Търсене в текстове за 'Героизъм'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 27 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО

БОРИС НИКОЛОВ

Тя показа един героизъм, едно постоянство, една вярност, преданост към Учителя и към Делото и една обич.
Не искам реабилитация. Оставям да се разрешат по закона на живата природа като все един ден ще се намери разрешение на тези неща по закона на Правдата. А сега нямам никакви претенции и изисквания. Заслугата на Мария Тодорова бе много голяма. Ако тя не ме поддържаше с храна на всеки 15 дни, която ми носеше аз нямаше да издържа в затвора. Тя показа един героизъм, едно постоянство, една вярност, преданост към Учителя и към Делото и една обич. Мога да кажа, че моето спасение в затвора, запазването на здравето ми се дължи на нейните грижи и старание. По време на самия процес бях в най-тежко състояние. Нищо не можех да ям. Не бях ял двадесет дни. Едва се крепях да не падна.
към текста >>

2. І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ

Летопис Вергилий Кръстев

В Атина, в 1814 г., се учредява „Ученолюбиво дружество", целта на която е чрез класическата литература да се припомни за спомените на героизъм при отстояване на гръцката независимост.
Този Свети Престол, Антиминса, е най-могъщият образ на моление, на безкръвно жертвоприношение. Божествената Евхаристия е най-голямото чудо и тайнство на човешкия род, като един Божествен начин на молещите се, че ще се изпълни Божието обещание - освобождаване на християните, че ще бъдат едно стадо и с един Пастир. Години наред монасите от Света гора (Атон) и тези, посветените в това тайнство, правят молитва и служене с Антиминса от 1747 година. И така в резултат на това съзаклятие на монасите полека-лека християнските народи се събуждат. Идеята за християнска вяра и народност започва да влиза в умовете им. В Атина, в 1814 г., се учредява „Ученолюбиво дружество", целта на която е чрез класическата литература да се припомни за спомените на героизъм при отстояване на гръцката независимост. Няколко месеца след това - през 1814 г., на чужда територия, в Русия, в гр. Одеса, възниква т.н. „Приятелско дружество" - филикй Етерия или „Дружество на приятелите". Първите трима учредители са: Емануил Ксантос от Патмос, Николаос Скуфас от Арта, Атанас Чолаков, син на гърчеещ се българин от Москва. В Одеса е била съсредоточена голяма част от гръцката емиграция, а дребни и средни търговци са били първите им последователи.
към текста >>

3. 13. По македонския въпрос

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Съчувствайки напълно на всички идейни ратници, удивлявайки се на техния героизъм, чувстваме се заставени да изкажем мнението си по отношение средствата и резултата от борбата.
Пишущият чувства същото нещо: известно е как всички нас ни боли тоя въпрос. Народът ни е раждал и ражда герои, може би процентно повече от много други. Те са плеяда. С рядка самоотверженост, достойна за удивление и за по- добра участ, се борят и братята македонци заради своята свобода. Ние сме свидетели на геройските подвизи на хора, решили да сложат всеки час мило и драго, включително живота си, заради благото на любимата родина. Съчувствайки напълно на всички идейни ратници, удивлявайки се на техния героизъм, чувстваме се заставени да изкажем мнението си по отношение средствата и резултата от борбата. Нам се чини, че е дошло време да се разбере както от поробители, така и от поробени, че насилието и крупните мерки не могат да донесат траен резултат. Трябва да се разбере, че ние имаме пред себе си един дълъг период от съществувание като личност и като народ, че едно фиктивно временно положение на поробен или поробител не може нито да бъде вечно нещастие, нито да остане вечна привилегия. Колелото на историята се върти. В нея има една дълбока справедливост, често гъсто забулена за ограничения човешки ум, която всичко разплаща точно на неговото време. Но нейното време не отговаря на човешкия часовник и човеците няма защо да се сърдят.
към текста >>

4. 10. ВЕНЕРА

Иван Антонов

Такъв човек смята добродетелите за предразсъдъци, а пакостните за новаторство и героизъм.
Писатели и теоретици с такова покваряващо влияние са: Moпacaн, Пшибишевски, Ото Вайнигер, Зигмунд Фройд, Вандер Велде, Питигрипи. Тези хора са едни от най-големите пакостници на човечеството. Дисхармонията между Венера и Плутон в хороскопа на художници се проявява в същата наклонност към извратено-чувствени изображения към изображения на демоничното. Най-пакостно и най-тежко е дисхармоничното влияние на Венера с Плутон в хороскопа на артиста и лъжефилософа, защото разпространението на изопачените и извратени схващания, чувства и желания и мисли в този случай е най-улеснено. Ако в хороскопа на даден човек най-силна е дисхармонията между Венера и Плутон, у такъв човек всички разбирания и понятия са изопачени, извратени. Такъв човек смята добродетелите за предразсъдъци, а пакостните за новаторство и героизъм. Дисхармонията между Венера и Плутон е най-опасна, ако Венера има освен това дисхармония и с другите злосторници, а не получава подкрепа от някой добротворец. Но ако Венера е в дисхармония с Плутон, а същевременно получава помощ от добротворците, в душата на такъв човек често ще настава нравствена борба. Съотношението в проявата на доброто и злото е случая ще зависи от съотношението между силата на положителните и силата на отрицателните аспекти на Плутон. Както в мъжки, така й в женски хороскоп, дисхармоничното съчетание между Венера и Плутон показва много недоразумения, разочарования, несполуки и нещастия в отношенията с представителите на противоположния пол. Всяка дисхармония между Венера и Плутон създава най-тежките трагедии в брачния живот и такива люде не могат да очакват никакво щастие в семейния живот.
към текста >>

5. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

Положителен полюс: миролюбива амбиция, импулсивност, героизъм, мъжествена привързаност, динамичност.
Неговият управител е Марс. В този знак Слънцето е в екзалтация. Сатурн - в падение, а Венера - в изгнание. Природа: динамичност, ръководно начало, склонност към насилие, амбиция, тираничност, деспотизъм. Стр. 23/943 Астросоциологическо значение: военната промишленост, която използва желязо и огън, военните ръководители, диктаторите, пионерите и новаторите. Положителен полюс: миролюбива амбиция, импулсивност, героизъм, мъжествена привързаност, динамичност. Отрицателен полюс: непредпазливост, липса на упоритост и постоянство, слаба устойчивост, авантюризъм. Вторият дом се управлява от знака Телец. Това е неподвижен знак, управляван от Венера. Природа: пасивност, женственост, материално начало. Внася спокойствие, вкус към красотата на природата, към полските кътчета, към красивия пейзаж.
към текста >>

6. XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови

Продължение

В тях е изразена будната съвест на художника-гражданин, изразени са много мисли, човешка болка, много героизъм, скръб, гняв.
Кирил Казанлъклиев говори с истинския език на живописта - със силата на слънчевите багри успява и от най-незначителния сюжет да създаде картина, която живее, която затрогва защото художникът пристъпва с чисто сърце, с изключителна любов, без каквато и да е преднамереност. И творбите му носят най-ценното качество - искреността. Живописвани смело, на едри мазки, изградени в една интензивна тоналност от топли и студени зелени, умело съпоставени с червени и розови - тези пейзажи остават едни от верните портрети на нашата земя, създадени през последните години. Когато днес прелистваме графичните творби, които Кирил Казанлъклиев създаде през 1946 ÷ 1949 г. - цикъла линорезби „Минало”, „Из съпротивата” и други - не може да не бъдем завладени от силата на експресивната им рисунка, от тяхната правдивост. В тях е изразена будната съвест на художника-гражданин, изразени са много мисли, човешка болка, много героизъм, скръб, гняв. Някои от тях имат затрогващ биографичен характер. Тези линорезби допълват сериозните постижения в областта на нашата революционна графика от последните години, те разкриват по- цялостно творческия облик на този млад художник, който обогати съвременното ни изкуство. Портрет на Елена Казанлъклиева от синай Кирил Казанлъклиев, 1945 + 1946 Портрет на Елена Казанлъклиева от сина й Кирил Казанлъклиев, 1948
към текста >>

7. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

” Какъв пример на безстрашие и героизъм!
” И успява да отвори очите на всички осъдени на смърт с него, да не се плашат, и ги подготвя за невидимия свят. Та този брат е цяла „легенда”. Дава часовника си на войника, който ще стреля в него, и му казва: „Да свършиш добре работата си и да не трепери ръката ти! ” А на групата осъдени чрез разстрел казва: „Братя, не бойте се! Сега сме тук и само след миг ще сме в Невидимия свят и аз ще ви водя! ” Какъв пример на безстрашие и героизъм! На себеотрицание! И на вярност на Учителя! Моите думи са бедни да опишат този героичен и светъл път на брат Лулчев, но смятам, че с тези няколко семпли редове за него ще се прекрати завинаги злословието по негов адрес. А може би е и от завист! Че кой друг в това Братство свърши толкова много работа за Учителя?
към текста >>

8. VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Само нравственият героизъм може да внесе повече дух и устрем в нашето училище, в нашия живот юначеството и доблестта дават красота и величие на живота, не злобата и малодушието.
Мисълта и делото, които изхождат от възвишено сърце, оставят трайни следи на земята. Нека всеки от вас да се стреми да оставя диря след себе си. Защото чрез дирята на всички, целият народ ще запише светла страница в своята история. Възвишете се с мисъл и дело, гледайте да бъдете достойни синове на своята земя: бъдете герои на духа на меча, герои на подвига, на жертвата. Историческият път на българския народ минава по стъпките на мъчениците и героите. Само нравственият героизъм може да внесе повече дух и устрем в нашето училище, в нашия живот юначеството и доблестта дават красота и величие на живота, не злобата и малодушието. Нашият народ, както всички възвишени народи, се прекланя пред подвига; в него той чувствува своето безсмъртие. Гледайте да не превиете врат под натиска на злочестината вървете смело в живота, когато сте обладани от най-чистите и възвишени пориви на своята душа. Да воюваш, наистина, това е високо призвание, но да изтръгнеш победата, това е тържество на вечната правда и справедливост. Вие трябва да се подготвите за победи. Не спирайте в усилията си, вярвайте в своето призвание.
към текста >>

