Търсене в текстове за 'Глоба'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 80 резултата в 46 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА

Борис Николов

Но се забавих и трябваше да платя глоба от 100 лв.
Съгласно съветите на Учителя всеки ученик от Младежкия Окултен Клас трябваше да изучава един музикален инструмент. Аз се спрях на флейтата. Намерих си учител и почнах да вземам уроци. Записах се да следвам в музикалната академия в София през учебната 1925/26 г. Тогава си взех изпита по флейта с добър 4 и трябваше да запиша втора година. Но се забавих и трябваше да платя глоба от 100 лв. Взимах уроци при проф. Стефанов. Но работех тежък физически труд, разбивах камъни и като отида на урок пръстите ми бяха все изранени, загрубели и професора ми казва: „Ти с тези ръце на флейта не може да свириш." И така свърши кариерата ми на флейтист. Пък аз не съм по малките работи. На мен ми кажи, пренеси Витоша от другата страна на Искъро и аз ще ти я пренеса. Но с малки работи не мога да се занимавам.
към текста >>

2. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

Според присъдата ми се конфискува 1/2 идеална част от имуществото и да заплатя на държавата глоба от 25 000 лева, която бе голяма сума.
в изпълнение на присъда N31 -VII по НОХД N4 от 1959 г. на Софийския градски съд. Освободен съм от затвора на 1.01.1963 г. понеже съм помилван с указ N 221 от 23.III. 1963 г. 7. Според присъдата ми се конфискува 1/2 идеална част от имуществото и да заплатя на държавата глоба от 25 000 лева, която бе голяма сума. Тогава заплатата на един учител в гимназията бе 864 лв. Тогава се заведе изпълнително дело N88 от 1960 г. в IV район, 3 участък за 25 000 лв. с призовка на съдия изпълнител на 20.1.1961 г. с предупреждение на 7.III.1961 г.
към текста >>

3. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

БОРИС НИКОЛОВ

И за това ме осъдиха и към другата присъда ми лепнаха 3 години затвор и парична глоба в полза на държавата.
А по-късно този опис с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите според закона. И така с решение на финансовия съвет бяха ми предадени тези жълтици за съхранение. После не можех да докажа, защото нямаше нито подписи, нито опис. Така те прехвърлиха отговорността си на мен, че аз съм този, който не е спазил законите на държавата и не съм предал златото на държавата, защото частни лица нямат право да държат златни монети. И за това ме осъдиха и към другата присъда ми лепнаха 3 години затвор и парична глоба в полза на държавата. Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186. Ние върнахме онези жълтици, които бяха оставени от братята и сестрите при Учителя да ги пази. Те имаха разписки за тези монети. Като чуха всички, че има укрити жълтици, на всички в Братството им се ококориха очите. Ще изхвръкнат очите им за тези жълтици.
към текста >>

лишаване от свобода, лишаване на граждански права за 15 години, конфискация на 1/2 част от имуществото ми и да платя глоба 25 000 лв.
Паша Теодорова държеше. Жечо седеше на два стола. На него не можеше да се разчита. Та като е за борба, аз поемам и така изнесох борбата. Накрая ме осъдиха 12 г. лишаване от свобода, лишаване на граждански права за 15 години, конфискация на 1/2 част от имуществото ми и да платя глоба 25 000 лв. Осъдиха ме, вкараха ме в затвора и там чрез труд с моя занаят на мозайките ми намалиха присъдата и аз пролежах четири пълни години. Разплатих се със всички мои длъжници. Какво по-хубаво от това да се разплатиш без да си дължал някому нещо. И това го има в живота на ученика. Той така се изпитва пред Учителя си!
към текста >>

4. 54. ПРИСЪДА

БОРИС НИКОЛОВ

глоба в полза на държавата.
1, във връзка с п. 5,43 и 78 от 986-то постановление на МС от 1952 г. и във връзка с чл. 35 от НК, го осъжда да изтърпи наказание в размер на 3 г. лишаване от свобода и 25 000 лв. глоба в полза на държавата. Отнема се в полза на държавата златото, описано в оценителния протокол на чл. 38 и 39 от т. III на следното дело. 4. В това, че по същото време и място не е изпълнил законна разпоредба във връзка с издаването на книги, като през 1955 г. е сключил договор за издаване на негова книга в чужбина срещу % за авторско право в чужда валута, поради което има основание чл.
към текста >>

3 от НК за срок от 15 години, считано от влизане на присъдата в законна сила и конфискуване на 1/2 идеална част от имуществото му и да заплати на държавата глоба в размер от 25 000 лв. II.
На основание чл. 39 НК, налага на подсъдимия да изтърпи едно общо наказание в размер на 12 г. лишаване от свобода с лишаване от права по чл. 28 т. 1 и т. 3 от НК за срок от 15 години, считано от влизане на присъдата в законна сила и конфискуване на 1/2 идеална част от имуществото му и да заплати на държавата глоба в размер от 25 000 лв. II. Признава подсъдимия Жечо Панайотов Жеков, 65-годишен, роден в гр. Ямбол, жител на гр. София, сега в Софийския затвор, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, пенсионер, безпартиен за виновен в следното: 1. В това, че през периода 1945 до 1958 г. в гр.
към текста >>

35 НК го осъжда на 3 години лишаване от свобода и да заплати глоба в размер на 25 000 лв.
не е декларирал и предал на БНБ притежаваното от него злато, поради което и на основание чл. 240 ал. 1 НК, във в връзка с п. 43 и 78 от 986-тото постановление на МС от 1952 г. относно валутните ценности и чл. 35 НК го осъжда на 3 години лишаване от свобода и да заплати глоба в размер на 25 000 лв. На основание чл. 39 НК, налага на същия подсъдим едно общо наказание в размер на 8 г. лишаване от свобода и лишаване от права по чл. 28 т. 1 НК за срок от 10 години, считан от влизане на присъдата в законна сила и конфискация на 1/2 част от имуществото му и глоба в размер на 25 000 лв.
към текста >>

1 НК за срок от 10 години, считан от влизане на присъдата в законна сила и конфискация на 1/2 част от имуществото му и глоба в размер на 25 000 лв.
35 НК го осъжда на 3 години лишаване от свобода и да заплати глоба в размер на 25 000 лв. На основание чл. 39 НК, налага на същия подсъдим едно общо наказание в размер на 8 г. лишаване от свобода и лишаване от права по чл. 28 т. 1 НК за срок от 10 години, считан от влизане на присъдата в законна сила и конфискация на 1/2 част от имуществото му и глоба в размер на 25 000 лв. Конфискува иззетата литература, която да се унищожи след влизането на присъдата в сила. Осъжда подсъдимите да заплатят направените по делото разноски в размер на 1620 лв. Зачита предварителното им задържане от 3.IХ. 1958 г. Присъдата може да се обжалва пред ВС на НРБ в двуседмичен срок считан от днес -19.V.
към текста >>

5. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Два милиарда и половина наложиха на България, глоба заради тези 25 лв.
Учителят споменава този факт и то е отпечатано в серията „Сила и живот", пета серия, стр. 309. „Ако аз проповядвам едно Учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз е от Бога, знаете ли какво могат българите да пострадат? Преди пет години ме глобиха 25 лв., че съм проповядвал без позволение, без да взема разрешение от началството. И моят повереник каза: „Да заведем дело". Не, казвам, да платим. Два милиарда и половина наложиха на България, глоба заради тези 25 лв. Ще кажете една случайност, съвпадение, но нека направят още един път опит - пак същото ще дойде". През 1917 г. с интернирането на Учителя във Варна се започва една дирижирана кампания срещу него. Така Ласков в „Църковен вестник" пише статии срещу Учителя Дънов, впоследствие тази статия излиза в отделна книжка и по-късно се публикува в „Духовна култура", книжка 11-12 от 1922 г. под заглавие „Петър Дънов и неговото Учение" на стр. 31.
към текста >>

6. 201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД

Аз съм казал: нито пет пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем.
По повод на общественото мнение, което бе настроено срещу него Учителят многократно сподели следното: „В сегашното общество, както тук в България вестниците искат да противодействуват, създават една реакция от една страна, от друга страна духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение, туй движение да го спрат, или най-малко да го опорочат. Ние знаем всичко, което се върши. Тия хора Аз зная защо искат това: те искат да отнемат спе- • челената енергия. Те искат да се съсипе туй общество, и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но няма да бъда това. Аз съм казал: нито пет пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем. Ще има плодородие, докато съм в България, като напусна България, пустиня ще стане, като Палестина... „И вие учениците като напуснете, тъй ще стане". Тъй е писано в един Божествен закон. Сега в България искат да кажат, че това е една секта, и искат да убедят и вас? Защо? Вие ще станете изменници на българския народ, ако вие не сте ученици на тая Школа, вие сте изменници.
към текста >>

7. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Осъден да плати глоба на държавното съкровище 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева и 5 000 (пет хиляди) лева му наложи Върховния съд, или всичко глоба 30 000 (тридесет хиляди) лева на държавното съкровище, съгласно чл.
Осъден на 12 години затвор; 2. Осъден на 15 години лишаване от граждански и политически права. 3. Осъден на 170 000 (сто и седемдесет хиляди) лева сегашни пари, злоупотреба - обсебил на бялото Братство - дъновисти. 4. Осъден на 40 000 (четиридесет хиляди) лева за причинени вреди и загуби на Бялото Братство - дъновисти; 5. Осъден на конфискация на 1/2 част от цялото му имущество в полза на държавата ни; 6. Осъден да плати глоба на държавното съкровище 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева и 5 000 (пет хиляди) лева му наложи Върховния съд, или всичко глоба 30 000 (тридесет хиляди) лева на държавното съкровище, съгласно чл. 29 от Закона за изповеданията. 2. Жечо Панайотов Жеков - също е осъден по горните дела и присъден: 1. Осъден на 8 години затвор; 2. Осъден на 10 години лишаване от граждански и политически права; 3. Осъден на 39 000 (тридесет и девет хиляди) лева - злоупотреба на Бялото Братство - дъновисти; 4.
към текста >>

