Търсене в текстове за 'Гарван'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 57 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 2

Черният гарван и студентската шапка 45.
Братска комуна в Казанлък 40. Комунален живот с песни и топла вода 41. Пръв опит за общ братски живот 42. Петър Камбуров пише писмо за комуна 43. Мисли на брат Борис за комуните 44. Черният гарван и студентската шапка 45. Не прекалявай с физическата работа 46. Урок по пестеливост 47. Първите салони в София 48. Как се построи Изгревът. Палатката на Бертоли 49.
към текста >>

2. 44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА

Борис Николов

ТОМ 2

44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА Бях студент и отивах на изпит по ботаника.
44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА Бях студент и отивах на изпит по ботаника. А това бе най-трудният изпит. Изпитът беше в 1-ва Мъжка гимназия, понеже тогава нямаше като сега нови, големи, построени сгради. Вървя аз по алеята за града и изведнъж долетя над мене голям черен гарван и като литна над мене, спусна се и с крилата ми удари шапката и тя падна. Тогава студентите носеха шапки, фуражки като за всеки факултет цвета на плата на фуражката бе различен. По това се различаваха студентите кой къде следва.
към текста >>

Вървя аз по алеята за града и изведнъж долетя над мене голям черен гарван и като литна над мене, спусна се и с крилата ми удари шапката и тя падна.
44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА Бях студент и отивах на изпит по ботаника. А това бе най-трудният изпит. Изпитът беше в 1-ва Мъжка гимназия, понеже тогава нямаше като сега нови, големи, построени сгради. Вървя аз по алеята за града и изведнъж долетя над мене голям черен гарван и като литна над мене, спусна се и с крилата ми удари шапката и тя падна. Тогава студентите носеха шапки, фуражки като за всеки факултет цвета на плата на фуражката бе различен. По това се различаваха студентите кой къде следва. Аз се стреснах и се чудех какво ли значи това. Сметнах, че ще ме скъсат заради този гарван. Но дойде професора г-н Стефан Петков и каза: „Г-да има ли кой да излезе пръв?
към текста >>

Сметнах, че ще ме скъсат заради този гарван.
Изпитът беше в 1-ва Мъжка гимназия, понеже тогава нямаше като сега нови, големи, построени сгради. Вървя аз по алеята за града и изведнъж долетя над мене голям черен гарван и като литна над мене, спусна се и с крилата ми удари шапката и тя падна. Тогава студентите носеха шапки, фуражки като за всеки факултет цвета на плата на фуражката бе различен. По това се различаваха студентите кой къде следва. Аз се стреснах и се чудех какво ли значи това. Сметнах, че ще ме скъсат заради този гарван. Но дойде професора г-н Стефан Петков и каза: „Г-да има ли кой да излезе пръв? " Отговорих: „Аз." Изпита почна и мина много добре. Така че символа на черния гарван не се оказа верен в момента. Но той пророчески излезна точен в по-късно време. Завърших с отличие и бях официално поканен да взема мястото на асистент и ми предричаха голяма кариера.
към текста >>

Така че символа на черния гарван не се оказа верен в момента.
По това се различаваха студентите кой къде следва. Аз се стреснах и се чудех какво ли значи това. Сметнах, че ще ме скъсат заради този гарван. Но дойде професора г-н Стефан Петков и каза: „Г-да има ли кой да излезе пръв? " Отговорих: „Аз." Изпита почна и мина много добре. Така че символа на черния гарван не се оказа верен в момента. Но той пророчески излезна точен в по-късно време. Завърших с отличие и бях официално поканен да взема мястото на асистент и ми предричаха голяма кариера. Но тогава бяхме всички под влияние на това, че не искаме да сме ангажирани.от светските порядки и да се подчиняваме на обществени правила и закони. И аз не си взех дипломата както направи и Георги Радев и някои други. Но ние не попитахме Учителя.
към текста >>

Така че гарванът бутна шапката ми и тя падна на земята.
Учителят не беше съгласен с това и беше много недоволен. Но ние направихме опит, който не бе сполучлив за нас. Учителят още в първата година на Общия Окултен Клас бе говорил, че ученикът трябва да завърши гимназия, факултет, че дори и три факултета, да усвои светското знание и да отиде да работи с тази професия като в нея приложи идеите на Учителя. Но кой да слуша тогава тези неща. Ние бяхме млади и живеехме в друг свят. Така че гарванът бутна шапката ми и тя падна на земята. Символът бе абсолютно точен. Аз не работих по тази професия нито станах асистент. Мария Тодорова винаги ме упрекваше за това, че съм напуснал кариерата си във факултета. Аз обикновено отговарях, че вината не е в мене, но в черния гарван. Тя отиде тогава при Учителя и сподели с Него всичко.
към текста >>

Аз обикновено отговарях, че вината не е в мене, но в черния гарван.
Ние бяхме млади и живеехме в друг свят. Така че гарванът бутна шапката ми и тя падна на земята. Символът бе абсолютно точен. Аз не работих по тази професия нито станах асистент. Мария Тодорова винаги ме упрекваше за това, че съм напуснал кариерата си във факултета. Аз обикновено отговарях, че вината не е в мене, но в черния гарван. Тя отиде тогава при Учителя и сподели с Него всичко. Отговора му бе: „Борис и Жорж направиха груба грешка, че не отидоха да работят с дипломите си там, където ги викат и ще отговарят затова! " Минаха години и аз трябваше да призная, че с обществения порядък на света съм скаран от край време. Гарванът ли ме скара с обществените порядки или той дойде да ми покаже и посочи задачата, която имам да разрешавам и изпита, който трябва да държа. Онзи изпит по ботаника взех, но не си взех готовата диплома.
към текста >>

Гарванът ли ме скара с обществените порядки или той дойде да ми покаже и посочи задачата, която имам да разрешавам и изпита, който трябва да държа.
Мария Тодорова винаги ме упрекваше за това, че съм напуснал кариерата си във факултета. Аз обикновено отговарях, че вината не е в мене, но в черния гарван. Тя отиде тогава при Учителя и сподели с Него всичко. Отговора му бе: „Борис и Жорж направиха груба грешка, че не отидоха да работят с дипломите си там, където ги викат и ще отговарят затова! " Минаха години и аз трябваше да призная, че с обществения порядък на света съм скаран от край време. Гарванът ли ме скара с обществените порядки или той дойде да ми покаже и посочи задачата, която имам да разрешавам и изпита, който трябва да държа. Онзи изпит по ботаника взех, но не си взех готовата диплома. Отказах научното поприще във факултета. Така бях устроен, пък и да не забравяме, че имаше прокоба на черен гарван. Освен нас с Жорж и други си захвърлиха дипломите. Ние бяхме едновременно студенти във факултета и ученици в Школата на Учителя.
към текста >>

