Търсене в текстове за 'Глад'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 173 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава.
" Бащата се усмихна и отминавайки, настави: как щяло да може, нали не е живо? " „Мърда ли", „нали ще го боли", „може ли да яде" – прояви на живота. Живо ли е едно дърво или не, лесно се познава: ако пролет напъпи и се разлисти, ако расте, ако се „движи", живо е; ако не мръдва нищо в него – мъртво е. На земята, движението е един признак на живота – без то да е самия живот. Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни негови спътници и тях ги знае всяко живо същество. Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава. И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество: да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават; да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж. Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота. Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни. Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота, неговата насъщна храна. Това са прости истини, които всеки, който живее, знае.
към текста >>

2. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Детето се ражда гладно и първия негов подтик, движение е желанието да яде.
По-нататък от твоите разсъждения не се интересувам. Ако слушаш гласа ми, ще ти бъде добре, ако не го слушаш ти ще бъдеш нещастен човек". И така, първото нещо, което трябва да дадеш на детето, е да го научим да слуша гласа на истината в себе си. Първото нещо, което трябва да направим, е да дадем на детето да яде от най-хубавата храна и да пие от най-чистия извор. Храната, това е първата необходимост. Детето се ражда гладно и първия негов подтик, движение е желанието да яде. Във физическо отношение хората са разбрали тази естествена нужда и майката най-напред нахранва детето. Същата нужда то изпитва и по отношение на сърцето си. Майката трябва да нахрани и сърцето на своето дете. Но има два вида сърдечна храна. Сегашните майки дават на децата си такава любов, от която те после изпитват най-големите страдания.
към текста >>

3. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Един запряха и убиха в затвор, на другия поднесоха чаша отрова, а третият избяга в пустинята и там умря от глад.
В сърцата и в умовете им зацарува само тя и те решиха да жертвуват живота си за нея. Защото само за такава жертва бе достойна тя. И тръгнаха в три различни страни да разнасят словата на нейната красота. Те учеха, наставляваха, увещаваха................................ Но малцина ги повярваха и последваха, защото бе нощ... Всичко спеше!... ............................................................................................................... Скоро хората се научиха, че са се явили непознати странници да им нарушават сънния покой и злобно се повдигнаха и опълчиха срещу тях. Един запряха и убиха в затвор, на другия поднесоха чаша отрова, а третият избяга в пустинята и там умря от глад. Тя виждаше всичко това и тъга разкъсваше сърцето й. Тъмен облак засени челото й. Тя приведе поглед и дълги ресници в траур го покриха... Над света цареше тъма. И в нея слепешката пълзяха човешки същества, въздигаха храмове на незнайни божества и се лутаха слепи, измамливи сенки. Те се блъскаха в тъмни, тесни пътеки и се избиваха едни други, защото не знаеха широкия друм, който пустееше.
към текста >>

4. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях.
към текста >>

5. *** – Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И тя трябва да се изглади в светла плочка, за да може небесната светлина да грее през нея като през строга геометрична форма.
СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО Други път стана дума за това, как трябва да се ценят преживяванията на земния живот в светлината на духа – и Възвишеният заговори: „Ти трябва да излъскаш своята преживелица, както се излъсква елмаз – в собственият й прах!... Ти трябва да си „обковал" своята преживелица като драгоценен камък. И тя трябва да се изглади в светла плочка, за да може небесната светлина да грее през нея като през строга геометрична форма. Като златар трябва ти опазливо да изковеш „златния пръстен", който ще стане достойна „обкова" на твоята „изгладена" преживелица! Ти сам си свое преживяване! Ти сам си „обкова"! Ти сам си майстор изглеждач и златар на пръстена на твоя живот! Онова, което тъй ще създадеш, дари го на Безграничното!
към текста >>

Като златар трябва ти опазливо да изковеш „златния пръстен", който ще стане достойна „обкова" на твоята „изгладена" преживелица!
СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО Други път стана дума за това, как трябва да се ценят преживяванията на земния живот в светлината на духа – и Възвишеният заговори: „Ти трябва да излъскаш своята преживелица, както се излъсква елмаз – в собственият й прах!... Ти трябва да си „обковал" своята преживелица като драгоценен камък. И тя трябва да се изглади в светла плочка, за да може небесната светлина да грее през нея като през строга геометрична форма. Като златар трябва ти опазливо да изковеш „златния пръстен", който ще стане достойна „обкова" на твоята „изгладена" преживелица! Ти сам си свое преживяване! Ти сам си „обкова"! Ти сам си майстор изглеждач и златар на пръстена на твоя живот! Онова, което тъй ще създадеш, дари го на Безграничното! Сам себе си – подари на Безграничното като драгоценност!..
към текста >>

6. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина.
От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта. „Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога". От години насам той го проповядва в своите беседи, които са и печатани. (Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии). И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина. И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода. Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум.
към текста >>

Мигар гладният чака първом да му докажат, че хлябът е хляб, да направят пред него химически анализ на елементите които съдържа?
А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката. Те не са отвлечени, а живи. И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат. Това което твърдя тук, твърдя го за ония, които искат да опитат и които са сити на дòкази, пустословия и убеждавания. Че живота не се доказва, а се изпитва. Мигар гладният чака първом да му докажат, че хлябът е хляб, да направят пред него химически анализ на елементите които съдържа? Не, той дори трепери да му не умъртвят хляба със своите мъртви анализи, а го изяжда и не след дълго усеща как живота на хляба се прелива в него и започва да работи. Ето, аз не излагам някаква „система", някакви „догми" на това учение. Светът гъмжи от догми и системи. Говоря само за ония дълбоки белези в него, които могат се постигна опитно, кога човек се опита да го заживее. И който иска да го проучи, нека се приближи към него с живо сърце и свой ум, освободен от разни „възгледи" и „системи".
към текста >>

7. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр.
И следователно съзнанието е безсилно да окаже своето въздействие. – Ако по пътя на аналогията отидем по-нататък, ще видим, че подобно на физическите бацили, причинители на различните сегашни болести, съществуват и такива в по-горните светове. Така например френските окултисти: Папюс, Станислав де Уайт и др. говорят за астрални форми, които нападат астралното тяло и причиняват смущения и заболявания, подобни на физическите, разбира се, че изразени като психически, дефекти и недъзи; за да изясним тяхното действие ще приведем следната аналогия: в съвременната медицина съществува закон за тъй наречената диспозиция или предразположение. Според него едно от условията за да може един бацил да окаже своя болезнотворен ефект върху организма, необходимо е в последния да съществува известно предразположение, а именно отслабване на защитните му сили. Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр. Същият закон има отношение и към психическия ни живот. Всички отрицателни мисли, чувства и пр. водят към дисхармония в по-висшите ни тела и като резултат се явяват всички психични болезнени състояния. В това отношение ние ще трябва да погледнем на мислите и чувствата не само като на физиологически процеси или пък една фикция, но като на реални и живи същини, които имат свой живот и свое развитие. Че това е така показва ежедневната ни опитност. Напр.
към текста >>

8. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад.
Да твърди човек, че те са ненужни, ще рече да отрича ползата от листата и цветовете за едно дърво, което е дало вече своя плод. Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания. Те окапват като сухи листи и стават тор в почвата на човешкото съзнание, за да остане семето, плода, а в това семе е събран опитът на години живот. Живото познание – това са сенки. Обикновеното познание е само сенки. Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад. Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания. Поменете пред гладния думата хляб и цялото му същество ще дойде в жив трепет. Може човек да не знае що е всъщност глада като физиологически или психически процес – нима науката след толкова изследвания знае нещо положително – ала той го преживява. Всяко живо познание се преживява. И докато духовните истини, за които ние днес само спекулираме, не станат тъй реални като глада, жаждата, те не са още живи зарад нас.
към текста >>

Поменете пред гладния думата хляб и цялото му същество ще дойде в жив трепет.
Те окапват като сухи листи и стават тор в почвата на човешкото съзнание, за да остане семето, плода, а в това семе е събран опитът на години живот. Живото познание – това са сенки. Обикновеното познание е само сенки. Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад. Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания. Поменете пред гладния думата хляб и цялото му същество ще дойде в жив трепет. Може човек да не знае що е всъщност глада като физиологически или психически процес – нима науката след толкова изследвания знае нещо положително – ала той го преживява. Всяко живо познание се преживява. И докато духовните истини, за които ние днес само спекулираме, не станат тъй реални като глада, жаждата, те не са още живи зарад нас. Вземете, запример, думата истина. Колко разнообразни схващания за това „понятие".
към текста >>

Може човек да не знае що е всъщност глада като физиологически или психически процес – нима науката след толкова изследвания знае нещо положително – ала той го преживява.
Живото познание – това са сенки. Обикновеното познание е само сенки. Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад. Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания. Поменете пред гладния думата хляб и цялото му същество ще дойде в жив трепет. Може човек да не знае що е всъщност глада като физиологически или психически процес – нима науката след толкова изследвания знае нещо положително – ала той го преживява. Всяко живо познание се преживява. И докато духовните истини, за които ние днес само спекулираме, не станат тъй реални като глада, жаждата, те не са още живи зарад нас. Вземете, запример, думата истина. Колко разнообразни схващания за това „понятие". Тя е още всъщност за човека само едно понятие.
към текста >>

И докато духовните истини, за които ние днес само спекулираме, не станат тъй реални като глада, жаждата, те не са още живи зарад нас.
Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад. Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания. Поменете пред гладния думата хляб и цялото му същество ще дойде в жив трепет. Може човек да не знае що е всъщност глада като физиологически или психически процес – нима науката след толкова изследвания знае нещо положително – ала той го преживява. Всяко живо познание се преживява. И докато духовните истини, за които ние днес само спекулираме, не станат тъй реални като глада, жаждата, те не са още живи зарад нас. Вземете, запример, думата истина. Колко разнообразни схващания за това „понятие". Тя е още всъщност за човека само едно понятие. Не че човек не знае истината – ала той е пообъркал пътя за нейното постигане. Истината не е вън, а вътре в него.
към текста >>

9. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство.
Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си? Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце. А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство. Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа!
към текста >>

10. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек.
II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека. Въпросът е важен не само от научна гледна точка, но представлява съществена част и за окултните проучвания. Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот. Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право.
към текста >>

За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа.
Въпросът е важен не само от научна гледна точка, но представлява съществена част и за окултните проучвания. Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот. Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право. Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня.
към текста >>

И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен.
Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот. Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право. Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня. Всички живи същества се хранят.
към текста >>

И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен.
Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право. Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня. Всички живи същества се хранят. За животните, обаче, храната е цел, а за човека – тя е средство за постигане на всички други цели, поставени в живота.
към текста >>

Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня.
За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право. Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня. Всички живи същества се хранят. За животните, обаче, храната е цел, а за човека – тя е средство за постигане на всички други цели, поставени в живота. Но това средство не е добре проучено още. Знае се, че за храната са писали още древните учени, за нея пишат и днес много учени: химици, биолози, философи. Но фактът, че за нея още се пише, още се спори, говори много ясно, че въпросът далеч не е изучен изчерпателно.
към текста >>

11. ВЕСТИ Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА І Животът ми беше сън и пътят ми беше тъпа тъга, както на всички обикновени хора, когато бях между тях. И аз помня колко печален е животът там. Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия. Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си. – Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми.
към текста >>

12. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Разказът на потока остави у мене неизгладимо впечатление и аз се удивлявах пред величието на всеобщия живот.
Още по-рано не е имало и живи твари, нито билки, но животът е туптял. Нима най-малките частици не се крепят една о друга от живота? Не животът ли ги нарежда в бистри кристали, не той ли движи слънцата и звездите? – Жива е вселената и нейното незнайно, гигантско сърце не ще пресекне на тупти... ” И звънливият глас на потока се изгуби в далечината. Аз, мирният пътник, пих една глътка от потока, който е вечен, разведрих лицето си с шепа вода и отново поех пътя си. Разказът на потока остави у мене неизгладимо впечатление и аз се удивлявах пред величието на всеобщия живот. Нощта също търсеше входовете на подземното царство измежду пукнатините на канарите. Слаба руменина предвестяваше зората.
към текста >>

13. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ветрове отнесоха облаците и небето чака да спре играта, за да огледа в гладката повърхност своята лазурна усмивка.
Рев от дън земя донася сякаш всяка пенеста вълна; като разярен звяр се мята мощната му гръд. Затихват ветровете, гривести талази още дишат заморени, като след дълга битка и бавно една след друга се простират на брега. Душата тръпне мълчешком. Синкаво-зеленото море затихва. Отминава бурята. Ветрове отнесоха облаците и небето чака да спре играта, за да огледа в гладката повърхност своята лазурна усмивка. Зачева буря в другото море. Като от вдън вселената донасят рев една след друга заморени вълни. Като ранен гигант рее и мята се безкрайното море и трясък на мълния прерязва оловното небе. Дали не е усещал някой бурята в морето на душата си? Колцина сте вие, на които се не свива мръщина на челото през тая буря.
към текста >>

И с бурите ви призовавам и с гладкия, немръдващ огледален блясък".
„Преди да ме сътвори ръката на вечният, душата ти беше сътворена и заради нея. като из майчинска утроба се родиха водите и земната твърд. Ти беше там, защото Господарят на света те не откъсна от себе си в Свойто творчество. Той сам остана да живее в теб, но остава ти една гатанка – сам да Го откриеш. Колко пъти ви подсещам да погледнете в себе си. И с бурите ви призовавам и с гладкия, немръдващ огледален блясък". Той седи на безлюдния бряг и чака. Морето, кой го е слушал да разказва нескончаемо сказание в късна бурна нощ, кому е пропъждал тревожно сънят страшния му рев! * * * III. БИСЕРНИЯТ ДАР Човек си има малка, скришна стаичка в душата, където никога не наднича чужди взор. В нея даже сам едва ли можеш да живееш всякога.
към текста >>

14. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Изпрати ми сега, Господи, ожаднели и огладнели пътници, защото моите бликащи струи очакват жадни устни и натегналите вейки копнеят по ръце, които да ги облекчат от благото им бреме.
Една заран той се изправи пред изгрева и застана да поеме първият лъч на слънцето. „Господи, ти ме вдъхнови на подвиг и пожела да ме направиш оазис в пустинята. И ето ме сега: извор на жива вода всред тия самотни пясъци. И ето ме сега: плодно дърво в оазис. По моите вейки тегнат плодове, узрели на твоето живо слънце. Изпрати ми сега, Господи, ожаднели и огладнели пътници, защото моите бликащи струи очакват жадни устни и натегналите вейки копнеят по ръце, които да ги облекчат от благото им бреме. Ти ми повели да потъна дълбоко в пустинята и да бликна като извор издълбоко. Ти повели да пусна дълбоки корени в пустинята и да израсна като плодно дърво. Такава 6е волята Ти – да бъда оазис в пустинята. Изпрати ми сега, Господи, изгладнели и ожаднели пътници! Така се молеше светията, а небето отвори клепки и божието око изгря ¬светло и лъчезарно.
към текста >>

Изпрати ми сега, Господи, изгладнели и ожаднели пътници!
По моите вейки тегнат плодове, узрели на твоето живо слънце. Изпрати ми сега, Господи, ожаднели и огладнели пътници, защото моите бликащи струи очакват жадни устни и натегналите вейки копнеят по ръце, които да ги облекчат от благото им бреме. Ти ми повели да потъна дълбоко в пустинята и да бликна като извор издълбоко. Ти повели да пусна дълбоки корени в пустинята и да израсна като плодно дърво. Такава 6е волята Ти – да бъда оазис в пустинята. Изпрати ми сега, Господи, изгладнели и ожаднели пътници! Така се молеше светията, а небето отвори клепки и божието око изгря ¬светло и лъчезарно. -------------------------------------------------------------------------------------------------- А в това време Александрия още спеше тежкият сън на града и дишаше морно – като човек, който е заспал след късен пир. По неговите улици сгушена се беше притаила вчерашната мълва – шумната мълва, която се разнесе из цяла Александрия. Мълвата за Серафиа – най-прочутата блудница в големия град. „Напуснала своя празничен дворец – най-бляскавия дом.
към текста >>

15. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Едно забележително творение оставено от незапомнени времена от стара някоя цивилизация представлява една грамадна каменна стена с платформа от огромни каменни плочи, добре изгладени и превъзходно съединени.
Днес следи от лемурийския континент са останали само Мадагаскар, Австралия, о.Тасмания и островите на Възнесението. А от някогашните жители на тоя континент чисти раси са останали само австралийските негри, тасманците, които произхождат от седмата подраса на лемурийската раса. А малайците, папуанците, хотентотите и южноиндийските дравиди са представители на едно кръстосване между седмата лемурийска подраса с първите подраси на четвъртата, атлантска раса. Като данни от по-ново време, които сочат с по-голяма положителност за съществуването на Лемурия и изобщо една древна угаснала цивилизация, се считат откритията, направени на остров Истър на около 3700 км от Чили в Тихия океан по посока на Австралия и на 2413 км от най-близкия населен остров. От 1772 г., когато тоя остров е бил открит и до днес, на него се правят непрекъснати археологични изучавания. Едно забележително творение оставено от незапомнени времена от стара някоя цивилизация представлява една грамадна каменна стена с платформа от огромни каменни плочи, добре изгладени и превъзходно съединени. Целият остров е от шуплести скали, а само тая платформа, направена по склоновете на острова, е издялана от масивни скали. Около тая платформа се намират огромни статуи, които я обкръжават, някои от които са вече повредени. Неотдавна от тоя остров се върнаха проф. Максимилиян Браун и Франк Бърнет- археолог и публикуваха своите изследвания. Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”.
към текста >>

16. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Налага се голям подбор на знания и условия, зависещи от нас, за да не се отдалечаваме от прямата цел, да не преминем целта и да се спираме на последствията, които биха се изгладили най-лесно ако се справехме с целта.
Не е ли вярно че ние се нуждаем само от акушер, а не друг вместо нас да ражда. Че целта на Бога не е ли да ни накара да раждаме? Полезна е тази книга и съветът на този човек, който преди всичко ни напътствува как по-лесно сами да открием нещата. А вредна е и крайно вредна е книгата или съветът на този, който казва: „аз заради теб ще мисля, че аз ако еволюирам и се домогвам до тайните на битието, то считай че и ти си постигнал това”. Педагогиката за малките деца е вярна и за големите, че всеки ще се домогне сам до нещата и днешните учители само улесняват, напътствуват децата да навлязат по-лесно в себе си. Налага се голям подбор на знания и условия, зависещи от нас, за да не се отдалечаваме от прямата цел, да не преминем целта и да се спираме на последствията, които биха се изгладили най-лесно ако се справехме с целта. Ще отдадем на акушера внимание като на акушер – не повече. Вътрешната опитност на човеците от древността, кой знае как, почна и днес да се достига и човеците днес разбират езика на човеците в древност, защото издигнаха в култ пробуждане преди всичко на своето лично съзнание. Голямо е вече числото на тези, които са убедени и твърдо вярват, че когато запазят (постигнат) братски отношения към всяко живо разумно същество, тогава те се изменят коренно, получават една особена светлина на съзнанието, която никоя книга и наука не им е давала. Казано на прост език, това съзнание се прояснява в тия моменти, когато се прояви любовта в какво да е най-малко добро. Човечеството несъзнателно или съзнателно се стреми към най-добрата цел, братството.
към текста >>

17. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния пътник.
- Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род". И пак тиха песен житните зрънца напяват и от слънчевата светлина се лишават - засипа ги отгоре черна пръст. Мрак наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред. В тоз момент завеса черна, от тъмни облаци, покри небето, гръм силен се разнесе и светкавици безброй разкъсваха небесната покривка. Задуха тежка настана... Нейде жертва велика се принесе! Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния пътник. Болката на страждущия в света още повече го мори. Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки? " И всяко дихание спря дъха си, дано чуят отзвук на своите молитви жежки! – И чу се Глас тих, едва доловим, кой идваше от дълбоко, де житните зрънца погребаха жестоко. И казваше им: „Изпитвайте Писанията!
към текста >>

18. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато някой каже на гладния „хляб", той пита ли: що е хляб, какви са физичните и химичните му свойства и дали това, което му дават, е наистина хляб.
При такова схващане за нещата, хората имат чисто и просто едно интелектуално, сир. чисто формално отношение към тях. Затова напр. вярата, любовта, истината, надеждата се смятат от мнозина като смътни душевни състояния, които създават само различни мнения и възгледи. Ето защо ние поддържаме, че духовните неща трябва да станат за човека така реални както хляба. Когато някой каже на гладния „хляб", той пита ли: що е хляб, какви са физичните и химичните му свойства и дали това, което му дават, е наистина хляб. Дайте му го само и щом го хапне, той веднага ще познае, че яде хляб, а не камък. Човек, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина? " И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът. За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина. Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското.
към текста >>

19. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

забеляза се, че има известни „сухи и гладни" години, след които идат дъждовни и плодородни.
Сутрин небето е ясно, към обяд се явяват мъгли, след обяд облаци, а надвечер проливен дъжд със светкавици и гръмотевици. На другия ден се повтаря същото. Понеже слънцето в една година минава два пъти над екватора, то и затова там всяка година има две дъждовни и две сухи времена- Там започват дъждовете, когато слънцето се приближава до тропика на Рака и спира, когато се отдалечи. Същото е и с тропика на Козирога. По-нататъшните наблюдения установиха, че изобщо и в климата на разните страни съществува една периодичност. Напр. забеляза се, че има известни „сухи и гладни" години, след които идат дъждовни и плодородни. И интересното е, че се констатира, зависимостта на тия периоди в климата от слънцето и неговите петна. Тия петна се явяват на всеки 11 години и имат особено силно влияние в тропичните места. През 1890 г. биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират метеорологически наблюдения още от края на XVII в. От ред наблюдения над моретата, особено затвореното Каспийско море, над Черното и Балтийско морета, Брюкнер дошъл до заключение, че нивото на тия морета ту се повишава, ту се понижава през време на цялата година и че това изменение в нивото най-вероятно се дължи на количеството на водата, която реките носят и изпаренията.
към текста >>

20. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тая скъпоценност е изгладена от веща ръка и така е надарена, че от ден в ден става все по-красива все по-ценна с хилядите багри, които се преплитат в нея.
Всеки миг Неговото мълчание прорязва нова бразда по наченатата статуя, всеки миг отронва нов отломък от камъка, избран да бъде образ на Неговата мисъл, облечена в безгранична красота! Милиони светове летят като запратени стрели в пространството, безброй реки от светлина се изливат, като гигантски артерии с кръв в тялото на гигантския, великият човек... Но всичко това е сбрано в едно малко, светло камъче като житено зърно. Той седи потънал в своето мълчание. На ръката му свети пръстен. Безкрайно хубав, синкав камък блести на него. Тая скъпоценност е изгладена от веща ръка и така е надарена, че от ден в ден става все по-красива все по-ценна с хилядите багри, които се преплитат в нея. Тоя камък е жив. Из него излизат безброй стрели на светлина и хубостта му се доближава до хубостта на оная зеница, която го гледа с радост. Безмълвен е Вечният! Вътре в тоя камък, когото Той сътвори летят световете. Там сме ние, там светят нашите души, там туптят сърцата ни.
към текста >>

21. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Прозорливото изследване показва, че трябва да се разбират в буквален смисъл думите: хората умират от преяждане, а не от глад.
Чисти, здрави и по възможност пресни и в естествен вид продукти са важно условие за хигиената на храненето. Консервирането и обработката в кухнята разрушава витамините, затова тия операции требва да се ограничат до минимум. Богати на витамини са плодовете, зеленчуците, затова те трябва да станат редовна част на храната. Това се налага още и затуй, че те са напоени непосредно със слънчеви енергии, които носят бодрост на този, що ги приема. Друго едно заблуждение, което носи сума нещастия, е внушението, че трябва да се яде много. Прозорливото изследване показва, че трябва да се разбират в буквален смисъл думите: хората умират от преяждане, а не от глад. Както една претоварена лодка потъва в морето, така и претовареният стомах е изложен на заболяване. Излишната храна е за организма баласт, с който той с мъка се справя. Тя се превръща в отрова, що носи много заболявания. Физиологията ни дава следните числа за денонощния внос на трите типа органична храна: белтъчини - 50 гр., масти - 50 гр., въглехидрати - 400-500 гр. Тия числа са максимални и са дори твърде големи, Към тях се прибавя и онзи баласт от несмилаеми вещества, който ги придружава в естествените продукти и който е нужен за пречистването на храносмилателните органи.
към текста >>

22. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Някои мислят, че това се дължи на това, че насекомите тогава се крият и птицата е принудена да гладува и затова не пее.
През 1894 г. от 63 крякания в 55 случаи имало атмосферни осадъци (83 на сто) и само в 6 случаи, не е имало никакви промени. Според тия данни, Кайгородов счита, че тия крякания на жабите не зависят от атмосферното налягане, което барометърът може да схване. Такава способност имат и някои птици. Горските птици пред дъжд, североизточен вятър или сняг не кряскат. Някои мислят, че това се дължи на това, че насекомите тогава се крият и птицата е принудена да гладува и затова не пее. Но същото явление се наблюдава и със зърноядните птици. После, тук не влияе и студът, защото изолираните птици в кафези със затворени врати стаи и с изобилна храна също престават да пеят и да скачат. Оттук и заключението, че нито студът, нито гладът е, който въздействува на птиците, но някакви други тънки усещания имат те за приближаващата атмосферна промяна. Народът от опитност знае, че петлите са доста точен барометър в това отношение. Така напр.: Ако след дълго дъждовно време почнат да пеят, ще се оправи.
към текста >>

Оттук и заключението, че нито студът, нито гладът е, който въздействува на птиците, но някакви други тънки усещания имат те за приближаващата атмосферна промяна.
Такава способност имат и някои птици. Горските птици пред дъжд, североизточен вятър или сняг не кряскат. Някои мислят, че това се дължи на това, че насекомите тогава се крият и птицата е принудена да гладува и затова не пее. Но същото явление се наблюдава и със зърноядните птици. После, тук не влияе и студът, защото изолираните птици в кафези със затворени врати стаи и с изобилна храна също престават да пеят и да скачат. Оттук и заключението, че нито студът, нито гладът е, който въздействува на птиците, но някакви други тънки усещания имат те за приближаващата атмосферна промяна. Народът от опитност знае, че петлите са доста точен барометър в това отношение. Така напр.: Ако след дълго дъждовно време почнат да пеят, ще се оправи. Ако пеят не в уречен час и пляскат с крилете си - ще вали. Когато пилетата се събират под квачката или на закрито - ще вали. На дъжд е: ако врабците се събират на големи ята по земята, чуруликат или се къпят в пясъка или пръстта.
към текста >>

За по-голяма пълнота, аз ще преведа някои от тях: ранна зима трябва да се очаква, когато на лисицата рано е израсла и се е загладила козината, или заекът от червено сив, рано е избелял.
Така например, неврастениците и психостениците при буря се чувствуват зле. При приближаване на барометричния минимум болните имат силна склонност да се самоубиват. Всички тия примери, които прдставляват една малка част от онова, което може да се събере по въпроса, представляват голям интерес и важен материал за по-нататъшни наблюдения. Дотук разглеждахме явленията, които се случват непосредствено пръв самата атмосферна промяна, или в близко време преди нея. Но изглежда да има известни знаци и за познаване на по-дълговременни атмосферни състояния. За по-голяма пълнота, аз ще преведа някои от тях: ранна зима трябва да се очаква, когато на лисицата рано е израсла и се е загладила козината, или заекът от червено сив, рано е избелял. Лоша зима може да се очаква, ако лалугерите яко запушват дупките си. Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима. Ако шумата на тополите опада по-рано на долните клони, то тогава зима ще има отначало, а ако почнат да опадат откъм върха, тежка зима ще има към края. Ако шумата на гората почне да червенее откъм върха, зимата ще има дълбоки снегове. Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо.
към текста >>

23. Фарисей и митар Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Да умрем от глад.
То е храната на живота, неговия слънчев сок. То не може да се спре. Не може да се отхвърли. Защото е самия живот. Да го отхвърлим, да се отречем от него, ще рече да се обречем на смърт. Да умрем от глад. Защото е храната на света онова, на което ние „ядем плътта и пием кръвта". Новото иде отвсякъде: и отвън и отвътре. То иде чрез всеки слънчев лъч – „От слънцето иде новото". „От слънцето иде нова вълна..." думи на един Учител. Иде и чрез храната, и чрез въздуха, и чрез светлината, и чрез топлината – чрез всички сили, които функционират в органическия свят и го съграждат.
към текста >>

24. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец.
Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност.
към текста >>

25. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато Монархът успокояваше глада си, напущаше салона.
Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност. Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв. След службата, Господарят, заобиколен от пеещите свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии. Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино. Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците. Когато Монархът успокояваше глада си, напущаше салона. Принцовете и свещениците имаха право да ядат от ястията, определени за предшествениците. От стаята за ядене „Господарят" минаваше в салона за аудиенциите, не по-малко голям Там падаха пред него по лицето си най-високите държавни чиновници и най-близките фамилии. После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият съдия и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи. Четенето биваше прекъсвано от религиозна музика и танци, през което време засипваха трона с венци и букети. След аудиенцията негова святост минаваше в страничния кабинет за да поспи малко.
към текста >>

Лъвовете, чакалите и хиените въздишаха от глад и желание за прясна кръв; елените, сърните и зайците със страх оставяха скривалищата си, мечтаейки да запазят своя мизерен живот поне още един ден.
Амон дори не ги забелязваше. И накъдето и да обърнеше фараонът уморените си зеници, навсякъде виждаше все същото. Селяците се молят за почивка и за намаляване на данъците, писарите за увеличаване на данъците за да не се свърши никога работата. Жреците молеха Амон да продължи живота на Рамзес XII и за изтребване на феницианците, които разваляха техните финансови операции. Номароите, управляващи области, викаха към Бога за запазването на феницианците и по-скорошното възкачване на трона на Рамзес XIII, защото той ще тури юзда на абсолютизма на свещениците. Лъвовете, чакалите и хиените въздишаха от глад и желание за прясна кръв; елените, сърните и зайците със страх оставяха скривалищата си, мечтаейки да запазят своя мизерен живот поне още един ден. Опитът обаче им, че също и тази нощ трябваше да изчезнат няколко десятки от тях, за да не умрат хищниците. И така в целия свет царуваше тревога, всеки желаеше това, което изпълваше другите със страх; всеки се молеше за собственото си щастие, не питайки се, дали той не ще повреди на ближния си. Затова техните молитви, ако и да приличаха на сребърни птици, хверчащи към небето, не достигаха целта си. И божествения Амон, до когото не достигаше ничий глас от земята, опрял ръце на коленете си, все повече се задълбочава в съзерцание на собствената си божественост и на земята все по-често царуваше сляпата съдба и случая. Внезапно фараонът чу женски глас: – Немирнико!
към текста >>

Болният забрави за своята болка, сбъркалият в пустинята пътник – за глада, затворника – за веригите.
После тя се вдигна още по-високо, до главата на Бога и запя на него с детски глас. – И за всичко добро, което ти подари на нас, всички да те обичат, както аз. При тези думи Богът, потънал в съзерцание, отвори очи и падна от тях върху света лъч на щастие. От земята до небето зацарува безгранично мълчание; – всяка скръб, всеки страх, всяка несправедливост престана. Съскащата стрела увисна в въздуха, лъвът спря своя скок върху сърната, вдигнатия бастун не падна върху гърба на роба. Болният забрави за своята болка, сбъркалият в пустинята пътник – за глада, затворника – за веригите. Успокои се бурята и спря вълната, готова да потопи кораба. И по цялата земя зацарува такова спокойствие, че слънцето, вече скрито зад хоризонта, наново повдигна своята радиираща глава. Фараонът се съвзе. Той видя пред себе си малка маса, върху нея черен глобус, наблизо – Хаддееца Бероез. – Мер – Амер – Рамзес, – попита свещеника.
към текста >>

26. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ГЛАДЪТ „Ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне" .
ГЛАДЪТ „Ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне" . Всяко нещо се оценява по своите качества: умът – по своето знание; сърцето – по своята добрина; душата по своето благородство; духът – по своята сила. По какво се отличава гладът? Гладът обикновено считат като едно мъчително състояние и всички роптаят против него. Гладът създава велик подтик у човека. Той е остенът, който подтиква хората към дейност.
към текста >>

По какво се отличава гладът?
ГЛАДЪТ „Ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне" . Всяко нещо се оценява по своите качества: умът – по своето знание; сърцето – по своята добрина; душата по своето благородство; духът – по своята сила. По какво се отличава гладът? Гладът обикновено считат като едно мъчително състояние и всички роптаят против него. Гладът създава велик подтик у човека. Той е остенът, който подтиква хората към дейност. Цялата съвременна култура се дължи на глада. Знанието също тъй се дължи на глада.
към текста >>

Гладът обикновено считат като едно мъчително състояние и всички роптаят против него.
ГЛАДЪТ „Ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне" . Всяко нещо се оценява по своите качества: умът – по своето знание; сърцето – по своята добрина; душата по своето благородство; духът – по своята сила. По какво се отличава гладът? Гладът обикновено считат като едно мъчително състояние и всички роптаят против него. Гладът създава велик подтик у човека. Той е остенът, който подтиква хората към дейност. Цялата съвременна култура се дължи на глада. Знанието също тъй се дължи на глада. В науката гладът наричат „закон на необходимостта".
към текста >>

Гладът създава велик подтик у човека.
ГЛАДЪТ „Ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне" . Всяко нещо се оценява по своите качества: умът – по своето знание; сърцето – по своята добрина; душата по своето благородство; духът – по своята сила. По какво се отличава гладът? Гладът обикновено считат като едно мъчително състояние и всички роптаят против него. Гладът създава велик подтик у човека. Той е остенът, който подтиква хората към дейност. Цялата съвременна култура се дължи на глада. Знанието също тъй се дължи на глада. В науката гладът наричат „закон на необходимостта". Друг остен, който кара хората да работят, е злото.
към текста >>

Цялата съвременна култура се дължи на глада.
Всяко нещо се оценява по своите качества: умът – по своето знание; сърцето – по своята добрина; душата по своето благородство; духът – по своята сила. По какво се отличава гладът? Гладът обикновено считат като едно мъчително състояние и всички роптаят против него. Гладът създава велик подтик у човека. Той е остенът, който подтиква хората към дейност. Цялата съвременна култура се дължи на глада. Знанието също тъй се дължи на глада. В науката гладът наричат „закон на необходимостта". Друг остен, който кара хората да работят, е злото. Като сила в света, злото някога е било добро. Доброто на миналите векове е днешно зло, а днешното добро ще е бъдеще зло.
към текста >>

Знанието също тъй се дължи на глада.
По какво се отличава гладът? Гладът обикновено считат като едно мъчително състояние и всички роптаят против него. Гладът създава велик подтик у човека. Той е остенът, който подтиква хората към дейност. Цялата съвременна култура се дължи на глада. Знанието също тъй се дължи на глада. В науката гладът наричат „закон на необходимостта". Друг остен, който кара хората да работят, е злото. Като сила в света, злото някога е било добро. Доброто на миналите векове е днешно зло, а днешното добро ще е бъдеще зло. Доброто, само по себе си, не може да се оформи.
към текста >>

В науката гладът наричат „закон на необходимостта".
Гладът обикновено считат като едно мъчително състояние и всички роптаят против него. Гладът създава велик подтик у човека. Той е остенът, който подтиква хората към дейност. Цялата съвременна култура се дължи на глада. Знанието също тъй се дължи на глада. В науката гладът наричат „закон на необходимостта". Друг остен, който кара хората да работят, е злото. Като сила в света, злото някога е било добро. Доброто на миналите векове е днешно зло, а днешното добро ще е бъдеще зло. Доброто, само по себе си, не може да се оформи. То всякога остава непроявено, неоформено.
към текста >>

Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива.
" И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря. Тя още не е дъщеря на Любовта. Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта. Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива. Душата трябва да се посее като малко семенце, за да придобие знание. На се ли посее, тя няма да има нито радости, нито скърби, а такъв живот е още по тягостен. Само по пътя на скърбите ние ще дойдем до Божията Мъдрост. Мъдростта е необходима, за да разберем Любовта. От неразбирането на Любовта идват ред разочарования.
към текста >>

Този вътрешен глад е вложен в нас от самото начало, за да се запознаем и проучим Словото Божие.
Това, което Бог мисли, ние не мислим. Човек, за да избегне противоречията в живота, трябва да знае намеренията и постъпки на цялото. Животът на човека трябва да бъде в съгласие с Великия Живот, за да са избегнат нещастията. Разбере ли човек цялото, ще може да регулира и своя живот, ще направа живота си хармоничен с живота на цялото. Затова на хората са потребни дълбоки познания. Този вътрешен глад е вложен в нас от самото начало, за да се запознаем и проучим Словото Божие. Под Слово Божие ние разбираме целокупната природа. Требва да се изучава цялото небе - слънцето, месечината, звездите, цялата земя - цветята, растенията, птиците, животните, човекът, както и всички съществени прояви, които стават в природата изобщо. Когато човек знае всичко това, той ще може да го владее и да си служи с него. Който владее реките, ще може да ги прекара, в безводни места и ще може да полива градините на хората, които живеят там. Когато този глад похлопа на вашата врата, благодарете за това.
към текста >>

Когато този глад похлопа на вашата врата, благодарете за това.
Този вътрешен глад е вложен в нас от самото начало, за да се запознаем и проучим Словото Божие. Под Слово Божие ние разбираме целокупната природа. Требва да се изучава цялото небе - слънцето, месечината, звездите, цялата земя - цветята, растенията, птиците, животните, човекът, както и всички съществени прояви, които стават в природата изобщо. Когато човек знае всичко това, той ще може да го владее и да си служи с него. Който владее реките, ще може да ги прекара, в безводни места и ще може да полива градините на хората, които живеят там. Когато този глад похлопа на вашата врата, благодарете за това. Когато ви дойде някоя неприятност, някоя спънка или някое страдание, пак благодарете. Човек се изпитва в мъчнотиите. Силата на човека се мери с препятствията, които преодолява. Той трябва да знае, че земята е училище, в което е дошъл да се учи и постоянно се изпитва. Човек, който не иска да се изпитва, който иска вечен мир, требва да се откаже от всички блага в живота.
към текста >>

Човек, който има този вътрешен глад е във връзка с делото, чува гласа Му, който казва: „Аз съм всякога с тебе".
Не, те са станали велики, защото са били благодарни и за малките страдания и нещастия. Големите нещастия в света произтичат от малките недоволства. Благородният човек се радва и култивира малките красиви мисли, които спонтанно произтичат у него. У всеки човек се раждат благородни мисли и той трябва да бъде буден към тия вътрешни зараждащи се мисли, които му носят светлина и малка радост, когато се намира в най-голяма тъмнина и скръб. Грешните хора очакват нещо велико, грамадно; те не обръщат внимание на малките благородни мисли, които непосредствено се пораждат и по такъв начин унищожават великото, хубавото в себе си. Човек, който има този вътрешен глад е във връзка с делото, чува гласа Му, който казва: „Аз съм всякога с тебе". Човек, който има връзка с цялото и богат може да бъде, и учен може да бъде, всичко, каквото иска, може да има”. Този вътрешен глад показва стремежа на човека към Единното, към Великото в света. Човек требва да работи в живота си, за да се радва на благата, които той носи. Ние трябва да изучаваме Словото, т.е. онова начало, което лежи в основата на нещата и душите на хората.
към текста >>

Този вътрешен глад показва стремежа на човека към Единното, към Великото в света.
Благородният човек се радва и култивира малките красиви мисли, които спонтанно произтичат у него. У всеки човек се раждат благородни мисли и той трябва да бъде буден към тия вътрешни зараждащи се мисли, които му носят светлина и малка радост, когато се намира в най-голяма тъмнина и скръб. Грешните хора очакват нещо велико, грамадно; те не обръщат внимание на малките благородни мисли, които непосредствено се пораждат и по такъв начин унищожават великото, хубавото в себе си. Човек, който има този вътрешен глад е във връзка с делото, чува гласа Му, който казва: „Аз съм всякога с тебе". Човек, който има връзка с цялото и богат може да бъде, и учен може да бъде, всичко, каквото иска, може да има”. Този вътрешен глад показва стремежа на човека към Единното, към Великото в света. Човек требва да работи в живота си, за да се радва на благата, които той носи. Ние трябва да изучаваме Словото, т.е. онова начало, което лежи в основата на нещата и душите на хората. Има една органическа наука, която се проучва по целия свят. Един ден всички напреднали души ще си подадат ръка и знанието на миналото и на бъдещето ще изпълни цялата земя.
към текста >>

27. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието.
Като имаме пред себе си физиономията с нейната геометрическа форма, необходими е да се разгледа тя във всичките ù подробности и да се проучи всека черта поотделно, като не се изпущат общите физиономически сведения, получени от индивидуалния тип. Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип. От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване. Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека. Челото има грамадно значение при наблюдението. То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието. Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци. Това, разбира се, се отнася към природните физиономически неправилности, а не към болезнените или случайни ненормалности. Всадите, очите, носът, устата, брадата - имат също голямо значение при четене на човешката физиономия. Формата, местото, дължината, големината им имат специално значение за даден тип. Като образец на физиономическо наблюдение ще дадем два типа - един мъжки и един женски.
към текста >>

Черепният свод е висок, челото - красиво, продълговато, прекрасно оформено, гладко и малко дръпнато назад.
Всадите, очите, носът, устата, брадата - имат също голямо значение при четене на човешката физиономия. Формата, местото, дължината, големината им имат специално значение за даден тип. Като образец на физиономическо наблюдение ще дадем два типа - един мъжки и един женски. Овален удължен мъжки тип - с влияние на планетите Слънце, Меркурий и Сатурн. Такъв тип има тънки и благородни черти. Черепният свод е висок, челото - красиво, продълговато, прекрасно оформено, гладко и малко дръпнато назад. Веждите му са слабо извити, тъмни, меки, гъсти. Очите му са длъгнести, умерено вдлъбнати, много живи, тъмносиви със златисти точици. Погледът му е замислен и дълбок; горните клепачи са доста дебели, добре очертани и засенчени с дълги ресници. Носът му е дъгообразен, правилно очертан и на края изящно стеснен; ръбът на носа е рязко очертан; ноздрите - дълги, добре закръглени. Устата доста малка и нежна, правилно очертана, с малко подигнати ъгли; устните тънки, твърди и гладки; брадата малко четириъгълна, прекрасно очертана.
към текста >>

Устата доста малка и нежна, правилно очертана, с малко подигнати ъгли; устните тънки, твърди и гладки; брадата малко четириъгълна, прекрасно очертана.
Черепният свод е висок, челото - красиво, продълговато, прекрасно оформено, гладко и малко дръпнато назад. Веждите му са слабо извити, тъмни, меки, гъсти. Очите му са длъгнести, умерено вдлъбнати, много живи, тъмносиви със златисти точици. Погледът му е замислен и дълбок; горните клепачи са доста дебели, добре очертани и засенчени с дълги ресници. Носът му е дъгообразен, правилно очертан и на края изящно стеснен; ръбът на носа е рязко очертан; ноздрите - дълги, добре закръглени. Устата доста малка и нежна, правилно очертана, с малко подигнати ъгли; устните тънки, твърди и гладки; брадата малко четириъгълна, прекрасно очертана. Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък. Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение. Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове. Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник.
към текста >>

Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък.
Веждите му са слабо извити, тъмни, меки, гъсти. Очите му са длъгнести, умерено вдлъбнати, много живи, тъмносиви със златисти точици. Погледът му е замислен и дълбок; горните клепачи са доста дебели, добре очертани и засенчени с дълги ресници. Носът му е дъгообразен, правилно очертан и на края изящно стеснен; ръбът на носа е рязко очертан; ноздрите - дълги, добре закръглени. Устата доста малка и нежна, правилно очертана, с малко подигнати ъгли; устните тънки, твърди и гладки; брадата малко четириъгълна, прекрасно очертана. Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък. Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение. Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове. Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той.
към текста >>

Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно.
Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива. Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно.
към текста >>

Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края.
Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива. Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно. Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите.
към текста >>

28. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др.
Но тази жизненост може да се обновява и повдига или засилва по ред естествени и природосъбразни начини и методи; така, например, след спокоен сън, хубава почивка, дълбоко дишане, излизане на чист въздух, приемане на прана, проста и чиста храна, пиене гореща вода, гимнастика, хранене и поддържане светли, възвишени и чисти мисли, работа, която също допринася до здравословното състояние на човека, стига да е умерена. и др. Този процес на обнова, психическа или физическа, на организма е ясно видим в окото, главно в шестия кръг. Жизненият кръг е много важен. Той е, който държи силата и богатството за здравословното състояние у човека. Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др. И тъй, окото държи живота на човека! „Единственият орган в видимия свят. който не претърпява почти никакви промени, е окото. Най-устойчивият орган в човешкото тяло, това е окото." Запр., големината на окото остава все същата. Детето се ражда с око, ирисът на което е голям, напр., 9 мм в диаметър, тялото расте, уголемява се, изменя се, но ирисът остава на същата големина.
към текста >>

29. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие.
ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие. Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина. Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина.
към текста >>

30. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато видя На-Ну, слязъл в дълбочините на морето, рече: – Гладен съм.
– Какво искаш? – Струна за лирата ми, кована на огън. – Дайте му, – рече Хел-О, царят на огъня. Страшен е Дра Вана, водният цар. Главата му е глава-медуза, ръцете му са ръце на октопод. Когато видя На-Ну, слязъл в дълбочините на морето, рече: – Гладен съм. И протегна громките си пипала км човека. – Ето плътта ми, рече На-Ну. И настъпи третото чудо: Главата- медуза стана глава на девойка. – Ето оногова, когото чакам, рече Ара-Вана. Ела с мене.
към текста >>

31. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

8ие не само, че ги тъпчете, мъчите ги и ги използувате за егоистични цели, но също ги оставяте да мрат от глад и студ; живи Божии създания сте разпаряли и кълцали, клали и горили, одирали.
Ужасявам се, когато мисля за това! Как е възможно, щото човек чрез лъжливи заключения да бъде тъй заблуден, че да извърши това научно престъпление - дори да намира удоволствие в това! Човек, на твоята ръка бе поверена защитата над тия тъпи, безгрижни същества, да ги водиш, да ги издигаш на една по-висока степен на развитие. Те са твоите по-малки братя, и в Духа Господен те всички принадлежат към едно семейство. Аз ви осъждам! 8ие не само, че ги тъпчете, мъчите ги и ги използувате за егоистични цели, но също ги оставяте да мрат от глад и студ; живи Божии създания сте разпаряли и кълцали, клали и горили, одирали. Безсъвестно прилагате вие низките и нечестиви, мъчителни методи на вивисекцията над създания, чувствуващи смъртоносна болка в плът и кръв. Наместо по-стари братя, любящи родители, вие сте груби, безчовечни, ужасни мъчители. И това няма край! Милост за „малките", които с хиляди служат за опити! Смислете се още повече за ония заблудени същества, които извършват тия опити!
към текста >>

32. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По-късно се научих, че това място чрез едно землетресесение е заобиколено със стръмни скали, чиито гладки стени пречат на всеки опит за преминаване.
После почнахме да се качваме пешком по нея. Мъчнотията на пътя не ми позволяваше да се радвам на нощната свежест и красивите гледки. На съмване едвам имах време да хвърля поглед на изгряващото от морето слънце надясно от мене, защото трябваше да внимавам при катеренето си по скалите. Минахме през теснини, пещери, тунели и най-сетне излязохме на открито небе, дето видях останки от един стар град. Пандитите уверяват, че Декан съдържа множество умрели градове, унищожени от катастрофи или войни. По-късно се научих, че това място чрез едно землетресесение е заобиколено със стръмни скали, чиито гладки стени пречат на всеки опит за преминаване. Развалините бяха облечени с разкошна растителност и бяха обитавани от многобройни птици и маймуни. Това представляваше фантастична картина. Стигнахме до един храм, дето ни посрещна брамин, поздрави ме по английски, настани ме на една сенчеста тераса и поръча да ми донесат пресни плодове и питие, като ме покани също еднораменно да си почина няколко часа на едно походно легло. Но изненадата, очакването на непознати гледки ми попречиха да спя. Аз разглеждах храма.
към текста >>

Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините.
Предложих да вземем околовръстната железница, за да дойдем до-скоро до въздуха и мълчанието на полето. При разходката Андреас ми разправи за някои от спомените си от Азия: – При първото си пътуване до Ласа изпитвах силна морална атака, подобна на оная, за която вие ми бяхте говорили. Но и други грижи ме бяха сполетели. Бях минал през Туркестан и оттам тръгнах за Тибет. Вече трети път съдбата ми ме водеше при снежните Хималайски самоти. Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините. Какъв мир чувствувах там! В този безкраен мир, неподвижен и богат с гледки, величието на видимата природа издига сърцето към „Невидимия". Изкуственото и безполезното падат като сухи кори. Тогаз най-слабата молитва, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и Любовта да слезе в душите. Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо.
към текста >>

33. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Радвай се на глътката вода, що утолява жаждата ти, на малкия плод, що насища глада ти.
Често то ти поднася горчиви страдания, болки, изпитни - посрещни го и тогава с радост и благодарност, защото всичко, що носи то, е за твоето благо. Радвай се, ако то ти поднася някаква сметка за дългове, що с лека ръка си направил в твоето минало, близко или далечно, защото дошло е време да се освободиш от тях. Радвай се на изпитанието - то ти дава възможност да опиташ своите сили, то ще те научи на великото изкуство да побеждаваш; ще ти вдъхне упование във Всемогъщия и в своите сили; то ти носи светлина и мъдрост. Умей да цениш и да посрещаш с радост малкото благо, що твоето „сега" ти поднася, защото в малките блага е истинското щастие и великата радост на живота: Радвай се на свежия въздух, що поемат гърдите ти. Радвай се на светлината и хубостите на Божия ден. Радвай се на глътката вода, що утолява жаждата ти, на малкия плод, що насища глада ти. Радвай се, загдето можеш да работиш; радвай се, че можеш и да си починеш; радвай се на своето здраве, радвай се и на своята болест. Радвай се и благославяй Всемогъщия за всички дарове на превеликата Негова любов. Не пропущай нивга да извършиш малкото добро, което твоето „сега" ти подшепва. Това добро е малко семенце, що крие велико благо за тебе. Не пропущай да дадеш своята дан на възвишеното, прекрасното, божественото и да изпълниш върховния си дълг.
към текста >>

34. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието.
Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове. Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието. Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата. Цветята пеят и тяхното нежно благоухание шепне на отдъхващия човек: цветето - това е най-съвършената форма на природата; благоуханието на цветето - това е пение. Пъпката на цвета - това е бъдещия чуден цвят и него можем да сравним с музикална нота на природата, трептяща със светлина и любов в душата на човека, която узрявайки в нейната дълбочина, ще се изрази в края на краищата в чудни музикални звуци. Всичко красиво, благоуханно, мило, може да се сравни с цветята. Всеки цвят изразява настроението, душата на своята родна земя и после той става символ и емблема.
към текста >>

35. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Докато хората са гладни, те не могат да имат свобода.
Как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират? Така всички религии вярват, че има един Бог. Щом има един Бог, защо съществува това разногласие между хората? Защо те не се разбират? Това разногласие е влязло в свята от онзи момент, когато човек пръв път е почнал да яде месо, да убива. Докато хората са гладни, те не могат да имат свобода. Всеки трябва да бъде сит; сит от свобода, сит от глад. Аз се радвам на младите, носители на тази идея. Има вече един общ език. Един велик човек се е постарал да създаде един общ език - есперанто, и ако той може да си пробие път, ще има още по-голямо бъдеще. Всички есперантисти са носители на тази нова идея.
към текста >>

Всеки трябва да бъде сит; сит от свобода, сит от глад.
Така всички религии вярват, че има един Бог. Щом има един Бог, защо съществува това разногласие между хората? Защо те не се разбират? Това разногласие е влязло в свята от онзи момент, когато човек пръв път е почнал да яде месо, да убива. Докато хората са гладни, те не могат да имат свобода. Всеки трябва да бъде сит; сит от свобода, сит от глад. Аз се радвам на младите, носители на тази идея. Има вече един общ език. Един велик човек се е постарал да създаде един общ език - есперанто, и ако той може да си пробие път, ще има още по-голямо бъдеще. Всички есперантисти са носители на тази нова идея. Този език ще се разпространи постепенно и ще се преобрази.
към текста >>

36. ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Гладният се познава по това, че никога не критикува хляба и не пита, кой го е правил, а пристъпва към ядене.
Доволен ли си от настоящето, ти наполовина си постигнал бъдещето. Свободният дава свобода, защото той знае, че неговото ограничение започва от момента, когато е наченал да ограничава. Който плаче, когато направи погрешка, е пътник за царството Божие, а когато я изправи, той е вътре в него. Който е готов за рая, той в ада почва да гради храм и само тези са излезли из ада, които са почнали в него да градят храм. А сега ще превърнем ада в храм и няма защо да излизаме из него. Гладният се познава по това, че никога не критикува хляба и не пита, кой го е правил, а пристъпва към ядене. Който нанесе някому обида, е по-съвършен от този, когото обижда, ако изпревари да се разкае, преди обиденият да е простил и, ако обиденият продължава да мрази обидчика, който е съзнал своята грешка, то ролите се сменят: обиденият става обидчик. Името на всеки човек е псевдоним на Бога, ако върши Неговата воля. Когато брат ни направи погрешка, няма да го укоряваме, а ще се радваме, че ни се е удало случай да видим, какво му липсва в неговия характер, за да се молим и помогнем да се изправи. Който се съблазнява в материалния живот, той още не е изпитал величието на духовния живот. Който предпочете медената монета, не познава цената на златната.
към текста >>

37. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците).
А. Томов ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ Духът на онова учение, което някога проповядваше Исус, е толкова недвусмислен и ясен, че може да бъде разбран и почувстван от всеки, който има добрата воля за това. Самият живот на Исуса, освен това животът подвига и най-велика жертва, е и най-красноречивото обяснение на това учение. Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците). В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях. Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир. Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда.
към текста >>

Неговите първи стъпки означават „замиране" на дребното производство – занаятчийско и земеделско, масово пролетаризиране на дребните собственици, създаване на „гладна армия" от безработни, т.е.
Не към общо намаление на работното време и общо благополучие води нейното усъвършенстване, а към увеличение на безработните, обезценяване на труда изобщо и възрастване мизерията на работните маси. Не блага произвежда днес машината, а „стоки", т.е. продукти, които са предназначени не да задоволят насъщните нужди на народа, а да реализират печалби за фабриканта, акционера, търговеца. Тия стоки, за да постигнат своето предназначение, трябва да бъдат произведени най-евтино, т.е., трудът на работника-производител трябва да бъде само отчасти заплатен, а от друга страна те трябва да бъдат продадени най-скъпо, изнесени в чужбина, в близки и далечни страни, без оглед на нуждите на местното население, чиято „консумативна способност", поради самата капиталистическа експлоатация, много чувствително намалява. Навсякъде модерното производство се утвърдява и развива по един и същ път. Неговите първи стъпки означават „замиране" на дребното производство – занаятчийско и земеделско, масово пролетаризиране на дребните собственици, създаване на „гладна армия" от безработни, т.е. хора, които да виждат голямо благо във възможността да получат от индустриалеца срещу непосилен труд една оскъдна надница. Създава се значи едно идеално положение за печалби, при което гладните се надпреварват все по-евтино да предлагат своя труд – единствената тяхна „свещена собственост" и единственото средство за съществуване. По тоя път, главно на експлоатиране разорените и гладните в самите индустриални страни, придружено с едно ограбване и дезорганизиране стопанския живот на колониалните и изостанали народи, израсна и възмогна модерната индустрия в Европа и Америка, създаде се класата на големите индустриалци, банкери, спекуланти, оформи се и модернизира новата индустриална поземлена аристокрация, или с други думи създаде се силата и могъществото на тъй наречената едра буржоазия, която днес диктува своите интереси във всички области на живота и дава тон на цялата човешка култура. Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия. Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци.
към текста >>

Създава се значи едно идеално положение за печалби, при което гладните се надпреварват все по-евтино да предлагат своя труд – единствената тяхна „свещена собственост" и единственото средство за съществуване.
продукти, които са предназначени не да задоволят насъщните нужди на народа, а да реализират печалби за фабриканта, акционера, търговеца. Тия стоки, за да постигнат своето предназначение, трябва да бъдат произведени най-евтино, т.е., трудът на работника-производител трябва да бъде само отчасти заплатен, а от друга страна те трябва да бъдат продадени най-скъпо, изнесени в чужбина, в близки и далечни страни, без оглед на нуждите на местното население, чиято „консумативна способност", поради самата капиталистическа експлоатация, много чувствително намалява. Навсякъде модерното производство се утвърдява и развива по един и същ път. Неговите първи стъпки означават „замиране" на дребното производство – занаятчийско и земеделско, масово пролетаризиране на дребните собственици, създаване на „гладна армия" от безработни, т.е. хора, които да виждат голямо благо във възможността да получат от индустриалеца срещу непосилен труд една оскъдна надница. Създава се значи едно идеално положение за печалби, при което гладните се надпреварват все по-евтино да предлагат своя труд – единствената тяхна „свещена собственост" и единственото средство за съществуване. По тоя път, главно на експлоатиране разорените и гладните в самите индустриални страни, придружено с едно ограбване и дезорганизиране стопанския живот на колониалните и изостанали народи, израсна и възмогна модерната индустрия в Европа и Америка, създаде се класата на големите индустриалци, банкери, спекуланти, оформи се и модернизира новата индустриална поземлена аристокрация, или с други думи създаде се силата и могъществото на тъй наречената едра буржоазия, която днес диктува своите интереси във всички области на живота и дава тон на цялата човешка култура. Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия. Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци. „Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи.
към текста >>

По тоя път, главно на експлоатиране разорените и гладните в самите индустриални страни, придружено с едно ограбване и дезорганизиране стопанския живот на колониалните и изостанали народи, израсна и възмогна модерната индустрия в Европа и Америка, създаде се класата на големите индустриалци, банкери, спекуланти, оформи се и модернизира новата индустриална поземлена аристокрация, или с други думи създаде се силата и могъществото на тъй наречената едра буржоазия, която днес диктува своите интереси във всички области на живота и дава тон на цялата човешка култура.
Тия стоки, за да постигнат своето предназначение, трябва да бъдат произведени най-евтино, т.е., трудът на работника-производител трябва да бъде само отчасти заплатен, а от друга страна те трябва да бъдат продадени най-скъпо, изнесени в чужбина, в близки и далечни страни, без оглед на нуждите на местното население, чиято „консумативна способност", поради самата капиталистическа експлоатация, много чувствително намалява. Навсякъде модерното производство се утвърдява и развива по един и същ път. Неговите първи стъпки означават „замиране" на дребното производство – занаятчийско и земеделско, масово пролетаризиране на дребните собственици, създаване на „гладна армия" от безработни, т.е. хора, които да виждат голямо благо във възможността да получат от индустриалеца срещу непосилен труд една оскъдна надница. Създава се значи едно идеално положение за печалби, при което гладните се надпреварват все по-евтино да предлагат своя труд – единствената тяхна „свещена собственост" и единственото средство за съществуване. По тоя път, главно на експлоатиране разорените и гладните в самите индустриални страни, придружено с едно ограбване и дезорганизиране стопанския живот на колониалните и изостанали народи, израсна и възмогна модерната индустрия в Европа и Америка, създаде се класата на големите индустриалци, банкери, спекуланти, оформи се и модернизира новата индустриална поземлена аристокрация, или с други думи създаде се силата и могъществото на тъй наречената едра буржоазия, която днес диктува своите интереси във всички области на живота и дава тон на цялата човешка култура. Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия. Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци. „Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси.
към текста >>

Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия.
Навсякъде модерното производство се утвърдява и развива по един и същ път. Неговите първи стъпки означават „замиране" на дребното производство – занаятчийско и земеделско, масово пролетаризиране на дребните собственици, създаване на „гладна армия" от безработни, т.е. хора, които да виждат голямо благо във възможността да получат от индустриалеца срещу непосилен труд една оскъдна надница. Създава се значи едно идеално положение за печалби, при което гладните се надпреварват все по-евтино да предлагат своя труд – единствената тяхна „свещена собственост" и единственото средство за съществуване. По тоя път, главно на експлоатиране разорените и гладните в самите индустриални страни, придружено с едно ограбване и дезорганизиране стопанския живот на колониалните и изостанали народи, израсна и възмогна модерната индустрия в Европа и Америка, създаде се класата на големите индустриалци, банкери, спекуланти, оформи се и модернизира новата индустриална поземлена аристокрация, или с други думи създаде се силата и могъществото на тъй наречената едра буржоазия, която днес диктува своите интереси във всички области на живота и дава тон на цялата човешка култура. Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия. Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци. „Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви.
към текста >>

38. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

То донякъде само може да ни даде идея за числото на неподпомаганите безработни, за полубезработните, за ниските надници на ангажираните в работа и изобщо за засегнатите от немотията и глада.
Тъй възникват големите социални движения, които създават нови епохи в историята. Най-големите страдания произтичат днес в обществото от тъй наречената безработица и засилваща се немотия. Безработицата, която взема все по-грамадни размери, е, както казахме, най-характерното зло на днешната социална система; то най-добре ни разкрива и нейната вътрешна същина. Според статистиките на страните, гдето безработните получават държавна или общинска подкрепа, числото на тия безработни понастоящем в Европа и Америка възлиза на повече от 15 милиона души. Това число обаче е много по-ниско от действителното. То донякъде само може да ни даде идея за числото на неподпомаганите безработни, за полубезработните, за ниските надници на ангажираните в работа и изобщо за засегнатите от немотията и глада. Има хора и те са много, които смятат това социално явление за „неизбежно зло", за нещо временно и „нормално". Наистина, безработни е имало от самото начало на днешното индустриално развитие. Индустрията, изобщо, при капиталистическите порядки, не може да се развива без една голяма армия от безработни, без гладни и лишени от всякакви средства хора. Но днешната безработица е нещо необикновено и за капиталистическите порядки. Тя говори, че съвременната обществена организация влиза в една фаза на развитие много критическа и болезнена.
към текста >>

Индустрията, изобщо, при капиталистическите порядки, не може да се развива без една голяма армия от безработни, без гладни и лишени от всякакви средства хора.
Според статистиките на страните, гдето безработните получават държавна или общинска подкрепа, числото на тия безработни понастоящем в Европа и Америка възлиза на повече от 15 милиона души. Това число обаче е много по-ниско от действителното. То донякъде само може да ни даде идея за числото на неподпомаганите безработни, за полубезработните, за ниските надници на ангажираните в работа и изобщо за засегнатите от немотията и глада. Има хора и те са много, които смятат това социално явление за „неизбежно зло", за нещо временно и „нормално". Наистина, безработни е имало от самото начало на днешното индустриално развитие. Индустрията, изобщо, при капиталистическите порядки, не може да се развива без една голяма армия от безработни, без гладни и лишени от всякакви средства хора. Но днешната безработица е нещо необикновено и за капиталистическите порядки. Тя говори, че съвременната обществена организация влиза в една фаза на развитие много критическа и болезнена. Тая безработица задава вече най-големи грижи и опасности на отговорните държавни хора в големите капиталистически страни. Германия днес е принудена да плаща за подпомагане на безработни повече средства годишно, отколкото плаща за репарациите. Това подпомагане е обаче само едно недостатъчно и палиативно средство.
към текста >>

39. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ходи като гладна кокошка: много бързо.
Страхливите и срамливи хора ходят все край стените. Вървежът е дал повод да се създадат някои и други изрази, които са наистина прави. Казват запример: Ходи като вълк предпазливо и безшумно. Ходи като костенурка – сиреч, много мудно. Ходи като че ли си брои крачките: важно и тържествено. Ходи като гладна кокошка: много бързо. Ходи като Крали Марко: прави едри, грамадни разкрачи. Вървежът в зависимост от темперамента Сангвиникът, с хубава външност, левент, силен, широкоплещест, с изправена глава, усмихнати очи, с приятен, весел и обучен глас, има елегантен вървеж. Той е любопитен. Като ходи, той се обръща ту на една, ту на друга страна да види, що става около него. С любезен вид, той се интересува от всичко хубаво, което очарова погледа.
към текста >>

40. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на почерка, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност.
(Георг Майер —- „Научните основи на графологията ", посмъртно изд. 1929 год.) Еволюционно изменение на почерка. Всеки почерк се характеризира с определен сбор признаци, които го отличават от другите. Има прилични, родствени почерци, но еднакви няма – всеки има само свой почерк и той му принадлежи още от първите крачки на обучението по писане, даже ако човек съзнателно би се старал да не отстъпва от образците по писане. При това трябва да се отбележи, че всеки отделен почерк, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени. От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на почерка, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност. Писането изглеждало тъй изискано, както бил изискан езикът, маниерите и външната форма на отношенията. Съвременното писмо е характерно със своята простота, отсъствие на украшения, на излишни черти, с икономия в движенията (за сметка на опростяването в свързване на буквите), със своя темп – всичко това говори и за характерните свойства на нашата епоха: деловитост, практичност и реалистичност. Отразиха се в почерка и масовите нервни заболявания – резултат на войната и гладните години. Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие мъжки качества, безусловно се е отразил също и в почерка на жената. Такива почерци само след щателно изучаване стават различни от мъжките.
към текста >>

Отразиха се в почерка и масовите нервни заболявания – резултат на войната и гладните години.
Има прилични, родствени почерци, но еднакви няма – всеки има само свой почерк и той му принадлежи още от първите крачки на обучението по писане, даже ако човек съзнателно би се старал да не отстъпва от образците по писане. При това трябва да се отбележи, че всеки отделен почерк, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени. От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на почерка, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност. Писането изглеждало тъй изискано, както бил изискан езикът, маниерите и външната форма на отношенията. Съвременното писмо е характерно със своята простота, отсъствие на украшения, на излишни черти, с икономия в движенията (за сметка на опростяването в свързване на буквите), със своя темп – всичко това говори и за характерните свойства на нашата епоха: деловитост, практичност и реалистичност. Отразиха се в почерка и масовите нервни заболявания – резултат на войната и гладните години. Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие мъжки качества, безусловно се е отразил също и в почерка на жената. Такива почерци само след щателно изучаване стават различни от мъжките. Цял ред наблюдения показаха, че човек никога не може да повтори точно своето писмо, както и никога не може да повтаря този или онзи комплекс от чувствания и настроения. На старост почеркът се изменя физиологически и се характеризира с треперене, като се заместват правите линии със закривени. Той се отличава с това, че в тънките черти, а също и в дебелите, наместо равни линии, се получават навсякъде много малки изкривявания и отклонявания на страна.
към текста >>

41. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Печелеше, колкото да не гладуват.
За неговото бързо разбогатяване се приказваше на длъж и на шир. А Бен Йосеф странстваше. И имаше защо. Пет гърла всеки ден искаха хляб. Той ходеше всеки ден из близките села и градове натоварен с кошче, пълно с дреболии, нужни на спретнатите домакини и младите девойки. Печелеше, колкото да не гладуват. Ала доволен беше Бен Йосеф. Радостна беше трапезата, щастлива беше неговата домакиня, щастлив и доволен беше той всред своите буйни палавничета, чиито пискливи гласчета млъкваха, щом бащата четеше берахата преди ядене, шемаха след вечеря и тефилата сутрин. Но случи се така, че най-малкото, най-любимото в къщи, заболя. Разтича се горкият баща и след няколко дена в джоба му останаха няколко медни монети, които отчаяно стискаше и пазеше за лекарства на малкия и хляб на големите. Скоро обаче и те изчезнаха.
към текста >>

42. СТИХОВЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Нов глад похлопа на твоята врата.
Проникна ли в сърцето ти лъчът на някоя радост. Оная тиха радост, която възраства, дава подтик, тласка човека към някаква цел, запалва звездите по неговото небе и пее вътре – дълбоко в душата. Ти изпи първата чаша, изяде първата хапка, но къде е тяхната реалност, останаха ли следи от любовта в твоето съзнание? След като напусна трапезата, оттегли ли се в тихото кътче на любовта, да се усмихнеш над живия образ, да го оградиш със светлина? Обходи ли градината край тихото езеро на живота да видиш, кои цветя са цъфнали днес, разтворени за сутринна роса и слънце? Нов глад похлопа на твоята врата. Ти си поканен на днешната трапеза да събудиш малката радост за тебе определена и днешния залък да бъде най-сладък. 2. МИНАВАТ минути, минават години, минават картини. Можа ли да съчетаеш нещо в бистрата вода на своето съзнание? Можа ли като дете да изиграеш днешната игра, да съпоставиш разхвърляните кубчета в някаква картина? Събуди ли образа на онази широка душа, за която всичко живо изглежда стройно?
към текста >>

43. СТЪПКИ - Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Веч пролет наближава за тия, що гладуват и търсят нажалени живота в тъмнина.
Във пътя си преходен, човек е на земята заробен и свободен. Заробен е отвънка, свободен във душата. Във храма, в светлината, владее Бог всесилен, а храма е душата и извор е обилен. II О, КОЛКО тъй отдавна слънцето е гряло, изпращало за всички обилна светлина. В гърдите ни със радост сърцето е туптяло за младост, красота и светла бъднина. Веч пролет наближава за тия, що гладуват и търсят нажалени живота в тъмнина. През сън те вече тихий глас дочуват: „Ще бъде мир и радост, ще бъде светлина. Ти щастие във себе си търси, с любов живей и скърбите превръщай със вяра и усмивка. Звезда във пътя ти тогава ще изгрей на хоризонта светъл, над тъмната покривка."
към текста >>

44. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Често гладен, гол пътувам, Сам самичък без подслон.
Момко, момко, млади мили, Що си с клюмнала глава? Що си толкова унили И ме гледаш без слова? И лице ти пребледняло, Няма в него младостта И у твойто нужно тяло, Вгнездила се старостта. Той. Ах, не мога ти разкрия; Аз съм сиротно дете. Исках аз да се убия, Че живота ме не ще. Често гладен, гол пътувам, Сам самичък без подслон. Плача горко и тъгувам Сам си слушам моя стон. Тя. Ти си млада, волна птица – Имаш хубаво чело, Имаш хубава душица С крепко още си тело. Изправи си ти главата, Изпъни гърди напред. Да не ти рече тълпата: „Този е нещастен клет". Той. Но кажи ми, без парици, Може ли живя човек?
към текста >>

Често няма ни трошици, Да заглуши глад не лек.
Плача горко и тъгувам Сам си слушам моя стон. Тя. Ти си млада, волна птица – Имаш хубаво чело, Имаш хубава душица С крепко още си тело. Изправи си ти главата, Изпъни гърди напред. Да не ти рече тълпата: „Този е нещастен клет". Той. Но кажи ми, без парици, Може ли живя човек? Често няма ни трошици, Да заглуши глад не лек. Слагах си въжето вече, – Лошо имам аз сърце. И грехът ме в кал повлече Нямам чисти аз ръце. Тя. Но света е пак красиви Има благ и нежен Бог; Викай Него Милостиви; Казвай често сладки слог. Той. Него аз не ща да зная, Той за мен е тъй голям! Той царува си у рая, И владетел си е там.
към текста >>

Никой ми не чува стона – Моят глад и голота.
Но света е пак красиви Има благ и нежен Бог; Викай Него Милостиви; Казвай често сладки слог. Той. Него аз не ща да зная, Той за мен е тъй голям! Той царува си у рая, И владетел си е там. Тук е царство на лъжата – Никой брата не милей. Всяк оставен на съдбата, Вятъра да го отвей. Никой ми не чува стона – Моят глад и голота. Бог царува си на трона – Ази просяк на света. Тя. Ти говориш право, милий, Но у твоето сърце Дремят още много сили; В твоя ум, снага, ръце. Не оставяй да погине Твоят хубав млад живот! И безгласно да измине, Без да имаш някой плод. Той. Но какво да правя, кажи, Сал самин на този свят, Нещо ново ми покажи, Ти си млад, добър поет.
към текста >>

45. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Блажени тези, при които няма нито един гладен, и всички са сити!
Когато любовта дойде в света, всички хора ще се подмладят, всички хора ще станат богати, всички хора ще станат щастливи. Затова може да се каже: „Блажени, при които любовта е дошла, които е посетила! Блажени онези, които познават любовта. Блажени онези, които работят с великия закон на любовта! Блажени онези, които са на обяд с любовта в ядене и пиене! Блажени тези, при които няма нито един гладен, и всички са сити! Блажени са тези, които служат на Бога от любов". Това е разрешението на въпроса. Това е искал да каже Христос със своите думи върху блаженствата. Сега всички ние трябва да гласуваме за идването на Царството Божие на земята и след това трябва да намерим и всички онези, които не са гласували и да ги убедим да гласуват. Едно окръжно трябва да изпратим в целия свят да гласуват.
към текста >>

Всички трябва да имаме един идеал: да няма гладуващи на земята.
Има една радостна вест в света. Напр. каква е радостта на един човек, който е бил осъден на смърт и го освобождават и му дават гражданските права! Новата вест е: Пролетта иде, иде слънцето. Любовта, свободата, мъдростта, безсмъртието идат! С други думи казано: човешкото съзнание днес се разширява за една нова култура. Всички трябва да имаме един идеал: да няма гладуващи на земята. Да няма нито един, който да легне гладен. Това е човещина. Всички хора трябва да имат необходимия хляб и необходимото жилище. Това е волята Божия на земята. И народите трябва да съзнават това.
към текста >>

Да няма нито един, който да легне гладен.
каква е радостта на един човек, който е бил осъден на смърт и го освобождават и му дават гражданските права! Новата вест е: Пролетта иде, иде слънцето. Любовта, свободата, мъдростта, безсмъртието идат! С други думи казано: човешкото съзнание днес се разширява за една нова култура. Всички трябва да имаме един идеал: да няма гладуващи на земята. Да няма нито един, който да легне гладен. Това е човещина. Всички хора трябва да имат необходимия хляб и необходимото жилище. Това е волята Божия на земята. И народите трябва да съзнават това. Да няма в света гладни хора, а да има работливи хора.
към текста >>

Да няма в света гладни хора, а да има работливи хора.
Да няма нито един, който да легне гладен. Това е човещина. Всички хора трябва да имат необходимия хляб и необходимото жилище. Това е волята Божия на земята. И народите трябва да съзнават това. Да няма в света гладни хора, а да има работливи хора. Днес всички народи трябва да решат да не живеят за сметка на другите; всички народи, трябва да решат да живеят за благото един на друг, да си помагат един на друг. От любовта хората много малко са изявили. Любовта е много, но много малко сме я изявили. С любовта, за която говоря, ще дойде новият живот. Тя може да се нарече любовта на безсмъртието.
към текста >>

46. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Такъв е бил напр. Гладстон.
Първият том на тая книга съдържа теория, а вторият и третият томове - практика. Спиноза също така беше член на мистично братство. Също така и Кеплер, един от най-видните астрономи. Той даже казва в своите съчинения приблизително следните думи: „Аз едно време изучавах астрология в Египет и сега продължавам тук работата, която почнах тогаз”. Някои от най-видните държавни мъже са били пак във връзка с тая спиритуалистична вълна, която иде от центровете на окултното братство. Такъв е бил напр. Гладстон. Също така и видни хора на изкуството са имали връзка с окултни братства, напр. Рихард Вагнер. С тези окултни братства са били свързани даже и такива идейни течения, които на пръв поглед нямат нищо общо с тях. Например онзи индуктивен метод, който принесе такава голяма полза за бляскавия разцвет на естествознанието през последните 3 века, се дължи на тласъка, даден от Франциск Бекон, който беше в свръзка с окултните братства. И няма благородно начинание, възвишени плодотворни идеи, в чието начало като вдъхновител да не стои лице, което има връзка с тези центрове на великата божествена наука.
към текста >>

47. ТАКА ГОВОРИ ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

О, няма тук за любовта насита, Че тя възбужда все по-алчен глад И страст за ново щастие в душите.
О, небеса! Вий царство на Духа! Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на греха! Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О, небеса на пориви блажени! Душите тук прегръщат се с ръце, Уста в уста – с целувка-жар допрени; Сърце тупти до пламенно сърце – В една любов свещена крепко слени... Тук всяко аз се в чуждо ти прелива, Душа в душата близка пламеней, И всяко аз е тук свръхличност жива, И нейни лъч чрез общи блясък грей, Но всичките души тя в себе слива... ІІ Преситени от щастие душите За чуждо щастие горят от жад. О, няма тук за любовта насита, Че тя възбужда все по-алчен глад И страст за ново щастие в душите. От дар душата тук не оскудява, По-буйно блика извора ù свет, И колкото се повече раздава Чрез милост – слънце и чрез обич – мед, Все повече с любов богата става. На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари. Душите тук се хранят с вечни мисли, Тъй както долу тялото с храна. На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На небесата в златозвездна клетка.
към текста >>

48. НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Забелязано е, например, колко естествено и непринудено иде вътрешното пожелаване от страна на човека при някакъв болезнен случай, разположението или неразположението му към една или друга храна, диета или пък кратко въздържание за няколко дена абсолютно от всякаква храна; и след това естественото връщане на апетита и глад.
Да видим сега, какво човек може да направи за поддържане здравното състояние на организма си. Всеки разполага със своето тяло и следва да изучи сам, доброволно и научно, напълно безпристрастно наклонностите, предразположенията и слабостите, които лежат в организма му. Затова нека той сам издири всички неразположения и болести, които се гнездят в организма му, докато са още в най-малък зародиш. По вътрешен път и чрез външни опити, всеки човек може да издири и лекарствата за едно или друго неразположение, за тази или онази болест в организма си. При едно вътрешно вслушване и вглеждане, това не е трудно да се направи и издири. Забелязано е, например, колко естествено и непринудено иде вътрешното пожелаване от страна на човека при някакъв болезнен случай, разположението или неразположението му към една или друга храна, диета или пък кратко въздържание за няколко дена абсолютно от всякаква храна; и след това естественото връщане на апетита и глад. Трябва ли сега да отречем, че тия наредби не ги дава самият организъм? В днешния век, един съвременен учен казва: „Човек е роден да бъде здрав! ” От това следва, че в човека са вложени всички здравни условия за лечение, растеж и живот. Засега човек още много малко познава себе си, както физически, така и психически. За в бъдеще цялата наука ще насочи вниманието на човека към естествен, близък до природата живот, към себенаблюдение и издирване на причините в самия него, а именно, към вътрешно и външно проучване на самия себе.
към текста >>

49. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Гледа се повърхността на ръката: извита, набръчкана или гладка.
Значи разглеждаме ръката откъм цвят, откъм форма, величина, дали е малка или голяма, дали е месеста или мършава, дали е дълга или широка. След това се опитваме да узнаем при контакт дали е корава или мека, твърда или гъвкава. Температурата ù каква е: топла или студена, влажна или суха. Това са няколко данни, но те крият много в себе си и имат голямо значение. След това ще се погледне на пропорцията – дали дланта е по дълга от пръстите или пръстите са по дълги от дланта. Гледа се повърхността на ръката: извита, набръчкана или гладка. Преминава се към разглеждане на пръстите. Всеки пръст поотделно дали е дълъг или къс, дебел или тънък, възлест или гладък, корав или гъвкав. След това какви са окончанията на пръстите, на всеки пръст поотделно. Лопатовиден, квадратен, кръгъл, конически или остър. Дали е прегърбен, прав или обърнат нагоре.
към текста >>

Всеки пръст поотделно дали е дълъг или къс, дебел или тънък, възлест или гладък, корав или гъвкав.
Температурата ù каква е: топла или студена, влажна или суха. Това са няколко данни, но те крият много в себе си и имат голямо значение. След това ще се погледне на пропорцията – дали дланта е по дълга от пръстите или пръстите са по дълги от дланта. Гледа се повърхността на ръката: извита, набръчкана или гладка. Преминава се към разглеждане на пръстите. Всеки пръст поотделно дали е дълъг или къс, дебел или тънък, възлест или гладък, корав или гъвкав. След това какви са окончанията на пръстите, на всеки пръст поотделно. Лопатовиден, квадратен, кръгъл, конически или остър. Дали е прегърбен, прав или обърнат нагоре. На къде е извит, към палеца или към малкия пръст, кутрето. Следва да се разгледа вътрешната страна на ръката.
към текста >>

