Търсене в текстове за 'Глад'

Хлябът наш насущний – музика за гладните деца 24.
Кой управлява света 19. В чии ръце е съдбата на света 20. Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя 21. Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога 22. Военните маршове на немските дивизии 23. Хлябът наш насущний – музика за гладните деца 24. Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи 25. Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа 26. Последните дни на Учителя и последният акорд 27. Кога твоята любов е Божествена? 28. Слово за музиката на Великия Учител 29.
към текста >>

2. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът.
Накрая се оказа, че немските дивизии имат печатница за български банкноти. По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки. Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени. Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани. След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът. Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме. Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове. Отначало ни беше интересно да ги слушаме и наблюдаваме, но после с явна досада отвръщахме глави встрани. Там, където бяха отседнали, непрекъснато се чуваше радио, което гърмеше и трещеше с военни маршове. Тези военни маршове ги съпътствуваха навсякъде - и в поход, и когато бяха натоварени на камиони и се движеха в колони, и когато бяха отседнали за кратка почивка.
към текста >>

3. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

"Хлябът наш насущний - музика за гладните деца" През 1942 година бяха бомбардирани седем населени места с повече от 27 бомби, с един убит и 19 ранени.
"Хлябът наш насущний - музика за гладните деца" През 1942 година бяха бомбардирани седем населени места с повече от 27 бомби, с един убит и 19 ранени. Това бе сравнително спокойна година. Настъпи 1943. На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров. Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа. Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди.
към текста >>

Аз също като малък бях преминал през немотия и глад и тогава дочух, че в това всеобщо мляскане и преглъщане имаше някаква музика.
На всяко дете Той подаде по една филия хляб. Те я подемаха с две ръце и веднага почваха да ядат. После се отдръпнаха на една-две крачки и лакомо мляскаха засъхналия бял хляб. Аз наблюдавах как мляскат, лакомо гълтат и се опитваха да се усмихват. Отдавна не бях преживявал такова нещо. Аз също като малък бях преминал през немотия и глад и тогава дочух, че в това всеобщо мляскане и преглъщане имаше някаква музика. После те преглътнаха и последния залък и се усмихнаха на Учителя. Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика. Аз се обърнах към Учителя и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас. Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде. Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно.
към текста >>

Аз се обърнах към Учителя и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас.
Аз наблюдавах как мляскат, лакомо гълтат и се опитваха да се усмихват. Отдавна не бях преживявал такова нещо. Аз също като малък бях преминал през немотия и глад и тогава дочух, че в това всеобщо мляскане и преглъщане имаше някаква музика. После те преглътнаха и последния залък и се усмихнаха на Учителя. Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика. Аз се обърнах към Учителя и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас. Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде. Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно. Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни. Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя. Наведох глава и замълчах.
към текста >>

Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде.
Отдавна не бях преживявал такова нещо. Аз също като малък бях преминал през немотия и глад и тогава дочух, че в това всеобщо мляскане и преглъщане имаше някаква музика. После те преглътнаха и последния залък и се усмихнаха на Учителя. Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика. Аз се обърнах към Учителя и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас. Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде. Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно. Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни. Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя. Наведох глава и замълчах. Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя.
към текста >>

Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно.
Аз също като малък бях преминал през немотия и глад и тогава дочух, че в това всеобщо мляскане и преглъщане имаше някаква музика. После те преглътнаха и последния залък и се усмихнаха на Учителя. Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика. Аз се обърнах към Учителя и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас. Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде. Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно. Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни. Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя. Наведох глава и замълчах. Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя. Той се усмихна и каза: "Хляб наш насущний".
към текста >>

Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни.
После те преглътнаха и последния залък и се усмихнаха на Учителя. Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика. Аз се обърнах към Учителя и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас. Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде. Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно. Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни. Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя. Наведох глава и замълчах. Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя. Той се усмихна и каза: "Хляб наш насущний". Пихме чай.
към текста >>

След малко в мен долетя и отговорът от пространството: "Докато човек не огладнее и не ожаднее, не може да търси хляба наш насущний и живата вода на живота." Него ден, по същия начин се прибирахме надолу към града.
Пихме чай. Долу под нас се разстилаше града, уплашен и стреснат от бомбардировките. В ушите се бяха забили думите: "Хляб наш насущний". Отнякъде долетя в мен някаква мисъл. А кога Словото Му щеше да стане "хляб наш насущний" за человеците? След малко в мен долетя и отговорът от пространството: "Докато човек не огладнее и не ожаднее, не може да търси хляба наш насущний и живата вода на живота." Него ден, по същия начин се прибирахме надолу към града. На раздяла, Учителят прошепна: "Сега разбра ли какво значат онези думи на Христа за децата в Евангелието на Марка: "Който приеме едно от тези дечица в Мое име и Мене приема, а като приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил"(Марка гл.9, ст.37)? " Аз се наведох, целунах десницата Му и казах: "Разбрах, Учителю! " На следващият ден, аз отново в уречения час бях на своя пост и отново с Учителя, се запътихме към Симеоново и Витоша. Това продължи цели четиридесет дни. Веднъж, една сестра попита Учителя: "Защо Учителю, Вие всеки ден напускате "Изгрева" и отивате на Витоша?
към текста >>

4. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Затова ядем само хляб и сме гладни.
Не можем да ядем тази храна. Нали сме вегетарианци. Не че не искаме да я ядем. Харесва ни, но като я изядем, веднага започваме да я повръщаме. Не понасяме месото и ястията, сготвени с него. Затова ядем само хляб и сме гладни. И всички ни се смеят." Бащата нищо не казва. Отива на следващия ден при Учителя и Му разказва целия случай - как синовете му, вече войници, повръщат всяка храна, в която има месо. Какво да прави? А синовете му харесвали тази храна от общия казан на войниците, но понеже били вегетарианци досега, затова повръщали. Учителят го изглежда и му казва: "Слушай какво, брат.
към текста >>

5. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд.
"Учителят готви общ обяд за изгревяни" Обикновено в неделята се правеха общи обеди, защото на "Изгрева" идваха и много приятели и гости. Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в трапезарията, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси. пред салона. Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки. Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът. През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд. Учителят беше казал: "Не искам на "Изгрева" да виждам гладни хора! " И така беше организирана обща кухня. След скромния обяд дежурните минаваха с обща касичка или пък понякога оставяха касичката встрани на една маса и всеки пристъпваше към нея и пускаше онова, което носеше в ръцете си - кой колкото можеше. Каква бе изненадата, когато в касичката се намериха пирони. Някой нямаше монети и пускаше пирони, за да се чуе, че пуска нещо и че дрънка нещо.
към текста >>

Учителят беше казал: "Не искам на "Изгрева" да виждам гладни хора!
Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в трапезарията, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси. пред салона. Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки. Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът. През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд. Учителят беше казал: "Не искам на "Изгрева" да виждам гладни хора! " И така беше организирана обща кухня. След скромния обяд дежурните минаваха с обща касичка или пък понякога оставяха касичката встрани на една маса и всеки пристъпваше към нея и пускаше онова, което носеше в ръцете си - кой колкото можеше. Каква бе изненадата, когато в касичката се намериха пирони. Някой нямаше монети и пускаше пирони, за да се чуе, че пуска нещо и че дрънка нещо. Беше обидно.
към текста >>

Но ако сторят това, ще платят жестоко, защото с тези пирони са платили общия обяд, който Бог раздава днес на гладните.
А те да знаят, чез а всеки труд трябва да се плаща." Ние тогава предполагахме, че пироните се пускаха от нелегалните комунисти, но си мълчахме. Един приятел събра всички пирони в една торбичка и ги занесе на Учителя. Каза Му какво носи и Му ги подаде. Учителят ги пое и ги сложи на масата Си. "Това са пироните, с които утре те ще поискат да разпънат Братството и Христа за втори път на кръста. Но ако сторят това, ще платят жестоко, защото с тези пирони са платили общия обяд, който Бог раздава днес на гладните. Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ обяд за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева". Учителят след време спомена, че онези, които пускаха пирони в касичката, са същите духове, които навремето Христос излекува наведнъж. От десет прокажени само един се бе върнал да Му благодари и този човек бе чуждоземец. А останалите бяха забравили. Та същото сега се повтори при нас.
към текста >>

Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ обяд за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева".
Един приятел събра всички пирони в една торбичка и ги занесе на Учителя. Каза Му какво носи и Му ги подаде. Учителят ги пое и ги сложи на масата Си. "Това са пироните, с които утре те ще поискат да разпънат Братството и Христа за втори път на кръста. Но ако сторят това, ще платят жестоко, защото с тези пирони са платили общия обяд, който Бог раздава днес на гладните. Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ обяд за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева". Учителят след време спомена, че онези, които пускаха пирони в касичката, са същите духове, които навремето Христос излекува наведнъж. От десет прокажени само един се бе върнал да Му благодари и този човек бе чуждоземец. А останалите бяха забравили. Та същото сега се повтори при нас. Минаха години, някои хора забравиха, че при нас се криеха, че при нас се хранеха и че накрая за благодарност оставиха пироните, за да забиваме с тях гузните им съвести.
към текста >>

6. 2_14 Великата симфония на теменужките

Ако го напуснеш демонстративно, това означаваше конфликт, който нямаше да се заглади след десетки години.
Това бяха преродени души и те сега бяха в плът и кръв като человеци, които се движеха по поляната на "Изгрева", играеха Паневритмия и седяха в салона, за да слушат Словото на Всемировия Учител. Така че ние, младите от младежкия окултен клас, се движехме около хора, които искаха да ни проповядват. Горко ти, ако те хване някой от тях и те направи свой слушател - просто нямаше отърване. С часове трябваше да го слушаш. А и той не те пускаше. Ако го напуснеш демонстративно, това означаваше конфликт, който нямаше да се заглади след десетки години. Аз имах такива няколко случая - и съжалявах, че не ги изтърпях да ми проповядват до края на деня, а ги напуснах и с това те станаха мои недоброжелатели. Имаше едни, които проповядваха тук на "Изгрева", други - в града, трети обикаляха провинцията. Този народ ги оглеждаше, изслушваше ги и точно преценяваше нещата. А как ги преценяваше ли? По делата им.
към текста >>

7. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

Неделчо си държеше новия костюм - винаги изгладен и окачен на закачалка, заедно с риза и връзка - в пълна бойна готовност.
Но докато оня се приготви, докато се тутка и нагласи, Учителят го чакаше вече със сложена шапка и с бастун в ръка. В това време минава покрай Него Неделчо. Учителят му казва: "Неделчо, идваш ли с мен на концерт? " Неделчо тутакси извиква: "Идвам, Учителю! " Побягва Неделчо към бараката си и само за минута е облечен официално, търчи и спира запъхтян пред Учителя. Неделчо си държеше новия костюм - винаги изгладен и окачен на закачалка, заедно с риза и връзка - в пълна бойна готовност. Обувките му бяха лъснати и увити с целофан, готови за чрезвичайни обстоятелства като тези. Те се качиха на файтона и заминаха. Не след дълго време се задава онзи приятел, когото Учителят бе поканил за концерта и когото чака близо половин час. Задава се и приближава важно-важно, а ние го гледаме. И се смеем.
към текста >>

8. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с цигулка под ръка.
Той ми съдействуваше при издаване на песните, след като си замина Учителят. Но с мене той се държеше на разстояние. Аз не бях негов тип и освен това бях много строга към себе си и към работата, която трябваше да свърша за песните на Учителя. Освен това, аз имах съжителство с Борис Николов - живеехме под един покрив десетилетия наред. Затова работата ми с Асен Арнаудов бе строго лична, индивидуална и в името на делото на Учителя. Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с цигулка под ръка. Той е облечен така официално не защото ще присъствува на беседа, а затова, че ще ходи някъде на гости при някоя госпожица. Беше се отбил при Учителя да Го види, да поговори с Него - дано присъствието на Учителя да му вдъхне кураж, смелост, за да може да се отвори вратата на онова сърце, което е заключено за Асен. Така той си мисли и затова отива при Учителя. Учителят е в стаята Си, горе, в горницата. Влиза Асен с белия си костюм и с цигулка в ръка.
към текста >>

9. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Като го уволнят, ще гладува ли?
Той заемаше скромната длъжност фелдшер в града. Обаче попът в Айтос, голям враг на Братството, настанява друг фелдшер в града и успява да уволни брата. Но добрите дела създават и добри приятели. Онези граждани, които обичат брат Георги, щом се научават за станалото, стъпват на крак, извикват брата, изказват възмущението си от попа и му казват, че ще го върнат на служба. Брат Георги ги запитва: "Новият фелдшер има ли семейство? Като го уволнят, ще гладува ли? " Отговарят утвърдително: "Да". "Тогава - казва той, - по-добре е аз да гладувам! " И се отказва от службата. В онези години тази жертва се оценяваше много високо и струваше много скъпо на брат Георги. Този пример струва скъпо на всички ни за подражание.
към текста >>

"Тогава - казва той, - по-добре е аз да гладувам!
Но добрите дела създават и добри приятели. Онези граждани, които обичат брат Георги, щом се научават за станалото, стъпват на крак, извикват брата, изказват възмущението си от попа и му казват, че ще го върнат на служба. Брат Георги ги запитва: "Новият фелдшер има ли семейство? Като го уволнят, ще гладува ли? " Отговарят утвърдително: "Да". "Тогава - казва той, - по-добре е аз да гладувам! " И се отказва от службата. В онези години тази жертва се оценяваше много високо и струваше много скъпо на брат Георги. Този пример струва скъпо на всички ни за подражание. С брат Георги аз самата много малко съм общувала. Айтоския край аз посетих много късно, защото моето място в Школата бе да бъда на "Изгрева" и близо до Учителя.
към текста >>

10. 3_21На балет с брат Ради

Ангел вижда, че няма време и помолва една сестра да му изглади бялата риза и панталона, а той хуква да търси брат Ради.
Ангел тръгнал да търси брат Ради, а него го няма никъде. Търси го по цял "Изгрев", но нито се чува, нито се вижда. Предава се вестта от уста на уста на всички, че Учителят е дал на брат Ради билет за балет. Всички се смеят. Брат Ради на балет! Ангел вижда, че няма време и помолва една сестра да му изглади бялата риза и панталона, а той хуква да търси брат Ради. Накрая, някой му казва, че брат Ради е отишъл в града. А къде може да бъде в града? Само на пазара. Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голямото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена". Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, и за какви ли не още селски работи.
към текста >>

Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена".
А къде може да бъде в града? Само на пазара. Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голямото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена". Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, и за какви ли не още селски работи. Като се връщаше от пазара беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината. Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там той заварва брат Ради как, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи. Съобщава му: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет". А Ради пита: "Какво е това "балет"? " Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но продумва: "Е, щом е казал Учителят, ще вървим, няма как." Оставят чувала с продуктите на сергията, да го пази продавачът, че щели да се върнат и да си го вземат обратно и тръгват двамата за града.
към текста >>

11. 3_23 Окултната музика на Учителя

Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше.
Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот. "Изгрява слънцето на нашите ангели... Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините".
към текста >>

12. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

От тези житни класове ние ще омесим онзи хляб, който ще нахрани гладните и жадните.
Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно. Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот. Тази идея възраства и става житен клас. Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас. От тези житни класове ние ще омесим онзи хляб, който ще нахрани гладните и жадните. Това е Божественият хляб, слязъл от Небето чрез Словото на Всемировия Учител. В това Слово се намират идеите на Новото човечество. Там е онова житно зърно, което чака да бъде посято във вашата душа. И оттук започва етапът на разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>

13. 3_55 Учителят и толстоистите

Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде.
Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство. След като стана болшевишката революция през 1917 година, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой и неговия път и върху онова, което след революцията в Русия се извършваше там. На събора през 1922 година. Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието. Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега, седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? - Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на природата. Искаха да въведат ред с насилие и по такъв начин започнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат.
към текста >>

