Търсене в текстове за 'Гарван'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ято гарвани като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца.
Той го долавяше като един мощен кадонс на най-добрата си симфония. Главната мелодия водеше ангелът на смъртта. Бетховен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна yтеха. Вън беше есен. Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца. Отвън ехтеше обикновения, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал, Черните знаци на нотните листи едва задържаха милионната частица от звуковите преживявания на тоя колос. Той ги пишеше като превод от богат културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тьй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа. Надвесен над рояла глухият Бетховен допяваше своята лебедова песен. РЕАЛИЗЪМ Не заслужава да се мисли, да се пише и говори за нещо което не ни води към прямата цел на живота, цел, към която целият свет се стреми съзнателно или несъзнателно. Нужно е да се върши само онова, което очевидно и без заобикалки ни води към свещената цел, към целта на целите, т.е.
към текста >>

2. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Много от видните гръцки философи са белязани от този тип. Гарван.
Йоханес Порта казва, че хора от този тип имат почти всякога отворена уста и са крайно недружелюбни, брутални, ненаситни. Редфилд вижда у този тип и ред положителни черти – те биват много пожертвувателни. И не напразно християнският символ на жертвата е агнето. Той намира, че този тип е силно застъпен в разните му вариации у гърците. В старото гръцко изкуство и архитектура преобладават много елементи, присъщи на овена. Много от видните гръцки философи са белязани от този тип. Гарван. Хората от този тип веднага правят впечатление с широкия, гърбав и заострен, досущ без ноздри, нос. Лицето се стеснява надолу като конус; телесно слаби, сухи. Чело – по средата изпъкнало. Очи – изпъкнали, черни, кестеняви, светло-кафяви, сиви; поглед – остър. твърд, безсрамен.
към текста >>

Болшинството от крадците и узурпаторите са белязани от типа гарван. Мечка.
Ръце дебели, груби, твърди; пръсти къси, възлести, с извити твърди нокти. Подвижни, но не грациозни и несигурни в движения и жестове. Глас – късозвучен и пронизващ. Този тип бележи хора, които дирят и ровят навсякъде, много любопитни, обичат да вдигат голям шум и са нахални. Такива хора биват лъжци, безочливи, крадци. Болшинството от крадците и узурпаторите са белязани от типа гарван. Мечка. Белязаните от този тип имат или много голяма или много малка деформирана глава, с неправилно четвъртито очертание. Челото е ниско, очи измито-сини или черни, малки и хлътнали; поглед – почти неопределен. Нос – крайно неграциозен, сплескан, даващ счупена крива, с чип муцунест връх. Бузи – продълговати. Уста – почти винаги отворена, с дебели, заострени по средата нависнали устни.
към текста >>

3. ЗА СЪЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Мъж мършав, смугъл, тъмнокос - косата му изглежда като гарваново перо в сравнение със светлокафявата, златисто-отсенена и вълнисто-накъдрена коса на неговата царствена съседка.
При всеки поздрав, устните се разкрехват в лека усмивка, в която се чете себевладане, спокойствие, достойнство. От цялата ù фигура лъха хармония и равновесие - дори и когато ходи, тя прилича на нещо подвижно, което при всяка стъпка сякаш се уравновесява. Ето, тя сяда на своя стол. Поздравява съседа си - неин познат очевидно. Погледът неволно се пренася на него. Мъж мършав, смугъл, тъмнокос - косата му изглежда като гарваново перо в сравнение със светлокафявата, златисто-отсенена и вълнисто-накъдрена коса на неговата царствена съседка. Челото му е високо, изпъкнало горе, но ръбато - веждите се пречупват в тъп ъгъл. Очите - малки, печални и хлътнали. Напразно очаквате тоя съсед - след сухия поздрав - да заговори със своята блестяща съседка. Той мълчи, тънките му устни си остават все така неумолимо стиснати. В спуснатите им краища се чете горчивина и едва забележимо презрение.
към текста >>

4. МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Гарваните няма да грачат, а ще пеят.
Щом дойде тя, ти вече имаш будно съзнание. Няма по-красив момент от съзнаването на любовта! Това, което наричат възкресение – това е моментът, когато човек съзнае любовта. Като дойде любовта, няма да има умрели, няма да има болести. Магарето няма да реве, а ще пее. Гарваните няма да грачат, а ще пеят. Това са символи. Човек трябва да има здрава мисъл. Всяка мисъл, минала през любовта, е възвишена! Какво нещо е любовта? Като обикнеш един човек, ти виждаш страданията му.
към текста >>

5. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само гарванът, зловеща птица, охолно се разхожда между човешките трупове и само неговият доволен грак се носи над печалните полета, посърнали от скръб и страх, за смях и поругание над владетелите на земята.
И изтръпва. Що искал е човек от тях? — Кръвта, живота им? Защо? Каква облага? Само гарванът, зловеща птица, охолно се разхожда между човешките трупове и само неговият доволен грак се носи над печалните полета, посърнали от скръб и страх, за смях и поругание над владетелите на земята. Вие се пътеката през окървавеното поле. По нея вървят хора, тихо и невъзмутимо. Поръсват падналите в боя с някаква живителна вода. И отминават. Разтриват очи лежащите.
към текста >>

6. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега се трепери над живота, над едно дръвце, на едно цвете, на едно кученце, на одрасквания пръст — а там гинат хиляди, по незнайни планини разкъсват стотици тела изведнъж като непотребна мърша, за да хранят врани и гарвани ... Страшни са мъртъвците, още по страшни са останалите живи от тях, които им завиждат, изгубили от ужас всичко човешко.
Спящите нека се събудят вече — смъртта е при вратата — смърт на благополучието, цивилизацията, културата, дома, бащино огнище, любими хора, братя, бащи и съпрузи, — край на всичко що люби и е любимо! А будните нека бдят и да будят, защото като крадец, незнайно се приближава всеки ден и всеки час злото. Пълнят се складове с оръжия, с ужасни бомби и отрови, с разрушителни апарати ... Майки, пазете синовете си — над тях са протегнати костеливите ръце на смъртта. Жени, събудете мъжете си да разберат, че ако се нещо гради, и дом и царщина, то не е с омразата и смъртта, а само с великата Любов, която ражда живота и носи радостта. Любящи, не пущайте своите любими в ужасното хоро на смъртта, не от страх, не от егоизъм, а защото безумие е за тоя, който гине — и двойно безумие е за този, който гледа. Сега се трепери над живота, над едно дръвце, на едно цвете, на едно кученце, на одрасквания пръст — а там гинат хиляди, по незнайни планини разкъсват стотици тела изведнъж като непотребна мърша, за да хранят врани и гарвани ... Страшни са мъртъвците, още по страшни са останалите живи от тях, които им завиждат, изгубили от ужас всичко човешко. О, ний, които пихме от тоя ужас и безумие, които носим следи от още кървави рани по телата си и изпитваме болките, викаме към вас всички: — Пазете живота, защото е свещен! — Пазете и обичайте човеците, защото са братя наши! — Войната нищо не е създала — само Любовта твори! ПОСТРАДАЛИ ОТ ВОЙНАТА Комунизмът Комунизмът е близост и дружба между хората с еднакви желания и стремежи, с еднакъв идеал. Тая близост и тая дружба правят труда по-лек и приятен, а живота по-щастлив, по-радостен и свободен.
към текста >>

7. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако гарваните се бият един друг, идва силен вятър.
Петелът показва, че идва хубаво време, когато се качва по горните клони на дървото, а лошо — когато стои по най-долните клони. Охлювът, когото е неспокоен, по бреговете на блатата, предсказва слана, когато е по-подвижен от обикновено—предизвестява идването на дъжд; паунът каца по-високо и повтаря силно своите викове; гаргите на групи се отправят към горите; лястовиците започват да хвърчат на групи около гнездата си; косът издава звуци, подобни на стъргането на пила. Песента на щиглеца взема един особен тон, като издава, от време на време, редица пронизителни пръскания, дразнещи силно ухото. Когато лястовиците хвърчат низко и докосват с крилата си водата на реките и езерата, това е знак на продължителен дъжд. Ако хвърчат над земята, изпускат силни цвъртения и правят много зигзаги — това означава приближаване на буря. Ако гарваните се бият един друг, идва силен вятър. Виковете на бухала през време на дъжд означават идването на хубаво време. Кукумявката, която прекарва дните обикновено в кухината на някое дърво или в някоя пещера, някога излиза от там и каца по клоните на дърветата. Човек може да бъде тогава сигурен, че няма никаква опасност от дъжд или вятър. Ако щъркелите отиват в топлик страни по-рано и дивите патици хвърчат в стегнати редици — това е белег на преждевременно зима. Лебедите, хвърчащи на големи групи, са предвестници на сурова зима.
към текста >>

8. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

1936 г.) Връзката между макрокосмоса и микрокосмоса Въпроси и отговори Из науката и живота (звездните влияния върху земните вещества) Гълъб и гарван (басня) – Дядо Благо Какво е необходимо (приказка) – Невена Неделчева Под властта на любовта – Т. Ч.
Севлиево, 12 юли, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Теория и практика – N. Скръб (стих.) – Lumiere Раждането на новия човек (продължение от брой 164, край) – Влад Пашов Словото на Учителя. Ако се родите изново (29. III. 1936 г.) Връзката между макрокосмоса и микрокосмоса Въпроси и отговори Из науката и живота (звездните влияния върху земните вещества) Гълъб и гарван (басня) – Дядо Благо Какво е необходимо (приказка) – Невена Неделчева Под властта на любовта – Т. Ч. Теория и практика И в науката и в религията има ред теории, ред системи, които се силят да докажат своята правота. Обаче силата на теориите и предположенията е в тяхното практическо приложение в живота и в резултатите, които те дават. Ние можем да кажем, че дадена задача може да се разреши по тоя или оня начин, но само с казване тя не е разрешена. Задачата ще бъде разрешена когато пристъпим към действие и опит. Учителя дава много обективен пример за разрешението на тия две положения.
към текста >>

Гълъб и Гарван (басня) След големия потоп Гълъбът и Гарванът един след друг били пуснати да проверят изсъхнала ли е земята.
Могат да се посочат мостовете, водещи от земята към небето, от материята към духа. Който е постигнал това с външните средства на днешната епоха, той е направил едно от най-важните съвременни открития. С това се дава тласък на нова планетна наука. Работата на г-жа Колиско не е случаен успех. Нейният труд ще принесе и по-нататъшни плодове и ще отвори пътища за нашето познаване на света. Гълъб и Гарван (басня) След големия потоп Гълъбът и Гарванът един след друг били пуснати да проверят изсъхнала ли е земята. Цял ден Гълъбът летял над безкрайното блато, в което била потопена земята и не намерил сухо място да си отпочине. Изморен, изтощен и гладен, той срещнал Гарвана. — Гладен ли си, Гълъбе? — набързо го запитал той. — Гладен съм, — отговорил Гълъба.
към текста >>

Изморен, изтощен и гладен, той срещнал Гарвана.
С това се дава тласък на нова планетна наука. Работата на г-жа Колиско не е случаен успех. Нейният труд ще принесе и по-нататъшни плодове и ще отвори пътища за нашето познаване на света. Гълъб и Гарван (басня) След големия потоп Гълъбът и Гарванът един след друг били пуснати да проверят изсъхнала ли е земята. Цял ден Гълъбът летял над безкрайното блато, в което била потопена земята и не намерил сухо място да си отпочине. Изморен, изтощен и гладен, той срещнал Гарвана. — Гладен ли си, Гълъбе? — набързо го запитал той. — Гладен съм, — отговорил Гълъба. — Как да не съм гладен, нали виждаш, че никъде нищо няма за ядене — О, има, има. ела с мене!
към текста >>

Още дума думал Гарванът и се спуснал надолу, където скоро кацнал върху един плувнел над водата гнил труп на удавен Мамонт.
— Гладен ли си, Гълъбе? — набързо го запитал той. — Гладен съм, — отговорил Гълъба. — Как да не съм гладен, нали виждаш, че никъде нищо няма за ядене — О, има, има. ела с мене! Още дума думал Гарванът и се спуснал надолу, където скоро кацнал върху един плувнел над водата гнил труп на удавен Мамонт. Гълъбът го следвал и без де забележи, че това е труп, кацнал и той. Гарванът го изгледал въпросително, усмихнал му се дяволито и рекъл: — Яж сега | Гълъбът тутакси разбрал, къде го е довел приятелят му и от що го кани да яде. Настръхнал от ужас, сърцето му се свило от болка, краката му се скъсили и почервенели. С мъка едвам се вдигнал обратно във въздуха, откъдето извикал: — От смърт — живот не диря, от смрад душата ми се гнуси. Бог чиста душа ми даде, не позволявам да се омърси!
към текста >>