50. ИДВАНЕТО НА УМА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Богомилството на Запад Темпараменти – д-р Ели Рафаилова Живот и условия за здраве – Амри Магическото значение на гладуването – Михаел Учителят говори – Душата Езерото на душата – Ели Исках – Лия Градинарят.
Съдържание на 3 бр. Идването на ума Пътят на ученика – Г. Богомилството на Запад Темпараменти – д-р Ели Рафаилова Живот и условия за здраве – Амри Магическото значение на гладуването – Михаел Учителят говори – Душата Езерото на душата – Ели Исках – Лия Градинарят. След буря – George Nordmann Съвпадения – Инж. Р.Н. Вести L'Influence de l'énergie solaire – Suite Получени в редакцията книги и списания
към текста >>

51. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Кожа бяла, мека и гладка Коса – светла, винаги по-светла отколкото у другите темпераменти, слабо растяща.
Д-р Ели Рафаилова Темпераменти Лимфатичен темперамент. Темперамент противоположен на жлъчния, подобно водата на огъня. Те са пълни хора, понякога премного. Лицето им има тъп израз, очите им са много големи и изпъкнали, сини или сиви, клепки – пълни, поглед – неустановен. Устни – дебели и месести, долната увиснала. Кожа бяла, мека и гладка Коса – светла, винаги по-светла отколкото у другите темпераменти, слабо растяща. Телесни форми – закръглени и издути, гърди по-дебели, отколкото широки, изобщо плазматично тяло със слаби кръвоносни съдове по повърхността, потънали в дебели слоеве мас. Мускулатура – съвсем слаба. Кръвта е бледна, лимфатична, водна; в организма има излишество от белтъчини и масти, липсват минерални соли (калциеви и др.) в кръвта, затова костната система е слаба. Тялото е почти изцяло безкосмато, хладно и меко. Пулсът е слаб и едва осезаем, циркулацията на кръвта е крайно бавна.
към текста >>

Стомашната система е ленива и не добра – те лесно понасят строгата диета и поста и не чувствуват глад.
Телесни форми – закръглени и издути, гърди по-дебели, отколкото широки, изобщо плазматично тяло със слаби кръвоносни съдове по повърхността, потънали в дебели слоеве мас. Мускулатура – съвсем слаба. Кръвта е бледна, лимфатична, водна; в организма има излишество от белтъчини и масти, липсват минерални соли (калциеви и др.) в кръвта, затова костната система е слаба. Тялото е почти изцяло безкосмато, хладно и меко. Пулсът е слаб и едва осезаем, циркулацията на кръвта е крайно бавна. Стомашната система е ленива и не добра – те лесно понасят строгата диета и поста и не чувствуват глад. Сънят им е дълбок и дълъг. Обичат водата и влагата. Лимфатиците или флегматиците са хладни, лениви и безразлични към всичко. Най им допада сънят и безделието, затова са и без воля и решителност и лесно попадат под властта на другите. Отлагането е тяхно основно решение и за най-важните работи дори.
към текста >>

Мускулатура – тънка, ясно изразена, кожа – гладка, равна и студена.
Противоположен темперамент на сангвиничния. Слаботелесни. Изразът на лицето им е печално, неспокойно, очертанието ръбесто и свито. Очи силно впити, черни, неспокойни, сухи; бялото на очите е жълтеникаво, често с много кръвоносни капиляри; поглед – втренчен и меланхоличен, повечето обърнат надолу. Цвят на кожата – тъмно бледен, оловено-синкав до тъмен. Коса черна, груба бързорастяща; нокти – твърди и бързорастящи. Мускулатура – тънка, ясно изразена, кожа – гладка, равна и студена. Пулс силен, но бавен; циркулация на кръвта бавна и несвободна; дишане слабо и бавно, изпотяване трудно. Храносмилателна (стомашна) система – не добре развита; сън – неспокоен. Това са хора мълчаливи, мрачни, мечтателни, животът им минава в тревоги, грижи, страх и подозрения. Трудно се гневят, но изригват ужасно; злобни, отмъстителни и не прощават. В чувствата са прекалени; както са постоянни в злобата и омразата, така са постоянни и в любовта и привързаността, затова са често нещастни и печални.
към текста >>

52. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Михаел Магическото значение на гладуването Който ме изслуша внимателно докрай и пожелае да провери верността на думитe ми, ще се увери в истиността на това, което искам да изложа в тия няколко страници.
Михаел Магическото значение на гладуването Който ме изслуша внимателно докрай и пожелае да провери верността на думитe ми, ще се увери в истиността на това, което искам да изложа в тия няколко страници. Постът е нещо отдавна практикувано. Той има своя произход още в животинското, още по-далеч – в растителното царство. Тук няма да се спирам да изреждам растения и животни, които ни поразяват със своята възможност да издържат дълго време лишение от храна. Постът е бил една област от Бялата Магия и се е разбирал най-добре само от големите посветени в дълбоката наука на живата природа. За поста се говори в свещените книги на всички народи: в книгите на египтяните, на индусите, на халдеите на персите и на християните.
към текста >>

Този, който пости, може да отстрани много от тях, като ги държи гладни.
Да преяжда човек и никога да не пости – това са неща, които ще му докарат най-голями неприятности и страдания. Но и да пости човек без да знае как, кога и колко време и това също не ще му донесе голями блага и добрини. Това, което се казва за физическото хранене се отнася и за чувствата. И там човек яде, пие, трупа материи, които един ден почват да гният. Мнозина не знаят, че човешкото същество представлява дом, общество, цяла държава, в която мнозина ядат и пият и унищожават всичко приготвено с голям труд и усилия. Този, който пости, може да отстрани много от тях, като ги държи гладни. Докато той е много щедър към тях и ги храни, те не ще го напуснат, той е много добър за тях. Те здраво ще черпят от неговите сили, живот и способности. О, ако хората знаеха, колко много други хранят заедно със себе си и около себе си! При пост от 3 дена ще го напуснат ония, които не могат да издържат повече. Но съществуват други, по-упорити.
към текста >>

Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува.
Tе започват да се хранят чрез мозъка си. За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка. Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род. Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я. Каква е разликата между мъдреца, високо нравствената личност и обикновения човек? Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува. Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество. Знаещият може да пости, за да помогне на някого. Знаещият може да пости, за да спаси някого от падане, от болест, от отчаяние и пр. Ето, това е най-красивото и най-светлото в поста.
към текста >>

53. ГРАДИНАРЯТ. СЛЕД БУРЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Бих искала да бъда от гладуващите три дни в планината заради Твоето слово.
Тогава исках да проникна в душите им, да чуя мелодията на сърцето им. Какво ли би било, ако бях на тяхно място ? Исках да се върна две хиляди години назад. Исках да се върне целият живот и ведно с него да се върнеш Ти. Да се върнеш там, на Яковия кладенец, да поискаш почерпалото ми за вода: „Ако би знаела кой ти говори, ти би му дала да пие, а той би ти дал жива вода, от която ако пиеш, няма да ожаднееш во веки.” Бих искала да се върна там, в прекрасната Юдея и всред тълпата, едва провирайки се, да хвърля маслинена клонка пред нозете Ти и да изпрося изцеление за себе си и за своите близки. Бих искала да бъда от гладуващите три дни в планината заради Твоето слово. Бих искала да бъда едно от ония мънички деца в древния Иерусалим, които Ти благославяш. Най-после, бих искала да бъда Магдалина, само да мога да Те видя, да мога да се доближа до Тебе. А сега какво да кажа? Аз бях на Яковия кладенец и чух същите думи. Бях в Юдея и получих изцеление.
към текста >>

54. СЪВПАДЕНИЯ-ИНЖ. Р. Н. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Аз бях затворил и никой не можеше да види натежалите клони с богатите дарове, затова и не прескочи гладен друмник да го нахраня с тях.
През някой час на работния ден ти ще се покажеш на прозореца, за да погледнеш градината и прелетните птици. Аз ще зърна за миг кроткото сияние на твоята усмивка и пролетта ще влезе в моята душа... Ще настъпи тиха вечер. Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината. Тогава аз ще тръгна бавно, незабелязано от никого, получил вече своята заплата. След буря Когато градината ми беше пълна с узрели плодове, тогава сякаш всички бяха богати и рядко прекрачваше някой прага на моя дом. Аз бях затворил и никой не можеше да види натежалите клони с богатите дарове, затова и не прескочи гладен друмник да го нахраня с тях. Ничия ръка се не протегна, за да я даря с капка радост! Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен. Сълзи прииждат на очите ми и падат по земята заедно с останалите по листата капки дъжд. В душата ми нещо плаче безнадеждно и горчиво!... Сега аз едва намирам някой изостанал след бурята плод, доближавам с плахи стъпки оградата и го подавам.
към текста >>

Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен.
Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината. Тогава аз ще тръгна бавно, незабелязано от никого, получил вече своята заплата. След буря Когато градината ми беше пълна с узрели плодове, тогава сякаш всички бяха богати и рядко прекрачваше някой прага на моя дом. Аз бях затворил и никой не можеше да види натежалите клони с богатите дарове, затова и не прескочи гладен друмник да го нахраня с тях. Ничия ръка се не протегна, за да я даря с капка радост! Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен. Сълзи прииждат на очите ми и падат по земята заедно с останалите по листата капки дъжд. В душата ми нещо плаче безнадеждно и горчиво!... Сега аз едва намирам някой изостанал след бурята плод, доближавам с плахи стъпки оградата и го подавам. Взема го една ръка, а там са протегнати още много! Някога слънцето изсипа тук купища от своето обилие.
към текста >>

Събраха се там бедни, гладни хора, с посърнали очи, с протегнати ръце.
Взема го една ръка, а там са протегнати още много! Някога слънцето изсипа тук купища от своето обилие. Тогава никой не дойде. Може би всички се бояха от затворената врата и високите зидове. След бурята аз се научих да бъда щедър, разтворих нашироко портите. Събраха се там бедни, гладни хора, с посърнали очи, с протегнати ръце. Но плодовете са изпадали. Аз плача безгласно в разплаканата си градина. Диря между клоните изостанал плод, за да изпълня повелята на моето сърце, но тъга ме задушава – тъгата по нещо отминало завинаги... Отвън ме гледат унили и молещи очи. Те чакат. Аз днес съм щедър, мои братя, но станах беден.
към текста >>

55. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„Търговски глас”), всичкото това творчество оставя неизгладими следи зад себе си.
И тези, на които очите са затворени, всичко си обясняват с фантазията на човека. Густав Майринк беше от тези, които бяха прозрели с душата си величието на онзи свят, чиято низходяща проекция е светът на физичното. Със своето майсторско слово той изнасяше онези страни от земния живот, които пряко или косвено повдигат една част от булото към невидимото, необяснимото, неразбраното, тайното. Романите на Майринк – „Голям”, „Белият доминиканец”, „Зеленото лице”, „Валпургиевата нощ”, „Ангелът от западния прозорец”, „Сол” и др., пиесите му „Санитарен съветник”, „Часовникът”, безчетното число разкази, една малка сбирка от които е преведена и на български – „Кардиналът Напелус”, „Албиносът” (печатан преди 4 год. като подлистник на в. „Търговски глас”), всичкото това творчество оставя неизгладими следи зад себе си. С издаването на немските „Вълшебни приказки”, Майринк възкреси онова велико немско народно творчество, на което никой почти от днешните негови съвременници не е обръщал внимание и върху което почива цялата немска култура. За да не се спираме върху самия живот на Густав Майринк, който е много разностранен, ще приведем това, което той казва за себе си: Живее в Щарнберг при Мюнхен, роден в Виена на 19 януари 1868 г.; поданство – баварско; религия – първоначално протестант, сега – будист от северната школа. Образование – гимназия в Мюнхен, Хамбург, Прага, после Търговска академия в Прага. Занятие – бивш банкер в Прага, после редактор във Виена. От 1930 г.
към текста >>

56. ДВА ПРИЛИВА - Г. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Запример, съвременният човек се страхува да не умре гладен, да не осиромашее.
Тогава, отде да започне това изучаване? От науката, от религията или от обществения живот? Тия неща са условия, при които човешкият дух се развива. При това развитие човек трябва да се научи да мисли право. Права мисъл, обаче, има само там, дето страхът отсъствува. Запример, съвременният човек се страхува да не умре гладен, да не осиромашее. Как е възможно добрият син да умре гладен, докато живее при своя богат баща? Ако при тези условия синът умира гладен, причината се крие на друго място. Тъй щото, при сегашните условия на живот, религията, науката, обществото са необходими за човека дотолкова, доколкото внасят светлина в живота му, да знае той, отде да започне и де да свърши Първо, човек трябва да започне да изучава тялото си. Той трябва да изучава краката, т.е. добродетелите си и ръцете, т.е.
към текста >>

Как е възможно добрият син да умре гладен, докато живее при своя богат баща?
От науката, от религията или от обществения живот? Тия неща са условия, при които човешкият дух се развива. При това развитие човек трябва да се научи да мисли право. Права мисъл, обаче, има само там, дето страхът отсъствува. Запример, съвременният човек се страхува да не умре гладен, да не осиромашее. Как е възможно добрият син да умре гладен, докато живее при своя богат баща? Ако при тези условия синът умира гладен, причината се крие на друго място. Тъй щото, при сегашните условия на живот, религията, науката, обществото са необходими за човека дотолкова, доколкото внасят светлина в живота му, да знае той, отде да започне и де да свърши Първо, човек трябва да започне да изучава тялото си. Той трябва да изучава краката, т.е. добродетелите си и ръцете, т.е. правдата, справедливостта.
към текста >>

Ако при тези условия синът умира гладен, причината се крие на друго място.
Тия неща са условия, при които човешкият дух се развива. При това развитие човек трябва да се научи да мисли право. Права мисъл, обаче, има само там, дето страхът отсъствува. Запример, съвременният човек се страхува да не умре гладен, да не осиромашее. Как е възможно добрият син да умре гладен, докато живее при своя богат баща? Ако при тези условия синът умира гладен, причината се крие на друго място. Тъй щото, при сегашните условия на живот, религията, науката, обществото са необходими за човека дотолкова, доколкото внасят светлина в живота му, да знае той, отде да започне и де да свърши Първо, човек трябва да започне да изучава тялото си. Той трябва да изучава краката, т.е. добродетелите си и ръцете, т.е. правдата, справедливостта. Не може да бъде човек добродетелен, ако няма добре развити и здрави крака; не може да бъде човек справедлив, ако няма добре развити ръце.
към текста >>

57. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Любова казва за тях, че имат хиляди източници, за да се лансират и могат да забогатеят там, където други умират от глад.
Ръцете са въздълги и правилни. Движенията и жестовете –сдържани и ситни, походката лека. Гласът – ясен, звънлив и сладък. Това са хора крайно лицемерни, индиферентни, наглед тихи и много благоразумни във всяко отношение. Те биват още много изобретателни, фини и с крайно ласкателен език. Любова казва за тях, че имат хиляди източници, за да се лансират и могат да забогатеят там, където други умират от глад. Те избягват шума и скандалите и за да победят, те са сладкодумни и хитри в интригите си. Те никога не нападат отпред, на лице. Счита се, че имат всичките качества и всичките недостатъци на големи куртизани. Още Аристотел се е произнесъл за хора от този тип, че са много досетливи и изобретателни. Свиня. От най-стари времена до днес този тип се счита за един от най-ненавистните.
към текста >>

58. НОВИ ПЪТИЩА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Малки, гладки, изящни ръце с добре отбелязани стави (възли) и хубав цвят, сведочат за тънък усет и жизненост.
Със своят мек характер, Те са една сърдечна постеля за отрудения съпруг. Ако към малкия палец, типът на пръстите бива ъглест (четвъртит), тогава имаме редовната, точната домакиня, която държи на чистотата и финността на всички неща. Е ли типът на пръстите лопатовиден, тогава имаме любов към дейност, практична мисъл и любов и разбиране към животните. Ъглести (четвъртити) пръсти при голям палец показват мъжки качества; притежателката на такива пръсти е леко тиранична към деца и служещи, при това тесногръда, непристъпна, кокетна и изкуствена, особено когато ръката е много твърда. Жени със силно развита повърхност на ръката, конически пръсти и малък палец са силно възприемчиви за езика на огнената любов, те следват по-малко здравия разсъдък, отколкото словесното убеждение и направеното впечатление. Малки, гладки, изящни ръце с добре отбелязани стави (възли) и хубав цвят, сведочат за тънък усет и жизненост. „Любовта с тях", казва един английски автор, „трябва да бъде весела (жизнерадостна), понеже радостта е тяхна основна същност.“ Нежни, гладко заострени пръсти с малък палец, тясна еластична повърхнина на ръката, са израз повече на господството на сърцето, отколкото на духа или на разсъдъка. Те не се грижат за твърдата (тежката) действителност на живота и присъщите им задължения. Биват ли, обаче, пръстите много остри и ръцете в своята цялост много тънки, това трябва да послужи като предпазител за всеки, който би искал да се доближи до тях. Тези ръце таят в себе си едно безсърдечно чувство, което желае само себе си и вследствие на дълбок егоизъм никога не жертва себе си, но винаги другите. Рядко се среща у жените елементарната ръка.
към текста >>

„Любовта с тях", казва един английски автор, „трябва да бъде весела (жизнерадостна), понеже радостта е тяхна основна същност.“ Нежни, гладко заострени пръсти с малък палец, тясна еластична повърхнина на ръката, са израз повече на господството на сърцето, отколкото на духа или на разсъдъка.
Ако към малкия палец, типът на пръстите бива ъглест (четвъртит), тогава имаме редовната, точната домакиня, която държи на чистотата и финността на всички неща. Е ли типът на пръстите лопатовиден, тогава имаме любов към дейност, практична мисъл и любов и разбиране към животните. Ъглести (четвъртити) пръсти при голям палец показват мъжки качества; притежателката на такива пръсти е леко тиранична към деца и служещи, при това тесногръда, непристъпна, кокетна и изкуствена, особено когато ръката е много твърда. Жени със силно развита повърхност на ръката, конически пръсти и малък палец са силно възприемчиви за езика на огнената любов, те следват по-малко здравия разсъдък, отколкото словесното убеждение и направеното впечатление. Малки, гладки, изящни ръце с добре отбелязани стави (възли) и хубав цвят, сведочат за тънък усет и жизненост. „Любовта с тях", казва един английски автор, „трябва да бъде весела (жизнерадостна), понеже радостта е тяхна основна същност.“ Нежни, гладко заострени пръсти с малък палец, тясна еластична повърхнина на ръката, са израз повече на господството на сърцето, отколкото на духа или на разсъдъка. Те не се грижат за твърдата (тежката) действителност на живота и присъщите им задължения. Биват ли, обаче, пръстите много остри и ръцете в своята цялост много тънки, това трябва да послужи като предпазител за всеки, който би искал да се доближи до тях. Тези ръце таят в себе си едно безсърдечно чувство, което желае само себе си и вследствие на дълбок егоизъм никога не жертва себе си, но винаги другите. Рядко се среща у жените елементарната ръка. Любов и майчинство, които са истинските обязаности на жената, са области, представящи една известна степен на развитие.
към текста >>

59. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемични години се дължат на липсата на най-малката добродетел.
Там, дето има любов, лозата повече ражда, крушата и всички плодове повече раждат. Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата, и тая природа отговаря на любовта. Но любов безкористна! “ „Ако един земеделец вярва в закона на любовта, ще му трябват само три декара, за да се прехрани той и целият му дом, 500 зърна ще има на един клас и тези зърна ще бъдат едри колкото дренки“. „Трябва да се работят нивите по нов начин, именно: когато се сеят, да не се говори лоша дума, да се пеят песни и пр.“ „Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемични години се дължат на липсата на най-малката добродетел. Липсва ли тя, веднага идват тези велики катастрофи“. „Някой път аз говоря с живата природа. Мога да се разговарям с растенията. Ще се спра при растенията и ще поговоря с тях. Техният език не е като нашият“.
към текста >>

60. ПРЪСТИ - Г. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния.
Тъкмо тука се крие великата тайна за постоянната нужда от хляб. Хлябът е една реалност, той е и един символ на една друга реалност. Хлябът е символ на Божествената същност. И само Божественото е в състояние да движи нещата напред, само то може да се принесе в жертва за издигането и подържането на човека и на цялата природа. Христос в тайната вечеря изразява символа на хляба като тялото на Сина Божи. И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния. Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума. Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба. Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения. Лошото седи в натрупването на хляба и на благата. Лошото седи в това, че когато човек се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време.
към текста >>