Осъден да заплати глоба 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева на държавното съкровище. 3.
Жечо Панайотов Жеков - също е осъден по горните дела и присъден: 1. Осъден на 8 години затвор; 2. Осъден на 10 години лишаване от граждански и политически права; 3. Осъден на 39 000 (тридесет и девет хиляди) лева - злоупотреба на Бялото Братство - дъновисти; 4. Осъден на конфискация 1/2 от цялото му имущество в полза на държавата; 5. Осъден да заплати глоба 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева на държавното съкровище. 3. Освен горните присъди съдът присъди и начет на верска общност „Бяло Братство" - дъновисти. Неплатени разни данъци, сегашни пари 572 000 (петстотин седемдесет и две хиляди) лева в полза на държавното съкровище - установен от ревизията на държавния контрол, поради непризнаването - неизпълнението на социалистическите закони. От конфискацията на банкови влогове и продажба на описани братски вещи, от данъчните власти, са платени около 100 000 (сто хиляди) лева, така че приспаднати са 100 000 (сто хиляди) лева. Остава верска общност „Бяло Братство" - дъновисти да дължи около 472 000 (четиристотин седемдесет и две хиляди) лева за данъци на държавата. Всичко е в застой и те всичко правят да не се плащат задълженията, както данъците, така глобите на Борис Н.
към текста >>

8. 1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ

Райна Димитрова Колева

глоба сега и си отивай." И той дал 100 лв.
Арестувал го и го закарал в участъка стражаря. Добре, ама в участъка бил на брат му най- близкия приятел - там работи: „Христо, какво правиш тука? " Разказал му: „Ами не знаех, че е забранено да се говори с елховската интелигенция? " „Имаш ли лична карта? " „Имам, но вкъщи." „Дай 100 лв. глоба сега и си отивай." И той дал 100 лв. И от тогава това нещо, което стана с него го амбицира и той вече започна. Казва ми: „Дане, готова ли си да станем вегетарианци? Ние да започнем Учението на Учителя." „Готова съм, но то вкъщи е невъзможно." Там са баща му, брат му. Той брат му е лесен, ама жена му и свекъра особено бяха много против. И не щеш ли, този брат Нейчо Чобанов реши да отиде в Ямбол.
към текста >>

9. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Обаче за изненада на всички съдията го осъдил на глоба и три дни затвор.
Когато всички умират за благото на един. За лошите хора законите служат като ограничение. За пример: В Англия имало един престолонаследник, който живеел много разпуснато. Веднъж той извършил някакво нарушение при своя разгулен живот и трябвало да отговаря пред съда. Всички смятали, че не ще има съдията кураж да го осъди. Обаче за изненада на всички съдията го осъдил на глоба и три дни затвор. Минало време и този принц наследил престола и станал крал. Съдията очаквал кралят да го гони и му отмъсти за смелостта му да го осъди като престолонаследник, обаче за учудване на всички кралят дал най-почетна служба на съдията. Сега хората мислят трезво. Мирът трябва да доде да намести изкълчените крака на народите. Остава още една война да има в далечното бъдеще.
към текста >>

10. 5. Ваксинирането на Величка

Стефка Няголова

Ако не я ваксинираме глобата беше голяма.
5. ВАКСИНИРАНЕТО НА ВЕЛИЧКА Това се случи през 1943 г. Нашата дъщеря Величка беше на две годинки и трябваше да я ваксинираме. Но аз не исках да я ваксинирам, тъй като Учителят не препоръчваше ваксинациите и инжекциите. Отидох с нея да питам Учителя какво да правя. Ако не я ваксинираме глобата беше голяма. Учителят ми каза: „Рекох, не я ваксинирай, а за глобата ще се нареди“. И тъй направих както ми каза Учителят. Не ваксинирах дъщеря си Величка и след това не получихме и никаква глоба. Един ден Крум срещнал в града Георги, сестриния си син. Той работеше в общината и му казал на Крум: „Ти знаеш ли какво направих, вуйчо?
към текста >>

Учителят ми каза: „Рекох, не я ваксинирай, а за глобата ще се нареди“.
5. ВАКСИНИРАНЕТО НА ВЕЛИЧКА Това се случи през 1943 г. Нашата дъщеря Величка беше на две годинки и трябваше да я ваксинираме. Но аз не исках да я ваксинирам, тъй като Учителят не препоръчваше ваксинациите и инжекциите. Отидох с нея да питам Учителя какво да правя. Ако не я ваксинираме глобата беше голяма. Учителят ми каза: „Рекох, не я ваксинирай, а за глобата ще се нареди“. И тъй направих както ми каза Учителят. Не ваксинирах дъщеря си Величка и след това не получихме и никаква глоба. Един ден Крум срещнал в града Георги, сестриния си син. Той работеше в общината и му казал на Крум: „Ти знаеш ли какво направих, вуйчо? При мене имаше една заповед да те глобят с 400 лв., защото не си ваксинирал дъщеря си, но аз скъсах и унищожих заповедта“.
към текста >>

Не ваксинирах дъщеря си Величка и след това не получихме и никаква глоба.
Но аз не исках да я ваксинирам, тъй като Учителят не препоръчваше ваксинациите и инжекциите. Отидох с нея да питам Учителя какво да правя. Ако не я ваксинираме глобата беше голяма. Учителят ми каза: „Рекох, не я ваксинирай, а за глобата ще се нареди“. И тъй направих както ми каза Учителят. Не ваксинирах дъщеря си Величка и след това не получихме и никаква глоба. Един ден Крум срещнал в града Георги, сестриния си син. Той работеше в общината и му казал на Крум: „Ти знаеш ли какво направих, вуйчо? При мене имаше една заповед да те глобят с 400 лв., защото не си ваксинирал дъщеря си, но аз скъсах и унищожих заповедта“. Тогава Крум разбрал думите на Учителя: „Не ваксинирайте детето, а за глобата, ще се нареди“.
към текста >>

Тогава Крум разбрал думите на Учителя: „Не ваксинирайте детето, а за глобата, ще се нареди“.
И тъй направих както ми каза Учителят. Не ваксинирах дъщеря си Величка и след това не получихме и никаква глоба. Един ден Крум срещнал в града Георги, сестриния си син. Той работеше в общината и му казал на Крум: „Ти знаеш ли какво направих, вуйчо? При мене имаше една заповед да те глобят с 400 лв., защото не си ваксинирал дъщеря си, но аз скъсах и унищожих заповедта“. Тогава Крум разбрал думите на Учителя: „Не ваксинирайте детето, а за глобата, ще се нареди“.
към текста >>

11. 12. Глобата

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

12. ГЛОБАТА По ония времена размирни на политически борби и убийства властта е наредила всеки български гражданин да има своя лична карта издадена от полицията, с която да се удостовери личността му.
12. ГЛОБАТА По ония времена размирни на политически борби и убийства властта е наредила всеки български гражданин да има своя лична карта издадена от полицията, с която да се удостовери личността му. Днес това е напълно нормално, но тогава нещата са били другояче и е било мярка за ограничение на свободата. Много пъти полицията посреща приятелите, които отиват при Учителя и търсят легитимация за проверка на личността им. Отначало Учителят също не е имал лична карта. Пресрещнали го полицаите и Му поискали личната карта, но Той казал, че такава няма. Докладвали на началника на полицията и той дал нареждане г-н Дънов да плати глоба и то голяма, та друг път да се научи да се подчинявана реда и законите на държавата.
към текста >>

Докладвали на началника на полицията и той дал нареждане г-н Дънов да плати глоба и то голяма, та друг път да се научи да се подчинявана реда и законите на държавата.
12. ГЛОБАТА По ония времена размирни на политически борби и убийства властта е наредила всеки български гражданин да има своя лична карта издадена от полицията, с която да се удостовери личността му. Днес това е напълно нормално, но тогава нещата са били другояче и е било мярка за ограничение на свободата. Много пъти полицията посреща приятелите, които отиват при Учителя и търсят легитимация за проверка на личността им. Отначало Учителят също не е имал лична карта. Пресрещнали го полицаите и Му поискали личната карта, но Той казал, че такава няма. Докладвали на началника на полицията и той дал нареждане г-н Дънов да плати глоба и то голяма, та друг път да се научи да се подчинявана реда и законите на държавата. Една сутрин пристига в дома на Юрданка един брат, търси Дънов, за да Му съобщи нещо: „Г-н Дънов, днес платих 25 лв. глоба, че нямате лична карта за удостоверяване на личността Ви.“ А Той му отговорил: „Мен Бог ме е изпратил без лична карта на земята, а това, че си платил 25 лв., то българския народ ще плати заради тях 25 милиона репарации след свършване на войната“. И така става, България губи по време на Европейската война и победителите й налагат да плати 25 милиона репарации.
към текста >>

глоба, че нямате лична карта за удостоверяване на личността Ви.“ А Той му отговорил: „Мен Бог ме е изпратил без лична карта на земята, а това, че си платил 25 лв., то българския народ ще плати заради тях 25 милиона репарации след свършване на войната“.
Много пъти полицията посреща приятелите, които отиват при Учителя и търсят легитимация за проверка на личността им. Отначало Учителят също не е имал лична карта. Пресрещнали го полицаите и Му поискали личната карта, но Той казал, че такава няма. Докладвали на началника на полицията и той дал нареждане г-н Дънов да плати глоба и то голяма, та друг път да се научи да се подчинявана реда и законите на държавата. Една сутрин пристига в дома на Юрданка един брат, търси Дънов, за да Му съобщи нещо: „Г-н Дънов, днес платих 25 лв. глоба, че нямате лична карта за удостоверяване на личността Ви.“ А Той му отговорил: „Мен Бог ме е изпратил без лична карта на земята, а това, че си платил 25 лв., то българския народ ще плати заради тях 25 милиона репарации след свършване на войната“. И така става, България губи по време на Европейската война и победителите й налагат да плати 25 милиона репарации.
към текста >>

12. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Платиле25лв. глоба.
В 1914 год. започва Първата световна война. През време на войната Учителят държи беседите си, държи една беседа във военно време без разрешение и тогава Го интернират във Варна, в хотел „Лондон" и се връща в София през 1918 год. Повече от година и нещо прекарва там. Даже са Го глобили. Платиле25лв. глоба. Че е държал беседа без разрешение. В.К.: Какво ще кажете за интернирането Му в хотел „Лондон" и кой се е грижил за него? Е.А.: За Него ли? Някои приятели са ходили и от София са идвали. Приятелите не са Го оставили.
към текста >>

13. СЪДЪРЖАНИЕ

269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г.
Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр.
към текста >>

14. 09 - 195. ОТПЛАТА ИЛИ СЛУЧАЙНОСТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Това бе един вид глоба за мене.
По едно време той каза, че му се загубили инструменти, които бяха негова лична собственост и хвърли съмнение върху мене, като ме караше да призная, че аз съм ги присвоил. Но как да призная, когато не съм. Задето не признавам, той си позволи да ме бие. Тогава, макар и невинен, за да не ме злепоставя пред хората, аз се съгласих да му ги купя. Това ми струваше десет лева. Това бе един вид глоба за мене. След около месец от тая случка стопанството пръска овощните дървета с отрова и пчелите измряха. Когато се потърси отговорност, глобиха агронома и Гено. Агронома глобиха сто лева, а Гено - петдесет. Неговата глоба бе в петорен размер на онова, което той бе взел от мен. След около два месеца го прегази камион и му счупи ръката.
към текста >>

Неговата глоба бе в петорен размер на онова, което той бе взел от мен.
Това ми струваше десет лева. Това бе един вид глоба за мене. След около месец от тая случка стопанството пръска овощните дървета с отрова и пчелите измряха. Когато се потърси отговорност, глобиха агронома и Гено. Агронома глобиха сто лева, а Гено - петдесет. Неговата глоба бе в петорен размер на онова, което той бе взел от мен. След около два месеца го прегази камион и му счупи ръката. Дали не бе същата ръка, с която той ме бе бил? Дали това е случайност, не знам. Разказал: Станко Георгиев, Камено.
към текста >>

15. 09 - 353. ГЛОБАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

353. ГЛОБАТА Преди няколко години една неголяма група бяхме на екскурзия при седемте езера.
353. ГЛОБАТА Преди няколко години една неголяма група бяхме на екскурзия при седемте езера. Станувахме на хижата. Там между другите туристи имаше един младеж, който не бе напълно здрав. Беше сам. Нямаше с кого да общува. В групата ни имаше две девойки - кандидат - студентки за Художествената академия.
към текста >>

Аз платих цялата глоба стократно, за да си науча урока.
Взех пари в заем и купих друг билет. Дълго време след това не можах да намеря причината за тая голяма неприятност - билет, паспорт и пари. Едва след две-три години ми стана ясно защо небето ме глоби. Глоби само мене, защото аз бях най-възрастния и при това ученик на Учителя. Аз не трябваше да вземам никакво участие в тази нечестна сделка. Аз платих цялата глоба стократно, за да си науча урока. Момчето не беше виновно. Вината му беше само предполагаема. То бе болно при това и трябваше да бъдем по-снизходителни. Разказал: брат Георги Събев.
към текста >>

16. 12 - 20. ГОНЕНИЯТА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Значи глобата от 50 лева, за нея той се сети, Рекох: „Няма нищо, недейте си спомня това." И след малко дойде Еленка, и тя се разплака и така.
„Елате с мен." Носим в една кошница 1-2 кг захар, кашкавал, носи и други още работи, каквито е имало, лук, боб, леща, така и 500 лева пари. Ние отиваме у тях и „Добър вечер" - той седнал така. клюмнал и дечицата наоколо. „Къде е Еленка? " - „Ами, Наде, ходи да купи лимони за татко им." Казвам: „Бай Славко, баща ми ви поздравява и от него ви носим една кошница продукти." Дадохме 500-те лева и това, което носим. Значи глобата от 50 лева, за нея той се сети, Рекох: „Няма нищо, недейте си спомня това." И след малко дойде Еленка, и тя се разплака и така. Той се сещаше вече какво е направил. Беше се сменила властта и сега беше никой, без работа. Добре, че не го тикнаха в затвора, както правеха с други бивши. В.К.: Значи глобата от 50 лева се превръща в 500 лева. Дарение. Надка: Такива спомени.
към текста >>

В.К.: Значи глобата от 50 лева се превръща в 500 лева. Дарение.
" - „Ами, Наде, ходи да купи лимони за татко им." Казвам: „Бай Славко, баща ми ви поздравява и от него ви носим една кошница продукти." Дадохме 500-те лева и това, което носим. Значи глобата от 50 лева, за нея той се сети, Рекох: „Няма нищо, недейте си спомня това." И след малко дойде Еленка, и тя се разплака и така. Той се сещаше вече какво е направил. Беше се сменила властта и сега беше никой, без работа. Добре, че не го тикнаха в затвора, както правеха с други бивши. В.К.: Значи глобата от 50 лева се превръща в 500 лева. Дарение. Надка: Такива спомени. Те са малки, дребни спомени, но пълни с живот. Нямаше кой знае какви спомени от живота на баща ми, това беше. В.К,: Как, много спомени има, напротив. Малки, но важни.
към текста >>

17. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Но ще има и глоба.
Не се плашете от нищо. Можем ние да живеем съобразно с този Божествен закон, да изпълним тази притча. Сърце топло; душата свежа; умът светъл и духът крепък, който може всичко да твори. Защо? Защото живее в тази Любов, в която няма никаква измяна. Сега приложете туй правило. Но ще има и глоба. Тъй щото правилото научихте, но и глобата ще дойде. 11. ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВРЕМЕ НА СПЯВКА Трябва да се освободим от всичките неестествени букаи. Като си пусне ръцете надолу, взема магнетическо течение. В очите се вижда само светлината, която човек има, а човекът не се вижда. Дръжте една мисъл, вие сте невидими.
към текста >>

Тъй щото правилото научихте, но и глобата ще дойде. 11.
Можем ние да живеем съобразно с този Божествен закон, да изпълним тази притча. Сърце топло; душата свежа; умът светъл и духът крепък, който може всичко да твори. Защо? Защото живее в тази Любов, в която няма никаква измяна. Сега приложете туй правило. Но ще има и глоба. Тъй щото правилото научихте, но и глобата ще дойде. 11. ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВРЕМЕ НА СПЯВКА Трябва да се освободим от всичките неестествени букаи. Като си пусне ръцете надолу, взема магнетическо течение. В очите се вижда само светлината, която човек има, а човекът не се вижда. Дръжте една мисъл, вие сте невидими. Някога нашите очи не са наши.
към текста >>

18. 32. ДРЪВЧЕТО

Николай Дойнов

Малко след тази случка, когато платих глоба от 360 000 лева, глоба съвсем несправедлива, спомних си преживяното около това дръвче.
Аз останах още там поразен от станалото. След като малко се успокоих, погледнах дръвчетата наоколо и видях, колко голяма нужда имаха те, да им се оформят коронките. Защо този човек, не направи с тях това кастрене, а се спря на тази малка каисийка, която имаше толкова хубава коронка? С тези мисли се разхождах до късно из поляната. Разрешение не намерих. Малко след тази случка, когато платих глоба от 360 000 лева, глоба съвсем несправедлива, спомних си преживяното около това дръвче. После и мен ме окастриха заради това дръвче. Тогава, като търговец на едро, не бях спазил някакъв параграф на законите. Те идваха тогава един след друг. Не бях го спазил и ме глобиха 360 000 лв. А това беше голяма сума, с която можеш да си купиш един апартамент.
към текста >>

19. 50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО

Николай Дойнов

Съдът произнесе оправдателна присъда, като ми наложи някаква незначителна глоба за неправилно водене на търговската книга.
Този път състава на съда беше друг. Едни благородни, интелигентни физиономии, готови да служат на истината и справедливостта. Прокурорът също. Виждаше се, че не се бяха повлияли от някакви правителствени съображения. Още в речта си, прокурорът оттегли обвинението, че има спекула и сериозни нарушения по закона за цени и снабдявания. Съдът произнесе оправдателна присъда, като ми наложи някаква незначителна глоба за неправилно водене на търговската книга. Цялата зала въздъхна с облекчение. Една ведрина, една атмосфера на задоволство заля цялата зала. фабрикантите скочиха и бяха готови те да платят глобата. Настана приятно оживление. Всички искаха да видят и поздравят човека, облечен в особения костюм на широки раета.
към текста >>

фабрикантите скочиха и бяха готови те да платят глобата.
Виждаше се, че не се бяха повлияли от някакви правителствени съображения. Още в речта си, прокурорът оттегли обвинението, че има спекула и сериозни нарушения по закона за цени и снабдявания. Съдът произнесе оправдателна присъда, като ми наложи някаква незначителна глоба за неправилно водене на търговската книга. Цялата зала въздъхна с облекчение. Една ведрина, една атмосфера на задоволство заля цялата зала. фабрикантите скочиха и бяха готови те да платят глобата. Настана приятно оживление. Всички искаха да видят и поздравят човека, облечен в особения костюм на широки раета. Още същият ден бях откаран отново в Търновския затвор. След изплащане на глобата и някои формалности, желязната решетка отново се трясна зад гърба ми и аз тръгнах, но този път към свободата, към простора, към живота. Колко велики неща са те Господи, нещо, които Ти само даваш!
към текста >>

След изплащане на глобата и някои формалности, желязната решетка отново се трясна зад гърба ми и аз тръгнах, но този път към свободата, към простора, към живота.
Една ведрина, една атмосфера на задоволство заля цялата зала. фабрикантите скочиха и бяха готови те да платят глобата. Настана приятно оживление. Всички искаха да видят и поздравят човека, облечен в особения костюм на широки раета. Още същият ден бях откаран отново в Търновския затвор. След изплащане на глобата и някои формалности, желязната решетка отново се трясна зад гърба ми и аз тръгнах, но този път към свободата, към простора, към живота. Колко велики неща са те Господи, нещо, които Ти само даваш! Изправих глава и благодарих на Учителя. В ушите ми ехтяха Неговите думи: „Ще останеш, ти можеш да вършиш работа". Наистина останах, но Господи, дано свърша нещо за твоята слава! Като се прибрах в София, разбира се най-напред се срещнах с Учителя.
към текста >>