9. 2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

В заключение, Мартин Лютер остави на човечеството велико наследство от един достоен, изпълнен с героизъм живот, на вяра в Божието Слово и любов към Бога.
Процесията е огромна - от семейството, благородници, принцове, градски ръководители, професори, студенти и много опечалени. Ковчегът е поставен пред църквата, където в 1517 г. Мартин Лютер слага своите "Деветдесет и пет тезиса". Не само гражданството на Витенберг плачат, но цяла Европа оплаква голямата загуба. Лютеровото тяло е положено в гроб пред амвона. В заключение, Мартин Лютер остави на човечеството велико наследство от един достоен, изпълнен с героизъм живот, на вяра в Божието Слово и любов към Бога. Мартин Лютер бе този, чрез когото Бог наново показа единствения път начовечеството, че само с безпределна вяра в Исуса Христа се придобива вечно спасение. Мартин Лютер направи Божието Слово - Библията, достъпна до всеки грамотен, чрез направения превод. Така се слага началото на разпространение на Божието Слово чрез преводи сред хората в целия свят. Мартин Лютер въведе пеенето на духовни химни от цялата църква. Християните трябва по-активно да участват в църковната служба.
към текста >>

10. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

Това са виждали много добре нашите министри и за тях е имало само тази алтернатива: или да разпуснат армията и отидат доброволно да подписват унижението на България, с оглед на вътрешни бури като следствие на това доброволно отказване от народния идеал, или да проявят един нравствен героизъм, че въпреки устроения капан, и очевидната даже смърт, да направи един благороден жест и ако ще мре отечеството, то поне да умре с чест.
И тази заповед не е само на царя, а е на целия генерален щаб, който е изработвал плана на действие. 17 юни. След напечатването на толкова документи телеграми разменени между нашите дипломатически агенти в странство и Министерството на външните работи, днес стана вече ясно положението, изтъкнато от генерал Савов в неговото писмо напечатано във в. Дневник през месец декември, а именно: ако не бяхме нападали на 17 юни ние щяхме доброволно да подпишем присъдата на това, което беше наш народен идеал цели 35 години - Македония на Сърбия и Гърция. Документите установиха по най-недвусмислен начин, че Русия знаейки нашата не готовност и изтощеност, и като и беше в това време приготвила Сърбия с материали пратени ней по Дунава с параходи, тя изискваше всички министър-председатели да отидат в Петербург, с пълна увереност, че докато се решава кому какво да се дава, или нашата армия ще се разбяга по домовете и нашият министър не ще подписва нищо друго освен това, което му се диктува, или ако тя се възпротиви на министровия надпис капанът от блок готов да се нахвърли и накаже България за непослушанието и доброволно да даде да я режат. Това са виждали много добре нашите министри и за тях е имало само тази алтернатива: или да разпуснат армията и отидат доброволно да подписват унижението на България, с оглед на вътрешни бури като следствие на това доброволно отказване от народния идеал, или да проявят един нравствен героизъм, че въпреки устроения капан, и очевидната даже смърт, да направи един благороден жест и ако ще мре отечеството, то поне да умре с чест. Разбира се, във втория случай те са имали голяма надежда на успех. Всички поменати телеграми и особено предупредителните телеграми на ген. Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били патриотични и ще кажа даже, велики българи. Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи. Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на патриотизма.
към текста >>

11. 1.4. 5-и, 6-и и 7- ОКТОМВРИЙ НА ВРЪШКА-ЧУКА (Балада)

Минчо Сотиров

Епопея дивна на чутовен български героизъм!
1.4. 5-и, 6-и и 7- ОКТОМВРИЙ НА ВРЪШКА-ЧУКА (Балада) Връшка-чука! Епопея дивна на чутовен български героизъм! В две думи едно величие - кървава драма на един неравен двубой! Борба на две стихии - победата и смъртта! След преживените усилия на българската военна мощ, които доведоха пълния разгром на нашите близки врагове, моята памет денонощно ми рисуваше по една мозайка от онова величие, на което бях свидетел. Човекът или българският войн по право, нанасе едновременно три победи: над стихиите, над врага и над смъртта. И оттогава той стана безсмъртен.
към текста >>

12. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

В боевете от 10 до 19 този месец Бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм.
На 17-и същия месец бдинци, под началството на своя храбър полкови командир, минават в настъпление, за да заемат отново изгубената вчера позиция, вземат част от изгубените окопи, но биват спрени от силен артилерийски, минен, картечен и пушечен огън на разстояние 200-400 крачки от противника, гдето по заповед се спират и укрепяват. На 18-и същия месец остатъците герои от около 400 человека водят ожесточен бой с противника; последният успява да обхване фланга им и им се явява в тила. Тогава храбрите бдинци, след като понасят големи загуби, биват принудени да отстъпят на кота 1248 и южния му хребет, гдето успяват да задържат по-нататъшното настъпление на противника, докато пристигнаха две опълченски роти, които се затвърдяват на позицията. Котата 1248, която противникът искаше да заеме на всяка цена, не му се удаде и сега е в наши ръце. Понесените от противника жертви в тези боеве са грамадни. В боевете от 10 до 19 този месец Бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм. Те прославиха себе си, името на българското оръжие и окичиха с нови неувяхващи лавни своето знаме. За тези геройски подвизи аз изказвам своята сърдечна признателност и благодарност на доблестния командир на полка подполковник Сотиров и на всички чинове, герои и светци от този славен полк. Коленича пред святата памет на загиналите герои и със сълзи на очи молитствувам Бога да ги въведе в рай Божий. Вечна им памет! Настоящата заповед да се прочете пред всички роти и команди от бригадата ми.
към текста >>

13. 2.6. АТАКАТА ПРИ БОЛЕВАЦ (20 и 21.Х.1915 г.)