Лошото седи в това, че когато човек се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време.
И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния. Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума. Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба. Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения. Лошото седи в натрупването на хляба и на благата. Лошото седи в това, че когато човек се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време. С това той развива само своя егоизъм и алчност. А тези качества са най-ужасните спънки в пътя на развитието. По този начин човек забравя, че има и други не по-малко съществени неща, към които трябва да се стреми. Човек трябва да нахрани душата си с най хубавата храна за душата, човек трябва да нахрани ума си с най-хубавите мисли, трябва да нахрани сърцето си с най-хубавите чувства. Най-хубавите мисли, хубавите чувства, това са все двигатели, творчески сили, които съграждат най-хубавите.
към текста >>

61. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Защо трябва да гладува човек?
Дето има Любов, има ръка; дето има ръка, има и Любов. Вярата и надеждата са външните страни на Любовта. Вярата е ръка, която помага на ума, а надеждата е ръка, която помага на сърцето. А любовта е, която е родила човешката душа. Тя помага на човешкия дух. Защо трябва да гладува човек? – За да яде. Тогава и на въпроса, защо трябва да страдаме, отговорът е: да станем радостни и добри. Животът трябва да се изучи сега от ново гледище. И трябва да има едно коопериране между хората – вътрешно разбирателство. Смърт е, когато човек бяга от тялото си, а не когато го напуща.
към текста >>

62. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Вярно е, че ненаситната човешка стръв е заграбила много от земните блага, вярно е, че тия блага би трябвало да затулят виковете на милиони гладни, но същевременно е вярно и това, че във всички епохи, във всички видове общества човешкият егоизъм, скрит дълбоко в непросветената още природа на човека, ще бъде източник на нови страдания и нови борби.
Някой ще възрази, че днес страдат милиони хора. Защо? Защото глупостта за безсмислието е взела грамадни размери. Тя е овладявала като хипноза цели общества, вкаменила е сърцата на хората и ги е направила зверове един за други. Казват някои, че мъчителният и робски живот на много милиони човешки същества ще се промени, когато се променят устоите на това общество. В тази мисъл има голяма доза от истина. Вярно е, че ненаситната човешка стръв е заграбила много от земните блага, вярно е, че тия блага би трябвало да затулят виковете на милиони гладни, но същевременно е вярно и това, че във всички епохи, във всички видове общества човешкият егоизъм, скрит дълбоко в непросветената още природа на човека, ще бъде източник на нови страдания и нови борби. На човека от новото време предстои, заедно с мисълта да урегулира правилно икономическата постановка на човешкото общежитие, да се бори и с тоя скрит в него враг, като постави нависоко в своето съзнание идеята, че той и всички около него са частица от световния организъм, че са отделни брънки в голямото едно на вселената. Отношението на всяко разумно същество в света спрямо по-горните от него трябва да бъде отношение на уважение и вътрешна адмирация, а спрямо по-долните по-слабите и по-малките от него - отношение на покровителство. Ние сме храненици на земята. Всичко каквото имаме на нея получаваме даром от щедрата ръка на природата - от невидимите същества в нейните недра, за които могат да приказват не такива като нас, а други, чиито очи не са малко повече от слепи, каквито са очите на всички нас. Макар че тая мисъл ние изказахме веднъж тука, пак ще я подчертаем.
към текста >>

63. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но още не седнал и ето ти, че идва една мома, дрипава, гладна - едва се държи на краката си от изтощение.
„Гонят ме неприятели, оплакал се той. Изпонараниха ми се краката от бяг, аз съм бос. Нямаш ли нещо за обуване? " Погледнал го пустинникът, па взел сандалите, въздъхнал си едва чуто и ги дал на беглеца. И докато гледал как той радостен се отдалечава със сандали на крака, помислил си: „Те и сандалите отидоха, ами добре поне че яденето остана." Па бавно се върнал в постницата. Но още не седнал и ето ти, че идва една мома, дрипава, гладна - едва се държи на краката си от изтощение. „Гладна съм", простенала тя, „дай ми нещо да си хапна." Дал ù той яденето. Когато тя се нахранила и тръгнала да си ходи, от всичкото ядене останало само едно парченце хляб на един от изпразнените златни подноси. Усмихнал се тъжно в себе си и си помислил: „Поне съдините ще ми останат - за спомен." Но недорекъл още тия думи, чува пред постницата си плач. Излиза и що да види - една млада мома, римлянка, върви и плаче. „Нещастна съм, отче, къде да се дяна.
към текста >>

„Гладна съм", простенала тя, „дай ми нещо да си хапна." Дал ù той яденето.
Изпонараниха ми се краката от бяг, аз съм бос. Нямаш ли нещо за обуване? " Погледнал го пустинникът, па взел сандалите, въздъхнал си едва чуто и ги дал на беглеца. И докато гледал как той радостен се отдалечава със сандали на крака, помислил си: „Те и сандалите отидоха, ами добре поне че яденето остана." Па бавно се върнал в постницата. Но още не седнал и ето ти, че идва една мома, дрипава, гладна - едва се държи на краката си от изтощение. „Гладна съм", простенала тя, „дай ми нещо да си хапна." Дал ù той яденето. Когато тя се нахранила и тръгнала да си ходи, от всичкото ядене останало само едно парченце хляб на един от изпразнените златни подноси. Усмихнал се тъжно в себе си и си помислил: „Поне съдините ще ми останат - за спомен." Но недорекъл още тия думи, чува пред постницата си плач. Излиза и що да види - една млада мома, римлянка, върви и плаче. „Нещастна съм, отче, къде да се дяна. Моят годеник не ще да ме вземе - иска прикя, иска злато и сребро да му дам.
към текста >>

64. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Щом, не я признаваш и болести ще има, и глад ще има, и сиромашия ще има.
Сега хората преживяват най-висшия живот на животните. Ако човек разбира езика на природата, той никога няма да страда. Единственото нещо, което никога няма да се подчини на хората, това е природата. Единственото нещо, което може да им се противопостави, това е природата. Единственото нещо, което може да създаде всичкото щастие на хората, това е природата. Щом, не я признаваш и болести ще има, и глад ще има, и сиромашия ще има. Животът се обуславя от един процес, който наричаме дишане Всички почти болести си водят началото от дишането. Човек, който не диша добре, е сприхав, нервен, дразни се. А пък онзи, който диша правилно, дайте му най-голямата сиромашия, той пак е силен. Той знае, че неговото богатство седи в дишането. Източните народи казват: „Ако знаеш, как да дишаш, ти ще оправиш работите си, а ако не знаеш, как да дишаш, ти ще ги забъркаш." Хората търсят лекарство, а пък лекарството е в въздуха.
към текста >>

При слабото дишане прониква по-малко прана в мозъка и тогава мозъкът ти гладува.
В старо време препоръчваха да се става рано и да се диша при изгрев слънце. Помнете, че вашите религиозни, вашите научни разбирания и всичко друго зависи от дишането. Дишането е един от най-големите трансформатори между природата и нас. Онези, които се занимават с физиология, казват, че отслабването на паметта се дължи на пикочна киселина, а пък източните народи, източната философия казва, че слабата памет се дължи на слабото дишане, на малкото прана, която прониква в мозъка. Между тези две схващания няма противоречие, защото при слабото дишане храносмилането и кръвообращението не стават правилно и изобщо тогаз обмяната на веществата не е правилна и се образува повече пикочна киселина. При слабото дишане прониква по-малко прана в мозъка и тогава мозъкът ти гладува. Нахрани го и ще почнат клетките му да помнят. Ако мозъчното вещество го храниш, то в мозъка се развива грамадна енергия, която ще се справи с всички мъчнотии. Та трябва една нова философия, за да се освободим. Ако дишате добре, ще станете здрав човек, който може да използува ония условия, които природата е дала, понеже природата е определила онзи възможности, при които можеш да живееш и да се развиваш. Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго.
към текста >>

65. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

дали повърхността ù е по-гладка или по-вълнообразна Когато горната част на ухото е освен това голяма и широка, това показва човек с широки идеи, планове, с големи замисли.
Ето защо, при такива случаи, човек си остава само с идеята, без да придобие тя някакъв по-осезателен израз. И най-после в човека настава третата фаза, третият процес – реализиране на идеята. Следователно, всяка една от трите фази, от трите процеса, които стават в човека, отговаря на едно от трите деления на ухото. Горната част на ухото, над линията ab отговаря на интелекта. При разглеждане на тази част, не трябва да се обръща внимание само на нейната големина, но и на формата ù, както и на релефността, т.е. дали повърхността ù е по-гладка или по-вълнообразна Когато горната част на ухото е освен това голяма и широка, това показва човек с широки идеи, планове, с големи замисли. При това, ако широчината е в най-горната част на ухото, идеите на този човек са повече философски, без никаква връзка с практически живот. Ако пък тази широчина е в долната част на тази област, идеите на този човек имат тясна връзка с практическия живот, т.е. с ежедневния живот, или с живота на материалните нужди на човека. Когато крайната гънка в тази област на ухото е голяма, широка, надвиснала като стряха, това показва човек, който всякога и за всичко е готов да се придържа в установени вече правила и закони, в установен ред на нещата. При това, ако гънката е по-голяма към вътрешната част на ухото, което по-често се случва, това показва отношението на тази законност, на тази установеност към самия човек; ако гънката е по-голяма към външната част на ухото, това говори за законността или за установеността, която човек спазва към външния свят.
към текста >>

66. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И кърпичката му с любов ти изпери и изглади!
От тебе, майката-царица? Детето ти да бъде здраво, ти с любящите си царски пръсти чинийката измий! Мисълта ти царска да присъствува: Здраво да бъде и умно моето дете! С любов я изплакни, с любов я избърши! С любов се докосни до всичките му дрешки I До всичко, до което твоето дете ще се докосне! И кърпичката му с любов ти изпери и изглади! И винаги умът ти да присъствува: В светлината на великата природа да живее! Твоите царски пръсти, твоите царски мисли ще изградят това, което слугинята не може * * * А кога детенцето си къпеш, или преобличаш, мисли за чистотата – Бог каквато я познава! Утринната му закуска кога даваш, или му приготвяш храна за обяд, мисли за силите, кои природата е вложила в нея! За тях мисли! И дай му я така, както тя я дава!
към текста >>

67. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

" Но един петъчен ден след много игра тя се върна гладна, уморена и сърдита.
„Стига вече майко, стига! " Няма ли да станеш, кога ще готвиш. Кога? ” И гласчето ù, което беше толкова гласовито, караше клетата майка да трепка от смут и срам. „Рано е още миличка, погледни, слънцето още не е залязло. Има време! " Но един петъчен ден след много игра тя се върна гладна, уморена и сърдита. „Мамо, искам да ям, дай ми хляб". Майката наведе глава още по-ниско над работата си, обременена сякаш от отговора, който требваше да даде. „Хляб искам, разбираш ли, не искам друго." Погледна я и чакаше. „Няма, Нора. След 1-2 часа ще привърша, ще вземеш пари и ще купиш всичко.
към текста >>

Почакай малко." „Гладна съм.
„Мамо, искам да ям, дай ми хляб". Майката наведе глава още по-ниско над работата си, обременена сякаш от отговора, който требваше да даде. „Хляб искам, разбираш ли, не искам друго." Погледна я и чакаше. „Няма, Нора. След 1-2 часа ще привърша, ще вземеш пари и ще купиш всичко. Почакай малко." „Гладна съм. Не мога, мамичко! " „Иди тогава у бабини, днес те месят, тя ще ти даде прясна пита." „Ще ида." Бързо тя се запъти за там. А там при бабата имаше всичко; особено днес какви приготовления! Нали тяхната къща беше къща на главния свещеник, а бабата беше рубиса на свещеника. Надушила аромата на пресен хляб тя се втурна право в кухнята.
към текста >>

68. Науката за ръката Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Както гладния се интересува най-напред от хляба, а не от това, кой го е месил и донесъл, тъй и ние се интересуваме най-първо от нещата, от случаите и събитията, както и от техните причини, а не толкова от пътищата, по които те са дошли.
Ако в живота през този ден ти дойде някоя неприятност, не се огорчавай, нито изменяй добрите си отношение към хората, чрез които ти е дошло. те не са виновни, защото са само посредници, чрез които други разумни сили работят. Право ли е да мразиш, да се сърдиш и ненавиждаш пощенския служащ, който ти връчва телеграма с вест за смъртта на твой близък. Той с нищо не е виновен за тази смърт, а е само външен механически фактор за предаване само на печалната за тебе вест. Затова не свързвай хората със случаите и нещата. Както гладния се интересува най-напред от хляба, а не от това, кой го е месил и донесъл, тъй и ние се интересуваме най-първо от нещата, от случаите и събитията, както и от техните причини, а не толкова от пътищата, по които те са дошли. Противоречията и мъчнотиите зависят от Любовта и колкото тя е по-голяма и по-чиста, толкова противоречията са по-малко и обратно, колкото любовта е по-малка, противоречията се увеличават. Противоречията произлизат от нашето неразбиране законите на природата и от малкото проявяване на любов. Когато някой иска от нас нещо, ако ние го обичаме, веднага поставяме всичко на негово разположение. Веднага всички невъзможности се стопяват пред един мил поглед и пред една блага дума и една добра постъпка, пред едно внимание, което нам е указано, или ние някому сме го указали. Но отсъствува ли любовта - тогава идват всички невъзможности.
към текста >>

69. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

гладки - ” - ІV.
Дебелина 1. дебели - ” - 2. тънки - ” - ІІІ. Пластика 1. възлести - ” - 2. гладки - ” - ІV. Гъвкавост 1. корави, неподвижни пръсти 2. гъвкави пръсти V. Окончания 1. лопатовидни пръсти 2.
към текста >>

70. НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЕЛ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

За тях говори поговорката: "Те са като гладни вълци в чувстването и като лакомци в желанието".
Не е такъв случаят, когато човек приблизително нищо или твърде малко чувствува и възприема; тогава той проявява също много ограничени чувства. Тези хора проявяват фалшиви, празни чувства. Мекотата, която проявяват, е безсъдържателна. Всичко, което не им е природно, те го правят изкуствено. При това са ненаситни, защото им липсва вътрешното чувство за това. За тях говори поговорката: "Те са като гладни вълци в чувстването и като лакомци в желанието". В духовното тези хора се мислят също пълни господари" - мислят, че като пожелаят, то е достатъчно, за да го постигнат. Те са винаги за свободната любов и нищо не считат за грях. На тия хора за да им се помогне, трябва да се обърне погледът им навътре, да събудят в себе си Божествените чувства. Характерен представител на този тип хора е прочутият професор от миналия век Бюхнер, създателят на материализма. От само себе си се разбира, че тия предразположения биват повлиявани и от други сили благоприятно или неблагоприятно.
към текста >>

71. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Гладки пръсти се срещат у хора отличаващи се със своята не много голяма загриженост.
Възлести пръсти. Хората с такива пръсти обичат да разсъждават, обикновено те са склонни към мълчание, концентрация и вглъбяване те са често тъжни, уединени и замислени. Аналитическата им способност е по-голяма, отколкото у хората с дълги пръсти. В тях има ред и метод. Много учени, математици, философи и аскети, но и много маниаци и дребнави хора имат такива пръсти. Гладки пръсти се срещат у хора отличаващи се със своята не много голяма загриженост. Те са повече спонтанни, по природа впечатлителни, вдъхновението често ги посещава. Повече действуват по инстинкт, отколкото чрез размишление. Срещат се повече у жените, поетите, артистите и музикантите. Твърди, не гъвкави пръсти издават лоша циркулация на кръвта От морална страна, това е признак на егоизъм, бруталност, деспотизъм, липса на душевна и физическа гъвкавост. Такова същество върви към душевно втвърдяване, към фанатизъм и тъпост.
към текста >>

72. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но аз бях толкова гладен, щото от глад едва се държах на краката си.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ I Един ден, когато Буда се разхождал с учениците си, срещнал един беден човек на пътя си. Той го спрял, прегърнал, целунал го и започнал да се разговаря с него. Като гледали това, учениците Му се чудели, защо Учителят им обърнал такова голямо внимание на този беден човек. И Го запитали: "Учителю, защо обръщаш внимание на този беден човек? " Буда им отговорил: "Един ден, в моето далечно минало, аз се молих на Бога. Но аз бях толкова гладен, щото от глад едва се държах на краката си. Не бих могъл да свърша молитвата си, да се свържа с Първичната Причина. В този момент, някъде из шубраците изскочи заек. Той се хвърли в огъня и се опече заради мене. Аз ядох от него, укрепих силите си и можах да свърша молитвата си - да направя връзка с Първичната Причина. Този заек е днешния брамин, когото виждате пред мене.
към текста >>

73. ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ - Г Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Гладът, жаждата, потребата от облекло и изобщо всички материални нужди са едни от мощните средства на природата, които гонят именно тази цел.
Д. Стоянов НЕЗНАЙНОТО Явно е, че инертната човешка природа се нуждае от външни импулси, които я тласкат към една неспирна деятелност, която безспорно е необходима за нейното развитие и напредък. Особено хора с по-ниско съзнание, слабоподвижен ум и слаба воля имат нужда от нещо много силно, което да ги изтласка от това им състояние. Гладът, жаждата, потребата от облекло и изобщо всички материални нужди са едни от мощните средства на природата, които гонят именно тази цел. От друга страна, чувствата у човека създават основа за сближение с други същества и създават донякъде възможност за безвъзмездна жертва. Умът също така тласка човека към безбрежното царство на познанието, тласка го към незнайното, невидимото, скритото. Тук вече стремежът е по-доброволен. От друга страна суровата и егоистична борба за съществувание, механизираният еднообразен живот в съвременната цивилизация изострят у човека нуждата от разнообразие и нови постижения и понякога той скъсва магичния кръг на това еднообразие и тръгва да търси новото, скритото, далечното. Дори не са рядко случаите, когато човек е съгласен да изостави едно по-изгодно положение и да го замени с по-трудно, само затова, защото това неизгодното, трудното, е ново за него.
към текста >>

74. ОПИТ ЗА ОЧЕРТАВАНЕ ПЪТЯ НА НОВАТА МУЗИКА-АС. А. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Щати - Рузвелт, не е гладък.
РЪЦЕТЕ НА РУЗВЕЛТ И ДЖОН РОКФЕЛЕР Франклин Д. Рузвелт Пътят на живота на днешния председател на Съед. Амер. Щати - Рузвелт, не е гладък. Само ръката може да ни разкрие тайната на неговата голяма слава. Той се е издигнал чрез голяма борба в живота. Страдал е от голяма инфантилна парализа. Това го подтиква към големи благодетелни дела след пълното му оздравяване. Преди да стане председател на Съед.
към текста >>

75. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И спри да се храниш, когато най-много ти се услажда храната - остани малко гладен.
Малцина обръщат внимание на това и затова има малко хора доволни на земята. Да знаеш как и с какво да се храниш, това е цяло изкуство. Най-същественото при храненето е разположението на духа. Никога не се храни, когато си разтревожен и неспокоен! И когато се храниш, забрави всичко странично, мисли само за храната, за тази велика благодат и жертва. И спри да се храниш, когато най-много ти се услажда храната - остани малко гладен. Това действува стимулационно за функцията на организма, Без съмнение, важно е, какво ще ядеш, но по-важно е, как ще го ядеш, с какво разположение на духа, с какви мисли и чувства. При днешните условия, ако човек иска да се отърве от редица неочаквани болести и предразположения към заболявания, той трябва да се храни изключително с плодна и растителна храна - вегетарианска. Тя смекчава животинските навици у човека и му възвръща полека-лека в течение на времето човешкия му образ. В пъдя на развитието вегетарианството е само едно стъпало. Ала за мнозина не лесно се прекрачва това малко стъпало.
към текста >>