20. 51. ОСКУБАН

Николай Дойнов

В началото на 1952 г., органи на Столичният градски народен съвет занимаващи се със стопанския сектор, подтикнати от злобни и завистливи хора, ми конфискуваха намерената ми в склада стока за 22 милиона лева и ми наложиха глоба от два милиона лева.
Своята дейност можах да обясня, на един от първите хора на новата ОФ власт, който добре ме разбра и оцени правилно, както моята дейност, така и на занаятчиите. Не отделих време и внимание за да схвана и погледна по-задълбочено пътя, по който се върви. Мисълта, че върша полезна обществена работа ме беше изцяло завладяла. По-късно се опомних, разбрах, че за тях целта е най-важното, пълна ликвидация на частния сектор. В себе си обаче не намерих сили и оправдание да спра своята дейност, това беше и моята грешка. В началото на 1952 г., органи на Столичният градски народен съвет занимаващи се със стопанския сектор, подтикнати от злобни и завистливи хора, ми конфискуваха намерената ми в склада стока за 22 милиона лева и ми наложиха глоба от два милиона лева. С това бях не само оскубан, но и напълно обезличен и ликвидиран. Защо не разбрах и защо не послушах Учителя, още тогава, да преустановя всяка търговска дейност? В ушите ми звучаха само думите Му: „Не, не, този път ще те оскубят". Наложиха ми глоба равняваща се на 1/5 от заплатата ми и я плащах цели 20 години, дори и като станах пенсионер. Доста яко ме оскубаха.
към текста >>

Наложиха ми глоба равняваща се на 1/5 от заплатата ми и я плащах цели 20 години, дори и като станах пенсионер.
В себе си обаче не намерих сили и оправдание да спра своята дейност, това беше и моята грешка. В началото на 1952 г., органи на Столичният градски народен съвет занимаващи се със стопанския сектор, подтикнати от злобни и завистливи хора, ми конфискуваха намерената ми в склада стока за 22 милиона лева и ми наложиха глоба от два милиона лева. С това бях не само оскубан, но и напълно обезличен и ликвидиран. Защо не разбрах и защо не послушах Учителя, още тогава, да преустановя всяка търговска дейност? В ушите ми звучаха само думите Му: „Не, не, този път ще те оскубят". Наложиха ми глоба равняваща се на 1/5 от заплатата ми и я плащах цели 20 години, дори и като станах пенсионер. Доста яко ме оскубаха. Нямат грешка.
към текста >>

21. 45. „КООПЕРАТИВЕН ЛИСТ НА ГАБРОВСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА Год. VIII, брой 43 (5. III.1941 г.)

Николай Дойнов

Одобряване глобалния бюджет на банката за 1941 г. 3.
VIII, брой 43(5. III.1941 г.) ПОКАНА Съгласно устава на Габровската Популярна банка, кредитно кооперативно сдружение в Габрово, управителният съвет на същата поканва членовете кооператори, които имат постоянното си местожителство в габровската община на XXX - то редовно общо годишно събрание на 16 март 1941 г. 9 часа сутринта, в салона на библиотеката „Априлов Палаузов" - Габрово при следния дневен ред: 1. Отчет на управителния съвет за изтеклата 1940 г.; Доклад на контролния съвет за същата година; Одобрение годишния баланс и сметка „Загуби и печалби" за 1940 г. и Освобождаване от отговорност двата съвета за дейността им през същата година. 2. Одобряване глобалния бюджет на банката за 1941 г. 3. Одобрение: а/ преразходите по бюджета за 1940 г. б/ изразходените през 1940 г. от „Културния фонд" лева 166,000; в/ решението на управителния съвет за членуването на банката в млекарската кооперация „Узана" /протокол N 16/5.03.1939 г./ с 10,000 лв. 4. Определяне максималните кредити от 450,000 на 500,000 лева за индивидуалните членове и от 500,000 на 600,000 лева за колективните членове и даване мандат на управителния съвет да кредитира, под форма на заеми и текущи сметки, членовете в горните размери и с 50% превишение в сконто и дело на полици съгласно устава. 5. Даване мандат на управителния съвет: а/ да изменя и допълва тарифата на банката съобразно условията; б/ да сключва съдебни и извън съдебни спогодби със затруднени банкови длъжници; в/ да изисква от кооператорите да записват дялове, съответни на ползуваните от тях кредити по досегашната таблица; г/ да изпраща делегати на кооперативните конгреси, конференции и др.
към текста >>

22. XIX. КАК ДА СЕ ЗАПАЗИ ЧИСТОТАТА НА ПАНЕВРИТМИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Ако някой промени дори и запетя от творчеството на един писател, поет или музикант, го съдят и плаща голяма глоба, а може да отиде и в затвора.
На този стаж имаше французин - преподавател по философия в училище на Щайнер, имаше и други окултисти. Като им обясних тези неща, че 6-те упражнения Великият Учител ги е дал отначало напред, те се удариха в главата и казаха: „А ние вече 30 години се чудим как така ги е дал назад и не можем да проумеем. Отсега нататък ние започваме само „напред"." Ето ви готови хора, окултисти как разрешават въпроса. Друго, което ще засегна е „Авторското право на Учителя Петър Дънов". Има закон човешки. Ако някой промени дори и запетя от творчеството на един писател, поет или музикант, го съдят и плаща голяма глоба, а може да отиде и в затвора. Ви знаете това. Всеки автор си има „авторско право "и никой няма право и никои няма право да променя. Тук ви говоря как стои човешкият закон, а да не говорим за Божествения. И така, това лято на Рила, за Събора на 19 август, се игра „ПАНЕВРИТМИЯ НА СИМЕОН СИМЕОНОВ" - певец, новодошъл, а не ПАНЕВРИТМИЯ НА ПЕТЪР ДЪНОВ, българин. Не говоря дори за ранга на Учителя - Господар на Вселената.
към текста >>

23. 1925 година

Ходих в Ковачевската прогимназия за удостоверение от пунктовата за оправдание на пътната си глоба.
Земята покрита със сняг, луната, въпреки че имаше облаци, осветяваше земята и мен. Като че невидима сила ме крепеше, та с една радост и лекота пристигнах в Ковачевец. Заварих и Мисирджиев в Ковачевец. Четох беседата 11-а: „Мястото на човека в природата". Сутринта Дядо Ганчо замина за Шумен, по когото изпратих писмо за брата Петко Христов. Ходих в Ковачевската прогимназия за удостоверение от пунктовата за оправдание на пътната си глоба. Говорихме с Господин Денев по християнство и църквата, също и Дъновизма. Като Господин Денев упрекна Дънова, защото бил отцепник от църквата. А аз му казах, както и той сам призна, че не познава Дъновото учение и че то е едно учение, което обхваща всичко хубаво в живота, [че] учението в същината си е чисто от всякакви догми и обреди, и цели и прилага един чист възвишен живот, който ще обнови, ще възроди всичко старо, и то е, което ще върне света от това криво направление, в което е тръгнал, след ония времена, в които хората ще изпитат последствията от своите материалистически упования и теории. 3.ХIII1925] Станах, умих се и направихме наряда със сестра Гена и Марийка. Четох на Библията 5 глави от „Изход" и след закуска отидох на прогимназията.
към текста >>

24. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Противоречието между конкретното човешко съществуване и глобалните държ.-полит.
на БАН (1884). Първите разкази на Г. излизат през 1890 в сп. „Денница". Отразяват впечатленията от Срб.-бълг. война, тревогата от беззащитността на човека пред военните събития и страданията, които понася, без да има вина. Противоречието между конкретното човешко съществуване и глобалните държ.-полит. решения и действия, в които човешкият живот се обезценява, присъства в различни аспекти в цялото творчество на Г. Вниманието му е насочено предимно към селото, в чиито устойчиви форми на живот настъпват драм. промени. Тази тема, нова и актуална, привличаща интереса на бълг. писатели от 90-те г., намира характерни решения в прозата му. Писателят разглежда проблемите на живота през призмата на морала, който е и критерий при анализа на социалните явления.
към текста >>

25. 22. Кои са изменниците на българския народ?

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Аз съм казал, нито 5 пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем.
- Из лекцията „Мисъл и действие" от 15 юни 1922 г., с. 22-25: „В сегашното общество, както тук, в България, се заражда една реакция: вестникарите искат да противодействуват, създават една реакция от една страна; от друга страна, духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение, туй движение да го спрат или най-малко да го опорочат. Ние знаем всичко, което се върши. Тия хора аз зная защо искат това: те искат да отнемат спечелената енергия, те искат да се съсипе туй общество и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но няма да бъде това. Аз съм казал, нито 5 пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем. Ще има плодородие, докато съм аз в България, ще има плодородие, като напусна България, пустиня ще стане като Палестина. И вие, учениците, като напуснат, тъй ще стане. Тъй е писано в един божествен закон: когато един народ пренебрегне великите божествени закони, които са пратени за тях, такъв народ не може да напредне. И вие като ученици на окултната школа ще кажете: „Какво трябва да правим? " Ще бъдете положителни вътре в себе си.
към текста >>

26. V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов

Иван Антонов (1899 г. -1964г.)