620), където те гърди с горди през цялата нощ водеха борба с упорития враг от едно близко разстояние и където със своя героизъм в борбата, те покриха бойното поле със стотици трупове, а знамената си - с вечна слава.
Буково, покрит с едра и рядка гора, а оттук правеше един завой на северозапад и вземаше посока към Болевац. Тук в гората миризмата на още прясната човешка кръв, размесена с тая - на изгорелия барут и бомбовия експлозив, а в момента на движението и с миризмата на тамяна, разнасяна от кандилницата на полковия свещеник, дразнеше обонянието на калените вече бойци, а изострения им слух долавяше тъжната мелодия на заупокойната молитва, идеща нейде от хладните недра на буковата гора. Санитарите като сенки още бродеха с носилките и вършеха мълчаливо своята скръбна работа, трупайки на купчинки, до зеющите големи черни ями, телата на падналите през тази кървава нощ герои Ломци, над останките на които свещеникът отправяше топли молитви към Всевишния, за да приеме и приюти в мирните си покои буйните им души. Памятна ще бъде за ЛОМЦИ тази кървава нощ на в. Буково (к. 620), където те гърди с горди през цялата нощ водеха борба с упорития враг от едно близко разстояние и където със своя героизъм в борбата, те покриха бойното поле със стотици трупове, а знамената си - с вечна слава. Покрусена от тъжната картина, с отложени шапки и затаен дъх, колоната премина мълчаливо кървавата гора с нескритото желание да отмъсти на врага. Макар, че задачата на колоната бе - енергично преследване на противника, но движението бе тежко и бавно поради това, че бойните обози на батареите, състоящи се от стотици реквизирани брички, теглени от слаби и отпаднали от умора коне, вървяха непосредствено зад батареите си в колоната и извънредно много затрудняваха движението на пехотата. Съприкосновението не се постигна - противникът се съвършено изгуби и трябваше да се вземат мерки за предпазване от изненади, още повече че местността бе осеяна със скрити в гънките й сръбски войници, които при приближаване, изпъкваха и се предаваха с оръжието си, като даваха съвсем неопределени сведения за войските си. Движението се извършваше без задръжки, макар и бавно. Към 1.30 часа след пладне, когато колоната бе само на няколко км.
към текста >>

Наред с проявения в този бой героизъм Бдинци проявиха безгранично великодушие и милосърдие към врагът, като отплата за неговото вероломство на вчерашния ден - изоставените от самия него ранени бяха прибрани и превързани, а виновното население на гр.
Силно размесените дружини се приведоха в ред и настъпиха напред до р. Мировачка, където и занощуваха на позиция със съответните мерки на охранение, защото нощта настъпи веднага след боя и попречи на по-далечното преследване, а сърбите бяха пръснати из гората и изненадите не бяха невъзможни. Към полунощ се донесе топла храна, а на връщане конете бяха натоварени с живите сръбски ранени, отнесени на превързочния пункт за превръзка. Така славно Бдинци завършиха този неравен бой, като благодарение на бързия и стихийния удар, избягнаха големите загуби, оставиха на бойното поле 6 убити и около 30 ранени, въпреки страшната стрелба на сърбите. Загубите на последните бяха големи в убити и ранени, а всичко останало живо се пръсна и разбяга панически по разни посоки. Наред с проявения в този бой героизъм Бдинци проявиха безгранично великодушие и милосърдие към врагът, като отплата за неговото вероломство на вчерашния ден - изоставените от самия него ранени бяха прибрани и превързани, а виновното население на гр. Болевац ненаказано за "тържествената" среща с белите байраци, а оставено свободно в града. I, II и IV дружини останаха на позиция източно от р. Мировачка, a III дружина на майор Вълов се изпрати напред при разклонението на пътя за Сокобаня в нощно охранение. Нощта мина спокойно. Много сръбски войници се явиха и предадоха.
към текста >>

14. 2.8. КОТА 1248

с гръмогласен отговор на неговия поздрав, а искрените му слова за признателност, благодарност и възхвала на техния героизъм, довършиха останалото.
- Иде престолонаследникът! "Сбор". "Строй се" и пр. команди се разнасят. Каква магическа сила у тия две думи! Изчезнаха полуживите сенки, а вместо тях стройни Бдинци, с развърнати рамене, с вдигната глава, с устремен напред поглед посрещат Н.Ц.В. с гръмогласен отговор на неговия поздрав, а искрените му слова за признателност, благодарност и възхвала на техния героизъм, довършиха останалото. Наболялата им душа намери отдушник и излитна в стихийно "ура" в пространството; лицата се подбодриха; нови искрящи пламъчета заиграха в очите им - израз на тяхната готовност за нови усилия и нови жертви. "Ура" се носеше и съпровождаше Престолонаследника, докато той премина р. Черна и се загуби в планинската пътека, водеща към с. Старосръбци. И Бдинци отново попълнени и преустроени, развиха своята мощ и спечелиха нова слава в следващите събития до края на войната.
към текста >>

