утре вечер в 7 часа ще имаме едно свободно събрание в салона, а сутринта в 5,30 часа вие 16 - те да сте тук събрани. От провинцията всички вие трябва да разпространите своите знания и навън - в по-широка общност с обществото.
към текста >>

те усещат и казват - и едните и другите - ние ще дойдем един ден при вас, затова и ни казват: „Вие поне се пазете чисти" - искат с това да имат едно чисто гнездо.
В България, болшевизма има две течения: едно буржоазно болшевишко- то е съвременният фашизъм и пролетарско болшевишко. Те са двете течения най- силни сега. - „По приложение на закона за защита на държавата към нас ще има ли? " Учителят: Ние сме принципално за Любовта, защото тя е, която ще оправи всичко. Правителството ще се раздели - те ще станат едни против други - на дележ и ще се разкапят от самосебе си. те усещат и казват - и едните и другите - ние ще дойдем един ден при вас, затова и ни казват: „Вие поне се пазете чисти" - искат с това да имат едно чисто гнездо. Македонците в Сговора са против него. Отвън ще се явят, ще дойдат други фактори и ще тръгне в насока на федерирането. Сега ще бъдете зрители и ще се подготовлявате за събора идущата година, а сегашните ще видите, дали ще издържат до идущата година! Вие гледайте да създадете нещо - всеки от вас да създава нещо, да проявявате своята енергия. Например братя от провинцията искат да вземат една градина за обработвание - да не им отнема всичкото време.
към текста >>

29. 22. ЖЕНИТБА И ДОМ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Най-после ме среща и малко строго ми каза: „А бе ти не разбираш ли, не знаеш ли поне, че когато птичките се задомяват, най-напред гнездо си направят".
Не! След някой ден пак ме гледа и казва: „В стопанските постройки на един фермер в Америка се завъдили плъхове. За да се избави фермера от тях, спуснал от тавана на помещението една връв, накрая на която закачил едно парче пастърма, под нея поставил дълбок чебур с вода. Над чебура закрепил една хлъзгава дъсчица, така че плъхът, който отиде към пастърмата по нея, той неминуемо ще се хлъзне и падне в чебура, защото дъсчицата така е поставена, че тя от неговата тежест се надига". Но и този път моята глава не проумя. Най-после ме среща и малко строго ми каза: „А бе ти не разбираш ли, не знаеш ли поне, че когато птичките се задомяват, най-напред гнездо си направят". Но и този път думите му се плъзнаха в моето съзнание и отлетяха в пространството. Така е, когато съдбата провежда своят зловещ план. Най-после, когато бях вече скочил в чебура един ден Учителят ни идва на гости в тази пределно скромна дъсчена стаичка. Потънах в смут и срам, че Учителят ни намира в такава обстановка. Погледна ме след това и ми каза: „Ние ще ти дадем къща".
към текста >>

30. 26. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Николай Дойнов

ТОМ 15

А и Христос казва: „Птиците небесни ще дойдат до вашата глава, но не им давайте да свият гнездо".
Имаме обратния процес, от енергия получаваме маса. Когато енергията при разпадането дойде до човешкия мозък и той им даде нова сила, нов тласък /а човешкият мозък е мощен усилвател/, ние материализираме тази сила във вещество, ако е за добро, в антивещество, ако е за зло. Двата примера: за Чирпанското земетресение и за майката, която кърми детето и много още подобни казани от Учителя от този род, говорят за грамадната роля, която трите милиарда хора на Земята могат да изиграят в еволюцията на планетата и в нашата съдба. До каква грамадна степен те могат да облекчат планетата в чистенето от това антивещество. И катаклизмите, ако и да не изчезнат, то биха се значително намалили. А и Христос казва: „Птиците небесни ще дойдат до вашата глава, но не им давайте да свият гнездо". Какъв величав образ на целия този процес. Оста, около която се върти Земята има два характерни белега. Първо, при движението на Земята оста се люлее и за един период от 26 000 години тя описва един конус. Този период се нарича „Прецесия". Второ - оста е наклонена спрямо перпендикуляра на еклиптиката с 231 /2 градуса.
към текста >>

31. 30. Писмо от лагера - Рила

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

III. Стихове от Мара Белчева в сп. „Житно зърно'

Потопена в дълбока мисъл, приютена в своето си гнездо, в нощната самота аз чувам само тихия шепот на Елбур и прохладния ветрец, който идва от високите върхове на планината.
Мили ми са тези два камъка. Те ми приказват чудни, хубави приказки, изречени от тихия шепот на чистите и кристални води на Елбур и околните му върхове и скали. Вратата на палатката ми гледа към самото езеро, а погледът ми се къпе в гладката повърхност на водата, в която се оглежда цялото небе, а върховете се отразяват в тихите му и дълбоки води. Малко по-напред и вляво е палатката на Учителя. Идеално съчетание на нещата, при което се чувствувам щастлива и доволна, като свободна птичка, сама-саменичка, на воля и простор в планинския ми дворец! Потопена в дълбока мисъл, приютена в своето си гнездо, в нощната самота аз чувам само тихия шепот на Елбур и прохладния ветрец, който идва от високите върхове на планината. И аз се чувствувам напълно в цялото, в което виждам и намирам скъпи и мили души, най-близките до сърцето ми в този живот. Тези души с горест на сърцето си винаги съм търсила да ги срещна в безконечния път на моето съществувание. Чувствувала съм ги като мои съпътници, които някога силно желаех да ги срещна, за да се споим като едно цяло. И ето, аз сега ги виждам, те ми помагат и всред тях се чувствувам като първомайско цвете в своята среда, защото Бог само чрез тях ми се изявява, ме вдъхновява и окриля! Велико щастие изпитвам, че в този живот срещам своите близки и сродни души, които са проводници на любовта на оная велика душа, що обединява всички в едно цяло.
към текста >>

32. 8. Сп. „Житно зърно, год. IV, кн. 8-9 (XI-XII.1928 г.)

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

8-9 (XI-XII.1928 г.) Мара Белчева КОГАТО БЯХ... Когато бях за погледа им праздник, весталка, неразбулена мечта, - не се докосваха до мен съблазни; гнездото си аз свивах в песента.
8. Сп. „Житно зърно", год. IV, кн. 8-9 (XI-XII.1928 г.) Мара Белчева КОГАТО БЯХ... Когато бях за погледа им праздник, весталка, неразбулена мечта, - не се докосваха до мен съблазни; гнездото си аз свивах в песента. Молитвата си къпех във зората. Над розовите снежни висини, пред мене се усмихваше дъгата. Дружах с орли, елени и сърни. Морето си издигаше гърдите и кораба ми с девственни платна на свойта мачта нижеше звездите: и озарена в бяла светлина, в съня си бдях, сънувах се наяве; и във стихиите дома си бях. Не хвърлях мрежата си в земна слава, не чувах ехото на ничий грях.
към текста >>

33. 9. Старите генерал Стоянови. Едно интервю у сестра Мария Стоянова

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Ние оставихме гнездото, гдето се беше свил остатък от историята на нашата страна, епохата на Фердинанда.
- Фердинанд сбърка, като се обяви на страната на Германия и обяви война против Русия. Това беше голямата му историческа грешка. А сега ние чакаме да се върнат синът и дъщеря ни. И след това ще можем да си отидем. Ние сме сега така страшно самотни! Ние оставихме гнездото, гдето се беше свил остатък от историята на нашата страна, епохата на Фердинанда. Тя не можеше да схване кипежа на новото, което плискаше с пълни вълни край тяхната пътна врата, възмущаваха се, когато то ги засягаше, потънали в спомени и съжаления. (За Мария генерал Стоянова вж. „Изгревът" том I, стр. 437-438, стр. 451. - бел.
към текста >>

34. 15. Писмо от Сливен

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

Тук е било, както ми казаха, комунистическо гнездо и половината град е минал през затвора.
Има и доста фабрики с около 4-5 хиляди работници - както ми казаха. Докато Хасково се намираше, а и още се намира в период на економическо издигане - процес, който става с Ямбол и Бургас, - Сливен запада. Населението му емигрира. Големите постройки, складове и прочее, каквито има в Хасково, в Сливен ги няма. Има само две-три големи фабрики - още не съм ги посещавал - и друго едно голямо здание - окръжният затвор. Тук е било, както ми казаха, комунистическо гнездо и половината град е минал през затвора. Това се е отразило върху психологията на града. Казват, че „наслоението на класите е напълно завършено и затворено". Това значи, че кръгът на фабрикантите се сношават и дружат само помежду си, но не и с чиновници: последните пък не дружат с работници и прочее. Между тия „класи" имало недоверие. „Моралът" тук бил доста запазен.
към текста >>

35. II. Учителят Дънов за любовта, брака и женитбата

Ако нямате гнездо, да го свиете, защо да се жените?
Не му е времето за женитба сега. Не са дни и години за женитба сега. Нека се жени светът, но вие няма защо да се жените. Знаете ли защо казва Христос: „Горко на женения"? Ако стане една обсада в Йерусалим, защо трябва да раждате деца, които ще станат жертва, защо жена ви да не е свободна? Ако нямате гнездо, да го свиете, защо да се жените? Ако утре някоя сврака изяде вашите яйца, защо ще ги снасяте без полочки? Разбирате ли ме? Ще чакате новия закон! В онези времена, когато Господ създаде тия условия в света, каза: „Женете се и плодете се! " Сега, Той като създал новата земя, новия свят, създава нов човек, нова раса, и като дойде, Той ще каже и ще напише: „По този, новия закон ще ходите." И по този, новия закон, каквото трябва, ще се напише в сърцата на онези, които Го любят или в сърцата на учениците.
към текста >>

36. 9. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

ТОМ 19

А и Христос казва: „...Птиците небесни ще дойдат до вашата глава, но не им давайте да свият гнездо”.
Ако майката е разтревожена, тя по никой начин не трябва да кърми детето. Разпада се антивещество, което в контакт с веществото дава отрова.” Второто важно откритие, което повече има отношение към нас хората и самата Земя е, че когато кванта енергия има зърна енергия им се даде още сила, то те се материализират, имаме обратния процес от енергия, получаваме маса. Когато енергията при разпадането дойде до човешкия мозък и той им даде нова сила, нов тласък - а човешкия мозък е мощен усилвател - ние материализираме тази сила във вещество, ако е за добро, и антивещество, ако е за зло. Двата примера за Чирпанското земетресение и за майката, която кърми детето, и още много подобни, казани от Учителя от този род, говорят за грамадната роля, която трите милиарда хора на Земята могат да изиграят в еволюцията на планетата и в нашата съдба, до каква грамадна степен те могат да облекчат планетата в чистенето на това антивещество. Катаклизмите, ако и да не изчезнат, то биха се значително намалили. А и Христос казва: „...Птиците небесни ще дойдат до вашата глава, но не им давайте да свият гнездо”. Какъв величав образ за целия този процес. Оста, около която се върти Земята, има два характерни белега: Първо, при движението на Земята, оста се люлее и за един период от 26,000 години тя описва един конус: този период се нарича прецесия; и второ: оста е наклонена спрямо перпендикуляра на еклиптиката с 23 1/2 градуса. Първото - когато един човек при движение, при ходене се люлее, това показва, че той няма една стабилност в своите принципи, а изкриви ли грьбнака си в две плоскости, криви ли си раменете, едното по-високо, другото по-ниско, криви ли си главата наляво или надясно, това показва, че този човек обича да угодничи и при случаи да отстъпва от своите принципи. И Земята отстъпва от своите принципи. Тя отстъпва под натиска на злото и в резултат връхлетяха я няколко ледени епохи, които нанесоха тежки поражения на много от растенията, животните и хората.
към текста >>

37. Е добре, какво ни е нужно тогава?

Както виждате, тая птица прави гнездо.
» - с естествена храна да се храниш, за да си кротък и смирен по сърце, както Христос бе. После иде човекът, огреян от слънцето, разтворил великата книга на Живота, с ябълката в ръка - оная, за която го изпъдиха от рая. И над него пише: «Мислй добре! » - Значи, след като се нахраниш, започни да мислиш право. Чети книгата на живота, ябълката не яж... След като се е хранил човек и мислил право, иде вече третото положение: «Работй добре» - сиреч, гради. Както виждате, тая птица прави гнездо. - Е, да, ама това е граблива птица, орел - каза някой от тях. - Да, но ето другата, която иде и носи също да гради гнездото, е гълъб. Това е бъдещата култура, в която лъвът и агнето, орелът и гълъбът ще работят заедно. - Възможно ли е това? - учуди се искрено слабичката студентка.
към текста >>

- Да, но ето другата, която иде и носи също да гради гнездото, е гълъб.
И над него пише: «Мислй добре! » - Значи, след като се нахраниш, започни да мислиш право. Чети книгата на живота, ябълката не яж... След като се е хранил човек и мислил право, иде вече третото положение: «Работй добре» - сиреч, гради. Както виждате, тая птица прави гнездо. - Е, да, ама това е граблива птица, орел - каза някой от тях. - Да, но ето другата, която иде и носи също да гради гнездото, е гълъб. Това е бъдещата култура, в която лъвът и агнето, орелът и гълъбът ще работят заедно. - Възможно ли е това? - учуди се искрено слабичката студентка. - Ами това именно носи новата култура. И ако пророк Исая хиляди години преди Рождество Христово не се е съмнявал, че ще дойде, вие сега ли ще се съмнявате?
към текста >>

38. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази IV. Три приказки за стари и млади

ПРИКАЗКА ЗА БРАДИЧКАТА

Нейната къщичка, току до неговата, приличала на малко гнездо, заобиколено с гиздава градинка.
- Господ! - възкликваше тя. - А ти? Той се само усмихвал и нищо й не отговарял. И се грижил за всичко тъй, че тя да не чувства нужда нито от майка, нито от баща. Нейната къщичка, току до неговата, приличала на малко гнездо, заобиколено с гиздава градинка. Всичко, което можел да стори най-хубаво за нея, той го правел. И винаги, когато той й услужвал нещо, тя, игрива като дете, го тупала по главата и го питала: - Брадичке, Брадичке, обичаш ли ме ти? - Бог всички ни обича - отговарял той. Облаци минавали през лицето й и тя винаги се учудвала: - Бог! Не Бог, а ти, ти?
към текста >>