Аз ще кажа само като свидетел на тия събития и като представител на това общество, че вярно е, всички направихме и правим грешки, за които ще си платим глобата, според законите на Природата.
- За да си задоволят тщеславието, за да докажат, колко те са умни и прави, за да вгорчат душите на хората, за да покажат, че виждат само грозното. Защото те не могат да виждат красивото, А "красотата ще спаси света" - е казал Ф. Достоевски. Но това е тяхна работа. Нека го правят, щом им харесва. Бог им е дал свобода и аз не мога да им я отнема. Аз ще кажа само като свидетел на тия събития и като представител на това общество, че вярно е, всички направихме и правим грешки, за които ще си платим глобата, според законите на Природата. Но не тия грешки бяха причина за тая съдба. Те само катализираха процесите. Просто това общество $Бяло Братство$ държеше своя изпит пред Бога, както такъв изпит държеше праведникът Йов, описан в Библията. Той нямаше грешки и беше любимец на Бога, Но Бог се съгласи да бъде изпитан от оня адепт, както го нарича Учителят. И Йов си издържа изпита, макар и твърде труден.
към текста >>

27. 5. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ДОЙНОВ

A. Астролозите на Изгрева

Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават.
Силно разтревожена, сестра му Цанка отива при Учителя и го моли да помогне на Николай. Учителят й казва: „Не се безпокой, всичко ще се нареди добре.” За процеса пресата дава широка гласност. Противниците, конкурентите му се радват, че ще се отърват от него. Няколко дена преди започване на процеса главният прокурор, който е изготвил обвинителният акт, си заминава от този свят. Делото се прехвърля в Сливенския съд, където е подведено по съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Учителят го спасява от явна кармична смърт. Освен (Слънце опозиция Плутон), за който аспект говорих, Николай има (Уран съвпад, паралел Слънце); (Уран опозиция, паралел Нептун) - (Уран опозиция Плутон). Аз засегнах аспекта . (Уран опозиция, паралел Нептун) показва скрити потайни влияния в живота на Дойнов с цел да минират доброто му име и да го изложат на публичен скандал и немилост в обществото. Ще обича пътешествията и проучванията на природата, но ще постигне целта си с много трудности.
към текста >>

28. Светозар Няголов

I. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа

Той е осъден на смърт, изземване на личното му имущество и глоба от 5 млн, лева.
Срещата става в 0 часа и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си, и да не идва повече на земята. Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят. Ако остане още да живее, ще трябва дълго време да се преражда, за да плати кармата си. На 1.02.1945 г. е произнесена присъдата срещу регентите: Кирил Преславски, Богдан Филов, генерал Михов и други 104 души, между които и Любомир Лулчев. Той е осъден на смърт, изземване на личното му имущество и глоба от 5 млн, лева. През нощта на 1 срещу 2 февруари извеждат осъдените. В коридора на съдебната папата шестима от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: „Кръв за кръв, живот за живот. Ти ни спаси живота и ние ще спасим сега твоя. Имаме готови 3 коли, с които можем да те закараме където пожелаеш.” Лулчев отговаря: „Моят Учител ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня Неговата воля.” Той единствен пред разстрела говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент. Брат Лулчев под влиянието на Скорпион мина през стотици страдания, мъчнотии и опасности, позна Бога, Учителя и изпълни волята Му.
към текста >>

29. ÷ 11. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

В МОЕ ИМЕ: Беседа от Учителя, държана на 29.ІХ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 242 ÷ 245, 250 ÷ 255.

Запишете си това, и ако след хиляда години не се сбъднат думите ми, готов съм да платя глоба от десет милиона лева.
Великото Божествено войнство слиза отгоре, пръсва се между всички народи - германци, французи, руси, англичани, италианци, българи, сърби, всички заедно пеят: „Мирът иде вече! Всички сме братя.” Христос казва: „И Аз съм сред тях.” Той е възседнал бял кон, с бяло знаме в ръка, и казва: „Дето са двама или трима, събрани в Мое Име, там съм и Аз.” Бог иде на земята. Който не вярва, ще го провери. След десет Божествени години, т. е. след хиляда човешки години, това ще се сбъдне. Запишете си това, и ако след хиляда години не се сбъднат думите ми, готов съм да платя глоба от десет милиона лева. Тогава ще бъдете красиви, ще се прегърнем и целунем със свето целование. (стр. 255) Днес България има нужда от герои на фронта срещу злото, които да проявяват търпение. Носете тази мисъл навсякъде. Помнете: няма зло за България. Българският народ ще се повдигне.
към текста >>

30. II. УКАЗ № 22 ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА НАРОДЕН СЪД

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Наказват се с временен или доживотен строг тъмничен затвор или със смърт и глоба до пет милиона лева: 2.1.
47 от Конституцията е приет следният НАРЕДБА-ЗАКОН за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Член 1. Учредява се Народен съд за съдене извършителите на престъпни деяния, предвидени в този закон: а) министри от правителствата през времето от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г; б) народни представители от XXV Обикновено народно събрание и в) други граждански или военни лица. Член 2. Наказват се с временен или доживотен строг тъмничен затвор или със смърт и глоба до пет милиона лева: 2.1. Лицата, които след 1 януари 1941 г. са изложили сигурността на държавата или са поставили народните интереси в опасност, било като са сключили международни договори с воюващи държави, било като са взели решение да обявят война и да водят война. 2.2. Ръководните лица, които след 22 юни 1941 г. са заповядали действия, нарушаващи обявения неутралитет към Съюза на съветските социалистически републики и с това са отегчили международното положение на България. 2.3. Ръководните лица, които във връзка с обявяването и воденето на война с Англия и Североамериканските съединени щати не са изпълнили своето служебно задължение, като не са взели надлежни и своевременни мерки за предпазване на народа и държавата от морално и материално увреждане. 2.4.
към текста >>

Който не изпълни задължението по предходния член и даде непълни или неверни данни, се наказва от общите съдилища със строг тъмничен затвор и глоба до един милион лева.
Наследниците на лицата, които се визират в чл. 4, ал. III от настоящия закон, са длъжни да декларират пред народния обвинител имуществата на починалия в петнадесетдневен срок от поканата. Трети лица, които притежават на свое име и държат на каквото и да било основание имущества на привлечени под отговорност по този закон лица, са длъжни да ги декларират пред народния обвинител в седемдневен срок от обнародването в Държавен вестник на съобщението за това. Член 13. Който не изпълни задължението по предходния член и даде непълни или неверни данни, се наказва от общите съдилища със строг тъмничен затвор и глоба до един милион лева. Укритите имущества се конфискуват. Член 14. Всички отчуждения и учредявания на вещни права върху имуществата на осъдените по този закон лица, извършени след 1 юни 1944 г, са нищожни по право спрямо държавата. Член 15. До доказване на противното, считат се собственост на обвиняемия прехвърлените имоти след 1 януари 1941 г.
към текста >>

31. VIII. ПРИСЪДА НА НАРОДНИЯ СЪД ОТ 1 ФЕВРУАРИ 1945 Г.

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

ги осъжда на смърт, както и да заплатят в полза на държавното съкровище по 5 милиона (5 000 000) лева глоба, като присъжда в полза на същото съкровище целия им имот с лишение от правата по чл.
- чл. 2, точка 1, 2, 3, 6, 7 и 10 за всички, а за Иван Иванов Багрянов, Първан Драганов, д-р Александър Станишев, д-р Александър Сталийски и Борис Колчев без п. 10 от с. з. и чл. 4 с. з. ги осъжда на смърт, както и да заплатят в полза на държавното съкровище по 5 милиона (5 000 000) лева глоба, като присъжда в полза на същото съкровище целия им имот с лишение от правата по чл. 30 от Наказателния закон. II. Признава подсъдимите: проф. Михаил Петров Арнаудов от гр. Русе, 66-годишен, бивш министър на народното просвещение от 1 юни до 2 септември 1944 г.; Руси Стефанов Русев от гр. Котел, 48-годишен, бивш министър на правосъдието и на земеделието и на държавните имоти от 1 юни до 2 септември 1944 г.; Христо Василев Вълев от с.
към текста >>

за виновни, че са извършили гореказаните престъпни деяния, вследствие на което ги осъжда: първите двама - на доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 3 милиона (3 000 000) лева в полза на държавното съкровище и в полза на същото съкровище присъжда целия им имот, а вторите двама да изтърпят по 15 (петнадесет) строг тъмничен затвор, да заплатят на държавното съкровище по 1 000 000 (един милион) лева глоба като присъжда в полза на същото съкровище целия им имот.
Признава подсъдимите: проф. Михаил Петров Арнаудов от гр. Русе, 66-годишен, бивш министър на народното просвещение от 1 юни до 2 септември 1944 г.; Руси Стефанов Русев от гр. Котел, 48-годишен, бивш министър на правосъдието и на земеделието и на държавните имоти от 1 юни до 2 септември 1944 г.; Христо Василев Вълев от с. Габарево, Казанлъшка околия, 52- годишен, бивш министър на търговията, промишлеността и труда от 1 юни до 2 септември 1944 г. за виновни, че са извършили гореказаните престъпни деяния, вследствие на което ги осъжда: първите двама - на доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 3 милиона (3 000 000) лева в полза на държавното съкровище и в полза на същото съкровище присъжда целия им имот, а вторите двама да изтърпят по 15 (петнадесет) строг тъмничен затвор, да заплатят на държавното съкровище по 1 000 000 (един милион) лева глоба като присъжда в полза на същото съкровище целия им имот. С лишени от правата по чл. 30 от НЗ за първите двама завинаги, а за вторите двама по за 20 (двадесет) години откак присъдата може да бъде турена в изпълнение. ІІІ. Признава подсъдимите: Йордан Атанасов [Анастасов? ] Севов от гр. Търговище, 53- годишен; Любомир Христов Лулчев от гр.
към текста >>