15. 3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248

Петър Кръстев, о.з. полковник

3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248 (от 10-18 март 1917 г.) Паметни и незабравими по своята опустошителност и проявения от Бдинци героизъм ще останат боевете за к.
3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248 (от 10-18 март 1917 г.) Паметни и незабравими по своята опустошителност и проявения от Бдинци героизъм ще останат боевете за к. 1248, бляскавият резултат на които постави корона върху тяхната прослава. Неизмерими бяха усилията и недостигнато бе себеотрицанието, с които Бдинци укрепиха, отбраняваха и запазиха тази случайно създадена позиция на южния фронт, недрата на която погълнаха хиляди титани, за да носи тя днес спомена на свещена гробница, на запад от която, като мъртъв и безмълвен паметник, самотно и тъжно стърчи с обгарялата си глава историческата к. 1248. В края на м. ноемврий 1916 г. слаби части от 51-й полк, прикриващи тежкото отстъпление на полка около Битоля, биват догонени от противника и принудени да спрат на високата хълмиста местност между града (к.
към текста >>

16. III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО

Лазар Михайлов Котев

Това е един рядък пример на героизъм, който се дължи на унаследения от великите ни деди и прадеди несъкрушим войнствен дух и на беззаветна любов към Родината.
Знаят ги тях и в най-затънтените колиби; известни са те и на децата у нас. Тези велики българи са обичали родната си земя до себезабрава; отрекли се от себе си, те се предали всецяло да работят за благото на злочестото си поробено Отечество, за което сложиха най-после и костите си. Те запалиха искрата на свободата в народа ни; събудиха го от петвековния мъртвешки сън и му пошепнаха сладките думи: "Свобода и човешки правдини." Тези думи подействуваха чародейно; те разпалиха сърцата, раздвижиха духовете, разбудиха съзнанието, окрилиха надеждите, вдъхнаха в народа чувство на народна гордост, на безгранична самоувереност и възбудиха непреодолимо желание за независим живот; а всичко това предизвика доста паметните бунтове и въстания, които потопиха земята ни в кърви, обърнаха вниманието на целия свят и накараха нашата освободителка Русия да ни подаде мощната си братска десница и да ни освободи от робството. А можем ли да забравим хилядите герои от последните ни освободителни войни, които с дивните си подвизи смаяха света и отрупаха българското име с нова слава и неувяхващи лаври, като го увенчаха с безсмъртните имена: Шипка, Сливница, Селиолу, Люле-Бургас, Бунар- Хисар, Булаир, Одрин, Тутракан, Дойран и много други? Те извършиха чутовни подвизи: превзеха с открити гърди две непристъпни крепости: Одрин и Тутракан, спечелиха бляскави победи в редица най-ожесточени и кръвопролитни сражения, разгромиха войските на всички съседни държави и пребродиха със славните си и победоносни знамена целия Балкански полуостров. Това е един рядък пример на героизъм, който се дължи на унаследения от великите ни деди и прадеди несъкрушим войнствен дух и на беззаветна любов към Родината. Ето как поетът възпява славните подвизи на героите: Българийо, за тебе те умряха, Една бе ти достойна зарад тях, И те за теб достойни, майко, бяха, И твойто име кат, мълвяха, умираха без страх! Ив. Вазов На безсмъртните герои На вас, юнаци, легендарни, Безстрашни лъвове балкански Нa подвизите великански, На ликовете лъчезарни, О, паднали във бой неравен! На братския ви гроб забравен, Тези мисли мои посветих, И китка росна аз ви свих От невен, лилии и крин, От рози, здравец и ясмин, Събрани в бойните полета На Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, На Булаир, на Шар, Малград, На Виза, Чорлу и Сарай, На Мраморния морски край, Где гроб до гроб земя покриват, Останките ви где почиват, Възпети от певци, поети, Оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, Деца юначни горделиви; Духът ви вечно ще витай Над планините в родний край И над Тракийските полета, Где с песни сам поета Ще ваший подвиг да разнася От Хелеспонт до Дунав белий, Далеч до сръбските предели, Догдето Божий свят светува, И родна реч догде се чува! Килифаров Велики са заслугите на тези незабравими български синове.
към текста >>

17. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм.
Последният успява да обхване фланга им и им се явява в тил. Тогава храбрите бдинци, след като понасят големи загуби, биват принудени да отстъпят на кота 1248 на южния му хребет, където успяват да задържат по-нататъшно настъпление на противника, докато пристигналите две опълченски ..,, които се затвърдяват на позицията кота 1248, която противника искаше да заеме на всяка цена. Тя е била доминираща и всичко се е виждало в тила на българите, но не му се отдаде и сега е в наши ръце. Понесените от противника жертви в тези боеве са огромни. "В боевете от 10 до 19 март 1917 г. бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм. Те прославиха себе си, името на българското оръжие, и окичиха с нови лаври своето знаме. За тези геройски подвизи, аз изказвам своята сърдечна признателност и благодарност на доблестния командир на полка подполковник Сотиров и на всички членове, герой и светци от този славен полк. Коленича пред святата памет на загиналите герои и със сълзи на очи моля Бога да ги въведе в Рай Божи. Вечна им памет! Настоящата заповед да се прочете пред всички роти и команди на бригадата ни." М: Кой е бил другия полк?
към текста >>

