Търсене в текстове за 'Глоба'

Няма да се мине дълго време, и ти ще платиш десетократна глоба за неизпълнение на ония хубави Божествени чувства.

Няма да се мине дълго време, и ти ще платиш десетократна глоба за неизпълнение на ония хубави Божествени чувства.
Минаваш покрай пътя, гледаш една бедна вдовица. Ти бръкнеш в джоба си, но веднага започваш да философствуваш. Казваш си: имам пари, но те ми трябват днес. Хайде друг ден ще направя това добро. Разсъждаваш ли така, ти вече си направил първата погрешка. Няма да се мине дълго време, и ти ще платиш десетократна глоба за неизпълнение на ония хубави Божествени чувства. Следователно, ние всякога трябва да се подчиняваме на Божествения глас в себе си. Щом това Божествено чувство заговорва в нас, то е изпит в живота ни. Бог ни изпитва.Трябва абсолютно да Му се подчиним! Възприемеш ли Божественото, изпълни го. За това добро, което ще направиш, не се изисква да дадеш цялото си имане; то е една малка услуга.
към текста >>

Не знаем още каква ще бъде глобата, но възложено е да бъде доста голяма.

Обаче, действителността е съвсем друга: и на тези, които са я познали, се налага дълг да помогнат на своите братя да се освободят от тия заблуждения. Въпреки всичко, ние сме решили да продължим издаването на подобни книги, но за това е нужно да бъдем подпомогнати поне от тези малцина, които съзнават нуждата от тях. Нека тази книга се разпространи широко, нека всеки читател на „Братство“ си я купи, за да можем с получените средства да пристъпим към издаването на „Раймонд“ от същия автор или някоя друга от този род. На издателя на в. Братство е съставен акт за употребата на специалната безмитна вестникарска хартия. Не знаем още каква ще бъде глобата, но възложено е да бъде доста голяма. Ние протестираме против тия наредби според които на големите вестници, които разполагат с милиони, е позволено да употребяват, евтината безмитна хартия, а на малките, които едва се крепят, това не е позволено. Тая е причината, поради която от тоя брой променяме формата на вестника. Печатн. Ив. Калименов, Севлиево.
към текста >>

Майката плаща глобата и се скарва на детето.

Радиозо Как невидимите спасяват хората Преди няколко дена с влака между Ню-Йорк и Вашингтон пътувала една майка с шестгодишния си син. Майката дремела, а детето прелиствало своята книжка с картинки. Изведнъж, и без никаква връзка с момента, без никакъв повод, детето захвърля книжката си, хваща внезапната спирачка с двете си ръчички и силно дръпва. Вътре в две секунди експресът спира. Кондукторът търси виновника и го намира в лицето на детето. Майката плаща глобата и се скарва на детето. Всички изскочили навън за да видят какво става и забелязват, че отсреща тича кондукторът, едвам поема дъхът си и шепне нещо на началника на влака. Този, ужасен, се хваща за главата и нарежда да не тръгва влакът. Оказва се, че на 500 метра далеч се задава отсрещния влак, попаднал в същите релси поради връщана на стрелката. Така чрез детето, или неговите невинни ръчички, били спасени от невидимите помагачи стотици човешки жертви! Глобата била веднага върната, а героят получил хиляди целувки, без да може да разбере защо този обрат в поведението но всички пътници.
към текста >>

Глобата била веднага върната, а героят получил хиляди целувки, без да може да разбере защо този обрат в поведението но всички пътници.

Майката плаща глобата и се скарва на детето. Всички изскочили навън за да видят какво става и забелязват, че отсреща тича кондукторът, едвам поема дъхът си и шепне нещо на началника на влака. Този, ужасен, се хваща за главата и нарежда да не тръгва влакът. Оказва се, че на 500 метра далеч се задава отсрещния влак, попаднал в същите релси поради връщана на стрелката. Така чрез детето, или неговите невинни ръчички, били спасени от невидимите помагачи стотици човешки жертви! Глобата била веднага върната, а героят получил хиляди целувки, без да може да разбере защо този обрат в поведението но всички пътници. Предотвратеното издавяне Четиригодишният Анри, син на един митнически стражар, една нощ станал от леглото си и се отправил към големия бент, който заприщвал водите на една голяма река като й пречел да нахлуе в долината, и да залее всичко. Малкият се отправил направо към едно място, непосредствено до основите на бента (стената) и видял в тъмното двама души да копаят една дълбока дупка. Анри отишъл да обади на пазача на бента, но този не се оказал дома. Тогава той се върнал дома, събудил баща си, който отишъл на местото с оръжието си и арестувал двамата души. Оказва се, че те искали да пуснат водата да нахлуе в долината, за да издави всичко.
към текста >>

Него Го съдят човешки съдилища и го наказват с глоба и затвор.