Когато Странникът надникнал в красивото гнездо на момичето и видял сложения хляб и блюдо на масата, които чакали отсъствующата, той всичко разбрал и без да ще, сълзи се показали на очите му.
- Нищо ми не трябва - казал Брадичката, - а каквото ми трябва, имам... което нямам... може би ми и не трябва. - Но аз те обикнах като брат - казал странникът, - и бих искал всичко да сторя за тебе. - Бог всички ни обича - казал Брадичката и млъкнал отново. Минали три дни. Мълчаливо се хранили, мълчаливо се разхождали, като че ли само душите им си говорили, а те нямали нужда от думи. Когато Странникът надникнал в красивото гнездо на момичето и видял сложения хляб и блюдо на масата, които чакали отсъствующата, той всичко разбрал и без да ще, сълзи се показали на очите му. Брадичката мълчал. Но и той нищо му не казал. На раздяла само силно си стиснали ръцете. Брадичката дори не го и питал за името му. Но странникът казал: - След моите родители ти си човекът, който е направил най-много за мен.
към текста >>

39. 4. «ГЕНКО ОРЛЕТО» ОТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Генко намира малкото орле на земята паднало и решава на всяка цена да го сложи в гнездото му.
Така Генко от всички добре приет, всеки намира нещо свое в него, той говори на всички на техните езици, затова от всички е разбран. Само така може да се обясни защо повестта в няколко години се издава вече трети път. Генко Орлето е носител на великата идея - над всяка душа, в която има стремеж към знание, към красота, към съвършенство, бди будното око на Бога. Генко Орлето е изразител на един основен принцип - жертвата като условие за развитие и еволюция. Тази идея и този принцип са като ос, около която се развива действието, за която всичко в повестта говори. Генко намира малкото орле на земята паднало и решава на всяка цена да го сложи в гнездото му. Пропастите, които се откриват под орловите гнезда, не са пречка за него. Той веднага слага решението си в действие. Зад тази така обикновена постъпка, родила се в душата на това просто селянче, се крие едно голямо съдържание. Защото правени са много опити и наблюдения от специалисти над проявите на децата и юношите към животните. Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят с котенцата и кученцата, събират гнездата на птичките, убиват ги или си играят, когато ги хванат живи.
към текста >>

Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родителите му, без да е чел някаква етика или да беше слушал някакъв морал.
Пропастите, които се откриват под орловите гнезда, не са пречка за него. Той веднага слага решението си в действие. Зад тази така обикновена постъпка, родила се в душата на това просто селянче, се крие едно голямо съдържание. Защото правени са много опити и наблюдения от специалисти над проявите на децата и юношите към животните. Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят с котенцата и кученцата, събират гнездата на птичките, убиват ги или си играят, когато ги хванат живи. Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родителите му, без да е чел някаква етика или да беше слушал някакъв морал. В Генко моралът и етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целия му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми, в които ще се излее това съдържание. - Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да извади детето и пр., и пр. И всичко това прави, без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това - да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр., и пр.
към текста >>

И всичко това прави, без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това - да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр., и пр.
Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родителите му, без да е чел някаква етика или да беше слушал някакъв морал. В Генко моралът и етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целия му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми, в които ще се излее това съдържание. - Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да извади детето и пр., и пр. И всичко това прави, без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това - да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр., и пр. - да служи на другите. Той прави това, което чувствува, че трябва да прави, а оставя да се грижи за живота му Този, Който му го е дал и на Когото той служи. В съзнанието на Генковия характер авторът така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четецът остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин - най-смелия, най-самопожертвувателния. . Генко слага орлето в гнездото. И какво получава срещу това?
към текста >>

Генко слага орлето в гнездото.
- Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да извади детето и пр., и пр. И всичко това прави, без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това - да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр., и пр. - да служи на другите. Той прави това, което чувствува, че трябва да прави, а оставя да се грижи за живота му Този, Който му го е дал и на Когото той служи. В съзнанието на Генковия характер авторът така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четецът остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин - най-смелия, най-самопожертвувателния. . Генко слага орлето в гнездото. И какво получава срещу това? Но бързам да забележа, Генко не очаква нещо да получи. Той получава острите орлови клюнове по главата и само момент - да загуби живота си в пропастта под орловите гнезда. Христос не поиска ли най-безкористно да заведе падналото човечество в бащиното му гнездо - рая - Бога? И какво получи срещу това?
към текста >>

Христос не поиска ли най-безкористно да заведе падналото човечество в бащиното му гнездо - рая - Бога?
В съзнанието на Генковия характер авторът така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четецът остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин - най-смелия, най-самопожертвувателния. . Генко слага орлето в гнездото. И какво получава срещу това? Но бързам да забележа, Генко не очаква нещо да получи. Той получава острите орлови клюнове по главата и само момент - да загуби живота си в пропастта под орловите гнезда. Христос не поиска ли най-безкористно да заведе падналото човечество в бащиното му гнездо - рая - Бога? И какво получи срещу това? Бе бит, заплюван, оклеветяван, наложен му бе трънен венец, с тежък кръст го пратиха на Голгота, и там наравно с разбойниците го разпнаха. Христос бе голям извор. Генко Орлето - чешмичка от този извор. Който не е стигнал до големия извор, ще пие от малките чешмички, докато стигне до извора и пие направо от него.
към текста >>

40. II. БУНТ

Всички бързаха да се въоръжат с каквото можеха и имаха, за да унищожат това «мръсно гнездо», където са направени такива престъпления срещу живота на другарите.
Понякога след такива разправии сядаха, колкото и да бе чудно и невероятно, на мирни преговори, а нерядко свършваха с общо пиене в някоя близка кръчма в «неутрална» зона. Но когато към пладне се разнесе новината, че през нощта са застреляли около 18 души, арестувани без никакъв съд, уж при «опит за бягство», табашката махла кипна като разтревожен мравуняк. Числото на убитите порасте фантастично. Много жени оплакваха живите си мъже, които случайно отсъствуваха, мислещи ги, че са в числото на жертвите; други описваха мъките, повече измислени, на които са били подлагани другари, за да издадат последните нареждания, които те там, фашистите, мислели, че има. След пладне вече викът на негодувание мина в непрекъснат рев и крясъци. Всички бързаха да се въоръжат с каквото можеха и имаха, за да унищожат това «мръсно гнездо», където са направени такива престъпления срещу живота на другарите. Издаде се набързо и печатан позив. В него, като се изброяваше къде в България има вече съветско управление и къде и как се бори Стамболийски, сочеше се, че змията в предсмъртния си час на своето издихание тук, обезумяла от оргии и пиянство от власт, е посегнала на живота на стотици предани достойни другари. На оръжие! - да се пометат узурпаторите, изчадията на загиващия буржоазен свят! 10 След пладне се стекоха толкова много хора, желающи да се бият и унищожат «гнездото», щото мъчно можеха да се намерят ръководни лица.
към текста >>

10 След пладне се стекоха толкова много хора, желающи да се бият и унищожат «гнездото», щото мъчно можеха да се намерят ръководни лица.
Всички бързаха да се въоръжат с каквото можеха и имаха, за да унищожат това «мръсно гнездо», където са направени такива престъпления срещу живота на другарите. Издаде се набързо и печатан позив. В него, като се изброяваше къде в България има вече съветско управление и къде и как се бори Стамболийски, сочеше се, че змията в предсмъртния си час на своето издихание тук, обезумяла от оргии и пиянство от власт, е посегнала на живота на стотици предани достойни другари. На оръжие! - да се пометат узурпаторите, изчадията на загиващия буржоазен свят! 10 След пладне се стекоха толкова много хора, желающи да се бият и унищожат «гнездото», щото мъчно можеха да се намерят ръководни лица. Разделиха ги на роти и полуроти, на ударни и щурмови батальони. Разликата беше във въоръжението: едните имаха колове и пръти, а другите - брадви, пищови, капзалии и ловджийски пушки. Но някои имаха и истински бойни пушки и револвери и даже бомби. Такива бяха отличени в чин началници от разни степени. На всичките по дрехите, по шапките, а които нямаха шапки - и направо на ушите бяха затъкнати, залепени, вързани по всевъзможен начин и разни форми, червени книжки с цветове, като почнеш от тоя на червения пийнир шикер и стигнеш тъмновиолетов, който за някои очи минаваше за червено винен... Даваха се команди, викове, заповеди, които биха стигнали и за цяла армия.
към текста >>

41. II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»

» А ето тук, в планините орел и един гълъб заедно градят едно гнездо.
Минавайки при другата чешма42, Цеко се спря и му обясни «хиероглифи-те», които тя представляваше. - Ето, това е сърна - посочи той. - Виж надписа отгоре: «Хранй се добре» - значи, като сърната. Ето, това е човекът, който държи книгата на живота, разтворена в едната си ръка, ябълката, за която го изпъдиха от рая и гледа изгряващото слънце. А над него виж какво пише: «Мисли добре! » А ето тук, в планините орел и един гълъб заедно градят едно гнездо. А над него пише: «Работи добре! » И тъй: «Храни се добре, мисли добре, работи добре», тъй както тия символи казват - това е новото учение, което носи епоха нова, за душа обнова! - завърши набързо Цеко и тръгнаха да търсят компанията на Генко. Скоро ги съгледаха, че вече идеха със свои познати. След малко те можаха да се наместят точно срещу масичката43 на Учителя, макар и малко по-назад.
към текста >>

42. 19. ДОКТОР ПЕТЪР ДЪНОВ КАТО ОКУЛТИСТ И МЕДИК

Нашето духовенство обаче намери в лицето на г-н Дънова, че «Солта ще се обезсоли» и затова реши да окаля и охули този човек и да разтури, ако може, това гнездо - това е мнението на духовенството.
Другарят ми влезе при него, като покани и мен, аз обаче не влязох. От няколко време чрез брошури, театралната сцена и напоследък чрез жълтата, па дори част от божем сериозната ежедневна преса, се хвърлят куп обвинения и ругатни по адрес на г-н Дънова, защото този човек с широко ми-ровъзрение, при това доктор по теологията и медицината, не можел да се подчини на официалните догми на черковата. Дънов образува свой кръжок, пред който излага своите схващания. Този малък кръжок бързо се разви и стана общество. Беседите му започнаха да се посещават масово от хора, принадлежащи на различни слоеве на нашето общество. Нашето духовенство обаче намери в лицето на г-н Дънова, че «Солта ще се обезсоли» и затова реши да окаля и охули този човек и да разтури, ако може, това гнездо - това е мнението на духовенството. А ето какво се казва от учениците на Дънова: «Учението на Господин Дънов е практическо приложение в живота на цялата окултна наука, с която са се занимавали и занимават много от най-великите представители на човечеството... За правилното разбиране и прилагане на окултната наука се изисква интелигентност, трезвеност и чист живот. Цялата наша външна дейност не съдържа никаква мистериозност и тайнственост... Защо нашите пастири не ни подириха, когато, преди да бъдем в «сянката на дъновизма», бяхме в действителната сянка на живота?... Нека не се боят. Нас не ни грози никаква опасност. Ние знаем къде ходим.
към текста >>

43. 44. КАК ЖИВЯ НЯКОГА УЧИТЕЛЯТ

(В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г., стр. 3)

И когато те - народните водачи - не дойдоха при Него, Той отиде при тях - в тяхното гнездо.
Неговите думи се мяркаха като светкавици - те приковаваха. И което беше по-страшно - те се отекваха винаги в съвестите на тия съзнателни престъпници и превръщаха дните им в неспокойствие, .а нощите - в кошмар. Докогато ходеше всред измета на обществото, Той още не бе опасен. Свещениците Го наричаха обладан от бяс, фарисеите Го мислеха за луд, а книжниците... те нямаха време да чуят за Него, увлечени в своите безконечни догматични препирни. Собствените Му родители, които може би чакаха прехраната от Него, като първороден, Го смятаха, че не е в себе си... «Моите роднини сте вие, които слушате и правите Божието Слово» - бе казал Той веднъж на слушащите го. И когато те - народните водачи - не дойдоха при Него, Той отиде при тях - в тяхното гнездо. Той вече бе очертал пътя Си. Що значеше Неговия живот пред голямата задача да изпълни волята на Отца Си, Който бе Го пратил? И Той дойде всред културата на тия, които Неговият живот, думи и дела отричаха всецяло. Всред тия вкаменени храмове и души, всред тая вековна рутина, която посегна напразно още първия ден да изгони с бича Си - Той разбра съдбата и бъдещето Си. Срещу това вънкашно величие Той щеше да противопостави едно вътрешно; срещу вековните храмове и човешки творения - безконечността на Своята душа; срещу всичките техни усилия да Му напакостят - Своето безсмъртие, което Той реално живееше, не като някаква мечта на бъдещето, а като една всекидневна действителност в своето единство с безконечния Си Баща.
към текста >>

44. 11.Реално и нереално

(В. «Братство», бр. 170, 25.Х.1936 г., стр. 3-4)

Челото - там е гнездото на всички мисли.
Но нека не мисли, че то ще се постигне в един ден, нито в една година. Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Започнете изучаването със себе си или с тия, които обичате най-много. Погледнете лицето си и знайте, че там - в него, се гнезди всичкото най-възви-шено и красиво във вашия живот. Челото - там е гнездото на всички мисли. Там е светът на мечтите - царството на най-реалното и същевременно - на най-неуловимото. Вгледайте се в челата на близките си и познатите и ще видите как те са разнообразни. Погледнете носовете, устните, брадите... В тия форми е изразен целият душевен, умствен и чувствен свят - това е море, което се вълнува; небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч - взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва някакъв важен дял от живота ни, хроникира. А там, където често минава вода, тя прави и водни улейчета. Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр.
към текста >>

45. 12. Изучаване на човешкия характер

(Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г., кн. 2, стр. 59-62); (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 1, стр. 25)

Челото там е гнездото на всички мисли.
Но нека не мисли, че то ще се постигне в един ден, нито в една година. Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Започнете изучаването със себе си или с тия, които обичате най-много. Погледнете лицето си и знайте, че там в него, се гнезди всичкото най-възвишено и красиво във вашия живот. Челото там е гнездото на всички мисли. Там е светът на мечтите царството на най-реалното и същевременно на най-неуловимото. Вгледайте се в челата на близките си и познатите и ще видите как те са разнообразни. Погледнете носовете, устните, брадите... В тия форми е изразен целият душевен, умствен и чувствен свят това е море, което се вълнува; небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва някакъв важен дял от живота ни, хроникира. А там, където често минава вода, тя прави и водни улейчета. Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр.
към текста >>