Д: Трети бдински полк има прояви на героизъм още от Сръбско- българската война 1885 година, Сливница, там е бил при тях лично Александър Батенберг, аз туй от тате го знам.
Ще се пръснете, и където вече влезете и където има български войски, ще предавате оръжието там. Нека да вземат, пък ще им остане старото оръжие. Дано не става нужда от оръжие, но все пак да си дойде в България по-новото оръжие. В: И така се спасява част от оръжието. М: Да, да. Д: Трети бдински полк има прояви на героизъм още от Сръбско- българската война 1885 година, Сливница, там е бил при тях лично Александър Батенберг, аз туй от тате го знам. Там беше близо към Дунава, към Видин, Кула, в сръбско тогава село Звонци, подчинено на Зайчар. Зайчар е бил централният град, а в село Звонци са били те тате. Бдинци въобще са били похвалвани, аз този дебела книга беше така голям формат за разни геройски прояви на офицери, на войници. Там имаше описан подвига на Гюро Михайлов, но сега ги няма вече. Д: На полянката играем Паневритмията, в неделя имаше беседа и в 5 часа, само там за хората там, които са приятели и в 10 имаше Неделна беседа за всички.
към текста >>

18. 12. ЕЛА И ВИЖ

Тодор Божков

Пред външната мекушавост, кротост и отстъпчивост аз се натъкнах на вътрешна стабилност, самостоятелност и нов вид вътрешен героизъм, какъвто аз дотогава не познавах.
На мен ми беше доста неудобно, като виждах как Учителят се поставя на най-неизгодните условия, а на нас, макар и много по-здрави и млади, и особено за мен бяхме при по-добри условия. Аз се чувствувах засрамен в себе си и от обстоятелството, че като военен, прекарал най-суровите и тежки условия през време на войните - Балканската, Съюзническата и Първата световна война и мислех, че съм най-закален, опитен и готов, а се оказа, че съм много далеч от това, което Учителят проявяваше там. Нещо повече, аз явно виждах, че съм даже по-зле и от много наши братя. Моята представа за хората на братството, че са хора хилави, безволни, слаби и беззащитни, кротки като овчици се опровергаха напълно. Напротив, тук аз трябваше да констатирам, в хората на Братството качества, които не съм даже и подозирал по-рано. Пред външната мекушавост, кротост и отстъпчивост аз се натъкнах на вътрешна стабилност, самостоятелност и нов вид вътрешен героизъм, какъвто аз дотогава не познавах. Ето защо аз разбрах, че съм добре постъпил, като предварително в себе си бях застанал на последно място между поканените братя. Тази позиция беше по-изгодна и по-поучителна, защото гледайки отдолу нагоре, аз имах възможност да виждам във всички само положителните качества. Ако гледах отгоре на долу, щях да видя и отрицателното в тях, а какво щеше да ме ползува мен това? Братята, които бяха там се проявяваха свободно, естествено и със своите положителни и отрицателни качества. Това ги правеше още по- симпатични и ме караше да виждам и неблагоприятните неща в по-друга светлина, и да ми харесват.
към текста >>

19. 1. Животът на проявения Бог.

Глава 6. Разкриване на реалността

Стъпка по стъпка, камък по камък тази огромна армия от служители с общ колективен дух щяха да подготвят идването на Христа - най-забележителната фигура, централното лице и главния герой в една история епопея, която искреше от живот, героизъм и подвиг.
Всичко разказано не бе нищо друго, а низ от събития, наситени с един основен елемент, една идея - Познаването на Единния Бог, което щеше да бъде като награда и резултат, благодарение на което човекът щеше да мине през дверите на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на доброто, да си съгради дом - храм и се срещне със Своя Бог. Тази е била интимната идея и тя щеше да си остане през вечността, защото и тя беше вечна и несъкрушима - основания и стълб на всички ония, които щяха да четат Библията не буквално, щяха да се домогнат до този шеметен връх. По-голям дар на човека не би могло да му се даде. Простият човек чист по сърце и душа можеше да се надява, да вярва, че Господ ще слезе на земята и щеше да вечеря с него. “Великото е достъпно - навсякъде е То.” “Бог прониква всичко.” Като истински служители с всичките подобающи качества, героите от Библията подготвят пътя, строят го камък по камък, за да се стигне до онзи величествен момент, когато на земята щеше да се случи най-великото събитие до двадесетия век. Стъпка по стъпка, камък по камък тази огромна армия от служители с общ колективен дух щяха да подготвят идването на Христа - най-забележителната фигура, централното лице и главния герой в една история епопея, която искреше от живот, героизъм и подвиг. Участниците в строен ред изпълниха възложените си партитури и благополучно стигнаха до последното действие - един необозрим миг, едно съдбоносно събитие светещо като огромно слънце от чийто лъчи щеше да бъде запален света. Идването на Христа беше епохален момент - животът на проявения Бог бе даден в пълнота. Всичко нататък след тази пределна линия на която стоеше Йоан Предтеча, като символ на мълния, която разсича небосклона, за да бележи Великото, което идваше, на което “той не е достоен да развърже ремъка на обувката" е вече премного сгъстено и бурно. Времето, хората, човекът със своя съсъд определен и измерен точно се оказаха недостатъчно широки, дълбоки, за да се излее новото. Нямаше къде да се излее, човешкото сърце не можеше да издържи на напора, на обилието, на щедростта.
към текста >>