И сега, седем милиона хора умират от глад.
След като стана болшевишката революция през 1917 година, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой и неговия път и върху онова, което след революцията в Русия се извършваше там. На събора през 1922 година. Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието. Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега, седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? - Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на природата. Искаха да въведат ред с насилие и по такъв начин започнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат. Мислеха да възстановят с оръжие свободата си, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше Толстой - с любов.
към текста >>

Знаете ли защо дойде този глад?
На събора през 1922 година. Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието. Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега, седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? - Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на природата. Искаха да въведат ред с насилие и по такъв начин започнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат. Мислеха да възстановят с оръжие свободата си, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше Толстой - с любов. "Не противи се злому", казва Христос.
към текста >>

14. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Когато беше млада, беше красива, спретната, изрядно облечена, изпрана, изгладена и цялата лъщеше от белота.
Вие трябва да се определите. Или с тях, или с Школата на Учителя. Този брат или сестра е наш, който чете Словото на Всемировия Учител и го прилага в живота си! Другите не са наши и са свободни да вървят в своя път. А за потвърждение ще ви разкажа един случай с една наша сестра - Донка Спиридонова. Когато беше млада, беше красива, спретната, изрядно облечена, изпрана, изгладена и цялата лъщеше от белота. Но се свърза с окултната литература на теософите и на разните там йоги и всичко започва да се обърква в личния й живот. Мъжът й изчезна, синът й бе убит и тя помръкна. Освен това тя се свърза с Михаил Иванов и стана негова последователка в България, за което плати с трагична развръзка, като си замина в неописуема нищета, бедност и бе захвърлена като куче в една барака. За нейна чест, тя ни разказваше един случай. Учителят я извиква и казва: "От утре ще прибереш всички книги, които имаш от окултизма, ще ги сложиш в един куфар, ще го заключиш с три катинара и няма да го отключваш никога вече.
към текста >>

15. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

Да се омеси, опече Божественият хляб и да се нахранят гладните души, това можеше да се извърши само от Великия Учител.
" Учителят отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас. А там не бе сбъркана и направи това, което трябваше. Там тя измете със своята метла цялата заблуда на човечеството. А тук за вас нейните думи са врели и некипели. Това е защото вашият ум още не е узрял и вашето тесто още не е кипнало и втасало, понеже в него няма вложен от Божествения квас на Словото Ми." Така завърши тази Одисея. Да се омеси, опече Божественият хляб и да се нахранят гладните души, това можеше да се извърши само от Великия Учител.
към текста >>

16. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък.
А аз още учех и не разполагах със собствени средства. Тогава реших да помоля брат Бертоли да работя при него мозайка. Това беше през 1922 година. Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката. Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина. Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение.
към текста >>

17. 5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война

Българските войски бяха по фронтовете - мръзнеха, гниеха и гладуваха окъсани и голи в окопите.
Фердинанд върви слепешката след Австрия и ще си счупи главата. България ще пострада. А Австрия ще плати жестоко за това." Това се сбъдна. Фердинанд не послуша и България изгуби войната. Австро-Унгария като империя се разруши и от нея се създадоха няколко държави: Австрия, Чехословакия и Унгария. Българските войски бяха по фронтовете - мръзнеха, гниеха и гладуваха окъсани и голи в окопите. Мъжете бяха по фронтовете, а жените трябваше да орат и сеят по нивите. Конете и добитъкът бяха мобилизирани на фронта. Геният на злото като похлупак бе затиснал България. Отидоха и запитаха Учителя какво ще стане по-нататък. Той отговори: "Германия ще загуби войната и България трябва да побърза и да вземе мерки." Занесоха това на Фердинанд, а той вместо да благодари, че може да се измъкне от войната, взе че нареди да се интернира Учителят във Варна.
към текста >>

18. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

Бащите ни бяха воювали, гладували, умирали за една идея, за обединението на този народ, а Кобургите провалиха всичко.
Иначе, ако не се приложи по негово време, ще се затрие както той, така и династията му." Тези дум и бяха предадени на Борис III, но не бяха изпълнени. Ние бяхме свидетели, че той затри както себе си, така и династията си. Той почина през 1943 година. А след войната се дойде и до референдум за република. Нашите бащи, които бяха воювали през войните от 1912-1918 година и бяха преживели две национални катастрофи заради Кобургите, гласуваха за република. Бащите ни бяха воювали, гладували, умирали за една идея, за обединението на този народ, а Кобургите провалиха всичко. Ние, синовете на този народ, преживяхме царуването на цар Борис III и също гласувахме за република. Всички въздъхнаха, че се отърваха от династията на Кобургите. Царското семейство с престолонаследника бяха изпроводени вън от България. Тук в България при нозете на Всемировия Учител беше дошло най-голямото зло на Европа. Тук бе и най-голямото добро, идващо чрез Бялото Братство .
към текста >>

19. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

През деня се криеха в гората, промъкваха се и идваха на общите обеди, защото бяха гладни.
Та затова на никого тук не му идваше на ум, че се върши нещо нередно. Учителят виждаше и знаеше всичко това, но мълчеше. Понякога се намесваше и спасяваше неразумните от полицейска разправа, защото ако полицията ги откриеше тук, щеше да се нахвърли върху Братството и Учителя. Това никой не желаеше да стане. Тук, в нашите бараки, идваха да пренощуват комунисти, които бяха в нелегалност. През деня се криеха в гората, промъкваха се и идваха на общите обеди, защото бяха гладни. Посещаваха събранията ни в салона, защото при нас всеки беше свободен когато си иска да идва и да си отива. Но дойдоха на власт и дойде онова време, когато забравиха всичко, което получиха от "Изгрева". А това случайно ли беше? Не бе случайно, а се подчиняваше на строги окултни закони. И сега ще ви разкажа финала на този закон.
към текста >>

20. 5_51 Не наливайте вода в чужда воденица

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И чак тогава можете да раздадете на гладните от хляба на живота.
Воденичните камъни представляват: единият от тях - собствения ви живот на земята като ученици на Школата, а другият воденичен камък - вашата съдба. Вие се мелите между тези два воденични камъка. Житните зърна, които трябва да смелите са в Словото на Учителя. Брашното, което ще смелите, това са вашите опитности и знание от Школата. Хлябът, който ще омесите и опечете, това са вашите дела като ученици на Школата. И чак тогава можете да раздадете на гладните от хляба на живота. Това е Божественият Хляб на Словото на Бога, Който е преминал през вас, претворил се е в дела и вие го раздавате с Любов. Затова не наливайте в чужда воденица от Живата вода на Словото на Школата, защото утре жадни ще ходите, гладни ще бъдете и ще си изгубите условията за работа в Школата, защото Небето ще спре крана на Живата вода, която тече от Словото на Учителя у вас. Тогава ще изсъхнете, ще изгорите и ще бъдете непотребни никому. И ще носите отговорност и ще направите съдба с Небето и с Школата на Учителя. Ние бяхме свидетели - видяхме всички тези случаи как завършиха.
към текста >>

Затова не наливайте в чужда воденица от Живата вода на Словото на Школата, защото утре жадни ще ходите, гладни ще бъдете и ще си изгубите условията за работа в Школата, защото Небето ще спре крана на Живата вода, която тече от Словото на Учителя у вас.
Житните зърна, които трябва да смелите са в Словото на Учителя. Брашното, което ще смелите, това са вашите опитности и знание от Школата. Хлябът, който ще омесите и опечете, това са вашите дела като ученици на Школата. И чак тогава можете да раздадете на гладните от хляба на живота. Това е Божественият Хляб на Словото на Бога, Който е преминал през вас, претворил се е в дела и вие го раздавате с Любов. Затова не наливайте в чужда воденица от Живата вода на Словото на Школата, защото утре жадни ще ходите, гладни ще бъдете и ще си изгубите условията за работа в Школата, защото Небето ще спре крана на Живата вода, която тече от Словото на Учителя у вас. Тогава ще изсъхнете, ще изгорите и ще бъдете непотребни никому. И ще носите отговорност и ще направите съдба с Небето и с Школата на Учителя. Ние бяхме свидетели - видяхме всички тези случаи как завършиха. Завършиха така, както описах по-горе. А този случай да ви е за урок.
към текста >>

21. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Решила и тя да гладува.
През време на беседата е имала такова силно преживяване, което никога не забравила и заради него останала на "Изгрева". Така че Катя идва на "Изгрева" по обратен път, като прочита първо клеветите на Ласков, а след това се добира до Словото на Учителя. Това е пример, че и злото може да служи, защото Мировият Учител управлява и двете ложи - и бялата, и черната. По-късно, Катя довежда и своя брат Димитър Грива, който става музикант, както и сестра си Стефанка, която бе математичка. Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост. Решила и тя да гладува. По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално. Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й е давал по една ябълка. Но на десетия ден едвам отишла, защото била отслабнала и краката едвам я държали.
към текста >>

Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя.
По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално. Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й е давал по една ябълка. Но на десетия ден едвам отишла, защото била отслабнала и краката едвам я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя. Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно без разрешение от Учителя и без Негово съдействие. Много хора платиха жестоко за своето непослушание. Но Катя пита, имаше послушание и се справи добре.
към текста >>

22. 10_08 Кой е Всемировият Учител?

А когато Христовият Дух слезна върху Него, то Христовото Слово слизаше от Небето като жив хляб на живота и чрез Исуса се предаваше на ожаднелите и гладни човешки души.
Заяви на онези, които имат уши да слушат, които имат очи да виждат и които имат ум да проумяват. Само за тези, на които очите са отворени да четат Словото Му, ушите са отпушени да чуят Словото Му и умът им е бистър да видят Светлината на Словото Му. А това означава просветено съзнание, пробудена човешка душа и освободен човешки дух за онези, които вървят по Пътя на Словото Му. Ние казваме така: Ето, преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, като Божественият Дух слезна върху Исуса, след като бе кръстен с вода на река Йордан от Йоан Кръстител, който кръщаваше с вода и човечеството от Стария Завет изповядваше греховете си. И Синът започна да кръщава със Святия Дух на Словото Си. А когато Христовият Дух слезна върху Него, то Христовото Слово слизаше от Небето като жив хляб на живота и чрез Исуса се предаваше на ожаднелите и гладни човешки души. Започна да се твори Новият, Втори завет на човечеството. Ние казваме така: Ако преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, то днес е дошъл Бащата между българите и славянството. А Бащата е Всемировият Учител на Вселената. Това е Божественият Дух в еманация на Христовия Дух, чрез Господния Дух на Силите. Тук е Светата Троица.
към текста >>

23. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Аз ще угладя и ще изгладя всичките ти пътища.
Струвай всичко, което ти казва Моя свят дух. Божиите работи и Божиите слова се проверяват чрез дела в живота. Не който иска и който се стреми сам, но на когото Бог е дал доброволно от своя дар, нему принадлежи всичко. Тия са Мои думи, които ти Аз казвам. Запечати ги в сърцето си и знай, че Аз съм близо и съм готов вече да ти помогна. Аз ще угладя и ще изгладя всичките ти пътища. Ще ходиш отнине винаги в моето присъствие и ще благоволявам в теб всякой ден и всичките ти дела ще прозябнат като дървета, насяти при водните утоки. Ето Божията Мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават неговата слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в Небето за теб. Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Неговата милост. Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата Ми, която съм имал преди създанието на мира.
към текста >>

24. 12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

Имаше някои професии като шивачи, които ги използваха в ютиите за гладене, ковачите ги разпалваха с мехове и правеха жар, а пък други ги поставяха на скари и печаха кебапчета или пържоли.
Ще отида в Балкана и ще стана въглищар." А това беше занаята на моят дядо Дойно. С това се препитаваха. А да добиваш дървени въглища не беше лека работа. Беше трудоемка, непрекъснато омазан с чернилка, а се плащаха дървените въглища много малко. Тогава въглищата се употребяваха за огрев в мангали. Имаше някои професии като шивачи, които ги използваха в ютиите за гладене, ковачите ги разпалваха с мехове и правеха жар, а пък други ги поставяха на скари и печаха кебапчета или пържоли. Баща ми изпадна в паника. По едно време той се поокопити и понеже беше от село, здрав човек, със здрави и трезви разбирания. Благороден и толерантен каза просто: „Щом си решил така, направи както си решил. При нас имаш условия да живееш колкото си искаш." Така той разреши въпроса и аз останах в Габрово.
към текста >>

25. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Имаше много гладни хора по онова време.
Загора и правеше сладките със захарин. Изпращаше ни пликчета със захарин. Едно прахче като го разтвориш в едно шише изкарвахме с него един месец. Имаше една стъклена пръчица и с нея бръкнем в шишето и после с нея потопим в чашата, разбъркаме чая и така го подслаждахме. Черпехме с чай и захарин щедро всички приятели. Имаше много гладни хора по онова време. Рядко имаше в София семейства, които да бъдат добре. Ние от провинцията, които бяхме тук карахме много тъничко. Купим 50-100 грама маслини, а това са 10-15 маслини за трима човека. Карахме много бедничко, а работехме тежка физическа работа.
към текста >>

26. 19. ОБЩАТА КУХНЯ

А ние от гладни по-гладни.
Имаше и трамваи, беше удобно и близко. Отидем на обяд и помогнем на дежурните сестри каквото можем. Те са си свършили работата и са сготвили. Сестрите готвят, но хубаво готвят. Сядаме на трапезата, след малко идва Учителят и Той сяда до нас, кажем си общата молитва и сестрите ни поднасят топлата манджа в едни паници напълнени до горе. А ние от гладни по-гладни. Имаше само едно ядене, нямаше никакъв разкош, но беше достатъчно. Учителят ще намигне на сестрата, ще й даде знак и тя донесе тенджерата и с големия черпак напълни втори че и трети път чиниите ни. Ние се смущавахме, а тя каже: „Сготвили сме да се изяде. Няма да я хвърлим я." Там храната не се застояваше, защото на обед и вечеря винаги имаше гости. След обеда винаги се повдигаха въпроси, които ни интересуваха пред Учителя и се водеха интересни разговори.
към текста >>

Така се преустановиха тези общи обеди, които ни спасиха от глада.
А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска. Като видя Учителя, че възрастните приятели превзеха цялата трапеза, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с възрастните приятели. Това беше знак, че Учителят не одобрява тяхната постъпка и че те трябваше да отстъпят трапезата за нас. Но те се правеха на разсеяни и на третия подред обед Учителят спря общите обеди. Нито за тях, нито за нас. Така се преустановиха тези общи обеди, които ни спасиха от глада. А преди те да дойдат какви песни се пееха на масата, какви разговори имаше с Учителя. А сега Учителят мълчи, строг и не разговаря с никого и само посегне и вкуси от туй или от онуй и се прибере в стаята. Ние се споглеждахме и толкоз. Учителят почака да се опомнят, но на тях хич не им дойде ума, че като ни изместват те ни ядат от храната. А ние сме студенти, нито имаме време да готвим, нито има с какво да си купим продукти.
към текста >>

" Ония се оглеждат, но продължават да си разговарят, трябва да имат самообладание и да си разговарят спокойно, защото те не са гладни.
Така Учителят затвори общата кухня. След това обеди имаше, но ние вече не бяхме поканени. Идват следващия път възрастните братя, седнат на трапезата, но трапезата е празна само с голи дъски на масата. Един от тях пита сестра Гумнерова, защо е закъсняла с обеда. А тя му отговаря: „Учителят нареди да се затвори хранилнята! " Ония се оглеждат, но продължават да си разговарят, трябва да имат самообладание и да си разговарят спокойно, защото те не са гладни. Коремите им са пълни, но са дошли тука на общата трапеза, защото Христос на времето е ял с учениците си на обща трапеза. Накрая те си тръгнаха и на следващия ден пак дойдоха, за да проверят да не е някаква шега. Но нямаше шега. А ние започнахме да се храним кой където живее. Ние винаги се хранехме общо, защото живеехме в квартири по трима човека.
към текста >>