Така бях устроен, пък и да не забравяме, че имаше прокоба на черен гарван.
Отговора му бе: „Борис и Жорж направиха груба грешка, че не отидоха да работят с дипломите си там, където ги викат и ще отговарят затова! " Минаха години и аз трябваше да призная, че с обществения порядък на света съм скаран от край време. Гарванът ли ме скара с обществените порядки или той дойде да ми покаже и посочи задачата, която имам да разрешавам и изпита, който трябва да държа. Онзи изпит по ботаника взех, но не си взех готовата диплома. Отказах научното поприще във факултета. Така бях устроен, пък и да не забравяме, че имаше прокоба на черен гарван. Освен нас с Жорж и други си захвърлиха дипломите. Ние бяхме едновременно студенти във факултета и ученици в Школата на Учителя. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите съзнателно един час на ден за Школата, а другото време използвайте както намерите за добре." После той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи в университета. А ние бяхме добри студенти.
към текста >>

3. 213. КЛЕТВАТА И МЪЛЧАНИЕТО НА ГЪЛЪБА

ТОМ 5

Накрая дойде някой гарван, клъвне и изяде семката.
" Отговаряше му: „Работя, а какво ще излезе ще видим накрая" и не казваше. Отначало той разправяше на всеки какво работи и накрая не можеше да свърши нищо. Отива и се оплаква на Учителя, че каквото хване да работи, нищо не свършва. Учителят го изглежда и му казва: „Ти сам си си виновен. Посадиш семка в земята и кажеш на всички тук на Изгрева и всеки отива и я рови и казва: „Това е семето на брат Боян". Накрая дойде някой гарван, клъвне и изяде семката. Поучи се от селянина. Той посее, изоре и после бранува местото, равни го, та никой да не може да го изрови. Чака дъжд да го полее и Господ да възрасти посятото семе", След като Боян ни разказа този случай приехме, че тая негова опитност се отнася за нашия случай. Методи се отказа от първоначалният материал след като се уточнихме с него, че трябва да се напише кой е Учителят, каква е Школата, за какво е дошъл в този малък народ. Така той написа първата част на книгата.
към текста >>

Ама ти не си бял гълъб, а си черен гарван и аз да не съм знаяла, че в пазвата съм си утаяла змия, която сега ме изяде.
Той беше тогава технически оценител в държавната печатница и имаше много връзки с печатниците. Когато излезе тази книга Балтова се нахвърли върху него: „Ти защо не ми каза, че се прави книга за Учителя, та и аз да взема участие". Неделчо се оправдава: „Клех се на гроба на Учителя и на Учителя да мълча" „Не си се клел, а са те клели други тебе и сега не си признаваш." „Признавам, че съм се клел. Ако бях ти казал, щеше да ни издадеш и книгата нямаше да се отпечата." „Аз ли съм издайник? Аз смятах, че под моя покрив живее бял брат и бял гълъб, защото така те наричат приятелите ти. Ама ти не си бял гълъб, а си черен гарван и аз да не съм знаяла, че в пазвата съм си утаяла змия, която сега ме изяде. Да се махаш от къщата ми! " Неделчо започва да си прибира багажа и го изнася навън. Накрая тя излиза и ръкомаха: „Видя ли, че си черен гарван? Досега аз ти услужвах, а сега бягаш от мен и искаш да се отървеш от мен, че когато остарея да няма кой да се грижи за мен". Неделчо си вкарва отново багажа.
към текста >>

Накрая тя излиза и ръкомаха: „Видя ли, че си черен гарван?
Ако бях ти казал, щеше да ни издадеш и книгата нямаше да се отпечата." „Аз ли съм издайник? Аз смятах, че под моя покрив живее бял брат и бял гълъб, защото така те наричат приятелите ти. Ама ти не си бял гълъб, а си черен гарван и аз да не съм знаяла, че в пазвата съм си утаяла змия, която сега ме изяде. Да се махаш от къщата ми! " Неделчо започва да си прибира багажа и го изнася навън. Накрая тя излиза и ръкомаха: „Видя ли, че си черен гарван? Досега аз ти услужвах, а сега бягаш от мен и искаш да се отървеш от мен, че когато остарея да няма кой да се грижи за мен". Неделчо си вкарва отново багажа. Това не попречи след това на Балтова да разнася книгата и да я подарява на много места в града, че стигна дори до министри. Поднасяше и казваше: „Да видите кой е Учителят и да видите каква книга е издал моят съквартирант". Но тя не дочака Неделчо да я гледа, защото Неделчо си замина преди нея.
към текста >>

4. 2. Писмо от Елена Казанлъклиева до Мария Младенова

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

ТОМ 7

Не може да се съчетаят гарван и песнопойна птичка.
Ако не й допада, да чака. И тя трябва да улегне, за да разбере какъв мъж иска. Човек трябва да се жени не само външно, но той трябва да има вътрешно съчетание. Не може кон и вол да се впрегнат в кола. Не може камила и кон да се впрегнат. Не може да се съчетаят гарван и песнопойна птичка. Животните много повече знаят и познават своята природа. За Мария казах, добре е да не се жени сега. Тя не е готова за това. Да се ожени за по-добър не е готова. Да се ожени за по-долен по душа, няма да живее.
към текста >>

5. 36. Първата фаза на Отечествената война

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Така ги изядоха орлите и гарваните.
Гледам германците съблечени голи съвсем. Всичко им взето и дрехи, и обувки. Аз си нося лопатката и други работи, но смея ли да изкопая някое трапче и да го търкулна там. Нали е забранено. Викам си, някой може да ме прицели и ще ме убие като нищо и си отминавам. Така ги изядоха орлите и гарваните. Един ден дойде там един подофицер да донесе някакъв багаж и да вземе нещо. Багаж за към Куманово. Добре, но излязохме по едно време на шосето от Чифте хан. Пътят се събираше с шосето и ние тръгнахме с каруцата по него. Аз карам каруцата, а той седнал до мене.
към текста >>

6. 57. Младоженецът

Ангел Вълков

ТОМ 7

Дъската бях аз, бях сложен в калта, окалях се и вече ме викаха не Ангел на Изгрева, а черен гарван.
Затова ще ти хвърлим дъска, по която да излезеш от блатото. Дето ще се оцапа главата, по-добре е да се окалят краката“. Вие вече разбирате, че аз съм бил дъската, която е хвърлена в блатото, по която Тодора е трябвало да излезе. И така само си е окаляла краката като е минала по дъската, но си е запазила главата. А затова, че дъската се въргаля в калта за нея да не говорим. Дъската бях аз, бях сложен в калта, окалях се и вече ме викаха не Ангел на Изгрева, а черен гарван. От Ангел станах на чер гарван. Как ви сте струва цялата тая работа? Разбъркана, че объркана и всички се въргаляме в калта и станахме от черни, по-черни. Тодор стана черен бивол, а сестра Тодора - черната овца, а пък аз - черен гарван. В тази връзка веднъж Учителят на една беседа споменава за нас следното: „Тя, сестрата се е хванала за едно клонче от един бряст, дето се е надвиснал над реката, а вие искате да я откачите оттам и да падне във водата, та да се удави“.
към текста >>