20. 3. Братството

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Защото в процеса на великите дела в живата, растенето, надсмогването и приложението има също такъв героизъм, както и в смъртта.
Той свърши начертаната работа и показа не само пътя, не само методите, но и участвува активно при реализирането на идеята. Всеки сам за себе си знае, защото всеки един от неговите хора приличаше на цвете в една голяма градина в която Градинарят намираше време за всички - грижите не бяха малко. Авангардът беше добре екипиран и грижливо подготвен и най-добре споен е най-здравата спойка - Любовта, Светлината, Истината - с тия неземни съкровища той привлече към себе си готовите, които щяха да участвуват в голямата работа на братството. Нямаше човек от Неговите, който да не отзвучи в пълна готовност за това безшумно по своята външност дело, ала с голямо вътрешно значение. Човекът бе спечелен и ония, които щяха да дойдат този път, нямаше да вземат пример, как се умира за една идея, а как се живее. Защото в процеса на великите дела в живата, растенето, надсмогването и приложението има също такъв героизъм, както и в смъртта. Той беше казал: "Искам да живеете за новото, а не да умрете.” Човекът трябваше да се научи не да пожертвува тялото, живота си, а как да жертвува човешкото, обикновеното, себичното в себе си за великото, за божественото, за общото. На човека предстоеше истински подвиг - да живее с новото съзнание, да бъде всеки момент готов да се откаже от дребното, човешкото, старото, натрупано от векове. Човекът трябваше да счупи веригите на миналото, да се освободи от черупките на себичността, за да преживее новото, да го приеме, както човек приема светлината и топлината на слънцето. То е освобождаване от затворения кръг на личността и приобщаване към общото, изразено във всичките прояви на всекидневието. Човекът трябваше да се импулсира и вдъхнови не от материалната заинтересованост при общия труд, а от радостта, че не е сам - този малък плюс, който бе указание, че процесът на пробуждането на колективното съзнание е започнал.
към текста >>

21. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Защото какво значи да контролира езика си, мозъка, сърцето, волята - ненадминат героизъм в света, където много “герои” лежаха в лаври и много паметници и мавзолеи се вдигаха напразно.
Неговите ученици не бяха събрани сега в този решителен момент само между стените на салона в школата. Нека се върнем на премията - три месеца да не каже човек лоша дума, да не допусне лоша мисъл, да не възприеме лошо чувство, да не извърши лоша постъпка. Истински поход в опасните и непристъпни области, лесове и бурни морета и нещо повече - да насмогне човек себе си. Касаеше се за онова, което Христос навремето беше казал на знатния момък, който всичко бе опазил от младостта си, а сега му предстоеше да продаде и раздаде всичко и да тръгне след Него. “Да тръгне след Него” - не бе нищо друго, а да забрави себе си - най-тежката и най-трудна задача в човешкия живот, най-смелото и най-решителното изкачване на шеметна височина... да стане господар в един свят, където човек му предстои да се сражава с фурии. Защото какво значи да контролира езика си, мозъка, сърцето, волята - ненадминат героизъм в света, където много “герои” лежаха в лаври и много паметници и мавзолеи се вдигаха напразно. Мярката беше безупречна и валидна за всички времена и за всички светове. Да станеш господар на езика, на мислите, на чувствата и да туриш в ход доброто, това беше борба с тайфуни. Думите имаха магическо въздействие, а колко повече мислите, чувствата, делата. Да владееш тези четири свята, и да застанеш крепко до вратите на тези органи, които признават само умни, добри, правдиви и силни господари е наистина героизъм. Истински герой и мъж достоен е той да се сражава със стихии и да не позволява на нежелателни гости да влязат вътре в свещената обител!
към текста >>

Да владееш тези четири свята, и да застанеш крепко до вратите на тези органи, които признават само умни, добри, правдиви и силни господари е наистина героизъм.
“Да тръгне след Него” - не бе нищо друго, а да забрави себе си - най-тежката и най-трудна задача в човешкия живот, най-смелото и най-решителното изкачване на шеметна височина... да стане господар в един свят, където човек му предстои да се сражава с фурии. Защото какво значи да контролира езика си, мозъка, сърцето, волята - ненадминат героизъм в света, където много “герои” лежаха в лаври и много паметници и мавзолеи се вдигаха напразно. Мярката беше безупречна и валидна за всички времена и за всички светове. Да станеш господар на езика, на мислите, на чувствата и да туриш в ход доброто, това беше борба с тайфуни. Думите имаха магическо въздействие, а колко повече мислите, чувствата, делата. Да владееш тези четири свята, и да застанеш крепко до вратите на тези органи, които признават само умни, добри, правдиви и силни господари е наистина героизъм. Истински герой и мъж достоен е той да се сражава със стихии и да не позволява на нежелателни гости да влязат вътре в свещената обител! Странно хрумване - Един Учител говореше и думите Му бяха тежки и ценни като златен пендар. Кой можеше да Му се противопостави и да каже -не е така! Премията бе оповестена. Мислите и чувствата бяха мощни оръжия и непознати светове заредени с мощна енергия, лабиринти, които криеха своите тайни.
към текста >>