На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си.
И тогава идваха още по един-двама и се събирахме по пет човека на масата. Нашата трапеза бе отворена за всички. Главното ни ядене беше сварени картофи, като всеки сам си белеше, разрязваше ги и слагаше по няколко капки чист зехтин и с малко резенче лимон. Това бяха нашите братски обеди. Как се хранеха бедните студенти? На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си. Тогава се продаваше много хубаво кисело мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим. Със събраните грошове купим едно кило кисело мляко. След това го разреждаме с вода, за да стане една мътеница и направим попара със стар изсъхнал хляб. Купим стар, твърд, студен хляб, който се продаваше на половин цена. Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото кисело мляко, на което белия цвят се губеше.
към текста >>

Нямаме време да я сдъвчим, защото сме гладни.
Със събраните грошове купим едно кило кисело мляко. След това го разреждаме с вода, за да стане една мътеница и направим попара със стар изсъхнал хляб. Купим стар, твърд, студен хляб, който се продаваше на половин цена. Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото кисело мляко, на което белия цвят се губеше. Изчакаме известно време, хляба се размекне и тази попара братски я разделяме по равно и направо я гълтаме. Нямаме време да я сдъвчим, защото сме гладни. Гладът ни кара да бързаме и ние лапаме, ли лапаме. След това, за да си допълним празното място в коремите изпиваме по един литър вода. Чиста работа, хигиеничен живот. Ха отиди след това да чукаш камъни или да учиш уроци за университета. Така отъняхме, ушите ни просветнаха, научихме се като ходим, с лявата ръка да си държим панталоните до онзи момент, когато Учителят ни извика в общата кухня на „Опълченска" 66.А да намериш глава кромид лук бе голям разкош.
към текста >>

Гладът ни кара да бързаме и ние лапаме, ли лапаме.
След това го разреждаме с вода, за да стане една мътеница и направим попара със стар изсъхнал хляб. Купим стар, твърд, студен хляб, който се продаваше на половин цена. Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото кисело мляко, на което белия цвят се губеше. Изчакаме известно време, хляба се размекне и тази попара братски я разделяме по равно и направо я гълтаме. Нямаме време да я сдъвчим, защото сме гладни. Гладът ни кара да бързаме и ние лапаме, ли лапаме. След това, за да си допълним празното място в коремите изпиваме по един литър вода. Чиста работа, хигиеничен живот. Ха отиди след това да чукаш камъни или да учиш уроци за университета. Така отъняхме, ушите ни просветнаха, научихме се като ходим, с лявата ръка да си държим панталоните до онзи момент, когато Учителят ни извика в общата кухня на „Опълченска" 66.А да намериш глава кромид лук бе голям разкош. Първо й се любувахме, след това я завиваме с хартия, че с една кърпа, след това я слагаме на пода и някой стъпи върху нея с крак и тя се смачка.
към текста >>

27. 20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Тя му переше и гладеше дрехите.
И там имаше една стая, в която живееше Василка Иванова. Тя беше дошла от Айтос. По професия беше плетачка, имаше плетачна машина, плетеше пуловери, фланели, чорапи, вълнени рокли и с това си изкарваше прехраната. Василка беше къщна помощница. Тя се грижеше главно за Учителя. Тя му переше и гладеше дрехите. Каквото имаше да се направи за Неговия бит, тя го правеше. Да се поддържа дома, да се чисти, да се пере, това беше работа за Василка. Беше едра и много работлива жена. Значи едната стая бе за Гумнерови, до нея има друга стаичка, която се отстъпва за Учителя. А пред нея има още една стая.
към текста >>

28. 23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ

Но започнахме да огладняваме.
Тегли дълбоки бразди и ние я засяхме с царевица и слънчоглед. С това окопните ни ниви станаха около 90 декара. А ние увлечени, не съобразихме, че тук трябва ръчно окопаване и че тая работа е голяма и трудна. А годината се случи суха, земята бе твърда, а ние не бяхме опитни. Беше тежка и изнурителна работа, но нашия ентусиазъм не отслабваше. Но започнахме да огладняваме. Каквото имаше Жечо, малко житце събрано в хамбара се привърши. Започна големия глад. Жечо смля някаква останала царевица, докара едно чувалче царевично брашно от воденичката и започнаха дните на качамака. Славни дни с песни вечер и топъл качамак и винаги гладен стомах.
към текста >>

Започна големия глад.
А ние увлечени, не съобразихме, че тук трябва ръчно окопаване и че тая работа е голяма и трудна. А годината се случи суха, земята бе твърда, а ние не бяхме опитни. Беше тежка и изнурителна работа, но нашия ентусиазъм не отслабваше. Но започнахме да огладняваме. Каквото имаше Жечо, малко житце събрано в хамбара се привърши. Започна големия глад. Жечо смля някаква останала царевица, докара едно чувалче царевично брашно от воденичката и започнаха дните на качамака. Славни дни с песни вечер и топъл качамак и винаги гладен стомах.
към текста >>

Славни дни с песни вечер и топъл качамак и винаги гладен стомах.
Беше тежка и изнурителна работа, но нашия ентусиазъм не отслабваше. Но започнахме да огладняваме. Каквото имаше Жечо, малко житце събрано в хамбара се привърши. Започна големия глад. Жечо смля някаква останала царевица, докара едно чувалче царевично брашно от воденичката и започнаха дните на качамака. Славни дни с песни вечер и топъл качамак и винаги гладен стомах.
към текста >>

29. 26. ЖЪТВАТА

Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни.
А то си е цял майсторлък. Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си. А вие от къде знаете този майсторлък? Когато за мен циганин знае само да пее и да свири." Отговарят: „Ние сме цигани аргати. Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти. Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее! " Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие.
към текста >>

А циганин гладен не пее!
Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си. А вие от къде знаете този майсторлък? Когато за мен циганин знае само да пее и да свири." Отговарят: „Ние сме цигани аргати. Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти. Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее! " Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили.
към текста >>

Започнахме да усещаме глад.
" Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем. Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне." А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб." Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме. След като смляха емечика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница и под връшника, най-тържествено го разпределихме между гладните събратя. Започнахме да дъвчиме гладни.
към текста >>

След като смляха емечика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница и под връшника, най-тържествено го разпределихме между гладните събратя.
От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем. Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне." А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб." Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме. След като смляха емечика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница и под връшника, най-тържествено го разпределихме между гладните събратя. Започнахме да дъвчиме гладни. Яли ли сте ечемичен хляб? Той е вкусен, но е клисав и не поема никаква слюнка в устата ти. Залъка си остава отвътре сух, а отвън само леко се намокря. Дъвчеш, дъвчеш и нищо не предъвкваш.
към текста >>

Започнахме да дъвчиме гладни.
Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем. Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне." А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб." Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме. След като смляха емечика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница и под връшника, най-тържествено го разпределихме между гладните събратя. Започнахме да дъвчиме гладни. Яли ли сте ечемичен хляб? Той е вкусен, но е клисав и не поема никаква слюнка в устата ти. Залъка си остава отвътре сух, а отвън само леко се намокря. Дъвчеш, дъвчеш и нищо не предъвкваш. А когато дойде време всичко това да преглътнеш, е, това беше най-трудното.
към текста >>

Не признават нищо, че сме гладни и няма какво да ядем.
В селото по-рано е имало кражба на снопи, тъй че сега не се позволява да се внасят снопи от полето и да се започне хармана докато всички селяни не бъдат готови с жътвата. Денят определен за пренасяне на снопите беше след 15 дни. А до това време ние не можехме да работим нищо друго. Нямаше какво да правим. Не позволяват да се пренасят снопи, за да не се краде от полето. Не признават нищо, че сме гладни и няма какво да ядем. Когато всички са готови с жътвата, тогава всички селяни в един-два дни пренасят снопите си от полето и цялото село започва в един и съши ден хармана. Да се чудиш на тази вътрешна организация. Нямаше как, трябваше да се подчиним
към текста >>

30. 27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН

Приятна топлинка, но гладни кореми.
Камчия тогава бе голяма река и ние плувахме, къпахме се и се забавлявахме. Оттеглихме се да почиваме. Каквото имахме и носехме, нещо дребничко за хапване отдавна бе изядено. Излезнахме така по склона над вира, разположихме се над едни мъхести камъни над една дъбова гора. Млада горичка, блажено почиваме, приятно грее слънцето и огрява празните ни кореми. Приятна топлинка, но гладни кореми. Тъй по едно време гледам над дъбчето срещу мене пълзи змия. Змия и то от отровните. Виждам тази зиг-загова линия отгоре върху гърбът й. Казвам на приятелите, а ние сме боси. „Внимавайте, защото ето змия и тя се спуща от клончето." Веднага и друг извика: „И при мене има змия." Като станахме, всички се огледахме и виждаме, че сме попаднали в змиярник.
към текста >>

Нахранихме се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичаря.
Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма. Омесихме питката, опекохме я. Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме. Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището. Нахранихме се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичаря. Идва сърдит и го гледаш един буен човек. Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? " „Никой не ни е разрешил! " „Чакай да видя какво сте направили." Отива и поглежда в джозовете и извика: „А-a, брашното е откраднато. Откъде имате този хлебец?
към текста >>

31. 28. ХАРМАНЪТ

Ач - значи гладен.
Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата. А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там на село има един неписан закон, който се казва „ач"-харман. Разрешават на селянина, който няма какво да яде да си смели от новото жито. А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен. Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата. Всяко село си има воденичка, щом до него минава рекичка. Смляхме житото, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията. Стана едно хубаво брашно. И като омесихме и опекохме първия хляб, по сладък хляб от този не сме яли.
към текста >>

32. 29. БРАТ ЖЕЧО ОТ АЧЛАРЕ И ДЖАНКИТЕ

Що глад гладувахме, не е за разправяне в село Ачларе.
Беше му се издул корема като овца, която бе пасла мокра люцерна, но после му премина. Та размина му се. Иначе щеше да се пукне като жаба. За нас джанките бяха най-хубавия плод. Коста - един от комунарите даже си беше изсушил, та да носи на домашните си в София. Що глад гладувахме, не е за разправяне в село Ачларе. „Ач" значи глад, значи гладно село. Опитахме го.
към текста >>

„Ач" значи глад, значи гладно село.
Та размина му се. Иначе щеше да се пукне като жаба. За нас джанките бяха най-хубавия плод. Коста - един от комунарите даже си беше изсушил, та да носи на домашните си в София. Що глад гладувахме, не е за разправяне в село Ачларе. „Ач" значи глад, значи гладно село. Опитахме го.
към текста >>

33. 30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ

А ние чакаме - обяд е и сме прегладнели чак дори от работа и от немотията.
Дойде време за обед и изпратихме Кръстю Тюлешков да отиде в селото, за да вземе храната и да я донесе на полето. Качи се на коня, язди без седло и отиде в селото. Там бяха направили една чорба и я сложили в менче. Кръстю държи с едната си ръка менчето, а с другата торбата с хляб и язди. Идва към нас. А ние чакаме - обяд е и сме прегладнели чак дори от работа и от немотията. Добре, но Кръстю минава покрай една джанка и много му се преяждат джанки. Не иска да слезе от коня, спуска той менчето с ръка и го поставя на крака си и от там го поставя долу на земята. Стъпва на коня след това и оттам се прехвърля на джанката и яде джанки. По едно време като поглежда долу какво да види. Гледа две прасета си пъхнали зурлите в менчето и здравата грухтят и лапат чорбата.
към текста >>

Накрая намира менчето и тръгва към примрелите от глад комунари.
Поглежда на страни и търси коня, а той забегнал в нивата и яде от житото. Ако го видят селяните ще го пребият. Отива при коня, но той не се дава да го хванат, хвърля чифтета и пръхти, услажда му се пшеницата. Чуди се какво да прави. След дълга борба успява да хване поводите на коня и да го извлече от нивата. Накрая намира менчето и тръгва към примрелите от глад комунари. Върви пеша, коня не дава да му се качи, хвърля чифтета. Кон води, пеша ходи. Дойде късно след обед и то с наполовина чорба. Сърдихме се, скарахме се, но това бе положението. Гладът си беше постоянен спътник при нас.
към текста >>

Гладът си беше постоянен спътник при нас.
Накрая намира менчето и тръгва към примрелите от глад комунари. Върви пеша, коня не дава да му се качи, хвърля чифтета. Кон води, пеша ходи. Дойде късно след обед и то с наполовина чорба. Сърдихме се, скарахме се, но това бе положението. Гладът си беше постоянен спътник при нас. Та комуната е трудно нещо, за нея трябват израснали хора и оформени характери и будно съзнание. Но такова нещо там нямаше и затова тя се провали. Остана опита. А той е ценен за онези, които искат да правят комуни.
към текста >>

34. 38. БАБА ДОНКА

Сядаме всички на масата, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици.
Изгревът още не беше построен. Живеехме у брат Димитрий Стоянов с майка му баба Донка. Тази баба Донка бе забележителна жена. На 90 години тя ни готвеше разни чорби и ястия. Върнем се от университета към обяд и яденето е готово, какво по-хубаво от това. Сядаме всички на масата, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици. След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене. Баба Донка готвеше хубаво и след като се нахраним ще изпеем няколко песни. А какви песни се пееха тогава! Имаше у нас плам и огън. В това се криеше нашият подем тогава.
към текста >>

35. 40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА

Глад и половина.
А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода. Работим след обед на Подуяне - там чукаме камъни. Сутрин сме в университета, а вечер пеем и пием топла вода. Комуна и половина. Глад и половина. С Георги Томалевски бяхме в комуната на село Ачларе. Най-обичахме с него да вървим по синурите. Беше нацъфтяла една хубава метличина. Вървим и говорим за най-съществените неща. Хубави приятелства се създадоха и хубави приятелства се развалиха в комуната.
към текста >>

36. 53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА

Все пак аз настоявах с мазането, а материала още не беше замръзнал пред мене и с него успях да измажа антрето, да го изгладя и да го направя.
Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа между балустричките, да затворя да не влиза сняг и вятър и да не духа. Работя аз цял ден, а вечерта стана много студено. Стегна един студ. Аз измажа, както аз знам, а то замръзне. Все пак аз настоявах с мазането, а материала още не беше замръзнал пред мене и с него успях да измажа антрето, да го изгладя и да го направя. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: „Как върви работата? " Отговарям: „Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, а през нощта ще стане по-студено, а утре още по-студено. Тази работа може да замръзне и като се размрази да падне мазилката." Учителят ме погледна: „Ако си я направил с любов няма да замръзне." Аз си прибрах инструментите и си отидох. А сутринта студ с шушулки по покривите. Тази работа не замръзна и мазилката не падна.
към текста >>

37. 54. ОБЩАТА КУХНЯ

" А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова ги гледаме, че в тях няма нищо." Учителят идва, оглежда празните казани и казва: „Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек." И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят.
54. ОБЩАТА КУХНЯ След като завърши събора през 1926 г. на Изгрева приятелите се разотидоха, а ние младежите останали на Изгрева оглеждахме големите празни казани и си припомняхме как преди броени дни те димяха и излизаше пара на вкусни гозби приготвени от дежурните сестри по време на събора. Така веднъж младежите сме се събрали около празните казани и ги оглеждаме и се чудиме каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителя. Той ни поглежда и пита: „Е, рехох, какво има? " А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова ги гледаме, че в тях няма нищо." Учителят идва, оглежда празните казани и казва: „Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек." И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година, когато се построи салона -1927 г., Учителят нареди да се построи и кухня. Там започнаха сестрите редовно да готвят. Дежуряха на групи. Една група сестри взимат дежурство по за един месец. Друга група сестри вземаха следващия месец.
към текста >>