От Ангел станах на чер гарван.
Дето ще се оцапа главата, по-добре е да се окалят краката“. Вие вече разбирате, че аз съм бил дъската, която е хвърлена в блатото, по която Тодора е трябвало да излезе. И така само си е окаляла краката като е минала по дъската, но си е запазила главата. А затова, че дъската се въргаля в калта за нея да не говорим. Дъската бях аз, бях сложен в калта, окалях се и вече ме викаха не Ангел на Изгрева, а черен гарван. От Ангел станах на чер гарван. Как ви сте струва цялата тая работа? Разбъркана, че объркана и всички се въргаляме в калта и станахме от черни, по-черни. Тодор стана черен бивол, а сестра Тодора - черната овца, а пък аз - черен гарван. В тази връзка веднъж Учителят на една беседа споменава за нас следното: „Тя, сестрата се е хванала за едно клонче от един бряст, дето се е надвиснал над реката, а вие искате да я откачите оттам и да падне във водата, та да се удави“. След това изгледа всички и помълча малко.
към текста >>

Тодор стана черен бивол, а сестра Тодора - черната овца, а пък аз - черен гарван.
А затова, че дъската се въргаля в калта за нея да не говорим. Дъската бях аз, бях сложен в калта, окалях се и вече ме викаха не Ангел на Изгрева, а черен гарван. От Ангел станах на чер гарван. Как ви сте струва цялата тая работа? Разбъркана, че объркана и всички се въргаляме в калта и станахме от черни, по-черни. Тодор стана черен бивол, а сестра Тодора - черната овца, а пък аз - черен гарван. В тази връзка веднъж Учителят на една беседа споменава за нас следното: „Тя, сестрата се е хванала за едно клонче от един бряст, дето се е надвиснал над реката, а вие искате да я откачите оттам и да падне във водата, та да се удави“. След това изгледа всички и помълча малко. И така в развоя на тия събития Учителят веднъж ме пита: „Какво, тя да не иска да се омъжи за тебе? Ти какво, да«не би да искаш да се жениш за нея? Ако се ожениш за нея ти ще умреш!
към текста >>

Така Ангел от черен гарван се превърна и стана на младоженец на стари години.
А Учителят бе казал веднъж, че един ангел може да ти проговори или чрез някоя светла мисъл или чрез някой човек или чрез някой сън. И действително вечерта на сън ми се явява Тодора и ми казва: „Защо не искаш да се ожениш за мене? “ И така аз разбрах разрешението, но въпреки това не казах на Тодора. Замълчах и си мълчах цели три години. Но след това работите така се стекоха, че аз разбрах и накрая склоних, че трябва да встъпя в брак с нея и накрая се ожених. Така Ангел от черен гарван се превърна и стана на младоженец на стари години. Това узаконяване от друга страна съдействува в онзи етап около 1970 г. когато Братската градина и мястото на Учителя бе освободено от 8-то училище, което я притежаваше за опитно поле, за да можем да кандидатстваме като семейство пред властите, за което те ни възложиха да поемем работата си в градината. Така всичко се узакони накрая, ние започнахме наново да се грижим за мястото на Учителя, а пък нашия общ приятел Тодор идваше ни от време на време на гости, сядаше на една от пейките и провеждахме миролюбиви разговори. Накрая духовете се успокоиха и всеки си гледаше вече своята работа. Но ние бяхме вече в зряла възраст.
към текста >>

7. 22 - 8. БУТИЛКАТА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

ТОМ 10

От около една седмица един тъмен дух беше кацнал като гарван в Горницата, седи, наблюдава какво се върши там и непрекъснато сипе обиди и подигравки.
Бързаше, косите му се развяваха, брадата малко щръкнала напред - вид, който имаше, когато беше ядосан. Следвах го почти тичешком, мълчаливо. Като стигна трапа, огледа го, наведе се, пусна полека добре запушената бутилка и изкомандва: „Заравяй! " Започнах да заравям, но понеже и това беше уморително, отвреме навреме спирах да си почивам. При една по-дълга почивка, като видя въпросителния ми поглед, малко нетърпелив вече от мълчанието му, поусмихна се тъжно и каза: „Сега вече мога да ти кажа каква е работата. От около една седмица един тъмен дух беше кацнал като гарван в Горницата, седи, наблюдава какво се върши там и непрекъснато сипе обиди и подигравки. „Проракува", че от вас нищо нямало да излезе, защото сте били една паплач, че аз само съм си губел времето и пр. Няколко пъти му казах да си върви, но не иска. Казах му, че ще го накажа, ако не се махне, той си плези езика и се подиграва и с мене. Вчера за последен път го предупредих, че ако не се махне, аз ще го махна, но тъй, че да ме помни хиляди години, и че никакви молби за помилване не ще ме трогнат. На това той ми отговори пак с плезене на езика и ми каза, че нищо не мога да му направя, само съм се хвалел.
към текста >>

8. 11. КОМУНИСТКАТА В ЗАТВОРА

Милка Говедева

ТОМ 13

Нецо Гарвански от Котролната комисия бе с нашия процес.
и всички, между които беше и тоя Кутуза, който стана предател на Партията. Убиха Христо Ников с него. Христо Ников е от нашия процес. Марин Гешков, на министъра на просветата бе с нашия процес, Жак Натан, академикът, бе с нашия процес. Много хора от големите хора бяха все това. Нецо Гарвански от Котролната комисия бе с нашия процес. Само една девойка бях аз и още една Ася, която оправдаха, а мен осъдиха на пет години затвор. В.К.: Да. М.Г.: Но Учителят, когато ме арестуваха, това е важното. Леля тича при Учителя и казва: „Учителю, Милка арестуваха, в затвора отиде." - „Нищо, добре е за нея там." Учителят казал: - „Нищо, добре е за нея там." А в затвора имаше пълно беседи на Учителя. Брат Боев ги носеше.
към текста >>

9. 24. ЖИВИТЕ ОКУЛТНИ ОПИТНОСТИ

Милка Говедева

ТОМ 13

Даже имам една книга, която Нецо Гарвански е написал, както сме в полицията, нея мислех да ви донеса, да ме видите, но забравих.
Таман й навивах косата цялата на това и изведнъж идват четирима полицаи. Аз живеех в един сутерен, така ниско долу и се виждаше какво има вътре. И като видях четиримата полицаи, изтръпнах и изведнъж се сетих за Учителя, че Той каза: „Когато сте в тежко положение, повикайте ме." И само видях, че полицаите държат нещо, нещо като картичка така. Викам: „Това дали не е моя снимка? " Но се сетих за миг, че аз в полицията имам 32 пози - така, така, така, вън от това, което са ми взели те, но навсякъде аз съм намръщена. Даже имам една книга, която Нецо Гарвански е написал, както сме в полицията, нея мислех да ви донеса, да ме видите, но забравих. Та навсякъде съм намръщена и казвам; „А, тогава аз ще се смея, ще кокетирам с тях." И като излизам в антрето, връзвам си една панделка тука така като кариочка и почвам да кокетирам с тях: „А, кого търсите, как, що? " И единият от тях, който беше, казва на по-предния: „Не е тая, бе! " Другият вика: „Тая е, бе! " - „Не е тая." Аз се заливам от смях. Кого търсите, а, за мене ли сте дошли?
към текста >>