46. 14. Прекатурената кола (Истински случай). 15. В светлината на Учителя

Чу попът от горното село и разпитва дълго и подробно - неговият брат бе кмет - и когато разбра, че са «сектанти», че той - брат му, станал причина да им се дадат дървета и строят хижа - тяхно гнездо и свърталище - люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат.
Селският кмет и събраният съвет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за постройването на една хижа там горе - подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна - с радост разрешиха. Но на другия ден още се носеха слухове - от говедарите най-напред, а после подето и от селяни - друга вяра са тия хора там. Месо и риба не ядат. На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко - друга вяра! Чу попът от горното село и разпитва дълго и подробно - неговият брат бе кмет - и когато разбра, че са «сектанти», че той - брат му, станал причина да им се дадат дървета и строят хижа - тяхно гнездо и свърталище - люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат. - Аз тия агарянци ще пръсна като хамовото семе! Не хижа, а змийско гнездо ще свият те там! Ще привикат душите, ще ги обайват с празни приказки, ще ги прелъстят, ще ги оплетат със своите сектантски мрежи. - Не са такива хората - каза кротко кметът. - Ако ги беше видял и опознал - другояче щеше да говориш.
към текста >>

Не хижа, а змийско гнездо ще свият те там!
Но на другия ден още се носеха слухове - от говедарите най-напред, а после подето и от селяни - друга вяра са тия хора там. Месо и риба не ядат. На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко - друга вяра! Чу попът от горното село и разпитва дълго и подробно - неговият брат бе кмет - и когато разбра, че са «сектанти», че той - брат му, станал причина да им се дадат дървета и строят хижа - тяхно гнездо и свърталище - люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат. - Аз тия агарянци ще пръсна като хамовото семе! Не хижа, а змийско гнездо ще свият те там! Ще привикат душите, ще ги обайват с празни приказки, ще ги прелъстят, ще ги оплетат със своите сектантски мрежи. - Не са такива хората - каза кротко кметът. - Ако ги беше видял и опознал - другояче щеше да говориш. - Какво? Не ги познавам ли?
към текста >>

Ама аз ще им пръсна гнездото клечка по клечка - помен няма да остане - хубаво да знаеш.
- Ако ги беше видял и опознал - другояче щеше да говориш. - Какво? Не ги познавам ли? - кресна попът цял зачервен. - Аз и зъбите им зная на подобни изедници и паразити на нашия народ. Ама аз ще им пръсна гнездото клечка по клечка - помен няма да остане - хубаво да знаеш. Ти да им даваш дърва от общинската гора, ама аз огън ще й туря, та все хижи ще станат. Кметът помери нещо да възрази - но се въздържа - по-голям брат бе свещеникът, па и знаеше го той, че отвън само кипи, а отвътре е добър. Един ден все ще види, че тия, които харчат свои пари и от сутрин до вечер като мравки влачат и строят, не са никакви паразити - и ще си измени мнението. А свещеникът бе не на шега разсърден и разтревожен. Крачеше той дълго из своята разхвърлена стая и мислеше, кроеше планове, какво да прави и как да се справи с тая жива рана, която сега му се отваряше тъй неочаквано от тия сектанти.
към текста >>

Борба докрай, ще разберат те, че са кукувици - в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика.
Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда - конят и без това тичаше твърде силно. В голямата горещина след обяд кабриолетчето се връщаше по същия път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той - архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план - великолепен план на нещо отдавна невидено - Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено - ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят - и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба докрай, ще разберат те, че са кукувици - в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък с тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той, но попът хич не се сеща колко трудно е да се върви пешком натоварен - замислен в своята бъдеща работа, той почти дочува тържествената «анатема», как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна - селото беше недалеч; времето -топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище - ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен, види се, по-силно, възви неочаквано къбриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено настрана.
към текста >>

47. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

Университетът в Париж беше тяхно гнездо.
Едва след 200 години на съществуване, 1614 година, те се решават да публикуват за първи път нещо относително своето братство и с това се помъчиха да отворят очите на хората, да запалят сърцата им с една жажда за истината и търсение верния път за човечеството. Но светлината им веднага смути тия именно, които се чувствуваха много добре тъкмо в тъмнината - римокатолическата църкова, която по това време безсрамно откупуваше греховете на хората с пари, и след като бе пропиляла земното си имане, раздаваше с индулгенции небесното на невежото стадо, което се луташе без знаме и компас в средеве-ковния мрак! Тая черкова употреби всичките усилия да открие техните ложи и узнае членовете им, разбира се, с благородната цел в публично «ауто да фе» да ги превърне в «правоверни»... Но те бяха добре скрити. И при това нямаше човешко начинание през онова време, което да не съдържаше в основата си усилието на това духовно братство. Исканието реформи на църковата във Франция, Германия и Швейцария бе тяхно дело. Университетът в Париж беше тяхно гнездо. Но Франциск 1 -вий и Хенрих 2-рий, по политически причини, дадоха поддръжка на официалната цър-кова срещу напредничавите духовни течения, изклаха с хиляди розенкройце-ри и хугеноти във Вертоломеевата нощ, изпратиха и изгониха стотици хиляди от най-събудените в чуждите страни и с това закъсниха развитието на Франция на цяло столетие. В Англия реформационното движение, подето сполучливо и използващо разумно фамилните разпри на английските крале, успя напълно. След това ложите на Розенкройцерите бяха почти навсякъде закрити, като останаха само двете най-стари ложи във Франция и Германия, които съществуват и досега. Трябва обаче да поменем, че от името на Розенкройцерите действуват доста тайни ордени днес във всички страни на света, но те нямат нищо общо, освен името, със стария орден. Те се състоят обикновено от лица, които изучават и се мъчат да се домогнат до мистериите на старите Розен-кройцерски братства, но нямат нито техните сили, нито техните знания.
към текста >>

48. III. ЗАЩО АТЕНТАТЪТ ПОМОГНА НА ПРОТИВНИЦИТЕ МУ

Той се надсмиваше, когато му говореха това, но в душата му тревогата свиваше вече своето гнездо.
III. ЗАЩО АТЕНТАТЪТ ПОМОГНА НА ПРОТИВНИЦИТЕ МУ (стр. 346-349) Кога и как изпъкна неговото име всред показанията? Кой го промълви най-напред? Той се надсмиваше, когато му говореха това, но в душата му тревогата свиваше вече своето гнездо. После дойдоха показанията на Ирена, която неочаквано се нахвърли с хиляди, сами по себе си нищо незначещи подробности, но които, мятайки сянка върху него, добавяха думи за хилядоустата мълва, която и без туй се свързваше вече с името му. Припомниха се случки от миналия му живот. Името на Елени се поменуваше, заобиколено с нови подробности; шепнеха се невъзможности и им се вярваше, защото атмосферата ги правеше вероятни, а репутацията на Попов - възможни. А и политическите му противници не спяха. Замаяни от неочаквания удар, те мълчаха доста.
към текста >>

49. (78) Срещи с Учителя и с царя на 22.V.1940 г.

2. Любомир Лулчев и Елена Андреева от «Изгревът», том IX

Казват, че имало брой от «Таймс», който конфискували... пишело, че на Балкана имало едно гнездо... Ако европейските народи така воюват, те ще се изтощят, ще изгубят... ще дадат ход на жълтата раса.
Това е война не на хората, а на ложите - на духовете. Хората са крепостите, а духовете воюват.528 Ще изслушаш царя добре и ще видиш как действуват и духовете в нас. Да видят как неспазването на един закон на справедливост каква реакция дава. Германия в своя неуспех поправиха погрешките си, а Англия и Франция заспаха на успехите си. Сега трябва да бъдат много умни - иде нещо хубаво, но трябва да бъдем много умни. Казват, че имало брой от «Таймс», който конфискували... пишело, че на Балкана имало едно гнездо... Ако европейските народи така воюват, те ще се изтощят, ще изгубят... ще дадат ход на жълтата раса. И тогава Китай и Япония, примирени, може да изпратят 40-50 милиона войници - какво ще прави Европа тогава? Трябва умни хора, да видят злото.529 Сега искат да ... на Германия, но то не е човещина. Бялата раса сега е като евреите, които не приеха Христа, когато им донесе Любовта.530 Англия е хитра. Българите да бъдат умни, защото Англия и Германия може да се споразумеят и тогава и други ще пострадат, но, разбира се, човещина трябва. Ако са по-умни, добре ще е.
към текста >>

50. XVI. Бележки за Любомир Лулчев: 1. Любомир Лулчев в томовете от поредицата «Изгревът»,

I. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа

За змийското гнездо на Лулчев виж разказа на Ангел Вълков в «Изгревът», том VII, стр.
505-506, под N911, разказва за изповедите на Лулчев. 45. За интересите на Лулчев към фотографията виж в «Изгревът», том VII, стр. 516, под №20. Той е имал фотоапарат и е заснел Учителя и живота на Братството. В момента не разполагам с тези снимки. 46. За змийското гнездо на Лулчев виж разказа на Ангел Вълков в «Изгревът», том VII, стр. 533-534. 47. За една екскурзия до Черни връх с Учителя, в която е участвувал и Лулчев, виж в «Изгревът», том VII, стр. 548 под №35. 48. За съдбата на Лулчев виж «Изгревът», том VII, стр. 583,19 ред отгоре. 49.
към текста >>

51. Светозар Няголов

ТОМ 21

Веднъж Той казал: „Това змийско гнездо ще се разтури.” „Упанишадата” просъществува до 1944 г.‡ Важни са вътрешните отклонения, които стават в съзнанието на душите.
Барбов взе няколко горещи гилзи и ги пъхна в гърба ми и ме изгори. Това беше при къщата на Цонзоров до нас. Баща ми взе да ме лекува и отиде вечерта при брат Лулчев и му казва. Той се обажда в участъка и на другия ден викат Барбов и го стягат и той повече не ни правеше пакости, На езерата обикновено с първата група на Рила отива и Лулчев с „Упанишадите” за подготовка на лагера. Разбира се, че той е причинявал много неприятности в работата на Учителя. Веднъж Той казал: „Това змийско гнездо ще се разтури.” „Упанишадата” просъществува до 1944 г.‡ Важни са вътрешните отклонения, които стават в съзнанието на душите. За да служи човек на Бога, трябва да Го люби и да изпълнява Волята Му. Независимо от някои негативни качества, Любомир Лулчев беше дясната ръка на Учителя за връзката на братството със света. Той беше носител на идеите на Учителя в двореца и управлението. Там той смело е изнасял становището на братството по всички сериозни въпроси, което е харесвало на цар Борис, заобиколен само от ласкатели. През 1935 г.
към текста >>

52. 13. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)

ТОМ 21

Тя е крепила нашите деди, когато те не са имали ни школи, ни църкви, ни попове - те твърдо са вярвали в своите ръце, че могат да орат и да изкарат хляба за своите деца; те са вярвали в своите волове, че като ги нахранят, те ще орат с леснина коравата земя и оттам ще се вдигне златен клас, който ще нахрани гладните - и свои, и аги различни; те са вярвали в своята челяд, която като малки пилци не е бягала далеч от родното гнездо, а се е прилепяла при бащин дом и е работила с истинска любов и предано те са вярвали на своята стопанка, неуморна работница отсутринни зари до късна вечер, която е била и майка, и предачка, и тъкачка, и шивачка за своите рожби и стопан; те са вярвали в своите комшии, обичали са ги и винаги са казвали: „Като е на съседа ми добре, и на мен ще е добре.” Най-после те са вдигнали своя взор и към звездното небе, тогавашната Българска църква - и гледайки как трептят звездиците като живи, те често са въздъхвали и с вяра са казвали: „Добър е Господ!
Това, вярвам го, разбирате много добре и ще кажете, че такива безумни хора няма да се намерят. А пък мен се струва, че тъкмо такива излязохме ний, българите: подрязахме си житото, а си оставихме лозата да дава саморасляк - и тя доста се вкисели, вгорчивя -и едва - едва ражда по някое грозденце... Кое е житото и кое - лозата? Мисля, и сами вий се сещате. Лозата - това сте вий самите, вашата вяра в Тоя, Който ни е сътворил и Който постоянно се грижи за нас. Това е вяра в нещо, какво ще да е, но стига да вярваш и се надяваш - ти все ще работиш и вървиш напред. Тя е крепила нашите деди, когато те не са имали ни школи, ни църкви, ни попове - те твърдо са вярвали в своите ръце, че могат да орат и да изкарат хляба за своите деца; те са вярвали в своите волове, че като ги нахранят, те ще орат с леснина коравата земя и оттам ще се вдигне златен клас, който ще нахрани гладните - и свои, и аги различни; те са вярвали в своята челяд, която като малки пилци не е бягала далеч от родното гнездо, а се е прилепяла при бащин дом и е работила с истинска любов и предано те са вярвали на своята стопанка, неуморна работница отсутринни зари до късна вечер, която е била и майка, и предачка, и тъкачка, и шивачка за своите рожби и стопан; те са вярвали в своите комшии, обичали са ги и винаги са казвали: „Като е на съседа ми добре, и на мен ще е добре.” Най-после те са вдигнали своя взор и към звездното небе, тогавашната Българска църква - и гледайки как трептят звездиците като живи, те често са въздъхвали и с вяра са казвали: „Добър е Господ! ” И Той е бил добър за тях - въпреки чужденците, въпреки насилията, родът им доживя... до днес... да види всичко това разрушено, да види брат брата да мрази, да преследва, да убива; син баща да коли; баща - син да убива; селянин - свой съселянин да смазва с бой; да се гонят и ненавиждат, да се присмиват на тия, които говорят за идеали, или да не смеят да вдигнат и най-малкия глас да защитят истината - днес, когато е божем българско и някои българи са по-наплашени и по- безправни, отколкото бяха някога... Колко скръбно е това! И кого подрязват? Пшеницата- своите братя... Нима има нужда пшеницата оттова? Драги братя, може да ви говорят каквото искат - не едно е само, което може да ви отърве от днешното ви трудно положение - то е първо да повярвате, че това е възможно! Не повярвате ли, ще си викате: „това е бошлаф”, няма да мръднете от мястото си - и то наистина ще стане „бошлаф”... Оставете омразата, партизанлъка – това са бурени, донесени отвън; и оставете ги и обикнете се тъй, както някога.
към текста >>