На всеки според глада, който има в себе си.
А който няма пари не пуща. Никой няма да го пита и да му държи сметка. Това положение се използваше от бедни хора, бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства. Но като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си. Или физически глад, или духовен глад, но понякога те вървяха заедно, ръка за ръка. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите беседи. Учителят нареди да се посадят една редица лешници към 100 броя, които израснаха като големи храсти. На съборите при общите обеди с големите казани се изразходваха много продукти и се изискваха средства. Тогава се организираха общи вноски и накрая се виждаше, че парите не само стигаха, но и хартистваха.
към текста >>

Или физически глад, или духовен глад, но понякога те вървяха заедно, ръка за ръка.
Никой няма да го пита и да му държи сметка. Това положение се използваше от бедни хора, бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства. Но като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си. Или физически глад, или духовен глад, но понякога те вървяха заедно, ръка за ръка. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите беседи. Учителят нареди да се посадят една редица лешници към 100 броя, които израснаха като големи храсти. На съборите при общите обеди с големите казани се изразходваха много продукти и се изискваха средства. Тогава се организираха общи вноски и накрая се виждаше, че парите не само стигаха, но и хартистваха. Общата кухня и стола продължиха през време на цялата Школа дори и след това.
към текста >>

Е, харесва ли ви този финал за общите братски кухни и за времето когато Учителят бе казал, че на Изгрева не трябва да има гладен човек?
" Сестрата чува отговора и продължава да дежури трети месец без смяна. Разказва всичко на снахата и снахата решава да продължи долу в града, да се грижи за дома и да даде възможност на свекървата да служи и трети месец на Господа. Изминават се години, Учителят си замина, Школата се затвори, дойде време и Изгревът бе разрушен. Срещнах веднъж снахата Мария Шопова и тя разказа, че преди известно време си заминала свекървата и добави: „Е, моята свекърва служи три месеца на Господа, а сега и да искаш и да служиш няма кому! " И тогава тя разказа целия случай. Е, харесва ли ви този финал за общите братски кухни и за времето когато Учителят бе казал, че на Изгрева не трябва да има гладен човек? Да, тук нямаше гладен човек. И духовно гладни хора нямаше. Кой какъвто глад изпитваше, идваше от града и задоволяваше глада си. Слушаха беседата на Учителя, хранеха душата си със Словото Му, след това оставаха за общите обеди, нахранваха се и накрая се пееха песни за славата Божия. Ето, това няма да се повтори никога в тази форма.
към текста >>

Да, тук нямаше гладен човек.
Разказва всичко на снахата и снахата решава да продължи долу в града, да се грижи за дома и да даде възможност на свекървата да служи и трети месец на Господа. Изминават се години, Учителят си замина, Школата се затвори, дойде време и Изгревът бе разрушен. Срещнах веднъж снахата Мария Шопова и тя разказа, че преди известно време си заминала свекървата и добави: „Е, моята свекърва служи три месеца на Господа, а сега и да искаш и да служиш няма кому! " И тогава тя разказа целия случай. Е, харесва ли ви този финал за общите братски кухни и за времето когато Учителят бе казал, че на Изгрева не трябва да има гладен човек? Да, тук нямаше гладен човек. И духовно гладни хора нямаше. Кой какъвто глад изпитваше, идваше от града и задоволяваше глада си. Слушаха беседата на Учителя, хранеха душата си със Словото Му, след това оставаха за общите обеди, нахранваха се и накрая се пееха песни за славата Божия. Ето, това няма да се повтори никога в тази форма. Ще дойде време да искат да служат хората, но няма кому.
към текста >>

И духовно гладни хора нямаше.
Изминават се години, Учителят си замина, Школата се затвори, дойде време и Изгревът бе разрушен. Срещнах веднъж снахата Мария Шопова и тя разказа, че преди известно време си заминала свекървата и добави: „Е, моята свекърва служи три месеца на Господа, а сега и да искаш и да служиш няма кому! " И тогава тя разказа целия случай. Е, харесва ли ви този финал за общите братски кухни и за времето когато Учителят бе казал, че на Изгрева не трябва да има гладен човек? Да, тук нямаше гладен човек. И духовно гладни хора нямаше. Кой какъвто глад изпитваше, идваше от града и задоволяваше глада си. Слушаха беседата на Учителя, хранеха душата си със Словото Му, след това оставаха за общите обеди, нахранваха се и накрая се пееха песни за славата Божия. Ето, това няма да се повтори никога в тази форма. Ще дойде време да искат да служат хората, но няма кому. Но Учителят е оставил един изход за учениците на Школата и на човечеството.
към текста >>

Кой какъвто глад изпитваше, идваше от града и задоволяваше глада си.
Срещнах веднъж снахата Мария Шопова и тя разказа, че преди известно време си заминала свекървата и добави: „Е, моята свекърва служи три месеца на Господа, а сега и да искаш и да служиш няма кому! " И тогава тя разказа целия случай. Е, харесва ли ви този финал за общите братски кухни и за времето когато Учителят бе казал, че на Изгрева не трябва да има гладен човек? Да, тук нямаше гладен човек. И духовно гладни хора нямаше. Кой какъвто глад изпитваше, идваше от града и задоволяваше глада си. Слушаха беседата на Учителя, хранеха душата си със Словото Му, след това оставаха за общите обеди, нахранваха се и накрая се пееха песни за славата Божия. Ето, това няма да се повтори никога в тази форма. Ще дойде време да искат да служат хората, но няма кому. Но Учителят е оставил един изход за учениците на Школата и на човечеството. Оставил е Словото си и всеки свободно може да го проучава и да го приложи в живота си.
към текста >>

38. 63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО

Но обикновено ги задържаше и не задоволяваше гладните погледи на сестрите.
Не можем ли да използваме някои от тях в общата кухня? " А Учителят се усмихне: „Тука като има, навсякъде ще има." Тогава сестрите разбраха окултния закон. Значи тука се проявява Любовта на хората към Божественото, към Учителя и благата,които те отдаваха. Учителят почти не ги употребяваше, дори не всичко опитваше. Понякога от тях даваше в общата кухня да се използват в трапезарията. Но обикновено ги задържаше и не задоволяваше гладните погледи на сестрите. Така тази маса беше наречена от тях „Масата на изобилието". Тя стана като един символ - тука ако има, навсякъде ще има. И действително изобилието скоро дойде в цялата страна и в целия народ. Това го проверихме по време на Школата. Около Учителя никога не е оставало да има нещо в недоимък, а винаги е имало изобилие, преизобилно и всички, които идваха около Него се ползваха от изобилието.
към текста >>

39. 67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА

Явяваше се точно в десет часа официално облечен, изгладен, чист, красив.
След утринната беседа навън се изпълняваха шестте упражнения. След тях се играеше Паневритмията от 7-8 часа сутринта. След нея следваше закуска и разговор. Така се прекарваше до 9.30 часа, когато всички отиваха в салона. Учителят след Паневритмията се оттегляше в стаичката си, не приемаше гости и не провеждаше разговори. Явяваше се точно в десет часа официално облечен, изгладен, чист, красив. Изкачи се на катедрата и почне неделното Слово, което беше една хубава дълга беседа, където зясагаше въпросите на живота, разглеждаше ги от всички страни, осветяваше ги, отговаряше на мълчаливите запитвания на слушателите. С чудно интуитивно прозрение Той долавяше какви въпроси вълнуваха учениците. В своите беседи Той отговаряше именно на тези въпроси. Ние оставахме учудени някой път как нашите най-дълбоки, интимни въпроси Учителят долавяше и отговаряше в беседата. Така ни водеше и учеше.
към текста >>

Храната се приготовляваше скромничко, обикновено едно ядене, но достатъчно, можеш да си сипеш два пъти ако си още гладен.
Така ни водеше и учеше. Без такова интуитивно прозрение в самата човешка душа не е възможно ръководството на душите. Значи този, който ръководи трябва да има безпогрешно интуитивно чувство. И не само това, но той трябва да осветлява със светлината, която посочва техния път. След неделната беседа имаше почивка, разговори и следваха общите обеди. Храната се приготовляваше скромничко, обикновено едно ядене, но достатъчно, можеш да си сипеш два пъти ако си още гладен. Тези обеди осигуряваха храната на всички хора, които живееха на Изгрева, но и на външни хора, които разбраха, че могат да си хапнат без пари. Никой не контролираше кой плаща и кой не плаща. Учителят тури тази идея още в началото, когато дойде на Изгрева: „Тук не трябва да има гладен човек! " Това ние го спазихме. Общите вечери ставаха по повод на нещо.
към текста >>

Учителят тури тази идея още в началото, когато дойде на Изгрева: „Тук не трябва да има гладен човек!
И не само това, но той трябва да осветлява със светлината, която посочва техния път. След неделната беседа имаше почивка, разговори и следваха общите обеди. Храната се приготовляваше скромничко, обикновено едно ядене, но достатъчно, можеш да си сипеш два пъти ако си още гладен. Тези обеди осигуряваха храната на всички хора, които живееха на Изгрева, но и на външни хора, които разбраха, че могат да си хапнат без пари. Никой не контролираше кой плаща и кой не плаща. Учителят тури тази идея още в началото, когато дойде на Изгрева: „Тук не трябва да има гладен човек! " Това ние го спазихме. Общите вечери ставаха по повод на нещо. Обикновено някой братски празник или лични празненства на някой от учениците. Решават да дадат братска вечеря, когато всички са свободни и могат да дойдат. Тогава вечерята се приготвяше в кухнята от този, който я даваше.
към текста >>

40. 72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Пълен глад, пост само с вода и пост с поемането на плодове.
Необходима е студия по този въпрос. Постът не е еднократен процес - спираш да ядеш и ето ти си в пост. Той има и духовно измерение и Божествено измерение и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в един акт от човека в строго определено време и в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемането на плодове. През всичките тия етапи ние сме минавали. Принципът е следният: Правиш пост в името на една идея. Спираш да се храниш, но храната, която би употребил през време на поста, тя струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея. физическия пост означава изключително организация на човешкото тяло. Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват.
към текста >>

А със средствата спестени при този пост трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек.
Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание. Той тури едно просто правило, което ползваше приятелите години наред. Той нареди всяка седмица да има един малък пост от четвъртък на обед до петък на обед. Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка. Беше известен в нарядите като пост-почивка. А със средствата спестени при този пост трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек. Някои приятели събираха средства от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 52 седмици и така се получаваше една значителна сума,която подпомагаше някой нуждаещ се човек. Имаше и залитания в поста. Яви се съревнование кой да пости по-дълго. Някои постеха по десет, а някои и по 20 дни. Учителят не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в Братството.
към текста >>

При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия.
Следващия ден можеше да се поеме малко разредено картофено пюре. Отпостването ставаше и със спаначена супа като се пиеше само водата. Поради неспазване на това правило някои пострадаха. Друго залитане беше когато някой реши сам да прави пост без да пита Учителя продължително време. Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия. При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия. Постът не е шега работа. Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученика. Наряд за десетдневния пост. Започва от началото на февруари, първия ден от разсипа на луната. Формула: „Господи, приеми ме в лечебницата на природата за 10 дни." Казва се само един път преди започване на поста.
към текста >>

41. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Облеклото на Учителя беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ Учителят живееше в скромна обстановка на Изгрева. Облеклото на Учителя беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен. Имаше хубав вид. В беседите има съвети какви да бъдат дрехите на ученика. Те трябва да бъдат широки, удобни и със светли тонове. Дрехите Му се шиеха по Негови идеи и костюмите Му бяха малко оригинални. Така сакото Му беше по-дълго от обикновеното и беше 10-15-20 см по-дълго и слизаше почти до колената Му.
към текста >>

Панталонът Му винаги изгладен.
Имаше хубав вид. В беседите има съвети какви да бъдат дрехите на ученика. Те трябва да бъдат широки, удобни и със светли тонове. Дрехите Му се шиеха по Негови идеи и костюмите Му бяха малко оригинални. Така сакото Му беше по-дълго от обикновеното и беше 10-15-20 см по-дълго и слизаше почти до колената Му. Панталонът Му винаги изгладен. Той държеше да бъде хубаво облечен. Имаше сестри около Него, които се грижеха като перяха, гладеха, чистеха. Помагаха на Учителя винаги да бъде улеснен в своя бит. Дрехите Му шиеше наш брат. Имаше моден шивач французин дошъл в България и Учителят шиеше при Него.
към текста >>

Имаше сестри около Него, които се грижеха като перяха, гладеха, чистеха.
Те трябва да бъдат широки, удобни и със светли тонове. Дрехите Му се шиеха по Негови идеи и костюмите Му бяха малко оригинални. Така сакото Му беше по-дълго от обикновеното и беше 10-15-20 см по-дълго и слизаше почти до колената Му. Панталонът Му винаги изгладен. Той държеше да бъде хубаво облечен. Имаше сестри около Него, които се грижеха като перяха, гладеха, чистеха. Помагаха на Учителя винаги да бъде улеснен в своя бит. Дрехите Му шиеше наш брат. Имаше моден шивач французин дошъл в България и Учителят шиеше при Него. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и имаше идеята да шие само тя дрехите на Учителя. Тя наистина ги шиеше, но Учителят даваше някои препоръки, които тя спазваше.
към текста >>

42. 87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ

„Учителят в последните беседи казва, че всичко ще се превърне на добро и че в скоро време идва голям духовен глад.
Той ще бъде проблем и за всяко следващо поколение. Не мислете, че българина ще се втурне веднага да купува беседите на Учителя. Дори и накрая Боян Боев написа едно писмо с дата 14.11.1941 г. и го изпрати до всички братства. Сега ще ви цитирам следните редове, които представляват финал на този разказ. „Учителят в последните беседи казва, че всичко ще се превърне на добро и че в скоро време идва голям духовен глад. След днешните събития и страдания ще се пробуди съзнанието на човечеството, че едничкия път за изграждане на една нова, светла култура на земята е духовния път, е възприемане на мощната вълна на Любовта, която слиза сега отгоре и чието присъствие вече започва да се долавя от всички по-будни души,".! Обикновено тези писма започваха с буквите „Н.Л.К.Пр.Б.Л.", което значи: Няма Любов като проявената Божия Любов. Друг път започваха със: „С.П.Б.Л.Н.П.Ж." Само проявената Божия Любов носи пълния живот.
към текста >>

43. 112. КОМУНАТА В РУСЕ

Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе.
Доставяха стоки от чужбина и магазинът им беше изрядно зареден. Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността Свирчовица, което бе идеално наредено. Имаше лозя около 25 декара, зеленчукови градини 9 декара, овощни градини, също толкова: Имаха коне, коли, земеделски инвентар в най-добро състояние. Петимата братя Маркови бяха опитни, здрави, работливи и затова стопанството бе много добре обзаведено. Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия. Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе. Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе. Младежката група се състоеше от шест братя и шест сестри. В тази комуна беше и Мария Тодорова. Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара. Дойде време за коситба и жътва.
към текста >>

44. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

Прехраната на войската намалява, облеклото се скъсва - войниците са боси, голи и гладни.
Централни сили - в нея влизат Германия, Австро-Унгария и Османската империя. В Антантата (Съглашението) влиза Англия, Франция, Русия и САЩ. На 1 октомври 1914 г. България влиза във войната на страната на Централните сили - Германия и Австро-Унгария. Започва една тригодишна война, в която българите са в окопите на фронта, а жените и старците орат и сеят нивите. Прехраната на войската намалява, облеклото се скъсва - войниците са боси, голи и гладни. Злоупотребите и спекулациите на приближените около властта са големи. Така че през лятото и есента на 1918 г. социалното и нравствено единство на българското общество се разпада. На 15 юни 1918 г. правителството на Радославов подава оставка на кабинета си пред монарха Фердинанд.
към текста >>

