Търсене в текстове за 'Героизъм'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм.
И всички религии изразяват този Дух и тази Истина по особен начин. Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона. Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот. Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един. Разделението, многообразието е илюзия, сянка, измама.
към текста >>

2. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато техният героизъм прекрачи един синор, когато навлезе в някоя „чужда територия", там отричат неговата заслуга, нещо повече, делата му намират низки, недостойни.
Той прилича на откъснато листо, което вятърът разнася по всички посоки. Неговите дела са полезни за едно малцинство настроени като него, неговата логика е вярна зa един кратък интервал от време. Човекът от вечно се е превърнал на епохално създание. Затова хората се забравят, отричат се един други, защото делата им не са ориентирани към един постоянен, вечен закон — основа на всичко в живота. Мнозина от днешните герои, са герои само на своето време и при определени граници. Когато техният героизъм прекрачи един синор, когато навлезе в някоя „чужда територия", там отричат неговата заслуга, нещо повече, делата му намират низки, недостойни. Ориентирани сме към променливи величини, база на нашият живот не е вечният закон, който дирижира величествения ход на битието – законът за правдата, а малки променливи закончета, които се движат бързо от епоха в епоха, от година в година, от ден даже в ден! Те падат, умират, а заедно с тях умира и всичко друго извършено за тях. Колкото едно дело има повече правда, повече истинност, толкова то е по-трайно, по-велико. Ние може да направим иначе много нещо, да проглушим света с трясъка на нашата постъпка, но пак ще си останем като Нерон, който запали Рим за да се прослави, но който зарови под пепелището и своето име на велик човек. Ще отминат дните, ще се отмият браздите на безумието от спокойното и плавно течение на времето и в страниците па голямата житейска книга нищо не ще остане написано, защото там се пише с правда.
към текста >>

3. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Човек може да прояви спонтанен героизъм, ред положителни качества.
Така животът става целесъобразен, придобива смисъл. За да се прояви животът съвършено, трябва да се усъвършенствува и формата, в която се проявява той. Човешкият организъм трябва да се усъвършенствува, мозъкът трябва да се видоизмени, за да може да протече правилната мисъл; сърцето трябва да стане друго, да ражда добри чувства, тялото на човека трябва също да претърпи ред положителни промени, за да може да прояви, да издържи на напора на новата, правилната мисъл и чувство. В целокупния свят на човека се налагат в пътя на развитието ред промени. Те, без съмнение, трябва да носят в себе си отпечатъка на усъвършенствуването. Човек може да прояви спонтанен героизъм, ред положителни качества. Това, обаче, никак не говори, че този човек е съвършен в своето устройство, в своите творчески възможности. Душата, вечната свободна същност в човека, може да се прояви всякога и при всички условия. В тия прояви, обаче, липсва рационализма на земния живот, на физическото развитие. Под физическо развитие разбираме, развитието също и на чувствата и мисълта на човека, тъй като астралното и ментално тяло на човека от гледището на новата, окултна мисъл представляват вкупом цялата му физическа природа. Една проява, за да бъде резултат на едно качество, което може да се развива трябва да има в себе си сравнително по-голяма трайност, по-голямо постоянство.
към текста >>

4. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Не бе ли зимата за нас, малките деца, един символ на събуждащия се героизъм в нашите души, в нашите сърца.
в почуда гледахме сутрин светещите снежни и ледени кристали по прозорците и греещите висулки от лед по ръба на къщния покрив. Това бе нов вълшебен свят за нас. Животът е светещ кристал през зимата! И в неземна радост изпадахме, когато из полето, горите и планините отивахме да събираме първите кокичета – едва наболи изпод снега. И пак идваха нови зимни дни – до истинска пролет. Не бе ли зимата за нас, малките деца, един символ на събуждащия се героизъм в нашите души, в нашите сърца. Ние днес те познаваме в твоята красота и в твоята страхотност. Познаваме те като принцип, като условие на прибирането навътре, на вътрешната работа. Познаваме те като причина, която събужда сили и импулси в нашите души, в нашия живот. в нашия земен път ти си ни често необходима. Ние сега те изпращаме с радост и със скръб. Зима!
към текста >>