53. 39.Катя Кисельова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

отива в Галата и със сълзи на очи чака дано някоя лястовица дойде и си направи гнездо на нейната къща.
Птичките пищят, хвърчат наоколо, но те събарят всичките гнезда. В една беседа Учителят отбелязва: „Който разваля къщите на птичките, разваля и своята къща." При първата бомбардировка през 1943 г. апартаментът и кабинетът на Катя са улучени от бомбите и изгарят. Така тя заплаща за злото, направено на лястовичките. През пролетта на 1944 г. отива в Галата и със сълзи на очи чака дано някоя лястовица дойде и си направи гнездо на нейната къща. Народът има поверие, че когато птичките правят гнездата си на някоя къща, носят щастие и благословение. Катя се моли усилено и желае да дойдат птички под стрехата и. Чак на втората година една лястовичка идва и си прави гнездо. Постепенно стрехата и се напълва с гнезда. Тя разбира, че в природата всичко е на място си и човек не трябва да нарушава нейния ред.
към текста >>

Чак на втората година една лястовичка идва и си прави гнездо.
Така тя заплаща за злото, направено на лястовичките. През пролетта на 1944 г. отива в Галата и със сълзи на очи чака дано някоя лястовица дойде и си направи гнездо на нейната къща. Народът има поверие, че когато птичките правят гнездата си на някоя къща, носят щастие и благословение. Катя се моли усилено и желае да дойдат птички под стрехата и. Чак на втората година една лястовичка идва и си прави гнездо. Постепенно стрехата и се напълва с гнезда. Тя разбира, че в природата всичко е на място си и човек не трябва да нарушава нейния ред. В 1935 г. като войник бяхме на военен лагер в Галата, където провеждахме стрелби по самолети. Аз няколко пъти посетих Катя Кисельова и майка и Мария.
към текста >>

54. 74.Петър Костадинов Христов

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

- „Под нашата стреха лястовичка в гнездо си живее и всяка сутрин слушам аз как чурулика - пее." В минал живот е бил голям оперен певец в Италия и носи музикалните си качества и ги проявява и в този си живот.
Той бил и хореограф и учел младите как да играят хоро, защото, ако някой не знаел да играе хоро, не можел да се ожени - да се хване до момата, която обича. Свирел и пеел хубаво народни песни по седенките. Петър от малък започнал да пасе тяхната крава и още 5-6 чужди, за да изкара някой лев. От 3 години взел да свири на окарина. Пеел много хубаво и в училището го карали при всяко тържество да се проявява. - „Под нашата стреха лястовичка в гнездо си живее и всяка сутрин слушам аз как чурулика - пее." В минал живот е бил голям оперен певец в Италия и носи музикалните си качества и ги проявява и в този си живот. Вуйчо му Петър Киров Николов по-късно ръководител на Братството в с. Мърчаево е юрганджия и живеел в двора на малка барака на ул. „Опълченска" 66 при Учителя. Там работил и шиел. Малкият Петър Костадинов често ходил при него и живеел по няколко седмици там.
към текста >>

55. I. В. НА ТИЯ, КОИТО УБИВАТ ПТИЦИТЕ НЕБЕСНИ, НИЕ КАЗВАМЕ БЪДЕТЕ МИЛОСТИВИ КЪМ ТВОРЕНИЯТА БОЖИИ!

Д-р Михаил Стоицев

Този ден не остана непобутнато гнездо по дърветата.
И заповедта им се изпълнява от селяните, защото хората се страхуват от глобата 500 лева. Тази света майска неделя, като излезе цяло село по нивите, по дървета и по горите, по гнездата на птиците, и кой каквито птици хване от всички родове, също и яйца от всички родове, се представят в управлението, без да се прави сметка какво се прави. Ази сам отидох в Общинското ни управление и проверих, че общинският стражар Колю Генев напълнил беше половин содено буре с голи малки птици от всички родове, също и яйца пълно, пак от всички родове. Аз там видях, и кукумявки бяха донесли, и казах на общинския стражар: «Да ти дам 5 лева, че да пуснем тая кукумявка, тя поне не знае да яде царевица.» - «Не бива» - отговори стражарят. Този свят ден, неделя, е ден на молитва, а ние сме тръгнали да убиваме птиците от всички родове. Този ден не остана непобутнато гнездо по дърветата. Птиците жално пеят за своите рожби или яйца, но няма кой да им помогне. Бог вижда какво правим и Той ни плаща за сторения наш грях, но ние още не можем да разберем (Послание към Римляните, глава 1-ва - 18, на Апостол Павла), защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. Питам оня, който наложи заповедта си, та избиха толкова много птици: какво се облекчи с това земеделският стопанин? Ето какво: Бог спря валежите, че изгоря всичката пролетна сеитба, не се роди царевица ни за враните, ни за нас, незапомнена суша от стари хора. За дъждовете человеците мислят, че дъждовете са случайни природни явления; това също е заблуда от учените, защото не схожда с истината, казана от Бога: «Ако постъпвате според Моите наредби и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате, ще ви дам дъжда, когато трябва, и земята ще даде рожбата си, полските дървета ще дадат плода си и вършитбата ще трае у вас до гроздобер; гроздоберът ще трае до сеитба и ще ядете хляба си до насита и ще живеете в земята си безопасно.» (Лев.
към текста >>

56. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

Завела я в един остров на океана и я поставила в едно голямо гнездо на едно високо дърво.
Тя се изправила и казала: «Царю честити, аз мога да разкъсам това, което Господ е свързал.» Тази птица била толкова голяма, че когато хвърчала и разпервала крилата си, помрачавала слънцето. Лъвът отговорил: «Бих желал да видя това, докажи ни това.» - «Ще ви покажа» - отговорила птицата. На другата година трябвало наново да се свика съборът. През това време птицата видяла двама млади, които се обичали горещо и искрено. Тя се спуснала от височините, сграбчила младата мома и я издигнала високо във въздуха, над морета и планини. Завела я в един остров на океана и я поставила в едно голямо гнездо на едно високо дърво. Носейки й всеки ден храна и плодове, за да живее. През това време младия момък, отчаян, нещастен, със сълзи на очи, не знаел какво да прави, решил да обходи света и да пътува. Качил се на един параход и след няколко седмици голямо корабокрушение станало. Всички се издавили, само той бил изхвърлен на един самотен остров в океана, ходел тук и там, плачейки и оплаквайки горчивата си съдба. Спрял се под едно голямо дърво и започнал да нарежда в ридание: «О, мила душа, мила моя възлюбена, къде си ти сега, да ме видиш в какво състояние се намирам?
към текста >>

» И така младият момък се качва на дървото, където неговата възлюбена го прегърнала и след това го скрила в гнездото, защото моментът, когато птицата Рока идвала, наближавал.
През това време младия момък, отчаян, нещастен, със сълзи на очи, не знаел какво да прави, решил да обходи света и да пътува. Качил се на един параход и след няколко седмици голямо корабокрушение станало. Всички се издавили, само той бил изхвърлен на един самотен остров в океана, ходел тук и там, плачейки и оплаквайки горчивата си съдба. Спрял се под едно голямо дърво и започнал да нарежда в ридание: «О, мила душа, мила моя възлюбена, къде си ти сега, да ме видиш в какво състояние се намирам? » И ето че някой от дървото му говори: «Аз съм тука, мили мой, о, какво става с тебе, о, каква радост! » И така младият момък се качва на дървото, където неговата възлюбена го прегърнала и след това го скрила в гнездото, защото моментът, когато птицата Рока идвала, наближавал. И наистина, птицата пристигнала и с голяма сила задигнала гнездото с ноктите си и полетяла наново през планини и морета. Ето че бил денят на събора. Всички животни били там в тържествено състояние и когато царят Лъв наново произнесъл обичайните думи - че това, което Господ е наредил, никой не може да го развали. Рока с една надменна гордост се изправила и казала: «Аз, царю честити, разделих двама влюбени, които не се напускаха нито за минута.» Лъвът отговорил: «Покажи ми това, да видя.» И тогава Рока отишла да доведе младата мома, но тя била със своя си възлюбен, излязъл от гнездото. «Какво виждам?
към текста >>

И наистина, птицата пристигнала и с голяма сила задигнала гнездото с ноктите си и полетяла наново през планини и морета.
Качил се на един параход и след няколко седмици голямо корабокрушение станало. Всички се издавили, само той бил изхвърлен на един самотен остров в океана, ходел тук и там, плачейки и оплаквайки горчивата си съдба. Спрял се под едно голямо дърво и започнал да нарежда в ридание: «О, мила душа, мила моя възлюбена, къде си ти сега, да ме видиш в какво състояние се намирам? » И ето че някой от дървото му говори: «Аз съм тука, мили мой, о, какво става с тебе, о, каква радост! » И така младият момък се качва на дървото, където неговата възлюбена го прегърнала и след това го скрила в гнездото, защото моментът, когато птицата Рока идвала, наближавал. И наистина, птицата пристигнала и с голяма сила задигнала гнездото с ноктите си и полетяла наново през планини и морета. Ето че бил денят на събора. Всички животни били там в тържествено състояние и когато царят Лъв наново произнесъл обичайните думи - че това, което Господ е наредил, никой не може да го развали. Рока с една надменна гордост се изправила и казала: «Аз, царю честити, разделих двама влюбени, които не се напускаха нито за минута.» Лъвът отговорил: «Покажи ми това, да видя.» И тогава Рока отишла да доведе младата мома, но тя била със своя си възлюбен, излязъл от гнездото. «Какво виждам? - казал лъвът.
към текста >>

Рока с една надменна гордост се изправила и казала: «Аз, царю честити, разделих двама влюбени, които не се напускаха нито за минута.» Лъвът отговорил: «Покажи ми това, да видя.» И тогава Рока отишла да доведе младата мома, но тя била със своя си възлюбен, излязъл от гнездото.
» И ето че някой от дървото му говори: «Аз съм тука, мили мой, о, какво става с тебе, о, каква радост! » И така младият момък се качва на дървото, където неговата възлюбена го прегърнала и след това го скрила в гнездото, защото моментът, когато птицата Рока идвала, наближавал. И наистина, птицата пристигнала и с голяма сила задигнала гнездото с ноктите си и полетяла наново през планини и морета. Ето че бил денят на събора. Всички животни били там в тържествено състояние и когато царят Лъв наново произнесъл обичайните думи - че това, което Господ е наредил, никой не може да го развали. Рока с една надменна гордост се изправила и казала: «Аз, царю честити, разделих двама влюбени, които не се напускаха нито за минута.» Лъвът отговорил: «Покажи ми това, да видя.» И тогава Рока отишла да доведе младата мома, но тя била със своя си възлюбен, излязъл от гнездото. «Какво виждам? - казал лъвът. - Те са двама, прегърнати в любов, като божества? » Тогава Рока, в гняв, възмущение и срам, червен и страшен, се пръснал на частици пред всички животни. Наново царят завършил: «Човешкото си остава човешко, роденото от Бога си остава Божествено.
към текста >>

57. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

Когато малкото птиченце, което е в гнездото и отваря устата си и майка му туря храна, каква идея придобива?
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г. 34. 13.1.1926 г., сряда (кратки бележки от школна лекция)[1] ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! «Добрите и лошите последствия от сиромашията и богатството» (тема). Когато малкото птиченце, което е в гнездото и отваря устата си и майка му туря храна, каква идея придобива? Какъв урок трябва да извлече? Коя е тая птичка, която иде и туря храна в устата? (Отговарят: - Майката.) Любовта - това е един Божествен импулс, с който е заставена да служи. Това състояние е в хората. Защо не схващаме реално нещата?
към текста >>

58. II. ИСТИНСКА ПРИКАЗКА: ЧУТА МОЛИТВА

Невена Неделчева

А те, децата, като птички изхвръкнаха от гнездото и не се завърнаха никога вече.
И защо мълчи? По-късно се ожених. Имах деца, които обичах безумно, но които не ме обичаха. Мъжът ми ме тормозеше, измъчваше без жал. Жестоко и кораво бе сърцето му. А те, децата, като птички изхвръкнаха от гнездото и не се завърнаха никога вече. А аз плачех и мислех ден и нощ за тях. О! Каква жестока съдба, какъв горчив дял от живота ми даде тя. И аз роптаех и плачех, а дълбоко в самата мен чух пак тихия глас да ми казва ясно: «За всичко си виновна ти! » - О! - извиках в горест и скръб - кому направих зло, та така ми се отвърна?
към текста >>

59. IV. МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Петър Кръстев, о.з. полковник

Тя знае изказването на Учителя за «змийското гнездо».
Друга причина е конфликтът между Милка и Весела. Виж «Изгревът», том I, стр. 505-507. Трета причина е Лулчев, който не си свършва работата докрай. Весела Несторова вижда и разбира, че виновник за провала на Паневритмията е Лулчев. А защо? Тя знае изказването на Учителя за «змийското гнездо». А какво е то, можете да видите в «Изгревът», том IV, стр. 504-505. Весела отива при Учителя и обвинява Лулчев. Иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже право в очите, че той е виновен. Учителят разрешава. Тя отива при него и го обвинява.
към текста >>

60. 9. Разболях се от тежка заразна болест-паратиф

ТОМ 24

Пак се занизаха еднообразните дни на легло и неразделната ми другарка - мъка - сви гнездо завинаги в сърцето ми.
Малка, бяла, порцеланова кукличка, със слепени отстрани ръце и черна лъскава главичка. Та това ли бе отговорът на многогодишното ми желание за кукла! Взех я в ръцете си, погладих я и жално погледнах татко! О, и той не ме разбирал! Сега поне, като бях тъй безнадеждно болна, не можа ли да отдели няколко лева за мен, за да зарадва тъжното ми сърце? Пак се занизаха еднообразните дни на легло и неразделната ми другарка - мъка - сви гнездо завинаги в сърцето ми. Вече нямах надежда да получа от родителите си нещо, което да ми открие тяхната любов към мен. Майка ми седеше до мен бледа и мълчалива. Тя не бе надживяла обидата от татко и стоеше до мен сякаш по принуждение. Тя не ме обичаше, или пък не знаеше как да прояви любовта си към мен. В това започнах да се убеждавам.
към текста >>