45. 126. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕЛИВАНЕТО

" В песента е очертан за човека един гладък път без препятствия.
Заглавието на песента е: „Хади-Хензи", което на български се превежда с думите „Благата песен". Съдържанието й е приблизително следното: ХАДИ ХЕНЗИ НЕВА - САНЗУ, НЕВА - САНЗУ, БИЮ МЕНСИ ХАРИЕН, ХАДИ ХЕНЗИ. АБА МАХАР ВЕН ХАБЕР МЕНСИ. (БЛАГАТА ПЕСЕН) Tи съзнавай, ти люби, безспирно сей, гради и в живота всичко давай. Тази Истина - Бога ти познавай! " В песента е очертан за човека един гладък път без препятствия. Казва се в тази песен: всичко давай. Ти не можеш да даваш това, което нямаш. Който дава, дава му се, и кой то не дава, нищо не му се дава. Тази песен едно време се е пяла другояче: и сега може да се пее по този начин, но може да се пее и по нов. Тези хора, които са имали тази песен, са били високо културни.
към текста >>

46. 137. СУРОВОЯДСТВОТО

Умря като гладен човек от преяждане.
Някои от тях сега са инвалиди и непотребни нито за себе си, нито за другите. А по-вироглавите си заминаха. Така например Руска Ковачева от гр. Русе Учителят й бе казал: „Ти няма да постиш." А тя се хранила много оскъдно. Влезе в болница, нахранила се изобилно, организма не могъл да приеме храната и тя почина. Умря като гладен човек от преяждане.
към текста >>

47. 164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА

Краят на войната, разрухата и нарушеното продоволствие докарват глада и на фронта.
164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА Брат Жечо Панайтов е млад войник и през 1918 г. първо уволняват онези, които са били ученици, за да си продължат образованието. Краят на войната, разрухата и нарушеното продоволствие докарват глада и на фронта. Войниците получават по 200 грама хляб дневна дажба. Предния ден им дали дневната дажба, но те я изяли още през нощта понеже били гладни. На другия ден от тяхната рота се уволняват още 50 души и пътуват за София безплатно с уволнителните си билети. На Софийската гара е имало пункт, където се раздавало хляб на войниците, но срещу представяне на уволнителния билет. Двама негови приятели се нареждат, но им отказват, понеже е получен хляб предния ден.
към текста >>

Предния ден им дали дневната дажба, но те я изяли още през нощта понеже били гладни.
164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА Брат Жечо Панайтов е млад войник и през 1918 г. първо уволняват онези, които са били ученици, за да си продължат образованието. Краят на войната, разрухата и нарушеното продоволствие докарват глада и на фронта. Войниците получават по 200 грама хляб дневна дажба. Предния ден им дали дневната дажба, но те я изяли още през нощта понеже били гладни. На другия ден от тяхната рота се уволняват още 50 души и пътуват за София безплатно с уволнителните си билети. На Софийската гара е имало пункт, където се раздавало хляб на войниците, но срещу представяне на уволнителния билет. Двама негови приятели се нареждат, но им отказват, понеже е получен хляб предния ден. Идва ред на Жечо, но през това време той се моли на Учителя мислено: „Учителю, помогни ни да ни се даде хляб". Жечо пристъпва, подава си билета и дежурния без да го погледне.удря му печат и му дава ежедневната дажба хляб.
към текста >>

Тримата ядат огладнели хляба получен чрез вълшебната шапка на Жечо.
А Жечо му казва: „Дай ми шапката" и после я подава на другия си приятел: „Иди с моята шапка да си получиш дневната дажба". Отива нахлупил шапката на Жечо и получава също дневна дажба хляб. Връщат се при Жечо и му викат: „Абе, каква е тази вълшебна шапка? И откъде я имаш? " Жечо се усмихва и отговаря: „Имам я от едно място и ми е подарък от един човек". Тримата ядат огладнели хляба получен чрез вълшебната шапка на Жечо.
към текста >>

48. 192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА

Тя переше, тя гладеше и чистеше стаята на Учителя.
Той никога не се застояваше постоянно в къщи, в стаята си. Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка. За общият обяд, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри. Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на Учителя. Тя беше селски човек, здрава и умна, разумна и работлива, със сръчни ръце. Тя переше, тя гладеше и чистеше стаята на Учителя. Друга бе Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята. Тук бе и д-р Жеков, който се грижеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място. Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички. Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора. Животът тук беше много напрегнат понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети.
към текста >>

49. 15. ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН

А има случаи когато някои са загивали от глад или от разбойници.
" „През Балкана за Айтос". „Знаеш ли пътя? " „Не." „Пътят е опасен. Тук местните хора не се наемат да минат. Като се загубиш, едва жив ще се измъкнеш от Аонгоза. А има случаи когато някои са загивали от глад или от разбойници. А ти непознат по-тези места, как ще се оправиш? " „Решил съм и ще вървя". Един селянин на около 35-годишна възраст, с приятна външност му казва: „Ела с мене! " Извежда го вън от селото, показва му планината: „Като излезеш на върха ще видиш три пътеки. А по пътеките чешма, по-ниско.
към текста >>

50. 47. АЛЛАХ ВИ ИЗПРАТИ

Гладувала дни и се молила на Аллаха.
Брат Георги Куртев ми разправи този случай: „Имахме малка духовна група, работехме, събирахме се на молитва, спазвахме денят на почивката през седмицата като постихме и събраните средства от това давахме на бедните. Една вечер като бяхме на молитва, ни се каза тъй: „Идете в турската махала, на тази улица и на този номер." Отиват, намират една схлупена къща вратата затворена. Чукат, никой не се обажда. Натискат вратата, тя се отваря и влизат. До огнището в парцали лежи бабичка, скелет. Гладувала дни и се молила на Аллаха. Приятелите се погрижиха за нея. Вземаха я под своите грижи. Бабичката все повтаря: „Аллах ви изпрати! Аллах ви изпрати! "" Всички, които се молят на един и същ Господ са поданици на една и съща държава, където и да се намират.
към текста >>

51. 144. ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ

Прибира се тя една вечер, гладна, след като е ходила да търси работа.
144. ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ В първите години сестра Милка Периклиева минаваше големи материални затруднения. Нямаше работа, родителите й западнаха, дойдоха да живеят и те в София и цялото семейство се намираше в крайна нужда. Милка живееше в бараката на Милева. Прибира се тя една вечер, гладна, след като е ходила да търси работа. Изморена влиза в барачката си. Няма нищо за ядене и тя си казва: „Ако Учителят е Учител, трябва да знае, че съм гладна, а нямам нищо за ядене и трябва да ми помогне." Тъй си казва тя с плач. Не минава много време на вратата й се хлопа силно и отвън брат Епитропов вика: „Сестра Милке, тази вечер си у нас на вечеря! Тръгвай веднага с мене! " И брат Епитропов я завежда у тях на вечеря.
към текста >>

Няма нищо за ядене и тя си казва: „Ако Учителят е Учител, трябва да знае, че съм гладна, а нямам нищо за ядене и трябва да ми помогне." Тъй си казва тя с плач.
144. ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ В първите години сестра Милка Периклиева минаваше големи материални затруднения. Нямаше работа, родителите й западнаха, дойдоха да живеят и те в София и цялото семейство се намираше в крайна нужда. Милка живееше в бараката на Милева. Прибира се тя една вечер, гладна, след като е ходила да търси работа. Изморена влиза в барачката си. Няма нищо за ядене и тя си казва: „Ако Учителят е Учител, трябва да знае, че съм гладна, а нямам нищо за ядене и трябва да ми помогне." Тъй си казва тя с плач. Не минава много време на вратата й се хлопа силно и отвън брат Епитропов вика: „Сестра Милке, тази вечер си у нас на вечеря! Тръгвай веднага с мене! " И брат Епитропов я завежда у тях на вечеря. На следващият ден тя отива и благодари на Учителя за вечерята.
към текста >>

52. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Гладът - 256 49.
Нож в пояса и жаргон в устата - 252 44. Злодеят и десетте торби с цимент - 253 45. Занаятът получен от затвора - 254 46. Първата минута в затвора - 254 47. Борбата в подземията със седмоглавия змей - 255 48. Гладът - 256 49. Делото - 256 50 Шпионаж - 257 51. Беседите със Словото на Учителя се претопяват - 258 52. Най-важният въпрос и най-важният отговор - 259 53. Голямата самоизмама - 260 54. Присъдата - 262 55.
към текста >>

53. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

Изведнъж вноските спират и той е подложен на лишение и е принуден да гладува.
През 1851 г. заминава във Франция и завършва през 1856 г. медицина в Монпелие. Тук се запознава на практика с ясновидството. По това време брат му богат търговец, който го издържа изпраща редовно месечни вноски в тамошната банка. Изведнъж вноските спират и той е подложен на лишение и е принуден да гладува. Тогава го посъветват да посети някаква жена, която е била ясновидка, за да му каже, защо не му идват парите. Среща се с нея и тя го уведомила така: „Твоите пари са тука в пощата, но адреса е написан погрешно и не могат да ти ги изпратят. Иди да си ги получиш". Отива в пощата и действително парите са престояли дълго време понеже адреса е погрешен. Дават му парите.
към текста >>

54. 05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)

Бабалъка на Пеню имал гладачница, в която се гладели изпраните мъжки ризи и се правели онези колосани мъжки бели яки, които са били на мода и които може да ги видите по старите фотографии от тези години.
Но опита трябваше да бъде направен. И три пъти беше правен. Първо Пеню и Тодор с двете биволици, после ние с комуните по времето на Школата и накрая комунистите го правиха с власт и сила. Тъстът на Пеню бил богат човек и се чудел как да вкара зет си в пътя на успяващ занаятчия или търговец, защото каквото хванел - нищо не излизало. Понеже акъла на Пеню бил друг, а не такъв, който да знае и да може да печели пари. Бабалъка на Пеню имал гладачница, в която се гладели изпраните мъжки ризи и се правели онези колосани мъжки бели яки, които са били на мода и които може да ги видите по старите фотографии от тези години. Наистина колко официално са изглеждали мъжете тогава. А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва. Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки. Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща. Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел.
към текста >>

А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва.
Първо Пеню и Тодор с двете биволици, после ние с комуните по времето на Школата и накрая комунистите го правиха с власт и сила. Тъстът на Пеню бил богат човек и се чудел как да вкара зет си в пътя на успяващ занаятчия или търговец, защото каквото хванел - нищо не излизало. Понеже акъла на Пеню бил друг, а не такъв, който да знае и да може да печели пари. Бабалъка на Пеню имал гладачница, в която се гладели изпраните мъжки ризи и се правели онези колосани мъжки бели яки, които са били на мода и които може да ги видите по старите фотографии от тези години. Наистина колко официално са изглеждали мъжете тогава. А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва. Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки. Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща. Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел. Гледал го бабалъка му, виждал, че Пеню работел, а не мър-зелува, но работи даром за другите, а той трябва да го храни. Такова нещо не се позволявало до тогава.
към текста >>

Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки.
Тъстът на Пеню бил богат човек и се чудел как да вкара зет си в пътя на успяващ занаятчия или търговец, защото каквото хванел - нищо не излизало. Понеже акъла на Пеню бил друг, а не такъв, който да знае и да може да печели пари. Бабалъка на Пеню имал гладачница, в която се гладели изпраните мъжки ризи и се правели онези колосани мъжки бели яки, които са били на мода и които може да ги видите по старите фотографии от тези години. Наистина колко официално са изглеждали мъжете тогава. А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва. Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки. Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща. Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел. Гледал го бабалъка му, виждал, че Пеню работел, а не мър-зелува, но работи даром за другите, а той трябва да го храни. Такова нещо не се позволявало до тогава. Ядосал се бабалъка и затворил гладачницата.
към текста >>

Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща.
Понеже акъла на Пеню бил друг, а не такъв, който да знае и да може да печели пари. Бабалъка на Пеню имал гладачница, в която се гладели изпраните мъжки ризи и се правели онези колосани мъжки бели яки, които са били на мода и които може да ги видите по старите фотографии от тези години. Наистина колко официално са изглеждали мъжете тогава. А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва. Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки. Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща. Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел. Гледал го бабалъка му, виждал, че Пеню работел, а не мър-зелува, но работи даром за другите, а той трябва да го храни. Такова нещо не се позволявало до тогава. Ядосал се бабалъка и затворил гладачницата. Пеню след това отворил книжарница, продавал тетрадки, моливи, листове за учениците и гражданите.
към текста >>

Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел.
Бабалъка на Пеню имал гладачница, в която се гладели изпраните мъжки ризи и се правели онези колосани мъжки бели яки, които са били на мода и които може да ги видите по старите фотографии от тези години. Наистина колко официално са изглеждали мъжете тогава. А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва. Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки. Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща. Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел. Гледал го бабалъка му, виждал, че Пеню работел, а не мър-зелува, но работи даром за другите, а той трябва да го храни. Такова нещо не се позволявало до тогава. Ядосал се бабалъка и затворил гладачницата. Пеню след това отворил книжарница, продавал тетрадки, моливи, листове за учениците и гражданите. Но понеже видял, че това не е голяма търговия и че само си губел времето, затова оставил всичко в магазина и обозначил всичко кое какво струва, оставил касичка и я направил на самообслужване.
към текста >>

Ядосал се бабалъка и затворил гладачницата.
Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки. Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща. Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел. Гледал го бабалъка му, виждал, че Пеню работел, а не мър-зелува, но работи даром за другите, а той трябва да го храни. Такова нещо не се позволявало до тогава. Ядосал се бабалъка и затворил гладачницата. Пеню след това отворил книжарница, продавал тетрадки, моливи, листове за учениците и гражданите. Но понеже видял, че това не е голяма търговия и че само си губел времето, затова оставил всичко в магазина и обозначил всичко кое какво струва, оставил касичка и я направил на самообслужване. Само че тогава се казвало „самокупуване". Кой как влезел, оглеждал цената, плащал си сам, вземал каквото му трябвало и си излизал. Това е било чудо за всички, чудо невиждано и несрещано.
към текста >>

55. 06. КОЙ Е БРАТ ПЕНЮ КИРОВ?