Гарванът го изгледал въпросително, усмихнал му се дяволито и рекъл: — Яж сега | Гълъбът тутакси разбрал, къде го е довел приятелят му и от що го кани да яде.
— Гладен съм, — отговорил Гълъба. — Как да не съм гладен, нали виждаш, че никъде нищо няма за ядене — О, има, има. ела с мене! Още дума думал Гарванът и се спуснал надолу, където скоро кацнал върху един плувнел над водата гнил труп на удавен Мамонт. Гълъбът го следвал и без де забележи, че това е труп, кацнал и той. Гарванът го изгледал въпросително, усмихнал му се дяволито и рекъл: — Яж сега | Гълъбът тутакси разбрал, къде го е довел приятелят му и от що го кани да яде. Настръхнал от ужас, сърцето му се свило от болка, краката му се скъсили и почервенели. С мъка едвам се вдигнал обратно във въздуха, откъдето извикал: — От смърт — живот не диря, от смрад душата ми се гнуси. Бог чиста душа ми даде, не позволявам да се омърси! ___________________ Желязото се в огъня стопява; Моралният и в огъня морален си остава. Дядо Благо Какво е необходимо (приказка) Живял някога млад цар на млада страна.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“, ту злокоба за сторена измяна — „Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно ти грачиш.
. . Ту метежен глас за свобода — „Балканът пее хайдушка песен“, ту злоба към потисник —- „Та скитник ходя злочестен ази и срещам това що душа мрази! “, ту умиление към майка —- „Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела“. ту омраза към робското щастие, вече надраснато — „Туй що съм ази намразил и пред тебе с крака погазил“ ту вилнеж на буря — „Там . .. там буря кърши клонове“, ту състрадание и сълзи — „О, майко моя, родино мила, Защо тъй жално тъй милно плачеш? “, ту злокоба за сторена измяна — „Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно ти грачиш. * Тъй ратува тоя велик поет-херой за свободата на човека, за свободата на родния край. Много, много даде той за тая свобода, ала оставаше още едно: да ороси с кръвта си милите родни балкани: ... и в първите слънчеви дни на Рака в 1876 година с отбор момци Ботйов смело и гордо премина „тиха-Дунава“ и в двудневна и двунощна борба с върли тирани проля свойта кръв... НА ХРИСТО БОТЙОВ „И търсят духа на Караджата“. . . Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ — отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак . . .
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Гарван. Хиромантия.
А когато родителите ми запалвали кандилото, всичко утихвало. Понеже вдовицата на турчина казвала, че у тях усещала да идва духът, родителите ми, също и кадъната, вярвали, че това е духът на умрелия турчин. През една нощ, родителите ми се събудили от силното мое пъшкаме и когато станали и запалили свещта, видели ме посинял, като задушен в люлката, без да съм бил покрит през глава и когато майка ми изпискала и ме взела на ръце, усетили шум, като да върви нещо тежко по кревата. Уплашена да ме не удуши духът, майка ми ме държала на ръце през цялата нощ. След това родителите ми се видели принудени да продадат къщата и се завърнали в с. Гарван. Хиромантия. През 1890 год. бях общински писар в с. Бръшлян, тутраканска околия. Там живееше един старец — селянин, на възраст около 85 години, когото уважавах за туй, че беше ме изцерил от „страх“, когато бях малък — на 4 — 5 години — и помнех страданията си и бързото ми оздравяване с помощта на дядо Коя — тъй се казваше този старец. Тук трябва да забележа, че този старец беше постник, не пушеше, а ракия пиеше много рядко, само по една малка чашка, колкото за цер, когато се чувстваше отслабнал.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Отначало забелязва се една фаза на остра реакция и утекчаване, което като че ли представлява алхимическата „гарванова глава“, след което се започва подобрението от един критически момент, аналогичен на „ребис“.
„Излекуването е възможно, казва Ханеман, само чрез превръщането на болезненото състояние в здраво“. Неуместно е да се отдели, от наше гледище, органотерапията от хомеопатията и тази последната, като медицина на сходствата, е тясно свързана с изопатията или хомеопатията, която се състои от една специфична ваксинация, за която заразителната течност се взема от самия болен (автоваксина, автосеротерапия и пр.) Всичките тези методи почиват върху същия закон на подобието или тъждествеността. Нека се спрем на ваксинотерапията, един метод, който най-много реализира спагиричния идеал за лекуване с отрова, и нека вземем за пример туберкулино-терапията. Инжектируемата доза трябва да бъде съвършено разредена, дори безвесно: тя съответства на „металическия фермент“ на минералното Велико Дело, на спагирическата квинтесенция. След като се направи инжекцията, терапевтическото Велико Дело е извършено. Отначало забелязва се една фаза на остра реакция и утекчаване, което като че ли представлява алхимическата „гарванова глава“, след което се започва подобрението от един критически момент, аналогичен на „ребис“. Редицата необходими инжекции образуват „размножението“. Най-после, след като се постигне излекуването, може да се приеме поне на теория, че кръвта на пациента е станала антитуберкулозен серум, което съответства на „Боядисването“ и на възможностите за превръщането. Ние взехме като пример едно лечение по тъждественост. По-голямо или по-малко съответствие има с всеки друг метод на подобие (както употребата на синапизъм за белодробно възпаление) и за чистата хомеопатия. От друга страна, законът на подобието е далеч да бъде специален за хомеопатит и официалната школа много заема от него, като вероломно напуща Галиени.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Времето за неговото пробуждане щели да настане, когато „черните гарвани престанели да хвърчат около главата му“.
Там той гостувал за десет дена на гномите. Онова, що видял, той не е пожелал да открие никому, освен на свещеника и то при изповед. От планината той се върнал съвсем различен от това, що бил, когато отишъл там. От тогава вече той водил един трезвен живот, никога не пиел упойващи напитки и даже свещеникът, на когото се изповядал, станал трезвен, набожен и не дълго след това умрял като истински светец. Въпреки всичко, изглежда, че един от двамата се е изпуснал и казал, че гномите са показали на Гичнера разкошни мраморни зали, богати съкровища от злато, сребро и скъпоценни камъни и че там той видел и германският император Барбароса (Фридрих I Барбароса), който спял омаен сън всред тия скали, чакайки освобождението на своята страна. Времето за неговото пробуждане щели да настане, когато „черните гарвани престанели да хвърчат около главата му“. Това навярно трябва да се вземе в преносен смисъл. Под „черните гарвани“ трябва да се подразбира духовенството, облечено в черни одежди. Освен това, има и много разкази за гноми, които в древните времена са се явявали между хората, като са вземали участие в техните веселби и пиршества. Разправят, че понякога те отвеждали със себе си в Унтерсберг и някои селянчета, като са ги гледали добре и надарявали, а след това са ги връщали на родителите им. Колкото и невероятно да изглежда това, уверяват, че даже женитби са ставали между някои гноми и хора.
към текста >>