61. 18. Образът на лошата съдба, за онези, които изневеряват на любовта

ТОМ 24

И тази вкаменяла душа разедини мъжа и жената, за да не видят ден на мир и щастие и не изградят пухено гнездо за трите малки рожби, които трябваше да създадат на земята.
18. Образът на лошата съдба, за онези, които изневеряват на любовта В дома на студента тя намира образа на съдбата - на лошата съдба, която поставя в затвор сърцата на онези, които изневеряват на любовта. Там я чака със студен поглед майката на студента - онази, която бе прелиствала Библията с полуграмотните си очи в протестантската църква, но бе стигнала само до Мойсеевия закон - око за око, зъб за зъб. Душа, която се бе превърнала в каменна статуя, поради това, че беше хвърлила поглед назад, както Лот и жена му, към загиващия град - назад към мрака и хаоса на човешкото битие, към залеза на доброто, а не към бъдещия изгрев на безсмъртието в живота. И тази вкаменяла душа разедини мъжа и жената, за да не видят ден на мир и щастие и не изградят пухено гнездо за трите малки рожби, които трябваше да създадат на земята. Те не приказваха никога за заминалия. Студентът никога не узна тайната на сърцето й, но хлад обви сърцето му и той замлъкна. В дълбока бездна потънаха буйните води на живота му, които само здравите нишки на любовта можеха да извадят на повърхността, за да утолят вечната му жажда. Заглъхна гласът на тази душа, защото нямаше кой да я разбере. Стремеше се любовта на девойката все по-високо и по-високо и търсеше любимия из лазурното небе, а в тъмната бездна в душата на младежа потъваше все по-дълбоко словото на живота му и нямаше сила да съедини тези две души.
към текста >>

62. 268. Което Бог търпи и ние трябва да търпим

Весела Несторова

ТОМ 24

След обяда седнахме на терасата, видяхме как малките лястовички за пръв път излитаха от гнездото си.
Сякаш с нас вървеше цялото небе. Сякаш всеки от нас бе станал фокус на плеяда светли духове, които идваха да поздравят Учителя и ни изпълваха с блаженото си присъствие! Обядвахме на три смени. Обядвах в третата смяна близо до Учителя. Тържествен ден - ден неповторим. След обяда седнахме на терасата, видяхме как малките лястовички за пръв път излитаха от гнездото си. След няколко опита да хвръкнат на близкия орех, те излетяха и вече не се върнаха. Мисля си, дали тези малки крилати душици не ни подсказаха, че така ще излети от нас благия ни Баща, за да ни повика някой ден горе в светлите си небесни селения.
към текста >>

63. 3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248

Петър Кръстев, о.з. полковник

Позицията заприлича вече на горящо гнездо, опасано отвсякъде със страхотен огън!
Въздухът, преситен с черния дим на експлозивите и разсеяната пръст, става непрозрачен, гъст и невъзможен за дишане и всичко живо се душеше, а големите разрушения, многото човешки жертви, писъка и охканията на ранените и затрупаните в развалините, протеклата топла и димяща кръв, пъплеща по нанадолнището на окопите, съкрушаваха духът. Към пладне от позицията на II дружина не бе останало нищо здраво, освен една част от III линия окопи (наречена "централен" ход) и малко от скривалищата до развалините на с. Снегово; но и тук мощния и унищожителен вражески огън, насочван от аеропланите му, в кратко време всичко разруши и зарови. Пропадна резултата от гигантския труд на бдинци\ Останалите живи от тази дружина се събраха от началниците си в III линия - "централния" ход, където единствено можеха да се прикрият и от където можеше да се срещне противника. Към 1.45 часа след пладне противникът започна и преградния си огън, като образува на едно разстояние от около 150 крачки зад дружината една гъста огнена завеса. Позицията заприлича вече на горящо гнездо, опасано отвсякъде със страхотен огън! Нямаше съмнение вече, че ударът е близък. И наистина, към 2 ч. и 15 мин. след пладне барабанния огън затихна, а от неприятелските окопи като морски прилив, се надигнаха и разляха напред черни човешки маси, които стремително, като разярени вълни полетяха към окопите на дружината, като се разкъсаха на две групи - по една срещу фланговете й. По даден сигнал, нашата артилерия почна преградния си огън, обаче, това не смути нападателите; със силен бяг те се стремяха към нашите окопи, за да се прикрият там от снарядите на нашата артилерия.
към текста >>

64. 3.5. БРИЯН - НАПАДНАТ 1917 г.

ЖИВИЯТ ГОСПОД: Неделна беседа; 1 октомври, 1922 г.

В това време "Бриян" се друсаше и трепереше под мощния удар на нашите оръдия, телената му мрежа се разкъсваше и отнасяше в пространството, а от непрекъснатите експлозии нагъсто падащите фугаси, мястото му приличаше на горещо гнездо в черната непрозрачност на нощта.
Тъмнината на нощта се разкъса от светкавиците на 16 наши оръдия, които бясно и с неукротима ярост връхлетяха със съсредоточения си и разрушителен огън върху "Бриян". Други наши оръдия засвяткаха заедно с тия и изпращаха ураганите си по други пунктове на позицията, за заблуда. В същия момент, от "Средорога" се спущат бързо и тихо, като черни кълба три групи от по 50 човека, с облекчено снаряжение и в шаячни обувки, от които едната се насочва южно от "Бриян" и застава на определено място, за дясно охранение срещу вражеската позиция; лявата - вляво странично прикритие, а средната се смъква в каменистото дере, наречено "Суха река". Последната под прикритието на артилерийския огън, водена от смелия си началник поручик Юрданов, отива на изток и спира зад "Бриян" срещу хода на съобщение, където заляга и се прикрива в камънаците, за да се предпази от пораженията на нашата артилерия. Две бомбови батареи, донесени от групата предпазливо, са готови за залагане под неприятелската телена мрежа. В това време "Бриян" се друсаше и трепереше под мощния удар на нашите оръдия, телената му мрежа се разкъсваше и отнасяше в пространството, а от непрекъснатите експлозии нагъсто падащите фугаси, мястото му приличаше на горещо гнездо в черната непрозрачност на нощта. Не след много време, артилерията пренася огъня си, по други точки на позицията и тъкмо когато защитниците на "Бриян" се почувствували свободни, адския трясък на бомбовите наши батареи, заложени под остатъците на телената му мрежа, внася нов смут в редовете му, а когато нападателната група се изправя, хвърля бомбите си в окопа, а след тях налита и се разлива като вълна над защитниците му, смъртна паника ги овладява и почва безредното им бягане из тъмнината, за да търсят убежище в нейната непрогледност. Но "чистенето" е в разгара си - "Бриян" е в светлина от бомбените експлозии, стените му се събарят, а от дъното му се долавят само писъци, охкания, пъшкания и тъпи удари. "Бриян" гори, "Бриян" безпомощно агонизира. Гарнизона му е избит и пръснат, а никой още участта му не знае, защото телефонния му кабел е отрязан и свръзката с артилерията му унищожена. Отново гробно мъртвило падна около кървавия окоп, а специфичната миризма на бойното поле изпълва пространството, разнася се по нанагорнището и пропълзява до "Средорога".
към текста >>

65. 4.9. ВОЙНАТА И ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева

Известно време ги храни, и след това те изхвръкват от гнездото.
- Ще служат на Бога безкористно, без никакви заплати. - Какво да се прави с децата? - Чудно нещо! Какво се прави с малките пиленца, след като се измътят? Когато птичката измъти своите малки, осигурява ли ги? Известно време ги храни, и след това те изхвръкват от гнездото. Ако вложиш в дъщеря си или в сина си благородно сърце, светъл ум и диамантена воля, те ще имат здрави крилца, с които ще могат свободно да летят. "Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът." Следователно, докато Бог не стане истински лозар и земеделец за нас, и докато Духът не работи върху нас, ние не можем да бъдем пръчки на истинната лоза. Като чуят думата "дух", хората започват да треперят от страх. Аз не говоря за духове, но за Божия Дух, за Разумното начало в света. Когато казват, че говориш разумно, това показва, че Духът се проявява чрез тебе.
към текста >>

66. Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Всеки в гнездото си.
Те го имат градината я имаха, като култ. Те като кажат градината и просто като в манастир, и като такова. Аз така не гледам на градината, макар, че имам една висока оценка какво работа е свършила и какво е всъщност. И до тая степен така на поклонение и на ходене като култ, не това нещо. Обичам си всички приятели, уважавам ги, знам, че са на правата страна, но много... Това помогна доста много за едно положение, ако Братството например - полицията например, бяха така доволни, че аз не правя агитация за постоянно събиране в Айтос, а си държах, че се събираме, именно, в Бургаското Братство. Всеки в гнездото си. Случвало се е на Петровден в Бургас няма един човек на Братството - Петровден, всички избягали и отишли в Айтос. Ние отидохме един ден с Йорданка и бяхме само двамата, всички в Айтос. И тогава един каза, бай Георги: "Бреей, те бургазлии с кучетата..." Действително така беше. Аз държах празниците да се провеждат в Бургас, защото това е светлина, която е нужна за хората, които са в Бургас. Не като духовно ..., а те се събираха в Айтос.
към текста >>

67. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Хубаво, топло, приятно и едно „ново пиле” в гнездото й.
Само той - коларят и аз. Пристигам, чувство на сигурност в сърцето ми. Няма я сестрата, но стаята е отключена. Влизам, паля печка, мия, чистя и нареждам леглото си. Ето я след малко и тя пристига. Хубаво, топло, приятно и едно „ново пиле” в гнездото й. Чаят на печката ври - онова „калъчеотту” що брах във Варна. Тя го нарича кантарион. Тъкмо слагаме да вечеряме що е дал Господ, ето ти я свахата, разчорлена, червена като рак, гневно влиза, застава до вратата и вика: - Вън тази... Ако тя си не отиде, ще разваля годежа на дъщеря ми с твоя брат. - Разтури, изправя се с. Янакиева. - Още сега разтури годежа.
към текста >>

68. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Един просветен в новите идеи фабрикант -Хари, прави от фабриката си такова райско гнездо за своите работници.
Но всъщност винаги остава победено, собствено то се самоизяжда, самоунищожава. Доброто може да е бито, мъчено, мамено, ограбвано и наглед умъртвено. Но то е непобедимо, защото е чисто и защото е любящо. От тази книга разбирам още, че злото се прикрива така умело, та често пъти е неоткриваемо; то взима изкусно маската на святост, а всъщност демонично руши по своя път. Евгени Сю тук поставя на разглеждане опит и социални проблеми: Може ли да се създаде работнически рай при съревнованието на другите капиталисти? Един просветен в новите идеи фабрикант -Хари, прави от фабриката си такова райско гнездо за своите работници. Другите фабрики се опразват, защото всички работници отиват при Хари, чието предприятие расте и условията на работниците непрекъснато се подобряват. При това положение останалите фабрики ги чака разруха, а по никой начин не щат да приемат идеологията на фабриканта Хари. Що да се прави? Те пресичат гордиевия възел, като опожаряват фабриката на Хари, заедно с всички материални блага на работниците. Хари полудява - затова става лесна плячка на йезуитите, които се нахвърлят като врани на леш върху безволния Хари и глътват останалото от неговото огромно богатство.
към текста >>

На осмия ден, леглото ми се чини змийско гнездо.
Като жесток филм се редят безрадостните дни на моя живот. Ето, ето, ето - затварям очи да не гледам. Остава ми само Учителя и онова слънчево видение от Рила. С тях ще си замина. За тях ще мисля до сетния дъх. На осмия ден, леглото ми се чини змийско гнездо. Всичко боли - и кости, и жалки мускули. Защо живея, защо жадувам за „глътка водица”, значи животът ми все таки ми е мил. О, не, нищо не искам. Нищо, нищо. С мъка се обръщам на леглото, с мъка изтеглям завивките върху вкочаненото си тяло.
към текста >>

69. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Пак Нему дължи той моето светло гнездо тук, изпълнено с толкоз бодра умствена дейност, с толкоз обич за него.
Може би аз го изгубвах за винаги. Но още по-жално е, ако аз изгубя своето достойнство като човек. Знае ли той с какви нежни грижи Учителят издига всекиго поотделно от нас! И те пред това си затварят очите. Знае ли той на колко анархисти Той посочи истински път за самоиздигане и ги направи мирни и полезни граждани. Пак Нему дължи той моето светло гнездо тук, изпълнено с толкоз бодра умствена дейност, с толкоз обич за него. Днес ме е търсил и оставил бележка: Wo ist die weisse Taube? [(нем.) Къде е бялата гълъбица? ] Скъпи мой! Не идвай, въпреки че те обожавам. Не идвай!
към текста >>

Господи, аз съм твоя Крумчо, изпрати ми подкрепа и приветливо гнездо, където да уча.
Приближих се и целунах пламналата му бузичка и го потупах по рамото. - Ела пак, викам след него и преобразения мой дриплю си отиде. Господи, Учителю, благодаря от сърце, че ме научихте да направя едно добро. Помогни ми, Господи, да стана проводник на доброто. 26 [ЮНИЙ 1925 г.] Още малко и аз трябва да напусна това уютно жилище и да тръгна по незнайни пътеки! Господи, аз съм твоя Крумчо, изпрати ми подкрепа и приветливо гнездо, където да уча. Но нещо у мен недоверчиво ме гледа -чувам даже упрек: „Ти искаш покрив, за да идва и той при теб, нали! ” Да, истина е това. Обичам го, обичам го, Отче мой! Отидох в специалния клас. Учителят покани някои да начертаят по своя воля на черната дъска по една фигура.
към текста >>

70. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Чаровен час, когато душата разпуща крилете си и лениво излита из ефира, и пак се спусне в своето пухкаво гнездо.
Вън нощта е облачна. Дъжд ръми, но у мен е тихо, тихо. Мозъчните ми клетки са умиротворени, като във военно примирие. Там се прибират ранените и убитите. Живите почиват, живите пеят, играят и спят. Чаровен час, когато душата разпуща крилете си и лениво излита из ефира, и пак се спусне в своето пухкаво гнездо. 26 ЮНИ 1927 г. 26 юни 1927 г. О, времена на минало далечно, Що сал историята бегло отбелязва; За Българския народ що слава вечно Преданието вечно ще разказва. За вашите заключени чертози Тайнствен ключ възмогнах да намеря. И в моя път ще ме предвожда този Кому ръка си смело ще поверя.
към текста >>

71. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Пътуваме към изток по билото на Сините камъни и разполагаме стан в едно поетично гнездо от високи стройни дървета и сенчести храсти.
„Равна река” като някакво истинско чудо, подобно небесно видение блика от земята и тича в мощна река. Колко е хубаво! Просто не мога да се помръдна от възхищение! Тя извира от сърцето на Балкана доброволна чиста жертва за човека. Вървя нататък, а в душата ми този чуден образ на „доброволната жертва”, на този Добър Дух на Планината, на това неоценимо природно благо. Пътуваме към изток по билото на Сините камъни и разполагаме стан в едно поетично гнездо от високи стройни дървета и сенчести храсти. Лягаме върху нажежените от слънчевия пек скали, унесени в сладка дрямка. Дишаме чудесен въздух, напоен от аромата на безброй цветя. Гойни стада подрънкват далечни звънци, затънали в буйни пасища. Слизаме нататък - при звъна на стадата. Всред вълшебна полянка налягали овци, а всред тях високата фигура на старец овчар.
към текста >>

Откриваме още едно гнездо - извор - не по-малък от другите пет.
Може би и нежна сърничка оглежда в тях милото си лице, кротките си очи. Птиченце си пълни клюна с нея и подскача ободрено от клон на клон. Така съединени тия пет извора дават началото на силен планински поток, що непрекъснато пее и огласява Кушбунарската долина. Няколко чифта ръце пак се заемаме да ги попречистим от повалени камъни, клечки, листа, тиня. Те сякаш ни благодарят, сякаш ни се усмихват под настъпилия здрач. Откриваме още едно гнездо - извор - не по-малък от другите пет. Заемаме се с него. Копаем го,, ограждаме го по образеца на Учителя. Наклаждаме буен огън. Накамарваме отгоре му цяла могила сухи дърва и лягаме край него. Бурни искри политат възбог и пращят весело.
към текста >>

72. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея.
Светлият глобус на луната изгря от Харамия, като някакво вълшебно око на нощта, дошло да чуе човешката музика, всред чаровната и тиха вечер. Езерото блесна от разпилените златни коси и засия като запалено от вълшебна светлина. Огънят се разпалва съвършено и дава освен приятна грейка, още омайна гледка за очите. От него в надпревара тичаха чудновати пламъци, подобно омагьосани човечета, които ръкомахаха, движеха си нозете, тичаха, връщаха се по запалените главни. Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея. Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските върхове и мириади звезди. Молитва. До огнището ние благодарим на Оногова, който ни даде живот и ни доведе тук. Огънят хвърля чудна светлина върху съсредоточените въодушевени лица, сякаш приел жертвата на молящите се. После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън. Оставаме отвън „най-големите герои”, както казва Учителят.
към текста >>

73. 2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Нека Бог ми прости, че те прибрах от пътя, гдето може би, клетата ти майчица те е оставила, за да си отдъхне, или се е отдалечила към новото гнездо.
Ще го пусна веднага. Нека да е дори хищник. О, само да ми е живичко! Спи, мое горко пиленце! Аз не съм ти майка, но в сърцето ми има голяма жал за тебе. Нека Бог ми прости, че те прибрах от пътя, гдето може би, клетата ти майчица те е оставила, за да си отдъхне, или се е отдалечила към новото гнездо. От милост направих този грях, прости ми, птичко, и ти натъжена майко, що сега вредом го дириш.
към текста >>

74. 2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Първом му прави гнездо, поставя в него грапавата част, а равната оставя отгоре и я набива с камък да не се движи.
Аз се смея, не им казвам, че като пчела съм натежала от прашец и сладък сок, който ей сегичка ще излея в килийката си - моят бележник. На огнището гори дебел пън, приличен на коледен набъдник на село. На разтланата жарава кипят гозби , чайници и се пекат картофи. Учителят с неколцина братя нещо подреждат около чешмичката; постилат още плочи около чучура. Като сребро се сипят белите му коси над големия камък, що вдига от земята, носи го към чучура и го наместя с най-голяма грижа. Първом му прави гнездо, поставя в него грапавата част, а равната оставя отгоре и я набива с камък да не се движи. Симеоновци са изсекли до клечка цялата горица на Ел Шедар. Сега тук е голо и пусто. Но, добър е Бог, пак ще подкара и за година, 2, 10, пак ще имаме млада буйна гора. Напостиламе пелерини, палта и слагаме глави на раниците. Колко са изгорели всички лица!
към текста >>

75. 2.1.52. На Еди гьол. 10 август 1932 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Не й се напуща старото гнездо от хиляди години.
Правят широк ров около й. Намериха й корена, забождат лостове, измерват силите си. Отново копане, отново разширяване на рова. Пак лостове и греди, сурови, дебели греди, да се запази и сантиметъра, един път спечелен от лоста. Но скалата се не вдава. Не й се напуща старото гнездо от хиляди години. Не ще и да знае от нищо. Но Борис, Цеко, Пеньо Ганев, Гради, Томалевски пухтят, ухкат, ахкат, завират желязото под камъка, не спират. Тук важи поговорката: „Сговорна дружина планина повдига.” А ние не повдигнахме камъка, но длан по длан го търколихме недалече от огнището. Горката. Горката скала! Отгоре й зазиждаме голям кварцов къс.
към текста >>

76. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”

Из орловото гнездо на тия високи, недостъпни чуки, надвесени страхотно над буйния Искър.
Лягаме на същата полянка, гдето бързея грабна пръстена... Отгоре над колите багажа ни, а вътре - ние. Плъзгаме се надоле, надоле. Ей там се прегръщат водите на Бели и Черни Искър. Отминаваме Самоков - с високите минарета - жалък спомен от едно сринато величие. От дясно е „Асеновата кула” - тесен ръб на полуразрушен зид се подава. Из орловото гнездо на тия високи, недостъпни чуки, надвесени страхотно над буйния Искър. Ето я скалата, от която уж, Цар Асен бутнал своята царица за тъмна изневяра. Колко страшно! Как бързо е полетяла отгоре неверницата жена! Един грозен вик и после всичко утихнало... Горе пак „Дева Мария” с детето на ръце. Скулптура на самата природа - сякаш символ, връзка между природата майка и човечеството - нейното дете.
към текста >>

77. 3.2.2.3. Пришествие

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Твоята аура се разтворила като крилата на летящ гълъб, който лети към гнездото на викащите го.
Позна ли ме измежду многото? Аз се прислоних до нозете ти и вътрешно те съзерцавах. И дордето другите Те ограждаха с лъчезарен венец, аз .мислех за Теб и тези мисли бяха най-светлите ми целувки. Душата ми Те съзерцава като едно бяло слънце. Ти си тъй хубав! Твоята аура се разтворила като крилата на летящ гълъб, който лети към гнездото на викащите го. Косите ти блестят като диамантена корона, по които сияят скъпоценните камъни на твоите благородни мисли. Челото прилича на разгънат лист от цъфтяща роза, която украсява венеца на своите благоуханни дружки. Аз седях до тебе мълчаливо и плаках, и плаках от радост. Не бих сменила това светло щастие за никой земен дар. И ето, върнах се през снеговете.
към текста >>

78. 4. Веригата

ТОМ 28

За братството се говореше като отявлено гнездо, което трябвало да се разруши, да се разсипе.
Ала за нея те не отронват дума, не я споменават, не я казват, гледат само да я живеят. Усещаш, че светът широко ти е отворил вратата и те кани за велики дела. Ти си намерил своето място в света и сега можеш да живееш по нов начин, както повеляват принципите на това братство, принципите на Неговото учение. Рядко споменаваш думата братство, защото си потопен в него. Късно, много късно, ние се върнахме на тази дума и някак си осторожно и внимателно пристъпихме към това понятие, което живо ни посрещна и ни откри всичката събрана красота - това се случи, когато братството бе поставено на изпитание, когато ударите върху това братство започнаха да следват един след друг; законът, човешкия закон облечен в светска власт се опитваше да унищожи идеята, нас не можеха да ни унищожат, времето на инквизицията и вартоломеевите нощи бяха вече далечно минало. За братството се говореше като отявлено гнездо, което трябвало да се разруши, да се разсипе. Тогава ние се върнахме назад, миналото оживя като нещо премного живо и силно и всичко, всичко, което бе минало - цялата идейна постановка и живата история на това братство се изправи пред нас като монументална сграда по-блестяща и по-здрава, откогато и да е било. Странно чувство - неотразимо всичко ни привличаше, на него се върнахме с всичкия жар, не само да го защитим, но и да го живеем; върнахме се като хора, които усещат, че държат в ръцете си ценности, които никоя земна сила може да ги отнеме. Братството и като идея и като здрава сграда построена от силни ръце лежеше пред нас недокосната и величествена в първичната си красота и сила, създадена през епоха, която няма да бъде забравена и неотчетена - една велика идея, която смиташе праха на вековете и нанасяше последен удар върху всичко, което носеше печата на преходността, заблужденията, лъжата досежно идеите, които бяха живи и носеха аромата на вечността. Имахме много време да мислим и да се вдълбочаваме през тези години, когато братството по тяхното разбиране се беше превърнало на фикция, защото бяха изтеглили почвата под краката на братството, като го лишиха от цялата материална база. Смятаха, че братство може да съществува само, когато има пари и доброто желание да направиш братство.
към текста >>

79. 6. Сериозни години

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

ТОМ 28

Изпитанията ни настигнаха и скръбта щеше да свие гнездо в сърцата ни, случи се всичко онова, което по онова време стоеше далеч от нас.
Слушайте това, което ви се говори, то ще ви помогне един ден в бъдеще, когато мъчнотиите дойдат.” Предупредителен знак на който се връщаме днес, защото сега вече всичко ни трябва, много ни е нужно да знаем, как да посрещнем отъжнялия ден и сметената нощ, как да реагираме, как да решаваме, как да запазим самообалданието и твърдостта на убежденията си. Да, всичко сега ни е нужно, много ни трябват тия неща, те приличат на онзи богат натрупан материал, който химикът или физикът грижливо е съхранил за момента когато решителния опит ще бъде направен. За нас това време дойде - то бе очертано още тогава в интервала на двете дати през този съдбоносен декември. Да, сега имахме нужда от обилна светлина, от обилна топлина, от много мъжество, от много търпение, от много смелост-онова, което Той даваше имаше всичките качества и всичките показатели на скъпа есенция, на свещен елей, на живителен сок, който вливаше в нас и светлина, и топлина и сила. Времената настъпиха и нямаше изгледи те да станат по-малко отявлени и по-малко твърди. Изпитанията ни настигнаха и скръбта щеше да свие гнездо в сърцата ни, случи се всичко онова, което по онова време стоеше далеч от нас. Беше пролет тогава, пролетта на един живот, дърветата цъфтяха, цветята ухаеха, небето беше чисто, безоблачно и слънцето щедро силеше своята топлина и светлина и дните ни отдавна бяха загубили своята делничност. Когато човек е здрав няма нужда от лекар и лекарства. И никой не утешава радостния човек. Но Той ни даде предварително средствата, как да си помогнем. Времето щеше да бъде друго, сезонът щеше да премине, празникът щеше да отшуми и ние щяхме да се изправим пред трудните задачи и противоречия на живота.
към текста >>

80. 29.2. За Христо Досев в Русия

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

преведе децата, на брой 40 и около 15 възрастни сътрудници, от колонията в Телятинки в Кавказ, като устрои колонията на един километър от старото гнездо на Скороходов.
Там той е написал неиздаденото си съчинение „Дневника на самотника”, което остана в Русия и се пази от жена му. Но скоро се яви поле за проява на организаторските сили на Христо. Бежанци и сироти деца от западните губернии взеха да прииждат в средна Русия. Заедно с други идейни млади хора той взе живо участие в организирането на детската трудова колония в Телятинки, в имението на Чертков. Заедно с Евдокия Золотонина и Петр Прокопчик, той после в 1917 г. преведе децата, на брой 40 и около 15 възрастни сътрудници, от колонията в Телятинки в Кавказ, като устрои колонията на един километър от старото гнездо на Скороходов. Колонията и досега съществува, само че в Майкоп, много видоизменена и под ръководството на други. Тук той прояви организаторските си способности и всецяло се бе отдал на това добро дело. И чудно бе отде черпеше тези сили и енергия. Защото, макар че официално ръководители бяха Золотонина и Прокопчик, Христо в действителност ръководеше цялата колония; той се грижеше за придобиване средства, за нареждане хазяйството, покупка на материали, припаси и при това намираше всякога време да бъде постоянно на работа в полето с децата и сътрудниците. Още при първата жетва колонията не се нуждаеше от храна и сама си изработваше една част от нужните пари за облекло.
към текста >>

81. 43. Статията „Нашият път“ / П.Г.

Да се закрие от очите ни блестящото слънце и да падне мрака, страшния, непоносим мрак над нас, в нас, правейки всички усилия да обгърне, да загаси и нашето вътрешно слънце - едничката лампичка, която ще ни води и на която ще се уповаваме в мрака... И тогава, когато останем съвсем сами, всеки за себе си, оставен на своите собствени сили, без да виждаме от никъде помощ, без никакъв лъч от светлина, който да ни упъти и ободри...тогава, тихо и лукаво, дебнишком, като крадец, като разбойник ще се промъкне към сърцата на страха и ще се опита да свие гнездо в ума ни.
Светъл е нашя Път! - Обаче - ний знаем, ний виждаме - след дълги криволици, след безброй усилия - като че ли в някаква тъмна бездна, като че ли в някаква огромна паст на чудовище готово да ни погълне - потъва той и там се губи светлината и адски мрак обгръща този, който и на това място не спре, който нито помисля да се обърне назад, а твърдо и смело продължи напред... Знаем. Виждаме. И всеки ден очакваме да навлезем в „тъмната долина" - долината на изпитанията! Да ни обгърнат и притиснат зловещо настръхналите мъгли и да впие нокти в сърцата ни ледения мраз на пустотата. Да заплющят над нас камшиците на хладния, пронизващ вятър, да ни заудрят студените капки на буйния, пороен дъжд. Да се закрие от очите ни блестящото слънце и да падне мрака, страшния, непоносим мрак над нас, в нас, правейки всички усилия да обгърне, да загаси и нашето вътрешно слънце - едничката лампичка, която ще ни води и на която ще се уповаваме в мрака... И тогава, когато останем съвсем сами, всеки за себе си, оставен на своите собствени сили, без да виждаме от никъде помощ, без никакъв лъч от светлина, който да ни упъти и ободри...тогава, тихо и лукаво, дебнишком, като крадец, като разбойник ще се промъкне към сърцата на страха и ще се опита да свие гнездо в ума ни. Ще дойде и безволието и настоятелно ще заяви: „Не мога повече! " И горко, горко тогава на този, който се поддаде и се остави да бъде овладан от тъмните сили. Горко му - кат по наклонна плоскост ще се подхлъзне той и ще полети - всред писъци и вой, всред насмешките и победните крясъци на духовете на злото - надолу, към бездната, разтворила паст, за да го погълне... И затова - будни трябва да бъдат и всеки момент на стража трябва да бъдат тези, които се решат да навлезат в „тъмната долина". Широко разтворени трябва да бъдат очите им за всяка опасност, която неочаквано се появява и никога, нито за момент, не бива да прекъсват своята връзка с Духа, и да угасят малката лампичка на своята вяра, че: след тия ужаси иде нещо по-хубаво, че над тоя мрак, над тая непрогледна нощ, незатъмнен от нищо, грее както и преди Божието слънце и че не е далеч времето, когато то ще ги обгърне, ще ги целуне и поздрави като победители, със своите радостни лъчи. Светъл е нашия Път!
към текста >>