10. 12. В. „Живот, год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

V. Стихове във в. „Живот'. Мара Белчева

ТОМ 17

1 Мара Белчева ЧЕРЕШАТА Отсреща на черешовия клон най-зрялата череша гарван клъвна.
12. В. „Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1 Мара Белчева ЧЕРЕШАТА Отсреща на черешовия клон най-зрялата череша гарван клъвна. И рой подире му кълвят безмълвно. Не знае гарвана закон. И ней нали е все едно, кой пръв ще я вкуси, човек ли или птица? На пролетните дървеса царица тече във нея щедра кръв. На вихъра дари от своя цвят и дъждове зелена са я брали... Сега нагиздила се със корали, на гости кани целий свет.
към текста >>

Не знае гарвана закон.
„Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1 Мара Белчева ЧЕРЕШАТА Отсреща на черешовия клон най-зрялата череша гарван клъвна. И рой подире му кълвят безмълвно. Не знае гарвана закон. И ней нали е все едно, кой пръв ще я вкуси, човек ли или птица? На пролетните дървеса царица тече във нея щедра кръв. На вихъра дари от своя цвят и дъждове зелена са я брали... Сега нагиздила се със корали, на гости кани целий свет. (Публикувано и в „Избрани песни", 1931, с. 65, из „Вечния скитник )
към текста >>

11. 3. Последната симфония

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

ТОМ 17

Ято гарвани, като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца.
Той го долавяше като един мощен каданс на най-добрата си симфония. Главната мелодия водеше ангелът на смъртта. Бетовен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна утеха. Вън беше есен. Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани, като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца. Отвън ехтеше обикновеният, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал. Черните знаци на нотните листове едва задържаха милионната частица от звуковите проживявания на тоя колос. Той ги пишеше като превод от богат, културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тъй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа. Надвесен над рояла, глухият Бетовен допяваше своята лебедова песен.
към текста >>

12. 3. Иван Антонов

ТОМ 18

156 ÷ 158, за историята на черния гарван.
За този въпрос виж „Изгревът” том V,„Георги Радев и дипломата”, на с. 568 ÷ 569 и „Георги Радев и отклонението”, на с. 569 ÷ 570. Това е за захвърлената диплома на Георги Радев. 30. А за захвърлената диплома на Борис Николов прочетете в „Изгревът” том II, с. 156 ÷ 158, за историята на черния гарван. Мария Тодорова до края на живота си не можеше да се примири с това, че не е станал асистент по ботаника, когато са го викали в университета. Виж „Изгревът” том V, с. 568 ÷ 569. Аз бях свидетел как той много трудно взе пенсия, понеже не му признаваха годините, прекарани в затвора и тези преди 1945 г, понеже не беше си извадил осигурителна книжка и не бе си я облепил с таксови марки. Онези, които имаха такива облепени социалноосигурителни книжки, имаха право да им се зачетат тези години и получаваха пенсия.
към текста >>

13. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

изпълнява смъртната присъда върху Борис Сарафов и Иван Гарванов, осъдени от ръководителите на «Серската група».
участвува с четата на Пушкаров в Илинденско-Преображенското въстание в Скоп-ско. През 1904 г. от Варна организира чета и заминава за Серския окръг, свързва се с Яне Сандански и влиза в четата на драмския войвода Даев. Той е представител на левицата. През 1907 г. изпълнява смъртната присъда върху Борис Сарафов и Иван Гарванов, осъдени от ръководителите на «Серската група». След младотурската революция през 1908 г. се легализира и се установява в Драма. Турското правителство освобождава всички политически затворници от Одринско и Македония. През 1909 г., със своята чета, Тодор Паница участвува в потушаване на контрапреврата в Цариград. От 1914 г.
към текста >>

заедно с Иван Гарванов и Христо Матов образуват Задграничното представителство на ВМРО в България.
е избран за член на щаба на въстанието в Битоля. През 1903 г. участвува в сражението срещу турците. Представител е на десницата. След 1906 г. заедно с Иван Гарванов и Христо Матов образуват Задграничното представителство на ВМРО в България. Убит е в София във връзка с борбата на левицата и десницата. 333. Александър Малинов - роден през 1867 г. в Бесарабия. 1880-1891 г. -завършва гимназия в Болград (Бесарабия) и право в Киев.
към текста >>

14. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

изпълнява смъртната присъда върху Борис Сарафов и Иван Гарванов, осъдени от ръководителите на «Серската група».
участвува с четата на Пушкаров в Илинденско-Преображенското въстание в Скоп-ско. През 1904 г. от Варна организира чета и заминава за Серския окръг, свързва се с Яне Сандански и влиза в четата на драмския войвода Даев. Той е представител на левицата. През 1907 г. изпълнява смъртната присъда върху Борис Сарафов и Иван Гарванов, осъдени от ръководителите на «Серската група». След младотурската революция през 1908 г. се легализира и се установява в Драма. Турското правителство освобождава всички политически затворници от Одринско и Македония. През 1909 г., със своята чета, Тодор Паница участвува в потушаване на контрапреврата в Цариград. От 1914 г.
към текста >>

заедно с Иван Гарванов и Христо Матов образуват Задграничното представителство на ВМРО в България.
е избран за член на щаба на въстанието в Битоля. През 1903 г. участвува в сражението срещу турците. Представител е на десницата. След 1906 г. заедно с Иван Гарванов и Христо Матов образуват Задграничното представителство на ВМРО в България. Убит е в София във връзка с борбата на левицата и десницата. 333. Александър Малинов - роден през 1867 г. в Бесарабия. 1880-1891 г. -завършва гимназия в Болград (Бесарабия) и право в Киев.
към текста >>

15. 62. ЛОШИ ПЪТИЩА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

ТОМ 21

Кой уби Сарафов, Гарванов - българи.
Кой уби Стамболова - българин. Кой уби Д. Петков - българин. Кой уби Белчева - българин. Кой уби Алеко Константинов - българин. Кой уби Сарафов, Гарванов - българи. Кой уби Такев - българин. Кой уби Странджата - българин. Кой уби Грекова - българин. Кой уби Ал. Димитров, Стамболийски, Р.
към текста >>

16. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

ТОМ 21

Аз знам, че гарван гарвану око не вади и от нищо не се оплаках.
Стомахът се беше свил и ме болеше, щом поемах повече храна. Брат Боев и баща ми писаха писмо до командира, че съм отишъл в казармата да изкарам военната си повинност, но не мога да ям месо, понеже от рождение не съм ял, и молят командира да ми дават по малко вегетарианска храна. Писмото прочетоха пред всичките войници. След няколко дена дойде комисия да проучи въпроса за мен, Бяха шестима полковници-ръководителите на противовъздушната отбрана. Разпитваха ме насаме. Аз знам, че гарван гарвану око не вади и от нищо не се оплаках. Питаха ме: „Биха ли те? ” Отговорих: „Не”. Питаха ме: „Сега, ако си на границата и сърбите идват и стрелят, ти ще стреляш ли по тях? ” Отговорих, че няма да убивам хора. Това влошаване на отношенията ни със сърбите е за последен път и ние няма да воюваме повече помежду си.
към текста >>