22. Спомени и стихове за Светозар

Георги Иванов

Човешкият героизъм при Светозар бе преминал през сталинската епоха като войник в армията, недокосвайки оръжие и с риск за живота си е защитавал геройски Учителевите идеи в онова жестоко време и е останал непоколебимо верен на тях.
Едната стихия палеше жаждата в него, а другата я утоляваше в полето на духовността и познанието. Изпитанията на вярата за своите избрани ученици в кардинални моменти на живота ги превежда и през героични решения. Затова литературното сравнение с „героя на нашето време” подхожда на този наш брат. „Героят на нашето време” от Изгрева не прилича на Лермонтовския литературен герой с неговия светски блясък, гордост и показност. При духовния човек, затова пък, героизмът е скрит и истински. Човешкият героизъм при Светозар бе преминал през сталинската епоха като войник в армията, недокосвайки оръжие и с риск за живота си е защитавал геройски Учителевите идеи в онова жестоко време и е останал непоколебимо верен на тях. След това неговият героизъм и жертвоготовност, особено след заминаването на баща му в невидимия свят, се прелива в неговата грижа и отговорност за майката, за по-малките сестра и братя, защото е трябвало те да бъдат подкрепяни, отглеждани и изучени. Неговата помощ, помощта на най-голямото дете, на първородният - най-големия брат, е трябвало да приеме ролята на глава на семейството, да работи и да помага. Да помага безрезервно, като жертва своите амбиции за по-високо образование, въпреки, че притежава изключителни дарби и способности. Нашият „Игнатий Богоносец” израства в трудности и лишения, но детското в него никога не се състари и това беше неговата харизма и неговия чар. Както всички деца, и той е имал своите земни лудории и непослушания в детската си възраст.
към текста >>

След това неговият героизъм и жертвоготовност, особено след заминаването на баща му в невидимия свят, се прелива в неговата грижа и отговорност за майката, за по-малките сестра и братя, защото е трябвало те да бъдат подкрепяни, отглеждани и изучени.
Изпитанията на вярата за своите избрани ученици в кардинални моменти на живота ги превежда и през героични решения. Затова литературното сравнение с „героя на нашето време” подхожда на този наш брат. „Героят на нашето време” от Изгрева не прилича на Лермонтовския литературен герой с неговия светски блясък, гордост и показност. При духовния човек, затова пък, героизмът е скрит и истински. Човешкият героизъм при Светозар бе преминал през сталинската епоха като войник в армията, недокосвайки оръжие и с риск за живота си е защитавал геройски Учителевите идеи в онова жестоко време и е останал непоколебимо верен на тях. След това неговият героизъм и жертвоготовност, особено след заминаването на баща му в невидимия свят, се прелива в неговата грижа и отговорност за майката, за по-малките сестра и братя, защото е трябвало те да бъдат подкрепяни, отглеждани и изучени. Неговата помощ, помощта на най-голямото дете, на първородният - най-големия брат, е трябвало да приеме ролята на глава на семейството, да работи и да помага. Да помага безрезервно, като жертва своите амбиции за по-високо образование, въпреки, че притежава изключителни дарби и способности. Нашият „Игнатий Богоносец” израства в трудности и лишения, но детското в него никога не се състари и това беше неговата харизма и неговия чар. Както всички деца, и той е имал своите земни лудории и непослушания в детската си възраст. А като по-голям, е имал и своите грешки.
към текста >>

23. 1. Житото от Божествената нива е узряло. Жътвата е готова. Няма ги жътварите

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

” Какъв пример на безстрашие и героизъм!
” И успява да отвори очите на всички осъдени на смърт с него, да не се плашат, и ги подготвя за Невидимия свят. ТА ТОЗИ БРАТ Е ЦЯЛА „ЛЕГЕНДА”! Дава часовника си на войника, който ще стреля в него, и му казва: „Да свършиш добре работата си, и да не трепери ръката ти! ” А на групата осъдени чрез разстрел казва: „Братя, не бойте се! Сега сме тук и само след миг ще сме в Невидимия свят, и аз ще ви водя! ” Какъв пример на безстрашие и героизъм! На себеотрицание! И на вярност на Учителя! Моите думи са бедни да опишат този героичен и светъл път на брат Лулчев, но смятам, че с тези няколко семпли редове за него, ще се прекрати завинаги злословието по негов адрес! А може би е и от завист! Че кой друг в това Братство свърши толкова много работа за Учителя?
към текста >>

0.61926412582397