82. 3.15. Поема за възрастта.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Защо тъй, о, сестро, допускаш лъжата Да свие гнездо във ума ти?
Години, години, години! Как бързо летят! Как скоро отминаха. Как нивга не ще се те върнат! О, сестро моя, о, душа човешка, защо се със тия мъртви цифри, защо се със някаква „възраст" ти занимаваш? Защо тъй, о, сестро, допускаш лъжата Да свие гнездо във ума ти? Защо тъй скоро забрави ти своя царствен произход? Коя си ти? - Защо тъй скоро забрави? От где си дошла? - Защо тъй скоро забрави?
към текста >>

83. 5.12 Добре дошли братя!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Лъжата е свила гнездо навред в умовете.
Да служим на Бога: да служим на човека и човечеството, на доброто и любовта, на истината и справедливостта. Да служим на Бога: да служим на мира, на братството, и човещината, на свободата. Да служим на Бога: да служим на Великата Разумност, на Великата Мъдрост, на върховното благо за човека и за всички същества. Не ще бъде лесна борбата! Упорити са, мощни са още силите на злото. Лъжата е свила гнездо навред в умовете. Има в света много добри, честни, искрени хора, които са се подали на лъжата, вярват в нея. отричат истината. Има още много заблуда, много тъмнина в света. Но в нашата борба ний не ще бъдем сами. Ний ще бъдем подпомагани, подкрепяни, вдъхновявани от нашите идващи от другите планети Братя.
към текста >>

84. 2.9. Преживяване в невидимия свят

Видях една сърничка, която пасе, една жена с книга и един орел, който си свива гнездо.
Всички се учудват наоколо, че сърната идва при мен, и аз я галя. Обаче, аз не се учудвам, защото аз зная, че те са изпратени при мен това зайче и тази сърна от Учителя. Това го знам. И знаете ли кое е най-интересното? Десетки години по-късно, когато аз трябваше да запиша историята на една от чешмите, построени на Изгрева, там видях, какво видях? Видях една сърничка, която пасе, една жена с книга и един орел, който си свива гнездо. Това бяха трите картини, тези три символични картини, изобразени на самата чешма. И когато виждах тази сърна, и я видях и я разучавах, и когато я описвах, винаги си спомнях как аз съм я виждал и съм я срещал тази сърна в Невидимия свят, и съм я галел, и тя е била при мен.
към текста >>

85. 1.3. Да съхраниш малкото (21.04.1987 г.)

Там на едно място, възвишено между скалите, огряно от слънцето, закътано от вятъра, беше орловото гнездо на Петър Филипов.
ДА СЪХРАНИШ МАЛКОТО Моето запознанство с Петър Филипов стана на Витоша, при една от неделните екскурзии. Излизането на планината се възприемаше като вътрешна потреба, и по идейно убеждение. Осъществяваше се по различен начин и при различен състав. А то бе основното правило, защото човек отива в планината да получи нещо, а не да бъде спътник на човек с който не си хармонира. С моят приятел Галилей Величков тръгнахме заедно и с автобуса се качихме на Алеко, и от там по онзи път, който отиваше към хижата на Академик. Там на едно място, възвишено между скалите, огряно от слънцето, закътано от вятъра, беше орловото гнездо на Петър Филипов. Това беше на местността „Купена". След два часа пристигнахме там, и аз бях приет като гост. Аз бях посрещнат с чай и сладкиш, и със сироп от ягоди. Там бе направено огнище, гореше огън и на един прът поставен напреко на огъня, висеше почернял чайникотчийто чучур излизаше пара. Водата бе донесена от един извор, а чаят бе направен от горски билки.
към текста >>

86. 1.4. Екскурзии на Витоша (22.04.1987 г.)

Не, той ревниво пазеше мястото, което аз бях нарекъл „орлово гнездо".
22.04.1987 г. 1.4. ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША По онова време бях в близки отношения с Галилей Величков. И с него в някои от неделните дни се изкачвахме на Витоша, и понякога минавахме покрай местото на Петър Филипов. Да не смятате, че там отиваха всички, които пожелаеха? Не, той ревниво пазеше мястото, което аз бях нарекъл „орлово гнездо". Той не желаеше неподходящи личности да пристигат там и да му донесат други влияния, и да променят цялата обстановка на тишина и съзерцание. Няколко пъти бях приет като гост, и поставен на официално място. Беше направил от каменни плочи едно място, на което стояха официалните гости. Петър умееше да посреща и умееше да зачита онзи, който идваше като гост. Аз бях добър слушател и наблюдател.
към текста >>

87. 8. Кой е бащата на Светозар Няголов?

Учителят погледнал групата и казал: „Това змийско гнездо ще се разтури." Свидетелите бяха живи на тази случка, и аз го записах от тях.
60 -„Упанишади на Рила" - с. 95. Предупреждението на Учителя към Лулчев, виж на с. 96. 8.7. Веднъж на Изгрева групата на Лулчев, т.н. Упанишада се отделили, отишли в дъното на поляната, и Лулчев започнал да им говори. Учителят погледнал групата и казал: „Това змийско гнездо ще се разтури." Свидетелите бяха живи на тази случка, и аз го записах от тях. Виж „Изгревът", том XX, където са снимките на Упанишадите от № 63 до № 67, както можете да се запознаете и с останалите снимки с Лулчев. 8.8. Един от участниците в групата на Упанишадата е Крум Няголов. Ние го виждаме в снимка № 67 от том XX, непосредствено до Лулчев. Тази група е около 30 човека. А Учителят Петър Дънов за Любомир Лулчев, виж в „Изгревът", том XX, с. 1034-1036.
към текста >>

88. СЪДЪРЖАНИЕ

Гнездо за щъркели.
– стр.833 2.8. Шар планина. Сърничката. – стр.834 2.9. Скърбят ли животните.. – стр.834 2.10. Дядо Иван. Гнездо за щъркели. – стр.835 2.11. Дядо Иван. Овощната градина. – стр.835 2.12. Срещи с малките братя - дивият заек.
към текста >>

89. V. Срещи с големите и малките братя: спомени и разкази на Борис Николов: записани и написани

Гнездо за щъркели.
– стр.833 2.8. Шар планина. Сърничката. – стр.834 2.9. Скърбят ли животните.. – стр.834 2.10. Дядо Иван. Гнездо за щъркели. – стр.835 2.11. Дядо Иван. Овощната градина. – стр.835 2.12. Срещи с малките братя - дивият заек.
към текста >>

90. 2.10. Дядо Иван. Гнездо за щъркели

ГНЕЗДО ЗА ЩЪРКЕЛИ Дядо Иван беше заможен селянин на около 70 години, но запазен, здрав и много работлив.
2.10. ДЯДО ИВАН. ГНЕЗДО ЗА ЩЪРКЕЛИ Дядо Иван беше заможен селянин на около 70 години, но запазен, здрав и много работлив. Беше приветлив, весел, пееше песни и постоянно се молеше. Той имаше една особеност, поради която съселяните му го смятаха за малко смахнат - чуваше гласове в себе си, разговаряше с Невидимия свят. Седи дядо Иван една сутрин на пейката под брястовете и унесен, затоплен от пролетното слънце, чува тих глас в себе си: „Аз съм духът на щъркелите. След няколко дни ще дойдем, но тази година не искаме да направим гнездото си на брястовете на твоя съсед. Ще го направим на твоите.
към текста >>

След няколко дни ще дойдем, но тази година не искаме да направим гнездото си на брястовете на твоя съсед.
2.10. ДЯДО ИВАН. ГНЕЗДО ЗА ЩЪРКЕЛИ Дядо Иван беше заможен селянин на около 70 години, но запазен, здрав и много работлив. Беше приветлив, весел, пееше песни и постоянно се молеше. Той имаше една особеност, поради която съселяните му го смятаха за малко смахнат - чуваше гласове в себе си, разговаряше с Невидимия свят. Седи дядо Иван една сутрин на пейката под брястовете и унесен, затоплен от пролетното слънце, чува тих глас в себе си: „Аз съм духът на щъркелите. След няколко дни ще дойдем, но тази година не искаме да направим гнездото си на брястовете на твоя съсед. Ще го направим на твоите. Направи потребното.” На вътрешния глас дядо Иван отговори само едно: „Слушам! ” Той повиква синовете си и се разпорежда. Качват се на брястовете, избират подходящо място, отсичат няколко клона, които пречат и завързват яко колело от стара кола. След няколко дни щъркелите идват и направят гнездото си на бряста на дядо Иван.
към текста >>

След няколко дни щъркелите идват и направят гнездото си на бряста на дядо Иван.
След няколко дни ще дойдем, но тази година не искаме да направим гнездото си на брястовете на твоя съсед. Ще го направим на твоите. Направи потребното.” На вътрешния глас дядо Иван отговори само едно: „Слушам! ” Той повиква синовете си и се разпорежда. Качват се на брястовете, избират подходящо място, отсичат няколко клона, които пречат и завързват яко колело от стара кола. След няколко дни щъркелите идват и направят гнездото си на бряста на дядо Иван. Друг път, дядо Иван си почива под някое дърво на сенчица, а гласът му казва: „Едно гущерче ще излезе от дупката си под дървото. Иска да се качи на ръката ти и да се погрее на слънце. Нали нема да му навредиш? ” -„Няма” - казва дядо Иван сърдечно. След малко гущерчето излиза, изпълзява на ръката му и се грее на слънце.
към текста >>

91. 2.36. Живите барометри

Чудно е как водното славейче, което си прави всяка година гнездото над потоците, знае отнапред докъде ще се изкачи водата през годината при най-голямото наводнение и на такава височина преви гнездото си.
Неговото кукуригане предвещава различни промени. Общо взето, ако пее на земята, очаква се лошо време, ако пее кацнал на високо, времето ще се подобри. Когато свинята събира клечки и играе с тях, като се върти из двора, времето ще се влоши. Явленията в природата са източник на лъчи. Те действуват върху човека и върху животните. Чудно е как водното славейче, което си прави всяка година гнездото над потоците, знае отнапред докъде ще се изкачи водата през годината при най-голямото наводнение и на такава височина преви гнездото си. Паякът е особено добър синоптик. Неговата паяжина е като чувствителен радарен апарат. Той долавя отдалеч промените, които ще настанат. Наблюдавайте природата с любов, не критично. Това е големият живот, с който човек е интимно свързан.
към текста >>

92. 2.63. Животните - нашите по-малки братя

В едно лястовичо гнездо беше влязло врабче.
Ние вървим в посока обратна на животните: от гдето идват те, ние натам отиваме; на където отиват те, ние от там идем. Животните са изостанали в развитието си, скъсали са ги в този клас, в онзи клас и са изостанали. Природата е унищожила големите предпотопни животни, понеже не е икономична голямата форма. Те бяха изместени от малките форми, в които природата вложи по-голяма интелигентност. Птичките си служат с внушението. В едно лястовичо гнездо беше влязло врабче. Лястовиците летят покрай гнездото и му казват: „чирик, чирик”, и най-после го изпъдиха. Те викаха: „чирик” по особен начин, който слухът не може да издържи и най-после излезе навън. Животните са стъпала, по които човек се е изкачвал. Всички животни - това са деца, които не мислят. Това са малки деца.
към текста >>

Лястовиците летят покрай гнездото и му казват: „чирик, чирик”, и най-после го изпъдиха.
Животните са изостанали в развитието си, скъсали са ги в този клас, в онзи клас и са изостанали. Природата е унищожила големите предпотопни животни, понеже не е икономична голямата форма. Те бяха изместени от малките форми, в които природата вложи по-голяма интелигентност. Птичките си служат с внушението. В едно лястовичо гнездо беше влязло врабче. Лястовиците летят покрай гнездото и му казват: „чирик, чирик”, и най-после го изпъдиха. Те викаха: „чирик” по особен начин, който слухът не може да издържи и най-после излезе навън. Животните са стъпала, по които човек се е изкачвал. Всички животни - това са деца, които не мислят. Това са малки деца. Някои от тях имат наченки на мисъл.
към текста >>

93. 9. Несполучлив опит на духовната група 1925 г.