17. 2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ

ТОМ 25

От върха "Гарван", изправен като страж над тихите води на Преспанското езеро, на северния му бряг до Червената стена на североизток - това бе позицията, дадена за отбрана и укрепяване на изтощените от редица кървави боеве герои с многото и пъстри врагове по скалистите чуки на Чеган и Малка Нидже.
ноемврий и декемврий 1916 г. около гр. Битоля, с които 51-и п. полк спря нашествието на французите пред к. 1248, той бе прехвърлен югозападно от този град, за да се изпречи и там, като несъкрушима стена - по високите, стръмни и скалисти склонове на Баба планина и образувалите се по тях непристъпни и каменисти върхове - гиганти, пред същия враг. От върха "Гарван", изправен като страж над тихите води на Преспанското езеро, на северния му бряг до Червената стена на североизток - това бе позицията, дадена за отбрана и укрепяване на изтощените от редица кървави боеве герои с многото и пъстри врагове по скалистите чуки на Чеган и Малка Нидже. Това бе планински лабиринт, граничещ на запад с шосето Битоля - Охрид, с дължина около 12 км. и дълбочина 9-10 км. от високи непристъпни масиви, попукани и скалисти, прорязани и кръстосани с дълбоки тъмни усои, обкичени с грамадни висящи или прави скали и напъстрени с черни и дълбоки дъна, пропасти и пещери - свърталища само на диви зверове. Тук храбрия и изпитан 51-и п.полк бе прострял своята непобедима мощ и разви грамадни усилия, изразени в един упорит труд и безпределно себеотрицание, за да се създаде, под огъня на врагът в 1А година, от този невъобразимо недостъпен лабиринт, непревзимаема крепост от 3 успоредни, силно укрепени линии. Върховете 2130, 2127 ("Средорога") и 2031, съставляващи дясната половина на 1-та отбранителна линия, се свързваха в една масивна верига, дълга около 4А км с гол и широк гребен, повърхността на когото бе обсипана с едри и безредно разхвърлени каменни блокове, някъде - със сдробен, като чакъл гранит, а една част - измита и оголена, прилична на асфалтова покривка - грапава и прошарена, с високо издигащи се сиво-червеникави зъбери, прилични на старовремски бойни кулички - обиталища на орли, бухали и кукумявки.
към текста >>

18. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Тогава при мене дойде един от най-почтените ни стари братя - добрият брат Гарванов, целуна ме по челото и ми каза няколко думи, прочувствени, добри, сладки.
Погледнах това голямо множество вперило поглед в мене. Изведнъж се сепнах и - „слезнах” на земята. Като че носена от невидими ръце, избягах и се закрих зад гъстите храсти. Там опрях главата си върху камък и заридах. Особено чувство беше то и аз не зная, радост ли беше то, срам ли, страх ли. Тогава при мене дойде един от най-почтените ни стари братя - добрият брат Гарванов, целуна ме по челото и ми каза няколко думи, прочувствени, добри, сладки. Той ме благослови и ми пожела да бъда и да пребъдвам „певица на Бога - носителка на Неговата Любов”. След това, аз още дълго седях до камъка. Не знаех що да правя. Сетне дойдоха сестри и ме заведоха при тях. Прегръщаха ме.
към текста >>

19. 2.1.52. На Еди гьол. 10 август 1932 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

А големите пък, не питай - при титулуваните работници: Димитър, Драганчо, Боянчо, Гради, Пеньо, Борис, два чифта Георгиовци - математици, брат Върбан от Орхание, двамата Мирчовци, лекари, прависти (Д-р Гарванов, Д-р Паскалев), адвокати и др.
Те са готови и на подвизи. Ако, ние големите, почнем да опустошаваме, те ще ни надминат; ако почнем да градим, те ще вземат живо участие и пряко силите си даже. Милите, милите скъпи деца! Колко много помощ ни оказаха! Тези камъни що бяха наблизо, те пренесоха заедно с милите си майки и татковци, но взеха да мъкнат и отдалече... Запъхтени, със зачервени, потни личица, те носят скалния уломък и слагат на купа. А големите пък, не питай - при титулуваните работници: Димитър, Драганчо, Боянчо, Гради, Пеньо, Борис, два чифта Георгиовци - математици, брат Върбан от Орхание, двамата Мирчовци, лекари, прависти (Д-р Гарванов, Д-р Паскалев), адвокати и др. Дойдоха и милионери - онези с меките длани, що умеят само пари да броят, но до сръчност дойде ли, няма ги никакви. Но примерът е нещо заразяващо. Па и от децата срам да те хване. Само онази литовката все мисли и все мисли, и не й омръзва да мижи. Не мижи само когато се храни.
към текста >>

20. 6. Земетресенията в света, отразени в поредицата „Изгревът

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Приличаха на черни гарвани, качили се на плет, и грачат ли грачат.
На 14 март 2011 г. във вестник „24 часа", на уводната страница излезе статия срещу Учителя Дънов. На 15 март 2011 г. два попа излизат да говорят по телевизията на БТВ, и говорят срещу Учителя Дънов. Освен това друг - трети поп говори по телефона в студиото и потвърждава тези лъжи на двата попа, облечени в раса черни. Приличаха на черни гарвани, качили се на плет, и грачат ли грачат. Съобщиха, че са издали книга срещу Учителя Дънов, и че са подготвили статиите във вестника. Ето това е причината за земетресението в Япония. Трябва да се търси в хората с черни раса! Каква е връзката тук? Същата връзка е от 1 септември 1923 г., за която лично Учителя съобщава, и това е публикувано още тогава.
към текста >>

21. Съдържание

ТОМ 33

Черните гарвани и народните изедници 140.
Път в живота 135. Новогодишна нощ в София 136. Младежът бичуван от страданието 137. Разговор с невидимият гробокопач 138. На съд заради злоупотребление 139. Черните гарвани и народните изедници 140. Как да се премахне неправдата в света 141. Противоречията и гарваните на кръстопътя 142. Слънцето и светлината в душата II. В колибата на Христов 143. В колибата на Христов - разположение и описание 144.
към текста >>

Противоречията и гарваните на кръстопътя 142.
Младежът бичуван от страданието 137. Разговор с невидимият гробокопач 138. На съд заради злоупотребление 139. Черните гарвани и народните изедници 140. Как да се премахне неправдата в света 141. Противоречията и гарваните на кръстопътя 142. Слънцето и светлината в душата II. В колибата на Христов 143. В колибата на Христов - разположение и описание 144. Страшното куче е пазач на прага на колибата 145. Двата живота на двамата господаря 146.
към текста >>

22. 137. Разговор с невидимият гробокопач

I. Път в живота

ТОМ 33

Орляк гарвани и врани, се спуснаха от техническото училище „Цар Борис МГ’ по шосето на закуска, около тях се завъртяха врабчета, чучулиги, гугутки и други пернати.
137. РАЗГОВОР С НЕВИДИМИЯТ ГРОБОКОПАЧ По улица „Граф Игнатиев”, се разнесе тропот и пръхтене на коне. Един гвардейски ескадрон в нови, красиви сини униформи с орлови пера на калпаците с бърз тръст настигнаха младежа и го отминаха. Това беше като декор на Новата година. Конете оставиха изпражнения по Дървенишкото шосе. Орляк гарвани и врани, се спуснаха от техническото училище „Цар Борис МГ’ по шосето на закуска, около тях се завъртяха врабчета, чучулиги, гугутки и други пернати. Младежът, под оловната тежест на прокобните си мисли, се довлече до моста над Перловската река, хвана се за края на парапета и спря. Не можеше повече да продължи, защото импулсът който го движеше се изчерпи. - Няма смисъл! - си каза той и надникна през парапета. - Реката влачеше мътните си води... - А мене къде ли ме влачи живота?
към текста >>