4 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците и пр., ги осъжда на смърт и глоба в полза на държавното съкровище по 5 милиона (5 000 000) лева, първите осем души, като присъжда на същото съкровище и целия им имот с лишения завинаги от права по чл.
София, 34-годишен и Станислав Александров Балан от гр. София, 47-годишен; за виновни като съветници на покойния цар и на регентите в разни времена от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г,; със своите действия, писания, разговори, съвети са допринесли дейно и съществено за излагане сигурността на държавата и да бъдат сключени международни договори с воюващи държави, да бъде нарушаван обявеният неутралитет към СССР, да бъде обявена война на Англия и Съединените американски щати, да бъдат изпращани войски в Югославия и Гърция, да бъдат извършвани убийства и да бъдат гонени евреите и въобще да се води прогерманска политика, поради което и на основание чл. 2, п. 10 и чл. 4 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците и пр., ги осъжда на смърт и глоба в полза на държавното съкровище по 5 милиона (5 000 000) лева, първите осем души, като присъжда на същото съкровище и целия им имот с лишения завинаги от права по чл. 30 от Наказателния закон, а последните двама - да изтърпят доживотен строг тъмничен затвор, да заплатят на казаното съкровище по 3 милиона лева (3 000 000) глоба, като присъжда на държавното съкровище целия им имот и ги лишава завинаги от правата по чл. 30 от НЗ откак присъдата може да бъде турена в изпълнение. IV.Признава подсъдимите: Константин Владов Муравиев от гр. Пазарджик, 51-годишен; Вергил Димов Вергилов от с. Светлен, Поповска околия, 43-годишен, първият - министър- председател и министър на външните работи и изповеданията, а вторият-министър на вътрешните работи и народното здраве и управляващ Министерството на железниците; Никола Стойчев Мушанов от гр.
към текста >>

30 от Наказателния закон, а последните двама - да изтърпят доживотен строг тъмничен затвор, да заплатят на казаното съкровище по 3 милиона лева (3 000 000) глоба, като присъжда на държавното съкровище целия им имот и ги лишава завинаги от правата по чл.
София, 47-годишен; за виновни като съветници на покойния цар и на регентите в разни времена от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г,; със своите действия, писания, разговори, съвети са допринесли дейно и съществено за излагане сигурността на държавата и да бъдат сключени международни договори с воюващи държави, да бъде нарушаван обявеният неутралитет към СССР, да бъде обявена война на Англия и Съединените американски щати, да бъдат изпращани войски в Югославия и Гърция, да бъдат извършвани убийства и да бъдат гонени евреите и въобще да се води прогерманска политика, поради което и на основание чл. 2, п. 10 и чл. 4 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците и пр., ги осъжда на смърт и глоба в полза на държавното съкровище по 5 милиона (5 000 000) лева, първите осем души, като присъжда на същото съкровище и целия им имот с лишения завинаги от права по чл. 30 от Наказателния закон, а последните двама - да изтърпят доживотен строг тъмничен затвор, да заплатят на казаното съкровище по 3 милиона лева (3 000 000) глоба, като присъжда на държавното съкровище целия им имот и ги лишава завинаги от правата по чл. 30 от НЗ откак присъдата може да бъде турена в изпълнение. IV.Признава подсъдимите: Константин Владов Муравиев от гр. Пазарджик, 51-годишен; Вергил Димов Вергилов от с. Светлен, Поповска околия, 43-годишен, първият - министър- председател и министър на външните работи и изповеданията, а вторият-министър на вътрешните работи и народното здраве и управляващ Министерството на железниците; Никола Стойчев Мушанов от гр. Дряново, 72-годишен, бивш министър без портфейл; Димитър Любомиров Гичев от гр.
към текста >>

Присъжда в полза на държавното съкровище на първите двама целия им имот, като завинаги в полза на същото съкровище и глоба от три милиона (3 000 000 лева). V.
30 от Наказателния закон завинаги; вторите трима - да изтърпят по една година строг тъмничен затвор, с лишения от права по чл. 30 от Наказателния закон за две години; а останалите четирима във връзка с чл. 61 от Наказателния закон да изтърпят по една година тъмничен затвор, с лишение от права по чл. 30 от Наказателния закон по една година, откак присъдата може да бъде турена в изпълнение, като изпълняването на наказанието отлага съгласно чл. 1 от Закона за условното осъждане. Присъжда в полза на държавното съкровище на първите двама целия им имот, като завинаги в полза на същото съкровище и глоба от три милиона (3 000 000 лева). V. Признава починалите подсъдими: Иван Попов, бивш министър на външните работи и изповеданията от 1 януари 1941 г. до 11 април 1942 г.; инж. Васил Минков Радославов, бивш министър на железниците, пощите и телеграфите от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г.; и Славейко Василев, бивш министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството от 12 юни до 2 септември 1944 г., и като народен представител от XXV Обикновено народно събрание, за виновни, че са извършили престъпленията, казани в чл, 2, п. 1, 2, 3, 6, 7 и 10 от Наредба-закон за съдене от Народния съд виновниците и пр., а за последния без п.
към текста >>

32. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

И Той е излязъл на балкона и казал: „Да не се ваксинира детето, а за глобата ще се нареди.” Този случай ви го разказах вече.
Но вече почти ги няма, И Светозар е един от последните, който е бил физически край Учителя. И след него - сме ние, които бяхме малки деца тогава и малко си Го спомняме! Родена в 1941 г., аз бях на 3,5 години, когато Той си замина, и това го помня съвсем ясно! Но само това за Него! Още бебе, моите родители са ме завели при Него, за да го питат за ваксинацията ми, която е била задължителна. И Той е излязъл на балкона и казал: „Да не се ваксинира детето, а за глобата ще се нареди.” Този случай ви го разказах вече. И като по чудо, като пристига заповедта с глобата в пощата, този, който е работил там, е бил наш роднина - Георги. И видял глоба за Крум Няголов. „Та това е вуйчо ми” - рекъл той. И хвърлил глобата. Така се сбъдват думите на Учителя.
към текста >>

И като по чудо, като пристига заповедта с глобата в пощата, този, който е работил там, е бил наш роднина - Георги.
И след него - сме ние, които бяхме малки деца тогава и малко си Го спомняме! Родена в 1941 г., аз бях на 3,5 години, когато Той си замина, и това го помня съвсем ясно! Но само това за Него! Още бебе, моите родители са ме завели при Него, за да го питат за ваксинацията ми, която е била задължителна. И Той е излязъл на балкона и казал: „Да не се ваксинира детето, а за глобата ще се нареди.” Този случай ви го разказах вече. И като по чудо, като пристига заповедта с глобата в пощата, този, който е работил там, е бил наш роднина - Георги. И видял глоба за Крум Няголов. „Та това е вуйчо ми” - рекъл той. И хвърлил глобата. Така се сбъдват думите на Учителя. Да не плащат глоба моите родители, които са били много бедни по това време.
към текста >>

И видял глоба за Крум Няголов.
Родена в 1941 г., аз бях на 3,5 години, когато Той си замина, и това го помня съвсем ясно! Но само това за Него! Още бебе, моите родители са ме завели при Него, за да го питат за ваксинацията ми, която е била задължителна. И Той е излязъл на балкона и казал: „Да не се ваксинира детето, а за глобата ще се нареди.” Този случай ви го разказах вече. И като по чудо, като пристига заповедта с глобата в пощата, този, който е работил там, е бил наш роднина - Георги. И видял глоба за Крум Няголов. „Та това е вуйчо ми” - рекъл той. И хвърлил глобата. Така се сбъдват думите на Учителя. Да не плащат глоба моите родители, които са били много бедни по това време. Думата на Великия Учител е закон.
към текста >>

И хвърлил глобата.
Още бебе, моите родители са ме завели при Него, за да го питат за ваксинацията ми, която е била задължителна. И Той е излязъл на балкона и казал: „Да не се ваксинира детето, а за глобата ще се нареди.” Този случай ви го разказах вече. И като по чудо, като пристига заповедта с глобата в пощата, този, който е работил там, е бил наш роднина - Георги. И видял глоба за Крум Няголов. „Та това е вуйчо ми” - рекъл той. И хвърлил глобата. Така се сбъдват думите на Учителя. Да не плащат глоба моите родители, които са били много бедни по това време. Думата на Великия Учител е закон. И аз Му благодаря. Та, Светозар не е нито „маг”, нито „светия”.
към текста >>

Да не плащат глоба моите родители, които са били много бедни по това време.
И като по чудо, като пристига заповедта с глобата в пощата, този, който е работил там, е бил наш роднина - Георги. И видял глоба за Крум Няголов. „Та това е вуйчо ми” - рекъл той. И хвърлил глобата. Така се сбъдват думите на Учителя. Да не плащат глоба моите родители, които са били много бедни по това време. Думата на Великия Учител е закон. И аз Му благодаря. Та, Светозар не е нито „маг”, нито „светия”. И той си има слабости. Но работи добре, старае се да бъде истински ученик на своя Учител, учи се от грешките си и върви напред, И ако има резултат, то е благодарение на огромната му работа.
към текста >>

33. XV. Величка Няголова Примери из моя живот

Родителите ми са ме завели, още съвсем малко дете, и Той казал: „Не я ваксинирайте, а за глобата ще се нареди!
Бях малка, в отделенията. Влезе лекарката и каза всички деца да приготвят ръката си, на която имат ваксинация против вариола. Изтръпнах от ужас. Аз нямам такава ваксинация! Учителят не е позволил да ме ваксинират. Родителите ми са ме завели, още съвсем малко дете, и Той казал: „Не я ваксинирайте, а за глобата ще се нареди! ” Защото е имало голяма глоба, а моите родители в никакъв случай не са могли да я платят. Но Учителят уредил и този въпрос. По свой си таен и мистериозен начин. Дошла заповед за глоба на Крум Няголов, защото не е ваксинирал детето си. И като по чудо, в пощата работел в този момент наш роднина, Георги.
към текста >>

” Защото е имало голяма глоба, а моите родители в никакъв случай не са могли да я платят.
Влезе лекарката и каза всички деца да приготвят ръката си, на която имат ваксинация против вариола. Изтръпнах от ужас. Аз нямам такава ваксинация! Учителят не е позволил да ме ваксинират. Родителите ми са ме завели, още съвсем малко дете, и Той казал: „Не я ваксинирайте, а за глобата ще се нареди! ” Защото е имало голяма глоба, а моите родители в никакъв случай не са могли да я платят. Но Учителят уредил и този въпрос. По свой си таен и мистериозен начин. Дошла заповед за глоба на Крум Няголов, защото не е ваксинирал детето си. И като по чудо, в пощата работел в този момент наш роднина, Георги. И гледа той: „Глоба!
към текста >>