Ние сме свързани от памтивека."Идваме един след друг на земята и така един след друг си заминаваме като онзи, който е раздавал хляба на гладните го предава на следващия след него, той да го раздава.
Но аз ще нося товара, защото от Бога ми е поставен." Когато брат Пеню Киров заболя през 1918 г. извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които бяха мобилизирани в Скопие, за да се видят. Брат Пеню беше вече на легло. Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах. От сега нататък ти ще го раздаваш." Наскоро след това получили съобщение, че Пеню се поминал и не след дълго се случи така, че сънят се сбъдна и брат Георги Куртев пое неговата работа. Ние сме свързани от памтивека."Идваме един след друг на земята и така един след друг си заминаваме като онзи, който е раздавал хляба на гладните го предава на следващия след него, той да го раздава. Ето това е откровението на хляба Господен и за Словото Господне.
към текста >>

56. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

Но Тодорчо беше живата история на Братството и помнеше онези гладни години, когато Учителят е ходел с онези старовремски обуща, как са спали на един креват, когато са нямали пари за парче хляб.
Обикновено Учителят му нареждаше да даде пари кому и колко. Или това ставаше лично или Учителят изпращаше при него онзи брат на когото Тодорчо трябваше да даде пари. Даваше му ги с голяма неохота. Дори веднъж Учителят се оплака от него: „За пръв път срещам такъв скръжав и стиснат човек". Това беше вярно. Но Тодорчо беше живата история на Братството и помнеше онези гладни години, когато Учителят е ходел с онези старовремски обуща, как са спали на един креват, когато са нямали пари за парче хляб. Помнеше и пазеше спомена си, защото беше жив у него. И затова беше такъв - пресметлив, а като се прибави към него и неговият характер, че е бил стиснат, то се идва до онова, което са знаели приятелите, че през неговите пръсти и комар не пускаше да мине, камо ли пари. Беше пестелив. Но още през времето на Учителя, като Негов съвременник и преминал през всички етапи, знаеше становището на Учителя по много въпроси и затова много държеше да се спазват законите на държавата. А аз бях скаран с обществените порядки и бях противоположен на него.
към текста >>

57. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

Престоял няколко дни и много изгладнял.
Сега младите ми поглеждат часовника и ми се усмихват понеже е старомоден. Но те не знаят какво може да говори един часовник в спомените ми с брат Боян. Учителят разказваше случай за един учител по време на Балканската война, който попада в една пещера. Не могъл да излезне, понеже се криел от неприятеля. До тогава този учител би атеист. Престоял няколко дни и много изгладнял. Накрая казал: „Ако има Бог, то Той трябва да знае, че аз съм гладен и че трябва да ме нахрани и ако това стане, ще повярвам, че има Бог". След малко полека лека пристъпила една костенурка и оставила едно парче хляб пред входа на пещерата. Оставила и си заминала. Тогава този войник повярвал в Божия Промисъл. Този случай е отпечатан в беседите.
към текста >>

Накрая казал: „Ако има Бог, то Той трябва да знае, че аз съм гладен и че трябва да ме нахрани и ако това стане, ще повярвам, че има Бог".
Но те не знаят какво може да говори един часовник в спомените ми с брат Боян. Учителят разказваше случай за един учител по време на Балканската война, който попада в една пещера. Не могъл да излезне, понеже се криел от неприятеля. До тогава този учител би атеист. Престоял няколко дни и много изгладнял. Накрая казал: „Ако има Бог, то Той трябва да знае, че аз съм гладен и че трябва да ме нахрани и ако това стане, ще повярвам, че има Бог". След малко полека лека пристъпила една костенурка и оставила едно парче хляб пред входа на пещерата. Оставила и си заминала. Тогава този войник повярвал в Божия Промисъл. Този случай е отпечатан в беседите. А този учител е бил Боян Боев.
към текста >>

58. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

Среща брат Петко Епитропов, който си погладил брадата и казал: „Не е писано да се ходи".
Били решили на следващия ден - Петровден да отидат на връх Караманица на екскурзия. Трябвало да станат в три часа през нощта и да тръгнат пеш, за да бъдат при изгрев слънце там, на върха. Но вечерта се изсипал пороен дъжд, продължил цяла нощ. Георги Куртев се измъчвал от това, че дъжда всичко ще провали. Но в уреченото време брат Георги става, запалва фенера и тръгва, за да отиде при Учителя. Среща брат Петко Епитропов, който си погладил брадата и казал: „Не е писано да се ходи". Георги го подминава и отива при Учителя с фенера, който Го посреща с думите: „Дойде ли Георге? " Учителят влиза в стаята си и престоява известно време. Навън изгърмява страшно, светкавици проблясват. Излиза Учителят и го пита: „Излез вън и виж има ли едно прозорче в облаците на изток? " Излиза Той, поглежда към небето, дъждът вали, връща се и казва: „Има Учителю." Учителят отново влиза вътре в стаята си и отново се чува гръм и светкавици.
към текста >>

59. 40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ

Хем работим, хем сме гладни, хем сме жадни, но не смеем да пием нещо и да ядем нещо.
А да не ядеш и де не пиеш цял ден, това не е лесна работа. Боян Боев, който си има стаичка за аптеката, като вижда, че са се напълнили стаите, коридора и няма място, той напуска стаичката си и пренася аптечката си в мазето и спи там в мазето на цимента. От там му се възпали крака и от там получи тази костна туберкулоза, която имаше на коляното си. Брат Георги разказваше: „Бяхме стигнали до такова изтощаване, че просто залитахме. Не сме сигурни дали няма да паднем сред болните, но упорстваме и продължаваме. Хем работим, хем сме гладни, хем сме жадни, но не смеем да пием нещо и да ядем нещо. Холера е това, ще се заразим. Дойде ден и видяхме, че не можем да издържим повече и че ще загинем тук от изтощение тогава получихме писмо от Учителя. Отваряме и четем: „За моето око нищо не е скрито. Всичко виждам, всичко зная. Зная положението ви.
към текста >>

60. 42. ВАСИЛКА ИВАНОВА

Переше, гладеше дрехите Му и беше домашна помощница на леля Гина Гумнерова.
42. ВАСИЛКА ИВАНОВА Тя беше от Айтоските села и живееше на ул. „Опълченска" 66 в дома на Петко Гумнеров, в сутерена, където се намираше и кухнята. Тя се грижеше за бита на Учителя. Переше, гладеше дрехите Му и беше домашна помощница на леля Гина Гумнерова. Между другото тя беше плетачка и в свободното време плетеше на плетачна машина вълнени плетива. Тогава се носеха много плетени фланели, поли, чорапи и още много други плетива за облекло. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого. Тя подари една наследствена нива в Айтос и на нейното място бе построена Братската градина. Беше в много добри отношения с обитателите на съседната половинка от къщата.
към текста >>

61. 54. СЪРМИТЕ НА КОЛЮ КАИШЕВ

Всички се усмихваме, пълни със слюнка в устата, защото бяхме много гладни.
Откъсна листа от лозите в двора, едни големи листа, после започва да завива с тях приготвения ориз и станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи те почнаха да поемат течност и станаха колкото два юмрука всяка една от сърмите. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно. Ние го наблюдаваме и се облизваме, а той най-тържествено заявява, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми. Всички се усмихваме, пълни със слюнка в устата, защото бяхме много гладни. Накрая беше готов първият котел, започнахме да ядем. Той беше забравил да сложи сол. Нищо страшно, посолихме ги и накрая три-четири дни ядохме от сърмите му. Бяхме много гладни и много млади. После се шегувахме след време, че сърмите на Колю се умножили три пъти благодарение на окултното му знание.
към текста >>

Бяхме много гладни и много млади.
Ние го наблюдаваме и се облизваме, а той най-тържествено заявява, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми. Всички се усмихваме, пълни със слюнка в устата, защото бяхме много гладни. Накрая беше готов първият котел, започнахме да ядем. Той беше забравил да сложи сол. Нищо страшно, посолихме ги и накрая три-четири дни ядохме от сърмите му. Бяхме много гладни и много млади. После се шегувахме след време, че сърмите на Колю се умножили три пъти благодарение на окултното му знание. Значи е окултист три пъти и половина щом от един котел сърми прави три котли и половина.
към текста >>

62. 73. СТОИЛ СТЕФАНОВ И СЛУГИТЕ

Те се бунтуваха, че бяха гладни, боси, без всякакво обезпечаване от военното интендантство.
При тази среща на Методи Константинов с Учителя, Учителят бе казал още нещо: „На границата - югославската. (Учителят замълчава малко и казал) „От София нищо няма да стане". Това бе загадка, но после се разбули тази загадка. Разбра се, че един български полк се бе разбунтувал през втората фаза на войната когато български войски бяха в Унгария, за да се бият срещу германците. Този полк се върна до югославската граница и благодарение на един подполковник Младенов, съпруг на нашата сестра Мария Младенова, който отиде да разговаря с войниците, за да ги разубеждава, той ги спря сам, но накара Генералният щаб да удовлетвори желанията на разбунтувалия се полк, останал без продоволствие. Те се бунтуваха, че бяха гладни, боси, без всякакво обезпечаване от военното интендантство. А в София имаше една руска батарея с катюши, които чакаха заповед за стрелба и целия този полк щеше да бъде изгорен и изпепелен с ракетен огън ако бяха настъпили към София. Подполковник Младенов разговарял с генералния щаб на армията, обяснил причините, предал ултиматума на войниците и накрая се върнал с разрешение за случая. Полкът бил зачислен на редовна храна, облекло и др. продоволствие. А думите на Учителя: „От София нищо няма да стане" се сбъднаха. Така бяха спасени хиляди българи и бе избегната възможността руско военно оръжие да бъде употребено срещу българите.
към текста >>

63. 80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО

Гладни години бяха тогава.
Имаше един Генчо, добро момче, който ни снабдяваше нас, студентите с хляб от града. Когато се завръщахме от работа, той беше донесъл вече топъл хляб. Не се ядеше топлия хляб със сирене и масло както бихте си помислили. Нямаше такива неща при нас. Той се ядеше често пъти със сол, чубрика и лук. Гладни години бяха тогава. Една привечер Генчо минава на връщане за Изгрева през града до реката на ул. „Граф Игнатиев". А там са наредени магазинчета и се продават какви ли не щеш неща, но за такива, които имат пари в джоба. А Генчо има парички само за хляб. Вижда той, че на една сергия се продават череши, едри, черни, големи, лъскави, дори тумбести.
към текста >>

64. 86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

Хората бяха изтощени от войната, гладни, боси.
Особено протече тежко през есента, когато България загуби войната и пробивът на Добро Поле бе направен в края на лятото на 14. септември 1918 г. По бойните полета загинаха Много войници, хиляди останаха сакати и инвалиди. Онези, които останаха живи бяха пометени от испанската болест. Това беше един съвременен днешен грип, който протече тогава много остро и драматично. Хората бяха изтощени от войната, гладни, боси. Смъртността беше много голяма сред децата и старците. Поголовна сеч. Онези, които бяха се промъкнали невредими през войната испанската болест ги докопа, свлече ги и ги погреба. Есента на 1918 г. Олга Славчева се разболява от испанска болест.
към текста >>

65. 98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО

За тях оценката за Словото на Учителя бе равнозначно на Божествения хляб и онази Небесна Манна, която слиза чрез Словото Му и храни гладните им души.
Това бе огромен материал за проучване. А за приложение да не говорим - ние правехме само опити и не винаги сполучливи. Имаше едно течение представено от братя и сестри, които четяха само беседите на Учителя и не искаха да четат друга литература и други автори. За тях това бе кощунство и загуба на време. По същество те бяха прави. За тях оценката за Словото на Учителя бе равнозначно на Божествения хляб и онази Небесна Манна, която слиза чрез Словото Му и храни гладните им души. Но това бе залитане в друга крайност. Веднъж бяхме на полянката събрани много приятели около Учителя. Тогава Учителят се обърна към Сав-ка Керемидчиева, посочи я с пръст и каза тези думи: „Ти имаш един порок". Тя се стресна и мигновено запита: „Какъв е Учителю? " „Не четеш" - беше отговорът.
към текста >>

66. 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ

Той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав-обяд.
Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята. Той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав-обяд. Ще благодарим за хубавия ден, за изгрева на слънцето, за Божествения Дух, който влиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури мир и ред в човечеството. Да тури и светлина в умовете та да престане човешкият егоизъм. Та всички хора да заживеят в Любовта, а не както до сега са живяли във войни. Човек докато е бездетен не може да върши Божията Воля.
към текста >>

67. 19. ЗАКАНАТА

Започнали да гладуват.
На поляната се правеха гимнастически упражнения и играехме Паневритмия. На времето Мария Тодорова донесе три малки борчета, които засади и днес те са над 20 метра високи. На Бивака през време на войната 1942-44 г. и по време на бомбардировките Георги Радев и Димитрий Стоянов си направиха землянка и там живееха далеч от града и далеч от света. Но нали трябва да се яде? Започнали да гладуват. Един ден пристига един кон натоварен с хляб на Бивака, изпратен от Учителя от София на гладните отшелници. Тук ние младежите много пъти сме лагерували по няколко дни. Веднъж на Бивака след групата се качва едно куче, което бе примамено още от Симеоново от хляба, който му давахме. То беше клекнало на двата си задни крака, изплезило език и наблюдаваше групата ни. Минава по това време горския, вижда цялата група, знае много добре кои се събират тук, не му станало приятно, защото е смятал, че само той е господар на планината, но не казал нищо.
към текста >>

Един ден пристига един кон натоварен с хляб на Бивака, изпратен от Учителя от София на гладните отшелници.
На времето Мария Тодорова донесе три малки борчета, които засади и днес те са над 20 метра високи. На Бивака през време на войната 1942-44 г. и по време на бомбардировките Георги Радев и Димитрий Стоянов си направиха землянка и там живееха далеч от града и далеч от света. Но нали трябва да се яде? Започнали да гладуват. Един ден пристига един кон натоварен с хляб на Бивака, изпратен от Учителя от София на гладните отшелници. Тук ние младежите много пъти сме лагерували по няколко дни. Веднъж на Бивака след групата се качва едно куче, което бе примамено още от Симеоново от хляба, който му давахме. То беше клекнало на двата си задни крака, изплезило език и наблюдаваше групата ни. Минава по това време горския, вижда цялата група, знае много добре кои се събират тук, не му станало приятно, защото е смятал, че само той е господар на планината, но не казал нищо. Но като видя кучето започна да го псува и веднага вдигна пушката и искаше да го убие.
към текста >>

68. 35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ

Тя се грижеше за Учителя, переше, чистеше, гладеше, както на ул.
И още по-трудно се изнася! Уредбата на палатката на Учителя бе повече от скромна. За бита на Учителя, за Неговите скромни нужди, за дрехите Му, за леглото се грижеха няколко сестри. Той им даваше съвети, кой какво да направи. Тук бе Василка от Айтос. Тя се грижеше за Учителя, переше, чистеше, гладеше, както на ул. „Опълченска" 66, така и на Изгрева, а и на Рила също Го переше и гладеше. Савка също се грижеше за някои малки нужди на Учителя. Около Него беше и Елена Андреева, която бе сръчна в домакинството. Мария Тодорова винаги се приближаваше към Учителя, когато Той имаше някаква конкретна нужда от нещо. Тя предлагаше и Той одобряваше.
към текста >>

„Опълченска" 66, така и на Изгрева, а и на Рила също Го переше и гладеше.
Уредбата на палатката на Учителя бе повече от скромна. За бита на Учителя, за Неговите скромни нужди, за дрехите Му, за леглото се грижеха няколко сестри. Той им даваше съвети, кой какво да направи. Тук бе Василка от Айтос. Тя се грижеше за Учителя, переше, чистеше, гладеше, както на ул. „Опълченска" 66, така и на Изгрева, а и на Рила също Го переше и гладеше. Савка също се грижеше за някои малки нужди на Учителя. Около Него беше и Елена Андреева, която бе сръчна в домакинството. Мария Тодорова винаги се приближаваше към Учителя, когато Той имаше някаква конкретна нужда от нещо. Тя предлагаше и Той одобряваше. Изпълняваше което трябваше и след това лекичко се оттегли, почти незабелязано, защото сестрите, които бяха около Учителя се ревнуваха една от друга, коя да бъде най-предана към Учителя.
към текста >>

69. 15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Учителят ходеше винаги чисто облечен, изгладен и по обувките му не можеше да се види нито прах, нито кал както лете така и зиме.
15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Учителят ходеше винаги чисто облечен, изгладен и по обувките му не можеше да се види нито прах, нито кал както лете така и зиме. Костюмите Му ги шиеха приятели от Братството. Учителят си имаше един шивач, който веднъж Му бе взел мярка и по нея шиеше костюмите Му. Той не позволяваше всеки да Му взима мярка и всеки да Му шие. За тези неща Той е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва.
към текста >>

Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода.
Костюмите Му ги шиеха приятели от Братството. Учителят си имаше един шивач, който веднъж Му бе взел мярка и по нея шиеше костюмите Му. Той не позволяваше всеки да Му взима мярка и всеки да Му шие. За тези неща Той е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода. Нали всеки влага нещо от себе си в тях и ние с нашето несъвършенство прехвърляме всичко върху Учителя, който трябваше да носи и да ни изчиства вътрешно и външно. Труден е пътят на Великия Учител. Имаше няколко сестри, които Учителят беше допуснал да се грижат за бита Му -неща, без които не може човешкия живот на земята. Учителят имаше брошка, която Му служеше вместо връзка и нея може да видите на някоя от снимките Му. Имаше още един златен ланец около врата, който го носеше.
към текста >>

70. 34. КОСТНИЦАТА

Те изляха от Мозайка един саркофаг, после се полира и стана гладък като стъкло.
„Към мъртвите аз имам уважение. Те са убити за една идея. А онези, които са дошли на власт в името на тази идея трябва да уважават онези, които са положили костите си за нея." Погледна ме уплашено и ме пита: „От къде ти това знаеш? " „Знам и други неща, но най-важното е, че знам как да направя саркофаг и да уважим убитите." Той се съгласи. Аз отделих няколко човека от бригадата. Те изляха от Мозайка един саркофаг, после се полира и стана гладък като стъкло. Направи се хубав капак също полиран идеално. Началникът дойде, видя саркофага, зарадва се много и ме потупа по рамото. „Браво, майсторе. Не очаквах от теб такова нещо". Предният ден той бе ме видял как аз лично полирам капака на саркофага.
към текста >>

71. 40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА

Когато Мария изпрати изпраното и изгладено бельо, пристигнаха и чорапите и с тях дойдоха отговорите и на моите три въпроси.
Само то можеше да дойде отвън. Мария трябваше да закърпи един чорап с бял конец, ако отговора на първия въпрос е положителен. С червен конец ако отговора на втория въпрос е положителен и с кафяв конец ако отговора на третия въпрос е положителен. Но ако са отрицателни отговорите на 1-вия, 2-рия и третия въпрос то да се закърпят на три редове с черни конци. Момчето запомни всичко много добре, излезна от затвора, срещнало се с Мария и предаде всичко. Когато Мария изпрати изпраното и изгладено бельо, пристигнаха и чорапите и с тях дойдоха отговорите и на моите три въпроси. Момчето бе запомнило всичко наизуст. Тук нямаше молив и хартия, защото тук бе 13-тия кръг на ада. Но и тук слезна ангел Господен, влезна в един от началниците на затвора и му нареди да поставят това момче в моята килия. Така дойде помощта от Невидимия свят в 13-тия кръг на ада. Следствието продължаваше да се води, но аз бях вече ориентиран за много неща и не можех да допусна грешка.
към текста >>

72. 47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ

Развеждат ме през едни галерии, а в тях тъмнота, като че съм гладиатор в римската империя и сега ме водят, за да ме хвърлят на лъвовете на арената.
47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ Към края на следствието една нощ по Великден в 24 часа през нощта ме викат на разпит. Но ме водят, за да видя зловеща картина. Развеждат ме през едни галерии, а в тях тъмнота, като че съм гладиатор в римската империя и сега ме водят, за да ме хвърлят на лъвовете на арената. Но онези там римляни са имали правила и освен това са обучавали гладиаторите да знаят как да се бият, защото и в зрелищата има изкуство. А тук в тази епоха власт-вуваха същите духове от римската империя, но бяха по-изтънчени и по-зловещи. Водят ме, а не се вижда нищо. Отпред един милиционер, отзад друг, така че да ме сплашат, да ме разстроят психически, ама аз си вървя, усмихвам се отвътре и нещо в мен се усмихва и си пее. Състояние на духа.
към текста >>

Но онези там римляни са имали правила и освен това са обучавали гладиаторите да знаят как да се бият, защото и в зрелищата има изкуство.
47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ Към края на следствието една нощ по Великден в 24 часа през нощта ме викат на разпит. Но ме водят, за да видя зловеща картина. Развеждат ме през едни галерии, а в тях тъмнота, като че съм гладиатор в римската империя и сега ме водят, за да ме хвърлят на лъвовете на арената. Но онези там римляни са имали правила и освен това са обучавали гладиаторите да знаят как да се бият, защото и в зрелищата има изкуство. А тук в тази епоха власт-вуваха същите духове от римската империя, но бяха по-изтънчени и по-зловещи. Водят ме, а не се вижда нищо. Отпред един милиционер, отзад друг, така че да ме сплашат, да ме разстроят психически, ама аз си вървя, усмихвам се отвътре и нещо в мен се усмихва и си пее. Състояние на духа. Завеждат ме в кабинета, една голяма стая, осветлението е много слабо, нарочно е направено така.
към текста >>

73. 48. ГЛАДЪТ

48. ГЛАДЪТ Поставиха ме в килия три етажа под земята.
48. ГЛАДЪТ Поставиха ме в килия три етажа под земята. Без прозорец и без осветление. За храна започнаха да ми слагат месо, защото знаеха, че съм вегетарианец. Аз не се докосвах до тяхната храна. Пиех само вода. Те ми се чудеха и знаеха, че така сам ще падна в клопката, защото гладът ще ме свали на колене и аз сам ще им се предам.
към текста >>

Те ми се чудеха и знаеха, че така сам ще падна в клопката, защото гладът ще ме свали на колене и аз сам ще им се предам.
48. ГЛАДЪТ Поставиха ме в килия три етажа под земята. Без прозорец и без осветление. За храна започнаха да ми слагат месо, защото знаеха, че съм вегетарианец. Аз не се докосвах до тяхната храна. Пиех само вода. Те ми се чудеха и знаеха, че така сам ще падна в клопката, защото гладът ще ме свали на колене и аз сам ще им се предам. Минаха 20 дни, аз отслабнах, едвам се държах на краката си и се олюлявах, когато трябваше да вървя. Придържаха ме под лактите, когато ме водеха на разпит, защото щях да се строполя на земята. Тогава сметнаха, че е момента да ме сломят, но духът ми бе бодър и крепък. На стената в килията в неземна светлина винаги за мен стоеше денонощно образът й ликът на Учителя. Той Го бе изпратил и поставил там, за да ме укрепи.
към текста >>

Бях прескочил гладът.
„Мъртвите не Ви са необходими, защото Вие не признавате живота на Небето, а само живота на земята. Затова помислете какво ще правите с мене." Те се уплашиха и ускориха делото. Започнаха да се грижат по-добре за мен като почнаха да ми поднасят хляб и вода. Престанаха да ми носят месо. Борбата продължаваше. Бях прескочил гладът. Зад мене беше Духът на Учителя, който ме крепеше. Това беше истински пост с молитви. Тук видях силата на поста и силата на молитвата, защото те двете укрепват духа на човека и го правят чутък за идването на Божествения Дух, който на всеки човек раздава онова, което му е потребно. Чрез Него получих сила на духа си и укрепих волята си, че трябва да превъзмогна временната тегота на тялото си. Дойде време физическото състояние на тялото ми се влоши й ме заведоха в болницата на затвора, където ме оперираха от язва на стомаха.
към текста >>

74. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

От всички видове мъчения, на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания и с уреди, най-тежко е измъчването с хора.
Ние сме за Доброто, за Правдата, за Божията Любов, Мъдрост и Истина, за Братството и Свободата между человеци-те. (26.II.1960 г.) 23. Онези, които гонят Братството не го познават. И тук като сме, ние работим за Братството. Никой не може да ни попречи да покажем Новият Човек и тук в затвора. 24. От всички видове мъчения, на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания и с уреди, най-тежко е измъчването с хора. Има хора, присъствието на които е по-мъчително от всичко. Божието присъствие превръща бедствието в благословение. 25. Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост. Силните индивиди са в борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават. Затова е казано: кротките ще наследят земята. 26.
към текста >>

Но когато настане „големият глад", те ще дойдат при него за жито.
А Любовта устоява на всички условия. Изпитанията ще укрепят и пречистят Братството. 39. Историческата необходимост, която извика вас - комунистите, е извикала и нас към съществуване. Ако и да сме малко, ние сме Сила на Великия Живот, никой не може да ни отстрани и ние ще извършим работата за която сме призовани. Днес големите братя продадоха малкия брат, както синовете на Якова продадоха малкият си брат на египетските търговци. Но когато настане „големият глад", те ще дойдат при него за жито. Малкият брат ще ги посрещне и ще им даде. Такъв е законът. 40. Всяка сила ще извърши своята работа. И на всяка сила Разумният свят ще даде време и условия да свърши работата си. „Не се противи на Злото и Любете враговете си!
към текста >>

75. XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ

Те сами ще дойдат да ви търсят, защото в света ще настъпи духовен глад.
Христос няма да се разпъне. Но това Слово ще влезе в готовите човеци. От петте континента ще дойдат през България да се благословят. България става втори Ерусалим. Няма да ходите да проповядвате Моето учение. Те сами ще дойдат да ви търсят, защото в света ще настъпи духовен глад. По етера ще предават Моето Учение. Моето Учение ще дойде отвън. От вас няма да Го възприемат. От 6до 12 г. ще имате ясновидци в целия свят.
към текста >>

76. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Това ме принуди да сляза отгоре помежду Ви, да ви застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския Вам род, който е положил за Вази безброй человечески жертви.
Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна. И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения предупределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на Вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот, на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката на лукавия, което падение ще Ви коствува живота. Това ме принуди да сляза отгоре помежду Ви, да ви застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския Вам род, който е положил за Вази безброй человечески жертви. Той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще да изпълни волята Му за Ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната й сила и слава я Вам дължи. Такива са Божествените наредби: един сее - друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри изнасилени и ограбени от самите Вас.
към текста >>

77. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя!
Учителят казва: „Сега сме в една от най-великите епохи в човешката история! " Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде. Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маса! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност.
към текста >>

78. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

И никой не е умрял от глад.
Всички работеха. Конституцията приета на 4.ХII.1947 г. гласи чрез чл. 73 „Всеки гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд и да работи според своите сили и способности". Получаваха заплата и след това получаваха пенсии, с които днес да преживяват. И никой не е умрял от глад. И никой няма право да проси и да излага себе си и Учението на Учителя. А онези, които мързелуваха, лентяйствуваха и се подвизаваха да работят уж „духовно", а не работеха, накрая пак получиха милост от държавата т. н. социална пенсия. А че нямат нормални пенсии - това е тяхна грешка. Те имат подарък - социална пенсия от държавата.
към текста >>

79. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14).
Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14). Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15). Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи.
към текста >>

Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15). Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме Славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните.
към текста >>

80. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Настъпва глад и мор по човеците и добитъка.
Няколко години по българските земи броди суша. Добитъкът измира от мор. През 863 г. не е паднала капка дъжд. Нападат скакалци и унищожават реколтата. Настъпва глад и мор по човеците и добитъка. През месец август започват земетръси, които траят 40 дни. Божията поличба и ръка Господня със своят меч виси над българските земи и над хан Борис. 7. Хан Борис вижда, че Божий знак и Божията ръка се намесва и той е принуден да сключи мир през 863 г. Единственото условие на византийския император Михаил III е българите да приемат християнството от Цариградската църква. Божието вдъхновение и Силите Господни принуждават владетеля да покръсти народа си и да приеме християнството през 864 година. 8.
към текста >>

81. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Галилей Величков

Това е един огромен плочест камък, огладен от далечни времена от буйните води и ледени отломъци.
7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА Изумрудено сини са 7-те рилски езера. За тях бленуват онези, които не са ги посетили, а за тях разказват с възторг онези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека. Това е един огромен плочест камък, огладен от далечни времена от буйните води и ледени отломъци. Накъдето и да погледнеш от това стъпало окото ще се зарадва на дивна красота, която може да предложи само една висока планина. Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато студът е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи. Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина. В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч.
към текста >>

82. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Галилей Величков

Блажени са тези, които гладуват и жадуват за Любовта, те наситени ще бъдат.
- Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! - тихо отговори сестрата и свежда поглед върху тетрадката си. Тогава УЧИТЕЛЯТ продължи: - Не веднъж сте слушали Христа, всинца сте били с Него, но сте забравили. Съзнанието ви е затлачено от перипетиите на живота. Ако то бе будно, щеше с лекота да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа... Ненаписаните Блаженства аз ще ви припомня: Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят. Блажени са тези, които гладуват и жадуват за Любовта, те наситени ще бъдат. Блажени са тези, които ги любят, а още по-блажени са онези, които любят. Блажени са, които се убеждават в Истината, а по-блажени са онези, които носят Истината в себе си. Блажени са, които вярват в науката, а по-блажени са онези, които имат науката в себе си. Блажени са онези, които вярват в разумността, а още по-блажени са онези, които изявяват разумността, която носят в себе си. Блажени са онези, които вярват в Бога и Го любят, а още по-блажени са онези, които Бог люби!
към текста >>

83. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Галилей Величков

Оттам излязоха двамата - УЧИТЕЛЯТ и Игнат... Учителят поглади неговото рамо, подаде му ръка и с бащинска усмивка му пожелаваше - добър път.
Ние чакахме отвън. Разбрах, че моята информация стана излишна. Допуснах, че Игнат е разправил всичко. Но, все пак, чаках. Вратата на стаята хлопна. Оттам излязоха двамата - УЧИТЕЛЯТ и Игнат... Учителят поглади неговото рамо, подаде му ръка и с бащинска усмивка му пожелаваше - добър път. Игнат спаси последната кибритена клечка. Великата любов озари неговата душа. Игнат бе друг... Моят доклад за Изгрева бе безпредметен.
към текста >>

84. ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА

Спасил от глад комунарите и спасил комуната да не се разтури.
Освен това, никой дори и не Го пита, дали трябва да правят комуни. Решават си сами - правят си сами и накрая искат помощи, за да им се запази комуната. Никола Гръблев е офицер в гарнизона в град Варна. Получил писмо от комунарите и решил да им помогне. Започнал да пуска в градска отпуска повече войници и от полагаемата им се храна напълнил няколко чувала: един с брашно, друг с боб, трети с ориз и захар, и ги изпратил. Спасил от глад комунарите и спасил комуната да не се разтури. Но това траяло само един-два месеца. Отново получава писмо за помощ. Той решава отново да им помогне. Но същият момент получава вест от Учителя, да се яви при Него в София. Гръблев очаква да получи похвала от Учителя за изпратените чували с продукти.
към текста >>

85. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ

Нямаше ги днешните модерни средства, наречени спазмолитици, които да отпуснат гладката мускулатура на уретерите и на бъбреците, за да премине камъка надолу с урината.
Е, какво ще кажете? Имах и втори "трън" в плътта. Вероятно имах много грехове от миналото и сега трябваше да се разплащам чрез страдания. Имах камъни в бъбреците и два пъти годишно получавах бъбречни кризи. Навремето това се лекуваше с пиене на топла минерална вода, със слагане на топли грейки на кръста и пиене на аналгин срещу болките. Нямаше ги днешните модерни средства, наречени спазмолитици, които да отпуснат гладката мускулатура на уретерите и на бъбреците, за да премине камъка надолу с урината. Сега го има, но по-рано ги нямаше. Тогава бях получил поредната мъчителна криза. Но този път бъбречната колика беше по-голяма. От болки се изтощих. Изпращам рождената ми сестра Веска при Учителя за помощ.
към текста >>