23. 139. Черните гарвани и народните изедници

I. Път в живота

ТОМ 33

139. ЧЕРНИТЕ ГАРВАНИ И НАРОДНИТЕ ИЗЕДНИЦИ Младежът премина моста и нагази в пухкавия сняг.
139. ЧЕРНИТЕ ГАРВАНИ И НАРОДНИТЕ ИЗЕДНИЦИ Младежът премина моста и нагази в пухкавия сняг. Гледаше с едно безразличие на всичко наоколо, като че нищо не му правеше впечатление. Но погледът му се спря и задържа върху птиците по шосето. Гарваните гонеха и кълвяха по-малките птички. Това извади младежа от безразличието му. Той пламна и яд го изпълни, и в същото време отвори се една клапа в съзнанието му, от която да изтече насъбралата се в душата му отрова, за да му олекне.
към текста >>

Гарваните гонеха и кълвяха по-малките птички.
139. ЧЕРНИТЕ ГАРВАНИ И НАРОДНИТЕ ИЗЕДНИЦИ Младежът премина моста и нагази в пухкавия сняг. Гледаше с едно безразличие на всичко наоколо, като че нищо не му правеше впечатление. Но погледът му се спря и задържа върху птиците по шосето. Гарваните гонеха и кълвяха по-малките птички. Това извади младежа от безразличието му. Той пламна и яд го изпълни, и в същото време отвори се една клапа в съзнанието му, от която да изтече насъбралата се в душата му отрова, за да му олекне. Той закрещя високо: - Гарвани, черни дяволи, народни изедници! Само вие ли искате да ядете, да живеете? Народът работи, твори блага, а от вас не може да се вреди да клъвне!
към текста >>

Той закрещя високо: - Гарвани, черни дяволи, народни изедници!
Гледаше с едно безразличие на всичко наоколо, като че нищо не му правеше впечатление. Но погледът му се спря и задържа върху птиците по шосето. Гарваните гонеха и кълвяха по-малките птички. Това извади младежа от безразличието му. Той пламна и яд го изпълни, и в същото време отвори се една клапа в съзнанието му, от която да изтече насъбралата се в душата му отрова, за да му олекне. Той закрещя високо: - Гарвани, черни дяволи, народни изедници! Само вие ли искате да ядете, да живеете? Народът работи, твори блага, а от вас не може да се вреди да клъвне! Яжте, лапайте, налапайте се безчовечни империалисти такива, гърлата ви да се затъкнат от ядене! Пукнете се и умрете, народът свободно да задиша, да се нахрани и заживее! - Младежът виждаше смолесто черните криле на гарваните като фракове, самите гарвани като министри, банкери, фабриканти, дипломати, държавници - все народни изедници, които бяха дошли на банкет.
към текста >>

- Младежът виждаше смолесто черните криле на гарваните като фракове, самите гарвани като министри, банкери, фабриканти, дипломати, държавници - все народни изедници, които бяха дошли на банкет.
Той закрещя високо: - Гарвани, черни дяволи, народни изедници! Само вие ли искате да ядете, да живеете? Народът работи, твори блага, а от вас не може да се вреди да клъвне! Яжте, лапайте, налапайте се безчовечни империалисти такива, гърлата ви да се затъкнат от ядене! Пукнете се и умрете, народът свободно да задиша, да се нахрани и заживее! - Младежът виждаше смолесто черните криле на гарваните като фракове, самите гарвани като министри, банкери, фабриканти, дипломати, държавници - все народни изедници, които бяха дошли на банкет. И като помълча, пак завика: -Банкети коктейли, закуски, срещи, делегации идват, делегации отиват, гости, благотворителни жестове, командировки... до безкрайност! И всичко става на гърба на народа, който мизерствува! Засрамете се, гарвани такива! Не ви ли омръзна всичко това, не се ли преситихте вече? Не ви ли е срам?
към текста >>

Засрамете се, гарвани такива!
Яжте, лапайте, налапайте се безчовечни империалисти такива, гърлата ви да се затъкнат от ядене! Пукнете се и умрете, народът свободно да задиша, да се нахрани и заживее! - Младежът виждаше смолесто черните криле на гарваните като фракове, самите гарвани като министри, банкери, фабриканти, дипломати, държавници - все народни изедници, които бяха дошли на банкет. И като помълча, пак завика: -Банкети коктейли, закуски, срещи, делегации идват, делегации отиват, гости, благотворителни жестове, командировки... до безкрайност! И всичко става на гърба на народа, който мизерствува! Засрамете се, гарвани такива! Не ви ли омръзна всичко това, не се ли преситихте вече? Не ви ли е срам? На нас ни омръзна да четем за всичко това във вестниците, а колко повече е неписаното! И после стрелна с ядовития си поглед накацалите гарвани по дърветата край шосето, застанали на пост и продължи да ругае: - Кучета, пазачи на капиталистите, лакеи, некласосъзнателна гад! Слепци, не виждате интересите си като работници, отишли сте да пазите тези народни задници.
към текста >>

И после стрелна с ядовития си поглед накацалите гарвани по дърветата край шосето, застанали на пост и продължи да ругае: - Кучета, пазачи на капиталистите, лакеи, некласосъзнателна гад!
И всичко става на гърба на народа, който мизерствува! Засрамете се, гарвани такива! Не ви ли омръзна всичко това, не се ли преситихте вече? Не ви ли е срам? На нас ни омръзна да четем за всичко това във вестниците, а колко повече е неписаното! И после стрелна с ядовития си поглед накацалите гарвани по дърветата край шосето, застанали на пост и продължи да ругае: - Кучета, пазачи на капиталистите, лакеи, некласосъзнателна гад! Слепци, не виждате интересите си като работници, отишли сте да пазите тези народни задници. На кого е нужен техния живот? Те са само фабрики за изпражнения и нищо повече! На младежът му олекна, изразходвания яд го освежи и оживи, затова вече вървеше по-смело. И когато отново се приближи до накацалите гарвани, те изгракаха зловещо като стари пияници със своите дрезгави басове, изгледаха го и прецениха - ядовит, но не е опасен.
към текста >>