Дошла заповед за глоба на Крум Няголов, защото не е ваксинирал детето си.
Учителят не е позволил да ме ваксинират. Родителите ми са ме завели, още съвсем малко дете, и Той казал: „Не я ваксинирайте, а за глобата ще се нареди! ” Защото е имало голяма глоба, а моите родители в никакъв случай не са могли да я платят. Но Учителят уредил и този въпрос. По свой си таен и мистериозен начин. Дошла заповед за глоба на Крум Няголов, защото не е ваксинирал детето си. И като по чудо, в пощата работел в този момент наш роднина, Георги. И гледа той: „Глоба! Та това е за вуйчо ми! ” И взима и скъсва листа и го хвърля. И така и глоба не плащат родителите ми.
към текста >>

И гледа той: „Глоба!
” Защото е имало голяма глоба, а моите родители в никакъв случай не са могли да я платят. Но Учителят уредил и този въпрос. По свой си таен и мистериозен начин. Дошла заповед за глоба на Крум Няголов, защото не е ваксинирал детето си. И като по чудо, в пощата работел в този момент наш роднина, Георги. И гледа той: „Глоба! Та това е за вуйчо ми! ” И взима и скъсва листа и го хвърля. И така и глоба не плащат родителите ми. А сега - аз седя с голям вътрешен страх и подготвих ръката си, и мълча. Но призовах силно Учителя да ми помогне.
към текста >>

И така и глоба не плащат родителите ми.
Дошла заповед за глоба на Крум Няголов, защото не е ваксинирал детето си. И като по чудо, в пощата работел в този момент наш роднина, Георги. И гледа той: „Глоба! Та това е за вуйчо ми! ” И взима и скъсва листа и го хвърля. И така и глоба не плащат родителите ми. А сега - аз седя с голям вътрешен страх и подготвих ръката си, и мълча. Но призовах силно Учителя да ми помогне. И стана чудо! Мина лекарката със сестрата, и не разбраха, че аз нямам тази първа ваксинация за вариола. 4. Синът ми Благовест беше на 3 г.
към текста >>

34. 70. Николай Дойнов

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават.
Силно разтревожена, сестра му Цанка отива при Учителя и го моли да помогне на Николай. Учителят и отговаря: „Не се безпокой, всичко ще се нареди добре." За процеса в Търново пресата дава голяма гласност. Николай има доста противници в околията, които се радват, че ще се отърват от него. Няколко дена преди започване на процеса, главният прокурор, който движи всичко и иска смъртното му наказание, си заминава от този свят. Тогава делото е прехвърлено в Сливенския съд, където е подведен под съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Така Учителят го спасява от явна смърт. След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителят го извиква и му подава своя златен джобен часовник, като му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай мушва машинално часовника в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи. Полицията го среща, арестува и го затваря сам в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да стои в него. Три денонощия Николай прекарва в килията и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя.
към текста >>

35. V. Учителят за жените, които ще спасят света

Не съжалявам, че ще платя глоба, но съжалявам, че сте хора на съмнението и ще кажете: Той иска да ни лъже.
Тя ще мине край вас със скъпоценните камъни и ще ви пита: Кой камък ще пипнете? Няма съмнение, че ще пипнете един от лъскавите камъни. Аз ще издам тайната, ще ви кажа кой е камъкът на Любовта, него да пипнете. Ето тайната: Турете ръката си върху най-простия камък - той е камъкът на Любовта. Понеже изнасям тайната, ще ме глобят. Не съжалявам, че ще платя глоба, но съжалявам, че сте хора на съмнението и ще кажете: Той иска да ни лъже. Понеже се съмнявате, глобата ще бъде по-малка. Като дойдете до сандъчето, ще си кажете: Той изпитва ума ни. Не може простият камък да бъде камъкът на Любовта. Който вярва, нека пипне най-простия камък; който не вярва, да пипне най-блестящия камък. Който върви по свой път, ще пипне простия камък; който върви по чужд ум, ще пипне един от лъскавите камъни.
към текста >>

Понеже се съмнявате, глобата ще бъде по-малка.
Няма съмнение, че ще пипнете един от лъскавите камъни. Аз ще издам тайната, ще ви кажа кой е камъкът на Любовта, него да пипнете. Ето тайната: Турете ръката си върху най-простия камък - той е камъкът на Любовта. Понеже изнасям тайната, ще ме глобят. Не съжалявам, че ще платя глоба, но съжалявам, че сте хора на съмнението и ще кажете: Той иска да ни лъже. Понеже се съмнявате, глобата ще бъде по-малка. Като дойдете до сандъчето, ще си кажете: Той изпитва ума ни. Не може простият камък да бъде камъкът на Любовта. Който вярва, нека пипне най-простия камък; който не вярва, да пипне най-блестящия камък. Който върви по свой път, ще пипне простия камък; който върви по чужд ум, ще пипне един от лъскавите камъни. Днес казвам на жените: Внесете в умовете на мъжете си повече светлина .
към текста >>

36. I. В. НА ТИЯ, КОИТО УБИВАТ ПТИЦИТЕ НЕБЕСНИ, НИЕ КАЗВАМЕ БЪДЕТЕ МИЛОСТИВИ КЪМ ТВОРЕНИЯТА БОЖИИ!

Д-р Михаил Стоицев

И заповедта им се изпълнява от селяните, защото хората се страхуват от глобата 500 лева.
I. В. НА ТИЯ, КОИТО УБИВАТ ПТИЦИТЕ НЕБЕСНИ[1], НИЕ КАЗВАМЕ БЪДЕТЕ МИЛОСТИВИ КЪМ ТВОРЕНИЯТА БОЖИИ! Драги читателю, През 1937 г., месец май, се издаде заповед от общинското управление до селяните ни: Да излязат всички селяни от селото ни, навършили 20-годишна възраст, също и учителите заедно с учениците си, по нивите и горите, и всеки от тях да убие по 2 врани или 5 яйца вранешки, като ги представи в управлението под списък поименно. А на ония, които не изпълнят заповедта на управлението, ще бъдат глобявани 500 лева. Защото враните изяждали царевицата и затова те били вредни според тях. И заповедта им се изпълнява от селяните, защото хората се страхуват от глобата 500 лева. Тази света майска неделя, като излезе цяло село по нивите, по дървета и по горите, по гнездата на птиците, и кой каквито птици хване от всички родове, също и яйца от всички родове, се представят в управлението, без да се прави сметка какво се прави. Ази сам отидох в Общинското ни управление и проверих, че общинският стражар Колю Генев напълнил беше половин содено буре с голи малки птици от всички родове, също и яйца пълно, пак от всички родове. Аз там видях, и кукумявки бяха донесли, и казах на общинския стражар: «Да ти дам 5 лева, че да пуснем тая кукумявка, тя поне не знае да яде царевица.» - «Не бива» - отговори стражарят. Този свят ден, неделя, е ден на молитва, а ние сме тръгнали да убиваме птиците от всички родове. Този ден не остана непобутнато гнездо по дърветата.
към текста >>

37. 4.2. ВОЙНАТА 1914-1918 г. И БОЖЕСТВЕНАТА ВОЙНА

В МОЕ ИМЕ: Неделна беседа; 29 септемврий, 1918 г.

Запишете си това, и ако след хиляда години не се сбъднат думите ми, готов съм да платя глоба от десет милиона лева.
[2] Всички сме братя. Христос казва: "И аз съм сред тях." Той е възседнал бял кон, с бяло знаме в ръка и казва: "Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз." Бог иде на земята. Който не вярва, ще го провери. След десет Божествени години, т.е. след хиляда човешки години това ще се сбъдне. Запишете си това, и ако след хиляда години не се сбъднат думите ми, готов съм да платя глоба от десет милиона лева. Тогава ще бъдете красиви, ще се прегърнем и целунем със свято целование... " "..Днес България има нужда от герои на фронта срещу злото, които да проявят търпение. Носете тази мисъл навсякъде. Помнете: няма зло за България. Българският народ ще се повдигне. Бог ще даде на България толкова земя, колкото й е необходима, даже и повече, отколкото очаква.
към текста >>

38. 4.10. ВСЕОБЩАТА ВОЙНА 1914-1918 г.

БЪДЕТЕ РАЗУМНИ: Неделна беседа; 16. IX. 1923 г.

Затварят го, да си плати глобата.
Седне на дюкяна, пийне малко и казва: "Слуша, онзи Иван Стоянов има да дава 15 лева на общината, защо не си е платил данъка? Я го повикайте скоро да си плати! " "Драган Наумов, там не си е направил плета на нивите. Я го повикайте да си плати! " И като го повикат, ако няма да си плати, търтят му един такъв бой, че му пукнат главата. Затварят го, да си плати глобата. Но, като изтрезнеят, казват: "Защо трябваше да го бием? Не направихме добре." И сега, съвременните европейски народи се смеят, но постъпват точно като българите. Като имат да взимат, готови са все със сила да действуват. Питам сега: тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Америка, какво благо донесе на Франция, на Русия? Никакво благо!
към текста >>

39. Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева

И ние си довършихме салона с една глоба от 200 лв.
Когато пък те са свободни и трябва да си попеят и да си пуснат радиото, те ни пречат, Ний на тях пречим и те на нас. Затуй ний решихме да направим тоз пропуск. Решихме ето тука ще им дадем ний една част от нашата сграда, а отпред ще си направим нещо, независимо, и по този начин ще се уреди един спор. И те ще имат къщичка, и ний. Без да им искаме пари." И тогава този човек, който беше контрольор казва: "Другарю архитект, аз ви казвам, че това е точно така Аз, братовчедка ми живее там, знам какви неприятности." И оня, архитекта помълча, помълча и подписа. И ние си довършихме салона с една глоба от 200 лв. тогавашни пари, ний си платихме като нарушение. Това пак беше законово положение, ний довършихме салона, стана много хубав измазахме си го и го осветихме. Поканихме приятели да се радваме и да пеем и да благодарим, че така. Тогава брат Сотиров дойде и държа той откри салона и каза едно нещо, което аз досега не го знаех. Това беше това, че на времето те от 1925-та, 1926-та година те са искали да построят салон, почнали да събират пари, и почнали да се препират защо така ги събирате, други пък викат трябва да се събират, други пък викат ще ги изядете тия пари.
към текста >>