Савка Керемидчиева

На Учителя бяхме направили така от клончета като гнездо, удобно, не духа от никъде.
Водата вземахме от потока, който беше на няколко крачки. Но да се иде до потока, беше трудно, снега беше до гърдите, имаше преспи. Също и набавянето на дърва беше трудно, щото всичко беше затрупано със сняг. Обаче имахме герои братя - юнаци! Така успехме да поддържаме огъня цяла нощ. На Учителя бяхме направили така от клончета като гнездо, удобно, не духа от никъде. Огъня силен. На всички беше топло. Прекарахме една прекрасна нощ в планината посред зимата! Всички бяха весели, и песни пяхме, и разговори водехме цялата нощ. На сутринта посрещнахме изгрева на Слънцето.
към текста >>

94. 118. Каденцата на славея

ТОМ 34

Иска да прави гнездо.
И нали има тука пръчки на столовете, и започнаха любовни игри и любовни работи. Като аз живеех на улица „Цар Крум”, като вървя, още по улица „Раковски”, преди да съм завила, чак на улица „Раковски” чувах като пеят. Той: „Тър-р-р-р-р”, като почне, гласът му лети. И влизам. И тя започна сега, където има ресни - дърпа, където има памук, и това дърпа, събира. Иска да прави гнездо. Те ми поискаха адреса, да дойдат да видят, защото те точно това искат, а пък аз съм го получила. Аз си мисля за моето пеене, моята опера. И какво, снасяше 5-6 ей-такива мънинки яйца и лягаше на тях. Кра-ченцата й - кибритени клечки, толкова тънки, ги разчеква и стъпва отстрани, и като си тури задника, не натиска много върху яйцата. И от нея аз записах - от женската, сума каденци.
към текста >>

95. Съдържание

Изуитското гнездо или парламентът на папищашките подкупници. Драма.
9, 7 август 1861, с. 69-70.; бр. 10, 14 август 1861, с. 76-77.; бр.11, 21 август 1861, с. 86. (Изглед на българските работи) 6.3.8. Изуитското гнездо или парламентът на папищашките подкупници. Драма. - В: Дунавский лебед (Белград). Г. 1, бр. 40, 4 юли 1861, с. 168. 6.3.9. Слухове за запопване на видни униати.
към текста >>

96. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

Икономова, но при всичко туй пак е дошел на сметка, понеже сам казва: „Избора на бъдещия архиепископ още повече ме приближи към гнездото на униатите.” Смисълта на тези тъй изказани негови думи трудно може да се разбере от читателя, ако той не е бил съвременник на тогивашните работи и в течението им.
Избирането на дядо Йосифа на мене направи не толкози добро впечатление, но когато ми обърнаха вниманието на честото пианствуванье на Макариа, аз си замълчах.” Тук Т. Икономов намира несгодно, дето управлението изначало е било в ръцете на един светски комитет, а не в ръцете на един религиозен началник - без обаче да показва някое достойно в това време лице. От духовните, тези, които трябваше да подведат работите и народа, стояха хладнокръвни в това отношение, ако и да бяха те сами причина за предизвикването на Униата (Иларион), като се водеха от разни чужди мнения и съвети. Т. Икономов забравя още, че нашите духовни чакаха всичко на готово, че ако работите бяха останали тям, то и до днеска щяхме да бъдем на същото стъпало, дето бяхме тогава. Дядо Йосифовия избор не се понравил на Т. Икономова, но при всичко туй пак е дошел на сметка, понеже сам казва: „Избора на бъдещия архиепископ още повече ме приближи към гнездото на униатите.” Смисълта на тези тъй изказани негови думи трудно може да се разбере от читателя, ако той не е бил съвременник на тогивашните работи и в течението им. Чисто и просто, с туй той проумява личните си намерения: Дядо Йосиф, като простак и невежа, не беше добър за напредъка на общото дело, но беше добър за частни хора, като Икономова, които могат да го подведат лесно, както си искат. Тук явно се оказва, като каква е била целта на Т. Икономов, водим от която той се ръкоположи диакон от дядо Йосифа, само и само да му стане близен усиповен приател, за да може, в дадено време, да извърши мисълта си: да му стане морален водител, което и сполучи. При всичко туй, той напада дядо Йосифа до немай-къде. Тези му нападки са до нейде справедливи, но не и уместни.
към текста >>

97. 2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,

Йзбора на бъдещи архиепископ още повече ме приближи към гнездото на унията.
По тая причина аз не мога да кажа защо тоя избор падна на дяда Йосифа, а не на други някого и особено на [архимандрита] Макария, който се броеше за временен духовен началник на униатите. От частните разговори обаче с Цанкова и други узнах, че причината на избиранието на дяда Йосифа е била простотата на тоя последния и възможността да се води от другиго по-лесно и по-много. На униатите като предстояло да правят за успеха и за заякването на унията много нещо, то за по-добро се видяло да се тури начело человек незлоблив и невежа, нежели человек с образование, с разбирание на работата и със самостоятелност в мислите и действията. Успехът на делото искал, щото делата да бъдат не в ръцете на един религиозен началник, а в ръцете на ръководящия комитет, в който освен Цанкова, Мирковича и Манола влезва още и един поляшки доктор с червена брада и с неприятна за мене физиономия. Избиранието на дяда Йосифа на мене направи не толкози добро впечатление, но когато ми обърнаха вниманието на честото пиянствувание на Макария, аз си замълчах. Йзбора на бъдещи архиепископ още повече ме приближи към гнездото на унията. Като се явява нуждата да се прати и Цанков в Рим, мене се предлага да приема на себе си учителствуванието в училището при униатската черкова. Това ми се предложи днес в съвета и аз с удоволствие приех. Утре ще премина да живея в това училище и да преподавам на събравшите се там около 40 ученика. Какво ще бъде моето първо учителствувание, аз не зная; но от разгледванието на състоящите класове забележих, че големи работи не ще се искат и че с труд и старание не ще бъде невъзможно да се направи нещо. За друго сега и не мисля.
към текста >>

Ние трябва да напустим и разстроим униатското гнездо още отсега, догдето неговите действия за разцепление на народа още са слаби и неразширени.
Да постоянствуваме в унията, то е не само да се осъждаме на безплодни усилия и деятелност, но и да съдействуваме за откъсванието на една част от масата на народа без полза (и даже за вреда) на самия народ. Всичките вероятности претеглени: към унията народът не ще прилепне, защото с нищо не може да се увери, че вярванията, обрядите и черковната му самостоятелност ще бъдат запазени, непочекнати, а без подобно уверение, основано на здраво съгласие, никой не ще бъде луд да оставя разклатената гръцка черковна власт за такава духовна власт, която е била страшна и за много по-големи и силни народи. Идеята за покровителството от Запад чрез унията не е без обаяние, но и страхът от духовното робство под Рим и под йезуитизма не е от обикновените страхове. Тоя страх надминава по сила надеждите за покровителствувание и облекчение, особено ако няма покатоличвание. Следува от всичко това за нас духовните, че ние сме тръгнали по път не толкова прав и на нас лежи длъжност да изправим неправилното и да принесем покаяние за греха си, като се отречем от едно поведение, което не е от добрите, правите и полезните. Ние трябва да напустим и разстроим униатското гнездо още отсега, догдето неговите действия за разцепление на народа още са слаби и неразширени. С това ние не ще се покажем твърде далновидни и предусмотрителни, но за то не ще си навлечем проклетиите на цял народ във вероотстъпничеството и предателство на народната черква. Дядо Йосиф вече е готов да напусне това гнездо, но върхумястото, гдето трябва да побегне, още не се е решил. Нему се иска да побегне в Сърбия; но ще бъде ли там безопасен? Прескоченият и оскърбен Макарий чака само удобна минута, за да се оттегли. Поп Димитър се готви да си иде дома.
към текста >>

Дядо Йосиф вече е готов да напусне това гнездо, но върхумястото, гдето трябва да побегне, още не се е решил.
Идеята за покровителството от Запад чрез унията не е без обаяние, но и страхът от духовното робство под Рим и под йезуитизма не е от обикновените страхове. Тоя страх надминава по сила надеждите за покровителствувание и облекчение, особено ако няма покатоличвание. Следува от всичко това за нас духовните, че ние сме тръгнали по път не толкова прав и на нас лежи длъжност да изправим неправилното и да принесем покаяние за греха си, като се отречем от едно поведение, което не е от добрите, правите и полезните. Ние трябва да напустим и разстроим униатското гнездо още отсега, догдето неговите действия за разцепление на народа още са слаби и неразширени. С това ние не ще се покажем твърде далновидни и предусмотрителни, но за то не ще си навлечем проклетиите на цял народ във вероотстъпничеството и предателство на народната черква. Дядо Йосиф вече е готов да напусне това гнездо, но върхумястото, гдето трябва да побегне, още не се е решил. Нему се иска да побегне в Сърбия; но ще бъде ли там безопасен? Прескоченият и оскърбен Макарий чака само удобна минута, за да се оттегли. Поп Димитър се готви да си иде дома. Той ходи при А. Екзарха да му изпроси от Патриаршията разрешение да си иде в Балчик.
към текста >>

Всичко това е добро и разрушително за унията, но гнездото все пак остава.
Прескоченият и оскърбен Макарий чака само удобна минута, за да се оттегли. Поп Димитър се готви да си иде дома. Той ходи при А. Екзарха да му изпроси от Патриаршията разрешение да си иде в Балчик. Поп Тодор изведнъж ще иде в черквата на Фенер, а троянският иконом не ще представи мъчнотии за своето оттегляние. Всичко това е добро и разрушително за унията, но гнездото все пак остава. Престъпният загорски поп, дякон Рафаил, гръцкият владика Неаполеос и още един цинцаромакедонски дякон остават. Те не щат да чуят за оттегляние, защото нямат къде да идат или се боят от наказание. Наистина, значението на тези лица в делото на унията е твърде слабо, но все пак ще послужат за закрепление на това гнездо, което трябва да се съсипе наведнъж и завсегда. Няма що да се прави, ще се действува в пределите на възможното. От утре разтурванието ще се начене и на мърданията по градищата и каазите в полза или в противодействие на унията ще_ се тури край; защото с оттеглянието на духовенството с архиепископа Йосифа начело всеки ще се стресне и замисли.
към текста >>

Наистина, значението на тези лица в делото на унията е твърде слабо, но все пак ще послужат за закрепление на това гнездо, което трябва да се съсипе наведнъж и завсегда.
Екзарха да му изпроси от Патриаршията разрешение да си иде в Балчик. Поп Тодор изведнъж ще иде в черквата на Фенер, а троянският иконом не ще представи мъчнотии за своето оттегляние. Всичко това е добро и разрушително за унията, но гнездото все пак остава. Престъпният загорски поп, дякон Рафаил, гръцкият владика Неаполеос и още един цинцаромакедонски дякон остават. Те не щат да чуят за оттегляние, защото нямат къде да идат или се боят от наказание. Наистина, значението на тези лица в делото на унията е твърде слабо, но все пак ще послужат за закрепление на това гнездо, което трябва да се съсипе наведнъж и завсегда. Няма що да се прави, ще се действува в пределите на възможното. От утре разтурванието ще се начене и на мърданията по градищата и каазите в полза или в противодействие на унията ще_ се тури край; защото с оттеглянието на духовенството с архиепископа Йосифа начело всеки ще се стресне и замисли. Дейците в полза на унията ще загубят кредит и кураж и ще притихнат за дълго време, ако не завсегда. Ще угасне ли съвсем движението по приеманието на унията, или не, аз не мога да предскажа; положително съм обаче уверен, че разпространението на туй движение ще се пресече и отслаби. А засега и това е доста - да спази единството на народа да не направи от [него] две неравни части, чужди една за друга.
към текста >>

98. 2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ. 2.6.2.1. Покровителят.

Намерил се в католическото гнездо по едно време, когато борбата между българи и гърци бе в своя разгар и когато сам той бе непримирим противник на гърците, когато търсеше покровител силен и могъщ при започнатата неравна борба, той бе особено затрогнат, когато намери не само съчувствието на католическите среди, но и тяхната морална подкрепа.
Но тъкмо при това търсене случи се нещо съвършено дребно, което се указа съдбоносно. Когато Драган Цанков пристигна за пръв път в Цариград неизвестен и непознат, а при това влачещ и своята печатница със себе си, когато най-сетне след продължителни постъпки той получи толкова очакваното разрешение за откриване на печатницата, пред него се изправи въпроса: къде да я настани? При ония материални възможности, с които разполагаше това първо по рода си печатарско предприятие, за неговия ръководител не беше лесно да се справи с тоя въпрос. И когато му се откри възможност да настани своята печатница в същата сграда, в която се помещаваше католическият манастир Сен Бенедето, той не се подвоуми нито за миг да приеме гостоприемството. И тъкмо това случайно гостоприемство се указа твърде скоро съдбоносно за него. Намерил се в католическото гнездо по едно време, когато борбата между българи и гърци бе в своя разгар и когато сам той бе непримирим противник на гърците, когато търсеше покровител силен и могъщ при започнатата неравна борба, той бе особено затрогнат, когато намери не само съчувствието на католическите среди, но и тяхната морална подкрепа. Французкият вестник в Цариград „Presse d’Orient“ не само даваше отзиви срещу безчинствата и злоупотребленията на гръцкото духовенство, но често излизаше с твърде остри статии, с които се атакуваше гръцката патриаршия. Тази идейна връзка беше подсилена още повече от обстоятелството, че все по това време Драган Цанков работеше върху своята Кратка българска история. А в нея, пренасяйки се в по-далечното минало, той разглежда с доста подробности покръстването на българския народ и борбите между Цариград и Рим за повече влияние над новата българска църква. Той се спира на големите злоупотребления извършвани от гръцкото духовенство, спира се също и на постъпките, които българите са правили още през XIII век пред папата, за да се отърват от гръцкото духовенство. Припомняйки си цялата тази история на българите, Драган Цанков затваряше очи и често пъти се унасяше по това, което е било през вековете, от което е страдал някога българският народ.
към текста >>

99. 2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.

Тая зган направи гнездото си в Цариград около патриаршията, коя беше и ся находи и до днес на място назъваемо Фенер.
Видя ся, чи храбрите Елени във Византион, ако да бяха и многократно повечь и по-многобройни от триста, но можаха обаче да покажат някое си Термопилско чюдо да противостоят на сто и петдесят тисящи варвари Турци! Нити по море, да удържят няколко си шайки, койх тогдашний Султан по сухо заповядал през Галата да извезат и да спустят в залива Златнаго Рога, както някогаш ся на Саламина и на Маратона подавили толкова персийски бродове и даже със зъби си ги задаржавали да не бягат и им утекат!!! Как и да е и Българите и Гърците подпаднаха под турская власт. Нъ гърците и в това си падение пак не заборавиха старая си умраза и злоба кам Българите, нити пак голямая си идея панелинизма. Тии щом им ся останови пак патриаршията в Цариград от завладетеля му Мухамеда II, тутакси съставиха пак една зган от збирщина и почнаха чрез сплетни и предателства да ся трудят да уборят българская първо патриаршия в Търново, а после в Охрида, както и сърбская в Печя, и, похитивши на тойзи начин священая власт над тия народи, да почнат чрез религията да ги потъпчят и слеят в себе си. Тая зган направи гнездото си в Цариград около патриаршията, коя беше и ся находи и до днес на място назъваемо Фенер. А от това място тя збирщина зе имято фанариоти, кое днес има равно значение с предатели, подзорници, сплетници, народоубийци и, и, и... Понеже ние днес имаме с тях най-повечь работа, нужно е да кажим нещо си за нихното начало и как тии успяха да уборят нашето народно священоначалничьство и тъй да дойдим пак на предмета си, т. е. на въпроса български, как тряба да го браниме. Първите завладетели Българин султани, съссичкитекръвопролитни битки, не са можали да я завладеят и усвоят навсякъде със сила и нападение. По-многото места ся са покорили с договори и условия. А първо и главно условие било да остани вероисповедание им и народно священоначалство свободно.
към текста >>

100. 6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875)