Храната напомня на човека за духовния глад и за нуждата от духовна храна.
Ала за мнозина не лесно се прекрачва това малко стъпало. И все пак, не е лек този режим на хранене. Когато плодната растителна храна стане наново естествена храна за човека, тогава за него тази крачка не ще представлява нищо особено. Ала тя ще бъде достатъчна, за да го отдели от хората, които вървят по обновените пътеки на живота. Този човек ще почне да мисли, да разграничава и отделя нещата. Храната напомня на човека за духовния глад и за нуждата от духовна храна. Блажен е този, който огладнява духовно и който може да се насити с най-възвишена духовна храна. Може би няма по-съществено нещо на земята от храненето. Храната трябва да ни научи да мислим правилно и да чувствуваме правилно. Храни се с радост! Така ще схванеш един смисъл, който ще ги отвори много светли врати в живота.
към текста >>

Блажен е този, който огладнява духовно и който може да се насити с най-възвишена духовна храна.
И все пак, не е лек този режим на хранене. Когато плодната растителна храна стане наново естествена храна за човека, тогава за него тази крачка не ще представлява нищо особено. Ала тя ще бъде достатъчна, за да го отдели от хората, които вървят по обновените пътеки на живота. Този човек ще почне да мисли, да разграничава и отделя нещата. Храната напомня на човека за духовния глад и за нуждата от духовна храна. Блажен е този, който огладнява духовно и който може да се насити с най-възвишена духовна храна. Може би няма по-съществено нещо на земята от храненето. Храната трябва да ни научи да мислим правилно и да чувствуваме правилно. Храни се с радост! Така ще схванеш един смисъл, който ще ги отвори много светли врати в живота. Храненето е голямо изкуство и велика наука.
към текста >>

76. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но както от памтивека краят на неговото развихряне е бил изтощение, смърт, глад и мор, така ще бъде и сега.
И затова бъдещата война, която - изглежда - не ще може да се избегне, въпреки всички усилия, при днешния манталитет на народите, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човечеството. Народите днес отново са попаднали под силното влияние на първия принцип, който ще действува дотогава, докато те сами се изтощят и разрушат. Този принцип създава много илюзии в света - той работи със сенките светлината и е създал всички многообразни комбинации, които съществуват в света на преходните форми, в света на отраженията. Той вдъхва алчност за владения, воля за безпределна мощ и владичество, желание за стихийна борба, за кървави подвизи и разрушения. Така е било от памтивека, така е и сега. Но както от памтивека краят на неговото развихряне е бил изтощение, смърт, глад и мор, така ще бъде и сега. Можем ли да си правим илюзии, че ще изменим същината на един велик космичен принцип, и че ще превърнем, без великата алхимия на втория принцип, желязото на първия в чисто злато? Ала отрадно е това, че в човечеството днес се образува едно ядро от хора, в които този дълбок алхимичен процес се извършва. Като в атанора на древните алхимици, в преходното им естество се вече образува, всред велики страдания, златото на мъдростта. Това злато е основният капитал на бъдещата култура. А сега, борбата още продължава.
към текста >>

77. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

У жените особено, тя е кадифено-гладка, тънка и нежна.
А меланхоликcт има жълто-землист цвят. Най-лесно и безпогрешно се познава кожата на лимфатика. Тя си остава почти винаги взъбледобяла. Дори слънцето едва я засяга - тя твърде слабо или никак не мургавее под неговите лъчи. Ала и самата тя не обича слънцето - по-голямо сродство има към луната. У жените особено, тя е кадифено-гладка, тънка и нежна. Кадифеният оттенък се дължи на богатата с мазнини подпочва на тяхната кожа. Но дори и мъжете имат много гладка и нежна кожа - негли затова защото е изобщо по-слабо окосмена. Под тази хубаво обложена с тлъстина кожа, вените едва прозират. Тя и иначе е гладка и чиста - няма ни пъпки, както у сангвиниците, нито пък се разваля от разядливите соли на потта, защото мъчно се поти. Едничкото, което понякога загрозява лицата на лимфатиците, това са луничките под очите и около носа.
към текста >>

Но дори и мъжете имат много гладка и нежна кожа - негли затова защото е изобщо по-слабо окосмена.
Тя си остава почти винаги взъбледобяла. Дори слънцето едва я засяга - тя твърде слабо или никак не мургавее под неговите лъчи. Ала и самата тя не обича слънцето - по-голямо сродство има към луната. У жените особено, тя е кадифено-гладка, тънка и нежна. Кадифеният оттенък се дължи на богатата с мазнини подпочва на тяхната кожа. Но дори и мъжете имат много гладка и нежна кожа - негли затова защото е изобщо по-слабо окосмена. Под тази хубаво обложена с тлъстина кожа, вените едва прозират. Тя и иначе е гладка и чиста - няма ни пъпки, както у сангвиниците, нито пък се разваля от разядливите соли на потта, защото мъчно се поти. Едничкото, което понякога загрозява лицата на лимфатиците, това са луничките под очите и около носа. Но те не се срещат у всички лимфатици. Тази лунно-бледа кожа добре отива на кръглите им лица и прилично облича облите и хлабави форми на тялото.
към текста >>

Тя и иначе е гладка и чиста - няма ни пъпки, както у сангвиниците, нито пък се разваля от разядливите соли на потта, защото мъчно се поти.
Ала и самата тя не обича слънцето - по-голямо сродство има към луната. У жените особено, тя е кадифено-гладка, тънка и нежна. Кадифеният оттенък се дължи на богатата с мазнини подпочва на тяхната кожа. Но дори и мъжете имат много гладка и нежна кожа - негли затова защото е изобщо по-слабо окосмена. Под тази хубаво обложена с тлъстина кожа, вените едва прозират. Тя и иначе е гладка и чиста - няма ни пъпки, както у сангвиниците, нито пък се разваля от разядливите соли на потта, защото мъчно се поти. Едничкото, което понякога загрозява лицата на лимфатиците, това са луничките под очите и около носа. Но те не се срещат у всички лимфатици. Тази лунно-бледа кожа добре отива на кръглите им лица и прилично облича облите и хлабави форми на тялото. Па добре хармонира и с русите им, гладки коси и сините очи, които са характерни за чистите лимфатици. Под тази гладка кожа, с богата на тлъстина подпочва, се крие ленива мускулатура.
към текста >>

Па добре хармонира и с русите им, гладки коси и сините очи, които са характерни за чистите лимфатици.
Под тази хубаво обложена с тлъстина кожа, вените едва прозират. Тя и иначе е гладка и чиста - няма ни пъпки, както у сангвиниците, нито пък се разваля от разядливите соли на потта, защото мъчно се поти. Едничкото, което понякога загрозява лицата на лимфатиците, това са луничките под очите и около носа. Но те не се срещат у всички лимфатици. Тази лунно-бледа кожа добре отива на кръглите им лица и прилично облича облите и хлабави форми на тялото. Па добре хармонира и с русите им, гладки коси и сините очи, които са характерни за чистите лимфатици. Под тази гладка кожа, с богата на тлъстина подпочва, се крие ленива мускулатура. У много мъже лимфатици, под издадения напред търбух, се движат не особено дебели, дори сравнително слаби крака. Очевидно, тия крака не са се преуморявали от ходене. Това са крака на домоседи. Лимфатиците са хора бавни - и в ядене, и в работа, и в говор.
към текста >>

Под тази гладка кожа, с богата на тлъстина подпочва, се крие ленива мускулатура.
Тя и иначе е гладка и чиста - няма ни пъпки, както у сангвиниците, нито пък се разваля от разядливите соли на потта, защото мъчно се поти. Едничкото, което понякога загрозява лицата на лимфатиците, това са луничките под очите и около носа. Но те не се срещат у всички лимфатици. Тази лунно-бледа кожа добре отива на кръглите им лица и прилично облича облите и хлабави форми на тялото. Па добре хармонира и с русите им, гладки коси и сините очи, които са характерни за чистите лимфатици. Под тази гладка кожа, с богата на тлъстина подпочва, се крие ленива мускулатура. У много мъже лимфатици, под издадения напред търбух, се движат не особено дебели, дори сравнително слаби крака. Очевидно, тия крака не са се преуморявали от ходене. Това са крака на домоседи. Лимфатиците са хора бавни - и в ядене, и в работа, и в говор. Те впрочем не обичат твърде да говорят.
към текста >>

Очевидно, тя не може в такъв случай да бъде така гладка и нежна както у лимфатиците, но е по-жизнена, по-активна.
От това произтича, може би и тяхното миролюбив и скромност - инстинктивни прояви по-скоро на един темперамент, отколкото добродетели на един изработен характер. Кожата на сангвиника - свежо-розова, от изблик на живот и младост - обича слънцето и се стреми към него. Затова и силно мургавее - дотолкова, че някой силно обгорял сангвиник, особено ако е по-мускулест, може прекрасно да бъде взет от неопитно око за чист холерик. Кожата на сангвиниците е покрита с повече косми и силно се поти. Често по нея избиват пъпки и циреи - така кръвта на сангвиниците се чисти. Очевидно, тя не може в такъв случай да бъде така гладка и нежна както у лимфатиците, но е по-жизнена, по-активна. Тази кожа диша слънце и въздух. У чистите сангвиници главата е обла, лицето - овално. Косата им има светъл цвят. Очите също са светли - сини или кафяви. Шията е обикновено къса - не особено мускулеста, по-скоро пълна, добре охранена.
към текста >>

78. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

- Мизерия, страдания, нищета, глад и плач.
Ние считаме, че само тези хора са творчески полезните в света и истинските творци на благата, които не вехнат през вековете. В това осветление на нещата, един Мусолини, един Хитлер и много други от този род не могат да бъдат творци на живота. Те издигат като културен фактор култа на войната. Какво творчество има във войната! Какво благо може да даде тя на народите?! - Мизерия, страдания, нищета, глад и плач. Коя маса народна е творила при такива условия. Нека вземем пример от нашия народ тук в България. Народът гладува, мизерствува, народът остава непросветен, волята му за създаване на по-добри условия е покрусена - тя при това никога не е била импулсирана за това. - Тръгнете из нашите села и ще се убедите, че при днешните условия тези хора са неспособни да творят нищо полезно. А на какво са учени те?
към текста >>

Народът гладува, мизерствува, народът остава непросветен, волята му за създаване на по-добри условия е покрусена - тя при това никога не е била импулсирана за това.
Какво творчество има във войната! Какво благо може да даде тя на народите?! - Мизерия, страдания, нищета, глад и плач. Коя маса народна е творила при такива условия. Нека вземем пример от нашия народ тук в България. Народът гладува, мизерствува, народът остава непросветен, волята му за създаване на по-добри условия е покрусена - тя при това никога не е била импулсирана за това. - Тръгнете из нашите села и ще се убедите, че при днешните условия тези хора са неспособни да творят нищо полезно. А на какво са учени те? Когато те гладуват, има хора, които ги учат, че войната ще ги избави от това бедствено положение. И масата, народът е надут и недомисля за резултатите от една война. Той е винаги готов да върши това, което му заповядват.
към текста >>

Когато те гладуват, има хора, които ги учат, че войната ще ги избави от това бедствено положение.
Коя маса народна е творила при такива условия. Нека вземем пример от нашия народ тук в България. Народът гладува, мизерствува, народът остава непросветен, волята му за създаване на по-добри условия е покрусена - тя при това никога не е била импулсирана за това. - Тръгнете из нашите села и ще се убедите, че при днешните условия тези хора са неспособни да творят нищо полезно. А на какво са учени те? Когато те гладуват, има хора, които ги учат, че войната ще ги избави от това бедствено положение. И масата, народът е надут и недомисля за резултатите от една война. Той е винаги готов да върши това, което му заповядват. Твори ли с това масата, народът, колективитета? - Не, това са пътеки на разрушение! Масата не може да твори щом се води по пътищата на разрушението.
към текста >>

79. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Например задоволяването на неговия глад е в съотношение с растителното и животинското царство, където не всичко му се дава в готово състояние.
Тия условия са универсални и чак като ги имат, хората могат да мислят за създаване на своите образователни, възпитателни и религиозни системи. Както придобиването на материалните блага, тъй и различията в схващанията на последователите на разните философии и религии са създали много жестоки борби и са погълнали безброй жертви. Има едни много съществени условия, за чието създаване човек не е взел никакво участие. Те му идат като щедър дар от природата - слънчевата светлина, топлината, въздухът, водата и др. Други пък той намира като дадено, към което той трябва да приложи и своите усилия и умение, за да ги направи годни за ползуване. Например задоволяването на неговия глад е в съотношение с растителното и животинското царство, където не всичко му се дава в готово състояние. Също така и в царството на минералните богатства той прониква с копача в ръка и с упорит труд. И дори след като извади рудите, той трябва дълго да ги преработва. Личи си, че природата иска да го тласне към дейност. Ако направим преглед, какво именно дава човек и какво дава природата при създаване условията за проявата на живота, ще видим, че природата е създала всичко, а човек проявява дейност с чужди капитали. И тая своя дейност той счита за нещо много важно и съществено.
към текста >>

80. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Във връзка с цвета седи и твърдостта и мекотата на косата, нейната гладкост или къдравост.
Той е повече дух, дълг, съвест и отговорност. Тъмнокосият е човек повечето на моментното удоволствие. Брюнетът и чернокосият са подвижни хора, докато русият е по-пасивен в своята проява. Брюнетът, на всеки случай, седи винаги между черния и русия тип човек. Видимо, обаче, той клони по характер повече към чернокосият. Във връзка с цвета седи и твърдостта и мекотата на косата, нейната гладкост или къдравост. От тях пък зависи и общото падане и разположение на косата върху главата. Меката коса върху правилната глава на някой брюнет говори красноречиво за неговия благороден характер, за неговата творческа енергия използувана и насочена в една полезна и издигаща насока. Това са магнетични натури, милосърдни. У жени с такава коса ще намерите изблик на най-нежни, сърдечни и топли чувства. Това са образи на майки, на мадони.
към текста >>

81. ПРАКТИЧНИЯ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ- Д.Р НОВОТНИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало.
Десният крайник тогава ставал ляв и обратно. Някой може да каже, че това е ставало вследствие на функционирането, като резултат от функцията на крака. Не! Крайникът чрез регулативна способност е добивал форма съответна на своето ново място, преди да е почнал да функционира. Опити на Морган Той е правил опити върху планарии (от плоските червеи). Ако се вземе някоя малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то, или чрез истинска регенерация, или чрез хармонично разместване на веществото. Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало. Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материал за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размести съществуващите вече части, за да се дойде до цялата форма. РЕГУЛАЦИЯ ЧРЕЗ ПОДМЛАДИТЕЛЕН ПРОЦЕС, Т.Е. ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част. А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние.
към текста >>

82. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В днешните времена на настръхнали страсти, на стръвни политически и икономически борби, когато „господарите на народите" се борят помежду си да запазят своята мимолетна власт над тях, когато устата на Заведеевата майка, не вече умолява, а заклина през милиони гладни гърла, спрете се, и през туй гъмжило, вдайте слух в гласа на „Сина Човешки".
В тази „инфлексна точка", в този жив взел, се крие един магически ключ. Но минаването през тази точка, види се, не е лесно, защото е съпроводено с изпитанието на „чашата и кръста". Все пак там и само там е разрешението на въпроса. Там е спасението на човека от владичеството на ония, които „господаруват над народите". Само така ще освободи човек ръката си от ръката на „майката Заведеева" и ще престане да се разтака заедно с нея пред управниците и големците на тоя свят. В днешните времена на настръхнали страсти, на стръвни политически и икономически борби, когато „господарите на народите" се борят помежду си да запазят своята мимолетна власт над тях, когато устата на Заведеевата майка, не вече умолява, а заклина през милиони гладни гърла, спрете се, и през туй гъмжило, вдайте слух в гласа на „Сина Човешки". Вие непременно ще чуете кроткия му укор: „Не знаете що искате". И ако пожелаете да разберете, що трябва да искате, той ще ви покаже „инфлексната точка", пред която стоят „чашата и кръста". И ако попитате, що има зад тях, що има зад оная точка, която грее с такъв странен блясък, той ще ви каже: „Там е светът на Синовете човешки, които слизат в света на страдащите свои братя, ала не като „господари" и „големци", които грабят и насилват, а като светли служители, които дават от изобилието на своя живот и благо". Г.
към текста >>

83. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕШУА-БЕНТАМ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Като директорка на института Hull тя е имала възможност да прояви проникновена любов и покровителство над бедни, гладни, голи и боси.
Ръката на Жана Адамс Изразът на лицето на Жана Адамс е пропито с голяма любов. Това нейно голямо качество е много силно подчертано в дългата и хубава линия на сърцето, която се разклонява под юпитеровия пръст, на едноименната издигнатина. Великите морални качества на човека не се изтъкват само с един белег. Хармонично устроените линии на ръката допълват, подчертават и засилват дълбоката всеобемляюща любов на тази жена. Линията на Аполон говори, че у нея има и голямо чувство за красота - чувство извисяващо още повече нейното сърце. Като директорка на института Hull тя е имала възможност да прояви проникновена любов и покровителство над бедни, гладни, голи и боси. Това е онази страна на живота, където работи „силата на сърцето", която действува направо и разрушава всякакви прегради. Върху „силата на сърцето" почива всеки истински морал и общественост.
към текста >>

84. ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Слушаше я дядо Петър, слушаше, гладеше брадата си, па отвърна бавно: – Гладни ли съм ви оставил или жадни, голи или боси.
Иде жетва, вършитба, половината от селото имат да ти дават. Приберат ли житото в хамбара, можеш ли нещо да изкараш? А децата ли ще се разправят с вересиите? Ето, виждам и аз, хората право казват, от много четене акълът на Моллата се е взел. Баба Мария се постара да изтрака всичко, каквото й беше на сърцето, като скорострелна пушка. Слушаше я дядо Петър, слушаше, гладеше брадата си, па отвърна бавно: – Гладни ли съм ви оставил или жадни, голи или боси. А вие запитахте ли ме, какво ми е на сърцето? Ливади, крави, воденици, дюкяни, снахи и зетьове и внучета. Ами питахте ли ме, откъде ги имам аз и кой ми ги даде? Питахте ли ме? Кажи, питахте ли ме?
към текста >>

85. НА ТРЕТИЯ ДЕН - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ако при толкова блага и възможности, има хора които гладуват, ако при такава оживена деятелност има хора безработни, това показва, че хората са, за съжаление, още много, много далеч от разумността.
" Изтъкваме това, за да се види огромната разлика, която съществува между едно спящо съзнание и едно пробудено съзнание, разлики така големи, както между тъмнината и светлината. И тогава чудно ли е, при наличността на толкова хора със спящи съзнания, че в човешкия живот има толкова противоречия, че човешкият порядък страда от толкова недъзи, че се разпокъсва от толкова кризи и се раздрусва из основа от толкова сътресения? Едно от най-големите бедствия в живота на съвременните народи е безработицата. Безработните - това са огромния дефицит в равносметката на човешкия обществен живот, равносметка, която природата прави в наши дни, при ликвидиране на съвременната култура. Показвайки на хората този дефицит, природата иска да им даде да разберат, колко са далеч те от едно правилно и разумно стопанисване на ония блага, които тя така щедро им отпуща. Ако при толкова блага и възможности, има хора които гладуват, ако при такава оживена деятелност има хора безработни, това показва, че хората са, за съжаление, още много, много далеч от разумността. А природата, която не търпи „празни пространства", която не търпи „празни ръце", сигурно е впрегнала на работа и безработните. Някои, може би, ще попитат, каква е работата на човека във великата работилница на природата? И кой е този невидим работодател? Невидимият работодател, това е Духът - върховното, разумно начало, което движи всичко в света. Като слънчевата светлина той слиза в човека, работи у него и му дава работа.
към текста >>

86. НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

" „Вино нямат" - това е почувствуваме на духовния глад.
Казва се там: „Вино нямат" Безпътицата, в която се намира днес човечеството, това се означава с думите: „Вино нямат" Всички стари методи са опитани и всички се оказват безрезултатни. Това е: „Вино нямат! " Човечеството днес е в трудно положение, наглед безизходно. Чакат нещо ново, но не знаят, от какъв характер ще е то и откъде ще дойде. Това е: „Вино нямат! " „Вино нямат" - това е почувствуваме на духовния глад. Днес вече няма ли този духовен глад? Днес няма ли вече обезценяване на всички досегашни ценности и търсене на нови пътища? Днес нямаме ли вече у мнозина будни души боготърсителство ? Какво се разбира тук под „вино", под сока на лозата? Лозата има важно значение в мистическия език.
към текста >>