Под „черните гарвани“ трябва да се подразбира духовенството, облечено в черни одежди.
От планината той се върнал съвсем различен от това, що бил, когато отишъл там. От тогава вече той водил един трезвен живот, никога не пиел упойващи напитки и даже свещеникът, на когото се изповядал, станал трезвен, набожен и не дълго след това умрял като истински светец. Въпреки всичко, изглежда, че един от двамата се е изпуснал и казал, че гномите са показали на Гичнера разкошни мраморни зали, богати съкровища от злато, сребро и скъпоценни камъни и че там той видел и германският император Барбароса (Фридрих I Барбароса), който спял омаен сън всред тия скали, чакайки освобождението на своята страна. Времето за неговото пробуждане щели да настане, когато „черните гарвани престанели да хвърчат около главата му“. Това навярно трябва да се вземе в преносен смисъл. Под „черните гарвани“ трябва да се подразбира духовенството, облечено в черни одежди. Освен това, има и много разкази за гноми, които в древните времена са се явявали между хората, като са вземали участие в техните веселби и пиршества. Разправят, че понякога те отвеждали със себе си в Унтерсберг и някои селянчета, като са ги гледали добре и надарявали, а след това са ги връщали на родителите им. Колкото и невероятно да изглежда това, уверяват, че даже женитби са ставали между някои гноми и хора. Аз, обаче, не мога да твърдя истинността на това. Някои от тия разкази, очевидно, не са разказани, за да се вземат буквално, но — за да илюстрират известни истини и за да внушат морални поучения.
към текста >>

0.36904311180115