5. СВОБОДНО ВЪЗПИТАНИЕ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Някои си мислят, че тая борба е придружена с шум, с външни ефекти и с видим героизъм.
Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на човека, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът. Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново становище. Без да отричаме грамадната, понякога непобедима стихия на нашето биологично наследство, без да се противопоставяме на истината, че вроденото от природата у човека съставлява един огромен арсенал от потенциални възможности, които понякога ще изплуват на повърхността, като дела, ние искаме да посочим и върху лъчезарната светлина на един двуостър меч, който се намира на разположение на човешкия дух. Ако се намери човек, който би дръзнал да пресегне и да хване тоя меч в ръката си, той може да направи нещо, което би почудило света. Макар и след тежка изтощителна борба, след много победи и поражения, след много кървави рани, природата може да се подчини на тоя размах на духа, за да стане той господар на живота и водач в пътя. Някои си мислят, че тая борба е придружена с шум, с външни ефекти и с видим героизъм. Не, тя става вътре дълбоко в нас, в един свят непространствен за нашата триизмерна представа, но широк и необятен за мярката на духа. На това място трябва да изтъкнем и едно съществено обстоятелство, което отличава нашето гледище от конвенционалното гледище за света. То е, че ние вярваме в духовното развитие на човека като на един закон, толкова съществен и могъщ, колкото са могъщи законите на неорганичната и органичната природа. Поради тоя закон, чиято валидност е толкова очебийна, ние смятаме, че е време човеците да променят своето основно отношение към живота, за да заживеят в новата ера на свободата, която ще бъде по-достойна за нашето призвание като човешки същества. Може да се види смела и невероятна мисълта, която изказваме тук, но нам се струва, че е крайно време всички хора и народи по земята да въздигнат нови кумири.
към текста >>

6. КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В това време върху разтопената лава на младостта оставят незаменими следи всички преминали неща, всеки героизъм — всяка красота и всяка горест.
Тази усмивка е достатъчна да вдъхнови на най-опасния подвиг, достатъчна е да ни увлече в най-опасната игра, където човешката съдба се колебае като махало между живота и смъртта. Тогава в тия юношески години се посаждат семена, чиито плодове узряват късно, когато човек тръгне с пълен ход по широкия друм на възхода. Като разорана, торна нива е душата на човека в тая възраст. Бушуващият вятър в четирите времена на годината донася различни семена и т се скриват във влажните пазви на тоя чернозем, бързо покълват и бързо дават своите плодове. Не рядко се чува в тия младенчески дни сподавеният плач в нощта за неща, станали в тайната съкровищница на младото сърце. В това време върху разтопената лава на младостта оставят незаменими следи всички преминали неща, всеки героизъм — всяка красота и всяка горест. Това е времето, когато целият живот нахлува през многоцветната призма на младостта и дава най-прекрасните илюзии. Една благословена възраст, когато всичко е призрачно, възможно, възторжено и постижимо. Може би, наистина е така. Отгде знаем, че непокварената млада душа не долавя с вътрешната сила на усета, че наистина всичко е постижимо, че в човека чакат огромни сили, които събудени и правилно насочени показват, че ние не сме бедни, жалки и окаяни същества, а силни, могъщи и окрилени човеци със зрящи очи, яки, напрегнати мишци и могъщ дух. При прозореца на бащината къща, облян със светлината на същото утринно слънце, един зрял мъж с горда глава и съсредоточен поглед прехвърля листовете на голямата книга, в която е изписан човешкият живот.
към текста >>

7. СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО - SAGITTARIUS Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Без борчество и храброст няма истински героизъм.
От гледището на характерологията, героичността е един сбор от редица добре развити умствени способности, локализирани на определени места на главата. Тези мозъчни центрове френологията ги дава главно около ухото — непосредствено над и зад ухото. Над ухото са центровете на енергичността, която е свързана с разрушителността; над този център е центърът на самообладанието. Зад ухото се намират другите два центъра, които обуславят героичността — центърът на жизнеността и упоритостта и този на борчеството и храбростта. За да бъде човек героичен, непременно трябва да притежава горните качества. Без борчество и храброст няма истински героизъм. Без енергия и жизненост няма устойчивост. Има един героизъм от страх, за него не става дума тука. Мнозина от страх направят нещо, след което стават герои. Такива герои, разбира се, са случайни герои. Те не са по природа годни за подобни дела.
към текста >>

Има един героизъм от страх, за него не става дума тука.
Над ухото са центровете на енергичността, която е свързана с разрушителността; над този център е центърът на самообладанието. Зад ухото се намират другите два центъра, които обуславят героичността — центърът на жизнеността и упоритостта и този на борчеството и храбростта. За да бъде човек героичен, непременно трябва да притежава горните качества. Без борчество и храброст няма истински героизъм. Без енергия и жизненост няма устойчивост. Има един героизъм от страх, за него не става дума тука. Мнозина от страх направят нещо, след което стават герои. Такива герои, разбира се, са случайни герои. Те не са по природа годни за подобни дела. Няма да се спираме върху един подробен анализ на центровете, които дават основните елементи на героичността. Ще подчертаем само, че всяка една внедрена способност в човека е резултат не само на дейността на един мозъчен център, но на сбор близки по естество подобни центрове.
към текста >>

Дори храброст и героизъм са у хората днес едно и също нещо.
Измежду такива се раждат и героите, готови да умрат за една цел — най-често за жена, семейство или отечество. Има разни видове героичност — според степента но умственото развитие на човека и духовното му ниво. Когато се говори за героичност във всекидневния живот, обаче, хората подразбират само борчество и разрушителна енергия. И те са прави. — Защото героичността, която най-много се вижда, тя е проявата на борчество и храброст. Дори храброст и героизъм са у хората днес едно и също нещо. С горните бегли характероложки бележки ние искаме да разширим понятието за героичността в живота на хората днес, да разберем тази особена сфера на действие и мястото й в живота. Интересно е, че центровете обуславящи героичността у хората, природата, която върши всичко целесъобразно, ги е поставила в основата на главата от двете й страни. По този начин главата добива в основата си широта, сиреч стабилност на земята. Освен това, поставени са между центровете на притежанието — отпред и тези на личните и обществени чувства — отзад. Ясно е, че тези центрове лъчат преди всичко чисто земни, по-низши сили.
към текста >>

8. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За тяхното съхраняване се изискват героизъм и жертвеност, и дълбоко разбиране за смисъла на това дело.
Условията крайно се влошават. Хартията е дефицитна, поскъпва с всеки изминат ден. Само далновидността и съобразителността на братята спомага да се осигурят необходимите за работа материали. Но на тази дейност, както и на много други се слага насилствен край от новата власт. Остават неотпечатани повече от десет пълни годишнини с беседи на Учителя. За тяхното съхраняване се изискват героизъм и жертвеност, и дълбоко разбиране за смисъла на това дело. Борис Николов, Боян Боев и малцината преданни на делото на Учителя братя, често се съвещават и понякога сред нощ предприемат действия за съхранение на готовите материали. Небето ги пази по свой начин. При един случай на донос за отпечатани без разрешение книги, се налага цяла нощ готовите вече издания да се пренасят от една квартира в друга. През тази нощ велосипедът на Борис Николов е единственото им превозно средство! На сутринта идва милиция и прави обиск.
към текста >>

9. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

През трудности и изпитания, през свръхусилия и духовен героизъм, те ще го поведат към победи и творчество, към духовен и икономически разцвет, към щастливо бъдеще.
Той чака само да бъда пръсната поне малко светлина в страшния хаос, дето се намира днес, за да може да съзре изхода. Народа е обезверен, той много пъти е бил лъган, много пъти е бил заблуждаван, много пъти е бил тласкан по гибелни пътища. Днес той очаква своите верни синове да отидат при него, да се приобщят към неговото дело и да го поведат по пътя на новото и спасителното. Ето защо, дошло е вече време за възвръщане. Дошло е вече време блудните синове на нашия измъчен народ да напуснат удобствата на блестящите градове, да напуснат нашата шумна и суетна столица, да напуснат тия гнезда на съблазънта и разтлението, които изсмукват и убиват техните духовни сили, и да отидат при своя народ, който ги очаква с отворени обятия. През трудности и изпитания, през свръхусилия и духовен героизъм, те ще го поведат към победи и творчество, към духовен и икономически разцвет, към щастливо бъдеще. Тогава нашата земя ще се превърне в източник на светлина и народа ни ще даде пример на целия свят! ... Чуйте, верни и достойни синове на народа; чуйте вий, които не търсите големи заплати, нито охолен живот, нито власт и богатство; чуйте вий, които поставяте над всичко своя дълг, които се чувствате едно с народа, които намирате смисъла на своя живот в служенето, чуйте: Народът ви зове, самият живот ви зове, — велика, свещена мисия ви е възложена от Небето. Приемете я, изнесете я достойно до край и вие ще запишете със златни букви имената си в страниците на Историята. Към духовно и икономическо възраждане на Българският народ. В нашия народ се таят огромни духовни сили.
към текста >>

В това именно се състои днес националното призвание на българския народ, което трябва да се изнесе с величествен духовен героизъм и свръхусилия, за да го издигне на недостигана висина и да направи от него фар на правдата и напредъка за всички останали народи.
Да тръгнем ли и ние, по примера на другите народи, по пътя на увековечаване насилието, несправедливостта, тъмнината, или пък потърсвайки и намирайки висшите ценности, висшите духовни сили в сами себе си, в народната душа, да поемем пътя на доброто, на социалната справедливост, пътя на братството и светлината? Ний, като народ, можем да направим второто, и него именно трябва да направим, защото там е нашето светло бъдеще. Ние не трябва да подражаваме на Запада, не трябва да подражаваме и комуто и да било. Ний носим в себе си достатъчно енергия, достатъчно духовни сили да тръгнем по един свой собствен, свободно избран и свободно следван път и по такъв начин не да вървим подир другите, не да бъдем водени от тях, а сами да бъдем водачи. Не да се учим от другите, а ние да им дадем пример. В това именно се състои днес националното призвание на българския народ, което трябва да се изнесе с величествен духовен героизъм и свръхусилия, за да го издигне на недостигана висина и да направи от него фар на правдата и напредъка за всички останали народи. * С две думи казано, идеалът, който българският народ трябва да си постави, и за достигането на когото трябва да употреби своите запазени сили, това е Царството Божие на земята. Това е върховният идеал, за постигането на който не трябва да бъдат пожалени никакви усилия, никакви жертви, защото само той едничък заслужава всички, и най-скъпите даже, жертви. Това е идеалът, който българския народ трябва да реализира на земята за да изпълни своето предназначение, своята мисия в света, за да постигне щастие и благоденствие и да поведе и другите народи към тях. Пътят, по който българският народ ще постигне тоя свой заветен идеал, оригиналният, напълно нашият, чисто българският път, изтичащ от самите недра на нашия народ, почерпен из най-дълбоките съкровищници на българския дух, това е ПЪТЯТ на Бялото Братство в България. Към него, към Бялото Братство в България, респективно към неговия Учител, трябва да се обърне днес целия български народ за помощ и спасение, за водителство, за повече светлина !
към текста >>

10. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Требва да се изучава също и урегулирането на чувствения живот, на живота на чувствата, да се стараем да направляваме своята мисъл към всичко, което издига душата, към всичко, което я прави по-чиста, по-възприемчива за красотата, навсякъде където тази красота се явява, било в природата, било в изкуствата, било в самия живот, в проявленията на героизъм, преданост, себеотрицание.
„Да живеем живота“: преди всичко психическия, душевния. Това е здравото, уравновесено, лишено от преувеличения от всякакъв род, желание да се живее. Защото окултизмът учи, че тялото е най-съвършения инструмент, оставен на разположение на човешкия Дух. инструмент, съставен от най-нежни органи, които трябва да се движат наедно или последователно следващи един ритъм, определен от темперамента на индивида, от неговия характер, от степента на неговото развитие. Една каквато и да било злоупотреба с тялото вреди на здравето и нарушава благосъстоянието — психично и даже морално — на индивида. Требва да се изучава също и урегулирането на чувствения живот, на живота на чувствата, да се стараем да направляваме своята мисъл към всичко, което издига душата, към всичко, което я прави по-чиста, по-възприемчива за красотата, навсякъде където тази красота се явява, било в природата, било в изкуствата, било в самия живот, в проявленията на героизъм, преданост, себеотрицание. Трябва също да се стараем да направим душата си по-възприемчива за схващанията на великите мислители на човечеството, които се стремят да направляват живота на човека към един по-благороден идеал. Окултизмът ни учи, че човешките същества в своята съвкупност образуват едно цяло, чиито единици са солидарни, интересите им еднакви и действията, добри или лоши, на едного, се отразяват върху съдбата на всички. Той ни учи също да развием сърцето, центъра на чувствата; това е нежното желание към услуги и великодушие, това е душевната широта, разбирането слабостите на ближния и състраданието, което ще го издигне и ще го постави в правия път. И защо всички тия усилия? — Защото от окултизма ние знаем, че радостта и страданието „отвъд“, че условията, духовни и материални на нашия следующ живот на земята, зависят от добрите или лоши, разумни или неразумни постъпки в този ни живот, зависят от нашата способност да се подчиняваме на добрите подбуди, да се смело противопоставяме на лошите случаи, представени ни от съдбата.
към текста >>

11. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След „геройските подвизи“ на Софийските родозащитници в театър „Стойчев" и кино „Феникс", целещи снемането от сцената не пиесата и филма „Аз убих“, ето че и „родозащитниците" от провинцията, завидели на „славата" на своите Софийски събратя, започнаха и те да проявяват своя героизъм.
Правителствата на другите държави, ако искрено желаят мира и доброто на своите народи, трябва да вземат пример от Дания и да я последват. Не само думи, конференции, пожелания и пактове, писане на книга, са нужни, но и дела, — искрена и решителна стъпки, водещи към мира. Кога другите правителства ще разберат това? И до кога народите ще спят и ще забавят да заявят властно и наложат своята воля? * * * „Родна защита“ вилнее! След „геройските подвизи“ на Софийските родозащитници в театър „Стойчев" и кино „Феникс", целещи снемането от сцената не пиесата и филма „Аз убих“, ето че и „родозащитниците" от провинцията, завидели на „славата" на своите Софийски събратя, започнаха и те да проявяват своя героизъм. На 26 март т. г. Плевенския Градски Театър даде в гр. Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села. За да спрат представянето на пиесата, родозащитниците прекъснаха електрическото осветление на театъра още в началото и се опитаха да всеят суматоха, обаче не ycпяxa. Представянето не пиесата продължи при газово осветление чак към края бe възстановено електрическото.
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако не проявим малодушие, ако притежаваме достатъчно героизъм и мъжество да устоим, ние вече придобиваме онова, което се казва присъствие на Духа.
Постепенно стомаха се му поправя, кръвта пречиства, здравето подобрява, мисълта усилва, волята уякчава, душата успокоява и доброто настроение се възобновява. Човек, минал през страдания, започва да търси, да съзнава и да се подчинява, на един по виеш ред, закон. Но освен тия разстройства вътре в нас, явяват се и такива вън от нас. Хората не винаги ще ни разберат и оценят лесно. Често ще ни хулят и клеветят несправедливо, а може би ще поискат да опитат вярата, любовта и търпението ни. Ако не проявим малодушие, ако притежаваме достатъчно героизъм и мъжество да устоим, ние вече придобиваме онова, което се казва присъствие на Духа. И тъй, доброто настроение в най-съвършения си вид е плод на Духа. На отчаяните и разколебани свои ученици Христос казва: „Бъдете будни и се молете: Духът е бодър и могъщ, а плътта е немощна.“ Често природата ни поставя на изпитания, прекарва ни през ред мъчения, за да се пробуди и усили у нас Божественото. То е, което ни издига над условията, което заповядва на бурята и морето и ги завладява и укротява. Ние ставаме съзнателни, когато любим Божественото, когато знаем защо живеем и защо страдаме? Защото верни са думите: „Блажени са страдащите, защото те ще се утешат.“ Мъката, която изпитваме при скръб, после се обръща в радост.
към текста >>

13. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— най-висшия трагизъм, безмълвен героизъм в историята земна на жертва свята, вярна, в безбрежните предели на времето видели … И в рани и прашни, борците безстрашни с кръста на Христа; в неравната битка шептели молитва гаснещи уста.
закона на твоите свръхсили, устоите на царството ти вред.— О, дивен свят и ред! Пред твоя Дух в поклон замлъква звук и стон ... --------------------- Пред новий ден свещен, жреците ни духовни с делата си върховни изграждали в нетлей олтаря на душата невидимо в сърцата за живий Бог блажен. Пред нищо се не спрели по стръмния си път. През търни се проврели световни на грехът, но брата си извели нагоре към върхът. И о, каква картина пред взора им премина! — най-висшия трагизъм, безмълвен героизъм в историята земна на жертва свята, вярна, в безбрежните предели на времето видели … И в рани и прашни, борците безстрашни с кръста на Христа; в неравната битка шептели молитва гаснещи уста. Замлъкнали езици пред тия мъченици със диамантна воля — свършили свойта роля. Голгота ги приютва, кат’всичките светци. Господ им сам окичва главите със венци. Пожертвали със жар свещена си идея за грешника нерад. Кат’дивна епопея пробудений събрат живота им възпява.
към текста >>

14. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато младежа проявява героизъм, мъжество, когато воюва за справедливост и чест, когато се подвизава към творчество, той се е докоснал до дрехите й.
И никога не е била тя тъй далече от нас, както ние сме си предполагали в своята скръб. При нашите усилия да вървим, да разбираме и да учим, още от ранно детство, тя е била винаги при нас и ни е говорила с думите: „Необходимо е! “ „Трябва да учите! “ И когато детето възлюби своите родители и учители, когато ги почита, то е възлюбило първом нея, понеже тя е била винаги зад тях. И когато девойката се стреми към чистота, към разумност и доброта, тя е изпълнена с предчувствия за нейното близко присъствие. И когато младежа проявява героизъм, мъжество, когато воюва за справедливост и чест, когато се подвизава към творчество, той се е докоснал до дрехите й. О, неизразимо красива е тя! Пленява и прави човека с радост да живее и умира за нея. И колко здрави са сърдечните й нишки, с които тя свързва душите на хората! И тогава, когато не се надяваш, когато си скръбен и отчаян, когато предполагаш. че не ще я видиш вече, ето, тя се явява и изпълва въздуха с благоуханието си.
към текста >>

15. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С героизъм и вяра да приемаме жертвите — материалните и душевните загуби.
Така е било, и така ще бъде! Толкова скъпо ни струва тя! Но затова пък, тя е безсмъртна, вечна красота, тя е онази абсолютна ценност, която никога не се губи, която никога не намалява своята стойност, и която никой не може да ни отнеме. Тя е единствената наша собственост във Вечността. С твърдост и издръжливост да посрещаме страданията в живота. С героизъм и вяра да приемаме жертвите — материалните и душевните загуби. Да не се отчайваме пред нещастията: — те ще донесат, а няма да отнемат. Вяра, и воля, и любов към дивота, изграждат върху развалините нещо по-здраво и по-красиво. С. К ДВЕ НАУКИ Из книгата на Шарл Ланселен „Окултизъм и наука“ Денят, в който Фр. Брюнетиер публикува статията си за „ Фалита на науката“ , бе ознаменуван с началото на големи спорове. Някои считаха това за скандал.
към текста >>

0.3457338809967