Днес вече няма ли този духовен глад?
Това е: „Вино нямат! " Човечеството днес е в трудно положение, наглед безизходно. Чакат нещо ново, но не знаят, от какъв характер ще е то и откъде ще дойде. Това е: „Вино нямат! " „Вино нямат" - това е почувствуваме на духовния глад. Днес вече няма ли този духовен глад? Днес няма ли вече обезценяване на всички досегашни ценности и търсене на нови пътища? Днес нямаме ли вече у мнозина будни души боготърсителство ? Какво се разбира тук под „вино", под сока на лозата? Лозата има важно значение в мистическия език. Нали и Христос казва на едно място: „Аз съм истинната Лоза, и Отец ми е земледепецът.
към текста >>

87. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата.
Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят. Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус. Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални. В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно.
към текста >>

88. РЪЦЕТЕ НА ЕЛЕНА КЕЛЕР И ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Постави и нея при нозете на Исавар, който му се усмихна приветливо и го поглади по главата.
Спря се запъхтян пред Исавар и остави агънцето при нозете му. Исавар забелза между зъбите му няколко косъма от агнето. Той грижливо ги извади и прибра. А вълкът бързо се извърна и полетя натам, дето бе останала овцата-майка. Той я настигна, сграбчи я за рунтавото й руно и я понесе към колибата. Постави и нея при нозете на Исавар, който му се усмихна приветливо и го поглади по главата. Овцата започна радостно да ближе своето агънце, а вълкът обикаляше около тях, сякаш ги вардеше. От този ден и те заживяха при мъдреца заедно с вълка, и той им стана пазач. А мъдрецът взе космите, що бе извадил из зъбите на вълка и ги преброи. Те бяха десет! Мъдрецът потна в дълбоко размишление.
към текста >>

89. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Айнщайн и Едисон, Вагнер и Шуберт, Ибсен и Д'Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди.
Дават се портретите на лицата, чиято характеристика се излага. При самата характеристика винаги една или друга черта се свързва с даден френологичен или физиогномичен белег. По този начин у читателя чрез внимателно изучаване на книгата ще оживят известни принципи на френологията и физиогномията. Една оригинална черта на книгата, която я прави по-увлекателна и интересна, е използуването принципа на контрастите; при този метод по-ярко изпъкват особеностите на лицето. Например прави се съпоставка на Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон. Айнщайн и Едисон, Вагнер и Шуберт, Ибсен и Д'Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди. Друга особеност на книгата, която издига стойността й е, че тук не се прави обикновена характеристика на лицето. Не, задачата на автора надраства тая цел: Той описва дадена личност във връзка с културните течения на дадена епоха, като представител на дълбоките сили, които действуват в дадена епоха или поколение. ------------------------------------------------------------------------------ [1] Левитация се нарича издигане на човек или на някой предмет във въздуха и оставане там без видима външна подпора. Левитацията наглед противоречи на известни закони, главно на закона на гравитацията.
към текста >>

90. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Шипка, цъфнала китно с развети клонки и отворени цветове, разнася своя аромат, примесен с аромат от трънка, из гладкия и тежък гръб на планински склон.
Когато пчеличките се разшават прилежно и кацват от цвят на цвят, ние знаем, че е настъпила пролет. В разцъфнали клонки от ябълка и праскова, живее в мене пролетта. На тънка гранка са накацали бели чашки-цветя, изпъстрени с морави нишки и петна - праскова. Това е пролет. И едрите бели или розови чашки на ябълка с тънък аромат, оставят в душата ти вечен спомен за пролетта. Шипка, цъфнала китно с развети клонки и отворени цветове, разнася своя аромат, примесен с аромат от трънка, из гладкия и тежък гръб на планински склон. И буйни потоци вода се блъскат и пенят по изгладените от времето блокове на планинските ручеи и реки. И шумно отеква техния рев по скалния бряг. Години наред следях бавните пристъпи на пролетта. От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските долини, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта! И в душите, и сърцата на хората, обременени от тежкото бреме на живота, настъпва нова радост, нови надежди и смисъл.
към текста >>

И буйни потоци вода се блъскат и пенят по изгладените от времето блокове на планинските ручеи и реки.
В разцъфнали клонки от ябълка и праскова, живее в мене пролетта. На тънка гранка са накацали бели чашки-цветя, изпъстрени с морави нишки и петна - праскова. Това е пролет. И едрите бели или розови чашки на ябълка с тънък аромат, оставят в душата ти вечен спомен за пролетта. Шипка, цъфнала китно с развети клонки и отворени цветове, разнася своя аромат, примесен с аромат от трънка, из гладкия и тежък гръб на планински склон. И буйни потоци вода се блъскат и пенят по изгладените от времето блокове на планинските ручеи и реки. И шумно отеква техния рев по скалния бряг. Години наред следях бавните пристъпи на пролетта. От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските долини, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта! И в душите, и сърцата на хората, обременени от тежкото бреме на живота, настъпва нова радост, нови надежди и смисъл. Пролет - ти си слънце, ти си здраве, наш копнеж и вечно нов смисъл в живота!
към текста >>

91. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И аз така те познавах : като едно животно, гладно и жадно, което идва да насити за миг глада и жаждата си, за да заспи наново.
При това ти си правил това тайно, в тъмно, а аз го правя наяве, при пълна светлина. Ти се съмняваш в Пророка и се питаш, не знае ли той, коя съм. Казвам ти, че той знае, коя съм, защото познава душата ми, а ти, който си мислиш, че ме знаеш, всъщност никога не си ме познавал, защото си търсил в мене само плътта. И нима аз някога съм проявила душата си пред тебе, за да ме познаеш? Каквото си търсил при мене, това съм ти давал. И аз така те познавах : като едно животно, гладно и жадно, което идва да насити за миг глада и жаждата си, за да заспи наново. Нима ти не беше спящ, когато са изхлузваше гузно из моите покои, турил отново своята маска на благочестие и благонравие, наметнал своята почтена мантия, потулваща в многобройните си гънки хиляди мънички тайни? Знам, че вън пред хората ти ще издигнеш глас на възмущение против жените, които прелюбодействуват, ще произнесеш с тържествен глас строгата присъда на Мойсеевия закон - „такива с камъни да се убиват" - и със спокойна съвест пръв ще хвърлиш камък върху „грешницата". И щеше дълго време да постъпваш така, ако не беше чул думите на великия Учител: „Който от вас се смята за безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея", и ако той не бе събудил съзнанието ти с притчата за двамата длъжника и със следните откровени думи: „Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми.
към текста >>

92. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Когато човек се опари или удари някъде, той бара и глади това место с другата ръка, и това действува успокоително; болката до известна степен изчезва.
Вторият корен нарича „детектор”. Но Гурвич е правил множество други опити, при които за индуктори и детектори са служили разни видове организми. Гореспоменатият опит на Дюрвил не е ли един вид Гурвичов опит.при който „индуктор" са човешките пръсти, а детек¬тор - някое растение? Това хвърля светлина и върху характера на „пасите”. Това не обяснява ли също и друг един факт, който срещаме често в жи¬вота? Когато човек се опари или удари някъде, той бара и глади това место с другата ръка, и това действува успокоително; болката до известна степен изчезва. Тук пак действуват „лъчите”, които излизат от ръката и действуват успокоително. Тия нови изследвания хвърлят светлина и върху някои въ¬проси от историята на древността. Например в един египетски папирус, открит напоследък в развалините на град Тива от Еберс, има следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му и кажи, че болката трябва да изчезне". Инженер и електротехник Варлей е правил опити с жена си, която била високо-сензитивна и виждала одични пламъци в магнетизирани предмети, в кристалите и в човешкото тяло. Той е можел да магнетизира жена си, т.е.
към текста >>

93. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тя е линията, по която лъвът се втурва към своята жертва, детето към новата играчка, гладният към хляба.
В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща. Идеята за правата линия в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност. Правата линия не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора. Тя е линията, по която лъвът се втурва към своята жертва, детето към новата играчка, гладният към хляба. Тя е траекторията на светлинния лъч. Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават. Тя не може да бъде ос на жизнената им структура. Правата линия е поразяваща, студена и властна. Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата.
към текста >>

94. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Защо ни доведохте в тая пустиня, за да изморите цялото това общество от глад?
Човекът, който е излязъл от Египет, не може да влезе в Ханаанската земя, преди да плати и последната лепта, която дължи. Какво значат разните съблазни, изкушения, роптания, падения и ставания в пустинята? Животът в "пустинята" е още живот на изпитания. Умственият принцип, без още да са пробудени и по-висшите принципи, не може да се справи с низшите сили, които работят в човека и затуй това противодействие, този напор от едната и другата страна. Ето какво казват евреите в пустинята: "По-добре да бяхме измрели от Господнята ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост. Защо ни доведохте в тая пустиня, за да изморите цялото това общество от глад? Не щеше ли да бъде по-добре да се върнем в Египет? И рекоха си един на друг: "Да си поставим началник и да се върнем в Египет". Какво означава Синай? Макар и човекът, който е в пустинята, не е събудил още своите възвишени принципи, но пак получава едно вътрешно ръководство от "Синай", който е и вътре в него. Макар и да е в "пустинята", но дълбоко вътре в него има един "Синай", дето говори Бог.
към текста >>

95. ПОСВЕЩЕНИЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ту сгушени на малко клонче гладят Перцата си от слънце озарени, Ту пък чевръсто скачат и чирикат Доволни птичките, че дълга зима Умора вече сеща и заспива.
След тъмна нощ и зима във земята Подаде тя главица в светло утро, И в миг ветрец игрив и росни капки Помилваха, целунаха я чисто. Но тя мълчеше кротко замечтана, И чакаше и тръпнеше свенливо, А пърхаше в сърцето ù копнежа По нещо светло, сияйно и красиво. И ето, миг свещен – небесна радост! Докосна слънчев лъч цветеца-пъпка, Разтвори се сърцето ù, полъхна във ответ и нейната любов и младост. s. ПРЕДПРОЛЕТНИ ВЕСТИТЕЛИ Те само чакат слънце да надникне, И чист лазур да се усмихне, Излитат шумно, дружно под стрехите И малките им флейти нагласени. Ту сгушени на малко клонче гладят Перцата си от слънце озарени, Ту пък чевръсто скачат и чирикат Доволни птичките, че дълга зима Умора вече сеща и заспива. И с тая песен чик-чирик безгрижна Разказват те за млада пролет, Що чака.там зад планината снежна И носи радост волна и безбрежна. s.
към текста >>

96. ШИРОТА НА ДУХА - Е. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тогаз Моллата със ръка поглади Си бялата брада, очи възведе към свода син и къмто госта млади Приведе се и почна таз беседа: Една е истината свята в тия вери, Но само в разни времена родени.
Олга Славчева БЕН АМИ Веднажди Бен Ами отиде при моллата И го помоли да му каже право, Коя религия под небесата Е най-добра, най-истинска и здрава. Дали еврейската с пророк Мойсея, Или учението на Гоатама Буда; На турците ли ще е архиерея Или Христос – Месията на Юда. Тогаз Моллата със ръка поглади Си бялата брада, очи възведе към свода син и къмто госта млади Приведе се и почна таз беседа: Една е истината свята в тия вери, Но само в разни времена родени. Различие в тях не мога да намеря – От Бога всички са благословени. Не виждаш ли, че във всичките учения Законът е еднакъв: люби Бога И ближния! Тук има ли съмнение? Различие в тях да видя аз не мога. Която щеш от тях си ти избирай Но тия заповеди само не забравяй!
към текста >>

97. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И всички остри върхове махни, Във гладък камък превърни ме, Но в Твойта сграда ме сложи.
КАМЪКЪТ Издигай Твоя тежък чук, Аз няма да ти кажа: стига! И нека следват удари безброй По мойта каменна снага. Издигай Твоя чук, ломи! И после с тънко длето ме дълбай, На малки късчета ме направи, Но в Сградата ми място дай. Не ме захвърляй Ти, ломи. И всички остри върхове махни, Във гладък камък превърни ме, Но в Твойта сграда ме сложи. О, тоя мирис на жита, що зреят И дъх на юнско слънце, Каква невинна, свята радост будят. За нея нямам думи! И нежен лъх на звъннали ливади, В зори по тях елмаз блести, В блажен, в красив захлас мълви сърцето: Аз нямам, нямам думи! А първата молитва – песен тиха На подранили птички – На ранина да дирим Бога, шепне В душата на човека. О, тоз поток неспирен на живота, Разлян в безбройни струи, Безкрайна благодарност само буди!
към текста >>

98. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Косата му, гладко причесана, с тънък, прав косъм, кестенява на цвете, покрива доста плътно удължения му отзад-напред, сиреч долихоцефален, череп.
Не ще и дума, че чисти меркуриеви. типове се срещат твърде рядко – повечето хора са обикновено смес от няколко планетни типа. Така че, да се възползуваме от тоя рядък случай и да снемем една скица "от натура" на чистия меркуриев тип. Лице овално, твърде продълговато, с изострена брада. в случая, тя не е особено заострена и удължена, защото имаме пред себе си един доста енергичен тип, с по-устойчива и съсредоточена воля. Косата му, гладко причесана, с тънък, прав косъм, кестенява на цвете, покрива доста плътно удължения му отзад-напред, сиреч долихоцефален, череп. Челото му е право, доста високо и отворено, ала по-гладко и плоско от това на слънчевия тип. Вертикални бръчки в основата на носа, и в случая, както и в общия случай, липсват. Кожата, обаче, е тънка, деликатна и чувствителна към нервните трептения. Веждите, по-скоро дъговидни, отколкото прави, вземат живо участие при говора. Те нерядко реагират, като някакви чувствителни апарати, и при слушане.
към текста >>

Челото му е право, доста високо и отворено, ала по-гладко и плоско от това на слънчевия тип.
типове се срещат твърде рядко – повечето хора са обикновено смес от няколко планетни типа. Така че, да се възползуваме от тоя рядък случай и да снемем една скица "от натура" на чистия меркуриев тип. Лице овално, твърде продълговато, с изострена брада. в случая, тя не е особено заострена и удължена, защото имаме пред себе си един доста енергичен тип, с по-устойчива и съсредоточена воля. Косата му, гладко причесана, с тънък, прав косъм, кестенява на цвете, покрива доста плътно удължения му отзад-напред, сиреч долихоцефален, череп. Челото му е право, доста високо и отворено, ала по-гладко и плоско от това на слънчевия тип. Вертикални бръчки в основата на носа, и в случая, както и в общия случай, липсват. Кожата, обаче, е тънка, деликатна и чувствителна към нервните трептения. Веждите, по-скоро дъговидни, отколкото прави, вземат живо участие при говора. Те нерядко реагират, като някакви чувствителни апарати, и при слушане. Изобщо, мимиката на веждите и очите у меркурианците, твърде жива и изразителна, е особено интересна за наблюдаване.
към текста >>

99. ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА - БУЧА БЕХАР Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Искаш ли да познаеш един човек, остави го да гладува известно време.
Не ти трябва любов, която не може да действува през пространството. Бъди резервиран към такава любов; тя е още дете, което не е проходило, а на децата не разчитай да ти покажат пътя на щастието. Само онези са спасили живота си от жажда, които не са чакали да дойде извора при тях. Когато понасяме страданията без роптание, без да обвиняваме някого за тях, в нас се събуждат дарбите. Разумните прояви в живота са извлечени от любящето сърце на човека; те са плод на проявената любов на Бога. Искаш ли да познаеш един човек, остави го да гладува известно време. Ако понася глада със смирение и кротост и ако започне мисълта му да работи, този човек е добър и умен. Ако, обаче, в него забушуват всичките животински инстинкти на недоволство, на омраза, завист, отмъщение, на страх и отчаяние, този човек е от по-ниска култура. Мекотата, смирението и чистотата са най-големите врагове на страданията. Само който ни обича, ще ни придружи в ада и в рая, а ако и ние го обичаме, вратите на ада ще бъдат затворени за нас. Яловите крави ги чакат вълци и касапи!
към текста >>

Ако понася глада със смирение и кротост и ако започне мисълта му да работи, този човек е добър и умен.
Бъди резервиран към такава любов; тя е още дете, което не е проходило, а на децата не разчитай да ти покажат пътя на щастието. Само онези са спасили живота си от жажда, които не са чакали да дойде извора при тях. Когато понасяме страданията без роптание, без да обвиняваме някого за тях, в нас се събуждат дарбите. Разумните прояви в живота са извлечени от любящето сърце на човека; те са плод на проявената любов на Бога. Искаш ли да познаеш един човек, остави го да гладува известно време. Ако понася глада със смирение и кротост и ако започне мисълта му да работи, този човек е добър и умен. Ако, обаче, в него забушуват всичките животински инстинкти на недоволство, на омраза, завист, отмъщение, на страх и отчаяние, този човек е от по-ниска култура. Мекотата, смирението и чистотата са най-големите врагове на страданията. Само който ни обича, ще ни придружи в ада и в рая, а ако и ние го обичаме, вратите на ада ще бъдат затворени за нас. Яловите крави ги чакат вълци и касапи! Какво ни ползува яловата крава, колкото и добре да е угоявана тя?
към текста >>

Ти можеш да умираш от глад, но тя като не ти даде мляко, какво те ползува?
Ако, обаче, в него забушуват всичките животински инстинкти на недоволство, на омраза, завист, отмъщение, на страх и отчаяние, този човек е от по-ниска култура. Мекотата, смирението и чистотата са най-големите врагове на страданията. Само който ни обича, ще ни придружи в ада и в рая, а ако и ние го обичаме, вратите на ада ще бъдат затворени за нас. Яловите крави ги чакат вълци и касапи! Какво ни ползува яловата крава, колкото и добре да е угоявана тя? Ти можеш да умираш от глад, но тя като не ти даде мляко, какво те ползува? Който прощава, прилича на птица, която свободно хвърчи в пространството. Той не губи време и сили да търси възмездие. След всяка обида, понесена с любов, той получава крила да литне по-високо. Когато ни простят, в нас се събужда доброто, усилва се желанието да се изправим. Прощаването е метод на изправление, с който си служат хората на новата култура.
към текста >>

100. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Другата беше със сини като небето очи, блестящи и лазурни, със спокойния блясък на планински езера; със златисти коси, които окръжаваха гладко и спокойно чело, като ореол; бяла и чиста като лотоса, що растеше по тихите свещени води.
Едната се казваше Дуна-Фу, а другата – Меру-Ир. Те бяха родени и кърмени от една майка, но голяма и дълбока беше разликата между тях. Под различни звезди бяха родени, различна съдба им беше отредена. Едната, Дуна-Фу, беше с пълни очи. черни като смола, тъмно кестенява коса, блестяща като полиран кедър; със свежо, като майска роза лице, цъфнала в ранно утро; висока и стройна като палма, тя беше въплътена красота, рядка и могъща през онова време. Другата беше със сини като небето очи, блестящи и лазурни, със спокойния блясък на планински езера; със златисти коси, които окръжаваха гладко и спокойно чело, като ореол; бяла и чиста като лотоса, що растеше по тихите свещени води. Бащата казваше:"Едната е утро, сияйна като зората, лъчезарна като слънцето, другата – пладне, гореща като лятно дихание, прекрасна като звездна нощ". И тъкмо сега, в разцвета на своя живот, когато те празнуваха най-големия си празник, трябваше да се срещнат с принц Сатия-Ра. Той идеше от една велика по своята мощ страна, за която разказваха чудеса. Страната, в която живееха силни хора, с мощни десници и мощен дух. Непобедима страна, защото беше родена под знака на слънцето.
към текста >>

Война, глад и мор.
И късно след вековете, може би, някой ще почука върху неговата гробница и ще каже: – Чуй, Неру-Ра, чуй, защо беше дошъл принцът и защо остави различни подаръци на твоите дщери!... Какво стана след тази паметна нощ? Историята мълчи. Знае се само, че след това в царството на Неру-Ра настъпиха страшни дни. Големи изпитания сполетяха народа му. Война, глад и мор. Царят загина в бран. Когато времето притихна, останаха да управляват Дуна-Фу и Меру-Ир. Това, което се знаеше за тях, се помни и до днес. Двете жени в царството на Неру-Ра управляваха различно, мислеха различно. И от техния живот на земята се родиха две учения, два мирогледа, две разбирания, които ръководеха съдбините на народите. Причините?...
към текста >>

НАГОРЕ

0.40044689178467