* * * Детето — нашата радост и нашата надежда, трябва да бъде възпитано в дух на творческо служене на живота. Дядо Благо Първият Воденичар Два вида закони има на света. Закони, които Бог е наредил и закони, които человеците са направили. Първите се казват Божи закони или природни закони, а вторите — човешки закони. Който на изпълнява човешките закони се нарича виновник. Него Го съдят човешки съдилища и го наказват с глоба и затвор. А който не изпълнява Божиите закони се нарича грешник. Него го съдят небесни съдилища и го наказват на различни страдания, болести и смърт. Злото го дебне и под път и над път, както се казва. Така, грешниците страдат тука на земята до като разберат Божиите закони, които са нарушили и поискат от Бога прошка, като почнат в същото време да изпълняват нарушените закони. Тогава Бог прощава греховете им.
към текста >>

Призоваваха го като подсъдим, поради това, че отказал да подпише акта, съставен от горския и да плати глобата, която лесничейството му бе наложило в троен размер, задето си позволил да бере дърва от гората без билет.

Призоваваха го като подсъдим, поради това, че отказал да подпише акта, съставен от горския и да плати глобата, която лесничейството му бе наложило в троен размер, задето си позволил да бере дърва от гората без билет.
Бай Нено го прочете внимателно и разбра, че това бе акт, съставен от горския, задето ходил да бере дърва от гората без билет. Бай Нено отказа да подпише акта, намирайки го за крайно несправедливо и изпрати кехаята да си върви. Мина тежката зима. Настана топла слънчева пролет. Един ден бай Нено получи червена призовка от околийския съд в Габрово. Призоваваха го като подсъдим, поради това, че отказал да подпише акта, съставен от горския и да плати глобата, която лесничейството му бе наложило в троен размер, задето си позволил да бере дърва от гората без билет. Делото бе насрочено и бай Нено в определения ден и час бе заел мястото си в съдебната чакалня, дето разсилния последователно извикваше, с висок глас, имената на подсъдими и свидетели, които на свой ред трябваше да влизат в съдебната зала. Този ден имаше твърде много дела и бай Нено трябваше да чака дълго време. Най-после дойде и неговия ред и разсилния гръмогласно го покани да влезе в съдебната зала. Влиза бай Нено и гледа; — зала широка, просторна с широки прозорци, много столове! Много хора!
към текста >>

“ Моят отговор е: не, съвсем не; защото ние, които вярваме, че всяко събитие има причина, зад себе си, че всеки жъне точно това, що е посеял, виждаме, че да пожънеш смърт при такъв ранен стадий на живота, значи, че си посял едно семе в по-предишния си живот, което изисква тази глоба в следния живот.Ще ви дам една илюстрация: някой пушач хвърля една кибритена клечка, без да види, че не е съвсем изгаснала.