40. 4. Петият час

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Ударът беше единен, глобален.
А Той беше успял да създаде безшумно и скромно едно подобно общество, което непрекъснато работеше за култивиране в себе си тъкмо тези добродетели. Не беше малко това. Отношението, което бе проявено към това общество, накара всички да се стъписат, да огледат създалото се положение и да ревизират становището си за свобода и демокрация, проявени към тях. Имахме чувство, че живеем вън от законите, когато през онова мрачно утро осъмнахме без нашите скъпи библиотеки. Абсолютно нищо не можехме да очакваме от никоя инстанция. Ударът беше единен, глобален. Той щеше да се вдига и слага периодически, неизвестно до кога. На Рила не можехме да летуваме. Паневритмия не можехме да играем - поляна нямахме. Салон, където да се събираме нямахме, на Витоша не можехме също да се събираме и празнуваме нашите празници, свързани с равноденствените дати. Книжнина нямахме, музиката дремеше в чекмеджетата.
към текста >>

41. 97. Трудова задруга „Братство”, трети опит.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Само по едно време получих една малка глоба!
Аз ги приемам, щото там дето ми е жилището, там ми е и книжарницата, вътрешна врата има, приех ги, задържах ги да спят и т.н. Преспаха. Имаха оръжие, оставиха го на мене, щото те предчувстваха, че са заобиколени и аз предчувствах тази работа, че няма да излязат свободно, обаче отивам да ги изпращам до портата сутринта и то веднага излизат полиция. Полицията цяла нощ са вардили там наоколо и веднага ги прибират. Всичко туй за което аз можех множко да загазя, макар че аз почти, просто не ми се е наложило на мене някак си, не съм имал никаква връзка с тях преди туй, просто ми се наложи да се намеся така. Обаче Каракунев не ме извика в Околийския, не ме разпитва, нищо. Само по едно време получих една малка глоба! разбираш ли. Виж как е постъпил тоз човек. Нито дума, нито в полиция! той ме извика така абсолютно думица. Но след, да речем след известно време получих така заповед за една малка глоба, задето съм приел хора.
към текста >>

Но след, да речем след известно време получих така заповед за една малка глоба, задето съм приел хора.
Само по едно време получих една малка глоба! разбираш ли. Виж как е постъпил тоз човек. Нито дума, нито в полиция! той ме извика така абсолютно думица. Но след, да речем след известно време получих така заповед за една малка глоба, задето съм приел хора. външни хора така, ей това беше. И друг един случай много по-важен случай. Бяха дошли да вземат от мене хартия. Аз им дадох много хартия. Верно, че и тогаз не знаех точно, обаче тя стана след туй такава голяма работа, че цялата околия комунистите във връзка с туй ги изловиха и ги биха и ги затвориха и напълниха затворите, защото тъй като аз не ги и познавах тези.
към текста >>

42. 99. Национализация и експроприация. Комуни, кооперации, задруги / Вергилий Кръстев.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

И не зная какво решиха, май ми определиха една малка глоба и даже таз малка глоба кой знае защо не я потърсиха.
Напуснах и после туй дело се разгледа, разбираш ли, ама то беше дело като не така криминално, ами нещо как да кажа, като гражданско или какво значи, не бяха формални съдии, а бяха хора, тези дето ме съдиха в дадения случай, бяха хора мои, тъй да се изразя, мои близки хора и двамата. Сега трети имаше ли, не зная. Единият беше бивш работник при мене, бивш работник обаче сега като комунист, те ги вземат като другарски съд са били те, допълнително нещо беше, аз нямам точно представа. Другата беше дъщеря на един наш брат Иван Гелинов, омъжена за един голям комунист. Наистина и така се проявяваше като комунистка, а пък заседателите и те какво сега там нали, виждат, явявам се пред тях, пък те мои хора тъй да се каже и двамата. И не зная какво решиха, май ми определиха една малка глоба и даже таз малка глоба кой знае защо не я потърсиха. Нито я потърсиха, нито пък аз съм ги потърсил, тъй че не съм платил и глобата, но те и двамата се споразумяха, понеже ме разпитаха. Бъркам ги малко. Хайде да оставим. В.К.: Искам друго да питам. Ти през това време попълвал ли си марки за социално осигуряване в твоята трудова книжка?
към текста >>

Нито я потърсиха, нито пък аз съм ги потърсил, тъй че не съм платил и глобата, но те и двамата се споразумяха, понеже ме разпитаха.
Сега трети имаше ли, не зная. Единият беше бивш работник при мене, бивш работник обаче сега като комунист, те ги вземат като другарски съд са били те, допълнително нещо беше, аз нямам точно представа. Другата беше дъщеря на един наш брат Иван Гелинов, омъжена за един голям комунист. Наистина и така се проявяваше като комунистка, а пък заседателите и те какво сега там нали, виждат, явявам се пред тях, пък те мои хора тъй да се каже и двамата. И не зная какво решиха, май ми определиха една малка глоба и даже таз малка глоба кой знае защо не я потърсиха. Нито я потърсиха, нито пък аз съм ги потърсил, тъй че не съм платил и глобата, но те и двамата се споразумяха, понеже ме разпитаха. Бъркам ги малко. Хайде да оставим. В.К.: Искам друго да питам. Ти през това време попълвал ли си марки за социално осигуряване в твоята трудова книжка? С.К.: Не, никога за мене си, никога за мене си.
към текста >>

43. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

Вергилий Кръстев

Днес говорят за глобализъм.
Единственият начин анархизмът да управлява чрез сила, това е тероризмът. За него няма закон, няма право, няма съд. Целта е да създаде световна империя на анархизма. И тя се създаде след 1990 г. от САЩ. Днес говорят за глобализъм. Не, това е световен империализъм на анархизма. Той преминава през индивидуалният тероризъм, през класовият тероризъм, през държавния тероризъм. Той има много форми: политически, икономически, културен и т.н." Целта е разрушение държавните институции, съществуващи до сега, за да бъдат заместени чрез друга идеология, която да съгради своя империя. И тя е съгражда, като разрушава поотделно и последователно държавните институции на отделните държави, и ги приобщава към себе си по своите неписани правила. България е най-добрият пример за това.
към текста >>

44. 345. Ти имаш добър ръководител в Невидимия свят, който не слушаш

V. Продължение: разказа от първия ден

Инспекторът и двамата чиновници пак ме молиха да призная, работата щяла да мине само с една нищожна глоба, задето съм ги лъгал, а сумата за захарта ще мине като измама за сметка на останалата захар на „Напред”.
Вечерта срещу Нова година дойде инспектора с още двама чиновници от „Напред” и магазинера, който щеше да приеме магазина от мене. Цонко като видя новия магазинер, буквално си прехапа устните, защото си беше мислил, че той ще ме замести. - Както виждаш, и неговия план не успял! В цялата тази работа дявола е имал пръст. - До късно вечерта приключихме продажбите. Инспекторът и двамата чиновници пак ме молиха да призная, работата щяла да мине само с една нищожна глоба, задето съм ги лъгал, а сумата за захарта ще мине като измама за сметка на останалата захар на „Напред”. На никого не се работеше срещу Нова година. Но аз бях горд, рязко заявих: „Милост от никого не искам, ревизия още тази вечер искам! ” - Уволнен си! - заяви още по-рязко инспекторът. - И ще бъдеш предаден на прокурорът, ще бъдеш арестуван без право на гаранция.
към текста >>

45. 26. „Никога не сдобрявай хора. Които се карат и които вършат зло”! (28.08.1942, петък, София - Изгрев)

Това е изключително в Операта, където за 5 минути пишат глоба.
- Заради Вас, Учителю, ще я пея. На тръгване Той каза: - Е, добре, заради Мене, изпей я, но ти изучи и онази, която искаш да я пееш. Като спре войната, ти ще отидеш в странство. Тук не ценят добрите певци. Въпреки, че закъснях с 25 минути за репетицията, пак не ме глобиха. Това е изключително в Операта, където за 5 минути пишат глоба. И каза Христос (Исус): „Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата. Това ви говорих, за да пребъде Моята радост във вас и вашата радост да бъде изпълнена”. Амин! Забележка: След няколко дена върнах цигулката на Учителя.
към текста >>

46. 292. Пробният камък на певицата в „Лучия ди Ламермур”

Веднъж влизам с ботушки на сцената, голямата сцена изотзад, и идва Иван Циклопът и ми вика: „Ша та глоба!
292. ПРОБНИЯТ КАМЪК НА ПЕВИЦАТА В „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР” Л.Т.: А, за да Ви кажа и друго нещо, доказателство за думите на Учителя, че всички оперни сцени и концертни естради са били в дълбоката древност светилища и са изменили своето предназначение. Веднъж влизам с ботушки на сцената, голямата сцена изотзад, и идва Иван Циклопът и ми вика: „Ша та глоба! ” Защо, викам, бе? „Тука е свято място, що влизаш с ботушките? Да събуйш ботушките! ” Когато влезе мъж, той веднага снима шапка, както в храм. Значи някога в... Тия театри и концертни подиуми днес са пред изменили своето предназначение.
към текста >>

Глобяват, а глобата я задържат и от заплатата.
Да събуйш ботушките! ” Когато влезе мъж, той веднага снима шапка, както в храм. Значи някога в... Тия театри и концертни подиуми днес са пред изменили своето предназначение. Те са били светилища и трябва да се върнат към това свято предназначение. Защо глобяват? Глобяват, а глобата я задържат и от заплатата. Имало оттогава това нещо. Милкова-Золотович, няма да я забравя - лична примадона, дадоха ми нейния будоар и нейната вана, нейната кушетка, нейното огледало. Но в „Лучия ди Ламермур”, пета картина, когато пееше арията на полудяването... Тя беше късогледа и носеше винаги очила. Но на сцената ролята не позволява да има очила. В „Отвличане от сарая” Моцарт е турил две колоратурни сопрани едно до друго да пеят.
към текста >>

1.0744769573212