86. ІІІ.77. БРАТСТВОТО СИ Е БРАТСТВО, НО СИРЕНЕТО Е С ПАРИ

Бяха следвоенни години - глад и нищета.
77. БРАТСТВОТО СИ Е БРАТСТВО, НО СИРЕНЕТО Е С ПАРИ Братството е на лагер на 7-те езера на Рила. Учителят Го няма. Той си бе заминал тялом, но духом трябваше да бъде с нас. Щеше да бъде духом с онези, които бяха в Словото Му и живееха по Него. А малцина можеха да сторят това. Бяха следвоенни години - глад и нищета. Хлябът, сиренето, кашкавалът бяха с купони. Имаше закон за черната борса и спекулата и не можеше да се купува от селяните. Всичко се реквизираше и отиваше за държавата. На селяните им бе позволено да продават само от излишъците си, след като са си предали държавните доставки, а те бяха много малки, за да ги продават. На Рила бяхме решили да си купим овче сирене от овчарите, които със стадата си бяха плъзнали по Урдините езера и имаха там кошари.
към текста >>

87. ІІІ.98. СИЛИ НА СЪЗИДАНИЕТО И СИЛИ НА РАЗРУШЕНИЕТО

А това е един бял чаршаф, избелен, изгладен, поставен върху масата Му.
Учителят казал: „Съберете се и направете един комитет от десет сестри за помирение. Ще се хармонирате, ще правите молитви и ще произнасяте формули за помирение за онова семейство, което има нужда да се заздрави." Така тази група е съществувала години наред и се е намесвала там, където семействата на наши приятели са били пред угрозата да се разпаднат. Това е вторият метод за работа. Веднъж една сестра се обижда на Учителя, че Той й е направил забележка. Тя отива в стаята на Учителя, сваля бялата покривка от масата Му и я открадва. А това е един бял чаршаф, избелен, изгладен, поставен върху масата Му. Но след малко разбира, че постъпката й ще бъде скоро открита и че покривката ще се открие у нея. Кой знае защо, какъв дух я обсебва, но тя взема покривката и я хвърля в клозета. След няколко часа Учителят открива липсата на покривката. Извиква Мария Шопова и й нарежда, да открие покривката. „Ти ще намериш чаршафа." А как ще го открие на Изгрева?
към текста >>

88. ІІІ.109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ

Гладен съм." И припада на земята.
Умората тегне. Дрямката - сестра на бялата смърт, притваря клепачите му. Той върви и нанася с юмруци удари по главата си, за да не заспи. След колко време и в какво състояние пристига той на върха, той не помни. Но когато блъсва вратата на наблюдателницата, с пресипнал глас казва: „Дайте ми да ям! Гладен съм." И припада на земята. Друг път решава да отиде до Нова Загора. Качва се на велосипеда и на един дъх отива до родния си град. Това са част от неговите подвизи на пътешественик. Един ден слуша беседа в салона. Учителят говори за възможното посещение на планетите.
към текста >>

89. 3.37. Теофана Савова

НЕСТОР ИЛИЕВ

37. Теофана Савова Сестра Теофана ми разказа следния случай: Веднъж решила да погладува няколко дни.
37. Теофана Савова Сестра Теофана ми разказа следния случай: Веднъж решила да погладува няколко дни. А тя беше толкова физически слаба, но на никого не е казала това и стои пред салона. Минава Учителят покрай нея, спира се при нея за няколко секунди и казва: „Манджа, манджа тук на земята, като отидем горе, тогава няма да се храним! " „И аз веднага отидох вкъщи на тенджерата и така се нахраних. Но с никого не съм споделила това". Учителят знае всичко - кой и какво върши.
към текста >>

90. 3.38. Фотографът Васко Искренов

НЕСТОР ИЛИЕВ

Днес никой не е останал нито гладен, нито без подслон.
Веднага им дават пенсия и така преживяват в Западна Германия. В този момент, когато прави този запис, нашият брат Васко Искренов е 90-годишен. Неговата съпруга е германка, починала, неговата дъщеря е починала и така кореспондирам с него и правя извод на неговия живот. Ние бяхме приятели, преди да отиде вън от България. Правя следния извод: всеки един от нашите приятели, братя и сестри, които са взели участие в братския живот при Учителя, тези хора са покровителствани от небето за тяхната безкористна дейност. Днес никой не е останал нито гладен, нито без подслон. Прави ми впечатление, че всичко, което Учителят говореше, говореше само сериозно. Нищо друго, както ние, обикновено, хората, говорим помежду си. И второ ми прави впечатление - с какво внимание Той отваряше и затваряше кутията на цигулката, след като свиреше. Това означава обхода. Обхода към ближния, обхода към себе си и обхода към Бога.
към текста >>

91. 3.46. Гуменки за рожден ден

НЕСТОР ИЛИЕВ

46. Гуменки за рожден ден До Изгрева имаше една фабрика, където изработваха гуменки, по онези гладни военни години.
46. Гуменки за рожден ден До Изгрева имаше една фабрика, където изработваха гуменки, по онези гладни военни години. Те се правеха от плат, а стъпалата бяха от гума. Няколко наши сестри работеха там. Решават да направят един чифт гуменки за Учителя и да ги подарят за рождения му ден -12 юли, на Петровден. Решили също, че докато ги правят, ще пеят непрекъснато песни от Учителя. Гуменките били готови, завили ги в пакет и Ана Шишкова ги поднесла на Учителя за рождения му ден от името на цялата група.
към текста >>

92. 5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността

Елена ме пита: „Гладни ли сте, деца?
Почнаха да четат една беседа. После ни гледаха на ръка. Изгревът още не беше построен. Беше 1926 г. Там бяха: Савка, Паша, Веса Козарева и Елена Андреева. Елена ме пита: „Гладни ли сте, деца? " „Гладни сме." Даде ни хляб и маслини. Много ми хареса там, при тях, макар че сме яли у дома маслини. Казах: „Хайде да се връщаме, защото сега учители-те ще ни се карат и може да ни бият." Тогава за наказание учителите биеха с пръчки по протегнатите длани на ученичките. Това много болеше. Отидохме при учителите и разказахме къде сме били.
към текста >>

" „Гладни сме." Даде ни хляб и маслини.
После ни гледаха на ръка. Изгревът още не беше построен. Беше 1926 г. Там бяха: Савка, Паша, Веса Козарева и Елена Андреева. Елена ме пита: „Гладни ли сте, деца? " „Гладни сме." Даде ни хляб и маслини. Много ми хареса там, при тях, макар че сме яли у дома маслини. Казах: „Хайде да се връщаме, защото сега учители-те ще ни се карат и може да ни бият." Тогава за наказание учителите биеха с пръчки по протегнатите длани на ученичките. Това много болеше. Отидохме при учителите и разказахме къде сме били. Извикаха вкупом: "А-у-у, при дъновистите.
към текста >>

93. 5.06. Чудесата

Нали така и Христа бе казал, че Го търсят не за чудесата, които прави, а за живия хляб, от който ядоха, защото душите ни бяха гладни за него.
За нас това беше част от живота на Школата, когато Словото на Учителя, чрез нашия живот, се претворяваше в Сила и Живот. Това беше за нас. А за другите бе чудеса. Някои Го търсеха за чудесата. Но ние Го търсехме заради Словото Му, понеже то беше за нас Божественият хляб за душите ни. Нали така и Христа бе казал, че Го търсят не за чудесата, които прави, а за живия хляб, от който ядоха, защото душите ни бяха гладни за него.
към текста >>

94. 5.31. Цеко

Но веднъж Цеко се улисал и пропуснал да вечеря, и слънцето залязло, а той бил гладен.
Римуваше думите. Казваше за себе си: „Аз съм Цеко, дошъл от далеко! " Учителят му беше казал, че някога в предишно прераждане е бил голям поет, но е съгрешил и затова днес е на такова дередже. Работеше на Изгрева, помагаше на всички, беше много работлив. Учителят в една беседа бе казал, че ученикът трябва да вечеря преди залез слънце. Но веднъж Цеко се улисал и пропуснал да вечеря, и слънцето залязло, а той бил гладен. Тогава се качил на едно високо дърво и оттам, от високо гледал слънцето, изваждал от торбата, която имал и така е ял. Хранел се е отвисоко и гледал слънцето. Така изпълнил съвета на Учителя. Когато това казали на Учителя, то Той се захласнал да се смее. Беше му малко слаб ангелът и налиташе на млади момичета.
към текста >>

95. 5.33. Ганка Парлапанова

Работи, работи, но огладнява, а не смее да хапне нищо, защото слънцето отдавна е залязло, а Учителят е дал съвет да се вечеря преди залез слънце.
Да ушиете костюм без проба - това е цял подвиг. Понякога тя шиеше и дамски костюми и рокли. Тогава отиваше и споделяше с Учителя за разни модели. Учителят даваше мнението си и коригираше някои неща, като казваше за някои модели кое е правилното. Понякога тя оставаше до късно да шие, за да подготви някоя рокля за проба за следващия ден. Работи, работи, но огладнява, а не смее да хапне нищо, защото слънцето отдавна е залязло, а Учителят е дал съвет да се вечеря преди залез слънце. Накрая не изтърпява и отива да пита Учителя, какво да прави, понеже работи до късно и коремът й стърже на гладно. Учителят се усмихва и казва: „Рекох, ами хапни си! " Тя се успокоява, връща се и си хапва. Коремът вече не я стърже и не свири концерт на гладно. Веднъж Учителят й поръчва да ушие нещо и казва, че на Рила ще се качи по-късно.
към текста >>

Накрая не изтърпява и отива да пита Учителя, какво да прави, понеже работи до късно и коремът й стърже на гладно.
Понякога тя шиеше и дамски костюми и рокли. Тогава отиваше и споделяше с Учителя за разни модели. Учителят даваше мнението си и коригираше някои неща, като казваше за някои модели кое е правилното. Понякога тя оставаше до късно да шие, за да подготви някоя рокля за проба за следващия ден. Работи, работи, но огладнява, а не смее да хапне нищо, защото слънцето отдавна е залязло, а Учителят е дал съвет да се вечеря преди залез слънце. Накрая не изтърпява и отива да пита Учителя, какво да прави, понеже работи до късно и коремът й стърже на гладно. Учителят се усмихва и казва: „Рекох, ами хапни си! " Тя се успокоява, връща се и си хапва. Коремът вече не я стърже и не свири концерт на гладно. Веднъж Учителят й поръчва да ушие нещо и казва, че на Рила ще се качи по-късно. Братството е отишло на Рила в уречения ден.
към текста >>

Коремът вече не я стърже и не свири концерт на гладно.
Понякога тя оставаше до късно да шие, за да подготви някоя рокля за проба за следващия ден. Работи, работи, но огладнява, а не смее да хапне нищо, защото слънцето отдавна е залязло, а Учителят е дал съвет да се вечеря преди залез слънце. Накрая не изтърпява и отива да пита Учителя, какво да прави, понеже работи до късно и коремът й стърже на гладно. Учителят се усмихва и казва: „Рекох, ами хапни си! " Тя се успокоява, връща се и си хапва. Коремът вече не я стърже и не свири концерт на гладно. Веднъж Учителят й поръчва да ушие нещо и казва, че на Рила ще се качи по-късно. Братството е отишло на Рила в уречения ден. А тя останала, за да си доушие поръчката. После тя отишла в Пазарджик. А Братството е на Рила.
към текста >>

96. 5.37. Михаил Иванов

Те упорствали и не искали да слизат долу, но на третия ден те огладнели, слезнали долу и седнали на общата трапеза.
37. Михаил Иванов Във Велико Търново, един месец преди да започне съборът, Михаил Иванов и Кръстю Христов отсядат във вилата на Братското лозе и започват да се подвизават като истински Учители. Взели една стая, нанесли се там и започнали да гледат на ръце и се обявили за големи ясновидци. Тогава от Търновското Братство започнали да им носят храна в стаята, отделно от другите, за да могат да се уединяват и да имат повече време за съзерцание. А другите се хранели на обща маса и от време на време поглеждали нагоре към младите светци, които били на горния етаж. Като научил това, Учителят забранил да им носят храна. Те упорствали и не искали да слизат долу, но на третия ден те огладнели, слезнали долу и седнали на общата трапеза. Михаил Иванов беше женкар. Какви ли не любовни романи имаше със сестрите и какви ли не сълзи се ронеха и когато се оплакваха на Учителя, Той им се караше, че сами са се натикали в неговите ръце. Михаил все искаше да командва. Веднъж Учителят му каза: „Ако искаш да командваш - ето, ходи във Франция, в Англия, но тука - не, не може." Дойде време и той замина за Франция. Но Учителят го изпрати там.
към текста >>

97. 5.38. Кръстю Христов

Понеже е гладувал, влизал е без позволение в приемната и обирал, каквото има за ядене е го е носил в бараката си.
38. Кръстю Христов Той живееше на Изгрева и нищо не работеше. За да се изхранва, ходеше и просеше, и дрънчеше пари за прехрана. Той нямаше професия. Много пъти дохождаше у нас на обяд и вечеря. По времето на Учителя неговата барака се намираше срещу приемната на Учителя. Понеже е гладувал, влизал е без позволение в приемната и обирал, каквото има за ядене е го е носил в бараката си. Когато Учителят се научава за тази работа, Учителят нарежда да се заключи тази стая. Кръстю ходеше и се подвизаваше като ясновидец. Беше се свързал с певицата Лиляна Табакова, така беше я омотал и замотал, че тя го смяташе за Господ. Имаше един художник - Кършовски, който беше направил един много хубав портрет на Учителя. Кръстю го открадна и го даде на Лиляна.
към текста >>

98. 5.39. Молитва за дъжд

Започнаха да се оплакват, че е суша, че всичко е изгоряло, и че иде глад, който дълго ще се помни.
„Ти си дай съгласието, а ние ще те научим." Аз се съгласих. Дотук това е насън. На другия ден отивам на училище, което се намира извън селото. А тази година беше сушава и всичко бе изгоряло. Последният, пети час, имаше час на класния ръководител и аз отидох при моите ученици, при моята паралелка, за която отговарях. Започнаха да се оплакват, че е суша, че всичко е изгоряло, и че иде глад, който дълго ще се помни. Разбира се, ако остане някой жив след глада. Питам ги: „Искате ли да завали дъжд? " „Искаме, другарко учителко. Но как ще завали? Вижте колко е ясно небето.
към текста >>

Разбира се, ако остане някой жив след глада.
Дотук това е насън. На другия ден отивам на училище, което се намира извън селото. А тази година беше сушава и всичко бе изгоряло. Последният, пети час, имаше час на класния ръководител и аз отидох при моите ученици, при моята паралелка, за която отговарях. Започнаха да се оплакват, че е суша, че всичко е изгоряло, и че иде глад, който дълго ще се помни. Разбира се, ако остане някой жив след глада. Питам ги: „Искате ли да завали дъжд? " „Искаме, другарко учителко. Но как ще завали? Вижте колко е ясно небето. От месеци няма облаче." „Ясно е небето, но ние ще се помолим на небето, за да се отвори и да навали дъжд!
към текста >>

99. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Не се мина много време и те бяха вече оголели, огладнели, отслабнали и болни от малария.
Ачларе от студентската младеж. Аз много пъти молих Учителя да отида в тази комуна, но Той не ми позволяваше. „Забранявам ти да ходиш там". Разбрах, че това е един техен опит. Той щеше да им послужи в бъдеще. Не се мина много време и те бяха вече оголели, огладнели, отслабнали и болни от малария. Като видях всичко това, тогава си обясних защо Учителят ми забрани да ходя там. Това бяха опити не за братството, а бяха лични опитности. Хората не са готови, не са изработили тези чувства и качества, с които да служат на едно братско общежитие. Това бяха опити на един ентусиазъм, вмъкнат отвън, в младежите, които бяха в Младежкия окултен клас. През тази година Учителят се спря на въпроса за комуните.
към текста >>

100. 6.39. Равносметката

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