“ Моят отговор е: не, съвсем не; защото ние, които вярваме, че всяко събитие има причина, зад себе си, че всеки жъне точно това, що е посеял, виждаме, че да пожънеш смърт при такъв ранен стадий на живота, значи, че си посял едно семе в по-предишния си живот, което изисква тази глоба в следния живот.Ще ви дам една илюстрация: някой пушач хвърля една кибритена клечка, без да види, че не е съвсем изгаснала.
Обсъдете го за момент от ортодоксално гледище, защото тази, които вярват в „специалното творение“, изобщо вярват и във вечното бъдеще, което зависи от сегашния живот. Ако тази опитност е ценна през вечния живот, то детето, което е умряло, без да я добие, се намира при неблагоприятни условия, понеже е изгубило урокът, който щеше да бъде ценен за него, ако бе го научило; при това, ако кажете: „не, това не е важно, детето естествено отива на небето, няма нужда да се смущавате за бъдещето му“, тогава идете на другия край на дилемата: че вие и аз би трябвало да живеем дълъг живот, при риска да си създадем големи смущения в бъдещето, риск, който детето избягва, като не минава през човешкия живот.В такъв случай, несправедливостта е против нас. Ние сме, които рискуваме всичко отвъд смъртта, защото сме биле нещастни да преживеем, а детето се е изплъзнало лесно от живота в детинството си и е обезпечено с вечно щастие. Много са мъчнотиите от този вид, които ни срещат. „Добре“, ще кажете, „но не е ли това и за вас също една мъчнотия? “ Моят отговор е: не, съвсем не; защото ние, които вярваме, че всяко събитие има причина, зад себе си, че всеки жъне точно това, що е посеял, виждаме, че да пожънеш смърт при такъв ранен стадий на живота, значи, че си посял едно семе в по-предишния си живот, което изисква тази глоба в следния живот.Ще ви дам една илюстрация: някой пушач хвърля една кибритена клечка, без да види, че не е съвсем изгаснала. Случва се, тя да попадне на лесно запалителен материал, и последният пламва. Този огън може би запалва някоя къща и може би някой изгаря до смърт в нея. Това не е убийство. Тук няма никаква умишленост от страна на човека, да погуби един човешки живот, и моралната вина е само вината на едно действие, извършено от малко невнимание. Но тя не е по-малка от вземането на един човешки живот, и във везните на божията справедливост този дълг трябва да се изплати.
към текста >>

5 и 7 от същия закон (тъмничен затвор от един месец до две години и глоба от 59 до 1000 лева, като се присъжда на потърпевшия и парично удовлетворение) и 5) разгласяване чрез печатно произведение неистински обстоятелства, които подкопават обществения кредит или име на потърпевшото лице и пр.

5 и 7 от същия закон (тъмничен затвор от един месец до две години и глоба от 59 до 1000 лева, като се присъжда на потърпевшия и парично удовлетворение) и 5) разгласяване чрез печатно произведение неистински обстоятелства, които подкопават обществения кредит или име на потърпевшото лице и пр.
309 ал. III от същия закон (тъмничен затвор до 3 години); 3) подбуждане чрез печатно произведение към вражда или омраза против вероизповедни общества (братства) — престъпление по чл. 173 п. 2 от същия закон (тъмничен затвор до 3 години); 4) обида и клевета на частни лица чрез печата — престъпления по чл. 236 п. п. 5 и 7 от същия закон (тъмничен затвор от един месец до две години и глоба от 59 до 1000 лева, като се присъжда на потърпевшия и парично удовлетворение) и 5) разгласяване чрез печатно произведение неистински обстоятелства, които подкопават обществения кредит или име на потърпевшото лице и пр. — престъпление по чл. 243 ал. последна от същия закон (тъмничен затвор не по-малко от три месеца и глоба до 10000 лева — вж. бр. 260, 1922 г. на „Държавен Вестник“— и се присъжда парично удовлетворение).
към текста >>

последна от същия закон (тъмничен затвор не по-малко от три месеца и глоба до 10000 лева — вж. бр.

2 от същия закон (тъмничен затвор до 3 години); 4) обида и клевета на частни лица чрез печата — престъпления по чл. 236 п. п. 5 и 7 от същия закон (тъмничен затвор от един месец до две години и глоба от 59 до 1000 лева, като се присъжда на потърпевшия и парично удовлетворение) и 5) разгласяване чрез печатно произведение неистински обстоятелства, които подкопават обществения кредит или име на потърпевшото лице и пр. — престъпление по чл. 243 ал. последна от същия закон (тъмничен затвор не по-малко от три месеца и глоба до 10000 лева — вж. бр. 260, 1922 г. на „Държавен Вестник“— и се присъжда парично удовлетворение). Д понеже всичките тия престъпления са извършени от едно и също лице (със съучастието на неговите подбудители и помагачи, които са го снабдили с откраднатите частни писма, преписки и пр.), то размера на общото наказание ще се определи по правилата на съвкупността (чл. 64 от Наказ. закон) и ще се наложи на виновния най-тежкото наказание .
към текста >>