И когато отново се приближи до накацалите гарвани, те изгракаха зловещо като стари пияници със своите дрезгави басове, изгледаха го и прецениха - ядовит, но не е опасен.
И после стрелна с ядовития си поглед накацалите гарвани по дърветата край шосето, застанали на пост и продължи да ругае: - Кучета, пазачи на капиталистите, лакеи, некласосъзнателна гад! Слепци, не виждате интересите си като работници, отишли сте да пазите тези народни задници. На кого е нужен техния живот? Те са само фабрики за изпражнения и нищо повече! На младежът му олекна, изразходвания яд го освежи и оживи, затова вече вървеше по-смело. И когато отново се приближи до накацалите гарвани, те изгракаха зловещо като стари пияници със своите дрезгави басове, изгледаха го и прецениха - ядовит, но не е опасен. И като че само от приличие, подтичвайки - излитнаха. Направиха няколко кръга във въздуха и накацаха напред по шосето. Пламъкът на младежа скоро угасна. Той наведе глава, заби поглед в снега и се потопи в черните си мисли. Край него мина някой познат, ласкаво го поздрави, но остана изненадан, че не получи отговор.
към текста >>

24. 141. Противоречията и гарваните на кръстопътя

I. Път в живота

ТОМ 33

141. ПРОТИВОРЕЧИЯТА И ГАРВАНИТЕ НА КРЪСТОПЪТЯ Андрей бавно вървеше, малки разстояния изминаваше, а мислите му като вихри прелитаха пред вътрешния му поглед.
141. ПРОТИВОРЕЧИЯТА И ГАРВАНИТЕ НА КРЪСТОПЪТЯ Андрей бавно вървеше, малки разстояния изминаваше, а мислите му като вихри прелитаха пред вътрешния му поглед. Много неща видя, премина край Агрономическия факултет, изгледа безразлично керемиденочервената масивна сграда и като, че без повод се сети за някаква кражба станала там, за която беше чувал или чел във вестниците. Това беше като един вътрешен сигнал, да се пази от крадци. И наистина, също несъзнателно той бързо си навря ръцете в джобовете и почна да се оглежда. Но шосето беше пусто, той беше сам. Трябваше да се пази от себе си.
към текста >>

Андрей отново наближи гарваните.
Тези мисли и чувства крадат, ограбват доброто ни настроение. Съзнанието на Андрей беше заприличало на пуст, разграден двор. Противоречията като истински разбойници, необезпокоявани от някого, нахълтваха в него от всички страни, задигаха каквото можеха и отминаваха. Когато им хрумнеше, връщаха се пак и водеха свои побратими и други мисли и чувства. И винаги намираха какво да вземат. Андрей отново наближи гарваните. Те вече добре го познаваха, затова още по-малко се плашеха от него. Гледаха го продължително, и може би си мечтаеха да изкълват жадните му очи за живот. Предвкусваха сладостта на изпълненото му с копнежи сърце, и от немай къде с нежелание литнаха и отново накацаха по шосето. Стигна кръстопътя, откъдето се отделяше шосето за Семинарията. Хвърли му само поглед, и продължи нагоре по Дървенишкото шосе към Изгрева.
към текста >>

Всред утринната тишина се разнесе продължително: т-р-р-р... т-р-р-р... Андрей го загледа и сети се думите на адвентистката, и почна да си размишлява: „Животът на гарваните, червеношийките, ето и на този кълвач... пък и моя живот, се изчерпват само в грижи за ядене!...” А адвентистката беше му казала, че имало и живот за душата.
Те като чужди увиснаха на раменете му - пречеха му. Както и да ги поставяше, чувстваше ги неудобно. Най-после те сами се отхвърлиха назад на кръста му, хванаха се една за друга като на старец, така ги чувстваше удобно. Така прегърбен с ръце на кръста, обезнадежден, той бавно изкачваше баира. На сухо дърво край гората, беше кацнал кълвач. Всред утринната тишина се разнесе продължително: т-р-р-р... т-р-р-р... Андрей го загледа и сети се думите на адвентистката, и почна да си размишлява: „Животът на гарваните, червеношийките, ето и на този кълвач... пък и моя живот, се изчерпват само в грижи за ядене!...” А адвентистката беше му казала, че имало и живот за душата. - „Това моето живот ли беше до сега? Какво е живот без удоволствие? ” - И въздъхна! Гарваните отново се дигнаха, но този път го оставиха да мине пред тях напред, а те накацаха зад него. Той се закашля силно и мъчително, хвана се за гърдите и изкашля една голяма храчка в снега.
към текста >>

Гарваните отново се дигнаха, но този път го оставиха да мине пред тях напред, а те накацаха зад него.
На сухо дърво край гората, беше кацнал кълвач. Всред утринната тишина се разнесе продължително: т-р-р-р... т-р-р-р... Андрей го загледа и сети се думите на адвентистката, и почна да си размишлява: „Животът на гарваните, червеношийките, ето и на този кълвач... пък и моя живот, се изчерпват само в грижи за ядене!...” А адвентистката беше му казала, че имало и живот за душата. - „Това моето живот ли беше до сега? Какво е живот без удоволствие? ” - И въздъхна! Гарваните отново се дигнаха, но този път го оставиха да мине пред тях напред, а те накацаха зад него. Той се закашля силно и мъчително, хвана се за гърдите и изкашля една голяма храчка в снега. Очите му широко се разтвориха и насочиха към нея, като към нещо, от което зависеше живота му. Главата му климна: „Туберкулозен съм! И след това вече няма две мнения" - каза си той, и яд заля душата му. Намери сили.
към текста >>

В дясно по нея се дигаше гарванска олелия - орляк гарвани и врани бяха накацали на един животински труп, на който ребрата стърчаха оглозгани.
Намери сили. Изправи се и с гняв стъпка снега, където беше храчката. Отново преметна ръцете си на кръста и продължи. Изкачи баира - спря се. Тук гората и шосето се пресичаха от алеята на Яворов. В дясно по нея се дигаше гарванска олелия - орляк гарвани и врани бяха накацали на един животински труп, на който ребрата стърчаха оглозгани. Там долетяха и гарваните, спътници на Андрей. Всички пернати със стръв кълваха, късаха, както можеха. Андрей потръпна, почувства болки в своите ребра. Стори му се, че хищниците кълвяха от неговите ребра! Не издържа, плесна ръце.
към текста >>

Там долетяха и гарваните, спътници на Андрей.
Изправи се и с гняв стъпка снега, където беше храчката. Отново преметна ръцете си на кръста и продължи. Изкачи баира - спря се. Тук гората и шосето се пресичаха от алеята на Яворов. В дясно по нея се дигаше гарванска олелия - орляк гарвани и врани бяха накацали на един животински труп, на който ребрата стърчаха оглозгани. Там долетяха и гарваните, спътници на Андрей. Всички пернати със стръв кълваха, късаха, както можеха. Андрей потръпна, почувства болки в своите ребра. Стори му се, че хищниците кълвяха от неговите ребра! Не издържа, плесна ръце. Във въздуха се понесе студен повей от гарвански криле, и ядовит грак на пълни с мърша клюнове.
към текста >>

Във въздуха се понесе студен повей от гарвански криле, и ядовит грак на пълни с мърша клюнове.
Там долетяха и гарваните, спътници на Андрей. Всички пернати със стръв кълваха, късаха, както можеха. Андрей потръпна, почувства болки в своите ребра. Стори му се, че хищниците кълвяха от неговите ребра! Не издържа, плесна ръце. Във въздуха се понесе студен повей от гарвански криле, и ядовит грак на пълни с мърша клюнове. И мислите на Андрей бяха черни, грозни, хищни! Те бяха накацали по душата му и там гракаха, кълвяха, късаха... Неочаквано и без външни причини, Андрей почувства желание да се върне обратно в София, но след кратко колебание, продължи към Изгрева. Гарваните останаха при трупа, и повече не му се мярнаха на пътя.
към текста >>

Гарваните останаха при трупа, и повече не му се мярнаха на пътя.
Стори му се, че хищниците кълвяха от неговите ребра! Не издържа, плесна ръце. Във въздуха се понесе студен повей от гарвански криле, и ядовит грак на пълни с мърша клюнове. И мислите на Андрей бяха черни, грозни, хищни! Те бяха накацали по душата му и там гракаха, кълвяха, късаха... Неочаквано и без външни причини, Андрей почувства желание да се върне обратно в София, но след кратко колебание, продължи към Изгрева. Гарваните останаха при трупа, и повече не му се мярнаха на пътя.
към текста >>

25. 256. Най-великите хора - най-много са страдали! Тъкмо страданията са ги направили велики!

III. Нощ на борба

ТОМ 33

…………………………………………………….. А гарвани в съня ми към мене прелитат с грак, тялото ми студено да ръфат с хищна злоба.” Зъбите му затракаха от студ!
Не пари, а олово още сега ще ти дам! Махай се, остави ме да умра! Старицата умълчана се отдалечи. И нов вихър грабна Андрей: „Аз черният поет, роден да носи смърт. ……………………………………………………. По сред мълчанието черно и ужаса разлян далеч. …………………………………………………….. А гарвани в съня ми към мене прелитат с грак, тялото ми студено да ръфат с хищна злоба.” Зъбите му затракаха от студ! Стана, взе от пода нечистото килимче и го хвърли върху юргана, над него намета всичко каквото имаше в стаята, легна и задекламира: - Револвер, револвер, револвер! Цвете най мило! Мизерия! А колко много има хора с безкрайни излишеци!... Не знаят какво да си правят парите!...
към текста >>

26. 10.1. Избухналите бомби на „Изгревът”. За някои издания на Бялото братство.

Отговор на Вергилий Кръстев

ТОМ 33

А как се идва до провала, и кой е белият гълъб и кой е черният гарван - виж на с. 553-554.
549 четем: „Как се написа и издаде книгата „Учителят”. Учителят не се доказва.” Конструкцията се дава от Мария Тодорова. А как се издава? Виж на с. 552-554 - „Клетвата и мълчанието на гълъба”. А как се идва до провала, и кой е белият гълъб и кой е черният гарван - виж на с. 553-554. Шесто: Защо разказвам всичко това? Защото Кралю Кралев и Милка Кралева, за да се представят пред „майстор Борис”, преиздават тази книга, за да докажат, че съществуват като Издателство. Но те не знаеха историята на тази книга, която ги взриви и разруши! И от там дойде разрухата у тях! Те не могат да знаят това!
към текста >>

27. 3.2. Българските колонии в Бесарабия.

ТОМ 35

Тъй, когато прокудените из родните си огнища българи навлязоха в чуждия и пуст татарски Буджак, пред взора им се простря на шир и длъж една обширна, безлесна и безводна степ, обрасла с гъсти, високи бурени и търнаци, над които се виели ята орли и гарвани.
Преображение”, изящна катедрала, по стила на Исакиевската в Петроград. Този храм е със същото значение като онзи на Александър Невски в София - храм-паметник, символ на „Преображение” и „Освобождение” от турско-гръцкото иго, израз на благодарност към Русия за основаване на „Новая Болгар1я”, гдето намираха прибежище прокудените чада на българското Отечество. Като специален пък израз на благодарност към своя благодетел генерала Ив. Инзов, бесарабските българи му въздигат на гробищата изящен, в римски стил храм-мавзолей, в който и погребват костите му подир неговата смърт в Одеса, на 27 май 1845 год. Край езерото Ялпух367, на чийто северен бряг е разположен града Болград, се протака обширен, планиран, с надлежните постройки, извори и фонтани парк, а от двете негови страни, пак край езерото, се засаждат градини, лозя и плантации по цялото протежение на езерото Ялпух. Тъй, когато прокудените из родните си огнища българи навлязоха в чуждия и пуст татарски Буджак, пред взора им се простря на шир и длъж една обширна, безлесна и безводна степ, обрасла с гъсти, високи бурени и търнаци, над които се виели ята орли и гарвани. Зиме глутници вълци виели по всички посоки на широката степ, а лете над нея лягала тежка, задушна и нагорещена от южното слънце атмосфера, напоена от смрад и маларични изпарения, що многобройните плесенясали блата от разливите на реките и езерата в крайнините на Огъла разнасяли навред. Дневна жабна музика огласяла простора, а през тихите лунни нощи орляци бухали из пустите татарски колиби бухукали своите проклятия... И бежанците, като преглътнали сълзите и затаили в дъното на душите си тъгата за родните райски балкани, запретнали ръкави, прекръстили се и се заловили за работа - упорита, безспирна, денонощна. Пламват бурените и търнаците, та цели месеци от Добруджа и Влашко се любували през нощите на сяйналото буджашко пбле... Така говорят преданията. И пустият татарски Буджак се обръща в житница, възникват благоустроени села, изсушават се блатата и поникват разкошни лозя, ниви, плантации, градини. Един от навремените писатели в своите описания на българските колонии, дава следната обща преценка на туй, що е бил Буджакът преди и след заселването в него на българите: „В новоруските губернии и Бесарабската област в течението на изтеклото полустолетие се настани и щастливо живее доста многобройно семейство от Българския народ, което с преселването си зае най-пустите степи и долища, като през течение на туй време ги обърна в най-цветящи и благоустроени земледелски стопанства.
към текста >>

28. 3.6.7. Сливенци останали в Русия и Румъния.

ТОМ 35

По тоя начин, биха казали ромъните, че гарванът ставал орел, когато пък Селимински ни уверява в противното.
Българската община в Браила е държала първо място по интелигентност и предприемчивост между останалите общини не само в Ромъния, но и в цяла България. Види се, за това ромъните издигнаха в Браила монумента на своя „прадядо” -император Траян. Всред ромънските градове най-много сливенци има в Плоещ, Браила и след туй по ред: в Букурещ, Галац, Тулча, Кюстенджа, Гюргево и т. н. И до днес надали ще се намери ромънски град, в който да няма сливенска жилка. Но много български имена окончающи на -ов, -ич или -ски трябваше са се заменят с нови или закърпят с -у, -иц, ску. По тоя начин, биха казали ромъните, че гарванът ставал орел, когато пък Селимински ни уверява в противното. Броят на българите в Ромъния и до днес не е известен напълно; знае се, че голяма част от тях са ромънизирани. Всички стари, сливенци, с които говорихме в Ромъния, разправят, че когато се заселили там в 1830 г. заварили села и най-невежествено население. Сливенци още с преминаването си на Дунава се убедили, че „оставили питомното и отишли да гонят дивото." И действително, още в първите години на тая емиграция българите са били най-видните търговци в Ромъния. По пияците на Букурещ, Браила, Гюргево, Галац и т. н.
към текста >>

НАГОРЕ

0.67655181884766